Предприемаческата активност в България

Предприемаческата

активност в България

Добрев, Добрин & Петров, Петър

VSIM 2013

Какво е предприемачество?

Проявление на способността и готовността на индивидите, самостоятелно, в колективи, вътре или извън определена организация да

(1) улавят и създават нови икономически възможности, нови продукти, нови методи за производство, нови организационни схеми, нови продуктово-пазарни комбинации;

(2) въвеждат своите идеи на пазара, преодолявайки неопределености и други обстоятелства, като вземат решение за място, форма и използване на ресурси и институции.

По Венекерс и Турик

Дефиниране на предприемаческата

активност

Предприемаческата активност

може да се разглежда като

продукт на действията на един

индивид или група индивиди,

които основават предприятие.

Брой нефинансови предприятия

според броя на заетите

до 9 10 - 49 50 - 249 250+

2008 289 981 26 752 5 439 831

2009 335 929 26 463 5 071 766

2010 337 147 24 368 4 662 752

2011 336 631 24 317 4 536 756

Регионални специфики – среден темп

за периода 2008 – 2011 г.

Северозападен : -0.4%

Северен централен : -1.7%

Североизточен : 3.8%

Югозападен : 8.6%

Южен централен : 5.3%

Югоизточен : 2.1%

Специфики по икономически дейности

1. Строителство

2. Преработваща промишленост

3. Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

4. Добивна промишленост

14. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

15. Други дейности

16. Селско, горско и рибно стопанство

17. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива-0.1

-0.05

0

0.05

0.1

0.15

0.2

0.25

0.3

0.35

0.4

0.45

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17

Брой самонаети за периода 2008 – 2013

0

200

400

600

800

1000

1200

Картината в Европа

Най-същественият фактор за

създаването на нови работни места.

Картината в Европа

Най-същественият фактор за

създаването на нови работни места.

От 2004 г. насам делът на хората, които

предпочитат самостоятелната заетост

пред това да бъдат наети от друг

работодател, е намалял в 23 от 27-те

държави.

Картината в Европа

Най-същественият фактор за

създаването на нови работни места.

От 2004 г. насам делът на хората, които

предпочитат самостоятелната заетост

пред това да бъдат наети от друг

работодател, е намалял в 23 от 27-те

държави.

Новоразкритите предприятия в ЕС

разширяват дейността си по-бавно,

отколкото в САЩ и в държавите с бързо

разрастващи се пазари.

37%

51%56%

21%

ЕВРОПА САЩ КИТАЙ БЪЛГАРИЯ

Картината в Европа

Най-същественият фактор за

създаването на нови работни места.

От 2004 г. насам делът на хората, които

предпочитат самостоятелната заетост

пред това да бъдат наети от друг

работодател, е намалял в 23 от 27-те

държави.

Новоразкритите предприятия в ЕС

разширяват дейността си по-бавно,

отколкото в САЩ и в държавите с бързо

разрастващи се пазари.

Фактори, влияещи върху ПА

Световната криза.

Прогнозите за нестабилност на еврозоната.

Образованието не предлага подходяща основа за предприемаческа кариера.

Затруднен достъп до кредитиране и пазари.

Трудности при прехвърлянето на собствеността върху предприятията.

Страх от осъдително отношение и санкции в случай на неуспех.

Тромави административни процедури.

Фактори, влияещи върху ПА

Законодателство – данъчно, търговско, лицензи и регистрации.

Малкият капитал, с който разполагат предприятията.

Достъп до финансиране.

Стремеж за постигане на ефикасност, а не от иновации.

Влошаване на покупателната способност на населението.

Междуфирмена задлъжнялост.

Потребност от предприемачески умения.

Негативен образ на предприемача.

Ниско равнище на научноизследователската дейност и иновациите.

Недостатъчно обучение по предприемачество.

Препоръки

Обслужване на едно гише / електронно правителство.

Фокусиране върху предприемачи от университетите / интензифициране на обучението по предприемачество.

Подкрепа за бизнес инкубатори.

Законодателни промени в посока отстраняване на ограничителните режими.

Ориентирани към резултатите центрове за трансфер на технологии.

Разширяване на практиките на наемане на срочни договори, временна и почасова работа.

Засилване финансирането на НИРД.

Подобряване достъпа до финансиране за студентски предприемачи.

Създаването на ролеви модели на предприемачи, които младите българи да искат да следват.