ВЪВЕДЕНИЕ

Учебният комплект по изобразително изкуство за 3. клас се състои от учебник, учебен блок и книга за учителя. Те представляват едно цяло, но изпълняват специфични дидактически функции, съобразени с държавните образователни изисквания. Учебник. Той е предназначен за работа в клас и вкъщи. Учебникът съдържа основните знания и

умения за задължителната подготовка (ЗП). Учебникът може да се използва многократно през следващите години от ученици в 3. клас. Учебен блок. Той е предназначен за индивидуално еднократно ползване, преди всичко в клас. В

учебния блок е отделено място за изпълнение на практически и някои писмени задачи, свързани с темите от съдържанието на учебника. В блока има и учебен материал за задължителноизбираемата подготовка и за паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство. Книга за учителя. Тя представлява своеобразен наръчник за съдържанието, методите и

организацията на учебно–възпитателния процес по изобразително изкуство в 3. клас. Структурата и съдържанието на учебния комплект са съобразени с нарасналите възможности на учениците от 3. клас. Те притежават по–голяма степен на съзнателност и самостоятелност, имат натрупан значителен практически опит. Ето защо в този клас се обръща по–голямо внимание на процеса на обучението за придобиване на новиЗнания и умения. За разлика от предходните класове,

в учебника за 3. клас е увеличен обемът на информационния и обяснителния текст, учебните проблеми и задачи са с по–разширен обхват, повишена трудност и разнообразие на варианти. Включени са всички предвидени в учебната програма изобразителни материали и техники за рисуване, апликиране, печатане, моделиране и конструиране. Съдържанието на учебника е съобразено с указанието в учебната програма. Нейните ядра и стандарти не са раздели, няма конкретни теми и задачи за годишното разпределение. По този начин учителите имат свободата да направят своя интерпретация на учебната програма, без да излизат от нейната задължителна рамка (Държавните образователни изисквания). Съдържанието на учебника е разпределено по теми, които обхващат едно или няколко ядра и стандарти, учебни проблеми, задачи, понятия и дейности, връзки с останалите учебни предмети. От своя страна, темите са групирани в по–големи методически единици, наречени методически комплекси. Съответствието на темите с Държавните образователни изисквания е представено чрез таблица в края на "Книга за учителя". Със съответни знаци в учебния блок са отбелязани темите за задължителноизбираемата подготовка и разширеното обучение, вкл. и темите на образователните проекти. Методическите комплекси са разграничени чрез горна цветна хоризонтална ивица на страницата. Същите цветове се повтарят върху цифрите за страниците в тематичното съдържание на учебника. При редуването на темите в учебника (примерно годишно разпределение) са застъпени теми от различни методически комплекси, за да се осигури по–голяма динамика (разнообразие) и по–стройна последователност (постепенност и трудност) на учебния процес. В учебника и книгата за учителя темите и годишното разпределение са примерни, насочващи. Учителят ги използва като база за разгръщане на своето собствено педагогическо творчество в зависимост от конкретните условия на заобикалящата среда. Според учебната програма в 3. клас в учебника се поставят следните по–главни образователно–възпитателни акценти: o При възприемане на обекти и явления от заобикалящата действителност се разкриват типични връзки между форма – структура – функция. Набляга се на разнообразието на зрителни представи за обекти от различни пространствени среди. Темите и сюжетите от социалната действителност обхващат както живота на учениците, така и някои проблеми на обществото като цяло. o При възпиремане на произведения от изобразителното изкуство вниманието се насочва към сюжета (при тематичната композиция) или мотива (при декоративната композиция, пейзажа, натюрморта), изобразеното физическо и емоционално състояние на фигурите. o Произведенията на българските народни художествени занаяти се свързват със съответните моменти от бита, ритуали, празници, веселия. Разкрива се най–общо значението на някои обредни символи. o В изобразителната дейност се формират и затвърдяват практическите умения за работа с разнообразни изобразителни материали и техники. Обръща се внимание на планирането на действията при работа с някои нови графични и конструктивни техники; по–ясно се разграничават видовете работа: по натура, памет и впечатление, представа и въображение; по–силно се осъзнават особеностите на някои изразни средства при изграждане на формата и пространството. o Формирането и развитието на естетически чувства, отношения и оценки се разглеждат като неразделна част от постоянното и целеносочено възпитателно въздействие на училището, семейството и обществената среда за разгръщане на самостоятелната творческа изобразителна дейност на учениците. Системно се развиват качества като: усет за красота и хармония, ритъм, симетрия, композиция, цветове; асоциации, промени и превръщания (реални–фантазни) на форми и ситуации; диференцирано (според използваните материали и техники) зрително възприятие и гъвкаво (вариативно) въображение. Създаването на комплекта по изобразително изкуство за 3. клас е немислимо без сътрудничеството ни с учители и ученици от различни райони на страната и с колектива специалисти от издателството, за

което им изказваме нашата сърдечна благодарност! От авторите

Особености в развитието на изобразителната дейност на учениците в 3. клас

Успешното организиране и осъществяването на учебно–възпитателния процес като цяло зависи от много условия. Част от тях имат възрастова и психологическа обусловеност, други се определят от социални и икономически зависимости, върху които се изгражда и националната образователна политика. В пряка връзка с нея е един от най–важните фактори, определящи резултатите в образователното дело: интелектуалните и творческите възможности на учителите, степента на професионалната им подготовка в областта, в която работят. Възрастовата характеристика, изградена върху обобщени показатели, определя отделните етапи и степени, които имат своя методическа и програмна специфичност и относителна завършеност. По–голямата част от особеностите в общото развитие на учениците се проявяват през целия период на обучението за съответния етап. Това се отнася и за обучението по изобразително изкуство. В книгите за учителя на 1. и 2. клас е направена подробна характеристика на изобразителните прояви на учениците в тази възраст. Тя е разгледана в няколко направления: психологическа характеристика, образно–познавателна характеристика, учебносъдържателна характеристика. Посочените направления се запазват и в 3. клас. Той е особен междинен етап в обучението по изобразително изкуство. В него се съчетават, от една страна, уникалните прояви на детската рисунка като спонтанна, наситена с много емоции, въображение и фантазии игра, и от друга – самочувствието, породено от усвояването на нови изразни средства, разширяването на изобразителните възможности, които ще се обогатяват все повече в следващите класове. Върху тези основи се построява учебно–възпитателният процес по изобразително изкуство. Прилагането на такъв подход дава възможност да се разбере смисълът на учебното съдържание и логиката на неговото разпределение по учебни седмици. В психологическата характеристика на тази възраст се запазват следните особености: – активно участие на въображението и фантазията; – повишена емоционална чувствителност към случки, явления, поведение; – непринудено изразяване на отношение с ясна, диференцирана оценка – красиво, грозно, добро, лошо; – склонност с лекота да се трансформира сетивният опит от едно възприятие в друго, да се формират асоциирани образи. Образно–познавателната характеристика включва следните особености: – в рисунките си ученикът отразява онова, което най–силно го впечатлява; – рисунките се отличават с неограничено използване на пространствени планове, с пропорции и конструкции на фигурите, които не съответстват напълно на пространствените зрителни възприятия; – преобладава използването на контрастни и декоративни цветови съчетания; – подчертан е стремежът на ученика да "разказва" посредством своите рисунки, да включва в тях много детайли и последователно протичащи събития; – ученикът проявява повишен интерес в работата с материалите и способите за изпол–зването им. Тези качества се обогатяват и усъвършенстват в сравнение с проявата им в 1. и 2. клас. Възникват и нови качества. Бързо нарастват възможностите на ученика в 3. клас да насочва наблюдението си върху обекти от средата, която го заобикаля, да възприема по–голям обем зрителна информация, да конкретизира по–определено представите си. В работата си ученикът е по–съсредоточен. Проявява интерес към мнението на своя учител и се стреми да бъде оценяван. Учебносъдържателната характеристика на предмета изобразително изкуство се отнася до подбора на проблемите, тематиката на разглежданите въпроси и задачите за практическо изпълнение, от които зависи равнището на знанията и уменията на учениците. Това означава, че е недопустимо в учебното съдържание произволно да се включват проблеми, задачи и понятия, които са обект на учебните програми за по–горни класове. В учебната практика по изобразително изкуство нерядко се среща и обратното – елементарно тълкуване на целите и образователните изисквания, прилагане на консервативни и отдавна отхвърлени методи и форми на работа: копиране на образци, налагане на едни и същи технически похвати, псевдореалистични изобразителни изисквания. Във връзка с особеностите в развитието на изобразителната дейност на учениците в 3. клас смятаме, че ще бъде полезно за учителите да се запознаят с данни от анкета, която показва как ученици в 1., 2. и 3. клас обясняват някои термини и как усвояват понятията. Анкетата1 включва 33 въпроса. От тях ще използваме само най–често срещаните. Художник. Художникът рисува най–хубаво от всички на света – 1. клас Човек, който постоянно прави

картини в рамки. Той е със шапка, има палитра и статив – 1. клас Човек, който иска с творбите си да развълнува другите хора – 3. клас

Ателие. Офиса на художника – 2. клас Картина. Рисунка, която е сложена в рамка – 2. клас Рисувано произведение – 3. клас Рисунка. Нещо, нарисувано от дете – 1. клас Нещо, което трябва много хубаво да се нарисува – 1.

клас Статуя. Нещо, което е застанало и не мърда – 1. клас Каменна изработка на човек – 2. клас Каменна

фигура в чест на нещо и някого – 3. клас Живопис. Рисунка, която изглежда много истинска – 1. клас Рисунка с водни бои на петна – 2. клас

Илюстрация. Шарена рисунка – 1. клас Малка картина – 1. клас Натюрморт. Рисуване на предварително подредени предмети – 3. клас Релеф. Нещо измислено, което не е гладко, а грапаво – 1. клас Мозайка. Нарежда се като домино – 1. клас Фигури с камъчета – 2. клас Разноцветни части, при

свързва– нето на които се получава нещо цяло – 3. клас Интериор. Човек, който се интересува от коли – 1. клас Човек, който обзавежда къща – 1. клас

Вътрешно обзавеждане – 3. клас Жанр. Някаква фирма – 1. клас Някаква машина – 1. клас Може да е име – 1. клас

В 3. клас става възможно по–определено да се формират уменията на учениците за анализ и оценка на явленията в природата, в обществения живот и на тяхното отразяване в произведенията на изкуството. Отличителна особеност на учебносъдържателната характеристика на изобразителната дейност е използването на някои определения и понятия от терминологията на изобразителното изкуство, като се свържат с познавателния и практическия опит на учениците, който те са придобили в 1. и 2. клас. Понятията са посочени в учебната програма. Те трябва да се формулират по възможно най–достъпен начин, ясно и точно. Опростителството или професионалното усложняване са недопустими.

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО ТРЕТИ КЛАС

I. Общи положения

1. Хорариум часове по учебен план: 2 часа седмично = 64 часа годишно. 2. Място и роля на обучението по изобразително изкуство за общообразователната подготовка на учениците от трети клас. Учебният предмет "Изобразително изкуство" и учебният предмет "Музика" съставят Културно–образователната област "Изкуства". Нейното образователно и възпитателно въздействие започва от най–ранна училищна възраст и продължава в средната степен на общообразователното училище. Това определя мястото и значението на учебния предмет "Изобразително изкуство" за формиране и развитие личността на детето. Спецификата на обучението по изобразително изкуство се изразява в използване на творческия потенциал на индивида чрез изобразителна дейност и общуване с произведения на изобразителното изкуство. 3. Място и роля на обучението по изобразително изкуство, съотнесено към Държавните образователни изисквания (ДОИ). ДОИ по изобразително изкуство не са ограничителна рамка, а основа за творческо прилагане на учебната програма, в зависимост от условията на природната и социално–културната среда. ДОИ са конструкцията на учебното съдържание, върху която учителят изгражда конкретен модел на учебен процес с варианти според използваните методи и методически подходи. 4. Знания, умения и отношения. Учебното съдържание по изобразително изкуство включва система от знания, умения и отношения, която се различава съществено от системите на предметите в другите културно–образователни области. Понятийният апарат по предмета "Изобразително изкуство" не се "отработва" в определен час и не се изчерпва в даден клас, етап или степен. Общото с останалите предмети е прагматичната основа на неговото усвояване.

Практическите умения имат подчертано предимство в обучението по изобразително изкуство. В тях се отразява същността на този учебен предмет. В една практическа задача се съсредоточават психологически и теоретико–практически проблеми на обучението по изобразително изкуство. В този смисъл практическите задачи представляват най–малките основни единици на учебния процес по изобразително изкуство. Отношенията са свързани повече с формиране на определени качества на личността. Още от най–ранна възраст учениците проявяват социално ангажирано отношение към проблемите на околната среда. Важна съставка на отношения са възможностите за социален диалог чрез средствата на визуалната информация и комуникация. Безспорно, най–съществена част на отношенията е приобщаването на учениците към национални и общочовешки ценности, към изобразителното изкуство и народното творчество.

II. Цели

Обучението по изобразително изкуство в трети клас си поставя следните цели: • Усвояване на разнообразни изразни средства, изобразителни материали и техники. • Емоционално общуване с произведения на изобразителното изкуство и народното творчество. • Разбиране значението на различни форми на визуална комуникация в определена среда. • Изразяване чрез образи на собствени мисли, чувства и отношения. • Развитие на зрителните възприятия, представи и въображение. • Съпричастие към проблеми на околната среда: екологична защита, права на детето, национални и общочовешки хуманитарни ценности.

III. Очаквани резултати от обучението по изобразително изкуство в трети клас

Обучението по изобразително изкуство в 3. клас е естествено продължение на обучението от предходните класове. Учебното съдържание по изобразително изкуство включва основни проблеми на: възприемане на действителността, възприемане на изкуството, учебно–творческа изобразителна дейност. Изобразителните възможности на учениците от трети клас са свързани с умение по–добре да организират изпълнението на поставените изобразителни задачи. Учениците проявяват по–голяма критичност и самокритичност, анализират резултатите по–обективно, обичат да разказват, фантазират и мечтаят. Резултатите трябва да отразяват знания и умения за: • Обогатяване представите за реални и фантазни образи. • Изразяване на настроение и собствено отношение към проблемите на околната среда. • Владеене на разнообразни изобразителни средства, материали и техники. • Участие във форми на визуална комуникация. • Възприемане на произведения от изобразителното изкуство и народното творчество. • Ползване образци от народното художествено творчество в изобразителната дейност.

IV. Учебно съдържание

Учебното съдържание е представено в обща за всички учебни предмети таблица, в която отделните колони имат следната особеност за предмета "Изобразително изкуство": 1. Ядра на учебното съдържание. Те са обобщени заглавия по група проблеми: естетическо възприятие, творчество и

отношение, обект и образ, зрител и творба и др. 2. Стандарти на учебното съдържание. За разлика от другите учебни предмети, тук стандартите са

израз на резултати през целия начален етап (1.–4. клас), а не са само при завършване на 4. клас. Очакваните резултати за даден клас (колона 3) са общи за всички стандарти на съответното ядро. 3. Очаквани резултати по основни учебни проблеми и задачи. Учебното съдържание по

изобразително изкуство не е разпределено по теми, а по учебни проблеми и задачи. Това гарантира правото на учителя сам да определя конкретното съдържание на урочната работа, включително нейното тематично съдържание, съобразно с особеностите на околната среда – природна и социална. 4. Ключови понятия и знания на практическа основа. Те интерпретират особеностите на

понятийния апарат по изобразително изкуство. Ключовите понятия не са нови в прекия смисъл на тази дума, те не са типични за целите на учебния процес. Освен че се усвояват на практическа (сетивна)

основа и чрез изобразителна дейност, понятията и знанията са пропедевтични (подготвителни) за следващия прогимназиален етап. 5. Контекст и дейности. Контекстът включва конкретни начини за осъществяване на съответни

дейности. В тази колона са отразени и някои специфични организационни форми на участие в изобразителна дейност или формиране на определено отношение. 6. Възможности за междупредметни връзки. Тази колона има изключително значение за

организацията и резултатите на целия учебен процес по изобразително изкуство, особено в прилагането на нови структури на учебното съдържание и методически подходи.

V. Оценяване – специфични методи и форми

Оценяването по изобразително изкуство отразява развитието на знанията и уменията на ученика през учебната година. Формата на оценяване е годишна цифрова оценка. Оценката по изобразително изкуство се отнася до изпълнението на поставените учебно–практически задачи и до усвояването на определени теоретични знания за изобразителното изкуство, които съответстват на Държавните образователни изисквания (ДОИ). При всички случаи оценката е поощрителна, в полза на ученика. Тя отчита неговия интерес към часовете по изобразително изкуство и стремежа му да развива собствените си творчески изобразителни способности. Оценяването по изобразително изкуство се съобразява с особеностите на етапите в развитието на детската изобразителна дейност.

VI. Методически указания

При изпълнение на учебната програма по изобразително изкуство е необходимо да се имат предвид някои основни положения: 1. Учебното съдържание не е годишно разпределение; ядрата не са раздели; стандартите не са теми. От това следва, че учебната програма е изходен материал, основа за педагогическо творчество

на учителя. В зависимост от конкретните условия за работа, учителят самостоятелно определя съдържанието, последователността, методите и организацията на уроците по изобразително изкуство, като се съобразява с Държавните образователни изисквания. 2. В началния етап се придава важно значение на междупредметните връзки. За обучението по

изобразително изкуство това е предпоставка за успешна учебна работа. Така например, развитието на зрителното възприятие и фантазия го свързва с обучението по предметите човекът и природата, човекът и обществото, български език и литература, а работата с изобразителни материали и техники с домашен бит и техника. В началния етап няма учебен предмет, с който предметът "Изобразително изкуство" да не се намира в преки или косвени междупредметни връзки. Засилените междупредметни връзки и нарастващото влияние на факторите на околната среда дават възможност в обучението по изобразително изкуство да се използва организационната форма образователен проект с

интегрално–ситуационно съдържание. 3. В текста на програмата са употребени понятия и термини с по–широко значение, затова те трябва да се конкретизират във връзка с обучението по изобразително изкуство: • Ученикът описва – като отговаря (устно или писмено) на въпроса "Какво виждам?". Назовават се

обектите, определят се средата, движенията, състоянията. Например: Виждам (в действителността или в картината) дървета, къщи, улица, небе, слънце; хора, които вървят, птици, които летят. • Ученикът визуализира – дава отговор (устно или писмено) на въпроса "Как изглежда това, което

виждам или което си представям?", т.е. става дума за зрителни представи на обекти, пространство, явления от реалния и фантазния свят. Например: Дървото, което виждам, е елха. Тя има триъгълна форма. Короната е тъмнозелена, а стъблото е кафяво. Дървото се намира вляво от къщата. • Ученикът изобразява – предава форма на зрителните си представи за това, което вижда или

фантазира, с определени изобразителни материали и техники за: рисуване, апликиране, моделиране и конструиране. 4. В програмата често се споменава, че на ученика трябва да се даде възможност свободно да изразява мнение, отношение, да работи по свое предпочитание с едни или други материали и техники, да избира елементите на изображението и тяхното разполагане върху листа или в пространството. Това не означава да се лиши учебната работа по изобразително изкуство от необходимото педагогическо въздействие като средство за постигане развитие на изобразителните знания и

умения и формиране на естетическо отношение към околната среда. 5. Резултатите от обучението по изобразително изкуство могат да бъдат проверявани и оценявани чрез различни традиционни и съвременни методи и форми.

Учебна програма "Изобразително изкуство" за трети клас

За таблицата на учебната програма кликнете ТУК.

ПЛАНИРАНЕ НА УЧЕБНАТА РАБОТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Годишно планиране

Има различни начини за годишно планиране, но най–разпространеният е във вид на годишно

разпределение на темите на уроците в последователността на седмиците през учебната година. Съдържанието на учебника представлява примерно годишно разпределение, с номерата на седмиците от 1 до 32. Неномерираните по седмици теми в учебника се отнасят до произведения, които се разглеждат във време по преценка на учителя (вътрешните разделители, някои народни празници, галерия от ученически рисунки). Ако той се придържа към примерното годишно разпределение в учебника, такова годишно планиране се нарича стандартно. Необходимо е само да се конкретизират задачите по отделните теми за ЗП. В повечето случаи те са отбелязани с червен знак и препратка в учебния блок. Препоръчителните теми за ЗИП, СИП и паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство са посочени със знак кръг. В книгата за учителя са дадени кратки сведения и за образователните проекти. От примерите става ясно, че "стандарт" не означава механично пренасяне на темите и задачите от учебника в годишното разпределение за даден клас. Учителят избира тези теми и задачи, които според него могат да се осъществят от преобладаващата част от учениците. Още по–добре ще бъде, ако той направи годишно разпределение, което да е изцяло съобразено с местните условия, като се придържа към основните изисквания в учебната програма. В такъв случай съдържанието на учебника служи като база за съставяне на собствно годишно планиране, което наричаме нестандартно. Този подход е творчески и е свързан с по–голям педагогически опит, по–добро познаване на учениците и техните изобразителни възможности и интереси, владеене на съвременни методи на обучение, включване на фактори от заобикалящата среда (природна и социална) в класни и извънкласни форми на обучение, по–тесни междупредметни връзки, по–голяма активност за обществена изява на резултатите от учебната работа по изобразително изкуство – организиране на изложби в училището и селището, участие в национални и международни изложби и конкурси, публикации в печата. Практиката показва, че успехите в обучението по изобразително изкуство се дължат и на общите усилия на учителите в училището, както и на методическите обединения на всички учители по изобразително изкуство от дадено селище и район, със съдействието на регионалните инспекторати на МОН.

Планиране съдържанието и хода на отделните уроци

В масовата учебна работа планирането на хода на уроците варира от най–общото набелязване на

темата, задачите и времетраенето до подробното разпределяне на урочното време според последователността на действията на учителя и учениците, както и определяне на съдържанието и езиковата форма на разказа или беседата. В учебника и книгата за учителя е застъпен възгледът, че конкретното планиране (какво ще правят учителят и учениците в клас) е задължение и право на учителя. Той може и трябва да поеме цялата отговорност за хода и резултатите на урока, което е гаранция за творческата му свобода. Ето защо в учебния комплект по изобразително изкуство не се дават примери за протичането на уроците. Вместо това към всяка тема от примерното годишно разпределение са дадени кратки методически насоки, които биха ползвали учителя, защото те отразяват в обобщен вид добрия педагогически опит. Понякога, в отделни моменти в хода на урока, се налага учителят да действа интуитивно, да импровизира, да реагира своевременно на промяната на ситуацията в клас. Ежедневната учебна работа е много по–динамична и променяща се и това не може да се предвиди и в най–прецизните планове за хода на уроците. Тук е уместно да се перифразира мисълта на Сухомлински, че когато учителят влезе в клас, той трябва да забрави всякакви методики (и планове). Пред него стоят живи деца! Разбира се, тази мисъл няма нищо общо с педагогическата безпомощност и липсата на професионална компетентност. Става дума за нещо много важно – планирането и методите са средство, а не цел.

МЕТОДИЧЕСКИ КОМПЛЕКСИ

По–големите (в сравнение с отделни уроци) методически единици, наричани условно методически

комплекси (МК), се различават както по обхват на съдържанието, така и по вида и броя на включените в тях теми. В учебника за 3. клас са застъпени следните методически комплекси: (1) Светът на картината (жълт цвят) – обхваща произведенията на изобразителното изкуство,

народното творчество и ученическата изобразителна дейност. Темите по този МК са групирани в три части. Първата част представляват вътрешните титули (разделители) с по една творба от живописта (например "Момиче с макове" от Владимир Димитров–Майстора). Втората част включва теми от седмичното разпределение, в които учебният проблем е тясно свързан с дадено художествено произведение – например "Пейзаж с река Сена" от Анри Русо (тема "Светът около нас") или "Красотата на Рилския манастир" (проект). Третата част се отнася до теми от седмичното разпределение, в които произведенията са включени като допълнителен нагледен материал – например "Натюрморт" от Цанко Лавренов към темата "Видове форми". (2) Изобразителни материали и техники (зелен цвят) – обхваща теми с главни учебни проблеми и

задачи за усвояване на нови или разширяване на придобити в предходните класове умения за работа с материали и техники по рисуване, апликиране, отпечатване, моделиране и конструиране – например "Печатни форми". (3) Картината на света (червен цвят) – обхваща широк кръг от теми, сюжети и взаимовръзки между

слово и рисунка, между обекти и образи в реалния и фантазния свят. В този МК са включени и изобразителни изразни средства за изграждане на форма, цветове, композиция чрез работа по натура, памет, представа и въображение. Например: "За чиста природа" (екологична тема), "Топли и студени цветове" (изразни средства), "Рисуване по наблюдение", "Връзка между рисунка и текст". (4) Визуална комуникация (синьо–зелен цвят). Този МК съдържа само една самостоятелна тема –

"Рисувани знаци", но проблемът за визуалните комуникации се разглежда допълнително и в теми от други МК. Например "Триъгълнитк и триъгълни форми" (МК "Картината на света"), "Образи на слънцето" (МК "Светът на картината"), "Билки и опаковки" (МК "Образователни проекти"). (5) Образователни проекти (син цвят) – обхваща теми и проблеми за разширено равнище. В

работата по този МК учениците индивидуално или по групи, проучват, събират, анализират и представят самостоятелно в образи и текст материали по проектната тема. (Например "Природни форми", "Красотата на Рилския манастир", "Рисунки на човешкото тяло".) (6) Визуални игри и забави (оранжев цвят) – обхваща теми с насоки към хумора и веселите

приключения. Например "Смешки с рисунки", "Рисунки за филми". (7) Педагогическа диагностика (виолетов цвят). Комплексът съдържа само една самостоятелна

тема за изходяща диагностика ("Какво научих в трети клас"). Останалите видове диагностика – входяща, междинна и текуща (при работа по отделните теми) се определя от учителя според конкретните учебни проблеми и задачи. В края на учебника е поместен речник на основни понятия в 3. клас. Дефинициите са формулирани

с оглед тяхната достъпност и разбираемост от учениците. Например понятието "мотив" е обяснено в тесен смисъл – като част от декоративния образ. В книгата за учителя са дадени примери за изразяване на някои понятия от учениците. Анализът показва, че на тази възраст те ги обясняват и употребяват на практическа, а не на теоретическа основа. Съдържанието на учебника е единно и цялостно, с тесни взаимовръзки между отделните МК и теми. Някои от по–важните тематично–съдържателни зависимости са отбелязани в книгата за учителя към анотациите по темите от годишното разпределение като "препратки" в учебника и в блока. Такава връзка (вътрешна интеграция) съществува и с теми на МК в 1.–2. класове. Външните, междупредметните връзки между изобразителното изкуство и останалите учебни предмети се осъществяват преди всичко в МК "Картината на света", където зрителновъзприемаеми обекти и явления, наред със словесното им описание и някои математически и физически характеристики, се разглеждат от визуално–изобразителна гледна точка. (Например: "Природата – учител", "Триъгълници и триъгълни форми", "Топли и студени цветове".)

МЕТОДИ, МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОДИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМИ

В 3. клас, в сравнение с предходните класове, тези методически компоненти придобиват следните

по–главни особености. Словесните методи – разказ и беседа, са свързани с усвояването на повече и по–системниЗнания и умения. Учениците могат по–самостоятелно да описват, анализират и обобщават резултатите от

зрителното наблюдение и от процеса на изобразителната дейност, да изказват собствено мнение и оценка.

Нагледните методи – онагледяване и демонстрация, разкриват чрез конкретни примери

изискванията към изобразителните задачи или същността на даден учебен проблем. Самостоятелната работа като метод се осъществява на репродуктивно и на продуктивно–

творческо равнище. Репродуктивното равнище се прилага при усвояване на нови знания и умения, при корекции и проверка. Творческото равнище се прилага при преноса на усвоени знания и умения при нови условия и при изцяло самостоятелно решение на поставените учебни задачи. Прилагането на едни или други методи е дело на учителя, който се съобразява с реалните възможности на учениците. Контролът и оценката като методи се основават на педагогиката на сътрудничеството – на

уважение към личността на ученика. Те са положителни и стимулиращи (подчертават постиженията), конкретни, мотивирани и индивидуални. Общите корекции и оценки поставят всички ученици при равни условия и възможности за творческо съревнование. Методическите подходи в обучението по изобразително изкуство биват: рационален,

емоционален, операционен (система от упражнения и задачи), игрови; интегрален, ситуационен и др. Те отразяват педагогическите и дидактическите възгледи и опит на учителя и зависят до голяма степен от интелектуално–творческото равнище на учениците и от условията на заобикалящата природна и социална среда. В 3. клас се увеличават възможностите за прилагането на интегрално–ситуационния подход на вътрешнопредметно и на междупредметно равнище. Организационните форми се отнасят до класната и извънкласната училищна и извънучилищна

учебно–възпитателна работа по изобразително изкуство. Урокът като основна организационна форма се прилага предимно в масовата учебна практика за

задължителна подготовка. За ЗИП, СИП и паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство той се комбинира с организационната форма учебен сценарий – условно название за група

уроци по даден методически комплекс или по глобална (интегрална) тема. В книгата за учителя към темите от примерното годишно разпределение са дадени някои методически указания. Учителят може да ги има предвид, без да се съобразява изцяло с тях, защото те са от общ характер, не се отнасят и не могат да се отнасят до конкретните условия на работа в училище.

ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО СЕДМИЦИ

Съдържанието на темите от примерното годишно разпределение е представено по–долу (в кратък

вид или по–подробно), по преценка на авторите, със следната структура от данни: (1) № на седмицата (темите без точно определено място в годишното разпределение са отбелязани с знака *) (2) Тема (3) Брой учебни часове (4) Учебен проблем (5) Цел на обучението по темата (6) Знания и умения (7) Метод (8) Препратки за връзки на темата с други теми в учебника и блока Приложено е и черно–бяло факсимиле от съответната страница на учебника. Така учителят може да направи бързо справка по интересуващата го тема и да реши по какъв начин ще я използва в своята учебна работа.

1. седмица

СВЕТЪТ ОКОЛО НАС 1 час

Структура на заобикалящата природна среда.

Цел. Разширяване и обогатяване на зрителните представи за околната действителност по вид среда

с нейните типични природни и изкуствени обекти. Знания и умения. Учениците се обучават да наблюдават, разграничават и описват по–съществени

зрителни особености на средата: земя – вода – небе (въздух) и свързаните с нея обекти – природни и изкуствени, реални и фантазни. Те разкриват и изобразяват принципната връзка между среда – обект – функция – форма с достъпни изразни средства. Освен това анализират и сравняват елементи на средата и нейните обекти по вид, аналогия, контраст (вж. задачите към фиг. 1, Пейзаж с р. Сена). Научават се да изразяват собствено естетическо отношение и преценка към околната действителност чрез изпълнение на рисунки с разнообразни материали и техники. Метод. Основен – естетическо наблюдение на околната действителност в тясно взаимодействие с

дисциплините: човекът и природата, български език и литература, домашен бит и техника, математика. Осигурява се свободен индивидуален израз на непосредствените наблюдения и творческото въображение чрез самостоятелен избор на изразни средства. Уменията за анализ и оценка се формират чрез разграничаване на средата и обектите в природата от техните образи в произведенията на изкуството. Анализът се отнася до вида среда, обектите и тяхното разположение спрямо зрителя (близо–далеч; ниско–високо), сравняване на форми, пропорции, цветове. При всички случаи анализът се опира на непосредствени естетически емоции и отношения и протича като увлекателна и интересна беседа.

ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА ДО ЗВЕЗДИТЕ 1 час

Пространствени взаимовръзки Земя–Космос . Цел. Формират се у ученика зрителни представи за цялостната картина на природата и нейните

измерения по отдалеченост на различните "етажи" на пространството. Знания и умения. Формират се зрителни представи за околния свят в реален и фантазен аспект –

земни недра, суша; водна повърхност и дълбини; небе (въздух); Космос. Разкрива се своеобразието на форми и структури на обекти според тяхното пребиваване на даден "етаж" и възможности за придвижване от една среда в друга (вода–земя; въздух–земя и т. н.). Осъзнава се зрителното несъответствие между обекти–среда във фантазни ситуации. Ученикът се научава да изразява общата представа за "етажите" на природата във вертикални композиции с отворени пространства или разказ с рисунки (комикс) за пътешествие от центъра на земята до звездите. Метод. Работата по тази тема, както и по предходната, се основава на личния сетивен опит и

въображение на учениците и на междупредметните връзки. Набляга се на видовото разнообразие по форма и функции на обекти от даден "етаж", например птици и летателни апарати във въздушното пространство в съжителство на Баба Яга, ангели и летящи чинии. Използва се естественото увлечение и интерес на учениците от тази възраст към приказното, непознатото и далечните въображаеми пътешествия, които са изпълнени с вълнуващи приключения. Илюстративният материал по темата се

разглежда като отправна точка за пренос към собствени зрителни представи за чудния свят на природата. Учебник: с. 6, 7, 10, 11, 12, 20, 21, 33, 37, 42, 43, 54, 55, 56, 57, 62, 64 Блок: с. 3, 7, 14

2. седмица

ПРИРОДНИ ФОРМИ (Проект) 2 часа

Образователен проект.

Зрителни представи за визуални особености на природни форми. Реални и фантазни образи по аналогия и асоциации. Цел. Обогатяване на зрителните представи за разнообразие на природни форми.

Развитие на въображението и фантазията за създаване на реални и фантазни образи. Знания и умения. Обучаваните се насочват да наблюдават, разграничават и описват визуални

особености на природни форми (големина, силует, повърхнини и др.). Използват природни форми за източници на реални и фантазни образи. Изразяват собствено естетическо отношение към красотата на природни забележителности в заобикалящата среда чрез рисунки и описания. Подбират разнообразни материали и изразни средства. Метод. Използват се ситуации в природна среда за наблюдения на природни форми и

изобразителна дейност; индивидуална и групова работа. Разграничава се и се сравнява по аналогия и контраст (прилича на. . . ; голямо–малко, високо–ниско, грапаво–гладко и др.). Стимулира се въображението и фантазията за "оприличаване" на природните форми с образи на предмети, хора, животни, птици, познати герои от анимационни филми и приказки. Използват се впечатленията и събраните материали (рисунки, скици, снимки) за източници на реални и фантазни образи. Ако местните условия не предоставят такива възможности, се осъществяват наблюдения по време на зелено училище, пленер, екскурзии. Могат да се ползват поместените в учебника (с. 6) снимки и рисунки. В учебния блок (с. 3) е включена задача за съставяне план на местност и обозначаване със знаци места на природни забележителности. Осъществяват се връзки с обучението по предметите: човекът и природата, човекът и обществото. Учебник: с. 6, 7, 8–9, 22–33, 56–57 Блок: с. 3

3. седмица

ТРИЪГЪЛНИК И ТРИЪГЪЛНИ ФОРМИ 2 часа

Геометризация на форми. Цел. Използване познанията по математика за ъгли и триъгълници като еталони (математически

модели) при разкриване особеностите на формата на обекти от заобикалящата действителност. Знания и умения. Разграничават се триъгълниците и ъглите като математически понятия от триъгълните форми на плоски обекти (природни и изкуствени), триъгълния силует (очертания) на обемни конусовидни обекти, триъгълна рамка (композиция) на единичен обект или на група обекти с други форми. Трансформират се образи на обекти като съчетания от различни триъгълници. Използват се материали и техники за рисуване, апликиране и смесено за създаване на реални и фантазни образи и ситуации с триъгълни форми. Прилагат се знанията и уменията за триъгълните форми по други теми: декоративни образи, модулни конструкции, ритъм, контраст и симетрия, движение. Метод. С беседа се разкрива богатството и разнообразието на триъгълните форми в непосредствено

заобикалящата среда. В блока се поставя акцент на вариациите с три–ъгълни форми и развитие на творческото въображение. Учебник: с. 17, 25, 33, 35, 37, 50, 53, 63 Блок: с. 2, 4, 11, 17, 29, 31

4. седмица

ВИДОВЕ ФОРМИ – ПОДОБИЕ И РАЗЛИЧИЕ 2 часа

Зрителни представи за визуални особености на формите. Подобие и различие по строеж и повърхнини (обемни, плоски, заоблени, ръбести, гладки, грапави). Визуални въздействия (контраст, симетрия).

Цел. Формиране на най–общи представи за визуални особености на формите. Установявяне на

подобие и различие по аналогия и контраст. Знания и умения. Наблюдават се, разграничават се и се сравняват по определени визуални признаци форми на обекти от естествен и изкуствен произход. Възприемат се и се изобразяват експресивни въз–действия на формите (контраст, симетрия, ритъм). Метод. Осъществяват се диференцирани наблюдения на форми в обекти от естествен и изкуствен

произход, като се обръща внимание на подобието или различието в техните повърхнини, строеж и въздействие. Сравняват се плоски и обемни, ръбести и заоблени, симетрични и несиметрични, гладки и грапави форми на предмети, растения, животни, образи в произведения на изобразителното и народното приложно изкуство. Използват се разнообразни източници от околната среда и илюстрациите в учебника (фиг. 1–12, с. 8–9). Осигуряват се възможности за събиране, проучване, скициране на интересни форми на обекти от естествен и изкуствен произход. В учебния блок (с. 4) са включени задачи за: описания на форми по зададена илюстрация, изобразяване форма на обект по зададена характеристика, рисунки на интересни случки с предмети, растения и животни, които имат различни форми. Учебник: с. 7, 14–15, 52–53, 59 Блок: с. 4

5. седмица

ПРИРОДАТА – УЧИТЕЛ 2 часа

Природни прототипи за конструктивна дейност.

Цел. Сравняване на природни с изкуствени обекти по аналогия за форма и функция.

Обогатяване на зрителните асоциации и въображение. Знания и умения. Съпоставят се фантазни представи от миналото с техни реализации днес (летене,

вълшебно огледало). Открива се прототипът на някои предмети в природни форми (гъба – чадър). Да се стимулира въображението чрез промяна на функциите на реални обекти (летящи хора и предмети). Метод. В беседа се разкрива значението на природата като основен стимул за изобразително

творчество. Съпоставят се аналогични природни и изкуствени обекти в учебника и околната среда. Създават се две изображения върху един и същи рисувателен лист, например: птица – самолет, рак или бръмбър – клещи. Актуализират се асоциации на аналогии по текстове от приказки и научна фантастика. Аналогията (минало – съвременност) се разкрива в серия рисунки или в комикс. Учебник: с. 4, 5, 7, 9 Блок: с. 2

6. седмица

ЗА ЧИСТА ПРИРОДА 1 час

Впечатления и представи за красива и замърсена природа. Експресивно въздействие на цветове, форми и пространство. Реални и фантазни образи по впечатления и представи.

Цел. Формиране на емоционално–познавателно отношение към екологични проблеми на околната

среда със средства на изобразителната дейност. Знания и умения. Възприемат се, описват се и се изобразяват по–съществени визуални особености

на обекти и среда в условията на екологични ситуации, свързани със замърсяване и унищожаване на природата (опожарена гора, отсечени дървета, замърсен въздух, вода, почва и др.). Анализират се и се сравняват по аналогия и контраст как изглеждат природните обекти в чиста и в замърсена природна среда. Прави се преценка на екологична ситуация от гледна точка на причините и последствията за човека и околната среда. Изразява се собствено отношение със средства на изобразителната дейност – реални и фантазни образи; самостоятелно се избират изразни средства, материали и техники. Постига се експресивно въздействие на изображенията. Метод. Непосредствени наблюдения и анализ на екологични ситуации в околната среда по визуални

признаци (въздействие на цветове и форми). Изразяване на собствено отношение с реални и фантазни образи, знаци и думи. Стимулиране на творческото въображение чрез самостоятелен избор на изразни средства, материали и техники. Осъществяване на връзки с темите: "Човекът и околната среда" по предмета човекът и обществото; "Въздух и вода" (човекът и природата). Учебник: с. 4–5, 42–43, 54–55

ВЗАИМОПОМОЩ 1 час

Ситуации в социалната среда – животът на деца и възрастни с увреждания. Общуване и взаимопомощ. Цел. Изразяване на съпричастност със средства на изобразителната дейност към ситуации от

живота на деца и възрастни с увреждания. Знания и умения. Наблюдават се, анализират се и се описват ситуации от живота на деца и

възрастни с увреждания (как те се движат, как общуват и др.). Проучва се доколко училището и околната среда в селището са достъпни за хора с увреждания (наличие на визуални знаци в транспортните средства – автобус, влак; на обществени места и др.). Формира се съпричастност към живота на хората с увреждания със средства на изобразителната дейност – рисунки с реални и фантазни образи, визуални знаци; самостоятелно се избират изразни средства; експресивно въздействие на изображенията. Създават се проекти на среда и визуални знаци в помощ на хората с увреждания. Метод. Използват се непосредствени наблюдения и анализ на ситуации в социалната среда от

живота на хора с увреждания. Анализът се осъществява по визуални признаци: пози и движения, състояния (радост, тъга); обозначаване на обекти и среда с визуални знаци и др. Изразява се отношение с описания и рисунки. Стимулира се творческото въображение чрез самостоятелен избор на

изразни средства в изобразително и словесно творчество. Осъществяват се връзки с темата "Аз и моето здраве" по предмета човекът и природата. Учебник: с. 13 Блок: с. 18

7. седмица

МОДЕЛИРАНЕ НА ЧОВЕШКА ФИГУРА 2 часа

Компактно и разчленено изграждане на човешка фигура. Пози и движения.

Цел. Развиване на умения за моделране на кръгла фигура по определена тема. Предаване на

характерна поза. Знания и умения. Учениците моделират човешка фигура и предмет по определена тема. Те

познават и прилагат начини за моделиране на компактна и разчленена фигура. Предават характерна поза на човешката фигура в зависимост от темата и връзката с предмета. Постигат устойчивост на фигурата и изразителност на силуета. Метод. Възприемат се, анализират се и се сравняват моделирани от деца и художници кръгли

фигури на човек по определена тема. Подчертават се особеностите на силуета при определени пози и движения. Моделира се от пластилин или глина човешка фигура и предмет по зададена тема. Предава се характерна поза и движение. Фигурата се изгражда от цяло парче пластичен материал чрез разточване, разрязване, изтегляне, извиване и дооформяне на основните части. Обръща се внимание на връзката между предмета и човешката фигура, както и на начините за закрепване на предмета – слепване, нанизване и др. Фигурите могат да се украсят чрез гравиране, точкуване, налепване. Осъществява се връзка с обучението по темите "Пози и движения" (изобразително изкуство), "Аз и моето тяло" (човекът и природата), с предметите музика, физическа култура и спорт. Учебник: с. 14, 15, 58, 59 Блок: с. 5

8. седмица

МОДЕЛИРАНЕ НА РЕЛЕФ 2 часа

Видове релеф в зависимост от начините на изграждане (висок, нисък, вдлъбнат). Релефи с образи на хора, животни, птици и предмети.

Цел. Формиране на най–общи познания за видове релеф. Различаване на повърхнини. Развиване на

умения за моделиране на висок и нисък релеф. Знания и умения. В двата учебни часа учениците възприемат, описват и сравняват релефни

изображения с различни по съдържание (хора, животни, растения, предмети и др.) и начин на изграждане на образите (висок, нисък, вдлъбнат релеф). Развиват се уменията им за моделиране на релеф чрез прибавяне или отнемане от повър–хнината на плочка. Научават се да украсяват фигурите чрез отпечатване на различни инструменти за моделиране. Метод. Възприемат се, анализират и сравняват различни по съдържание и начин на изграждане

релефни изображения от културно–историческото наследство и детското изобразително творчество. Използва се усвоен практически опит за моделиране на релеф от глина и метално фолио във 2. клас. Моделира се релеф, като се обръща внимание на етапите за изграждане: моделиране на плочка, рисуване на фигурата върху плочката, изграждане на фигурата чрез прибавяне или отнемане от повърхнината на плочката (при изграждане на висок или нисък релеф), украсяване на фигурата чрез отпечатване на различни инструменти, гравиране, точкуване, налепване. Стимулира се творческото въображение и фантазия при създаване на релефния образ. Преценяват се резултатите от перцептивната и практическата дейност на учениците. В учебния блок (с. 10) са включени указания за отливане на релеф. Последователно се осъществяват следните етапи: моделиране на плочка; линеарна рисунка на предмет, растение, животно или очертаване на длан, листо върху плочката; отнемане на глината в очертаната форма или рисунката; приготвяне на гъст разтвор от вода и гипс; изливане на разтвора във формата; след втвърдяване на гипса – отстраняване на глината. Отливките могат да се изпълнят при разширено равнище на подготовка (ЗИП). Осъществяват се връзки с предмета човекът и обществото. Учебник: с. 14–15, 26–27, 28–29, 32 Блок: с. 5

9. седмица

ХУДОЖЕСТВЕНИ КОНСТРУКЦИИ ОТ ХАРТИЯ И ПОДРЪЧНИ МАТЕРИАЛИ 2 часа

Обемни образи от хартия и подръчни материали. Разнообразие на материали и техники за художествено конструиране.

Цел. Разширяване на уменията за създаване на художествени конструкции с различни материали и

техники. Равиване на творческото въображение и фантазия. Формиране на естетическо отношение към околната среда. Знания и умения. Познават се и се използват различни материали от естествен и изкуствен

произход и техники за създаване на художествени конструкции (залепване, навиване, завързване,

сплитане, промушване и др.). Изграждат се художествени конструкции (фигуративни или абстрактни) от елементи и модули, съобразно вида и качествата на материалите (структури, повърхнини, цвeтове). Метод. Сравняват се конструкции на обемни образи от хартия (резултати от 2. клас) с конструкции от

хартия и подръчни материали (фиг. 1–4, с. 16 от учебника за 3. клас). Разкрива се значението на разнообразните материали и техники за: художестествени интерпретации, аналогии и асоциации с образи на предмети, животни, растения, фантазни образи; въздействие на цветове и форми (експресивност на образите). Различават се материали, структури, повърхнини и цветове. Индивидуално или в малки групи се изпълняват по определена тема художествени конструкции. Осъществява се предварителен подбор на материалите и техниките в зависимост от замисъла и вида на конструкцията – абстрактна, фигуративна (образ на птица, животно, предмет, и др.). Дорисуват се и се апликират някои части и детайли. Осъществяват се връзки с предметите домашен бит и техника, човекът и природата. Учебник: с. 16–17, 46–47, 48–49, 52–53

10. седмица

ДЕКОР С УЛИЦИ, КЪЩИ И ДЪРВЕТА 2 часа

Художествена конструкция (декор на пейзаж) върху прегъната хартия. Апликиране и рисуване. Цел. Разширяване на познанията и уменията за художествено конструиране и апликиране с хартия и

картон. Знания и умения. Формират се начални познания и умения за създаване на декор. Познават се и се

прилагат начини за създаване на конструкция от хартия върху прегънат под прав ъгъл картон. Разширяват се уменията за използване на смесени техники – апликиране и рисуване с черни и цветни материали. Метод. Сравняват се апликации на пейзаж (2. клас) с декори на пейзаж (фиг. 1–3, с. 17). Съпоставят

се начините за създаване на апликациите и декорите, като се обръща внимание на различията при закрепване на елементите – къщи, дървета, превозни средства и др.: хоризонтално поставени и залепени върху листа (при апликация); вертикално поставени и закрепени с помощта на допълнителни хартиени ленти, прегъната малка част от долния край на фигурите и залепена върху хоризонталната част на прегънат под прав ъгъл картон. Създават се декори на пейзаж, като се избират обекти от природната и архитектурната среда. Задачата се изпълнява индивидуално или в малки групи. Използват се включените в учебния блок цветни хартии и картон (с. 25). Осъществяват се връзки с темата "Моят роден край" на предмета човекът и обществото. Обучението по темата може да се разшири в ЗИП. Учебник: с. 17, 52–53 Блок: с. 25

МОМИЧЕ С МАКОВЕ. Владимир Димитров–Майстора*

Портретът като вид образ. Цел. Възприемане красотата на образа в портетите на Майстора. Знания и умения. Учениците затвърдяват общите си представи за портрета и разнообразието на

средства за неговото изграждане. Разкриват особеностите на портретуваната девойка (черти на лицето, облекло) и връзката є с фона. Различават и определят преобладаващите цветове. Запомнят името на автора като един от най–големите наши живописци. Метод. Прилага се беседа за възприемането на творбата с активно самостоятелно участие на

учениците. Те сами "откриват" кой е преобладаващият цвят, какво е изобразено на фона, с какво е облечено момичето. Изказват своето впечатление от портрета на Майстора, като запомнят името му. Препоръчително е творбата да се разгледа през есента, като се свърже с темата "Топли и студени цветове" (с. 20). Учебник: с. 20, 23, 24, 41, 51, 57, 61, 63

11. седмица

ТОПЛИ И СТУДЕНИ ЦВЕТОВЕ. ЦВЕТЕН КОНТРАСТ 2 часа

Групиране на цветовете.

Цел. Учебното съдържание на тази тема е съобразено с изискването да се запознаят учениците с

топли и студени цветове и възможностите за смесване на боите за получаване на цветови съчетания с различно емоционално въздействие. Знания и умения. Темата включва два основни проблема: вниманието на учениците се насочва към

откриване на нюанси (по–светли и по–тъмни разлики) на едни и същи цветове; показан е един от начините за усилване на емоционалното въздействие на цветовете, като се използва цветният контраст. В примерите с художествени произведения ясно личат разликите на цветовото изграждане – светло, тъмно, топло, студено. В предходните класове започват да се формират първите най–общи представи за отразяване на различни състояния в природата и емоционалните преживявания посредством цветовете. В 3. клас тези представи прерастват в познания за групирането на цветовете според качествените им различия като топли и студени цветове и за различните възможности на техните съчетания. Във връзка с това се използват и конкретните понятия. Практическите умения за получаване на топли и студени цветове се свързват с познатите начини за смесване на цветовете. Метод. Като основен метод в работата по тази тема се прилага сравнителният анализ. Подходящо е

в методическата организация на урока да се включат и други примери с художествени произведения и ученически рисунки освен изпол–званите в учебника. Необходимо е учителят да насочва учениците по–подробно да изразяват впечатленията си от разглежданите нагледни материали. Не е достатъчно беседата да се ограничи само с общи констатации за откриване и посочване на използваните цветове, както това най–често се прилага в 1. и 2. клас. Център на темата е анализът на картината на Владимир Димитров–Майстора "Пред буря". Анализът се насочва в три последователни посоки: Какви цветове са използвани? Какво състояние на природата е изобразено? Как ти би нарекъл тази картина? Темата подходящо се свързва с познанията и практическия опит на учениците от предходните класове и с други теми от 3. клас. Учебник: с. 18–19, 42–43, 54–55. Блок: с. 6

12. седмица

РИСУВАНЕ ПО НАБЛЮДЕНИЕ. РИСУВАНЕ ПО ПАМЕТ 2 часа

Последователност в изпълнението на рисунката.

Цел. Учебното съдържание на темата е съобразено с няколко изисквания: да се осигурят

възможности на учениците да създават различни по съдържание и вид изображения по наблюдение, представа и въображение; да се развиват зрителните им възприятия, образните им представи и въображението; да изразяват чрез образи собствените си мисли, впечатления, чувства и отношения. Знания и умения. Включените в тази тема проблеми имат повишена трудност. Тя е свързана с

необходимостта да се обяснят и целенасочено да се използват диференцирани като подход начини на рисуване – по наблюдение и по памет – съответно да се разкрие как това се отразява на получените резултати. Развитието на темата се извършва в три основни посоки. За първи път учениците се запознават с един от методите, който се използва в творческия процес на художника. Поместени са изображения на обекти с общ визуален признак – цъфнали дървета (фотография, графична скица и живописни картини). За първи път вниманието на учениците се насочва към определена последователност при изпълнението на рисунка по натура. Вариант на тази задача е предвидено да се изпълни в учебния блок – с. 19. Метод. Работата по темата изисква по–голямо съсредоточаване към особеностите на двете основни

форми на работа: рисуване по наблюдение, което в следващите класове повече се доближава до рисуването по натура; рисуване по памет, представи и въображение. Тези форми на работа са взаимносвързани; развиват се и се обогатяват през време на обучението от 1. до 12. клас. Необходимо е учителят да покаже най–общо 2–3 етапа в последователното изпълнение на рисунка с водни бои. Това може да бъде и отделен детайл от постановката за наблюдение или нефигурално упражнение в същата последователност на изпълнение. Важно значение има сравнителният анализ на приложените към тази тема ученически рисунки. Освен към най–често задаваните досега въпроси – какво е изобразено и какви материали и техники са използвани, познанието на учениците се насочва към търсене на прилики и разлики в изпълнението на рисунките според подхода. Търсят се по–непосредствени връзки с наблюдавания обект и къде въображението на ученика е водещо. Темата има пряка връзка с много теми от 1. и 2. клас и с темите в 3. клас, в които се прилага рисуването по наблюдение и по памет. Учебник: с. 7, 19. Учебен блок: с. 19.

13. седмица

ДЕКОРАТИВНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. ДЕКОРАТИВНА КОМПОЗИЦИЯ 2 часа

Симетрия и ритмика в декоративната композиция.

\

Цел. Темата е в съответствие със следните изисквания на учебната програма: да се запознаят

учениците най–общо с различните по вид произведения на народното приложно творчество и да ги съпоставят с творби от изобразителното изкуство; да откриват по–съществените особености на различни орнаменти и да познават някои от начините за изграждане на декоративни композиции. Знания и умения. Проблематиката включва последователни връзки в следните направления:

разкриване на особености в различни по вид художествени произведения с еднакво съдържание и една и съща образна първооснова; оформяне на представите за съответния вид и жанр. Показват се и се усвояват практически някои от начините на композиционното изграждане, изпол–звани в творческата практика – симетрия и ритмика. Във връзка с това е поставена задачата да се открият общите белези на декоративните елементи в национално облекло, в стенопис, в килим, както и изпълнението, с което те се отличават: бродирани, рисувани, тъкани. Поставя се началото и на постепенно запознаване с процеса стилизация (това понятие не се използва и не се усвоява теоретически!). Метод. Прилага се сравнителен анализ на илюстративния материал по темата. Той се разглежда

като отправна точка за сравнения и на други подобни произведения от народното приложно изкуство. Възможностите да се използват образци в оригинал са много големи. Във всички случаи подходът при сравненията и при изпълнението на практическите задачи в учебния блок трябва да бъде оперативен, а не репродуктивен. Към това са насочени поставените по темата въпроси, чрез които се стимулира вариативното мислене и въображението на учениците. Задачите могат успешно да се асоциират с друго учебно съдържание във взаимодействие с обучението по музика, български език и литература. Подобни теми има в учебното съдържание на предходните класове и в 3. клас. Учебник: с. 9, 26–27 Учебен блок: с. 8

НАРОДНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ*

Разнообразие от видове, форми и материали. Цел. Разкриване на народните художествени занаяти и приобщаване към културно–историческото

наследство и миналото на нашия народ. Задачи и умения. Разграничават се по вид, форма и материал произведенията на народните

художествени занаяти. Сравняват се разликите в мъжките и женските костюми; съпоставят се художествените материали – дърво, камък, метал. Затвърдява се представата за взаимовръзката между предназначение, форма и мате риал на предметите от народното творчество. Откроява се красотата на произведенията на народните художествени занаяти. Метод. С увлекателен разказ и беседа се разкрива разнообразието и богатството на българските

народни художествени занаяти. Учениците споделят свои впечатления от народното творчество в родния си край – облекло, накити, керамични съдове и др. При съпоставката на поместените на с. 26–27 творби многообразието по вид и материали се обяснява на сетивна основа. Работата по тази тема може да се свърже с други сродни теми като народни празници и обичаи, а също така и с образователен проект на тема: "Народното творчество в родния край". Акцентът се поставя върху непреходните стойности и естетическото значение на традициите в областта на народното творчество у нас, като част от българското културно наследство.

ОБРЕДЕН ХЛЯБ *

Християнски празници. Цел. Обща представа за единство между предмети (атрибути), ритуали (движения, пози), символи

(значения) на празника. Знания и умения. Учениците се приобщават към християнските ценности като част от общовешката

култура. Те добиват най–обща представа за символното значение на изобразителните знаци в обредните хлябове на празниците Бъдни вечер и Коледа. Насочват се да различават образите в иконата "Рождество" от ритуалните действия "Поднасяне и разчупване на хляба", "Шествието на коледарите". Метод. Съдържанието и ритуалите на празниците се поднася на учениците във формата на

увлекателен разказ, без да се употребяват термините символ, ритуал, атрибут. Набляга се на морално–етичната и естетическата страна на празника като важно събитие в живота на българското семейство, когато всички си пожелават здраве и щастие през новата година. Пластичните символи върху обредните хлябове, поместени на с. 28 и 29, се разглеждат като разнообразни релефни форми. Не се обяснява тяхното конкретно значение като символи (тялото на Христос и др.). Съпоставят се форми и предназначения на обредни хлябове с бъклица, менче, паница, тава с баница, колачета. Темата се разработва в навечерието на коледната ваканция в урочно и извънурочно време, при взаимодействие с български език и литература, музика, домашен бит и техника. Темата може да се реализира и на по–широка основа – като образователен проект. В този случай предварително се проучват празниците в родния край. Отделни моменти от тях могат да се драматизират и се представят на училищно тържество, заедно с ученическа изложба на моделирани от глина или тесто обредни хлябове; рисунки със сюжет "Трапезата на Бъдни вечер", "Рождество", "Коледуване". Учениците са запознати с тази тема още от детската градина и първи клас. Сега обаче те осъзнават по–добре връзката между отделните елементи на празника, сред които особено важно значение имат обредните предмети.

СЪДОВЕ И ПЛОДОВЕ. Анри Матис *

Натюрмортът като вид образ. Цел. Разширяване на представи за съдържание на натюрморта. Знания и умения. Затвърдява се представата за натюрморт като специално подбрана група

предмети, която определя неговото съдържание. Разкрива се красотата и разнообразието на техните форми и цветове. Запомня се името на автора – френски художник, автор на многобройни декоративно изградени композиции. Метод. Възприемането на творбата от учениците става самостоятелно. Те притежават достатъчно

познания за натюрморта и могат да различат както вида на изобразените предмети, така и особеностите на тяхната форма и цветове. Обръща се внимание и на: разликата между формите на предметите; подреждането – вляво, вдясно, в средата, отпред, по–назад; разликата по големина; хвърлените сенки. Учениците изразяват своето впечатление от този натюрморт. Разглеждането му е подходящо да стане при работа по темата "Рисуване по наблюдение" (с. 22). Учебник: с. 9, 22, 24, 64, 66, 67

14. седмица

ОБРАЗИ НА СЛЪНЦЕТО 2 часа

Образ и ситуация.

Цел. Изграждане на представа за разнообразно приложение на образа на Слънцето и

одухотворяването му. Знания и умения. Сравняват се образи на Слънцето в приказни ситуации и в оформянето на

интериора. Така се стимулира въображението. Метод. Разглеждат се образите на Слънцето в произведенията, които са поместени на с. 32.

Сравняват се различните ситуации и материали на изпълнение: каменен релеф (вдлъбнат и изпъкнал), дърворезба, рисунка. Изпълнява се сюжетна рисунка с главни герои – персонифицирани образи на Слънцето, Луната и звездите като едно "семейство". Учениците споделят своята представа за Слънцето като извор на светлината и живота. Учебник: с. 20, 15, 12, 4, 5, 61 Блок: с. 9

15. седмица

РИСУВАНИ ЗНАЦИ 2 часа

Невербални средства за общуване.

Цел. Формиране на начални представи за разнообразие от знаци за визуален диалог. Знания и умения. Учениците започват да различават: обекти от натура и техни фигуративни

(иконични) знаци; иконичен от неиконичен (абстрактен, нефигуративен) знак; указателен сбор от знаци за непосредствен визуален диалог; знаци в социална среда и знаци в произведения на изобразителното изкуство. Метод. Представите за разнообразието на визуални знаци се формират на практическа основа като

особени рисунки чрез сравняване на изображенията: натура (фотос) – указателен иконичен знак – пейзаж. Обяснява се използването на указателен знак (място за отдих) и морски флагове. Създава се игрова ситуация в клас или в училищния двор за демонстрация на използването им. Чрез анализ на морския пейзаж в учебника (фиг. 4) и на ученическите рисунки в блока се разкриват връзките между ситуация и знак. Учебник: с. 15, 28, 32, 56 Блок: с. 3, 4, 16

16. седмица

РИСУВАНЕ И КОНСТРУИРАНЕ (Проект) 2 часа

Естетически и утилитарни аспекти. Цел. Придобиване на начални зрителни представи за: практически и естетически функции на

предмети и съоръжения; най–обща зависимост между функция, форма, предназначение, конструкция. Знания и умения. Разграничават се форми и функции на предмети и съоръжения от функцията на

същите форми в свободни художествени конструкции (инсталации). Усвоят се практически знания и умения за съчетаване и преобразуване на машинни части в приложен и фантазен аспект. Метод. Работата по общата тема "Рисуване и конструиране" се опира преди всичко на собствения

практически опит на учениците и на тясното взаимодействие с обучението по домашен бит и техника. Наблюдава се в училище и вкъщи работа с различни инструменти и съоръжения. Поощрява се проучването на реални ситуации с машини и технически предмети и скицирането им по натура. Показват се възможности за изобразяването им в отделни конструктивни рисунки или в реални и фантазни сюжети. Необходимо е да се подчертае, че тук водещи са изобразително–естетическите, а не технологично–инженерните проблеми на разглежданите машини и съоръжения. Учебник: с. 4, 5, 7, 10, 11, 45, 60 Блок: с. 2

17. седмица

КАРТИНИ С ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ 2 часа

Варианти от повтарящи се изходни елементи. Цел. Усвояване на начални практически познания за модул и модулна мрежа върху равнина и

тяхното прилагане в различни комбинации и вариации. Знания и умения. Разпознават се модулните конструкции в безкрайна композиция и се отделят

модулите (повтарящите се елементи) в тях. Разкрива се подреждането и редуването им без център или с ясно изразен център. Използва се правилна модулна мрежа от квадрати за създаване на свободни композиции (декоративни пана) с едни и същи или различни геометрични форми – квадрат и триъгълник. Разграничават се модулите по форма, цвят, брой, местоположение и редуване в общата структура на композицията. Метод. Използват се познанията и практическият опит за създаване на ритмични структури от

геометрични форми в предходните класове и в теми от 3. клас, в тясно взаимодействие с обучението по математика. От посочените изобразителни задачи се изпълнява само една – за картина или за плочка. Модулните форми от хартия или за печат се приготвят предварително в извънурочно време. Те се изрязват едновременно от няколко листа цветна хартия, положени една върху друга, или се изработват печатните им форми от картоф/гума. Задачата в блока за плочка може да се изпълни и с флумастери. В беседа и с нагледни примери от учебника се усвояват практически, а не теоретически, начални познания и умения за модули и правилни мрежи в равнина. Стимулират се комбинаторното и вариативното мислене и въображение, усетът за ритъм и цветови съчетания. Работата по тази тема изисква по–голямо съсредоточаване и спазване на определена технологична дисциплина при апликиране или печатане. Учебник: с. 25 Блок: с. 11, 29, 31

18. седмица

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБРАЗИ 2 часа

Логика на фантазията – метаморфози.

Цел. Превръщане на реални образи във фантазни чрез придържане към антропоморфни (на хора)

или зооморфни (на животни) структури.

Знания и умения. Учениците манипулират с елементи от различни животински видове или с части

на човешкото тяло за създаване на нов, фантазен образ. Разграничават човекоподобни от животноподобни структури на фантазни образи. Те включват новите образи в ситуации със съществуваща или измислена обстановка. Метод. Чрез разглеждане на фантазни образи в детски рисунки и произведения от художника

Йеронимус Бош се разкриват особеностите на техните структури и части. Прилагат се различни начини за манипулации – увеличава се броят на главите или крайниците; заместват се части с части от други обекти; махат се части; изменят се пропорции. Рисуват се отделни фантазни образи или сюжети (композиции). Учебник: с. 28, 32, 39, 46, 47 Блок: с. 2, 12, 15, 21, 24

19. седмица

ВРЪЗКА МЕЖДУ РИСУНКА И ТЕКСТ 1 час

Единство на слово и образ.

Цел. Формиране на обща представа за "изобразителните" възможности на словото и "описателните"

– на рисунката. Съпоставки между текстове и рисунки. Знания и умения. Разкриват се разнообразните взаимо–връзки между слово и образ – конкретни,

преки (рисунката "разказва" за определен откъс от текста: Тичат с колелата Катето и Жоро. . . ), и обобщени – рисунката е съставена въз основа на различни части в текста, които се отнасят към даден образ (портрет на Пипи Дългото чорапче). Метод. Учениците самостоятелно разкриват съдържанието на илюстрациите, връзките между текст и

рисунка, като отнасят илюстрациите към съответните, означени с главни букви, текстове. Обобщените връзки между слово и образ се основават на общото впечатление от текста за даден герой или обстановка. Разкрива се красотата на линеарното (черно–бяло) и цветовото изграждане на образите. Материалите и техниките за рисуване се избират самостоятелно от учениците. В блока се изпълняват по желание една от двете задачи: (1) рисунка по собствен текст или (2) рисунки по "Приказчица" от Асен Разцветников.

СМЕШКИ С РИСУНКИ 1 час

Изразни средства на комичното. Цел. Разкриване на общото между хумористични текстове и рисунки. Знания и умения. Различава се "сериозен" от хумористичен текст; "сериозна" от хумористична,

весела рисунка. Формира се усет към словесни и рисувани смешки. Метод. Беседа за начините, с които в текстове и рисунки (с. 39) се изразява смешното.

Изпълнение в блока на смешни рисунки на отделни герои, познати от хумористични приказки, разкази и стихотворения или по хумористичен текст, съставен от учениците. В заключение се обсъждат резултатите от изпълнението на задачите през двата часа. Учебник: с. 44, 45 Блок: с. 18, 22, 23

20. седмица

РИСУНКИ ПО ПЕТНА 2 часа

Реални асоциации по абстрактни изображения.

Цел. Развитие на зрителните представи и въображение чрез рисуване по асоциации на петна. Знания и умения. Учениците разкриват асоциативни връзки между случайни петна и образи на

обекти, въз основа на преживян личен опит. Те полагат собственоръчно петна, от които се оформят реални или фантазни фигуративни образи. Метод. Прилагат се две групи методи. Първа: съпоставят се петната от с. 40 с обектите до тях и се

открива връзката между петно – обект; в комбинация (композиция) от петна се разпознават различни фигуративни образи (глава с шлем, дървета и др. – фиг. 5); проследява се изграждането на рисунка по петна (на слон – фиг. 6). Втора: съпоставят се петна с произлезлия от тях образ (блок, с. 10); всеки ученик рисува петна, които превръща по асоциация в конкретен образ. Набляга се на разликата между "Рисуване по петна" (дадени наготово) и "Рисуване на петна" (по собствен усет). Препоръчително е да се отдели време за наблюдение на петна в заобикалящата среда – облаци, светлини и сенки, абстрактни съчетания от цветове по повърхността на предмети и превръщането им чрез рисунки в реални или фантазни фигуративни образи. Създадените образи могат да се включат в сюжетна рисунка или в комикс. Учебник: с. 41 Блок: с. 10

21. седмица

РИСУВАНЕ С ЛИНИИ И ПЕТНА 2 часа

Разнообразие на графични структури. Цел. Разширяване на зрителните представи и практическите умения за предаване в рисунките на

по–ограничена и по–подробна информация за обекти от околната среда с подражателни и неподражателни (условни) изразни средства. Знания и умения. Усвояват се на практическа основа понятията контур, силует, графична структура.

Разкрива се най–общо красотата на рисунки с пестеливи изразни средства. Разграничава се функцията на линията и петното при изобразяване на контур, силует и графическа структура за форма и украса. Метод. Използва се опитът от предишните класове за рисуване с разнообразни линии, щрихи и

декоративна структура с едноцветни и многоцветни материали. В 3. клас контурът, силуетът и графическата структура не се усвояват с тези професионални понятия, а чрез практически упражнения за изобразяване на обекти с по–малко и повече линии и петна по наблюдение и по въображение. Втората задача в учебния блок е по желание. Тя може да се изпълни, като се използва снимката или се рисува група предмети по натура, без да се изисква спазването на видимите (перспективните) изменения. При разглеждане на рисунките по темата в учебника вниманието се насочва не само към използваните линии и петна, но и към красотата и изразителността на изображението. Учебник: с. 23, 32, 34, 36, 38, 39, 51, 57, 58, 60, 61, 62 Блок: с. 17, 20, 21, 26, 27, 30

ПЛАЖ. Георги Павлов *

Разновидности на пейзажа. Цел. Учениците да добият представа за видовете пейзаж според средата. Знания и умения. Различават се пейзажите според средата – природна, архитектурна; планински,

равнинен, морски, горски, градски. Разкрива се красотата на пейзажа "Плаж"– изобразени обекти, цветове, настроение, асоциации с летните ваканции край морето. Запомня се името на автора – наш именит живописец. Метод. Разглеждането на пейзажа може да се свърже с темата "Топли и студени цветове" или с

други теми, в които се разглеждат пейзажи. Разкрива се връзката между образа на пейзажа и заобикалящата действителност по вид среда – природна и архитектурна. Използват се представите на учениците за морски пейзаж по репродукции или по непосредствени впечатления. В беседа се посочват обектите в пейзажа, които определят неговото заглавие; проследява се линията на хоризонта (където

се срещат небето и водата); разграничава се разположението на обектите в пространството – близо и далеч (преден и заден план). Уместно е по подходящ начин да се разкаже за съдбата на художника Георги Павлов. Макар и с физически недъг (джудже), той с воля и талант се налага като един от най–известните български художници. Учениците могат да нарисуват по впечатление или представа пейзаж със същото заглавие, като включат по желание и фигури на хора, животни и птици. Учебник: с. 4, 5, 12, 17, 20, 21, 22, 33, 44, 45, 54, 58, 59, 61, 62 64, 66

22. седмица

РИСУНКИ ЗА ФИЛМИ 1 час

Развитие на действието.

Цел. Формиране на обща представа за ситуацията като поредица от действия, които могат да се

изразят в рисунки. Знания и умения. Разкрива се мястото на дадени рисунки в съответна ситуация и тяхната връзка с

други рисунки от поредицата ("преди" и "след"). Стимулира се въображението, като се продължи сценарият (случката) по изходната рисунка. Метод. В беседа се актуализират познанията за рисуваните филми като поредица от рисунки. По

примерите от анимационни рисунки на с. 44 се провокира усетът за продължаване на сценария в една или друга посока (какво би могло да се случи по–нататък?). Изпълняват се отделни или серия рисунки по устно или писмено съставен от всеки ученик текст, който е свързан с посочена в учебника рисунка за филм. Ситуационните връзки "преди–след" между рисунките могат да се онагледят и чрез комикси в списания или книги за деца. В този случай учениците избират самостоятелно изходната рисунка за промяна в развитието на сценария, различно от това в комикса или в книгата.

ПРОМЯНА НА ОБРАЗИТЕ 1 час

Изразни средства на комикса. Цел. Формиране на усет към изобразяване на ситуация чрез последователна промяна на образи. Знания и умения. Разграничават се и се прилагат два начина: първи – чрез плавна промяна на

даден образ, и втори – чрез по–рязка смяна на действието или обстановката, с участието на едни и същи, непроменени образи на герои. Метод. За усвояване на първия начин се проследяват промените в приказката за гъбката (гъбката

постепенно нараства, дъждът спира), а за втория – приключенията на Мики Маус с лодката (описание на средата, героите и техните действия, напрежението и изненадата в разказа – комикс). В блока, по един от начините, се рисуват четири последователни рисунки за представяне на измислена от учениците ситуация. За номерацията на рисунките може да се използва вертикалното или хоризонталното положение на листа. Блок: с. 22, 23, 24

НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ*

Празници и обичаи от народния календар. Декоративни образи – маски и костюми. Експресивно въздействие. Цел. Обогатяване на впечатления и представи за празници и обичаи от народния календар. Участие

в ситуации с маски и костюми. Знания и умения. Познават се и се сравняват типични празници от народния календар – зимни и

пролетни. Откриват се и се различават някои характерни особености на костюмите и украсата. Обогатяват се впечатленията и представите за разнообразието на кукерските костюми и маски. Възприемат се и се сравняват декоративни елементи, цветове и форми на кукерски маски от различни региони в страната. Различават се видовете материали – от естествен и изкуствен произход. Метод. Осъществяват се диференцирани наблюдения на елементи от народния празник – танц,

ритуал, облекло. Подчертава се значението на използваните материали, цветове и форми за експресивното въздействие на костюмите и маските. Учениците споделят устно или чрез рисунки своите впечатления. Участват в организирани в селището/училището народни празници. Индивидуално или в групи, те проучват характерни за региона маски и костюми. Създават албуми с рисунки, снимки и обяснителни текстове. Учебник: с. 46–47, 48–49

23. седмица

ДЕКОРАТИВНИ ОБРАЗИ – МАСКИ 2 часа

Материали и техники за изработване на маски. Маските по света в миналото и сега, маскирани игри и карнавали.

Цел. Формиране на начални познания и умения за създаване на декоративни образи – маски.

Участие в народни празници и училищни тържества. Знания и умения. Усвояват се начални познания за значението на маската – да скрива, да променя.

Формира се най–обща представа за маските по света в миналото и сега, като се обръща специално внимание на маските в народните празници и обичаи от българския народен календар. Създават се впечатления и представи за мястото на маската – като елемент на костюм, в празник, ритуал. Развиват се умения за изработване на маски от хартия и подръчни материали (природни и изкуствени) при използване на разнообразни техники. Метод. Осъществяват се диференцирани наблюдения на маски в карнавални костюми, народни

празници и обичаи, ритуали в селището, при разглеждане на илюстрациите в учебника (с. 46–47, 48–49) или използване на други информационни източници (снимки, албуми, рисунки, експозиция в етнографски музей, изложби с маски). Сравнява се видът на маската, предназначението, материалите и техниките, с които тя е направена. Демонстрират се различни начини за изработване на маска (конструиране, апликиране, рисуване). Индивидуално или в малки групи учениците създават свои варианти на маски. Използват се включените в учебния блок цветни хартии и картон (с. 28), подръчни материали. По избор се подбират черни и цветни материали за рисуване. Осигуряват се възможности за използване на маските – в селището, на училищни празници и тържества, които да създадат радост, веселие и емоционални преживявания на учениците. Темата позволява междупредметна връзка с домашен бит и техника. Обучението по темата може да се разшири в ЗИП. Учебник: с. 46–47, 48–49 Блок: с. 28

24. седмица

ПЕЧАТНИ ФОРМИ 2 часа

Нестандартни материали за тиражиране на образи.

Цел. Формиране на интерес към печатането като изобразителна техника за тиражиране на образи;

усъвършенстване на усета за ритъм, симетрия и движение. Знания и умения. Експериментира се с различни подръчни материали – естествени и изкуствени,

като печатни форми в готов вид. Метод. Двата учебни проблема – печатни форми и тиражиране – се разглеждат едновременно, като

една–две печатни форми се размножават върху няколко отделни листа хартия. Отпечатването става ръчно. Обръща се внимание на разликата между печатна рисунка (композиция) и тиражиране (размножаване) на еднакви печатни образи. Набляга се върху практическото използване на тази техника – при създаване на декоративни образи, опознавателни знаци и др. Ефектът на нюансиране на черно–белите петна при изпол–зване на печатна форма от подръчни материали се постига, като в началото формата се покрива с боя, а при следващите няколко отпечатъка тя не се "намастилява" отново. Учебник: с. 51, 57, 58, 62 Блок: с. 30

25. седмица

ОТПЕЧАТЪК ОТ АПЛИКАЦИЯ 2 часа

Апликирани печатни форми. Цел. Използване на хартиената апликация като печатна форма. Знания и умения. Учениците усвояват "Хартиения печат" като производна техника на познатата

досега апликация. Те различават следите от различно залепени хартиени форми – една до друга, една върху друга, със застъпване. Метод.емонстрират се всички етапи на изпълнението на хартиени отпечатъци. Изрязването и

залепването на хартиените части става от учениците, а покриването с боя на печатната хартиена форма с валяк или с тампон – от учителя. При липса на печатарско мастило се използва темперна боя, но в този случай не могат да се получат качествени отпечатъци. Експериментира се с различни начини на залепване и със силата на натиск. Печатарското мастило или темперната боя се разстила в тънък слой с валяк върху парче линолеум или друга подходяща, непопиваща боя подложка. Нанасянето им върху хартиената печатна форма става с движение на валяка, докато се покрие цялата повър–хност и ясно се откроят границите (светлите контури) на хартиените форми. Отпечатването става с натискане върху печатната хартия с пръсти и длан в кръгови движения. При отпечатването на силуетна хартиена форма тя се поставя върху вестник, а след това се пренася върху чиста подложка и тогава се отпечатва. По такъв начин фонът остава чист.

Според силата на натиска печатните хартиени форми се проявяват (отпечатват) с различна степен на светлосила. Учебник: с. 50, 58, 62 Блок: с. 30

26. седмица

ХУДОЖЕСТВЕНИ КОНСТРУКЦИИ 2 часа

Изразни средства.

Цел. Развитие на изобразителното конструктивно мислене и въображение. Знания и умения. Разграничават се технически от художествени конструкции на едни и същи обекти.

Познават се и се прилагат различни начини за разполагане на конструкциите в пространството: висящи, стоящи, легнали (върху плоскост). Използват се разнообразни способи за създаване и свързване на конструктивните части (плоскости и обеми): изрязване и апликиране, втикване едно в друго; прегъване (хармоника); надграждане (кула). Оформят се фигуративни (превозно средство, птица, животно, риба) или абстрактни художествени конструкции. Метод. Сравняват се природни или технически обекти с техните технически и художествено–

конструктивни образи. Различават се фигуративни от абстрактни конструкции. Подчертават се особеностите на художествените конструкции като самостоятелни образи, различни от реалните структури и функции. Изпълняват се художествени конструкции от хартия и картон. Използват се възможностите на конструкции в равнина (плоски) и в пространството (обемни). Създават се варианти от изходни геометрични фигури или тела (по разгъвки). Фигуративните образи се изпълняват на три етапа: първи – изработват се основните конструктивни части, втори – те се дооформят чрез апликиране и рисуване на подробностите, и трети – сгло–бяват се според структурата на окончателния образ (птица, животно и др.). Междупредметни връзки – с дисциплината домашен бит и техника. Учебник: с. 16, 17, 46, 47, 48, 49 Блок: с. 25, 31

БРАНЕ НА ЛАВАНДУЛА. Александър Петров*

Композиция на трудова тема. Цел. Формиране на обща представа за красотата на селския труд. Знания и умения. Урочната тема позволява учениците да могат да проследяват ритмиката на

форми, цветове и движения на човешките фугури и на дъговидните линии в пейзажа и кръглите форми на лавандуловите насаждения. Запомня се името на автора като майстор на фигуралната композиция на открито с особено развито чувство за ритъм и цветова хармония. Метод. Започва се с беседа за красотата на природата и на селския труд, за ритмичността

(повторяемостта) на движенията. Учениците сами разкриват особеностите на разпределението на фигурите в посока наляво–надясно от центъра на композицията, по диагонал, в дълбочина; искрящата белота на забрадките, контрастираща с тежките, плът–ни цветове на дрехите и пейзажа. Тази творба може да се разгледа при работа по темата "Билки и опаковки", като учениците изпълняват рисунки със сюжет "Бране на билки". Учебник: с. 58, 60, 61

27. седмица

КРАСОТАТА НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР (Проект) 2 часа

Образователен проект. Взаимовръзки между обекти и среда. Реални и фантазни образи по наблюдение и представа.

Цел. Запознаване с културни забележителности на страната. Изобразяване на обекти и среда по

впечатления и представи. Знания и умения. Развиват се на емоционално–практическа основа познания и умения за

възприемане и изобразяване на обекти и среда. Стимулират се възприятията, въображението и фантазията за създаване на реални и фантазни образи. Разширяват се уменията за начертаване план на местност и обозначаване местата на обекти с визуални знаци. Използват се графични структури с бои, линии и петна за по–детайлни изображения. Развиват се познанията за културни забележителности в страната. Метод. Осъществяване на връзки с обучението по темата "Нашата родина Р. България" (културни

забележителности) при предмета човекът и обществото. Възприемане и описание на обекти и среда от Рилския манастир. Изобразяване на общи впечатления (пейзаж); рисунки по диференцирани възприятия на обекти (Хрельовата кула, манастирската черква и др.); проучване на местоположение и създаване на план с по–важните обекти в манастирския комплекс. Самостоятелен избор на изразни средства, материали и техники за създаване на реални и фантазни образи. Изразяване на емоционално–естетическо отношение към красотата на Рилския манастир. Проучване на културни паметници в родния край. Учебник: с. 6, 56–57 Блок: с. 14

28. седмица

ПОЗИ И ДВИЖЕНИЯ 2 часа

Динамика на фигуративни образи.

Цел. Разграничаване на пози и движения при тяхното изобразяване. Знания и умения. Учениците наблюдават и изобразяват пози и движения със средствата на

рисуването, апликирането и моделирането. Метод. Съпоставка на пози и движения на хора и животни в действителността, в произведения на

изобразителното изкуство и в детското изобразително творчество. Демонстрация на пози и движения. Описание на отделни пози и движения по примерите на с. 58 и на други страници в учебника (за произведения от скулптурата и за ученически моделирани и апликирани фигури). Интегриране с обучението по физическа култура и спорт и изпол–зване на собствени впечатления на учениците от различни видове спорт. Изобразяват се пози и движения чрез рисуване, апликиране или моделиране, по избор на учениците. В блока позите и движенията са свързани с неподвижни и движещи се обекти от реалния и фантазния свят. Учебник: с. 4, 5 , 10, 11, 13, 14, 20, 23, 28, 29, 32, 38, 39, 44, 45, 51, 60, 61, 62, 63 Блок: с. 2, 5, 20, 24, 30

29. седмица

РИСУНКИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО (Проект) 2 часа

Образователен проект. Най–общи зрителни представи за устройство на човешкото тяло. Рисунки с разнообразни материали и техники. Знания и умения. Формират се зрителни представи за основни части и устройство на човешкото

тяло. Осъществява се връзка между научното и художественото познание чрез рисунки, обозначения с думи и знаци (наименования и местоположение на основни части и органи на човешкото тяло). Използват се разнообразни материали и техники. Развиват се въображението и фантазията. Метод. Проучване, индивиуално и в малки групи, на различни информационни източници за

устройството на човешкото тяло (рентгенови снимки, научни илюстрации и др.). Организиране на познавателно–игрова ситуация при използване на традиционни и нетрадиционни начини за създаване на рисунки на човешкото тяло (скелет и основни органи). Обозначаване с рисунки, думи и знаци (стрелки) на местата им. Стимулиране на въображението и фантазията за създаване на реални и фантазни образи. Изобразяване на серия от рисунки "Какво би станало, ако...". Осъществяване на връзки с обучението по темата "Аз и моето здраве" на предмета човекът и обществото. Учебник: с. 58, 59

УЧЕНИЧЕСКИ РИСУНКИ ОТ БЪЛГАРИЯ И ОТ ДРУГИ СТРАНИ*

Универсалност на изобразителния език. Цел. Предназначението на тази галерия от детски рисунки е в съответствие с изискването на

учебната програма по изобразително изкуство да се осигурят възможности на учениците да анализират особеностите на използваните материали и техники в ученически творби, да изразяват субективното си мнение и оценъчно отношение. Знания и умения. Подобни теми има в учебника по изобразително изкуство за 1. клас – "Веселба" и

"Ние живеем заедно" (с. 54–58). Използвани са представите на децата за бита и обичаите на ромите, за образите на хората от различни раси и етнически групи. В 3. клас разглеждането на приложените като илюстративен материал към темата ученически рисунки се насочва в друго направление: учениците в различни краища на света си служат с едни и същи изразни средства; изобразителният език е универсален и разбираем за всички. Метод. Работата по тази тема се основава на личните предпочитания на учениците, на

естетическите емоции и творческото им въображение. Използва се увлекателна беседа, която да стимулира свободен индивидуален израз на оценъчното отношение към разглежданите творби. Анализът се насочва към разкриване на тематичното разнообразие (съзнателно не са посочени наименованията на използваните рисунки), към вида и употребата на материалите, към отразяването на личния творчески замисъл. Темата дава възможности урокът да се проведе по различни начини: детската картинна галерия да послужи като повод за създаването на рисунки–послания към децата от различни страни, като всеки ученик самостоятелно определи своята идея и начина на изразяването є; рисунките могат да се използват за онагледяване на уроците в другите методически комплекси.

30. седмица

СМЕСЕНИ ТЕХНИКИ 2 часа

Разнообразие на материалите за рисуване и начините на използването им.

Цел. Целите на обучението по изобразително изкуство в 3. клас и във всички останали класове в

много широк план са свързани с използване и практическо усвояване на специфични за изобразителното изкуство изразни средства, с материали, пособия и техники за изобразяване върху плоскост и в реалното пространство. Темата не трябва да се приема като повторение на един от многото варианти на темите от методическия блок "Материали и техники". Знания и умения. Знанията и уменията на учениците се ориентират спрямо основните центрове: как

могат да се постигнат по–интересни творби; каква е ролята на разнообразието на материалите и начините на използването им. Метод. Във методическата организация на урока се изпол–зва естественото увлечение и интересът

на учениците в тази възраст да работят с различни материали, да опитват и откриват техните "скрити" възможности. Необходимите учебни часове за тази тема не са строго определени, защото на практика почти всички теми от учебното съдържание в по–малка или по–голяма степен са свързани с използване на разнообразни материали и смесени техники. Учебник: с. 50–51. Блок: с. 29, 30, 32.

31. седмица

РИСУНКИ НА ЦВЕТЯ 1 час

Обект – образ – ситуация.

Цел. Разширяване на представите за образи на цветя с различно предназначение и в различни

ситуации. Знания и умения. Учениците се научават да разкриват особеностите на образите на цветя при:

рисуване по натура, създаване на декоративен мотив, изобразяване на пейзаж с реален или фантазен мотив. Метод. Съпоставка на образи на цветя по примерите на с. 64. Беседа за необикновеното в

пейзажния мотив на фиг. 1. Изпълнение на задачата в блока чрез рисуване на цветя по натура или по впечатление и въображение.

БИЛКИ И ОПАКОВКИ (Проект) 1 час

Обект – образ – знак. Проект. Цел. Разграничаване на образи на билки като научни илюстрации и като част от опаковки. Знания и умения. Възприемат се образите на билки в по–широк смисъл и начин на употреба – в

науката, изкуството, рекламата. Разкриват се възможностите на фотографията за точно възпроизвеждане на зрителния образ на билки. Метод. Не се употребяват специалните понятия (научна илюстрация, реклама), а се разглеждат

примери от учебника и извън него за приложението на фотоси на билки в книги и по опаковки. На с. 15 от учебния блок в клас се изпълнява една от трите задачи, а останалите – по желание вкъщи. При изпълнение на проекта учениците се насочват да наблюдават и събират различни опаковки за билки, да рисуват билки по натура и да научават повече за техните лечебни свойства. Интеграция с обучението по човекът и природата. Учебник: с. 18, 22, 24, 25, 26, 27, 29, 40, 44, 66 Блок: с. 6, 8, 15, 19

32. седмица

КАКВО НАУЧИХ В ТРЕТИ КЛАС 2 часа

Изходяща диагностика.

Цел. Темата има диагностичен характер. Използваният илюстративен материал, поставените

въпроси и задачи за изпълнение са достатъчно ясни, поради което не се налага подробен коментар. Подборът им има връзка с темите от предходните седмици, без да ги повтаря напълно като сложност на проблематиката. Метод. Прилагането на сравнителен анализ дава възможност на учителя да установи трайността на

познанията на учениците, които са придобили през учебната година. В темата са включени задачи за практическо изпълнение със самостоятелен избор на материали и начини на използването им. Чрез взаимодействие на теоретичните и практическите задачи се постига обобщена представа за знанията и уменията на учениците в 3. клас. Изходящата диагностика има за цел да установи основни показатели на обучението по изобразително изкуство, от които ще зависи успешното развитие на учебния процес през следващата учебна година. Учебник: с. 9, 21, 28, 44 Блок: с. 32

ИКОНА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"*

(Учебен блок с. 13) Всенародна признателност. Цел. Обща представа за иконата като израз на вяра и почит. Знания и умения. Осъзнава се най–общо значението на делото на братята Св. св. Кирил и Методий,

които са ни дали четмо и писмо. Разкриват се образите им в иконата и как се разбира, че те са създателите на нашата азбука. Метод. Репродукцията на иконата е поместена в блока, защото учениците могат да я използват като

повод да рисуват по сюжет "Училищен празник". Чрез свободна интерпретация на иконата, те могат да я поставят в композициите си върху фасадата на училището или като плакат, носен от ученици. Използват се междупредметни връзки с обучението по български език и литература и човекът и

обществото. Вместо образите на Св. св. Кирил и Методий могат да се нарисуват отделни букви от кирилицата. Подходящо е иконата да се разгледа през първата половина на месец май, във връзка с празника на славянската писменост и култура. Учебник: с. 28, 57, 62

ПРИМЕРНИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЗИП, СИП И В ПАРАЛЕЛКИ ЗА РАЗШИРЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

ЗИП и СИП осигуряват възможности за допълнително обучение, за разширяване на знанията и уменията на учениците. Тези форми на подготовка се включват в училищния учебен план. Обучението в паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство се провежда по учебен план и програми, одобрени от МОН. При организиране на обучение в ЗИП и СИП важно значение имат: конкретните условия за работа в училище, възможностите и интересите на учениците, традиционните практики в селището, мотивацията на учителя да развива познанията и практическия опит на учениците, да осигурява възможности за социална реализация чрез представяне на постиженията в изложби, конкурси, на училищни празници и тържества, пред родителите и обществеността. В предложения учебен комплект за 3. клас авторският колектив предоставя възможности за разширяване на подготовката в ЗИП и СИП чрез: • включване на теми, учебни проблеми и задачи за разширено равнище на подготовка, които са обозначени в учебния блок със съответен знак кръгче; • насочване към дейности за индивидуална и групова работа (проучване, наблюдение на обекти, разработване на ученически проекти, съставяне на албуми, сбирки, изпълнение на печатни техники, рисуване с разнообразни материали, подготовка за участие в празници, изложби и др.); • разработване на текстове в методическите указания към темите и учебните проблеми, които се отнасят за ЗИП и СИП; • възможности за развиване на вътрешнопредметни и междупредметни връзки; • разширяване на познанията по основни термини и понятия за изобразителното изкуство и детското изобразително творчество. Учителите разработват учебни програми за обучение в ЗИП и СИП. В тях могат да се включат теми, учебни проблеми и задачи от учебника и учебния блок, както и да се предложат нови, съобразно с интересите и възможностите на учениците. Тези насоки са примерни. Те не изчерпват възможностите за разширена подготовка, а по–скоро са основа за подпомагане работата на учителя при: съставяне на учебни програми за ЗИП и СИП и осъществяване на добри практики за обучение и творчество.

РАБОТА С УЧЕБНИКА И УЧЕБНИЯ БЛОК

Учебникът и учебният блок са взаимно свързани. Те се различават един от друг по своите специфични дидактически функции. Учебникът е едновременно книга за разглеждане и прочит от ученика, наръчник на учителя, учебно помагало за съвместна работа в клас. Той съдържа базова информация – система от знания и умения. Едновременно с това е източник на информация и идеи за изграждане на учебно–възпитателната работа през учебната година. Той е средство за диалог между учител и ученици при усвояване на определени знания и умения и изпълнение на изобразителни задачи. Съдържанието на учебника е ориентирано главно към задължителната подготовка, но засяга и основни проблеми на ЗИП, СИП и паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство (ПРИИИ). Учебният блок е преди всичко операционно пособие – място за изпълнение предимно на изобразителни и по–рядко на писмени учебни задачи. Съдържанието на блока обхваща изцяло задачите на задължителната подготовка и отчасти на ЗИП, СИП и ПРИИИ. Настоящият комплект по изобразително изкуство за 3. клас има за цел да подпомогне учителите и учениците в учебния процес, които проявяват самостоятелност и творческа свобода. В това отношение съществуват следните възможности: (1) С учебника и блока да се работи през цялото учебно време. Учителят преценява дали това ще стане чрез разказ или в беседа и доколко ще се придържа към конкретните изисквания на учебните задачи, както и кои точно задачи да избере. (2) С учебника и блока да се работи в част от учебното време (в останалата част учителят поставя други задачи по същата тема) или да се променят (редактират) някои от условията на задачите – тема, сюжет, образи на обекти, материали и техники и др. (3) Учебникът и блокът не се използват директно в урочната работа. Те служат само като изходен материал, отправна точка за самостоятелно обучение. В този случай учебното съдържание изцяло се определя от учителя. Независимо от това, какъв начин за работа с учебника и учебния блок ще приложи, учителят се

ориентира предимно към конкретните условия на учебно–възпитателния процес и заобикалящата природна и социална среда. От нея той и учениците черпят творчески идеи за разнообразна и съдържателна изобразителна дейност.

Връзка на примерно годишно разпределение с учебната програма

за таблица моля натиснете тук