Български празници

11 Б

Съдържание Цветница Еньовден Лазаровден Баба Марта Игнажден Сурва Миши и вълчи празници Нестинарство

Цветница Цветница или

Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дойде на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.

Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.

В някои райони на България е известен обредът "кумичене". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става "кума" и повежда хорото до дома си.

Еньовден Еньовден е празник, който се чества на 24

юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. 

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Лазаровден Лазаровден е

християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден, винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване.Младите жени, наречени „лазарки“,берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Баба Марта Баба

Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари,февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният е закичването на хора и млади животни с Мартеница на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Игнажден Игнажден е ден, в който се почита паметта на

св. Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Сурва Сурвакане е български

народен обичай, изпълняван на 1 януари. български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територияот група сурвакари — деца или ергени.

Според някои записвачи, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството., произнасяйки благопожелания за здраве.Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба със сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите дарове — най-често това са хранителни продукти или дребни пари.

Миши и вълчи празници Мишите празници са част от празничната

система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т. н. На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: "Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Св.Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!"

Вълчи празници в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни, който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден.

Нестинарство Нестинарството е древен езически култ, при който

извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Константин и Елена обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от Църквата.

Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис. В него се пазят иконите на Константин и Елена.

В параклисa нестинарите слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети – икони, кърпи, кандила. На площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка. На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. След това започва и истинският танц.

Нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нестинарството е включено в световното културно наследство на Юнеско.

Благодарим ви за вниманието!

Изготвил:11 Б клас