3.Б 5 - kab-sofia.bgkab-sofia.bg/images/stories/normi/3-b-5_steel_constr.pdf · 3.Б.5. НОРМИ...

3.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНEНИ КОНСТРУКЦИИ

Глава първаОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. (1) Тези норми определят изискванията при проектирането на строител-

ни стоманени конструкции на сгради и съоръжения в съответствие с БДС 16334-86

"Конструкции стоманени. Основни положения за изчисляване" и БДС 14784-79

"Строителни конструкции и земна основа. Основни положения за изчисляване".

(2) Нормите не се прилагат при проектиране на конструкциите на стомане-

ни мостове, на водостоци, на транспортни тунели и на конструкции, експлоати-

рани при температура по-ниска от минус 30°.

Чл.2. Стоманените конструкции и елементи от студеноогънати профили, кон-

струкциите, работещи при особени експлоатационни условия (конструкции на до-

менни пещи, на морски и речни хидротехнически съоръжения; на антенни съоб-

щителни съоръжения; на сгради, подложени на интензивни температурни въздейс-

твия и въздействия от агресивна среда; на технологични тръбопроводи; на резер-

воари със специално предназначение и др.), конструкциите на уникални сгради и

съоръжения, специалните конструкции (висящи, пространствени, предварително

напрегнати и др.) се проектират, като освен изискванията на тези норми се спазват

и изискванията на специфични нормативни документи, отразяващи особената ра-

бота на тези конструкции, утвърдени или съгласувани по установения ред.

Чл.3. При проектирането стоманените конструкции трябва да бъдат осигу-

рени на якост, устойчивост и коравина както за условията на експлоатация, така

и по време на транспорт и монтаж.

Чл.4. Тези норми не изключват възможността да се използват и по-точни ме-

тоди на изчисляване и оразмеряване, в който случай е необходимо те да бъдат съ-

ответно обосновани.

Глава втораОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.5. С цел намаляване на разхода на стомана в процеса на проектирането е

необходимо:

1. да се приемат най-целесъобразни общи композиционни решения на

конструкциите, като се използват принципите за концентрация на ма-

териала и за пренасяне на товарите от мястото на тяхното приложение

до основите по най-късия път;

2. да се намаляват товарите, действащи върху конструкциите, чрез приложе-

ние на леки и ефективни покрития и ограждания, чрез целесъобразни кон-

фигурации и форми за намаляване на натоварванията от сняг, вятър и др.;

3. да се оптимизират отделните конструктивни части и елементи чрез използ-

ване на най-целесъобразни конструктивни форми, чрез подбор на оптимал-

ни геометрични размери и на оптимални напречни сечения на елементите;

3.Б

5

1

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Норми за проектиране на стоманени конструкции

4. да се използват марки стомана с повишена якост, когато това е технико-ико-

номически целесъобразно и конструктивно-технологически възможно;

5. да се разширява внедряването на прогресивни видове стоманени конст-

рукции: предварително напрегнати, биметални, комбинирани от стомана

и друг материал, висящи, пространствени от стандартни елементи, конс-

трукции, съчетаващи носещи и ограждащи функции, тънколистови и др.

Чл.6. Стоманените конструкции трябва да се проектират с максимално удов-

летворяване на изискванията за унификация и типизация.

Чл.7. (1) Когато общата пространствена конструкция се решава чрез рав-

нинни конструкции, е необходимо да се проектира целесъобразно пространстве-

но укрепяване. То трябва да има ясна изчислителна схема и да осигурява:

1. пространствената геометрична неизменяемост на сградите и съоръ-

женията;

2. поемането на товари, действащи извън равнините на главните рав-

нинни носещи конструкции;

3. осигуряването на устойчивостта на конструкциите и на елементите им;

4. съвместната работа на отделните равнинни части на конструкциите.

(2) При изчисляване на усилията в елементите на пространственото укрепя-

ване се отчитат както реално действащите товари, така и товари, породени от

монтажни отклонения и неточности.

(3) Елементи на пространственото укрепяване, в които няма усилия в смисъ-

ла на предишната алинея, се подбират, като се изхожда от граничните стойности.

(4) Пространственото укрепяване на конструкциите трябва да се осигурява

и по време на монтажа чрез временни и постоянни връзки.

Чл.8. (1) Стоманените конструкции трябва да се изчисляват като единни

пространствени системи с отчитане на геометричната и физическа нелинейност,

на пластичните и реологични свойства на материалите и земната основа, на де-

формируемостта на съединенията, както и на други фактори, влияещи на напрег-

натото и деформираното им състояние.

(2) Изчислителните схеми и методите на изчисляване трябва да се подбират

с отчитане възможностите за ефективно използване на ЕИМ.

(3) При прилагане на приближени методи на изчисляване чрез разчленяване

на единните пространствени системи на отделни равнинни конструкции и еле-

менти, трябва да се отчита взаимодействието между елементите, между конст-

руктивните части и между конструкциите и земната основа.

(4) При статически неопределими конструкции, за които методиката на из-

числяване с отчитане на нелинейните деформации на материала не е разработе-

на, се допуска изчислителните усилия да се определят по недеформирана схема,

при предпоставката за еластични деформации на стоманата. Проверката на устой-

чивост на отделните елементи за така получените усилия трябва да се извършва

по деформирана схема с отчитане на физическата нелинейност.

(5) При изчисляване на стоманените конструкции за еднократно нарастващи

до максималната им стойност товари, стоманата трябва да се разглежда като нели-

нейно-еластичен материал. Когато е възможно намаляване на натоварването или

при променливи товари, стоманата се приема за еластично-пластичен материал.

3.Б

5

2


СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.9. (1) Стоманените конструкции съгласно БДС 14784-79, се оразмеряват

по метода на граничните състояния.

(2) Оразмеряването трябва да осигурява якостта и устойчивостта на конст-

рукциите като цяло и на отделните им елементи, връзки и детайли. Изчерпването

на якостта на стоманата може да настъпи вследствие на крехко или пластично

разрушаване и разрушаване от умора на материала.

(3) Елементите на стоманените конструкции трябва да имат минимални се-

чения, удовлетворяващи изискванията на тези норми.

Чл.10. При конструирането на металните конструкции трябва да се имат пред-

вид допуските при изготвянето им съгласно БДС 12543-82 и необходимата точност

за сглобяване и монтаж на конкретната конструкция. Допуска се предвиждане на

подложки и вложки, с които да се компенсират неточности при изготвянето.

Чл.11. При проектирането на заварени стоманени конструкции и техните съ-

единения трябва да се изключва възможността за крехко разрушаване в резултат

на неблагоприятното влияние на остатъчни напрежения и деформации, концент-

рации на напреженията и ниски температури. За целта е необходимо да се пред-

виждат конструктивни и технологически мероприятия, като:

• избягване на рязка смяна на сеченията, на изрязвания и други концен-

тратори на напреженията, особени такива, ориентирани напречно на

направлението на действащи опънни напрежения;

• ръбовете на елементите в опънните зони да бъдат изгладени;

• указване на последователността на сглобяването и заваряването, меха-

ничната обработка и др.

Чл.12. При проектирането на стоманените конструкции трябва да се спазват

изискванията за технологичност на конструкцията при заваряване и монтаж и да

се съобразяват възможностите на завода-производител, транспорта и монтажната

организация. За целта е необходимо:

1. конструктивните елементи да се проектират с възможно най-малък

брой детайли (позиции) и същите да бъдат с минимална обработка;

2. за даден обект да се провежда унификация на профилния метал по

вид и размери:

3. разкрояването на метала да дава минимално количество изрезки;

4. конструкциите трябва да се проектират с прогресивни заводско из-

пълнявани съединения-автоматизирано и полуавтоматизирано заваря-

ване, фланцеви съединения, съединения с фрезовани чела; съедине-

ния с високоякостни болтове;

5. конструкциите да се разчленяват на отделни елементи с отчитане на

възможностите и товароподемността на крановото съоръжаване на за-

вода-производител, на товароподемността на транспортните средства

и допустимите габарити, с оглед рационално и икономично транспор-

тиране до строителната площадка и на възможностите за максимален

обем работа в заводски условия;

6. да се предвижда фрезоване на челата на центрично и нецентрично на-

тиснати колони с малък ексцентрицитет, когато заводът-производител

има възможност за това;

7. на строителната площадка да се предвижда възможност за окрупнява-

не на елементите с оглед на едроблоков или конвейерен монтаж.

3.Б

5

3



Чл.13. Монтажните съединения на стоманените конструкции трябва да сепроектират предимно с болтове (високоякостни или с нормална точност).

Чл.14. В проекта на стоманените конструкции и в документацията за заявкана материала, трябва да се отбелязват прилаганите марки стомана, материалите засъединенията, както и изискванията, по които трябва да се доставят.

Чл.15. (1) При проектирането на стоманени конструкции трябва да се спазватнормативните документи: "Защита на строителните конструкции от корозия. Нор-ми и правила за проектиране" и "Противопожарни строително-технически норми".

(2) Не се допуска увеличаване на дебелината на валцуваните изделия с оглeд ко-розията и с оглeд повишаване на границата на огнеустойчивост на конструкциите.

Чл.16. Всички стоманени конструкции трябва да са достъпни за наблюде-ние, почистване, пребоядисване и други операции на поддържането.

Глава третаМАТЕРИАЛИ ЗА КОНСТРУКЦИИТЕ И СЪЕДИНЕНИЯТА ИМ

Раздел IМАТЕРИАЛИ ЗА КОНСТРУКЦИИТЕ

Чл.17. (1) Стоманените конструкции, които подлежат на изчисления, се про-ектират от марки стомани, доставени по група В с гарантирани химичен състав имеханични свойства (граница на провлачане, якост на опън, относително удълже-ние, в необходимите случаи ударна жилавост и др.)

(2) За заварени стоманени конструкции и елементи трябва да се използватстомани с гарантирана заваряемост по БДС 5030-63.

(3) В техническата документация трябва да се посочват пълното означениена марката стомана и съответният стандарт или нормала, както и допълнителни-те изисквания, ако има такива.

Чл.18. Изборът на марката стомана се извършва за конкретните случаи с целпостигане на:

1. максимална икономия на стомана;2. дълготрайност на конструкциите и сигурност срещу крехко разрушение;3. максимална унификация на марко-профилоразмерите;4. възможност за доставка на метала по асортимент;5. възможност за доставяне на заваръчните материали.

Чл.19. В зависимост от степента на отговорност, от условията на експлоата-ция, от вида на напрегнатото състояние и от вида на съединителното средствостроителните конструкции и техните елементи с оглед избора на стомана се под-разделят на пет групи съгласно табл. 47 на приложение 1.

Чл.20. (1) Марките стомани за отделните групи конструкции са дадени втабл. 48 на приложение 1.

(2) Допуска се след съответна обосновка употребата и на други наши и внос-ни стомани извън посочените в табл. 48 при условие, че качествата им не са по-ниски от тези на стоманите за съответната група конструкции и са проучени въз-можностите за доставянето им.

Чл.21. Отливки (опорни части и др.) за стоманени конструкции се изпълняват от:1. въглеродна стомана-марки 15Л, 25Л, 35Л, и 45Л, по БДС 3492-75;2. сив чугун-марки СЧ15, СЧ20, СЧ25 и СЧ30 по БДС 1799-74.

3.Б

5

4



Чл.22. (1) Обтяжките на стълбове на електропроводи и открити разпредели-телни устройства (ОРУ) на подстанции, на мачти, кули и др. п., както и носещи-те елементи на висящи покрития се изпълняват от:

1. спирални въжета по ОН 3373641-82, ГОСТ 3062-80, ГОСТ 3063-80,ГОСТ 3064-80 ;

2. въжета с двойна свивка по ОН 3373645-82, ГОСТ 3066-80, ГОСТ3067-72, ГОСТ 3068-74, ГОСТ 7669-80*,

3. затворени носещи въжета по ГОСТ 3090-73, ГОСТ 7675-73;4. снопове от успоредни високоякостни телове по ГОСТ 7372-79.

(2) Допуска се след съответна обосновка и проучване на възможностите задоставка да се използват и други стоманени въжета извън посочените в ал. 1.

Чл.23. Физическите характеристики на материалите за стоманени конструк-ции се приемат по табл. 58 на приложение 3.

Раздел IIМАТЕРИАЛИ ЗА СЪЕДИНЕНИЯТА

Чл.24. (1) При проектирането на заваръчните съединения на стоманени кон-струкции се използват заваръчни материали:

• електроди за ръчно дъгово заваряване по БДС 5517-77;• електроден тел (плътен) по БДС 5084-71;• тръбен електроден тел по ОН 70734-79;• заваръчни флюсове по БДС 5572-64;• защитен газ-въглероден двуокис, втечнен по БДС 1676-76, група ЛМ.

(2) Допуска се да се използват заваръчни материали и по други стандартипри условие, че техните качества и свойства са равностойни или по-добри отизискваните такива за съответната конструкция, което следва да се доказва приразработване на технологията за заваряване.

Чл.25. (1) Заваръчните материали се избират в зависимост от:1. възприетия метод на заваряване;2. марката на стоманата, определена в зависимост от групата и вида на кон-

струкцията или отделните и части съгласно табл. 48 на приложение 1.(2) За челни шевове заваръчните материали трябва да се избират така, че

якостта на опън на шева Rwun да бъде най-малко равна на якостта на опън на ос-новния метал Run.

(3) За ъглови шевове заваръчните материали се избират така, че да се осигу-ри необходимата якост на метала на шева, за което трябва да бъдат спазени след-ните условия:

1. за стомани с граница на провлачане до 295 МРа

;

2. за стомани с граница на провлачане над 295 МРа

.

Величините са съгласно табл. 2 и чл. 190.

(4) За конструктивни шевове изискванията на ал. 3 не са задължителни.

f

z

wzwfwz RRRββββ

≤≤<<

f

z

wzwfwz RRR1,1ββββ

≤≤≤≤

3.Б

5

5



Чл.26. (1) Типовете електроди и марките електроден тел се отнасят към кла-

сове по якост съгласно табл. 52 на приложение 2.

(2) В конструктивната документация се посочват:

• методът на заваряване;

• класът на якост на заваръчните материали и допълнително изискване

за ударна жилавост;

• обработката на ръбовете за заваряване;

• минималният диаметър на заваръчния тел във връзка с табл. 35.

(3) Марката на електродите, марката на заваръчния тел, марката флюс или ви-

дът защитен газ се посочват в технологията за изпълнение на заваръчните работи.

Чл.27. (1) За съединения с обикновени болтове се използват стоманени бол-

тове, удовлетворяващи изискванията на БДС 1175-80.

(2) Прилагат се предимно болтове с шестостенна нормална или намалена

глава, които могат да бъдат с нормална или повишена точност. Конструкцията и

размерите на болтовете се приемат по БДС 1234-71, БДС 2551-71, БДС 1230-72.

(3) Когато се изисква да бъде ограничена деформацията на болтовото съеди-

нение, трябва да се използват болтове с повишена точност.

Чл.28. Класът на якост на болтовете и изискванията към тях се приемат съг-

ласно табл. 53 на приложение 2.

Чл.29. (1) Стоманените гайки за обикновени болтове се избират по БДС

1250-71 и трябва да отговарят на изискванията на БДС 9551-80.

(2) Класът на якост на гайките се приема в зависимост от класа на болта: за

болтове клас 4.6 и 4.8- гайки клас 4; за болтове клас 5.6 и 5.8 - гайки клас 5.

Чл.30. (1) Фундаментните болтове се приемат по БДС 3958-73 и трябва да

отговарят на изискванията на БДС 1175-80. Те се изпълняват от стомана марка

ВСт3пс по БДС 2592-71 или от стомана марка 09Г2С по БДС 4880-79.

(2) Допуска се да се използват за фундаментни болтове и други марки сто-

мани, което се обосновава.

(3) Гайките за фундаментните болтове се приемат по БДС 1250-71 и БДС

9551-80. За болтове от стомана марка ВСт3пс се прилагат гайки с клас на якост 4,

а за болтове от стомана марка 09Г2С- клас на якост 5.

Чл.31. (1) Стоманени U-образни болтове за закрепване на обтяжките на стъл-

бове за електропроводи и ОРУ на подстанции, на мачти, кули и др. п., се изпълня-

ват от стомана марка ВСт3сп по БДС 2592-71, а след съответна обосновка - от сто-

мана марка 09Г2С-2 по БДС 4880-79.

(2) Гайките за U-образни болтове се прилагат по БДС 9551-80 както след-

ва:за болтове от стомана марка ВСт3сп - гайки с клас на якост 4; за болтове от сто-

мана марка 09Г2С-2 - клас на якост не по- нисък от 5.Чл.32. (1) За предварително напрегнати болтови съединения се използват

високоякостни болтове, гайки и подложни шайби, съответно по БДС 11815-74,БДС 11816-74 и БДС 11814-74.

(2) Марката стомана се избира в зависимост от диаметъра на болта, големи-ната на усилието в съединението и възможностите за доставка на болтовете. Впроекта трябва да се посочва класът на якост на болтовете.

3.Б

5

6



Глава четвъртаИЗЧИСЛИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАТЕРИАЛИТЕ И СЪЕДИНЕНИЯТА

Раздел IМАТЕРИАЛИ

Чл.33. (1) Изчислителните съпротивления на валцуваните профили и наелектрозаварените тръби за различните напрегнати състояния се определят поформулите на табл. 1.

(2) Нормативните съпротивления на стоманата Run и Ryn, получени чрезякостта на опън, респективно чрез границата на провлачане съгласно БДС 14784-79 и съответните им изчислителни съпротивления Ru и Ry за валцувани листовеи профили и за електрозаварените тръби са дадени в табл. 49 на приложение 1.

(3) За марки стомана, невключени в табл. 49 с изключение на тези, доставя-ни по ГОСТ, изчислителните съпротивления се получават от нормативните, катостойността на коефициента на сигурност за материала γγm от табл.1 се приема:

- при Ryn ≤≤ 310 MPa γγm =1.10 ;- при 310<Ryn ≤≤ 410 MPa γγm =1.15 ;- при 410<Ryn ≤≤ 490 MPa γγm =1.20 .Чл.34. Изчислителните съпротивления на отливки от въглеродна стомана и

сив чугун се приемат по табл. 50 и табл. 51 на приложение 1.

Таблица 1

Чл.35. Изчислителното съпротивление на опън на високоякостен стоманен

тел Rdh, прилаган във вид на снопове, се определя по формулата:

(1)Чл.36. Изчислителното съпротивление (усилие) на опън на стоманено въже

се приема равно на усилието на скъсване на въжето съгласно съответния стан-

дарт, разделено на коефициент на сигурност γγm =1.6.

undh R63,0R =

Изходно Изчислителни съпротивление съпротивления

Срязване граница на провлачане

Смачкване при плътно опиране

Местно смачкване в цилиндрични лагери при плътно допиранеДиаметрален натиск върху ролки при свободно допиране за конструкции с ограничена подвижностОпън в направление перпендикулярно на валцуването (за валцуването на стомана с дебелина до 60 mm)

Напрегнато състояние

R y

R u

Опън, натиск, огъване

якост на опън

граница на провлачане

R s

Означение

якост на опън R p R p = R u

R s = 0,58 R y

якост на опън R th R th = 0,5 R u

якост на опън R lp R lp = 0,5 R u

якост на опън R cd R cd = 0,025 R u

3.Б

5

7



m

yn

y

RR

γγ==

m

unu

RR

γγ==

Раздел IIСЪЕДИНЕНИЯ

Чл.37. (1) Изчислителните съпротивления на заваръчните съединения се оп-

ределят по формулите от табл. 2.

(2) За ръчно изпълнени шевове стойността на Rwun е равна на минималната

якост на опън на метала на шева по БДС 5517-77.

(3) За автоматично и полуавтоматично изпълнени шевове Rwun се приема по

табл. 3.

(4) Стойностите на коефициента на сигурност за материала γγwm и стойнос-

тите на изчислителното съпротивление на срязване на метала на шева Rwf в зави-

симост от якостта на заваръчните материали са дадени в табл.3.

(5) Изчислителните съпротивления за челни шевове на елементи от различ-

ни марки стомана се приемат за марката с по-ниски съпротивления.

Таблица 2

Таблица 3

Чл.38. (1) Изчислителните съпротивления на срязване и опън на едноболто-

ви съединения се определят по формулите на табл. 4, в която Rbun е нормативно-

то съпротивление на болта, равно на минималната якост на опън на болта по БДС

1175-80. Стойностите на изчислителните съпротивления за различни класове на

якост на болтовете са дадени в табл. 54 на приложение 2.

(2) Изчислителните съпротивления на смачкване на елементите, съединява-

ни с болтове се определят по формулите на табл. 4.

Изчислително

съпротивление на

срязване по метала

на шева R wf МРа

Е410, Е410А 410 150 1,35

Е450, Е450А 450 180 1,25

Е490А 490 200 1,25

Е590А 590 220 1,35

Коефициент на сигурност

на мате-

риала на шева γγwm

Нормативно

съпротивление на метала

на шева MPa

Клас на якост

на заваръчните

материали

Вид на

заваръчните

шевове

граница на провлачане R wy R wy = R y

якост на опън R wu R wu = R u

граница на провлачане

граница на провлачане R ws R ws = 0,58.R y

по границата на якост на опън

сплавяванеR wz = 0,40.R un

R wy = 0,85.R y

якост на опънпо метала на шева R wf

Срязване (условно)Ъглови

R wz

R wy


съпротивлениеИзходно съпротивление Означение

Челни Опън и огъване при частичен контрол

Срязване

Напрегнато състояние

Натиск. Опън и огъване при пълен

на шевовете

физически контрол на шевовете

3.Б

5

8



wm

wunR50,0Rwf γγ==

Чл.39. (1) Изчислителното съпротивление на опън на фундаментни болтове

Rba и изчислителното съпротивление на опън на U-образни болтове Rbv се опре-

делят по формулите:

Rba = 0,40.Run (2)

Rbv = 0,45.Run (3)

(2) Изчислителните съпротивления на опън на фундаментните болтове са

дадени в табл. 55 на приложение 2.

Чл.40. Изчислителното съпротивление на опън на високоякостни болтове се

определя по формулата:

Rbh = 0,7.Rbun (4)

където Rbun е минималната якост на опън на стоманата на болта, приета по

съответните стандарти. В табл. 56 на приложение 2 е посочена якостта на опън за

някои марки стомани.

Таблица 4

Чл.41. Лицето на сечението "нето" Аbnt на болтове с метрична резба се при-

ема по табл. 57 на приложение 2.

Изчислителни

съпротивления

клас 4.6; 5.6 R bs = 0,38.R bun

клас 4.8; 5.8 R bs = 0,40.R bun

клас 4.6; 5.6 R bt = 0,42.R bun

клас 4.8; 5.8 R bt = 0,42.R bun

Смачкване на съединяваните

елементи от стомана с

R yn ≤≤ 440 MPa

Срязване за болтове

Опън за болтове

ОзначениеНапрегнато състояние

R bp

болтове с повишена точност

болтове с нормална точност

R bs

R bt

3.Б

5

9



unun

bp R.E

R4106,0R

+=

unun

bp R.E

R3406,0R

++==

Глава петаОТЧИТАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА РАБОТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТОНА КОНСТРУКЦИИТЕ

Чл.42. При оразмеряването на конструкциите и съединенията трябва да се

отчитат:

1. коефициентът на сигурност по предназначение γγn, който се определя в

зависимост от степента на отговорност на сградите и съоръженията

съгласно приложение VI на действащите норми и правила "Натоварва-

ния и въздействия. Норми за проектиране" (БСА, кн. 11 от 1983 год.) ;

2. коефициентът на сигурност γγu = 1,3 за елементи на конструкции, ораз-

мерявани на якост с използване на изчислителното съпротивление Ru;

3. коефициентът за условия на работа γγc и коефициентът за условия на

работа на съединенията γγb. Стойностите на коефициента γγc са дадени

в табл.5, а на коефициента γγb - в табл. 37.

Чл.43. При определяне на коефициента за условия на работа по табл. 5 тряб-

ва да се има предвид, че:

1. коефициентите за условия на работа γγc < 1 не се отчитат едновременно

при оразмеряването;

2. коефициентите за условия на работа, дадени в позиции 1 и 7; 2 и 7,а при

оразмеряването трябва да се отчитат едновременно;

3. коефициентите за условия на работа, дадени в позиции 3; 5; 6,а; 7; 8 и 9,

а също така и в позиции 4 и 6,б без челните заваръчни съединения, не се отчитат

при оразмеряване на съединенията;

4. за случаите извън разглежданите в настоящата глава, коефициентът за ус-

ловия на работа се приема γγc = 1.

3.Б

5

10



Таблица 5

Коефициент за

условия на работа

1. Пълностенни греди и натиснати пръти на ферми в подови конструкции

на зали на театри, клубове, киносалони, магазини, книгохранилища,

архиви, конструкции на трибуни и други подобни, при натоварване

от собствена маса на пода равно или по-голямо от полезния товар.

2. Колони в обществени сгради и колони на водни кули 0,95

3. Пълностенни греди при оразмеряване на обща устойчивост при ϕϕb < 1 0,95

4. Обтегачи и окачвачи с различно предназначение, когато са изпълнени

от валцувана стомана

5. Натиснати основни пръти (без опорните диагонали и вертикали) от

решетката на покривни и подови ферми, когато са изпълнени с образу-

вано от ъглови профили съставено T-сечение, при стойност λλ ≥≥ 60

6. Елементи на покривни и подови прътови конструкции:

а) натиснати (с изключение на затворени тръбни напречни сечения),

при проверка на устойчивост

б) опънати елементи в заварени конструкции 0,95

7. Напречни сечения на валцувани и заварени елементи и на снаждащи

накладки при оразмеряване на якост в местата на снажданията,

изпълнени с обикновени болтове, в конструкции от стомана с граница

на провлачане до 440 МРа, натоварени със статични товари при:

а) пълностенни греди и колони 1,1

б) покривни и подови прътови конструкции 1,05

8. Натиснати елементи от решетката на пространствени кулообразни

прътови конструкции, изпълнени от единични равностранни или

неравностранни ъглови профили (ако последните се прикрепват

чрез по-голямото си рамо);

а) непосредствено прикрепени към поясите чрез едното си рамо със

заваръчни шевове или с два и повече болта, разположени по

направление на пръта:

• диагонали съгласно фиг. 20,а 0,9

• хоризонтали съгласно фиг. 20,б,в 0,9

• диагонали съгласно фиг. 20,в,г,д 0,8

б) непосредствено прикрепени към поясите чрез едното си рамо с

един болт (освен посочените в т. 8,в на тази таблица) или прикрепени

чрез възлова плоча независимо от вида на съединителното средство

в) при сложна кръстосана решетка съгласно фиг. 20, е с болтови

съединения.

9. Натиснати елементи от единични ъглови профили, прикрепени чрез

едното си рамо (при неравностранни ъглови профили с по-малкото

рамо), с изключение на:

• елементите, посочени в поз. 8 на настоящата таблица;

• диагоналите съгласно фиг. 20,б, прикрепени непосредствено

към поясите чрез заваръчни шевове или с два и повече болта,

разположени по направление на пръта;

• равнинни ферми от единични ъглови профили.

10. Опорни плочи от стомана с граница на провлачане до 285 МРа,

статично натоварени, при дебелина

а) t ≤≤ 40 mm 1,2

б) 40 mm < t ≤≤ 60 mm 1,15

в) 60 mm < t ≤≤ 80 mm 1,1

Видове конструктивни елементи

0,75

0,9

0,8

0,75

0,7

0,9

0,95

3.Б

5

11



Глава шестаЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ОГЪВАНЕ

Раздел IОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЯКОСТ И ОБЩА УСТОЙЧИВОСТ

Чл.45. (1) Пълностенните греди с повишена стройност на стеблото, греди с

перфорирано стебло и подкрановите греди се оразмеряват на якост съгласно до-

пълнителните указания, дадени в тази глава.

(2) Елементи с пълностенни напречни сечения, подложени на просто огъване,

се проверяват на якост в еластичния стадий на работа на материала по формулите:

(5)

(6)

(3) При отслабване на стеблото с отвори за болтове, стойностите на танген-

циалните напрежения, определени по формула (6), се умножават с отношението

(7)

в което a е разстоянието между центровете на отворите;

d - диаметърът на отвора.

Чл.46. В местата на приложение на концентрирани товари по горния пояс и

в опорните сечения без укрепителни ребра за оразмеряване на стеблото на якост

трябва да се изчислява напрежението на местен натиск σσloc по формулата

(8)

където F е изчислителната стойност на товара (силата);

lef - условната дължина на разпределение на натоварването, определяна в за-

висимост от условията на опиране.

За случаите на опиране, показани на фиг. 1, а, б

lef = b + 2tf (9)

където tf е дебелината на горния пояс на гредата, ако разположената отдолу

греда е заварена (фиг. 1, а), или разстоянието от горния ръб на пояса до началото

на вътрешното закръгляване, ако е валцувана; за греди с високоякостни болтове -

съгласно фиг. 1, в.

yc

efw

loc Rlt

F γσ ≤=

da

a

−=α

sc RIt

QS γτ ≤=

yc

min,nt

RW

M γσ ≤=

3.Б

5

12



Фиг. 1.

Чл.47. При големи нормални и тангенциални напрежения в едно и също

напречно сечение стеблото на пълностенни греди, оразмерявани по формула (5),се проверява на якост в най-напрегнатата точка по формулите:

• при σσу отлично от нула

(10)

• при σσу равно на нула

(11)

в които са нормалните напрежения в равнината на стеблото,

успоредни на оста на елемента;

σσу - нормалните напрежения, перпендикулярни на оста на гредите, вкл.и

напрежението σσloc по формула (8);- средното тангенциално напрежение в стеблото, изчислено с

отчитане на коефициента αα от формула (7).

Напреженията σσx и σσу се изчисляват за една и съща точка от стеблото на гре-

дата и се заместват във формула (10) със своя знак.

Чл.48. (1) Пълностенните греди с I-сечение при огъване в равнината на

стеблото и спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 47 се оразмеряват на обща ус-

тойчивост по формулата

(12)

където Wc е съпротивителният момент на напречното сечение за натиснатия пояс;ϕϕb - коефициент, определян по указанията на приложение VI.

yc

cb

RW

M γγϕϕ

≤≤

ww

xyht

Qατ =

yI

M

nt

x =σ

yc

2

xy

2

x R15,13 γτσ ≤+

yc

2

xy

2

yyx

2

x R15,13 γτσσσσ ≤++−

b

lef

t f t f

t t t

t f

à) á) â)

3.Б

5

13



(2) При определяне на стойностите на ϕϕb за изчислителната дължина на гре-дата lef се приема разстоянието между точките на закрепване на натиснатия пояссрещу странично отместване. Такива точки са: възлите на надлъжните връзки;плочки за закрепване на корави подове; напречни връзки, възпрепятстващи завър-тането на напречното сечение на гредите и др. п. Когато няма междинни закреп-вания, изчислителната дължина е равна на отвора на гредата (lef = l ).

(3) Изчислителната дължина на конзолни елементи се приема:1. при закрепване в края на конзолата и междинно, равна на разстояни-

ето между точките на закрепване в хоризонтална равнина;2. когато няма закрепване на края на конзолата в хоризонтална равнина,

равна на дължината на конзолата.Чл.49. (1) Проверка на пълностенните греди на обща устойчивост не се изисква:

1. при предаване на натоварването чрез корав под, опиращ се непрекъс-нато на натиснатия пояс и сигурно свързан с него, например:панелиот лек и тежък стоманобетон, плосък или профилиран метален под,вълнообразна стоманена ламарина и др.;

2. при отношение на изчислителната дължина на гредата lef към широ-чината на натиснатия пояс b не по-голямо от стойностите, определя-ни по формулите от табл. 7 - за греди със симетрично I-сечение, илис по-развит горен пояс, за които широчината на опънатия пояс е не по-малко от 0,75 от широчината на натиснатия пояс. Във формулите h0 еразстоянието между центровете на тежестта на поясите, а bf и tf саширочината и дебелината на натиснатия пояс.

(2) За греди с отношение bf / tf < 15 във формулите от табл. 7 се приема bf / tf = 15

Таблица 7

(3) За съставени греди с поясни и гърлени съединения с високоякостни бол-

тове получаваните стойности на отношението lef /bf по формулите от табл. 7 тряб-

ва да се умножат с коефициент 1,2.

Най-големи отношения l ef / b f , при които за валцува-

ни и заварени греди не се изисква проверка на обща

устойчивост (при 1<h 0 / b f <6 и 15 ≤≤b f / t f ≤≤35 )

По горен пояс

По долен пояс

При чисто огъване или при оразмеряване

на участък между връзки, независимо

от нивото на приложение на товара

Място на приложение на товари

3.Б

5

14



y0

f

f

f

f

f

f

ef

R

E

h

b

t

b02,076,0

t

b0032,035,0

b

l

−++=

y0

f

f

f

f

f

f

ef

R

E

h

b

t

b02,092,0

t

b0032,057,0

b

l

−++=

y0

f

f

f

f

f

f

ef

R

E

h

b

t

b016,073,0

t

b0032,041,0

b

l

−++=

Чл.50. Закрепването на натиснатия пояс в хоризонталната равнина трябва да

бъде оразмерено за фактическата или условната напречна сила.

Условната напречна сила се изчислява:

1. при закрепване в отделни точки по формула (99), в която ϕϕ се отчита за

стойност λλ = lef/i (i е инерционния радиус на напречното сечение на натис-

натия пояс в хоризонталната равнина), а N се изчислява по формулата

N = (Af + 0,25.Aw ).Ry (16)

2. при непрекъснато закрепване

(17)

където qfic е условната напречна сила за единица дължина на пояса на гредата;

Qfic - условната напречна сила по формула (99), изчислена при ϕϕ = 1 и N по

формула (16).Чл.51. (1) Елементи, подложени на огъване в двете главни равнини, се ораз-

меряват на якост по формулата

(18)

в която x и y са координатите на разглежданата точка от сечението спрямо

главните инерционни оси.

(2) За елементи, оразмерявани по формула (18), напреженията в стеблото се

проверяват по формули (6), (10) и (11) и в двете главни огъвателни равнини.

(3) Ако са спазени изискванията на чл. 49, проверка на обща устойчивост на

греди, подложени на двойно огъване не е необходима.

Чл.52. Прости греди с пълностенно напречно сечение, изпълнени от стома-

на с граница на провлачане до 580 МРа, се оразмеряват на якост с отчитане раз-

витието на пластични деформации, ако са спазени следните изисквания:

1. натоварването на гредите е статично;

2. при греди с променливо сечение оразмеряването на якост с отчитане

развитието на пластични деформации се прави само за едно сечение

с най-неблагоприятно съчетание на М и Q. В останалите сечения от-

читане на пластични деформации не се допуска;

3. осигурена е общата устойчивост на гредите.За това е необходимо или

да бъдат изпълнени изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 2, като най-го-

лямата стойност на отношенията на изчислителната дължина на греда-

та към широчината на пояса lef /bf, определени по формулите от табл. 7,

се намаляват чрез умножение с коефициент δδ = 1 - 0,7.(c1-1)/(c-1) .

Стойностите на c и c1, за които тук трябва да бъде изпълнено изисква-

нето 1 < c1 ≤≤ c, се определят съгласно чл. 53;

4. за греди с несиметрично сечение и с лице на натиснатия пояс, по-малко

от това на опънатия, оразмеряване с отчитане на пластични деформации

се допуска само при удовлетворяване изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1;

yc

nt,y

y

nt,x

x RxI

My

I

M γσ ≤±=

l

Q3q

fic

fic =

3.Б

5

15



5. осигурена е устойчивостта на стеблото на гредите, укрепено с основ-

ни напречни ребра в съответствие с изискванията на чл. 65, чл. 67 и

чл. 68, в това число и в местата на приложение на концентрирани то-

вари, съгласно изискванията на чл. 60;

6. осигурена е местната устойчивост на натиснатия пояс, като отноше-

нието на рамото на пояса към неговата дебелина не е по-голямо от

стойностите, получени по формулите в табл. 15.

Чл.53. (1) При спазване на изискванията на чл. 52 оразмеряването на греди-

те на якост с отчитане развитие на пластични деформации се извършва:

1. при просто огъване и при тангенциални напрежения ττ ≤≤ 0,5.Ry по

формулата

(19)

2. при двойно огъване и при тангенциални напрежения ττ ≤≤ 0,3.Ry по фор-

мулата

(20)

където M, Mx и My са абсолютните стойности на огъващите моменти;

c1 - коефициентът, чиято стойност се определя в зависимост от големината

на тангенциалните напрежения по формулите:

• при c1 = c (21)

• при c1 = 105.ββc (22)

и е най-малко равна на единица и не по-голяма от стойността на коефициента c;

cx и cy - коефициенти.

Стойностите на коефициентите с, сx и сy за различни напречни сечения в за-

висимост от отношението Af /Aw са дадени в табл. 8. За междинни стойности на

отношението Af /Aw се прави линейна интерполация.

Коефициентът ββ от равенството (22) се изчислява по формулата

(23)( )( )2

s

2

s

R1

R1

τατβ

−−=

y

ww

y R5,0th

QR3,0 ≤=< τ

y

ww

R3,0th

Q ≤=τ

yc

min,ynty

y

min,xntx

x RWc

M

Wc

M γγ≤≤++

yc

min,nt1

RWc

M γ≤

3.Б

5

16



Таблица 8

Схема на

сечението n , при

M y = 0

1 2 3 4 5 6

0,25 1,19

0,50 1,12

1,00 1,07

2,00 1,04

0,50 1,40

1,00 1,28

2,00 1,18

0,25 1,19 1,07

0,50 1,12 1,12

1,00 1,07 1,19

2,00 1,04 1,26

0,50 1,40 1,12

1,00 1,28 1,20

2,00 1,18 1,31

a) 2,0

б) 3,0

0,25 1,04

0,50 1,07

1,00 1,12

2,00 1,19

Стойности на коефициентите

c , c x c y

№

5

1,47 2

2

1

2

3 1,5

4

1,47 1,5

- 1,47 1,47

6 31,47

3.Б

5

17



y

y

x xA

W

Af

y

y

x x

y

y

x x

AW

Af

0,5Af

y

y

x x

0,5AW

Af

Af

y

x x

0,5AW

Af

0,25Af

y

y

x x

y

y

x x

y

y

x xAf

0,5AW

0,5AW

w

f

A

A

в която αα е коефициентът, чиято стойност за I-сечения при огъване в равни-

ната на стеблото е равна на 0,7; за други видове сечения αα = 0.

(2) При зони на чисто огъване вместо коефициентите c1, cx и cy във формули

(19) и (20) се приемат съответно: c1m = 0,5.(1+c); cxm = 0,5.(1+cx); cym = 0,5.(1+cy).

(3) Оразмеряването на опорните сечения на гредите, за които M = 0, Mx = 0

и My = 0 се извършва по формулата

(24)

(4) При отслабване на стеблото от отвори за болтове стойностите на танген-

циалните напрежения ττ по формула (24) трябва да се увеличат, като се умножат с

коефициента αα от формула (7).Чл.54. (1) Усилията в непрекъснати и запънати греди с постоянно I-сечение

при огъване в равнината с най-голяма коравина се определят с отчитане на плас-

тични деформации и преразпределяне на огъващите моменти над опорите и по-

летата, ако освен изискванията на чл. 52 е изпълнено и условието отворите на съ-

седни полета да не се различават с повече от 20 %. В този случай гредите се ораз-

меряват на якост за нормални напрежения по формула (5).(2) Изчислителната стойност на огъващия момент M се получава по формулата

M = αα.Mmax (25)

където Mmax е най-големият огъващ момент в полето или над опората, при

изчисляване на гредата в еластичния стадий на работа на материала;

sc

ww

Rth

Q γτ ≤=

1 2 3 4 5 6

-

0,50 1,07 а) 3,0

1,00 1,60 1,12 б) 1,0

2,00 1,19

7 - 1,26 1,26 1,5

1,47а) 3,0

б) 1,0

9

8 1,60

3.Б

5

18



y

y

x x

y

y

x x

AW

Af

y

y

x x

y

y

xx

y

y

x x

0,5AW

Af

y

y

x x

αα - коефициентът за преразпределение на моментите, изчисляван по формулата

(26)

в която Mef е условен огъващ момент.

(3) За непрекъснати греди със свободно опрени краища стойността на Mef

от формула (26) се приема равна на по-голямата от изчислената по формулите

(27)

Mef = 0,5.M2 (28)

където M1 и M2 са огъващите моменти в крайното и вътрешното поле, из-

числени като за свободно опряна проста греда;

a - разстоянието от крайната опора до сечението, за което е изчислен огъва-

щият момент M1

l - отворът на крайното поле.

Символът max означава, че трябва да се намери максимумът на израза, на-

миращ се след него.

(4) За едноотворни и непрекъснати греди със запънати краища Mef = 0,5.M3,

където M3 е най-големият от моментите, изчислени както в греди със ставно оп-

рени краища.

(5) За греди с един запънат и един свободен край стойностите на Mef се из-

числява по формула (27).Чл.55. Усилията в непрекъснати и запънати греди, подложени на огъване в

двете главни равнини при удовлетворяване на изискванията на чл.54, ал. (1) и акоττ ≤≤ 0,3.Ry, се определят с отчитане на пластични деформации и преразпределяне

на огъващите моменти над опорите и полетата.Проверката на якост за нормални

напрежения се извършва по формула (18).

l

a1

MmaxM 1

ef

+=

+=

max

ef

M

M15,0α

3.Б

5

19



Раздел IIУСТОЙЧИВОСТ НА СТЕБЛОТО

Чл.56. (1) Устойчивостта на стеблото на гредите се осигурява чрез:

1. основни напречни ребра, поставени по цялата височина на стеблото;

2. основни напречни ребра и надлъжни ребра ;

3. основни напречни ребра, надлъжни ребра и къси напречни ребра, разпо-

ложени между натиснатия пояс и надлъжните ребра.

(2) Правоъгълните части на стеблото, ограничени от поясите и укрепителни-

те ребра, се проверяват на устойчивост като пластинки.Изчислителните размери

на тези пластинки се приемат, както следва:

a - разстоянието между осите на основните напречни ребра;

hef - изчислителната височина на стеблото (фиг. 2). Приема се равна: за зава-

рени греди-на пълната височина на стеблото; за греди с високоякостни

болтове-на разстоянието между вътрешните болтови линии на поясни-

те ъгли; за греди, съставени от валцувани профили - на разстоянието

между началото на закръглението между пояс и стебло; за студеноогъ-

нати профили - разстоянието между краищата на извивките (фиг. 3);

tw - дебелината на стеблото.

Чл.57. (1) Устойчивостта на стеблото трябва да се проверява при вземане

под внимание на всички компоненти на напрегнатото състояние - σσ, ττ, σσ loc.

(2) Стойностите на напреженията σσ, ττ, σσ loc се изчисляват с брутно напреч-

но сечение при работа в еластичен стадий, без отчитане на коефициента ϕϕ b.

(3) Натисковото напрежение в края на стеблото σσ, приемано със знак "+", и

средното тангенциално напрежение ττ се изчисляват по формулите:

(29)

(30)

Фиг. 2.

bef

t h=

hef

bef

t

hefh

t

hef

bef

h

wwht

Q=τ

yI

M

x

==σσ

3.Б

5

20



Фиг. 3.

където M и Q са средните стойности на огъващия момент и напречната си-

ла в границите на пластинката; ако дължината на пластинката е по-голяма от из-

числителната й височина, M и Q се изчисляват за условна квадратна пластинка с

размер hef, разположена от страна на по-големите напрежения; ако по дължината

на пластинката M или Q сменят своя знак, то средните им стойности се изчисля-

ват за еднозначните им участъци;

hw - височината на стеблото.

(4) Стойността на местното напрежение в стеблото, породено от концентрира-

ни товари, се определя в съответствие с изискванията на чл. 46 и чл. 83, при γγf = 1,1

във формула (56).(5) В участъци, където съсредоточеният товар е приложен към опънния по-

яс, едновременно се вземат под внимание само два компонента на напрегнатото

състояние: σσ и ττ или σσ loc и ττ.

Чл.58. Устойчивостта на стеблото на греди, укрепени чрез основни напреч-

ни ребра съгласно с изискванията на членове 65, 67 и 68, не се проверява, ако са

изпълнени изискванията на формули (10) и (11) и условната стойност на стебло-

то не е по-голяма от стойностите:

• 3,5 - за греди с двустранно изпълнени поясни ше-

вове, без местни напрежения (σσ loc = 0);

• 3,2 - за греди с едностранно изпълнен поясен шев,

без местни напрежения (σσ loc = 0);

• 2,5 - за греди с двустранно изпълнени поясни ше-

вове, когато има местни напрежения (σσ loc ≠≠ 0).

Чл.59. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни греди със съставено симет-

рично напречно сечение, укрепени само с основни напречни ребра, без местни напре-

жения (σσ loc = 0) и условна стойност на стеблото λλ ≤≤ 6 се проверява по формулата_

(31)

в която γγc е коефициентът за условия на работа, отчитан от табл. 5;

(32)2

w

ycr

cr

Rc

λσ =

c

2

cr

2

cr

γττ

σσ

≤

+

E

R

t

h y

w

ef

w =λ

hef

aef

rr

bef

hef

bef

r

r

bef

bef

r

bef

bef r

r aef

aef

bef

hef

r

3.Б

5

21



(33)

където µ е отношението на по-голямата към по-малката страна на пластинката.(2) Стойността на коефициента ccr от формула (32) се приема:

1. за заварени греди по табл. 9 в зависимост от стойностите на коефициен-та δδ, изчисляван по формулата

(34)

където bf и tf са съответно широчината и дебелината на натиснатия поясна сечението;

ββ - коефициент, определян по табл. 10;2. за греди с високоякостни болтове равна на 33,3.

Таблица 9

_

(3) Стойността на λλef се изчислява по формулата

(35)

където d е по-малката от страните на пластинката (hef или a) ;

Таблица 10

Чл.60. Устойчивостта на стеблото на греди със симетрично напречно сече-ние, оразмерявани с отчитане на пластични деформации, когато няма местни на-тискови напрежения (σσ loc = 0) и са спазени условията ττ ≤≤ 0,5.Ry; Af / Aw ≥≥ 0,25 и2,2 ≤≤ lw ≤≤ 6, се проверява по формулата

_

(36)

+≤ αγ

w

f

w

2

efycA

AthRM

Вид на гредата Условия, при които работи натиснатия пояс ββНезаварени кранови релси 2

Заварени кранови релси ∝За участъци в които концентрирания товар е 0,8

приложен по долния пояс

При непрекъснато опиране върху натиснатия ∝пояс на корава плоча (под)

В останалите случаи 0,8

Други греди

Подкранови греди

E

R

t

d y

w

ef =λ

δδ ≤ 0,8 1 2 4 6 10 ≥ 30

c cr 30 31,5 33,3 34,6 34,8 35,1 35,5

3

w

f

ef

f

t

t

h

b

= βδ

2

ef

s

2cr

R76,013,10

λµτ

+=

3.Б

5

22



където ;

γγc се отчита от табл. 5;ττ се изчислява по формула (30).

Чл.61. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни заварени или болтува-

ни с високоякостни болтове греди със симетрично напречно сечение, укрепени

само с основни напречни ребра (фиг. 4), когато има напрежения на местен натиск

(σσ loc ≠≠ 0), се проверява по формулата

(37)

в която γγc е коефициентът за условия на работа от табл. 5;σσ, σσloc и ττ се изчисляват по указанията на чл. 57;ττcr се изчислява по формула (33) за действителните размери на пластинката.

Фиг. 4.

c

2

cr

2

cr,loc

loc

cr

γττ

σσ

σσ ≤

+

+

( )2

w

2

s

2,20085,0R

15,024,0 −−

−= λτα

3.Б

5

23



(2) Стойностите на σσcr и σσloc,cr от формула (37) се определят, както следва:

1. при a/hef ≤≤ 0,8 σσcr се изчислява по формула (32), а

(38)

където ;

c1 - коефициентът, чиито стойности за заварени греди се приемат по табл. 11

в зависимост от отношението а / hef и стойността на δδ, изчислена по формула (34);за греди с високоякостни болтове-по същата таблица при стойност на δδ = 10

Ако натоварването е по опънния пояс, то при проверката на стеблото на ус-

тойчивост с отчитане само на σσloc и ττ, коефициентът δδ се изчислява също по фор-

мула (34), като bf и tf са съответно широчината и дебелината на опънатия пояс;

Таблица 11

2. при a/hef >> 0,8 и при отношение по-голямо от стойностите, дадени

в табл. 12

Таблица 12

Таблица 13

a/h ef ≤ 0,8 0,9 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0

По табл. 9

(с 2 =c cr )62 72,6 84,7с 2 37 39,2 45,2 52,8

≤ 8,0 0,9 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0

1 0 0,146 0,183 0,267 0,359 0,445 0,54 0,618

2 0 0,109 0,169 0,277 0,406 0,543 0,652 0,799

4 0 0,072 0,129 0,281 0,479 0,711 0,93 1 132

5 0 0,066 0,127 0,288 0,536 0,874 1 192 1 468

10 0 0,059 0,122 0,296 0,574 1 002 1 539 2 154

30 0 0,047 0,112 0,3 0,633 1 283 2 249 3 939

На високо

якостни болтове

Греди δδ Гранични стойности на отношението σσ loc / σσ при a / h ef равно на:

0,184 0,378 0,643 1 131 1 614 2 347

Заварени

- 0 0,121

≤ 0,5 0,6 0,8 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0

1 11,5 12,4 14,8 18,0 22,1 27,1 32,6 38,9 45,6

2 12,0 13,0 16,1 20,4 25,7 32,1 39,2 46,5 55,7

4 12,3 13,3 16,6 21,6 28,1 36,3 45,2 54,9 65,1

6 12,4 13,5 16,8 22,1 29,1 38,3 48,7 59,4 70,4

10 12,4 13,6 16,9 22,5 30,0 39,7 51,0 63,3 76,5

30 12,5 13,7 17,0 22,9 31,0 41,6 53,8 68,2 83,6

δδ Стойности на с 1 за заварени греди при a/h ef равно на:

E

R

t

a y

w

a =λ

2

a

y1

cr,loc

Rc

λσ =

3.Б

5

24



(39)

където c2 е коефициентът, чийто стойности се приемат по табл. 13.

Критичното напрежение σσloc,cr се изчислява по формула (38), при което, ако

a/hef > 2 , се приема a/hef = 2;

3. при a/hef > 0,8 и при отношение σσloc / σσ по-малко от стойностите, да-

дени в табл.12;σσcr се изчислява по формула (32);σσloc,cr - по формула (38), при което a се замества с a/2 както във форму-

ла (38), така и в табл. 12.

Чл.62. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни заварени или болтувани с

високоякостни болтове греди със симетрично напречно сечение, укрепени с основни

напречни ребра и с едно надлъжно ребро, разположено на разстояние h1 от натисна-

тия ръб на стеблото (фиг. 5), се проверява по отделно за всяка една от пластинките.

Фиг. 5.

2

w

y2

cr

Rc

λσ =

3.Б

5

25



(2) Устойчивостта на пластинката, разположена между натиснатия пояс и

надлъжното ребро, се проверява по формулата

(40)

в която σσ, σσloc и ττ се изчисляват съгласно изискванията на чл. 57, а γγc се от-

чита по табл. 5.

Критично напрежение σσcr1 се изчислява по формулите:

• при σσloc = 0

(41)

където

• при σσloc ≠≠ 0 и µ1 = a/h1 ≤≤ 2

(42)

където .

Критичното напрежение σσloc,cr1 се изчислява по формулата

(43)

в която

(44)

• при σσloc ≠≠ 0 и µ1 = a/h1 >> 2 за изчисляването на σσcr1 и σσloc,cr1 се приема a = 2h1.

Критичното напрежение ττcr1 във всички подслучаи се определя по формула

(33), в която се заместват действителните размери на пластинката.

(3) Устойчивостта на пластинката, разположена между надлъжното ребро и

опънатия пояс, се проверява по формулата

E

R

t

a y

w

a =λ

( )2

a

y

11cr,loc

R476,024,1

λψµσ +=

2

1

1

1

+=

µµψ

2

1

y

ef

11cr

R.

h

h1

19,1

λψσ

−=

E

R

t

h y

w

11 =λ

2

1

y

ef

1

1cr

R.

h

h1

76,4

λλσσ

−−==

c

2

1cr1cr,loc

loc

1cr

γγττττ

σσσσ

σσσσ ≤≤

++++

3.Б

5

26



(45)

в която (46)

σσloc,cr2 се изчислява по формула (38) и табл.10 при δδ = 0,8, а отношението a / hef

се заменя с a / (hef - h1);ττcr2 се изчислява по формула (33) за действителните размери на пластинката;σσloc2 = 0,4 σσloc - когато товарът е разположен по натиснатия пояс (фиг. 5а);σσloc2 = σσloc - когато товарът е приложен по опънатия пояс (фиг. 5б).

Чл.63. При допълнително укрепване на пластинката, разположена между натис-

натия пояс и надлъжното ребро с къси напречни ребра, чиято дължина е равна задъл-

жително на размера h1, проверката на устойчивост се извършва по формули от (40) до

(44), в които размерът a се заменя с размера a1 - разстоянието между осите на две съ-

седни къси напречни ребра (фиг. 6). Проверката на пластинката, разположена между

надлъжното ребро и опънатия пояс, се извършва по указанията на чл. 62, ал. 3.

Фиг. 6.

2

w

y

2

ef

1

2cr

R.

h

h5,0

43,5

λσ

−

=

c

2

2cr

2

2cr,loc

2loc

2cr

ef

1

h

h21

γττ

σσ

σ

σ≤

+

+

−

3.Б

5

27



Чл.64. (1) Устойчивостта на стеблото на греди с несиметрично напречно се-

чение (натиснатият пояс е с по-голямо лице) се проверява съгласно изискванията

на членове 59, 61, 62, и 63 при следните изменения:

1. за стебла, укрепени само с основни напречни ребра, във формули (32) и

(39) и в табл. 12 под hef трябва да се разбира удвоената височина на натис-

ната зона. При а / hef > 0,8 и σσloc = 0 се изискват и двете проверки, дадени

в чл. 61, ал. 2 и т. 3, независимо от стойността на отношението σσloc / σσ;

2. за стебла, укрепени с основни напречни ребра и едно надлъжно реб-

ро, разположено в натиснатата зона:

• във формули (41), (42) и (45) отношението h1 / hef се замества с от-

ношението αα.h1 / 2.hef;

• във формула (46) изразът се замества с израза

където , а

σσt - опънното напрежение в края на пластинката, взето със знак "минус".

(2) Когато с по-голямо лице е опънатия пояс, върху който е приложено нато-

варването, проверката на устойчивост под едновременно действие на s и t се из-

вършва по формула (117) .

Чл.65. (1) Стеблата на гредите трябва да се укрепяват с основни напречни

ребра, ако стойността на условната стойност на стеблото λλw е по-голяма от:

3,2 - при статично натоварване;

_

2,2 - при подвижно натоварване по пояса на гредата.

(2) Разстоянието между основните _напречни ребра не трябва да бъде по-го-

лямо от 2hef при λλw > 3,2 и 2,5hef при λλw ≤≤ 3,2. Превишаване на тези разстояния

максимум до 3hef

_

се допуска при условие, че стеблото на гредата удовлетворява

изискванията на чл. 58, чл. 61 до чл. 64, че е осигурена общата устойчивост на

гредата съобразно изискванията на чл. 49, т. 1 и т. 2, при което стойностите на от-

ношението lef / bf за натиснатия пояс не трябва да е по-голяма от определените по

формулите от табл. 7 за натоварване, приложено по горния пояс.

(3) Основни напречни ребра трябва да се поставят в местата на приложение

на големи неподвижни концентрирани товари и при опорите.

(4) Разрешава се стеблото да се укрепява с едностранни основни напречни

ребра от единични ъглови профили, заварени към стеблото с края на едното рамо.

Инерционният момент на такова ребро, изчислен спрямо ос, съвпадаща с по-

близката до реброто страна на стеблото, не трябва да бъде по-малък от този на

двойка симетрични ребра.

(5) Когато стеблото на гредите е укрепено само с основни напречни реб-

ра,минималните размери на напречните ребра в mm са:

- за двустранно разположени симетрични ребра;mm 4030

hb

ef

s +≥

σσσα t−=

−

ef

1

h

h1

α

−

ef

1

h

h5,0

3.Б

5

28



- за едностранни ребра.

Дебелината на реброто се приема не по-малка от

Чл.66. (1) При укрепяване с основни напречни ребра и едно надлъжно ребро

необходимият инерционен момент на напречните ребра се определя по формулата

(47)

(2) Инерционният момент на надлъжното ребро Ist се определя в зависимост

от отношението h1 / hef по формулите, дадени в табл. 14, като за междинни стой-

ности се разрешава линейна интерполация.

(3) Ако надлъжното и основните напречни ребра са разположени само от една-

та страна на стеблото, инерционните моменти на напречното сечение на всяко едно

от тях се изчислява за ос, съвпадаща с по-близката до реброто страна на стеблото.

(4) Минималните размери на надлъжното и напречните ребра трябва да се

приемат съгласно чл. 65, ал. 5.

Чл.67. (1) Стеблото на пълностенните греди със съставено напречно сече-

ние, над опорите трябва да се укрепява с опорни ребра. Те се оразмеряват на ус-

тойчивост извън равнината на стеблото като центрично натиснати стойки, нато-

варени с опорната реакция. Изкълчвателната дължина на стойката се приема рав-

на на височината на стеблото. Изчислителното сечение включва лицето на нап-

речното сечение на реброто и лицето на съдействащата част от стеблото с широ-

чина от всяка страна на стеблото.

Таблица 14

минимален I sl, min максимален I sl, max

0,2

0,25

0,3 – –

Необходим инерционен момент на

надлъжното ребро

Гранични стойности

y

wR

Et65,0

3

wefs th3I =

E

Rb2

y

s

mm 5024

hb

ef

s +≥

3.Б

5

29



ef

1

h

h

ef

3

w

2

ef h

ta

h

a5,05,2

−

ef

3

w

2

ef h

ta

h

a4,05,1

−

3

wef th5,1 3

wef th7

3

wef th5,1 3

wef th5,3

3

wef th5,1

(2) Долните чела на опорните ребра трябва да бъдат обработени (фиг. 7, а),

плътно пасвани (фиг.7, б) или заварени към долния пояс. Напреженията в тези се-

чения от действие на опорната реакция не трябва да са по-големи от:

1. в първия случай (фиг. 7,а) - от изчислителното съпротивление на сто-

маната на смачкване Rp, когато a ≤≤ 1,5ts и на натиск Ry, когато a >> 1,5ts;

2. във втория случай (фиг. 7,б) - от изчислителното съпротивление на

смачкване Rp.

При заваряване на опорните ребра към долния пояс на гредата, заваръчните

шевове се оразмеряват за опорната реакция.

Чл.68. Едностранни укрепителни ребра, поставени под концентрирани то-

вари по горния пояс, се оразмеряват като нецентрично натиснати стойки с ексцен-

трицитет, равен на разстоянието от средната равнина на стеблото до центъра на

тежестта на изчислителното сечение на стойката. В последното се включва сече-

нието на реброто и ивици от стеблото с широчина от двете страни на

реброто. Изкълчвателната дължина се приема равна на височината на стеблото.

a) б)

Фиг. 7.

Раздел IIIУСТОЙЧИВОСТ НА НАТИСНАТИЯ ПОЯС

Чл.69. Изчислителната широчина на рамото на пояса bef (фиг. 2 и 3) се при-

ема равна на разстоянието:

• за заварени греди - от ръба на стеблото до края на пояса;

• за валцувани профили - от началото на вътрешното закръгляване до

края на пояса;

• за греди с високоякостни болтове - от външния ред болтове до края на

пояса;

• за студеноогънати профили - от края на извивката на стеблото до края

на пояса.

Чл.70. (1) При елементи, подложени на огъване, стойностите на отношени-

ето на рамото на пояса към неговата дебелина се приемат не по-големи от стой-

ностите, изчислявани по формулите, дадени в табл. 15.

s

a

yw R/Et65,0

3.Б

5

30



(2) При и при отчитане на развитието на пластични де-

формации максималната стойност на отноше-

нието bef / tf трябва да се приема:

1. за неокантено рамо -

2. за окантено с ребро рамо - .

(3) Когато има окантващо ребро, то неговата височина не трябва да бъде по-

малка от 0,3bef, а дебелината му - от , където aef е височината на реб-

рото (фиг. 3) .

Таблица 15

Чл.71. При подбор на сечението на елементи, подложени на огъване, по гра-

нично провисване, а така също и при съответната изчислителна обосновка, се до-

пуска максималните стойности на отношението bef / tf от табл. 15 да се умножат

с коефициент √Ry /σσ, но не повече от 1,25, където σσ е по-голямо от M / ϕϕbW или σσ = (Mx / Ix).y ± (My / Iy).x .

––––

Начини на оразмеряване Конструктивно решение Максимални стойности на

на елемента на рамото на пояса отношението

Неокантено

Окантено с ребро

Неокантено

Окантено с ребро

1. В границите на

еластичните деформации

2. С отчитане на развитието

на пластични деформации

E

Ra2

y

ef

yf

ef

R

E45,0

t

b=

yf

ef

R

E3,0

t

b=

yw

ef

R

E7,2

t

h≤

3.Б

5

31



yf

ef

R

E5,0

t

b=

yf

ef

R

E75,0

t

b=

yw

ef

f

ef

R

E5,0

t

h11,0

t

b≤=

yw

ef

f

ef

R

E75,0

t

h16,0

t

b≤=

Раздел IVОПОРНИ ЧАСТИ

Чл.72. (1) Неподвижни ставни опори с центриращи плочки, тангенциални, а

при големи опорни реакции и болтови лагери се прилагат, когато е необходимо

строго равномерно разпределение на напреженията под опората.

(2) Когато върху намиращата се под лагера конструкция не трябва да се пре-

дават хоризонтални сили от вертикален товар, се използват подвижни тангенциал-

ни, неопренови или ролкови лагери. Коефициентът на триене се приема равен на:

• 0,3 - за подвижни тангенциални лагери;

• 0,03 - за ролкови лагери.

Чл.73. Цилиндричните болтове на лагерните стави се оразмеряват на смачк-

ване при разпределение на смачкващите напрежения по косинусов закон и центра-

лен ъгъл на допиращите се повърхности, равен или по-голям от 90°, по формулата

(48)

където F е опорната реакция;

r и l - радиусът и дължината на болта;

Rlp - изчислителното съпротивление на местен натиск при плътно допиране,

приемано в съответствие с изискванията на чл. 33, табл. 1.

Чл.74. Ролките на подвижните лагери се изчисляват на диаметрален натиск

по формулата

(49)

където n е броят на ролките;

d и l - диаметърът и изчислителната дължина на ролките.

Rcd - изчислителното съпротивление на диаметрален натиск при свободно

опиране, определяно по изискванията на чл. 33, табл.1.

РАЗДЕЛ VПЪЛНОСТЕННИ ГРЕДИ

Чл.75. (1) При заварени греди с I-сечение като правило поясите трябва да

бъдат изпълнявани от един лист ламарина. По изключение се допуска изпълнение

на поясите от два листа, разположени симетрично спрямо стеблото, при това раз-

ликата в широчината на листовете трябва да бъде най-малко 40 mm.

(2) При греди със съставени чрез високоякостни болтове сечения поясите

могат да се изпълняват от пакети с не повече от три листа. Препоръчва се напреч-

ното сечение на поясните ъглови профили при тези греди да бъде не по-малко от

30% от общото напречно сечение на пояса.

Чл.76. Всички заваръчни шефове на съставените греди, включително и шево-

вете, прикрепващи укрепителните ребра, трябва да бъдат непрекъснати. Препоръч-

ва се изпълнението им чрез автоматизирано или полуавтоматизирано заваряване.

cdc Rndl

F γ≤

lpc Rrl25,1

F γ≤

3.Б

5

32



Фиг. 8.

Чл.77. (1) при статично натоварени греди с I-сечение се допуска използва-

нето на едностранни поясни шевове, ако са спазени изискванията:

1. изчислителното натоварване трябва да бъде разположено симетрично

спрямо сечението на гредата;

2. при проверка на устойчивост на стеблото стойностите на левите час-

ти на формули (31), (37), (40) и (45) не са по-големи от 0,9 γγc;

3. трябва да бъде осигурена устойчивостта на натиснатия пояс на греда-

та съобразно с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1;

4. в местата на приложение на концентрирани товари към пояса на гре-

дата, в т. ч. и товари, предавани чрез ребрата на стоманобетонни па-

нели, трябва да се поставят укрепителни ребра.

(2) Едностранни поясни шевове не се допускат:

• за греди, оразмерявани с отчитане на пластична работа на материала;

• в опорните възли на ригелите на рамкови конструкции.

Чл.78. (1) Укрепителните ребра на заварените греди (с изключение на опорните)

трябва да бъдат скосени, за да не се довеждат шевовете им до поясния заваръчен шев.

(2) За избягване влиянието на напречните шевове върху напрегнатото състоя-

ние на долния пояс се допуска укрепителните ребра да не се свързват с него (фиг. 8).

Чл.79. (1) Укрепителните ребра на заварените греди, успоредни на снажда-

нията на стеблото, трябва да бъдат отдалечени от тези снаждания на разстояние

най-малко 10tw, където tw е дебелината на стеблото.

(2) Надлъжните укрепителни ребра, които пресичат снаждащи шевове на

стеблото, не се заваряват към него на разстояние по 40 mm от двете страни на

снаждащия шев.

(3) При пресичане на напречни и надлъжни укрепителни ребра прикрепва-

щите ги шевове не трябва да се застъпват, за целта непрекъснатото ребро се зава-

рява изцяло, а прекъснатото се скосява съгласно фиг. 9.

3.Б

5

33



Фиг. 9.

Чл.80. (1) Заварени греди с I-сечение, отнасящи се към конструкции от тре-

та и четвърта група, като правило се проектират с едностранни ребра, съгласно

чл. 65, ал. (4) и (5).(2) При заварени греди с едностранни поясни шевове укрепителните ребра

се поставят на обратната на заваръчния шев страна на стеблото.

Раздел VIПОДКРАНОВИ ГРЕДИ

Чл.81. (1) Подкрановите греди се оразмеряват на якост, умора на материала

и устойчивост за породените в тях усилия вследствие на крановите товари. Пос-

ледните се определят съгласно изискванията на "Натоварвания и въздействия -

Норми за проектиране".

(2) Броят на циклите на натоварване на подкрановите греди се приема равен

на повдигнатите от крана товари за целия срок на работа, съгласно технологични-

те изисквания за неговата експлоатация.

Чл.82. (1) Стеблото на подкрановите греди, с изключение на тези, проверя-

вани на умора на материала при брой на циклите n ≥≥ 2,0.106, се оразмерява на

якост по формула (10), в която при проверката на опорните сечения на непрекъс-

натите греди коефициентът 1,15 се заменя с 1,3, а σσy = σσloc,y по формула 56.

(2) Стеблото на подкрановите греди с брой на циклите на натоварване n ≥≥ 2,0.106

допълнително се проверява на якост в съответствие с изискванията на чл. 83 и на умо-

ра на материала съгласно чл. 84.

Чл.83. Натисковата зона на стеблото на подкранови греди, проектирани от

стомана с граница на провлачане до 430 МРа, се проверява на якост по формулите:

(50)

σσx + σσloc,x ≤≤ Ry (51)

σσloc,y + σσfy ≤≤ Ry (52)

ττxy + ττloc,xy + ττf,xy ≤≤ Rs (53)

( ) ( ) ( )y

2

xy,locxy

2

y,locy,locx,locx

2

x,locx R3 βττσσσσσσ ≤++++−+

3.Б

5

34



в които ββ е коефициент, чиято стойност е равна на 1,15 при оразмеряване на

прости греди и на 1,3 за опорните сечения на непрекъснати греди, а компоненти-

те на напреженията в тях се изчисляват по формулите:

(54)

(55)

(56)

σσloc,x = 0,25.σσloc,y (57)

(58)

ττloc,xy = 0,3.σσloc,y (59)

ττf,xy = 0,25.σσfy (60)

Във формули (54) до (60) са приети следните означения:

M и Q - огъващият момент и напречната сила в оразмеряваното сечение, по-

лучени за изчислителните товари;

F - изчислителният натиск от колелото на крана, получен без отчитане на ко-

ефициента на динамичност;γγ f1 - коефициентът, с който се увеличава стойността на изчислителния на-

тиск от колелото на крана.

If - инерционният момент на усукване, равен на сумата на инерционните мо-

менти на релсата и пояса. Изчислява се по формулата:

(61)

bf и tf - широчината и дебелината на натиснатия пояс на гредата;

lef - условна дължина, изчислявана по формулата:

(62)

където c = 3,25 за заварени и валцувани греди;

c = 4,5 за греди с високо якостни болтове;

3

w

f1

eft

Icl =

3

tbII

3

ff

tf +=

f

wlfy

I

tM2=σ

efw

1f

y,loclt

Fγσ =

ww

xyth

Q=τ

nt,x

xW

M=σ

3.Б

5

35



I1f - сумата от инерционните моменти на пояса на гредата и на крановата

релса. В случай, че релсата е заварена към пояса с непрекъснати шевове, осигу-

ряващи съвместна работа на релсата и пояса, I1f се изчислява като инерционен

момент на общото напречно сечение, образувано от релсата и пояса;

Mt - местен усукващ момент, изчисляван по формулата:

Mt = Fe +0,75.Qt.hr (63)

където Qt е изчислителното хоризонтално натоварване, насочено напречно на

крановия път, предизвикано от изкривяване (заклинване) на мостовите кранове и не-

успоредност на крановите пътища. Приема се по Н и П "Натоварвания и въздействия";

e = 15 mm - възможно отместване на подкрановата релса.

Чл.84. (1) Зоната на стеблото под крановата релса на заварени подкранови

греди се оразмерява на умора на материала по формулата:

(64)

в която Rv е изчислителното съпротивление на умора на материала, приема-но за всички марки стомана равно на:

• 75 MPa - за натиснатата зона на стеблото в отвора на гредата;• 65 MPa - за опънатата зона на стеблото в опорните сечения на непре-

къснати греди.(2) Напреженията от формула (64) се изчисляват по указанията на чл. 83. за

стойности на крановите товари, установени в Н и П "Натоварвания и въздействия".(3) Заваръчните шевове, свързващи горния пояс със стеблото на подкранови

греди, оразмерявани на умора, трябва да се изпълняват с пълен провар по цялатадебелина на стеблото.

Чл.85. (1) Подкрановите греди се оразмеряват на обща устойчивост в съот-ветствие с изискванията на чл. 48 и чл.49.

(2) Стеблото на подкрановите греди се проверява на устойчивост в съответ-ствие с изискванията на членовете от 61 до 64.

(3) Размерите на основните напречни ребра на подкрановите греди трябва да от-говарят на изискванията на чл. 65. Широчината на реброто bs се приема не по-малко от:

• 90 mm за кранове със среден режим на работа;• 100 mm за кранове с брой на циклите n ≥≥ 2.106.

(4) Двустранните основни напречни ребра не се заваряват към поясите нагредите. Челата на ребрата се припасват плътно към горните пояси. За греди сброй на циклите на натоварване n ≥≥ 2.106 челото на реброто, опиращо се в горнияпояс, трябва да бъде обработено.

(5) При греди за кранове с лек и среден режим на работа се допуска прилага-нето на едностранни основни напречни ребра,който се заваряват към стеблото икъм горния им пояс. Ребрата се поставят в съответствие с изискванията на чл. 80.

(6) Натиснатият пояс на подкрановите греди се проверява на местна устой-чивост съгласно изискванията на чл. 70.

Чл.86. Свободните краища на опънатите пояси на подкрановите греди и гре-дите на работните площадки, натоварени непосредствено от подвижни състави,трябва да бъдат валцувани, струговани или обрязвани с машинно-кислородно илиплазмено-дъгово рязане.

vfyy,loc

2

xy

2

x R5,04,036,05,0 ≤+++ σστσ

3.Б

5

36



Раздел VIIГРЕДИ С ОТВОРИ В СТЕБЛОТО

Чл.87. (1) Гредите с отвори в стеблото се проектират от валцувани профилис I-сечение, изпълнени от стомана с граница на провлачане до 580 МРа.

(2) Заваръчните шевове, свързващи челно двете части на стеблото, се изпъл-няват с пълен провар.

Чл.88. (1) Греди с отвори в стеблото от вида, показан на фиг. 10, при простоогъване на равнината на стеблото се оразмеряват на якост в няколко характерниточки по формулите:

Фиг. 10.

• за точка 1 от горния пояс

(65)

• за точка 2 в натиснатата зона

(66)

• за точка 3 от опънатия пояс

(67)

• за точка 4 от опънатата зона

(68)

Във формули (65) до (68) са приети следните означения:

M - огъващият момент в оразмеряваното сечение;

u

2uc

min,2

2

x

2 R

W2

aQ

I

Md

γγ≤+

2yc

max,2

2

x

2 RW2

aQ

I

Mh γ≤+

u

1uc

min,1

1

x

1 R

W2

aQ

I

Md

γγ≤+

1yc

max,1

1

x

1 RW2

aQ

I

Mh γ≤+

1

3

2

4

s

ac1

1

x1 x1

x2 x2

x x

h

h 1

d 2d 1

h 2

h 3

1 - 1

3.Б

5

37



Q1 и Q2 - напречните сили, поемани от горното и долното T-сечения. Изчис-

ляват се по формулите:

(69)

където Q е напречната сила в оразмеряваното сечение;I1 и I2 - инерционните моменти на горното и долното T-сечения спрямо соб-

ствените им тежестни оси, успоредни на оста на пояса;d1, d2, a - размерите съгласно фиг.10;Ix - инерционният момент на сечението на гредата в зоната на отвора спря-

мо оста x - x;W1,max, W1,min - максималният и минималният съпротивителен момент на

горното T-сечение;W2,max, W2,min - максималният и минималният съпротивителен момент на

долното T-сечение;γγc - коефициентът за условия на работа. Приема се по табл. 5;γγu = 1,3 - коефициент на сигурност за елементи на конструкции, изчислява-

ни на якост по временно съпротивление;Ry1, Ry2 - изчислителните съпротивления на материала на валцуваните про-

фили за горното и долното T-сечения, получени от границата на провлачане;Ru1, Ru2 - същите, получени от якостта на опън.(2) Оразмеряването на опорното сечение се извършва по формулата:

(70)

където Q3 е напречната сила в сечението на гредата, отстоящо на разстояние(c + s - 0,5a) от опората (фиг. 10);

tw - по малката дебелина на стеблото;h3 - разстоянията между центровете на горното и долното T-сечения.Чл.89. (1) Гредите с отвори се оразмеряват на обща устойчивост в съответ-

ствие с изискванията на чл. 48. Геометричните характеристики на сечението сеизчисляват в зоната на отвора.

(2) Проверка на обща устойчивост не се изисква при спазване на условиятаот чл. 49.

Чл.90. (1) При hef / tw > 40, където hef се определя по чл. 56, ал. 2, а tw е ми-нималната дебелина на стеблото, опорното сечение на гредата се укрепва с опор-но ребро и се оразмерява в съответствие с изискванията на чл. 67. В този случайза опорното сечение се приема c ≥≥ 250 mm (фиг. 10).

(2) При hef / tw > 40√√ E / Ry или при неспазване на изискванията на чл. 46,стеблото на гредите се укрепва с основни напречни ребра в съответствие с изис-кванията на чл.65.

–––––

_(3) Височината на стеблото на натиснатото T-сечение трябва да удовлетво-рява изискванията на чл. 127, като във формула (118) се приема λλ = 1,4.

(4) Концентрирани товари на гредите могат да се предават само в сечения,извън зоната на отворите.

Чл.91. При l / hef ≥≥ 12, където l е отворът на гредата, провисването на греди-те се определя, като инерционния момент на сечението в зоната на отвора се на-малява с коефициент 0,95.

sc

3w

3 Raht

sQ γ+

21

22

II

IQQ

+=

21

11

II

IQQ

+=

3.Б

5

38



Раздел VIIIГРЕДИ С ПОВИШЕНА СТРОЙНОСТ НА СТЕБЛОТО

_Чл.92. (1) Греди с повишена стройност на стеблото (фиг. 11) са тези, при ко-

ито условната стройност на стеблото се изменя в границите 4,5 ≤≤ lw ≤≤ 12,5.

(2) При проектирането на тези греди трябва да бъдат спазени изискванията:

• статическата схема да е проста греда;

• стоманата, от която се изпълняват, да има граница на провлачане до

340 МРа;

• да са подложени на огъване само в равнината на стеблото;

• да са изпълнени от постоянно по дължината на гредата симетрично

I-сечение;

• да са натоварени със статични товари;

• стеблото да е укрепено само с основни напречни ребра.

Чл.93. Участници на греди с повишена стойност на стеблото, разположени

между основни напречни ребра при чисто огъване, се проверяват на якост с удов-

летворяване на условието

M ≤≤ Mu (71)

в което M е огъващият момент в разглежданото сечение;

Mu - граничният огъващ момент, който сечението може да поеме. Изчислява

се по формулата

(72)

където Ix е инерционният момент на цялото напречно сечение спрямо оста x - x

h - пълната височина на сечението;

hw и tw - височината и дебелината на стеблото.

Фиг. 11.

a1 a a

tW

bf

h Wt f

t f

y

w

w2

wxu R

48,31

6

ht

h

I2M

−−=

λ

3.Б

5

39



Чл.94. Участъци на греди с повишена стройност на стеблото, разположени

между основни напречни ребра, при чисто сравняване се проверяват на якост с

удовлетворяване на условието

Q < Qu (73)

в което Q е максималната напречна сила в разглеждания участък;

Qu - граничната напречна сила, която сечението може да поеме. Изчислява

се по формулата

Qu = ms.tw.hw.Rs (74)

където ms е коефициентът, отчитащ до критичната и след критичната рабо-

та на стеблото. Изчислява се по формулата

ms = mcr + mw (75)

Стойностите на коефициентите mcr и mw се изчисляват по формулите

(76)

(77)

в които µ е отношението на по-големия към по-малкия размер на пластинка-

та, ограничена между две напречни ребра (µ ≥≥ 1). Чл.95. Участък от греди с повишена стройност на стеблото, ограничен от

две съседни напречни ребра, подложен на едновременно действие на огъващ мо-

мент и напречна сила се оразмерява на якост:

• при Q ≤≤ 0,5.Qu - по формула (71);• при M ≤≤ 0,75.Mu - по формула (73);• при M >> 0,75.M - по формулата

(78)

където M и Q са максималните стойности на огъващия момент и на напреч-

ната сила в границите на пластинката.

25,1Q

Q5,0

M

M

uu

≤+

( )2crw

41

73,1m1m

µµ

+−=

+=

2w

2cr

84,58,7

1m

µλ

3.Б

5

40



Чл.96. (1)Минималните размери на укрепващите ребра се приемат в съот-

ветствие с изискванията на чл. 65, ал. 5, а разстоянието между ребрата трябва да

бъде в границите hw ≤≤ a ≤≤ 3hw

(2) Напречните ребра се оразмеряват на устойчивост като натиснати пръти,

ставно опрени в двата си края, с изкълчвателна дължина lef, равна на височината

на стеблото и натоварени със сила F, изчислявана по формулата

F = mw.Aw.Rs (79)където mw се изчислява по формула (77);Aw - лицето на напречното сечение на стеблото.

Изчислената по формула (79) сила F се приема не по-малка от концентрира-

ния товар, разположен над реброто.

(3) Симетричните двустранни ребра се оразмеряват на нецентричен натиск,

а едностранните ребра - на центричен натиск с ексцентрицитет, равен на разсто-

янието от оста на стеблото до центъра на тежестта на изчислителното сечение.

(4) Изчислителното сечение включва лицето на напречното сечение на реб-

рото и лицето на съдействуващата част на стеблото с широчина 0,65.tw.0,4√√ E / Ry

от всяка страна.

____

Чл.97. (1) Стеблото на гредите над опората се укрепява със симетрично разпо-

ложено опорно ребро, което се оразмерява в съответствие с изискванията на чл. 67.

(2) На разстояние a1 от опорното ребро, не по-малко от широчината на реб-

рото bs и не повече от 1,3.tw.√√ –––––E––––––/–––Ry се поставя двустранно разположено укрепи-

телно ребро с размери съгласнo чл. 96.

Чл.98. (1) Напрежението на местен натиск σσloc, изчислявано по формула (8),не трябва да надвишава 0,75.Ry.

(2) Общата устойчивост на гредите с повишена стройност на стеблото не се

проверява, ако са налице изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 или когато е изпълне-

но условието lef / bf ≤≤ 0,21.√√ –––––E––––––/–––Ry, където bf е широчината на натиснатия пояс.

(3) За осигуряване на местната устойчивост на пояса е необходимо отноше-

нието на рамото на пояса към неговата дебелина да не е по-голямо от √√ E / Ry.

Чл.99. При определяне на провисването на гредите, инерционня момент на

ефективното сечение, изчисляван по формулата

–––––

_

(80)

се намалява чрез умножаване с коефициент νν = 1,12 - 0,03.λλw.

−−=

w

2

wwxef

48,31

12

hhtII

λ

3.Б

5

41



Глава седмаЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ЦЕНТРИЧЕН И НЕЦЕНТРИЧЕНОПЪН И НАТИСК

Раздел IЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Чл.100. Елементи, натоварени на центричен опън и центричен натиск със

сила N, се проверяват на якост по формулата

(81)

Чл.101. Устойчивостта на елементи, центрично натиснати със сила N, се

проверява по формулата

_

(82)

Коефициентът на изкълчване ϕϕ се изчислява по формулите:

• при 0 < λλ ≤≤ 2,5

_

(83)

• при 2,5 < λλ ≤≤ 4,5

(84)

_

• при λλ > 4,5

_ ______

(85)

Във формули (83), (84) и (85) λλ е най-голямата условна стройност на елемен-

та λλ == λλ √√ Ry / E.

Числените значения на ϕϕ са дадени в табл. 59 на приложение 4.

Чл.102. Центрично натиснати пръти от единични ъглови профили се прове-

ряват на устойчивост съгласно чл. 101. При определяне на стойността им инерци-

онният радиус на напречното сечение i и изкълчвателната дължина lef се приемат

съгласно членове 145 - 151.

Чл.103. При оразмеряване на поясите и елементите на решетката на прост-

ранствени кулообразни конструкции от единични ъглови профили трябва да се

отчита влиянието на ексцентричното прилагане към пояса на усилията, действа-

щи в диагоналите (съгласно указанията на чл. 240).

( )λλϕ

−=

51

3322

2yyy

E

R53,50275,0

E

R3,27371,0

E

R0,1347,1 λλϕ

−+

−−−=

λλϕ

−−=

E

R53,5073,01

y

yc RA

N γϕ

≤

yc

nt

RA

N γσ ≤=

3.Б

5

42



Чл.104. (1) Препоръчва се центрично натиснати пълностенни елементи с от-

ворено П-образно сечение при λλx ≤≤ 3λλy, където λλx и λλy са стройностите в равнини-

те, перпендикулярни съответно на оси x - x и y - y (фиг. 12), да се укрепят с плочки

или решетка, като при това трябва да се спазват изискванията на чл. 105 и чл. 107.

a) б) в)

Фиг. 12.

(2) При отсъствие на плочки или решетка, освен оразмеряването по форму-

ла (82), такива елементи трябва да се проверяват за огъвно-усуквателна форма на

загуба на устойчивост по формулата

(86)

където ϕϕ y е коефициентът на изкълчване при центричен натиск, определен

съгласно чл. 101;

• c - коефициент, който се определя по формулата

(87)

където (88)

a = ax / h - относително разстояние между центъра на тежестта и центъра на

огъването.

Тук (88а)

Iωω - секториалният инерционен момент на напречното сечение;

bi и ti - съответно широчина и дебелина на правоъгълните елементи, образу-

ващи сечението.

∑= 3

iit tb3

1I2

2

yx

Ah

IIαρ +

+=

2

y2

t

2

y Ah

I156,0

hI

I8 λµ ω +=µρδ 4=

( )µαδδ

22 16

11

2c

+−++=

yc

y

RAc

N γϕ

≤

y

y

x xa x

t

b

h

y

y

x x

y

y

x x 3.Б

5

43



За сечението, показано на фиг. 12, а, изразите Iωω / Iyh2, It / Ah2 и αα се опре-

делят по формулите:

(89)

където ββ = b / h.

Чл.105. (1) При съставени натиснати пръти, чиито единични дялове са свър-

зани с плочки или решетки, коефициентът ϕϕ спрямо нематериалната ос, перпен-

дикулярна на равнината на плочките или решетките, се определя по формули (83),(84) и (85), както в тях λλ се заменя с λλef. Стойността на λλef се изчислява в зави-

симост от значенията на λλef, дадени в табл. 16.

Òàáëèöà 16

Означенията в табл. 16 са както следва:λλy - стройност на съставения прът спрямо ос y - y;λλ - най-голямата стройност на съставения прът като цялоλλ1, λλ2, λλ3 - стройности на отделните дялове при изкълчването им в равнини,

перпендикулярни съответно на осите 1 - 1, 2 - 2 и 3 - 3, за дължина между заваре-

ните плочки (светло) или между центровете на крайните болтове;

1

2

3

Тип

сечение

Схема на напречно

сечение

Приведени стойности lef на съставени пръти

с плочки

с решетки

( )( )( )ββ

βα++

+=62

342

2

t

h

t

3

1

Ah

I

=( )22

y 6

239

hI

I

ββω

++=

3.Б

5

44



5bI

lI

b

s << 5bI

lI

b

s ≥≥

)90(

)n1(82,0 2

1

2

yfе++++== λλλλλλ

)93(

2

1

2

yfеλλλλλλ ++==

[[ ]])91(

)n1()n1(82,0 2

2

21

2

1

2

fе++++++++== λλλλλλλλ

)94(

2

2

2

1

2

fеλλλλλλλλ ++++==

)92(

)n31(82,0 3

2

3

2

fе++++== λλλλλλ

)97(

AAA

2d

2

1d

12

fе

++++==

ααααλλλλ

)95(

3,1 2

3

2

fеλλλλλλ ++==

)98(

A3

A2

d

1

2

fеααλλλλ ++==

)96(

A

A

1d

1

2

yfеααλλλλ ++==

A - лице на напречно сечение на целия прът;

Ad1 - сума от двете лица на сеченията на диагоналите на решетките, разпо-

ложени перпендикулярно на ос 1-1; при кръстосани диагонали в сумата се включ-

ват и двата диагонала за всяка решетка;

Ad2 - същото, за решетките разположени перпендикулярно на ос 2 - 2;

Ad - лице на напречното сечение на диагонала на решетката (при кръстоса-

ни диагонали - на двата диагонала), разположена в равнината на едната стена (за

съставен прът с напречно сечение равностранен триъгълник);αα1 и αα2 - коефициенти, изчислявани по формулата αα = 10.a3 / (b2l), където a,

b и l са размери за съответната решетка,показани на фиг. 13;

Фиг. 13.

n, n1, n2, n3 - коефициенти, определящи се съответно по формулите:

; ; ; (89а)

където Ib1 и Ib3 са инерционните моменти на напречното сечение на дялове-

те спрямо оси 1 - 1 и 3 - 3 (за сечения типове 1 и 3);

Ib1 и Ib2 - същото, на двата ъглови профила спрямо оси 1 - 1 и 2 - 2 (за сече-

ние тип 2);

Is - инерционният момент на напречното сечение на една плочка спрямо соб-

ствената й ос x - x (фиг. 14);

lI

bIn

s

3b3 =

lI

bIn

2s

2b2 =

lI

bIn

1s

1b1 =

lI

bIn

s

1b=

l

a

b

3.Б

5

45



Фиг. 14.

Is1 и Is2 - инерционните моменти на напречното сечение на една от плочките, ле-

жащи в равнини, перпендикулярни съответно на оси 1 - 1 и 2 - 2 (за сечение тип 2);

b - разстоянието между осите на дяловете;

l - разстоянието между центровете на плочките.

(2) В съставени пръти с решетки, освен проверка на устойчивост на пръта ка-

то цяло, се проверява и устойчивостта на отделните дялове в участъците между

възлите. При това стройността на отделните дялове между възлите не трябва да бъ-

де по-голяма от 80 и не трябва да превишава приведената стойност λλef на пръта ка-

то цяло. Допуска се по-голяма стройност на отделните дялове (но не повече от 120)

при условие, че изчислението на такива пръти е проведено по деформирана схема.

(3) При съставени пръти с плочки стройността на отделните дялове λλ1, λλ2 иλλ3 между плочките не трябва да бъде по-голяма от 40.

Ако в една от равнините вместо плочки има цял лист (фиг. 12, б, в), строй-

ността на дяла се изчислява с инерционния радиус на половината сечение спря-

мо неговата ос, перпендикулярна на равнината на плочките.

Чл.106. Елементи, съставени от ъглови профили, [-профили и др. подобни,

свързани непосредствено при плътно допиране или чрез междинни плочки, се

оразмеряват като пълностенни, ако светлите разстояния между заварените плоч-

ки (или между крайните болтове за всяка плочка) не са по-големи от:

• 40 i - за натиснати елементи

• 80 i - за опънати елементи.

l

b

11

1 - 1

xx

3.Б

5

46



Тук инерционният радиус i на ъгловия профил или на [-профила се приема

за и ] [ сечения спрямо оста, успоредна на равнината на плочките, а за кръсто-

образни сечения - минималният.

При това по дължината на натиснатия елемент трябва да се поставят най-

малко две плочки. За дължина на натиснат поясен прът на ферма се приема изкъл-

чвателната му дължина извън равнината на фермата.

Чл.107. (1) Съединителните плочки или решетки на съставени центрично

натиснати елементи се оразмеряват за условна напречна сила Qfic, която се прие-

ма постоянна по цялата дължина на пръта и се определя по формулата

(99)

където ϕϕ e коефициент на изкълчване на съставения прът като цяло в равни-

ната на съединителните плочки или решетката;

N - надлъжното усилие в съставения прът.

(2) Когато свързващите плочки (решетки) са разположени в няколко успо-

редни равнини, условната напречна сила Qfic се разпределя както следва:

1. ако има само свързващи плочки (решетки) - поравно между всички

системи плочки (решетки);

2. ако освен свързващи плочки (решетки) има и плътен лист - по половина

на листа и на всички системи плочки (решетки), успоредни на листа.

(3) При съставени пръти с напречно сечение с формата на равностранен три-

ъгълник условната напречна сила, която се пада на система съединителни елемен-

ти в една равнина, се приема равна на 0,8 Qfic.

Чл.108. Съединителните плочки и тяхното прикрепване трябва да се оразме-

ряват (фиг. 14):

1. На срязване - за усилие по формулата

(100)

2. На огъване - за огъващ момент в равнината на плочката по формулата

(101)

където Qs е условната напречна сила за система плочки, разположени в ед-

на равнина - съгл. чл. 107.

2

lQM s1 =

b

lQF s=

ϕN

R

E233010.15,7Q

y

6

fic

−= −

3.Б

5

47



Фиг. 15.

Чл.109. Съединителните решетки трябва да се изчисляват и оразмеряват ка-

то решетки на ферми. При изчислението на решетки с кръстосани диагонали

(фиг. 15) трябва да се отчита допълнителното усилие Nad, възникващо във всеки

диагонал от скъсяването на поясите. То се определя по формулата

(102)

където N1 е усилието в един дял на пръта;

A1 - лицето на напречното сечение на един дял;

Ad - лицето на напречното сечение на един диагонал;αα - коефициент, който се определя по формулата

(103)

където a, b и l са размерите, показани на фиг. 15.

Чл.110. Укрепващи пръти, предназначени да намаляват изкълчвателната дъл-

жина на натиснатите елементи, трябва да се оразмеряват за усилие, равно на ус-

ловната напречна сила за укрепвания елемент, определена по формула (99). При

това ϕϕ е коефициент на изкълчване на елемента в равнината на укрепяването.

33

2

b2a

al

+=α

1

d1ad

A

ANN α=

la

b

3.Б

5

48



Раздел IIНЕЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И НЕЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Чл.111. (1) Якостта на нецентрично опънати и нецентрично натиснати пъл-

ностенни елементи се проверява по формулата

(104)

където x и y са координатите на разглежданата точка на напречното сечение

спрямо главните му оси.

(2) Ако усилията са предизвикани от статични товари, елементите са с посто-

янно напречно сечение и са изпълнени от стомана с граница на провлачане до 580

МРа, при ττ ≤≤ 0,3Ry и N / (Ant.Ry) > 0,1, проверката на якост на нецентрично опъна-

ти и нецентрично натиснати пълностенни елементи се извършва по формулата

(105)

където N, Mx и My са абсолютните стойности на нормалното усилие и огъ-ващите моменти при най-неблагоприятното им сечение;

cx и cy - коефициенти, приемани по табл. 8.n - коефициент, чиито стойности при My = 0 са дадени в табл. 8. При My ≠≠ 0,

n = 1,5 с изключение на сечения №5, а, за което n = 2 и №5,б, за което n = 3.Ако N / (Ant.Ry) ≤≤ 0,1 формула (105) може да се приложи при положение, че

са изпълнени условията на чл. 60 и чл. 70.Чл.112. Проверка на якост на нецентрично натиснати елементи по формула

(105) не се изисква, ако няма отслабвания на напречното сечение, приведения ек-сцентрицитет и стойностите на огъващите моменти, използвани при оразмеря-ването на якост и устойчивост, са еднакви.

Чл.113. Нецентрично натиснатите елементи трябва да се проверяват на ус-тойчивост във и извън равнината на действащия огъващ момент.

Чл.114. (1) Устойчивостта на нецентрично натиснати елементи с постояннонапречно сечение се проверява в равнината на действие на огъващия момент (акотази равнина съвпада с равнината на симетрия) по формулата

(106)

При това трябва да се спазят изискванията на чл. 115 и чл. 120.

Във формула (106) коефициентът ϕϕe се определя както следва:

1. за пълностенни елементи - по табл. 61 на приложение 4, в зависимост

от условната стройност λλ и приведения относителен ексцентрицитет

mef = ηηm, където

_

ηη - коефициент, отчитащ влиянието на формата на напречното сече-

ние, който се определя по табл. 60 на приложение 4;

yc

e

RA

N γϕ

≤

1RWc

M

RWc

M

RA

N

ycmin,ynty

y

ycmin,xntx

x

n

ycnt

≤++

γγγ

yc

ynt

y

xnt

x

nt

RxI

My

I

M

A

N γσ ≤±±=3.Б

5

49



m = e.A / Wc - относителният ексцентрицитет (тук e е ексцентрицитетът на

силата; Wc - съпротивителният момент за най-силно натиснатото влакно);

2. за съставени елементи с решетки или плочки, разположени в равнини,

успоредни на равнината на огъването-по табл. 62 на приложение 4, в за-

висимост от условната приведена стройност λλef (λλef се получава по табл.

16) и относителния ексцентрицитет m, който

_

се определя по формулата

(107)

където a е разстоянието от главната ос на сечението, перпендикулярна

на равнината на огъване, до оста на най-силно натиснатия дял, но не по-

малко от разстоянието до оста на стеблото на дяла.

При изчисление на ексцентрицитета e = M / N значенията на M и N се при-

емат съгласно изискванията на чл. 116 на настоящите норми.

(2) Проверката на устойчивост на нецентрично натиснати тристенни съставени

елементи с решетки или плочки и с постоянно по дължина равностранно напречно

сечение трябва да се извършва съгласно изискванията на гл. 14 на настоящите норми.

(3) Проверка на устойчивост по формула (106) не се изисква за пълностен-

ни елементи при mef > 20 и за прътови съставени елементи при m > 20.

Чл.115. Нецентрично натиснати елементи, изпълнени от стомана с граница

на провлачане по-голяма от 580 МРа и имащи силно несиметрично сечение (се-

чения тип 10 и 11 от табл. 60 на приложение 4), освен проверка по формула (106),трябва да бъдат проверени и на якост по формулата

(108)

където Wnt,t трябва да се изчисли за крайното опънато влакно на сечението,

а коефициетът δδ се определя по формулата

(109)

Чл.116. Изчислителните стойности на нормалната сила N и огъващия мо-

мент M в елемента трябва да се получат за едно и също съчетание на товарите при

изчисление на конструкцията по недеформирана схема и в еластичен стадий на

работа на стоманата.

При това значенията на M се приемат както следва:

1. за колони с постоянно напречно сечение в рамкови системи-най-голе-

мият момент по дължината на колоната;

2. за стъпаловидни колони - най-големият момент по дължината на все-

ки участък с постоянно напречно сечение;

3. за колони със статическа схема конзоли - моментът при запъването,

но не по-малко от момента в сечение, намиращо се на една трета от

дължината на колоната, считано от запъването;

EA

N1

2

2

πλδ −=

u

uc

t,ntnt

R

W

M

A

N

γγ

δ≤−

I

Aaem =

3.Б

5

50



4. за натиснати горни пояси на ферми и структурни плочи, натоварени

извънвъзлово - най-големият момент в средната третина на междувъз-

ловата дължина на пояса; моментът се определя от изчислението на

пояса като непрекъсната греда в еластичен стадий;

5. за натиснати пръти със ставно подпрени краища и с напречни сече-

ния, имащи една ос на симетрия, съвпадаща с равнината на огъване -

моментът, определен по формулите на табл. 17; при това във всички

случаи се приема M ≥≥ 0,5 Mmax.

Означенията в табл. 17 са както следва:

Mmax - най-големият огъващ момент по дължината на пръта;

M1 - най-големият огъващ момент в средната третина на пръта, но не по-

малко от 0,5.Mmax;

Òàáëèöà 17

m - относителният ексцентрицитет, определен по формулата

(109а)

6. за натиснати пръти със ставно подпрени краища и напречни сечения,

имащи две оси на симетрия, изчислителните стойности на ексцентри-

цитета mef се определят по табл. 63 на приложение 4.

Чл.117. Устойчивостта на нецентрично натиснати елементи с постоянно

напречно сечение извън равнината на действие на огъващия момент, когато огъ-

ването става в равнината с най-голяма коравина (Ix > Iy) и когато напречното се-

чение е симетрично спрямо тази равнина, се проверява по формулата

(110)

където с е коефициент, който се изчислява съгласно изискванията на чл. 118:ϕϕy - коефициент на изкълчване, който се изчислява съгласно изискванията

на чл. 101.

Чл.118. (1) Коефициентът c във формула (110) се определя както следва:

1. при относителен ексцентрицитет mx ≤≤ 5 - по формулата

(111)xm1

cαβ

+=

yc

y

RAc

N γϕ

≤

c

max

W.N

A.Mm =

λ < 4 λ ≥ 4

M = M2 = Mmax - λ.(Mmax-M1) __________

4

M = M2 + (m-3)(Mmax - M2) M = M1 + (m-3)(Mmax - M1) ______________ ______________

17 173 < m ≤≤ 20

m ≤≤ 3 M = M1

Относителен ексцентрицитет,

съответстващ на M max

Изчислителни стойности М при условна стройност на пръта

3.Б

5

51



където αα и ββ са коефициенти, които се приемат по табл. 18. При това стойности-

те на коефициентите αα и ββ за съставени пръти с решетки или плочки се приемат като

за затворени сечения само при наличие на поне две междинни диафрагми по дължи-

ната на пръта; в противен случай се приемат коефициентите за отворено I-сечение.

Òàáëèöà 18

В табл. 18 са използвани следните означения:

I1 и I2 са инерционните моменти съответно на големия и малкия пояс спря-

мо оста на симетрия y - y;

ϕϕc - стойността на ϕϕy при ;

2. при относителен ексцентрицитет mx ≥≥ 10 - по формулата

(112)

b

y

xm1

1c

ϕϕ

+=

y

cyR

E14,3== λλ

m x ≤≤ 1 1 < m x ≤≤ 5 λλy ≤≤ λλc λλy > λλc

Отворени

1-0,3.I2 1-(0,35-0,05mx).I2 ____ ___________

I1 I1 при ββ=1

Затворени (пълностенни или

съставени с решетки или плочки)

1

0,6 0,55 + 0,05mx 1

0,7 0,65 + 0,05mx 1

Тип сечения

Стойности на коефициентите

αα при ββ при

3.Б

5

52



y y y

y yy

e

e e

x x x xx x

y

y

e

x x

y

y

ex x

y

c

ϕϕ

y

c

ϕϕ

y

y

e

x x x

y

y

e

x

−

−− 1

I

I211

1

2

y

c

ϕϕ

5,0I

I

1

2 <

където ϕϕb е коефициент, който се определя съгласно изискванията на чл. 48

и приложение 6 като за греда с две или повече укрепвания на натиснатия пояс;за

затворени сечения ϕϕb = 1,0;

3. при относителен ексцентрицитет 5 < mx <10 - по формулата

(113)

където c5 се определя по формула (111) при прието mx = 5 , а c10 - по форму-

ла (112) при mx = 10.

(2) При определяне на относителния ексцентрицитет mx за изчислителен

огъващ момент се приема:

1. за пръти с неотместваеми извън равнината на огъващия момент краи-

ща - максималният огъващ момент в средната третина на пръта,но не

по-малко от половината от максималния огъващ момент по цялата

дължина на пръта;

2. за конзоли - огъващият момент при запъването, но не по-малко от огъ-

ващия момент в сечение, намиращо се на една трета от дължината на

пръта, считано от запъването.

Изчислителните стойности на нормалната сила и огъващия момент са за ед-

но и също съчетание на товарите.

(3) При стройности - стойностите на коефици-

ента c не трябва да превишават:

1 за пръти със затворено напречно сечение - единица;

2 за пръти с I напречно сечение с две оси на симетрия - стойностите, оп-

ределени по формулата

(114)

където

тук bi и ti са съответно широчината и дебелината на листовете, образуващи

напречното сечение;

h - разстояние между осите на поясите;

3. за I и T напречни сечения с една ос на симетрия - стойностите, опре-

делени съгласно приложение 4, формула (181).

3

iit tb433,0I ∑=2

y2

t

Ah

I156,02 λµ +=

2

yx

Ah

II +=ρµ

ρδ 4=

( )2

x2

h.N

M1611

2c

+−++

=

µδδ

y

cyR

E14,3=> λλ

( ) ( )1m2,0cm2,02cc x10x5 −+−=3.Б

5

53



Чл.119. Нецентрично натиснати елементи, подложени на огъване в равнина-

та с най-малка коравина (Iy < Ix; ey ≠≠ 0) и при λλx > λλy, се оразмеряват по формула

(106); освен това се проверяват и на устойчивост извън равнината на действие на

огъващия момент като центрично натиснати пръти по формулата

(115)

където ϕϕx е коефициент на изкълчване, определен съгласно чл. 101 на насто-ящите норми.

При λλx ≤≤ λλy проверка на устойчивост извън равнината на огъващия моментне се изисква.

Чл.120. (1) При съставени нецентрично натиснати пръти с решетки, разпо-ложени в равнини, успоредни на равнината на огъването, освен проверката на ус-тойчивостта на пръта като цяло по формула (106), трябва да се проверят и отдел-ните дялове като центрично натиснати по формула (82).

Нормалното усилие във всеки дял се определя с отчитане на допълнително-то усилие вследствие на огъващия момент. Стойността на това усилие при огъва-не в равнина, перпендикулярна на ос y - y (табл. 16), се определя по формулите:Nad = M / b - за сечения тип 1 и 3; Nad = M / 2b - за сечение тип 2; за сечение тип3 при огъване в равнина, перпендикулярна на ос x - x, усилието от момента е Nad

= 1,16.M / b, където b е разстояние между осите на дяловете.(2) При аналогична проверка на отделните дялове на съставени пръти с

плочки, разположени успоредно на равнината на огъването, трябва да се отчете иместното огъване на дяловете от фактическата или условната напречна сила (ка-то в пояси на виренделова греда) при съблюдаване на изискванията на чл.123.

(3) При нецентрично натиснати съставени пръти с решетки или плочкистройността на отделните дялове трябва да се съобрази с изискванията на чл. 105.

Чл.121. (1) Устойчивостта на пълностенни елементи, подложени на натискс огъване в двете главни равнини, когато равнината на най-голямата коравина(Ix>Iy) съвпада с равнината на симетрия, се проверява по формулата

(116)

където тук ϕϕ ey трябва да се определи съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1 със за-

мяна във формулите на m и λλ съответно с my и λλy, а c се изчислява съгласно изис-кванията на чл.118.

При изчисление на приведения относителен ексцентрицитет mef,y = ηηmy запръти с I напречно сечение с различни по големина пояси коефициентът ηη се оп-ределя като за сечение тип 8 от табл. 60 на приложение 4.

(2) Ако mef,y < mx, то освен проверката по формула (116) трябва да се напра-ви проверка по формули (106) и (110), като се приеме ey = 0.

(3) Ако λλx > λλy, освен проверката по формула (116) трябва да се направи до-пълнителна проверка по формула (106), като се приеме ey = 0.

(4) В случай, че равнината на най-голямата коравина (Ix > Iy) не съвпада сравнината на симетрия, стойността на mx се увеличава с 25 %.

( )43eyxy,e c4,0c6,0 += ϕϕ

yc

xy,e

RA

N γϕ

≤

yc

x

RA

N γϕ

≤3.Б

5

54



Чл.122. Съставени пръти от два пълностенни дяла, симетрични спрямо ос y - y

(фиг. 16), с решетки в две успоредни равнини, подложени на натиск и огъване в две-

те главни равнини, трябва да се проверят:

Фиг. 16.

1. на устойчивост на пръта като цяло в равнината, успоредна на равнините на

решетките, съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1 и 3, като се приеме ey = 0.

2. на устойчивост на отделните дялове като нецентрично натиснати елементи

по формули (106) и (110); при това нормалното усилие във всеки дял се оп-

ределя с включване на приноса от огъващия момент Mx (чл. 120, ал. 1), а огъ-

ващият момент My се разпределя между дяловете пропорционално на техни-

те коравини (ако My действува в равнината на един от дяловете,той изцяло

се предава на този дял). При проверка по формула (106) стройността на от-

делния дял се определя съгласно изискванията на чл. 157, а при проверката

по формула (110) - за най-голямото разстояние между възлите на решетката.

Чл.123. (1) Съединителните решетки или плочки на съставени нецентрично на-

тиснати елементи трябва да се проверят съгласно изискванията на чл. 108 и чл. 109, ка-

то при това напречната сила се приема равна на по-голямата от фактическата напречна

сила и условната напречна сила Qfic, изчислена съгласно изискванията на чл. 107.

(2) В случаите, когато фактическата напречна сила е по-голяма от условна-

та, не се препоръчва свързване на отделните дялове с плочки.

yy

e y

ex

x

x

3.Б

5

55



Раздел IIIУСТОЙЧИВОСТ НА СТЕБЛОТО НА ЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНОНАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Чл.124. (1) При центрично натиснати елементи максималното допустимо

отношение между изчислителната височина на стеблото hef и дебелината му t се

определя по табл. 19. При всички случаи обаче това отношение не трябва да бъ-

де по-голямо от 75. _

Изчислителната височина hef се приема съгласно чл. 56, ал. 2, а в табл. 19 λλе най-голямата условна стройност на елемента.

(2) Ако елементът е недонапрегнат, максималните допустими отношения се

умножават с коефициент √√ R yf / σσ (където σσ = N/A), но не трябва да бъдат по-

големи от 90.

–––––––

Òàáëèöà 19

Фиг. 17.

h

e

NN

Напречно сечение на елемента Максимално отношение h ef /t

[, тръбно правоъгълно (hef е за по-голямата

стена), кутиеобразно

I

Тръбно квадратно

3.Б

5

56



( )yR

E4,026,1 λ+

( )yR

E2,026,1 λ+

( )yR

E2,026,19,0 λ+

Чл.125. При нецентрично натиснати елементи с I и тръбно правоъгълно

напречно сечение (фиг. 17) максималното отношение hef / t се определя в зависи-

мост от величината αα = (σσ - σσ1) / σσ, където σσ е най-голямото натисково напреже-

ние в по-силно напрегнатия край на изчислителната височина на стеблото, изчис-

лено без коефициентите ϕϕe, ϕϕexy или cϕϕ;σσ1 - съответното напрежение в противоположния край на изчислителната

височина.

При αα ≤≤ 0,5 най-голямото допустимо отношение се определя съгласно чл. 124.

При αα ≥≥ 1 това отношение се определя по формулата

(117)

където ββ = 1,4(2αα - 1)ττ / σσ (тук ττ = Q / th е средното тангенциално напреже-

ние в разглежданото сечение; h - пълната височина на стеблото).

При 0,5 < αα < 1 максималното отношение hef / t се определя чрез линейна ин-

терполация между стойностите, изчислени при αα = 0,5 и αα = 1.

Чл.126. При нецентрично натиснати елементи с напречни сечение, различа-

ващи се от I, T и тръбното правоъгълно сечение, установените в чл. 125 стойнос-

ти на отношенията hef / t се умножават с коефициент 0,75.

Чл.127. При центрично и нецентрично натиснати елементи с T напречно се-

чение и условна максимална стройност λλ от 0,8 до 4, максимално допустимото

отношение hef / t при 1 ≤≤ bf / hef ≤≤ 2 се получава по формулата

(118)

_ _където bf e широчината

_

на пояса

_

на сечението.

При λλ < 0,8 и λλ > 4 отношенията hef / t се получават по формула (118), като

в нея се поставят съответно λλ = 0,8 и λλ = 4.

Чл.128. (1) При центрично натиснати елементи с I напречно сечение, чиито

стебла са укрепени с двустранно надлъжно ребро, разположено в средата, макси-

малните отношения hef / t, установени в чл. 124 се умножават с коефициент ββ,

който се определя при Isl / (hef.t3) ≤≤ 6 по формулата

(119)

където Ist e инерционният момент на напречното сечение на надлъжното ребро

При Isl / (hef.t3) >> 6 във формула (119) се приема Isl / (hef.t3) == 6.

−−++==

3

ef

sl

3

ef

sl

th

I1,01

th

I4,01ββ

( )yef

fef

R

E

h

b225,0107,040,0

t

h

−++= λ

( )( ) y

22

ef

R

E8,3

42

E1235,4

t

h≤

++−−=

βαασα

3.Б

5

57



(2) При укрепяване на стеблото на нецентрично натиснати елементи с над-

лъжно ребро с инерционен момент Isl ≥≥ 6hef.t3, разположено в средата на стеблото,

по-натоварената част от стеблото между пояса и оста на реброто може да се разг-

лежда като самостоятелна пластинка и да се проверява по изискванията на чл. 125.

При разполагане на реброто само от едната страна на стеблото неговият

инерционен момент се изчислява спрямо оста, съвпадаща с по-близката до ребро-

то страна на стеблото.

(3) Надлъжните укрепяващи ребра могат да се включват в изчислителните

напречни сечения на елементите.

(4) Ако надлъжното ребро е получено чрез прегъване (гофриране) на стеб-

лото в средата му, при определяне на hef трябва да се има предвид разгъната ви-

сочина на стеблото.

(5) Минималните размери на укрепващите ребра се приемат съгласно чл. 65, ал. 5.

Чл.129. Ако в центрично и нецентрично натиснатите елементи отношение-

то hef / t е по-голямо от максимално допустимото, то в оразмерителното сечение

на елемента се въвеждат само два крайни участъка от стеблото с широчина по

0,65.t.√√ E/Ry, считано от краищата на изчислителната височина.––––

Раздел IVУСТОЙЧИВОСТ НА ПОЯСИТЕ НА ЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНОНАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Чл.130. Изчислителната широчина на рамото (надвеса) на поясите bef се

приема както при елементи, подложени на огъване - чл. 69.

Чл.131. При центрично и нецентрично натиснати елементи с условна строй-

ност λλ от 0,8 до 4 максималното допустимо отношение между рамото на пояса bef

и дебелината му t се определя по формулите на табл. 20. При условни стройности

λλ < 0,8 и λλ > 4 това отношение се определя по същите формули, като се замества

в тях съответно λλ = 0,8 и λλ = 4.

Чл.132. Минималните размери на окантващото ребро се приемат съгласно

указанията на чл. 70, ал. 3.

Чл.133. При центрично и нецентрично натиснати елементи с тръбно и кути-

еобразно напречно сечение максималното отношение между изчислителната ши-

рочина на пояса и дебелината му bef / t се приемат съгласно чл. 124, ал. 1 като за

стебла на тръбни и кутиеобразни сечения.

Чл.134. При недонапрягане на центрично и нецентрично натиснати елемен-

ти максималните отношения bef / t се умножават с коефициент √√ (Ry.ϕϕm) / σσ но не

повече от 1,25. Тук ϕϕm се приема най-малката от стойностите ϕϕ, ϕϕe, ϕϕe,xy и cϕϕ, използ-

вана при проверката на устойчивост на елемента σσ = N / A.

––––––––––

3.Б

5

58



Òàáëèöà 20

Раздел VФЕРМИ И СТРУКТУРНИ ПОКРИВНИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.135. (1) Осите на прътите на фермите и структурните покривни конст-

рукции трябва да бъдат центрирани във всички възли. Центрирането на прътите

става по центъра на тежестта на напречните сечения. При ферми от ъглови про-

фили с болтови съединения центрирането става по болтовите линии, а при болто-

ве в два реда - по вътрешните болтовите линии.

(2) При промяна на напречното сечение на поясите ексцентрицитетът може

да не се взема под внимание, ако той не превишава 1,5 % от височината на пояса.

(3) При наличие на ексцентрицитети във възлите прътите трябва да се ораз-

меряват с отчитане на възникващите огъващи моменти.

(4) При извънвъзловото предаване на товарите поясите трябва да се оразме-

ряват за съвместното действие на нормалните усилия и огъващите моменти.

Характиристика на пояса и напречното

сечение

Неокантен, при I- и T-сечения

Окантен с ребро, при I- и T-сечения

Неокантен, при равнораменни ъглови профили

и при студено огънати профили (с изключение

на [-профил).

Окантен с ребро, при равномерни ъглови

профили и при студеноогънати профили

Неокантено по-голямо рамо на неравнора-

менни ъглови профили и пояси на [-профили

Окантен с ребро и усилен със съединителни

плочки, при студеноогънати профили

Максимални отношения

3.Б

5

59



( )y

ef

R

E10,036,0

t

bλ+=

( )y

ef

R

E15,054,0

t

bλ+=

( )y

ef

R

E07,040,0

t

bλ+=

( )y

ef

R

E18,050,0

t

bλ+=

( )y

ef

R

E08,038,0

t

bλ+=

( )y

ef

R

E19,085,0

t

bλ+=

Чл.136. При покривни ферми с отвори над 36 m трябва да се предвиди стро-ително надвишение, равно на провисването от постоянните и продължителнитевременни натоварвания. При хоризонтални (плоски) покриви строително надви-шение се предвижда независимо от големината на отвора и се приема равно напровисването от сумарното нормативно натоварване плюс 1/200 от отвора.

Чл.137. При изчислението на фермите с пръти от ъглови профили или T-профили се допуска приемането на ставна статическа схема. При I, , тръбнии кутиеобразни напречни сечения на прътите изчислението на фермата по ставнасхема се допуска, ако отношението на височината на сечението към междувъзло-вата дължина на прътите не превишава 1/10. В противен случай трябва да се от-читат допълнителните огъващи моменти в прътите вследствие коравината на въз-лите. Определянето на тези огъващи моменти може да стане с приблизителни ме-тоди, като се допуска осовите усилия да се получат по ставна схема.

Чл.138. (1) Разстоянието между краищата на пълнежните пръти и пояса въввъзлите на заварени ферми с възлови плочи се приема равно на a = 6t - 20 mm, ноне повече от 80 mm (тук t е дебелината на възловата плоча в mm)

(2) Разстоянието между краищата на поясните профили при снаждането имс накладки се приема не по-малко от 50 mm.

Чл.139. (1) Препоръчва се пълнежните пръти да се прикрепват към възлови-те плочи само чрез надлъжни ъглови шевове, които се извеждат върху челото напрофила с по 20 mm.

(2) Във възли на ферми с пояси с I и T напречни сечения, както и от единичниъглови профили, прикрепването на възловите плочи към пояса става челно с прова-ряване на цялата дебелина на възловата плоча. В конструкциите от група I на табл. 47това прикрепване трябва да се изпълни съгласно поз. 7 от табл. 75 на приложение 7.

Раздел VIКОЛОНИ

_____Чл.140. (1) Стеблата на пълностенни колони при hef / tw ≥≥ 2,2 √√ E / Ry тряб-

ва да се укрепяват с напречни укрепващи ребра през разстояние (2,5-3) hef. Всекиотправъчен елемент трябва да има най-малко две ребра. Допуска се горните изис-квания да не се изпълняват при специализирано производство на I-сечения за ко-лони, с предпазване от технологични деформации, повишен контрол на форматаи специални мерки по запазването на тази форма при транспорт и монтаж.

(2) Укрепващите ребра могат да бъдат и едностранни. Минималните размерина напречните укрепващи ребра се приемат съгласно указанията на чл. 65, ал. 5.

Чл.141. Отправъчните елементи на съставени колони с решетки в две равнинитрябва да се укрепват с диафрагми, които се разполагат в краищата на елемента.

Ако съединителната решетка е в една равнина, диафрагми трябва да се пос-тавят през не повече от 4 m.

Чл.142. (1) При центрично натиснати колони и със заварено напречно I сече-ние се допуска използването на едностранни поясни шевове, като се спазват изис-кванията на чл. 194. Ако същевременно се използват и едностранни напречни ук-репващи ребра, те се разполагат от обратната на шевовете страна на стеблото.

(2) При колони и стойки с едностранни поясни шевове във възлите на прик-репване на връзки, греди, разпънки и др. елементи, в зоната на предаване на уси-лията трябва да се използват двустранни поясни шевове, излизащи извън конту-рите на прикрепвания елемент (възел) на дължина 30 kf от всяка страна.

3.Б

5

60



Чл.143. (1) Заводските снаждания на колоните трябва да се проектират чрез

челно заваряване с пълен провар.

(2) Монтажните снаждания се проектират с фрезовани чела, чрез челно зава-

ряване с пълен провар, чрез накладки и заваръчни шевове или болтове, включител-

но и високоякостни.При заваряване на накладките шевовете не се изпълняват на 25

mm от всяка страна на фугата. Допуска се употребата на фланцеви съединения с

предаване на натискови усилия чрез плътно опиране, а на опънните - с болтове.

Чл.144. Пълнежните пръти от решетките на съставени колони се разполагат

по системните оси и се центрират по осите на дяловете. Допуска се извън осово

центриране на тези пръти при центрично натиснати колони когато условната нап-

речна сила е по-голяма от действителната; в този случай поясните дялове трябва да

се проверят и с допълнителен огъващ момент вследствие на ексцентрицитетите.

Глава осмаИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ И ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ НАЕЛЕМЕНТИТЕ НА СТОМАНЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

Раздел IИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ ПРИ РАВНИННИ ФЕРМИ И ВРЪЗКИ

Чл.145. Изкълчвателните дължини на елементите на равнинни ферми и

връзки (без кръстосани диагонали) се приемат по табл. 21, в която означенията

(фиг. 18) са:

Фиг. 18.

l - геометричната дължина на елемента (разстоянието между центровете на

възлите) в равнината на фермата;

3.Б

5

61



Òàáëèöà 21

l1 - разстоянието между възлите, които са закрепени срещу преместване из-

вън равнината на фермата (чрез поясите на фермите, специални връзки, корави

покривни плочи, свързани към пояса със заваръчни шевове или болтове и др. п.)

Чл.146. Ако по дължината на елемента действат натискови сили N1 и N2

(N1 > N2), то неговата изкълчвателна дължина извън равнината на фермата (фиг.

18, в, г и фиг. 19) се определя по формулата

(120)

В този случай проверката на устойчивост трябва да се извърши с по-голяма-

та сила N1.

Чл.147. Изкълчвателните дължини на кръстосващи се диагонали, свързани

помежду си, (фиг.18, д) се приемат, както следва:

1. в равнината на фермата - равни на разстоянието от поясния възел до

пресечната им точка (lef = l);

2. извън равнината на фермата: за натиснати елементи по табл. 22; за

опънати елементи - пълната им геометрична дължина (lef = l1).

Òàáëèöà 22

Означенията в табл. 22 (вж. фиг. 18, д) са:

l - разстоянието от центъра на поясния възел до точката на пресичане на ди-

агоналите;

l1 - пълната геометрична дължина на натиснатия прът.

Опънат Не работи Натиснат

1. Двата пръта не се прекъсват l 0,7 l 1 l 1

2. Поддържащият прът прекъсва и се наставя чрез

възлова плоча

а) разглежданият елемент не се прекъсва 0,7 l 1 l 1 1,4 l 1

б) разглежданият елемент се прекъсва и се 0,7 l 1 – –

наставя чрез възлова плоча

Изкълчвателна дължина l ef извън равнината на

Конструкция на възела на пресичането фермата, ако поддържащият прът е

+=

1

21ef

N

N25,075,0ll

опорни диагонали и други пъл-

опорни вертикали нежни пръти

1. В равнината на фермата:

а) за ферми освен посочените в поз.1,б l l 0,8l

б) за ферми от единични ъглови профили и ферми l l 0,9l

с непосредствено челно присъединяване на

пълнежните пръти към поясите

2. Извън равнината на фермата:

а) за ферми освен посочените в поз. 2,б; l 1 l 1 l 1

б) за ферми с пояси от затворени профили с l 1 l 1 0,9l 1

непосредствено челно присъединяване на

пълнежните пръти към поясите

Изкълчвателна дължина l ef

поясиНаправление на изкълчването

3.Б

5

62



Фиг. 19.

Чл.148. Инерционните радиуси на напречните сечения на елементите от

единични ъглови профили се приемат:

1. при изкълчвателна дължина на елемента, равна на l или 0,9l (където l

е разстоянието между най-близките възли) - минималният (i = imin);

2. в останалите случаи - спрямо оста на профила, която е перпендику-

лярна или успоредна на равнината на фермата (i = ix или i = iy в зави-

симост от направлението на изкълчването).

3.Б

5

63



Раздел IIИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ ПРИ ПРОСТРАНСТВЕНИ КУЛООБРАЗНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.149. (1) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i на сеченията,

необходими за определяне на стройността на натиснати и ненатоварени елементи от еди-

нични ъглови профили при пространствени кулообразни прътови конструкции, се прие-

мат по табл. 23, в която ldc е означена условната дължина на диагонала, определяна по

табл. 24, а с µµd - коефициентът, с който се получава изкълчвателната дължина на диагона-

ла. Определянето на µµd се извършва по табл. 25, като за стойности на n между 2 и 6 се

прави линейна интерполация. При ползване на табл. 23 трябва да се има предвид, че:

Òàáëèöà 23

Фиг. 20

l m

L dl d

l m

lc

l d

l m

l d

l m

l d

L d

l m

l d

l d

l d

l m

lc

l d

г) д) е)

б)а) в)

Елементи L ef i

Пояси

• по фиг. 20абв l m i min

• по фиг. 20где 1,14l m i x или i y

Диагонали:

• по фиг. 20бвг µµd l d i min

• по фиг. 20ад µµd l dc i min

• по фиг. 20е l d i min

Хоризонтални пръти от решетката:

• по фиг. 20б 0,8l c i min

• по фиг. 20в 0,65l c i min

3.Б

5

64



1. диагоналите от фиг. 20, а, д, е трябва да са свързани помежду си в точ-

ката на пресичането;

2. за диагоналите от фиг. 20, е е необходима допълнителна проверка на

устойчивост извън равнината на стената, с отчитане резултатите от

изчисление по деформирана схема.

(2) В табл. 24 и табл. 25 са приети следните означения:

Ld е дължината на диагонала по фиг 20, а, д;

(120а)

където Im,min и Id,min са минималните инерционни моменти на напречнитесечения на пояса и на диагонала;

l - дължина, която се приема равна на ld за случаите, показани на фиг. 20,б,в, г и на ldc по табл. 24 за прътите от фиг. 20, а, д.

(3) При прикрепване на единия край на диагонала към пояса без възловаплоча чрез заваръчни шевове или болтове, а на другия край - чрез възлова плоча,коефициентът µµd от табл. 25 се приема равен на 0,5(1 + µµd); при прикрепване надвата края на диагонала чрез възлови плочи - µµd = 1.

Òàáëèöà 24

Òàáëèöà 25

≤≤ 60 60 < l/i min < 160 ≥≥ 160

Без възлови плочи, чрез заваръчни ≤ 2 1,14 0,54 + 36.imin/l 0,765

шевове или не по-малко от два болта ≥ 6 1,04 0,56 + 28,8.imin/l 0,740

Чрез един болт независимо от п 1,12 0,64 + 28,8.imin/l 0,820

Прикрепване на диагонала към пояса nСтойност на µµd при l/i min

опънат не работи натиснат

1. Двата пръта не прекъсват l d 1,3 l d 0,8L d

2. Поддържащият прът прекъсва и се

наставя чрез възлова плоча;

разглежданият прът е непрекъснат:

а) в конструкции по фиг. 20à ; 1,3 l d 1,6 l d L d

б) в конструкции по фиг. 20ä ;

• при 1< n ≤≤ 3 (1,75 - 0,15n)l d (1,9 - 0,1n)l d L d

• при n > 3 1,3 l d 1,6l d L d

3. Възелът на пресичането е закрепен

срещу преместване извън равнината на

стената (чрез диафрагма или др. п.)

Конструкция на възела на пресичането

на диагоналите

Условна дължина на диагонала l dc ,

ако поддържащия прът е

l d l d l d

mmin,d

min,m

l.I

d.l.In ==

3.Б

5

65



(4) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i, необходими заопределяне на стройността на опънати елементи от единични ъглови профили, сеприемат както следва:

1. за пояси - по табл. 23;2. за кръстосани диагонали по фиг. 20, а, д, е: в равнината на стената - дъл-

жината ld и инерционният радиус imin; извън равнината на стената - ця-лата геометрична дължина на диагонала между възлите на закрепванекъм поясите и инерционният радиус ix спрямо оста, успоредна на рав-нината на стената;

3. за диагонали по фиг. 20, б, в, г - дължината ld и инерционният радиус imin.

(5) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i на елементи от

тръби или двойка ъглови профили се приемат като за равнинни ферми и връзки.

Чл.150. Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси на напречните

сечения при определяне стройността на елементите на равнинни траверси (напри-

мер според фиг. 25) се приемат по табл. 26, в която ix е инерционният радиус на нап-

речното сечение спрямо ос, успоредна на равнината на решетката на траверсата.

Òàáëèöà 26

Раздел IIIИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СТРУКТУРНИКОНСТРУКЦИИ

Чл.151. (1) Изкълчвателните дължини lef на елементите на структурни кон-

струкции се приемат по табл. 27, в която l е геометричната дължина на елемента

(между възлите на структурната конструкция).

(2) При определяне на стройността на елементите на структурните конст-

рукции инерционните радиуси на напречните сечения се приемат:

1. за нецентрично натиснати елементи - спрямо оста, перпендикулярна

или успоредна на равнината на огъване (i = ix или i = iy);

2. в останалите случаи - минималните (i = imin).

l ef i l ef i

С пояси и решетка от единични ъглови l m i min l d , l c i min

профили (фиг. 25а) l m1 i x - -

С пояси от [- профили и решетка от единични l m i y l d , l c i min

ъглови профили (фиг. 25,б) 1,12 l m1 i x - -

инерционен радиус на сечението iКонструкция на траверсата

Изкълчвателна дължина l ef и

на поясите на решетката

3.Б

5

66



Òàáëèöà 27

Раздел IVИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ НА КОЛОНИ (СТОЙКИ)

Чл.152. Изкълчвателните дължини lef на колони и стойки или на отделнитеучастъци от стъпаловидни колони се определят по формулата

lef = µµl (121)

където l е дължина на колоната, на отделния й участък или височината на етажа;µµ - коефициентът на изкълчвателната дължина.Чл.153. Коефициентът µµ за колони и стойки с постоянно напречно сечение

се приема в зависимост от начина на закрепване на краищата им и вида на нато-варването. За някои случаи стойностите на µµ са дадени в табл. 28.

Чл.154. (1) Коефициентите на изкълчвателната дължина µµ за колони с пос-тоянно напречно сечение на едноетажни рамки в равнината на рамката, при кора-ва връзка между ригели и колони и при натоварване на горните възли, се опреде-лят по формулите:

• при ставна връзка на колоните с фундаментите

(122)

• при корава връзка на колоните с фундаментите (запъване)

(123)14,0n

56,0n

++=µ

n

38,012 +=µ

Елементи на структурните конструкции Изкълчвателна дължина

1. Освен посочените в поз. 2 и 3 l

2. Непрекъснато преминаващи през възлите пояси, както и 0,85 l

пояси,заварени във възлите непосредствено към сферични

или цилиндрични възлови детайли

3. От единични ъглови профили, прикрепени във възлите с

едното си рамо:

а) чрез заваръчни шевове или с не по-малко от два болта

по дължина на елемента, при:

• l / i min ≤≤ 90 l

• 90 < l / i min ≤≤ 120 0,9 l

• 120 < l / imin ≤≤ 150 (само за решетката) 0,75 l


б) чрез един болт при:

• l / i min ≤≤ 90 l

• 90 < l / i min ≤≤ 120 0,95 l



3.Б

5

67



Òàáëèöà 28

Във формули (122) и (123)

(123а)

където Ic и lc са съответно инерционният момент на напречното сечение идължината на проверяваната колона;

Ir1, Ir2, lr1, lr2 са съответно инерционните моменти на напречните сечения идължините на ригелите, които се присъединяват към тази колона.

При ставна връзка между ригел и колона във Формула (123) се приема n = 0.(2) При неравномерно разпределяне на товарите между колоните и наличие

на корав покривен диск или надлъжни връзки, свързващи в горните краища всич-ки колони, стойността на коефициента µµ, определена по формули (122) и (123), запо-натоварена колона трябва да се намали, като се умножи с , но не по-малко от 0,7. Тук Nc и Ic са съответно изчислителното уси-лие и инерционният момент на разглежданата колона а ∑∑ N и ∑∑ I -сумата на изчислителните усилия и на инерционните моменти на всички колонина разглежданата рамка и четири съседни рамки (по две от всяка страна).

∑∑

I

I

N

Nc

c

+=

2r

2r

1r

1r

c

c

l

I

l

I

I

ln

№ Схема на закрепване и натоварване µµ № Схема на закрепване и натоварване µµ

1 2 5 1

2 1 6 2

3 0,7 7 0,725

4 0,5 8 1,12

3.Б

5

68



Всички усилия трябва да се намерят за едно и също състояние на натоварва-

не, предизвикващо усилие Nc в разглежданата колона.

Чл.155. Коефициентът µµ за отделните участъци на стъпаловидни колони в рав-

нината на рамката се определят по приложение 5. При определянето на тези коефи-

циенти за стъпаловидни колони на едноетажни промишлени сгради се разрешава:

1. да не се отчита влиянието на степента на натоварването и коравината

на съседните колони;

2. изкълчвателните дължини на колоните да се определят само за една

комбинация на натоварвания, даваща най-големи стойности на нор-

малните усилия в отделните участъци на колоните, и получените стой-

ности на µµ да се използват и за други комбинации на натоварвания;

3. при многоотворни рамки (с два или повече отвора) при наличие на ко-

рав покривен диск или надлъжни връзки, свързващи в горния край

всички колони и осигуряващи пространствена работа на конструкци-

ята, изкълчвателните дължини на колоните да се определят като за

стойки, неподвижно закрепени на нивото на ригелите;

4. за едностъпални колони при спазване на условията l2 / l1 ≤≤ 0,6 и N1 / N2 ≥≥ 3

да се приемат стойности на µµ по табл. 29.

Означенията са както следва:

l1, I1, N1 - съответно дължината, инерционният момент и надлъжната сила за

долния участък на колоната;

l2, I2, N2 - същите, за горния участък на колоната.

Òàáëèöà 29

Чл.156. (1) Коефициентите на изкълчвателната дължина µµ за стойки на мно-

гоетажни свободни рамки и при три и повече етажа и при n ≥≥ 0,03 и p ≥≥ 0,03 се

определят по формулите:

• при n > 0,2

(124)

• при n ≤≤ 0,2

(125)( ) ( )( ) n1,008,0n9,0pp68,0

22,0n68,0p

+++++=µ

( ) ( ) n1,09,0pnp

28,0n63,0p

++++=µ

0,3≥I2/I1>0,1 0,1≥I2/I1≥0,1

Свободен край 2,5 3 3

Край, закрепен само срещу завъртане 2 2 3

Неподвижен ставно закрепен край 1,6 2 2,5

Неподвижен и закрепен срещу завъртане край 1,2 1,5 2

Начин на закрепване на горния край на колоната

Коефициенти µµЗа долния участък при

за горния участък

3.Б

5

69



където

(125а)

Тук Ic и lc са съответно инерционният момент на напречното сечение и дъл-

жината на проверяваната стойка;

Ii1, Ii2, li1, li2 са съответно инерционните моменти на сеченията и дължини-

те на ригелите, присъединяващи се към долния край на тази стойка;

Is1, Is2, ls1, ls2 - същите за ригелите, присъединяващи се към горния край на

стойката.

Ако изчислителните стойности на p и n са по-големи от 50, във формули

(124) и (125) те се приемат равни на 50.

(2) При отношение H / B ≥≥ 6 (където H е пълната височина на рамката, а B -

широчината й) трябва да се провери общата устойчивост на рамката като цяло, ка-

то съставен многоделен прът, запънат в основата и свободен в горния си край.

(3) За стойки на двуетажни рамки стойностите на коефициентите µµ, получе-

ни по формули (124) и (125), се умножават с 0,9.

Чл.157. Изкълчвателните дължини на колоните надлъжно на сградата (извън

равнината на рамките) се приемат равни на разстоянията между закрепените сре-

щу преместване извън равнината на рамката точки (опори на колони, подкранови

греди и подстропилни ферми, възли на укрепващи връзки и ригели и др.). Допус-

ка се изкълчвателните дължини да се определят въз основа на изчислителната схе-

ма, отчитаща действителните условия на закрепване на краищата на колоните.

Чл.158. Изкълчвателната дължина на отделните дялове на равнинни опори

на транспортни галерии се приема както следва:

1. в направление надлъжно на галерията - височината на опората (от дол-

ния край на стъпката до оста на долния пояс на фермата или гредата),

умножена с коефициент µµ, определен като за стойки с постоянно нап-

речно сечение в зависимост от условията на закрепване на краищата им;

2. в напречно направление (в равнината на опората) - разстоянието меж-

ду центровете на възлите; при това трябва да бъде проверена общата

устойчивост на опората като цяло, като съставен прът, запънат в осно-

вата си и свободен в горния край.

+=

2s

2s

1s

1s

c

c

l

I

l

I

I2

ln

+=

2i

2i

1i

1i

c

c

l

I

l

I

l2

lp

3.Б

5

70



Раздел VГРАНИЧНИ СТРОЙНОСТИ НА НАТИСНАТИ И ОПЪНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Чл.159. (1) Стройностите на натиснатите елементи не трябва да бъдат по-го-леми от посочените в табл. 30.

(2) Динамичните натоварвания, посочени в табл. 30, включват сеизмични въз-действия, подвижни, вибрационни, ударни и др. п. товари, когато те участват в ме-родавното оразмерително съчетание за елемента. Към тези товари не спада натовар-ването от вятър, с изключение на случаите, когато се прави проверка на резонанс.

Чл.160. (1) Стройностите на опънатите елементи не трябва да бъдат по-го-леми от посочените в табл. 31.

(2) Посочените в табл. 31 динамични натоварвания, приложени непосредст-вено върху конструкцията, включват натоварванията, при които се прави провер-ка на умора или които участват в изчисленията с коефициент на динамичност; тукспадат и сеизмичните въздействия, ако те участват в меродавното оразмерителносъчетание за елемента.

(3) Граничните стройности от колонка 5 на табл.31 се отнасят за кранове сброй на циклите на натоварване n ≥≥ 2.106.

(4) Стройността на опънатите елементи не се ограничава, ако те са предва-рително напрегнати.

(5) За опънати елементи, в които при неблагоприятно съчетание на натовар-ванията усилието може да смени знака си (например долни пояси на ферми), гра-ничната стройност се приема като за натиснати елементи. При това елементите секонструират като натиснати.

Таблица 30

статични динамични

1. Колони, елементи на равнинни ферми, елементи на вертикални връзки

между колоните; елементи на структурни и кулообразни пространствени

конструкции без посочените в поз. 4 и 5

2. Елементи на хоризонтални връзки от пространственото укрепяване, когато

N / ϕϕm .A ≤≤ 0,5R y 200 200

N / ϕϕm .A >> 0,5R y 200 150

където ϕϕm е по-малко от ϕϕ, ϕϕе , ϕϕеху и с ϕϕ, използвано при проверката

на устойчивост на елемента

3. Елементи в монтажно състояние; пръти, служещи за намаляване на

изкълчвателната дължина; други ненатоварени елементи

4. Пояси, опорни диагонали и вертикали, предаващи опорни реакции, на: 120 120

• пространствени кулообразни конструкции от единични ъглови профили;

• пространствени кулообразни конструкции от тръби или двойка ъглови

профили с височина над 50 m

5. Пояси, опорни диагонали и опорни вертикали на структурни конструкции от

единични ъглови профили и на пространствени кулообразни конструкции от

тръби или двойка ъглови профили с височина до 50 m. Натиснати и ненато-

варени елементи на пространствени кулообразни конструкции с T-образно и

кръстообразно напречно сечение, подложени на ветрово натоварване, при

проверка на стройността във вертикалната равнина

150 150

180 150

250 250

Поз. Натиснати елементи на конструкциите

Гранични стройности при

натоварвания върху

конструкцията

3.Б

5

71



Таблица 31

Глава деветаЧЕРУПКИ ОТ ЛИСТОВА СТОМАНА

Раздел IОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЯКОСТ

Чл.161. Оразмеряването на якост на ротационни черупки от листова стома-

на при безмоментно напрегнато състояние се извършва по формулата

(126)

където σσx ≤≤ γγcRy и σσy ≤≤ γγcRy са нормалните напрежения по две взаимно пер-

пендикулярни направленияττxy - тангенциалното напрежение;γγc - коефициентът за условия на работа, чиито стойности се регламентират в

специалните норми и инструкции за проектиране на съоръжения от този тип;

Ry - изчислителното съпротивление на стоманата.

Чл.162. Напреженията в тънкостенни ротационни черупки вследствие наля-

гане от течност, газове или насипни материали при безмоментно напрегнато със-

тояние (фиг. 21) се определят по формулите

(127)t

p

rr 2

2

1

1 =+ σσ

yc

2

xy

2

yyx

2

x R3 γτσσσσ ≤++−

непосредствено от ж. п състави

приложени и от кранове по

динамични чл. 160, ал. 3

1. Пояси на равнинни ферми (вкл. и спирателни ферми)

и на структурни конструкции

2. Опорни диагонали на равнинни ферми (вкл. и

спирателни ферми) и на структурни конструкции

3. Елементи на вертикални връзки между колоните 300 300 200

4. Долни пояси на подкранови греди и ферми - - 150

5. Останалите елементи на равнинни ферми,

структурни конструкции, връзки

6. Пояси и опорни диагонали на стълбове за

електропроводи

7. Елементи на стълбове за електропроводи, освен

посочените в поз. 6 и 8

8. Елементи на пространствени куло-образни конструк-

ции с T - образно и кръстообразно напречно сечение

(а в обтегачите на траверсите на стълбове за електро-

проводи и от единични ъг-лови профили), подложе-

ни на ветрово натоварване, при проверка на строй-

ността във вертикалната равнина

- 350 -

- 150 -

400 300 300

- 250 -

400 250 250

400 220 220

Гранична стройност при натоварвания

върху коннструкцията

статични

Опънати елементи на конструкциитеПози-

ция

3.Б

5

72



(128)

където σσ1 и σσ2 са съответните напрежения в меридиално и пръстеновидно

направление;

р - изчислителното налягане на единица повърхност от черупката;

r1 и r2 - радиусите на кривина на средната повърхностна черупката;

t - дебелината на черупката;

F - проекцията върху оста z - z на пълното изчислително налягане на теч-

ността, газа или насипния материал за частта abc от черупката (фиг. 21);

r, ββ - радиусът и ъгълът, показани на фиг. 21.

Фиг. 21.

Чл.163. Напреженията в затворени цилиндрични, конични или сферични че-

рупки,подложени на вътрешно равномерно налягане,при безмоментно напрегна-

то състояние се определят по формулите:

• за цилиндрични черупки

и

(129)

• за конични черупки

и (130)ββ

σσcost

pr2

==β

σcost2

pr1 =

t

pr2 =σ

t2

pr1 =σ

r

β

z

z

a

b

c

σ 1 σ 1

t

βσ

cosnrt2

F1 =

3.Б

5

73



• за сферични черупки

(131)

в които p е изчислителното вътрешно налягане на единица повърхност от че-

рупката;

r - радиусът на средната повърхност на черупката;ββ - ъгълът между образуващата на конуса и неговата ос (фиг.22).

Фиг. 22.

Чл.164. В местата на промяна на формата, дебелината или характера на нато-

варването трябва да се вземат под внимание местните напрежения (ръбов ефект).

r

β

z

z

t2

pr21 == σσ

3.Б

5

74



Раздел IIОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ

Чл.165. (1) Затворени кръгово-цилиндрични черупки, натоварени на равноме-

рен натиск успоредно на образуващата, се оразмеряват на устойчивост по формулата

σσ1 ≤≤ γγcσσcr1 (132)

в която σσ1 е изчислителното напрежение в черупката;σσcr1 - критичното напрежение, което се приема равно на по-малката от стой-

ностите ψψ.Ry и cEt / r,където r е радиусът на кривината на средната повърхност

на черупката; t - дебелината на черупката.

Стойностите на коефициента ψψ при 0 < r / t ≤≤ 300 се определят по формулата

(133)

Стойностите на коефициента c се определят по табл. 32, в зависимост от от-

ношението r / t.

Таблица 32

(2) При нецентричен натиск успоредно на образуващата или при чисто огъ-

ване в диаметралната равнина, ако тангенциалните напрежения в сечението с

най-голям огъващ момент не са по-големи от 0,07E(t / r) 3/2, напрежението σσcr1 се

увеличава, като се умножи с (1,1 - 0,1 σσ11 / σσ1 ), където σσ1

1 е минималното напре-

жение (опънните напрежения се приемат за отрицателни).

Чл.166. (1) За тръби, оразмерявани като центрично и нецентрично натиснати

пръти при условна стройност λλ = λλ √√ Ry / E ≥≥ 0,65 трябва да бъде изпълнено усло-

вието

– –––––

(134)

Тези тръби трябва да се оразмеряват на устойчивост като пръти по указани-

ята на гл. 7 и гл. 8, независимо от оразмеряването на стеблото на устойчивост.

(2) При горещовалцуваните и при стандартните електрозаварени тръби про-

верка на устойчивост на стеблото не се изисква, когато r / t не надвишава полови-

ната от стойността, изчислена по формула (134).Чл.167. Част от цилиндрична ротационна черупка, подпряна по две образу-

ващи и по две дъги на направляващата крива, равномерно натисната по направле-

ние на образуващите, се проверява на устойчивост:

1. по изискванията на чл. 165, когато b2 / rt > 20, където b е широчината

на частта, измерена по дъгата на направляващата;

yR

E14,3

t

r ≤

r / t 50 100 200 300 400 600 800 1000 1500 2500

с 0,30 0,22 0,18 0,16 0,14 0,11 0,09 0,08 0,07 0,06

t

r

E

R95,000025,097,0

y

+−=ψ

3.Б

5

75



2. при b2 / rt ≤≤ 20 - като пластинка по формулите

(135)

когато изчислителното напрежение σσ ≤≤ 0,8Ry и

(136)

когато изчислителното напрежение σσ = Ry.

За междинни стойности 0,8Ry < σσ < 0,8Ry максималната стойност на отно-

шението b/t се определя чрез линейна интерполация.

Чл.168. (1) Затворена кръгово-цилиндрична черупка, натоварена с външно

равномерно налягане p перпендикулярно на страничната повърхност по формулата

σσ2 ≤≤ γγcσσcr2 (137)

в която σσ2 = pr / t е изчислителното пръстеновидно напрежение;σσcr2 - критичното напрежение, изчислено по формулите

• при 0,5 ≤≤ l / r ≤≤ 10

(138)

• при l / r ≥≥ 20

(139)

където l е дължината на цилиндричната черупка.

Когато 10 < l / r < 20 напрежението σσcr2 се определя чрез линейна интерполация.

(2) При укрепяване на черупката с пръстеновидни ребра, разположени на

осово разстояние s ≥≥ 0,5r, оразмеряването на устойчивост се извършва по форму-

ли (137), (138), и (139), като дължината l се замества с s. В този случай трябва да

бъде осигурена устойчивостта на реброто в неговата равнина съгласно изисква-

нията на чл. 101. Реброто се разглежда като центрично натиснат прът с усилие

N = prs и изкълчвателна дължина lef = 1,8r. Към сечението на реброто се добавя

съдействие на черупката с широчина 0,65t √√ E/Ry от всяка страна. Условната

стройност на пръта λλ = λλ √√ Ry / E не може да бъде по-голяма от 6,5.– –––––

–––––

При едностранно ребро инерционният му момент се изчислява за ос, съвпа-

даща с по близката повърхност на черупката.

2

2crr

tE17,0

=σ

23

2crr

t

l

rE55,0

=σ

E

R5001

37

t

b

y+≤

σE

9,1t

b ≤

3.Б

5

76



Чл.169. Затворена кръгово-цилиндрична черупка, подложена едновременно на

равномерен натиск успоредно на образуващата и външно равномерно налягане, пер-

пендикулярно на страничната повърхност, се оразмерява на устойчивост по формулата

(140)

в която критичните напрежения σσcr1 и σσcr2 се изчисляват съгласно с изисква-

нията на чл. 165, респ. чл. 168.

Чл.170. Ротационната конична черупка с ъгъл на образуващата , натоварена

с натискова сила F по оста (фиг. 23) се оразмерява на устойчивост по формулата

F ≤≤ γγcFcr (141)

в която Fcr е критичната сила, определена по формулата

(142)

където t е дебелината на черупката;σσcr1 - стойността на напрежението, изчислено по изискванията на чл.165, ка-

то радиусът r се заменя с rm, изчисляван по формулата

(143)

Чл.171. Ротационната конична черупка, натоварена с външно равномерно

налягане p, перпендикулярно на страничната повърхност, се оразмерява на устой-

чивост по формулата

σσ2 ≤ σσcr2 (144)

в която σσ2 = prm / t е изчислителното пръстеновидно напрежение в черупката;σσcr2 - критичното напрежение, изчислено по формулата

(145)

където h е височината на коничната черупка;

rm - радиусът изчислен по формула (143).Чл.172. Ротационна конична черупка, подложена едновременно на натиск

по оста си със сила F и външно равномерно налягане p, перпендикулярно на ста-

тичната повърхност, се оразмерява на устойчивост по формулата

(146)

където Fcr и σσcr2 се определят по формули (142) и (145).

c

2cr

2

crF

F γσσ ≤+

23

m

m2cr

r

t

h

Er55,0

=σ

βcos

r1,0r9,0r 12

m

+=

βσ 2

1crmcr costr28,6F =

c

2cr

2

1cr

1 γσσ

σσ ≤+

3.Б

5

77



Фиг. 23.

Чл.173. Пълната сферична черупка или сегмент от нея, подложена на равно-мерно външно налягане p, перпендикулярно на повърхността �, при r / t ≤≤ 750 сеоразмерява на устойчивост по формулата

σσ ≤≤ γγcσσcr (147)

в която σσ = pr / 2t е изчислителното напрежение в черупката;σσcr = 0,1 Et / r - критичното напрежение, чиято стойност се приема не повече от Ry;r - радиусът на средната повърхност на сферата.

Раздел IIIМЕМБРАННИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.174. При изчисляване и оразмеряване на мембранни конструкции опира-нето на краищата на мембраната в еластично деформируем контур трябва да сеприема за ставно по линията на опиране с възможност за предаване на хлъзгащиусилия от мембраната на контура.

Чл.175. Изчисляването на мембранните конструкции трябва да става на ба-зата на съвместна работа на мембраната и елементите на контура, с отчитане надеформираното им състояние и геометричната нелинейност на мембраната.

Чл.176. (1) Нормалните и тангенциални напрежения по края на мембранататрябва да се смятат уравновесени с натиска и огъването на опорния контур в тан-гиращата равнина.

(2) При оразмеряване на опорния контур на мембранните конструкции тряб-ва да се отчита:

• огъването в тангиращата равнина; • осовият натиск в елементите на контура;

r2

F

h

F

r2

t β3.Б

5

78



• натискът, предизвикан от хлъзгащите напрежения в контактната линия

между мембраната и елементите на контура;

• огъването във вертикалната равнина.

(3) При нецентрично закрепване на мембраната спрямо центъра на тежест-

та на контурното сечение, освен изброените в ал. 2 на тази точка проверки, опор-

ният контур се оразмерява и на усукване.

Чл.177. При определяне на напреженията в центъра на равнинни мембрани

с кръгло очертание в план се разрешава да се приема, че опорният контур е неде-

формируем.

Чл.178. Напреженията в центъра на елипсовидни мембрани, закрепени към де-

формируем контур, при отношение на по-голямата към по-малката главна полуос не

по-голямо от 1,2, могат да се определят както за кръгова мембрана (чл. 177), като за ра-

диус на условната кръгла в план мембрана се приема по-голямата полуос на елипсата.

Раздел IVИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ЧЕРУПКИ ОТ ЛИСТОВАСТОМАНА

Чл.179. Напречните укрепителни елементи на ротационните черупки тряб-

ва да се проектират със затворен контур.

Чл.180. Предаването на концентрирани товари на стоманената черупка

трябва да се решава чрез закоравяваща черупката елементи .

Чл.181. С цел намаляване на местните напрежения в местата на съединяване

на черупки с различна форма като правило следва да се използват плавни преходи.

Чл.182. (1) Всички заварени съединения трябва да се изпълняват или с двус-

транни шевове, или с едностранни шевове с подваряване на корена, или чрез за-

варяване с подложка.

(2) Когато съединенията трябва да бъдат с гарантирана плътност, това се от-

белязва в работния проект.

Чл.183. Като правило в черупковите конструкции трябва да се използват чел-

ни заварени съединения. Съединенията на листа с дебелина, равна или по-малка от

5 mm, и монтажните съединения се разрешава да се проектират със припокриване.

Чл.184. Проектирането на строителните ротационни черупкови конструк-

ции трябва да се подчинява на индустриалните методи за изпълнението и монта-

жа им чрез:

• прилагане на листове и ленти с големи размери;

• използване на рулонния способ на монтаж;

• разкрояване, осигуряващо най-малко количество изрезки;

• прилагане на автоматизирано заваряване;

• минимално количество на монтажни заваръчни шевове.

Чл.185. (1) При проектиране на правоъгълни или квадратни в план равнин-

ни покривни мембрани в ъглите на опорните контури трябва да се прилага плав-

но съединяване на елементите на контура.

(2) За мембранните конструкции като правило трябва да се избира стомана

с повишена корозионна устойчивост.

3.Б

5

79



Глава десетаОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УМОРА

Чл.186. (1) На умора се оразмеряват стоманени конструкции и техните еле-

менти (подкранови греди, греди на работни площадки, конструкции на бункерни

естакади и естакади за разтоварване, конструкции под двигатели и др.), натоваре-

ни непосредствено с многократно повтарящи се подвижни, вибрационни и др. по-

добни товари при брой на циклите на натоварване, равен или по-голям от 105.

(2) На умора трябва да се оразмеряват и стоманените конструкции на висо-

ки съоръжения като антени, мачти, димоотводни тръби, кули, подемно-транспор-

тни съоръжения, за които при действие на вятъра се прави проверка на резонанс.

(3) Оразмеряването на умора се извършва за натоварвания и въздействия, да-

дени в Н и П "Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране."

(4) Броят на циклите на натоварване се определя от технологичните изиск-

вания за експлоатация.

(5) Конструкциите и техните елементи, за които е възможна умора на мате-

риала, трябва да се проектират с конструктивни решения, които не предизвикват

голяма концентрация на напреженията.

Чл.187. Оразмеряването на умора се извършва по формулата

σσmax = ααRvγγv (148)

където Rv е изчислителното съпротивление на умора, отчитано от табл. 33 в

зависимост от временното съпротивление на стоманата и групата на елементите

на конструкцията, дадени в табл. 75 на приложение 7;αα - коефициент, отчитащ броя на циклите на натоварване n, който при n < 3,9.106

се изчислява по формулите:

1. за елементи от групи 1 и 2

(149)

2. за елементи от групи от 3 до 8

(150)

При n ≥≥ 3,9.106 , αα = 0,77.γγνν - коефициент, отчитан от табл. 34 в зависимост от вида на напрегнатото

състояние и коефициента на асиметрия ρρ = σσ min / σσ max.

Тук σσmax и σσmin са съответно най-голямото и най-малкото по абсолютна стойност

напрежение в оразмерявания елемент. Изчисляват се без отчитане на коефициента на

динамичност и на коефициентите ϕϕ, ϕϕe и ϕϕb за нетното сечение на елементите.

2,210

n64,0

10

n07,0

6

2

6+

−

=α

75,110

n5,0

10

n064,0

6

2

6+

−

=α

3.Б

5

80



Таблица 33

При напрежения с различни знаци коефициентът на асиметрия е отрицателен.

Произведението на дясната част на формула (148) ααRvγγv не трябва да надви-

шава стойността Ru / γγu.

Чл.188. Стоманените конструкции и техните елементи, натоварени непос-

редствено с товари, чиито брой на циклите е по-малък от 105,трябва да се проек-

тират така, че да не се предизвиква голяма концентрация на напреженията.

Таблица 34

σσmax Коефициент на асиметрия Формули за изчисляване на γγ νν

- 1 ≤≤ ρρ ≤≤ 0 γγ v = 2,5 / (1,5 - ρρ)

0 < ρρ ≤≤ 0,8 γγ v = 2,0 / (1 - ρρ)

0,8 < ρρ < 1 γγ v = 1,0 / (1 - ρρ)

Натиск - 1 ≤≤ ρρ ≤≤ 1 γγ v = 2,0 / (1 - ρρ)

Опън

Група на

елементите до 420 420 до 440 440 до 520 520 до 580 580 до 675

1 120 128 132 136 145

2 100 106 108 110 116

3 90

4 75

5 60

6 45

7 36

8 27

Стойности на R νν при R un , MPa

За всички марки стомана

“

“

“

“

“

3.Б

5

81



Глава единадесета ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА СЪЕДИНЕНИЯТА НА СТОМАНЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

Раздел IОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЗАВАРЪЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

Чл.189. (1) Съединенията с челни заваръчни шевове на елементите (или

части от елементи) се проверяват за разрезните усилия в мястото на снаждането

по формулите за оразмеряване на якост на самия елемент, като максималните нап-

режения в шева не трябва да са по-големи от:

σσw ≤≤ γγcRwy (151)

ττw ≤≤ γγcRws (152)

(2) Геометричните характеристики на сечението през челно съединение се

изчисляват за размери (широчина, височина, дебелина), равни на размерите на

снаждания елемент. При различни дебелини меродавна е по-малката.

(3) Оразмеряване на челни заваръчни съединения не е необходимо, ако всички

якостни проверки за самия елемент са удовлетворени, ако са спазени изискванията

на чл. 25, ал. (2) и чл. 192 и ако шевът е изпълнен с пълен провар, който за елемен-

ти, подложени на опън или огъване, е гарантиран с физически контрол на шевовете.

Чл.190. (1) Заваръчни съединения с ъглови шевове се оразмеряват на сряз-

ване (условно) при

ββzRwz ≥≥ ββfRwf (153)

по сечение през метала на шева (сеч. 1, фиг. 24), а при

ββzRwz < ββfRwf (154)

по сечение по границата на сплавяване (сеч. 2, фиг. 24), където

Rwf и Rwz - изчислителни съпротивления, приети съгласно табл. 2;ββf и ββz - коефициент на проваряване, съответно по сечение през метала на

шева и по границата на сплавяване, приет съгласно табл. 35.

Фиг. 24.

1

2

3.Б

5

82



(2) Коефициентите ββ в табл. 35 съответстват на нормални режими на заваряване.

Таблица 35

(3) В натоварени на опън T - образни и кръстообразни съединения, изпълне-

ни както с ъглови, така и челни шевове, напречният на опънното усилие елемент

трябва да бъде проверен на опън в направление перпендикулярно на валцуване-

то, съгласно приложение 8.

Чл.191. (1) Заваръчни съединения с ъглови шевове се оразмеряват в зависи-

мост от силовите въздействия, както следва:

1. при действие на осова сила

(155)

2. при действие на момент в равнина, перпендикулярна на съединението

(156)

3. при действие на момент в равнината на съединението

(157)

където lw е изчислителната дължина на шева, равна на действителната, на-

малена с 10 mm за кратери;

Ww - съпротивителният момент на шевната група;

Iwx, Iwy - инерционните моменти на шевната група спрямо произволни инер-

ционни оси през центъра на тежестта;

x, y - координатите на най-отдалечената от центъра на тежестта точка на

шевната група.

(2) Във формули (155), (156) и (157), както и при определянето на Ww, Iwx и

Iwy, величините ββ и Rw се приемат ββf и Rwf или ββz и Rwz в зависимост от съотно-

шението съответно (153) или (154).(3) При едновременно действие на две и повече усилия (примерно N, Q и M),

проверката се извършва за резултантните на напреженията от единичните усилия

за най-напрегнатата точка.

wc

22

wywx

RyxII

M γ≤++

wc

w

RW

M γ≤

wc

wf

Rlk

N γβ

≤

3-8 9-12 14 - 16 ≥ 18

Автоматизирано при d = 3 - 5 mm bf 1 0,7

bz

Автоматизирано и полуавтоматизирано bf 0,9 0,8

при d = 1,4 - 2 mm bz 1,05

Ръчно; с прахонапълнен тел; bf

полуавтоматизирано при d < 1,4 mm bz

0,7

1

0,7

1

Начин на заваряване и диаметър на

заваръчен тел d , mmКоефициент

Катет на шева k f в mm

0,9

1,05 1 3.Б

5

83



Раздел IIУКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЗАВАРЪЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

Чл.192. (1) При челни заваръчни шевове ръбовете трябва да бъдат обрабо-тени в зависимост от дебелината на елемента и метода на заваряване съгласноБДС 3112-72 и БДС 5674-72 и БДС 5655-72. Отклонения се допускат при обосно-вана технологична документация за заваряване.

(2) Шевовете трябва да имат усилване или да бъдат механично обработенинаравно с лицето. Не се допускат вдлъбнати шевове.

(3) Челните заваръчни шевове трябва да бъдат: двустранно заварени с пъленпровар, едностранно заварени с почистен и подварен корен на шева, едностраннозаварени върху технологична подложка.

(4) Краищата на челните шевове задължително се извеждат върху подложки (вхо-дящи и изходящи планки) и се отрязват наравно с лицето на снажданите елементи.

(5) При челно снаждане на елементи с различна дебелина по-дебелият еле-мент трябва да бъде скосен чрез механична обработка с наклон най-малко 1:5. До-пуска се снаждане без скосяване, ако разликата в дебелините не е по-голяма от 4mm и наддаването на дебелината от всяка страна не надвишава 1/8 от дебелинатана по-тънкия елемент.

(6) При челно снаждане на елементи с различна широчина по-широкият еле-мент трябва да бъде скосен симетрично от двете страни с наклон най-малко 1:5.

Чл.193. (1) Катетите на ъгловите шевове не могат да бъдат по големи от 1,2 t,където t е най-малката дебелина на съединяваните елементи. Минималните допус-тими катети са дадени в табл. 36.

Таблица 36

(2) Минималната изчислителна дължина на ъглов шев е 4 kf, но не по-мал-ко от 40 mm.

(3) Максималната изчислителна дължина на надлъжен (по посока на усили-ето) ъглов шев е 85ββfkf. Когато усилието действа по цялата дължина на шева, из-числителната му дължина не се ограничава.

(4) Застъпването (препокриването) на листовете при съединения с напречни ъг-лови шевове трябва да бъде най-малко 5 t, където t е дебелината на по-тънкия лист.

(5) Съотношението на катетите на ъгловите шевове по правило е 1:1. В кон-струкции с динамични и вибрационни товари ъгловите шевове трябва да се из-числяват с плавен преход към основния метал.

4-5 6-10 11-16 17-22 23-32 33-40 41-80

до 430 4 5 6 7 8 9 10

над 430

до 580

до 430 3 4 5 6 7 8 9

над 430

до 580

ръчно 5 6 7 8 9 10 12

автоматизирано и

полуавтоматизирано9 10

елементи, mm

до 380T-образно едностранно4 5 6 7 8

12

автоматизирано и

полуавтоматизирано 4 5 6 7 8 9 10

7 8 9 10T-образно двустранно

ъглово; със застъпване

(припокриване)

ръчно5 6

Вид съединение Начин на заваряване

Граница на

провлачане

МРа

Дебелина t на по-дебелия от съединяваните

3.Б

5

84



Чл.194. (1) Допуска се използване на едностранни ъглови шевове за присъ-единяване на укрепващи ребра, пояси на съставени сечения, диафрагми и др.

(2) Прилагане на едностранни ъглови шевове не се допуска в конструкцииот групи 1 и 2 и конструкции, които се експлоатират в силно и средно агресивнасреда, освен при специална антикорозионна защита.

(3) Използване на прекъснати шевове и електронитове, изпълнени с ръчно зава-ряване в предварително пробити отвори, се допуска само за конструкции от група 4.

Чл.195. Не се разрешава прилагане на различни съединителни средства в ед-но съединение (заваръчни шевове, болтове, плътно опиране) освен в случаите, ко-гато всяко съединително средство поема дадено усилие по предназначение и неможе да бъде натоварено от другите усилия в комбинираното съединение.

Раздел IIIБОЛТОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Чл.196. Носещата способност на един болт се определя по следните формули:• на срязване

Nbs = RbsγγbAns (158)

• на смачкване(159)

като за меродавна се приема по-малката от двете стойности

(160)

• на опън

Nbt = RbtAbnt (161)

където Rbs, Rbp, Rbt са изчислителните съпротивления за болтови съединения;d - диаметърът на ненарязаната част на болта;A - лицето на сечението на ненарязаната част на болта;Abnt - лицето на сечението на болта "нето" (през резбата) ;ΣΣ t - по-малката сума на дебелините на съединяваните елементи, които се min

смачкват в една посока;ns - броят на срезовете на болта;γγb - коефициент за условия на работа на съединението, който се приема от табл. 37.

Коефициентите по т. 1 и т. 2 от таблицата се вземат предвид едновременно.

Таблица 37

Характеристика на съединението Коефициент γγ b

1. Многоболтово за болтове:

• с повишена точност 1

• с нормална точност 0,9

2. При оразмеряване на смачкване за елементи от стомана с граница на про-

влачане до 380 МРа, при намалени разстояния от табл. 39, както следва:

• в т. 1, а) от 2,5 d на 2 d• в т. 2, а) от 2 d на 1,5 d

0,85

bp

bsb N

NN ≤

≤

tdRNmin

bbpbp Σ= γ

3.Б

5

85



Чл.197. (1) Оразмеряването на болтови съединения се извършва при пред-

поставката, че съединяваните елементи са недеформируеми.

(2) Съединение, натоварено с осова сила, се оразмерява, като се определя не-

обходимия брой на болтовете n по формулата

(162)

където Nb - е меродавната носеща способност на един болт;γγc - коефициентът за условия на работа на конструкцията по табл. 5.

(3) Съединение, натоварено с момент в равнината на сечението, се оразме-

рява по най-натоварения болт на срязване (смачкване) по формулата

(163)

където ri, rmax са разстоянията от центъра на тежестта на съединението до

всеки, респективно до най-отдалечения болт.

(4) Съединение, натоварено с момент в равнина, перпендикулярна на равнина-

та на съединението, се оразмерява по най-натоварения на опън болт по формулата

(164)

където zi, zmax са разстояния от центъра на въртенето до всеки, респ. най-от-

далечения болт; центърът на въртенето се приема в точката, в която е осигурено

поемането на предизвиканата от момента натискова сила, равна на сумата от

опънните усилия във всички болтове.

(5) При комбинирано действие на разрезни усилия върху съединението мак-

сималното усилие се определя като резултантна от срязващи усилия или сума от

опънни усилия. Ако болтът е натоварен едновременно на опън и срязване, същи-

ят се проверява поотделно за всяко от тези усилия.

Чл.198. (1) Когато между съединяваните елементи по конструктивни причи-

ни се поставя хастар или когато има междинен елемент, който не участва в пое-

мането на усилието, в съединения, работещи на срязване оразмерителното усилие

се увеличава с 10 %.

(2) Когато за предаване на усилието се използват спомагателни къси ъглови

профили, броят на болтовете по едното от рамената на спомагателния профил се

увеличава с 50 % спрямо изчисления.

(3) Ако един ред по посока на осовата сила се налага да се поставят повече

от 7 болта, то предпоставката от чл. 197, ал. 1 не е в сила и следва да се вземат

конструктивни мерки за по-равномерно натоварване на болтовете с отчитане на

деформациите на съединяваните елементи.

btc2

i

max Nz

z.MNmax γ≤=

∑

bc2

i

max Nr

MrNmax γ≤=

∑

bc N

Nn

γ≥

3.Б

5

86



Раздел IVСЪЕДИНЕНИЯ С ВИСОКОЯКОСТНИ БОЛТОВЕ

Чл.199. (1) При съединенията с високоякостни болтове действащото усилие

се предава чрез триене в допиращите се равнини, което се осигурява чрез наляга-

нето на високоякостни болтове и начина на обработка на контактните повърхнос-

ти. Приема се, че съединяваните елементи са недеформируеми, т.е. разпределени-

ето на усилието между болтовете става съгласно формули (162) и (163).(2) Носещата способност на един високоякостен болт се определя по формулата

(165)

където Abnt е лицето на сечението на болта "нето" съгласно табл. 57 на при-ложение 2;

Rbh - изчислителното съпротивление на опън на високоякостния болт съг-ласно чл. 40;

γγb - коефициент за условия на работа на съединението, който се приема в за-висимост от броя на болтовете n в съединението, както следва:

0,8 при n < 5,0,9 при 5 ≤≤ n < 10,1,0 при n ≥≥ 10;

γγh - коефициент на сигурност съгл. табл. 38;µµ - коефициент на триене съгласно табл. 38;nµµ - броят на работните равнини на триене.(3) Регулиране на натягането на болтовете по М означава контрол на въртя-

щия момент при затягането, а по αα - контрол на ъгъла на завъртането на гайките.Натягането следва да осигури осова сила в болта P = PbhAbnt.

Чл.200. Проверката на елементите в отслабеното сечение се извършва припредпоставка, че половината от усилието за всеки болт е поето чрез триене пре-ди отвора, както следва:

1. в статично натоварени конструкции - по сечение бруто при условие,че нетното сечение A ≥≥ 0,85A; при Ant < 0,85 A оразмеряването се из-вършва с условна площ Ac = 1,18 Ant;

2. в динамично натоварени конструкции - по сечение "нето" Ant.

Раздел VУКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА БОЛТОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Чл.201. (1) В съединения, натоварени на опън, по правило се използват бол-тове с нормална точност.

(2) В съединения, натоварени на срязване (хлъзгане), за стомани с границана провлачане до 380 МРа могат да се използват болтове с нормална точност, а застомани с по-високи якости - само с болтове с повишена точност.

(3) Болтове с различни диаметри на ненарязаната част на стеблото и болто-ве, чиято резба навлиза в пакета на съединяваните елементи, не се допускат в съ-единения, в които болтовете работят на срязване.

(4) При всички болтове, освен високоякостните, следват да се вземат меркисрещу развиване на гайките чрез контрагайки, пружинни шайби и др.

h

bbhbnt

bh

nRAN

γµγ µ=

3.Б

5

87



Таблица 38

Чл.202. (1) Болтовете, вкл. и високоякостните, се разполагат в съединения-та на разстояния съгласно табл. 39, в която d е диаметърът на отвора, а t - дебели-ната на по-тънкия от външните елементи на пакета.

(2) При елементи от стомана с граница на провлачане до 380 МРа, се допус-кат разстояния по-малки от посочените в таблица 39 - между центровете на бол-товете 2 d и от центъра до ръба по посока на усилието 1,5 d, като се вземат кое-фициенти за условията на работа съгласно табл. 37 и чл. 244.

(3) При разполагане на болтовете шахматно, разстоянието между центроветепо посока на усилието се приема не по-малко от a+1,5d, където a е разстояниетомежду редовете (напречно на усилието). При това отслабеното сечение се приеманапречно на усилието през ред с повече отвори, а не по начупена линия (зиг-заг).

Таблица 39

*За елементи от стомани с граница на провлачане над 380 МРа

Характеристика на разстоянието Разстояние

1. Разстояние между центровете на болтовете, надлъжно и напречно:

а) минимално 2,5 d (3 d*)

б) максимално в крайни редове без окантващи профили 8 d или 12 t

в) максимално в средни редове и в крайни редове с окантващи профили

• при опън 16 d или 24 t• при натиск 12 d или 18 t

2. Разстояния от центъра на болта до ръба на елемента:

а) минимално по посока на усилието 2 d

б) минимално напречно на усилието:

• при рязани ръбове 1,5 d

• при валцувани ръбове 1,2 d

в) максимално 4 d или 8 t

г) минимално за високоякостни болтове, независимо от посоката на 1,3 d

усилието и обработката на ръба

Динамично Динамично

∆∆ = 2 - 3 ∆∆ = 1

Статично Статично

∆∆ = 3 - 4 ∆∆ = 1 - 2

1. Съчмено инерционно или песъкоструене с кварцов по М 0,55 1,35 1,12

пясък на двете плоскости, без консервация по αα 0,55 1,2 1,02

2. Като 1. но с консервация чрез пламъчна по М 0,5 1,35 1,12

метализация с цинк или алуминий по αα 0,5 1,2 1,02

3. На една повърхност като 1, с консервация с по М 0,5 1,35 1,12

полимерно лепило и посипка с карборундов прах;

на другата повърхност - почистване с телени четки

4. Газопламъчно на двете плоскости, без консервация по М 0,42 1,35 1,12

по αα 0,42 1,2 1,02

5. Механизирано с телени четки на двете плоскости, по М 0,35 1,35 1,17

без консервация по αα 0,35 1,25 1,06

6. Без обработка по М 0,25 1,7 1,3

по αα 0,25 1,5 1,2

№ Начин на обработка на контактните плоскости

Начин на

регулиране на

натягането

Коефициент γγ n според

вида на натоварването и

разликата ∆∆ в диаметрите

на болта и отвора, mm

по αα 0,5 1,2 1,02

Коефициент

на триене -

µµ

3.Б

5

88



Чл.203. (1) Под гайките на болтовете следва да се поставят кръгли шайби

съгласно БДС.

(2) при високоякостни болтове се поставят кръгли шайби съгласно БДС как-

то под гайките, така и под главите.

Раздел VIОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ФУНДАМЕНТНИ БОЛТОВЕ

Чл.204. (1) Фундаментните болтове се оразмеряват при приемане на триъ-

гълна диаграма на натисковите напрежения в бетона. Необходимото лице на се-

чението "нето" на фундаментните болтове Abnt се определя по формулата

(166)

където M, N са разрезните усилия от меродавната комбинация в опорнатаравнина на базата на колоната;

а - разстоянието от оста на колоната до центъра на тежестта на диаграматана натисковите напрежения в бетона;

y - разстоянието от оста на фундаментните болтове до центъра на тежесттана диаграмата на натисковите напрежения в бетона;

Rba - изчислителното съпротивление на фундаментните болтове съгласно чл. 39;γγc - коефициентът за условия на работа на конструкцията по табл. 5;n - броят на фундаментните болтове от едната страна на траверсата.(2) Допуска се фундаментните болтове да се оразмеряват при пластична ра-

бота на бетона с правоъгълна диаграма на натисковите напрежения.(3) При изчисляване на меродавните усилия за оразмеряването на фундамен-

тните болтове за коефициент на сигурност на натоварване за постоянни товари сеприема по-неблагоприятната от двете стойности γγf или (2-γγf).

Чл.205. Закотвянето на фундаментните болтове трябва да бъде осигуреноили само чрез сцеплението с бетона, или само чрез закотвящо устройство.

Раздел VII СЪЕДИНЕНИЯ С ПЛЪТНО ОПИРАНЕ

Чл.206. (1) В съединенията с плътно опиране усилията се предават чрез мес-тен натиск в механично обработени плътно опрени плоскости и чела на елементите.

(2) В центрично натиснати елементи се приема, че усилието изцяло преми-нава през обработеното чело.

(3) В нецентрично натиснати елементи напречната сила и опънът (ако се по-явява) от огъващия момент се поемат от съединителни средства - заваръчни ше-вове или болтове, а натисковите напрежения се предават чрез местен натиск вплътно опрените плоскости.

Чл.207. (1) Челата и плоскостите, в които се предава усилие чрез плътноопиране, следва да бъдат обработени механично (фрезовани) така, че да се осигу-ри плътно допиране на двете плоскости без луфтове. Заваръчните шевове кактоза поемане на опънни и срязващи усилия, така и конструктивните трябва да се из-пълняват така, че контактните плоскости да бъдат плътно опрени.

(2) В монтажни съединения плътното опиране следва да бъде осигурено поцялата изчислителна контактна повърхност.

nRy

NaMA

bac

bnt γ−≥

3.Б

5

89



Раздел VIIIСЪЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ СТЕБЛА И ПОЯСИ В ПЪЛНОСТЕННИСЪСТАВЕНИ ГРЕДИ

Чл.208. (1) Ъгловите заваръчни шевове или високоякостните болтове, коитосвързват стеблото с поясите, трябва да се оразмеряват съгласно формулите, даде-ни в табл. 40. В таблицата са приети следните означения:

ββ и Rw са коефициентът на проваряване и изчислителното съпротивление наъгловия шев, приети съгласно указанията на чл. 190 и чл. 191, ал. (2);

- хлъзгащата сила на единица дължина, предизвикана от нап-речната сила Q, където Sf е статичният момент бруто на поя-са спрямо неутралната ос, а I - инерционният момент бруто;

- местният натиск на единица дължина от концентрира-ния товар F на колелото на крана (без коефициент на ди-намичност), където γγf1 и lef са величини съгласно чл. 46и чл. 83; при концентрирани неподвижни товари без реб-ра под тях, както и в случаите съгласно чл. 208, ал. (3)γγf1 = 1, F - концентрираната сила;

a - разстоянието между високоякостните болтове, с които се прикрепват по-ясните ъглови профили към стеблото;

Таблица 40

Nbh - носеща способност на гърлен високоякостен болт съгласно формула (165);αα - коефициент, който при обработено и пасвано към горния пояс стебло се

приема 0,4, а във всички останали случаи 1,0.(2) Заваръчните шевове, изпълнени с пълен провар, се проверяват на якост по при-

ведени напрежения. При наличие на местен натиск задължителни са двете проверки -със и без отчитане на местен натиск в приведеното напрежение - формули (10) и (11).

(3) Когато върху гредата се предават концентрирани неподвижни товари подолен пояс, проверката на съединението се извършва с вземане предвид на кон-центрирания товар и при наличие на укрепващи ребра.

Чл.209. (1) При съставени греди с високоякостни болтове с пояси от някол-ко плочи, които се прекъсват в зависимост от покритието на моментовата диагра-ма, всяка плоча продължава зад теоретичната точка на прекъсването с толкова, чеда бъде прикрепена за половината от граничната � носимоспособност.

(2) Всяка поясна плоча от нейното начало до началото на следващата следвада бъде прикрепена за усилие, равно на граничната � носимоспособност.

Характер на натоварването Вид съединение Оразмерителни формули

ъглови шевове

• двустранни T / 2 ββk f ≤≤ γγc R w

• едностранни T / 2 ββk f ≤≤ γγc R w

високоякостни ботове aT ≤≤ N bh γγ c

ъглови шевове двустранни

високоякостни болтове

При разпределени и неподвижни

концентрирани товари с наличие на

ребра под тях

При подвижни концентрирани и

неподвижни концентрирани товари

без ребра под тях

ef

1f

l

F.V

γ=

I

QST

f==

3.Б

5

90



bhc

222 NVTa γα ≤+

wc

f

22

Rk2

VT γβ

≤+

Глава дванадесетаПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Раздел IРАЗМЕРИ НА БЛОКОВЕТЕ

Чл.210. (1) Максималните допустими размери на блока между фугите на ед-

ноетажни сгради и съоръжения от стоманени конструкции са дадени в табл. 41.

При спазване на тези размери се разрешава да не се отчитат климатичните темпе-

ратурни въздействия върху конструкцията.

(2) Ако възможността за свободно деформиране на конструкцията при темпера-

турни въздействия е силно ограничена (вертикални връзки между колоните в краища-

та на блока, голяма коравина на стените между колоните, корави напречни рамки и др.),

при изчисляването � е необходимо да се отчетат и климатичните температурни въз-

действия, нееластичните деформации на конструкцията и податливостта на възлите.

Чл.211. При сгради и съоръжения със смесена конструкция (стоманени и

стоманобетонни елементи) съответните размери на блока се вземат както за сто-

манобетонните конструкции.

Таблица 41

Раздел IIПРОСТРАНСТВЕНО УКРЕПЯВАНЕ

Чл.212. (1) Във всеки блок се предвижда самостоятелно пространствено ук-

репяване посредством различни видове връзки.

(2) Конструкциите и съоръженията трябва да бъдат пространствено укрепе-

ни и по време на монтажа и изграждането им.

Чл.213. (1) При отсъствие на реално натоварване връзките се оразмеряват по строй-

ност с отчитане граничната напречна деформативност на укрепяваната конструкция.

(2) Допуска се отделни връзки, осигуряващи устойчивостта на натиснати елемен-

ти, да се изчисляват за условна напречна сила Qfic, определена съгласно формула (99).(3) Когато връзките от пространственото укрепване са изпълнени с решетка

от кръстосани диагонали, изчислението може да се проведе по условна схема, ка-

то се приеме, че диагоналите работят само на опън.

Чл.214. (1) В покривната конструкция на едноетажни промишлени сгради,

обслужвани от мостови кранове, се предвиждат задължително напречни хоризон-

тални връзки в равнината на горния или долния пояс на покривните ферми.

(2) Препоръчва се напречните хоризонтални връзки да се разполагат в кра-

ищата на блока във всеки отвор на сградата. При дължина на блока над 120 m да

се предвиждат междинни (стабилизиращи) напречни хоризонтални връзки.

по дължина на блока по широчина на блока

Отопляеми сгради 150 150

Неотопляеми сгради и горещи цехове 150 120

Открити естакади 130

Вид на сградата или съоръжениетоМаксимални размери, m

3.Б

5

91



Чл.215. (1) В зоната на разположение на напречните хоризонтални връзкида се предвиждат вертикални връзки между покривните ферми. Препоръчва серазстоянието между вертикалните връзки или вертикалната връзка и съседна опо-ра да не превишава 15 m.

(2) Ако вертикалните връзки се използват за укрепване на поясите между тяхсе определя от необходимата стройност на поясите извън равнината на фермите.

Чл.216. Покривните ферми, които не са свързани непосредствено с напречниили вертикални връзки, трябва да се укрепят допълнително с разпънки или обтяжки.

Чл.217. (1) Надлъжни хоризонтални връзки в покривната конструкция наедноетажните промишлени сгради се предвиждат при тежък режим на работа накрановете; при наличие на надлъжни покривни ферми; при височина на колони-те над 18 m; при едноотворни и двуотворни сгради, обслужвани от кранове с то-вароподемност 100 kN и повече; при многоотворни сгради, обслужвани от крано-ве с товароподемност 500 kN и повече и в други специални случаи.

(2) Надлъжните хоризонтални връзки се разполагат по крайните редове ко-лони на едноотворни и двуотворните сгради. В многоотворните сгради надлъж-ните хоризонтални връзки се разполагат и по средните редове през един отворпри тежък режим на работа на крановете и през два отвора в останалите случаи.

Чл.218. (1). Вертикалните връзки в подкрановата част на колоните се разпо-лагат в равнините на дяловете. При единични вертикални връзки се държи смет-ка за възможността от усукване на колоната от надлъжните усилия.

(2) Максималното разстояние от челото на блока до оста на най-близкатавертикална връзка за откритите естакади не трябва да превишава 50 m.

(3) При две вертикални връзки по дължина на блока основното разстояниемежду тях за откритите естакади не трябва да превишава 30 m.

Чл.219. Долните пояси на подкрановите греди и фермите с отвори над 12 mтрябва да се укрепяват с хоризонтални връзки.

Раздел IIIГРАНИЧНИ ПРОВИСВАНИЯ И ПРЕМЕСТВАНИЯ

Чл.220. Провисванията и преместванията на елементите и конструкциите сеизчисляват за нормативни товари, без отчитане на отслабванията в напречните се-чения от отворите за болтовете и без включване на коефициент за динамичност.

Чл.221. (1). Провисванията на елементите с отвор l, подложени на огъване,не трябва да надвишават граничните стойности, дадени в табл. 42.

(2) При използване на табл. 42. е необходимо да се имат предвид следнитеизисквания:

1. при наличие на мазилка провисването на елементите от временни то-вари не трябва да надвишава l/350;

2. при конструкции, изготвени със строитилно надвишаване, трябва да севземе под внимание разликата между пълното провисване и строително-то надвишаване, но не по-малко от половината от цялото провисване;

3. за конзоли се приема отвор l, равен на удвоената дължина на конзолата;4. хоризонталните премествания на спирателните греди и ферми се опре-

делят от напречната спирателна сила само на един кран (най-тежкия).(3) Граничните провисвания на елементите, който не са посочени в табл. 42,

се установяват по специални изисквания, но не трябва да надвишават 1/150 от от-вора или от удвоената дължина на конзолата.

3.Б

5

92



Таблица 42

Чл.222. (1). Хоризонталните премествания на колоните в напречна и над-лъжна посока при сгради с кранове не трябва да надвишават стойностите, посо-чени в табл. 43. В таблицата h е височината на колоната от долния край на база-та � до нивото на спирателната греда.

(2) Преместванията на колоните в напречно и надлъжно направление се изчис-ляват от спирателната сила само за най-тежкия кран (един) в сградата или естакадата.

(3) Напречната спирателна сила се разпределя между две срещуположни ко-лони при предпоставката, че хоризонталните премествания в двата края на мостана крана са еднакви. При това на колоната с по-малка коравина се предава не по-малко от 30% от пълната спирателна сила.

(4) Надлъжната спирателна сила се разпределя между всички вертикални връзкиот даден ред на температурния блок. При липса на вертикални връзки надлъжнатаспирателна сила се разпределя поравно между колоните от съответния ред на блока.

Таблица 43

Чл.223. Хоризонталните премествания на горните краища на колоните при

сгради без кранове трябва да се ограничават в зависимост от вида на ограждащи-

те и разпределителните стени.

Чл.224. Хоризонталното напречно преместване на опорите на транспортни

галерии не трябва да надвишава 1/250 от височината на съответната опора.

напречно надлъжно

1. Открити подкранови естакади h/4000 h/3000

2. Сгради с кранове с цикли на натоварване n ≥≥ 2.106 h/3000 h/3000

3. Сгради с кранове с цикли на натоварване n < 2.106 h/1000 h/1000

Вид на конструкцията

Гранично хоризонтално

преместване

Наименование на елементите Гранично провисване

1. Подкранови греди и ферми:

• при кранове с лек режим на работа, телфери и др. l/400

• при кранове със среден режим на работа l/500

• при кранове с тежък режим на работа l/600

2. Спирателни греди и ферми

• при кранове с цикли на натоварване n < 2.106 l/1000

• при кранове с цикли на натоварване n ≥≥ 2.106 l/2000

3. Греди и ферми за работни площадки:

• с теснолинейни жп коловози l/400

• с нормални жп коловози l/600

4. Греди и ферми за подови конструкции

• главни l/400

• второстепенни l/250

• настилка от стоманена ламарина l/150

5. Греди и ферми за покривни конструкции

• главни l/250

• второстепенни и столици l/200

6. Елементи на стенното ограждение

• стойки и ригели l/250

• шпроси и ребра на остъкляването l/200

7. Профилирана ламарина за покритие и ограждане

• за стени и покриви с наклон над 3 % l/150

• за покриви с наклон до 3 % l/200

8. Конзоли под колони и опорни части на други конструкции l/2000

3.Б

5

93



Раздел IVМОНТАЖНИ ВЪЗЛИ И СЪЕДИНЕНИЯ

Чл.225. Монтажните съединения на консумативни елементи, подложени нанепосредствени динамични въздействия според табл. 2 на табл. 47, да се проек-тират със заваръчни шевове или високоякостни болтове.

Чл.226. (1). Монтажните съединения на конструктивни елементи, при коитопреобладава статично натоварване, се осъществяват чрез болтове с нормална точ-ност. Болтовете да не се товарят на срязване, а срязващото усилие да се предаванаправо върху опорната конструкция (чрез стъпване отгоре, опорно столче и др.).

(2) В монтажните съединения могат да се използват болтове с нормална точ-ност и в следните случаи:

1. за закрепване елементите на пространственото укрепяване в покрив-ните конструкции на сгради с лек и среден режим на работа на крано-вете, както и в сгради без кранове;

2. за закрепване на столици, елементи на горното осветление и на стен-ното ограждане и други второстепенни елементи;

3. при работа на болтове на опън.

Глава тринадесетаСКЕЛЕТНИ ЖИЛИЩНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ

Чл.227. Провисванията на конструктивните елементи,натоварени на огъва-не, трябва да се проверяват по чл. 220 и 221 на тези норми.

Чл.228. Хоризонталните отклонения на върха на скелета на етажните сгра-ди от действието на статичната съставяща на нормативното натоварване от вятър,без отчитане на деформациите на фундамента и коравината на ограждащите раз-пределителни стени, трябва да бъдат не повече от 1/500 от неговата височина.

Чл.229. В случаите, когато ограждащите и разпределителните стени не се отчи-тат при оразмеряване на конструкциите на якост и устойчивост, граничните хоризон-тални отклонения на скелета в границите на етажа от статичната съставяща на норма-тивното натоварване от вятър не трябва да превишават стойностите, дадени в табл. 44.

Чл.230. (1) За преразпределяне на огъващите моменти в елементите на рам-кови конструкции се допуска във възловите съединения на ригелите с колоните дасе прилагат стоманени накладки, работещи в пластичен стадий.

(2) Накладките трябва да се изпълняват от стомана с граница на провлачанедо 325 МРа.

(3) Усилията в накладките трябва да се определят при минимална граница напровлачане σσymin = Ryn - и максималната граница на провлачане σσymax = Ryn + 100MPa.

(4) Накладките, работещи в пластичен стадий, трябва да имат стругуваниили фрезовани надлъжни ръбове.

Таблица 44

Гранични хоризонтални отклонения,

отнесени към етажните височини

Преградни стени от гипсови смеси 1/500

Тухлени стени 1/500

Стени от керамични блокове или стъклени изделия 1/1000

Стени облицовани от естествени камъни 1/500

Стоманобетонни стенни панели 1/500

Вид на стените

3.Б

5

94



Глава четиринадесетаСТЪЛБОВЕ НА ЕЛЕКТРОПРОВОДИ И КОНСТРУКЦИИ НА ОТКРИТИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА НА ПОДСТАНЦИИ

Чл.231. За стълбове на електропроводите и конструкциите на откритите раз-

пределителни устройства на подстанции (ОРУ) се прилагат стомани съгласно

Глава 3 на тези норми.

Чл.232. Болтовете с нормална и повишена точност за стълбовете на елект-

ропроводите и конструкциите на ОРУ с височина до 100 m трябва да се приемат

като за конструкции, които не се оразмеряват на умора, а за стълбове с височина

над 100 m - като за конструкции, които се оразмеряват на умора (табл. 53).

Чл.233. Отливките трябва да се проектират от въглеродна стомана марка

35Л и 45Л от групи отливки II и III по БДС 3492-75 (ГОСТ 977-75*).

Чл.234. (1) При изчисляване на стълбовете на електропроводите и конструк-

циите на ОРУ се приемат коефициентите на условията на работа, дадени в табл.

5, табл. 37, табл. 45 и чл. 244, ал. 1.

(2) Посочените в табл. 45 коефициенти за условия на работа не се отнасят за

съединенията на елементите във възлите.

Чл.235. При определяне на приведената стойност по табл. 16 най-голямата

стройност на пръта като цяло се изчислява по формулите:

1. за четиристенен прът с успоредни пояси, опрян ставно в краищата

(172)

2. за тристенен равностранен прът с успоредни пояси, опрян ставно в

краищата

(173)

3. за свободно стояща пирамидална стойка

(174)

Приетите във формули (172) - (174) означения са следните:µµ1 е коефициент за определяне на изкълчвателната дължина;

изчислява се по формулата

(174а)

l - геометрична дължина на съставения прът;

b - разстоянието между осите на поясите на тясната стена на пръта с успо-

редни пояси;

h - височината на свободно стояща стойка;

bs и bi - разстоянието между осите на поясите на пирамидален стълб съот-

ветно при долната и горната основа на най-тясната стена.

5,3b

b75,2

b

b25,1

i

s

2

i

2

s1 +−=µ

i

1

b

h2µλ =

b

l5,2=λ

b

l2=λ

3.Б

5

95



Чл.236. (1) Оразмеряването на устойчивост на нецентрично натиснати пръ-

ти с постоянно по дължината им съставено сечение се извършва съгласно изиск-

ванията на Глава 7.

Таблица 45

(2) За равностранни тристенни пръти със съставено, постоянно по дължина-

та им сечение, с решетки и планки, относителният ексцентрицитет m се изчисля-

ва по формулите:

1. при огъване на равнината, перпендикулярна на една от стените

(175)

2. при огъване в равнината успоредна на една от стените

(176)

където b е разстоянието между осите на поясите в равнината на стената;ββ - коефициент, равен на 1,2 при болтови съединения и на 1,0 - при заваръч-

ни съединения.

Nb

M3m

β=

Nb

M48,3m

β=

Коефициенти за

условия на работа γγс

1. Натиснати пояси от единични ъглови профили на стойките на

свободно стоящи стълбове в първите две полета до фундамента

при възлови съединения:

а) заваръчни 0,95

б) болтови 0,9

2. Натиснати елементи на равнинните прътови траверси от единични

равнораменни ъглови профили, закрепени за едното си рамо (фиг.25):

а) пояси, закрепени към стойката на стълба непосредствено с два и 0,9

повече болта

б) пояси, закрепени към стойката на стълба с един болт или чрез 0,75

възлова плоча

в) диагонални пръти и разпънки 0,75

3. Обтегачи от стоманени въжета и снопове от високоякостен тел:

а) за междинни стълбове при нормален режим на работа 0,9

б) за анкерни, анкерно-ъглови и ъглови стълбове:

• при нормален режим на работа 0,8

• при авариен режим на работа 0,9

Елементи на конструкцията3.Б

5

96



Фиг. 25.

Чл.237. При изчисляване на нецентрично натиснати съставени пръти, съг-

ласно изискванията на чл. 114, стойността на ексцентрицитета при болтови съе-

динения на елементите трябва да се умножи с коефициент 1,2.

Чл.238. При проверка на устойчивост на отделните пояси на нецентрично

натиснатите стойки със съставено сечение на стълбовете с обтегачи осовата сила

във всеки пояс трябва да се определя, като се отчете влиянието на усилието от

огъващия момент M, който се изчислява по деформирана схема. Стойността на

този момент в средата на ставно опряна стойка се определя по формулата

(177)

където M е огъващият момент в средата на стойката от напречен товар, оп-

ределян както при проста греда;

(тук I е инерционният момент на сечението на стой-

ката спрямо ос, перпендикулярна на равнината на

действие на напречния товар);

l - дължината на стойката;

N - осовата сила в стойката;

EI

Nl1,01

2

−=δ

( )oqq ff

NMM ++=

δβ

3.Б

5

97



fq - провисването от напречния товар в средата на стойката, определяно как-

то при проста греда;

fo = l / 750 - стрелката на началното изкривяване на стойката;ββ - коефициент, приет съгласно чл. 236.

Чл.239. Напречната сила Q в нецентрично натиснатите ставно опрени стой-

ки с прътово съставено сечение, постоянно по дължината им, в стълбове с обте-

гачи се приема постоянна по дължината на стойката и се определя по формулата

(178)

където Qmax е максималната напречна сила от външно натоварване.

Останалите означения във формула (178) са както във формула (177).Чл.240. (1) Оразмеряването на устойчивост на натиснати пръти на конструк-

ции от единични ъглови профили трябва да се извършва, като се отчита нецент-

ричното прилагане на надлъжните сили.

(2) Допуска се тези пръти да се оразмеряват като центрично натиснати по

формула (82)при условия, че стойностите на надлъжните сили се умножат с кое-

фициентите ααm и ααd, които се приемат не по-малки от 1,0.

(3) В пространствените кулообразни болтови конструкции, показани на фиг.

20 (с изключение на тези от фиг. 20, в и на конструкциите на крайните стълбове)

при центриране на прътите от единични равностранни ъглови профили по техни-

те болтови линии и при закрепване на диагоналите във възела от двете страни на

рамото на пояса, стойностите на коефициентите ααm и ααd се определят:

1. за пояси λλ ≤≤ 3,5 (при λλ > 3,5 се приема λλ = 3,5) по формулите:

• при 0,55

–

≤≤ c/b ≤≤ 0,66

–

и Nmd / Nm ≤≤ 0,7

–

(179)

• при 0,4 ≤≤ c/b ≤≤ 0,55

–

и Nmd / Nm ≤≤ 0,35

(179а)

2. за диагонали, присъединявани към оразмерявания прът на пояса, по

формулите:

• при 0,55

–

≤≤ c/b ≤≤ 0,66

–

и Nmd / Nm ≤≤ 0,7

(180)md

m

d NN

86,0b

c8,1

b

c36,018,1

−+−=α

md

m

m NN

)05,02,0(b

c62,034,0

b

c1,095,0

λλα

−+−++=

( )[ ]m

mdm

N

N05,02,055,0bc1 λλα −+−+=

( )oqmax ff

l

N14,3QQ ++=

δβ

3.Б

5

98



• при 0,4 ≤≤ c/b ≤≤ 0,55

–

и Nmd / Nm ≤≤ 0,35

(180а)

За пространствени и кулообразни болтови конструкции по фиг. 20 г, д, е сеприема c / b ≥≥ 0,45.

(4) В пространствени кулообразни заварени конструкции от единични рав-ностранни ъглови профили, показани на фиг. 20, б, г (с изключение на конструк-циите на крайните стълбове) при закрепване на диагоналите във възела само отвътрешната страна на рамото на пояса и при Nmd / Nm ≤≤ 0,7, стойностите на кое-фициентите ααm и ααd се приемат:

1. при центриране на прътите по центъра на тежестта на сечението

ααm = ααd = 1,0 (183)

2. при центриране на осите на диагоналите в ръба на пояса

(184)

(5) При оразмеряване на конструкции, подложени на едновременното дейс-твие на вертикални и напречни товари и усукващ момент,породен от скъсване нажиците, се допуска да се приеме ααm = ααd = 1,0

(6) Означенията, приети във формулите за определяне на ααm и ααd са:с е разстоянието от ръба до болтовата линия на ъгловия профил на по-

яса, измерено по рамото на профила;_b - широчината на рамото на поясния ъглов профил;λλ - условната стройност на пояса;Nm - надлъжната сила в поясния прът;Nmd - сумата от проекциите върху оста на пояса на усилията в диагонали-

те, присъединени към едното рамо на пояса в даден възел; при това:1. усилията в диагоналите се определят при същото съчетание на нато-

варванията, при което е определена Nm;2. при определянето на коефициента ααm по формула (179) и (179а) се

приема по-голямата от стойностите на Nmd, получени за възлите вдвата края на поясния прът;

3. при определянето на ααd по формули (180) и (180а) се приема по-голямотоот отношенията Nmd / Nm, получени за възлите в двата края на диагонала.

Чл.241. Стройността на първия долен диагонален прът от единичен ъглов про-фил на решетъчната свободно стояща стойка не трябва да бъде по-голяма от 150.

m

mddm

N

N12,01 +== αα

md

m

d NN

b

c41,036,0

b

c04,00,1

−+−=α

3.Б

5

99



Таблица 46

Чл.242. (1) Отклоненията на върха на стълбовете и вертикалните провисва-ния на траверсите не трябва да са по-големи от стойностите, дадени в табл. 46.

(2) Отклоненията на стълбовете на ОРУ и траверсите на стълбовете на елек-тропроводите в авариен и монтажен режим не се нормират.

(3) Отклоненията и провисванията в т.7 и 8 на табл. 46 трябва да бъдат на-малени, ако в техническите условия за експлоатация на технологичното обзавеж-дане са предвидени по-строги изисквания.

Чл.243. В стоманените конструкции на стълбовете на електропроводите иОРУ от единични ъглови профили диафрагмите трябва да се разполагат най-мно-го на разстояние15 m, а също и в местата, където се прилагат съсредоточени си-ли или поясите променят наклона си.

Чл.244. (1) В едноболтовите съединения на елементите на решетката при де-белина на рамената до 6 mm и стомана с граница на провлачане до 380 МРа се до-пуска разстоянието от края на елемента до центъра на отвора по направление наусилието да се приеме 1,35 d без минусов допуск при производството на елемен-тите, което трябва да се посочи в проекта. Същевременно при оразмеряване насмачкване на съединяваните елементи коефициентът за условия на работа γγb насъединението във формула (159) се приема 0,65.

(2) В елементите, работещи само на опън, разстоянието от края на елемента доцентъра на отвора по направление на усилието трябва да се приеме не по-малко от 2 d.

Чл.245. Диагоналните пръти, закрепени към пояса с болтове в един възел,трябва да се разполагат от двете страни на рамото на поясния ъглов профил.

Чл.246. (1) При снаждане на поясните равнораменни ъглови профили с бол-тове броят на болтовете трябва да бъде четно число. Необходимо е болтовете даса разпределени по равно между рамената на ъгловия профил.

(2) Броят на болтовете при едноредно и шахматно разположение, както и бро-ят на напречните редове болтове при двуредното им разположение трябва да бъдене повече от 5 за едното рамо на ъгловия профил от всяка страна на снаждането.

Относително

отклонение на

стойките (спрямо

височината h ) в отвора в конзолата в отвора в конзолата

1. Крайни и ъглови стълбове на електро-

проводи от анкерен тип с височина до

60 m по направление на електропровода

2. Стълбове на електропроводи от анкерен

тип с височина до 60 m, по направление

на електропровода

3. Междинни стълбове на електропроводи

(с изключение на преходните), по

направление на електропровода

4. Преходни стълбове на електропроводи

от всички типове с височина над 60 m,

по направление на електропровода

5. Опори на ОРУ, по направление на

елктропровода

6. Опори на ОРУ, напречно на

електропровода

7. Стойки на площадки 1/100 - - - -

8. Греди на площадки - 1/300 1/250 - -

1/70

1/70 не се ограничават

1/100 1/200 1/70 1/200

1/150 1/50 не се ограничават

1/140 1/200 1/70 не се ограничават



не се ограничават

Конструкции и направление на отклоненията

Относително провисване на траверсите (спрямо

дължината на отвора иликонзолата)

вертикално хоризонтално

3.Б

5

100



ПРИЛОЖЕНИЕ 1към раздел I на гл. 3 и гл. 4

МАТЕРИАЛИ ЗА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ ИИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМ СЪПРОТИВЛЕНИЯ

Таблица 47

към чл. 19

Групи конструкции и примерен списък на конструкциите и елементите в групите

Група

конструкции

1 2

Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на

непосредствени динамични, вибрационни или подвижни натоварвания или работещи при

особено тежки условия, както и отговорни уникални конструкции, например:

• греди на работни площадки при особено тежки производства, (например в основните

сгради на стоманодобивни цехове);

• основни елементи на подкранови греди за кранове със среден, тежък и много тежък

режим на работа;

• елементи на конструкции на бункери и разтоварващи естакади, които непосредствено

поемат натоварвания от подвижен състав;

• възлови плочи на прътови конструкции, с изключение на посочените във II група;

• основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и др. комини с

височина 100 и повече метра;

• елементи на обтяжките и възлите за захващането им при мачти и други подобни съоръжения;

• корпус и дъно на цилиндрични резервoари (за вода, съхраняване на нефтопродукти и др. п.)

и на резервоарите и подвижните звена на газголдери с обеми над 5000 m3 при допълнително

вътрешно налягане до 0,07 MPa.

Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на непосредствени

динамични и вибрационни натоварвания, извън включените в I група, и конструкции, работещи

при тежки условия, например:

• основни елементи на връхната конструкция и опорите на транспортни галерии;

• основни елементи на подкранови греди за кранове с лек режим на работа;

• възлови плочи на леки покривни ферми с отвор до 12 m и изчислително натоварване на

покрива до 200 daN/m2;

• греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки, подложени на

непосредствени динамични и вибрационни натоварвания;

• основни елементи на товароподемни монтажни съоръжения (мачти, портални подемници

и др. п.);

• спирателни греди и ферми при подкранови конструкции и детайли за закрепване на

подкрановите греди към колоните;

• бункери получаващи ударни въздействия при експлоатация;

• други заварени конструкции и елементи, подложени на непосредствени динамични и

вибрационни натоварвания извън включените в I група;

• основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и др. комини с височина

под 100 m;

• корпус и дъно на цилиндрични резервоари и на резервоарите и подвижните звена на

газголдери с обеми от 1000 до 5000 m3 включително при допълнително вътрешно налягане

до 0,07 MPa;

• носеща конструкция на покрива на цилиндрични резервоари и газголдери с обеми над

1000 m3 при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;

• заварени специални стълбове за големи електропроводи с височина над 60 m;

• греди под кранове на хидротехнически съоръжения;

Описание

I

II

3.Б

5

101



Забележки:1. Настоящите предписания не се отнасят за конструкции на специални съоръжения: технологични тръбопроводи,

резервоари със специално предназначение, кожуси на домени пещи, въздухонагреватели, газопроводи изпускателнии други тръбопроводи на язовири, тръбопроводи за топла вода и др. подобни. Марките стомани за тезиконструкции се приемат съгласно съответните нормативни документи или специални указания.

2. Към конструкциите, подложени на непосредствени динамични, вибрационни или подвижни натоварвания,се отнасят тези конструкции или отделните им части и елементи, които подлежат на изчисление наумора или на изчислението на които се включва коефициент на динамичност.

3. Режимът на работа на различните кранове се приема съгласно норми и правила "Натоварвания ивъздействия.Норми за проектиране", 1979 год.4. Рифелова ламарина, използвана като стебло напълностенни спирателни греди, се отнася към IV група конструкции.

1 2

Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на статично

натоварване, включително такива, работещи преобладаващо на опън, както и конструкции и

елементи от I и II група, изпълнявани без заваряване, например:

• ферми, ригели на рамки и главни греди за покривните конструкции на сгради, както и

конструкцията на сложни горни осветления без включените в IV група;

• греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки без включените в

I и II група;

• греди за монорелсов път от двойно T-профили по ГОСТ 19425-74 и ТУ 14-2-427-80,

изпълнявани със заварени монтажни съединения;

• укрепителни ребра на подкранови греди;

• основни елементи на силози;

• носещи страници на стълбища;

• корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обеми от 100 до 1000 m3

включително при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;

• самоносещ покрив и направляващите на цилиндрични резервоари с обеми над 1000 m3

при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;

• стълбове на електропроводи с напрежение по-високо от 20 kV без включените във II група;

• стълбове под шинни системи и изключватели на открити разпределителни устройства (ОРУ)

на подстанции;

• вбетонирани части на затвори на хидротихнически съоръжения;

• други елементи подложени на опън, нецентричен опън и огъване.

Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, приложени на статично натоварване,

включително такива, работещи преобладаващо на натиск, както и конструкции и елементи от

III група, изпълнявани без заваряване, например:

• колони и стойки на сгради и съоръжения;

• ребра и столици на покривни конструкции;

• конструкции за горно осветление при покриви, извън включените в III група;

• леки покривни конструкции с отвор до 12 m включително и изчислително натоварване на

покрива до 200 daN/m2;

• леки покривни ферми за спомагателни сгради (навеси, складове, сеновали и др. п.);

• бункери неполучаващи ударни въздействия при експлоатация;

• опорни плочи;

• елементи на настилката на подови конструкции;

• конструкции, подържащи технологично обзавеждане и тръбопроводи;

• колони на естакади за бетон;

• елементи на тяло на мачти;

• корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обем до 100 m3, както и носеща

конструкция на покривите им, самоносещ покрив и направляващите при такива с обем до

1000 m3 включително, всички при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;

• покривна обшивка на всички видове по обем цилиндрични резервоари и газголдери при

допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;

• стълбове за електропроводи с напрежение до 20 kV включително и стълбове за мрежи с

ниско напрежение

• стълбове под съоръжаването на ОРУ на подстанции, извън включените в III група;

• други елементи подложени на натиск и нецентричен натиск.

Спомагателни конструкции и елементи за сгради и съоръжения, изпълнявани с или без заваръчни

съединения, както и конструкции и елементи от IV група, изпълнявани без заваряване, например:

• връзки;

• второстепенни елементи на съоръжения;

• скелет на преграждащи и ограждащи стени;

• елементи на стълбища (без включените в III група), площадки, ограждания, включително

тези за всички видове по обем резервоари и газголдери;

• стълбове за осветление;

• противопожарни и други подобни стълби;

• елементи на прозорци, витрини, остъклени стени и др. п.

III

V

IV

3.Б

5

102



Таблица 48

към чл. 20

Марки стомани за стоманени конструкцииСтандарт или

отраслова нормала 3)

1 2 3 4

I 4) ВСт3сп4 5 - 25 БДС 2592-71

09Г2С-12 5 - 25 БДС 4880-79

10Г2САФ-12 5 - 25 БДС 4880-79

09Г2Б-12 5 - 10 БДС 4880-79

09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82

12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79

II 4) ВСт3пс5 5 - 12 БДС 2592-71 7)

ВСт3сп4 13 - 25 БДС 2592-71

09Г2С-12 5 - 25 БДС 4880-79

10Г2САФ-12 5 - 25 БДС 4880-79

09Г2Б-12 5 - 10 БДС 4880-79

09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82

12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79

III ВСт3кп 8) < 5 БДС 2592-71

ВСт3пс5 5 - 25 БДС 2592-71

09Г2С-6 5 - 25 БДС 4880-79

10Г2САФ-6 5 - 25 БДС 4880-79

09Г2Б-6 5 - 25 БДС 4880-79

10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)

12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79

IV ВСт3кп до 16 БДС 2592-71

ВСт3пс 17 - 25 БДС 2592-71

09Г2С-6 5 - 25 БДС 4880-71

10Г2САФ-6 5 - 25 БДС 4880-71

09Г2Б-6 5 - 25 БДС 4880-71

10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)

12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79

V ВСт3кп до 16 БДС 2592-71

ВСт3пс 17 - 25 БДС 2592-71

I 4) ВСт3сп5 5 –35 11) ГОСТ 380-71 12)

09Г2С-12 5 –32 11) ГОСТ 19281-73

26 - 50 ГОСТ 19282-73

14Г2АФ-12 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73

II 4) ВСт3пс6 5 –12 11) ГОСТ 380-71 12)

ВСт3сп5 13 –35 11) ГОСТ 380-71

09Г2С-12 5 –32 11) ГОСТ 19281-73

26 - 50 ГОСТ 19282-73

14Г2АФ-12 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73

III ВСт3кп2 8) < 5 11) ГОСТ 380-71 12)

ВСт3пс6 5 – 35 11) ГОСТ 380-71

26 - 40 ГОСТ 380-71

09Г2С-6 5 – 32 11) ГОСТ 19281-73

26 - 110 ГОСТ 19282-73

14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73

IV ВСт3кп2 до 35 11) ГОСТ 380-71 12)

ВСт3пс2 26 - 40 ГОСТ 380-71

09Г2С-6 5 – 32 11) ГОСТ 19281-73

26 - 110 ГОСТ 19282-73

14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73

V ВСт3кп2 до 12 11) ГОСТ 380-71 12)

ВСт3пс2 26 - 40 ГОСТ 380-71

Марка стомана 1) Дебелина 2)Група конструкции

Стомани по БДС

Стомани по ГОСТ 10)

3.Б

5

103



Пояснения към табл. 481) допуска се употреба и на др. марки стомани в съответствие с ал. 2 на чл. 20; 2) за дебелина на I и [ - профили се приема дебелината на пояса съгласно съответните стандарти3) стоманите се прилагат като листова стомана, ъглови равностранни профили, [ - профили и електрозаварени

тръби, произвеждани у нас. Профили и тръби от нисколегирани стомани се прилагат се прилагат следспоразумение с производителя;

4) листова стомана и профили с дебелина по-малка от 5 mm се използват без изисквания за ударнажилавост (без категория);

5) за конструкции и елементи от I и II група, стоманата се прилага с допълнително изискване заизпитване на ударна жилавост след механично стареене съгласно ОН 3370374-79, което се отбелязвав проекта и поръчката за доставка;

6) стоманата се прилага след договаряне с производителя;7) справка - Изменение № 4 на БДС 2592 - 71, МУС, кн. 2 от 1982 г.;8) за стълбове за електропроводи и под шинни системи и изключватели на ОРУ на подстанции от III

група се използват стомани: по БДС - ВСт3пс; по ГОСТ - ВСт3пс2;9) справка - Допълнение на ОН 3370374-79 в сила от 20. 12. 1984 г.10) стоманите се прилагат като листова стомана , I и [ - профили, непроизвеждани у нас;11) стоманите се прилагат като , I и [ - профили, включително I - профили с успоредни страни на

поясите по ГОСТ 26020 - 83;12) освен по ГОСТ 380 - 71 допуска се стоманите да се доставят по ТУ 14-1-3023-80;13) стоманата се прилага след съответната обосновка и съгласуване на вноса;14) използват се термообработени тръби по група В и т. 1.5 (табл. 2) на стандарта;15) използват се термообработени тръби по група В и т. 1.5 и т. 1.14 на стандарта. Категорията на

стоманата се приема по БДС 2592 - 71;16) електрозаварени тръби, непроизвеждани у нас;17) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 (табл.1) на стандарта;18) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 и т. 2.12 на стандарта. Категорията на

стоманата се приема по ГОСТ 380 - 71.

Забележки към табл. 481. При използване на таблицата се съобразява заб. 1 към табл. 47.2. Групите конструкции се приемат по табл. 47.3. След съответната обосновка стомани марки 09Г2С и 10Г2САФ може да се прилагат като

стомани с повишена корозионна устойчивост (контролирано съдържание на мед). В такъвслучай към означението на марката стомана се добавя буквата Д, а именно 09Г2СД и 10Г2САФДсъгласно БДС 4880 - 79.

4. За второстепенни статично натоварени греди от III група, изпълнявани от горещовалцувани I и [профили с монтажни заваръчни шевове, се допуска стоманите да се прилагат без изпитване на ударнажилавост (без категория) например по БДС 2592 - 71 - ВСт3пс или по ГОСТ 380 - 71 - ВСт3пс2.

5. Електрозаварените тръби се предвижда да се използват за тръбни конструкции. За заваръчнитръби с по-големи размери от тези по БДС 6120 - 84 трябва да се използват марките стоманина съответната група конструкции.

6. Допуска се по изключение при съответна обосновка вместо електозаварени тръби да сеизползват безшевни тръби по БДС 6111 - 80. Марките стомани за тези тръби се приемат всъответствие с чл. 20.

1 2 3 4

I и II ВСт3сп до 6 БДС 6120-84 14)

ВСт3сп4 над 6 до 10 БДС 6120-84 15)

III ВСт3кп 8) до 4 БДС 6120-84 14)

ВСТ3пс над 4 до 6 БДС 6120-84

ВСТ3пс5 над 6 до 10 БДС 6120-84 15)

IV и V ВСт3кп до 10 БДС 6120-84 14)

I и II ВСт3сп до 6 ГОСТ 10705-80 17)

ВСт3сп5 над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)

III ВСт3кп2 8) до 4 ГОСТ 10705-80 17)

ВСТ3пс2 над 4 до 6 ГОСТ 10705-80

ВСт3пс6 над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)

IV- V ВСт3кп2 до 10 ГОСТ 10705- 80 17)

Електрозаварени тръби по БДС

Електрозаварени тръби по ГОСТ 16)3.Б

5

104



Таблица 49

към чл. 33

Основни нормативни и изчислителни съпротивления на валцуванителистове, профили и електрозаварени тръби

Пояснение към табл. 49:1) марките стомани са посочени без категория;2) виж пояснение 2) към табл. 48;3) виж пояснение 9) към табл. 48;4) виж пояснение 14) и 17) към табл. 48.

Забележки към табл. 49:1. Нормативните съпротивления в таблицата отговарят на минималните стойности на границата

на провлачане и якостта на опън съгласно стандартите и отрасловите нормали за стоманите.2. При използване на валцувани стомани, доставени по ГОСТ и непосочени в таблицата, изчис-

лителните съпротивления може да се приемат в съответствие със СН и П II - 23-81.3. Нормативните и изчислителните съпротивления на листове и профили от марки стомани с

повишена корозионна устойчивост съгласно заб. 3 към табл. 48 се приемат същите, както засъответните марки стомани без контролирано съдържание на мед.

Дебелина

R un R yn R u R y

ВСт3кп БДС 2592 - 71 лист до 16 365 225 330 205профил до 16 365 235 330 215

ВСт3пс БДС 2592 - 71 лист до 16 370 225 350 215ВСт3сп 17 - 25 370 215 350 205

профил до 16 370 235 350 22509Г2С БДС 4880 - 79 лист и профил до 9 490 345 425 300

10 - 20 470 325 410 285 21 - 32 460 305 410 280

10Г2САФ БДС 4880 - 79 лист и профил до 9 510 375 445 325 10 - 20 500 355 435 310 21 - 32 490 345 425 300

09Г2Б БДС 4880 - 79 лист и до 4 490 370 425 320профил 5 - 9 490 355 425 310

10 - 20 480 345 420 300 21 - 32 480 325 420 285

09Г2Б - М ОН 3353515 - 82 лист и до 10 490 355 425 310профил 11 - 18 480 355 420 310

19 - 25 480 345 420 300 26 - 30 470 335 410 290

10Г2СТ ОН 3370374 – 79 3) лист до 4 490 375 425 325 5 - 20 480 355 420 310

21 - 30 480 345 420 30012Г2БФ ОН 3370374 - 79 лист до 4 560 450 465 375

5 - 9 540 410 460 355 10 - 30 530 390 460 340

електрозаварени тръби група В табл. 2

ВСт3кп ГОСТ 380 - 71 профил 4 - 20 365 235 350 225 21 - 35 365 215 350 205

ВСт3пс ГОСТ 380 - 71 лист 26 - 40 370 225 350 215ВСт3сп 4 - 20 370 245 350 235

профил 21 - 35 370 225 350 21509Г2С ГОСТ 19282 - 73 лист 26 - 32 460 305 440 290

33 - 60 450 285 430 270 61 - 80 440 275 420 260

81 - 110 430 265 410 250ГОСТ 19281 - 73 профил 4 - 9 490 345 465 330

10 - 20 470 325 450 310 21 - 32 460 305 440 290

14Г2АФ ГОСТ 19282 - 73 лист 26 - 50 540 390 515 370

ВСт3кп БДС 6120 - 84 тръби до 10 370 225 335 205ГОСТ 10705 – 80 4)

ВСт3пс БДС 6120 - 84 тръби до 10 370 225 350 215ВСт3сп ГОСТ 10705 – 80 4)

335 205


Стомани по БДС

Марка

стомана

Стандарт, отраслова

нормала

Нормативно

Електрозаварени тръби по БДС и ГОСТ

съпротивлениесъпротивлениеВид на валцуваната

стомана

БДС 6120 - 84ВСт3кп до10 370

Стомани по ГОСТ

225

3.Б

5

105



Таблица 50

към чл. 34

Изчислителни съпротивления на отливки от въглеродна стомана

Таблица 51

към чл. 34

Изчислителни съпротивления на отливки от сив чугун

СЧ15 СЧ20 СЧ25 СЧ30

Центричен опън и опън при огъване R t 55 65 85 100

Центричен натиск и натиск при огъване R c 160 200 230 250

Срязване R s 40 50 65 75

Смачкване при плътно опиране R p 240 300 340 370

Напрегнато състояние ОзначениеИзчислително съпротивление, МРа

15Л 25Л 35Л 45Л

Опън, натиск и огъване R u 150 180 210 250

Срязване R s 90 110 130 150

Смачкване при плътно опиране R p 230 270 320 370

Местно смачкване в цилиндрични лагери

при плътно допиране

Диаметрален натиск върху ролки при

свободно допиране за конструкции

с ограничена подвижност

Напрегнато състояниеИзчислително съпротивление, МРа

Означение

R lp 110 130 160 180

10R cd 6 7 8

3.Б

5

106



ПРИЛОЖЕНИЕ 2към раздел II на гл. 3

Таблица 52

Класове по якост на заваръчни материали

*Класът на якост е минималната якост на опън в МРа,а буквата А - допълнително

изискване за ударна жилавост

Автоматизирано

подфлюсово

заваряване

Тип по БДС марка плътен марка тръбен

5517-77 заваръчен тел заваръчен тел

Е 410 Е 42 ER 113 (ЧССР) Св08А

Bцhler FOXPE (Австрия)

Е 410А Е 42А УОНИ 13/45 (СССР) Св08ГА

Е 450 Е 46 Вежен (НРБ) Св08А

АНО-4 (СССР) Св08ГА Св08Г2С TET-КЗУ-3-01

ОЗС-4 (СССР) Св10ГА

Triumpf (ГДР) 10 Mn Si6 TET-КЗУ-3-11

Titan (ГДР)

Emona (ФНРЮ)

Е 450А Е 46А Руен (НРБ)

ЕВ 123 (ЧССР)

Е 490А Е 50А Витоша (НРБ) Св08ГА

УОНИ 13/55 (СССР) Св10ГА

ЕВ 125 (ЧССР) Св08НМ

Garant (ГДР) Св08ХНМ

Unibaz (СРР) LW80Y

Bоhler FOX

EV50 (Австрия)

Е 590А Е 60А УОНИ 13/65 (СССР) Св08НМ

Bоhler FOX

EV63 (Австрия Св08ХНМ

Bоhler FOX LW80Y

EVB50 (Австрия)

Марка

Клас на

якост*

Полуавтоматизирано

заваряванеЕлектроди за ръчно заваряване

марка заваръчен

тел

..

..

..

3.Б

5

107



Таблица 53

към чл. 28

Стоманени болтове за съединения с обикновени болтове

Пояснения към таблица 531) болтове с други класове на якост извън посочените в таблицата може да се прилагат само

след съгласуване с производителя и провеждане на изпитванията съгласно графа 3;

Забележки към таблица 531. В проекта и заявката за доставка заедно с класа на якост на болта се посочват и

допълнителните видове изпитвания2. При заявяване на болтове клас 4.8 и 5.8 да се посочва, че не се допуска използване

на автоматна стомана3. За съединения, които не подлежат на изчисление, се допуска да се използват болтове

с нормална точност без допълнителни видове изпитвания по настоящата таблица

Таблица 54

към чл. 38

Изчислителни съпротивления на болтовете в едноболтово съединение

Забележка: Стойностите са закръглени на 5 МРа

Напрегнато

състояние 4.6 4.8 5.6 5.8

Срязване R bs 150 170 190 210

Опън R bt 170 170 210 210

ОзначениеИзчислително съпротивление за болтове клас, МРа

клас на якост допълнителни видове изпитвания

(табл. 4) 1) (табл. 6 и раздел 6)

Опън или срязване 4.6; 5.6; 4.8; 5.8 а) 6.2 Изпитване на опън

Опън или срязване а) 6.2 Изпитване на опън

б) 6.6 Изпитване на ударна жилавост

Срязване 4.6; 4.8; 5.8 а) 6.2 Изпитване на опън

За конструкции, които се изчисляват на умора

5.6

условия на работа по БДС 1175 - 80Условия на работа на болтовете

Клас болтове и изисквания към болтовете при различни

За конструкции, които не се изчисляват на умора

3.Б

5

108



Таблица 55

към чл. 39

Изчислителни съпротивления на опън на фундаментни болтове

Забележки:1. Нормативните и изчислителните съпротивления са закръглени на 5 МРа.2. Изчислителните съпротивления на болтове от други марки стомани се определят по

формула (2) в зависимост от якостта на опън на стоманата Run

Таблица 56

към чл.. 40

Минимална якост на опън на стомани за високоякостни болтове

Забележки:1. За други диаметри или марки стомана Rbun се приема по съответните стандарти2. Стойностите на Rbun са получени от kg/mm2 в МРа чрез умножение с 9,80665 и са

закръглени на 5 МРа

Таблица 57

към чл. 41

Лице на сечението бруто и нето на болтове с метрична резба

Забележка: За други диаметри или резба лицето на сечението се приема по БДС 1175 -

80, табл.7.

d, mm 10 12 14 16 18 20 22 24 27 30 36

A b , cm2

0,78 1,13 1,54 2,01 2,54 3,14 3,8 4,52 5,72 7,06 10,17

A bnt cm2

0,58 0,84 1,15 1,57 1,92 2,45 3,03 3,53 4,59 5,61 8,17

Номинален диаметър Марка стомана или

на резбата d , mm клас на болта

от 16 до 30 клас 10.9 БДС 1175 - 80 1040

40Х “селект” 1080

30ХС “селект” 1325

40ХФА “селект”

30Х3МФ 1520

30Х2НМФА

40Х “селект” 930

30Х3МФ, 35Х2АФ 1180

Стандарт R bun , MPa

ГОСТ 4543 - 71*

от 16 до 27

30

ВСт3пс 09Г2С - 2 ВСт3пс 09Г2С - 2

12 - 20 370 470 150 190

21 - 32 370 460 150 185

33 - 60 370 450 150 180

Диаметър на болта

mm

Нормативни съпротивления на

стоманата R un , МРа

Изчислителни съпротивления на

болтовете R ba , МРа

3.Б

5

109



ПРИЛОЖЕНИЕ 3към раздел I на гл. 3

Таблица 58

към чл. 23

Физическа характеристика на материалите

Забележка: Модулите на еластичност на стоманените въжета са дадени

за въжета, които са предварително опънати с усилие не по-малко от 60 % от

усилието на скъсване на въжето.

Характеристика Мярка Стойност

1. Плътност ρρ:

1.1. Валцувана стомана и стоманени отливки kg/m3 7850

1.2.Отливки от чугун “ 7200

2. Коефициент на линейно разширение αα ° C-1

0,12.10-4

3. Модул на линейна деформация Е

3.1 Валцувана стомана и стоманени отливки МРа 2,06.105

3.2 Отливки от чугун марки:

• СЧ15 “ 0,83.105

• СЧ20, СЧ25, СЧ30 “ 0,98.105

3.3.Снопове от успоредни телове “ 1,96.105

3.4.Стоманени въжета:

• спирални и затворени носещи “ 1,67.105

• с двойна свивка “ 1,47.105

• с двойна свивка и нементална сърцевина “ 1,27.105

4. Модул на ъглова деформация на валцувана стомана и стоманени отливки G “ 0,79.105

5. Коефициент на напречна деформация νν (коефициент на Поасон) - 0,3

3.Б

5

110



ПРИЛОЖЕНИЕ 4към Глава 7

КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НАЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Таблица 59

към чл. 101

Коефициент на изкълчване ϕϕ за центрично натиснати елементи

Забележка: Стойностите на коефициента ϕϕ са увеличени 1000 пъти.

200 240 280 320 360 400 440 480 520 560 600 640

10 988 987 985 984 983 982 981 980 979 978 977 977

20 967 962 959 955 952 949 946 943 941 938 936 934

30 939 931 924 917 911 905 900 895 891 887 883 879

40 906 894 883 873 863 854 846 849 832 825 820 814

50 869 852 836 822 809 796 785 775 764 746 729 712

60 827 805 785 766 749 721 696 672 650 628 608 588

70 782 754 724 687 654 623 595 568 542 518 494 470

80 734 686 641 602 566 532 501 471 442 414 386 359

90 665 612 565 522 483 447 413 380 349 326 305 287

100 599 542 493 448 408 369 335 309 286 267 250 235

110 537 478 427 381 338 306 280 258 239 223 209 197

120 479 419 366 321 287 260 237 219 203 190 178 167

130 425 364 313 276 247 223 204 189 175 163 153 145

140 376 315 272 240 215 195 178 164 153 143 134 126

150 328 276 239 211 189 171 157 145 134 126 118 111

160 290 244 212 187 167 152 139 129 120 112 105 99

170 259 218 189 167 150 136 125 115 107 100 94 89

180 233 196 170 150 135 123 112 104 97 91 85 81

190 210 177 154 136 122 111 102 94 88 82 77 73

200 191 161 140 124 111 101 93 86 80 75 71 67

210 174 147 128 113 102 93 85 79 74 69 65 62

220 160 135 118 104 94 86 77 73 68 64 60 57

СтойностКоефициенти ϕϕ за елементи от стомана с изчислително съпротивление R y , MPa

3.Б

5

111



Таблица 60

към чл. 114

Коефициент ηη за влияние на напречното сечение

Забележки: 1. За сечения тип 5, 6 и 7 при изчисляване на стойностите Af / Aw не се включва лицето на

вертикалните елементи на поясите.2. За сечения тип 6 и 7 стойностите на ηη5 се приемат равни на стойностите на ηη за тип

5 при същите стойности на Af / Aw

3.Б

5

112



Та

бли

ца

61

къ

м ч

л.

11

4

Кое

фи

ци

енти

ϕϕe

за п

ров

ерк

а н

а ус

той

чи

вост

на

нец

ентр

ич

но

нат

исн

ати

пъ

лн

осте

нн

и е

лем

енти

Забе

леж

ки

:1

. С

то

йно

сти

те

ϕϕ ев

та

бли

ца

та

са

уве

личен

и 1

00

0 п

ът

и.

2.

Ст

ой

но

сти

те

ϕϕ есе

пр

ием

ат

не

по

-голем

и о

т с

то

йно

сти

те

на

ϕϕза

цен

тр

ично

на

ти

сна

ти

елем

ент

и.

0,5

96

79

22

85

07

82

72

26

69

62

05

77

53

84

69

41

73

70

33

73

07

28

02

60

23

72

22

21

01

83

16

41

50

12

51

06

90

77

19

25

85

47

78

71

16

53

60

05

63

52

04

84

42

73

82

34

13

07

28

32

59

24

02

25

20

91

96

17

51

57

14

21

21

10

38

67

4

1,5

87

58

04

71

66

47

59

35

48

50

74

70

43

93

88

34

73

12

28

32

62

24

02

23

20

71

95

18

21

63

14

81

34

11

49

98

27

0

28

13

74

26

53

58

75

36

49

64

57

42

53

97

35

23

15

28

62

60

24

02

22

20

61

93

18

21

70

15

31

38

12

51

07

94

79

67

2,5

74

26

72

58

75

26

48

04

42

41

03

83

35

73

17

28

72

62

23

82

20

20

41

90

17

81

68

15

81

44

13

01

18

10

19

07

66

5

36

67

59

75

20

46

54

25

39

53

65

34

23

20

28

72

60

23

82

17

20

21

87

17

51

66

15

61

47

13

51

23

11

29

78

67

36

3

3,5

58

75

22

45

54

08

37

53

50

32

53

03

28

72

58

23

32

16

19

81

83

17

21

62

15

31

45

13

71

25

11

51

06

92

82

69

60

45

05

44

73

94

35

63

30

30

92

89

27

02

56

23

22

12

19

71

81

16

81

58

14

91

40

13

51

27

11

81

08

98

88

78

66

57

4,5

41

83

82

34

23

10

28

82

72

25

72

42

22

92

08

19

21

78

16

51

55

14

61

37

13

01

25

11

81

10

10

19

38

37

56

45

5

53

54

32

62

95

27

32

53

23

92

25

21

52

05

18

81

75

16

21

50

14

31

35

12

61

20

11

71

11

10

39

58

87

97

26

25

3

5,5

30

22

80

25

62

40

22

42

12

20

01

92

18

41

70

15

81

48

13

81

32

12

41

17

11

21

08

10

49

58

98

47

56

96

05

1

62

58

24

42

23

21

01

98

19

01

78

17

21

66

15

31

45

13

71

28

12

01

15

10

91

04

10

09

68

98

47

97

26

65

74

9

6,5

22

32

13

19

61

85

17

61

70

16

01

55

14

91

40

13

21

25

11

71

12

10

61

01

97

94

89

83

80

74

68

62

54

47

71

94

18

61

73

16

31

57

15

21

45

14

11

36

12

71

21

11

51

08

10

29

89

49

18

78

37

87

47

06

45

95

24

5

81

52

14

61

38

13

31

28

12

11

17

11

51

13

10

61

00

95

91

87

83

81

78

76

74

68

65

62

57

53

47

41

91

22

11

71

12

10

71

03

10

09

89

69

38

88

58

27

97

57

26

96

66

56

46

15

85

55

14

84

33

8

10

10

09

79

39

19

08

58

18

07

97

57

27

06

96

56

26

05

95

85

75

55

24

94

64

33

93

5

11

83

79

77

76

75

73

71

69

68

63

62

61

60

57

55

53

52

51

50

48

46

44

40

38

35

32

12

69

67

64

63

62

60

69

59

58

55

54

53

52

51

50

49

48

47

46

44

42

40

37

35

32

29

13

62

61

54

53

52

51

51

50

49

49

48

48

47

45

44

43

42

41

41

39

38

37

35

33

30

27

14

52

49

49

48

48

47

47

46

45

44

43

43

42

41

40

40

39

39

38

37

36

36

34

32

29

26

0,7

51

1,2

51

,5

Усл

овн

а

стр

ой

но

ст

0,1

0,2

50

,51

,75

22

,53

6,5

73

,54

4,5

51

41

72

0

ϕϕе

пр

и п

ри

ви

ден

отн

оси

телен

ексц

ентр

иц

ите

т m

ef

89

10

12

5,5

6

3.Б

5

113



ERy

λλ

=

Та

бли

ца

62

къ

м ч

л.1

14

Кое

фи

ци

енти

ϕϕe

за п

ров

ерк

а н

а ус

той

чи

вост

на

нец

ентр

ич

но

нат

исн

ати

съ

став

ени

ел

емен

ти с

реш

етк

и и

ли

пл

очк

и

Забе

леж

ки

:1

. С

то

йно

сти

те

ϕϕ ев

та

бли

ца

та

са

уве

личен

и 1

00

0 п

ът

и.

2.

Ст

ой

но

сти

те

ϕϕ есе

пр

ием

ат

не

по

-голем

и о

т с

то

йно

сти

те

на

ϕϕза

цен

тр

ично

на

ти

сна

ти

елем

ент

и.

0,5

90

88

00

66

65

71

50

04

44

40

03

64

33

32

86

25

02

22

20

01

82

16

71

54

14

31

33

12

51

11

10

09

17

76

75

64

8

18

72

76

26

40

55

34

83

43

13

87

35

13

28

28

02

43

21

81

97

18

01

65

15

11

42

13

11

21

10

99

89

07

76

65

54

6

1,5

83

07

27

60

05

17

45

44

07

36

73

36

31

12

71

24

02

11

19

01

78

16

31

49

13

71

28

11

91

08

96

88

77

65

53

45

27

74

67

35

56

47

94

23

38

13

46

31

82

93

25

52

28

20

21

83

17

01

56

14

31

32

12

51

17

10

69

58

67

66

45

24

5

2,5

70

86

08

50

74

39

39

13

54

32

22

97

27

42

38

21

51

92

17

51

62

14

81

36

12

71

20

11

31

03

93

83

74

62

51

44

36

37

54

54

55

39

93

56

32

42

96

27

52

55

22

22

01

18

21

65

15

31

38

13

01

21

11

61

10

10

09

18

17

16

15

14

3

3,5

56

24

80

40

23

55

32

02

94

27

02

51

23

52

06

18

71

70

15

51

43

13

01

23

11

51

10

10

69

68

87

86

95

95

04

2

44

84

42

23

57

31

72

88

26

42

46

22

82

15

19

11

73

16

01

45

13

31

24

11

81

10

10

51

00

93

84

76

67

57

49

41

4,5

41

53

65

31

52

81

25

82

37

22

32

07

19

61

76

16

01

49

13

61

24

11

61

10

10

51

00

96

89

79

73

65

55

48

40

53

50

31

52

77

25

02

30

21

22

01

18

61

78

16

11

49

13

81

27

11

71

08

10

41

00

95

92

86

76

71

62

54

47

39

5,5

30

02

73

24

52

23

20

31

92

18

21

72

16

31

47

13

71

28

11

81

10

10

29

89

59

18

78

17

46

85

95

24

63

9

62

55

23

72

16

19

81

83

17

41

65

15

61

49

13

51

26

11

91

09

10

39

79

39

08

58

37

77

06

55

65

14

53

8

6,5

22

12

08

19

01

78

16

51

57

14

91

42

13

71

24

11

71

09

10

29

79

28

88

58

07

77

26

66

15

45

04

43

7

71

92

18

41

68

16

01

50

14

11

35

13

01

25

11

41

08

10

19

59

18

78

37

97

67

46

86

35

85

14

74

33

6

81

48

14

21

36

13

01

23

11

81

13

10

81

05

97

91

85

82

79

77

73

70

67

65

60

55

52

48

44

41

35

91

17

11

41

10

10

71

02

98

94

90

87

82

79

75

72

69

67

64

62

59

56

53

50

48

45

42

39

35

10

97

94

91

90

87

84

80

76

73

70

67

64

62

60

58

56

54

52

50

47

45

43

41

38

36

33

11

82

78

77

76

73

71

68

66

64

60

58

56

54

53

52

50

48

46

44

43

42

41

38

35

32

30

12

68

66

64

63

61

60

58

57

56

54

53

50

49

48

47

45

43

42

40

39

38

37

34

32

30

28

13

60

59

54

53

52

51

50

49

49

48

47

46

45

44

44

42

41

40

38

37

36

35

32

30

28

26

14

50

49

48

47

46

46

45

44

43

43

42

42

41

41

40

39

39

38

37

36

35

34

31

29

27

25

0,7

51

1,2

51

,5

Усл

овн

а

стр

ой

но

ст

0,1

0,2

50

,51

,75

22

,53

6,5

73

,54

4,5

51

41

72

0

ϕϕе

пр

и п

ри

ви

ден

отн

оси

телен

ексц

ентр

иц

ите

т m

89

10

12

5,5

6

3.Б

5

114



ERy

ef

ef

λλ

=

Таблица 63

към чл.116

Приведени относителни ексцентрицитети mef за пръти със ставно опрени краища

0,1 0,5 1 1,5 2 3 4 5 7 10 20

1 0,10 0,30 0,68 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40

2 0,10 0,17 0,39 0,68 1,03 1,80 2,75 3,72 5,65 8,60 18,50

3 0,10 0,10 0,22 0,36 0,55 1,17 1,95 2,77 4,60 7,40 17,20

4 0,10 0,10 0,10 0,18 0,30 0,57 1,03 1,78 3,35 5,90 15,40

5 0,10 0,10 0,10 0,10 0,15 0,23 0,48 0,95 2,18 4,40 13,40

6 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,15 0,18 0,40 1,25 3,00 11,40

7 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,50 1,70 9,50

1 0,10 0,31 0,68 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40

2 0,10 0,22 0,46 0,73 1,05 1,88 2,75 3,72 5,65 8,60 18,50

3 0,10 0,17 0,38 0,58 0,80 1,33 2,00 2,77 4,60 7,40 17,20

4 0,10 0,14 0,32 0,49 0,66 1,05 1,52 2,22 3,50 5,90 15,40

5 0,10 0,10 0,26 0,41 0,57 0,95 1,38 1,80 2,95 4,70 13,40

6 0,10 0,16 0,28 0,40 0,52 0,95 1,25 1,60 2,50 4,00 11,50

7 0,10 0,22 0,32 0,42 0,55 0,95 1,10 1,35 2,20 3,50 10,80

1 0,10 0,32 0,70 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40

2 0,10 0,28 0,60 0,90 1,28 1,96 2,75 3,72 5,65 8,40 18,50

3 0,10 0,27 0,55 0,84 1,15 1,75 2,43 3,17 4,80 7,40 17,20

4 0,10 0,26 0,52 0,78 1,10 1,60 2,20 2,83 4,00 6,30 15,40

5 0,10 0,25 0,52 0,78 1,10 1,55 2,10 2,78 3,85 5,90 14,50

6 0,10 0,28 0,52 0,78 1,10 1,55 2,00 2,70 3,80 5,60 13,80

7 0,10 0,32 0,52 0,78 1,10 1,55 1,90 2,60 3,75 5,50 13,00

1 0,10 0,40 0,80 1,23 1,68 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40

2 0,10 0,40 0,78 1,20 1,60 2,30 3,15 4,10 5,85 8,60 18,50

3 0,10 0,40 0,77 1,17 1,55 2,30 3,10 3,90 5,55 8,13 18,00

4 0,10 0,40 0,75 1,13 1,55 2,30 3,05 3,80 5,30 7,60 17,50

5 0,10 0,40 0,75 1,10 1,55 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 17,00

6 0,10 0,40 0,75 1,10 1,50 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 16,50

7 0,10 0,40 0,75 1,10 1,40 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 16,00

Приведени относителни ексцентрицитети m ef при m ef,1 равно на

3.Б

5

115



c

11,ef

W

A.

N

Mm η=

1

2

M

M=δ λ

Таблица 64

Коефициенти µµ1 за едностъпални колони със свободен горен край

Таблица 65

Коефициенти µµ1 за едностъпални колони с кораво запънат, но хоризонтално подвижен горен край

Изчислителна

схема 0,0 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0 2,5 5,0 10,0 20,0

0,0 2,00 1,92 1,86 1,80 1,76 1,70 1,67 1,64 1,60 1,57 1,55 1,50 1,46 1,43 1,40 1,37 1,32 1,18 1,10 1,05

0,2 2,00 1,93 1,87 1,82 1,76 1,71 1,68 1,64 1,62 1,59 1,56 1,52 1,48 1,45 1,41 1,39 1,33 1,20 1,11

0,4 2,00 1,94 1,88 1,83 1,77 1,75 1,72 1,69 1,66 1,62 1,61 1,57 1,53 1,50 1,48 1,45 1,40

0,6 2,00 1,95 1,91 1,86 1,83 1,79 1,77 1,76 1,72 1,71 1,69 1,66 1,63 1,61 1,59

0,8 2,00 1,97 1,94 1,92 1,90 1,88 1,87 1,86 1,85 1,83 1,82 1,80 1,79

1,0 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00

1,5 2,00 2,12 2,25 2,33 2,38 2,43 2,48 2,52

2,0 2,00 2,45 2,66 2,81 2,91 3,00

2,5 2,50 2,94 3,17 3,34 3,50

3,0 3,00 3,43 3,70 3,93 4,12

α1

µµ1 при n


схема 0,0 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0 2,5 5,0 10,0 20,0

0,0 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00

0,2 2,00 2,01 2,02 2,03 2,04 2,05 2,06 2,06 2,07 2,08 2,09 2,10 2,12 2,14 2,15 2,17 2,21 2,40 2,76 3,38

0,4 2,00 2,04 2,08 2,11 2,13 2,18 2,21 2,25 2,28 2,32 2,35 2,42 2,48 2,54 2,60 2,66 2,80

0,6 2,00 2,11 2,20 2,28 2,36 2,44 2,52 2,59 2,66 2,73 2,80 2,93 3,05 3,17 3,28 3,39

0,8 2,00 2,25 2,42 2,58 2,70 2,83 2,96 3,07 3,17 3,27 3,36 3,55 3,74

1,0 2,00 2,50 2,73 2,94 3,13 3,29 3,44 3,59 3,74 3,87 4,00

1,5 3,00 3,43 3,77 4,07 4,35 4,61 4,86 5,05

2,0 4,00 4,44 4,90 5,29 5,67 6,03

2,5 5,00 5,55 6,08 6,56 7,00

3,0 6,00 6,65 7,25 7,82

α1

µµ1 при n

3.Б

5

116



Таблица 66

Коефициенти µµ12 и µµ11 за едностъпални колони с неподвижен, ставно опрян горен край

Таблица 67

Коефициенти µµ12 и µµ11 за едностъпални колони с неподвижен и кораво запънат горен край

0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0

0,04 0,78 1,02 1,53 1,73 2,01 2,21 2,38 2,54 2,65 2,85 3,24 3,70 4,20 4,76 ?

0,06 0,70 0,86 1,23 1,47 1,73 1,93 2,08 2,23 2,38 2,49 2,81 3,17 3,50 3,92 4,30

0,08 0,68 0,79 1,05 1,31 1,54 1,74 1,91 2,05 2,20 2,31 2,55 2,80 3,11 3,45 3,73

0,10 0,67 0,76 1,00 1,20 1,42 1,61 1,78 1,92 2,04 2,20 2,40 2,60 2,86 3,18 3,41

0,20 0,64 0,70 0,79 0,93 1,07 1,23 1,41 1,50 1,60 1,72 1,92 2,11 2,28 2,45 2,64

0,30 0,62 0,68 0,74 0,85 0,95 1,06 1,18 1,28 1,39 1,48 1,67 1,82 1,96 2,12 2,20

0,40 0,60 0,66 0,71 0,78 0,87 0,99 1,07 1,16 1,26 1,34 1,50 1,65 1,79 1,94 2,08

0,50 0,59 0,65 0,70 0,77 0,82 0,93 0,99 1,08 1,17 1,23 1,39 1,53 1,66 1,79 1,92

1,00 0,55 0,60 0,65 0,70 0,75 0,80 0,85 0,90 0,95 1,00 1,10 1,20 1,30 1,40 1,50

0,04 0,66 0,68 0,75 0,94 1,08 1,24 1,37 1,47 1,55 1,64 1,72 1,78 1,81 1,85 1,89

0,06 0,65 0,67 0,68 0,76 0,94 1,10 1,25 1,35 1,44 1,50 1,61 1,69 1,74 1,79 1,82

0,08 0,64 0,66 0,67 0,68 0,84 1,00 1,12 1,25 1,34 1,41 1,53 1,62 1,68 1,75 1,79

0,10 0,64 0,65 0,65 0,65 0,78 0,92 1,05 1,15 1,25 1,33 1,45 1,55 1,62 1,68 1,71

0,20 0,62 0,64 0,65 0,65 0,66 0,73 0,83 0,92 1,01 1,09 1,23 1,33 1,41 1,48 1,54

0,30 0,60 0,63 0,64 0,65 0,66 0,67 0,73 0,81 0,89 0,94 1,09 1,20 1,28 1,35 1,41

0,40 0,58 0,63 0,63 0,64 0,64 0,66 0,68 0,75 0,82 0,88 1,01 1,10 1,19 1,26 1,32

0,50 0,57 0,61 0,63 0,64 0,64 0,65 0,68 0,72 0,77 0,83 0,94 1,04 1,12 1,19 1,25

1,00 0,55 0,58 0,60 0,61 0,62 0,63 0,65 0,67 0,70 0,73 0,80 0,88 0,93 1,01 1,05


схема

µµ12 и µµ11 при l2 / l1

Коефициенти µµ12

Коефициенти µ11

0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0

0,04 1,02 1,84 2,25 2,59 2,85 3,08 3,24 3,42 3,70 4,00 4,55 5,25 5,80 6,55 7,20

0,06 0,91 1,47 1,93 2,26 2,57 2,74 2,90 3,05 3,24 3,45 3,88 4,43 4,90 5,43 5,94

0,08 0,86 1,31 1,73 2,05 2,31 2,49 2,68 2,85 3,00 3,14 3,53 3,93 4,37 4,85 5,28

0,10 0,83 1,21 1,57 1,95 2,14 2,33 2,46 2,60 2,76 2,91 3,28 3,61 4,03 4,43 4,85

0,20 0,79 0,98 1,23 1,46 1,67 1,85 2,02 2,15 2,28 2,40 2,67 2,81 3,11 3,42 3,71

0,30 0,78 0,90 1,09 1,27 1,44 1,60 1,74 1,86 1,98 2,11 2,35 2,51 2,76 2,99 3,25

0,40 0,78 0,88 1,02 1,17 1,32 1,45 1,58 1,69 1,81 1,92 2,14 2,31 2,51 2,68 2,88

0,50 0,78 0,86 0,99 1,10 1,22 1,35 1,47 1,57 1,67 1,76 1,96 2,15 2,34 2,50 2,76

1,00 0,78 0,85 0,92 0,99 1,06 1,13 1,20 1,27 1,34 1,41 1,54 1,68 1,82 1,97 2,10

0,04 0,67 0,67 0,83 1,25 1,43 1,55 1,65 1,70 1,75 1,78 1,84 1,87 1,88 1,90 1,92

0,06 0,67 0,67 0,81 1,07 1,27 1,41 1,51 1,60 1,64 1,70 1,78 1,82 1,84 1,87 1,88

0,08 0,67 0,67 0,75 0,98 1,19 1,32 1,43 1,51 1,58 1,63 1,72 1,77 1,81 1,82 1,84

0,10 0,67 0,67 0,73 0,93 1,11 1,25 1,36 1,40 1,52 1,57 1,66 1,72 1,77 1,80 1,82

0,20 0,67 0,67 0,69 0,75 0,89 1,02 1,12 1,21 1,29 1,36 1,46 1,54 1,60 1,65 1,69

0,30 0,67 0,67 0,67 0,71 0,80 0,90 0,99 1,08 1,15 1,22 1,33 1,41 1,48 1,54 1,59

0,40 0,67 0,67 0,67 0,69 0,75 0,84 0,92 1,00 1,07 1,13 1,24 1,33 1,40 1,47 1,51

0,50 0,67 0,67 0,67 0,69 0,73 0,81 0,87 0,94 1,01 1,07 1,17 1,26 1,33 1,39 1,44

1,00 0,67 0,67 0,67 0,68 0,71 0,74 0,78 0,82 0,87 0,91 0,99 1,07 1,13 1,19 1,24

Коефициенти µ11


схема

µµ12 и µµ11 при l2 / l1

Коефициенти µµ12

3.Б

5

117



1

2

I

I

1

2

I

I

КОЕФИЦИЕНТИ CMAX ЗА I И T НАПРЕЧНИ СЕЧЕНИЯ

4.1. За I напречни сечения с една ос на симетрия (фиг. 26) коефициентът

cmax се изчислява по формулата

(181)

където

(181а)

еx = Mx / N е ексцентрицитетът на натисковата сила спрямо ос x - x, който сеприема със знака си (на фиг. 26 посоченият ексцентрицитет ех е със знак "плюс");

h - разстоянието между осите на поясите;

(181b)

(181с)

Фиг. 26.

Тук I1 и I2 са инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо ос y - y;

(181d)

It и ββ са параметри, които се определят по формулите в таблици 72 и 73.4.2. За T напречни сечения, стойността на коефициента cmax се определя ка-

то за I сечения, като се приеме I2 = 0 и при изчислението на It се приемат b2 = 0и t2 = 0 (фиг. 26)

2

x2

yx

Ah

IIαρ +

+=

y

y

b2

b1

t 1

t 2

h

h2

h1

x xe x

N

µρδ 4=

h

e21B x

ρβ+=

2

y2

t

2

y

21

Ah

I156,0

I

II8 λµ +=

hI

IhIh

y

2211x

−=α

( )2

xx

2

max

h

e16B1B1

2c

−+−++

=

αµ

δδ3.Б

5

118



Приложение 5

към Глава 8

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ИЗКЪЛЧВАТЕЛНАТАДЪЛЖИНА НА КОЛОНИТЕ

Едностъпални колони

5.1. (1) Коефициентът на изкълчвателната дължина µµ1 за долния участък на

едностъпална колона (фиг. 27) се приема в зависимост от отношението n = I2l1 / I1l2и величината (където I1, I2, l1 и l2 са инерционните моменти и дъл-

жините съответно на долния и горния участък на ко-

лоната, а ββ = (F1 + F2) / F2, както следва:

• при свободен горен край - по табл. 64;• при горен край кораво запънат, но с възможност за хоризонтално пре-

местване - по табл.65.При хоризонтално неподвижен горен край, ставно закрепен или кораво за-

пънат, стойностите на коефициента µµ1 за долния участък на колоната се опреде-лят по формулата

(182)

където µµ12 е коефициентът на изкълчвателната дължина на долния участъкпри F1 = 0;

µµ11 - коефициентът на изкълчвателната дължина на долния участък при F2 = 0;Стойностите на коефициентите µµ12 и µµ11 се приемат:

• при ставно подпрян горен край - по табл. 66;• при кораво запънат и хоризонтално неподвижен горен край - по табл. 67.

(2) Коефициентът на изкълчвателната дължина µµ2 за горния участък на ко-лоната във всички случаи се определя по формулата

(183)

Двустъпални колони5.2. (1) Коефициентът на изкълчвателната дължина µµ1 за долния участък на

двустъпална колона (фиг. 28) при различни начини на подпиране на горния край,посочени в табл. 68,се определя по формулата

(184)

където µµm1, µµm2, µµm3 са коефициенти, които се определят по табл. 68, като за

едностъпални колони, съгласно схемите на фиг. 29;

(184а)1

2

2l

l=δ

3

22

F

F=β3

11

F

F=β

( )( )

21

m1

12

2

2

3m

2

2m2

2

1m1

11

I

I1

ββ

δµµβµβµ

++

+++=

31

1

2 ≤=αµ

µ

( )β

βµµµ 12

11

2

121

−+=

βα

2

1

1

21

I

I

l

l=

3.Б

5

119



Фиг. 27. Фиг. 28.

F1, F2, F3 - надлъжните сили, приложени съответно в местата на стъпалата

и в горния край на колоната;

I1m - средната стойност на инерционния момент за участъците l1 и l2

(184b)

I2m - същото за участъците l2 и l3

(184с)

I2, I3 и l1, l2, l3 - инерционните моменти и дължините съответно на долния,

средния и горния участък на колоната.

Фиг. 29.

à)

l 1l 2

+l 3

F

I1

I2m

á) â)

l 1+

l 2l 3

F

I1m

I3

I1m

I3

l 3l 1

+l 2

F

32

3322m2

ll

lIlII

++++==

21

2211m1

ll

lIlII

++=

l 2l 1

I2

I1

F3

F2

F1

I3l 3

l 2l 1

I2

I1

F2

F1

3.Б

5

120



(2) Коефициентът на изкълчвателната дължина µµ2 за средния участък с дъл-

жина l2 се определя по формулата

(185)

а коефициентът µµ3 за горния участък с дължина l3 - по формулата

(186)

където

(186а)

(186b)

Таблица 68

Коефициенти на изкълчвателната дължина µµm1, µµm2, µµm3

Начин на подпиране µµm1 µµm2 µµm3

на горния край

на колоната фиг. 29, а фиг. 29, б фиг. 29, в

Свободен µµm1 = 2,0 µµm2 = 2,0 µµm3 = µµ1

(µ1 - по табл. 64, при

Кораво запънат, но µµm1 = µµ1 µµm2 = µµ1 µµm3 = µµ1

хоризонтално подвижен (µ1 - по табл. 65 при (µ1 - по табл. 65 при (µ1 - по табл. 65 при

[ α1 = 0) [ α1 = 0)

Неподвижен, µµm3 = µµ11 µµm3 = µµ11 µµm1 = µµ11

ставно подпрян (µ11 по табл. 66) (µ11 по табл. 66) (µ12 по табл. 66)

Кораво запънат и µµm2 = µµ11 µµm3 = µµ11 µµm1 = µµ11

неподвижен (µ11 по табл. 67) (µ11 по табл. 67) (µ12 по табл. 67)

при натоварване на схемата на

( )3213

31

1

33

FFFI

FI

l

l

++=α

( )( )3212

321

1

22

FFFI

FFI

l

l

+++=α

33

1

3 ≤=αµ

µ

2

1

2 αµ

µ =

3.Б

5

121



3

m1

21

31

I

I

ll

l

+=α

3

m1

21

31

I

I

ll

l

+=α

ПРИЛОЖЕНИЕ 6към чл..48

МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА ϕϕb

6.1. (1) За елементи със симетрично спрямо двете оси I сечение, коефициен-

тът ϕϕb от формула (12) се приема равен на:

• при ϕϕ1 ≤≤ 0,85ϕϕb = ϕϕ1

• при ϕϕ1 > 0,85ϕϕb + 0,68 + 0,21ϕϕ1 ≤≤ 1

Стойностите на коефициента ϕϕ1 се изчисляват по формулата

(187)

(2) Стойностите на коефициента ψψ от формула (187) се отчитат от табл. 69 и

табл. 70 в зависимост от характера на натоварване и от параметъра αα, който се из-

числява по формулите:

• за валцувани I сечения

(188)

където lef е изчислителната дължина на гредата или конзолата, определена

по изискванията на чл. 48, ал. 2 и 3;

h - височината на сечението;

It - инерционният момент на сечението при усукване, чиито стойности са да-

дени в табл. 74.

• за съставени чрез заваръчни шевове или чрез високоякостни болтове I

сечения

(189)

в която означенията са:1. за заварени сечения:

t е дебелината на стеблото;bf и t1 - широчината и дебелината на пояса;h - разстоянието между центровете на тежестта на поясите;a = 0,5h

2. за съставени сечения с високоякостни болтове:t е сумата от дебелината на стеблото и на вертикалните рамена на по-

ясните ъгли;bf - широчината на поясните листа;t1 - сумата от дебелината на поясните листа и хоризонталното рамо на

поясните ъгли;h - разстоянието между центровете на тежестта на пакетите от пояс-

ни листа;a - сумата от дебелината на поясния пакет и височината на вертикал-

++

==

3

1f

32

f

1ef

tb

at1

hb

tl8αα

2

ef

y

t

h

l

I

I54,1

=α

y

2

efx

y

1R

E

l

h

I

I

= ψϕ

3.Б

5

122



ното рамо на поясния ъгъл.

6.2. (1) За греди с I сечение с една ос на симетрия (фиг. 30) коефициентът ϕϕb

от формула (12) се приема от табл. 71.

(2) Стойностите на коефициента ϕϕb не могат да се приемат по-големи от единица.

(3) Стойностите на коефициентите ϕϕ1 и ϕϕ2 се определят по формулите:

(190)

(191)

в които h1 е разстоянието от центъра на тежестта на сечението до центъра на

тежестта на по-големия пояс;

h2 - аналогично, до центъра на тежестта на по-малкия пояс;

Фиг. 30.

ψψ - коефициент чиито стойности се изчисляват по формулата

(192)

Коефициентите B, C и D от формула (192) се приемат по табл. 72 и 73

( )CBBD 2 ++=ψ

y

b2

b1

t 1

t 2

h2

h1

x

y

t

x

h

y

2

ef

2

x

y

2R

E

l

h.h2

I

Iψϕ =

y

2

ef

1

x

y

1R

E

l

h.h2

I

Iψϕ = 3.Б

5

123



Таблица 69

Стойности на коефициента ψψ за греди с I сечение с две оси на симетрия

Стойностите на ψψ1 се приемат равни на ψψ1, изчислени за случая при две и

повече закрепвания на натиснатия пояс

Таблица 70

Стойността на коефициента ψψ за коравозапънати конзоли с I сечения сдве оси на симетрия

Забележка: При закрепване на натиснатия пояс в хоризонтална плоскост

в края и по дължина на конзолата, коефициентът ψψ се определя по табл. 69. При

закрепване на натиснатия пояс в хоризонтална посока само в края на конзола-

та, стойностите на ψψ се приемат по табл. 69, както за греда без закрепване.

4 ≤≤ αα ≤≤ 28 28 < αα ≤≤ 100

Концентрирано в края горен ψ = 1,0 + 0,16α ψ = 4,0 + 0,05αна конзолата долен ψ = 6,2 + 0,08α ψ = 7,0 + 0,05α

Равномерно разпределено горен

на натиснатия пояс при стойности на αВид на натоварването Натоварен пояс

Формули за ψ при липса на закрепване

Брой на междин-

ните закрепвания

на натиснатия

пояс в отвора

горен ψ = 1,75+0,09 α ψ = 3,3 + 0,053 α - 4,5.10-5α2

долен ψ = 5,05+0,09 α ψ = 6,6 + 0,053 α - 4,5.10-5α2

равномерно горен ψ = 1,6+0,08 α ψ = 3,15 + 0,04 α - 2,7.10-5α2

разпределено долен ψ = 3,8+0,08 α ψ = 5,35 + 0,04 α - 2,7.10-5α2

Две или повече,

разделящи отвора

на равни части

концентрирано

в средата

концентрирано горен ψ = 1,14 ψ1 ψ = 1,14 ψ1

в четвъртината долен ψ = 1,6 ψ1 ψ = 1,6 ψ1

равномерно горен ψ = 1,14 ψ1 ψ = 1,14 ψ1

разпределено долен ψ = 1,3 ψ1 ψ = 1,3 ψ1

Натоварен

пояс

който и да е ψ = 1,75 ψ1

Без закрепвания

концентрирано

Едно в средата

Вид на

натоварването в

отвора

произволно който и да е ψ = 2,25+0,07 α ψ = 3,6 + 0,04 α - 3,5.10-5α2

ψ = 1,75 ψ1

Формули за ψ при стойности на α

0,1 ≤ α ≤ 40 40 < α ≤ 4003.Б

5

124



αψ 42,1=

Таблица 71

Стойности на коефициента ϕϕb

Прието означение в таблицата: n = I1 / (I1 + I2), където I1 и I2 са инерционни-

те моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо оста на симетрия на сечението.

Таблица 72

Стойности на коефициентите C и D

Приети означения:

,

където I1 и I2 са инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс

спрямо оста на симетрия на сечението; αα - параметър, изчисляван по формула

(188), в която усуквателният инерционен момент на сечението се приема

bi и ti - широчината и дебелината на стоманените листа,

образуващи сечението δδ = 1,25 за I сечения с една ос на

симетрия; δδ = 1,20 за T сечения.

(4) При I сечения при 0,9 < n < 1,0 коефициентът ψψ се определя чрез линей-

на интерполация между стойностите, получени по формула (192) за I сечения при

n = 0,9 и за T сечения при n = 1.

(5) За T сечения при концентрирано или равномерно разпределено натовар-

ване и при αα < 40 стойностите на коефициента ψψ се умножават с (0,8 + 0,004αα).

∑= 3

iit tb3

Iδ

2

ef

21

21t1

h

l

I.I

)II(I385,0

+=α)87,9)(n1(n 1αµ +−=

I сечение и n ≤≤ 0,9 T сечение и n = 1

Концентрирано в средата на отвора 3,265 0,330 µ 0,0826 αРавномерно разпределено 2,247 0,481 µ 0,1202 αЧисто огъване 4,315 0,101 µ 0,0253 α

Вид на натоварването DСтойности на C при

по-голям от опънния по-малък от опънния

ϕϕ2 ≤≤ 0,85 ϕϕb = ϕϕ1 ϕϕb = ϕϕ2

Стойности на ϕϕ2

Стойности на коефициента ϕϕb при натиснат пояс

ϕϕb = 0,68 + 0,21 ϕϕ2ϕϕ2 > 0,85

3.Б

5

125



−−++++==

21

1b

n1n68,021,0

ϕϕϕϕϕϕϕϕ

Таблица 73

Стойности на коефициента B

Приети означения:δδ = n + 0,734ββµµ = n + 1,145ββ

b1 - широчината на по-големия пояс;n - същото както в табл.71.

(6) При n > 0,7 и 5 ≤≤ lef / b2 ≤≤ 25 стойността на коефициента ϕϕ2 трябва да сенамали, като се умножи с (1,025 - 0,015lef / b2).

Максималната му стойност не трябва да надвишава 0,95.(7) За греди с напречно сечение с по-развит опънат пояс не се допуска lef / b2 > 25.

( )1n2h

b072,0

h

b1

h

b035,047,0

2

111 −

−+

+=β

концентрирано в равномерно предизвикващо

средата на отвора разпределено чисто огъване

δδ µµ ββ

δδ - 1 µµ - 1 ββ

1 - δδ 1 - µµ - ββ

- δδ - µµ - ββ

Стойности на ββ при вид на натоварванетоВид на сечението и място на

приложение на товара

3.Б

5

126



6.3. За греди с [ сечение коефициентът ϕϕb се определя както за греди със си-метрично I сечение, като стойностите на αα се изчисляват по формула (189), астойностите на ϕϕ1 се намаляват с коефициент 0,7.

Таблица 74

Инерционни моменти при усукване It на валцувани I сечения по БДС 6895-88

№ I t cm4 № I t cm4

10 2,28 27 13,6

12 2,88 27а 16,7

14 3,59 30 17,4

16 4,46 30а 20,3

18 5,6 33 23,8

18а 6,54 36 31,4

20 6,92 40 40,6

20а 7,94 45 54,7

22 8, 60 50 75,4

22а 9,77 55 100

24 11,1 60 135

24а 12,8

3.Б

5

127



ПРИЛОЖЕНИЕ7към Глава 10

ГРУПИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И НА СЪЕДИНЕНИЯТА ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА УМОРА

Таблица 75

към чл. 187

Групи на елементите и на съединенията при изчисляване на умора

3.Б

5

128



3.Б

5

129



3.Б

5

130



3.Б

5

131



ПРИЛОЖЕНИЕ 8към чл. 190, ал.3

ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА T - ОБРАЗНИ И КРЪСТООБРАЗНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ОПЪН В НАПРАВЛЕНИЕ, ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО

НА ВАЛЦУВАНЕТО НА НАПРЕЧНИЯ ЕЛЕМЕНТ

В T-образни и кръстообразни съединения, натоварени на опън,освен оразме-

ряването на самия заваръчен шев съгласно чл. 190, ал. 1 и формула (155) за ъгло-

ви шевове трябва да се извърши проверка на опън в направление, перпендикуляр-

но на валцуването в напречния елемент по сечение 3 - 3 (фиг. 31), както следва:

1. за ъглови шевове (фиг. 31,а) по формулата

(193)

2. за ъглови шевове при обработени ръбове без пълен провар (фиг. 31, б)


(194)

3. за челни двустранни шевове с пълен провар (фиг. 31, в) по формулата

(195)

4. за челни едностранни шевове с подварен корен, с пълен провар (фиг. 31, г)


(196)

Фиг. 31.

thc

w

Rtl15,1

N γ≤

thc

w

Rtl13,1

N γ≤

( ) thc

w

Rlt15,0h2

N γ≤+

thc

wff

Rlk8,2

N γβ

≤

3.Б

5

132



ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ОСНОВНИ БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ

A - лице на сечение, "бруто"

Ad - лице на сечение на диагонал

Af - лице на сечение на пояс

Ant - лице на сечение, "нето"

Aw - лице на сечение на стебло

Awf - лице на завършен шев

Е - модел на линейна деформация

F - сила, товар

G - модел на ъглова деформация

I - инерционен момент на сечение

Ib - инерционен момент на дял

If ; Id - инерционен момент на сечение на пояс и на диагонал

Is - инерционен момент на сечение на ребро,плоча

It - инерционен момент при усукване

Ix ; Iy - инерционен момент на сечение спрямо осите x-x и y-y

Ix,nt ; Iy,nt - същото за нетното сечение

M - огъващ момент

Mx , My - момент спрямо осите x-x и y-y

Q - напречна сила, сила на хлъзгане

Qfic - условна напречна сила

Rba - изчислително съпротивление на фундаментни болтове на опън

Rbh - изчислително съпротивление на високоякостни болтове на опън

Rbp - изчислително съпротивление на смачкване на болтовите съединения

Rbs - изчислително съпротивление на болтовете на срязване

Rbt - изчислително съпротивление на болтовете на опън

Rbun - нормативно съпротивление на стоманата за болтове

Rcd - изчислително съпротивление при диаметрален натиск върху ролки

Rlp - изчислително съпротивление на местно смачкване в цилиндрични лаге-

ри при плътно опиране

Rp - изчислително съпротивление на стоманата на смачкване при плътно

опиране

Rs - изчислително съпротивление на стоманата на срязване

Rth - изчислително съпротивление на стоманата на опън в направление, пер-

пендикулярно на валцуването

Ru - изчислително съпротивление на стоманата на опън, натиск и огъване,

определяно от Run

Run - нормативно съпротивление на стоманата, определяно от якостта на опън

Rwf - изчислително съпротивление на ъглов шев на срязване (условно) по

метала на шева

Rwu - изчислително съпротивление на челни заваръчни шевове при натиск,

опън и огъване определено от Ru

Rwun - нормативно съпротивление на ъглов заваръчен шев на срязване (ус-

ловно) по метала на шева

3.Б

5

133



Rws - изчислително съпротивление на челните шевове на срязване

Rwy - изчислително съпротивление на челни заваръчни шевове при натиск,

опън и огъване, определено от границата на провлачане

Ry - изчислително съпротивление на стоманата на опън, натиск и огъване,

определено от границата на провлачане

Ryn - нормативно съпротивление на стоманата, определено от границата на

провлачане

S - статичен момент на сечение

V - временен съсредоточен товар

W - съпротивителен момент на сечение

Wx ; Wy - съпротивителни моменти на сечението спрямо осите х - х и у - у

Wx,nt ; Wy,nt - съпротивителни моменти на сечението "нето" спрямо осите х - х

и у - у

b - широчина

bef - изчислителна широчина

bf - широчина на пояса

bh - рамо (надвес)

d - диаметър

e - ексцентрицитет на сила

h - височина

hef - изчислителна височина

hw - височина на стеблото

i - инерционен радиус на сечението

imin - минимален инерционен радиус

ix ; iy - инерционни радиуси на сечение спрямо осите х - х и у - у

kf - катет на ъгловия шев

l - дължина, отвор

lc - геометрична дължина на елемент

ld - дължината на диагонала

lef - изчислителна дължина, изкълчвателна дължина

lm - дължина на полетата във ферма, колона

ls - дължина на плоча

lw - дължина на заваръчен шев

lx ; ly - изкълчвателна дължина на елемента спрямо осите x - x и y -y

m - относителен ексцентрицитет (m = e. A / W)

mef - приведен относителен ексцентрицитет (mef = ηη.m )

r - радиус

t - дебелина

tf - дебелина на пояса

tw - дебелина на стеблотоββw - коефициент за изчисляване на ъгловия шев γγ - коефициент на сигурностγγb - коефициент за условие на работа на съединениеγγc - коефициент за условие на работаγγn - коефициент на сигурност по предназначение γγm - коефициент на сигурност по материалаγγu - коефициент на сигурност при изчисленията по σσu

3.Б

5

134



ηη - коефициент, отчитащ влиянието на формата на сечението

__λλ - стройност (λλ = λλef /_i) _____λλ - условна стройност (λλ = λλ√√ Ry / E)

__λλef - приведена стройност на съставен прътов елемент _ ____

__λλef - условна приведена стройност на съставен прътов елемент λλef = λλef√√ Ry / E

λλw - условна стройност на стеблото

λλx ; λλy - стройност на елемента спрямо осите х-х и у-у

νν - коефициент на напречна деформация на стоманата (коефициент на Поасон)σσ - нормално напрежениеσσx ; σσy - нормални напрежения, успоредни на осите х-х и у-у

ττ - тангенциално напрежениеσσred - приведено напрежениеσσcr - критично нормално напрежениеττcr - критично тангенциално напрежениеσσloc - местно напрежениеϕϕ - коефициент на изкълчванеϕϕb - коефициент на измятане при гредиϕϕe - коефициент на устойчивост при нецентричен натиск

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Нормите се издават на основание на чл. 201, ал. 1 на Закона за територи-

ално и селищно устройство.

§2. Нормите влизат в сила от 1 януари 1987 г. за обекти, които започват да се

проектират, както и за тези, за които предстои изработването на работен проект

след 1 януари 1987 год.

§3. Нормите са утвърдени със заповед № РД - 02 - 14/83 от 28. VIII. 1986 год.

на председателя на Комитет по териториално и селищно устройство.

§4. С тези норми се отменят "Норми и правила за проектиране на стомане-

ни конструкции", отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура кн. 2 - 3 и

кн. 11 от 1973 г.; изменения и допълнения, отпечатани в Бюлетин за строителст-

во и архитектура, кн. 5 от 1979 г., кн. 6 от 1982 г. и Указания за избора на стома-

ните и заваръчните материали, прилагани в строителните стоманени конструк-

ции, публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура кн. 5 от 1981 год.

§5. Тълкувания и указания за прилагането на нормите се дават от председа-

теля на Комитет по териториално и селищно устройство.

ERt

hyw =λ

3.Б

5

135



3.Б

5

136



3.Б 5 - kab-sofia.bgkab-sofia.bg/images/stories/normi/3-b-5_steel_constr.pdf · 3.Б.5. НОРМИ...

Documents