a& # & -;-/(a& /( & - #-!(/(-/(* &-/ ( 5, & / #&( !1 ...€¦ · ª...
TRANSCRIPT
Aнализ на състоянието
на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост
Институт по аграрна икономика – София
25.07.2019 г.
Изготвяне на анализа
Анализът на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (ХВП) има за цел да подпомогне подготовката за разработване на Стратегическия план по ОСП, след 2020 г.
Анализът е изготвен в съответствие с проект на Регламент на ЕП и на Съвета за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове.
Анализът е първа стъпка към извеждане на стратегии за ориентации, които да бъдат подкрепени с идентифициране на нуждите за тяхното постигане. Включва 6 (шест) от 10-те специфични цели определени от ЕК.
Концепция за изпълнение на задачата
Съдържание на Доклада
РЕЗЮМЕ
РАЗДЕЛ I ОБЩ ДИСКРИПТИВЕН АНАЛИЗ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
1. Макроикономически анализ на националните сметки в българското земеделие
2. Анализ на националните сметки в българското земеделие
3. Производствена и секторна структура на българското селско стопанство
4. Секторен анализ на хранително-вкусовата промишленост
5. Анализ на организационно-стопанската структура на земеделието
6. Анализ на работната сила и трудовата заетост в отрасъла
7. Външна търговия със селскостопански стоки
8. Анализ на селското стопанство по райони на планиране
ОБОБЩЕНИЯ И ИЗВОДИ
РАЗДЕЛ II ТЕМАТИЧЕН АНАЛИЗ ПО СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ
9. ЦЕЛ 1 Подпомагане на достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия ЕС с цел подобряване на продоволствената сигурност
10. ЦЕЛ 2 Засилване на пазарната ориентация и повшаване на конкурентоспособността, включително поставяне на по-голям акцент върху научните изследвания, технологиите и цифровицзацията
11. ЦЕЛ 3 Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността
12. ЦЕЛ 7 Заетост и привличане на млади земеделски стопани
13. ЦЕЛ 9 Подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, включително за безвредна, питателна и устойчива храна, както и за хуманно отношение към животните
14. ОБЩА ЦЕЛ Модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен
Дял на селското стопанство в Брутния вътрешен продукт, %
Източник: Евростат.
БДС на единица използваема земеделска площ, евро/ха
Източник: Евростат.
Съотношение растениевъдство и животновъдство в БДС от земеделие, %
Източник: НСИ.
Дял на субсидиите от ОСП във факторния доход в ЕС и България, %
Източник: Евростат.
ЦЕЛ 1
Доходи
Динамика в броя и размера на земеделските стопанства
49
31
33
37
02
22
25
41
42
20
10
146,2
10,1
15,5
20,6
0
5
10
15
20
25
0
100000
200000
300000
400000
500000
600000
2007 г. 2010 г. 2013 г. 2016 г.
Ср
ед
ен
ра
зм
ер
на
ст
оп
ан
ств
ата
, х
а
Бр
ой
сто
па
нст
ва
Източник: МЗХГ, „Агростатистика“.
Брой земеделски стопанства по икономически размер
Икономически размер, евро 2010 2013 2016
< 2 000 255 105 140 228 104 898
≥ 2 000 < 4 000 59 473 51 384 34 956
≥ 4 000 < 8 000 26 286 27 547 22 955
≥ 8 000 < 15 000 12 509 13 849 13 746
≥ 15 000 <25 000 6 043 7 056 8 248
≥ 25 000 < 50 000 4 733 6 020 6 675
≥ 50 000 < 100 000 2 535 3 229 3 967
≥ 100 000 < 250 000 1 908 2 383 2 676
≥ 250 000 1 630 2 446 2 893
ОБЩО 370 222 254 142 201 014
Източник: МЗХГ, „Агростатистика“.
Брой бенефициенти, получили директни плащания, хил. бр.
Получена сума, евро
2008 2010 2013 2017
≥ 0 < 5000 73.71 72.21 75.05 45.88
≥ 5 000 < 10 000 1.87 2.58 4.75 9.19
≥ 10 000 < 20 000 1.29 1.58 2.53 5.85
≥ 20 000 < 50 000 1.23 1.45 1.9 3.31
≥ 50 000 < 100 000 0.51 0.82 1.14 1.46
≥ 100 000 < 200 000 0.16 0.39 0.71 1.06
≥ 200 000 < 300 000 0.01 0.07 0.21 0.31
≥ 300 000 < 500 000 0.01 0.02 0.09 0.18
≥ 500 000 0.004 0.01 0.04 0.06
Всичко 78.79 79.17 86.42 67.29
Източник: DG AGRI и собствени изчисления.
Факторен доход на отработен час
4.1
4.5
5.1 5.3
2.7 2.9
4.1
4.5
0
1
2
3
4
5
6
2007 2010 2013 2016
ле
ва/ч
ас
Икономика - общо Селско и горско стопанство, рибарство
Източник: Евростат.
Нетен доход по специализация на стопанствата
Източник: Евростат, FADN.
-30000
-20000
-10000
0
10000
20000
30000
40000
50000
60000
70000л
ева
2007
2010
2013
2016
Среден нетен доход на стопанствата по географски райони
Източник: първични данни на стопанствата, включени в СЗСИ, „Агростатистика”, МЗХГ.
0
2000
4000
6000
8000
10000
12000
14000
16000
18000
2010 2013 2016
ле
ва
общо стопанства стопанства в планински райони
Изводи
Продължава преструктурирането на земеделските стопанства, протичащо с по-ускорени темпове в сравнение с редица страни в ЕС;
Липса на значим слой средни земеделски стопанства;
Запазване на разликите по специализация на стопанствата. Стопанствата с полски култури, свине и птици са със значително по-висок икономически размер от средното равнище;
По-ниска доходност в селското стопанство в сравнение със средните доходи в икономиката;
Нетният доход на стопанствата с планинско земеделие са значително по-ниски от средните.
ЦЕЛ 2
Конкурентоспособност и пазарна ориентация
Конкурентоспособност в основни сектори на земеделието
Конкурентоспособността на зърнопроизводството расте и е на високо ниво в световен план;
Конкурентоспособността при млякото намалява на световния пазар и се оценява като задоволителна; Стойностната компонентна е по-висока от производствената;
Конкурентоспособността при говеждото и свинско месо се определя като ниска. При свинското месо по-висока стойностна компонентна - ценово на вътрешния и външни пазари по-високи позиции;
Конкурентоспособността при птичето месо е на средно световно равнище. Изравнени производствена и стойностна компонента;
Зеленчукопроизводството отстъпва конкурентни позиции, но има средни показатели в глобален мащаб, с големи вариации;
Конкурентоспособността при плодовете (на референтни видове) е ниска в световен план. Стойностната компонентна е по-ниска.
Значение на външнотърговския оборот със селскостопански стоки, млн. евро
Източник: Eвростат и собствени изчисления.
2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Търговия със
селскостопански
продукти
2 509,0 3 727,2 3 750,7 4 525,3 5 581,9 5 685,6 6 536,6 6 177,5 6 451,7 6 886,7 7 258,2
Износ на
селскостопански
продукти
1 205,3 1 935,1 2 006,8 2 622,5 3 320,0 3 328,1 4 086,1 3 709,4 3 744,1 4 138,7 4 115,9
Внос на
селскостопански
продукти
1 303,7 1 792,1 1 743,9 1 902,8 2 261,9 2 357,5 2 450,5 2 468,1 2 707,6 2 843,5 3 142,3
Търговски баланс -98,4 143,0 262,9 719,7 1 058,1 970,6 1 635,6 1 241,3 1 036,5 1 295,2 973,6
Дял на търговията със
селскостопански
продукти в:
- Общия износ на
страната, % 8,9 12,7 17,2 16,9 16,4 16,0 18,3 16,8 16,4 17,2 15,5
- Общия внос на
страната, % 6,5 7,1 10,3 9,9 9,7 9,3 9,5 9,4 10,3 10,9 10,4
Индекс на цените на производствените и инвестиционни разходи в селското стопанство (2010 = 100)
Източник: Евростат.
Дял на брутна продукция и БДС от животновъдство, %
Източник: НСИ и собствени изчисления.
Изводи
Износните цени на селскостопанската продукция се увеличават плавно с членството в ЕС;
Преобладаваща част от брутната продукция от земеделие е предназначена за износ;
Потенциал на местното производство на основни продукти на вътрешния пазар, където делът на вноса е голям;
Недостатъчната възвращаемост и доходност в животновъдството и други чувствителни сектори е причина за слабия интерес към тях;
Ефективността на производството остава под средната за ЕС. По-добра ефективност при използване на капитала;
Факторната производителност нараства с бавни темпове и има потенциал за по-голямо увеличение.
ЦЕЛ 3
Верига на стойността
Разпределение на добавената стойност по веригата на сектор зърно
435 218 229 412 570 439 539 401 388
64
48 44
57
63
54 57
52 50
25
38 35
26 23
28 26
32 35
11 14
21 17
14 18 17 17 15
0
20
40
60
80
0
200
400
600
800
1000
2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016
БДС в производството, лява ординатна ос,млн.евро
БДС в преработката, млн.евро
БДС в търговията, млн.евро БДС в производството, дясна ординатна ос, %
БДС в преработката,% БДС в търговията, %
Източник: Евростат.
Разпределение на добавената стойност по веригата на сектор плодове и зеленчуци
72
50
40 44
47 52
46 51
41
18
36 40 41
36 32
35 30
36
10 14
20 15 17 16
19 19 23
0
20
40
60
80
0
50
100
150
200
250
300
2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016
БДС в производството, лява ординатна ос, млн.евро
БДС в преработката,млн.евро БДС в търговията,млн.евро
БДС в производството, дясна ординатна ос , %
БДС в преработката,% БДС в търговията,%
Източник: Евростат.
Асиметрия на цените по веригите на стойността 2007 - 2018
Изкупни цени/
цени на едро
Изкупни цени/
цени на
дребно
ЗЪРНО
Брашно /брашно тип 500 0,9 0,5
Хляб „СтараЗагора“ 0,9 0,8
МЛЯКО
Прясно мляко 0,6 0,6
Кисело мляко 0,5 0,5
Краве сирене 0,5 0,5
Масло 0,6 0,6
ТЕЛЕШКО МЕСО
Телешко месо трупно/телешко месо
с кости 0,3 0,3
СВИНСКО МЕСО
Свински бут /свински бут с кост 0,7 0,6
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Картофи 0,4 0,5
Лук 0,5 0,5
Зеле 0,6 0,4
Домати 0,4 0,6
Краставици 0,3 0,3
ПЛОДОВЕ
Ябълки 0,6 0,7
Ценовата асиметрия измерва разминаването в изкупните цени и тези по вертикалната верига на стойността.
Тя има стойности от 0 (липсва
асиметрия) до 1 (пълна
асиметрия).
Източник: МЗХГ, САПИ EООД и собствени изчисления.
Ниво на организираност на земеделските производители
2 1 7 5 20 25
33
7
36 45
122
160
0.8
2.8
11.2
0.5
3.6
6.8
0
2
4
6
8
10
12
0
20
40
60
80
100
120
140
160
180
2007 2010 2014 2015 2016 2017
Брой организации, дясна ординатна ос
Брой членове, лява ординатна ос
Стойност на реализираната продукция от ОП, дясна ординатна ос, млн.лв
Източник: МЗХГ.
Заключение
Намалява делът на земеделското производство в добавената стойност в сектор „Плодове и зеленчуци“ и значителен дял на търговията в секторите с по-висока добавена стойност;
Влошен пазарен достъп на малките и средни земеделски производители;
Недостиг на местна суровина за преработвателната промишленост в секторите мляко, плодове и зеленчуци, червено месо;
Непълно натоварване на производствените мощности в някои сектори на преработвателната промишленост;
Ниско ниво на организираност на земеделските производители;
Висока ценова асиметрия между изкупните цени и останалите цени по веригата на храните и силно редуциран дял на изкупните цени в цените на дребно.
ЦЕЛ 7
Заетост и млади производители
Добавена стойност в земеделието на 1 ГРЕ по страни, в евро
Източник: Евростат.
Възрастова структура на земеделските стопани в България и в страните на ЕС през 2007-2016 (%)
0.0
20.0
40.0
60.0
80.0
100.0
120.0
Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27
2007 2010 2013 2016
7.8 14.0 12.9 15.7 13.0 13.6 14.0 10.6
22.2
30.6 24.5
31.1 25.1
30.6 25.6 31.4
25.1
22.7 25.3
23.5
25.2 24.8
23.9 25.0
45.0 32.8 37.3
29.7 36.7
31.1 36.4 32.8
<39 40-54 55-64 г. над 65 г.
Източник: Евростат.
Изменение в квалификационно-образователната структура на мениджърите в отрасъл „Селско, рибно и горско стопанство” в България и средно за ЕС-27 през периода 2007-2016г. (%)
0.0
20.0
40.0
60.0
80.0
100.0
120.0
Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27 Bulgaria ЕС- 27
2007 2010 2013 2016
84.9
64.7
82.7
60.2
75.1
55.0
72.3
54.0
14.0
31.7
16.1
35.1
22.4
39.2
25.3
39.4
1.1 3.6 1.2 4.7
2.5 5.8 2.4 6.6
Висше образование( 5-8)
Средно и придобити квалификационни курсове (нива 3 и 4)
По-малко от основно, основно и прогимназиално образование (нива 0-2)
Източник: Евростат.
Изменение на абсолютният брой на управителите на ЗС по възрастови групи и по сектори през 2016 спрямо 2007 г. (%)
Източник: Евростат.
Зърн.,ма
сл., прот.
Оранжерии
Зеленч. полски
Лозя
Плодове Млеч.г-дство
Месод. г.-во
Комб. млеч. и месод.
Овце, кози и други
тревопасни
животни
Свине, птици
2007 -абс.брой 1985 460 500 995 890 5650 375 1555 2980 2280
2016- абс.брой 4260 410 940 560 3630 2720 850 350 3120 350
2016 с/о 2007(%) 114.6 -10.9 88.0 -43.7 307.9 -51.9 126.7 -77.5 4.7 -84.6
-150
-100
-50
0
50
100
150
200
250
300
350
0
1000
2000
3000
4000
5000
6000
абсо
лю
тен
бр
ой
Основни изводи Ниската производителност на труда изоставаща от тази в ЕС;
Ниска степен на привлекателност на условията на труд в отрасъла и на живот в селските райони;
Ниско равнище на механизация и автоматизация на производството;
Относително ниско равнище на земеделските доходи, особено без субсидии;
Липса на достатъчно квалифицирана работна ръка;
Ограничен достъп до кредити;
Липса на достатъчно собствен капитал;
За трайното и устойчиво развитие на младите стопани положителното влияние имат специфичните мерки, по-силно изразено при местните и потомствени фермери;
Запазване интереса на младите фермери към зърнопроизводството и другите полски култури и сериозно покачване при трайни насаждения и зеленчукопроизводство.
ЦЕЛ 9
Храни и здраве
Здраве и хуманно отношение към животните
92.6 98.9 116.1 82.9
121.9 155.3
2011 2012 2013 2014 2015 2016
Продажби на ветеринарни антимикробни препарати (mg/PCU)
0%
10%
20%
30%
40%
50%
60%
70%
80%
90%
100%
2013 2014 2015 2016 2017
Дял на подпомогнатите по държавна помощ свине към наличните и заклани през годината
Дял на подпомогнатите по държавната помощ птици към наличните и заклани
Дял на подпомогнатите с държавна помощ за хуманно отношение свине и птици
Източник: Европейска система за надзор на употребата на ветеринарни антимикробни средства.
Източник: Държавен фонд „Земеделие“.
Качество на храненето
Нивото на консумация на протеини и свежи плодове и зеленчуци от българските потребители е значително под средното за Европа;
Повишаване доверието на българските потребители към употреба на храни с доказано качество от специализирани държавни или други акредитирани независими органи;
Недоверието от страна на потребителите към голяма част от храните е главно поради неправилно етикиране, използването на нездравословни съставки, основно при млечните и месни продукти;
Все повече потребители търсят традиционните български продукти;
Пазарът на продукти от късите вериги в България не е достатъчно развит, въпреки все по-активното търсене на местни продукти и продукти със сертифициран произход и качество.
Биологично земеделие в България
Брой оператори:
2007 г. - 339
2017 г. - 6 822
БЗ - 2,72 % от ИЗП през 2017 г.
(средно за ЕС - 7,03%).
Биологичното животновъдство у нас се развива с по-бавни, в сравнение с растениевъдството, но стабилни темпове.
Биологично земеделие, площи в хил. ха
Брой основни животни в биологичното животновъдство
13.6
16.7
12.3
25.6
25.0
39.1
56.3
47.9
118.6
160.6
136.6
0.0 20.0 40.0 60.0 80.0 100.0 120.0 140.0 160.0 180.0
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
395
10400
1690
25959
1058
9023
0
5000
10000
15000
20000
25000
30000
2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Говеда Овце Кози
Биологично земеделие
Големият дял на площите в преход - показател за потенциала за растеж на сектора и нарастващия интерес на селскостопанските производители;
Дял на площите в преход от цялата площ с БЗ, %
Години/
Площи
култури,
ха
Техни-
чески
В т.ч.
ароматни,
медиц. и
подправки
% Плодове
и ядки
В т.ч.
орехи %
2009 2 102 915 43.53 1 969 835 42.41
2010 4 913 2 013 40.97 4 499 1 848 41.08
2011 5 000 2 348 46.96 4 983 3 034 60.89
2014 9 876 5 577 56.47 6 512 3 677 56.46
2015 20 873 11 456 54.88 21 722 15 366 70.74
2016 30 512 18 089 59.28 27 717 18 484 66.69
2017 22 998 16 859 73.31 26 386 17 985 68.16
Площи с някои предпочитани култури в БЗ
0
10
20
30
40
50
60
70
80
90
2015 2016 2017
Източник: Евростат.
Заключение
• Нараства нивото на закупените количества пестициди и азотни торове. Небалансираното торене води до дефицит във фосфорния баланс;
• Растат количествата на продадените и вероятно използвани ветеринарни анти микробни средства. Превишение два пъти над средното за ЕС;
• Идентифицираните остатъчни количества от пестициди над максимално допустимите граници е основно във вноса от трети страни.
• Общоевропейски проблем с разхищението на храна във всички фази на хранителната верига;
• Нарастващ интерес на селскостопанските производители към БЗ;
• Компенсаторните плащания са от голяма помощ за производителите и представляват съществен стимул за биологичното производство;
• Стимулиране на биологичните площи и производители, но необходимост на засилване ефектите по оста – произведена продукция – реализация;
• Недостатъчно развит преработвателен сектор за биопродукти, слабости в осъществяване на връзки и логистика между производители, преработватели и търговци.
ХОРИЗОНТАЛНА ЦЕЛ
Модернизиране на сектора чрез знания, иновации и
цифровизация
Заети НИРД общо и селск. науки (2007=100)
Разходи за НИРД общо и селск. науки в БДС на страната и „Селско, горско и рибно стопанство“ (%)
Брой и финансова осигуреност на учените в ССА (бр., лв)
Участвящи формално и неформално образование и обучение в селските райони (%)
Консултираните лица от НССЗ според размера на стопанството в СПО
Достъп на земеделските производители до информация, консултации, иновации и дигитални услуги (%)
Степен на внедряване от земеделските производители на различни типове иновации (%)
0
10
20
30
40
50
60
70
80
90
100
Липсва
Незадоволителен
Задоволителен
Добър
Голям
Източник: Анкетно проучване.
За системата за знания, иновации и дигитализация в селското стопанство няма достатъчно пълна и точна информация;
Финансовата, материална и кадрова осигуреност на аграрната НИРД значително изостава от европейските стандарти;
Най-значим сектор на аграрни НИРД е държавният, бюджетното финансиране доминира, а частният сектор и финансиране са слабо развити;
По обученост на мениджъри на ферми и живеещи в селски райони България има изоставане в сравнение ЕС;
След 2007 г. броят на консултациите на НССЗ се удвоява, като най-голямата част от консултираните са лица, които още не са създали стопанство, и малките по размер и „полупазарни“ производители;
Съществува значителна диференциация в достъпа и внедряването на иновации от различен тип в стопанствата с различен юридически тип и размери, в отделните подсектори на отрасъла и райони на страната.
Заключение
Благодаря за вниманието
доц. д-р БОЖИДАР ИВАНОВ email: [email protected]
How to Choose a DRM Software to protect your document?