РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

доц. д-р Мария Гюрова (главен редактор)гл. ас. д-р Петър Димитров

Татяна Стефановагл. ас. д-р Виктория Петровагл. ас. д-р Маргарит Дамянов

гл. ас. д-р Иво Чолаковгл. ас. д-р Андрeй Аладжовдоц. д-р Георги Нехризовгл. ас. д-р Георги Иванов

Автор на картния материал: инж. д-р Никола ТонковГрафичен дизайн: Росица Кънева

Снимка на корицата: Петър Лещаков

ISSN: 1313-0889

Печат:TDG Print

tdg-bg.com

Българска академия на наукитенационален археологически институт с музей

археологически открития и разкопки

през 2013

софия2014

№22. неолитно селиЩе изВор (геофизични изследВания)5

Иван Вайсов, Петър Зидаров

Праисторическото селище в м. николино поле (големите ниви) е открито през 1981 г. при об-хождания в района на гр. сливница, организирани от проф. м. тачева, с участието на студенти и млади учени от софийския университет. В последващата публикация обектът е регистриран под №4 (динчев, алексанров 1985, 283, карта 4, табл. 16, 1–6) като такъв от желязната епоха. През изминалата година е регистриран и от с. александров и к. чукалев като обект №10 по трасето на междусистемна газова връзка България-сърбия, км от 38+045 до 38+500.6

селището е разположено на първата надзаливна речна тераса на 600 м Юз от водослива на р. сливнишка с р. матарица (обр. 1). обектът е лесно достъпен от север по пътя алдомировци-извор, като се намира на 1500 м западно от изходната табела на с. алдомировци и на 4200 м си от цен-търа на с. Бърложница, азимут 80° (GPs координати (WGs84): с 42°51.075', и 22° 58.013'). от изток

5 изследването се извършва в изпълнение на научно-изследователски проект дид 02/26/17.12.2009 г. „екологичните кризи в България през холоцена – VІІ–ІІІ хил. пр. хр.“, финансиран от „Фонд научни изследвания“. В екипа участваха: Петър зидаров (лаеа към нБу), стоян иванов (нБу) антон атанасов и иван суванджиев от Вту гр. В. търново, инж. димитър стоев и инж. кирил Велковски. научен консултант бе ръководителят на археологическата част на проекта – чл. кор. на Бан, проф. дин. хенриета тодорова.6 срв. информацията за обект № 10 в отчета на александров и др. в настоящия том за теренните издирвания на археологиче-ски обекти по трасето на „междусистемна газова връзка България – сърбия“.

Обр. 1. Местоположение на неолитно селище Извор, община Сливница, Софийско.

НАИМ-БАН – АРХеОЛОГИчеСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРеЗ 2013 г.626

преминава въздушен електропровод, два от стълбовете на който попадат в границите на обекта.

Праисторическото селище извòр е от типа открито селище, като цялата му площ се разорава периодично на дълбочина до 0,40 м. По повърхността са разнесени архе-ологически материали с висока концентра-ция, на места до 20 фрагмента/кв. м. общата площ на селището е 150 дка. диагностични-те керамични фрагменти показват, че тук са представени хронологическите периоди къ-сен неолит (култура курило), и ранен енео-лит (култура Винча с/градешница).

През 1976 г. във вестник „софийска правда“, бр. 101 (3162) от 28 август е публи-кувана любопитна статия от кирил йорда-нов, местен краевед от с. алдомировци, със заглавие „интересна находка в сливнишко“, в която се споменава за открити при селско-стопанска обработка керамични фрагмен-ти, тежести за стан, каменни оръдия и три глави от антропоморфни пластики, една от които е с изключително реалистични черти и височина 12,8 см. В статията са публику-вани и снимки на главите, но в колекцията на к. йорданов (която изследвахме през 1981 г.) има още много фрагменти от антропо-морфни фигурки. там се споменава, че тези предмети са намерени в м. стубел при с. из-вор. При оглед на мястото обаче установи-хме, че там има материали само от желязна-та епоха, което е отбелязано и от В. динчев и с. александров. Преглеждайки материалите от обхожданията през 2013 г. имаме основа-ния да приемем, че всъщност представеното тук е селището, където к. йорданов е наме-рил тези антропоморфни фигурки, вероятно край изкопите за поставяне на стълбовете за въздушния електропровод, чиито фун-даменти са дълбоко вкопани в културния пласт. затова и запазихме названието извор, макар обекта да се намира на границата на землищата на Бърложница, извор и алдо-мировци.

През 2013 г. направихме комплексни геофизични изследвания на обекта за уста-новяване на пространствената организация на археологическите структури и дълбочи-ната на антропогенния пласт.

геомагнитни изследвания.с метода на геомагнетиката (магнитно картиране с цезиев магнитометър модел G-858) изслед-

вахме площ от 6400 кв. м, разпределена в четири зони (четири квадрата с размер 40х40 м). система-тизирането на данните и изготвените магнитни карти не дават достатъчно ясна картина за концен-трацията на археологически структури (обр. 2) и показаха, че вероятно значителна част от селището е унищожена от селско стопанска обработка на почвата до 0,50 м. Въпреки това, някои аномалии

Обр. 2. Резултати от геомагнитните изследвания на неолитно селище Извор: А – местоположение на ква-дратната мрежа и ел. профилите; B – резултати от

геомагнитното изследване; C – ортофото с инплантирана магнитна карта.

627РАЗДеЛ АРХеОЛОГИчеСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ

най-вече в западната част на обекта могат да се свържат с горели конструкции (сгради и огнища), ориентирани с дългите им оси сз-Юи. други аномалии с неправилна бъбрековидна форма и нисък интензитет могат да се свържат с вкопани съоръжения. трудността да бъде установена отчетлива пространствена организация на структурите в план без съмнение произтича и от наслагването на структури от различните фази на обитаване на терена.

Вертикално електро-сондиране (Вес)за целите на проучването бяха положени два ел. сондажа (профил 1 и профил 2), пресичащи се

на кръст в средата на обекта. обща дължина на профилите е 430 м, а броят на отчетените точки е 36.Профил 1Профил 1 е с дължина 230 м. ориентацията му е с-Ю с 25° отклонение на и. от него са изме-

рени 20 точки, отстоящи на различно разстояние една от друга. тези в периферията на селището са с гъстота на измерване 20 м (3 точки), а тези вътре в селището – с 10 м (17 точки). дълбочината на измерване е 6 м.

Профил 2Профил 2 е с дължина 200 м. ориентацията му е з-и с 25° отклонение на Ю. от него са измерени

16 точки, отстоящи на различно разстояние една от друга. дълбочината на измерването е 6 м. Всички измерени точки са обвързани с план-квадратната мрежа на обекта и са им снети GPs

координати.В резултат на изследването бе установено, че:1. селището е изградено върху естествен наносен пласт, който може да се определи като естест-

вена геоложка формация (с височина 13 м над днешното ниво на р. сливнишка).2. теренът е изграден от алувиални наслаги (пясъци, глини, глини примесени с чакъли), нерав-

Обр. 3. Резултати от вертикалното електро сондиране (ВеС) на неолитно селище Извор: А – 3D модел на профилите; B – ел. профили (ВеС).

НАИМ-БАН – АРХеОЛОГИчеСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРеЗ 2013 г.628

номерно разпределени, както в план, така и в дълбочина. северната му част е скосена и образувана от по-малките инертни материали, а южната е заравнена и с глинеста подложка.

3. регистрираната дебелина на антропогенните пластове вътре в селището варира от 1,10 до 4,50 м.

4. В периферията на север и на юг и в части от центъра на изследваната област са регистрирани вкопани структури с широчина 12-15 м, прорязващи стерилните пластове. тези вкопавания са нерав-номерно разпределени и са покрити от по-късен пласт.

5. В ел. профилите ясно се вижда наличието на три основни пласта.Получените при геофизичните изследвания Вес данни (обр. 3) се интерпретират по следния

начин:пласт 1 – покривен почвен слой – има дебелина 0,20-0,40 м. той е охумусен от растителността,

която се развива в него и ясно се отделя навсякъде по проучвания терен.пласт 2 – антропогенен пласт със специфични електрически съпротивления, ясно отличаващи

се от тези на естествената подложка. общата дебелина на пласт 2 варира от 0,70-1,00 м, като на места достига до 1,20 м. В периферията на обекта стъпва директно върху естествената геоложка подложка, а в центъра покрива вкопаните структури от пласт 3.

пласт 3 – антропогенен пласт. той е с дебелина от 0,70-3,10 м и е разположен под пласт 2, като на места е унищожен от него. Вероятно става дума за големи вкопани структури, неравномерно раз-положени върху цялата площ на селището.

тези наблюдения отговарят на характеристиките на редица късно-неолитни обекти от района на софйското поле.

литература

динчев, александров 1985: В. динчев, с. александров. археологически обекти в западните краища на софийски окръг. – В: историко-археологически и етнографски изследвания в софийски окръг. студентски проучвания, VII, I, 261-297, карти 1-5, табл. 1-24.

№23. издирВания на археологически оБекти В плоЩ за търсене и проучВане на полезни изкопаеми „сВета петка“,

землиЩе на с. челопеч, оБЩина челопеч

Кръстю чукалев, Люба Трайкова, Живко Узунов, Йордан Цветанов

теренните проучвания за издирване на археологически обекти в площ за търсене и проучва-не на полезни изкопаеми „света Петка“ бяха извършени съгласно договор между „челопеч май-нинг“ еад и наим-Бан. Te се проведоха по възприетата методика за спасителните теренни про-учвания на големите инфраструктурни проекти в България (нехризов 2012). Площта за търсене и проучване на полезни изкопаеми „света Петка“ попада в почти изцяло планински район – южните части на етрополската стара планина, което наложи като основен метод на работа да се прилага селективно обхождане на трудно достъпни терени (Adverse Terrain Survey) (обр. 1). При проучването на тези терени бе извършено т. нар. „планинско изследване“ (mountain survey) при което се работе-ше по трансекти, маркирани с GPs следа/трак, т. е. ивици, при които бе възможно наблюдение от екипа, движещ се в колона. В гори с ниска възможност за наблюдение територията бе обхождана с по-голяма дистанция между членовете на екипа, като се използваха всички възможности за наби-ране на теренна информация – оглеждаха се горски пътища, оврази, изкопи и т.н. там, където на-сажденията, или липсата им, позволяваха беше извършено интензивното тотално обхождане. При издирването беше използван мобилен софтуер ArcPad, инсталиран на PDA (Trimble модел Juno sB), снабден с GPs. резултатите от издирването бяха обработени в обща GIs-база данни. тя е разработе-

629РАЗДеЛ АРХеОЛОГИчеСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ