Текстът е фототипен и е от първата книга на издаваната поредица от книги „ЛÝТОСТРУЙ или домашенъ КАЛЕНДАРЪ ...“ 1969 г. Тя е издавана в Пловдив под

ръководството на един най-известните ни възрожденци Йоаким Груев – учител, книжовник, просветен деец и обществено-политически деец. Негови ученици са били Васил Левски, Кольо Ганчев, Тодор Каблешков, Иван Вазов, Иван

Евстратиев Гешов, Иван Стефанов Гешов, Константин Стоилов. Учителят Йоаким Груев развива значителна книжовна и издателска дейност наред с учебно-педагогическите си занимания. От 1852 г. до Освобождението на България през 1878 г, той отпечатва 75 книги, повечето учебници.

През 1857 г., заедно с Найден Геров, отправят апел за всенародното честване Деня на братята .Св. Св. Кирил и Методий като празник на славянобългарската култура и просвета. Призивът им поставя началото на общобългарското честване на празника.

Първата част е от автор, който се представя като Хр. Г. Д. Това ни дава известно

основание да приемем, че пълното му име е Христо Груев Данов ,

който е книгоиздателят. Христо Г. Данов е родоначалникът на книгоиздаването в

България. (печатницата му) От 1862 г. са съдружници с

Йоаким Груев и двамата заедно издават от 1869 до 1876 г. всички книги от

споменатия „Летоструй ...“.

Това е сборник с полезно четиво по статистика на Турция и България, пощенски,

телеграфни и железопътни тарифи, мерки и теглилки, сравнителни таблици на

монетите, монетни курсове, панаирите в Турция, борси и пр.

Поместени са статии по физика, геология, астрономия, по исторически въпроси,

биографии на видни личности, стихотворения, разкази, прегледи на културния и

обществен живот в страната и списък на книгите, които се намират за продан в

Дановата книжарница в Пловдив, Свищов и Велес.

Текстът ни разкрива един непознат за съвременните поколения българи начин от

живота на предците им в последните години на турското робство и тогавашния

стопански и обществен живот от края на по-миналия XIX век.

Основната нишка в текста е свързана с подготовката на подрастващите

поколения за самостоятелен живот, изкарването на „хляба“ и „поминуването“ в

предстоящото бъдеще.

Втората част е от Йоаким Груев и представя разбиранията на възрожденците ни

за етнографския състав на европейската част от Османска Турция към 1869 г. Тя е

съставна част от Османската империя - Devlet-i Âliyye-i Osmâniyye, заедно с

владенията им в Азия и Африка. Наред с това се показва и тяхното знание за

произхода на всеки един от народите, които влизат в този състав и по-специално за

българския народ.