ISSN 0032-9371 6 лева

2015 2

Издаването на настоящия брой е осъществено с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания” при Министерство на образованието и науката.

оредния брой на списание Проблеми на изкуството посвещава-ме на кръглата годишнина на чл. кор. Иванка Гергова, водещ изследовател на българското късносредновековно и възрожден-ско изкуство у нас. Тя е не само автор на близо 40 публикации в списанието, но и активен член на редколегията. Нейната точна

и безкомпромисна професионална оценка помага за повишаване на ка-чеството на публикуваните материали. Почти няма статия в нейната об-ласт, в която тя да не е цитирана или да не й се изказва благодарност. В този смисъл публикуваната тук нейна обширна библиография ще бъде от полза за всеки, който се интересува от изучаването на българското хрис-тиянско изкуство. Макар че не бе замислен като посвещение за годишнината, броят отразява в голяма степен широкия изследователски диапазон на И. Гергова. Той започва с изследванията на Маргарита Куюмджиева и Нона Петкова на късносредновековни произведения на художествените занаяти – кръста от Свищов и обкови на евангелия от района на Пловдив и Бачковския манастир. В статията си Мария Колушева търси корените на Успенския цикъл в творчеството на зографите Михаил и Евтихий. На проблемите на поствизантийската монументална живопис са посветени статиите на Цвета Кунева (стенописите от Долнобешовишката манастирска църква), Майя Захариева (цикълът на Деянията и Чудесата Христови в Черепишката манастирска църква) и Светозар Ангелов (стенописите в църквата край село Горановци). Цвета Евлогиева-Кацарова добавя нови щрихи към „портрета” на книжовника поп Петър. Статията на Александра Трифонова събира всички исторически надписи върху стенописите в църквата на манастира край Долни Воден, които обогатяват знанията ни за този възрожденски паметник. Накрая, но съвсем не по значение, трябва да откроим статията на Олга Белова от Института по славяноведение в Москва, която изследва един интересен феномен – рецепцията на иконата на Богородица Троеручица в славянската народна култура.

Проблеми на изкуството 2/2015

2ГОДИНА 48-мa 2015

ПрОблемИ НА ИзкуствОтОтрИмесечНО сПИсАНИе зА теОрИя, ИстОрИя И крИтИкА НА ИзкуствОтО

ИНстИтут зА ИзслеДвАНе НА ИзкуствАтА ПрИ бълГАрскА АкАДемИя НА НАукИте – сОфИя ISSN 0032-9371

СЪДЪРЖАНИЕ

ART STUDIES QUARTERLY

Маргарита Куюмджиева. Отново за резбования кръст от църквата „св. Димитър” в свищов ............................................................................ 3Нона Петкова. Обкови на напрестолни евангелия – паметници на златарския център от района на Пловдив и бачковския манастир ..... 8Мария Колушева. Поглед към творческата лаборатория на художниците михаил и евтихий (за цикъла на успение богородично) ............................................ 21Цвета Кунева. стенописите в Долнобешовишкия манастир „св. Архангел михаил” ................................................................................................... 26Майя Захариева. Цикълът на Деянията и чудесата Христови от притвора на черепишката манастирска църква „успение богородично” ........................................ 31Светозар Ангелов. стенописите на църквата „св. Архангел михаил“ край с. Горановци, кюстендилско (нови данни) ........................................................... 37Цвета Евлогиева-Кацарова. Поп Петър, ученикът на поп Йоан кратовски........... 45Ольга Белова. Иконография святых и рассказы о них: богородица „троеручица” (принципы взаимодействия образа и текста) ................................................................ 50Александра Ф. Трифонова. Надписи от Горноводенския манастир „св. св. кирик и Юлита” край Асеновград. Предварителни бележки ....................... 54Емануел Мутафов. Още един достоен юбилей – Иванка Гергова на 60 години! ..... 59Иванка Гергова. библиография ....................................................................................... 60

резЮметА ...................................................................................................................... 62

CONTENTS

Margarita Kujumdjieva. Once Again on the Cross from St. Demetrius Church in Svishtov............................................................................................................................3Nona Petkova. Precious Gospel Covers – Works from the Goldsmith Centre in The Region of Plovdiv and Bachkovo Monastery .......................................................8Maria Kolusheva. An insight into the creative laboratory of painters Michael and Eutychios (on the Assumption cycle) ..............................................................................21Tsveta Kuneva. The murals at the Monastery of St Michael the Archangel in Dolna Beshovitsa .........................................................................................................26Maya Zacharieva. The cycle of Christ’s acts and miracles at the narthex of the Catholicon of The Assumption, Monastery of Cherepish......................................31Svetozar Angelov. The murals in the Church of St Michael the Archangel at the village of Goranovtsi, Kyustendil district (recent data) .........................................37Tsveta Evlogieva-Katsarova. Priest Peter, a disciple of Priest John of Kratovo ...........45Olga Belova. Iconography of the saints and the stories about them: the three-handed Theotokos / Bogoroditsa Troeruchitsa (the principles of interaction between image and text) ....................................................50Alexandra Trifonova. The Inscriptions Of The Sts Cyricus And Julitta Monastery At Gorni Voden. Preliminary Notes .................................................................................54Emmanuel Moutafov. Yet another noteworthy anniversary: Ivanka Gergova turns 60! .................................................................................................59

Ivanka Gergova. Bibliography ........................................................................................60

SUMMARIES ..................................................................................................................62

Проблеми на изкуството 2/2015

Редакционна колегия:проф. д.изк. АлексАНДър яНАкИев, доц. д-р бИсеркА ПеНкОвА (главен редактор), проф. влАДИмИр ПетруХИН (русия), доц. д-р вИОлетА вАсИлчИНА, акад. ГОЙкО субОтИч (сърбия), проф. д-р ДИАНА ГерГОвА, чл. кор. проф. д.изк. елкА бАкАлОвА, чл. кор. проф. д.изк. ИвАНкА ГерГОвА, проф. д-р ИНГебОрГ брАтОевА, проф. д.изк. кАмелИя НИкОлОвА (зам. главен редактор), проф. д.изк. рОмеО ПОПИлИев, проф. д.изк. чАвДАр ПОПОв.Адрес на редакцията:Институт за изследване на изкуствата при бАН, списание „Проблеми на изкуството“ул. „кракра“ 21, Cофия 1000. тел. 944 24 14, факс +359 2 943 30 92E-mail: probleminaizkustvoto@gmail.com

ръкописите се приемат в редакцията на списанието или на електронния адрес. ръкописите трябва да отговарят на изкванията на редколегията, които се намират в редакцията на списанието. ръкописи не се връщат.

Информация за абонаменти в редакцията и на електронния адрес на списанието и към маргарита керпичиян daisy51@abv.bg.

Editorial Board: Prof. ALEXANDER YANAKIEV, DSc; Assoc. Prof. BISSERKA PENKOVA, PhD (Editor in Chief); Prof. CHAVDAR POPOV, DSc; Prof. DIANA GERGOVA, PhD; Corr. Mem. Prof. ELKA BAKALOVA, DSc; Acad. GOJKO SUBOTIC (Serbia); Prof. INGEBORG BRATOEVA, PhD; Corr. Mem. Prof. IVANKA GERGOVA, DSc; Prof. KAMELIA NIKOLOVA, DSc (Dep. Editor in Chief); Prof. ROMEO POPILIEV, DSc; Assoc. Prof. VIOLETA VASILCHINA, PhD; Prof. VLADIMIR PETRUKHIN (Russia)

Contact details:Art Studies Quarterly, Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences21 Krakra Street, 1000 Sofia, Bulgariaphone: +359 2 944 24 14, fax: +359 2 943 30 92probleminaizkustvoto@gmail.com

Manuscripts may be submitted either via e-mail or to the Editorial Office. Manuscripts should be prepared in accordance with the editorial staff’s requirements, available at the Editorial Office. Manuscripts will not be returned to authors.

Subscription information is available at the Editorial Office or provided by Margarita Kerpitchian at daisy51@abv.bg.

съставител на броя: бисерка Пенковатехнически секретар: Цвета куневаГрафичен дизайн: майа лачевафото редактор: Иван ваневПревод: милена лилова

Compiled by Bisserka PenkovaClerical secretary: Tsveta KunevaDesigned by Maya LachevaPhoto editor: Ivan VanevTranslated by Milena Lilova

I корица кръстът, дарен от строе леурдеану и съпругата му виша на манастира виеръш през 1642 г., днес в църквата „св. Димитър” в свищов

First coverThe cross donated by Stroe Leurdeanu and his wife Vişa to Vieroş Monastery in 1642, kept today in St. Demetrios Church in Svishtov

IV корица Църквата „св. Архангел михаил” в Долна бешовица, aпостол филип, фрагмент от Петдесетница

Back cover St Michael the Archangel Church in Dolna Beshovitsa, apostel Philip from the Pentecost (fragment)

54

Проблеми на изкуството 2/2015

ΝΑΓΙΩΤΟΥ, ΕΙΟ ΣΤΟΓΙΟΥ, ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ, ΒΟΥΛΚΑΝ, ΔΗ-/ΜΗΤΡΙΟΥ ΕΙΟ ΣΤΟΓΙΟΥ, ΚΟΛΙΟΥ, ΜΑΡΙΑΣ, ΖΟΥΚΗ, 1847. Α ΦΕΥΡ(ΟΥΑΡΙΟΥ). (Тано настоятел, Димитри, Стоян, Кольо, Пено, Христо син на Петко, Панайотис Атана-сиу, Тано, Тано, Янко, Петро, Бошко, Димо, Калофиро, Примо, Георги, Васили, Костантино, Пагуни, Димитри, Юрук Петко, Телми, Дончо син на Димо, Кольо син на Христо, Петро, Златица, Панайоти син на Стоян, Атана-си, Вълкан, Димитри син на Стоян, Кольо, Мария Зуки, 1847, 1 февруари). 3. Надпис (1847)4: ΔΙΑ (Ε)ΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑ(ΝΗΣ) ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ / ΚΑΖΑΝΤΖΟΟΓΛΟΥ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΙ-ΤΟΥ / 1847 ΜΑΡΤΙΟΥ. (С разходите и разноските на гос-подин Георгиос Казандзοоглу от Филипопол март 1847).4. Надпис (1847)5: ΔΙΑ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗ(Σ) ΑΥΤΗ Η ΖΩΓΡΑΦΙΑ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΙΣ ΧΩΡΑΣ … ΔΙΑ […] ΝΙΚΟΛΑΟΥ, ΘΕΟΔΩΡΟΥ, ΖΙΛΙΑΣΚΟΥ, ΔΗΜ/ΟΛΗ, ΜΑΝΟ-ΛΗ, ΑΓΓΕΛΟΥ, […], ΤΟΛΙΟ, ΝΙΚΟΛΑΟΥ, […] ΓΓΕΝΟΥ, 1847, ΜΑΡΤΙΟΣ Α. (С разходите и разноските (на жителите на селище) […] се изписа тази зография Никола, Теодор, Желязко, Димоли, Маноли, Ангел, […], Тольо, Никола, […] Гену, 1 март 1847).5. Надпис (1848)6: ΔΑΠΑΝΗ ΕΜΟΥ ΤΟΥ [ΤΑΠΕΙΝ]ΟΥ ΚΑΙ ΕΛΑΧΙΣΤΟΥ Χ(ΑΤΖΗ) ΜΑΚΑΡΙΟΥ ΤΟΥ ПΡΟΥΣΑΙΟΥ ΙΕΡΟ-ΔΙΑΚΟΝΟΥ ΤΟΥ / ΣΕΒΑΣΤΟΥ ΜΟΥ ΓΕΡΟΝΤΑ ΑΓΙΟΥ ΦΙΛΙΠ-ΠΟΥΠΟΛΙΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΚΥΡ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΤΟΥ ΛΕΣΒΙΟΥ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ / ΕΝ ΕΤΕΙ ΣΩΤΗΡΙΩ 1848 ΣΕΠΤΕΜΒΡΙΟΥ 10. (С разходите на мен, смиреният и нищожен хаджи Ма-карий от Пруса (дн. Бурса), йеродякон на почитания от

Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита”1 се намира в Гор-ни Воден (Άνω Βωδεινά), днес квартал на Асеновград. Първоначално бил наречен „Св. Параскева”, по името на съборната църква, но заради намиращия се в мана-стира параклис „Св. Кирик“, станал известен като „Св. Параскева и св. Кирик”, както всъщност е споменат в ктиторски надпис № 17. Манастирът е известен още и като „Воденски” и „Горноводенски”, а в по-ново време като „Св. св. Кирик и Юлита”. След 1906 г. вследствие на етнически конфликти между гърци и българи манасти-рът е изоставен, а след края на Първата световна война е предоставен на белогвардейците, като в него се открива руско богословско училище (1922-1937). През периода 1943-1944 г. е превърнат в концлагер, а след 1944 г. в дом за душевно болни. През 1981 г. е преостъпен на Съюза на архитектите в България, който го ремонтира и използва за своя база. Според договора периодът за ползване е 90 години, но на практика го ползва само 33, тъй като през 2014 г. Пловдивска митрополия успява чрез съдебни де-ла да вземе манастира обратно.Манастирският католикон е голям трикорабен кръстоку-полен храм с нартекс. Наосът е триконхален, архитекту-рен тип характерен за атонските манастири. Градежът е от дялъни камъни, а покривът е покрит с каменни плочи. Стенописната украса, която е дело на зограф Алекси-ос Атанасиу от Науса, не е запазена в добро състояние. Както стенописите, така и надписите, досега не са били обект на особено внимание от страна на изследователи-те. В настоящата статия ще разгледаме 38 надписи – кти-торски, дарителски, един надгробен и един върху чешма, които дават ценна информация за историческите лично-сти, допринесли за благото на манастира. От тези надпи-си само 14 са точно датирани и се вместват в периода от втората до последната четвърт на ΧΙΧ в., а останалите 24 нямат година, но датират от същия период. Датирани надписи:1. Надпис (1835)2: Η ΜΟΝΗ ΑΥΤΗ ΕΚΤΙΣΘΗ ΔΑΠΑΝΗ ΚΑΙ ΣΥΝΕΡΓΑΣΙΑ ΤΩΝ ΚΑΤΟΙΚΩΝ ΤΗΣ ΕΛΛΗΝΙΚΗΣ ΚΟΙΝΟ-ΤΗΤΟΣ ΑΝΩ ΒΟΔΕΝΩΝ ΕΝ ΕΤΕΙ 1835. (Този манастир се построи със средствата и съдействието на жителите на гръцката общност на Горни Воден в година 1835). 2. Надпис (1847)3: ΤΑΝΟΥ ΕΠΙΤΡ(ΟΠΟΥ) / ΔΗΜΗΤΡΙ-ΟΥ, ΣΤΟΙΑΝΗ, ΚΟΛΙΟΥ, ΠΕΝΟΥ, / ΧΡΙΣΤΟΥ ΕΙΟ ΠΕΤΚΟΥ, ΠΑΝΑΓΙΩΤΟΥ, ΑΘΑΝΑΣΙ=/ΟΥ, ΤΑΝΟΥ, ΤΑΝΟΥ, ΗΑΝΚΟΥ, ΠΕΤΡΕ, ΜΠΟΣΚΟΥ, / ΔΗΜΟΥ, ΚΑΛΟΦΥΡΟΥ, ΠΡΙΜΟΥ, ΓΕ-ΩΡΓΙΟΥ, ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ, / ΚΩΣΤΑΝΔΕΙΝΟΥ, ΠΑΓΟΥΝΟΙ, ΔΗ-ΜΗΤΡΙΟΥ, ΙΟΥΡΟΥΚ ΠΕΤΚΟΥ, / ΤΕΛΜΗ, ΝΤΟΝΤΖΟΥ ΕΙΟΣ ΔΗΜΟΥ, ΚΟΛΙΟΥ ΕΙΟ ΧΡΙΣΤΟΥ, ΠΕΤΡΕ, / ΖΛΑΤΙΤΖΑ, ΠΑ-

НАДПИСИ ОТ ГОРНОВОДЕНСКИЯ МАНАСТИР „СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА” КРАЙ АСЕНОВГРАД. ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИАлександра Ф. Трифонова

В настоящата статия се разглеждат надписите от манастира „Св. св. Кирик и Юлита” в Горни Воден, които дават ценна информация за историческите личности, допринесли за неговото благо. Въз основа на споменато-то в тях манастирът е построен през 1835 г. със средства на жителите на гръцката общност на Горни Воден, изографисан е първо наосът (1847-1848) със спомощестователството на миряни с български произход, а насетне и нартексът (1850) от зограф Алексиос Атанасиу от Науса. В периода (1864-1871) гърци от Филипопол даряват средства за иконостаса. Ключови думи: Надписи, манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, Горни Воден, ΧΙΧ век

Надписи върху източната стена на нартекса Inscriptions on the eastern wall of the narthex

55

Проблеми на изкуството 2/2015

ΖΙΟΥ ΙΡΟΖΤΟΥ ΚΟΣΙΟ ΤΙΝΕ ΙΟ ΔΑΛΙΟΥ, ΔΗΜΟΥ, ΔΟΠΡΟ, ΙΩ(ΑΝΝΗ) ΔΑΦΟΥ ΚΑΛΛΙΝΤΖΙΟΥ, ΣΤΑΜΟΥ, ΒΟΥΛΚΟΥ / ΤΟΖΤΟΥ, ΠΕΤΡΟΥ, ΔΗΜΟΥ, ΝΙΚΟΛΑΟΥ, ΝΕΔΕΛΙΟΥ, ΣΤΑ-ΝΟΥ , ΜΑΡΙΑ, ΚΟΛΙΟΥ, ΛΟΖΟΥ. (От (жителите на) селище Тремезли Петро, Мирчо, Стойка, Мария Триандафилу, Ангело Николау, Гозю, Димитри, Митри, Дафо, Петре Бойзо, Ироздо, Косьо, Тино син на Дальо, Димо, Добро, Йоани, Дафо Каллидзиу, Стамо, Вълко, Тозцо, Петро, Димо, Никола, Недельо, Стано, Мария, Кольо, Лозо). 17. Надпис14: ΕΚ ΤΗΣ ΗΓΟΥΜΕΝΙΑΣ Χ(ΑΤΖΗ): ΠΑ(ΤΡΟΣ): ΙΕΡΟΝΙΜΟΥ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΙΤΟΥ / ΕΠΙ ΤΗΣ ΕΦΟΡΙΑΣ ΔΕ ΤΩΝ ΒΟΔΙΝΙΤΩΝ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ ΔΙΑ ΧΕΙΡΟΣ ΤΟΥ ΕΚ / ΝΑΟΥΣΗΣ ΑΛΕΞΙΟΥ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ Ο ΘΕΙΟΣ ΟΥΤΟΣ ΚΑΙ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΕΤΙ ΟΝΟΜΑΤΙ / ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΥΡΙΚΟΥ, ΚΑΙ ΤΗΝ ΑΓΙΑ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΝ ΔΙΑ ΠΡΟΤΡΟΠΗΣ ΤΩΝ ΟΣΙΟ-ΤΑΤΩΝ […..] / ΚΑΙ ΙΩΣΗΦ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗΣ ΤΩΝ ΦΙΛΟΡΘΟ-ΔΟΞΩΝ ΧΡΙΣΤΙΑΝΩΝ ΤΗΣ ΕΠΑΡΧΙΑΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ / ΟΥΣ ΑΠΑΝΤΑΣ Ο ΚΥΡΙΟΣ ΔΙΑΦΥΛΑΤΤΟΙ, ΚΑΙ ΑΝΤΙΒΡΑ-ΒΕΥΟΙ. (При игуменството на хаджи отец Йеронимос от Филипопол и с настоятелството на воденчани, изрисува се от ръката на Алексиос Атанасиу от Науса този бо-жествен и многопочитан храм на името на св. Кирик и св. Параскева и със съдействието на блажените […..] и Йосиф и със средствата на православните християни от Филипополска епархия. Нека всички тях Господ да за-криля и възнагради).18. Надпис15: ΔΙ ΕΞΟΔ(ΩΝ) ΚΑΙ ΔΑΠΑ(ΝΗΣ) ΕΖΩΓΡΑ(ΦΗ-ΘΗ) ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΜΟΥΛΔΑΒΑ, ΠΡΙΜΟΥ, ΣΤΟΓΙΑΝ-ΝΟΥ, / ΓΕΩΡΓΙΟΥ, ΙΩΑΝΝΟΥ, ΝΑΤΖΙΟ, ΚΟΛΙΟ, ΔΗΜΗΤΡΙ-ΟΥ, ΣΠΑΣΕ, ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ, / ΓΕΩΡΓΙΟΥ, ΜΠΟΣΚΟ, ΜΗΛΙΟ, ΠΑΝΑΓΙΩΤΟΥ. (Изрисува се със средствата и разходите (на жителите от) селище Мулдава Примо, Стоян, Георги, Йоани, Нацьо, Кольо, Димитри, Спас, Васили, Георги, Бошко, Мильо, Панайот).19. Надпис16: ΑΥΤΗ Η ΖΩΓΡΑΦΙΑ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ / ΔΙΑ (Ε)ΞΟΔΩΝ [ΚΑΙ ΔΑΠ]ΑΝΗ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ / ΓΕΩΡΓΙΟΥ [ΦΙ]ΛΙ-Π(П)ΟΥΠΟ/ΛΙΤΟΥ. (Тази зография се изрисува със сред-ствата и разходите на господин Георгиос от Филипопол.20. Надпис17: ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΩΝ ΡΟΥΦΕΤΙΩΝ ΜΟΥΜΤΖΙ/ΔΩΝ ΠΡΩΤΟΜΑΙΣ(Τ)ΟΡΩΝ ΚΑΙ ΚΑΛΦΑΔΩΝ ΤΗΣ ΦΙΛΙ/ΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ. (Изписа се от задругата на мумджи-ите (свещарите), първомайстори и калфи от Филипопол).21. Надпис18: Διά συνδρομής παρά της χόρας βοδινόν / γιάνκος Ζάθες, γιανάκος κόθα(ς), / κουσμάς ιωάννου, γεώρ-γιος Ζηγκάς (Със спомоществователството на (жителите на) селище Воден Янкос Затес, Янакос Котас, Козмас Йоану, Георгиос Зигас)22. Надпис19: ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ, ΚΑΙ / ΔΑΠΑΝΗΣ ΕΖΩΓΡΑΦΙ=/ΣΘΗ, ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΤΩΝ ΒΟΔΙΝΩΝ / ΕΥΓΕΝΗΣ ΖΩΙ-ΤΖΑΣ / ΚΑΙ ΧΡΥΣΗΣ ΚΑΙ / ΕΥΓΕΝΗΣ. (Изрисува се с разхо-дите и средствата (на жителите от) селище Воден Евге-нис Зоицас и Хрисис и Евгенис) 23. Надпис20: ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΔΗΜΗ-ΤΡΑΚΙ ΠΑΠΑ ΧΡΙΣΑΦΙ / ΦΡΑΓΓΑΚΗ / ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΙΤΟΥ. (Изографиса се (със средствата на) господин Дими-тракис поп Хрисафис Франгакис от Филипопол).24. Надпис21: ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗΣ ΕΖΩΓΡΑΦΙ:/ΣΘΗ, ΠΑΡΑ ΤΩΝ [ΡΟΥΦΕΤΙΩΝ ΤΩΝ] ΜΠΑΚΑ/ΛΙΔΩΝ ΠΡΩΤΟΜΑ[-ΣΤΟΡΩΝ] ΜΑΙΣΤΟΡΩΝ ΚΑΙ / ΚΑΛΦΑΔΩΝ ΤΗΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥ-ΠΟΛΕΩΣ. (Изографиса се с разходите и средствата на задругата на бакалите първомайстори, майстори и калфи от Филипопол).25. Надпис22: ΧΩΡΑ ΚΑΙΖΙΚ … ΘΕΟΔΟΥ, ΓΕΤΙΟΥ / ΣΛΑΒΗ, ΒΑΔΟΥ, ΒΟΥΛΚΕ [...] ΔΗΜΟΥ/ ΘΕΟΔΩΡ, ΖΛΑΤΟΥ, ΖΑΠΡΙΑΝ. (Селище Кезик… Теодо, Гетю, Слави, Вадо, Вълко […] Димо, Теодор, Злато, Запрян).26. Надпис23: ΔΑΠΑΝΗ ΕΜΟΥ ΤΟΥ ΤΑΠΕΙΝΟΥ ΚΑΙ ΕΛΑ-ΧΙΣΤΟΥ / ΣΕΒΑΣΤΟΥ ΜΟΙ ΓΕΡΟΝΤΟΣ ΑΓΙΟΥ ΦΙΛΙΠΠΟΥ-

мен старец свети Филипополски (митрополит) господин господин Никифорос от Лесбос, изографиса се на 10 септември в спасителната година 1848).6. Надпис (1848)7: ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗ(Σ) ... ΜΑΡΑ-ΔΩΝ / ΡΟΥΦΕΤΗ ΠΡΩΤΟΜΑΙΣΤΟΡΩΝ ΜΑΣΤΟΡ(ΩΝ) ΚΑΙ ΚΑΛΦΩΝ / ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ Ο ... ΕΚ/ ΚΛΗΣΙΑΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΥΡΙΚΟΥ ... / […] :1848: […]. (С раз-ходите и средствата на ... задруга, първомайстори, май-стори и калфи от Филипопол, изрисува се от ... църква на св. Кирик ... […] 1848 […]). 7. Надпис (1850)8: † ΕΠΙ ΤΗΣ ΕΦΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΒΟΔΙΝΩΝ ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ, / ΑΥΤΗ Η ΖΩΓΡΑΦΙΑ ΤΟΥ ΝΑΡΘΗΚΟΣ ΚΑΙ ΗΓΟΥΜΕΝΕΒΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΠΑ/ΝΟΣΙΩΤΑΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΠΑ(ТΗΡ) : ΓΕΡΑΣΙΜΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ / 1850 Τη 15η οκτωμβρί-ου. († При настоятелството на воденчани се изписа та-зи зография в нартекса и по време на игуменството на преблаженния господин отец Герасимос Иверски на 15 октомври 1850).8. Каменен надпис (1858)9: ΜΕ ΥΔΩΡ ΑΓΙΟΤΑΤΟΝ ΤΩ / ΒΡΟΤΟΥ Σ(ΩΦ)ΡΟΝΝΥΩ Κ(ΑΙ) ΙΩΣΗΦ / ΤΟΝ ΜΟΝΑΧΟΝ ΕΥΡΕΤΗΝ ΤΟΥ / ΚΗΡΥΤΤΩ ΙΔΡΥΘΗΝ ΔΕ ΗΓΟΥ/ΜΕΝΕΥΟ-ΝΤΟΣ ΕΝ ΤΗΝ ΜΟΝΗ / ΦΙΛΙТΟΥΠΟΛΙΤΟΥ ΙΕΡΩ/ΝΥΜΟΥ ΤΟΥ ΧΑΤΖΗ / 1858. (Вода пресвята и падаща силно, мона-сите Софроний и Йосиф намерили и известили градежа (на чешмата) по време на игуменството в манастира на Йеронимос Хаджи от Филипопол, 1858).9. Надпис (1864)10: Πρέσβευε. ὐπἐρ. του Δούλου σου / Γε-ώργιον Άθανάσήου. Καφταντζίς / ἐν Φιλιππουπόλει / 1864. (Приеми от раба си Георгиос Атанасиу Кафтандзис във Филипопол 1864).10. Надпис (1864): Πρέσβευε. ὐπἐρ. τοῦ Δούλου σου / Ἀναστάσεον χ(ατζή) Δημήτριου Κοημτζή / ἐν Φιλιππουπόλη / 1864. (Приеми от раба си Анастасиос хаджи Димитриу Коимдзис, във Филипопол, 1864).11. Надпис (1868): Πρέσβευε ὐπἐρ του δούλου σου / Αθα-νάσηον Ιακώβου Αργυριάδου / εν Φιλιππουπόλει / 1868. (Приеми от раба си Атанасиос Якову Аргириаду, във Филипопол, 1868).12. Надпис (1870): Πρέσβευε υπερ του δούλου σου / βα-σίλειον Γ. κλιεάνθη / εν Φιλιππουπόλει / 1870. (Приеми от раба си Василиос Г. Клиеантис, във Филипопол, 1870).13. Надпис (1871): Πρέσβευε υπὲρ : τῆν δούλην σου / † Αικατερίναν Α.: Θωμίδη / ἐν Φιλιππουπόλει : / 24 φευρ(ου-αρίου) 1871. (Приеми от рабинята си † Екатерина А. То-миди, във Филипопол, 24 февруари 1871).14. Надпис (1896)11: ΕΝ ΘΑΔΕ ΚΕΙΤΕ / ΓΕΡΑΣΙΜΟΣ / ΗΓΟΥΜΕΝΟΣ ΤΗΣ ΜΟ/ΝΗΣ ΤΑΥΤΗΣ / 1896. (Тук лежи Ге-расимос, игумен на този манастир, 1896).Недатирани надписи: 15. Надпис12: † ΕΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΓΚΕΡΔΥ-ΜΑ, ΣΤΟΙΤΖΟ ΔΗΜΗΤΡΟΟΓΛΟΥ, ΔΗΜΟ ΚΟΛΙΟΟΓΛΟΥ, ΧΩ-ΡΑ ΚΑΡΑΟΡΜΑΝ, ΚΟΙΝΟ ΣΤΟΙΚΟΟΓΛΟΥ, ΘΕΟΔΩΡ [.]ΕΒΟ-ΟΓΛΟΥ, / ΙΟΡΔΑΝΟ ΚΟΛΙΟ ΚΟΣΤΑΔΙΝ ΜΙΡΟ ΛΟΖΟ ΒΑΝΙΟ ΚΟΙΝΟ ΚΟΙΝΟ ΚΑΛΙΝΟ ΤΕΝΟ. ΓΙΝΟ ΚΟΛΙΟ ΖΕΚΟ ΙΑΝΝΚΕ ΤΙΑΝΟ ΜΑΡΟ ΚΗΡΟ ΤΙΑΤΖΟ ΚΟΙΝΟ ΤΟΔΩΡ / ΜΑΛΑΜΟ ΔΟ-ΜΠΡΟ ΒΑΝΟ ΣΤΑΝΚΕ ΣΤΟΙΤΖΟ ΡΑΝΔΙΟ ΣΤΟΙΤΖΟ ΜΑΡΟ ΣΤΟΙΤΖΟ ΜΑΡΟ ΣΤΑΝΚΕ ΓΙΝΟ ΣΕΒΟ ΤΑΝΑΣ ΚΗΡΟ ΠΕΤΡΕ ΔΟΠΜΡΟ. († Изрисува се (от жителите на) селище Гер-дима Стойчо Димитрооглу, Димо Кольооглу, от селище Караорман, Койно Стойкооглу, Теодор [.]евооглу, Йор-дан, Кольо, Костадин, Миро, Лозо, Ваньо, Койно, Кой-но, Калино, Тено, Гино, Кольо, Зеко, Янке, Тяно, Маро, Киро, Тяцо, Койно, Тодор, Маламо, Добро, Вано, Стан-ка, Стойчо, Радьо, Стойчо, Маро, Стойчо, Маро, Станке, Гино, Сево, Тана, Киро, Петро, Добро). 16. Надпис 13: † ΕΚ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΤΡΕΜΕΖΛΗ, ΠΕΤΡΕ, ΜΗΡ-ΤΖΟΥ, ΣΤΟΙΚΕ, ΜΑΡΙΑ ΤΡΙΑΝΔΑΦΙΛΟΥ ΑΓΓΕΛΕ ΝΙΚΟΛΑ-ΟΥ, ΓΟΖΙΟΥ, ΔΙΜΗΤΡΙΟΥ, / ΜΗΤΡΙΟΥ ΔΑΦΟΥ ΠΕΤΡΕ ΠΜΟΙ-

56

Проблеми на изкуството 2/2015

В наоса и в нартекса има и няколко надписа, които са покрити с боя, поради което на този етап не е възможно разчитането им36.Надписите дават ценни сведения за етапите на градеж и украса на манастира, но също така и данни за историче-ски личности – ктитори, дарители и зографи. Въз основа на споменатото в тях манастирът е построен през 1835 г. със средства на жителите на гръцката общност на Горни Воден. Наосът е изографисан в периода 1847-1848 г. със средства на миряни с български произход от различни селища, а нартексът е изписан през 1850 г., по време на игуменството на Герасимос Иверски. От 1864 до 1871 г. гърци от Филипопол даряват средства за изписването на иконостаса. Научаваме и имена на стари селища, като Асамита, Гер-дима37, Горни Воден, Гузурли, Едeбек, Иринзик, Караор-ман38, Кезик, Мериза, Мулдава, Тремезли39 и Чифлик ма-хала40, болшинството от които днес не съществуват или имената им са променени. Въпреки положените усилия, не бе възможно да идентифицираме по-голямата част от тях, които най-вероятно не се намират в региона, тъй ка-то отсъстват от географските карти за Асеновградския край от 1450 г. до края на ΧΧ в.41. Изключение правят само селищатата Горни Воден и Мулдава, които са в ре-гиона и са запазили тези имена.Що се отнася до дарителите на манастира, сред тях пре-обладават жители на отделни селища. Такива са право-славните християни от Филипополска епархия, жителите на гръцката общност на Горни Воден (1835), жителите на селищата Асамита, Едебек, Гердима, Гузурли, Караор-ман, Тремезли, Мулдава, Воден, Кезик, Чифлик махала, Иринзик, Мериза, както и настоятелството на воденчани.От надписите стават известни също и три от задругите на майсторите във Филипопол, които дарили средства за изписването на манастира, а именно тези на мумджиите (свещарите), на бакалите и на шивачите. Задругите били основни дарители за манастирите по време на османско-то владичество, а по-специално задругата на абаджиите (шивачи на аба) от Филипопол имала споразумение май-сторите й да посещават семейно за 2-3 дена манастира „Св. св. Кирик и Юлита“ веднъж на всеки пет години42.

Сред дарителите се открояват и отделни личности от Филипопол, като Георгиос Казандзоглу Филипополски (1847), който спомогнал и за изграждането на митропо-литската църква „Св. Марина“ в Пловдив43. Дарители, като Георгиос Атанасиу Кафтандзис (1864), Анастасиос хаджи Димитриу Коимдзис (1864), Атанасиос Якову Ар-гириаду (1868), Василиос Г. Клиеантис (1870) и Екатерина А. Томиди (1871), спомогнали за изработването и изогра-фисването на иконостаса, а Йосиф – на католикона.От надписите научаваме и имената на личности от цър-ковните среди във Филипополска епархия. Един от тях е йеродякон хаджи Макарий от Пруса, който дарил сред-ства за зографисването на олтара по време на Филипопол-ския митрополит Никифорос от Лесбос (1824-1850)44. По негово време се наблюдава голяма строителна дейност, която включва изграждането на много пловдивски църк-ви45, но и училища в епархията46. За митрополит Никиф-орос се отбелязва, че е подържал добри отношения със заможни българи от Филипопол, под чието въздействие подпомогнал движението на панславизма47. Надписите споменават и двама от игумените на манастира. Едини-ят е Герасимос Иверски (1850), по времето на когото са изписани нартексът и манастирският праклис „Св. Ки-рик“ (1862)48, починал през 1896 г., съдейки по надписа на надгробната му плоча. Той вероятно е бил монах от светогорския манастир Ивирон, поради което е отбеляз-ан като Иверски. Според друго мнение той „има иверско,

ΠΟΛΙΤΟΥ / [...] ΕΝ ΕΤΗ ΣΩΤΗΡΙΟΥ. (Със средствата на мен, смиреният и нищожният уважаем мой геронт св. Фили-пополски [...] в спасителна година). 27. Надпис24: ΧΟΡΑ ΤΖΙΦΛΙΚ ΜΑΧΑΛΕ ΧΡΙΣΤΟ ΧΕΡΓΕΛ, ΤΑΝΤΖΟ ΡΑΖΙΟΓΛΟΥ, ΜΗΤΟ / ΝΗΚΟΛ ΙΟΑΝ ΡΑΣΙΟΓΟΥ ΣΤΟΙΤΖΟ, ΣΤΟΓΙΑΝ, ΙΩΑΝΗ ΠΕΤΚΟ [...] ΜΠΟΝΤΖΟ / ΖΛΑ-ΤΑΝ, ΣΤΟΙΤΖΟ, ΧΡΙΣΤΟ ΘΕΟΔΩΡ ΒΟΥΚΑΝ, ΒΟΝΟ ΡΑΣΙΟ-ΓΟΥ (Селище Чифлик махала Христо Хергел, Танчо Раз-иоглу, Мито, Никол, Йоан Расиогу, Стойчо, Стоян, Йоан, Петко, Бончо, Златан, Стойчо, Христо, Теодор, Вукан, Воно Расиогу).28. Надпис25: ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΙΡΙΝΖΙΚ, / ΒΟΥΛΚΟ, ΔΕ-ΝΗΟ, ΖΕΚΟΥ, ΜΠΟΙΖΟ, / ΖΟΓΙΟ, ΖΕΚΟΥ, ΚΑΝΙΟ, ΒΑΛΚΟΥ, ΜΑ=/ΡΙΑ, ΚΕΡΟ, ΒΑΙΖΟ, ΜΙΤΡΟ, ΒΑΛΚΟΥ / ΚΗΡΙΟΥ, ΒΑ-ΝΙΟ, ΠΕΤΡΕ, ΖΛΑΤΟ, / ΖΛΑΤΟ, ΚΑΛΙΟ, ΓΚΟΓΚΟ, ΡΟΣΟΥ, / ΕΛΕΝΑ, ΜΠΟΓΙΟ, ΖΕΚΟ, ΡΑΝΙΟ, / ΜΑΡΙΑ, ΚΑΝ[…] / ΚΟΛΙΟ, ΝΕΔΙΟ, ΒΑΝΟ, ΚΑΛΙΝΟΣ, / ΔΟΜΠΡΟ, ΤΑΝΙΟ, ΜΑΡΟ, ΙΕΤΚΟ, / ΖΑΠΡΙΑΝ, ΖΟΓΙΟ, ΚΟΛΙΟ. (От (жителите на) селище Иринзик, Вълко, Деньо, Зеко, Божо, Зою, Зеко, Къньо, Вълко, Мария, Керо, Вайзо, Митро, Вълко, Киро, Ваньо, Петре, Злато, Злато, Кальо, Гого, Росо, Елена, Бою, Зеко, Раньо, Мария, Κан[…] Кольо, Недьо, Вано, Калинос, До-бро, Таньо, Маро, Йетко, Запрян, Зою, Кольо).29. Надпис26: ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΜΕΡΙΖΑ [...] ΣΤΟΓΙΑΝΟ-ΓΛΟΥ / [...] ΠΑΝΙΖΟΥ ΘΕΟΔΩΡΟΥ. (От селище Мериза [...] Стояноглу / [...] Панизу Теодору).30. Надпис27: ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ, ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗΣ ΖΩΓΡΑΦΙΣΘΗ, ΠΑΡΑ ΤΩΝ ΡΟΥΦΕΤΙΩΝ ΡΑΠΤΑΖΙΔΩΝ ΠΡΩΤΟΜΑΣΤΟΡΩΝ ΚΑΛΦΩΝ ΚΑΙ ΜΑΘΗΤΩΝ ΕΝ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΙ. (Със сред-ствата и разходите се изписа от задругата на шивачите, първомайстори, калфи и ученици от Филипопол). 31. Надпис28: ΕΖΩΓΡΑΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΚΑΙΖΗΚ, ΤΑΝΤΖΟΥ, ΣΑΛΤΖΙ, ΘΕ/ΟΔΩΡ, ΘΕΟΔΩΡ, ΠΕΤΡΕ, ΖΕΚΟΥ, ΒΕ-ΖΟΥ. (Изрисува се (от жителите на) селище Кезик Танчо, Салци, Теодор, Теодор, Петре, Зеко и Везо).32. Надпис29: [...]ΝΟΥ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ ΖΟΤΟΟΓΛΟΥ / [...]KOZOY, ΜΗΤΙΟΥΟΓΛΟΥ ΒΑΝΙΟΥ / [...] ΖΑΠΡΙΑΝΟΓΛΟΥ ΡΑΔΙΟ, ΑΘΑΝΑΣΟΟΓΛΟΥ ΠΑΓΟΥΝ ([...]ну Атанасиу Зо-отоглу / [...]козу, Митиоглу Ваню / [...] Запряноглу Радьо, Αтанасооглу Паун).33. Надпис30: ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗΣ ΕΖΩΓ/[ΡΑΦΙΣΘΗ] ΠΑΡΑ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΦΙΛΙ/[ΠΠΟΥΠΟΛΙΤΟΥ] [...]ΩΝ ΕΝ ΦΙ-ΛΙΠΠΟΥΠΟΛΙ. (Изрисува се със средствата и разходите на господин Фили[пополски] [...]он във Филипопол).34. Надпис31: [...]ΟΥΡΤ, ΝΕΣΤΟΥΡ ΤΡΙΝΖΟΟΓΛΟΥ, ΧΑΡΗ ΡΟΥΣΟ, ΙΩΑΝΝΖΟ ΔΕΛΚΟΟΓΛΟΥ / ΓΕΩΡΓΙ ΚΑΜΠΑΡΟ-ΟΓΛΟΥ, ΠΕΤΚΟ ΓΙΓΟΟΓΛΟΥ, ΧΩΡΑ ΑΣΑΜΙΤΑΣ, ΤΟΝΤΖΟ ΜΠΑΛ/ΤΟΟΓΛΟΥ, ΖΙΛΑΚ ΘΕΟΔΟΡ, ΜΙΤΟ ΤΖΟΛΑΚΟΟΓΛΟΥ, ΧΩΡΑ ΕΔΕΜΠΕΚ ΠΕΤΚΟ. ([...]урт, Нестор Тринзооглу, Ха-ри Русо, Йоанчо Делкооглу, Георги Камбарооглу, Петко Гигооглу, селище Асамита, Тончо Балтооглу, Зилак Те-одор, Мито Чолакооглу, селище Едебек, Петко).35. Надпис32: ΕΖΩΓΡΑΙΣΘΗ ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩΡΑΣ ΚΑΙΖΗΚ, ΓΟΣΠΟΝΤΗΝ ΙΩΑΝΝΟΟΓΛΟΥ ΧΩΡΑ ΓΚΟΥΖΟΥΡΛΗ ΒΑ-ΝΙΟΥ ΜΠΟΠΑΖΗ, ΒΑΝΙΟΥ, ΠΑΝΟΥ, ΝΕΝΚΟΥ, ΖΕΛΟΥ. (Из-рисува се (от жителите на) селище Кезик, Господин Йоа-нооглу, (от жителите на) селище Гузурли, Ваньо Бопази, Ваньо, Пано, Ненко и Жельо).36. Надпис33: † ΣΤΑΥΚΟ, ΘΕΩΔΟΥΡ, ΘΕΩΔΟΥΡ, ΘΕΩΔΟΥΡ, ΜΙΤΚΟ, ΚΟΛΙΟ, ΙΑΝΙΟ, / ΣΤΑΛΙΟ , ΙΟΝΤΖΟ, ΤΙΟΤΙΟ ΡΑΙΚΟ-ΟΓΛΟΥ. († Стайко, Теодор, Теодор, Теодор, Митко, Кольо, Яньо, Стальо, Йончо, Тотю Райкооглу). 37. Надпис34: ΠΑΡΑ ΤΗΣ ... /ΒΟΥΛ... / ΜΗΝΟ ΔΟΗ[....]ΡΑΔΙΟ... / ΒΑΝΙΟ ΖΑΠΡΙΑΝ ΜΑΝΟΙΛ ... /ΣΤΑΝΙΛ ... / … .(От ... Въл..... Мино Дои... Радьо... Ваньо Запрян Маноил... Станил...).38. Надпис35: ΠΑΡΑ ΤΗΣ ΧΩ/ΡΑΣ ... ΚΙΡΙΑΚ ΙΩΑΝΟΥ / … ΤΕΙΝΟ, ΤΕΜΙΡ / ... ΤΙΑΝΚΟ. (От жителите на селище ... Ки-ряк Йоану ... Теньо, Темир ... Тянко).

57

Проблеми на изкуството 2/2015

пов, Н. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. Пловдив, 2011, 31.2 Според Вогазлис този надпис се е намирал над централния вход на манастира, над изображението на св. Параскева, флан-кирана от св. Димитър на кон и св. Георги на кон вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Op. cit., 122; Λεμονίδου, Γ. Op. cit., 108. Днес надписът не съществува, но е засвидетелстван на архивна снимка на мана-стира, където личи, че е бил изписан с черни букви на бял фон и поместен в овална рамка над входа на манастира. Вж. Филипов, Н. Цит. съч., 20, 53.3 Надписът се намира в люнета над прозореца на втория регис-тър на южната конха в наоса, между образите на св. Виктор и св. Викентй. 4 Надписът, изписан на бял фон с черни букви, е поместен в рамка, обградена с тъмно червена и светло червена лента. Нами-ра се в основата на южния пиластър в наоса.5 Надписът е изписан върху охрова основа с черни букви, по-местен в продълговата рамка, обградена с черна лента в горната част и с червена в долната. Намира се във втория регистър на южната стена на наоса, над декоративния фриз вълчи зъб и под сцената Сретение Господне. 6 Надписът се намира във втория регистър на източната стена в олтара, под Причастието на апостолите и над служещите йерарси св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Изписан е с черни букви на бял фон и е рамкиран с бяла и червена лента. Н. Филипов предава надписа по следния начин, без да упоменава, че оригиналът е гръцки. вж. Филипов, Н. Цит. съч., 22-23.7 Надписът се намира в пространството под купола в наоса. Изписан е с черни букви на бял фон в правоъгълна рамка, очертана с две сини ленти. Около датата 1848 текстът е покрит с бяла боя. 8 Надписът се намира над вратата на нартекса. Негова цветна снимка е публикувана в Bulgarian Monasteries, 193, а съдържанието му е преразказано при Н. Филипов. вж. Филипов, Н. Цит. съч., 25.9 Надписът е изчукан върху каменна плоча, вградена в чешмата в манастирския двор. За него споменава Вогазлис, без да го пуб-ликува, отбелязвайки, че е съградена със средствата на Филипо-полския митрополит Герасимос Хаджи вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Op. cit., 121; Λέκκου, Π. Κ. Op. cit., 218.10 Надписите № 9-13 са еднотипни: изписани са в бароко-ва позлатена рамка и се намират върху цокълните пана на иконостаса. 11 Надгробният надпис издълбан върху каменна плоча е вгра-ден в пода, в северната част на нартекса.12 Надписът е изписан в продълговата рамка на охров фон с черни букви. Намира се на западната стена на нартекса, вляво от вратата, под сцената Св. Четиридесет севастийски мъчени-ци и над образа на св. архангел Михаил, който взема душата на богатия.13 Надписът е изписан с черни букви на охров фон. Намира се във втория регистър на южната стена в наоса, над образите на св. Антипа и св. Власий. 14 Надписът се намира в люнета над западната врата в наоса, между образите на Авраам и Сара. Изписан е на светло син фон с черни букви, рамкиран от бяла и червена лента. С малки различия българският му превод е публикуван при Н. Филипов, вж. Филипов, Н. Цит. съч., 23.15 Надписът е изписан на охров фон с черни букви. Намира се на западната стена в наоса, под сцената Успение Богородично.16 Надписът е изписан с черни букви на бял фон и е рамки-ран с две тъмно червени ленти и една светло червена между тях. Публикуван е с малки различия при Вогазлис: ΑΥΤΗ Η ΖΩΓΡΑΦΙΑ ΕΖΩΓΡΑΦΗΘΗ ΔΙΑ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΔΑΠΑΝΗΣ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΚΑΖΑΝΤΖΟΓΛΟΥ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΙΤΟΥ ΤΩ 1847, вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Op. cit., 121. За надписа вж. също Λέκκου, Π. Κ. Op. cit., 218.17 Надписът е изписан на охров фон с черни букви, поместен в правоъгълна рамка, очертана с бяла и червена лента. Намира се в основата на свода на западната стена в наоса.18 Надписът се намира в барокова позлатена рамка в най-горна-та част на цокълно пано от иконостаса.19 Надписът се намира на западната стена в наоса, между св. архангел Гавриил и св. Зосим и преп. Мария Египетска.20 Надписът е изписан на фон с цвят на охра, фланкиран от сини се намира в декоративна рамка над прозореца в наоса,

т.е. грузинско потекло“49. Другият игумен е хаджи Йеро-нимос Филипополски, по времето на когото е изрисуван католиконът и е изградена манастирската чешма (1858). Научаваме също и за дарител свещеник на име Дими-тракис поп Хрисафи Франгакис от Филипопол, както и за монасите Софроний и Йосиф, свързани с градежа на манастирската чешма. От надписите става известно и името на зографа Алекси-ос Атанасиу от Науса, град в гръцката част на Маке-дония, известен сред славяните като Негуш (фиг.15). Зографът, който се подписва с гръцко име, не е сред познатите възрожденски гръцки зографи в България50, нито сред тези в Гърция51. Според българските изследо-ватели той е българин и се казва Алекси Атанасов52, за когото се смята, че в периода 1825-1830 г. се преселва от Науса (Негуш) в село Горни Воден, а от там в Стани-мака (Асеновград)53. Той имал син Евтим А. Атанасов, който също бил зограф54. Първата му известна творба е стенописната украса по фасадата на килиите в Бачков-ския манастир (1846), където също слага подписа си и споменава, че е от Науса. За съжаление тези стенописи днес не съществуват, тъй като са изгорели още през 1902 г.55. Освен тях, зографът рисува и стенописите по фаса-дата на асеновградския метох на Бачковския манастир56, стенописите на изследвания Горноводенски манастир и на манастирския параклис „Св. св. Кирик и Юлита“ (1862)57, стенописите в църквата „Св. Никола“ в Катуни-ца, Пловдивско, и параклиса „Въведение Богородично“ в Къпиновския манастир58. А. Василиев идентифицира въ-просния зограф с Алексия изограф Воденски59 и Алексия изограф от Станимака60. Прави впечатление обаче, че при тези две имена на зографа, той не се подписва на гръцки, както в стенописите в Бачковския и в Горноводенския манастир, а на славянски. Зографът не добавя също и фа-милното си име към личното, както прави в първите две манастирски стенописни украси, и накрая прибавя други населени места, различни от Науса – Воден и Станимака. Това ни кара да приемем тезата за идентифицирането на зографа Алексиос Атанасиу с двамата споменати по-горе с известна доза съмнение. Обобщавайки, прави впечатление, че сред дарителите за изографисването на храма преобладават миряни от отделни селища, които са с български произход, докато даренията за зографисването на иконостаса са на миряни с гръцки произход. С гръцки произход са и църковни-те личности, споменати в надписите, като изключение вероятно прави зографът Алексиос Атанасиу, известен също като Алекси Атанасов, за когото смятаме, че не е сигурно дали е бил грък или гърчеещ се българин.

Бележки:

* Бих искала да благодаря на чл. кор. Иванка Гергова, доц. д-р Бисерка Пенкова, доц. д-р Емил Иванов, гл.ас. д-р Светозар Ан-гелов и д-р Лиляна Станкова, които по различен начин съдейст-ваха за разработването на настоящата статия.

1 Общо за манастира вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Ελληνικά μοναστήρια και θέρετρα της βορεινής Ροδόπης (περιφερείας Φιλιππουπόλεως και Στενιμάχου). – Αρχείον Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσι-κού Θησαυρού, τόμ. ΙΔ΄, 1948, 122; Λεμονίδου, Γ. Η Στενήμαχος μέσα στον Ελληνισμό της Ανατολικής Ρωμυλίας. – Αρχείον Θρά-κης, πέρ. Γ΄, τόμ. 39, 1976, 107-109; Λέκκου, Π. Κ. Οι μονές της βόρειας και της ανατολικής Θράκης. Θεσσαλονίκη, 1999, 212-220; Чавръков, Г. Български манастири. С., 2002, 246-248; Bulgarian Monasteries. Sofia, 2004, 191-198; Тулешков, Н. Някои бележки за метосите в Асеновград и в село Горни Воден, Асеновград-ско. – Паметници, реставрация, музеи, 4-5, 2006, 22-30; Фили-

58

Проблеми на изкуството 2/2015

40 Според данните на Института за новогръцки изследвания в Атина под името Чифлик махала са известни две стари селища в Северна Гърция, преименувани през 1926 г. Едното е Ла-гони в областта на Серес, вж. http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169222, а другото е Месохори в областта на Драма, вж. http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168736.41 Балчев, В. Асеновградският край в старите географски карти от 1450 г. до края на ΧΙΧ в. Стенимахос-Станимака-Асеновград. Асеновград, 2014, 235-247. 42 Αποστολίδης, Κ. Μ. Τα αρχεία του εν Φιλιππούπολει εσναφίου των αμπατζήδων. – Αρχείον Θρακκικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, τόμ. Γ΄, 1936-1937, 168. Λέκκου, Π. Κ. Op. cit., 218.43 Βογαζλής, Δ. Κ. Op. cit., 121. 44 Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 84. Αποστολίδης, Κ.Μ. Η ορθόδοξος ελληνική μητρόπολις Φιλιππουπόλεως, αι εν τη πόλει ελληνικαί εκκλησίαι και η διατήρησις του ελληνισμού εν αυτή καθ’όλην την τουρκοκρατίαν (1363-1878). – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, τόμ. ΙΔ΄, 1939, 40. Αποστολίδης, Κ.Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939-1940, 25-27. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 390; Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С., 1976, 57. 45 „Св. Димитър“ (1830), „Св. Неделя“ (1832), „Св. св. Кон-стантин и Елена“ (1832), „Св. Никола“ (1835), „Св. Петка“ (1835-1837), „Св. Богородица“ (1844), „Св. Йоан Рилски“ и „Св. Георги“ (1848), манастирът „Св. Петка“ (1833-1836), 46 Училище в Копривщица (1837), в Сопот (1838) и в Пловдив (1850).47 Βλάχος, Θ. Η ιστορία της Φιλιππουπόλεως κατά την βυζαντινήν περίοδο. Θεσσαλονίκη, 1972, 148. 48 Филипов, Н. Цит. съч., 25.49 Пак там.50 Мутафов, Е., И. Гергова, А. Куюмджиев, Е. Попова, Е. Гено-ва, Д. Гонис. Гръцки зографи в България след 1453 г. / Έλληνες αγιογράφοι στη Βουλγαρία μετά το 1453. С., 2008.51 Χατζηδάκης, Μ. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850). τόμ. 1, Αθήνα, 1987; Δρακοπούλου, Ε. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850). τόμ. 3, Αθήνα, 2010. 52 За зографа вж. Станимиров, Ст. Бачковският манастир през XIX век. – Родина, 1, 1939, 56-57; Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 620-621, обр. 393; Клиса-ров, Н. Стенописци от Асеновград в Средните Родопи – XIX в. – Проблеми на изкуството, 3-4, 1992, 71-86; Клисаров, Н. Икони на апостол Тома – покровител на дюлгерите в България. – Проблеми на изкуството, 4, 2000, 55; Чавръков, Г. Цит. съч., 247; Мутафов, Е. Куюумджиев, А. Икони и стенописи от хра-мовете на съвременната ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през ΧVIII-XX в. – Патримониум, 9, Скопjе, 2011, 229.53 Тулешков, Н. Цит. съч., 26.54 Василиев, А. Цит. съч., 621.55 Пак там, 620.56 Тулешков, Н. Цит. съч., 26.57 Филипов, Н. Цит. съч., 29.58 Приписват му се също и икони, като тази на св. Богородица с Младенеца в църквата „Благовещение“ в Ставрупули край Ксан-ти в Гърция и на св. апостол Тома с житийни сцени в Широка Лъка, Смолянско вж. Мутафов, Куюумджиев. Цит. съч., 230-231, ил.8-9.59 Зографът рисува иконите св. Мина на кон (1859), св. Тома (1859) и св. Стефан (1859) в църквата „Възнесение Господне“ в Чирпан, вж. Василиев, Цит. съч., 621.60 Зографът рисува икона на Вси светии (1861) в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Чирпан, вж. Василиев, Цит. съч., 621.

между св. Петър Атонски и св. Никита и под сцената Празнен-ството на Ирод. 21 Надписът е изписан с черни букви и е обграден с флорална декорация. Намира се над прозореца във втория регистър на южната апсида в наоса. Според Вогазлис, който го публикува, той се намира в нартекса вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Op. cit., 121; Λέκ-κου, Π. Κ. Op. cit., 218. 22 Надписът е изписан на охров фон с червено-кафяви букви, поместен в правоъгълна рамка, очертана с бяла и червена лента. Намира се в началото на един от сводовете в наоса.23 Надписът е изписан с черни букви на бял фон, поместен в правоъгълна рамка, очертана с червена, бяла и черна лента. Око-ло годината 1848 текстът е покрит с боя. Намира се в олтарното пространство, над св. Йоан Златуст. 24 Надписът е изписан с черни букви на охрова основа и по-местен в правоъгълна рамка, обградена с черна лента. Намира се над декоративния фриз с вълчи зъби в третия регистър на южната стена в наоса. 25 Намира се над декоративния фриз с вълчи зъби в третия регистър на южната стена в наоса. 26 Надписът е изписан с черни букви на фон с цвят на охра. Намира се над сцената Сътворението на Ева в нартекса.27 Надписът се намира във втория регистър на западната стена в наоса, под сцените Йосиф Ариматейски иска позволение от Пилат да погребе тялото Христово, Разпятие Христово и Снема-не от Крътса.28 Надписът се намира на източната стена в нартекса, в люнета над централния вход.29 Надписът се намира на източната стена в нартекса, над входа и под сцената Страшния съд. Лявата му половина е покрита с боя, поради което не е възможно цялостното разчитане. 30 Надписът е поместен в рамка с флорални мотиви, придър-жан от два ангела. Намира се на западната стена в наоса, над южната врата, между образите на св. ап. Филип и св. Пахомоий и под сцената Рождество на прсв. Богородица.31 Надписът се намира в нартекса, вдясно от северния вход към наоса. 32 Надписът е изписан на фон охра с черни букви. Намира се във втория регистър на западната стена в нартекса, над образите на светите Минодора, Нимфодора и Митродора. 33 Надписът е изписан с черни букви в бяла продълговата рамка. Намира се на източната стена в нартекса, над сцената Св. Четиридесет мъченици и под групата на преподобните св. отци от сцената Второто пришествие. 34 Надписът е изписан на охров фон с черни букви. Намира се в люнета над прозореца на западната стена в нартекса, вдясно от образа на св. Модест. 35 Надписът е изписан на охров фон с черни букви. Намира се в люнета над прозореца на западната стена в нартекса, вляво от образа на св. Орест. 36 Става дума за следните четири надписа: 1. Надпис на южна-та стена в наоса, над сцените с мъченията на св. Кирик и майка му св. Юлита. От него днес личи само фразата ΔΑΠΑΝΗΣ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ... (С разходите на господин ....). 2. Надпис на бял фон с черни букви в люнета над северната врата на западната стена в наоса, под сцената Успение на преп. Мария Египетска. 3. Надпис над сцената Сътворението на Адам в нартекса, който е бил изписан с черни букви на охров фон. 4. Надпис във втория регистър на южната стена в нартекса, над образите на св. Ирина, св. Агапи и св. Хиония. 37 Според Н. Филипов това е днешното селище Надежда, Ха-сковско, Филипов, Н. Цит. съч., 22.38 Днешното село Черна гора, Чирпанско, вж. Филипов, Н. Цит. съч., 22, но и село Страцимир, Силистренско, вж. Щерионов, Щ. Гърците по българските земи през XVIII-XIX век (до 1878 г.). Историко-демографска характеристика. С., 2008, 594. 39 Тремезли вероятно е Бръгово (Връгово), Хасковско, вж. http://otkrovenia.com/main.phpaction=show&id=185754

62

Проблеми на изкуството 2/2015

summaries

Once AgAin On the crOss frOm st. Demetrius church in svishtOvMargarita Kujumdjieva

in Bulgarian literature by far this ar-tefact was regarded as a donation of the Wallachian Prince matei Basarab to the Holy monastery of iviron on mount athos, which is an assump-tion made upon an incorrect reading of the donor’s inscription. Located on the handle of the cross, the Cy-rillic inscription clearly states that the cross was commissioned by the grand treasurer stroe and his wife Vişa and was given to the Vieroş monastery in 1642 during the days of matei Basarab. The grand treas-urer stroe was the eminent member of the Leurdeanu boyar family and one of the most intriguing figures on the Wallachian political stage in 17th century. During his marriage to Vişa and while he was serving as a grand treasurer, stroe Leurdeanu made do-nations for the subsistence of certain churches and monasteries related to his wife’s family. The donor in-scription on the cross commissioned precisely for Vieroş monastery is the earliest evidence for stroe’s support of this holy place. apart from the survey on stroe’s cross in Bulgarian and romanian historiography, the article deals with its present day condition, possible initial function, technical and stylis-tic characteristics. The wooden part of the stroe’s cross is a work of high skilled athonite master. The closest parallel is an identical cross which has the same proportions, technical features, and similar program and iconographical details, that is today in the collection of the state Her-mitage museum. in comparison to the woodcarving, the metal cover is not of the same exquisite quality and looks heterogeneous. The frame on the face and the reverse of the cross is strongly worn out and its original look was lost as a result of the sub-sequent interventions, but the part of the mount connecting the handle with the base of the cross provides opportunities for attribution evoking associations with the production of

aegean macedonia’s craftsmen, in-fluenced by the Greek ateliers in the capital, who were skillful to weave motifs of the Ottoman art of the time into their works. The carving was undoubtedly made by a Greek mas-ter and we can find Greek influence on its cover. These characteristics of the object are indicative of stroe Leurdeanu’s high rank, range of con-tacts and preferences.

PreciOus gOsPeL cOvers – WOrKs frOm the gOLDsmith centre in the regiOn Of PLOvDiv AnD BAchKOvO mOnAsterYNona Petkova

eight precious Gospel covers with common typological characteristics and technology of execution are re-lated to the production of the gold-smith centre in the region of Plovdiv and Bachkovo monastery (its place has not been exactly determined even nowadays). They belong to the group of multi-structured Gospel precious covers and their decoration invariably includes central compo-sition and different kind of frame (casted and embossed plaques, open-work elements or enamel bands with reach filigree ornamentations). usu-ally on the front cover is represented the scene Descent into Hell, and on the back side - Crucifixion of Christ and this interchange of the position of the two main themes in the icono-graphic program of the precious Gospel covers is one of the particu-larities of the group. Five of the works discussed in the arti-cle are made for Bachkovo monastery, and the rest are related to the cultural history of Koprivshtitsa, Krichim and samokov. The precious Gospel covers are divided into three main groups ac-cording to their characteristics. in the first two the examples are put togeth-er on the basis of the similarity in the arrangement and techniques of execu-tion while the third group is formed on the basis of the fact that three of the works belong to the quite rare type of box bindings.in the presented precious Gospel

covers one can see gradual deterio-ration of the execution and quality of the works as a whole with each dec-ade. The deterioration of the gold-smith centre in the region of Plov-div and Bachkovo monastery made evident by the examples testifies a longer and overall process on the Balkans - the common tendency of disappearance of the mediaeval tra-ditions at the end of 17th century and during 18th century.

An insight intO the creAtive LABOrAtOrY Of PAinters michAeL AnD eutYchiOs (On the AssumPtiOn cYcLe)Maria Kolusheva

The availability of a rare cycle of the assumption scenes in the post-Byz-antine painting at the Church of st George in Veliko Turnovo (1616) made us look at the root of its visual-isation. The extant pictorial cycles both form West europe and the Orthodox Chris-tendom show that until the late eight-eenth century the representation of the subject has still been in a process of formation and any established icono-graphic tradition is out of the question. The things changed when the work-shop of painters michael and eutychi-os astrapas from Thessalonica took to the visualisation of the assumption. in the late thirteenth and the early fourteenth centuries they were com-missioned to decorate several monu-ments in the territory of what are now macedonia, serbia and Kosovo. The approach of the masters to the subject was creative and innovative. Work-ing on various mural ensembles, they succeeded in inventing new compo-sitions, introducing and establishing a number of iconographic elements in the traditional depicting of the as-sumption.The next generation of painters fol-lowed closely and at times, more freely the model preset by the paint-ers. With the fall of the Balkans to the Ottomans the tradition of representa-tion of the cycle of the assumption began to wane, but never faded away.

63

Проблеми на изкуството 2/2015

the murALs At the mOnAsterY Of st michAeL the ArchAngeL in DOLnA BeshOvitsATsveta Kuneva

most of the murals at the catholicon of st michael the archangel near-by the village of Dolna Beshovitsa, Vratsa district, were uncovered in the restoration work of 2006 by Dimcho radev and were not been published. The extant murals are set mostly on the east side. The wall-painting pro-gramme features a combination of Catholic influence and gearing to the selection of the representations of the patron saint of the church, st michael the Archangel. The Catholic influ-ence is discernible in the architecture and in the representations of roman Popes and of ss Cyril the Philoso-pher and methodius. an explanation of the individual figure of the Meso-potamian prophet Balaam is provided by the dedication of the church, as he is represented in the scene of an an-gel appearing to him. an archangel, holding the Holy sudarium, is painted mirroring Balaam’s figure. The rep-resentation of the two small figures of angles, flunking the image of Christ in the composition adoration of the Lamb in the apse, is also in all likeli-hood connected with the patron saint of the church.The just a few studies mentioning the murals at the church of Dolna Besho-vitsa, date them to the seventeenth century at the earliest. Their manner as well as the Heirmologion copied for the monastery in 1549 by Deacon John, suggest the assumption that the murals under consideration have been painted circa the mid-sixteenth century.

the cYcLe Of christ’s Acts AnD mirAcLes At the nArthex Of the cAthOLicOn Of the AssumPtiOn, mOnAsterY Of cherePishMaya Zacharieva

The article treats the iconograph-ic specifics of the cycle of Christ’s acts and miracles at the earliest narthex of the Catholicon of The as-sumption, monastery of Cherepish, which researchers traditionally at-tribute to the work of st Poemen of Zographou. The study makes also certain observations about their con-nection with the so-called school of

epirus as evinced in the murals at the Church of st Nicholas of Philanthro-penoi in ioannina, Pamvotida lake, as well as in other examples in the Bal-kans and the athonite monasteries of the age. The analysis shows that the icon-painters were familiar with the models used by the sixteenth-century leading post-Byzantine artistic cen-tres.

An insight intO the creAtive LABOrAtOrY Of PAinters michAeL the murALs in the church Of st michAeL the ArchAngeL At the viLLAge Of gOrAnOvtsi, KYustenDiL District (recent DAtA)Svetozar Angelov

The article gives a comprehensive de-scription of the extant murals. With the collapsed vault, only the murals in the bottom tier have survived. spe-cial attention is accorded to decipher-ing and identification of the texts on the extant scrolls. Two layers of paint were established and an attempt was made to date those. an interesting element of the deco-ration of the apse is the inclusion of archangels uriel and raphael in the scene melismos, as well as using a relatively rare abstract of the Divine Liturgy of st Basil the Great. some other specific images of the icono-graphic programme of the church: Joshua (represented as a lord); the martyr st Blaise/Bucolus, holding a calf; st Demetrios, clad in garments of a seignior; a full-length image of st anne, holding a cross. The publication takes to identify the scene, which has been set in the left niche of the altar. The various decorative elements of the mural decoration at the Church of st michael the archangel by the village of Goranovtsi are considered. a pos-sible dating to the late fifteenth or the early sixteenth century is proposed.

Priest Peter, A DisciPLe Of Priest JOhn Of KrAtOvOTsveta Evlogieva-Katsarova

This study presents the known manu-scripts by Priest Peter, who has lived until about the first decade of the sev-enteenth century. The first chapter of the article deals with the manuscript in which marginalia occur, being the

main source to Priest Peter: Tetrae-vangelion, Church-Historical and Archival Institute, Sofia (CHAI) 28. Then comes another manuscript that is also attributed to the same scribe, but features no extant notes by the author: Tetraevangelion, CHai 26. The last chapter of the work presents yet an-other manuscript containing notes by the same author: Tetraevangelion, Peć 18. The latter, though known, failed to stir research interest and has not been published for the time being as a man-uscript by the same man of letters. The extant marginalia in the two au-thor’s notes provide also biographical information about the scribe, while the information about the school, where he was trained and about his work-place, along with the changes in the representative types of decoration, of the signed manuscripts, provide evi-dence of the clout of the literary centre on the creative selection and the aes-thetic choices of scribes/decorators.

ИконографИя на светцИте И преданИята за тях – БогородИца троеручИца (прИнцИпИте на взаИмодействИе между оБраза И текста)Олга Белова

Една от характерните особености на „народната Библия” (народните легенди, възникнали въз основа на сюжети от Стария и Новия завет) е обстоятелството, че нейни източни-ци наред с каноничния библейски текст и житийните паметници са ап-окрифните сказания и образците на християнската иконография. Вли-янието на иконографските памет-ници върху формирането на фол-клорните текстове е изключително интересна изследователска сфера: налага се да се изучава влияние-то на каноничната и на “наивната” сакрална живопис върху устната традиция; принципите на интерпре-тиране на изображенията в устните текстове и механизмите на зараж-дане на фолклорните наративи, ос-новаващи се на трактовката на ед-но или друго изображение. В тази статия ще се спрем на един показа-телен пример и по-точно – на връз-ката „иконография – устен текст”, представена в народните разкази за иконата на Богородица Троеручица.В статията се анализират народните предания за иконата на Богородица Троеручица, записани в различни

64

Проблеми на изкуството 2/2015

региони на Русия, Украйна и Бе-ларус. Образът на Троеручицата е много популярен във фолклорната среда, но интерпретацията му в из-точнославянския фолклор често се основава не на епизода от житието на св. Йоан Дамаскин, а на вярва-нията за третата ръка на Богороди-ца, чудотворно дарена й от Господ (или Христос). Съгласно народните поверия Богородица с Младенеца се спасила от гонения и преплува-ла морето точно благодарение на нея. Смята се също, че иконата на Богородица Троеручица е целебна при заболявания на ръцете: нали-чието на три ръце в изображението се разглежда като свидетелство, че помощта на иконата е адресирана към всички страждущи и молещи се. Благодарение на иконата, ако бъ-де пусната да плава по вода, може да бъде намерен удавник. Редица календарни забрани (например, че човек не бива да плува и да се къпе на Преполовение, чието название в народната етимология се извеж-да от думата “переплывать” (рус.) – “преплувам”) и местни предания за камъни със следи от стъпките на Девата също се свързват със сказа-нието за Богородица Троеручица.

icOnOgrAPhY Of the sAints AnD the stOries ABOut them: the three-hAnDeD theOtOKOs / BOgOrODitsA trOeruchitsA (the PrinciPLes Of interActiOn BetWeen imAge AnD text)Olga Belova

One of the characteristic features of the „Folk Bible” (folk legends based on the plots from the Old and New Testaments) is the fact that apocryphal tales and samples of Christian iconog-raphy became its sources together with

the canonical biblical text and hagiog-raphy texts. The influence of iconog-raphy masterpieces on the structure of folklore texts is an extremely interest-ing area of research: it demands the study of the influence of canonical and „naive” sacred paintings on oral tradi-tion; the principles of image interpre-tation in oral texts, and mechanisms of generation of folk narratives, based on the interpretation of this or that image are also to be analyzed. in this paper, we will focus on one illustrative case, i.e. the relationship of iconography and oral text in the folk stories about the icon of the three-handed Theot-okos (Bogoroditsa Troeruchitsa). The article examines the narratives about the icon of Bogoroditsa Tro-eruchitsa, recorded in different re-gions of russia, ukraine and Belarus. The image of Bogoroditsa Troeruchit-sa is rather popular in the folk tradition environment, but its interpretation in east slavic folklore is often based not on the episode from the life of saint John of Damascus, but on the beliefs about the third hand of the Virgin, mi-raculously given to her by God (or by Christ). according to popular belief, because of this the Virgin and Child escaped from the chase and crossed the sea. it is also believed that the icon of the Bogoroditsa Troeruchitsa helps from the hands and arms disease: the presence of three hands on the image is regarded as evidence that the icon’s help is addressed to all the suffering and praying. With the help of this icon, if it was put on the water, the body of a drowned man can be found. a number of calendar prohibitions (for example, one cannot swim or bath in the mid-feast, which name Prepolovenie in folk etymology is explained through the word pereplyvat’ „to swim”) and local stories about the stones with traces of feet of the Virgin are asso-ciated with the legend of Bogoroditsa Troeruchitsa as well.

the inscriPtiOns Of the sts cYricus AnD JuLittA mOnAsterY At gOrni vODen. PreLiminArY nOtesAlexandra Trifonova

in this paper the inscriptions of the Sts Cyricus and Јulitta monastery at Gorni Voden are discussed. They give valuable information about the historical persons who contributed to the weal of the monastery. Based on them, it comes out that the mon-astery was built in 1835 with the do-nations of the habitants of the Greek community of Gorni Voden. The naos was painted in 1847-1848 with the sponsorship of laymen of Bulgari-an origin, whereas the narthex was painted in 1850, during the time of the hegoumenos Gerasimos iviritis, by the painter alexios athanassiou from Naoussa. The wood-carved iconostasis was painted with the help of Greeks from Philippopolis during the period of 1864-1871. among the donors of the monastery laymen of Bulgarian origin dominate who come from the places assamita, Gerdima, Gorni Voden, Guzurli, edbek, irinzik, Karaorman, Kezik, meriza, muldava, Tremezli and Chiflik mahala, as well as members of the guilds of the chan-dlers, the grocers and the snippers of Philippopolis. Donnors were also by separate persons from this town, as Georgios Kazandzoglou (1847), Geor-gios athanassiou Kaftandzis (1864), anasstasios hadji Dimitriou Koimdzis (1864), athanassios iakovou argyr-iadou (1868), Vassilios G. Klieanthis (1870), ekaterina a. Tomidi (1871) and Josif, as well as persons from the ecclesiastical circle, as hierodeacon hadji makarios from Bursa, the he-goumens of the monastery Gerasimos iviritis (1850) and hadji Jeronimos Philippopolitis, the priest Dimitrakis Chrisafi Frangakis and the monks Sof-ronios and Josif.

д-р Маргарита Куюмджиева, гл. ас. в Института за изследване на изкуствата – БАН, margaritakj@gmail.com PhD Margarita Kujumdjieva, Asst. Prof. in the Institute of Art Studies – BAS

Нона Петкова, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, nona_petkova@abv.bg Nona Petkova, SS. Cyril and Methodius National Library

Мария Колушева, докторант в Института за изследване на изкуствата – БАН, m.kolusheva@gmail.com Maria Kolusheva, PhD student in the Institute of Art Studies – BAS

д-р Цвета Кунева, гл. ас. в Института за изследване на изкуствата – БАН, tsvetavaleva@abv.bg PhD Tsveta Kuneva, Asst. Prof. in the Institute of Art Studies – BAS

д-р Майя Захариева, гл. ас. в Института за изследване на изкуствата – БАН, mmaia_zaharieva@mail.bgPh D Maya Zacharieva, Asst. Prof. in the Institute of Art Studies – BAS

д-р Светозар Ангелов, ЦСВП „Акад. Ив. Дуйчев, svetozar_angelov@yahoo.com Ph D Svetozar Angelov, Asst. Prof. in the Center for Slavo-Byzantine Studies „Prof. Ivan Dujčev”

д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, Национален исторически музей, tsvetaevloghieva@gmail.com PhD Tsveta Evlogieva-Katsarova, National Museum of History

дфн О. В. Белова, Институт славяноведения Российской академии наук, Москва, kotmonya@yandex.ru Doctor of Sciences Olga Belova, Institute of Slavic Studies of the Russian Academy of Science, Moscow

д-р Александра Трифонова, ЦСВП „Акад. Ив. Дуйчев, altrifonova@yahoo.com PhD Alexandra Trifonova, Asst. Prof. in the Center for Slavo-Byzantine Studies „Prof. Ivan Dujčev”

д-р Емануел Мутафов, доцент в Института за изследване на изкуствата – БАН, moutafov1@gmail.comPhD Emmanuel Moutafov, Assoc. Prof. in the Institute of Art Studies – BAS

АВТОРИТЕ В БРОя:

Формат 60х84/8 • Печат: СД „Симолини“

ISSN 0032-9371 6 лева

2015 2