Философското яйце е едновременно място на зараждане и контейнер на новите нагласи,

символизирани от алхимичната цел на сопiunctio, съюза на противоположности (мъжко и женско, съзнавано и несъзнавано и т. н.). Тук целта е представена като хермафродит, триумфиращ над дра-кона и крилатия глобус на хаоса, застрашаващите лица на несъзнаваното. Седемте планети представят различни аспекти на личността и седемте фази на трансформация. Jamsthaler,, Viatorium spagyricum (1625).

Съдържание Лекция 1. Въведение 7 Лекция 2. Гръцка алхимия 37 Лекция 3. Гръцка алхимия 67 Лекция 4. Гръцко-арабска алхимия 99

Лекция 5. Арабска алхимия 135 Лекция 6. Арабска алхимия 171 Лекция 7. Aurora consurgens 197 Лекция 8. Aurora consurgens 231 Лекция 9. Aurora consurgens 271 Списък на илюстрациите 309

Ил. 1. Планина на посветени. Процесът на психологическо развитие е аналогичен на фазите на

алхимичната трансформация на основната материя в злато - философския камък - тук той е представен като „храм на мъдрите", заровен в земята. Фениксът, символ на обновената личност, е възседнал слънцето и луната (противоположностите като мъжко и женско). Зодиакът като фон символизира продължителността на процеса; четирите елемента (огън. въздух, вода, земя) означават цялостност. Човекът с превързани очи представлява погрешното търсене на истината: верният път е показан от изследователя, готов да следва своите естествени инстинкти.

ЛЕКЦИЯ 1 ВъведениеДълго мислих как да ви въведа в символиката на алхимията и реших да правя

кратка интерпретация на много текстове вместо да се спирам подробно само на един текст. В деветте лекции, които ни предстоят, три ше бъдат посветени на старогръцката, три на арабската и три на европейската алхимия, така че да получите представа за всяка фаза от развитието на тази наука.

Както знаете, д-р Юнг посвети много години на този проблем, той практически го изрови от миналото, защото алхимията беше забравено и съмнително поле на из-следване, което той внезапно съживи. Фактът, че сега дори и най-малкият памфлет се продава за 100 швейцарски франка, докато преди десет години една прекрасна книга за алхимията можеше да се купи за 2-3 франка, се дължи на

д-р Юнг, защото с изключение на интереса, проявявай от някои масонски кръгове и тайни окултистки секти, никой не знаеше нищо по този въпрос, когато той започна да го проучва.

Когато стигнем до текстовете, ще разберете до известна степен защо е забравена алхимията и защо все още дори в юнгианските кръгове много хора казват, че могат да се справят с интерпретацията на митовете и всичко друго, което пише Юнг, но когато стигнат до алхимията, се отказват, или я четат с голямо затруднение. Това е така, защото самата алхимия е безкрайно неясна и сложна, текстовете са трудни за четене, необходими са огромни технически познания, за да се проникне в тази област. Аз изнасям този въвеждащ курс за специализанти с надеждата, че той ще им помогне да вникнат по-добре в материала, така че когато четат книгите на д-р Юнг, да имат основно познание, което да им помогне да ги разбират по-добре.

В Психология и алхимия д-р Юнг въведе алхимията в психологията най-напред чрез серия сънища, съдържащи голям брой алхимични символи, а след това чрез цитиране на древни текстове, като се надяваше да покаже колко важен и актуален е този материал и колко много може да каже на съвременния човек. Той самият открива алхимията абсолютно емпирично. Веднъж ми каза, че често се натъквал на някои мотиви в сънищата на пациентите си. които не можел да разбере и когато започнал да преглежда стари алхимични писания, намерил връзка с тях. Например една жена сънувала орел, който най-напред летял в небето, а после изведнъж започнал да яде собствените си криле и паднал на земята. Д-р Юнг успял да разбере символиката без исторически паралели - високо летящият дух или мисълта-птица, така да се каже. Сънят показвал един вид енантиодро-мия, обръщане на една психична ситуация. Д-р Юнг бил поразен от мотива, който разпознал като архетипов и който трябвало да има паралели; уж изглеждал общ, а не се откривал на друго място. Един ден му попаднал ръкописът на Рипли, в който имало картини на алхимичния процес и там се виждал орел с царска глава, който изяждал собствените

си криле.Съвпадението много го впечатлило и той почувствал, че в алхимията има много

повече и че трябва да навлезе в този проблем, но се колебаел да атакува тази най-сложна област, разбирайки колко работа е необходима и четене, и връщане към познанията му по латински и гръцки. Накрая решил, че това трябва да се направи и че в този материал са заровени неща, важни за по-доброто разбиране на сънищата на съвременните хора.

За д-р Юнг това не беше теоретичен проблем, а поразителна аналогия с материала, с който той работеше. И сега можем да се запитаме защо алхимичната символика е по-близка от всеки друг материал до несъзнавания продукт на съвременните хора. Не е ли достатъчно да изучаваме сравнителна митология, вълшебни приказки и история на религиите? Защо трябва да е точно алхимия?

Ил. 2. Орел като символ на духа. с който според Юнг алхимиците обозначавали „всички висши

душевни способности, като разум, прозрение и морална оценка".

За това има различни причини. Ако изследваме символиката в сравнителната история на религията или в християнството - всички алегории на Дева Мария, например, или дървото на живота, или кръста, или символиката на дракона в средновековния християнски материал и т. н. - или ако изследваме митологията, например на северноамериканските индианци - вярванията на индианците хопи, песента на навахо и пр. - при всички случаи ние работим с материал, формиран колективно и предаван чрез повече или по-малко организирана традиция. Сред индианците в Северна Америка съществуват традиции, чрез които племенните лечители предават песни и ритуали на своите ученици, но някои неща се знаят от цялото племе и то участва в ритуалите. Същото е валидно и за християнската символика, защото тя следва църковни традиции и цялата символика на литургията

и обредите се предава чрез доктрината, традицията и човешките организации. Съществуват и различни източни форми на йога и на медитация. Така формираните символи със сигурност идват от несъзнавано-то, но след това се развиват от традицията. Постоянно се вижда как всеки, който има първично и непосредствено преживяване на несъзнавани символи, след това започва да работи върху тях.

Нека вземем за пример Св. Никлаус фон дер Флю, швейцарския светец, който имал видение на един скитник и божествена фигура, която се приближила към него, облечена в блестяща меча кожа и пееща песен от три думи. От първичното писание става ясно, че светецът бил убеден, че му се е явил Бог или Христос. Но то се загубило и чак преди 80 години един от най-ранните му биографи предал историята почти точно, като пропуснал мечата кожа. Трите думи на песента се свързват с Троицата, божественият скитник - с Исус, посетил светеца и т. н. Всичко използвал биографът, но не знаел какво да прави с мечата кожа - защо би я носил Христос? Така този факт бил изпуснат и само след случайното откриване на оригиналния ръкопис за видението той е включен допълнително. Така става с първичното пре-живяване, което се предава, защото се извършва подбор и се приема това, което пасва или вече е познато, а други подробности се изпускат, защото изглеждат странни и не е ясно какво да се прави с тях.

Следователно изглежда, че предаваната по традиция символика е до известна степен рационализирана и изчистена от грубия език на несъзнаваното, от смешните малки подробности, които то съчинява, понякога противоречиви и мръсни. Това в по-малка степен става дори и в нас. Един млад доктор изведнъж стана много скеп-тичен относно начина, по който си записва сънищата, защото сметна, че много от тях се фалшифицират при записването им сутрин. Затова поставил записващо устройство до леглото си и ги разказвал, когато се събуждал през нощта, а сутрин записвал съня, както си го спомнял и сравнявал двете версии. Така открил, че скеп-тицизмът му е прекомерен. Разказите за сънищата, които имаме сутрин, са почти точни, но ние неосъзнато ги подреждаме до известна степен. Например той сънува, че в една къща става нещо, а после влиза в нея. При разказването на съня сутринта той поправя последователността във времето и казва, че влязъл в къщата и тогава преживял това и това. Всъщност веднага записаните сънища са по-объркани във времето. Следователно дори когато един сън премине прага на съзнанието, то самото го поправя и го прави по-разбираем.

Сит grano salis *, можете да сравните горното с начина, по който се предават религиозните преживявания в една жива религиозна система, с факта, че личното непосредствено преживяване обикновено се очиства, избистря и ревизира. Например в историите за личния вътрешен живот на католическите светци повечето от тях непосредствено преживяват Божествената същност - това влиза в определението за святост - видения на Дева Мария, на Христос и т. н. Но църквата рядко публикува нещо, без предварително да премахне личния материал. Избира се

само това, което отговаря на традицията.Същото става дори и в свободните примитивни общества. И

северноамериканските индианци пропускат някои подробности, смятайки че не са свързани с колективните съзнавани идеи. Австралийските аборигени правят фестивал, наречен „Кунапипи", който се празнува на всеки трийсет години. В продължение на трийсет години в определени моменти се изпълняват ритуали - това е велик ритуал на прераждане, който обхваща цяло поколение - и когато изтекат трийсетте години, той започва отново. Етнологът, който пръв го описва, си е направил труда да събере сънища на племето, свързани с фестивала. Той открива, че членове на племето често го сънуват и че в тези сънища има вариации, които не съвпадат напълно с това, което реално се е случило. Аборигените казват, че ако един сън съдържа добра

* С известни уговорки (лат.). - Б. ред.11

Лекция 1идея, тя се предава на племето и се възприема като част от фестивала и така

отчасти той се променя, но по принцип следва традицията.Когато анализирах католици, аз се натъкнах на същия феномен: те сънуват

литургия, но се случва нещо специално, например свещеникът раздава гореща супа вместо причастие, или нещо подобно. Спомням си съня на една монахиня, в който в средата на Санктуса*. в най-светия момент, точно когато става трансформацията, старият свещеник внезапно спира и казва: „Сега е необходимо нещо по-важно" - и започва да проповядва за превъплъщението. После пак спира и казва, че ще продължат с традиционната литургия и възлага на двама млади свещеници да я довършат. Очевидно тази монахиня, какъвто е случаят с много други хора. няма истинско разбиране за тайнството на богослужението - за нея то е механично повтаряне на тайнството и затова сънят показва, точно преди да стане трансформацията, че на хората трябва да се обясни какво става, защото ако те не участват с духа си, това не може да им помогне, те вярват, но без разбиране. Затова в нейния сън епископът дава дълго обяснение, след което богослужението продължава с двама млади свещеници, което означава обновление. То става съобразно начина, по който се разбира литургията, и тук старият свещеник възлага продължението на двама младежи. Това показва, че индивидуалното преживяване на религиозни символи винаги варира около официалната формула, която е само усреднен образ. Много малко непосредствен израз на несъзнаваното има както в историята, така и навсякъде другаде.

При наблюдение на сънища, видения, халюцинации и др. сега модерният човек за първи път може да разглежда по един непредубеден начин явленията на не-съзнаваното. Това, което идва от него, може да се наблюдава и чрез индивидите. Но в миналото има редки

* Химнът, в който кулминира причастието. - Б. ред.12

Въведениесъобщения за индивидуални преживявания, защото като цяло символите на

несъзнаваното достигат до нас по традиционен начин, което се дължи на факта, че човечеството не се е свързвало с несъзнаваното индивидуално, а индиректно чрез религиозните системи. И както виждаме, с изключение на най-стари и примитивни общности, това води до вече кодифицирани форми на подход към несъзнаваното.

В някои ескимоски племена фактически липсват съдържания на колективно съзнание. Съществуват някои поверия за духове и богове - Сила, бог на въздуха, Седна, богиня на морето и т. н. - които се предават устно от някои членове на племето, но личните преживявания се предават само от шамани и лечители, които са религиозните личности на тези общества. Ескимосите водят толкова тежък живот поради условията, в които живеят, че нормално всеки се концентрира върху оцеляването с изключение на малко избрани индивиди, които имат връзка с духове, вътрешни преживявания и сънища, които хората възприемат, но имат и свои собствени мисли за тях, също като съвременния човек в анализа. Избраните се учат при среща и обмяна на опит с други шамани, за да не бъдат сами във вътрешните си преживявания. По принцип по-младите разчитат на по-старите шамани, защото се страхуват, че сами може да си загубят ума. В такива случаи е налице минимална колективно осъзнавана традиция и максимално непосредствено лично преживяване на малък брой индивиди.

Аз мисля, че това вероятно е остатък от някакво първично състояние, защото според антропологията човечеството е живяло в малки племенни групи от 20-30 души, сред които двама-трима талантливи интроверти, които са имали вътрешни преживявания и са били духовни водачи, докато силните ловци и бойци били земни водачи. В такъв случай е имало повече материал за непосредствено вътрешно преживяване и много малко традиция.

Съществуват и непосредствени срещи с несъзнаваното на индивиди, участващи в организирани преживявания на инициация. Например в много северноамерикански индиански племена част от посвещаването на младия шаман се състои в отиване на планински връх или в пустинята след постене и евентуално приемане на дрогиращи растения, където той търси видение, халюцинация или преживяване, което после споделя със своя учител, този, който го ръководи в инициацията. Ако например той каже, че е видял гущер, му се казва, че принадлежи към клана на Буревестника и ще стане такъв и такъв лечител. Но тук интерпретацията на индивидуалното преживява-не е свързано с колективно съзнавана традиция и всичко, което е чисто индивидуално и странно, шаманът ще го пропусне. Пол Радън описва сънища на индианци и показва, че те пропускат онова, което не разбират. Те вземат от съня това, което е свързано с колективно съзнавани идеи и пропускат странните подробност - също както правят начеващите в юнгианската анализа, когато започнат

да тълкуват собствените си сънища.Непосредствените преживявания на някои индивиди по-късно може да бъдат

кодирани или интерпретирани, или включени в религиозна система. Във всички религиозни системи има секти, които се стремят да съживят непосредственото преживяване. Когато една религия е твърде схематична, компенсаторно се формира секта за възраждане на личното преживяване и така се получават много разцепления. Например в исляма има сунити и шиити и т. н.; или талмудистката школа и Кабала в средновековното еврейство, където се предават кодирани религиозни символи. Последната група придава по-голяма стойност на индивидуалните преживявания, като едната претендира, че е ортодоксална, а другата, че притежава живия дух, което е и илюстрация за екстравертния и интровертния типове. Но даже и в традицията на интроверта, който твърди, че има живия дух, е налице твърде малко лично преживяване на несъзнаваното. Само малко хора имат подобни преживявания, може би защото те са толкова опасни и застрашителни, че само изключително смели хора тръгват по този път, или глуп

Ил. 3. Алхимик на работа със своята .soror mystica* (жена помощничка), която представя сътрудничеството с неговата собствена женска страна.

ци, които не знаят колко е страшно това нещо и които се побъркват от него.В ранните си лекции в техническия колеж в Цюрих, д-р Юнг, за да онагледи

символиката в процеса на индиви-дуация, разглежда серия от образи в източни текстове за медитация и прочутите спиритуални упражнения, Еxercitia Spiritualia на Свети Игнасий Лойола, както и В на Хю дьо Сент Виктор. Той показва, че всички тези форми на кодирана медитация съдържат основни теории или символи, които нормално се появяват в процеса на индивидуация. Но тези подходи към несъзнаваното и повечето видове източна медитация, както и средновековните християнски форми, съдържат някаква програма. Например човек, който преминава през спиритуалните упражнения на Свети Лойола, първата седмица трябва да се концентрира върху израза

Ното сreatus est, следващата седмица върху страданията на Христос и т. н. Ако в средата на съзерцанието си помисли, че се нуждае от малко кафе, това ще е дело на

* Буквално - мистична сестра (лат.). - Б. пр.15

Въведение

Лекция 1дявола и той трябва да се въздържи. Но може да има и свети намеси. Може,

докато съзерцава кръста, внезапно да види синя светлина или венец от рози около себе си, но тази мисъл също трябва да бъде прогонена - това е дяволът, който фалшифицира процеса, тъй като човек трябва да вижда кръста, а не букет от рози или нещо от този вид. Следователно трябва да се отхвърлят спонтанните нахлувания на несъзнаваното и фанатично да се спазва програмата.

Той наистина се концентрира върху символите на несъзнаваното, защото кръстът е такъв символ, но духът му е насочен в един определен канал, предаван чрез колективна традиция. Ако човек каже на своя Directeur de

Conscience*, че е видял вана вместо кръст,ще му се отговори, че не се е концентрирал както трябва и се е отклонил. Същото се отнася и за някои източни форми на съзерцание. Ако на един йога му се явят красиви деви и богини, които се опитват да го отклонят от целта, той трябва да прогони тези мисли като смущаващ фактор. Така в тези подходи към несъзнаваното трябва да се включи осъзнато ръководство и предписан път. а някои от мислите, които се появяват, да бъдат игнорирани. По тази причина символиката, която се появява в тези форми, не е съвсем същата като тази в сънищата или активното въображение, защото ние казваме на хората да наблюдават какво се появява и материалът е по-различен, така че можем да сравняваме двата продукта само относително.

Алхимиците са в съвсем различна ситуация. Те вярват, че изучават неизвестни явления на материята и само наблюдават и интерпретират по някакъв начин, но без определен план. Появява се парче от странна материя, но тъй като не знаят какво е, съчиняват нещо, което, разбира се, е несъзнавана проекция, но липсва определено намерение или традиция. Следователно може да се

* Духовен водач (фр.). - Б. ред.16

Въведениекаже, че в алхимията проекцията се прави наивно, не програмирано и без

никаква корекция.Да си представим ситуацията на един алхимик. Човек в някакво село построява

изолирана колиба и предизвиква там експлозия. Естествено всички ще го нарекат магьосник. Идва някой и казва, че е намерил парче странен метал и пита алхимика дали иска да го купи. Алхимикът не знае цената му, но дава на човека някаква сума. Тогава слага полученото на печката и го смесва със сяра или с нещо друго и ако металът е олово, той ще се инток-сикира зле от парите. Така заключава, че в оловото има демон, който разболява и може да убие човека. И когато пише рецепти, прибавя: „Пазете се от оловото, защото в него има демон, който трови хората и ги подлудява" -което е разумно обяснение за човек от онова време и на това ниво. Следователно оловото е чудесен обект за проекция на деструктивни фактори, защото понякога неговите въздействия са отровни. Киселините също са опасни, но, от друга страна, понеже са корозивни и разтварят субстанции, са много важни за алхимичните операции. Така че, ако искате да разтворите нещо или да го направите в течна форма, то може да бъде стопено или разтворено в киселина и затова проекцията е, че киселината е опасно вещество, което обаче прави възможно откриването на някои субстанции. Или тя е средство за трансформация - т. е. вземате даден метал, с който не може да направите нищо, но който е достъпен за трансформация чрез използване на някои течности.

Така че в алхимията има огромно количество материал от несъзнаваното, произведено в ситуация, в която съзнаваният дух не следва определена програма. Д-р Юнг подхожда към несъзнаваното по подобен начин, а и в анализата ние се опитваме да накараме хората да се отнасят към несъзнаваното без определена програма. Ние само казваме, че ситуацията изглежда зле, че индивидът е в незадоволително състояние и че ще разгледаме явлението на живота, което наричаме несъзнавано, и заедно ще обсъдим какво представлява и как да се стигне до него. Такава осъзната отправна точка с минимална програмираност отговаря на отправна точка на алхимика и затова алхимичните писания са толкова важни за разбиране на съвременния материал.

Въпрос: В един том с материал от древни сънища от Опен-хайм, озаглавен Тълкуване на сънища в древния Близък изток, човек остава с впечатление, че интерпретациите се правят на основата на колективното. Така ли е?

Д-р Фон Франц: Да, така те правят подбор от сънищата, избират това, което е свързано с колективен материал. Това важи и за Артемидор. Аз познавам само един документ от античността със серия сънища, които не са подбрани и това е текстът от серапейона в Мемфис. Един мъж, наречен Птоломей (неговите писания са публику-вани от Улрих Вилкен), трябвало да бъде затворен поради неплатени дългове, но той избрал да стане новопокръстен, Каtochos, в серапейона в Мемфис - светилището на

Серапис в Мемфис. Според правилата, той трябвало да си записва сънищата и ние разполагаме с папируса на Птоломей - уникален в елинизирания египетски гръцки - в който има невероятно „модерни" сънища. Например: „Аз срещнах този и този и казах..." - и следват ред баналности и пак името, което е типично и за нашите сънища. Такива сънища не могат да се тълкуват, защото не са известни асоциациите. В серия от около 27 съня има 2-3, в които се появява богинята Изида. Можем да разберем колективни сънища, в които се появяват колективни фигури, но другите трябва да се изпуснат, защото нямаме асоциации. Например Птоломей казва, че е срещнал своя племенник, но никой не знае какво означава той за него.

В този документ открих и нещо много важно за мен, а именно, че тези хора са сънували точно като нас. Ако четете вавилонски сънища, ще почувствате, че те не са сънували като нас, защото в тях материалът е подбран, за да отговаря на традиционната интерпретация.

Например даден човек сънува черен козел, носител на лош късмет. Пренебрегват се стотици други сънища на същия човек, но се запазва този, защото в колективната традиция черният козел носи лош късмет. Така е все още и в нашите села, където никой не обръща внимание на обикновените сънища. Но ако някой сънува ковчег или венчавка, или змия. това се обсъжда във връзка с въпроса, дали някой в семейството ще умре; запазва се само това, което пасва на традиционни мотиви, а другото отива на боклука.

Но фрагменти от сънищата на Птоломей показват нещо съвсем различно от сънищата в античната литература и се вижда, че хората тогава са сънували като нас, защото тя подбира само сънища, които отговарят на нейните теории - ако сънувате запалена къща, значи сте влюбен и т. н. Винаги може да се разбере тяхното тълкуване, което не е много лошо. защото е много вероятно някой влюбен да сънува подпалена къща. Тези книги почиват на едно средностатистическо преживяване, но целият средновековен и античен сънищен материал е конкретен. Т. е. ако някой ще умре, ще се появи посетител, който получава или губи пари и т. н. Сънят никога не се приема като нещо вътрешно, като вътрешен процес, а се проецира във външния свят.

Дори и днес някои хора тук в Швейцария често тълкуват своите сънища, но само прогностично. Аз анализирах една домашна помощничка и онзи ден се обади брат й, за да ме пита защо побърквам още повече сестра му, като анализирам нейните сънища, тъй като според него те са чиста глупост, защото той самият три пъти сънувал ковчези, но никой в семейството не умрял. Той все още мисли по класическия гръцко-египетско-вавилон-ски начин. Нека се върнем към оригиналните традиции на малки примитивни групи, в които някой човек има сънища или видения. Пред него има две възможности: да отиде при шамана и да приеме неговото тълкувание или да остане независим и да направи свое тълкуване и свои заключения и да построи цяла система.

Бележка: Значи зависи от нагласата и разбирането на съответно отговорната личност. Въпросът е кой авторитет трябва да се зачита повече, този на тълкувателя съобразно традицията, или този на човека, който е имал съня и преживяването.

Д-р Фон Франц: Най-вече на човека с най-изразена мана, голямата личност, която води духовен живот и има най-голям авторитет. Например даже в примитивните общества понякога хората запазват преживяванията за себе си и развиват собствена система, но ако не сполучат в живота, ги смятат за глупци - така човекът, който е достатъчно дързък, за да иска да остане сам, рискува да се възприема като обсебен или глупак, вместо като велик лечител. Но той поема риска и само животът ще покаже кое е правилно.

Бележка: В християнската терминология се казва, че такъв човек носи своя кръст, но всичко зависи от неговия мотив.

Д-р Фон Франц: Да, точно така. Или например в католическата вяра някой може да е имал индивидуално откровение за Бога, което го отклонява от църковната догма. Нека си представим, че е имал видение на Христос, в което той му казва, че е наполовина животно или нещо подобно; тогава той ще каже, че знае, че Христос се пре-въплъщава не само в човек, но и в животно. Ако вярва в това, инквизицията, която го осъжда да бъде изгорен, казва също, че той може да е прав и да се спаси. И трябва да бъде изгорен, защото така се защищава ортодоксалното верую, но вратата остава отворена; те казват, че еретикът може да е прав, но ако иска да се придържа към личната си вяра, трябва да приеме да бъде изгорен. Не казват, че е загубил душата си, защото Бог може да го приеме в рая, а че съдбата му е да бъде изгорен.

Това представлява нещо като духовна сдържаност, защото като го осъждат на изгаряне, те не проклинат душата му и не казват, че няма да бъде спасен. Такъв човек е горд или самотен, или достатъчно духовно независим, за да държи на своите вярвания и лични преживявания и трябва да приеме последствията, но обществото няма да го приеме в католическите кръгове. Другаде нагласата може да е различна. Модерната католическа доктрина също е леко променено, за което чух напоследък. Един йезуит казал на мой приятел, че човек вече може да вярва нещо. стига да не казва на никого за това, да не прави доктрина от това и да не се опитва да обръща другите в тази вяра. Ако го пази само за себе си, тогава католическата църква ще си затвори очите.

Бележка: Мисля, че това се отнася не само за католическата църква, но и за всяка група хора. Зависи от това, дали индивидът вярва, че може да каже на групата си за своето преживяване, или не.

Д-р Фон Франц: Да и затова аз често казвам на шизоидни хора, че тяхната лудост не се състои в това, което виждат и вярват, а в това, че го споделят с неподходящи хора. Ако си мълчат, всичко ще бъде наред. Например имам един случай на жена, която ходи при всички психиатри и ги обвинява, че са идиотски рационалисти, които не вярват в Бога и им разказва виденията си. Мисля, че

единствената й грешка е, че ги разказва на тези хора, и това е просто липса на адаптация. Самите й видения може да са добри, както и това, че мисли за тях, но тя има чувство за малоценност и е социално неадаптирана. Не трябва да говори за тези неща на един рационалистичен психиатър, който г.росто се чуди дали да я затвори в болницата.

Бележка: Не, защото и неговата репутация е застрашена.Д-р Фон Франц: Да, разбира се. Неговите колеги ще му се присмиват, ако

започне да вярва на виденията на пациентката си. Колегите се държат винаги така и говорят за контрапренасяне и пр. Повече е въпрос на амбиция, престиж и колективна договореност - както е и при нас.

Има и един друг аспект на проблема за алхимията, защо е толкова важна за модерния човек. Алхимията е естествена наука, която се опитва да разбере материалните явления в природата; в онези ранни времена тя е смесица от физика и химия и отговаря на съзнаваната душевна нагласа на тези, които я изучават и които се концентрират върху тайните на природата. Тя е и начало на една емпирична наука. Ще се спра на специфичната история по-късно. Средният съвременен човек, особено в англосаксонските страни, е обучен да наблюдава природните явления, докато човешкият род е пренебрегван все повече и повече. Това е съвременна тен-денция, при която се поставя акцент върху „научния" подход. Ако анализирате днешни хора, ще откриете, че техният поглед за реалността е силно повлиян от основните концепции на естествената наука, а също и от компенсаторния материал от несъзнаваното. Това е повърхностна аналогия, но причината лежи много по-дълбоко.

Ако се запитаме защо естествените науки доминират до такава степен в нашия мироглед, ще се види, че това е краен резултат на едно дълго и специфично развитие. Както вероятно всички знаете, естествената наука се е зародила в VI век пр. Хр., по време на предсократовата философия. Но тя е предимно философска спекулация за природата, защото ранните мислители са правили твърде малко експериментални изследвания. Може да се каже обаче, че раждането на естествената наука като теория или обща концепция за реалността започва по това време. Тя, доколкото човек винаги е експериментирал с животни, камъни, материали, огън и вода, е много по-широка и в минали времена е била част от тези магични практики, с които са свързани всички религии и които се занимават с материални вещества. Има много малко изключения.

Следователно може да се каже. че в погледа към основните реалности на живота човекът е потънал в идеи и схващания отвътре, в символи и образи, но в същото време таботи с външни материали. Това изяснява защо в пове-чето ритуали винаги нещо конкретно представя символното значение, например купа с вода, поставена в центъра и символизираща откровението или нещо подобно.

Така към материята и материалните явления се подхожда по един „магичен"

начин и затова в историята на религиите на различни народи има религиозни символи, които са персонификации или представи както на демони, така и на божества, т. е. мошни фактори, които имат материален аспект. Вие всички познавате схващането за маната ,която дори неюнгианските изследователите на религии сравняват с електричеството.Ако един австралиец търка своя свещен камък за повече мана, то е с идеята да захрани своя тотем, или същността на живота, което е като зареждане на електрическа батерия.

Цялото схващане за маната носи проекция на полуматериално, божествено електричество, на висша енергия или сила. Например дърво, ударено от гръм, ще представлява мана. И в повечето религии има свещени субстанции, като вода или огън, или някои растения, както и духове, демони и въплътени богове, които са персонифицирани и могат да говорят във видения или да се появяват и да се държат получовешки. Понякога ударението пада върху деперсонализирани природни символи на мощ, а понякога повече върху персонифицирани сили. В някои религии доминира един аспект, а в (други друг. Например религиозната система, която в сво-ята упадъчна форма е отразена в поемите на Омир, където се явяват олимпийски и полуперсонифицирани човешки богове с човешки слабости, е една крайна форма на предимно персонифицирани божества. От друга страна, появява се и гръцката натурфилософия,където изведнъж пялото ударение пада върху символи като водата, за която се казва, че е начало на света, или огъня при Херакрението пада върху деперсонализирани природни символи на мощ, а понякога повече върху персонифицирани сили. В някои религии доминира един аспект, а в други друг. Например религиозната система, която в сво-ята упадъчна форма е отразена в поемите на Омир, където се явяват олимпийски и полуперсонифицирани човешки богове с човешки слабости, е една крайна форма на предимно персонифицирани божества. От друга страна, В : явява се и гръцката натурфилософия, където изведнъж пялото ударение пада върху символи като водата, за която се казва, че е начало на света, или огъня при Херак

Ил. 4. Образът на Бога Отец на Уилям Блейк като стар мъдрец е брада, типична персонификация на цялостната личност, архетип на цялостност и на център наличността.

лит и т. н., което е възраждане на идеята за мана на по-високо ниво.В християнството има смесване: Бог Отец и Бог Син обикновено се представят

като човешки същества, а Светият Дух понякога се представя като стар човек с бра-да, абсолютно клише на Бога Отец, но често и като животно, което е друга форма на персонификация, а също и като огън, вятър или вода, или дъхът между Бог Отец и Бог Син. Така Светият Дух, дори и в Библията, се описва или наподобява естествени явления, като огън или вода, или дъх. Така християнството има божествен образ, който представя и двата аспекта. Но в други религии има и човешки, и други богове и затова можем да приемем хипотезата, че несъзнаваното предпочита да се появява в неговите основни, архетипови форми, понякога символизирани в естествени явления, а понякога персонифицирани. Какво означава това?

Това е много труден въпрос. Защо например някой смята Бог за божествен, невидим, всепоглъщащ огън, а друг си го представя като човешко същество? Днес хората смятат, че едно дете ще си представя Бога Отец като дядо с бяла брада, а по-късно, когато придобие научно познание, ако „изобщо си го представя - като значима сила в космоса или нещо от този род. Но всъщност ние само проецираме собствената си научна ситуация. Според мен не е вярно, че подобни персонифицирани прояви или идеи за богове или за божественото са инфантилни.

За да отговорим на този въпрос, трябва да проучим внимателно много сънища и тогава, извън проблема за религията, да се запитаме какво означава, ако едно ар-хетипово съдържание се прояви като огнено кълбо вместо като човешко същество. Нека кажем, че един човек сънува огнено кълбо, което му носи комфорт и про-зрение, а друг сънува чуден стар човек, но и двамата са еднакво поразени. Повърхностно може да се каже че и двата образа символизират цялостната личност, т. е. тоталността, центъра, една форма на Божия образ. Каква е разликата в преживяването на огнено кълбо и на стар мъдрец?

Отговор: Второто има абстрактно значение.Д-р Фон Франц: Да, единият е по-абстрактен - аbstra-here, - но аbstractus от

какво?Бележка: Повече от човешкото.

Д-р Фон Франц: Да, по дефиниция, но как бихме отговорили на пациента, ако ни зададе такъв въпрос? Никога не можем да дадем абсолютен отговор, но можем да кажем нещо за това. Аз ще го приема съвсем просто, ще питам пациента и ще се опитам да го водя. Може да говориш с един мъдър стар човек, да му задаваш въпро-си и да му представиш всичките си човешки проблеми, дали да се разведеш и как да похарчиш парите си, и ще приемеш, че щом се появява в тази форма, той ще знае, зъпреки че може да каже, че вече е далеч от подобни неща. Във всички случаи първичното чувство или усет, или нагласата, която извиква е, че можеш да разчиташ на тази фигура на човешко ниво. Но не можеш да разговаряш с огнена топка и да влезеш в контакт с нея освен в някаква форма на естествената наука - може би да я уловиш в стъклена купа, ако е възможно, или да я наблюдаваш какво прави, да паднеш на колене и да я боготвориш, но достатъчно далеч, за да не се изгориш, или да се приближиш и да откриеш, че това е огън, който не изгаря, но че не е възможно да се свържеш с него по човешки начин.

Така появата в човешка форма ще покаже възможността за съзнавана връзка, докато една нечовешка форма или природна форма на сила е само явление, което може да се свързва с нас като такова. Очевидно божественото има два аспекта и това се поддържа в повечето геологии. Какво е един бог, с когото не можеш да се свър-жеш? Каква полза от него. ако не можеш да му кажеш нещо за човешката си душа? От друга страна, какво е един бог, който е само вид човешко същество и не отива отвъд това? И той, изглежда, е тайнственият Друг, с когото не можеш да се свържеш, също както не можеш да се свържеш и с тайнствените явления на природата. И вероятно винаги е имало два аспекта на този основен, вътрешен център на психиката, един напълно транс-цендентен, който се проявява с нещо толкова откъснато, като огън или вода. и друг, който се проявява в човешка форма, с който човек може да се свързва.

Ако човек сънува божественото като човешко същество, тогава ще е налице богато емоционално и интуитивно преживяване на неговата близост. Свети Никла-ус сънува или има видение на Христос, който идва като див воин, който по-късно казва на хората истината за тях - разбрал е какви са наистина и те избягват от него. Веднага е разбрал какво искат да го питат и затова дава отговора, без да чака въпроса. Следователно свети Ник-лаус има същото свойство като Христос в неговото видение и то е илюстрация за нещо, принадлежащо на ар-хетиповото несъзнавано, което влиза в човешкото същество. Ако сънувате архетип в човешка форма, това означава, че можете до известна степен да го превъплътите. Той ще се прояви и изрази чрез вас и това е цялата идея за вътрешния Христос. Ако сънувате мъдрия стар човек, можете да изпаднете в невъзможна ситуация, в която ви се задава един невъзможен въпрос, но внезапно ви хрумва точният отговор. Ако сте честни, след това ще си признаете, че не сте отговорили вие. „То" е говорило чрез вас и вие не може да претендирате, че сте имали подобна мисъл. Това е мъдрият

старец, който е проявил във вас някой или нещо неидентично с Аза, но полезно в трудна ситуация.

Въпрос: Защо трябва да отричате идентификацията с Аза?Д-р Фон Франц: Защото ако се идентифицирате, влизате в инфлация. Трябва

да сте честни по отношение на това. Ако сте направили душевно усилие, може да ка-жете, че е била ваша мисъл, но понякога ми се случва да кажа нещо, което хората после цитират, твърдейки, че с това съм спасила техния живот. Ако съм честна, отговарям, че не съм мислила, а съм казала това. което ми е хрумнало и се получава така, че то е много по-мъдро от онова, което бих измислила. Но даже ако направите усилие и субективно имате чувството, че сте го измислили, то всъщност идва от несъзнаваното, защото без неговото участие не можете нищо да произведете. Даже когато кажете, че в 12 часа трябва да си спомните да свършите нещо, ако несъзнаваното не помогне, вие ще го забравите.

Всяко душевно прозрение идва от несъзнаваното. но това е пресилен постулат за нещо, което понякога смятате, че сте направили със собствени усилия, а друг път приемате, че идеята ви идва без съзнателно усилие от ваша страна. Човек трябва да е наивен и честен, а не да влиза в инфлация и да твърди, че добрите идеи са само негови; говорили са мъдрия стар човек, или мъдрата стара жена, или Божествената същност - ако това се потвърждава от сънищата. Ако някой сънува мъдрия стар човек и има подобно преживяване, това е едно емпирично доказателство. Огненото кълбо не води до същото преживяване, макар че може да бъде още по-впечатляващо, защото създава по-силна емоция - човек е сграбчен от мистерията, от абсолютната другост на Божественото.

Това преживяване често е завладяваща сила, която човек не разбира и която може да е опасна, но той трябва да се адаптира към нея, както трябва да се адаптира към проявления на природата, като взрив или вулкан. Това е красива гледка, но човек не бива да се приближава много и не може да се свърже с нея. Може само да я гледа и това е нещо, което не се забравя никога. Само поет може да опише неговото емоционално въздействие. То отговаря на проявленията на архетипа като природни явления. Природата има нуминозен и божествен аспект и това обяснява защо човешкият образ на Бога притежава и двата аспекта. В повечето религии има персо-нификации на Бога в двете форми.

В историята на развитието на европейския дух след гръцката ера се развива странен вид енантиодромия и опозиция. В омировската религия персонифицираният аспект е пресилен. В натурфилософията на философите преди Сократ е пресилен природният аспект. Докато в стоицизма се поставя по-силен акцент на природния аспект, в християнството има връщане към по-персонифицирани аспекти. След XV и XVI век отново се подчертава природният аспект. Изглежда че в развитието на европейския дух започва известно балансиране на противоположностите и по-специално на разликата или контраста между наука и религия, което става големият

псевдопроблем на по-късните модерни времена: наука срещу религия.Наричам го псевдопроблем, защото първоначално това не е проблем, а

съществува само едно нещо - търсене на върховната истина. Ако се върнете към този въпрос и кажете, че ви интересува истината, а не в кой факултет на университета може да се намери, тогава проблемът отпада. Някои хора са хванати в проекция на проявите на природната сила на архетипа, а други в персонифицираните сили, и двете групи с в битка. Някои от вас може да попитат как учените естествоизпитатели може да бъдат хванати в проекция. За аналитика това е очевидно, но аз ще се спра накратко на него за тези, които може би не са придали голямо значение на тези неща.

Ако четете историята на развитието на химията и физиката, ще видите че дори такива точни природни науки не са могли и все още не могат да избегнат основава-нето на мисловните си системи върху някои хипотези. В класическата физика до края на XVIII век една от работните хипотези, създадена неосъзнато или полуосъз-нато, беше, че пространството има три измерения и това не подлежеше на оспорване. Всички перспективни схеми на физически събития, диаграми или експерименти се правеха в съответствие с тази теория. Едва когато тя беше отхвърлена, започнахме да се чудим как е било възможно да се вярва такова нещо. Как се е стигнало до такава идея? Защо никой не се е съмнявал и дискутирал по този въпрос? А какво е стояло в основата на този възприет като факт феномен? Йоханес Кеплер. един от бащите на модерната или класическа физика казва, че пространството има три измерения поради Троицата! Така че нашата готовност да вярваме в това произхожда от християнската идея за троичността.

И още, досега европейският научен дух беше владян:от идеята за причинността, също възприета безвъпросно: за всичко има рационална причина. Ако нещо изглеж-даше ирационално, смяташе се, че причината му все още ае е позната. Защо бяхме до такава степен доминирани : т тази идея? Един от основателите на естествените науки и велик протагонист на абсолютността на идеята за причинността е френският философ Декарт и той строи своите вярвания върху неизменността на Бога. Доктрината за неизменността на Бога е една от християнските опори: Божествената същност е непроменима, в Бога няма вътрешни противоречия, нито нови идеи или концепции. Това е основата на идеята за причинността. От времето на Декарт досега това е изглеждало толкова очевидно за всички физици, че не се е появило никакво съмнение. Науката трябва само да изследва причините - и ние още вярваме това. Ако нещо не се получи, трябва да се открие защо - вятърът го е сторил или нещо подобно - и всички си казваме, че причината още не е известна, но трябва да има такава! Нашите архетипови предразсъдъци са толкова силни, че не можем да се защитим от тях, те просто ни хващат.

Покойният физик професор Волфганг Паули често демонстрираше до каква степен модерните физически науки са вкоренени в архетипови идеи. Например

идеята за причинността, формулирана от Декарт, е основа на огромен прогрес в изследването на светлината, на биологични феномени и пр., но това, което дава познание, става и негов затвор. Големите открития в естествените науки се дължат на появата на нов архетипов модел, чрез който може да се опише реалността; това предшества важни развития, защото е има модел, който дава възможност за много по-пълно обяснение.

Така науката прогресира, но всеки модел става клетка, защото когато се стигне до трудно за обяснение явление, вместо да сме пластични и да кажем, че то не от-говаря на модела и трябва да се намери нова хипотеза, ние се държим за старото с емоционална убеденост и не можем да бъдем обективни. Защо да не може да има по-вече от три измерения, защо не направим изследвания и да видим докъде ще стигнем? Но това хората не могат да го направят.

Спомням си много добър пример с един от учениците на Паули. Знаете, че теорията за етера играе важна роля през XVII и XVIII век - че в космоса има въздухообраз-на пневма, в която се поражда светлината и пр. Веднъж, когато на някакъв конгрес един физик доказал, че теорията за етера е ненужна, станал възрастен човек с бяла брада и с треперещ глас заявил: „Ако етерът не съществува, тогава не остава нищо!" Той несъзнавано проеци-рал идеята за Бога в етера. Етерът е неговият бог и ако той не съществува, значи не остава нищо. Той е бил наивен да говори за своите идеи. но всички естественици имат модели за реалността, в които вярват, също както е Светия Дух.

Това е въпрос на вяра, а не на наука и нещо, което не може да се дискутира, и хората стават гневни и фанатични, когато им представите факт, който не отговаря на рамката. Те казват, че експериментът е неточен, и нищо не може да ги накара да приемат факта. Познавах един физик, който сънуваше, че му предстои ново откритие. Ние решихме, че трябва да се откаже от идеята си за симетрична връзка между материалните явления. Той казваше, че подобна идея ще го подлуди. Но три месеца по-късно бяха публикувани резултатите от точни експерименти, които доказаха, че неговите сънища са били правилни и че той трябва да се откаже от старите си идеи за космичния ред.

Архетипът е източникът на идеи и е отговорен за емоционалното ограничение, което не позволява отхвърляне на старите теории. Това е само един детайл от специфичния аспект на онова, което става навсякъде в живота, защото ние не можем да познаваме нищо без проекция; но е и главна пречка за достигане до истината. Ако някой срещне непозната жена, контактът е невъзможен без някаква проекция; трябва да направите хипотеза,която , разбира се, е несъзнавана: жената е възрастна и може би нещо като майчина фигура, нормално човешко същество и пр. Правите допускания и тогава имате мост. Когато опознаете по-добре човека, много от предишните предположения отпадат и вие трябва да признаете, че вашите

заключения не са били правилни.В началото трябва да се проецира, иначе няма контакт. но след това проекцията

трябва да се коригира и това е важно не само за хората, но и за всичко друго. .Апаратът за проекции по необходимост трябва да работи в нас, понеже нищо не става без несъзнавания проективен фактор. Затова според индийската философия цялата реалност е една проекция от субективна гледна точка. За нас действителността съществува само когато имаме проекции върху нея.

Въпрос: Можем ли да се свързваме без проекция9

Д-р Фон Франц: Мисля, че не. От философска гледна точка не можете да се свързвате без проекция, но има едно субективно състояние, в което понякога усещате, че проекцията пасва и няма нужда да я променяте, но в други случаи се чувствате неспокойно и мислите, че тя трябва да се коригира. И никоя проекция не се поправя без такова чувство на безпокойство.

Нека си представим, че във вас има един несъзнаван лъжец и вие срещате някой, който лъже като каруцар. Можете да разпознаете лъжеца в другия, защото сам сте лъжец, иначе не бихте го разбрали. И тъй като другият наистина е лъжец, вие сте направили вярно заключение и не трябва да си поправяте проекцията. Тя е основа за връзка, защото вие си мислите: ако X е лъжец, каквото и да ми каже, аз няма да му вярвам напълно и ще се съмнявам. Това е много разумно, подходящо и правилно. Погрешно е да се мисли, че има само една проекция и че трябва да се вярва на другия човек; глупаво е да се постъпва така. Но ако го приемете философски, тогава проекция ли е или установяването на един факт? Философски вие не можете да стигнете до заключение, можете само да кажете, че субективно изглежда правилно. Затова Юнг казва - и това е един много тънък момент, който рядко се разбира, когато се говори за проекция, че ние можем само да говорим за проекция в истинския смисъл на думата, когато вече е налице известно безпо-койство, когато е разстроен емоционалният идентитет; т. е. когато изпитваме чувство на безпокойство, дали това, което съм казала за X, е вярно, или не. Докато това не стане в мене автономно, няма проекция.

Същото се отнася и за естествените науки. Например теорията,че материята се състои от частици, се основа

1. 5. Освобождаване на .spiritus от загрята рrima mateia: проециран образ на това, което става психологически при осъзнато асимилиранe на неактивирани несъзнавани съдържания.

ва на проекция на един архетипов образ, защото частицата е архетипов образ. Теорията за енергията също е интуитивно схващане с архетипова основа. Материята не може да се изследва без подобни хипотези.Но аз мога да се сблъскам с феномени, които ми създават чувство на безпокойство. Например има явления, при които не мога да говоря за този електрон или за този мезон, намирайки се в даден момент на определено място, въпреки че ако съществува нещо като частица, то трябва да бъде на определено място в дадено време - това изглежда е архетипово очевидно. Но сега модерните експерименти показват, че тази теория е неприемлива, защото не можете да определите къде се намират определени електрони в дадено време и така се сблъскваме с факт, който поставя под съмнение цялата ни идея за частицата. Сега се чувстваме неспокойно и можем да признаем, че говорейки за частици, ние отчасти проецираме - това е проекция, която разстройва погледа ни към реалността. Но преди да се появи безпокойството от това, че нашата проекция не пасва в някои експерименти, се вижда, че частицата не :се държи според очакванията, и тогава нашето схващане става оправдано.

Така и в естествените науки, както и в междуличносто-зите контакти, съществува проблемът за проекцията и даже и най-научните и най-точни форми на модерните естествени науки се основават на проекции. Прогресът в науката се свежда до заместване на една примитивна проекция с по-точна, така че човек може да каже, че естествената наука работи с проекции на модели на реалността, в които явленията пасват повече или по-малко. Ако явленията видимо пасват на моя модел, тогава всичко е добре, а ако не, ще трябва да го ревизирам. И защо тези зависимости са голям проблем?

Известен е спорът между Макс Планк и Айнщайн, в който Айнщайн заявява, че на хартия човешкият дух може да измисля математически модели на реалността. Така той обобщава собствения си опит. защото прави точно това. Той създава теориите си на хартия и експерименталното развитие на физиката доказва, че неговите модели обясняват явленията много добре. Айнщайн казва, че фактът, че един модел, създаден от човешкия ум, в една интровертна ситуация съвпада с външните факти, е просто чудо и трябва да се приеме като такова. Планк не е съгласен и смята, че ние създаваме модел, който проверяваме експериментално, след това го ревизираме, така че има един вид диалектически сблъсък между експеримента и модела, чрез който постепенно стигаме до един обяснителен факт, който се състои и от двете. Платон и Аристотел в нова форма! Но и двамата са заб-равили нещо - несъзнаваното. Ние знаем нещо повече от двамата и то е, че когато Айнщайн прави новия си модел за реалността, той е подпомогнат от своето несъзнава-но, без което не би стигнал до своите теории.

Но каква роля всъщност играе несъзнаваното? Изглежда, че то предоставя модели, до които може да се достигне директно отвътре, без да се гледат външните

33

факти, и които впоследствие се оказва, че пасват на реалността. Чудо ли е това, или не? Има две възможни обяснения: или несъзнаваното знае за другите реалности, или това, което наричаме несъзнавано, е част от същата тази външна реалност, защото ние не знаем как то е свързано с материята. Ако една чудесна идея за обяснение на гравитацията ми идва отвътре, мога ли да кажа, че нематериалното несъзнавано ми дава чудесна идея за материалната действителност, или че несъзнаваното и дава такава чудесна идея за външната реалност, защото то самото е свързано с материята, то е явление на материята, а материята познава материята?

Тук стигаме до момента, как да процедираме и трябва да оставим въпроса отворен и да кажем, че големият X е. че ние не знаем как да процедираме. Можем да направим две хипотези. Д-р Юнг е склонен да мисли - въпре-ки: че никога не е формулирал мисълта си, или само хипотетично, защото ние не можем да направим повече, можем само да спекулираме и да изработим хипотеза, че вероятно несъзнаваното има и материален аспект и то знае за материята, защото то е материя, а материята познава себе си. Ако това е така, тогава би трябвало да има някакво смътно и неясно проявление на съзнание дори и в неорганичната материя.

Тук се докосваме до великите мистерии, но аз говоря за тях, защото е много евтино да кажа, че старият алхимик. т. е. средновековният естественик на античността проецира несъзнавани образи в материята, и днес ние сме просветени и знаем какво е несъзнавано и какво е материя, но тези бедни хора не са ги различавали и това обяснява защо са толкова изостанали и творенията им са фантастични и ненаучни! Проблемът психика/материя още не е решен и затова основната загадка на алхимията все още не е разрешена. Все още не сме открили и отговора на въпроса, който са преследвали. Може да имаме проекции на много неща, както те за материята,но предпочитаме да говорим за техните като за наивни проекции на несъзнаваното, защото сме надраснали тези модели. Ние ги разпознаваме като явления на несъзна-ваното или материал от сънища, но не ги приемаме за научни. Например, ако някой твърди, че оловото съдър-жа. демон, ние ще кажем, че той проецира сянката и де-монични човешки качества в оловото, но вече няма да твърдим, че оловото съдържа демон, защото сме преодолели проекцията и сме стигнали до различно заключение относно вредността на оловото.

В основата си алхимията е все още един отворен проблем за нас и затова, когато д-р Юнг се докосва да нея, разбира, че тя води напред, но все още не знае накъде. Мисля, че отчасти това е причината за съпротивата на хората към алхимията, защото тя ни сблъсква с нещо, което все още не можем да разберем. Но това е добро нещо, защото ни връща към нас самите и към скромната нагласа да описваме явленията в съответствие с настоящето ни познание.

Следващия път ще започна с първия гръцки текст.

Ил. 6. Алхимикът и неговият асистент, коленичили пред пещта, се молят за Божията

благословия.

ЛЕКЦИЯ 2 Гръцка алхимияПоследния път се опитах да ви представя накратко значението на алхимичната

символика: на първо място, тя съдържа една колекция от архетипови символи с минимум персонификация; и, второ, има огромен символен материал от образите, складирани в несъзнаваното.

За човека образите на вода, огън и метал са символно толкова важни, колкото и всяка персонификация на несъзнаваното. Още повече, че тук несъзнаваната психика и материята още не са разделени; религия, магия и естествени науки все още не са разграничени. Ние се сблъскваме с първоначалната ситуация, където всички категории, с които наблюдаваме външния и вътрешния свят, все още не са диференцирани. Човекът като цяло гледа природата като цяло и създава някои работни хипотези в търсене на истината.

Вие си спомняте, че в края на миналата лекция аз казах, че много от това, което се е казвало преди за различните вещества и процеси на материята, сега. след над-растване на първите стадии на естествената наука, може да се разглежда като проекции на несъзнаваното - въпреки че не се стига да определени заключения и твърдения. Например в един средновековен текст, приписван на Алберт Велики, има теория за тежката вода, която изглежда напълно интуитивно предположение за тежката вода, която познаваме сега. Следователно тази символика също съдържа смътни прозрения, които предхождат открития на по-късни научни разработки,

въпреки че все още не знаем какво е било предсказано, защото не знаем какви следващи открития ще направят естествениците.

Въпросът, дали и как несъзнаваното е свързано с материята, все още е открит. Аз не искам да правя спекулации и ще се въздържа от заключения; само излагаме хипотеза, че съществува психика, която се проявява в сънища и неволеви психологически форми, която можем да изследваме, също както физиците смятат, че в материята и енергията има нещо и те го изследват. Но вече виждаме, че някои резултати са толкова сходни, като че ли копаем от двете страни към центъра на една и съща планина. Въпреки че все още не сме се срещнали, изглежда, че се движим към една и съща цел и има вероятност един ден да се срещнем.

Спомняте си, че подчертах че алхимиците, когато наблюдават и изпитват своите символи, работят без всякаква религиозна или научна програма, така че тех-ните заключения са спонтанни, неподправени впечатления от несъзнаваното, за разлика от други преработени символни материали. И е много полезно откритието, че този спонтанен материал е родствен с някои производни на несъзнаваното на съвременни хора, които с научен подход, без предразсъдъци и с вътрешна съсредоточеност, наблюдават, без да бързат да правят спекулативни заключения - и с много сходни резултати. Непрограмираният подход е общ за алхимията и за аналитичната психология.

Този път искам да погледнем към един от най-старите известни текстове, където богинята Изида се обръща към своя син Хор, в който текст знакът на полумесеца се показва зад заглавието. Но първо ще поговорим за това, как сме стигнали до притежание на такива текстове въобще.

Кодекс Марцианус Уроборус. символ ка алхимичната работа като един кръгов самостоятелен процес.

Както знаете, произведенията от античността изчезват в средновековието и след това се преоткриват. Първи критическите науки ги откриват в големи томове.

Например историята на философията и филологията са събрани от учени от късната античност в книги, които можем да наречем енциклопедии или учебници, които съдържат резюмета: Платон казва... Аристотел казва... философите на стоицизма казват... и т. н. За съжаление, сравнени с нашите съвременни критици, тези хора са доста объркани. Техните теории са създадени небрежно и цялата работа прилича на поток от мътна вода. Най-древни и най-нови писания се объркват с коментари, които са преписвани многократно, коригирани и съкращавани и т.н., и ние сме наследници на всичко това. При липсата на критика в средните векове се прави подбор от тези текстове, от който отново се цитира.

Химията има сходна съдба. Например Олимпиодор от V век написва том, който съдържа събрани по-стари твърдения. Ние разполагаме с различни работи от този вид, както и с отделни произведения. Всичко това се събира в един голям гръцки ръкопис във Венеция и получава названието „Кодекс Марцианус" понеже „Марциана” е библиотеката във Венеция. В него е събран цял конгломерат от стари и по-нови твърдения, гръцки материал и т. н., и е публикуван от известния М. Бертло. Той го публикува без критика и заедно с М. Рюел при-бавя един повърхностен френски превод, за да може най-накрая да се започне дискусия. Оттогава са събрани още повече версии и ръкописи, но той си остава основно из-дание и основен текст.

Решенията за това кой кой е и кой е написал това, както времето, в което са били написани, са били чисти спекулации, защото някои говорят за I, а други за III век - разликата е само триста години - и в тази традиционна салата има много малко ред. Както при всички естествени науки, първи са преките гръцки традиции от Кон-стантинопол. Друг поток на научна традиция идва от Ориента и се връща в Европа през Испания и Южна Франция след X век, когато Европа се свързва с Ориента чрез кръстоносните походи. Историята на химията е напълно идентична с тази на математиката, астрологията и други клонове, като геометрията: част отива във Византийската империя през Константинопол, а останалото - в Ориента, и се връща в Европа чрез арабите.

По принцип арабите са точни преводачи и прибавят много малко, те просто превеждат от гръцки на арабски. Има и много известни сирийски преводачи. Една част отива и в Персия и в Ориента има центрове, които превеждат текстовете. Ние имаме гръцки, арабски и по-късно латински текстове. Където гръцките текстове са загубени, ние разполагаме с арабски, но по имената разбираме, че оригиналът е гръцки. В тези арабски мюсюлмански центрове е имало различни секти, които са култивирали тези традиции; Например шиити, персийска секта, формирана през 644 г. пр. Хр. като опозиция на сунити или ортодоксални мюсюлмани; и друзи, сирий-ци, които са полухристияни и полумохамедани и говорят чист арабски език. В тези

центрове някои араби са видели, че алхимичната символика съдържа повече ре-лигиозни, отколкото химични символи и са прибавили много малко от себе си, само са превеждали.

Един от най-известните араби е ар Раци, или Rasis на латински, който развива химическата наука. Той е въвел в химията необходимостта веществото да се из-мерва. Преди това се е казвало: „Сложи малко сяра в малко олово, и това е." Но Раци казва: „В количеството е цялата разлика. Трябва да се вземат толкова части или унции от всяко вещество" - и така прави големият принос за точно измерване и разпределяне, което е голям напредък в естествената наука. Неговата заслуга е голяма, но не откъм символната страна. Той е бил чист техник.

Неговата противоположност в арабския свят е Мохамед ибн Умаил, който фигурира в латинските текстове като Старши. Бил наричан Шейх, а на латински е преведено като Старши и едва по-късно се разбрало, че е Мохамед ибн Умаил. В Хидерабад са намерени около стотина произведения на този известен мистик, но все още не са публикувани. Въпреки че това е много обещаващ материал, толкова малко хора се интересуват от алхимия. че никой не си прави труда да превежда и да публикува. Все още има златни мини, но никой не ги разработва.

Някои от тези хора са прибавили по нещо, но както зече казах, има връщане чрез кръстоносците. Един от интелектуалните мостове към Европа е чрез темплиерите. Те влизат в тясна връзка с друзите, една по-мистична и езическа секта в ислямския свят, които били подчинени на „Стария човек от планините", имама, т. е. водача на сектата. Те имали богата йерархия за инициация и тем-плиерите се заинтересували от символиката на тяхното учение. Тези друзи, вероятно в Иерусалим, влезли в близна връзка с някои висши темплиери и с техните езически практики, за което по-късно са били преследвани. Те се мразили от тези източници, както и от езическите тен-денции на Фредерик II, Щауфер, в чийто двор в Сицилия имало еврейски и ислямски астролози математици, за голямо неудоволствие на папата.

По този начин, както и чрез прочутия остров Родос,където рицарите на свети Йоан се свързали с Ориента,чрез такива места, като Испания и Южна Франция,станало възможно тези текстове да се превеждат и от

евреи. Те превеждали текстовете на латински и тогава започва активно нахлуване на тази естественонаучна традиция в Европа. Църквата, представена главно отАлберт Велики, Тома Аквински и някои други, решава да елиминира двойната традиция на църква и наука и да асимилира и интегрира всичко в църковната доктрина. но успява само отчасти.

Това е само кратък преглед на историческата ситуация и на материала, с който се срещаме.

Сега ще започнем с древногръцкия текст по алхимия, който се намира в Кодекс

Марцианус. Вероятно принадлежи към най-старите писания и е озаглавен „Жрицата Изида до нейния син". Знаем, че синът е Хор, въпреки че в заглавието това не се казва. Зад заглавието е знакът на полумесеца, но никой не знае какво означава това. Ще ви представя материала без коментар, за да имате непосредствен досег, без онова, което е било казано по този въпрос. Документът вероятно е от I век пр. Хр. Това е соттиnis орипiо* на учените, но може и да е по-стар. Когато се чете написаното за тези книги, излиза, че са от този или от онзи век, но са базирани на по-стари текстове, така че съществува известна несигурност. Да речем, че е епохата на елинизма. На тези, които може би имат оригиналния текст, искам да кажа, че не ползвам френския, а мой собствен превод.

Може би си спомняте жестоката битка, в която Сет ослепява Хор, а той отрязва тестисите на Сет, и че после и двамата били излекувани от бога на луната Тот и даже помагали във възкресяването на техния баща Озирис. Спомняте си прочутата битка на Хор, бог на слънцето, който поддържа реда, със Сет, наречен Хот Първи (пред-ставящ хаотична страст, разрушение, бруталност и т. н.). който е враг и убиец на Озирис. Изида започва така:

О, сине мой, когато пожела да отидеш да се биеш с измамния Тифон [т. е. Сет] за царството на баща си [царството на Озирис], аз отидох до Хорманути, т. е. Хермополис, града на Хер-мес, града на свещената техника на Египет, и останах там известно време.

След думите „града на Хермес" отстрани има малка бележка, написана от оригиналния писар, а не по-късно, в която се казва: „Тя споменава това в мистичен сми-

* Общоприето мнение (лат.). - Б. пр.42

Ил. 8. Сучещият Хор.

съл", т. е. името на града трябва да се разбира в мистичен смисъл. „Свещената техника" hiera techne се от-нася до алхимията.

След прехвърляне на каiroi и необходимото движение на небесната сфера един от ангелите, който живее на първото небе, ме видя отгоре и дойде при мен, искайки да се :ъединим сексуално. Той много бързаше това да стане, но аз не му се подчиних. Възпротивих се, защото исках да го разпитам за правенето на злато и сребро.

Каiroi играе важна роля в друг много стар алхимичен текст, в който писателят

Зосим, за когото знаете от коментари на д-р Юнг, казва, че цялата алхимия зависи от кairoi и даже нарича алхимичната операция каiricai baphai, или кairos оцветяване. Неговата теза е, че алхимичните процеси не стават от само себе си, а само в един точен астрологически момент; ако работя със сребро, луната, която е планета на среброто, трябва да е в пра-вилна позиция, а ако работя с мед, Венера трябва да е в определена констелация, иначе операциите няма да станат. Не може просто да се вземат двата метала и да се смесят, а трябва да се чака съответната астрологическа констелация и да се молим на боговете на тези планети, и ако всичко е наред, операцията ще е успешна. Съобразяването на астрологическите съзвездия е идеята за кairikai baphai. Кairos означава точното астрологическо време, когато нещата се движат успешно. Алхимикът е човекът, който трябва да по-знава не само техниката, но и съзвездията. И затова Изида казва, че според преминаването на тези моменти, един след друг (трябва да се избере правилният), и според движението на небесната сфера (което означава всички движения на планетите), се случва (гръцката дума sunebe означава и синхро-нистично ставане на събития) един от ангелите от първото небе да я види и да поиска да се съедини с нея сексуално. Тя го отхвърля, защото иска да научи от него алхимичната тайна; уговаря се с него, че ще му се отдаде само ако най-напред й каже какво знае за това.

Когато му поставих въпроса си, той каза, че не желае да отговори, защото това е велика тайна [суперлативно велика тайна - преведено свободно, - защото тази тайна е твърде поразителна], но че ще се върне на следващия ден и с него ще бъде по-старшият ангел, Амнаел, който ще отговори и ще разреши моя проблем. И ми посочи своя знак [за да разпознае тя ангела], който ще носи на главата си и ще ми го покаже: керамичен съд пълен с блестяща вода. Той [другият ангел] искаше да ми каже истината. Съдът е possoton и в него няма катран.

Предавам текста буквално и в полето е отбелязан знакът

. Ние знаем, че това е знакът на бог Хнуфис. Понякога същият знак се използва за бога на луната Хонсу.

На следващия ден. когато слънцето е в средата на своя ход [значи по обед], дойде ангелът, който беше по-голям от първия, и той беше обзет от същото желание към мен, и то много силно [той също иска да изнасили Изида]. Но аз исках само да му задам своя въпрос. Не му се отдадох. Съпротивлявах се и преодолях желанието му. докато не ми показа знака на главата си и ми каза всичко за традицията на мистериите, цялата истина. [Така тя спечелва битката и той й казва всичко, което знае за техниката на алхимията.] Тогава той отново посочи знака на главата си, керамичния съд. и започна да ми говори за мистериите и за посланието. Тогава за първи път спомена великата клетва и каза: .,3аклевам те в името на огъня и водата, въздуха и земята [двойно quaternio], заклевам те в името на висините на небето и дълбините на земята и подземния свят: заклевам те в името на Хермес и Анубис, воя на Церкорос и дракона пазач; заклевам те в името на тази лодка и лодкаря Ахаронтос; и те заклевам в името на трите необхо-димости и бичовете, и сабята". След като произнесе клет-зата, ме накара да обещая, че

няма да разкажа тайната, която ще чуя, на никого освен на моя син, моето дете и най-близкия ми приятел, и сега ти си аз и аз съм ти.

Текстът е доста кратък. Не се разбира дали нейният син е нейният най-добър приятел, или това са двама души, граматически не е ясно също дали изразът „ти си аз и аз съм ти" означава „Ти, сине мой, си аз", или пък Ангелът и Изида, но може би и двете. Просто означава, че човекът, който предава тайната на другия, в същото време реализира мистичния съюз, свещения брак между майка и син, Изида и Хор, или между ангела и Изида, защото всеки път, когато се изрича тайната, двете стават едно - може би това е смисълът.

Сега иди, гледай и попитай Ахерон, селянина. [Изписва се и като Ахаронтос. Няма преход в текста, но може би вече следва тайната. За съжаление, по това време не са имали знаци за цитати. Не се разбира къде трябва да са цитатите, но мисля, че започва тук.] Ела и гледай, и питай селянина Ахаронтос и научи от него кой е сеячът и кой е жетварят, и на-учи, че който сее ечемик, ще пожъне ечемик и който сее пшеница, ще пожъне пшеница. Сега. мое дете, мой сине, ти чуваш това като въведение и разбираш, че това е цялото сътворение и целият процес на съществуването, и ще знаеш, че човекът може да сътвори само човек, лъвът лъв, кучето куче и ако се случи нещо противно на природата [може би значи противно на този закон], тогава това е чудо и не може да съществува, защото природа се радва на природа и природа преодолява природа. [Това е прочутото изказване, което се среща и в други текстове, най-често като: „Природа обича природа, природа оплодява природа и природа преодолява природа".] Притежавайки част от божествената сила и щастлива в нейното присъствие, сега ще отговоря на техните въпроси за пясъците, защото те не се приготвят от други вещества и човек трябва да се държи за съществуващата природа и за наличната материя, от която да приготвя неща. Както казах преди, пшеница ражда пшеница, човек ражда човек и следователно златото ще жъне злато. Сега ти показах тайната.

В началото на следващата част има странно място, където се казва: „ние ще приготвим", говорейки в мно жествено число. Може би то означава, че Изида и Хор вече са заедно. После следва класическо начало на устни и антични рецепти. На немски рецептата започва с: „Маn nehme", а на гръцки с „Labon", т. е. „вземам". Ето как започва следващият параграф:

Вземи живак, фиксирай го в парчета пръст или чрез магнезий или сяра и го задръж така. [Това е фиксиране чрез топлина, смесване на видове.] Вземи една част олово и от препарата, фиксиран чрез топлина, и две части бял камък, и една част от същия камък, и една част от жълтия Реал-гар [означава сяра или арсеник] и една част от зеления камък [не се знае какво е това]. Смеси всичко с олово и когато се разпадне, го превърни в течност три пъти [да се разтопи три пъти].

Вземи живак, който с мед става бял, вземи от него друга част и магнезий с една част вода. и от което остане на дъното на съда и което се третира с лимонов сок, използвай една част, и от арсен, катализиран с урина на девствено момче, една част от Саdmeia [cadmia, каламин на английски, което означава минерал, пораждащ огън], една част пирит [също минерал, който ражда огън] и една част пясък, изпечен

със сяра. и оловен моноксид с азбест две части, и една част прах от Коbathia [това вероятно също е арсенов сулфид], и залей всичко с много силна киселина, вяла киселина, изсуши го и тогава имаш великото бяло лекарство.

Текстът продължава още две страници, но аз си поз-волих да го съкратя. Искам да ви го представя, защото до сега ние не знаем какво означават тези думи. Разбира се, химиците са направили задълбочено проучване и до известна степен са успели да разберат кои гръцки думи каква субстанция означават, тъй като на места има кратки описания на резултатите, от които те могат да приключат, че е използвано определено вещество. Но друга думи, например Коbаthiа - която преведох като „зелен камък", - и думата, която не преведох, а оставих като "магнезий", което не е известният днес магнезий, наистина не знаем какво означават; ясно е, че се отнасят за някои химични съединения, но са така парадоксално описани в различни текстове, че не е съвсем сигурно.

Говори се и за съвсем различен материал, например урина от девствено момче. Урината наистина съдържа важни и корозивни вещества и се използва често, но фактът, че трябва да се вземе от невинно момче, което още не е стигнало пубертета, показва каква голяма роля имат магичните представи. Общ предразсъдък и древно суеверие, че урината на девствено момче е особено ефикасна не само в химически операции, но и в любовни магии, където помага повече от обикновената урина. В нея има нещо магично.Избрах това, защото знаем малко повече от други области. Например знаем, че в практиката на магиите често се използва урина от малко момче; това е африканска и най-вече египетска традиция. Преди пубертета момчетата са по-надарени медиуми, качество, което късно загубват. Магьосници, които използват хипноза използват други хора за медиуми, като ги приспи-ват за да разкрият истината. За такива магически експерименти се предпочитат деца преди пубертета, поня-

Ил. 9. Алхимичният образ на „пикаещото човече" и използването на „урината на невинно момче" като разтворител се свързва и с психологическата реалност, че несъзнаваното отговаря по-лесно на наивни и спонтанни нагласи, свързани с детството.

кога момичета, но по-често момчета, и невинните момчета се разглеждат като чисти съдове на несъзнаваното, чрез което могат да говорят духове и божества. Съ-ществуват безброй магически рецепти, където например се казва, че ако искаш да намериш нещо откраднато, приспи едно невинно момче, приготви това и това, дай му да яде това и това и го питай, докато спи, къде е изгубеният предмет, и докато е в транс, то ще ти каже. Това е неговата роля и в други области и вероятно урината на едно такова момче има същият контекст и тук, където също се разглежда като магична субстанция предвид асоциациите, които се правят.

Бележка: Може да се направи паралел с Изида, получаваща алхимичните тайни от ангела, с падналия ангел Азазел, който разкрива на евреите коваческото изкуство Професорът, който говори за алхимия на едно събиране в Еранос, каза, че идеята, че ковачът е свързан с алхимията, се е зародила в Тобалки.

Д-р Фон Франц: Да. В Книгата на Енох има пълно описание на всички техники, дадени на ангелите. Първоначално изкуството на ковача и това на алхимика се разглеждат като едно и също и в една традиция, макар че мисля, че идеята от Тобалки е доста произволна. Но е традиция. В Стария завет се казва, че човешки дъщери са усвоили изкуството на наковалнята и алхимията или от ангели, или от паднали ангели, или чрез проституция, или, както е в случая на Изида, чрез отблъскването им и научаване на това, което иска да знае. Има различни версии.

Лекция 2

Понякога се казва, че човешките дъщери имали връзка с гиганти и ангелите се заместват с гиганти. Текстът продължава с тези рецепти и после се връща кьм операции. Ще цитирам една част, за да получите усещане за него:

Ако искаш да направиш нещо бяло от телата [т. е. материала], смеси живак с капки азбест, урина, козе мляко и натурален натриев карбонат и тогава всичко ще заработи, и ако искаш да знаеш как да удвоиш една субстанция или как да оцветиш материала, тогава знай че всичко има едно значение [това е важно], че всичко се стреми да има сьщия смисъл [т. е. че сякаш смисълът е един и същ при една и съща операция]. Сега реализирай тайната, сине мой, лекарството, еликсира на вдовицата.

В текста Изида често се нарича вдовица и затова още отначало в алхимията философският камък, тайната, се нарича тайната на вдовицата, камък на вдовицата или

камък на сирачето; тук има връзка между вдовица и сирак, но всичко сочи към Изида. Текстът свършва с една друга рецепта: Вземи арсеник, загрей го във вода, смеси го със зехтин, после го постави в шише и го загрей на въглища, докато почне да изпуска пара и същото нещо може да се направи с Realgar...

Тук текстът спира и се повтаря отново. Понякога формулата варира. Например човекът може да не се нарича Ахаронтос, а Ахарос и т. н., но иначе е съвсем същият. Но Ахаронтос е проблем, на който ще се върнем по-късно.

Сега бих искала да обсъдим текста част по част, за да открием какво означава. Д-р Сас вече спомена една обща амплификация за първата част и даже за цялата структура на разказа, а именно, че е подобен на историята в Книгата на Енох, където е казано, че всички изкуства и занаяти, както и козметичните трикове и пр., са отк-раднати от човешки дъщери или от ангели, или от гиганти. Т. е. най-напред ги владеят ангели или гиганти и после ги научават жените. Тук Изида ги приема от ан-гела и ги предава на Хор и така започва традицията.

Какво бихте казали психологически за този мит? Всичкото зло идва от жените, както знаем от Битие и историята за Ева, която е близко до проблема как да получим познание от Бога. В тази история Ева го получава от змията и го предава на Адам - което също е кражба, защото Бог пази познанието за себе си в себе си - а след това човек започва да познава добро и зло като самия Бог.

В Битие кражбата се разглежда само като зло, както и в Книгата на Енох, т. е., че кражбата на тези тайни от жени играе известна роля за корупцията на нашият свят и за това, че неговата първоначална невинност е изгубена. Но в нашия текст чувството е променено и получаването на тайната от Изида се смята за голямо постижение. Става обръщане на преценката, въпреки че самото събитие е същото: женският елемент, женският принцип взема тайната от по-дълбоки пластове, а посредникът го предава на човечеството.

Ил. 10. Съблазняването на Ева. "..Познанието е или отровно, или ле-чебно... Към него трябва да се отнасяме двойнствено, доктрината на ""felix culpa*" - Фон Франц.

Можем да разпознаем символиката на анима, защото историята на Ева е по-вярна за анимата. отколкото за жените, и тук същата идея е изразена символно от несьзнаваното. Богинята Изида има до себе си знака на луната. В по-късни времена Изида се идентифицира с Хатор, богинята с кравешки рога и богинята на луната, и с богинята на небето Нут. Тя вече присъства в късната фаза на историческото развитие. В египетската религия тя е един вид космическа женска богиня, която съчетава аспектите на всички други женски богини в древния Египет и е, така да се каже, великата носител-ка на тайната на природата. Както знаете, в молитвата на Апулей към Изида, в Златното магаре, обръщението към нея е Domina Rerum, владетелка на цялата космична природа, и по това време тя е била обожавана като ас-пект на космичната природа. Тук не се проявява директно като богиня, а по-скоро като пророчица. Това е ествено, понеже тя предвижда бъдещи развития: казва истината и после става известна; предава истината, която преди това е била скрита.

Жизнен порив (фр.). - Б. ред.51

Гръцка алхимия

Лекция 2Въпрос: Все още не ми е ясна връзката на това с целия мотив или цел на

юнгианската психология. Вие изразходвахте усилия и енергия във връзка с този текст. Сега чух да казвате, че е свързан с интерпретацията на сим-воликата на човешките сънища. Така ли е?

Д-р Фон Франц: Да, наистина. Да кажем, че срещате мъж. който сънува, че тайнствена жена се приближава към него. Аз си спомням подобен сън, беше на мъж. който имаше сексуален проблем. Не знам точно какъв, понеже не беше мой пациент, но в съня му непозната жена, която му направила голямо впечатление, му казала, че цялата тайна се състои в изсушаване на пудрата вътре в ябълката.

Въпрос: Така че основното тук е връзката, която това има с живота на човека?Д-р Фон Франц: Да. Да предположим, че един мъж идва за анализа и казва, че

е импотентен или Дон Жуан. Можем да кажем, че ще видим какво ще говори несъзнава-ното за това. Колеги са му казали всичко, което може да се каже. но това не му помогнало и той чувства, че е изчерпал възможностите си. Твърди, че знае всичко по въпроса, дори за майчиния комплекс, но нищо не помага. Тогава се обръщаме към сънищата. И тогава се появява тази чудесна жена и му казва, че проблемът е да се изсуши пудрата в ябълката. Той мисли, че това е глупост, но има какво да научи. Не прави никакви асоциации, защото хората не правят асоциации с архетипови сънища. Бяла пудра в ябълка не му говори нищо: може да каже. че обича ябълки или нещо подобно, но нищо повече - затова трябва да познаваме асоциациите на човечеството.

Добре е. ако получите асоциации, но при подобни мотиви на сънища обикновено няма такива и трябва да кажете, например, че човечеството е вярвало, че ябълката съдържа божествено познание, за добро и зло, да му напомните за Библията и че хората винаги казват, че ябълката подновява тайните. Разказвате му някои митове, но той става нетърпелив и пита: „Да, но какво означава това за мен?" Митовете показват, че има и друга преценка, защото в библейския мит се преценява от гледна точка на чувството и той се определя като лош

късмет или инцидент. В по-късната католическа интерпретация вече има feliх culpa, където се казва: „Благодарим на Бога. че Адам и Ева съгрешиха, защото иначе Христос нямаше да ни спаси". Но първоначално емоционалният тон е, че Адам е развратен от Ева и всичко г тръгнало зле. Даже църквата винаги казва, че Мария върши всичко правилно, а Ева погрешно. Ева се търпи, защото по-късно нещата се оправят, но тонът, поне в Стария завет, е че от греха на Ева произхожда целият лош късмет и че е голямо нещастие, че Адам и Ева са изяли тази ябълка. Но в нашия текст, това е постиже-ние защото Изида получава тайната от ангела и ще я предаде на сина си. Текстът ни казва, че лъвът ражда льв и това според Изида е тайната.

Както вече се каза, тази история е еднаква с библейската, но с различно

емоционално звучене. В Библията е случай на разврат, а тук е описана като чудесно постиже-ние. Не се казва, че светът се проваля, защото тайната е разкрита, а като нещо добро, че Изида ще каже за нея . то на сина си и на най-добрия си приятел. Какво означава тази разлика психологически? Човечеството е доста тротиворечиво относно оценката на произхода на нау-

ката и техниката, на основата на химията и естествените науки, на познанието изобщо. Развращава ли познание-то или помага?

Бележка: Струва ми си. че Библията смята познанието -това, което представлява ябълката, за развращаващо само по себе си.

Д-р Фон Франц: Да, чрез него сме изхвърлени от рая.Въпрос: Смятате ли, че познанието принадлежи на Бога?Д-р Фон Франц: Да - от една гледна точка то е идентификация с Бога, така че

приемането на това познание представлява акт на инфлация. Азът взема нещо, което не му принадлежи, получава се инфлация, загубва се балансът и всичко тръгва зле. Но в историята на Изида оценката е изцяло положителна и тук не се споменава инфлация или лош късмет.

В този текст има противопоставяне на религиозна традиция и природни науки in nuce*. Техниките, които постигнахме, както и естествените науки - донесоха ли ни лош късмет? Влошиха ли първичното състояние на човека, или са показатели за прогрес? То е нещо по-дълбоко, защото нараства осъзнатостта, развива се човеш-кото съзнание. Полезно ли е това, или не? Ще ставаме ли по-зле, като ставаме все по-осъзнати, отчуждени от природата и загубили баланса, или това е нещото, което трябва да правим? Ако се опитваме да ставаме осъзнати, изпълняваме ли волята на Бога, или вървим срещу нея? Това е скритият въпрос.

Това е религиозна проекция и ако я разгледаме по-смирено, психологически, имаме дискусия по проблема, дали повишаването на съзнанието е прогрес, или не. Когато хората идват за анализа, мъже и жени, те често казват, че предпочитат да не дразнят кучето. Защо да се повдигат проблеми, за които колкото повече мислиш, по-объркан ставаш? Остави ги на природата и те ще се разрешат някак си. После идва момче с фиксация към майката и не иска да напусне дома и вие го анализирате и му показвате чрез сънищата, че то очевидно трябва да се отдели от майка си. но тогава тя буреносно идва и пита зашо повдигате такива въпроси и разстройвате семейната хармония, защо казвате такива неща на сина й и разваляте добрата им връзка цялата фамилия е разстроена и момчето още повече.

*В главното (лат.). - Б. ред.54

Гръцка алхимияИ така. лошо или добро нещо е нарастването на съз-нанието? Ние, терапевтите,

трябва да си поставяме този въпрос всеки път. И винаги се срещаме с такива жи-тейски асоциации. Някой ви говори във влака и ви пита каква е професията ви и ако му кажете, че сте психоаналитик, ще каже, че е интересно и че е сънувал сън и ще ви го разкаже. Те смятат, че сънищата не означават нищо, но сънят разкрива проблема на човека и вие се чудите дали да го боднете с игла. или да пуснете капка отрова от знание и да му покажете какво означава наистина, или просто да се измъкнете, като кажете, че това не е консултация.

Познанието е или отровно, или лекуващо и затова някои митове казват, че то носи провал на света, а други,че е лекуващо, а следва и библейската идея, че първоначално то е поквара, но после, слава богу, се превръща в оздравяване. В Стария завет то означава поквара, но Христос, който прави нещо с него, го превръща в оздравяване, така че човек има двойнствено отношение към него, доктрината на feliх сu1ра.

В една конкретна ситуация обаче не може да имате войнствено отношение. Всеки път стои ужасният проблем, да им кажа, или не? Пред вас е цялата морална отговорност и всеки път не знаете дали сте постъпили правилно или погрешно. Това е проблем на съзнание. Какво да прави човек със своето съзнание? Как да го ръководи ? Разбирате ли, ако аз съзнавам какво означава един сън. как да го използвам? Като отрова, или като лекуващ фактор? Съзнание, или познание, това е ужасен проблем, който още не сме разрешили.

Бележка: Никога няма да го разрешим, това е проблемът, с който живеем.Д-р Фон Франц: Да, това е вярно, но е много общо. Трябва се навлезе по-

дълбоко. Нуждаем се от по-специфична нагласа, защото иначе човек става небрежен и казва,че това е постоянен проблем за психотерапевта. но то е проблем и на отношенията. То е проблем и ние трябва да го приемем сериозно, а не просто да го отхвърляме.

Можем да кажем по-общо. че това е проблем на човечеството, защото човекът е онази странна приумица на природата, която носи нова форма на съзнание. Антро-пологията казва, че човек се отличава с феномена съзнание и той самият не знае как да оцени това качество. Като проклятие или като благословия трябва да го пре-живяваме? Тук сме в началото на европейската традиция в естествените науки, а нашият текст идва от езически източници без юдео-християнско влияние, а с еги-петско и гръцко влияние, и оценката е изцяло позитивна. Когато анализирате съвременни хора, модерни физици, ще се сблъскате със същата нагласа. Те вярват в науката и смятат, че с допълнителни открития ще помогнат на света. Затова е интересно да изучаваме не-съзнавания символизъм на тази нагласа, защото тя при-съства и се дискутира активно и в нашето време.

Радвам се, че задавате такива въпроси, защото тези неща трябва да бъдат извадени на бял свят. Може да се питате защо ровим в тези трудни стари текстове с всичките усложнения, но не забравяйте, че това е коренът на добрите идеи и

предразсъдъци на нашата цивилизация. Ако не обсъждаме тези основни предразсъдъци, никога няма да срещнем други цивилизации. Трябва да познаваме нашите предразсъдъци, дори и да ги пазим и да казваме, че ги харесваме, а други могат да мислят различно, мненията не са еднакви. Подобна широта на духа е необходима, ако искаме да анализираме хората обективно и да не сме привърженици само на една черта: аналитикът трябва да бъде широкомислещ и да разбира какво констелира вътрешната природа на пациента като оздравяващ процес, накъде води. Поне това е нашето убеждение.

Въпрос: Как се съпоставя тази нагласа към познание с древната прометеева нагласа?

Д-р Фон Франц: Това е много добър въпрос. В гръцката митология съществува типичният гръцки мит, който отразява гръцката нагласа и не я прави първично морален проблем като Библията - или добро, или зло. Пак има кражба от боговете, откраднато е нещо, което те искат запазят за себе си и според легендата има наказание .Прометей изпада в беда и има лош късмет, - но липсва моралната оценка. Гръцкият дух казва само, че за краж-ба на знание от несъзнаваното трябва да се плати, но пак може да си прав. Може да кажеш, няма значение, ще платя, но го искам. Митът не казва дали да го направиш, ИЛИ не, но трябва да знаеш, че винаги трябва да се плати някаква цена.

Гръцката нагласа е съвсем различна от еврейската и юдео-християнската, защото те създават един морален проблем. Това е нещо, което знаем, и то е основна архе-типова истина. Познанието е част от развитието на съзнанието; има и други аспекти, но за този трябва да се плати. Скъпо е, но ти ще решиш дали искаш да платиш, или не. В юдео-християнската традиция ударението е

върху етичния аспект, а в гръцката имаме безстрастно съобщаване на факти, но и нюанс на оценка, която е високо положителна и означава божествен прогрес.

Бележка: Два пъти говорихте за желанието на ангела да има сексуална връзка с Изида и втория път употребихте думата „изнасилване", но тук ще има разлика в термина, когато е заплащане, защото едното е насилствено. а другото доброволно.

Д-р Фон Франц: В текста буквално се казва само, че той иска да се съедини сексуално, а тя не иска, а аз го сведох до думата „изнасилване". Тя просто прави сделка, което е типично за жената. Тя казва, че той не бива толкова да бърза и че първо трябва да й каже тайната, и по чисто женски начин не му казва дали след това ще си плати, или не. Изида е жена! Гръкът всъщност казва, че е получил това, което е искал: „Но, Изида, аз имах предвид това. което исках." Какво означава психологически сексуалната атака на ангела и нейното отлагане за да получи познание? Как може да се сравни това с психологическата ситуация, в която винаги се намираме?

Бележка: Това е нахлуване на колективни съдържания, за което тя иска обяснение.

Д-р Фон Франц: Да, ангелът представлява съдържание на колективно несъзнавано, което нахлува в психологическата система с някакво искане, в случая

сексуално. Какъв е паралелът с нашето преживяване? Алхимията се ражда чрез съпротивата на Изида и факта, че тя не се подава и отлага сексуалния процес, но не го спира напълно. Ние не знаем какво е направила накрая, тя не го казва даже и на сина си. Но какво означава това?

Ако тя беше човешка жена, атаката на ангела щеше да бъде инвазия на анимуса, но аз ще го формулирам по-общо, защото това се отнася само за един случай и не е материал за казус. Това означава, че много често съдържания на колективното несъзнавано нахлуват в инстинктивна форма, под формата на някакво инстинктивно влечение, власт или секс, или нещо подобно. Нахлуването на несъзнавано в либидото се представя първо на животинско или по-ниско ниво и това ние преживяваме отново и отново. Развитието на съзнанието се представя и в тази форма. Един от големите проблеми в психологическата реалност е разпознаването на това. Може да кажете, че това е сексуален импулс, фантазии и дори физическо сексуално влечение. Но винаги трябва да решим дали това е истински секс, или прикрит, несъзнаван импулс, който води до познание и прогрес в съзнанието, но се появява първо в такава форма.

Ако нямате предразсъдъци, може да го опитате, но е доказано, че забавянето е мъдро. Нека си представим че един мъж има страхотна проекция на анима в определена жена и желанието за секс е много силно. Тя се поддава а и после всичко изчезва. Това често става с Дон Жуан. след факта то не означава нищо за него. Той изоставя жената и мисли: "О, по дяволите, не беше това, което исках!" Затова може да се каже, че и в началото не е било така, а само е било маскирано по този начин, импулсът не достига своята цел и смисъл и не се постига прогрес в съзнанието. На импулса може да се устои и да се разбере към какво води той наистина, защото, както знаем, много често импулсите да направим нещо се появяват първо във физическа форма, ако не могат да достигнат директно до съзнанието.Например, намирате се в аналитична ситуация и не знаете; какво да правите, и както си седите на стола, внезапно получавате сексуална реакция, на която не се препоръчва да се отдадете - независимо от конвенциите – но ние не дискутираме конвенции и можем да говорим от-

ИНСТИНКТИ преживяване

АРХЕТИПОВЕ

инфрачервено

(Физиологически:

телесни симптоми, инстинктивни въз-приятия и др.)

— ултравиолетово(Психологически:идеи.схващания,сънища образи, фантазии и др.)

Ил. 11. Връзката между инстинкт и архетил, сравнени със спектъра.крито. Опитът показва, че е най-добре да спрете и да се запитате защо това се

случва в този конкретен момент от анализата. За какво се е говорило при появата на влечението, какъв сън се е обсъждал? Може да сте напълно сигурни, че сте достигнали до момент, в който и двамата с пациента трябва да осъзнаете нещо, нещо, което се стреми към съзнанието и е толкова далеч от вашето разбиране, че може да се прояви само по физически начин. Това е вид експлозия под стълбата, защото не може да се качи по стълбата; все едно се опитвате да изблъскате едно животно нагоре по стълбите, а то скача от прозореца. Нещо иска да излезе от несъзнаваното, но става късо съединение и то се появява като сексуален порив, понеже е трудно да се придвижва по-нататък.

Но понякога е истински сексуален порив. Не може да се твърди, че никога не е това, което изглежда, защото все пак ние сме топлокръвни животни и имаме нормал-ни физически реакции. Но може да се случи в такава ситуация да не знаем кое какво е и затова техниката на Изида е преди всичко мъдрост - да забавите, да разберете тайните на нещото, което напира, и след това да решите дали да имате това малко преживяване, или не. Изида не казва - тя е много дискретна. Това е едно свободно етично решение между човешки същества, а в този случай - между богове и то е на друго ниво. Но. докато влечението е толкова силно, вие не сте в състояние да решавате.

Първо трябва да го отложите и да видите какво има зад него. Сексуално влечение може да се появи и при среща с умиращ човек. Колко неадекватно изглежда това! В такъв случай е уместно да мислите, че това не е естествен сексуален инстинкт, такова нещо е невъзможно. Още от началото знаете, че то не означава това, не е типична ситуация и нещо, с което често се сблъскваме. Зад него лежи цял архетипов символен проблем. Защо сексуалното влечение е толкова важно в този момент, че се насочва към умиращия човек и тези от обкръжението? Това е само един пример между много други. Тогава трябва да забавите ангела, да научите тайната и да осъзнаете какво стои зад порива, т. е. странната връзка между инстинкт и архетип.

Понякога Юнг пише за инстинкта като за архетип, а понякога като за нещо различно. Това означава, че акс разглеждаме архетипа като противоположен на инстинкта, той е унаследен и инстинктивен начин за преживя-

60

Гръцка алхимия

Ил. 12. Богът на слънцето Ра с неговите атрибути.

ване на емоции, идеи и представи със символи, а инстин-ктьт- унаследен начин за физическо действие. Но, разбира се, двете са свързани. Например представете си. че се разхождате из полето и изведнъж започвате да бягате без видима причина, прескачате храсти и поглеждайки назад, виждате, че ви последва черен бик. Хората казват, че това е чудо, за-щото внезапно необяснимо усещат, че трябва да бягат: не знаят какво се случва, но инстинктът им ги спасява. Това става често. Човек пресича улицата, без да знаезащо. и изведнъж нещо пада от покрива. Важно е да се чим да вярваме на тези инстинкти. Това е нещо. което се случва физически. Започвам да бягам без да забелязвам опасността, но. слава Богу, моето

тяло е по-умно от мен. Но вместо физическо дейст-вие. може да чуя глас. да имам халюцинация, която ми казва да бягам. В единия случай реакцията идва като физическо действие, а в другия - като мисъл, и това е разликата между инстинкт и архетип; гласът е проява на архетипа, а физическото действие на инстинкта, но те са два аспекта на едно и също нещо.

Човекът е наследил структурно нещо, което го кара да действа и мисли по определен начин, затова неви-наги сме наясно по отношение на двете неща. Тъй като съдържанията на несъзнаваното имат физически, но и соматичен и психологически аспект, понякога нещо. което трябва да мине през психологическия аспект, пре минава през физическия, а физическият през психоло гическия; те са като свързани кранчета, ако едното с запуши, водата тече през другото.

Често се случва хората да имат големи психологически проблеми и смятат, че причината е психологическа и то гава преживяват нещо физическо и целият проблем от пада. Те са блокирали един инстинкт, да кажем сексуален, който тогава се манифестира като философски проблем за Бога. Това генерализира Фройд! Видял е, че се случва често, и е мислел, че може да обясни всичко на това ниво, но това не е така. вие може да блокирате еди ния край, а то да мине по обиколен път.

Това е един от вечните конфликти - конкретно ли да го преживявам, или да го приемам символно? Дали това има смисъла на реализация, или просто трябва да се жи вее, без да се мисли много? Това е голям проблем. Казва се, че чрез блокиране и забавяне на един физически по рив се стига до прогрес в съзнанието.

Бележка: Това не е първата сделка за познание, защот Изида предприема лечение на бог Ра от ухапването н един отровен червей срещу обещанието да й каже свое то свещено име. Как ще обясните този паралел?

Д-р Фон Франц: Да, това наистина е паралел. Когато бо гът на слънцето Ра остарял, оглупял и вече не можел да се справя, Изида оставила на пътя му отровна змия, която го ухапала, и той се почувствал много зле. По това време се е вярвало, че силата на човека се крие в неговото тайно име, което е неговата душа или мана. и когато Ра лежал болен на легло, Изида отишла при собствения си баща и му предложила да го излекува, ако й каже тайното си име. При това изнудване Ра се предава и й казва името си и оттогава тя владее силата на слънчевия бог. Но какво означава това? Не можем да го разискваме като другия мотив, на чието ниво е налице физическо влечение, зад което смятаме, че се крие нещо архетипово За да отговоря на вашия въпрос, трябва да се спрем накратко върху развитието на съзнанието в египетска-та цивилизация. В Египет култът към бога-слънце и неговия син, от гледна точка на социалната и политическа структура е н патриархален феномен. Между 3000 и 2800 години пр. Хр. обожанието на слънцето надхвърля това на луната и на бика; главният цар е богът-слънце и вече не е тясно свързан с луната и бика. С развитието и разрастването на този култ става развитие на закона, науката, геометрията, планирането, строежите и пр. Налице е огромен прогрес в

рационалната организация, войните и пр. Това е развитие на мъжкия свят, на световния дух и света на реда. което върви заедно с култа към слънцето. До известна степен то може да се сравни с ранното развитие на християнската цивилизация, където се случва същото - вяра в закона, вяра в догмата, вяра в реда, вяра в знанието, а после, понеже тези неща стигат до един край, до една енантиодромия, мъжката форма на съзнание се уморява. Това е типично архетипово събитие и тогава женското или несъзнаваното и природата, хаотичното, трябва да поемат факлата. Първият голям мит илюстрира енантиодромия, където мъжкото, мъж-кияг син, мъжкият бог-слънце дава цялата власт на женския орден.

Днес нашите официални организации вярват все повече з бюрокрацията, във все повече конгреси, повече регулации и повече религии за спасението на света.Искат да въведат ред, мислейки, че това ще реши проб-

Ил. 13. Даващата живот сила на женското, представено като море на обновлението,сътворено от

млякото на девица.

лема и че другите тенденции, които откриваме в сънищата на нашите пациенти, няма да имат успех. Но светът пак е уморен - така папата провъзгласи Успението то на Дева Мария и ние виждаме преоценка на женското начало в сънищата на сегашните хора.

Мога да ви дам един пример. Онзи ден един мъж. отвратен от кръвопролитията в Тибет, написа гневна статия, в която се казва, че ние, швейцарците, също пла-нински народ, застрашен от великите сили наоколо, трябва да покажем повече симпатия и чувство към този малък планински народ, който се бори за свободата си. и че не е достатъчно да прочетем вестника и да изразим съчувствие, защото утре може да се случи същото и | нас при една руска инвазия. Трябва да направим нещо и да спрем да търгуваме с Китай. Но тогава сънува, че идва краят на света и че група хора са изровили от лед-ник в планината стар кораб, в който стои красива жена. Корабът прилича на Ноевия ковчег и се движи към морето и само тези. които влязат в него, ще бъдат спасени.

Разбирате, че несъзнаваното казва, че онова, което виес вашия мъжки, политически, мислещ мозък, виждате, е само един малък аспект

на ставащото. Сега сме запла-шени и от потопа. Нашият истински проблем днес е свръхнаселението, а не напрежението с араби или русна-ци. Намираме се пред безнадеждна ситуация. Спасителният принцип е женският принцип и този път в кораба няма да е Ной, а жена, една богиня. Какво означава това? Не може да оценявате тази жена като жена. Съну-ващият няма проблеми във връзките си с жените, на това ниво всичко е наред. Но какво представляват жената в кораба и

хората, които са тръгнали с нея?Не е лесно да се изтълкува, но в края на египетската цивилизация има подобна

енантиодромия. Изведнъж Изида взема всичко в своите ръце и мъжките богове из-бледняват - и интересно, че това става в края на Водолея, а сега сме в края на Риби, астрологическия период на рибата, и пак жена събира жетвата, а мъжете са малко уморени.

Въпрос: Но ангелът не губи нищо, като предава тайна на богинята. Той си я знае, нали?

Л-р Фон Франц: Да, но ангелът не се възползва от нея, докато Изида създава алхимията; тя прави нещо с тайната, а ангелът я пази само за себе си.

65

Ил. 14. Одухотворяване на материята, представено като коронация на Дева Мария. Сцената

представлява алхимичната четворност: Бащата. Синът и Светият Дух (гълъбът), и женският принцип (материята) като четвърто.

ЛЕКЦИЯ 3 Гръцка алхимияПоследния път разгледахме предаването на тайната на алхимията от ангела

Амнаел на богинята Изида. Извозвахме амплификации от древни легенди, които казват че цялото научно познание за природата, от математиката до правенето на женска козметика, е предадено на хората от ангели или гиганти. Обсъдихме и стран-ния факт. че много често в края на една патриархална .цивилизация се появява

енантиодромия - властта се предава на женска фигура, както в Египет култът на Изида става доминиращ и Изида все повече поема фун-циите на други богове. Даже има една египетска мо-литва, в която се казва, че Изида представлява всички други богове в женска форма. Това е съпоставимо, сит grапо salis, с факта, че сега в християнската цивилиза-ция, поне в католическата й част, Дева Мария приема по-доминираща роля. отколкото преди.

Не бива да забравяме, че тези майки богини са свър-зани и с понятието материя, защото не само тази дума е свързана с думата „майка", но и цялата проекция на материя, както и архетиповата идея модел в съзнанието на естествоизпитателите произхожда от майчиния ар-хетип. Платон, например, казва, че пространството е като кърмачка на целия космически ред. т. е. пространството се разглежда като женски контейнер, хранител-на функция на майката.

Тъй като идеята за материята е винаги тайно свързана с архетипа на майката, когато папата поставя акцент върху Дева Мария в християнския култ, това, съзнавано или не е удар срещу комунистическия материализъм. То е опит да се постави акцент върху материята в една различна форма. Интересът към материята произлиза от възкресяването на този архетип.

Когато млади естественици избират своята професия, те често сънуват майката природа като стара жена или подобна фигура, която им показва пътя. Често са ми разказвали подобни сънища млади хора, несигурни дали да изучават естествена наука, например медицина, или нещо друго. От сънищата на съвременни хора може да се докаже, че влечението към материалния аспект на външната природа често произлиза от констелацията на този архетип, който е динамиката зад естествената наука. Ако библейската история оценява предаването на знанието на човека като катастрофа, това може да се сравни с факта, че естествената наука, включително ма-тематиката, още от началото се стреми да владее хората автономно, да обсебва техния интерес тоталитарно до такава степен, че го превръща в демонично влечение, като разстройва не само техния личен баланс, но и баланса на цивилизацията.

Този краен стремеж на естествената наука и неговият разрушителен аспект днес е такава баналност, че няма да се спирам върху него, но той произлиза от факта, че един архетип излиза от общия инстинктивен ред. Може да се каже, че митът за произхода на естествената наука е отчасти мит за дисоциацията на инстинкта; Ното faber е вече дисоцииран или опасно отчужден от естествените си корени. Това казва библейският мит, докато в мита за Изида същото събитие се смята за огромен прогрес. Ако има два мита, единият от които е противоположен на другия, или едно и също нещо получава различна оценка, можем да заключим, че е налице изначална несигурност в човека и даже в неговото съзнание; проблемът е реален, а не измислен и ние трябва да го разглеждаме от двата аспекта.

Ангелът носи на главата си съд със светеща вода. Тази абсолютно прозрачна

или чиста вода, казва гръцкият

Ил. 15. Алхимикът и неговият асистент правят знака на тайната съгласно с опита, че много от

онова, което става в една връзка между двама души, не може да се споделя с други.

текст, в алхимията е символ на тайнствената основна материя раr ехсllепсе. Идеята за вечната вода, както знаете от многобройни амплификации на Юнг и от асоциации от други текстове, е един от най-великите алхимични символи. Това не е обикновена вода, а символ на основната материя на света, рrima таteriа. Така с този образ се внушава, че ангелът носи тайната на основния материал - на космоса, бихме казали - и това е, което алхимиците, също като модерните физици, имат предвид: че всички материални явления се свеждат до един основен материал, в търсенето на който е голямото им очарование, защото върви заедно с чувството, че ако той се открие, човек ще може да погледне в божествената тъкан на космоса.

Изида иска тайната, след това Хор се заклева да не я споделя с никого. Това е в духа на мистерията и религиозните инициации по принцип. В елинистичния свят ак-центът показва, че сега великото нещо е предадено и Хор трябва да разбере, че тайната е само за него и че не трябва да говори никога за нея.

В този древен текст имаме нещо, с което ще се срещаме през цялата история на алхимията, мотива за великата тайна, която не може просто да се каже научно и да се предава от един индивид на друг. В историята на алхимията и химията това винаги се е разглеждало като трик, за да изглеждат нещата важни и мистериозни, да се прикриват тайни. В това има и известна истина, защото както знаете, по това време алхимията е била и химия и следователно изкуство да се правят сплави, което е било търговска тайна по тривиални финансови причини. Същото става и в нашите модерни индустрии; даже има система за шпиониране в металургията и уп-равлението на индустрията, защото това познание носи власт и пари, и така е било винаги. Например, ако се приготви смес, която прилича на злато, и благодарение на слабия полицейски контрол по онова време може да се правят фалшиви пари и да се придобие голямо богатство, естествено, тайната може да се предаде само на най-близки приятели.

Но този тривиален аспект не обяснява цялото явление. Да видим какво става в една аналитична ситуация. Може би всички сте видели, че някои неща може само да бъдат казани, обяснени или направени, но ако анализата се задълбочава, идва

Гръцка алхимия

момент, в който аналитикът и анализираният споделят тайна, която знаят, че не трябва да се споделя с никой друг. и следователно установяват уникална връзка.

Това се преживява от хората точно по същия начин, както в алхимията: трябва да има нещо мръсно, свърза-но с тайната, иначе тя би могло да се каже направо. Но някои неща може да се споделят и направят само с един човек; това е уникалността и изключителността на всяка истинска човешка връзка и на всяка среща с несъзнаваното. Затова е толкова трудно и понякога заблуждаващо разказването на материала от случаите, защото някои неща не могат да се казват не поради дискрет-ност или защото имат нещо общо със секс, развод или брак, или нещо с пари или нечиста сделка - както обикновено мислят хората. - а защото са неизразими.

Понякога връзката или анализата протича с недоиз-казани думи. които се разбират по специфичен начин от другия човек, но които не можете да повторите, ко-

Ил. 16. Oроборус. змията, която яде опашката си. като дракон с корона и криле, и змии без криле

(сравни птици с крила и без крила, стр. 118.)

гато говорите за случая. Може да говорите за сънища и за тяхното значение, но много добре знаете, че това е само половината от историята. Има неща, които не може да се кажат, защото стават, без да знаете. Някой може по-късно да твърди: "Не си спомням какво казахте тогава, но се засмяхте по начин, който ми подсказа нещо." Това може да се случи, без да се забележи и от двамата в момента, и за тези последици не може да се говори, въпреки че фактически те може да формират основата на аналитичния и терапевтичния процес.

Между двама души има и съчувствие, сутраthyа, което означава, че те страдат заедно, двамата са засегнати заедно и това състояние на „заедност", което идва от споделяне на едно и също преживяване, не може да бъде обяснено - не защото човек иска да го превърне в тайна, а защото е необяснимо, ирационално и много сложно. Затова може да се каже. че във всеки аналитичен процес има тайна и за нея не може да се говори. Така че, когато докладвате един случай, то не става изчерпателно; той е уникално нещо, но обикновено хората си отиват в къщи и си мислят, че вече познават процеса на индивидуация, а всъщност са много далеч, защото техният процес на индивидуация със сигурност ще протече съвсем различно. По дефиниция това е индивидуация, което означава нещо уникално.

Заблуждаващо е да се разкаже дори и един случай, защото хората неволно генерализират, мислят, че разбират как се провежда терапията, но всъщност лаят по погрешно дърво. Налице е истинско тайнство, защото щом се докоснете до уникалността на процеса или на индивида, за това вече не може да се говори. Често, когато ме карат да говоря за случаите, ми се струва неправилно да ги разкривам. По принцип може да се говори само за леки случаи или за тези, които не вървят - което е притеснително за суетните, - но поне за такъв случай може да се говори.

Бележка: Изида няма предвид това, когато казва: „Ти си аз и аз съм ти" - след което няма какво повече да се каже.

Д-р Фон Франц: Да, точно към това се насочвах. Налице е елементът „аз съм ти и ти си аз" и той не може да се разказва. То е иnio mystiса, нещото, което става в дъното на това, което се опитваме да извадим с думата „пренасяне", като го

превърнем в нещо техническо. Но то е истинска мистерия, едно мистично преживяване, нещо, което никога не може да бъде предадено или споделено с друг човек.

Изида се заклева най-напред в името на Хермес, което може да е гръцки превод на Тот, бога на луната и маймуната, после в името на Анубис, което не е преведено и може да се приеме за египетска форма, а също и в името на Церкорос - виенето на Церкорос, което се свързва с виенето на кучето Цербер. В паралелен текст името е Церкуроборус. Уроборус е змията, която яде собствената си опашка, и сигурно се отнася за един демон, подобен на куче, който се бърка с тази змия, и тук се описва като змията пазач на подземния свят. Налице е смесване на фигурата на Цербер - оттам и „Цер" в първата сричка с някои фигури на стражи на египетския подземен свят, сред които често намираме змията, захапала опашката си.

Сега ще прочета текста за змията уроборус, както е описана в някои египетски гробове. В гроба на Сети I е

Ил. 17. Rwti, египетският двоен лъв. представляващ Акер и момента, когато слънцето се появява

отново след пътуването си в подземния свят, т. е. прераждане на съзнанието след „пътуване в нощното море".

нарисувана къща с два сфинкса отстрани, което е схематично представяне на подземния свят, където става зъзкресяването на бога-слънце. Точно преди това той е представен като един ихтифаличен човек, който лежи по гръб с възбуден фалос и около него е змията, която яде опашката си. Надписът гласи само: „Това е тялото." Виждате, че в подземния свят. когато богът-слънце стигне момента, когато се срещат смърт и възкресяване, когато е в гроба си в подземния свят, е представен с обвита около него змия. Според египетския текст змията, която яде опашката си, се приема за пазач на подземния свят и може би е змията, която се споменава тук.

Текстът продължава: „Заклевам те и в името на лодкаря Ахерон." И по-късно: „Иди при селянина Ахаронтос и той ще ти каже цялата тайна." Най-напред се мисли за гръцката подземна река Ахерон, но тъй като преводът представя египетски образи, трябва да видим кой подземен бог или фигура може да съответства на това име.

В тази връзка аз намерих много интересни амплифи-кации. Има един египетски бог, наречен Акер, а понякога и Акеру. Той е представен с два лъва, седящи гръб до гръб, понякога със слънчевия диск между гърбовете. Това се нарича Rwti или двоен лъв и така е представен богът, или думата Акер. Показан е като двоен лъв или двойно куче. или като Вчера и Утре. защото в египетската митология тази картина представя момента на възкресяване на бога-слънце. Вчера е бил мъртъв, утре отново ще бъде жив. Полунощ, когато слънцето е в най-ниската си точка и започва да се издига, е моментът на връщане от смъртта към живота, от вчерашния към следващия ден. Най-ниският миг на енантиодромия и възраждане е Акер, защото Акер означава „този момент'".

В примитивните древни езици Акер означава не само момент, но и място и ситуация, ситуацията на смърт и възкресяване, на вчера и утре, на възраждането на бога-слънце. Понякога Акер не се представя в тази най-дълбока точка на подземния свят, а като врата към Отвъдното, пред която двойните лъвове са пазачи и значи има смесване на две идеи; врата към отвъдното, Limen, или най-дълбоката точка на

самия подземен свят. В гробовете на Тут-Мозис III и Аменофис II има същата сцена като тази в гроба на Сети I.

Сега ще ви прочета някои призиви. В Книгата на пещерите, една от книгите за мъртвите в много египетски вариации, когато богът-слънце в подземния свят казва: „О, Акер, аз тръгнах по твоя път, ти чийто форми са тайнствени, отвори ръцете си пред мен. Тук съм, тези, които са вътре в теб, ме викат." Акер е целият подземен свят, пространството на този свят и тези, които са в него, са духове на умрелите и богът на умрелите, и духовете викат бога-слънце, когато той потъва в подземния свят. Текстът продължава: „Аз видях мистериите, слънчевия диск и Геб, бога на земята, именно тях нося на гърба си. Чепера не е в тази обвивка". Чепера е възраждащата форма на бога-слънце, която е като яйце, той е в една обвивка и в следващия миг ще се появи на хоризонта. „Разтвори ръцете, приеми ме. Тук съм, аз ще прогоня твоята тъмнина."

В гроба на Рамзес VI Акер е представен от два лъва и отдолу пише: „Виж на какво прилича този бог. Геб, богът на земята и Чепера, бръмбарът, виж образите, които са в него." Така Акер е пространство, което съдържа

Ил. 18. Озирис с пшеница или царевица, поникваща от тялото му.починалите или образите на всичко, което съществува. Той не е само двоен лъв

или врата към отвъдното, а онова тайнствено пространство в подземния свят, в което са мъртвите и образите. Той ги гледа и ги взема в ръцете си. Великият бог стои долу в подземния свят и говори с великия образ, който носи неговия труп. Акер е великият образ, който носи трупа или тялото на бога-слънце, както се разбира от рисунката. Богьт-слънце хвърля светлина върху всичко, което лежи в ръцете на Акер, който съединява костите на бога - той събира разхвърляните кости на трупа.

Един от големите мотиви в Книгата на мъртвите в Египет е, че мъртвите са разчленени, както Озирис, и костите им трябва да се съберат преди възкресяването; трябва да се подредят отново, за да могат да се издигнат от подземния свят. Акер е този, който отговаря за събирането на костите и органите на бога.

Друга картина, намерена в гроба на Рамзес VI, е двоен лъв стоящ сред примордиалните води. Отдолу има надпис ..Акер" и елипса, която символизира подземния свят, или света на мъртвите; и надписът казва, че Акер и Шу. богът на въздуха, са двамата създатели на света. Значи Акер е отговорен не само за възкресяването на бога-слънце. но участва и в създаването на света. Някъде двойният лъв е заместен с два от чакалите на Анубис, две подобни на кучета животни, а надписът отдолу гласи: „Това са отварящите пътя, действащите сили на възкресението."

И затова мисля, че можем да предположим, че Ахарон или Ахаронтос отговаря на този египетски бог, защото както знаете, главното съдържание на великата тайна,

Гръцка алхимия

предадена от Изида на Хор, е, че лъвът ражда лъв, ечемикът ражда ечемик, пшеницата ражда пшеница и т. н.; и човек се ражда по същия начин, и, специално казано, куче от куче.

Така че това, което в началото изглежда един съвсем банален факт на природата, тайната на сексуалното възпроизводство, и на зародишите, и на растителните поколения, както се оказва, в античните Гърция и Египет има съвсем друга мрежа от асоциации. Всички тези образи са свързани с идеята за възкресяване на мъртвите, за оживяване на бога-слънце и за новосъздаване на света; това е тайната алюзия в текста.

Както знаете, възкресяването на Озирис често се сравнява - макар че е повече от сравнение - с поникването на царевица. В по-новата античност, например в много египетски градове, е имало ритуали, при които се отсичало и издълбавало борово дърво, което представлявало тялото на Изида. или ковчегът - ковчега на богинята майка. В него се слагала пшеница, царевица или ечемик, поливала се, пониквала на слънцето и това представлявало пролетен ритуал на възкресението. В музея в Кайро все още може да се види тази царевична мумия. В плоска кутия, пълна с пясък, е посадена царевица във

Ил. 19. Анубис миропомазва мумията на Озирис, а Изида го ръководи.

Ил. 20. Съживяването на Озирис. извършено от Нефтис и Изида.

формата на мумията на Озирис. Полива се с вода, пониква, а след това повяхва. Тези неща са известни като градините на Озирис и представят възкресяване на мър-твите. Този процес се повтаря при всяко класическо египетско погребение: поставя се царевица в ръцете на мумията на трупа, полива се с вода и когато поникне, се смята, че мъртвият вече е възкръснал. В тази примитивна и магическа форма всички ритуали се извършват върху мумията на трупа. Така процесът на загиване на ца-ревицата в земята и нейното възраждане като ечемик или пшеница в ума на хората е тясно свързан с идеята за възкресение, първо на бог Озирис, а после на всяко човешко същество.

Но какво общо има това с алхимията? То явно е свързано с някои антични мистерии за мъртвите в елинистичния египетски свят и ние можем да видим връзката с известната архетипова мистерия на смъртта и възкресяването на младия пролетен бог. Но защо това е основно обяснение на цялата алхимична тайна? И защо, за Бога. в текста, който прочетох накрая, след това обяснение има съвсем банални рецепти? Аз мисля, че за да разберем какво са имали предвид тези хора, трябва да бъдем крайно наивни и да следваме един наивен ход на мислене.

Нека си представим, че мислите за собственото си възкресение, ако поне се надявате на такова, даже и да не вярвате. Първото нещо, което ви идва на ум, е

трупът и какво става с него. Червеите го ядат, или става на прах в крематориума. Ако сме наивни и честни, ние можем да отклоним мислите си от непосредствената гледка на останките след смъртта и затова във всички човешки цивилизации към трупа се отнасят с много внимание и различни ритуали, защото той е една мистерия. Формата на човека, който е живял. е все още тук, но нещо липсва или се е променило. Наивното чувство все още приема, че това, което лежи пред вас, е вашият баща или вашият приятел, или който и да било. а ако не. какво е това? Ако се надявате на възкресение, си мислите, че ако има такова нещо, тогава дезинтегрираното тяло трябва да се събере отново. Ако продължавате да следвате навно тази мисъл ще решите, че ако човек познава овната материя от която е направено тялото, то ще може да се пресъздаде.

Не мислете, че проповядвам това като истина! Искам само да ви покажа, че това е идея, която може да хрумне на един наивен дух, и когато обсъждам проблема за възкресението, виждам, че хората мислят в тази посока. Те говорят за възхваленото тяло - но тук трябва да има една основна материя или субстанция. Ние не знаем каква е материята и което не знаем, е тайна на Бога, и защо тогава Той да не направи тялото отново? Това е вярване, разпространено сред много християни, които не се задълбочават. но в желанието си да разберат имат една обща идея за възкресяване на тялото и аз смятам, че зад тези текстове има подобни наивни идеи. А именно, че проблемът за съживяването е някак свързан с проблема за материята и ако тя има една основна форма, би могло да се трансформира.

Но ако има основна материя, която може да се трансформира в нещо друго, тогава тя е безсмъртна и не може да се разрушава. Такава е дори идеята за атома - че не може да се дели повече - т. е., че е основна частица или материал, каквото означава и думата. Означава също и индивидуалната, последна единица. Тя не може да се разцепи или разруши и следователно е безсмъртна, и ако човек се докосне до нещо вечно и стигне до дъното на тайната на възкръсването и безсмъртието, ще разбере и как Господ е създал света.

Такъв е бил ходът на мислите в този текст, което обяснява изследването на основния състав на космичната материя. Това, че проблемът за възкръсването от смъртта за тези хора е свързан с такива мисли, показва, че надеждата за безсмъртие, цялото огромно емоционално желание, което изпитва човек в копнежа си за безсмъртие, се излива по това време в алхимията, което обяснява как образността на процеса на индивидуация се проецира в този проблем. Аз само показах и амплифицирах горното с няколко египетски текста, но по-късно ще ви прочета съ-всем различен текст от V век, в който ще видите, че такива мисли наистина са съществували.

След алюзията в изказването, че лъвът ражда лъв и кучето куче, текстът продължава: „Имайки щастието да участваме в божествената сила, сега можем да се

заемем с подготвянето на други неща. И така, вземете живак..." и т. н. Следват рецепти, които не мога да интерпретирам, защото не знам какво означават. Някои, като урината на непорочно момче, може да се амплифицират, защото знаем, че играят роля в античната магия. Други субстанции не са известни и въпреки споровете все още не са идентифицирани. Знаем, че са смеси от метали и че има някои процедури за стопяване и бавна корозия с киселини. Давайки подобни рецепти, Изида казва: „Сега, мое дете, ти знаеш тайната, която е еликсир на вдовицата." Това изречение показва, че някои от рецептите са за лекуващи еликсири, за някои силни лекарства в африканския смисъл на думата, а не за производство на някакъв вид метал. Как бихте свързали това, ако мислите наивно?

В детството си имах едно преживяване, което може да помогне. Когато бях десетгодишна, често отсъствах от училище поради болест и ходех само сутрин на занятия. В следобедите бях сама и нямаше с кого да играя. В дъното на кокошарника си подредих това, което нарекох моя лаборатория. Веднъж бях прочела, че кехлибарът се образува от смола, паднала в морето, която става твърда след много години. Реших да направя кехлибар, във въображението ми янтарът се преобрази в жълт бисер и си мислех, че мога да направя жълт бисер от кехлибар.

След безброй катерения и падания от елхови дървета, събрах малко количество смола, но трябваше да направя и морска вода. От речника разбрах от какво се състои морската вода, откраднах сол и йод от банята и направих смес, която нарекох морска вода. След това, мислейки, че кехлибарът трябва да се пречисти преди да стане жълт бисер, започнах да го разтопявам и варя. за да премахна умрелите мравки и други такива, и докато гледах кехлибара да се сгорещява и топи, в моята самотност ми стана жал за него и сметнах, че трябва да го предразположа благоприятно. Започнах да говоря на смолата, че не трябва да е нещастна, ако накрая я изгоря, защото ще стане чудесен жълт бисер и че трябва само да понесе мъчението с огъня.

По този начин създадох цяла фантазия за правене на жълт бисер, което произлезе съвсем рационално от нещо, което бях прочела. Но в самотата на задачата нещото се амплифицира в пълен алхимичен опус с молитви за ус-пех. Молех се на кехлибара да не се сърди, обещавах му да го превърна в жълт бисер и т. н. Това е примитивна или детска душевност и ние можем да предположим, че тези хора са имали подобна нагласа. Нека си спомним, че по това време е било много опасно да се правят химични експерименти, защото тогава човек би изглеждал като вещерски доктор - с всичките последици. Биха те уважавали, но и мразели, и биха се страхували от теб, и затова подобни неща се правели тайно и в самота, което зинаги води до несъзнаваното.

Вие може да опишете това детско занимание, което трая повече от година, като игра или нещо като активно въображение с химични субстанции - което до голяма степен е и алхимията. Активното въображение може да се използва с цветове; днес

го правим чрез рисуване или писане на приказки, но може да се направи и по друг начин - като се събират вещества и се смесват. Това са правили тези хора и като са се отклонили малко от химичния експеримент, са произвеждали нещо, в което доминира фантазният материал, също като мен, когато започнах рационално да искам да направя кехлибар, а в процеса стигнах до фантазията за произвеждане на жълт бисер.

Синхронистични събития се случват както в тези, така и в други експерименти; те се преживяват като чудо и потвърждават такива фантазии. Че това продължава и в модерните химически лаборатории, се вижда в историята, която чух за един учен, който се опитвал да произведе витамин в химическа форма. Имал всичко необ-ходимо и знаел, че продуктът трябва да се получи, но той не искал да се кристализира. Когато нещо кристализира, то зависи от много ирационални фактори. Разбира се теглото, топлината и формата на сместа играят роля, но все още има фактори в химическото производство, за които не се знае от какво зависят. И проклетото нещо, въпреки всички очаквания, не искало да кристализира. Наблюдавал го ден и нощ, казвал, че трябва да кристализира, но то оставало течно. Ученият се преуморил и извикал помощник да подържа температурата, а самият той си отишъл у дома, за-спал и сънувал най-поразяващия алхимичен сън, в който един глас му казал: „Сега иди и ще видиш, че е кристализирало." Той скочил и телефонирал, и наистина - сместа била кристализирала. Значи несъзнаваното на този човек е било свързано или информирано за процеса, който протича в ретортата.

Може да наречете това синхроничност, но не и да го обясните. Това е просто факт. И той показва, че не знаем как несъзнаваното е свързано с материята, а само, че съществува и има знание за подобни неща; не знаем как, защото нашите познания по този въпрос са стигнали до един край. поне засега. Очевидно химията, даже и в най-модерни времена, все още има връзка с несъзнаваното на човека който провежда експеримента. Тук отново се докосваме до една тайна и този вид преживяване, но на по-примитивна основа, обикновено стои зад опитите на алхимиците.

Ако обобщим, това което обсъждахме дотук, но не от психологическа, а от историческа гледна точка, ще видим, че в алхимията има религиозни идеи и концепции, които водят назад до елинизирания Египет с неговата ранна смесица на гръцки и египетски религии. Не мога да ви прочета всички текстове, но в някои има следи от еврейски и гностически символизъм и много други религии от това време. Другият елемент е този на рецептите, очевидни остатъци от тайни традиции на умения и сръчност, които идват от африканските шамани и се свеждат до правене на любовни магии, еликсири за красота, разни сплави и пр. Всички подобни рецепти са били тайни на ковачи и лечители. По време на египетската цивилизация вероятно са предавани от свещеници, които са имали монопол за производство на тези неща. по-

лучавали са ги от управляващия фараон и са ги държали в тайни книги, скрити в храмовете.

Сега в музея в Кайро има изровен папирус, който съдържа всички рецепти за балсамиране на трупове. Инструкциите за тази много сложна процедура са дадени по чисто технически и химически начин. Това е тайната на класата на свещениците на Анубис и представлява познание, което се предава само на посветени духовни лица. То вероятно идва от традициите на най-древния вид примитивни африкански лечители и все още може да се открие там в по-проста форма, но психологическата нагласа и тайната в основата на тези процедури не е променена.

Следващият гръцки текст въвежда един трети елемент з тези ранни химически писания, гръцката натурфилософия. Може би едно от най-великите исторически съ-бития от късната античност е че в гръцката натурфилософия, философията преди Сократ, хора като Демокрит, Хераклит, Талес от Милет, Анаксимен и Анаксимандър спекулират върху установени теории за природата и създават такива технически термини, като време, пространство, атом, материя и енергия.

Както знаете, всички основни концепции на модерната физика идват от гръцката философия, защото гърците са създатели на тези схващания в тяхното специфично естественонаучно значение, въпреки че не са експериментирали много с материята. Не са имали лаборатории и повечето от теориите им за природата идват от спекулативна интуиция, макар че понякога използват практически примери за тяхното обяснение. Например Демокрит казва, че атомът има различни форми - да речем на малка пирамида с ъгли като куки, с които се свързва -това е вид материалистически модел на неговата идея за атома. Кръгли били атомите на душата, а имало и огнени атоми, които се въртят през пространствата на атома, това е моделът на Хераклит за реалността.

Гърците никога не са мислили да доказват тези неща с експерименти, каквато е практиката днес; ако имате такъв спекулативен модел, вие се опитвате да го дока-жете с практически експеримент и да покажете дали той приляга или не на фактите. Гърците не са правили това. Но тогава гръцката мисъл - естествено и за съжаление в една много размита фаза - се среща с египетските тайни науки, които се състоят изцяло от древни практически занаятчийски традиции относно поведението на материята. Египтяните са били добри практици. Те са знаели как да правят емайл и невидимо мастило и всички видове сложни сплави, и когато тези два свята се сре-щат, в Птоломеевия Египет, е било много плодотворно и за двата, защото това, което в египетската традиция се състои от рецепти и религиозни мисли, сега се среща с точната научна мисъл на гърците.

Можем да наречем раждане на алхимията моментът, когато мисловните модели на гръцката философия се срещат с експерименталните практики на египетските традиции. За да хвърля повече светлина по този пункт, ще прочета кратък пасаж от

един дълъг текст на алхимика Олимпиодорос, името на когото сигурно сте срещнали в работите на Юнг.

Олимпиодорос бил духовник и служител във византийския двор през V век пр. Хр. Като член на делегация отишъл при Атила, вожд на хуните и написал доста про-чута история за своето време, която направил публично достояние през 425 г. Някои от биографите му казват, че в същото време бил известен и като велик магьосник и лечител при византийския двор и, според текста, активно се занимавал с алхимични опити. В историята на алхимията се казва, че това не е вярно, защото той не е имал практически познания и даже да е правил експерименти, интересът му бил насочен повече към теоретичните или символни аспекти на алхимията.

Той твърди, че целите на алхимията не може да се постигнат по рационален път, че може колкото си искаш да следваш рецептите, но няма да стигнеш доникъде без помощта на магия и магически сили. В него се поражда двойна нагласа към това, което може да се нарече сериозни или практически науки, и магията, разцепление, което не сме срещали в предишните текстове. Причината за това е, че Олимпиодорос имал гръцко философско образование, което се опитвал да прилага към познанията си. Ще ви предам текста, както този за Изида, в неговата странна многословна бъркотия, така че да получите лични впечатления. Ще взема една част от глава XXX за Свещеното или Божественото изкуство и от глава ХLI, която дава същността на неговите писания.

В глава XXX Олимпиодорос говори за олово и цитира пророчица Мария, която била казала, че черното олово трябва да се разглежда като основа на работата. Той коментира това. Темата продължава в глава ХLI, където се казва:

Сега вижте как се приготвя черно олово. Както вече казах, обикновеното олово е черно от самото начало, но нашето олово става черно, а в началото не е било. Опитите ще ви научат и чрез тях ще откриете истинската демонстрация и доказателство. Мненията, заслужаващи доверие, са единни по този въпрос. Сега ще се опитам да се доближа до нашата цел. Ако Асем [сплав като сребро, но не се знае каква е] не стане злато или не може да стане злато, въпреки работата, човек не трябва да пренебрегва това. което казват старите хора: че буквата убива, но духът съживява.

Това е в пълна хармония с всичко, казано от старите философи, и стига до същия край, до изказване на Бога [Олимпиодорос е бил християнин и цитира Библията, по-сочвайки, че човек не трябва да приема буквално алхимичните текстове и рецептите, защото това убива, а трябва да се разбира духът на текста и какво означава това]. Оракулите на Аполон също са в хармония с това. което имаме предвид, защото споменават гроба на Озирис [Това амплифицира другия наш текст.] Но какво е гробът на Озирис? Има труп, обвит в ленени ленти за мумия и само лицето му се вижда. и. интерпретирайки Озирис. оракулът казва: „Озирис е задушаващият ковчег, в който са скрити неговите крайници и само лицето му е видимо за простосмъртните. Да се крият телата, природата е възмутена. Той, Озирис, е първичният принцип на всички мокри субстанции. Държи се долу като затворник в

сферата на огъня. Той, следователно, е задушил всичкото олово."Друг оракул от същия автор казва:Вземи малко злато, което се нарича мъжко на хризокола [каквато и да е тази

субстанция] и един мъж, който е омесен с него. Златото от етиопската пръст произлиза от нейните недра. Един вид мравки донасят златото на повърхността и му се радват. Сложи го заедно с неговата съпруга от пара, докато се появи божествената горчива вода. Когато се сгъсти или стане червено [червена мед] със сока на златната лоза на Египет, смачкай върху него листенца-та на носещата светлина богиня [това трябва да е луната], а също на червената мед [сурrus означава както мед. така и Венера] или на червената Венера [може би означава Венера] и накрая го сгъсти, докато коагулира в злато.

Сега философът Петасиос. който говори за началото на алхимичния свят, е в пълно съгласие с това и говори за нашето олово, когато казва, че сферата на огъня е натискана надолу и задушавана чрез оловото. И после казва: „всичко това идва от мъжкото или от арсеновата вода".

„Арсенов" означава мъжки; не арсенът, който познаваме, а всички субстанции, които имат динамична сила, която повлияват други субстанции. Всичко, което влияе на други вещества, е мъжко, защото е активно и затова не бива да се смесва с това. което наричаме арсен. Той споменава арсена, когато говори за сферата на огъня.

Ил. 21. Двойното лице на алхимията - лаборатория и библиотека - отговаря на двойната природа на индивидуационния процес, активно участие във външната реалност и връзки, заедно с процеса на вътрешно съзерцание.

Оловото е толкова обладано от дяволи и толкова безсрамно, че онези, които искат да научат нещо за него. изпадат в лудост поради липса на съзнание [това често се цитира в книгите на д-р Юнг].

Сега ще обясня за химичните елементи и всичко ще стане ясно. Те наричат олово яйцето - имам предвид яйцето от четири елемента - това казва Зосим - и то винаги означава олово. Ако те обясняват неговата форма, тайно го отнасят към цялото нещо. защото, както казва Мария, четирите елемента са един. Когато чуете думата „пясъци", трябва да знаете, че това означава „форми" или идеи [на гръцки означава или едното, или другото]. Ако чуете „еide" [очертания, форми, идеи], това наистина означава „пясъците" - типът пясък - защото четирите тела или четирите елемента са също и четирите „телесности" [това е измислена дума и също е на гръцки].

Зосим обяснява четворната телесност по следния начин: Сега бедното [на гръцки е в женски род] нещо пада в че творното тяло, в което е оковано, и веднага преминава от един цвят в друг, всички цветове, с които техниката иска да го свърже: бяло, жълто и даже черно или първо черно, после бяло, а след това жълто, и когато това женско нещо е показало всички тези цветове и се е подмладило, стига до старост и тогава умира в четворното тяло, което означава желязо, никел, бронз и олово, с всяко от които тя умира в rubedo - състояние на почервеняване - и е напълно разрушена, така че не може да избяга, факт много удовлетворителен за алхимиците, защото сега тя не може да избяга. И тогава някой повтаря цялото нещо, така че нейният преследвач също е окован [този. който преследва жената, също е окован], всичко става извън кръглия съд. Какво е кръгъл съд? Или огънят, или кръглата форма на съда й пречат да избяга. Също както в една болест кръвта е била увредена и сега се възстановява, така в

Гръцка алхимия

нейното сребърно състояние е имала червена кръв, а сега е злато.Това е един дълъг буквален пасаж от истинска алхимия, от който може да

видите как великодушният д-р Юнг е избирал пасажи и ги е събирал в глави, защото ако четете оригиналния текст, може да изпаднете в лудостта на оловото. Когато четете книгите на д-р Юнг, мислите, че е невъзможно да разберете нещата, толкова са сложни, но всъщност той ги е опростил извънредно много и е положил огромни усилия да извади бисерите от черупката и да придаде известна форма, защото пър-вичният материал е като цитата по-горе. Ако свикнете да следвате хода на мисли, ще откриете, че всичко е много логично, има същата логика като съня и може да се приеме за сън. Първия път, когато чуете някакъв сън, може да помислите, че е абсолютно налудничав, но ако четете този материал като един сън, ще стигнете до неговия смисъл.

Например Олимпиодорос говори за черното олово и това е първичната субстанция и следователно мистерията, за която вече говорихме -рrima materia- основната субстанция на света, в която лежи тайната на Бога за живота и смъртта. Той говори за нея като за „нашето

И.л. 22. Озирис в кедров ковчег, покрит с олово, който представлява затъмнение на съзнанието, т. е. депресия.

олово", което в началото не е черно, и го сравнява с обикновеното олово, с което показва, че това, което обикновените майстори наричат олово (каквото се е из-ползвало за правене на тръби, защото по време на римската империя оловото служело за тази цел), не е същото, което те - алхимиците - имат предвид, когато говорят за олово. Това е различен вид олово, по-основна субстанция, с която може да се експериментира, казва той, мъчейки се да открие какво са имали предвид предишните автори.

После цитира Библията и казва, че сега текстът трябва да се приеме буквално, което също е разбираемо, и че трансформацията на оловото е тайна. След това цитира един оракул на Аполон, който трябва да е бил в по-стар текст и е изгубен, и казва, че това е ковчегът на Озирис.

За да се разбере това, трябва да се знае легендата, според която Сет убива Озирис, като първо прави оловен ковчег, а после напива хората на едно събиране под претекст, че иска да види на кого ще пасне ковчега. Но когато Озирис влиза в него, Сет бързо затваря капака, покрива го с олово и го хвърля в морето. Значи, може да се каже, че Озирис е задушен в олово и че ковчегът му е оловен или е покрит с олово, и в него лежи мъртвият бог, или божественият дух, под форма, приета при смъртта.

Това е значението, което той иска да предаде. Озирис лежи като мумия в ковчега и само лицето му се вижда. Вие сте виждали мумии, обвити в ленени ленти и с маска, която показва лицето. Значението на това не е ясно, но може да се каже, че в него има нещо човешко и нещо нечовешко, защото, ако го интерпретирате символно като сън, ще кажете, че се отнася за получовешко същество; ако лицето е

Гръцка алхилшя

човешко, една част може да се разбере от човешки аспект, но част от него остава неразбрана.

Олимпиодорос продължава, като казва, че самият Озирис е ковчег, или гроб, който скрива крайниците му и показва само лицето му на човешките същества. Вrotois е специфично наименование за човешки същества и означава „смъртни". Озирис е безсмъртен, или един смъртен безсмъртен; на смъртните показва само своето човешко лице, докато останалата част от тялото е тайна. „Да се крият телата, природата се чуди и е поразена." Не мога напълно да разбера това, освен ако означава, че е отчасти разбираемо, защото имаме човешко лице и отчасти е мистерия, на което дори природата се удивлява. Не мога да обясня останалото. „Това е началото на всички мокри субстанции" -т. е. основна материя, първична материя, отправната точка (Аrchе). Мокрото вещество отговаря на основния материал на космоса и е хванато в сферата на огъня.

От това, което става по-нататък. може да се види, че има следната връзка: в една бутилка се слага материя, бутилката се запушва и се вари и това се смята за точен паралел на божествения дух, Озирис. богочовека, който лежи мъртъв в оловния си ковчег, защото материята в бутилката е точно в същото състояние.

Точно това чувствах, когато като дете изтезавах моята смола, защото имах чувството, че тя, така да се каже.

Ил. 23. Запечатаният алхимичен съд (тук съдържа Меркурий като символ на духа. затворен в

материята) е психологически сравним с една основна нагласа на интроверсия, която действа като контейнер за трансформацията на нагласи и емоции.

се мъчи от огъня в своето шише; не можеше да избяга, това означава, че не можеше да се изпари, защото аз запечатах бутилката. Следователно, то е хванато и аз го държа в ръцете си и правя нещо с него. Аналогията е, че Сет хваща Озирис и защото е хванат от Сет, от мощния принцип на злото, той е трансформиран и преро-ден. Така той задушава цялото олово. Не го разбирам, но ми се струва, че това затваряне в ковчег или в алхимичен съд представлява процесът на задушаване, смъртта на рrima materia чрез задушаване.

Тук има аналогия с това. което правим, когато спираме един човек да прави наивни проекции и го принуждаваме да гледа само към себе си - то ще прилича на задушаване, защото човек иска да отиде при аналитика и да каже „ето как ме възпита майка ми". На което аналитикът отговаря, че човек трябва да види ролята на собствения си комплекс и да възприеме всичко, за което преди това е обвинявал Бога и съдбата, родителите и брачния си партньор. Всичко това трябва да се приеме и то е като задушаване, един вид смърт, защото импулсът да се проецира всичко навън е спрян.

Съдът е символ на нагласата, която не позволява нищо да излезе навън; това е основна нагласа на интроверсия, която по принцип не оставя нищо да избяга във външния свят. Илюзията, че всички беди са извън нас, трябва да се преодолее и

Гръцка алхимия

нещата да се разглеждат отвътре. Ето как ние „задушаваме" мистерията на несъзнаваното. Не знаем какво е несъзнавано, но го задушаваме чрез това концентрирано лечение, с което се спира всяка проекция, като се интензифицира психологическият процес. То също е мъчение с огън, защото когато интензивният поток на психологическия процес се концентрира, човек се опича, изпича се в това, което е. Следователно човекът в гроба и самият гроб са едно и също нещо, защото се печеш в това, което си, а не в нещо друго; може да се каже. че човек се вари в собствения си сос и затова е гроб. контейнерът на гроба, задушеният и задушителят, ковчегът и мъртвият бог в него.

Човекът вътре не е Азът, а цялото ви същество, защото вие гледате към цялото си същество, а не към Аза. който ще избяга. Това е толкова мъчително, че всички се опитваме да избягаме. Мисля, че от години не съм анализирала някого, който да не флиртува от време навреме с идеята да остави всичко и да се върне към т. нар. нормален живот. Затова е много разбираемо, че текстът след време говори за жената, която винаги се опитва да избяга и която трябва да бъде вързана в четириединното или четворното тяло.

Връщайки се към текста. Олимпиодорос казва да вземем някаква субстанция, т. е. златния камък, който е

Ил. 24. Сътворяване на Адам от глина.наречен мъжката част на хризокола - може би има предвид някакъв специфичен

материал, - и един моделиран човек.Кой е направеният мъж или човекът, който е бил изваян в такава форма?

Олимпнодорос е християнин и това е едно определение на Адам! То просто означава, че вземаш две химически субстанции (които не познаваме) и правиш Адам. Връзката с човека от това време е, че Адам е бил направен от глина и според Библията глината е рrima materiа на човека, основна тайна на човека. И затова повече не говорят за глина, те знаят, че не означава глина; познанието им по биология и физиология е било достатъчно, за да знаят, че човек, направен от глина, е само едно подобие. Т. е. глина означава рrima materia.

Човекът, направен от глина, е Адам, който по това време е символ на цялостната личност или на човека, току-що дошъл от ръцете на Бога, непокварения човек, този, който още не е минал през процеса на поквара. Право от ръцете на Бога е човекът, който е бил моделиран, и затова той не говори за Адам. защото Адам се свързва с грях, разложение и с Ева. Той има предвид Адам в неговата първична, непорочна форма, когато току-що е създаден от Бога. Това се отнася и за първичната материя, която ние наричаме цялостна личност и затова в дзен-будизма се казва: „Покажи ми първичното си лице."

Златото на етиопската земя го създава - т. е. човека -от капки и специален вид мравки го изнасят на повърхността и му се радват.

Това напомня за знаменитите Аримаспи, които се споменават и в Гьотевия Фауст (на английски Аримаспиани). Съществува легенда от античността, според която в Индия по някое време имало огромни мравки, големи колкото хора. които изравяли злато. За гърците Индия е страна на мъдрост и богатства, рай. в който златото можело да се намери по дърветата, улиците и навсякъде, и където се разхождали мъдри хора. В описания на Индия по това време се споменава за тези Аримаспи, огромни митични мравки, които изнасяли злато от земята и за които се предполага, че са тайната за голямото богатство на Индия. Когато Олимпиодорос казва това, има предвид мравките.

Ако влезете в символиката на мравката по онова време, ще откриете, че според някои версии мравките съживявали слънцето, като го избутвали всяка сутрин над хоризонта, и тук е налице пълен паралел с египетския бръмбар, който всяка сутрин избутвал диска на слънцето над хоризонта и го карал да се издигне. Скарабеят е символ на изгряващото слънце и на възкресението. В късната античност легендата за бръмбара се замества с традицията за големите мравки, които имат точно същата функция. И тук връзката е отново с възкресението на слънцето или момента на създаване на богаслънце, което според нашата интерпретация е символ на съзнанието.

На психологически език може да се каже: „Върни се към първичното човешко същество в теб, върни се на това място, където вегетативните нервни реакции (или твоето несъзнавано) се свързват с източника на твоето съзнание." По-точно означава: „Върни се към първоначалната точка на своето съзнание, опитай се да се върнеш до мястото, от което идва твоето съзнание, до прага на несъзнаваното."

Тогава събери „Адам" с неговата съпруга, парата, докато се появи горчивата божествена вода. Това означава, че този Адам. първичното нещо, е свързано със сво-ята противоположност, което, изглежда, е субстанция, подобна на пара. и двете заедно създават една горчива, водниста субстанция. Това е мотивът на сопiunctio, събиране на противоположности, резултатът от което е мистичната божествена вода, горчивата вода.

Психологически това означава: Влез в състояние на размишление и се запитай откъде идват твоите съзнавани процеси, свържи това с фантазния материал - парата, която идва от несъзнаваното - и това създава едно живо прозрение, което горчи. Прозрението, което придобиваме, гледайки към себе си, е много горчиво и затова много малко хора го правят; то е рicros - горчиво -защото разяжда и не е приемливо за илюзиите на съзнанието. Говорим за „горчиво познание", „горчива реализация" и „горчива истина", защото самопознанието е горчиво начално преживяване.

Така, ако четете текста психологически, ако го приемете като сън, той не е

глупав, а напълно логичен. Една от големите заслуги на Юнг е, че даде ключ за тези текстове, които се разглеждат от историците на химията като напълно лишени от смисъл, защото за тях те не означават абсолютно нищо. Но за нас е ясно какво има предвид Олимпиодорос, едно вътрешно преживяване, едно интровертирано религиозно преживяване, което хората изпитват в техните съзерцания и в експерименти с материални явления. Това е основата на алхимията.

Въпрос: Позоваването на Адам е преди или след Падението?Д-р Фон Франц: Мисля, че преди това, защото в текста би се говорило за Адам

и нямаше да се използва този особен израз за моделирания или омесен като тесто чо-век. Той представлява само един аспект на Адам, този на неговото сътворение; подчертава се фактът, че е направен от глина, и бих казала, че това трябва да се мисли за него, а не за факта, че е бил с Ева, змията и т. н Това се потвърждава и от факта, че Олимпиодороос е познавал Зосим, който е имал гностична теория за Адам като за първоначално непорочен човек, значи е прел грехопадението.

Така сферата на огъня подържа оловото и го задушава, казва Олимпиодорос, и това е мъжкото нещо, и оловото е толкова обладано от демонични сили, толкова безсрамно, че тези, които искат да го изследват, изпадат в лудост благодарение на тяхната неосъзнатост, на липсата на знание за Гносиса.

Химически това вероятно е загатване за факта, че оловото обикновено е отровно. Това е химическият аспект и той съвпада с факта, че в началото (на една анализа, например) от несъзнаваното излизат толкова силни инстинктивни влечения и емоции, че човек преминава през състояния, които може да го доведат до лудост. Алхимиците често твърдят, че разумът ги е напуснал, което трябва да се приеме буквално.

Преди много години имах интересно преживяване, ко ето показва, че в Швейцария все още има луди алхими ци. Когато работих върху тези текстове в централната библиотека, едно служебно лице ме попита дали проучвам алхимични текстове и когато потвърдих, ми каза, че има един мой колега, с когото ще ме запознае. Мислеше, че това е голяма шега и ме заведе при един съсухрен стар човек, който седеше в библиотеката и четеше алхимичен текст. Погледнах този човек, чието име съм забравила, и веднага разбрах, че е напълно шизофренен.

Седнах до него и след малко той каза: „Узнахте ли тайната?" Аз казах: „Не, не още." И тогава той каза: „Аз съм много близо, мисля, че ще я постигна след още два-три месеца." Казах, че това е чудесно, а той ме попита дали знам гръцки и дали мога да му помогна. Аз казах: „Да, да. но не сега!" Това беше един истински алхимик, изпаднал в лудостта на оловото.

Ил. 25. Уроборус.

Ил. 26. Падналият Адам prima materia, фалосът, мъжкото начало' е показано като живо дърво.

ЛЕКЦИЯ 4 Гръцка/арабска алхимияПоследния път спряхме до обсъждането на един много неясен пасаж от текста

на Олимпиодорос. В рецепта която цитира, се казва, че трябва да се вземе хризокола, златният камък, наречен мъжки, с един омесен човек, което очевидно се отнася за Адам. който е моделиран или омесен от глина. Говори се директно за Адам в рая, което се потвърждава и от факта, че Зосим е бил известен на Олимпиодорос.

Както знаете, в Психология и алхимия се споменава текстът на Зосим, който казва, че Адам е създаден в рая от четири елемента и след това е паднал в света. Според 3осим задачата на алхимията се състои в събиране на искрите светлина на Адам и връщането му в рая. Олимпиодорос, който е живял двеста години по-късно, е поз-навал текста на Зосим и тук ясно се свързва с възкресе-нието на Адам. за възстановяване и връщане на падналия Адам, който живее като светлинна искра във всяко човешко същество, в царството на рая. Следователно нашият текст е вариант на идеята, че в основата на материята, в една разтегната или разтворена форма, или в космическа фигура на човек, се намира Адам, първото човешко същество, наречено с различни имена, което трябва да се освободи или възроди от материята.

Аз цитирам тази част от Психология и алхимия относно падналия Адам, падналата анима или човек, където д-р Юнг посочва различни текстове, които показват, че това отразява процеса на проекция. Ако си спомняте, той казва. че митът за един ангел, или Адам, или една космическа анима фигура падаща в материята, представлява моментът, в който тази фигура се проецира в материя, което означава, че подобни теории, които идват от несъзнаваното в алхимията, носят идеята, че символът на цялостната личност е осъзнато търсен в материята.

Това е така, защото в предишните текстове се говори за погребалния ритуал на Озирис и за всички погребални ритуали в египетския смисъл на думата. Търсенето на безсмъртие всъщност е търсене на една неразлагаша се същност в човека, която ще преодолее смъртта, една основна част на човешкото същество, която може да се съхрани. Така търсенето на безсмъртие, на вечното в човека, може да се открие в самото начало на алхимията. Може да се каже, че емоционалният импулс и интерес към материята не е съвременен научен интерес в смисъла на любопитство какво представлява тя, а онова, което дава импулс и либидо за търсене и разбиране на тайната на материята, истинско влечение и желание да се намери безсмъртната част на човека.

Това търсене продължава до XVII век с всичките по-късни теории за еликсира

на живота, рhаrmакоп на живота и т. н. Нещо безсмъртно, което ще преживее смъртта, преведено на съвременен психологичеески език, може да се изрази като аспект на цялостната личност, търсене на по-значима, неразложима и съществена част от човека.

Следващата част от текста се отнася до изнасяне на злато от мравките в етиопската земя. Зад това стои митът за Аримаспианите от Индия, защото и в двете страни, Индия и Етиопия, по това време се подържа проекцията, че в тях стават чудеса, както и велики благочестия. В по-късните гръцки книги за Александър Велики има много псевдописма до неговата майка Олимпия, където той говори за Индия и казва, че там брамините ходят голи и са най-мъдрите и благочестиви хора на земята. Същата идея се проецира и в Етиопия. В по-късните романи и съобщения на гръцки винаги се казва, че черният етиопски народ е най-близо до Бога и са най-смирените на света. Може да се каже, че гърците при тяхната интелектуална еволюция са загубили част от примитивната религия, тази непосредствена първична религиозна нагласа, която е обща за всички примитивни цивилизации. Проучването показва, че тяхната религиозна нагласа към живота е нещо напълно очевидно и разбираемо. Религията не е била отделена от простия всекидневен живот, а естествена основа на всичко, което се прави, вярва и казва. В първичното си състояние човек е естестве-но религиозен и неговата религия пролива цялата му природа и дейности. Гръцката цивилизация излиза от

това състояние чрез предсократовата и софистичната философии и други подобни философски еволюции. Висшата класа на образованите хора в Гърция, може би за първи път, се откъсва от примитивната религиозна нагласа, която вече се проецира в индийци и етиопци и по-късно, според литературата, в египтяни, които, както тогава се е смятало, са били най-близо до Бога, и в нашият текст се казва, че в тяхното царство може да се намери алхимичната тайна. Връщането към примитивната нагласа към живота е предимство да се преживее цялостната личност, която не може да се открие чрез съзнанието и развитата част на личността, а чрез примитивната човешка нагласа.

Текстът продължава: „Тогава сложи при златото, ко-ито носят мравките, съпругата, или жената от парата, докато се появи божествената горчива вода." Тук е мотивът на сопiunctiо. Вземате златото, мъжкото вещество и го събирате с една женска субстанция, наречена жена от парата или пара.

Въпрос: Има ли примитивната религиозна нагласа нещо общо с раrticipatiоп туstiqие?

Д-р Фон Франц: Да, то притежава всички симптоми на примитивна религия, т. е. раrticipation mystique наблюдение на синхронистични събития, наблюдение на знаци или както се определя, едно постоянно, активно внимание към непознати фактори.

Според тази дефиниция религия означава никога да не действаш в съгласие само със съзнаваното мислене, а с постоянно внимание и отчитане на неизвестните участващи фактори. Например, ако някой каже: „Хайде да пием кафе след лекцията", ако мисля само, че имам време, защото обядвам в 12.30 ч., това е едно съзнавано разсъждение, което също е правилно; но ако съм религиозен човек, ще спра за миг. за да усетя дали е правилно да направя това, и. ако имам инстинктивно чувство против или в този момент шумно се затваря прозорец, или се спъвам, може и да не отида.

Човек може да се смее на подобно суеверие и то наистина е такова, но не е само механична идеята, че ако черна котка ти мине път. трябва да се върнеш, а по-ско-ро. че човек трябва винаги да се концентрира и да се опитва да долови някакъв знак от цялостната личност или отвътре от себе си. В китайската философия е задължително да се съобразяваш с Дао, дали това, което правиш, е правилно по Дао. Разбира се. има лични аргументи за и против, но да живееш по религиозен начин, означава да си постоянно нащрек относно тези неизвестни сили, които движат живота на човека. Ако нямам негативни сигнали, може да пия кафе, тъй като имам време и ми е приятно. Невинаги звъни предупредителен звънец, но ако го пренебрегнем, нещо не става както трябва. Религиозната и примитивна нагласа постоянно държи сметка за тези сили.

Когато д-р Юнг беше в Африка, неговият водач е бил от исляма, мисля шиит. Всяка сутрин всички черни носачи обсъждали сънищата си, след което водачът отивал при д-р Юнг и му казвал дали ще продължат този ден. или не. Разбрал, че когато сънищата не били благоприятни, предпочитали да изчакат до следващия ден. Д-р Юнг приемал решението и дори успял да се включи в обсъждането на сънищата, и те били много впечатлени, че разбира и може да ги тълкува така добре, и по този начин той можел да наблюдава какво се случва. А един англичанин, който отишъл там няколко седмици по-късно, постъпил както повечето бели господари, обви-нилл хората, че са мързеливи, настоял да стигнат на определеното място за пет дни, използвал сила и бил убит.

Това илюстрира нагласата на грижливо съобразяване с всички ирационални аспекти. Местните хора действали така, защото можело да има дни с буря и нощи с нападение от носорог и т. н. В природата човек постоянно се среща с такива неща, нашето несъзнавано знае за тях и затова, когато живееш сред дива природа, вни-манието, насочено към такива фактори, е основно за оцеляването. Животните винаги получават предупреждение за земетресения и други опасности, това става инстинктивно и ако ние обръщаме внимание, можем да ги получим чрез нашите сънища, както правят и туземците. като по един разбираем и разумен начин обръщат внимание на сънищата си всяка сутрин.

Видях пример на нещо подобно онзи ден, когато си бях в къщи за уикенда. Задаваше се буря от горния край на езерото. Не знаех точно каква, но моето куче

внезапно наостри уши, втурна се в къщата на най-горния етаж и скри главата си в моето легло. Изтичах след него, за да видя защо се държи така и в този момент дойде вихрушката. Животните имат такива предупреждения чрез някакъв вид телепатия.

И наистина, телепатията означава, че усещаш нещо далечно и това не обяснява нищо, защото телепатия е само една дума. Знаем само, че в несъзнаваното инстин-ктивното функциониране на висши животни, включително и на човека, съществува някакво свръхестествено или по-точно свръхрационално досещане за неща. които не можем да познаваме рационално, и затова е полезно, въпрос на здрав разум и много важно да обръщаме знимание на тези импулси. Изглежда че те работят не само за оцеляване на животни и хора, но имат и по-нататъшно действие за по-висше развитие и зрялост на психиката на човека, и точно това наричаме несъзнавано в неговия предпазващ и оздравителен аспект.

В нашата дефиниция религията в най-основната си форма би била постоянно активно внимание, насочено към тези факти, а не управляване на живота чрез раци-онални съзнателни решения и обсъждане на за и против. Следователно в примитивните общества религията е вплетена във всекидневния живот. Преди да отидат на лов, има ритуал и ако се случи нещо, не отиват. В това няма нищо мистично или трансцендентно; основната религиозна нагласа е свързана с идеята за оцеляване и затова да си религиозен, значи да имаш непосредствено предимство за гарантиране на оцеляването.

Когато се срещаме с явлението невроза, когато хората са потънали в своите трудности, ние се опитваме да открием какво има да каже несъзнаваното, а специализан-тите се водят повече от техните инстинкти, зад които стои цялото религиозно прозрение и преживяване. Юнг започва като всички доктори и на основата на контакта си с Фройд, с идеята да помага на хората да имат по-здрави инстинкти, но след това открива, че зад инстинкта има религия или че тя е нещо инстинктивно и напълно естествено, защото природният човек е религиозен човек. Трябва да се върнем към естествения, непосредствен човек вътре и към религиозната нагласа, защото не можем да имаме едното без другото.

Въпрос: Думата религия идва от religarе или religere?Д-р Фон Франц: Имаше етимологичен спор относно това дали думата religiо

идва от religarе или religerе. И двете имат еднакъв корен - 1еgerе, вземам. Първоначално се отнася за вземане или събиране на дърва, но 1еgerе, да четеш, има и друга връзка, „вземам" или „събирам заедно" отделните букви; така четат хората в началото и децата все още така се учат да четат.

Religareе се приема с официално тълкуване от времетс на Свети Августин с теологичното становище, че означава да свържеш, да свържеш някого отново с Бога. Св Августин казва, че човекът е откъснат от Бога чрез пър-

Гръцка алхимия

Ил. 27. Паякът, като сим-зол на Майа, изплита един fантазен свят. „Когато идва вечер или във вечерта на живота, е добре, но е много лошо да се започва деня с него." - Фон Франц.

вичния грях и задача на религията е да го върне обратно. Това не е научна интерпретация, но е интересно и добро разсъждение за християнската идея за религията. Модерните етимолози смятат, че вероятно идва от думата religerе, която означава „грижливо разглеждане", но аз я амплифицирам и превеждам като повишено внимание за ирационални фактори. „Ре" означава „назад", т. е. да се гледа назад, за да се види дали това, което е зад нещото, също върви, или е съмнително. Винаги трябва да наблюдаваме какво имат да ни кажат другите сили за нашия живот.

Въпрос: Може ли да се каже, че е само суеверие?Д-р Фон Франц: Суеверие би било механизирането на тази нагласа. За суеверие

се мисли, когато човек чука на дърво или когато вярва, че черната котка носи нещастие или че виждането на паяк сутрин е лош знак. Може да е истина, но се прилага механично и когато вниманието към знаците се кодифицира, се превръща в суеверие. Паякът означава изплитане, изпридане на фантазии. Суеверието е, че сутрин носи лош късмет, а вечер добър късмет. Това значи, че ако човек сутрин е отпуснат и сънлив, става късно, седи полуоблечен и мисли за невротичните си про-блеми, тогава паякът сутрин носи лош късмет. Но ако след работата си запали цигара, седнал пред къщата, както правят на село, отдаде се на фантазията си или фи-лософства за живота, това е добър начин за подготовка за сън. Тогава паякът е благоприятен знак и може би това е истинското значение на това широко разпространено суеверие. Паякът е негативен майчин символ, той е Майа и т. н. Когато идва вечер, е добре, но е много лошо да се започва деня с него.

Би било забавно, ако някой от нас напише теза за суеверията и какво означават те символно. Ще е крайно интересно и аз препоръчвам темата на този, който още не си е избрал проблем, просто да вземе някои обикновени суеверия и да ги анализира, защото те са изпълнени със смисъл. Само механичното прилагане е суеверие в лошия смисъл на думата; това е глупав навик и няма нищо общо с религиозната нагласа.

Сега да се върнем към нашия текст, в който мъжката субстанция се събира с жената, която се състои от пара. докато се появи горчива вода. Това е свързване на мъжко и женско и детето е горчивата божествена вода. Съпругата се характеризира като пара. Други текстове показват, че по принцип парата се разглежда като душа на материята. Дори през 1910 година военните в Швейцария проведоха кратък курс по обща медицина за да информират хората за костите, движението на кръвта и др. и един от преподавателите каза, че мозъкът е като купа с макарони, а парата, която се вие отгоре, е душата! Той беше влязъл в древната алхимична матрица. Може да се каже, че тази фантазия е на две хиляди години, защото в стари текстове по алхимия идеята за парата е свързана с идеята за психиката, за сублимирана материя, за

субтилно тяло. за нещо полуматериално. В парапсихологичните съобщения духът първо се появява като пара или облак, така че може да се каже, че една от най-архетиповите идеи е, че психиката има неш: общо с пара, че е свързана, но не идентична с твърда и с

Ил. 28. Водата на живота тече между противоположностите: мъжкото слънце-съзнание, тук

представено като сяра) и женското (луна-съзнание, символизпрано от Меркурий, духът на несъзнаваното).

подобна лоша вода, защото те нямат правилна нагласа iли познание; те просто се изпълват с несмилаеми познания и това е като уриниране. Затова може да се каже, че водата има нещо общо с познание, извлечено от несъзнаваното, което може да се използва както правилно, така и погрешно.

В алхимията водата е или велик лечебен фактор, или отровна и разрушителна. Обикновено интерпретираме водата като несъзнаваното и диференцираме специфичното й значение съобразно контекста. Ако в съня на пациент водата се издига или има голямо наводнение, можем да кажем: „Внимавай, несъзнаваното те залива"; тук водата е негативна, но, от друга страна, ако сте жаден в пустинята, тогава е вода на живота. Христос е кладенец на живота, а има и други подобни определения. Във всички религии водата е животворна субстанция, което се свежда до факта че ехtractio на анимата. или това водно познание, може да влезе в интерпретацията на една психологическа ситуация или сън.

Когато някой дойде с проблем, вместо да спорим с него, се обръщаме към съня, който коментира ситуацията; може да се интерпретира по такъв начин, че да оживи другата личност, да създаде чувство на надежда и усещане, че проблемът има скрито значение, дори когато още не е ясно. В такъв случай познанието, получено от

Гръцка алхимия

несъзнаваното, има качество на животворна вода. защото този човек е пил от извора на живота и ще си отиде с чувството, че сега нещо протича и периодът на стагнация е преодолян. Тогава има известно напрежение до следващия аналитичен час, защото пациентът се чуди как ще продължи вътрешното приключение, така че животът да получи нов старт и да започне отново.

От друга страна, ние сме виждали хора, удавени в несъзнаваното, специално шизоидни или гранични случаи, или хора в психотичен епизод, които изричат познание от несъзнаваното. Те седят в леглото или в килиите на приюта и говорят за сътворението на света и какво трябва да направи Бог, за да спаси света, казват, че всички доктори са глупави и че те знаят повече и т. н. Това е познание на несъзнаваното; то е вода и даже пълно с мъдрост, но главата на говорещия е под водата и познанието надвива човека, а не човекът познанието. Този нещастен човек е буквално удавен в мъдростта на несъзнаваното; не иска да излезе, защото усеща, че е удавен в нещо много хубаво и чудесно, и затова повечето болни отказват да се лекуват.

От разумна гледна точка това е много лошо състояние, защото такива хора стават неуправляеми и трябвa да бъдат усмирявани. Те имат твърде много животвор-на вода, въпреки че това, което говорят, не е лишено от смисъл. Ако имате достатъчно символно познание, може да разберете какво казва психотично болният от А до Я. все едно, че е всекидневен разговор.

В нашия текст имаме нормална ситуация, божествената вода се явява като резултат на соniunctiо, което на "психологически език е това, което правим всеки ден. Ние съединяваме нашата съзнавана нагласа с несъзнавано-то например в интерпретацията на сънища. По този начин получаваме това живително познание, чувство на разбиране и то е водата. Но защо се казва, че тя е горчива? Защо?

Отговор: Защото е истината.Д-р Фон Франц: Да, разбира се! Много често нашата реакция не е на

доволство, защото истината, давана от несъзнаваното, е много горчива. Тя е горчив хап за преглъщане, защото съдържа критика на нашето поведение и това е горчиво преживяване. Това обяснява съпро-тивата срещу психологията, защото твърде много хора не искат да си вземат горчивия хап. Те имат неясно чув-во, че са излезли от релсите и че ще оздравеят само ако поемат известна критика; те са решени да се борят с критиката, която идва отвън, но се чувстват много неловко с тази, която идва отвътре. Тогава аналитикът може само да си измие ръцете и да каже, че съжалява, но нещото е казано в собствения сън на пациента и той трябва да го преглътне.

Текстът продължава с това, че философът Петасиос говори за работата по същия начин, като казва, че сферата на огъня се потиска от оловото. Той казва, че това е от мъжката вода. А Олимпиодорос казва, че мъжката вода е същото като огнената сфера, която в предишната част на текста беше представена като гроба на

Озирис, който е бил задушен в оловото. И така, ние имаме Озирис, огнената сфера и мъжката вода, всички задушени в оловото.в неприятеля.

В древността оловото е било смятано за метала на планетата Сатурн и имало същите качества: от негативна страна депресия, а от позитивна страна творческа депресия. Сатурн е Бог на сакатите, престъпниците, инвалидите, но също и на артистичните и творчески натури. На съвременен език това означава странното качество ня-някои депресии, в които човек се чувства буквално като олово. Без да мислят за тези алхимични сходства, хората често казват: „Днес се чувствам като олово." В тежка депресия човек не може да стане от стола и даже да си отвори устата, за да каже, че е потиснат; просто седи като блок от тежка материя. Изказванията на болни в такива състояния съдържат много сравнения с олово.

Както показва думата, в депресия човек е натиснат надолу, притиснат, защото част от психологическото либидо е отдолу и трябва да се прибере; истинската енер-гия на живота е паднала в по-дълбок слой на личноста и може да се достигне само чрез депресия. Затова, ако няма латентна психоза, депресията трябва да се стиму-лира и да се каже на хората да влязат в нея и да станат депресивни - да не се опитват да избягат чрез радиото и Reader Digest - а ако депресиите казват, че животът не струва нищо и нищо няма стойност, тогава приемете това и какво? Слушайте, слизайте все по-дълбоко и по-дълбоко докато стигнете нивото на психологическата енергия, където може да дойде някоя творческа идея и изведнъж, на дъното, може да се появи импулс за живот и творчество, който е бил пропуснат.

Творците по професия, като художници или велики актьори, знаят, че преди всяко представяне на нова пиеса или произведение, често изпадат в такава депресия Може да е слаба, например аз я изпитвам преди лекция защото либидото първо слиза надолу. В депресията има по-слаби ритми на нещото, което се случва в широк-план. Това означава, че човек е пропуснал някои творчески фактори, които са се подредили долу, привличат | либидото и водят до отпуснатост и липса на енергия,

Това може да бъде и един предпсихотичен симптом, което е известно на психиатрите. След това идва някакво

Ил.29. Соniunctio, единство на противоположности, като хармонично взаимодействие между мъжка вода и женски огън.творческо съдържание, но то може да напира до такава степен, че да разруши

личността. В такива случаи човек трябва да помисли два пъти, преди да окуражи пациента да влезе в депресия, защото въпреки че механизмът е ед-накъв. съществува риск това, което идва, да е много силно и да разруши личността. Следователно оловото е тази тежест, отпуснатост, чувство на празнота, което покрива или задушава съдържанията на несъзнаваното. Както се казва в текста, който ви прочетох, в оловото има дори и елемент на лудост. Това се отнася до факта, че ако задълбавате в депресивните състояния на хората, обикновено на дъното се откриват или творчески съдържания, или агресивно непожертвано желание. Депресивните хора често сънуват ненаситни лъвове или други поглъщащи животни, като дракони, но най-вече лъвове, което означава, че те са депресивни, защото са фрустрирани в постигането на своите диви желания. Те искат всичко: да бъдат на върха, да имат най-хубавия партньор, пари и всичко друго. Те имат по детски диви желания да погълнат всичко, но в същото време са достатъчно интелигентни, за да знаят, че в

Гръцка алхимия

живота не става така и не може да имат това, което искат, и тогава желанието преминава в смръщена депресия. Такава депресия има качество на горчиво фрустрирано желание и обяснява защо след нещастна любов хората изпадат в ужасна депресия. Техният лъв е фрустриран и се завръща сърдит в леговището си.

Някои хора имат едно фрустрирано дете в себе си. Обикновено са много коректни и учтиви и отправят малко искания към аналитика, но прекалената учтивост и съобразителност винаги е подозрителна. Те знаят, че биха искали да изядат аналитика, проявявайки напълно детски искания и сцени, само защото аналитикът е спрял сесията пет минути по-рано или е отговорил на телефона, или е отложил часа, или дори защото е имал грип Такива претенциозни инфантилни хора компенсират с коректност, понеже знаят, че ако признаят желанията си, ще дойде поглъщащият лъв, а аналитикът ще отвърне на удара, нещо, което са преживявали често в живо I та, когато спират да крият чувствата си, поемат риска и биват хлопнати по главата. Тогава нараненото дете се дръпва още веднъж, горчиво фрустрирано, и идва депресията, поглъщащият лъв. Ето част от примитивната природа, примитивните архаични реакции с всичките конфликти на това, да искаш да ядеш и да не можеш, и тогава настъпва депресивната лудост.

Това е символиката на лудостта на оловото, но тя съдържа и Озирис, безсмъртния човек, и само ако приеме те това слабо място в себе си, ще стигнете до творческо

Ил.30. Алхимичният "зелен лъв", който погльща слънцето, се отнася до преживяването, когато съзнанието е завладяно от бурни, фрустри-рани желания (често маскирани от депресия).

то съдържание, където е скрита цялостната личност. Може да се каже, че фрустрираното дете е един аспект, който покрива образа на цялостната личност, а такъв има и в поглъщащия лъв.

Ако разгледаме образа на този лъв, става съвсем ясно. Ако аз мисля, че трябва да бъда върхът на всичко, да имам най-красивия партньор, пари, да съм щастлива и т. н., това е райска фантазия и какво всъщност? Това е проекция на цялостната личност! Всъщност детско е желанието да преживееш всичко тук и сега. Самата фантазия е напълно легитимна, тя притежава идеята за соniunctiо, едно перфектно състояние, състояние на хармония. Това е религиозна идея, но когато се проецира във външния живот и се иска тук и сега. тя става невъзможна. Начинът, по който човек иска да реализира фантазията си, е детински, но сама по себе, си тя е ценна и няма нищо погрешно и нездраво в нея.

Така че точно в тази луда част на човека или в дивата или проблематична точка се намира символът на цялостната личност. Тя дава тласъка и затова хората не знаят какво да правят, защото не могат да го потиснат; или ако са разумни и видят колко детско е това нещо и че трябва да се откажат и да се адаптират към живота, тогава се усещат излекувани, но и ограбени от най-добрите си възможности.

Веднъж имах пациент, който беше дошъл в Европа за юнгианска анализа, а най-

добрият му приятел беше дошъл за фройдова анализа. След една година решават да се срещнат отново. Фройдовият пациент казал, че е излекуван и се връща в своята страна; след като разбрал всичките си невротични илюзии и глупости, решил да работи и да се ожени. Другият казал, че изобщо не е излекуван и все още е много луд и въпреки че видял пътя си малко по-ясно, все още имал неразрешени много неща. Тогава фройдовият пациент добавил, че е много странно, защото всички дяволи си отишли, наистина, но за съжаление това сторили и неговите ангели!

Слага се един капак на болното място, но също и на религиозната фантазия за съвършенство в него, на романтичното въображение, на фантазията за цялостната личност и затова човек става едно резигнирано, социално адаптирано животно, което функционира,но всички негови романтични мечти за живот и истинска любов - несъмнено детски фантазии и в двамата млади хора - също са погребани.

Следователно, ако се върнем към алхимичния език, го лямата трудност е да се извади Озирис от оловото, да се спаси животворната фантазия и да се премахне детинската представа за реализиране на желанието. Това е толкова неуловимо. Цялата работа е да се спаси ядрото, фантазията на цялостната личност, да се премахне ифантилността на желанието за реализация, което означава да извадим Озирис от оловния ковчег. Това прави алхимикът в една проецирана форма, когато казва, че божественият човек трябва да бъде изваден от олов-ния ковчег или от подлежащата на гниене материя.

Мисля, че сега може да продължим с един арабски текст от човек, който се нарича Мохамед ибн Умаил ат-Та-мини. Достатъчно е да говорим само за Мохамед ибн Умаил, защото ат-Тамини се отнася до ислямското пле-ме. към което принадлежи. Живял е от 900 до 960 г., в началото на XX век. Едно от неговите произведения е публикувано на арабски в „Мемоари на азиатското общество в Бенгалия", което е отпечатано в Калкута през 1933 г. по един ръкопис, който г-н Стапелтън намерил в Хайдерабад. Стапелтън твърди, че там имало повече от сто ръкописа от същия автор с обещаващи заглавия като "Бисерът на мъдростта", „Скритата лампа на алхимия-та" и т. н.. но когато се пращали писма и се правели проучвания за тях, отговор не се получавал.

В края на XII и началото на XIII век този човек бил прочут в европейската алхимия. Това, което ще ви прочета, е преведено на латински през XIII век и става едно от най-известните средновековни писания в латинския алхимичен свят. В тези текстове името му е дадено като Старши и до 1933 година никой не е знаел кой е той. Даже прочутият Дж. Руска твърди най-авторитетно, че Старши не е арабин. Но човек не трябва да вярва на Руска, защото той винаги се съмнява и греши абсолют-но, когато смята, че този текст погрешно е приет за араб-еки. Сега ние имаме оригинала и знаем, че името Старщи е латински превод на „Шейха", което означава „стария човек" и обяснява защо са наричали Мохамед ибн Умаил Старши.

Латинският текст е публикуван под заглавие De chenia, което означава, че се отнася за химия, но истинското арабско заглавие е „Сребърна Вода и Звездна Земя". Арабският текст е от едната страна, а латинският от другата, така че са възможни сравнения. Латинският превод е много точен и се отличава само в някои дребни детайли.

След като Мохамед ибн Умаил напуска страната, неговият най-добър приятел е изгорен като еретик, защото бил шиит. В ислямския свят сунитите са били офици-алната секта и разривът между тях се дължи на факта, че шиитите са правили по-символно и мистично тълкуване на Корана. Например те не са го приемали буквал-но, а са правили и символни интерпретации, докато сунитите са настоявали за пълно подчинение на правилата и тяхната буквална истина. Шиитите развиват широка мистична система от символи, която може да се сравни с мистиката на средните векове, когато също се е правил опит Библията да се тълкува по символен начин, в противоположност на обратните тенденции.

Може да се прави сравнение и с разцеплението между талмудистките и кабалистични аспекти в еврейската традиция. Шиитите биха отговаряли на кабалистичната традиция, истинските интроверти, насочени към психологическа символна интерпретация и лично преживяване на религиозната истина, в контраст на по-тясно мислещите хора, които държат на догмата и на свещения текст.

Ще ви представя арабския текст с цялата му сложност. както направих с гръцкия текст, така че да имате пълна представа за странността на този вид литература.

Аз и моята скъпа Обуайл [окончанието е за женски род] влязохме в Барба [Барба означава брада и, разбира се, всички казват, че не може да се влезе в една брада и никой не знае какво означава, и се приема думата „Бирба1, - пирамида - нещо, което преводачът не е разбрал и е създал голямо объркване]. Аз влязох в Бирба и една подземна къща и после аз и Ел Хасан видяхме всички огнени затвори на Йосиф и аз видях на покрива деветте нарисувани орела с разперени криле и в ноктите на всеки орел имаше голям лък също като тези, които се използват от стрелците с лък. На стените на тази къща, отляво и отдясно на входа, видях образи на човешки същества. Не можеха да бъдат по-съвършени и красиви, нито да имат по-красиви дрехи във всякакви цветове. Ръцете им бяха протегнати към центъра на стаята и гледаха към една статуя в средата на стаята, която беше обърната с лице към тях. Статуята седеше на трон. подобен на докторски трон и върху статуята лежеше, върху скута й, върху предмишниците и с ръце, протегнати над коленете, една мраморна плоча, извадена от него [не е известно от какво], дълга като пред-мишница и широка като длан, и пръстите на статуята стискаха края на една дъсчица. Тя имаше вид на отворена книга срещу човека, който влиза, като че ли статуята искаше да му я покаже.

Това звучи сложно, но означава, че има една седнала статуя, която държи в пръстите си дъсчица, приличаща на отворена книга, която иска да покаже на човека, който влиза.

В тази част на стаята, където седи статуята, има образи на безброй неща и букви, написани на варварски език (което означава, че не е на арабски). Дъсчицата в скута на статуята е разделена от една линия на две части. В долната част е образът на две птици, наведени една към друга, едната от които е без крила, а другата с крила и всяка държи в човката си опашката на другата.

Схематично, птиците би трябвало да лежат една върху друга, всяка с глава към опашката на другата, едната с крила, другата без крила. Като че ли искат да литнат заедно, или като че ли тази, която няма крила, задържа другата, т. е. горната птица иска да се махне от долната, но тя я задържа и не й дава да отлети. Двете птици са свързани заедно, те са хомогенни и от същата субстанция и са нарисувани в една сфера като че ли е образът на две неща в едно.

Близо до главата на летящата птица и над нея, са представени слънцето и луната. Това е близо до пръстите на статуята, а на другата страна на дъсчицата - отдясно -има друга сфера или кръгъл обект срещу птиците, и като цяло има петорни ритми [това също остава необяснено], по-точно под птиците и сферата. Над тази сфера е образът на луната и една друга сфера. На другия край близо до пръстите на статуята е образът на слънцето, което изпраща лъчите си като образ на две в едно.

Противоположно е образът на слънцето с един лъч. който пада надолу и заедно това прави три, т. е. двете планети -слънцето и луната - и лъчът на двете в един. и от лъча една част слиза надолу и достига долната част на плочката, огражда черната сфера и разделен от тази сфера, прави две,три и третото.

Това, което става ясно от горното е че слънцето и луната са едно до друго, луната срещу вас е от дясно, слънцето от ляво, а отдолу е черната сфера през която прониква лъча. Третото има форма на нарастваща луна, вътрешната част на която е бяла без чернота, но е заградена от черна сфера и формата е като форма на две в едно на едно просто слънце и това е образът на едно в едно. и те отново са пет и заедно правят десет съобразно броя на орлите и на черната земя.

Казах ви всичко това и написах поема, но без милостта на Бога, да е благословено името му, не ще получим тази тайна. Затова вие трябва да разберете, да мислите и да медитирате за това. аз нарисувах образа на плочката за вас. а образите ще бъдат обяснени в моята поема и след това ще можете да видите в главите коя фигура какво означава. Вече обясних тези десет фигури и ги показах в поемата и затова без нея не може, но исках да ви покажа нещо. което всички мъдри хора са скрили в статуята в тази къща и в която цялата наука е описана в една символна фигура, чиято мъдрост е означена в този камък за онези, които могат да разберат. Знам. че тази статуя е фигурата на един мъдър човек. [Тази статуя представлява Хермес. значи Хермес е открил науката и нарисувал фигурите.]

Сега трябва да открием какво означава всичко това. Статуята е фигура на един мъдър човек и на скута му има окултна наука, която той описва със символни фигури така. че да насочва този. който знае и разбира. Мъдрият, който разбира, трябва да гледа на вътрешното с проницателност и трябва да познава термините на мъдростта и един неясен и символен език. И когато сравни неясния език с нашите образи, тогава ще отвори едното от другото и ще стане владетелят на тайния камък.

Следва една друга част, озаглавена„Писмо от слънцето до нарастващата луна". Това, както ще видите, е любовно писмо.

,,В голяма слабост ще ти дам светлина от моята хубост, докато достигна съвършенство." [Слънцето трябва да е най-високо.] Първо луната казва на слънцето: „Ти се нуждаеш от мен. както петелът от кокошката, и аз се нуждая от теб, о. Слънце, непрестанно, защото ти си съвършен, баща на всички светлини, високата светлина, великият Майстор и Бог. Аз съм нарастващата луна, влажна и студена, а ти си слънцето, топло и сухо.

Когато се събрахме при равното положение на нашата къща, в която не се случва нищо освен че тежкото държи светлината, в която ще стоим, тогава аз ще бъда като жена, отворена за съпруга си и когато се съединим в корема на тази затворена къща, тогава, като те галя, ще получа твоята душа и ти ще вземеш моята красота и чрез твоята близост аз ще стана фина и ние ше се възвисим в едно спиритуално извисяване или ще се издигнем в духовна извисеност.

Когато влезем в ордена на Шейховете, или старите хора, искрящата субстанция на твоята светлина ще се съедини с моята светлина и ти и аз ще бъдем като смес от вино и сладка вода и аз ще спра моя поток и след това ще се потопя в твоята тъмнина и тя ще има цвета на черно мастило, но след твоето разлагане и моята коагулация, когато сме влезли в къщата на любовта, моето тяло ще коагулира и аз ще бъда в моята празнота."

Това вероятно означава, че луната е напълно залязла, г. е. е новата луна. На това слънцето отговаря:

„Ако ти направиш това и не ми сториш зло, о, Луна, и ако моето тяло се върне, тогава аз ще ти дам ново целомъдрие и след това ти ще бъдеш силна в борбата с огъня на втечняването и пречистването и вече няма да има намаляване или тъмнина, както с медта и оловото, и ти няма да се бориш с мен, защото вече няма да си бунтовна."

Следователно слънцето казва: Ако не ми сториш зло в това сопiunctio - защото луната може да увреди слънце -

Ил. 31. Статуя на мъдрия стар човек (Хермес Трисмегист). който държи плочката, от De Chemia на Старши. (Детайл на стр. 132.)

то - тогава ще те направя силна в борбата с огъня и вече няма да се разлагаш като медта, и няма да се бориш с мен, слънцето, защото вече няма да имаш бунтовни чувства. Така луната, която се характеризира с нарастване, намаляване и

враждебност към слънцето, с тъмнина и разложение, ще загуби всички тези негативни качества и ще стане солидна светлина като слънцето. То продължава:

„Благословен е този, който мисли за моите думи; ти няма да ми отнемеш достойнството или да го отслабиш, както един лъв не може да стане немощен, отслабен от плътта (тук лъ-вът е друг образ на слънцето), а ако ме последваш, аз няма да отрека или да ти отнема нарастването на оловото, но тогава моята светлина ще бъде изгасена и цялата ми красота ще бъде потушена, но те ще вземат от медта на моето чисто тяло и от плътността на оловото, като ги проверят със силогизма на тяхното тегло, но без козя кръв. и тогава човек може да направи дестилира фалшивото от истинското.

Аз съм твърдото сухо желязо, аз съм силният фермент, всяко добро нещо е в мен, светлината на тайната на тайните се заражда чрез мен и всяко активно нещо е мое дей-ствие. Всичко, което има светлина, е създадено в мрака на светлината (всичко, което свети, е създадено в тъмнината), но след като стигнах до съвършенство, аз ще се възстановя от болестта и слабостта и тогава ще се появи тази велика течност от главата и опашката, и те са двете качества и десетте предписания или тежести, пет от които са без тъмнина и пет блестят с красота."

Това е краят на писмото. След това Старши ни обещава да даде обяснения, но текстът продължава по същия начин. Обяснението му можем да наречем ампли-фикация, наистина много значима, но не и обяснение.

Всъщност знаем, че Мохамед ибн Умаил е бил един от онези прокълнати разбойници, които са отваряли пирамиди и са изследвали вътрешните отделения на саркофага. По това време арабите са унищожили много пирамиди, крадейки златото, така че днес повечето пирамиди са празни, но Старши, или Мохамед ибн Умаил не е правил като другите, за да краде злато, а зашото е проецирал в гробниците алхимичната тайна.

Той е мислел, че египтяните познават алхимията и че във вътрешните отделения на пирамидите може да се намери тайната на алхимията, но не е могъл да разбере написаното на древен египетски език и затова говори за варварски език - това е преди Шамполион, както знаете. Той смятал, че в древните йероглифни знаци е написана тайната на алхимията и както описва в един друг текст, намерил една мумифицирана царица в златен ковчег, където имало чифт ножици и малки златни чаши, и. бил абсолютно сигурен, че това е царицата на алхимията и че скритите инструменти са символични загатва-ния за алхимичната работа.

Това е една от странните проекции в миналото. Той е проецирал цялата символика на алхимичния опус в мумификацията. Но още по-интересно е. че сега ние знаем, че алхимията произхожда от египетския култ към смъртта, че химията на мумифицирането играе огромна роля, че египтяните са балсамирали своите мъртви. за да постигнат безсмъртие и да направят мъртвия божествен и че алхимията се стреми да направи същото. да произведе един безсмъртен човек, да постигне без-смъртие. Имало е много добра въдица за проекцията на Старши - той проецира всичко назад в египетската му-мификация и затова така страстно помага за отваряне

и разрушаване на погребалните камери на пирамидите.Картината на статуята, която държи плочата, е класическа тема на много други

алхимични текстове. Всички знаете от лекциите на д-р Юнг за Заратустра за Tabulа smaragdina - смарагдовата плоча. Това е класически текст, който Юнг е разтълкувал и аз няма да се спирам на него. Най-древната форма на подобен текст е намерена в писанията на Габир от VII век и от тази най-стара версия за плочата се вижда, че идва от гръцки източници. Трябва да е имало гръцка история за статуята на Хермес, намерена в един гроб, която държала цялата тайна на коленете си.

Тази приказка става тема на безброй алхимични тру-дове, например в Китаб ал Хабиб, или също и в Книгана на Кратес. Винаги започва по един и същи начин: "Аз влязох в гроба и намерих една статуя с плочка, на която... и следва обяснение. Така че по времето на Старши това е било тема в литературата. Сходна е със смарагдовата плочка, но има и нови вариации. Старши прибавя нещо. което не съм срещала в другите истории за намирането на плочката, а именно, че девет или десет орли стрелят към статуята с лък и стрела, което се вижда и на картината. Той променя и нейното съдържание, защото върху нея няма мъдри фрази, както е в другите, а две символни рисунки, едната - на две птици, които се опитват да отлетят една от друга, а другата -на слънцето, луната и черната сфера.

Сега ще ви занимая с информация, дадена в останалата част на книгата, която не мога да ви прочета. Според нея орлите представляват сублимираната или изпаряваща се субстанция, нещо подобно на съпругата от пара в другия текст. Летливи субстанции, като дим и пара. често се символизират с птици, защото казват, че тези субстанции са придобили спиритуални качества. Лъкът и стрелата са много мистериозни и не се обясняват никъде, затова трябва да ги оставим необяснени или да ги обясним психологически. Хермес седи, заобиколен от деветте орела, които стрелят към него с лък и стрела. Старши пропуска този мотив в по-късните обяснения на текста, но от другата му част можем да предположим, че орлите представляват одушевени субстанции.

Какво ще кажете за лъка и стрелата? Представете си, че това е рисунка на пациент. Какво ще кажете тогава за орлите, които стрелят към Хермес? Първо трябва да амплифицираме лъка и стрелата. Какво подсказва това?

Отговор: Ерос.Д-р Фон Франц: Да, това е най-очевидната идея - малкото момче Купидон с

неговите дървени стрели и цялата антична литература за лък и стрела, и как Купидон понякога изпраща стрела дори към Зевс в много лош момент и го подчинява на властта си.

Лък и стрела означават направление - нещо, насочено към един обект. Либидото е насочено, също както когато сте влюбени: плувате в потока на живота и изведнъж бивате прострелян, а когато си отидете в къщи. мислите за тази жена или

мъж от сутрин до вечер. Внезапно либидото се насочва и се концентрира там. Не искате да мислите за това, но започвате да се питате дали ще срещнете дадената личност утре на същото място и т. н., защото там е съсредоточена енергията.

Затова може да се каже, че лъкът и стрелата имат нещо общо с внезапна насоченост на несъзнаваното либидо: имат общо и с проекцията, защото стрелата е метателно оръжие и чрез проекция се насочва към либидото. Също както когато мразите някого. Даже има гатанка, в която се пита кой е по-близо до Бога - мисля че е индийска мъдрост - който го обича, или който го мрази? И отговорът е, че човекът, който го мрази, защото той ще мисли за Него по-често и по-интензивно от този, който го обича, защото неговите лък и стрела са постоянно насочени. което е и насочване на либидото чрез проекция.

Може да се каже, че всички дисоциирани сили на мисленето и душата сега са концентрирани върху тази плочка, около нея е концентрирано цялото психологи-ческо внимание. Плочата има две крила като отворена книга и от едната страна е проблемът за двете птици, а от другата - съединението на слънцето и луната.

Проблемът за двете птици очевидно е вариант на уроборус в древната алхимия, защото в старите гръцки текстове намираме рисунки със змия, която яде собствената си опашка. Обикновено на главата си има звезди. а останалото е черно, което вероятно е тайната противоположност. В гръцкия текст се казва, че главата е раз-лична от опашката. Би било чудесна картина, ако се каже, че са едно, но има вътрешна противоположност между главата и опашката. Затова има твърдения като:

Ил. 32. Цар и царица държат орел и лебед, символи на променливия дух. Сатурн чиито позитивни аспекти са самодисциплина и издържливост, е в предния план на картината.

“Вземи главата, но внимавай за опашката",или „Докато главата не интегрира опашката, цялата субстанция е нищо". Много е казано за главата и опашката и как се свързват те, и това описва добре противоположностите, които тайно са едно и също нещо. Това е един вид (европейски tai-gi-tu—символът Yin-Yang, противополож-ностите в едно.

Бележка: Според мене орлите имат връзка с Аполон, защото се говори, че той може да гледа в слънцето и освен това има лък като крилатото момче Купидон.

Д-р Фон Франц: Аполон е представител на принципа на съзнанието, но това не противоречи на тълкуването, че лъкът и стрелата са израз на вниманието, отдавано на любовта, концентрацията на душевното либидо чрез любов. Според схоластичната теория за познанието знание може да се получи чрез любов, което означава, че можете да придобиете знания като обичате вашата наука, като сте очаровани от нея. Така анимата винаги стои зад търсенето на истина.

Ако трябва да изучавате предмет, който не обичате, за който нямате проекции, т. е. нямате връзка с него, той не означава нищо за вас и не е свързан с потока на либидото, тогава трябва да се мъчите и потите, за да го научите за изпита, но десет минути след това го забравяте. А ако сте очаровани, което означава, че има проекция, тогава ставате емоционален и усвоявате огромно количество знания много бързо и лесно. Това е цялата тайна на ученето и заучаването. Може да се каже, че имаме просто два аспекта на общото описание на това, което наричаме

внимание, което се създава или чрез концентрация на съзнанието, или чрез любов, но и зад двете има проекция. Във възхищението винаги е замесена проекция.

Бележка: Вие говорите за проекция, но всички тези са архетипови фигури.Д-р Фон Франц: Да, и това повдига въпроса, дали архетиповете проецират. Аз

мисля, че да. Определено това е така в нашата представа за проекцията. Какво става всъщност? Знаем много добре, че ние никога не правим проекция, а тя се прави на нас. Аз не проецирам нещо,само така се говори, но не е вярно. Факт е, че аз внезапно се намирам в ситуация на проециране и когато съм ; видяла, че това е проекция, мога да започна да говоряза нея, но не преди това. Например някой, който е про ецирал сянката, ще настоява, че другият човек е негодник и ще държи на това. но две години по-късно, в анализа, ще разбере, че е проецирал сянката си в другия. Тогава кой е проецирал? Това е една голяма мистерия.

Когато гърците се влюбват, са достатъчно скромни да : не казват „Аз се влюбих", а се изразяват по-точно с фра-

Ил. 33. Фрустриранитe очаквания и желания, произлизащи частично от феномена проекция, са основен материал на аналитичната работа. Емоционалните реакции в процеса на оттегляне на проекциите може да с:е сравнят с алхимичния образ на саламандъра като рrima materia, изпичаща се в огъня.

зата: „Богът на любовта ме прободе със стрела." И настина се случва така - внезапно се усеща мъчително убождане, което човек не си е причинил сам. Затова може да се говори за архетип на бога на любовта. Ако погледнете историята за Ерос. ще откриете, че той е вариация на Хермес; Ерос от античността е подобен на Хермес Килениос. В най-стари времена, когато бил бог на плодородието на Беотия, той бил представян точно като приа-личните статуи на Хермес. Значи за гърците е вариант на Хермес. Той е символ на цялостната личност или на тоталността, която прави проекции. Мисля, че това е правилно. Ако се намеря в ситуация на проекция, това е подредено от цялостната личност.

Бележка: Тук орелът е свързан с Ерос или с Аполон, така боговете проецират в боговете.

Д-р Фон Франц: Да, вие сте прав и можем да кажем, че винаги несъзнаваното, или част от него, прави проекцията. Това е цялостната личност, или един бог. Вина-ги някакъв бог произвежда проекцията, което означава един архетип, Азовият комплекс не я прави.

Арабска алхимик

Следващата стъпка е да се запитаме в какво проецира богът на несъзнаваното. Обикновено във външни обекти, човешки същества или неща. А може ли един архе-тип да проецира в друг архетип? Мисля, че да, това се случва често като процес на унифициране на религиозните системи.

Да вземем политеизма, например. В повечето полите-истични религиозни системи съществува тайното убеждение, че те са аспекти на един и същи бог. Даже гърците са знаели това; късната гръцка философия на стоицизма винаги е твърдяла, че има един бог и че всички други - Атина, Хермес и пр. - са само различни аспекти на този един бог. така че можем да приемем, че в гръцкия политеизъм има латентен монотеизъм. Същото става с Елохим в еврейския монотеизъм. Когато Бог създава света, той казва: „Нека да творим" и винаги се е предполагало, че това „ние" се отнася до Елохим. Тук пък има скрит политеизъм в монотеизма, което се вижда във фигурите на Малак Яхве, Божия ангел. Понякога Яхве (Бог) се намесва сам, а понякога изпраща Малак Яхве който е един Негов аспект.

Най-общо може да се каже, че във всяка монотеистична система, както в юдео-християнството, се съдържа скрита тенденция към политеизъм. както и в политеистичните системи има тенденция към монотеизъм, за да е сигурно, че всички тези много богове всъщност са различ-

Ил. 34. Купидон, Венера и Любовните страсти от Бронзино. „Когато X се влюби в Y, зрителят може да го нарече проекция... Но докато няма смущение, аз нямам право да се намесвам в това раrticipation, като го наричам проекция; това е една ужасно порочна грешка, която хората постоянно правят." - Фон Франц.

ни аспекти на един и същи бог. На езика на психологията това означава, че множеството архетипови констелации са едно в цялостната личност, въпреки че в практическия живот тя се проявява в отделни аспекти, които ние предпочитаме да наричаме различни архетипове.

Проблемът е дали има много архетипове, или този за цялостната личност е наистина единственият архетип. Например, когато някой е доминиран от майчиния архетип, се говори за майчин комплекс, но ако влезем по-навътре, винаги се открива

цялостната личност в него. Един архетипов комплекс винаги води до символа на цялостната личност. Тук отново има скрит монотеизъм в политеизма в зависимост от ударението върху единия или другия аспект. Ако многото сочи към едно, бих ка-зала, че в несъзнаваното е налице тенденция към събиране на енергията от отделните архетипове и влагането и в цялостната личност. Те се концентрират около един архетип, което съответства на стремежа на несъзнаваното към по-голяма осъзнатост.

Може да се каже, че орлите са като ансамбъл от богове, обединени около един бог, което психологически означава, че многото архетипове се концентрират около архетипа на цялостната личност. Той започва да доминира и множеството архетипове започват да се подреждат около един център. От това следва, че ако в психиката доминира един отделен архетип, да кажем майчин архетип или анима архетип, или какъвто и да било архетип, в дадения човек е налице известна едностранчивост. Само когато архетипът на цялостната личност движи процеса, всичко се унифицира и си идва на мястото; бих казала, че чувството за единство е символично представяне на този момент, когато многото архетипове започват да отдават енергията си на един.

Бележка: Помислих си за нещо малко по-различно, отдалечавам се от архетиповете и се обръщам към примитивната религиозна нагласа като преживяване на бога в дървото или на духа в дървото. Откривам следния паралел

Може би в дървото има дух и архетиповете са проецирани в дървото, така че Бог наистина е в дървото и боговете проецират в Бога. Това е просто разсъждение.

Д-р Фон Франц: Да. така е и аз не мога да отговоря, Може да вярвате или не. защото то не може да се докаже Засяга въпроса, дали ако даден архетипов образ е наистана проециран. е налице и една трансцендентална реалност, която прави проекцията. Но ние не можем да проверим и това е въпрос само на вяра, може да вярвате или не в това. Аз вярвам, но няма да се опитвам да убеждавам някого, защото нямам доказателства.

Бележка: Ако се върнете към примитивната религиозна нагласа и се опитате да я анализирате, твърдейки, че това е само една проекция, тогава веднага нещо се про-вира и човек може да го приеме само на това ниво.

Д-р Фон Франц: Това е напълно погрешно. В дефиницията на д-р Юнг за проекцията категорично се казва, че за проекция може да се говори само когато възникне съмнение. Следователно грешим, ако кажем, че примитивният човек проецира в дървото. Ние говорим по този начин, защото се съмняваме, че Бог е в дървото и зато-ва казваме, че това е една проекция за нас, но тъй като в примитивния човек не възниква съмнение, ние нямаме право да говорим за негова проекция.

Прочетете простата дефиниция на Юнг за проекцията в Психологически типове.

Ще видите, че човек може да говори за проекция само когато възниква съмнение и дотогава твърдението, че има проекция, е неоснователно. Само когато се чувствам вътрешно несигурен, започвам да говоря за проекция, а не преди това. Проекцията означава, че аз не съм напълно убеден и че до известна степен съм извън раrticipation mystique или архаичната идентичност: дотогава няма проекция.

Разбира се, зрителят се съмнява и затова ако вземем случая на X, който се влюбва в У, той ще го нарече проек-

Ил. 35. Духът на дървото, картина на Маргарет Якоби.

ция на анимус. Но за участващия човек няма проекция и е аналитична грешка да се казва, че има - това значи да предадеш на другия собственото си съмнение. Защото за X този мъж е любимият, а не само образ на анимус. Ако аз се съмнявам, защото не съм в същото participation, нямам право да тровя другия със съмнение. Трябва да чакам, докато жената започне да усеща из-зестно безпокойство, понеже мъжът, когото обича, не се държи според очакванията й. Когато това се прояви, аз мога да кажа, че може би тя е проецирала в този мъж нещо от себе си. Но докато няма съмнение, аз нямам право да прекъсвам това раrticipatiоп. като го наричам проекция; това е ужасна грешка, която хората постоянно правят.

Ние вече не вярваме, че дърветата и животните са богове, но е погрешно да твърдим, че подобно вярване е проекция на примитивния човек, защото това, което ние наричаме проекция за него е реалност. Неговата истина.

Ако аз отида в Африка и почернея емоционално, тогава няма да говоря за примитивна проекция, а ще кажа, че сега виждам, че туземците са прави: Бог е в дървото. Но докато стоя в Европа и не виждам нищо божествено в това, което казват - в такъв случай мога да говоря за проекция. Използването на думата зависи от състоянието, в което съм. Когато се съмнявам, мога да я използвам, но в противен случай не и никога не ще употребя тази дума, за да тровя реалността на друг човек.

Проекциите умират автономно - внезапно нещото изчезва и това става без каквото и да било осъзнато участие. Подобни неща са психологически събития реrse После мога да кажа, че е имало проекция, но това е само една относителна, а не абсолютна истина.

Ил. 36. Крилатата и безкрилата птици и справедливото и несправедли вото слънце, символни рисунки от ОDe chemia на Старши. (Детайл сцената на стр. 118.)

ЛЕКЦИЯ 5Арабска алхимияСега ще обсъдим рисунките на двете плочки, защото съдържат повече от това.

което ви прочетох в текста. Върху едната има птица с крила и птица без крила. Първата е отгоре, а втората отдолу; в текста се казва. че долната птица пречи на горната да отлети. Всяка хапе опашката на другата, това е вариант на змията

уроборус. която яде собствената си опашка. Над птиците, макар че това не е споменато в описанието, са слънцето и луната, а отдолу е сферата, на която се дават различни имена по-късно: тя е наречена луна, а също и земя и долния свят, светът долу. Т. е. луната е двойна; горе е годеницата, или противоположността на слънцето, но .е смесена и със света долу, наречен земята. Така че има една луна, идентична с земята, и друга, която е партньор на слънцето.

На втората плочка има две слънца; едното изпуска към долния свят два лъча, а другото само един. И двете излъчват към долния свят. където отново е пълната луна, описана като бяла и заобиколена от черна сфера; отвън се вижда само чернота, но вътре е бяло, това е бяла лунна субстанция. На тази картина слънцето е удвоено, а на другата луната е удвоена и всяка е партньор на другия. В всяка от картините има връзка между горния и долния свят и между тях са биещите се птици. Сферата долу, която е черна отвън и бяла отвътре, отново се нарича долен свят - типdus inferior, - което тук означава космсът под небето или най-външните сфери на планетите. В античността се е вярвало, че отдолу се намира луната и разложимият свят, а горе са звездите и вечният свят.

Въпрос: Защо едното слънце има два лъча, а другото един?Д-р Фон Франц: Просто е така! Всъщност лъчите не са показани на картините;

един стар алхимик е нарисувал два лъча с мастило от двете страни, но според текста едно слънце изпраща надолу само един лъч. Казва се още, че едното слънце излъчва справедливост, а другото не и това е разликата между тях. Макар че не е казано, аз мисля, че слънцето с два лъча е това, което излъчва справедливост, защото е балансирано, то има две страни. Solcum justitia и non cum justitia - както е според твърде неско-посния латински превод. Но и двете слънца излъчват върху и проникват в долния свят с лъчите си.

Сега трябва да се опитаме - казвам, да опитаме, защото много части са извън моята компетентност, да разберем текста психологически. Първо трябва да се обърнем към Старши и да прочетем амплификациите, които прави в цялата книга. Той казва, че двете птици са също луна и слънце, че безкрилата птица е червената сяра и нейната възвишена душа е птицата с крила; той казва, че птиците са брат и сестра и че долното нещо е тяхна основа, както земята е основа на луната или на долния свят.

Нека разгледаме амплификациите. Сярата е една от най-важните основни материи в алхимичния процес. В Муsterium Coniunctionis Юнг пише цяла глава за нея и се вижда, че сярата е активна субстанция, корозивно вещество и е опасна поради зловонния мирис. Както знаете, във фолклора дяволът винаги мирише на сяра и оставя сярна диря след себе си. Сярата също прави всичи цветове и е любовник на алхимичната фигура на годеницата и т. н., а също е и крадец, който се намесва в любовната двойка.

Така сярата може да се смята за нещо като влечение, състояние, в което нещо те влече. Не е правилно да се говори за самото влечение; то е по-скоро качество или| състояние на влечение или завладяване. Ако погледнем от религиозен ъгъл, това естествено ще е дяволът; напри -

Ил. 37. Гмурец и риба, модерна вариация на алхимичния мотив „крилата и безкрила птици" от Джексън Бърди, индианец. Гмурецът пред-ставлява духовният аспект на психиката (..възвишената душа"); риба-та е символен еквивалент на птицата без криле (червената сяра, ин-стинктивните влечения). Напрежението между двата свята-дух и материя, съзнание и несъзнавано - е посочено с вълнообразни линии. По-ловината кръг, излъчващ енергия, представя цялостната личност.

мер секс, но в смисъл да те влече сексът или секс в неговата непреодолима форма, т. е. нещо, което не подлежи на контрол.

Сярата е активната част на психиката, част която има определена цел. В една психологическа връзка се търси дали либидото се движи към своята цел. Може да не е секс, а друг вид влечение; може да е амбиция или стремеж към власт, или нещо друго. Следователно тя има двоен аспект на подхранване на първичното влечение в случая мъжката материя, както се нарича тук и в същото време е позитивна и негативна. Всеки, който се наблюдава, ако е честен, обикновено първо се сблъсква с тази част на психиката, която е в такова състояние.

Червеният цвят означава огън - емоционалното качество. Безкрилата птица е червената сяра; тя е птицата отдолу и означава женското, и така се получава парадокс, защото да бъдеш тласкан се преценява като мъжко активно качество, но проецирано в долната птица, става женско. Така характеристиките женско-мъжко стават много неясни; термините се използват по различни начини в алхимията. Може да се каже, че безкрилата птица, червената сяра. е подлежащ фактор на вътрешния психичен живот и е винаги това, което трябва да се изрови първо, защото то е рrima materia.

За да се стигне до дъното на нечии проблеми, трябва първо да открием маската

Арабска

на тези влечения. Ние ги имаме всички и докато не ги изровим и видим, те си живеят автономно в някой скрит ъгъл. Те имат общо с несъзнаваното и както знаете, Фройд е бил толкова впечатлен от този аспект, че когато открил „червената сяра", помислил, че това е цялото нещо, че това е то. До известна степен е бил прав. Той е бил впечатлен от движещата природа на несъзнаваното, от сексуалния аспект, както Адлер от амбициозния или силовия аспект, те и двамата попадат prima materia на червената сяра и се опитват да обяснят ролята на несъзнаваното от този ъгъл.

Крилатата птица е наречена извисената душа на другия, което означава, когато човек вече има prima materia, която според мен представлява основните инстинктивни влечения на личността, тя трябва да бъде сварена и тогава излъчва пара, която „лети" над материята и сигурно това е, което алхимиците са наричали душа на материята. Ние се сблъскахме с това и преди, наречено съпругата на парата в другия текст. Тази подобна на дим, на пара летлива субстанция - „летящата, бягаща субстанция" прави разбираемо защо птицата има криле - иска да се издигне по време на процеса на варенето.

Изразено на наш език, какъв ще е съответният психологически аспект? Нека приемем, че безкрилата птица е основен факт на човешката личност със специфич-

Ил. 38. Трансформацията на Меркурий, като рrima materia, в нагря-ван и запушен съд може да се сравни със сваряване на основните инстинктивни влечения в техния собствен афект, докато главното фан-тазно съдържание стане съзнавано. ..Вместо да спорим с влеченията. които ни отнасят, ние предпочитаме да ги сварим... да ги питаме как-во искат... Това може да се открие с активно въображение, фантазия или с експериментиране в реалността, но винаги с ннтровертната на-гласа на обективна констатация какво точно иска влечението." - Фон Франц.

ния аспект на най-силните основни влечения. Как ние „готвим" влеченията?Бележка: Те сигурно се сготвят в анализата.Д-р Фон Франц: Да, но как става практически?Отговор: Като ги правим съзнавани. Като влизаме в депресия.Д-р Фон Франц: Да, това би значело да срещнем влеченията. Но ако не ги

знаем, трябва първо да влезем в депресия, за да ги срещнем. Когато сте ги срещнали, вие сте на дъното, в рrima materia и там я докосвате. Вие медитирате или използвате активно въображение и търсите подлежащото значение.

Да предположим, че някой е влюбен, но нищо не се получава; фрустрираният човек влиза в депресия, твърдейки, че е невъзможно да забрави любимата. Това е постоянно мъчение. Тогава си казва, че на дъното е влечението, зависимостта, нещо, което става постоянно при пренасяне. Много пациенти се противят на пренасянето поради зависимостта, до която води, но нищо не може да се направи, защото са

Арабска алхимия

зависими; те са обладани, пи-шат писма, телефонират по двайсет пъти на ден и т.н .Цялата тази работа не е приятна както за анализирания, така и за аналитика. Често партньорите, когато са-разумни, са съгласни, че това е налудничаво и отегчи телно и за двамата, но неразумното влечение не обръща внимание на това, което казва съзнанието. Всеки. който е бил дълбоко влюбен, го знае.

Нека вземе същото нещо в случая на влечение към властта. Може да сте диво ревнив към приятел с успеш на кариера и да спорите със себе си, казвайки си, че бива да сте завистлив, че това не е честно, но то не променя нищо; вашето влечение към власт или амбиция ,което е причина за вашата ревност, не се променя а това, което си казвате. Червената сяра остава недосегната и е нужно по-силно лекарство за справяне с влечението. Вместо да спорим с влеченията, ние предпочита ме да ги сготвим и решаваме да фантазираме за тях. и ги питаме какво искат. Човек трябва да е обективен без предварително мнение и без да осъжда това като неразумно. Трябва приятелски да се потърси какво -. истина иска влечението, защото то си има една цел. Това може да се открие с активно въображение, фантазия или с експериментиране в реалността, но винаги с нагласата да се наблюдава обективно какво иска влечениеето или желанието. Това е варенето на червената сяра.Обикновено силните влечения излъчват фантазно съдържание, обхващат значителен фантазен материал. Можеда се каже. че да свариш нещо, докато му се покаже душата, означава да оставиш фантазния материал да се излъчва от влечението, да позволиш да се появи материалът, свързан с влечението.

Това е психологическият аспект и съответства на кри-латата птица. Но когато направите това, започва един ужасен конфликт. Нашият текст казва, че безкрилата птица пречи на крилатата да отлети и те остават свързани заедно в един вид неразрешим конфликт, който спира. целия процес. Как ще се появи това в реалността?

Бележка: Няма ли да е тенденция към одухотворяване или конкретизиране?Д-р Фон Франц: Да, точно така, защото ако развиете фантазния материал,

тогава са появява склонност към заклключението, че всичко това е психологическа проекция. Ако аз съм влюбена в някого, мога да го нарека проекция на анима или анимус или на баща или майка е по този начин го спиритуализирам или „одушевявам" .само" с психологически нюанс и грешката идва от думата „само".

На конкретно ниво аз би трябвало да се откажа и да не правя нищо; трябва да се държа конвенционално и съответно и да поема всичко в себе си, защото това е проекция на един психологически фактор, една фантазия. Фантазия, която ме свързва с аналитика или с друг човек, и ако аз я интроецирам. ще бъда свободна. Но знаете ли какво става, когато се опитате да го направите? Дяволът - червената сяра - настоява, че все пак има нещо реално, или ще има, защото иначе то е само психологоческо а аз не желая връзка, която е само психологическа. Искам

истинското нещо, напълно материално - връзка, например - или ако е амбиция, истинско признание, кариера и т. н.

Интроекцията на фантазия относно дадена амбиция ще изглежда така: Някой в скромно положение има прекомерно амбициозно желание да бъде на върха. Ако се опитаме да разберем към какво се стреми, ще открием, че както при сексуалното влечение, амбицията се предоставя на целта на цялостната личност. Такъв човек може да каже, че иска да има авторитетно положение. за да постигне своите идеали и да подобри света; неговото желание не почива на егоизъм и суета. Той иска да реализира нещо и обикновено прозира някакъв висок идеал. Но понякога човек с амбиция има чувството, че е много специален; той тайно усеща, че трябва да бъде признат и смесва това с амбицията.

Желанието да бъдеш нещо специално идва чрез интуитивното чувство за индивидуация; налице е неясна идея, че си уникален индивид, и без реализация на тази уникалност не можеш да се индивидуираш. Този аспект на фантазната амбиция е правилен. Но ако кажете на човек в скромна ситуация, че подобна амбиция е напълно основателна и че наистина е нещо вътрешно - влечението да бъдеш нещо и да станеш нещо специално, да се реализираш като уникален син или дъщеря на Бога, което идва от неясната интуиция за божествената вътрешна природа на човека, - но че това не може да се ексте риоризира с желанието да бъдеш повече от другите хора такъв човек ще се почувства наистина облекчен. Част от амбициозното влечение ще се успокои, но червена", сяра ще настоява за обратното. Ще пита наистина ли той иска да остане чиновник в канцелария през целия си живот? Всичко само на вътрешно ниво ли е? Не може ли да се получи нещо във външния живот? Тогава явле нието се разделя на полярни противоположности: „само психологическо, и конкретно. Дяволът е, който иска конкретното нещо. Той е великият реализатор, който каз-ва че нещо, което не съществува в конкретната реалност. не е реално, и тогава започва конфликтът между спиритуализирането на проблема и реалното нещо.

Въпрос: Какво означава спиритуализиране на проблема?Д-р Фон Франц: Думата всъщност означава „психоло-гизирам", т. е. свеждане

на влечението до изключител-но психично, вътрешно събитие. Но е същото нещо. Да предположим, че един монах мастурбира и си предстявя, че го прави с хубава жена. но усеща, че такова поведение е в противоречие с неговия обет и представи за моралност, и идва да се консултира с вас. Казва му се да разгледа фантазията си за жената при подобни случаи. Сигурно ще опише - като интроверт понеже обикновено интровертите стават монаси, макар че има и из-ключения - красива анима фантазия, която съдържа елементи на Дева Мария, София и други подобни фигури.

Казва му се, че въпреки че фантазията започва на ниско ниво - Исус също е бил роден в обор - това е фантазия за единство с Божията мъдрост и трябва да бъде

възприета така.Това може да разреши целия проблем и дори да нака-ра човека вече да няма

желание да мастурбира; той разбира, че вътрешният психологически фактор, който в началото е бил в отвратителна форма, е неговата ани-ма, с която ще се свърже. Това ще бъде спиритуализира-не на фактора и така ще се сътвори крилатата птица.

Но както Гьоте казва: „Uns bleibt ein Erdenrest zu tragen peinlich", - винаги остава малко трудна за понасяне земност. Даже след най-големия процес на одухотворяване, винаги нещо се съпротивлява и иска земното

такъв монах, десет години след като е „излекуван", може да се чуди дали във фантазията си не е имал истинко желание за жена. Тази мисъл го гложди от време на време и ако все още е жертва на средновековното схващане, ще мисли, че това е дяволът, нещо което трябва абсолютно да отхвърли.

Въпрос: Защо това да не е така и за хората от XX век?Д-р Фон Франц: Ако искате, разисквайте го; все още можете да кажете, че това

е дяволът.Въпрос: Но не трябва ли всички ние да живеем с този остатък в нас?Д-р Фон Франц: Не, това е личен въпрос, свързан със съдбата на всеки човек и

отворен за осъзнато решение. Това е големият конфликт. Има хора, които нямат спо-койствие и мислят, че не е честно да наречеш нещото дявол и да го отрежеш; други пък мислят, че това е героично решение, правилното решение, което ще поддържат през целия си живот. Един постига мир по единия начин, друг по другия, но това е нещо, което никой аналитик не може да наложи върху пациента; винаги трябва да бъде индивидуално решение, до което стига всеки за себе си. Няма рецепти. От една страна, може да е чиста подлост да го отрежеш, а, от друга страна, може да е слабост да му се подадеш. Това е великият неразрешим конфликт.

Бележка: Също е въпрос и на думи, които използваме при описание на вътрешните си чувства.

Д-р Фон Франц: Да, това е вид фантазия, която имаме, индивидуален проблем, който не може друг да разреши но съществува, и общ тип на същия проблем, за който моя да се говори и който алхимиците се опитват да предста вят в тази форма. Тук е червената сяра и извисената душа и, както казват те, това е един неразрешим проблем.за щото едната птица тегли надолу, а другата се опитва да се издигне.

|Ид. 39. Алхимикът като цар, прекланящ се пред огнената червена сяра (безкрилата птица"). „Сярата е активната част на психиката, тази. която има определена цел... Може да не е секс... може да е амбиция и стремеж към власт, или нещо друго... Безкрилата птица, червената сяра,е

един подлежащ фактор във вътрешния психичен живот и първият, който трябва да бъде изровен, защото той е рrima materia." - Фон Франц.

Тази картина казва, че проблемът е вечен; той се върти в кръг и цялата работа се свежда до неговото единство от противоположности. Едната е долният свят, кой-то е свързан с червената сяра, а другата е висшият свят. Отгоре са слънцето и луната и сега ние ще разтълкуваме любовното писмо на слънцето до луната, което се гоявява в психичния или спиритуалния свят, а не в конкретната реалност. Но може да се каже, че и горната вст се разделя на две противоположности, слънце и

145

Лекция 5луна, защото и двете я характеризират, докато земята и луната образуват друга

двойка противоположности 1 долната част. Луната отново е разделена на небесна и земна луна, по думите на Старши. Текстът е двусмислен. на едно място говори за луната, на друго за земята и за основата на двете птици.

Така че тук има опозиция между долен и горен свят и в горния свят има опозиция между слънце и луна, както и два аспекта на луната. Доста е сложно, но за съжаление психологическите процеси са такива. Ако стигнете до фазата, когато е възможно да извадите душата на едно от най-силните си влечения и сте разпънати между противоположностите спиритуално и конкретно или се спирате на „само” психологическото, тогава продължете към горната част, за да доведете конфликта до фантазния материал и използвайте активно въображение за влечение то си. Когато описва фантазията, човек говори на вътрешната фигура.

Бележка: Някои от нас не разбират активното възражение.Д-р Фон Франц: За съжаление, в юнгианската психоло-гия всичко е толкова

взаимно преплетено, че всяко аналитично преживяване е свързано с всички други. Накратко, активното въображение се състои в създаване на фантазия за влечението, когато се сблъскате с него. Няма да се спирам на това, как да се фантазира, но има важ ни техники, които трябва да се спазват. Да предполо-жим, че сте влюбени в красива жена, но не може да я имате и фантазирате или мечтаете за нея. Така можете да продължите мечтата си, като се срещате и говорите с нея в своето въображение.

По този начин доста от смисъла на това става ясен за вас. Разбирате защо сте се влюбили в тази непозната жена и че много неща от нея принадлежат на вас сами те това е част от вашия модел и е значим за вас, но

146

Арабска алхимикможе би след това ще отхвърлите фантазията, защото вече разбирате нещата.

Тогава обаче се появява про блемът, който споменах по-горе. и човек започва да се пита дали не трябва да позвъни на реалната жена. Нали тя е основа на цялата фантазия! Може да кажете, че това е само любопитство, хората са любопитни - но защо точно тази жена?

Тук говори червената сяра. Но сега имате избор между две неща, или да телефонирате на жената и да паднете в долния свят, или да телефонирате в активното си въображение и да й кажете, че тя е вашата анима, че знаете че е в самия вас, но все още нещо ви гложди и бихте искали да я срещнете в конкретна форма. Каквоби казала тя? И тогава оставяте въображаемата анима,да се справи с конкретния проблем.

Това е продължение на разцеплението откъм духовната страна, което носи и конкретния проблем, защото включването на конфликта във вашето активно въображение означава неговото по-нататъшно спиритуализиране. Или спечелва червената сяра и вие отивате дателефонирате на жената и падате в долния свят, тundus inferior, разлагащата се земя, което е конкретна реалност. и цялата драма естествено започва там.

Бележка: Това, което молите въображението си да направи е...Д-р Фон Франц: Нищо не молите! Винаги има две възможности.Въпрос: Трябва да откриете във въображението си как-во ще ви каже тази

личност?Д-р Фон Франц: Да, ако тръгнете нагоре ще пренесете конфликта нагоре, като

питате вътрешната жена какво да направите с желанието си за нещо по-конкретно и тогава ще трябва да чуете какво ще каже тя за вашия

147

Лекция 5конфликт, а това е много трудно. Много хора не могат да го направят, защото

не могат да чуят какво казва вътрешната фигура; те само си въобразяват нещо, без да слушат истински. Необходима е значителна практика. Но по такъв начин можете да пренесете конфликта и да го обсъждате на друго ниво, т. е. да се справите с него отвътре. Тогава фантазията става конфликт и вие се борите с вътрешната фигура на психологическо ниво в опит да го изясните.

Да вземем мастурбиращия монах - и моля да извините грубостта на примера, но трябва да се замеси и долния свят. Да предположим, че идва при мен и казва, че всичко е наред със София и вътрешната анима, но от време на време се появява дяволът и му казва, че му липсва нещо от реалния свят и какво трябва да се направи за това? Аз ще му отговоря, че трябва да пита вътрешната София!

Бележка: Вътрешното познание.Д-р Фон Франц: Не, София е повече от това. София е познанието от Бога. Все

едно да кажеш: „Питай Бога." Аз не мога да разреша проблема на подложения на анализа, той трябва да говори на образа на божественото в него. да каже. че все още нещо го тревожи и да пита какво да прави. И тогава трябва да слуша, след което може да се случат много неща; едно от най-честите е да разбере, че; Бог има две ръце и че Той Самият е породил конфликта. Това е измислен случай, но нека си представим, че мо нахът е реализирал вътрешната София и знае, че тя е Бо-жията мъдрост под една форма в собствената му душа По-късно червената сяра го тласка да каже, че това не е така. не е напълно така и че той трябва да има истинско преживяване. На което аз ще отговоря само, че той тря- бва да пита вътрешната фигура, да попита София в него самия. Не казвам, че винаги е така, зашото вътрешната фигура често отговаря с парадокси. Тя казва, че реалността наистина е важна, че нещо му липсва, и в същото

148

Арабска алхимиявреме твърди, че всичко е само психологическо. Нещо по-добно - и бедният

човек ще каже, че вече е стигнал до края на възможностите си, че това не е ясен отговор, че е парадоксално.

Ако може, ще разбере, че това е двойната игра на Едното, че конфликтът е необходим и желан и че не тряб-ва да се разрешава рационално. Единственият начин, по който може да се прояви цялостната личност, е чрез конфликт; да се срещнеш с неразрешимия и вечен конфликт, значи да се срещнеш с Бога, което е краят на Аза и неговите глупости. Това е момент на подчинение, моментът, в който Йов казва, че ще сложи ръка на устата и и няма да спори с Бога. Съзнанието е, което поражда разцепление и казва или-или.

Често съм виждала, че в подобни случаи София - или друга божествена фигура, или мъдрият стар човек отговаря, ако гледате негативно, в уклончива форма, а ако гледате позитивно, с парадокс. Тогава парадоксът на "психологическия фактор или психичната реалност засяга качеството на съзнанието, което винаги иска да направи или-или и да говори за това, но когато се поя-ви цялостната личност, идва краят на говоренето. Конфликтът вече не е в главата.

Това е моментът, в който конфликтът надхвърля вербалната дискусия и става интуитивно преживяване на Единство зад двете. Едното е между дясната и лявата ръка; нещо е тайно едно, но иска да бъде разкъсано, да страда, докато стане нещо, което трудно се улавя, и тогава става превключване на друго ниво. Ако се оставите да бъдете разкъсан от конфликта, внезапно се променяте, променяте се до дъното на съществото си и цялото нещо придобива друг аспект. Както когато измъчвате животно до такава степен, че то преминава в по-високо ниво на реализация, и това може да стане в различни форми. Може да се каже, че това е един аспект на символа на кръста: че човек трябва да бъде разпнат и да каже както Христос на кръста: „Боже мой, Боже мой,

149

Лекция 5защо си ме изоставил?" И тогава се случва нещо, което надмогва конфликта.Бележка: Ако монахът иска да спази своя обет, трябва да спре да мастурбира.Д-р Фон Франц: Според моята хипотеза той отдавна е спрял. Спрял е след

своята фантазия, но дяволът е много хитър и казва: добре, сега той е излекуван и всичко е наред, но все пак не трябва ли да напусне манастира и да има едно „истинско" преживяване? Не е ли постигнал достатъчно, за да направи поне това? Например в средните векове се е казвало: „Ubi spiritus, ubi libertas" Това е от Свети Павел: „Дето пък е духът Господен, там има свобода." (2 Кор. 3:17) Така дяволът може да каже. че щом монахът е разрешил конфликта си, не е ли вече свободен да живее?

Бележка: Е. добре, аз мисля, че е.Д-р Фон Франц: Това е вашето мнение, но то не е релевантно за ситуацията.

Той трябва да чака, докато Господ му каже какво да прави, не може вие да му кажете кое е правилно. Вие, с вашата екстравертна спонтанност, ще кажете: „Да, добре, мисля, че можете да продължите" - но аз не, аз ще му кажа, че трябва да питa Бога.

Въпрос: Да предположим, че монахът има много слабa интуиция и трябва да получи отговор от друго място. Откъде ще дойде той?

Д-р Фон Франц: Зависи какво имате предвид. Ако смятате, че така става обикновено, тогава сте прав, но акo мислите, че трябва да бъде така, тогава грешите.

Бележка: Казахте, че отговорът ще се получи интуитивно, но не всеки може да използва интуицията си.

150

Арабска алхимия Д-р Фон Франц: Сега става въпрос за типовете и това е нещо друго. Общо

взето интровертът се нуждае от кон-кретно преживяване, едно външно преживяване, за да по-чувства, че е завършен и нещата са цялостни, но екстра-вертът не. Което означава, че ако монахът е интроверт, той трябва да има някакво преживяване - по принцип.

Въпрос: Сексуално преживяване? Имате предвид това,което Фройд означава като секс?

Д-р Фон Франц: Имам предвид нещо съвсем просто иконкретно - контакт с някое земно, човешко, женскосъщество.Зъпрос: Полов акт?Д-р Фон Франц: Да, съвсем конкретно, но бих казала, че това по принцип

става, но не бива. Не става при всички случаи, може да се каже, че е средностатистическа тенденция. Важното за него е връзката с Бога, а не жената, така че, ако Бог му прати това преживяване, той трябва да го приеме, а ако не му го изпраща, не го приема.

Бележка: Аз мисля - говоря като теолог, че Божиите закони са свързани с него и неговата сексуална връзка с жена, и мога да кажа догматично, че ако един теолог или свещеник на църквата има връзка с жена извън неговия обет, това е погрешно.

Д-р Фон Франц: Да, защото вие наистина знаете какво иска Бог всеки път, но ние не знаем. Ние винаги се опитваме да го попитаме първо отвътре.

Бележка: Знам, че Той има естествени закони за човешките същества.Д-р Фон Франц: За нас преживяването на Бога е по-голямо и неизвестно и

затова се консултираме с Него все- 151

Лекция 5ки път. Не мислим, че е казал последната си дума. Това е голямата разлика

между психологията и теологията. Ние мислим за Бога като за реалност, която може да говори в нашата психика. Никога не знаем какво може да поиска Той от индивида. Затова всяка анализа е приключение, защото не знаем какво ще поиска Бог от този конкретен човек.

Въпрос: Има ли определени граници?Д-р Фон Франц: Не, няма граници, човек не може да поставя граници на Бога.

Ние имаме много по-смирена нагласа от теолозите. Просто чакаме какво ще каже Бог за ситуацията във всеки отделен случай. Не правим предположения какво ще стори Той и така всеки човешки живот се превръща в уникална духовна и ре-лигиозна авантюра и уникална среща с Бога. Бог може да наложи свои ограничения.

Бележка: Въпросът е, че Той още не го е сторил.Д-р Фон Франц: във вашия живот може би, но почакайте, докато той ви

заповяда нещо! Може да говорите така. докато Бог не ви накара да мислите различно, и сте прав да твърдите, че Той не се е намесил във вашите теории. За вас е така, но не и за другите. Има хора, в чиито съзнавани теории Бог се е намесил, и то много силно,че те трябва да се адаптират към една нова реалност.

Бележка: Протичането, за което говоря е на нивото на преживяване, валидно преживяване.

Д-р Фон Франц: Това е валидно преживяване - ако е истинско за даден човек - няма какво да се дискутира повече Той е в съгласие и мир с дадено поведение, което за него е определено от Бога и е в мир с Бога, и това е най-висшата цел в човешкия живот. Тогава всичко е наред.

152

Арабска алхимияБележка: Да си спомним за пророка Йосия. Господ му казва да се ожени за

блудница.Д-р Фон Франц: Две хиляди години по-късно, след като е бил канонизиран за

пророк и влиза в Библията, не можем да се съмняваме, че е бил Бог и всичко е наред. Такова е Божието парадоксално поведение. Но ако това се случи днес на вас и вие отидете при колега и му кажете че Бог е наредил да се ожените за проститутка, какво ще ви каже той? Може би ще ви попита дали сте сигурен, че е бил Бог, защото мисли, че Бог не може да ва такива заповеди и следователно не може да е Той. Как ще докажете, че е бил Господ?

Бележка: Бих искал да съм сигурен, че мотивът му е истински, да знам коя е жената и т. н.

Д-р Фон Франц: Аз казах вие, но няма значение. Тогава с вашата разумна Азова преценка вие ще решите дали е бил Бог, или не?

Отговор: Няма да е моята преценка, а Неговата. Всичко, което мога да направя, е да помогна на човека да обмисли решението си.

Д-р Фон Франц: Тогава пренасяте всичко на нивото на осъзнатото обсъждане.Бележка: Не само осъзнато мислене, но и чувство, и интуиция, и всичко

останало.Д-р Фон Франц: Това е човешкият, рационален, съзнаван начин. Истинската

тайна на Бога е извън това.Бележка: Аз не вземам решение вместо Бог, Той трябва сам да реши.Д-р Фон Франц: Тогава Го съблазнявате да решава сам, вместо да свържете

вашето мислене с Него. 153

Лекция 5Бележка: Аз мисля, че Бог се свързва чрез мен до известна степен - и чрез

всеки друг.Д-р Фон Франц: Това е инфлация. Защо човекът да не се свърже с Бога

директно?Бележка: Понеже не може да го направи; и аз не мога да го направя като човек.

Не мога да водя разговор с Бога в себе си, това е невъзможно за човека. Д-р Фон Франц: Не?Бележка: Да, аз трябва да имам някакъв човешки контакт, чрез който да се

свържа с Бога.Д-р Фон Франц: Има хора, които не могат да рискуват самотата на

преживяването. Те винаги трябва да бъдат в някое стадо и да имат човешки контакт, както казвате вие.

Бележка: Не мога да отрека ефикасността на молитвата, когато аз и Бог работим заедно, но това въвлича не само мен и Бог, но и хората, с които живея, моето семейство, и каквото и да имате предвид вие във връзка с Бога, Светия Дух.

Д-р Фон Франц: Сега споменавате важното нещо, но Светият Дух се появява, където иска. Вие, теолозите, се идентифицирате с една съзнавана позиция и приемате това за абсолютно. От тази гледна точка може да говорите за всичко, но не забелязвате вашата несъзнавана иденти фикация. Ако наблюдавате достатъчно дълго съзнаваната си позиция, сигурна съм, че един ден Светият Дух ще ви прошепне нещо за нея. За нас винаги съществува индивидът и неговото преживяване на Бога, всичко дру-го е вторично. В терапията не ние свързваме индивида с Бога, такова допускане от страна на психотерапевта би; било мегаломания - макар че мнозина мислят така и от ново се превръщат в прикрити теолози. Единствения

154

Ил.40. Алхимик, разговарящ с Бога. „Това е голямата противополож-ност" между психология и теология. Ние мислим за Бога като за реалност, която може да говори в нашата психика. Никога не знаем какво може да поиска Бог от индивида. Затова и всяка анализа е приключение, защото човек никога не знае какво ще поиска Бог от тази конкрет-на личност." - Фон Франц.

начин да се помогне на пациента, е да казваме: „Аз не знам, но нека попитаме Бог." По този начин го предпазвате от бързи съзнавани заключения и така всяко религиозно преживяване става изключително събитие. Бог във всяко преживяване се приема в специфична и уникална форма и това включва дори червената сяра, което означава, че ако поставите въпроса за червената сяра пред Бога, той ще даде уникален отговор за всеки случай.

Бележка: Аз мисля, че Господ вече е дал своя уникален отговор за всеки отделен случай.

Д-р Фон Франц: Тук се различаваме. Вие мислите, че Бог е огласил общи правила, които и сам спазва, а пък ние мислим, че Той е един жив дух в човешката психика, който винаги може да създаде нещо ново.

Бележка: В рамките на това, което вече е огласил.Д-р Фон Франц: За един теолог Бог е свързан с книгите си и не може да казва

нещо ново. Тук именно си сблъскваме рогата.Но нека се върнем към нашия текст. Ако вие издигнете конфликта до

вътрешната психологическа свобода, тогава проблемът за противоположностите

Арабска алхимия

става ясен. Единството става видимо в психологическото пространство и вие разбирате, че вашият конфликт е между двата аспекта на психиката. Но остава един неудовлетвори-телен фактор, защото сте срязал луната на две. Женският елемент остава разделен; остава разцеплението между това, което наричаме несъзнавано или анима, и това, което наричаме конкретен свят. То все още е открит въпрос, което означава, че в анализата вие разбирате конфликта, но все още не можете да го свържете с външния конкретен живот. Но като се прибави това и към проблемите на външния, конкретен живот, пак съществува несигурност.

Старши не казва как да се процедира, но той се обръща към другата възможност. Никога не трябва да забравяте разделянето на две, двата аспекта на същия проблем. Той ги представя като два, защото може да го опише само като го атакува от двете страни и сега се опитва да го атакува от другата страна. В едната картина слънцето атакува долния свят с двете си лъчи, както прави слънцето с един лъч, но без справедливост. Долният свят е тайна дуалност: той е черна сфера отвън с бяла светеща луна вътре.

Слънцето по принцип е мъжки принцип на колективното съзнание, неизвестният психологически фактор, който създава колективно съзнание. Ние виждаме, че

Арабска алхимиявинаги когато човешките същества се съберат заедно,се създава феноменът

колективно съзнание. Например думите на един език имат относително аналогично значение за всеки индивид и чрез посредничеството на езика се предава и разменя много познание и така се формира един склад на колективно съзнание, Трудно е да се каже какво е в индивидуалното съзнание и колко от него е колективно. В най-ранното детство се виждат отблясъци от индивидуални съзнавани реакции например в чудесните детски изказвания и любопитните въпроси, които децата задават. Така детето прави усилие за проява на индивидуално съзнание. Налице са очарователните нетактични въпроси: „Бабо, кога ще умреш?" - и т. н., защото тогава детето говори съвсем наивно и индивидуално. Но когато тръгне на училище, се сблъсква с конвенционалното съзнание; училищата трябва да са такива и ако говорите за лъва или мечката и кажете на децата да напишат есе за тези животни, най-много три деца от класа ще кажат нещо индивидуално. Като учителка често съм се борила с децата, молейки ги да напишат какво мислят, и виждах, че изпитват ог-ромна трудност, защото такава е тенденцията на училището, в тези години се развива колективното съзнание. Това е неговата функция и затова обикновено оригиналността на индивидуалното съзнание отслабва и на двай-сет години хората са склад на колективно познание. Ако искате мнението им за нещо, те повтарят това, което каз-ват родителите и приятелите им или което са прочели във вестника и с огромно усилие можете да ги върнете към една уникална, съзнавана, лична реакция.

Затова можем да кажем, че слънцето е тази светлина, в която плуваме всички, това е светлината на всички наши дни. Ние мислим, че сме осъзнати, но това не е вярно; ние сме осъзнати в царството на колективното и дори не знаем колко е малко нашето индивидуално съзнание. Доста търсене е необходимо, за да се открият дори фрагменти на лично съзнание. Ако анализирате един индивид, слънцето винаги свети; това е колективно

157

Лекция 5съзнание, в което е затворено индивидуалното съзнание и конфликтът тогава е

или срещу несъзнаваното, или срещу реалността. Хората, които имат конфликт, тогава се борят или с външната реалност - отвън нещата не са добре и те искат да ги поправят, или имат проблем със своето несъзнавано. Нещо отвътре и нещо отвън е в опозиция. Съвсем правилно се казва, че врагът, с когото се сблъсква съзнанието, е скрито двоен, защото хората идват и казват, че имат външен конфликт, но вие откривате, че това е вътрешен конфликт и vice versa.

Ако има две слънца, тогава има два принципа на колективно съзнание. В едно общество това означава две форми на връзка с Бога. например католицизъм и про-тестанство; едната живее в светлината на едното слънце, другата в светлината на другото слънце. За едната група някои истини са съвсем очевидни и не се дискути-рат, защото са ясни като слънцето, а това се отнася и за истините на другата група. Вече е налице диференциация - разцепване или нещо в опозиция в колективното съзнание. Това е един вид колективен съзнаван конфликт: два „изма" или две колективни нагласи се сблъскват, но и двете са колективни, защото конфликтът в съ-щата форма е общ за много други.

В текста на Старши конфликтните нагласи се характеризират като едно слънце с два лъча, насочени към противоположното - тъмното нещо - и едно слънце с един лъч, за което се казва, че е слънце без справедливост. Какъв принцип на колективно съзнание е без правда към света долу, докато другото е с правда? Какво означава това?

Налице са две възможности за съзнание, една ригид на и една, която има парадоксална нагласа и следователно отдава справедливост на парадоксалния фактор :-несъзнаваното. То може да се нарече осъзнато отворена система, отворен Weltanshauung [мироглед (нем.) б. ред.], който винаги е готов да приеме своята противо положност или да я срещне и да приеме нейните про воречия. Ако имате съзнавана нагласа, готова да прие-

158

Ил. 41. Соnionctio като фантастично чудовище, психологически сравнимо с несъзнаваното единство

на мъжко и женско, т. е. на една неди-ференцирана личност.

ме противното, да приеме конфликта и противоречието, тогава можете да се свържете с несъзнаваното. Това се опитваме да постигнем: една съзнавана нагласа, с която човек държи вратата на несъзнаваното отворена, което означава, че не трябва да бъде твърде сигурен в себе си, никога да не е сигурен, че това, което казва е единствената възможност, никога да не е сигурен относно едно решение.

Човек винаги трябва да е с едно око и ухо, насочени към противоположното, другото нещо. Това не значи да бъде безгръбначен, не означава само да си трае. То означава да действа съобразно своето съзнавано убеж-

159

Арабска алхимия

Лекция 5дение, но винаги да проявява смиреността да държи вратата отворена и да си

признава грешката. Това е нагласа на съзнанието в жива връзка с другата, тъмната страна. Несправедливото слънце е тази съзнавана нагласа, която винаги знае точно кое какво е, една ригидна нагласа, която блокира контакта с несъзнаваното, докато слънцето с две лъчи има формиращ ефект върху несъзнаваното; то е справедливо, а другото не е. Мисля, че това е много смислено.

Ако си помислим за Старши, който живее между шии-ти и сунити, представям си съвсем произволно, че в неговия материал двете слънца показват точно това. Във всички случаи съзнанието винаги се стреми към едностранчивост и сигурност в себе си и това уврежда мистерията на живота. Но съзнанието може да има двойна нагласа и тогава то осветява тайната на живота. Скромната нагласа, която държи вратата отворена, е необходимото приемане на факта, че човек може да греши, морално или научно, или че нещо може да се познава само до известна степен, и че дори и най-голямата сигурност може да бъде негативна или да е в съгласие с начина, по който действам аз.

Необходима е една съзнавана нагласа, свързана с религиозната нагласа - винаги да се съобразява грижливо непознатият фактор, т. е. да казваме: „Аз мисля, че I правилно да постъпя така" - и тогава да очакваш знак. който предупреждава, че не ти е позволено всичко. Съзнанието е съществено за несъзнаваното, защото без него то не може да живее. Но съзнанието е само добър канал за връзка, през който несъзнаваното може да протича, ако има двойна, парадоксална нагласа. Тогава неса. наваното може да се прояви и твърдата съзнавана нагласа срещу него, която означава разцепление на личността - и в цивилизацията дори, - може да се избегне

Тук е налице скрита двойственост в обекта. Най-общо: можем да кажем, че този тъмен свят отдолу е несъзнаваното, понеже е непознат; това е нещо, в което не мога да

160

Арабска алхимияпроникна с моя ум и да кажа, че знам какво е. „Несъзнаваното" е понятие, което

само посочва онова, което не е ясно на съзнанието. То включва много неща. Съществуват два аспекта, съвсем непознати, с които алхимикът се занимава специално и за които говорих в първата лекция. Пред нас все още има две неразрешени загадки, кои-то по странен начин са свързани, но не знаем как. Това са психика и материя. Физиката, накрая, постулира материята като нещо несъзнавано, нещо, което не можем да осъзнаем. По дефиниция несъзнаваното е същото нещо: то е нещо психологическо, с което не можем да станем осъзнати и не знаем как нашето описание на несъзнаваното се съчетава с материята, което е източник на целия конфликт между вътрешно и външно.

Всъщност съзнанието прави конфликта между вътрешно и външно, като проецира едното като материално реално и другото като психологически реално, защото ние наистина не знаем разликата между материална реалност и психика. Погледнато обективно, ние се срещаме с нещо неизвестно, което се появява понякога като материя, понякога като психика, а как са свързани, все още не знаем. И алхимиците не са знаели. Това е тайната на живота, която се проявява едновременно психологически и материално. Ако я опишем отвън с един екстравертен ста-тистически подход, се проявява като материя, а ако под-ходим към нея отвътре, се проявява като това, което наричаме несъзнавано.

Въпрос: Съществува ли дуалност и между обект и субект?Д-р Фон Франц: Да, съществува. Отвън е пigredо и това е деструктивният

аспект на несъзнаваното, което често сме изпитвали, поне в началото, когато го срещаме за първи път. В началото всички сънища са критични; несъзнаваното е пълно с влечения и дисоциативни фактори, деструктивни фактори, и тогава проникваме по-дълбоко и виждаме нещо много светло и значимо. Просветление

! 1. Алхнмията 161

Ил. 42. Йона излиза от корема на кита, а алхимиците подреждат 1apis angularis (крайъгълен камък, символ на Христос), което показва, че целта на „нощното морско пътуване" - психологически едно състоя ние на конфликт и депресия, в което човек е принуден да обърне вни мание на несъзнаваното - е еквивалентна на философския камък.

може да дойде и от тъмно място; т. е. ако ние насочим лъч на съзнанието към него, ако го стоплим с нашето съз навано внимание, тогава излиза нещо бяло и това е лу ната, просветление, което идва от несъзнаваното.

Понякога човек сънува неприятен сън. който го от вращава при събуждане; той е лош или мръсен, ужасно глупав и тъп и това е дразнещо. Искал е един хубав архетипов сън, а идва това! Но аз казвам, почакай за минута, нека да го изследваме и да видим какво означава най-общо и обикновено подобни сънища са най-проник новени, ако може да се разбере тяхното значение. Сми сълът не е известен, но той има динамично съдържание с което се обогатявате значително. Точно тези сънища са много ценни; те имат непреодолима, неприятна че-рупка с потискаща мрачност, но в нея е светлината на, несъзнаваното. Тя често се открива в депресивните мо тиви на съня, а също и в сенчестите импулси, които са

162

Арабска алхимияпълни със смисъл, когато човек ги изследва с любов и .нагласа, която приема

парадокса, Изглежда, че Старши е имал осъзнат конфликт между две нагласи към несъзнаваното; това би било конфликт на живота, но когато става дума за съзнавани виждания, ще изглежда, че всичко е наред. Самият живот представя конфликта. от една страна, в сферата на луната, а, от другата страна, в сферата на слънцето; едното е съзна-ван а другото несъзнаван конфликт. Обикновено са свърни и имат нещо общо. защото са два аспекта на едно и също нещо, а именно на фундаменталната парадоксална двойственост на всички психологически явления. Това не е казано в картината но се съдържа в текста и описва философския камък, алхимичната работа. Казано е, че едното е първият етап на алхимичната работа и че с прибавяне на второто философският камък ще се получи, защото жизненият конфликт е станал съзнаван. Това е по-късна фаза на опуса. Когато вече сме се свързали с несъзнаваното, настъпва много деликатният проблем, как да запазим правилната връзка и да не изпаднем отново в едностранчивост. Дори хора с много дълга юнгианска анализа имат тенденция да кодифицират своя процес на индивидуация. Въпреки че са имали забележителни преживявания и отдадени на живота реакции, ако само систематизират това, което са преживели - например като го разказват на другите, тогава те не се развиват. Това е така. защото всеки съзнаван феномен се износва.

По тази причина конфликтът е вечен и трябва да се издържи; едностранчивостта на съзнанието трябва постоянно да се конфронтира с парадокса. Това означава, че винаги когато се преживява една истина и се запазва за известно време жива в психиката, човек трябва да направи един разумен обрат, защото тази истина вече не е валидна. Както казва Юнг, всяка психологическа истина е само половин истина и това също е само половин истина! Самият аналитик трябва винаги да поддържа собственото си несъзнавано. да бъде осъзнато

163

Лекция 5готов да отхвърли всичко постигнато, което представлява трайна двойна

нагласа.Затова може би слънцето с два лъча е по-добре адаптирано за влияние и по-

способно да асимилира несъзнаваното с една отворена нагласа, все едно че има вто-ро съзнание зад съзнанието като че ли в предната част на психиката си човек има обикновеното опериращо съзнание, докато отзад нещо установява, че това е само част от живота. Значи има едно подвижно „съзнание зад съзнанието'", което само наблюдава и знае, че засега това е така. Юнг описва, че на емоционално ниво това означава да бъдеш в бурята на конфликта и същевременно вън от него и да го наблюдаваш в покой.

Сега ще се спрем на любовното писмо на слънцето до сърпа на луната, нарастващата луна. Слънцето казва: „В голяма и крайна слабост аз ще ти дам от моята хубост светлината, чрез която се стига до съвършенство."

Чисто астрономически, слънцето притежава светлината, а луната само я отразява: значи има една естествена основа. Слънцето, в неговата блестяща, излъчваща форма, възнамерява да отдаде част от светлината си на лу ната, за да може тя да постигне съвършенство.

Трябва да сме на ясно какво са означавали слънцето и луната за хората по онова време. Слънцето по принцип е образ на Божествената същност; даже по-нататък в текста се казва, че слънцето е спиритуалната божестве ност и това е красота, излъчваща доброта, може би без сянка. То е красиво и отделя от светлината си за несъ вършената луна. А луната е женска, тя е приемник на мъртвите, отговорна е за явленията на нарастване и намаляване на земята: растежа на растенията и тяхното увяхване, менструацията на жените, приливите и отливите, възраждането и умирането и следователно уп равлява тленния свят.

Накратко, това е, което тези хора мислят за луната и тя е явление на земния живот в неговите парадоксални тенденции, на ирационалността, в която все още изг-

164

Ил. 43. Конкретен образ на психологическия съюз на противоположности: „О, Луна, притисната в

прегръдките ми! Бъди силна като мен и с честно лице. О. Слънце, най-ярка от всички известни на хората светлини. Но пак се нуждаеш от мен, както петелът от кокошката." (Виж също стр. 275.)

лежда, че има таен смисъл. За мъжа луната ще представлява аспект на женската персонификация на несъзнаваното, а за жената - нейната вегетативна жизнена осно-ва, нейният инстинктивен живот.

Тогава слънцето казва, че чрез него човек може да достигне всяка висота, т. е. слънцето е това което издига. В античността хората са се удивлявали на факта, че

165

Лекция 5слънцето издига водата, като я стопля и така се образуват облаци, и че когато

слънцето изчезне, идва дъжд, и затова за него се е говорело като за принцип на духовно извисяване. То е, което прави нещата съвършени; то ги издига нависоко и ги прави видими.

Тогава луната казва на слънцето1. „Ти се нуждаеш от мен, както петелът от кокошката и аз постоянно имам нужда от твоето въздействие върху мен. защото твоята етика е перфектна, ти, баща на всички планети, ти си висшата светлина, великият Бог.'' До известна степен слънцето посочва своето висше качество, като казва, по много благороден начин, че ще даде на луната светлина от своята хубост. И луната отбелязва, че слънцето се нуждае от нея, както петелът от кокошката, че е нищо без нея, че въпреки че е онази, която получава, несъвършеното нещо, все пак слънцето се нуждае от нея, защото каква ще е ползата от едно слънце, което не хвърля светлина върху нещо друго? Светлината му ще изчезне в пространството, защото то се нуждае от материален обект, в който може да стане видимо чрез отражение.

Така луната с цялата си женска скромност и подчинение посочва своето абсолютно равно право на съществуване: слънцето се нуждае от празния съд. в който да излива светлина, нуждае се от тъмнина, в която светлината може да блести, нуждае се от материя, в която ду хът може да стане видим. Луната използва много вулгарно и банално сравнение както петелът се нуждае от кокошката, което е алюзия на факта, че е налице и чисто инстинктивно и дори сексуално привличане между двата принципа. Луната казва, че се нуждае постоянно от въздействието на слънцето върху себе си, защото то е перфектно, баща на цялата светлина. Реrfectus тоribus на латински означава специално етично съвършенство, нещо. което луната не притежава.

В митологията за луната тя е лоша. защото на нея не може да се разчита. Алхимиците често цитират един псалм, в който се казва, че в мрака на новата луна лоши-

166

Арабска ал химияте стрелят по моралните добри хора, което означава че новата луна протежира

крадците и злите, когато нападат праведните. Така луната притежава цялата лоша отрова и непостоянство, типични за анимата в нейното първоначално състояние и за жените по принцип, а не само за женското в мъжа, защото в женското се открива онова притворно коварство и съмнителна етика може да се нарече двойственост на природата. Луната казва, че тя е подвижна, влажна и студена луна, а слънцето е топло и сухо и когато те се съединят в балансирано състояние, тогава тя е като жена, отворена за съпруга си.

Тук е налице конфликт между принципа на съзнанието и природата -несъзнаваното, непознатото. Конфликтът между мъжко и женско се амплифицира в четворност, защото и двете съдържат две качества: луната е влажна и студена, а слънцето е сухо и топло. Това е .алюзия за учението в късната античност, че има четири елемента: вода. въздух, огън и пръст, и четири основни свойства: топло, сухо, мокро и студено. В средните векове това е основен принцип и категории, с които може да се наблюдава материята, четирите елемента и четирите свойства.

Това, разбира се, е една красива мандала, защото огънят е горещ и сух, а въздухът е влажен и студен. Има различни варианти и разположения на тези елементи и качества. Не толкова във връзка с материалната реалност, дори и за хората от онова време; те са разбирали, че това е опростяване на материалните явления, което не отговаря напълно на реалността. При по-задълбочено мислене се вижда, че те не прилягат точно, също както всички проецирани архетипови схеми за реда и дори най-първите алхимици са казвали, че това не означава конкретност, а е само начин за въвеждане на ред в нашите идеи. Например според Зосим това означава, че ясно се вижда образът на тоталността чрез четирите свойства, проецирани в материята; даже в тези дни това е било една символна форма, която човешкият ум е проецирал в материята, за да въведе ред в нея.

167

Лекция 5Можем да сравним това с модерни понятия като частица, енергия, времево-

пространствен континуум и електромагнитни феномени. Физиците знаят, че тези понятия са някак свързани и не са толкова прости и ясни, както си мислим, но са създадени като средство за изразяване.

Сега се появяват четирите качества и попълват дуалността на слънцето и луната. Същото е, както когато се срещнат двама души: всъщност са четирима, той и неговата анима и тя и нейният анимус. В една аналитична дискусия винаги има четири елемента, два в съзнаваното и два в несъзнаваното. Всяко съзнавано твърдение създава своя противоположност, едно отрицание. Ако кажа, че растението е растение, а кучето е животно, това изглежда достатъчно просто но всъщност е противопоставяне на две неща и съдържа нещо повече, защото ако кажа дървото е дърво, аз изразявам факта, че то не е минерал или нещо друго, а дърво. Всичко, което казвам, съдържа сянката на това, което се изключва. Затова всеки път, когато съзнанието произведе нещо, даже две думи, налице са четири, защото несъзнаваното също е тук; въвлечено е нещо неизвестно и това също трябва да се съобразява.

Да вземем противопоставянето на физика и психология. Гледайки това, което правят физиците, психологията открива, че физикът е пълен с несъзнавани проек-ции, това веднага става ясно. Но когато физикът гледа към нас, той вижда какво откриваме психологически във физичен аспект и казва, че ние не познаваме този ас-пект, защото съзнанието ни не е достатъчно развито, за да може да поддържа едно противоречие, нещо много трудно, но необходимо да се прави.

Всяка полярност съдържа своята противоположност, но е най-очевидна, когато двама души дискутират заедно както е в анализата. Тогава са всъщност четирима, защото несъзнаваното винаги присъства. Ако разгледате от близо проблема за връзката, нещата стават много по-

168

Арабска алхимиясложни, защото винаги са налице двете свойства на вся-ко от тях. Нека си

представим, че в проецирана форма това се отнася до този проблем. Слънцето и луната казват, че се съединят в едно балансирано състояние, тогава

са като мъж и жена, които са напълно един за друг. Налице е проблемът за сопiшпсtiо във всичките му аспек и с двата известни и двата неизвестни фактора. Но всички те са свързани в едно балансирано състояние и е

постигната пълнота.

Ил 44. Сопiшпсtiо като хармонично равновесие между пещите на слънце и луна, т. е. женска и

мъжка енергии. 169

Ил. 45. Сопiunctio като среща па цар и царица. Царицата стон един глобус, за да покаже

връзката си със земята: царят стои в огън и показва емоционално привличане.

170

ЛЕКЦИЯ 6 Арабска алхимияЩе продължа с любовното писмо на слънцето до луната. В луната се появява

конфликт, защото тя се явява в две форми, една на небето и една на земята. Слънцето също се явява в две форми. От едното слънце един лъч отива към земята и то се нарича слънце, което свети без справедливост; второто слънце изпраща два лъча и се нарича слънце, което свети справедливо.

Слънцето е един аспект на съзнанието, явление, свързано отчасти с Аза и отчасти с цялостната личност. Една част от слънцето е отворена за несъзнаваното, защото двата лъча представят принципа на съзнание, способно да обхване противоположностите, докато другото слънце е „затворена система" - то е едност-ранчиво и деструктивно. В Мysterium Coniuctionis Юнг описва слънцето като образ на спиритуална божественост, т. е. цялостната личност, от една страна, и един аспект на Аза. от друга.

Азът е идентичен с цялостната личност дотолкова, доколкото е инструмент за нейната самореализация. Само един егоистичен Аз в инфлация е в опозиция на цялостната личност. В истинската си функция Азът е светлината в тъмнината на несъзнаваното и в известен смисъл идентичен с цялостната личност. Изглежда, че двете слънца илюстрират този контраст между деструктивния и позитивния аспект на Аз-съзнанието. Слънцето с един лъч е егоцентричен съзнаван принцип в инфлация, несправедлив към несъзнаваното или реалността и противопоставен на цялостната личност. Слънцето с два лъча символизира Аза като инструмент

171

Лекция 6за реализация на цялостната личност и в този смисъл действа справедливо.Азът на един индивидуиран човек, например, ще е израз на цялостна личност и

ще е отворен към несъзнаваното. Такъв Аз представя цялостната личност с една двойна нагласа към несъзнаваното и така става база за нейната реализация. Бог се нуждае от нашето бедно сърце, казва Ангел Силезий, за да бъде реален.

И така двойното слънце в текста на Старши показва конфликт между една погрешна нагласа на Аза към земята или несъзнаваното и една нагласа, която позволява на цялостната личност да се прояви. Целта е да се намери тази съзнавана нагласа с два лъча, възможността за понасяне на противоположности. Това не означава колебание между тях, а подържане на напрежението между тях.

В съзнанието е вродена една тенденция да се отклонява и да става едностранчиво, тя е свързана с потребността му за яснота и точност. Например хората често казват, че д-р Юнг не пише много ясно, но той прави това нарочно - пише с двойна нагласа, отдавайки напълно дължимото на парадоксите на несъзнаваното. Той описва психическите феномени от емпирична гледна точка. Веднъж Буда е казал, че всичките му мъдрости трябва да се разглеждат на две нива и писанията на Юнг също имат тази двойна основа, тези две нива.

Хората често биват хванати във Вишуда чакра, те. така да се каже, вярват в думите, но не могат да схванат смисъла. Но Юнг използва един дескриптивен метод, който сега е възприет в ядрената физика, където фактите се описват по два допълващи се подхода, които си противоречат, но са необходими за да се схване цялото. Думите са само инструмент, а не самото нещо.

Въпрос: Черното слънце е алюзия за негативния, несправедлив аспект на съзнанието?

172

Ил. 46. Сатурн, като черно слънце, сянка на слънцето (или тъмната страна на Бога), поглъща своите деца. ..Когато цялостната личност не се подкрепя, тя праща невроза, т. е. нейната сянка се задейства и Бог и природа стават врагове на човека." - Фон Франц.

Д-р Фон Франц: Да, черното слънце е тъмната, сенчеста страна на съзнанието. Богът-слънце в митологията често има един скрит, деструктивен аспект. Например Аполон е бог на мишки, плъхове и вълци. Негативният аспект на слънцето е особено изразен в горещите страни, където палещото обедно слънце изгаря всички растения. В тези страни духовете излизат по обед и дори в Библията има един демон от средата на деня. Тъмната или сенчеста страна на слънцето е демонична.

Влечението - тласкането на Аза - илюстрира тъмната, демонична страна на слънцето и съзнанието не оправдава влечението, когато Азът не е достатъчно силен, за да зземе решение на основата на обективни факти, а се отклонява поради слабостта на своите страсти: страх, власт или секс. Съвършенството също е враждебно към природата. В Индокитай има една приказка, как веднъж слънцето било много горещо и един герой го повалил. Така черното слънце - Сатурн - е сянката на слънцето, слънцето без справедливост, което е смърт за живото.

Човекът с неговото съзнание е смущаващ фактор в природния ред; наистина можем да се запитаме дали той е

173

Арабска алхамия

Лекция 6добро изобретение от страна на природата, или не. Съществува митът за бога

фокусник, който е особено глупав и от определена гледна точка човекът е глупав и няма достатъчно усет да се балансира. Също като животното, той е страхлив и свръхпродуктивен. Дали е грешка или венец на сътворението, зависи от функционирането на неговото слънце, със или без справедливост. Ако съзнанието функционира както трябва, то помага на живота, но когато излезе от пътя, става деструктивно.

Една цел на анализата е да накара съзнанието да функционира отново съобразно природата. Инфлацията е симптом на неправилно функциониране. Когато се задвижи едно крайно фокусирано съзнание, човек има черно слънце. Хората използват съзнанието, за да ви убедят, че са прави, когато постъпват погрешно. Всеки от нас е роден в едно несъвършено и съмнително състояние -да се греши и разцепва, е в човешката природа. Митът за Адам в райската градина е първичната форма на онова, което показва, че от самото начало състоянието на човека не е наред. Когато цялостната личност не се подкрепя, тя праща невроза, т. е. нейната сянка се задейства и Бог и природа стават врагове на човека.

Погрешно функциониращото съзнание получава тъмната страна на Бога. Ако действа съобразно природата, тъмното не е толкова тъмно и деструктивно, но ако слънцето е неподвижно, то изгаря живота до смърт и тогава, според някои индианци, сърцето трябва да се пожертва, за да се задвижи слънцето. Всеки път, когато изработваме някое правило, трябва да предвидим и едно изключение, защото в противен случай съзнанието г. животът не са в съгласие.

Двете луни и двете слънца правят четири. И в двама души са четири, мъж със своята анима и жена със своя анимус. Става сопiunctio в корема на „затворената къща'', който е алхимичният съд. където се съединяват слънце и луна. Египетският саркофаг е такава затворена къща. където царят се жени за майка си: Изида и Хор, или Ха-

174

Арабска алхимиятор и Хор. Богослужителят казва: „Сега остани и се съедини с майка си в

любов" - когато затваря вратата на погребалната камера. Един японски дзен-будист също казва: „Вратата на неговото сърце е затворена, така че никой не прозира чувствата му." Едното става мистерия за други поради единството с цялостната личност”.

Ако можете да отгатнете реакциите на даден човек, той все още функционира колективно. Съществува усетът на „Знам как се чувстваш" поради подобни колективни реакции. Емпатията, усещането на състоянието на другия, това се основава на колективни свойства. Ние срещаме повечето хора на колективно ниво и знаем чувствата, които споделяме, такива като ревност и любов, и без емпатия не можем да се свържем, но не в това е уникалността на индивида. Нужно е качество на гений, за да се сътвори неочакваното; това е изненадващото нещо, което съответства точно, но не е банално. Никога не можете да отгатнете какво ще създаде една творческа личност, защото творението е ново и не е известно предварително. От ума идват идеи, а от чувствата идват реакции, които в подобна личност са абсолютно уникални.

Процесът на индивидуация води до уникално творчество във всеки момент и затворената стая е алюзия за този таен център на личността, тайният извор на живот. Това е затворената стая на сърцето, уникалната способност за творчество във всеки момент от живота. Къде ви води то, другите не могат да отгатнат, защото не могат да погледнат в затворената стая на вашето сърце, откъдето извират неочакваните творчески реакции.

Бих казала, че те идват от единството с цялостната личност. Тя притежава това качество на уникално творчество във всеки момент от живота и затова японският учител казва, че никой не може вече да отгатва движенията на неговото сърце. Това означава, че каквото и да каже или да направи Дзен, то ще бъде непредвидимо и творчески изненадващо. Затворената стая е алюзия за тази тайна, защото индивидът е уникална и затворе-

175

Ил. 47. Паунът, символизиращ обновлението на живота, се издига от запушената реторта („корема на затворената къща"), в която става съединение на противоположности, интеграцията на мъжко и женско.

176

Арабска алхимияна система, уникално нещо. чиито центрове са около един непредвидим извор

на живот. Когато това стане реално в индивида, тогава той долавя тайната на уни-калната личност. Това има общо със затварянето на къщата, което означава отделяне от колективната свързаност, не само външно, но и вътрешно, отделяне в себе си от това. което е банално и не си самият ти.

Въпрос: Как се свързва това с преживяването Satori в дзен-будизма. където отвореността към и единството с природата и с колектива е една от целите?

Д-р Фон Франц: Това е един от тези парадокси. В последната от „Десет картини със стадо волове"' на Дзен старият човек отива на пазара. Той има добра усмивка и е забравил дори собственото си просветление. Тук имаме напълно колективен човек, който отива на пазара със своя ученик и просешката паничка и е забравил дори своето преживяване сатори с боговете. Това означава, че той субективно не се чувства уникален, но, както историята добавя, черешовите дървета цъфтят, когато минава и това е нещо, за което не можете да се досетите, когато един стар човек с голям корем и глупава усмивка отива на пазар. Уникалността излиза от него каго творчески акт, но това не става предварително в неговия дух. Той не се чувства уникален, той е уникален, въпреки че може да твърди, че е беден стар човек и какво искате от него? Такива хора притежават една крайна, естествена скромност, но през нея се проявява тяхната уникалност.

Това отново е парадоксът на Аза и цялостната личност. Азът трябва да има поведение на човешко същество сред други човешки същества и тогава уникалност-та, ако я има вътре, ще се прояви, без той да иска. Това е обратното на инфлация на уникалност, да се чувстваш много различен от другите и да правиш височайши бележки от рода на: ,”Много съм чувствителен и

177

в града с ръце. даряващи блаженство, последната от .Десет картини на стадо волове" на Дзен, която представя кулминацията на процеса на индивидуация: .,И сега, преминал през стадия на празнота и видял Бога в света на природата, индивидът може да види Бог и в света на хората. На пазара се смесват просветлени с „винопийци и главорези" (кръчмари и грешници), но той разпознава ..вътрешната светлина" на ..Буда-природата" във всеки. Той не бива да се държи настрана или да му тежи чувство за задължение и отговорност, нито да следва примера на други свети хора. нито до подражава на миналото. Той е в такава хармония с живота, че е доволен да бъде незабележим, да бъде инструмент, а не водач. Просто прави това. което му изглежда естествено. Но въпреки че на пазара изглежда обикновен човек, нещо става с хората, с които се смесва. Те също стават част от хармонията на света." - Сузуки, Наръчник по дзен-будизъм.

178

Арабска алхимияникой не ме разбира." Когато ми говорят така, казвам, че има много такива хора

- и не го правя от злоба; съвсем вярно е, че присъщо общо свойство на човека е да е чувствителен и да не го разбират. Разпространено е широко сред интроверти, които се чувстват уникални, но всъщност не са. Просветлените не се чувстват уникални, а човечни и за тях се казва, че са отворени към света и много хуманни към хората, или, парадоксално, може да се каже, че те са невероятно уникални и неразбираеми.

Бележка: Аз мисля, че. казано по друг начин, целта е да се елиминират субект и обект и в същото време да се направи честно разграничение между субект и обект.

Д-р Фон Франц: Да, точно така. Това илюстрира коремът на затворената къща; т. е. най-творческото се отделя естествено, а не чрез някакъв изкуствен акт. То има нещо общо, в много конкретен и банален смисъл, с проблема за аналитичната дискретност. Щом в анализата се докосне уникалността на партньора, дискретността става наложителна. Преди беше само едно конвенционално правило, не задължително необходимо, но щом се докосне уникалността, става естествено никога да не се говори за това на трето лице. Човек разбира, че е нещо уникално и че не трябва да говори с никого за това. То просто не може да бъде и е свързано с тайнството на сблъсъка с уникалността във всяка любовна връзка, защото тогава къщата се затваря естествено и от само себе си.

Зад затворената врата луната получава душата си от слънцето, а то отнема красотата й и тя изтънява и слабее. Това означава, че се осъществява сопiunctiо в новата луна, в подземния свят. Знаете, че луната е нова, когато е близо до слънцето. Когато е срещу него, е цяла и пълна, но когато е близо до слънцето, неговите лъчи не я достигат. Това е интересен факт, за който Юнг писа в Муsterium Coniunctionis - че то става не в пълната, а в

179

Лекция 6новата луна, което означава, че става в най-тъмната нощ, когато не свети даже и

луната, и в тази тъмна нощ слънцето и луната се съединяват.Тук има един интересен нюанс, защото в средновековната църковна символика

слънцето символизира Христос, а луната църквата - Есclesia - и сопiunctiо на слънцето и луната се тълкува като среша на Христос и възродената църква. Но никой от писателите не отбелязва факта, че когато се съединяват, луната си е отиш-ла или е потъмняла, напълно закрита. Те тактично пропускат тази подробност или никога не са се запитали защо е така.

Соniunctio става в подземния свят. то става на тъмно, когато вече няма никаква светлина. Когато сте напълно отчаяни и съзнанието си е отишло, се заражда нещо в най-дълбоката депресия, в най-дълбокото отчаяние, ражда се новата личност. Когато сте на края на силите си. настъпва моментът, в който става сопiunctiо, съвпадение на противоположности.

Слънцето дава светлината си на луната, но в този момент тя е закрита и изчезва, сърпът става много тънък и може да се каже, че когато се приближава слънцето, ув-режда луната. По-късно слънцето казва: „Ако не ми сториш зло в съединението, о, Луна", тогава ще стане това и това. Очевидно сопiunctiо е опасно, защото слънцето уврежда луната а и тя може да му навреди. Това може би може да се избегне, но колкото повече се приближават двете светлини, толкова по-голяма е опасността да се унищожат вместо да се съединят, което произлиза от факта, че и слънцето, и луната имат сянка.

И двете имат една тъмна и деструктивна страна и когато се приближат едно до друго става както в любовта колкото повече нараства любовта между двама души, толкова повече растат съмненията и недоверието; човек често се плаши, че ако открие много сърцето си, другият може да го нарани. Например, ако един мъж пока-же любовта си към една жена. тогава той е изложен на нейния анимус. Ако не я обича, казва, че това е нейният

180

проклет анимус, но ако държи на нея, страда, когато тя прави ужасни анимус

забележки. Същото важи и за жената и ако признае любовта си към даден мъж.

неговата анима може да я удари. Затова винаги е налице този трепетен страх при

приближаване един към друг в човешката любовна ситуация, което е символично

отразено в съединяването на слънцето и луната.Ако вземем сопiunctiо на чисто вътрешно ниво. може да се каже. че когато

съзнаваната и несъзнаваната личност се приближават една към друга, се получават две възможности: или несъзнаваното поглъща съзнанието или съзнанието разрушава несъзнаваното с неговите теории, което означава съзнавана инфлация. Последната се проявява и при латентна психоза и тогава хората излизат от нея. като казват, че несъзнаваното „не е нищо друго освен..." и смазват неговата жива мистерия или го отблъскват настрана. Много хора напускат аналитичния процес в такова състояние. Те все повече се приближават до несъзнаваното И тогава се появява една неприемлива ситуация; работата става трудна и човек й слага край. като казва, че знае всичко за несъзнаваното и че то е „не е нищо друго освен..." В такъв случай слънцето е унищожило луната. Ако несъзнаваното надделее съзнанието и се появи психотичен интервал, тогава луната унищожава слънцето.

Винаги когато се срещат съзнавано и несъзнавано, вместо любов може да се получи деструкция. Двете светлини в любовното писмо се опитват да избегнат това. Слънцето казва: „Ако не ме нараниш, аз ще ти помогна", и луната казва същото. И те успяват да запазят добра връзка; в даден момент луната става много малка и се скрива, но тогава те се възвисяват и се присъединяват към Ордена на старите хора. И тъй като се използва думата Старши, те трябва да са Шейховете.

Това е странен текст и аз се опитах да го изтълкувам. Не съм съвсем сигурна, но има един текст, в който за Ордена на старите хора се говори като за Орден на 24-мата стари хора. което се отнася до 24-мата стари хора

181

Ил. 49. Луната в сянката на земята. „Сопiunctiо” става в новата луна, в подземния свят... В най-дълбоката депресия, в най-голямото отчаяние се ражда новата личност." - Фон Франц.

от Откровението на Свети Йоан, 24 старци от Израел, които седят около трона на Бога ден и нощ. Това се отнася до къщата на деня и нощта и означава, че слънце-то и луната минават през всички фази на денонощието от 24 часа.

Орденът на старите хора в сектата на шиитите. мистичното движение в исляма, също има общо с тайната традиция на имама. Във всяко поколение има по един шейх, който е духовен инициатор, известен като имам. Когато той носи светлината на божеството, представлява неговото прераждане и е тайният гуру, учите-лят на тези мистични ислямски секти. Това става при шиити, друзи и някои други секти с различна класифи-

182

Лекция 6

кация. Те спорят кой да бъде духовен водач, но във всички тях е залегнала идеята за един просветен водител, в когото е преродена Божията светлина. Тук има нещо, подобно на арабския текст, но свързано с други тълкувания, като например множественият аслект на Мъдрия стар човек в различни фази или състояния. Това означава, че архетипът на Мъдрия стар човек, един аспект на цялостната личност, се появява умножен в специфична връзка с времето, с идеята, че по един имам идва във всяко специфично време на световния период, или се сравнява с 24-те часа на деня и нощта което е също времева символика. Същата идея се появява и в християнския символизъм като Христос и дванайсетте апостоли, което се свързва с дванайсетте месе-ца и дванайсетте часа на деня.

Това е свързано с простия факт, че реализацията на цялостната личност или процесът на индивидуация се постига истински, когато се появява във всеки миг на това звездно време. Много хора първо разбират цялостната личност интуитивно, като четат книга или при тълкуване на сън, но това не разрешава въпроса, какво трябва да правят тази сутрин или утре вечер, което означава. че тя още не е влязла във времето. Те имат интуитивна връзка с цялостната личност и с мъдростта на несъзнаваното, но това още не е влязло във времето и пространството на техния живот, на техния личен живот.

Те са реални само ако във всеки момент - поне теоретично, защото човек никога не достига до тази фаза човек е в постоянна връзка с тях, когато постоянно ги разбира и изразява. Затова може да се каже, че цялостната личност става реална само когато е изразена в действията на човека във времето и пространството.

Преди да стигне този етап, личността не е съвсем реал-на. а е нещо в движение.Например онова, което е правилно днес, може да не е правилно утре, и затова

някой, който е стигнал до този стадий на съзнание, ще бъде непредвидим и ще действа

183

Лекция 6различно в едни и същи ситуации. Вече няма правила, защото всеки момент е

различен и времето придобива творческо качество: всеки времеви момент е творческа възможност и е неповторим.

И когато слънцето и луната се съединяват, в същото време влизат в един цикъл, който е свързан с времето. Това е символизирано в източната алхимия с процеса на циркулация на светлината; след като открие вътрешната светлина, тя започва да се върти около себе си. В Тайната на златното цвете и в алхимията се нарича сirculatio. въртенето, и има различни алхимични текстове, в които се казва, че философският камък трябва да се върти в кръг. Това е свързано със символиката за времето, защото се казва, че философският камък трябва да премине през зима, пролет, лято и есен или през всичките часове на деня и на нощта. Той трябва да се върти през всички свойства и елементи или да отиде от земята до небето и отново да се върне на земята. Винаги съществува идеята, че след като е произведен, той започ-ва да се върти.

Психологически това означава, че цялостната личност започва да се проявява във времето и пространството, че тя не се променя в даден момент и не се връща към предишния начин на живот, а има непосредствено въздействие върху целия живот; тогава действието и реакцията са в постоянно съгласие с цялостната личност, реална и видима в собственото си движение. Камъкът на новата светлина, цялостната личност, тогава може да се движи сама. Но ние трябва да я слушаме и ако правим, тогава тя може да се движи и да произвежда автономни импулси.

Въпрос: Но задължително ли е тези импулси да са добриД-р Фон Франц: Няма крайна преценка за това, кое е добро и кое зло. Някои

ще кажат, че е правилно, а други че е погрешно и самите вие субективно понякога ще го усещате като погрешно - или правилно.

184

Арабска алхимияЩе кажа съвсем лично, че не става въпрос за зло или добро, защото когато

човек е с цялостната личност, вече не се интересува от това. Ако е погрешно, трябва да си плати, но главното нещо е връзката, защото раздялата е духовна смърт. Да бъдеш свързан с цялостната личност, е духовен живот; ако ти каже да направиш нещо. което се смята за лошо. тогава всеки ще те напада и ти започваш да мислиш, че може би е лошо, но може и да си кажеш, че си струва, защото е във връзка с цялостната личност.

И аз смятам, че живата връзка с нея си струва цената, цената да бъдеш обвинен или да преминеш през етапите на мисълта, че е лошо. Субективно човек никога не мисли, че греши, но трябва да позволи на другите да твърдят това и да бъде толерантен. И ако сте щастливи и се чувствате живи. това е нещо, което никой не може да ви отнеме. Ако аз кажа, че съм щастлива, какво може да каже някой друг за това? Ако човек е в хармония с цялостната личност, налице е чувство за абсолютно щастие и мир и другите могат да съдят колкото си искат със своите деструктивни интелектуални теории; това не пречи, защото близостта с нея е нещо неразрушимо. Разбира се. човек я губи отново и отново, защото е много трудно да се задържи за дълго време.

После любовното писмо продължава, луната казва на слънцето:„Светлината на твоята светлина ще протече в моята светлина: ще бъде като смес от

вино и вода и аз ще спра моя поток, и след това ще бъда обвита от твоята черна като мастило тъмнина, а после ще коагулирам."

Тук смесването на двете светлини се сравнява със смес от вино и вода, символика, известна в християнството от литургията, когато се смесват вино и вода. което отразява човешкия и божествения духовен аспект на Христос. Неговата човечност и Неговия духовен аспект.

185

Лекция 6Виното принадлежи на слънцето, а водата - на луната, защото тя е владетел на

всички мокри неща, както се е смятало в древността. Това е идеята за соniunctiо в широк смисъл, не само в християнската традиция, но и в арабския свят, мистичната извисена връзка на духовната субстанция с Божествената същност. В очевидно пи-янските поеми на Ел Хафис или Ел Руми водата е разло-жимото. женското, един аспект на потока на живота и несъзнаваното. Ако се съберат заедно, тогава луната спира своя поток и коагулира, и според края на текста, това е нещо позитивно.

То означава, че до времето за соniunctiо, луната протича, т. е постоянно расте и намалява, но също според тяхната теория произвежда и росата, както и влагата и менструацията на жените. Но понеже цикълът спира при забременяване, идеята е, че потокът спира, когато двете светлини се сливат и се ражда новата светлина.

Очевидно нещо лошо и развалящо се, свързано с променящата се природа на женското начало, спира и стига до своя край. Това се отнася директно и непосред-ствено за целия алхимичен процес, който има за цел произвеждане на философския камък, един обект с твърда субстанция, нещо, което не протича, и в алхимията е най-висшият символ на божественото.

Странно е, че погледнато наивно, алхимичният продукт е нещо в реда на природата, нещо, което смятаме за просто, един камък, чието качество е налично. Камъкът не яде, не пие и не спи, просто остава за вечността. Ако го ритнеш, остава там и не мърда. Но в алхимията това презряно нещо е символ на целта. Ние трябва да проникнем дълбоко в мистичния език на изтока, алхимията и някои християнски мистики, за да разберем какво означава тази идея.

Ако чрез битка и среща е несъзнаваното човек е страдал достатъчно дълго, се появява един вид обективна личност; формира се едно ядро в човека, което е в по-кой, дори посред най-големите житейски бури, интен-

186

Ил. 50. Меркурий като божествено дете - символ на една нова обективна нагласа отвъд конфликта, - родено във „философското яйце" (запушения алхимичен съд). Като продукт на единство на противоположности, съзнание и несъзнавано. то стои на слънцето и луната. Птиците показват психичната природа на процеса; лъчите на слънцето означават важността на топлината (емоция).

зивно живо, но бездействащо и безучастно в конфликта. Душевното спокойствие настъпва при хора, които са страдали дълго: един ден нещо става и човек придобива спокоен израз, защото се е родило нещо, което остава в центъра, извън и отвъд конфликта, който вече не продължава, както преди.

Естествено, две минути по-късно конфликтът се подновява, защото не е разрешен, но преживяването, че нещо е отвъд конфликта, остава и оттам нататък процесът става различен. Хората вече не търсят, те знаят, че нещото съществува, преживели са го за миг. След това

187

Арабска алхимия

Лекция 6опусът вече има цел - да се намери този момент отново и постепенно да се

съумява да се задържи, така че да стане нещо трайно.Във всички битки на живота винаги е налице това нещо. което е отвъд битката;

както красиво го описва д-р Юнг в Тайната на златните цвете, то е все едно. че стоиш над бурята в планината. Човек вижда черните облаци, светкавиците и падащия дъжд. но нещо в него е над всичко това и той може само да го съзерцава. От една страна, вие също сте вътре: но. от друга страна, сте извън него. На по-скромно ниво, може да го постигнете, ако в пристъп на отчаяние или в деструктивната атака на един конфликт успеете да запазите чувството си за хумор за една секунда - но само ако за сетен път не сте отнесен от някой негативен анимус, и тогава изведнъж си казвате, че това сте го чували и преди.

Може би не можете да се освободите от деструктив-ния анимус. той все оше е много силен; но нещо във вас се усмихва и казва, че вече е чувало тази глупава песен: бихте искали да се надсмеете над себе си. но гордостта не позволява и продължавате с негативния анимус. и той отново ви покорява. Това са божествени моменти, когато нещо става ясно и е извън противоположностите и страданието. Обикновено се случва за кратки мигове, но ако продължавате да работите върху себе си. камъкът бавно нараства и се превръща в твърдото ядро на личността, което вече не участва в маймунския цирк на живота.

Вероятно такъв е смисълът и тук: луната, която е владетел на живота като цирк с горила, спира своя прилив и се появява нещо. което е вечно и отвъд конфликта. Луната „коагулира''', процесът на живота става нещо вечно отвьд живота. Самият живот коагулира и излиза от собствения си ритъм, което сигурно е подготовка з смърт, тъй като смъртта е естествен край на живота, плодът, който израства от живота: изживеният живот създава вечната нагласа, която отива отвъд смъртта.

188

Арабска алхимияТака луната казва: „Когато влезем в къщата на любовта, моето тяло ще

коагулира в моя залез" и слънцето отговаря:”Ако направиш това и не ми сториш зло. моето тяло ще се върне (вероятно към

своята първична форма) и аз ще ти дам достойнството на проникване и ти ще бъдеш силна и побеждаваща в битката на огън. разтопяване и пречистване и ще продължиш без намаление и тъмнина и няма да имаш никакъв конфликт, защото няма да се бунтуваш."

Слънцето потвърждава казаното от луната и аз мисля, че става ясно: сега луната даже в битката на огъня - което означава даже в деструктивни атаки на емоции от-вътре и отвън - остава твърда и над тях и вече не се бунтува срещу съзнанието. Съзнавано и несъзнавано са в мир помежду си.

„Благословен е този. който мисли върху това, което казвам и моето достойнство няма да го напусне, и лъвът няма да се провали или да стане податлив, отслабен от плътта."

Лъвът е известен символ на слънцестоенето, когато е в зенит, казано астрономически, но е и символ на възраждане. Помните, че го прочетохме в първия гръцки текст, където лъвът създава лъв. Показах ви рисунката на двойните лъвове и ви казах, че лъвът е символ и на страстно поглъщане, на стремежа към мощ не само в тесния смисъл на думата, но и като желание за притежание. Разтворените лапи и широко разтворените челюсти илюстрират лъва. силната, огнено страстна природа. Той символизира възраждане, но може да бъде отслабен от плътта.

Това е алюзия за сянката на луната, че ако сила и страст останат на конкретно ниво, като искат това или онова и не са способни да пожертват желанието, тогава същото страстно либидо. което е основа на процеса на индивиду-ация. отслабва, става деструктивно и се саморазрушава.

189

Лекция 6„Ако си ме последвала - казва тогава слънцето на луната - няма да скрия от тебе

създаването на олово." Идеята е. че оловото е основен материал, материал на страст, който се самосъздава. Това сочи към един етап в алхимията. който се описва като растеж. Например те казват, че първата част е упорита работа или пране на бельо, или чистене на пясък, или варене на нещо, или убиване на лъв, или създаване на соniunctiо. но след това, в даден момент, то става нещо като детска игра и вече само трябва да се полива градината или да си играеш. Не се прави усилие, защото отсега нататък нещото расте само: само трябва да се наглежда без мъчителните усилия отпреди. Това е аugmentum plumbi*. както се нарича там.

То е като растеж на дете в майката - докато е в нея, тя трябва само да се грижи да е здрава и не прави нищо друго. Това е сравнение, което алхимиците често използват, а именно, че след като човек премине стадия на конфликта, идва стадият, в който той е като бременна жена. която чака раждането на дете. състояние, в което не се мисли дали постъпваш правилно, или не. Китайците биха го нарекли да не правиш нищо, да оставиш нещата да си текат; необходимо е само постоянно внимание и обич към процеса.

Тогава текстът казва:„Моята светлина ще угасне и моята хубост ще изчезне, и те ще вземат от

минералите на моето чисто тяло и от пълнотата на пречистено олово в хармония с тяхното тегло и без кръв от козел, и тогава ще може да се направи разлика между истинско и неистинско."

Предполагало се. че кръвта от козел има корозивно въздействие върху всичко, и в античността алегорично се тълкува като чувственост. Тя е есенцията на сенсуал-ността. на похотта, на чувственото влечение, което е много видимо и разрушава всичко. Силното сексуално

* Нарастване на оловото (лат.). - Б. ред.190

Арабска алхимиявлечение разрешава всичко с изключение на диаманта. Една стара легенда

казва, че той е единственият скъпоценен камък, който не се разтваря в козя кръв и следователно е онази твърдост на личността, която се съпротивлява на импулса на чувственост.

Тук имаме същата символика за соniunctiо на субстанции с еднакво тегло. Това се отнася за едно състояние на психологичен баланс, в което няма козя кръв, т. е., където чувствеността вече не може да унищожи личността. Тогава човек може да разграничи истинско от фалшиво; тогава в личността израства това. което може да се нарече инстинкт за истина.

По принцип животът е толкова сложен, че ако трябва да се мисли за всички неща. винаги се закъснява. Аз съм безнадежден случай в това отношение. Ако някой ми телефонира и каже, че трябва да ме види вечерта или

иска час за утре. аз не мога достатъчно бързо да кажа да или не или да намеря извинение, обяснявайки, че не съм свободна. Моята природа ме отнася, моята нисша функция; аз казвам да и после съм хваната в това, и то не е правилно. И после си казвам: „Обърка се всичко, пак съм много бавна." Би трябвало да кажа не, но инстинктът за истина не работи много силно. Той същест-вува, нещо ме кара да кажа не. но рефлексите и нисшата функция се появяват отново и аз пак съм много бавна. Тогава идва един лош сън. който ме удря здраво по гла-вата и аз се чудя дали ще изляза някога от този етап и дали ще бъда достатъчно бърза, за да не попадам все в сьщата клопка.

Бързината на тази възможност зависи от развитието на инстинкта за истина, когато цялостната личност е налице

и силна, този инстинкт минава бързо като радиотелеграма и човек реагира правилно, без да знае защо. той се задейства и води до правилни действия. Човек казва да или не, понякога прави едното, понякога другото и може да кара така без прекъсване, защото съзнанието вече не пре-чи. Цялостната личност действа незабавно и само тя може

191

Ил. 51. ..Инстинктът за истина", приеман от някои теолози за елин аспект на Светия Дух. тук слиза

пол формата на двойни езици. Психологически означава непосредственото разбиране на това. което е правилно и истинско за личността („истината без рефлексия" - Фон Франц) и показва връзка с цялостната личност; на алхимичен език това е философският камък.

но и само тя може да направи това. На по-високо ниво същото е да бъдеш напълно естествен и инстинктивен и тогава можеш да различаваш вярното от фалшивото. Затова и Светият Дух е наричан от някои теолози инстинкт за истина, което е много добро описание.

Текстът продължава:192

Лекция 6

Арабска алхимия..Аз съм твърдото сухо желязо и силният фермент. всичко добро преминава през мен

и светлината на тайната на тайните се заражда в мен. и нищо не може да попречи на моите действия. Каквото има светлината, е сътворено в тъмнината на светлината. Но когато достигне съвършенство, тя се възстановява от болести и слабости и тогава ще се появи това велико движение на главата и опашката."

Мисля, че първата част е ясна. Става дума за зараждане на нова светлина, едно трето нещо, родено в coniunctio. Нова светлина, родена в тъмнина, и тогава всички невротични симптоми, болести и слабости си отиват; новото нещо се появява и сега се нарича illud magnum fluxum capitis et caudae [това велико движение да главата и опашката (лат.) - б. пр.].

Тук трябва да си спомним за уроборуса, който си яде опашката си, и където противоположностите са едно: главата е на единия край. а опашката на другия. Те са едно, но имат и противоположен аспект и когато се срещнат, се ражда един поток, това, което алхимиците наричат мистична или божествена вода и която аз описах като смисловия приток на живот. С помощта на инстинкта за истина, животът продължава като смислов поток, като проява на цялостната личност. В този случай това е резултат от сопiunctio. В други случаи се описва като философски камък, но както се казва в много тек-;тове, водата на живота и камъкът са едно.

Голям парадокс е, че течността - безформената вода на живота - и камъкът - най-твърдото и мъртво нещо -според алхимиците са едно и също нещо. Отнася се до двата аспекта от реализацията на цялостната личност: ражда се нещо твърдо отвъд превратностите на живота В същевременно се ражда нещо много живо, което взема участие в протичането на живота, без ограниченията на съзнанието.

Досега се занимавахме с арабски текстове, а следващия път ще преминем към европейската алхимия. Съжалявам, че ви предложих само един арабски текст, но

Алхимията 193

Ил. 52. Сoniunctio като извор, символ на смисловия поток на живота.

мисля, че шиитският алхимик Старши е един от най-великите хора в алхимията.Въпрос: Говорехте за инстинкт към истина. Какво имате предвид?Д-р Фон Франц: Това, което ми посочва истината без ре флексия; нещо вътре в

мен знае истината от непосредствената ми реакция, без да мисля за това и дори без да го изразявам. Инстинктът за истина е нещо много сходно с телепатичното познание. Това са думи - наименование за нещо. „Телепатично" на гръцки означава „усещане отдалеч", което не обяснява нищо, защото телепатията е тайна и ние не знаем какво означава.

194

Лекция 6

Арабска алхимияНапример ако някой ви предложи да участвате в бизнес, който отвън изглежда

съвсем чист и редовен, вие ще кажете: „Да, добре, ще участвам." После нещо във вас ви казва: „Не, не го прави" и след това откривате, че там наистина не всичко е било както трябва. Вие не сте могли да го знаете, но „то" е знаело, че работата намирисва.

Това е инстинктът за истина. Той знае нещо, което вие не знаете. Вашето несъзнавано или вашата инстинктивна личност го знае. Нямам предвид религиозната истина на дадена доктрина, говоря за истината в даден момент. Например някой ви разказва дълга история и вие чувствате, че не е вярна макар да не можете да кажете защо. Някой ви говори за брачен проблем и вие имате чувство-то, че нещо не е съвсем така, но не знаете какво. А в други случаи имате непосредственият усет, че ви се говори истината.

Ако преценявате инстинктивно, нещо във вас решава, и ако се окаже, че то действа правилно, вие започвате да му вярвате . Това е откриване на истина, но

на инстинктивно ниво, което няма нищо общо с главата.Въпрос: Каква е разликата от интуицията?Д-р Фон Франц: Интуицията може да бъде 50% вярна и 50% погрешна. Юнг

използва едно чудесно сравнение за интуитивни хора. Той казва, че те или забиват гвоздея и улучват без да мислят, или стрелят напосоки в гората на 20 километра от другата страна. Затова трябва да развият и друга функция, защото понякога познават всичко за дадена ситуация, но понякога напълно грешат.

По-добре е да не се вярва винаги на интуицията, защото тя може да се затъмни от проекция. Ако интуитивният човек не е оплетен от сянката или от анимуса и анимата, той може да има фантастичен усет. Но ако се намесят сянка, анима и анимус и проекции, той може да продължава да се кълне, че познава нещата и може да вярва на интуицията си. но това вече е обективно по-грешно - той стреля напосоки в гората.

195

Лекция 6Така интуицията е 50:50 работа; тя е една функция и като всички функции е

вярна само понякога. А инстинктивната истина е проявление на цялостната личност и няма нищо общо с функциите. Това е нещо. което оперира във всяко човешко същество, една дискретно прошепната дума в ухото от цялостната личност, която обикновено улавяме много бавно или тъй като говорим твърде много, „то" не може да бъде чуто.

Ил. 53. Съюзът на противоположности като хермафродит.

196

ЛЕКЦИЯ 7 Aurora cosurgens

Ще посветим последните три лекции на европейската алхимия. Аз имам три предложения и ще ви помоля да направите вашия избор:

1. Текстът на "Aurora consurgens". за който писах в третия том на немското издание на Муsterium Coniunctionis, но за който се каза. че е толкова сложен и тру-ден, че се нуждае от въведение.

2. Част от текста на Петрус Бонус, един италианец от XIV век. който дава типична картина на средновековната алхимия.

3. Една комбинация от двете.Беше предложено също да взема текст и от Парацелз, но аз избегнах този автор

поради необходимостта от специфични обяснения на многото странни думи, които той използва. Човек трябва да си проправя път в Парацелз, както и при Якоб Бьоме. а аз не мисля, че това ще се получи с един кратък откъс.

Ако предпочитате текст, написан с непосредствено религиозно преживяване на несъзнаваното, бих препоръчала „Aurora consurgens". Но ако искате въвеждане в методите и начина на мислене и по-поносим стил в средновековната европейска алхимия, бих предложила Петрус Бонус, защото

"Aurora consugens" не е типичен текст, a е уникален и без всякакъв вид подреждане. Ако изберете комбинация от двете, най-напред ще направя кратко изложение на Петрус Бонус и след това ще премина към „Aurora consurgens". Хронологически не е правилно, но аз предпочитам този начин.

[Гласува се за „Aurora consurgens".]197

Лекция 7Много се радвам на това решение, защото мисля, че от трите възможности тази

е най-вълнуваща.Изразът „Аиrora consurgens" означава „изгряваща зора". Откриването на този

текст прилича на детективска история. В една колекция от стари книги д-р Юнг попада на текста на „Aurora consurgens" Част II' с доста суха алхимична работа и една бележка, че първата част е пропусната от печатаря, защото била богохулна.

Това изостря любопитството на Юнг и той се опитва да я намери. Най-после открива, че в манастира на остров Райхенау в езерото Констанца е имало подобен ръкопис и сега се намирал в централната библиотека в Цюрих. Той беше непълен и започваше от средата на текста, който ние публикувахме. Д-р Юнг разбра, че в тази форма той не може да се чете, тъй като е писан на латинска стенография през XV век и затова го даде на мен.

След като поработих с него. открих, че има един пълен ръкопис в Париж, друг в Болоня и трети във Венеция, така че можахме да съберем няколко варианта и да попълним текста. В повечето ръкописи текстът се приписваше на Свети Тома Аквински, но аз мисля, че е било обичайно да се постави името на известен човек върху подобно произведение и че може да е написан от някой друг.

Това е много впечатляващ текст, който се състои от мозайка - загадка - от цитати от Библията и някои ранни алхимични писания. Ако се приеме като загадка, която човек използва за собствено развлечение, може да е много интересна, и е възможно някои, които са я чели повърхностно, да са я приели по този начин. Но както ще видите, невъзможно е да се обясни по този начин поради изключителното вълнение и емоция, които се съдържат в текста.

Друго заключение е, че това е едно шизофренно произведение - и наистина прилича на такова, и то е по-близо до истината. Но аз не мисля че това е напълно вярно, макар че вероятно текстът е написан от човек, завладян от несъзнаваното. Класическото описание на

198

това състояние е психотичен епизод, но според медицинската диагноза на д-р Юнг то може да представлява както начеваща психоза или фаза на маниакално-депре-сивна психоза, така и една абнормна ситуация, описана от нормална личност, която по това време е била завладяна от несъзнаваното.

Склонна съм да се съглася с третата възможност, зъпреки че документът не позволява окончателно заключение. Аз интерпретирах текста символно като един сън и реших, че това е текст, написан от умиращ човек. Целият символизъм и кръгове от проблеми са концентрирани върху смъртта и накрая има описание на мистичния брак, на любовното преживяване, но представени в една форма на усещане, характерна за умиращите хора, като израз на традицията, че смъртта е вид мистичен брак с другата половина на личността.

След като го преведохме, проучихме и интерпретирахме, д-р Юнг реши, че този уникален документ трябва да се публикува. Попита ме дали бих била любезна да на-пиша кратко историческо въведение - останалото беше готово - с дати и някои данни за автора.

Започнах с презумпцията, че въпреки че текстът се приписва на Свети Тома Аквински, това не е истина. Смятах, че документът е от XIII век. Но тогава си помислих, че всъщност не знам нищо за Свети Тома Аквински и на какво основание ще твърдя това?

И така, просто от добросъвестност, реших да погледна в други негови работи и за по-сигурно да прочета биографията му, което всъщност ме обърка, защото ако прочетете подобна биография, ще откриете, че в края на живота си, седмици преди смъртта, Свети Тома е страдал от много странно разстройство на личността. Поради преумора и други психологически причини, които ще обсъдим по-късно, той започва да получава странни състояния на разсеяност. Например по време на църковна служба пред публика в Неапол внезапно, въпреки че е присъствал и кардинал, той спрял и останал в екстаз-

199

Лекция 7но, разсеяно състояние за двайсет минути, докато някой го разтърсил и той

дошъл на себе си и се извинил.Говори се. че това било началото на неговата болест, но други смятат, че може

да е имал мистична жилка в личността, която се проявява от време на време при тези кризи на разсеяност. Тези състояния са по-чести в по-късните му години - той умира на 49 или 51 години, не се знае точно, защото не се знае и рождената му дата - и тогава се случва нещо. което и досега не е обяснено. Той обичал да става рано сутрин и да прави литургия в църквата на манастира, в който гостувал, тъй като пътувал през цялото време. Имал приятел. Реджиналд от Пиперно, много скромен монах, негов последовател и личен служител, човек, който го боготворял и е един от основните източници на неговата биография.

Този монах съобщава, че една сутрин Свети Тома извършил богослужение, както обикновено, и когато се върнал, бил съвсем блед. В латинския текст Реджиналд казва буквално: „Мислех, че е подлудял.1" Отишъл до масата и бутнал перото, с което пишел своята Summa. главата за покаянието: избутал настрана пособията за писане и целия ден останал в кататонно състояние, обхванал главата си с ръце. Реджиналд от Пиперно го попитал защо не пише. а той само отговарял: „Не мога". Това продължило няколко дни. Реджиналд пак го попитал защо не пише и той дал същия отговор: „Non possum" - ,.Не мога'". Пет дни по-късно отново се опи-тали да разберат какво става с него, защото не правел нищо по цял ден. не работел, не се молел, и той казал, че не може да пише. защото всичко, което е написал, му изглежда като плява (ра1еа sunt).

В по-късни биографии, писани от хора. които не сa свидетели, са прибавени думите „в сравнение с великолепните видения, които съм имал", но тях ги няма в оригиналните източници.

Реджиналд от Пиперно се тревожел много за състоянието на Свети Тома и понеже често разговарял с еднa

200

братовчедка, италианска контеса. завел Свети Тома три нея. мислейки, че там той ще се отвори и ще каже какво се е случило. Но контесата казала: ..Боже мой, какво е станало с отец Тома. той прилича на луд'" -като използвала същия израз. По време на чая той не промълвил нито дума. Но след това постепенно се завърнал към обичайното състояние на духа и бил в състояние дори да взема участие в църковната политика, като се съгласил да посети църковния конгрес в Милано или в Южна Франция.

Отишъл там на едно магаре. По това време бил пълен и набит човек и по пътя си ударил главата в един клон и паднал. Бил много горещ летен ден, но той станал и не казал нищо за случката. Тази нощ трябвало да преспят в един малък манастир - ”Санта Мария ди Фоса Нуова" - но на прага внезапно му станало лошо. загубил равновесие и докосвайки вратата, казал: „Смъртта ми идва. Няма да се оправя от това." И после легнал.

Монасите от манастира, зарадвани от присъствието на прочутия отец Тома. го помолили да направи семинар въпреки ужасното състояние, в което бил. Задължен да следва християнския си дълг, той се опитал с последни сили да го направи съобразно най-древните традиции,но това липсва в последните съобщения - и изнесъл семинар върху „Песента на Соломон" - от всички възможни неща! Но към средата, когато тълкувал думите „Ела, любима, нека да отидем на полето", той починал.

Бележки от този семинар не са намерени и по времето на неговото канонизиране, през 1312 г.. този последен епизод е пропуснат; никой не проявил интерес към последните му думи, въпреки че последните думи на един светец играят голяма роля в биографията му. В този случай всичко било загладено с розово масло! Това го няма в официалната биография, а само в Асta Bollandiana, оригиналните латински източници на най-древните свидетели на процеса на канонизация.

201

Лекция 7И мен ме обхвана ужасното съмнение, че „Aurora consurgens" наистина може

да произлиза от бележките на последния семинар на Свети Тома. Както ще видите текстът е парафраза на „Песента на Соломон" и последната глава завършва точно на същото място, на което според преданието е умрял отец Тома.

Тревожех се от откритието си, защото мислех, че ще стана много непопулярна, ако кажа какво съм открил Но след като се преборих с моята суета и чувството.ще ще стана смешна, публикувах книгата, каквато е и сега като заявявих, че няма доказателство, но че данните са повече в полза на моята теория. Досега няма реакции от църковните хора, нито положителни, нито отрицате ни. Официалната реакция към това, което съм казала в книгата, беше абсолютно мълчание; нито един специалист не написа, че това са глупости и че авторът не знае нищо за живота на Свети Тома и т. н.

Разбира се, аз се потрудих да разпространя моите твърдения, но никой не ги прие или отхвърли, имаше само неловко мълчание. Когато темата се дискутираше в пресата, винаги беше във връзка с първите два тома на Муsterium Coniunction на д-р Юнг; после се каза, че третият том, моят, е много интересен документ, но послед ната глава, в която казвам нещата, за които ви говоря сега, беше напълно игнорирана. Все още очаквам какво ще стане - прилича ми на бомба със закъснител! Освен това аз натоварих книгата с много учени обяснителни бележки и изглежда повечето хора ги мързи да ги доче тат до края. Но аз направих това нарочно. Все едно, че тихо и тайно залагам бомба във Ватикана!

Има само едно изключение: един доминикански отец в преподавател по теология реагира много позитивно. Той е специалист по Свети Тома и каза. че това е напълно логично за него. че в тази хипотеза няма нещо, което да не може да се приеме, ако човек е широкомислещ.

Въпрос: Не знаете ли дали предишният папа е видял книгата?202

Ил.. 54. Мъдростта (София. Божията Премъдрост) като майка на мъдрите.

Д-р Фон Франц: Не, със сигурност не. Мислех да му изпратя копие с посвещение, но не го направих. Трябваше да му пиша за разрешение да използвам библиотеката във Ватикана и адресирах писмото си „а la sua Santita" - до Негово Светейшество, и бях много впечатлена, че се обръщам към него по този начин, но беше чиста формалност.

Въпрос: Той беше запознат с работите на Юнг и беше благоразположен към него, нали? В „Символният живот" Юнг казва, че има благословията на папата.

Д-р Фон Франц: По-скоро косвено. Мога да ви кажа :амо, че е имало дълъг разговор, но д-р Юнг не ми каза нищо за него. Предишният папа наистина имаше положително отношение към психологията по принцип; на конгрес по психология в Рим той препоръча изучаване

203

Лекция 7на психология и сред различните психологии, фройдист ка и други, изглежда е

показал интерес към юнгианската психология.Сега ще ви представя кратък превод на някои части от текста. Не всичко,

защото е повече от 50 страници, но някои от най-важните части.Първите пет глави са посветени на видението на една. женска фигура, наречена

Божия Премъдрост. В Книгите на Премъдрост - всичките късен материал от Стария завет и повлияни от гностицизма, от II до I век пр. Хр. -в тези различни писания, като пословици, има персонификации на Божията Премъдрост, която се появява като женска фигура. Тя е с Бога и е съществувала преди него: преди създаването на света и човечеството. Тази Божия Премъдрост се смесва с гностичната идея за София.

Женската персонификация е неудобна фигура за християнските теолози. Какво е тя? В Стария завет се появява един вид годеница или жена на Бога - тя наистина е женска фигура - но коя е тя? Средновековното становище е, че тя е идентична със Светия Дух. но само един женски аспект и където се спомене Божията Премъдрост, трябва да се приема за Светия Дух. но някои я виждат като душата на Христос - аnima Christi - която съществува преди прераждането на Христос и така става иден-тична с неговата форма като вечната дума. Логоса, винаги с Бог и преди неговото прераждане като Исус Христос, но тук Божията Премъдрост се разглежда като същото нещо и това обяснява женския род на израза „душата на Христос" - аnima Christi.

Третото обяснение, което според мен е най-интересно. е, че тя представлява сбор от всички архетипове - това е древен език, не използвам думи на Юнг - архетиповете или вечните идеи за Божия Дух, когато създава света. Те го обясняват така: когато Господ създаде света, като добър архитект първо създаде план. в който всичко -дървета, животни, насекоми и т. и. - присъстват като идея. Преди да има хиляди мечки в този свят. е имало

204

Ил. 55. Бог Отец като Логос създава зодиака. „Логосът представлява структурен елемент на несъзнаваното - структура и смисъл, - докато в женската квалификация преобладава идеята за неговата картинна, емоционална проява." - Фон Франц.

идея за мечката в ума на Бога и преди хилядите дъбови дървета е имало идея за дървото дъб.

Идеята за дъбово дърво в ума на Бога е архетипът или rationes aeternae, или ideae, вечни планове или идеи. Бог създава света и после влага своята идея в материята и сътворява истинския свят. На психологически език това : значава, че Божията Премъдрост е колективното несъзнавано, сумата от всички първични идейни образци на реалността - но това е и женската страна на Божествената съшност.

Въпрос: Как да се свърже това с идеята, че думата, Логосът, е свързана с мъжкото, докато женското е свързано с материя и материализация? Сигурно тук трябва да се направи диференциация между архетип и архетипов

образ.205

Лекция 7Д-р Фон Франц: Не мисля така. Бих казала, че в Логоса акцентът е върху

единството и спиритуалния ред, а при женския паралел акцентът е върху множествения и по-образен тип. Това е нюансът. Архетиповият образ още не е дошъл, това става по-късно. Ако използваме средновековни схоластични термини, това е ипus тиndus, едно чисто спиритуално съществуване, което още не е станало образ в ничий ум, с изключение на този на Бога.

По-скоро бих направила следното разграничение: някои хора преживяват и са по-впечатлени от несъзнаваното чрез неговата духовна подреденост, например зна-чението на един сън , и те са предимно мисловен тип. Въпреки че тълкувам много сънища на ден с различни хора, винаги съм поразена от чудесната структура на съня. Има изложение, а после картините се смесват по един хитър начин и смисълът става ясен. Понеже съм мисловен тип, аз се възхищавам от мисленето на несъзнаваното, от неговата великолепна структура.

Ако бях емоционален тип с артистична склонност, бих била повече впечатлена от красотата на картината в съня, от чувственото впечатление от елемента на съня. Когато казвам: „Този сън не е ли чудесно структуриран?", един пациент може да каже: „Да, да”, но ще му харесва повече живия образ или впечатляващия емоци-онален тон. Един по-рационален Логос ще хареса красивата структура на нещо, което се очаква да бъде напълно ирационално. Логиката на съня е нещо, което винаги ме удивлява, фантастичната логика на тези серии от образи.

Затова ще кажа. че Логосът представлява структурен елемент на несъзнаваното - структура и смисъл, - докато в женската квалификация преобладава по-скоро иде-ята за неговата картинна, емоционална проява. Но и двете представят несъзнаваното и даже схоластичните автори казват, че това е само начин на изразяване - може да се нарече София или Логос. но то е едно и също нещo или два аспекта на същото нещо и ние сме съгласни с това мнение.

206

Третата теория, която съществува още от средните векове, идва от арабите. Авицена- прочутият арабски философ Ибн Сина, известен в европейската литература като Авицена - развива една аристотелова идея за т. нар. поиs poetikos: Вътре в космическата реалност на света има един творчески разум, който съществува в самите неща; той е в космоса, създаден е от Бога. Той създава света и в него един творчески дух или творчески разум, който отговаря за смисъла на космическите събития. Този смисъл - фактът, че космосът не е нито хаос, нито машина, която се движи съобразно законите за при-чинността, а също и тайнство, в което има смислови синхроничности - поиs poetikos.

Свети Алберт Велики и Свети Тома. неговият ученик, четат писанията на Ибн Сина и много се затрудняват, защото са абсолютно очаровани от идеята за наличие-то на смисъл в космоса, от схващането, че космосът притежава разум, но не знаят как да свържат това с техните християнски идеи. Свети Алберт е бил интуитивна личност и голям гений, но не много точен мислител и само радостно отбелязал, че това е нещо като Светия Дух. Свети Тома, който е бил мисловен тип, не могъл да го преглътне напълно и разделя nous на две, като казва, че отчасти поus poetikos е и в човешкия дух, на който е основа - на съвременен език бихме го нарекли основа на тайнството на съзнанието, а другата половина, казва Свети Тома, е просто Божията Премъдрост.

Така той разделя ислямското понятие на две части, като поставя едната в човека, а другата в Божията Премъдрост. Това е много интересно, понеже първично разумът, смисълът на духовния ред, на света, е проециран навън. Средновековните хора, както и примитивните, не са разбирали, че ние виждаме порядъка чрез нашите умове. Причинността не е нещо, което съществува, тя е само начин, по който обясняваме последователността на събитията, философска категория. Същото се отнася и за синхроничността, но връзката в хода на събитията не ни е известна.

207

Лекция 7Хората през средните векове са мислили, че причинност и др. съществуват

обективно във външния свят и следователно той притежава разум, което не е чак толкова глупава идея. Идеята за разумността на света ги е смайвала и чрез нея са могли да обяснят зашо Бог е създал света и неговите смислови връзки. Но тогава Свети Тома интроецира или оттегля тази проекция и отчасти разбира, че е въпрос на нашите душевни операции, защото смисъл съществува само когато го виждаме и ко-гато никой не може да опише причинността. значи тя не съществува. Всичко зависи от ума. който наблюдава и може да описва.

Така Свети Тома прави една съвременна стъпка с ин-троекция на теориите на естествената наука и разбира, че термините, които използваме, идват от нашия ум. Като голям мислител, той отива още подалеч и се пита защо нашите умове създават такива идеи като смислови връзки и това той приписва на поиs poetikos. Това е състоянието на осъзнатост на човека, който може би е написал текста, който разглеждаме сега.

Текстът продължава:Всички добри неща идват при мен чрез нея. Премъдростта на Юга [буквално

южния вятър], която стене по улиците, вика хората и говори при входа на града: „Елате при мен и се просветлете и вашите действия няма да са съмнителни. Всички вие. които ме искате, ще бъдете изпълнени с моите богатства."

Елате, мои синове, и слушайте, защото аз ще ви уча на Божията Премъдрост, който е мъдър и разбира това, казаното от Алфидий. че възрастни и деца я срещат на улицата, че тя е стъпквана в тора от животните всеки ден, и за която Старши казва, че нищо не е повече мразено отвън и нищо в природата не е по-скъпоценно, и Господ не я дава, за да бъде купена с пари.

Тя. Премъдростта, е това. което Соломон казва, че може да бъде използвано като светлина и може да бъде поставено над цялата красота и спасение, защото дори цената на скъпоценности и диаманти не може да се сравни с ней-

208

ната стойност. Златото в сравнение с нея е като пясък, а среброто като глина. Това е много вярно, защото да я придобиеш, е много по-ценно от най-чистото злато и сребро. Нейните плодове са по-ценни от всички богатства на земята и всичко, което човек би пожелал, не може да се сравнява с нея.

Дългият живот и здравето е в дясната й ръка. а славата и богатството в лявата. Нейните пътища са добри и ценни, а не презрени и лоши, пътеките й са премерени и не бързат, но са свързани с постоянна и упорита работа. Тя е дървото на живота за всеки, който я разбира, н светлина, която никога не угасва.

Благословени са тези, които я разбират, защото Божията Премъдрост никога не изчезва, което потвърждава и Алфи-дий, като казва, че който веднъж е намерил тази мъдрост, ще има основателна вечна поддръжка от нейна страна. Хер-мес и другите философи казват, че ако човек притежава това познание [тази дума е употребена вместо премъдрост] хиляда години и трябва да подхранва седем хиляди души на ден. пак ще има предостатъчно, и Старши казва, че такъв човек е богат като някой, който притежава философския камък, от който можеш да получиш и да отдадеш огън, когато поискаш. [Знаете, че ако притежавате огниво, винаги можете да запалите огън без никаква загуба.]

Аристотел казва същото нещо във втората книга "За душата", където пише, че има граници за размера и растежа на всяко природно нещо. но огънят може да нараства вечно, ако му се дава достатъчно храна. Благословени са хората, които откриват тази наука (сега е използвана думата наука вместо мъдрост, но имат еднакъв смисъл) и към които протича интелигентността на Сатурн. Мисли за нея по всички твои начини и тя ще те води.

Старши казва, че само мъдрият и интелектуалецът, и човекът, който мисли, и творческият човек, могат да я разберат, но само след като техният дух се просветли от цялата книга. Защото тогава умът на такъв човек започва да протича и да следва неговото желание [тук е използвана думата похот. много шокираща дума за един средновековен монах]. Благословени са тези. които мислят върху моите думи.

209

Ил. 56. Мъдростта като девственица и дърво на живота.И Соломон каза: „Мое дете, закачи я на врата си и я запиши на скрижалите на

своето сърце и ще намериш." Кажи на Премъдростта, че е твоя сестра и я наречи твой приятел. Да мислиш за нея, е изискано съвършенство, което напълно следва природата и води мъдростта до съвършенство. [Внезапно текстът се променя и човек трябва да прибави съвършенство към мъдростта, Божията Премъдрост. Тя е най-съвършеното нещо и въпреки това човек трябва да прибави съвършенство към нея.]

Тези. които стоят будни заради нея ден и нощ, скоро ще постигнат сигурност. Тя е много ясна за онези, които имат усет. и никога не намалява и не изчезва. Изглежда лесна за тези. които я познават, защото тя самата обикаля нао-

210

Лекция 7

коло и търси достойния за нея. Тя отива към него с удоволствие и го среща при всеки случай, защото нейното начало е от най-истинско естество, в което няма измама.

Забележете приповдигнатия поетичен език и многото загатвания на различни библейски цитати. Ако позназате Библията добре, в ушите ви веднага ще зазвучи звънец. Цитатите са главно от Вулгата [латински вариант на Библията - б. ред.] и са формулирани по-различно от тези в английската библия.

В началото е озадачаващо, защото има парафраза на думите на Божията Премъдрост. Тя се появява по улиците, вика хората. Това е взето от Библията, както ви е известно. Главно от „Исус, син Сирахов" и пословиците. И ако слушате внимателно, ще чуете нещо много странно. Най-напред Божията Премъдрост е като женско същество, което вика хората при себе си: „Елате и ме чуйте." После мисълта се променя и се казва: „Това е нещото, газено по улиците и презряно от всички".

Това е алхимичен цитат и в оригиналния текст се отнася до философския камък. Така че онзи, който позна-за този цитат, знае, че писателят от самото начало иден-тифицира Божията Премъдрост с философския камък и за него те са едно и също нещо. Трябва да е имал преживяване и да е усетил, че това, което е влязло в него и го е рбсебило, е същото, което алхимиците наричат философски камък.

Той цитира още някои алхимици, Старши и пр. за това, че тя е много ценна, но презирана от обикновените хора и следва дълго сравнение колко по-скъпоценна е тя от светските богатства. Следва едно небиблейско загатване за факта, че човек трябва да работи упорито, за да я намери и че тя е един вид вечна храна или нещо като огън, който може да запали други огньове, и тога-за внезапно се казва, че за да я намериш, е нужно само едно нещо, едно проницателно възприемане на истинската природа.

211

Лекция 7Това е последвано от още по-впечатляващи цитати от нашия приятел Старши:

„Ако направиш това, тогава твоят ум ще започне да протича и да следва своята по-хот". На средновековен схоластичен език похот означава обикновените апетити - сексуални, за храна и т. н., но главно сексуалното желание, баналната вулгарна основа на по-висшата любов. Самият Свети Тома е имал теория за любовта, а именно, че тя винаги започва с похот и трябва да бъде сублимирана в любов към Бога.

Ние или не можем да разберем този текст и казваме. че е отвъд нас, или трябва да го разглеждаме като един сън. Трябва да го приемем като документ от несъзнаваното и тогава неговият смисъл става ясен: колективното несъзнавано е нахлуло в ума на този човек и го е обсебило под формата на женска персонификация, която той усеща като Божия Премъдрост - по-късно ще видите, че той мисли, че Божията Премъдрост и Бог са едно и също нещо. Един женски аспект на Бога го залива и той казва, че това става, като наблюдаваш природата проницателно и като следваш собственото си вътрешно желание, т. е. че всеки, който има простотата на духа да следва собственото си желание, може да намери някоя проницателна истина. Ако това означава нещо, то е едно много силно преживяване на несъзнаваното под формата на женска персонификация.

От чувството в текста, и се надявам, че ще се съгласите с мен, съдя, че това не е откритие на интелекта. Имам чувството, че е писано от някой, който първо е обсебен от такова преживяване, а после се опитва да го изрази с тези библейски и алхимични цитати. Подобно нещо може да се наблюдава и при избухване на психоза.

Един от най-деструктивните синдроми при психоза Е обсебването от емоционални или халюцинаторни преживявания, които не могат да се изразят. Когато болният може да сподели с някого, той вече не е толкоз психотичен и първата фаза е премината. Ако може да каже нещо за това, да го опише, даже със запъване или

212

Ил. 57. Горящо, обърнато сърце, символизиращо религиозна отдаде-ност и трансцендентна мъдрост, от Якоб Бьоме.

символно, ако може да го облече в някаква форма, той вече не е изгубен и оздравителният процес започва.

Най-лошото е, когато нещото е толкова обсебващо, че болният побледнява. потъва в леглото и става кататонен. Знаем, че преминава през ужасни вътрешни преживявания, но външно лежи в леглото като отрязано дърво и от-казва да се храни. Когато е възбуден и със запъване започне да говори за онова, което е видял, това вече е едно подобрение, защото е намерил начин на изразяване.

Затова е много важно такива хора да се третират така, като че ли имат латентна психоза и да им се предоставя огромно количество символно познание. Ако при такива хора подозирате възможна инвазия на колективно несъзнавано, трябва да ги натоварите със символно познание колкото може повече, да ги накарате да четат Якоб Бьоме и алхимични текстове, както и митология. Те няма да знаят защо и може да им се струва странно,но ако заливащото преживяване настъпи, те ще могат

213

Лекция 7да го изразят или поне да го опишат. Ако можете да направите това добре,

значи сте подготвили основата за символно разбиране напред във времето и така пациентите вече имат една мрежа, в която да хванат и да изразят преживяването си.

Д-р Юнг ми разказа случая на една много рационална, тесногръда жена лекар от друга държава, която изучавала психиатрия и искала да направи анализа за обучение, Той веднага разбрал, че тя има латентна психоза и че ситуацията е много опасна. Вместо да й направи обикновена анализа, той я натъпкал със символно познание; история на религията, митология, алхимия и пр. Благодарение на силното пренасяне тя погълнала всичко това. макар че не разбирала съвсем защо е необходимо.

Когато се върнала в своята страна, психозата избухнала и тя скочила от прозореца на болницата, в която работела. Счупила си и двата крака и напълно потънала в един психотичен епизод. Докторът, който я лекувал, писал на Юнг как протича болестта и че след три дни пълна лудост и несвързано говорене, тя започнала да си спомня някои от символните неща, за които чела и чула от д-р Юнг. Започнала да ги подрежда и около нещата се образувало ядрото на една нова Аз личност.

След три седмици излязла от психозата и станала почти нормална. Това, което чела преди, й дошло на помощ и й дало възможност да задържи силното емоционално преживяване в рамките на едно символно психологическо разбиране. Възстановила се и от кореспонденцията, която Юнг водел с нея в продължение на много години - той повече не я видял лично, - се вижда, че тя не получила втори пристъп след този единствен епизод и имало всички основания да се вярва, че нещата са интегрирани и тя е излекувана.

Виждате как едно познание за символиката става мрежа, в която човек може да хване неизразимата тайна на едно непосредствено преживяване на несъзнаваното. Аз мисля, че нашият автор е имал едно такова неописуемо и обсебващо преживяване на несъзнаваното и че той се

214

е опитал, по доста хаотичен начин, чрез откъси от библейски и алхимични цитати да хване и да опише това, което му се е случило.

Бележка: Чудя се как да съчетая твърдението ви за изразяването на тези преживявания, с това което казахте, може би миналата година, че ако психотичните не говорят, никой няма да знае за преживяванията им.

Д-р Фон Франц: Много просто. Имах предвид, че не те трябва да говорят за тези неща на хората по принцип, но с аналитика може и всичко е наред. Ако нашият автор прокламира по улиците, че Божията Премъдрост го е осенила и той знае всичко за нея, това няма да е пра-зилно, но изглежда че той е написал нещо или е направил семинар, а ако това е бил последният семинар на Свети Тома, той е бил в предсмъртно състояние и затова е говорил по този начин. Мисля, че не е можел да пише повече, и това сигурно е взето от някои бележки, което обяснява факта, че ръкописът е различен, някъде оскъден, някъде подробен. Даже в най-старите ръкописи има голяма разлика.

Имаме бележки от други лекции на Свети Тома. По това време е било обичайно да се правят бележки и много от писанията му са събрани от учениците му по този начин; мога да си представя как е говорил в полуекстаз за „Песента на Соломон". Може да кажете, че е трябвало да се сдържа, но факт е, че по-късно тази част от живота му и това, което е казал, е пренебрегнато. Вилхелм от Токо и Реджиналд от Пиперно, най-ранните биографи, записват събитията, но в по-късните биографии те не са споменати, защото как би могъл този велик човек, с неговия чудесен, ясен, рационален дух да казва подобни неща на смъртното си легло, дори когато е почти в кома?

Нормалните хора, които са имали подобно преживяване, ще си мълчат или ще го споделят с някои, които биха ги разбрали. Ако някой вече се е сринал психически и е в Бургхьолцли или в друга психиатрична болница,

215

Лекция 7тогава то трябва да се каже на някой, който ще слуша и това е по-добре,

отколкото да лежиш в леглото и да не говориш. Освен това този вид говорене не е адресиран към никого. Той представлява нещо като съобщение, един вид говорене в екстаз: „Сега ще ви говоря за Божията Премъдрост..." Този стил е познат! Като използва такъв език, човек не винаги е преминал границата, защото това всъщност е стилът на несъзнаваното.

Спомням си, когато правих първите си опити с активно въображение и ми се яви една фигура с такова чудно усещане и говори такива неща, че аз просто не можах да ги запиша!

Струваше ми се толкова противно, че блокирах, но д-р Юнг каза. че това е стилът на несъзнаваното. Бихте го преценили като израз на много лош вкус. В активното въображение на един млад човек Светият Дух се появява лично и говори, както не може да си представи човек, и на бедния младеж му прилошава като си помисли, че трябва да запише такива помпозни глупости.

В нас има нещо скептично и земната ни природа не може да го приеме, но това е стилът на несъзнаваното и става ясно защо хората, щом попаднат в него, започват да говорят с убеждение и придобиват онзи приповдигнат, емоционално впечатляващ стил. Той се движи от цялата емоция и е ритуален или светопричастен като онези красиви песни на северноамериканските индианци, които са с много повторения и три пъти "амин" и т. н. Когато се засегнат по-дълбоки емоционални пластове, човек просто трябва да го приеме. Може да се наблюдават и безстрастно, но ако трябва да се изразят в първичната им форма, трябва да се приеме този помпозен и емоционален начин на говорене. Затова и тук е налице този поучителен, екстазен стил.

Бих искала да прескоча следващата глава, защото е много неприятна. Казва се, че трябва да обичате светлината на мъдростта, защото тогава ще владеете света. че това е Божието тайнство, което не може да се издаде

216

на обикновените хора. защото ще станат ревниви и пр. Само в края става малко по-добре. когато се казва, че ако човек открие тази тайна, той заявява:

Бъди щастлив, Йерусалим, ела с радост, защото Бог е милостив към бедните и Старши казва, че има един камък, върху който, ако някой го намери, ще се приковат очите му и никога няма да го хвърли, защото е еликсирът, който гони мъката и човек не притежава по-добро от Бога.

Какво се случило с човека тук ? Може би разбирате какво, защото той говори за управляване на света и заявява, че на обикновените хора не трябва да се казва. Кой говори така?

Отговор: Някой в инфлация.Д-р Фон Франц: Да, има инфлация в тази глава. Преживяването на Божията

Премъдрост е обсебващо и сега. след като го е преживял и знае всичко за него. естествено той е велик човек. Веднага се усеща арогантният тон на човека, който е избран, а другите са глупави и ревниви. Това са типични симптоми на инфлация и са неизбежни при такова преживяване. Мисля, че няма човешко същество, което да е имало подобно преживяване и да не е минало поне за момент през тази фаза; тя е част от преживяването, въпросът е само дали човек остава в нея.

Следващата глава е още по-лоша. В нея се говори за онези, които не познават тази наука и които я отричат.

Тази наука на Бога и учението на светците, тайната на философите и еликсирът на докторите, се презира от глупците, които не знаят какво е. Те отхвърлят Божията благословия и е добре, че не могат да я придобият, защото който не я познава, е неин враг и затова Мислителят казва, че подигравките към тази наука са израз на невежество и че на магаретата не трябва да се дава салата, когато са доволни и от магарешки бодил, че бисерите не трябва да се хвърлят на свинята и т. н. Човек може да говори с

217

Лекция 7глупци като със спящи, и не трябва да ги поставя на едно ниво с мъдрия човек. В

света винаги ще има бедност и нещастие, защото броят на глупците е неимоверно голям.Тук инфлацията стига своя връх. Следва една доста суха глава, която показва

промяна в психологическата ситуация. Много сухо той казва, че заглавието на него-вата книга е „Изгряващата зора" по четири причини:

Първо думата „аиrora" [зора] може да бъде обяснена като „аиrora hora" [златния час - това е игра на думи на латински], защото в този опус има един добър момент, когато човек може да постигне целта си; второ, зората е между деня и нощта и има два цвята, жълто и червено, и така нашата наука, или алхимията, произвежда жълт и червен цвят. които са между черно и бяло.

Това е класическото алхимическо познание за пigredo-albedo-rubedo-citrinitas , четирите цветни стадия, и зората ще изгрява с жълто-червен цвят, постижението на алхимичното дело.

Трето, в зори болните, които не са спали цяла нощ, се чувстват по-добре и заспиват, и така в зората на нашата наука лошите миризми, които смущават и инфектират ума на работещия алхимик изчезват, също както се казва в псалма: „Плачът може да трае цяла нощ, но радост идва на сутринта." (Псалм 30:5) И четвърто, зората идва в края на нощта, като начало на деня или като майка на слънцето, и върхът на нашата алхимична работа е краят на тъмнината на нощта, в която, ако човек върви, се спъва (Св. Йоан 10:10) и затова в Библията е казано: „Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание." (Псалм 19:2) и „... и нощта свети като ден: тъмнината и светлината са еднакви за теб".

Този последен цитат (Псалм 39 във Вулгата) се пее в нощта преди Великден в католическата църква, където

218

Ил. 58. Алхимикът и неговата soror mystica (психологически - неговата душа) държат ключовете за работа, тук представени като освобождаване на душата от оковите на тялото (separatio), което Юнг интерпретира „като отдръпване от наивната проекция, с която ние oформяме както реалността около нас. така и образа на собствения си характер".

219

Лекция 7нощта става светла като ден, и т. н. Така че ние можем да подозираме, че даже и

да не е Свети Тома, този човек е бил католически свещеник, защото друг не може да цитира Библията с такава лекота. Тук той прави загатване за Миса в нощта на възкресението и сравнява зората на науката, изгряващата зора. с нощта преди Великден, момента на прераждане и възкресяване на Христос.

Колкото до състоянието на автора, вие виждате, че екстазният тон изчезва напълно и става леко педантичен. По четири причини „Ангога" се нарича и така, и така. Може да се каже, че той е излязъл от инфлацията и се е върнал към относително по-трезво състояние на съзнанието, като се опитва да сложи ред в преживяванията си.

Този ред е типично четворен. Той дава четири обяснения на думата "зора" - четири причини. Всеки път когато съзнанието се опитва да се наложи, в нещата се въвежда четворен ред; това е мрежата, в която се хващат нещата и се привеждат в ред, и сега той се опитва да даде четворно обяснение на изгряващата зора. Тя е Божията Премъдрост и затова той се опитва да постави дистанция между това, което му се е случило, и това. което е тя: той е срещнал изгряващата зора и може да я опише с четири основания.

Неговите обяснения ми се виждат твърде повърхностни. Първо прави игра на думи - аurora,aurea hora - и след това я сравнява с утринната зора. когато хората заспиват след тежка нощ на болест. Какво мислите за това?

Отговор: Прилича на мисловна компенсация на емоционалната невъздържаност.

Д-р Фон Франц: Да, но се отива твърде далеч. Често се случва в шизофрениите пристъпи. Има игра на думи. след това се появяват цинизми и внезапна, много неприятна лекомисленост. Това е компенсация за дълбокото въвличане в емоции. Разбираемо е като акт на компенсация и избягване на емоция, но за външния наблюда-

220

Ил. 59. Алхимикът като свещеник. ."Вие виждате защо е добра официалната вяра или религиозна нагласа: това е лодка, с която можете да се оттеглите, когато нападат акулите... когато приливът на не-съзнаваното стане много силен" - Фон Франц. Вляво е Майката Земя, кърмеща детето Меркурий. което показва, че природата се грижи за своите.

тел е просто противно. Човек изживява най-дълбоко вътрешно преживяване, в което споделя чувствата си, а един ден идва и казва, че това са глупости.

Наблюдавала съм това всеки път, когато някой пада твърде дълбоко в несъзнаваното. Това е защитен механизъм на слабо съзнание срешу силно преживяване. Бих искала да го представя като шизоидно-твърде леко приемане на сериозните неща, почти циничното им осмиване - но то е компенсация за дълбокото потъване. И тук имаме същата реакция.

В екстремни случаи се появява това, което докторите и психиатрите дори искат да постигнат, „регресивно реставриране на персоната", когато хората казват, че всичко, което са видели, е част от тяхната болест и вече

221

Лекция 7никога няма да помислят за него. Те погребват цялото преживяване и се

опитват да се адаптират социално; приемат някаква чиновническа длъжност и не искат да им се напомня какво са мислили и казвали в този епизод. Обикновено отиват в друг град, за да не срещат същите хора и да не им напомнят какво се е случило, когато са били болни.

Преживяването е напълно отхвърлено, защото е твърде горещо. В началото ефектът е много силен, а след това, може би чрез шокова терапия, излизат от това състояние и по правило тогава настъпва тази банална нагласа. Ако извадите пациенти от това състояние с помощта на лар-гактил или електрошок, винаги ще последва тази реакция. Такива хора се срамуват от миналото си и времето, когато са били луди: те се адаптират към реалността повърхностно, бездушно и когато ги срещнете, те ви отегчават. Имате чувството, че са станали досадно нормални - цялата виталност на личността е изчезнала.

Тук, слава богу, това е само времена фаза и нещо, което се случва често и може да се разбере. Това е нормален ритъм на човешки реакции, който може да се илю-стрира с античния класически театър, в който три трагедии се следват от комедия. Човек не може да си иде у дома, след като е гледал Едип цар на Софокъл и още две подобни трагедии; трябва да има и една от комедиите на Аристофан, в които всички се заливат от смях. Върхът на възбудата се превръща в желание за смях - човек не може да понесе много от тези пресилено трагични ситуации и е принуден да им се надсмее.

Това се отнася и за пародийната литургия в средните векове. Църковната служба и нафората се приемат много сериозно в продължение на 364 дни и само за един ден се разиграват като шега. Или в ритуала на североамериканските индианци, където има един клоун, който принадлежи на клана Гърмяща птица, и който се подиграва на най-светите церемонии, като подхвърля цинични бележки и обиди към тях: това показва как върхът на въз-

222

будата при нормални хора създава желание за някакъв вид компенсация. Така че реакцията на шизоидния, който е застрашен от несъзнаваното, е съвсем нормална.

В къщи имаме прислужница, която вижда духове и може да говори много образно за тях. За нея те са абсолютна реалност, в която тя живее и за която може да говори с часове. Това е голяма тайна, в която трябва да бъдеш по-светен, и тогава тя ще говори със силни емоции, но никога не завършва без изказването: „О, нали разбирате, духове няма и всичко това са глупости!" И тогава се усмихва широко и се връща към задълженията си. Тази бележка е просто начин за измъкване, защото тя не може веднага да превключи от преживяването на духове към беленето на картофи; този начин на измъкване е нейното освобождаване от нещо. което я е развълнувало дълбоко. Много хора. когато почнат прекалено да драматизират и ако имат чувство за хумор, постъпват по този начин.

Следващата глава е озаглавена „Да стимулираме не-вежия за търсене на Премъдростта".

Не чуваш ли Премъдростта и не е ли остроумието в книгите на мъдрите разбираемо, когато тя казва: „0, вие хора, аз ви зова и зова синовете на разбирането. Разберете прит-чата и нейното тълкуване, разберете думата на мъдрия и неговата загадка. Мъдрите използват всевъзможни изрази и правят сравнение с всички неща на земята, за да уве-личат своята мъдрост. Ако един мъдър човек слуша мъдри хора, той ще разбира повече и ще го знае."

Това е мъдростта, Царица от Юга, която идва от изток като изгряваща зора, за да чуе и разбере мъдростта на Соломон. В ръката й е силата, честта, славата и царството. Тя има корона от 12 блестящи звезди на главата си, като годеница за бракосъчетание, а на дрехата й има златен надпис на гръцки [може би на арабски] и на латински: ,,Като царица, ще царувам и царството ми няма да има край за тези, които ме намират със смирение и дух на от-кривателство и постоянство".

223

Лекция 7Сега авторът се опитва да разглежда преживяването си по друг начин - той

внезапно разбира, че всички символни текстове, които е чел в Библията и алхимията сочат към същото това преживяване. Сега може би ще разбира алхимичните текстове, като ги свързва със собствените си преживявания и като знае, че цялата Библия и алхимична традиция е символна, един вид подобие или символно описание на това. което е преживял. Виждате, че сега става това. което описах преди: той се опитва да хване, консолидира и разбере вътрешните си преживявания, като ги амплифицира с други текстове. Вижда в Библията и алхимичната литература възможни ам-плификации. И сега тази фигура, която наистина е ключова за цялото преживяване - Премъдростта, Царицата на Юга или Изгряващата зора - отново се появява и той я възхвалява. Тя е царицата, която ще царува в царството си вечно. Наречена е Царица на средата на деня, или Южен вятър - на латински auster означава и двете, -и това отговаря на текста на Матей 12:42 в Библията: „Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова: а ето тук има повече от Соломона."

Този текст, който е повече или по-малко същия като на Лука 11:31. се отнася за прочутата царица на Шеба. която отива да посети цар Соломон и има любовна връзка с него, от която произхождат всички сегашни абисински крале. Царицата на Шеба е етиопка, езическа царица, посветена от Соломон в истинската вяра. С нейните черни слугини негърки тя спала с него и се върнала бременна и родила първия цар на Абисиния. Това любовно приключение на застаряващия Соломон станало великата тема на европейската любовна литература.

В Ориента и по-специално в персийския мистицизъм и в някои ислямски племена (шиитската традиция, към която принадлежи Старши), има книги, за които се казва, че представляват литературата за соniunctiо, т. е. съюза на някой виден човек, цар с царица и пр., което е образ на съединение на душата с Бога, като душата на мъжа се

224

Ил. 60. Съединение на цар и царица като хермафродитен бог. който държи мъжка змия със слънце и женска змия с луна.

смятала за женска: анимата се омъжва за Бога в момент на най-висш религиозен екстаз и затова в този миг мистикът е годеница, която се омъжва за Божествената същност. За твърде земните и разбираеми любовни поеми на Ел Хафис се казва, че трябва да се четат с мистичен смисъл и че Ел Хафис не описва обикновена любовна афера с жена, а използва този език, за да опише иnio mystica на душата с Бога. Същото се отнася и за Ел Руми.

Любовното писмо на слънцето до луната е типична вариация на този вид литература, където може да се каже, че проблемът за пренасянето и процесът на индивидуация са красиво обединени и изразени на символен език. Преживяването на анимата за мъжа и на анимуса за жената е наистина извън реалното преживяване с човешки партньор. Степента, до която той играе роля - като далечна картина или истинска връзка, - варира от случай до случай, но това преживяване е основно и то води към цялостната личност.

Може да се каже, че във всяко дълбоко любовно преживяване е включено и преживяване на цялостната личност, защото страстта и обсебващият фактор в нея идват от цялостната личност. Това се разбира и развива по-добре в нехристиянски общности, които имат по-балансирано отношение към женския принцип. В еврейската и официалната християнска традиция този вид лю-

15. Алхнм1!нта 225

Лекция 7бовна литература и проблемът за любовния съюз с Бога са отхвърлени, с малки

изключения. В еврейската традиция за тази тема се използва Кабала, а в християн-ската традиция съществуват няколко мистици, като Свети Йоан Кръстител и неговата прочута поема, която е парафраза на „Песента на Соломон", където се из-ползва пак този език. Вероятно Свети Йоан Кръстител е познавал добре ислямската литература, тъй като е живял в Испания.

В нашата цивилизация е имало разцепление. Църквата не е окуражавала този вид мистична и религиозна литература, която все пак е повлияла дълбоко полурелиги-озната литература на средновековните романи, специално поезията за Грааловия цикъл и Грааловите легенди. Тук прониква целият любовен мистицизъм и легендата за царицата на Шеба играе важна роля. По това време нейната история се превръща в много романтичен разказ с различни етиопски, абисински и ислямски версии. Текстът е разработен като преживяване от мистична любов до преминаване в Божията вяра и това влиза в средновековните романи за рицарско кавалерство и силно повлиява средновековната литература, а църквата, без да ги отхвърля, се отнася скептично към тях.

Царицата на Шеба се превръща в дълга традиция. В християнството тя представлява една анима фигура, която не е толкова възвишена, колкото Дева Мария. За аспекта на възвишеност на анимата Дева Мария е подходящ символ, но върху каква по-малко възвишена фигура може да проецира един мъж? Царицата на Шеба с нейната негърска сянка, прислужницата й, става подходящ обект, върху който може да се проецира този аспект на анимата, и затова в много романи се разработва темата за любовната история на цар Соломон.

И съвсем основателно, защото по пътя към цар Соломон Царицата на Шеба стига до река и малък мост, направен отчасти от дървото, което по-късно става кръстът, и тя в нейната медиумна предвидливост отказ-

226

за да стъпи на него и предпочита да мине през реката и да си намокри краката, вместо да докосне това дърво. Тя прозряла, че от него ще се направи кръстът. В средновековните легенди тя се разглежда като една от про-рочиците, ясновидка, която предсказва живота на Христос и неговата смърт върху кръста и така отваря зратата, през която влиза в християнската литература. С този акт тя се легитимира въпреки негърската сянка н любовната история с цар Соломон. Всичко е изтърпяно, защото е предвидила смъртта на Христос.

Царицата на Шеба е крайно интересна анима фигура от средновековието; това е загатнато в Матей 12:42 и нашият автор я споменава по този начин. За него Божията Премъдрост е също и Царицата на Шеба, която е изгряващата зора.

Началото на следващата глава, наречено първо иносказание, ще ви порази.Отдалеч видях голям облак, който покриваше цялата земя с тъмнина: той беше

погълнал земята, която покриваше душата ми, водите бяха влезли в нея и тя се поквари от вида на най-долния ад и сянката на смъртта, защото потокът ме удави. Тогава етиопците ще се поклонят пред мен и моите врагове ще ближат праха ми. Нищо не е здраво в тялото ми и от вида на греховете ми костите ми се плашат. Плаках цялата нощ, докато се уморя: гърлото ми пресипна. Кой е човекът, който живее с разбиране и който ще спаси душата ми от ръката на подземния свят...

Този. който ме просветли, ще има вечен живот и аз ще му дам да яде от дървото на живота, което е в рая, и ще споделя с него трона на моето царство. Този. който ме изкопава като сребро и ме придобива като съкровище, който изсушава сълзите ми и не се подиграва на дрехите ми, който не трови храната ми, който не омърсява леглото ми с поквара, и най-вече, който не уврежда тялото ми, което е много деликатно, и още повече този. който не уврежда душата ми. която е без горчивина и в която няма петно, който не пречи на трона ми, този за чиято любов копнея, в чийто огън се стопявам, в чийто аромат живея, от чийто вкус ставам здрав, от чието мляко се храня и в

227

Лекция 7чиито прегръдки цялото ми тяло се стопява, на него аз ще бъда баща и той ще

бъде мой син.Мъдър е този, който носи радост на своя баща, на който ще дам най-високото

място сред царете на земята и с който ще поддържам спогодба през цялото време. То:; който пренебрегва моите закони и не върви в крак с моите наредби, не изпълнява моите заповеди, той ще бъде победен от врага и синът на неправдата ще му стори голямо зло, но който уважава моите нареждания, няма да се страхува от студа на снега, защото в къщата му ще има дрехи, лен и пурпур.

И на този ден той ще се смее, защото аз ще бъда заситен и моята слава ще се появи, защото той не е ял хляба на безделието. И небесата ще се отворят за него и като гръм ще се чуе гласа на този, който има седем звезди в ръцете си и чиито духове са изпратени да свидетелстват пред целия свят [Откровение].

Този, който вярва и е кръстен, ще бъде благословен, но този, който не вярва, ще бъде прокълнат. Знакът на тези. които са вярвали и са били кръстени, когато небесният цар ги съди, е следният: Те ще бъдат бели като снега на планината Залмон и перата на гълъба ще светят като сребро, а крилата му ще блестят като злато. Той ще бъде моят любим син; погледнете го. защото формата му е по-красива от всяко от човешките деца, този. на когото се възхищават слънцето и луната. Той има право на любов и Е него вярват човешките същества и без него те не могат да направят нищо.

Този, който има уши да чува, ще чуе какво казва на сина духът на мъдростта за учението на седемте звезди, чрез което се постига святото дело. За тях Старши говори в главата за слънцето и луната: „След като разпределиш тези седем [метала] чрез седемте звезди и ги припишеш на седемте звезди и ги почистиш девет пъти. те ще изглеждат като бисери, това е състоянието на белота (albedo)."

Ще направя кратък коментар за да не ви оставя сами с поразяващото впечатление, което прави тази глава Започва с някой в състояние на отчаяние. Понякога из глежда, че е авторът, а друг път като че ли е Божията Премъдрост, това женско създание, а по-нататък гла-.

228

вата завършва с изказването, че нещо е избелено, че е достигнат стадият на белотата.

И така, от възхвала на персонификацията на несъзна-ваното. което е влязло в съзнавания свят на автора, текстът се променя в усилие да се опише един процес, поредица от събития. Както ще видите, това става и в следващите глави. Всяка глава започва с черно, хаотично състояние и завършва с позитивна бележка. Значи сега авторът започва да преработва преживяването под форма на процес. Преди той описваше впечатлението от това, което му се е случило; сега се опитва да изрази това, което става, но всичко, което може да направи, е да обяснява отново и отново и да завърши по същия начин.

Може да се каже, че се опитва да прави circumambulatio на смисъла на преживяването. Така става, когато някой най-напред е обсебен от несъзнаваното, после влиза в инфлация, след това го осмива, отново възстановява баланса си и казва, че трябва да го приеме, и след това започва да мисли за него и се опитва да опише как е започнало, какво е станало и какъв е резултатът. Когато хората започват да придобиват съзнание, в началото те само загатват за нещото, но когато станат по-осъзнати, започват да повтарят какво се е случило исторически.

Например, ако е психотичен епизод, хората ще кажат, че в началото само са се почувствали уморени, след това че са чули глас и тогава изведнъж - каквото е станало с тях. Така може да се върнат назад и да възприемат случилото се. Тук преживяването е толкова вълнуващо и силно, че Свети Тома пише седем глави за този процес, като го описва винаги от различен ъгъл; това е типично поведение на някой, чиято психика е била залята от съдържания на несъзнаваното.

Виждате механизма на едно по-ниско ниво, когато хората са изпитали нещо възбуждащо, да речем катастрофа на улицата. Те я разказват най-малко три пъти в същия ден. Чрез повторение шокът се асимилира и следователно, ако сте преживели психологически стрес, вие се опитвате да го възприемете чрез повторение, докато

229

Лекция 7интегрирате всички негови аспекти и си възвърнете равновесието. И тук става

така. Същото нещо се е случил : и на Свети Никлаус фон дер Флю, който след страшното видение на Божествената същност, се опитва да г: приеме чрез рисуване и обясняване на много хора, отново и отново, и така да приеме преживяването. Де смъртта си се е опитвал да асимилира шока от видението на Бога.

Аз имах една пациентка, която имаше невероятни преживявания на Божествената същност и тя ме питаше колко години ще работим, за да ги преглътне. Отговорих й, че ще са необходими поне десет години. Тя каза: „Толкова много?" После се замисли и каза, че може би съм права. Човек не може да възприеме такова преживяване веднага и в този случай това означаваше, че всеки път трябваше да говорим за нейните, но от различен ъгъл. Това е нормално, но в необичайни условия.

230

ЛЕКЦИЯ 8 Aurora consurgensКакто си спомняте, прочетох накратко текста на т. нар. първа притча, която

започва доста по-различно от първите пет глави. Те се занимават с появата на женска персонификация на Божията Премъдрост, която се представя пред автора в обсебваща форма. От различните начини, по които я описва, ние разбираме, че отначало Свети Тома е твърде запленен, а после се идентифицира с образа и получава лека инфлация, като казва, че ще говори на хората за него и т. н. По-късно инфлацията се превръща в презрение към непосветените - тези, които не знаят и не са разбрали, - което е симптом на инфлация, но след това той излиза от нея и изпада в състояние на сухо безразличие.

Тогава описва същото преживяване, но по доста прозаичен начин, което е типично за хора, които излизат след потъване в несъзнаваното; получава се разочарование, което компенсира инфлацията. Това се вижда в много по-екстремна форма след психотичен интервал, прекъснат от ларгактил, електрошок или друго физическо лечение.

В притчата, която прочетох последния път, самият автор влиза в картината. Преди това имаме приповдигнато и помпозно говорене за истината, типично за идентификация със съдържание на несъзнаваното, което обяснява използването му в примитивната религиозна литература, поезията и в този документ. Сега ще видим неговото въздействие върху автора.

Отдалеч видях голям облак, който покриваше цялата земя с тъмнина; той беше погълнал земята, която покриваше

231

Ил. 61. Рrima materia или massa cofusa като черен, хаотичен облак, състояние на осъзнато объркване, типично за началото на алхимичната работа и на процеса на индидвидуация.

душата ми. водите бяха влезли в нея и тя се поквари от вида на най-долния ад и сянката на смъртта, защото потокът ме удави. Тогава етиопците ще се поклонят пред мен и моите врагове ще ближат праха ми. Нищо не е здраво в тялото ми и от вида на греховете ми костите ми се плашат. Плаках цялата нощ, докато се уморя; гърлото ми пресипна. Кой е човекът, който живее с разбиране и който ще спаси душата ми от ръката на подземния свят...

Когато казва, че вижда голям черен облак, човек има чувството, че самият автор е отгоре и вижда черния облак, който покрива земята. Но по-късно този, който пита кой е човекът, който ще го спаси, е Божията Премъдрост. Едно от най-интересните неща в този текст е, че ."Аз" на един ред е авторът, а два реда по-долу е Божията Премъдрост. Тук има истинско объркване и ние виждаме как авторът се идентифицира с Божията Премъдрост и изпада в несъзнаваното.

Първо вижда черния облак, който покрива всичко. Черният облак е известен алхимичен символ за състоянието, наречено пigredo, чернотата, която често се поя-зява в началото на алхимичния оpus; ако дестилирате материала, той се изпарява и за известно време не виждате нищо, а само пара или облак, който алхимикът :равнява със земята, покрита от черен облак.

На езика на античността облакът също има двойно :начение, като понякога се сравнява с объркване или липса на съзнание. Има много херметични текстове, където се казва, че Божията светлина не може да се намери, преди човек да излезе от черния облак на несъзна-ваното, който покрива хората и което е негативната конотация, често срещана в религиозния език. В християнството облакът се прави от дявола, който е на север и чиито ноздри излизат постоянни облаци от хаос и неосъзнатост, които заливат света. Но облакът се среща и в ранни средновековни текстове в положителен аспект, той е този непознат и объркващ аспект на Бога. "Може би някои от вас познават „Облакът на незнани-ето", един мистичен средновековен текст, който описва

233

Лекция 8факта, че колкото повече се доближава душата на мистика до Божествената

същност, толкова по-тъмна и объркана става. Такива текстове казват, че всъщност Бог живее в облак на незнание и че човек трябва да бъде освободен от всяка идея, от всяко интелектуално схващане, преди да доближи светлината, която е заобиколена от тъмнината на крайно объркване. Тук облакът също има двойно значение: той е състояние на крайно объркване, на пълно отчаяние и в същото време е начало на алхимичната работа.

Аспектът на най-дълбокия ад и аспектът на собствените му грехове са уплашили говорещия, а след това се споменават етиопците. Това е свързано с Псалм 72:9, в който се говори за победи над враговете и за етиопците. които се покланят на израилтяните. Но тук етиопеи има и класическо значение, което се явява и в ранната гръцка алхимия и представлява пigredo.

Вие си спомняте, че имаше етиопска земя и в един от гръцките текстове. Етиопия е била страната, чийто народ е поддържал колективната проекция на крайна набожност и религиозно усърдие, от една страна, а, от друга, се е смятало, че се състои от неосъзнати езичници. В алхимията те често са символ на пigredo и е ясно какво ще означава това на психологически език, защото не е много различно от формата, под която се появяват днес негрите в несъзнавания материал на белите хора, т. е. примитивния, естествен човек в неговата двойнствена цялост. Естественият човек в нас е истинският човек, но също и този, който не спазва конвенциите и който отчасти е силно движен от инстинктите си.

Етиопците се появяват в това пigredo и тогава идва въпросът: „Кой е човекът, който живее с разбиране и който ще спаси душата ми от ръката на подземния свят..." - и същото това удавено същество, което в началото приемахме за автора, а по-късно се оказва Божията Премъдрост, казва: ."На този, който ме просветли, ще дам вечен живот, той ще получи от дървото на живота, което е в рая и ще сподели трона в моето царст-

234

Ил 62. Две рисунки от жена в началото на анализата: долу, състояние на депресия, в което съдържанията на несъзнаваното са активирани, но потиснати; горе, съзнаван конфликт и объркване, след като несъз-наваните съдържания са „пробили".

235

Лекция 8во" и т. н. И тогава идва пасажът: „Този, който не ми се подиграва и не ме

наранява, и не осквернява леглото ми" и т. н., след което следва декларация за любов.

Самият Христос, като самия Бог, обещава да сподели царството си и затова можем да заключим, че личността която говори - и прилагателните, които тук се отнасят до „Аз", са винаги в женски род - е Божията Премъдрост, една абсолютна идентичност с Бог и Христос, който говори от тъмнината на пigredo и вика за помощ, и търси човешко същество, което ще спаси душата му с~ подземния свят. Тук имаме невероятен обрат, защото внезапно Божията Премъдрост е, която вика за помош от дълбините на земята и която се нуждае от човешк: същество, за да се измъкне от мрака. Най-напред се появява като завладяващ божествен фактор отгоре, а сега-вика като безпомощно женско същество отдолу, което се нуждае от разбирането на човешката душа.

Това е една от най-поразяващите части и илюстрира онова, което Юнг описва в Психология и алхимия катс една от големите теми на алхимичната мисъл, идеята за божествената душа или Божията Премъдрост, или аnima тиndi - един вид женска фигура, която превръща първичния мъж, първичния Адам в материя и после той трябва да бъде спасен.

Ако си спомняте, Юнг обяснява, че това става, когатс нещо е проецирано, когато имаме архетипова идея за божествения човек или за женската Божествена същност, и този архетип е проециран в материя. Такива митове амплифицират това, което алхимиците не знаят осъзнато, или само отчасти - че те наистина търсят несъзнаваното или образа на женската Божествена същност или преживяването на божествения човек в материята. Това са търсили те, както се опитах да обясня с гръцкия алхимичен текст.

Това би съответствало на един съвременен мъж, който се запознава с някаква жена и е много привлечен от нея и който започва да сънува, че в нея е влязъл образът на богиня. Преди образът на Божествената същност се е на

236

Ил. 63. Nigredo като етиопец, персонифицирана проекция на тъмната, непозната страна на личността. ."примитивният, естествен човек в неговата двойнствена цялост" (Фон Франц).

Лекция 8сил около, а сега влиза в тази жена. Така несъзнаваното представя една

проекция; не е нещо, което правим или разбираме, то просто става с нас и такива сънища често показват, че е настъпила проекция. Тук алхимичната образност казва, че това се е случило и алхимикът несъзна-вано търси подобна фигура.

В еврейската религия този процес вече е започнал, защото въпреки че в началото не е имало женска богиня, еврейската дума за примордиалния хаос е Tohu wa bohu, което е намек за вавилонската Тиамат, една женска богиня. Може да се каже, че в еврейската традиция великата майка богиня не се появява персонифицирана в Библията, а съществува само скрито в тези няколко намека.

Женското се появява отново в късната гностическа фантазия за Божията Премъдрост, но в Библията се явява само един възвишен божествен аспект на тази женска богиня и женският аспект на Божествената същност не е добре представен в юдео-християнската традиция. Има няколко неясни загатвания за една тъмна, хаотична майка долу, която е идентична с материята и възвишена женска фигура, която е Божията Премъдрост, но даже и тя е елиминирана в християнството, защото се казва, че Бог е идентичен със Светия Дух или с душата на Христос, а материята се управлява от дявола.

Тази изявена липса на женска персонификация в несъзнаваното се е компенсирала от радикалния материализъм, който постепенно се налага в християнската традиция. Може да се каже. че на практика никоя религия не започва с такъв явно едностранчив спиритуален акцент и не достига - ако приемем комунизма като крайна форма на християнска теология - до такъв абсолютно едностранчив материалистически аспект. Преминаването от едното към другото е едно от най-поразителните явления в историята на религията; дължи се на факта, че още от началото е имало неразбиране, небалансирана нагласа към проблема за женската богиня и за материята, защото женската Божествена същност във всички религии винаги е проеци-рано и свързвано с материята.

238

Ил. 64. Божията Премъдрост като аnima mundi (световна душа), водач на човечеството, а самата тя водена от Бога).

Вчера държах в ръцете си една книга от Ханс Марти озаглавена Urbild und Verfassung, което може да се преведе като ,.Архетип и конституция". Марти показва как, откакто човек първоначално е създал конституцията на една демократична държава - ангажиран е предимно с швейцарската конституция, - е настъпила тайна промяна от патриархалната концепция за държавата (юридическата държава, държавата като правно понятие, като духа на бащата) към това, което той нарича държава на благоденствието. Швейцарската демокрация в началото, да кажем допреди 50 години, се управляваше

239

Лекция 8от клуб, съставен от мъже - знаете, че жените в Швейцария още не могат да

гласуват - и в основата на конституцията стояха някои закони, главната цел на които беше да гарантират свобода на индивида, свобода на религия, свобода на собствеността и т. н.

В това бавно се промъква, както красноречиво показва Марти, една друга идея, тази за държавата на благополучието, един майчин архетип, при което тя трябва да се грижи за здравето на хората, за тяхното материално благополучие, пенсии на старите и пр, Марти ясно показва, че това е обръщане, че държавата не е вече баща, а става майка и като такава е заинтересована от физическото благосъстояние на децата си. Той показва как според швейцарските закони държавата сега има право да налага някои правила при притежаване на земя, например за запазване на селскостопанските райони.

Преди няколко години държавата пое контрол върху водното право - водата е женски символ, - за да запази хората от мръсна и вредна вода, и така придоби право-то да издава закони за борба с епидемиите. Ако например има някакъв вид чума или бяс, тогава държавата може да издава разпоредби, които не са съществували преди това. Преди човечеството не се е интересувало много от физическото и материално благосъстояние на хората. Ако умират от чума или са ухапани от бясно куче, това просто е част от живота и не е важно; ударението е било върху духовната свобода, докато физическото здраве е било пренебрегвано. В последните 50-60 години физическото благополучие постепенно стана важна грижа на държавата и тя стана носител на проекция на майката и по-малко на бащиния образ. Полека и незабележимо ние се плъзгаме към една матриархална ситуация.

Марти ясно разкрива как някои емоционални фактори несъзнавано влизат в игра, че хората възприемат държавата в една неясна архетипова форма и от тази гледна точка гласуват за някои закони. Но това, което изглежда очевидно, т. е,, че държавата трябва да се грижи

240

за децата си, всъщност е проекция на майчиния образ, а то не е очевидно. Той завършва книгата си много умно, като казва, че ние трябва да осъзнаем какво проецираме в държавата и да започнем с една истинска Аиseinan dersetzung или конфронтация, и да не променяме законите си само чрез проекция на майчиния образ.

Тази книга описва малък аспект на едно бавно обръщане, което става в цялата християнска цивилизация и който може да се нарече тайно и кротко завръщане към матриархат и материализъм. Тази енантиодромия е свързана с факта, че юдео-ристиянската религия не се среща с архетипа на майката достатъчно осъзнато. Тя до известна степен е изключила този въпрос. Известно е, че когато папа Пий XII провъзгласи Аssumptio Maria, неговата осъзната цел беше да удари комунистическия материализъм, като издигне един материален символ в католическата църква и отклони вятъра от комунистическите платна. Процесът е по-сложен, но това беше неговата преднамерена идея, а именно че единственият начин за борба с комунистическия аспект е издигане на по-висока позиция на символа на женската божествена същност и с нея на материята. Тъй като към небето се възнася тялото на Дева Мария, това поставя ударение върху физическия материален аспект.

Тук образът на Божествената същност е напълно паднал в материята, откъдето вика за помощ. Прието като лична драма на нашия автор, какво трябва да означава това?

Отговор: Че анимата се е загубила в материалния свят, защото той няма връзка с нея.

Д-р Фон Франц: Да, трябва да заключим, че този автор не е имал връзка с женския принцип преди. От текста е съвсем ясно, че той е църковен човек и аз мога да си представя, че е имал негативен майчин комплекс и затова или по друга причина няма връзка с женския принцип, нито със собствената си женска страна, нито с жени.

16. Алхимията 241

Ил. 65. Успение на Дева Мария: .,... издигане яо една по-висока позиция на женската Божествена същност и с нея - на материята" - Фон Франц.

В такъв случай става силно обсебване от женската Божествена същност.Налице е учудващо сходство с известния мистик Якоб Бьоме, който, както

знаете, е бил много беден обущар и граничен случай, но е имал невероятни религиозни преживявания и е могъл да ги изрази в своите трудни писания. Този човек е бил интроверт и интуитивен от ясновидски тип. Бракът му е бил много нещастен; само презрение и омраза, което е разбираемо и за двете страни, тъй като съпругата му е била обикновена жена, която мислела, че е по-добре мъжът й да поправя обувки и да печели пари, понеже имали шест деца, а не да пише книги за Светия Дух, а тя да няма какво да яде. Правела постоянни скандали, настоявайки, че той трябва да осигури на децата храна, а не да пише книги за Божествената същност.

Той, от друга страна, чувствал, че тя е земна жена и бреме за него, човек, който пречи на неговата духовна дейност. Класическа трагедия. Бьоме отрича женското напълно - имал е само негативна нагласа към него - до последните фази на живота си. Малко преди смъртта си той внезапно бил напълно завладян от образа на Божия-

242

Лекция 8

та Премъдрост, София, пак същият образ, и оставя текст, в който възхвалява тази фигура в най-екстазно любовни термини - толкова силно, че дори е лишено от вкус, защото много силна сексуална нотка се долавя в неговата любовна песен към Божията Премъдрост и човек вижда цялата кал на това, което е отхвърлено и което се изгражда положително с едно голямо преживяване.

Предполагам, че и нашият автор е в подобно положение, че той няма връзка с женския принцип и сега е обсебен от него по най-впечатляващ начин. Това е типич-на компенсация за иронията и презрението, с което се е отнасял към женското начало. В такива случаи несъзнаваното нахлува с такава сила, че вече не може да бъде избегнато.

Това, което за съзнанието е реализация на един архетипов образ, за самия образ е провал. Нека си представим Аза с неговото поле от асоциации като паяк в своята мрежа. Когато архетиповият образ доближи полето на съзнание, настъпва състояние на голямо просветление, приповдигнатост, което видяхме в първите пет глави на текста, но за бедния архетип е точно обратното, защото той пропада в нещо много дребно и несъответно. Затова, гледано от една страна, това е велика реализация, а, от друга, много лошо падение.

Много митове описват сътворението на света като падане на Божествената същност от рая, което е типично илюстрирано в един сън на Жерар дьо Нервал, френски поет, в чиято книга Аиrelia се описва началото на неговата психоза. В един от най-страшните сънища, които имал по това време, той отишъл в задния двор на типичен парижки хотел, където имало кофи за боклук и котки, които ядели от тях. Такива тъмни задни дворове има навсякъде в Париж. Там, за негов ужас, той видял един ангел господен, страхотна, завладяваща архетипова фигура с цветни крила, която паднала в задния двор и била притисната в тясното пространство.

Внезапното ужасяващо усещане на човека било, че ако ангеелът иска да се освободи, ако направел и най-малко-

243

Лекция 8то движение, цялото здание щяло да се срути, което било началото на неговата

шизофрения. Схващането му за живота било доста ограничено в сравнение с неговата гениалност. Той е притежавал велик несъзнаван гений, което се илюстрира от ангела, а съзнаваната му идея за живота била точно като на типичен френски рационалист от Париж с неговия заден двор. Неговият съзнаван манталитет не съответства на истинската му същност и собствената му вътрешна съдба.

Много често причината за шизофренията не е толкова нахлуването на несъзнаваното, а това, че се случва на човек, който е много ограничен за преживяването, душевно или емоционално. Хора, които не са широкомислещи и нямат достатъчно щедрост и сърце, отворено за това, което идва, експлодират при нахлуването.

Животът на Жерар дьо Нервал ясно показва това: той се влюбва в едно момиче и е обзет от най-романтични чувства към нея, но вместо да ги приеме, той се опълчва срещу тях, като казва:

„C' est une femme ordinaire de notre siecle" - това е една обикновена жена от нашето време - и избягва от нея. След това се чувства крайно виновен, но тя не му прощава. Чувството за вина идва от факта, че той бяга от собствените си чувства. Сънуването на ангела показва, че неговата тесногръда, рационална, заднодворова идея за живота и любовта не съответства на неговото преживяване и затова той по-късно се обесва.

Споменавам този сън като илюстрация на факта, че това. което се вижда от съзнаваното като реализация на архе-типа, за самия архетип е провал в материята. Същото нещо се открива и в теологическата доктрина за кепosis на Христос, което се свързва с откъс от Библията, в койтo Христос загърбва своето благополучие, за да слезе долu като слуга и да се превъплъти в човек. Върху това теолозите основават теорията, че Христос е идентичен с Бог

Опустошение (гр.). В елинистичната философия и източната патристика - слизане на Бог в света. - Б. ред.

244

Отец и Светия Дух. че е живял в благополучие в рая и че прави страхотна саможертва, когато захвърля всичко и се принизява, за да влезе в човешкия живот и да се превъплъти. Така от Негова страна това е унижение и при-низяване на положението Му. Като архетип Той трябва да е Божествената същност, Лотосът, който влиза в жалкия човешки живот, но за човечеството това е разкриване на Божията светлина.

Това не е единственият случай. Винаги когато един архетип се приближава до човешка реализация, това означава голямо стесняване за архетипа, което обяснява катастрофалните видения и сънища за падането на божественото същество на земята. Както се вижда от случая на Жерар дьо Нервал, в такива моменти разбиране-то е същественият фактор. Ако е разбирал какво се приближава към него, когато е имал тези страхотни чувства и фантазии за момичето, което е обичал, нямаше да се побърка и да му изглежда, че всичко е глупаво и трябва да се потисне, нямало е да стигне до катастрофата.

В нашия текст падналата Божия Премъдрост вика човешко същество с разбиране, за да я спаси. Тя пита къде е човешкото същество, което живее и ще я разбере и обещава вечен живот на този човек - този, когото обича и в чиято прегръдка тялото й се топи и т. н. Тя прави страстно признание в любов към непознатия мъж, който ще я разбере и ще я извади от материята.

Тогава настъпва изненадващ обрат, защото тя казва: „Този, в чиято прегръдка цялото ми тяло се разтапя, на когото ще бъда баща и той ще бъде мой син. " Това е взето от Евр. 1:5 и Бог го казва на Христос. Когато четем текста, е лесно да се пропуснат тези странни алюзии, но тук Премъдростта ясно казва, че тя самата е Бог Отец и който я спаси, е син на самия Бог. Това изречение е ключът за всичко, което следва в текста. Божията Премъдрост е просто едно преживяване на самия Бог, но в Неговата женска форма и любимият на тази женска поява на Бога е авторът, който замества Христос и става подобен на него.

245

Лекция 8Сам Христос предсказва това, както и че чрез разпространение на Светия Дух

много хора ще свършат по-голяма работа от Него, което води до идеята за подо-бието с Христос във всеки индивид. Христос не е единственият случай на превъплътяване на Бога, но чрез Светия Дух това ще продължава и ще се разширява и всеки индивид ще стане до известна степен Христос и следователно обожествен. Това е предсказано в Библията от самия Христос, но се е пренебрегвало в теологич-ната интерпретация, защото е едно неудобно твърдение, според което всеки човешки индивид може потенциално да преживее съдбата на Христос и да бъде идентичен с Божествената същност.

Този аспект е пренебрегнат от средновековната теология и не е известен; не се е проповядвало за него, защото не е нищо друго освен процесът на индивидиуация. Той означава, че да следваш Христос, не да следваш външни правила, нито външни имитации, а да поемеш върху себе си цялото преживяване на самия Христос в своята собствена форма - да преминеш сам през целия процес. И понеже е било много трудно или хората не са били способни на такова дело, той е бил пренебрегван и тук отново се появява като несъзнаван натиск под формата на Бог, който, като жена, избира едно човешко същество за свой жених, човек, който ще я разбере. Както се казва в текста, това е връзката на Бог Отец и Бог Син.

Тогава тя казва, че ако може да намери такъв годеник, ще се появи в цялата си слава и хубост и в този контекст е цитирана появата на Бог в края на дните, както в Откровението. Тя сравнява себе си и с гълъб, един сребърен блестящ гълъб. Тук тя се появява много ясно като женски духовен символ. Текстът свършва много сухо с думите: „и това всичко е, само че човек трябва да измие субстанцията девет пъти, докато заприлича на бисери и това е избелването". Става внезапно връщане към чисто химичен език, който казва, че на практика цялото преживяване означава, че човек трябва да измие звездите, докато станат бели като бисери.

246

Искам да направя коментар на следващата част:.,Който има уши да слуша. ще чуе това. което духът на науката казва на синовете

на учението за седемте звезди, чрез които завършва божественото дело. Старши казва в книгата си за слънцето и луната: „Когато разпределиш тези седем със седемте звезди и ги прибавиш към седемте звезди и ги почистиш девет пъти, докато станат като бисери, това е изселването."

Седемте звезди се споменават и преди това; те са седемте звезди, които Божествената същност държи в ръката си, когато се изявява в Откровението, и по това време те са означавали седемте планети.

Към седемте планети са прибавени седемте метала и е било обичайно в алхимията никел, мед, олово, желязо и т. н. да се приписват на седемте планети, но те са били повече от това; те са, така да се каже, същото нещо като седемте планети. Желязото е същото нещо като Марс и медта като Венера; следователно в небето човек може да нарече желязо земния Марс, мед земната Венера и т. н. Така се е говорело за металите по това време и затова седемте звезди наистина са седем метала в земята и тези земни звезди трябва да бъдат дестилирани и промивани девет пъти, докато станат бели и това процесът а1bedo.

В алхимичната литература най общо се казва, че голямото усилие и мъка продължават от пigredo до albedо; това е трудната част, а след това всичко става по-лесно. Nigredo - мракът, ужасната депресия и състоянието на разпад - трябва да се компенсира с упоритата работа на алхимика, а тя между другото се състои и в постоянно миене; затова даже работата на перачките често се споменава в текста, или постоянно дестилиране, което се прави с обекта за почистване, защото металът се изпарява и след това се втечнява в друг съд и така се премахват тежките субстанции.

Психологическата аналогия е с първата, трудната част на една анализа, където Венера, любовният проблем, трябва да се измие, както и Марс, проблемът на агресия-

247

Лекция 8та и т. н. Всички различни инстинктивни влечения и тяхната архетипова основа

се появяват на земята в една разстроена форма, т. е. във формата на проекция - хо-рата обичат или мразят някого, или имат началник, който ги потиска, и те не знаят как да се защитят.

Ако проекцията е отвън, то ще означава, че Марс е паднал в материята: принципът на агресия и всичко, свързано с нея, се вижда в Господин Еди-кой си, или Венера е влязла в приливи и отливи на една любовна афера и сексуални затруднения и, разбира се, пациентът ви казва, че това е така, защото за него нещото е отвън. Първо то трябва да бъде извадено от материята и затова аналитикът казва на ализирания, че трябва да оставят Госпожица Еди-коя си и да погледнат какво става в самия него.

Рrima materia трябва постоянно да се измива и дестили-ра и затова първата активност на опуса е дестилиране, миене и почистване, отново и отново. Тук се казва девет пъти, на друго място петнайсет пъти, а някои препоръчват десет години. Това наистина е много дълъг процес и понякога означава безкрайно оглеждане на един и същи проблем от различни страни. Затова в алхимичните текстове често се намеква, че тази част може да продължи дълго време и се характеризира с безкрайно повторение -също както, за нещастие, ние изпадаме отново и отново в комплекси, които не са отреагирани и се повтарят. Но чрез тази тежка работа материята се избелва.

Белотата означава пречистване, вече няма зараза с материя, което означава, че си вземаме обратно проекциите. Това не е лесно; понякога е много сложно и трудно, защото не е достатъчно да разбираш, че си направил проекции и вече да не ги правиш. Нужен е дълъг процес на вътрешно развитие и реализация, за да си отиде проекцията. Когато тя се оттегли, изчезва и смущаващият емоционален фактор.

Когато проекцията наистина се премахне, настъпва един вид мир - човек става спокоен и може да гледа на нещото обективно. Може да гледа на специфичния проб-

248

Ил. 66. Потапяне на цар и царица във ваната, с гълъб (дух) като обединяващ символ. Алхимичните образи на миене, чистене, дестилиране и пр. се повтарят в съвременните сънища, като показват процеса на ."почистване" на съзнаваните нагласи.

лем или фактор обективно и спокойно и да използва малко активно въображение за него, без постоянно да се вълнува или да се връща отново в емоционалния хаос. Това отговаря на albedo.Това е първият етап на настъпването на спокойствие и обективно дистанциране, философска дистанция. Човек стои аu dessus de la melee, над мелето; стои на върха на планината и наблюдава бурята долу, която все още продължава, но той може да я наблюдава без страх и без да се чувства застрашен от нея.

Така че това. което алхимикът символизира с идеята за избелването, е, че материалът, над който работи сега, е достигнал форма на чистота и единство и може да се започне работата по синтеза. След като металите се сто-

249

Лекция 8пят от минералите, те трябва да се почистят, което е аналитичната работа и чак

тогава може да започне синтеза - също както става в анализата с аналитичния и след това със синтетичния аспект. Аlbeno се характеризира с нещо чудесно, защото алхимиците сега казват, че вече трябва само да поддържат огъня, но трудната част на работата е извършена. Но както видяхте, процесът от пigredo до albedo се повтаря много пъти. Тук е казано седем пъти.

Следващата притча отново започва с пigredo и се описва целия процес, докато се стигне до аlbedo; то е същото нещо, видяно от различен ъгъл, точно същото, което преживяваме. Колко пъти в анализата човек излиза от проблема, чувства се спокоен и в мир със себе си и смята, че най-лошото може би е минало - но след три седмици всичко започва отново, като че ли нищо не е направено. Необходими са много повторения преди преживяването да се консолидира и закрепи.

Въпрос: Кога алхимиците започват да се съмняват относно проекцията?Д-р Фон Франц: Бих казала, че нашият автор още няма съмнения. Съмнение се

появява в края на XV и началото на XVI век. Това, разбира се, не е съвсем точно, за-щото средновековни алхимици има и след XVI век, а някои съмнения се появяват и преди това. Може да се каже, че съмнението започва по време на възраждането, след което алхимичната символика става алегория, не е вече истинско символно преживяване и старите текстове се тълкуват алегорично.

Василий Валентин и Михаел Майер, а по-късно окул-тистите и развитието на масоните, са пример за това. Масоните все още използват символика, както и окултисти-те, но за тях това е алегория. Те обясняват съвсем рационално какво означава всяко нещо; други продължават на езика на химичията, но вече без да говорят за невеста и жених, казват, че това е просто един цветист език.

250

Ил. 67. Алхимик, медитиращ в начално състояние на пigredo, което психологически отговаря на самонаблюдение, предизвикано от конфликт и депресия.

Други пък използват символен език, но без химия. Може да се каже, че е налице проекция, защото е влязъл елемент на съмнение. Те вече не вярват, че нещото може ла се намери в материята, или полувярват, или се самозалъгват, но това не е чиста нагласа и затова алхимия-та изпадна в унизително положение, а нейният стил се превърна в глупаво самохвалство и полурелигиозен стил на човек, който прави злато. В този текст има инфлация, но нищо за шарлатана, докато в писанията на Ва-силий Валентин виждаме един арогантен стил на човек, който прави злато. Но Герхард Дорн, който е живял в края на XVI век, все още е един истински алхимик. Бих казала, че точно тогава се появява първото съмнение. 'Все още е налице това, което бихме нарекли, от тяхна гледна точка, архаична идентичност- Божията Премъд-

251

Лекция 8рост наистина е била в материята, това реално вярване идва чрез архаичния

идентитет.Втората притча е за наводнение и смърт, причинени от жена и премахнати пак

от нея.Когато масата на морето се обръщаше към мен и неговите вълни заливаха

лицето ми, и когато моите стрели се напояваха с кръв и клетките ми се изпълваха с благоуханието на чудесно вино, когато хамбарите ми бяха пълни с царевица и когато женихът с десетте мъдри девственици влезе в моята брачна стая, и когато тялото ми се оплоди от допира на моя жених, и когато моята врата беше отключена и отворена от него, и след като Херод уби всички деца във Витлеем, и Рахел оплака всичките си деца, и когато светлината излезе от мрака, и когато слънцето на справедливостта изгря в рая, тогава времето ще бъде изпълнено, тогава Бог ще изпрати Своя син, както е казал, Той го направи наследник на космоса и чрез когото създаде света и на когото веднъж каза: ".Ти си мой син. този ден аз те създадох", и на когото тримата царе донесоха скъпоценни подаръци.

В този ден, който Бог създаде, ние ще бъдем щастливи, защото днес Бог е милостив към моята тъга. Бог който царува в Израел. Днес смъртта, доведена от жената, бе изгонена пак от нея и ключалките на подземния свят се отвориха. Смъртта няма вече да владее и вратите на ада няма да стоят срещу нея, защото десетата драхма, която беше изгубена, се намери, и стотната овца се върна от пустинята вкъщи и броят на нашите братя сред падналите ангели беше напълно възстановен. Днес, сине мой, ти трябва да бъдеш щастлив, защото вече няма да има плач и болка, старите неща са си отишли.

Този. който има уши да слуша, нека чуе какво казва духът на учението на мъдрите синове на жената, която доведе смъртта, а после я прогони, и което философите загатват по следния начин: „Вземи душата му и му я върни пак. защото загниването на едно нещо е раждане на друго", което означава да премахнеш гниещата влажност и да увеличиш естествената влага и това ще бъде нейното съвър-шенство и живот.

252

Ил. 68. Дяволът като въздушен дух и безбожен интелект, персонификация на негативното мъжко (разрушителен анимус).

В началото пак има катастрофа, която е описана като потоп и включва и клането на децата във Витлеем. Но както виждате, въпреки че започва пак с пigredo и следователно с нещастие, позитивните аспекти са дадени подробно. Има описание на един любовен съюз, на жениха, злизащ в брачната стая и бременността на женската фигура и след това една дълга и твърде конвенционална алюзия за раждането на Христос, на който тримата царе носят подаръци и за триумфа над смъртта, победена с неговото раждане.

Може да се каже, че въпреки че процесът се повтаря, тук има по-лек аспект, този който не се споменава, а именно, че катастрофата става в момента на едно раж-дане, че точно когато пigredo е в най-лошата си форма, з несъзнаваното настъпва тайно раждане. В катастрофата, посред депресията и сблъсъка, се ражда новият

253

Лекция 8символ на цялостната личност. Той се ражда в несъзна-ваното, така че авторът

още не знае какво се е случило и само бегло разбира, че въпреки че е изпаднал в тази ужасна депресия, и фигурата анима е паднала на земята, нещо се е родило.

Както знаете от коментара на д-р Юнг върху божественото дете. когато се ражда един герой - и раждането на Христос не е изключение - винаги има наплив от деструктивни сили. Ето защо, ако някой има самоубийст-вена тенденция, тя ще бъде най-силна в момента, който може да се нарече криза на оздравяването. В дълбока депресия или пълна шизоидна обърканост опасността от самоубийство е рядка и изключение. Но ако човек е на прага на излекуването, тогава има висок риск от са-моубийство. Тогава болният трябва да се наблюдава денонощно, което е известно в психиатричните болници.

Това е само екстремна илюстрация на нещо, което е вярно и за аналитичната работа на по-малко драматично ниво - това е. което аз наричам последна атака на дявола. Той вижда, че губи играта и прави една последна отчаяна атака. Точно когато се бори с деструктивния анимус. когато застава срещу него, жената все още не е спечелила битката, защото той все още се крие зад ъгъла; дяволът не е изгонен и може би изпуска още малко огън, и тогава идва финалната атака, която е толкова лоша, че изглежда, че всичко трябва да се започне отначало, защото положението е тежко, както в началото: всичко е изгубено и дяволът беснее, както никога преди.

По принцип това е много добър знак. защото означава, че сега адът губи силата си и затова се впуска в последна атака, дяволът използва последните си резерви. Да се каже сбогом на една невротична нагласа, е много тъжна работа и никой не е излязъл от нея. без да се почувства тъжен, защото, за съжаление, неврозата е любимо състояние и човек не желае да се разделя с нея. Затова, когато се стигне до последната фаза, когато ста-

254

не необходимо да се каже сбогом на някаква инфантилност или мнение на анимуса и пр., винаги има някакъв вид криза. Митологията илюстрира това с факта, че когато детето спасител се ражда, всички сили на мрака атакуват по-силно от всякога и в нашия християнски мит ние виждаме това под формата на клане на невинни във Витлеем. Разбира се, божественото дете винаги се спасява; това е последният напън на мрака срещу нещо толкова силно, че дори и новородено, то вече не може да бъде потиснато.

Авторът тук илюстрира това, като казва, че светлината се ражда в мрака. Вие си спомняте, че в любовното писмо от слънцето до луната на Старши накрая се казва, че све-тлината е родена в пълна тъмнина, когато Бог изпраща Своя син и след това следва това. което можем да наречем осиновяване на Христос от Бога. Когато Свети Йоан Кръстител кръщава Христос, небето се отваря, гълъбът слиза долу и гласът на Господ казва: „Това е моят любим син, от когото аз съм много доволен." В този мо-мент е обявен манифестът, че Христос е син на Бога.

Тук Бог е в женски род, понеже се представя от Божията Премъдрост и синът е авторът. Това е повторение на живота на Христос, но авторът е приет за син от Бо-жията Премъдрост, което означава, че архетиповата фигура, която се намесва, го приема за син. Той става дете на Божията Премъдрост. Тогава обобщава преживява-нето, като казва, че това е смъртта, която една жена довежда и изгонва.

В официалната алегория на църквата жената, която довежда смъртта в света, е Ева с ябълката в рая, а Дева Мария я прогонва, като ражда Христос. Така в патри-архалната традиция има две жени: Ева, която довежда смъртта, и Дева Мария, която я прогонва. Нашият текст е необичаен за XIII век, защото някой се осмелява да каже, че тази, която довежда смъртта, и тази, която я

изгонва, е една и съща жена. Има само една жена - Ева и Дева Мария са една жена.

255

Лекция 8В текста е толкова объркано, че може да се пропусне казаното, но това е

типично за този автор. Той казва най-шокиращи и невероятни неща, но на такъв хубав библейски език, че човек се чуди какъв е смисълът на казаното, а после разбира ужасните неща, които казва от средновековна гледна точка.

Това произлиза от факта, че той говори несъзнавано; обсебен е от образа на несъзнаваното и провъзгласява неговата компенсаторна истина, без да разбира чудовищ-ността на това, което казва. Той усеща само собственото си преживяване, това. че една жена, която смята, че е Божията Премъдрост, го е убила и после го е съживила и затова я описва като жена, която довежда смъртта, а после възстановява живота. Това той амплифицира на чисто химичен или алхимичен език, като казва: „Вземи душата му и върни душата му. Премахни разрушителната влажност и я подхрани с естествена влага и това ще бъде съвършенство."

Еxtractio animae, или изваждането на душата, на химичен език означава дестилация. Ако се изпари една химична субстанция, тя придобива пароподобна форма; това е нейната душа и ако се втечни или коагули-ра отново, тя пак се връща в тялото. Идва и сравнението с влажността, защото гниещата влажност трябва да се дестилира с огън и тогава се получава животворната влага.

Това е описано и в други алхимични текстове, например, като се казва, че всичко трябва да се сведе до пепел, най-сухата субстанция на земята. Ако налеете вода в пепелта, ще видите колко много може да абсорбира, затова те казват, че всичко трябва да бъде изгорено до пепел, за да е сигурно, че цялата разрушителна влажност е напуснала субстанцията; тогава може да се налее чиста вода, за да възвърне веществото към твърда форма.

Изливането на вода върху пулверизиран прах ще го подхрани с жива вода. Това отговаря на нашата аналитична работа, когато изваждаме цялата гниеща влажност, което на практически език означава всички видове несъзна-

256

ваност, всички слепи и несъзнавани места, които пречат на живия живот. Ние дори не знаем по колко начина сме увреждани от несъзнавани допускания или чувства в живота ни като цяло. Това е по-очевидно за другите, отколкото за засегнатия индивид, но ако такова несъзнавано петно се активира в някой от тях, този човек ще каже: „Но аз мислех...", защото нещо току-що е предположено.

Например има хора, които живеят на много по-ниско от духовното си ниво, защото приемат, че са никой и са толкова сигурни, че даже и не помислят да се усъмнят в този факт. За тях е съвсем очевидно, че не трябва да говорят на аналитика за това, защото мислят, че няма какво да се обсъжда. Но един ден сънят показва какво мислят и те са много учудени, защото са смятали, че наистина са никой. Това е разлагащата влажност, едно парче несъзнавано. което се е промъкнало в системата - с жени под форма на мнения на анимуса или на влечения на сянката, или каквото и да било. То е толкова очевидно, че човек и не помисля да го изгони и задачата на анализата на сънищата е да открива подобни неща. Истински шок е човек да разбере, че това, което винаги е мислил, би могло да се тълкува съвсем различно.

Това е един от хилядите възможни примери за това, какво представлява разлагащата неосъзнатост. Несъзнаваното чувство или мислене по определен начин е гниеща влажност, която ние не забелязваме и целта на опуса е да я изпари. Сънищата улавят факта и чрез интерпретация и интеграция на това, което казват, ние бавно се освобождаваме от тази разлагаща влажност. Но ако протича дълго, ако ние свръханализираме, може да пропуснем някой решаващ момент в процеса, който трябва да трае определено време, тъй като, ако продължава много дълго, хората губят спонтанност.

Може би сте срещали такива свърханализирани хора, които са загубили всяка спонтанност в живота. Дори още преди да ви поздравят, те казват, че знаят, че ще проеци-рат анимата във вас, или идват и казват, че мразят това

това и са сигурни, че то е проекция на сянката. Но защоАлхимията 257

Лекция 8да не е възможно да не харесваме някого? Продължителното анализиране,

дългият процес създава една втора невроза, която е много обща болест и трудно се лекува. Това също е вид несъзнаваност. Можем да наречем втората фаза връщане към водата на живота, към спонтанността, връщане на един естествен и спонтанен начин на живот, без да забравяме това, което сме научили.

Да излезеш от водата, да седиш на слънце и да скочиш отново във водата, е много опасна работа. Това става с изпадане в предишното състояние, но не си стру-ва. Човек може да се върне, но като запазва втората форма на аналитично съзнание, като поддържа будността на сянката и на анимата и т. н. Така втората фаза е съзнавана спонтанност, в която участието на съзнанието не е изгубено и това е нещо много трудно, защото е много по-лесно да се свръханализираш или да се плъзнеш отново в предишното състояние на несъзнаваност.

Въпрос: Ако хората са свръханализирани, не е ли това грешка на аналитика, който прави много интерпретации и не оставя анализирания на собствения му процес?

Д-р Фон Франц: Не бих казала така. Аз мисля, че той сигурно допринася за такова неприятно състояние, но според моя опит това не е единствената причина. Познавам аналитици, които са напълно пасивни и дори прекаляват с ненамесата си, и пак произвеждат свръханализирани пациенти, понеже последните си го правят сами. Защото това, което е положително в началото, нуждата да открият, да размислят и да разберат какво става, е нещо много възнаграждаващо. Те излизат от проблема благодарение на рефлексията и понеже това е толкова приятно, продължават да го правят и пропускат момента.

Аз дори мисля, че всеки случай трябва да стигне до период на свърханализа, че това е необходима фаза на работата, след което да настъпи осъзнато връщане към разбирането на потребността от спонтанност, и то

258

трайна, защото иначе пак се получава плъзване към несъзнаваното.Алхимикът Герхард Дорн казва, че анимата е хваната в тялото на мъжа и той

трябва с усилие да я изтръгне, но тогава тялото е мъртво. Той казва, че все едно, че един медитиращ и оттеглен от света монах е изтръгнал анимата чрез аскетизъм, но ако продължава така, ще умре. Ако отхвърлите тялото, не можете да живеете и затова трябва да го върнете обратно.

Представете си духа и душата и тялото като отделни единици - духът за християнина е малко по-висок, той представлява добри намерения и позитивна програма в живота и т. н. Такъв човек може да изгони анимата чрез аскетизъм. Дорн го сравнява с монах, който медитира вместо да живее. Става така, че духът изважда анимата, а долу остава едно мъртво тяло. То няма какво да каже повече, защото проекцията е напълно оттеглена и това ще представлява състояние на пълна душевна интроверсия - иnio mentalis между дух и анима. Дорн казва, че не иска да спре тук, защото какво ще стане с бедното тяло? Според него настъпва голяма опасност, понеже и тялото трябва да се възроди, но ако дух и душа само се доближат до тялото, те падат като олово в него също както при железния магнит - и тогава цялата работа е сбъркана.

Затова трябва да се подхожда с мъдрост и Дорн прави това с един химичен акт на въображението: вместо да пъхне духа обратно в тялото, тялото също трябва да бъде издигнато на по-високо ниво и тогава двете се съединяват, но не в предишното състояние. Това отговаря на твърдението, че човек ще забрави проекцията и :янката и т. н., и само ще живее.

Затова мисля, че състоянието на свръханализа е необходимо; това е етап, който трябва да се достигне, за да се получи иnio corporis по правилния, а не по стария на-чин. Индиректно аналитикът допуска грешка, но при иззвестни обстоятелства и вие трябва да допуснете, за да стане правилно завръщането. Мисля, че грешката, коя-

259

Лекция 8то може да направи аналитикът, е да не разбере необходимостта от завръщане и

когато сънят обявява нуждата от промяна, моментът е пропуснат.Спомням си съня на един свръханализиран пациент, който сънувал, че е близо

до вода, в която някакъв човек лови риба. Във водата видял красива златна рибка и казал на рибаря да я хване. Но рибарят, много естествен, прост човек, казал не, нека той самият да скочи и да се присъедини към рибката. Това е хубава илюстрация, която показва, че моментът на връщане е настъпил -несъзнаваното не би могло да го каже по-ясно. Да скочи и да се присъедини към рибката вместо да я извади, би било напълно соntra naturam, но процесът е много добре илюстриран. Това е човек, който е бил осем години в анализа, и сега той трябва да плува с рибката. Мисля, че това има общо с отнемане на разлагащата влажност и връщане на естествената влага; означава да се върнеш отново в потока на живота.

Следващата притча казва:Както този, който счупва ключалките на моите врати и взема светлината от

мястото й, и който отслабва оковите на моя затвор от мрак. и дава на жадната ми душа пшеница и мед. и ме кани на вечеря, за да мога да си почина в мир. така и седемте дара на Светия Дух ще останат над мен, той ще има милост към мен. Така ще ме съберат от всички земи и ще излеят чиста вода върху мен, така че ще бъда избавен от най-големия си грях и от демона на обедното време.

От ходилата на краката до главата няма здраве в мен. Те ще изчистят всички мои скрити и видими петна и аз ще забравя всичките си грехове, защото Бог ме кръсти с масло и ми даде способността за проникване и втечняване в деня на моето възкресение, когато ще бъда прославен от Бога. Това поколение идва и си отива, но ще дойде единственият, който ще бъде изпратен и който ще ме освободи от хомота на моя затвор, където прекарах 70 години, близо до водите на Вавилон, плачейки и окачвайки нашите арфи, защото дъщерите на Йерусалим бяха горди и с дълги шии и флиртуваха с очите си.

260

Ил. 69. Тайното съдържание на алхимичната работа: ал.чимикь и sоror mystica хвърлят (в центъра) стръв за Нептун (анимусът, несъз-наваният мъжки принцип) и (долу) за морската сирена (анимата, не-съзиаваният женски принцип). Ловенето на риба е чест мотив в сънищата и е свързано с осъзнаването на несъзнавани нагласи, мнения и чувства.

261

Лекция 8Тогава Бог ще направи плешиви главите на дъщерите на Сион, тогава законът ще

дойде от Сион, а думата на Бога от Иерусалим. На този ден седем жени ще хванат един мъж и ще кажат ние изядохме нашия хляб и се покрихме с дрехите си. защо ти не защити нашата кръв, която се проля като вода в Иерусалим? И те ще получат бо-жествения отговор: „Почакайте само малко, докато броят на нашите братя се запълни и тогава, който остане в Иерусалим ще бъде спасен и мръсотията на дъщерите на Сион ще бъде измита от духа на мъдрост и проникновение. Десет акра лозя ще дадат пълно ведро с вино и трийсет мерки пшеница, три бушела."

Този, който разбира това, ще бъде непоклатим във вечността. Който има уши да слуша, ще чуе какво казва духът на учението на синовете на мъдростта за вавилонското робство, което трая 70 години и което философите амплифицират със следните думи: „Многобройни са аспектите на 70-те предписания."

Тази глава не е интересна като другите и аз ще я завърша накратко. Отново виждаме идеята за разбит и отворен затвор и за дъщерите на Иерусалим, които са били арогантни и луксозни и трябвало да бъдат измити и наказани от дух на мъдрост и проникновение. Споменава се вавилонското робство, което трае 70 години и след това идва намекът, че това поробено същество ще преживее възкресение. Текстът казва: „В деня на моето възкресение аз ще изляза и ще бъда прославен от Бога." Аналогията с първите глави е ясна, но преди това е имало тъмен облак, който е бил негативното нещо. а след това вода и Херод, който убива невинните; значи тук има аспект на това да бъдеш в затвор и наказан за арогантност, както и че от тази форма на робство която трае дълго, човек ще бъде освободен.

Може би забелязахте повторението на числото седем. Преди имахме седем звезди, а сега са седемдесет години на вавилонско робство и т. н. Това има общо с факта, че в символиката на числата на седем се гледа като на число на еволюция поради седемте планети - известните пет планети и слънцето и луната, - които са съставки

262

Ил. 70. Съединение на душата и тялото от Уилиям Блейк. Алхимичният етап на съживяване на тялото (след separatio, диференцирането на дух и материя) отговаря на психологическата цел на „съзнаваната спонтанност", т. е. съзнавано участие в потока на живота, но без да се анализира всичко.

263

Лекция 8на всяка човешка цялост, представена в хороскопа. Идеята е, че има седем дни в

седмицата и цикълът започва отново - винаги е налице идеята, че седем има общо с процес на бавна еволюция във времето. И затова тук факторът време е изнесен напред: проблемът е, че трябва да се стои в затвора дълго време, което представлява еволюция, и след това ще настъпи възкресение.

То компенсира и това, което знаем от собствения си опит с несъзнаваното. а именно едно непреодолимо съзнавано чувство на нетърпение, при което хората се чудят защо не могат да напредват бързо и дали не могат да направят това и това и т. н. Понякога трябва да им се каже, че е необходимо да останат в депресията и зат -рудненията си, докато те траят. Хората питат за колко време ще се освободят от симптомите и проблемите си и ние можем само да кажем, че ще е така, докато трае еволюцията им; всъщност никой не знае за колко време. Може да е кратко или дълго, защото, както казва д-р Юнг, човек не разрешава конфликтите, той ги надвива. И да излезеш от един проблем, е еволюция, по-кратка или по-дълга.

Проблемът в нашия текст не може да се разреши, той може да се преодолее само чрез вътрешна трансформация на автора. Това е смисълът на безкрайното повторение на същия проблем, който е свързан с число, което означава еволюция. Този човек е влязъл в един проблем, който не може да разреши интелектуално, и това е съдба. Той е ударен от съдбата и може да излезе само след като възстанови баланса си, ако все още има време - но ако авторът е Свети Тома. той умира по средата на процеса.

Мотивите за смъртта и възкресението започват да се появяват заедно с идеята за вечен живот. Например: Този, който чува това, ще бъде непоклатим във вечността. Когато човек възкръсне, казва фигурата, тогава има сила за проникване в деня на възкресението. Силата на проникване е много странен израз в този текст, защото още от времето на гърците е казано, че философският

264

Ил. 71. Алхимичното седемлистно цвете, което символизира седемте планети и седемте фази на трансформация, психологически е свързано с ."еволюция във времето", бавния процес на осъзнаването.

камък има способността да прониква във всеки друг обект и това е свързано с идеята на египетския погребален ритуал за живот и след смъртта.

В Египет се е мислело, че ако някой не премине правилно през процеса на възкресяване след смъртта си, ще бъде затворен в стаята с ковчега, докато този, който е минал през процеса, ставайки Озирис и божествен, ще може, както се казва в папируса, да се появи под всяка форма и във всеки ден. Това означава, че мъртвият може да напусне стаята със саркофага; той може да напусне гроба в пирамидата и да върви в светлината на деня и да си промени формата. Може да се появи като кроко-дил, който лежи на слънце до Нил или да лети като ибис.

Най-висшата цел на възкресението е да бъдеш напълно свободен да влизаш във всяка форма и да преминаваш през всичко в този материален свят. едно подобно на дух същество, което може да преминава през затворени врати и да се представя във всяка желана форма. Това е най-висшата цел на живота след смъртта и алхимиците свързват тази идея със схващането за философския камък, това божествено ядро в човека, което е безсмъртно и способно да прониква във всеки материален обект. Това е преживяване на нещо безсмъртно, което съществува отвъд физическата смърт. Знаете, че в па-рапсихологичните връзки това понякога се споменава като типично качество на душата на умиращия човек.

265

Лекция 8Спомням си историята на един човек, който прекарал тежка операция. Събудил

се от наркозата, почувствал се добре, станал от леглото и започнал да се движи из болницата. Установил, без да се шокира много, че можел да минава през затворени врати и макар и да не го приемал много сериозно, не го осъзнавал достатъчно. Излязъл на улицата и внезапно един глас му казал: „Ако искаш да се върнеш, това е последният миг, бързо!" В паника той изтичал обратно и едва тогава се събудил наистина и чул докторът да казва: „Господи, едва не го загубихме!" Сърцето му спряло и със сърдечен масаж го върнали обратно в същия миг, но субективно той имал преживяването, че излиза навън, че преминава през врати и макар и полу-съзнавано, мислел това за малко странно.

Виждате, че неуловимото тяло в една парапсихологията форма, духът на починалия, е способен да минава през затворени врати. Тези съобщения трябва да приемем такива, каквито са, не можем да ги обсъждаме психологически. Можем да вярваме или не; не можем да ги използваме, защото се отнасят за уникални ситуации -но може би от такива преживявания се е родила идеята, че духът на умрелия, оцелялата душа, може да минава през материални обекти, нещо, което се приема във всички страни, където се вярва в духове. Това се разглежда като доказателство за нематериалния и безсмъртен аспект на душата.

Ако приемем това като преживяване не на процеса на смъртта, а на живо същество, то може да е влияние на несъзнаваното върху обкръжението - не с някаква цел, а понеже човек е във връзка с цялостната личност и тя започва да упражнява определено въздействие върху други хора. Когато някой реши да упражни такова влияние, не успява, но може да се получи един непреднамерен ефект. Когато човек е свързан с цялостната личност вътрешно, тогава той може да прониква във всички житейски ситуации. Когато човек не е хванат в тях, той преминава през тях; това означава, че е налице едно най-вътрешно ядро на личността, което остава на дистанция, така че и най-

266

ужасните неща да се случат, първата реакция не е мисъл или физически акт, а интерес към смисъла.

Като че ли част от съзнаваното внимание на личността остава трайно концентрирано върху значимостта на всяко събитие в живота, така че човек никога не е несъзнавано изгубен или хванат в него. Психологическата фиксация е емоционален фактор. Да си хванат, значи да си хванат в нещо емоционално или инстинктивно. Ако човек е хванат в проекция, в някакво чувство на любов или омраза, той не може да излезе от нея и затова хората казват: „Страшно съжалявам, но не мога да го преодолея."

Това е затвор, защото затвор е всеки психологически фактор, в който човек се чувства като в плен, докато човек, който има постоянен усет и внимание към цялостната личност, вече не може да бъде хванат; налице е най-вътрешната част на личността, която остава свободна и вече не може да попадне в плен. Състоянието на безпомощност изчезва и най-вътрешното ядро на личността се стабилизира; това е подобно на философския камък, който символично е това, което формира здравото вътрешно преживяване.

Въпрос: Бихте ли го свързали с това, което казахте преди за свръханализирания човек, който трябваше да скочи в потока с златната рибка? Защото той също стои извън преживяването.

Д-р Фон Франц: Да, но ако той се върне сега и плува заедно с рибката, нямаше да мисли, че това е риба и нямаше да бъде хванат в екзистенцията на рибата. Човек се връща към едно преживяване, едно наивно преживяване, но вече не може да бъде хванат в него. Да се зърне към водата, ако използваме метафората на съня, ще означава да влезе напълно и спонтанно в преживяването, докато нещо все пак остава отвън, все едно че една втора част от личността го наблюдава.

267

Лекция 8Ако използвате източни термини, можете да кажете, че продължавате да

живеете спонтанно, но една част от вас е ангажирана с Дао през цялото време. Не сте хванати в това, което се случва, а сте насочени към Дао и ако можете да се отделите от живота до тази степен, вие сте постигнали безсмъртие; това е нещо, което не може да се промени даже и от смъртта - тя става случайно събитие което не засяга ядрото на личността, поне субективно това е преживяване на безсмъртие.

Въпрос: Скачането във водата е като осъзнато скачане в несъзнаваното, така ли?

Д-р Фон Франц: Не, не винаги; в този случай бих казала, че означава осъзнато скачане в някакво преживяване, житейско преживяване. С един интроверт това би било така. В този случай не е скачане в несъзнаваното -това той го е направил много отдавна - това е скачане в живота, начало на нов живот, без винаги да се мисли: „Това е моята анима" и т. н.

Бележка: Означава реката на живота.Д-р Фон Франц: Да, влизане в реката на живота. Въпрос: Но не е ли

несъвместима спонтанността със съзнанието?Д-р Фон Франц: Не, това е парадоксът, до който трябва да се достигне -

съзнавана спонтанност. То е да бъдеш спонтанен, но с малко забавяне. Съзнанието става нещо като закъсняла спонтанност. Представете си, че сте в ситуация, когато сте ядосан и възнамерявате да си изпуснете гнева, защото смятате, че това е спонтанно, а не искате да сте неспонтанен. Но това не е като полита-не в гнева, защото тогава той ви хваща. По-добре е да го държите под контрол. Спирате за минута, казвате му да или не. времето е премерено и тогава го изпускате. Това е парадоксът на съзнаваната спонтанност.

268

Другият може да ви обвини в разиграване на театър, като каже, че не сте наистина сърдит; но това е било откровен гняв, само че съзнанието го е владеело и затова е бил активиран осъзнато. Това е парадоксът, защото сте осъзнато активен и същевременно спонтанен. Това аз наричам съзнавана спонтанност - пълна спонтанност, като обаче винаги знаеш какво правиш.

Бележка: Водата в съня е прозрачна, значи не може да бъде несъзнаваното.Д-р Фон Франц: Така е, в случая на този човек това не е несъзнавано, а

означава живот. Той беше интроверт и толкова свръханализиран, че вече не живееше и трябваше да се научи да върви и да живее въпреки всичко, което знаеше.

Например той имаше ужасен началник в работата си, жесток офицер, който обичал да крещи на хората, ако работата не е изпълнена точно. Третирал ги като кучета, което имало кастриращ ефект върху другите мъже. Спонтанното чувство на моя пациент било да му отвърне със същото, но просто не можел да го направи. Винаги казваше, че сигурно неговият началник е фигура на сянката за него, винаги анализираше неговата агресия. Така че скачането във водата между другото означава и да бъдеш агресивен, но и да се въздържиш, защото той е могъл да удари и да повали онзи човек, но да удариш началника си не е добро нещо, защото от него зависи съществуването ти. Трябвало да го направи по друг начин и веднъж извикал, че няма да позволи да го третират така, станал и излязъл от стаята, като хлопнал вратата.

Началникът му го поканил на вечеря. Казал му, че е истински мъж и се сприятелил с него. Това е резултатът от еднократното скачане във водата и продължаване на живота вместо винаги да се анализира собствената агресия и ужасната агресивна сянка - но това той трябва да направи осъзнато, защото неговата наивна, спонтанна реакция е да удари човека в зъбите, а това би било прекалено!

269

Ил. 72. Алхимици в различни стадии на процеса па работа. Просветлението е персонифицирано като слънце (долу вляво), което носи златното цвете, символ на философския камък.

270

ЛЕКЦИЯ 9 Aurora consurgensСпомняте си, че бяхме в средата на кръговия процес, където всяка глава започва

със сходна ситуация - да използваме алхимичния израз, с пigredo, - след което след-ва описание на някаква обработка на материя, а в края на всяка глава се появява един аспект на albedo. Най-напред се показва под формата на черен облак, който покрива земята и душата на жената, избавена от него, после идва във формата на поток, покриващ материята и жена, която води, а после изгонва смъртта, и накрая се появяват белите бисери.

В последната глава, която обсъждахме, пigredo приема формата на вавилонско робство, което трае седем години и от което по-късно са спасени дъщерите на Иерусалим и Сион. Процесът е описан или като измиване - материята се измива отново и отново, - или под формата на миропомазване с водата на църквата, така че силата на проникването влиза в обекта и т. н.

Точно кой обект се обработва, е големият проблем; понякога се казва, prima materia е материята, обработвана в алхимичния процес, но после става ясно, че е Божията Премъдрост, която, така да се каже, е паднала и е станала идентична с материята, а понякога е самият автор, защото говори в първо лице: „Аз плача в нощта..." Можем да заключим, че духът в материята и авторът понякога се сливат - разликата между тях се замазва и алхимикът става буквално идентичен с мистичния обект, който обработва в своя съд.

Това граничи или е много близо до едно психотично състояние, при което е типично да се погълне Аз-съзна-

271

Лекция 9нието и то да стане идентично с някои комплекси на несъзнаваното, най-общо с

архетипова природа. Така става и в това, което д-р Юнг нарича желана психоза, т. е. в активното въображение. Затова от самия текст ние не можем да знаем и да преценим дали става дума за истинска психоза или за това, което можем да наречем доброволно приета психоза като продукт на подобна форма на медитация.

Ако моята хипотеза е вярна и този документ е написан от Свети Тома Аквински по време на битката му със смъртта, тогава и двете неща не са съвсем верни. Но има и трета възможност, в този случай това да е нахлуване на архетипово съдържание на несъзнаваното, което не може да се нарече психотичен епизод, а по-скоро пред-смъртна инвазия на несъзнаваното, която също може да приеме подобни форми, достигнати не с медитация, а чрез внезапно нахлуване на колективното несъзнавано в изразено рационалната душевна система на една необикновена личност. Тогава тези глави ще покажат как в предсмъртната битка личността все още се опитва да асимилира този шок и да намери правилно отношение към него, да интегрира съдържанието, което е проникнало. Това е моята хипотеза за текста. Мога да кажа, че е вероятна, но не мога да твърдя със сигурност.

Ето и следващата глава:Той, който следва волята на моя Отец и хвърля този свят в света, той ще седи на

трона с мен в моето царство над стола на Давид и троновете на хората от Израел. Това е волята на моя баща. за да види човек, че Той е истински и няма друг. който да дава щедро, без колебание, на всички народи, както и Неговият единствен Син, Бог на Боговете, Светлина на Светлините, и на Светия Дух, който произлиза от двамата и е еднакъв с Отца и Сина. Защото в Бащата е вечността, а в Сина равноправието, а в Светия Дух имаме съюз на вечност и равенство.

Както е казано, който е Бащата, той е Синът и той е Светият Дух, тези тримата са едно тяло. дух и душа, защото цялото съвършенство е основано на числото три, т.е.

272

мярка, брой и тегло - защото Бащата е направен от нищо. Синът от Бащата, а Светият Дух и от двамата.

На Бащата е дадена мъдрост, с която Той управлява и подрежда всички неща с умереност и неговите начини и неговата преценка са отвъд разбирането.

На Сина е дадена истината (но с нюанса на реализираната истина) и откакто Той живее сред нас, е възприел нещо, което Той не е, съвършен бог и в същото време човек, пръкнал се от човешки слабини и рационална душа; подчиняващ се на реда на своя Баща и подкрепян от Светия Дух. Той възкреси света, изгубен поради греха на родителите.

На Светия Дух е дадена любовта, която трансформира всяко земно нещо в небесно по три начина: като го кръщава в потока, с кръв и в огнени пламъци. В потока той ускорява и почиства, измива цялата мръсотия и премахва това, което е „опушено" от душата.

Както е казано: Ти ще оплодиш водите, за да оживиш душите. Защото водата храни всички живи същества и затова водата, струяща от небето, напоява земята и тя получава силата, с която всички метали може да бъдат разтворени. Затова земята иска вода и казва: Изпрати твоята духовна пневма, т. е. вода, и тя ще бъде обновена и ти ще създадеш ново лице на земята, защото той удря земята с дъха си и я кара да трепери и когато докосва планините, те започват да димят, но когато кръщава в кръв, той храни.

Както е казано: Водата на благословена мъдрост ме е хранила и неговата кръв е истинското лекарство, защото душата се намира в кръвта. Както казва Старши: Душата остава потопена във вода, която е подобна на нея в топлина и влага и от която се състои целият живот. Но когато кръщава с огнени пламъци, тогава Той се излива в душата и дарява със съвършенство живота. Защото огънят оформя и усъвършенства цялото. Както е написано: Той издишва през ноздрите си своя жив дъх и човекът, който преди това е бил мъртъв, става жива душа.

Първият, вторият и третият ефекти са проверени от философите, които казват: „Водата съхранява зародиша три месеца в утробата, въздухът го храни и поддържа три месеца и през последните три месеца огънят го запазва." И детето няма да излезе на светлина, преди да се изпълнят всички тези месеци, и тогава ще се роди и ще получи живот от слънцето, което съживява всички мъртви неща.

8. Алхимнята 273

Лекция 9Приписано е на този дух поради неговото съвършенство и седемкратна

способност и защото притежава седем сили в действието си върху земята.Това е много дълга глава, затова ще я съкратя. Първо то стопля земята и т. н.Както е казано: Огънят прониква и оправя чрез топлината си и Калед Младши

казва: Стопли студенината на единия с топлината на другия. Както казва Старши: Сложи мъжа върху жената, т. е. топлина върху студ. Второ, духът изгася вътрешния огън, за което пророкът казва: И огънят беше запален и пламъкът погълна нечестивите на земята и Калед Младши събра огъня на единия със студенината на другия.

Има и други цитати в същия смисъл, че трябва да събереш огън с огън.Трето, духът смекчава и втечнява твърдостта на земята. В процеса той ще

изпрати вест и ще ги втечни, неговата пнев-ма ще духа, а водата ще тече. И някъде още е казано: Жената разтваря мъжа. а мъжът сгъстява жената, т. е. духът разтваря тялото и го прави меко, а тялото оставя духа да стане веществен.

Четвърто, духът осветява, защото изгонва всичката тъмнина от тялото, както е изразено в химна: Очисти ужасния мрак от нашия ум, остави сетивата да се просветлят. А пророкът казва: Той ги води цяла нощ в светлината на огъня и нощта ще бъде светла като ден. Както е наблюдавал Старши, той прави всяко черно нещо бяло и всяко бяло нещо червено, защото водата избелва, а огънят дава светлина. И в Книгата на квинтесенцията е написано: Ти държиш една чудесна светлина в мрака.

Пето, духът отделя чистото от нечистото, защото той премахва всички случайни неща от душата, пари и лоши миризми, и както е казано: Огънят премахва, което е различно и събира това, което е подобно. Затова пророкът казва: Ти ще ме провериш с огън и няма да намериш зло в мен. А Хермес казва: Ти ще отделиш твърдо от меко и земя от огън. А Алфидиус казва: Земята става течна и се

274

Ил. 73. Раждане на Дракона, нарисувано от Маргарет Якоби. В митологията и сънищата змиите и драконите са обичайни представи за им-персоналния дух на несъзнаваното: когато то нахлуе в съзнанието, може да иска да бъде въплътено, за да асимилира преживяването.

275

Лекция 9превръща във вода, водата става течна и се превръща във въздух, въздухът

става течен и се превръща в славна земя. Този ефект споменава Хермес в неговата тайна: Ти ще отделиш земята от огъня и мекото от твърдото к това трябва да се направи гладко.

Шесто, духът издига това, което е ниско, защото изважда на повърхността душата, която е скрита дълбоко в земята, за което пророкът казва: Той извежда затворниците в своята власт и също ти освободи душата ми от най-дълбокия ад. Исайя също потвърждава: Пневмата на Бога ме издигна. А философите казват: Който може да направи скритото видимо, разбира цялата работа и който познава нашия Камбар [огън], е истински философ.

Седмо и последно, той удостоява живия дух, като оду-хотворява с дъха му земното тяло, за което е казано: Ти одухотворяваш човека чрез дъха си. А Соломон казва: Духът на Бога изпълва земята. Пророкът също казва: И чрез пневмата на устата му съществува цялата им слава. И Расис казва в Светлина на Светлините [един арабски текст]: Тежкото може да се издигне само от светлината и светлината може да се свали надолу само от тежкото. И в Турба [друг текст] се казва: Направи тялото безтелесно и материалното летливо.

Всичко това е направено с нашия дух, защото само той може да пречисти това. което е заченато от нечисто семе. Нали Писанията казват: Измийте се и ще бъдете чисти. И на Нааман се казва да се потопи седем пъти в Йордан, за да стане чист. Защото има само едно кръщение за очистване от греховете, както постановяват вярата и пророците. Който има уши да чуе, остави го да чуе какво казва духът на учението на синовете на науката за въздействието на седемкратния дух, с който е изпълнена Библията и за който философите говорят със следните думи: Дести-лирай го седем пъти и ще си отделил напълно разрушителната влажност.

Може би ви е направило впечатление, че тонът вече не е екстазен. От време на време има хубави поетични цитати, но тонът в тази глава е по-скоро монотонен и в началото, както сигурно сте забелязали, има почти буквално повторение на кредото на символиката: Бащата

276

на Сина, Светлина на Светлините, Бог и Човек и т. н.; в различните религии е изразено различно, но няма съществена разлика. Тук ние имаме католическата версия.

Както си спомняте, в началото в процеса имаше завладяваща позитивна инвазия на Божията Премъдрост, която авторът слави, а след това изглежда, че влиза в инфлация - той презира тези, които не знаят нищо за подобно преживяване и стават агресивни срещу невинни хора, а после продължава със съвсем скучен тон и прави игра с думите аиrora,aurora hola.

След тази първа фаза започва това, което аз наричам въртене по спирала: винаги започва с един тъмен процес и описва какво е направено, а после завършва с положителен резултат и това се повтаря. Тук сме в средата на спиралата, но какво бихте казали за тази глава в сравнение с предишните? Налице е поразително връща-не към официалната християнска нагласа! В началото той дори буквално повтаря символиката на Вярата, Молитвата, и то нейната официална версия: Вярвам в Бог Отец и т. н. Защо прави това и какво показва то?

Отговор: Че повече или по-малко той се връща към себе си.Д-р Фон Франц: Да, той се връща към своята осъзната цялостна личност; опитва

се да се върне към предишната съзнавана нагласа, или бихме казали, опитва се да излезе от потока, в който потъва, и тук виждаме защо е добра официалната вяра, религиозната нагласа; това е лодка, в която човек може да се оттегли, когато акулите нападат. Човек може да отиде да се къпе в несъзнаваното, но когато дойдат акулите, я има лодката, в която да се върнеш, и затова църквата се сравнява с лодка или ост -ров, където човек може да се оттегли, когато напливът на несъзнаваното стане много силен. Ако разполагам само с човешкия си разум и си казвам да бъда разумна, това не е достатъчно за избягване от прилива на не-

277

Лекция 9съзнаваното, но да имам една вяра, която все още съществува в съзнанието, е

като лодка, като място, където мога да се оттегля.Следователно, трябва да заключим, че нашият автор не е еретик и не се съмнява

във вярата, както може да се очаква от едно духовно лице от XIII век. Той е истински вярващ католик, средновековен християнин и сега се опитва да се върне към вярата, но има и промяна! Ако направите баланс, ще видите че той първо признава, че вярва в Отец и Син и Светия Дух и това продължава в първите десет реда, а в останалата част на главата изтъква въздействията на Светия Дух. Това е невероятно. Светият Дух изпълва една от най-дългите глави в цялата книга и той е погълнат само от неговите различни алхимични ефекти. Така целият смисъл на неговата вяра внезапно се насочва към Светия Дух.

Тук улавяме, in fragrante, така да се каже, какво се е случило по това време, между XII и XIII век. Ако познаваме историята на духовното развитие на християнството, ще си спомним, че по това време сектите на Светия Дух са се появявали навсякъде. Някои от тях били еретични, а други са се придържали към църквата, но изведнъж Светия Дух става активен ангажимент и грижа на хората. Имало е много теологични дискусии и много движения, като Братството на Светия Дух, Бедните от Лион, Вярното сърце, Великото сърце на Тер-циарите и т. н. и всички те признавали, че са посветени специално на обожанието и следването на Светия Дух.

Както си спомняте, в Библията самият Христос предрича, че след неговата смърт Бог ще изпрати един Уте-шител, който ще утешава хората за напускането на земята и смъртта му и тези, които получат Светия Дух ще могат да извършат още по-велики дела от самия Него. Още от самото начало Светият Дух е много особен аспект на християнския образ на Бога, защото според Библията той влиза непосредствено в индивида. Вече не можете да се свързвате директно с Христос, защото след възкръсването се е върнал на небето. Самият Бог никога

278

не е слизал на земята - това не е съвсем вярно, защото и тримата правят едно, но аз говоря, като че ли не са едно. Но според Библията се смята, че Светият Дух е слязъл отново при хората и това пак не е означено по време.

Ние чуваме, че съвременни хора отново и отново виждат Христос, но сега не можем да общуваме с Него, освен чрез видения или молитва. От друга страна, в историята се предполага, че Светият Дух може да слиза при хората; това е свързано с идеята, че един индивид може да бъде изпълнен непосредствено с духа на Бога, или, както смятат някои теолози, дори да продължи превъп-лъщаването на Бога. Бог се превъплъщава „официално" само веднъж в Исус Христос, но чрез действията на Светия Дух всеки индивид в християнската общност може отново да стане съд на небесния дух, което ще бъде превъплъщаване на частичка от Божествената същност.

Заключенията на някои секти от средните векове, когато тези мисли внезапно станали толкова емоционално важни, били смайващи. Например има изказване на Свети Павел: иbi spiritus, ubi liberts - където действа Светият Дух, има свобода, защото са мислели, че щом са изпълнени със Светия Дух, вече не трябва да се под-чиняват на църквата или да се изповядват, защото имат директна връзка с Божествената същност чрез Светия Дух. Тази интерпретация, естествено, представлявала опасност за църковната организация.

А някои сектанти казвали, че ако човек е изпълнен със Светия Дух, той можел сам да чете и директно да разбира Светото Писание и интерпретацията на църквата вече небила необходима. Библията може да се разбира символно и да се приема духовно, т. е. символно. Така хората започнали да четат и да интерпретират Библията сами. Някои секти стигнали толкова далеч, че започнали да твърдят, че щом някой е изпълнен със Светия Дух, той може да извърши всякакъв грях и няма да е грешно - изневяра, например, - защото „където има дух, има свобода".

279

Лекция 9Можете да си представите, че църквата не е одобрявала такива интерпретации и

някои секти на Светия Дух са били анатемосвани и жестоко преследвани, и посте-пенно изчезнали. Те били предшественици на реформацията, където в началото също е имало опит да се твърди, че всеки индивид има право да се свързва директно с Божествената същност без посредничество на човешка организация. Те са известни като предреформистки движения, защото споделят идеята за индивидуална, директ-на връзка с Бога, въпреки че в други отношения били съвсем различни.

И затова, ако нашият автор, който минава през едно религиозно преживяване, иска да запази християнската нагласа, естествено ще се обърне към Светия Дух -като че ли положението може да бъде спасено, ако той разбере, че преживяването му е изпратено от Светия Дух; от този ъгъл той все още може да интегрира преживява-нето си в своя съзнаван мироглед.

Той се е залепил емоционално за тази идея като за спасителен фактор. В началото описва Светия Дух в три форми на покръстване: с вода, кръв и огън, и после описва седемте процеса, в които Светият Дух повлиява материята. След това текстът се променя впечатляващо, защото изведнъж Светият Дух става един вид химичен агент, който вари, мие, чисти и рафинира алхимичната материя. Тук се възприема като вид енергия, нещо като огън или електричество, което има въздействие върху материята. Тук идеята за духа се връща към своята първична, архе-типова форма, маната.

От сравнителната история на религията знаем, че едно от най-старите схващания за Божественото в много примитивни религии е това за тапа mulungu и т. н., идеята за божествената сила, която много етнолози сравняват с мистичен вид електричество. То е нещо като божествена енергия, която прониква в някои обекти и удря някои хора. Царят има мана, жрецът също, както и мен-струиращата и раждаща жена, но също и дървото, ударено от гръм.

280

Ил. 74. Алхимична Троица: Крилатият Меркурий, духът на несъзна-ваното (= Светия Дух), седнал между царя и неговия син.

Към маната винаги трябва да се отнасяме с респект, било като я държим настрани чрез табу, било като я приближаваме, спазвайки някои правила. Например жената с менструация има негативна мана и трябва да стои настрана от племето и племенните ритуали през този период, защото е натоварена с разрушително елек-тричество, така да се каже. Маната може да бъде и неутрална, защото ако жрецът на племето има мана, той може да донесе плодородие на племето, добитъка, почвата в своя район или, ако се доближи непочтително, може да омагьосва хора, да ги разболява и т. н.

Това е архетипова идея. Психологически можем да кажем, че е представа за въздействията на цялостната лич-

281

Лекиия 9ност или за психична енергия, която на това ниво не се преживява като

персонифициран образ на Бога, а по-скоро като имперсонален аспект на божествена сила. В по-късни религии и географски области с различно развитие има и други аспекти на Божественото като богове, демони, духове на предци и пр., които са повече или по-малко персонифицирани и повече или по-малко ан-тропоморфични фигури, които представляват и силата на несъзнаваното, но имат форма и за тях се говори като че ли са отчасти личности. Върхът на това е в гръцката религия, където боговете имат човешка форма и са представители на архетиповете и в юдео-християнската религия, където Бог също се възприема в човешка форма и с получовешки реакции.

В християнското изкуство, например, Бог обикновено се представя като стар човек с бяла брада, това е класическата форма. Аспектът мана, аспектът на Божествената същност като неперсонифицирана сила, в християнството се появява внезапно под формата на Светия Дух, който е вода, вятър и огън: вятър нахлува в къщата, пламъци се появяват над главите на апостолите на Света Троица, а в кръщението се представя като вода. Тук ар-хетиповата идея за Светия Дух отново се появява като една неперсонифицирана сила с полуматериален аспект.

Към тази идея се придържа нашият автор, когато наивно описва Светия Дух като полуматериална физическа сила, която работи върху рrima materia: първо я измива, а след това я напълва с кръв - така я оживява, - след това я стопля с огън. което и дава живот и възкръсване. Той амплифицира това по-нататък, като го сравнява с раждане на дете, което се запазва три месеца във вода. три месеца във въздух и три месеца в огън, след което се ражда. Така активността на Светия Дух, влиянието му върху материята включва едновременно причиняване и пораждане, хранене на божественото дете и подпомагане на неговото раждане.

Виждате, че тук има типично описание на правенето на философския камък, защото често се сравнява с целия про-

282

цес на раждане; цялостната личност се ражда в психиката като божествено дете. Има и алюзии за мотива соniunctio. Както беше казано: Покрий студенината на единия с топлината на другия - постави мъжа върху жената, топлото върху студеното. Имаме идеята за соniunctio oppositorum, събиране на мъжко и женско, а също и деперсонализация чрез приписване на качества, топлото и студеното са съ-брани заедно, което означава събиране на противоположни сили. Обща средновековна идея е, че физиологически мъжете са горещи, а жените студени.

След това идва по-скритата идея, че събирането на противоположности означава, че те тайно са едно, защото огънят трябва да се гаси с огън или да се охлади с вътрешния огън. Как бихте го интерпретирали психологически?

Отговор: Напомня уроборус.Д-р Фон Франц: Да, но на по-примитивно ниво, защото уроборус е

естественият процес на това нещо, докато тук той е в съда и е подпомаган. Да, до известна степен, но какво ще кажете за това психологически? Какво е огънят?

Отговор: Емоция.Д-р Фон Франц: Да, но какво е позитивното за емоцията? Тя трансформира,

вари и осветява, така огънят носи светлина: ако аз съм емоционално хваната от нещо, мога да го разбера; ако не се боря емоционално с моите проблеми или с нещо друго, нищо няма да излезе.

Където няма емоция, няма живот. Ако трябва да научите нещо наизуст и не ви е интересно, просто няма огън; не се запомня дори ако го прочетете 50 пъти. Но когато има емоционален интерес, може да се запомни и с едно прочитане. Следователно емоцията е носител на съзнание, няма прогрес в съзнанието без емоция.

Разрушителният аспект се появява в конфликти, там той ни изяжда. Другият човек казва, че е ужасно, кога-

283

Лекция 9то изпуснеш разрушителната си емоция, но ако не я излеем, емоцията ни яде.

Знаете колко е приятно да запазиш даден афект за себе си; но ако не извадиш навън негативната си емоция, тя те гризе отвътре, в теб остава едно ръмжащо куче за часове.

Ето едно загатване за лоша емоция: „Огънят беше запален в множеството и погълна безбожниците на земята." Това е изгаряне на грешниците. И после се казва: „Той гаси огъня според своя вътрешна мярка."

Психологически това е много просветляващо. В ана-лизата хората постоянно казват, че са влюбени във вас или че ви мразят, макар да знаят, че това е неразумно: „Аз не съм луд, мога да се държа добре и да бъда разумен, но нещото е все още там, какво да правя с него? Моля ви, спасете ме! Не е достатъчно да знам, че всичко това е глупост."

Отговорът е труден за приемане: огънят трябва да изгори огъня, човек просто трябва да гори в емоцията, докато огънят угасне и настъпи баланс. Това е нещо, което за съжаление не може да се избегне. Горенето на огъня, на емоцията не може да се извади от системата на човека; няма рецепта за премахване, то трябва да се изтърпи. Огънят трябва да гори, докато и последният нечист елемент изгори, което се казва във всички алхимични текстове в различни вариации, а и ние не сме намерили някакъв друг начин. Може само да се изстрада, докато е смъртно или тленно, или както красиво се казва в текста, докато гниещата влажност, несъзнаваността, се изпари. Това е смисълът, приемане на страданието.

Ако човек е изпълнен с десет хиляди дявола, може само да гори с тях, докато се успокоят и утихнат и инфантилното искане от аналитика или от друг да бъде спасен с някой подходящ трик няма да помогне. Ако някой аналитик претендира, че може да направи това, той е просто шарлатанин, защото няма такова нещо и освен това няма да има смисъл. Ако се направи опит да се извади пациента от страданието, това означава, че ще му бъде отнето най-ценното; евтиното успокояване е вред-

284

Ил. 75. Съюзът на противоположности, мъж и жена („топлото върху студеното'') е вътрешен, духовен процес, символизирай като цар и царица с крила.

но, защото отклонява хората от горещината, от мястото, където става процесът на индивидуация.

Да седиш в ада и да се печеш, е това, което носи философският камък; както е казано тук, огънят изгасва, следвайки своя вътрешна мярка. Страстта също има своя вътрешна мярка; няма такова нещо като хаотично либидо, защото знаем, че и самото несъзнавано, като чиста природа, притежава вътрешен баланс. Липсата на рав-новесие идва от инфантилността на съзнаваната нагласа. Ако само следвате своята страст по нейните собствени указания, няма да стигнете далеч, защото тя винаги води до собственото си поражение.

Прекалената страст търси поражение. Хора, които имат неумерено страстна природа, един вид дяволска натура,

285

Лекция 9охотно търсят човек или ситуация, в които да си ударят главата, и презират

всеки партньор или ситуация, в които тяхната страст печели. Инстинктивно те търсят поражение. Като че ли нещо в тях знае, че този дявол трябва да бъде ударен по главата и затова, ако човек е приятелски настроен или слаб, или с разбиращо отношение към такъв огън, на болния не му се помага; обикновено такива хора ви напускат, защото не това им е нужно. Огънят на страстта търси това, което ще го угаси и затова е спешна индивидуацията, защото естествените неумерени импулси търсят невъзможни ситуации; те търсят конфликт и поражение и страдание, защото се стремят към собствената си трансформация.

Да речем, че някой е обсебен от дявола на властта. Когато доминира хората, той не е щастлив, а остава неспокоен; доминира цялото семейство и хората в професио-налния живот, но пак е неспокоен. Той наистина търси някой, който да го надвие; за това копнее, въпреки че не му харесва. Това е двойнствена нагласа, защото той я мрази и в същото време копнее за някой или нещо, което да го подчини и да сложи край на властта му. Важно е това да се знае при лечение на гранични случаи, защото те обикновено страдат от страхотни емоции и винаги се опитват да стоварят всичко върху аналитика с надежда и страх, че той ще отвърне на удара; така е, защото огъ-нят знае собствената си вътрешна мярка.

После нашият текст казва, че духът пречупва или променя твърдото и усилва слабото. Изглежда разбираемо, но как бихте го интерпретирали?

Отговор: Това е соniunctiо между мъжко и женско.Д-р Фон Франц: Да, твърдостта трябва да е мъжкото, това е съединение на

противоположности, но как ще се прояви в живота това да смекчиш твърдото и да затвърдиш слабото?

286

Ил. 76. В алхимията меркуриевата змия поглъща самата себе си в огнената вода, точно както разрушителните емоции трябва да се самоизго-рят, т. е. да се изстрадат.

287

Лекция 9Въпрос: Има ли общо с четирите функции? Главната функция е това, което е

силно, а четвъртата функция е слаба?Д-р Фон Франц: Да, но главната функция невинаги е твърда.Въпрос: Не може ли твърдото нещо да представлява защити?Д-р Фон Франц: Да, защити или например ригидна нагласа в някой ъгъл,

където човек буквално замръзва, което е типична реакция за един комплекс. Когато например пациент отказва да обсъжда нещо, това е твърдост, която покрива някаква слабост; инатът и ригидността са настойчиви и това обикновено е свързано с деструк-тивни и негативни детски преживявания. Например такива хора зачеркват любовта или това и онова и в процеса отписват даже себе си. Те залагат на успех и пари или нещо от този род, а вътрешно са като замръзнали.

Много често аналитичният процес се състои в смекчаване на твърдите ъгли на личността, което става с болезнен спазъм. Втвърдяването е симптом на слабост и следователно превръщането в твърдо на това, което е меко, ще бъде част от същия процес, защото човек се вцепенява там, където е слаб, а когато е силен, остава подвижен. Ригидността на хората произлиза от слабост и страх -страхът ги сковава и ги прави затворени - значи в същото време слабостта трябва да бъде засилена - слабост на Аза или слабост на чувствата, има много слабости. Затова психологическият процес често се състои в смекчаване на онези части на личността, които са се вцепенили, и в същото време в укрепване на ядрото на личността, на цялостната личност, а това означава събиране на противоположностите мъжко и женско.

Тогава идва четвъртият резултат, просветлението. Това е, когато човек изпитва чувство за разбиране, когато някои проблеми стават ясни. Нарича се още оцве-

288

тяване или избелване, защото нещата стават ясни и усещането за живот започва отново да тече. Тогава духът отделя чисто от нечисто, така че се премахват случай-ните неща - лоши миризми и т. н.

В алхимията, философският камък често е ограден от чужд материал, който трябва да бъде измит или изгорен. Факт е, че в алхимичния процес не всичко трябва да се интегрира; има нещо, което се нарича или проклета земя, (еterra damnata, или,res extraneae )външни неща, които трябва да се изхвърлят и да не се интегрират. Хората, които са чели Юнг, често мислят, че всичко, каквото и да се случва, принадлежи на процеса и трябва да бъде интегрирано, но това е вярно само сит grano salis. Като всички психологически истини, дадено нещо принадлежи по един начин, а не принадлежи по друг. Кои са тези външни неща, които трябва да се изхвърлят?

Отговор: Колективни нагласи.Д-р Фон Франц: Да, колективни нагласи, които пречат на развитието на

индивида, или идентификация с други хора. Много личности не стигат до себе си поради възхищението към друга персона, може и от същия пол; те винаги се стремят да бъдат като нея и така губят възможността да станат себе си. Както змия се втренчва в заек, така и те се вглеждат в някой друг или в една колективна идея; това е нещо отвън, то не принадлежи на тях и не трябва да се интегрира. Сънищата ще ви кажат да се дръпнете от тях, да ги оставите и да не се занимавате с тях, защото те не са ваша работа.

Следователно индивидуация означава и отделяне, диференциация, разбиране за това, кое е твое и кое не. Останалото трябва да се махне. Либидото и енергията не трябва да се пилеят за неща, които не ти принадлежат. Може да се каже, че е налице колкото отделяне, толкова и интеграция, и регенерацията ще мине през огън, докато, както казва текстът, човек постигне състояние на мир, защото хората, които могат да изоставят

19. Алхимията

289

Лекция 9грешни идеали или колективни нагласи, внезапно стават спокойни. Изведнъж

се успокояват и казват: „Благодаря на Бога, защото винаги съм мислил, че трябва да бъда блестящ, а сега разбрах, че не трябва." Те само са се вторачвали в някого, който е бил. В това отношение на човек му се спестява постоянното усилие да постига нещо в погрешно направление.

Целият процес се описва като земя, която се превръща във вода, вода във въздух, въздух в огън и огън в земя. Налице е класическата идея за сirculatio, за минаване през четирите елемента, за повтаряне на процеса, но винаги на друго ниво. Тук е класическата идея за сircumambulatio на цялостната личност през различни елементи и различни форми; това е, между другите неща, и сircumambulatio, процесът на индивидуация през четирите функции и различните фази на живота.

В процеса на индивидуация често едни и същи проблеми се повтарят отново и отново; уж изглеждат оправени, но след известно време пак се появяват. Ако гле-даме негативно на това, ще се обезкуражим, но ако се вгледаме по-отблизо, ще видим сirculatio, защото те се появяват вече на друго ниво. Например сега проблемът може да се свежда само до чувствата.

Да вземем интелектуалния, интуитивен тип, който преминава бързо през аналитичния процес и изглежда, че разбира доста от юнгианска психология, но да видим какво става вътре. Такива хора асимилират много, но нещото не става етичен проблем за тях; чувството е оставено встрани и така е пропуснат и етичният аспект, което означава, че в етичното си поведение в света те продължават да поддържат своя стар стил, може би според разума или колективното влияние и т. н. Те говорят за процеса на индивидуация, като че ли са стигнали дотам и знаят всичко за него, което до известна степен е вярно, защото са асимилирали теорията, да речем огъня, но все още не земята. Огънят трябва да се превърне във вода, а водата в земя, и тогава цялото нещо трябва да се преживее отново като един етичен проблем.

290

Ил. 77. Пеликанът, алхимичен съд. в който става Сirculatio (кръговата дестилация), сравнима с circumambulatio на даден проблем от различни гледни точки и в различни стадии на живота - същината на инди-видуационния процес.

Такива хора внезапно откриват, че пак са прави, въпреки че не са научили А и Б за сянката или нещо подобно, а казват, че сега вече са разбрали проблема, но това е само частично разбиране.

Така става винаги с психологическото разбиране; има много пластове и нещо може да бъде разбрано на едно ново и по-дълбоко ниво. Вие го разбирате с част от себе си, но тогава монетата пада по-дълбоко и вие виждате същото нещо, но по много по-жив и богат начин отпреди и това може да продължи безкрайно, докато стане напълно реално. Даже когато имате усещането, че сте постигнали нещо, трябва да имате скромността да кажете, че засега нещата са такива; след няколко години може да си кажете, че преди нищо не сте знаели, но сега разбирате смисъла.

Това аз намирам за красиво в тази работа - едно приключение, което никога не свършва, защото всеки път като стигнеш до ъгъла, откриваш съвършено нова писта към живота; но никога не знаеш това, защото в дадения момент всички неща изглеждат в ред.

291

Лекция 9Последната част е свързана с живия дух и одухотво-ряването на тялото,

правенето на тялото безтелесно, а духа материален. Това е друг аспект на сoniunctio, съединяването на противоположности, но пак с различен нюанс. Как гледате на това? Тялото, материалното нещо се одухотворява, а духът става конкретен? Какво означава на практика?

Отговор: Край на разцеплението между тяло и дух.Д-р Фон Франц: Да. но как би изглеждало?Отговор: Ще бъде една съвършено различна нагласа към тялото.Д-р Фон Франц: По какъв начин?Отговор: Като се постави аналитичното или духовно преживяване в реалния

живот.Д-р Фон Франц: Да, така ще се затвърди духа. Ако приложите психологическа

реализация, тогава въплътявате духовното. Ако приемете нещо за правилно и го приведете в действие, тогава то става реално. А какво включва другата част?

Отговор: Една нагласа на съзнание, която се оттегля отчасти от спонтанното преживяване, а погледнато символно - един вид спиритуализация на преживяването.

Д-р Фон Франц: Да, това означава да се разбере символно една конкретна ситуация. Ако мога да се придържам към думите на Гьоте: „Alles Vergaengliches ist nur ein Gleichnis" - Всичко временно е само едно подобие - и ако даже в една напълно конкретна материална ситуация мога да видя нейния символен аспект, като изляза от нея, тогава аз я одухотворявам, тя става подобие на нещо психологическо. Всички външни събития в живо-

292

та са в известен смисъл само подобия; те са само подобия на един вътрешен процес, синхронистични символизации. Трябва да ги гледате от този ъгъл, за да ги разберете и интегрирате, и това означава да одухотво-рите физическото.

Въпрос: Не съществува ли опасност да изгубим вкуса си към едно добро телешко печено?

Д-р Фон Франц: Разбира се и затова вие трябва отново да втвърдите духа! Трябва да правите и двете. Това е, което казва и учителят Дзен: „В началото на процеса водата си е вода, планините са планини и потоците потоци" - това е вкусът на един добър стек, но за егото, а това не е добро. Трябва да отидете в страна, където планините вече не са планини, потоците не са потоци и водата не е вода, което означава, че ги разглеждате като подобия. Накрая на процеса планините пак са планини и това включва повторно втвърдяване на духа.

Да се запънеш в средата, ни насам, ни натам, е лошо. Процесът се нуждае и от двете движения, за да не стане деструктивен, и това е показано много добре в алхими-ята. Тялото трябва да бъде одухотворено, а духът трябва да бъде превъплътен, и двете неща трябва да имат място. В този документ виждате пример за това, което казва д-р Юнг, а именно, че алхимията компенсира едностранчивостта на християнската спиритуализация; това е едно подлежащо движение, което не е антихристиянско, а го допълва, като приближава противоположностите, като изнася физическия живот и други подобни неща повече в полето на наблюдение и внимание.

Бележка: Често съм наблюдавал, че в юнгианската анализа съществува опасност от интелектуализиране на духа.

Д-р Фон Франц: Да, тогава той става ужасно крехък! Духът се превръща в интелектуални понятия и изгубва

293

Лекция 9първичното си емоционално и завладяващо качество и тогава става точно това,

което казвате. Това е голямата опасност, защото тогава духът става слаб и затворен в бутилка.

Въпрос: Не можем ли да кажем, че винаги когато има реално духовно преживяване, то трябва да стане явно?

Д-р Фон Франц: Тук няма „трябва". Аз мисля, че истинското духовно преживяване - не знам какво точно вие имате предвид –става явно. Муthos означава връзка. Ако сте завладян от някакво духовно преживяване, то самото иска да се свърже, да се прояви; това е смисълът на думата туthos. Не съществува религиозно преживяване без необходимост да се сподели; това е естествено, но не бива да се използва думата „трябва". Ако е истинско, то ще стане реално, естественият му поток е насочен към реалността.

Много добре това е илюстрирано в Черния Лос говори. В някакъв вид кома, едно момче на девет години, Черния Лос, имало страхотно спиритуално преживява-не, което не споделяло с никого, докато не получило фобия от гръмотевици. Тогава отишло при лечителя, който му казал: „Твоето преживяване не е дадено само на теб, ти го дължиш на племето." То казало на племето за своето преживяване и фобията изчезнала.

Бих казала, че истинското духовно преживяване протича естествено в комуникация, но за него няма „трябва". Ако то е реално, ще се прояви спонтанно; даже ако се опитате да го задържите, то ще излезе извън вас и ще се прояви в реалността защото е реално. Ако човек трябва да каже на други, че един сън значи нещо, че трябва да се действа по заповед, това е лошо.

Едно от най-позитивните преживявания в анализата е, когато един пациент представя сън, на който казваш смисъла, но без коментар. Ти само интерпретираш съня и следващия път пациентът казва: „Знаете ли как-

294

Ил. 78. Символ на алхимичното изкуство като съединение на вода (мъжки триъгълник с върха нагоре) и огън (женски триъгълник с върха надолу).

во стана? Вие ми изтълкувахте този сън и в резултат аз направих това и това." Няма нужда да играете ролята на гувернантка и да кажете, че трябва да се прави това, което казва сънят, това не е правилният начин. Нормално, ако даден човек е морално здрав, това ще стане от само себе си.

Да предположим например, че един пораснал син все още се опитва да взема пари от майка си и тя, понеже е мекосърдечна, не може да каже не и мислейки, че може да е гладен, веднага му праща пари. Да си представим, че такава майка сънува сън, в който пращането на пари на сина означава, че го трови. Не е нужно да кажете: „Не пращайте пари", а по-скоро: „Сънят казва, че да пращате пари на сина си, е равнозначно на отравяне или кастриране" - и следващия път жената ще ви каже, че е решила да не праща повече пари на своя син.

Така става, когато хората са морално силни и то е надеждно. Срещала съм случаи, при които съм мислила, че няма надежда, ужасни случаи, но ако хората притежават това качество, съм сигурна, че ще излязат от бедата, и то бързо.Този вид морален интегритет и наивност, които само казват да, развалят всичко. В Библията е каза-

295

Лекция 9е казано:"Нека вашата връзка да бъде, да, да; не, не." Такива хора са морално

здрави. Обратното са хора, които разбират, кимайки с глава за всичко, но Господ знае колко електрошока са необходими отвътре и отвън, за да разберат, че трябва да направят нещо за това.

Майките казват, че знаят, че не бива да ядат децата си, но никога не променят поведението си. Даже не забелязват какво правят. Оня ден научих от една дъщеря, че майка й се обаждала три пъти по телефона в неделя и й казвала да си дойде веднага в къщи. Същата майка ми се кълнеше по време на анализа, че не предявява никакви искания към дъщеря си и й предоставя пълна свобода. Гледаше ме право в очите и се закле, че това е истината. Това, което ми каза дъщерята, беше конфиденциално и аз не можех да го използвам. Бях ядосана, но не можех да направя нищо. Само попитах: „Сигурна ли сте?" „Да, абсолютно" - каза тя.

Там духът никога не се материализира. Такива хора може да се анализират с години и резултатът е абсолютна нула. Може да говорят за юнгианска психология, като че ли знаят всичко за нея, но няма никаква промяна.

Искам да прескоча следващия параграф и да разгледам този за философското верую, основано на числото три, което е продължение на тенденцията, показана в последната глава, т. е. една изповед на Тройния образ на Бога. Налице са трите резултата на Светия Дух, трите етапа на алхимичната работа и т. н. Три пъти по три месеца детето е в майчината утроба и тогава настъпва символиката на един седмостранен процес, който е доста подобен на предишния с раждането на детето, циркулацията през елементите, въздействията на Светия Дух и пр. като главни теми.

Следващата глава е петата притча, „Съкровищницата, която Премъдростта строи върху скалата". Вие познавате подобната притча на Свети Матей за къщата, построена върху пясък, и за една друга, построена вър-

296

ху скала, а знаете и че в Притчи 9:1-5 Премъдростта построява къщата си върху седем стълба и т. н. и че поканва израилтяните да се хранят там.

Премъдростта построи къща и тези, които влязат в нея, ще бъдат благословени и ще намерят паша, както твърди ска-занието на пророка. Те ще се опият от изобилието в твоята къща, защото един ден в твоите дворове е по-добре, отколкото хиляда (Псалм 84:10*). Благословени, са тези, които живеят в твоята къща. Искай и ще ти се даде. търси и ще намериш, почукай и ще ти се отвори. Премъдростта вика на вратата и казва: Внимавай, аз стоя на вратата и чукам; ако някой човек чуе моя глас и отвори вратата, аз ще отида при него и ще вечерям с него и той с мен.

Колко голяма е пълнотата на сладостта, която държиш скрита от тези. които влизат в къщата, една сладост невидяна от око и нечута от ухо, и не влязла в сърцето на човека. Тези, които отворят тази къща, ще имат святост и пълнота на дните, защото тя е построена върху здрава скала, която може да бъде разцепена само от кръвта на козел или когато се удари три пъти от жезъла на Мойсей, при което изобилно бликва вода, от която пият хората и техните животни.

Виждате, че тук се втвърдява това, което е слабо. Скалата представя твърдостта на личността, която се придобива след дълъг процес на асимилиране на несъзна-ваното. Ако човек е преживявал достатъчно дълго тези велики приливи и отливи при среща с несъзнаваното, тогава бавно се оформя едно непоклатимо ядро. Аз мисля, че даже едно психологическо лечение или развитие, което е едно и също нещо, не променя конфликта и не лекува проблема; истинска промяна е способността да го понасяш по-добре и това е реалното развитие.

Понякога външната ситуация може да остане непроменена или някои трудности на характера, наречени ха-рактерови неврози все още да са налице до известна сте-

* В българския превод на Библията този пасаж е 89:5 и буквално гласи: „Пред твоите очи хиляда години са като вчерашния ден." - Б. ред.

297

Лекция 9пен. Ако например някой има много страстен темперамент или склонност към

депресии, това продължава доста дълго време. Нужни са най-малко двайсет години, за да се премахне тази черта от системата; не може да се премахне изведнъж, защото е заложена в природата на човека. Но първата стъпка е да я понасяш по-добре, да не те унищожи, да се дистанцираш и да имаш позиция, да знаеш, че това е слабост, на която не бива да се поддаваш и тя ще премине.

Първата стъпка е да не се идентифицираш вече с налудничавите си пунктове. Например, ако един параноик казва: „Аз вярвам, но, извинявай, това не може да е така...", това показва, че сега той има нещо като скала зад параноидната си система; въпреки че още не се е освободил от фантазията си, поне може да каже, че си въ-образява. Това е началото на формирането на твърда почва; извън кон-фликта нещо се е спасило от дявола.

Или ако някой винаги е спъван от анимуса или някакви емоции, после идват периоди на разумност, а после пак изпада в страстна обсебеност, тези моменти са началото на формиране на вътрешната скала. Малкото парче твърда земя, върху която стои, постепенно става по-силно и човек започва да чувства, че може би тя няма да се разруши отново.

Можем да го опишем по-песимистично, но то винаги е нещо позитивно: човек е страдал толкова много или така е затънал в собствения си ад, че, слава Богу, не може да потъне повече и това създава известно чувство за сигурност. След като си стигнал дъното на ада, няма къде повече да слизаш и тогава започва твърдата скала. Или някой идва и казва, че винаги се е страхувал да не подлудее, но след като е станал на 40 и това не се е случило, вероятно никога няма да стане. Можем да се съгласим с един здрав разум. Щом е стигнал дотук, без да полудее, значи нещо в него се е втвърдило; и това е целта на работата, човек може да се оттегли във вътрешните по-кои на мъдростта, които са построени върху скала и са непоклатими - текстът казва - и във вечността.

298

Можете да попитате дали това не е втвърдяване, не е ли ригидност? Не ставаш ли безчувствен? Отговорът е не, защото от такава скала протича водата на живота; това е скалата, от която Мойсей, по едно чудо, получил животворната вода. Това е скала, която е и кладенец, и следователно най-течното нещо и противоположност на ригидност и закоравялост.

Означава да си гъвкав, но непоклатим и затова д-р Юнг казва, че процесът на индивидуация, ако протича несъзнавано, прави индивида жесток и твърд към дру-гите, а ако е съзнаван процес, води до философския камък - не до нечувствителност на личността, а до твърдост в положителния смисъл на думата. Човек вече не се дисоциира лесно от емоции, не губи мирогледната си позиция под колективен натиск и т. н., но това не означава твърдост, която не може да бъде повлияна.

Вероятно това е смисълът на скалата, върху която е построена къщата на мъдростта. В текста се казва, че в нея се намира видение за пълнотата на слънце и луна. Това е свързано с мотива, че в тази къща става соniunctio; загатва се за алхимичния съд, който е къщата, в която се съединяват слънцето и луната. В нашата глава къщата е построена на 14 стълба. Те отразяват 14-те качества, които трябва да притежава алхимикът.

Качествата не са само етични а включват всевъзможни неща, които трябва да притежава едно човешко същество: здраве, скромност, святост (от описанието оче-видно означава „цялостност" или чистота), целомъдрие, способности (ефективност или ефикасност), стремеж към победа (да може да преодолява, истинска вяра или духовни качества, които не могат да се видят), вяра, надежда (едно от най-лошите неща във вътрешната работа е безнадеждността, ужасно е, когато хората се отказват или заявяват, че са безнадеждни; това е една от грамофонните плочи на анимус), милосърдие, съчувствие, доброта (вид доброжелателност), търпение (което е много важно), умереност (баланс между противоположности), дисциплина или интуиция и подчинение.

299

Лекция 9В тази връзка се казва че 14-ият стълб или камък е temperatia, което означава

равновесен темперамент, който храни и поддържа хората здрави, защото елементите са в състояние на баланс и душата се радва да живее в тялото, но не и когато те са в спор. Следователно балансът е правилното смесване на елементи, на топлина и студ, на сухота и влага, така че едното да не надвива другото, и затова философите предупреждават да се внимава да не се изпари тайната и киселината да се превърне в пара. „Внимавай да не изгориш царя и царицата с много огън."

Вътрешният процес може да се увреди е много огън, както става при тези, които спорят след процеса на индивидуация. Те казват, че не могат да отидат на едно парти, защото, например: „Трябва да стоя в къщи и да си направя мандалите". Това е желание да се насили процесът, но човек не може да насили процесът на растеж. Глупаво е да кажеш на един малък дъб да расте бързо, защото това е срещу природата. По-добре е да го полееш и да сложиш малко тор на корените.

Във вътрешния процес има неща, които не трябва да се пришпорват и не е добре да си нетърпелив.

Така инструкцията да не се изгарят царят и царицата означава да не се насилва вътрешното сопiunctio. В това винаги има его; то е една лакома, незряла нагласа, която води до погрешно поведение и затова алхимиците винаги предупреждават да не се прегрява процесът. Някои даже препоръчват топлината да не е по-голяма от тази на пресен конски тор, което е около температурата на човешкото тяло, температурата на вътрешността на едно топлокръвно създание: трябва да съответ-ства на човека и всичко, което е ехtra modum , както казва текстът, е погрешно. Всичко, което съдържа детска нетърпеливост, е неправилно; то се усеща и човек знае, че не го води доникъде, дори когато намерението е добро. Тези са камъните на къщата на Премъдростта.

Шестата притча е за Небето и Земята и положението на елементите и в нея има един космогоничен мит. Той

300

Ил. 79. Алхимична пещ. Трансформацията може да се наруши от прекалена горещина, също както процесът на инидивидуация не може да се насилва, а зависи от времето,баланса и търпението.

описва раждането на целия космос. Психологически тук е налице това, което алхимиците наричат единство на космичния свят, което означава да излезеш отвъд микрокосмоса на човешкото същество и да бъдеш отворен за самия живот, вътре в него - да си свързан с целостта на живота чрез наблюдаване на процеса на синхроничност. Даже и най-висшето и най-важното занимание, свързано с вътрешното развитие, притежава нарцистично качество - и така трябва да бъде. За известно време човек трябва да е затворен в съда, да гледа собствената си работа и да не е отворен за живота през този период; това е необходимо и неизбежно. Но в описаното сега състояние отново е включена цялата природа на космоса и това е отношение към Бога.

Последната притча е разговор на любимия с неговата любима:Обърни се към мен с цялото си сърце и не ме отхвърляй, защото съм черен,

слънцето отне цвета ми и адът покри лицето ми. Земята е заразена в моите дела, мрак покри земята, аз съм на дъното на бездната и моята субстанция още не е отворена.

Аз плача от дълбините и от бездната на земята, вдигам глас към този. който минава и ме поглежда като че ли има още някой в мен. На него ще дам утринната звезда. Цяла нощ чаках на леглото си някой да ме утеши и никой не дойде. Виках и никой не ми отговори.

Виждате, че тук отново той започва с най-дълбока депресия.

Аз ще стана и ще отида в града, и ще търся по алеи и улици да намеря целомъдрена девственица с красиво лице и тяло и хубаво облечена, която ще махне камъка от моя гроб, ще ми даде пера като на гълъб и с нея ще полетя към небето. И ще й кажа, че сега живея във вечността, и ще си почивам в нея, защото тя ще стои от дясната ми страна. облечена в златни дрехи. Слушай, дъще моя, наведи ухо към мен и чуй моята молитва, защото аз копнеех с цялото си сърце за твоята красота.

Това е годеникът, който вика от гроба. Той иска да бъде превъплътен; той е заровен в гроба и сега вика любимата си, която е същество, подобно на птица, има пера и лети в небето. Тя е дух, спиритуално същество.

Аз говорих на моя език: Кажи ми за моя край и броя на дните ми. защото ти определи моите дни и моята субстанция е нищо преди теб. Ти си тази, която ще влезе в моето ухо, която ще влезе в моето тяло и която ще ме облече в пурпурна роба, и тогава ще дойда като годеник от гробницата и ти ще ме украсиш с накити и скъпоценни камъни и ще ме облечеш с дрехата на щастие.

Влизането в ухото е нещо много странно. Това е алюзия на някои средновековни теории, че Христос е заченат през ухото на Дева Мария. Ангелът вестител се появява и й казва, че ще зачене и роди дете; някои теолози смятат, че това означава, че Христос е заченат свръхестествено чрез думата, която влиза в ухото й и това се нарича сопсeptio per aurem, зачеване през ухото. В бездната има един мъртъв жених, в отчаяние в гроба, и той сега вика невестата си, която лети в небето с криле. Тя първо ще отвори гроба му и след това ще влезе в ухото му; после той ще възкръсне и тя ще му даде дрехи на възкресение и радост.

Ил. 80. Алхимикът, затворен в състояние на пigredo (депресия), която в Аиrora consurgen се сравнява с младоженец в един гроб, който очаква своята невеста (неговата изгубена душа).

Тук се вижда ясно, че това е вътрешен процес на соniunctio, съединение с анимата. Тя минава през ухото, тя е разбрана и интегрирана и това се излъчва като нова нагласа. На алхимичен език това е началото на rubedo. Първо имаме пigredo, или тъмнина, после белота и сега започва nigredo, червеното състояние, и затова тук женихът получава червени дрехи.

Проблемът е кой е женихът? Тук се сравнява със самия Христос, защото думите „Аз ще дойда от гробницата като жених" се отнасят до Христос. В същото време е и авторът. Тук отново има описание на процеса на соniunctio, в който авторът участва със своята божествена част, един израз за преживяването, което Юнг нарича „да заприличаш на Христос". Тук индивидът сам става Син на Бога и следователно и жених на Божията Премъдрост. Това е един мистичен съюз с Божествената същност и то, както виждате, е от женски род. Той я моли да му каже коя е тя, така че всички да узнаят, и тя отговаря:

Слушайте, всички народи, възприемете с ушите си, моят червен жених проговори. Той поиска и получи.

Аз съм цвете в полето и лилия в долината. Аз съм майка на красива любов и на свето признание и надежда. Аз съм плодородна лоза със сладко миришещ плод и моите цветове

са цветя на достойнство и красота. Аз съм легло на моя любим, около когото стоят 60 герои със саби на хълбока срещу ужасите на нощта. Аз съм красива и без недостатък.

Поглеждам през прозореца и виждам моя любим през решетката. Ще раня сърцето му с едно от моите очи и с един косъм от моя врат. Аз съм ухание на миропомазва-не. Аз съм избраната смирна. Аз съм най-умна между девиците, които идват като зората, сутрешната зора, избрани като слънцето и красиви като луната, без да споменаваме какво има вътре. Аз съм като големите кедри и кипариси на връх Сион. Аз съм короната, която ще носи моя жених в деня на сватбата си и неговата радост, защото моето име е като мехлем.

Аз съм избраното лозе, в което Бог праща работници във всеки час на деня. Аз съм обетованата земя, в която философите са посели тяхното злато и сребро. Ако това зърно не падне в мен и загине, то няма да произведе трикратния плод. Аз съм хлябът, от който бедният ще яде до края на света и никога няма да огладнее отново.

Ил. 81. ..Анализата трябва да отключи преживяване, което ни хваща или пада върху нас отгоре, преживяване което има субстанция и тяло като тези неща, които са се случвали на древните. Ако трябва да го символизирам, ще избера Благовещеиие." - Юнг. На алхимичен език това е началото на rubedo.

После идват думите на Бога. както са в Библията и от които става съвършено ясно. че това женско същество е Бог:

Аз давам и не искам нищо в замяна. Аз давам паша и никога не греша. Давам сигурност и никога не се плаша. Какво още мога да кажа на моя любим? Аз съм посредникът между елементите, който свързва единия с другия.

Което е топло, аз охлаждам, а сухото овлажнявам и обратно. Аз съм краят и моят любим е началото. Аз съм цялата работа и цялата наука е скрита в мен. Аз съм законът в свещеника, думата в пророка и съветът в мъдрия човек.

И сега отново има цитат от думите на Бог, както са дадени в Библията:Аз моря и съживявам... и няма кой да избавя от ръката ми (Второзаконие 32:39).

Предлагам устата си на моя любим и той ме целува. Той и аз сме едно. Кой може да ни отдели от нашата любов? Никой, защото нашата любов е по-силна от смъртта.

Тогава той отговаря: О. моя любима годенице. гласът ти отеква в ушите ми и е сладък. Ти си красива... Ела моя любима, нека идем на полето, нека живеем в селата. Ще станем рано, защото нощта е свършила и пред нас е денят. Ще видим дали твоето лозе е цъфнало и дало плод. Там ще ми дадеш твоята любов и за теб аз съм запазил стари и нови плодове. Ще им се радваме, докато сме млади. Нека се изпълним с вино и благоухания и няма да има цвете, което да не сложим в нашата корона, първо лилии и после рози. преди да увехнат.

Това е пълно със смисъл, защото е от Библията, където е изречено от грешниците! В Библията грешниците, идиотите, слабоумните и тези. които са отхвърлени от Бога, казват: ."Нека отидем на полето" и т. н., а тук това казват и женихът и невестата в сопiunctio.

Един от монасите, който преписвал текста, бил толкова завладян от него. че когато стигнал до излизането на ливадата и брането на цветя, вместо да преведе pratum (ливада)дой написал: „там няма ресcatun, който да не откъснем!" Бедният монах използвал думата рессatun, грях, вместо рratum, нещо, което в средновековната стенография лесно можело да се случи. Той направил сложна грешка. За някой, който познава Библията, би било много шокиращо, ако женихът цитира думите на световните грешници. Какво е мислил този човек, когато е написал това?

Никой не ще бъде изключен от нашето щастие. Ние ще живеем в единство на вечна любов и ще разказваме колко хубаво и приятно е да живеят двама в един. Ще построим три шатри, една за теб. една за мен и една за нашите синове, защото едно тройно въже не може да се скъса. Който има уши да слуша, нека чуе това, което духът на учението казва на синовете на Дисциплината за съюза на обичания и обичащия. Защото той е посял семето си, от което ще узрее троен плод и за който авторът на трите думи казва: Те са трите скъпоценни думи, в които е скрита цялата наука и които ще бъдат дадени на добрите, на бедните, от първия до последния човек.

Тези последни думи разкриват една тайна традиция, която само посветените предават един на друг, т. е. традицията на този любовен съюз. Трите шатри са намек

за провъзгласеното в Откровението 21:2-3, че Господ ще живее в една палатка - временно жилище - с човека на земята: „Тогава аз, Йоан. видях светия град, новия Иерусалим, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях: те ще бъдат неговият народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог."

Виждате, че тук соniunctio завършва с превъплъщение на Божествената същност, това е Бог, слизащ долу като човешко същество. Това формулира Юнг, като твърдеше, че процесът на индивидуация, погледнат от гледна точка на Божия образ, е процес на превъплъщение.

Списък на илюстрациитеCW refers to Collected Works of C.G. Jung (Bollingen Series XX). 20 vols., transl. R.F.C. Hull. ed. H.

Read. M. Fordham. G. Adier, Win. McGuire, Princeton U.P.. Princeton. 1953-1979.1. MOUNTAIN OF THE ADEPTS. Michelspacher. Cabala (1654). Photo Archives, Marburg.2. EAGLE AS SYMBOL OF THE SPIRIT. Hermaphroditisches Sonn-und Mondskind (1752), p. 44. C.G. Jung Coll. (Quote from Mysteriun Coniunctionis, CW 14. par. 673)3. ALCHEMIST AND SOROR MYSTICA. MutltS Liber (1702), p.13, detail. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.4. GOD THE FATHER. William Blake woodcut from The Book of Job (1825), p. 2, detail. British

Museum.5. RELEASING THE SPIRIT FROM MATTER. Thomas Aquinas (pseud.). De alchimia. Codex

Vossianus 29 (16th cent.). Leiden Univ. Lib., fol. 60a, detail.6. ALCHEMIST AND ASSISTANT BY THE FURNACE. MutUS 38 liber (1702). p. 11, detail.

Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.7. THE TAIL-EATING OUROBOROS. Codex Marcianus (Ilth cent.),Venice, fol, 188v.8. ISIS SUCKLING HORUS. From E.A. Wallis Budge, 45 The Gods of the Egyptians, II, Dover, New

York, 1969. p. 207.9. PISSING MANNIKIN. „Speculum veritatis." Codex Latinus 7286 (17th cent.), fol. 3. detail.

Vatican Lib.10. THE TEMPTING OFEVE. Woodcut from the ."Speculum humanae

salvationis" (1470), in Worringer. Die altdeutsche Buchillustration,Munich, 1919.

11. THE CONNECTION BETWEEN INSTINCT AND ARCHETYPE. Original drawing based on Jung's remarks in ,.On the Nature of the Psyche," The Structure and Dynamics of the Psyche. CW 8, pars. 417-420.

12. THE SUN GOD RA WITH HIS ATTRIBUTES. From E.A. Wallis Budge. 772e Gods of the Egyptians, II, Dover, New York. 1969, p. 7.

13. THE SEA OF RENEWAL FROM VIRGIN'S MILK. S. de Stolcenberg, Viridarium chymicum (1624), fig. LXXXIII. Photo J. Jacobi.

14. CORONATION OF VIRGIN MARY. Rosarium philosophorum (1550). C.G. Jung Coll.15. THE SIGN OF THE SECRET. MutUS liber (1702). p. 14. detail. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.

16. THE OUROBOROS AS CROWNED DRAGON AND WINGED AND WINGLESS SERPENTS. Eleazar, Urates chymisches Werk (1760), Part II, nos. 4 and 3. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.

17. DOUBLE LION WITH SUN DISC. From E.A. Wallis Budge. Amulets and Superstitions. Dover, New York. 1978. p. 134.

18. OSIRIS SPROUTING GRAINS. From E.A. Wallis Budge. Osiris,I. Dover, New York. 1973. p. 58.19. ANUBIS ANOINTING OSIRIS. From E.A. Wallis Budge, Osiris,II, Dover. New York. 1973. p. 48.20. THE RESURRECTION OF OSIRIS. From E.A. Wallis Budge. Osiris, II, Dover. New York.

1973, p. 58.21. ALCHEMICAL LIBRARY AND LABORATORY Maier, TripUS aureus (1618), title page.

Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.22. OSIRIS IN CEDAR COFFIN. From E.A. Wallis Budge. Osiris, I, Dover. New York, 1973, p. 5.

23. MERCURIUS IN SEALED VESSEL. Barchiisen, Elementa chemiae (1718). fig. 75. Nat. Lib., Paris.

24. CREATION OF ADAM FROM CLAY Schedel, Das Buch der Chroniken (1493). p. V. J. Jacobi Coll.

25. OUROBOROS AS SYMBOL OF THE AEON. Horapollo. Selecta hieroglyphica (1597). p. 5. C.G. Jung Coll.

26. THE FALLEN ADAM AS PRIMA MATERIA. ..Miscellanea d'alchimia," MS Ashburnham 1166 (14th cent.). Medici Lib., Florence.

27. SPIDER AS THE MAYA. Damaged Brahminic vignette, in Mueller,Glauben, Wissen und Kunst der alien Hindus, PI. I, fig. 91.

28. WATER OF LIFE BETWEEN SUN AND MOON. Barchusen. Elementa chemiae (1718). fig. 9. Nat. Lib.. Paris.

29. UNION OF WATER AND FIRE. Indian painting, in Mueller. Glauben, Wissen und Kunst der alien Hindus, PI. II. fig. 17.

30. LION DEVOURING THE SUN. Rosarium philosophorum (1550). C.G. Jung Coll.31. HERMES TRISMEGISTUS WITH TABLET. Senior. De chemia, in Mangetus. Bibliotheca

chemica curiosa (1702). Mellon Coll., Yale Univ. Lib.32. VOLATILE SPIRIT AS EAGLE AND SWAN. Mylius. Philosophia reformata (1622). p. 126,

fig. 13. C.G. Jung Coll.33. ROASTING THE SALAMANDER. The Book of Lambspring. I. in A.E. Waite (ed. and transl.),

The Hermetic Museum Restored and Enlarged. I. p. 295.34. CUPID. VENUS, AND THE PASSIONS OF LOVE. Bronzino,1550-1555. Nat. Gallery. London.35. TREE SPIRIT. Colour and pen and ink drawing by Margaret Jacoby

(1977). Daryl Sharp Coll.36. WINGED AND WINGLESS BIRDS AND JUST AND UNJUST

SUNS. Detail of Illustration 31.37. LOON AND FISH. Colour print by Jackson Beardy. Ojibway Indian

(1973). Canadian Native Prints Ltd., Vancouver. B.C.38. TRANSFORMATION OF MERCURIUS. Barchusen. Elementa chemiae (1718). fig. 76. Nat.

Lib.. Paris.

39. ALCHEMIST WORSHIPPING SULPHUR. ..Speculum veritatis," Codex Latinus 7286 (17th cent.), fol. 3. Vatican Lib.

40. ALCHEMIST CONFERRING WITH GOD. Barchusen, Elementa chemiae (1718), fig. 2. Nat. Lib., Paris.

41. UNION OF OPPOSITES AS MONSTROSITY. Brant, Hexastichon(1503). C.G. Jung Coll.

42. JONAH AND LAPIS ANGULARIS. ..Speculum humanae salvationis," Codex Latinus 512 (15th cent.). Nat. Lib.. Paris.

43. PERSONIFIED UNION OF SUN AND MOON. Rosarium philosophorum (1550). C.G. Jung Coll.

44. MOON AND SUN FURNACES. MutUS liber (1702). p. 14, detail. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.45. MEETING OF KING AND QUEEN. Trismosin. „Splendor solis," MS Hai-ley 3469 (1582).

British Museum.46. SATURN DEVOURING HIS CHILDREN. MutUS liber (1702). p. 7, detail. Mellon Coll., Yale

Univ. Lib.47. PEACOCK RISING FROM RETORT. MS (18th cent.), in Coll. Dr. C. Rusch, Appenzell.48. ENTERING THE CITY WITH BLISS-BESTOWING HANDS. „The Ten Ox-herding Pictures/'

Suzuki, Manual of Zen Buddhism.49. MOON IN SHADOW. Maier, Scrutinium chymicum (1687), p. 133.50. MERCURIUS AS DIVINE CHILD. Mutus liber (1702). p. 11. detail. Mellon Coll., Yale Univ.

Lib.51. DESCENT OF HOLY GHOST AS CLOVEN TONGUES. Munich Lectionarv. Codex Latinus

15713 (12th cent.). Munich State Lib., fol. 37v.52. FOUNTAIN OF LIFE. Rosarium philosophorum (1550). C.G. Jung Coll.53. UNION OF OPPOSITES AS HERMAPHRODITE. Hermaphro-

ditisches Sonn- und Mondskind (1752). p. 16. detail. C.G. Jung Coll.54. SAPIENTIA AS MOTHER OF THE WISE. Thomas Aquinas (pseud.), De alchimia.

Codex Vossianus 29 (16th cent.). Leiden Univ. Lib., fol. 53, detail. 55. god as logos creating zodiac. Peter Lombard. ..De sacramentis." Codex Vaticanus Latinus 681 (14th cent.). Vatican Lib.

56. THE WISDOM AS TREE OF LIFE. Reusner, Pandora (1588), p. 225. C.G. Jung Coll.57. FLAMING HEART. Jakob Boehme.58. ALCHEMIST AND SOROR MYSTICA HOLDING THE KEYS. Thomas Aquinas

(pseud.), De alchimia. Codex Vossianus 29 (16th cent.). Leiden Univ. Lib., fol. 99. (Quote from Mysterium Coniunctionis. CW 14. par. 738)

59. ALCHEMIST AS PRIEST. Maier. Symbols aureae mensae (1617). p. 509. Mellon Coll., Yale Univ. Lib.

60. ANDROGYNOUS GOD. Late Babylonian gem. from Lajard, „Memoire sur une representation figuree de la Venus orientale androgyne." in Nouvelles annales de ITnstitut archeologique, I, p. 161, Paris. 1836.

61. CLOUD OF CHAOS. Marolles, Tableaux du temple des Muses (1655). British Museum.62. DEPRESSION AND CONSCIOUS CONFLICT. Two paintings by woman in analysis

(1976). Daryl Sharp Coll.63. THE NIGREDO AS ETHIOPIAN. Tnsmosin. „Splendor solis," MS Harley 3469 (1582).

British Museum.

64. THE WISDOM OF GOD AS WORLD SOUL. Engraving by J.-T. de Bry. from Fludd. Utriusque cosmi (1617), pp. 4-5.

65. ASSUMPTION OF VIRGIN MARY. Speculum Trinitatts. from Reusner. Pandora (1588). p. 253. C.G. Jung Coll.

66. IMMERSION IN THE BATH. Rosarium philosophorum (1550). C.G. Jung Coll.67. ALCHEMIST MEDITATING IN NIGREDO. Jamsthaler, Viatorium

spagyricum (1625), p. 27. C.G. Jung Coll.68. DEVIL AS AERIAL SPIRIT. Illustration by Eugene Delacroix (1799-1863) for Faust. Part

I. The Heritage Club, New York.69. ALCHEMIST AND SOROR MYSTICA FISHING. MutUS liber (1702). fig. 3. Mellon

Coll., Yale Univ. Lib.70. THE REUNION OF THE SOUL AND THE BODY. Illustration to Blair's The Grave

(1808). drawn by William Blake, etched by Schiavonetti.71. SEVEN-PETALLED FLOWER. Boschius, Symbolographia(1702). C.G. Jung Coll.72. Alchemists At Work. Mutus liber (1702). p. 6. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.73. BIRTH OF THE DRAGON. Pen and ink drawing by Margaret Jacoby (1977). Daryl Sharp

Coll.74. ALCHEMICAL TRINITY. Lambspringk. Figurae et emble-mata." fig. XV, in Musaeum

hermeticum (1678). p. 371. Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.75. UNION OF WINGED KING AND QUEEN. Rosarium philoso-phorum (1550). C.G. Jung

Coll.76. MERCURIAL SERPENT DEVOURING ITSELF. Barchusen. Elementa chemiae (1718),

figs. 58-61. Nat. Lib.. Paris.77. ALCHEMICAL PELICAN. Rhenanus. Solis e puteo (1613).78. SYMBOL OF ALCHEMY. Eleazar, Uraltes chymisches Werk (1760), Part II. no. 9.

Mellon Coll.. Yale Univ. Lib.79. ALCHEMICAL FURNACE. Geber. De alchimia (1529),

frontispiece. C.G. Jung Coll.80. ALCHEMIST ENCLOSED IN NIGREDO. Jamsthaler. Viatorium spagyricum (1625), p.

118. C.G. Jung Coll.81. THE ANNUNCIATION. Mathis Nithart (died 1528). Isenheim Altar. Kolmar. (Quote

from unpublished Seminar Notes. 1925)82. THE SYMBOLIC PROCESS. Beroalde de Verville. Le Songe de Poliphile (1600). Mellon

Coll., Yale Univ.313