Брой 6, Година 2

Издание на Националната търговско-банкова гимназия

Този брой се издава и с любезното съдействие на

клуб “Историята и празниците на моя род и моето

училище” с ръководител Даниела Клинчева и клуб

“Електронни и печатни медии” с ръководител

Маргарита Динкова.

Историята на моето

училище

Архивите разказват

Училището през го-

дините

Моето училище на

100 години

Интервюта

Брой 6, Година 2 Януари - Февруари 2013 г.

Вестник

Наблюдател

Акцент на броя:

Моето училище на 100 години

Училището през годините

Търговски техникум

1984 г.

Национална търговско-

банкова гимназия

2009 г.

Историята на моето училище

Инициатор за създаването на търговско училище в столицата е

Софийската търговско-индустриална камара. Тя възниква през

1895 г., а от 1912 г. се помещава в сградата на улица "Славянска"

Още на първата си сесия препоръчва на българското правителст-

во да се открият търговски училища в София и Пловдив, освен

вече съществуващото в Свищов.

През 1901 и 1904 г. Камарата отново повдига въпроса за създава-

не на търговско училище, а през 1905 г. и Софийското търговско

дружество настоява за решаване на същия актуален проблем.

През 1910 г. 130 столични търговци също отправят молба до Ми-

нистъра на търговията и земеделието за откриване на търговска

гимназия в столицата. Въпросът е отложен за решаване до прие-

мането на Закона за професионалното образование в Парламента.

Междувременно, през 1904 и 1910 г. се откриват съответно Вар-

ненското и Пловдивското търговски училища.

Благодарение на икономическите реформи на няколко български

правителства и провежданата политика на протекционизъм, в на-

чалото на ХХ век младата българска държава преживява своето

"икономическо чудо", понятие, използвано от международните

наблюдатели а обозначаване на изключителните постижения на

българския народ, а потребността от образовани търговски кадри

се увеличава.

Стремежът към модернизация, издигнат в "символ верую" от то-

гавашните строители на съвременна България, довежда до реше-

нието на Софийското градско общинско управление да отпусне

под наем на Камарата сградата на ул. "Сан Стефано" №23 за съз-

даване на търговското училище.

С Обявление №4535 на Софийската търговско-индустриална ка-

мара от 2 юли 1912 г. е решено откриването на Търговското учи-

лище от септември с.г.

В края на август е решено да се отложи началото на учебната го-

дина от 1 на 15 септември поради технически и организационни

причини.

Поради започналата през есента на 1912 г. Балканска война учеб-

ните занятия са отложени.

Софийската търговско-

промишлена камара

(тогава търговско-

индустриална) в

началото на 20 век.

На 25 февруари 1913 г.

тържествено се открива Средното

търговско училище към Софийската

търговско-индустриална камара.

Иван Грозев, председател

на Търговската камара произнася

тържествена реч.

Съгражданинът и съратникът на Васил Левски ръководи

Столичната община в продължение на една година, като едновременно

с това е и председател на Софийската търговско-индустриална камара.

По негово време продължават редица благоустройствени работи, за-

почнати от годините на Д. Петков.

ИВАН ГРОЗЕВ

(16 юли 1894 - 15 юли 1895)

Речта, произнесена от

Иван Грозев

Речта, произнесена от Иван Грозев

Учебната 1912/1913 година протича в съкратени срокове и при труд-

ни обстоятелства. Записани са 136 ученици в трите паралелки първи

курс, но не се явяват 26 от тях - една част са мобилизирани като вой-

ници, а други поради заболяване.

1913/1914 година: записани в първи курс - 76, а във втори - 79 уче-

ници.

Третата учебна година 1914/1915 - в първи, втори и трети курс общо

са записани 166 ученици.

През 1915/1916 г. са проведени първите зрелостни изпити. От яви-

лите се 66 абитуриенти двама ги полагат с отличие, 15 - с много до-

бър, и 49 - с добър успех.

В първите години в Средното търговско училище преподават видни

преподаватели от Софийски университет.

Първият учебен ден в ранния период на училище не е строго фикси-

ран. Занятията започват на 3,7,8 или 12 септември, както и завърш-

ват по различно време - 18,20 или 28 юни.

При организирането на учебния процес се взема решение учениците

да носят "лятно и зимно формено облекло".

Обсъжда се създаването на пансион за "странните ученици" (т.е. ид-

ващи от други населени места).

Разглеждат се и се удовлетворяват молби на ученици да бъдат осво-

бодени от такса поради бедност или по други причини като много

добър успех, добро поведение или бащата на ученика е опълченец.

Д-р Нейчо Иванов

Той е известен български икономист и журналист. Завършил е

икономика и журналистика в Лайпциг (University of Leipzig), като

негов преподавател е световно известният професор Карл Бюхер

(Karl Wilhelm Bucher).

Като студент в Германия сътрудничи на в-к"Дневник", в-к"Демократ" и списание"Демократически преглед". През 1907 г. се завръща в България и започва издаването и организацията на в-к "Нов дневник" с финансовата подкрепа на брат си, индустриалеца Слави Славов. Една година по-късно вестникът започва да излиза под заглавието в-к "Реч" до 1912 г. Сътрудници и редактори на вестника са известни журналисти, икономисти, писатели, политици и др., между които са имена като: Иван Плачков-Пеев, Стефан Костов, Григор Начович, Димитър К.Попов-Централния, Петър Бобчевски, Христо Статев, Владимир Бобошевски, д-р Иван Златаров, Стоян Власаков, Александър Кипров, Атанас Делинешев, Георги Данов и др. Д-р Нейчо Иванов е кореспондент на немския в-к "Берлинер Тагеблат(Berliner Tageblatt)" в София. Той е сред учредителите на Дружеството на българските писатели и публицисти,негов дългогодишен член и зам.председател. Участва в създаването на в-к "Търговско -промишлен глас" като негов главен редактор в продължение на пет години. Неговите икономически статии и анализи, на български и международни теми, са изключително ценни за развитието на индустрията и търговията в България. През 1913 г. по инициативата и с подкрепата на Софийската търговско-индустриална камара се основава Софийска мъжка търговска гимназия, а за директор е назначен д-р Нейчо Иванов. Той остава на този пост до 1946 г.

Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литерату-

рен историк, етнограф, редовен член на Българската акаде-

мия на науките, на Украинската академия на науките, литера-

турната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на уни-

верситетите в Хайделберг (1936) и Мюнстър (1943).

Биография Михаил Арнаудов е роден на 17

октомври (5 октомври стар стил)

1878 година в Русе в семейството на

търговеца на жито от тетовското село

Вратница Петър Сибинов Арнаудов и

Друмка Панова. По-малък негов брат

е композиторът и оперен диригент и

режисьор Илия Арнаудов. Първата

публикация на Арнаудов е текстът на

зрелостния му изпит по литература,

публикуван в русенското списание

„Извор“. Следва славянска филоло-

гия във Висшето училище (днешния

Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през пе-

риода 1895–1898 година. Като редовен студент публикува първите си

научни статии: "„Произход и родина на старобългарския език“ и

„Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специ-

ализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през

1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година за-

щитава докторат по философия, славянска филология и индология в

Прага.

От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен

доцент по обща литературна история в Софийския

университет, от 1914 година е извънреден профе-

сор, а от 1919 година — редовен професор, като от

1928 година оглавява катедрата по сравнителна ли-

тературна история. През 1921–1922 година е декан

на Историко-филологическия факултет, през 1926

година за кратко е директор на Народния театър, а

през 1935–1936 година е ректор на Софийския уни-

верситет. От 1918 година е дописен, а от 1929 годи-

на — действителен член на Българската академия

на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия

клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологи-

чески институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-

учредител е на Македонския научен институт.

От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър

на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След

Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от ака-

демичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от

т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на

Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година).

През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години

комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С реше-

ние на Министерски съвет Народната власт му възстановява имущест-

вото на 17 май 1960 година Преѕ 1968 г. е удостоен с орден „Народна

република България“, първа степен.

Умира на 18 февруари 1978 година в София.

Емануил Димитров Иванов е български математик и фи-

зик. Той е един от основоположниците на Софийския уни-

верситет „Свети Климент Охридски“ и дългогодишен пре-

подавател там.

Емануил Иванов

Биография

Емануил Иванов е роден през 30 януари 1857 годи-

на в Свищов. Баща му, Димитър Хаджииванов, е заможен

търговец, а майка му, Елена, е дъщеря на видинския тър-

говец Емануил Шишманоглу. Първоначално Емануил

Иванов учи в Свищов, като през 1872 година завършва

средното училище в града. През следващите няколко го-

дини работи при баща си, в свищовска аптека. През 1875

година заминава в Цариград. След започването на Руско-

турската война през 1877 година се връща в Свищов.

През 1879 година, след края на войната, Емануил

Иванов отива да учи в Политехниката в Мюнхен, където през 1883 година

завършва физика и математика. От 1883 до 1885 година е учител в Ломс-

ката гимназия, след което става чиновник в Министерството на народното

просвещение.

Той става един от авторите на издадената през 1888 г. „Наредба на Педа-

гогическия курс при Софийската класическа гимназия“, с която се поста-

вя началото на Софийския университет. След създаването на училището

Иванов става извънреден преподавател във Физико-математическия от-

дел, през 1890-1892 и 1893-1894 година е избиран за ректор, а през 1895

година става редовен професор. От 1898 година е дописен, а от 1900 годи-

на - действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

През 1910 година, след конфликт с академичния съвет на Софийския

университет, Емануил Иванов напуска училището, като през следващите

години преподава математика в Държавното средно техническо училище

и в Средното търговско училище в София. През 1917 година той се връща

в университета, където остава до пенсионирането си през 1923 година.

Емануил Иванов умира на 25 юли 1925 година в Кюстендил.

1919 година - училището се преименува на Софийска тър-

говска гимназия.

Януари 1931 година - Софийска търговска гимназия се пре-

мества в собствена сграда на ул. "Розова долина" №1.

През учебната 1930/1931 година при гимназията се открива

Девическо търговско училище и обучението става смесено.

През учебната 1943/1944 година Софийската търговска гим-

назия се разделя на мъжка и девическа.

През учебната 1946/1947 година Девическата търговска гим-

назия се преименува на Първа държавна девическа търговс-

ка гимназия, от 1949 година - Първа девическа търговско-

стопанска гимназия, от 1952 година - на Девически стопанс-

ки техникум, от 1953 година - на Девически икономически

техникум, а от 1964 - Търговски техникум.

На 16.04.1977г. Техникумът се премества в нова сграда на

бул."Витоша" №91, а през септември с.г. се обединява със

Средното търговско училище и се преименува в Техникум по

търговия.

1995 година - училището се преименува в Техникум по търго-

вия и банково дело, от 1996 година - в Търговско-банкова гим-

назия.

На 25 февруари 2003 със заповед на министъра на образова-

нието и науката за изключителния принос към професионал-

ното образование в България е извършено поредното преиме-

нуване на училището, име, което носи и днес - НАЦИОНАЛ-

НА ТЪРГОВСКО-БАНКОВА ГИМНАЗИЯ.

Техникумът по търговия

през зимата на 1992/1993

учебна година.

Случайно попадение в дейността на клуб "Историята и праз-

ниците на моя род и моето училище" при НТБГ са снимките за

спомен на випуск 1990 година, тогава Техникум по търговия.

Да превърнем личните спомени в обща памет за образо-

вателната институция, в която работим и учим!

Първата Прото-

колна книга на Средното

търговско училище от

1912 г.

Протокол №1 от

първата учебна година в

училището.

Началото на вто-

рата учебна година в

училището.

Протоколна книга,

започната на 18 септемв-

ри 1930 г. Тогава училище-

то носи името

“Търговска гимназия към

Софийската търговско-

индустриална камара”.

Моето училище през годините

Полагането на основите на нашето училище.

Снимка пред Па-

метника на Съветската

армия на инж. Цветан

Илиев, участник в пост-

рояването на сградата

на бул. Витоша 91.

11Ж клас на гимна-

зията през 1942 г.

Две ученички в двора на Техникума през 1972/1973 учебна година.

Бригада в село Плана през

есента на 1972/1973 учебна година.

Мажоретки от

училището по време на

манифестация през

1974/1975 учебна година.

Военно обучение в с. Черни Осъм през 1974 година.

Випуск 1981

4 „а” курс

Специалност: „Международна търговия”

Курсов ръководител: Зара Граматикова

Екскурзия на учениците в гр. Видин през 1981г.

Випуск 1984г. на Техникума по търговия.

Обща снимка на

преподавателите.

Бригада на учени-

ците в село Скутаре,

Пловдивска област, от

24.09 до 18.10.1989 г. -

1Е курс

Техникумът през годините.

Абитуриентски

бал на Випуск

1992 г.

Випуск 1993г. на Техникума по търговия.

След 1996г., училището започва да носи името “Търговско-

банкова гимназия”

“Търговско-банкова гимназия”

От 2003г., нашето училище носи името “Национална

търговско-банкова гимназия”

Випуск

2006 г.

“Национална търговско-банкова гимназия”

Уважаеми читатели,

Във връзка с тържествата и мероприятията, свързани със 100-годишния юби-

лей, беше обявен конкурс за създаване на есе, художествен текст, рисунка и колаж.

Оценяващата комисия в състав Румяна Кралева, Елка Величкова, Иванка Йовчева,

Хриска Ханджийска и Станимир Христов награди следните ученици:

Категория „Есе”:

Първо място се присъжда на Каталина Димитрова от 12 а клас. На второ е Стефани

Ивайло Гаврилова от 11 ж клас.

Категория „Художествен текст”:

Първо място се присъжда на Ивиана Владимирова Младенова от 11 е клас.

Категория „Колаж”:

Участниците в клуб в „Създаване на сайтове и графична обработка“ и учениците

от 9 е клас са отличени за екипната им работа.

Категория „Фотография”:

Комисията отличава Никол Джукева за цялостния й принос при подготовката на

снимковия материал по тържествата за юбилея.

Категория „Уеб сайт“:

Стефан Петков от 8 з клас за сайта му „НТБГ 100 години“, в който разказва какво е

училището за един осмокласник. Сайтът е достъпен на адрес:

http://studentsite.freevar.com.

Категория „Компютърна презентация“:

Първо място печели „Моето училище на 100 години” на Диана Чалъкова и Габрие-

ла Стойкова от 8 а клас.

Категория „Клип”:

Отличени са клиповете, с които се състезаваха учениците Малина Петрова от 11 з

клас и Ирина Данова от 9 а клас.

На вашето внимание представяме двете есета и стихотворението, наградени

на конкурса.

(Есе)

Аз съм в 12-ти клас. Преди 4 години

си мислех, че 8-ми клас е труден, подгот-

вителна година, 13 часа английски език

седмично, въпреки това учителките по

общообразователните предмети държат

на тях. Защо всеки иска максимума от

теб? Невъзможно е! 8-ми клас мина, успешно при това. Погледнах на-

зад, усмихнах се и продължих. 9-ти клас – началото на специалните

предмети, как може от един 15-годишен ученик да искат да говори за

еластичност на търсенето и за гражданско право? Как същият този уче-

ник ще може да поддържа едновременно с това и нивото си по общооб-

разователните предмети? Кошмар! Но и 9-ти клас мина. Погледнах на-

зад, усмихнах се и продължих.

10, 11, сега е средата на 12-ти клас, няма нужда да изреждам, вся-

ка година за всеки един от нас предстои да е най-трудната. Всичко, кое-

то учим, правим, е ново, всички очакват да сме идеални и ние сме

длъжни да покрием тези очаквания. Не можех да разбера защо изискват

толкова много от нас. Но с всяка изминала година все по-малко се чудех

защо ми дават толкова домашно, защо всеки един от учителите ми иска-

ше толкова много от мен, защо макар и да съм сигурна, че искам да съм

икономист, учителката ми по биология ме изпитваше на всеки един

урок. Паралелно с уроците си по счетоводство, мои съученици четяха

по-усърдно тези по география, защото искаха да се занимават с геогра-

фия. Те не бяха забравени, можеха спокойно да следват интересите си,

макар и далеч от търговската сфера.

В училището всички сме

равни и учителите ни се стре-

мяха да ни покажат, че инте-

ресите на всеки един от нас са

важни и ще бъдат подкрепе-

ни. С всяка изминала година

сама разбирах защо НТБГ е

на челните места в класации-

те за училища и защо завър-

шилите ни ученици се реали-

зират толкова лесно и са така

ценени. Разбирах, че преми-

нал през изпитанието да учиш 25 предмета на година, да участваш в

учебна банка, досущ изпълняваща функциите на истинска, и то кога-

то си на 16 години, те подготвя за реалния живот и ти показва какво

значи работа в екип, учи те кога можеш да разчиташ на себе си и кога

на другите. Разбирах смисъла на панаирите, на стажовете, на семина-

рите и клубовете в училище. Разбирах думите на класната ми, че това

са най-ценните и същевременно изключително забавни моменти от

гимназията, че шансът за такова преживяване на нашите години се

предлага в много малко училища, че е изключително полезен и поу-

чителен. Осъзнах, че всеки един панаир ти дава възможност да се за-

познаеш с много хора от различни страни, да се отпуснеш, да можеш

спокойно и със самочувствие да разговаряш с другите, да развиеш

презентаторските си умения, които със сигурност ще ти потрябват, а

на всеки един стаж се сблъскваш с реалната работна среда, с това, ко-

ето следва да правиш цял живот, така че от рано да можеш да решиш

дали това е твоето призвание или не. Във всеки един семинар и клуб

получаваш знания, за които хората другаде плащат много, че почти

без да искаш получаваш знания и уроци. Учителите дават всичко от

себе си, за да те направят човек, за да ти дадат знанията си, опита си,

да те подготвят за това, което ти предстои, а в замяна не искат нищо

от теб.

Когато се връщам назад във времето виждам друг човек. Спомням си, когато

идвах с нежелание на училище, когато търсех всякакъв възможен начин да не пиша

думите си по английски, когато се опитвах да мина през охраната без да ме видят, че

съм без униформа и без да има кой да ми се кара за това. Сещам се как треперех пре-

ди всяко изпитване при г-жа Острева, преди всяко контролно по икономика, а след

тях излизах със съучениците си пред стаята и оживено обсъждахме контролното,

седнали върху радиатора на първия етаж. Спомням си как почти насила ме изкарва-

ха да играя на двора по физическо, но когато това се случваше, не ми се искаше ча-

сът да свършва.

С всяка една година пораствах и бях възпитавана в гимназията. С всяка една

година отношението ми се променяше, а аз започнах да идвам с желание на учили-

ще. Сега вместо да обсъждаме контролни, с моите приятели си даваме сметка, че

след 5 месеца вече няма да сме ученици. Говорим си как мина последният ни първи

учебен ден, последната ни зимна ваканция като ученици, идва и последната ни смя-

на на сроковете. С всеки един ден ни става ясно, че всичко, което се е случило в учи-

лище, ни носи усмивка сега, когато се сещаме. Всяка една караница, всяка една

двойка, всяка една сълза преди е повод за смях сега. Осъзнаваме, че всичко, което

сме направили, вече ни липсва, а още не сме завършили. Чувството е по-силно с все-

ки изминал ден.

Сега оценявам, че когато попълвам формуляра си за кандидатсване в универ-

ситета, който съм избрала, ще има какво да напиша при извънкласни дейности и ин-

тереси, ще има грамоти, сертификати и награди, които ще снимам. Сега съм сигур-

на, че когато отида на първата си лекция по икономика и банково дело, аз ще съм чо-

векът, който ще вдигне ръка и ще може да отговори на въпросите на лектора. Знам,

че със свидетелството за професионална квалификация и личните си качества още

това лято ще мога да работя някъде и да трупам опит.

Честит юбилей, скъпо училище! Пожелавам ти с всяка изминала година все по

-добри ученици, които да превръщаш в професионалисти, такива, които да оценяват

всеки учебен ден, защото когато дойде време да завършват, ще изпитват умиление и

все по-натежаващо чувство за носталгия. Като вече приета студентка, заявявам, че

когато почувствам нужда от духовна утеха, от ценен съвет, от приятел и ментор, ще

се връщам в НТБГ и ще правя всичко възможно да помагам на поколенията, идващи

след мен.

Каталина Димитрова, 12 а клас

(Есе)

По пътя към училище всеки ден виждам една рушаща се жълта

къща. Тази сграда с падаща мазилка и показващи се отдолу тухли е до-

мът на баба Елица. Всички в околността я знаят, защото преди месец

навърши сто години. В социалните мрежи често се разпространяват

снимки на столетници и сърфиращите натискат бутона „харесвам”, за

да изразят респект. На 23.02.2013 г. и аз ще пусна една снимка – на мо-

ето училище, за да разкажа на хората, че на тази дата някой също ще

празнува вековния си юбилей. Националната търговско-банкова гимна-

зия, към която изпитвам почит и респект.

Една баба Елица винаги може да разкаже историята на своите сто

години. Може да си спомни детството си, мястото където е отраснала,

първата си любов и други моменти, за които с удоволствие бихме слу-

шали на чаша топъл чай. Но как да проникнем в едно толкова обичано

и допринесло за всички ни училище? То не би могло да ни опише свое-

то семейство, защото това би могло да разгърне историята на повече от

25 000 ученици. Не би могло да обрисува първата си любов, защото то-

ва би означавало безкрайно да разказва за любовта на всички учители

към своите възпитаници. А за това, повярвайте, няма да стигне една ча-

ша чай! Не е нещо, което би могло да се побере в книга или филм, а

какво остава за едно есе...

Как да поберем 100 години в няколко часа или страници, когато

зад тях стоят хиляди личности, оставили следа, хиляди събития и една

неизмерима сила, която винаги ги е тласкала напред? Една сила, наре-

чена СПЛОТЕНОСТ. Просто можем да отделим време, за да оценим

труда на хората, които са помагали и помагат, за да се гордеем с нашата

гимназия.

Зад бръчките на старостта на моето училище се крият традициите

и обичаи, мисли и случки, които очакват своя смел пътешественик да

тръгне и да ги изброди.

Стефани Ивайло Гаврилова, 11 ж клас

Моето училище на сто години

От малка копка тръгнало е то,

със стари тухли, пясък и бетон.

Издигнато е с много труд

в дни топли, или в дни на студ.

Прибрало е под своята опека

деца от близко и далеко.

И в общо благо приобщени

излизат мъдри и съзрели.

Преминало през време трудно,

изучило народ безброен,

то старо е, но само външно.

В сърцата ни е траен спомен.

Било е нявга младо, неизвестно,

а днес стои на пиедестала.

След сто години работа чудесна

гимназията ни е разцъфтяла.

Ивиана Владимирова Младенова, 11 е клас

Интервюта

Тридесет и една години сред ученици - Интервю с г-жа

Василиса Янкова

Ученици от клуб „Електронни и печатни медии” споделиха

няколко минути с учителката, посветила 31 години на ограмотява-

нето на младите икономисти от Националната търговско-банкова

гимназия – г-жа Василиса Янкова, преподавател по български език

и литература.

Интервюта

М. Добринова: Госпожо Янкова, къде сте завършили средното си образо-

вание?

В. Янкова: И основното, и средното си образование завърших в 31 ЕСПУ

„Димитър Полянов”, сега 31 СУЧЕМ „Иван Вазов”. Беше известно като

„Бастилията”, защото там за първи път се въведоха много строга дисципли-

на и ред – с униформи, с дежурства. При нас на циклостил се печатаха

учебници на по-висок, научен стил и се провеждаха експерименти доколко

учениците усвояват предмета по новия учебник. Аз съм много благодарна

на моята класна, тогава другарката Иванова, която положи сериозни усилия

и 1/3 от нашия клас имахме отлични оценки при кандидатстването във вис-

ше учебно заведение. От 31 ученици, 28 бяхме приети в различни универ-

ситети. Повече от 1/3 влязохме в Софийския университет. Аз и още седем

съученички записахме Българска филология. Беше много хубаво, защото

продължихме хубавите училищни години и в университета.

М. Добринова: Как решихте да упражнявате тази професия?

В. Янкова: Като малка мечтаех да стана лекарка. Но от вида на кръвта ми

прилошаваше. Стигнах до извода, че лекар от мен трудно ще стане. Друга-

та ми мечта беше да бъда учителка. Като малка често си строявах куклите

и ги учех как да се държат и как да броят до 10. Много на шега дойдох да

работя в това училище. Имах малко дете, училището търсеше литератор.

Точно се бяха пренесли в новата сграда. Търговският и Икономическият

техникум се бяха разделили. Преди това си мислех да се занимавам с пре-

водаческа дейност, защото втората ми специалност е Руска филология, пък

и известно време бях живяла в СССР. Прекарах една година тук и макар че

ми бяха дали да бъда класна на т. нар. „заводска паралелка”, чиито ученич-

ки трябваше да получат диплома за продавачки или касиерки и в която

имаше ученици по-големи от мен, ми стана много интересно да ги възпита-

вам, да държа на редовните посещения, да ги обучавам. Така си останах

тук и неусетно се извъртяха годинките.

Интервюта

М. Добринова: Щастлива

ли сте с Вашата професия?

В. Янкова: Разбира се. Тя

ми дава страшно много. До-

ри фактът, че поддържам

връзка с мои бивши ученич-

ки, чиито деца обучавам, е

много приятен, тъй като

стигам до извода, че все пак

и аз с нещо съм допринесла

за културното развитие на

нашата нация.

Я. Георгиева: Мислите ли, че учителската професия е подходяща за

всеки?

В. Янкова: Всеизвестна истина е, че не всеки работи това, което же-

лае. За да си учител, трябва да имаш душа и индивидуален подход към

всяко дете. Не трябва да възприемаме учениците просто като номера

от един клас, а като хора със свой облик и характерни особености. За-

това винаги е много труден първият срок в 8-ми клас. Тогава още не

познаваме децата, начина им на мислене, стила им на поведение. Вто-

рия срок вече нещата стават по-лесни. Учениците възприемат изисква-

нията на учителя, а той от определя своя индивидуален подход към

всеки. Това е много важно, защото, ако влезеш в един клас и смяташ,

че те слуша някаква еднородна маса, на теб няма да ти е интересно да

преподаваш. Когато си вършиш работата с желание и с чувство на от-

говорност, когато виждаш, че успяваш да заинтригуваш аудиторията,

когато усещаш нейното отношение към проблемите, които разисквате,

това е една благодарност. Благодарност, че си ги научил на нещо. И на

теб ти става безкрайно приятно, че си полезен на тези млади хора.

Интервюта

М. Добринова: Много ли

са се променили ученици-

те за 30 години?

В. Янкова: Колкото и да

ми е трудно да го приз-

ная, има сериозна разли-

ка. Някак си дистанцията

между учител и ученик

все повече се скъсява. То-

ва има и своите положи-

телни, и своите отрица-

телни страни. Положи-

телни дотолкова, доколко-

то вие вече имате възможност да контактувате с учителите много по-

свободно и по-спокойно. Но все пак границата учител-ученик трябва да се

спазва, защото до голяма степен това говори за уважение, което изпитвате

към нас като към ваши преподаватели. Самите ученици сега са по-

освободени и нямат тези задръжки, които едно време сковаваха поведение-

то. Но пък от друга страна учениците са такива, каквото е времето, в което

живеят. Така че ние, искаме или не искаме, трябва да се съобразяваме с

особеностите на годините, в които вие се обучавате.

М. Добринова: Според Вас сега учениците по-ентусиазирани ли са за уче-

не или обратното?

В. Янкова: Както вече споменах, когато дойдох тук преди 30 години, има-

ше т нар. „заводски паралелки”, в които хората идваха само за да получат

свидетелство, че могат да работят като счетоводители, касиери или прода-

вачи. С откриването на допълнителни специалности интересът на общест-

вото към нашето училище много нарасна. Започна провеждането на панаи-

ри. На тях нашите ученици доказват на какво са се научили и обменят опит

със своите връстници. Децата вече идват в НТБГ не само с желание да по-

лучат някаква икономическа професия, а и да се реализират успешно в жи-

вота.

Интервюта

Г. Георгиева: Съвремен-

ните ученици имат ли ин-

терес към Вашия пред-

мет?

В. Янкова: Неприятното

е, че в много от произве-

денията на българските ни

класици тематиката се от-

личава от времето, в което

живеем. Това намалява

интереса ви към тези

творби и те ви се струват

странни и отдалечени от вас. Ако човек посегне към тях в по-зряла

възраст, вижда колко стойностни са те. Що се отнася до езиковата кул-

тура, тя е нещо безкрайно необходимо, което трябва да получите още

на ученическата скамейка. Ние упорито работим над това с цел да бъ-

дете наистина умни хора, вярващи в себе си и можещи да защитят сво-

ята позиция по различни въпроси и проблеми, пред които ви изправи

бъдещето.

М. Добринова: С кои ученици се работи по-лесно – с 8-ми или с 12-

ти клас?

В. Янкова: В началото на осми клас има един страх от новия учител и

неговите изисквания. В 12-ти клас е по-приятно, защото вече са уста-

новени сърдечни и близки отношения между учител и ученик. Разби-

раме се и с по-малко думи. Но пак казвам, много важно е учителят да

обича професията си и да заслужи уважението на учениците си, за да

може самият образователен процес да върви в максимално положител-

на посока.

Интервюта

М. Добринова: Ако сега сте ученичка, къде бихте избрали да учите –

в 31-во или в НТБГ?

В. Янкова: Едно време ние държахме да следваме някаква филология.

Сега виждам, че интересът се измества към икономическите дисцип-

лини. От тази гледна точка и като се абстрахирам от факта, че работя

тук и че много емоции ме свързват с училището, бих предпочела да

уча в НТБГ. Защото, ако учиш в гимназия без професионално ориенти-

ране, после е много трудно да продължиш в икономически универси-

тет.

М. Добринова: Благодарим Ви за изчерпателните отговори и се надя-

ваме още дълги години да преподавате в нашето училище!

В. Янкова: Дай, Боже! Аз не мога да се откъсна от тази професия. До-

като мога, ще съм тук.

Гергана Георгиева, 11 „д” клас

Маргарита Добринова, 11 „д” клас

Янита Георгиева, 11 „д” клас

Интервюта

Пет месеца сред ученици - Интервю с г-жа Борислава

Младенова

Ако я видите из коридорите на гимназията – енергична, засмяна

и разпалено обясняваща нещо сред група ученици, едва ли ще предпо-

ложите, че това е „новата госпожа по физическо”. Защото Борислава

Младенова е едва от пет месеца в гилдията и трудно се вписва в пред-

ставите на децата за класическия учител. И като представител на едно

ново поколение преподаватели, тя отговори на въпросите ни във

Facebook.

Интервюта

Ние: В наши дни учителската професия не е от най-предпочитаните.

Какво ви мотивира да я изберете? Случаен или нарочен беше изборът Ви?

Борислава Младенова: Обичам децата и работата с тях ми доставя

удоволствие. Човек има мечти и следва пътя към осъществяването им. Да

бъда учител за мен е една сбъдната мечта. Изборът ми е продиктуван и от

това, че имах добри учители. Срещите с тях и днес ме изпълват с призна-

телност и уважение. Следователно професията на учителя е една реалност,

за която съм учила и работила.

Ние: Как се чувствате сега - пет месеца след заемане на мястото от

другата страна на "барикадата"? Все пак доскоро сте били ученичка! Ще

продължите или ще се откажете?

Борислава Младенова: Изключително интересно ми е. Изведнъж се

оказваш водещ, а довчера си бил на ученическата скамейка и си гледал с

досада в някой скучен час. И точно това се стремя да направя - да няма ску-

чаещи ученици. Усещам, че отговорността е голяма, но когато всички вли-

зат в часа ти, се чувстваш някак... доволен, удовлетворен. Разбираш, че има

смисъл. Да се откажа? Не бих се отказала. Ще продължа със сигурност!

Интервюта

Ние: Как се чувствате

сега - пет месеца след зае-

мане на мястото от другата

страна на "барикадата"? Все

пак доскоро сте били уче-

ничка! Ще продължите или

ще се откажете?

Борислава Младенова:

Изключително интересно

ми е. Изведнъж се оказваш водещ, а довчера си бил на ученическата скамейка и

си гледал с досада в някой скучен час. И точно това се стремя да направя - да ня-

ма скучаещи ученици. Усещам, че отговорността е голяма, но когато всички вли-

зат в часа ти, се чувстваш някак... доволен, удовлетворен. Разбираш, че има сми-

съл. Да се откажа? Не бих се отказала. Ще продължа със сигурност!

Ние: Как се отразява малката възрастова разлика между учител и ученик

на образователния процес?

Борислава Младенова: Всичко зависи от това кой поставя правилата.

Сред учениците изглеждам като ученичка, но съм сигурна, че думата ми се чува,

че младите хора се вслушват в това, което казвам. От собствен опит знам, че уче-

ниците обичат младите учители, защото са близо до тях и разбират проблемите

и вълненията им.

Интервюта

Ние: Какви са първите Ви изводи за ползотворна работа - с усмивка или със

строгост потръгват нещата в класовете?

Борислава Младенова: Зависи от ситуацията. Където е необходимо, трябва да

си строг. Учениците усещат , когато са сгрешили. Не можеш да го отминеш с безраз-

личие, защото тогава не ти е мястото в училище. Строгостта показва, че проблемът не

ти е безразличен, че се вълнуваш от това, което става в часа ти. А за усмивката - тя ре-

шава много спорове и казуси. Още повече, че никога не съм харесвала намръщени

учители, които прехвърлят проблемите си в училище. Усмивката отваря врати, заклю-

чени сърца, а точно това помага и при общуването с младите хора.

Ние: Как приема Вашето семейство новата Ви професия? Подкрепят ли Ви, или

Ви упрекват?

Борислава Младенова: Моето семейство прие избора ми и имам пълната им

подкрепа във всеки един момент. Всички сме спортни хора и те разбират отговорност-

та, която съм поела.

Ние: Каква мечтаехте да станете като малка?

Борислава Младенова: Ами като всяко дете мечтаех за различни неща - да ста-

на художник, успял спортист, да танцувам модерни танци. Художник - мисля, че ня-

кой вече е заел това място, а моите картини ще радват сина ми. Обичам да танцувам,

когато съм с приятели. А за успял спортист - аз съм спортист, който ще изгради бъде-

щия олимпийски шампион от НТБГ.

Интервюта

Ние: Кой Ви насочи към спорта и предопредели бъдещите Ви занимания?

Борислава Младенова: Към спорта ме насочи моето семейство. Всички се

интересуват от спорт, а сестра ми е състезател по баскетбол. А в основното учили-

ще имах учителка - Румяна Авгарска, с която всяка година участвахме на състеза-

ния по волейбол. Беше традиция да се вземат първите места на ученическите игри.

Вълненията и преживяванията бяха невероятни. Може би и това допринесе да се

насоча към учителската професия.

Ние: Как Ви приемат учениците? Как печелите доверието им? На един език ли

говорите?

Борислава Младенова: Аз вече отговорих на въпроса. Мисля, че съм спече-

лила доверието на моите ученици и вече говорим на един език. Аз обичам да общу-

вам с хората, а учениците това и чакат - някой да ги изслуша, да чуе за преживява-

нията им, да им даде съвет не от позицията на мама и тате, а на човек на по-близка

възраст. Знам какво ги вълнува. Та аз довчера бях на чина! И още нещо, освен че

съм взискателна и държа да бъдат в часовете ми, опитвам се да им обясня каква

полза имат от това. И преди малко казах - усмивката отваря заключените сърца.

Ние: Как навлизате в професията? Чувствате ли се добре подготвена - от

гледна точка на детската психология или се учите в процеса на работата? Има-

те ли нужда от подкрепата на по-опитните учители и получавате ли я?

Борислава Младенова: Малко ми е трудно да заема позицията на опи-

тен учител. Теорията, която съм учила, често пъти няма нищо общо с това, кое-

то се случва на практика. Аз обичам да питам, когато нещо не знам и тук вина-

ги усещам подкрепата на по-опитните учители, преминали през всякакви ситу-

ации. А една бивша учителка ми беше казала, че един учител е " ученик" цял

живот. Ще се науча... с помощта на моите колеги.

Интервюта

Ние: Как се виждате след 30 години в същата професия?

Борислава Младенова: След 30 години? Това е много дълъг прериод. По-

важно е, че харесвам професията си и обичам работата с децата. Така че... на-

вярно ще съм все още учител. От по-опитните колеги знам, че ако след първата

година все още искам да съм сред учениците, ще си остана там задълго. А аз

харесвам работата си.

Учениците от клуб „Електронни и печатни медии”

Този вестник се издава по проекта на

МОМН - “Да направим училището

привлекателно за младите хора”, известен

като “УСПЕХ”. Той е продукт от

дейността на тематично направление

Училищни медии, секции Училищен

електронен вестник.

Редакционна колегия:

Главен редактор - Кристиян Александров

Първи зам. главен редактор - Марина Патарозлиева

Втори зам. главен редактор - Емил Симеонов

Репортери:

Ана Кръстева

Ванина Попова

Ивелина Пиралкова

Кристина Георева

Стефан Маринов

Георги Ангелов

Йоанна Георгиева

Виктория Трендафилова

Таня Рабаджийска

Ивана Тошева

Натали Асса

Мартин Емилов

Наши ръководители в секциите са Тодорка Канчелова, Румяна

Кралева и Елка Величкова. Както предишните, така и този брой, се

публикуват електронно с любезното съдействие на Анна Якимова,

преподавател по информационни технологии.

Брой 6, Година 2

Documents

Брой 3, Година 1

issn 1310-8654 БРОЙ 10 ГОДИНА xix 2010 г....

Брой 6 — 2014/2015 учебна година

20ст Година ix 9 ”ХРИСТО БОТЕВ”...

Двуезичен седмичник Основан 1997...

Брой 6, 30.03.2016 г. Година x, брой 187...

ГОДИНА 8, БРОЙ 33, УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК...

Брой 21, 03.12.2018 г. Година xi, брой 244...

Година 6, Брой 8, м. юни 2009г. Издава:...

Година ii, брой 24, сряда, 13 юни 2007...

ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК • ГОДИНА x •...

Брой 3, ноември 2013 година НОВИНАР...

БРОЙ 3 ГОДИНА І АПРИЛ 2012 ГОДИНА ·...

Брой 5, април 2014 година НОВИНАР...

ДЕКЕМВРИ 2008 Г. БРОЙ 12 (16 ) ГОДИНА ii...

Брой 6, година iii, януари - март 2011...

Брой 5, 15.03.2016 г. Година x, брой 186...

БРОЙ 7 (442), година ХХxii 10 октомври...

Брой 26, година 1, 29 септември 2012

Година 12 брой - oxxy.com