Република Турция Министерство на външните работи

Dr. Sadık Ahmet Cad. No. 8 Balgat- 06100 Ankara / Турция

www.sam.gov.tr strategy@mfa.gov.tr

Tel: (+90) 312 292 26 22 Fax: (+90) 312 292 26 35

Нашата начална предпоставка е че този регион

принадлежи на местните народи, които са

живели тук векове и ще продължават да живеят

в този регион. Всички етнически, сектантски

и лингвистични групи са интегрална част от

региона и ще останат такава в следващите години.

Никой не трябва да помисля за прогонване на

население или изгнанието на отделен индивид.

Държавите от балканския регион са не само

съседи, живеещи един до друг, но те също така

формират едно семейство с гъсти обществени

и културно връзки, които ги обвързват. Този

регион е като чорба и тя ще има добър вкус,

само ако солта и всички съставки ги има, както

трябва. Ако някой извади която и да е от тях,

тази чорба ще бъде безвкусна; оттук се разбира

важността на регионалната собственост. Сърби,

албанци, турци, гърци, босненци, българи,

хървати, румънци, македонци както и други,

всички ще живеят заедно през следващия век,

носейки своето богатство на масата.

vision papersCenter fo

r Strategic Research

Бр. 1, октомври 2011 г.

Визия напред за Балканите

Prof.Dr. Ahmet DAVUTOĞLUМинистър на външните работи на Турция

Визия напред за Балканите

Prof.Dr. Ahmet DAVUTOĞLUМинистър на външните работи на Турция

ЗА АВТОРА

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 3ПСЮИЕ: ОТ 20-ТИ ВЕК В 21-ВИ ВЕК 4МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ 5ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКИ 6ЗАКЛЮЧЕНИЕ 10

Ahmet Davutoğlu Е роден в Ташкент/Коня през 1959 година. След завършването на средното си образование в Истанбулската гимназия, известна като Истанбул Еркек Лисеси, той завършва катедрите по икономика и политически науки в Университета Боазичи, където след това завършва и магистърска степен по публична администрация и докторат по политически науки и международни отношения. Става асистент през 1990 година в Международния ислямски университет в Малайзия, където основава и оглавява Катедрата по политически науки до 1993 г. Също така изнася лекции в Института за близкоисточни изследвания, Института за застраховане и банково дело и докторската програма на Катедрата за международни отношения на Университета Мармара, както и във Военната академия и Академията за войната. От 1995 до 2004 година е професор по международни отношения и ръководител на Катедрата за международни отношения в Университета Бейкент.

Служел е като главен съветник на министър-председателя и посланик за особени поръчения по време на 58-то, 59-то и 60-то правителство. Назначен е за министър на външните работи в 60-то правителство на Република

Турция на 1 май 2009 г. Избран е за депутат от Партията на справедливостта и развитието (АКП) от Коня във Великото народно събрание на Турция на общите избори през 2011 година и е назначен за министър на външните работи в 61-то правителство.

Автор е на много книги и статии за външната политика и международните отношения на турски и английски. Неговите книги и статии са преведени на няколко други езика, включително японски, португалски, руски, арабски, персийски, гръцки и албански. Професор Давутоглу е женен им четири деца и говори английски, немски и арабски.

Неговите публикации включват Alternative Paradigms (Lanham: University Press of America, 1993), Civilizational Transformation and the Muslim World (K.L.: Quill, 1994), Stratejik Derinlik (Strategic Depth, Küre Yayınları, 2001) и Küresel Bunalım (Global Crisis, Küre Yayınları, 2002). Той използва мултидисциплинарен подход в работата си в такива области като международни отношения, регионален анализ, сравнителна политическа философия и сравнителна история на цивилизациите

©All rights reserved

3

компонент на регионалните работи? Кои са предизвикателствата, пред които трябва да се изправи понататъшното развитие на ПСЮИЕ? Тези са само някои от въпросите, върху които ние, като заинтерсувани учас-тници в създаването на мирен и стабилен регионален ред на Балканите, трябва сери-озно да се замислим.

Въпреки аргумента, че силите на глобали-зацията ще намалят локалните разлики и ще улеснят появата на едно глобално обще-

Балканският регион е в исторически пресеч-ка=, когато ПСЮИЕ (Процесът за сътруд-ничество в Югоизточна Европа) скоро ще отбележи своята 15-та годишнина. Крайно време е страните от региона да разгледат из-миналите 15 години и да оценят отново по-тенциалната роля, която този процес може да играе в бъдещето на региона. Коя беше общата визия, която накара балканските държави да инициират този процес? Кои са постиженията на ПСЮИЕ? Кои са фактори-те, които правят този процес жизненоважен

ВИЗИЯ НАПРЕД ЗА БАЛКАНИТЕ

ство, ние все още живеем в свят на региони, където локалните и регионалните процеси нарастващо добиват значение. Реалността на регионалното или субрегионалното съ-трудничество все повече става факт на 21-ви век, като много държави се движат към по-близко културно, икономическо и поли-тическо взаимодействие, ако не и интегра-ция, на регионално ниво. Балканският реги-он, който традиционно се сочи за прототип на фрагментация и дезинтеграция, сега има шанс да се покаже като още един региона-

лен ред в процес на създаване, където взе-ма надмощие културата на сътрудничество. Това есе предлага алтернативна визия за продължаване на регионалното сътрудни-чество около ПСЮИЕ, основана на едно множество от принципи в методологията и политиките, в опит да се стимулира по-ши-рок дебат по темата в интелектуалните и по-литическите кръгове в балканския регион. По-специално, това есе очертава норматив-ните бази и принципите на политики за ре-гионално сътрудничество в момент, когато

4

век беше дългата Студена война. Тези вой-ни, без значение дали горещи или студени, прокараха демаркационни линии в региона и създадоха несигурност, нестабилност и предразсъдъци. Тези напрежения, до из-вестна степен, останаха живи и в десетиле-тията след Студената война и културата на насилие, отгледана по време на тези дълги десетилетия, все още преследва хората от региона.

Балканските държави са в точка на крити-чен избор за това, дали ще продължат с ман-талитета на предишните десетилетия, който беше основан на враждебност и конфликт, или ще възприемат нов политически език, който ще постави акцент върху споделената съдба и сътрудничеството. Този нов подход може да възникне само от общо разбиране за очакванията на балканските народи за бъде-щето на региона. Още по-важно, такава ори-ентирана напред визия подразбира, че ние трябва да посветим нашите интелектуални усилия да си представим как ще изглеждат Балканите и ПСЮИЕ през, да речем, 2015 или 2050 година, вместо да се ангажираме в несъстоятелни дебати за това, какво се е случило през 50-те или 90-те година на 20-ти век.

В този момент ние трябва да спрем за мал-ко и да се запитаме каква роля предвиждаме за региона в глобалните работи през 2015 година и по-нататък. Предложението на Турция е да се подходи към тази нова ера като към период на възстановяване, сътруд-

балканските държави размишляват как да реорганизират своята институционална ар-хитектура в тази нова ера.

ПСЮИЕ: ОТ 20-ТИ ВЕК В 21-ВИ ВЕК

Въпреки че беше основана през 1996 годи-на, към края на 20-ти век, ПСЮИЕ сигур-но и уверено еволюира като организация, която ще се справя достойно в уникалните условия на 21-ви век. Тя остава готова да се покаже като организация, която ще павира пътя напред за страните в региона, докато те се опитват да изнамерят ново бъдеще в този регион и рязко да се разделят с манталите-та на предишния век, който се характеризи-раше с две световни войни и многобройни други конфликти. ПСЮИЕ осигурява пер-фектен път за страните от региона в тяхното търсене да се освободят от лошите спомени на 20-ти век и да избегнат опасността да по-паднат в капана на един омагьосан кръг от напрежения, кризи, конфликти и проблеми, които бяха ендемични за тази конкретна ера. Такава психологическа раздяла с миналото е предусловие, ако страните от региона се стремят да видят как ПСЮИЕ еволюира във важна организация, която ще формира бъде-щето на Балканите.

Същинското предизвикателство, на което трябва да обърнем внимание, е как да изгра-дим съвместна визия, която да обедини бал-канските страни около общи цели, докато се подготвяме да се справим с предизвикател-ствата на 21-ви век. За съжаление, 20-ти век беше потопен в негативни спомени и опи-тът на региона в този период беше далече от това да бъде източник на вдъхновение за нашата задача да се подготвим за едно по-мирно и благополучно бъдеще. През пър-вата половина на 20-ти век регионът стана свидетел на три войни: Балканските войни, Първата световна война и Втората светов-на война. През втората половина на 20-ти

Същинското предизвикателство, на което трябва да обърнем внимание, е как да изградим съвместна визия, която да обедини балканските страни около общи цели, докато се подготвяме да се справим с предизвикателствата на 21-ви век.

5

изградим тази нова ера на Балканите. Един нов подход трябва да се базира на методо-логически принципи и принципи на полити-ки. Тук аз представям три методологически и четири политически принципа, които, в своята цялост, биха могли да помогнат да се формулира подход към регионално сътруд-ничество на Балканите.

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ

Първият методологически принцип изтъква важността да има подход, ориентиран към визия, а не подход, ориентиран към криза. Лидерите и народите от балканския регион все още си спомнят кризите, между които и онези в Босна и Херцеговина и в Косо-во. Подходът, ориентиран към криза, оста-ва фиксиран върхи подробностите на тези минали кризи, докато се разглеждат съвре-менните проблеми, и като такъв, нарочно или не, постоянно репродуцира негативното наследство на този горчив епизод в различ-

ничество и строителство: възстановяване в смисъл на възвръщане на споделени култур-ни, икономически и политически връзки; сътрудничество в смисъл на развитие на нов дух на съвместно действие; и строителство в смисъл на начин да се предолее наслед-ството на миналите десетилетия и да се от-говори на предизвикателствата на идващите нови десетилетия. Това са предусловията за съществуването на нова атмосфера на парт-ньорство и конструктивен подход към из-граждането на ера на мир и благоденствие в региона.

Останалата част на есето очертава норма-тивните бази и принципи, които предлагат път напред, докато ние разсъждаваме как да

Ние трябва да спрем за малко и да се запитаме каква роля предвиждаме за региона в глобалните работи през 2015 година и по-нататък.

6

и неговото разбиране е базирано на ценнос-ти, а не на идеологии. Тези принципи биха могли да послужат като пътеводни принци-пи за ПСЮИЕ като форум за справяне с раз-ногласията в този регион.

ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКИ

Тези методологически принципи трябва да бъдат допълнени с принципи на политики, за да бъдат ефективни на практика. В тази категория бихме могли да включим четири принципа на политики. Първият е регио-нална собственост и инклузивност. Нашата начална предпоставка е че този регион при-надлежи на местните народи, които са живе-ли тук векове и ще продължават да живеят в този регион. Всички етнически, сектантски и лингвистични групи са интегрална част от региона и ще останат такава в следващи-те години. Никой не трябва да помисля за прогонване на население или изгнанието на отделен индивид. Народът от балканския регион са не само съседи, живеещи един до друг, но те също така формират едно семей-ство с гъсти обществени и културно връзки, които ги обвързват. Този регион е като чор-ба и тя ще има добър вкус, само ако солта и всички съставки ги има, както трябва. Ако някой извади която и да е от тях, тази чор-ба ще бъде безвкусна; оттук и важността на регионалната собственост. Сърби, албанци, турци, гърци, босненци, българи, хървати, румънци, македонци както и други, всички ще живеят заедно през следващия век, но-сейки своето богатство на масата.

Регионална собственост и инклузивност не означава, че никога няма да има несъгласия,

ни контексти. Подходът, ориентиран към визия, обратно, се стреми да надмогне тези кризи и предлага да се справи с днешните разногласия в нова рамка и нова визия.

Вторият методологически принцип призо-вава към възприемане на подход, ориенти-ран напред, а не назад. Обществата и лиде-рите интерпретират и използват историята по различни начини. Вероятно най-опас-ният начин е онзи, който концептуализира историята като товар от миналото и пречка за бъдещето. Истина е, че историята е съз-дателят на днешния свят. Обаче, като дейци, притежаващи решимост и свободна воля, ние не сме обвързани с нашите наследства от миналото, докато градим нашето бъде-ще. Имайки това на ум, Балканите трябва да имат поглед към бъдещето, вместо да бъдат пленник на миналото, когато се изправят пред предизвикателствата на епохата.

Третият важен методологически принцип предлага подход, базиран на ценности, а не подход, базиран на идеологии, към реги-оналните проблеми. Визията, базирана на ценности, предполага, че балканските дър-жави се споразумяват за определни общи ценности, без оглед на етнически, религи-озни или сектантски различия. Тази визия рязко контрастира с подхода, базиран на идеологии, който по същество репродуцира идеологически догматизъм, напомнящ на ерата на Студената война или на по-късните етнонационалистически идеологии, които разрушиха региона с ефект на разпростира-не и върху съседните области.

Да обобщим, новият подход към регионал-ното сътрудничество е ориентиран към ви-зия, а не към криза, гледа напред, а не назад,

Създателите на политики трябва да приложат нова визия в съзвучие с духа на 21-ви век, когато намират решения на регионалните проблеми.

Подходът, ориентиран към визия, предлага да се справи с днешните разногласия в нова рамка и нова визия.

7

Вторият принцип на политики е регионал-ната реинтеграция. 20-ти век беше век на разделение. За да се нормализира регионът, за да е в хармония с духа на времето, съз-дателите на политики трябва да имат реши-телността да превърнат 21-ви век във век на реинтеграция в балканския регион. Вместо разделение на микро-ниво, ние трябва да подпомагаме интеграция на макро-ниво. В тази насока, воденето на политически ди-алог е от първостепенно значение. Трябва да има двустранни и многостранни меха-низми за политически диалог на високо ниво, които да се срещат редовно, подоб-но на механизмите на Европейския съюз.

но семейният подход по същество изисква страните от региона да управляват кризите в духа на семейството. Така, както никой не може да се отрече от своя брат или сес-тра, ние не можем просто да обърнем гръб един на друг и да си гледаме само своята работа. Трябва да развиваме повече регио-нални инициативи за засилване на сътруд-ничеството и развитие на начини и средства за решаване на проблемите. В този смисъл, можем да наречем тристранния механизъм между Турция, Босна и Сърбия историческа стъпка. Никой не можеше дори да си пред-стави през 90-те години на 20-ти век, напри-мер, че Турция и Сърбия ще работят заедно сега. Подобно на това, има тристранен меха-низъм на Турция, Хърватия и Босна и Хер-цеговина, в допълнение на такъв на Турция, Гърция и България. Започването на такива двустранни, тристранни или многостранни процеси ще трасира пътя за по-широки ре-гионални инициативи, които биха могли да станат водещият фокус на форума ПСЮИЕ.

Народът от балканския регион са не само съседи, живеещи един до друг, но те също така формират едно семейство с гъсти обществени и културно връзки, които ги обвързват.

8

ята на Скопие не е по-различна. Сега тези градове са отдавна изживели прекрасните си дни. Тези градове може да процъфтя-ват и просперират пак, ако регионът прио-ритизира икономическата реинтеграция и премахне бариерите към по-близко взаимо-действие. Имаме нужда от редовни въздуш-ни връзки, удобни магистрали и високоско-ростни влакове, например, на Балканите, за да бъдат тези общности по-добре свързани една с друга.

Друга област, където реинтеграцията е дос-та закъсняла, е в културното и интелектуал-ното взаимодействие. Нека да кажем оче-видното. Повече културно и интелектуално взаимодействие е sine qua non за какъвто и да е процес на регионално сътрудничество. За съжаление, някои от интелектуалците в региона са по-ограничени и по-затворени от обикновените хора; тези интелектуалци провокират чувства на враждебност, които биха могли да подклаждат омразата. За да се изкоренят бариерите, издигнати от култур-ните предразсъдъци, има нужда от повече взаимодействие в полета като сътрудни-чеството и програмите за обмен между уни-верситетите, както и между образователни-те и изследователските институции. Само тогава можем да положим солидна основа за укрепване на регионалната интеграция.

Третият принцип, релевантен за политики-те, е важността да се вземе предвид проце-сът на европейска интеграция. Очевидно, миналото на региона беше потопено в ис-торията на по-широкия европейски конти-нент и бъдещето му пак ще бъде в Европа. Като се има предвид тясната обвързаност на съдбите им, бъдещето на Европа също ще

Вместо една годишна среща на най-високо ниво, ПСЮИЕ може да провежда две или три срещи на най-високо ниво, подкрепе-ни от по-голям брой релевантни двустран-ни механизми и постоянни комитети. Един възможен пример е Срещата на високо ниво на Стратегическия съвет Турция-Гърция. През 87-те години преди създаването на този съвет Турция и Гърция са подписали само 35 споразумения. А само за един ден, на 15 май 2010 година, турските и гръцки-те власти подписаха 25 споразумения и се проведе съвместно заседание на кабинетите с всички министри около масата. Това беше невъзможно дори да си го представим преди пет или десет години. Турция и Гърция ще продължат да провеждат съвместни заседа-ния на кабинетите, съпредседателствани от двамата министър-председатели.

Задълбочаването на икономическата взаим-на зависимост е важна за регионалната ин-теграция. В това отношение СРС (Съветът за регионално сътрудничество) осигурява важен форум, който трябва да бъде засилен. Свежият подход към регионалната интегра-ция изисква нов поглед към ролята на гра-довете в региона. Много градове страдаха от разделенията, наложени върху региона в течение на историята. Например, Солун беше преди центърът на икономическата активност в Източна Европа, служейки като порта към Източна Европа през вековете. Той беше подобен на Одрин, Адрианополис, в Турция, в това отношение. Докато Солун беше пристанище за целите Балкани, днес той е важен град само за Гърция. Ситуаци-

Миналото на региона беше потопено в историята на по-широкия европейски континент и бъдещето му пак ще бъде в Европа.

Създателите на политики трябва да имат решителността да превърнат 21-ви век във век на реинтеграция в балканския регион.

9

Балканите имат потенциал да представят модел на културно съвместно съществува-не, който може да даде пример на другите европейци за спряване с въпросите на мул-тикултурализма. Въпреки горчивия опит от 90-те години на 20-ти век, мултикултурали-змът, така както се преживява и практикува на Балканите през вековете, е автентичен в смисъл, че той отразява разнообразието на региона. Той е не само скорошен страничен продукт от неизбежните условия, предиз-викани от миграциите; балканският мулти-културализъм е главно кулминация на ав-тентичния исторически опит, натрупан през вековете. Мултикултурализмът в Париж, Лондон или Берлин е резултат от миграция, която оттук даде като резултат реакционер-на и, до известна степен, дефанзивна опози-ция от страна на някои. Балканският регион отразява много ценни практически уроци и има голям потенциал да допринесе за офор-мянето на европейската културна сфера.

Четвъртият принцип на политики налага развитието на общо гледище и позиция в регионалните и глобалните организации.

бъде оформено от бъдещето на Балкани-те. ЕС трябва да продължи усилията си да стане по-мултикултурален и икономически конкурентноспособен, както и политиче-ски и стратегически релевантен, деец на световната сцена. Въпреки че стабилните и проспериращи Балкани са вероятно микро-космос на ЕС, перцепцията, за съжаление, е различна. Много европейци мислят, че бал-канският регион е бреме за ЕС. Народите от балканския регион трябва да работят заед-но, за да покажат на европейските си парт-ньори, че Балканите са всъщност не бреме, а ценен източник, който може да допринесе за европейската култура повече от който и да е друг регион в Европа. В ръцете на съз-дателите на политики от региона е да напра-вят Балканите притегателен център за ЕС и област на взаимноизгодно икономическо взаимодействие.

Балканите имат потенциал да представят модел на културно съвместно съществуване, който може да даде пример на другите европейци за спряване с въпросите на мултикултурализма.

10

Новото разбиране за солидарност, консулта-ция и развитие на съвместни проекти в тези глобални форуми ще се отрази позитивно на регионалното сътрудничество на Балканите и обратно.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тази година и следващите години ще бъдат историческа повратна точка за развитието на нов подход към регионалното сътрудни-чество на Балканите. Сръбското председа-телство на ПСЮИЕ, след успешното пред-седателство на Черна гора, ще бъде отлична възможност да се ангажираме в подновения дебат за това как да се развие по-нататък ин-ституционалната архитектура на регионал-ното сътрудничество в балканския регион. Идеите и принципите, представени в това есе, изхождайки от принципи на методоло-гия и политики, са един скромен опит в тази посока и могат добре да бъдат разширени с релевантни интелектуални и политически прозрения от други заинтересувани страни в региона. Същината на дискусиите в това есе е че създателите на политики трябва да

В Обенинените нации сега няма вътреш-нобалкански механизми за консултация; на това трябва спешно да се обърне внимание. По определени въпроси има място да се на-сърчва вътрешнобалкански диалог, който би направил по-лесно формирането на общи позиции. В НАТО също такъв диалог и ме-ханизми за консултация биха били много плодотворни. В НАТО, например, трябва да полагаме повече усилия в мисленето по въпроси като този: как могат балканските страни да се съберат в НАТО, за да диску-тират и насърчават членството на други балкански страни? Даването на статут с Ек-шънплан за членство (ЕПЧ) на Босна и Хер-цеговина миналата година е добър пример за това, че всички балкански страни подкре-пят тази инициатива. Въпреки че все още не е изпълнено, то все пак е положителна крач-ка напред. Друг въпрос се отнася до пред-ставянето в глобалните икономически и финансови институции, особено във време, когато регионът е изправен пред нагативни-те последици от международната финансова криза. Турция е страна ит Г-20. Като един-ствената балканска страна в Г-20, тя може да застъпва интересите на Балканите там.

11

даване на ново бъдеще за региона би била да установим група от ‘мъдреци’, които ще оценяват предизвикателствата на 21-ви век и ще разработват предложения за подобря-ване на регионалното сътрудничество.

Досега това се наричаше само ‘процес’, но вероятно е крайно време да се задълбочи институционалната архитектура на ПСЮ-ИЕ, така че да отиде отвъд просто консулта-тивен форум или процес. Той трябва да има по-институционализирана структура, за да бъде устойчив и ефективен. В това отноше-ние, един мандат на групата на мъдреците, съставена главно от интелектуалци, полити-ци или дипломати от всички страни членки, би бил да предложат начини да се израбо-тят нови институционални рамки, в които ПСЮИЕ да насочва работата на създателите на политики в региона.

приложат нова визия в съзвучие с духа на 21-ви век, когато намират решения на реги-оналните проблеми.

От своя страна, Турция има воля да направи няколко конкретни приноса. Първо, ние би-хме могли да предприемем съвместен про-ект за отбелязване на 100-годишнината от Балканските войни. Аз мога да видя как раз-виваме определени проекти под по-широка-та тема „От Балканските войни към Балкан-ския мир”. Ние бихме могли да обявим 2012 година за година на Балканския мир през 21-ви век. Друга важна стъпка в посока на съз-

Ние бихме могли да обявим 2012 година за година на Балканския мир през 21-ви век.

Република Турция Министерство на външните работи

Dr. Sadık Ahmet Cad. No. 8 Balgat- 06100 Ankara / Турция

www.sam.gov.tr strategy@mfa.gov.tr

Tel: (+90) 312 292 26 22 Fax: (+90) 312 292 26 35

Нашата начална предпоставка е че този регион

принадлежи на местните народи, които са

живели тук векове и ще продължават да живеят

в този регион. Всички етнически, сектантски

и лингвистични групи са интегрална част от

региона и ще останат такава в следващите години.

Никой не трябва да помисля за прогонване на

население или изгнанието на отделен индивид.

Държавите от балканския регион са не само

съседи, живеещи един до друг, но те също така

формират едно семейство с гъсти обществени

и културно връзки, които ги обвързват. Този

регион е като чорба и тя ще има добър вкус,

само ако солта и всички съставки ги има, както

трябва. Ако някой извади която и да е от тях,

тази чорба ще бъде безвкусна; оттук се разбира

важността на регионалната собственост. Сърби,

албанци, турци, гърци, босненци, българи,

хървати, румънци, македонци както и други,

всички ще живеят заедно през следващия век,

носейки своето богатство на масата.

vision papersCenter fo

r Strategic Research

Бр. 1, октомври 2011 г.

Визия напред за Балканите

Prof.Dr. Ahmet DAVUTOĞLUМинистър на външните работи на Турция