bulneur2_11

Българска НеврологияBulgarian Neurology

Сдружение "Българско дружество по неврология"Official Journal of The Bulgarian Society of Neurology

ТОМ 11 / БРОЙ 2МАЙ, 2011

VOLUME 11 / NUMBER 2MAY, 2011

ISSN 1311-8641

XII НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО НЕВРОЛОГИЯ

С международно участие

19 - 21 май 2011 г. ХОТЕЛ САМОКОВ

К.К. БОРОВЕЦ

ПРОГРАМА

РЕЗЮМЕТА

XIITH NATIONAL NEUROLOGY CONGRESS

With International Participation

May 19 - 21, 2011HOTEL SAMOKOV

BOROVETS

PROGRAMME

ABSTRACTS

www.nevrologiabg.com

(1,1) -1- BG Neurology_Cover_02_2011_Congress.indd 17.5.2011 ã., 07:25:43(1,1) -1- BG Neurology_Cover_02_2011_Congress.indd 17.5.2011 ã., 07:25:43

Българска Неврология Bulgarian Neurology IМай 2011

XII НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО НЕВРОЛОГИЯ 19 - 21 МАЙ 2011г., ХОТЕЛ САМОКОВ, К.К. БОРОВЕЦXII НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО НЕВРОЛОГИЯ 19 - 21 МАЙ 2011г., ХОТЕЛ САМОКОВ, К.К. БОРОВЕЦ

Българска НеврологияBulgarian Neurology

Сдружение "Българско дружество по неврология"Official Journal of The Bulgarian Society of Neurology

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Алексиев А. София Балдаранов Д. София Божинов Ст. Плевен Божинова В София Василева Е. София Василева Т. Пловдив Ганева Г. София Георгиев Д. София Герасимов Б. София Гозманов Г. Пловдив Григорова О. София Делева Н. Варна Захариев З. Пловдив Колев О. СофияКолев П. СофияМанчев И. Ст.Загора Масларов Д. София Миланов И. София Миланова М. София Минчев Д. Варна Петров И. София Петрова Ю. София Райчев И. София Райчева М. СофияСтaйков И. СофияСтаменов Б. Плевен Титянова Е. София Трайков Л. София Търнев И. София Хавезова Л. Варна Хараланов Л. София Чалъкова Н. Пловдив Чернинкова С. София Шотеков П. София Янчева С. София

EDITORS

Alexiev A. Sofia Baldaranov D. SofiaBojinov St. Pleven Bojinoba V. SofiaVassileva E. SofiaVassileva T. PlovdivGaneva G. SofiaGeorgiev D. SofiaGerassimov B. SofiaGozmanov G. PlovdivGrigorova O. SofiaDeleva N. Varna Zahariev Z. PlovdivKolev O. SofiaKolev P. SofiaManchev I. St. ZagoraMaslarov D. SofiaMilanov I. SofiaMilanova M. SofiaMinchev D. Varna Petrov I. SofiaPetrova U. SofiaRaychev I. SofiaRaycheva M. SofiaStaikov I. SofiaStamenov B. PlevenTitianova E. SofiaTraykov L. SofiaTarnev I. SofiaHavezova L. Varna Haralanov L. SofiaChalakova N. PlovdivCharninkova S. SofiaShotekov P. SofiaYancheva S. Sofia

ГЛАВНИ РЕДАКТОРИ: И. Миланов, П. Стаменова, И. Велчева СЕКРЕТАР:М. Даскалов

EDITOR IN CHIEF:I. Milanov, P. Stamenova, I. Velcheva

SECRETARY:M. Daskalov

XII НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО НЕВРОЛОГИЯ 19 - 21 МАЙ 2011г., ХОТЕЛ САМОКОВ, К.К. БОРОВЕЦ

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ

Българска Неврология е официален орган на Сдружение „Българско дружество по неврология“ и публикува статии от всички области на неврологията. Списанието съдържа следните рубрики: Редакционна статия с текст до3 страници. Възлага се от Редколегията. Оригинални статии - до 8 страници, включително табли-ци, фигури, книгопис. Към тези статии се изисква резюме на бъл-гарски и английски език общо до 40 реда, отпечатани на отделни страници. Резюмето трябва да съдържа заглавие, имената на автори-те, информация за целта и обекта на проучването, методиките, получените резултати. Посочват се до 6 ключови думи. Оригиналните статии включват кратък увод, контин-гент, методи, резултати, обсъждане и книгопис. Заглавната страница съдържа пълно и съкратено заглавие, имената на авторите с инициалите им, техните академични сте-пени и месторабота, адрес за кореспонденция с телефон, факс и е-mail. Кратки научни съобщения до 3 страници Обзорни статии до 10 страници Информации и рецензии на книги . Съдържа информация за конгреси и конференции, нови книги, актуална лекарствена инфор-мация, предстоящи събития. Страници на читателя. Поместват се писма до редакто-ра, в които се коментират публикувани материали, кратки описа-ния на случаи и дискусии по актуални проблеми . Статиите трябва да бъдат представени на CD/USB, запи-сани на редакторска програма Word 6/Windows 96 или Windows Microsoft Word 97/2000XP, с един екземпляр разпечатка. Таблиците се представят на отделен лист, номерирани, като в текста се отбележи мястото им. Таблиците да имат кратко заглавие. Илюстрациите (фигури, диаграми, формули) трябва да са готови за непосредствено полиграфично възпроизвеждане. Тексто-вете под фигурите се представят на отделен лист Книгописът да се отпечата на отделен лист. Авторите да се подреждат по азбучен ред, като в началото се изброяват източниците на кирилица, а след тях на латиница. Заглавията да се представят изцяло. В текста цитираните автори да се пред-ставят с пореден номер от книгописа. Данните в книгописа се представят по следния начин: Статия от списание : Автор /и/. Заглавие на статията. Заглавие на списанието / съкратено по Index medicus/, том, годи-на на издаване, номер на книжката, страница / от-до/. Пример: Andersen, G., Vestergaard, K., Lauritzen, L. Effective treatment of poststroke depression with the selective serotonin reuptake inhibitor citalopram. Stroke, 25, 1994, 6, 1099-1104.

Книга: Автор /и/ . Заглавие. Подзаглавни данни. Местоиз-даване, издатество, година на издаване, страница /от-до/.Пример : Calligaro,K., DeLaurentis, D., Baker, W. Management of Extracranial Cerebrovascular Disease.Philadelphia-New York, Lippincott - Raven Publishers, 1997, 217. Публикации от сборник : Автор /и/. Заглавие: - В: Заглавие на сборника. Издател /и/. Местоиздаване, година на издаване, стра-ница / от-до/. Пример : Binnie, C., Jeavsons , .M. Photosensitive epi-lepsies. In : Epileptic syndromes in infancy, childhood and adolescence , eds. J.Roger, M. Bureau, Ch.Dravet, F.E. Dreifuss, A.Perret , P.Wolf. London, John Libbey & Company, Ltd, 1992, 299-305. Авторите подписват декларация, че предоставения мате-риал не е предложен за печат на друго място. Предоставените материали и описаните в тях изследва-ния трябва да отговарят на етичните стандарти При съавторство утвърдената за печат статия трябва да бъде подписана от всички автори. Ръкописите в два екземпляра (или един екземпляр и CD/USB) изпращайте на адрес:

София 1504, Ул. 4 Бяло море " 8МБАЛ " Царица Йоанна" - ЕАД Клиника по неврология Проф. П.Стаменова

INSTRUCTION FOR AUTHORS

Bulgarian Neurology is the official journal of the Bulgarian Society of Neurology. It will consider for publication papers in neurology and related areas in the following categories: Editorials, consisting of up to 3 pages, when approved by the Editorial Board Original papers - up to 8 pages, including tables, figures and references. An abstract in Bulgarian and English up to 40 rows on a separate sheet is required. The abstract should contain title, authors, objective, background, methods, results and conclusions plus up to 6 keywords. The original papers include short introduction, material, meth-ods results, discussion and references. The title page should carry the full title, the short running title, the authors with their initials, academic degrees, institutional affilia-tions, address for correspondence, with telephone, fax and e-mail Short communications and case reports up to 3 pages Review articles up to 10 pages Book reviews and information. It includes information for new books, congresses and conferences, new drugs, future events in neurol-ogy Letters to the Editor with comments on previously published papers, short case reports and discussion on current problems The manuscripts should be submitted on CD/USB, using Word 6/Windows 96 or Windows Microsoft Word 97/2000XP with a printed copy. The tables should be presented on separate sheets with a short heading The illustrations /figures, diagrams, formulas/ should be ready for reproduction.Explanatory legends should be provided on a separate sheet of paper. References should be presented in alphabetic order on a separate sheet with all authors` names and full title of papers. In the text the authors should be indicated by the number from the reference list . The reference should be presented as follows: Journal paper: (1) author(s), (2) title, (3) journal name ( as abbre-viated in Index Medicus ). (4) volume, (5) year of publication, (6) journal number, (7) inclusive pages. Example: Andersen, G., Vestergaard, K., Lauritzen, L. Effective treatment of poststroke depression with the selec-tive serotonin reuptake inhibitor citalopram. Stroke, 25, 1994, 6, 1099-1104. Book: (1) author(s), (2) title, (3) city of publication, (4) publisher, (5) year of publication , (6) pages. Example: Calligaro,K., DeLaurentis, D., Baker, W. Management of Extracranial Cerebrovascular Disease. Philadelphia-New York, Lippincott - Raven Publishers, 1997, 217. References to books: (1) authors(s), (2) chapter title, (3) title of book, (4) editor(s), (5) city of publication, (6) publisher, (7) year of publication, (8) specific pages. Example: Binnie, C., Jeavsons, M. Photosensitive epilepsies. In: Epileptic syndromes in infancy, childhood and adolescence, eds. J.Roger, M. Bureau, Ch.Dravet, F.E. Dreifuss, A.Perret, P.Wolf. London, John Libbey & Company, Ltd, 1992, 299-305. The articles are considered for publication on the understanding that the presented material has not been published or is being submitted elsewhere before appearing in BULGARIAN NEUROLOGY. Authors should indicate that ethical approval of the study was granted and that informed consent was given. All authors should approve and sign the final manuscript.Manuscript with one copy (or a CD/USB and a copy) should be sent to the following address:

Sofia 1504, Bulgaria, 8, Bialo more str.Department of Neurology University Hospital „Queene Jovanna“Prof. P. Stamenova

Българска Неврология Bulgarian Neurology


Българска Неврология Bulgarian Neurology 63Май 2011



С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ 19 - 21 май 2011г.ХОТЕЛ САМОКОВ


СЪВМЕСТНО С :

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО НЕВРОПРОТЕКЦИЯ И НЕВРОРЕГЕНЕРАЦИЯ

БД ПО НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ

БД ПО НЕВРОПАТИЧНА И ХРОНИЧНА БОЛКАБЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ЕПИЛЕПСИЯ

БД ПО ГЛАВОБОЛИЕ И БОЛКАБЪЛГАРСКО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО “ ДЕМЕНЦИИ “

БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО КЛИНИЧНА НЕВРОФИЗИОЛОГИЯАСОЦИАЦИЯ “ ДВИГАТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ ”

АСОЦИАЦИЯ ПО МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗАФОНДАЦИЯ “ ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ МОЗЪЧНИ ИНСУЛТИ “

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО НЕВРОСОНОГРАФИЯ И МОЗЪЧНА ХЕМОДИНАМИКА

СДРУЖЕНИЕ ”НЕВРОЛОГИЯ – ПРОФ. Д-Р САШО БОЖИНОВ”ДРУЖЕСТВО ПРОТИВ ЕПИЛЕПСИЯ

АСОЦИАЦИЯ ПО КЛИНИЧНА ЕМГ И ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ




ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ:Председател: Проф. П. Стаменова

Съпредседатели: Проф. З. Захариев

Проф. И. Миланов

Проф. Л. Трайков

Научен Секретар: Доц. И. Велчева

Финансов Секретар: Проф. М. Даскалов

Доц. А. АлексиевД-р Д. БалдарановДоц. Т. ВасилеваДоц. Д. Георгиев

Доц. Б. ГерасимовДоц. Г. ГозмановДоц. Н. Делева

Проф. Б. ИшпековаПроф. О. Колев Доц. П. Колев

Доц. М. МилановаДоц. И. Манчев

Проф. И. ПетровДоц. Ю. Петрова

Доц. И. РайчевДоц. Б. СтаменовДоц. Л. Хавезова

Доц. Л. ХаралановДоц. Н. Чалъкова

Проф. С. Чернинковa

Научен секретар: Доц. И. ВелчеваЧленове: Д-р Ф. Алексиев

Доц. В. БожиноваДоц. Д. МасларовДоц. И. Стайков

Проф. Е. ТитяноваД-р А. ТодороваПроф. И. Търнев

Финансов секретар: Проф. М. ДаскаловЧленове: Доц. Е. Василева

Доц. О. ГригороваДоц. П. Цветанов

П. Несторова

НАУЧЕН ПРОГРАМЕН КОМИТЕТ:

ФИНАНСОВ КОМИТЕТ:

ЧЛЕНОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ:



За мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с “Добре Дошли” на XII Национален Конгрес по Неврология, с международно участие!

Надявам се, Вие да отчетете като изпълнена, нашата цел, да съставим научна програма за специализираната аудитория, в която да бъдат отразени новостите от науката и практиката в неврологията.

В програмата на Конгреса са включени Алгоритмите за Диагноза и Лечение при Неврологични Заболявания, пленарни лекции на чуждестранни

гост – лектори, постерни презентации и сателитни симпозиуми на водещи в световен мащаб фармацевтични компании.

Използвам случая да изкажа своята благодарност към Организационния комитет, Научния Комитет, всички съорганизатори, всички фирми участнички, както и към всички Вас за проявената активност и съпричастност към форума.

Пожелавам Ви ползотворна работа и приятна социална програма!

роф. П. Стаменова,Председател на Организационния КомитетПредседател на Сдружение “Българско Дружество по Неврология”

Искрено Ваша,

Уважаеми Колеги,




С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

19 - 21 май 2011 г. ХОТЕЛ САМОКОВ


ACTAVIS

BAYER България

PFIZER

NOVARTIS PHARMA

ÑÚÂÐÅÌОСНОВНА

АЛГОРИТМИ ЗА ДИАГНОЗА

И ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ДОКЛАДИ

ПОСТЕРНИ СЕСИИ

САТЕЛИТНИ СИМПОЗИУМИ

БЪЛГАРСКИ АНГЛИЙСКИ

ГЕНЕРАЛEН СПОНСОР

ПЛАТИНЕНИ СПОНСОРИ

ВИДОВЕ ПРЕЗЕНТАЦИИ

ОСНОВНА ТЕМА НА КОНГРЕСА

ОФИЦИАЛНИ ЕЗИЦИ

XII

НА

ЦИ

ОН

АЛ

ЕН

КО

НГР

ЕС

ПО

НЕ

ВРО

ЛО

ГИЯ

С М

ЕЖ

ДУ

НА

РОД

НО

УЧ

АС

ТИ

Е

19 -

21

май

201

1 г.

ХО

ТЕ

Л С

АМ

ОК

ОВ

К.К

. БО

РОВ

ЕЦ

14.0

0 -

17.3

0 На

стан

яван

е и

реги

стра

ция

НАУЧ

НИ С

ЕСИ

И

ПЛЕН

АРНИ

СЕС

ИИ

И С

АТЕЛ

ИТН

И С

ИМ

ПОЗИ

УМИ

-

ЗАЛА

БЪЛ

ГАРИ

Я

17.3

0 -

18.1

5 Са

тел

итен

сим

пози

ум B

AYER

18.1

5 -

18.4

5 ЛЕ

КЦИЯ

НА

ГОСТ

ЛЕК

ТОР

- PR

OF. F

. ANT

ONAC

I

19.0

0 ОФ

ИЦ

ИАЛ

НО О

ТКРИ

ВАНЕ

КО

КТЕЙ

Л „Д

ОБРЕ

ДОШ

ЛИ“

ОС

НОВЕ

Н РЕ

СТОР

АНТ,

ХОТ

ЕЛ С

АМОК

ОВ

19 М

АЙ -

ЧЕТ

ВЪРТ

ЪК20

МАЙ

- П

ЕТЪК

7.45

- 1

9.00

РЕ

ГИСТ

РАЦ

ИЯ

НА У

ЧАСТ

НИЦ

ИТЕ

НАУЧ

НИ

СЕС

ИИ

ПЛЕН

АРНИ

СЕС

ИИ

И С

АТЕЛ

ИТН

И С

ИМ

ПОЗИ

УМИ

-

ЗАЛА

БЪЛ

ГАРИ

Я

8.00

- 9

.00

ПЪРВ

А ПЛ

ЕНАР

НА С

ЕСИ

Я -

АЛГО

РИТМ

И З

А Д

ИАГ

НОЗА

И

ЛЕЧ

ЕНИ

Е ПР

И Н

ЕВРО

ЛОГИ

ЧНИ

ЗАБ

ОЛЯВ

АНИ

Я

9.00

- 9

.30

Сат

елит

ен с

импо

зиум

NAT

UR P

RODU

KT

9.30

- 1

0.00

КА

ФЕ-

ПАУЗ

А

10.0

0 -

10.3

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум U

CB

10.3

0 -

12.0

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум

ACTA

VIS

12.0

0 -

12.4

5 Са

тел

итен

сим

пози

ум

BAYE

R

12.4

5 -

14.0

0 РА

БОТЕ

Н ОБ

ЯД З

АСЕД

АНИЕ

НА

УПРА

ВИТЕ

ЛЕН

СЪВЕ

Т

14.0

0 -

15.0

0 ВТ

ОРА

ПЛЕН

АРН

А СЕ

СИЯ

- А

ЛГОР

ИТМ

И З

А Д

ИАГ

НОЗ

А И

ЛЕ

ЧЕН

ИЕ

ПРИ

НЕВ

РОЛО

ГИЧ

НИ

ЗАБ

ОЛЯ

ВАН

ИЯ

15.0

0 -

15.4

5 Са

тел

итен

сим

пози

ум N

OVAR

TIS

PHAR

MA

15.4

5 -

16.1

5 КА

ФЕ-

ПАУЗ

А

16.1

5 -

16.4

5 ЛЕ

КЦИЯ

НА

ГОСТ

- Л

ЕКТО

Р -

PRO

F. I.

EVDO

KIM

IDIS

16.4

5 -

18.1

5 Са

тел

итен

сим

пози

ум P

FIZE

R

18.1

5 -

18.4

5 ЛЕ

КЦИЯ

НА

ГОСТ

- Л

ЕКТО

Р -

D. Z

EE

19.3

0 ВЕ

ЧЕРЕ

Н КО

КТЕЙ

Л

ОСНО

ВЕН

РЕСТ

ОРАН

Т, Х

ОТЕЛ

САМ

ОКОВ

21 М

АЙ -

СЪБ

ОТА

ПОСТ

ЕРНИ

СЕС

ИИ

-

ЗАЛА

СЕР

ДИ

КА

8.00

- 12

.45

ПЪРВ

А ПО

СТЕР

НА

СЕ

СИЯ

12.4

5 -

14.0

0 ОБ

СЪЖ

ДАН

Е НА

ПЪ

РВА

ПОСТ

ЕРНА

СЕ

СИЯ

8.00

- 1

7.00

РЕ

ГИСТ

РАЦ

ИЯ

НА У

ЧАСТ

НИЦ

ИТЕ

НАУЧ

НИ С

ЕСИ

И

ПЛЕН

АРНИ

СЕС

ИИ

И С

АТЕЛ

ИТН

И С

ИМ

ПОЗИ

УМИ

-

ЗАЛА

БЪЛ

ГАРИ

Я

8.00

- 1

0.00

ТР

ЕТА

ПЛЕН

АРНА

СЕС

ИЯ

- АЛ

ГОРИ

ТМИ

ЗА

ДИ

АГНО

ЗА И

ЛЕ

ЧЕНИ

Е ПР

И Н

ЕВРО

ЛОГИ

ЧНИ

ЗАБ

ОЛЯВ

АНИ

Я

10.0

0 -

10.3

0 КА

ФЕ-

ПАУЗ

А

10.3

0 -

11.0

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум G

LAXO

SMIT

HKLI

NE

11.0

0 -

11.3

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум E

WOP

HARM

A

11.3

0 -

12.0

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум T

EVA

PHAR

MAC

EUTI

CALS

12.0

0 -

13.1

5 РА

БОТЕ

Н ОБ

ЯД

13.1

5 -

14.3

0 Ч

ЕТВЪ

РТА

ПЛЕН

АРН

А СЕ

СИЯ

- А

ЛГОР

ИТМ

И З

А

Д

ИАГ

НОЗ

А И

ЛЕЧ

ЕНИ

Е ПР

И Н

ЕВРО

ЛОГИ

ЧН

И

ЗА

БОЛ

ЯВА

НИ

Я

14.3

0 -

15.0

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум B

OEHR

INGE

R IN

GELH

EIM

15.0

0 -

15.3

0 Са

тел

итен

сим

пози

ум C

SC P

HARM

ACEU

TICA

LS

15.3

0 -

16.3

0 ЗА

СЕД

АНИ

Е НА

АСО

ЦИ

АЦИ

ЯТА

ПО К

ЛИНИ

ЧНА

ЕЛ

ЕКТР

ОМИ

ОГРА

ФИ

Я

16.3

0 -

17.0

0 КА

ФЕ-

ПАУЗ

А

17.0

0 -

19.0

0 ОБ

ЩО

СЪБР

АНИ

Е НА

СД

РУЖ

ЕНИ

Е „

БЪЛГ

АРСК

О

Д

РУЖ

ЕСТВ

О ПО

НЕВ

РОЛО

ГИЯ“

20.3

0

ГАЛА

ВЕЧ

ЕРЯ

ОСНО

ВЕН

РЕСТ

ОРАН

Т, Х

ОТЕЛ

САМ

ОКОВ

ПОСТ

ЕРНИ

СЕС

ИИ

-

ЗАЛА

СЕР

ДИ

КА

8.00

- 12

.00

Втор

а по

стер

на

се

сия

12.0

0 -

13.1

5 ОБ

СЪЖ

ДАН

Е НА

ВТ

ОРА

ПОСТ

ЕРНА

СЕ

СИЯ

ПР

ОГ

РА

МА


ПРОГРАМА

17.30 - 18.15 BAYER Сателитен симпозиум “Преживяемост при множествена склероза” Модератор: Лектор: Проф. И. Миланов

18.15 - 18.45 Лекция на гост – лектор “Diagnostic and Therapeutic Errors in Headache Disorders” Лектор: Prof. F. Antonaci Модератор: Проф. И. Миланов

19.00 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ КОКТЕЙЛ "ДОБРЕ ДОШЛИ"

19 МАЙ - ЧЕТВЪРТЪКПЛЕНАРНИ СЕСИИ И САТЕЛИТНИ СИМПОЗИУМИ – ЗАЛА БЪЛГАРИЯ


20 МАЙ - ПЕТЪК ПЛЕНАРНИ СЕСИИ И САТЕЛИТНИ СИМПОЗИУМИ – ЗАЛА БЪЛГАРИЯ

8.00 - 9.00 Първа пленарна сесия – АЛГОРИТМИ ЗА ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Модератори: Проф. И. Миланов Проф. И. Търнев

8.00 - 8.15 “Диагностично-терапевтични алгоритми при увреди на гръбначния мозък” Проф. М. Даскалов и колектив

8.15 - 8.30 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на заболявания на автономната нервна система” Доц. И. Велчева и колектив

8.30 - 8.45 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на нарушения на съзнанието от нетравматичен произход” Доц. М. Миланова и колектив

8.45 – 9.00 ”Алгоритъм за диагноза и лечение при главоболие” Проф. И. Миланов и колектив

9.00 – 9.30 NATUR PRODUKT Сателитен симпозиум “TEBOKAN® при деменция – сигурно и ефективно лекарствено средство: от превенцията до терапията” Модератор: Проф. Л. Трайков Лектор: Prof. R. Ihl

9.30 - 10.00 КАФЕ-ПАУЗА

10.00 - 10.30 UCB Сателитен симпозиум “LACOSAMIDE - нова генерация в лечението на епилепсия с парциални пристъпи” Модератор: Проф. И. Търнев Лектор: Prof. E. Trinka

10.30 - 12.00 ACTAVIS Сателитен симпозиум “Живот без сенки” Модератор: Проф. З. Захариев

“Първична и вторична профилактика на МСБ” Лектор: Проф. П. Стаменова

“Лечение на остър пристъп от главоболие” Лектор: Проф. И. Миланов

“Съвременна холинергична стратегия при когнитивни нарушения” Лектор: Проф. Л. Трайков



12.00 - 12.45 BAYER Сателитен симпозиум “Рисков фактор ли е тромбозата?” Модератор: Проф. П. Стаменова

“Тромбозата – време за промяна?” Лектор: Доц. Е. Трендафилова

12.45 - 14.00 РАБОТЕН ОБЯД Заседание на Управителен Съвет на Сдружение “Българско Дружество по Неврология”

14.00 - 15.00 Втора пленарна сесия – АЛГОРИТМИ ЗА ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Модератори: Проф. П. Стаменова Доц. Д. Масларов

14.00 - 14.15 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на мозъчно съдови заболявания” Проф. П. Стаменова и колектив

14.15 - 14.30 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на световъртежи” Проф. О. Колев и колектив

14.30 - 14.45 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на паркинсонови синдроми, хорея и дистонии” Проф. И. Миланов и колектив

14.45 - 15.00 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на множествена склероза и малкомозъчни атаксии” Проф. И. Миланов и колектив

15.00 - 15.45 NOVARTIS Сателитен симпозиум “Нови хоризонти в терапията на множествената склероза с перорален fingolimod (GILENYA®) Модератор: Проф. П. Стаменова

“Роля на S1P - рецепторната модулация в лечението на МС” Лектор: Доц. Д. Георгиев

”Перорален fingolimod (GILENYA® ) – клинични данни за ефективност и безопасност” Лектор: Проф. И. Миланов

15.45 - 16.15 КАФЕ-ПАУЗА

16.15 - 16.45 Лекция на гост – лектор “ Myasthenia Gravis, Therapeutic Challenges and Dilhemas” Лектор: Prof. I. Evdokimidis Модератор: Доц. И. Велчева

16.45 - 18.15 PFIZER Сателитен симпозиум “Деменции при Паркинсонова болест” Лектор: Проф. Л. Трайков

18.15 - 18.45 Лекция на гост – лектор “Unexpected Effects of MRI Magnetic Fields on Brain Function” Лектор: Dr. D. Zee Модератор: Проф. О. Колев

19.30 ВЕЧЕРЕН КОКТЕЙЛ


ПОСТЕРНИ СЕСИИ – ЗАЛА СЕРДИКАПРОГРАМА ПОСТЕРНИ С ЕСИИ

20 май 2011 ПЪРВА ПОСТЕРНА СЕСИЯ

ПЪРВА ГРУПА„МОЗЪЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ”

Поставяне на постерите – 19 майСваляне на постерите – 20 май, до 16 часа

Обсъждане на постерната сесия: 20 май, 12:45 – 14:00

Комисии:Р01 – Р11

Проф. Е. ТитяноваДоц. Т. ВасилеваДоц. Е. Василева



Секретари: Д-р Е. Ваврек Д-р Ф. Киров

Р12 – Р222. Проф. Ив. Петров

Доц. Б. СтаменовДоц. Б. Герасимов

Секретари: Д-р Д. Балдаранов Д-р Н. Мурадян

Р22 – Р333.Проф. П. Шотеков

Доц. Ив. Манчев Доц. Ив. Стайков

Секретари: Д-р М. Клисурски Д-р С. Андонова

Р01 РАННИ ПРОМЕНИ НА СЪДОВАТА СТЕНА ПРИ ПАЦИЕНТИ С АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ - СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ С ДУПЛЕКС СКЕНИРАНЕ И МОЗЪЧНОСТВОЛОВИ ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ С.Андонова, Д. Димова, Ф. Киров, Д. Минчев

Р02 ВРЪЗКА МЕЖДУ ПОЛИМОРФИЗМА НА ГЕНА ЗА МЕТИЛЕНТЕТРАХИДРОФОЛАТ РЕДУКТАЗА И ДЕБЕЛИНАТА НА ИНТИМА МЕДИЯ КОМПЛЕКСА НА СЪННИТЕ АРТЕРИИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МОЗЪЧЕН ИНФАРКТН. Димитров, A. Савов, E. Тодорова-Димитрова, И. Велчева

Р03 ДИСЕКАЦИЯ НА ВЕРТЕБРАЛНАТА АРТЕ-РИЯ - КЛИНИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ДИАГНОСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ Е. Василева, П. Илиева, И. Петров, М. Даскалов

Р04 АКТУАЛНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ОЦЕНКА И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТРАНЗИТОРНИ ИСХЕМИЧНИ АТАКИД. Масларов

Р05 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРАТКОСРОЧЕН И ДЪЛГОСРОЧЕН РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧЕН ИНФАРКТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТРАНЗИТОРНИ ИСХЕМИЧНИ АТАКИД. Масларов, Д. Дренска

Р06 ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ В НАП-РЕДНАЛА ВЪЗРАСТ – РИСКОВИ ФАКТОРИ И ЕТИОПАТОГЕНЕЗАВ. Малинска, Е. Василева, М. Клисурски, Н. Мурадян, М. Даскалов

Р07 ОЦЕНКА НОСИТЕЛСТВОТО НА ПОЛИ-

МОРФИЗЪМ А2 В ТРОМБОЦИТЕН ГЛИ-КОПРОТЕИН IIB/IIIA ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ В МЛАДА ВЪЗРАСТМ. Иванов, Р. Комса-Пенкова, Б. Стаменов, М. Вълкова, С. Гечева

Р08 ОСОБЕНОСТИ НА КЛИНИЧНИТЕ И СКЕНИГРАФСКИ ДАННИ ПРИ БОЛЕН С ДВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИНТРАЦЕРЕБРАЛНИ ЛОБАРНИ ХЕМАТОМАЛ.Хараланов, К. Узунов, Б. Милков, Н. Симеонов, В. Карабинов

Р09 ХЕМИНЕГЛЕКТ, ХЕМИАНОПСИЯ И ПРИЗНАЦИ НА ГЕРСТМАНОВ СИНДРОМ ПРИ ЛОБАРЕН ПАРЕНХИМЕН МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ В. Игнатова, Ц. Стоянова, В. Атанасова, Л. ХаралановР10 СУБАРАХНОИДЕН КРЪВОИЗЛИВ ПРИ ПАЦИЕНТ С ИНТРАКРАНИАЛНА ДИСЕКА-ЦИЯ НА ВЕРТЕБРАЛНА АРТЕРИЯ Е. Ваврек, Е. Василева, М. Клисурски, Г. Благоев, З. Цончев, П. Кенаров, М. Даскалов

Р11 КОГНИТИВЕН ДЕФИЦИТ СЛЕД СУБАРАХНОИДЕН КРЪВОИЗЛИВ И ХИРУРГИЧНО КЛИПСИРАНЕ НА АНЕВРИЗМА НА A. COMMUNICANS ANTERIOR В. Киркова, Я. Желев, М. Райчева, Л. Трайков

Р12 КОГНИТИВЕН СТАТУС И СКЛОННОСТ КЪМ ДЕПРЕСИЯ В ОСТРИЯ СТАДИЙ НА ЛЕКИЯ ДО УМЕРЕН ИСХЕМИЧЕН ИНСУЛТМ. Вълкова, Б. Стаменов, Д. Пейчинска, В. Симеонова

Р13 ЕПИЛЕПТИЧЕН СТАТУС С ПОЛИМОР-ФНИ ПРИСТЪПИ В ОСТРИЯ СТАДИЙ НА ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТН. Михнев, И. Стайков, М. Рашева

Р14 АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ БОЛНИ С МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД СОФИЯ Л. Конова, Р. Калпачки, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К. Донкова, С. Стефанова, Л. Ровелов

Р15 ТРОМБЕМБОЛИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ ПРИ ПАЦИЕНТКА С АХАЛАЗИЯ НА ХРАНОПРОВОДА - КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙВ. Аргирова, С. Андонова, Ф. Киров, Д. Минчев, М. Новакова, Р. Георгиев



Р16 ТРОМБОЗА НА SINUS SAGITALIS SUPERIOR ПРИ ХРОНИЧЕН УЛЦЕРОЗЕН КОЛИТ П. Илиева, Е. Василева, Е. Ваврек, М. Клисурски, Н. Колева, В. Малинска, З. Цончев, Е. Терзийска, М. Даскалов

Р17 ТРОМБОЗА НА СИНУС САГИТАЛИС СУПЕРИОР – ОТ ЕПИЛЕПТИЧЕН СТАТУС С КВАДРИПЛЕГИЯ ДО ПЪЛНО ВЪЗСТАНОВЯ-ВАНЕ – ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙР. Калпачки, Л. Конова, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К. Донкова, С. Стефанова, Л. Ровелов, К. Пандев

Р18 СПОНТАННА РЕКАНАЛИЗАЦИЯ НА ВЪТРЕШНАТА СЪННА АРТЕРИЯ СЛЕД ОСТРА ТРОМБОЗА ПРИ БОЛЕН С ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ -ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЙ ВЕРИФИЦИРАН С ЕКСТРАКРАНИАЛНА ЦВЕТНА ДУПЛЕКС СОНОГРАФИЯК. Цаловски, К. Костов, Р. Икономов, И. Петров

Р19 КАТАПЛЕКСИЯ ПРИ 55 ГОДИШНА ЖЕНА С ДВУСТРАННА ЗАДНА ТРИФУРКАЦИЯН. Симеонов, Е. Ваврек, М. Митев

Р20 СЛУЧАЙ НА ПРИДОБИТА ДИСЛЕКСИЯ БЕЗ АГРАФИЯ ПРИ ПАЦИЕНТ СЛЕД МОЗЪ-ЧЕН ИНФАРКТ К.Стоянова, И. Стайков

Р21 БИОМАРКЕРИ ЗА СЪДОВА АТЕРОСК-ЛЕРОТИЧНА УВРЕДА: ПРОМЕНИ В МЕТА-БОЛИЗМА НА ЕКСТРАЦЕЛУЛАРНИТЕ МАТ-РИКСНИ БЕЛТЪЦИ, МЕТАЛОПРОТЕИНАЗИ И АНТИТЕЛА СРЕЩУ МАТРИКСНИ БЕЛТЪЦИ ПРИ ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТП. Цветанов , M. Aтанасова, A. Русева, Б. Садързанска-Терзиева, В. Цанева, М. Клисурски, С. Йотова, Ц. Петранов, П. Христова, А. Димитрова

Р22 РЕГИСТЪР НА ПАЦИЕНТИТЕ С ОСТЪР ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ, ЛЕКУВАНИ С ИНТРАВЕНОЗНА ФИБРИНОЛИЗА В ГРАД ВАРНАМ. Петкова, С. Андонова, Ф. Киров

Р23 КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА МИОКЛОНУС ПРИ ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ УСПЕШНО ЛЕКУВАН С ПИРАЦЕТАМД. Балдаранов, В. Гълъбова, Д. Нейков, К. Михайлова, Т. Бенчева, М. Карапанчева, В. Кацаров

Р24 ЕНДОВАСКУЛАРНИ ПРОЦЕДУРИ ПРИ СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА

НЕРВНА СИСТЕМАН. Алиоски, С. Кондов, И. Петров, Т. Спириев, Х. Цеков, И. Стайков, М. Бриганти

Р25 ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА СИМПТОМАТИЧНИ ИНТРАК-РАНИАЛНИ СТЕНОТИЧНИ ЛЕЗИИИ. Петров

Р26 ИНТРАКРАНИАЛНА ВИСОКОСТЕПЕННА СТЕНОЗА НА ВЪТРЕШНА СЪННА АРТЕРИЯ - ДИАГНОСТИЧНИ ЗАТРУДНЕНИЯ И УСПЕШ-НО ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕМ. Клисурски, И. Петров, Е. Василева, В. Малинска, П. Илиева, Н. Мурадян, М.Даскалов

Р27 ДЕСЕТ ГОДИШЕН ОПИТ С КАРОТИДНО СТЕНТИРАНЕИ. Петров

Р28 РЕСТЕНОЗА СЛЕД КАРОТИДНА ЕНДАР-ТЕРЕКТОМИЯ И КАРОТИДНО СТЕНТИРАНЕ М. Станева, И. Стайков, В. Червенков, И. Петров, Д. Марков

Р29 ЕНДОВАСКУЛАРНА РЕКАНАЛИЗАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ОСТРИ НАРУШЕНИЯ НА МОЗЪЧНОТО КРЪВООБРЪЩЕНИЕФ. Киров, Ч. Бъчваров, С. Андонова

Р30 АНГИОПЛАСТИКА ПРИ 11ГОД. ДЕТЕ С ФОКАЛНА ЦЕРЕБРАЛНА АНГИОПАТИЯ (ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЛУЧАЙ)Н. Алиоски , И. Петров, И. Стайков, М. Митова, М. Станева, С. Кондов

Р31 ЕФИКАСНОСТ НА ИНТРАОПЕРАТИВНАТА ДУПЛЕКС СОНОГРАФИЯ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ГОЛЕМИ И ГИГАНТСКИ АНЕВРИЗМИС. Кондов, Т. Спириев, Х. Цеков, С. Петков, Л. Лалева, Н. Алиоски, И. Стайков, Ж. Василев, Д. Златарева

Р32 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОННИ АЛГОРИТМИ ПРИ СЛЕДИНСУЛТНА ХЕМИПАРЕЗАИ. Колева

ВТОРА ГРУПА«ЕПИЛЕПСИЯ И НАРУШЕНИЯ НА СЪНЯ»

Поставяне на постерите – 19 майСваляне на постерите – 20 май, до 16 часаОбсъждане на постерната сесия: 20 май,

12:45 – 14:00

Комисия:Р52 – Р66

1. Проф. З. ЗахариевДоц. В. Божинова



Доц. М. Рашева

Секретари: Д-р Р. Велизарова Д-р Ф. Алексиев

Р43 – Р51Доц. А. Алексиев

Доц. М. Радионова Доц. П. Колев

Секретари: Д-р Р. Кузманова Д-р Р. Калпачки

Р33 ДВА СЛУЧАЯ С ИДИОПАТИЧНА ГЕНЕРА-ЛИЗИРАНА ЕПИЛЕПСИЯ И НАРУШЕНИЯ В ХРОМОЗОМНА ОБЛАСТ 15Q13.3 П. Димова, А. Киров, Т. Тодоров, В. Божинова, Г. Сарайлиева, А. Тодорова, В. Митев

Р34 СИНДРОМ НА РИНГ ХРОМОЗОМА 20 – ПЪРВИ СЛУЧАЙ В БЪЛГАРИЯ С ТИПИЧНА ЕЛЕКТРО-КЛИНИЧНА КАРТИНАП. Димова, И. Бонева, С. Шопова, Е. Славкова, В. Божинова, А. Тодорова

Р35„ЕНУРЕЗИС НОКТУРНА”-ПЪРВИ ПРОЯВИ НА ЕПИЛЕПСИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТВ. Дамянов, В. Хинкова, Л.Хараланов

Р36 ВАЛИДИЗИРАНЕ НА ВЪПРОСНИК ЗА СКРИНИНГ ЗА ЕПИЛЕПСИЯ СРЕД ЖИТЕЛИТЕ НА РОМСКИЯ КВАРТАЛ В ГР. КЮСТЕНДИЛП. Антимов, И. Търнев, Ж. Сандер

Р37 ЛАТЕРАЛНА ТЕМПОРАЛНА ЕПИЛЕПСИЯ ПРИ РОМСКА ФАМИЛИЯ С. Желязкова, М. Радионова, И. Търнев

Р38 СТРУКТУРА НА КОНТИНГЕНТА И ПОВЕ-ДЕНИЕ СПРЯМО БОЛНИТЕ С ЕПИЛЕПСИЯ ЛЕКУВАНИ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД – СОФИЯ – КЛИНИЧНИ РЕЗУЛТАТИР. Калпачки, Л. Конова, А. Бочева, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К. Донкова, С. Стефанова, Л. Ровелов

Р39 АЛГОРИТЪМ НА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ БОЛ-НИТЕ С ЕПИЛЕПСИЯ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД – СОФИЯ А. Бочева, Р. Калпачки, Л. Конова, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К. Донкова, Л. Ровелов, С. Стефанова

Р40 АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА РЯДКИТЕ ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ В ДИАГНОСТИЧНИЯ АЛГОРИТЪМ ПРИ

ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИПАДЪЦИМ. Икономов

Р41 НЯКОИ ПРОПУСКИ И ГРЕШКИ В ДИАГНОСТИЧНИЯ ПРОЦЕС НА ЕПИЛЕПСИЯТАМ. Рашева, Е. Василева, Н. Колева, Ц. Цанкова, М. Даскалов

Р42 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФОТОПАРОКСИЗМАЛНИЯ ОТГОВОР ПРИ ПАЦИЕНТИ С ЕПИЛЕПСИЯ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТМ. Рашева, Н. Колева, Д. Христова, И. Стайков

Р43 ПРЕДХИРУРГИЧНА ДИАГНОСТИКА ПРИ ПАЦИЕНТИ С МЕДИКАМЕНТОЗНО- РЕЗИСТЕНТНА ЕПИЛЕПСИЯ К. Минкин, П. Димова, Е. Найденов, А. Бусарски, М. Пенков, Р. Танова, В. Божинова, Л. Пенев, М. Маринов, В. Бусарски

Р44 ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЕЕГ МОНИТОРИРАНЕ И КОЛИЧИСТВЕН ЕЕГ АНАЛИЗ ПРИ ПАЦИЕНТИ В ИНТЕНЗИВНО НЕВРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ- КЛИНИЧНИ СЛУЧАИП. Кирилова, Ф. Киров, С. Андонова

Р45 МЮ РИТЪМ ПО ВРЕМЕ НА REM СЪНЯР. Велизарова, Р. Gelisse, A. Serafini, A. Crespel

Р46 ЕФЕКТ НА ZONISAMIDE ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕФРАКТЕРНА ЮВЕНИЛНА АБСАНСНА ЕПИЛЕПСИЯР. Велизарова, A. Crespel, A. Serafini, Р. Gelisse

Р47 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С МЕДИКАМЕНТОЗНО-РЕЗИСТЕНТНА ЕПИ-ЛЕПСИЯ – НОВОВЪВЕДЕНИЯ И РЕЗУЛТАТИК. Минкин, П. Димова, Е. Найденов, А. Бусарски, М. Пенков, Р. Танова, В. Божинова, Л. Пенев, М. Маринов, В. Бусарски

Р 48 ПРОУЧВАНЕ НА ПОЗНАНИЯТА ЗА ЕПИ-ЛЕПСИЯТА СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И ОТНОШЕНИЕТО ИМ КЪМ ДЕЦАТА С ЕПИ-ЛЕПСИЯР. Калпачки, А. Бочева, Л. Конова-Гергова, Н. Самарджиева, К. Кирилов

Р49 СТИГМАТА “ЕПИЛЕПСИЯ” И НЕЙНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БОЛНИТЕ С ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕР. Калпачки, K. Кирилов

Р50 АБНОРМНИ ПЕРИОДИЧНИ ДВИЖЕНИЯ НА КРАЙНИЦИТЕ В КОМБИНАЦИЯ С РЕМ-ЗАВИСИМА СЪННА АПНЕЯМ. Николова, К. Ранков, С. Славчев



8.00 - 10.00 Трета пленарна сесия – АЛГОРИТМИ ЗА ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Модератори: Доц. О. Григорова Доц. Ю. Петрова

8.00 - 8.20 “Алгоритъм за поведение при първични и метастатични тумори на нервната система и при неврологични паранеопластични синдроми” Доц. Н. Делева и колектив

8.20 - 8.35 “Неоплазми на нервната система: показания за и резултати при неврохирургични интервенции” Проф. В. Бусарски и колектив

8.35 - 8.50 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на остри вирусни и бактериални инфекции на ЦНС” Доц. М. Миланова и колектив

8.50 - 9.05 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на миастения и миастенен синдром” Доц. М. Миланова и колектив

9.05 - 9.25 “Алгоритъм за диагностика, лечение и проследяване на пациента с епилепсия” Проф. И. Търнев и колектив

9.25 - 9.45 “Алгоритъм за диагностика и лечение на заболявания, протичащи с деменция” Проф. Л. Трайков и колектив

9.45 - 10.00 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на нарушения на съня” Доц. М. Миланова и колектив

10.00 - 10.30 КАФЕ-ПАУЗА

10.30 - 11.00 GLAXO SMITH KLINE Сателитен симпозиум „Терапевтични подходи при медикаментозно - резистентна епилепсия” Модератор: Проф. И. Миланов Лектор: Доц. В. Божинова

11.00 - 11.30 EWOPHARMA Сателитен симпозиум ”TYSABRI – Данни от клиничната практика и метод за контрол на риска`” Модератор: Проф. П. Стаменова Лектор: Проф. И. Миланов

11.30 - 12.00 TEVA PHARMACEUTICALS Сателитен симпозиум ”Лечение на повишен мускулен тонус с TIZANIDINE” Модератор: Проф. П. Стаменова Лектор: Проф. И. Миланов

12.00 - 13.15 РАБОТЕН ОБЯД

21 МАЙ - СЪБОТА ПЛЕНАРНИ СЕСИИ И САТЕЛИТНИ СИМПОЗИУМИ – ЗАЛА БЪЛГАРИЯ

Р51 АВТОНОМНИЯТ АРАУЗЪЛ – РАНЕН ПОКА-ЗАТЕЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИХАТЕЛНИ НАРУ-ШЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА СЪН ПРИ АТЛЕТИК. Ранков, М. Николова, С. Славчев, В. Михайлов

13.15 - 14.30 Четвърта пленарна сесия – АЛГОРИТМИ ЗА ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Модератори: Проф. Л. Трайков Доц. М. Миланова

13.15 - 13.30 „Нуждае ли се съвременното здравеопазване в България от неврология и психиатрия?” Лектор: Доц. Л. Хранов

13.30 - 13.50 “Заболявания на краниалните и периферни нерви – диагностичен и терапевтичен алгоритъм” Проф. И. Миланов и колектив

13.50 - 14.10 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на травми на нервната система” Проф. Е. Титянова Доц. Б. Стаменов

14.10 - 14.30 ”Алгоритъм за диагноза и лечение на дегенеративни заболявания на нервната система” Проф. И. Търнев и колектив

14.30 - 15.00 BOEHRINGER INGELHEIM Сателитен симпозиум ”Новости в лечението на болест на Паркинсон” Модератор: Доц. Д. Георгиев Лектор: Проф. И. Миланов

15.00 - 15.30 CSC PHARMACEUTICALS Сателитен симпозиум „TROSICAM – една иновативна алтернатива” Модератор: Проф. П. Стаменова Лектор: Проф. И. Миланов

15.30 - 16.30 ЗАСЕДАНИЕ НА АСОЦИАЦИЯТА ПО КЛИНИЧНА ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ

16.30 - 17.00 КАФЕ-ПАУЗА

17.00 - 19.00 ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ “БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО НЕВРОЛОГИЯ”

20.30 ГАЛА ВЕЧЕРЯ



ТРЕТА ГРУПА

„ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ, НЕВРОИМУННИ И ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА

НЕРВНАТА СИСТЕМА”Поставяне на постерите – 20 май от 17 часа

Сваляне на постерите – 22 майОбсъждане на постерната сесия: 21 май,

12:00 – 13:15Комисии:Р52 – Р66

Проф. М. ДаскаловДоц. Н. Делева

Доц. М. Манова

Секретари: Д-р Е. ЦоловаД-р А. Андреева

Р52 ПРОСПЕКТИВНО ИМУНОЛОГИЧНО ПРО-УЧВАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНАТА И ПРОГ-НОСТИЧНА СТОЙНОСТ НА ПРОМЕНИТЕ В МЕТАБОЛИЗМА НА ЕЛАСТИН ДЕГРАДАЦИ-ОННИТЕ И КОЛАГЕН ТИП IV ПЕПТИДИ ПРИ КЛИНИЧНО ИЗОЛИРАН СИНДРОМ И МНО-ЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗАБ. Терзиева , П. Цветанов, В. Цанева, М. Атанасова, А. Димитрова

Р53 ВЛИЯНИЕ НА СЕРУМНИТЕ НИВА НА ЕСТРАДИОЛ И ПРОГЕСТЕРОН ВЪРХУ ЦИТОКИННИЯ ПРОФИЛ ПРИ ЖЕНИ С ПРИСТЪПНО - РЕМИТЕНТНА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗАА.Тренова, М. Манова, З. Захариев, Т. Василева

ПОСТЕРНИ СЕСИИ – ЗАЛА СЕРДИКАВТОРА ПОСТЕРНА СЕСИЯ

21 май 2011



Р54 ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИПАДЪЦИ КАТО НАЧАЛНА ПРОЯВА НА МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗАМ. Рашева, А. Петрова, Н. Колева, Д. Златарева, И. Стайков

Р55 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ОПТИЧЕН НЕВРОМИЕЛИТ – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙЛ. Хараланов, Д. Атанасова, Н. Кирилов, В. Карабинов

Р56 КЛИНИКО- ЕЛЕКТРОФИЗИОЛОГИЧНИ И ЯМР- СЪПОСТАВКИ НА ЗРИТЕЛНИ И МОЗЪЧНОСТВОЛОВИ ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ ПРИ БОЛНИ С МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗАВ. Игнатова, Л. Хараланов

Р57 ХРОНИЧНА РЕЦИДИВИРАЩА ВЪЗПАЛИ-ТЕЛНА ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩА ПОЛИРАДИКУ-ЛОНЕВРОПАТИЯ АСОЦИИРАНА С ХЕПАТИТ С. Андонова, Р. Павлова, Ш. Мехрабиан, О. Григорова, Ю. Петрова, Д. Петрова, Л. Трайков

Р58 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИOННИ АЛГОРИТМИПРИ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА И. Колева , Н. Топалов , К. Кметска

Р59 CPAP ТИТРИРАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МИАСТЕНИЯ ГРАВИС И АПНЕИЧНИ СЪННИ НАРУШЕНИЯ. Е. Ваврек, Н. Колева, П. Кенаров, М. Даскалов

Р60 ЖЕНА С ГЕНЕРАЛИЗИРАНА МИАСТЕНИЯ ГРАВИС С МНОГО КЪСНО НАЧАЛО С НАЙ-ИЗРАЗЕНА БУЛБАРНА СИМПТОМАТИКА Е. Ваврек, Н. Колева, Г. Благоев, Н. Ничева-Ваврек, П. Кенаров, М. Даскалов

Р61 АСОЦИАЦИЯ НА ПОЛИМИОЗИТ С МИАСТЕНИЯ ГРАВИС Е. Ваврек, Е. Терзийска, Н. Колева, М. Минчева, Х. Христов, П. Кенаров, М. Даскалов

Р62 АНАЛИЗ НА НЕВРО-ОФТАЛМОЛОГИЧНА-ТА СИМПТОМАТИКА ПРИ БОЛНИ С МИАС-ТЕНИЯ ГРАВИСВ. Бориславова, С. Чернинкова, И. Търнев

Р63 МУСК МИАСТЕНИЯ С КЪСНО НАЧАЛО И ЗАСЯГАНЕ НАЙ-ИЗРАЗЕНО НА ДИХАТЕЛНА-ТА МУСКУЛАТУРА Е. Ваврек, Н. Колева, Н. Мурадян, Т. Стефанов, А. Александров, П. Кенаров, М. Даскалов

Р64 ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА И ПРОСЛЕ-

ДЯВАНЕ НА ХЕРПЕС СИМПЛЕКС ВИРУСЕН ЕНЦЕФАЛИТД. Златарева, И. Стайков, Г. Кирова

Р65 СЛУЧАЙ НА НЕВРОЦИСТИЦЕРКОЗА С ОТРИЦАТЕЛНА СЕРОЛОГИЯЕ.Цолова, И.Търнев, Д.Вучев

Р66 БИТЕМПОРАЛНИ ТАЛАМИЧНИ ЛЕЗИИ – ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА- КЛИНИ-ЧЕН СЛУЧАЙС. Андонова, Ф. Киров, Д. Минчев, М. Новакова, Р. Георгиев

ЧЕТВЪРТА ГРУПА

ГЕНЕТИЧНИ И ДЕГЕНЕРАТИВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

И МУСКУЛИТЕПоставяне на постерите – 20 май от 17 часа


12:00 – 13:15


Проф. И. ТърневДоц. Г. Гозманов Доц. М. Райчева

Секретари: Д-р И. Петрова Д-р Б. Иванов


Доц. Д. ГеоргиевДоц. П. Димова Доц. И. Райчев

Секретари: Д-р В. Гергелчева Д-р Ст. Сарафов

Р67 AICARDI-GOUTIÈRES СИНДРОМ – ПЪРВИ СЛУЧАЙ С ГЕНЕТИЧНА ВЕРИФИКАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ П. Димова, Т. Тодоров, А. Тодорова, Г. Сарайлиева, В. Божинова

Р68 НЕВРОЛОГИЧНА СИМПТОМАТИКА ПРИ СИНДРОМ НА GORLIN С ПОТВЪРДЕНА МУТАЦИЯ В PTCH1 ГЕНАП. Димова, А. Тодорова, А. Киров, Т. Тодоров, Е. Славкова, В. Божинова, В. Митев

Р69 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СИНДРОМ НА КОНГЕНИТАЛНА КАТАРАКТА, ЛИЦЕВ ДИСМОРФИЗЪМ, НЕВРОПАТИЯ И КОРЕЛАЦИИТЕ ИМ С ПАТОЛОГИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В ЦНС

Т. Чамова, В. Гергелчева, М. Райчева, Л. Пенев, Д. Златарева, С. Бичев, И. Търнев

Р70 КЛИНИЧЕН СПЕКТЪР И ДИАГНОСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИ ХРОНИЧНА ПРОГРЕСИВНА ВЪНШНА ОФТАЛМОПАРЕЗА СИНДРОМ (СРЕО) И СРЕО ПЛЮС СИНДРОМИВ. Гергелчева, Т. Чамова, С. Чернинкова, В. Михайлова, В. Бориславова, С. Сарафов, Р. Хорват ,И. Търнев

Р71 ПЪРВИ КЛИНИЧНО И ГЕНЕТИЧНО ДОКАЗАН СЛУЧАЙ НА СПИНОЦЕРЕБЕЛАРНА АТАКСИЯ ТИП 7 В БЪЛГАРИЯА. Шопова, А. Андреева, С. Чернинкова, Н. Никоевски, И. Търнев

Р72 ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЕНОТИП-ФЕНОТИП КОРЕЛАЦИИТЕ НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПМД ТИП ДЮШЕН/БЕКЕР В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЕКСПРЕСИЯТА НА ДИСТРОФИНОВАТА ИЗОФОРМА DP140Т. Чамова, В. Гергелчева, Ж. Генова, В. Михайлова, М. Райчева, Т. Тодоров, И. Литвиненко, В. Божинова, В. Митев, И. Търнев, А. Тодорова

Р73 ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНТИЦИПАЦИЯТА НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ТРИ СЕМЕЙСТВА С МИОТОНИЧНА ДИСТОФИЯ ТИП 1Т. Чамова, А. Шопова, В. Гергелчева, М. Райчева, И. Търнев

Р74 СЛУЧАЙ НА ПРОГРЕСИВНА НЕФЛУЕНТНА АФАЗИЯ И БОЛЕСТ НА ДВИГАТЕЛНИЯ НЕВРОН – КЛИНИЧНИ, ЕЛЕКТРО-ФИЗИОЛОГИЧНИ, НЕВРОПСИХОЛОГИЧНИ И МРТ ХАРАКТЕРИСТИКИС. Сарафов, , Ш. Мехрабиан, М. Райчева, Б. Ишпекова, Г. Тодорова, И. Търнев, Л. Трайков

Р75 НЕВРОПСИХОЛОГИЧНО СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ МЕЖДУ КОГНИТИВНО СЪХ-РАНЕНИ ПАЦИЕНТИ С ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ И ЛИЦА СЪС СУБЕКТИВНО КОГНИ-ТИВНО НАРУШЕНИЕЯ. Желев, В. Киркова, М. Райчева, Л. Трайков

Р76 18-FDG ПET В ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА МЕЖДУ ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ И МУЛТИСИСТЕМНА АТРОФИЯБ. Иванов, И. Димитров, Н. Делева, А. Капрелян, М. Грудкова

Р77 – АВТОНОМНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ С. Мантарова, И. Велчева

Р78 ПИЛОТНО ПРОУЧВАНЕ НА ПРИЛО-ЖЕНИЕТО НА КОНТИНГЕНТ НЕГАТИВ-НАТА ВАРИАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТИ. Лисичков, П. Цветанов

Р79 ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРЕГАБАЛИН ПРИ ЕСЕНЦИАЛЕН ТРЕМОР. ПЪРВОНАЧАЛНИ РЕЗУЛТАТИБ. Иванов

Р80 СИНДРОМ НА FAHR: СЪОБЩЕНИЕ НА ТРИ СЛУЧАЯИ. Нисимов, Д. Дренска, В. Георгиев, Г. Пейчев, Д. Масларов

Р81 СЛУЧАЙ СЪС СИНДРОМ НА ПЕРИ – РОМБЕРГИ.Петрова, О.Григорова, Ю.Петрова, Ш.Мехрабиан, М.Петрова, С. Андонова, Р. Павлова

Р82 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯТА ПОДОБРЯВА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ПАРКИНСОНИЦИТЕИ. Колева

Р83 ЕНУРЕЗИС НОКТУРНА,ЧЕСТО СИМПТОМ НА ПИКОЧО-ПОЛОВА МАЛФОРМАЦИЯ И SPINA BIFIDA И ОЛИГОФРЕНИЯ У БАЩА И ДЕЦАВ. Дамянов, В.Лазаров, Л.Хараланов

ПЕТА ГРУПА

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

Поставяне на постерите – 20 май от 17 часа


12:00 – 13:15


Доц. Н. ЧалъковаДоц. Пл. Цветанов

Доц. Кр. Генов

Секретари: Д-р Д. БогдановаД-р Д. Атанасова

Р84 ТРАНСТИРЕТИНОВА ФАМИЛНА АМИЛОИДНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ (TTR-FAP) В БЪЛГАРИЯ (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЕПИДЕМИОЛО-ГИЧНИ, КЛИНИЧНИ И ГЕНЕТИЧНИ ДАННИ)





С. Сарафов, В. Гергелчева, E. Брадистилова, А. Киров, Т. Тодоров, А. Тодорова, В. Митев, И.Търнев

Р85 ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ С МУЛТИФОКАЛНА МОТОРНА НЕВРОПАТИЯ С КОНДУКЦИОНЕН БЛОКИ. Стайков, С. Новачкова, Н. Тотева, А. Симеонова

Р86 АВТОНОМНА НЕВРОПАТИЯ ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2: КОРЕЛАЦИИ НА АВТОНОМНАТА ДИСФУНКЦИЯ С КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТН. Димитров, Ц. Танкова, И. Велчева

Р87 ДЕПРЕСИЯ И КОГНИЦИЯ ПРИ ПАЦИ-ЕНТИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ И ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯМ. Вълкова, Б. Стаменов, Д. Пейчинска, В. Симеонова

Р88 СИМПАТИКОВ КОЖЕН ОТГОВОР ПРИ ДИАБЕТНА НЕВРОПАТИЯН. Мурадян, Б. Ишпекова, А. Александров, Д. Атанасова , М. Даскалов

Р89 КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ЦЕРВИКОБРАХИАЛНА ПЛЕКСОПАТИЯ ПРИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ШИЙНО РЕБРОД. Богданова, Н. Топалов

Р90 КЛИНИЧНИ НЕВРОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ И ЕМГ ПРОМЕНИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗАВ. Константинова, М. Даскалов, С. НовачковаН. Цолова

Р91 АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБО-ЛЯВАНИЯТА НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ВЪВ ВТОРА МБАЛ-ЕАД СОФИЯ Н. Самарджиева, А. Бочева, Р. Калпачки, Л. Конова, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К. Донкова, С. Стефанова, Л. Ровелов

Р92 КОМПЛЕКСНИЯТ АЛГОРИТЪМ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ДИАБЕТНАТА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ – АКТУАЛЕН ПРОБЛЕМ В СЪВРЕМЕННАТА НЕВРОДИАБЕТОЛОГИЯМ.Икономов

Р93 BENFOTIAMINE МОДУЛИРА АНАЛГЕ-ТИЧНАТА АКТИВНОСТ НА НЕСТЕРОИДНИ-ТЕ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ СРЕДСТВА И ОПИОИДИТЕ – ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН И КЛИ-НИЧЕН ОПИТД. Масларов, П. Краевски, С. Сурчева, Л. Казаков, М. Власковска

Р94 ДИАГНОСТИЧНИ И ТЕРАПЕВТИЧЕСКИ АЛГОРИТМИ ПРИ АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ ОТ ДИКЛОФЕНАКОВИ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ПОЯСНО КРЪСТНИ РАДИКУЛЕРНИ СИНДРОМИM. Икономов

Р95 ИНДИКАЦИИ ЗА ДИСЦЕКТОМИЯ И ПОСТАВЯНЕ НА ИМПЛАНТ ПРИ СПОНДИЛО-ДИСКОГЕННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ЦЕРВИ-КАЛНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБС. Кондов, Х. Цеков, В. Пелинков, Д.Чолаков, И. Ангелов, А. Цеков, И. Стайков, М. Влока

Р96 НАРУШЕНИЯ НА АВТОНОМНАТА НЕРВ-НА СИСТЕМА ПРИ ЛИЦА ПРОФЕСИОНАЛНО ЕКСПОНИРАНИ С ОЛОВО - ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИВ. Несторова, Б. Иванов , Л. Димитрова, И. Джеджев

ШЕСТА ГРУПА

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПРОБЛЕМИ В НЕВРОЛОГИЯТА

Поставяне на постерите – 20 май от 17 часаСваляне на постерите – 22 май

Обсъждане на постерната сесия: 21 май, 12:00 – 13:15


Проф. О. КолевПроф. С. Чернинкова

Доц. А. Капрелян Доц. А. Цукева

Секретари: Д-р Ш. МехрабианД-р П. Атанасова

Р97 АЛГОРИТЪМ ЗА ДИАГНОСТИЧНО И ТЕРАПЕВТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ НЕВРООФТАЛМОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯС.Чернинкова, А. Цукева, А. Капрелян

Р98 АЛГОРИТМИ ЗА СЕЛЕКЦИЯ НА ПАЦИ-ЕНТИ И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ФУНКЦИОНАЛНА НЕВРОХИРУРГИЯА. Бусарски, К. Минкин, Х. Рангелов, В. Каракостов, М. Маринов, В. Бусарски

Р99 БАВНОРАСТЯЩИ ПЪРВИЧНИ ИНТРААК-СИАЛНИ МОЗЪЧНИ ТУМОРИ,ЛЕКУВАНИ ЗА ЕСЕНЦИАЛНА ЕПИЛЕПСИЯВ. Хинкова, В. Михайлова, С. Чолакова



Р100 АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ТРАВ-МИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА – ПОКАЗАНИЯ ЗА И РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕВРОХИРУРГИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕР. Попов, В. Атанасов, П. Стоянов, А. Бусарски, В. Каракостов, М. Маринов, В. Бусарски

Р101 КОГНИТИВНИ И НЕВРОПСИХИАТРИЧ-НИ ПРОМЕНИ И МРТ НАХОДКА ПРИ ОСТРО ОТРАВЯНЕ С ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИДР. Павлова, М. Рйчева, Ш. Мехрабиан, Л.Трайков

Р102 ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИОННИ И ДЕРЕАЛИ-ЗАЦИОННИ СИМПТОМИ ПРИ ВЕСТИБУЛАР-НИ ПАЦИЕНТИ С И БЕЗ ТРЕЖОЖНОСТС. Георгиева, И. Асенов, О. Колев

Р103 АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ В АЛГОРИТЪМА НА ВЕРТИГИНОЗНИТЕ СИНДРОМИ НА НЕВРО ОТОЛОГИЧНАТА ПАТОЛОГИЯ В КЛИНИЧНАТА НЕВРОЛОГИЧНА ПРАКТИКАМ. Икономов P104 КОМПЛЕКСНИ НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОННИ АЛГОРИТМИ ЗА ФУНКЦИОНАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ САМОСТОЯТЕЛНОСТТА В

ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ ПРИ СОЦИАЛНО-ЗНАЧИМИ ИНВАЛИДИЗИРАЩИ НЕВРОЛО-ГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯИ. Колева

Р105 ВЪЗМОЖНОСТИ НА ФИЗИКАЛНАТА АНАЛГЕЗИЯ В НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОН-НАТА КЛИНИЧНА ПРАКТИКАИ. Колева , Р. Йошинов

Р106 ПОСЛЕДНИ ДОСТИжЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗКУСТВЕНИТЕ НЕВРОННИ МРЕЖИ (ИНМ) В НЕВРОНАУКИТЕ П. Атанасова, Р. Масалджиева, Н. Чалъкова



ПЪРВА ГРУПА

Р01 РАННИ ПРОМЕНИ НА СЪДОВАТА СТЕНА ПРИ ПАЦИЕНТИ С АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

- СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ С ДУПЛЕКС СКЕНИРАНЕ И МОЗЪЧНОСТВОЛОВИ ЕВОКИРАНИ

ПОТЕНЦИАЛИ

С. Андонова, Д. Димова, Ф. Киров, Д. Минчев II Неврологична клиника с ОИЛНБ

МБАЛ “Св.Марина”- ВарнаЦЕЛ: Да се оценят промените в интима-медия

комплекса (ИМК) и мозъчностволовите евокирани потенциали при болни с артериална хипертония. пос-редством дуплекс скениране и зрителни и слухови ево-кирани потенциали.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Проучването е про-ведено при 93 болни с артериална хипертония (АХ). Контролна група включва 78 здрави лица. Посредством цветно дуплекс-скениране на магистрал-ните артерии на главата е определяна морфологията на съдовата стена - дебелината на интима-медия комплекса (ИМК) на общите сънни артерии (ОСА), наличието на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност. При 30 болни с АХ и 30 клинично здрави лица са проведени корела-тивни невросонографни изследвания и мозъчностволо-ви евокирани потенциали – зрителни (ЗЕП) и слухови (СЕП) .

РЕЗУЛТАТИ: Сравнителното изследване и дина-мичното проследяване на интима-медия комплекса показва сигнификантна разлика между пациентите с АХ и контролната група здрави лица. Установеното снижаване на скоростните показатели на каро-тидните артерии е в съгласие с проучванията на други автори при болни с АХ. При ЗЕП се отчита статистически значимо удължаване на латентно-то време (основно на Р 100 вълната) и снижаване на амплитудата й при болните с АХ в сравнение с конролната група..

ОБСЪЖДАНЕ: Представените данни, подобно на повечето данни от литературата ясно подчер-тават промените в съдовата стена, регионалното кръвообращение и структурните изменения при пациенти с АХ в сравнение с контролната група здрави лица.. .Изследванията потвърждават клинич-ната значимост на дуплекс скенирането и евокира-ните потенциали при пациенти с артериална хипер-тония, които могат да се използват като обектив-ни критерии, с оглед ранна диагностика и преценка за по-нататъчната терапевтична стратегия.

Р02 ВРЪЗКА МЕЖДУ ПОЛИМОРФИЗМА НА ГЕНА ЗА МЕТИЛЕНТЕТРАХИДРОФОЛАТ РЕДУКТАЗА И ДЕБЕЛИНАТА НА ИНТИМА МЕДИЯ КОМПЛЕКСА

НА СЪННИТЕ АРТЕРИИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МОЗЪЧЕН ИНФАРКТ

1Н. Димитров, 2A. Савов, 3E. Тодорова-Димитрова, 4И. Велчева

1Неврологично отделение, ВТОРА МБАЛ – София ЕАД - София

2Национална генетична лаборатория, МУ – СОФИЯ3Клиника по неврология, ВМА - София

4Катедра по неврология, МУ СофияЦЕЛ И ОБЕКТ: Целта на настоящето проучване

е да оцени разпределението на полиморфизма на гена за метилентетрахидрофолатредуктаза (МТХФР) във връзка с дебелината на интима – медия комплек-са (ИМК) на сънните артерии при пациенти с еднос-транни мозъчни инфаркти (ЕМИ). Проучването включва 35 пациента: 14 с ЕМИ и 24 с рискови фак-тори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ), сравнени с 21 здрави лица от същия възрастов диапазон.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: С цветно дуплекс ске-ниране са изследвани общите сънни артерии (ОСА) и вътрешните сънни артерии (ВСА). Измерени са ско-ростните параметри на кръвния ток, диаметъра на лумена и дебелината на ИМК по стандартизирана про-цедура. Попълнен е въпросник за РФ за МСБ, измерено е артериалното налягане и е определена концентра-цията на серумните липиди. Полиморфизма на гена за МТХФР е изследван чрез полимеразна верижна реакция с използване на праймер F - 5’ -TGA AGG AGA AGG TGT CTG CGG GA- 3’ и праймер R - 5’-AGG ACG GTG CGG TGA GAG TG- 3’ и верифициран чрез агарозна електрофореза.

РЕЗУЛТАТИ: Според генотипа за МТХФР паци-ентите и контролите са разпределени в 3 подгру-пи: СС - и ТТ - хомозиготи и СТ - хетерозиготи. Честотата на С – алела е най-голяма при контроли-те (66,6%). ТТ – генотипът се среща по-често при пациентите с ЕМИ, а С/Т – генотипът – при тези с РФ. Намерени са по - ниски стойности на дебелина-та на ИМК на ВСА вляво/на страната на инфаркта при ТТ – хомозиготите в сравнение с тези при СС хомозиготите (p<0,05) и и СТ – хетерозиготите (p<0,05).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от нашето проуч-ване насочват към преобладаващо влияние на гена за МТХФР върху стените на ВСА, които са подложени на по-голям хемодинамичен стрес.

Р03 ДИСЕКАЦИЯ НА ВЕРТЕБРАЛНАТА АРТЕРИЯ - КЛИНИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ДИАГНОСТИЧНИ

ПРОБЛЕМИ

Е. Василева, П. Илиева, И. Петров, М. ДаскаловУМБАЛ „Царица Йоанна”- ИСУЛ, Клиника по „Нервни

болестиЦЕЛ: Цел на настоящото проучване е да се предс-


ПОСТЕРНИ СЕСИИ

РЕЗЮМЕТА ПЪРВА ПОСТЕРНА СЕСИЯ

тавят началните прояви и клиничната характерис-тика на дисекацията на екстракраниалната част на вертебралната артерия. Демонстрира се ролята на дуплекс скенирането (ДС) в диагностиката и мони-торирането на това заболяване.

МЕТОДИ: ДС, компютърна томография, магнит-норезонансна/компютъртомографска ангиография, дигитална субтракционна ангиография, ЕКГ, ехокар-диография.

РЕЗУЛТАТИ: Проучването включва 10 пациенти с дисекация на екстракраниалната част на вер-тебралната артерия (7 жени и 3 мъже), на средна възраст 38г. (от 20 до 60 г., 9 от пациентите са на възраст под 45 г). При всички пациенти е проведе-на ДС на магистралните мозъчни артерии, като в 80% е диагностицирана дисекация във V1 сегмента на вертебралната артерия. Във всички случаи се касае за спонтанна дисекация, като предразполага-щи фактори са открити само при три пациенти. Окципитално главоболие и/или шийна болка се уста-нови в 8 случая (80%). Неврологичната симпто-матика отчетена при нашите пациенти включва: вертижна симптоматика - в 90% от случаите, изтръпване на съответна лицева половина /в 70%/; малкомозъчна симптоматика /в 70%/, повръщане /в 50%/, нистагъм /в 50%/, хемихипестезия /в 50%/, централна хемипареза /в 30%/, зрителни нарушения /в 20%/; дисфагия /в 20%/; очедвигателни нарушения /в 10%/. След провеждане на невроизобразяващи изследвания на главен мозък /КТ или МРТ/, се уста-нови: исхемия в басейна на задна долна малкомозъчна артерия - в 40% от случаите; комбинация от исхе-мия в басейна на задна долна малкомозъчна артерия и стволова исхемия - в 30 % от случаите; изолирана стволова исхемия – при един пациент, а в два случая не се установиха данни за мозъчен инфаркт. При всички пациенти се проведе ангиографско изследване /в 7 случая - МРТ- ангиография, при двама - КТ анги-ография и при 1- дигитална субтракционн ангиог-рафия. 70% болните са изследвани за тромбофилия, антифосфолипиден синдром, хиперхомоцистеинемия. Проведе се ДС мониториране, което демонстрира пълното възстановяване на кръвотока при 70% и липса на възстановяване при 30%. При една пациен-тка е проведена реваскуларизация - стентиране на вертебралната артерия. Три месеца след началото на заболяването се останови: пълно обратно разви-тие на неврологичния дефицит в осем случая, лека централна хемипареза – при един пациент и гълта-телни нарушения – при един пациент.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Настоящите резултати демон-стрират ролята на дисекацията на вертебралната артерия в етиопатогенезата на исхемичния инсулт в млада възраст. Внезапната поява на едностран-но окципитално главоболие и/или болка в шийната област, придружено с изтръпване на лицевата поло-вина и вертиго, са важна насочваща симптоматика. ДС е важен неинвазивен метод за диагностициране и мониториране развитието на съдовия процес, както и за оценка на ефекта от приложеното лечение. Прогнозата при това заболяване е относително бла-гоприятна, като в по-голям процент от случаите се наблюдава пълно възстановяване на неврологичния дефицит.

Р04 АКТУАЛНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ОЦЕНКА И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТРАНЗИТОРНИ

ИСХЕМИЧНИ АТАКИ

Д. МасларовКлиника по неврология, Първа МБАЛ-София, ЕАД

Транзиторната исхемична атака (ТИА) е критич-но състояние, което трябва да се третира като „остър мозъчно–съдов инцидент”. През последните години концепцията за ТИА претърпя значителни промени с акцент на две основни черти: въвеждане на изискването „спешност” в диагностично–тера-певтичен аспект и преоценяване на времевия интер-вал за продължителност на клиничната симпто-матика. Съгласно становището на Американската Асоциация за Сърдечно-Съдови заболявания и Американската Асоциация за Мозъчни инфаркти, ТИА представлява краткотраен епизод на невроло-гична дисфункция, предизвикана от фокална мозъчна, гръбначно–мозъчна или ретинална исхемия, без данни за оформен мозъчен инфаркт на невроизобразяващи-те изследвания. Факторът времева продължител-ност не фигурира в новото определение (2010 год.), но вероятно ще се наложи схващането за продължи-телност на симптомите не повече от 60 минути.

Рискът от развитие на мозъчен инфаркт в краткосрочен и дългосрочен план е съществено по–висок в сравнение с останалата популация. Тази вероятност е най–висока в първите няколко часа и дни след възникването на ТИА, като е необходима спешна и прецизна селекция на рисковите групи. Създадени са клинични скали за установяване и оценка на практическия риск: Калифорния-скала, ABCD, ABCD(2) ABCD(3)-I. Тези скали позволяват спешно селектиране на рисковите пациенти с ТИА. Интерпретацията на съпътстващите независими рискови фактори и включването на резултати от специализирани биохимични изследвания, ултраз-вукова диагностика и невроизобразяващи методи, дава значително по–детайлна представа за прогноза и вероятност. Статистически обобщените резул-тати от проведени обширни проучвания пресъзда-ват виртуален модел, обхващащ 10 годишен период на проследяване и над 500 000 пациенти с ТИА. Съвременната концепция за ТИА като състояние, изискващо спешност, е намерила практическа реа-лизация в създаването на т. нар. клиники/отделения за диагностика и лечение на ТИА. Профилираната ТИА Клиника се характеризира с денонощен спешен прием (24/7/365) с цел бърза диагностика на остро възникналия мозъчно–съдов инцидент. При започна-та ранна и адекватна вторична профилактика, рис-кът от последващ мозъчен инфаркт в рамките на 90 дневен интервал обичайно намалява с 80%.

Р05 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРАТКОСРОЧЕН И ДЪЛГОСРОЧЕН РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧЕН

ИНФАРКТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТРАНЗИТОРНИ ИСХЕМИЧНИ АТАКИ

Д. Масларов, Д. ДренскаКлиника по Неврология, ПМБАЛ, София

ЦЕЛ: Транзиторните Исхемични Атаки (ТИА) в контекста на съвременната дефиниция „остри мозъч-но – съдови инциденти, изискващи спешност” подле-жат на първоначална оценка чрез ABCD (2) алгоритъм и последващо клинично и терапевтично поведение в зависимост от общия прогностичен сбор и резулта-





тите от допълнителни неинвазивни диагностични методи.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Сравнителен анализ на краткосрочен и дългосрочен риск от развитие на мозъчен инфаркт при пациенти с регистрирани за първи път ТИА, с изходен ABCD (2) резултат ≤ 5 и асоциация на времевата вероятност с ангажирания съдов басейн.

Клиничният контингент обхваща 94 болни – (44 мъже и 50 жени, средна възраст 70.8±4.6 години) с продължителност на клиничната симптоматика до 60 минути, проследявани в продължение на 7 месеца, през периода август 2010г. - февруари 2011г. В зависи-мост от клиничните характеристики при преходните нарушения на мозъчното кръвообращение условно са определени три артериални съдови басейни. При 30 болни е ангажирана територията на ДСМА, при 35 – ВБС и при 29 – ЛСМА, без предилекционно разпреде-ление на съдовите басейни според пола на пациентите. Придружаващите заболявания включват артериална хипертония, ритъмно – проводна сърдечна патология, захарен диабет, дислипидемия. Тютюнопушенето като рисков фактор е налице при 68 пациенти – нас-тоящи или бивши пушачи.

МЕТОДИ: При всички болни са проведени био-химични изследвания, Доплерова сонография, КАТ на главен мозък, трансторакална ехокардиогра-фия и е определен първоначален ABCD (2) индекс. ABCD (2) скала е с резултат между 2 и 5 точки, съответстващ на прогнозируем нисък и/или среден риск от развитие на последващ мозъчен инфаркт. Дислипидемия е доказана при 42 от пациентите, 26 имат предшестващи или новодиагностицирани сър-дечно - сърдечни заболявания. Невроизобразяващите изследвания са с нормален резултат, като при 8 случаи са верифицирани исхемични лезии с давност, некореспондиращи с актуалната клинична картина. Ултрасонографски са установени средно- и високос-тепенни стенози за екстракраниалните артерии (при 11 пациенти) и нискостепенни екстра- и/или интракраниални стенози (при 48 пациенти). При всички болни е провеждана вторична профилактика с ASA – 300мг/дневно или Клопидогрел – 75мг/днев-но.

РЕЗУЛТАТИ: В границите на първите 24 часа след ТИА е регистриран 1 исхемичен мозъчен инсулт (1.06%), до 7-ия ден – 3 (3.19%) и до 90-ия ден – други 3 случая или при общо 7 от пациенти-те (7.45%) са възникнали мозъчни инфаркти, без корелация спрямо съдовия басейн. В периода до 6-ия месец при 13 болни (13.83%) са се развили исхемични мозъчни инсулти – при 5 пациенти (16.67%) с ТИА в ДСМА и при 6 (17.14%) с вертебробазиларни ТИА, в сравнение с 2 пациенти (6.99%) с ТИА в ЛСМА.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Проследяваният клиничен контин-гент при базисно определен нисък и/или среден риск съобразно скалата ABCD (2) демонстрира по–ниска честота на последващи исхемични мозъчни инсулти в различните времеви интервали след ТИА в сравнение с очакваната процентова вероятност в краткосрочен и дългосрочен аспект. Прави впечатление и по-високата честота на ипсилатерални мозъчни инфаркти, разви-ли се в границите до 6-ия месец след ТИА в зависи-мост от първоначално ангажирания артериален съдов басейн – ДСМА и ВБС.

Р06 ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ – РИСКОВИ ФАКТОРИ И

ЕТИОПАТОГЕНЕЗА

В. Малинска, Е. Василева, М. Клисурски, Н. Мурадян, М. Даскалов

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по нервни болести

През последните години се отчита нарастване на относителния дял на исхемичния мозъчен инсулт (ИМИ) при пациенти в напреднала възраст. Цел на настоящото проучване е да се оцени етиопатогене-зата, рисковите фактори и клиничната характерис-тика на ИМИ при пациенти в напреднала възраст. Данните на пациентите във възрастовия интервал 80 - 95 г са сравнени с тези на пациенти във възрас-товия интервал 20 – 75 години.

При всички пациенти е осъществена компютърна томография, ехокардиография, електрокардиогра-фия, цветно дуплекс скениране, изследване на биохи-мични показатели, липиден профил.

Настоящото проучване включва 38 пациенти с ИМИ над 80 години (80 – 95 години) и 30 пациенти в по – млада възраст (20 – 75 години). Средната възраст на пациентите в първата група е 84 г, а във втората – 55 г. Направена е оценка на тежестта на невроло-гичния дефицит по NIHS скалата. При сравнение на двете групи се установява, че в първата група е по – голям процентът на жените в сравнение с мъжете (58% към 26,7%). Рисковите фактори за мозъчносъ-дова болест (МСБ) се различават с напредване на въз-растта. Артериална хипертония - в 97% от случаите за първата група към 83,3% за втората, дислипидемия – 21,05% към 50%, тютюнопушене – 0% към 40%, ИБС – 23,3% към 76,31%, обезитас – 5,26% към 20%, ЗД – 37% към 6,7%, ХАНК – 21% към 0%.

Етиопатогенезата на ИМИ в двете групи е различна. При възрастните пациенти се установяват значител-но по – често кардиоемболични инфаркти (68,42% към 33,3%) и не се регистрират ИМИ с неуточнена етио-логия (0% към 13,3%). 15,8% от болните в напреднала възраст и 36,7% от пациентите на възраст под 80 години имат ИМИ при патология на магистралните мозъчни артерии. При съпоставяне на резултатите от дуплекс скенирането се установява наличие на каротид-на атеросклероза в 95% от пациентите във възрасто-вия интервал над 80 години. Неврологичният дефицит, оценен по NIHS скалата в двете групи е съпоставим, а болничният престой е по - голям при възрастните паци-енти. Началният неврологичен дефицит при приемането по скалата NIHS е средно 9,63 в групата над 80 години и 12,4 в другата група.

В заключение, при пациентите в напреднала възраст се наблюдава различна пропорцията на подвидовете инсулти, клиничен профил и прогноза. Установява се значима разлика в рисковите фактори за МСБ.

Р07 ОЦЕНКА НОСИТЕЛСТВОТО НА ПОЛИМОРФИЗЪМ А2 В ТРОМБОЦИТЕН

ГЛИКОПРОТЕИН ІІB/IIIA ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ В МЛАДА ВЪЗРАСТ

М. Иванов1, Р. Комса-Пенкова2, Б. Стаменов1, М. Вълкова1, Св. Гечева3

1Неврологична Клиника, Университетска болница – Плевен2Лаборатория по молекулярна биология и биохимия,

Медицински университет – Плевен3Център по клинична имунология, Университетска

болница – Плевен


Мозъчносъдовите заболявания са важен медицински и социален проблем на здравеопазването в развитите страни, свързан с висока заболеваемост, инвалидност и смъртност. Исхемичният мозъчен инсулт(ИМИ) в повечето случаи е резултат на полигенни и мулти-факторни влияния, при което множество гени упраж-няват влиянието си в комбинация с факторите на околната среда. ИМИ съставляват 80-85% от всички остри нарушения на мозъчното кръвообращение. През последните години се задълбочава тенденцията за въз-никване на ИМИ в по-млада възраст. Тромбоцитният гликопротеин ІІb/IIIа е рецептор на фибриногена от кръвната плазма и представлява част от мембранния комплекс, опосредяващ агрегацията на тромбоцити-те. Има два главни варианта на гена, кодиращ ІІІа субединицата, наречени PLA1 (А1) и PLA2 (А2). А2 алелът е рисков фактор за ИМИ, дължащ се на засяга-не на големите съдове.

Целта на проведеното проучване бе да се изследва носителството на полиморфизъм А2 в тромбоцитен гликопротеин ІІb/IIIa (GP IIb/IIIa) при пациенти с ИМИ в млада възраст (до 45 години) и да се определи ролята му за развитието на заболяването.

Материал и методи: Изследвани бяха 50 пациенти с ИМИ в млада възраст (между 26 и 45 години) и 80 здрави индивида за носителство на полиморфизъм А2 в GP IIb/IIIa. На всички тях бе изолирана ДНК от веноз-на кръв по метода на солева екстракция и бе проведен алел-специфичен рестрикционен ДНК-анализ за уста-новяване носителство на полиморфизъм А2.

Резултати: Носителство на полиморфизъм А2 в GP IIb/IIIa бе установено при 20 (40%) от пациентите с ИМИ и при 13 (16,3%) от здравите индивиди, което показа сигнификантна разлика (OR: 3.436; 95% Cl 1.406-8.485, p=0.005).

Изводи: Генетиката на мултифакторните забо-лявания остава актуално проблемна. За първичната профилактика на ИМИ най-съществено значение има откриването на лицата с рискови фактори, които могат да бъдат благоприятно повлияни. Първичната профилактика на мозъчната исхемия у млади хора чрез своевременно разкриване и повлияване на рисковите фактори съдържа голям потенциал за намаляване на заболеваемостта от ИМИ и за ограничаване на него-вите тежки последици. Установената зависимост между носителството на полиморфизъм А2 в GP IIb/IIIa и развитието на ИМИ в млада възраст аргу-ментира включването му в панела от изследвания при рисковите групи с оглед превенция на последващи инциденти на тромбоза.

Р08 ОСОБЕНОСТИ НА КЛИНИЧНИТЕ И СКЕНИГРАФСКИ ДАННИ ПРИ БОЛЕН С ДВА

ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИНТРАЦЕРЕБРАЛНИ ЛОБАРНИ ХЕМАТОМА

Л.Хараланов, К. Узунов, Б. Милков, Н. Симеонов, В. Карабинов

МБАЛ „Национална кардиологична болница” София, Клиника по невролагия

МБАЛСМ „Н.И. Пирогов” София, Клиника по неврохиругияI. ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Представяне на клиничните и скениграфски особе-ности при пациент с два последователни интраце-ребрални лобарни хематома, в рамките на десния фронтален лоб. Описваме клиничен случай на мъж на 66 години, приет по спешност в Клиника по нев-рология с главоболие, високо артериално налягане и

латентна левостранна горна монопареза. II. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: анамнеза, общ и нев-

рологичен статус, компютърна томография /КТ/ на главен мозък, включително и с контрастна мате-рия, комютъртомографска ангиография

III. РЕЗУЛТАТИ: От направения първи КТ на гла-вен мозък се установи хиперинтензна зона, стенодо-пирно до кората на десния фронталния дял, с разме-ри 2/3 см. и втора, суперпонираща, окръглена зона, обхващаща целия челен дял, с равномерна и по-ниска плътност с размери 5/5 см., без компресия на челния рог на латералния вентрикул. Контролния втори КТ на главен мозък с контрастно усилване не показа изпълване на описаните зони с контрастна материя. Направения на ІV ден, трети КТ на главен мозък, на фона на количествени нарушения на съзнанието и задълбочена горна монопареза, установи динамика в образа на по-нискохиперденсната зона, изобразяваща я като ниво тип чаша, с дъно посока гравитацията.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Атипичните образи на първо-то КТ изследване винаги налагат повторно, а дори и последващи образни изследвания, като за диагнос-тиката на хематомите водещо остава КТ изслева-нето.

Р09 ХЕМИНЕГЛЕКТ, ХЕМИАНОПСИЯ И ПРИЗНАЦИ НА ГЕРСТМАНОВ СИНДРОМ ПРИ ЛОБАРЕН

ПАРЕНХИМЕН МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ

В. Игнатова, Ц. Стоянова, В. Атанасова, Л. Хараланов-Клиника по неврология, МБАЛ „НКБ”

I. ОБЕКТ: жена на 63 години, деснорька (РЕЕ), с оплаквания от главоболие в лявата половина на главата и ирадиирaщо към лявото ухо, замайване и гадене, при която се установи голям лобарен парен-химен мозъчен кръвоизлив вляво париетоокципитал-но.

МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: анамнеза, соматичен и неврологичен статус, кръвни изследвания, рентге-нография на бял дроб, КТ на главен мозък, невропси-хологично изследване, зрителни евокирани потенциали (ЗЕП).

РЕЗУЛТАТИ: Два дни преди настъпване на оплак-ванията при пациентката е стентирана дясната коронарна артерия поради сигнификантна стеноза. Започнато е лечение с Плавикс. Отхвърлено забо-ляване на ухото от УНГ- специалист. Две седмици по- късно болната е хоспитализирана в клиниката поради сигнификантно засилили се оплаквания. Обективно се установиха: дясна хомонимна хемиа-нопсия, анизорефлексия, положителен Бабински вдяс-но. Параклинични находки: хипертриглицеридемия; увеличена аорта от рентгенографията. КТ устано-ви интрацеребрален кръвоизлив вляво париетоокци-питално с размери 3/4/6 cm, компресиращ латерал-ния вентрикул. При невропсихологичното изследване се откриват кардинални признаци на Герстманов синдром, като се регистрира алексия вместо агра-фия; както и унилатерален зрителен хеглект вдяс-но. Десностранната хомонимна хемианопсия беше потвърдена чрез периметрия. ЗЕП установяват абнормна зрителна аферентация. Пациентката беше проследена в динамика. Шест месеца по- късно невропсихологичните симптоми отзвучаха, но пер-систира хомонимната хемианопсия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: случаят предизвиква интерес поради богатата палитра от невропсихологични находки. Едновременното наличие на неглект и





хемианопсия е рядък феномен при поражение на асо-циативната париетоокципитална кора. Неглектът е потвърден чрез невропссихологична батерия, включваща бисекция на права, анализиране на рисун-ки и писмена реч на пациентката, зачертаване на сходни фигури.

Р10 СУБАРАХНОИДЕН КРЪВОИЗЛИВ ПРИ ПАЦИЕНТ С ИНТРАКРАНИАЛНА ДИСЕКАЦИЯ НА

ВЕРТЕБРАЛНА АРТЕРИЯ

Е.Ваврек, Е.Василева, М.Клисурски, Г.Благоев, З.Цончев, П.Кенаров, М.Даскалов

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Клиника по неврология

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Една от ред-ките причини за субарахноиден кръвоизлив е дисекация на интракраниална артерия. Представяме 43 годишен пациент със субарахноиден кръвоизлив и ЯМР данни за дисекация на ЛВА, V4 сегмент.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациентъг беше изслед-ван анамнестично, клинично и с дуплекссонография (ДуСГ), КТ, КТА, ЯМР МРА.

РЕЗУЛТАТИ: Пациентът беше приет в клиниката с остро възникнала латентна левостранна хемипареза, левостранна хемихипестезия, болка в дясната окци-питална област и гадене. Началните КТ и ДуСГ не установиха патологични промени, въпреки насоченото търсене за данни за каротидна или вертебрална дисе-кация. Два дни след приемането пациентът получи масивна субарахноидна хеморагия (САК) с пробив във вентрикулите. На проведената КТ само на единично ниво се установи полулунна сянка за интракраниалния сегмент на ДВСА. Проведените ДуСГ разкриха пре-ходни данни за вазоспазъм. Допълнително се развиха спрегнато отклонение на глава и поглед наляво и двус-транна лезия на n.abducens; гълтането не се възстано-ви. ЯМР показа данни за дисекация на ЛВА на V4; рет-роспективно оценена началната КТ показва суспекция за увреда на ЛВА.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: САК рядко може да бъде последс-твие на интракраниална артериална дисекация. Рядко, както и в нашия случай, състоянието може да се предшества от симптоматика на оклузия, причинена от дисекация. При пациенти, подобно на нашия, при които се подозират няколко дисекации може да се търсят подлежащи заболявания, най-вече фибромус-кулна дисплазия.

Р11 КОГНИТИВЕН ДЕФИЦИТ СЛЕД СУБАРАХНОИДЕН КРЪВОИЗЛИВ И ХИРУРГИЧНО

КЛИПСИРАНЕ НА АНЕВРИЗМА НА A. COMMUNICANS ANTERIOR

В. Киркова, Я. Желев, М. Райчева, Л. Трайков Клиника по неврология, УМБАЛ "Александровска" -

СофияВЪВЕДЕНИЕ: Синдромът на a. communicans

anterior се развива рядко, обикновено след руптура или хирургично лечение на аневризми на предната комуницираща артерия, с изява на класическа триа-да от амнезия, конфабулации и личностови промени. Невропсихологичният дефицит, който възниква в тези случаи, се характеризира с нарушения в анте-роградната памет, вниманието и екзекутивните функции, конфабулации и личностови промени. Когнитивните нарушения при пациенти с аневризми

на a. communicans anterior най-вероятно се дължат на исхемия на орбитофронталните дялове.

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Представяме 41-годишен пациент, който развива синдром на a. communicans anterior след субарахноиден кръвоиз-лив и клипсиране на аневризма на предната комуни-цираща артерия.

МЕТОДИ И РЕЗУЛТАТИ: При проведеното подробно невропсихологично изследване се уста-новява водещ паметов дефицит, леко нарушени екзекутивни функции, поведенчески прояви на дезинхибиция, хиперактивност, еуфоричност. Невроизобразяващите изследвания показват исхе-мия на орбитофронталните дялове.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Прецизният анализ на когнитив-ните нарушения след руптура или хирургично лече-ние на аневризми на предната комуницираща арте-рия е от съществена важност в ранния стадий за преценка на терапевтичното поведение. Препоръчва се провеждането на подходяща когнитивна рехаби-литация на паметта, вниманието и екзекутивните функции с цел подобряване на изпълнението на про-фесионалните и ежедневните дейности при тези пациенти.

Р12 КОГНИТИВЕН СТАТУС И СКЛОННОСТ КЪМ ДЕПРЕСИЯ В ОСТРИЯ СТАДИЙ НА ЛЕКИЯ ДО

УМЕРЕН ИСХЕМИЧЕН ИНСУЛТ

М. Вълкова, Б. Стаменов, Д. Пейчинска, В. СимеоноваКатедра по неврология и неврохирургия, Медицински

университет - ПлевенI. ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Исхемичният инсулт е социалнозначимо заболяване, с висока коморбидност и смъртност. Инсултът се дефинира като „неврологичен дефицит с церебровас-куларна причина, който трае над 24 часа, или прик-лючва със смърт в интервал от 24 часа”. Инсултът сериозно влошава преживяемостта на пациентите и тяхното качество на живот, не само поради фокалните неврологични дефицити (парези/парализи, екстрапирамидни нарушения, сетивни отпадни про-яви и пр.) и коморбидността, но и поради честото развитие на когнитивни и психични нарушения в острия стадий на заболяването. Целта на нашето проучване е да се изследва когнитивния статус и склонността към депресивно настроение при паци-ентите в острия стадий (до 3 ден) на лекия до уме-рен по тежест инсулт.

II. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Проучването се про-веде в НК на УМБАЛ Плевен върху 41 пациента в острия стадий на лек до умерен по тежест инсулт. От проучването бяха изключени всички пациенти с афазия и тежка апраксия и агнозия.

За целите на проучването се използва следната невропсихологична батерия:

1. ММSE2. Скала за депресия на HamiltonТежестта на инсулта се отчете по NIHSS и

Скандинавската скала.III. РЕЗУЛТАТИ: Нашето проучване показа когни-

тивни нарушения в различна степен на изразеност при всички пациенти в острия стадий на инсулта, като най – често срещан е умерения когнитивен дефицит, следван от лекия и най – редки са гранич-ните стойности на ММSE. С данни за депресивно


настроение са около 2/3 от болните (с лек депре-сивен епизод – 43.90%, с умерен депресивен епизод 12.20% и с тежка депресия – 9.76%). Тези резултати пряко корелират с тежестта на инсулта.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от нашето про-учване корелират с хипотезата за васкуларния когни-тивен дефицит и депресия при пациентите с инсулт, като се установи по-висока честота на депресивните прояви и особено на когнитивните нарушения, откол-кото в по-ранни сходни проучвания. Считаме, че един от рисковите фактори за развитие на инсулт и за влошаване на прогнозата при болните са депресивните прояви преди и около развитието на мозъчния съдов инцидент.

Р13 ЕПИЛЕПТИЧЕН СТАТУС С ПОЛИМОРФНИ ПРИСТЪПИ В ОСТРИЯ СТАДИЙ НА ИСХЕМИЧЕН

МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ

Н. Михнев, И. Стайков, М. РашеваМБАЛ Токуда Болница София. Клиника по неврологияВЪВЕДЕНИЕ: Епилептични пристъпи по време на

острата фаза на исхемичен мозъчен инсулт се получа-ват в 1-3 % от пациентите. Преобладават пристъпи-те са с парциално начало (61-79%), а първично генера-лизирани тонично-клонични пристъпи се наблюдават при 9-17 % от пациентите.

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ: Представяме пациент на 76 години приет в клиниката със серия от внезапно започнали кратки пристъпи с потрепване и повдигане на двете ръце и двата крака с продължителност около 1 сек. Пристъпите се явяват на кластъри, които продължават 5-20 мин . От неврологичния статус пациентът е с десностранна хемипареза, афебрилен, а проведените ликворно и невроизобразяващи изследва-ния насочват за ИМИ в БЛСМА. Поради неповлияване на пристъпите от Диазепам до 60 мг е започнато интравенозно лечение с Депакин ( 15 мг/кг болус, след което 1 мг/кг/час). Наблюдаваните пристъпи изчезват на 12-ия час, пациентът е в съзнание, но след 24-ия час се появяват парциални пристъпи обръщане на главата и очите надясно и ритмично треперене на десните крайници до състояние на епилептичен статус, а ЕЕГ е с характеристиката на PLED. Продължаването на интравенозната инфузия с Депакин е без ефект, а след включване на Карбамазепин и Левитирацетам прис-тъпите се преустановяват.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Проявите на епилептичния ста-тус могат да бъдат атипични, но промяната в семи-ологията на пристъпите е много рядко. Епилептичен статус с PLED се повлиява трудно, дори и с комбини-рана терапия.

Р14 АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ БОЛНИ С МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД СОФИЯ

Л. Конова, Р. Калпачки, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К.

Донкова, С. Стефанова, Л. РовеловВтора МБАЛ ЕАД - СофияНеврологично отделение

ЦЕЛ: С настоящото съобщение представяме утвър-дения в нашата болница алгоритъм за поведение при болни с мозъчен инсулт – исхемичен или хеморагичен.

МЕТОДИ: Проведохме анализ на съществуващите в момента подобни алгоритми за поведение в Европа и САЩ, като съчетахме някои практически техни препоръки с Българския консенсус за мозъчно-съдови

заболявания.РЕЗУЛТАТИ: След проведения анализ предложихме

и беше утвърден специфичен алгоритъм за поведение при мозъчен инсулт във Втора МБАЛ ЕАД – София, който прилагаме в нашата работа.

ОБСЪЖДАНЕ: Изработването и въвеждането на подобни алгоритми за поведение при основните групи заболявания на нервната система според нас е обос-новано и полезно за рутинната медицинска практика, защото по този начин се въвежда утвърдена световна практика, създават се предпоставки за сигурно наз-начаване на доказано и използвано лечение/поведение, носи сигурност у персонала, дава възможност за лесен контрол и лесно адаптиране на нов персонал, в голяма степен поевтиняване на лечението, осигурява въз-можности за защита от необосновани претенции за лекарски грешки и за сравнимост на резултатите от лечението с други медицински центрове.

Р15 ТРОМБЕМБОЛИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ ПРИ ПАЦИЕНТКА С АХАЛАЗИЯ НА ХРАНОПРОВОДА -

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

В. Аргирова¹, С. Андонова¹, Ф. Киров¹, Д. Минчев¹, М. Новакова²,Р. Георгиев²

¹Втора клиника по неврология с ОИЛНБ, ² Клиника по образна диагностика –

УМБАЛ “Св.Марина”-ВарнаЦЕЛ: Представяне на клиничен случай на тромбем-

боличен мозъчен инсулт при 33 г пациентка с. ахалазия на хранопровода.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Снети са подробна анам-неза, соматичен и неврологичен статуси. Проведени са лабораторни изследвания, компютърна томог-рафия /КТ/ на главен мозък, магнитно - резонансна томография /МРТ//магнитно - резонансна ангиография /МРА/ на главен мозък, евокирани потенциали /ЕП/- зрителни ЕП и слехови ЕП, КТ на сърдечни кухини, Ехокардиография и ТТЕхоКГ, Холтер ЕКГ,

РЕЗУЛТАТИ: От неврологичния статус - данни за десностранен неоцеребеларен синдром , от лабора-торните изследвания- хиперхолестеролемия, анти-нуклеарни и антифосфолипидни антитела- отрицател-ни. КТ на главен мозък- хиподенсна зона с р-р 24/26 мм със средна плътност 24 ХЕ вдясно в малкомозъчната хемисфера с лекостепенна компресия на вермис и тенториум. МРТ- данни за ИМИ в ДММХ. Нормален калибър и ход на интракраниалните съдове. ЕП-сниже-на проводимост на ниво корови-подкорови зони на зри-телен анализатор и микроангиопатни промеви в понс, мезенцефалон. Невропатия на слуховия нерв в ляво. КТ на леви сърдечни кухини- дилатираният хранопровод оказва лека компресия върху ляво предсърдие .Липсват убедителни данни за наличие на тромб в предсърдието и в ухото му. Ехо КГ- Притискане на ляво предсърдие от разширения хранопровод с променена скорост на кръвта в белодробните вени. Визуализира се разширен хранопровод. Вероятен ембологенен източник- ЛП. ТТЕхоКГ- Лека компресия върху горно-латералната стена на ЛП, непосредствено над вливането на леви-те пулмонални артерии. Възможно е да се касае за притискане по съседство от дилатиран хранопровод. Изписана е от клиниката с подобрение на вестибуло-вегетативните прояви , като персистира лек неоце-ребеларен синдром в дясно. Холтер ЕКГ- чести надка-мерни екстрасистоли

ОБСЪЖДАНЕ: Като вероятна етиологична причи-





на за остро настъпилият мозъчно-съдов инцидент може да се обсъжда ембологенен източник от ляво предсърдие вследствие компресия от дилатирания хранопровод.

Р16 ТРОМБОЗА НА SINUS SAGITALIS SUPERIOR ПРИ ХРОНИЧЕН УЛЦЕРОЗЕН КОЛИТ

П. Илиева, Е. Василева, Е. Ваврек, М. Клисурски, Н. Колева, В. Малинска, З. Цончев, Е. Терзийска,

М. ДаскаловУМБАЛ „Царица Йоанна”- ИСУЛ, Клиника по „Нервни

болести”ЦЕЛ: Настоящото съобщение има за цел да предс-

тави рядък случай на тежко мозъчно усложнение при пациент с хроничен улцерозен колит (ХУК) - тромбоза на sinus sagitalis superior, с последващо развитие на обширен венозен инфаркт двустранно парасагитално фронтопариетално.

МЕТОДИ: Нативна компютърна томография (КТ) на главен мозък, ПКК, биохимия, транскраниално цветно дуплекс скениране (ДС), КТ с контраст на гла-вен мозък, магнитно- резонансна томография (МРТ) на главен мозък, ликворно изследване.

КЛИНИЧНО ОПИСАНИЕ: Касае се за пациент на 31 г., с диагноза ХУК, с давност от 11 г., лекуван системно с имуномодулатори и имуносупресори. Пациентът има неколкократни опрации с резекция на дебелото черво и е поставена илеостома. В деня на хоспитализацията се установява синдром на менин-горадикулерно дразнене, леко изразена десностранна централна хемипареза, централна лезия на 7-ми ЧМН в дясно и десностранна лицева и телесна хемихипес-тезия. Оценката по GLCS при приемането е 20 т. От ПКК и биохимия се установи лекостепенна ане-мия, тромбоцтопения, хипоалбуминемия , хипопроте-инемия, хипонатриемия, дванадесеткратно увеличение на чернодробни ензими, понижено протромбиновото време, хипофибриногенемия. Първоначалната КТ на главен мозък не показа отклонения от нормата. Проведе се ликворно изследване и се отчете нормоци-тоза и хиперпротеинорахия.

Двадесет и четири часа по-късно, се появи задъл-бочаване на общомозъчната и огнищна неврологична симптоматика. Разви се тежка квадрипареза със спас-тично повишен мускулен тонус и централна лезия на 7-ми и 12-ти ЧМН в ляво. Направеното ДС отхвърли наличие на артериално мозъчносъдово заболяване. Установи се абнормно увеличен кръвоток на дълбо-ките венозни съдове на мозъка, който нормално не се визуализира. Посредством МРТ се откриха масивни огнищни промени в голямомозъчните хемисфери - двустранни обширни червени инфаркти.

На втория ден от хоспитализацията се регист-рира спад на протромбиновото време и покачване на аПТТ. Задълбочиха се количествените нарушения на съзнанието. На третия ден от хоспитализаци-ята, протромбиновото време продължи да спада. Пациентът изпадна в кома и се постави на изкуствена белодробна вентилация. Въпреки проведеното интен-зивно лечение, настъпи летален изход.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: С настоящото съобщение описва-ме клиничните прояви и злокачествения ход, диагнос-тичните параклинични и невроизобразителни особе-ности на това рядко и сериозно усложнение на ХУК. Дискутира се също и ролята и значението на транск-раниалната доплерова сонография в диагностиката на заболяването.

Р17 ТРОМБОЗА НА СИНУС САГИТАЛИС СУПЕРИОР – ОТ ЕПИЛЕПТИЧЕН СТАТУС С КВАДРИПЛЕГИЯ ДО ПЪЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – ОПИСАНИЕ НА

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

Р. Калпачки, Л. Конова, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова,

К. Донкова, С. Стефанова, Л. Ровелов, К. ПандевНеврологично отделение

Втора МБАЛ ЕАД - СофияЦЕЛ: Описание на сравнително типичен случай на

много добре верифицирана тромбоза на синус сагита-лис супериор и поведението, довело до пълното възс-тановяване на пациента.

МЕТОДИ: Представяме клиничен случай – анамнеза с провокиращи фактори и ход на болестта, соматичен и неврологичен статус, всичките проведени изследва-ния и консултации и поведението в острия период до 6 месеца след заболяването.

РЕЗУЛТАТИ: Тромбозата на синус сагиталис супе-риор при нашата пациентка настъпва в следродилния период след обезводняване като дебютът е с бързоп-рогресираща хемипареза до квадриплегия и епилепти-чен статус. Последваха дни на интензивно лечение, диагностициране на проблема с невроизобразяващи методи, назначаване на антикоагулантно, противо-възпалително и противоепилептично лечение и пълно възстановяване на симптоматиката.

ОБСЪЖДАНЕ: Тромбозата на синус сагиталис супериор е честа в периода на и след раждане. Във връзка със специфичния съдов басейн в клиничната характеристика доминират пара- или хемипарези, епилептични пристъпи, фебрилно-интоксикационен синдром и синдром на повишено вътречерепно наляга-не. Това заболяване представлява спешно състояние в неврологията и изисква своевременно и компетентно лечение с възможност за провеждане на пълноценни интензивни и реанимационни грижи. По този начин в един голям процент от случаите може да се очаква благоприятен изход

ВТОРА ГРУПА

Р18 СПОНТАННА РЕКАНАЛИЗАЦИЯ НА ВЪТРЕШНАТА СЪННА АРТЕРИЯ СЛЕД ОСТРА

ТРОМБОЗА ПРИ БОЛЕН С ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ -ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЙ ВЕРИФИЦИРАН

С ЕКСТРАКРАНИАЛНА ЦВЕТНА ДУПЛЕКС СОНОГРАФИЯ

К. Цаловски, К. Костов, Р. Икономов, И. Петров Медицински институт-МВР, Клиника по нервни

болестиЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: Представяме

52 годишен мъж с остро настъпил исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лявата средна мозъчна артерия вследствие остра тромбоза на лявата вътрешна сънна артерия.

МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: Компютърна аксиал-на томография и екстрацеребрална, цветна дуплекс сонография на магистралните шийни артерии с апа-рат АLOKA 3500 снабден с 7.5 MHZ трансдюсер.

РЕЗУЛТАТИ: При томографски доказан исхеми-чен инсулт се осъществиха две дуплекс-сонографски изследвания в рамките на десет дни непосредствено след инцидента. При първата находка се констатира тромбоза на лявата вътрешна сънна артерия а при втората-спонтанна, пълна реканализация на същата артерия.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Репетитивното сонографско изследване отразява динамиката на тромбозиране и естествена тромболиза в основните съдове кръвос-набдяващи главния мозък и има решаващо значение за насочване или не на болните за оперативно лечение или стентиране.

Р19 КАТАПЛЕКСИЯ ПРИ 55 ГОДИШНА ЖЕНА С ДВУСТРАННА ЗАДНА ТРИФУРКАЦИЯ

Н.Симеонов1, Е.Ваврек2, М.Митев3

1МБАЛ-НКБ ЕАД София, Клиника по Неврология2МБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Клиника по неврология

3МБАЛ-НКБ ЕАД София, Клиника по образна диагностика

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Вариациите в началото на базиларната артерия (БА) и задните мозъчни артерии (ЗМА) не са чести. В по-малко от 1% БА излиза от примитивна тригеминална артерия, възникваща от вътрешната сънна артерия (ВСА). В тези случаи често двете вертебрални артерии (ВА) са „хипопластични“. В около 10-30% от възрастни-те персистира произлизане на ЗМА от ВСА (задна трифуркация). В около по 10% задната бифуркация е едностранна и в около 8% - двустранна. Асоциация между двойна задна бифуркация и катаплексия не е честа. Катаплексията се характеризира с внезапна загуба на мускулен тонус в будно състояние, като обикновено се предизвиква от силни предимно положи-телни емоции. Обичайно се счита, че катаплексията е патогномонична за нарколепсията.

Представяме 55 годишна жена с анамнеза за два катаплектични епизода.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациентката беше изс-ледвана анамнестично, клинично и с дуплекссонография (ДуСГ), КТ, КТА; допълнително се планираха ЕЕГ и ПСГ.

РЕЗУЛТАТИ: Анамнестично се установиха данни за хередитарен тумор на гломус каротикус, опери-ран преди повече от 10 години преди инцидентите. Клиничното изследване беше нормално. ДуСГ разкри извити и малки, на V2 ВА и беше заподозрян конгени-тален вариант. КТА доказа двойна задна трифуркация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Симптоматичната катаплексия (СК) при отсъствие на нарколепсия е извънредно рядко състояние. Описана е СК при неоплазми, множествена склероза и други редки състояния, но съдови причини не са обичайни.

Р20 СЛУЧАЙ НА ПРИДОБИТА ДИСЛЕКСИЯ БЕЗ АГРАФИЯ ПРИ ПАЦИЕНТ СЛЕД МОЗЪЧЕН

ИНФАРКТ

К.Стоянова, Ив.СтайковКлиника по неврология, Болница Токуда, София

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Съобщението представя невропсихологичен анализ на случай на придобита дислексия при пациент със състояние след ИМИ в БЛСМА и БДЗМА, при тром-боза на дясна ВСА.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Ц.Р. е 48 годишен мъж с висше образование, с доплерсонаграфски и СТ анги-ографски данни за тромбоза на дясна ВСА и КТ и МРТ данни за исхемични лезии в ляво фронтално и окципитално и вдясно окципитално. От неврологич-ния статус се намира долна квадрантопсия в ляво и по-обширна долна квадрантопсия вдясно, афазия и дислексия без аграфия, акалкулия.

Невропсихологичното изследване два месеца след началото на заболяването установи транскорти-кална сензорна афазия с аномия, алексия без аграфия (плавна форма на афазия с търсене на думи, умерен дефицит в разбирането, съхранено повтаряне, нару-шено четене с използване на побуквена стратегия при съхранено самостоятелно писане).

Четенето (озвучаването) на отделни букви е нарушено като търси- изброява фонеми при съхра-нен буквен гнозис.

Четенето на текст е изключително забавено, дезавтоматизирано, с паралексии от различен тип и с използване на побуквена стратегия при затруд-нение. Самостоятелното писане е съхранено, като пациентът се затруднява да прочете написаното от самия него. Преобладаващият тип грешки при четене са замените на функционални думи ( „се” вм. „му”; „нещо” вм.”който”), визуалните грешки („съвети” вм. „свети”; „врана” вм.”рана”), дери-вационните грешки с промяна в морфологията на думата („вечерта” вм. „вечерята”; „опекла” вм. „изпекла” ), по-рядко семантични замени („старата” вм. „бабата”). При затруднения след изброяване на буквите до пълния или почти пълния звуков състав постига думата („у,л,и,ц – улица” , но и „н,е – не”).

Насочено тестувахме четенето на текстове и на думи с различни характеристики (абстрактни и конкретни думи; не-думи; думи- прототипи на не-думите; функционални думи; съдържателни думи, които са ортографично и фонологично близки на функционалните думи,” къси” – дву- и трибуквени думи и „дълги” –пет-шестбуквени ).

РЕЗУЛТАТИ: Анализирахме успеваемостта, вида и количеството на грешките, стратегиите на четене (изцяло или побуквено) във връзка с характе-ристиките на материала. Установи се:

По-ниска успеваемост за четене на текстове (81%) в сравнение с четенето на отделни думи ( средно 93,5% ).

В текстовете греши предимно при функционални думи ( от общо 14 замени 78% са при функционал-ни думи), последвани от деривационни грешки.

Най-ниска е успеваемостта за не-думи 44%. Несъществена разлика при четене на отделни

функционални думи (местоимения, предлози,спома-гателни глаголи, съюзи ) и на сходни фонологично и ортографично съдържателни думи ( „защото”- „защита”), съответно 81% и 84%.

Няма разлика при четене на къси (97%) и дълги (96%) съдържателни думи.

Няма разлика между конкретни ( 96% ) и абст-рактни (100%) думи.

Резултатите характеризират дислексията при Ц.Р. като смесена: с признаци на т.нар. централен тип дислексия, със засягане на процесите над визуално-ортографичния анализ, и с признаци на периферен тип дислексия - класическата чиста алексия без аграфия с побуквено четене, при която е неизползван/затруднен семантичният път на четене.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Придобитото нарушение на чете-нето при пациента представлява интерес от гледна точка на подлежащата патология, взаимодействието на езиковия дефицит в устната и писмената модал-ности, в светлината на докладвани случаи с варианти на придобита дислексия, както и във връзка с дислек-сия при езици с пряка графемно-фонемна конверсия (transparent languages), какъвто е българският.





Р21 БИОМАРКЕРИ ЗА СЪДОВА АТЕРОСКЛЕРОТИЧНА УВРЕДА: ПРОМЕНИ В МЕТАБОЛИЗМА НА ЕКСТРАЦЕЛУЛАРНИТЕ

МАТРИКСНИ БЕЛТЪЦИ, МЕТАЛОПРОТЕИНАЗИ И АНТИТЕЛА СРЕЩУ МАТРИКСНИ БЕЛТЪЦИ ПРИ

ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ

П. Цветанов1, M. Aтанасова2, A. Русева3, Б. Садързанска-Терзиева4, В. Цанева4, М. Клисурски5,

С. Йотова1, Ц. Петранов6, П. Христова7,А. Димитрова8

1МЦ „Медика 2005” ЕООД-Видин

2Сектор „Биология”, Медицински университет – Плевен3 - Клинична лаборатория, УМБАЛ - Плевен

4Катедра „Нерология и неврохирургия”, УМБАЛ – Плевен5Клиника по Неврология, Университетска болница

„Царица Йоанна-ИСУЛ, Медицински университет-София6Сектор по медицинска информатика и статистика,

УМБАЛ-Плевен 7Катедра „Обществено здраве”, Медицински

университет - Плевен 8Сектор „Патофизиология”, Медицински университет

- Плевен Цел: Цел на настоящото проучване е изследване

на серумните нива на MMP-9, MMP-2, еластин дегра-дационни пептиди (EDP), колаген тип IV деградаци-онни пептиди (CIVDP), анти-α-еластинови (AEA) и анти-колаген тип IV антитела (AC4A) – от класове IgG и IgM, при пациенти с исхемичен инсулт и тези при контролни лица от съответната им възрастова група. Методи: Серумните нива на EDP, CIVDP, АЕА и AC4A (IgG, IgM) са определяни чрез ензимно-свързан имуносорбентен метод (ELISA), а нивата на MMP-9 и MMP-2 с желатинова зимография при 97 болни (средна възраст 63,4±11,9) с клинично, компютъртомографски и доплерсонографски верифициран исхемичен мозъчен инсулт в хронична фаза (средно 2,5±1,2 месеца) след началото на инсулта и при 37 здрави доброволци на съответна възраст (58,4±14,8). Данните са обработе-ни статистически с анализ на вариациите и метода на най-малките различия. Корелацията между пока-зателите е оценена с теста на Pierson. Резултати: Пациентите с исхемичен мозъчен инсулт имат сигни-фикантно по-високи нива на ЕDP (p<0,0001) и MMP-9 (p<0,05) от тези в контролната група и значимо коре-лират със серумните IgM нива на AC4A. AC4A (IgG) и АЕА (IgМ) са значимо по-високи (p<0,005) в сравнение с контролната група. Заключение: В хроничната фаза на исхемичния инсулт, съдовата атеросклеротична увреда е с продължаващ във времето характер, като този патологичен процес се асоциира със значими про-мени в серумните концентрации на MMP-9, AC4Ab (IgG) и АЕА (IgМ).

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Еластин деградационни пеп-тиди, колаген тип IV деградационни пептиди, анти-еластинови антитела, анти-колаген тип IV антитела, MMP-9, инсулт

Р22 РЕГИСТЪР НА ПАЦИЕНТИТЕ С ОСТЪР ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ, ЛЕКУВАНИ С

ИНТРАВЕНОЗНА ФИБРИНОЛИЗА В ГРАД ВАРНА

М. Петкова, С. Андонова, Ф. КировОИЛНБ-IIНК МБАЛ ”Св. Марина”-Варна

Единственото ефективно лечение за пациентите с остър исхемичен мозъчен инсулт е венозното при-ложение на рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор /rt-PA/ в рамките на 3 часа от началото

на симптомите. Системното провеждане на интра-венозно лечение с rt-PA изисква постоянно действаща перфектна логистика и организация между различните звена. За целта е необходимо създаване на регистър на пациентите, който дава възможност за оценка на проведеното лечение , за сравняване показателите на ефективност с показателите на други центрове, за оптимизиране на дейността на отделните звена, участващи в транспорта и диагнозата, за регист-риране на безопасността от прилаганото лечение, за проследяване на възстановяването на пациентите в рамките на 90 дни след дехоспитализацията.

МЕТОДИ: Създаден бе регистър по модела на SITS /Safe Implementation of Treatments in Stroke/. Всички пациенти са проследени по телефона до ден 90 от началото на симптомите. В регистъра са описани оценка на неврологичния дефицит по NIHSS скалата при постъпването и при изписването от клиниката, датата на проведената фибринолиза, времето от началото на инцидента до постъпването в болница, времето от хоспитализацията до началото на лече-нието, локализацията на острия мозъчно съдов инци-дент, настъпил летален изход в или извън болницата и причината за него, наличието на реоклузия на засег-натия мозъчен съд и метода за установяването й, прилагането на невропротективни медикаменти, рис-ковите фактори за настъпването на остър исхемичен мозъчен инсулт, оценка на пациентите по скалата на Ранкин/Rankin Disability Score/ и индекса на Бартел /Barthel Index/ 90 дни след дехоспитализацията.

РЕЗУЛТАТИ: В изготвеният регистър са включе-ни 54 пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт, лекувани с интравенозно приложение на rt-PA от м.02.2009г до м.02.2011г. Анализирането на отделни-те елементи от изготвения регистър показва, че при бърз транспорт и ранно приемане в болницата пара-доксално се удължава времето за провеждане на фиб-ринолиза, смъртността в периода до 90 ден е 11,1% , функционалната независимост в ежедневието (скала на Ранкин 0-2) на 90 ден е налице при 71,4% от пациен-тите включени в регистъра.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ползата от лечението с интра-венозно приложение на rt-PA е зависеща от времето-фибринолизата е по-ефективна при ранно приложение, отколкото при късно. Интравенозното приложение на rt-PA e ефективно, но не за голяма част от паци-ентите. Създаването на база данни в отделните центрове за фибринолиза, обединени от национален регистър за пациентите с остър исхемичен мозъчен инсулт, лекувани с интравенозно приложение на rt-PA, създава възможност за допълнително анализиране на това лечение, проследяване на пациентите и опти-мизиране на отделните етапи от провеждането му.

Р23 КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА МИОКЛОНУС ПРИ ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ УСПЕШНО

ЛЕКУВАН С ПИРАЦЕТАМ

Д. Балдаранов, В. Гълъбова, Д. Нейков, К. Михайлова, Т. Бенчева, М. Карапанчева, В. Кацаров

Отделение по нервни болести; ПЕТА МБАЛ СОФИЯ ЕАДМиоклонус /М/ се дължи на промени на двигател-

ната дейност в резултат на абнормна електрическа активност в сензомоторния кортекс. Тези състояния се характеризират с неконтролируеми мускулни дви-жения, които могат да са спонтанни или предизвикани от сензорни стимули или движения. М предизвиква слабост, ограничава речта, разстройва ежедневната дейност. Традиционните антиконвулсанти контроли-


ращи типичните припадъци са по-слабо ефективни при М. Пирацетам /П/ се използва за лечение на различни типове М със значително подобрение, когато другите медикаменти са с или без ефект. Посочват се дози до 24 – 48 – 72 гр/дн при М.

Касае се за болен ДСК 58 г приет в НО при ПЕТА МБАЛ СОФИЯ ЕАД за ИМИ в БДСМА. Приет в увре-дено състояние със слабост в левите крайници и пот-репвания в тях. РР190/110. Не е губил съзнание, не е повръщал. От неврологичния статус при приемането е със спрегнато отклонение на главата и погледа на дясно, по-нисък стоеж на ляв устен ъгъл. Левостранна централна спастична хемипареза – средна за ръката и тежка за крака, миоклонични потрепвания на лявата ръка. Обнубилиран, отговаря на зададени въпроси адек-ватно. Глазгоу Лиеж – 18 т. От проведените изследва-ния: ликвор в норма. КТ наличие на добре отграничено хиподенсно огнище в ляво темпорално, както при стар инфаркт. Без промени след прилагане на конт-раст. ЯМР – находката отговаря на множество огни-ща на интерстициален едем в дясната голямомозъчна хемисфера, вследствие инфаркти в БЛСМА с глобално смущение в префузията на дясната голямомозъчна хемисфера, отколкото на оклузии. Ограничена левкопа-тия с неясна – съдово или токсична генеза, системна атрофия. ДС - не се инсонира ДВСА; ДВА забавен кръвен ток с данни за хипоплазия. ЕЕГ – алфа ритъм с честота 8-9/сек. В ляво фронтопариетално се отвеж-дат групирани високоамплитудни острия последвани от бавно вълнова активност. ХВ-дифузно увеличена бавно вълнова активност ОО и ФС – реактивна.

Проведено лечение на съдово мозъчния инцидент. Започнато лечение с ПЕС с персиситиране на М. Към лечение беше прибавено и П 12 гр/н. След десет дневно лечение миоклоничните прояви се овладяха, като остана само левостранна спастична централна хемипареза до плегия за ръката. Назначено подържащо лечение с пирацетам с постепенно намаляващи дози поради възможен реци, 0+

Р24 ЕНДОВАСКУЛАРНИ ПРОЦЕДУРИ ПРИ СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА

СИСТЕМА

Алиоски Н., Сл. Кондов, И. Петров1, Т. Спириев, Хр. Цеков, Ив. Стайков2, М. Бриганти3

Отделение по неврохирургия1Клиинка по инвазивна кардиология

2Клиника по неврология**3Отделение по нерворадиология към клиника по

неврохирургия “Умберто II Неопол-ИталияМБАЛ”Токуда-Болница” – гр.София

ВЪВЕДЕНИЕ: Всяка година в страните на Европейския съюз съдовите заболявания на централ-ната нервна система (ЦНС) засягат над 10000 души (ЕВРОСТАТ). Ендоваскуларните техники са минимално инвазивни процедури, които през последните години претърпяха бурно развитие и намират все по-голямо приложение при лечението на заболяванията на ЦНС.

ЦЕЛ: Да се анализира събрания пилотен опит и да се представи една иновативна за България процедура при лечение на съдовите заболявания на главния мозък.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: За периода март 2010- февруари 2011 в болницата са лекувани с помощта на различни емболизационни техники 18 пациенти, от които 12 с аневризми и 6 с артериовенозни малформа-ции. Използваните методи включват койлинг, стент

тип флоудивертер и ониксова емболизация. 1. Аневризми: От пациентите с аневризми 6 бяха

в ранен стадий след САХ по Хънт и Хес I-II степен. По съдово разпределени пациентите бяха: 3 с анев-ризми на предна комуницираща артерия, 4 - на средна мозъчна артерия, 1 – на задна комуницираща артерия, 1 – на базиларната артерия, 3 – на вътрешната сънна артерия

2. Артериовенозни малформации – емболизационни-ят метод Оникс се използва като единствен лечебен метод при четирима от пациентите, а при останали-те двама – като адювантна терапия.

Резултати Краткосрочното проследяване показа, че при всички

пациенти с аневризми и артериовенозни малформации е настъпило клинично подобрение след провеждане на ендоваскуларните процедури, при среден болничен престой от 3 дни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Получените резултати показват, че ендоваскуларното лечение е ефективно и с минимален ко-морбидитет, поради което е подходящо за първостепен-но лечение на някои съдови заболявания на ЦНС.

Р25 ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА СИМПТОМАТИЧНИ ИНТРАКРАНИАЛНИ

СТЕНОТИЧНИ ЛЕЗИИ

Петров И.Клиника по кардиология и ангиология на „Токуда

Болница - София“ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Интракраниалната мозъчна атеросклеротична болест е етиологичен фактор за исхемичен инсулт в 8-10% от пациентите в бялата раса и 30-50% в проучвания при пациенти в Азия. Технологичният напредък през пос-ледните 10 години позволява ендоваскуларно лечение на интракраниалните атеросклеротични стенози като алтернатива на консервативните и оперативните методи. Целта на настоящото изследване е анализ на първичния успех и ранните резултати при извършване на перкутанна транслуминална ангиопластика /ПТА/ на интрацеребрални артерии.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: За периода 01.2007 – 03.2011год. в Клиниката по кардиология и ангиология на „Токуда Болница - София“ са осъществени 7 ПТА на интрацеребрални съдове при 5 пациенти с основна индикация: високостепенни /75-90%/ симптоматични стенози на интракраниални артерии, установени чрез транскраниална доплерова сонография, компютър-на томография с ангиография, магнитнорезонансна томография. От тях – 2 мъже и 3 жени. Средната възраст е 40 г. /11-69 г./. Приложените ендоваскулар-ни процедури включват: 6 балонни ангиопластики и 1 ангиопластика с имплантация на медикамент - излъч-ващ стент. Интервенциите са осъществени на a. cerebri media /6 балонни ангиопластики/, a.basilaris /1 ангиопластика с имплантация на медикамент- излъч-ващ стент/, като при 1 от пациентите едномомент-но бяха третирани 2 интракраниални лезии.

РЕЗУЛТАТИ: Непосредствен процедурен успех се постигна в 100% от случаите, без да бъдат регист-рирани перипроцедурни усложнения. Пациентите бяха проследени на 1 и 3 месец по отношение на симптома-тиката и чрез транскраниална доплерова сонография. При 1 от пациентите /20%/ на 3 месец беше устано-вена асимптомна рестеноза, която беше третирана с повторна балонна ангиопластика.





ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въпреки, че първите съобщения за балонна ангиопластика на интракраниални съдове са от средата на 80-те години, разработването на усъвършенствани системи и дивайси, първонaчално за коронарни интервенции, позволи осъществяване-то на успешни процедури на интракраниални съдове. Съобщенията за проведените интервенции в све-товен мащаб показват висок перипроцедурен успех /над 90%/ при значима редукция на усложненията до 0-20%. Използването на медикамент- излъчващи стентове намали честотата на рестенозите до 6%. Интервеционалните методи на лечение на интрак-раниални съдове непрекъснато се утвърждават като метод за редукция на смъртността и инвалидиза-цията при високорискови пациенти, необходими са проспективни проучвания за анализ на отдалечените резултати.

Р26 ИНТРАКРАНИАЛНА ВИСОКОСТЕПЕННА СТЕНОЗА НА ВЪТРЕШНА СЪННА АРТЕРИЯ -

ДИАГНОСТИЧНИ ЗАТРУДНЕНИЯ И УСПЕШНО ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ

М. Клисурски, И. Петров, Е. Василева, В. Малинска, П. Илиева, Н. Мурадян, М.Даскалов

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по нервни болести

Представяме клиничен случай на 35 годишна пациентка с интракраниална стеноза на вът-решна сънна артерия, която е хоспитализирана по повод оплаквания от изтръпване и слабост в левите крайници, изкривяване на лицето, изтръп-ване на езика, зрителни нарушения. Пациентката е употребявала контрацептиви 1-2 години. От проведените хематологични изследвания се уста-нови нормална пълна кръвна картина, биохимия и липиден профил. Вирусологичните изследвания за HIV и луес са негативни. Антифосфолипидните, антикардиолипинови антитела, протеин С и антитромбин III са в референтни грани-ци. Електрофоретичното изследване на лик-вор и серум също са в границите на нормата. Нативната компютърна томография на главен мозък демонстрира окръглена хиподензна зона, без перифокален оток и дислокация в дясно парие-тално. Компютърната томография с контрастна материя не демонстрира усилване на патологич-ната лезия. Нативният ядреномагнитен резонанс на главен мозък разкри в дясно около страничния вентрикул високо париетално множество хипе-ринтензни Т2 лезии. Цветното кодирано дуплекс скениране на екстракраниални каротидни и вер-тебрални магистрали не показа структурни про-мени. Транскраниалното цветно кодирано дуплекс скениране разкрива стеноза над 50% на терми-налната част на вътрешна сънна артерия в дясно преди началните участъци на предна мозъчна артерия и средна мозъчна артерия. При болната е започнато антиагрегантно лечение с клопидог-рел и розувастатин и вливания на водно-солеви разтвори. Парезата й в лявата страна претърпя значително обратно развитие. При конвенционал-ната ангиография се установи къса стеноза, около 90% на супраофталмичната част на дясна вът-решна сънна артерия, преди разклонението й към средна мозъчна артерия и предна мозъчна артерия. Извършено е супраселективно канюлиране, балон-

на ангиопластика на вътрешната сънна арте-рия. Ангиографски е възстановено много добре изпълването на средна и предна мозъчна артерия. Пациентката е изписана без пареза, с минимална лицева и рефлекторна асиметрия, на терапия с антиагрегант и статин. При катамнестично прос-ледяване до 5-я месец пациентката е без неврологичен дефицит, в отлично състояние. При същата се обсъди диференциална диагноза с множествена склероза, вас-кулит, лезии с възпалителен характер. При описания клиничен случай най – бърз, лесен, неинвазивен и инфор-мативен диагностичен метод се оказа транскраниал-ната цветната доплерова сонография. В съчетание с останалите проведени високо информативни ниврои-зобразителни методики, диагнозата беше потвърдена, започнато бе адекватно лечение. Невросонологичните методи рутинно се прилагат в клиниката и в диаг-ностиката на различни неврологични заболявания, но в конкретни случаи могат да имат определящо значение за оптималното лечение и изход от заболяването.

Р27 ДЕСЕТ ГОДИШЕН ОПИТ С КАРОТИДНО СТЕНТИРАНЕ

Иво Петров Кардиологично отделение Токуда Болница София

ЦЕЛ И ОБЕКТ: Макар отдавна да се извършва като рутинна процедура, каротидното стентиране дълго търсеше точното си място сред терапиите за превенция на мозъчния инсулт. Едва наскоро, след пуб-ликуване на резултатите от мащабни рандомизирани проучвания като CREST, каротидното стентиране бе утвърдено като напълно равностойна алтернатива на каротидната ендартеректомия при болни с обструк-тивна каротидна болест.

В публикуваното ръководство на Американската сърдечна асоциация от 2011 г препоръките за каро-тидно стентиране покриват на практика същата популация от болни, т.е. пациентите от ежедневната практика, която е и обект на настоящия ретроспек-тивен анализ. Анализирани се непосредствените про-цедурни резултати от каротиндната ангиопластика и стентиране, извършени от един интервенционален екип.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: В периода 2001 г – 20.03.2011 г беше извършено каротидно стентиране при 453-ма пациента в рамките на 462 процедури. От тези пациенти 238 (или 46%) имаха симптоматични каротидни стенози, т.е бяха преживяли ипсилатера-лен инсулт или ТIA в последните 6 месеца. При 156 пациента беше извършена комбинирана интервенция с коронарна или периферна ангиопластика в рамките на една процедура. При 444 процедури или 97% беше използвана система за мозъчна протекция. Рисковия профил на болните бе както следва: ЗД – 25%, АХ – 95%, мъжки пол - 73%, тютюнопушене – 43%, сред-на възраст – 63 г.

РЕЗУЛТАТИ: Успех бе постигнат при 456 от про-цедурите или 99%. Тежък перипроцедурен инсулт реализираха 3-ма болни или 0.7%. Лек перипроцедурен инсулт бе отчетен при 4 пациента (0.9%). Смърт- при 3-ма пациента (0.7%). Остър МИ при 5 болни (1.1%). Комбинираният показател от смърт/тежък инсулт/МИ настъпи при 13 пациента или 2.9%.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В светлината на съвременните доказателства, описаните резултати затвържда-ват каротидното стентиране като безопасен и


ефективен метод за превенция на мозъчния инсулт, предизивикан от каротидна обструктивна болест. Резултатите от процедурата, извършена от опитен екип са напълно съпоставими с тези на добрата каро-тидна хирургия.

Р 28 РЕСТЕНОЗА СЛЕД КАРОТИДНА ЕНДАРТЕРЕКТОМИЯ И КАРОТИДНО СТЕНТИРАНЕ

М.Станева1, И.Стайков2, В.Червенков1, И.Петров3, Д.Марков1

1Клиника по съдова хирургия и ангиология, 2Клиника по неврология, 3Клиника по кардиология,

МБАЛ „Токуда Болница София”УВОД: Каротидната атеросклероза се третира

успешно с каротидна ендартеректомия (КЕ) и каро-тидно стентиране (КС).

Цел на проучването е изработване на алгори-тъм за ехографско проследяване на пациенти след КЕ и КС и определяне на предикторите за ресте-ноза.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Проведено е проспектив-но проучване на 557 пациенти с каротидни стенози над 60%, показани за КЕ или КС. Предпроцедурно, както и на 1-ви, 3-ти, 6-ти, 12-ти месец се проведе цветно кодирана дуплекс доплер сонография на екстра и интракраниални мозъчни артерии (ЦДС) за оценка на мозъчната хемодинамика, степента на стеноза и рестеноза на каротидните артерии (РС). При диаг-ностициране на средно и високостепенните РС се осъществяваше каротидография или СТ ангиография на мозъчни артерии. За РС се прие редукция на лумена на артерията (50%-69%), а за хемодинамично значима РС ≥ 70%.

РЕЗУЛТАТИ: При 326 пациента ( 207 мъже и 119 жени, на възраст от 40 до 83 години) са третира-ни 348 лезии с КЕ за период за 01.2007 г. до 05.2010 г. При 231 пациента ( 176 мъже и 55 жени, на въз-раст от 28 до 80 години) са третирани 238 лезии с КС за период от 01.2007 г. до 05.2010 г. Двете групи не се различават статистически значимо по вид и морфология на каротидната патология, както и по рисковите фактори - пол, артериална хипертония, дислипидемия. В групата с КЕ в срав-нение с групата с КС по-често (р<0,05) се уста-новява тютюнопушене (79,75% към 50%), захарен диабет (ЗД) (65,95% към 28,99%), хронична арте-риална недостатъчност на крайниците (ХАНК) (38,95%, към 11,76%) и комбинацията ХАНК и исхемична болест на сърцето (ИБС) (19,01% към 10,92%), докато при КАС в сравнение с КЕА пре-обладава ИБС (47,05% към 30,98%, р<0,05). Не се наблюдава статистически значима разлика в чес-тотата на стенозите и на средностепенните РС в групите с КЕ и КС съответно (2,29% към 4,62% и 2,29% към 2,94%, р>0,05). Честотата на висо-костепенните РС след КЕ е по-малка в сравнение с КС (0% към 1,68%, р<0,05). Статистически значимо по-често РС след КЕ се диагностици-рат при пациенти с дислипидемия, диаметър на общата сънна артерия < 6 мм и шънт по време на клампаж на вътрешната сънна артерия интрао-перативно, а РС след КС – при ЗД, калциноза на нативната стеноза, среден диаметър на стента < 6 мм.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Остатъчна стеноза след КС, високостепенните инстент рестеноза и ресте-

нозата след КЕ са силни предиктори за мозъчни инсулти. ЦДС е метод на избор за постпроце-дурно проследяване, ранно откриване на ресте-нози при високорискови пациенти и тяхното интензивно наблюдение и лечение след КЕ и КС.

Р29 ЕНДОВАСКУЛАРНА РЕКАНАЛИЗАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ОСТРИ НАРУШЕНИЯ НА МОЗЪЧНОТО

КРЪВООБРЪЩЕНИЕ

Ф. Киров, Ч. Бъчваров*, С. АндоноваМБАЛ „Света Марина” - Варна

Втора клиника по нервни болести, Отделение за Интензивно Лечение на Неврологичните Болести,

сектор по интервенционална неврорадиология* Клиника по образна диагностика

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Осъществяване на бърза ендоваскуларна реканализа-ция при пациенти с остри нарушения на мозъчното кръвообръщение, на които не може да се приложи сис-темна фибринолиза.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Компютър томографска ангиография (КТА), Компютър томографска перфу-зия, магнит резонансна томография (МРТ) , магнит резонансна ангиография (МРА), конвенционална ангиог-рафия. Приложени са: механична аспирация на тромба, механична аспирация в комбинация с прилагане на фиб-ринолитик, аспирация в комбинация с ангиопластика, аспирация и директно стентиране, и интраартериал-на фибринолиза. Проследяване бе осъществено с КТА.Тежестта на неврологичния дефицит бе оценена по скалата NIHSS.

РЕЗУЛТАТИ: Представени са резултатите на девет пациента. Пълна реканализация бе получена при седем болни. Положителна промяна в неврологичния статус (с повече от 5 точки по NIHSS) бе установена при пет пациента. Усложнение беше отчетено при един пациент, с наличие на хеморагичен инфаркт на 24 – я час след процедурата, без промяна в неврологчиния статус.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ендоваскуларната реканализация при пациенти с остри нарушения на мозъчното кръво-обръщение, на които не може да се приложи системна фибринолиза има висок процент на успеваемост и малко усложнения. Методиката е подходяща алтерна-тива на системната фибринолиза в центрове с опит в интервенционалната неврорадиология.

Р30 АНГИОПЛАСТИКА ПРИ 11ГОД. ДЕТЕ С ФОКАЛНА ЦЕРЕБРАЛНА АНГИОПАТИЯ

(ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЛУЧАЙ)

Алиоски Н., И.Петров*, Ив.Стайков**, М.Митова, М.Станева***, Сл. Кондов

Отделение по неврохирургияКлиника по неврология**

Клиника по инвазивна кардиология*Клиника по съдова хирургия***

ВЪВЕДЕНИЕ: Фокалната церебрална ангиопатия се определя, като церебрална артериална стеноза, която не е свързана с диагнози, като мойа-мойа, арте-риална дисекация, васкулит или варицелна ангиопатия. Ниската честота на мозъчните инсулти при деца ( 6/100000), правят тази патология, колкото интересна от научна гледна точка, толкова и отговорна.

ЦЕЛ: Представяме случай на 11 годишно дете с фокална церебрална ангиопатия. Обсъждаме терапев-тичните възможности, като ги сравняваме с литера-





турата.МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Касае се за 11г. дете

от женски пол, претърпяло няколоко транзиторни исхемични атаки и един исхемичен мозъчен инсулт, диагностицирано с МРТ и СТ ангиография. Приложи се балонна ангиопластика (балон-катетър Терумо 2мм.). Процедурата се извърши с дигитална субтракционна ангиография и с продължителност 20 мин.

РЕЗУЛТАТИ: Клинично подобрение при детето се отчете непосредствено след прилагане на балонната ангиопластика. Проследяване се извърши в продълже-ние на 4 месеца и продължава. За оценка и проследяване бяха използвани общоприетите скали - NIHSS, MRS, BI, както и ММТ. Проследяването беше извършено трик-ратно транскраниална Доплерово изследване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Добрите и непосредствени резул-тати от приложената ендовазална процедура, дават сериозни надежди при лечението на тази патология при деца. Отчитайки късото проследяване и пилотния опит от този случай, смятаме, че при натрупване на последващ опит, ще може да се представи иновативна методика за лечение при такава патология.

Р31 ЕФИКАСНОСТ НА ИНТРАОПЕРАТИВНАТА ДУПЛЕКС СОНОГРАФИЯ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ГОЛЕМИ

И ГИГАНТСКИ АНЕВРИЗМИ

С.Кондов , Т. Спириев, Х. Цеков, С. Петков, Л. Лалева, Н. Алиоски, И. Стайков*, Ж. Василев, Д. Златарева**

Отделение по неврохирургияКлиника по неврология*

Отделение по образна диагностика**МБАЛ”Токуда-Болница” – гр.София

ВЪВЕДЕНИЕ: В арсенала на съвременната навига-ционна техника са налице множество инструменти, които биха направили хирургическата траектория и коридор към една сериозна патология каквато е анев-ризмалната, не по- лек, но със сигурност по точен и информативен. Интараоперативната ултразвукова диагностика е добре позната и проучена при оператив-ното лечение на мозъчните тумори. Техонолгичното усъвършенстване на ултразвуковота техника, дава възможност за по ширoко навлизане на тази методика при оперативното лечение на съдовите заболявания на главния мозък.

ЦЕЛ: Цел на настоящото проучване е да оцени въз-можностите за приоложение на дуплекс сонография при лечение на големи и гигантски аневризми и да ги сравни с тези от литературата.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: За период от 06.2007 до 10.2010, в Токуда Болница бяха диагностицирани и лекувани 13 пациенти с големи и гигантски аневризми. Интраоперативна дуплекс сонография беше извършена с два апарата GE LOGIQ5 (6 случая) и ултразвуково базираната невронавигация SonoWand-Invite (7 случая). И при двата апарата бяха използвани FPA трансдюсе-ри – работни честоти 5-8-10Мнz. Техническите им характеристики са съчетание от В-моde и цветен доплер или триплекс спектрален анализ. Изградени на принципа на фазова матрица на кристала – т.е по-плъ-тен образ, повече кристали на по-малка площ. .

РЕЗУЛТАТИ: Средната възраст на диагностици-раните пациенти беше 54г. (36-76 г.). С големи анев-ризми (11-24мм.), бяха диагностицирани 7 случая, а с гигантски 6 (над 25мм.). Като оосновна проява при 7 от случайте беше субарахноидалния кръвоизлив, а при останалите 6 пространствозаемащия ефект.

Диагнозата беше поставена с МРТ, СТ и/или класичес-ка панангиография. При два от случайте с гигантски аневризми дигнозата беше поставена интраоператив-но с трансдурална ехография. При 10 от случайте се извърши успешно клипсиране, а при три операцията завърши с обвиване (wrapping procedures). В ранния следоперативен период усложнения от транзиторни исхемични атаки имахме при двама пациенти. Двама пациенти развиха хидроцефалия, която беше овладяна с шънтираща операция. Един от пациентите почина с картината на терапевтично резистентен вазоспазъм.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Предварителния анализ показва, че интраоперативната дуплекс-сонография, може да се окаже ценен инструмент при лечението на големите и гигантски аневризми. Съчетанието на В-mode с Power и Color Doppler, дава възможност за добра оценка, както на дебелината на аневризмалната стена, така и на проксималния и дистален кръвен ток, преди и след клипсирането. Използването на тази техника позво-лява по-сигурна и по-спокойна дисекция около анев-ризмалната шйка преди клипсиране. От друга страна цветния доплер показва адекватността на клипсира-нето, чрез оценка на проходимоста на дисталния кръ-вен ток. При двама от пациентите диагностицирани с МРТ, като тумори, интраоперативното ехографско изследване е поставило диагнозата мозъчна аневризма и е повлияло за благоприятния изход на лечението.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: интраоперативна дуплекс сонография, мозъчни аневризми

Р32 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОННИ АЛГОРИТМИ ПРИ СЛЕДИНСУЛТНА ХЕМИПАРЕЗА

Ивет Б. КолеваКлиника по Физикална и рехабилитационна медицина

при УМБАЛ – ПлевенКатедра «Физикална медицина, рехабилитация,

ерготерапия и спорт» при МУ - ПлевенУВОД: На базата на системни клинични проучвания

в настоящото съобщение структурирахме няколко неврорехабилитационни програми, включващ естест-вени и преформирани физикални фактори.

цел: Сравнителна оценка на ефекта от неврореха-билитацията върху функционалното възстановяване, автономността в ежедневния живот и капацитета за извършване на различни видове дейности от пациен-тите със слединсултни хемипарези.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Извършихме клинични наблюдения върху група от общо 512 пациенти със сле-динсултни хемипарези, провели курс ФТР в Клиниката по физикална терапия, рехабилитация и лечение на неврологичните заболявания на НСБФТР – Овча купел (1997-2006), както и в Клиниката по Физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ – Плевен (2006-2010). Рехабилитационният комплекс включваше при всички пациенти кинезитерапия (КТ) с масажни прийоми. При пациентите от групи 1, 2 и 3 към КТ беше добавено парафинолечение, а при групи 4, 5 и 6 - криотерапия с ледено блокче – на китка, длан, глезен и пръсти на паретичните крайници; При групи 2, 3, 5, 6 към ФТР-комплекса включихме и електростимула-ции; а при групи 3 и 6 добавяхме и трудо (ерго) тера-пия, вкл. обучение в дейности на ежедневния живот (ДЕЖ). Болните бяха изследвани преди и след лечение и един месец по-късно, като данните бяха нанасяни в специално създаден за целта ФИШ - Протокол с историята на заболяването и индивидуалните кли-


нични белези и симптоми на централната хемипареза и самостоятелността в дейностите на ежедневния живот (соматичен, неврологичен и функционален ста-тус; оценка на спастицитета /0-3/; функционално тес-туване на тежестта на хемипарезата по Brunnstrom; оценка на способността за извършване на дейности по самообслужване, на семейно-битови и професионални дейности (скала 0-5) и оценка на няколко вида захвата. статистическата обработка на резултатите беше извършена с t-test (вариационен анализ) и с Wilcoxon rank test (непараметричен корелационен анализ). При всички наши проучвания сме изследвали болните преди и след лечение и един месец по-късно - съгласно съот-ветния Протокол.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: Сравнителният ана-лиз на резултатите от соматичния, неврологичния, невроофталмологичния, невропсихологичния и лого-педичния, функционалния статус; както и от парак-линичните проби, измервания и изследвания показва статистически значимо благоприятно въздействие (p<0,001) върху редица показатели: увеличаване на обема на движение и мускулната сила на паретичните крайници, на функционалния капацитет на ръката (вкл. захвати) и стабилността на походката (интер-претирано чрез тестуване по Brunnstrom); нарастване на капацитета за извършване на самостоятелни дви-жения, локомоция и самообслужване, респективно на самостоятелността в ДЕЖ (оценено чрез скали 0-5); подобряване на върховия прецизен захват и сръчност-та на ръката, респективно улесняване на самообслуж-ването. За отбелязване е задържането на ефекта от рехабилитацията един месец след края на курса, осо-бено изразено при групите с трудо/ерготерапия (като по време на хоспитализацията бяхме инструктирали болните да заучат прилаганите двигателни програми и дейности и да продължат да го практикуват и в домашна обстановка).

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ бихме отбелязали, че при всички случаи комплексната ФТР-програма подобрява самостоятелността в ДЕЖ на хемипаретика, като ТТ стабилизира ефекта в ДЕЖ.

ТРЕТА ГРУПА

Р33 ДВА СЛУЧАЯ С ИДИОПАТИЧНА ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ЕПИЛЕПСИЯ И НАРУШЕНИЯ В

ХРОМОЗОМНА ОБЛАСТ 15Q13.3

П. Димова1, А. Киров2,3, Т. Тодоров2,3, В. Божинова1, Г. Сарайлиева1,4, А. Тодорова2,3, В. Митев3

1Клиника по нервни болести за деца, МБАЛНП „СВ. Наум” – София, МУ-София

2Генетична Медико-Диагностична Лаборатория „Геника”, София

3Катедра по Медицинска Химия и Биохимия, МУ- София4Катедра по детски болести, Тракийски Университет,

Стара ЗагораВЪВЕДЕНИЕ: Наскоро бе установено, че 15q13.3

микроделециите са една от най-честите причини за идиопатична генерализирана епилепсия (ИГЕ) и рециди-виращи аберации в тази област са свързани с умстве-но изоставане и различни ИГЕ пристъпи. Фенотипът е много вариабилен дори в рамките на семейство с една и съща аберация.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: Клинико-генетично про-учване върху честотата на 15q13.3 микроделеции при

ИГЕ в детска и юношеска възраст посредством скри-нинг чрез MLPA анализ на 100 пациенти с ИГЕ.

РЕЗУЛТАТИ: Установихме два случая с различен ИГЕ фенотип, дължащи се, съответно, на рецидиви-раща микродупликация и микроделеция в 15q13.3. При момиче на 13 г. с генерализирани тонично-клонични пристъпи бе установена микродупликация, засягаща само гена CHRNA7. Молекулярно-генетичният анализ на семейството показа, че майката и сестрата на пациентката са асимптомни носителки на микродуп-ликацията. Установен бе полиморфизъм (2 bp делеция) на CHRFAM7A фузионния ген при двамата родители, но не и у децата, като предполагаемата роля на това нарушение се свързва с механизмите на възникване на микродупликацията.

Вторият пациент е момче с идиопатична детска абсанс-епилепсия (ИДАЕ) и леко умствено изоставане. MLPA анализът демонстрира 15q13.3 делеция, покри-ваща хромозомния район [15q13.2 - MTMR15, TRPM1, KLF13, CHRNA7 – 15q13.4]. Генетичният дефект е унаследен от клинично здравата майка.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от проведеното клинико-генетично проучване потвърждават, че нару-шенията в 15q13.3 хромозомна област са една от най-честите причини (2%) за различни фенотипни изяви на ИГЕ и/или умствен дефицит. Подобно на публикации-те до момента се потвърждава и средната честота от около 1% на 15q13.3 микроделеции при ИГЕ, както и че съчетанието на ИДАЕ и умствено изоставане е най-често срещаният фенотип в рамките на 15q13.3 микроделеционния синдром.

Р34 СИНДРОМ НА РИНГ ХРОМОЗОМА 20 – ПЪРВИ СЛУЧАЙ В БЪЛГАРИЯ С ТИПИЧНА ЕЛЕКТРО-

КЛИНИЧНА КАРТИНА

П. Димова1, И. Бонева2, С. Шопова3, Е. Славкова1, В. Божинова1, А. Тодорова2

1Клиника по нервни болести за деца, МБАЛНП „Св. Наум” – София

2Генетична Медико-Диагностична лаборатория „Геника” – София

3Отделение по клинична психология, МБАЛНП „Св. Наум” – София

Ринг хромозома 20 (r[20]) синдромът се характери-зира с лека до умерена умствена изостаналост, пове-денчески отклонения, липсващи или леки дизморфни белези и задължителна епилепсия, обикновено с меди-каментозна резистентност. Електро-клиничната картина на епилептичните пристъпи е много специ-фична и е основа за предполагаемата диагноза. Въпреки че се приема за рядък (около 100 случая в световната литература), r(20) синдромът е една от най-чести-те конституционални ринг-хромозомни аномалии и все по-често се диагностицира. Представяме първия случай на цитогенетично доказан r(20) синдром у нас, насочен за изследване благодарение на характерната клинична и електроенцефалографска (ЕЕГ) находка. При пациентката на 13 г. са налице данни за пато-логично протекла бременност и раждане, нормално психомоторно развитие и изява на епилептични прис-тъпи от 9-годишна възраст, съпътствани от леки трудности в училищното обучение. Липсват откло-нения в невроизобразяващите изследвания и дизморфни стигми. Многократни ЕЕГ демонстрират двустранна фронто-темпорална епилептиформена активност с променлива доминантност. Регистрираните във





видео-ЕЕГ пристъпи бяха с характер на фронтални геластично-хипермоторни и диалептични, с голяма дневна честота и без траен ефект от прилаганото антиконвулсантно лечение. На фона на неразпознавани фронтални абсанси детето е с трудности в обуче-нието при нормални стойности на интелектуалния квотиент. Цитогенетично бе установен мозаицизъм с 25% ринг-хромозома 20 в изследваните 50 метафазни пластинки. Този случай представлява първият диаг-ностициран у нас r(20) синдром и е един от малкото описани в литературата с геластично-хипермоторни пристъпи с фронтален произход.

Р35„ЕНУРЕЗИС НОКТУРНА”-ПЪРВИ ПРОЯВИ НА ЕПИЛЕПСИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

В.Дамянов, В. Хинкова, Л.ХаралановЕнурезис ноктурна е често срещано заболяване в

детската възраст.То е познато още от дълбока древ-ност,но и досега продължава да създава много грижи на родителите,учителите и близките на пациентите.

Отдавна се обсъжда въпросът за взаимовръз-ката между нощното напикаване и епилепсията.Съществуват твърдения,че нощното напикаване може да бъде единствената проява на скрито проти-чаща епилепсия./3,5,7,8/

Епилепсията от своя страна е сериозен медико-социален проблем.това се дължи на голямата честота и хроничния характер на заболяването и затруднения-та,които то създава на болния при неговата социална адаптация и реализация.

За диференциацията на нощнота напикаване от изпускането от епилепсия се използва електроен-цефалографския метод на изследване.Знае се ,че при болните с епилепсия по време на бодърстване на ЕЕГ няма отклонения,които са характерни за болните от нощно напикаване.Епилепсията се наблюдава много по рядко,отколкото нощното напикаване.При нея въз-никват определени личностнови промени при болния.

Р36 ВАЛИДИЗИРАНЕ НА ВЪПРОСНИК ЗА СКРИНИНГ ЗА ЕПИЛЕПСИЯ СРЕД ЖИТЕЛИТЕ НА

РОМСКИЯ КВАРТАЛ В ГР. КЮСТЕНДИЛ

П. Антимов1, И. Търнев1,2, Ж. Сандер3

1Катедра по Неврология, Медицински Университет, София

2Катедра по Когнитивна наука и психология, Нов Български Университет, София

3Департамент по Клинична и експериментална епилепсия, UCL Институт по Неврология, Лондон,

Великобритания ВЪВЕДЕНИЕ: През последните няколко десетиле-

тия беше утвърдена практиката за двуетапен подход при определянето на честотата на дадено заболяване в различни общности. Първият етап включва употре-бата на опростени скринингови техники за определяне на суспектните случаи, обикновено чрез лабораторен метод или въпросник. Ефикасността на тази скри-нингова процедура зависи от сензитивността и спе-цифичността на скрининговия инструмент. Вторият етап включва специализирана оценка на всички суспек-тни случаи, идентифицирани при предходния скрининг, като в повечето епидемиологични проучвания, вклю-чително и при тези на епилепсията, той е клиничен преглед. Валидизирането представлява процес на определяне прецизността на дадения скринингов инс-трумент.

ЦЕЛ: Валидизиране на скринингов инструмент за определяне на суспектните за епилепсия случай сред населението на определени ромски квартали. Методи: Анкетиране на кохорта от 50 епилептично болни роми и 50 здрави доброволци посредством въпросника и определяне на основните епидемиологични показате-ли – сензитивност, специфичност, позитивна и нега-тивна прогностична стойност и индекс на Youden.

РЕЗУЛТАТИ: Първоначално съставения въпросник съдържаше 11 въпроса на базата на скринингови инс-трументи, използвани при предишни епидемиологични проучвания на епилепсията. За положителен се прима всеки въпросник, който има поне 1 положителен отго-вор. От групата епилептично болни роми 50 бяха посочили поне един положителен отговор, което пред-ставлява 100% селективност за въпросника. От гру-пата на здрави контроли поне 1 положителен отговор бяха дали 18 анкетирани, което отговаря на специфич-ност от 73.53%. Определени бяха и сензитивността и специфичността на всеки въпрос по отделно. С оглед подобряване на специфичността на скрининговия инс-трумент бяха избрани 10те въпроса с най-добри епи-демиологични показатели, което повиши стойността й до 87.72%. Беше установена позитивна прогностична стойност 87.72%, негативна прогностична стойност 100% и Youden’s index 7.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Получените при валидизирането високи резултати на сензитивност, специфичност и прогностични стойности на скрининговия инстру-мент са отлична предпоставка за достоверно опреде-ляне на честотата на епилепсията в изследваните от нас квартали.

Р37 ЛАТЕРАЛНА ТЕМПОРАЛНА ЕПИЛЕПСИЯ ПРИ РОМСКА ФАМИЛИЯ

Сашка Желязкова1, Мелания Радионова1, Ивайло Търнев1,2

1Катедра по неврология, Медицински Университет, София

2Катедра по когнитивна наука и психология, Нов Български Университет, София

ЦЕЛ: Клинично характеризиране и генетично изс-ледване на ромска фамилия с наследствена епилепсия.

МЕТОДИ: Клиничната и генеалогичната информа-ция е събрана посредством интервюта със засегнати-те индивиди и техни роднини, с помощта на предвари-телно разработен въпросник за епилепсия. Четирима от пациентите са хоспитализирани в клиниката за по-детайлно изследване. Интериктален ЕЕГ запис е проведен на шест от засегнатите седем пациенти от семейството. В ход е молекулярно генетично изс-ледване.

РЕЗУЛТАТИ: Идентифицирана е ромска фамилия със седем засегнати членове от три последователни поко-ления. Заболяването показва автозомно-доминантно унаследяване. Възрастта на начало на епилептичния синдром варира от 10 месеца до 3 години. По време на проучването с активна епилепсия са трима от паци-ентите. Анамнеза за фебрилни гърчове е налице при двама болни. Основните видове епилептични пристъ-пи при пациентите са прости фокални с елементарни слухови халюцинации (бучене и заглъхване на ушите) и автономни симптоми (сърцебиене, пребледняване, изпотяване) и вторично генерализирани пристъпи. Честотата им варира от 1-2 годишно до 1-2 месеч-но. Един от засегнатите индивиди е имал само един непровокиран генерализиран тоничен пристъп на 1


годишна възраст. Интерикталните ЕЕГ записи са абнормни при 5 от пациентите, като фокалните про-мени са локализирани главно в темпоралните региони. Четирима от пациентите са провеждали лечение с валпроат, което е довело до значително намаляване на честотата на пристъпите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Синдромът при това семейство може да бъде класифициран като фамилна латерална темпорална епилепсия (автозомно-доминантна парци-ална епилепсия със слухови халюцинации). Това което отличава нашето семейство от описаните до този момент е ранното начало на епилептичния синдром, високата честота на автономни симптоми и високия процент абнормни интериктални ЕЕГ записи.

Р38 СТРУКТУРА НА КОНТИНГЕНТА И ПОВЕДЕНИЕ СПРЯМО БОЛНИТЕ С ЕПИЛЕПСИЯ ЛЕКУВАНИ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД – СОФИЯ – КЛИНИЧНИ

РЕЗУЛТАТИ

Р. Калпачки, Л. Конова, А. Бочева, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К.

Донкова, С. Стефанова, Л. РовеловВтора МБАЛ ЕАД - СофияНеврологично отделение

ЦЕЛ: С настоящото съобщение представяме наши-ят опит в поведението спрямо болните с епилепсия, лекувани в болницата през периода 2006-2010 година. Предлагаме съответни подходи за оптимизиране на лечението на болните с епилепсия.

МЕТОДИ: Проведохме ретроспективен анализ по документи на хоспитализираните болни с епилепсия пред последните 4 години. Използвахме статистичес-ки методи за оценка на контингента болни с епилеп-сия, постъпил за лечение в Неврологично отделение на Втора МБАЛ ЕАД – София през този период според пол, възраст, етиология, давност на заболяването, вид на епилепсията, терапевтична резистентност, провеждано лечение, комплайънс, изход от хоспитали-зацията.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: След проведения анализ предложихме и беше утвърден специфичен алго-ритъм за поведение при епилепсия във Втора МБАЛ ЕАД – София, който прилагаме в нашата работа. Установено беше, най-голямата част от пациентите с резистентни пристъпи имат проблем със спазване-то на режима и редовния прием на медикаментите. При друга група оптимизирането на дозовия режим имаше за резултат редуциране на пристъпите и подобряване на поносимостта на лечението. При останалите се наложи коригиране на терапията – добавяне или промяна на едно или повече от при-еманите лекарства. На тази основа се изработиха конкретни подходи за оптимизиране на лечението на болните с епилепсия.

Р39 АЛГОРИТЪМ НА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ БОЛНИТЕ С ЕПИЛЕПСИЯ ВЪВ ВТОРА МБАЛ ЕАД – СОФИЯ

А. Бочева, Р. Калпачки, Л. Конова, Н. Самарджиева, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова, К.

Донкова, Л. Ровелов, С. Стефанова Втора МБАЛ ЕАД - СофияНеврологично отделение

ЦЕЛ: С настоящото съобщение представяме утвърдения в нашата болница алгоритъм за поведение при болни с епилепсия.

МЕТОДИ: Проведохме анализ на съществуващите в

момента подобни алгоритми за поведение в Европа и САЩ, като съчетахме някои практически техни пре-поръки с Българския консенсус по епилепсия.

РЕЗУЛТАТИ: След проведения анализ предложихме и беше утвърден специфичен алгоритъм за поведение при епилепсия във Втора МБАЛ ЕАД – София, който прилагаме в нашата работа.


Р40 АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА РЯДКИТЕ ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ В ДИАГНОСТИЧНИЯ АЛГОРИТЪМ ПРИ ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИПАДЪЦИ

М. Икономов МБАЛ „Св. Екатерина” Димитровград -Нервно

отделениеПароксизмалната епилептична активност на увре-

дените неврони на главния мозък се обуславя от разно-образни провокиращи фактори.

ЦЕЛ:Проучване на клиничен казус – на болен с кли-ника на хронична мозъчно съдова недостатъчност, при който се установяват и начални клинични и хемато-логични данни - за хронична лимфолевкоза - като рядък възможен етиологичен фактор наред с основните - довели и до клинични изяви на големи епилептични припадъци.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: Мъж-74г., постъпил за изследване и лечение за остро нарушение на мозъчното кръвообръщение. Болният има лека форма на артери-ална хипертония – реално не е боледувал и не е лекуван никога в болнично заведение.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИКИ: Клинични – соматични и неврологични статуси, параклинични – кръвни, вкл. и биохимични показатели, ЯМР, патоанатомични.

РЕЗУЛТАТИ: На фон на комплексна генерализирана неизявявана амбулаторно- полисоматична патология – при болния се установи латентно протичаща мозъчно съдова патология. Насочен за стационарно изследване и уточняване от амбулаторен невролог с диагноза: Обс. субарахноидна хеморагия. Стациониран с приемна диагноза: М.С.Б. – исхемичен инсулт в малък мозък. Три дневното клинично изследване и наблюдение показа - ЯМР /13.09/ - съдово индицирана енцефаломалация. Хематологични показатели – двукратно – данни за хронична лимфолевкоза. Клинична диагноза – хронична мозъчно съдова недостатъчност /без данни за остър мозъчно съдов инцидент/. Насочен към хематолог от консултиращия го интернист. След изписването от стационара хематологичната консултация не е осъ-ществена. В домашни условия - за първи път - на 2-рия ден от изписването възникват еднократно големи тонично клонични припадъци отзвучали за минути. През 3-тия ден гърчовете се повтарят двукратно със загуба на съзнание за около 20-30 минути – не се търси





медицинска помощ. На 4-тия ден получава два голе-ми тонично клонични гърчове със загуба на съзнание около час. Транспортиран в приемен кабинет от БМП. Консултираният реаниматор насочва болния за лече-ние в нервно отделение. Приет по спешност - с инфу-зионна медикаментозна терапия – епилептичните припадъци се овладяват за около 30 минути. Болният идва в съзнание с възможна словесна връзка. Извършва се и ЯМР с оглед евентуални нововъзникнали остри патологични промени в главния мозък. ЯМР данни - без промени в главния мозък от тези отразени на 13.09. При обратния транспорт болният прави екзитус леталис. С диагноза: Епилептичен статус при неи-зяснена етиология. Мозъчен оток. Хронична мозъчно съдова недостатъчност с единични енцефаломалатич-ни фокуси – насочен към аутопсия. Патоанатомично полисоматична патология: генерализирана атероскле-роза, артериална хипертония, ХОББ, дифузни огнищни амоксични увреждания на малките съдове на главния мозък. Патоморфологични и хистонекротични находки - за хронична лимфолевкоза.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Установеният рядък етиологичен фактор при болния – началната латентно протичаща хронична лимфолевкоза се интерпретира и като евен-туален рядък рисков фактор в комплексната етиоло-гия и патогенеза в провокирането и на първично изяве-ните клинично епилептични припадъци.

Р41 НЯКОИ ПРОПУСКИ И ГРЕШКИ В ДИАГНОСТИЧНИЯ ПРОЦЕС НА ЕПИЛЕПСИЯТА

М. Рашева, Е. Василева, Н. Колева, Ц. Цанкова, М. Даскалов

Неврологична клиника на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ” – София

ЦЕЛ: Установяване на вида и честотата на пропус-ките и грешките в процеса на диагнозата и диферен-циалната диагноза на епилепсията и нейното лечение.

КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИКА: Извършено е про-учване на пациенти, диспансеризирани с диагноза “Епилепсия” (G40.6 или G40), насочени за амбулаторни прегледи с направление 3а от НЗОК за ЕЕГ с или без консултация. Изследвани са общо 301 пациенти, 175 жени и 126 мъже на възраст от 16 до 80 г. средна въз-раст 44,2г. (SD=16,2), като в изследването се включва соматичен и неврологичен статус, ЕЕГ, КТ или ЯМТ на мозъка, екстра и транскраниална Доплерова СГ, ехокардиография и Холтер ЕКГ, при необходимост и консултация с кардиолог.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: Диагнозата “епи-лепсия” е потвърдена при 179 пациенти (59,5%), до като при останалите 122 се касае за неепилептични пароксизмални състояния като: синкопални състо-яния (при 38), транзиторни исхемични атаки (29), психогенни неепилептични пристъпи (21), мигрена (17), нарушение във вестибуларните функции (9) и по-рядко (1% или по-малко) – нарушения на съня, хиперкине-тични симптоми или нарушения на метаболизма. Трудно е да се оцени дали епилептичния синдром е разпознат правилно, поради кодиране в почти всички случаи на G40.6 - генерализирани тонично-клонични припадъци (ГТКП) с абсанси, въпреки че по описание в анамнезата и според включената терапия се вижда, че по-често са предполагани припадъци с парциално начало. Фактически с парциални епилепсии са 126 от случаите (70,4%), с идиопатични генерализирани (ИГЕ) – 43 (24%) и 10 (5,6%) са неуточнени. Монотерапия с

антиепелептичен медикамент (АЕМ) е прилагана при 152 (84,9%), най-често с карбамазепин (CBZ) и окскар-базепин (OXC), последвана от натриев валпроат (Na VPA), ламотрижин (LTG) и леветирацетам (LEV), а политерапия с 2 или 3 АЕМ – при 20 (11,2%). Не про-веждат лечение 30 (10%), а дозировката при голяма част от лекуваните случаи е субтерапевтична. При 92 от 122 пациенти, неправилно диагностицирани като епилепсия, е било включено лечение с АЕМ, най- често при тези с психогенни припадъци – (при 14 от 21 – в 66,7%). При пациентите със синкопи в 18 от 38 (47,4%) е назначена терапия с АЕМ, без предварителна консултация с кардиолог, при 5 от тях с CBZ (1 - с имплантиран пейсмейкър, 1 – с ляв бедрен блок, 1 – с изразена брадикардия, 1 – с изразен анемичен синдром и тахикардия, 1 – с пролонгиран Q-T интервал в ЕКГ). Рядко е прилагано неадекватно на епилептичния син-дром лечение – при ИГЕ с ГТКП и абсанси при 3/43 с CBZ и при 2 с OXC, но при последните в комбинация с Na VPA, с агравация при 2, единят от които до сте-пен на миоклоничен абсансен статус.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Проблемите в диагностичния про-цес на епилепсията са на първо място в диференциране на епилептичните от неепилептичните пароксизмални състояния с най-чести пропуски в диагностициране на синкопа и транзиторните исхемични атаки. Грешка е назначаването на лечение с АЕМ без изключване на кар-диогенен синкоп. По-редки са пропуските в диагностици-рането на епилептичния синдром и избора на адекватен АЕМ с последваща агравация на епилепсията.

Р42 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФОТОПАРОКСИЗМАЛНИЯ ОТГОВОР ПРИ

ПАЦИЕНТИ С ЕПИЛЕПСИЯ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

М. Рашева, Н. Колева, Д. Христова, И. СтайковНеврологична клиника на МБАЛ”Токуда” - София

Неврологична клиника на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” – София

Фотосензитивност е явлението, при което в ЕЕГ се регистрира пароксизмална реакция на интермитен-тна фотостимулация или на други зрителни стимули като TV, видео игри и др. Общо приет е терминът фотопароксизмален отговор (ФПО). Най-често се среща при различни видове епилепсия в детска въз-раст, но и самостоятелно, без наличие на епилептични припадъци. Чиста фотосензитивна епилепсия е рядка форма на рефлекторна епилепсия, при която е налице фотопароксизмален отговор в ЕЕГ, но епилептични припадъци се наблюдават единствено при въздействие на преципитиращи фактори като компютърни игри, трепкащи светлини в дискотека, TV и др. или в лабо-раторни условия. Приема се, че фотосензитивността е висока в детска възраст и през пубертета, макси-мално изразена между 5 и 15 г. възраст и спонтанно изчева около 24 г. възраст.

ЦЕЛ: Установяване на честотата, клиничната и ЕЕГ характеристика на ФПО при пациенти с епилеп-сия в зряла възраст и неговото медикаментозно пов-лияване.

КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИКА: В проспективно отворено амбулаторно неврологично и ЕЕГ изследване бяха включени 34 пациенти с ФПО, 14 мъже и 20 жени на възраст от 16 до 60 г. (средно 29,9 г.), от общо 1386 пациенти насочени за ЕЕГ през 2010 г. от които 604 с диагноза епилепсия. Рутинната ЕЕГ включвашe фотостимулация с флаш стимули с дифузна бяла свет-


лина с интензитет 1 J, честота 1 - 60/сек, продължи-телност на сериите на стимулите 10 сек и интервали между тях от 10 сек, последователно при затворени и отворени очи, при разстояние на лампата 30 см от очите (според приетите стандарти на Европейския експертен панел).

РЕЗУЛТАТИ: ФПО се установи при 2,5% от изслед-ваните пациенти (34 от 1386). Пациентите с доказана диагноза епилепсия бяха 31, 3 от тях с чиста фото-генна епилепсия. Честотата на ФПО при пациентите с епилепсия беше 5,0% (28/604), по-ниска при парциал-ните епилепсии – 1% (4/398) и по-висока при първично генерализираните – 15,2% (24/158)- р<0,001 (48 от епилепсиите бяха неуточнени). ФПО наблюдавахме и при 3 пациенти с неепилептични състояния – при 2 с мигрена и при 1 – с тиреоидит на Хашимото. Типичен ФПО от билатерално синхронни разряди от високо-волтажни спайк-вълна или полиспайк-вълна, съвпада-щи по време с фотостимулацията и възпроизводим при определени честоти се регистрира при 82,1 % (23/28). Преобладаващата честотата провокираща ФПО беше в границите между 12 и 18 хц. При 5 (4 от тях с парциални епилепсии), отговорът беше или аси-метричен или от остри вълни, максимално изразени в окципиталните райони. Не бяха провеждали анти-епилептично лечение 8 (3 с фотогенна епилепсия, 3 – с др.заболявания и 2 – с идиопатична генерализирана абсансна епилепсия), а 9 бяха лекувани неадекватно – 6 с карбамазепин и 3 с– окскарбазепин. Корекцията на терапията – замяна с въвеждане на натриев вал-проат с контролно ЕЕГ изследване след 3 мес показа при 82,1% нормализиране на ЕЕГ успоредно с клинично подобрение на епилептичните прояви. При 2 се наложи допълваща терапия с леветирацетам.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от проучването потвърждават, че честотата на ФПО е сравнително висока при пациенти с епилепсия, по-често се наблю-дава при случаите с идиопатична генерализирана епи-лепсия, но се среща и при други епилептични синдроми, като перзистира и в сравнително не млада възраст. Прогнозата е добра и ефикасността на натриевия валпроат в тези случаи е отлична.

Р43 ПРЕДХИРУРГИЧНА ДИАГНОСТИКА ПРИ ПАЦИЕНТИ С МЕДИКАМЕНТОЗНО-РЕЗИСТЕНТНА

ЕПИЛЕПСИЯ

Кр. Минкин1, П. Димова3, Е. Найденов1, А. Бусарски1, М. Пенков2,

Р. Танова1, В. Божинова3, Л. Пенев2, М. Маринов1, В. Бусарски1

1УМБАЛ «Свети Иван Рилски», Клиника по Неврохирургия

2УМБАЛ «Свети Иван Рилски», Отделение по Образна диагностика

3УСБАЛНП „Свети Наум”, Детска Неврологична КлиникаЦЕЛ: Медикаментозно-резистентните епилепсии

представляват около 20-25% от диагностицираните епилепсии. Тези епилепсии водят до инвалидизация на пациентите и са основен консуматор на обществени ресурси. Хирургично лечение е възможно при голяма част от медикаментозно-резистентните епилепсии. През последните години се полагат значителни усилия за развитие на предхирургичната диагностика изра-зяваща се в търсене на епилептогенната зона и опре-деляне на индикациите за оперативно лечение. Цел на настоящото проучване е оценка на възможностите за

предхирургична диагноза при пациенти с епилепсия.МЕТОДИ: Обект на проучването са 98 пациенти,

които бяха включени в предхирургичната програма на Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ „Свети Иван Рилски” през периода от януари 2006 до февруари 2011 г..

РЕЗУЛТАТИ: При всички пациенти беше проведено предоперативна магнитно-резонансна томография (МРТ) и интериктална електроенцефалография (ЕЕГ). Функционална МРТ беше осъществена при 15 паци-енти. Регистриране на пристъп с видео-ЕЕГ беше постигнато при 32 пациенти. Еднофотонна емиси-оннна компютърна томография беше осъществено при 12 пациенти. Позитронна емисионна компютърна томография беше осъществена при 3 пациенти. Тест на Wada беше проведен при 11 пациенти. Инвазивна стереотаксична електроенцефалография беше осъ-ществена при един пациент. Данните от проведени-те предхирургични изследвания бяха достатъчни за локализиране на епилептогенната зона и поставяне на индикация за оперативно лечение при 69 пациенти. Пълен контрол над епилептичните пристъпи беше постигнат при 51 пациенти (74%).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Програмата за предхиругична диагностика на пациенти с медикаментозно-резис-тентни епилепсии вече включва всички утвърдени методи за търсене на епилептогенната зона. Това позволява точно определяне на индикациите и под-бор на подходящите за хирургично лечение пациенти. Постигнатите резултати са сравними с тези на воде-щи центрове за хирургия на епилепсията.

Р44 ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЕЕГ МОНИТОРИРАНЕ И КОЛИЧИСТВЕН ЕЕГ АНАЛИЗ ПРИ ПАЦИЕНТИ В ИНТЕНЗИВНО НЕВРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ-

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

П. Кирилова, Ф. Киров, С. АндоноваУМБАЛ “Св. Марина” – Варна, България

ОИЛНБ /Отделение за интензивно лечение на неврологични болести/

II Клиника по нервни болести Непрекъснатото усъвършенстване на технологии-

те разкрива нови възможности за приложение на елек-троенцефалографията /ЕЕГ/, като продължителното ЕЕГ мониториране /сЕЕG/ и количествения ЕЕГ анализ /QЕЕG/. Те допълват изследванията на пациентите в невроинтензивните отделения и помагат за ранно откриване на нарушения в мозъчната активност, осо-бено когато е трудно проследяването на промените в неврологичния статус при тежко болни с потиснато съзнание, поради честата употреба на седация, релак-сация и механична вентилация.

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Да покажем че сЕЕG и QЕЕG са практични, лесно достъпни и надеждни методики, които намират приложение в диагностиката, мониторирането и проследяване на ефекта от лечението при пациенти в интензивно нер-вно отделение.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: С ЕЕG и QЕЕG-амплиту-ден и спектрален анализ - СSA /compressed spectral array/. Брой на активните електроди- 16 или 19, два референ-тни и един заземяващ електрод; монтаж- биполярен лонгитудинален, биполярен трансверзален, референтен; чувстителност-5-10 µV/mm, скорост- 15 или 30 mm/s, импеданс- между 100 и 5000 Ω, филтри- нискочестотен филтър /НЧФ/- под 1 Hz, t const поне 0.16 s, високочесто-тен филтър /ВЧФ/- над 70 Hz, notch филтър- 50 Hz.





РЕЗУЛТАТИ: Представяме подробно 3 клинични случая от невроинтензивно отделение на пациенти с различна патология- епи статус, моторна афазия и субарахноидална хеморагия /САХ/, при които проведе-ните сЕЕG и QЕЕG намират практично приложение в диагностиката и лечението на болните. Случай 1 - пациентка с епи статус- комплексни парциални и генерализирани тонично-клонични гърчове, неврофизи-ологичните изследвания дават информация за ефекта от проведената терапия, и регистрират неконвул-сивен статус. Случай 2- пациент с клинични данни за моторна афазия, тиреотоксикоза и нормален КТ на главен мозък, при който в ДД план може да се обсъж-да обемен процес или енцефалопатия- сЕЕG и QЕЕG ни насочват към съдова патология, която по-късно бе потвърдена с МРТ. Случай 3- пациентка със САХ- QЕЕG намира приложение в предотвратяването на вторичните нарушения на мозъчната функция като дава информация за ранно регистриране на вазоспазъм, който бе потвърден и с транскраниален доплер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В условията на интензивно отде-ление, където повечето пациенти са с потиснато съзнание, седирани и/или релаксирани, данните от клиничния преглед не са достатъчни за ранно отк-риване на промени в мозъчната активност. Често състоянието на болните не позволява провеждането на невроизобразяващи изследвания, които обективизи-рат вече настъпили структурни лезии, а не промени във функцията на мозъка. Мониторирането на мозъч-ната биоелектрична активност в динамика може да помогне на невроинтензивистите да ограничат вторичните поражения при пациенти с вече увредена мозъчна функция и да открие неврологичните наруше-ния при рискови пациенти в момента на появата им. Следователно сЕЕG и QЕЕG са приложими, неинвазив-ни методики, които допълват работата на клиницис-та по отношение на диагностиката, мониториране-то, лечението и прогнозата на болните в интензивно нервно отделение.

Р45 МЮ РИТЪМ ПО ВРЕМЕ НА REM СЪНЯ

Реана Велизарова1,2, Рilippe Gelisse1, Anna Serafini1, Arielle Crespel1

1Epilepsy Unit, Gui de Chauliac Hospital, Montpellier, France

2Клиника по Нервни болести, Александровска болница, София

Роландовият мю ритъм е описан за първи път при хора в будно, релаксирано състояние като активност с честота 7-11 Hz, произхождаща от централните региони. Той е реактивен на активна и пасивна так-тилна стимулация и на планирани движения в контра-латералната половина на тялото и лицето. Мю ритъ-мът се наблюдава и по време на сън, но наличието му там не е характерно.

ЦЕЛ: Да се определи честотата на регистриране на мю-ритъма по време на парадоксалния сън.

МЕТОДИ: Изследвахме появата на мю-ритъм по време на парадоксалния сън в хоспитализираните болни в Центъра за медико-хирургично лечение на епи-лепсията, болница Gui de Chauliac, Монтпелие. От 2 януари 2003 г. до 30 септември 2010 г. 889 пациенти са били подложени на long-term видео-ЕЕГ монитори-ране, което е продължило между 24–48 h при диагнос-тика на епилепсията и до 5–6 дни в случаите на пред хирургичната оценка на фармакологично-резистентни-

те фокални епилепсии. Използвана е международната система 10/20 с допълнителни зигоматични (T1 и T2) и предни темпорални електроди (TA1 и TA2). Всички електроди са залепвани директно на скалпа.

РЕЗУЛТАТИ: Мю-ритъм по време на REM стадий е намерен при 77 (8.6%) от нашите пациенти (38 мъже, 39 жени). Средната възраст на болните е 34 години (от 13 до 69 год.) със следното възрастово разпре-деление: между 13 и 20 години-18.1 %, между 21 и 30 години-30%, между 31 и 40 години- 18.1%, между 41 и 50 години-19.4% и над 51 години-14.4%.

ОБСЪЖДАНЕ: За разлика от мю ритъма в будно състояние, който достига максимум през второ десетилетие, ние намираме преобладаване на REM мю-ритъм през трето десетилетие и равномерно предс-тавяне при останалите възрастови групи. Считаме, че REM мю-ритъм е също толкова характерна черта на нормалната ЕЕГ при възрастните, колкото и регис-трираният в будност мю-ритъм.

Р46 ЕФЕКТ НА ZONISAMIDE ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕФРАКТЕРНА ЮВЕНИЛНА АБСАНСНА

ЕПИЛЕПСИЯ

Реана Велизарова1,2, Arielle Crespel1, Anna Serafini1, Рilippe Gelisse1

1Epilepsy Unit, Gui de Chauliac Hospital, Montpellier, France

2Клиника по Нервни болести, Александровска болница, София

Ювенилната абсансна епилепсия (ЮАЕ) е добре дефиниран синдром принадлежащ към групата на гене-рализираните абсансни епилепсии. Възможните меха-низми на епилептогенезата включват GABA-ергич-ната система и по-специално Т-калциевите канали. В около половината от случаите абсансите са асоции-рани с генерализирани тонично-клонични припадъци и имат резистентен характер.

Zonisamide (ZNS) е нов антиепилептичен медика-мент, който наскоро беше одобрен в Европа за лечение на парциални епилепсии при възрастни. Един от него-вите множествени механизми на действие включва блокада на ниско волтажните (Т-тип) калциеви кана-ли, което обяснява интереса и обещаващите резулта-ти при лечение на абсансните епилепсии.

ЦЕЛ: Изследване на клиничния ефект и интерик-тални ЕЕГ промени при пациенти с резистентна ЮАЕ след лечение с ZNS.

МЕТОДИ: Тринадесет пациенти (7 мъже, 6 жени) на средна възраст от 42 год. (22-64 г.) с рефрактерна ЮАЕ, лекувани от 2006 до 2010 г. в болницата Gui de Chauliac, Монтпелие, Франция са ретроспективно проследени. Отчетени са демографските характерис-тики, началото на заболяването, типа и честотата на припадъците преди след въвеждането на ZNS, придружаващата антиепилептична терапия, дозите на ZNS и продължителността на лечението. При 5 пациента е направен анализ на двучасови полиграфски видео-ЕЕГ записи преди и след лечение с ZNS включ-ващи визуална идентификация на епилептиформните феномени, оценка и сравнение на три параметъра: 1) средна и 2) максимална продължителност на разряди-те, и 3) спайкова плътност.

РЕЗУЛТАТИ: Болните са проследявани средно 34 месеца (22-51 месеца). ZNS е спрян само при един паци-ент след 24-месечно лечение поради странични прояви. Всички останали пациенти толерират много добре


ZNS и продължават лечението с него. Средната доза на ZNS е била 388 мг (150-600 мг). Четири пациента са достигнали пълна свобода от всички типове припа-дъци и са я задържали средно 15 месеца. Един пациент е без абсанси, а друг един-без генерализирани тонично-клонични припадъци. Осем пациента имат редукция на абсансите, като при 5 тя е над 50% и при 3 над 75%. Никой от болните не е имал агравация на епилептич-ния синдром.

ЕЕГ анализът показва снижение на средната продъл-жителност на разрядите от 1.16 ms преди ZNS на 0.56 ms след въвеждане на ZNS.

При 4 от анализираните болни максималната про-дължителност на разрядите от 5.32 ms преди ZNS се снижава на 3.48 ms след лечение със ZNS.

Спайковата плътност намалява от 416.6 spike/h преди ZNS на 322 spike/h след ZNS. При двама от болни-те се отчита нарастване на този параметър, което не кореспондира с тяхното клинично подобрение.

ОБСЪЖДАНЕ: Представените резултати показват позитивния ефект на ZNS върху честотата на абан-сите и интерикталната генерализирана епилептична активност при болни с фармако-резистентна ЮАЕ.

Р47 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С МЕДИКАМЕНТОЗНО-РЕЗИСТЕНТНА ЕПИЛЕПСИЯ

– НОВОВЪВЕДЕНИЯ И РЕЗУЛТАТИ

К. Минкин1, П. Димова3, Е. Найденов1, А. Бусарски1, М. Пенков2, Р. Танова1, В. Божинова3, Л. Пенев2,

М. Маринов1, В. Бусарски1

1УМБАЛ «Свети Иван Рилски», Клиника по Неврохирургия

2УМБАЛ «Свети Иван Рилски», Отделение по Образна диагностика

3УСБАЛНП „Свети Наум”, Детска Неврологична Клиника

ЦЕЛ: Медикаментозно-резистентните епилепсии представляват съществен личен и обществен проб-лем. Въвеждането на съвременни предхирургични и хирургични методи дава възможност за осъществя-ване на съвременна хирургия на епилепсията. Цел на настоящото проучване е оценка на нововъведенията и резултатите от хирургичното лечение при пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия.

МЕТОДИ: Обект на проучването са 69 пациенти, които бяха оперирани в Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ „Свети Иван Рилски” през периода от януари 2006 до февруари 2011 г.. Всеки от тези пациенти беше изследван в рамките на предхирургичната прог-рама за диагностика на пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия. Предхирургичните изслед-вания включваха: магнитно-резонансна томография, интериктална и/или иктална видео-електроенцефалог-рафия, позитронна емисионна компютърна томогра-фия, тест на Wada, инвазивна стереотаксична елект-роенцефалография

РЕЗУЛТАТИ: Хирургичните нововъведения включ-ват стереотаксична имплантация на интракраниални електроди, невронавигация, интраоперативна кор-тикотопография, интраоперативна кортикография, „будни краниотомии” и интраоперативно невромо-ниториране. Пълен контрол над пристъпите беше постигнат при 51 пациенти (74%), а подобрение при 16 пациенти (24%). През посочения период не бяха наблю-давани усложнения с трайни последици за пациентите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Постигнатите резултати по отношение контрола над епилептичните пристъпи са сравними с тези на водещи центрове за хирургия на епилепсията. Значителният брой нововъведения позволи по-точно определяне на локализацията на епи-лептогенната зона и отношенията и с функционално важни зони, което прави този тип хирургия нискорис-кова и с големи възможности за успех.

Р 48ПРОУЧВАНЕ НА ПОЗНАНИЯТА ЗА ЕПИЛЕПСИЯТА СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И ОТНОШЕНИЕТО ИМ КЪМ ДЕЦАТА С ЕПИЛЕПСИЯ

Р. Калпачки¹, А. Бочева¹, Л. Конова-Гергова¹, Н. Самарджиева¹, К. Кирилов²

¹Неврологично отделение, Втора МБАЛ ЕАД – София,²Факултет по обществено здраве, Медицински

университет - СофияЦЕЛ: С настоящото проучване си поставихме за

цел да оценим нивото на познания за епилепсията у българските учители и тяхното отношение към децата с епилепсия, както и да се анализират фак-торите, влияещи върху това отношение.

МЕТОДИ: Въз основа на литературни данни и собствения опит от контактуването с близки на болни с епилепсия създадохме специфичен въпросник, ориентиран към различните аспекти на проблема. Въпросникът се състои от 34 въпроса, с помощта на които се оценяват познанията на учителите за болестта епилепсия и отношението им към болни-те с епилепсия. В анкетното проучване включихме 558 участници, от които 336 учители от различни училища от всички региони на страната.

Данните бяха въведени и обработени със ста-тистическия пакет SPSS 17.0.1. Бяха приложени дескриптивен, вариационен и графичен анализ, алфа тест на Cronbach, екзактен тест на Fisher и тест 2, непараметричен анализ.

РЕЗУЛТАТИ: Установи се, че преподавателите имат малко по-ниска средна оценка на познания-та от представителите на другите професии, но толерантността им е по-висока. Жените имат по-добри познания за епилепсията и толерантност към имащите това заболяване спрямо мъжете. Наличието на човек в семейството с епилеп-сия води до по-високи познания и толерантност. Анкетираните на възраст над 50 години са със зна-чимо по-ниска толерантност.

Висшистите имат достоверно по-високи поз-нания за епилепсията от останалите участници в проучването, но за толерантността този фактор не оказва влияние.

ОБСЪЖДАНЕ: Сравнихме от една страна наши-те резултати с резултатите от подобни проучва-ния в други страни. От друга страна отговорите на учителите бяха сравнени с равна на тях по демог-рафски показатели контролна група от българи с други професии.

Нивото на познания на нашите участници за епи-лепсията не е добро, като в повечето случаи даже познанията на учителите в сравнение с останалите участници са били по-лоши. Познанията на учители-те ни са по-добри от тези на техни колеги от раз-виващите се страни и в известна степен от съсед-ните балкански страни, обаче са далеч от нивото на тези в САЩ и Великобритания.

Обобщено преподавателите са по-толерантни от





представителите на другите професии, но разликата е без статистическа значимост. Този факт е обна-деждаващ, но е видимо, че е необходимо още да се работи в тази посока. Мъжете и жените са еднакво толерантни към децата с епилепсия. Сигнификантно влияние на възрастта се установява единствено върху толерантността – анкетираните с възраст над 50 години са със значимо по-ниска толерантност от по-младите. Живеещите на село са малко по-нетолерантни от останалите, а образованието не е фактор, от който зависи толерантността.

Установената наличност на правопропорционална зависимост между познанията по болестта и отно-шението към болните дава основание за бъдеща работа с цел повишаване познанията на българските учители и цялото общество за епилепсията. Това естествено ще доведе до повишаване на толерант-ността към болните и ще доведе до подобряване на качеството им на живот.

Р49 СТИГМАТА “ЕПИЛЕПСИЯ” И НЕЙНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БОЛНИТЕ С ТОВА

ЗАБОЛЯВАНЕ

Р. Калпачки¹, K. Кирилов² ¹Неврологично отделение, Втора МБАЛ ЕАД - София

²Факултет по обществено здраве, Медицински университет - София

ЦЕЛ: Поради особената си природа епилепсията освен клиничен има и сериозен социален аспект. Социалната прогноза на болните с епилепсия не е така оптимистична като клиничната. Ролята на стигмата “епилепсия” за формирането на тази социална прогноза е много голяма. Целта на това проучване е да обхванем научните търсения относ-но стигмата и нейния негативен ефект върху качес-твото на живот на болните с епилепсия, както и да анализираме действащи нормативни документи, имащи отношение към болните с епилепсия.

МЕТОДИ: Представяме обзор на проблема в литературата, както и анализ на съществуващите пропуски и ограничения в нормативните документи в нашата страна, засягащи болните с епилепсия.

РЕЗУЛТАТИ: Направения преглед демонстрира редица неточности и съобразяване с някои механич-но пренесени с времето стереотипи, които поста-вят болните с епилепсия в неравностойно положе-ние.

ОБСЪЖДАНЕ: Стигмата е важна част от харак-теристиката на заболяването епилепсия, особено в по-бедните държави, където традиционните разби-рания за произхода на епилепсията и опасността от припадъците допринасят за това. Голяма част от теориите за стигмата в епилепсията са стари и като цяло не са сериозно актуализирани в по-ната-тъшните проучвания по темата. Това, което е без-спорно необходимо са проучвания на стигмата при епилептиците в мултикултурен аспект, както и разкриването на мерки срещу стигматизирането на болните, които са общовалидни и приложими.

Може също да се обобщи, че в нормативната уредба, касаеща достъпа на болните с епилепсия до образование и съответно до по-нататъшно профе-сионално развитие и интегриране има някои про-пуски. Осъвременяването им е в пряка зависимост от подобряването на познанията на обществото за болестта епилепсия.

Р50 АБНОРМНИ ПЕРИОДИЧНИ ДВИЖЕНИЯ НА КРАЙНИЦИТЕ В КОМБИНАЦИЯ С РЕМ-ЗАВИСИМА

СЪННА АПНЕЯ

М. Николова1, Кр. Ранков1, Сл. Славчев2

1Национална Спортна Академия „Васил Левски”, Катедра „Физиология и биохимия”,

2Медицински център „МАНА”Периодичните движения на крайниците се описват

като повтаряеми и стереотипни движения на край-ниците по време на сън. За разлика от Синдрома на неспокойните крака, периодичните движения на край-ниците са по-скоро полисомнографска находка, откол-кото клинична диагноза.

Представен е случай на 66 г. мъж, който постъпва в лабораторията за полисомнографско изследване с оплаквания от хъркане, лош сън и дневна сънливост. Няма никакви оплаквания от страна на крайниците. След проведеното изследване се установява наличие на Синдром на периодични движения на крайниците в комбинация с РЕМ-зависима сънна апнея.

Р51 АВТОНОМНИЯТ АРАУЗЪЛ – РАНЕН ПОКАЗАТЕЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИХАТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ ПО

ВРЕМЕ НА СЪН ПРИ АТЛЕТИ

Кр. Ранков1, М. Николова1, Сл. Славчев2, В. Михайлов1

1Национална Спортна Академия „Васил Левски”, Катедра „Физиология и биохимия”,

2Медицински център „МАНА”За установяване на дихателни нарушения по

време на сън са необходими отчитане на два основ-ни показателя – инспираторно усилие и микросъбуж-дане, т. нар. араузъл. Тъй като двата златни стан-дарта за отчитане на тези показатели – езофагеал-ната манометрия и пълната полисомнография (PSG) все повече остават изцяло за нуждите на чистата наука, в полза идват по-новите, лесни за отчитане и анализ измервания като Pulse Transit Time (PTT). PTT дава добра неинвазивна оценка за инспиратор-ното усилие, индикатор е за симпатикотония, свър-зана с десатурациите и маркер за автономните, предхождащи коровите араузъли.

ЦЕЛ: Целта на настоящото изследване беше да установи ролята на PТТ като ранен показател за дихателно усилие по време на сън сред определени групи атлети. Подбраната група спортисти бяха млади (средна възраст 25 год. (± 5 год.)), в активна спортна форма. Нашата хипотеза беше в полза на завишен симпатиков тонус по време на сън, който корелира с резултатите от предишни наши изслед-вания, представящи превалиране на нарушенията на съня в спортове, където се наблюдава завишен индекс на телесната маса.

МЕТОДИ: В изследването участваха 6 елитни спортисти от спортове борба, джудо и сумо. На участниците беше направено пълно стандартно полисомнографско изследване чрез система Alice 5 Philips - Respironics Inc. с възможност за регистра-ция на PTT.

РЕЗУЛТАТИ: При всички изследвани атлети, неза-висимо от наличието на десатурационни промени или промяна в AHI (апноично-хипоноичния индекс) се наблюдава пропадане в стойността на PТТ с повече от 8-15 ms за стадий N1 и N2 (p<0,005)., както и с повече от 6-8 ms за стадий N3 (p<0,005).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: PТТ като неинвазивен показател


за симпатиковите промени, следващи инспиратор-ното усилие при дихателни нарушения на съня е въз-можност за ранна диагностика на тези нарушения. Подходящото ранно лечение още преди развитието на пълната клинична картина на Обструктивната Сънна Апнея (ОSА), ще подобри процесите на спор-тното възстановяване и представяне.

ВТОРА ПОСТЕРНА СЕСИЯЧЕТВЪРТА ГРУПА

Р52 ПРОСПЕКТИВНО ИМУНОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНАТА И ПРОГНОСТИЧНА СТОЙНОСТ НА

ПРОМЕНИТЕ В МЕТАБОЛИЗМА НА ЕЛАСТИН ДЕГРАДАЦИОННИТЕ И КОЛАГЕН ТИП IV

ПЕПТИДИ ПРИ КЛИНИЧНО ИЗОЛИРАН СИНДРОМ И МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Садързанска-Терзиева1, Б.Цветанов2, В. Цанева1, М. Атанасова3, А. Димитрова4

1Клиника по неврология, УМБАЛ”Г. Странски”ЕАД, Медицински Университет-Плевен

2АИПСИПНБ”Академика”ЕООД-Плевен3Катедра по биология, Медицински Университет-

Плевен4Катедра по патофизиология и експериментална

имунология, Медицински Университет-ПлевенЦЕЛ: Да се проучи диагностичната и прогностич-

на стойност на промените в метаболизма на елас-тин деградационните пептиди (ЕDP), колаген тип IV пептиди (CIVP) и матриксните металопротеинази 2 и 9 (MMP2, MMP9) в серума на болни с клинично изолиран синдром (CIS) и множествена склероза (MS). Клиничен контингент и методи: Тридесет болни (17 с MS, 13 с CIS, 5 от които вторично прогресират в МS) са CT, МRI, електрофизиологично и имунологич-но проследени в продължение на 2 години. Определяни са серумните нива на ЕDP, CIVP, IgM и IgG антие-ластинови и антиколаген тип IV антитела, MMP2 и MMP9). Резултатите от проведените клинични и параклинични изследвания са сравнени с контролна група от 15 здрави лица. Резултати: Установяват се значими различия в нивата на ЕDP, CIVP, IgM и IgG антиеластинови и антиколаген тип IV антитела при CIS и MS. Изводи: Болестният процес при MS и CIS протича с патологично повишен метаболизъм на екстрацелуларните матриксни металопротеинази. Установените повишени серумни нива на техните крайните продукти - EDP и CIVP и синтезираните антитела имат сигнификантна дигностична и прог-ностична стойност.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: множествена склероза, кли-нично изолиран синдром, матриксни металопротеи-нази

Р53 ВЛИЯНИЕ НА СЕРУМНИТЕ НИВА НА ЕСТРАДИОЛ И ПРОГЕСТЕРОН ВЪРХУ ЦИТОКИННИЯ ПРОФИЛ ПРИ ЖЕНИ С ПРИСТЪПНО-РЕМИТЕНТНА

МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

А.Тренова, М. Манова, З. Захариев, Т. ВасилеваУМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, Катедра по Неврология

Mножествената склероза (МС) e хронично демиели-низиращо заболяване на централната нервна система, в чиято патогенеза водещо място заема автоимун-

ната реакция срещу антигени на миелина, медиирана от Тh1 лимфоцити. Автоимунният процес се повли-ява от различни фактори, включително от половите хормони, но ефектите на част от тях, все още не са напълно изяснени.

ЦЕЛ: Да се проучи връзката между промените в серумните нива на женските полови хормони, цитоки-ните TNF-α, IFN-γ, IL-10 и IL-4 и клиничната актив-ност на заболяването при жени с пристъпно-ремитен-тна множествена склероза (ПРМС)

МЕТОДИ: Проучени са 35 жени с ПРМС, верифици-рана по критериите на McDonald, на възраст между 18 и 50 години по време на пристъп и в последващата ремисия. Серумните концентрации на естрадиола и прогестерона са определени чрез микрочастичков иму-ноензимен анализ. Концентрациите на TNF-α, IFN-γ, IL-10 и IL-4 в серума са изследвани посредством ензим-но-свързан имуносорбентен тест (ELISA).

РЕЗУЛТАТИ: При 21 от изследваните пациентки (60.00%±8.28%) – Група А, се установяват наруше-ния в хормоналния статус, изразяващи се в абнормно ниски (под долната референтна граница) серумни кон-центрации на естрадиол и/или прогестерон в едната или и в двете фази на болестта. При тези жени с МС концентрациите на TNF-α и IL-10 в серума са сигни-фикантно по-високи в пристъп в сравнение с ремисия. В Група Б, която включва пациентките със серумен естрадиол и прогестерон в референтния интервал, са измерени сигнификантно по-високи нива на TNF-α в пристъп и на IL-4 в ремисия. Направената съпоставка между двете клинични групи по отношение на концен-трациите на цитокините през двете фази на МС след изключване на лекуваните с интерферон-β-1b показва, че пациентките с нарушен хормонален баланс имат сигнификантно по-високи TNF-α в пристъп и ремисия и IFN-γ в ремисия в сравнение с болните с нормални нива на женските полови хормони.

ИЗВОДИ: Различните серумни концентрации на естрадиол и прогестерон при пациентките с ПРМС се асоциират с различен серумен цитокинен профил. При пациентките с нормални стойности на женски-те полови хормони промените в серумните нива на проинфламаторния TNF-α и антиинфламаторния IL-4 корелират с клиничната активност на болестта. При пациентките с абнормно ниски серумни концентрации на естрадиол и прогестерон във фазата на клинична екзацербация едновременно са активирани Th1(TNF-α) и Th2(IL-10) тип цитокинна секреция. Естрогените и прогестерона подтискат секрецията на TNF-α и IFN-γ при жени с ПРМС.

Р54 ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИПАДЪЦИ КАТО НАЧАЛНА ПРОЯВА НА МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗА

М. Рашева, А. Петрова, Н. Колева, Д. Златарева, И. Стайков

Неврологична клиника на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ”- София

Неврологична клиника на МБАЛ”Токуда” – СофияЛипса на клиника за мултиплена склероза (МС) при

наличие на типична за заболяването МРТ находка определяме като “радиологично изолиран синдром на МС”.

ЦЕЛ: въз основа на 3 случаи с новодиагностицира-ни епилепсии, без симптоматика на МС, с типична за МС образна находка, да представим клиниката, ЕЕГ, МРТ и лечението при този радиологично изоли-





ран синдром с нетипично за МС клинично начало.СЛУЧАИ И МЕТОДИ: Представени са анамнеза-

та, соматичния и неврологичен статус, изследвания на морфология и биохимия на кръвта, липиден про-фил, ликворно изследване, ЕЕГ, МРТ, Доплерова СГ, ЕКГ и ехокардиография, консултация с кардиолог и лечението при 3-ма пациенти, мъже, на възраст 36, 39 и 47 г. с епилептични припадъци като начало на МС, уточнена клинично.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: При първия от пациентите началото е с непровокиран генерализи-ран тонично-клоничен припадък, който се повтаря след една седмица, до като при 2-ия и 3-ия - с пар-циални прости моторни припадъци, повтарящи се в следващите месеци 1-3/мес, при единя пациент включително в кластери. И при 3-та липсват значи-ми соматични нарушения, алкохолна или наркотична зависимост или злоупотреба, метаболитни наруше-ния, сърдечно-съдова или мозъчно-съдова патология или друга възможна причина за епилептичен синдром и проведените изследвания в тази насока са нега-тивни. Огнищна неврологична симптоматика не се открива. В ЕЕГ се регистрират дифузни неспеци-фични промени, като само при първия случай има данни за генерализирана пароксизмална активност с фокално начало. В МРТ се наблюдават супратен-ториално множество лезии с усилен интензитет в Т2 и секвенцията потискаща сигнала на ликвора, в бялото мозъчно вещество и на границата със сивото, перивентрикуларни, в centrum semiovale и corona radiata, при първия пациент – и в моста. Антиепилептичното лечение е с монотерапия при 1-ия и 2-ия пациент, респективно с натриев валпроат и окскарбазепин, а при 3-ия с комбинирана терапия включваща карбамазепин и габапентин. Контролът на припадъците е добър при наблюдение 15 до 17 месеци. Не е провеждано лечение специфично за МС, не възниква неврологична симптоматика в периода на наблюдението. При съвпадението на латера-лизацията на промените в ЕЕГ и МРТ при първия пациент и на семиологията на епилептичните при-падъци с лезии в челния дял на контралатералната хемисфера при другите двама, като причина за при-падъците може да се обсъжда свръхвъзбудимост и импулсна активност на невроните с увредени аксо-ни от остър процес на демиелинизация или на невро-ни с деаферентация вследствие намален брой входни синаптични сигнали от околни неврони с увредени аксони.

ИЗВОДИ: Епилептичните припадъци могат да са начална клинична проява на МС, да са парциални или генерализирани, със или без пароксизмална активност в ЕЕГ. Контролът им с антиепилептични медикамен-ти е добър. Може да се спори дали в случая се касае за клинично изолиран синдром на МС или за радиологично изолиран синдром. По-важна е необходимостта от наб-людение и периодично изследване на пациентите поради повишения риск от възникване на дефинитивна МС.

Р55 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ОПТИЧЕН НЕВРОМИЕЛИТ – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

Л. Хараланов, Д. Атанасова, Н. Кирилов, В. КарабиновМБАЛ „Национална кардиологична болница”, Клиника по

НеврологияI ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Ролята на

клиничния подход и невроизобразяващите методи при

поставяне на диагнозата Оптичен невромиелит.Оптичният невромиелит, познат още като болест

или синдром на Девик, е идиопатично, автоимунно, възпалително, демиелинизиращо заболяване на ЦНС, което протича с клиниката на оптичен неврит и миелит. Ранното разграничаванане от множествена склероза е важно, поради различията в клиничното протичане на двете заболявания и терапевтичните стратегии – имуносупресивно лечение при оптичен невромиелит и имуномодулиращо лечение при множес-твена склероза.

През 2006г. Mayo Clinic определят следните диаг-ностични критерии:

Абсолютни критерии (първостепенни): Оптичен невритОстър миелитПодкрепящи (второстепенни) критерии:МРТ-главен мозък - находки, неотговарящи на кри-

териите за множествена склероза.МРТ-гръбначен мозък - обширна надлъжна хиперин-

тензна зона в Т2, обхващаща три или повече гръбнач-но-мозъчни сегмента.

Наличие на NMO-IgG в серума, който е антитяло срещу aquaporin-4 антигена.

Според най-новия гайдлайн за поставяне на диаг-нозата са необходими два абсолютни критерия и два второстепенни.

Описваме клиничен случай на 30 годишна жена с централен скотом на лявото око, прекаран ретро-булбарен неврит на дясно око и огнищна неврологична симптоматика от торакалния миелон.

II ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Неврологичен статус, МРТ, серумна имуноелектрофореза, ликворна електро-фореза, офталмологичен преглед с периметрия и очни дъна, евокирани потенциали.

III РЕЗУЛТАТИ: Неврологичен и офталмологичен статус /синдроми/: установен при периметрия отри-цателен централен скотом в ляво око; очни дъна – темпорална бледавост на папилата в дясното око /състояние след ретробулбарен неврит/; квадрипи-рамиден синдром с долна дясна централна латентна монопареза, сетивен синдром с проводникова хипесте-зия; тазоворезервоарни нарушения. МРТ-главен мозък – нормална находка, МРТ-цервикоторакален миелон - обширна хиперинтензна в Т2 и хипоинтензна в Т1 лезия по протежение на горния торакален миелон от нивото на Тн1 до Тн6. Ликворна имуноелектрофореза - дисимуноглобулинорахия без олигоклонална хиперга-маглобулинрахия

IV ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В резултат на приемане на диагнозата оптичен невромиелит съгласно посочените критерии и проведеното лечение с пулсови дози кор-тикостероиди се постигна ремисия на заболяването, катамнестично проследена година по–късно, без нови пристъпи.

Р56 КЛИНИКО- ЕЛЕКТРОФИЗИОЛОГИЧНИ И ЯМР- СЪПОСТАВКИ НА ЗРИТЕЛНИ И

МОЗЪЧНОСТВОЛОВИ ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ ПРИ БОЛНИ С МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

В. Игнатова, Л. Хараланов- Клиника по неврология, МБАЛ „НКБ”

ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО: да се съпоставят резултатите от патернални зрителни (ЗЕПРП) и мозъчно- стволови евокирани потенциали (мсСЕП) с клиничните симптоми от съответните сетивни


системи. Тези данни са съпоставени с данните от функционалния скор (FS) на зрителната и стволова-та модалност като част от скалата на Куртцке (EDSS), както и с локализацията на лезиите от ЯМР на главен мозък.

КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИКА: В изследването са включени 100 души- 30 здрави контроли при ЗЕПРП и 20 контроли при мсСЕП, както и 50 пациента с кли-нично сигурна диагноза МС. Контингентът е разделен на следните групи: I. Здрави контроли. II. Абнормни ЗЕПРП и нормални мсСЕП. III. Нормални ЗЕПРП и абнормни мсСЕП. ІV. Абнормни ЗЕПРП и абнорм-ни мсСЕП. V. Нормални ЗЕПРП и нормални мсСЕП. Използван е апарат Neuro-MEP 4. При ЗЕП е прила-гана фовеоларна и периферна ретинна стимулация. Отчитат се забавеност на латентните времена (ЛВ) и конфигурационни нарушения, както и интерокулярна и интерхемисферна асиметрия. При мсСЕП стиму-лацията е с клик с фиксиран интензитет 90 dB nHL и маскиращ шум на контралатералното ухо- 40 dB. Анализират се интерпиковите интервали (ИПИ) и апм-литудните съотношения (АС), както и моно- и бинау-рално нарушение.

РЕЗУЛТАТИ: В 78% от пациентите се установяват абнормни ЗЕПРП, като в 18.9% от тях промените са за сметка на конфигурационните нарушения. При абнор-мните ЗЕПРП в 98% промените са билатерални както при фовеоларна, така и при периферна ретинна стиму-лация. В 2% от случаите с нарушени ЗЕП патологични промени се наблюдават само в едното око. При тях мсСЕП са в норма. Нарушени мсСЕП се откриват при 58% от болните. Бинаурални нарушения се установяват при 38% от изследваните пациенти с МС. Към II група пациенти са включени 46 % от контингента с МС.

8 % от пациентите съставляват III група. Всички от тях са с нормални ЗЕПРП и с бинаурални промени при мсСЕП.

IV група включва 40 % от всички изследвани пациен-ти с МС. Зрителните нарушения при тях са двустран-ни както за периферна, така и за фовеоларна стимула-ция. Бунаурални нарушения при мсСЕП се откриват в 75% от тях.

V група. Включва 12 % от пациентите с МС.ЗАКЛЮЧЕНИЕ: обобщаването на данните установи

корелация между тежестта на EDSS и FS и степен-та на нарушение на ЕП от съответната модалност. Средният скор по EDSS при II група от изследвания контингент е 2.5, като средният FS за зрителната система и за стволовата функция е 1. Средният скор по EDSS при III група е 3.5, като средният FS за зри-телната система е 0, а за стволовата функция е 2. При IV група средният FS за зрителната система е 1, а за стволовата функция е 3, а усредненият EDSS- 4.5. При V група пациенти средният скор на EDSS е 1.0, зрителни-ят функционален скор-0, а стволовият- 1. Нарушенията на ЗЕПРП и мсСЕП са в тясна корелация с находката от ЯМР- съответно супратенториални лезии по хода на зрителните пътиша и лезии в мозъчния ствол.

Р57 ХРОНИЧНА РЕЦИДИВИРАЩА ВЪЗПАЛИТЕЛНА ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩА

ПОЛИРАДИКУЛОНЕВРОПАТИЯ АСОЦИИРАНА С ХЕПАТИТ С

С.Андонова, Р. Павлова, Ш. Мехрабиан, О. Григорова, Ю. Петрова, Д. Петрова, Л.Трайков

ЦЕЛ:Представяме случай на рецидивираща хронична

демиелинизираща полирадикулоневропатия при 32-годишен пациент с хепатит С инфекция.

МЕТОДИ И РЕЗУЛТАТИ: Клиничната картина се характеризира с предимно проксимална мускулна слабост за долни крайници и възбудна сетивна симп-томатика (болка), обхващаща четирите крайника. Симптомите се проявяват за първи път след вирусна инфекция и рецидивират при всяка следваща. След пос-ледната вирусна инфекция преобладава дистална мус-кулна слабост и се добавя намалена чувствителност с изтръпване в дисталните отдели на долни крайници. Пациентът е с анамнеза за употреба на психотропни вещества (включително хероин интравенозно) в пери-ода 1995- 2000г. Поради установен хепатит С 2004г провежда лечение с интерферон алфа в продължение на 5 месеца. Неврологичният преглед установява полиневритен синдром за долни крайници и полиради-кулерен синдром на ниво Л3-5 със сетивна отпадна и възбудна симптоматика. ЕМГ изследването показва данни за периферно-стволова увреда на сетивни и двигателни влакна по-изразено за долни крайници и предно-коренчево засягане на С6-8, Л5 и ЕС1 двустран-но. Изследването на церебро-спинална течност уста-новява повишени нива на белтък и силно увеличени гама-глобулини. МРТ на лумбален и торакален отдел е с данни за нормална находка. Лабораторните изслед-вания не показват особени промени. Криоглобулине-мия не се установява. Изследваната в серума HCV-РНК е много ниска, което позволява провеждането на лечение с кортикостериди и нивалин по схема с резул-тат подобрение в неврологичните прояви и ликворни-те маркери при пациента.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Изборът на лечение при пациенти с рецидивираща хронична демиелинизираща полиради-кулоневропатия асоциирана с HCV инфекция все още е дискутабилен. Важно е внимателното проследява-не на активността на HCV инфекцията преди да се започва лечение с кортикостероиди. Това е рядко и комплицирано съчетание от заболявания, което изиск-ва мултидисциплинарен подход и внимателна оценка с оглед индивидуализиране на лечението.

Р58 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИOННИ АЛГОРИТМИПРИ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Ивет Колева1,2, Николай Топалов3, Ксения Кметска3 1Клиника по Физикална и рехабилитационна медицина

при УМБАЛ - Плевен;2Катедра по Физикална медицина, рехабилитация,

ерготерапия и спорт при МУ – Плевен3Университетска болница за активно лечение по

неврология и психиатрия «Св.Наум» - София ВЪВЕДЕНИЕ: Настоящото съобщение подчертава

необходимостта от провеждане на системна невро-рехабилитация при пациенти с множествена склероза (МС). Отчитайки важността на кинезитерапията като основна съставна част на неврорехабилитацион-ния комплекс, предлагаме съставена от нас комплексна двигателна програма, включваща и обучение на паци-ента в самостоятелност в дейностите на ежедневи-ето.

ЦЕЛ: Структуриране на неврорехабилитационен алгоритъм при МС чрез клинична апробация на съз-дадената от нас специализирана двигателна програ-ма и сравнителна оценка на ефекта от приложение-то на физикално-терапевтични и рехабилитационни (ФТР) комплекси - при синергично комбиниране на





няколко естествени и преформирани физикални фак-тори: кинезитерапия, криотерапия, трудо (ерго) терапия, нискочестотно импулсно магнитно поле, електростимулации, галванизация.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: През периода 1996-2006 в Клиниката по Неврорехабилитация на Национална специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация (София) и през периода 2006-2010 в Клиника по Физикална и рехабилитационна медицина на Университетската болница за активно лечение (УМБАЛ – Плевен) осъществихме наблюдения върху експериментална група от 213 болни с церебро-спи-нална форма на МС в стадий на ремисия; с клинич-но проявен квадрипирамиден синдром с оформена хемипареза или долна парапареза; дискоординацио-нен синдром; нарушения на равновесието; тазово-резервоарен синдром; емоционална нестабилност. Пациентите от експерименталната група бяха разпределени в шест терапевтични подгрупи, като при всички пациенти прилагахме 20-дневен курс от специализираната двигателна програма и от някол-ко вида процедури. За контроли използвахме база данни от 49 стационарни пациенти (от периода 1992-1996), рехабилитирани по стандартна методи-ка. Пациентите бяха изследвани преди и след ФТР, както и един месец по-късно. Изследването беше проведено съгласно изискванията за правата на пациента, като беше утвърдено от съответните институционални етични комисии. Всички болни са подписали информирано съгласие. Статистическата обработка на резултатите сме извършвали със статистически пакет SPSS, version 11.5., опции за сравнение на извадки (two samples comparison) с параметричен анализ на вариантите или вариацио-нен анализ ANOVA и непараметричен дистрибуцио-нен и корелационен анализ, а именно: t-test (t-крите-рий, p value), Signed test, Signed rank test, Kolmogorov – Smirnov test, Mann – Whitney (Wilcoxon) W test (W медиана). За статистически достоверни ефекти сме приемали получените при стойности на p<0.05, като в някои случаи получихме и по-ниски стойнос-ти на p (p<0.01).

РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ: При динамичното прос-ледяване установихме сигнификантен ефект върху спастицитета, равновесието и стабилността на походката, самостоятелността в дейностите на ежедневния живот на пациентите - по самообслуж-ване (дейности в леглото; по тоалета; по облича-не, с подвижния стол; хранене); тест за ходене по равно на разстояние 20 м, депресивитета. Прави впечатление задържането на ефекта и 1 месец по-късно, вероятно поради продължаване на самостоя-телните тренировки в домашни условия.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ се подчертава благоприятното въздействие на неврорехабилитацията върху качест-вото на живот на пациентите с множествена скле-роза.

Р59 CPAP ТИТРИРАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МИАСТЕНИЯ ГРАВИС И АПНЕИЧНИ СЪННИ

НАРУШЕНИЯ.

Е. Ваврек, Н.Колева, П. Кенаров, М. ДаскаловУМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Нервно интензивно

отделениеЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Миастения

гравис (МГ) е автоимунно неврологично заболяване

със засягане на нервно-мускулия синапс. При паци-ентите с МГ е установена по-голяма честота на дихателните нарушения по време на сън, отколко-то в общата популация. Регистрират се проценти в интервала 35-60, като в по-ранна публикация от нашата клиника в малка серия установихме 50%, като отношението централни към обструктивни апнеи е 1:3.

С оглед на вероятно различните механизми на възникването на апнеични епизоди при класическата обструктивна сънна апнея (ОСА) и при болните от МГ пациенти с преобладаващи обструктивни апне-ични епизоди (ОАЕ), цел на настоящото изследване при пациенти с МГ и ОАЕ е регистрация на поноси-мост, стабилност на налягането, причини за неза-вършване на CPAP титриране, както и регистрация на броя апнеични епизоди при CPAP титриране.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациенти с МГ и ОАЕ бяха изследвана анамнестично, клинично, включи-телно и със скала за оценка на миастения (СОМ) и с респираторен полиграф Stardust на Respironics (съчетан с видеонаблюдение), базово и по време на титриране с автоматичен CPAP апарат Tranquility на Respironics. Проследявахме също както общите рискови фактори за ОСА, както и някои специфични за нервно-мускулните заболявания рискови фактори.

РЕЗУЛТАТИ: Регистрирахме следните клинични патерни:

Пациентка на 69 години със стабилна генерали-зирана МГ, мозъчно-съдова болест, дислипидемия, ИБС, артериална хипертония, с лека ОСА. Болната беше с най-изразена бубарна симптоматика, с леко намалена максимална протрузия на езика, СОМ 95-100/100; хиперстеничен хабитус. След CPAP титри-ране – AHI се намали до 0.7, средно налягане около 11 см. Пациентката беше с добра поносимост към апарата.

Пациент на 62 години със стабилна генерализи-рана миастения, артериална хипертония, дислипи-демия, с умерена към тежка ОСА. Болният беше с булбарно засягане, показва език в пълен обем, СОМ 90/100; с нормостеничен хабитус. След CPAP тит-риране прекратено на 46 минута AHI пада под 2, при средно налягане 7.9 см. Причина за прекратяването на записа беше, че по време на сън пада тонусът на муксулатурата на устата, което водеше до отва-ряне на устата, повишаване на CPAP налягането и събуждане на пациента.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: При пациентите с МГ могат да се предположат няколко варианта за обструктивни апнеични събития: класически механизъм при случай-но съвпадение на ОСА и МГ, слабост на булбарната мускулатура с развитие на апнея по подобен на класическия механизъм и слабост на дихателната мускулатура като не може да се преодолее един леко намален тонус на ГДП. При МГ се регистрират също и централни апнеи и хиповентилация. И при двата описани случая може да се предполагат пър-вите два механизма. В двата случая повлияването на ОАЕ беше добро. В единия случай регистрирахме причина за незавършване на титрирането с автома-тичен CPAP, като беше назначен запис с CPAP с пос-тоянно налягане с определеното при титрирането налягане. В описания първи случай не установихме промяна на необходимото налягане, включително и в зависимост от времето на медикацията с пири-достигмин.


Р60 ЖЕНА С ГЕНЕРАЛИЗИРАНА МИАСТЕНИЯ ГРАВИС С МНОГО КЪСНО НАЧАЛО С НАЙ-ИЗРАЗЕНА БУЛБАРНА СИМПТОМАТИКА.

Е.Ваврек1, Н.Колева1, Г.Благоев1, Н.Ничева-Ваврек2, П.Кенаров1, М.Даскалов1

1УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Нервно интензивно отделение

2Софийски университет „Св.Климент Охридски“, ФНППЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Миастения

гравис (МГ) е автоимунно неврологично заболяване със засягане на нервно-мускулния синапс. МГ може да се раздели на миастения с ранно и миастения с късно начало. При първата преобладават жени (около 4:1), а при втората мъже (около 3:1). МГ с късно начало е по-рядка и се характеризира с често предимно бул-барна симптоматика, до 40% серонегативна находка, по-често наличие на тимом, често преходен ефект от пиридостигмин. При тази форма често се срещат антитела срещу титин. Като миастения с късно начало според различни автори се дефинира МГ с нача-ло след 40, 50 или 60 години. Възможно е малкият брой регистрирани случаи на МГ в късна възраст (над 60 години от порядъка на 1.5%)да се дължат и на недобра диагностика. Описани са единични клинични случаи с пациенти с начало на болестта от 77 до 97 години, както и малки серии с пациенти в шесто, седмо и осмо десетилетие.

Обект на настоящото резюме е 84 годишна пациен-тка с МГ с много късно начало.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациентката беше изс-ледвана анамнестично, клинично и с ЕМГ; допълнител-но се проведоха и РПГ, образни изследвания, изследване за антитела.

РЕЗУЛТАТИ: Заболяването е диагностицирано на 84 годишна възраст. На фона на ИБС, артериална хипертония и диагностициран исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) с преходна птоза, се появяват начални-те оплаквания от говорни, дъвкателни и гълтателни нарушения и слабост, предимно на аксиалната муску-латура. Установиха се антитела срещу ацетилхолино-вия рецептор (АХР) с титър около 30 пъти над нор-мата, не се установиха антигладкомускулни и анти-напречнонабраздени антитела. РПГ не показа изразени отклонения. Подробно логопедично изследване откри съчетание на булбарна и дискретна псевдобулбарна симптоматика. КТ на медиастинум не показа тимом. КТ на глава показа мултиинфарктна енцефалопатия. При пациентката се започна терапия с пиридостиг-мин, метилпреднизолон и азатиоприн с подобрение на клиничната картина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Описаният клиничен случай се характеризира с рядкото съчетание на начало в стар-ческа възраст, женски пол, високи титри антитела срещу АХР, липса на антитела към титин, симпто-матика от най-вероятно съдов произход, липса на тимом. Може да се обсъжда дали диагностицираният на 83 години ИМИ е бил всъщност първа изява на МГ, срещу което говори липсата на денонощна ритмика на птозата, преминаването и без имуносупресивно лече-ние и пиридостигмин, както и липсата на птоза след поставянето на диагноза МГ (и преди включването на терапия). За преживяни съдови инциденти говорят още КТ, данните за псевдобулбарна симптоматика, положителен Бабински. Описаният случай показва на практика трудната диагноза на много късната МГ на фона мозъчно-съдова болест.

Р61 АСОЦИАЦИЯ НА ПОЛИМИОЗИТ С МИАСТЕНИЯ ГРАВИС

Е. Ваврек, Е. Терзийска, Н. Колева, М. Минчева, Х. Христов, П. Кенаров, М. Даскалов

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Нервно интензивно отделение

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Миастения гравис (МГ) е автоимунно заболяване. Полимиозитът (ПМ) се определя като идиопатично или автоимунно заболяване. МГ се асоциира често с други автоимунни заболявания. Комбинацията МГ с ПМ e рядко описвана.

Обект на настоящото съобщение е 46 годишна пациентка с ПМ и МГ.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациентката беше изс-ледвана клинично и с ЕМГ; допълнително се проведоха и РПГ, образни изследвания, изследване за антитела.

РЕЗУЛТАТИ: Диагнозата ПМ е поставена на 36, а дигнозата МГ на 37 години. Началните оплаквания са от мускулна слабост. На 42 годишна възраст се добавят булбарни и очни нарушения. Лечението се провежда с пиридостигмин, кортикостероиди, а от 45 годишна възраст приема и имуран, спрян поради лев-копения. На 46 години поради миастенна криза пациен-тката е лекувана в нашата клиника с IvIg, низходяща схема кортикостероид. В този период CPK беше в нормални граници и белези на активност на ПМ не се установиха. След изписването болната е в стабилно неврологично състояние.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Описваме рядкото съчетание на ПМ и МГ. Единични подобни случаи се описват от 1953 година.

Р62АНАЛИЗ НА НЕВРО-ОФТАЛМОЛОГИЧНАТА СИМПТОМАТИКА ПРИ БОЛНИ С МИАСТЕНИЯ

ГРАВИС

В. Бориславова¹, С. Чернинкова¹, Ив. Търнев¹,²Клиника по нервни болести, УМБАЛ „ Александровска“¹,

София;Нов Български Университет, Катердра по когнитивни

науки и психология ², София/Цел на настоящият труд е оценка на невро-офтал-

мологичните симптоми – дебютни или явяващи се в по-късен етап на болестта, при група болни с миасте-ния гравис.

КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ: Изследвани са 67 паци-ента с миастения гравис – 24 мъже и 43 жени, на сред-на възраст 47,8 години , варираща от 17 до 80 години. Двадесет и четири (35,8%) пациенти са с изолирана очна форма на миастения гравис, 30 (44,7%) – с гене-рализирана форма, включваща и очна симптоматика и 13(19,4%) - с генерализирана форма без съпътстваща очна симптоматика. При болните е снет невроло-гичен статус и е проведено пълно невро-офталмоло-гично изследване. Изследвани са ацетилхолиновите антитела, МуСК антитела, проведена е компютърна томография на медиастинума и електромиографско изследване - нискочестотна репетитивна нервна сти-мулация.

РЕЗУЛТАТИ: Най – чест дебютен симптом при болните с изолирана очна форма на миастения гравис е уни- или билатералната птоза – при 21 (87,5%) болни. Втори по честота симптом е диплопията при 18 (75,0%) от пациентите в групата. Най-често засегна-тите екстраокуларни мускули уни - или билатерал-но в групата са: m.rectus lateralis - 6 (25,0%) болни , m.rectus superior също при 6 (25,0%)болни, m.obliquus





inferior – двама (8%) . При болните от групата с генерализирана форма на

миастения гравис със съпътстваща очна симптоматика най – чест дебютен симптом отново е уни- или билате-ралната птоза - при 16 (64,0%) болни. От екстраокулар-ните мускули най- често ангажиране е установено на m. rectus lateralis при 8 ( 32,0%) пациента и на m.orbicularis oculi – при трима (12,0%). Третата подгрупа са само с генерализирана симптоматика още при дебюта на забо-ляването, включваща генерализирана мускулна слабост с или без булбарна симптоми.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Засягането на екстраокуларните мускули е дебютен или присъстващ в по – късен етап на заболяването симптом при 54 ( 80,5%) болни от групата.Уни - или билатералната птоза, явяваща се епизодично, понякога с флуктуиращ характер и дено-нощна ритмика, дори без съпътстваща диплопия, е най- чест и най- типичен дебютен симптом, който трябва да насочи клинициста на първо място към миастения гравис и да мотивира провеждане на допъл-нителни диагностични тестове в тази насок

Р63 МУСК МИАСТЕНИЯ С КЪСНО НАЧАЛО И ЗАСЯГАНЕ НАЙ-ИЗРАЗЕНО НА ДИХАТЕЛНАТА

МУСКУЛАТУРА

Е. Ваврек1, Н. Колева1, Н. Мурадян1, Т. Стефанов1, А. Александров2, П. Кенаров1, М. Даскалов1

1УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Клиника по неврология

2БАН, Институт по биофизикаЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Миастения

гравис (МГ) е добре известно автоимунно невро-логично заболяване със засягане на нервно-мускулия синапс. При генерализираната миастения в около 85% от случаите се откриват тела към ацетилхолиновия рецептор – серопозитивна МГ. В около половината от останалите случаи се откриват антитела към мускулоспецифична тирозин киназа (МуСК); при тези пациенти говорим за т.нар. МуСК миастения гравис (МуСК МГ). МуСК МГ се характеризира с по-ранно начало, преобладаване на женския пол, предимно булбарна симптоматика. Данните за чувствител-ността на класическата ЕМГ диагностика са про-тиворечиви. Характерно е също по-малка полза от антихолинестеразните инхибитори, необходимост от по-високи дози имуносупресори, липса на ефект от тимектомията.

Обект на настоящото съобщение е 60 годишна пациентка с МуСК МГ.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Пациентката беше изс-ледвана клинично и с ЕМГ (репететивна стимулация и single fiber ЕМГ); допълнително се проведоха и РПГ, снимки и сцинтиграфия на бял дроб, изследване за антитела.

РЕЗУЛТАТИ: Заболяването е диагностицирано на 52 годишна възраст. Началните оплаквания са от леко изразен носов говор. Впоследствие пациент-ката преживява две миастенни кризи – на 52 и 60 години. При диагностицирането има позитивни ЕМГ данни за МГ от репететивната стимулация, като впоследствие на фона на терапия не се установя-ва декремент (включително и от изследването на лицето). При single fibre ЕМГ от mm.orbicularis oris et ext. digitorum communis на места се отведе удъл-

жен jitter. Изследване на антитела доказа МуСК МГ. Пациентката е с добър ефект от антихолинестераз-ната терапия. Не приема кортикостероиди поради пилорна язва. На имуносупресия е с Имуран, като след намаляване на последния е регистрирана вто-рата миастенна криза. По време на втората криза на фона на профилактика с фраксипарин се развиха епизоди, преценени като БТЕ. След изписването паци-ентката е стабилизирана, без субективни дихат-телни оплаквания, но с влошена дихателна функция. При пациентката гълтането е съхранено, силата на крайниците е сравнително добра, дори и в периода на апаратна вентилация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: По наши данни това е първият описан случай на МуСК МГ в България. Нашият слу-чай се характеризира с някои особености: късното начало на заболяването, динамиката на резултата от репететивната ЕМГ, преобладаването на дихателна-та слабост над булбарната симптоматика, с трайно влошаване на дихателната функция, като трябва да се има предвид и допълнителната роля на БТЕ.

Р64 ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ХЕРПЕС СИМПЛЕКС ВИРУСЕН ЕНЦЕФАЛИТ

Д. Златарева1, И. Стайков2, Г. Кирова1

1Oтделение по Образна диагностика, 2Клиника по неврология

МБАЛ „ Токуда Болница София”ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Да се предс-

тавят находките при образна диагностика и прос-ледяване на пациентка с херпес симплекс вирусен енцефалит, съчетан с мозъчна флеботромбоза и да се разгледат заболяванията влизащи в диференциална диагноза.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ: Представяме пациентка на 58г., хоспитализирана в неврологично отделение с тромбоза на левия транс-верзален синус в съчетание с хепрес симплекс вирусен енцефалит и симптоматична епилeпсия - полиморфни пристъпи. Пациентката е с левостранна централ-на хемипареза и хемихипестезия по органичен тип. Проведени са компютърна томография(КТ) и магнит-норезонансна томография ( МРТ) и ЕЕГ. Поради флук-туиране на състоянието на пациентката е извършен контролен МРТ и КТ.

При КТ се установяват хиподенсни промени вдяс-но темпорално и вдясно фронтално парасагитално. МРТ представя измененията като хиперинтенсни на Т2 и FLAIR . Подобни промени се визуализират и в лявата инсула. Установява се и тромбоза на левия трансверзален синус. Имунологичните изследвания на ликвора потвърждават диагнозата херпес симплекс енцефалит. След продължително лечение с нискомоле-кулен хепарин в съчетание с Ацикловир състоянието на пациентката значително се подобри и не се наб-людава неврологичен дефицит. На контролната КТ измененията вдясно темпорално не се установяват. МРТ показва частична реканализация на левия тран-сверзален синус и редукция на измененията вдясно темпорално.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: МРТ е най-чувствителен метод за диагностика и проследяване на пациент с херпес симп-лекс енцефалит. FLAIR секвенцията е по-чувствител-на в сравнение с останалите секвенции. Образната диагностика има ключова роля за установяване на херпес симплексния енцефалит.


Р65 СЛУЧАЙ НА НЕВРОЦИСТИЦЕРКОЗА С ОТРИЦАТЕЛНА СЕРОЛОГИЯ

Е.Цолова*, И.Търнев**, Д.Вучев**** УМБАЛ „Александровска”- София, Клиника по нервни

болести** УМБАЛ „Александровска”- София, Клиника по нервни

болести*** МУ Пловдив

Представяме 54 годишен мъж, постъпващ в клини-ката с оплаквания от неспецифично главоболие, пери-оди на замайване, нестабилно равновесие и паметови нарушения. От неврологичния статус се отчете лека статична атаксия, псевдобулбарни прояви и когнетивни нарушения. Осъществен бе МРТ на главен мозък с данни за масивна паразитна инвазия на ЦНС. Проведената серология за предполагаеми паразитози бе отрицателна, включително и за цистицеркоза. Лумбалният ликвор бе с данни за лекостепенна протеинрахия и леко завишение на гамаглобулините. В хода на диагностичното уточня-ване огнищната неврологична симптоматика се утежни драматично, разгърнаха се и тежки общомозъчни прояви с количествени нарушения на съзнанието, тежък мозъ-чен едем. След преодоляване на общомозъчната симпто-матика пациента проведе последователно два проти-вопаразитни курса с албендазол. Проследен в динамика болният е с остатъчен умерено изразен дементен и лек дискоординационен синдроми. Значителна редукция на интрапарахимните лезии бе отчетена и на последващи-те контролни МРТ на главен мозък.

Значителното подорбение на неврологичната сим-птоматика след проведеното специфично лечение, обратното развитие на МРТ находката, въпреки нега-тивната серология за цистицеркоза, потвърдиха диаг-нозата Невроцистицеркоза.

Р66- БИТЕМПОРАЛНИ ТАЛАМИЧНИ ЛЕЗИИ – ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА- КЛИНИЧЕН

СЛУЧАЙ

С. Андонова¹, Ф. Киров¹, Д. Минчев¹, М. Новакова², Р. Георгиев²

¹Втора клиника по неврология с ОИЛНБ, ² Център по образна диагностика - УМБАЛ “Св.Марина”-

ВарнаНяколко заболявания могат да се проявят с неспе-

цифични МРТ абнормности двустранно в таламуса. Поради тази причина поставянето на етиологична диагноза само по наличните образни промени пре-дизвиква диференциално диагностични затруднения. Основните групи заболявания, водещи до билатерални промени в базалните ганглии или таламуса при възрас-тни могат да бъдат: токсични, метаболитни, съдови, инфекциозни и възпалителни заболявания, туморни образования.

ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЯ: Представяме 51 годи-шен мъж, при който се наблюдава постепенна поява на левостранна централна хемипареза за период от няколко дни. На проведения МРТ на главен мозък – с данни за двустранни таламични лезии.

Представянето на този клиничен случай, базиран на клиничната картина (анамнеза, клинични симптоми, развитие) и промените при невроизобразяващото изс-ледване (типа на сигнални абнормности, локализация на промените, асоциация с други абнормности) показва диференциално диагностичните проблеми при поставя-не на диагнозата.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: МРТ, главен мозък, таламус

ПЕТА ГРУПА

Р67 AICARDI-GOUTIÈRES СИНДРОМ – ПЪРВИ СЛУЧАЙ С ГЕНЕТИЧНА ВЕРИФИКАЦИЯ В

БЪЛГАРИЯ

П. Димова1, Т. Тодоров2, А. Тодорова2, Г. Сарайлиева1, В. Божинова1

1Детска неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум” – София2Генетична и Медико-Диагностична Лаборатория

”Геника” – СофияПреди повече от 25 години световно известни-

те френски невропедиатри Jean Aicardi и Francoise Goutieres описват първите 8 деца със заболяване, за което предполагат, че има генетична основа, но е един от най-честите имитатори на вродена инфек-ция. Синдромът на Aicardi–Goutieres (AGS) се харак-теризира с тежка мозъчна атрофия, калцификати в базалните ганглии, левкоенцефалопатия, хронична лимфоцитоза и повишени стойности на интерфе-рон-алфа в ликвора, като наподобява конгенитална вирусна инфекция и системен еритематозен лупус. Генетичната основа на заболяването бе изяснена в последните няколко години, като се установи че над 80% от случаите с това автозомно-рецесивно заболя-ване имат мутации в 4 нуклеазни гена – екзонуклеазни-ят TREX1 и гените за трите субединици на рибонук-леазния Н2-ензимен комплекс (RNASEH2A, RNASEH2B и RNASEH2C), а съвсем наскоро бе потвърден и пети локус в 20 хромозома с мутации в SAMHD1, играещ роля в регулацията на неспецифичния, вроден имунен отговор. AGS е фено- и генотипно хетерогенен, с тежест, варираща от летален изход в ранна кърма-ческа възраст до случаи с изява в късното детство. Представяме първия случай на генетично-верифициран AGS в България, при който се установи мутация в RNASEH2B. Познаването на тази рядка енцефалопа-тия и възможното генетично изследване у нас дава възможност за правилно диагностициране и адекватна генетична консултация на техните семейства.

Р68 НЕВРОЛОГИЧНА СИМПТОМАТИКА ПРИ СИНДРОМ НА GORLIN С ПОТВЪРДЕНА МУТАЦИЯ В

PTCH1 ГЕНА

П. Димова1, А. Тодорова2,3, А. Киров2,3, Т. Тодоров2,3, Е. Славкова1, В. Божинова1, В. Митев2

1Клиника по нервни болести за деца, МБАЛНП „Св. Наум” – София

2Катедра медицинска химия и биохимия, МУ – София 3Генетична Медико-диагностична лаборатория „Геника”

– София Синдромът на невоиден базално-клетъчен карцином

(NBCCS), известен и като синдром на Gorlin, е авто-зомно-доминантно заболяване с висока пенетрант-ност, но вариабилна експресия. Клиничните прояви са много разнообразни и включват кожни лезии и вродени малформации, както и предразположение към различ-ни неоплазми. Основнитe критерии за диагнозата на синдрома са множествените BCCs, одонтогенни кера-токисти на челюстите (OKCs), палмарни и плантарни петна и калцификати във falx cerebri. NBCCS се при-чинява от мутации в гена PTCH1.

Представяме случай със синдрома на Gorlin, при който водещата симптоматика бе от страна на ЦНС и се установи frameshift PTCH1 мутация. Пациентката е на 12 години, с данни за кранио-фациален дизморфизъм – макроцефалия, изпъкнало





чело, малформативни ушни миди, готическо небце, множествени невуси, аномалия в пигментацията на косата. Проявите от ЦНС включват множестве-ни калцификати във falx и tentorium, cavum vergae, cavum septi pellucidi, и окципитални арахноидни кисти, лека умствена изостаналост. Налице е изра-зена фамилност, типична за синдрома на Gorlin: майка и баба с множествени BCCs и OKCs; вуйчо с тежко умствено изоставане, епилепсия, BCCs, OKCs и неясен тумор в темпоралния дял; по-голям брат на детето, екзитирал в кърмаческа възраст поради вродена хидроцефалия и церебеларен тумор. Молекулярно-генетичният анализ на пробанда уста-нови 2bp делеция в екзон 2 на PTCH1 гена – c.257_258delTC, p.(Leu87Ilefs*1).

Това е първият случай с генетично-верифициран синдром на Gorlin у нас, при който frameshift PTCH1 мутация води до изява в 3 поколения на различна по тежест и проява неврологична симптоматика.

Р69 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СИНДРОМ

НА КОНГЕНИТАЛНА КАТАРАКТА, ЛИЦЕВ ДИСМОРФИЗЪМ, НЕВРОПАТИЯ И КОРЕЛАЦИИТЕ

ИМ С ПАТОЛОГИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В ЦНС

Т. Чамова1, В. Гергелчева1, М. Райчева1, Л. Пенев3, Д. Златарева4, Стоян Бичев5, И. Търнев1,2

1Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, МУ –София

2Нов Български Университет „ Катедра по когнитивни науки и психология”

3Отделение по образна диагностика, МБАЛ „Св. Иван Рилски”

4Отделение „Образна диагностика”- Болница Токуда- София

5Национална генетична лаборатория, МУ-СофияВЪВЕДЕНИЕ: Синдромът на Конгенитална ката-

ракта, лицев дисморфизъм, невропатия (ККЛДН) е комплексно генетично заболяване с автозомно- рецеси-вен тип на унаследяване, обусловено от IVS6+389C>T мутация в CTDP1- гена и клинично характеризиращо се с вродени двустранни катаракти, микрокорнея, лицев дисморфизъм, нисък ръст, изоставане в умстве-ното развитие, хипогонадизъм, първична хипомиелини-зация на периферните нерви. Абнормностите на МРТ- изследването на главния и гръбначен мозък, установе-ни при голяма част от пациентите, са по-изразени при по-възрастните пациенти.

ЦЕЛ: Да се изследва когнитивният профил на паци-ентите със синдром на ККЛДН в зависимост от въз-растта и структурните промени в ЦНС при магнит-норезонансна томография

КЛИНИЧЕН КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ: При 12 пациента на възраст между 3г. и 8 мес. и 33 г. с диагно-за ККЛДН, генетично верифицирана чрез полимеразно верижна реакция (PCR)-базирана рестрикция (RFLP) е извършено невропсихологично изследване: общо ког-нитивно функциониране - Wechsler Intelligence Scale for Children, HAWIK-R, Raven Progressive Matrices, MMSE; оценена е възможността им за извършване на ежедневни дейности и социалтата им адаптация. При 10 пациента е извършено и МРТ- изследване на главен мозък.

РЕЗУЛТАТИ: Болните проговарят между 2.6 и 3–годишна възраст. Когнитивното функционирани при изследваните пациенти с ККЛДН е в рамките на леката умствена изостаналост (IQ=50-70) при 9 от пациенти-

те (75%) и с гранични стойности (IQ=70-80) при трима (25%) от тях. Няма съществена разлика по отноше-ние на резултатите от вербалните и невербалните тестове. МРТ при 10 от пациентите разкрива: корова атрофия при 7, дискретна и предимно фронтална при 5, и изразена фронтална корова атрофия при 2; вентрику-ломегалия при 7, с изтънен corpus callosum при 1 от тях; хиперинтензни на Т2 лезии в перивентрикулното бяло мозъчно вещество- при 4; лезия в десния nucl. сaudatus при 1; megacysterna magna – при 3, хипопластичен вермис и широк четвърти вентрикул при 1.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: При ККЛДН е налице леко умст-вено изоставане или граничен интелект, повлияни и от зрителните нарушения и социалната депривация на пациентите. Езиковите способности и концептуали-зацията са развити на прагматично ниво. Няма същес-твена разлика на резултатите от вербалните и невер-балните тестове. При пациентите с ККЛДН типична МРТ находка е коровата предимно фронтална атрофия, по-изразена при по-възрастните, вентрикуломегалията и хиперинтенсните фокуси перивентрикуларно.

Р70 КЛИНИЧЕН СПЕКТЪР И ДИАГНОСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИ ХРОНИЧНА ПРОГРЕСИВНА ВЪНШНА ОФТАЛМОПАРЕЗА СИНДРОМ (СРЕО) И

СРЕО ПЛЮС СИНДРОМИ

В. Гергелчева1, Т. Чамова1, С. Чернинкова1, В. Михайлова1, В. Бориславова1, Ст. Сарафов1,

Р. Хорват 3,4,И. Търнев1,21Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, МФ

–София2Нов Български Университет „ Катедра по когнитивни

науки и психология”3Институт за човешка генетика, Нюкасъл,

Великобритания4Институт Фридрих Бауер, Отделение по неврология, Университет Лудвиг Максимилиян, Мюнхен, Германия

ВЪВЕДЕНИЕ: Митохондриалните цитопатии са хетерогенна група мултисистемни заболявания, обусловени от мутации в ядрената или митохондри-алната ДНК, водещи до нарушение на окислително-то фосфорилиране. Хроничната прогресивна външна офталмoпареза синдром (СРЕО) се характеризира с двустранната симетрична птоза и офталмопареза, а при СРЕО плюс синдромите най-често офталмопа-резата се асоциира с миопатия, кардиомиопатия, а при мутации в ядрения геном (със засягане на POLG1, ANT, Twinkle гените) се установяват и периферна аксонална невропатия, атаксия, тремор, паркинсонов синдром, умствено изоставане, катаракти, пигмен-тна дегенерация на ретината, глухота, рабдомиолиза, хипогонадизъм.

ЦЕЛ: Представяне на клиничния спектър на СРЕО и СРЕО плюс синдроми, обусловени от мутации в ядре-ния и митохондриалния геном и алгоритъма за диаг-ностицирането им.

КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ: При 9 пациента на въз-раст между 17 и 61 г. с прогресираща двустранна птоза и офталмопареза, при 3, от които е налице фамилна обремененост, са проведени неврологично изследване, ЕМГ и ЕНГ, невроофталмологично изследване, аудио-метрия, ехоКГ, невропсихологическо изследване, МРТ на главен мозък, изследване на СРК, лактат и пируват в серум, мускулна биопсия и генетично изследване.

РЕЗУЛТАТИ: При 3 (33%) пациенти са налице данни за фамилна обремененост. При 5 (55%) от


пациентите е проведена мускулна биопсия с данни за ragged red fibers от хистологичното изследване, а при 4 от тях е извършено и молекулярнo - генетич-но изследване на митохондриалния геном, като при трима са установени делеции с различна големина, а при една са налице множествени делеции в мито-хондриалния геном. При 7 от пациентите (77%) са налице клинични и/или ЕМГ данни за миогенна увре-да. При 4 пациенти (44%) се установяват ЕКГ и ехокардиографски данни за сърдечно засягане. Двама (22%) пациента са с церебеларна симптоматика, а трима с данни за аксонална невропатия. От невро-офталмологичната симптоматика освен птоза и офаталмопареза при 1 пациент се установява атро-фия на ретиналния пигментен епител, при 1- оптич-на атрофия на зрителните нерви и при 1- макулна дегенерация- cone- rod dystrophy. Трима болни са с хипакузис. Само 3 (30%) пациенти са с повишени стойности на СРК. От МРТ изследването на главен мозък, проведено при 6 от пациентите се устано-вяват системна паренхимна атрофия, малкомозъчна атрофия, левкопатични огнища в подкоровото бяло мозъчно вещество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Митохондриалните цитопатии в рамките на СРЕО и СРЕО плюс синдроми са заболя-вания, обединени от наличието на двустранна прог-ресираща птоза и офталмопареза при пациентите. В голяма част от случаите към тази симптоматика се добавят и други симптоми от страна на ЦНС, ПНС, зрителния и слуховия анализатор, сърцето, мускули-те, което прави диференциалната им диагноза изк-лючително широка. Основни изследвания при такова мултисистемно засягане са изследването на лактат и пируват в серум, хистологичното изследване на мус-кул и генетично изследване на мускулна тъкан, което е с по-голяма информативна стойност за установяване на мутации в митохондриалния геном в сравнение с това в левкоцити.

Р71 ПЪРВИ КЛИНИЧНО И ГЕНЕТИЧНО ДОКАЗАН СЛУЧАЙ НА СПИНОЦЕРЕБЕЛАРНА АТАКСИЯ ТИП 7

В БЪЛГАРИЯ

А. Шопова1, А. Андреева1, С. Чернинкова1, Н. Никоевски1, И. Търнев1,2

1Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, МФ –София


Спиноцеребеларна атаксия тип 7 (SCA 7), се характеризира с прогресивна церебеларна атаксия, дизартрия и дисфагия, дегенерация на пръчиците, конусчетата и ретината с прогресивна загуба на цен-тралното зрение и слепота при засегнатите възрас-тни индивиди. През последните няколко години броят на диагностицираните случаи нараства, вследствие напредъка на молекулярно-генетичната диагностика. Представяме случай на първата за България генетич-но потвърдена диагноза SCA 7 тип в четвъртото поколение на семейство със засегнати членове. В три от поколенията има поставена клинично диагноза. При бабата на пробанда, по майчина линия, диагнозата е : „Автозомно-доминантна оливо-понто-церебеларна атрофия тип Менцел, при майката: „Автозомно-доминантна цереброцеребеларна атаксия ІІ тип с пигментна дегенерация на ретината”, а при пробанда: „Автозомно- доминантна спиницеребеларна атаксия тип 7 ”. Във всяко следващо поколение се наблюдава

по-ранно начало на симптомите, включващи зрителни смущения и дискоординационни прояви. Пробанда е на 18 годишна възраст, с дебют на оплакванията на 16 години, по-изразени зрителни нарушения и леки дискоординационни симптоми. След проведените кли-нични изследвания се поставя диагнозата SCA 7 тип, която се потвърждава от проведения генетичен ана-лиз в чужбина, установяващ абнормни CAG тринукле-отидни повтори в ATXN 7 гена.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: спиноцеребеларна атаксия тип 7, молекулярно-генетичен анализ, ATXN 7 ген.

Р72 ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЕНОТИП-ФЕНОТИП КОРЕЛАЦИИТЕ НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ

ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПМД ТИП ДЮШЕН/БЕКЕР В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЕКСПРЕСИЯТА НА ДИСТРОФИНОВАТА ИЗОФОРМА DP140

Т. Чамова1, В. Гергелчева1, Ж. Генова3, В. Михайлова1, М. Райчева1, Тихомир Тодоров 3,4, И. Литвиненко5,

В. Божинова6, В. Митев4, И. Търнев1,2, А. Тодорова3,4

1Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, МУ –София


3Генетична медико-диагностична лаборатория „Геника”, София, България

4Катедра по мeдицинска химия и биохимия, МУ- София5Университетска специализирана болница за активно

лечение на детски болести- София6Университетска специализирана болница за активно

лечение по неврология и психиатрия-СофияВЪВЕДЕНИЕ: Когнитивните нарушения с непрог-

ресиращ характер и по-тежко засягане на вербалните умения и краткосрочната памет са специфична кли-нична особеност при част от пациентите с ПМД тип Дюшен. При пациентите с ПМД тип Бекер когнитив-ният профил е по-хетерогенен. Тези смущения най-вероятно са с комплексна генеза, като основно значе-ние имат мутации във втората половина на дистро-финовия ген (ДМД ген), които нарушават регулацията на генната експресия на дистрофиновите изоформи, локализирани в ЦНС (Dp140, Dp71, Dp116). При Dp140 началният регион на транслация се намира в екзон 51, но неговият промотор и първият екзон се намират в големия интрон между 44 и 45 екзони на ДМД гена.

ЦЕЛ: Да се характеризират генотип-фенотип коре-лациите по отношение на когнитивните нарушения при пациенти с ПМД тип Дюшен/Бекер с делеции, обх-ващащи екзони 44, 45, 51, 52, 53 от ДМД гена и зависи-мостта им от експресията на Dp140.

КЛИНИЧЕН КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ:Изследвани са осемнадесет пациента на възраст от 6 до 46 г., с генетично верифицирана чрез MLPA (Multiple ligation probe amplification) ПМД тип Дюшен или Бекер, с установени делеции, обхващащи екзони 44, 45, 51, 52, 53. При 13 от тях, с делеции на екзони 44 и 45 е извър-шена амплификация чрез полимеразна верижна реакция (PCR) на микросателитите STR44, SK12, SK21 и SK244, като маркер за интегритет на Dp140 промо-торен регион. Пет пациента са с делеции, покриващи екзони 51-53. Осемнадесетте пациента са изследвани неврологично чрез North star ambulatory assessment scale и невропсихологично чрез тестове, оценяващи общото когнитивно функциониране; паметта; вербалната флу-ентност; екзекутивните функции и вниманието.

РЕЗУЛТАТИ: От изследваните 13 пациенти с деле-ции на екзони 44 и 45, засягане на промоторния регион





на Dp 140 е установено при 6. Средната стойност на общия IQ на тези пациенти е 70.8. При останалите 7 пациенти с делеции на екзони 44 и 45, при които про-моторният регион на Dp 140 е интактен, средната стойност на IQ e 89.9. При петте пациента с делеции, ангажиращи началния регион на транслация на Dp 140- екзони 51-53 IQ e 87.4.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ДИСКУСИЯ: Представената група пациенти с ПМД Дюшен/Бекер са с когнитивно функци-ониране в рамките на ниската норма (средна стойност на IQ=82.6), което не корелира с моторните им функции. Делециите, нарушаващи генната експресия на Dp 140 (ангажиращи интрон 44 и екзони 51-53) при 11 пациента оказват влияние върху когнитивното функциониране, като 45% от тях са с лека умствена изостаналост, 45% са с интелект в рамките на ниската норма, а само един е с висок интелект, налице са по-ниски резултати при изследването на вербалната памет и екзекутивните функции спрямо пациентите с интактен Dp 140. При сравнение на IQ на пациентите с нарушена експресия на Dp 140 (79.1), с тези при които той е интактен (89.9), се установявя значима разлика. Вероятно липсата на тази дистрофинова изоформа обуславя нарушения в регулаци-ята на клетъчния цикъл, жизнеспособността на клет-ките, невробластната миграция в периода на развитие и последващата синаптична сигнализация в периода на зрялост на НС.

Р73 ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНТИЦИПАЦИЯТА НА КОГНИТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПРИ ТРИ

СЕМЕЙСТВА С МИОТОНИЧНА ДИСТОФИЯ ТИП 1

Т. Чамова1, А. Шопова1, В. Гергелчева1, М. Райчева1, И. Търнев1,2

1Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, МФ –София


ВЪВЕДЕНИЕ: Проявите от страна на ЦНС при Миотоничната дистрофия тип I (болест на Steinert; МД 1) варират от умствено изоставане при конгени-талната форма до специфични когнитивни и поведен-чески нарушения при класическите форми. Те вероят-но корелират с броя на амплифицираните CTG- повто-ри като са следствие от смущение в експресията на гени, регулиращи развитието на мозъчните структу-ри при конгениталната форма и нарушен сплайсинг на тау-протеините в невроните на фронтотемпоралния кортекс при класическата форма.

ЦЕЛ: Изследване на когнитивния профил на шест пациента от три семейства с клинична диагноза МД 1, предавана в три последователни поколения и демон-стририране на антиципацията на когнитивните нару-шения в третото засегнато поколение.

КЛИНИЧЕН КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ: При шест пациента от второ и трето последователни поко-ления на три семейства с клинична диагноза МД 1, в две от които предаването от майката, са изследвани клинично, невропсихологично (с батерия от тестове, оценяващи общо когнитивно функционеране, памет, внимание и екзекутивни функции) и чрез невроизобра-зяване (МРТ на главен мозък).

РЕЗУЛТАТИ: В първото семейство от 4 засегнати члена в 3 поколения майката, чийто баща и брат са с МД 1, е с мускулна слабост от 13 г възраст, с нор-мално когнитивно функциониране, (IQ 90, лек дефицит на невербалната памет- непосредствено и отдале-

чено припомняне) и нормална МРТ на главен мозък. Нейният син е с МД 1 с конгенитално начало, когни-тивен профил в диапазона на леката умствена изоста-налост (IQ=53) и МРТ данни за двустранна фронтална огнищна левкоенцефалопатия.

Във второто семейство майката фамилно обре-менена с МД 1 по бащина линия, е с начало на оплаква-нията от 34 г. възраст, с когнитивно функциониране в рамките на нормата и с нормална мозъчна МРТ. Дъщерята и е с мускулната слабост от ранна детска възраст, лека умствена изостаналост (IQ-53) и МРТ данни за умерено изразена вентрикуломегалия, засяга-ща латералните и трети вентрикули, както и глиоза в ляво темпорално.

В третото семейство чичото е с оплаквания от 33 г., нормален когнитивен профил (IQ-80; MMSE 29) и изразени хиперинтинзни на Т2 лезии в перивентрикул-ното бяло мозъчно вещество- окципитотемпорално. Племенникът му е с конгенителна форма на заболява-нето, лека умствена изостаналост (IQ-50), но с нор-мална МРТ на главен мозък.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Пациентите с болест на Steinert с мускулна слабост с конгенитално или начало в детс-ка възраст, вследствие на предаване на динамичната CTG-мутация в поколенията, за разлика от родители-те си са с много нисък равномерен когнитивен профил в диапазона на леката умствена изостаналост, т.е. налице е антиципация и на ангажирането на ЦНС в следващите поколения. При родителите не са устано-вени нарушения в екзекутивните функциии или зася-гане на вербална памет, което предполага по-малък брой на амплифицираните тринуклеотидни повтори при тях, и по-ранната възраст (33-38 г.), когато не е напреднал дизекзекутивния синдром. МРТ данните за вентрикуломегалия и левкопатия в перивентри-кулното бяло мозъчно вещество при пациентите с конгенитална форма и при един от болните във второто поколение вероятно корелират с увеличения брой CTG-повтори и съответсващите им CUG иРНК, обуславящо смущения в експресията на гени, регули-ращи развитието на мозъчните структури и нарушен сплайсинг на някои невронални протеини.

Р74 СЛУЧАЙ НА ПРОГРЕСИВНА НЕФЛУЕНТНА АФАЗИЯ И БОЛЕСТ НА ДВИГАТЕЛНИЯ НЕВРОН

– КЛИНИЧНИ, ЕЛЕКТРО-ФИЗИОЛОГИЧНИ, НЕВРОПСИХОЛОГИЧНИ И МРТ ХАРАКТЕРИСТИКИ

С. Сарафов1, Ш. Мехрабиан1, М. Райчева1, Б. Ишпекова2,Г. Тодорова1, И. Търнев1, Л. Трайков1

1МБАЛ „Александровска”, София, Клиника по неврология2МБАБ „Царица Йоанна”, Клиника по неврология

ВЪВЕДЕНИЕ: Съвременните класификации разглеж-дат болестта на двигателния неврон като мултисис-темно заболяване с доминиращи двигателни дефици-ти, както и с наличие на немоторни симптоми. Това могат да са когнитивни и поведенчески нарушения от фронто-темпоралния спектър.

ЦЕЛ: Представяне на спорадичен бавно прогреси-ращ псевдобулбарен и булбарен синдром, в съчетание с доминиращи и бързо прогресиращи езикови нарушения и леки поведенчески прояви

КЛИНИЧНА КАРТИНА: Описва се случай на мъж на 62 г с бавно прогресиращи говорни нарушения по дизартричен тип от март 2005 г. От януари 2006 се появява обедняване на речта като през 2009 г. самостоятелната реч е неразбираема на фона на


относително съхранено разбиране. Общуването е осъ-ществявано само в писмена форма с аграфични греш-ки, предимно изпускане на букви и срички. Около 2 г. по-късно близките наблюдават прогресираща алексия. Няма данни за фамилна обремененост. През май 2009 г са установени ЕМГ данни за преднорогова увреда от мускулите на езика и клинични данни за псевдобулбарен синдром, при относително съхранен когнитивен ста-тус (MMSE = 25). През последната година аграфията силно прогресира, езиковите нарушения обхващат и разбирането на говоримата реч, също така пациен-тът става раздразнителен, по-забавен, отслабнал е с 10 килограма. Последната хоспитализация от януари 2011 г. показва лек дементен синдром, MMSE = 22, съхранена ориентация, мутизъм, лек до умерен дефицит в разбирането на говоримата реч, умерено изразени акалкулия, алексия, апраксия. От невроло-гичния статус се установява, анартрия, дисфагия, положителни орални автоматизми. МРТ на главен мозък показва асиметрична корова атрофия, предимно лявата инсула, леко изразена фронтална атрофия и относително съхранени хипокампи.

ОБСЪЖДАНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Представяме спорадичен случай на атипично и бавно развиваща се болест на двигателния неврон, покриващи критери-ите за възможна латерална амиотрофична склероза, без клинични прояви на увреда на централен и пери-ферен двигателен неврон от крайниците до момен-та, в съчетание с доминиращи езикови нарушения. Съвременните диагностични критерии описват случаи с латерална амиотрофична склероза, асоциирани с неф-луентна прогресивна афазия. Ходът на заболяването, с начало на симптоматиката преди 6 години, предполага по-бавната му прогресия. Молекулярно-генетичният анализ и клиничното, елекрофизиологичното, неврои-зобразяващото и невропсихологичното проследяване могат да допринесат за дефинитивната диагноза при пациента.

Р75 НЕВРОПСИХОЛОГИЧНО СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ МЕЖДУ КОГНИТИВНО СЪХРАНЕНИ ПАЦИЕНТИ С ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ И ЛИЦА СЪС СУБЕКТИВНО КОГНИТИВНО НАРУШЕНИЕ

Я. Желев, В. Киркова, М. Райчева, Л. Трайков Неврологична клиника, УМБАЛ „Александровска”, София,

България ЦЕЛ: Недементните пациенти с Паркинсонова

болест (ПБ) често при подробно невропсихоло-гично изследване демонстрират различно проявен когнитивен дефицит означаван терминологично в литературата като леко когнитивно нарушение (ЛКН). Проучване показа, че пациенти с ПБ-ЛКН имат повишен риск за конвертиране към деменция. Субективното когнитивно нарушение (СКН) е със-тояние предшестващо ЛКН и се предполага, че би могло да представлява ранен предиктор за развитие на деменция. В литературата липсват изследвания сравняващи невропсихологичния профил при пациенти с ПБ с този на лица със СКН. Целта на разработката е да се сравнят когнитивните способности на група когнитивно съхранени пациенти с ПБ (ПБ-КС) с когни-тивните способности на група лица със СКН.

МЕТОДИ: Изследвани се 20 когнитивно съхранени пациенти с ПБ и 28 лица със СКН. Проведено е под-робно невропсихологично изследване на всички участ-ници в проучването. Използвана е невропсихологична

батерия, оценяваща множество аспекти на когници-ята – епизодична памет, език, внимание, екзекутивни функции, зрително-пространствени способности.

РЕЗУЛТАТИ: Междугрупова статистически значи-ма разлика се установи за тестовете: TMT-A (Trail Making Test), TMT-B, цифров обхват в прав ред, циф-ров обхват в обратен ред. Не се установи разлика между двете групи по отношение на MMSE и тесто-вете оценяващи епизодична памет и език. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въпреки сходството в резултатите от теста за глобалното когнитивно функциониране при пациентите с ПБ-КС и тези с СКН, подробно-то невропсихологично изследване показа някои раз-личия в невропсихологичния профил в двете групи. Нарушенията в екзекутивното функциониране и вниманието диференцират когнитивно съхранените пациенти с ПБ от лицата със субективни когнитивни нарушения.

Р76 18-FDG ПET В ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА МЕЖДУ ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ И

МУЛТИСИСТЕМНА АТРОФИЯ

Б. Иванов, И. Димитров, Н. Делева, А. Капрелян, М. Грудкова

Катедра Неврология, Медицински Университет, Варна,Първа Неврологична Клиника, УМБАЛ „Света Марина”,

ВарнаЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Диференциална диагноза между Паркинсонова болест (ПБ) и мултисистемна атрофия (МСА) чрез изследва-не на мозъчния глюкозен метаболизъм с 18- FDG ПET.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ, КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ, РЕЗУЛТАТИ: Първият пациент е мъж на 56 години с диагноза клинично сигурна ПБ, с давност на заболя-ването 7 г., във втори стадий по скалата на Hoehn- Yahr, с 29 точки според UPDRS. ПЕТ сканирането с 18- FDG показва намалена метаболитна активност двустранно темпорално, темпоропариетално и окци-питално, вляво фронтално и в главите на каудалните ядра.

Вторият пациент е жена на 59 г., с диагноза МСА, с давност 6 г., в трети стадий по скалата на Hoehn- Yahr, с 42 точки според UPDRS. ПЕТ сканирането с 18- FDG показва хипометаболизъм вляво долно- пари-етално, вляво горно латерално темпорално, ляво париетоокципитално, в ляв цингулум, в дясно каудално ядро, в лентиформените ядра. Установява се намалена метаболитна активност и в церебеларните хемисфе-ри и вермис.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Диференциалната диагноза между ПБ и МСА все още представлява клиничен проблем.

Въпреки неспецифичния характер на лиганда 18-FDG, изследването на мозъчния глюкозен метаболизъм показва различия, които биха могли да спомогнат съществено за разграничаване на двете заболявания.

Р77 АВТОНОМНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ

Ст.Мантарова1,2, И. Велчева1

1МУ – София, МБАЛНП – София2Клиника по неврология – УМБАЛ „Св. Георги ЕАД”

– ПловдивЦЕЛ И ОБЕКТ: Да се определи честотата на авто-

номните нарушения при пациенти с Паркинсонова болест (ПБ) и да се потърсят корелации с продъл-жителността и тежестта на заболяването и с





когнитивното състояние на болните. Изследвани са 45 болни с ПБ (29 мъже и 16 жени) на средна възраст 65±9 год. и 20 клинично здрави контроли. В зависи-мост от продължителността на заболяването (до и над 5 години) болните са разделени на две подгрупи.

МЕТОДИ: Тежестта на ПБ е оценявана чрез United Parkinson’s Disease Rating Scale (UPDRS), а общото им когнитивно състояние – посредством скринингова Mini Mental State Examination (MMSE) скала. При всич-ки пациенти се попълни специализиран въпросник за автономни нарушения – SCOPA – AUT, който включва оценка на следните групи автономни симптоми: гаст-роинтестинални, уринарни, кардиоваскуларни, термо-регулаторни, зенични, сексуални. Кардиоваскуларните автономни функции са обективирани чрез монитори-ране на артериалното налягане и сърдечната честота в покой и след следните въздействия: пасивно изпра-вяне на тялото до 600 с помощта на повдигаща маса и дълбоко дишане (6 дихателни екскурзии в минута) в продължение на 3 минути. Чрез спектрален анализ на вариабилноста на сърдечната честота в покой и след прилаганите въздействия се изчисли отношението на нискочестотните (LF) към високочестотните (HF) компоненти на спектъра – LF/HF като показател за симпатико-вагален баланс на синоатриално ниво.

РЕЗУЛТАТИ: При всички пациенти с ПБ са регист-рирани субективни автономни нарушения. При болни-те с давност на заболяването до 5 години преоблада-ваха смущенията в уринирането, докато при тези с по – голяма давност превалираха гастроинтестиналните и терморегулаторните смущения. Субективните кардиоваскуларни симптоми не показаха зависимост от продължителността на заболяването. За разлика от тях отклоненията в честотните параметри се увеличават с напредване на ПБ. Отношението LF/HFпоказа разлики както с контролните лица (1.85± 1.83 vs. 7.46±6.01), така и при болните с различна про-дължителност на болестта( до 5 год. 2.35± 2.16 vs. 1.07±0.65 над 5 год.). Болните с по – висока оценка по SCOPA – AUT са с по- голям двигателен дефицит съг-ласно UPDRS, което е независимо от продължител-ността на заболяването. Корелации между оценките на автономните, както и тези на когнитивните нару-шения не се установиха.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от нашето проучване при ПБ показват съществуването на автономни нару-шения още в ранните стадии на заболяването, които прогресират с нарастване на неговата продължител-ност. Тези нарушения могат да се обективират с лесно достъпни и надеждни лабораторни автономни тестове.

Р 78 ПИЛОТНО ПРОУЧВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОНТИНГЕНТ НЕГАТИВНАТА ВАРИАЦИЯПРИ

ПАЦИЕНТИ С ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ

И. Лисичков1, Пл. Цветанов2

1ОСН- МБАЛ- Русе2АИПСИП ”Академика” ЕООД- Плевен

ЦЕЛ: Да се проучи приложението на Контингент негативната вариация при пациенти с Паркинсонова болест и се установи влиянието на възрастовия фак-тор върху параметрите на същата.

КЛИНИЧЕН КОНТИНГЕНТ И МЕТОДИ: Изследвани са 10 пациенти с ПБ (ср възраст – 70.5 г. SD- , мин-61г. , макс80г. , мъже- 6) и 15 здра-ви лица (ср възраст -71г, SD- , мин-60г., макс-82 , мъже- ). Тежестта на Паркинсоновия синдром е

отчитана с рейтинг скали UPDRS, UPDRS- III част, Mодифицирана скала на HOEHN – YAHR, Скала на SCHWAB и ENGLAND за оценка на Паркинсоновата болест и МMSE за оценка на когнитивните функции.

Приложена е методиката на Gray Walter. Анализирани са латентност на 1-ви ( ранен ) CNV и 2-ри ( късен )CNV, наличието или отсъствието на втория компонент на потенциала , интерпиковите интервали между Si-1;Si-2; PressB-1;PressB-2, амплиту-дите на ранен CNV и 2-ри късен CNV спрямо макси-малния позитивен пик (а+)

Получени резултати: При всички здрави лица се регистрира CNV при средна латентост за ранен CNV: 397msec; SD-104 msec; късен CNV: 1492ms ; SD- 106 msec. , интерпикова латенция-[Si – 1] - : 1053 msec; SD-107msec., [ Si – 2]: -331msec.; SD-103 msec;[ PressB-1 ] -: 1294 msec.;SD-103 msec, [PressB – 2] -: 491 msec.; SD-105 msec. Не се установи сигнификантно влияние на възрастовия фактор върху изследваните парамет-ри на CNV,

Всеки един от болните с ПБ , анализиран отдел-но, като са отчетени влиянието на тежестта, продължителността на заболяването, приложе-ното медикаментозно лечение и параметрите на CNV. Възрастовият фактор не оказва влияние върху параметритe на CNV. А същата е абнормна или отсъстваща при 75 % от пациентите с ПБ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Паркинсонова болест, Паркинсонов с-м CNV

Р79 ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРЕГАБАЛИН ПРИ ЕСЕНЦИАЛЕН ТРЕМОР ПЪРВОНАЧАЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Б. ИвановКатедра Неврология, Медицински Университет, ВарнаПърва Неврологична Клиника, УМБАЛ „Света Марина”,

ВарнаЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:Проучване на

ефекта на прегабалин 150 мг дневно за 30 дни при паци-енти с есенциален тремор (ЕТ).

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Включени бяха 10 паци-енти (5 мъже), на възраст 61,5± 5,17 г., с давност на заболяването 3,4± 1,27 г., с 33,1± 7,09 т. Треморът бе оценен по скалата на Fahn- Tolosa- Marin (FTM).

Проведено бе лечение с прегабалин в доза 2 х 75 мг за 30 дни.

РЕЗУЛТАТИ: При 5 пациенти бе отчетен добър ефект, при останалите 5 не бе наблюдавана промяна.

При 4 пациенти (3 без ефект, 1 с ефект) бяха наб-людавани замаяност, световъртеж, координационни нарушения между 7- 14 ден, поради които и четирима-та пожелаха прекратяване на лечението.

Шестима пациенти завършиха 30- дневния лече-бен срок. Двама от тях отчетоха липса на ефект, а останалите 4 съобщиха за леко до умерено нама-ляване силата на постуралния и акционен тремор. Установена бе редукция на броя точки на FTM скала-та (32,75± 5,5 срещу 27± 3,56).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Прегабалин повлиява тремора при пациентите с ЕТ като се установява обективно намаляване на тремора и субективно удовлетворение от страна на пациентите.

Тези данни дават основание за по- продължително лечение с медикамента, в по- високи дози, при по- голям брой пациенти, ЕМГ мониториране амплитуда-та на тремора и сравняване с контролна група.


Р80 СИНДРОМ НА FAHR: СЪОБЩЕНИЕ НА ТРИ СЛУЧАЯ

И. Нисимов, Д. Дренска, В. Георгиев, Г. Пейчев, Д. Масларов

Клиника по неврология, Първа МБАЛ – СофияЦел и обект на изследването. Синдромът на Fahr се

характеризира със симетрични, двустранни интрацереб-рални калцификати, локализирани в базалните ганглии и често свързани с разстройство в метаболизма на калция и фосфора. Състоянието е описано за първи път през 1930 г. от немския патоанатом Karl Theodor Fahr.

Най-честите неврологични прояви са: главоболие, световъртеж, двигателни нарушения или епилептични припадъци. Други специфични нарушения в невроло-гичния статус могат да бъдат: парези, спастичност, паркинсонизъм, хорея, тремор, дистония, миоклонии, затруднена походка, говорни нарушения, деменция и кома. От невровегетативните нарушения водещи са ортостатичната хипотония и други синкопни състо-яния.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: По време на клиничното наблюдение са проведени невроизобразителни, невро-физиологични, невропсихологични и метаболитни изс-ледвания.

РЕЗУЛТАТИ: Представените три случая със синд-рома на Fahr разкриват разнообразните клинични про-яви на това заболяване. При първия случай водещи са двигателните нарушения, вторият пациент постъпва по повод епилептични припадъци, а при третия в кли-ничната картина преобладават нарушена координация и световъртеж.

В диференциална диагноза са обсъдени възможните етиологични фактори, причиняващи образуване на калцификати в базалните ганглии: вторичен хипопа-ратиреоидизъм, псевдохипопаратиреоидизъм, хипоти-реоидизъм, интоксикация с въглероден окис, хронична интоксикация с олово, фамилна идиопатична симет-рична калцификация на базалните ганглии, синдром на Hastings-James (идиопатична лентикуло-дентатна калцификация), синдром на Weber-Cockayne (в групата на левкодистрофиите), болестта на Urbach–Wiethe (липопротеиноза), неврофиброматоза, туберозна склероза на Bourneville, синдром на Sturge-Weber (енце-фалотригеминална ангиоматоза), мозъчносъдови забо-лявания (исхемия и хеморагия), състояние след лъче-терапия, лечение с метотрексат, цитомегаловирусна инфекция, токсоплазмоза, цистицеркоза.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Съчетаването на изброените диаг-ностични методи разкрива характерна невроизобра-зителна находка в базалните ганглии, проявяващи се с разнообразие във водещите клинични прояви при син-дрома на Fahr. Наличието на симетрични двустранни калцификати в базалните ганглии изисква провеждане-то на разширено клинично изследване в диференциално диагностично отношение, с оглед рационализиране на терапевтичните подходи за продължително поддър-жащо и симптоматично лечение.

Р81 СЛУЧАЙ СЪС СИНДРОМ НА ПЕРИ – РОМБЕРГ

И. Петрова, О. Григорова, Ю. Петрова, Ш. Мехрабиан, М. Петрова, С. Андонова, Р. Павлова

Университетска болница АлександровскаМедицински университет гр. София

Синдромът на Пери- Ромберг е рядко заболяване с бавна прогресия и постепенна атрофия на подкож-ните меки тъкани , най- често на лицето. Често се

съчетава с контралатерална Джаксънова епилепсия, невралгия на н. тригеминус, промени в костите. По- често се засягат жените. Предполага се ролята на автоимунни фактори. При 3 % се установяват родс-твеници с изразена лицева асиметрия.

Представяме болната Н.Б.Ц. на 65г. с хипотрофия на езика вляво, на лявата лицева полоивна и мускула-турата на левия крак. Има дъщеря с лицева асиме-тиря и хипотрофия на лицевата мусуклатура вляво. Няма припадъци,не се установиха промени в костите.

Р82 НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯТА ПОДОБРЯВА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ПАРКИНСОНИЦИТЕ

Ивет Б.КолеваКлиника по Физикална и рехабилитационна медицина

при УМБАЛ - Плевен;Катедра по Физикална медицина, рехабилитация,

ерготерапия и спорт при МУ – ПлевенВЪВЕДЕНИЕ: Настоящото съобщение предлага

синтезиран обзор върху съвременните аспекти на нев-рорехабилитацията при пациенти с Паркинсонизъм. Подчертава се значимостта на кинезитерапията; предлага се структурирана от нас комплексна двига-телна програма, включваща и обучение на пациента в дейностите на ежедневието.

ЦЕЛ: Структуриране на неврорехабилитационен алгоритъм при Паркинсонизъм чрез клинична апроба-ция на създадената от нас специализирана двигателна програма и сравнителна оценка на ефекта от прило-жението на няколко ФТР-комплекса.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: През периода 1993-2006 в Клиниката по Неврорехабилитация на Национална специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация (София) и през периода 2006-2010 в Клиниката по Физикална и рехабилитационна медици-на на Университетската болница за активно лечение (УМБАЛ - Плевен) осъществихме наблюдения върху експериментална група от 246 болни с идиопатичен паркинсонизъм – предимно ригидна (77 болни), ригидно-хипокинетична (111 болни) и треморно-ригидна форма (58 б.); със степен на изразеност на Паркинсоновия синдром – І-ви (38 болни), ІІ-ри (115 б.) и ІІІ-и ста-дии (93 б.) според класификацията на Hoehn & Yahr. Пациентите от експерименталната група бяха разпределени в седем терапевтични подгрупи, като при всички пациенти прилагахме 30-дневен курс от специализираната двигателна програма и от няколко вида процедури: кинезитерапия, трудо (ерго)терапия, импулсно магнитно поле, фонофореза, интерферентни токове, ТЕНС (при синергично комбиниране на естес-твените и преформираните физикални фактори). За контроли използвахме база данни от 23 стационарни пациенти (от периода 1990-1993), рехабилитирани по стандартна методика. Пациентите бяха изслед-вани преди и след ФТР, както и един месец по-късно. Изследването беше проведено съгласно изискванията за правата на пациента, всички болни са подписали информирано съгласие. Статистическата обработка на резултатите сме извършвали със статистически пакет SPSS, version 11.5., опции за сравнение на извад-ки (two samples comparison) с параметричен анализ на вариантите или вариационен анализ ANOVA и непа-раметричен дистрибуционен и корелационен анализ, а именно: t-test (t-критерий, p value), Signed test, Signed rank test, Kolmogorov – Smirnov test, Mann – Whitney (Wilcoxon) W test (W медиана). За статистически





достоверни ефекти сме приемали получените при стойности на p<0.05, като в някои случаи получихме и по-ниски стойности на p (p<0.01).

РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ: Сравнителният анализ на резултатите убедително демонстрира статис-тически достоверни (p<0.01) благоприятни ефекти върху степента на изразеност на PRK-синдрома (по скалата на Hoehn & Yahr), върху мускулната ригид-ност, върху бради и хипокинезията, хипомимията; върху качеството на живот и самостоятелността в ежедневните дейности на паркинсониците /телос-тоеж, походка, обличане, хранене, къпане, почерк, разговор/ - Barthel – index; оценка на способността за извършване на битово-семейни дейности (раз-требване на леглото; готвене; пране; почистване и поддържане на хигиената в дома)]; върху интен-зитета на паравертебралната болка, оценена чрез Визуално-аналогова скала (ВАС); върху депресивите-та. Не установихме въздействие на ФТР върху ста-тичния тремор. Прави впечатление задържането на ефекта и 1 месец по-късно, вероятно поради продъл-жаване на самостоятелните тренировки в домашни условия.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ се подчертава благоприятното въздействие на неврорехабилитацията върху качест-вото на живот на пациентите с Паркинсонизъм.

Р83 ЕНУРЕЗИС НОКТУРНА,ЧЕСТО СИМПТОМ НА ПИКОЧО-ПОЛОВА МАЛФОРМАЦИЯ И SPINA BIFIDA

И ОЛИГОФРЕНИЯ У БАЩА И ДЕЦА

В. Дамянов ДКЦ VIII,В. Лазаров ИСУЛ, Л. Хараланов

Енурезис ноктурна е сложен полиетиологичен сим-птомокомплекс.Заболяването е често и е толкова смущаващо,че някои го примат за истинско социално наказание.

В повечето случаи е самостоятелно заболяване,но може да бъде и симптом при други болести или болестни състояния.Все още редица етиопатоге-нетични ,клинични и терапевтични проблеми не поз-воляват да се реши спорът към коя специалност да бъде включено.Не случайно лекарят може да намери за енурезата и в урологията, и в нефлологията,и в педиатрията в зависимост от тово ,как отдел-ният специалист/уролог,невропсихиатър,педиатър/ гледа на заболяването.Спори се не само върху етиопатогенезата и терапията на енурезата,но и върху нейната дефиниция.Представяме ви едно семейство:баща и неговите дъщеря и син с енурезис ноктурно.Обсъждаме фамилната обремененост при енурезис ноктурна.

В известна част от случаите енурезата може да бъде първа или единсвена клинична проява на друго основно заболяване-неврологично,нефрологично,уроло-гично или ендокринологично.тези симптоматични или органични форми на енуреза налагат системно изслед-ване на болните преди започване на лечението им , а своевременното откриване на тези заболявания води и до навременно и ефикасно лечение.

Безспорно влияние на развитието на нощното напи-каване оказва наследствената предразположеност на болния. Съществуването на тази патология като семейна болест е описано от мнозина автори.За при-чина на нощното напикаване се приемат генетични и социални фактори,които взаимодействат с детето.

ШЕСТА ГРУПА

Р84 ТРАНСТИРЕТИНОВА ФАМИЛНА АМИЛОИДНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ (TTR-FAP) В БЪЛГАРИЯ (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ,

КЛИНИЧНИ И ГЕНЕТИЧНИ ДАННИ)

С. Сарафов1, В. Гергелчева1, E. Брадистилова1.2, А. Киров2,3, Т. Тодоров2,3, А. Тодорова2,3, В. Митев2,

И.Търнев1

1МБАЛ „Александровска”, София1.1 Клиника по неврология

1.2 ДКБ, ендоскопски кабинет. 2Катедра Медицинска Химия и Биохимия, Медицински

Университет- София3Генетична медико-диагностична лаборатория

„ГЕНИКА”ВЪВЕДЕНИЕ: Фамилна амилоидна полиневропатия

е сравнително рядко фатално наследствено заболя-ване с автозомно-доминантен тип на унаследяване и вариабилна пенетрантност. Описано е в цял свят, първоначално в Португалия от португалския невролог Mário Corino da Costa Andrade 1950г като португалска болест (болест на Corino da Costa Andrade). Най-често е резултат на точкови мутации (над 50 известни до момента) в Transthyretin (TTR) гена, разположен на 18-та хромозома (18q11.2-q12.1). Генът TTR има 4 екзона и кодира 127 аминокиселинни остатъка на плазмения белтък транстиретин. Транстиретинът циркулира като тетрамер изграден от 4 идентични субединици и транспортира retinol и thyroxine. Мутациите опре-делят нестабилност на транстиретиновата молекула с последващо отлагане (amyloid) в един или повече органи на тялото. Най-честата в света мутация е p.Val30Met. Известни са клинико-генетични корела-ции определящи органна предилекция на амилоидните отлагания. Най-често са засегнати периферна нерв-на система, сърдечен мускул, гасторинтестинален тракт, черен дроб. Прогресията е неминуема, средна-та преживяемост е 5, според някой до 12-15 години. Единственото лечение е чернодробна транспланта-ция, понякога комбинирана със сърдечна.

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ: Случаи на ФАП не са били диаг-ностицирани в страната до 2008г, когато колектив на клиниката описва първия случай на заболяването. Впоследствие той и втори случай са определени генетично от генетична лаборатория в гр. Порто, Португалия. На тази база беше провокиран нашият интерес за издирване на пациенти с ФАП и тяхното генетично верифициране. От март 2010г започнаха опити за разработване на молекулярно-генетична диагностика на ФАП в България.

КЛИНИЧЕН КОНТИНГЕНТ: До момента кли-нично и инструментално са събрани 22 семейства с най-вероятна клинична диагноза ФАП. Клиничната картина се характеризира с последователно развитие на аксонална полиневропатия, рестриктивна кардио-миопатия, диаричен синдром и артериална хипотония. Средната преживяемост е около 5-6 години.

РЕЗУЛТАТИ: От събраната група, молекулярно-гене-тично са изследвани 4 неродствени пациента и 3-ма родственици. Установените до момента мутации са: 1 с p.Ser77Phe, 1 с p.Val30Met и 2 с p.Glu89Gln. Генетично доказаните пациенти произхождат от района на Кюстендил, Дупница и Благоевград. Това разположение определя западните райони на страната като евентуален ендемичен район на заболяването.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Получените първоначални данни са добра основа за разработване на клинични, генетични, епидемиологични и терапевтични въпроси на ФАП в страната и бъдещо международно сътрудническво в областта на това заболяване.

Р85 ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ С МУЛТИФОКАЛНА МОТОРНА НЕВРОПАТИЯ С

КОНДУКЦИОНЕН БЛОК

И. Стайков, С. Новачкова, Н. Тотева, А. СимеоноваБолница Токуда Клиника по неврология

Заболяването е свързано с бавно прогресираща сла-бост, някои от пациентите остават съхранени и тру-доспособни, докато други развиват значима инвалидиза-ция. Кондуционният блок включва повече от 50% спад на амплитудата между проксималните и дисталните места на стимулация и по-малко от 50% повишение на продължителността на отговора при електромиограф-ско изследване. Кондукционния блок е показателен за фокална демиелинизация на моторните нерви.При про-ведени биопсии се установяват демиелинизация и реми-елинизация.При аутопсии на пациенти с мултифокална моторна невропатия е установена загуба на моторни неврони, което показва, че при някои случаи са засегна-ти моторния неврон и моторния нерв.

Обект на изследването е 18 годишна жена с подостро развила се слабост на крайниците, по- изразена за кра-ката.Използвани диагностични методи са соматичен и неврологичен статус, пълна кръвна картина и клинична биохимия, електромиографски изследвания, лумбална пун-кция и изследване на ликвор. Обсъждат се трудностите при отграничаването на това заболяване с други, про-тичащи с мускулна слабост- мистения, миопатия, поли-невропатии и болести на предния рог. Показани са тера-певтичните възможности и проведеното лечение при тази пациентка с мултифокална моторна невропатия.Проследяват се резултатите от неврологичния статус и електромиографските изследвания за период от 6 месеца след поставяне на диагнозата и проведеното лечение.

Описанието на този рядък случай на мултифокал-на моторна невропатия е напомняне, че това лечимо заболяване влиза в диференциалната диагноза на със-тояния, протичащаи с мускулна слабост.

Р86 АВТОНОМНА НЕВРОПАТИЯ ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2: КОРЕЛАЦИИ НА АВТОНОМНАТА

ДИСФУНКЦИЯ С КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ

Н. Дос1. Димитров1, Ц. Танкова2, И. Велчева3 1Academic Neurosciences Centre, London,

2Катедра по ендокринология, 3Катедра по неврология, Медицински университет, София

Целта на проучването е да се оценят автономни-те нарушения при болни със захарен диабет тип 2 и тяхното влияние върху качеството на живот на тези болни.

Участват 23 болни със захарен диабет тип 2 и 12 клинично здрави контроли.

Използван е стандартен набор от автономни тес-тове и след неинвазивно мониториране на сърдечна-та честота (СЧ) и артериалното налягане (АН) са изчислени параметрите на спектралния анализ: ниско-честотни (НЧ) и високочестотни (ВЧ) компоненти, отношение НЧ/ВЧ и обща мощност (ОМ) на спектъ-ра. Качеството на живот е оценявано със стандартен въпросник SF-36.

Резултатите от автономните тестове показват абнормни промени в сравнение с контролите. При болните с диабет са намерени значими зависимости на НЧ с усещането за физическа болка (r=0.59; p<0.01) и на ОМ с ролята на ограниченията, свързани с физи-чески проблеми (r=0.38; p<0.05). По-високата ВЧ мощ-ност на СЧ е свързана с повишено усещане за жизне-ност/умора (r=0.73; p<0.001), а също и със социалното функциониране на болните (r=0.42; p<0.05).

Нашето проучване разкрива влияние на автономните нарушения върху качеството на живот при болните със захарен диабет тип 2. По високият симпатиков тонус корелира с повишено усещане за физическа болка. Парасимпатиковият тонус изглежда влияе на усещането за жизненост и за социално функциониране на болните.

Р87 ДЕПРЕСИЯ И КОГНИЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ И ДИАБЕТНА

ПОЛИНЕВРОПАТИЯ

М. Вълкова, Б. Стаменов, Д. Пейчинска, В. СимеоноваКатедра по неврология и неврохирургия, Медицински

университет - ПлевенI. ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Захарният

диабет (ЗД) е социално – значимо заболяване, което води до влошено качество на живот, повишен морбидитет и морталитет при болните. Едно от най – честите усложнения на ЗД е диабетната полевропатия (ДПНП), която често се асоциира с нарушения в когницията и развитие на депресия. Целта на нашето проучване е да се установи наличието на когнитивни нарушения и депресивни прояви при пациенти с диабетна полиневро-патия, както й евентуалната корелация между тях и трайността на ЗД и тежестта на болковия синдром.

II. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Изследвани са 47 паци-ента на възраст между 25 и 80 години със захарен диабет и диабетна полиневропатия в клиниката по „Неврология и неврохирургия” към МУ – Плевен със следната невропсихологична батерия: Мini – mental state examination (ММSE), Hamilton depression scale (HS), Geriatric depression scale (GDS). Отчетени са тежест-та на болката при ДПНП (посредством визуална аналогова скала на болката), вида на терапията за ЗД и времетраенето на ЗД. Наличието ДПНП е верифи-цирано чрез ЕНГ – изследване, при изключване на други фактори, водещи до полиневропатия.

III. РЕЗУЛТАТИ: Установи се влошаване на когни-тивния статус (лек до умерен, но не й тежък ког-нитивен дефицит), който корелира с възрастта на болните и трайността на ЗД, както й с тежестта на болката при ДПНП. Депресивни прояви се установиха при 37 (79%) от болните, които корелират с трай-ността на ЗД и тежестта на болката.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Проучването утвърждава хипо-тезата за общата когнитивна дисфункция и наличие-то на депресивни прояви при пациентите със ДПНП.

Р88 СИМПАТИКОВ КОЖЕН ОТГОВОР ПРИ ДИАБЕТНА НЕВРОПАТИЯ

Мурадян Н.1, Ишпекова Б.1, Александров А.2, Атанасова Д.3, Даскалов М.1

1УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, Клиника по неврология, София

2Институт по биофизика и биомедицинско инженерство, Българска Академия на Науките, София

3УСБАЛНП „Свети Наум”, София





ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: Диабетна невро-патия е една от най-разпространените. Автономна нев-ропатия може да се развие като част от генерализирана невропатия при захарен диабет. Целта на изследването беше получаване на симпатиков кожен отговор (СКО) при пациенти със захарен диабет за да се установи, дали тестът може да бъде приложен като потвърждаващ на диабетна автономна невропатия.

МЕТОДИ: Изследвахме пациенти със захарен диа-бет и симптоматична диабетна периферна невропа-тия. Критериите за избора на пациенти бяха наличие на болка и/или парестезии в крайниците и нарушена скоростта на провеждане заедно с поставена диагноза диабетна сензо-моторна невропатия. Бяха изследва-ни 33 жени и 45 мъже на възраст от 24 до 79 години (53.7±13.1 години). Продължителността на заболяване със захарен диабет беше от 1 до 28 години.

РЕЗУЛТАТИ: Симпатиков кожен отговор беше наличен при 100% изследвани от контролната група. Средни латенции на отговорите получените от ръце бяха 1.36±0.14 s и средни амплитуди: 1.51±0.58 mV. Получените от краката средни латенции бяха 2.21±0.19 s, а амплитудите 1.21±0.53 mV. При пациенти с диабетна невропатия средните латенции от ръце-те и краката бяха 1.55±0.26 s и 2.3±0.45 s съответно. Средните амплитуди на отговорите получени от ръцете и краката бяха 0.89±0.51 mV и 1.14±1.07 mV съответно. Симпатиков кожен отговор липсваше при 35 от 78 пациента (в 44.9%). Всичките пациенти бяха разделени на три групи: I група - пациенти с нормални параметри на СКО, II група - пациенти с липсващ в долните крайници СКО и III група пациенти с липващ СКО в горните и в долните крайници.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите доказват, че судо-моторната активност, определена чрез СКО е ценен тест за изследване на автономни нарушения при диа-бетна невропатия и служи като допълнителен тест към изследвания на моторните и сетивните влакна. Чрез изследването на СКО може да се съди за състоя-ние на малки немиелинизирани влакна, коите иначе не участват в образуването на сумарни мускулни акцион-ни потенциали или сетивните отговори.

Р89 КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ЦЕРВИКОБРАХИАЛНА ПЛЕКСОПАТИЯ ПРИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ШИЙНО

РЕБРО

Д-р Десислава БогдановаД-р Николай ТопаловМБАЛНП “Св. Наум”

Описан е клиничен случай на цервикобрахиална плек-сопатия при допълнително шийно ребро.

Жена на 47 г. постъпва с оплаквания от слабост, „стопяване” на мускулите и изтръпване на лява ръка и обективна находка за горна вяла монопареза от дис-тален тип и сетивни нарушения в зоната на улнарния нерв за лява ръка.

Проведените параклинични изследвания: електро-миография, рентгенография на шийни прешлени, ком-пютърна томография на гръбначен стълб и доплерова сонография насочват към увреда на цервикобрахиалния плексус при шийно ребро.

Клиничният случай илюстрира типично засягане на долен първичен ствол на цервико-брахиалния плексус. Дискутира се липсата на корелация между клиничните симптоми и компютърнотомографската находка и необходимостта от насочено търсене на допълнително шийно ребро.

Р90 КЛИНИЧНИ НЕВРОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ И ЕМГ ПРОМЕНИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ЧЕРНОДРОБНА

ЦИРОЗА

В. Константинова*, М. Даскалов*, С. Новачкова*Н. Цолова**

*УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по неврология, София

**УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по гастроентерология, София

Целта на настоящото проучване е провеждане на клинично и електрофизиологично изследване при паци-енти с чернодробна цироза.

Изследвани са общо 16 пациента и са проследени субективни оплаквания, неврологичен статус и ЕНГ параметри: дистално латентно време /ДЛВ/, скорост и амплитуда на nn.peroneus, tibialis, suralis, medianus et ulnaris.

Клинични данни за периферна невропатия се уста-новяват при 43.75% от изследваните пациенти. Субективни оплаквания от тръпнене на пръстите на краката се установяват при 25%, а хипестезия по дистален тип за долни крайници се установява при 18.75% от болните.

Отклонения при електроневрографското изследва-не се установяват при 81.25% от болните. При 50% от пациентите се регистрират ЕНГ промени със засягане на сетивни и на двигателни влакна на изслед-ваните нерви по аксонален тип. При 25% от болните се засягат само двигателните, а при 6.25 % - само сетивните влакна. Измененията при ЕНГ изследване се установяват при 56.25% от пациентите, предимно в нервите на краката.

При 37.5% от болните не се установяват клинични данни за засягане на периферните нерви, но при елект-рофизиологичното изследване се установяват откло-нения от нормата.

Настоящото проучване показва, че периферната нервна система се уврежда при пациенти с чернод-робна цироза. Електрофизиологичните методи имат важно значение за диагностициране на субклинични форми на невропатия с оглед по-ранното им откри-ване. По-изразено е засягането на сетивните и на моторните влакна /аксонален тип/ в долните крайни-ци.

Р91 АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА

СИСТЕМА ВЪВ ВТОРА МБАЛ-ЕАД СОФИЯ

Н. Самарджиева, А. Бочева, Р. Калпачки, Л. Конова, Р. Калканджиева, И. Савов, Н. Димитров, А. Първанова,

К. Донкова, С. Стефанова, Л. РовеловНеврологично отделение Втора МБАЛ ЕАД - СофияЦЕЛ: С настоящото съобщение представяме

утвърдения в нашата болница алгоритъм за поведение при болни с най-честите заболявания на периферната нервна система.

МЕТОДИ: Проведохме анализ на съществуващите в момента подобни алгоритми за поведение в Европа и САЩ, като съчетахме някои практически техни препоръки със съответните български консенсуси и допълнителни указания от НЗОК.

РЕЗУЛТАТИ: След проведения анализ предложихме и беше утвърден специфичен алгоритъм за лечението на заболяванията на периферната нервна система във Втора МБАЛ ЕАД – София, който прилагаме в наша-та работа.


Р92 КОМПЛЕКСНИЯТ АЛГОРИТЪМ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ДИАБЕТНАТА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ

– АКТУАЛЕН ПРОБЛЕМ В СЪВРЕМЕННАТА НЕВРОДИАБЕТОЛОГИЯ

M. Икономов МБАЛ – „Живот +” Крумовград – Неврологичен сектор

РЕЗЮМЕ: Актуален проблем в съвременната невро-диабетология е алгоритъма на диагностиката и лече-нието на най-честата и клинична форма – дисталната болкова диабетна полиневропатия /Д.Б.Д.П./.

ЦЕЛ: Проучване на актуалните проблеми при Д.Б.Д.П. при стационарната и диагностика и лечение в комплексен интегриран алгоритмичен подход и спрямо придружаващата я мултиорганна патология в условия-та на съвременната невродиабетология.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: 36 болни от захарен диабет /З.Д./. Жени - ж. – 22, мъже - м. – 14. С И.З.З. Д. – I-т. - 15 /ж.-6,м.-9/, с Н.И.З.З.Д. – II-т. – 21 /ж.-16, м.-5/. От град – 12, от село – 24. Дециниуми – 50-59г., 70-79г. – по 11, 60-69г. – 10 болни. Давност на З.Д. – 1-9г. – 8, 10-19г. – 12, над 20г. – 16 болни. Среден болни-чен престой-7.39 дни.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИКИ: Диагностичния процес е съобразен и с алгоритъма и на клинична пътека – 08 на НЗОК. С прецизиране и в клиничната им динамика на обективните неврологични и соматични статуси, ЕМГ, параклинични кръвни показатели – включително и проследяването и на 24-ри часови – на 6 часа кръвни захари, постпрандиалните й стойности и на гликира-ния хемоглобин – НвА1с.

РЕЗУЛТАТИ: При диагностиката на Д.Б.Д.П. обек-тивни критерии се оказаха параметрите на ЕМГ. Обективизирането на болковата симптоматика чрез цифрови скали – субективни. В алгоритъма на диагнос-тиката и лечението на болните с Д.Б.Д.П. се подходи – комплексно – с интегриран мултифакторен стил спрямо основното заболяване – З.Д. и установените индивидуални многобройни полисоматични патоло-гични респ. заболявания. Артериалната хипертония /А.Х./ се установи при 32 болни. По време на клинич-ния престой се изявиха и преходни хипертонични кризи – при 3-ма болни. Сърдечни патологии от стенокарден хроничен тип се установиха при - 6. Клинични данни за общо мозъчни съдови промени – при 22. Патологични промени в очите и очните дъна – при 13, лабораторни промени – от дислипидемичен характер – при 15. При 15 жени с Н.И.З.З.Д. – II-т. се установи и метаболит-ни синдроми. Алгоритъма и на медикаментозния лече-бен процес се осъществи в комплексен стил спрямо: а) основното заболяване – З.Д. – при индивидуалните им медикаменти и дозировки след консултация с ендокри-нолог; б) установените индивидуални мултифакторни

поли соматични патологични клинични заболявания; в) медикаменти с фармакодинамични ефекти спрямо патогенетичните звена на неврологичната патология на Д.Б.Д.П. г) симптоматични спрямо алгичния синд-ром и други.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Реализирането на съвременния комплек-сен интегриран мултифакторен подход в ежедневния алгори-тъм при диагностиката и лечението на болните с Д.Б.Д.П. при З.Д. на индивидуалните им поли соматични клинични фор

Р93 BENFOTIAMINE МОДУЛИРА АНАЛГЕТИЧНАТА АКТИВНОСТ НА НЕСТЕРОИДНИТЕ

ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ СРЕДСТВА И ОПИОИДИТЕ – ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН И КЛИНИЧЕН

ОПИТ

Д. Масларов1, П. Краевски2, С. Сурчева2, Л. Казаков3, М. Власковска2

1Клиника по неврология, Първа МБАЛ-София2Катедра по фармакология, Медицински Университет-

София3Институт по невробиология, Българска Академия на

наукитеЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Целта на

проучването е да бъде сравнена аналгетичната актив-ност на някои нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при модели на невропатна и сме-сена болка при плъхове, сравнена с едновременното прилагане на НСПВС и benfotiamine. От друга страна такава сравнителна оценка е направена ретроспек-тивно и проспективно при пациенти с ноцицептивна, невропатна и смесена болка.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Експерименталната част е проведена върху мъжки бели плъхове, порода Wistar 180-200г. Остра и хронична възпалителна хипералгезия е предизвикана чрез интраплантарно инжектиране на 0.1% карагеенан и Complete Freund’s adjuvant. Невропатна болка е предизвикана чрез лигиране на n. ishiadicus. Силата на болката и ефекта на аналгетиците се обек-тивизираха с апарати на Ugo Basile (Italy): тест за натиск на лапата (PPT), тест за нарушена функция на лапите Incapactance (ICT), динамичен плантарен естезиометер – натиск с филаменти на Von Frey, плантарен тест за топ-линно дразнене. Промените в обема на възпалените лапи се измерваше плетизмометрично. Плъховете бяха третирани с оксикодон 5 мг/кг, ибупрофен 20 и 40 мг/кг, парекоксиб 5 мг/кг самостоятелно или в комбинация с бенфотиамин.

Клиничната част е проведена при пациенти с дис-когенна радикулопатия, постхерпетична или пост-травматична невралгия, компресионно-исхемични невропатии и диабетна полиневропатия. Прилаганото лечение е както при експерименталните животни, но в адекватни за човека дози. Оценката на повлияване-то от лечението е извършвана по цифровата скала за оценка на болката и въпросникът на McGill.

РЕЗУЛТАТИ: Резултатите показват, че ибупрофен и парекоксиб проявават по-слабо изразена аналгетична активност при възпалителния и невропатичен модел на болка. По-силен, но краткотраен е ефектът на оксикодон. Бенфотиамин, когато се прилага по-про-дължително време подобрява проявите на възпаление и невропатични изменения и засилва аналгетичния ефект на ибупрофен и парекоксиб.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Benfotiamine е подходящ адювант при лечение на различни типове болки с нестероидни противовъзпалителни средства или опиоиди.



Р94 ДИАГНОСТИЧНИ И ТЕРАПЕВТИЧЕСКИ АЛГОРИТМИ ПРИ АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ

ОТ ДИКЛОФЕНАКОВИ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ПОЯСНО КРЪСТНИ РАДИКУЛЕРНИ

СИНДРОМИ

M. Икономов МБАЛ – „Живот +” Крумовград – Неврологичен сектор

РЕЗЮМЕ: В комплексния медикаментозен алгори-тъм при неврологичните поясно кръстни синдроми реално ежедневно приложение имат и нестероидните противовъзпалителни медикаменти /Н.П.В.М./ от групата на фенилоцетната киселина от диклофена-ковия ред. С оглед на наблюдавани в неврологичната практика алергични реакции при поясно кръстните синдроми си поставихме за ЦЕЛ – проучване особе-ностите на клиничната динамика - при възникнали остри и подостри алергични реакции от медикамен-ти от диклофенаковия ред - при лечението на поясно кръстни радикулерни синдроми в терапевтическия им алгоритъм.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: болни с клиника на пояс-но кръстни радикулерни синдроми в стационарни – 3 и амбулаторни – 1 - условия на лечение, при които възникват остри и подостри алергични реакции при медикаментозното им лечение и с препарати от дик-лофенаковия ред.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИКИ: неврологично и сома-тично проследяване на статусите им, кръвни вкл. и биохимични показатели, газов анализ, Rö графия на бял дроб и т.н.

РЕЗУЛТАТИ: При болните в рамките на 10-15 мину-ти след мускулни апликации на медикаменти възник-ват прояви на остри респ. подостри алергични изяви. Своевременната - бърза и адекватна медикаментозна терапия и реанимация и с активна дихателна реанима-ция /при 2-ма от стационарно болните/ в динамика на минути – час - възникналите алергични медикаментозни клинични картини се овладяха. При две от болните им е било известно, че имат „непоносимост” към меди-каментите, но не са съобщили на лекуващите им ги лекари, въпреки поставените им конкретни въпроси. Възникналите остри респ. подостри реакции при бол-ните при нормални дозировки - при започващо за първи път - за сегашните им заболявания с медикаментозно инжекционно лечение изцяло промениха хода на заболява-нето им в клиничната му динамика. Промени се и тера-певтическото поведение и спрямо очакваните ефекти от традиционно прилаганите в терапевтическия алго-ритъм медикаменти. Изхождайки от разглежданите случаи - се налага - задължителното реализиране и на предварителните алергични тестувания и при болните с поясно кръстни радикулерни синдроми при назначаването им в лечебния курс на медикаменти от диклофенаковия ред - подчертано при парентералните им апликации.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Анализът на наблюдаваните болни показва значимата актуалност на алергичните прояви и реакции – остри, подостри и хронични, възникнали и манифестиращи се по време на медикаментозния - терапевтическия алгоритъм при болните с невро-логични радикулерни синдроми. Рутинно внедрените в ежедневната практика на медикаменти от НПВМ - от диклофенаковия ред - с прояви на възникнали неже-лани рискови странични алергични ефекти са актуален съществено значим проблем и в съвременната невро алергология.

Р95 ИНДИКАЦИИ ЗА ДИСЦЕКТОМИЯ И ПОСТАВЯНЕ НА ИМПЛАНТ ПРИ

СПОНДИЛОДИСКОГЕННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ЦЕРВИКАЛНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Кондов Сл., Хр.Цеков, В. Пелинков, Д.Чолаков, И. Ангелов, А.Цеков, Ив.Стайков*, М. Влока**

Отделение по неврохирургия Клиника по неврология*Отделение по образна диагностика**

МБАЛ”Токуда-Болница” – гр.СофияВЪВЕДЕНИЕ: Спондилодискогенните заболявания в

цервикалната област причиняват различни по тежест радикуло- и миелопатии, които като честота и тежест заемат едно от първите места, като причи-на за инвалидизация и временна нетрудоспособност. По данни на СЗО от шийни дискови хернии и цервикал-на спондилоза страдат 83/100000. Във Великобритания се извършват 1800 операции годишно, а в Испания 1100 на пациенти със спондилодискогенни заболявания в цервикалния отдел на гръбначния стълб.

ЦЕЛ: Прави се анализ на пациентите лекувани и оперирани с шийни дискови хернии и цервикална спон-дилоза. Натрупанния опит се пречупва през препо-ръките на Световната организация по заболявания на гръбначния стъл (World Spinal Column Society) и Eвропейската асоциация по неврохирургия (EANS).

Р96 НАРУШЕНИЯ НА АВТОНОМНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ПРИ ЛИЦА ПРОФЕСИОНАЛНО

ЕКСПОНИРАНИ С ОЛОВО - ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ

В. Несторова, Б. Иванов*, Л. Димитрова, И. ДжеджевКлиника професионални заболявания, МБАЛ „Света

Марина”, Варна,Катедра Физикална Терапия и Професионални

Заболявания, Медицински университет “Проф. д-р П. Стоянов”, Варна

*Първа Неврологична клиника, МБАЛ „Света Марина”, Варна,

Катедра Неврология, Медицински университет “Проф. д-р П. Стоянов”, Варна

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Целта на нашето проучване е да се установи честотата на нарушенията на автономната нервна система (АНС) при работници в контакт с оловни аерозоли.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Изследвани са 233 мъже на средна възраст 42,4 ± 8,7 г. от производство на акумулатори, сьс средна продьлжителност на олов-на експозиция 10,6±6,7 г. със стойности на олово в кръвта над 59,8 ±9,3 g/dl.

Изследвани са токсикологични параметри, термо-регулаторни (ЕТМ), судомоторни тестове - студов стрес тест (ССТ) и електроневрография (ЕНГ) на n. medianus (сетивни и двигателни влакна) и сим-патиков кожен отговор (СКО) на горни крайници. Всички работници са без клинични и параклинични данни за оловна интоксикация. В изследванията не са включени лица със съпътстващи заболявания на НС.

РЕЗУЛТАТИ: От проведеното неврофизиологично изследване установихме предимно данни за удълже-но дистално латентно време (ДЛВ) на n. medianus – двигателни влакна при 61,37% (n=143) в ляво и 60,51% (n=141) в дясно, блок в провеждането при 41,63% (n= 97) в дясно и 41,2% (n=96) в ляво на n. medianus – сетивни влакна от изследваните лица.

При проведеното изследване на СКО установихме





удължено ДЛВ при 60,94% (n=142) в дясно и 63,09% (n=147) в ляво, снижена амплитуда при 99,57% (n=232) двустранно.

При проведената ЕТМ установихме хипотер-мия под 28 º С при 70,81% (n=165) в дясно и 68,75% (n=160) в ляво.

От проведения ССТ установихме удължено време на възстановяване на изходната температура (вазо-констрикция) при 64,8% (n=151) в дясно и 68,25% (n=159) от изследваните лица. Вазодилататрен тип на възстановяване (скъсено време) при 10,3% (n=24) в дясно и 8,58% (n=20) в ляво от изследваните лица.

Регистрираните отклонения на АНС корелират с проведените неврофизиолигични изследвания на периферните нерви и по-значимо с изследването на СКО. Установена е статистически значима зависи-мост между неврофизиологичните показатели на n. medianus и СКО, ЕТМ и ССТ двустранно (p=0,001).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Асимптомното протичане на субклиничната оловна невротоксичност реално повишава риска от възникване на хронични интокси-кации и трайно увреждане на здравето на работни-ците, което налага своевременното им диагности-циране.

Отчетливите статистически значими отк-лонения в ЕНГ показателите (удължено ДЛВ и намалена амплитуда), обективизиращи промените в СКО, в показателите на ЕТМ – хипотермия и на ССТ (вазоконстрикторен или вазодилататорен тип), промените във вазомоторните и судомо-торните влакна на АНС. Статистически досто-верно увеличаваща се честота, свързана с повиша-ване на концентрацията на олово в кръв, при липса на клинично изявена интоксикация, са основание да се обсъждат като изява на субклинична невро-токсичност.

За периода 06.2007-09.2010 в Токуда Болница бяха лекувани и оперирани 77 пациенти с цервикални диско-ви хернии и спондилоза. За лечението беше използван класическия преден достъп по Smith-Robinson. Бяха използвани инструментации и мпланти(кейджове и артифициални дисови протези) на пет различни фирми.

РЕЗУЛТАТИ: Проведени бяха 77 оперативни интервенции и извършени 120 дисцектомии. При 34 от пациентите дисковата патология беше засегнала повече от едно ниво. Имплантирани бяха 15 артифи-циални дискови протези и 105 кейджове(титаниеви, титаниеви с дозирана корекция на лордозата, РЕЕК и карбонови). Оперирани бяха 28 (36,36%) мъже и 49 (63,36%) жени на средна възраст 49г. и 4м. При 29 (37.66%) от пациентите беше налице миелопа-тия с различна по степен отпадна неврологична симтоматика. Шест от пациентите постъпиха на инвалиден стол без възможност за сомостоятелно придвижване. Оплакванията на тези пациенти бяха с давност повече от година.

Това съпоставяме към 17 (22%) пациента с изолирана коренчева симтоматика и еволюция на заболяването под 3 месеца. При всички пациенти е отчетено подобрение в различна степен, като най-добри резултати е имало при пациентите с по-къса еволюция на заболяването. Контролни проследяване до 1 година е извършено при всички пациенти

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От анализа на клиничния мате-риал се вижда, че оперативното лечение на пациен-

ти с тази патология се извършва късно. От доби-тия собствен опит и прочита на литературата, смятаме, че предния микроскопски достъп с тотал-на дисцектомия, премахване на задния надлъжен лигамент трябва да бъдат стандарт.

На този етап “state of art” е поставянето на кейдж или артифициална дискова протеза, със запаз-ване размерите на гръбнания канал и лордозата. Използването на артифициална дискова протеза има физиологичен и биомеханичен смисъл само на нива С4-С5 и С5-С6 Предпочитан от нас кейдж е този с възможност за дозирана интраоперативна корекция на лордозата. При цервикалните спондилодискоген-ни заболявания в най-голяма степен се демонстрира концепцията за “нервоортопедия”.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: спондилодискогенни заболя-вания, дисцектомия, кейдж, артифициална дискова протеза

СЕДМА ГРУПА

Р97 АЛГОРИТЪМ ЗА ДИАГНОСТИЧНО И ТЕРАПЕВТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ

НЕВРООФТАЛМОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

*С. Чернинкова , **А. Цукева , **А. Капрелян *УМБАЛ “Александровска” – София, Клиника по Нервни

болести**УМБАЛ “Св. Марина” – Варна,

I Клиника по Нервни болестиНевроофталмологията е интердисциплинарна

област от медицината, обединяваща невро-науките с офталмологията. Неврологичните/неврохирургични заболявания се представят често със зрителни, окуло-моторни или зенични нарушения, нерядко като дебют-ни или единствени клинични симптоми. Понякога тези симптоми са дотолкова характерни и специфични, че насочват с голяма вероятност към определена диаг-ноза.

Невроофталмологичната диагностика и лече-ние следва да се практикуват в специализиран Невроофталмологичен Сектор/кабинет в рамките на Неврологична или Неврохирургична клиника или в самостоятелен Невроофталмологичен Център към Университетска болница.

Пациенти с невроофталмологични увреждания, показани за стационарно диагностициране и лече-ние, са такива с намаление на зрението, временно притъмняване и загуба на зрение за секунди/минути, разкривени, неточни образи, нарушение в положени-ето на клепачите и очните ябълки, двойно виждане, дефекти в периферното зрение, нарушения в размера на зениците и зеничните реакции.

ДИАГНОСТИКАТА ВКЛЮЧВА: първи ден – под-робна невроофталмологична анамнеза, касаеща зрението, която до голяма степен може да насочи към правилна диагноза и необходимост от послед-ващи изследвания; соматичен статус; неврологи-чен статус; невроофталмологичен статус, в т.ч. определяне на зрителна острота с корекция, кине-тична изоптерна и/или автоматизирана статична периметрия, биомикроскопия на преден очен сег-мент, оценка на очния мотилитет и изследване за двойни образи при необходимост, изследване на зеници и зенични реакции, директна офтал-москопия; втори ден и последващите от престоя – параклиника, според предварителната диагноза,



образна диагностика, функционална диагностика и др.

Принципи на терапевтично поведение при застой-на папила, възпалителни заболявания на зрителния нерв, в т.ч. ретробулбарен неврит и МС, съдови заболявания на зрителния нерв, нарушения на окуло-моториката, локално лечение при офталмологични усложнения.

С настоящата работа очертаваме рамките на алгоритъм за диагностика, лечение и профилактика на невроофталмологичните заболявания. Уместни са последващи отделни по-подробни разработки на поведението при зрителни, окуломоторни и зенични нарушения в контекста на различните неврологични заболявания – съдови, възпалителни, дегенеративни, неоплазми и др.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: алгоритъм, невроофталмоло-гични заболявания

Р98 АЛГОРИТМИ ЗА СЕЛЕКЦИЯ НА ПАЦИЕНТИ И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ФУНКЦИОНАЛНА

НЕВРОХИРУРГИЯ

А. Бусарски, К. Минкин, Х. Рангелов, В. Каракостов, М. Маринов, В. Бусарски

Катедра по неврохирургия, Медицински университет – София

Клиника по неврохирургия, УБ „Св. Иван Рилски” - София

ЦЕЛ И ОБЕКТ: Въпреки напредъка в медикамен-тозното лечение при редица неврологични заболявания и състояния, все още при част от пациентите се налага и хирургично третиране, като част от комп-лексното лечение. Така при голяма част от пациенти-те с дългогодишна болест на Паркинсон се установява изчерпване на ефекта и поява на дискинезии, а ок. 25 % от пациентите с тригеминална невралгия са или с неадекватно контролирана болка или с прояви на меди-каментозна токсичност (до 8%). Медикаментозно резистентни са и ок. 20-30% от пациентите с епилеп-сия.

Авторите извеждат алгоритми за селекция и пове-дение при хирургично лечение на болни с двигателни разстройства, хронични болкови синдроми и епилеп-сия.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Въз основа на анализ на данните от специализираната литература и собс-твени резултати се представят мястото и ефи-касността на различни неврохиругични методи от областта на функционалната неврохирургия

РЕЗУЛТАТИ: С нарастване на продължителност-та на заболяването при пациентите с болест на Паркинсон нараства и вероятността за появата на дискинезии и тези пациенти стават кандидати за хирургично лечение – дълбока мозъчна стимулация или лезионни процедури. Ефикасността при тези пациенти според таргетната зона варира в интер-вала 65-78% за Gpi, 60-85% за STN, и 86-95% за Vim. Честотата на усложненията е ок. 15%, като пове-чето са преходни. Следва да се отбележи липсата на разлика в ефикасността на стимулационните и лезионните процедури. При пациентите с дистония ефикасността е ок. 60%.

От подбрани болкови с-ми: при тригеминална невралгия след микросъдова декомпресия непосред-ствените резултати са ок. 90-92% пациенти без болка, след 5 години – ок. 80-85%. Пациентите с

епидурална гръбначномозъчна стимулация при синд-ром на неуспешна лумбална хирургия или комплексни регионални болкови синдроми се повлияват в широки граници (между 60 и 90%) в зависимост от нивото на селекция. Стимулация на моторната кора при хронична болка е относително нова интервенция за третиране на невропатна болка от тригеминален или таламичен произход. При пациенти с ноцицеп-тивна болка се ползват множество лезионни про-цедури за прекъсване на болкопроводящи пътища – ризотомии, DREZ-лезии, кордотомия, мезенце-фало- и таламотомия и др. Кордотомията (една от най-популярните интервенции) при пациенти с медикаментозно резистентна ноцицептивна (кан-церогенна) болка позволява постигане на над 85 % безболково състояние и повишаване на качеството на живот.

При пациенти с епилепсия на темпоралния дял след хирургично лечение в зависимост от степен-та на селекция на болните без пристъпи (клас I по Engel) са 65-85% , а с редки ( под 3 годишно – клас II) са до 15%. Резултатите от калозотомия при първично генерализирани форми на епилепсия вари-рат и в зависимост от екстензивността на интер-венцията: от 70-75% контрол на пристъпите при прекъсване само на предните две трети на корпус калозум до 70-91% при тотална калозотомия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: При селектирани пациенти с двигателни разстройства, хронична болка или епи-лепсия и с ограничени или изчерпани възможности за медикаментозно повлияване влиза в съображение и неврохирургично лечение, като част от комплексно-то им третиране.

Р99 БАВНОРАСТЯЩИ ПЪРВИЧНИ ИНТРААКСИАЛНИ МОЗЪЧНИ ТУМОРИ,ЛЕКУВАНИ ЗА ЕСЕНЦИАЛНА ЕПИЛЕПСИЯ/ПО ПОВОД 3 СЛУЧАЯ И ПРЕГЛЕД НА

ЛИТЕРАТУРАТА/

В. Хинкова, В. Михайлова, С. ЧолаковаМБАЛСМ “Пирогов“-гр. София КСНХ-Неврологичен

секторНискостепенните тумори/low grade/ на ЦНС са

първични Ту ,вид глиоми,произхождащи от различни видове глиални клетки претърпели неопластична трансформация и в зависимост от това са аст-роцитоми,олигодендроглиоми,епендимоми.Тези образования са редки,имат сходства в клиничната картина,радиологичния вид,прогнозата и лечението.Те са по-малко познати на лекарите. Стратегията за диагностика и лечение на тези ту е спорна.Подобрените невроизобразяващи методи дават възможност за диагностициране на много нисък клас глиоми,които нарастват бавно и пациентите оцеляват много по-дълго време.Видео ЕЕГ монито-ринг и ЯМР с висока резолюция са златен стандарт в диагностицирането на тези тумори.Историите на заболяването на пациенти с НСГ са подобни Най-често срещаните оплаквания са главоболие и гърчо-ве.Поради бавния растеж гърчовете могат да пред-хождат туморната диагноза много години.Често тези пациенти се третират за фармакорезистент-на епилепсия,защото тези структурни увреждания остават незабелязани със стандартните КТ и ЯМР.Продължителната моно или политерапия с антие-пилептични медикаменти в субтоксични дози може да доведе до изявен когнитивен дефицит,токсични



прояви,психични разстройства у пациентите и зна-чително влошаване на качеството им на живот.Навременната хирургична интервенция довежда до значително повлияване на пристъпите и намаляване на дозите АЕМ. Управлението на тези лезии остава предизвикателство.

Представяме 3 случая на бавнорастящи мозъчни тумори третирани като фармакорезистентна епи-лепсия.

Р100 АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ТРАВМИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА – ПОКАЗАНИЯ ЗА И

РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕВРОХИРУРГИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Р. Попов1, Вл. Атанасов1, П. Стоянов1, А. Бусарски2, В. Каракостов2, М. Маринов2, В. Бусарски2

1Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, гр. София

2Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, гр. София

I. ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Да се изра-боти алгоритъм на поведение при травми на централ-ната нервна система (ЦНС), основаващ се на разгле-даните препоръки, изработени при проучваните кон-тингенти болни с такива травми в различни държави. Алгоритъмът има за цел да помага при триажа, избора на диагностични средства и при лечението на болни с травми на ЦНС в условията и на болнични заведения, в които няма разкрити неврохирургични отделения или сектори, както и да даде указания при кои случаи следва да се търси консултативна помощ от неврохирург.

II. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ: Разгледани са пуб-ликуваните статистики в различни държави от Европейския съюз и извън него, поддържащи значи-телни масиви от данни, с помощта на които се изра-ботват съответните алгоритми на поведение при травми на ЦНС.

За оценка на тежестта на черепно-мозъчната травма (ЧМТ) се използва GLASGOW COMA SCALE (GCS). За оценка на изхода от ЧМТ се използва се използва GLASGOW OUTCOME SCALE (GOS), а за оценка на тежестта на гръбначно-мозъчната трав-ма (ГМТ) и изхода се използва American Spinal Injury Association (ASIA) или Frankel Grade.

III. РЕЗУЛТАТИ: Все по-широко приложение нами-рат критерии за определяне поведението при леки и средни по тежест травми, позволяващи тези болни да се лекуват и в звена извън специализираните центрове с много добри и отлични резултати. Консултация с неврохирург е необходима при всички случаи с ЧМТ. От тях 1-3% се нуждаят от оперативно лечение, чув-ствителността на КТ при изследването на болните с ЧМТ е 95-100%.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въвеждането на алгоритми за поведение при травми на ЦНС позволява постигането на много добри и отлични резултати, при което се избяг-ват ненужните трансфери на болни и се намаляват раз-ходите в системата както по отношение на финансови ресурси, така и по отношение на човешки ресурси.

Р101 КОГНИТИВНИ И НЕВРОПСИХИАТРИЧНИ ПРОМЕНИ И МРТ НАХОДКА ПРИ ОСТРО ОТРАВЯНЕ

С ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Р.Павлова, М.Рйчева, Ш.Мехрабиан, Л.ТрайковКлиника по Неврология, УМБАЛ ”Александровска”, МУ-

София, България

ЦЕЛ: Представяме случай на остра интоксикация с въглероден оксид при 39 годишен пациент, с когни-тивни и поведенчески нарушения и изразени билате-рални темпорални лезии.

МЕТОДИ И РЕЗУЛТАТИ: Клиничната картина се характеризира със загуба на съзнание след инцидентна експозиция на въглероден оксид /СО/, последвана от период на психомоторна възбуда, сензомоторна афа-зия, тежко главоболие и повръщане. Неврологичният преглед установява ригидност, анизокория и тежък амнестичен синдром. Компютърната томография на главния мозък, проведена в острия стадий, показва данни за лека субарахноидна хеморагия. Проведеното невропсихологично изследване три седмици по-късно, показва нарушени когнитивни функции, с тежка сен-зомоторна афазия /MMSE=0/. През следващите чети-ринадесет месеца се отчита постепенно клинично подобрение, включително и на когнитивните функции /MMSE=23/. Персистират нарушенията на памет-та, вниманието, екзекутивните функции. Наблюдава се леко подобрение в поведенческите нарушения. Проведеният МРТ на главен мозък, една година по-късно, показва корова атрофия и маркирани симетрич-ни Т2-хиперинтензни лезии в двата темпорални лоба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Промените в ЦНС при остра интоксикация със СО могат да доведат до когни-тивни нарушения, кома и смърт. При представеният от нас пациент се наблюдават тежък когнитивен дефицит и поведенчески промени. Този случай подчер-тава значението на МРТ при СО интоксикация, във възстановителния стадий, за оценката на невроана-томичните промени и свързаните с тях когнитивни и невропсихиатрични нарушения.

Р102 ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИОННИ И ДЕРЕАЛИЗАЦИОННИ СИМПТОМИ ПРИ

ВЕСТИБУЛАРНИ ПАЦИЕНТИ С И БЕЗ ТРЕЖОЖНОСТ

С. Георгиева, И. Асенов, О. Колев УМБАЛНП „Свети Наум” ЕАД, Сектор Отоневрология

ЦЕЛ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: Променени перцепции за собствена личност и околна среда се наричат „деперсонализационни феномени”. Те включ-ват деперсонализация, която е субективно усещане на нереалност и отделяне от тялото и дереали-зация, усещане при което околният свят изглежда странен или нереален.

Целта на настоящото изследване е да се уста-нови: 1) има ли разлика в деперсонализационните/дереализационните (ДД) симптоми при вестибулар-но болни пациенти с и без тревожност; и 2) дали сетивното нарушение е довело до наличие едновре-менно на тревожност и деперсонализация/дереализа-ция, или съответните ДД симптоми са вторично резултат на регистрираната тревожност.

МЕТОДИ: Проведе се рутинно отоневрологично изследване за установяване на субективна и обек-тивна вестибуларна симптоматика. Всички учас-тници в изследването попълниха: 1) Самооценъчен въпросник на HADS (Snaith & Zigmond, 1994) за определяне наличието на интензивни тревожни и депресивни състояния; 2) Въпросник за определяне на деперсонализационни/дереализационни /ДД/ сим-птоми (Cox & Swinson (2002). В зависимост от получените резултати при попълване на HADS учас-тниците в изследването бяха разделени на 3 групи:



1) 20 здрави контроли; 2) 20 пациента с периферно вестибуларно нарушение и без тревожност и 3) 26 пациента с периферно вестибуларно нарушение и тревожност.

РЕЗУЛТАТИ: Най-нисък брой и сбор симптоми се установи при здравите контроли. Броят деперсона-лизционни/дереализационни симптоми и общият им сбор съобщени от вестибуларните пациенти с тре-вожност са по-високи в сравнение с останалите две групи (р<0.001). Честотата на съобщените ДД сим-птоми при болните с тревожност е сигнификантно по-висока при 27 от 28 показатела (р<0.05) спрямо здравите контроли и при 16 от 28 показатела спря-мо вестибуларните пациенти без тревожност (р<0.05). В групата на вестибуларните пациенти с тревожност се установиха симптоми, които поз-воляват разграничаване между тях и останалите две групи: „ Чувствате се като в сън”; „Чувствате тялото си вцепенено”; „Чувство за отделяне от околната среда”, „Вцепеняване на емоциите”, „Чувство за отделяне от тялото”, „Мислите са замъглени”, „Чувствате се отделени от емоциите”, „Чувствате се объркан”, „Чувствате се изолиран от света”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вероятно вестибуларната дис-функция провокира симтоми на деперсонализация и дереализация поради сензорна дезинтеграция. Вестибуларната дисфункция обаче провокира и тре-вожност в една част от болните, и тази тревож-ност е причина за появата на повече и допълнителни деперсонализационни/дереализациони симптоми при вестибуларните пациенти, показващи загуба на емоционална реактивност. Впоследствие тревож-ността и деперсонализацията започват взаимно да се подхранват и засилват, което води и до различни качествено и количествено резултати при вестибу-ларните пациенти с тревожност.

Р103 АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ В АЛГОРИТЪМА НА ВЕРТИГИНОЗНИТЕ СИНДРОМИ НА НЕВРО ОТОЛОГИЧНАТА ПАТОЛОГИЯ В КЛИНИЧНАТА

НЕВРОЛОГИЧНА ПРАКТИКА

М. Икономов МБАЛ – „Св.Екатерина” Димитровград – Нервно

отделениеРЕЗЮМЕ: В съвременната синтетична невро

отология – вертигинозните синдроми в ежеднев-ната клинична неврологична практика са актуален проблем и в комплексната им диагностика.

ЦЕЛ: проучване диагностичния и терапевтически клиничен алгоритъм на основните рискови етиоло-гични фактори, топиката, параклиничните изслед-вания в клиничната динамика и терапевтическите подходи при болни с вертигинозни синдроми.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: 40 клинично невро-логично болни с вертигинозни синдроми за периода 01.11. – 31.12.2010г. ЖЕНИ – 25 в дециниумите 60-69г. – 10, 70-79г. – 7, МЪЖЕ – 5 в дециниума 50-59г. Среден болничен престой 4.26 дни.

ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИКИ: динамично проследя-ване на неврологичните статуси, ото- неврологични изследвания и със слухово вестибуларни тестове, клинико лабораторни – основни кръвни и биохимични паказатели. Rö графия по Колие, КАТ или ЯМР на главен мозък и др.

РЕЗУЛТАТИ: на първо място от анализа на кли-ничните картини доминира световъртежа – 27 болни, атаксия – 21 и т.н.. Обективната невроло-гична симптоматика се уточняваше и с колаборация и с ото рино ларинголог.

Данните от комплексния невро отологичен диагностичен алгоритъм показаха при болните патологични нарушения на вестибуларната функ-ция от централен произход. Болни и съчетанието им и с двустранни пресбиакузиси - при 11 болни - предимно жени в дециниумите – 60-69г. и 70-79г. Клиничният анализ на проучваните болни с вертиги-нозна – невро- отологична патология показа - данни за предшествуващи строго индивидуални множес-твени съчетани в разнообразен стил на соматични патологии от страна: на сърдечно-мозъчно-съдови, захарен диабет, адипозитас и др. Строго индивиду-алните личностови етиологични рискови фактори в комплексен стил са довели и до клиничните изяви на вертигинозните невро-отологични синдроми. От етиологичните рискови фактори водещи са: артериалната хипертония /А.Х./, захарния диабет /З.Д./, сърдечно-съдова патология на прекарани инфаркти с ритъмни и проводни нарушения и др. Невро-соматичните разнообразни индивидуални патологични клинични състояния при рисковите етиологични фактори се изявяват - комбинирано и комплексно при възникването и развитието на индивидуалните неврологични вертигинозни синдро-ми. Терапевтическият алгоритмичен подход беше съобразен и с индивидуалните комплексни рискови фактори спрямо и конкретното им етиологично, патогенетично и симптоматично медикаментозно лечение с оглед нормализирането им при конкрет-ния болен. Терапевтическият ефект при болните се постигна от съчетанието на - противоедемни, водно-електролитни – глюкозни разтвори, антие-метични медикаменти, вестибуларни супресанти, анксиолитици при възникнали остри, подостри респ. и хронични тревожности.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вертигинозните синдроми са съществен клиничен невро отологичен проблем в вжедневната клинична неврологична практика и спрямо диагностиката, топичността им и комп-лексното им лечение при комплексните им рискови етиологични и патогенетични фактори.

Р104 КОМПЛЕКСНИ НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОННИ АЛГОРИТМИ ЗА ФУНКЦИОНАЛНО

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ САМОСТОЯТЕЛНОСТТА В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ ПРИ СОЦИАЛНО-ЗНАЧИМИ ИНВАЛИДИЗИРАЩИ

НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ивет КолеваКатедра „Физикална медицина, рехабилитация,

ерготерапия и спорт“ при Медицински Университет – Плевен

Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ - Плевен

Настоящата работа третира проблема за функци-оналното възстановяване на неврологично обусловени-те сетивни, двигателни и функционални нарушения.

Целта е да се докаже и оцени ефективността от приложението на различни средства и методи на физи-калната медицина върху самостоятелността в ежед-невието и върху качеството на живот на пациентите


със социално-значими инвалидизиращи неврологични заболявания.

Съставени са, внедрени и клинично апробирани комплексни невро-рехабилитационни алгоритми за функционално възстановяване и подобряване самос-тоятелността в ежедневния живот на контингент от 1249 неврологично болни, разделени на множест-во групи и подгрупи, при всяка от които е приложен различен физикално-терапевтичен и рехабилитаци-онен (ФТР) комплекс, изграден от синергично ком-бинирани естествени и преформирани физикални фактори (от областта на електролечението, крио и термотерапията, кинезитерапията, ерготерапи-ята).

Пациентите са контролирани преди, по време и в края на проведения курс, както и един месец след приключването му – с помощта на батерия от тра-диционни и съвременни методи за обективизиране: тестове и проби за моторен дефицит, равновесие и координация, тестове за функционален захват на горен крайник, тестове за походка и самостоятелно придвижване; функционални скали за независимост в ежедневието и способност за извършване на различни видове дейности (самообслужване, семейно-битови, професионално-социални); скали за депресивност и тревожно-страхови състояния, визуално-аналогова скала на болката, виброестезиометрия, термочувст-вителност, лазердоплерфлоуметрия.

На базата на извършената качествена и количес-твена оценка доказваме ефективността от при-ложението на различните ФТР комплекси - върху различни видове и степени на сензорен, моторен и функционален дефицит при пациенти със сле-динсултна хемипареза (вкл. хемипаретично рамо), множествена склероза, паркинсонизъм, дискогенна радикулопатия L5 с перонеална пареза, диабетна полиневропатия с перонеална пареза и невропатен тип диабетно стъпало.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: неврорехабилитация, физикал-на терапия, болка, парези, алгоритъм, качество на живот, дейности

Р105 ВЪЗМОЖНОСТИ НА ФИЗИКАЛНАТА АНАЛГЕЗИЯ В НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИОННАТА

КЛИНИЧНА ПРАКТИКА

Ивет Б. Колева 1,2, Радослав Йошинов3

1Клиника по Физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ - Плевен;

2Катедра по Физикална медицина, рехабилитация, ерготерапия и спорт при МУ – Плевен

3Лаборатория по Телематика при БАН - СофияУВОД: Броят на пациентите, страдащи от хронич-

на болка, се увеличава непрекъснато. Всички модерни лекарства, използвани за лечение на персистиращата болка (опиоиди, стероиди, НСПВС, COX-2 инхибито-ри) имат ограничения и странични ефекти. Считаме за целесъобразно да припомним за възможностите на физикалните фактори за обезболяване при възрастни пациенти.

ЦЕЛ: Сравнителна оценка на медикаментозна, физикална и комбинирана аналгезия върху периферната радикулерна болка.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: През последните десет години са наблюдавани и изследвани общо 387 паци-енти със спондилогенно обусловена радикулопатия - хоспитализирани [лекувани през периода 2000-2006

в Клиника по Неврорехабилитация на Националната болница по Физикална терапия и рехабилитация (София) и през периода 2006-2010 в Клиника ФРМ на УМБАЛ - Плевен] и амбулаторни пациенти [от няколко Медицински центъра на София (2000-2010) и Плевен (2006-2010)]. Изследването беше проведе-но съгласно изискванията за защита на пациенти-те (според декларацията от Helsinki), като беше утвърдено от съответните институционални и етични комисии. Всички пациенти дадоха писмено информирано съгласие преди извършването на всяко изследване и процедура. Пациентите бяха разделени по случаен принцип на 8 групи. При групи 1 и 2 прило-жихме само медикаментозна терапия под формата на паравертебрални инфилтрации с витамини от група Б и локален анестетик; при група 1 – добавих-ме и кортикостероид, при група 2 – и нестероидно противовъзпалително средство. При група 3 инжек-тирахме паарвертебрално колаген. Група 4 проведе перорална медикация с НСПВС и витамини Б. На пациентите от група 5 беше направена физикална терапия (комплекс от ТЕНС, лечебна гимнастика, масаж, луголечение). При групи 6, 7 и 8 комбинирахме медикаментозна и физикална аналгезия, като група 6 проведе комбинирана терапевтична програма от групи 1 и 5, група 7 – от групи 2 + 5, група 8 – от групи 4 + 5. Статистическата обработка на резул-татите извършихме със статистически пакет SPSS, version 11.5., опции за сравнение на извадки (two samples comparison) с параметричен анализ на вари-антите ANOVA и непараметричен дистрибуционен и корелационен анализ, а именно: t-test (t-критерий, p value), Signed test, Signed rank test, Kolmogorov – Smirnov test, Mann – Whitney (Wilcoxon) W test (W медиана). За статистически достоверни ефекти сме приемали получените при стойности на p<0.05, като в някои случаи получихме и по-ниски стойности на p (p<0.01).

РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ: При всички пациенти се отчита значим обезболяващ ефект (обективизиран чрез анализа на резултатите от Визуално-аналоговата скала на McGill 0-20), антидепресивен и антиаксиозен ефект (обективизирани чрез експресните скали на Zung за депресиветет и тревожност). Най-бързо нас-тъпва аналгезията при групи 1 и 2, но пък е краткот-райна. Ефективността при група 4 се проявява бавно, постепенно, но се задържа във времето. Най-добри са резултатите при групи 6 и 7.

ОБСЪЖДАНЕ: Медикаментозната аналгезия е ефективна, но краткотрайна. Физикалната аналге-зия се постига бавно, но резултатите от нея са по-трайни. Най-ефективно обезболяване се постига при комбинирана медикация с физикални фактори, като в първите дни се разчита на медикацията, до момента на ефективно «включване» на физикалните фактори. Авторът предлага хипотеза за патогенетичните механизми на физикалната аналгезия.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ препоръчваме комплексните прог-рами за лечение на периферната радикулерна болка.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: физикални фактори, невроре-хабилитация, периферна болка, радикулерен синдром, аналгезия

Българска Неврология Bulgarian NeurologyМай 2011 122

123Май 2011


Р106 ПОСЛЕДНИ ДОСТИЖЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА

ИЗКУСТВЕНИТЕ НЕВРОННИ МРЕЖИ (ИНМ) В НЕВРОНАУКИТЕ

Пенка А Атанасова1, Радка И. Масалджиева2, Н. Чалъкова1

1Катедра по Неврология, Медицински Университет, Пловдив, България

2Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински Университет, Пловдив, България

Изкуствените невронни мрежи (ИНМ) е вид подход, основан на изкуствения интелект, който предоставя висока степен на гъвкавост и компетентност при предлагането на решение на много комплексни пробле-ми в биологията и медицината, които са над изчисли-телните възможности на класическите математи-чески и традиционни статистически техники. През последните години нарасна изключително много броят на публикациите относно приложенията на ИНМ. От началото на 90-те години на миналия век много такива приложения замениха голям брой класически решения.

Настоящият обзор обобщава достиженията през последните няколко години на използването на ИНМ в невронауките, представяйки в детайли няколко специ-

фични проучвания на сравнение с класическите методи на предсказване и класификация.

Представена е кратка терминология и приложение на ИНМ, както и стандартни параметри за измерване на изхода от лечението и оценка на риска. Последните се използват от специалистите и практикуващите лекари за оценяване на клиничните показатели при поставянето на диагнозата и изследването на хода на заболяванията в неврологията. Обобщени и обсъдени са най-разпространените видове мрежи и методите за тяхното приложение. Трябва да се подчертае, че ИНМ са постигнали напоследък успех в анализиране-то, моделирането и прогнозирането на комплексни лабораторни и клинични данни в различни области на неврологията, като съдовите заболявания, болест-та на Алцхаймер, аутизма, Паркинсоновата болест, епилепсията и разтройствата на съня. Изброените няколко клинични приложения представят примери за алтернативни решения на типични проблеми, и да насочват интереса към такива, които все още се очаква да бъдат решени.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Изкуствени невронни мрежи (ИНМ), неврология, клинични резултати, ефективност

Българска Неврология Bulgarian Neurology


Българска Неврология Bulgarian NeurologyМай 2011 124

ОБЯВАОРГАНИЗАЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

НА


ЩЕ ВРЪЧИ ПО ЕДНА ПЪРВА

НАГРАДА ОТ 100 ЛВ

ЗА НАЙ–ДОБЪР ПОСТЕР

ОПРЕДЕЛЕН ОТ СЪОТВЕТНАТА

КОМИСИЯ НА ВСЯКА ГРУПА



ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР

КОНГРЕСЪТ СЕ ПРОВЕЖДА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА:

ПЛАТИНЕНИ СПОНСОРИ



САТЕЛИТНИ СИМПОЗИУМИ

ACTAVIS


PFIZER

NOVARTIS PHARMA

BOEHRINGER INGELHEIM

CSC PHARMACEUTICALS

EWOPHARMA

GLAXOSMITHKLINE

NATUR PRODUKT

TEVA PHARMACEUTICALS

UCB България ЕООД



ACTAVIS


PFIZER

NOVARTIS PHARMA

BOEHRINGER INGELHEIM

CSC PHARMACEUTICALS

EWOPHARMA

GLAXOSMITHKLINE

NATUR PRODUKT

TEVA PHARMACEUTICALS

UCB България ЕООД

ИЗЛОЖИТЕЛИ



ИЗЛОЖИТЕЛИ

ABBOTT PRODUCTSADEA

ADITUSASTRA ZENECA BULGARIA

BERLIN - CHEMIEBULGERMED

CHIESICO-MED MEDIZINTECHNIK

DOMYECOPHARM

EGISGEDEON RICHTER

G. L. PHARMAHEEL

ILAN MEDICAL EQUIPMENTKRKALIBRA

LUNDBECK EXPORTMC EUROMEDIC DIAGNOSTICS SOFIA

MEDOCHEMIEMIP PHARMA

MUNDIPHARMANOBEL PHARMA

ORTHOSHOP (THUASNE)ORTHOTEH

PHARMA SWISSSANDOZ

SANOFI-AVENTISSOPHARMA PHARMACEUTICALS

STADA PHARMASTING PHARMACEUTICAL PRODUCTS

UNIPHARMAWOERWAG PHARMA

ZENTIVA



Н. АЛИОСКИ P24, P30, P31

А. АЛЕКСАНДРОВ P63, P88

И. АНГЕЛОВ P95

А. АНДРЕЕВА P71

С.АНДОНОВА Р01, P22, P29, P44, P57, P66, P81

В. АРГИРОВА P15

П. АНТИМОВ P36

Д. АТАНАСОВА P55, P88

M. AТАНАСОВА P21, P52

В. АТАНАСОВ P101

В. АТАНАСОВА P09

И. АСЕНОВ P103

Д. БАЛДАРАНОВ P23

С. БИЧЕВ P69

А. БОЧЕВА P38, P39, P48, P91

Т. БЕНЧЕВА P23

Г. БЛАГОЕВ P10, P60

Д. БОГДАНОВА P89

В. БОЖИНОВА P34, P43, P47, P67, P68, P72

И. БОНЕВА P34

В. БОРИСЛАВОВА P62, P70

E. БРАДИСТИЛОВА P84

М. БРИГАНТИ P24

А. БУСАРСКИ P43, P47, P47, P98, P99, P101

В. БУСАРСКИ P98, P99, P101

Ч. БЪЧВАРОВ P29

Е. ВАВРЕК P10, P16, P19, P59, P60, P61, P63

Н. ВАВРЕК P60

Е. ВАСИЛЕВА P03, P06, P10, P16, P26, P41

Ж. ВАСИЛЕВ P31

Т. ВАСИЛЕВА P53

Р. ВЕЛИЗАРОВА P45, P46

И. ВЕЛЧЕВА P2, P77, P86

М. ВЛАСКОВСКА P93

М. ВЛОКА P95

Д.ВУЧЕВ P65

М. ВЪЛКОВА P07, P12, P87

В. ГЕОРГИЕВ P80

Р. ГЕОРГИЕВ P15, P66

С. ГЕОРГИЕВА P103

В. ГЕРГЕЛЧЕВА P69, P70, P72, P73, P84

Л. ГЕРГОВА P48

С. ГЕЧЕВА P07

Р. GELISSE P45, 46

Ж. ГЕНОВА P72

О. ГРИГОРОВА P57, P81

М. ГРУДКОВА P76

В. ГЪЛЪБОВА P23

В. ДАМЯНОВ P35, P83

М. ДАСКАЛОВ P03, P06, P10, P16, P26, P41, P59, P60,

P61, P63, P88, P90

Н. ДЕЛЕВА P76

И. ДЖЕДЖЕВ P96

А. ДИМИТРОВА P21, P52

И. ДИМИТРОВ P76

Л. ДИМИТРОВА P96

Д. ДИМОВА Р01

П. ДИМОВА P68

Н. ДИМИТРОВ P2, P14, P17, P38, P39, P86, P91

К. ДОНКОВА P14, P17, P38, P39, P91

E. ДИМИТРОВА P2

П. ДИМОВА P33,P34, P43, P47, P67

Д. ДРЕНСКА P05, P80

Я. ЖЕЛЕВ P11, P75

С. ЖЕЛЯЗКОВА P37

З. ЗАХАРИЕВ P53

Д. ЗЛАТАРЕВА P31, P54, P64, P69

В. ИГНАТОВА P09, P56

П. ИЛИЕВА P03, P16, P26

Б. ИВАНОВ P76, P79, P96

М. ИВАНОВ P07

Р. ИКОНОМОВ P18

М. ИКОНОМОВ P40, P92, P94, P104

С. ЙОТОВА P21

Б. ИШПЕКОВА P74, P88

Р. ЙОШИНОВ P106

Л. КАЗАКОВ P93

В. КАРАБИНОВ P55

Р. КАЛКАНДЖИЕВА P14, P17, P38, P39, P91

Р. КАЛПАЧКИ P14, P17, P38, P39, P48, P91

А. КАПРЕЛЯН P76, P97

В. КАРАБИНОВ P08, P49

М. КАРАПАНЧЕВА P23

В. КАРАКОСТОВ P98, P99, P101

ИНДЕКСИ



ИНДЕКСИ

В. КАЦАРОВ P23

П. КЕНАРОВ P10, P59, P60, P61, P63

А. КИРОВ P33, P68, P84

Ф. КИРОВ P15

Г. КИРОВА P64

В. КИРКОВА P11, P75

М. КЛИСУРСКИ P06, P10, P16, P21, P26,

Ф. КИРОВ Р01, P22, P29, P66

П. КИРИЛОВА P43,

К. КИРИЛОВ P48, P49

Н. КОЛЕВА P41, P54, P59, P60

И. КОЛЕВА P32, P58, P82, P104, P105, P106

Н. КОЛЕВА P16, P42, P61, P63

О. КОЛЕВ P103

Л. КОНОВА P14, P17, P38, P39, P91

К. КОСТОВ P18

В. КОНСТАНТИНОВА P90

Г. КУНИН P99

Б. МИЛКОВ P08

С. КОНДОВ P24, P30, P31, P95

A. CRESPEL P45, 46

П. КРАЕВСКИ P93

В.ЛАЗАРОВ P83

Л. ЛАЛЕВА P31

И. ЛИСИЧКОВ P78

И. ЛИТВИНЕНКОP72

М. МАНОВА P53

Д. МИНЧЕВ Р01, P66

Д. МАРКОВ P28

Ф. КИРОВ P44

К. КМЕТСКА P58

Н. КИРИЛОВ P55

М. МАРИНОВ P43, P43, P47, P98, P99, P101

Д. МАСЛАРОВ P04, P05, P80, P93

В. МАЛИНСКА P06, P16, P26

С. МАНТАРОВА P77

Ш. МЕХРАБИАН P57, P81, P102

Д. МИНЧЕВ P15

М. МИНЧЕВА P61

К. МИНКИН P43, P47, P98

В. МИТЕВ P33, P68, P72, P84

М. МИТЕВ P19

М. МИТОВА P30

В. МИХАЙЛОВ P51, P70

В. МИХАЙЛОВА P72, P100

К. МИХАЙЛОВА P23, P23

Н. МИХНЕВ P13

М. НОВАКОВА P15, P66

Н. МУРАДЯН P06, P26, P63, P88

Е. НАЙДЕНОВ P43, P47, P99

С. НОВАЧКОВА P85, P90

Д. НЕЙКОВ P23

В. НЕСТОРОВА P96

И. НИСИМОВ P80

М. НИКОЛОВА P50, P51

Г. ПЕЙЧЕВ P80

Н. НИКОЕВСКИ P71

Д. ПЕЙЧИНСКА P12

Р. ПАВЛОВА P57, P81, P102

К. ПАНДЕВ P17

Л. ПЕНЕВ P43, P47, P69

М. ПЕНКОВ P47

Р. ПЕНКОВА P07

А. ПЕТРОВА P54

И.ПЕТРОВА P81

Д. ПЕТРОВА P57

М.ПЕТРОВА P81

Ю. ПЕТРОВА P57, P81

Ц. ПЕТРАНОВ P21

И. ПЕТРОВ P18,P24, P25, P26, P28, P30

Р. ПОПОВ P99, P101

А. ПЪРВАНОВА P14, P17, P38, P39, P91

М. РАЙЧЕВА P11, P69, P72

М. РАЙЧЕВА P73, P74, P75, P102

К. РАНКОВ P50, P51

М. РАШЕВА P13, P41, P42, P54

М. РАДИОНОВА P37

Л. РОВЕЛОВ P14, P17, P38, P39, P91

A. РУСЕВА P21

Н. САМАРДЖИЕВА P14, P38, P39, P48, P91

Г. САРАЙЛИЕВА P33, P67

A. САВОВ P02,

И. САВОВ P14, P17, P38, P39, P91

С. САРАФОВ P70, P74P84

Ж. САНДЕР P36

A. SERAFINI P45, 46



А. СИМЕОНОВА P85

В. СИМЕОНОВА P12, P87

Е. СЛАВКОВА P34, P68

И. СТАЙКОВ P30, P54, P95

М. СТАНЕВА P28, P30

Б. СТАМЕНОВ P07, P12, P87

С. СТЕФАНОВА P14, P17, P38, P39

П. СТОЯНОВ P101

Н. СТОЯНЧЕВ P99

К. СТОЯНОВА P20

Ц. СТОЯНОВА P09

Н. СИМЕОНОВ P08, P19

Е. СЛАВКОВА P34

С. СЛАВЧЕВ P50, P51

И. СТАЙКОВ P13, P20, P24, P28, P31, P42, P64, P85

С. СТЕФАНОВА P91

Т. СТЕФАНОВ P63

Т. СПИРИЕВ P24, P31

С. СУРЧЕВА P93

Л. ПЕНЕВ P43

В. ПЕЛИНКОВ P95

Д. ПЕЙЧИНСКА P87

М. ПЕНКОВ P43

М. ПЕТКОВА P22

А. ПЕТРОВА P54

И. ПЕТРОВ P03, P27

Р. ТАНОВА P43, P47

Ц. ТАНКОВА P86

Б. ТЕРЗИЕВА P21, P52

Е. ТЕРЗИЙСКА P16, P61

А. ТОДОРОВА P33, P34, P67, P68, P72, P84

Т. ТОДОРОВ P33, P68, P72, P84

Н. ТОПАЛОВ P89

Н. ТОТЕВА P85

Г. ТОДОРОВА P74

Т. ТОДОРОВ P33, P67

Н. ТОПАЛОВ P58

Л. ТРАЙКОВ P57, P74, P102

И. ТЪРНЕВ P36, P37, P62, P65, P69, P70, P71, P72,

P73, P74, P84

Л. ТРАЙКОВ P11, P75

А.ТРЕНОВА P53

К. УЗУНОВ P08

А. ХАДЖИЯНЕВ P99

Л.ХАРАЛАНОВ P08, P09, P35, P55, P56, P83

В. ХИНКОВА P35, P100

Р. ХОРВАТ P70

Д. ХРИСТОВА P42

П. ХРИСТОВА P21

Х. ХРИСТОВ P61

Ц. ЦАНКОВА P41

В. ЦАНЕВА P21, P52

К. ЦАЛОВСКИ P18

Е. ЦОЛОВА P65

Н. ЦОЛОВА P90

П. ЦВЕТАНОВ P21, P52, P78

А. ЦЕКОВ P95

Х. ЦЕКОВ P24, P31, P95

А. ЦУКЕВА P97

З. ЦОНЧЕВ P10, P16

Т. ЧАМОВА P69, T70, P72, P73

В. ЧЕРВЕНКОВ P28

С. ЧЕРНИНКОВА P62, P70, P71, P97

Д.ЧОЛАКОВ P95

С. ЧОЛАКОВА P100

Ш. МЕХРАБИАН P74

А. ШОПОВА P71, P73

С. ШОПОВА P34

ИНДЕКСИ

bulneur2_11

Documents

bulgarian society of

bg neurology

authorsbulgarian neurology

short running title

title page

varna zahariev

varna petrov

varna haralanov