ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

«ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР»

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра «Сигурност и безопасност»

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ УЗУНОВ

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА

ПОДГОТОВКАТА ПО ЛИЧНА ЗАЩИТА НА

ОХРАНИТЕЛИТЕ ОТ ЗВЕНАТА ЗА СИГУРНОСТ НА

ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за получаване на образователна и

научна степен «доктор»

ВАРНА

2015

Дисертационният труд е с обем от 243 страници и се състои от:

списък с използвани съкращения, увод, изложение в три глави,

заключение, библиография и приложения. Съдържанието на всяка от

главите е разпределено в отделни параграфи, като в края на всяка глава се

направени конкретни изводи. В основния текст са включени: 4 таблици, 1

графика, 34 фигури, 2 блок-схеми и 13 фотографии. Библиографията

съдържа общо 206 заглавия на български и английски език.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на …........... от

……... часа в…………………………………….. на ВСУ «Черноризец

Храбър» на заседание на Научното жури.

Материалите за защитата са на разположение на интересуващите

се в канцеларията на катедра «Сигурност и безопасност» към Юридически

факултет на ВСУ «Черноризец Храбър» и на интернет адрес www.vfu.bg,

раздел «Докторантури».

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

«ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР»

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра «Сигурност и безопасност»

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ УЗУНОВ

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА

ПОДГОТОВКАТА ПО ЛИЧНА ЗАЩИТА НА

ОХРАНИТЕЛИТЕ ОТ ЗВЕНАТА ЗА СИГУРНОСТ НА

ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ

АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА

ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН «ДОКТОР» ПО НАУЧНА

СПЕЦИАЛНОСТ «ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ ИЗВЪН СФЕРАТА

НА МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО» (НАЦИОНАЛНА

СИГУРНОСТ)

Научен ръководител: проф. д-р ВАЛЕРИ ХРИСТОВ

Рецензенти: проф. д.п.н. Малчо Малчев

доц. д-р Валентин Тодоров

ВАРНА

2015

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННОТО

ИЗСЛЕДВАНЕ

1. Въведение в темата

Съвременният етап от развитието на човешката цивилизация се

характеризира с изключителна динамика. Налице са значителни

постижения в процесите, свързани с опазване на природата и човека.

Продължаващата криза, в която живеем, е предпоставка за появата и

развитието на негативни процеси, като нарушение на права и лични

свободи на граждани, хулиганство, нападение, с цел грабеж,

посегателство върху имуществото на физически и юридически лица,

организирана престъпност, отвличане на хора, с цел взимане на откуп,

рекет, изнудване, бандитизъм, екстремизъм, тероризъм1 и др. Ето защо

международната демократична общественост обединява усилията на

всички страни в стремежа за ранното разпознаване и неутрализиране на

такива негативните явления, които пречат за устойчивото развитие на

социалната, правовата и хуманната държава, като нанасят сериозни щети

на стабилността на нациите, отделните обществени слоеве, общности и

групи; фирми и сдружения; организации и институции, както и спрямо

сигурността и безопасността гражданското общество и на всеки отделен

гражданин в частност.

Изложеното с особена значимост се отнася и до вътрешния, и

особено до международния туризъм, разглеждан като своеобразно

социално-икономическо явление. Сигурността, респективно и сигурността

в сектора на туризма, е много важен въпрос за Европейския съюз и

Европейската комисия. През последните 15 години се наблюдава

увеличение на нивото и размерите на престъпността и насилието по

1 Терористичният акт на летище «Бургас» в България е бомбен

атентат срещу автобус с израелски туристи станал на 18 юли 2012 г. В 17.23 часа

местно време, при което загиват 7 души и 35 са тежко и леко ранени.

1. МВР разкри самоличността на атентаторите от Сарафово

2. Нови доклади доказват «Хизбула» зад Сарафово. // Vsekiden.com.

Посетен на 30 юли 2013.

3. Ива Капкова, И втори българин, ранен от бомбата, bnews 19 юли

2012

4. Автобус с израелски туристи е взривен на летището в Бургас. //

Dir.bg, 18 юли 2012. Посетен на 18 юли 2012.

5. Шок и ужас, в-к «Черно море», Бр. 4423, 20.07.2012

територията на цяла Европа, а 70% от нейните граждани очакват повече

сигурност и осезаеми резултати2. В този аспект българската туристическа

индустрия се сблъсква с нарастващ ръст на престъпността през

последното десетилетие в морските и планински курорти, където са

изградени огромни туристически комплекси, които са благоприятна почва

за бум на престъпност и противообществен нихилизъм и мотивация.

Проблемът изисква мобилизация на ресурсите за противопоставяне на

тази негативна тенденция. Силите, средствата и възможностите на

държавните институции, ведомства и специализираните структури за

сигурност и обществен ред вече са крайно недостатъчни, което налага

ангажирането на частни охранителни звена. Явно е, че нашата страна в

това отношение вече не се различава от световните и европейски

институции, които насочват вниманието си към частната охранителна

индустрия и я включват в общият дебат за сигурността и борбата с

престъпността.

Нарастващата потребност от повече безопасност създава все по-

интензивно търсене на частни охранителни услуги. Потребителите ги

търсят, като изискват те да са с високо качество и съвместно с гаранцията,

че тези услуги са предоставени по професионален начин, който не оставя

място за съмнения и злоупотреба. Затова секторът трябва да се развива на

професионално равнище, да има сериозен облик, имидж, добре обучен и

високо квалифициран персонал, който да се ползва от комфортни условия

за работа и съответстващо ниво на възнаграждение.

Бъдещето на частния охранителен сектор в България е свързано с

интегрирано развитие между страните на европейско ниво и в света, с

изменящата се система за борба с тероризма и престъпността.

Повишеният пазарен дял на частната индустрия за сигурност е част от

веригата за осигуряване на общественото спокойствие и безопасност,

която и в международен, и в национален план има все по–голямо значение

за обществото, като цяло, и за отделните граждани3.

В края на ХХ и в началото на ХХI век в Република България се

разви и разраства частният охранителен сектор с предлагания комплекс от

охранителни услуги в области, доминиращи предимно от полицейските

органи. Към април 2004 г. 1600 броя търговски дружества и еднолични

търговци имат лиценз за осъществяване на частна охранителна дейност.

2 СоЕSS, Отчет за дейностите 2006–2007, с. 45. 3 Ангелов, П. Частната охранителна дейност в България. // Научен

Алманах на ВСУ «Черноризец. Храбър» кн.19., с.11.

Броят на физическите лица, които се занимават непосредствено с

охранителна дейност, възлиза на около 130 хил. души. Към това ако

прибавим, че около 90 хил. къси огнестрелни оръжия са раздадени за

осъществяване на охранителна дейност, става ясно, че се касае за една

много широка обемна дейност. Всичко това наложи нейната

законодателна регламентация. С приемането на Закона за частната

охранителна дейност4 се създаде възможност за придържане към

наложилите се неотложни изисквания и очаквания на обществените

отношения. Преминаването към частния охранителен сектор на

традиционната преди това за полицията дейност – охранителни услуги

трябва да се осъществява само и единствено при наличието на

съответните законови гаранции за надеждна защита на обществото и

всеки отделен гражданин.

Досега съществуващите методи на подготовка се оказват

непригодни5, тъй като не са съобразени с динамичното развитие на

битовата, тежката и организираната престъпност. Това налага да се

изготви подходяща усъвършенствана нова методика, адаптирана към

постоянните промени на настоящата действителност с цел да се

въздейства компетентно и резултатно по отношение способността за

реагиране в екстремални ситуации с включване на подходяща

съвършеност от психо-физически методи и съвременни техники за лична

защита.

Актуалността на темата на дисертационния труд се предопределя

от необходимостта за задоволяване на потребността, от достигане на

високи равнища на обучение, при което, нашите усилия ще доведат до

разработването и внедряването на съвременна система за организация и

управление на подготовката по лична защита на човешките ресурси.

Днес обществото се нуждае от обучение по лична защита на базата

на прилагането на една нова осъвременена методика, чрез фундамента на

която да се достигне до висока степен на надеждност за справяне с

конфликтни и извънредни ситуации.

В тази връзка целта на настоящето изследване е на базата на

извършения теоретико-аспектен анализ и обобщения, да се разкрият нови

4 Закон за частната охранителна дейност. ДВ., бр. 15 от 24. 02. 2004 г. 5 На 14 март 2014 един полицай е убит, а други трима са ранени при

специализирана акция в Лясковец.

Вж.: http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/zaloviha-myzha-ot-liaskovec-

kojto-ubi-policaj-6007460.

европейски тенденции при използване на техниките за лична защита, в

процеса на физическа охрана и сигурност на лица в туристическите

обекти.

За постигане на целта на изследването са решени следните задачи:

1. Разглеждане на историческите аспекти и теоретичното

представяне на организацията и управлението в туристическия бранш.

2. Изследване на правната уредба за използване на физическа сила и

помощни средства от ЗЧОД, при лична защита.

3. Представяне на нова методика за интензивно обучение на

охранители по лична защита.

4. Извеждане на особеностите при прилагането и.

5. Използване на новата методика в подготовката на охранители, за

лична защита.

6. Оптимизиране и внедряване в практиката методиката на обучение

по лична защита за осигуряване на сигурността в туристическите обекти.

Личната защита е способността на човека, чрез придобити умения

от различни бойни изкуства да извършва адекватни технически действия,

с които успешно да противодейства за справяне в извънредни ситуации6.

Бързината за оценка на кризисната ситуация, вземането на решение,

адаптирано към конкретната ситуация, прилагането на подходящата

техника за лична защита съобразено с потребността, гарантира висока

надеждност за решаване на проблема. Тя се разделя на:

лична защита за граждани;

лична защита за охранители;

специална полицейска защита.

Чрез своите умения добре обученият човек може да защити себе си и

други хора от хулигански, агресивни и противоправни посегателства.

Особено важна е:

правилната оценка на кризисната ситуация;

бързината на вземането на решенията;

нивото на квалификация;

адаптивно подбраните технически умения за

преодоляване на конфликта.

6 «Извънредна ситуация» – състояние, което се случва извън

определения ред или програма, и по своя характер е необикновено особено,

специално, изключително”. – Андрейчин, Л. и др. Български тълковен речник,

С., 2003, с. 291, с. 887.

Хипотезата, която се подлага на проверка и доказване е, че чрез

апробиране на осъвременена методика за организация и управление на

процеса на подготовката, може да се достигнат подходящи нива на

компетентност по лична защита, която позволява да се изгради ефективна

система на въздействие при прилагане на техники за лична защита, за

надеждна физическа охрана и намали времето за обучение.

Обект на изследването е състоянието на кръга от обществени

отношения, свързвани с ефективността на въздействието на прилаганите

техники за лична защита при физическата охрана на туристически обекти

и лица.

Предметът на изследването се отнася до динамиката на промените,

забелязаните тенденции и закономерности на процесите касаещи

постигане на по-високо качество на обучението чрез предлаганата нова

методика при прилагане на техники от лична защита на охранителите за

осигуряване на сигурност в туристическите обекти и лица.

1. Обхватът на изследването е насочен, предимно в сектора на

подготовката на охранителите от състава на частните охранителни

дружества в лична защита, при осъществяване на дейности, по физическа

охрана на обекти в туристическия бранш.

2. Изследването е концентрирано върху практико-приложни аспекти

на организацията и управлението на процеса по лична защита при

физическа охрана на обекти от туристическата индустрия.

В дисертационният труд е използван инструментариум от следните

методи:

историческия подход;

системен метод;

комплексен метод на анализ;

сравнителен анализ;

социологически подход;

психологически методи;

методи на физическата култура;

ретроспективен анализ;

проактивен метод.

Те са нагледно демонстрирани от автора чрез фотоизложения и

изображения, както и на основата на проведено анкетно-социологическо

проучване със студенти от ВСУ «Черноризец Храбър», гр. Варна.

II. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Обем

Дисертационният труд е с обем от 243 страници и се състои от:

списък с използвани съкращения, увод, изложение в три глави,

заключение, библиография и приложения. Съдържанието на всяка от

главите е разпределено в отделни параграфи, като в края на всяка глава са

направени конкретни изводи. В текста са включени: 4 таблици, 1 графика,

34 фигури, 2 блок-схеми и 13 фотографии. Библиографията съдържа общо

206 заглавия на български и английски език.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Глава първа. ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР И АСПЕКТНО

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО В

ТУРИСТИЧЕСКИЯ БРАНШ

1.1. Исторически корени на туристическата индустрия

1.2. Организация на туристическата индустрия

1.2.1. Организация и ръководство в туризма

1.3. Основни аспекти на управлението в туризма

1.3.1. Управлението като теория

1.3.2. Предмет на теорията на социалното управление

1.3.3. Метод на теорията на социалното управление

1.3.4. Система и информация

1.3.5. Роля на правото в управлението

1.4. Особености в процеса на вземане на решение при организация и

управление на екипа в сектор «туризъм»

Глава втора. ПРАВНИ ОСНОВИ НА ЧАСТНАТА

ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2.1. Понятие, видове и регламентиране на организацията и

управлението на охранителната дейност

2.2. Права и задължения на лицата, извършващи частна охранителна

дейност за осигуряване на физическа охрана

2.3. Нормативна уредба на организацията и подготовката на

служителите от охранителният екип

2.3.1. Примерна длъжностна характеристика на длъжността:

«охранител»

2.3.2. Примерна длъжностна характеристика на длъжността:

«диспечер охрана»

2.3.3. Примерна длъжностна характеристика на длъжността:

«началник смяна охрана»

22..33..44.. План за организацията на охраната и безопасността

Глава трета. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОДГОТОВКАТА ПО

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОХРАНИТЕЛИТЕ. БОЙНИ ТЕХНИКИ,

ПРИЛАГАНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЧНА СИГУРНОСТ И

БЕЗОПАСНОСТ В ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ

3.1. Съвременна характеристика на условията и факторите

детерминиращи лична защита при физическа охрана

3.2. Възникване и развитие на бойните изкуства

3.2.1. Карате

3.2.2. Джудо

3.2.3. Айкидо

3.2.4. Анализ на техниките в бойните изкуства, хронологичен път на

развитие и характерни традиционни методи на обучение

3.3. Система за подготовка по лична защита – постановка на

проблема

3.3.1. Съвременни методи за обучение и преподаване

3.3.2. Принципи в съвременното обучение по лична защита

3.3.3. Специфични методи в обучението по лична защита

3.3.4. Изисквания и критерии при оценяване. Показатели за оценка

3.4. Алгоритъм при прилагане на техники за лична защита. Нова

методика

3.4.1. Прилагане на нагаши джодан уке срещу нападение с джодан

аго цуки

3.4.2. Използване на те нагаши гедан уке срещу нападение с чудан

мае гери чусоку

3.4.3. Два варианта за приложение на цуками уке (захващащ блок)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И ИНТЕРНЕТ РЕСУРСИ

ПРИЛОЖЕНИЯ

III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Увод

В увода на дисертационния труд е обоснован изборът на темата в

контекста на нейната актуалност и практическа приложимост в Република

България и в света. Формулирани са изследователският проблем и тезата

на автора. Дефинирана е целта на изследването и са посочени

изследователските задачи, поставени за решаване. Определени са обектът

и предметът на дисертационното изследване, и неговата методологична

основа. Уточнени са използваният изследователски инструментариум и

характеристиката на използваната информация.

Глава първа, озаглавена «ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР И АСПЕКТНО

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО В

ТУРИСТИЧЕСКИЯ БРАНШ», се състои от четири параграфа и е

посветена на изучаването и запознаването с туризма, като сфера от

икономиката и развитието; формата на организация, управление,

ръководство и регулиране туризма в национален и световен аспект.

Главният акцент в нашето дисертационно изследване се състои в

способността да се формира надежден охранителен апарат за обезпечение

безопасността в туристическите обекти.

В първи параграф «Исторически корени на туристическата

индустрия» на Глава първа, – откривам периода на възникване,

формиране и развитието му до днешно време, като понятия

«съвременният туризъм», историческите особености, икономическите

перспективи, формите на законодателно, институционно и нормативно

регулиране; държавната политика; стратегии за развитие и управление;

сегашното състояние на туризма в България и в световното общество,

видове туризъм; основните рискове, а също така, ниво на опасности и

заплахите за туристите в определените туристически обекти и въобще за

туризма в Република България. На фона на това, формирам основният

отговор: защо туристическата индустрия се нуждае от частна охранителна

дейност и лична защита.

Туризмът е най-проспериращият отрасъл на българската икономика,

който се характеризира с динамично и устойчиво развитие, с високи

темпове на растеж, най-ясно изразени през последните десет години.

Неговият принос в растежа на БВП на страната е безспорен. Днешното

състояние на отрасъла се дължи до голяма степен на усилията на частните

предприемачи. Почти всички туристически обекти са частна собственост.

Привлечени са и значителни чуждестранни инвестиции. Навлизат големи

хотелиерски, ресторантьорски и туроператорски вериги и компании, с

което страната се включва активно в процеса на световната глобализация

на туристическата индустрия. Налице са и значителни български частни

инвестиции, в т.ч. и инвестиции «на зелено»7. Приета беше законовата и

подзаконовата нормативна база за дейността и развитието на туризма у

нас.

Същевременно, въпреки нарастващите резултати и приносът на

туризма в развитието на българската икономика, налице са редица

проблеми, които пречат за привеждането на отрасъла в съответствие с

европейските и световните стандарти за качество и гостоприемство.

Съществува значителен неизползван потенциал за развитието на

туризма в страната:

приносът на туризма за валутните приходи и платежния баланс на

страната;

приносът за формирането и нарастването на БВП на страната;

ниското качество или дори пълната липса на инфраструктурата в

цялата страна;

трудностите пред туризма, произтичащи от икономическото

развитие на страната и все още относително ниските равнища на личен

разполагаем доход на населението, като фактор за ефективно

платежоспособно търсене на високо качествени туристически продукти и

услуги от българските граждани;

липсва комплексна и взаимообвързана нормативна база;

необходимостта от повишаване конкурентноспособността на

отрасъла в условията на глобализация и задълбочаваща се европейска

интеграция;

възможностите за развитието на туризма и нуждата от

целенасочени политики, мерки и програми;

високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и

българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по

нашите туристически дестинации и комплекси;

7 Зелени инвестиции, с така наречените социално отговарящи

инвестиции, направени от компании и други предприятия, които развиват

продукти, насочени към създаване на по чиста окръжаваща среда. Зелени

инвестиции могат да бъдат направени от много компании в цял свят.

Вж.: http://www.green-investment.org/ru/.

сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващия се

проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в

туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на

съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат

на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е

пропастта в придобитите в образователната система умения на работната

сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и

информационните технологии в туризма.

Глобалната световна криза пряко се отразява на българската

икономика, в това число и на частната индустрия за сигурност.

Смекчаването на нейните последици изисква предприемането на

антикризисни мерки както от страна на институциите, така и от страна на

работодателите.

Една от проявите на кризата е надпреварата в частния сектор за

сигурност за предлагане на най-ниски цени. Публичните институции и

частни клиенти продължават да спестяват от сигурност, включително за

отговорни и рискови обекти. Несъмнено това се отразява негативно на

качеството на охранителните услуги. Това нанася значителни вреди за

бранша, а също води и до увеличаването на риска за сигурността на

туристите, пребиваващи в туристическите обекти на България. Затова ние

предлагаме повишаване квалификацията на охранителите чрез:

продължаващо обучение по лична защита;

отработване различни модели на конфликтни ситуации

чрез тактика при употреба на техники за лична защита и

процедури на взаимодействие с МВР.

Във втори параграф «Организация на туристическата

индустрия», представям на Вашето внимание: обща характеристика и

организация на туристическата индустрия в Република България,

откриваме основните механизми на стратегическото планиране и

основните управленски понятия: организация, управление, ръководство и

др.

Ясно е, че в сектор туризъм се извършват основни, допълнителни,

спомагателни и странични дейности по създаването на туристически и

свързани с тяхното потребление продукти. Осъществяването на

различните видове дейности зависи от вида туризъм и спецификата при

предлагане на туристическия продукт.

Всяка дейност, се осъществява в съответствие с всички закони,

правила, форми, принципи или намерения. Дейността на живия организъм

се осъществява в съответствие с физиологическите закономерности;

дейност на механизмите създадени от човека се осъществява според

кинематична схема, конструкция, но само човешката дейност може да

бъде организирана.

Терминът «организация» (от гръц.ез. «органон» – подреждам) има

три важни взаимосвързани между себе си значения:

Качество или форма на взаимодействие между

елементите в системите или процесите (т.нар. «ред»).

Видовете човешка дейност за въвеждане на определен

порядък – организиране.

Всяка общност, обект, система, институция и др.

Приложена към стопанската дейност8, в каквато сфера е

туристическия бранш, организацията като форма, изразява характера на

взаимодействия в сферата на материалните, трудови, информационните и

други елементи на субекта дейности, в процеса на създаване на

продукция и извършване на услуги.

Що се отнася до термина «Управление», намираме, че да се

управлява, означава да се ръководи, да се властва, да се прилага9.

В резултат на всичко това, достигаме до извода, че за формиране на

добър екип е нужно да отговорим на определени изисквания:

да се реши какви са целите;

да се поставят за изпълнение и как да се постигнат;

как да се мотивират работещите в тях, за да предоставят

своето сътрудничество (внимание, усилия и пр.) възможно най-

доброволно за постигането на тези цели, и т.н.

Отделено е особено внимание на организация и ръководство в

туризма. Управлението като функция, т.е. като дейност по постигане на

целите и като информационен процес всъщност протичат едновременно.

Организираната система е едновременно и информационна система за

управление. Затова практически не е възможно да се управлява без

информация и без организация.

В трети параграф «Основни аспекти на управлението»

разглеждаме субектите и обектите на управлението, права и обратна

8 Пачев, Т. – Икономическа социология. С., 2004. 9 Ставрев, Св., Вълков, Ал. – Основи на управлението на публичния

сектор. С., 2008.

връзка в системата на управлението, основни видове управления;

управление като процес и като целенасочено въздействие, и други аспекти

на управлението.

Ясно е, че управлението е съзнателен процес. Намесата във

функционирането и развитието на обекта, от страна на субекта на

управлението е напълно осъзната и преднамерена. Управлението е

типично човешка дейност – една от най-сложните, най-отговорните и

творчески дейности на хората. По тази своя дейност те се различават от

всички други същества. Всичко това има конкретен процес и е ограничено

в пространството и времето.

Също така, може да се каже, че системата на управление в туризма

се характеризира със следните черти:

бързо променяща се;

много динамична;

има висока интензивност;

насищане с човешки ресурси, наети за сезона;

концентрация на лица, потенциални източници на

престъпност от други региони и държави;

денонощен, непрекъснат режим за осигуряване на

сигурност и безопасност в акваторията на Черноморското

крайбрежие прилежащи към К.К. «Св.Св. Константин и Елена» и

Гранд хотел Варна;

разширяване на границите на информационния

обмен в активният туристически сезон (обекти, МВР, СОТ, СОД,

НСО и др.)

Особено внимание се отделя: на управление, като теория; предмет на

теория на социалното управление; методи на социално управление в

туристическата област; система и информация (управление в различни

системи на съществуването); социалното и стопанското управление (е

обект на въздействие в различните процеси на управление в туризма, а

така също в моралните, организационно-политическите, религиозните и

обществени отношения); ролята на правото в процесите на управление в

сферата на туризма и необходимостта от изработването на общи правила

на поведение и урегулиране на отношенията, между различните видове

дейности при организиране на надежден екип.

Четвърти параграф «Особености в процеса на вземане на

решение при организация и управление на екипа в сектор «туризъм»,

при добро пресмятане става ясно, че управлението и организацията са

невъзможни,без умението да се вземат правилни, адекватни решения при

определени ситуации и условия.

Ясно е, че вземането на решение е основна част от мениджърската

дейност. Решенията се взимат при наличието на проблема(и) в дадена

ситуация (конкретно състояние, процес или явление). Терминът

«решение10

» има много значения:

решението на проблема е намереният, но все още неосъществен

вариант на действие;

самият процес на реализиране на вариантите на действие;

крайният резултат от осъществения вариант на действие.

Затова за да се разреши конкретна ситуация и възникналите

проблеми в нея, е нужно да се определи:

на какъв етап на управленчески процес тя е възникнала;

нейната степен на сложност (стандартна или нестандартна);

продължителност за реализация (стратегическа, текуща или

оперативна);

характер на действията;

степен на определяне на крайния резултат.

Съгласно по-горе казаното, съществуват различни подходи и етапи

за решаването на проблема.

От анализа и оценката на изложените твърдение и тази в първа глава

могат да се формулират следните изводи:

1. В тази глава се разгледат: историческите аспекти на

туристическата индустрия и нейните потребности, в зависимост от

динамичното развитие на бранша; основни принципи на организацията,

управлението, планиране, ръководене и вземане на правилни управленски

решения.

2. Нашата цел е да се подготвят надеждни екипи, които да бъдат

правилно управлявани в ежедневната си дейност от квалифицирани

мениджъри, които да предложат високо качество на туристическия

продукт за своите гости.

3. Чрез високо качество на подготовка на ръководния състав да се

изгради модерна система за организация, управление и сигурност на

гостите в туристическите комплекси.

4. Извежда се необходимостта от включване на охранителната

дейност, като сегмент на туристическата система от обекти и дейности.

10 Борисов, А.Б. Большой экономический словарь. М., 2003, с. 895.

Глава втора, озаглавена «ПРАВНИ ОСНОВИ НА ЧАСТНАТА

ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ» се състои

от три параграфа и е посветена на тематиката на нашето дисертационно

проучване, в сферата на охранителната дейност. В тази глава,

разглеждаме понятийния апарат, видовете охранителна дейност,

нормативно-правната регламентация, сферите на дейности в

организационно-управленчески аспект. Законовото уреждане на частната

охранителна дейност е както признак за демократизиране на обществото,

така и белег за неговата зрялост, – изразена в оценката, че защитата на

законните права и интереси на гражданите не може да се остави изцяло

само на държавната правоохранителна система, а е необходимо да се

включат и структурите на недържавната правозащитна система. На тази

основа, сравнявайки международните нормативно-правни актове, а така и

националното законодателство, извеждам основните права и задължения

на лицата изпълняващи охранителна дейност. Освен това, се изградих

съвременна методика за организация, управление и подготовка на

служителите, съгласно нарасналите изисквания за предлагане на

качествен охранителен продукт на туристическата индустрия.

Първи параграф на глава втора: «Понятие, видове и

регламентиране на организацията и управлението на охранителната

дейност», – формирам понятието, видовете, заетостта, извеждам

правното регулиране, целите на защита, в сферата на дейностите и пр.,

което касае частната охранителна дейност. Охранителната дейност

представлява съвкупност от материално-правни норми, които уреждат

обществените отношения в сферата на изграждащото се общество. Тя е

допълнение на функцията на правовата държава и е насочена за

подпомагане на държавните полицейски структури в борбата им срещу

престъпността. Проявява се като част от изграждащото се гражданско

общество и би трябвало, да е лоялна конкуренция в условия на пазарна

икономика. Това е дейност, извършвана с цел защита на определено

лице, група лица или обекти. Осъществява се от охранителни екипи, които

имат за задача да извършат анализ на обстановката, преценка на

степента на риска, възможни начини за нападение и тяхното

неутрализиране, избиране на безопасни маршрути за придвижване и др.

По своите субекти охранителна дейност се дели на:

Публичен сектор;

Частен сектор.

Необходимо е да се отбележи, че частната индустрия за сигурност е

част от системата за национална сигурност. Осигурява безопасност на

обектите на критичната инфраструктура. В момента съществуват около

1400 охранителни търговски дружества или еднолични търговци.

Раздадени са по ЗЧОД над 2500 лиценза за частна охранителна дейност11

.

Национален лиценз притежават около 660-670 охранителни търговски

дружества или еднолични търговци. От тях:

за лична охрана – около 190-200;

за ценни пратки и товари – около 170-180;

за охрана на мероприятие – около 130-140.

Частните охранителни услуги задължително се извършват при

спазване на законодателството както на Европейския съюз и на Република

България, така и при зачитане правата и законните интереси на

гражданите. В сила за частната индустрия за сигурност на Република

България са следните нормативни и подзаконовите нормативни актове

подредени по хронологически ред на тяхното публикуване:

Конституция на Република България. ДВ. бр.№56 от 1991 г.;

Наказателен кодекс. ДВ., бр.№26 от 1968 г.;

Закон за административните нарушения и наказания. ДВ.

бр.№92 от 1969 г.;

Закон за Министерство на вътрешните работи. Обн. ДВ.

бр.№122 от 1997 г.;

Закон за частната охранителна дейност. ДВ, бр.№15 от 2004 г.;

Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и

пиротехническите изделия. ДВ. бр.№73 от 2010 г.;

Закон за ограничаване на административното регулиране и

административния контрол върху стопанската дейност. ДВ.

бр.№55 от 2003 г.;

Кодекс за етично поведение на Национална асоциация на фирми

за търговска сигурност и охрана (НАФТС)12

от 2003 г.;

11Вж:http://gdnp.mvr.bg/Administrativni_uslugi/Chastna_ohranitelna_deinost/valid

ni_licenzi.htm. 12 НАФТСО – е сдружение с идеална цел и обединява търговски дружества,

предоставящи услуги в сферата на сигурността.

Асоциацията е член на Конфедерацията на европейските услуги за

сигурност CoESS. Вж.: http://www.naftso.org/.

Наредба №7 «За инженерно-техническите мероприятия за

охрана на обектите». ДВ. бр.№57 от 1985 г.;

Наредба №1 «За противопожарната охрана в обектите на

банките и не банковите финансови институции». ДВ. бр.№74 от

26.08.1994 г.;

Наредба №3 «За инструктажа на работниците и служителите

по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана».

ДВ. бр.№44 от 14 май 1996 г.;

Наредба №I–69 «За условията и реда за установяването на

психологическата пригодност за боравене с огнестрелно оръжие

и боеприпаси». ДВ. бр.№45 от 19 май 2000 г.;

Наредба №3 «За минималните изисквания за безопасност на

здравето на работещите при използване на лични предпазни

средства на работното място». ДВ. бр.№46 от 19 април 2001 г.;

Наредба №I–171 «За организацията и контрола по

обезпечаването на сигурността на банките и небанковите

финансови институции». ДВ. бр.№70 от 2 юли 2001 г.;

Наредба №2 «За защита на работещите от рискове, свързани с

експозиция на шум при работа». ДВ. бр.№32 от 27 февруари 2003

г.;

Наредба №I–199 «За условията и реда за провеждане на курсове

за безопасно боравене с огнестрелно оръжие». ДВ. бр.№83 от 02

септември 2003 г.;

Наредба №I–121 «За реда за организиране охраната при

транспортиране на ценни пратки и товари». ДВ. бр.№15 от 24

юни 2004 г.;

Наредба №І–2895 «За реда, по които търговци по чл. 2, ал.2, т.2

от Закона за частната охранителна дейност удостоверяват, че

отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна

дейност». ДВ. бр.№99 от 15 ноември 2011 г.;

Наредба №5220-12(56)/02 «За обществен ред Варна» от 03 август

2007 г.

и др.

За извършване на охранителна дейност по охрана на обекти и лица,

трябва да се съблюдават изискванията на «Закона за частната

охранителна дейност»13

. Според чл. 7 ЗЧОД, дейността по физическа

защита, може да включва и осигуряването на пропускателен режим в

обектите. Охраната с помощта на технически системи за сигурност,

наблюдение и контрол на технически средства на охраняваните обекти и

проверка на получените сигнали14

. Глава 3 от ЗЧОД, регламентира

правата и задълженията на лицата извършващи частна охранителна

дейност и на техните служители. При извършване на охрана дружества

занимаващи с този вид дейност се лицензират по смисъл на ЗЧОД за

извършване такава в национален или регионален мащаб.

Видове частни охранителни дейности15

:

1. лична охрана на физически лица – дейност по защитата,

предотвратяване и пресичане на телесната неприкосновеност на

физически лица;

2. охрана на имуществото на физически или юридически лица –

дейността по физическа защита на имуществото от противоправни

посегателства;

3. охрана на мероприятия – комплекс от действия, насочени към

обезпечаване спокойното и безпрепятственото протичане на масови

прояви или дейности с краткосрочен характер;

4. охрана на ценни пратки и товари – дейност по защита на пари,

цени книжа, благородни метали, произведение на изкуството и други

ценности, чието транспортиране се осъществява с въоръжена охрана,

специално оборудван транспорт и други помощни средства за защита и

охрана;

5. охрана с помощта на технически системи за сигурност – дейност

по наблюдение, контрол, проверка с специални технически средства на

охраняваните обекти;

6. самоохрана на имущество на търговци или юридически лица.

Охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или въоръжена

охрана, като при въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона

за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и

боеприпасите16

и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

13 Закон на частната охранителна дейност (ЗЧОД). Изм. и доп. ДВ.

бр.№43 от 7 юли 2011. 14 Вж. Чл. 10 от ЗЧОД изм. и доп. ДВ. бр.№43 от 7 юли 2011. 15 Вж. Чл. 5 от ЗЧОД изм. и доп. в ДВ. бр.№43 от 7 юли 2011. 16 Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и

боеприпасите. ДВ. бр.№133 от 1998 г., изм. доп. ДВ. бр.№85 от 2000 г.

Охранителните дейности могат да се осъществяват и чрез

технически системи за сигурност, помощни средства и физическо

реагиране. Именно този вид дейност ще разгледаме в съвременния му

вариант на приложение.

Във втори параграф на глава втора «Права и задължения на

лицата, извършващи частна охранителна дейност» са разгледани

права и задължения на лицата занимаващи се с частна охранителна

дейност (ЧОД); основни изисквания, видове охранителни мероприятия,

условия за поемане на обектите под охрана, основни етапи при формиране

на охранителни мероприятия и екипи за тяхното осъществяване;

нормативно-правна регламентация на охраняемите обекти и лица,

изпълняващи конкретни действия в сферата на частната охрана на

дадените обекти; особености и кратка характеристика на охраняваните

обекти; деловодство, основни видове и кратко описание на документите

на поетите под охрана обекти.

Охранителното обследване слага началото на дейността по охрана на

един обект, и има за цел да се изгради една ефективна система за

физическа и техническа защита на обследвания обект, която да гарантира

неговата безопасност. По време на обследването се установяват уязвимите

места на обекта и ресурсите за гарантиране на безопасна охрана.

Провеждането на обследването на обекта условно може да се раздели на

следните етапи: подготвителен етап, оценка на състоянието на обекта,

обобщаване на резултатите от обследването.

Проверяват се:

наличния персонал за физическа защита (охранители);

физическите бариери, огради, състоянието на врати, прозорци,

защитата на местата където се съхраняват материални ценности;

охранително осветление и служебно помещение на охраната и

тяхното оборудване;

укрепеността на обектите;

състояние на сигнално-известителните системи:

къде са изградени; от какъв тип са;

функционират ли нормално;

как е организирано реагирането на сигнали;

извършва се проверка на наличната телевизионна техника и

нейната изправност, реда за съхраняване и унищожаване на направените

видео-записи;

извършва се проверка на средствата за комуникация на

охраната, нейните транспортни средства, наличието и състоянието на

служебни животни.

След завършване на проверката се прави анализ на състоянието и се

изготвя протокол от членовете на комисията. В протокола се вписват –

основните изисквания към възложителя, които той трябва да изпълни

преди сключването на договора за охрана. Най-често, това са

изискванията за предоставяне на подходящо помещение за охраната, за

подобряване състоянието на сградите, осветлението, укрепването на

местата, в които се държат материални ценности, монтирането на

сигнално-известителна техника и др.

След като се уточнят финансовите параметри се пристъпва към

сключването на договори. Предмет на договора е споразумението за

възлагане под физическа охрана на конкретния обект.

В договора се уточнява:

вида на охраната;

броя на охранителите, които ще охраняват обекта;

въпросите свързани с обучението на охраната;

описват се конкретните задължения на страните.

При организиране дейност по охрана на обектите се извършват

следните охранителни мероприятия:

оценява се състоянието и степента на сигурност на

охраняваните обекти при необходимост, но не по-малко от веднъж

годишно;

създава се съответната организация за охрана и

безопасност, включително чрез провеждане на задължителен ежедневен и

периодичен инструктаж на охранителите;

изготвят и съхраняват правила и указания за спецификата

на извършваните видове охранителна дейност, утвърдени от възложителя

по договора за охрана или от упълномощен от него представител.17

Следва да се уточни, че организацията на охраната на един

обект включва следните дейности:

разработване на план за охрана на обекта;

съставяне на списък с постовете и маршрутите;

разработване на инструкции на постовете и маршрутите със

задължението по нарядите;

оперативно ръководство на силите и средствата.

17 Вж. Чл. 24 от ЗЧОД.

За всеки обект, приет под охрана, експерта по сигурността изготвя

план за неговата охрана, който трябва да съдържа:

особеностите на охранявания обект;

организация на охраната (постове, маршрути, смени,

въоръжение, комуникации и указания за тактиката на действие при

различни ситуации);

данни за оръжието, ако такова се използва за охрана на

обекта;

данни за моторните превозни средства, ако такива се

използват при осъществяване на охраната;

данни за монтиране на видеокамери, както и на

аналогични технически средства или системи, позволяващи да се правят

видеозаписи, без да се уточняват местата им;

правилник за пропускателния режим, утвърден от

възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице;

списък и график за работа на охранителите.

От лицата осъществяващи частна охранителна дейност

задължително се изисква да предоставят на органите на МВР, а за

охраняваните обекти на Министерството на отбраната и на Българската

армия – на служба «Военна полиция» информацията, с която разполагат

относно извършена, извършваща се, или подготвяна престъпна дейност18

.

Ръководител на охранителна дейност или охранител може да

бъди лице, което работи по основно трудово правоотношение на

длъжност «ръководител на охранителна дейност», съответно

«охранител» съгласно Националната класификация на професиите и

длъжностите въз основа на сключен трудов договор.

Ръководителят на охранителната дейност изготвя инструкция за

дейността на служителите си и ги обучава, в зависимост: от вида на

охранителната дейност; спецификата на охранявания обект; степента на

риска; изискванията на работодателя и други.

При упражняване на дейността служителите носят лична

идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено

облекло19

.

18 Вж. чл. 26 от ЗЧОД, изм. – ДВ. бр.№82 от 2006 г., изм. – ДВ. бр.№69 от 2008

г., изм. – ДВ. бр.№43 от 2011 г. 19 Вж. чл. 29 от ЗЧОД.

Охранителите имат право да задържат20

лице в района на

охранявания обект когато21

:

е извършило престъпление в района на охранявания обект;

е предпоставка за увреждане на живота и здравето на

намиращите се в района на охранявания обект лица;

създава се опасност на персонално охраняваното лице;

уврежда имуществото им22

.

При предаване на задържаното лице на съответните полицейски

органи се съставя протокол.

Охранителите имат право да използват:

физическа сила – представлява използването на мускулната

сила за хващане, избутване, задържане, удари и комбинации

при преодоляване на неподчинения и съпротива в

определените от закона случаи и по указания от закона ред;

помощни средства – технически уреди и пособия, които

подпомагат преодоляването на неподчинения и съпротива,

те са:

- белезници;

- каучукови и пластмасови палки.23

Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани след

задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно

нападение.

При използване на физическа сила и помощни средства

охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу

които са насочени.

Използването на физическа сила и помощни средства се

преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по

отношение на малолетни лица и бременни жени.

20 Задържането представлява правозащитно действие, с което на нарушител

на правозащитен интерес се ограничава правото на свободно придвижване.

Вж.: http://bg.slovari.org/. 21 Чл. 32 от ЗЧОД, изм. ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. 22 Съгласно чл. 32 от ЗЧОД. 23 Когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин,

като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на

обществения ред и личността на нарушителя.

Вж. чл. 34 от ЗЧОД.

При осъществяване на дейност по охрана огнестрелно оръжие може

да се използва в условията на неизбежна отбрана24

и крайна

необходимост25

. Такива при неизбежна отбрана са:

въоръжено нападение;

защита на живота на трето лице;

въоръжена съпротива при задържане;

други случаи на неизбежна отбрана.

В условия на крайна необходимост:

нападение на хищни животни.

При същите условия може да се използва и газово оръжие.

В параграф трети на глава втора «Нормативна уредба на

организацията и подготовката на служителите от охранителния

екип» разглеждаме служебна документация при охрана на обекти, видове

на използваната от нас служебна документация; наименование, указване

начина и условията на съхраняване на служебната документация, а така

също, показване на примерни варианти на служебни документи при

охрана на конкретен обект (длъжностна характеристика на охранител,

диспечер на охрана и началник смяна; план за организацията на охраната

и безопасността).

Служебната документация – е този вид управленска документация,

която служи за осъществяване и регулиране процесите на управление и

подготовка на екипа за извършване на определен вид дейност.

Видове служебна документация:

- кадрови (заявления за постъпване за работа, характеристика, лични

карти, автобиография, трудова книжка, заповеди и др.);

- информационни (справки, протоколи, актове, докладни записки и

др.);

24 Неизбежната отбрана е деяние (действие или бездействие), с което се

защитават държавни или обществени интереси, личността или правата на

отбраняващия се от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване

вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Вж. Чл. 12. ал. 1 от Наказателен кодекс. Обн. ДВ. бр.№26 от 2 април 1968 г. 25 Крайна необходимост – деяние, извършено за да се спасят държавни или

обществени интереси, свои или на друго лице лични или имуществени блага от

непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако

причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Вж. Чл. 13. ал. 1 от Наказателен кодекс. Обн. ДВ. бр.№26 от 2 Април 1968 г.

- организационни (правилник, инструкция, правила, статути, планове

и др.);

- разпоредителни (заповеди, указания, постановления и др.).

Една част от документация е необходима при подготовката за

заемане на определена длъжност. Другата – служи за подготовка на

служителите от съответните отдели за повишаване качеството на

предлаганата охранителна услуга.

За да отговори на нарасналите изисквания, в съвременния етап на

работа, охранителя получава инструктаж за спецификата на работното

място и охранявания обект, а при постъпване длъжностната си

характеристика.

Изводите от втора глава са:

Законовото уреждане на частната охранителна дейност е както

признак за демократизиране на обществото, така и белег за неговата

зрялост, изразена в оценката, че защитата на законните права и интереси

на гражданите не може да се остави изцяло само на държавната

правоохранителна система, а е необходимо да се включат и структурите

на недържавната правозащитна система. На тази основа сравнявайки

международните нормативно-правни актове, а така и националното

законодателство, ние изведохме основните права, задължения на лицата

изпълняващи охранителна дейност. Освен това, изградихме съвременна

методика за организация, управление и подготовка на служителите,

съгласно нарасналите изисквания за предлагане на качествен охранителен

продукт на туристическата индустрия.

Може да се отбележи, че основният понятиен апарат в тази глава, се

базира на:

Общата характеристика на ЧОД, съгласно ЗЧОД;

Особености в нормативната уредба на физическата охрана и

безопасността на КК «Св.Св. Константин и Елена».

Глава трета, озаглавена «ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОДГОТОВКАТА

ПО ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОХРАНИТЕЛИТЕ В БОЙНИ ТЕХНИКИ

ПРИЛАГАНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЧНА СИГУРНОСТ И

БЕЗОПАСНОСТ» В тази глава анализирахме техниките в различните видове бойни

изкуства (карате, джудо, айкидо, самбо и др.), отбелязахме положителните

им страни, разкрихме слабостите и подбрахме, на базата на

биомеханичния анализ, само онези от тях, които имат висока приложима

практическа стойност. Разкрихме на основата на биомеханичните

признаци общи черти в техниките от различните бойни изкуства, които

дават възможност за връзки между тях, с цел построяване на сигурна,

актуална, съвременна система за лична защита за успешно

неутрализиране при различни извънредни ситуации. Изработихме

тренировъчни модели с различни варианти за обезвреждане на

нарушителите на установения ред и правилата за пребиваване;

посегателства върху правата и свободите на гостите в охранявания от нас

туристически обект. Създадохме система за продължаваща

професионална подготовка на служителите от звената за сигурност,

съгласно инструкция свързана с конкретните професионални задължения

и сертифицирахме познанията и уменията им.

Важността на безопасността и сигурността в областта на туризма е

неоспорима. По-безопасните и сигурни продукти на туристическата

индустрия може да се превърнат в инструмент за улесняване на

продажбите на международните пазари в повечето страни. Ето защо е

необходимо да се въведат нови приоритети, особено за туристическите

обекти.

В параграф първи на глава трета «Съвременна характеристика

на условията и факторите детерминиращи личната защита».

Съвременният етап от развитието на човешката цивилизация се

характеризира с изключителна динамика. На лице са по-големи

постижения в опазване на природата и човека.

В днешно време продължава разпространението на тероризмът,

което явление е застрашаващо достиженията на цивилизацията, оказва

реално влияние върху обществено-социалния статус на хората.

Необходимостта от противодействие на това обществено зло в XXI-ви

век, води до изграждане на обща стратегия за борба в унисон с процесите

на европейско обединяване. Следва да се премине към интегриране с

европейския опит и обосноваване на перспективни виждания от

специалистите от много европейски страни, а не да се затворим в

границите на собствената си държава.

Тази методическа разработка, която разглеждаме е посветена на

личната защита и, е отражение и функция на тези процеси. В настоящата

дисертация са включени основни прийоми на лична защита по подходящ

и достъпен за обучаемите начин за усвояване.

По замисъл и по конкретно съдържание, дисертацията в методически

план дава научнообосновани отговори за приложение в практиката.

Закономерно в системата на обучение са включени необходимия арсенал

от техники и умения даващи на обучаемия, след усвояването им адекватно

да се защитава, попадайки в критична ситуация. След усъвършенстване на

своите умения той може бързо да оценява кризисната ситуация, да взема

правилни решения, за да защити умело себе си и други лица от

неправомерни, недобронамерени действия.

Благодарение на богатия опит, който е натрупан през годините от

автора, в обучаване на служители от МВР, охранители и лица загрижени

за своята безопасност, иска да отбележи съвременните моменти в

развитието на техниката за лична защита и да сподели своето виждане в

съзвучие с модерните технологии и съвременната методика. В този аспект

се позоваваме на новостите в европейски и световен мащаб. Според Хари

Кук, за бойното изкуство карате-пътя на празната ръка, обикновено се

преподава като средство за тренировка на тялото и духа, преди всичко

като метод за самозащита и съвременен международен състезателен

спорт26

. Авторите Барнъби Честърман и Боб Уйлингъм изразяват своето

мнение, като разглеждат джудото не само като динамично и дълбоко

духовно изкуство, но и като олимпийски спорт27

.

В техниките за лична защита при бойните изкуства, в съвременния

етап на развитие ясно се разграничават приложната част, традицията

и спорта. В Япония това разграничение е направено още в древността

към края на периода Муромачи (Muroma chi 1392-1573), в бойното

изкуство «найджюцу» (японско изкуство на меча). Поради това, че този

период се характеризира с постоянни войни между феодалите или срещу

шогуна се налага професионално и задълбочено изучаване на

«найджюцу». Тези които непрофесионално са си служили с меча (основно

средство за водене на бой) заплащали с живота си своята ниска

квалификация. Това е наложило да се направят промени в техниката и се е

оформил новия облик на «найджюцу»:

изчистват се формите деши (deshi);

връзките и зависимостите гири (giri);

старите школи рюха (ryhua).

От изложеното в тази част на научния труд може да се

обобщи, че техниките за лична защита представляват сложна

26 Кук, Х. – Бойни изкуства карате. С., 2007, с. 5-7. 27 Честърман, Б., Уйлингъм, Б. – Бойно изкуство джудо. С., 2007, с. 5-7.

организирана система от двигателни действия. В съвременния етап

на развитие, при бойните изкуства, ясно се разграничават

приложната част, традицията и спорта.

Условията, които предопределят процеса на лична защита може да

бъдат изведени като:

различни форми на тероризъм;

посегателства против личността;

грабежи;

битови конфликти;

хулигански прояви и други.

Факторите, които характеризират съвременната система за лична

защита могат да бъдат определени като:

генотипни фактори, които се отнасят до личността;

фенотипни фактори, които лимитират обучението и

усъвършенстването на специалиста;

управленски фактори:

- законово-нормативна база;

- организация и управление;

- научно-информационно осигуряване;

- кадрови потенциал;

материално-технически фактори.

Във втори параграф на глава трета «Възникване и развитие на

бойните изкуства» разглеждаме възникването, хронологията и

развитието на такива бойни изкуства като: карате, джудо, айкидо и др.;

указващи голямо влияние за изграждане на дисциплината «лична

защита». Изграждането на съвременна система за лична защита изисква

проследяването на възникването и от древността, еволюцията в отделните

времеви отрязъци на техниката в различните бойни изкуства, като

изтъкнем достойнствата и да открием слабите страни на съответната

система, изградена от създателя на стила и ги доусъвършенстваме, като

използваме развитието им в днешно време. Видовете прилагани бойни

техники, в процеса на подготовката по лична защита при физическа

охрана са подбрани от следните видове бойни изкуства: карате, джудо,

айкидо и др.

Бойните изкуства, според класическото разбиране на понятието,

включват в себе си всички видове азиатски системи за самозащита и

водене на борба със/без хладно оръжие срещу един или повече

противници. В последно време много автори и практикуващи, използват

словосъчетанието бойни изкуства за абсолютно всички такива системи,

независимо в коя точка на света са възникнали. През миналия век се

наблюдава процес на превръщането на много от бойните изкуства в

спортни дисциплини (бойни спортове). В по-малка степен се наблюдава

обратният процес.

Доказателства показват, че бойните изкуства имат корени още в

праисторията на човечеството. Най-ранните доказателства за системно

обучение в специфичните традиции на бойните изкуства се появяват вече

в древността (края на 1-во хилядолетие пр.н.е.) едновременно в Азия и

Европа28

.

Проследявайки хронологията на историческото развитие на

японските бойни изкуства, които са заимствали техниките на древните

китайски стилове, преминали са еволюционния си път на функциониране,

запазили се и до днес. Трябва да се спрем и отбележим ценността на

фундаменталния текст, в който за първи път се говори за понятието

«карате»29

.

Най-ранната публикация на японски се издава под заглавието «Рюкю

Кемпо Карате» през 1922 г. от Gichin Funakoshi (1868-1957). Поради

голямо земетресение в Канто, причинило огромни пожари, този труд е

унищожен и по-късно се преиздава като се променя само съдържанието на

заглавието му30

.

Текстът в нея, в сравнение с предшестващата и основополагаща, е

разширен съществено. В древността изкуството «карате» е било

предавано в Рюкю в условия на дълбока тайна, като информацията се

предавала само устно от учител на ученик, предимно и само в рамките на

школата, в която се води обучението.

В резултат на този начин на преподаване, в нашето съвремие почти

няма налични запазени текстове, записи и други подобни материали за

същността и съдържанието на карате. Едва след издаването на книгата на

Гичин Фунакоши през 1925 г. се разкрива пред целия свят тази дълбоко

пазена в тайна традиция.

В научното пространство се счита, че това е и първия писмен

източник с над повече от 200 страници в областта на наследяването на

28 Вж.: http://bg./wiki/bojnoizkustvo/. 29 Фунакоши, Г. – Карате Джуцу. С., 2006, с. 21. 30 Фунакоши, Г. – Карате Джуцу. С., 2006, с. 15.

понятието карате. Тази книга е и първия учебник, в който са показани

основните техники с огромна историческа, документална, и практико-

приложна стойност.

Майстор Фунакоши успява да създаде от слабо известен, тайнствен и

екзотичен окинавски метод за водене на бой с голи ръце, съвременен стил

карате прераснал в истинско японско бойно изкуство.

В процеса на израстване, повлияно от подема и на други бойни

изкуства «карате» успява да спечели много последователи в страната и

чужбина. Фундаменталната връзка между физическата форма и

мисловната дейност е основен принцип в «будо» – постигаме правилно

мислене, като се обучаваме да изпълняваме правилно формите.

Докато основните принципи се разбират и прилагат, карате ще

запази своята идентичност. Парадоксалното е, че тези принципи се

изучават именно чрез формите – и като физически позиции и в смисъла на

ката.

Технически погледнато, след като веднъж принципът бъде овладян,

формата може и да бъде изоставена. Създателя на стила, не допуска да му

бъдат променяни формите в ката. За времето, в което са създавани, те са

били автентични. Въпроса, който трябва да решим: е до къде може да се

променя, без да изгуби своята същност и предназначение.

Оценка на техниките в карате ни позволяват да изведем

обобщението, че ефективността на карате се състои в използването

на невъоръжени ръце и крака, които са естествените оръжия на

човека. Трите начина на отработване на движенията ката, кихон и

кумите, изразяват съдържанието на това бойно изкуство.

Всеки двубой започва и завършва с поздрав към партньора, към

учителя, към създателя и към публиката, ако се намираме на официално

състезание. Приетите и установени правилници изискват към всеки

участник строго да спазва правилата и по този начин се създава атмосфера

на желязна дисциплина.

Слабостите в карате техниката може да бъдат групирани по

следния начин:

не се отработват хвърлянията с изключение на «аши барай»

(подсечка с крак), някои «коши» (хълбочини), «ко учи», «о учи»

(вътрешно, външно изкосяване на краката), събаряне на тялото след

изпълнение на «тсуками уке» (сграбчващ блок). Не се използват техники

за контрол (ключове) и техники за пристягане (задушаване);

не се използва «атеми вадза» (техники когато противника е на

земята);

също слаб момент е парадоксалното в карате, което и до днес

не е променено, че формата на тялото показва принципите на

съответния стил, не се изоставя след като бъде овладян принципа;

много треньори и до днес смятат «ката» и «кумите» за едно и

също нещо. За времето в което са били създадени «катите» са били

автентични, но днес те служат да покажат традицията, историята и

красотата на съответния стил;

през 2000 г. в състезанията по «ката» за първи път към

участниците е предявено изискването след приключване да покажат

своето виждане, каква част от елементите, които демонстрират имат

приложение в реална схватка «бункай». След приключване на «ката» и

последващия «бункай», се вижда, че едва 15-20% от формата има

приложна стойност и то при определена условност, каквато в реалната

схватка липсва.

Предвид горе казаното за бойното изкуство карате се счита, че

то е подходящо за развитието на кондиционните качества, развива

висока морална ценностна система, дисциплина, етика, но е непълно

в приложно боен аспект за физическа защита.

Джудо е бойно изкуство и спорт, създадено в Япония през 1882

година от Кано Джигоро31

.

Характернен за него е състезателния елемент, където целта е

съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен

или принуден да се предаде. Ударите с ръце, крака или оръжия също са

част от джудо, но само от предварително подредените форми «ката»,

като се изключват от състезанията и свободната практика

«Рандори»32

.

Джудо възниква на основата на бойното изкуство джу джицу, едно

от традиционните военни изкуства на Япония. Кано Джигоро, създателят

на джудо, се е обучавал в школи по джу джицу «изкуство на

гъвкавостта» в продължение на много години, след което създава своя

система, която нарича джудо «път на гъвкавостта».

Джудо е едно от първите съвременни «гендай будо» – бойни

изкуства и неговата философия и методи на обучение се превръщат в

модел за по-късните бойни изкуства, развили се от традиционните форми

«корю». Широкото разпространение на джудото в целия свят довежда и

31 Кано Джигоро (1860-1938) – основател на олимпийският спорт джудо. 32 Кано, Д. – Кодокан джудо, С., 2006, с. 21.

до появата на базирани на него нови форми, като самбо и бразилско джиу

джицу.

В изкуството «джудо» са известни два тренировъчни метода на

обучение за овладяване на техниката. Прилага се ката, което означава

форма, т.е. система от предварително уточнени движения. Освен

техниките от традиционното джудо, ката включва юмручни удари, удари

с крак, разсичащи техники и други такива наследени от «джу-джицу». Те

са строго определени и не търпят промени и всеки от партньорите знае

какво ще прави другия. Другият метод е известен като «Рандори» –

означава «свободна практика».

Изискването за обективност на анализа налага да спрем нашето

внимание и върху слабостите в Джудо, независимо от неговата

уникалност и красота. Доказано е, че слабата част е в «ката» където,

както и в карате, създателя не позволява да се правят промени, за да не се

изневери на принципа.

За разлика от «Рандори», където всичко е поставено на научна

основа, днес се наблюдават съвършено нови тенденции в техниката, при

която биомеханиката и кондиционната подготовка са в абсолютен

синхрон и японските състезатели жънат успехи на световното татами,

то за ката това е табу.

В ката не са правени анализи и изследвания на техниката, която има

приложимост в лична защита е на ниво XV-XVI век. Образно казано,

«можем ли да направим съпоставка между стрелбата с лък, борбата с

копие и съвременното автоматично оръжие?». Аналог за сравнение няма и

трудно може да се отговори.

Изводът е, че трябва да се използват съвременните научни

тенденции в техниката и методиката на джудо в «рандори», които

имат приложение в лична защита и да се изгради надежден модел за

справяне в критични ситуации. След изграждане на модела трябва да

сформираме система, която да включва в себе си градивните техники от

различни бойни изкуства, които имат висока практическа

приложимост.

Следва да се разгледа изкуството «Айкидо».

Според създателя на айкидо Морихей Уешиба (1883-1969 г.г.),

мечтата му е да се възцари мир на света, да се овладее човешката

агрессия и да се научат хората да бъдат по-добри33

. Това е дисциплина

на координацията, начин на укрепване на ума и тялото, за сливане на

33 Саотоме, М. – Принципите на айкидо. С., 2005, с. 12.

телесните и психичните сили на индивида, така че той или тя да бъде

напълно интегрирано човешко същество. Всъщност думата означава –

метод или път «до» за координация или хармония, «ай» на

психичната енергия или духа «ки»34

.

Анализирайки основните характеристики на айкидо техниките

виждаме, че всички движения в тях са кръгообразни. Видно е, че

извършвайки кръгообразните движения, те не позволяват сблъсъка с

противниковата сила. «За да създадем истински кръг, трябва да имаме

стабилен център»35

– това е голямото откритие на Морихей Уешиба.

Основната цел на айкидо е да направи хората силни чрез

канализиране на естествената им енергия. От своя страна това ще

поддържа здраво техните тела и умове. Те никога не вървят срещу

природните закони и никога не се опитват да контролират нещата със

сила. Ако Вие тренирате по естествен отдаден начин, който показва

спокойствие и стабилен център, във Вас ще се натрупа огромно

количество ки енергия. Така ще достигнете Вашата естествена съвършена

форма. Постигането на подобно състояние на съществуване има далеч по-

голяма стойност, отколкото победа в някое маловажно състезание.

Чрез заниманията с айкидо човек се издига над различията между

ума и тялото, обединяват се ума и тялото и функционират като едно цяло.

Именно от обединената единица се зарежда и извира неограничената ки

енергия. Ако тези мощни сили се проявят във всекидневния живот, човек

може да води най-добрия и най-положителен начин на съществуване.

Енергията ки, която се появява естествено и насочено, ни дава радост,

сила, свобода и приспособимост.

Анализирайки техниките от различни бойни изкуства, проследяваме

хронологичното им развитие, тенденции и влияние, а също нагледно се

показват методите на обучение в различните видове бойни изкуства и

способността да окажат влияние при изграждането на новата система за

лична защита.

При анализът върху основата на методите на обучение по бойни

изкуства се установи, че психо-физическата подготовка заема основно

място в технологията на изграждането на професионалното майсторство,

хармонично развитие на личността и подобряване на неговото здраве. В

различните системи на обучение, за различните степени се прилагат

отделни средства на психо-физическо въздействие, но трябва да се

34 Уестбрук А., Рати, О. – Aikido and the Dynamic Sphere, С., 1999, с. 10. 35 Уешиба, К., Уешиба М. – Айкидо основите. С., 2008, с. 11.

отбележи, че в немалко случаи прилаганите средства и методи на психо-

физическа подготовка водят до отрицателен ефект. Постигат се известни

успехи в техническото майсторство, но се нарушава единството на

развитие на личността в резултат на което настъпват известни

изкривявания на психиката и заболявания, които трудно се подават на

лечение. Навлизащите в практиката различни средства и методи на

обучение са много ценни като натрупан богат педагогически опит и

следва да се използват, но много внимателно, след като научно се докаже,

се използва в практиката без корекция. Друга част от опита следва да се

прилага след адаптация, а трета част от този опит не би следвало да се

прилага поради непригодността му към националните условия36

.

В резултат може да се отбележи, че в анализираните бойни изкуства

джудо, карате и айкидо се отбелязва тенденцията на техники за защита,

които са тясно свързани със стила или принципите закодирани от

създателя при изграждане на системата. Методиката, като в карате, така и

в джудо е тясно насочена към подготовка за участие в състезания,

техническия арсенал е ограничен от правилника, за който се подготвя

съответния обучаем. Стремежа за върхови постижения шампионски титли

от висок ранг в съответния вид бойно изкуство, не дава възможност за по-

широк спектър от техники с приложен характер, тъй като правилника по

който се състезават ги забранява. Комбинираното използване на техники

за защита не е толерирано в различните школи. В айкидо няма състезания,

но там ценностната система е насочена в друго направление, единство на

духа и тялото. Въпреки неговата комплексност в това бойно изкуство се

наблюдават три основни атаки върху които е изградена защитата. Шомен

учи «атака отгоре надолу», цуки «мушкане в средната част на тялото»

и кайтен «разсичане по диагонала».

В айкидо при свита в юмрук ръка много майстори твърдят, че е

невъзможна техника. Ударите с крака в айкидо отсъстват като технически

арсенал в обучението. Това води до некомплексност в познанията, а оттам

и невъзможност за пълноценна защита в критична ситуация. Не така стоят

нещата при бойното изкуство самбо37

, което е създадено през 1929-1930

г. от група ентусиасти, като към известните техники от джудо, добавили

много национални борби и самозащити с национални особености: даоба

36 Кайков, Д., Германов, Е. – Усъвършенстване на методиката на обучение по

айкидо // Сборник от доклади от втората научна конференция на Айкидо. С., 1999. 37 Самоотбрана без оружие, когато е спорт и с включени приложни техники

при бойния му вариант.

«грузинска борба» и др. Всяка от гореспоменатите борби и самозащити

борави със свой арсенал от техники. В един вид борба използват техники с

подсичане на краката чрез удари, в друг вид хвърляне на противника чрез

ключове.

Към 1935 г. била изградена система от техники обединяваща

спортната борба и самозащитата. Новият вид изкуство през 1937 г. се

нарича «джудо», тъй като в арсенала си има техники от джудо. Скоро

става ясно, че техниките от този вид борба са много по-богати и по-

разнообразни с арсенала от техники в джудо, включени са техники от

националните борби и през 1940 г. се преименува в борба свободен стил,

1970 г. – «самбо», което се запазва и до днес38

.

Ако обърнем поглед към Европа ще видим, че там се практикували

специални техники за защита и нападение със своя история.

За съжаление нашите и европейските бойни изкуства с течение на

времето са се загубили, за разлика от азиатските, които са съхранили

традицията си. Европейците са свикнали да мислят практично и след

откриването на огнестрелните оръжия е довело до елиминация на бойните

изкуства, като средство за водене на война. Китайците, който са

изобретили барута, не са осъзнали веднага неговото смъртоносно значене,

а са го ползвали предимно за фойерверки. Трагичен факт е, че китайските

кунг-фу майстори, дори по време на въстанието на боксьорите през 1900

г. все още са вярвали, че тяхната енергия Ци ще ги запази неуязвими от

куршумите на пушките и пистолетите. По думите на някой историци,

определени учители «сифу», са подклаждали това суеверие като са

стреляли с хаосни патрони по своите ученици преди битка, за да повярват,

че Ци Гун ги прави неуязвими. Азиатците, които уважават традициите, по

завиден начин са култивирали и съхранили наследството на своите деди.

Така Японците са усъвършенствали своите военни изкуства «буджуцу» в

Будо път и са превърнали суровия занаят на войната в средство на

възпитание на характера. Според К. Ротенбург, друг въпрос е, че по този

начин те може би са понижили степента на ефективността, защото за тях

пътят е от по-голямо значение, отколкото достигането на целта39

.

38 Пашкулев Г., Н. Панайотов. – Бойно приложни техники. С.,1985 г. 39 Ротенбург, К. Стратегия и тактика на бойния спорт Винг Тчунг като

средство за самозащита // Автореферат, – С., 2009.

В параграф трети «Система за подготовка по лична защита –

постановка на проблема», състоящ се от три подпараграфа, които

откриват и характеризират основните моменти в системата за подготовка

на обучаемите по лична защита; съвременни методи на преподаване,

специфични принципи в обучението по лична защита, а също така

изисквания и критерии при оценяване нивото на уменията и познанията.

Трябва да се отбележи, че в днешно време във ВСУ «Черноризец

Храбър» се преподава учебната дисциплина «Лична защита». Тя е твърде

нова и нейната мисия е насочена към представяне и овладяване на

системата за подготовка по лична защита от студенти в различни

специалности. В технологично отношение можем да я разделим на

следните модули:

лична защита за граждани;

лична защита за охранители;

специална полицейска лична защита.

Базисните техники са едни и същи в трите вида обучение,

различно е само учебното съдържание в зависимост от вида на

подготовката, която трябва да се получи.

В зависимост от действията на нападателя, най-общо може да

структурираме специфична система за защита при нападателни действия

със следните видове атаки:

1. Защитни действия при нападение от невъоръжен противник.

2. Защита от нападение с помощни средства, хладно и огнестрелно

оръжие.

3. Употреба на сила и помощни средства, поставяне на белезници.

За да се решат задачите, постигнем целта и отговорим на

нарасналите потребности на дисциплината лична защита, предлагам да се

изгради модел от кумите базисни техники, обединени в система, която да

отговаря на следните изисквания:

1. Да се разграничат от спортните раздели на бойните изкуства от

които са подбрани.

2. Да дават висока надеждност при използването в практиката.

3. Да са приложени в по-голям възрастов диапазон.

4. Да са ниско травматични за прилагащия ги.

5. Да постигат бърз ефективен резултат с минимум усилия.

6. Прилаганите техники за лична защита и контрол, приоритетно да

причиняват минимално увреждане на лицето, върху което се прилагат.

7. Да позволяват използването им при работа в екип.

8. Да се оптимизира срока на обучение.

Процесът на обучение се планира, организира и управлява на базата

на класификациите на техниките за лична защита:

1. Начални;

2. Базисни (основни);

3. Специализирани техники.

В зависимост от въздействието техниките за лична защита могат да

се квалифицират като:

обезвреждане на противника и привеждането му в

състояние на пълно подчинение, без нанасяне на телесни

повреди;

привеждане на противника до безизходно състояние след

нанасяне на телесна повреда (лека, средна, тежка);

привеждане на противника в състояние на физическа

небоеспособност или пълно унищожаване (само в случаите

на неизбежна отбрана).

Съгласно горната квалификация, действията на прилагащия лична

защита трябва да са задължително ориентирани в посока на «възможно

най-малко увреждане на противника».

Досегашната методика на подготовка по лична защита се базираше

на основата на техниките от традиционното карате и спортното джудо.

Анализирайки бойните изкуства се постарах да отделя приложната част

на техниките в тези изкуства от спортните им раздели. Това дава

възможност да се изгради една съвременна система на подготовка, даваща

ни високо ниво надеждност на прилаганите техники от лична защита при

разрешаване на кризисни ситуации.

В съществуващите методи на обучение присъства твърде много

класика и традиция на техническия материал. Няма взаимосвързаност от

изучавания материал на начална техника с основна. Качеството на

специализираната техника не е на необходимото ниво, тъй като е лишено

до голяма степен от приложност. На лице са твърде много условности при

изпълнение на техниката с партньор.

Съществуващите методи на подготовка се оказват непригодни, тъй

като не са съобразени с динамичното развитие на организираната

престъпност. Това налага да се изготви усъвършенствана нова

методиката, адаптирана към настоящата действителност, с включване на

психо-физически методи в подготовката, с цел да се въздейства

резултатно по отношение способността за реагиране в екстремални

ситуации.

Обществото днес се нуждае от задълбочено обучение по лична

защита по една нова осъвременена методика, която подготовка да му даде

висока степен на надеждност за справяне с конфликтни ситуации. Новата

методика, която предлагаме се стреми да постигне:

чрез осъвременяване на техниките да повишим

ефективността;

с използването на по-съвършената методика да

намалим времето за обучение.

В новата методика са изградени три нови учебни програми, които са

взаимосвързани: лична защита от начална, основна и специализирани

програми са изградени като са спазени принципите на обучение от по-

простото към по-сложното и професионалното40

.

Учебните програми по новата методика са универсални и имат за цел

специализирано обучение за овладяване основните приложни техники и

усъвършенстване на физическите способности в професионално

приложен аспект.

За тази цел е проведен педагогически експеримент41

със студентите

от ВСУ «Черноризец Храбър» в продължение на 4 години и

специализирана методика със студенти от контролната група в

продължение на 2 години.

Във връзка с гореизложеното е направено изследване с цел да се

докаже ефективността от приложената нова методика42

. За постигане

на целта се решават следните задачи:

1. Създаване на нова методика за интензивно обучение на

студенти по лична защита.

2. Експериментална проверка на ефективността на методиката.

3. Оптимизиране и внедряване в практиката на методиката за

обучение по лична защита.

В специализираната методика, която е приложена върху студентите

от експерименталната група, са включени следните нови елементи:

40 Узунов, Д. – Усъвършенстване на методиката на обучение по БПТ, кн. 2. В.,

2002. 41 Вж. Бижков, Г., Краевски, В. – Методология и методи на педагогическите

изследвания, С., 2007. 42 Иследването е направено със студенти от ВСУ «Черноризец Храбър» за

периода 2010-2014 години.

1. Значително се намалява периода на обучението, акцентирано е на

основните приложни техники, като чрез тях се усвояват второстепенните.

2. При обучението се обръща по-голямо внимание на изучаване на

многофункционални основни техники които са силно детерминирани с

началните и основни техники.

3. При обучението по специализирана лична защита се създават

ситуации за приложение на ефективни бойни техники.

Обучението е проведено по специализирана нова програма в

продължение на две години със студенти от II курс и четири години със

студенти от IV курс43

.

За доказване надеждността и ефективността на новата

специализирана методика са измерени основните детерминанти,

разкриващи степента на овладяване на лична защита, като се използва

хипотеза за разлика между средните на показателите от двата курса

студенти.

Съгласно данните от научния експеримент изобразени в таблиците и

графиките показани в изследването се вижда ефективност и рационалност

при прилагане на новата методика, начинът на изпълнение на

физическите упражнения непрекъснато се усъвършенства и така се стига

до тяхната техника. Тя представлява съвкупност от взаимосвързани и

целенасочени движения с висока ефективност при минимална загуба на

енергия.

В четвърти параграф на глава трета «Алгоритъм при прилагане

на техники за лична защита. Нова методика», която предлагаме на

Вашето внимание разработената и усъвършенствана от мен, методика по

лична защита. Прийомите изложени във вид на алгоритми, показват реда

за построяване на защитните техники във всяка конкретна ситуация.

Дадената методика дава обща представа, как с помощта на използваните

техники с висока практическа приложимост от различните бойни

изкуства, се изгражда система от базови техники за защита при агресивни

нападения, по такъв начин откривам пред Вас нагледна възможност, как

да се справим, попадайки в извънредни ситуации.

Представям на Вашето внимание 3 основни алгоритъма по лична

защита, подробно описани и представени в дисертационният ми труд във

форма на фотографии:

43 Кентауиц, Б.Х., Родигър ІІІ, Елмс, Д.Дж. – Експериментална психология.

Девето издание. С., 2011.

1. Прилагане на нагаши джодан уке срещу нападение с джодан аго

цуки (защита чрез прилагане на блок с дланта на ръката на горно ниво

от нападение с юмрук в областта на брадата), протича в следните

етапи:

противникът ни атакува с юмрук в лицето;

отклоняваме атаката с дланта на ръката;

подсигуряваме се с второ блокиране с ръба на другата ръка;

правим захват на главата на противника;

събаряме противника на земята;

внимаваме захвата да бъде плътен;

налагаме контрол на земята чрез въздействие върху китката;

възможен е и вариант на контрол чрез болезнено комплексно

въздействие върху лакътна и киткена става.

2. Използване на те нагаши гедан уке срещу нападение с чудан мае

гери чусоку (защита чрез използване на блок с дланта на ръката отгоре

надолу за отразяване на нападение с фронтален удар с крак в средната

област на тялото), протича в следните етапи:

изходната позиция е кумите дачи (позиция в готовност);

избягваме атаката напред по диагонала, блокирайки удара с крак

с дясната длан на ръката си;

подсигуряваме защитата с допълнителен блок – сукуи уке44

със

същата ръка, като нарушаваме равновесието на противника нагоре и

назад;

събаряме противника на земята с контрол и захват на удрящия

крак;

контролираме с налагане ключ на колянна и глезенна става.

3. Два варианта за приложение на цуками уке (захващащ блок):

Вариант 1 – защита от чудан ой цуки (юмручен удар с предната ръка

на средно ниво) – алгоритъмът на приложение преминава през следните

етапи:

избягваме атаката с юмрук напред по диагонала и прилагаме

захват с лява ръка на удрящата дясна на противника;

нарушаваме равновесието на противника напред по диагонала

като подсичаме ходилото му с левия си крак;

избягваме атаката с юмрук напред по диагонала и прилагаме

захват с лява ръка на удрящата дясна на противника;

налагане на плътен контрол при събаряне противника на земята.

44 Кръгообразен, загребващ блок с една и съща ръка.

Вариант 2 – защита от атака с нож в областта на стомаха

Алгоритъма на приложение при вариант 2 е следният:

избягваме посоката на поражение и захващаме атакуващата

ръка;

избиваме ножа като въздействаме върху ръката в посока към

противника;

прилагаме болезнен похват върху киткена става;

внимателно отнемаме ножа от обратната страна на

острието.

Особено внимание се обръща, при прилагане на техники за защита

от нападение с нож след отнемане на ножа от противника, задължително

трябва да се извършат следните технико-тактически действия:

осъществяване пълен контрол над противника на земята и

поставяне на белезници;

проверка за наличие на други опасни средства за нападение;

извеждане на лицето с осъществяване на контрол чрез

полицейска палка.

Алгоритмите показват съвременното развитие на JU JITSU в

световен мащаб относно приложението на охранителни и полицейски

процедури. Въз основа анализа в трета глава могат да се изведат следните

изводи и препоръки.

Изводи и препоръки от трета глава:

Въз основа на направените анализи на техниките в различните бойни

изкуства са изтъкнати техните положителни и слаби страни, а също така,

са изяснени специфичните методи и принципи на основата на която се

развиват техниките за лична защита. Чрез екстраполация на своя

дългогодишен опит в обучението на полицейски служители, охранители и

лица загрижени за своята безопасност, автора се опита чрез собствен

алгоритъм да оптимизира процеса на обучение и усъвършенства

подготовката на обучаемите.

1. Препоръчва се за повишаване качеството на оценяване в учебния

процес по лична защита да се въведат критериите за оценяване на

Световната «JU JITSU INTERNATIONAL FEDERATION», относно

прилагането на «INTERNATIONAL POLICE OPERATIONAL

PROCEDURES».

2. В тази глава са анализирани техниките за лична защита в

различните видове бойни изкуства, отбелязахме положителни им страни,

разкрихме слабостите и подбрахме, на базата на биомеханичния анализ,

само онези от тях, които имат висока приложима практическа стойност.

3. Разкрити са на основата на биомеханични признаци общи черти в

техниките от различни бойни изкуства, които дават възможност за връзки

между тях, с цел построяване на сигурна, актуална, съвременна система за

лична защита за успешно неутрализиране при различни извънредни

ситуации.

4. Изработени са тренировъчни модели с различни варианти за

обезвреждане на нарушителите на установения ред, правилата за

пребиваване и посегателства върху правата, свободите на гости в

охранявания от нас туристически обект.

5. Изготвена съвременна система за подготовка по лична защита в

следните стадии:

първоначална подготовка, при която охранителя придобива

права за извършване на тази дейност;

професионална подготовка за длъжността, която ще заема,

тоест преките му задължения, отговорности и права;

продължаващо обучение и модел на подготовка за повишаване на

познанията и уменията му, сертифициране.

6. Отработва се последователността на тактически и технически

умения в определен хронологичен ред и практически механизъм.

7. Моделира се реагирането до пълен синхрон за подобряване на

работата в екип.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нито една система за безопасност

не може да се противопостави

на глупостта на собствените си сътрудниците.

/Стиг Ларшон/45

Туризмът и пътуването са най-голямата индустрия в света.

Развитието им е свързано с положително икономическо, социално,

културно и духовно влияние, то носи допълнителна печалба на държавата

и по този начин е много важен подпомагащ фактор за развитие. Добре

управляваните и сигурни туристически обекти може да допринесат за

възстановяването на традиции, реконструкция на обекти и паметници. За

да се създаде и консолидира идентичността на една държава трябва да се

запази нейното културно и историческо наследство, което се превръща

във важен инструмент за създаването на положителна международна

оценка за нея. На срещата на хилядолетието на ООН през 2000 г.,

генералният секретар Кофи Анан46

прикани света да запази човешкото

съществуване, включително правото да се живее в свят без опасност и

несигурност, подчертавайки необходимостта от развитие не само на

човешкия фактор, но също така и на един от най-важните аспекти –

безопасността на хората.

Европа, като крайна дестинация за пътуване, има водещи позиции в

целия свят, но в наши дни нови форми на опасност и несигурност се

появяват, както за човека, така и за туризма като водещ отрасъл на

националната икономика. Това поставя съществуването на самите

туристически предприятия в опасност и формира комбинация от

обстоятелства и фактори, които възпрепятстват развитието.

Международният тероризъм, вътрешните и външните конфликти, появата

на нови болести и епидемии, непредсказуемите бедствия, промяната на

45 Карл Стиг-Ерланд «Стиг» Ларшон (на шведски: Stieg Larsson) е

световноизвестен шведски писател и журналист. Автор е на романите от

криминалната трилогия «Милениум», които са публикувани след неговата смърт.

Ларшон живее и работи през по-голямата част от живота си в Стокхолм като

журналист и независим разследващ върху крайно-десният екстремизъм. 46 Кофи Ата Анан (на английски: Kofi Atta Annan) е ганайски дипломат,

дългогодишен служител в администрацията наОрганизацията на обединените

нации.

климата – всички те представляват рискове за туристическия бизнес.

Рисковете свързани със сигурността в областта на туризма приемат нови,

непознати, необичайни и непредвидими форми, а самата индустрия

трябва да бъде в състояние адекватно да отговори на този вид

предизвикателство. В днешно време търсенето на култура, природа и

активен туризъм се развиват най-бързо. Някои изследвания и доклади за

туристически услуги показват, че има бързо нарастващо търсене на

безопасни туристически продукти, и че критерия за сигурност е един от

най-важните при избора на един или друг продукт. Също така, Световната

туристическа организация (СТО) твърди, че един от факторите

ограничаващи развитието на бранша е, че въпросите за сигурността в

туризма не са достатъчно регулирани. Статистиката на СТО показва, че

огромно мнозинство от организациите в туристическата инфраструктура

работят на загуба поради тероризма и природните бедствия. Отчитайки

растежа на търсенето на международния туризъм, и за да се запази

мястото в бизнес средата, туристическите обекти, не само в Европа, но и в

световен мащаб, трябва да помислят за единен качествен туристически

продукт, който ще отговаря на стандартите за сигурност.

Необходимостта от противодействие на рискове, заплахите,

конфликти на XXI-ви век, води до изграждане на обща стратегия за борба

и справяне с тях в унисон с процесите на европейското обединяване.

Следва да се премине към интегриране с европейския опит и

обосноваване на съвместни перспективни виждания от специалистите от

множеството европейски страни, а не да се затворим в границите на

собствената си държава. Тази научна разработка, която разглеждахме е

посветена на лична защита, е отражение и функция на тези процеси. В

настоящата дисертация се включват основни прийоми на лична защита по

подходящ и достъпен за обучаемия начин за усвояване.

По замисъл и по конкретно съдържание, този дисертационен труд в

методически план дава научнообосновани отговори за приложение в

практиката. Закономерно в системата на обучение са включени

необходимия арсенал от техники и умения даващи на обучаемите, след

усвояването им адекватно да се защитава, попадайки в извънредна

ситуация. След усъвършенстване на своите умения те могат бързо да

оценяват кризисната ситуация, да вземат правилни решения, за да защитят

умело себе си и други лица от неправомерни посегателства.

Благодарение на богатия опит, който е натрупан от автора, през

годините в обучаване на служители от МВР, охранители, студенти и лица

загрижени за своята безопасност, се показват съвременните моменти в

развитието на техниките за лична защита и споделя своето виждане в

съзвучие с модерните технологии и съвременната методика. Използвайки

иновационна методика и благодарение на своята висока квалификация,

авторът успя да я внедри в подготовката на студенти от представителните

отбори на ВСУ «Черноризец Храбър» по карате и кик-бокс, които

съумяха да завоюват призови места в национални, международни и

световни първенства47

. В този аспект се позоваваше на новостите в

европейския и световен мащаб.

Видимо от изследването е, че актуалността на темата на

дисертационния труд се предопределя от задоволяване на потребността,

при което, нашите усилия доведоха до разработването и внедряването на

съвременна система за организация и управление на подготовката по

лична защита на човешките ресурси, която подобри качеството и

ефективността на предлаганата от нас охранителна услуга за

туристическите обекти.

Обществото днес се нуждае от обучение по лична защита по една

осъвременена методика, която подготовка му дава висока степен на

надеждност за справяне с конфликтни ситуации.

Във тази връзка, целта на настоящето изследване е постигната, въз

основа на извършения теоретико-аспектен анализ и обобщенията; се

достигна до разкриване новите европейски тенденции при използване на

техниките за лична защита, в процеса на физическа охрана и сигурност

на лицата и обектите в туризма.

За постигане на формулирана цел на изследването бяха решени

следните задачи:

1. Разглеждане на историческите аспекти и

теоретичното представяне на организацията и управлението в

туристическия бранш.

2. Изследване на нормативно-правната уредба за използване на

физическа сила и помощни средства от ЗЧОД, при лична защита.

3. Представена е съвременна методика за интензивно обучение на

охранители по лична защита.

4. Изведени са особеностите при прилагането и.

5. Използва се осъвременената методика в подготовката на

охранители по лична защита.

6. Оптимизираната методика е внедрена в практиката за обучение

по лична защита и осигуряване на сигурността в туристическите обекти.

47 Вж. Приложение №11-13, с. 242-244.

На базата на теоретичния анализ и получените резултати от

изследването на показателите от системата по лична защита на студентите

от ВСУ «Черноризец Храбър», могат да се направят следните изводи,

препоръки и предложения.

Изводи:

Предприемане на законодателна инициатива за

промяна статуса на охранителя, така както е заложен в Закона за МВР,

като служител от охранителната полиция;

Разработване на правила и стандарти за обучение на

охранителите по лична защита, които да се фиксират писмено в обща

концепция за професионално обучение в охранителния бизнес;

Да се създаде бранш на охранителния сектор за

сигурност в туристическите обекти;

Да се предприемат действия за изготвяне на Етичен

кодекс на охранителя в обектите от туристическия сектор.

Препоръки:

Въвеждане ежемесечно на тестове за покриване от охранителите

по владеене на бойни техники за лична защита.

Провеждане на обучителни семинари на всеки 6 месеца за

унифициране методиката на обучения в областта на лична защита.

Да се осъществяват мероприятия за обмяна на професионален

опит и повишаване на равнището на компетентност в боравенето на

техники за лична защита.

Да се провеждат състезания по професионална лична защита

между охранителите от зимните и летни комплекси на територията на

Република България, с цел унифициране и прилагане на положителните и

резултативните методи и практики.

Предложения:

Да се въведе ежеседмична подготовка за повишаване нивото на

професионална квалификация на охранителите от туристическия бранш.

Да се оборудват подходящи помещения със съответните уреди и

татамита, където охранителния състав да полага усилия за актуализиране

на своите умения и способности в овладяването и прилагането на

съвременните методики и съответстващите в тяхното съдържание бойни

техники.

Да се монтират огледала и видеостени (телевизори), на които да

се показват учебни филми и клипове на бавен кадър за по-добро

възприемане от обучаемите.

Да се подготвят подходящи сценарии на практически игри, при

които да се демонстрират прилагане на бойни техники в конкретни

извънредни ситуации в туристическите обекти.

Важността на безопасността и сигурността в областта на туризма е

неоспорима. По-безопасните и сигурни продукти на туристическата

индустрия може да се превърнат в инструмент за улесняване на

продажбите на международните пазари в повечето страни. Ето защо е

необходимо да се въведат нови приоритети, особено за туристическите

бранш.

IV. ПРИНОСНИ МОМЕНТИ

Установено е, че туризмът е една от водещите национални

икономически индустрии в Европа и света, която активно се разраства. Тя

е приета като приоритет за стратегическо и икономическо развитие, и

влияе върху социалния, културния и икономическия живот на всяко едно

общество и всеки човек поотделно. Въпроса за сигурността в туризма се

поставя като един от най-актуалните в света през 21 век във връзка със

сигурността на държавата и отделния индивид, безопасността при

пътуване, безопасност на околната среда. За целта изготвихме система за

подготовка на охранители, която да даде по-висока надеждност при

охрана на туристическите обекти.

Доказано е, че с новата система на подготовка:

Дефинира се ново определение за «лична защита». Личната

защита е съвкупност от взаимосвързани двигателни действия, провеждани

в синхрон по специален алгоритъм, установен съобразно вида на

заплахата и самоотбрана. Личната защита е част от физическата

сигурност, и е действие на ответна реакция на заплахата срещу физическо

увреждане на личността;

в определението за «лична защита» се внедри термина

«самоотбрана» чрез активни физически двигателни действия, провеждани

в синхрон по специален алгоритъм установен съобразно вида на заплахата

се реагира с адекватна бойна техника;

съкращава се времето за обучение;

изготвени са тренировъчни модели с различни кризисни

ситуации;

изготвена е инструкция за персонални задължения на

охранителите и полагане на изпит;

предвидено е обучение по съвременна методи и тренинг за

борба с бедствия и аварии, евакуация;

въведено е обучение и тренинг за справяне с възникнали

пожари на територията на туристическия комплекс;

отработват се тренировъчни варианти за реагиране в

различни извънредните ситуации с цел достигане на автоматизъм при

работа в екип;

изготвена е инструкция за продължаващо обучение

свързано с конкретиката на извършваната охранителна дейност;

създадена е технология за тактически действия при

различни критични ситуации:

- при извършване на престъпление в охранявания обект;

- при сигнал за терористичен акт;

- при стихийни бедствия и пожар;

- при неизбежна отбрана и др.;

за подобряване организацията на предлагания охранителен

продукт в туризма, в часта заплаха, застрашеност, необходимо е да се

създаде интерактивна карта с критичните места на престъпност в

комплекс «Св.Св. Константин и Елена». В тази връзка отделно за всеки

обект се създава «Карта на застрашеност» и, съответно, План за

физическа охрана;

изведен е примерен модел на практическа схема за

координиране и взаимодействие между охраната на отделните обекти в

комплекса при издирване, задържане на крадци, терористи, екстремисти.

Става въпрос за информационен обмен и оперативно взаимодействие

между дежурните части на отделните фирми и МВР;

в организацията по охраната на КК «Св.Св. Константин и

Елена» и Grand Hotel Варна, между отделните частни охранителни фирми

следва да се изгради група за екстремно реагиране, която да се задейства с

единна позивна и радиокод. Групата се обучава по определен

специализиран модул «Бойни техники» за придобиване на рискови

способности. Тя има специфично оборудване, техническа съоръженост и

материалосвързочни възможности. Подготовката включва отделно

изготвена методика със алгоритъм. Мобилната група може бъди малка

само за Grand Hotel Варна или голямо, за целия комплекс, съгласувано с

МВР и ПБЗН и община Варна;

нагледно се представя чрез демонстрация лично на

комплексите от физическите действия, влизащи в съдържанието на

видовете бойни техники за лична защита;

внедряване се в практиката новата система за оценяване на

Световната «JU JITSU INTERNATIONAL FEDERATION»48

, относно

48 Международна федерация по Джиу-Джицу (англ. Ju-Jitsu International

Federation (JJIF)) — международна спортна организация, която се занимава с

развитие на джиу-джицу като вид спорт и бойно майсторство, а така също и

подготовка и провеждане на състезания по този вид спорт. Федерацията провежда

състезания на регионално, континентално и световно ниво. Организация е

основана през 1977 година, като Европейска федерация по джиу-джицу, а през

1987 година пререгистрирана като Международна федерация по джиу-джуцу и е

названа с името International Ju-Jitsu Federation (IJJF), а в 1998 г. – Ju-Jitsu

International Federation (JJIF). В това време активно действат: под ръководството

прилагането на «INTERNATIONAL POLICE OPERATIONAL

PROCEDURES»49

, дава възможност да се сертифицират познанията на

охранителите и да се пренасочат съобразно техните умения към

конкретните видове охранителна дейност;

инструктиране на другите отдели в туристическия

комплекс относно безопасността за постигане на по-добра екипна работа;

с високата степен на натренираност, се съкращава времето

за реагиране при подаване на сигнал от техническите средства за

видеонаблюдения;

екипите за реагиране са в по-добър синхрон и кондиция в

следствие качествената подготовка;

ограничавайки достъпа към охранявания обект

(пропускателен режим) е постигната по-висока надеждност и безопасност

за гостите в комплекса.

Благодарение на дадените гореизложени и предприети мерки, е

изграден не само високоефективен охранителен апарат в определения

обект, но също така, се създаде фундамент, за снижаване на

престъпността и успешна борба с негативните явления и посегателства

срещу личността, правата и свободите на всеки отделен гражданин на

една или друга държава.

на организират състезания, семинари, турнири и шампионати. В JJIF членуват 72

държави.

Вж.: http://en.wiki/Ju-Jitsu_International_Federation. 49 Вж.: Developing a Police Department Policy-Procedure Manual.

http://www.theiacp.org/portals/0/pdfs/BP-PolicyProcedures.pdf.

V. ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Узунов, Д., Усъвършенстване на методика на обучение по БПТ, гр.

Варна, 2011 г.

2. Узунов, Д., П.Недев, Съвременна автоматична система за охрана

на обекти и физическо реагиране. // Научен алманах на ВСУ «Черноризец

Храбър», гр. Варна, 2012 г., стр. 66-68.

3. Узунов, Д., Тактически действия за сигурност в туристическите

комплекси. // Сборник с доклади от научна конференция «Новите

предизвикателства пред сигурността», ВСУ «Черноризец Храбър», гр.

Варна, 2014 г., стр. 170-173.

4. Uzunov, D., Modern Practices in the training of guards to ensure

security in tourist complexes. // 1st International scientific practical conference

«Actual problems in kickboxing (martial arts), Ufa, 2014, pp. 2-13, pp. 34-45.

5. Узунов, Д., Съвременни практики за подготовка на охранители за

осигуряване на безопасност в туристическите комплекси. // Сборник с

доклади от лятна научна сесия на Юридическия факултет «Политики и

практики за сигурност», кн. 26, ВСУ «Черноризец Храбър», гр. Варна,

2014 г., стр. 320-329.