ПАТЕНТИ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯ

Основният обект на индустриалната собственост, който подлежи на патентна закрила и по повод на който може да се каже, че са създадени патентните закони и самата патентна сисетма – е изобретението. Под изобретение най-често се разбира някаква новост, създадена в областта на науката и техниката. Но – не всички интелектуални продукти се считат за изобретения ине всички изобретения могат да бъдат защитени с патент.

За да бъде един интелектуален продукт определен като изобретение задължително трябва да представлява техническо решение на задача. Същественото тук е, че не самата задача, а нейното решение трябва да бъде стехнически характер. Ако интелектуалният продукт не е техническо решение, то той не се счита за изобретение и не може да бъде защитен с патент. Думата техника се разглежда в широк смисъл, а не само за машини, устройства и т.н., но и за техника – като метод, методика или пък техника (като начин) на лечение и т.н. Не могат да бъдат патентовани следните продукти:- открития, научни идеи и теории;- математически методи и формули;- резултати от художествено творчество;- планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или делова дейност;- програми за електроизчислителни машини;- представяне на информация. Второто обстоятелство, възпрепятстващо получаването на патент, е, че не всички интелектуални продукти, които се считат за изобретения, могат да бъдат патентно защитени, ако например не отговарят на критериите за патентноспособност или защото всеки национален патентен закон изрично упоменава кои изобретения не подлежат на патентоване. Обикновено това се прави с цел защита на определени национални интереси. В България не могат да бъдат получени патенти за:-изобретения, чиято публикация или използване влиза в противоречие с обществения ред и добрите нрави;- вещества, получени чрез вътрешноядрени превръщания, предназначени за военно ползване;- сортове растения и породи животни, както и биологични методи за създаването им.

Критерии за патентноспособност – това са изисквания, на които е необходимо да отговаря едно изобретение, за да може да бъде патентно защитено. Тези изисквания са записани изрично в патентни закони и имат кумулативен характер. Изобретението трябва да отговаря едновременно на всички критерии,за да бъде патентно защитено. Критериите са 3 на брой – новост, изобретателско ревнище и промишлена приложимост. Новост – изобретението не трябва да бъде част от състоянието на техникатав рамките на една държава или по отношение на целия свят. Новостта може да се разглежда като новост за изобретателя, новост в рамките на държавата, в която е създадено изобретението и новост по отношение на целият свят. Обществена значимост имат само последните две. Обикновено се приема, че едно изобретение е ново, когато до датата на подаване на заявката за патентнеговата същност не е била разгласена и не е станала общодостъпна чрез писмено или устно описание. Има обаче един привилигирован срок от 6-12 месеца, в рамките на който, ако е извършено разгласяване, то това разгласяване не се приема за нарушаване на новостта, стига в този срок да бъде подадена заявка за патент. Изобретателско равнище – този критерий включва наличието на един специалист, запознат със съществуващото състояние на техниката в същата област, в която е създадено изобретението. След като се запознае със същността на изобретението, у този специалист трябва да възникне усещане заучудване от изобретателността на автора на изобретението. За да е налице изобретателско равнище в изобретението, то трябва да е крачка напред от това, което вече съществува и да е налице творчество. Промишлена приложимост – това изискване означава, че предмета на промишената приложимост трява да може да бъде произвеждан или многократно използване, в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство. Предметът на изобретението трябва да бъде – работоспособен, възпроизводим по промишлен начин и осъществим с технически средства.

Процедура по издаване на патент – започва с подаването на заявка в нациоалното патентно ведомство на съответната държава. След подаването на зявката тя влиза в процедурата на патентна експертиза, която обикновено включва – етап на предварителна експертиза, наречена още „формална експертиза“ и етап на експертиза по същество, наречена още „материална експертиза“. По време на цялата процедура на експертиза между заявителя (чрез неговия представител по индустриална собственост) и Патентното ведомство (в лицето на експерта), се води един непрекъснат диалог за

доуточняване и нанасяне на корекции в зявката, като целта на този диалог етя да бъде доведена до положително заключение. То от своя страна означава, че при патентната експертиза е установено, че изобретението отговаря на фиксираните в закона формални изисквания, както и на критериите за патентноспособност и за него може да бъде издаден патент. Съдържание на зявката за патент – определя се от всеки национален патентензакон. Според българския закон за патентите от 1993г. Патентната заявка трябва да съдържа – заявление за патент, описание на изобретението, една или повече патентни претенции, чертежи (ако са необходими), реферат, декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, декларация за действителния изобретател, когато заявителят е лице, различно от изобретателя, документ за внесена такса за заявление, документ за внесени такси за експертиза, претенции и т.н., пълномощно от заявителя за упълномощяване на представителя, декларация за лицензионна готовност. Тези документи могат да се разделят на две групи – първата обхваща документи, отнасящи се до същността на изобретението, нейното описание и разкриване и документи, имащи по-скоро удостоверителен характер. Според Договора за патентно коопериране заявката за патента трябва да съдържа – заявление за патент, описание на изобретението, патентни претенции, чертежи (ако е необходимо) и реферат. Патентно защитено е само това, което е описано в патентните претенции. Приоритет на заявката – вътрешен (национален) приоритет и конвенционален приоритет. При националния приоритет при наличието на няколко изобретатели,подаващи заявка за едно и също изобретение, патент ще се издаде на този, който пръв във времето е подал заявката. В случай, че двама или повече изобретатели подават заявка за патент за едно и също изобретение в един и същи ден се издава един патент, а заявителите стават съпатентопритежатели.При конвенционалния приоритет принципът произтича от текстовете в Парижкатаконвенция. Неговата същност се състои в това, че въз основа на „редовно подадена“ заявка за патент в една страна – членка на Парижката конвенция, същият заявител, за същия обект може да подаде заявка за патент, в която и да е друга страна на Парижката конвенция, като последващата заявка (независимо кога е подадена във времето, стига да не е по-късно от 12 месеца след подаване на първата) ще се разглежда като подадена в същия ден,когато е подадена първата заявка.

Изобретателят като заявител и като патентопритежател – патент се издава на лицето, подало заявлението за патент. Това означава, че патентозаявителят и

патентопритежателят са едно и също лице.Работодателят като заявител и като патентопритежател – все по-често „самостоятелният“ в миналото изобретател започва да встъпва в ролята на наемен работник, чиято трудова дейност е да създава интелектуални и творчески продукти. В тази си функция на наемен работник, изобретателят е само едната необходима фигура, разполагаща със своя ум и способост да твори, а другата фигура, осигуряваща необходимите материални и финансови условия за създаване на интелектуалния продукт е работодателят. Създават сет.нар. „служебни изобретения“ и работодателят е техният патентопритежател. За изобретателя се запазва правото на „авторство“ върху това изобретение.

Основни положения за същността на патента – изобретението, описано в патента, е собственост на патентопритежателя и се охранява от закона, кактовсяка друга собственост. Собствеността се изразява, чрез изключителното право на патентопритежателя върху него, което е насочено и обхваща само действия, включващи стопанската реализация на изобретението, неговото използване за търговски цели. В този смисъл патентопритежателят може да бъде определен като монополист по отношение на търговската реализация на изобретението. Що се отнася до информацията, съдържаща се в патентно защитеното изобретение, тя има публичен харкатер и може да се използва свободно от всяко заинтересувано лице за нетърговски цели – например за изследователска дейност, учебен процес и др.

Собственост и изключително право на патентопритежателя върху изобретението – патентопритежателят има право – да използва изобретението, да забранява на трети лица да го използват без негово съгласие, да се разпорежда с патента. Самото право на използване на изобретението включва – производството, предлагането за продажба, търговията, използването по предназначение и прилагането на патентования метод. При правото на патентопритежателя да забранява на други лица да използват изобретението без негово съгласие има два момента – дали е патент за продукт или е патент за метод. Когато предмет на патента е продукт, патентопритежателят има право да забрани – произвеждането на продукта, неговата продажба, предлагане, използване и внос, съхраняването му на складс цел предлагане, продажба или използване. Ако предмет на патента е метод, патентопритежателят може да забрани – прилагането на метода, продажбата на продукта, директно получен при използването на метода, неговото предлагане и внос; съхраняването му на склад с цел предлагане, продажба или ползване.

При правото на патентопритежателя да се разпорежда с патента е налице най-вече възможността на патентопритежателя да продаде патента на друго лице или да предостави лиценз за него.

Видове патенти: Основен патент – когато за едно изобретение се издаде патент, то този патент се нарича основен. Допълнителен патент – той се издава за изобретение, което доразвива или усъвършенства изобретение, за което вече е издаден основен патент. Зависим патент – това е патент за изобретение, което не може да бъде използвано, без да се използва друго, вече патентовано защитено изобретениеот трето лице. То не допълва, не доразвива и не усъвършенства друго изобретение, но изисква използването на друго изобретение, което вече е патентовано. Секретни патенти – статусът на тези патенти е възприет във всички патентнизаконодателства в света, те се издават за изобретения, свързани с отбранатаи сигурността на страната, това не означава обаче, че изобретението не можеда има и гражданско предназначение. Патенти аналози – получените патенти в различни държави за едно и също изобретение се наричат „патентни аналози“ (аналози на първия патент).

Какво става, когато се използва изобретение, което не е защитено с патент? –При отсъствието на патентна закрила върху изобретението, когато то може свободно да се използва от всеки заинтересован производител, започва да действа механизмът за формиране на средната норма на печалба в дадено производство. При този механизъм един производител може да реализира свръхпечалба на основата на използването на ново изобретение, само за времето, докато другите производители внедрят същото изобретение и техните норми на печалби се изравнят. Какво става, когато се използва изобретение, защитено с патент? – Тук патентът предотвратява възможността други производители да използват патентованото изобретение. По този начин патентът чрез закона предоставя насвоя притежател монополно положение по отношение използването на защитенотоизобретение.

Основни икономически изгоди от наличието на патентен монопол върху изобретението – реализиране на свръхпечалба, максимизиране на масата на печалба и изследователски предимства и тенденция към постоянство на икономическите изгоди във времето.

Реализиране на свртхпечалба – Производствената реализация на изобретениетоводи до понижаване на индивидуалните производствени разходи на производителите, като те стават по-ниски от тези на конкурентите. Вследствие на това производителят, използващ изобретението, освен средната норма на печалба, реализира и допълнителна свръхпечалба. Максимизиране на масата на печалба – Вследствие на това, че благодарение на патента, отсъстват конкуренти, патентопритежателят може сам да определя количеството и цената на предлаганата продукция на пазара и да съчетае такаколичеството на предлаганата продукция и цената и на реализация, че да получи максимално голяма маса на печалба. Изследователски предимства и тенденция към постоянство на икономическите изгоди във времето – притежаващ изследователското предимство в лицето на патентованото изобретение, патентопритежателят, много по-бързо и лесно от останалите да постигне нови изобретения в същата област и да получи нови патенти. Те от своя страна могат да бъдат в такава техническа конфигурация,че да се получи „блок от патенти“, чрез който се блокират и монополизират цели производства или дори отрасли.

Злоупотреба с патента и механизми за противодействие – Патентния монопол създава естествени възможности да се злоупотреби с него. При патента основната възможност за злоупотреба се изразява във факта, че патентопритежателят може да не пристъпи към използване на изобретението и по този начин да увреди обществените интереси. Патентопритежателят може да получи блок от патенти и да блокира цялата техническа област. Един от механизмите за противодействие е въвеждане на принципа на задължителност на използване на патентованото изобретение, а другият – въвеждане на статута на принудителна лицензия.

ПАТЕНТОВАНЕ В ЧУЖБИНА – основава се на две предпоставки – първата е свързана с териториалния характер на действието на патента, в смисъл, че той действа само на територията на страната, която го е издала, както и на териториите, където изобретението не е патентно защитено, то е свободно за ползване от всяко заинтересовано лице. Втората предпоставка е свързана с желанието и стремежа на всеки национален патентопритежател неговото изобретение освен реализация на националната територия да получи и външноикономическа реализация на територията на други държави. Патентната защита в чужбина е необходимо и задължително условие за

външноикономическа реализация на изобретението. Патентът в чужбина дава същите икономически предимства на патентопритежателя, каквито той получава от патента, издаден на националната територия. Наличието на патент в чужбина осигурява следните пътища за икономическа реализация на изобретенията:- организиране на производствтото в чужбина на основата на патентовото изобретение;- износ на продукция- продажба на лицензи- продажба на самия патент.Основните цели на патентоването в чужбина са с цел защита на инвестициите вчужбина, завоюване на пазари и защита на изнасяната продукция, удължаване на пазарния живот на изделието, увеличаване на обема на износа, продажба наизнасяната продукция по завишени цени, патентоване с цел предотвратяване налицензи, патентоване с цел блокиране на конкурентни производства. Начини за получаване на патент в чужбина – чрез използването на т.нар. национален ред за получаване на патент, чрез използване на международната патентна система или чрез регионални патентни системи за издаване на патент. Според принципите на Парижката конвенция валидни при патентоването в чужбина са – принципът на национален режим, принципът на конвенционалния приоритет и принципът на изложбения приоритет. Принцип на националния приоритет – според този принцип на чуждестранните граждани се предоставят същите права, каквито имат и местните граждани. Принцип на конвенционалния приоритет – един заявител при редовно подадена заявка за патент в една страна членка на Парижката конвенция, ако подаде заявка за патент за същия обект в която и да е друга страна членка в определен срок (за индустриалните модели 12 месеца, за индустриалния дизайн– 6 месеца), то за всички заявки в чужбина се приема, че са подадени на датата, на която е подадена първата заявка. Изложбен приоритет – той е свързан с излагането на официално признати изложби на изобретения или други обекти на индустриална собственост, които не са патентно защитени, но ако в определен срок след това (най-често 3 месеца) се подаде заявка за тях, за приоритетна дата се счита датата на откриването на изложбата. Национален ред за получаване на патент в чужбина - във всяка държава, в която желаем да получим патент се поадава отделна „национална“ заявка за

изобретението и се получава отделен патент. Всяка една заявка трябва да бъде изготвена на езика на държавата, в която се подава и във всяка държавасе заплащат патентни такси. Международна система за патентоване на изобретенията в чужбина (РСТ система) – заявителят подава само една международна заявка, в която изричносе посочват държавите, на чийто територии се иска патент на изобретението. Международната заявка се подава само в едно ведомство, което е най-често националното патентно ведомство, на роден език. Задължително се извършва предварително проучване за състоянието на техниката от международен проучвателен орган, в който националното ведомство изпраща екземпляр от международната заявка. Извършва се международна предварителна експертиза отспециално посочени от РТС за тази цел органи, целта е да се определи дали изобретението отговаря на критериите за патентноспособност. Предимствата отизползването на РТС системата са – възможност за по-малък размер на разходите, отлагане във времето на плащанията, значително по-голяма степен на икономическа обоснованост на патентноването в чужбина. Регионални системи за получаване на патент в чужбина – създава се едно регионално патентно ведомство, в което се извършва цялостната процедура по издаването на патент; подава се само една заявка в регионалното патентно ведомство; патентът, издаден от регионалното патентно ведомство, е в сила на територията на всички страни членки или на една част от тях, в зависимост от желанието на заявителя. Европейска патентна система – подписана е в Мюхен през 1973г. и е влязла всила от 07.10.1997г. Заявките за „европейски патент“ могат да се подават в ЕПВ, в неговите регионални представителства в Берлин, Виена и Хага, както ив националното патентно ведомство на отделните държави. Заявките трябва да са на английски, френски или немски език, като в тях задължително се посочват държавите, в които искаме да получим патент.

ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ

Полезният модел се нарича още „малко изобретение“. Той е обект на интелектуалната собственост, но има спорове свързани с неразривната връзка на полезния модел от една страна с изобретенията и от друга има известни допирни точки с един друг обект на интелектиалната собственост – „индустриалния дизайн“. Тези допирни точки с индустриалния дизайн произтичат главно от определенията за полезен модел в патентните закони, в

които се отправят конкретни изисквания, свързани с формата на полезния модел. Полезен модел, подлежащ на закрила, е ново и полезно техническо решение, отнасящо се до формата, изграждането или съставянето на неизменен предмет. Приликата с индустриалния дизайн идва от факта, че индустриалният дизайн обикновено се дефинира като „всяко ново, външно оформление на изделието, изразяващо се в особености на формата, рисунките и т.н.“ При полезния моделобаче се спазва правилото, че формата следва функцията, тогава формата не епросто декоративен елемент. Съвсем различно стоят нещата при разглеждането на формата на едно изделие, разглеждана като индустриален дизайн. В този случай формата на изделието не е свързана с неговите функции, изменението на формата не трябва да води до промени в неговите функции. При полезните модели критериите за патентоспособност за два – новост и промишлена приложимост. Защитата на полезния модел е тъждествена с тази на изобретенията, като за полезния модел също се издава патент, който трае обаче 10 години. Заплащаните патентни такси за полезния модел са същите като за патента за изобретение, само че два пъти по-ниски.

ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН

От двете големи групи обекти на интелектуалната собственост – индустриална собственост и художествена собственост, промишленият дизайн като обект на интелектуалната собственост се включва в групата на индустриалната собственост. Думата „дизайн“ е от английски произход и в превод на български означава –замисъл, идея, проект, план, скица, чертеж, десен, шарка, модел, образец, рисунка, конструкция, устройство, композиция, оформление и т.н. Това са съществителни/продукти, но дизайна може да се употреби и като глагол, в смисъл на замислям, проектирам, рисувам, скицирам, изобретявам и т.н. Следователно терминът дизайн може да се разглежда в два аспекта – като процес или като резултат от този процес.

Дизайнът като „промишлен дизайн“ и като „арт дизайн“ – Няма съмнение, че дизайнът е резултат от творческа дейност. Независимо какво е предназначението на дизайна, творчеството, вложено в него, може да се определи като художествено. Друг е въпросът, че това художествено творчество в зависимост от предназначението на създавания дизайн може да

има различно приложно поле, като се реализира в две области – проектантската и конструкторската дейсност и тази на изобразителното изкуство. В първия случай, когато дизайнът е резултат от художествено проектиране или художествено конструиране, неговото предназначение е свързано със създаването на нов външен вид (форма) на изделия, като главно по промишлен начин ще бъдат многократно възпроизвеждани с тази форма за целите на пазара. Сферата на приложение на такъв дизайн е основно промишленото производство и той е свъран преди всичко с естетическите параметри на материалното потребление на човека. В този случай, най-общо казано говорим за „промишлен дизайн“ Във вторият случай, когато дизайнът е резултат от художествена-творческа дейност в областта на изобразителното изкуство, то неговото предназначение не е свързано с материалното потребление на човека, а е насочено към удовлетворяване на естетическите потребности на личността в нейната духовнасфера. Такъв дизайн като правило се разглежда като произведениет на изкуството и има статут на уникат. В този смисъл говорим за „арт дизайн“.В този смисъл „дизайнът“ като обект на интелектуалната собственост може да бъде защитен по два начина:- като промишлен дизайн той е обект на индустриалната собственост, съобразно Парижката конвенция;- като произведение на изкуството (като арт дизайн) той е обект на художествена собственост, съобразно Бернската конвенция. Следователно дизайн е обект на интелектуална собственост, който може да получи закрила по два начина:- като обект на индустриалната собственост;- като обект на художествена собственост/авторско право.

Основни параметри на промишления дизайн:Промишлен дизайн и пазар – Промишленият дизайн е най-общо казано, външният вид на едно изделие. Пазарът много бързо убеждава производителите, че не е достатъчно изделието да съдържа само определена полезност. При наличието напазара на две или повече изделия с еднаква полезност купува това, което съссвоя външен вид съответства в по-голяма степен на неговите естетически възприятия и вкус и което според неговите разбирания е по-красиво. Нещо повече, дори изделия с висока степен на полезност трудно намират пазарна реализация, ако са с лошо външно оформление и обратно, много често продуктът намира широка пазарна реализация главно поради красивото си и

оригинално външно оформление. Така изискванията на потребителите към външния вид на изделието или неговия дизайн стават един от водещите елементи в пазарната политика на производителите. За тази цел още в началото на века се развива и самостоятелно направление на дизайна, наречено „стайлинг“ (търговски) дизайн.

Присъщ и промишлен дизайн – дизайнът, вложен за създаването на тази необходима на изделията форма, без която те не могат да изпълняват своите функции, можем да определим като присъщ дизайн. Той произтича и е свързан основно с функциите на изделието и като правило с неговата конструктивна същност. Дизайн, доразвиващ присъщия дизайн, който създава конкретната художественаформа на съществуване на изделието, съобразно съществуващите в момента вкусове и изисквания на потребителите. Ако присъщият за едно изделие дизайн условно може да определим като единствен и характерен само за това изделие (например една маса, за да изпълнява своето предназнчение, трябва да има крака, плот и т.н.), то дизайнерското решение на конкретната форма на това изделие може да има десетки и стотици варианти (например плотът може да е кръгъл, квадратен, правоъгълен и т.н., краката да са три, четири или повече на брой, като тяхната форма от своя страна може също да бъде най-различна и т.н.).За да може едно дизайнерско решение да се защити като промишлен дизайн, трябва да се прибавят нови съществени елементи на дизайнерско решение, които да създадат у потребителя усещането за новост на формата и за оригиналност на дизайна на изделието.

Определение и същност на промишления дизайн – промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинацияот тях. Най-общо казано, външният вид на едно изделие, изразяващ се в неговата форма, цветове, украса. Не може да бъде защитен промишлен дизайн, който служи само за постигането на технически параметри на изделието. Продукт е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплектили композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, сизключение на компютърни програми. Промишленият дизайн може да бъде двумерен (плоскостен) и тримерен (обемен). Плоскостният дизайн е свързан най-често с линии, рисунки или

цветове в двумерно изображение, нанасяни например върху платове или тъкани,десени, шарки на пуловер и др. Типичен пример за плоскостен дизайн е характерното цветово съчетание и рисунък на „родопското одеало“. Обемният дизайн е в тримерно изображение и всъщност е самата форма на изделието (например формата на един радиоапарат, телевизор, автомобил и т.н.).

Промишлен дизайн и полезен модел – има неразривна връзка от една страна на полезния модел с изобретенията и наличието от друга на определени допирни точки на полезния модел с промишления дизайн. Тези допирни точки с промишления дизайн произтичат основно от определенията за полезен модел в патентните закони, в които се отправят конкретни изисквания, свързани с възможността формата на едно изделие да получи закрила като полезен модел. Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, онасящи се до усъвършенстването на конструкцията, формата или пространственото съчетание на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части. Като елемент от конструктивната същност на изделието формата е обект на защита като полезенмодел. Промишленият модел от своя страна се дефинира като всяко ново, външно оформление на изделието, изразяващо се в особености на формата, рисунките ит.н. При него изменението на формата не трябва да води до промени във функциите на изделието. Оттук идва и приликата между тях.

Основания за регистрация на промишлен дизайн – това са критериите за патентоспособност, те от своя страна са – новост, промишлена осъществимост,оригиналност, естетичност. В българския закон за промишлен дизайн е посочено, че се регистрира дизайн, който е нов и оригинален. Новост на дизайна – дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен през публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин, където и да е посвета. Налице е възможност за един и същи дизайн да бъдат подадени няколко заявкипо различни заявители. В такъв случай първият по време е първи и по право. Съществува обаче и т.нар. „конвенционален приоритет“, който е заложен в Парижката конвенция, същността му се изразява в това, че ако в една от държавите членки бъде „редовно подадена“ заявка за регистрация на промишлендизайн, то датата на нейното подаване ще се приеме за дата на подаването на

заявката за същия дизайн в която и да е друга страна членка, при положение,че заявителят реално извърши заявяването в съответната друга държава, не по-късно от 6 месеца от датата на първата заявка. Всички действия, свързани с разгласяването на дизайна и превръщането му в общодостъпен, се приемат за нарушение на неговата новост, само ако са извършени преди датата на заявление. Идентичност на дизайна с друг дизайн – за идентични се считат дизайни, чиито отличителни черти се различават само в незначителни детайли. В този смисъл трябва да се прави разлика между „идентичен“ и „сходен“ дизайн. При сходния дизайн е налице определена степен на различие не само в незначителните детайли, но и в отличителни, определящите черти на дизайна.

Общодостъпност на дизайна – чрез: публикации, използване на дизайна, регистрация на идентичен дизайн от друго лице, разгласяване по какъвто и дае начин.

Световна и национална новост – Дали изискването към новостта на дизайна ще бъде за „световна“ или „национална“ новост, е въпрос на икономическа политика на съответната държава.

Оригиналност на дизайна – дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в потребителят, се различава от цялостното впечатление, което създава друг дизайн, който е станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация.

Кой дизайн не може да бъде регистриран – този, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави; този, чиито особености са обусловени единствено от техническите или функционалните характеристики на продукта; този, който не може да служи като модел на изделие, което многократно да севъзпроизвежда по промишлен или занаятчийски начин.

Използване на дизайна, което не се счита за нарушение – когато използванетосе осъществява за лични потребности или за експериментални цели; когато се използва за целите на обучение или пък се цитира, стига тези действия да невредят на нормалното използване на дизайна; когато дизайнът се използва в чужди наземни, морски или въздушни транспортни средства, които временно илислучайно навлизат в територията на страната.

Преждоползване на дизайна – лице, което до датата на подаване на заявката за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на страната дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има правода го използва в същия обем и след тази дата. Преждоползвателят трябва да еизползвал дизайна или да е подготвил необходимите условия за неговото използване; използването на дизайна или подготвителните работи трябва да саизвършени от преждоползвателя преди момента на подаването на заявката; преждоползвателят трябва да е действал добросъвестно.

Използване на национална територия на чужд дизайн, регистриран на чужди територии – възможно ли е български производител да използва чужд дизайн, регистриран на територията на друга държава, но неговият притежател да не го е регистрирал в България – ДА, при това използването от местен производител може да се реализира като производство и търговия на националния пазар, а също за износ на чужди пазари.

Процедура на регистрация – извършва се в съответното патентно ведомство. Процедурата протича на три етапа 1) подаване на заявката за регистрация 2) експертиза на заявения за регистрационния дизайн 3) издаване на защитния документ. Заявката включва искане за регистрация, копия от изображенията на дизайна и други документи Експертизата бива формална (гледа се дали са спазени формалните изискванияна закона) и експертиза по същество (проверка дали заявеният дизайн отговаря на същностните изисквания на закона)

Варианти на регистрация на промишлен дизайн: Регистрация на промишлен дизайн на самостоятелно изделие – най-често срещаният и традиционен вариант на регистрация. Същността му е в регистрацията на външния вид на едно самостоятелно изделие, изразяващ се в особености на неговата форма, цвят или цветово съчетание, рисунък, орнаменти и т.н. (например външният вид на маса, телевизор, лампион, десен на тъкан и т.н.). Регистрация на промишлен дизайн на „част от съставно изделие“ – „част от съставно изделие“ е структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие и има самостоятелна търговска реализация – например волан или фар на автомобил, педал на велосипед, капачка на бутилкаи др. Има два варианта за регистрация:

- Запазване на фирмения стил в дизайна – това се осъществява чрез постигането на характерни особености в продуктовия дизайн на фирмата. За дасе запази от копиране и подръжателство разработеният стил на фирмения дизайн е необходимо да се регистрира промишленият дизайн на частите на съставното изделие, в които той е намерил отражение. Типичен пример за товае характерният дизайн на решетката на автомобилите „Мерцедес“, както и цялостният дизайн на предницата на „БМВ“- Запазване на пазара на частите на съставното изделие – всяка една част насъставното изделие е негова резервна част, която има своята самостоятелна пазарна реализация. При износ обаче местни фирми си позволяват да усвоят производството на тези съставни части и да го реализират на по-ниска цена исъответно да печелят, начинът на защита от това е като се регистрират тези части. Регистрация на промишлен дизайн на „комплект от изделия“ – това са самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение. Типични примери са – сервизите за кафе, чай, за напитки, за хранене и др., приборите за хранене, наборите от инструменти, мебелни гарнитури и др. Вариантите за защита са два – в първия се извършва регистрация на дизайна на комплекта от изделия като цяло, при втория – се извършва регистрация на дизайна на комплекта от изделия като цяло и едновременно с това се извършварегистрация на дизайна на всяко едно от самостоятелните изделия, влизащи в комплекта.

Регистрация на варианти на дизайна – веднъж създадено и регистрирано, еднодизайнерско решение сревнително лесно се поддава на копиране и възпроизвеждане от конкурентите, копирането обикновено не е буквално, а с изменения, достатъчни да се заобиколи закона. За да се предотврати такова пиратство, националните закони за промишлен дизайн обикновено предвиждат възможността за подаване на т.нар. „множествена заявка“, в нея освен основния дизайн на изделието могат да се заявят още цяла поредица от дизайни, които да представляват различни варианти на основния дизайн.

Лицензиране на промишлен дизайн - лиценза може да се даде на едно или повече различни лица; бива вътрешно лицензиране и външно лицензиране. За вътрешен лиценз се говори, когато притежателят на регистрирания дизайн даваразрешение за неговото използване само на националната територия на

страната. При външното лицензиране се предоставя лиценз за използване на регистрирания дизайн на територията на чужди държави.

Регистрация на промишления дизайн в чужбина – регистрацията в чужбина е процес, който се основава на две предпоставки: първата от тях е свързана с факта, че регистрацията действа само на територията на държавата, където е извършена, като на териториите, където дизайнът не е регистриран, той е общодостъпен за свободно ползване от всяко заинтересовано лице. Втората предпоставка е свързана с развиващия се просец на глобализация както на обществените, така и на икономическите системи и оттук желанието и стремежът на всеки производител освен реализация на националната територия да получи реализация на своята продукция и на външния пазар. Икономическата реализация на промишления дизайн в чужбина може да се осъществи чрез три начина – чрез организиране на происводство в чужбина на продукция, носител на дизайна;- чрез износ на продукция, носител на дизайна;- чрез лицензиране на дизайна. Основните цели на регистрацията на промишления дизайн в чужбина са:- регистрация с цел закрила на инвестициите в чужбина;- регистрация с цел завоюване на пазари и закрила на износа на продукция;- регистрация с цел продажба на лицензи;- регистрация с цел блокиране на кокнкурентни производства;- регистрация с цел закрила на промишления дизайн, приложен към изделия, участващи в изложби.

Производство на изделие, което не може да се защити патентно, но е с регистриран дизайн – изделия, които не са патентноспособни съвсем не са малко. Много често при тях роля играе не техническото им равнище, а тяхнотодизайнерско решение. Особено това се отнася за платовете, тъканите, плетивата, изделията на текстилната и трикотажната промишленост, занаятчийските изделия и др. Регистрацията на техния дизай в случая е единственият начин да се защити изделието като такова в този вид и да се получи монопол върху него. Типичен пример е регистрацията като промишлен дизайн на протекторните шарки на грайферите на автомобилните гуми. Производство на изделие, което е материализация на дизайна и е съставна част от друго изделие – например кутия за телевизор, от една страна тя е елемент, съставна част от изделието телевизор, от друга тя самата е материализирания дизайн на изделието. Други примери са опаковките например на бутилки, кутии за сокове и други течности, пакети и т.н.

Хагска спогодба – спогодба за международна регистрация на промишления дизайн. Подписва се в рамките на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост и страни членки по нея могат да бъдат само страни членки на Парижката конвенция. Хагската спогодба установява международна система за регистрация на промишления дизайн, която е аналогична на международната система за патентна закрила на изобретенията, установена с договора за патентно коопериране (РТС).

ТЪРГОВСКИ МАРКИ

Търговските марки и марките за услуги са знаци, с които фирмите означават стоките, които произвеждат или продават, или услугите, които извършват, за да се отличават от подобни стоки или услуги на други фирми. Като определение за това що е търговска марка, могат да бъдат посочени две съвременни легални дефиниции: - Всеки знак или комбинация от знаци, посредством които едни стоки или услуги могат да се отличават от други, може да бъде търговска марка. Като условие за регистрация страните членки могат да изискват знаците да бъдат визуално възприемаеми.- Марки могат да представляват всички знаци, които могат да бъдат представени графично, а именно – думи, рисунки, букви, цифри, формата на изделието или неговата опаковка, при условие, че тези знаци могат да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на друго.

Видове търговски марки – словестни, образни, графични, пространствени, звукови, светлинни и комбинирани. Словестни търговски марки – те са относително най-често срещани, състоят се от съчетание на букви, букви и цифри, оригинална дума или комбинация от тях. Словесната марка може да означава нещо(ФОРД, БОИНГ, ЖИЛЕТ), но може и да не означава нищо (СОНИ, КСЕРОКС, КОДАК). Словесната марка може да съвпада с фирменото наименование на компанията, като Кока-Кола, може и да бъде абривиатура или съкратен израз на фирменото наименование. При словесните марки допълнителен ефект може да се постигне, чрез самото графично изпълнение на знака, например чрез специален шрифт, цветова комбинация на буквите или др. начин. Образните търговски марки – представляват рисунки с различни теми, изображения на предмети, растения или животни, които действително съществуват в заобикалящия ни свят (ПУМА).

Графичните търговски марки – обикновено са изработен знак или това, което ежедневно наричаме най-често емблема (Мерцедес, Рено, БМВ...). Обемна търговска марка – типичен пример е бутилката на Кока-Кола, известнасъс специфичната си форма. Аналогичен е случаят с бутилките на Грант‘с, Балантайн, Джони Уокър и др., всяка от които е с различна форма и тази форма е регистрирана като обемна търговска марка. Звукови марки – представляват определен музикален мотив, като се регистрира нотният текст. Светлинните търговски марки – светлинен сигнал с определена последователност и продължителност на цветовете. Комбинираните търговски марки са съчетание между някои от горните видове марки. Марките могат да бъдат още ароматни (марки на мирис), както и да са черно-бели или цветни (защитава се цветът или съчетанието от цветове). Като особен вид търговски марки могат да се обособят колективните и сертификатните марки, те се създават за да обслужат не отделен търговец, а група от производители или търговци. Колективната търговска марка е собственост на сдружение от самостоятелни търговци, специално регистрирано за използването и налагането на тази търговска марка. Сертифицираната марка от своя страна е собственост на отделно юридическо лице, което обаче разрешава и контролира дейността на група от производители обикновено с еднотипно или сходно производство. Като особен вид търговска марка в известна степен могат да се отнесат и марките за услуги, което условно обособява този вид търговски марки от традиционното разбиране за търговска марка като главно стокова търговска марка. По друга класификация те биват фирмени, асортиментни и продуктови(стокови). Фирмената търговска марка не трябва да се бърка с фирменото наименоване, въпреки че понякога те съвпадат. Като правило фирменото наименование се използва от фирмата за комуникацията и с официални институции, докато на пазара, пред потребителите, фирмата се представя със своята фирмена марка, която е една.

Регистрация на търговските марки – с регистрацията на търговска марка фирмата получава изключителното право да я ползва, а от друга страна и да забранява използването на същата марка от трети лица. Самата регистрация сеизвършва в съответното национално патентно ведомство, подават се документи

за регистрация, заплащат се съответните такси и се извършва формална и материална експертиза. Най-често една марка не може да се регистрира, ако не се различава съществено от по-рано регистрирани марки на други производители; има описателен характер или се е превърнала в родово понятие; няма различителна способност; има заблуждаващ характер; противоречи на обществения ред и морал; не се различава съществено от общоизвестна марка; представлява международно признати знаци за величини; представлява елемент от символите на държавния суверенитет, като гербове, знамена, емблеми, образци и др. Счита се, че марката не се различава съществено от по-рано регистрирана марка, когато тя е идентична или сходна с нея. Сходство се установява по отношение на:- фонетичен признак, т.е. дали е налице достатъчно сходство в звученето на двете марки, способно да заблуди и потребителя, че става дума за една и съща марка;- семантичен признак – т.е. дали е налице идентичност в смисъла на думите, независимо че са изписани по различен начин;- визуален знак – дали е налице идентичност или сходство на образните частина марката.Марката не може да бъде пряко описание на стоката или да представлява нейното естествено наименование (например марка КИСЕЛО МЛЯКО за същия продукт). Марката може да бъде регистрирана само ако отговаря на всички посочени изисквания. Получената закрила върху търговската марка е за срок от 10години, след тяхното изтичане тя може да се подновява неограничен брой пъти за по 10години. Вследствие на регистрацията на търговската марка нейният притежател получава правото – да използва марката, да се разпорежда с нея, да забрани на трети лица да я използват без неговото съгласие. Използване на търговските марки – търговската марка влиза в имуществото на фирмата.Редица фирми използват една търговска марка за означаването на цялата си продукция, т.е. използват формена търговска марка (СИМЕНС, ФИЛИПС...) Друга възможност е с отделни търговски марки да се означават различните асортиментни групи на производителя (асортиментни марки), например шампоаниЕЛСЕВ, на фирмата ЛОРЕАЛ. Третата възможност е т.нар. индивидуална стокова марка – всеки отделен

продукт носи собствена марка. Типичен пример за такава стратегия за продуктите на ПРОКТЪР И ГЕМБЪЛ.

Едно съществено изискване в почти всички маркови законодателства е това марката да се използва. Това изискване е насочено срещу възможността зазлоупотреба с монопола върху търговската марка и предвижда, ако марката без основателни причини не е използвана реално в течение на 5 години от датата на регистрацията, тази регистрация да се отмени.

Ценност на търговската марка – марковата ценност е добавената от марката стойност към един продукт или услуга. На практика марковата ценност се изразява в прираст на паричния поток от стоката, обозначена с тази търговска марка. Елементите на марковата ценност са: маркова известност, маркови асоциации и маркова лоялност. Марковата известност означава способността на една марка да бъде разпозната или спомнена от даден потенциален купувач като член на определена продуктова категория. Разпознаването на марката включва впечатлението, че марката е позната, че потребителят я е виждал или чувал преди, предизвикване на асоциация с продуктовата категория. Споменаването на марката представлява връзка между продуктовата категория и марката, т.е. споменаването на продуктовата категория предизвиква спомен за марката. Запомнянето е значително по-трудно от разпознаването и означавапо-високо равнище на известност. Марковите асоциации е всичко, свързано с марката, което се съдържа в паметта на потребителя. Марковата лоялност е вярност към марката.

Нарушение на търговската марка – ползване на регистрирана търговска марка от трето лице, без съгласието на притежателя и. За нарушение се счита и поставянето на марката върху материал, предназначен за етикиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги; изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждането на марката, както и съхраняването на такова средство. Иматри основни начина на защита: гражданскоправен, наказателноправен, административноправен.

Регистрация на търговските марки в чужбина – това е процес, който както приизобретенията и промишления дизайн и въобще при национално защитени обекти на интелектуалната собственост, се основава на две предпоставки:- първата е свързана с това, че търговската марка действа само на

територията на страната, където е извършена регистрацията, като на всички останали територии, където марката не е регистрирана, тя е свободна за използване от всяко заинтересовано лице;- втората предпоставка е свързана с желанието и стремежа на всеки национален маркопритежател неговите стоки или услуги, обозначени с неговататърговска марка, освен реализация на националната територия да получат и външноикономическа реализация на територията на други държави. Икономическият интерес на производителите обаче налага освен на националния те да търсят реализация на своите стоки или услуги и на външнияпазар. Теоритично тя може да се осъществи основно по два начина – чрез организиране на производство в чужбина или чрез износ на продукция. Регистрацията на търговската марка при външноикономическа реализация на стоките или услугите, обозначени с нея, е необходимо и задължително условиеза успеха на тази реализация. Регистрацията на търговската марка в чужбина дава на маркопритежателя същите предимства, каквито той получава от регистрацията на националната територия. Основни цели на регистрацията в чужбина – създаване на най-благоприятни икономически условия за реализацията на стоките и услугите, обозначени с регистрираната търговска марка на съответния пазар; -създаване на необходимите предпоставки за превръщането на търговската марка в особен видстока и извършването на сделки с нея чрез продажбата и или чрез нейното лицензиране. За да бъде марката обект на сделки за покупко-продажба или на лицензиране, тя трябва да бъде обект на собственост. Точно регистрацията е актът, с който върху марката се установява собственост, като се определя нейният притежател, който получава и изключителното право върху нея. В тозисмисъл без да е регистрирана марката не може да бъде обект на покупко-продажба, нито пък обект на лицензиране. На въпроса коя марка трябва да се регистрира в чужбина, отговорът е прост – регистрира се тази марка, с която първоначално е обозначена изнасяната продукция или стоката, или услугата, чието производство сме организирали начужда територия. Основни изисквания, на които трябва да отговаря една търговска марка:Четивност – всяка фирмена търговска марка има своята словестна част, обикновено националната регистрация на тази марка се извършва на съответнияезик в държавата, например в България – на български. Естествено изискване е при регистрацията в чужбина марката да бъде изписанас букви възприети въввсяка конкретна държава, за да бъде разчетена от местните потребители. Произносимост – може да се окаже, че марката, която на езика на

националната регистрация е лесно произносима и лесна за запомняне, но на езика на потребителите при чуждестранната регистрация да се произнася трудно или въобще да не може да се произнесе. Асоциативност – възможно е една словестна марка, свързана с позитивни асоциации при произнасянето и на езика на националната регистрация, да създава коренно противоположни, неприятни асоциации в значението си при произнасянето и на местния език на чуждестранната регистрация. Религиозни обичаи – несъобразяването с тях може да доведе до непоправими отрицателни ефекти за притежателя на марката.

Начини на регистрация на търговската марка в чужбина: Парижка конвенция за закрила на обектите на индустриална собственсот – основният международен документ, регламентиращ закрилата на търговската марка в чужбина, както и при останалите обекти на индустриална собственост.Включва:- Принцип на националния режим на закрила, изразяващ се в изискването всякастрана членка на конвенцията при регистрацията на търговската марка да предоставя на чуждестранните граждани от другите страни членки на същата закрила и права, каквито предоставя на собствените си граждани.- Принцип на териториалното действие на регистрацията – регистрацията на търговската марка действа само в територията на държавата, където е извършена, ако собственикът желае да получи регистрация и за други държави той трябва да подаде заявка и да регистрира търговската си марка във всяка една от страните поотделно.- Принцип на конвенционалния приоритет, изразяващ се във възможността на едно лице, ако подаде заявка за регистрация на търговска марка в страна членка на Парижката конвенция и в рамките на 6 месеца подаде заявка за същата търговска марка в друга страна членка, то тази последваща заявка ще се разглежда като подадена на датата, на която е подадена първата заявка.- Принцип на изложбения приоритет, задължаващ страните членки на конвенцията, да осигурят съобразно националното си законодателство временназакрила на търговските марки, с които са обозначени стоки, изложени на официални панаили или изложби.

Национален път за регистрация на търговската марка в чужбина – подаване на заявка за регистриране на търговската марка; експертиза; регистрация или отказ; публикация на регистрираната търговска марка.Международна система за регистрация на търговската марка – базира се на Мадридската спогодба за международна регистрация на търговските марки и

Протокола към Мадридската спогодба. Води се международен регистър и се издава официален бюлетин на регистрираните марки по международната система.Подава се международна заявка в Международното бюро и то от своя страна прави само формална експертиза и взема решение за регистрация или отказ. При положително решение за международна регистрация на марката се извършва публикация в международния бюлетин и тя започва да действа на територията на всички държави членки, всяка дръжава, посочена за международна регистрация обаче си запазва правото да откаже тази регистрация.Предимствата на Мадридската спогодба са:- подава се само една заявка в Международното бюро,- заявката се подава само на един език;- плаща се само една такса;- работи се само с един международен документ;- избягват се многобройните посреднически услуги;- икономисват се време, средства и труд.Търговска марка на Европейската общност – тя е най-известната регионална система за регистрация на търговски марки. Марката е единна за всички страни членки на ЕС и не може да бъде регистрирана за едни страни от съюза,а за други не. Чрез Марката на Общността се получава регистрация за целия ЕС.

ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Обектите на индустриална собственост съдържат и някои особени означения, свързани с продукти, чийто географски произход е от значение за потребителите. В много отношения потребителите имат причини да предпочитат продукти с определен географски произход – било поради традиционно добра репутация или пък поради уникални продуктови атрибути, произтичащи от съответната географка среда. В резултат възниква необходимостта от закрила на географските означения с цел предотвратяване на тяхното използване за продукти, чийто качества не съответстват на очакванията на потребителите, съобразно посочения географски произход. В съвременното разбиране за географски означения като обекти на индустриална собственост могат да се включат четири разновидности:- указанията за произход;- наименованията за произход;

- географските указания;- традиционно-специфичните наименования.

Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост в Мадридска спогодба за преследване на фалшивите или заблуждаващите указания за произход на стоките- Парижката конвенция е първият международен акт, който предвижда закрила на географските означения, като включва наименованията за произход и указанията за произход. Характерно за указанията за произход е, че посочватмястото на производството на стоката, без допълнителна информация за специфични характеристики на продукта.- За разлика от Парижката конвенция, Мадридската спогодба дефинира понятието „указание за произход“ по следния начин – указания, чрез които една страна или едно място, намиращо се в една страна, биха могли да бъдат посочени пряко или непряко като страна или място на произхода. Спогодбата предвижда по-добра защита в сравнение с Парижката конвенция, защото предвижда мерки срещу използването на заблуждаващи указания за произход, даже и ако те не са лъжливи.

Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация – тази спогодба въвежда закрила на наименованията за произход и урежда тяхната международна регистрация. Предвидена е дефиниция на „наименование за произход“ – географско наименование на страна, район или месност, което служи за означаване на стоки, произхождащиот това място, чиито качества и характеристики се дължат изключително или предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори. За дабъде регистрирано едно наименование в страните членки на спогодбата, то трябва да е регистрирано в страната на произхода и да се регистрира в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост.

Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост(TRIP’s)Това е единственото споразумение, което използва термина „географски означения“, като означения, определящи дадена стока като произхождаща от територията на страна членка или от регион или от местност на тази територия, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на стоката могат да се отдадат на географския и произход. Дефиницията включва наименование за произход и географско указание.

Защитени наименования съгласно Регламент 2081/92 – този регламент за закрила на географските указания и наименования за произход за земеделски продукти и храни урежда процедурата за закрила на територията на Европейския съюз на две групи, защитени наименования: наименования за произход и географски указания.

Указания за произход - са указания, чрез които една страна или едно място, намиращо се в една страна, биха могли да бъдат посочени пряко или непряко като страна или място на произхода. Указанието за произход не изисква обвързване на качеството на продукцията с мястото, където е произведена тя,а само идентифицирането с това място. В потребителското мислене неминуемо изниква асоциация за качеството на продукцията точно в зависимост от това къде е произведена тя. Така един и същ технически продукт, обозначен с указанието “Made in Germany”, се възприема по един начин и по съвсем друг, ако е обозначен например с “Made in Tobago”.

Наименование за произход – наименование на район, специфично място или по изключение име на странта, използвано за означаване на земеделски продукт или храна, който произхожда от този район, специфично място или страна и качеството или характеристиките на който предимно или изключително се дължат на определена географска среда с нейните присъщи природни и човешки фактори, и чието производство, преработка и подготовка се осъщсествяват на определения географски район. От това следва:- продуктът трябва да произхожда от географското място, използвано в наименованието, както и суровините за изработването му;- качеството или характеристиките на продукта трябва да се дължат предимно или изключително на този произход;- производството на продукта до етап краен продукт трбва да се осъществява изцяло в очертания географски район.

Географско указание – наименование на район, специфично място или по изключение име на страна, използвано за означаване на земеделски или хранителни продукти, произхождащи от този район, специфично място или страна, в които притежават специфично качество, репутация или други характеристики, които могат да се отдадат на този географски произход и чието производство, преработка, подготовка се извършват в определения географски район. От това следва:- продуктът трябва да произхожда от географското място, използвано в наименованието, но за разлика от наименованието за произход, тук не е нужно

суровините да са от този район;- за разлика от защитените наименования за произход, достъчно е един от етапите на производство или преработка да се осъществява в очертания географски район;- също както при защитените наименования за произход, трябва да съществува връзка между продукта и географския район, но не се изисква задължителна причинно-следствена връзка между географската среда, включваща природни и човешки фактори, и характеристиките на продукта.

Регламент 2081/92 се отнася до закрила на наименования за произход и географски указания на три основни групи продукти:- селскостопански продукти, предназначени за консумация от човек (меса и месни продукти, сирене, яйца, мед, млечни продукти, масла и мазнини, плодове и зеленчуци, зърнени храни, риба и рибни продукти);- преработени земеделски продукти и храни (бира, сладкарски изделия, горчица, макарони);- земеделски продукти, които не са преднзначени за консумация от човек (естествени смоли, декоративни растения и цветя, корк, сено, вълна, ракита,етерични масла).

Процедура на регистрация:- Процедура в страната членка – заявка за регистрация могат да подават група фермери, производители, преработватели или потребители. Заявката се подава до компетентния орган на страната членка, в чиито рамки се намира географският район.- Процедура пред Европейската комисия – комисията публикува резюмето на заявката в Официалния вестник на ЕС на всички официални езици.

Икономически параметри на географски означения – по своята степен на влияние върху мотивацията на потребителското поведение се доближават до търговските марки. Образно дори може да се каже, че те са една втора или по-точно още една търговска марка върху стоката, която информира потребителя за специфичните и свойства или качества. Наименованията за произход имат особено силно влияние в тази насока. Така например, ако потребителят е убеден в качеството на вината „ДОМЕЙН БОЯР“ и предпочита да купува от този производител, като е любител на сорта „мерло“,то той ще избира вино под тази марка, но „Мерло от Ямболския регион“, „Мерло от Сливенския регион“ и т.н. Икономическите функции на наименованията за произход най-силно се

проявяват в туристическата индустрия. Отивайки някъде на почивка, туристът иска да консумира нещо оригинално и местно. Уиски „Джони Уокър“ той може дапие навсякъде по света или пък вкъщи, но „шопска салата“ с „поморийска гроздова“ – само в България. Географското указание също има своето въздействие върху мотивацията на потребителя да извърши или не покупка. Например едни предпочитат „Горнобанска минерална вода“, други „Михалковска минерална вода“ и др. Типичен пример за указание за произход са надписите от типа “Made in”. Тезиуказания не се регистрират, като тяхната защита се осъществява чрез мерките, които предвижда спогодбата срещу използването на заблуждаващи указания за произход, даже и ако те не са лъжливи.

НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Закрилата срещу нелоялна конкуренция се характеризира със значителни различия спрямо другите права на индустриалната собственост, а именно:- тя е исторически най-късно възникналата закрила на индустриалната собственост;- тази закрила е много по-слабо развита в редица държави;- съществуват значителни различия в подходите на държавите както по отношение на степента на строгост на забранение, така и по отношение на действията, обявено за нелоялна конкуренция;- при закрилата срещу нелоялната конкуренция се дефинират забранените поведения на стопанските субекти, за разлика от другите права на индустриалната собственост, където се дефинира обектът на закрила – патенти, търговски марки, промишлен дизайн и др. Тази закрила се характеризира с обща забрана на нелоялната конкуренция и списък на действия на нелоялна конкуренция, които в частност са забранени. Международната закрила срещу нелоялна конкуренция води началото си от Парижката конвенция, където чл.10 задължава държавите да въведат забрана занелоялна конкуренция и дава дефиниция за нелоялна конкуренция, а именно: нелоялна конкуренция представляват всички действия на конкуренцията, противоречащи на честната търговска практика. Националната закрила срещу нелоялна конкуренция значително варира. Някои държави са създали специално законодателство срещу нелоялна конкуренция (Германия), а в други нелоялната конкуренция се преследва по общите правилана гражданското законодателство (Франция).

Действия на нелоялна конкуренция: Причиняване на объркване у потребителите – това е едно от действията на нелоялната конкуренция, което е забранено от Парижката конвенция. Объркването е създаването на погрешна представа у потребителите относно произхода на един продукт, като за него се използва чужда фирма, търговска марка или други означителни знаци на конкурента. Това означава, че при объркването един пазарен участник лъжливо представя собствените стоки и услуги като такива на друг. Дискредитиране на конкуренти – това също е едно от действията на нелоялната конкуренция, което е забранено от Парижката конвенция и задължава държавите членки да забранят всички неверни твърдения в търговията, които могат да увредят доброто име на предприятието, продуктитеили производствената или търговската дейност на един конкурент. Заблуждаване – то също е забранено от Парижката конвенция, т.3 определя като действие на нелоялна конкуренция всяко използване на индикации и твърдения, което може да въведе публиката в заблуждение по отношение на – естеството на стоките, начина на производство, характеристиките на продукта, тяхното приложение или количеството им. Забранено е премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или опасни свойства на предлаганите стоки или услуги; забранено е въвеждането взаблуждение относно съществени свойства или начин на използване на стоките чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти; забраненае рекламата на стоки и услуги, които не са на разположение на пазара или сав недостатъчно количество; забранено е използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки и услуги. Нелоялна сравнителна реклама – това създава условия за използване на нечестни похвати, извличане на неоснователни изгоди или подценяване на конкурента. Недопустими добавки и обещания за награди – това отклонява потребителя от базовите полезности на стоките. Според Закона за защита на конкуренцията сезабранява предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга. Забранява се извършването на продажба, когато заедно с подажбата се предлага или обещава нещо, чието обещание зависи от извършване на действия от страна на купувача, като например решаване на задачи, отговори на въпроси и т.н., както и организиране на хазартни игри с парични и предметни

награди, чиято стойност надвишава значително цената на продавата стока или услуга.

ЗАКРИЛА НА ТЪРГОВСКА ТАЙНА

Закрилата на търговската тайна се предвижда в случаите на узнаване, използване и разгласяването и в противоречие с добросъвестната търговска практика. В допълнение на тази обща забрана Законът за защита на конкуренцията предвижда и конкретни случаи на неразрешено узнаване, а именно – узнаването на производствената и търговската тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез:- подслушване;- проникване в помещение;- отваряне на кореспонденция;- заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документи или вещи, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях;- чрез измама или предлагане на облага на лица,които имат достъп до тайнатапо силата на сужебни или договорни отношения. В закона за защита на конкуренцията се разграничават два вида поверителна информация, а именно:- производствена тайна и търговска тайна. Под производствена тайна и търговска тайна се разбира факти, информация, решения и данни, свързани съсстопанската дейност, чеието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Осигуряване на фактически монопол върху производствената и търговската тайна има значение в две посоки. От една страна, установяването на режим насекретност представлява способ на закрила на информацията, определена от нейният собственик като производствена или търговска тайна. В допълнение към горния способ на закрила, а именно – фактическият монопол, установенията режим на секретност е условие да се получи законова закрила срещу неправомерно узнаване, използване и разгласяване. Осигуряването на фактическия монопол предполага осъществяването на няколко вида действия:- определяне на информацията, представляваща производствена и търговска тайна;- определяне на средствата за ограничаване на нерегламентирания достъп до информацията;- регламентиране на лицата и случаите на достъп до информацията,

представляваща производствена или търговска тайна, и обвързване на лицата, имащи достъп до информацията, със задължение за неразгласяване и опазване на тайната на информацията, неизползване извън регламентираните цели и прекратяване на използването след изтичане на срока, уговорен за използването и.

ЛИЦЕНЗИОННА ТЪРГОВИЯ С ОБЕКТИ НА ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Под една или друга форма всички обекти на интелектуалната собственост са обекти на лицензиране, включително например и „лицензирането на авторски права“. Когато говорим обаче за обекти на лицензионната търговия в нейния традиционен смисъл на възникване, развитие и състояние, имаме предвид само онази част от обектите на интелектуална собственост, имащи предимно научно-технически характер и обособени в понятието – обекти на индустриалната собственост. В този смиъл основните обекти на лицензионна търговия са:- патентните изобретения, полезните модели, промишленият дизайн и търговските марки.

Ноу-хау на фирмата На основата на ноу-хау се създават цели производства, както и вериги от хотели, ресторанти и фирми за услуги със световноизвестни имена. С ноу-хау се търгува в целия свят.

Понятието ноу-хау – първоначално в лицензионните съглашения се включват условия, предвиждащи наред с предоставянето на изобретението като обект на лицензионния договор и предаването на технически знания и опит (ноу-хау), необходими за производственото осъществяване на изобретението. Ролята на ноу-хау в тези сделки е голяма до такава степен, че купуването на лицензия за патентно защитен обект без купуването на необходимите знания и опит във връзка с това по същество обрича сделката или на големи затруднения при внедряването на обекта или на невъзможност изобщо той промишлено да се усвои. С развитието на науката и техниката значението на предаването на такава информация нараства толкова много, че ноу-хау се обособява от патентованото изобретение и става самостоятелен обект на лицензионни съглашения. С термина ноу-хау се обозначават, най-общо казано, практически приложими знания и опит, които са фирмена тайна.Съдържание на ноу-хау – няма общоприето определение по отношение на обхватаи съдържанието на понятието ноу-хау. Между специалистите обаче, няма спор

че първият елемент на съдържанието са „знания“, други добавят и „производствения опит“, а трети и „уменията“. Налаганата в последното десетилетие тенденция е в съдържателния обхват на ноу-хау да се включват:- знания;- умения;- опит.Ноу-хау може да бъде съвкупност от знания, умения и опит или само едно от тях.Същностни параметри на ноу-хау са:- отсъствие на правна закрила върху ноу-хау;- секретен характер на ноу-хау;- икономическа ценност на ноу-хау;- практическа приложимост на ноу-хау.Отсъствие на правна закрила върху ноу-хау – в нито един закон, под каквато и да е форма, ноу-хау не получава юридическа закрила. Казано с други думи –върху ноу-хау не може да се установи собственост по юридически начин.Секретен/конфиденциален характер на ноу-хау – отсъствието на правна закрилавърху ноу-хау означава, че собственикът на знания, умения и опит, за да ги защити от неправомерно използване от други лица, има едно-единствено средство и то е да ги запази в тайна (фирмена тайна). Единственият начин дасе извлича печалба от него е собственикът му да установи „фактически монопол“ чрез запазването му в тайна. Тази секретност обаче не е абсолютна,тя има относителен характер и се отнася преди всичко за потенциалния купувач на ноу-хау. Ноу-хау може да бъде известен на няколко фирми, но доколкото неговото използване им дава определени предимства пред останалитеконкуренти, запазването му в тайна от тях е необходимо условие и за запазване на получените предимства.Икономическа ценност на ноу-хау – може да бъде например по-висока производителност на труда, съкръщаване на разходите, намаляване на брака, оптимизация на управленските структури и т.н. Именно икономическата ценностна ноу-хау е основанието за запазването му в тайна от конкурентите.Практическа приложимост на ноу-хау – за да бъдат ноу-хау дадени знания, умения или опит, трябва винаги да имат конкретно приложен характер, да са свързани с конкретно изобретение, с определено производство, с дадено изделие или дадена дейност.

Форми на съществуване на ноу-хау – Ноу-хау съществува под три основни форми:- като писана документация, като практически опит, във вид на предмети.

Писана документация – ноу-хау е информация, която най-често е изложена в различни по вид писмени документи. Писаната документация е основната форма на съществуване на ноу-хау. Писаната документация може да съдържа: технически или технологични данни, формули, изчисления, чертежи, схеми, описания на патентно незащитени изобретения, инструкции, правила, процедури, пояснения относно конструкции, производство или използване на изделие или на производствен процес, технически предписания, допълнителни пояснения към патента, сведения по отношение на организацията на работа, изисквания, предявявани към сградите, разположение на оборудването и производствения поток, системи за квалификация на персонала, икономически ифинансови разчети, всякакви методики, организационни структури за управление и др.Практически опит – той е натрупан и осмислен опит в резултат на дългогодишно упражняване на определен вид производство или дейност. Практическият опит е типичен обект на лицензионните договори за ноу-хау, свързани с обучението на кадри.Предмети – сравнително по-рядко, но срещана форма на съществуване на ноу-хау. Най-често това са различни катализатори, вещества, образци на изделия,непатентовани промишлени образци, машини, уреди, резервни части, инструменти, приспособления и др.

Приложно поне на ноу-хау – то определя характера на знанията, уменията и опита, съставляващи неговото съдържание. Исторически ноу-хау възниква в производството, което за дълги години остава негово основно приложно поле. Съответно, затова характерът на знанията, уменията и опита, съставляващи ноу-хау, са имали предимно технически характер. Постепенно обаче специфичнизнания, умения и опит започват да се появяват и тяхното използване да носи определени предимства за притежателя им не само по отношение на производството и техниката, но и в областта на управлението на производството или на друг вид дейност, в областта на икономиката и финансите, на търговията и др. Техническо ноу-хау – в най-общ вид представлява техническа информация, производствени умения и производствен опит. Основните обекти, които се отнасят към техническото ноу-хау са:- изобретения или полезни модели, които могат да бъдат патентно защитени,

но фирмата предпочита да не ги патентова, а да ги пази в тайна. Причините за това са две: Първата от тях е свързана с възможността икономически изгодният срок за използване на изобретението значително да превишава срокана действие на патента. Типичен пример за такъв случай е съхранението в тайна на производството на Кока-Кола, така тя си осигури над стогодишно монополно положение на световния пазар.- изобретения и полезни модели, които съобразно националното законодателство не могат да се защитят патентно – всяко национално законодателство въвежда свои ограничения за кръга от обекти, за които може да се получи патент за изобретение или полезен модел. Например лекарствените средства в някои страни са патентнозащитими, но в други не са. При всички случаи на невъзможност от получаване на патент единственият разумен вариант е неговото засекретяване и превръщане във фирмено ноу-хау.- информация, свързана с патентно защитими изобретения или полезни модели, която сама по себе си не може да се патентова, но без която осъществяванетона изобретението или е невъзможно, или предполага голям разход на средства и време- друга научно-техническа информация, която се отнася до конкретно изобретение, но която дава определени положителни резултати при използване;- производствен опит и умения – вкл. и личен опит и умения.Управленско-икономическо ноу-хау – включва знания от управленско, търговскои финансово естество. Най-често обект на лицензиране под формата на ноу-хауса знания и опит в областта на управлението и икономиката на една фирма илидейност като:- организационно-управленски сведения;- сведения, свързани с реализацията на продукцията (т.нар. „търговско ноу-хау“)Финансово-икономически сведения – методи за съставяне на финансови и кредитни планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, форми за изгодни капитални вложения, организация на свободните оборотни средства, различни разчети, системи за стимулиране, придобиване и управление на дялово участие в други фирми и акционерни дружества и т.н.

Начини за предаване на ноу-хау – най-често се осъществява по два начина – чрез предоставяне на необходимата документация или чрез обучение. Документацията може да съдържа формули, чертеци, схеми, инструкции, технически предписания или технология като цяло, както и друга информация от техническо или управленско-икономическо естество. Към документацията под

формата на ноу-хау могат да се предоставят и машини, уреди, приспособления,катализатори и други предмети. Обучението на кадри е също широко използван начин за представяне на ноу-хау. Същественото е, че за осъществяване на предаването на ноу-хау, независимо дали ще се използва единият или другият начин, или ще се предава документаця и ще се извършва обучение на кадри едновременно, трябва да се сключи лицензионен договор. В практиката този договор се нарича „договор заноу-хау“ или „договор за безплатна лицензия“.

ВИДОВЕ ЛИЦЕНЦИИ

Възможности за класификация на лицензиите – единна класификация на видоветелицензионни договори в теорията и в практиката не съществува.Видове лицензии спред обема на предоставените права или работна класификация на лицензиите – видът на лицензията по тази класификация се определя в зависимост от „обема на предоставените права“ на купувача.-Пълна лицензия – при лицензионните сделки собственикът на патента остава същият, като отстъпва на друг производител известен обем от изключителното си право върху използването на изобретението. Когато на купувача се предоставят всички права, произтичащи от патента, освен собствеността върхунего, е налице т.нар. пълна лицензия. При договора за пълна лицензия за срока на действие на лицензионния договор патентопритежателят губи всякаквиправа върху обектана лицензията. Същественото обаче е, че той остава собственик на патента и след изтичането на срока на действие на договора възстановява съответно и правата си върху изобретението. Пълната лицензия емного близка по своята същност до продажбата на самия патент. Разликата е ведин-единствен пункт – при продажбата са самия патент става смяна на неговия собственик, докато при пълната лицензия патентопритежателят остава собственик. Предоставянето на пълна лицензия е сравнително рядно и се срещасамо в два варианта: Първият, най-често срещан, е свързан с получаването напатент за икономически ценно изобретение от самостоятелен изобретател, който сам няма финансовите и технологичните възможности за неговото внедряване, а в същото време към изобретението проявяват интерес специализирани фирми в тази област. Вторият случай на продажба на пълна лицензия е когато една фирма е получилапатент за изобретение, което е страничен резултат от нейните

изследователски разработки и тя няма интерес да го използва производствено.- Изключителна лицензия – това е най-разпространеният вид лицензионна сделка. При предоставянето на изключителна лицензия едно от основните ограничения е територията, което се предоставя на лицензополучателя и на която той може да реализира своето монополно положение по отношение използването на лицензирания обект. В този смисъл лицензодателят няма правода експлоатира сам изобретението и да предоставя други лицензи на същата територия, но тази забрана не се отнася за останалите територии. При изключителната лицензия – на лизингополучателя се предоставя определена територия, на която той има право да използва лицензирания обект; на същататеритория патентопритежателят губи правото сам да използва обекта или да предоставя други лицензи, но това той може да осъществява на други територии. В този смисъл изключителната лицензия може да се определи като пълна, но само за определена територия.- Неизключителна лицензия – нарича се още обикновена или проста лицензия. Лицензионният договор за нея се характеризира със следните моменти: - на лицензополучателя се предоставя територия, на която той да може да използвалицензирания обект; продавачът-патентопритежател, си запазва правото на същата територия сам да експлоатира обекта на лицензионния договор, както ида предоставя аналогични лицензии и на други производители. Възможността запредоставянето на неизключителни лицензии обикновено възниква в два случая – Първият е, когато поглъщателните възможности на пазара многократно надхвърлят производствените възможности на патентопритежателя и той спокойно може да предостави лицензия на същата територия и на друг производител, без да се страхува от конкуренция. Вторият случай произтича от огромните мащаби на териториите на някои държави като САЩ, Канада, Русияи др., на чиито територии се обособяват относително самостоятелни пазари. Те са отдалечени един от друг на разстояние, което прави стоките само на един производител неефективни, поради високите транспортни разходи и обосновава необходимостта от обвързването на всеки обособен пазар с отделенпроизводител.

Видове лицензии в зависимост от правната закрила върху обекта на лицензията- Патентни лицензии – това са всички договори, при които се предоставя лицензия за правно защитен обект на индустриална собственост: изобретение, промишлен дизайн, търговска марка, полезен модел и др. Терминът патенти и вслучая се използва с в смисъл на „защитени“ обекти, а не конкретизира вида на защитния документ;

- Безплатни лицензии – обект на тези лицензии е ноу-хау и затова те често се наричат още „договори за ноу-хау“- Комбинирани (смесени) лицензии – обект на лицензионната сделка е патентнозащитен обект на индустриалната собственост с едновременно предоставяне на необходимия производствен опит и знания (ноу-хау) за неговото производсво, осъществяване и експлоатация.

Други видове лицензии – договори, възникващи при точно определени ситуации.- Сублицензия(подлицензия) – този вид лицензия представлява договор, при който лицензополучателят от своя страна предоставя лицензия на трето лице за същия обект. За да има това право обаче, лицензополучателят трябва да е получил пълна или изключителна лицензия;- Насрещна лицензия(крослицензия, кръстосана лицензия) – При този лицензионен договор в замяна на предоставена лицензия лицензполучателят получава насрещна лицензия. Тези сделки могат да се определят като особен вид бартерни сделки с лицензии. Много често и за двете страни такова взаимно предоставяне на лицензии е по-изгодно от друг начин на разплащане.- Принудителна лицензия – статутът на принудителната лицензия е създаден като средство за противодействие на възможността от злоупотреба с патентниямонопол. При патента основната възможност за злоупотреба се изразява във факта, че патентопритежателят може да не пристъпи към използване на изобретението и по този начин да увреди на обществените интереси. Всяка държава си запазва правото при настъпването на определени условия да може да използва патентно защитеното изобретение. За предоставянето на принудителна лицензия обаче е необходимо да са налице определени основания,като най-често срещаните са:- неизползване или недостатъчното използване на патентно защитеното изобретение;- изобретението да представлява „обществен интерес“ (изобретения свързани сикономическото развитие на страната, изобретения в областта на здравеопазването, изобретения в областта на хранително-вкусовата промишленост);- изобретението да е свързано с националната сигурност или отбраната на страната;- обявено е национално извънредно положение (важат само докато е в сила обявеното извънредно положение в страната);- издаване на принудителна лицензия по отношение на зависими патенти – зависимият патент се издава за самостоятелно техническо решение, чието

използване обаче може да стане само при едновременното използване на вече патентно защитено изобретение. За издаване на принудителна лицензия по отношение на зависими патенти е необходимо заинтересованото лице:- да е поискало от патентопритежателя да закупи лицензия при разумни условия, но патентопритежателят да е отказал; - да има производствени и финансови възможности за осъществяване на сделката и промишленото усвояване на обекта.- Лицензия по право(статут на лицензионна готовност) – това е една възможност, която съвременните патентни законодателства предоставят на патентопритежателите за отстраняване на опасността те да бъдат обвинени в злоупотреба с патентния монопол и за техния патент да бъде издадена принудителна лицензия. Същността на лицензионната готовност е в публичната декларазия, която патентопритежателят прави, за готовността си да разреши на всяко заинтересовано лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия и срещу справедливо възнаграждение.

ОСНОВНИ ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ЛИЦЕНЗИОННИТЕ ДОГОВОРИ

От гледна точка на обема на предоставените права може да бъде направена ощеедна класификация на лицензионните договори:- ограничени лицензии и неограничени лицензии. Пълната лицензия по своята същност е неограничена лицензия, тъй като лицензополучателят придобива всички права по използването на обекта. Ограничени лицензии са неизключителната и изключителната лицензия.

Ограничения по територия – основната цел на това ограничение е териториалнода се разграничат икономическите интереси на продавача и купувача и да не се допусне конкуренция между тях. Обикновено лицензополучателят получава определена територия, на която има правото да използва обекта на лицензията. Икономическият интерес на продавача тук се диктува от следните мотиви:- отстъпва се дадена територия, ако на нейния пазар патентопритежателят не може да реализира стоков износ на основата на лицензионния обект или този износ му осигурява по-ниска печалба, в сравнение с тази, която ще получи при отстъпването;- продавачът е сигурен, че на отстъпваната територия не може да сключи друга лицензионна сделка за същото изобретение или ако може, то печалбата му ще е по-малка.

Основният икономически мотив на купувача е свързан с неговите производствени мощности, деловите и търговските контакти, които продавачът няма.

Ограничения, свързани със срока на действие на лицензионния договор – Ограничението срок на действие важи за всички лицензии, дори и за „неограничената“ пълна лицензия.- обикновено критерий за вземане на решение за срока на договора е периодътна морално остаряване на обекта;- периодът на морално остаряване на обекта винаги трябва да се съпоставя с оставащия срок на действие на патента за него;- друг важен критерий е необходимото време за промишленото усвояване на лицензионния обект;- критерий за продължителността на лицензионния договор са и възможностите на продавача или купувача да доразвива обекта на лицензията.

Ограничения, свързани с използването на обекта на лицензията – те са главноследните:- предоставената лицензи може да бъде само за производството на обекта, но не и за неговата реализация(лицензионен договор за производство). Правото да произвежда може да се запази за лизензодателя, а купувачът на лицензиятада получи правото само на реализация (лицензионен договор за пласмент). Често срещано ограничение обаче е забраната за износ на продкукция, което може да е елемент и на териториалното ограничение;- сферата на приложение на лицензионния обект може също да се ограничи;- ограничаването може да се отнася и до фиксиране на производството само в едно дадено предприятие, но не и в друго, независимо, че са в една система.

Ограничения, засягащи обема на произвежданата продукция – обемът на продукцията може да се ограничи в брой, тонове, метри (годишно, месечно илина други периоди). Може да се предвиди прекратяване на лицензионния договорслед произвеждането на определено количество продукция. Освен по своя обем,производството може да се ограничи и по:- използваната технология на производството;- видовете произвеждани разфасовки;- използването на оборудване, инструментална екипировка, състав на персонала и т.н.

Ограничения по доставки на суровини, материали и резервни части:- задължение за покупка на суровини и материали само от лицензодателя при

получена лицензия за патентован технологичен процес;- лицензополучателят се задължава да използва получената патентно защитена технология с определено оборудване, което трябва да купува от лизингодателя;- при закупуването на лицензия за патентно защитено изделие лицензополучателят се задължава да купува материали за неговото производство само от лицензодателя;- лицензополучателят се задължава да закупува необходимите възли, детайли, резервни части за лизензионното оборудване само от лицензополучателя или просочено от него друго лице.

Ограничения на цените на лицензионната продукция – възможни са следните постановки:- възможна е договореност за поддържане на определени цени, посочени като абсолютна сума или в %;- възможно е договарянето на минимални и максимални цени на лицензионната продукция;- недопустимо е фиксирането на задължение за поддържане на цените на равнище, определено от трети лица;- не може в договора да се фиксира задължение на лицензополучателя да изисква ор купувачите на произведената по лицензията продукция съгласие за поддържане на цените на определено равнище.

ЦЕНА НА ЛИЦЕНЗИЯТА

Цената на лиценза по своята същност е цена на интелектуалния продукт. За разлика от ценообразуване при традиционни стоки, където принципът е : крайната пазарна цена е функция от разходите по производството и влиянието на пазарното търсене и предлагане. Цената на лиценза не е функция от разходите за създаване на интелектуален продукт, а от очакваният в бъдеще икономически ефект. Затова и казваме, че принципът за определяне на цена налиценза е принцип на бъдещата доходност.(приходен подход) Принципната методическа схема за определяне на цена на лиценза преминава през два етапа:

1) определяне на стохастичната величина на ефекта – ефектът, който се очаква от внедряването на интелектуален продукт под формата на нови машини,

съоръжения, технологии, вещества и др. е сумарна величина от очакваните икономически изгоди от следните направления:

А) Намаляване на разходите за производство на единица продукция. Независимото необходимите обикновено значителни инвестиции за внедряване на лицензионен обект поради факта, че става въпрос за последни постижения на научно-техническия прогрес. В крайна сметка себестойността на реализиранаталицензионна продукция е по-ниска от себестойността на аналогична продукция,произвеждана по стара технология.

Б) По-голям обем произвеждана (реализирана) лицензионна продукция. Той е пряко следствие на по-високо производствена схема и / или технология, внедрени с лицензионния обект.

В) По-висока пазарна цена за произвежданата и реализирана по лиценза продукт. Тя се обосновава с два фактора:

-по-високо научно-техническо равнище на продукта, произвеждана по лицензионната техника (технология)

-фактори от социално-психологически характер свързани с принципите на престижно ценообразуване и готовността на потенциалните потребители за заплатят по-висока цена. За продажбата с по-висока наукоемкост, технологичност и съпътствани в реализацията си със знаци за защитена интелектуална собственост на основанието на три направления: определяне очаквания икономически ефект на основата на задълбочени, патентни и извънкобинетнимаркови проучвания. Разпределяне на ефекта между страните на лицензионно договаряне – лицензодател и лицензополучател. Процентната част от ефекта, който остава за лицензополучателя.

Процентът, който отива за лицензодателя се нарича цена на лиценза. Варира вграниците от 0 до 100. На практика, за да има икономически смисъл лицензионната сделка ефектът трябва да бъде разпределен между лицензодателяи лицензополучателя при отчитане на следните фактори:

1) Вид на предоставяния лиценз при пълен лиценз цената на лиценза варира в границите 40 – 60% от ефекта. При изключителен лиценз 30-50% и при

неизключителен лиценз – 20-40%. В литературата се говори още за т.нар. справедлива цена на лиценза – 25% от ефекта.

2) Наличие и стабилност на патентната закрила върху обекта на лицензиране. За обекти на интелектуална собственост със стабилна патентна закрила ценатана лиценза е в най-високите теоретични граници. Цена на лиценза за изобретението по висока от цената на лиценз за ноу-хау

3) Степен на промишлено усвояване на обекта на лиценза. Повисоката цена на лиценза се дължи за обекти, които са внедрени в икономиката и са показали неприключено производсво и търговски параметри. Обосновката е очекването законсултантска помощ от лицензодателя.

4) Опит и умения във воденето на лицензионни преговори. В годините на планова икономика имаше специално звено в страната, в което се провеждаше национална-лицензионна политика. Там се осъществяват консултации и регистрация на сключен лицензионен договор. Днес по закона за потентите , контрагентите по лицензния договор са длъжни да регистрират сключени такивав патентното ведомство на република България. Трудно се открива достоверна и актуална информация за сключените и действащи лицензионни договори.

Форми на изплащане:

Цена на лиценза, дължима от лицензополучателя на лицензодателя се изплаща ведна от следните форми:

-паушални – тази форма се характеризира с определяне на твърда сума, дължима от лицензополучателя още в самото начало на сключвани и действие налицензионния договор.

Обикновено се прилага схемата 50% при подписване на лицензионен договор; 30% при предаване на съпътстваща техническа и друга документация; 20% след внедряване на обекта и провеждане на задължително 72 часа проби. Тази схемана изключенията не дължи лицензионно възнаграждение е изключително

неблагоприятна за получателя, тъй като той трябва да разполага със значителна сума пари още в самото начало на дейността на лицензния

договор, когато има финансово натоварване на лицензионния договор. Прилага се между контрагенти, които не се познават и лицензополучателят е субект с висок финансов икономически риск. Тази схема за изключителност е неблагоприятна и за лицензодателя тъй като на този ранен етап на дейността на лицензодателя трудно лиха могли да се предвидят всички бъдещи направления за реализация на икономическа изгода.

-Роялти – изплащане чрез процентни отчесления, наричани роялти. Процентнитеотчисления се определят на няколко възможни бази. Най-често към обем произведена и реализирана лицензионна продукция. Роялтите като % от цената на реализирана лицензионна продукция варират от 0,3 до 25-28 от цената на лиценза. Роялтите са форма на изплащане, която е благоприятна и за двете страни. Лицензополучателят реализира икономическа изгода, тъй като

не е затруднен с големи суми еднократни плащания и може да разчита на управленска помощ от лицензодателя по време на дейността на целия лицензионен договор. Лицензодателят

също е икономически заинтересован от такава фарма, тъй като той може да участва в разпределението на непредвидими на първи ранен етап – постъпления. Естествено тази форма

съдържа определен риск за лицензодателя. За минимума на риска роялтовата форма на изплащане предвижда задължителни процентни вноски, наречени рати, дължими от лизингополучателя независимо от каквито и да е обстоятелства.

-Комбинирана форма – целта е съчетаване на предплащане на паушална и роялтна форма. При нея определена част до 50% от очаквания ефект се изплащапод форма на паушална вноска още в самото начало на дейността на лицензионния договор. Останалата част от цената на лиценза е динамична величина, която се формира в определени граници и отчита икономическите реалности при използването на лицензионния договор. Комбинираната форма на изплащане на придобитите възнаграждения е актуалната. Тя е пример за реализация на научно-техническо и производствено коопериране. Начини на

изплащане – три начина: пари, в насрещна лицензна продукция, чрез cross-лиценз. Естествено те се комбинират.