BG051PO001-5.2.03-0060-C0001

„За по-добро бъдеще на децата”

„Дневен център за децата от ДДЛРГ „Св.Иван Рилски „

Бенифициент : Община Борово , със седалище гр.Борово, обл.Русе,

ул. „Никола Вапцаров” № 1а, по проект BG 051PO001-5.2.03-0060-C0001

„Дневен център за децата от ДДЛРГ „Св.Иван Рилски” - с. Брестовица

___________________________________________________________________________

На 30.09.2010 г. завършва успешно проект проект BG051PO001-5.2.03-0060-

C0001 „Дневен център за децата от ДДЛРГ „Св.Иван Рилски” - с. Брестовица”. По него

се доставяха услуги на 30 институционализирани деца от Дома в село Брестовица.

Услугата беше с продължителност 8 месеца, за работа по проекта бяха назначени

следните специалисти – логопед, психолог, социален работник, арттерапевт,

приказкотерапевт, музикотерапевт, куклотерапевт, медицински рехабилитатор и

спортен организатор. Образователни услуги се доставяха в три секции – „Околен свят”

„Здравно и сексуално възпитание”, „Хигиена на тялото и духа”. За по-добрата

организация на работата в Дневния център бе назначен на щат ръководител.

В края на проекта специалистите представиха обобщените резултати от своята

работа с потребителите на услугата.

Комплекс от услуги ,

предоставяни в Дневния център за децата от ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” - с. Брестовица

Социална рехабилитация

Социален работник Айгюл Салимова При стартиране на проекта децата бяха разделени в групи по възраст и

възможности. Програмата по социална рехабилитация имаше за задачи

развиването на практически умения и навици, от

коитоинституционализираните деца да извлекат максимална полза.

Работата по време на заниманията в насока социална рехабилитация бе

динамична, тъй като все пак потребителите на услугата са деца с

интелектуални затруднения и физически увреждания или хронични

заболявания, които допълнително усложняват състоянието им. Налагаше се

заниманията да бъдат подбирани така, че те да отговарят на настроението

и състоянието на потребителите, целта на социалната рехабилитация е

интеграция в обществото, а такава не би могла да се постигне, ако децата не

работят сравнително спокойно. Случвало се е да се подбират такива

занимания, с които да се намали напрежението и чак тогава да се пристъпи

към същинската задача за деня.

Освен това ежедневно се упражняват дейностите, свързани с развиване

на фина моторика чрез изграждане на сръчности за работа с четка, лепило,

ножица, моделин, флумастери, моливи и други материали.

В програмата на социалния работник бяха заложени задачи за усвояване

на различни умения и навици:

Миене на ръце и лична хигиена;

Почистване и подреждане на кабинета;

Засаждане и грижа за цвета;

Гладене, шиене, плетене, рязане и лепене.

В програма „Кухня”, по-големите деца бяха

запознати с инвентара и обзавеждането на

кухнята, видовете хранителни продукти и

съхранението им, изготвяне на меню и

естетическо сервиране. Познанията им бяха

оценени по време на супервизиите.

В програма „Бюджетни средства и пазаруване”, децата бяха запознати

с парите и техните стойностите им. Упражняваше се разпределение на

бюджетните средства за деня, седмицата и месеца, както и тяхното

контролиране. Пазаруването се извършваше в местните магазини, под

ръководството на социалния работник, като на място се упражняваха

уменията за избор и покупка на стоки и лични вещи.

Неразделна част от живота в Дневния център е отбелязването на

важни празници и свързаните с това приготовления и тематични занимания.

Изготвиха се табла и макети, които след това бяха експонирани така, че да

се виждат реалните постижения на всяко дете.

По време на индивидуалната работа, по-големите деца се запознаха с

различните професиите и възможностите за реализация, които те дават.

Каквато и да е темата, каквото и да е заниманието, работата с

децата беше интересна и увлекателна, с голяма радост се посрещаха дори

минималните резултати, така съвместните дейности доставиха удоволствие

и на децата и на социалния работник.

Терапия с психолог,

приказкотерепевт,

куклотерапевт

Терапевтичните дейности в създадения

Дневен център за децата от ДДЛРГ “Св. Иван

Рилски”- с.Брестовица имат една най-обща цел

– подобряване качеството на живот на

институционализираните потребители.

Работата ми като психолог включваше дейност, както с децата, така и

със специалистите от различните секции, включени в услугата “Дневен

център”. Екипът много бързо се сработи, това се случи още на въвеждащото

обучение, където се изясниха същността и методите на работа.

Стартирахме с оценка на потребностите на всяко дете, на базата на

която се разработи плана за грижи, програмата беше съобразена с

капацитета на децата и поставените цели. За по-добра оперативност и

качество на услугата, децата бяха разделени на групи според възрастта,

степента на увреждане и интересите, като заниманията се провеждаха

както по групи, така и индивидуално.

Първата задача бе да се създадат доверителни отношения, необходими

за адаптацията на децата в новата обстановка, както и да се създаде

емоционална връзка с възрастните, занимаващи се с тях, чрез психологическа

подкрепа, разбиране и приемане на всяко дете с уважение към неговата

личност.

Предвидените в проекта

ателиета по приказкотерапия и

куклотерапия са неразделно свързани с

работата на психолога. През цялото

време се извършва координация на

заниманията със специалистите, за да се

осъзнае смисъла на моралните и

естетически категории “добро -

лошо”, “красиво - грозно” , “истина -

лъжа” и др., застъпени в съдържанието на приказките. Взаимодействието бе

двупосочно. По време на четенето и разказването на приказки, децата

разсъждаваха върху постъпките на героите. Техните преживявания се

наблюдаваха от психолога и се извършваха необходимите корекции, чрез

насочващи въпроси и препратки към взаимоотношенията между тях.

Поощряваха се естествената склонност на някои деца да имитират героите

от приказките, като индивидуалната активност се имаше предвид при

разпределяне на ролите.

Игровите и творчески активности на децата се материализираха и в

програмата по куклотерапия. В образа и поведението на куклите се

проектираха личните преживявания на радост и тревога у децата. Те бяха

анализирани, предприемаха се евентуални корекции или се планираха

тематични беседи за преодоляване на безпокойството и тревожността.

Истински празник бяха представленията на кукления театър, когато

децата са подготвили драматизация на научените приказки и имат

възможност да се изявят пред публика. Това допринасяше за повишаване на

тяхната самооценка и свързаните с това социални умения. В „Деня на

отворените врати”, бе представена драматизация на приказката „Житената

питка” пред гости на Центъра. Това гостуване децата преживяха като

значимо събитие и бяха мотивирани да се занимават и с други приказки.

По време на индивидуалните сеанси се използваше инструментариум от

тестове и въпросници, редувани от игри с познавателен характер, с които се

извършва, както диагностика на качествата на мисълта, така и нейното

упражняване. Резултатите се прилагаха в досиетата на децата, за да се

проследи хронологично техния напредък или регрес.

Изключително вълнуващи бяха спонтанните прояви на активност на

неговорящите деца и тези с диагноза аутизъм, които бяха в резултат на

непрекъснатата емоционална подкрепа и системните занимания за

психомоторно стимулиране с различни стимули като: цветни мозайки,

кубчета, игри с кукли и свирещи играчки. Тази активност беше повод да се

актуализират заниманията на детето и да се поощрява неговия напредък.

Едни от най приятните моменти бяха беседите с децата, които

възникват по повод на техни открития, впечатления и преживявания.

Споделянето по време на сеансите помагаше за стабилизиране на психо-

емоционалното им състояние, за изграждане на нов поглед за бъдещето и

алтернативи на развитие.

Психолог – Любов Лукарева,

Куклотерапевт – Мирена

Арттерапия

Дейността в ателие „Арттерапия” даваше

възможност на децата да изразяват вътрешните

конфликти, дисциплинираше групите и подпомага

изграждането на адекватна самооценка, обхващаше по

групи всички деца - потребители на социалната услуга.

Работата бе в две насоки - рисуване и керамика.

Основни цели бяха подпомагане максималното развитие заложбите на

децата, формиране на интереси и на естетически критерии за оценка,

естетическо отношение към произведенията на народното приложно

изкуство. В работата си акцентирах върху уточняване и обогатяване на

представите за обкръжаващата действителност, развитие на

способностите за сравняване, анализ и синтез. Особено важен за мен момент

бе даването на възможност на всяко дете да открие онзи вид дейност, която

му допада най-много и която ще даде отражение в последващата им трудова

и творческа насоченост.

При стартиране на проекта децата бяха с изкючително бедни познания

в областта на приложното и изобразително изкуство. С всеки следващ час

интересът и познанията им се разширяваха. На всички деца им бе изкючително

приятно да работят с глина и с нестандартни материали. Интересни картини

създадоха от амбалажна хартия, пясък, миди и рапани. Изработени бяха пана

и пластики от найлонови кесийки, кофички от кисело мляко, пластмасови

бутилки и чаши. Керамичните изделия с всеки следващ ден ставаха все по-

разнообразни, като всяко изделие носеше в себе си вътрешните настроения,

емоции и чувства на детето, което го е създало. Така увлекателността и

занимателността на избираните техники създаваха не само възможност за

реализация, но и по-добро настроение и самочувствие у потребителите.

Арттерапевт – Здравка Генова

Музикотерапия

и танцувална терапия

Любимото занимание на децата е да

слушат музика. Целите, които си поставих

в началото на проекта, бяха чрез

слушането на музика и изпълнението на

песни да се създаде интерес и желание за

общуване с музиката, формиране на

слушателски умения, изслушване на едно музикално произведение от началото

до края, създаване на интерес и желание за изпълнение на музика, развитие и

усъвършенстване на уменията при пеене и свирене на музикални инструменти,

участие в музикални игри и танци. Децата с желание посещават часовете по

музикотерапия.

С по-голяма част от тях основните цели са постигнати. Свирят с

желание на детски музикални инструменти, включват се в музикални игри.

Движенията с музика са важно средство за организиране на децата, за

сплотяването им в единен колектив, тъй като изискват общи действия.

С децата от първа и втора група разучихме много танци, които

изпълняват с голямо желание. Разпознават и изпълняват ръченица, право хоро

и валс.

Има деца, които обичат да импровизират танцови движения върху

познати и обичани песни.

През осемте месеца се разучиха много песни, които се превърнаха в

активен репертоар на детските групи. Пеенето и слушането на музиката

успокоява, създава положителни емоции и настроения, затова

музикотерапията е една от най-занимателните дейности.

Музикотерапевт – Красимира Ангелова

Терапия с логопед

Работата на логопеда с децата

от Дневния център имаше за основна

цел – преодоляване на говорни

недостатъци и правилно формиране

на речта.

Чрез подпомагане и системна

корекционно - възпитателна работа

се отстраниха: неправилно

произношение и грешки при четене и

писане. Според естеството на

речевото нарушение, с децата се работят различни упражнения:

фонетичен слух и звуков анализ и синтез;

постановка на липсващ звук;

правилна артикулация на съскавите и шушкавите съгласни;

правилно учленяване на сонорните „р” и „ л”;

автоматизация на усвоените звукове;

диференциация на сходните звукове.

С децата „ринолалици” се провеждат занятия за развитие на

говорното дишане и динамична артикулационна гимнастика за диференцирано

дишане „уста – нос”.

Важен елемент в корекционно – възпитателната работа е формиране

на слухов самоконтрол.

Заниманията, проведени с децата са подчинени на принципите:

последователност, системност и достъпност.

В центъра има възможност да се използва също и специална

компютърна програма за логопедични упражнения, която разнообразява

заниманията и ги прави по-атрактивни за децата.

В логопедичния кабинет се работи и с едно глухонямо дете, което

усвоява знаците от речника на Макетон. В упражненията се включват и други

деца с нарушен слух, като по този начин се създават условия за общуване.

Чрез знаците те не само комуникират, но и изразяват емоционални

отношения.

Логопед – Лилка Стоянова

Ръководители на секции

«Околен свят», «Хигиена на тялото и духа»

и «Здравно и сексуално образование»

Ръководителите на секции ,,Околен свят”, ,,Хигиена на тялото”, и

,,Здравно и сексуално възпитание” изработиха програми, съобразени с

възрастовите особености на децата и тяхната компетенция. С предвидените

теми те си поставиха за цел да формират у децата комплекс от здравни

навици и стереотипи на поведение, които да гарантират здравословен начин

на живот у подрастващите. Кабинетът бе подреден с табла и нагледни

материали, които имат основна задача да провокират интерес у децата към

разглежданите теми.

„ОКОЛЕН СВЯТ”

В тази секция потребителите получааваха

знания за безопасно движение по пътищата, за

посоките ,,ляво”, и ,,дясно”, за видовете превозни

средства и безопаснто управляване на велосипед.

Поредица от теми бяха подбрани, за да дадат

знания за домашни и диви животни, за

необходимите грижи за растенията, промени, настъпващи през различните

сезони и много други. С редица теми бяха допълнени и надградени познанията,

които потребителите получават в учебните часова за земноводни, влечуги и

птици. Една голяма част от заниманията бяха насочени към усвояване на

правила за безопасно поведение при природни бедствия - пожар, наводнение,

земетресение и на практически умения при прилагането им.

Ръководител – Александър Игнатов

„ХИГИЕНА НА ТЯЛОТО И ДУХА”

Секция «Хигиена на тялото и духа» има за задача да създаде у децата

трайни навици за самостоятелност (при децата от първа и втора група) това

са знания за поддържане на лична хигиена и добър външен вид. Темите, които

се разискваха бяха: правилното и постоянно използване на носна кърпа, видове

облекла според сезона, сгъване, подреждане, пране и гладене на дрехи; грижа за

дрехите, умение да се обличаме просто, елегантно, чисто и спретнато,

създаване на навици за поддържане на добър външен вид.

При по-големите деца и лица работата бе насочена към овладяване на

практически знания и умения: защо е важен въздуха, кои са причините за

замърсяването на въздуха и др, как да пазим природата чиста, защо е важно

да живеем в хармония с природата, природно същество ли е човека, какво

губим и какво печелим от технизацията на съвременното общество и много

други. . В тази секция изработваха табла и постери, в които децата показват

какви нови неща са научили и как новите знания обогатяват възможността им

за самостоятелно справяне с личния живот и бит.

Ръководител - Галена Георгиева

„ЗДРАВНО И СЕКСУАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ”

В секция «Здравно и сексуално възпитание» бяха подбирани здравно-

етичните теми, по които бяха провежда беседи с децата от различните

възрастови групи. Темите бяха поднасяни съобразно възрастовите и

интелектуални възможностите на децата:

Всички групи деца получиха знания за органите на човешкото тяло и

функционирането им. С особен интерес се приеха знанията за здравословното

хранене на подрастващите, както и за вредата от диети върху подрастващия

организъм. Беше проведен кратък курс по първа помощ с цел придобиване на

практически умения за адекватно реагиране при необходимост. Всяко дете

има вече елементарни знания и умения за промиване на рани и поставяне на

лекоспласт, като бяха поднесени основни, но необходими знания за видовете

превързочни материали.

С децата на възраст 15 - 17 години бяха разгледани теми от сексуално

възпитание. То е част от образованието на юношите. Обсъждането на

въпросите за секса не промени поведението им в посока към разширяване на

сексуалната активност, не стимулира започване на сексуални връзки или

разкрепостяване в сексуалната сфера. А напротив – знанията, получени по

време на занятията, подготвиха младите хора за по-отговорно поведение в

бъдещия реален живот.

Една от най-интересните беседи бе на тема: ,,Кога човек е готов да има

бебе?”, потребителите на услугата сами стигнаха до извода, че ранната

бременност носи преди всичко беда, че подрастващите не могат да се грижат

сами за бебе. Най-важното и ценното при тези занимания беше постигането

на атмосфера на доверие.

Една от ключовите теми, по която потребителите проявиха интерес бе

,,Полово предавани инфекции”. За да се постигне образователно-

възпитателния ефект бяха използвани картини, казуси и ролеви игри. Целта

бе юношите сами да достигнат до изводите - съществува риск от заразяване

с полово предавани инфекции (ППИ), ако не се познава партньора и не се

използват предпазни мерки. У младите хора се оформи вярното решение –

темата за секса не е табу, а напротив те винаги могат да се обърнат за

съвет към психолога в Дневния център, към психолога в ДДЛРГ, към

медицинското лице или друг значим човек, за да са сигурни, че полученият

съвет ще бъде добър и полезен.

Друга основна тема, свързана с предходната, е темата за СПИН. СПИН

не е просто болест, а присъда, последствията, от която са трагични,

имунната система остава без контрол и може да бъде атакувана от

инфекции, бактерии и вируси. Особено полезни бяха знанията за

възможностите за заразяване със СПИН и начините за предпазване.

Децата от всички групи участваха активно в заниманията по здравно

възпитание и с интерес очакваха всяка следваща среща.

Ръководител – Наталия Белчева

СЕКЦИЯ СПОРТ

Работата на спортния организатор

бе насочена към следните видове

дейности:

1. Разходки сред природата;

2. Спортни игри;

3. Спортна гимнастика в зала, упражнения

с различни видове уреди;

4. Ходене, видове ходене;

5. Загряващи и натоварващи упражнения;

6. Провеждане на състезания по спортни игри;

7. Фитнес занимания в зала;

8. Упражнения на шведска стена.

Всички планирани дейности имат за цел утвърждаване на добродетели,

които спорта развива, овладяване на неетично и агресивно поведение, отмора,

редуване на физически с умствени занимания, устойчивост на вниманието и

др.

Заниманията в секция „Спорт” бяха едни от най-любимите на децата,

защото те обичат игрите и разходките на открито.

Още при стартиране на проекта децата бяха разделени по групи в

зависимост от техните двигателни умения. Беше разработена програма въз

основа на направената оценка на потребностите, в която се описват

конкретни упражнения за всяко дете. Подбрани бяха групови игри, подходящи

за възможностите им. Упражненията включваха развитие на моториката,

укрепване на различните мускулни групи, координация, баланс, обем на

вниманието, умения за игра в група и умения за работа с различните спортни

пособия и уреди. С течение на времето се наблюдава напредък в тяхното

развитие. Една част от децата проявиха по-задълбочен интерес при работа с

фитнес уредите, а други предпочетоха игрите и разходките на открито.

Игрите ставаха все по-добре структурирани и участието на потребителите

все по-активно.

Заниманията с физически упражнения и спорт допринесе за намаляване

на напрежението, агресията и тревожността при децата. Способстваха за

подобряване на взаимоотношенията между тях, както и за по- доброто им

физическо развитие.

Ръководител Милен Петков

Консултативен Кабинет Завеждащ кабинета – Йоана Йорданова

Приемната грижа означава да се грижиш за

дете в твоя собствен дом, защото неговите

родители не са в състояние да полагат грижи за

него.

Приемният родител сам избира каква грижа

може да полага: краткосрочна, дългосрочна,

заместваща.

Приемната грижа може да бъде доброволна

и професионална.

С кампанията ние се стремим да намерим

начин да осигурим най-важното, от което се нуждае всяко дете:

- От дом, в който да се чувства като у дома си;

- От нежна ласка и мила дума;

- От вълшебната думичка „Обичам те”;

- От модел, на който да подражава в живота.

Децата попадат в институции по различни причини:

- Поради нежелана или ранна бременност;

- Семейни проблеми;

- Болест на детето или на родителя;

- Смърт на родителя.

Причините, тласкащи една майка, носила 9 месеца живот в себе си, да

изостави рожбата си, могат да бъдат много. Но как ли се чувства тя,

вземайки такова решение - може би ограбена, може би в нея има огромна

празнина, която се надява някой ден да успее да запълни, а може би в момента

не осъзнава какво се случва.

Много от децата са оставени в институции за известен период от

време. Ако за този период се намери добронамерен човек, който да подаде ръка

на едно такова дете, то това ще бъде приемният родител. Иначе, ако детето

чака, докато майката си стъпи на крака и стане способна сама да се грижи за

него, институцията отглежда и възпитава детето, но то израства с

дефицити, които в по-нататъшния самостоятелен живот, трудно

компенсира. Единствено семейството е способно да възпита едно по-добро и

способно поколение. Освен всичко друго децата в институциите се чувстват

сами, изоставени, беззащитни, никому ненужни, мислят, че са лоши, защото

са изоставени и затова вършат лоши неща.

Анкетирани приемни родители казват, че са си взели дете по различни

причини, например:

-„Защото съм бил в институция и знам какво е”;

-„Защото искам да дам смисъл на живота си отново” ;

-„Защото имам голяма къща и няма кой да бяга в нея” .

Децата в Дома се надяват да видят майка си днес, утре, другата

седмица, другия месец и се страхуват, че може и никога да не я видят.

Бях попаднала в ситуация, в която ми бяха задавани въпроси от дете.

Пред Дневния център, на плаката за Приемна грижа има семейство – майка,

баща, деца, къща. Бях разпитвана всеки един какъв е и какво прави. Сблъсках се

с тъгата в очите на по-големите деца, които сами споделяха, че сигурно са от

град …………………..(Еди кой си), защото там са родени или, че са изоставени,

защото са болни.

Наблюдавам как някои от децата ни чакат още рано сутринта, като

идваме на работа и стоят докато си тръгнем, защото търсят вниманието,

което получават по различен начин от всички колеги, но в крайна сметка в

края на работния ден всички си отиваме вкъщи.

Децата в институциите имат много любящи учители, но си нямат

родители.

Мнения на деца вече настанени в приемни семейства:

-„Имам си своя стая” ;

-„Вечер има кой да ме завива и да ми чете приказки” ;

-„Има на кого да казвам МАМО и ТАТЕ” ;.

Колко много струва една детска усмивка, а колко малко трябва за нея?

Всички ние, като хора можем да помогнем на бъдещите майки да

осъзнаят какво се случва с тях; да ги научим да обичат беззащитното

създание в себе си, да ги убедим, че то се нуждае най-много от нея истинската

майка; да им докажем, че то няма никаква вина за нищо, а ще заплати най-

високата цена.

Ако можем да предотвратим поне половината от изоставянето на

деца, ще намалим поне на половина детските сълзи и ще ги заменим с детски

усмивки, които нямат цена.

Медицинска рехабилитация

В периода 01.06.2010 – 30.08.2010 г. бе назначен медцински

рехабилитатор в Дневен център – Брестовица. Важна част от работата му

бе опознаване на децата, запознаване с медицинските им истории,

установяване на контакт с тях и организация за първите занимания. Игрите и

заниманията бяха подбрани така, че да доведат до следните групи от полезни

ефекти, които могат да се отчетат с количествени и качествени

индикатори.

1. Овладяване на основни двигателни умения. 2. Затвърждаване на

предварително овладени двигателни умения. 3. Концентрация на

вниманието и усъвършенстване на представите за пространство в

игрището. 4. Умения за игра в колектив, съобразяване с другите. 5.

Развиване на по-висши качества – взаимопомощ и другарство

1. Умения за разполагане из цялото игрище – усъвършенстват представата

си за пространство и умението да го използват. 2. Умения колективна

игра, създаване на възможности да се чувстват като група, развиване по-

висши качества – взаимопомощ, взаимоуважение и другарство.

1. Развиване на индивидуални умения, независимо, че играта е групова –

умения за бързо и целенасочено придвижване, без бързане, без блъскане. 2.

Работа върху умението децата да се строяват по височина, да се

строяват в редица и/или в колона. 3. Умения за концентрация по

извършваните дейности.

Този документ е създаден с финасовата подкрепа на Оперативна програма

«Развитие на човешките ресурси», съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския

социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Община

Борово и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява

официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на

човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд