27 февруари 2007 г., брой 4, сезон III, www.els-plovdiv.com Цена 50 ст.

Вестникът на ЕГ „Пловдив“

C M Y K

C M Y K

Спомняте ли си преди време, беше 21 март, а го-дината 2005, когато в първия брой на новия

„Делта Те“ на страница 4 ви уведомихме за смела-та инициатива на един „ентусиаст“ от 10-а клас,който събирайки билетчета, иска да подобри ре-корда в книгата на Гинес.

Тогава на входа на гимназията ни беше поста-вена и кутия, в която всички вие пускахте билетче-тата си, идвайки сутрин или следобед в школото.И всички от неговия клас така се бяха вманиачилина темата „билетчетата на Мартин“, че дори смя-таха изхвърлянето на всяка „легитимационна хар-тийка от градския транспорт“ за един от седемте

смъртни гряха. „Беше много щуро, спомня си Петя от класа на

Мартин, стояхме първите сутрини с кутията наглавния вход и молихме хората да пускат вътре би-летчетата си. Те ни гледаха като ненормални, нопосле се научиха как трябва да постъпват“.

На страница 3

Няма Емо -има етикети

1144

Външен асансьорскоро в училище

22

Свинската 2007 година

44Отвъд ЕГ „Пловдив“

66Празникът на виното

Лед иемоции

110099

Рекордьорът Мартин Минков:

Благодаря на всички за подкрепата

Новата ни гордост - мултимедийният центъротвори врати на 14 февруари 2007 г. в 11 часа.

Снимка от Михаил МилевЧетете на страница 3

27 февруари 2007 г. страница 2

C M Y K

Сигнално пепел от рози

На 13.02.2007 го-дина по време

междусмението вКинозалата се със-тоя поетическасреща с ПетърКраевски. ГоспожаЕнева и ИК „Жанет45“ организирахасъбитието специално за ученици-те от дванайсети клас, но поетътсе радва на много по-голям инте-рес и привлече ученици от всич-ки класове. Поводът за срещатабеше представянето на послед-ната книга на бившия възпитаникна ЕГ „Пловдив“, носеща името„Сомнамбул“, която е четвъртатакнига за писателя. Но освен ко-ментираните части на стихосбир-ката − : „Шепот насън“, „Бълнува-не“, „Стари сънища“, „Просъни-ци“, тяхната символика, поводитеза написването на много от про-изведенията и техните послания,поетът дискутира с учениците те-ми за смисъла и същността на по-езията, писането на поезия и са-тира, засегна и някои от авторите,

които изучаваме попрограма в училище.Срещата завърши сразказите на Краевс-ки за времето, прека-рано в Английската,някои интимни спо-мени и признания, смного усмивки и съу-

частнически погледи.Камелия ПЕТРОВА

Първият етаж се сдо-би с нова придобивка,която ни изненада при-ятно след коледната ва-канция. Тоалетните саоправени, има достакозметични промени,които придават приятнаатмосфера вътре.

Дори има и тоалетниза инвалиди, които сафинансирани по специ-ална програма, както ирампа. Дори има проектда се направят подобнии на горните етажи, нопроблемът е, че достъпътдо тях ще е невъзможен.

За целта има идея вбъдеще да се построивъншен асансьор − да,звучи малко невероятно,но защо пък не?! Все паксме една европейскадържава, част от евро-пейската общност итрябва да се сравнявамес критериите на другитепо- напреднали държа-ви, за да не изоставаме.

Друг е въпросът, четози проект сигурно щебъде завършен в далеч-ното бъдеще, но засметка на това санитар-ният възел на първия

етаж зарадва доста уче-ници и засега той ни е

напълно достатъчен.Мимето

Външен асансьор в ЕГ „Пловдив“

На 14 февруари валя, ще нивърви по вода в любовта!

Лошите метеорологични условия, които 14февруари предложи, не изплашиха ентусиаститеот Младежки съвет- Пловдив, които подготвихачудесна изненада за всички ученици, които, заразлика от ЕГ-то, посрещнаха празника по клас-ните стаи. Петима куражлии не обърнаха внима-ние на дъждеца и, преоблечени като големи сър-ца − посланици на любовта, раздаваха забавнипослания на всички влюбени. 10-ина гимназии имсе порадваха и посмяха, но какво пък, нали товабеше целта - да не ни напуска доброто настрое-ние на празника.

Беше помислено и за почитателите на типичнобългарския празник Трифон Зарезан. Покровите-лят на винарите и лозарите беше почетен, като ед-но момче от Младежки съвет, преоблечено катогрозд, пожелаваше на всички нощ, окъпана в ме-хурчета от шампанско (за учениците - от газирано).По-късно на същия ден делегацията от сърца пре-мина и по главната, за да поздрави и развеселималкото граждани, осмелили се да излязат на раз-ходка в дъждовното време. За тези смелчаци Мла-дежки съвет беше подготвил още една изненада.На две места на Главната бяха издигнати „стени налюбовта“ - бели платна, на които всеки влюбен мо-жеше да изрази чувствата си и да пожелае нещо на„колегите“ си. Послания като „Любовта е злато - даживеят алчните“ не бяха рядкост...

Теодора БРЕСКОВСКА

Поетът Петър Краевскиотново в Английската,за да сподели своя опит

Обратно в училище

в близкото бъдеще

14 февруари е енигматична дата.Денят е възхваляван от някои като праз-ника на любовта, други се опияняват отмисълта за Трифон Зарезан, а ученицитеот ЕГ „Пловдив“ честват празника научилището.

При това натрупване на символи-ка бе любопитно как ще отбележимподобаващо този вълнуващ ден. Тра-диционно, когато гимназията се съби-ра на Гребната база, небето се отваряи руква неспирен дъжд (спомнете сиза 29.09.2006 г., отново сряда). Това вникакъв случай не подейства на наст-

роението на всички ни. Поради кап-риза на времето празникът стартира вуютните и топли заведения, а послепродължи по групи из целия град.Пяхме под дъжда, смяхме се от сър-це, мечтахме за любовта и вдигнахметост за гимназията.

Дано най-накрая традицията давали на нашите празници да бъдепроменена, за да бъдат изживявания-та ни по-приятни, по-леки и без пре-пятствия.

Катерина ГАЙДАДЖИЕВА, 10-и

ААзз ппееяя ппоодд ддъъжжддаа.. .. .. ззаа ллююббооввттаа,, ввииннооттоо ии ггииммннааззиияяттаа

Затормозените физиономии и непрекъснатитеглавоблъсканици бяха често срещана гледка в края натрудния първи срок

Сигнално пепел от рози 27 февруари 2007 г. страница 3

Докато на четеринадесетифевруари по-голямата

част от учениците на ЕГ„Пловдив“ дъждуваха наГребната база, на отсрещниябряг се случваше нещо, коетоопределено ще остане за дъл-го историята на гимназиятани. Най-накрая беше откритмултимедийният център. Тойсе намира в немското обще-житие непосредствено предистаята на 8-б клас. В относи-телно малкото помещение сапоместени 8 компютъра, еди-ният от които е за учителя,един лаптоп, дигитална каме-ра, 40-инчова плазма, DVD,видео, мултимедиен проек-тор (Bimer), прожекционнастена, интернет и принтер.Компютрите са разположенивърху нови бюра, придаващиголям уют на помещението.Общата сума на дарението е20 000 лева. Парите са полу-чени по програма, за коятоучилището ни е избрано сподкрепата на координатораза немски език към посолст-вото на Германия − РайнерБурхарт.

Подготовката за открива-нето на медийното простран-ство всъщност започна седми-ца по-рано под вещото ръко-водство на г-жа Ренате Гру-бер и г-жа Ангела Хюмер. Тезаедно с десетина ученици:Станислав и Теодора 10-г, Де-ница, Михаил, Петя, Атанас от12-а, Женя и Пепа − 12-б, Ва-ня 12-в, Елица, Христо и Ата-нас 12-г, прекараха там цели-

ят си weekend, затрупани откабели, кутии и техническипроблеми, за да могат да нап-равят 25-минутен филм, койтопредставяше медийнотопространство и функциите муна самото официално откри-ване. Във филма бяха помес-тени откъси от презентации,проекти, сценки и работа винтернет.

На 14. 02. 2007 година,точно в 11 часа, беше преря-зана лентатана новата гор-дост на гимна-зията ни. Ви-с о ч а й ш и т егости бяхапосрещнатипо традиция спитка и сол, асъщо така и отистинско стъл-потворение отжурналисти отв е с т н и ц и т е„Марица“, „24часа“, Плов-дивската об-ществена те-левизия, САТ,СКАТ и ощезнайни и нез-найни плов-дивски медии.Дори наглото отношение нанякои от „колегите“ журна-листи не успя да съсипе праз-ника, защото трябваше да бъ-дем на ниво заради оказанатачест. За втори път в гимназия-та ни бяха Негово кралско ви-сочество Фердинанд фон Ва-

йе, Райнер Бурхарт, АнастасБадев − заместник-кмет наград Пловдив по културата,директорът на регионалнияинспекторат по образование-то, директорката на Центъраза срещи на провинция Сак-сония- Анхалт и директоркатана ЕГ „Иван Вазов“.

В своята тържествена речгосподин Караминев накрат-ко изясни традициите в обу-чението по немски в ЕГ

„Пловдив“. Оказва се, чевсичко започва преди 24 го-дини в учебната 1983-1884,когато госпожа Лили Карако-лева полага основите на обу-чението по немски език катопърви чужд в една традицион-но английска гимназия. След-

ващата голямастъпка за обу-чението понемски е билаи Конферен-цията на ми-нистрите през2000 г., когатосе взима ре-шение ЕГ„Пловдив“ дапреподава ипо програматаDSD. Това се

оказва много сполучливастъпка, защото през 2002 го-дина випускът, воден от г-жаЛидия Василева, взима ус-пешно дипломите си, при то-ва с най-висок успех в цялатастрана. През 2004-а гимназия-та ни се превръща и в изпитен

център за цяла Южна Бълга-рия, като тук спадат: − Кър-джали, Пазарджик, Стара За-гора и Хасково.

Именно успехите на DSD-дипломантите стават и причи-ната дарението да попадне внашата гимназия. Голяматаизненада на събитието бешеи писмото, в което дарителят− Негово кралско височествоФранц Баварски, изказва въз-хищението си от нивото наподържаната немска културав страната ни и уведомява, чевъзнамерява през тази годинада посети гимназията ни.След това гостите гледаха съз-дадения филм и бяха покане-ни на коктейл в учителскатастая.

ban4ev

Имаме и нов повод за празнуване на14 февруари

От страница 1В кутията имаше и

много други интереснинеща, споделя Марто,там намирах опаковкиот закуски, вафли, киф-ли, а дори и патетичниписма за подкрепа.“Днес Мартин Минков евече 12-а клас, на пътскоро да прекрачи запоследен път прага наЕГ-то. Но запомнете то-ва име, защото ние смеубедени, че то ще влезев книгата за рекордитеГинес. Ако разгледамецялата история далеч отемоционалното, всичкоще прозвучи така: „Ам-

бицията на Мартин сезаражда преди пет годи-

ни, когато той е в осмиклас. Тъй като, за да се

достигне до ЕГ „Плов-див“, е задължително дасе ползва общественияттранспорт, той се сдо-бива с доста билети.Случайно се вдъхновяваот идеята за рекорд,разглеждайки книга,включваща какви ли непостижения. Мартин ре-шава, че това е неговиятшанс и така начинание-то започва като на шега.Първоначално е подк-репен от своите съуче-ници, които всеки денму доставят пореднатапартида билетчета, до-казателство за лоялносткъм Градския транс-

порт. Като десетоклас-ник Мартин притежававече 6000 бройки и ре-шава да предприемеследващия ход към своямащабен поход към ре-корда. Той ангажира ця-лата гимназия и събирав специална кутия биле-ти от учители и ученици.Това довежда до увели-чаване на количествотодо 21 000!?!“. Това е иофициалната версия,което намираме изследните медии: вестни-ците „Марица“ и „Труд“търсят Мартин за интер-вюта, а предаването зарекордите на Гинес по

BTV подкрепя кандида-та. Този пример послед-ваха и „Нова“, „Журналза жената“, ПОТВ. Отbtv ми подариха билет-че от метрото в Цюрих,хвали се Мартин предсъучениците си. Всичките искрено благодарятна Марто, че не спирада внася толкова многоколорит в класа и посто-янно измисля нещо но-во, с което да направиобикновения учебенден истинско незабра-вимо преживяване.

Катерина ГАЙДАДЖИЕВА, 10-и

и ban4ev

Рекордьорът Мартин Минков:

„Благодаря на всички за подкрепата“

HT-център, височайши гости и вест за идването на Херцог при нас остават

завинаги в историята на гимназията ни

Карта на празниците 27 февруари 2007 г. страница 4

По време на новогодишнитепразници прасето се свързва

единствено с трапезата и с лимон-чето в устата му. Но добре си по-мислете, преди да хапнете отно-во, защото именно това умно, ма-кар и не достатъчно признато жи-вотинче ще определя 2007 годи-на, която според китайския хо-роскоп се счита за година на сви-нята(18.02.07-07.02.08)

Една от многобройните леген-ди разказва, че свинята, заекът,тигърът, плъхът, драконът, змията,конят, козата, маймуната, овцата,кучето и волът спорили кой щебъде начело на годишния цикъл.За да бъде решен проблемът, бо-говете провели състезание − тряб-вало да се прекоси близката рекаи по ред на достигащите отсрещ-ния бряг щяло да се определимястото в календара на всяко отдванадесетте същества. Плъхътизползвал измама и качвайки сена гърба на вола, стигнал пръв.Нашият пухкав и закръглен прас-чо останал последен.

Според източния календар ниочаква един наистина благоприя-тен период. Творчеството и нау-ката ще са в подем, а хората щеса по-щастливи и жизнерадостни.Свинята покровителства семейни-те отношения и способства за тях-ното подобряване. Смята се, чегодината покровителства само хо-рата с чисти сърца и искрени на-

мерения. Хората, родени под знака на

свинята, се считат за галантни,честни, работливи, предани ижадни за знания. Те обичат луксаи парите и въпреки че са импул-сивни, не обичат кавгите. Най-добре се разбират със „зайците“ и„козите“.

Празненствата за китайската

Нова година започват с новолуни-ето на първия ден на годината изавършват 15 дни по-късно с пъл-нолунието. Празникът се отбеляз-ва в домашна обстановка и е денза семейна среща и прошка. Счи-та се, че заедно със семействотодуховете на прародителите чест-ват идването на новата година. Зада бъде благополучна тя, цялата

къща трябва да бъде почистенапреди вечерта на тържеството ивсички метли, четки, парцали идруги почистващи средства тряб-ва да се приберат от страх не бъ-дат пометени щастието и късме-тът. Прахта не трябва да се изми-та през прага, за да не се разтурисемейството. Дълговете трябва даса изплатени, а този, които заема

или плаче на празничния ден, еобречен да го прави през цялатагодина. Затова и децата не се на-казват на празничния ден. Цветът,предпочитан за празненствата, а иза цялата година, е червен, защо-то се смята за късметлийски цвят,носещ светло бъдеще. Взима сетабла във формата на кръг или ос-моъгълник и в нея се поставят

брой захаросани вкусотии. Тя сенарича „таблата на единството“.Подносът е разделен на отделе-ния, всяко от които съдържа оп-ределен тип вкусотии, със специ-ално значение.

Подсладеният пъпеш символи-зира развитие и добро здраве, ко-косът − единство и хармония, кум-куатът (местно растение) − благо-получие и пари, личито (плод) −добри семейни отношения, фъс-тъкът − дълголетие, лотосовите се-мена − много деца, а семената отчервен пъпеш − боядисани в чер-вено, символизират щастие, иск-реност и удоволствие. Един отнай- зрелищните моменти е шест-вието с фенери, което се провеж-да на последния, петнадесети денот празненствата. Някои от фене-рите, изрисувани с птици, живот-ни, цветя и зодиакални знаци, саистински произведения на изкуст-вото. Те биват окачвани в храмо-вете или понасяни към парада, ви-ещ се под светлината на пълнаталуна. На много места връхнататочка е танцът на дракона.

Драконът, който може да дос-тига дължина до 30 метра, обик-новено е направен от коприна,бамбук и хартия. Традиционноживотното е носено на високо отгрупа млади мъже, които танцуватдокато го направляват из улицитена града.

Мая КУМАНОВА, 9-е

Свинската2007-а − не чактолкова лоша

Общото между вес-тникарските заглавия от1 и 19 януари е думата„Европа“. Ако в начало-то на годината колегитеот пресата съобщаватпомпозно, че България еравноправен член на Ев-

ропейския съюз, то на19 януари се появи заг-лавието „Европа трепе-ри от урагана Кирил“.

На пръв поглед ня-ма нищо общо междудвете събития. Често ду-мата България и българ-

ско се асоциира с пис-меност, респективно симето на Кирил и Мето-дий. За мен като „ново-излюпена европейка“ ешокиращо назоваване-то на жесток ураган, от-нел живота на много хо-ра, с името на създателяна славянската писме-ност. Малко е грубичкоот страна на немскитеметеоролози да си пра-вят такава шега. Добрезнаем, че големите ком-пании производители наавтомобили внимателнообмислят назоваванетона новите си модели ивнимават имената дабъдат приемливи завсички хора, потребите-

ли на продуктите им.За мен е абсурдно и

извън рамките на доб-рия тон природната сти-хия, която е изключител-но опасна, да бъде назо-вана така. Не зная каквиза подбудите за това.Може би в тяхното съз-нание включването набългарите към европейс-кото семейство е единвид природно бедствие.Това не е най-добриятначин да ни приветстватс „Добре дошли“.

Много са призивитеда научим повече за Ев-ропа, за нейната култу-ра, история (да не заб-равяме и институциитеӟ). Според мен ние,

българите, знаем многоза Европа. Успешно изу-чаваме международни-те езици (отличен при-мер е ЕГ „Пловдив“), че-тем класиците им в ори-гинал (Гьоте, Шилер,Дикенс, Шекспир), зна-ем много за възходите ипаденията в историчес-кото и икономическоторазвитие на странитечленки. Интересно ми еобаче какво знаят те занас и дали ни обичат ка-то братя, както се пее вхимна на Европа, каквоим говори името Кирил,известно ли им е, чеСветите братя, сътвори-ли славянската писме-ност, са съпокровители

на Европа и са първите,който са осъзнали нуж-дата от обединението ӟ.Бих приела великодуш-но избора на германс-ките метеоролози, но замен, както и за всичкибългари, името на Кирилнаистина е свято. Незная какво време предс-казват, но дано отноше-нието им към нас да сепромени. Дано научат,че „и ний сме дали не-що на света“, че българ-ският език е бил евро-пейски още през IX веки на кирилица се е пи-шело преди векове, пи-ше се и днес.

Катерина ГАЙДАДЖИЕВА, 10-и

Зимата на моето недоволство − Европа, ураганът и БългарияКъсно вечерта от новините на BTV разбрах,

че въпросният ураган е наречен на една област сниско атмосферно налягане, назована на иметона българина Кирил, на 65 години, живял над 20 го-дини в Германия. Тази новина не промени мнени-ето ми в основни линии. Само разбрах, че можеби няма умисъл в избора на названието на урага-на, но в незнанието на европейските ни съграж-дани съм убедена. Все пак трябваше да помис-лят. Сега си спомням, че аз също съм съименницана един ураган (Катрин − 2006) ех, вече свикнах стези странни съвпадения.

‘Round the world 27 февруари 2007 г. страница 5

Европеец ли съм? Евро-пейскo ли е мястото, на ко-

ето живея? Вървях по улицитена Пловдив и си задавах тозивъпрос. Изведнъж съзряхпрекрасните сгради на улица„Иван Вазов“, стилната им ар-хитектура, дискретността нацветовете им, класическитеим орнаменти или изчистени-те фасади, отражението начинарите в прозорците, сгра-дата на днешното музикалноучилище − някогашното убе-жище на „Deutsche Schule“,накараха в главата ми да изк-ристализират спомените мипо една подобна улица вKoeln и една в Muenchen.Май все пак не съм чак до та-кава степен в Ориента, по-мислих си. Тогава се сетих, че„Иван Вазов“ е една от улици-те, на която е живяла пловдив-ската аристокрация, когатоПловдив е бил столица на Из-точна Румелия − онази част отБългария, която е била по-добре развита. По- късно, ко-гато столица на обединенотокняжество става София (тукможе би е уместна вметката,че според Санстефанския ми-рен договор столица на Бълга-рия е Пловдив, като най-го-лям град и като най-голям кул-турен център в земите ни. По-

късно обаче е избрана Со-фия, защото се е смятало, чепри присъединяването на Ма-кедония 20- хилядното градчеще остане горе- долу в центъ-ра на родината ни, а там, ло-гично е, трябва да се намирастолицата ни) същата улица,централна за града ни, таканареченото „стъргало“, сепревръща в ареал на множес-твото училища и институциина процъфтяващия региона-лен център. Всичко това някакси ми намирисваше на онзиевропейски манталитет, къмкойто всички българи уж сестремят. Продължих по Глав-ната − подобни къщи, като те-зи на „Иван Вазов“, само че впо-подчертан бароков стил.Знам за тях, че са проектира-ни от архитектите, построилидунавската принцеса Виена.Погледнах към Одеона − ос-татък от древната история награда ни. С три големи местаза масови срещи − театър,одеон и стадион, в античност-та не е можела да се похвалинито Атина, нито Солун. ЗаФилипополис, Пулпудева, Ев-молпия, Флавия, Улпия, Три-монциум и т.н., най-стариявсе още действащ град в Ев-ропа (8000 год.) и втория най-древен град в света, това е не-що нормално. Все пак Луциане казал някога, толкова отдав-на, че това е най- красивиятград, който е виждал. Товаможе би означаваше, че това

място е сигурно най- старатаобитавана земя в Европа −какво по-голямо доказателст-во за заслуженото ни геополи-тическо място. От одеона вдалечината се виждаше кам-банарията на Католическатацърква − катедралния храм„Св. Людвиг“ − мястото, в ко-ето е погребана бабата на Си-меон II царица Мария-Луиза.В Пловдив и района се нами-

ра най- голямата католическаобщност в България. Градътни винаги е бил космополитенцентър, а ако има нещо, кое-то характеризира същносттана обединена Европа, това екосмополитизмът. Продължихпо Главната, наслаждавайкисе на архитектурата ӟ и нова-та настилка. Стигайки до бар„Каменица“, където приветли-во ми се усмихваше талисма-

нът на филибелийци − Мильо,се сетих, че накъде тук е нача-лото на вече споменатия рим-ски стадион, части от койтоднес могат да се видят в тър-говския център „Екселсиор“ ипод Джумаята.

Като казах „Джумаята“,веднага се пренесох до мяс-тото и някак си то ми навяидеята за Ориента. Тук лисвършваше отражението наЕвропа? Преди върху тазипочва да се построи джамия,тук е имало езически храм,по-късно импозантна христи-янска базилика, а днес виси-ните пробожда минаре. Явномястото има онази мистичнасила, която всички завоевате-ли на древния град да искалида притежават. Географскипогледнато, в Европа има имюсюлмански държави − Ал-бания, Босна. В нормалноторазвитие на нещата е и те ведин момент да станат част отсъюза.

Още повече че напосле-дък за бъдеща членка се спря-га и една друга ислямска дър-жава − Турция (лично аз оба-че не мога да приема, че Тур-ция е, географски погледнато,в Европа). Така че, може би,джамията в центъра на градани е олицетворение на мотото„Единство и многообразие“,към което и ние се присъеди-нихме на 1 януари. От Джу-мая джамия се виждаха и ос-трият покрив, и кулите на

евангелистката църква в Плов-див. Тя е най- големият про-тестантски храм в Източна Ев-ропа. Готическата ӟ фасада еизградена от гранит и страш-но много напомня на църкви-те, които се намират в центъ-ра на всяко селце в Австрия иБавария. Оттук пътят ми про-дължи към Стария град.

Онази част от Пловдив,която изцяло принадлежешена типично българското − не-симетричните къщи, пловдив-ският барок, който сме далина света, мястото, в което хо-рата са търсили убежище втъмните векове на робството,стръмния калдаръм, който езатруднявал не едно и двезаптиета от нощния патрул,къщата, където за първи път вПловдив от Христо Г. Данов еиздаден вестник „Марица“,църквите „Св. Богородица“,„Св. Георги“, „Св. Неделя“,„Св. св. Елена и Константин“.Гледката от античния театъркъм скалното море на Родо-пите наистина пленява дъха.Родопите − родното място наОрфей, който отдавна е запа-зил своето място в европейс-ката митология. Криволиче-щите улички ме заведоха доединия от върховете на Три-хълмието. Това ме накара да

направя асоциацията, че в Ев-ропа има два града, които сапостроени върху седем хълма− вечният Рим и Пловдив,който се оказа по-вечен отвечния град. Вярно, че днестепетата не са вече седем, за-щото Марково тепе е взриве-но, но Небет, Таксим, Джам-баз, Сахат, Бунарждика иДжендема все още съществу-ват.

Тук, на това място, преди8000 години е започнала ма-гията, която днес е нареченаПловдив. Тук са се намиралиимпозантните дворци на васа-лите в средновековието. Тукстоят и днес остатъците от сте-ни, кладенци, изсечени в ска-лите стъпала, тайни проходии... прекрасна гледка.

Да, заключих накрая, явнонаистина градът ми е умаленмодел на Европа. Не можехобаче да не видя и боклуците,изкъртените мазилки, грозни-те надписи, но явно това еименно онзи елемент, с койтоние допринасяме към общатаевропейска картинка. Отвра-тен се обърнах на другатастрана, към „Капана“, чиитокъщи прекалено много ми на-помнят на малките къщичкина Амстердам, към живопис-ната Марица и Имарет джа-мия, джамията, построенавърху кръст в името на еднаизпепеляваща любов междубългарка и турчин.

ban4ev

„„ЕЕддииннссттввоо ии ммннооггооооббррааззииее““

ППЛЛООВВДДИИВВ

Така е изглеждалградът ни през 13-и век

Отвъд ЕГ „Пловдив“ 27 февруари 2007 г. страница 6

Тодор Хаджийски е за-вършил Английската

гимназия по „време раз-делно“ − когато Бълга-рия се разделяше съссоциализма, държавниглави се разделяха с пос-товете си, а хората серазделяха с парите сипоради настъпващатаинфлация. Годините отБългария той си спомнякато „желязото се коведокато е горещо“ − дър-жавата ковеше нови мо-нети с три нули по-малкопо тях, светът ковеше ва-лутния борд за странатани, а студентите ковяхапрозорците в стаите си встудентски град Софияза тежките зимни дни.От известно време тойработи за KingPharmaceuticals, голямафармацевтична компа-ния, И живее вPrinceton, New Jersey.Вече не характезиравремето, което е прека-рал в Америка, с „ДоЧикаго и назад − семес-тър тук − година там − исамо 6 дена в България,а по-скоро с проблеми-те „на нивата“ − дали щеизлязат цифрите за три-месечието, дали ще осъ-ществи поредната сдел-ка и дали газта в бутилка-та ще стигне за съботно-то барбекю.

ә Ти си участвал вне малък брой междуна-родни програми. И същотака си учил в няколкоколежа − може ли нак-ратко да ни изброиш ня-кои от по-интереснитеместа на които си бил?

ә Имах възможностда завърша първата сте-пен на висшето си обра-зование в България, автората в US. Студентс-ките години в Софиясвързвам с много пътува-ния в чужбина, най-вечеза участия в различнимеждународни летниучилища, курсове, семи-

нари. Сред най-полезни-те от академична гледнаточка бяха летните се-местри, организирани отGeorgetown University вПрага и във Washington,DC. Сред най-интерес-ните са участията в кон-ференции в Бразил иMorocco. Искам да спо-деля, че всички разходиза участие се поемат оторганизаторите за пока-нените от тях участнициот Източна Европа с яс-ното разбиране, че нямабезплатни обяди. Нетрябва да забравяме,чепроцесът на само- осъ-вършенстане не трябвада спира и след завърш-ване. Винаги трябва датърсим начини да се раз-виваме. През последни-те две години успях даучаствам в два execeu-tive education курса вHarvard Business School,за което бях спонсори-ран от фирмата, за коятоработя. Тук принципът забезплатните обяди важис още по-голяма сила.

ә Как успяваше даходиш на толкова многоместа − имаше някаквавътрешна информацияли?

ә В годините в кои-то Интернет-а у нас всеоще прохождаше, ин-формацията беше мно-го оскъдна. Мисля, чесега не е така. Но най-важно си остава способ-носта да подържаш кон-такти с хора, които вечеса пътували, да търсишинформация и да сепредставяш добре.Много от тези конфе-ренции са свързани поедин или друг начин иако се представяш наниво възможностите нелипсват.

ә Ти си започналвижсето си образованиев София И след това сирешил да го завършиш вUS, защо реши така?

Нашето образование нее достатъчно добро ли?

ә Първо завършихМИО в София, след тованаправих MBA в WakeForest University. Мисляче със задълбочаваненивото на специализа-ция разликите междуобразованието в Бълга-рия и US се увеличават.Имено тези увеличава-щи се разлики ме нака-раха да търся възмож-ност да завърша акаде-мичната си подготовка вUS. Но все пак нека дане забравяме, че всичкиние сме продукт първона образователната сис-тема тук.

ә Мислиш ли чевсички летни училища Ипрограми преди това сеоказаха ползотворниили те подготвиха понякакъв начин за обуче-нието в US

ә Определено. Отедна страна общуванетос хора от цял свят ти да-ва много: научаваш ипреживяваш неща, кои-то трудно можеш да на-учиш само с четене. Отдруга правят автобиог-рафията ти по-интерес-на за потенциалнитеместа, на които ще кан-

дидатстваш, независимоза продължаване на об-разованието или за ра-бота. Не трябва да сезабравя и фактът, че ко-гато човек пътува, осо-бено в по- отдалечени отЕвропа места, разбира,че това, което се знае заБългария, не е чак толко-ва много, което ни дававъзможност да предста-вим страната си по начи-на, по които искаме дру-гите да я знаят.

ә Веднага ли следкато завърши колежа вUS си намери работа?Трудно ли беше да наме-риш?

ә Наемането на хо-ра със степен MBA емного цикличнo в US истава в периода междусептември и декемврина годината преди дип-ломиране − обикновен-но май. По стечение наобстоятелствата за ментова беше година на те-рористичните актове от11-ти септември и пос-ледвалата война в Авга-нистан. Сезонът за нае-мане, още повече замеждународни студен-ти, въобще не се състоя.Това направи задачатазначително по- трудна,

но не и невъзможна.Един месец след завър-шване имах две офертии вземането на сложнирешения продължи.

ә С какво се занима-ваш на работа? Каквоправиш day to day?

ә Работя за относи-телно млада и много ди-намична фармацефтич-на компния. Отговарямза отдел Финансов ана-лиз, които имах удоволс-твието да започна сам.Работата е изключителноинтересна и разнобраз-на по характер.Изисквадобро познание за товакак работи индустриятаи как в нея се вписвабизнес моделът на на-шата фирма. Голямовнимание отделяме наработа по оценка наразлични поглъщания напродукти и по- малкифирми, които правим.Усещането, че оказвашвлияние върху начина,по които се вземат ре-шения и в последсвиевъзможността да прос-ледиш как те се прилагатна практика и какви ре-зултати носят 1, 2, 3 го-дини по- късно носиудовлетворение и дававъзможност за натрупва-

не на изклютчително це-нен опит, който може дабъде приложен И друга-де.

ә А как се забавля-ваш в свободното сивреме?

ә Както стана вечевъпрос много обичам дапътувам, Използвам мал-кото свободно време дапътувам − през послед-ните няколко годинипредимно из СевернаАмерика. Много от тезипътувания са свързанисъс срещи със съутчени-ци от английската гимна-зия. Сега живая вPrinceton, който е в не-посредствена близост доNew York и Philadelphia.Правя всичко възможнода се възползвам от не-щата, които тези два гра-да могат да предложат.Опитвам се и да следяот максимално близо не-щата, които стават в по-литическия и икономи-ческия живот на Бълга-рия. Вълнувам се от товакакво се случва тук.

ә Като погледнешназад − мислиш ли че вАнглийската ти бешенай-лесно от всичкиместа. Къде ти е билонай-трудно?

ә В Английската мибеше и най-лесно, инай-трудно. Когато чо-век чувства, че е на пра-вилното място, нещатаспорят и ти се струватлеки. От друга страна типука за това какво мис-лят за теб хората околотеб, което прави нещататрудни. В крайна сметкаот диктовките по анг-лийски, олимпиадите поматематика и контрол-ните по физика ти оста-ват начинът на мислене,светоусещането и доб-рите приятели, с коитоможеш да си говориш завсичко това и да разчи-таш, че ще те разберат.

Ивайло ПИСКОВ

В крайна сметка ти остават начинът на

мислене, светоусещането и добрите приятели

Тодор Хаджийски

Под кръста 27 февруари 2007 г. страница 7

Гениталниятхерпес

се причинява от вирус −херпес симплекс I и IIтип. За полово предава-ния херпес е характе-рен II тип , но не са изк-лючени и смесени ин-фекции. Първите симп-томи се появяват 4-5дни след инфекцията.Те се изразяват в главо-болие, болки в тялото,повишена температура,болка или чувство на па-рене при уриниране. Вгениталната зона сеусеща парене и диском-форт. След един-два

дена около гениталнатазона се появяват малкиболезнени мехурчета, зачието лекуване са нуж-ни 1 до 2 седмици. По-сериозните симптоми отгениталния херпес можеда се появят след 7 ме-сеца. Има средства, ко-ито помагат да се нама-ли болката и да се поп-речи за повторната поя-ва на симптомите, но засъжаление няма откритолекарство за лечение нахерпес инфекцията. Ге-ниталният херпес можеда предизвика променина шийката на матката,затова жени с гениталенхерпес е нужно редов-но да си правят гинеко-логичен преглед.

Причината за обра-зуване на

гениталнатабрадавица

е вирус, който е един исъщ с този, който пре-дизвиква появата набрадавици на кожата. Ипри мъжете, и при же-ните се характеризира сбърз ръст на брадавицис различна големина,които се появяват нав-сякъде по гениталиите.Брадавиците винаги сепоявяват многократнопри заразяване. Повече-то от тях изчезват при ле-чението със специален

мехлем.

Вирусният хепатит Б

е инфекция, която зася-га черния дроб. Вирусътсе предава от човек начовек посредствомтелесни течности, каква-то например е кръвта.Заразяването може дастане при секс без пред-пазни мерки с болен отхепатит Б, при използва-не на една и съща игла,при татуиране или пиър-синг. За проява на симп-томите на хепатит Б санужни от 6 седмици до6 месеца. Ранните симп-томи включват: общонеразположение, загубана апетит, гадене, пов-ръщане, болки в горнатадясна част на стомашна-та област, температура,главоболие, болки вмускулите, сърбежи,болки в ставите и потъм-няване на урината. Ня-ма открито лечение заострата форма на хепа-тит Б, но съществуватдва начина за лечениена хроничния хепатит Б− интерферон алфа-2б иламивудин.

Хламидиазата

е най-честото бактери-ално полово предаванозаболяване. Засягат сешийката на матката,

уретрата или ректума.Повечето заболели ня-мат никакви оплаква-ния. Хламидиалната ин-фекция може да проте-че по три различни на-чина. Бактерията се раз-множава активно, поя-вява се течение и паре-не при уриниране, ноняма никакви явни сим-птоми. Инфекцията ескрита, но може по вся-ко време да се активираот други дразнители.Ако не се лекува своев-ременно, хламидиятаможе да доведе до се-риозни последствия идори да причини стери-литет и проблеми повреме на бременността.

Триперът (гонорея)

е едно от най-известни-те полово предавани бо-лести. Причинява се отбактерии, като оплаква-нията се появяват 3-5дни след заразяването.Източник на заразата еболният човек. Скритиятпериод на заболяванетое средно три дни. Следтози период от външно-то отвърстие на пикоч-ния канал започва да из-тича гъста жълто-зелени-кава гной, в която подмикроскоп се откриватмного гонококи. Болни-ят чувства силни болки,парене, чести позиви за

уриниране, в уринатапонякога се появявакръв. Тези оплакванияса по-силно изразени умъжа, отколкото у жена-та. Ако заболяването несе лекува своевремен-но, гонореята може дадоведе до сериознипоследствия и дори дапричини стерилитет ипри двата пола. Лечени-

ето на трипер днес еефикасно и бързо. Принавременно лечениеняма опасност да сестигне до усложнения.

Сифилисът

се причинява от микроб− т.нар. бледа трепоне-ма или спирохета. Зара-зяването става по: половпът- в 90% от случаите,трансплацентарен - презбременността инфекци-ята прониква чрез пла-центата в кръвта на пло-да. Първите прояви санезначителни и неалар-миращи и с нищо непредвещават тежкитепоследици.

Непросветеният бо-лен може да не имобърне внимание. Бо-лестта се лекува толковапо-бързо и по-успешно,колкото по-рано се отк-рие заболяването. Впротичането на сифили-са се разграничават 3стадия. През I стадий сепоявява безболезненарана, често на или в бли-зост до вагината или пе-ниса, но понякога в ус-тата или ануса. Ранатаможе да се появи в пе-риод между 1 и 12 сед-мици след контакт съсзаразения човек и изчез-ва след около 2-3 сед-мици. През II стадий,между 2 и 6 месеца следконтакта, се появява за-

червяване по тялото, асъщо и еднакви симпто-ми като при грип: главо-болие, болки в гърлото.През III стадий симпто-мите изчезват, но бо-лестта продължава да серазвива.

Този стадий може дасе появи много годинислед заразяването. Акопървите стадии на бо-лестта не са били леку-вани, може да се появятхронични заболяванияна сърцето, мозъка идругите вътрешни орга-ни, което води до смърт.Лечението се състои откомпилация на антибио-тици, предписани от ле-кар. Необходимо е чес-то да се посещава лека-ря, за да се достигнепълно излекуване.

Кандидоза

се причинява от гъба,която много хора нор-мално имат на кожата. Внякои случаи тя се раз-личава и предизвикваболест. Кандидозата мо-же, но не е задължител-но, да бъде прихванатапри сексуален контакт.

Симптомите са появява-не на гъст, бял секрет отвагината, оток на влага-лището, болки при ури-ниране и сърбеж окологениталиите. Лечениетотрябва да бъде опреде-лено от специалист.

Полово предаванитеболести имат много го-лямо социално значение.Тъй като могат да увре-дят гениталния апаратна мъжа и жената, тевлияят на сексуалния жи-вот и често предизвик-ват безплодие, което из-вънредно много се отра-зява на раждаемостта.Значителна част от тяхувреждат плода и ново-роденото и увеличаватдетската смъртност.Всичко това създава мно-го големи социални и ико-номически проблеми.

Единственото, кое-то можем да направим, еда мислим навреме за вре-мето и да вземем необхо-димите предпазни мерки.Животът е твърде ху-бав, за да го оставим дани се изплъзне междупръстите.

Катерина ГАЙДАДЖИЕВА, 10-и Бавните убийци

� „Пасион пурпура“ е медицинският терминза пъпка на лицето.

� Жестът с изнасяне на среден пръст бил поз-нат на древните римляни като „digitus impudicus“,или „пръст, които не се срамува“.

� Наказанието, което римляните често пътиналагали за прелюбодеяние, било отрязване на но-са.

� Римляните имали три различни термина зацелувката: целувка при запознанство (basium), це-лувка с близък приятел или роднина (osculum) и це-лувка с любим човек (suavium).

� Смята се, че египетският фараон Рамзес II ебил баща на 160 деца.

� Кръвната проба „Васерман“, която започна-ла да се прави през 1906 г., имала за цел да устано-ви дали тестваният е болен от сифилис. Тя носиимето на откривателя си − немския бактериологАвгуст фон Васерман.

� Пеницилинът бил одобрен и пуснат на паза-ра през 1944 г. като средство за лечение на вене-рически болести.

� Произходът на думата „нимфомания“ е отгръцкото nymphe (младоженка) и mania (лудост,безумие).

� Всеки ден в САЩ стават повече от 289 из-насилвания − около 1 на всеки пет минути.

Срокът на годност на презерватив, изработенна базата на латекса, е около две години.

� Латексовите презервативи се оказват бук-вално неефективни като защита срещу предаванипо полов път болести, ако се използват с вазелинили други продукти, получени на базата на петро-ла. Употребата на такива продукти предизвиквабързото влошаване качеството на латекса, коетоводи до получаването на мънички дупчици в пре-зерватива.

� На всеки 12 минути в САЩ някой се зара-зява със СПИН, а на всеки 30 минути някой умираот тази болест.

� Най-разпространеният начин за пренасянена СПИН е чрез хетеросексуални полови сноше-ния (60%)

Катерина ГАЙДАДЖИЕВА

Знаете ли, че...

Откак свят светува, хората почитат любовта и я издигат в култ. Ощедревните гърци имали своя богиня на красотата − Афродита, а римляните

я наричали Венера. В античността боготворили чувствената наслада. В Сред-новековието обаче рязко се променя отношението към сексуалните изживява-ния. Основания за това са не само религиозните схващания, но най-вече и здра-вословните проблеми. Смятало се, че честите и безразборни контакти с пове-че от един партньор са грях. Съблазънта предизвиква наказание и то се състоив предаването на заразата по полов път.

Полово предаваните зарази са известни още като венерически болести и засъжаление те никак не са малко. Ето някои от най- разпространените и малкоинформация за тях: генитален херпес, генитални брадавици, хепатит Б, хлами-диаза, трипер (гонорея), сифилис и Кандидоза (млечница).

School lifestyle 27 февруари 2007 г. страница 8C M Y K

C M Y K

Какви са впечатлениятави от Коледния бал?

ә Представи себеси с три думи!

ә Забавен, чаровени скромен.

ә Какво те накарада участваш в конкурса?

ә Скуката и най-ве-че липсата на подходящозанимание.

ә Какво правиш презсвободното си време?

ә Обичам да четапоезия.

ә Коя е най-хубава-та черта в характерати?

ә Труден въпрос.Ами може би доброду-

шието.ә А най-лошата?ә Много съм мързе-

лив...ә Амбициите ти са

свързани с...ә Точните науки и

най-вече астрономията.ә Как виждаш себе

си след десет години?ә Сам в голям палат

с басейн!ә На какво се усмих-

ваш искрено?ә На физиономията

си, след като се събудя!:)

ә Да бъдеш щаст-

лив за теб означава...ә Да имаш дадена

цел в живота, за която дасе бориш.

ә Кои са трите най-скъпи неща за теб?

ә Леглото, телевизо-рът и хладилникът! :)

ә Кое е най-незабра-вимото ти преживяванев ЕГ „Пловдив“ до ега?

ә Много са, ала най-незабравим за мен досе-га си остава Коледниятбал! Беше просто стра-хотен купон!!!!

Petya

Иван Русинов, 10-е: „Амбициите ми са свързани с точните науки и астрономията“

From the day we arrive on the planet And blinking, step into the sun There's more to be seen than can ever be seen More to do than can ever be doneSome say eat or be eaten Some say Live and let live But all are agreed as they join the stampede You should never take more than you giveIn the circle of life It's the wheel of fortune It's the leapof faith It's the band of hope Till we find our place On the path unwinding In the circle, in the circle of lifeSome of us fall by the wayside And some of us soar to the stars And some of us sail through our troubles And some have to live with the scarsThere's far too much to take in here More to find than can ever be found But the sun rolling high Through the sapphire sky Keeps great and small on the endless round

Мина повече от месец и би трябва-

ло събитието да е остаряло, да

се е покрило с прах. Но, уви − има още

какво да се каже. Най-голямото пос-

тижение на организаторите на бала и

на самия бал като преживяване беше

невероятното усещане за значимост

− това беше първият Коледна фиеста

на нашата гимназия, първият, надя-

вам се, от много, които ще послед-

ват! И като такъв беше един чудесен

пример за това, как няколко души са-

мо могат да превърнат Коледата на

всички в истински празник за душата,

в тържество на любовта ни един към

друг и на всички към голямото семейс-

тво на Езикова Гимназия „Пловдив“!

Камелия ПЕТРОВА

Веселина БОЧУКОВА, 8-а класБалът беше

едно подобаващопосрещане на ко-ледните празни-ци. Настроениетобеше заразно ве-село, организаци-

ята беше на ниво, като цяловсичко беше страхотно. Добреще е, ако това се превърне в тра-диция!Пламена ВИКОВА, 8-д клас

Първо трябвада поздравим ор-ганизаторите, за-щото Коледниятбал беше перфек-тен. Да, наистинаси заслужаваше

мръзненето отвън :) Всичко бе-ше много яко, хората бяха многоучтиви. А костюмите на участни-ците бяха просто уникални.Мария РАНГЕЛОВА, 8-и клас

Искам да ка-жа най-напредедно голямо БЛА-ГОДАРЯ на орга-низаторите, а кол-кото до бала, бе-ше просто неве-роятен! Дискоте-

ката и храната бяха на ниво, акостюмите на всички бяха многоготини и оригинални. Надявамсе скоро пак да има такъв бал!Петър ЯНЕВ, 8-д клас

Балът беше много хубав, неми хареса само оценяването на

двойките от кон-курса. Иначеимаше перфект-на организация, амузиката и DJ-ятбяха страхотни!

Георги СПАСОВ, 8-а класКоледният бал

беше истинскопсихологическо,емоционално пот-ресване! Всичкобеше много хуба-во, балоните с хе-лий и светлинните

ефекти бяха страхотни и повишихаоще повече доброто настроение.Единствено можеше да се пуснемалко повечко метъл :)

Petya

АНКЕТА С УЧАСТНИЦИТЕ

„Делта Те“ обявява конкурс!!!

Познай текста на песента, прати наелектронната ни поща deltate@gmail.comимето ӟ и името на изпълнителя ӟ, както ина филма, в рамките на който е звучала. По-бедителят ще спечели интервю и книга.

ТОЙ ПОБЕДИ!

Карта на празниците 27 февруари 2007 г. страница 9C M Y K

C M Y K

Доброто старо вино,което след появата

на християнството ставасимвол на кръвта Хрис-това, е познато още отдълбока древност.Всъщност виното се епоявило още с появатана първите диворастящилози − когато гроздоветеса узрявали, те са падалина земята и започвалаферментация. Към 2000години пр.н.е. древнитефиникийци са започналида произвеждат чудот-ворната напитка. Попу-лярността на винотопрез античността бързонабира скорост. Помногобройните рисункипо стени, вази, пирами-ди и прочие се съди, чевиното е било на почит вЕгипет и древна Елада.Истинският бум на ви-нопроизводството презантичната епоха настъп-ва в Римската империя −всичките лозя в импери-ята − даже и от колонии-те, са се използвали, зада се произвежда вино.Цялата империя била

„пристрастена“ към на-питката, затова може дасе съди по множествотолитературни творби,посветени на виното, да-же и Данте е писал занего. По това време ви-ното започнало да ставапопулярно и във всичкикраища на Европа. Гер-манците също дали свояпринос във винопроиз-водството − те изобрети-ли бъчвата.

През Средновекови-ето вълната и виното би-ли най-луксозните стокив Европа. Но както всич-ко останало през тозипериод, производствотона вино било покрови-телствано от църквата.Най-добрите лозя в цялаЕвропа били собстве-ност на Църквата (папа-та). Вино произвеждалиглавно монасите и про-поведниците. През 17 в.един монах от областтаШампан за свое огром-но разочарование отк-рил, че поради специфи-ката на местното вино,като се бутилира в бу-

тилка, то започва да ки-пи. Макар той да мислелтова за провал на рекол-тата му, това вино хвър-лило във възторг францу-зите. Така било откритотолкова популярнотошампанско. А името наоткривателя му е ДомПериньон − име на из-

вестно шампанско (замен най-хубавото).

И така до ден дне-шен виното проправясвоя път през вековете,като доказва невероят-ните си лечебни свойст-ва, бих казал, че това еединственият алкохол,който не е вреден, даже

е полезен, но в малки ко-личества − две- три вече-ри на седмица по еднамалка чашка на вечеря.

Докато пишех тазистатия, стигнах до един„гениален“ извод − презцялата човешка история,народът, който е пиелнай-много, е имал най-ве-

ликата армия. Напримерподвластни на винотопрез различните епохи сабили: финикийците, гър-ците, римляните и фран-цузите. Другите великисили също са си попийвалидобре: англичаните −всяка сутрин по едно уис-ки, германците, след ка-то открили, че биратастава по-трайна с хмел,издигнали на почит тазимного приятна напитка.Стигнахме до Русия, нотук ще остана без ко-ментар − мисля, че всекизнае по колко водка пият,но при този студ аз бихим казал просто „Наздра-ве, братушки!“. Единст-вено американците не сапопийвали, но сега са най-напредналата държава всвета, нека последваметехния пример, но всепак да не забравяме, че понашите земи се произ-вежда едно от най-доб-рите вина в света и чето има изключителенвкус и лечебни качества.

Angov

Виното − амброзия, божия кръв и лекарство

А те какво празнуват?

Те празнуват 228 годиниот смъртта на КапитанДжеймс Кук.

Всички са гледали анима-ционните версии за КапитанКук и Питър Пан. Но многомалко знаят, че историите саподчинени на една великаличност и нейната още забуле-на в тайни и загадки история.

Всъщност Кук е британс-ки мореплавател и картограф,от чиито експедиции най-го-лямо значение имат тези заизследване на Тихия и Атлан-тическия океан. Първото мупътешествие било с цел аст-рономически наблюдениявърху така наречената поонова време Южна Земя. ПрезАприл 1770 Кук стигнал до НоваЗенландия и я определил като

Южния континент. По-късно от-крил и Големия бариерен риф.Капитан Джеймс Кук е първиятчовек, който прекосява южната

полярна окръжност. През 1776 г.плава покрай нос Добра надеж-да и

навръх Коледа корабите му достигат до Кер-гелен, където хвърлят котва.Смята се, че в залива Л'ОазоКук е заровил съкровищетоси, възлизащо на над 96 хил.златни жълтици, което все ощене е намерено. Смъртта си ве-ликият мореплавател открил вдолнопробно стълкновениемежду екипажа на корабитему и туземците от Хавайскитеострови. Именно тогава е за-гинал капитан Кук. Това обачее само една от версиите засмъртта му. Има милионидруги, свързани със съкрови-щето, със самоубийството, спиратското знаме... Никоя оттях не е доказана и всичко сасамо предположения.

Така че − открит е единнов празник в памет на Вели-

кия мореплавател и (по някоисведения пират) КапитанДжеймс-младши Кук.

Lete2

Нов празник − за singles и въздържателиНа 14.02 всички се втурват да празнуват Свети Валентин

или Трифон Зарезан. Само че... май не точно всички. Има и та-кива, на които тези два празника са им писнали тотално. Аматотално на квадратен кубик.

8 2 5

6 5 3 9 4

2 6

7 9 8 2

9 7 5

1 6 7 5

2 9

7 3 4 1 5

5 8 7Начи

нае

щи

Нап

ре

дн

али

9 1 2 7

8 5

2 3 1 8

2 3 6 1

8 2

9 7 1 2

3 2 4 8

4 9

7 8 1 6

СУДОКУ

27 февруари 2007 г. страница 10Палачинка „Вилхелм“

На 20 декември 2006 година в цен-търа бе открита първата за Плов-

див, а и за страната открита леденапързалка, носеща леко кичознотоиме „Ледена фиеста“. Тя е с размер400 кв. м и е отворена всеки ден по14 часа в денонощието. Оттогава си-гурно половината пловдивчани (илипоне повечето от връстниците ни) саминали по нея и тя бързо се превър-на в популярна тема за разговори.Съоръжението обра

както положителни,така и отрицателни

коментари.Аз лично смятам, че беше крайно

време градът ни да се сдобие с пър-залка. Всички се оплакват, че няманови попълнения в спорта. Не виж-дам как ще стане това, когато няманужните условия, особено за спорткато фигурното пързаляне. За да има-ме последователи на Албена Денковаи Максим Ставийски, трябва да имамясто, където хората да се запознаватсъс спорта и да откриват талантите си.

Нововъведението

доставя радост на млади и стари

любители на пързалянето с кънки.Дори и за тези, които се не се осме-ляват да се пързалят, тя се е превър-нала в атракция. Оградата винаги еосеяна със зрители, забавляващи сезад гърба на падащите и залитащи„кънкьори“. Но не всичко е така ро-зово. Веднага прави впечатление(особено в следобедните и вечерни-те часове) несъответствието междуголемината на пързалката и хората в

нея. Вярно, че, като за първа година,пързалката е направена по-малка, зада се наблюдава реакцията на об-ществото, но би трябвало да има оп-ределен максимум на посетители, та-ка че да бъде намален шансът за ин-циденти. Често се случва, както сикараш, някой внезапно да паднепред теб, което предизвиква смут. Тисе опитваш да направиш всичко въз-можно да не нараниш падналия и съ-щевременно да запазиш равнове-сие.

Размахваш ръце и крака,

я се хващащ за някого друг, я сам сеизтърсваш на леда. При всичко товаконтузиите и сериозните наранява-ния са напълно възможни. От другастрана, качеството на леда може съ-що да бъде подложено на критика.По повърхността

има бабуни и вдлъбнатини,

а и в последно време, освен синини-те и болката, при падане получаваши една студена баня − поради поред-ната учудващо топла зима ледът, кой-то може да се ползва добре само ко-гато външната температура на възду-ха е под 10 градуса, се разтапя и об-разува локви. Но, както казват − „Ня-ма ли предизвикателства, няма и ин-терес!“. Да се наслаждаваме на това,което имамe! Пързалката ще останеотворена до края на март (ако вечене се разтопила). За щастие, напливътвече не е толкова голям и предоставявъзможност за едно наистина прият-но прекарване.

Мая КУМАНОВА, 9-е клас

Преди време попад-нах на една доста стран-на картинка в „Капиталlight“ (невероятно спи-сание между другото),която признавам си, оп-ределено провокира ин-тереса ми. Колкото истранно да беше, намалката снимка бяхафотографирани една ду-зина бели тетраедри −абсолютно правилни,напомнят малко на оне-зи шарени сокчета, кои-то пиехме в годините на„прохождащата демок-рация“. На тях имашемалък надпис „Clean air300ml“ - „Чист въздух300 мл“. Макар че стати-ята беше пълна с глупавпопулизъм за опазванетона околната среда и заздравия човешки разуми достойно беше заслу-жила последна страни-ца, реших да се поровяиз интернет и да видя закакво всъщност ставашедума. Наhttp://www.theflowmar-ket.com/ можете да сикупите всичко онова, ко-ето някак си все ни лип-сва: Почивка. Тишина.Настояще. Надежда.Привързаност. Чист въз-дух. Позитивни мисли.Възходи и падения.Онова, което кара чове-ка да бъде човек, всичкоонова, за което се бо-рим през живота си ивсе по-рядко намираме,всичко онова, което никара да въздъхнем с об-лекчение, да поплачемот радост, да продължимнапред, опаковано полесен за използване на-

чин. Гледайки опакова-ния чист въздух, се за-мислих, та нали, ако гонямаше чистия въздух,нямаше да го има и чо-века, нямаше да ги имаи всички онези неща,които горе изброих. Непретендирам, че съм то-чен, но в един милили-тър въздух „левитират“около 78% азот, 21%кислород, 0.9% аргон иследи от други благо-родни газове, 0,03% въг-лероден диоксид, и ос-таналите 0,07% оксидина сярата, колебливо ко-личество водни пари,прах, бактерии и вирио-ни. И това съчетание отвсевъзможни природнипродукти прави животани възможен. Дава ос-нование да съществувабитие, небитие, Господ,добро и зло, болка, бла-гоговеене и всичко оно-ва, което е продукт начовешкия разум. И,представете си, точнотази живителна есенцияе плод на равновесенцикъл, изграждан напринципа „опит-греш-ка“ милиони години. Ув-

лечени в кръговрата наежедневието, издиш-вайки хиляди пъти наден, подминавайки зе-лените листа на дървета-та, храстите и тревите, вкоито постоянно трептихлорофилът и позволяваследващото ни вдишва-не да даде нова енергия,ново свиване на сърце-то, ново настояще, новоминало и ново бъдеще,ние наистина забравя-ме, че без тези малкичастички живот околонас, никой и нищо ня-маше да бъде нещо по-различно от обикновенлунен прах.

И макар осем дола-ра да ми се струват мал-ко в повече за малкотоколичество земни блага,опаковани по начин,който също вреди наприродата (или поне вБългария), то определе-но си мисля, че няма ни-що по-хубаво от това, даподариш на скъп човекне просто картичка смило пожелание, а еднаприела причудлива фор-ма, идея.

ban4ev

ЖЖИИВВООТТ

„Ледена фиеста“ -лед, емоции

и още нещо...

Увлечени в кръговрата наежедневието, издишвайки хилядипъти на ден, подминавайки зеле-ните листа на дърветата, храс-

тите и тревите, в които постоянно треп-ти хлорофилът и позволява следващото нивдишване да даде нова енергия, ново свиванена сърцето, ново настояще, ново минало иново бъдеще, ние наистина забравяме, че безтези малки частички живот около нас, никойи нищо нямаше да бъде нещо по-различно отобикновен лунен прах.

в картонена опаковка

C M Y K

Палачинка „Вилхелм“ 27 февруари 2007 г. страница 11

Урсула ле Гуин

Едно от най-известните „де-ца“ на научната фантастика

− предългият цикъл „Землемо-рия“, е дело на калифорний-ката Урсула ле Гуин. Повечеот 40 години тя очарова чита-телите с нестандартното сивиждане, с изключителния синачин на мислене, с новиясвят, който пресъздава за тях.

Родена е през 1929 г. вБъркли, Калифорния, в се-мейството на Алфред и Тео-дора Крьобер. Баща ӟ е билантрополог и археолог, а май-ка ӟ − писател (известна най-вече с етнографските си твор-би за индианците). В началотона писателската си кариераЛе Гуин среща не особенодобър прием от страна на из-дателите − 7 години е получа-вала откази за публикуване насвоите творби, докато единден нейният разказ „Април вПариж“ е публикуван в науч-нофантастичното списание„Amazing Stories“.

Урсула акцентира върхусоциалните науки. Известна есъс способността си да пре-създава нови светове с герои,които имат човешки характе-ри, независимо че, техничес-ки погледнато, са всичко дру-го, но не и хора. Внушаваидеите си на читателите, раз-казвайки неправдоподобниистории. Самата Ле Гуин твър-ди, че най- лесният начин дакажеш истината е да я отре-чеш напълно. Разчупва многоот приетите стандарти в науч-ната фантастика, която, въп-реки че разглежда бъдещето,остава консервативна в соци-ален аспект.

Ле Гуин е „абонирана“ завсички големи награди зафантастична литература −„Небюла“, „Хюго“, няколко отсписание „Локус“, дори„ГАНДАЛФ“ („Grand Masterof Fantasy“). Сред трофеите ӟса няколко награди за цялост-но творчество. В края на ме-сец април 2003 г. Урсула ЛеГуин получи наградата „GrandMaster“ на Съюза на писатели-те на научна фантастика ифентъзи (различна от „GrandMaster of Fantasy“). Тази наг-рада се връчва за 12-и път зацялостно творчество в област-та на научната фантастика

и/или фентъзито. Досегашни-те носители на наградата сатакива всепризнати автори ка-то Филип Хосе Фармър, Бра-йън Олдис, Хал Клемент, Ай-зък Азимов, Робърт Хайнлайн,

Артър Кларк, Рей Бредбъри ит.н.

Сред най-добре приетитеӟ творби са Землеморския иХейнският цикъл. „Землемо-рия“ Първоначално е замис-

лена като трилогия, но следуспеха на първите три книги −„Магьосникът от Землемо-рия“, „Гробниците на Атуан“и „Най-далечния бряг“, Урсу-ла решава да продължи исто-рията. Двадесет години по-късно излиза „Техану“, коятобива обявена за последнатакнига от цикъла. През 2001 го-дина Урсула не устоява на из-кушението и издава останали-те две книги − „Приказки отЗемлемория“ и „Другият вя-тър“. Самата авторка призна-ва, че в кабинета си в единшкаф държи всички папки,съдържащи истории за и отЗемлемория. „Наистина ис-ках да бъде трилогия. Напи-сах всичките шест, но отделихтези, които ми харесаха най-много, и ги предадох на ре-дакторката си за преглед. Тяостана възхитена, когато, два-десет години по-късно, ӟпризнах, че имам още толко-ва скрити и пазени в тайна отпочитателите продължения наживота в Землемория. Нака-ра ме да обещая, че ще ги из-дам всичките!“

„Хейнски цикъл“

През 1966 г. излиза първи-ят роман от Хейнския цикъл −

„Светът на Роканон“. Следват„Планета за изгнаници“, „Гра-дът на илюзиите“, „Лявата ръкана мрака“ , „Освободеният“,„Светът се нарича дъбрава“,„Четири пътя към прошката“,„The Telling“. Радвайки фено-вете си с многобройните раз-кази − „Бавно като империитеи по-бавно от тях“, „Девет жи-вота“, „Денят на прошката“,„Кралят на Зима“, „Предателс-тва“, „Човек от народа“ и др.,Урсула ле Гуин става една отнай-четените дами във фентъ-зито. През 2003 г. е регистри-рана като Дама на фентъзитоне само в България и Фран-ция, но и в Китай. В разказитеси писателката разказва заразлични герои, част от еднаобща Вселена.

Друга литература

Ле Гуин е написала и де-сетки самостоятелни разказии романи, сред които „Грън-чарското колело на Рая“ ,„Далече от всякъде“ , „Окотона Херон“ , „Винаги се завръ-щам вкъщи“; „Онези, коитонапускат Омелас“, „Четиритепосоки на вятъра“, „Пътекитена желанието“, „С очите исърцето“, „Самота“.

Lete2

Землемория − по земя или море

Почти всеки втори мой поз-нат е влюбен в някой детскифилм. За това се зачудих − ред-но ли е да се наричаме възраст-ни, или пораснали деца е по-подходящо?! Признайте си, си-гурно често ви се е случвало дасменяте каналите безцелно инакрая вместо да изберете ня-кой сериозен филм, вие се спи-рате на анимационно „изпълне-но със смисъл“. Cartoon Networkси беше най-страхотната TV-програма, от която тръгнаха кла-сики като Tom and Jerry, Cow andChicken, Dexter, The Powerpuff Girls, EdEdd and Eddy и Foster's Home ForImaginary Friends. Сега се задоволявамес Jetix и филмчета като W.I.T.C.H., коитоза някои хора са невероятни (няма даспоменавам имена), но според мен немогат да заменят Popay, да речем.

Така че сега се наслаждавам на

Spongebob, Happy Three Friends, TheSimpsons или South Park, които се възп-риемат като анимации за възрастни. Нода ви кажа честно сега им се радвамтолкова, колкото и ако бях на пет, защо-то тогава ме интересуваха само картин-ките, макар че не разбирах нищо.

Общо взето, всичко написано досега няма никакъв смисъл, защото все

още не мога да си отговоря навъпроса − като гледаме детски иим се кефим, падаме ли до инте-лектуалното ниво на 4-5 годишни-те и основателно ли е някои да нимислят за looser-и заради тази лю-бов към детските? За самоуспоко-ение смятам да отрека това твър-дение и ще се надявам, че това,че сега оценявам колко труд севлага в една анимация, е напълнооснователна причина. А и нямамнамерение в скоро време да пре-късвам връзката с детството си, а

напротив − да се възползвам максимал-но от нея, и мисля, че точно детскитефилми ще ми помогнат за това. Затова,ако сте като мен и продължавате да секефите на оли-детските, да не ви пука,че някои ще ви помислят за дебилчета,защото пък вие преспокойно може даги помислите за пенсийки.

Пламена ГЕОРГИЕВА

Урсула ле Гуин създава фантастикатаи разчупва ледовете„Само в мълчанието има слово,

само в мрака − светлина,

само в смъртта − живот.

Ярко прорязва полетът на ястреба

пустеещите небеса.“

Възрастните и анимационните филми

Малко радост за тези, които са решили да хвърлят еднооко на Землемория и Хейнския цикъл − в читалнята на училищеима пълната колекция от книгите. Ако имате свободен час(именно в един такъв наскоро открих „Лявата ръка на мрака“и бях буквално отвлечена на друга планета) или просто нямакакво да правите, чете ви се, а не знаете какво, надникнете вбиблиотеката. Именно там се намират едни от най-инте-ресните творби не само на Ле Гуин, но и на множество другиструващи си писатели. Няма да ви навредят, нали? ;)

27 февруари 2007 г. страница 12ТворчествоЧасовниково

махало...посветено на един (не)обикно-

вен учебен час, навел ме на мисълтаза промените, които са станали смен тези седем важни от живота мигодини...

Една усмивка, една мечтаЕдна сълза, една съдбаИ всеки ден все отначалоКато часовниково махалоПортокал и два бананаБадем и няколко фъстъкаИ почва всичко отначалоКато часовниково махалоАз ей така, напук си пишаДраскам глупости, докато чакамАз ей така, не знам защоПросто пиша, за да убия времетоА времето, то живо ли е,Щом може да бъде убито?Има ли го и къде,Щом не го виждам?Вие виждате ли го?Къде е, какво е?Кажете ми, искам да знамКажете де, няма да издамПортокал и два бананаБадем и няколко фъстъкаИ почва всичко отначалоКато часовниково махало

Незапомнящ се интериор наостъклената тераса. Нався-

къде са окачени спомени. И тисе криеш от минали моменти,загледан в играещи лъчи.

Бих те снимала така замис-лен и открит. Не съм те вижда-ла такъв. Не мога да повярвам,че си ти! Безумно е, че толковасе крихме. Света разгледахмеи философията в чуждите кар-тини. И жалко, че очите ми не

отразяват блясъка си в твоите.И жалко, че мислите за другкопнеят.

Сега те гледам как мълчиш.Да се протегна бих могла. Дати разкажа за изписаните лис-тове. И може би да си напра-вим снимка.

Дано не се обърнеш. Ще теизненадам. Не мога да повяр-вам колко чаках!

Пристъпвам развълнувано.В главата се върти: „Дано мепомни...“.

И както винаги в червено.Гримът се отразява в твойта ча-ша. Сега разбирам − нямамнищо да ти казвам. Ръката тиоставя отпечатък в моята. Немога да повярвам за годините!Сега стоиш неповторимо вгле-дан в мен.

Не мога да повярвам за ду-шата си! Накрая тя намерисвоя дом!

P.E.P. dark

Не мога да повярвам за годините!

Ето това е Раят. Ни-кога не съм си го предс-тавял като нещо повечеот това. Всеки ден могада я гледам с часове, даслушам нежния ӟ глас,да докосна устните ӟ, дая взема в прегръдкитеси. Какво повече могада искам от това, когатомоята любима принце-са е всеки ден с мен.Сутрин, когато стана,отварям прозореца, а встаята ми нахлува све-жият полъх на пролетта.Това е нейното ухание− горски цветя. Дориимето ӟ е очаровател-но: Аврора − горска ро-

за. Това е моята прин-цеса, моята любима.Всеки ден тя се разхож-да в гората и всички жи-вотни се струпват околонея. Нежният ӟ глас,омайната ӟ красота,доброто ӟ сърце − тя евсичко в моя живот. Неми трябва нищо друго,само да я виждам всекиден. Винаги стоя заддърветата, за да не мевиди. Пазя я, ако някойиска да ӟ стори зло. Нокой би направил нещоподобно на едно толко-ва добро и чисто създа-ние. Всички знаят, че наЗемята няма по-красива

от нея. Косите ӟ са злат-ни − също като слънче-вите лъчи.

Могат да те заслепят,щом ги видиш. Всичко,до което се доближават,става красиво. Тя е катодивна фея, която обла-городява природата, нои моята душа. Кожата ӟе толкова бяла, че дорицветовете на вишните,дори самият сняг изг-леждат мръсни. Очите ӟса големи, красиви,омайни.

Т о л к о в аса чисти, тол-кова са сини,н а п р а в опрозрачни,че поглед-неш ли в тях,виждаш ду-шата ӟ, чувс-твата ӟ. Пог-ледът ӟ можеда разтопивсяко сърце,да покориморета и пла-нини, да за-пали пожари.Реална ли етя, или е са-мо блян имечта? Не, тянаистина е

реална, истинска е.Днес усетих устните ӟ,сякаш усещах нежнитецветчета на розите. Аснагата ӟ − ох, та това енай-божественото внея. Да, божествено,защото тя е истинскабогиня − богиня на кра-сотата и любовта. Само-дивите дори бледнеятпред нейния разкош. Агласът − глас на славей.Запее ли, цялата гора сесбира, за да я чуе.Тястъпва леко по горскитепътеки, минава покраймоята къща, подарява

на всеки разцъфнал ам-бър, който живее само внейната градина. Усе-щам, че ще полетя.Днес тя ми даде най-красивото си цвете −онова с най-красивителиста, с най-омайния

аромат. Какво съм аз −един обикновен човек,а тя е дивна хубавица.Но приказката не свър-шва дотук. Подавайкими необикновенотоцвете, тя ме целуна.Щях да умра! Та аз седокоснах до съвършен-ството, до рая. Трябва-ше да я прегърна, да яцелуна и аз, но, уви -късно е вече. В същиямиг отворих очи и сеоказа, че се намирам влеглото, а онази приказ-на девойка отново беоткраднала съзнаниетоми. Защо ли мисля тол-кова за нея? Та аз нико-га няма да я имам. Тяникога няма да се влю-би в мен, но въпреки то-ва е господарка на сър-цето ми. Къде си, прин-цесо моя? Защо не мепопита, преди да менаправиш твой веренслуга и роб?

Яна ГЕОРГИЕВА, 10-г

ССЪЪННПосветено на 10-г клас

SelbstverstaendlichНеобятна тишина,сгушена във нежен полъх.

Там разстила се и златна пелена,слушала безброй нашепвания„Сбогом“.Една само песъчинкавъв дланта ми се е разтуптяла,искайки да ми напомни обичта,на която тя свидетел беше до безкрая.

Molly Peach

27 февруари 2007 г. страница 13ТворчествоПредстави си един хипоте-

тичен ден...Ставаш в 5 и 30, защото

училището ти се намира вдруг град, а именно в Плов-див и дори не в центъра илипо близо към централнатачаст, ами някъде по шосетокъм Пазарджик. ОК - прежи-вял си го. Все пак от колко го-дини вече учиш тук − нямакак, свикнал си. Та все пакставаш (някак си 10-ината бу-дилника, които предвидливоси настроил да звънят на след-ващата сутрин, са успели дате събудят), успяваш да се об-лечеш, дори намираш силида си измиеш зъбите и отивашна спирката.

Кефиш се, че си успял дасе оправиш толкова бързо, и сбавна, провлачена крачка сетътриш до спирката. Напъхалв ушите слушалките, надулмузиката до крайнастепен,

за да може дане заспиш в движение, очитети полузатворени... и в единмиг поглеждаш как рейсът тиминава. Край! Пак трябва даго гониш − събираш всичкитесили, на които си способен втози час, и почваш да тичашустремен, мислейки си, че то-ва взе да ти става навик итрябва да се намери алтерна-тивен начин за ходене на дас-

кало. Тъкмо стигаш до спирка-

та, добрал си се някак си довратата и вече щастлив, че щеуспееш да го хванеш, когатовратите се затварят пред теб ирейсът тръгва. Но ти не се от-казваш − викаш, подскачаш,махаш с ръце, но уви - жесто-ката реалност те посрещаоще призори. Смутен, ти селуташ из дебрите на своятаглава и търсиш решение напроблема. Не знаейки каквода правиш, ти сядаш на бор-дюра (защото спирката многоотдавна е счупена и това еединственото място, на коетоможе да се седне) и се надя-ваш следващият рейс да под-рани, за да не закъснееш задаскало. Но съвсем сам напустата улица, облегнал глава-та на ръцете си,т и

заспи-ваш ей така, както си

седиш на бордюра. Рейсът еминал и заминал, когато клак-сонът на някаква кола те съ-бужда. Сънен, осъзнавайкибавно какво се е случило ипоглеждайки часа, не ти оста-ва нищо друго, освен да сивикнеш такси. Бъркайки въввсички джобове, събирайкивсяка стотинка, за да могат дати стигнат, ти съвсем отчаяноуспяваш някак си да платишна таксиджията. Часът е вече 7

и 45 и ти, зарадван, че все пакси стигнал (макар и без еднастотинка), тичаш към кабине-та. 2 минути по-късно, задъ-хан, не можейки дори еднодобро утро да кажеш, ти отва-ряш с трясък вратата и с най-мазната усмивка, която можеда избараш, си казваш номе-ра, за да ти оправят отсъствие-то. Но нещо се обърква. Дас-калката, явно станала не кактотрябва сутринта, решено от-говаря, че няма начин, защо-то си закъснял повече от 15минути, та било и с 2. Молишсе, обяснявайки ӟ как вечеимаш 9 неизвинени, но тя енепреклонна. Омърлушен, тиизлизаш от стаята, но през гла-вата ти минава една успо-коителна ми-

съл, че понеще похапнеш при Мари-

ян. Почти си стигнал до култо-вата червена лавка, когато типросветва,че джобовете ти сапразни и нямаш дори дребнимонети за една кашкавалка.Нищо − Мариян ще ти услу-жи. Правиш още няколкокрачки и пред погледа ти сепоявяват намръщените какич-ки. Гладен, безпаричен, сам,ти стоиш по средата на двора,треперещ от студ, не знаейкикакво да правиш. След някол-ко часа, вече свършил даска-ло и обогатил колекцията си с

още няколко двойки, реша-ваш, че малко ще се поразхо-диш − времето се е стоплило,птичките пеят... Оставаш съв-сем сам, но някак си се ке-фиш, свободен си, айляк си,няма дразнители. Усмихвашсе, дори може да си танани-каш някое любимо парче итръгваш надолу по улицата,нанякъде, все едно накъде,нали ти е яко. И както така сивървиш, някой те блъска. ОК− станало е случайно. Човекътне се извинява, излива си ка-фето по новата ти блуза, нас-тъпва те мощно по крака, кой-то и без това те наболява на-последък от старатравма,

н окарай - сигурно

е бързал. Олят с кафе, лекораздразнен, вече забравил запесничката, ти продължавашда вървиш, но със същата не-лепа усмивка на лицето. Ми-нава известно време и отнякъ-де се появява дребна бабич-ка, която си изпуска нещо −съвсем ненужно, но все пакрешаваш да ӟ ги върнеш, а тя,мислейки, че си някакъв кра-дец, започва да те налага счантата. Докато ӟ обясниш, тяне само те е натупала, ами да-же е събрала и фенклуб от де-сетина злобни бабички, коиторазмахват заканително ръце.Както и да е! Измъкваш се от

нелепата ситуация някак си,загубил усмивката си някъде,но пък все още с положителнонастроение. Тъй като не из-мисляш какво може да пра-виш, нямайки и gsm (предивреме без да искаш, съвсемслучайно, толкова невинно,че все още не може да повяр-ваш, си го хвърли в една кофа,докато изхвърляше боклука),с който може да звъннеш нанякого.

Тръгваш към вкъщи, мис-лейки си, че ще поцъкаш мал-ко на компа. След известновреме, дости-

гайки додома си, щастлив, че рей-

сът не се е блъснал някъде (ка-то се има предвид какъв денси имал), заварваш майка сида те чака заканително в хола,държейки в ръце бележника ивече успяла да говори с клас-ния ти ръководител. Тук щекажа − ОПА! Помисляш си,че би предпочел рейсът ти дабеше се блъснал, щеше да сеотървеш с по-малко. Вече съ-жаляваш, че си се прибрал.Майка ти те наказва с „дожи-вотна присъда“ − без компю-тър, телевизия, пари и прочие.

Но, разбира се, това е са-мо една хипотетична ситуа-ция...Надявам се, де...

Мимето

Един хипотетичен ден

Отворени публикации 27 февруари 2007 г. страница 14

Преди време сеповдигна темата „За ипротив“ емото. Аз невзимам страна, защотоза мен емо няма.

Емо в музиката епросто нещо по-лекич-ко, „заспало“, но всеоще рок − emotionalrock със меланхоличентекст. Оттук се свързва сдепресията. Сещам сеза всеизвестнитеCrowfish и ще ги дам запример: Emptiness е ти-пично емо, обачеNicotine или култоватаAway въобще не са.Още по-нелепо е да на-ричаме емо всякакъвalternative само защотоняма дране.

Това с културата азго приемам като кон-формизъм − за да сичлен на една група, седържиш като тях. Всич-ки се числим към някоя„култура“ и плюем оста-налите. Особено лошое да имаш значки на ра-ницата − вече си емо. Е,аз имам значки и не пу-ша, не взимам дрога ипиша разни неща (катотази статия), случва седа надам едно ухо затъжна песничка, но несъм емо. Тези неща неме правят емо. Както инадупчените с флешовеи всички с тесни тишър-

тки, и чернокосите, итези с черен молив око-ло очите не са емо. Ниеобичаме да вкарвамевсичко в калъпи и щомнякой носи дори единбелег на така измисле-

ните групи, понася съот-ветното отношение,приготвено за „събратя-та“ му.

Така емо веднага ниподсеща за отчаяни де-ца. Просто за някои

тийнове животът не ебезкраен купон − при-чините могат да бъдатнай-различни, но лесноскапват младата психи-ка. Всеки може да седепресира, без значе-

ние какво слуша. Товане е мерилото. И поне-же още сме глупави ивсичко приемаме заокончателно, объркани-ят тийн намира изход впрерязване на вените.

Това вече е социаленпроблем. Формите нина бунт са нелепи. Такаще е докато отговарямена негативизма с негати-визъм, докато на никогоне му пука за по- раз-личните от него, докато„приказваш нещо начовека до теб, няма зна-чение какво, важното еда запълниш време-то...“, докато делимвсичко на черно и бя-ло...

Може би запасът ниот обиди е на изчерпва-не, пък и се отракахме −не ставаме за жертви, тапреексплоатирахме не-винното понятие. Емонаричаме всичко и все-ки по- малко принцип-но надъхан от нас, по-тъжен и с бретон. По-позьорско е от тишърт-ките с идоли. Раздухмеедно съкращенийце наопределението emo-tional до някакъв низшподвид на undergroundкултурата, за да не от-писваме само чалга ма-ниаците, а и хора, с ко-ито ходим в едни и съ-щи клубове на едни исъщи концерти. Наис-тина е нелепо.

P.S. Пази боже Еми-ловците!

Димира Тенева

НЯМА ЕМО, ИМА ЕТИКЕТИ

Съзнателно или не музиката нивъздейства по някакъв начин.

Може да ни напомня на детство-то или навява мили и съкровениспомени, свързани с незабрави-ми за нас моменти.

Музиката, която харесваме,олицетворява нашата същност иразбирания за живота. Тя сепревръща в отдушник на чувства-та и мислите ни. В моменти, в ко-ито искаме да релаксираме илипросто да прекараме няколко ча-

са на фона на хубавамузика, тя ни дава това,от което се нуждаем.Няма човек, който да нее намерил песента, коя-то да го накара да се за-мисли, да заплаче, та да-же и да промени мирог-леда си.

Всеки изпълнител,дори и не толкова извес-тният, влага цялата сисила и същност в напра-вата на своето парче.Без значение какъв стиле − то ще се хареса нададен тип хора и ще имразкрие истина, която теса търсили дълго време.

Аз, като един меломан, намирамв песните част от мен, част отсъщността ми, нещо, което метерзае, което ме кара да се чувс-твам добре. Има определени из-пълнители, които изпълняват му-зика много близка до мен.

Тези песни изразяват чувства-та, преживяванията и настроени-ето ми. Те са моето малко спасе-ние от дългите и изморителнидни. Нещото, което ме кара да сеусмихна, когато ми се плаче, икоето винаги е способно да менакара да танцувам ;) Слушайтемузика и се радвайте на живота!

Таки Гюлян

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ЕГ-ТО

Чували сме много легенди, свързани с дневни-ците на нашето мило училище. Преди седем годи-ни обаче останала една наистина неразгаданамистерия. Дневниците на всички паралелки на ви-пуск 2000 изчезнали просто така, за една вечер по-тънали в дън земя и до ден днешен никой не можеда каже къде са се отзовали.

Според една от версиите престъплението еизвършено, за да се прикрият многото безпред-метно извинени отсъствия на един от класове-те. Въпреки заканите и заплахите, че всички отвипуска ще бъдат оставени на пробен изпит ви-новникът не е открит. Няма смисъл да обяснява-ме, че и поправителни изпити не са проведени.Разбира се, всички са знаели какво се е случило сдневниците или поне са си мислили, че знаят, за-щото и тук откриваме разминавания.

Една част от учениците трърдят, че дневни-ците са били пуснати в реката, а други, че са би-ли изгорени в сатанински кръг на самия ӟ бряг. Е,ако не друго, то местопрестъплението поне е ог-раничено.

Как ни въздейства музиката?

Занимавка 27 февруари 2007 г. страница 15

Ежедневно пред нас сеизпречват много пре-

пятствия и трудности.Всеки от нас се нуждаеот съвети, от отдих, отмясто, където да може дасе усамоти, да размисли.Едно такова място е вир-туалната духовна библио-тека - www.spiralata.netНа този адрес ще наме-рите над 450 книги набългарски и около 100 наруски език. Книгите санапълно безплатни и сана всякаква тематика.Има такива за размисли,теории и духовни практи-ки, касаещи спиритуал-ното усъвършенстване иразширяване на съзнани-ето. Други съдържат ста-тии, касаещи здраве, ис-тория, фолклор, хранене,проблеми на общество-то.

Има и легенди, при-казки, притчи, детскиразмисли, изобщо мъд-рости, поднесени помного приятен начин,грабващи сърцето и та-ка, действащи непос-редствено на духа. Кни-гите от този сайт могатда променят схващане-

то ви за света. Някои от посетите-

лите му споделят, че

благодарение на тазиуеб страница са си отво-рили очите за света.Сайтът е редовно обно-вяван и продължава дасе разраства, като честосе качват нови и новикниги. Наистина няма дасъжалявате, ако го посе-тите. А и със сигурностняма да загубите, акопрочетете някоя от мно-гото книги.

Георги МАНОЛОВ 9-е

СПОРТ

Дойде времето на олимпиади-те, състезанията и, естествено,спортните събития и изяви. И в та-зи област не падаме по-долу от ос-таналите, дори постигаме достазначителни резултати.

На 13.01 и 14.01 се проведе ра-йонно междуучилищно волейбол-но състезание за момичета. Първи-ят ден бе очаквано лек, но завършис разочароващия резултат 3:1 гей-ма в полза на ТХВП (Техникум похранително-вкусова промишле-ност), а отборът на СОУ „НиколаВапцаров“ така и не се появи. До-ри и след неудовлетворителнотовторо място от общо два участвалиотбора, нашите госпожици не сеотказаха през втория ден (състеза-нията през който всъщност бяха за

възрастова група 11-12 клас, но от-борът беше в почти същия си със-тав). В неделя пък се играха 2 мача,съответно с „Вапцаров“, от коитопаднахме с 3:1, и с Френската, ко-ито бихме с 3:2, а те съответно пад-наха с 3:0 от Вапцаров... И таканакрая се оказахме с още едновторо място и две грамоти.

Но пък следващия път, с малкоповече тренировки и добрия опит,който имаме, вероятно ще сепредставим подобаващо.

За сметка на това пък мъжкиятни волейболен отбор се опита дакомпенсира. Доста по-подготвении определено по-нахъсени, младе-жите се спуснаха да търсят победа-та. Така в събота (на 20.01) те пос-тигнаха невероятни резултати −

разгромиха всичко, изпречило сена пътя им: ТХВП с 3:0 и СОУ „Ни-кола Вапцаров“ с 3:0.

След щастливия и успешенпърви ден те трябваше да се дока-жат и през втория, неделя − 14.01.Отново се играха 2 мача, единият сочаквания брилянтен резултат(3:0), а вторият мач с не чак толко-

ва доброто 3:1 за домакините от„Яворов“, които се оказаха добреподготвени (все пак щом са побе-дили нашите шампиони!).

И така след края на волейбол-ния турнир за мъже се оказа, чеимаме още едно второ място.

Катерина СТОЯНОВА

Две нови втори места по волейбол

Този път ще ви препоръчам един сайт, койтомисля, че няма да е пресилено да нарека уникален- http://www.math10.com/bg/. На този адрес щенамерите подробни обяснения за абсолютновсичко, изучавано по математика (алгебра и гео-метрия) в училище от първи до дванадесети клас.Към всяка тема ще намерите много задачи за уп-ражнение. Ако се готвите за изпит по математика,също може да откриете много примерни тестове сподробни решения и отговори. Сайтът може да еособено полезен и в началото на всяка учебна го-дина, когато повечето от нас са позабравили мате-риала и са продали старите си учебници.

Предполагам, че на всеки му се е случвало дане успее да реши някоя задача за домашно. В та-къв случай форумът на сайта може да ви помогне.

Имате възможност да сепосъветвате с една наис-тина голяма математи-ческа общност. За люби-телите на математикатасайтът предлага разделсъс забавни задачи. Съ-що така, редовно се ор-ганизират виртуалниолимпиади, където всекиентусиаст може да сеизяви, а и да спечели ня-коя награда.

Ако страницата ви езаинтригувала или сте за-късали по математика,може да я посетите и данаваксате.

Георги МАНОЛОВ, 9-е

Математика за всеки

Духовна библиотека

Книгите санапълно безп-латни и са на

всякаква тематика.Има такива за размисли,теории и духовни прак-тики, касаещи спириту-алното усъвършенства-не и разширяване на съз-нанието.

27 февруари 2007 г. страница 16C M Y K

C M Y K

ЕКИП „ДЕЛТА ТЕ“

Редакторски екип:

Камелия ПЕТРОВА, 0898/517 775

Атанас БАНЧЕВ, 0878/107 667

Моника ЗАПРЯНОВА, 0885/163 146

Репортери:

Георги МАНОЛОВ, Блага ЗЛАТЕВА, Катерина

ГАЙДАДЖИЕВА, Николай ГАРАБЕДЯН

Фоторепортери: Георги СТОИЛОВ, Еница ГАБРОВСКА

е-mail: deltate@gmail.com

Този вестник е осъществен с помощта исъдействието на ИК „Марица“ - Пловдив

Разговор между познати.- Ти какво обичаш повече − вино-

то или жените?- Всичко зависи от годината на

производство....***В зоологическата градина пред

клетката на щраусите поставилитабела с надпис: „Не плашете щрау-сите − подът е бетонен!“

***Келнер, в кафето ми плува умря-ла муха!

- Не е възможно, господине! Умре-лите мухи не плуват!

***Две мишки пушат трева. Надтях прелита прилеп. Едната мишкаказала:

- Хайде вече да спираме да пушим,че взеха да ми се привиждат ангели.

***Две гарги си стоят на една жицаи над тях минава самолет.

Едната рекла:- Брей, тая птица колко бързо ле-

ти.- Хъммммм, − казала другата − и

на теб да ти запалят опашката, ити ще летиш толкова бързо.

***Лекар към болен:- Вземете две от тези таблетки.

Ако утре сутринта се събудите,вземете още две!

Смехуротиквеничковчета

ТВОИТЕ ТРИ НОВИ ДУМИ

Промискуитет -практиката на безраз-борен избор. Най- чес-то терминът се употре-бява за сексуалнитеконтакти и означавабезразборно избиранена интимни партньори.

Firmament - n, -(e)s,-e - небесна твърд, не-босклон, небосвод.

Nisi /naisai/ - аме-риканец от японскипроизход.

ВицовеВицове

Рубриката „Отворени публикации“ същест-вува вече почти година и се появява периодичнона страниците на вестника. В нея помествамематериали, които представляват много повечелично мнение, отколкото обективни факти илитърсения, без да подлагаме на редакция съдържа-нието им. Ако имате мнение относно наболялпроблем, моля изпращайте своите послания подформата на писма, статии, снимки, карикатуриили в друга избрана от вас форма на електронна-та поща на „Делта Те“:

deltate@gmail.com, за рубриката „Отворени публикации“.

Редакторският екип

Автор: Лъчезар АТАНАСОВ

ГГииммннааззиияяттаа

ии ккооззииттее