capital - 16.01.2010

www.capital.bg

ОБЩЕСТВО стр. 31

Как се промени животът ни от началото на века

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 20

МВР ще е сляпо за новите паспорти

КОМЕНТАР

Мнозина се срамуваха, докато слушаха представянето на българския канди-дат за еврокомисар. На следващия ден западните медии бяха така лоши да покажат какво са си помислили „хора-

та“ и агонията продължи. Чувството на срам (за тези, които го изпитаха) дойде от разминаването на пред-ставата ни къде сме и истината къде сме всъщност. Дойде от образа ни в огледалото. Нима не си знаем, че тук е напълно възможно министър да стане напълно

некомпетентен човек и години наред този факт да ос-тане непритеснителен? Не се ли е случвало и преди по-литик тук да подаде невярна декларация, или казано просто – да излъже, и от това да не последва нищо. И не е ли всекидневие медиите да задават въпроси, на които да получават в отговор нещо като „гледай си работата“. Румяна Желева демонстрира всички тези местни порядки на европейски терен и изведнъж те се оказаха проблем, защото ги видя цяла Европа.

Номинацията на Желева беше подценяване на си-

туацията. Измамно усещане, че номерът ще мине в Брюксел, така както минава тук.

Е, стана гаф. Има две стратегии за „замазване“ (друг български израз, роден от местната практика):� битката за Желева да продължи при висока цена

и със съзнанието, че всеки срам трае три дни.� или грешката да се признае и да бъде номиниран

нов кандидат.

Кое ни отива повече? � K

В огледалото

година XVIII, цена 2.50 лв.

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 20

ISSN 1310-7984

16 - 22 януари 2010 г.

#02

Политически уроци

На стр. 8 - 12

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Колко струва провалът „Румяна Желева“

02

издаде лицензираното издание„Светът през 2010“(The World In 2010)на The Economist на БЪЛГАРСКИ

поръчай в интернет

НА


Можело значи - пратките на едно гише

1

02ГОДИНА VIII, 16 - 22 ЯНУАРИ 2010

ИЗЯЩНИ

ИЗКУСТВАДЕСИСЛАВА ДИМОВА ОТ ПАРИЖЮРИ РАХНЕВ ЗА АМСТЕРДАМMODA DE CALLE ОТ БАРСЕЛОНАSTEPHAN STOYANOV GALLERY В НЮ ЙОРК

2 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

НАВИГАТОР

6-7 Директна връзка. Николай Филипов от „Хенди-тел” за удобството на близкия магазин

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

43 Безжични амбиции. Българ-ските WiMAX оператори искат да инвестират над 40 млн. лв. през 2010 г. Замислят и експанзия на Балканите

44-45 Магистрала „Тракийско съкровище“. Строителните фир-ми поискаха да изграждат магис-трала „Тракия“, но са притеснени от суровите условия на държавата

46-47 За „Фамилия“ или хубаво, или нищо. Софийската верига за храни беше разпродадена на парче

48 Не като по вода. Концесии-те на пристанищата Видин и Лом затънаха в съдебни битки, но сега са близо до развръзка

КОМПАНИИ

61 Моята лична инфлация. Но-вият калкулатор на НСИ ще ви помогне да видите колко поскъп-ва животът ви и как да си опти-мизирате бюджета

62 Докато таксата ви се раз-дели. Разноските по международ-ните валутни преводи вече задъл-жително се поделят между изпра-щач и получател

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

56 Запознай ме с моите парт-ньори. Фирмите могат да нами-рат бизнес в чужбина чрез мрежа-та Enterprise Europe Network

57 Имаш хъс? Продай го.

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

7 Идеята за специализирани състави: На голо правосъдие...

7 Гафът с новите паспорти

Поради 140 милиона причини

7 Ограничението за пътуване в ЕС без здравна карта Това е мое право, не задължение

14-15 Правосъдие за специа-лен случай. Идеята за специали-зирани състави крие рискове и не решава причините за проблемите в борбата с тежката престъпност

20-21 Повредата не е във ва-шия чип. Новите задгранични паспорти с биометрични данни

ще са неразпознаваеми за МВР

23 Почти разрешени. Зелени-те енергийни проекти нямат нуж-да от забрана, а от по-добра регу-лация

24 Пълна подмяна. Ахмед Доган отстрани четирима заместници

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

26-27 Fast Food ефект. Европа започна битката със затлъстяването с въвеждането на данък върху „вредните“ храни

26-27 Данък талия. Допълнителното облагане на вредните храни няма много смисъл

35 Катерица върху iPhone. Създателят на Twitter замисля разплащания с кредитни карти през мобилни телефони

36 Смартфон на колела. Авто-мобилните гиганти Audi и Ford създават нов пазар за технологич-ните компании

ТЕХНОЛОГИИСВЯТ

ОБЩЕСТВО

31 Първите десет. Нещата, ко-ито промениха живота ни от на-чалото на XXI век

8-9 Политически уроци. Колко струва провалът „Румяна Желева“

10-11 Чудо за три дни. Проблемното изслушване на Румяна Желева

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 43 / Стоки и продажби 52 / ИМОТИ 54 / ПРЕДПРИЕМАЧ 56 / ФИНАНСИ 58 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

www.capital.bg

K2

16 - 22 януари 2010 г.

Само за първите четири седмици

на екран „Аватар“ събра над

3 млн. лв. приходи от билети. � КОМПАНИИ 52

БИЗНЕС

К

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ С най-успешния филм за последните

12 години завърши една супер - успешна година за киното

Аватарът на печалбата

58

Класация на взаимните фондове

46 За „Фамилия“ или хубаво, или нищо

СНИМКА: SHUTTERSTOCK

44 Магистрала „Тракийско съкровище“

Десислава НИКОЛОВА

www.capital.bg

ОБЩЕСТВО стр. 31

Как се промени живота ни от началото на века


МВР ще е сляпо за новите паспорти

КОМЕНТАР

М �

�

� K

9 7 71 3 10 79 8 02 4 20

16 - 22 януари 2010 г.

#02

Политически уроци

На стр. 8 - 12


Колко струва провалът „Румяна Желева“

издаде лицензираното издание„Светът през 2010“(The World In 2010)на The Economist на БЪЛГАРСКИ

поръчай в интернет

НА


Можело значи - пратките на едно гише

в Европейския парламент и последиците от него

12 Джентълменско не-споразумение. Изслушванията бяха необичайно зрелищни

58-59 Малка компенсация. Вза-имните фондове възстановиха от-части активите си, но им остава да си върнат доверието на клиентите

60 Правиш криза - плащаш данък. Американският президент предложи Уолстрийт да покрие за-губите от спасителната програма

ФИНАНСИ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

52-53 Аватарът на печалба-та. С най-успешният филм за по-следните 12 години завърши една суперуспешна година за киното

54-55 Тепе, мол, тепе, мол... Ще започне изграждането на четвър-ти търговски център в Пловдив

ИМОТИ

33 ВАЦ срещу Ирена Кръсте-ва. Издателите сезираха КЗК за цените на „Телеграф“ и „Експрес“

МЕДИА И РЕКЛАМА

СПОРТ

38 6 е повече от 2. Силите по върховете на тениса за Australian Open са по-изравнени от всякога

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор продукти и операцииВладимир Петков

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски и маркетинг директорВеселка Данчева

Бранд мениджърМария Михайлова

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стои-лова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Маркова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предприемач: Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Ан-тония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георги-ева, Марияна Попова, Мария Маркова, Нана Бурска ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

ПОЗИЦИЯ Румяна Желева не е нарушила закона, като е оста-нала управител и собственик на фирмата „Глобал консулт“ по време на мандата си като евро-депутат. С това становище изле-зе Министерството на правосъ-дието в петък. Желева е участ-вала в управлението на „Глобал консулт“ от януари 2001 до март 2004 и от юни 2006 до април 2009 (когато е депутат в Брюксел). Според Закона за избор на ев-родепутати на тях им е забране-но да изпълняват „дейност, ко-ето според закон е несъвмести-ма с положението на народен представител“. Правилникът на Народното събрание от своя страна забранява на депутатите да участват в управлението на търговски дружества. Според становището на правосъдното министерство, с което „Днев-ник“ разполага, не може да се говори, че Желева е в наруше-ние, тъй като правилникът на парламента не е закон. Юристи твърдят обаче, че правилникът на НС има първично значение, равносилно на закон. Позиция-та е била изпратена на Европей-ската народна партия и на пред-седателя на Европейската коми-сия Жозе Мануел Барозу.

АРЕСТ Красимир Маринов - Го-лемия Маргин остана на свобо-да само 7 минути. В четвъртък Софийският апелативен съд го освободи срещу подписка, за-щото не намери достатъчно до-казателство за участие в убий-ството на Боби Цанков. Часо-ве по-рано той обаче беше обви-нен от прокуратурата за ръко-водство на престъпна група за разпространение на наркотици и поставен под 72-часов арест. За участие в същата група беше също арестуван и Стефан Бо-нев-Сако. Заедно с Маринов той беше арестуван веднъж за убий-ството на Цанков. Маринов и Бонев са обвинени, че са създа-ли престъпната група в периода от 1 декември 2009 г. до 7 януари 2010 г. За тях работела и банда-та на Тихомир Георгиев-Боксьо-ра, който беше задържан мина-лата седмица заедно с Алексан-дър Кукурин, Сокол Димитров, Андрей Начев, Траян Златков. Арестуваните бяха определени от обвинението като „жестока“ банда. Новият арест на Големия Маргин съвпадна с поредица от акции срещу наркоразпростра-нителите. До този момент са за-държани 17 разпространители на дрога.

НЕДОВОЛСТВО Над 300 души про-тестираха на 14 януари срещу подготвяните промени в Зако-на за електронните съобщения (ЗЕС), които дават прекомер-ни права на МВР за проследя-ване на телефонните разговори и интернет контактите на бъл-гарските граждани. В акцията се включиха 38 организации и представители на различни по-литически сили. Протестира-щите обвиниха държавата, че се опитва превърне собствените си граждани в терористи. Годишно правоохранителните органи ис-кат над 30 000 разпечатки от те-лефонните разговори и интер-нет контактите на български-те потребители. Очаква се това число да се удвои след приема-нето на законовите промени. Новите текстове в ЗЕС ще дадат много по-лесен достъп за МВР до тези данни. Увеличава се броят на съдилищата, които мо-гат да издават разрешения - от 28 окръжни на 130 районни. Пра-во да иска достъп до трафични данни получава всеки шеф на РПУ. Разширява се и обхватът на престъпленията, към които ще се прилага законодателство-то, като се включват десетки по-леки закононарушения.

Правосъдното министерство се опита да оневини Желева

Големия Маргин получи ново обвинение

Протест срещу следенето на кореспонденцията

Стотици недоволни от желанието на МВР да следи интернет и телефоните се събраха пред парламента СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

sedmicata.capital.bg

СЕДМИЦАТА


Прогнозите за икономиката се подобряват

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ През седми-цата няколко международни банки обявиха очакванията си за развитието на българска-та икономика, като ревизира-ха нагоре прогнозите си за БВП за настоящата и миналата го-дина. UniCredit Group проме-ни предвижданията си за ико-номическия ръст на България за 2010 г. до -1.5% от -2.5%. Спо-ред банката през миналата го-дина БВП се е свил с 5.2%, ко-ето е ревизирано от досегаш-ното й очакване за 6.3% спад.Raiffeisen Zentralbank обяви, че според техните разчети иконо-миката се е свила с 5.0% за 2009 г., като за тази година предвиж-да нулев растеж. ING промени прогнозата си за икономиче-ския растеж през 2010 г. надолу до 0.2% от 1.0%. За 2009 г. обаче банката подобрява очаквания-та си за БВП до -5.0% от -5.7%. От МВФ също обявиха, че ще подобрят прогнозата си за рас-тежа на българската икономи-ка за 2010 г. Последно от инсти-туцията предвиждаха спад от 2.5%.

Хазартът може да се облага много по-облекчено

ПРОЕКТ Десетина дни след като влезе в сила по-високият данък върху хазарта, Министерство-то на финансите предложи по-леко облагане на тази дейност. Идеята е за тото и лото, лота-рии, залагане върху резултати от спортни състезания и слу-чайни събития ставката да се увеличи от 15% на 25%, но да-нъчната основа да е разлика-та между направените залози и изплатените печалби. Сега да-нъчна основа е сумата на на-правените залози, т.е. 15-те про-цента са върху оборота и ефек-тивно облагането е почти два пъти по-високо. В мотивите към предложенията за проме-ни на Закона за корпоративно-то подоходно облагане, публи-кувани на интернет страница-та на финансовото министер-ство, се посочва, че „дори след промяната организаторите на хазартни игри ще бъдат поста-вени в по-неблагоприятно по-ложение спрямо останалите предприятия“. С друг текст се предлага държавен монопол на тотото.

Брюксел: България се бави с усвояването на фондоветеТЕМП Европейската комисия из-разява загриженост по отноше-ние на ниската скорост, с която България усвоява предвидени-те за страната средства от евро-пейските фондове. Това се каз-ва в писмо, което вицепреми-ерът и министър на финанси-те Симеон Дянков е получил от директора на генерална ди-рекция „Регионална политика“

в Европейската комисия Дирк Анер. В документа се разглеж-да напредъкът на България в изпълнението на оперативни-те програми, съфинансирани от Кохезионния фонд и от Ев-ропейския фонд за регионално развитие, от началото на разра-ботването им до края на 2009 г., става ясно от правителствения портал за европейските фон-

дове www.eufunds.bg. Писмо-то съдържа и анализ на извър-шеното от страната до момен-та по отношение на предприсъ-единителната програма ИСПА, като са засегнати и теми, по ко-ито комисията очаква допъл-нителни действия от българ-ското правителство. В писмо-то си Дирк Анер посочва, че от 2007 г. досега само 1% от пред-

видените средства са достигна-ли до крайните бенефициенти. Като проблем е отчетено и за-бавянето на инфраструктурни-те проекти по ОП “Околна сре-да”. Същевременно положител-на оценка получават повечето подписани договори по други две от оперативните програми - “Регионално развитие” и “Кон-курентоспособност”. В заклю-

чението на писмото, резюме от което е публикувано на портал „Европа“ - www.europe.bg, е по-сочено, че службите на Евро-пейската комисия са по прин-цип удовлетворени от степента на договаряне. Тревожно е оба-че ниското ниво на реално из-вършените плащания по вече сключени договори по пет от оперативните програми.

10.8% е спадът на промишленото производство на годишна база за ноември по пред-варителни данни на НСИ. Свиването се забавя спрямо предходните месеци заради добивната индустрия, в която бе отчетен 13.5% ръст, а в преработващата промишленост спадът е 14%.

ЧИСЛО НА СЕДМИЦАТА

� Спонтанен няколкочасов протест на железничарите из-бухна на 11 януари на Централна гара - София. Причината за недоволството на служителите на БДЖ беше забавянето на заплатите им за ноември. "Очакваше се служителите да получат възнаграждението си на 7 януари", обясни Пе-тър Бунев, председател на Синдиката на железничарите. Министерството на финансите (МФ) обаче се забави няколко дни с превеждането на субсидията от 13.3 млн. лв. Протестът беше преустановен няколко часа по-късно, след като стана ясно, че МФ е трансферирало сумата. Прекъс-ването на работата блокира за няколко часа движението на влаковете от Централна гара и доведе до закъснения в разписанието.

Протест за забавени заплати в БДЖ

СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

В анкетата са участвали 353 души, гласували на capital.bg

ПАЗАРУВАТЕ ЛИ ОНЛАЙН?

WWW АНКЕТА

Нямам интернет

4.25%

Да57.79%

Не37.96%

Заявете вашата реклама до 19 януари контакти за реклама: тел.: 9376 444

[email protected]

Тема на броя:Тема на броя: Трудният път от кризатаТрудният път от кризатакъм възстановяванетокъм възстановяването

тематични страници във в.

На борсата – тежки загубиНа борсата – тежки загубиБъдещето на персонала – голямата неизвестнаБъдещето на персонала – голямата неизвестнаИновациите в технологиите и във висшето Иновациите в технологиите и във висшето образованиеобразование

ОЧАКВАЙТЕ ОЧАКВАЙТЕ на 25 януарина 25 януариМАШИНОСТРОИТЕЛНА МАШИНОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯИНДУСТРИЯ

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

Турция и Изреал пак се скараха заради филм

Гърция представи тригодишен план за свиване на дефицита

Чавес обяви война на търговците във Венецуела

СКАНДАЛ Отношенията меж-ду Турция и Израел пак се об-тегнаха заради турски филм, в който израелски агенти отвли-чат деца. Това накара израел-ския зам.-външен министър Дани Аялон да извика турския посланик Огюз Челикол за обяс-нения. В разрез с дипломатиче-ските норми обаче Челикол е бил поканен да заеме по-ни-сък стол от този на Аялон, кой-то демонстративно не се е ръку-вал с него. След остра словесна престрелка в крайна сметка Тел Авив се извини за лошото отно-шение към турския дипломат. А израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази „безпокойство от охлаждането на отношения-та между Израел и Турция“. По-добен скандал имаше преди три месеца по повод филма „Разде-лени“, в който израелски вой-ници убиват палестински деца. Острата позиция на Анкара сре-щу ударите на Израел срещу па-лестинците в Газа миналата го-дина доведе до трайно охлажда-не на отношенията между двете страни.

САНКЦИИ Венецуелският прези-дент Уго Чавес нареди да бъдат затворени 70 търговски центъ-ра в столицата на страната Ка-ракас като наказание за това, че умишлено слагат надценки. Венецуела беше обхваната от паника миналия уикенд, след като Чавес обяви 50-процентна девалвация на националната валута. Плановете му накара-ха хиляди венецуелци паниче-ски да се втурнат да пазаруват вносни стоки по магазините, които след девалвацията ще се търгуват по-скъпо. Увеличение-то засяга леки коли, бяла и чер-на техника, напитки, тютюн и др. За стоките от първа необхо-димост девалвацията ще е само 17%, обеща Чавес, като обоснова намерението си с желанието да стимулира местното производ-ство. Президентът заплаши, че ще национализира всяка фирма в страната, която вдига без осно-вание цените, и изпрати армия-та да следи за спекула по мага-зините. Венецуела има най-ви-соката инфлация в Латинска Америка от 25% годишно.

МЕРКИ Гърция оповести в чет-въртък амбициозен тригоди-шен план за ограничаване на бюджетния си дефицит, но не успя да убеди скептичните фи-нансови пазари, че целите са постижими. Планът предвижда дефицитът да бъде съкратен от 12.7% до 2.8% от БВП до 2012 г. Това ще стане с дълбоки съкра-щения в разходите за здравео-пазване и отбрана, а бюджетни-те приходи ще бъдат подсилени с повишаване на акцизите вър-ху алкохола и цигарите и огра-ничаване на укриването на да-нъци. Пазарите обаче реагираха негативно заради съмнения, че заложените цели и прогнози са твърде оптимистични. Планът ще бъде представен пред Евро-пейската комисия, която може да настоява за допълнителни съкращения. Междувремен-но германският канцлер Анге-ла Меркел заяви, че огромният дефицит на Атина може да има негативен ефект върху еврото. „Случващото се в Гърция може да ни постави под огромен на-тиск“, каза Меркел.

Google заплаши да се оттегли от КитайСПОР Компанията Google зая-ви, че обмисля да прекрати опе-рациите си в Китай и да закрие своя официален сайт там, след като през декември китайски хакери са извършили координи-рана кибератака срещу търсач-ката. Според компанията хаке-

рите са се опитали да проник-нат до пощите в Gmail на ки-тайски правозащитници, но са успели да пробият само два ад-реса. Хакерите се добрали само до заглавията в пощенската ку-тия, както и кога е била създа-дена тя. Google също така обя-

ви, че ще прекрати наложеното от китайските власти цензури-ране на търсачката й, дори това да означава да трябва да затво-рят сайта си google.cn. Вашинг-тон също излезе с позиция по въпроса, призовавайки китай-ските власти да разяснят отпра-

вените обвинения. От своя стра-на Пекин обяви, че търси пове-че информация относно изявле-нията на Google, и отрече да е спонсорирал хакерски атаки. Според Google през декември са били атакувани и други компа-нии, които са от сферата на фи-

нансите, медиите, технологи-ите и химическата промишле-ност. Според агенция Bloomberg сред жертвите е и друг интер-нет гигант Yahoo! Софтуерната компания Adobe Systems обяви през седмицата, че сървърите й също са били атакувани.

� Разрушената инфраструктура попречи помощите, из-пратени от международната общност, да достигнат до нуждаещите се в Хаити. Земетресение от 7-а степен по Рихтер удари най-бедната карибска страна на 12 януари, а броят на жертвите вероятно ще надхвърли 50 000. Въпреки че десетки страни изпратиха спасителни екипи и спешна помощ, мнозина от пострадалите изкараха някол-ко нощи без подслон в разрушената столица Порт-о-пренс. САЩ изпратиха в Хаити самолетоносач, за да помогне при координирането на възстановителните работи. Трусът е разрушил товарителния кран на пристанището и контролната кула на летището в карибската столица, както и повечето правителствени сгради. В столицата няма ток и вода. СНИМКА: REUTERS

Хаити очаква помощ след земетресението

Програма „Глоб@лни библиотеки - България“, съвместна инициатива на Министерство на културата и Програма на ООН за развитие

набира кандидати за обучители от цялата страна – пилотна фаза 2010 г.

Тематични направления:1) Информационни и комуникационни технологии2) Организация и управление на работата в об-

ществената библиотека3) Услуги в модерната библиотека4) Общуване и работа с хора

За подробности: www.glbulgaria.bg - раздел „Търгове и конкурси“.

Изпращайте подробно CV и мотивационно писмо на български език до 07.02.2010 г.

на: [email protected].Задължително посочвайте направлението/ята,

за което кандидатствате. Екипът на програмата ще се свърже само

с избрани кандидати.

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Ранено дете получава медицинска помощ в столицата на Хаити Порт-о-Пренс след земетресението от 7-ма степен по скалата на Рихтер. Трусът срина голяма част от сградите в най-бедната карибска

държава, а жертвите са десетки хиляди СНИМКА: REUTERS

Честно, егати правосъдието

К А П И Т А Л Н О

„Цветанов нямаше да е Цветанов, ако го нямаше Бойко Борисов.“Цветан Цветанов, МВР шеф за отношенията си с премиера

„През 2009 г. се образува метродиа-метърът „Люлин“ - „Младост“, кое-то без съмнение може да се нарече най-важната транспортна, социална и екологична придобивка на столица-та за последното десетилетие.“Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД, пред в. „Монитор“

„Ако трябва да посочим най-верни-те крачки, които ГЕРБ и най-вече премиерът е правил през последни-те месеци, това са крачките назад.“

Живко Георгиев, социолог, пред в. „Труд“

„Обвиняемите не могат да се оплачат от ареста. Грижим се за тях, топло им е, храним ги редовно.“Николай Кокинов, градски прокурор на София, за живота на арестуваните при операциите „Наглите“ пред в. „Новинар“

Когато преди две седмици по-лицията задържа Красимир Маринов - Големия Маргин в СПА центъра на комплекса „Царско село“, едва ли някой е допускал, че един от основни-те мотиви тежко въоръжените полицаи да го проснат на земя-та са... показанията на водеща-та на предаването... „Горещо“ Венета Райкова. Големия Маргин беше задържан по екзотичното обви-нение, че е поръ-чал убийството на скандалния ради-оводещ Боби Цанков.

Мисията на обвинението беше успешна и Маргина беше оставен в ареста. „Венета Рай-кова остави Големия Маргин в ареста“, написа на следващия ден „24 часа“ и обясни: „През ноември миналата година тя била получила анонимен есе-мес, че животът на Цанков е за-страшен. Още тогава обаче се изяснило, че е пратен от Радо

Прашката - герой от “Биг бра-дър”. Уточнение дойде от реги-оналния в. „Струма“, който по-търси и намери, хм, Прашката в родния му Петрич, откъдето той разказа: „Сънувах как раз-стрелват Боби Цанков, че спя с Гала, Маргените са невинни.“

Близкият до всички власти „Стандарт“ отрази събитие-то оптимистично: „Решетките за Големия Маргин остават“, и уточни, че Маргина го грози доживотен затвор.

През следващите някол-ко дни Венета Райкова мина в кръгова отбрана и разпрати отворено писмо, в което съвсем уместно попита: „Егати право-

съдието, щом аз съм му свидетел.“ За щастие на Рай-кова зад нея заста-наха колегите й от жълтите медии. Вкупом „Шоу“ и

„Галерия“се впуснаха да бра-нят водещата. „Венета Райкова в шок, бои се за живота си!“, на-писа Show и разкри, че в профи-ла си във фейсбук (закрит тази седмица) Райкова написала: „Приятели, аз ли съм най-го-лемият престъпник в тая дър-жава? Полицаи идваха преди малко вкъщи да ми носят при-зовка да разпитват за убийство-то на Боби Цанков! Какво мога

аз да им кажа?! Нямам думи.“ Перлата на в. „Галерия“ Крис-тина Патрашкова дори взима интервю с Райкова, в което по-следната разкрива сблъсъка си с МВР: „Качиха ме при един човек с гола глава и ланец на врата, който в началото дори не разбрах кой е. Запали си пура в 11 сутринта и започна с въпро-сите.“ Впоследствие тя разказ-ва как човекът я попитал „жар-гонно“: „Ти, като бръмчиш ве-чер по заведенията, някой не те ли дръпна да ти каже кой е убиецът.“

След разкритията балонът на прокуратурата очаквано се спу-ка и Големия Маргин очаквано беше освободен от ареста, за да бъде задържан веднага по об-винение за организирана прес-тъпна група за разпростране-ние на наркотици. Градският прокурор отказа да коментира философски, цитиран от „Днев-ник“: „Умните прокурори не ко-ментират съдебните решения, приемат ги.“ Умните прокуро-ри също така обаче не повдигат и смешни обвинения.

Всъщност някой в цялата ис-тория лъже. Ако е Венета Рай-кова, прокуратурата би тряб-вало да и повдигне обвинения за лъжесвидетелстване. Ако е прокуратурата, проблемът вече изглежда страшен. � K

Медийна сергия

Снимка на седмицата

Как заради Венета Райкова Големия Маргин се премести от СПА-то в след-ствения арест

Димитър ПЕЕВ

Туит на седмицата

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в со-циалната мрежа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще мо-жете да откривате победителя всяка седмица.

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

Четвъртък сутрин. Замина-вате в командировка в Брюк-сел. Приготвили сте си всич-ко - паспорт, вестници, здрав-на застраховка, работни мате-риали. И изведнъж от Гранич-на полиция ви спират и ви каз-ват, че не могат да ви пуснат в самолета, защото нямате евро-пейска здравна карта. Решава-те, че се шегуват, защото е 1 ап-рил. Оказва се, че не - докумен-тът вече е задължителен за хо-рата, пътуващи към ЕС. Опит-вате се да обясните, че имате здравна застраховка. Пак без успех. Полицаите са непре-

клонни и не обръщат внима-ние дори на обясненията ви, че винаги сте пътували така, а и става въпрос за среща с голям клиент на фирмата ви.

Ситуацията е доста реалис-тична. Наистина от 1 април за-конът предвижда гражданите без европейска здравна карта да не могат да пътуват към ЕС и въпреки уверенията на Ми-нистерството на здравеопазва-нето, че той няма да се спазва, от парламента продължават да държат на решението си. Пък и си е записано в закона.

Новата регулация не прос-

то означава още загубено вре-ме за много хора. Тя ограни-чава основни човешки свобо-ди, гарантирани от самия ЕС - като тази на свободно прид-вижване. И това само защото държавата не може да измис-ли начин да различи редовни-те от нередовните платци на здравни вноски. Наистина, в България 1.1 млн. души са без осигуровки за здраве. Никой обаче през последните годи-ни така и не си направи тру-да с безбройните информаци-онни системи да засече дали тези хора са безработни и бед-

ни, или просто лъжат държа-вата. И затова сега се въвеж-да изискване, което ще удари и редовните „данъкоплатци“ на здравната каса.

Картата е полезна и това е безспорно. По-ефективният начин за популяризирането й може би е адекватна разясни-телна кампания, опростяване и ускоряване на процедурата по издаването й и „качване-то“ й в интернет. Иначе скоро Еленко може да опише и тази процедура. Но отново с цената на излишно загубено време и нерви. � K

За създаването на национален специализиран съд има аргументи „за“. Но има далеч по-важни проблеми, които трябва да бъдат решени с предимство.

„В момента съм сложен на пачи яйца“, бяха едни от първите думи на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Поводът - гафът с новите документи за само-личност. Това е най-големи-ят проект на МВР (предпола-гаема цена - 140 млн. евро), който засяга всеки българ-ски гражданин. Само за та-зи година е предвидено, че ще изтече валидността на 2 милиона лични карти, 1.2 милиона паспорта и 1 мили-он шофьорски книжки. Про-ектът се забави значително и вече предизвика проблеми, тъй като печатането на но-вите документи не е започ-нало, а вече изтичат сроко-

вете на старите. Това се от-нася най-вече за хората, кои-то трябва да пътуват в чуж-бина, където не важи удъл-женият с шест месеца срок на валидност на сегашните документи.

Въпреки че правителстве-ната концепция за смяната им беше приета още преди четири години, цялата рабо-та беше оставена за послед-ния момент (виж стр. 20-21). От МВР се оправдават за за-бавянето с обжалването на конкурсната процедура от загубили фирми - нещо, ко-ето е напълно нормално и предвидимо за поръчка от такъв мащаб. Истината е, че забавянето дойде от лип-

Поради 140 милиона причиниГафът с новите паспорти

Това е мое право, не задължениеОграничението за пътуване в ЕС без здравна карта

Понякога опитът на Бълга-рия да влезе в групата държа-ви с развито правосъдие има абсурдни проявления (виж стр. 14). Например лансира-ната от Висшия съдебен съ-вет (ВСС) и уж приета с кон-сенсус идея да бъдат създаде-ни специализирани състави, които да гледат делата за ор-ганизирана престъпност, из-мами с еврофондове и коруп-ция, изглежда нелепо на фо-на на нерешените ключови проблеми в борбата с прес-

тъпността и правосъдието като цяло: нискокачестве-но разследване; основателни съмнения за независимостта на съдиите; нереформирана, но за сметка на това феодали-зирана прокуратура; кадрови орган на Темида - ВСС с пла-чевна „Красьо“ репутация...

По-страшното е, че пра-возащитници алармират, че зад идеята може да се крие поредният опит за опитомя-ване на съда и в специализи-раните състави да влязат по-

слушни съдии, които да из-дават така дългоочакваните осъдителни присъди, било то и на базата на кухи доказа-телства. И още - изпълнение-то на проекта изисква законо-дателни реформи и сериозен финансов ресурс. Тогава ло-гично попитахме - защо точ-но сега? Това ли е най-необхо-димото? Не, разбира се.

За създаването на един национален специализиран съд има аргументи „за“. Но това може да стане след пъ-

лен анализ на проблемите и необходимостите и оценка на ефектите. Първо обаче упра-вляващите би следвало да ре-шат същинските проблеми - да върнат МВР в XXI век, да направят прокуратурата по-отворена, децентрализирана и отчетна структура и да на-правят така, че в съда да се издигат наистина най-поче-тените, подготвени и незави-сими магистрати. Всичко ос-танало е опасно, скъпо и не-нужно. � K

На голо правосъдие...Идеята за специализирани състави:

Ако гафът с новите документи бъде повторен в края на март, вече няма да са достатъчни оправданията с „предишните“.

Задължителната здравна карта ограничава основни човешки свободи, гарантирани от ЕС.

сата на готовност на самото министерство, което все още довършва ремонтите на сгра-дите, в които ще се съхраня-ва техниката на изпълните-ля „Сименс“. Това го призна-ват с половин уста чиновни-ците, които продължават да заемат шефски постове в ми-нистерството. И сега, когато отново има индикации за из-оставане от сроковете, МВР няма полезен ход. Как да из-искваш коректност от изпъл-нителя, когато самият ти ка-то възложител си неизряден. Но ако гафът бъде повторен в края на март, вече няма да са достатъчни оправданията с „предишните“. Ще трябват и оставки. � KИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ8 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ УРОЦИКолко струва провалът „Румяна Желева“Огнян ГЕОРГИЕВ

Със сигурност сте попадали поне на един филм, в който адвокат подготвя клиента си за разпит в съда.

Добрите адвокати правят всич-ко възможно да предугадят всеки възможен въпрос, защо-то знаят, че добрите прокуро-ри ще използват всяка възмож-ност да ги уязвят. Това са пра-вилата на играта. Политиката понякога е подобна игра, особе-но когато става въпрос за висо-

ки постове. Ето защо е изумително колко

слабо подготвена се оказа кан-дидатката на българското пра-вителство за еврокомисар Румя-на Желева, когато се яви на из-слушване пред европейските де-путати. „На нито един въпрос, който зададохме, Румяна Желе-ва не отговори достатъчно из-черпателно или задоволително. Тя не изглеждаше добре подгот-вена“, се казва в заключенията на комисията по развитие, коя-то изслуша българския канди-дат (виж текста на стр. 10-11). Причините за това вероятно са повече от една и всяка от тях е разбираема - Желева до послед-но комбинираше поста на вън-шен министър с подготовката си, получи ресор, който изисква солидни познания, представи-тел е на страна, която по тради-ция се гледа под лупа в ЕС и ве-роятно е била изненадана доня-къде от безпощадността на въ-просите за личните й бизнес ин-тереси. Нито едно от тези обяс-

нения обаче не оправдава слу-чилото се на 12 януари в Брюк-сел. Всички видяха как Желе-ва чисто и просто беше „скъса-на“ на може би най-важния из-пит в кариерата си дотук. Глед-ката не остави обществото рав-нодушно и социалните мрежи загряха от емоционални комен-тари по темата (виж повече на www.capital.bg). Така шамарът, който Желева позволи да й бъде зашлевен пред Европа, е убий-ствен за нейната репутация. Но сега по-същественото е, че е вре-ден за репутацията на правител-ството, чийто избор е.

„От няколко месеца знаех-ме как работят срещу нас. По-вярвайте ми, ние имаме дос-та възможности да изпратим друг еврокомисар, но ме амби-цира това, че БСП решиха на всяка цена да бламират канди-дата на правителството“, заяви премиерът Бойко Борисов на следващия ден. Дипломатиче-ски и други източници потвър-диха пред „Капитал“, че прави-

телството и Желева са следeли внимателно атаките срещу ней-ната кандидатура още от есен-та и са анализирали евентуал-ния им източник и цел. Откъде точно идва последната атака е трудно да се каже със сигур-ност. Това, че тя успя по такъв безапелационен начин обаче, само идва да покаже, че каби-нетът е изпратил на изслушва-нето в Брюксел кандидат, който (както се оказа) е уязвим в ети-чен аспект и който е бил недос-татъчно професионално подгот-вен за бъдещите си задължения на еврокомисар по международ-но сътрудничество, хуманитар-на помощ и отговор при кризи. Фактът, че този кандидат е на-стоящият външен министър на България, прави станалото още по-необяснимо.

Ние ги номинираме, те...Тежестта на удара, оказа се, беше неочаквана и за самия пре-миер. Бойко Борисов за първи път от идването си на власт се

оказа в позиция да защитава свой личен кадрови избор, по-паднал под кръстосан огън от-вън и отвътре. След категорич-ната си подкрепа за кандидату-рата на Желева всяко бързо от-стъпление беше невъзможно, затова премиерът избра кон-траатаката, хвърляйки вината върху БСП и НДСВ като иници-атори на „комплота“ и заложи на известната народна максима, че българският гений на завист-та винаги проваля българските начинания. „БСП успя да ни ом-аскари, призна той. Да, много са радостни, нанесли са удар, съз-дали са ни проблем, извадили са ни от равновесие, подривните им дейности са такива, каквито трябва.“ Тази линия всъщност беше лесно предвидима - още на самото изслушване Желева хвърли вината върху евродепу-татката от НДСВ Антония Пър-ванова, за която по-късно стана ясно, че наистина е изпратила до ЕК част от документите за фирмата на българския канди-

СНИМКА: REUTERSСкандално изслушване, много въпроси и неподготвени отговори - Желева бе определена за най-слабото звено сред кандидатите за еврокомисар

tema.capital.bg

ТЕМА НА БРОЯ >>


1998 1999 2000 2001 ... 2004 2005 2006 2007 2008 2009

16.11.1998 Съдът в Бургас впис-ва „Глобал kонсулт“. Съ-дружници са съпругът на Румяна Желева - Кра-симир, и Калин Рога-чев (бивш зам.-минис-тър на регионалното развитие). Предметът на дейност на фирма-та се простира от юри-дически консултации до строителен надзор.

17.3.1999 Калин Рогачев напуска дружеството и прода-ва дяловете си на Ста-нислав Касъров (бур-гаски адвокат, който има участия в различ-ни компании, управля-вал е общинска фирма и е във федерацията по ветроходство). Упра-вител става Жулиета Андреева.

3.12.2006 Румяна Желева става член на новоучредената партия ГЕРБ.

16.3.2004 Желева и „Ноблекс“ са заличени като съдружници в „Глобал консулт“. Управител става Костадин Коста-динов, а нови съдружници - Пламен Панайотов и Кос-тадин Панайотов. Желева прехвърля дяловете си на Панайотов.Пламен Панайотов е собственик на 33% от „Фор-пит“, която е обвинена в строителство в природен парк. Останалите дялове от „Форпит“ се държат от „Венди“ ООД, което е 80% собственост на Све-тослав Донев. Донев е един от хората, които за по-следно купуват „Глобал консулт“.

16.9.2004Костадин Костадинов излиза като съдружник от „Глобал консулт“. Пламен Панайотов ста-ва едноличен собстве-ник и управител. Друже-ството става ЕООД.

7.6.2009 Желева е водач на лис-тата на ГЕРБ за ев-ропейските избори и отново е избрана за евродепутат.

29.12.2000 Красимир Желев и Ста-нислав Касъров прода-ват дяловете си на Ру-мяна Желева. „Ноблекс“ ООД купува част от дя-ловете на Станислав Касъров.

22.1.2001Румяна Желева е впи-сана като съдружник в „Глобал консулт“ ООД заедно с „Ноблекс“ ООД. От дружеството изли-зат Красимир Желев и Станислав Касъров. Же-лева става управител и представител на „Гло-бал консулт“ заедно с Жулиета Андреева.

28.2.2008 Според отчетите за 2007 и 2008 „Глобал кон-султ“ не е развива-ло активна дейност. Дружеството обаче е съсобственик в „Източ-ни имоти“ ООД с 44%, което от своя страна има бизнес с имоти по Черноморието.

9.4.2009 Желева продава дялове-те си в „Глобал консулт“ на Ивета Колева и Све-тослав Донев (Донев е съдружник в „Ноблекс“ ООД и участва заедно със съпруга на Желева - Красимир, в ръковод-ството на ВиК - Бургас). Фирмата се преименува на „Ауто спа“ ООД.

14.6.2006 Желева отново влиза в „Глобал консулт“ и ста-ва управител и едноли-чен собственик на капи-тала на дружеството на мястото на Пламен Панайотов.

27.7.2009Избрана е за министър на външните работи.

30.7.2009 Желева подава декларация за конфликт на интере-си в качеството си на министър на външните ра-боти и посочва, че е управител или член на орган на управление на две сдружения. Според Закона за ад-министрацията обаче министрите нямат право да участват в управлението на неправителстве-ни организации.Желева декларира също, че година преди датата на избирането й за министър е участвала в управлени-ето на „Глобал консулт“ ЕООД и „Етко- Шнайдерс“ ООД. Става ясно, че е взела заем над 5000 лв., но името на банковата институция липсва.

Дела и документи

дат. Макар и да има известно ос-нование, тази атака целеше да размие отговорността на сама-та Желева и да парира обвине-нията за грешния избор на пре-миера. Така Борисов влезе и в челен конфликт с европейската партия на социалистите и тази на либералите. В изключително остър отговор на обвинението за „подривност“ лидерът на социа-листите Мартин Шулц припом-ни миналото на българския пре-миер като телохранител на То-дор Живков. Противно на тем-перамента си Борисов разум-но отказа да продължи битка-та на това поле и измести фоку-са върху въпроса за документ-ните нередности на своя канди-дат. Това му позволи да преми-не на друга линия в защитата на решението си. Пред БНТ Бо-рисов заяви, че ако Желева на-истина е допуснала нарушение, няма да има неговата подкрепа. „Ако тя се е съгласила да отиде еврокомисар, трябва да си под-готви документите.“ Така за по-малко от седмица българският премиер се оказа изправен пред първата щета за авторитета си в политически план. Степента на пораженията е важна по някол-ко причини. Ударът дойде от Брюксел, откъдето Борисов оби-ча да черпи легитимност за ре-шенията си, постави под съмне-ние един от неговите министри и кандидат за висок пост в ЕС и даде нов тласък на въпросите за кадровата политика на ГЕРБ и нейния лидер. Ответната му реакция ще каже много за начи-на на управление на премиера и колко адекватни са действията му при политически кризи, с ка-квито вероятно няма да се раз-мине и занапред.

Да бъде или да не бъдеИзборът на Борисов всъщност се свежда до две алтернативи. Първата е кабинетът да заста-

не зад Желева докрай и да се бори за нейното избиране в но-вата комисия. Това ще зависи от заключенията на правната комисия към Европейския пар-ламент и от евентуален пазар-лък със самия Жозе Мануел Ба-розу. Ако комисията заключи, че в документацията на Желе-ва няма нередности и Борисов лобира активно с Европейска-та народна партия и Барозу за кандидата си, не е невъзможно ЕП в крайна сметка да одобри българката. Това обаче е съмни-телна алтернатива по няколко много важни причини. Първо, документацията на Желева на-истина сочи, че тя е нарушила, ако не европейските правила, то поне българските (виж гра-фиката). В случая сериозността на нарушението не е от значе-ние, колкото самия факт - след случилото се на изслушването всяко съмнение ще бъде фатал-но. „Ако ГЕРБ поддържа теза-та, с която спечели - че в Бълга-рия ще се работи по европейски правила, нормално е да започ-не със собствените си членове и публични фигури. Как да на-стояваш другите да спазват пра-вилата, ако ти не ги спазваш?“, пита Боряна Димитрова, дирек-тор на социологическата аген-ция „Алфа рисърч“. Второ, за да успее, Борисов ще заложи солидна част от собствения си авторитет пред Барозу и ЕНП само за да прокара кандидат, който ще носи негативни асоци-ации в Брюксел за себе си и за правителството, което стои зад него. На българския министър-председател неизбежно ще му се налага да влиза в сражения с различни институции в Брюк-сел по различни поводи - особе-но предвид на огромния все още блокиран паричен ресурс. Кау-зата „Желева“ надали е тази, за-ради която той може да хвърли всичките си сили.

Далеч по-изгоден за Борисов изглежда вторият вариант - да оттегли кандидатурата. И дори самата Желева да се откаже от надпреварата. Това дори може да стане под предлога, че все пак била дискредитирана от атаките на БСП и НДСВ и ще за-почне с негативи в новата коми-сия. В такъв случай ръцете на Барозу се развързват да снижи напрежението спрямо останали-те членове на екипа си, а бъл-гарският премиер получава ва-жен коз. Източници от ГЕРБ по-твърдиха пред „Капитал“, че се

изчакват разговорите в европар-ламента между леви и десни и ако се стигне до промяна, една от вероятните спешни кандида-тури е тази на военния минис-тър Николай Младенов. Това е далеч не толкова проблемен изход, колкото изглежда. Дру-ги държави, включително Ита-лия и Латвия, са минавали по този път преди. „Барозу не е смел политик и няма да си поз-воли да промени отношението

си към Борисов, тъй като годи-ни напред ще трябва да рабо-ти с него и да зависи от него на-ред с останалите лидери“, казва пред „Капитал“ бившият корес-пондент в Брюксел на френския Les Echos Жан Кларис, който е автор на книгата „Властелини-те на Европа“. „Идва нова коми-сия, която тепърва ще работи с България. Така че спънката из-глежда много голяма сега, но според мен няма да е така още дълго. Вижте латвийската кан-дидатка, отхвърлена по подоб-ни съмнения и слабо предста-вяне предния път - никой не е спрял Латвия от общия валутен механизъм, никой не й е отка-зал думата на европейско ниво. Лошото и различното тук е само че България отново излиза на-чело на лошите новини. Репута-ционният проблем е по-дълбок от практическия.“

Два свята, единият трябваше да е излишенАко българският премиер в крайна сметка смени кандида-турата, пред него пак ще има въпросителна - дали Желева да остане външен министър. Поч-ти сигурно е, казват източници и от Външно министерство, и от ГЕРБ, че това няма да се случи. Ако Младенов стане еврокоми-сар, а Желева се оттегли, ще се наложи смяната на двама ми-нистри, твърде рано в мандата. Това може би значи, че Борисов ще изчака и няма да превръща външния си министър в изкупи-телна жертва, смята Димитро-ва. „Това ще отприщи въпроси за кадровата му политика“, каз-ва тя. Желева обаче ще е пасив за имиджа на правителството. В сериозните политически сис-теми грешките се наказват и от-говорниците за тях понасят ви-ната си. „Не виждам как ефек-тът от този случай може да е по-ложителен за отношението към

България в Брюксел и за връз-ките между правителството и европейската комисия. Не вяр-вам да има директно лошо тре-тиране като загуба на еврофон-дове или недопускане за учас-тие в общи инициативи, това е прекалено. Но замислете се как изглежда тази история в разго-ворите на дипломатите в Евро-пейския съвет, където Желева доскоро участваше като минис-тър. Замислете се как в нацио-налните столици се чете преса-та, която се занимава с казуса, и каква представа се потвърж-дава у тези, които и без това не гледат добре на България в много отношения“, казва Кла-рис. Както заяви и самият Бори-сов, „тя е много важна, но вся-ко чудо за три дни. Дали ще е Желева или друг еврокомисар, еврокомисари ще има... и след известно време този въпрос ще бъде забравен.“

По-важният извод от целия епизод е друг. В сблъсъка на Желева с евродепутатите видях-ме истината, че критериите все още се делят на „наши“ и „евро-пейски“. В последните няколко години основният мотив на ата-ка по линията Брюксел - София беше неспазването на правила-та от бившето правителство. Се-гашното от първия си ден убеж-дава ЕС, че гледа сериозно на подобни разминавания и няма да допуска онова, което Сергей Станишев наричаше проблеми на комуникацията. „Аргумен-тите за вътрешна употреба, с които ние си обясняваме света, търпят крах, когато излязат на европейска сцена“, казва Боря-на Димитрова. В този смисъл унизителният казус „Желева“, независимо как приключи, е и много важен урок, ако бъде на-учен.

По темата работиха също Ирина НОВАКОВА, Брюксел

и Велина ГОСПОДИНОВА

„Разбира се, това уязвява и мен и прави-телството и държава-та, безспорно.“БОЙКО БОРИСОВ, министър председател пред БНТ

20.5.2007 Желева е избрана за евродепутат и трябва да спаз-ва същите законови правила, каквито и народните представители в България. Парламентарният пра-вилник забранява на депутатите да участват в ръ-ководството на фирми. Желева обаче остава уп-равител на „Глобал консулт“ до април 2009 г. Тук е разминаването, за което беше атакувана при из-слушването й за еврокомисар през седмицата.



Чудо за три дни

Проблемното изслушване на Румяна Желева в Европейския парламент и последиците от негоИрина НОВАКОВА, Брюксел

Румяна Желева трябваше да е следващият българ-ски еврокомисар. Стъпка-та беше закономерна - пар-тията й управлява в Бълга-рия и има отлични позиции в европейското си семей-ство (Европейската народ-на партия, с мнозинство в Европарламента).

Самата Желева пък се готви за Брюксел от назначаването й в правителството на Бойко Бо-рисов и разчита на контакти и опит в европейската политика, натрупани, докато беше евроде-путат и външен министър. Из-слушването й от бившите й ко-леги във вторник беше нейният шанс да опровергае съмнения-та в професионалните й качест-ва и слуховете за недекларира-ни бизнес участия. Най-вече да докаже, че ще е достоен пред-ставител на България в най-ва-жната европейска институция. В политиката обаче закономер-ностите са други, критериите за оценка - безмилостни, а логика-та лесно дерайлира. Изслушва-нето на Желева се превърна във фарс малко след началото си и прерасна в политическа криза от международен мащаб.

Защо се стигна дотукЖелева се яви пред парламен-тарната комисия по развитие в Европейския парламент във вторник. Притеснена, цяла-та в бяло, тя пристъпи в обста-новката, нажежена от слухове-

те около нейния и на съпруга й бизнес, и се изправи пред евро-депутати, настояващи за ясно-та по финансовите й дела. Ча-сове преди изслушването, вли-ятелният германски вестник Financial Times Deutschland излезе със статия, уличаваща Желева в липса на прозрачност по тези въпроси. Материалът се разпространи мълниеносно сред евродепутатите.

Самото изслушване беше ин-фарктно, хаотично и завърши с фиаско. В контраст с обичайна-та скучновата и равнодушна ат-мосфера в Европарламента, къ-дето демагогията обикновено надделява над яснотата, Желе-ва беше атакувана с конкретни въпроси за фирмите, в които е участвала, датите, когато е пре-кратила участието си, и парите, които е получила от продажба-та на бизнеса си. Тя отказа да отговаря, въпреки че смени три езика и изглеждаше необяснимо неподготвена за тези въпроси - все едно не ги е очаквала. Под натиск за подробности Желева обвини евродепутата от НДСВ Антония Първанова, че стои зад атаката срещу нея (с което до-пусна стратегическата грешка да атакува евродепутат на не-гова територия). Така Първано-ва получи възможност да раз-вие обвиненията си, с което те бяха легитимирани като нещо повече от анонимен компромат. В този момент из залата хвърча-ха листи на български, англий-ски и немски с “доказателства” и контратвърдения за бизнес миналото на българския канди-дат. В настъпилия хаос Желева се опитваше да пренасочи диа-лога към ресора си “Междуна-родно сътрудничество, хумани-тарна помощ и реакция при кри-зи”, но отговорите й бяха некон-кретни, а на места - неправилни и дори гротескни (виж карето). В последвалата оценка на коор-динаторите на всички полити-чески групи беше записано, че Желева „показа липса на ясно-та, беше неспособна да отгова-ря подробно на въпросите и из-

глеждаше недобре подготвена“. Накрая на изслушването към българската представителка се впусна мъж, който й подари гер-бер, вероятно без грам ирония. Повехналото цвете обаче оста-на на трибуната дни след това, тъжен символ на несъстоялото се тържество.

Извън залата Желева беше посрещната от тълпа журнали-сти, които удължиха унижение-то й с още остри въпроси за фир-ми и нередности. Всички проти-вници на българското членство в ЕС вероятно се чувстваха овъз-мездени в този момент.

РеакциитеПоследва буря от неласкави ко-ментари за Желева и за Бълга-рия. “Нямам нищо против нея, но не приемам, че ме лъжеше”, заяви холандският евродепу-тат Джудит Саргентини, която

най-остро разпитваше Желева за бизнес заниманията й. “Toва не беше представяне на евроко-мисар”, коментира и координа-торът на социалистите за из-слушванията Ханес Свобода. “Ако Желева се беше представи-ла добре по въпросите от ресо-ра, нямаше да попадне в беда”, обясни и журналистът Дейвид Рени, европейски кореспондент на “Икономист”. От ЕНП първо се скриха на спешно заседание по проблема, а впоследствие по-търсиха причините извън кан-дидатката си, наричайки из-слушването й кланица и лов на вещици. Зам.-председателят на дясната група Йозеф Сайер все пак призова Желева за изясня-ване на ситуацията.

Конспирация или политическо самоубийствоСрещу Желева определено има-ше негативна кампания, която български и чужди политици

водеха на свой терен и през за-падните медии. През ноември из ЕП плъзнаха слухове, свърз-ващи съпруга й дори с органи-зираната престъпност. През де-кември групата на зелените по-иска изясняване на казуса и на-мекна за нередност във финан-совите декларации на самата Желева. Липсата на отговор само раздуха слуховете. Сред евродепутатите циркулираха абсурдни анонимни “компрома-ти” срещу българския кандидат, приписвани на БСП. Копирани от форуми и съмнителни сайто-ве у нас, тези твърдения труд-но биха могли да се разглеждат сериозно, предвид, че я свърз-ваха с масони и БКП. Антония Първанова също имаше пръст в скандала - от Еврокомисията по-твърдиха, че в първата работна седмица на годината тя е изпра-тила писмо на тема Желева до комисаря по администрация и борба с измамите Сийм Калас и до кабинета на Барозу. Това по-казва, че кампания срещу Же-лева е имало - но главно от бъл-гарски политици.

Дали обаче става дума за ма-сирана европейска атака срещу българския кандидат? Либера-лите и социалистите в Европар-ламента отричат да са действа-ли в екип срещу Желева. “Тя не беше позната в ЕП, така че ата-ката не беше лична”, посочи ев-родепутат от Партията на евро-пейските социалисти. Обектив-ни наблюдатели също смятат така: “За либералите и зелени-те ситуацията беше перфектна, защото предизвика битка меж-ду ЕНП и социалистите, което беше и тяхната цел - битка, а не атака на Желева”, посочи жур-налистът Дейвид Рени.

Каквато и да е истината оба-че, Желева имаше възможност да се представи добре. Първо, тя знаеше, че ще бъде питана за финансовите си дела и тряб-ваше да има аргументиран, а не емоционален отговор. Второ, два часа от изслушването й все пак бяха посветени на въпроси по ресора и Желева трябваше да

им отговори по-професионално предвид двумесечната подго-товка, която се очакваше да е преминала. Трето, ЕНП също имаше възможност да я защи-ти на изслушването с навремен-на намеса и допълнителни въ-проси по ресора. Нито едното от трите неща не се случи. Това поставя в изключително неком-фортна ситуация не само Желе-ва, но и България.

Лавина “Желева”В дните след вторник скандалът прерасна от лична и национал-на драма в международен поли-тически проблем. Парламентар-ните групи сграбчиха шанса за политическа борба, а Барозу за-брави за бързото и безпроблем-но приемане на екипа си. Соци-алистите, либералите и зелени-те разкритикуваха Желева най-вече за отговорите й по ресора и по-малко за липсата на прозрач-ност около финансовите й декла-рации, които така и останаха не-разбираеми за повечето участни-ци в сагата. Отдясно пък посочи-ха, че ако тя бъде сменена, очак-ват да падне и ляв кандидат в името на политическия баланс.

Междувременно комисия-та по развитие безпрецедентно поиска от правната служба на Европарламента да изясни си-туацията с декларациите за ин-тереси на Желева. В четвъртък Европейският парламент се оп-ита да прехвърли горещия кар-тоф с българската номинация на Барозу. В писмо, подписа-но от председателя на парла-мента, той беше попитан дали Желева е спазила задължения-та си за финансова прозрачност по Кодекса на еврокомисарите и дали представянето й е било адекватно за отговорностите на комисар по хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Този ход постави Барозу в из-ключително трудна ситуация. Той не може да коментира пред-ставянето на кандидат-комиса-рите, тъй като одобрението им зависи само от Европарламен-та. Същевременно председате-

Европейският парламент не спести на Желева нито един неудобен въпрос СНИМКА: REUTERS

Изслушването на Желева се превърна в политическа криза.

ТЕМА НА БРОЯ >>


С мисъл за семейството!

www.residentialpark-sofia.com Създателите на Business Park Sofia02 976 9 976

лят на Еврокомисията е под за-силен натиск от собствената му ЕНП (която официално стои зад Желева), но и от европейските социалисти, либерали и зеле-ни, които заплашват, че няма да одобрят целия му екип, ако включва спорен кандидат. Не на последно място, Барозу не може да си позволи да разваля отношенията си с българския лидер Бойко Борисов. Двама-та тепърва ще работят заедно, а Барозу е отговорен пред лиде-рите на всички страни членки и като не особено смел политик се старае да поддържа добри от-ношения с всички. “Европейска-та комисия няма позиция по въ-проса”, беше единственият ко-ментар от институцията.

Око за око, ляв за десенВ трудна позиция е и ЕНП, ко-ято не беше подготвена за по-

добен кошмарен сценарий със свой кандидат (и заместник-председател) и се разедини в по-зицията си - дали да бере срам и да се обяснява, или бързо и тихо да посъветва Борисов да сме-ни номинацията си. Неофици-ално десните коментираха, че само консервативното герман-ско ядро стои твърдо зад Желе-ва (което не е изненада, предвид че тя и ГЕРБ бяха промотирани именно от двете десни герман-ски партии). В четвъртък вечер-та все пак изглеждаше, че ЕНП са готови да се откажат от бит-ката, стига да могат да блами-рат и един от левите кандидат-комисари. Те дори посочиха из-браната жертва, словака Марош Шефчович, за когото беше изва-ден компромат - антиромско из-казване от 2005 г. Друга потен-циална жертва отляво е гръцки-ят кандидат Мария Даманаки.

Из отговорите на Желева

Изслушванията на двамата предстоят, което позволява на социалистите да отказват сдел-ка по отхвърлянето им.

ИзходътТака от София чакаха сигнал от Брюксел, за да решат как да действат, в Брюксел пък се на-дяваха, че проблемът ще бъде решен в София - с ясни доказа-телства, че Желева не е напра-вила нищо нередно, или със смя-на на номинацията. Докато ЕНП и Бойко Борисов се изчакваха кой ще мигне първи, се оказаха изправени пред по-трудния сце-нарий - отлагане на решението за следващата седмица, когато правната комисия на Европар-ламента ще се произнесе има ли проблем с Желевите декла-рации, а социалистите и ЕНП ще преговарят за политическа сдел-ка със или без “търкалящи се ко-

мисарски глави”. Ако до сделка не се стигне, а “опозицията” на Желева не стихне, възможно е гласуването за одобрение на ко-мисията да се отложи след 26 януари, за когато е насрочено.

Ако Желева в крайна сметка стане еврокомисар, въпросите за миналото и за компетентността й няма да секнат веднага. При-съствието на уязвим политик в комисията е голям риск за Ба-розу, който иска чисто начало за екипа си. ЕНП има интерес драмата да не се протака пове-че. България пък ще загуби мно-го, ако трябва да разчита на неу-бедителен представител да про-карва позициите й в сложната брюкселска мрежа на интереси, където репутацията значи мно-го, а клюките умират трудно. Ако премиерът Бойко Борисов излезе с друга кандидатура или успее да изчисти името на Желе-

ва, в Брюксел страстите ще утих-нат бързо, както стана преди пет години, когато италианският и латвийският кандидат бяха сме-нени без сериозни последици за националните интереси.

Международният интерес към случая е широк сега зара-ди усложненията му за новата комисия. В дългосрочен план казусът няма да остави отпе-чатък върху политическите от-ношения между София и евро-пейските институции. Ако пра-вителството изиграе правил-но картите си, проблемът ще се окаже по-малък, отколкото изглежда в момента - защото в политиката интересите са по-ва-жни от личностите. Но в поли-тиката, както и извън нея, освен интересите се гледа и репутаци-ята - а новото петно върху и без това мърлявия имидж на Бъл-гария вече е факт. � K

� „Аденският залив? Трябва да сме много активни на терен. Хуманитарната помощ, както знаете, има нужда от пространство. Ако ЕС ме подкрепи, искам със собствените си очи да видя ситуациите на терен...“� „Газа ще бъде едно от първите места, които ще посетя, естествено, ако бъда одобрена. Знам за много от проблемите, на-пример за блокадата и липсата на достъп на хуманитарната помощ. Трябва да бъдем по-активни, всъщност проактивни. Ще направя всички възможно да се справя с проблема, като отида директно на място в Газа.“� „Не казвам, че мога да реша който и да е проблем, или всички проблеми.“ (На въпрос как проактивността ще й помогне да действа по проблем като ситуацията в Газа.)� „По много интересната тема за сексуално-то насилие над жените в Конго. Като жена мога да ви уверя, че ще съм много ангажирана с темата. Защото не можем да позволим в XXI век сексуалното насилие да се използва като оръжие по време на война. И съм готова да вложа усилията си на оперативно ниво, да

съм по-активна в защитата на жените.“ (На въпрос какво може да се направи на местно ниво в ситуацията в Конго.)� „Доколкото знаем, талибаните сега контролират 60 на сто от територията на Афганистан. Важно е да имаме достъп до всички региони и гаранции за сигурността за хуманитарните работници. Така че трябва да сме готови да работим с всички действащи лица, ако това ще помогне на сигурността и достъпа на помощта ни.“ (На въпрос дали ЕС трябва да води диалог с талибаните в Афганистан.)� „Това е много важно, да следим реформата в ООН. Не планирам да правя политическо предложение за реформа, защото можем само да сме в добър диалог с ООН, да си сътрудничим и да се координираме, и да им помагаме. (...) а и защото този въпрос е от компетентността на генерален директор [административен пост в Еврокомисията], не на комисар. Аз съм номинирана за комисар.“ (На въпрос дали ще направи предложения за реформа на ООН.)



Как се представиха ключовите комисари

Джентълменско не-споразумение

Ирина НОВАКОВА, Брюксел

Изслушванията на кан-дидат-комисарите по-казват, че в политика-та не може да се раз-чита на предварител-ни планове.

Покрай драмите с Румяна Желева беше лесно да се забрави, че пред Европей-ския парламент се пред-ставиха и други номини-

рани. Процесът течеше с пълна сила, а политиче-ското зрелище беше нео-бичайно за традиционния муден и консенсусен де-бат в Брюксел.

През изминалата сед-мица евродепутатите препитаха 22 политици с амбиции за пост в еки-па на Жозе Барозу. Скан-далното изслушване на Желева обаче прекрати рано „джентълменско-то споразумение“ меж-ду основните политиче-ски партии да не атаку-ват взаимно кандидати-те си и да прокарат бър-зо новата комисия.

След вторник играта потече без правила, с ата-ки и контраатаки, напре-жение между леви и дес-

ни и сигнали за отлага-не на гласуването по еки-па на Барозу. Накратко - евродепутатите бяха във вихъра си.

Ден след бламирането на Желева и критиките към нея от ляво и центъ-ра Европейската народна партия (ЕНП) атакува сло-вашкия кандидат Марош Шефчович (социалист). Заговори се, че десните са готови на сделка, в ко-ято да се откажат от под-крепата си за Желева, ако левите приемат да пад-не един от техните - като Шефчович се оказа удоб-на мишена заради старо негово изказване срещу ромите. На прицел е и гър-кинята Мария Даманаки (също социалистка).

Изненадващо атакуем се оказа и един от най-ус-пешните членове на до-сегашната комисия - Оли Рен. Финландецът е но-миниран за комисар по икономически и финансо-ви въпроси, но председа-телката на едноименната комисия в Европарламен-та Шарън Боулс обяви, че Рен е оставил редица въп-роси без отговор, и запла-ши, че може да го приви-кат на второ изслушване. Същото предупреждение

Изслушванията бяха необичайно зрелищни

Катрин АштънCV Преди да стане еврокомисар по търговията през 2008 г. и да бъде номинирана за първия „външен министър“ на ЕС и вицепрезидент на новата еврокомисия, баронеса Аштън заема редица постове в британското правителство.

Представяне Баронесата трябваше да докаже, че въпреки малкия си дипломатически опит ще се справи с новия пост. Аштън успя да запази хладнокръвие и отговаряше спокойно. Критиките към нея бяха за липсата на ясна визия, детайлни познания и конкретни идеи.

от същата комисия полу-чи и литовският канди-дат Алгидрас Шемета, ко-гото опонентите му соци-алисти определиха като неубедителен. Евентуал-ни повторни изслушва-ния биха били прецедент и със сигурност ще отло-жат гласуването на ко-мисията отвъд планира-ната дата 26 януари. Под въпрос е поставян и ита-лианецът Антонио Тая-ни - евродепутати соци-алисти от месец намек-ват, че не вярват в негова-та компетентност по ресо-ра „Индустрия и предпри-ятия“ и може да поискат портфолиото му да бъде сменено.

Блестящи изслушвания през седмицата нямаше, а срещу всеки от кандида-тите се чуха оплаквания в липса на конкретност и ясна стратегия. „Сякаш бяха дали обет за мълча-ние - или не представи-ха идеите си, или нямаха идеи и стратегии“, посочи Ханес Свобода, координа-тор за изслушванията на социалистите. Доста за-яждания отнесоха латви-ецът Андрис Пиебалгс и унгарецът Ласло Андор, а най-висока обща оценка получи Мишел Барние.

От „изпитващите“ ев-родепутати също имаше

какво да се желае - част от въпросите им бяха, меко казано, не по същество. Особен принос в тази об-ласт имаше на изслушва-нето на номинираната за външен министър на ЕС Катрин Аштън. Един от стожерите на ЕНП - Елмар Брок, реши, че най-важ-ният въпрос е дали той и колегите му ще получат повече власт. По подобен начин се отчете и българ-ският социалист Кристи-ян Вигенин, който дотол-кова се захласна да хвали Договора от Лисабон, че не му стигна времето за въпроса към Аштън.

Следващата седмица сагата се прехвърля в Страсбург, където ще бъ-дат изслушани последни-те четирима кандидати - „нарочените“ от ляво и дясно Таяни и Шефчович се изявяват в понеделник, а ден по-късно евродепу-татите ще се посветят на шведката Сесилия Малс-трьом и другата потенци-ална жертва - Мария Да-манаки. По план в сряда евродепутатите трябва да представят окончател-ните си оценки за всички кандидати. Първата сед-мица на изслушванията обаче показа, че планове-те се променят рязко и не-предвидимо. � K

Играта потече без правила, с атаки и контраатаки и напрежение между леви и десни.

Мишел БарниеCV Французинът кандидатства за „Вътрешен пазар и услуги“. Той вече е бил комисар по регионалната политика до 2004 г. След това е министър на външните работи (2004 - 2005 г. ) и на селското стопанство и риболова (2007 - 2009 г.).

Представяне Посланието на Барние беше, че ще бъде активен регулатор, но и отворен за бизнеса. Французинът даде заявка, че „няма да се преструва, че ще реформира, а ще реформира“. Барние обяви, че няма да приема заповеди нито от Париж, нито от Лондон.

Щефан ФюлеCV Досегашният чешки министър по европейските въпроси е номиниран за еврокомисар по разширяването.

Представяне Фюле беше атакуван за членството си в комунистическата партия преди 1989 г. Чехът отговори достойно: „Всеки има лична история. Моята е свързана с времето и мястото, където съм израснал.“ „Да, виждам Турция като бъдещ член на ЕС“ и „Кандидатите от Балканите трябва да знаят, че ще имат и задължения“ бяха две от ключовите му реплики.

Оли РенCV Досегашният еврокомисар по разширяването ще поеме икономическите и валутните въпроси. Преди да стане част от комисията, той е бил и евродепутат.

Представяне С икономическата криза ресорът на Рен придоби допълнителна тежест. Заздравяването на държавните финанси и стимулирането на икономическия растеж в ЕС е приоритет на финландеца. Той заяви също, че няма опасност Гърция да излезе от еврозоната, а стриктното прилагане на Маастрихтските критерии ще продължи.

Хоакин АлмуняCV До момента испанецът отговаряше за икономическите и валутните въпроси, а сега е номиниран за еврокомисар по конкуренцията и вицепрезидент на ЕК.

Представяне Алмуня премина изпита рафинирано, гладко и спокойно. Той обясни, че има само един съвет към компаниите - да се въздържат от монополни практики, за да не им се налага да се тревожат за рекордни глоби. „Трябва да оставим глобите на подходящо ниво. Ако те са твърде ниски, фирмите няма да имат стимул да участват на пазара честно“, каза той.

Алгидрас ШеметаCV Литовският икономист влезе в комисията на Барозу миналия юли, за да завърши мандата на Далия Грибаускайте. Преди това той е бил финансов министър. Шемета е номиниран за комисар по данъци и митнически съюз.

Представяне Шемета беше разгромен от опонентите си социалисти за недостатъчно подробни и ясни отговори. Десните също разкритикуваха собствения си кандидат за неувереност. Шемета обяви, че ще предложи енергийни и зелени данъци и реформа на системата за облагане с ДДС в страните членки.

�� ! ��"#!�� $%�&%�'( �"#!�� )��*��!��'��(��$&'��#��! +�� !�� ,��-�� + ��-��! .��%��/ �� +��!��0�#��1�2��$0�,�3��24��5��!�� 6�%��789:;<=�>?:@AB�C�D��E�� DFG�>?:@AB�C�D�H��,�I@?:�789:;<=�J��K9:<=�L9�MBNBO=B�J��2�KP9QB�RB=�7@:@PPB=�J��2��7@?:SBT@<B�J�U:9OQB�� V ��,�55��3�W�5�X�7�C��Y9O;B::B��(�� ! ��Z��V ��/�� (��#!(��%�� .�� !��[�� \�#��-�&��E!��"#!�� H��#��! +�� !�� ,��-�� + ��-��! .��%��/ �� +��!��0�#��1�2��$0�,��5�252��&��#��!�� !�( ��! ��#+ ��'�%��+ ��*��!� �� .��[�� \�#��-�&��E!��"#!�� H�

-!��.�� #�� #!�� *��!��DFG�"#!�� )'�$&'�+��#!( ��%��!��789:;<=�>?:@AB�C�D��]�� !�� 6�� ! ��*��-��!� �!�� #�� !�� +�� !��789:;<=��#��#��#��#!��+�� #��+��.��.��www.chartisinsurance.com/bg�

WELCOME to Chartis.

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА14 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

politikonomika.capital.bg

Правосъдие за специален случай

Идеята за специализирани състави крие рискове и не решава причините за проблемите в борбата с тежката престъпностРосен БОСЕВ

Audiencia Nacional de España, или Национален съд на Испания, се на-мира в Мадрид.

Създаден е през 1977 и има компетентност на цялата територия на Ис-пания. На две инстан-ции в него се разглеждат дела за тероризъм, орга-низирана престъпност, трафик на наркотици и др. Идеята е, че това са престъпления, по които е твърде вероятно да бъде застрашена сигурността и независимостта на съ-диите, които ги разглеж-дат, и затова са създаде-ни специални условия, за да могат те да разглеж-дат делата спокойно.

Тридесет и три години след създаването на На-ционалния съд на Испа-ния българският Висш съдебен съвет (ВСС) прие решение, според което една от мерките за борба с организираната прес-тъпност, корупцията и злоупотребите с евро-пейски фондове е създа-ването на специализира-ни състави в съдилища-та. Това са Софийският градски съд и окръжни-те съдилища в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Тези състави ще гледат именно дела за организирана прес-тъпност, корупция по ви-соките етажи на властта, икономически престъ-пления и злоупотреби с европейски фондове. Ар-

гументите за това са, че тези дела ще приключват по-бързо, съдиите, които ги разглеждат, ще се спе-циализират в материя-та. На пръв поглед иде-ята се продава лесно. В същото време инициати-вата е опасна и може да се окаже, че е нищо пове-че от маска, с която да се скрият проблемите с ка-чеството на разследване-то и съдебната система като цяло.

Знаем ли къде точно е проблемътНяма абсолютно никак-во съмнение, че Бълга-рия има проблем с всич-ките престъпления, за които има идея да бъдат под съдни на специализи-раните състави. Обаче ще

е силно пресилено, ако се каже, че е само в съда. На-пример делото за убий-ството на Бай Миле запо-чна през октомври 2005 и още не е приключило. Наличието на специали-зирани състави няма да промени обаче факта, че над 120 други поръчкови убийства са все още на ниво разследване и най-вероятно никога няма да влязат в съда. Но тук не става дума прехвърляне на топката между съда, от една страна, и прокура-турата и МВР, от друга.

От една година във ВСС има комисия, която на-блюдава т.нар. дела с „об-ществен интерес“. Техни-

ят подбор е изцяло субек-тивен и трудно може да се каже, че именно те са лицето на системата (Ев-ропейската комисия на-пример наблюдава зна-чителен брой досъдебни производства, които не са били обект на проверка-та). В доклада на въпрос-ната комисия към ВСС се стига до извода, че тези дела не вървят поради:� злоупотреби с правото на защита � проблеми с призо-ваването� проблеми с експертизи-те и вещите лица� проблеми при взаимо-действието между съда и държавните органи� проблеми, касаещи сла-бости в дейността на раз-следващите органи в до-

съдебното производство и на съда, които водят до неоправдано забавяне хода на делата.

Нито злоупотребата с правото на защита, нито призоваването, нито екс-пертизите, нито слабости-те в дейността на разслед-ващите органи са пробле-ми, които могат да бъ-дат решени чрез създа-ването на специализира-ни наказателни състави. Положението ще е корен-но различно, ако се въве-дат специализирани ад-вокати, специализирани вещи лица и специализи-рани призовкари. Послед-ното е шега, разбира се.

Ръководителят на прав-

ната програма в инсти-тут „Отворено общество“ Иванка Иванова коменти-ра: „Анализът е само на базата на тежките дела, които са много малък процент. Стига се до аб-сурда законите да се про-менят и да действат само по отношение на големи-те бандити. От това пра-восъдието просто няма как да стане по-добро.“

Правозащитникът Йон-ко Грозев я допълва: „Ако имаме проблем да осигу-рим ефективно правораз-даване на тези дела, ние нямаме отговор защо това става. Доста шизофренич-но ще е при това положе-ние да извадим специал-но правораздаване.“

Според Иванка Ивано-ва специализация тряб-ва да има в МВР и про-куратурата, а не в съда. Стъпка в тази посока са специализираните зве-на, които функционират към Софийската град-ска прокуратура - едини-ят е звеното за измами в еврофондовете, а други-ят - за тежка организира-на престъпност. Ефектът от тях обаче тепърва ще бъде оценяван.

Председателят на Вър-ховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев е сред привърже-ниците на тази идея. Ар-гументът му: „Не може днес да гледаш дело за кражба в „Билла“, а утре - злоупотреба с европей-ски фондове, и да позна-ваш спецификата на ма-терията.“ Според него създаването на специали-зирани състави е стъпка към създаването на по-добни съдилища.

„Специализирането“ на отделни съдии по кон-кретни текстове от Нака-зателния кодекс е спор-но най-малкото поради

Военните съдилища са специализирани. Това по никакъв

�

Съд вместо съставиСъздаването на единен специализиран съд (по испанския модел), кой-то да има компетент-ност на територията на цялата страна, е значително по-добро решение от това да се формират отделни състави в съществува-щите съдилища. Той трябва да има национална компетентност и да разглежда тесен кръг от дела. Това обаче е инвестиция, която изисква сериозен финан-сов ресурс, и предвид реалността (всички съдилища в София имат сериозни проблеми със сградите) изглежда трудно по-стижим. Когато съдът е един, много по-лесно може да се гарантира

и организира сигурнос-тта и независимостта на съдиите в него, както и тяхното обучение.За да бъде подсигурен такъв съд обаче, е необходим сериозен анализ на съществу-ващите проблеми и оценка на ефекта от въвеждането им. Отделно от това се налагат и мащабни промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесу-алния кодекс.Друг е въпросът пред-вид спорната кадрова политика на Висшия съдебен съвет какви са гаранциите, ако такъв съд бъде създаден, че в него ще попаднат наистина най-добрите магистрати.

„Ако имаме про-блем да осигурим ефективно право-раздаване на тези дела, ние нямаме отговор защо това става.“ЙОНКО ГРОЗЕВ, Център за либерални стратегии

„Там трябва да отидат най-под-готвените. Те трябва да се явят на изпит и на публично изслушване.“КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, председател на Върховния административен съд

Ако управляващи-те все пак избе-рат тази посока, създаването на един национален съд е по-удачното решение.

Създаването на специализирани състави, без да е направен анализ на проблемите, е безсмислено начинание.



факта, че минира прин-ципа на случайно раз-пределение на делата. Представете си хипоте-зата, че четирима съдии бъдат обучени в специ-фиката на европейски-те фондове. Това означа-ва, че само те ще гледат тези дела, което силно улеснява възможности-те за натиск. Хесус Гонса-лес Гарсия - юридически съветник на председате-ля на Генералния съвет на съдебната власт, Ис-пания, коментира: „Пре-доставя се на малко съ-дии много власт. По-лес-но се поддават на коруп-ция и натиск.“

Логично можем да си зададем въпроса не е ли по-уместно да бъдат обу-чени всичките 30 нака-зателни съдии в Софий-кия градски съд в тази материя вместо отделни магистрати.

Съдия Пилар Йоп, коя-то е постоянен съветник по испански туининг про-ект, допълва, че обучени-ето на съдиите повишава доверието към тях - пове-че обучени съдии, пове-че съдии, към които има доверие.

Като в Испания, но не точноПравозащитникът Йон-ко Грозев е на мнение, че мотивът да съществува Националният съд в Ис-пания е „да бъде гаран-тирана сигурността и не-зависимостта на съдиите в него и да не бъдат под-лагани те на натиск“. Да-вид Веласкес - старши съ-дия от Върховния съд на правителството на Ка-талуния, дава конкре-тен пример: „Представе-те си някой едър нарко-трафикант от определен район в Испания - той е фактор, а освен това де-

цата му най-вероятно хо-дят в едно и също учили-ще с децата на съдиите, които трябва да го съдят, пазаруват от едни и същи магазини и т.н. Начинът този съдия да бъде спа-сен е делото да се гледа в Националния съд.“

Проблемът, за който испанският магистрат говори, е познат в Бъл-гария и няма как да бъде решен чрез специали-зирани състави в съди-лищата на местно ниво. Пример - казусът с бра-тя Галеви. Дали според вас, ако има специализи-ран състав в Кюстендил, съдиите в него ще са по-спокойни?

Кой е достоенКоментирайки идеята, Йонко Грозев маркира мрачен проблем: „Кой ще избира съдиите, кои-то ще влизат в тези съста-ви? Имаме ли доверие на ВСС след всичките скан-дали? Има съмнение, че не става дума за избира-не на добри съдии, а на послушни, от които ще се иска да издават осъ-дителни присъди, защо-то не можем да се спра-вим с проблемите на раз-следването.“ И действи-телно разследването да бъде реформирано така, че да произвежда годен за осъдителна присъда продукт, е далеч по-труд-на задача от намирането на необходимия брой съ-дии, склонни да си затво-рят очите пред негодните доказателства.

Председателят на ВАС Константин Пенчев ко-ментира, че една от най-важните стъпки при съз-даването на тези със-тави е подборът на съ-диите: „Там трябва да отидат най-подготвени-те. Те трябва да се явят

на изпит и на публично изслушване.“

По начина, по кой-то е прието решение-то на ВСС, обаче не ста-ва ясно как точно ще бъ-дат подбирани съдиите, които ще влязат в тези състави.

Според председате-ля на Софийския град-ски съд (СГС) Георги Ко-лев са необходими про-мени както в Наказател-но-процесуалния кодекс, така и в Закона за съдеб-ната власт, за да могат тези състави да зарабо-тят. Той също защита-ва тезата, че трябва да се вземат всички мерки.

Георги Колев допъл-ва: „За да проработи оба-че, трябва да я направим като хората - да осигу-рим зали, персонални по-мощници, секретари, по-високи заплати на съди-ите. Ако нещата станат

половинчато, след 5 ме-сеца ще отчетем, че иде-ята не работи.“ По думи-те му, ако идеята се осъ-ществи качествено, дела-та ще могат да приключ-ват за 20 дни: „Когато един съдия започне едно дело, той няма да рабо-ти по друго, докато не го приключи. Да видим то-гава как ще се шиканира процесът.“

Няма място за съмне-ние, че ако има възмож-ност делата да приключ-ват по-бързо, тя не трябва да се изпуска. Основните въпроси обаче са други. Каква е цената, която ще се плати? Как ще бъдат решени другите пробле-ми на съдебната власт, като например съмнени-ята относно нейната не-зависимост? А дали раз-следването ще стане по-качествено и ефективно? Едва ли. � Kначин обаче не повишава доверието в тях СНИМКА:ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ



Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1462 София, ул. Адриана Будевска № 2, вх. 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

Можело значи

Администрацията обещава до седмица пратките от чужбина да се получават на едно гише

Денят е 25 януари. Ча-сът - около 18.30. То-ку-що приключил рабо-та, Еленко Еленков се отправя към Митница Столична. Трябва да си вземе пакет с няколко книги на стойност око-ло 50 евро.

Пред гишето, на което ще може да свърши всичко необходимо, няма опаш-ка. Еленко попълва един-единствен документ, пла-ща си дължимото ДДС, любезно благодари на при-ветливия служител. Оти-ва в склада през няколко метра, взема си пратката и се прибира вкъщи. По пътя обратно си мисли, че следващият месец ще

си поръча тениски от лю-бимия си сайт, но този път ще ги получи на дивана в дома си.

Тази история все още не се е случила. Съчиних-ме си я от обещанията на Агенция „Митници“ и „Български пощи“, които се ангажираха тя да стане реалност за София след 25 януари. Реакцията на ин-ституциите дойде, след като Еленко разказа ко-шмарния си 4-часов прес-той в столичната митница в dnevnik.bg. Той му стру-ваше висене пред 14 гише-та и 60 лева в мита, ДДС и други такси, част от кои-то, както се оказа впослед-ствие, въобще не е трябва-ло да плаща. Вълната по форуми, блогове и социал-ни мрежи след историята пък може да бъде сравне-на само с реакцията на из-слушването на кандидата за български еврокомисар Румяна Желева.

Дали защото целият този шум създаде негати-вен образ на двете инсти-туции, или защото граж-

данската енергия този път пое в градивна посока, ад-министрацията се моби-лизира бързо. През изми-налата седмица Агенция „Митници“ и „Български пощи“ положиха много усилия да ни убедят, че ще поемат сериозни ан-гажименти да облекчат процедурата при полу-чаване на малки пратки от страни извън ЕС. По-ставиха си срокове. От 25 януари - бързо и качест-вено обслужване на едно гише в София, а до три месеца - и в цялата стра-на. Ако това се случи, хи-ляди хора ще могат да па-заруват онлайн и да полу-чават подаръци от чужби-на безпроблемно.

Можело значи с малко повече колективен инат и обществен натиск адми-нистрацията да работи и по правилния начин. Ако това стане, ще се спестят пари и време (виж стр.18). Въпреки готовността на институциите да проме-нят статуквото обаче, все още има много неизясне-

Митниците и пратките от

Ето какви предложения отправихме към институциите в началото на седмицата и какво ни отговориха те:

� Освобождаването на пратките да става на едно гише, да отнема не повече от 10 минути чрез облекчено генериране на EORI номер, предварително подготвени документи и т.н. На гишето да има POS терминал, за да се плаща и безналично. Митниците и пощите обещаха, че ще уважат това искане и ще премахнат EORI номера за пратки до 150 евро.� Без обедна почивка за гишето, то да работи и извън класическото работно време, за да не са принудени хората

да си взимат отпуск или да бягат от работа. Началникът на митница Столична Юлия Йорданова обяви в студиото на БНТ, че митническите служители работят от 8 до 19.30 вечерта, включително в почивните дни.� Да се осигури възможност за доставка на адрес и плащане онлайн. „Български пощи“ и сега предлагат доставка на адрес за София и се ангажираха, че когато заработи Националният център за международните пратки, ще предлагат тази услуга и за клиентите си в провинцията. А от митниците обещаха от април да въведат възможност за електронно попълване на митническа декларация

ни моменти и проблеми в системата, чието решение не е въпрос на месеци.

Какво се променяПървата стъпка според плана на Агенция „Мит-ници“ и „Български пощи“ е обслужването на гражданите да става на едно гише, засега само в София. За целта експер-

тите на двете ведомства решиха да премахнат из-искването за EORI номер (той идентифицира всич-ки потребители и фирми, които имат взаимоотно-шения с митниците) за пратки до 150 евро. Всъщ-ност EORI номерът се из-исква само при попълва-нето на митническа де-

кларация, но никъде не е казано, че митните сбо-рове могат да се събират само чрез нея.

Според директора на Агенция „Митници“ Ва-ньо Танов тромавата про-цедура е била резултат не само от лошата коорди-нация между две админи-страции - на митниците и на пощите, но и следствие от намесата на посредни-чески фирми, които пред-лагат попълване на мит-ническата декларация на завишени цени. Според новите правила това ще отпадне. За пратките от 15 до 150 евро ще се попълва само квитанция за внос, като пощенският служи-тел ще изчислява дължи-мото ДДС.

Потребителите ще раз-полагат с две възмож-ности - или да платят дъл-жимата сума на гишето на пощенския служител, или да получат пратката си вкъщи и да се разпла-тят с пощенския куриер. Така ще се избегнат ко-мисионите за банките, а

от двете ведомства пред-виждат и изграждането на POS терминали до ги-шетата за безналично пла-щане. За пратките над 150 евро остава изискването за EORI номер и задълже-нието да се попълва мит-ническа декларация. От митниците обаче обеща-ват тяхното „освобожда-ване“ също да се извърш-ва на едно гише.

„Амбицията ни е от 1 ап-рил да въведем електрон-но попълване и подава-не на митнически декла-рации“, пое ангажимент директорът на Агенция-та „Митници“ Ваньо Та-нов. Той е убеден, че об-служването на едно гише е решение, което ще огра-ничи корупцията в митни-ческите структури.

По-дългосрочната съв-местна инициатива на митниците и пощите е из-граждането на Национа-лен център за междуна-родни пратки. Планира се там да става обработ-ката на пакетите и разпре-делението им към пощен-

Зорница СТОИЛОВА, Вера ДЕНИЗОВА

Можело значи с малко повече обществен натиск администрацията да работи и по правилния начин.



чужбина: какво поискахме?

ВАНЬО ТАНОВ ДИРЕКТОРЪТ НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“

Няма да проверяваме всички праткиМного от читателите попитаха защо всяка пратка трябва да се отваря от митнически служител? Няма да се отваря всяка пратка. В Националния център ще има скенер. Ръчната проверка на някои пратки обаче е наложителна. Например когато се внасят храни, тъй като там има строги изисквания. Понякога на пратката информацията е една, а съдържанието вътре е различно. Има случаи, в които по пощата се изпращат пари или цигари, а това е в нару-шение на законите. Така че такива пратки се проверяват.Често ли има такива нарушения?Има случаи на занижаване на стойността на колетната пратка с цел да се избегне плащането на ДДС или мита. Има и такива, в които умиш-лено се завишава стойността й - например ако стоката е застрахована и изчезне или се повреди, защото тогава обез-щетението ще е по-голямо. Хората обаче не разбират, че така ще трябва да платят и по-големи мита и ДДС. Бюрократичните процедури генерират и корупция. Какъв е начинът това да се

избегне?С преминаването на едно гише ще се избегне и това. Служителите на гишето няма да имат връзка с тези, които обработват и проверяват пратките. А на получателя на пратката няма да му се налага да се разкарва между митниците и пощите и така ще се избегне възможността за скрити договорки. Защо досега изисквахте ЕORI номер за пратки до 150 евро?Дори и за пратки между 15 и 150 евро възникват митниче-ски взаимоотношения - т.е. и за тяхното получаване е нужен такъв номер. След като необлагаемият праг по ДДС падна на 15 евро обаче, много повече хора трябваше да минават по усложнената процедура за получаване на пратките. А и особеност за

България е, че митницата събира освен мита и ДДС от внос. Друг е въпросът, че идеята е да излезем от общата рамка и ще предложим за пратки от 15 до 150 евро да не се изисква ЕORI номер, а опростен документ - вносна квитанция. Целта е все пак да има някаква отчетност, защото ще работят две институции. И досега 80% от ангажиментите бяха на пощите. Предвиждате ли опростява-не на процедурата за пратки над 150 евро?За София обслужването ще е на едно гише. За пратките над 150 евро митническата декла-рация и ЕORI номерът оста-ват, но все пак процедурата ще е по-бърза. Много години между пощите и митниците е имало разграничение и раз-деление. И двете институции са държавни, а държавната администрация винаги търси начин да налага повече бюро-крация. Всеки иска да защити работното си място и така процедурите се усложняват. А така се създава и корупция. Ние сега ще покажем, че и държавните структури могат да опростят и оптимизират процедурите си. � K

МИЛЕН КЕРЕМЕДЧИЕВ ИЗП. ДИРЕКТОР НА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“

Промяната е революционнаКакво се споразумяхте с Агенция „Митници“?Ще създадем Национален цен-тър, в който всички пратки, които идват от чужбина, ще бъдат обработвани съвмест-но от Агенция „Митници“ и „Български пощи“. Хората ще имат възможност да плащат на пощенското гише, там, къ-дето си получават пратката. Това е революционна промяна на манталитета на редовия митничар и пощенския служи-тел. Очакваме центърът да заработи до три месеца, тряб-ва да намерим помещение, да създадем софтуер, стиковка между двете институции. За облекчение на гражданите ще започнем пилотен проект в Столична митница. Ще има ли възможност за доставка до дома и за плащане онлайн?Тя и в момента съществува срещу допълнително заплаща-не. Когато започне да работи Националният център, това ще стане възможно и за провинцията, тъй като всички процедури по обмитя-ването на пратките ще се извършват там. Що се касае за заплащането по безналичен път, за момента работим върху изграждането на POS

терминали. Предвиждате ли друг тип известяване за пристигнала пратка освен чрез бележка - по email и ли чрез sms?Има регламент на ЕС, който задължава известията да бъдат и на хартиен носител, а идеята със sms известяване по принцип ни е интересна. .В момента тече ИТ одит в „Български пощи“, който ще ни даде представа какво е състо-янието на информационните технологии и къде можем да ги подобрим. Този случай не е ли повод да направите оглед на всички процеси в пощите и да предприемете оптимизация, ако е необходимо?Категорично правим оглед, но стъпка по стъпка. Изчакваме да мине ИТ огледът, тъй като ИТ дирекцията е гръбнакът на „Български пощи“. В момента

нещата са малко хаотични, работим по две оперативни системи. Те не са съвместими, тоест не могат да се четат. Следователно в нашия сортировъчен център инфор-мацията не може да постъпи онлайн, а чрез флашки. Те пък са заразени с вируси понякога, блокират ни системите. Има доста неща, които трябва да направим, но ИТ одитът ще ни даде диагнозата.Защо служителите ви не са предлагали активно услугата митническо представител-ство на клиентите ви? „Български пощи“ е стара и консервативна институция. Направихме звено, което ще се занимава с качеството на договорите, на услугите. Планираме поне в София да направим допълнително обучение. И двете системи (митниците и пощите - бел.ред.) са тромави, но натискът от ръководоството е много силен и ще стане това, което сме решили.Ще предлагате ли възмож-ност за проследяване на пратката онлайн?Това ще е възможно след ИТ одита. Надявам се до края на месеца да имаме отговор на този въпрос. � K

ските станции по цялата страна. Очаква се да бъде готов до началото на май и да разполага с надежд-ни скенери, за да не се на-лага отварянето на всяка пратка над 30 лева. Дото-гава обслужването в про-винцията ще става по ста-рия начин.

Агенция „Митници“ и „Български пощи“ пла-

нират и информационна кампания сред граждани-те, която да обяснява нова-та процедура. Информаци-ята ще бъде качена на ин-тернет страниците на две-те институции и разпрос-транена на видни места в пощенските станции. Ве-домствата обещаха още да подготвят материалите и

на английски език. Ако от добри намерения

планираните промени се превърнат в начин на ра-бота за администрацията, това ще направи пазарува-нето в интернет и изпра-щането на подаръци спо-койно и нормално за мно-го хора - по данни на „Бъл-гарски пощи“ само за ми-налата година в България са получени около 150 хил. колетни пратки.

Наесен с песенОсвен чисто организаци-онни проблеми пазару-ващите онлайн вече се сблъскаха и с новото да-нъчно законодателство. Да припомним - от нача-лото на годината необ-лагаемият с ДДС праг за пратки извън ЕС бе нама-лен от 150 на 15 евро (30 лева). Неизбежно е. Полу-чихме писмо от пресцен-търа на Европейската ко-мисия в отговор на наше запитване, с което потвър-диха, че България е била в нарушение на европей-ските правила заради ви-сокия праг за освобожда-ване от ДДС. По искане на комисията той е бил нама-лен. Но не на 22 евро (мак-симално допустимият в ЕС), а на 30 лв. По думи-те на председателя на бю-джетната комисия към парламента Менда Сто-янова тази сума е избра-на, за да се хармонизира с определението за „сто-ки с незначителна стой-ност“ в българския закон за ДДС.

„Въпрос на дискусия и на сметки е дали може да се увеличи прагът“, заяви още Стоянова. Според нея обаче такава законова про-мяна не може да се случи по-рано от есента, когато се обсъждат промените в данъчните закони за 2011 г. „Знаете, че тези закони не могат да се променят по всяко време на година-та, тъй като те имат вли-яние върху приходите на бюджета на държавата.“

От Агенция „Митници“ обаче обясняват, че целта на промяната в закона за ДДС не е фискална, а син-хронизиране на българ-ското с европейското за-конодателство. Данните от първите 12 дни на годи-ната показват, че за тази година приходите от ДДС за пощенски пратки до 150 евро в Митница Столична (една от най-натоварени-те) ще достигнат едва око-ло 180 хил. лв.

Тук има и още един про-блем. Той е свързан с на-чина, по който се опреде-ля данъчната основа, вър-ху която се начислява кос-веният данък. Тук влизат стойността на пратката плюс разходите за транс-порт. Като се има пред-вид, че за експресни прат-ки транспортът е на стой-ност над 30 лв., на практи-ка няма да има освободе-ни от данък доставки. Не-официално експерти от митниците обясняват, че ще се възприеме подходът разходите за транспорт да не се взимат предвид при изчисляването на дължи-мото ДДС.

Това не е краятЗа да не останем само с обещания на хартия, няма да спрем да настояваме за промени. Ще очакваме да видим плана на митни-ците и пощите за подо-бряване на обслужването в цялата страна, описан стъпка по стъпка. С кра-ен срок, в който ще бъ-дат извършени реформи-те. Преобразяването на ад-министрацията не трябва да спира дотук. Крайна-та цел е хората, а и фир-мите да получат обслуж-ване, което би предложи-ла всяка частна компания в условията на конкурен-тен пазар. Нужна е обаче и промяна в мисленето - и на потребителите, за да се научат да си търсят пра-вата, и на служителя зад гишето, за да се научи да се усмихва. � K

и плащане онлайн.� Обслужващите фирми да предвидят и „интелигентно“ известяване за получена пратка - имейл, на сайт и т.н., не само с бележка по пощата. Изпълнителният директор на пощите Милен Керемедчиев обясни, че европейска директива ги задължава да известяват чрез хартиен носител, но намират идеята за безналично известяване интересна и ще мислят върху нея.� Процедурата за освобождаване на пратки за физически и юридически лица да е описана на български и на английски. Да е качена на сайта на Агенция „Митници“ и на видимо място до гишетата за обслужване. Двете ведомства се ангажираха да

направят съвместна информационна кампания. На двата езика.� Агенция „Митници“ да формулира и огласи принципите, на които избира кои пратки се отварят за проверка и кои не. (Виж интервюто с директора на митниците Ваньо Танов)� Агенция „Митници“ да се ангажира със срокове за промяната и етапите за случването й. Обслужването на едно гише в София ще е факт от 25 януари, а до началото на май и в цялата страна.� Да се приеме максимално допустимият праг за ЕС от 22 евро. Според депутата от ГЕРБ Менда Стоянова това ще е възможно едва в края на годината, когато се обсъждат данъчните закони за 2011. � K

От 25 януари - бър-зо и качествено обслужване на едно гише в София, а до три месеца - и в цялата страна.

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK



Тази скъпа, скъпа бюрокрация

По-добрите процедури пестят пари и на гражданите, и на администрациятаПетър ГАНЕВ*

там работата е на едно-един-ствено гише и трае максимум 10 мин., като не се заплащат ни-какви странични такси (дори и за самата митническа декла-рация). Дължат се само мито и ДДС. Така разходите за осво-бождаването на пратка на един човек ще паднат под 10 лева. Те ще са с 35 лв. по-малко в сравне-ние с тромавата процедура, оп-исана по-горе. Така общите загу-би на всички получатели на по-щенски пратки ще паднат на 52 хил. лв. Администрацията също ще оптимизира своите харчове на едва 7 хил. лв. Така само от промяната на една бюрократич-на процедура хората и админи-страцията могат да си спестят общо 306 хил. лв.

Тези изчисления показват как една съвсем дребна проце-дура може да усложни живота на много хора и да нанесе вре-ди върху икономиката като цяло. Спомнете си с колко та-кива бюрократични изисква-ния сте се сблъсквали в различ-ните институции. Колко често се налага на гражданите да си взаимодействат с администра-цията - било за издаването на лична карта, шофьорска книж-ка, свидетелство за съдимост, плащане на данъци и т.н. Още по-големи обаче са загубите на фирмите, като се има предвид, че на тях им се налага да вли-зат в контакт с администрация-та почти ежедневно. Имаме ли основание да мислим, че при другите процедури и при биз-неса нещата са по-добре подре-дени?! Едва ли…

*Петър Ганев е икономист в Инсти-

тута за пазарна икономика

**Компанията, която издава вестни-

ците „Капитал“ и „Дневник“

на време по пътя, което е сред-но около час (отиване и връща-не). Казано по-просто, освобож-даването на стока от митници-те на практика ви гарантира

Загубата на поне половин работен денПропиляното в тромави и без-смислени процедури време води до загуба на доход. Сумар-но за двамата това са около 40 лв. Към тях добавяме и разхо-дите за път, както и за запла-щането на митническите и по-щенски такси.

Крайните изчисления по-казват, че освобождаването на пратка от чужбина на митни-ците (без да броим мито и ДДС) ни струва около 45 лева. Наши-те изчисления (на база данни, предоставени ни от Агенция „Митници“) са, че годишно през Митница Софийска (тази до Централна гара) минават около 4 хил. Еленковци, дока-то през митницата на летище-то минават около 2500 Светли (приемаме, че всички са прежи-

вели техните случаи). Така об-щият годишен разход на граж-даните (отново без дължимите ДДС и мито) на двете митници е приблизително 182 хил. лв. на Централна гара и 107 хил. лв. на летището. Общо - 289 хил. лв.

Въпрос на организацияДосега пресмятахме загубите за хората. При такава процеду-ра има разходи и за отсрещната страна - администрацията. Из-хождайки от същата логика, за сметката използваме нивото на заплащане в обществения сек-тор и загубеното време на дър-жавните служители, за да об-служат всеки клиент (кумула-тивното време на всички участ-вали служители). Тук истории-те на Еленко и на Светла вече се различават чувствително. Докато при Еленко почти по-стоянно е имало служител на митниците или на пощите (не забравяйте, че той се е срещнал и говорил с цели 14 души), при Светла по-голяма част от вре-мето е отишло между гишета-

Време, изгубено на митница Време за пътуване 1

Общо време загубено Разход за 1 час на работещ в София 2

Разход заради ходенето до митница Други разходи (фиксирани) 3

Общо разходи Физически лица, посетили митниците 4

Разход на физически лица на година 5

КАКТО Е СЕГА

РАЗХОД НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ

РАЗХОД НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Време, изгубено с клиента Разход за 1 час на работещ в митница 6

Разход за изгубеното време Овърхед (режийни)

Клиенти 4

Разход за митници на година

415

5.125.520

45.54000

182 000

3.51

4.55.1

22.9520

42.952500

107 375

34.2

12.615.754000

63 000

14.24.2

5.252500

13 125

часачасачасалевалевалевалевахоралева

часалевалевалевахоралева

часалевалевалевахоралева

часачасачасалевалевалевалевахоралева

ОБЩО РАЗХОД ЗА ДВЕТЕ МИТНИЦИ

ХораАдминистрация

ХораАдминистрация

СПЕСТЕНИ ПРИ ЕДНО ГИШЕ

0.21

1.25016.12

511.124000

32 480

289 375 лева76 125 лева

0.21

1.25.1

6.125

11.122500

27 800

0.24.2

0.841.0540004200

Еленко (гара)

Светла (летище)

Светла (летище)

Еленко (гара)

0.24.2

0.841.0525002625

52 780 лева6825 лева

236 595 лева69 300 лева

ПРИ ЕДНО ГИШЕ

1 Решаваме, че пътят е половин час, в двете посоки става един (оптимистично), 2 746 лв. средна заплата за София (09.2009, НСИ), * 1.2 (по-заможни клиенти), 3 копиране, митническа декларация, такса ценности, 4 по 10-ина човека на ден, 5 aдминистративен разход - без мито и ДДС, 6 732 лв. средна заплата за обществен сектор (09.2009, НСИ)

та и по опашки. Изчисленията ни показват, че кумулативно-то изгубено време на служите-ли на администрацията за осво-бождаването на една пратка на Централна гара е три часа, до-като на летището е „едва” един час. Това се обяснява и от „ус-ложненията” при пратката на Еленко.

Така разходът на админи-страцията (единствено от изгу-бено време) за освобождаване-то на една пратка от митница-та е 16 лв. на Централна гара и 5 лева на летището. Дори и да приемем крайно оптимистич-ния вариант, при който държав-ните служители имат някак-ви други задължения, като об-служването на въпросните кли-енти е само част от тях, общо годишният разход (отново при същите бройки клиенти на две-те места) е 63 хил. лв. на Цен-трална гара и 13 хил. лв. на ле-тището. Така сметката за двете митници става 76 хил. лв.

Стигаме до финалните изчис-ления. Общият разход за хора-та и за администрация на две-те места само заради тази тро-мава процедура на година (2010 г.) е 365 хил. лв. Още по-притес-нителен е фактът, че за митни-цата на Централна гара (за ко-ято разполагаме с по-детайл-ни данни) разходите на хората и на администрацията от загу-бено време и безсмислени так-си са 245 хил. лв. Това е повече от очакваните приходи от ДДС и мита за този тип пратки (око-ло 220 хил. лв. за 2010 г.).

Нека сега разгледаме

Идеалния начин за получаване на една пратка. Той би изглеждал така - отиване в митницата (още по-добре прат-ката да се доставя до вкъщи),

Чакане по опашки, размо-таване по гишета и запла-щането на глупави такси за безсмислени услуги... Това е опитът на всеки, решил да напазарува онлайн отвъд океана.

Цялата бюрокрация по осво-бождаването на пощенските пратки в митниците си има своята цена във време, пари и нерви. И ако вредата от послед-ните трудно се оценява, вре-мето и парите си имат своята стойност.

Затова и задачата, на която търсим решение, е колко ни струва административният про-извол, съпътстващ една толко-ва дребна процедура като полу-чаването на пощенска пратка от чужбина от физическо лице. И дали той оправдава приходи-те, които държавата се опитва да събере от тях.

Разглеждаме два случая - първият е на Еленко Еленков (мениждър интернет проекти в „Икономедиа“**) с митница-та на ул. „Веслец” 84, а вторият, на Светла Костадинова (изпъл-нителен директор на ИПИ), е с митницата на летище София. Историите им бяха отразени в медиите, а коментарите покрай тях показаха, че премеждията им не са въпрос на лош късмет. Те са показателни за начина, по който работят институциите с всеки свой клиент.

Случаят на Еленко звучи на-истина фрапантно - налага му се да се срещне (и да си говори) с цели 14 души (с някои дори по два пъти) и да престои около 4 часа на митницата, за да полу-чи стоката си. При Светла про-цедурата е „по-лека” и тя се сре-ща с „едва” 8 души, което й от-нема 3 часа и половина да си освободи пратката. Към всич-ко това се прибавя и загубата



Оптимизация на дейности,а не на хора

Светла КОСТАДИНОВА*

Реформата на администрацията:

Икономическата криза изпра-ви правителствата пред редица проблеми - огромни публични разходи, изключително поставя-не под съмнение на уменията за добро управление, необходимост от оптимизиране на дейността и повишаване на ефективност-та на администрацията.

Когато говорим за реформа на администрацията, добре е да знаем три важни факта:

В България държавата ще от-неме около 40% от всичко произ-ведено от икономиката през 2010 г. Този неприятен факт прави работата на администрацията изключително важна. Тя тряб-ва да е ефективна, предвидима и прозрачна;� За последните 10 години раз-ходите от новите правителстве-ни регулации в България въз-лизат на 4.27 млрд. евро. От тях 58.3% произлизат от хармони-зиране с европейското законо-дателството, а останалите 1.78 млрд. евро произтичат от наци-оналното законодателство. Ко-гато администрацията работи, без да знае какви са ефектите от създаваните от нея правила (а тя не знае, защото не анализи-ра), то ние всички плащаме ог-ромна цена, която десетократно

надхвърля разходите за запла-ти и сгради на чиновниците; � Публичният сектор в Бълга-рия е силно неефективен - той може да постигне същите ре-зултати с два пъти по-малко средства.

Сами по себе си тези факти са достатъчни за бърза и мащаб-на административна реформа. Ефектите от кризата и липса на приходи в бюджета са друг аргумент.

Да не забравяме и правилото, че ако едно правителство иска да му вървят работите, то сред първите бързи реформи задъл-жително е тази на администра-цията, за да разчита на „съдей-ствие” и да няма вътрешна съ-протива. В крайна сметка ад-министрацията е тази, от коя-то се очаква да провежда труд-ните публични политики в съ-ответствие с приоритетите на правителството.

Новите управляващи показа-ха, че са наясно с повечето от по-сочените факти и затова адми-нистративната реформа е една от първите, които започнаха. Надеждата е, че ще се използ-ват безбройните анализи на ка-пацитета и състоянието на пуб-личната администрация и ще се действа бързо.

Администрацията сегаДанните показват, че заети-те в държавното управление са 129 642 души към септем-ври 2009 г. Ето и някои факти за ориентация:� В периода февруари - април 2009 са назначени общо 2521 души, само за първите два ме-

реалната реформа е в оттегляне-то на държавата от много дей-ности, които тя просто не тряб-ва да изпълнява.

Проблемите са много - отпад-нали функции на структури, ни-ски заплати, липса на комуни-кация и съгласуване в работа-та между структурите, припо-криване на дейности, неприсъ-щи дейности, липса на законово основание за дейности, изпълне-ние на несвойствени за админи-страцията дейности, структури с много нива на управление и множество териториални звена, финансиране изцяло от държав-ния бюджет на остарели и неак-туални функции, липса на ре-зултати, непостигане на поста-вени цели, ниска ефективност и корупция.

Всичко това се знае и затова същинската административна реформа може бързо да постиг-не резултати. Ето и най-важни-те стъпки:

Сливане на звена и структу-ри със сходни функции; както и преобразуване на структури и звена със стопански функции в търговски дружества или дър-жавни предприятия

Съкращаване на териториал-ни звена - почти всяка админи-страция в момента има регио-нални подразделения, дори и тези, които не работят активно с граждани/бизнес - това означа-ва хора, сгради и редица други разходи, които могат да бъдат силно оптимизирани

Е-правителство - закупените компютри, проведените обуче-ния, създадените стотици интер-нет страници, купените хиляди е-подписи трябва да се използ-ват за ефективни администра-тивни услуги.

С други думи, няма извинение да не се предлагат е-услуги от администрацията и това трябва да е задължително за нея. Това ще позволи силно намаляване на чиновниците, бързи и евти-ни услуги, прозрачност и нама-ляване на корупцията.

Приватизация - на обслужва-щите звена и структури, всякак-ви съпътстващи дейности. Дър-жавата не трябва да печата ма-териали, да организира събития, да поддържа и ремонтира сгра-ди и машини.

Всичко казано досега ясно представя избора пред прави-телството - то може да имитира реформи като предишните или да започне бързата промяна. Едно трябва да се помни - кол-кото по-голяма е администраци-ята, толкова по-малко ще расте икономиката. Повечето чинов-ници означават повече разхо-ди, т.е. по-високи данъци; пове-че регулации, т.е. по-голямо бре-ме, а всичко това не стимулира хората да работят, инвестират и рискуват.

Възстановяването на икономи-ческия растеж и създаването на работни места може да се случи по-бързо, ако размерът на дър-жавата, и в частност на админи-страцията, е по-малък. � K

* Авторът е изпълнителен директор

на Института за пазарна икономика

сеца на новото правителство (ав-густ - септември 2009 г.) са осво-бодени или са напуснали 2682 души. Равносметката е 161 души по-малко към момента� Администрацията през сеп-тември 2009 г. е на нивото от фев-руари 2005 г.� Администрацията расте с око-ло 40% за 2001 - 2009 г.� В същото време населението намалява със 7% за 2001 - 2009 г.

Всичко това прави спешна ре-формата на администрацията, защото това положение създа-ва проблеми - високи държавни разходи, корупция, данък „чи-новник” върху бизнеса, липса на ефективен контрол и отчетност върху работата („програмните” бюджети не са програмни). Това пък затруднява непосилно въз-становяването на икономиката.

Абсолютният минимумПървата стъпка е правилно-то послание на правителство-то към обществото и самата администрация.

Трябва да стане ясно, че как-вито и реформи да има, те ще целят а) по-добро управление на огромните публични ресур-си, б) високи заплати на малко на брой, но ефективни чиновни-ци, в) ниски разходи на бизнеса и г) прозрачност.

Ясно поставените цели поз-воляват и първата крачка - не-забавно механично намале-ние на администрацията поне с 15%. Това беше и намерени-ето на финансовия министър. Резултатите не са обнадежда-ващи. По данни на финансово-то министерство само три ад-министрации успяват към но-ември с постигането на целта (МВнР, МС и МО). Защо е въз-можно подобно

Механично оптимизиране от 15%� няма пари - най-логичната и самодостатъчна причина за съкращаване� ниски заплати за много хора - единственият вариант адми-нистрацията да привлича и за-държа квалифицирани и моти-вирани хора е като предоставя добри условия за работа и добро заплащане � има много незаети бройки - по неофициални данни те са повече от 7000, или средно поне по 5% за всяка структура� вече се предлагат електронни услуги от някои администрации, които просто не изискват същия брой чиновници� има много припокриващи се дейности.

За тези 15% съкращения не е необходимо да се търсят кон-кретните причини във всяка структура, тъй като те са раз-лична комбинация.

Важното е, че ако дори и тези минимални съкращения не бъ-дат направени до края на 2009 г., шансът нещо да се промени е нищожен.

Истинската реформаРазбира се, като говорим за ад-министративна реформа, няма-ме предвид само и единствено съкращения на хора. Всъщност



Повредата не е във вашия чип

Новите задгранични паспорти с биометрични данни ще са неразпознаваеми за МВРИван МИХАЛЕВ, Панайот АНГАРЕВ

тите за самоличност. И те (на-рушителите - бел.ред.) знаят, че преминат ли през нашата гра-ница с фалшифициран доку-мент, ще бъдат хванати“, зая-ви Мария Костадинова, шеф на дирекция „Български доку-менти за самоличност“ в МВР. „Много по-голяма е вероятност-та да бъдат хванати тук, откол-кото на следващите граници“, допълни Венцислав Ангелов, зам.-шеф на дирекция „Кому-никационни и информацион-ни системи“.

Ако тези аргументи на МВР са верни, възниква въпросът защо беше нужно да се слагат чипове с биометрия в паспор-тите. Излиза, че новите супер-модерни (и скъпи) български

документи са нужни само за да отчетем изпълнен ангажи-мент към Европейския съюз. Между другото изпълнението на самото изискване за българ-ските документи с биометрич-ни данни се забави цели три го-дини, за което има напреднала наказателна процедура срещу България.

Разбира се, логиката на Брюк-сел е различна от тази на бъл-гарското МВР. За тях гранич-ният контрол е далеч по-важно условие, отколкото наличието на паспорти с чипове, тъй като България освен член на съюза е и негова външна граница. А освен да издава паспорти и лич-ни карти на българските граж-дани, МВР отговаря и за изда-

Новите срокове по проекта

януари февруари март

18 ЯНУАРИ край на ремон-та и оборудване-то на помещени-ята в системата на МВР

14 ФЕВРУАРИ изработва-не и одобрява-не на прототи-пи на новите документи

7 МАРТ доставка и оборуд-ване на центрове-те за персонализа-ция (във всички 28 областни града)

14 ФЕВРУАРИ доставка и инста-лиране на оборуд-ване и софтуер за главния компютъ-рен център на МВР

12 МАРТдоставка и инста-лиране на станции за снемане на би-ометрични данни (240 на брой)

14 МАРТнастройка и цялостно тестване на системата

1 МАРТ доставка на празните бланки за пас-порти и лич-ни карти

Обикновена услуга Бърза услуга ЕкспреснаЛична карта 10 лв. 20 лв. 50 лв.Паспорт 30 лв. 60 лв. 150 лв.Шофьорска книжка 18 лв. 36 лв.Допълнителни разходи: снимка – 7 лв.

ЦЕНИТЕ СЕГА

Искате нов мобилен теле-фон, защото старият вече не ви върши работа. Сигна-лът му е лош, батерията се изтощава бързо, а клавиа-турата често забива.

Решавате да похарчите пове-че пари за последно поколение смартфон, който поддържа он-лайн видео, връзка с електрон-на поща, има софтуер за GPS навигация и още куп екстри, за които само сте мечтали. По-ръчвате си го от чужбина, но пратката се забавя необичайно дълго. Когато дългоочаквани-ят телефон най-после пристига, с ужас разбирате, че местните мобилни оператори не поддър-жат повечето от услугите. Ре-зултатът е: имате най-модер-ния телефон, но можете да го ползвате пълноценно само ко-гато сте в чужбина.

Горе-долу същото ще се по-лучи с новите документи за са-моличност, които МВР трябва да започне да издава от края на март. За да изпълни ангажи-менти към Европейския съюз, държавата реши да похарчи близо 140 млн. евро, за да снаб-ди гражданите си с ултрамодер-ни документи за самоличност. В тях ще има безброй сложни защити срещу фалшифицира-

не. А задграничните паспорти дори ще бъдат снабдени с елек-тронен чип, който ще съхраня-ва биометрични данни на тех-ните притежатели. Парадоксът е, че данните в тези чипове ще бъдат напълно неразпознава-еми от системата за граничен контрол още дълго време. При-чината е, че МВР още не е заку-пила подходящите четци. Това ще стане най-рано през есента, ако бъдат намерени 15 млн. лева за цялостна нова система за граничен контрол. „В бюдже-та на МВР за тази година таки-ва пари не са предвидени“, за-явиха пред „Капитал“ от МВР. Затова министерството е поис-кало от правителството целево да отпусне сумата. Заради кри-зата обаче не е сигурно дали и кога това ще стане.

„Ние може да си издаваме до-кументи за самоличност с би-ометрични данни, които да ги четат другите държави. Ние, като нямаме готовност да ги че-тем, ще си четем само старите данни“, призна пред „Капитал“ заместник-министър Павлин Димитров. Висши служители в МВР твърдят, че няма да има проблем, тъй като граничните полицаи били добре обучени да разпознават фалшивите доку-менти. „Когато става дума за напускане на страната, е дос-татъчно ЕГН-то да се прочете - дали това лице има забрана за пътуване. А ние това го правим със старата система. Що се от-нася за фалшифициране - дори фалшификатор да ползва не-истински документ, той не го ползва, когато преминава на-шата граница, защото нашите гранични служители са много добре запознати с вида и начи-на на фалшифициране и как из-глеждат фактически докумен-

Така би трябвало да изглеждат новите български паспорти с чип, за които МВР ще похарчи

ването на документи на всич-ки чужденци от трети страни, които пребивават на наша те-ритория. Стриктният контрол по границите е първата прегра-да срещу достъпа на престъп-ници и терористи в евросъюза. Да не говорим, че биометрич-ните паспорти са едно от неиз-пълнените изисквания за прие-мане на България в програмата за безвизово пътуване в САЩ и Канада (другото неизпълнено условие е отказаните визи да са под 3% на година).

Проблемът с липсата на че-тци по граничните КПП е само един от

Абсурдите, които съпътстваха новите документиЗа смяна на паспортите се гово-ри още от пролетта на 2006, ко-гато правителството на тройна-та коалиция прие дори офици-ална концепция. И въпреки че оттогава минаха четири годи-ни, по типично български оби-чай цялата работа беше оставе-на за последния момент.

Новите паспорти, лични кар-ти и шофьорски книжки тряб-ваше да започнат да се издават от 1 януари 2010 г. Въвеждане-то им беше посочено като при-оритет №1 за МВР в екшън пла-

Обикновена услуга Бърза услуга ЕкспреснаЛична карта 18 лв. 36 лв. 54 лв.Паспорт 40 лв. 80 лв. 120 лвШофьорска книжка 25 лв. 50 лв. 75 лв.Допълнителни разходи – няма

НОВИТЕ ЦЕНИ (ПРОЕКТ)

Източник: МВР

40 “

102 с

м

42 “

107 с

м

Промоция 16.01 - 05.02.2010 г.

време за реакция 0.001 ms

999.

ХИТЦЕНА

29.9 mm

SAMSUNG UE-40B6000 40” (102 см) FULL HD LED телевизор •LED подсветка на панела •ULTRA SLIM •резолюция 1920 X 1080 •MEGA КОНТРАСТ • 100Hz MOTION PLUS • SAMSUNG LED Engine •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus

PANASONIC TX-P42C10E/ES 42”(107 см) плазмен телевизор •време за реакция 0.001 ms •HD Ready •динамичен контраст 2 000 000:1 •лесно управление -VIERA Image Viewer, VIERA Link, 2x HDMI •V-Audio звук •Еко функции -Еко-режим, Безоловен дисплей •Дълъг експлоатационен срок на панела •Интегриран DVB-тунер •удароустойчив – Viera Tough панел

PHILIPS 40PFL8664H40”(102 см) Full HD LED телевизор•Система за осветяване Ambilight Spectra •Net TV за връзка с интернет •вграден DVB-T/C Tuner цифров тунер

•Динамичен контраст на екрана: 80000:1 •100Hz сканиране •Pixel Precise HD технология за 4 трилиона цвята •време за реакция 3 ms •изключително тънък профил – 3.9 см

•DLNA PC мрежова връзка за гледане на видеофилми от вашия компютър•40% по-добра енергийна ефективност

LED TV39 mm

PHILIPS BDP-2500Blu-ray плейър•Blu-ray(BD-ROM/BD-R(E)), DVD+R(W)/DVD-

R(W)/DVD video/CD-R(W)/MPEG4(DivX)/JPEG•BD-Live (Profile 2.0)•възпроизвеждане на dvd видео (UPSCALING)

с резолюция 720p/1080i/1080pTOSHIBA 37XV500PG/42XV50037/42 “ ( 94/107 см) FULL HD LCD телевизор• FULL HD • резолюция 1920X1080 • DYNAMIC контраст 30000: 1• 8 ms време за реакция • SCART , HDMI, PC-IN , S-VIDEO• телетекст

Пакетна цена

1+1

2499.2499.

1999.899.

контраст: 2 000 000:1

100 Hz сканиране37

/42 “

94/10

7 см

LED TV

FULL HD

MEGA контраст

100 Hz сканиране

FULL HD

контраст: 30 000:1

899.


ХИТЦЕНА

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * �� Разумно и практично решение.

37 “

94 см 32

“81

см

26 “

66 см

19 “

48 см

32 “

81 см

37 “

94 см 32

“81

см37

“94

см

42“

107 с

м46

“11

7 см

46 “

117 с

м

FULL HD

1499.1499.

SHARP LC-26S7EBK 26”(66 см) LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 x 768 •контраст 800:1 •звукова мощност 2х5w •входове: 2X HDMI, 2XSCART, PC-вход

HD READY

TOSHIBA 32AV615 / 32AV635 DG 32“(81 см) LCD телевизор • HD READY • резолюция 1366 Х 768 • контраст 18000:1 • яркост 500 CD/м2 • време за реакция 8 MS• дигитален ефирен

тунер -DVB-T • звукова мощност 2 Х 10 W • входове: 3 Х HDMI, 2 X SCART, S-VIDEO, VGA,

COMPONENT, USB 2.0 • меню и телетекст на български

HD READY

TOSHIBA 37AV500PG/ AV501P37” (94 см) TFT LCD телевизор•HD READY 720P/1080I •резолюция 1366X768 (WXGA)•PIXEL PROcessing III PRO•динамичен контраст 8000:1 •яркост 500 CD/M2 •време за реакция на матрицата 8 ms •прогресивно сканиране •SRS WOW® звукова система •HDMI, COMPONENT – входове

DAEWOO LCD DLP-37C337” (94 см) LCD телевизор•HD READY •резолюция 1366Х768 (WXGA)•контраст 3000:1 •HDMI , PC,COMPONENT,

SCART , S-VHS , COMPOSITE входове•меню на български език•стерео хипербанд тунер с памет за 100

канала

PANASONIC TX-37LZD80F / 37LZD85F*37 (94 см) FULL HD LCD телевизор•резолюлюция 1920 Х 1080•100 HZ обработка на сигнала – за TX-37LZD85F*•контраст 10,000;1 •SD-слот за карта•HDMI X 3, SKART X 2, PC, COMPONENT, COMPOSIT•S VIDEO входове •меню и телетекст на български•100 канала памет на тунера •178 градуса ъгъл на

гледане •цифров тунер -DVB-T

SONY KDL-32/37/40P3600 32/37/40’’ (81/94/102 см) LCD телевизор• FULL HD • резолюция 1920Х1080 • BRAVIA ENGINE 2 • динамичен контраст 33000:1• цифров ефирен тунер DVB-T• ъгъл на виждане 178 / 178 • входове 3 Х HDMI, USB PORT, VGA, SCART

PHILIPS 32PFL5404H32’’ (81 см) LCD телевизор •PIXEL PLUS HD система за по-остра и ясна

картина •28.9 милиарда цвята за брилянтни цветове •активен контрол, светлинен сензор

•резолюция: 1366x768p •HD Ready •яркост: 500 CD/m2 •динамичен контраст: 50 000:1 •време на реакция: 8 ms •USB вход (MP3, JPEG) •3 HDMI входа с ‘Easylink” функция, VGA вход

LG 32LH4000 32”(81 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 х 1080•контраст: 50,000:1 • DVB-T/C тунер • 24p REAL CINEMA •време за реакция 3 ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими

(кино,игра,спорт) • SRS TRUSURROUND XT •входове: 3Х HDMI; USB 2.0 JPEG/MP3; 2X SCART; 1X RGB PC ВХОД; 1X PC AUDIO

SAMSUNG SM-P2770HD SM-P2470HD 27”/24 (69/61 см) FULL HD LCD телевизор /монитор • резолюция 1920 x 1080 • динамичен контраст 50 000:1• яркост 300 CD/M2 • ъгъл на виждане 170H / 160V • цифрови тунери: DVB-T, DVB-C• входове: HDMI, DVI, COMPONENT, VGA, SCART

SAMSUNG LE-46A55046” (117 см) FULL HD LCD/TFT телевизор• резолюция 1920X1080 • Movie Plus •време за реакция - 5ms• WISELINK (USB Вход; възпроизвеждане JPEG)• Wide Colour Enhancer 2 • 3 HDMI/PC вход • DNIE PLUS Технология за подобряване на картината• звукова система SRS TRUSURROUND XT • PIP (PC/HDMI)

SAMSUNG PS-50A656 50” (127 см.) FULL HD плазмен телевизор • резолюция 1920X1800 • контраст 30000 : 1 (динамичен 1000 000:1) • яркост 1500 : 1 •100Hz сканиране • PIP (Картина в картината в режим

PC/HDMI) • 4X HDMI ;PC IN ;S-VIDEO ; 2X SCART • SRS THRUSURROUND XT звукова система • въртящ стенд • меню и телетекст на български език

PANASONIC TH-46PY8P 46”(117 см) FULL HD плазмен телевизор • резолюция 1920 X 1080 •100 Hz цифрово сканиране •3 HDMI входа •G11 плазмен панел •4096 градации

на цветовете •телетекст и меню на български език

PANASONIC TX-L42S10E 42’’ (107 см) FULL HD LCD телевизор •FULL HD, резолюция 1920 X 1080 •50 000:1 динамичен

контраст •преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER (AVCHD/JPEG)

•V-AUDIO SURROUND •DVB-T тунер (DVB-T/DVB-T (H.264)/DVB-C), EPG

•3 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE Входове

PANASONIC TX-L19X10E19” (48 см) LCD телевизор• HD REDY • резолюция 1366x768• контраст – 4000:1• ъгъл на виждане H-170/W160• вграден DVB-T тунер• входове 1x HDMI, VGA, COMPONENT• 2 x 6 W звук• слот за SD CARD

LG M197WDP-PZ19”(48 см) TFT LCD телевизор / монитор• 16,7 мил. цвята• 1366 х 768 - PC резолюция• 1080i - видео резолюция• контраст - 20 000:1• ъгъл на виждане - 170”/ 160”• време за реакция - 5 ms

50 “

127 с

м

19 “

48 см


контраст: 1 000 000:1

FULL HD


контраст: 1 000 000:1

FULL HD

MEGA контраст

USB 2.0 (JPEG)

ХИТЦЕНА

FULL HD


FULL HD


FULL HD


BRAVIA ENGINE 2

FULL HD


HD READY


ХИТЦЕНА

FULL HD


SD-слот за карта

Pixel Pro


SRS WOW Sound Pixel PLUS HD

HD READY

USB 2.0, JPEG/MP3

USB 2.0 (JPEG) SD-слот за карта

HDMIHD READY

време за реакция 5 ms

1699.1699. 1499.1499.

1299.1299. 1349.1349. 699.699.

1199.1199.** 779.779. 979.979. 799.799.

719.719. 649.649. 369.369. 549.549.

499.499.699.699. 1179.1179.929.929.

ХИТЦЕНА

1099.1099.

759.759.



ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

Тел.: 02/9421 205�� * IT ��

�� * IT �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Разумно и практично решение.

NEO DVD-E70 DIVX DVD плеър с DIVX •DVD, DVD+R/RW, CD, CD-R/RW, HDCD, MP3,

PICTURE CD, DIVX 3.11/4.0/5.0/6.0, XVID, MPEG4 възпроизвеждане

•изходи VIDEO, SCART, AUDIO L/R, COAXIAL •USB вход •поддържани субтитри SUB, TXT,

SRT, SMI, PSB, SSA, ASS •възможност за промяна размера, цвета и

позицията на субтитрите

USB вход

SAMSUNG HT-Q9Система за домашно кино• възпроизвеждане на DVD,CD,MP3,WMA,JPEG,DI

VX,DVD-R/RW,CD-R/RW• DivX със субтитри на български• тунер с RDS с памет за 30 станции• мощност 5Х30W + 30W SUBWOOFER• Изходи :COMPONENT,SCART,COMPOSITE

SAMSUNG HT-X250Система за домашно кино• мощност 600W • USB вход (аудио/видео)• HDMI OUT цифров интерфейс• формати на възпроизвеждане:DVD AUDIO/VIDEO ;

VCD;SVCD;MP3; JPEG;DIVX • DOLBY DIGITAL;DTS;DPL II декодери • дигитален тунер с памен за 30 /15 FM;15 AM/ станции • WIRELESS READY

• възможност за различно позициониране на плейъра

SAMSUNG ES-17Дигитален фотоапарат•12 мегапиксела •3X оптично приближение•5X цифрово приближение•9MB вградена памет •SD слот за карта•2.5” (6.5 cm.) TFT LCD дисплей•функция FACE DETECTION•режим BEAUTY SHOT • дигитална стабилизация на картината

SONY DSC-W180 Дигитален фотоапарат •10,1 мегапиксела (1/2,3CCD) •3 X оптично приближение •5 см макро режим •2,7” (6.86 cm.) TFT LCD дисплей •12 МВ вградена памет •слот за Memory Stick Pro™ •Li-Ion батерия + зарядно устройство

+4 GB MS

SONY DCR-SX30SДигитална видеокамера•формат MPEG2 / JPEG•вградена памет 4GB•0.8 мегапиксела (1/8” CCD)•2.7” (7 см.) широкоекранен TFT LCD дисплей•60X оптично приближение•обектив CARL ZEISS VARIO - TESSAR•цвят - сребрист •слот за карта MEMORY

STICK PRO DUO •TOUCH PANEL•Li-Ion батерия + зарядно устройство

CANON IXUS 95 IS Дигитален фотоапарат• 10 мегапиксела (1/2,3” CCD) • 3 X оптично приближение• 4 X цифрово приближение • 3 см макро режим • оптичен стабилизатор • видеоклип със звук (640 x 480; 30FPS) • 2.5” ( 6,35 CM) TFT LCD дисплей• слот за SD/ SDHC/ MMC/MMC PLUS/

HCMMC PLUS• Li-Ion батерия + зарядно устройство

SAMSUNG DVD-P191DVD плейър• възпройзвеждане на: DivX, MP3,

WMA, JPEG, MPEG4, DivX• прогресивно сканиране• 10bit video DAC

PANASONIC DMC-FX35EДигитален фотоапарат• 10.1 мегапиксела• 4X оптичен ЗУМ /25 см широкоъгълен обектив/• оптична стабилизация - MEGA О.I.S• обектив LEICA DC• макро режим - 5 см• видеоклип със звук /1280Х720 HD 30 FPS/• 2.5 TFT LCD монитор • 50 MB вградена памет• слот за SD/SDHC карти• Li-Ion батерия + зарядно устройство

SAMSUNG WB-5000Дигитален фотоапарат•12,5 мегапиксела (1/2,33 CCD)•Обектив Schneider-Kreuznach f = 4.6 ~ 110.4mm

(35mm film equivalent : 26~624mm)•24X оптично приближение•Двойна стабилизация на картината (оптична

и дигитална) •3.0” (7.62cm) 230K TFT LCD•Визьор EVF 0.24” colour TFT LCD (230,000 dot)•HD видео със звук - H.264, 720(30fps)•ISO до 6400 (3М) •Пълни ръчни настройки•Вградена памет 20 MB •RAW формат

PANASONIC SDR-S7EPДигитална видеокамера• формат MPEG 2 • 800 000 пиксела (1/6’’ CCD) • 10 Х оптично приближение• 700 Х дигитално приближение• 2,7” (7 см.) TFT LCD дисплей • слот за SD/SDHC карта• ултра компактна 41 Х 59 Х 102mm• Li-Ion+зарядно устройство

599.599. 329.329.

OLYMPUS X-925Дигитален фотоапарат•метален корпус•4x оптично увеличение (широкоъгълен

обектив 26,3-105 mm)•резолюция 12.0 МР•голям 6.9 cm LCD дисплей•Li-Ion батерия и зарядно в комплекта•гаранция 30 месеца(след регистрация на

www.myolympus.bg

MPMAN CSU-52Радио със CD и USB вход• възпроизвеждане на CD, CD-R/

-RW, MP3• USB вход • аналогов радиотунер с

дигитален дисплей

NEO MP-01F/MP-02F MSONICМp3 Плейър /WMA/WMV/ASF/WAV• 1GB/2GB вградена памет • FM тунеp• цветен дисплей • JPEG възпроизвеждане• вградена батерия • диктофон • USB 2.0

JVC KD-R33Авторадио CD/MP3 плейър•мощност 4X50W MOSFET•6 запаметени настройки на ЕQ•цифров тунер с RDS за 18 станции•дисплей с 30 000 цвята•бутони с 29 запаметени цвята• AUX вход

HP PHOTOSMART A526Фотопринтер• разделителна способност: до 4800 X 1200 Dpi • четец за SD, xD,COMPACT FLASH и MEMORY

STICK карти• максимален размер на снимките 10х16 см • начини на принтиране: • директно през четеца за карти• директно от камерата: използва PICTBRIDGE • директно от компютъра: изисква стандартен

USB кабел

+фотохартия

Q5441A - 100 листа

ХИТЦЕНА

449.449.

399.399. 239.239. 219.219. 159.159.

159.159.

299.299.

399. 159.69.

34.90

USB вход

59.59. 49.49. 99.99.

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

10 Х оптично приближение

+подарък

калъф

ХИТЦЕНА

обектив LEICA DC

+2 GB MS

39.39.

HD video

НОВмодел

Тел.: 02/9421 205�� * IT �� Разумно и практично решение.

�� * IT �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

10 “

25.4

см

MSI U100-1061EUПреносим компютър• DISPLAY 10” (25.4 CM) 1024x600 LED WSVGA • CPU INTEL ATOM N280 1.6GHz • RAM 1GB DDR II • HDD 160 GB • VIDEO INTEL GMA 950 • WLAN 802.11 B/G/N• 1.3 MPXL WEBCAM, CARDREADER• 3xUSB, 1xVGA, 1xLAN • 6 клетъчна батерия • WINDOWS XP HOME• тегло 1.2 кг• международна гаранция

MSI CR610X-005EUПреносим компютър• DISPLAY 16” (40 CM ) HD 1366x768 GLARE • CPU INTEL AMD SEMPRON M100 2.00GHz • RAM 3 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI • VIDEO ATI RADEON HD4200 • WLAN 802.11 B/G/N• 3xUSB, HDMI, CARDREADER 4IN1• 1.3MPXL WEBCAM • ТЕГЛО 2.5 KG• 6 клетъчна батерия

FUJITSU SIEMENS AMILO LI3710Преносим компютър•CPU PENTIUM DUAL CORE T4300 2.10GHZ•DISPLAY 16” (40.6 CM.) HD BRILLIANT VIEW•RAM 4GB DDR II •HDD 500 GB SATA•VIDEO GMA X4500M •DVD RW DUAL LAYER•WLAN 802.11 B/G •MULTI-CARD READER,

AMILOCAM •6 CELL BATTERY, 7.1 AUDIO S/PIDF•ТЕГЛО 2.9 КГ•2Г. МЕЖДУНАРОДНА ГАРАНЦИЯ

TOSHIBA SATELLITE L500-1EVПреносим компютър• DISPLAY 15.6” (39 CM ) HD 1366x768 TRUBRITE• CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4400 2.2GHz• RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI DL • VIDEO Intel GMA

4500M • WIRELESS 802.11B/G, BLUETOOTH• LAN 10/100 • WEBCAM, CARDREADER 5IN1• 2xUSB,HDMI OUT, E-SATA• ТЕГЛО 2.72 КГ

DELL VOSTRO 1015Преносим компютър• DISPLAY 15.6” (39 CM ) WXGA 1366x768 WLED• CPU INTEL CORE 2 DUO T6670 2.20GHz• RAM 4 GB DDR2 • HDD 500 GB • VIDEO INTEL GMA X4500 • DVD RW DUAL LAYER• WLAN 802.11 B/G, BLUETOOTH• 2MPxl WEBCAM, CARDREADER• 4XUSB, VGA • 6 клетъчна батерия• тегло 2.16 kg

ACER ASPIRE AS5738Z-432G32MNПреносим компютър• DISPLAY 15.6” (40 СМ) WXGA 1366x768

CRYSTALBRITE• CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4300 2.10GHz• RAM 2 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 5400 RPM• DVD RW SUPER MULTI • VIDEO INTEL GMA 4500MHD • WIRELESS 802.11B/G/N• WEBCAM, CARDREADER • 4xUSB,VGA, HDMI • тегло 2.80 кг• 6 клетъчна батерия • международна гаранция

HP COMPAQ 615 VC284EAПреносим компютър• DISPLAY 15.6” (39.6 CM) HD 1366x768 BRIGHTVIEW• CPU AMD ATHLON X2 DUAL CORE QL-66 2.20GHz • RAM 2 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 7200 RPM • DVD RW SUPERMULTI DUAL LAYER, LIGHTSCRIBE

• VIDEO ATI RADEON HD 3200 • WLAN 802.11 B/G, BLUETOOTH • LAN 10/100 • 2.0 MPxl WEBCAM, CARDREADER, 3xUSB • 6 клетъчна батерия

• WINDOWS 7 HOME PREMIUM 32BIT • тегло 2.6 kg • 1 г. международна гаранция

MSI WIND TOP AE2220M-EE WHITEКомпютърна система• сензорен дисплей• DISPLAY 21.5” (54.6 CM) 1920x1080 WUXGA FULL HD• CPU INTEL CORE 2 DUO T6600 2.20GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 640 GB • VIDEO NVIDIA GF 9300 256MB• DVD RW SUPER MULTI • WLAN 802.11 B/G/N• 6xUSB, HDMI, VGA • 1.3 MPXL WEBCAM,

CARDREADER 4IN1 • WINDOWS 7 HOME PREMIUM• MSI WLESS KBD, REMOTE CONTROLER• тегло 8.4 кг

TRUST PW-1250P NB Универсален адаптер залаптоп•мощност 70W•селектор за изходящо напрежение

15/16/18/19/20/22/24 V•4 накрайника за включване в

електрическата мрежа

LG HXD5U25GLS 250/320/500Външен харддиск 2.5”• капацитет 250/320/500 GB, 5400 RPM• SATA технология• интерфейс: Hi-SPEED USB 2.0 • трансфер 480Mbps• съвместим с WINDOWS98/ME/2000/XP/

VISTA, MAC OS

LOGITECH C120 WEBCAM CMOS PC камера• лесно инсталиране - Plug-and-play• резолюция при видео 640 x 480 pixels• резолюция при снимки 1.3

megapixels • Hi-Speed USB 2.0 certified

LOGITECH M115 NB MOUSE Оптична мишка• USB интерфейс• лесно инсталиране -

Plug-and-play • компактен размер

BELKIN B5DQT060 WIRELESS NБезжичен рутер + USB адаптер• стандарт 802.11N • до 9 пъти по-бърза и

до 3 пъти с по-широк обхват в сравнение с G технологията • съвместим с 802.11 B/G

• вграден 4-портов мрежови комутатор• WPA, WPA2, WEP и филтриране по MAC• SPI FIREWALL /защитна стена/

ACER FERRARI ONEПреносим компютър • DISPLAY 11.6” (29.5 CM) WXGAG 1366x768 NLED• CPU AMD ATHLON 64X2 DUAL CORE L310 1.20GHz• RAM 3 GB DDR2 • HDD 250 GB SATA 5400 RPM • VIDEO ATI RADEON HD 3200 256MB• WLAN 802.11 G, BLUETOOTH • WEBCAM, CARDREADER• 6 клетъчна батерия • WINDOWS 7 • тегло 1.5 kg• до 5 часа работа на батерията

1199.1199.

HP PAVILION DV6-2010EQПреносим компютър• DISPLAY 15.6” (40 CM) WXGA 1366x768 HD BV• CPU AMD ATHLON II DUAL CORE M300 2.0GHz• RAM 4GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 7200 RPM • DVD RW SUPERMULTI DL LIGHTSCRIBE• VIDEO ATI RADEON HD 4530 512MB• HP PAVILION WEBCAM, CARDREADER• 4XUSB 2.0, E-SATA, HDMI OUT. VGA • HP MOBILE REMOTE CONTROL• WINDOWS 7 PREMIUM • 6 клетъчна батерия• тегло 2.8 кг • международна гаранция

ASUS U50VG-XX039D/XX129DПреносим компютър• 15.6” (40 cm.) HD 1366x768 COLOR SHINE• CPU INTEL CORE 2 DUO T6500 2.10GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 5400 RPM• VIDEO NVIDIA GEFORCE G105M 512MB• DVD RW DUAL LAYER • WLAN 802.11 B/G/N,

BLUETOOTH • LAN 10/100/1000 • 1.3 MPXL WEBCAM, CARDREADER • 3xUSB, VGA, E-SATA, HDMI OUT • 6 клетъчна батерия • чанта, мишка • тегло 2.8 кг

1399.1399.

1079.1079.

159.159. 69.69. 19.19. 99.99. 25.25.

1379.1379.

+чанта и мишка

999.999. 899.899. 899.899.

+мишка

+колони

849.849. 769.769. 549.549. 1499.1499.

+колони

125.125.109.109.

+мишка

сензорен дисплей

6 клетъчна батерия

PHILIPS SPA-4310

PHILIPS SBP-1100

LOGITECH LS1

Тел.: 02/9421 205�� * IT �� Разумно и практично решение.

�� * IT �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

CANON PIXMA MP190Мултифункционално устройство• Печат, копиране и сканиране • Разделителна способност 4800 x 1200 dpi, 2pl

размер на капката • Печат на снимк без бели полета с формат 10

x 15 см и качество на фотолаборатория за приблиз. 70 секунди •Система ChromaLife100

• Скенер 600 dpi •Софтуер Easy-PhotoPrint EX с Auto Image Fix • Бърз старт

SAMSUNG SM-2243SN21.5” (55 см) WIDE TFTмонитор •време за реакция: 5ms • видео сигнал: analog RGB • резолюция: 1920*1080 •яркост: 300 cd/m2 •контраст: DC 15000:1

SAMSUNG PWC-3800 Web камера •цветен cmos сензор VGA(640х480) 300k •лесна инсталация -plug&play •вграден микрофон •USB 1.1 •автоматичен баланс на белия цвят

CANON PIXMA MX-320Мултифункционално устройство•принтер:4800Х1200 DPI, 22СТР.в мин.черно, •17 стр.цветно, без поле 46 сек..•скенер:1200Х2400 DPI оптична, 19200 DPI цифрова•копир: 22 стр.в мин.черно, 17 стр.в мин.цветно•факс:33.6 KBPS, 3сек./стр.черно, 1мин./стр.цветно•интерфейс USB 2.0 HI-SPEED, PHOTO снимки, PICTBRIDGE

ФАКС

SONY PS3 120GB CONSOLEИгрова конзола•Slim дизайн •процесор - GPU-RLX •звук - DOLBY 5.1 CH, DTS, LPCM•възпроизвеждане на BD / DVD / CD •памет 256 MB XDR MAIN RAM

/ 256 MB GDDR3 VRAM •твърд диск - 2.5 ‘’ SERIAL ATA 120 GB •интерфейс - USB 2.0 (x2) / MEMORY STICK / SD •връзки - ETHERNET, WIRELESS 802.11, BLUETOOTH 2.0 •SEXAXIS

WIRELESS CONTROLER •SCREEN SIZE 480i, 480p, 720p, 1080i, 1080p•HDMI OUT / AV MULTI OUT / DIGITAL OPTICAL

NINTENDO DSI HW BLACK Преносима игрова конзола • 2 екрана 260 000 цвята • 2 вградени камери • слот за SD карта • уникален екран реагиращ на докосване • гласово разпознаване • Li-Ion батерия позволяваща до 14 часа игра • PICTO-CHAT функция • безжична връзка WI-FI

SONY PSP CONSOLE Мобилна игрова конзола•широекранен tft дисплей/480х272пиксела/•възможност за възпроизвеждане на Мр3•поддръжка на безжична игра през 802.11В•стереоговорители •USB 2.0 IRDA IEE 802.11 B /WI-FI/•работа със SONY-UMD •зарядно и батерия в комплекта

+Игра за PS3•Little BIG Planet

+Игри за PSP•God of War•Secret Agent Clank

NEO 2543 STREAMER• CPU AMD ATHLON II X2 215

2x2.7GHz 1MB CACHE • RAM 3GB DDR2• HDD 500 GB SAMSUNG SATA II • VGA ATI HD 4350 512 MB DVI FULL

HD 1080p• DVD RW DUAL LAYER • NVIDIA 6150 S.AM2 DUAL DDR2• CASE ATX 6330 400W • 6 CHANNEL HD AUDIO• LAN ON BOARD 10/100• MOUSE OPTICAL, KEYOARD PS2

NEO CH-300T Конвектор •мощност 2000 W

•вентилатор

NEO FH-2502Вентилаторна печка•керамичен нагревател•мощност 1500 W •2 степени на

мощност •функция вентилатор•терморегулатор

ROWENTA SO-2030Вентилаторна печка•Механичен терморегулатор•Защита срещу прегряване•Функция “Студен въздух”•Функция “Безшумен режим”•Мощност 1200/2400 W

MIDEA NY6BF-11Маслен радиатор•вентилатор•мощност 2300 W•черен цвят •таймер

35,35,0000

5 години гаранция5 години гаранция

на компресорана компресора

3.30/4.253.30/4.25KWKW

2.60/3.52.60/3.5KWKW

Oдобрен по програмата за кредитиране на

енергийна ефективност.


1+1

15,15,0000 15,15,0000 15,15,0000 15,15,0000 15,15,0000

19,19,0000 19,19,0000 19,19,0000 19,19,0000 19,19,0000 19,19,0000 33,33,0000 33,33,0000 33,33,0000

35,35,0000 35,35,0000

1149.1149.949.949.

899.899.189.189.


1+3

389.389.599.599. 339.339.

49.49. 55.55. 69.69.9090

CANON PG-512BK CANON CL-51334.34. 42.42.

PANASONIC CS/CU-RE9/12JKE/XКлиматична инверторна система•супер анти-алергенен филтър •тих режим/мощен режим•режим “меко изсушаване “ •топъл старт •самодиагностика•енергиен клас на ефективност “AA” •отдавана мощностохлаждане - 2.60KW/ 3.5KW •отопление - 3.30KW/ 4.25KW•консумирана мощност •охлаждане - 0.73KW/ 1.01KW •отопление -0.82KW/ 1.2KW

Тел.: 02/9421 205 Разумно и практично решение.

Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212�� * ��

�� * ��

MIDEA WQP8-9205 SILVER*MIDEA WQP8-9205Съдомиялна машина

• 8 комплекта • 7 програми • 4 температури • отложен старт • електронен

програматор • индикатори-сол

/ гланц •размер В/Ш/Д-

85/45/60

LG GC-151SAХладилник с вътрешна камера •енергиен клас А •регулация на температуратана хладилната част •общ обем 124 л •разход 0.50 KW / 24 H •Размери 85/49/55

ZEROWATT ZDA-205Хладилник с горна камера

DAEWOO REF RF-420NT/420NWХладилник с фризер•обем-332 л

SAMSUNG RL-34SGPSХладилник с фризер•общ обем - 286 л

ELECTROLUX ERB-40405X Хладилник с фризер •енергиен клас А+

•автоматично размразяване

•цвят “INOX” •диспенсер за вода

и поставка за бутилки

•общ обем- 377 л. •хладилна част- 285 л. •фризерна част- 92 л. •размери Ш/В/Д:

201/59,5/63,2см

ZANUSSI ZRB-629WХладилник с фризер • общ обем 269 л

NEO BCG-260 SILVER BCG-260 REFRIGERATOR Хладилник с горна камера•общ обем- 212 л.

NEO DS-622Стъклокермичен плот•2 котлона •2 HIGH LIGHT•сензорен контрол•заключване от деца•размери-В/Ш/Д 4/27.5/49 см

ZANUSSI ZOB-471XМултифункционална фурна завграждане•самостоятелно управление•електронен таймер•вентилаторна фурна•8 функции на фурната•отделен терморегулатор

ELECTROLUX EOB-31004XМултифункционална фурна за вграждане •мощност - 1.87квтч •капацитет - 54л •енергиен клас А •ел. грил •брой програми 5

Енергиен клас

ELECTROLUXEFT-635XAбсорбатор•1мотор 140W •3 степени

•осветление 40W•капацитет 300 куб.м/час•размер В/Ш/Д 12/60/50 см

NEO NOB-6 CHМултифункционална фурна за вграждане •7 функции на фурната •вентилаторна фурна•енергиен клас “А” •електрически грил •механичен таймер/напомняне ,изключване/ •цвят INOX •размери В/Ш/Д:59.5 / 56/ 58 см

NEO DW-BI10Съдомиялна за вграждане•12 комплекта •4 програми•3 температури•енергиен клас А

• обем свежипродукти - 208 л.

• обем замразени продукти - 61 л.

• автоматично размразяване

• поставка за бутилки• капацитет на

замразяване 4 кг/ 24 часа

• климатичен класSN / ST +10 до - 38 гр.

• размери В/Ш/Д - 154/59,5/63 см.

•хладилначаст - 201 л.

•фризерначаст - 85 л.

•енергиен клас А•”NO FROST”

система•консумация

- 0,945 KW/ 24 H•цвят - SILVER•размери В/Ш/Д

- 178 / 60 / 69 см.

•хладилна част-242 л.

•фрзерна част -90 л.

•енергиен клас А•FRESH ZONE•”NO FROST”

система•1 компресор•размери-В/Ш/Д-

190/60/63 см.

•обем на хладилната част- 171 л.

•обем на фризерната част- 41 л.

•автоматично размразяване

•енергиен клас “А”•отделение

за плодове и зеленчуци

•размери В/ Ш/ Д - 144/ 50/ 57 см.

•енергиен клас А •общ обем -251

литра•хладилна част-115

литра •камера-40 литра•отделение за

зеленчуци•размери В / Ш / Д :

120.5/ 49/56 см.

ELECTROLUX EHC-30200XКерамичен плот за вграждане•два котлона•механично управление•цвят INOX•размер В/Ш/Д - 4/29,5/51 см

ZANUSSI ZKT-663LXПлот за вграждане• 4 HIGH LIGHT зони за готвене• 2 разширяеми зони • таймер• сензорно управление • функция “заключване”

NEO NTH-430IXАбсорбатор завграждане• телескопичен тип• 2 мотора• метален филтър• мощност 460 куб.м / час

119.119.

89.89. 399.399.НОВмодел


1+1


1+1

599.599.

759.759.


1+1

499.499.



839.839.Енергиен

клас






359.359.

599.599.649.649. 639.639. 499.499.

339.339.369.369. 333.333. 259.259. 379.379.3

годинигаранция


+препарат за почистване


Тел.: 02/9421 205

Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Разумно и практично решение.�� * ��

�� * ��

ZANUSSI ZKG-2125 Пералня със сушилня •1200 оборота •капацитет: 6,0 kg (сушене

- 3 kg) •електронен контрол с дисплей

DAEWOO DWD-F1021SАвтоматична пералня•капацитет 7 кг. •LED дисплей •1000 оборота•клас “АА” •антибактериална NANO SILVER

технология •отложен старт •еко програма•ръчно пране •защита от деца•размери В/Ш/Д -85/60/60 см.

ELECTROLUX EWF-8040W Автоматична пералня •800 оборота •електронно управление •клас “АА” •капацитет 5 кг.

•автоматично дозиране

•регулиране на оборотите

•размери: В/ Ш/ Д- 85/ 60/ 60

NEO WM-A545Пералня 500 оборота•голям люк 44см •клас “А” •електронен

терморегулатор •автоматично дозиране на водата •програма “бързо изпиране”

PHILIPS HP-4668Преса за коса•мощност 210W•автоматично

изключване след 1 час•керамично покритие•загрява до 210 C

PHILIPS HP-6508Епилатор• 21 ротационни диска• 2 скорости• миеща се епилираща

глава• мрежово захранване• приставка за

двустранен масаж• приставка за деликатни

зони

PHILIPS HQ-6900Самобръсначка• работа на ток• система LIFT and CUT за

по гладко бръснене• три подвижни глави

PHILIPS QC-5000Машинка за подстригване•8 настройки за дължина (1-21 mm)•1 водещ гребен•смазване не е необходимо•мрежово захранване

NEO BM-201Машина за приготвянена хляб•избор на 3 размерa на хляба•12 автомачни програми,

включително кекс •програмируем таймер до

16 часа

TEFAL FV-2215Ютия•мощност 1700 W•незалепващо покритие•антиваровикова игла•регулатор на парата•автоматична пара 0-20 гр

NESCAFE DOLCE GUSTOКафе-системаNESCAFE®Dolce Gusto®•15 bar налягане•Воден резервоар с

вместимост 1.5l•Thermoblock

система- оптимална температура от първата чаша

•Автоматично изключване след 20мин. в покой

•Приготвяне на топли и студени напитки

•Мощност 1500W

NEO E-144TRГотварска печка•4 електрически котлона •1 бързонагряващ котлон•4 функции на фурната •максимална температура

на фурната – 280C •1 тава; скара•размери-В/Ш/Д: 85/50/60 см

WHIRLPOOL AWO/D-63205Пералня 6-то чувство •1000 оборота •капацитет 6кг •енергиен клас АА+ •плавно

регулиране на оборотите•електронен контрол •отложен

старт •кратка програма •бутон за лесно гладене

DAEWOO RCC-800Прахосмукачка

6години

гаранция

BRAUN ES-3 SATIN HAIRПреса за коса • мощност-170W• йонизатор• керамично покритие• ел.дисплей

NEO NTH-430Абсорбатор завграждане• телескопичен тип• 2 мотора• метален филтър• мощност

460 куб.м / час

SAMSUNG SC-432SПрахосмукачка•мощност 1600 W•контейнер за отпадъци•метални телескопични тръби •2 допълнителни накрайника•четка за паркет •микрофилтър

•ефективност на изпиране - клас А •регулиране оборотите при центрофугиране •икономична програма

•сушене на принципа на конденза

•размери (вхшхд): 85х60х60 см

•бутон “без центрофуга”

•защита от препълване

•за 5кг пране

MOULINEX OW-2000 Машина за приготвянена хляб •12 програми за приготвяне на

различни видове хляб•3 степени на изпичане •3 настройки за грамажа•Електронно програмиране•Отложен старт •Мощност 610 W

DAEWOO KOR-6L15Mикровълнова фурна• обем 20 литра • мощност 700W• функция - размразяване • 35 минутен таймер• механично управление

5години

гаранция


1+1


1+1

INDESIT IWC-6105 SАвтоматична пералня

599.599.4040

SAMSUNG GW-73E-WBMикровълнова фурна с грил• обем 20 литра • мощност 750 W • кварцов грил - 950 W• сензорно управление • електронен дисплей• автоматична програма за размразяване и готвене• TDS - система

666.666.

• 1000 об/мин• енергиен клас “АА”• капацитет 6 кг.• отложен старт• регулиране на оборотите• регулиране на центрофугата• кратка програма (15 мин)• цвят инокс• размери В/Ш/Д - 85/60/54 см

+подарък

ARIEL

+подарък

ARIEL

+подарък

ARIEL+

подарък ARIEL

Енергиен клас Енергиен

клас




+подарък

ARIEL


+подарък

ARIEL


1+1

499.499.599.599.

719.719.479.479.299.299.

109.109. 155.155. 89.89. 59.59.

299.299.

79.79.

129.129.

269.269.

79.79.79.79.79.79.99.99.

ПРИМЕРПРИМЕР

дизайн с цветя

10% отстъпка за всички перални !

В периода 15.01 - 15.02.2010 г.

10% отстъпка за всички перални !

В периода 15.01 - 15.02.2010 г.


+подарък WELLA

FLEX

+ пяна и лак за коса

*Промоцията не важи за перални със сушилни.

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

åÄÉ

Äáàç

à Ñé

åé

åÄÉ

Äáàç

à íÖ

ïçéå

ÄêäÖ

í

гр.Велико Търново, ул. Магистрална 40, 062/670 425гр.Габрово, ул Любен Каравелов 33, 066/860 313гр.Плевен, МОЛ пл. Свобода 25, 064/820122 гр.Самоков, ул. Софийско шосеЗ0А, 0722/60 578гр.Свищов, ул.Петър Ангелов 28, 063/164 003гр.Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554гр.Асеновград, бул. България 68, 0331/62 785гр.Горна Оряховица, ул.Янко Боянов 12, 0618/20910гр.Дупница, ул.Николаевска 59, 0701/41 936гр.Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228гр.Харманли, кв. Дружба бл. 4, 037/382 089гр.Пловдив, бул.Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873гр.Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845гр.Гълъбово, бул. Република 2, 0418/63 336

гр.Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност, 0335/980 88гр.Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11, 0379/63 003гр.Силистра, ул. Драгоман 13, 086/821 658гр.Смолян, ул. Бузлуджа 3, 0301/813 37гр.Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80, 0431/70130гр.Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510гр.Пещера, пл. България 1,0350/62 724гр.Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186гр.Благоевград, бул. Св. Д.Солунски 21, 073/834 251гр.Бургас 056/581807 Янко Комитов 8Агр.Варна, бул. Република 60, 052/599 501гр.Монтана, бул. “Зти март” 139, 096/301 347гр.Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов, 034/442 506

гр.Плевен, ул. Сан Стефано 80, 064/800 850гр.Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47, 032/682 056гр.Русе, бул. Липник, 082/871 761гр.Русе, бул. Христо Ботев 38, 082/860876гр.Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555гр.София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3, 02/975 50 37гр.София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58гр.София, кв. Банишора,ул. Скопие 1, 02/891 35 90гр.Хасково, бул. Съединение 44, 038/662 319гр.Шумен, бул. Симеон Велики 28, 054/882 327гр.Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30, 046/660119

София, бул. Цариградско шосе 92, тел.: 02/970 48 88София, бул. Европа 189, тел.: 02/925 00 26София, ЦУМ партер, вход от ул. Триадица, тел.: 02/92 60 372София, жк. Дружба – магазин Европа, тел.: 02/97 91 334София, MALL CITY CENTRE SOFIA, срещу х-л Хемус, тел.: 02/964 24 90София, MALL OF SOFIA, бул. Ал. Стамболийски 101, тел.: 02/920 95 80София, SKY CITY, ул. Коста Лулчев 52, тел.: 02/ 971 87 85София, Складова база Илиянци, бул Рожен 31, тел.: 02/810 43 10София, бул. Владимир Вазов, тел.: 02/80 62 810Варна, ул. Цар Освободител, тел.: 052/57 41 99Варна, бул. Княз Борис I, Пикадили парк, тел.: 052/300 791Димитровград, ул. Лайпциг 2, тел.: 0391/68 0 50Добрич, Околовръстен път, ж.к Дружба 4, магазин 1 и 2, тел.: 058/690 585Плевен, бул. Европа 6, тел.: 064/892 360, 892 370Пловдив, бул. България 4-ти километър, тел.: 032/90 50 60

Пловдив 2, до магазин МЕТРО, тел.: 032/65 45 60Пловдив 3, бул. Менделеев 2Б, тел.: 032/ 278 210Пловдив 4, ул. Перущица 8, тел.: 032/ 273 580гр.Пловдив 5, Цариградско шосе 2-6, 032 270 344Бургас, ул. Транспортна, тел.: 056/ 861 068Слънчев бряг, търговски център Royal Beach, тел: 0554/25 190Ботевград 072 369266, бул. Цар Освободител 24А Банско 0749 87788 , 0749 87799 Явор 64Стара Загора, кв. Железник, тел.: 042/27 70 12Велико Търново, ул. Магистрална 17, тел.: 062/614 242Видин, местност Майски Лес, тел.: 094/691 410Враца, ул. Васил Кънчов, Източна промишлена зона, тел.: 092/669 010Благоевград, бул. Яне Сандански, тел.: 073/829 444Габрово, кв. Войново, на входа от София, тел. 066/80 31 32Хасково, бул. Съединение 77, тел.: 038/609 000

SAMSUNG RZ-80EEISФризер•обем 277 литра •енергиен клас “А+” •дигитален дисплей•отделение за бързо замрaзяване •антибактериално SILVER

NANO покритие •аларма за отворена врата •EASY HANDLE – дръжки за по-лесно отваряне на вратата •възможност за обръщане посоката на отваряне на

вратата •отваряне на вратата до ъгъл 130 градуса•размери В/Ш/Д 180/59,5/68,9 см •цвят “INOX”

SAMSUNG RR-82WEISХладилник •обем 348 литра •енергиен клас “А+” •отделение с регулация

на влажността •дигитален дисплей (СИН LED) •диспенсър за охладени напитки •антибактериално SILVER

NANO покритие •аларма за отворена врата •EASY HANDLE – дръжки за по-лесно отваряне на вратата •възможност за обръщане посоката на отваряне на вратата

•отваряне на вратата до ъгъл 130 градуса•размери В/Ш/Д 180/59,5/68,9 см •цвят “INOX”

Включен монтажен

комплект за свързване

на хладилника с фризера

SAMSUNG WF-9622SQR Автоматична пералня•1200 оборота/мин. •капацитет 6,2 кг•SILVER NANO стерилизация •JOG DIAL управление•керамичен нагревател •”диамантен” барабан

(предпазва дрехите от повреда) •защита от токов удар и изтичане •енергиен клас А +

•два електронни дисплея •цвят “SILVER”•размери В/Ш/Д: 85/60/55 см

Най-новата серия хладилници на Samsung „Близнаци” съчетава изключителен стилен дизайн и интелигентна технология. „Близанците” представляват два индивидуални продукта (хладилник и фризер), които в комбинация дават удобството на SBS хладилник, но могат да се разположат и поотделно. По-големият вътрешен обем в стандартни размери (хладилник - 348 л, фризер - 277 л) и опцията за обръщане на посоката на отваряне на вратите, ви дава максимална възможност да усвоите пространството и да изразите себе си в кухнята. Power Cool в хладилника и Power Freeze във фризера са революционни технологии, които осигуряват по-бързо от всякога охлаждане на въздуха. „Близанците” са част от колекцията на Samsung – Eco life с енергиен клас А+. Хладилникът още разполага с диспенсър за студена вода, външен LED дисплей и отделение с контрол на влажността на въздуха за съхраняване на продуктите ви максимално дълго.

По-добрият живот започва тук.

Сандански, на разклона за село Дамяница, тел.: 0746/34 600Силистра, ул. Тутракан 27, тел.: 086/ 878 800Севлиево, ул. Стефан Пешев 90АШумен, ул. Симеон Велики 34 - магазин BILLA, тел.: 054/850 810Сливен, ул. Бр. Миладинови 25 - магазин BILLA, тел.: 044/610 777Русе, бул. Липник 113А, тел.: 082/81 56 60Пазарджик, ул. Любен Боянов 1-магазин BILLA, тел.: 034/405 840Пазарджик 2, ул. Пловдивско шосе 115Кърджали, бул. България 115, тел.: 0361/21 160Монтана, местност Лъката, тел.: 096/39 05 10Ловеч, ул. Търговска 45, Ловеч Сити Център, ет. 2, тел.: 068/68 98 10Ямбол, ул. Арда 7, тел.: 046/68 218Разград, бул. България 36, тел. 084/633190

SAMSUNG C-21RJANПлот за вграждане • самостоятелно управление• 2 котлона • сензорен контрол • индикатори за остатъчна топлина • заключване за деца • изключващ таймер• размери В/Ш/Д : 5 / 29 / 51


1+1

SAMSUNG HDC-6145BXАбсорбатор•широчина 60 см •един мотор•капацитет 450 кубм./час•осветление 2х40W•3 скорости •метални филтри

179.179.

2099.2099. 599.599.

подарък - Стъклен съд за готвене

777.777.

SAMSUNG BF-1N4T014Многофункционална фурна за вграждане•Равномерно печене с помощта на функцията „Airvection” (конвектор с два

вентилатора, два грила + долен нагревател) •Обем 65 литра •Енергиен клас А •Избиране на програма чрез изскачащ

бутон •Защита от деца •Часовник, таймер •Контрол на температурата •6 функции на фурната •LED дисплей (оранжев)

+подарък

ARIEL





НОВмодел

НОВмодел

НОВмодел

НОВмодел


1+1

ВН

ИМ

АН

ИЕ!

!! О

рган

изир

анит

е от

Тех

ном

арке

т п

ром

оции

се

обяв

яват

сам

о на

сай

тa

на ф

ирм

ата

ww

w.te

chno

mar

ket.b

g ил

и на

изд

аван

ите

от т

ърго

веца

бро

шур

и. Т

ехно

мар

кет

не

пров

ежда

про

моц

ии о

бявя

вани

по

тел

ефон

а. В

секи

кой

то

Ви

се о

баж

да в

таз

и вр

ъзка

и и

ска

личн

ите

Ви

данн

и це

ли д

а зл

оупо

тре

би с

тях

.

на на кабинета „Станишев“. За-ради компрометирани процеду-ри на обществени поръчки по времето на предишните мини-стри Румен Петков и Михаил Миков (виж допълнителния текст) през есента на минала-та година МВР призна, че не е готово да се справи.

„В момента съм сложен на пачи яйца по проблема с нови-те документи за самоличност с биометрични данни. Сега сме в криза, която ще се усети нае-сен“, предупреди при встъпва-нето си новият вътрешен ми-нистър Цветан Цветанов. От ду-мите му се разбра, че МВР няма готовност да издава и от стария тип документи, тъй като мате-риалите за производството им са разчетени само до ноември.

За да не създадат проблем на близо 300 000 българи, чий-то срок на валидност на доку-ментите изтича, управляващи-те прокараха спешна поправка на закона. Тя удължава с шест месеца валидността на стари-те документи. Това спечели из-вестно време на МВР, но пре-дизвика главоболия на хората, които имат пътуване в чужби-на. Те имаха два варианта. Или да отложат пътуването си, или да си извадят нов паспорт от до-сегашния вид, който след това



лите, които ще поддържат сис-темите (системни администра-тори, програмисти, инжене-ри, оператори на биометрични данни), Венцислав Ангелов за-яви: „Ние работим по този про-блем от лятото. Единствени-ят проблем, който ни спъва, че ние не успяхме навреме пора-ди закъснение с два-три месе-ца на търговете за строител-ство да доставим условия и по-мещения, където фирмата да монтира своите изчислителни мощности. Знаете, че има мно-го сериозни изисквания за ви-сок клас машини - за електро-захранване, климатизация, строителство.“

„Капитал“ попита в прав текст ресорния заместник-ми-нистър Веселин Вучков дали лично гарантира, че срокът ще бъде спазен. Той обаче пред-почете да се застрахова срещу евентуални гафове и избегна категоричния отговор.

Същото направи и колега-та му Павлин Димитров. „Ако нещо се случи от страна на из-пълнителя, защото той си има свои взаимоотношения с по-дизпълнители и доставчици. Там във веригата, ако се случи нещо непреодолимо за МВР... Но нашата амбиция е да спа-зим графика. Защото неспаз-ването на графика влече със себе си други проблеми. Не е тайна, че техническите сред-ства за старото производство отдавна вече са остарели. Ис-тината е, че МВР е трябвало на петата година да смени це-лия хардуер, което не е напра-вено. Десет години вече рабо-тим със старите машини, кои-то са въведени със стартиране-то на предишните документи през 1999 г. Това също създа-ва големи притеснения в пер-сонализацията на документи-те“, коментира Павлин Дими-тров. Той призна, че в края на миналата година ситуацията е била прединфарктна.

Шефът на работната гру-па Венцислав Ангелов все пак призна, че МВР има и план Б, в случай че проектът отново се провали. „Правихме нова про-цедура, доставиха ни стари ма-териали, празни бланки. Не е проблем да посрещнем обслуж-ването на гражданите и март, и април, и май, ако се наложи. Но се надяваме, че няма да се на-ложи“, заяви той.

От компанията изпълнител „Сименс“ ЕООД - България, от-казаха да отговорят на конкрет-но зададените от „Капитал“ въ-проси. „Искаме да уверим бъл-гарската общественост, че от страна на „Сименс“ се спазват всички срокове, фиксирани в договора, включително и пла-нираното започване на проце-са по издаване на новите доку-менти за самоличност в края на март 2010 г. Не бихме могли да коментираме детайли от ра-ботата по проекта, доколкото в договора има клауза за конфи-денциалност и единствено МВР е оторизирано да дава подобна информация“, заяви пресата-шето на фирмата Дойчин Чо-лаков.

Скандалът при избора на изпълнител

Новите документи за самоличност ще носят отпечатъка на скандала, който съпътстваше обществената поръчка. Тя беше стартирана още по времето на министър Румен Петков, но беше

финализирана от неговия наследник Михаил Миков.

За победител беше избрана българската фирма „Сименс“ ЕООД, която е дъщерна на австрийската „Сименс“ АГ. Тя победи с малко по-ниска цена втория в класирането - консорциум „Принтек“. Едната оферта беше за 116 млн. евро, а другата - за 121 млн. евро.

Преди това обаче от надпреварата бяха изхвърлени останалите четири кандидата, поради „неотговаряне на изискванията“ на възложителя. МВР и до ден днешен не е оповестило причините за това, тъй като цялата процедура е засекретена и се извършва по специален ред.

Една от отхвърлените оферти беше на германската компания „Бундесдрукерай“. В протокола от работата на конкурсната комисия е посочено, че фирмата не е представила валидна банкова гаранция. Истината според адвокатите на немците е друга. „Бундесдрукерай“ е представила банкова гаранция още при първата процедура, която беше прекратена от МВР. При втората процедура германците са изпратили само писмено уведомление, че срокът на предишната гаранция е удължен, обясни пред „Капитал“ адвокат Ивайло Дерменджиев. Това обаче не е

било зачетено от комисията, която е написала в протокола „не е представен оригинален документ от банка“.

По подобен начин е бил отстранен и друг силен кандидат - френската компания „Саджем секюрите“, която има зад

гърба си голям брой успешно реализирани проекти за документи в различни страни. Основната причина за нейното изхвърляне от надпреварата е липса на допуск до класифицирана информация, потвърден от ДАНС. Парадоксът е, че „Саджем секюрите“ има разрешен допуск до най-високия клас поверителни данни на НАТО, тъй като компанията е част от мощен военен концерн, който изпълнява поръчки за алианса. Адвокатът на фирмата в България Диана Деевска заяви, че фирмата е разполагала с потвърждение от ДАНС, което е било изпратено по служебен път в МВР още при първата процедура. „Още на 18 ноември 2008 г. МВР се е снабдило с потвърждение, че моят клиент има разрешен достъп до класифицирана информация. МВР ни е изпратила официално уведомление за това, а после ни пита нас“, коментира тя.

Другите две отстранени фирми са Държавната печатница на Унгария и френската фирма „Жемалто“.

След като в края на март четирите кандидата научиха от заповед на министър Михаил Миков, че са отстранени от процедурата, три от тях подадоха жалби във Върховния административен съд. Делото се проточи до ноември и това е една от причините за забавянето на проекта. Все още не е приключило обаче последното дело, водено от „Саджем секюрите“. То е срещу изменение в предварителните критерии за оценка на офертите, което МВР е направило в движение под формата на „поправка на очевидна фактическа грешка“. Това е станало след отварянето на пликовете с офертите. Венцислав Ангелов допълни: „Имаше техническа грешка, в последния момент при редактирането една колежка тука не знам какво е завлачила с мишката и един абзац просто е повторен на друго място. Това го видяхме и се наложи министър Миков да издаде нова заповед, с която да каже „това и това да не се чете“.

„Тази странна „грешка“ се поправя с допълнително решение в обем от 9 (девет) страници. Т.е. не е допусната само една „грешка“, а възложителят е преценил, че използвайки този правен способ, може да промени предварително зададените критерии за оценка на офертите на участниците. Именно тази извършена промяна в критериите под формата на „грешка“ опорочава достатъчно процедурата и е основание за нейното отменяне“, пише в мотивите си до съда адвокат Деевска. Делото е насрочено за 4 февруари.

ще трябва да подновят. За да не карат хората да плащат двой-но за една и съща услуга, уп-равляващите приеха, че изда-дените по стария образец доку-менти ще важат и занапред (10 години за лична карта и 5 годи-ни за паспорт). Така на практи-ка от пролетта ще съществуват два различни модела докумен-ти, които ще са валидни.

Поредният краен срок за новите документие 29 март - това е записано в ане-кса към договора с изпълните-ля „Сименс“ ЕООД, който МВР е сключил в края на ноември.

„Капитал“ реши да провери каква е готовността на МВР два месеца и половина преди обещания старт. Оказа се, че по-голямата част от дейности-те предстоят или още не са за-почнали. От МВР потвърдиха, че софтуерът за събиране на биометричните данни (скани-ране, криптиране, съхранение) още не е готов и в момента той се доработва от италианско-то поделение на изпълнителя „Сименс“. При това положение не могат да се правят задължи-телните тестове и обучения на персонала, който ще работи с него. Още не са доставени нуж-ните 240 биометрични станции, които трябва да бъдат инстали-рани в 180 РПУ-та и 30 област-ни дирекции на полицията, къ-дето ще се подават заявления-та и ще се снемат отпечатъци-те. Не са инсталирани и нужни-те 30 центъра за персонализа-ция на данните, където ще ста-ва физическото отпечатване на документите. Не са пристигна-ли и празните бланки за нови-те документи. От МВР призна-ха, че има изоставане в сро-ковете за доставка на празни-те бланки за личните карти. Твърди се, че то е по вина на доставчика - германската ком-пания Giesecke & Devrient, коя-то не получила навреме разре-шение за достъп до класифици-рана информация от немските власти. Пристигането на праз-ните бланки е предвидено да стане в средата на март - само две седмици преди приемане-то на първите заявки. А едва след пристигането на бланки-те може да започне тестване-то им.

Все още не са назначени до-пълнителните 278 служители, които ще работят на срочни до-говори в МВР по време на под-мяната. Тяхното назначава-не е предвидено да започне от началото на февруари, за да се спести плащането на заплати за януари. Обучението им ще се извършва след това. В съ-гласувания между МВР и „Си-менс“ график за подготовка са предвидени само две седмици за тестване на системата, тъй като последните станции за би-ометрични данни трябва да бъ-дат монтирани до 12 март.

Всичко това означава, че

Рискът от нов провал е голямНа въпрос дали не е малко вре-мето за обучение на служите-

МВР отстрани четирима от общо шестимата кандида-ти за проекта.

28 МАРТотпечатване на блан-ки, необходими за персонализация на спесимени на лични документи

29 МАРТзапочва прие-мане на заяв-ления и издава-не на новите документи

140 млн. евро СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА



Излишната здравна виза

Ако нямате европейска здравна карта, от 1 април граничарите може да ви спрат от пътуване. А може и да не ви спрат

Когато един човек се чув-ства като двама от-делни души, психиатри-те му поставят диагноза шизофрения.

Горе-долу в това състояние е и българското здравеопазване, поне що се отнася до отговора на въпроса ще можем ли след 1 април да пътуваме в чужбина без европейска здравноосигу-рителна карта (ЕЗОК).

В понеделник здравното ми-нистерство обяви пред вестник „24 часа“, че от 1 април граж-даните ще могат да пътуват в страни, членки на Европей-ския съюз, само ако имат такъв документ, а ако нямат - ще бъ-дат спирани на границата. За-дължението е заради нов текст в Закона за здравното осигуря-

ване, приет преди Коледа, спо-ред който тази карта става за-дължителен документ при пъ-туване в ЕС. Последва бурна об-ществена реакция по въпроса и здравното министерство обяви, че няма да иска от граничните власти пътниците да бъдат спи-рани. Заместник-председателят на парламента и председател на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов, който е вносител на тек-ста, обаче е категоричен, че пра-вилото си остава в сила и от 1 април ще се изпълнява.

Зад параванаВсъщност първоначалният за-мисъл на здравните институ-ции не е да връчат на гражда-ните още един задължителен за носене документ. Причина-та да се внесе този текст е, че … събираемостта на здравни-те вноски е ниска и до начало-то на тази година не беше пред-видена санкция за невнасянето им освен дежурната наказател-на лихва. ЕЗОК може да полу-чи само гражданин, който ре-довно си е внасял осигуровки-те за здраве.

В момента около 1.1 млн. души са без здравноосигури-телни права заради три непла-тени вноски за период от 12 ме-сеца. Вместо обаче да си пла-


щат в брой за преглед при ле-кар, много от неосигурените дават дължимото, когато им се наложи, и така ползват съ-щите права, както и редовните здравноосигурени.

„Трябва да се въведе ред в сис-темата. Не може да си социал-но слаб и 50 пъти годишно да влизаш и излизаш от страна-та, а в същото време да не си плащаш здравните вноски“, ко-ментира мотивите си д-р Лъче-зар Иванов.

Здравните институции дъл-го време обмисляха как да при-равнят неплащането на осигу-ровките към неплащането на данъци, заради което гражда-ните могат да бъдат задържа-ни на територията на страната, докато не се издължат. Първа-та стъпка беше, че в промени-те в Закона за здравно осигуря-ване беше гласуван текст, спо-ред който здравни права се гу-бят ако не си платил три месеч-ни осигуровки за здраве през по-следните не една, а три години. Бяха гласувани глоби за работо-дателите, които не внасят осигу-

ровки и за самоосигуряващите се, които не декларират вноски независимо дали работят. Тек-стът за това, че ЕЗОК от препо-ръчителна става задължителна при пътуване, мина между дру-гото и беше внесен без мотиви от председателя на парламен-тарната здравна комисия. След това необходимостта от още един документ обрасна в

Легенди и митовеОт здравното министерство ко-ментираха, че е наложително гражданите да си носят картата, защото има много случаи, при които те пътуват без нея, нала-га се да си плащат за здравни услуги и после си търсят пари-те от Националната здравнооси-гурителна каса (НЗОК). Тя тряб-ва да се разплаща с останалите европейски здравни фондове, когато болници и медицински центрове са оказали услуги на български граждани. От касата обаче обясниха, че случаите на граждани, които не са си носи-ли здравните карти, а те са им потрябвали, се броят от здрав-ното министерство. До редакци-онното приключване на броя от-там не съобщиха колко такива граждани са подали жалби. Но обясниха, че законовият текст е повод пациентите да научат правата си на здравноосигуре-ни - на безплатен профилакти-чен преглед (ако не посетиш ле-каря си, следва глоба) и на без-платна спешна и неотложна ме-дицинска помощ на територия-та на ЕС (за притежателите на европейската здравна карта).

Проблемът е, че в различните държави спешната и неотлож-на помощ има различни измере-ния - в някои държави зъбобо-лът е спешно състояние, в дру-ги - не. ЕЗОК може и да е еди-нен документ, но гражданите на всяка държава могат да ползват различен пакет от услуги. На фона на това, че медицински-те застраховки при пътуване са евтини и покриват лечение-то при почти всякакви заболява-ния, обяснимо картата не е осо-бено популярна. Още повече че в първите месеци след въвежда-нето й НЗОК така и не можа да обясни към кои здравни каси и фондове трябва да се обърне па-циентът при нужда в съответна-та европейска държава.

На фона на 7 млн. души насе-ление през 2007 г. НЗОК е изда-ла 100 хиляди европейски здрав-ни карти, през 2008 г. - 91.5 хил., а пред 2009 - 91.2 хил. 291 са за-явленията за възстановяване на разходите за спешна и не-отложна медицинска помощ, ползвана на територията на ЕС от български граждани. Общо от 2007 г. досега 698 граждани са получили бърза помощ сре-щу ЕЗОК. Така аргументът за нейната жизнена необходимост леко издиша.

Въпреки че издаването на картата е безплатно, процеду-рата по получаването й трае две седмици. Освен това доку-ментът може да се получи само на едно място във всеки облас-тен град и на две места в София - 22-ра и 29-та поликлиника.

Неконституционно и неевропейскоЗа сметка на това аргументите против спирането на границата са много на брой и предостатъч-ни. Като начало няма нормати-вен документ, според който Гра-нична полиция да изисква друг документ освен личната карта или паспорт. Според д-р Стойчо Кацаров, експерт към Центъра за защита на правата в здраве-опазването, идеята на граница-та да спират за ЕЗОК противо-речи на чл. 35 от конституцията. Той гласи, че гражданите имат право свободно да се придвиж-ват на територията на страната и извън нея и това право може да се ограничи, ако те предста-вляват заплаха за национална-та сигурност или могат да огра-ничат правата на други хора. Адвокат Александър Иванов, магистър по европейски науки, тълкува новия законов регла-мент и в европейски контекст. „Ако идеята на текста е да огра-ничава излизането от страната, то той противоречи на Догово-ра за създаване на европейска-та общност, сега заменен с до-говора от Лисабон. Там са ус-тановени четири основни сво-боди, една от които е свободата на придвижване и установява-не, това е удар в сърцето на иде-ята за европейска интеграция“, коментира Иванов.

Плюсовете на идеятаСпоред д-р Лъчезар Иванов в европейските страни здравни карти при пътуване притежа-ват средно 60% от население-то, в някои страни - над 70%. Но те са извадени доброволно, а не задължително.

Освен това въвеждането на ев-ропейската здравна карта пред-ставлявала пилотен проект за това как ще заработи електрон-ното здравеопазване, при ко-ето пациентът в България ще се идентифицира пред лекари-те със своята електронна здрав-на карта, твърди Иванов. По ду-мите му няма необходимост от промяна на закона. Затова всич-ки пътуващи трябва да разпола-гат с европейска здравноосигу-рителна карта.

„Обявихме текста с идеята, че по този начин ще накараме хо-рата да се възползват от право-то си. Заради обществената ре-акция обаче, въпреки че е запи-сано в закона, че картата е за-дължителна, ще заменим спи-рането на границата с разясни-телна кампания, а за допълни-телни санкции ще мислим“, ко-ментира д-р Божидар Нанев, ми-нистър на здравеопазването.

„Какво искат да кажат, че няма да променят един несъсто-ятелен текст и няма да изпълня-ват закона ли? Нали прокурату-рата следи за законността“, ко-ментира д-р Стойчо Кацаров. По думите му здравното ведом-ство трябва да убеди хората, че има полза да се осигуряват. „В противен случай по тази пороч-на логика неосигурените тряб-ва да бъдат глобявани на място и да бъдат въдворявани по ад-ресите им на местоживеене“, до-пълва той. � K

Заместник председателят на парламента Лъчезар Иванов (вляво) и здравният министър Божи-дар Нанев още не са избистрили пропускателния режим на границата СНИМКА: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Повече по темата

на capital.bg

Временна забрана ще има само върху нови зелени проекти. Тези, които вече са започнали ще про-дължат да се изпълняват



Почти разрешениЗелените енергийни проекти нямат нужда от забрана, а от по-добра регулацияПанайот АНГАРЕВ, Калина ГОРАНОВА

душ за инвеститорите, които веднага се оплакаха, че банки са отказали да ги кредитират заради готвения мораториум, който беше обявен още в края на миналата година. Тогава от екоминистерството изненадва-що обявиха намеренията си да спрат всички зелени проекти.

Година е многоНовото предложение на минис-терството, което беше предста-вено пред Конфедерацията на работодателите и индустриал-ците в България (КРИБ), целе-ше да успокои бизнеса, че ин-вестициите в сектора няма да бъдат блокирани напълно и да намали негативния ефект от обявените намерения за мора-ториум. Дали администраци-ята успя обаче, е съвсем друг въпрос. Според министъра на околната среда и водите Нона Караджова всички започнали проекти ще продължават да се изпълняват. „Става въпрос за временно спиране на тези проекти, които не са влезли в никаква процедура“, обясни Караджова.

На срещата бизнесът и прави-телството срещнаха донякъде позициите си, а именно, че ВЕИ секторът се нуждае от нови и ясни правила, но останаха раз-личията по отношения на начи-на, по който трябва да се отся-ват реалните от фалшивите зе-лени проекти. В много случаи става дума за чисто спекула-тивни заявки, които при сегаш-ното законодателство и прави-ла не могат да бъдат отсети.

Министрите на икономика-та и на околната среда Трайчо Трайков и Нова Караджова за-щитиха позицията, че трябва да се наложи временно вето, дока-то бъде приет национален план за развитие на зелената енерге-тика, както и негова екооценка. Документът се очаква да бъде готов най-късно до август, кога-то ще бъде изпратен за одобре-ние в Европейската комисия. Това обаче ще блокира почти за година започването на нови ВЕИ проекти.

Правила на пазараПозицията на бизнеса е, че не трябва да се налагат никак-ви ограничения, а вместо това да се засили контролът върху проектите. От КРИБ излязоха с конкретни предложения за ре-шаване на проблемите - отсява-не на спекулативните заявки, ограничаване на използване-то на плодородна земя, предви-димост на тарифата за изкупу-ване на електричеството и раз-витите но енергийната инфра-структура (виж карето). Нови-те правила ще охладят интере-са към ВЕИ проектите и ще от-сеят само сериозните инвести-тори. По този начин ще се га-рантира и финансирането им, и пазарът на електричеството в бъдеще, а и развитието на зе-лената енергия няма да бъде спряно, което би било световен прецедент.

„Смятаме, че е по-разумно, вместо да спираме каквото и да било, просто да дадем пове-

че време за разглеждане на но-вите заявления от страна на ад-министрацията. Това ще постиг-не същия ефект, докато новият национален план за развитие бъде приет и решенията по но-вите заявления бъдат съобразе-ни с него. Така няма да излъчим за никого тревожен сигнал нито за навън, нито за навътре, а ще постигнем същия ефект“, ко-ментира Иво Прокопиев, пред-седател на КРИБ и съиздател на вестниците „Капитал“ и „Днев-ник“. Данните показват, че в България се подготвят проек-ти за мощности от около 12 000 мегавата от възобновяеми енер-гийни източници. „Когато се по-ставят ясни критерии, ще оста-нат под 10% от заявените проек-ти“, посочи Прокопиев.

За нови правила настояха и от енергийния регулатор. Спо-ред председателя на Държав-ната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ан-гел Семерджиев централите на ВЕИ трябва да плащат цената за присъединяване. Необходи-мо е и въвеждането на гаран-ционен депозит, който да га-рантира изпълнението на про-ектите. От ДКЕВР смятат, че и тарифната политика трябва да се промени.

Дали го иска БрюкселСпоред председателя на Бъл-гарската фотоволтаична асоци-ация Никола Газдов ЕК не е ис-кала от България да наложи мо-раториум върху зелените проек-ти за цялата страна. Той пока-за писмо на Ханс ван Стиин, ръ-ководител на отдела за възобно-вяеми източници към генерал-ната дирекция за енергетика и транспорт в еврокомисията, в което се посочва, че става въ-прос само за налагане на забра-на на проекти, които са в „На-тура 2000“. Гиздов прогнозира, че пълна забрана, дори и само за година, ще нанесе сериозни загуби. С налагането на мора-ториум България ще загуби и 50-70 млн. евро от европрогра-ми за изграждане на малки фо-товолтаични централи и ще из-гони потенциални сериозни ин-веститори, и то в разгара на ико-номическата криза.

Дали предложението на еко-министерството за временно за-брана ще стане факт, ще реши Народното събрание. Опитът обаче да се замени пълният мо-раториум с частичен със си-гурност не успокои инвестито-рите, за които подобна промя-на на държавната политика в един сектор е непонятен. Бизне-сът и правителството показаха, че има много общи виждания за решаване на проблема за лави-нообразното нарастване на броя на зелените проекти. Остава ад-министрацията да разбере, че правилният подход е не чинов-ническата санкция, а тази на па-зара. А тя включва освен нови правила за ВЕИ сектора и бързо изготвяне и приемане на нацио-налния план за развитието му, който преминал процедура по ОВОС. Това ще даде сигурност както за инвеститорите, така и за техните кредитори.

СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

Ако вече инвестирате във вятърни паркове и слънче-ви централи, сте направили добра сделка. В случай че те-първа искате да инвестира-те, откажете се, защото може да чакате поне една година само за екооценка.

Така най-общо звучи сигналът, който министерствата на ико-номиката и на околната среда излъчиха в сряда към бизнеса и инвеститорите във възобно-вяеми енергийни източници (ВЕИ). Ведомствата се отказаха от налагане на пълен моратори-ум върху инвестициите във ВЕИ сектора, каквито бяха първона-чалните намерения, но плани-рат да прекратят приема на за-явления за оценка за въздейст-вие на околната среда (ОВОС) за нови проекти. Основната причи-на са двете наказателни проце-дури срещу България заради строителство в защитени зони на „Натура 2000“.

Това подейства като студен

�

Какво предложи КРИБ1. МЕРКИ ЗА ОТСЯВАНЕ НА ИНВЕС-ТИЦИОННИТЕ НАМЕРЕНИЯ:� Заплащане на авансова га-ранция по цената за заявен капацитет или „запазване на мощност“� Въвеждане на срок на ва-лидност на писмените ста-новища за присъединяване� Заплащане на авансова вноска и за вече съществува-щи проекти с 3-месечен гра-тисен период за внасяне� Анулиране на проекти със заявени намерения и мощ-ност преди повече от годи-на, неполучили разрешение за строеж� Анулиране на проекти, ко-ито нямат осигурена необхо-димата земя� Запазването на мощ-ност при вятърните проекти да става след до-казване на едногодишни про-учвания на ветроенергийния потенциал� Анулиране на вятърните проекти, които не могат да представят данни за мерене на вятър.2. МЕРКИ СРЕЩУ ИНДУСТРИАЛИ-ЗИРАНЕТО НА ГОЛЯМО КОЛИЧЕ-СТВО ПЛОДОРОДНА ЗЕМЯ:� Земята от 1-ва до

3-та категория да не се преотрежда� Изграждането на ВЕИ вър-ху замърсени земи, индус-триални зони или изоста-вени военни обекти да е с приоритет� Проекти върху такива земи да се освобождават от авансова вноска и да се раз-глеждат с предимство.3. ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА СРЕДА:� Фиксиране на цената на изкупуване на енергията, ге-рерирана от ВЕИ за целия период на проекта� Диверсифициране на тари-фата и за земни, покривни, фасадни инсталации� Преференции на потребле-нието на ВЕИ за собствени нужди� Облекчаване на процеду-рите при изграждането на соларни инсталации на покри-ви, фасади и околни урбанизи-рани пространства�Текущи намаления на та-рифите за изкупуване на енергия от ВЕИ с напредъка на иновациите� Развитие на енергийната инфраструктура - т.нар. ин-телигентни мрежи.



Пълна подмянаАхмед Доган отстрани четирима свои заместнициВелина ГОСПОДИНОВА

Кадровата политика на Ахмед Доган е наясно, че лидерът на ДПС не е привърженик на резки-те движения. Трябва много да си прегрешил, като Осман Ок-тай например, който беше об-винен в присвояване на сред-ства от партийната каса, и да започнеш публично да гово-риш срещу ДПС, за да бъдеш изключен от партията. Или да се противопоставиш твърдо на волята на Доган, за да из-паднеш от редиците на движе-нието, какъвто беше случаят с бившия земеделски минис-тър Мехмед Дикме. Но има и още едно условие да си приб-лижен до Доган, освен това да си му верен, и то е... политиче-ска конюнктюра. Едва ли Емел Етем например щеше да се за-стои толкова дълго на върха в ДПС и да стане вицепремиер и министър в правителството на Станишев, ако не бяха топли-те й връзки с БСП. За укрепва-нето на партийните структури пък беше необходима консен-сусната фигура на Касим Дал. Освен като представител на т.нар. българска квота в ръко-водството Йордан Цонев стана заместик-председател на ДПС и заради добрите си контак-ти с икономистите на НДСВ и БСП.

За разлика отпреди 8 годи-ни ДПС е в нова ситуация - в опозиция, изолирано от стари-те си партньори и без шансове за нови. От тази гледна точка лидерът на движението избра възможно най-удобния момент за смяна на износените лица в ДПС. Новите едва ли ще са оп-ределящи за политиката на партията, защото в движение-то става това, което каже До-ган, но очевидно на тях ще се разчита да тушират напреже-нието във формацията, да я подготвят за добро представя-не на местните избори следва-щата година. А оставането на бившите заместници в ръко-водството на ДПС е гаранция, че рокадите по върховете ще минат безболезнено и без теж-ки сътресения. Запазването на бившия министър на екологи-ята Джевдет Чакъров може да се изтълкува и като знак към сегашните управляващи от ГЕРБ, защото само преди пет месеца той беше бламиран от собствената си парламентар-на група, като не беше одо-брен за председател на коми-сията по екология в Народно-то събрание заради подозре-ния в лични договорки с Бой-ко Борисов.

Новите назначения също си имат своята логика. С издигането на Рушен Риза за зам.-председател смяната на ключовия пост организаци-онен секретар ще мине безбо-лезнено. Риза е близък до Ка-сим Дал. Бил е началник на ка-бинета му, преминал е през ръ-ководството на младежката ор-ганизация на ДПС. Има и опит в изпълнителната власт като началник на кабинета на Мех-мед Дикме, когато той беше

земеделски министър в прави-телството на Симеон Сакско-бургготски. Подобно на Дал има в биографията си участие в т.нар. съпротивително дви-жение преди 1989 г. срещу въз-родителния процес. А сега е де-путат. Народни представители от ДПС твърдят, че се ползва с доверието и на самия Доган.

Изборът на другите двама за-местници - Филиз Хюсменова и Христо Бисеров, беше очакван. Възходът на Хюсменова започ-на от участието й в изпълни-телната власт като министър без портфейл по бедствията и авариите в правителството на Симеон Сакскобургготски, по-сле стана евродепутат и вле-зе в ръководството на партия-та преди три години, а когато беше натоварена да отговаря за връзките с медиите, никой нямаше съмнение, че замяна-та на Емел Етем с Хюсменова е въпрос на време.

Който пък е следил предиз-борните обиколки на Доган, няма как да не му е направи-ло впечатление, че при всяка една от тях го придружаваше Христо Бисеров. „Специали-сът по избори“ се сочи и като автор на предложението за уве-личаване на бариерата за вли-зане в парламента на коали-ции от 4% на 8% в предишно-то Народно събрание, което це-леше отстраняването от парла-мента на „Синята коалиция“. Макар че то беше отменено от Конституционния съд, Бисеров продължи опитите си да разби-ва СДС чрез хората си в синя-та партия и дори постигна час-тичен успех, като осуети регис-трацията на съюза в ЦИК за ев-роизборите. За активната си ра-бота в ДПС обаче Христо Бисе-ров беше възнаграден и с поста заместник-председател на На-родното събрание.

Новият заместник-председа-тел на ДПС Алиосман Имамов определи рокадите в партий-ното ръководство като „знак за сериозна промяна“. Комен-тарите на колегите му от пар-ламентарната група бяха в по-сока на това, че те са начало-то на подготовката на партия-та за оттеглянето на Ахмед До-ган от лидерския пост. В пуб-личното пространство даже беше лансирано името на Ка-сим Дал като евентуален не-гов наследник. Пред БНТ близ-кият до Дал проф. Людмил Ге-оргиев обясни, че оттеглянето му е подготовка за лидерския пост. Смелото изказване на Ге-оргиев предизвика коментари сред депутатите от ДПС в две посоки. Едни определиха това като опит да се тества името му в публичното пространство. Други обаче го видяха като се-риозен гаф, като се има пред-вид, че до този момент самият Доган изобщо не е дал с нещо да се разбере кой е неговият из-браник. А и не е ясно кога смя-та да се оттегли. А на въпрос на „Капитал“ към член на ръ-ководството на ДПС кой може да наследи Доган отговорът беше: „Ще ви кажа след десет години.“

Ако в централата на ДПС има стена със снимки от паметни събития за пар-тията, тази може спокой-но да бъде сложена там като част от историята на формацията.

През последните 15 години при всяка публична изява на Ахмед Доган наблюдавахме една и съща сцена - той, а до него или зад него строени заместниците му. С тези хора зад гърба си До-ган преживя най-тежките годи-ни за ДПС в опозиция по време на управлението на Иван Кос-тов. С тях за пръв път офици-ално влезе във властта заедно с НДСВ, после продължи да уп-равлява пак с тях в правител-ството на тройната коалиция.

Но макар че на последните парламентарни избори също-то това обкръжение постигна най-добрия резултат за движе-нието от времето на създава-нето му, ситуацията в партия-та в момента се определя като възможно най-тежка. „Партий-

ните канали са задръстени“, „участието във властта е до-вело политически синдром на увличане“, „имунната система на ДПС е намалена“ (по Доган). Благодарение на заместници-те ръководството беше разделе-но на два враждуващи помеж-ду си лагера. До такава степен, че Доган публично да признае: „Ако сега не бяхме в опозиция, щяхме да сме свършили.“

От вторник всичко това вече е история.

Аз ви предлагам промяна и нова визия, вие очевидно не искате това. Но вече съм го ре-шил. Това казал Ахмед Доган пред централния съвет на пар-тията минути след като обявил намерението си да смени чети-рима ключови фигури в пар-тията - Емел Етем, Касим Дал, Йордан Цонев и Юнал Лютфи. (За петия - Росен Владимиров, отдавна се знаеше, че ще бъде махнат от ръководството, а и след като от парламентарните избори насам изобщо не е идвал в партийната централа, той на практика сам се отстрани.) Ре-пликата на Доган била в отго-вор на активист от Кюстендил, единственият, осмелил се да се изкаже по рокадите и дори да предложи единия от понижени-те заместници - Касим Дал, да запази поста си. Други смелча-ци почти нямало.

Кога и как е решил Доган

със замах да се раздели с най-верните си досега хора в пар-тията никой не може да каже, защото до съобщаването на промените за тях само се шу-шукаше. Особено след като преди заседанието против-но на маниера си лидерът на ДПС не пожелал да разгова-ря с нито един от тях. Такъв мащаб обаче никой не очак-ваше. Депутати твърдят, че в близо 40-минутното си изказ-ване като мотиви за понижава-нето на четиримата до редови членове на централното опе-ративно бюро Доган посочил, че на партията й трябва нова матрица според новата реал-ност, в която старите лица не се вписват. Защото те по думи-те му били прекалени индиви-дуалисти и капсулирали фор-мацията. И че ръководството трябва да се върне към колек-тивното начало при вземане-то на решенията, което народ-ни представители изтълкува-ха като знак към двете пар-тийни лобита - на Емел Етем и на Касим Дал, да спрат вой-ната помежду си.

Който познава

На конференцията на ДПС миналия декември Касим Дал (вляво), Юнал Лютфи и Емел Етем бяха до Доган. За последно СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Новите лица едва ли ще са определящи за политиката на пар-тията, защото в дви-жението става това, което каже Доган.

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


Как инвеститорите оценяват риска на страните

Борис ПЕТРОВ*

Нарастването на задлъжнялостта в Еврозоната

жави се обезцениха за сметка на поскъпване на по-нискорис-ковите (Германия, Франция). В резултат суверенните премии за риск спрямо Германия се разшириха.

Бюджетният дефицит има ключово значениеПо-малкото търсене на „риск“ е със системно значение за опи-сания процес, но не е единстве-ният фактор. При различните страни от еврозоната се наблю-даваше различна ценова дина-мика на ДЦК въпреки сходния им кредитен рейтинг. Именно този факт стимулира група из-следователи** от ОИСР да по-търсят емпирични доказател-ства за връзката между преми-ята за суверенен риск и специ-фичните характеристики на държавите от еврозоната пре-ди и по време на кризата.

Първият фактор за различни-те оценки на риска от просро-

чие по ДЦК е текущото състоя-ние на бюджета на държавата емитент. Редица автори нами-рат емпирични доказателства, че относително нарастване на бюджетния дефицит на държа-ва емитент води до нарастване на суверенния спред. Оценки-те за ефекта от нарастване на дефицита или тежестта за об-служване на дълга варират. Дял на обслужването на дър-жавния дълг към БВП, по-ви-сок с 5% от този на Германия, води до 32 базисни точки (1 б.т. е равна на 0.01%) по-висока премия за суверенен риск. На-растване на бюджетния дефи-цит с 1% към БВП за текущата година ще се равнява на нара-стване на суверенната премия с 15 б.т. Редица автори намират доказателства в полза на теза-та, че връзката между текуща-та фискална позиция и преми-ята за суверенен риск не е ли-нейна. Преминаването на кри-тичната граница води до мно-гократно нарастване на преми-ята за суверенен риск. Типичен пример за страни, чиито риско-ви премии бяха силно повли-яни от този фактор, са Гърция, Испания, Ирландия и Италия.

Освен фискалната позиция за

текущата година емпирични-те доказателства сочат, че въ-веждането на еврото е засили-ло влиянието на очакваната фи-скална позиция върху размера на премията за суверенен риск. Това се потвърждава и от поре-дица изследвания, които раз-глеждат отделно ефектите за периода до 1999 г. и след това.

Исторически проблемиИсторията невинаги е добър учител за бъдещето, но при страни с хронични проблеми в овладяването на фискалните дефицити, вероятността тези проблеми да се повторят в бъ-деще според пазарните оценки е по-висока. Дефиницията на авторите за лоша кредитна ис-тория е три последователни го-дини с бюджетен дефицит по-висок от 3% от БВП и липса на предходни години с дефицит по-висок от 3% или пет после-дователни години с бюджетен дефицит под 3% от БВП.

Връзката на правителството към финансовия сектор също има значениеЕдна от последиците от финан-совата криза беше и придоби-

лата популярност в някои дър-жави политика за оздравяване на финансовия сектор посред-ством рекапитализиране и пре-доставяне на държавни гаран-ции на издадените от банки-те дългове. Оказва се, че тази политика има значителна фи-скална и пазарна цена, която се изразява във формирането на връзка между опасенията от загуби за финансовите компа-нии и динамиката на премията за суверенен риск. Емпирични доказателства в полза на тази теза намира скорошно изслед-ване и на Mody (2009)***. Ир-ландия е подходящ пример за страна с висока рискова пре-мия, резултат от влиянието на този фактор.

Бъдещите задължения по пенсионното осигуряванеТъй като на Стария континент доминира моделът на публич-но пенсионно осигуряване, бъ-дещите дефицити в пенсионни-те фондове са държавно задъл-жение по подразбиране. Този факт се отчита от финансовите пазари и се проявява в по-висо-ка суверенна рискова премия. Страни с високи очаквани бъ-дещи пенсионни задължения в хоризонт от 30-40 години са Гър-ция и Португалия.

За да обобщим, най-важните показатели за суверенния риск от гледна точка на финансови-те пазари са: чистото финан-сово минало, ниският дял на обслужването на държавния дълг, ниският дълг и бюдже-тен дефицит, ниските бъдещи пенсионни задължения, липса-та на експозиции към финансо-вия сектор и отношението към риска.

Това изследване показва, че в еврозоната фискална дисци-плина може да бъде наложе-на екзогенно, чрез влиянието на финансовите пазари. Нара-стването на премиите за суве-ренен риск дава важни пазар-ни сигнали, които правител-ствата не бива да подминават, когато формулират бъдещата си фискална политика. В про-тивен случай може да се окаже, че нито данъкоплатците, нито пазарните участници са гото-ви да финансират безотговор-ни начинания, насочени към постигане на краткосрочни цели. В същото време страни-те, които имат добра фискална позиция, се разглеждат поло-жително от финансовите паза-ри и от тази положителна репу-тация се ползва и частният сек-тор, чиито дългове също имат важно значение. � K

* Борис Петров е началник отдел „

Анализи“ БНБ

** Haugh, Ollivaud, Turner (2009),

What drives sovereign risk premiums?

An analysis of recent evidence from

the Euro Area, OECD Economic

Department Working Papers No 718

*** Mody (2009), „From Bear Stearns to

Anglo-Irish: How Eurozone Sovreign

Spreads Related to Financial Sector

Vulnerability“, IMF Working Paper,

No 108

Страните, които имат добра фискална позиция, се разглеждат положително от фи-нансовите пазари.

Една от последиците от иконо-мическата криза в еврозоната беше същественото нараства-не на премиите за риск на дъл-га на държавите спрямо Герма-ния. Тези премии са всъщност допълнителната цена, която из-дателят на държавен дълг тряб-ва да заплати над цената, която Германия (страната с най-висо-кия възможен статут при еми-сиите на държавен дълг в евро-зоната и с най-висок кредитен рейтинг) плаща. Кризата пре-дизвика сравнително поевти-няване на по-рисковите ДЦК в еврозоната

Намаляването на апетитаза поемане на риск беше естест-вена последица от финансовата криза и търсенето на държавни ценни книжа (ДЦК) се преори-ентира към висококачествени емисии с безупречен кредитен рейтинг и незначителна веро-ятност от просрочие. За сметка на това търсенето на емисии на ДЦК, издадени от страни с по-нисък кредитен рейтинг, спад-на, и то в момент на завишена емисионна активност. Това се отрази на релативните цени, като ДЦК на по-рисковите дър-


СВЯТ


Данък талияДопълнителното облагане на вредните храни няма много смисълИлин СТАНЕВ, Вашингтон

Ако доскоро в САЩ тютю-нопушенето беше причи-на за най-много смъртни случаи, които биха мог-ли да бъдат избегнати,

затлъстяването вече заема негово-то място.

Поне това показват данните на амери-канския Център за контрол и превен-ция на заболяванията. Така постепен-но борбата със затлъстяването (кое-то, трябва да се подчертае, е различ-но от наднорменото тегло) постепен-но започва да се превръща в новата ма-ния, която наследи мерките срещу тю-тюнопушенето. Лидер естествено е Ню Йорк, който беше от първите градове, които ограничиха дименето на публич-ни места, а размерът на данъците вър-ху цигарите може да откаже и заклет пушач (цената на пакет е между 10 и 12 долара). Ню Йорк вече забрани частич-но хидрогенизираните мазнини в за-веденията за обществено хранене, а от 2008 г. кметството изисква всички вери-ги ресторанти (т.е. не само тези за бър-зо хранене) да публикуват калорийно-то съдържание на менютата си. В края на миналата година общината сериоз-но обсъждаше данъци върху подсладе-ните напитки. Последното не мина, но кметът Майкъл Блумбърг тази седми-ца предложи да се ограничи употреба-та на солта.

Както се шегува в Slate Уилям Сейл-тън, „днешната морална полиция се

интересува по-малко от това с кого си в спалнята, отколкото от това какво има в хладилника ти”. Както са тръгнали нещата, градът, който никога не спи, скоро може да се превърне в града, в който всеки порок, заплашващ вашето здраве, е забранен. Борбата със затлъс-тяването във вероятно най-слабия аме-рикански град е епична, но е само най-видимата част от цялата палитра от опити да се регулират талиите в САЩ. Мерките варират от вероятно най-аме-риканския подход - облагането с данъ-ци, до най-неамериканския - забраната. Преди две година общината на Лос Ан-джелис например наложи мораториум върху откриването на нови ресторанти за бързо хранеен в южната, по-бедна, част на града. Мотивът беше, че те са по-вредни дори от цигарите. Ефектът беше единствено в затвърждаването на пазарната позиция на съществуващи-те заведения.

Най-популярният подход обаче си ос-тават данъците. В крайна сметка той помогна за ограничаването на тютю-нопушенето, като цената на цигари-те пренасочи много хора към по-здра-вословен живот (или други пороци). От президента Барак Обама (в интер-вю за Men’s Health от ноември 2008 г.), през кмета на Сан Франциско до иконо-мическите катедри на университетите и тинк-танковете всички говорят как трябва да се променят икономическите сигнали, за да се промени поведението на хората. След толкова много приказ-

ки се оказва, че нито един щат не е въ-вел специални данъци. Повечето щати обаче освобождават храните от данък продажби, но не включват в тази кате-гория газираните напитки или пакети-раните храни.

Проблемът на първо място е какво точно да се облага - въпрос, който до голяма степен препъна борбата на Ню Йорк с газираните напитки. На практи-ка всички продукти имат някакъв под-сладител и данъкът би засегнал и мно-го натурални сокове (и ще покаже кол-ко натурални са впрочем). Ако се тръг-

не по тази плоскост, тогава под удари-те на здравословните данъци може да попадне шоколадът и защо не свинско-то. Така в последно време се предла-гат по-целенасочени мерки - примерно данъци (вместо субсидии) върху висо-кофруктозния царевичен сироп и час-тично хидрогенизираните мазнини.

Вторият проблем е, че данъците едва ли биха имали ефект. Според Дей-вид Адлер от Robert Wood Johnson Foundation (RWJF), един от най-уважа-ваните институти за изследвания в об-ластта на здравеопазването, фондаци-

ята няма определено отношение към данъците върху вредните храни. Пред „Капитал” той каза, че затлъстяване-то се дължи на много фактори и така-ва еднократна мярка едва ли ще реши проблемите. В статия в New England Journal of Medicine авторите не откри-ват доказателства за това, че данъци-те водят до намаляване на консумаци-ята на газирани напитки. Повишаване-то на цената няма да отклони потреб-лението към по-здравословни питие-та, а вместо това към дори по-нискока-чествени (това е аргумент, който чес-то се използва от алкохолната индус-трия). Единствената възможност за ис-тинска промяна на поведението е ряз-ко повишаване на данъка. Например стойността на пакет цигари в Ню Йорк е под 10% от цената им, останалото са данъци. Едва ли някой би се наел с по-добна стъпка към „насъщния”, пък бил той и бургер. Освен това повишава-нето на цената на цигарите не води до намаляване на тяхната употреба сред заклетите пушачи. Подобна е и ситуа-цията с вредните храни, т.е. данъците ще окажат минимално влияние върху най-засегнатите, но ще ударят и тези, които само от време на време се облаж-ват с някоя и друга поничка с бавар-ски крем.

Най-съществената пречка е по-ско-ро философска. Докато акцизът вър-ху цигарите може да се обясни с него-вата обществена полза - от дима стра-дат и непушачите, двойният чийзбур-

Fast Food ефектЕвропа започна битката със затлъстяването с въвеждането на данък върху „вредните“ храниЦветелина МАНОЛОВА, Николай ЙОТОВ, Букурещ

Често ли похапвате дю-нер или парче пица в обед-ната почивка? Ако отгово-рът е положителен, има-ме една лоша новина за вас - нездравословното хранене скоро може да стане скъпо удоволствие.

Поне в няколко европейски дър-жави вече активно работят по тази кауза. В Румъния искат да въведат допълнителен да-нък върху fast food продукти-те, в Дания пък планират налог върху сладкишите... Проблемът не е за подценяване - до 2015 г. 2.3 милиарда от световното на-селение ще бъде с наднормено тегло. В Европа броят на хора-та, страдащи от затлъстяване, е скочил три пъти от 1980 г. на-сам. Дали обаче подобни мер-ки наистина ще помогнат тали-ите на европейците да станат по-тънки, или само ще изтънят портмонетата им? Отговорът е - доста е спорно. Причините за затлъстяването не опират само до храненето, а често и до фи-нансови възможности. Именно

хората с по-ниски доходи консу-мират по-евтините и с по-ниско качество храни и напитки, кои-то често наричаме с английския израз junk food (нездравословна храна).

По-голям бюджетМакар че патентът за огранича-ване на консумацията на нещо чрез въвеждането на допълни-телни данъци вероятно принад-лежи на американците, подоб-ни идеи не са чужди на евро-пейците. Румъния например е на път да се прочуе като първа-та страна в света, въвела офици-ално данък върху нездравослов-ните храни. Здравният минис-тър Атила Чеке обяви минала-та седмица, че парите, които ще бъдат събирани като данък от

До голяма степен затлъстя-ването е социален проблем, който няма как да се реши с прости забрани или облагане.

„Наливате ли още килограми?“ гласи реклама срещу затлъстяването

СВЯТ


гер с допълнителна майонеза и кет-чуп нанася щети само върху консуми-ращия го (ако не броим и първоизточ-ника - телето). Един-два хамбургера за разлика от един-два пакета цигари ня-мат директно въздействие върху здра-вето, ако се спортува активно. Логич-ната мярка би била въвеждането на да-нък върху вредните храни и субсидия за физическа активност. Но това би оз-начавало твърде голяма държавна на-меса - нещо, което не е по-вкуса на аме-риканците. Другият възможен подход е да се облагат хората с прекалено над-нормено тегло, но малко са политици-те, които биха направили толкова гро-тескно предложение (макар че такива идеи циркулират съвсем сериозно), а и затлъстяването невинаги е резултат от нездравословен начин на живот. На практика проучванията върху запла-тите показват, че хората с наднорме-но тегло плащат за това - средно те по-лучават с 9% по-ниски доходи. Послед-ното е дори по-неприятно от който и да било данък.

Всъщност до голяма степен затлъс-тяването е чисто социален проблем, който няма как да се реши с прости за-брани или облагане. Обясненията за това са много - няма как със заплата от почасовата работа да плащаш за фит-нес или за продукти от Whole Foods (магазина на средната класа в САЩ). Така повечето мерки за борба със зат-лъстяването ще ударят именно хора-та, които нямат средства да ги поне-

сат. В статията в New England Journal of Medicine авторите казват, че на-питките с подсладители не са от съ-ществено значение за диетата на хо-рата и съществуват заместители, кои-то на практика са безплатни. Намекът явно е за водата от чешмата. По думи-те на Адлер много по-голямо значение за здравословния начин на живот оказ-ват липсата на магазини за качествена храна и безопасни места за игра на де-цата в бедните квартали на американ-ските градове. RWJF и Институтът за медицина предлагат още мерки срещу застояването пред телевизора и компю-трите, образователни програми и уро-ци по готвене за бедните и т.н.

Колкото и високи да са данъците върху тютюнопушенето, най-съществе-ният удар върху него се оказва общест-вената нетърпимост. Пушачите са вече не само uncool, но и едни от най-ди-скриминираните хора в САЩ - едва ли има нужда Майкъл Блумбърг да нала-га забрана за пушене в Сентръл парк, след като всяка майка с дете играе ро-лята на цял батальон полицаи. Подоб-но нещо бавно започва да се случва и с fast food-а, като вероятно най-добри-ят пример са рапърите. Ако допреди няколко години всеки уважаващ себе си ганста певец тежеше поне 150 ки-лограма, сега най-популярни са Jay-Z и Kanye West, които може от време на време да размахват пистолети, но на-блягат на овесените ядки и салатата от рукола.

началото на март, ще бъдат из-ползвани за попълването на бю-джета за здравеопазване. Кон-сумацията на нездравословни храни води до голям брой забо-лели и по-високи разходи за ле-чение, аргументира се Чеке. В момента един от четирима ру-мънци има проблеми с наднор-мено тегло, показват официал-ните данни. Според Чеке данъ-кът може да донесе на хазната около 1 млрд. евро. Изчисления-та обаче са спорни, тъй като са-мият размер на данъка все още не е определен. Според пред-ложения проектозакон, който тези дни ще обсъжда румънски-ят парламент, данъкът ще бъде налаган на фирмите, които про-извеждат, внасят или приготвят храни тип fast food, сладкиши, снаксове и чипсове, както и га-зирани безалкохолни напитки. Целта е да се „обезкуражи кон-сумацията на хранителни про-дукти с повишено съдържание на сол, мазнини, захар и на хра-нителни добавки”, които пови-шават риска от сърдечни забо-лявания и диабет. Това обаче не прозвуча никак убедително за обикновените румънци, про-изводителите на подобни храни и собствениците на ресторанти за бързо хранене, които най-сил-но ще бъдат засегнати от мяр-ката, ако тя бъде одобрена от парламента. Според в. Ziarul Financiar лидерът на fast food пазара в Румъния, американ-

ската верига McDonald's, напри-мер е имала оборот от 108 млн. евро за 2008 г. Спорно е и по как-ви критерии точно ще се опреде-ля кои храни са вредни и кои не. Както каза пред „Капитал“ Кар-мен Лупулец, маркетинг мени-джър на KFC Romania, към на-стоящия момент никой не е в състояние да каже какво точно попада под определението на здравното министерство за не-здравословна храна.

Ах, тази сладка отроваДатското правителство също планира да използва фискал-ни мерки, за да накара насе-

лението на страната да започ-не да се храни по-здравослов-но. От средата на тази година датските лакомства вероятно ще станат най-скъпите в Евро-па, тъй като властите в Копен-хаген планират да въведат да-нък върху сладоледа, шокола-да и сладкишите. Приходите от него ще са около 200 млн. евро годишно. Миналата година Да-ния въведе допълнителна такса и върху подсладените газирани напитки. Експертите обаче ос-порват ефективността на тази

мярка, като смятат, че е по-ве-роятно датчаните да започнат да си купуват подобни проду-кти в съседните страни.

Въвеждането на данък върху шоколада се появи като идея и във Великобритания. Британци-те консумират средно по 8 кг го-дишно от него, а според местни-те лекари това е една от причи-ните населението да трупа ки-лограми. Битка срещу подсла-дените напитки пък се готви в Белгия. По данни на белгий-ските учени от 20% до 30% от белгийците страдат от наднор-мено тегло, включително вся-ко пето дете. Работна група от Itinera Institute предложи да се въведе данък върху напитките с високо съдържание на захар, а събраните средства в регион. В Испания пък планират да огра-ничат употребата на частично хидрогенизирани мазнини.

В Германия например се чу-ват гласове излъчването на ре-клами на сладкиши да бъде забранено по време на детски-те програми.

Просто идея?Макар че очевидно не е един-ствена, Румъния привлича най-силно внимание с планираните анти fast food мерки. Ефектът от тях обаче беше оспорен от биз-неса. А и не само. Обикновени-те румънци така и не вярват, че събраните по този начин пари ще отидат наистина за здраве-

опазване, а няма да бъдат из-ползвани за запълване на други дупки в бюджета. Според пред-седателя на румънската Феде-рация на синдикатите в храни-телната индустрия Драгош Фру-мосу подобен данък ще доведе до увеличаване на цените и пре-местване на дейността на мно-го от международните вериги в други страни. „Това не е ненор-мална такса. Всяка храна, с ко-ято се прекалява, е вредна. Ако сложим такса, за да намалим потреблението, това е лудост. “, коментира той пред румънски-те медии. „Ние все още не зна-ем дори дали KFC е част от пла-новете на правителството за на-лагането на подобен данък”, ко-ментира Кармен Лупулец. Спо-ред Лупулец никой до този мо-мент не се е свързвал с компа-нията, за да обсъди този данък, въпреки обещанията на прави-телството, че ще има дискусии с представители на бизнеса.

Дали румънското правител-ство ще успее да прокара тази мярка, съвсем не е ясно. Като индикация в тази посока бяха възприети думите на финансо-вия министър Себастиан Владе-ску. „За момента няма взето ре-шение, това е само идея“, каза той пред румънската агенция „Медиафакс“. А както показва американският опит, намерени-ята за fast food ограничения мо-гат дълго време да си останат само намерения.

Румъния може да стане първата страна с данък fast food.

на кметството в Ню Йорк

СВЯТ


Не толкова цветноПет години след оранжевата революция Украйна очаква по-спокойни президентски избориОгнян ГЕОРГИЕВ

Безработица, зловеща ико-номическа криза, тежко фи-нансово положение, абсолю-тен управленски хаос, не-примирими разделения.

На пръв поглед украинска-та политическа сцена предла-га всички предпоставки за из-ключително експлозивни пре-зидентски избори, които ще се проведат на 17 януари. Все пак последните такива избори през 2004 г. доведоха до оранжевата революция.

Пет години по-късно обаче до повторение на драматични-те събития от онази зима няма да се стигне, категорични са наблюдателите. „Втори май-дан (украинската дума за пло-щад, нарицателна за протести-те от 2004 г.) няма да има“, каз-

ва пред „Капитал“ Юрий Яки-менко, политически анализа-тор от един от най-влиятелни-те украински изследовател-ски институти - „Разумков“. „В страната атмосферата е друга. Предизборната кампания вър-ви дори някак вяло.“ Между са-мите партии и кандидати, каз-ва той, няма същото напреже-ние, както тогава. Украинците от своя страна са започнали да гледат много по-критично на всички кандидати, а политиче-ската класа като цяло е загуби-ла много от доверието, с което се е ползвала в еуфоричните ме-сеци на 2004 г. Причини за това има повече от достатъчно.

Стари лица, нови лицаКато начало икономическата криза изсмука много от внима-нието от външните теми, които доминираха така силно на пре-дишни избори в страната. Ук-раинската икономика се срина през 2009 г. (виж карето) и еже-дневното оцеляване се превър-на в много по-важен проблем от членството в НАТО, руския флот в Севастопол и историче-ските спорове с Москва. Който и да е новият президент, той ще се изправи пред няколко сери-озни проблема. Първо, липсата на пари. Украйна оцелява в мо-мента с пари от МВФ. Услови-ята по него бяха да не бъде до-

�

На ръба на фалитаИкономиката на Украйна се сви с 15% през 2009 г. - една от най-тежко ударените европейски страни. Колапсът на банковия сектор, падането на цените на стоманата (основен износ), обезценяването на валутата и недобро планиране доведоха до огромни фискални проблеми. Страната сключи стенд бай споразумение с МВФ за 16.4 млрд. долара при условие да държи бюджетния дефицит под 3%. Почти 50% от икономиката по някои изчисления се намира в сивия сектор, като според Украинската академия на науките в много малки предприятия сивият капитал е до 90%. Рейтинговата агенция Fitch свали оценката си за Украйна до В- с негативна прогноза, което означава, че страната на практика е на ръба на фалита.

очак вания бяха свързани с но-вата власт. Обещанието беше да се работи за обществото, а не за лично облагодетелстване, и раз-очарованието доведе до удар по Юшченко.“ В отчаяните си опи-ти да възстанови авторитета си президентът нарече Янукович и Тимошенко „московски про-ект“. „Те са представители на единна кремълска коалиция, създават газови съглашения, во-дещи към икономическа капи-тулация, отказ от НАТО и веч-но присъствие на Черноморския руски флот“, заяви той. Тази мо-тивация обаче изглежда загуби-ла привлекателната си сила за избирателите. Проучванията со-чат, че близо 60% от украинците биха гласували срещу членство в НАТО, а успокояването на от-ношенията с Русия е неизбеж-но за Украйна, ако тя иска да се върне към каквато и да било форма на политическа нормал-ност. „Двамата основни канди-дати декларират, че възстано-вяването на отношенията с Ру-сия е важно. Считам, че това е устойчив тренд. Отношенията с Русия се спуснаха до най-ниска-та си точка и сега тече норма-лизация заради правителство-то, което решава газовите про-блеми, вижда се с Владимир Пу-тин“, коментира Якименко.

Юшченко бе де факто изхвър-лен от играта с Москва през де-кември, когато руският му ко-лега Дмитрий Медведев из-прати отворено писмо до него, в което го обвини, че пречи на двустранните отношения. „Ру-сия действа много по-умно сега от 2004 г. Тогава решението да бъде подкрепен само Янукович беше взето късно в кампанията и се превърна в удар по самата Русия, посочва Андрю Уилсън. Не бих нарекъл Тимошенко и Янукович русофили или русо-центрични. Който и да било от тях обаче ще има по-добри от-ношения с Москва от Юшчен-ко.“ Като премиер Юлия Тимо-шенко се срещна няколко пъти с Владимир Путин, подписа ва-жното за Европа търговско спо-разумение за пренос на газ и по-лучи от руския премиер призна-нието, че е човек, с когото той би могъл „да прави бизнес“.

Да гласуваш с недовериеЕдин доста устойчив остатък от предишните президентски из-бори е недоверието в изборните резултати. Близо 41% от укра-инците считат, че резултатите може да бъдат фалшифицира-ни, а 29.5% - че ще има наруше-ния. Парламентът прие закон, който позволява гласуване по домовете, без да се налага хора-та да доказват невъзможността си да отидат до урните. Reuters съобщи дори за обяви онлайн, в които украинци предлагат гла-совете си за продажба за меж-ду 200 и 300 украински гривни. Въпреки това повечето хора из-глеждат убедени в нуждата да гласуват. Според едно проучва-не над 85% смятат да отидат до урните. При подобен ентусиа-зъм изборите в Украйна обеща-ват да бъдат ако не революци-онни, поне интересни. � K

пускан бюджетен дефицит над 3% през 2010 г. Това няма да бъде изпълнено - новият закон за повишаване на минималната заплата ще вдигне дефицита до над 4.5%, като някои междуна-родни анализатори дори считат числата за умишлено снижени от украинското правителство. Друг проблем ще са повишени-те цени на енергията заради но-вите договори с Русия и лошото състояние на индустрията.

Икономиката е и причина-та някогашният антигерой на оранжевата революция Виктор Янукович сега да е убедително начело в класацията. Последно-то проучване от декември дава на опозиционния водач от Пар-тията на регионите почти 15% преднина пред премиера Юлия Тимошенко. Изследване на ру-ския ВЦИОМ от януари пък дори показва Тимошенко на трето място, като изненадващо на второто излиза ново лице - бившият централен банкер и милионер Сергей Тигипко. Ти-гипко е фигура, която идеал-но пасва на хаотичния и разно-цветен украински политически пейзаж. Той се хвали, че харчи собствените си пари за кампа-нията, претендира да е еднакво независим както от Русия, така от украинските олигарси, иска „борба на 100%“ с корупцията и пълна икономическа реформа“. Сред по-странните му изказва-ния е възхищението от „ефек-тивната и централизирана вер-тикала на властта“ в Китай и Беларус, която позволявала на тези страни да растат по-бързо, но украинците очевидно харес-ват разговорния му и ефективен стил на комуникация.

Основно предимство на Ти-гипко е, че той успява да про-бие както в регионите на Тимо-шенко, така и в тези на Януко-вич, показвайки по думите на Якименко, че „навсякъде хора-та искат ефективна власт и ра-ционална политика“. Андрю Уилсън от Европейския съвет за външна политика също е съ-гласен, че разделението изток-запад, така валидно преди годи-ни в Украйна, този път е доста по-слабо изразено. Това е ясен сигнал, че след години на скан-дали между правителство, пре-зидент и парламент, които така и не успяха да установят рабо-тещ синхрон, украинците очак-ват от тези президентски избо-ри да допринесат за изгубената нормалност. „Ако Тимошенко спечели, ще има може би около 18 месеца за решителни дейст-вия заради мнозинството си в парламента, казва Уилсън. Яну-кович пък може да опита да спе-чели още депутати на своя стра-на, но е по-вероятно да трябва да разпусне Радата.“

Падналият геройЗа разликата с 2004 г. свидетел-ства и рейтингът на някогаш-ния герой - президентът Вик-тор Юшченко. Той е едва пети в проучванията на предизборни-те нагласи с одобрение от око-ло 4%. „Неговият рейтинг се срина още преди две години, казва Якименко. Твърде много

Заради икономическата криза ежедневните проблеми се оказаха по-важни от политиката в Украйна СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


За честта на президент и банкер

Или защо Аржентина продължава да бъде синоним на политически рискСветломира ГЮРОВА

За данъци, смърт и ражда-не никога няма подходящ момент, казваше Скарлет О’Хара в „Отнесени от ви-хъра“. За много публичен и шумен дуел между държа-вен глава и гуверньор на централна банка - също.

И все пак Аржентина успя да уцели особено неподходящ мо-мент. Президентът Кристина Фернандес де Кирхнер реши да влезе в агресивна битка с бан-кер №1 Мартин Редрадо точно когато страната се опитва да нормализира отношенията си с чуждестранните инвеститори и да се завърне на международ-ните капиталови пазари, от ко-ито бе отрязана преди осем го-дини след фалита си и отказа да обслужва близо 100 млрд. до-лара дълг. В разрастващия се скандал с опита на Кирхнер да уволни Редрадо вече са въвле-чени на практика всички видо-ве власти в страната - изпълни-телна, законодателна и съдеб-на. А резултатът от това до мо-мента е задълбочаваща се по-литическа и институционал-на криза, съмнения за способ-ността на Аржентина да плаща дълговете си и удар върху и без това лошия имидж на страната сред инвеститорите.

Опасното танго между президент и централен банкер започна на 7 януари, ко-гато с декрет, подписан от ця-лото правителство, Кристина

за изплащане и гарантиране на външния дълг и други пра-вителствени разходи.

Иронията в случая е, че иде-ята на този фонд е да увери ин-веститорите в способността и добрата воля на Аржентина да обслужва задълженията си. Със силовите си и погазващи зако-на действия на практика прези-дентът постигна точно обратно-то. Зад ходовете на Кристина де Кирхнер прозира не само опас-на склонност към авторитари-зъм, но и отчаян опит да наме-ри пари за изплащане на задъл-женията, които за тази година възлизат на 13 млрд. долара, а според икономисти дупката в държавния бюджет е между 2 и 7 млрд. долара. Действията й не само подкопават независи-мостта на централната банка, но и подсказват, че правител-ството има спешна нужда да сложи ръка върху всички сред-ства, до които успее да се добе-ре. „Това ще засегне доверието към Аржентина и очакванията, че ще успее да посрещне дъл-говете си за 2010 г.“, коментира икономистът Мануел Соланет пред в. Financial Times.

Още по-неприятно е, че това се случва точно когато прави-телството подготвя в края на този месец суапова оферта към притежателите на облигации за 20 млрд. долара, по които дър-жавата спря да погасява задъл-женията си преди осем години. Това е опит страната да полу-чи отново достъп до глобал-ните капиталови пазари. След фалита си Аржентина може да разчита на финансиране само от вътрешния пазар и централ-ната банка, както и на нетра-диционни и скъпи външни из-точници, като например заеми от Венецуела, които в един мо-мент бяха с лихва от 17%. Огра-ниченият достъп до капитали съответно задушава икономи-ческия растеж, инвестициите и създаването на работни места. Драмата между Кирхнер и Ред-радо може да изложи на риск опита за размразяване на меж-дународното финансиране. „Ос-вен че заличава всяко остана-ло подобие на независимост на централната банка, този епизод служи като напомняне за сери-озния политически риск, пред който все още са изправени ин-веститорите в Аржентина, и е сигнал, че планираното от пра-вителството завръщане на меж-дународните дългови пазари няма да е гладко“, предупреди в експертна бележка икономис-тът от Capital Economics Нийл Шиъринг.

Всъщност бунтовничество-то на Редрадо е в разрез с до-сегашното му поведение през пет те години начело на цен-тралната банка, през които той като цяло е следвал линията на правителството на Кристина де Кирхнер, а преди това и на ней-ния съпруг и предшественик на президентския пост Нестор де Кирхнер. В това политолози-те видяха доказателство за от-слабването на влиянието на се-мейство Кирхнер, а самият гу-верньор мотивира отказа си с

аргумента, че ако прехвърли в специалния фонд средства от възлизащия на 48 млрд. дола-ра валутен резерв, авоарите на централната банка могат да бъ-дат блокирани от притежатели-те на аржентински облигации. Като потвърждение на думи-те му в понеделник американ-ски съд замрази авоари на ар-жентинската централна бан-ка на стойност 1.7 млрд. дола-ра. Решението е по дело, заведе-но от два инвестиционни фон-да, представляващи интереси-те на аржентински облигаци-онери, които са успели да убе-дят съда, че централната банка на латиноамериканската стра-на и финансовото й министер-ство оперират като единна ин-стутиция. Основният аргумент за това е бил именно създаване-то на специалния фонд за пога-сяването на задълженията.

Същевременно с развитие-то на сагата Кристина де Кирх-нер бе принудена да понесе два тежки удара. Само ден след уволнението му Редрадо бе въз-становен на поста си от съда с мотива, че само Конгресът има право да го отстрани. Съ-дът освен това блокира и пла-на на президента за използване на валутния резерв за плащане на държавните дългове. Семей-ство Кирхнер контраатакува с обвинения в опозиционен за-говор и моментално обжалва двете съдебни решения. „Това е само началото на една веро-ятно продължителна и сложна битка между правителството, Конгреса и вероятно Върхов-ния съд“, прогнозира Даниъл Кернер от Eurasia Group пред в. New York Times. Както и ко-гато и да завърши тя

Пораженията върху имиджа на третата по големина ико-номика в Латинска Америка вече са факт. При управлени-ето на двамата Кирхнер на де-мократичните процедури чес-то се гледа като на неприятна пречка, а издаването на дек-рети и заобикалянето на Кон-греса са честа практика. Как-то и прибягването до изобре-тателни и неортодоксални ме-ханизми за набиране на сред-ства, като например национа-лизацията през 2008 г. на акти-ви на частни пенсионни фондо-ве в размер на 30 млрд. долара и опитът на Кристина де Кирх-нер да въведе такса върху из-носа на селскостопански сто-ки, който предизвика фермер-ски бунтове и по-късно бе бло-киран от Конгреса. Със сринал се до под 30% рейтинг, очерта-ваща се дупка в държавния бю-джет и задаващи се през 2011 г. президентски избори, Кристи-на де Кирхнер вероятно няма да спре с агресивния попули-зъм и отчаяните опити за фи-нансирането му. Междувремен-но Аржентина ще продължава да бъде синоним на политиче-ски риск. И въпреки по прин-цип късата си памет инвести-торите трудно ще забравят за проблемите на страната, особе-но ако постоянно им се напом-ня за тях.

Кристина де Кирхнер започна опасна игра

де Кирхнер нареди уволнени-ето на Редрадо заради „лошо ръководене и неизпълнение на задълженията на държавен служител“. След изненадва-щия ход на президента послед-ва още една изненада - възпи-таникът на „Харвард“, който е един от гуверньорите с най-дъ-лъг стаж в страната (от 2004 г.), отказа да се оттегли, тъй като според закона може да бъде от-странен само с решение на спе-

циална комисия в аржентин-ския Конгрес. В този момент в спора се намесиха опозици-ята и съдът и случаят прерас-на в пълномащабна институ-ционална криза с потенциал-но опасни политически и ико-номически последствия.

В основата на конфликта е от-казът на Редрадо да предоста-ви 6.5 млрд. долара от валутни-те резерви на страната за съз-даването на специален фонд

СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


Пътуването невъзможноИли колко абсурдно може да е стигането от една държава на Балканите в другаЦветелина МАНОЛОВА

та пък железницата изобщо я няма. Като тази между Бълга-рия и Македония, която уж се строи вече 20 години и все още не е построена. Това е един от най-красноречивите примери за лошото наследство от мина-лото: бивша Югославия целена-сочено държеше българи и ма-кедонци без връзка помежду им - днес София и Скопие сами под-държат символичната транс-портна стена през границата. Ако искате да стигнете с влак до Скопие, все още се налага да минете през Сърбия.

Ако мислите, че ще се прид-вижите по-удобно с автобус, грешите, защото това също може да бъде голямо приклю-чение, особено из т.нар. Запад-ни Балкани.

Директни връзки между София и столиците на бившите югорепублики (с из-ключение на Скопие) няма ос-вен автобусите за Западна Ев-ропа, които най-често ви сто-варват на някой околовръстен път. За българите, които искат да стигнат до някоя от тези сто-лици, това най-общо означава, че ще трябва да се запознаят отблизо с автогарата в Ниш и екзотичните й обитатели. Там може да им се наложи да поча-кат от няколко часа до цял ден, а след пристигането на връзка-та към Белград примерно пък да се окаже, че уж „запазените“ им места изобщо не са валидни в препълнения местен автобус и се налага да пътуват задушев-но натъпкани в задната част. Вероятно за транспортните компании просто не е рентабил-но да има директни линии пред-вид не чак толкова големия по-ток от пътници, а за политици-те този проблем изобщо не е на дневен ред. Сигурно защото те самите рядко пътуват до съсед-ните страни и никога с автобус (или влак). Заради липсата на удобен транспорт пътниците са малко. Местните автобуси пък най-често са древни и аморти-зирани и оставят усещането, че няма да достигнат до крайната си цел. Канадката Бриджит спо-деля точно такова преживяване по пътя между Белград и Сара-ево. „На един склон автобусът, който беше толкова стар и раз-дрънкан, така се задъха, че до-като гледах през стъклото от-страни, видях как едно стадо овце ни надбяга“, разказва тя.

Пътуването със самолет, ма-кар да е удобно, на Балканите пак ще се окаже доста трудна и отнемаща време мисия. Най-вече защото в повечето случаи не можете да летите директно, а трябва да се прекачвате, кое-то означава почти цял ден път. Абсурдното е, че понякога оти-вате до доста отдалечени точки на Европа, за да се върнете об-ратно. „Когато ми се налагаше да летя до Загреб, трябваше да се прекачвам във Франкфурт. Не че е чак толкова неудобно, но пак пътуваш цял ден“, спо-деля Боряна, която доста го-дини е живяла в бившите юго-републики. Още по-образно о писва ситуацията Стефан от

София. „Абсурдното беше, ко-гато пътувах от София до Са-раево и трябваше да се прекач-вам в Милано. На отиване пре-летяхме над Босна, от самолета можеш да видиш самото Сара-ево, но първо трябва да идеш до Милано, за да се върнеш обрат-но.“ В още по-нелепа ситуация се оказал, когато веднъж, пъту-вайки в командировка, избрал варианта да отиде до Белград с автобус и оттам със самолет до босненската столица. „Понеже беше ноември, в Сараево всеки ден имаше непрогледни мъгли, а полетът от Белград беше точ-но в 21 ч., когато е най-гъстата мъгла“, разказва Стефан. След като три дни подред отменяли полета му и пропуснал важна бизнес среща, той върнал би-лета си и се качил на автобуса до Сараево. „Абсурдното е, че в Сараево всяка есен има мъгли и JAT (сръбската авиокомпа-ния) добре знаят това, но не си сменят часа на полета за зим-но време, например по обeд, ко-гато мъглата се вдига“, обясня-ва той.

След всичко изброено разби-раемо е, че в тази част на Евро-па основно се пътува с автомо-бил. А дори и това не е особено бързо, тай като почти няма ма-гистрала на Балканите, която да достига или да преминава в съседна страна. В случая по-литиката на резервирано отно-шение към съседите за пореден път е преборила икономическа-та логика, защото именно оттук преминават основните транс-портни коридори от Близкия изток към Европа. Макар че почти всяко правителство в ре-гиона идва на власт с обещани-ето, че липсващите връзки ще бъдат построени, това винаги се оказва само на приказки. А когато все пак някой реши да премине към дела, от другата страна на границата се оказват незаинтересувани по някаква причина. Така намерението на Сърбия да построи магистрала-та от Ниш до българската гра-ница софийски експерти комен-тираха с доста странния аргу-мент, че изграждането на ма-гистрала от София до сръбска-та граница може да бъде прио-ритет чак след като западната ни съседка стане член на ЕС. Дори и този аргумент обаче не може да обясни защо строежът на втория мост на Дунав напри-мер вече продължава рекордно дълго време.

Гледани отстрани, балкан-ските държави вероятно из-глеждат като едни затворе-ни в себе си сърдитковци, кои-то само по принуда се поглеж-дат един друг. Както обобщава полякинята Ана: „Когато пъ-туваш по Балканите, усещане-то е сякаш страните нямат ни-какво желание за комуникация помежду си.“ И въпреки всич-ки обещания за построени пъ-тища и откриване на самолетни линии хората на Балканите още дълго време няма да могат да се срещат, без да им се наложи да заобиколят през Европа пре-ди това. В което може би също има някакъв символизъм.


Едва ли има друга точка в Европа, където да е толко-ва трудно да се придвижи-те от една държава до дру-га, както на Балканите.

В тази част на континента ма-гистралите много рядко про-дължават отвъд държавните граници, железопътните линии понякога свършват в нищото или просто не се използват, въ-преки че ги има, а самолетите рядко свързват директно една столица с друга. Граничните пунктове, през които можете да отидете в съседна страна, са малко и често се налага да пра-вите солидни отклонения, за да преминете през тях. Тази ре-алност е наследство от векове противоречия, нерешени спо-рове, отчужденост и дори нес-крита враждебност между дър-жавите в югоизточната част на континента.

Липсващите пътища са и чудесна метафора за слож-ните отношения в този регион на Европа, в който политиците често трудно намират общ език и съгласие с колегите си от съ-седните държави.

Само този, който не е пътувал с влак от София до Белград, не знае колко ужасно досадно дъл-ги могат да се окажат 400 кило-метра в Европа. Най-характер-ното на този влак е, че винаги пристига, когато пристигне, и почти никога по разписание. В опърпаните и намирисващи на соцреализъм купета време-то се ниже по-бавно и от най-ка-хърната попфолк балада. Усе-щането, че се намирате в меж-дународен влак, е измамно - след границата със Сърбия той ще спира почти във всяко село

или град по линията, а меж-ду отделните спирки ще се за-дъхва като трабант по нанагор-нище. И така цял ден. Ако сте късметлии, ще ви отнеме само 8 часа, ако не ви провърви осо-бено - може и 10. „Първия път, когато пътувах до Белград, си помислих, че вероятно трябва да се обадя на някой политик - някой трябва да реши този про-блем с лошия транспорт“, спо-деля впечатленията си поля-кинята Анна, която от някол-ко години живее в България и понякога посещава свои прия-тели в Белград. „Пътуването с нощния влак до Белград някак се понася, защото повечето вре-ме спиш. Но дневният е истин-ски ужас“, не крие разочарова-нието си тя.

Ако си мислите, че пътува-нето с железницата е абсурдно само в посока бивша Югосла-вия, ще се излъжете, защото и качването на експреса от Вие-на за Истанбул може да подне-се изненади. Точно това се слу-чило с Еми и Андреас, младо се-мейство от София, които полз-вали въпросния влак преди две

години. На качване първо ми-нали край австрийския вагон, който бил доста изискан, след това покрай сръбския, който се оказал приличен, за да стигнат в закачения най-отзад българ-ски вагон, от който... излизал гъст дим. „Като се качиш във вагона, първото нещо, което трябва да направиш, е да прес-кочиш една купчина въглища“, описва приключението Еми. Въглищата се използват за ото-пление на вагона - иначе доста чист, но на възраст по-стар от българския социализъм. Част от атракцията е сам да ги мет-неш с лопатата в пещта и в едно такова екзотично пътуване не би имало нищо лошо, ако от Со-фия до Истанбул можеше да се стигне и с един модерен и ско-ростен влак, но такива на Бал-каните липсват. На някои мес-

Пътуването от една балканска страна до друга обикновено минава през Европа.

ОБЩЕСТВО31KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

obshtestvo.capital.bg

Онлайн

Интернет феномен

Кино

Политическо клише

Комуникации

Телевизионни феномени

Тв водещ

Насам-натам

Нещо за четене

Музикална чуднотека

Пари назаем:

Социална мрежа

Туризъм

Автомода

Мода

Спорт

Мъжки тегоби

Медиен фрийк

Пазаруване

Известна мутра

Масова паника

Съкращение

Градски особености

Медиен свят

Дрога**

Мутренският лайфстайл

Десен политик

Ляв политик

Политическо недоразумение

МОЖЕШЕ ДА ПРОПУСНЕМ ЖИВОТЪТ НИ НЕ Е СЪЩИЯТ СЛЕД ВЕЧЕ ЗАБРАВИХМЕ ЗА

Dial-up интернетаАкциите срещу „онлайн пиратите“

lan мрежите

„Ние ги хващаме, те ги пускат“

90% от българското кино „Мила от Марс“ „Съдбата като плъх“

„Всички сме братовчеди“

Фонокартите, телеграмите

Риалити шоутата

Николай Бареков

Задръстванията към морето

Бума на женски списания

Евровизия

Тъпите банкови реклами

MySpace

Презастрояването

Пернишкия голф

Леопардовите щампи

Скандала на Иван Славков и МОК

Книгите на Дюкан как да отслабнем

Евгени Минчев

Клек шоповете/магазините за 1 лев

Клюна

„Земетресението“ в Хасково

ДАНС

Паркирането по тротоарите

Спирането на „Егоист“

Христо Бисеров

Яне Янев

„Вервайте ми “

КлипванетоПромоциите на студентските

карти от „М-тел“

„Стани богат“Завръщането на

„Всяка неделя“

Юлиан Вучков Къци Вапцаров

Падането на визите Фришоповете

Жълтата преса Порно списанията

„Колега“ на „Ъпсурт“ „Каризма“

Лесните кредити„Дай ми 100

лева назаем“

БДЖ-то към моретоlow-cost

Facebook mIRC

Дисквалификацията от Пекин 08 на отбора по вдигане на тежести заради допинг

Трансфера на Бербатов в Ман юнайтед

Аутлетите Голиа пъп

Евтините нови коли Чорапогащника вместо ремък

Отмяната на казармата Метросексуалността

Азис Албена Вулева

Моловете, онлайн магазините

Куфарните търговци

Бандите за отвличания Поли Пантев

Тероризма Фалшивите писма с „антракс“

ЕС СФРЮ

Новото строителство/ метрото в София

Среща на „Аптека“

Торентите Слави Трифонов срещу „Шоу“

АмфетитеКриминализирането на „еднократната доза“

„...когато джойнтът беше левче“

Кортежите с еднакви номераМетаморфозата в „добре

облечени бизнесмени“„Кубчетата“, ланците

и черните тениски

Иван Костов Стефан Софиянски

Румен Петков Георги Първанов Александър Томов

Симеон Сакскобургготски Георги Петров-Тъпото

Порното с Галена Кен Лий Клипа с голите абитуриентки

Първите десет

Нещата, които промениха живота ни от началото на XXI век

За десет години от безгрижен ку-понджия може да се превърне-те в отговорен баща/майка на второкласник. За десет години животът ви може да се

е прегънал дотолкова напред или да подтичва толкова изостанал, че да е трудно да го обясните в еднозначни квалификации. Единственото си-гурно нещо е, че е успял да ви изненада.

Първите десет години от едно столетие (хиля-долетие) са обречени да нямат име за разлика от двадесетте, тридесетте и т.н. В английския те са наричани the naughties или the aughties. Ние ги кръстихме условно „нулевите години“. Нулата е прагът, който винаги дава избор. Затова и пър-вите десет могат да са новите „първи седем“.

„Капитал“ се опита да обобщи първото десети-летие* от XXI век в неголяма таблица по приме-ра на сп. Vanity Fair. Нашата класация е субек-тивна и няма никакви претенции за окончател-на присъда. Форумът на capital.bg е отворен за вашите първи десет. Заповядайте.

* Тази класация е за всички онези, които са празнували

началото на хилядолетието на 1 януари 2000. За отбеляза-

лите милениума на 1 януари 2001 обещаваме да обновим

списъка след година.

** Разбира се, ние в „Капитал“ сме против злоупотребата

с наркотици. Но тъй като те се превърнаха в част от жи-

вота на немалко хора, решихме да ги включим в таблица-

та с нещата, които белязаха десетилетието.

+ Къде са новите бизнес възможности?+ Ще успее ли обуздаването на климатичните промени?+ Каква ще е следващата вълна на финансова иновация?+ Колко устойчив е китайският икономически бум?+ Кои ще са лидерите в информационната ера? + Може ли е-четците да спасят вестниците?

представялицензираното издание„Светът през 2010“(The World In 2010)на The Economistна БЪЛГАРСКИ

+ Влизането на България в ERM II+ България и репутацията и в Европейския съюз+ Банковият сектор+ Енергийните проекти+ Зелените технологии

СЪДЪРЖАНИЕТО

за България

е от Капитал

ЧЕТЕТЕ:

* Изданието можете да откриета в книжарници “Пингвините”, книжарница “Ciela”в Mall of Sofia и по централните софийски маси за продажба на вестници.

ТЪРСЕТЕ

в книжарниците *

или на klikshop.bg

МЕДИА И РЕКЛАМА33KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

ВАЦ срещу Ирена КръстеваИздателите на „24 часа“ сезираха КЗК за продажните цени на „Телеграф“ и „Експрес“Весислава АНТОНОВА

Търговските спорове между издатели в България по тра-диция се разрешават без много шум. Жалбата, по-дадена срещу продажните цени на два от вестниците на Ирена Кръстева, е едно от малкото изключения.

„168 часа“ ЕООД сезира Коми-сията за защита на конкурен-цията (КЗК) срещу цените на вестниците „Телеграф“ и „Екс-прес“, издавани съответно от „Телеграф“ ЕООД и „Експрес БГ“ АД. Искането е за провер-ка дали двата всекидневника не се продават под себестой-ността си. Според жалбата ко-ричните им цени са прекалено ниски и не покриват производ-ствените разходи. КЗК е образу-вала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евен-туално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г. Въпреки че казусът е за

лози акциите на дружеството са заложени в полза на Корпо-ративна търговска банка.

Жалбата на ВАЦ се основава на правната норма, която „въ-вежда забрана за продажби на вътрешния пазар на значител-ни количества стоки за продъл-жително време на цени, по-ни-ски от разходите за производ-ството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиен-ти“. За да се докаже, че е извър-шено подобно нарушение, КЗК трябва да установи: продажба на вътрешния пазар на „зна-чително количество стоки“ (в случая вестници); продажба по цени, по-ниски от разходите за производство и реализация; про-дажбите се извършват за „про-дължителен период от време“, както и продажби под себестой-ността, които да се извършват с цел нелоялно привличане на купувачи.

Дуелът във факти„Телеграф“ излиза в 32 стр. и се продава за 40 ст. в тираж 105 хил. бройки, а „Експрес“ - за 30 ст. при обем от 16 стр. и тираж 12 хил. Изключенията са в събота за „Телеграф“ и в петък за „Екс-прес“, когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение - „24 часа“ в делничните дни е с обем 40 стра-ници и цена 90 стотинки. Прихо-дите от реклама на „Телеграф“ за 12-те месеца на миналата го-дина възлизат на 5.044 млн. лв.

Всекидневниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ са соб-ственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им Петьо Блъсков, за близо 10 млн. лева. В края на 2008 г. „Нова българска медий-на група“ прибави към портфо-лиото си и вестник „Експрес“. В жалбата на ВАЦ до КЗК е оп-исано, че цената на „Телеграф“ се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е стру-вал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. „Експрес“ е запо-чнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съот-ветно е свалил цената наполо-вина. От понеделник изданието ще смени името си и вече ще из-лиза под заглавието „Засада“ и, както го рекламират издатели-те, ще е „жълт, спортно-крими-нален шоу всекидневник“, без да променя цената си.

Според грубите изчисления, направени на база дневен ти-раж, продажна цена, отстъпка-та, предоставяна на разпростра-нителите, и процента брак на от-печатания тираж (около 20% за „Телеграф“ и 60% за „Експрес“ по данни от пазара), се оказва, че „Експрес“ имат дневни при-ходи от продажба в размер на 810 лв., а при „Телеграф“ сума-та е 18 700 лв.

Не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес мо-дела и на други всекидневници. На пазара има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им стра-ници), но те не са обект на ис-кането вероятно заради значи-

телно по-ниските им тиражи. Основните разходи за производ-ството на един вестник включ-ват хартия, печат, журналисти-чески екип, разпространение, административни разходи, от-дел за продажби. Стойностите по пера варират спрямо проду-кта - по-масовите вестници чес-то се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестни-ци имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производ-ство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продаж-ба и реклама, която обикновено има най-голям дял.

„В конкретния случай иска-ме да проверим едно наше опа-сение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика“, ко-ментира пред „Дневник“ упра-вителят на „168 часа“ Пламен Тенев. Според него „това в ника-къв случай не трябва да се раз-глежда като враждебно дейст-вие към определени уважавани от нас наши конкуренти“. Тенев допълни, че „в такива сложни времена е важно държавните ре-гулатори да предприемат дейст-вия за „избистряне“ на водата, а пазарните субекти - да насто-яват за прозрачност и за спазва-нето на правилата на играта“.

Представители от менидж-мънта на „Телеграф“ и „Екс-прес“ до редакционното при-ключване на „Капитал“ не бяха открити за коментар.

„Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, за-щото те от години са в абсо-лютно нарушение на закона за конкуренцията“, коментира за „Дневник“ Петьо Блъсков, кой-то в момента издава в. „Новини-те днес“. Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, но от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издатели обжал-ваха практиката на т.нар. огле-дална реклама в „Труд“ и „24 часа“ (продажбата на реклам-ни площи едновременно в двете издания). Антимонополният ор-ган не откри нарушение на пра-вилата, но постанови един, а по-късно два дни от седмицата да бъдат освободени от „огледал-на реклама“. „Огледалната ре-клама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, по-литически натиск. Безпомощни са“, каза Блъсков. Според него „Телеграф“ има достатъчно ре-кламодатели и цената му не е свързана с тиража.

Независимо какво ще реши КЗК до два месеца, проучване-то, което комисията ще напра-ви на вестникарския пазар, ще бъде уникално по рода си. И много полезно за всички, защо-то би следвало да излязат ная-ве различните бизнес модели, по които съществуват различ-ните издания, формиращи мне-нието на немалка част от обще-ството в страната. � K

madpr.capital.bg

Не е ясно дали КЗК ще изследва бизнес модела на всички всекидневници СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Вестник Цена Страници Журналисти ТиражТруд 0.90 40 70 85 000-събота 1 64 24 часа 0.90 40 70 70 000-събота 1 64 Сега 0.50 24 37 7000-5000-събота -неделя 1 48 Пари 1.50 24 20 н.д.Монитор 0.60 40 7+7 кореспонденти 15 000-събота 1 56 Стандарт 0.50 40 54 50 000-събота 1 56 -неделя 1 48 Класа 0.50 24 26 7000Новинар 0.40 24 31 10 000-събота 0.50 32 Телеграф 0.40 32 41 105 000-събота 0.50 56 Експрес 0.30 16 13 10 - 15 000-петък 0.40 24 Дневник 0.80 24 54 9000-5000

НА СЕРГИЯТА

Източник: „Дневник“

дъмпинг (както е по-популярни-ят термин), всъщност на езика на професионалистите и евро-пейските експерти става дума за т.нар. хищническо ценооб-разуване. В Европейския съюз т.нар. хищническо ценообразу-ване (predatory pricing) се смя-та за едно от най-тежките на-рушения на конкуренцията. С този термин се определя пред-лагането на пазара на проду-кти с цени под производствени-те разходи. Така действат пред-приятия с господстващо поло-жение на пазара, чиято цел е да отстранят конкуренти, да за-труднят бизнеса им или да пре-

дотвратят навлизането на нови участници на пазара.Дъмпингови цени (dumping) има, когато предприятия про-дават продукцията си на чуж-ди пазари.

Казусът сблъсква издателите на най-тиражните всекидневни-ци на пазара. „168 часа“ е соб-ственост на „ВАЦ - медийна гру-па България - холдинг“ и издава „24 часа“, а „Телеграф“ ЕООД и „Експрес БГ“ АД са от портфо-лиото фирми на „Нова българ-ска медийна група“, притежава-на от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Според справ-ка в регистъра на особените за-

МЕДИA И РЕКЛАМА


ме на по-трудно финансиране и свит пазар. Регламентирани са нови медийни услуги (видео по заявка), което изисква нова компетентност и нова органи-зация на прилагане на закона.

Дерегулират се частично и радиопрограмите. Досега ра-дио- и тв програмите се подчи-няваха на едни и същи изис-квания. И за радиопрограми-те имаше ограничение на рек-ламата по време, и за радио-програмите имаше изискване за квота европейска продукция и квота европейска продукция на независими продуценти. Сега ограничението за времет-раенето на рекламата се пред-лага да отпадне с изключение на рекламата в БНР, където да се запазят сегашните 6 минути на час, а изискването за двете квоти се предлага да отпадне за всички радиооператори. Оста-ват съдържателните ограниче-ния (реклама на цигари и алко-хол, защита на децата, забрана на скрита реклама и др.)

Преурежда се цифровото на-земно разпространение на прог-рамите на обществените БНТ и БНР, като се отменя Законът за публичното радиоразпръск ване и се изменят разпоредби в дру-ги закони. Ще се издаде ново разрешение за цифрова мрежа, чрез която ще се разпространя-ват до четири тв прог рами на БНТ и до четири радиопрогра-ми на БНР с вид и профил, съ-гласувани със СЕМ и в некоди-ран вид. БТК се задължава да осъществява наземното анало-гово разпространение на про-грамите на БНТ и БНР. Пред-видено е цените и за аналого-вото, и за цифровото разпрос-транение да не надхвърлят оп-ределени в закона рамки.

Обсъжданията в парламента показаха, че са възможни раз-лични гледни точки по някои от предлаганите разпоредби.

Често се чуват мнения, че няма нужда от едно или друго правило в националния закон, защото „директивата не го из-исква”. В законопроекта липс-ва изискването рекламата и основното съдържание в ради-опрограмите да са разграниче-ни, за да не се въвежда слуша-телят в заблуждение. В законо-проекта липсва и съществува-ща норма от ЗРТ, която не раз-решава лица на изборни длъж-ности в държавното управле-ние да участват в търговска рек лама. Защото директива-та не изисквала. Директивата не обхваща всичко, което един национален закон трябва да об-хване, а тези принципи опреде-лено са важни.

В проекта за изменение на ЗРТ присъства изискване във всяка тв програма да има не по-малко от 25% българска про-дукция, създадена от независи-ми продуценти, без да се вземат предвид повторенията. В ди-рективата и в действащия ЗРТ има изискване за не по-малко от 10% европейска продукция, създадена от независими про-дуценти. Обсъжданията показ-

во. Цифровизацията дава голе-ми възможности за бизнеса: ме-дии, които в аналоговото вре-ме не са съществували или са били с относително малка те-жест и влияние, внезапно мо-гат да станат водещи на осно-вата на смели иновации и доб-ро познаване на потребностите на аудиторията. При нас обаче е ефективен и друг механизъм за напредък - напредват бизнес кръговете, близки до властта. Приетите преди парламентар-ните избори закони са илюстра-ция как точно се създават по-добни възможности.

Това мнозинство вече не е на властно остават ефектите от зако-нотворчеството му в областта на медиите. Съставът на Коми-сията за регулиране на съобще-нията в самото навечерие на из-борите беше увеличен двойно. Има проведени конкурси за разрешения за цифрови мре-жи. Красимир Гергов и Ирена Кръстева получават 80% от чес-тотите за аналогово разпростра-нение, раздадени преди избори-те, като само Ирена Кръстева е получила 58 от общо 102 често-ти. bTV, „Нова тв“ и TV2/ProBG имат подновени аналогови и автоматично издадени цифро-ви лицензи за продължителен период, като законът се проме-ни два пъти, за да може TV2/ProBG да покрие критериите за такъв лиценз. СЕМ им издаде лиценз, преди още парламен-тът да беше коригирал дефект-ното правно основание - логич-но, СЕМ знаят не само какво пише в нормите, но и какво е трябвало да пише.

Законът за публичното ра-диоразпръскване предстои да бъде отменен, но не без следа: след много опити с този закон се преодоля забраната за инте-

грация на реклама и електрон-ни медии, с този закон беше рег ламентирана и идеята за съвместните програми на БНТ с частни физически и юридиче-ски лица.

Промените в медийния закон се наложи да продължати след изборите заради необхо-димостта от въвеждане на но-вата телевизионна директива. Изменителният закон мина на първо четене, предстои окон-чателното приемане. Това е 27-ото изменение на Закона за ра-диото и телевизията (ЗРТ), ко-ето означава почти три измене-ния годишно от приемането му през 1998 г. Беше решено да се направи само бърза частична промяна заради кратките сро-кове, а в перспектива да се из-готви цялостен нов закон. Как-то обичайно се случва, и сега проектът, по начало обявен за хармонизационен, решава по-вече задачи, отколкото само да въведе изискванията на ЕС в местен закон.

Чрез последните промени в българското законодателство се въвежда директивата за ау-диовизуални медийни услуги, приета от Европейския съюз. Тя либерализира режима на тв рекламата, допуска и нов вид търговско слово - позиционира-не на продукти в предавания-та. Измененията са добри за ме-дийния бизнес, особено във вре-

Сянката на отсъстващия законодател отново тегне над медийната регулация СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Цифровизацията дава големи възможности на относително малки мидии внезапно да станат водещи чрез иновации и познаване на аудиторията.

Другият път вече наистина

Нели ОГНЯНОВА*

След последното изменение на ЗРТ започва изготвяне на нов закон ват, че тази повишена квота се защитава с аргумент за необхо-димост от повече българско съ-държание и повече българска култура в телевизионните прог-рами. Всъщност българската продукция е дефинирана чрез гражданството на продуцен-тите, а не чрез авторството на предаванията или по друг на-чин. Въвежда се протекция на икономически интерес, а не на културна функция, което прави разпоредбата спорна от гледна точка на правото на ЕС.

При определянето на този процент следва да се отчете, че повишаването му е затруд-нение за телевизионните опе-ратори. Конкретно за БНТ за по-високата квота ще плащат данъкоплатците.

Според законопроекта част-ните радиостанции ще могат да излъчват реклама без ограни-чение на времетраенето. Дирек-тивата запазва праг от 12 мину-ти реклама на час за търговски-те телевизии. Изискването е за-писано в проекта като 12 мину-ти за клипове. Тъй като друга-де в проекта се говори за пла-тени репортажи (известно е, че има и рекламни филми и пр.), очевидно те ще останат над ли-мита от 12 минути. Към това следва да се добави самопро-моцията, която според дирек-тивата не влиза в ограниченото време. В новия проект е предви-дена самопромоция не само за съответната програма на опе-ратора, а за всички негови прог-рами: тоест, ако един оператор има няколко радиопрограми и няколко телевизионни програ-ми, във всяка от тях без огра-ничение може да има промо-ция на всички останали (крос-промоция). Към това се доба-вя телепазарът, спонсорство-то и, разбира се, позиционира-нето на продукти. Вратата за търговски съобщения е отворе-на максимално, а заради тъл-куването на позволеното време-траене като време само за кли-пове - и повече от максимално допустимото.

Новият проект стабилизира идеята за съвместни програ-ми на БНТ с физически и юри-дически лица. Интересът от подобни съвместни програми е ясен - те искат реализация в БНТ. Според проекта съвмест-ните програми ще се лицензи-рат без конкурс и това ще е по-редният хит за заобикаляне на състезателността и конкурсно-то начало. Интересно е как пра-вителствата се сменят, но ня-кои устойчиви интереси успя-ват да пробиват без оглед кой е на власт.

Иначе през седмицата ми-нистърът на културата каза, че има монополи, „тези моно-поли не са от най-добрите мо-нополи и публична тайна е, че това са перални на пари“.

Важен въпрос. За следващия закон.

*Авторът е преподавател в СУ и екс-

перт по медийно право и член на ра-

ботната група, изготвила изменени-

ята в ЗРТ.

Ако разделим законодателна-та 2009 г. на две части - преди и след парламентарните избори, ще установим, че медийното за-конодателство е в дневния ред и на предишния, и на сегашния парламент.През първата половина на го-дината предишните управля-ващи променяха закони зара-ди цифровизацията. Цифрови-ят преход, който в ЕС трябва да завърши през 2012 г., в Бълга-рия има трудности със започва-нето. Той е стратегическа зада-ча, сложна и скъпа. Но наши-те трудности са от друго естест-

ТЕХНОЛОГИИ35KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

technology.capital.bg

Катерица върху iPhoneСъздателят на Twitter замисля разплащания с кредитни карти през мобилни телефониАндриан ГЕОРГИЕВ

Мобилните телефони все повече се превръщат в ПОС терминали.

Процесорите в тях са достатъч-но мощни, съществува необхо-димият софтуер, а фактът, че винаги са в джоба, може да ги превърне в нов модел за раз-плащания. Мобилният интер-нет свързва без проблем ус-тройствата с банковите сър-въри. Като хардуер смартфо-ните могат успешно да прена-сят плащания с кредитни кар-ти и вече има няколко проекта в тази област.

Кой не мрази банковата бюрокрацияSquare е компания на Джак Дорси, създателят на Twitter - най-популярният сайт за пуб-ликуване на съобщения, дълги колкото sms. До октомври 2008 г. Дорси е изпълнителен дирек-тор на популярния сайт за мик-роблогване, но след това поема поста председател на борда на директорите, за да отдели по-вече време на страничните си проекти. Един от тях е известен под кодовото име Squirrel (ка-терица), но наскоро компани-ята се представи на света като Square. Тя разработва четец за кредитни карти, който прили-ча на жълъд и оттам идва име-то Squirrel. Той се пъха в... пор-та за слушалки на смартфо-на. За начало работи с iPhone, Android, Symbian и BlackBerry, а по-късно и със стационарни компютри.

Кредитната карта се прип-лъзва през четеца, той скани-

ра данните и ги превръща в ау-диосигнал. Микрофонът ула-вя звука и предава информа-цията към софтуера на Square, инсталиран на смартфона. Тук тя се кодира и се изпраща към сървърите, които я препращат към банковата система. Никак-ви лични данни не се съхраня-ват на смартфона.

Когато човек плаща с кредит-на карта, телефонът може да покаже негова снимка, така че плащането да е сигурно. За до-пълнителна автентичност той може да се подпише върху ек-рана. Това е и силата на Square - всичко се случва лице в лице. В бъдеще може да се добави и разпознаване на лицевите чер-ти. Квитанция може да се из-прати на електронната поща или като sms на момента. Също като PayPal.

Четецът е достатъчно малъктака че да се закачи на ключо-

Square в действие СНИМКА: SQUARE

държател. Дорси твърди, че хардуерът ще се раздава без-платно чрез сайта. Square ще дарява 1 цент от всяка тран-закция за благотворителност, избрана от клиента. От ком-панията не съобщават как ще таксуват своите потребители. Очаква се проектът да започ-не работа в САЩ през тази го-дина. Фондът Khosla Ventures финансира компанията с око-ло $10 млн., а един от нейните инвеститори е бившият финан-сов директор на Facebook Гиде-он Ю.

Square e предназначен за търговци, купувачи и просто хора, които искат да се разпла-тят без излишна бюрокрация. Приложенията са многоброй-ни - от продажби на пица с че-теца на Square, през продаж-би в магазини за дребно, тър-говци на зеленчуци, таксита, складове до плащания в кафе-нета, ресторанти и т.н. Джак Дорси предвижда да отвори проекта, така че са възможни още много бизнес приложения. Едно от тях може да бъде про-дажба на билети на място мал-ко преди началото на концер-ти например.

Ако има поне един показа-тел, че идеята е добра, това е, че вече има човек с претенции за правата върху технология-та. Професор Боб Морли от уни-верситета в Сейнт Луис твър-ди, че е патентовал пръв моде-ла на работа на Square и би же-лал компенсация. В противен случай той е готов да продаде своя патент на друга компания, което би създало проблеми за Square. Екипът на Джак Дорси все още не дава коментар по юридическите претенции.

КонкурентитеIntuit, производител на фи-нансов софтуер, вече предста-ви своята версия за мобилни разплащания. Чрез софтуера Obopay хората могат да изпра-щат пари като sms-и.

Mophie, производител на ак-сесоари за iPhone, също раз-работва хардуерна добавка за смартфона на Apple. Тя е четец на кредитни карти и за момен-та изглежда по-добре от харду-ера на Square. „Ще пуснем ус-тройството през първата по-ловина на 2010 г. То ще е пред-назначено за търговци и малки бизнеси“, казва Кейт Восен, го-ворител на Mophie. Тя не каза колко ще струва добавката и дали ще се продава на разви-ващи се пазари.

Подобни млади проекти мо-гат да се окажат заплаха за скъпите системи за банкови разплащания днес. Компании като Verifone и Symbol, част от Motorola, произвеждат оборуд-ване, чиято функция може да се изпълнява от смартфона в джоба ви. За тази цел Mophie и Square се нуждаят от под-дръжка на максимално мно-го мобилни устройства и агре-сивно разпространение. А как-то можем да се уверим от успе-ха на проект като Twitter, Дор-си знае как осъществи своите намерения. � K

„Целта е да създадем услуга като Twitter, която да може да се използва за всичко и навсякъде - от кафе-нета до продавачи на мебели в Craigslist или приятели, разплащащи се помежду си.“ДЖАК ДОРСИ, изп. директор в Square

ТЕХНОЛОГИИ


Смартфон на колелаАвтомобилните гиганти Audi и Ford създават нов пазар за технологичните компанииАсен ГЕОРГИЕВ

Американските шофьори на нови автомобили с марка Ford скоро ще могат да пус-кат (чрез гласова команда) съобщения... в Twitter (мик-роблогинг платформа, коя-то позволява да споделяте с хора от цял свят мисли в размер до 140 знака), дока-то шофират.

Съответно ще могат да получа-ват съобщения, които компютъ-рът в колата им услужливо „ще прочита“ на глас. Такива поне са плановете на позакъсалия (точно поради липса на инова-тивност и несъобразяване с но-вата реалност) в последните го-дини автодинозавър Ford. Всич-ко това би трябвало да стане ре-алност до края на 2010 г.

Първата вълна от очакваното интернет цунами в автоиндус-трията (заедно с всички прило-жения, които носи след себе си) ще залее САЩ още през тази го-дина. На гребена й към момента гордо се сърфират Ford и Audi. Разбира се, идеята за превръ-щането на автомобила в чети-

риколесен iPod или смартфон влиза в плановете и на General Motors, Chrysler, Kia, Toyota и Mercedes.

„Всъщност ние вкарваме ин-тернет в автомобила“, простич-ко обяснява главният изпълни-телен директор на Ford Алън Мулали. Това на пръв поглед логично действие обаче може сериозно да раздвижи кръвта във вените както на автомобил-ната индустрия, така и на ком-паниите в сферата на информа-ционните и комуникационните технологии. „На път сме да пре-несем всички приложения, ко-ито можете да използвате днес на мобилния си телефон, в ав-томобила, но управлявани без ръце, активирани с глас, без да се отклонява вниманието от пътя“, добавя той пред вестник Guardian.

Sync MyTouchСистемата, която ще направи всичко това възможно, се каз-ва Sync MyTouch и използва два сензорни екрана, вградени в таблото на автомобилите. Еди-ният се намира до самия кило-метраж и е с размер от 4 инча, а другият е монтиран на централ-ната конзола и е двойно по-го-лям. Системата е създадена в партньорство със софтуерния гигант Microsoft и ще позволя-ва извършването на разнообраз-ни дейности по време на шофи-ране благодарение на 3G връз-ка с интернет.

Sync MyTouch ще бъде внед-

рена в определени модели на Ford по-късно през годината, твърдят от компанията. За мо-мента е сигурно, че първите три работещи приложения ще бъдат интернет радиостанция-та Pandora, приложение за въз-произвеждане на новини и под-кастове, наречено Stitcher и... Twitter, разказва Джим Буков-ски, директор на отдела, който разработва електрическите и електронните системи в моде-лите на Ford.

Трябва да се уточни, че пла-новете на Ford предвиждат Sync MyTouch или подобрена система да бъде инсталирана във всич-

ки техни автомобили, не само в най-скъпите модели. Освен това вече има софтуер за създаване на приложения от трети лица, които ще могат да преобразуват програми за смартфони и да ги адаптират за работа в автомо-билите на Ford. Стратезите на автомобилния гигант смятат, че част от бъдещите приложе-ния ще учат шофьорите да ка-рат по-ефективно. При всички положения обаче ще има силен контрол върху процеса по одо-бряване на нови програми, кате-горичен е Джим Буковски.

Гледай си по пътя!Заедно с богатите възможности, които интернет ще донесе в ку-пето на автомобилите, обаче идва и страхът, че той ще на-прави шофьорите по-разсеяни и ще предизвиква повече ката-строфи. По данни на вестник New York Times още през 2003, когато много по-малко хора са извършвали едновременно по няколко дейности зад волана, изследователи от „Харвард“ са изчислили, че шофьорите, ко-ито говорят по телефон, са ста-нали причина за над 2600 жерт-ви на пътя и около 570 000 инци-дента, които са довели до ране-ни хора.

Покрай тези страхове вече се спекулира и какви ще са после-диците на интернет приложени-ята в автомобилите. Реалността е, че към момента няма адек-ватна регулация на този про-блем нито в САЩ, нито в дру-гите държави. Вероятно зато-ва американският държавен се-кретар по транспорта Рей Лахуд твърди, че автомобилните и тех-нологични компании са тръгна-ли „по грешен път“. „Идеята да напълнят автомобилите с най-различни начини за разсейване - това не е посоката, в която вър-вим, и аз съм против нея“, казва Лахуд пред New York Times.

Автопроизводителите обаче контрират с аргумента, че тех-ните системи всъщност ще на-правят шофирането по-безопас-но, защото използват гласови ко-манди. Също така ще включват

ограничения, като например не-възможността водача да брауз-ва в интернет, докато шофира, както е при софтуера на Ford и Microsoft. За разлика от Ford оба-че Audi, които също ще внедря-ват подобни технологии в авто-мобилите си, не са добавили по-добни рестрикции и собствени-ците на новите лимузини А8 (ко-ито ще се появят на пазара през 2011 г.) ще могат да сърфират в интернет и по време на път. Въп-реки това обаче и двете автомо-билни компании уверяват, че са тествали многократно техните системи, за да намалят до ми-нимум времето, през което шо-фьорите ще трябва да гледат ек-раните на новите устройства.

„Производителите на автомо-били приемат, както и повечето потребители, че мнозинството автомобили са сходни от гледна точка на качество, безопасност и всички стандартни атрибути“, коментира Арт Спинела, ана-лизатор от CNW Research, пред New York Times. „Начинът да се отличиш от тъплата днес ще са високите технологии“, добавя той. Доказателство за думите му е и обявеното по време на CES сътрудничество между Audi, nVidia (производител на виде-оускорители за компютърната индустрия и чипове за мобил-ни устройства) и интернет тър-сачката Google. Трите компании ще екипират моделите А8, про-изведени след края на 2010 г., с дисплеи, способни да визуали-зират триизмерна графика. За целта немската компания ще внедрява новото поколение чи-пове Tegra на nVidia. Google пък ще се включи в инициативата, осигурявайки достъп до различ-ни уебприложения, като Google Earth например.

Дългосрочни плановеВсъщност „графичните проце-сори на nVidia ще са в основа-та на навигационната и развле-кателната електронна система във всички нови модели автомо-били Audi за 2010 г., като това се отнася за моделите, предназна-чени за целия свят“, коментират от Audi. Вградената навигаци-онна система (3G MMI) поддър-жа 3D топография на сгради и градове, информация за трафи-ка в реално време, гласова нави-гация и данни за завои. „В Audi сме наясно с факта, че визуал-ните възможности се превръ-щат в ключов елемент за дифе-ренциация, без значение дали за осигуряване на нужната ин-формация на шофьора или за предлагане на развлекателни функции за пътниците“, казва Филип Брабек, генерален ме-ниджър продуктово планира-не в Audi за Америка. Планове-те на компанията предвиждат, че следващото поколение мо-билни процесори Tegra ще са в основата и на навигационни-те и развлекателните системи на всички превозни средства с марката Audi през 2012, както и на други марки автомобили, които са собственост на група-та Volkswagen AG (Volkswagen, Bentley, Lamborghini, SEAT и SKODA). � K

Чипове на nVidia ще има във всички автомобили на Volkswagen AG през 2012 г. СНИМКА: NVIDIA

Скоро ще можете да диктувате съобщения в Twitter докато шофирате.

НАУКА


Аспирин и GSM, моляИзлъчванията на мобилните телефони може би ще прокарат пътя за лечението на АлцхаймерЯсен ПЕКУНОВ

Би било много жалко, ако мобилните телефони, кои-то носят толкова полза на човечеството, се окажат вредни.

Ала напротив, тяхното лъче-ние вероятно влияе благотвор-но на страдащите от Алцхай-

мер - една иначе нелечима бо-лест. Поне при опитни мишки.

Откритието е направено от учени от университета на Южна Флорида и е публикува-но в най-престижното специ-ализирано списание в областта (J Alzheimers Dis 2010;19:191). Интересно е, че авторите пър-воначално са имали съвсем различна идея. Изследването е започнато с цел да се провери дали електромагнитното лъче-ние на мобилните телефони не създава кислородни радикали в мозъка, тоест дали лъчението не е вредно. Свободните ради-кали са свръхреактивоспособни йони с несдвоен електрон, кои-то разрушават другите молеку-ли, встъпвайки в химически ре-акции с тях.

Резултатите на учените по-казват, че електромагнитното

излъчване (ЕМИ) на мобилни-те телефони не допринася за об-разуването на нови радикали. Това откритие обаче изглежда напълно маловажно на фона на възможността да е открито ле-чение за болестта на Алцхай-мер (БА), до което се стига по време на експериментите.

Алцхаймере невродегенеративно състоя-ние, кръстено на откривателя си д-р Алоис Алцхаймер, кое-то засяга мозъка предимно при възрастни хора. То е нелечи-мо и смъртоносно. Днес по дан-

ни на ООН около 37 милиона души по света са засегнати от БА. Броят на болните към 2050 г. се очаква да достигне 107 млн. Болестта се характеризира с по-степенно отслабване на мозъка, което в крайна сметка изисква за болния да се полагат посто-янни грижи.

Болестта на Алцхаймер е не само нелечима, но не е ясно нито какво я причинява, нито някое от стотиците изпробвани клинично лекарства е дало по-ложителен ефект за задържане на развитието й. Счита се, че ангажирането на мозъка в ин-телектуални занимания като игра на шах или четене на кни-ги намалява риска от Алцхай-мер. Но това са само хипотези - от Алцхаймер почина и бивши-ят американски президент Ро-налд Рейгън, за когото едва ли някой може да каже, че не си е ползвал мозъка. И все пак хора-та с висше образование разви-ват БА по-късно от тези, които не са завършили университет.

От биохимична гледна точ-ка болестта се характеризира с натрупване и агрегация на един малък пептид (т.е. част от протеин) на име амилоид бета (Аß). Аß е съставен от само 39-43 аминокиселини и се получа-ва следствие на разграждане на протеин с непозната функ-ция в мозъка (amyloid precursor protein, APP). Аß впоследствие изгражда плаки, които разру-шават околната нервна тъкан и в крайна сметка натрупване-то им убива.

Мишки и телефониНеочакваните резултати на американските учени засягат именно процеса на образуване и агрегация на Аß в мозъците на опитни мишки, чиито гени са така променени, че те да раз-виват Алцхаймер. Животните са облъчвани всекидневно с ти-пичното по вид и сила за обик-новен мобилен телефон коли-чество електромагнитно лъче-ние по един час сутрин и вечер. Това отговаря на два часа раз-говори на ден.

На животните са правени два вида тестове. Едните засягат промените в мозъка, т.е. коли-чеството Аß пептид. Другите изучават когнитивните (позна-вателните) способности на гри-зачите. Мишките имат свои ва-рианти на тестовете за памет, интелигентност и прочие, с ко-ито се оценява развитието на БА при хората. Животински-те тестове най-често използват различни лабиринти, по които има знаци. Ще запомни ли жи-вотното кой знак оказва пра-вилния ръкав на лабиринта е например признак за това как работи паметта.

Резултатите от изследването са изумителни и многообещава-щи. При млади мишки, нераз-вили още болестта, електро-магнитното излъчване (ЕМИ) има предпазващ ефект. Здрави-те мишки (контролната група) пък се справят по-добре на ког-нитивните тестове. В мозъците на облъчваните генно модифи-цирани болни животни пък се

открива по-малко Аß пептид, отколкото в техни необлъчва-ни връстници.

При възрастни и вече сериоз-но болни мишки облъчването не дава особен резултат в пери-ода между 2 и 5 месеца. След 8 месеца обаче мишките показват много сериозно подобряване в състоянието си, измерено чрез когнитивни тестове, в сравне-ние „нелекувани с мобилни те-лефони“ екземпляри. В мозъци-те на страдащите от Алцхаймер гризачи вследствие на облъчва-нето се откриват много по-мал-ко Аß-плаки. Оказва се, че лъче-нието не само предпазва от но-вообразуване на натрупвания, но и разтваря старите. Това оз-начава, че ако причината за Ал-цхаймер е образуването на Аß-плаки, лъчението на мобилните телефони лекува болестта. Или поне при опитните мишки.

Механизмътпо който се случва това, е нея-сен. Авторите изказват няколко хипотези, една от които е свър-зана с наблюдението, че облъч-ването с ЕМИ повишава темпе-ратурата на мозъка на гризачи-те с около 1 градус Целзий. Това съвсем не е опасно, а напротив, има благотворно влияние. Нор-мално човешкият мозък проме-ня температурата си в рамките на два градуса, като по-висока-та температура е предпостав-ка за по-активен мозъчен про-цес. Повишената температура на мозъка вероятно спомага за изчистването на Аß пептида от мозъка на гризачите. Крайно озадачаващ е фактът, че ефек-тът се появява едва след месе-ци облъчване. Целодневно ин-тензивно облъчване на нови животни не променя темпера-турата на мозъка им.

Интересно е също, че здра-вите възрастни мишки в кон-тролната група развиват по-ви-соки когнитивни способности от средните за вида вследствие на облъчването. Авторите оба-че предупреждават, че експери-ментите са проведени с мишки, а не с хора. Например не е ясно колко радиация преминава през черепите на мишките и колко през тези на хората.

В този смисъл учените са ка-тегорични, че изследването е интригуващо и резултатите са обещаващи, но подчертават ясно, че засега са само хипоте-тични. Дали лъчението на GSM ще лекува болестта на Алцхай-мер при хора все още е просто вероятност, а не научно дока-зан факт.

Хубавата вест за всички ни е, че това изследване е поредно-то, което потвърждава, че сла-бите елктромагнитни полета, в които ние практически живеем, не са опасни. Това е официално-то становище и на Световната здравна организация (СЗО), ко-ято непрестанно анализира и обобщава резултатите от мно-гобройните изследвания в тази насока. Остава да се надяваме, че мобилните телефони наис-тина предпазват от Алцхаймер и спомагат за усилване на ум-ствените ни способности. � K

Учените предупрежда-ват, че експерименти-те са проведени с мишки, а не с хора.

ИЛЮСТРАЦИЯ: АНТОНИЯ ТИЛЕВА

СПОРТ38 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

6 е повече от 2

Силите по върховете на тениса за Australian Open са по-изравнени от всякогаЕлеонора ТАРАНДОВА

Равни, по-равни, най-равни. Такова е съотношението на силите в челната шес-тица при мъжете дни пре-ди да започне Откритото първенство на Австралия. Мнението е на опитния германец Томас Хаас, който вече 15 години е сред елита във веригите от Големия шлем.

„Смятам, че сега най-добрата част от мъжкия тенис се състои от доста играчи с възможности за спечелване на титли в турни-ри от Големия шлем. Определе-но групата е доста по-голяма.

Има много невероятно добри иг-рачи. Тези, които не са сред по-ставените, също са достатъчно опасни и може би имат големи шансове. Би трябвало тази го-дина Australian Open да е мно-го вълнуващ“, обяснява Хаас пред австралийския всекидне-вник The Age.

Световният номер 1 Роджър Федерер и защитаващият титла-та Рафаел Надал са в различни потоци, така че евентуално ще се срещнат на финала. Следва-щите ги в пакет тенисисти, во-дени от Новак Джокович (побе-дител от 2008 г.), Хуан Мартин дел Потро, Анди Мъри, Анди Родик и Николай Давиденко, се приближават доста бързо до тях.

През последните години бит-ката на върха между Федерер и Надал се оказа уникален про-дукт и макар всеки от тях да имаше своите върхове и спа-дове през годините, никой не успя да ги измести от първите две места в света от 2004 г. на-сам. Сега трябва да видим дали Джокович може да покаже по-стоянство в продължение на две седмици, може ли Мъри да ста-не малко по-активен, в състоя-ние ли е Дел Потро да отговори

на големите очаквания и дали Давиденко ще затвърди супер-добрата си форма с победа и на Голям шлем.

Федерер остава фаворитБукмейкърите са на мнение, че Роджър Федерер остава фа-ворит, а и повечето от топ иг-рачите - частично от уважение към позицията на швейцареца като номер 1 и неговия рекорд по спечелени 15 титли от шле-ма - го номинират като най-ве-роятен победител. Когато хър-ватинът Иван Любичич опреде-ли Федерер за фаворит, той оба-че ясно припомни, че в близката история на турнира имаше мно-го изненади откъм финалисти, като например французина Жо-Вилфред Цонга или пък кипъре-ца Маркос Багдатис.

За Роджър Федерер това ще бъде 11-о участие в Мелбърн, като досега е спечелил три тит-ли, последната от които през 2007 г. Той стигна финал мина-лата година, като по пътя от-страни Дел Потро на четвърт-финалите и Анди Родик на по-луфиналите, но накрая загуби драматично от Рафаел Надал, а после плака на церемонията по награждаването. През август на 2008 г. той загуби от Надал ли-дерската си позиция в ранглис-тата, която държи от февруа-ри 2004, и си я върна през юни миналата година. През 2009 г. спечели „Уимбълдън“, „Ролан Гарос“ и игра финал на US Open и Australian Open. Но докато Фе-дерер е още номер 1, основният му конкурент продължава да е Рафаел Надал.

Торо Надал се завръща След дългата принудителна по-чивка, която Надал направи от средата на миналия сезон, фе-новете сега доста се вълнуват от въпроса дали 23-годишни-ят испанец може да върне фор-мата си, да гони пак топката до дупка и да се изкачи отново до върха.

Рафа вече дава положителни сигнали. Той започна годината по възможно най-добрия начин, като спечели демонстративния турнир в Абу Даби с победа над своя кошмар от „Ролан Гарос“ Робин Сьодерлинг, а сега трябва да защитава титлата си на шес-тия за него Australian Open.

Експертите припомнят, че всяка година Надал първо тръг-ва нагоре, после връща газта и точно когато феновете се молят коленете му да издържат, той се изправя мощно.

Преди седмица в Доха Рафа най-после показва доста еле-менти от добрата си форма. Той стигна финала и макар да загу-би от Николай Давиденко, из-глеждаше много добре, като не даде нито гейм на съперника си в първия сет и го затвори за 32 минути. Надал отново извади своите агресивни и печеливши форхенди по диагонала, прекар-ва все повечето време далеч зад основната линия, намерил е пре-дишната си увереност и съобра-зителност и като цяло изглежда по-близо до най-добрата си фор-

ма. Освен това испанецът, кой-то е печелил шест титли от Го-лемия шлем, все още има поло-жителен баланс срещу всеки те-нисист от топ 10 с изключение на Давиденко (4 на 5 победи).

Скритите лимонкиТака че другият въпрос е кой или какво е отговорен за тео-рията, че всеки един от топ иг-рачите е способен да спечели Australian Open?

Отговорът е Дел Потро, онзи висок 198 см аржентинец, кой-то след авторитетната победа над Федерер на US Open през 2009 окончателно подхрани на-деждата сред най-добрите игра-чи, че този път Australian Open няма да е като конно надбягва-не за двама жокеи - Федерер и Надал.

Хуан Мартин дел Потро обаче не е съвсем сигурен дали може да спечели Australian Open. ''Не знам дали съм фаворит“, каза той.

На въпрос дали вижда себе си в компанията на доминираща-та двойка той отговаря: „Чувст-вам се уверен. Разбира се, по-бедата над Роджър на финала на US Open ми даде много уве-реност и мотивация, за да про-дължавам да тренирам и работя усърдно. Когато се изправя на корта срещу Роджър или Рафа, не се чувствам по-различен от тях, а това е важно за кариера-та в бъдеще и разбира се, ако ис-кам да се боря за номер 1.''

Любичич, на когото рядко се случва да срещне по-висок от него противник на корта (Дел Потро е с пет сантиметра по-ви-сок), прогнозира, че аржентине-цът е способен да стане номер 1, но „ако иска да стигне до това ниво, определено ще трябва да бъде по-последователен“.

Според Джокович малката разлика между играчите от топ 6 се дължи на това, че всеки от тях е със свежи сили за Мел-бърн, като доказателство за това са победите на Давиденко срещу Федерер и Надал в Доха миналата седмица. „Играчите получиха много увереност. Да-виденко е най-подценен и най-малко внимание му се отделя, но той се намира в най-добрата си форма в цялата кариера, като вече е способен да спечели тит-ла от Големия шлем“, каза но-мер 3 в света пред Herald Sun.

Талантливият французин Цонга и двамата Фернандо - испанецът Вердаско и чилиец-ът Гонсалес, също са примери за играчи, които показват най-доброто от себе си през послед-ните три издания на Australian Open (Гонсалес стигна финал през 2007 г., Цонга през 2008 г., а Вердаско загуби нещаст-но полуфинал от Надал през 2009), но се оказват неустойчи-ви през останалата част от го-дината. Ако Цонга може да по-каже своята мощна игра - при-знаци за която даде с резулта-та от 7:6, 6:1 срещу финалиста от „Ролан Гарос“ Робин Сьодер-линг в Куйонг - тогава можем да получим един още по-въл-нуващ Australian Open, както вече прогнозира Хаас. � K

sport.capital.bg

Надал (вляво) и Федерер едва ли ще пуснат на други купата от Australian Open СНИМКА: REUTERS

�

Букмейкърите пробиха в МелбърнAustralian Open се поддаде на изкушението да печели от букмейкърския бизнес, за кое-то получи сериозни критики. Организаторите на турнира „Тенис Австралия“ сключиха договор за спонсорство с букмейкърската компания Betfair Australia. Контрактът предвижда процент от всеки залог за мачовете от турнира да отива в бюджета на „Тенис Австралия.“ В случая зрителите няма да могат да залагат от самите трибуни, но ще могат да си отворят сметка в павилион, разположен край централния корт „Род Лейвър арена“. Компанията няма да има рекламни пана, но във всички официални документи ще бъде посочена като един от 32-ата спонсора и партньори на проявата.

Зам.-председателят на парламента Лъчезар Иванов е авто-рът на безумното предложение на границата да бъдат спи-рани хора, които нямат международна здравноосигурител-

на карта. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Строители на капитализма

Двама наследници с бодигардове се сби-ха за маса резерве в пловдивското заве-дение „Бедрум“. Ге-

орги Славов, син на сикаджия-та Стоил Славов-Телето и по-известен като Жоро Главата, вдигнал тежък скандал в заве-дението, защото искал да сед-не със свитата си на запазено за компанията на Владимир Ара-баджиев сепаре. Последният е автомобилен състезател във

формула GP2, но е по-известен като син на баща си - хотели-ерът Ветко Арабаджиев. След като вдигнал скандал, че ни-кой не може да му казва къде да седне, Главата бил изнесен навън от охраната на заведени-ето. Там се сблъскал с охраната на Владо Арабаджиев и се за-почнало меле. Главата явно е пострадал, защото мина и през болницата заради комоцио и рана в главата.

Славов и неговия бодигард Пламен Иванов бяха оставени в ареста от Пловдивския окръ-жен съд, тъй като имало опас-ност да извършат ново престъ-пление. В съда Жоро Главата заявил, че сам се е предал, след като е чул, че лично Бойко Бо-

рисов е казал да бъде аресту-ван. В този смисъл той питал съда, Борисов премиер ли е или полицай.

Жоро Главата доста често има сблъсъци с правораздава-нето заради буйния си нрав. Неговият баща беше взривен в асансьора т.нар. сграда на СИК на бул. „Джеймс Баучер“ в сто-лицата през 2003 г. През 2006 г. Главата предизвика подобен скандал в чалга дискотеката „Син сити“ и се сби с охраната. Тогава той отново беше задър-жан и съден. Хора от ъндъргра-унда твърдят, че Главата отне-съл и санкция от Христофорос Анатамидис-Таки, който се смяташе за пряк негов начал-ник.

Пукнаха главата на Жоро ГлаватаНаследникът на Стоил Славов остава в ареста заради сбиване с наследника на Ветко Арабаджиев

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА

Симпатизанти на ГЕРБ попи-тали радио Ереван:

- Защо е това отношение на Зелените към нашия канди-дат за еврокомисар Румяна Желева?

- Миииии... - зачудило се ар-менското радио. - Просто Желева е първото дръвче, което зелени-

те отсякоха в Европарламента.***

След като изслушал интервю-то на Христо Стоичков пред ме-диите в ЮАР, премиерът Бойко Борисов решил да го предложи за еврокомисар на мястото на Румяна Желева. Английският му бил по-добър.

imena.capital.bg

� ЦСКА направи традиционна-та треньорска смяна преди про-летния полусезон, като прие по-дадената още през ноември ос-тавка на старши треньора ЛЮ-БОСЛАВ ПЕНЕВ. Изпълни-телният директор на клуба Вен-цислав Живков обяви, че Пенев е бил освободен, защото отказал да му се намали заплатата. Бив-шият национал взимал 50 хиля-ди лева месечно, а са му предло-жили 20 хиляди. Фаворит за не-говия пост беше Миодраг Йе-шич, който водеше червените между 2004 и 2006 г. , но сърби-нът не успя да разтрогне дого-вора си с либийския клуб „Ал Итихад“.

� Националът ДИМИТЪР БЕР-БАТОВ бе определен за рекор-ден шести път за футболист на годината на България. Той по-лучи 218 точки в анкетата и из-превари Стилиян Петров само със 7 точки. На трето място ос-тана халфът на „Терек“ (Гроз-ни) Благой Георгиев. През 2009 Бербатов стана първият бъл-гарин, печелил шампионска-та титла на Англия, заедно с клубния си тим „Манчестър Юнайтед“. Той игра и на фина-ла на Шампионската лига, кой-то „червените дяволи“ загубиха с 0:2 от „Барселона“. През 2009 г. нападателят стана и най-резул-татният футболист в историята на националния отбор с 48 гола на сметката си от 73 мача. Така той изпревари легендата Хрис-то Бонев, който имаше 47 гола в 96 мача. Предишният рекорд за футболист на годината бе на Христо Стоичков, който печели приза пет пъти.

� Как си представяте живота си след половин век? Едва ли сте мислили по въпроса, но може би вече е време да го направите. Тази седмица започва мащабни-ят онлайн проект „2060 - Да гово-рим спокойно в бъдеще време“.

Така на сайта 2060.bg всеки ще може да представи своята визия за света през 2060. Идеите са раз-делени в различни категории, а през април редакторите Георги Тошев, Бойко Василев, ГЕОР-ГИ ЛОЗАНОВ, Виргиния Заха-риева и др. ще селектират най-добрите в сборник. Той ще бъде капсулиран и затворен в Народ-ната библиотека, за да излезе отново на бял свят през 2060.

� Режисьорът КРИКОР АЗА-РЯН ще бъде удостоен посмърт-но с наградата „За чест и дос-тойнство“. Това ще стане по вре-ме на раздаването на „Икар“-ите на 27 март тази година. На-градата е учредена тази година в памет на професора. “Има и други достойни българи, на ко-ито ще я връчим следващите го-дини, но първо ще я дадем по-смъртно на професора”, каза ди-ректорът на Съюза на артисти-те Христо Мутафчиев, цитиран от vsekiden.com. Номинациите за представление включват "Гъ-лъбът", "Островът на съкрови-щата" и "Четири стаи“, а за ре-жисьор на годината ще се със-тезават Галин Стоев, Маргари-та Младенова и Иван Добчев и Николай Ламбрев.

� Бившият губернатор на Аляс-ка и кандидат за вицепрезидент на САЩ САРА ПЕЙЛИН ще води новото риалити шоу „Ис-тински американски истории“ по телевизия „Фокс нюз“. Спо-ред световните медии постоян-ното телевизионно присъствие ще бъде гаранция за стабилен рейтинг, в случай че реши да се кандидатира отново на нацио-нални избори. Вестник "Дейли телеграф" отбелязва, че дясно настроената телевизия на Руп-ърт Мърдок е най-добрият вари-ант за нея, защото тя се отнася пренебрежително към повечето медии, като смята, че са отразя-вали проявите й пристрастно.


ИМЕНА

КОМПАНИИ 43 / Стоки и продажби 52 / ИМОТИ 54 / ПРЕДПРИЕМАЧ 56 / ФИНАНСИ 58 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

брой #02, година XVIII www.capital.bg

K2

16 - 22 януари 2010 г.

Билети за прожекции, продадени за седмица напред, дълги опашки от зрители, пълни са-лони. Така изглеждаше краят на 2009 г. в мул-типлексите, където хиляди желаещи очаква-ха да видят триизмерната (3D) мегапродук-ция „Аватар”. Филмът, от който се очаква да направи революция в киноиндустрията, на-

Само за първите четири седмици

на екран „Аватар“ събра над

3 млн. лв. приходи от билети.

прави бум и в България - само за четири сед-мици събра най-много приходи от продажба на билети за последните 20 години. Година-та е изключително добра за дистрибуторите на филми и киносалоните. Големият екран е един от малкото сегменти в развлекателна-та индустрия, в които има забележим ръст и няма криза. � КОМПАНИИ 52

БИЗНЕС

Когато караш с пре-вишена скорост, знаеш, че риску-ваш да отнесеш глоба. Тя е цената

на това, че като правиш нещо за себе си, вредиш на останалите. Бизнесът също постоянно вър-ши неща в ущърб на обществе-ното благо - класическият при-мер е замърсяването. Затова и икономистите имат специална дума за това - externality (което българските учебници превеж-дат като външен ефект).

В последните години в над-преварата за огромни печал-би (и огромни бонуси) амери-канските банкери също шофи-раха доста безразсъдно. Малко е спорно дали вината е изцяло тях на, но те определено помог-наха световната икономика да катастрофира. Така погледнато, изглежда логично банките да платят за негативните външни ефекти, които са причинили.

Вместо това досега те вмес-то наказание получаваха по-мощ, защото са прекалено го-леми, за да фалират, и с доста-тъчно силни лобита, за да си прокарат интересите. Благода-рение на спасителните програ-ми от правителството и практи-чески безлихвени пари от Феде-ралния резерв банките си стъ-пиха на крака, отново постигна-ха печалби и започнаха да кро-ят планове за бонуси.

Решението на президента Ба-рак Обама (къде водено от чув-ство за справедливост, къде от популизъм) е все пак да ги на-кара да си платят глобата под формата на допълнителен да-нък (виж стр. 60). Ходът крие рискове - това ще оскъпи ресур-са на банките и шансът все пак да започнат да кредитират ще намалее. Има и опасност те да прехвърлят разходите към кли-ентите си. Което ще забави въз-становяването на икономика-та. Без наказание обаче рискът е по-страшен - банкерите отно-во да тръгнат с мръсна газ към следващата катастрофа. � K

Данъчна спирачка

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ С най-успешния филм за последните

12 години завърши една супер - успешна година за киното

Аватарът на печалбата

58

Класация на взаимните фондове

46 За „Фамилия“ или хубаво, или нищо

СНИМКА: SHUTTERSTOCK

44 Магистрала „Тракийско съкровище“


М.О.Л.

Изпълнителният дирек-тор на Intel Сorp. Пол Отелини има основател-ни причини да е повече от доволен - компанията обя-ви печалба за четвъртото тримесечие от 2.3 млрд. долара спрямо 230 млн. долара през същия пери-од на 2008 г. Новината до-веде до скок на пазара.

ПРОМЯНА Производителят на бланширани картофи „Роял патейтос“ вече е с нов собственик - „Инвес-тиа“ АД, която се контро-лира от Стоян Благов, съ-общи „Дневник“. Компа-нията беше в сериозни за-труднения по изплаща-не на дълговете си и това стана причина за продаж-бата. В края на 2009 г. „Ин-вестия“ е придобила 97% от акциите на дружество-то и близо 90% от облига-циите му. Целта на нови-те собственици е да въз-становят пазарите и кли-ентите на дружеството, като вече са започнали да оптимизират разходите.

„Инвестиа“ купи „Роял патейтос“

С Д ЕЛ КА Ш у м е н с к а т а „ПХЖ Брадърс комерс“ купува „Месокомбинат - Разград“. Сделката ста-ва с посредничеството на SG Експресбанк по схема-та „дълг срещу собстве-ност“. През септември 2009 г. „Месокомбинат - Разград“ поиска обявява-не в несъстоятелност за-ради невъзможност да об-служва дълга си към бан-ката от 3.9 млн. лв. „ПХЖ Брадърс комерс“ прите-жава свинеферма, клани-ца и фабрика за преработ-ка. Собственост е на швей-царската „БР Груп хол-динг“, в която управлява-щите са от Казахстан.

„Месокомбинат - Разград“ е с нов собственик

ПРАВА Парламентът прие на първо четене проекта за нов закон за потреби-телския кредит, според който до 14 дни след под-писването на договора за заем клиентите ще могат да се отказват от него, без да дължат обезщетения или неустойки. В обхва-та на нормативния акт попадат потребителски-те кредити между 400 лв. и 147 хил. лв. (при сегаш-на горна граница 40 хил. лв.), които са отпуснати от банки, небанкови фи-нансови институции и ли-зингови компании. Пред-вижда се законът да вле-зе в сила на 12 май 2010 г.

Потребителите ще имат 14 дни за отказ от заем

� „Печатница Дружба“, собственост на „Икономе-диа“, и печатница „Алианс принт“ сключиха спора-зумение за сътрудничество, като първата стъпка в тази посока ще обхване листовия печат на „Печатни-ца Дружба“. „Алианс Принт“ планира преместване на производствените си мощности в съседство с тези на „Печатница Дружба“.

� „Железопътна инфраструктура“ сключи договор за 1.013 млн. лв. с „ЧЕЗ България“ за доставка на сто-манобетонови стълбове.

� Дружествата на фармацевтичната компания „Со-фарма“ - „Софарма логистика“ и „Софарма трейди-нг“, ще се слеят, ако сделката бъде одобрена от Коми-сията за финансов надзор и след това бъде гласувано одобрение на общите събрания на двете дружества.

� Европейската банка за възстановяване и раз-витие направи първия фонд за преструктуриране на лоши активи в страните от Централна и Източна Ев-ропа в подкрепа на икономическото възстановяване на региона с начален капитал 36 млн. евро.

� Пивоварната компания Heineken NV е постигна-ла споразумение за придобиване на подразделението за производство на бира на мексиканската компания Fomento Economico Mexicano SAB за 7.7 млрд. долара.

Сделки и проекти

Цифром

1142лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година

Източник: БФБ

Източник: Datastream

Източник: Reuters Investor

Източник: Reuters Investor

85

75

65

55

45

3514.I.2009 14.VII.2009 14.I.2010

$/барел1 барел=158.9 л

1.38

1.36

1.34

1.32

1.3

1.28

14.X.2009 29.XI.2009 14.I.2010

1.372624.XII.09

1.292027.XI.09

175

150

125

100

75

DJIA, Ню ЙоркCAC 40, ПарижHang Seng, Хонконг

14.I.2009 14.VII.2009 14.I.2010

14 I.2009 г. = 100

ПЕТРОЛ

ДОЛАР/ЛЕВ

ИНДЕКСИ

С Л О В О М„Имаме доказател-ства за прогресивно стабилизиране на гло-балната икономика. Развиващите се па-зари демонстрираха устойчивост на реце-сията и в момента се намират във видимо по-добра позиция. Обаче устойчиво възстановяване може да се постигне само чрез подобряване на състоянието на фи-нансовата система.“ Жан-Клод Трише, президент на Европейската централна банка

„Тази година няма да е много по-различна от 2009 г. като икономическа среда и конюнктура, но очаквам трендът в сектора на застрахо-ването да се обърне около средата на 2010 г. Тази година ще е по-трудна, но по-добра от миналата, защото обстановката във финансовия сектор ще се подобрява.“ Стоян Проданов, изпълнителен директор на застрахователното дружество „Бул инс“

„Първите сигнали за промяна и началото на възстановяване-то ще дойдат от потребление-то и ние го наблюдаваме много внимателно, тъй като това е важен критерий за нас, който ни позволява да разберем как се развива пазарът.“Луик льо Пишу, изпълнителен директор на „БНП Париба Лични финанси“

„Напоследък наблюдаваме съжи-вяване на финансовите пазари по света, макар нашият още да не следва този тренд. Но ако през 2010 г. видим листване на енергийни компании с държавно участие, можем да очакваме съживяване и на българската борса заради повишената ликвидност.“Радослава Масларска, изп. дир. на „Елана трейдинг“

� През 2009 г. са сключени близо 27 хил. сделки за продажба на нови автомобили, което е спад с близо 54% спрямо предходната, сочат данните на браншовата асоциация. Сред основните причини за намалялото търсене е свитото кредитиране, застоят в сектори като строителството. Най-голям

е спадът при продажбите на ка-миони, където сключените сделки са четири пъти по-малко спрямо 2008 г. Най-търсената марка за 2009 г. е „Тойота“, следвана от „Пежо“ и „Фолксваген“. За 2010 г. оч-акванията са пазарът да се задържи на същите нива.

Продажбите на нови автомобили падат наполовина през 2009 г.

K2 СЕДМИЦАTA42 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

39.5518.II.09

81.896.I.10

„Износът на България ще се облагодетел-ства от световното възстановяване и ще се увеличи през 2010 г. За преките чуждестранни инвес-тиции не сме толкова оптимистични. Със стабилизирането на световната иконо-мика и подобрението на бизнес климата в България те ще се стабилизират на по-реалистично равнище.“ Тони Либек, представител на МВФ за България и Румъния

КОМПАНИИ43KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

kompanii.capital.bg

Безжични амбиции

Българските WiMAX оператори искат да инвестират над 40 млн. лв. през 2010 г. Замислят и експанзия на БалканитеАндриан ГЕОРГИЕВ

Eдин октомврийски петък хиляди българи останаха без достъп до своите бан-кови сметки.

Причината бе срив в мрежата на „Виваком“, която осигурява връзката до банкоматите. При две банки (тайна, знаете как е) обаче няма проблем - те не раз-читат на кабелен интернет, а на безжична връзка от „Макс теле-ком“. Компанията на Красимир Стойчев, основател на първия местен GSM оператор, разработ-ва мрежа, базирана на безжич-ния стандарт WiMAX.

В България той трябваше да се конкурира с кабелния интер-нет, но не успя заради цената и недостатъчно високите скорос-ти. Сега мобилният стандарт си пробива път към нови ниши - из-вън домовете на хората и в ряд-ко населени региони. Удобство-то на WiMAX е като да използ-вате Wi-Fi, но без да се чудите дали точно в това кафене има, дали е със свободен достъп. Разбира се, стига да има покри-тие. Освен това WiMAX може да осигурява комуникация между различни устройства - за виде-онаблюдение, управление на

електропреносни мрежи, за ди-агностика на автомобили и т.н. Първите лаптопи и телефони с вградена поддръжка на WiMAX се очакват на пазара в края на тази година в България. Това може да даде тласък на WiMAX телекомите и поне да разклати върховенството на „Виваком“, кабелните и мобилните опера-тори на пазара у нас. Плановете на местните оператори включ-ват и експанзия в съседни дър-жави на Балканите.

За да развива WiMAX, даде-на компания трябва да има ли-ценз от Комисията за регули-ране на съобщенията. В Бълга-рия има пет такива оператора - „Макс телеком“, „М-тел“, 4ever (търговското име на „Транс те-леком“), „Некском“ и „Кериър БГ“. Три от тях развиват актив-на дейност.

Тежката 2009„2009 беше тежка година“, казва Красимир Витанов, изп. дирек-тор на 4ever. И добавя: „Имаше голямо преструктуриране. Сме-нихме 70% от персонала на фир-мата.“ Според него през минала-та година технологията все още не е узряла и не е имало доста-тъчно крайни устройства.

Витанов е начело на 4ever от средата на 2009 г. През юни ед-ноличният собственик „Петрол холдинг“ прехвърли безвъз-мездно 50% от капитала на те-лекома на кипърската фирма „Еранс“. Тя е притежание на рус кия холдинг „Агропродмир“ - производител на химически то-рове и строителни материали.

„Петрол“ и „Еранс“ планират да инвестират през 2010 г. общо 10 млн. евро в развитие на мре-жата. „Един от най-големите проблеми, които срещаме, е, че общините не дават разрешения за строеж. А излъчванията на

WiMAX мрежата са 20-30 пъти по-малки от тези на GSM клет-ките“, казва Борис Дворкин, председател на борда на дирек-торите на „Транс телеком“. За момента „Транс телеком“ про-дължава да работи на загуба, но мениджърите й са убедени, че приходите ще се изравнят с раз-ходите в края на тази година.

Компанията доставя на кор-поративни и домашни клиен-ти интернет и телефония през WiMAX по кабел и USB устрой-ства. Последните са малко по-големи от флашки и се включ-ват към лаптоп.

В края на 2010 г. 4ever планира да пусне декодер за телевизор (set-top box) с 300 канала, дос-тавяни чрез WiMAX интернет. „Няма смисъл от IP телевизията до компютър. Хората предпочи-тат телевизорите“, смята Краси-мир Витанов.

„Сега „Транс телеком“ има 2-3 хил. клиенти“, казва Борис Двор-кин. „Преговаряме за WiMAX видеонаблюдение с кметство-

то и полицията в София и дру-ги градове“, допълва той. От те-лекома обаче не пожелаха да ка-жат каква част от населението на страната покриват.

Борис Дворкин очаква пър-вите лаптопи с вграден WiMAX да се появят в средата на 2010 г. Това означава, че преносимите компютри ще поддържат без-жичния стандарт без допълни-телното USB устройство, така както днес е положението с Wi-

Fi. Красимир Витанов смята, че мобилните телефони с вграден WiMAX ще са налични на бъл-гарския пазар през 2011 г.

„Агропродмир“, собствени-кът на „Транс телеком“, има WiMAX лиценз и в Черна гора. През тази година руският хол-динг ще изгражда своята мрежа в бившата югорепублика. Пред-стоят преговори за инвестиции в WiMAX мрежи и в Сърбия, Ма-кедония и Хърватия. Ако „Агро-продмир“ успее да изгради сво-ите WiMAX услуги в балкански-те страни, също ще ги разпрос-транява под марката 4ever.

Обещания на max„Около Коледа продадохме над 1000 абонамента за USB устрой-ства“, казва пък бизнесменът Красимир Стойчев, който огла-вява „Макс телеком“. От нача-лото на февруари операторът ще предложи USB устройство и за компютри Macintosh. През април компанията ще обнови софтуера на мрежата си и така би трябвало да вдигне скорост-та до 1 мегабайт в секунда.

„Макс телеком“ планира да инвестира между 10 и 12 млн. евро тази година. Запитан откъ-де ще дойдат средствата, Краси-мир Стойчев заявява, че той е собственик на „Макс телеком“ и сам намира финансиране. По-го-лямата част идва от фонда Cisco Capital под формата на оборуд-ване, допълва той. Така „Макс телеком“ цели до края на 2010 г. да покрие 80% от население-то на България.

Всичко това обаче са обеща-ния, а за тях знаем, че WiMAX операторите често не ги спаз-ват. Преди две години „Макс те-леком“ заяви, че до края на 2009 г. ще покрие 90% от население-то на България. До момента оба-че телекомът достига до 40-45%

от хората в страната.До края на тази година ком-

панията очаква да предложи WiMAX телефони и лаптопи.

„Сега нашите клиенти са мал-ко под десет хиляди“, твърди Красимир Стойчев. „За 2009 г. имаме 1.5 млн. евро приходи с 3 млн. евро счетоводна загуба, включително амортизацията“, обяснява Красимир Стойчев. Компанията планира да излезе на печалба през 2011 г.

Красимир Стойчев илюстри-ра няколко сценария за бъдеще-то WiMAX бизнеса. Красимир Стойчев също като 4ever гледа на запад от Калотина. Телеко-мът преговаря с два-три инвес-тиционни фонда за изгражда-не на мрежа в Словения, Босна, Черна гора, Хърватия, Македо-ния и Косово. „Макс телеком“ ще бъде мениджър на проек-та“, казва Стойчев. Според него работата може да започне още през април. Първоначалната ин-вестиция достига 60 млн. евро.

Но сега обратно в България. WiMAX може да бъде допълва-ща услуга за абонатите на ин-тернет доставчиците. По този начин ползвате интернет вкъ-щи, а когато сте навън, брауз-вате чрез WiMAX. Така напри-мер „Макс телеком“ си партни-ра със „Спийди нет“. 4ever също преговаря по този модел с два-три интернет доставчика.

„Некском“ е третият активен WiMAX оператор, който реално оперира на пазара. По думите на неговия изпълнителен дирек-тор Емил Николов „Некском“ покрива 60% от българското население. За момента компа-нията предлага само достъп до WiMAX интернет през модем заедно с телефония. През 2007 г. фонд на Intel инвестира неиз-вестна сума в „Некском“. В мо-мента операторът обслужва 3000 клиенти, основно бизнес абона-ти. Емил Николов не съобщава какви са приходите на компани-ята и колко ще са инвестициите през 2010 г. В средата на тази го-дина компанията ще предложи лаптопи с USB устройства за мо-билен достъп през WiMAX. Не-официално в телекомуникаци-онните среди се говори, че вече месеци наред собственикът на „Некском“ търси купувач за част от компанията - за момен-та безуспешно. Емил Николов не коментира тези слухове.

Без да споменава дали пред-лагат активна услуга и брой або-нати, представител на „Кериър.БГ“ заяви: „Изминалата 2009 г. беше изключително трудна го-дина за „Кериър БГ.“

„Мобилтел“ има WiMAX ли-ценз, но от компанията отгово-риха, че фокусът им е върху раз-витието на технологиите от тре-то поколение (3G).

Освен лаптопи и телефони с WiMAX по-нататък безжичният интернет може да се прокара в автобуси, влакове, да свърже до-машните уреди и т.н. Или както казва Красимир Стойчев: „Мога да свържа всеки две точки.“ Въп росът е дали и кога „точки-те“ ще искат да бъдат свързани и колко точно ще са готови да платят за това. � K

Красимир Стойчев планира до края на тази година „Макс теле-ком“ да увеличи абонатите си до 40-50 хил. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

„Макс телеком“ прего-варя с таксиметрови компании в София, за да осигури безжичен интернет в колите.

КОМПАНИИ


Магистрала „Тракийско съкровище“

Строителните фирми поискаха да изграждат магистрала „Тракия“, но са притеснени от суровите условия на държавата

В ранния следобед на 12 януари конферент-ната зала на агенция „Пътна инфраструк-тура“ напомняше на мотриса в пекинско-то метро в час пик. С тази разлика, че в ръ-цете на повечето оп-итващи да се натъп-чат в залата има-ше фотоапарати, ка-мери, стативи или диктофони.

Централното място в ця-лата композиция от хора и светкавици беше отре-дено на осем кашона с различна големина, опа-ковани грижливо в раз-ноцветна амбалажна хар-тия. В тях се съдържаха офертите на осемте ком-пании, решили да кан-дидатстват в конкурса за изпълнител на отсеч-ката от магистрала „Тра-кия“ между Стара и Нова Загора (лот 2).

За по-голямата част от представителите на стро-ителните компании, кои-то бяха в залата, това не беше първият път, кога-то присъстват на отваря-не на документи за тази отсечка. Някои от тях дори можеха да цитират техническите специфи-ки на трасето наизуст. Не им беше скучно, защо-

то в залата се решаваше кой има шанс да спечели поръчка с приблизител-на стойност 95 млн. евро, което си е внушителна сума на фона на липсата на бизнес в строителния сектор.

След като официалната част приключи и девет-членната комисия запо-чна отварянето на офер-тите и проверката на представените от канди-датите документи, зала-та магически се изпразни още преди да се разгле-да втората оферта. Оста-наха само няколко жур-налисти, представите-лите на фирмите и един наблюдател от неправи-телствената организация „Прозрачност без грани-ци“. За съжаление на ко-мисията почти до края остана и един включен прожектор.

Отварянето на всички кашони продължи близо шест часа. Неразпечата-ни останаха само плико-вете с ценовите оферти, които се намираха в тях. По думите на председа-теля на комисията Дими-тър Маргаритов пликове-те ще бъдат разпечатани едва когато комисията прегледа детайлно пред-ставените документи и прецени кои компании отговарят на поставените изисквания. Само техни-те оферти ще бъдат отво-рени, като предложили-ят най-ниската цена, за която ще построи 31-ки-лометровия участък, ще бъде избран за изпълни-тел. Офертата му обаче не трябва да е по-ниска от 30% от средно претегле-ната цена, предложена от останалите участни-

ци в търга. Това условие се поставя с цел оферта-та на победителя да бъде реална, а не свръхзани-жена, и в бъдеще компа-нията да не дострои ма-гистралата или да поис-ка още пари.

Ценовите предложе-ния ще бъдат отворени публично, като дотогава те ще бъдат съхранявани под строги мерки за си-гурност в сградата на Ми-нистерството на отбрана-та. За да се гарантира до-пълнително, че пликове-те няма да бъдат подме-няни по време на двата месеца, през които коми-сията заседава върху все-ки от тях, се подписваше някой от присъстващите представители на конку-рентна компания.

Стари партньори или нови конкуренти Компаниите, подали до-кументи сега, напълно се припокриват с тези, които участваха и в тър-га, проведен през 2008 г. (виж карето).

Тогава освен за този участък се търсеше и из-пълнител на отсечката между Нова Загора и Ям-бол (лот 3). Тогава Евро-пейската комисия спря процедурата заради усло-вия, които автоматично отхвърляха офертите на чуждите компании, като например кандидатите да притежават собстве-на или наета асфалтова база, разположена на не повече от 80 км от най-отдалечената точка на обекта. Такива условия този път нямаше. Кри-териите бяха направени така, че да се даде равен шанс и на българските

компании, като изисква-нето за опит в изгражда-нето на първокласни пъ-тища беше формулира-но така, че голяма част от тях да успеят да го покрият. Ако не сами, в консорциум.

Въпреки дадения равн-ен шанс не се сбъдна-ха очакванията на орга-низаторите в търга той да привлече интереса и на все още неработили в България големи ком-пании. Напротив, за раз-лика от търга през 2008 г. участниците, освен че

бяха същите, само че обе-динили се по различен начин, бяха и с един по-малко. Сега оферта не по-даде турската „Онур Таа-ххют Ташъмаджълък“.

Обяснението е в прека-лено тежките условия, поставени от възложите-ля. След като вече е пода-дена офертата, участни-кът няма право да уве-личава цената независи-мо от каквито и да било обстоятелства. Срокът също е фиксиран, а за на-рушаването му строите-лят дължи неустойки.

Участниците в търга през 2008 г.� Лот 2 (Стара Загора - Нова Загора)- „Алпине Бау“, Австрия- „Актор“, Гърция- „Онур Тааххют Ташъмаджъ-лък“, Турция- „Конструктор инженеринг“ ДД, Хърватия- Консорциум „Щрабаг - ИСА“ („Щрабаг“ АГ, Австрия, „ИСА 2000“, България)- Сдружение „Загора трейс“ („Трейс груп холд“, „СК-13 холдинг“, „Пътно строител-ство“ - Добрич, „Пътища и мостове“ - Варна)- Сдружение „Пътища Тракия“ („Холдинг Пътища“, „Гранит 97“ АД - Кюстендил, „Пътни строежи“ - Велико Търново, „Хидрострой“ - Варна, „Пътно строителство“ - Разград, „Пътинженерингстрой - Т“ - Търговище, АБ - Хасково)- Консорциум „Загора“ („АМ Черно море“ - Шумен, „ГБС Ин-фраструктурно строителство“, ГБС - София, „Пътстрой 92“).

� Лот 3 (Нова Загора - Ямбол)- „Алпине БАУ“, Австрия- „Актор“, Гърция- „Доуш иншаат ве тиджа-рет“ , Турция- „Онур Тааххют Ташъмаджъ-лък“, Турция- Консорциум „Щрабаг - ИСА“ („Щрабаг АГ“, Австрия и „Иса 2000“, България)- Сдружение „Трейс Тракия“ („Трейс груп холд“, „СК 13 холд - инг“, „Пътища и мостове“ - Варна, и „Пътно строителство“ - Добрич)- Сдружение „Тракия“ („Холдинг Пътища“, „Пътни строежи Велико Търново“, „АБ-AД - Хасково“, „Пътно строител-ство“ - Разград, „Гранит 97“ - Кюстендил, „Пътинжинеринг - Т“ - Търговище, „Мостстрой“, „Хидрострой“ - Варна)- Консорциум „Кабиле“ („АМ Черно море“, „ГБС Инфраструк-турно строителство“, ГБС - София, „Пътстрой 92“ АД)

�

След сключване на дого-вора той се задължава и да извърши допълнител-но проектиране за своя сметка, като се очаква да е калкулирал всички възможни рискове в це-ната, която е предложил. Ако има грешки в проек-та, предоставен от възло-жителя, на базата на кои-то компаниите са калку-лирали офертите си, от-страняването им отно-во е за тяхна сметка. При разкриване на археологи-чески находки следва ра-ботата да се спре, но сро-кът не се променя, а не-устойките за закъснение остават. По същия начин стои въпросът и с геоде-зичните проучвания на терена, които освен ста-ри са и непълни.

Дори представители-те на компаниите, взе-ли участие, коментира-ха, че срокът от 25 месе-ца, в който се иска от тях да бъде построен участъ-кът, е трудно постижим. Проблемът с изпълнени-ето се засилва от изисква-нето постоянно да се за-вършват напълно мал-ки отсечки, което отнема възможността строител-ните компании да рабо-тят по цялото трасе.

Друга смущаваща кла-уза, която стряска строи-телните компании, е га-ранцията за качествено изпълнение, която важи пет години след завърш-ването на строителство-то и е в размер на 5% от стойността му.

За да участва в проце-дурата, дадена компа-ния трябва да докаже, че има достъп до собствени финансови ресурси, кре-дитна линия или еквива-

Яна БОДУРОВА Членовете на тръжната комисия собственоръчно пренесоха кашоните с оферти до

КОМПАНИИ


Кой рискува„Доуш иншаат“Турската компания построи участъка от Карнобат до Бургас на магистрала „Тракия“, а в момента изгражда участъка на метрото от жк „Надежда“ до бул. „Патриарх Евтимий“.

„Щрабаг“Австрийската компания има реализирани няколко проекта у нас, като премиерата й в България беше ремонтът на софийското летище и пътят към Видин. И двата проекта бяха съпроводени от серия скандали. В момента компанията изгражда един от най-големите офисни центрове в София - „Мега парк“, на друга австрийската компания - „Соравия“.

„Български магистрали“Консорциумът включва само български фирми. Това са „Автомагистрали Черно море“ и „Главболгарстрой“ (която изгради част от околовръстния път на София и в момента работи по проекта за новата спортна зала в столицата, според последното издание на класацията „Капитал 100“ компанията е най-голямото строително дружество в България по приходи ). Другите две компании в консорциума са „Пътстрой 92“ и „Иса 2000“ , която беше един от основните подизпълнители на „Трейс груп“, докато изграждаха част от продължението на столичното метро до „Младост“.

„Терна“Гръцката компания е сред водещите строителни фирми в южната ни съседка. В момента тя строи жп линията Крумово - Първомай и изгражда мола на „Карфур“ на бул. „Цариградско шосе“ в София. Чрез дружество от групата инвестира в офис сграда с хотел срещу Министерството на земеделието и е главен изпълнител на проекта.

„Алпине - Холдинг Пътища“Контролираното от Васил Божков дружество е най-голямата пътна компания в България, а австрийската „Алпине“ изгражда хидровъзела „Цанков камък“ и каскадата „Горна Арда“.

„Магистрала Трейс“Основните компании в консорциума са „Трейс груп“ и „СК13 холдинг“, като първата построи отсечката от Оризово до Стара Загора на магистрала „Тракия“. В момента изгражда участъка на софийското метро от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“.

„Актор“В топ три на гръцките строителни компании по приходи. Участвала е в търговете за магистрала „Люлин“ и софийското метро, в момента нейна дъщерна компания е сред кандидатите за завода за боклука на София заедно с германската „Хохтийф“.

„Конструктор - Тракия“Обединението е между хърватската компания „Конструктор“ и контролираното от Васил Божков дружество „Пътни строежи“ - Пловдив. Хърватите досега са участвали в няколко търга в България, но не са печелили, за сметка на това в страната си са един от водещите играчи.

лентен финансов инстру-мент в размер не по-ма-лък от 20 млн. лв.

„Ако предишните упра-вляващи си бяха свърши-ли добре работата и всич-ки проблеми по трасе-то бяха отстранени, това условие нямаше да при-тесни никого. В момен-та обаче мините, зарове-ни по пътя, са прекалено много. Например не са от-чуждени терените, върху които трябва да се измес-тят електропроводите, които в момента се нами-рат върху самото трасе“, обяснява изпълнителни-ят директор на Българ-ската строителна камара Иван Бойков. Списъкът с рискове продължава и с възможни неточности в геоложките проучвания, неразкрита археология или непълноти в инвес-тиционния проект.

Две, три, четириТежките изисквания не останаха без реакция. Седмици преди отваря-нето на офертите две от компаниите, купили до-кументи, обжалваха пред Комисията за защита на конкуренцията част от изискванията на проекто-договора. Това бяха гер-манската „Хохтийф канс-тръкшън“ и хърватската „Осиек-Котекс“. Компа-ниите протестират имен-но срещу невъзможност-та за удължаване на сро-ка за строителство дори при независещи от тях ус-ловия. Другото им възра-жение е срещу дължима-та неустойка при закъс-нение на всеки срок от графика без значение, че то може да се навакса.

И двете жалби обаче

бяха отхвърлени от Ко-мисията за защита на конкуренцията, тъй като са подадени след 14-днев-ния срок за внасяне. Оч-аква се обаче условията в предстоящите търгове за изграждане на учас-тъците от Нова Загора до Ямбол и между Ям-бол и Карнобат да са съ-щите. Ако тогава двете компании отново обжал-ват, но този път в срок, това може да значи про-точване на процедурата и дори нейното спиране за седмици или месеци. Факт е, че за тези учас-тъци още няма издадено разрешително за стро-еж. Не са приключили и отчуждителните проце-дури за терените, вър-ху които трябва да се из-местят електропроводи-те, пресичащи трасето, и не са напълно готови ар-хеологическите проучва-ния. Вече е обявено оба-че, че търговете за строи-телство за другите две от-сечки ще са още през фев-руари, а поръчките ще са за общо 250 млн. евро.

Ако искаш Все пак, макар и строги, условията са еднакви за всички и явно се намери-ха компании, които да по-

емат риска да участват. „Българските фирми

виждат в този търг шанс за оцеляването си и дори да понесат някакви загу-би накрая, той ще им до-несе ликвидни средства, от които имат жизнена нужда в момента. Няма да се налага и да осво-бождават работници, а и ще натрупат опит, който ще им е полезен за учас-тие в други процедури из-вън България, обяснява Иван Бойков.

Факт е, че компаниите, които решиха да участ-ват, познават трасето и възможните проблеми много добре и за разли-ка от западните си ко-леги могат сравнително точно да калкулират рис-ковете. Част от тях дори вече са инвестирали в ка-риери и асфалтови бази, разположени в близост до трасето, и така, спес-тявайки част от разходи-те за транспорт и матери-

али, могат да предложат по-ниски. Чуждите кан-дидати пък имат опит и експертиза.

В строителния сектор дори се очаква в следва-щите два търга да участ-ват повече компании, включително и чужди. А обяснението е, че тези, ко-ито сега не са подали до-кументи, или са се заба-вили с изготвянето, или чакат да се отварят цено-вите оферти за първата отсечка, за да се ориенти-рат какво точно да пред-ложат. Например спо-ред информация на „Ка-питал“ нов участник ще е консорциумът между българската строителна компания „Галчев инже-неринг“ и португалската „Лена“.

Дотук видяното на пър-вия търг показва някол-ко неща - процедурата из-глежда прозрачна и без опит някой фаворит да я спечели, държавата оп-итва да спази предизбор-ното си обещание да по-строи магистрала, макар и притискайки кандида-тите със строги условия. Опасността е да не се вле-зе в съдебни битки, кои-то да забавят и без това закъснялата магистра-ла.

залата

Строежът на ма-гистрала „Тракия“ ще се финансира по оперативна про-грама „Транспорт“.

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

КОМПАНИИ


За „Фамилия“ или хубаво, или нищо

Софийската верига за храни беше разпродадена на парчеЗорница МАРКОВА

„Дежа вю.“ Така завър-ши последният текст, в който в началото на ноември миналата го-дина ви разказахме за поредните промени в собствеността на софийската верига за храни „Фамилия“.

Били сме прави. Само два месеца по-късно веригата отново има промяна. Част от магазините имат два нови собственика. Всъщ-ност вече не може да се говори и за „Фамилия“ като за верига. Магази-ните са разпродадени на парче, всички постепенно ще бъдат прекръстени. С този текст може да сло-

жим край на „Фамилия“ и начало на други нови вериги за храни.

Малко от предисторията“Фамилия“ беше създаде-на през 2000 г., смени ня-колко пъти собственици-те си, имаше силни пери-оди и много моменти, в които компанията беше докарвана до фалит (виж хронологията).

През последните две години на веригата оран-жевото лого беше соб-ственост на Дилян По-пов чрез неговата ком-пания „Нова Фамилия 2007“. След лятото на 2009 г. компанията изпад-на в поредните финансо-ви зат руднения и натру-па големи дългове към доставчиците си. Около 300 фирми трябваше да си получат общо 2.5 млн. лв. Отделно имаше не-изчистени дългове и от предишните промени в собствеността. Колкото повече дълговете се на-

трупваха, толкова пове-че компаниите отказва-ха да доставят стока на магазините и те изпраз-ваха щандовете си.

Преди два месеца Ди-лян Попов коментира си-туацията пред „Капитал“ така: „Поех компанията с огромни задължения. По-лучи се и по-голям интен-зитет на натрупване на нови дългове, отколко-то очаквахме. Доставчи-ците казваха, че няма да ни дават стоката, докато не платим. В същото вре-ме правехме и експанзия. Така се стигна до пробле-ми с ликвидността.“

През септември мина-лата година беше под-готвена сделка, при коя-то един от доставчиците на „Фамилия“ в качество-то му на кредитор придо-би бизнеса й. Това е ком-панията „Елис 2005“, коя-то се управлява от Евгени Стамов, съдружник в дис-трибутора на тютюневи изделия „Табак трейдинг партнър“.

�

Наследниците� „Ена маркет“ взима два магазина и друже-ството „Нова Фамилия 2007“. Веригата има 12 магазина, ще отвори още два и към тях ще добави и двата от „Фамилия“. Продажби-те на веригата „Ена“ за миналата година са около 9.5 млн. лв.� „Елис 2005“, упра-влявана от Евгени Стамов, взе девет магазина на „Фамилия“. До две-три седмици те

ще се превърнат във „Верде“ и към тях се очаква да се прибавят още два-три обекта.� „Хитър Петър“ започва да работи с два магазина от старата „Фамилия“ и още два обекта, местата за ко-ито сега се договарят. Целта е веригата да порасне до десет мага-зина. Собственост е на Димитър Самодумов чрез компанията му „Самодумов ко“.

“Елис 2005“ не купи то-гава дружеството „Нова Фамилия 2007“, а само бизнеса в 16 магазина под наем. Това беше на-чин кредиторите да си върнат натрупаните взе-мания, коментира тогава Христо Лачев, който кон-султира купувачите.

Дълговете на „Фами-лия“ останаха в „Нова Фамилия 2007“ на Дилян Попов.

Отново промяна в планаПрез последните някол-ко месеца на миналата го-

дина всичките магазини на „Фамилия“ се управ-ляваха от „Елис 2005“. Новият собственик инвес-тира около 1 млн. лв. в за-реждане на магазините, преподписа договорите с доставчиците от свое име. От „Елис 2005“ не искат да съобщават детайли по разплащането. Дилян Попов трябваше да оста-не в бизнеса, като помага в управлението.

“През декември стана ясно, че показателите, ко-ито бяха набелязани пър-воначално, не бяха дос-тигнати и се наложи про-мяна в параметрите на сделката. Това е причина-та само част от магазини-те да останат собственост на „Елис 2005“, обясни Ла-чев. Компанията запазва само девет обекта. „Дру-гите са под площта, коя-то обезпечава необходи-мата ефективност“, каза той. Новите собственици на веригата прекратяват и сътрудничеството с Ди-лян Попов.

Скоро надписът „Фамилия“ ще изчезне от магазините СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

КОМПАНИИ


Заплетената история на търговската верига

2000 2004 2005 2006 2007 2008 2009

ДЕКЕМВРИСделката е преосмисле-на, а „Фамилия“ - разпарчетосана- Елис“ запазва 9 магазина - „Ена маркет“ ку-пува „Нова Фами-лия 2007“ с два магазина в нея- „Самодумов ко“ купува два магазина- останалите са затворени.

2000 Христо Попов създадава търговската верига за храни „Фамилия“.Концепцията й е Convenience Stores (удобни магазини)

ЮНИEquest става миноритарен акционер с 31% във „Фамилия“.Христо Попов запазва контролния пакет.

МАЙЕна маркет“ пое управлението на 14 от 26-те магазина на „Фамилия“ на тестов франчайзинг. Няколко месеца по-късно се отказа.

ЮНИEquest придоби 100% от „Фамилия“. Обяви спасителен план за10 млн. евро.

ОКТОМВРИФондът за дялово инвестиране Global Finance вложи 2млн. лв. във веригата и придоби 17% от нея.

ЯНУАРИ - МАЙОт началото до средата на 2006 г. - „Фамилия“ започна бърза експанзия доблизо 30 магазина. Натрупа задължения и изпадна в ликвидна криза.

ДЕКЕМВРИEquest разпродаде „Фамилия“ на дребно. „МаксимаБългария“ взе четири магазина и още четири локации за бъдещи магазини.Всички станаха T Market.

ДЕКЕМВРИостатъкът от веригата (14 магазина и три „потенциалнилокации“) стана собственост на „Нова Фамилия 2007“ на Дилян Попов.

2008-2009Веригата работи под марката „Нова Фамилия“. Някои магазиниотварят, други затварят.

ОКТОМВРИ„Елис 2005“ купува бизнеса с 16 работещи магазина.

вият собственик получа-ва два магазина (на бул. „Стамболийски“ и в Боя-на) и оборудването в тях, както и ангажимента по дълговете на дружество-то към доставчиците. Според един от собстве-ниците на „Ена“ става въпрос за около 1.2 млн. лв.

Спас Спасов от „Ена маркет“ коментира за „Капитал“, че са напра-вили сделката, защото са видели възможност да разширят бизнеса си с още два обекта. Той обяс-ни, че ще се търсят схеми за изчистване на отноше-нията с доставчиците на-пред във времето.

Засега двата магазина ще работят под старата марка, но не след дълго може да се очаква да бъ-дат ребрандирани. С тях „Ена“ има вече 14 магази-на. Очаква се да отворят още два в София.� Останалите магазини са затворени.

Наследниците на „Фамилия“В момента деветте мага-зина на „Елис 2005“ рабо-тят като отделна верига и скоро ще бъдат ребранди-рани. Новата марка ще е „Верде“ и промяната ще се види до две-три седми-ци. Обсъжда се да бъдат наети още помещения и през следващите месеци да има поне два-три нови обекта.

Концепцията на новата верига „Верде“ ще е мага-зините да се позициони-рат в сегмента среден-висок клас и да привли-чат клиентите в периме-тър от 500 метра от тях, независимо дали живеят или работят в района. За всеки магазин ще се при-лага индивидуален под-ход в ценообразуването в зависимост от района, в който работи обектът. Целта на новия собстве-ник е да направим нова верига, в която да се знае,

че има качествени проду-кти, обясни Лачев и до-бави, че на пазара липс-ва достатъчно предлага-не в този сегмент.

Друг от наследниците на „Фамилия“ ще е нова верига с името „Хитър Петър“. Тя ще започне с двата магазина, взети от „Самодумов ко“, и към тях до два месеца ще се добавят още два обекта. Целта е веригата да се развие до десетина мага-зина, каза за „Капитал“ Димитър Самодумов. Ус-ловие на новия собстве-ник по сделката е било магазините да се прех-върлят с марка. Така той получава от Дилян Попов марката „Хитър Петър“, запазена от него минала-та година.

Справка в търговския регистър показва, че Са-модумов и Дилян Попов имат обща фирма, реги-стрирана през 2007 г. Ди-митър Самодумов комен-тира, че съдружието му с Попов се е провалило още в зародиш и двамата вече нямат общ бизнес. Той за-яви, че ще управлява „Хи-тър Петър“ сам и с ново-сформиран екип.

И лошото наследствоС разпродажбата на „Фа-милия“ на трима нови собственици на практи-ка се слага край на бран-да. Така че за „Фамилия“ или хубаво, или нищо. Остават обаче дълговете на името на „Нова Фами-лия 2007“. Само че в дру-жеството не са останали много активи и на прак-тика изплащането на за-дълженията е въпрос на добрата воля и лични спо-разумения между новите отговорници за тях - „Ена маркет“ и доставчиците.

Поставена в общия кон-текст, историята на „Фа-милия“ има и добра стра-на. Нейните наследници ще работят в ниша, коя-то все още предлага въз-

РазвръзкатаВ последните дни на де-кември с „Фамилия“ се случват поредни промени: � „Елис 2005“ запазват общо девет обекта, в ко-ито според тях има по-тенциал за успешна търговия. � Два от магазините на „Фамилия“, които се на-мират на бул. „Янко Са-къзов“ и в кв. „Лагера“, стават собственост на Ди-митър Самодумов чрез компанията му „Самоду-мов ко“. Той реално е нов играч в търговията с хра-ни. До момента основни-ят му бизнес е в сферата на рекламата. Той имал вземания от „Нова Фами-лия 2007“ и срещу тях по-лучил обектите. � Дяловете на самото дружество „Нова Фами-лия 2007“ в последните дни на декември са прех-върлени на друга компа-нията в сферата на тър-говията с бързооборотни стоки - „Ена маркет“. Но-

можности за развитие в София, а и в други гра-дове. На пазара липсва истински голяма вери-га в сегмента Convenient Stores (удобни магази-ни), която да има мре-жа от 30-40 магазина и да предлага качество и кон-курентни цени на клиен-тите. Всички играчи на този пазар с магазини от този тип имат не по-вече от 15 обекта и това все още не ги прави дос-татъчно значими в лице-

то на доставчиците. При по-голям брой биха мог-ли да договарят и по-до-бри условия.

Доказателство, че тази ниша не е запълнена, е интересът на някои чуж-ди компании да придо-биват в страната малки магазини и да ги обеди-няват във верига. Въпре-ки кризата очевидно на пазара все още има по-тенциал. И дано лошият опит на „Фамилия“ пос-лужи за урок. � K

3компании поемат магазините на създадената през 2000 г. верига „Фамилия“. Новите соб-ственици ще развиват вериги с нови имена.

НАСЛЕДНИЦИ

ЮНИEquest дава веригата на управление на „Нова Фамилия2007“ на Дилян Попов, бивш мениджър във веригата.

КОМПАНИИ


Не като по водаКонцесиите на пристанищата Видин и Лом затънаха в съдебни битки, но сега са близо до развръзкаКалина ГОРАНОВА

Още от древността прис-танищата са били сред най-ценните градове за всеки владетел. За тях са се воде-ли кървави битки, а за бо-гатствата им са се носили легенди.

Интересът към водния транс-порт с годините не изчезва - портовете остават привлека-телни активи, но вече за биз-неса. Затова никак не е чудно, че процедурите по концесиони-рането на две от българските пристанища на Дунав са тол-кова интересни.

По-напред е процедурата за пристанище Видин. Министер-ство на транспорта, информа-ционните технологии и съоб-щенията трябва до няколко ме-сеца да избере концесионера му за следващите 30 години. Прис-танището, което е от национал-

но значение, е разположено на два европейски коридора, кое-то го прави още по-привлека-телно за инвестиции.

Към момента най-близо до порт Видин е „Химимпорт“. Холдингът определено инвес-тира в транспортния сектор - в активите му присъстват компа-нии като националния авиопре-возвач „България еър“, „Хемус еър“, Параходство „Българско речно плаване“, 40% от друже-ството, което държи концеси-ите на летищата във Варна и Бургас (заедно с немския лети-щен оператор Fraport), както и концесиите на пристанището в Балчик и на варненския терми-нал „Леспорт“.

“Химимпорт“, който участ-ва в процедурата чрез Параход-ство „Българско речно плава-не“, всъщност се превърна във фаворит благодарение на ня-колко решения на Върховния административен съд (ВАС).

Съдебната историяна търга за концесията на прис-танище Видин започва през де-кември 2007 г. Консорциумът „Пристанищен комплекс Ви-дин“ с водещ инвеститор ме-талургичният завод „Стомана индъстри“ (част от гръцкия ин-дустриален концерн „Виохал-ко“) вече е избран от правител-

ството за победител. Металур-гичният завод си партнира с германския пристанищен опе-ратор и водеща компания в реч-ната логистика „Праймессер Бетайлигунгс“, която оперира около десетина пристанища в Германия, Австрия и Унгария. На второ място е класирана офертата на Параходство „Бъл-гарско речно плаване“, а много назад е третият кандидат „Обе-динение Фирман порт“.

БРП обжалва избора на по-бедител пред ВАС, който през юни 2008 г. излиза с решение, че отстранява победителя. Ар-гументът е, че консорциу мът не отговаря на условията, тъй като „Стомана индъстри“ не е пристанищен оператор. В действителност в условията на търга няма изискване кан-дидатът да бъде задължител-но пристанищен оператор. Ус-ловието е той да е или прис-танищен оператор, или спеди-тор, или производител на това-ри, каквато е „Стомана“.

Историята продължава с ис-кане от страна на министер-

ството на транспорта съдът да разтълкува защо ВАС отстра-нява само победителя, при по-ложение че БРП и „Обединение Фирман порт“ също не са прис-танищни оператори. С тълкува-телното решение от 24 септем-ври същият състав на ВАС от-каза да се произнесе дали дру-гите два участника имат осно-вание да се състезават. „Аргу-ментите, изложени от съда от-носно недопускането до учас-тие на един от участниците, в никакъв случай не намират ге-нерална приложимост към ос-таналите участници в процеду-рата“, се казва в решението.

В резултат министерството на транспорта решава да прекра-ти процедурата. БРП обжалва в Комисията за защита на кон-куренцията (КЗК), която реша-ва (през април 2009 г.), че проце-дурата не може да бъде спира-на. В началото на декемрви 2009 г. ВАС потвърждава решението на антимонополната комисия и министерството на транспор-та трябва да пристъпи към из-бор на концесионер между две

оферти - БРП и „Обединение Фирман порт“, който е дал дос-та по-лоша оферта. Между дру-гото „Стомана“ заедно с парт-ньора си „Праймессер Бетайли-гунгс“ от средата на декември е собственик на частното приста-нище на „Свилоза“ в Свищов.

От министерството коменти-раха, че са изпратили уведоми-телни писма към кандидатите в тръжната процедура, които на свой ред да подновят жела-нието си за участие и банкови-те си гаранции. От БРП потвър-диха, че ще подновят офертата си. На този етап двата кандида-та нямат право да правят про-мени в предложенията си.

Надолу по ДунавВ близките месеци се очаква разплитането и на още един сложен пристанищен възел - в Лом. Преди кризата и спи-рането на работата на мета-лургичния комбинат „Креми-ковци“ през пристанището ми-наваха близо 1.5 млн. тона то-вари годишно. Там интереси-те си сблъскаха собственикът на хазартен и пътностроите-лен бизнес Васил Божков, ин-веститорът в енергетика Хрис-то Ковачки и бившият собстве-ник на „Кремиковци“ и насто-ящ на ОЦК - Кърджали, Вален-тин Захариев. И отново попад-наха в съда. Процедурата по от-даването на концесия на прис-танището в Лом за срок от 35 го-дини сега пак е в ръцете на ми-нистерството. Предстои кан-дидатите да потвърдят офер-тите си.

Първоначално с най-добри показатели на офертата и спря-гано за фаворит бе обедине-ние „Бри порт“, в което участ-ват „Портови флот 99“ и „Бри-кел“ на Христо Ковачки. През пролет та на 2008 г. обаче коми-сията по концесиите към ми-нистерството на транспорта от-страни от надпреварата обеди-нението. Основният мотив бе, че липсва анализ на парични-те потоци. Сред експертите в пристанищния сектор не липс-ваха мнения, че много високи-те параметри на концесионното възнаграждение са нереални.

Така напред в класирането за кратко излезе вторият канди-дат - „Кремиковци трейд“, соб-ственост на „Транс-Дунавия ин-вестмънт“, компания, свърза-на с няколко дружества, в кои-то участие има Васил Божков. Третата по-слаба оферта е на „Интерпорт“ и е подадена от Валентин Захариев.

Отстраненият участник об-жалва процедурата в КЗК. През март 2009 г. комисията излиза с решение, че оставя жалбата без уважение. Последва обжалване пред ВАС, който обаче връща в играта Ковачки, като излиза с решение, че предложението на „Бри порт“ трябва да бъде раз-гледано. Сега министерството ще трябва да избере победител. Протакането във времето обаче промени ситуацията - товарите са по-малко заради спада в ин-дустрията, а офертите на кан-дидатите са като за постоянно растящи товари. � K

Параходство „Българско речно плаване“ е с най-големи шансове за спечелването на пристанище Видин СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Кандидатите за двете пристанища трябва да потвърдят офер-тите си.

Протакането промени ситуацията - товари-те са по-малко заради спада в индустрията.

КОМПАНИИ


Източник:

Ernst & Young

Да47.00%

Не съм сигурен/а

29.00%

Не24.00%

СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Е ЗАПОЧНАЛО?

СПОРЕД ВАС ПРИ КОИ ТИПОВЕ АКТИВИ ЩЕ ИМА НАЙ-МНОГО ОБЕЗЦЕНКИ ПРЕЗ 2009 И 2010 Г.?Положителна репутацияФинансови активиНематериални активиМатериални активи

64%49%43%23%

В КОИ СЕКТОРИ ОЧАКВАТЕ ДА ИМА НАЙ-МНОГО ОБЕЗЦЕНКИ?Недвижими имоти

Банкиране и капиталови пазари

Автомобили

Медии и забавление

Управление на активи

Застраховане

Потребителски стоки

Металургия и добив

Телекомуникации

Технологии

Нефт и газ

Енергетика и комунални услуги

Биотехнологии

Правителствен и публичен сектор

Фармация

60%

58%

34%

22%

22%

20%

15%

13%

12%

12%

10%

6%

6%

5%

4%

Колко е важно да бъдеш прозраченПроучване на Ernst & Young показва, че потребителите на финансова информация са все по-взискателни към предоставените от компаниите данниМария ИВАНОВА

Фактът, че доверието се изгражда с години, но може да бъде разрушено за бро-ени секунди, отдавна се е превърнал в своеобразна ак-сиома, която важи с еднак-ва сила както в личния жи-вот на хората, така и в от-ношенията между бизнес партньори.

И точно както в личния живот доверието се гради на базата на откровеност между хората, осо-бено в трудните моменти, така и при бизнеса от ключово зна-чение е предоставянето на дос-татъчно коректна и прозрачна информация.

Именно върху тази необхо-димост поставя акцент и про-учването “Посрещане на насто-ящите финансови предизвика-телства. Отчитането на обез-ценки: повишаване на довери-ето на заинтересуваните стра-ни” на консултантската компа-ния Ernst & Young, проведено сред 170 представители на бан-ковия и инвестиционния сектор в 32 страни. Един от основните изводи от него е, че потребите-лите на финансови отчети ста-ват все по-взискателни по отно-шение на качеството на данни-те за финансовото си състоя-ние, които компаниите разкри-ват. Главната причина за това е все още нестабилната икономи-ческа обстановка в световен ма-щаб и очакванията несигурност-та да се запази и през настояща-

та година. Резултатите от изследването

показват, че 76% от участници-те не са убедени, че икономиче-ското възстановяване след кри-зата вече е започнало (виж гра-фиката). Близо половината от тях (47%) пък смятат, че отчете-ните до момента обезценки на активи от страна на компании-те са били по-ниски от очаквано-то. Поради тази причина прог-нозите са, че и през 2010 г. бизне-сът ще продължи да обезценява активи, което от своя страна ще доведе до нуждата от достовер-на информация за действител-ното състояние на компаниите.

“Финансовите отчети трябва да дават реална представа за финансовото здраве и позици-ята на една фирма”, обяснява Диана Николаева, съдружник в Ernst & Young - България. “Ако преди няколко години поради растящата икономика и поради липсващи индикатори за обез-ценка от външната среда ком-паниите не обръщаха внимание на тестовете за обезценка, сега този въпрос се нарежда на мно-го по-приоритетно място”, до-пълва тя.

Проучването показва, че през следващите 18-24 месеца най-много обезценки в световен ма-щаб се очакват при компании-те, опериращи в секторите на имотите, банките и капитало-вите пазари и автомобилното производство (виж графиката). Според Николаева в по-голя-мата си част тези резултати са напълно приложими и за Бъл-гария с изключение на финан-совия сектор, в който ефекти-те на кризата са далеч по-смек-чени в сравнение с преживяно-то от западните финансови ин-ституции през последните го-дини във връзка с обезценката на т.нар. токсични активи. “От тази гледна точка вероятно кре-дитните институции в България биха били много по-спокойни по въпроса за очакваните обезцен-ки. От друга страна, в имотите, където се очакват най-големи-те ефекти, сигурно България не е по-различна от по-голямата част от Европа. Същото касае и промишлеността”, посочва тя.

Според над 90% от участници-те в изследването едно от глав-ните предизвикателства пред компаниите ще е прогнозиране-то на бъдещите парични пото-ци, което е основен елемент от всеки тест за евентуални бъде-щи обезценки. “Такова прогно-зиране е трудно по принцип, но сега предвид и макроиконо-мическата обстановка, става още по-трудно. Освен това мно-го фирми в България просто нямат такава експертиза”, ко-ментира Диана Николаева. Ето защо според нея и колегите й от Ernst & Young в процеса трябва да се въвлекат и хора от най-ви-соките етажи на мениджмън-та, тъй като финансовите отче-ти изискват експертизата и ан-гажимента на цялото ръковод-ство на една компания.

По отношение на отделни-те типове активи участниците в изследването очакват проце-сът на обезценяване да засегне

най-осезаемо т.нар. положител-на репутация (нематериален ак-тив, който отразява разликата между цената, на която е при-добита дадена компания, и су-мата от справедливата стойност на нетните й активи). “Послед-ните години бяха изключител-но силни години на придобива-не на компании - икономиките вървяха много добре, финансо-вата ликвидност също беше до-бра и се купуваха компании при високи съотношения цена - пе-чалба (P/E), а в такива случаи има очаквано високо ниво на по-ложителна репутация”, поясня-ва Диана Николаева. “Ето защо е нормално очакванията да са за обезценка точно на тези ак-тиви и в много по-малка степен на материалните активи”, до-пълва тя.

Важността на информация-та, която компаниите разкри-ват за направените и за очак-ваните обезценки на активи, се илюстрира с факта, че над 90% от участниците в проучването посочват, че използват тези дан-ни в процеса на вземане на ре-шения за предоставяне на фи-нансиране или за инвестиции. Според Николаева при отноше-нията между компаниите и фи-нансиращите институции про-зрачността и от двете страни е ключова за съществуването на доверие. “Както банките са длъжни да преценяват риска на всеки проект, в който влизат, и на всеки клиент, с който се зае-мат, така и клиентите им имат отговорност да представят не-щата по начин, който да позво-ли на банките да вземат правил-но решение”, изтъква тя.

По подобен начин стоят не-щата и при отношенията с по-тенциалните инвеститори. По думите на Николаева респон-дентите в изследването призна-ват, че може би настъпва съжи-вяване на световната икономи-ка, но то е все още крехко и за-това участниците на пазара са много по-предпазливи и отде-лят много повече време на про-учването на дадена инвестици-онна възможност. Същевремен-но наблюденията й показват, че поради трудната икономиче-ска обстановка в момента мно-го фирми търсят стратегически инвеститори, но “не са дооцени-ли какво всъщност би очаквал евентуалният им партньор и не предоставят информацията си във вид, който може да бъде за-щитен пред един взискателен потребител на информация”. “Това е много типично напри-мер за семейните бизнеси, защо-то до момента, в който бизнесът е бил вътре в семейството, хо-рата не са били особено взиска-телни към финансовата отчет-ност, но нещата се променят, когато някой външен реши да погледне на това и да види как-во се случва”, обяснява тя. “Ето защо, колкото е по-достоверна предоставяната информация, толкова по-надеждна е дадена компания за инвеститорите, за другите заинтересувани страни и това в крайна сметка само по-вишава стойността й”, обобща-ва Диана Николаева. � K

47%от участниците в проучването смятат, че отчетените до момента обезценки на активи са били по-малко от очакваното.

СКЕПТИЦИЗЪМ

КОМПАНИИ


Clio по маршрута Париж - Бурса

Френското правителство се разгневи на Renault заради вероятността новият модел да се произвежда само в ТурцияМаргарита НАСЕВА

Париж - Дакар, Париж - Пе-кин, Транс-сибирското състезание.

Все ралита, които в максимална степен изпитват издръжли-востта на хора и ма-шини и в които само-то финиширане е спор-тен подвиг.

Подобно предизвикател-ство стои и пред новото Renault Clio IV. Крайната точка този път е Бурса, но въпросът е дали новият модел на френската ком-пания въобще ще старти-ра от Париж.

Всичко започна от ста-тия във френския всеки-дневник La Tribune, спо-ред която Renault обмис-ля да премести произ-водството на най-новата модификация на модела Clio в завода си в Турция. Clio IV ще наследи пре-дишната версия след 2012 г. Намерението на Renault за пореден път доведе до сблъсък между пазарна-та логика и индустриал-

ния протекционизъм във Франция и предизвика

Политическа буря посред икономическата зимаНай-остро реагира ми-нистърът на промишле-ността Кристиан Естро-зи. Той привика в сряда оперативния директор на Renault Патрик Пела-та, втория човек в група-та след главния директор Карлос Гон.

“Не, няма да позволим Clio IV да бъде произ-веждано в Турция. Това Renault ще бъде произ-веждано във Франция, за да бъде продавано във Франция“, заяви Естро-зи, цитиран от Reuters. На пресконференция след срещата министърът обя-ви, че правителството ще поиска по-голяма дума в управлението на Renault. В момента държавата, която е най-голям акцио-нер в компанията с дял от 15.01%, има двама пред-ставители в 18-членния борд на директорите на Renault.

след включването и на президента Никола Сар-кози, който повика на сре-ща в неделя изпълнител-ния директор на Renault Карлос Гон.

Правителството се опа-сява, че преместването на производството на ново-то Clio в турските заводи в Бурса ще доведе до сък-ращаване на персонал. През януари миналата година Париж сключи с големите местни компа-нии „автомобилен дого-вор“ и им отпусна изгод-ни кредити за срок от пет години и при лихва 6% при условие да не затва-рят заводи във Франция и да не уволняват повече работници от вече пла-нираното. Renault и PSA Peugeot-Citroёn получиха по 3 млрд. евро.

Renault съобщи, че все още не е взела решение къде ще произвежда но-вото Clio и продължава да разглежда няколко въз-можности, добавяйки, че конкурентоспособността на продукта е важен еле-мент за неговия търгов-ски успех. Натискът на Париж обаче даде резул-тати. Патрик Пелата обе-ща Renault да спре произ-водството на модела Clio в Испания и Словения, но да запази производството във Франция.

Логиката vs полемикатаРазликата между себес-тойността на едно Clio, произведено в Бурса, и Clio, произведено във Флен, е 10%, твърди френ-ският вестник Liberation, като цитира свои източ-ници от ръководството на френския гигант. Тази разлика се дължи на по-ниските данъци и такси в Турция. Високият курс на еврото допълнително оскъпява произвеждани-те във Франция автомо-били, които се изнасят извън еврозоната. Освен това с цел допълнително понижаване на разходите е важно производството на автомобили да се на-мира близо до големите и перспективни пазари, които в случая са разви-ващите се.

По тези причини моде-лът Twingo „отпътува” от Флен за Словения през 2007 г., а по-стари модифи-кации на Clio постепенно започнаха да се произ-веждат в Турция, Испа-ния и Словения. Подраз-делението Renault Dacia в Румъния произвежда друг хитов модел - Logan, с ниска себестойност и на ниска цена. Той направи фурор не само на развива-щите се, но и на пренаси-тените развити пазари.

„За да се произвежда в страни с високи разходи

за труд, трябва да се на-мерят автомобили с ви-сока добавена стойност във високия сегмент, на-пример електрически-те автомобили“, твърдят източници от компания-та пред Liberation. Мина-лия месец самият Карлос Гон обеща, че бъдещето на завода във Флен е га-рантирано с модела Zoe Z.E. (електрическия ав-томобил, който трябва да излезе на пазара през 2012 г.), завода за акумулато-ри и центъра за рецикли-ране. „Флен ще стане гра-витационен център на производството на елек-трически автомобили“, каза Гон. Служителите в предприятието обаче са притеснени, тъй като електрическите модели няма да могат да осигу-рят същото натоварване на мощностите и заетост, както моделът Clio. Не се знае дали след десет го-дини електромобилите ще държат 10% от пазара, както вярва Гон, или само 1.5%, както смята изпъл-нителният директор на Volkswagen Мартин Вин-теркорн например.

През миналата годи-на Clio беше третият най-продаван автомобил във Франция след Peugeot 207 и Renault Megane. Търсе-нето на малолитражните модели Twingo и Clio зна-чително нарасна в резул-тат на кризата и на пре-доставяните през минала-та година стимули от дър-жавата при смяна на ста-ри автомобили с нови.

Анализаторите не бяха изненадани от възмож-ността Clio IV да се про-извежда само в Турция. „Идеята... не ме учудва особено, тъй като разхо-дите за производство там са по-ниски“, коментира пред Reuters Стюард Пи-ърсън от Credit Suisse. „Както всички произво-дители на автомобили, Renault трябва да държи сметка за разходите си и преместването на произ-водството в Турция е ло-гично от индустриална гледна точка.“

Въпреки прословутия френски протекциони-зъм през последните де-сетилетия немалко ком-пании преместиха про-изводството си от ин-дустриалната суперсила Франция в други държа-ви с по-ниски производ-ствени разходи. „Проце-сът е особено ясно изра-зен при автомобилите от сегментите А и Б (малки-те автомобили)“, комен-тира друг анализатор, по-желал анонимност. Пред-стои да се види с какво ръководството на Renault може да подслади идеята си Clio IV да потегля от Турция. � K

10%по-малки ще са производствените раз-ходи, ако новото Clio се сглобява в Турция, а не във Франция, твърди вестник Liberation.

ЕВТИНО

По-ниските разходи може да отведат новото поколение на френския модел Clio отвъд Босфора СНИМКА: REUTERS

�

Символът на ФленИсторията на модела Clio е тясно свързана със завода във Флен, край Париж. Именно там е родена първата моди-фикация Clio I през 1990 г., последвана от Clio II осем години по-късно. От първите две версии са произведени над 9 милиона броя. Колата е символ на стратегията за мултилокализация, която е любима на директора Карлос Гон. През 1997 г. заводите във Валядолид (Испания) и Ново Место (Слове-ния) вече произвеждаха повече Clio I, отколкото заводът във Флен, припомня Reuters. През 2005 г. Renault отива още по-далеч. Тогава се ражда Clio III и групата прилага нова система, при която всеки завод от самото начало произвежда определена версия. Така например третото поколение на Clio започна да се про-извежда едновременно във Флен, край Париж, и в турския град Бурса. Нищо чудно сега нова-торската стратегия на Гон да достигне нови хо-ризонти и четвъртата модификация на символа Clio да се роди направо в Турция.

Държавният секретар по заетостта Лоран Воки-ез също се включи в поли-тическата полемика. Спо-ред него има една „черве-на линия“, която Renault не бива да преминава, а директивата е „без никак-во затваряне на заводи и без уволнения“ във Фран-ция. Натискът се усили

Анализаторите не виждат нищо нередно Clio IV да се прави в Бурса.

КОМПАНИИ


Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Вероятно съ-щото важи и за компании-те. Особено за онези, кои-то мечтаят и по време на криза.

Metro Group, най-голямата гер-манска верига за търговия на дребно, не спира да крои плано-ве. Дружеството ще увеличи ин-вестициите си през настоящата година от 1.6 млрд. евро на бли-зо 1.9 млрд. евро и ще открие повече магазини в регионите, които смята за перспективни за растеж като Източна Евро-па и Азия, обяви изпълнител-ният му директор Екхард Кор-дес. Благодарение на страте-

Източните амбиции на Metro

Германската верига увеличава инвестициите си въпреки драстичния спад на продажбите в Източна ЕвропаМаргарита НАСЕВА

Към Новооткрити Затворени 31.12.2008 през 2009 през 2009Metro Cash & Carry 655 18 -5Хипермаркети Real 439 12 -10Media Markt und Saturn 768 50 Galeria Kaufh of 141 Други 108 -49ОБЩО 2111 80 -64

МАГАЗИННА МРЕЖА

Източник: Metro Group

Продажби (млрд. евро) Промяна 2009 2008 2009 2008Германия 26.5 26.7 -0.6% 2.0%Западна Европа (без Германия) 20.9 21.0 -0.3% 2.2%Източна Европа 15.8 18.1 -12.8% 15.3%Азия/Африка 2.3 2.2 4.7% 18.8%ОБЩО 65.5 68.0 -3.6% 5.8%

METRO GROUP

гията си на разрастване Metro успя да изпревари британския си конкурент Tesco и да се пре-върне в трети по големина ри-тейлър в света след американ-ската компания Wal-Mart Stores и френската Carrefour.

Новости в кризатаМиналата година също има-ше много промени за „Метро“ - за пръв път германската ком-пания отвори повече обекти в

Азия, отколкото в Европа, стъ-пи в Казахстан и започна стро-ителството на първия си мага-зин в Египет.

Оптимизмът в Източна Евро-па изглежда странен на фона на отчетените на 12 януари пред-варителни данни за миналата година (виж таблицата). Те по-казаха, че именно Източна Ев-ропа е регионът, където е отче-тен най-голям спад на продаж-бите през 2009 г. (с 12.8% до 15.8

млрд. евро). От компанията ко-ментират, че пазарните усло-вия са били особено неблаго-приятни за нехранителните продукти. Освен на макросре-дата лошият резултат се дължи и на негативния валутен ефект, тъй като в местна валута про-дажбите за годината всъщност са нараснали с 1.4%.

В същото време запазването на интереса към Азия изглеж-да обосновано. Това е единстве-ният регион, в който продажби-те на Metro през миналата го-дина са нараснали (с 4.7% до 2.3 млрд. евро), показват предвари-телните данни на компанията. Окончателните годишни резул-тати на групата ще бъдат обя-вени през март.

В отделните сегменти най-тежко са се представили мага-зините от веригата Metro Cash & Carry, чиито продажби са спаднали със 7.6% до 30.6 млрд. евро, докато продажбите в су-пермаркетите Real са намалели с 2.9% до 11.3 млрд. евро главно заради слабото четвърто три-месечие, твърди компанията. За сметка на това пък благода-рение на коледните покупки в последния момент декември е бил най-силният месец за уни-версалните магазини Kaufhof. Поделението регистрира спад на печалбата с 1.9% до 3.5 млрд. евро. Нарастват единствено продажбите на битова електро-ника с 3.7% до 19.7 млрд. евро. Като цяло общите продажби на групата през миналата година са намалели според предвари-телните данни с 3.6% до 65.5 млрд. евро.

„През 2010 г. очакваме мак-роикономическите условия да продължат да бъдат предизви-кателство. Въпреки това виж-даме множество възможности за нашите силни формати. За пореден път значително ще ус-корим международното си раз-растване, заяви Кордес в прес-съобщение на сайта на Metro. Media Markt ще отвори първи-те си магазини в Китай. Освен това Metro Cash & Carry плани-ра да стъпи на пазара в Египет. През кризисната 2009 г. Metro Group успя да отвори 80 нови търговски обекта по света.“

Анализатори от Bernstein Research залагат най-вече на Metro сред представителите на ритейл сектора. „В сравнение с Carrefour задачата на Metro е по-лесна“, написаха до клиен-тите си. Според тях Metro ще бъде сред звездите на фондо-вия пазар в сектора.

Устойчивият чар на Източна ЕвропаБизнесът в Европа създава гла-воболия не само на Metro, но въпреки това продължава да привлича германските ритей-лъри. В началото на година-та германската верига от типа „направи си сам“ Praktiker от-чете спад в продажбите през четвъртото тримесечие на ми-налата година с 10.3% до 800 млн. евро, като „най-голям е бил спадът в раздираната от криза Източна Европа“. Въпре-ки данните германската компа-

ния Rewe, собственик на мага-зините Billa, не се отказва от амбициите си да се разраства в Източна Европа. Тя планира да отвори през настоящата го-дина 20 магазина за продажби с отстъпки Penny в България и да открие шест нови търгов-ски обекта в Украйна. Минало-то лято Rewe продаде веригата Billa в Полша на френския си конкурент E.Leclerc, но не за да напусне страната, а за да съсре-доточи усилията си в Полша в област та на cash and carry биз-неса чрез веригата си Selgros.

Анализаторът от Commerz-bank Юрген Елферс изрази предпазлива прогноза за перс-пективите пред сектора за про-дажби на дребно през 2010 г. за-ради нарастващата безработи-ца в Германия и бавното въз-становяване на ръста на БВП и на потребителските разходи в Източна Европа. Елферс смята, че съкращаването на разходите на търговците ще бъде от жиз-неноважно значение за печал-бите им, но пред MarketWatch поясни, че не е ясно какъв по-тенциал все още има за намаля-ване на разходната база.

Икономическата криза нане-се сериозен удар върху търгов-ските вериги на дребно по све-та. Най-силен бе натискът вър-ху продажбите на дрехи, на сто-ки за обзавеждане на дома и на електрически уреди. Според Wall Street Journal компании-те очакват повишаване на по-требителското доверие през на-стоящата година и предупреж-дават, че оживлението вероят-но ще настъпва бавно.

Две стратегии - една целСтратегията на Metro за растеж чрез международно разраства-не ярко контрастира с тази на прекия й конкурент - френска-та компания Carrefour, която заема второ място по продаж-би на дребно в света. Френска-та верига е съсредоточила уси-лията си за растеж върху мест-ния пазар. През миналата годи-на тя се изтегли от Русия зара-ди липсата на достатъчно въз-можности за разрастване и на обекти за придобиване, кое-то не би й осигурило лидерска позиция на руския пазар. Ос-вен това веригата, която уве-личи продажбите си с 0.2% до 70.2 млрд. евро за първите де-вет месеца на 2009 г., е подло-жена на натиска на свои акци-онери да прекрати инвестиции-те си в Китай и Бразилия.

В същото време Metro не спи-ра да върви на изток - отвори магазини в Казахстан и Турция (там заработи първият магазин от веригата Saturn), през 2010 г. й предстои да отвори обекти в Египет, а според Retail Week и в Босна. „Няма съмнение, че стратегията на Metro за разви-тие чрез задгранични инвести-ции в периода на икономиче-ски спад е рискована“, пише Retail Week. Международна-та програма на Metro е от съ-ществено значение за бъдещия успех на групата, дава оценка-та си специализираното изда-ние. � K

Продажбите на Metro в Източна Европа претърпяха най-голям спад през миналата година СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ


КИНО

15.0

20.0

25.0

30.0

0.02007 200

НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ФИЛМИ В Б

Аватар Ледена епоха 3 Титаник 2012 Троя Индиана Джоунс и кралството на кристалния Матрицата: Презареждане Междузвездни войни, Епизод 3 Караибски пирати: На края на света Шифърът на Леонардо

Аватарът* на печалбатаС най-успешния филм за последните 12 години завърши една супер успешна година за кинотоДеси НИКОЛОВА

Билети за прожекции, про-дадени за седмица напред, дълги опашки от зрители, пълни салони. Така изглежда-ше краят на 2009 г. в мул-типлексите, където хиля-ди желаещи очакваха да ви-дят триизмерната (3D) ме-гапродукция „Аватар”.

Филмът, от който се очаква да направи истинска революция в киноиндустрията, направи бум и в България - само за четири седмици събра най-много при-

ходи от продажба на билети за последните 20 години.

И като приходи, и като по-сещаемост изминалата годи-на е изключително добра за дистрибуторите на филми и киносалоните. Кината са про-дали билети на стойност 24.3 млн. лв., със 7 млн. лв. пове-че в сравнение с 2008 г. (виж таблицата). Броят на зрители-те е нараснал с 500 хил. и изво-дът е само един - хората пре-карват все повече време в ки-ното. Това прави големия ек-ран един от малкото сегменти в развлекателната индустрия, в които има забележим ръст и няма криза.

Още едно измерение стигаТриизмерното кино е новата ера в забавлението, убедени са в киноиндустрията. По думи-те на Елеонора Стайкова, уп-равител на „Синеплекс” (мул-типлексът в Sofia City Center), най-същественото, което се случва през 2009 г., е, че вече не се говори само за касови фил-

ми (blockbuster), а за филмите като технология. „3D превърна малки филми („Кървавият Св. Валентин”, „Облачно с кюфте-та”) в касови. Едва ли те биха събрали приходи от продажба на билети от порядъка на 300-500 хил. лв., ако бяха снимани на стандартна лента”, комен-тира Стайкова. По думите й новата технология дава и съв-сем различен имидж на филми-те, което пък води и до по-скъ-пи билети.

Според данните на „Cinema City България“ (в Mall of Sofia) през миналата година киното два пъти чупи собствените си рекорди по продажба на билети и по посещаемост за един уик-енд. Първият е през сравни-телно мъртвите за кино юли-август, вторият е около Коле-да. И в двата случая става въп-рос за 3D-филми - „Ледена епо-ха 3” и „Аватар”. Веднага след нова година киното отново ре-гистрира ново върхово пости-жение, и пак с „Аватар“.

„Става въпрос за съвсем нов вид преживяване - концептуал-

но те поставят в съвсем друг свят. След прожекциите ние просто слушаме какво си го-ворят зрителите: „Искам об-ратно на Пандора“ (планета-та във филма „Аватар” - бел. ред.). Не зная дали това е бъде-щето на киното, но със сигур-ност това е настоящето на ки-нопреживяването”, коменти-ра Дона Цветкова, маркетинг мениджър на „Cinema City България“.

Триизмерното кино превръ-ща България в своеобразна ки-нодестинация. Заради липса-та на такива салони в Македо-ния и Сърбия зрителите там си организират киноекскурзии до София. Бургазлии пък пътуват до Варна, където могат да гле-дат триизмерно кино.

Най-радващо за сектора е, че в годината на икономическа криза зрителите се връщат в са-лоните. „Цяла една генерация пропусна големия екран, кога-то киносалоните бяха затворе-ни, а сега младите хора, вмес-то да свалят пиратски копия от интернет, се редят на опашки

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


08 20090.0

1.5

2.0

2.5

3.0

БЪЛГАРИЯ

Премиера Посетители Приходи от билети

12.2009 270 883 3 059 52507.2009 237 581 2 551 08603.1997 425 704 1 849 79611.2009 159 620 1 173 69305.2004 289 708 1 172 371

череп 05.2008 133 237 924 81005.2003 212 576 835 82805.2005 150 298 777 15105.2007 132 431 771 43105.2006 144 253 759 061

на мултиплекси да инвестират в новата технология”, отбеляз-ва Димитър Димитров. По отно-шение на 3D има два типа три-измерни приставки, като ин-вестицията за такава машина е около 300 хил. лв.

Зрителите на все повече го-леми градове ще имат възмож-ността да опознаят удоволст-вието на мултиплексите. До средата на годината се очаква „Александра филмс” да откри-ят новия си комплекс „Арена” - на „Цариградско шосе” в тър-говския център на „Карфур” в София. Нови мултиплекси на Cinema City ще има през тази година в Стара Загора и Русе, а компанията планира през след-ващите години да строи евенту-ално в Бургас и Варна.

Как се прави кинобизнесЦената на билетите (между 4 и 12 лв. в момента) се поделя в съотношение средно 50 на 50 между дистрибутора на филма и киносалоните. Дистрибуто-рът заплаща правата за показ и организира рекламната кам-пания на филма, като обикно-вено условията за прожекции и рекламни материали за филма на холивудските студиа са из-ключително строги. Киносало-ните пък трябва да привлекат зрителите при себе си и реално покриват инвестициите с оста-налата половина от цената на билета. Те печелят от наеми на заведенията за бързо хранене, ексклузивни договори с компа-нии за безалкохолни напитки, продажба на пуканки и безал-кохолни, брандиране на сало-ните и фоайетата на киното и от реклами преди филма.

С продажбата на реклами-те преди филма за територия-та на цялата страна се занима-ват специализирани компании. Хит в работата им в момента е подготовката на 3D реклами. По данни на CinemaBox Office през миналата година напри-мер приходите от реклами в ки-ното са общо 1.5 млн. лв. Сами-ят салон също може да продава реклама преди филма, но това не е общоприета практика.

„Цената на един рекламен клип се измерва през броя на продадените билети - колко-то повече билети продава един салон, толкова по-скъпа е ре-кламата. Въпреки това цените й не са се увеличавали от 2004 г.”, отбелязва Димитър Дими-тров. Именно ниската цена е причината за все по-дългите рекламни блокове преди фил-мите. Въп реки това единстве-ният киносегмент, който е пост радал през 2009 г., е имен-но този на кинорекламата, тъй като е нишова медия и компа-ниите предпочитат да насочат бюджетите си основно към те-левизиите. � K

* Аватар e материално превъплъще-

ние (най-често в човек) на божество

в индуизма. Най-често понятието се

свързва с различните въплъщения

на Вишну на земята, където той под

различни образи извършва подвизи

Холивуд обича Джеймс КамерънКонстантин НИКОЛОВ

Явно всичко, което Джеймс Камерън докосне, се превръща в злато. Най-касовият режисьор в историята на киното е на път да измести предишния си хит „Титаник“ от първото място за най-печеливш филм в историята.

„Аватар“ премина границата от 1 милиард долара приходи за нула време (три седмици) и вече е на второ място в международния боксофис, „само“ на няколкостотин милиона долара от лидера „Титаник“ (1.85 млрд. долара), но с тези темпове трябва да го задмине до няколко седмици. И в България „Аватар“ разби всякакви рекорди, като до 10 януари приходите му надхвърлиха 3 млн. лева, повече от досегашния рекордьор „Ледена епоха 3“ и от „Титаник“ през 1997 г. (виж таблицата). Няма сигнали, че феноменът е към своя край, тъй като опашките пред касите на кината са големи, а за прожекцията в IMAX е нужна предварителна резервация на места - нещо невиждано досега. Успехът на „Аватар“ е изключително сладък за Камерън, който беше под голям натиск от студията дистрибутори 20th Century Fox и Paramount да повтори успеха на

„Титаник“. Бюджетът на 3D приключението е около 300 млн. долара и режисьорът беше принуден да вложи собствен капитал, за да го финансира. Компанията майка на Fox News Corp. също подкрепи проекта,

както и няколко други фирми. Все още не е ясно как ще си разпределят приходите помежду си всички тези продуценти. Петдесет процента от цената на билета остава за кинооператорите, а останалите 50% се разпределят между всички ангажирани в продуцирането. Мултимилионните приходи са добре дошли и за News Corporation - медийната империя на Рупърт Мърдок, която отчете огромни загуби за предишната си финансова загуба заради драстичния спад на рекламните приходи в многото си вестници, сред които са британските the Sun и Times, както и американският Wall Street Journal. Според британския в. Guardian Fox e инвестирал около 130 млн. долара само за маркетинга на филма и трябва да получи най-малко 8% от приходите. „Аватар“ може да бие постъпленията на „Титаник“, но по всяка вероятност няма да го победи по брой на зрителите. През 1997 г. билетите за кино в цял свят бяха по-евтини. Новият филм на Камерън помогна на целия американски боксофис да отчете рекордна година. Отново се доказа старото правило в Холивуд, че киното е най-достъпното забавление във време на рецесия. Приходите в САЩ за 2009 г. достигнаха общо 10.61 млрд. долара, което е увеличение от 8% спрямо предишната година, и то при по-малък брой премиери на филми. Продадените билети също са нараснали с 4%, но са под рекорда от 2002 г. Повечето студия залагат на 3D като бъдещето на индустрията. Новата технология се харесва на публиката, а и билетът за нея е между 3 и 5 долара повече, което означава по-големи постъпления. А най-големият й плюс според Холивуд е, че спира пиратите, които вече не могат да снимат в кината и да разпространяват филмите в интернет. � K

за билети”, отбелязва Димитър Димитров, управител на компа-нията за продажба на реклама в кината CinemaBox Office.

Като цяло годината е била много добра и за традицион-ното кино. Илюстрациите за това са няколко - блокбастърът „2012“ автоматично зае едно от първите места в класацията по приходи от филми през послед-ните години, а повечето мул-типлекси заложиха на прожек-ции не само на холивудски су-перпродукции, но и на незави-симо кино. През последните го-дини броят показани заглавия е около 120, по общи изчисле-ния новите филми през 2009 г. са били повече.

Хляб и… киноКиноаудиторията през минала-та година е надхвърлила 47% от активното население на шестте най-големи града в България и над 400 хил. българи посещават киносалоните поне веднъж на два месеца по данни на нацио-нално представително проучва-не на CinemaBox Office, прове-дено от Gallup Bulgaria.

Най-активните посетители са на възраст между 15 и 36 годи-ни, като 53.6% от тях са жени. Над 61% от редовните посетите-ли са работещи, а над 33% учат. Над 53.5% от анкетираните пре-карват поне 2-3 вечери седмич-но в забавления извън дома. Киноманите са със среден до-ход от 800 лв. месечно, редовна-та аудитория харчи за забавле-ния общо 43.6 млн. лв. за един месец - с 40% повече от неходе-щите на кино.

Най-запалените киномани са в София - 56% от населението. Най-голямата верига мултип-лекси - кина „Арена”, привли-чат около 70% от националната аудитория в София, Варна, Ста-ра Загора, Плевен, Велико Тър-ново и Пловдив.

Според проучването посети-телите пристигат в мултиплек-сите средно 22 минути преди началото на филма и новата кинокултура предполага посе-щение на кафе, ресторант, би-рария преди и след кино, като престоят в мултиплексите е около три-четири часа.

Инвестирай лесноПреди десетина години мнози-на очакваха, че форматите VHS и DVD ще съжителстват дълго заедно. В крайна сметка обаче DVD смени бързо старата тех-нология. Сега по същия начин се развиват тенденциите и в ки-ното. Заради зрителския инте-рес в момента всички киноза-ли се дигитализират, лентови-те машини ще отпаднат изця-ло и в рамките на година и по-ловина филмите и техният по-каз ще бъдат на цифров носи-тел, смята Елеонора Стайкова. В момента в България работят 31 киносалона, включително и мултиплекси, с общо 106 ек-рана. „Около 30% от модерни-те киносалони са дигитални за разлика от САЩ (18%) и Вели-кобритания (20%), има завид-но желание у собствениците

НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ФИЛМИ В ИСТОРИЯТА Приходи в цял свят ГодинаТитаник 1842.9 1997Аватар 1373.0 2009Властелинът на пръстените: Завръщането на краля 1119.1 2003Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца 1066.2 2006Черният рицар 1001.9 2008Хари Потър и философският камък 974.7 2001Карибски пирати: На края на света 961.0 2007Хари Потър и орденът на феникса 938.2 2007Хари Потър и нечистокръвният принц 929.4 2009Властелинът на пръстените: Двете кули 925.3 2002Междузвездни войни I: Невидима заплаха 924.3 1999Шрек 2 919.8 2004Джурасик парк 914.7 1993Хари Потър и огненият бокал 895.9 2005Спайдърмен 3 890.9 2007Източник: BoxOffi ceMojo

(млн. долари)

Киното е най-достъп-ното забавление във време на рецесия.

ИМОТИ54 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

imoti.capital.bg

Тепе, мол, тепе, мол...

Ще започне изграждането на четвърти търговски център в ПловдивЯна БОДУРОВА

Едно леко повдигане на де-сния показалец и натискане на бутона „изпрати“.

В общи линии така може да се обобщи действието, развъл-нувало най-силно участници-те на пазара на имоти в Бъл-гария, а и не само, през изми-налата седмица. За да добиете по-точна представа, трябва да уточним, че имейл адресът, от който беше изпратено съобще-нието, е на българския офис на един от най-големите операто-ри на търговски центрове в Ев-ропа - германската ЕСЕ project management. Друг важен де-тайл е, че на компанията пред-стои в идните три месеца да от-крие първия си проект в Бълга-рия - столичния мол „Сердика център“, който се намира на бу-левард „Ситняково“ и, меко ка-зано, респектира с размера си.

Най-съществената част от историята, разбира се, е съдър-жанието на изпратеното съоб-щение. Точно 11 реда, а ако из-пуснем прилагателните в него, може и да го обобщим в едно изречение: Получихме разре-шение за строеж за търговски център в Пловдив и в най-ско-ро време започваме изгражда-нето му.

Ако действието се развива-ше преди три години, надали някой би обърнал голямо вни-мание на новината. Най-мал-кото защото информационно-то пространство тогава прели-ваше от истории за амбициозни инвестиционни намерения за изграждане на мегаофис, тър-говски или жилищни компле-

кси. Подобни новини в момента обаче са направо изключение. Друга съществена разлика е, че тогава в Града на тепетата ня-маше нито един търговски цен-тър, а днес освен вече работе-щия „Мол Пловдив“ през тази година предстои откриването на още два. Стига, разбира се, да се намерят търговци, жела-ещи да наемат магазини в тях. А в конкретната пазарна ситу-ация това е доста трудна зада-ча. Още един конкурент, и то от ранга на ЕСЕ, я усложнява значително.

Следваща спирка - ПловдивПартньор в пловдивския про-ект на ECE е друга германска компания - HSH Real Estate, като плановете им са след за-вършването „Тримонциум цен-тър“ да има близо 200 магази-на, разположени на над 50 хил. кв.м. За сравнение - това е поч-ти колкото общата отдаваема площ на строящите се в мо-мента два търговски центъра в града - „Марково тепе“ и „Га-лерия Пловдив“ (виж инфогра-фиката). Изпълнителният ди-

ректор на българското пред-ставителство на ECE Пламен Илчев отказа да даде допъл-нителна информация за разме-ра на предвидената инвести-ция, както и конкретни сроко-ве за започване и завършване на строителството.

„Каквото сме имали да ка-жем, е казано в изпратеното съобщение. Мога само да доба-вя, че в момента усилията ни са съсредоточени над завършва-нето на „Сердика център“ и от-криването, което предстои този март. След приключването на този проект ще продължим ра-бота по останалите. Не сме се отказали нито от другия ни со-фийски мол, нито от този във Варна, но към момента мога да кажа, че Пловдив ще е приори-тет“, коментира Илчев.

Мениджърът допълни още, че като цяло компанията има средносрочни инвестицион-

ни намерения, тоест проектът трябва да бъде завършен в рам-ките на от 3 до 5 години. Това ще рече, че ако през тази годи-на бъдат готови инженерни-те проекти и се избере изпъл-нител, „Тримонциум център“ ще отвори врати за посетители най-рано през 2013 г.

Оптимисти и песимистиКоментарите, които предизви-ка новината сред анализатори-те в сектора, бяха разнопосоч-ни. Между редовете някои ви-дяха сигнал за стабилизиране-то на икономиката и коменти-раха, че завършването на про-екта ще съвпадне с нова вълна от предприемачи, желаещи да развият търговската си мрежа или дори да отворят първия си магазин в България. Като при-мер беше посочен един от во-дещите търговци на облекла, Hennes&Mauritz, който може-ло да погледне към българ-ския пазар до няколко годи-ни. С подобен тайминг за от-варяне на първия си магазин в Пловдив е и испанската мод-на верига Inditex, която, след като сключи договори за свои магазини в София, Стара Заго-ра и Бургас, замрази планове-те си за разрастване в Пловдив, като се очаква първият им ма-газин да е именно в „Тримонци-ум център“.

Друг плюс на този проект е, че международните компании, които планират директно вли-зане на пазара, имат дългого-дишно сътрудничество с ЕСЕ, или както се коментира в им-отните среди, плановете им за развитие се определят от про-ектите на германския опера-тор. Това поне е мнението на по-оптимистично настроените посредници.

Песимистите изглеждат по-вече. Аргументите им също. Част от тях коментираха, че преди да отвори търговският център, трябва освен наемате-ли да се намери и финансира-не, което е скъпо и ограничено. Сред задължителните условия, които сега се поставят от бан-ките, отпускане на заем за из-граждане на подобни проекти е самоучастието на инвестито-ра да е поне 30% и към момента на отпускане на средствата да има сключени договори с нае- Източник: НСИ

Възрастова структура на населението на Пловдив

ЖИТЕЛИ

до 15 г.15.89%

16 - 65 г.65.42%

над 65 г.18.69%

НАЕМИ

Източник: Forton

по главните улици (eвро/кв.м)

Пловдив Варна Бургас

2008

III трим.2009

2007

60

60

75

65

65

70

80

Големите обекти

Пловдив 347Средна за България 278

СРЕДНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА(евро)

ИМОТИ


ТРИМОНЦИУМ ЦЕНТЪР

ИНВЕСТИТОР: ECE Projektmanagement и HSH Real EstateПРОЕКТАНТ: -ИЗПЪЛНИТЕЛ: Предстои да бъде избранРЗП: 51 хил. кв.м НАЕМНА ТЪРГОВСКА ПЛОЩ: 51 000 кв.м ПАРКОМЕСТА: 1200ИНВЕСТИЦИЯ: -OТКРИВАНЕ: 2012 -2013 г.

МОЛ МАРКОВО ТЕПЕ

ИНВЕСТИТОР: Българско-израелското дружество „Мелина“ПРОЕКТАНТ: „Пелег архитектс“, „Арджи проджектс“ИЗПЪЛНИТЕЛ: “Интертек“ РЗП: 67 777 кв.мНаемна търговска площ 17 000 кв.мПАРКОМЕСТА: 600ИНВЕСТИЦИЯ: 50 млн. евроOТВАРЯ: средата на 2010 г.

ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ

ИНВЕСТИТОР: European Convergence Development Company и „Сиенит холдинг“ПРОЕКТАНТ: Chapman Taylor и „Архитектурно-дизайнерско студио“ИЗПЪЛНИТЕЛ: „Сиенит холдинг“ ИНВЕСТИЦИЯ: 60 млн. евроТЪРГОВСКА ПЛОЩ: 43 000 кв.м ПАРКОМЕСТА: 1300, като повече от половината се намират на последните две нива от сградата РЗП 120 000 кв.мОТКРИВАНЕ: есента 2010 г.

МОЛ ПЛОВДИВ

ИНВЕСТИТОР: Първоначален инвеститор в проекта беше RESB, дни преди отварянето молът беше продаден на инвестиционните фондове Quinlan Private и GE Real Estate за близо 100 млн. евроПРОЕКТАНТ: MYS Architects и Студио 17,5ИЗПЪЛНИТЕЛ: “Сиенит“ ООДРЗП: 51 хил. кв.НАЕМНА ТЪРГОВСКА ПЛОЩ: 22 хил. кв.мПАРКОМЕСТА: над 650 ИНВЕСТИЦИЯ: 50 млн. евроOТКРИВАНЕ: март 2009 г.

бул. Санкт Петербур

г

бул. Освобож

дение

ул. Драган Цанков

ул. Никола Петков

бул. Л

юбен Кар

авел

овбул. Васил Априлов

бул. Рускибул. Руски

ул. Никола Петков

бул. Христо Ботев бул. Найчо Цанов

ул. Бачо Киро

бул. Копривщица

бул. Пещерско шосе

бул. Свобода

ул. Пер

ущи

ца

матели за близо половината от магазините.

Сериозната конкуренция от останалите три проекта със си-гурност ще е от значение. А в конкретния случай както успе-хът, така и провалът им биха имали негативно влияние вър-ху германския търговски цен-тър. От една страна, ако про-дажбите в другите молове са слаби, търговците не биха от-ворили още един губещ мага-зин в същия град. Тези, които все още нямат такъв, пък ще имат по-слаб интерес. От дру-га страна, ако изгражданите молове са успешни, търговци-те не биха напуснали проекта, в който са, а извън столицата модните марки отварят само един магазин. По изключение някои от тях имат два, като вто-рият обаче е на някоя от глав-ните търговски улици. В също-то време, дори и да не са довол-ни, търговците вече са подпи-сали обвързващи договори със собствениците на мола, в който имат магазин, и дължат огро-мни неустойки при напускане.

Това е и едно от обясненията, че след като през миналата го-дина част от собствениците на магазини в „Мол Пловдив“ не-годуваха срещу ниските оборо-ти, много малка част от тях ги затвориха. Другото обяснение е, че собствениците му предо-говориха надолу голяма част от наемите. По думите на управи-теля на „Мол Пловдив“ Пав-лина Никова предстои и второ намаление.

„Това, което се случи във Ва-рна, Пловдив и Стара Загора, е типичен пример за проблеми-те, които имат пазари, доми-нирани от търговци франчай-зъри. Когато компаниите вли-зат директно, могат да си поз-волят да поддържат магазина си дори и на загуба само с ими-джова цел. Освен това те имат ясна концепция какви са пазар-но обоснованите нива, на които да подписват договори за наем, и дългогодишният им опит по-мага да не допускат грешки“, коментира проблемите, които изпитваха търговците в моло-вете извън София през послед-ната година Димитър Кифе-ров, мениджър търговски пло-щи в консултантската компа-ния Forton, която отдава мага-

зини в мол „Марково тепе“. Той разясни, че когато марката вли-за през франчайзополучател, в масовия случай той няма необ-ходимия опит, а в същото вре-ме често е притискан от цен-тралите да развива търговска-та мрежа, за да не загуби пра-вата да я представлява, и така се стига до необмислени дого-вори и експанзия, за която па-зарът още не е готов.

По думите му към момента „Марково тепе“ е отдаден на близо 50%, като има и предва-рително заявен интерес за дру-га част от магазините. Факт обаче е, че концепцията на мола се е сменила коренно от началото на строителството досега. Първоначално идеята е била магазините в него да са предимно от високия и средния сегмент, а сега миксът, който е постигнат, е по-скоро среден към нисък.

Наематели има и другият проект в града - „Галерия Плов-див“, където френската верига Carrefour ще има магазин на две нива, разположен върху 11 хил. кв. м. Промяна в първо-началните планове има и при този проект. Когато започна строителството му, за дата на отваряне беше посечена сре-дата на 2009 г. Сега има шанс през пролетта на тази година да заработи само магазинът на Carrefour в комплекса, а на по-късен етап - останалите обекти. По принцип не е добре да се от-крива мол, без да има наемате-ли за повечето магазини.

Пазарът в Пловдив ще се вли-яе и още един фактор - ще има ли и други търговски центрове. Испанската Riofisa имаше про-екти за огромни молове както в Пловдив, така и в София. За-ради кризата обаче те са замра-зени и компанията е готова да продаде терените. Идеи за тър-говски центрове в Града на те-петата имаха и още няколко ин-веститора, но и около тях напо-следък няма новини.

Със или без тези обекти па-зарът на търговски площи в Пловдив вече изглежда доста населен. И успехът на инвес-титорите съвсем не е гаранти-ран. Жителите на града обаче ще могат да се радват на при-ятен шопинг и конкурентни цени на етикетите. � K

7млн. евро бяха годишните приходи от наеми на Mall of Plovdiv преди предоговарянето им, което се наложи заради слабите обороти на търговците в мола.

ДОХОДНОСТ

376хиляди е броят на хората с настоящ адрес в Пловдив към септември 2009 г. по данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“.

НАСЕЛЕНИЕ

200магазина ще има в „Тримонциум център“. Те ще са разположени на площ от над 50 хил. кв.м, което е почти колкото общата отдаваема площ на два от другите молове в града.

ОБЕКТИ

ПРЕДПРИЕМАЧ56 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

Запознай ме с моите партньориФирмите могат да намират бизнес в чужбина чрез мрежата Enterprise Europe NetworkМара ГЕОРГИЕВА

фирма ще разработи и произве-де електронни модули за слън-чеви колектори. „Мрежата ни гарантира бърза връзка с Евро-па. Контактите, направени чрез ЕЕN, ни осигуряват печалба, но и познанства, опит, ноу-хау“, обобщава Спасов.

Европейската мрежа помага и на софийската „Евродизайн БГ“, която разработва и про-извежда електронни изделия. Преди световното изложение за IT технологии CEBIT в Ха-новер компанията попълнила формуляр с искания за контак-ти с чужди партньори. „Две-три седмици преди откриването на изложението получихме спи-сък с фирми, които са потвър-дили интереса си за срещи с нас. Посочени бяха конкретна-та дата, час, залата и дори маса-та, на която ще се видим“, раз-казва Антон Михалев, търгов-ски директор. Така с подкре-пата на мрежата „Евродизайн БГ“ си осигурила полски и ру-мънски контрагенти. „IT сфера-та обаче се развива много бър-зо, непрекъснато се сменят из-делията, а с тях и партньорите“, обяснява Михалев. Затова ком-панията вече не поддържа връз-ка точно с тези фирми, но знае как и продължава да използва възможностите на ЕЕN.

Директни срещи с германски предприятия, намерени чрез европейската мрежа, осъщест-вяват и дружествата от мебел-ния бранш. „EEN може да оси-гури максимално полезни кон-такти. Преди нашите бизнес по-сещения в чужбина ние пуска-ме искането си в мрежата и тя ни спестява лутане и губене на време в търсене на най-подхо-дящите партньори“, обобщава Геновева Христова, председа-тел на Асоциацията на бизнес клъстърите и на Българския мебелен клъстър.

Естествено не всичко завърш-ва със сделка като резултат. Контактите на машиностро-ителната фирма „Астроида“ - Панагюрище, с EEN също за-почнали с попълване на заяв-ка и изготвяне на бизнес про-фил за участие в кооперацион-на борса в областта на възобно-вяемите енергийни източници (ВЕИ). В резултат на това ком-панията установила контакти с германски партньори. Пос-ледвали тридневно обучение в Германия и посещение на изло-жение за фотоволтаици в Гър-ция. Натрупаните познания по-могнали на българската фирма да си направи точни разчети за възвращаемостта и да замрази засега плановете си за инвести-ции в областта на ВЕИ, разказ-ва Коста Терзиев, управител на „Астроида“.

Няма грешна вратаEEN разполага с 570 партньор-ски организации в 44 страни и 4000 съветници. Тя работи на принципа No wrong door („Няма грешна врата“) и осигурява комплект от услуги на малки-те и средните предприятия. В България Enterprise Europe Network има 12 офиса, които по-криват територията на цялата

страна (виж карето).Мрежата предоставя ин-

формация за политиките, про-грамите и законодателство-то на ЕС и осигурява обратна-та връзка на генерална дирек-ция „Предприятия и промишле-ност“ на Европейската комисия с малките и средните предприя-тия. EEN помага за излизането на фирмите на международни пазари - базата данни е огромна и улеснява търсенето на бизнес партньори. Освен това експер-тите на мрежата предоставят консултации за пазарни регу-лации, за изисквани стандарти и сертификати, за възможни ба-риери и др.

ЕЕN посредничи и за транс-фера на технологии и знания. Фирмите могат да разчитат не само на информация, но и на из-готвянето на специални техно-логични одити, след като екс-перти на мрежата посетят на място предприятието. Част от дейността на мрежата са и кон-султациите, свързани с учас-тие на дружествата в междуна-родни програми на ЕС, обобща-ва Ангел Милев, координатор на Enterprise Europe Network - България.

Според него разликата с дру-гите консултантски офиси в България е, че мрежата поста-вя ударение върху задгранич-ните търговски контакти на компаниите. Освен това поч-ти всички нейни услуги са без-платни, защото EEN се финан-сира от Европейската комисия. Само за поддържането на про-фила на фирмата в мрежата се събира символична такса, каза Ангел Милев, но не уточни раз-мера й. Това е направено като някакъв вид гаранция, че ком-панията е сериозна.

Фирма, която иска да ползва услугите на мрежата, може да потърси контакт чрез сайта или в офисите на EEN. Следва посе-щение на място във фирмата, където експертите на мрежата изготвят профил на компания-та. После този профил се кач-ва в мрежата във вид на офер-та или запитване.

“Случвало се е компания да предостави своя профил в мре-жата, но след като й намерим партньор, да се откаже. Значи желанието й да излезе на меж-дународния пазар е било мо-ментно хрумване, а не страте-гия“, обяснява Милев.

Наблюденията на Геновева Христова са, че българските фирми като цяло не обичат да дават информация за дейност-та си и се страхуват от публич-ност. Така те не могат да се възползват от възможностите на мрежата. „Друга трудност е, че компаниите не знаят какво търсят и не могат да формули-рат исканията си. А ако не зна-еш какво търсиш, как ще го на-мериш“, казва Христова.

Във всички случаи обаче това не са проблеми на мрежата. За година и половина EEN е осигу-рила специализирани съвети за над 1400 компании, а 26 фирми и институти са подписали дого-вори с чуждестранни партньо-ри (виж карето). � K

�

ОфиситеEnterprise Europe Network работи с 12 партньора в Бъл-гария: фондация „Приложни изследвания и комуникации”, БСК, БТПП, БАН, Бизнес инфор-мационен и консултантски център - гр. Сандански,

Бизнес център за подпома-гане на малките и средните предприятия - Русе, търгов-ско-промишлените палати в Добрич, Ямбол, Стара Загора, Враца и Пловдив, „ГИС-транс-фер център“ към БАН.

Попълваш един формуляр и хоп - сключваш договор с чуждестранен партньор.

Случило се е на около 30 българ-ски дружества, които са полз-вали услугите на Enterprise Europe Network (ЕЕN). Това е най-голямата европейска ин-формационно-консултантска мрежа в помощ на предприяти-ята, която вече две години рабо-ти в България. Тя е създадена от Европейската комисия и ус-лугите й в повечето случаи са безплатни за фирмите.

КонтактКонтакти, установени чрез мре-жата след попълване на форму-ляр, осигурили на „Сатурн ин-женеринг“ сътрудничество с чилийска компания. Българско-то дружество разработва и про-извежда изделия в областта на силовата електроника (маши-ни с големи мощности с широко

�

Първите резултатиПрез първите 18 месеца от функционирането на мрежа-та в България специализирани съвети са получили 1436 компании. 335 производ-ствени фирми са посетени и консултирани на място, а в 80 от тях са проведени об-стойни технологични анализи и оценки на състоянието им.

Мрежата е разпрост ранила 199 български бизнес и тех-нологични оферти и заявки, а 26 организации са подписали договори с чуждестранни партньори - 17 за трансфер на нови технологии и продукти, 4 търговски споразумения и 5 партньорства по проекти по рамковите програми на ЕС.

predpriemach.capital.bg

приложение) и извършва инже-нерингови услуги. По поръчка на чилийския партньор софий-ската фирма разработила соф-туера и хардуера и модулите за конкретно изделие. „Финан-совият резултат от сделката не беше много голям. Но ние про-дължаваме да работим с чилий-ското дружество и се готвим за

дългосрочно сътрудничество“, коментира управителят Спас Спасов. ЕЕN осигурила на „Са-турн инженеринг“ информация и чуждестранни партньори за участие в консорциум, който кандидатства за средства по Се-дма рамкова програма на ЕС за наука и технологии. Ако проек-тът бъде одобрен, българската


ПРЕДПРИЕМАЧ


Имаш хъс? Продай гоИТ компанията „Сирма груп“ започва инициатива за стимулиране на млади технологични предприемачиАсен ГЕОРГИЕВ, Христо ПЕТРОВ

женерни програми. Един от ин-женерните проекти например е свързан с оптимално използ-ване на енергийни ресурси, раз-казва Алексиев.

Ами, ако някой ми открадне идеята?Правейки крачка встрани от лайтмотива за добрата идея като основа на всяко успеш-но бизнес начинание, Алекси-ев разказва, че при избора на проекти журито ще търси пове-че добър екип, отколкото силна идея. Според него добре изгра-деният екип с ясно дефинирани отговорности е водещ за пости-гането на добри резултати.

Въпреки това едно от притес-ненията на потенциалните учас-тници в инвестиционната схема е страхът от кражба на споделе-ната идея. Според Алексиев по-добни страхове са неосновател-ни. Срещу инвестициите, кои-то в максималния си размер ще достигат до 50 хил. лв., „Сирма груп холдинг“ ще получава ми-норитарен дял в иновативни-те предприятия. Тя ще може да влияе на решенията, които ще взимат предприемачите, един-ствено чрез съвети, които сами-те предприемачи ще решават дали да приемат или не.

Защитник на тезата, че шан-сът за успех е по-голям от риска от загуба на идеята, е и Васил Величков - бизнес ангел и упра-вляващ съдружник в ИТ ком-панията Gramma/Net Is, кой-то през август миналата годи-на инвестира 25 хил. лв. в ино-вативен гейм проект. „Девет-десет и девет процента от „мъ-ката“ е пътят от раждането на идеята до реализацията й. Тео-ретично можеш да осъществиш чужда идея с наемници, но раз-ликата между това някой да по-лучава заплата, за да реализи-ра чужда идея, и това да рабо-тиш за собствената си идея е от земята до небето“, категоричен е Велич ков. Според него ключов момент за реализацията на до-брите идеи е по тях да работят съмишленици, а не „чичкопа-ричковци“ и „наемници“.

Не само кешАко даден проект бъде одобрен за финансиране по програмата Sirma Young Spirit, участници-те в него ще могат да се възполз-ват не само от пряката парична инвестиция, но и от допълни-телни „екстри“ като безплатно офис пространство, достъп до сървърите и дейта центровете на „Сирма груп холдинг“, както и до целия опит на компанията. Към всеки от проектите, който привлече инвестиция, ще бъде назначен ментор - служител на „Сирма груп холдинг“, който да осъществява връзката меж-ду компанията и изпълнители-те на съответния проект.

„Компаниите ще могат да из-ползват и нашата интернацио-нална мрежа от контакти“, раз-казва Алексиев. Тя се състои от представители, дистрибутори и партньори в над 40 държави по света. Добре разработени кана-ли, където евентуалните инова-тивни продукти ще могат да се

пласират. „Нашите планове са в след-

ващите две години да инвести-раме в 6 до 8 проекта“, коменти-ра Алексиев. Типът на инвести-цията е от т.нар. seed инвести-ция, която се прави на съвсем ранен етап от развитието на да-дена идея - за разработването на прототип. Разбира се, ако той е сполучлив, компанията може да реши да разшири участие-то си в проекта или да спомог-не за намирането на инвести-тор, за да се осигури нов рунд на финансиране.

За популяризирането на ини-циативата „Сирма груп хол-динг“ стартира сътрудничест-во с фондация Start UP и с Бъл-гарската мрежа на бизнес анге-лите (BBAN). Предстоят и сре-щи с университетите.

В момента много компании търсят свежи идеи и хора, чрез които да се позиционират по-добре в посткризисната среда. Според Алексиев подобни ини-циативи са съвсем естествен ход за всяка голяма компания, която иска да постига ръст. Тър-сенето на нови, свежи идеи от-вън е подход, който се прилага по света от дълги години.

Държавата като инвеститорМеждувременно през минала-та седмица зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов заяви, че правителството плани-ра до края на годината да създа-де три фонда за рисково финан-сиране с общ капитал от поне 150 млн. евро. Зад тях стои про-грама JEREMIE (Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises). Трите фонда ще се различават един от друг. По думите на Ангелов единият ще действа като фонд за рисково инвестиране (venture capital) с капитал от 30 млн. евро. Той ще е насочен към дребния биз-нес и стартиращи компании, като плановете са да се инвес-тират до 1.5 млн. евро във всеки от одобрените проекти.

Другите два фонда ще са с ка-питал от по 60 млн. евро и цел-та им ще е да финансират вече съществуващи компании, кои-то търсят разширение. В еди-ния случай става дума за меца-нин финансиране (mezzanine), което е смесица между дълго-ви инструменти и дялово учас-тие. Другата схема ще е за дяло-во инвестиране в развиващи се компании (qrowth equity), при която не се предвижда промяна в акционерната структура на компанията.

От Министерство на иконо-миката, енергетиката и тури-зма коментираха, че все още се водят преговори и не могат да се предоставят подробности за начина и условията, при които фондовете ще финансират мал-кия и средния бизнес. Според зам.-министър Ангелов и трите фонда могат да бъдат учредени едновременно и да започнат да функционират. Пускането им обаче ще зависи от това кога Ев-ропейската комисия ще отпусне парите по оперативната програ-ма, уточни Ангелов.

СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на „Сирма груп холдинг“, смята, че добрият екип е по-важен от добра-та идея

Сигурен сте, че имате дос-татъчно добра идея, за да сложите технологични све-тила като Сергей Брин, Лари Пейдж, Стив Джобс и Бил Гейтс в малкия си джоб?

От реализирането й ви делят ня-какви си хиляди левове и месе-ци упорит труд, но пък сте дос-татъчно нахъсан, за да превър-нете съботните купони в офисни дежурства? Тогава 2010 може да се превърне във вашата щастли-ва година.

„Сирма груп холдинг“, коя-то обединява 21 фирми, изпъл-няващи разнообразни ИТ дей-ности, стартира своя собстве-на програма за стимулиране на млади технологични предприе-мачи. В проекта, наречен Sirma Young Spirit, могат да участват екипи с интерес в сферата на ин-формационните технологии, ко-ито без притеснение биха посве-тили следващите месеци от жи-вота си на работа върху своята идея.

„Ние сме почнали по същия начин. Бяхме много млади, но и много нахъсани и бяхме ре-шили, че ще направим нещо ху-баво. Ако тази решимост я има у кандидатстващите, дори иде-ята им да е малко по-традици-онна, ние бихме ги подкрепи-ли“, разказва за „Капитал“ Цве-тан Алексиев, главен изпълни-телен директор в „Сирма груп холдинг“.

Към момента няма строги из-исквания за същността на про-ектите, освен че трябва да са в сферата на ИТ. Въпреки че ини-циативата е обявена съвсем ско-ро, вече има подадени запитва-ния и заявки. От тях поне 3-4 за-служават внимателно да се об-мислят. Някои от тях са свърза-ни с уебтехнологиите, има и ин-

�

Условия за кандидатстванеПредприемачът да има иновативна идея в област-та на информационните технологии; зад бизнес идеята да стои не един човек, а екип от 2 до 5 души; предприемачите да са мла-ди, да не работят отскоро в екип, вече да са работили по идеята и да има какво да покажат; членовете на екипа да са готови през следващите 6 до 12 месеца да работят извънредно и само върху идеята си, без стра-

нични ангажименти и с пълна отдаденост; предимство е, ако поне един от предпри-емачите има интерес да се занимава с бизнес.След получаването на крат-ки описания на проектите представители на „Сирма груп холдинг“ ще провеждат предварителни срещи с екипите, представили инте-ресни идеи. Проектите ще бъдат класирани два пъти годишно - в края на март и края на септември.

ФИНАНСИ58 KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

fi nansi.capital.bg

Не особено възторжени ръ-копляскания... Такива образ-но бяха настроенията, с ко-ито управляващите друже-ства в България изпратиха 2009 г.

Смутените аплаузи са зара-ди факта, че след случилото се през буреносната 2008 г. на българския фондов пазар през последните 12 месеца се наблю-даваше макар и колебливо въз-становяване и дори голяма част от взаимните фондове реализи-раха положителна доходност. А липсата на възторг е заради продължаващата несигурност и смесените очаквания за нова-та година.

През 2008 г. управляваните активи в индустрията се сви-ха с около 60% благодарение на масовото изтегляне на сред-

ства от клиенти и двуцифрена-та отрицателна доходност. Шо-кът беше огромен за инвести-ралите в сектора, които се бяха „разглезили“ от безпрецедент-ните печалби в предишните го-дини. Много от тях не очакваха подобен крах и реализираха се-риозни загуби. Едва седем фон-да завършиха годината с поло-жителна доходност, което до-веде до отстъплението на дос-та клиенти.

Но всеизвестна и постоянно повтаряна мантра в сектора е, че търпението е сред най-важ-ните добродетели за инвести-тора и през 2009 г. тенденция-та макар и бавно започна да се променя. През изминалата го-дина взаимните фондове от-четоха малък растеж на акти-вите си, а над 75% от тях са с положителна доходност, ма-кар и далеч от рекордните рав-нища на „златната“ 2007 г. и - още по-важ но - далеч под загу-бите си за 2008 г. „Беше сложе-но началото на възстановява-нето на капиталовите пазари и първите положителни тенден-ции в сектора на колективни-те инвестиционни схеми“, ко-ментира пред „Капитал“ Сто-ян Тошев, изпълнителен дирек-тор на „Ти Би Ай асет менидж-мънт“ и председател на Бъл-гарската асоциация на упра-вляващите дружества (БАУД).

Въпреки оптимистичната нот-ка за представителите на бран-ша все още е почти непосилна задачата да върнат доверие-то на инвеститорите. „Година-та беше трудна за договорните фондове, тъй като обратните изкупувания преобладаваха“, обобщи Владислав Панев, пред-седател на съвета на директо-рите на „Статус капитал“.

Считаните за далеч по-си-гурни фондове, инвестира-щи на паричния пазар, оста-наха сред най-предпочитани-те от инвеститорите. Някои от тях бяха единствените, реали-зирали печалба и през 2008 г. Те се предпочитат от институ-ционални инвеститори, които ги използват като по-ликвид-на алтернатива на депозитите - носят горе-долу съпостави-ма доходност, но вложението в тях не е обвързано с фикси-ран срок. Но прави впечатле-ние, че най-доходните фондо-ве през изминалата година са високорискови, които се въз-ползваха от възстановяването на фондовите пазари - особено тези с фокус на инвестициите в региона, а не само в Бълга-рия. Четири от тях бяха един-ствените, които реализираха растеж на доходността над по-вишението за годината на ин-декса на Българската фондо-ва борса (БФБ) SOFIX от около

19% (виж таблицата). Лидер с доходност за годината от 38.8% е „Статус финанси“, сред чии-то инвестиции има турски и румънски акции, а след него е „Адванс Източна Европа“, кой-то също е вложил част от своя портфейл в компании от Ру-сия, Украйна и други страни от региона. Повечето балансира-ни фондове също отчетоха рас-теж, като в сектора се надяват това да убеди потенциалните нови клиенти, че най-лошото е отминало. Сред най-губещи-те се наредиха фондовете, ин-вестиращи основно във фондо-ве за недвижими имоти, които пострадаха сериозно от спада на цените на имотите и затруд-неното финансиране на проек-тите им.

Данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за дей-ността на взаимните фондо-ве показаха, че делът на акци-ите в портфейлите им е спад-нал от над 50% от активите им към средата на 2008 г. до 39% година по-късно. Увели-чили са се вложенията в дъл-

гови книжа, а паричните сред-ства са достиг нали близо една трета от управляваните сред-ства. Портфолио мениджъри предпочитат да държат пове-че пари в брой и така да имат възможност да посрещат евен-туални нови вълни от тегления и да са готови за покупки при изгодни оферти.

В бранша отчитат, че БФБ из-остава по растеж от съседните пазари. „Българската иконо-мика ще се възстановява по-бавно. Високата задлъжнялост на компаниите и рестриктив-ната политика на правител-ството по отношение на бюд-жетните разходи ще се отрази и на фондовия пазар“, посочва Панев. Според него пенсион-ните фондове, които разпола-гат с нужната ликвидност, ще насочат инвестициите си към чуждестранните борси. „И на-шето дружество ще предложи на клиентите си нови фондове, които най-вероятно няма да ин-вестират на БФБ“, допълни Па-нев. По-оптимистично настро-ен за българския капиталов па-зар е Стоян Тошев, според ко-гото евентуалното отминаване на кризата през втората поло-вина на 2010 г. ще се отрази и в отчетите на публичните ком-пании, което може да помогне на БФБ да настигне по резул-тати съседните борси. Нико-

Малка компенсация

Взаимните фондове

възстановиха отчасти

активите си, но им остава да си върнат доверието на

клиентитеКонстантин НИКОЛОВ

През изминалата година над 75% от взаимните фондове отчетоха положител-на доходност.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ


Фонд Доходност 2009 Доходност 2008 НСА* в млн. лв. Промяна на активите Промяна на издадените дяловеВИСОКОДОХОДНИ И В АКЦИИ

Статус Финанси 38.79 -65.99 1.07 46.04 5.22Адванс Източна Европа*** 33.11 -61.13 6.62 25.37 -6.06Аврора Кепитъл - Global Commodity Fund 20.27 1.00 420.16 139.55Експат Ню Юръп Стокс 19.96 0.39 -18.71 -32.24БенчМарк фонд - 4 Енергетика 17.62 1.87 7.83 -8.33КТБ Фонд Акции 17.40 1.45 78.61 52.14Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд 16.33 -75.12 4.80 8.52 -6.71Балкани 12.07 -37.79 0.62 11.16 -0.81ЦКБ Лидер 10.32 -49.07 15.25 124.87 103.83ОББ Премиум Акции 6.57 -66.58 10.19 10.65 3.83Астра Плюс 6.20 0.43 124.52 111.41БенчМарк фонд - 5 ЦИЕ 6.06 0.27 -22.32 -26.75Алфа индекс Топ 20 5.47 -70.41 1.65 10.33 4.61ДСК Растеж 5.30 -65.55 18.74 3.14 -2.05Реал финанс високодоходен фонд 4.54 -27.77 11.11 1179.16 1123.60Варчев Високодоходен фонд 4.45 -26.12 1.46 -0.46 -4.70Стандарт Инвестмънт Международен Фонд 4.40 -74.68 1.19 43.32 37.28Алфа избрани акции 3.67 -60.15 1.92 6.63 2.86Синергон профит 3.22 -53.11 1.22 3.14 -0.08Ти Би Ай Динамик 2.87 -61.30 3.18 -19.24 -21.49Адванс инвест 2.69 -66.78 8.81 -16.43 -18.61Актива Високодоходен 2.18 -75.23 0.24 -3.45 -5.50Адванс IPO*** 1.76 -15.59 4.32 -13.05 -14.55Експат Ню Юръп Пропъртис 1.57 0.44 -12.62 -13.97ПИБ Авангард 1.35 -48.85 1.08 6.44 5.02Елана високодоходен фонд 0.73 -55.79 5.61 -6.36 -7.04Юг Маркет Максимум -0.63 -55.22 2.54 -14.56 -14.01Статус Нови Акции -0.66 -61.57 3.44 -19.08 -18.54Райфайзен (България) Фонд Акции -1.73 -61.36 10.59 -8.32 -6.72Инвест Актив -2.00 -51.22 1.05 7.75 9.94КД Акции България -2.44 -62.72 1.94 5.40 8.04Европа -4.12 -62.62 7.60 -5.02 -0.93ДСК Имоти -4.64 0.57 177.03 190.52Капман Макс -8.66 -68.44 12.12 -16.37 -8.45Алфа индекс имоти -10.07 -44.34 0.75 -18.93 -9.85БенчМарк фонд - 2 Акции -10.51 -59.91 3.98 -29.26 -20.96Сомони Прогрес -10.57 -76.24 0.19 -8.50 2.32Общо 5.21 -57.26 149.72

БАЛАНСИРАНИСтандарт Инвестмънт Балансиран Фонд 16.72 -59.79 2.21 -12.46 -25.00КТБ Балансиран Фонд 14.94 1.84 36.14 18.45ЦКБ Актив 13.65 -40.14 13.54 172.15 139.46Сентинел Принсипал 7.68 -28.17 2.22 1.73 -5.53Ти Би Ай Съкровище 7.18 -8.33 0.78 31.71 22.89Астра Баланс 7.09 0.41 107.09 93.38Ти Би Ай Хармония 6.04 -34.53 2.29 -41.71 -45.03Синергон престиж 6.02 -50.43 0.49 10.54 4.27БенчМарк фонд - 1 Акции и облигации 4.82 -26.81 1.34 -22.13 -25.71Реал финанс балансиран фонд 4.65 -24.13 11.05 1121.47 1067.16Юг Маркет Оптимум 4.38 0.54 5.00 0.59ДСК Баланс 4.02 -38.14 19.32 0.68 -3.21ОББ Балансиран Фонд 3.88 -39.00 4.48 -4.66 -8.22Златен Лев 3.72 -45.30 6.36 3.19 -0.51Райфайзен (България) Балансиран Доларов Фонд*** 2.58 4.68 15.95 13.04Сомони Стратегия 2.42 -38.64 0.33 -11.25 -13.34ПИБ Класик 1.67 -27.28 0.82 -0.36 -1.99Елана балансиран евро фонд 1.21 -44.20 9.84 -8.40 -9.49КД Пеликан 0.75 -35.89 4.31 -0.58 -1.32Варчев Балансиран фонд 0.08 -8.24 0.52 2.18 2.10Инвест Класик 0.03 -12.88 1.12 6.93 6.89Райфайзен (България) Балансиран Фонд -0.07 -42.38 9.52 -23.60 -23.54Актива Балансиран -2.35 -69.05 0.09 -17.85 -15.88Капман Капитал -4.08 -51.82 6.63 -9.19 -5.33Елана балансиран доларов фонд*** -7.67 -36.38 12.38 -13.45 -6.26Аврора Кепитал - балансиран -9.66 0.34 -51.07 -45.77БенчМарк фонд - 3 Сектор Недвижими Имоти -17.00 -40.85 0.71 -27.80 -13.02Общо 2.69 -36.47 118.15

НИСКОРИСКОВИ, В ОБЛИГАЦИИ И В ПАРИЧЕН ПАЗАРБКМ Балансиран Капитал 10.20 -10.58 0.63 13.75 3.23ЦКБ Гарант 9.77 -0.44 1.03 9.77 0.00БенчМарк фонд - 6 Паричен 8.95 6.29 7.30 -1.51Райфайзен (България) Фонд Облигации 7.27 5.09 4.02 -30.69 -35.39Райфайзен (България) Фонд Паричен Пазар 7.07 5.25 36.12 125.49 110.60Астра Кеш 6.19 12.19 502.95 467.80Ти Би Ай Комфорт 5.89 -14.69 1.46 -39.25 -42.63ДСК Стандарт 5.49 4.80 5.52 -0.72 -5.89Елана Фонд Паричен Пазар 5.44 7.87 12.96 -17.38 -21.64Ти Би Ай Евробонд 4.79 5.43 6.50 -43.72 -46.29Стандарт Инвестмънт Консервативен Фонд 4.19 0.55 10.42 5.98Сентинел Рапид 3.85 4.35 2.02 3.71 -0.14ПИБ Гарант 3.53 -7.12 0.59 3.53 0.00КД Облигации България 3.47 -2.15 0.77 1.52 -1.89ОББ Платинум Облигации 2.75 -2.21 2.35 -15.73 -17.99Сомони Евростабилност*** 0.09 -7.12 0.09 -65.41 -65.44Общо 5.56 -0.89 93.09 * включени са само фондове с история над една година; ** Нетна стойност на активите; ***по фиксиран курс на БНБ към 30.12.2009 г.; Източник: КФН, управляващите дружества и БАУД

ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ ПРЕЗ 2009 Г.* лай Ялъмов, председател на борда на директорите на „Фи-нансова група Капман“, се на-дява чуждестранните инвести-тори да преценят, че акциите на БФБ са подценени, и да на-сочат средства към нашия фон-дов пазар.

Друга тенденция, която ве-роятно ще подпомогне взаим-ните фондове през годината, ще е спадът на лихвите по де-позитите. През 2009 г. банките се надпреварваха да предлагат промоционални условия и все-ки можеше да си осигури доста прилична, при това практичес-ки безрискова, доходност, коя-то почти достигна 10%. В края на годината лихвите започнаха леко да падат и очакванията са през тази година тенденцията да продължи, което ще напра-ви фондовия пазар по атрактив-на алтернатива.

За разлика от САЩ, където секторът отчете нарастване на нетната стойност на акти-вите си с 11 млрд. долара само за седмица в края на декември, никой все още не може да каже кога точно ще се завърне дове-рието на инвеститорите към българските договорни фон-дове. Според Владислав Понев дребните инвеститори ще про-дължат да избягват фондове-те, най-вече заради намалели-те си спестявания в резултат на кризата. От своя страна Ни-колай Ялъмов смята, че клиен-тите ще се завърнат едва след като видят, че има устойчиво съживяване на борсата. „Мно-го инвеститори не се изтегли-ха от взаимните фондове въпре-ки огромните загуби и държат вложените средства в очакване на по-добри времена“, допълни Ялъмов. Увеличението на до-ходите на хората през следва-щите години също ще насочи повече капитали към пазара, което дава надежди на секто-ра в по-дългосрочен план, тъй като управлението на активи е млад бизнес и потенциалът му е голям.

Кризата не попречи и на създаването на нови фондове, като през 2009 г. с малък про-цент се е увеличил броят им в България. През предишната 2008 г. браншът нарасна с око-ло 50% (голяма част от създа-дените фондове са включени за пръв път в класацията). Не се състоя и прогнозираното от някои „изгърмяване“ на фон-дове и разпродажба на активи-те им. Само два малки фонда - „Загора финакорп балансиран фонд“ и „Евър инвест“, преус-тановиха дейността си добро-волно. Сигнал на доверие към сектора беше и решението на КФН да облекчи стриктния контрол над фондовете, кой-то беше въведен през есента на 2008 г. заради кризата. Спо-ред представители на бранша всички тези факти показват, че индустрията е зряла и може да издържи на финансови бури. Но големият въпрос остава - ще може ли взаимните фондо-ве през 2010 г. отново да спече-лят бурните овации на клиен-тите си. � K

Обама размаха пръст на банките

Правиш криза - плащаш данък

ФИНАНСИ


Американският президент предложи Уолстрийт да покрие загубите от спасителната програма

Велизар ВЕЛИКОВ

През 2009 г. американски-те банки откриха привид-но бездънна златна мина. Схемата беше проста - взи-маш безлихвено пари от Федералния резерв и вмес-то да ги раздаваш като кре-дити (каквито бяха надеж-дите на централната бан-ка), ги влагаш в практичес-ки безрисковите държавни облигации.

Резултатът беше огромни пе-чалби, планове за раздаване на бонуси и допълнително раз-палване на гнева срещу алч-ността на Уолстрийт. В нача-лото на 2010 г. президентът Ба-рак Обама реши да покаже мал-ко мускули пред банките, кои-то предизвикаха кризата, като ги накара да си платят. А защо не и да позапуши малко очер-таващия се колосален бюдже-тен дефицит и да спечели мал-ко подкрепа за себе си и за пар-тията си преди частичните из-бори за Сенат през годината. Той предложи да бъде въведен специален данък за банките и компаниите от бизнеса с висо-корискови активи, тези, които бяха спасени в разгара на кри-зата, защото са „твърде големи, за да фалират“.

Целта на нововъведението е да се възстановят оценяваните на близо 117 млрд. долара загу-

СНИМКА: REUTERS

би във фонда, който беше съз-даден от американското прави-телство, за да извади щатската икономика от кризата. Щетите на фонда, в който бяха налети 800 млрд. долара, трябва да бъ-дат заличени до 2013, но бързо-то възстановяване на финан-совите гиганти на Уолстрийт, както и готовността на банке-рите да си раздават „крайно не-прилични“ бонуси, накара Оба-ма да смята, че няма нужда да се чака толкова дълго.

Искаме парите си обратно! И ще си ги получим!Това заяви Обама. „Данъкът отговорност за финансова-та криза“ ще бъде в сила, до-като американският народ не бъде напълно компенсиран за извънредната помощ, която той оказа на Уолстрийт, заяви президентът.

През 2008 програмата за из-купуване на проблемни акти-ви (TARP) беше създадена от тогавашната администрация на президента Буш, първона-чално за да подпомогне фи-нансовата индустрия. По-късно тя беше разширена, като в нея бяха включени и затъващите General Motors и Chrysler. Ав-томобилостроителите обаче не се предвижда да бъдат облага-ни с новия данък, въпреки че именно те и застрахователят American International Group се очаква да не могат да въз-становят държавните помощи в пълен размер. В същото вре-ме голямата част от водещите банки, които ще трябва да пла-щат за прегрешенията си, от-давана върнаха заетите дър-жавни средства. През минала-та година банките са изплати-ли общо 165 млрд. долара, или около две трети от предоста-вените им заеми. Държавният фонд е получил и 12.9 млрд. до-лара дивиденти и лихви, което осигури на правителството 8% възвращаемост върху инвести-раните в банките средства.

Според предложението на Обама новият данък ще засег-не около 50 банки, застрахова-телни компании и брокерски къщи, от които около 35 ще са американски, а от 10 до 15 - фи-лиали на чуждестранни финан-сови посредници. Данък ще бъде вземан от корпорациите с активи над 50 млрд. долара, като институциите, които раз-читат на финансиране, различ-но от депозити, ще плащат съ-ответно и по-високи данъци.

Ако предложението на Оба-ма бъде одобрено от Конгреса, през следващите десет години от финансовите компании ще бъдат събрани близо 90 млрд. долара, до колкото се очаква да спаднат и загубите във фонда, а най-големите десет институ-ции ще платят около 60% от об-щия размер на данъка.

Само за деветте месеца на ми-налата година общата печалба на петте най-големи банки на Уолстрийт е около 30 милиар-да щатски долара.

Данък vs. бонусиОсвен че трябва да осигури по-

стъпления за федералния бю-джет, който се очаква да бъде на дефицит от 1.4 трлн. дола-ра през тази фискална година, предложеният данъкът е и аме-риканският отговор на растя-щото негодувание от високите бонуси в банковите среди, кое-то бушува и от двете страни на океана.

Във Великобритания вече бе въведен еднократен данък от 50% върху бонусите над 25 хил. лири (28 200 евро), получе-ни между 9 декември и април 2010 г., което се очаква да вка-ра в държавния бюджет пове-че от половин милиард лири. Франция ще последва приме-ра на правителството на Гор-дън Браун и ще облага с данък от 50% премиите на банкови-те служители, получени през 2010, което се очаква да осигу-ри бюджетни приходи от 360 млн. евро.

Уолстрийт от своя страна ата-кува предложението на Обама още преди президентът да на-прави официалното си обръ-щение. Логиката на банкери-те е, че така или иначе си пла-щат задълженията към прави-телството с всички лихви. Ло-гиката на критиците им е, че те

трябва да платят не само за це-ната на собственото си спасява-не, а и за щетите, които са при-чинили на цялата икономика.

„Лоша идея е да се използ-ва данъчна политика, за да се наказват хората“, заяви Джей-ми Димън, главният изпълни-телен директор на J.P. Morgan Chase. Според него ще е нечест-но банките да бъдат карани да плащат разходите за спасява-нето на автомобилните компа-нии. Димън предупреди, че раз-ходите по новия данък в край-на сметка ще бъдат прехвърле-ни върху крайните потребите-ли. В това има логика, макар че и без наличието на допъл-нителното облагане за банки-те загубите се покриват от аме-риканските граждани чрез по-високи данъци, инфлация или трупане на външен дълг (кой-то пак се обслужва с техните данъци).

В същото време вероятността предложеният данък да се пре-върне в реалност не изглежда особено голяма. Предложение-то има по-голяма шанс да мине през по-популистки настроена-та долна камара на Конгреса, но няма да бъде гласувана от Сената, коментираха анализа-торите на FBR Capital Markets. Разбира се, за президента, кой-то след една година на пос-та се бори с падаща популяр-ност, това също не е чак толко-ва лошо развитие: той ще по-каже загриженост за народа, а сенаторите - за алчните банке-ри.

117млрд. долара са към момен-та предполагаемите загуби във фонда TARP.

165млрд. долара са върнали на правителството банките през 2009 г.

ЗАГУБИПОГАСЕНИ ЗАЕМИ

Загубите във фонда TARP трябва да бъдат възстановени до 2013 г.

МОЯТ КАПИТАЛ61KАПИТАЛ 16 - 22 януари 2010 г.

my.capital.bg

Моята лична инфлация

Новият калкулатор на НСИ ще ви помогне да видите колко поскъпва животът ви и как да си оптимизирате бюджетаВасилена ХРИСТОВА

Всичко поскъпва. Това най-ясно се усеща на изхода от магазина, когато си пребърк вате портфейла или подавате картата да си платите покупките.

Причината, както знаете, е инф лацията. Тъй като е труд-но да следите движението на цените на всички стоки, които потребявате, добра помощ в та-къв случай може да ви окаже личен инфлационен калкула-тор. Такъв създаде и предста-ви тази седмица Националният статистически институт (НСИ) и вече всеки ще може да съпос-тави личната си инфлация с на-ционалната и да анализира как да балансира бюджета си, като намали разходите за определе-ни стоки за сметка на други.

Националната статистика ни показва каква е стойността на показателя за инфлация за един измислен средностатис-тически индивид, но това вина-ги е различно от данните, кои-то биха се получили при инди-видуални изчисления за всеки един човек. Индексът на потре-бителските цени, който също се изчислява от НСИ, се полз-ва за изчисляване на инфлаци-ята. Процентът на инфлация се влияе основно от промените на цените на стоките и услуги-

те, но също така зависи и от те-жестта, с която определена сто-ка участва в нея - така напри-мер голяма тежест имат храни-телните продукти и по-малка тежест имат цените на дрехи-те и обувките и така промяна-та в цените на едните и другите указват различно въздействие върху крайния индекс, както и върху самата инфлация. Из-численията се правят въз осно-ва на цените на 568 стоки, на-блюдавани в над 5000 търгов-ски обекта в 27 града. Тези сто-ки формират потребителската кошница и в нея не се добавят всички разходи, като например изключени са разходи по ли-зинг или за лихви по заеми.

За да изчислите собствената си инфлация, трябва да влезе-те в приложението на НСИ, ко-ето е достъпно безплатно през интернет сайта на института www.nsi.bg.

За него не се изискват високи характеристики на софтуера и компютъра ви. След обяснени-ята за начина, по който се из-числяват данните, можете да намерите и наръчник за самия калкулатор, в който са обясне-ни повечето неща, които имате нужда да знаете.

За да започнете работа с него, трябва да въведете на първата страница разходите, които пра-вите средно месечно за различ-ните групи продукти, като има поле, отделено за всеки вид - като например храни и без-алкохолни напитки, алкохол-ни, тютюневи изделия, облек-ло и обувки, бензин, лекарства, сметки за различни комунални услуги и т.н. Освен това имате поле за други разходи и за го-дишни разходи, които са по-го-леми и се случват по-рядко - об-разование, нова кола и др. Хуба-во би било, ако отделните поле-та бяха по-подробни с различни

�

Живот в сметкиНа запад все повече попу-лярност набират различни софт уерни продукти за поддържане на личните фи-нанси, които представляват програми, които могат да ви организират средствата за осигуровки, за инвестиции, за спестявания и всъщност, каквито финансови планове бихте могли да имате, вече има програми, който ви ги изчисляват, следят за вас движението на инвестици-онни инструменти и могат да ви представят графики на база ваша лична история от въвеждани данни.Някои продукти дори са обвързани с база данни с нормативни актове и така всъщност потребителите на тези услуги могат да имат постоянен достъп до новостите и изискванията, също да получават съвети. Най-добрите продукти дори

имат връзка с електронно-то банкиране и си взимат данните за покупките през кредитни и дебитни карти, а също така и сигнализират, когато започне да изтича някой срок за вноски или например за подаване на данъчна декларация.В България също могат да се ползват такива продукти, но за нашия пазар не всички екстри са възможни. За на-чало обаче има разнообразни безплатни интернет калку-латори, които помагат при финансовото планиране. Така освен личната инфлация мо-жете например да изчислите осигуровки, данъци, депози-ти, кредити, застраховки, доходност от фондове, пенсии и т.н. На сайтовете на компаниите предлагащи такива продук ти, можете да намерите разнообразни предложения.

видове храни или дрехи, защо-то цените на стоките са много динамични и това, че например едно месо поскъпва, не се отна-ся за краставиците и т.н. За да можете да си направите по-доб-ри изводи, по-подробен калку-латор би ви свършил много по-добра работа.

След като все пак изчислите парите, които излизат от дома-кинството ви, можете да даде-те период, за който искате да ви бъдат направени изчисления-та, като можете да поискате за един месец, за няколко, както и за година и т.н.

След въвеждането на необхо-димото можете вече да изчис-лите инфлацията си и така да видите къде се намирате спря-мо средното ниво за страната. Ще получите четири графики, които ще ви онагледят структу-рата на разходите, които прави-те. Първата показва движени-ето на кривата на инфлация-та на месечна база - т.е. месец спрямо месец, а втората е по-обобщена и показва годишна-та инфлация, т.е. месец на на-стоящата година спрямо същия месец от предходната. Третата опция за представяне на данни-те е в табличен вид, където лич-ната ви, както и националната инфлация от предните две гра-фики са представени с числови стойности. Последната опция е графика сравнение на разходи-те ви в проценти спрямо сред-ните стойности за страната.

С подобни изчисления вие можете да се научите да сле-дите личния си бюджет по-за-дълбочено и да си обяснявате покачващите се разходи при непро менящи се стоки, които си купувате. Също така може-те да си правите експеримен-ти какво ще се случи, ако на-пример намалите или увели-чите определени разходи, с ця-лостната картинка на бюджета ви. Така например, ако спрете да пушите, всички изчисления ще се променят и ще можете да влагате същите пари за повече дрехи например и така лична-та ви инфлация може да се на-мали и т.н. Също така в разбив-ката на стойности за всеки ме-сец можете да видите кои про-дукти или услуги, които полз-вате, имат най-голяма тежест за вашите разходи.

Сигурността и тайната на информацията ви е гарантира-на, защото, като си изчислява-те инфлацията върху семейни-те финанси, въведените данни няма да се записват в регистри и няма всъщност да зареждате например база данни на НСИ. „Няма как да използваме тези данни, защото няма как да ги превърнем в коректни показа-тели”, коментира Мариана Ко-цева, председател на НСИ.

Въпреки че дава някаква представа за основните пера от разходите за домакинството, този калкулатор има още поч-ва за развиване. В други стра-ни калкулаторите са на сходен принцип, като основната раз-лика между тях е предимно ди-зайнът им и някои допълнител-ни функции.

Примерна схема на изчисления, направени с калкулатора на лич-ната инфлация


МОЯТ КАПИТАЛ


Докато таксата ви се раздели

Разноските по международните валутни преводи вече задължително се поделят между изпращач и получателВасилена ХРИСТОВА

Дали нещо е скъпо или ев-тино е относително, но всеки обича да знае колко и за какво точно плаща.

Досега, поне що се отнася до международните валутни пре-води, това не беше точно така - по пътя между банката на из-пращача и тази на получателя парите можеше да минат през кредитни институции, дейст-ващи като посредници, които да си съберат свои такси и ко-мисиони и да оскъпят услуга-та. Новата европейска дирек-тива за платежните услуги и сътоветстващият й български закон целят да предотврати тази и подобни практики и за-

това въвеждат редица проме-ни. Най-съществената от тях е, че вече таксите за банкови-те услуги задължително ще се поделят между изпращача и получателя.

„Това означава, че таксите на банката на наредителя ще бъ-дат заплащани от него, а нала-ганите от банката на бенефици-ента такси ще бъдат заплаща-ни от бенефициента“, комен-тират от Пощенска банка. За-конът за платежните услуги и платежните системи е в сила от 1 ноември 2009 г. и оттогава трябва да се прилага. „Но има и гратисен период от три месеца за въвеждането на нормите на закона в сила по отношение на стари потребители.“, пояснява Иван Раичков, директор „Опе-рации“ в Уникредит Булбанк.

Промените засягат услуги-те, свързани с внасянето и те-гленето на пари, изпълняване на платежни операции, вклю-чително прехвърляне на сред-ства по сметки, картови раз-плащания и преводи. „Логика-та на закона е насочена към по-вече прозрачност за клиента в защита на неговите интереси и

доведе до редица преработки в нашите процедури, системи и процеси. Като цяло законът из-цяло е клиентски ориентиран“, коментира Иван Раичков.

Най-големите промени, свър-зани с валутните преводи, са в три насоки - предварителна ин-формираност и прозрачност за потребителя, по-кратки сроко-ве за извършване на операции-те и поделяне на разноските по преводите, освен това се гаран-тира сигурност, че сумата, коя-то ще превеждате, ще достигне цяла, без никоя банка по вери-гата да има право да си приспа-да такси от нея.

Здравейте, искам да преведа едни париПървото нещо, което е важно, като отидете в клон на банка-та да превеждате пари на няко-го в чужбина, е, че имате пра-во да поискате да ви запозна-ят с всички подробности, пре-ди да осъществите превод - так-си, срокове. Разбира се, можете както да преведете пари от своя сметка към чужда, така и да преведете пари на каса, като за-несете сумата в брой. „Преводи-те на каса нормално са по-скъ-пи от преводите по сметка, за-щото внесените пари за превод после трябва да бъдат обработе-ни, транспортирани и съответ-но в цената на превода се кал-кулират разходите по обработ-ката им“, пояснява Раичков.

Като нареждате превод, обик-новено освен основните дан-ни като номер на сметката на бенефициента и сумата, коя-то превеждате и др., от вас се иска и да изберете една от три-те опции за плащане на такси-те - дали да ги поемете вие, да ги поеме другата страна или да си ги поделите. Сега вече при международните валутни преводи до страна в Европей-ския съюз (ЕС) и Европейско-то икономическо пространство (ЕИП), т.е. и Исландия, Норве-гия и Лихтенщайн, трябва да си поделяте таксите със своя контрагент. Това всъщност оз-начава, че всеки трябва да пла-ща таксите на своята обслуж-ваща банка.

Освен това, ако наредите на-пример превод 220 евро към ваш познат в Германия, но не-говата сметка е в банка, коя-то няма търговски отношения с вашата банка, тогава се пре-минава през една или няколко банки, които да свържат две-те, и допреди 1 ноември имаше възможност всяка от тези бан-ки да си приспада такси и ко-мисиони. И така вашият прия-тел може да получи накрая 200 евро. Законът вече гарантира, че банките по веригата не мо-гат да си приспадат от вашата наредена сума и че тя ще прис-тигне такава, каквато е наре-дена. Освен това никой няма право да си приспада от ваша-та сметка суми за такси, за ко-ито не сте уведомени и не сте се съгласили да платите. „Тези такси биха могли да се уреждат чрез договорености между бан-ките на база фактури на края на всеки месец или друг на-

чин, който банките си изберат, но това е вътрешнобанков въ-прос, с който клиентите не мо-гат да бъдат ангажирани“, до-бавя Раичков.

Толкова изключения, колкото и правилаТези условия важат обаче само за валути на страните от Евро-пейския съюз и Европейското икономическо пространство. Ако например превеждате до-лари към някоя от тези страни, ще имате и трите опции за раз-ходите по превода, както и ако нареждате някоя от валутите, за които се споменава в зако-на, но трансферът е към страна извън ЕС и ЕИП. Друга опция, при която не важат новите пра-вила, е, когато има обмен на ва-лутата при нареждането на пре-вода - например, ако нареждате от левова сметка да бъдат пре-ведени 200 евро, тогава също не важат ограниченията за поде-ляне на разноските по превода. Това се отнася за каквато и ва-лута да конвертирате.

Така никой не може да ви за-дължи да поемете разходите по превода, но например може-те да се уговорите да преведете по-висока сума. Трудно обаче можете да познавате тарифите на другата банка и да предви-дите таксите, тъй като те вари-рат доста. „По принцип банки-те по света прилагат диферен-цирани тарифи за различните си клиенти, които обикновено не са достъпни за общо ползва-не. На практика не е възмож-но в момента на нареждане-то на дадено плащане да се на-правят точни изчисления кол-ко ще са комисионите на друга-та банка“, коментират от ДСК. Така например можете да пре-ведете на партньора или прия-теля си около 10 евро отгоре за покриване на таксите, ако иска-те да сте сигурни, че до него ще стигне сумата, за която сте се разбрали.

Още една новост, която се отнася до валутните преводи, са по-кратките срокове. „Ако операцията е във валута, за която важат новите правила, най-късно на следващия ден средствата трябва да се преве-дат на банката на бенефициен-та, която от своя страна тряб-ва същия работен ден, в който пристигнат парите, да ги пре-веде по сметката на вашия кон-трагент“, коментира Раичков. Ако платежните нареждания са предоставени на хартия - на каса или в клон на банката, се дава възможност на банката да удължи срока с още един ден, добавя той. Това означава, че един превод в рамките на ЕС не може да продължи повече от два дни. „Преди бяха въз-можни различни практики, при които еди нпревод можеше да бъде изпълнен в рамките на два, три дни. За някои банки е допустимо да ви забавят с още един ден, но поради добрата конкуренция, която се създава на пазара, мисля, че всички ще решат като нас и най много ден плюс един“, поясняват от Уни-кредит Булбанк. � K


30са страните, към които можете да нареждате валутен превод и ще сте задължени да поделяте таксите.

ДЪРЖАВИ

3месеца е периодът, който банките могат да ползват за въвеждане на нормите на закона по отношение на стари клиенти. Той изтича на 1 февруари 2010 г.

ГРАТИС

МАЛКИ ОБЯВИ


� �

��

брой #2, година IX www.karieri.bg

КАРИЕРИK3

16 - 22 януари 2010 г.


Директна връзка

средата на 90-те тогавашният студент и търговец на разнообразни стоки Николай Филипов купува първия си мобилен те-лефон - с големината и теглото на малка тухличка, с разтягаща се антена. „За пър-

вите две седмици след тази придобивка ръстът в биз-неса ми беше феноменален. Благодарение на това, че имах бърза връзка, успявах да правя повече сделки и да печеля много повече пари“, спомня си днес соб-ственикът и президент на веригата за мобилни кому-никации „Хенди-тел“.

Разпознал пазарната ниша, Николай Филипов за-почва да търгува с мобилни телефони. Като начало Филипов става дистрибутор на едро и доставя стока предимно на други компании. Впоследствие отваря собствен щанд в столичната зала „Универсиада“, кой-то през 1999 г. се превръща в първия магазин Handy. В

момента Handy е най-голямата верига за мобилни те-лефони в България.

Като най-големия успех в десетгодишната история на фирмата собственикът й оценява договора за парт-ньорство с „Мобилтел“, благодарение на който в мага-зините се предлагат голяма част от услугите на опе-ратора. „Хенди-тел“ често поглъща конкуренти. Фи-липов признава, че е получавал не едно и две предло-жения да продаде магазините си. На въпроса би ли го направил наистина отговаря, че „винаги има по-голя-ма риба“. На този етап обаче няма такива намерения. „Не искам да излизам от бизнеса, а да продължавам да го развивам, защото в него има още много потенци-ал“, обяснява мениджърът. Една от възможностите е добре разгърнатата мрежа от магазини на Handy да предлага и други услуги. Сред най-новите е превръща-нето на веригата и в застрахователен брокер.

През 2006 г. компанията за пръв път стъпва извън България. Тя отваря магазини в Сърбия и Македония, където пазарната й експанзия и в момента продължава с пълна сила. През 2007 г. пък Филипов открива предим-ствата на франчайзинга. За да запази „чиста“ марката Handy обаче, за франчайзърите създава друга – Mobi. Към момента магазините с този бранд вече са 62.

Както повечето търговци на мобилни устройства, „Хенди-тел“ също търпи критики във връзка със сер-визното обслужване. Филипов не отрича проблема. Според него това е слабо място на всички подобни биз-неси. Обяснява забавянето при гаранционните ремон-ти с процедурите, създадени от производителите и вносителите. Това не означава обаче, че няма да ви поправят или сменят безплатно разваления телефон, ако той е в гаранция. Не биха го направили само ако сте го счупили сами. �на стр. 6-7

Тодор БОЖИНОВ

PRO.FILE: НИКОЛАЙ ФИЛИПОВ

4-5 Три истории, една цел

3 Бизнес с кауза: 351 декара грижа

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


През очите на клиента

НА СТРАНИЦА ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

ААко нещата във фирмата не вървят, явно нещо вътре в нея не е наред. Много специалисти препоръчват в подобни случаи мениджърът да пог-ледне управляваната от него компа-

ния през очите на клиента. Как става това?

С поглед отвътре, при който на ръководителя на фир-мата се предлага физически да извърви целия път, по който трябва да мине клиентът. Ето някои резултати от този подход, приложен на практика:� Мениджърът изведнъж открил, че фирмата няма паркинг за клиенти. Намерил свободно място за кола-

та си едва на две пресечки от портала на фирмата.� Управител на банка до момента не бил обърнал вни-мание на факта, че клиент може да попадне при не-говите специалисти само с предварителна уговорка. Проучването кой може да помогне по конкретен казус отнело повече от половин час.При поглед отвън мениджърът се опитва да устано-ви връзка със своята фирма от разстояние. Например ръководител помолил свой познат да намери опреде-лена услуга във фирмения сайт. Опитът завършил с фиаско.Какво ще открие управителят на вашата фирма, ако приложи описаните методи? � K

Вилислав ГЕОРГИЕВ

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: Tърговец на митове

КАРИЕРИ // PRO.FILE

6 KАПИТАЛ 9 - 15 януари 2010

Търговец на митове

Александър Канев развенчава стереотипите в производството на виноТодор БОЖИНОВ

„Истинските вина са червените. Бялото вино е като копие на картина - интересно е, красиво и цветно е, но си остава копие.“

„Никога не бихме купували грозде, за да правим вино. Това е подигравка с крайния клиент.“

�

Компанията� брой служители - 48� произведени бутилки виза 2008 г. - 460 хил.� ръст спрямо 2007 г. - 35%

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� роден на 17 декември 1971 г.� женен, с три деца

ОБРАЗОВАНИЕ� Висш институт в Шанжан, Швейцария, инженер енолог (1992 - 1996)

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� Винарска изба Les abeilles d’or, Швейцария, енолог (1996 - 1997)� Domain Bovard, Швейцария, отговорен енолог (1997 - 2000)� „Беса Валей“ и „Шато Белица“, технически директор (2000 - 2001)� „Беса Валей“, изпълнителен директор (2001 - 2009)� „Анжелус естейт“ - изпълнителен директор и акционер (2010 - )

Александър Канев: „Енологията е точна наука и контролперфектен.“ Пили ли сте някога добро

домашно вино?Колкото и крайно да звучи, не съм. А съм опитвал доста вина, защото всеки ми предлага, за да получи мнение. Разбира се, имало е коректни вина, но не и добри. Просто няма как да ста-не. Не казвам, че енологията е математика, но тя е точна нау-ка и контролът трябва да бъде перфектен, а в гаражни усло-вия това не е възможно. Най-голямото помещение на „Беса Валей“, в което държим бъч-вите, е на площ от 4 хил. кв.м, вкопано в земята, за да можем да постигнем оптималните ес-тествени температура и влаж-ност. За вината това са едни от най-важните параметри. В това помещение имаме температур-на разлика от два-три градуса между зимните и летните пе-риоди. По принцип фаталното число 13 е най-препоръчителна-та температура за стареене на виното. Казвам стареене, защо-то ние не сме стандартна винар-ска изба - при нас вината съзря-ват между 12 и 24 месеца в дъб, преди да бъдат купажирани и бутилирани. Едва тогава се пус-кат в търговската мрежа.

Значи едва миналата година сте пуснали на пазара реколта 2007?Не, миналата година пуснахме реколта 2006, а 2007 тепърва ще бъде бутилирана. Това е една напълно различна концепция, изградена на базата на българ-ските климатични особености, която позволява производство-то на качествено вино. Изнася-ме го на европейския пазар при много добра себестойност и ба-ланс цена - качество. Опитваме се да произвежда-ме грозде и вино по различен начин, без да следваме досега прилаганите стандарти. При-мерно разстоянието между ре-довете в лозята едно време е било 2.80 - 3.20 м, за да могат да минават големите руски трак-тори. Добивът е бил над 1000 кг от декар. Това е твърде го-лямо количество и рефлекти-ра върху качеството на гроз-дето и виното. При нас имаме 500 лозички на декар, т.е. лоза на всеки метър и 2 м между ре-довете. Някои хора си мислят, че така търсим по-голям добив, но всъщност е точно обратно-то - като събираме лозите по-близо, ги караме да се конку-рират за вода и микроелемен-ти и те раждат по-малко гроз-де, което обаче е по-качестве-но. През юли правим калкула-ция на реколтата - при мерлото например не трябва да има по-вече от шест грозда на една ло-зичка. Ако са повече, ги режем. Това е революция в България и предизвика доста негативна ре-акция у работниците ни. Беше много трудно да ги убедим, че трябва да направят тази опера-ция и че тя е за добро.

Това означава ли, че се борите с традициите, по които са се произвеждали вино и грозде вече толкова години?Абсолютно, точно това правим. За съжаление периодът на пла-новата икономика, когато са се бълвали огромни количества вина за необятния руски па-зар, е опорочил производството на качествено вино. Например ние сме избрали тези земи тук, защото са бедни откъм почвен състав, а лозата е диво расте-ние. Поставяйки я в бедни поч-ви, тя ражда малко, но качест-вено грозде. А преди какво са правили - лозя в богатите поч-ви с цел да имат голям и богат добив и да правят количество, но не и качество.

Може ли все пак да се извлече някакъв полезен опит от ста-рите български майстори лозари и винари?Разбира се. Хората навремето са гледали лозя на склонове, на измъчени и каменисти почви, защото са знаели, че там гроз-дето се изпича и съзрява добре. Знаели са и че не трябва да пра-вят по-голямо количество вино от това, чието качество могат да контролират. Нашият слу-чай е същият - ние смятаме, че не трябва да произвеждаме по-вече от 700 хил. бутилки на го-дина, защото, ако прехвърлим тази граница, това ще рефлек-тира върху качеството на про-дукта. Във Франция една добра средностатистическа изба пра-ви между 150 и 200 хил. бутил-ки годишно. Можеш да правиш 5 млн. бутилки на ниска себе-стойност, можеш да правиш и 150 хил. бутилки качествено и

� На едно от последните интервюта за работа, на които бях поканена ми бе зададен следния въпрос: „Планирате ли да имате още деца?“. Да уточня, че съм жена в детерод-на възраст. И не можах да дам категоричен отго-вор. Имат ли право да ми задават този въпрос? На мен ми се стори много ци-нично. Ще ми бъде инте-ресно какво бихте отгово-рили мили дами Жена

� С този въпрос се опит-ват да разберат дали мо-гат да разчитат на теб в

бъдеще, дали няма да из-лезеш в майчинство ско-ро след назначаването ти и отново да се налага ор-ганизирането на конкур-си. Работодателите имат право да узнаят всичко, което ги касае, което зася-га работата на фирмата и дългосрочното сътрудни-чество със служителите. Може би аз съм дебело-кожа, но мен този въпрос никога не ме е дразнил. Преди две години бях на интервю в една междуна-родна фирма, която пред-лагаше много добри усло-вия за работа - като екип,

като заплащане, локация. Обаче обявите им се вър-тяха периодично и то за едни и същи длъжности. Помислих си, че фирма-та нещо не е ок, докато не ме поканиха на интер-вю и разбрах, че момиче-тата излизат в майчин-ство като по часовник в момента, в който набе-рат необходимите месе-ци. Тази фирма беше пер-манентно в състояние на набиране на кандида-ти, назначаване на нови хора, обучение и т.н. Въ-просите, които най-мно-го са ме дразнили бяха

колко съм висока и кол-ко тежа, на интервю за ра-бота за търг. асистент. Ра-ботодателят провеждаше тайно интервютата, зад гърба на момичето, кое-то щеше да уволни. Ето, това е циничното за мен, защото веднага си пред-ставих същата ситуация, но с мен и за моя сметка belle

� Наистина е ясно защо са задали въпроса. Но по тази логика, трябва да пи-тат подобни неща всяка жена до 35 години /най-малко/. Да не говорим,

че хората не се женят в днешно време и семейно-то положение не предпо-лага и не изключва бре-менност в скоро време.

Анонимна

� За подобни случки за-сега само съм чувала. А ако някога ми се случи не знам как ще реагирам. Може би е добре човек да се подготви предварител-но за този въпрос. Инте-ресно ми е в САЩ, къде-то се съдят за какво ли не дали някои работодател би си позволил да зададе подобен въпрос. виолета

КАНДИДАТСТВАНЕ Неудобни въпроси на интервю за работа

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� Вярно, че няма пер-фектно домашно вино, но поне е от грозде, защо-то много изби, много про-изводители и всеки се бие в гърдите ножица

� никога не пийте вино от беден мрачен район или място на отминали сражения

ситаел

� Аз не мога да си пред-ставя хубаво вино от бу-тилка. Просто не ми е вкусно. Има места къде-то зрее прекрасно грозде по божията воля и там ви-ното става чудесно.

validola

� „Хубавото“ вино... Ху-баво е относителна вели-чина. Трябва да се дегу-стират различни вина за да се определи кое е хуба-во, по-хубаво и най-хуба-во от направената пред-ставителна извадка.

Бончо

Re:

� Като цяло идеята не е лоша, но в много случаи няма да е ефективна, за-щото управителят е „из-кривен“ в представите си за даден продукт или ус-луга. Аз, ако в момента реша да си купя автомо-

бил от мой колега, трябва никога повече да не шо-фирам, затова не е ли по-добре да се наемат външ-ни хора за такива оценки? Дидо78

� Това е интересна и при-лагана практика в някои страни. При това собстве-

ниците са го правили в период, когато всичко е било относително добре в компанията. А когато нещата са зле, разбирай няма пари, проблемите са до ниво паника и ни-кой ни би се занимавал с това - за съжаление.

Христо Стоянов

� В сайта на моята фир-ма търсенето е на стра-нен език, присъстват кон-такти на служители, кои-то отдавна са напуснали, и най-ужасното - има но-мер за факс - после обяс-нявай, че нямаш такова нещо...

Анонимна

МЕНИДЖМЪНТ // КАРИЕРИ


Оптимистична нагласа

От компютъра на дивана, от ди-вана в кухнята, от кухнята об-ратно на компютъра. По този начин понякога минава денят на хората, останали без рабо-

та. Освен стреса покрай търсенето на нова позиция дългото време, прекарано в уединение, също може да повлияе на само-чувствието на безработните.

Затова не се отдавайте на отшелничество и не залагайте единствено на онлайн комуникация с познати и приятели. Занимавайте се с нещо, ко-ето ще ви накара да се почувствате по-активни и мотивирани, докато си търсите работа. Ето как-во съветва кариерният портал Monster.

Занимания навънАко имате възможност, изпълнявайте плани-раните за деня задачи извън дома си. Потърсе-те кафе, което е близо до дома ви и разполага с безплатен безжичен интернет. По този начин ще можете да разнообразите всекидневието си. При избора на заведение проучете какви са натоваре-ността и клиентите му, защото в противен слу-чай рискувате да останете неприятно изнена-дани с прекалено много шум или неподходяща компания още при първото си посещение.

Търсене в екипПомислете как да бъдете максимално ефектив-ни, когато търсите работа от вкъщи. Поканете на гости познати, които са в подобно положе-ние, за да търсите свободни позиции заедно. По този начин ще си осигурите подкрепа от хора, които лесно могат да разберат трудностите, с които се сблъсквате. Не пренебрегвайте техни-те източници на информация и професионални контакти - те също могат да ви бъдат полезни при търсенето.

Мрежа от контактиИнформирайте се за събитията, свързани със сферата, в която е била последната ви позиция, и се старайте да посещавате колкото се може по-вече от тях. По този начин не само ще поддър-жате контактите си с бивши колеги и партньо-ри, но и ще бъдете в крак с новостите в бранш, който вече познавате. Мрежата от контакти ще ви помогне да се свържете с работещи специа-листи, които могат да ви дадат информация за все още необявени свободни места. Независи-мо по колко часа на ден прекарвате в кариерни-те портали, те едва ли ще ви доведат до същите възможности, до които може да се доберете бла-годарение на контактите си.

Социален животПостарайте се да отделите време, за да се видите със стари приятели. Възобновяването на подоб-ни отношения ще има благотворен ефект върху емоционалното ви състояние. Планирайте до-бре кога и с кого искате да се срещнете. Не за-бравяйте, че част от познатите ви няма да имат толкова свободно време, колкото вие, затова бъ-дете подготвени да се съобразите с тях. Преце-нете и какви финансови средства можете да от-делите за подобни срещи.

ДоброволчествоНезависимо колко силно искате да си намерите работа и колко старания и усилия влагате, едва ли можете да си търсите работа всеки ден от су-трин до вечер. Помислете дали сте склонни да отделите няколко дни седмично, за да работите като доброволец. Комуникацията с други хора, посветили времето си на избраната от вас кау-за, ще ви подейства мотивиращо. Освен това ра-ботата като доброволец може да ви помогне да усвоите нови умения, които да са ви полезни в бъдеще. � K

Бизнес с кауза

351 декара грижа„Овергаз“ влага 50 хил. евро в залесяване на пострадали горски площиРадина КОЛЕВА


„Много от децата посадиха дърво за първи път и удовлетворени-ето им е знак за „Овергаз“, че идеята постига резултати.“СТЕЛА БЛАГОВА, директор „Екология и устойчиво развитие“ в „Овергаз Инк“

През лятото на 2000 г. в България бушуват опустошителни пожа-ри. Изгарят над 500 хил. декара гори.

Тежките щети върху при-родата дават повод на „Овергаз“ да стартира дългосрочен проект за за-лесяване, чиято цел е да се създават нови горски масиви. Наред с възста-новяването на горите иде-ята на инициативата „Да запазим България зелена и чиста за нас и нашите деца“ е да ангажира уче-ници и да ги възпитава в отговорност към околна-та среда. Грижата за при-родата е пряко свързана с дейността на холдинга, защото „Овергаз“ предос-тавя на клиентите си дос-тъп до екологичен източ-ник на енергия, какъвто

е природният газ. В този смисъл отговорността към заобикалящата сре-да няма как да отсъства от корпоративната култу-ра и публичния образ на компанията.

Акциите по залесяване се провеждат на терени на държавните горски сто-панства, които са постра-дали от пожари или дру-ги природни бедствия. За да се осигури правилното технологично изпълне-ние, залесяванията, как-то и последващата грижа за новите гори се извърш-ват с участието на отго-ворните държавни струк-тури като Министерство-то на земеделието и хра-ните и Изпълнителната агенция по горите и ре-гионалните й структури. „Изключително важен за успешния краен резултат е и подборът на най-под-ходящите видове фидан-ки за различните мест-ности. Затова ги избира-ме съвместно с държав-ните горски и ловни сто-панства. Там са специа-листите по горите, те по-знават най-добре подходя-щите видове за залесява-не“, обяснява Стела Бла-гова, директор „Екология

и устойчиво развитие“ в „Овергаз“. Досега компа-нията е работила с екипи от Чирпан, Хисар, Пазар-джик, София, Кюстендил, Варна, Ихтиман, Бургас, Велико Търново, Разлог и Елин Пелин.

До момента в акциите по залесяване са участва-ли 450 ученици от 11 учи-лища в страната. „Мно-

го от тях посадиха дърво за пръв път в живота си и бяха много развълнува-ни. Удовлетворението им от свършената работа е знак за „Овергаз“, че иде-ята постига резултати“, посочва Благова. Тя е осо-бено приятно изненадана, когато научава, че проек-тът е станал популярен и извън България: „Писаха ни ученици от средно учи-лище в Тверска област, Ру-сия, където децата искат да започнат подобна ини-циатива“, споделя тя.

Залесителните акции по проекта „Да запазим България зелена и чиста за нас и нашите деца” се организират от екипа на дирекция „Екология и ус-тойчиво развитие”, но се провеждат с участието на мениджмънта и служите-лите от цялата компания. Инициативата се подкре-пя от Балканската еколо-гична федерация, Екофо-рум за устойчиво разви-тие, ансамбъла на Нешка Робева и др. До момента са засадени 351 декара гора с общо 119 хил. дръвчета. В инициативата са вложени над 50 хил. евро. Освен де-цата от началните и сред-ните училища са се вклю-чили и 250 представите-ли на държавни институ-ции, свързани с проблеми-те на гората, както и чле-нове на неправителствени организации.

За проекта си по за за-лесяване „Овергаз“ по-лучават награда за ця-лостен принос към опаз-ването на европейската екосистема и реализация на програми за устойчиво развитие от Неправител-ствения екологичен фонд „В. И. Вернадски” и Фе-дералната служба за уп-равление на използване-то на природните ресур-си към министерството на екологията на Руска-та федерация. Съвмест-но с други институции холдингът организира традиционен Междуна-роден екологичен форум. Подготовката за издани-ето му тази година вече е започнала.

Според Стела Благова, освен че влага усилия във възстановяването на бъл-гарските гори, „Овергаз“ се стреми да се придържа към концепцията за ус-тойчиво развитие - иконо-мически растеж и социал-но развитие при запазва-не на естествения баланс в околната среда: „В ре-зултат от газификация-та, която осъществяват дружествата ни в 28 гра-да в България, през 2009 г. компанията ни намали с 384 хил. тона емисиите на въглероден диоксид , как-то и с близо 20 хил. тона емисиите на други вред-ни вещества.“ � K

КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


Ръководя малък отдел и всички работим в обща стая. В една напрегната ситуация една от колеж-ките - 20 години по-млада от мен, си позволи да ми повиши тон, след което демонстративно из-лезе от стаята. Аз бях така изненадана, че не реа-

гирах по никакъв начин. Боя се, това може да послужи като лош пример за останалите в отдела, които присъстваха на сцената. Как трябва да постъпя, за да защитя автори-тета си?

жена, 44 г.

„Ако забравите кавичките или пълния член в автобиографията си, кандидатурата ви заминава директно в коша.“

Това изявление, направено неотдавна от специалист по подбора пред студенти от Софийския университет, скандализира аудиторията. Младите хора, дошли да чуят кои са успешните тактики и практики за търсене на работа, се възмущаваха как е възможно запетайките да те

Три истории, една цел

Те от месеци напразно търсят работа. Какво да променят, за да успеят?Текст: Боряна ПЕНЕВА Илюстрации: Антония ТИЛЕВА

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА*

Подходът в подобни случаи зависи от степента на зрялост на всички участници и на екипа като цяло, от тяхната способност да мислят в перспектива, да оценяват обективно всички аспекти на ситуацията, от отношението им към чувствата на другите хора. Прибързаните реакции, емоционалното възприемане на нещата и мнителността не са добра стратегия.Преди всичко си струва да размислите защо тази случка толкова ви впечатлява. Както споделят и много от читателите, тя като че ли не заслужава особено внимание. Чувствате се несигурна в ролята си на началник или намирате, че по някакъв начин сте допринесла за напрежението и реакцията на вашата подчинена? Отговорите ще ви подскажат как да се държите за напред. По принцип е препоръчително да се дискутира върху възникналите проблеми в екипа, но това трябва да става своевременно. Мисля, че ако сега се върнете към това, няма да постигнете търсения ефект.Това, че не сте реагирали, всъщност е добре. Така сте дали възможност на страстите да се уталожат. Едва ли, ако бяхте отреагирала на момента, сега щяхте да сте в по-благоприятно положение. Най-вероятно младата колежка не е издържала на напрежението и е изпуснала нервите си, но това не означава задължително, че не ви уважава или поставя под съмнение вашия авторитет. Сигурно вече съжалява и се притеснява за послед-ствията. Вие най-добре я познава-те и може да откриете корените

* Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected].

Новия казус от „Психолог в офиса“ можете да намерите в едноименната ру-брика на KARIERI.bg

K3

Как да защитя авторитета си

� Смятам, че е по-добре, че ще сте си замълчали. Няма смисъл колегите да стават свидетели на скандали. По-добре изчакайте няколко дни и извикайте девойката насаме (ако все още не ви се е извинила) и там я накарайте да осъзнае грешката си. Ако си имате авторитет сред колегите си, едва ли една такава случка ще ги накара да спрат да ви слушат. Ако все още изграждате авторитета си, постарайте си колегите ви да разберат защо сте на тази позиция - заради опита и

знанията, който имате, без обаче да ги поучавате. ИЕ

� Проявената от младата колежка емоция е признак на съпричастност към работата. А това е по-важно от безразличието. При втора та-кава реакция от страна на младата колежка 44-годишната дама трябва да я покани на 4 очи за да споделят мотивите за нейната емоционална реакция. Чак след това жената на 44 години може да се замисли за конкретно действие, поведение или решение.

знам и мога

на реакцията й и според това да решите как да действате. Може да се опитате да поговорите с нея в спокойна обстановка, но според мен е по-добре да не издребнявате, ако това е единичен поведенчески акт под влияние на стреса. Понякога липсата на реакция и/или санкция е по-добър урок от публичната назидателност.

Re:

Имам висше инже-нерно образова-ние, степен ма-гистър. През по-следните двай-

сет години съм се занима-вал с оперативен менидж-мънт и маркетинг, предим-но в чуждестранни компа-нии. Ръководил съм и ця-лостни инвестиционни про-цеси. Владея английски език.

#1 ОпитниятМъж на около 50 години от областен град търси работа от осем месеца

Компютърната ми грамот-ност е перфектна. Мога да работя с ERP системи.

Прочел съм в оригинал доста разработки на тема менидж-мънт, управление на проекти и на качество, психология на хората и в частност на клиен-та. Познавам добре различни-те подходи за управление на ка-чеството и решаване на пробле-ми в бизнеса.

ОчакванияЦелта ми е директорска пози-ция, затова си определих като долна граница на заплащане-

то около 2500 лв. след облагане с данъци.

Не съм локализирал место-положение - при добри условия съм готов да работя в която и да било точка на страната.

Начини за търсенеКато начало преговорих най-добрите (според мен) разработ-ки на тема как да подготвим ре-зюме, на какво да наблегнем в CV-то, как да се държим на ин-тервюта с посредници и крайни клиенти, какъв да бъде подхо-дът към тях. Имайки предвид досегашния си опит, не открих нещо, което да не знам или да не отчитам.

Започнах да следя обявите в специализираните сайтове и да изпращам документите си на тези, на чиито изисквания отговарях (според мен) и които съответно предлагаха очаква-ните от мен условия. Едновре-менно с това качих своя автоби-ография в посреднически сай-тове, които предлагаха подоб-на опция. Оттогава до момен-та съм кандидатствал на осем места, като в шест случая стиг-нах до финално интервю с кли-ента. Не спечелих нито едно от тях. Междувременно изпратих CV-то си на няколко хед хън-търи. Разказах за проблема на приятелите си в социални-те мрежи. Споделих за него на познати мениджъри или други хора, които имат връзка с нови инвеститори у нас. Засега това не ми е донесло някакъв осеза-ем положителен резултат.

За всяко кандидатстване съм променял леко CV-то си, акцен-

КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ // КАРИЕРИ


� Александър Кръстев вле-зе в управителния съвет на Уникредит Булбанк и ста-на главен риск директор на банката. Кръстев започва своята кариера в банката през 1998 г. Впоследствие придоби-ва опит в международна среда чрез работата си в Милано и Букурещ и участието си в про-грамата “Mлади таланти” на „Уникредит груп. След завръ-щането си в България става мениджър “Анализ и контрол на кредитната дейност”. Той подпомага процеса по слива-не на трите банки на „Уникре-дит груп“ в България като ръ-ководител на интеграционния проект в направление „Креди-тен риск“. От 2007 г. поема уп-равление “Кредитен риск” в Уникредит Булбанк. Алексан-дър Кръстев има икономиче-ско образование.

� Николай Каварджиклиев вече е член на УС на за-страхователните компании

„Уника“ и „Уника живот“ и ще отговаря за продажбите на компаниите. Досега Кавар-джиклиев е бил регионален ме-ниджър на „Уника България“. Той е има повече от 15 години опит в областта на банковото дело и застраховането. Бил е прокурист в ДЗИ, изпълните-лен директор и член на УС на „Булстрад - ДСК Живот“ и ТБ „Биохим“, директор „Дребно банкиране“ в Хеброс банк. За-вършил е „Финанси и кредит“ в Университет за национално и световно стопанство.

� Ради Георгиев е новият уп-равител на PR агенция „От до консулт”. Той ще отговаря за цялостното позициониране на компанията, която е на па-зара от 2004 г. През последните две години Георгиев е бил PR мениджър на ТВ2, а след това PR мениджър на PRO.BG Media Group, отговаряйки за PRO.BG, RING.BG и PRO FM. През 2008 г. временно е назначен и за мар-кетинг мениджър на ТВ2, пре-ди телевизията да промени об-лика си. Преди това Ради Геор-гиев е работил за New Moment PR. Завършил е „Връзки с об-ществеността” в Нов българ-ски университет.

� Нови директори бяха из-брани в дъщерните друже-ства на „Булгартабак“. Мес-тата на освободените членове

на съвета на директорите на „Благоевград БТ“ бяха заети от Емил Сандев, който огла-ви борда, Петър Папучаров и Ясен Попвасилев. Петър Папу-чаров запазва поста изпълни-телен директор на дружество-то. Общото събрание на „Со-фия-БТ“ освободи стария съвет на директорите и избра нов уп-равителен орган на дружество-то, в който влизат Ирена Въле-ва - председател, Румен Поро-жанов - заместник-председа-тел, и Красимир Петров, кой-то запазва поста изпълните-лен директор. Нов изпълните-лен директор поема управле-нието на „Плевен-БТ“. Става дума за Владимир Цветанов, който поема поста от Любо-мир Буковски.

� Калоян Бушев стана мар-кетинг директор в „Транс телеком“. Той се присъеди-нява към маркетинговия екип на фирмата през май м.г. като продуктов мениджър. Бушев има осемгодишен управленски опит в областта на телекомуни-кациите, през които ръководи екипи последователно в „Гер-манос“, БТК и „БТК мобайл“. Бушев е магистър по културо-логия от Философския факул-тет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и по Стопанско управление от съв-местната програма на Велико-търновския университет и Ико-номическия институт на БАН.

Никитас Теофилопулос оглави „Филип Морис България“

Никитас Теофилопулос е новият генерален мениджър на

„Филип Морис България“.

Той започва работа във „Фи-лип Морис Гърция“ през 1997 г. като бранд мениджър и 2 години по-късно се мести във „Филип Морис Франция“, къ-дето отговаря изцяло за мар-ката Marlboro. От 2001 г. досе-га неговата професионална ка-риера се развива и в други зве-на на компанията - той ръко-води отдела по бизнес плани-

„погребат“. „Нима другите качества нямат значение!?“, чудеха се те. „Сега за една позиция получаваме между 100 и 200 CV-та, голяма част от които отговарят на изискванията, така че трябва по нещо да ги отсяваме“, гласеше нетърпящият възражение отговор на експерта...

Разбира се, дори да спазите педантично всички правила на граматиката и правописа, няма гаранция, че ще получите покана за лична среща. Въпреки това е по-добре да знаете какво трябва и какво не трябва да правите, за да улесните намирането на желаната позиция.

През последната година нещата на пазара на труда не бяха никак розови. Без работа останаха много хора, включително такива с квалификации, образование и познания по езици. Някои от тях търсят реализация по

всички правила на изкуството месеци наред, но без резултат. По всичко личи, че 2010 г. няма да е много по-лека. В този смисъл малките неща, които помагат да се откроите сред стотиците кандидатури, са особено ценни.

Кои обаче са тези предимства и как да се възползваме от тях? Опитахме се да съберем опит и впечатления от първа ръка. За целта помолихме няколко души да разкажат своите истории за дългото и неуспешно търсене на работа. Да коментират силните и слабите им страни и да предложат полезни съвети пък се съгласиха Ана-Мария Ангелова, старши специалист подбор в JobTiger, Марина Байрактарова, консултант „Човешки ресурси“ в ACE HR Serviсes, и Мария Темелкова, старши консултант по подбора в Manpower България.

тирайки върху едни или други неща, писал съм специално мо-тивационно писмо, съобразе-но с изискванията на позиция-та. Помолих с писмо посредни-ка, който на два пъти отхвър-ли документите ми без видима за мен причина, да изпрати ня-каква обратна връзка за моти-вите си. Той изобщо не си на-прави труда да ми отговори.

Лично моето впечатление е, че интервютата вървяха добре, докато не станеше дума как-ва свобода на действие и как-

во възнаграждение очаквам. И докато за парите въпросът като че ли можеше да се дис-кутира, повечето работодатели според мен се плашеха, че ис-кам „прекалено много власт”. Моят опит обаче е достатъчно голям, за да знам кои инстру-менти ще са ми абсолютно не-обходими, за да успея. В момен-та продължавам самообучени-ето си по добри мениджърски практики и се надявам на ня-какво подобрение на ситуаци-ята на трудовия пазар.

Мненията на консултантитеЕкспертите отчитат, че канди-датът има много предимства: сериозен опит, високи пости-жения и голяма доза увереност. Той знае какво търси и използ-ва най-подходящите канали и

подходи, за да го намери. Въ-преки че действа като „по учеб-ник“ обаче, резултатите се ба-вят. Консултантите са склон-ни да отдадат това на конюнк-турата: „Все пак отговорните позиции са по-редки на пазара, особено в момента“, коментира Ана-Мария Ангелова и съветва човека да прояви постоянство и последователност.

Мария Темелкова се опитва да види причините за неуспехи-те му в особеностите на корпо-ративната култура, характерна за по-големите компании, къде-то кандидатът има най-сериоз-ни шансове да се реализира за момента. „Освен разбиране за приложими инструменти обик-новено очакването към канди-датите е да демонстрират раз-биране и към философията и начина на работа в компани-ята, т.е. свободата на дейст-вие не трябва да бъде в разрез с фирмената политика. Съве-тът ми към кандидата е да де-финира каква свобода на дейст-вие иска и/или очаква. Най-до-бре е предварително да проучва компаниите: кой на кого се от-чита, каква автономност и вли-яние има съответната позиция и т.н.“, казва Темелкова.

Друг потенциален проблем според нея се крие именно там, където кандидатът вижда сво-ята сила, а именно - в разнос-транния опит. В този смисъл за него ще е по-добре да се фоку-сира върху своите най-конку-рентни умения, а не да обявява всички области, за които е чел и/или разбира от обща култу-ра. � стр. 8

ране за Гърция, Кипър и Мал-та, а по-късно е прехвърлен в централата на „Филип Мо-рис интеренешънъл“ в Лоза-на, Швейцария, където е ре-гионален директор „Корпора-тивни отношения“ за Източна Европа, Близкия изток и Аф-рика. Преди назначението му във „Филип Морис България“ той е маркетинг директор в компанията в Гърция. Ники-тас Теофилопулос е завър-шил математика в Атинския университет и има магистър-ска степен по мениджмънт от университета в Саутхемптън, Великобритания.

Повече по темата

на karieri.bg

КАРИЕРИ // PRO.FILE


„Можеш да излъжеш един клиент, но само веднъж. Имаш само една възможност да направиш първо впечатление.“

�

Компанията� брой служители в Бълга-рия, Сърбия и Македония - 1064� брой магазини - 229 Handy (България - 150, Сърбия - 55, Македония - 24) и 62 Моbi� оборот за 2008 г. в Бълга-рия - 61.285 млн. лв.

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� роден на 17 февруари 1974 г.� неженен, с една дъщеря

ОБРАЗОВАНИЕ� Английска езикова гимназия, Москва (1987 - 1991)� Университет за национално и световно стопанство, „Икономика и организация на труда“ (1991 - 1995)

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� ЕТ „Ники” - търговия с разнообразни стоки, собственик (1995 - )� „Хенди-тел“ - собственик и управител (1999 - )

Николай Филипов очаква първите месеци на 2010 г. да бъдат много

Директна връзка

Николай Филипов от „Хенди-тел” за удобството на близкия магазинТодор БОЖИНОВ

Минаха годините, в които мобилните телефони се про-даваха едва ли не сами. Как купуват хората днес?

Сега огромна част от продаж-бите на телефони са свързани с абонамент към мобилен опера-тор, защото в голямата си част те са субсидирани от оператора и ти дават възможност да взе-меш на по-добра цена продукта, който харесваш. В началото хо-рата се страхуваха - да подпи-шат ли договор, ако подпишат за две години примерно, цената няма ли да скочи през това вре-ме. Сега всички имат достатъч-но натрупан опит - знаят какво харчат за дадена услуга и спо-койно подписват нови догово-ри с операторите и купуват те-лефони изгодно. Всичко друго е обслужване - качествено посре-щане на клиента. Всеки обича да му се обърне внимание и да се почувства специален.

Има ли разлика между пазара тук и този в Сърбия или в Македония?Когато стартирахме на тези па-зари преди три години, си ми-слехме, че можем просто да идем там и с опита, който вече имаме от работата в България, да направим копи-пейст и всич-ко да се случи добре. Оказа се, че това няма нищо общо с исти-ната. Там просто всичко е раз-лично - манталитетът на хора-та, начинът на работа с опера-торите, обслужването - всичко. В Сърбия клиентите са изклю-чително претенциозни и неве-роятни скандалджии. Пример-но идва клиент, който знае, че си е счупил телефона сам, но настоява да му го сменим с нов.

Валят оплаквания към как-ви ли не комисии и агенции. Буквално всеки ден има по ня-колко такива, което е страшен кошмар. Освен това там държа-вата, като каже, че трябва да се събират пари, тръгват едни ин-спектори и трябва да плащаш за какво ли не. Идват например в магазина и казват, че витри-ната е мръсна. Хоп - глоба от 100 евро. Витрината ни е абсо-лютно чиста, но това няма зна-чение - плащаме си глобата. На всичкото отгоре тя е в размера на т.нар. необжалваем мини-мум и не можем дори да я ос-порим. Но това не отблъсква бизнеса като цяло. По-важно-то е, че в Сърбия има само две големи вериги за мобилни те-лефони. И двете са български, местен играч няма. А пазарът е много сериозен.

Приключихте ли с разраства-нето в България?Само в края на ноември м.г. от-крихме в България 10 магази-на едновременно, което опреде-лено означава, че и тук имаме още какво да правим. За тази година задачата ни на бъл-гарския пазар ще е да напра-вим много сериозна оптимиза-ция, тоест да успеем да навлез-ем там, където мобилният опе-ратор, с който работим - „М-тел“, няма достатъчно покри-тие. Тук не става въпрос само за малки населени места. Във Варна, Бургас, Пловдив и дру-ги големи градове също имаме нужда да се разширяваме. Там има много горещи точки, които не се обслужват добре, а биха били много удобни за клиента. Това е нашата концепция - да сме удобните магазини - не да ни търсиш, а пътят ти да мина-ва покрай нас. Това е идеята.Много отдавна някой ми беше казал, че като направим 100 ма-газина в България, повече няма накъде да се развиваме. Оказа се, че съвсем не е така - ние в мо-мента имаме 150 магазина само Handy, отделно имаме и 62 ма-газина Моbi и пазарът може да поеме още. Има компании, кои-

то отпадат от бизнеса, има и та-кива, които са продавали по-го-леми обеми, а сега вече не про-дават. Пазарът се преразпреде-ля, затова и постоянно има въз-можности за нови магазини.

Защо решихте да създадете и втория бранд - Моbi, вместо да развивате основния - Handy?Моbi е франчайз верига, а фран-чайзингът има огромен потен-циал. Този вид бизнес ще завзе-ма нови и нови територии. Той дава възможност да правиш собствен бизнес под закрила-та на голям бранд. В начало-то ние се опитахме да развием франчайз на Handy. Но стандар-тът, който ние налагахме, не се спазваше и стигахме до сериоз-ни конфликти между нас и на-шите франчайзъри. Затова взе-хме решение да направим друг бранд, който да бъде различно позициониран, за да не нара-няваме имиджа на Handy. Сега всички магазини Handy са само наши, това е премиум марката ни. Моbi дава възможност на всички единични играчи на пазара, които имат някакви по-знания в продажбата на мобил-ни телефони, да застанат под нашата закрила и под закри-лата на нашия партньор - моби-лен оператор, за да продават и техните услуги и така да оцеле-ят. Защото за много от тези еди-нични магазини това е въпрос на оцеляване. В този вид взаи-моотношения има много потен-циал за развитие на бизнеса.

Когато един малък единичен магазин премине към вери-гата Моbi, какво се случва със служителите и обслужва-нето?Промяната е тотална. Магази-нът се затваря, ребрандира се, освежава се и се обзавежда спо-ред нашите стандарти. В това време хората, които работят там, минават обучение в на-шата централа, полагат тесто-ве и чак след това са готови да се върнат на работа. Накратко, съответният магазин започва

PRO.FILE // КАРИЕРИ


Кредити за плащане на осигуровкиДържавата обмисля специал-ни кредитни линии за пред-приятия, които нямат пари да плащат осигуровките на сво-ите служители. По всяка ве-роятност ще става дума за за-еми, които търговските банки ще отпускат срещу гаранция от държавата или от фонд, фи-нансиран от фирмите на соли-дарен принцип. Очаква се лих-веният процент по тези креди-ти да бъде по-нисък от санкци-ята, която работодателите дъл-жат при забавяне на осигуров-ките. В момента тази глоба е в размер на 20.39%. В много слу-чаи неполучените пари от дър-жавни поръчки и забавено ДДС пречат на компаниите да пла-щат данъци и осигуровки, зая-виха работодателите. Ето защо те предлагат фирмите, които чакат пари от държавата, да не бъдат санкционирани, ако заба-вят плащанията към бюджета и социалните фондове. „В това предложение има логика“, ко-ментира социалният министър Тотю Младенов.

Британските вузове приемат документи до 22 януариСрокът за кандидатстване в британски университети беше удължен с една седмица. Жела-ещите да учат на Острова имат възможност да подават доку-менти до полунощ на 22 януа-ри (петък) вместо до 15 януа-ри, както беше досега, съобщи-ха от централизираната систе-ма за прием в английски висши учебни училища UCAS. Удъл-жаването се налага поради вло-шените метеорологични усло-вия във Великобритания, кое-то доведе до проблеми с достъ-па до интернет. То се отнася за кандидатстване в бакалавър-ски програми, тъй като край-ният срок за кандидат-магис-трите е до август. Според пър-вите статистически данни на UCAS за 2010 г. конкуренцията за места в топ университетите тази година е значително по-го-ляма. Броят на кандидатите за британско висше образование от цял свят се е увеличил с 11.6 % към 15 октомври м.г., като само от Европа кандидатстват с 20% повече ученици.

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

тежки за бизнеса

реди три години взех решение да създам компания - застрахователен брокер. Ставаше въпрос за формирането на цяла нова структура, обучение на кадри, договаряне със застрахователни компании. Единственото съществуващо звено беше

магазинната мрежа на Handy, където щяха да бъдат офисите на брокерите. Създадохме изцяло нов бранд - Handy Insurance. Отделът по човешки ресурси подбра и назначи над 100 служители, които бяха обучени за застрахователни агенти и регионални управители. И точно когато бяха създадени и обучени екипите, а специалното обзавеждане и работно оборудване беше доставено в търговските обекти, в България започна да се усеща финансовата криза. Необходимите условия за постигането на планираните резултати вече липсваха, а колелото беше завъртяно. Още с възникването на идеята целта ми беше компанията да предлага една наистина комплексна и качествена услуга в областта на застраховането. Българският пазар има нужда от такъв тип услуги и от това те да бъдат направени още по-достъпни, да се изгради застрахователна култура. В новите условия обаче трябваше спешно да се предприемат действия, които да реализират иначе перспективния проект с минимални загуби.Първо, трябваше да оптимизираме самата структура, изградена във връзка с предлагането на услугата. За съжаление се наложи да освободим голяма част от обучения персонал - неприятен факт, който нямаше как да бъде избягнат предвид неблагоприятната икономическа среда. Така, вместо да разчитаме на специално подготвени брокери, ние обучихме търговците от магазините Handy да предлагат и застраховки. Сега нашите продавач-консултанти са и застрахователни агенти. Създадохме отделна бонусна система, за да насърчаваме предлагането на услугата.По този начин постигнахме първоначалната си цел - да предлагаме на нашите клиенти комплексна услуга в търговските обекти на Handy. В момента отчитаме ръст на застрахователните сделки в магазините. В трудни ситуации не трябва да има отстъпление, а по-скоро смяна на тактиката. Винаги трябва правилно да се оценяват външните фактори, които могат да провалят и най-доброто начинание. За съжаление не можем да управляваме световната икономика и нейните сривове и възходи. В подобни ситуации от решаващо значение са екипната работа, поемането на персонална отговорност и мобилизацията на всички възможни средства.

Кризата ни принуди да освободим служители, специално обучени за нов проект

Промяна в движение

Трудното решение

Йордан Йорданов, изпълнителен директор на „Мегалан нетуърк“

Задайте му въпросина www.karieri.bg.

K3 #03


Чуйте и вижте Николай Филипов на

KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.File?

Пишете ни на [email protected].

Всички текстове от тази поредица

можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

да спазва правилата, които ва-жат за цялата верига. По този начин един клиент от Русе, кой-то е на море във Варна, ще по-лучи същото обслужване, как-вото е свикнал да получава. За-щото ние не просто искаме да му вземем парите. Ние правим дългосрочен бизнес и искаме да бъдем дългосрочни парт-ньори с клиентите. Можеш да излъжеш един клиент, но само веднъж. Както се казва, имаш само една възможност да на-правиш първо впечатление.

В някои магазини из стра-ната постоянно пускате едни и същи обяви за работа. Не можете да намерите хора, които отговарят на изис-кванията ви, или има голямо текучество?Има критични градове, като Бургас и Варна например. Из-вън активния сезон, който е

около два месеца, хората там търсят някаква работа, колко-то да закърпят положението до следващия сезон. В тези градо-ве част от служителите ни ис-кат да изкарат зимата при нас и след това пак да отидат да пе-челят в туризма. Затова се по-лучават тези чести смени. Това не ни устройва, защото ние ин-вестираме доста в един човек. Всички наши служители мина-ват обучение в София и се атес-тират, а това са неща, които от-немат време и ресурс.Разбира се, няма как една ком-пания да даде на всичките си служители възможност да из-раснат в кариерата утре, вдру-гиден или догодина, да се из-качат в йерархията и да полу-чават повече пари. Това, което ние се опитваме да направим, е да създаваме такава фирмена култура, че хората да се чувст-ват добре в компанията. И като

ги питат къде работят, да отго-ворят с удоволствие. В края на 2008 г., когато кризата беше в разгара си, имахме много се-риозни терзания дали да на-правим коледно празненство, каквото правим всяка година - винаги се получава много весе-ло, но е и много скъпо. В край-на сметка решихме, че е важно хората да се видят, да си пого-ворят и да се почувстват добре, знаейки, че тази фирма мисли за тях.

Твърдите, че кризата ви е ударила със страшна сила, но в същото време открихте 10 нови магазина само през ноем-ври м.г. Как усетихте удара?Става въпрос за различни пе-риоди. В началото на 2009 г. се наложи да съкратим 250 служи-тели от общо около 900, защо-то нямаше как да им плащаме заплатите. Затворихме и око-

ло десет магазина. Просто беше неизбежно, защото приходите ни паднаха наполовина. Кога-то в компанията влизат 10 лв., а излизат 15 лв., нямаш друг избор, трябва поне да ги израв-ниш. Ние точно това и напра-вихме. Беше много трудно, за-щото трябваше да направим цялостно преструктуриране на компанията, предоговаряне на наеми, на условия, на всич-ко. Това беше доста продължи-телен процес. В момента неща-та вървят добре и назначаваме нови хора. Постарахме се да ус-пеем да оцелеем с минимума, защото кризата, колкото и да е лоша, е възпитателна. Тя дава възможност на тези, които ус-пеят правилно да си направят сметката и да предвидят съби-тията, да излязат по-добри от нея. Тя ни научи да мислим за разходите, защото преди бяхме доста по-щедри.

Виждате ли светлина в тунела?В нашия бизнес през послед-ните две години тече окрупня-ване и консолидиране. Част от конкурентите ни бяха изкупени от мобилните оператори, други просто спряха работа и отвори-ха пазарна ниша. Придобихме част от магазините на наш кон-курент, затова отваряме нови магазини. За съжаление очаквам месе-ците в началото на 2010 г. да са много тежки. Огромна част от фирмите изчерпаха всички за-паси и всички възможни начи-ни да оцелеят в тази ситуация и според мен ще има още съкра-щения. Не само в нашия бранш, а навсякъде. Което пък се отра-зява на нас - ако не взимате за-плата, няма да харчите пари, ще си купите само основните и неотложни неща.Кризата със сигурност ще свър-ши. Въпросът е какво ще се слу-чи след нея. Има две теории - кризата да е U-образна или L-образна. При вариант U, ако преди кризата сме били раз-вити до 10 пункта и заради нея сме паднали с 5, след края й ще се върнем пак на 10. Може оба-че да си останем на ниво 5, кое-то е вариант L. Надявам се през юли-август развитието все пак да започне отново.

КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


#2 В средата на пътяЖена на 37 г. от София, без работа от един месец

Останах със сред-но образование, не знам езици. Работила съм в търговията, в

продължение на 14 години имах собствен бизнес, свър-зан с производство, дист-рибуция и работа с клиен-ти. Била съм касиер-счето-водител в банка. Мога да работя с пари. Това е една от силните ми страни. По-следната ми заетост е в кол-център.

ОчакванияДо момента съм търсила рабо-та в кол-центрове, като регис-тратор в медицински център, в сферата на търговията, като до-макин в детска градина и учи-лище. Търся също чрез близки и роднини, защото започвам да си мисля, че много от обявите са фиктивни.

Начини за търсенеВсеки ден по три пъти проверя-

>> стр. 5Три истории, една цел вам сайтовете за работа. До мо-

мента съм изпратила автобио-графия и мотивационно писмо на 14 фирми. Нямам нито един отговор.

Мненията на консултантитеВсе още е рано за притеснение в този случай. Кандидатката трябва да се постарае да изтък-не своите предимства: предпри-емчивост, умения за управле-ние и координиране на проце-си и хора, комуникативност и убедителност при работа с кли-енти, умения за работа с чис-ла и пари. Слабост в известна степен е незнанието на чужди езици.

В този случай консултантите съветват кандидатката да обър-не специално внимание на под-готовката на документите си. „Добре е да изготвя CV-то спря-мо длъжността, за която канди-датства, и да отбелязва своите задачи и резултати в търсена-та област. От полза ще бъде да се запознае в детайли с позици-ите, които представляват инте-рес, и да запише допълнител-ни курсове за специализация“, смята Марина Байрактарова. Помощта на консултант в това

отношение може да се окаже от полза, както и съдействието на предишни работодатели, които биха могли да дадат идеи или препоръки.

Според Мария Темелкова ва-жно е кандидатката да поиска обратна връзка от компаниите, за да провери какви са причи-ните да не се свържат с нея.

Фокусирането на търсенето в един или два сектора ще позво-ли сравняването на позициите и ще направи изводите по-пре-цизни, смята Ана-Мария Анге-лова. Използваните канали оба-че трябва да се разнообразят - освен портали за работа кан-дидатката може да се насочи и към обявите в пресата, както и към сайтове на конкретни фир-ми или агенции, специализира-ни в желаните от кандидатката позиции. За да избегне нежела-телния сблъсък с фиктивни обя-ви, може да се свърже с фирми-те по телефон или имейл. „Един телефонен разговор със специа-лист по подбора, който поддър-жа дадена позиция, е добра въз-можност кандидатът да прове-ри не само дали документите му са пристигнали, но и да на-прави добро впечатление“, смя-та Ана-Мария Ангелова. � K

#3 На прага на кариератаЖена на 23 г. от София, търси работа от четири месеца

Аз съм бакалавър от Американския университет в България със спе-циалности „Жур-

налистика и медийни кому-никации“ и „Бизнес админи-страция със специализация в маркетинга“.

Владея английски отлично и немски на средно ниво. Била съм на стаж в телевизия, го-лям седмичник, както и в отде-ла за връзки с обществеността на американското посолство. Работила съм като консултант по продажбите в агенция за не-движими имоти.

Слабото ми място е липса-та на по-голям професионален опит.

ОчакванияЗа мен най-важното е с какво ще се занимавам. В момента търся работа в областта на маркетин-га, връзките с обществеността, рекламата и продажбите.

На второ място се интересу-вам от името на компанията - дали съм чувала за нея, дали имам състуденти там и какво е тяхното мнение. За целта полз-вам активно мрежата си от кон-такти. Не се доверявам обаче на мненията във форумите - в ин-

тернет не съм срещала позити-вен отзив за каквото и да е.

Зная, че ще започна от стар-това позиция, но държа работа-та да е интересна, креативна и да предполага някаква степен на автономност и възможност за взимане на решения. Друго-то, на което държа, е обратна-та връзка от прекия ръково-дител, за да знам как се разви-вам и къде имам нужда да се усъвършенствам.

Начини за търсенеТърся още от септември 2009 г., макар и не много активно. Преглеждам обявите в някои от сайтовете за работа и в „Кари-ери“ - печат и сайт, през около две седмици и кандидатствам, ако нещо привлече внимание-то ми. До момента съм подава-ла документи в пет-шест ком-пании. Три от тях ме поканиха на интервю. Избягвам да тър-ся чрез агенции, защото много често обявите, които предла-гат, са анонимни.

Сега, след празниците вече ще търся по-активно, защото в края на декември си взех дър-жавния изпит и съм напълно свободна. Смятам да обърна внимание на подготовката за интервютата. Ще се информи-рам по-добре за това, което се случва на пазара, за да съм в състояние да отговарям на кон-кретни въпроси за състоянието на дадена сфера в България, ос-новните играчи, разпределени-

ето на бизнеса - все неща, които не се учат в университета.

Мненията на консултантитеКандидатката има образова-ние от престижен университет, както и опит в няколко различ-ни сфери, което е в нейна пол-за. Положително е, че е наясно

със себе си. „Налице е инфор-миран кандидат, който е успял да свърши най-важната зада-ча, а именно да разбере какво иска да прави. Опитът ще дой-де с годините, сега по-важно е да намери позиция, на която да започне развитието си. Добре е да си даде ясна сметка как-во може и какво трябва да на-

учи и доразвие, за да направи впечатление на бъдещ работо-дател“, коментира Ана-Мария Ангелова.

За да компенсира липсата на стаж, за предпочитане е да се насочи към агенции и фирми, за които маркетингът и връзки-те с обществеността са основна дейност“, смята Мария Темел-кова. „В компании, където с та-кава дейност се занимават само малки екипи, често очакват от новия служител да започне ефективна работа веднага, до-като в специализирана фирма той може да се учи, докато дос-тигне необходимото ниво“, до-бавя тя. Кандидатката не бива да се ограничава само до специ-фични позиции, където профе-сионалният опит е много по-ва-жен от образованието в реноми-ран университет.

Проактивният подход при търсенето ще помогне мно-го в условия на свит пазар на труда, при който най-млади-те са и най-силно ощетени. До-бра идея би била да посещава професионални събития и из-ложения, свързани с областта, в която търси реализация, ка-риерни панаири, както и да на-прави регистрация в база дан-ни на фирми посредници, тъй като те имат много вътрешна информация за конкретни ком-пании и позиции и могат да я посъветват за нива на заплаща-не, евентуални перспективи за развитие и др. � K

ТОП МЕНИДЖМЪНТ, ПРОДАЖБИ, ИНЖЕНЕРНИ // КАРИЕРИ


КАРИЕРИ // ПРОДАЖБИ, ФИНАНСИ, ОБЩИ/ДРУГИ


ОБЩИ/ДРУГИ // КАРИЕРИ


КАРИЕРИ // ОБУЧЕНИЕ, ОБЩИ/ДРУГИ


Sie sind zielstrebig und engagiert und bringen ein abgeschlossenes Studium zum Ingenieur/in oder Architekt/in mit. Nach einer entsprechenden Einarbeitungszeit übernehmen Sie ihren Aufgabenbereich mit den Schwerpunkten

Architektenberatung

Projektbearbeitung

Kundenbetreuung

Gute Kenntnisse der deutschen Sprache sind obligatorisch, englisch ist vorteilhaft. Neben einem attraktiven Festgehalt bieten wir Ihnen eine erfolgsorientierte Vergütung und die Sozialleistungen eines modernen Unternehmens, sowie Fir-menwagen.Wenn Sie Interesse haben, schicken Sie bitte Ihre Bewerbungsunterlagenzu Händen Herrn Otaschlijski.Vertraulichkeit ist selbstverständlich.

Als mittelständisches deutsches Industrieunternehmen produzieren wir Mineralplatten sowie komplette Deckensy-

steme für den trockenen Innenausbau. Wegen unseren ständig steigenden Aktivitäten im bulgarischen Markt und zur

Verstärkung unserer Projektbearbeitung werden wir unser Team in Bulgarien verstärken.

Dafür suchen wir einen:

ARCHITEKTEN / INGENIEUR

Knauf AMF EOODUniversitetska Str. 2, BG - 1164 Sofia

Tel.: +359 (0) 2 988 7175/76Fax: +359 (0) 2 963 32 36

[email protected]

D E C K E N S Y S T E M EM e h r R a u m f ü r N e u e s .

M A D E I N G E R M A N Y

1

02ГОДИНА VIII, 16 - 22 ЯНУАРИ 2010

ИЗЯЩНИ

ИЗКУСТВАДЕСИСЛАВА ДИМОВА ОТ ПАРИЖ

ЮРИ РАХНЕВ ЗА АМСТЕРДАМ

MODA DE CALLE ОТ БАРСЕЛОНА

STEPHAN STOYANOV GALLERY В НЮ ЙОРК

CMYK Капитал Light стр. 1

2 02/16 - 22 януари 2010 г.


3

РАЗКАЗИ В КАРТИНКИ

Богдан Русев

В този брой даваме думата на визуалните изкуства - буквално.

Лицето ни е Десислава Димова, изкуствовед и куратор, която живее

и работи в Париж, но в самия край на 2009 се завъртя за малко в

София, колкото да представи дебютния си роман (?) „Портрет

на художничката като млада“. Честно казано, попаднахме на това

представяне малко случайно - но там се оказа, че за книгата гаран-

тират както фондацията „Развитие 21“ (която я издава с конкурс),

така и Георги Господинов (който е редактор на романа). Самата

Деси Димова се оказа ослепителна млада дама с вълнуваща биогра-

фия, а най-добрата й приятелка - Светлана Куюмджиева, куратор

на галерия „Върхове“ и любим автор на Light. Събрахме две и две и

резултатът е на стр. 4 - непринуден, но интелигентен разговор за

ролите, които играят художниците в съвременния живот. Как-

то става понякога, около тази тема започнаха да гравитират и

други текстове и проекти, които ни занимаваха в последно време:

разказът на един пробивен български фотограф за преживяванията

му в Амстердам, илюстриран със собствените му снимки (на стр.

8); втората част от „барселонския проект“ на стилистките от

Garderob и фотографа Тихомир Рачев, които този път показват до-

бре облечени хора от улиците на каталунската столица (на стр. 10);

интервю със световноизвестния (без майтап) български галерист

от Ню Йорк Стефан Стоянов (на стр. 19) и ретроспектива на Ф.

К. Гундлах, един от най-важните модни фотографи на ХХ век (на

стр. 18). Имаме и голяма, шарена ревю секция (на стр. 20) с Банско,

ресторант, бар, театър, кино, книга, лампи и магазин, а разказът (на

стр. 28) е дебютен за новото ни откритие Бистра Дилова.

интро

Главен редакторБогдан Русев

РедакториБиляна ДимоваЯнко Терзиев

Росица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

[email protected]

© Тихомир Рачев / No Frame Studio


4 02/16 - 22 януари 2010 г.

ПОРТРЕТ

НА ХУДОЖНИКА

КАТО МЛАДА:

ДЕСИСЛАВА

ДИМОВА

В ПРИЯТЕЛСКИ

РАЗГОВОР ЗА

ДЕБЮТНИЯ СИ

РОМАН

От Светлана Куюмджиева

Фотография Цветелина Ангелова

КАК ТАКА ПРОПИСА РОМАНИ? ИЛИ ТОЗИ

ЩЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ? Добре, всичко ще си

призная. Аз пиша редовно, но никога много

дълги неща и никога нещо, което ми се е

искало да стане публично. Така се започна и

този път. Само че стана в момент, в който

преосмислях това, което правя. Писането

съвпадна с един период, в който реших

нищо да не произвеждам, да не мисля каква

трябва да е следващата ми изложба, какви

контакти трябва да създам, на кого трябва

да пратя текст. Всъщност започна като в

роман: мотаех се из Ница, докато мои прия-

тели редяха изложба там. През деня висях в

библиотеката на художественото училище,

вечер излизахме и говорехме. Започ нах да

нахвърлям някакви откъслечни идеи. По сре-

дата към нас се присъедини също за изложба

един парижки художник, Тома Лелю, който

наскоро беше публикувал много успешно

първия си роман Je m'appelle Jeanne Mass.

Говорихме си за това какво е романът днес,

какво го интересува в структурата. Аз не

мислех, че съм в състояние да напиша роман.

Не мога да се концентрирам толкова дълго,

не мога да развивам характери и истории.

На връщане в самолета прочетох романа

му. Разказваше за живота на един охрани-

тел от модно парижко заведение. Когато

се прибрах, си отворих бележките и си

казах - какво щеше да бъде, ако бях худож-

ник. Събрах записките около тази идея и

започнах историята, без изобщо да знам как

ще свърши.

КАКВО Е ДА ПИШЕШ РОМАН? ПРИЛИЧА ЛИ

НА ТОВА ДА НАПРАВИШ СОБСТВЕНИЯ СИ

ДОРИАН ГРЕЙ? Писането на роман и праве-

нето на собствен Дориан Грей в моя случай

имат само едно общо и то е, че не става

въпрос за мен самата. Вероятно и затова се

престраших да покажа романа на други хора,

защото за пръв път успях да направя нещо,

което ме надхвърля. Имаше една тотална

загуба на контрол в писането му, която

ме направи много уязвима. Не че не съм об-

мисляла героинята и случките, не че не съм

знаела какво правя. Но не съм се предпазва-

ла. Нe съм приемала ролята на авторитет,

както правим като теоретици и куратори,

нито съм внимавала какво ще кажа. Избяг-

„- Ало. Кво прайш?

Обаждам се на Светла, докато цъкам с

дистанционното и търся нещо за гледане

по телевизията. Хора, които са на рабо-

та следобед, и телевизия - пълно потапя-

не в света на реалността.

- Кво да правя, ебати. Занимавам се тука

с един дръвник художник, дето иска да ми

пробие стените с пирони и ми е донесъл

24 снимки формат 30х40 и още 17 -

50х60, и аз да не съм тука супермаркет.

Къде да му ги закачам всичките.

Светла е изкуствовед и куратор и

организира изложби в един център за

съвременно изкуство. Тя е много начетена

и е единственият човек от тези, които

познавам, който може да казва “ебати” и

то да звучи ерудирано някак си.“

лица

Преди една година изкуствоведката и

кураторка Деси Димова, която живее и

работи във Франция, ми изпрати един

мейл, в който пишеше много радостна

и горда, че романът й е номиниран в

конкурса за непубликуван роман на фон-

дация „Развитие 21”. Тогава изненадано

попитах: „Кой роман?” Нямах представа

за литературните й занимания. Получих

ръкописа пак по електронната поща.

Тогава го четохме апокрифно. После

дойде новината, че от „Развитие 21” ще

го издават. След това дойде и самата

тя - припряна, несигурна в това ново

начинание, но повече еуфорична и довол-

на. Приличаше на Елисавета - главната

героиня в книгата й.


5

световната история, как твориш, когато

вестниците пишат за Златю Бояджиев, а

ти се чувстваш по-близък до Дюшан.

Как създаваш съвременно изкуство, идвайки

от пост социалистическите си разочарова-

ния и тоталитарната си младост, което

после се чете в един свят, където изку-

ството се мисли до голяма степен като

критика на капитализма. В моя случай про-

цесът беше от България навън - аз работих

немалко тук, преди да замина. В случая на

героинята той е обратен и това отговаря

по-точно на ситуацията на младите българ-

ски художници днес, които са образовани в

чужбина.

Само че всички тези идеи и проблеми, колко-

то и да са интересни за теоретизиране, ги

изстрадваме с всекидневието си, с тялото

си дори, ако искаш, с ходенето си по улица-

та и прибирането вкъщи вечер. И това ми

позволи в романа да сваля нещата, които

съм си мислила, че ме интересуват само

теоретически, на нивото на „истинския“

живот, доколкото животът на един худож-

ник изглежда истински. Вероятно и това е

автобиографично - чистото ежед невие не

ме интересува достатъчно, ако не се засича

някъде с изкуството. Затова и проблемите

на един художник бяха моят начин да комен-

тирам действителността, начин, който

на пръв поглед може да изглежда всъщност

отдалечен от реалното.

“Кажи сега за тая революция, нещо не раз-

брах”, вика Светла и макар да си мисли за

режисьора и да й се говори за други неща, нали

ми е на студио визит, трябва да говорим за

изкуство и проекти. “Ами, виж сега, искаше

ми се да преосмисля авангарда, да видя каква

може да е новата роля на художника сега.

Тоест нали виждаш, има една стара роля на

художника в България, на художника от СБХ,

евентуално заслужил, малко митична фигура с

висок социален статут, който твори за нещо

Отгоре, по-важно от публиката и от обще-

ството. После има и едни други, дето ужким

правим съвременно изкуство, ама тук никой

не го разбира съвсем, а и ние не го разбираме

съвсем, щото то е едно изкуство с чужди пред-

ци за чужда публика, а ние сме си нашите, с

нашите си предци и без публика. Разбираш ли?”

КАЖИ СЕГА, ИМАШЕ ЛИ НЕЩО МНОГО

ВАЖНО, КОЕТО СИ БЕШЕ НАУМИЛА, ИЛИ

ПРОСТО ЗАПОЧНА ДА ПИШЕШ? Нищо

важно не си бях намислила предварител-

но, но в процеса на писане се оказа, че има

много важни неща за казване. По-скоро не

за казване, защото нямам отговори или

напътствия. Неща за мислене. Не само за

изкуството и за това какво значи да бъдеш

художник днес. А за това как да съществу-

ваме в света, как да се чувстваме нужни,

смислени, свързани с останалите, оставайки

си обикновени хора, без да се налага да ни

дават по телевизията. Мисля, че това да

нямаш място, на което чувстваш, че при-

надлежиш, както е в моя случай, те прави

много чувствителен за това колко сме са-

мотни и отчуждени. Не разигравам някаква

емигрантска драма, не бих посмяла. �6

нах собствената си цензура на критик - ама

това не е обосновано, това не е доразвито,

това е много повърхностно, това е клише.

Някои посоки се оказаха добри, други не чак

толкова, но ги приех като експеримент.

Така че моят Дориан не е лицето, което

искам да скрия от света, нито пък обратно

- това, което искам да покажа. То дори не е

моето лице, и странно, но това ме кара да

се почувствам по-близка до другите, както

никога досега. Все едно не съм аз и зато-

ва мога да бъда една от тях, все едно ги

разбирам. Много вероятно бързо ще се лиша

от илюзиите си, защото не знам колко хора

ще се почувстват близки до историята на

някой художник. Най-хубавата изненада за

мен обаче е, че поне художниците изглежда

се разпознават.

„Дориан ме гледа, подпрян на стената. Втор-

ник отеква между нас като празнина в памет-

та. Срядата ни настигна и не ми остава нищо

друго, освен да сложа фондьотен и очна линия.

Дориан ще го намажа, като се върна. И двама-

та сме грозни, измъчени от усилието да спрем

деня, да наситим момента, да се потопим в

безкрайността, докато времето, изиграно, се

плъзга по гладката ни кожа, не успява да ни

задържи и отминава. Само бог вижда бръчките

по душата, а нашата упорито се опитва да

остане наивна, да отблъсне разочарованието

зад слоевете крем, да вярва, че все още е

възможно да забрави и вторника, и срядата,

невъзможностите и празнотата, безсилието

да променим света. Дориан, казвам му нежно,

ние сме като света - просто екран, на който

някой прожектира живота ни. Не разбираш

ли? Ако не останем чисти и гладки, никакъв

образ няма да могат да наложат върху нас.“

ВСЕ ПАК ИМА ЛИ РОМАНЪТ ВРЪЗКА С

ИСТИНСКИЯ ТИ ЖИВОТ? Сигурно има, най-

малкото защото е плод на собственото ми

въображение. Очевидната връзка е светът

на изкуството. Най-силният автобиографи-

чен момент вероятно е това, че романът

започва с думата „оф“. Всъщност в известна

степен романът е превод на въпроси, които

ме вълнуваха по отношение на изкуство-

то. Как българското изкуство се вписва в

лица


6 02/16 - 22 януари 2010 г.

Моето положение е много привилeгирова-

но. Мисля само, че когато си непрекъснато

извън зоната си на комфорт, си даваш смет-

ка колко малко контрол има човек върху

живота си, колко малко може да направи,

за себе си, за другите. Винаги съм мислила,

че трябва да имаме право да бъдем обикно-

вени хора, посредствени, ако щеш, и като

такива да можем да правим неща, да поемаме

инициатива за живота си. Съзнателно съм

се опивала да бъда неамбициозна и да живея

въпреки натиска, че трябва да успееш, да

постигнеш нещо. Сега обаче тази дребна

„изключителност“, която ми даде романът,

ми позволи да говоря ето например с теб

за нещата, които ме вълнуват, по начин,

който би бил невъзможен преди. В крайна

сметка се оказа, че само благодарение на та-

кава „изключителност“ имаме възможност

да установим същински контакт с другите.

Малко съм недоволна от това, защото

излизам срещу собствената си теория, но

пък, от друга страна, вероятно това е то,

което изкуството прави - позволява ни да

се включим в света така, както нищо друго,

дава ни власт върху собствения ни живот.

Така че това, което исках да кажа за ролята

на художника, го преживях самата аз чрез

романа.

ЗАЩО ЕЛИСАВЕТА? КАТО ЕЛИСАВЕТА

КОНСУЛОВА-ВАЗОВА - КЛАСИЧЕСКАТА

ХУДОЖНИЧКА, ИЛИ СВЕТСКА, КАКТО

СИ Я КРЪСТИЛА В РОМАНА, ИЛИ КАТО

ПРАВЕДНАТА БИБЛЕЙСКА ЕЛИСАВЕТА -

МАЙКАТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ? КОЯ Е

ТЯ? Хм, Елисавета беше приятелка на моя

приятелка, която познавах само бегло. Беше

руса, красива, издължена, далечна. Имаше

гадже два пъти на нейните години и изобщо

живееше живот, който ни се струваше

като от филм. Исках моята Елисавета да

бъде такава - мистериозна и хладна, от

този тип жени, които колкото и добре да

ги познавам, имам чувството, че никога няма

да ги разбера. Май не се получи - така като я

гледам, е по-скоро дребна, мургава и космата.

После Светска се появи много спонтанно

- хареса ми фамилията й. Скоро някой под-

хвърли нещо за Елисавета Багряна и тогава

си дадох сметка, че e повече от очевидно, че

просто трябваше да бъде Консулова-Вазова.

Нали е художничка. След това паралелите

се подредиха от само себе си. Началото на

ХХ век, активна, учила в Мюнхен, съвремен-

на млада жена, така както е било възможно

по онова време. Елисавета Библейска дойде

само за подкреп ление. Исках героинята ми

да намери не само своите интелектуални и

художествени предци, но и личните, които

са като семейство - изобщо не знаеш какво

общо имаш с тях и все пак седите около

масата и си говорите нещо. Тук приликата

е само в името. Третата Елисавета стои

като кръпка и затова най си я обичам. Слу-

чайно попаднала в погрешния филм.

лица

ЗАЩО ИЗБРА ТОЧНО ТЕЗИ ХОРА И ИМЕНА

- ЕДНИТЕ СЪВСЕМ ИСТИНСКИ, ДРУГИТЕ

ИЗМИСЛЕНИ? ТОВА ЛИ ОПРЕДЕЛЯ ГРАНИ-

ЦАТА МЕЖДУ ФИКЦИЯТА И РЕАЛНОСТТА

В РОМАНА? Ммм, трудно ми е да отговоря

на това. Защо Яра [Бубнова] се появява с

истинското си име? Ами защото вероят-

но си е тя, или по-скоро нейният публичен

образ. Кои са Светла и Христо е по-сложно,

защото не са един човек. Светла си и ти,

и Весела, и аз, и изобщо много от нас. Защо

изобщо ми трябваше да вкарвам реални

елементи в романа вероятно е истински-

ят въпрос. Може би защото да се говори

за реалностите на художествения живот

изглежда толкова абстрактно, че имах

нужда да я докажа някак си тази действи-

телност. Всъщност нейната нереалност

е истинска. Просто такъв е характерът

на това да правиш съвременно изкуство в

България. Съществуваш, знаеш си колегите,

понякога дори излиза нещо в пресата, но

нямаш много ясно място в обществото.

Ето сега четох пресконференцията на

министъра на културата и коментарите на

колегите във фейсбук. Визуалните изкуства

дори не се споменават. За министерството

на културата ние не съществуваме реално

като проблем. Реалността на българското

изкуство е доста фиктивна в определени

аспекти, така че объркването в моя роман е

по-скоро документален, отколкото литера-

турен похват.

КАК ТАКА СЕ КОМБИНИРАТ В ЕДНО ОСКАР

УАЙЛД, ДЖЕЙМС ДЖОЙС И ВСИЧКИТЕ

ШАНТАВИ ДИАЛОЗИ С ДЮШАН, МАЙСТО-

РА И УОРХОЛ ЗАЕДНО С БОГ И СУЕТА-

ТА? Честно казано, изобщо не знам какво

прави Бог в този роман. Уж исках да разбия

клишето за художника, който работи по

вдъхновение, исках да представя изку-

ството като интелектуална работа със

специфичен материал, който може да бъде

каквото и да е. И изведнъж какво става, ня-

какви божествени послания, някакви вълни.

Но мисля, че все пак може да се открие логи-

ка и в това - мисля, че исках да събера всички

възможни художнически митове в едно. На

концептуалния художник, на духовния худож-

ник, на живописеца, на жената художник, на

художника бохем и т.н. А и художниците,

както философите, неизбежно са изпра-

вени пред абсолютните въпроси, макар че

имат по-спешна работа — като например

обществото, в което живеем. Останалото

ми се струва, че се комбинира сравнително

безпроблемно. Суетата е много важна за

модерността. Целият този грим и маска-

рад ми напомни, макар и постфактум, за

Бодлеровия „Художник на модерния живот“.

Не можах да се сдържа и в картинките с

голямо удоволствие сложих една до друга

изкуствената и преднамерена красота на

Дюшан, преоблечен и гримиран като жена,

и свежото розовобузо момиче с ябълки от

Майстора.

„- Ало, Светла.

- Ало, да...“

�5


7


8 02/16 - 22 януари 2010 г.

СКИЦИ СВОБОДА

СМЕЛОСТ И ЛЮБОВ В АМСТЕРДАМ

От Юри Рахнев

Първият човек, който ми пожела приятно прекарване в Амстердам

на чужд език от моя, беше един загрижен за живота си холандец в

самолета, в прикачения полет от Виена. Изтръпнал от своята ае-

рофобия, в двучасовата си схватка със съдбата той прерови поне

сто пъти джобовете на спортната си канадка, въпреки че знаеше,

че няма да открие нищо. На няколко пъти разпъваше огромния си

розов вестник над лицето ми и ми се налагаше да чета финансо-

вите колонки почти от един сантиметър разстояние. Горкият

летящ холандец, вместо да се наслаждава на кристалните облаци,

той плуваше в потта на страховете си и единственото нещо, за

което си мечтаеше, беше да се прибере жив и здрав вкъщи. Щом

огромният боинг залепи колесара на пистата, моят спътник изсъх-

на начаса и лицето му придоби увереност, която с отривист Dutch

English се опита да прeдаде и на мен.

Нямаше да се занимавам с наемане на хотел или хостел, иначе в

Амстердам има много такива. Бях си уредил от приятели да се

обадя на едни техни приятели, които познават един друг пич -

сърбин, много услужлив и доверчив, който пък щял да ме заведе в

скуота. Скуотовете са места, където живеят хора - безплатно и

по много. Вратата на някоя изоставена сграда се разбива, поставя

се маса и легло и това става твой дом, който можеш да стопа-

нисваш, докато се появи собственикът. За местните органи на

реда това е приемливо поведение, а собствениците рядко нами-

рат време да се отбият. Единственото, което може да те вкара

в затвора, е самото разбиване на вратата, но то обикновено се

извършва с помощта на още трийсетина души, които пазят гърба

на извършителя. Ако изникне някаква опасност, всички изведнъж се

пръскат като в циганска вендета. Весела работа, нали все пак сме

в Амстердам.

Нахълтах в един евтин бар, който напомняше нашите дупки от

началото на перестройката. Две възпълнички дами с татуировки

и обици на всяко място, което позволяваше това, ме придружиха

с ефирен танц до бара. Когато казах името на човека, когото

търсех, се почувствах като ченге, издирващо опасен престъпник

зад граница. Следите от училищен спорт личаха под коженото ми

яке, а късо подстриганата ми глава сканираше пространството

в забавен каданс. „Защо го търсите“, попитаха пандишпанените

гърли. „Трябва ми - нямам къде да спя.“ Едната изигра съмнително

задоволство, отиде зад бара и завъртя шайбата на аналогов те-

лефон. Моят човек дойде след минута. „Приличам ли ти на ченге“,

попитах. „Не, защо? Всъщност тук, ако си ченге, трябва да имаш

поне пънкарски гребен на тиквата.“ „Странно, измънках под носа

си. Аз пък си мислех, че съм много секси.“

Още на същата вечер, след едно възпитано парти, се носех по

влажните есенни улици на Амстердам с един велосипед. Не го карах

аз, а една чаровна къдрава французойка, облечена с дълго кожено

сако. Аз смирено бях приседнал на багажника, и то настрани, а не

както сме свикнали от деца - като на кон. Пред очите ми се движе-

ха кадри като от камера на фарт, задвижвана от нежно заякнали-

те прасци на Поли, която постоянно ме питаше „xаресва ли ти,

харесва ли ти нощта“. „Да, за бога, харесва ми, но как искам да съм

пиян до козирката, за да завърша уютната патриархална картинка

„уморен от деня холандски кавалер, извозван от жена си“. „Поли,

ще се оженя за теб“ - това последното си го казах на ум.

В колективния ни подслон ми бяха определили един ъгъл от това,

което най-вероятно беше холът, преграден с тъмнозелен параван.

Някой се прибра по-късно от мен и взе душ в монтираната в кух-

нята кабина, която беше в съседство до моята стая. После заспах

като пън.

Утрото дойде навреме, а аз го посрещнах, разтваряйки прозорците

към улицата. Оказа се, че хипарската стилистика на нашия скуот

се разгръщаше в най-централната част на града. Младо семейство

на тротоара под нас се готвеше да отпраши нанякъде с нова алфа

ромео, а малко по-вдясно се виждаха зелените квадрати на парка,

в който се намира музеят на Ван Гог. Когато се сетих за него, нао-

стрих уши и долових музика, която се чуваше от стаите на моите

съквартиранти. Един по един те се изнизваха - кой за лекции, кой за

работа. Запознавахме се учтиво, после учтиво се разделяхме.

Останал сам, бързо направих план за деня, който включваше

места


9

посещение на някой кофишоп, а после безцелно шматкане. Ще си

призная - първата ми работа беше да си купя от онова, което в

Амстердам се продава свободно.

Младо момче с голям касапски нож се прицели внимателно и с един

удар ми отсече парченце шоколадова метафора на свободата.

Помолих да бъде от този, който не прави параноя - все пак не съм

изтрещял тийнейджър, който търси начин да си бетонира главата.

Естествено, това ми струваше малко повече, но чувството беше

безценно - да се разхождам в Амстердам с парче забранен плод в

джоба на дънките си, за който в други държави можех да си имам

доста проблеми.

Така в преднамерено шляене и леко опиянение прекарах почти чети-

ри дни. На петия сутринта обиколих няколко музея, а следобед се

срещнах с артистичния преподавател по фотография в ексцен-

тричната академия по изкуства. Всъщност за това и бях дошъл.

Исках да се вмъкна в учебната им програма малко след приемните

изпити, с личен чар и с късмета на балкански пич. Носех пакет със

снимки на хартия, бях си приготвил и няколко добри разсъждения

на английски за изкуството да се рисува със светлина. Младият

професор, след като прегледа творбите ми, пристегна типичното

за амстердамско конте шалче около врата си и вежливо ми каза, че

на всяка цена трябва да опитам и догодина. Разцелувах го за обна-

деждаващите думи, прибрах се в своя скуот, грабнах фотоапарата

и започнах да снимам, без да прилагам никакво усърдие - просто

ей така. Сякаш този човек ми беше подарил свободата, за която

толкова много мечтаех. Да, сякаш за първи път разбрах, че имах

нужда не някой да ме оцени, а просто да ми каже, че животът може

да продължи и след година, след две... На кого му пука за шибаната

фотография - нали обичаш Амстердам, снимай го като турист!

Само това и чаках: два дни размятах оптичния си фалос пред носо-

вете на възпитаните хора - аз се интересувах от тях, а те просто

не ми обръщаха внимание. Следобедите пиех 12-процентова бира

в кутия над палубата на туристическото корабче, което развеж-

даше възрастните двойки по каналите на града. В ранните вечери

отмарях на малко площадче в близост до своя по-голям брат Дам.

Кафенетата бяха претъпкани от хора, които също като мен

искаха да пушат, да пият и да видят агресивните проститутки от

квартала на червените фенери. Красиви мъже с лица, на които дори

младите Брандо и Редфорд биха завидели, разнасяха безгрижни, но

културни смехове, улисани в своята различна любов.

Амстердам - трябва да съм свободен в себе си, за да те обичам.

Това си повтарях непрекъснато и мисля, че дори си повярвах, а и

нямах друг избор.

На другия ден трябваше да се прибирам обратно. След няколко

бири се отправих към моя толкова уютен скуот, за да закопчая

ципа на куфара си и да преспя последната си нощ. На една улица раз-

познах силуета на Поли, къдравата французойка, която караше своя

строен ретро велосипед. Учудих се, че ще я видя случайно. Бяхме

си казали довиждане още онази нощ, когато сладко се подрусвах на

багажника й и вдъхвах ароматите на парфюма и деликатната й пот

и миризмата на плавателните канали. Поли се зарадва не по-малко

от мен. „Нали ще дойдеш пак, нали вече обичаш Амстердам“, попи-

та ме тя. „О, да, Поли, казах с въздишка. Ще се върна и дори ще се

оженя за теб.“ „Страхотно“, каза тя, целуна ме по двете страни,

по френски, а после натисна педалите и се отдалечи.

Прибрах се на нашата централна улица, алфа ромеото на младото

семейство си беше на мястото. Огромни купища с чували за смет

очакваха деня на своето избавление - там това се случва веднъж

седмично. В стаята ми беше тъмно. Извадих самолетния си билет

и невярващо се вторачих в цифрите, които означаваха датата и

часа на моето отпътуване.

Събудих една от съквартирантките ми и поисках да разбера дали

не греша. Тя вежливо ми каза „мисля, че летиш вдругиден.“ Наисти-

на ли? Имах още един ден свобода?

Господи, Поли, ще направя венец от спиците на твоя велосипед,

ще го сложа на напушената си тиква и ще потичам гол в парка,

където се крие музеят на моя любим приятел Ван Гог... Отпуснах

ушите си, уморени от музиката на уличните музиканти, приготвих

скромното си легло и заспах, унесен от мисълта за най-хубавия по-

дарък в живота си, който щях да получа на другия ден - една порция

Амстердам допълнително.


10 02/16 - 22 януари 2010 г.

мода

Палома, фармацевт, 29 г.

От Garderob

Фотография Тихомир Рачев /No Frame Studio

MODA DE CALLE

Корица

Реджина, артист

и собственик на

магазин за мебели

втора употреба,

29 г.

След като минала-

та седмица нашите

стайлинг агенти от

Garderob ни изпратиха

цял куп приятни снимки

на интересни млади

дизайнери от Барсело-

на, този път решиха да

се пръснат по улици-

те на каталунската

столица с тайната

мисия да разберат ка-

къв е модният климат

там. Резултатът е на

следващите няколко

страници – чудесни

младежи и девойки, с

които с удоволствие

бихме изпили по нещо

във всяка столица на

света през 2010. Сверя-

ване на часовника или

вдъхновение за нещо

ново – изборът е ваш.


11

мода

Мистър Фурия, музикант

басист в Pinker Tones, 34 г.


12 02/16 - 22 януари 2010 г.

мода

Раул Еглоф, моден

дизайнер, 27 г.

Ариел, поправя

велосипеди, 42 г.

Кармен, 58 г. Лоло, фризьор и собственик на

фризьорски салон и Карла, фризьор, 20 г.


13

мода

Найо Еглоф,

елект ротехник, 27 г.

Алмудена, безработна, 27 г.

и Даниел, безработен 27 г.

Стефан, работи в

магазин за фото техника, 23 г.

Хуго Селер, работи в

магазин La Comercial, 30 г.


14 02/16 - 22 януари 2010 г.

мода

Едер,студентка

по мода, 25 г .

и Алекс Алвареш,

студент по мода, 20 г.

Пол Тайн,

мениджър на

магазин за мъжка

мода, 43 г.

Карлота,

оператор, 27 г.

Силвия,

дизайнер, 28 г.


15

Лола (вляво),

режисьор, 26 г. и

Марианисима,

фотограф, 23 г.

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиоком-

пания в Централна и Източна Европа, вече пет

години изпълнява редовни полети от България до

много европейски градове, като два пъти в сед-

мицата лети от София до Барселона. Полетите

са от София, Терминал 1, в 19:20 ч. всеки вторник

и събота. Вечерна Барселона ви посреща по

разписание в 21:20 ч. с покана за приятна вечеря с

автентична паеля. Обратният полет към София

е в 21:55 ч, където могат да ви очакват в 01:50 ч.

Сесията е осъществена с любезното съдейсъвие на Wizz Air.


16 02/16 - 22 януари 2010 г.

истории

НЕБЕТО, ПРИДЪРЖАНО ОТ АЙН РАНД

„ИЗВОРЪТ“ И „АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“

СА ЕПИЧНИ ОДИ ЗА УСПЕХА

И СВОБОДНАТА ВОЛЯ

От Йордан Ефтимов

Наричат я Омир на капитализма. И тя е. На капитализма като

идеология, възхваляваща усилието на индивида. На капитализма

като устройство, което се крепи на съзидателността на личния

интерес.

Не е учудващо, че Айн Ранд винаги е имала голяма публика. Възтор-

жена публика. Публика от идеалисти на тема “който е по-добър,

той непременно ще успее”. Затова и след издаването на двата й

най-прочути романа, “Изворът” и Атлас изправи рамене”, и у нас се

създаде “Общество Айн Ранд”. Колко писатели могат да се похва-

лят, че имат съвсем явен, организиран фен клуб? От световните

с реален клуб на събиращи се на живо почитатели разполага само

добрият стар Толкин.

Айн Ранд обаче има клуб. Защото пропагандира онази утопия, коя-

то изглежда толкова възможна: утопията за успеха на кадърните.

А романите разказват само за това - за перипетиите, през които

минават способните, трудностите, с които се справят, и най-

вече заговора на посредствеността, с който се сблъскват, за да

достигнат в крайна сметка до апотеоза си. Не е случайно, че сред

членовете на този клуб изпъкват млади икономисти и влиятелни

журналисти с либералистки уклон - всички те са избрали писател-

ката, която пали с либералните си идеи. Ядрото на „Общество

Айн Ранд“ като че ли се състои най-вече от успели четящи жени.

От Нора Нова до Искра Ангелова те са постигнали признание, но

това, което ги свързва повече, е убедеността, че са сред онези

кадърни хора, на които ще се опре възходът на България някога.

Вече се чува шушукане, че романите на Айн Ранд са и новото

четиво на мутресите. Че едва ли не тя идва, за да смени Коелю.

На тази частична информираност може да се отговори само с

усмивка. Книгите, както пише Хайек, са страшна сила - те дават

фокус и подпалват главите. Коелю, когото част от българската

интелигенция дружно презира, е един от съвременните майстори

на кавъри на притчата за неволята. И сигурно помага на много

младежи да повярват в търсенето на истината. Как аргументира-

те презрението си към онези момичета, които искат да участват

в изграждането на един по-силен и красив свят? С предубеждение

относно интелектуалните им способности? Айн Ранд наистина

се чете от младежи, които искат да повярват във възможното

преобразуване на света - също като Коелю. Но Ранд им дава един

буржоазен роман, потапяйки ги в конкретна област на живота -

дава им притчи, облечени в съвременни реалии.

Попитайте някой надъхан млад архитект - от онези, които

опитват да предлагат нещо повече от типово строителство и

водят малки войни в своите критични блогове срещу безпринцип-

ността на българското градоустройство и ниската култура на

българските богаташи - чувал ли е за Айн Ранд. И ще разберете, че

“Изворът” - романът за израстването на един архитект - е тяхна

настолна книга. Разбира се, в оригинал и много преди появата й на

български през 2006. Прототип на героя в “Изворът” е Франк Лойд

Райт, но това, което грабва, е, че в романа той е готов на всичко

за идеите си.

Така че Ранд е знаме на много от онези, които, ако не са емигрирали,

със сигурност постоянно мислят за това.

В разгара на онова, което наричаме световната икономическа

криза, романите на Ранд утроиха продажбите си. Само че и без нея

търсенето им през годините си расте - от четвъртия, после-

ден неин роман, “Атлас изправи рамене”, през 80-те години са се

продавали средно по 78 хиляди бройки на година, през 90-те - по

95 хиляди, а през настоящото десетилетие вече по 140 хиляди.

Общо до 2008 от “Атлас изправи рамене” са продадени 6.5 милиона

екземпляра.

През януари 2009, 52 години след издаването му, “Атлас изправи ра-

мене” изскочи на 33-то място по продажби в Amazon.com, за да се

придвижи през април до 15-о място за всички книги и първо място в

раздел художествена литература.

Журналистите заговориха за икономическото пророчество,

заложено в него и сбъдващо се пред очите ни. В статия в The Wall

Street Journal през март 2009 романът беше резюмиран като разказ

за това как икономиката на САЩ рухва именно заради интервенци-

ите на правителството. “Заклеймявайки алчността и свободния

пазар като свързан с нея, Вашингтон отговаря с повече контрол

и регулация, които само задълбочават кризата. Звучи ви познато,

нали”, пише Ярън Брук. А в броя на същия вестник от 9 януари 2009

дори може да се открие статия, озаглавена “След 52 години „Ат-

лас изправи рамене“ се превърна от литература във фактология”.

Всичко започва през есента на 1943, когато в телефонен разговор

с приятел Айн Ранд обсъжда моралната философия на току-що

отпечатания си роман “Изворът”. Приятелят започнал да я навива

да напише голямо нехудожествено произведение, в което ясно да


17

истории

заяви възгледите си, накрая дори заявил, че тя е “длъжна”, защо-

то читателите й се “нуждаят” от това. “Наистина ли? Ами, ако

обявя стачка? Ако стачка обявят всички творчески умове на света,

казала тя. И веднага добавила: От това би могъл да стане добър

роман.” На следващата сутрин идеята за стачката на водещите

творчески умове вече се е превърнала в основната идея на един

роман, който ще излезе чак на 10 октомври 1957. Романът, чиято

слава се носи и до днес и чиито продажби по време на икономически

трусове скачат главоломно.

“Атлас изправи рамене” е отпечатан от издателство “Рандъм

хаус” в начален тираж 100 хиляди бройки. И рискът се оказва

напълно оправдан. Българското издание в три тома излезе през

2009 (третият том - през ноември) и за нашите условия също е в

графата на бестселърите.

Но какво представлява тази книга бомба? Когато се коментира

жанрът на “Атлас изправи рамене”, обикновено се посочват роман

на идеите и дистопия. Сблъсъкът на идеи, защото героите са

личности със собствени разгърнати разбирания, върху които осно-

вават постъпките си, а не някакви влачени от реката на живота

безволеви тела. И дистопията, която толкова жалко вкарваме на

бърза ръка в рамките на научната фантастика, а нея пък изтикваме

в полето на литературата за юноши.

В романа се срещаме с цели изобретения, които принадлежат на

света на научната фантастика - “двигателят на Голт”, задвиж-

ван от статичното електричество в атмосферата, което го

превръща в реализирано перпетуум мобиле; “Риърдъновият метал”

с неговата свръхиздържливост, революционизираща не само жп

транспорта, но и архитектурата със своята способност да дава

терен за опростени, бързо строящи се конструкции; и “Проектът

Х” на правителството за звуково оръжие.

Но принадлежността към научната фантастика не е само в

изобретенията, вълшебните предмети и вещества на бъдеще-

то. “Атлас изправи рамене” е типична научна фантастика заради

фокуса на атаката - бюрокрацията. С тази разлика, че Ранд смята,

че бюрокрацията пречи на развитието не защото е ленива или

оядена, а обратното - защото усилено работи в полза на уравни-

ловката. Затова и с основание сред източниците на вдъхновение

на писателката поставят първо Ницше. Винаги основният списък

с повлиялите й автори започва с Ницше, за да мине през Юго,

Киплинг, Замятин и Сесил де Мил.

Но “Атлас изправи рамене” е и криминален роман, в който личи зак-

васката на Достоевски, една политическа алегория. А ако трябва

да го поставим в историческия му контекст, той най-вече напомня

за Олдъс Хъксли - повече “Контрапункт”, отколкото “Прекрасни-

ят нов свят”. Макар да ни въвлича в богат свят с десетки герои

- фабриканти, работници, артисти и домакини, тя не е толкова

близка на Томас Ман или Джон Голзуърди.

Там е работата, че макар прозата на Ранд да принадлежи на героич-

ната фантазия, а не на релативисткия, мрачен реалистичен роман,

тя е писател, който не може да бъде отминат. Все едно да кажем,

че Мери Шели е наивна. Тя е наистина, но колко хора са се вълнували

и продължават да се вълнуват от “Франкенщайн”?

Критиците на Ранд не пропускат да се съсредоточат точно върху

идеологическата страна на романите й. Точно това, което я прави

номер едно за едни, се оказва ахилесовата й пета за други. Както

написа съвсем скоро за The National един от най-ярките и злобни

американски критици днес, Скот Маклими: “Атлас изправи рамене”

е роман в рецептата на социалистическия реализъм, само дето му

е ампутиран социализмът.” Той нарича Ранд “истинската Желязна

лейди на капитализма”. И макар да е снизходителен, в статията му

е обобщено мястото й на лидер, който води умовете: “Трябва да

бъде вземана насериозно, дори само заради влиянието й. Тя може и

да не е част от литературата или философията, но със сигурност

принадлежи на историята. Аудиторията на творбите й включва

три поколения дясно мислещи активисти в САЩ.”

Някои биха се смутили от убедеността й, че “съзидателните

умове” са преди всичко предприемачите (още в “Изворът” се

появяват герои като Ричард Енрайт, издигнал се от миньор до

милионер благодарение на способностите си). Маклими пък е сред

онези, които се дразнят от еротиката и изобщо от темата за

секса (“художествената й вселена е куриозно лишена от деца, но

пък ентусиазирано копулативна”). Но силата й е в широчината на

идеята за творческия егоизъм. А той има място и в интимността.

Истинската любов според Ранд включва изпепеляващ секс и тази

страна на романите й не бива да бъде подценявана, когато се оп-

итваме да разберем защо именно “Атлас изправи рамене” оглавява

читателската класация на „Рандъм хауз” за 100-те най-добри книги

от художествената литература на ХХ век.

© Ц

ве

те

ли

на А

нге

ло

ва


18 02/16 - 22 януари 2010 г.

СНИМКИ НА ЖЕЛАНИЕТО

Ф.К.ГУНДЛАХ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ

МОДНИ ФОТОГРАФИ НА ХХ ВЕК

От Самуил Тенев

Роми Шнайдер гледа в обектива спокойна, но и носталгично тъжна.

Младата Джина Лолобриджида, изглежда, все още се чувства

неудобно под прожекторите на кинофестивала „Берлинале“. Кари

Грант е неочаквано естествен пред камерата. Музеят Martin-

Gropius-Bau в Берлин показва до 14 март най-изчерпателната

ретроспектива на немския фотограф Ф.К. Гундлах. 350 фотогра-

фии от почти петдесет години работа документират не само зна-

чимата траектория на един от най-известните модни фотографи,

но и естетическите и социалните промени на цяла една епоха - най-

важните години в историята на модата.

Изложбата F.C. Gundlach. The Photographic Work е организирана от

фондацията на името на фотографа в Хамбург. Зад инициалите

стои Франц Кристиан Гундлах (роден през 1924), но той никога

не се подписва с цялото си име. „Модата винаги е манифест на

Zeitgeist, духът на времето, и може би дори неговият най-добър

индикатор”, настоява Гундлах и завинаги позиционира модата в

епицентъра на своята кариера. Работи за най-популярните модни

издания от средата на 50-те чак до 90-те години на миналия век

като Deutsche Illustrierte, Stern, Revue, Quick, Elegante Welt, Film und

Frau, Annabelle. Само за списание Brigitte снима 5500 страници и 180

корици.

Гундлах реално пише историята на модната фотография и реши-

телно оформя възприемането на модата. Той не просто фотог-

рафира, а създава инсценировката на променящите се с времето

тенденции, дефинира позите и жестовете на моделите, избира

декори и локации. Така отразява идеалите за красота и разбирани-

ята за мода на фона на социалните трансформации. В модното му

портфолио се оглеждат и оптимизмът на следвоенната епоха от

New Look до разкрепостеността на 60-те години, и поп артът

чак до силно стилизираната атмосфера на 80-те. Гундлах винаги

е отворен за технически иновации. Което нерядко го изпраща на

демаркационната линия между съвсем практичната поръчкова фо-

тография и свободното експериментиране. Модните му сесии го

отвеждат до Париж, Ню Йорк, Египет и Мароко, където модели-

те му позират с колекциите на най-престижните модни брандове.

А когато днес фотографът направи преглед на дългогодишната

си работа, няма никакво съмнение, че фотосите му са и хроника на

желанията и мечтите на хората.

Заедно с най-иконичните фотоси на Гундлах експозицията показ-

ва и съвсем непознати негови работи, до които кураторите са

се добрали след години проучване. Истина е, че името му остава

завинаги свързано с модата, но селекцията показва уникалната

естетика на неговата фотография и в други области: корените му

във фотожурналистиката, специфичния му разказвателен подход,

експерименталната фотография от ранните му години, забеле-

жителните му потрети на немски и международни кинозвезди и

режисьори, първите му фоторепортажи и снимки на деца. За пръв

път се показват и фоторепортажите му от Аржентина, Брази-

лия, Перу, Япония и Виетнам, които доказват, че колкото повече

пътува фотографът, толкова повече се интернационализира

фотографията му.

Гундлах показва по нов начин и кинозвездите от онези години

начело с легендарната Роми Шнайдер. Без маски, филтри и пози,

без традиционния за онези години ореол на герои. „Роми се криеше

зад ролите си, но в реалния живот беше много несигурна и уязвима.

Когато беше само с мен, можеше да си позволи да бъде истинска”,

спомня си днес Гундлах. Дори и култовият идол Кари Грант е изне-

надващо отпуснат и естествен на неговите снимки.

Ф.К. Гундлах е вдъхновяващ пример за човек, изцяло посветен

на своята работа. С годините той се изявява като бизнесмен,

галерист, куратор, колекционер, но винаги остава свързан с

фотографията. През 1967 основава фирма, с която подпомага

инфраструктурата и логистиката в своя бранш - дава под наем

фотолаборатории и снимачен екип, отваря специализирана книжар-

ница. По-късно създава първата галерия в Германия, която се зани-

мава само с фотография. Преподава в Берлинския университет по

изкуство. През 2000 създава своя фондация и става основател на

Дома на фотографията в Хамбург. А в цялата биография на този

неуморен майстор на фотографията се чете и истинската мисия

на живота му - да остави след себе си идеята за фотографията

като културна ценност.

истории


19

STEPHAN STOYANOV GALLERY

КАК СЕ ПРАВИ ПЪРВОКЛАСНА ГАЛЕРИЯ В НЮ ЙОРК

От Борис Костадинов

РАЗКАЖИ МИ КАК РЕШИ ДА НАПРАВИШ ГАЛЕРИЯ, И ТО В НЮ

ЙОРК, КЪДЕТО КОНКУРЕНЦИЯТА НА ПАЗАРА Е УБИЙСТВЕ-

НА? Да, прав си, че това е градът, където се успява най-трудно в

сферата на изкуството - по простата причина, че всеки идва тук

с идеята да се наложи на сцената. Никой в България не може да си

представи толкова динамичен и изпълнен със събития културен

живот. Идеята ми за галерия обаче не възникна тук, а в Париж,

където живеех преди. В Европа обаче средата е много по-консер-

вативна и това чужденец да създаде и да наложи галерия е почти

абсурд. Затова се преместих в Ню Йорк и започнах да действам.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО? Първите две години работих като арт

дилър за две много големи галерии в Челси. Там изучих занаята. След

това наех едно малко, но много скъпо пространство, защото се

намираше на 57-а улица и Пето авеню - там, където са всички топ

галерии. Името на новата галерия беше Luxe, защото на тази улица

дотогава не можеше да видиш друго освен известни артисти, а

моята галерия заложи на млади и не толкова утвърдени автори. За

самите тях беше лукс да бъдат представяни там. До 2007 галери-

ята беше там, но настъпи кризата, а това промени и вкусовете,

и самия пазар. Тогава реших да преместя галерията в нов квартал

- много по-алтернативен, но да използвам случая и много по-голя-

мо пространство. Отидох в Lower East Side - близо до мястото,

където построиха The New Museum. Тогава бях пионер - единстве-

ната галерия на улицата. В момента там има над 40 млади гале-

рии. От октомври тази година смених името от Luxe на Stephan

Stoyanov Gallery. От една страна, беше смешно да запазя старото

име, защото районът е работнически. От друга страна, моето

собствено име вече е достатъчно известно в Ню Йорк. Новото

пространство е класически бяло и геометрично на първия етаж, но

долното ниво е индустриално и това ми позволява голяма свобода

за осъществяване на лекции, експозиции и нетрадиционни куратор-

ски проекти.

РАЗКАЖИ КАКВА Е ПОЛИТИКАТА НА ГАЛЕРИЯТА. ИМА ЛИ ФО-

КУС? КАКВО ИЗКУСТВО ИЗЛАГАШ И ПРЕДПОЧИТАШ? Галерията

няма фокус за разлика от другите щатски галерии, където да си

специализиран в определен вид изкуство е неписан закон. Моят

фокус е да вярвам в творбите и в самия автор. Програмата ми е

интернационална. Това също ме отличава от повечето американ-

ски галерии, които специализират само в американско изкуство.

Всяка публика има вкус и специфични културни изисквания. Аз

обичам да пътувам. Животът ми е протичал в различни култури и

се изразявам по този начин, като излагам произведения на артисти

от различни националности. Много ме интересуват новите медии.

Нашето поколение ще бъде запомнено с видеоарт и интернет

базирани творби. Интересува ме как това променя съвременното

изкуство. Живопис върху плазмен екран или на компютърен екран,

post-digital painting...

КОИ СА НАЙ-ЛЮБИМИТЕ ТИ АРТИСТИ? Елън Харви - тя прави

концептуална живопис и я колекционират най-големите музеи в

света. Трине-Лизе Недреас. Тя пък е само и единствено видео-

артист. Темите, които я вълнуват, са страхът от смъртта и

желанието да оставим знак след себе си.

УЧАСТВАШ В МНОГО СВЕТОВНИ ИЗЛОЖБИ. КАКВО ТИ ПРЕД-

СТОИ? Ако искаш да си успешен галерист, дори и да си в толкова

голям пазар като американския, трябва да пътуваш по световни

панаири. Трябва да налагаш глобалното име на галерията. В минало-

то съм излагал на FIAC в Париж, Artissima в Торино, CIGE в Пекин.

Сега след Art Basel Miami ми предстоят Art Dubai, Art Brussels и Art

Moscow.

КАК СЕ ОТРАЗИ КРИЗАТА НА АРТ СЦЕНАТА? Миналата година

по това време рецесията ни беше парализирала. В Ню Йорк много

галерии затвориха. На практика пазарът изчезна. В най-тежкия

период не затворих галерията, но се издържах изключително от

продажби в Европа, Русия, Китай и Бразилия. От септември тази

година се наблюдава съживяване и плах ентусиазъм, който посте-

пенно придобива формата на продажби.

КАКВО СМЯТАШ ЗА ТАКА ПРОБЛЕМАТИЧНИЯ ПАЗАР НА ИЗКУ-

СТВО В БЪЛГАРИЯ? В България се изкупуват само стари майстори.

Това е нормален етап в развитието на колекционерството, което

тук е съвсем в началото си. Такава среда мен не ме задоволява.

Няма да скрия, че съм разочарован от липсата дори на няколко цени-

тели на съвременно изкуство. Днешните колекционери не подпома-

гат младите автори. В България има много кадърни млади автори,

но липсата на пазар ги демотивира и задушава.

СМЯТАШ ЛИ ДА РАЗВИЕШ НЯКАКВА ДЕЙНОСТ И В БЪЛГА-

РИЯ? Част от моята задача е да водя специалисти от цял свят, за

да подготвят публиката тук. Талантливи хора има. Интересуват

ме българи, отворени за новото, а не за локалното. Преди всичко

работя за моята генерация, която вече е в силата си. Миналата

година доведох куратора на Базелския панаир Марк Глоде, а тази

година - пърформанс групата C.L.U.E.

Спомням си, че го видях на един от коктейлите на видеоарт панаира

LOOP в Барселона преди години. Спомням си как още с появяването му

около него се събра тълпа от артисти, колекционери и международни

куратори. Тогава си казах: „Ето ти типичен пример за успял галерист -

енигматичен, забележим, шумен, умеещ да създаде правилните контакти

на правилното място.”

Тогава още не знаех, че това е българинът Стефан Стоянов - собственик

на една от най-добрите млади галерии за съвременно изкуство в Ню Йорк.

Само за 5-6 години Стефан успя да наложи името на галерията си в град,

където появата на ново арт пространство се счита за обречена заради

тоталния монопол на установените имена на пазара. С Luxe Gallery (както

се казваше галерията допреди няколко месеца) нещата тръгнаха по друг

път. Обявявана е няколко пъти за галерия на месеца от списание Time

Out, спечели наградата за най-добра експозиция на най-важното биенале в

САЩ, за да се стигне до това Стефан преди няколко дни да ми позвъни по

телефона и да ми каже, че галерията му е обявена за „явление на сцената”

от New York Times по повод участието й в NADA - част от най-големия

арт панаир Art Basel Miami Beach.

истории


20 02/16 - 22 януари 2010 г.

ревю

БАНСКО ЛЕ

ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЗИМЕН КУРОРТ СЪС СНЯГ

ЗА КАРАНЕ В МОМЕНТА КРИЕ И ДРУГИ ИЗНЕНАДИ

От Александър Бойчев

Luxury has a new price. 599 euro/sqm.

Билбордът на централния крайречен булевард в Банско казва

всичко, абсолютно всичко, което трябва да знаете за този малък

пирински град, ако през последните 10 години случайно не сте

обърнали никакво внимание на случващото се около него или ако

сте чужденец, изкушен от изгодната цена за ски ваканция в тази за-

гадъчна южноевропейска държава Бългеерия и сте тук за пръв път.

(В такъв случай не е много ясно как четете този текст, но това е

друг въпрос.) Банско е символ на строителното пиянство на един

народ. Хотели, хотелчета, апартхотели, жилищни кооперации,

къщички, павилиони, спа центрове, казина, стриптийз клубове,

тук-там асфалт и много, много бетон навсякъде. “Като в Созопол

бе, само по-студено”, ще възкликне един от пътниците в масивния

Toyota Land Cruiser, който - макар и запален скиор - досега учтиво

е заобикалял тази “перла” на Рило-Пиринския масив. Сега перлата с

амбиции за лукс е с нова, по-изгодна цена. По-изгодни са цените на

всичко, както ще разберем в следващите дни.

По авенютата на Банско Land Cruiser, този най-продаван офроуд

автомобил в света, се чувства у дома си. Нямате асфалтирана ули-

ца край новия си ваканционен апартамент? Малко по-лекичко дайте

газ, за да не друса, докато окаченият върху пневматични аморти-

сьори всъдеход ви доставя точно пред вратата. С външния си вид

на гигантски автомобилен тиранозавър Land Cruiser всъщност

е отлична броня за вас и вашите нерви в битката с местните

каубои, квакери и обикновени апаши. За да оцелееш в пиринския рай,

трябва да си корав. Иначе за какво ти е всичкият този лукс?

Потегляме от София при около 12 градуса и прогноза за твърде

слънчеви следващи дни. Свитите ни сърца не искат да повярват,

че ще закъснеем за тоновете сняг само с няколко дни, през които

подлият, внезапно извил се африкански фьон стопи бялата пудра

по планинските склонове. Докато се движим по международния

път Е-79, отчитаме все пак сериозния трафик от лица и хора,


21

ревю

които са избрали Банско като дестинация за ски релакс. Повечето

от тези автомобили са със сръбска или македонска регистрация.

Отпадането на визите за пътуване в рамките на Европейския съюз

за гражданите на двете държави на запад от България е отприщи-

ло лавина от курортисти, които успешно разкрасяват началото на

сезона.

През последните години Банско растеше всяка седмица с по една

улица. Новите сгради разширяват града в посока Добринище, като

от някогашното кокетно градче от алпийски тип е останало само

името и няколкото добри местни механи и хотели. Свръхзастро-

яването има негативния ефект, че се чувствате доста самотни

в Банско - тъмни, празни и пустеещи сгради има навсякъде в града.

Това чувство е илюзия и го разбирате, когато отидете на лиф-

товете, а после и при пистите, където опашките на влековете

дават надежда за интензивен сезон 2010. Сняг по пистите има,

макар и изкуствен. Това не спира десетките сноубордисти и скиори

да се забавляват и радват на зимни удоволствия.

По пътищата край и в Банско Toyota Land Cruiser се движи досто-

лепно и със сподавено ръмжене на трилитровия си дизелов мотор.

Колосалните размери на каросерията изкарват на дневен ред един

от колосалните проблеми на строения без много човешка мисъл

град - липсата на паркоместа. Ако пък по някаква причина не искате

или не можете да упражнявате зимни спортове, единственото ви

забавление тук остават софрите по механите, циганските оркес-

три и обилната храна.

Веднъж паркирали и отседнали в хотел, се отправяме за нощен

живот. В Банско има By The Way, което със сигурност е добра

новина за капризната софийска клиентела. Има и Bash Bar, в който

доброто настроение и модерната англосаксонска музика звучат

в комбинация с камина - явно камините тук са задължителни. Но

и това носи някакъв чар и намек за културен обмен. Нямаме нищо

против. След края на строителния Клондайк в Банско се появяват

и първите светли петна на нормалността.


22 02/16 - 22 януари 2010 г.

ревю

ХРАНА И ЛЮБОВ НА МАЛКИ ПОРЦИИ

В НОВИЯ ИСПАНСКИ ТАПАС РЕСТОРАНТ TORO

ТОВА СЪЧЕТАНИЕ СЕ ПОЛУЧАВА ОТ САМО СЕБЕ СИ

От Лора Филева

Сънувах странен сън - празна улица, а в другия й край стоеше ти,

с ръце в джобовете. Видяхме се, ти се усмихна и тръгна към мен.

Беше вече много близко, когато спря и прошепна: “Ще те обичам на

тапас порции. По малко, сочно и елегантно.” После се обърна и си

тръгна, а аз се събудих

Нито бях яла в испански ресторант, нито знаех какво е тапас, не

знаех и защо реши, че ще ме обичаш по малко, сочно и елегантно.

После една вечер всичко се промени. След като бях в Toro - новият

испански тапас ресторант в София. (Тапас е испанска традиция за

консумиране на храна с вино, поднесена на малки порции. Така вече-

рящите успяват да опитат много ястия за една вечер.) Защото

там всичко е с направено много влюбено, без претенция, със стра-

хотно вкусна храна и обстановка.

Още с влизането в ресторанта ми стана уютно. Светлината

беше приглушена (но приятно и достатъчно, за да може да се про-

чете менюто), а на всяка маса имаше по бутилка вино, направена

на лампион - в нея имаше крушка. От тавана висяха още няколко

такива, а най-хубавото беше, че бутилките бяха с етикетите си,

сякаш за да не се заличи историята им. Музиката също се забелязва

веднага, защото е живо изпълнение на китара и флейта.

Много елегантни и учтиви келнери взеха палтата ни, наляха ни

вода и ни предложиха да ни помогнат с менюто. Нямаше нужда -

то е удобно и разбираемо. Малко след като седнахме, ни донесоха и

разядки - миниатюрни порции маслинова и доматена паста, с по две

малки филийки. Освен необходимите прибори на масата в специална

чиния стоеше един по-голям нож. Оказа се, че той е помощен - за

размазване на разядките.

Ястията се предлагат в тапас порция (150 - 200 грама) или нормал-

на (четири-пет пъти по-голяма). Цените са височки, но напълно

оправдани. В менюто има салати (шест вида), основни ястия,

разделени на рибни и месни, и няколко вида десерти. Имената им

звучат като имена на испански благородници, а главните букви,

изглежда, се използват повече за красота, отколкото за нещо

друго: “Миди Сен Жак в темпура неро ди сепиа със спанак на винена

пара и Едамаме” (тапас порцията е 9.80 лв., а нормалната 26.50 лв.);

“Трио от октоподи - Пулпо ала Галега, Критикос Октопус и Пулпо

ал песто” (9.70 лв./26.90 лв.).

В основните ястия можете да избирате и между няколко вида пер-

нати: петел, приготвен в глинен съд на бавен огън с вино, горски

гъби и див лук, сервиран с пюре от селари картофи, билки и пяна

от хамон Иберико (6.50 лв./17 лв.); ориенталско топло мариновано

патешко магре с филе от портокал и грейпфрут и Суго Неро ризо-

то (7.20 лв./18.50 лв.) или Пиле Пармиджана с торре от тиквички

гратен (5.50лв./14 лв.). В менюто има още телешки стек с конфи

от Шарлот, Пекорино полента и Марсала сос (9.80 лв./26 лв. ), аг-

нешко дуо - котлети на плоча и роле на фурна с шафраново ризото

и сотиран спанак (8,90 лв./24.50 лв.), както и свинско филе с Тонка-

цу сос, огретен от батата и опушено цветно зеле (7.00 лв./18 лв.).

Десертите (например “Крем Каталана с коричка от кафява захар и

свежа мента” и “Лазаня с бадемови кори, крем де Рикота и ягоди”)

са сервирани красиво и са много вкусни. (Колкото до тапас порции-

те, те се поднасяха в продълговати, ръчно изработени от стъкло

чинии, в които имаше по три или повече вдлъбнатинки за храната.)

Toro предлага над 450 вина от всички региони на света. Може да оп-

итате десет различни вина на чаша, както и сет от три различни

вина по 40 ml на цената на една.

Toro

ул. “Д-р Любен Русев” 6, 0885 760 160

© Ц

ве

те

ли

на А

нге

ло

ва


23

БАР PARTER

ФУНКЦИОНАЛНО ДОПЪЛНЕНИЕ В ЦЕНТЪРA

От Биляна Димова

Вървя по следите на изгубените коктейли, откакто затвориха

„Брилянтин“ на ул. „Христо Белчев“ преди повече от пет години.

Оттогава в предложенията на барманите в различни заведения

или нещо не достига, или е в повече, обикновено цената. Затова

смятам бар Parter за личното ми откритие, където отскоро ме

очаква добрата стара маргарита - елегантно и професионално

приготвена.

За щастие положителните качества на мястото не приключват с

листа от коктейли (от 4.60 лв. до 6.90 лв.). Често неприятно съв-

падение в приятелска компания представлява разнообразният повик

на нуждите - в едно и също време вие желаете вечеря, друг чаша

кафе, трети - силно питие. Тук този проблем е решен с балансира-

но меню от напитки и храна. В предложенията за хапване има избор

от зелени салати с различни овкусявания и комбинации с моцарела,

козе сирене, риба тон, пилешко филе, прошуто, пастърма (от 5.40

лв. до 6.90 лв.) и десет вида сандвичи Панини с прясно изпечен хляб

по избор (от 3.90 лв. до 5.90 лв.). Отидохме и специално през деня,

за да опитаме и обедната кухня. Посрещна ни усмихната и ведра

сервитьорка, която с желание ни запозна с дневните предложения.

Спряхме се на супа топчета (2.60 лв.), ризото с гъби и пармезан

(6.40 лв.) и кесадия с пиле (3.80 лв.) и останахме приятно изнена-

дани от домашния вкус на прясно приготвена храна. С една дума

- добър избор за място, ако искате да избегнете задушните обедни

халета, където шумът от дъвчене заглушава разговорите, а дона-

сянето на сметката отнема 20 минути.

За да улесни консумацията на посетителите, заведението е разде-

лено на две помещения - ако сте дошли, за да хапнете в комфортна

поза, ви очаква залата с кожени сапарета и ниски маси, ако сте тук

за питие и свободна циркулация - вдясно от бара се намират с висо-

ки кръгли маси и столове. Интериорът и в двете части е семпъл и

изчистен, решен в земни цветове с премерени акценти - елегантно

надиплени щори, висящи лампи и т.н. Плюс е, че дефектите са пре-

върнати в ефекти - ще забележите, че тежката вентилационна

система например е станала част от характерния облик. Очарова-

ха ни и малките детайли в поднасянето на напитките - с маслини

или краставички, бисквитка с кафето - препоръчителни жестове

от всяко заведение.

Дизайнът е функционален, създаден с идеята да не се натрапва -

нещо, което не може да се каже за акустиката и озвучаването. Във

вечерните часове силата на музиката конкурира тази в нощните

клубове, което, разбира се, води до затруднена комуникация. От

друга страна, ако барът не е пълен и помолите любезно, силата

на музиката се коригира. (Персоналът е още един приятен бонус.

Случи се така, че посред бурен рожден ден помпозно счупихме чаша

с напитка, но не получихме дори един крив поглед.)

Като прибавим и атрактивната локация на заведението, може да се

каже, че Parter прави сериозна заявка за новия ни предпочитан бар.

Bar Parter е на ул. „Добруджа“ 9

СПЕКТАКЪЛ НА ДУМИТЕ

„АПОКАЛИПСИСЪТ ИДВА В 6 ВЕЧЕРТА“

Е ПО-СИЛНА КАТО ТЕКСТ,

ОТКОЛКОТО КАТО ПОСТАНОВКА

От Асен Терзиев

По-вълнуващото представление по новия текст за театър на Георги

Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ за мен се състоя един

ден след премиерата му в Малък градски театър „Зад канала“ (първа

за 2010), когато останах насаме с текста, без посредничеството на

сцена и актьори. (Текстът е публикуван в първия сборник с пиеси на

Георги Господинов, както и в новия брой на списанието за театър

Homo Ludens.) Може да прозвучи парадоксално, но действително има

и такива силни театрални преживявания, които могат да се случат

пълнокръвно само на страницата, върху въображаемата сцена на ду-

мите. В такива случаи самият спектакъл играе ролята на нещо като

табела, указателен знак, който ефектно и шумно сигнализира за посо-

ка, която е интересно да се следва. И това съвсем не означава лоша

(или второстепенна) роля за едно представление - то е ценно тъкмо

заради това, че е избрало един много добър текст и се е опитало да

го изговори на глас.

Опитвам се да не изпадам в нелеп патриотизъм, но истината е, че

започнах с тези уговорки заради категоричното си убеждение, че след

„Приятнострашно“ на Яна Борисова в Театър 199 „Апокалипсисът...“

на Георги Господинов е един от много редките случаи (от години!), в

който от театралната сцена могат да се чуят смислени неща, напи-

сани от български автор.

Начинът, по който Георги Господинов разказва, е фрагментарен,

кинематографичен, дори скечов. Той няма много общо с традицион-

ната пиеса със сюжет, сглобен от персонажи и действия, и затова

преводът му на сценичен език е предизвикателство за всяка поста-

новка. Нещо повече - новата му пиеса е многократно по-добра от

предишния постмодерен експеримент с мита за Дон Жуан - „D.J.“ от

2004. В „Апокалипсисът...“ Господинов се държи много повече като

драматург, отколкото като писател, и всъщност прилича на един

от собствените си герои, Купувача на истории, който подслушва с

диктофон истински разговори и си записва истински вицове и случки.

Пиесата звучи съвременно и се състои от кратки и ефектни разкази

за хора, в които зрителят може да разпознае парчета от себе си.

Всеки излиза на сцената със своите малки провали и апокалипсиси. Със

своите премълчани убийства: едно момче „заколва“ с нож акордеона

си, защото не може да има пиано: „Нямаше кръв, нямаше музика, само

едно ххххххххх.... хххххххххх... Няма да го забравя..“; двама съпрузи в

постоянна емиграция накрая се оказват разделени в два различни края

на света („Случиха ни се няколко живота... И нито един не доведохме

докрай“)... Този колаж от парчета живот е изключително убедителен

и увлекателен в текста, което според мен го кара да звучи цялостно,

завършено и автентично.

Постановката, от друга страна, е избрала да наблегне на неговата

литературност, като го е изпъстрила с допълнителни откъси от

поезията и прозата на Георги Господинов. Разбира се, това също е

начин да бъде поставена една толкова оригинална и особена пиеса, но

се надявам да не е единственият.

© Цветелина Ангелова


24 02/16 - 22 януари 2010 г.

ревю

ЛЕТЯЩИЯТ ЦИРК В ГЛАВАТА НА ТЕРИ ГИЛИЪМ

"СДЕЛКАТА НА ДОКТОР ПАРНАСЪС" Е НАЙ-ЛИЧНИЯТ ФИЛМ НА РЕЖИСЬОРА

От Янко Терзиев

Светът съществува само защото някой някъде го разказва като

приказка. Щастлива или страшна - това зависи не само от настро-

ението на разказващия, но и от старите му дългове към дявола.

Повярвалият в приказката също е съучастник и част от действи-

ето й - с всички рискове. Щастливият край тук не е гарантиран.

По скоро, както в живота, е обратното. За такива неща е новият

филм (The Imaginarium of Doctor Parnassus) на Тери Гилиъм. Романти-

чен до анахронизъм, също като автора си. Приказката за силата на

въображението като отмъщение към всякакви авторитети Гилиъм

разказва още по времето на "Летящият цирк на Монти Пайтън". В

"Бандити на времето" я представи през очите на дете; в "Брази-

лия" тя беше убежището за малкия човек, винтче в системата; в

"Приключенията на Барон Мюнхаузен" красивите лъжи на стария

фантазьор победиха дори войната и човешката глупост; в "Кралят

на рибарите" Гилиъм стигна дотам, че да приравни нуждата от

въображение в студения прагматизиран свят с нуждата от любов.

За "Сделката на доктор Парнасъс" режисьорът е взел най-лично-

то от горните филми, като е добавил скепсиса на възрастта и

понесените рани по собствената кариера, случваща се напук на

системата. А системата често запушваше ушите си за приказки-

те на Гилиъм. "Бразилия" стоеше готов, но шефът на "Юнивър-

съл" отказваше да го разпространи. Тогава режисьорът откупи

страница във "Варайъти" и му написа: "Господин (вече никой не си

спомня името на "костюма"), кога ще пуснете филма ми?" Когато

същото сполетя и скорошния "Земя на приливите", Гилиъм тръгна

по улиците с просешки надпис (Studioless filmmaker: will direct for

food) на фланелката. Междувременно проектът на живота му за

Дон Кихот (с Джони Деп като Санчо Панса) бе трагично спрян от

продуцентите след седмица снимки.

Никой не иска да слуша приказките и на доктор Парнасъс (Кристо-

фър Плъмър) в отчуждения съвременен Лондон. Имажинариумът

му има за сцена двуетажен конски фургон, излязъл от времето на

Дикенс, паркира го до малки квартални кръчми в задните дворове

около Темза, агресивни късни пияници са рехавата му публика. В

странната пътуваща трупа са истинско джудже, красивата дъщеря

на доктора (червенокосият британски модел с кукленска хубост

Лили Коул) и безнадеждно влюбеният в нея млад фокусник и конфе-

рансие на шоуто (Андрю Гарфийлд). Престрашилият се посетител

минава през бутафорно, но иначе вълшебно огледало и попада в

оживялото въображение на Парнасъс, подсилено със собствените

мечти и тайни желания. Богата хайлайфна вдовица се оказва в свят

на огромни обувки и чанти Luis Vuitton, живеещият с глава в облаци-

те наистина тръгва по тях.

Но в миналото на Парнасъс има фаустовска тайна: преди много

векове той е сключил договор с дявола (певецът Том Уейтс, точ-

ният човек в ролята) срещу безсмъртие, залогът е душата на дъ-

щеря му, когато навърши 16. Дотогава остават само три дни, ста-

рият вълшебник е все по-често пиян в мъката си. Случаен странник

(Хийт Леджър), висящ обесен от мост, става част от трупата

в една безлунна нощ и се оказва жокерът в картите на съдбата.

Дяволът също е хазартен тип и продължава облога до спечелени

пет душє от преминалите през огледалото на желанията. На тях

странникът със собствен живот за изкупване трябва да е гид в

сюрреалистичния свят. Този свят Гилиъм рисува с целия водопад

на въображението си и опита на аниматор от монтипайтънските

години, като се забавлява като дете (понякога до разточителство

и разсейване от действието) с модерните възможности за компю-

търно генериране.

Проблемът е, че изтощен от външните лондонски снимки, Хийт

Леджър се прибира за кратко в Америка в края на януари 2008, за

да не се върне повече. Два дни след кончината му продуцентите

(представяме си доволството им) запечатват филма. Но, стран-

но за заклет романтик, този път Гилиъм не се отказва. Звъни на

Джони Деп, с когото се имат след "Страх и омраза в Лас Вегас", и

актьорът съобщава, че е готов на всичко, за да види завършен пос-

ледния филм на приятеля си. В останалите за доснимане три епи-

зода с Леджър в огледалния свят той е трябвало да покаже нови

страни на своя герой, всеки път с различен акцент. Което води до

естественото разширяване на компанията на приятелите с Джуд

Лоу и Колин Фарел (най-всеотдаен и изненадващ от тримата).

Напук на дявола (и на системата) продукцията е завършена. Над

заглавието режисьорът благородно поставя не "един филм на Тери

Гилиъм", а "един филм от Хийт Леджър и приятели". Оправдано,

защото намесата на съдбата е донесла само естетически ползи.

Новата ситуация е канализирала въображението на Гилиъм,

самоцелните орнаменти са отпаднали, фокусът е останал върху

етапите на вътрешното изкупление, през което минава персо-

нажът (изваден като от "В очакване на Годо") на Леджър. Темата

за изборите, които човек прави в живота, става еднакво важна с

тази за освобождаването чрез въображение. Мотивът за артиста

(Парнасъс), осъден на неприемане от един свят, невярващ в приказ-

ки, зазвучава още по-релефно. Във филма има реплика: "Нищо не е

завинаги, дори смъртта." Имажинариумът на Тери Гилиъм този път

е преметнал и нея - за ужас на всички невярващи.


25

УЛИЧНИ ПРОРОЦИ

"ВОЙ" НА АЛЪН ГИНЗБЪРГ

От Йордан Ефтимов

По време на процеса срещу "Вой" в Сан Франциско през 1956

обвинителят попитал един от свидетелите: "Казвате, че тази

книга не е порнографска. А как бихте я определили?" Свидетелят

отговорил: "Най-точно ще е да я сравним с някоя от книгите на

пророците в Библията, например с онази на Осия." Осия е онзи, на

когото Господ заповядал да си вземе за съпруга блудница, защото и

без това вече всички жени били такива, а от земята били изчез-

нали истината, милосърдието, да не говорим за богопознанието.

"Ако не приемете Гинзбърг като религиозен водач от онзи вид, от

който е по-младият му колега Гари Снайдър, изобщо не можете го

разберете", твърди Кенет Рексрот, един от големите есеисти на

60-те. Според него зад Гинзбърг стои не само Уитман, но и хасидиз-

мът от хълмовете около Ерусалим, а в Америка - поредицата от

разнобойни комуни, обединени от идеята за общността на любов-

та. Обикновено е трудно да разберем от преводите на български

в какво се състои революцията, извършвана от "Цветя на злото"

на Бодлер, "Стръкчета трева" на Уитман или "Вой" на Гинзбърг. Ако

беше обаче само майстор на формата, който внася съвременния

му разговорен език в поезията, едва ли щеше да е името, което

се произнася като мантра. Гинзбърг е онзи, който в екстремистки

стил изразява ужаса от съвременния материализъм. Това е и об-

щото между него и библейските пророци, които също са и велики

поети. Йеремия и Исая, не само Осия, са критици на живота извън

мяра и без хоризонта на вярата.

Трудно е да разберем и границите на понятието контракултура,

без да имаме контекста на битничеството - Америка след Втора-

та световна война. Окей, едно от измеренията й е иронията към

еснафството. "Един супермаркет в Калифорния" е поема, която

заслужено се смята за крайъгълен камък в критиката на консума-

торството като светоглед. Но контракултурата е свързана

и с екологизма, с антимилитаризма, със сарказма към бюрократ-

щината... И с възторга от идеята за живот без лъжа. Свързана

е и с бума на "новите религии". (Гинзбърг пише кадиш - еврейска

погребална молитва - за майка си, в други стихотворения цитира

Христос и Мохамед, но най-силно свързан е с необудизма и до края

на живота си е един от духовните учители в института "Наропа",

проекта за будистки университет.) Казваме, че "революцията на

цветята" е изгрев на свободната любов, на комуните и на необ-

вързаността, но в самото ядро на контракултурата е и т.нар.

хомосексуален ренесанс. Добре известно е и самоопровергаване-

то й и превръщането й в слуга на големия бизнес и на мафията,

които се възползват от възхвалата на наркотиците като път към

"разширяването на съзнанието" и свободата. На този огън обаче

Гинзбърг доста се е пекъл и всъщност никак не му е чужда темата

за това как системата мачка индивида, като използва илюзиите му

за бягство от самата нея.

Появата най-сетне на ново издание на Гинзбърг, четвърт век след

първото, безспорно ще опресни представата за един от най-ембле-

матичните бунтари в поезията на ХХ век в момент, когато заедно

с останалите от бийт поколението той е посочван за праотец от

Мартин Карбовски, Тома Марков и още няколко шумни и нелишени

от талант съвременни поети, също толкова преднамерено пло-

щадни като иконата, която пазят до сърцата си.

В сравнение с първото издание на Гинзбърг на български - "Крила

над черната шахта" - новият том предлага много повече. Едно

на ръка е билингвата - от самото начало нечетните страници са

отредени на оригиналния английски текст. Второ, немаловажно е

и включването на стихотворения от последния период на Гинз-

бърг от 90-те години и дори от годината на смъртта му - 1997.

Трето - публикуването на поемите "Вой" и "Кадиш" заедно със

съкратените им преди заради преводаческата и редакторската

автоцензура части. (Това са заключителната част на "Вой", която

през 1983 Владимир Левчев е изпуснал заради хомосексуализма в нея

(както твърди в предговора си; толкова повече заслужава внима-

ние включването сега на порнографската пародия на похвалното

слово "Моля те, Учителю": "Моля те, Учителю, кажи ми да ближа

твърдия ти ствол..."), и четвъртата на "Кадиш". Съкращения,

които, мисля си, са били продиктувани по-скоро от една типична

за социалистическото книгоиздаване пропедевтична идея: не са

важни целите творби, когато представяме един западен автор,

така и така просто даваме проба що за стока е. Прескачам изобщо

темата за "мръсните думички", които през соца бяха изхвърлени

дори от правописните речници, камо ли от преводите на чужда

поезия.) Четвъртата разлика са предговорът (не само за това кой

е Гинзбърг, но и какво е значел за поколението български поети,

дебютирали през 80-те години) и едно нефризирано интервю,

взето от преводача през зимата на 1994-1995. И пето: рисунките

на самия Гинзбърг, които Яна Левиева е използвала за разделител

между стихотворенията - като "рисунките" е ужасно неточно

определение, защото Гинзбърг е един от хората около Флуксус и

в по-общ смисъл неоавангарда и попарта на 60-те и 70-те годи-

ни. В томчето свидетелство за това са самоироничният стрип

"Драконът на крайния срок" и гениалният представен като графика

псевдоанализ на лирическа творба "Радостта да работиш върху

стихотворение".

Ще е обида, ако коментарът на превода бъде почтително сдържан,

затова трябва да отбележа поне стремежа към търсене на суро-

вата всекидневна реч в съчетание с християнска и изобщо сакрал-

на лексика. В хода на изпълнението на този план на много места

са изчезнали вътрешните рими и алитерациите. На места обаче

е изгубена и конотацията със свещеното - както е в случая със

заглавието "Sather Gate Illumination", преведено като "Сияние от

портала Седър", при което е изчезнало озарението като епифания,

а и отпратката към Рембо.

Във всички случаи "Вой" ще бъде виза към нов духовен оазис за едни

и стар вестник за други. За трети ще е нов повод да въздъхнат със

съжаление, че и този подем, брожението на духовете около бийт

поколението, на практика ни е отминал.

ревю

© Цветелина Ангелова


26 02/16 - 22 януари 2010 г.

1

4

2

5

3

1. Точка&Точка, 157 лв.

2. Moon, Wolfram studio, 186 лв.


4. Far, Wolfram studio, 202 лв.


СВЕТЛИНИТЕ НА ЛАМПАТА

АРТИСТИЧЕН БЛЯСЪК В ЗИМНИТЕ ВЕЧЕРИ

Фотография Бояна Бонева

Стил Христина Митовска

селекция


27

Нова година, нов късмет и нова... коса. Да, но когато става дума

за здраве и самочувствие, не може да се разчита само на щаст-

ливата случайност.

Не можем да разчитаме на случайността и да спаси косата ни

от всекидневните външни агресивни фактори. Прекомерно

разресване, оформяне на прическата, използване на сешоар или

преса, да не говорим за замърсяванията, UV лъчи - какво ли не се

случава с нея! Най-сериозни потърпевши са серамидът и керати-

нът - основните съставки на косъма, които губят силата си и в

крайна сметка той става крехък и лесно увредим.

За да възстанови силата и жизнеността на увредените женски

коси, L’Or al впряга експертизата на марката Elsѓve и създава

нова серия грижа за косата Elseve Total Repair, която се грижи за

5-те най-важни фактора: възстановяване, устойчивост, жизне-

ност, копринена мекота, блясък и здраве. Това е първата серия

за пълно премахване на петте знака за увредена и безжизнена

коса. Предлага се в четири продукта: възстановяващ шампоан;

възстановяващ крем-балсам, който допълва шампоана, като

заздравява и лесно разплита косата; възстановяващ спрей-бал-

сам за ежедневна употреба, който разплита, без да утежнява;

и възстановяваща маска - концентриран серум, който съдържа

про-кератин и серамид и действа в дълбочина за интензивно въз-

становяване и интензивно омекотяване. Маската е в нов профе-

сионален формат от 300 мл за повече грижа на същата цена.

Харесахме и иновативните опаковки на серията, но още повече

ни допадна новината, че новото лице на L’Or al Париж и на

Elsѓve Total Repair е Еванджелин Лили - чаровната оцеляваща

от сериала „Изгубени“, която най-добре знае как се изтощава

косата в екстремни условия, по време на снимки на открито в

Хаваи.

Elsѓve Total Repair е в магазините за козметика

ПЕТ ПО СКАЛАТА НА L’OR AL

БЯЛО НА БЯЛО

ЧИСТА ПРОБА ВКУС ЗА МОДНИ ЦЕНИТЕЛИ

От Биляна Димова

Целият в бяло, изчистен и искрящ, новооткритият магазин на ул. „Съборна“ 9 ALL

U RE In White отправя предизвикателство още от входната си врата. Отваря-

нето на правоъгълната конструкция води към помещение, в което е ясно - тук

дрехите са издигнати в култ. В бялата среда са поставени шедьоврите на Ann

Demeulemesteer, Haider Ackerman, Maison Martin Margiela, Junya Watanabe, Tao, Jean

Paul Gaultier... Но най-важното име тук сега е на белгийския дизайнер Martin Margiela,

който в края на октомври обяви официалното си оттегляне и остави компанията

в ръцете на екипа си. За двайсет години работа и 40 колекции дизайнерът остана в

историята не само с ексцентричността си (отказваше да се появява както преди,

така и след края на ревютата си), но и с необичайния си талант. Ако кажем, че

ексклузивното присъствие на последната му колекция в ALL U RE In White е модно

събитие, няма да сгрешим.

Мястото е забележително с дизайна на архитектите Димитър Славчев и Даниела

Топалова: едно свободно, артистично и различно пространство, изградено от

елементи и материали в различни нюанси на бялото. Защо само в бяло - освен лично

предпочитание на дизайнерите, на фона на този цвят дрехите изпъкват, показват

се с пълна сила техният характер и стил.

Помещението е решено на две нива - на първото е експозиционната част (53.50

кв.м), на второто се намират пробните, складът и лаундж зоната (31 кв.м). Осо-

бено внимание заслужават пробните, които могат да претърпяват всевъзможни

трансформации - от обичайното тясно пространство до половината етаж, само

за вас.

ALL U RE In White е естествената еволюция на магазина Allure на бул. „Патриарх Ев-

тимий“ 45 - по-просторен и забележителен. Приятен бонус и изискан завършек към

атмосферата е представянето за първи път в България на модните списания икони

A magazine и Purple Fashion Magazine, които могат да бъдат купени на място.

ALL U RE In White е на ул. „Съборна“ 9


28 02/16 - 22 януари 2010 г.

ПОПРАВИМО

От Бистра Дилова

Учудвам се на себе си. Стоя на стълбището на петия етаж,

обута в розовия си впит домашен клин с незавързани златисти

кецове и разрошена, стърчаща накъдето си иска коса. Виждам се

как крещя на съседката от петия етаж, крайния ляв апартамент,

номер 18, г-жа Илиева, вдовица. Наблюдавам и нея - бледа, метър

и седемдесет, с остри черти, разкривена от клюкарстване уста

и стрелкащи се злобни очички. Нима не разбира?! Наистина ли е

толкова трудно да проумее, че покривът на кооперацията ни, била

тя и от 1954 година, е обща собственост и спешно се нуждае от

ремонт, защото: а) продължава да тече, след като капандурите

на таванските помещения са сменени; б) двама независими един от

друг майстори са видeли и са установили, че покривът е, цитирам,

„ужасно зле“; в) с всяка изминала година в моята, в лично моята

яркорозова стая, бъдеща детска, мазилката се отлепя със силата

на вениш; и г) най-важното: накрая ще й рукне и на нея и тога-

ва ще й видя и сметките, и събранията, и офертите на трите

фирми, вещица с вещица такава! Сигурна съм, че тя по цяла вечер

ме кълне, чуе ли ме щастливо да прибягвам с лачените си токчета

по теракотените плочки в коридора, когато бързам да изляза на

мястото, в което нейното време е минало и никога, никога, никога

няма да се върне! Ремонтът на този покрив е моята керемида към

щастието, вещице! Оправя ли покрива, ще се оправи всичко друго

- и ламинатът, и стените, и детската стая, и аз!

Това последното не й го казвам.

Връщам се в апартамента си и усещам, че треперя. Обаждам се на

майка си и се чувам, че викам - аз съм обидена! Изпушилата кукувица

е хлопнала вратата под носа ми. Отивам до хладилника, разравям

кутиите и откривам скромен остатък от неопределен натурален

сок, за да си разредя водката. Сядам на лилавото канапе в хола,

щраквам с дистанционното и осъзнавам - да, отново трябва да се

оправям сама. Няма кой да ми помогне.

Откакто той си тръгна, апартаментът малко по малко започна

да се разпада. Първо старата бяла дървена дограма тръгна да се

рони, после печката се счупи, сега за капак - таванът тече. Един

ден той каза, че трябва да си почине, и замина някъде в планината.

След две вечери се върна в 3 през нощта, вонящ на бърбън и евтин

аерозол. Отишъл да изчука някаква нова колежка. Не издържал.

В началото чукаше и мен със същата охота. Работехме в една и

съща фирма по чиста случайност, но след като се запознахме, за-

почнах да ходя на работа само за да види новата ми рокля. Никога

не откривах отговор на въпроса точно какво прави там. Всеки

мой опит да разбера се свеждаше до отговор, вариращ от крайно

мъжкото „няма да разбереш“ до примиренческото „и аз не съм мно-

го сигурен“. Получавах отговори само на конкретни, ясно зададени

въпроси, които не навлизаха в неговото пространство. Напри-

мер на „как започна денят ти днес“ отвръщаше с удоволствие, а

„какво ще кажеш за филма Х, който гледа снощи“ неувереността

за поддържане на субективен разговор започваше да се усеща, а на

„харесва ли ти да бъдеш с мен“ тотално се загубваше.

На другия ден майсторите идват в 9 без 15. Макар че сутрин

ненавиждам света и всичко живо в него, с хладнокръвие извлач-

вам розовите си чехли до входната врата. С тримата вяли мъже

разменяме по няколко хладни любезности (“Добър ден, как сте“) и

се разбираме, че трябва, наистина трябва да побързат с този ре-

монт, защото вече не е лято и след 6 месеца също няма да е. Броя

им 600 лева - 300 предплата и 300 за материали. Слагам коженото

си черно яке и нахлузвам гуменките. Слизам на тротоара, въоръ-

жена с червено-бяла найлонова лента, и започвам бавно и система-

тично да я увивам около улука, после покрай кошчето, дървото, до

другия улук. Посвещавам се на процедурата с цялото си внимание

и с пълното съзнание, че извършвам престъпление - своеволията

на общинска земя са забранени. Поемам вината: по-добре да ми със-

тавят акт и да ме глобят, отколкото да убием човек с керемида.

Или с камък. Все едно с какво, но да го убием. Поглеждам отстрани

произведението си - лентата се е излегнала на паважа, стои някак

несериозно.

Често не можех да разбера точно в кой момент алкохолът започ-

ваше да му действа. Държеше се съвсем нормално и когато беше

трезвен, и когато беше пиян. С една разлика - както повечето от

нас, той също придобиваше безмерна смелост под въздействието

на водката. Твърдеше, че никой не трябва да разбере, че трябва

да се крием и да се виждаме само в неговия апартамент. Когато

попаднех там, набързо ми приготвяше водка с портокалов сок

в конусовидна чаша и наричаше бъркоча коктейл. Караше ме да

пипам пениса му непрекъснато. Да го мачкам, да го стискам силно.

Целувките му бяха бързи и отсечени, едва се докосваха върху уст-

ните ми. Някъде между другото трескаво търсеше гърдите ми,

плъзваше набързо пръсти върху зърната ми, но отказваше да се

задържи върху тях и да ми достави удоволствие. Първият път се

изплаших как този странен и привидно мил, възпитан, елегантен

мъж излъчва такава агресия. Сексът беше същият, каквато беше

и мисълта му - светкавична и ударна. Хвърляше ме на леглото,

вадеше пениса си и го забиваше в мен. И започваше да удря, да удря,

разказ

�30


30 02/16 - 22 януари 2010 г.

разказ

да удря. С хълбоци в подножието на краката, с таз навътре, до

края. И когато започнех да пищя от болка, казваше мило „изви-

нявай”. Нищо, отвръщах, не ме боли. Отивах в банята и виждах,

че имам синина на бедрото. Връщах се и отново започвах да галя

непрекъснато еректиралия му пенис. Галех го нежно, не можех да

се спра. Знаех, че всеки момент ще стане, ще се вдигне на две ръце

и ще ми го забучи. Ще ме боли, ще пищя, но исках да го направи. Ще

го мразя и ще го хвана за гушата, за да го удуша. Ще го стисна леко

и ще го одраскам с червените си лакирани нокти, както правят

любовниците. После ще започна да го стискам все по-силно, той

ще се усмихне и ще каже по-леко, но докато ме удря с пенис в

стомаха, ще усети, че му е все по-трудно да диша. Ще се закашля

и вместо да ми удари шамар, ще изгуби инициативата, докато

избутва ръцете ми.

И следващия път пак ще се върна в апартамента, при него.

На втория ден майсторите отново са тук, този път с половин

час допълнително за спане - в 9 и 20. Отварям вратата с едно

„ъхъ”. Те влизат в стаята директно, знаят маршрута добре. Обяс-

няват, че за още 2-3 дни ще приключат. Питат откъде наблизо да

си купят кебапчета. Обяснявам, че ако искат, могат да си вземат

каквото пожелаят от хладилника, а ако срещнат някоя хлебар-

ка да се боричка с кашкавала, да не се учудват. Никаква реакция.

Работата или хуморът. Оставям ги да работят и отивам в офиса.

Когато се връщам към 4 следобед, установявам, че са си тръгнали.

Не си дават много зор. Влизам в стаята и я оглеждам - няма никак-

ви външни белези, че животът ми ще се подобри.

Казах му, че в негово присъствие се държа като дете - несериозно.

Бърках думите и се изчервявах, когато се опитвах да му обясня

какво се е случило през деня. Говорех несвързано, по много, често

без никаква логика. После, когато напусках неговия стерилен

апартамент, изпадах в разярение - та аз мисля толкова подреде-

но, прочела съм 10 килограма книги, знам за Ошо, за Толе, мога да

цитирам любимото си стихотворение от българската поезия

от ХХ век, така злощастно пренебрегната. А той стои върху

малкото си кръгло столче и наблюдава с ехидност старанието ми

да говоря умно.

Дали ме харесваше или не - така и не можах да установя. От време

на време принасяше в жертва някоя своя фраза и даваше да се

разбере, че не е безразличен. Показваше ми снимки от любимите

му самотни пътешествия по планините например и казваше: „Ако

трябва да съм откровен, през цялото време си представях как ти

разказвам за всяко едно от тези места.“ Имах усещането, че наши-

те отношения се развиха не според очакванията му: да се изчукаме

няколко пъти и после - кой откъдето е. Те се задълбочиха и увиха,

както му казах. Исках да признае, поне нещо.

На четвъртия ден майсторите казват, че са приключили, и си

тръгват. След няколко часа се появява босът им, който говори

строго, но справедливо, и на всеки свои три думи прилага по една

псувня по техен адрес. Взема стълбата, окалва с мръсните си гуме-

ни ботуши розовия ми таван и се качва да види какво са направили.

Слиза, изхрачва се в мивката, псувня, констатация, псувня - всичко

е наред. Броя му парите - още 2000 лева, както сме се разбрали

предишната вечер по телефона. Той си тръгва. Аз влизам в розо-

вото кубче, щастливо поглеждам нагоре и се усмихвам до ушите

- сякаш Господ е седнал на моя покрив на „Солунска“ 25 и полюшва

краката си. Освен да седна до него да почакаме щастието, си

казвам.

Признавам си, че не бях права да му повтарям, че няма да стигнем

доникъде. Всъщност по мое наблюдение 90% от всички любовно-

авантюристични-сериозни отношения получават по един чук в ка-

пачките, независимо колко време се правят, че не усещат болката.

Онези, които твърдят, че не е така, живеят в една сериозна, но

да си признаем, чаровна заблуда. Смятам, че ако не непрекъснато,

то поне по веднъж седмично човек трябва да бие по един шут

в гъза на разума, за да се отдаде на блаженото невежество, че

всичко е наред за нас, доволните хорица. Ако умеех да реализирам

теориите си на практика, сигурно щях да бъда най-щастливата

от посредствения си живот жена, когато той ми предложи да се

оженим, да се нанеса в неговия луксозно обзаведен апартамент,

да бъда материално осигурено лице, а когато започнат да се

изчерпват сексуалните пози, да вземем да си направим едно дете

и да скрепим изреденото по-горе помодерному, с един предбрачен

договор. Бяхме се разбрали например, че ако някой ден чуе думите

„бременна съм“, той няма да отговори „сигурна ли си?!“, и че ако

след две години на него спре да му става, аз ще се занимавам с

възпитанието на бъдещото поколение, а на него ще му правя супа

и чай. А пък ако той започне да ми изневерява... май нищо не се

разбрахме.

След един месец забивам пирон на стената срещу вратата. Дока-

то меря разстоянието с шивашки сантиметър, усещам, че върху

главата ми пада капка. Поглеждам нагоре и виждам струйката

вода, която се процежда от капандурата. Като вени на покрива.

Вените на покрива се пропукват. Кап-кап. Скоро ще трябва да

слагам леген.

�28


31

официален спонсор: спонсор:генерален спонсор: медиа партньори:

Наблюдаваме и оценяваме най-добрите ресторанти в търсене на съвършения.


capital - 16.01.2010

Documents