ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ - · pdf fileзанимаващи се с...

Софийски Университет „Св. Климент Охридски“Философски факултет ■ Катедра Европеистика

ЕВРОПЕЙСКИПРОЕКТИтЕми От магиСтърСКи тЕзи

Ма

гист

ърс

ка п

рогр

аМ

а „Е

вро

пЕй

ски

про

Екти

”

1 / 2 0 1 1

Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

Философски факултет Катедра Европеистика

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ(теми от магистърски тези)

IВипуск 2011

Магистърска програма „Европейски проекти”

2011

Съставител и научен редактор:доц. д-р Мария Стойчева

© СУ „Св. Климент Охридски”Философски факултет – Катедра ЕвропеистикаЕвропейски проекти (теми от магистърски тези)Магистърска програма „Европейски проекти” София 2011ISSN

�

Въведение 5

КИРИЛСТОЙЧЕВИнициативатаJeremieинейниятгаранционенинструментзапокриваненазагубинапортфейлотзаемикатоалтернативазаподкрепанапредприятиятасъссредстваотструктурнитефондовенаЕС 9

КАТЕРИНАГЕНОВАЕвропазагражданитевБългария.Прилаганеипредизвикателствапредпрограмата„Европазагражданите“вБългария,2007-2010г. 47

ВЕЛИНШАПКАРОВУправлениетонапроективнационалнатаагенциязаприходите–проблеми,предизвикателстваивъзможности 92

МАРИЯИСТАТКОВАУправлениетонапроекти,финансираниотвъншнидонори,катофакторзаразвитиетонаархеологиятавБългария.ИзследваненаслучаяНАР„Деултум-Дебелт” 127

МАЛИНАНИКОЛОВАЕфективнатакомуникациямеждубенефициентииУправляващорганнаОперативнапрограмакатофакторзауспешноизпълнениенапроекти(послучаянаОперативнапрограмаАдминистративенкапацитет) 145

ЕЛЕОНОРАВЕЛИМИРОВАРолятанаевропейскитефондовезаобразователнатаинтеграцияналицатаотромскипроизход 167

СЪДЪРЖАНИе

4

ВАСИЛЕНАЛИСКОВАПроблемитевОПАКилигледнататочканамедиитеибенефициентите2007-2013година 182

РОСИЦАДИМОВАУправлениенарискавновипроектизавнедряваненатехнологии 199

РОСИЦАЙОРДАНОВАПроблемиприусвояванетонаевропейскисредствазаизгражданенафотоволтаичницентралипоПрограмазаразвитиенаселскитерайони2007-2013година 215

5

евРопейСкИ пРоектИ(теми от магистърските тези на випуск 2011

на Магистърска програма „европейски проекти”)

вЪвеДеНИе

Целтанатазипубликацияедапредоставивъзможностнасту-дентитеотпървиявипускнаМагистърскатапрограма„Европейскипроекти”дапубликуватрезултатитеотсвоитеизследвания,астова–инапо-широккръготработещивобласттанаевропейскитепро-грамиипроектидасезапознаятстях.

Магистърската програма „Европейски проекти” към катедра„Европеистика”наСофийскиуниверситет„Св.КлиментОхридски”есъздаденапрез2009г.ТяможедасеинтерпретираикатоизразнасоциалнатаотговорностнависшетообразованиеиУниверситетазаобучениетонаподготвениспециалистивобластиотважнозначениезаразвитиетонастраната.

Тазипубликацияепродължениенаангажимента,поетотеки-панапрограмата,даседадепо-голямапубличностнаизследванияот обществено значение и приложимост. Това е един от начините,спореднас,наотварянетонаУниверситетаивисшетообразованиекъмобществотоибизнеса.

Нашеубеждениее,чевцентъранаобучениетостоистудентъткато бъдещ специалист и подготовката в магистърската програматрябвадасипоставязаосновнацелизгражданетоиразвитиетонаонези уменияи компетентности, които внай-голяма степенда съ-действатзареализациятаназавършващитестудентиведнависококонкурентнасреда.

Занаспубликуванетонастатииистудиивъзоснованамагис-търскитетезипредставлява,отеднастрана,сериозенстимулистартзастудентите,чиитоизследователскиработисависокооценениотнаучнитеръководители, рецензентитеи комисиятапо защитатанамагистърскитетези.ТоваепърватапубликациянамагистърскитезиврамкитенаПрограмата„Европейскипроекти”,нонашитеусилиясадаянаправимтрадиционнаиежегодна.Вярваме,четакаподос-тойнствощесенасърчиработатазапостиганетоналичниуспехи,азамнозина–инапървипубликации.

6

Отдругастрана,втечениенагодините,убеденисме,щебъдесъбранизключителноцененизследователскиматериал,койтоневи-наги е по силите или във възможностите на оперативното управ-ление на европейските програми и проекти в страната. Товаще ецененресурс,койтообщественосттаивсички,коитоработятвоб-ласттанаевропейскитепроекти,щемогатдаползват.

Оттретастрана,публикуванетонамагистърскитеизследванияе важен компонент в издигане на качеството на обучението в ма-гистърската програма. В този процес ние особено акцентираме наспособносттадаучимотпрактиката,отекипанапрограматаиотко-легите.Нямапо-добърначиндаразширимвъзможноститезаучас-тиевъввзаимноучененаразличнитевипускинапрограматаотза-познаването,работата, консултациятаиобменанаидеивобласттанаакадемичнияжанр„магистърскитези”итяхнотопубликуване.

Въпрекичевключенитевтозисборникизследваниятематичносеразличават,тевсичкидемонстриратуменияипостижениявна-учнотоосмисляненаопределениобластинапроектнатадейност.

Кирил Стойчеваргументиранодемонстрирапо-високияпотен-циалнаГаранционнияинструментзапокриваненазагубинапорт-фейлотзаеми(врамкитенаИнициативатаJEREMIE)откласичес-китегрантовисхемизазасилваненаинвестиционнатаактивностнамалкияисреденбизнeс,особеновобласттанатехнологичнатамо-дернизация.

Катерина Генова предлагазадълбочен,първипородасипогледкъм предизвикателствата и проблемите пред програма „Европа загражданите“ запериода2007-2010г. вЕСипо-специалновБълга-рия, с акцент върху възможностите и готовността на българскотообществодареализирауспешнопроектипотазипрограма.

Велин Шапкаровразглежданеобходимосттаотприлаганетонановтиппрофесионаленподходкъмизгражданетонаотделнитезвена,занимаващи се с изготвяне и управление на проекти в държавна-та администрация, въз основа на проектната дейност на голяма иключова замащабите на България институция катоНационалнатаагенциязаприходите(НАП).

Мария Истаткова изследва приложението на проектния под-ходвкултурнатасфераипо-специалновъздействиетомувърхуар-

7

хеологиятавБългария.Предимстватанапроектитекатоваженал-тернативенфакторсепредставятчрезизследваненаслучаянаНа-ционалнияархеологическирезерват“Деултум-Дебелт”,познаткатодобрапрактиказаразвитиетонаархеологията.

Малина Николова изследва задълбочено ефективността на ко-муникациятамеждуоргана,койтоотговарязауправлениенаПро-грама„Административенкапацитет”,ибенефициентите,коитоиз-пълняватпроекти,финансираниотОПАК,включващикактопред-ставителинацентралнатадържавнаадминистрация,такаипредста-вители на неправителствения сектор.Посочва се прякото въздейс-твиенастепентанаефективностнакомуникациятавърхукачество-тонаизпълняванитепроектииразвитиетонаадминистративнияка-пацитет.

Елеонора Велимироваразглеждаактуалнататезазаинтеграци-ята,иособенозаобразователнатаинтеграциянаромите,възосно-ва на преглед на основните правни, стратегически и политическидокументи на национално и европейско равнище. Специално вни-мание е отделено наОперативна програма „Развитие на човешки-те ресурси” – нейния потенциал, но и недостатъчния ѝ принос запостиганетонаустойчивирезултативпроцесанаинтеграция.

Василена Лискова изследва проблемите в Оперативна програ-ма „Административен капацитет” от стартирането ѝ досега. Ос-новниятвъпроснатезатаезастепентанасъвпадениетоимотглед-нататочканаУправителнияорган,медиитеибенефициентите.Пред-ставенеанализнамедийнитепубликациипотематаиролятаимзаидентифицираненапроблемитевизпълнениетонаОПАК.

Росица Димова поставя вцентъранапроучването сиуправле-нието на риска в проектите за внедряване на нови технологии възоснованаизследваненаединпроектотобластта.Интересътепро-вокираноттезата,чеуправлениетонарискаеключовфакторзаус-пеханапроектизавнедряваненатехнологии,порадиособенияха-рактернаинвестицията,койтоизисквакомпетентностиприорити-зираненатозиаспектнапроектнияцикъл.

Росица Йордановасипоставязацелдаобобщиианализираос-новните проблеми при усвояването на европейски средства за из-гражданенафотоволтаичницентралипоПрограма за развитиена

8

селските райони. Разглеждат се проблемите при кандидатстванетоза получаване на безвъзмезднафинансова помощ по две мерки напрограмата:„Разнообразяванекъмнеземеделскидейности”и„Под-крепазасъздаванеиразвитиенамикропредприятия”,исеизвеждатпрепоръкикъмадминистриранетонаПрограмата.

доц.д-рМарияСтойчеваРъководителнаМагистърскапрограма„Европейскипроекти”Катедра„Европеистика”Софийскиуниверситет„Св.КлиментОхридски”

9

ИНИЦИАтИвАтА JEREMIE И НейНИЯт ГАРАНЦИоНеН ИНСтРУМеНт ЗА покРИвАНе НА ЗАГУБИ НА поРтФейЛ

от ЗАеМИ кАто АЛтеРНАтИвА ЗА поДкРепА НА пРеДпРИЯтИЯтА СЪС СРеДСтвА от СтРУктУРНИте

ФоНДове НА еС

КИРИЛСТОЙЧЕВ

вЪвеДеНИеС думите „Не е работа на политиците да бъдат инвеститори”

сеобърнакъмучастницитевбизнессеминарвДобричминистърътпоуправлениенасредстватаотЕвропейскиясъюзТомиславДончев(Калчева2011).ТовазаключениенаминистърДончевизглеждава-лидновнай-голямастепенпоотношениенареализациятанаОпе-ративнапрограма„Развитиенаконкурентоспособносттанабългар-скатаикономика”2007-2013г.(ОПК),насоченакъмподпомаганенабългарскитепредприятиязасправянеспредизвикателстватанаОб-щияпазарнаЕС.ПрезизминалитечетиригодининасъществуваненаПрограмата към 31.12.2010 г. средства в размер на едва 1,4%отобщияпредвиденресурссаизплатеникъмбенефициентиотбългар-скиямалъкбизнес(Народносъбрание2011:49).

Обектътнанастоящиятрудеразглежданетоианализиранетонаеднамногопластоваматерия–проблемитенамалкиябизнесина-чинитезанеговотостимулиране.Микро-,малкитеисреднитепред-приятия(МСП)саключовфакторзапостиганенависокиравнищанаблагосъстояние.Теобачесатвърдеуязвимиотвъншнивлияния.ЗасилванетонаконкурентнатасредаврамкитенаОбщияпазарнаЕС създава риск от предизвикването на сътресения в сегмента наМСПунас.Неоползотворяванетонавъзможностите,коитомалкиятбизнесбимогълдасъздаде,акомубъдеосигуренаподходящасредазаразгръщане,застрашавапостиганетонаикономическоисоциал-носближаваненаБългариясостаналитедържавичленкинаЕС.Съ-щевременноналичиетоназначителенфинансовресурс,предназна-чензапреодоляваненапречкитепреднеговоторазвитиенеоказваосезаем ефект.Именно този парадокс провокира изследователскияинтерес,свързанстърсенетонаотговоркойенай-ефективниятначинзаформиранетонаконкурентнипредимстваприМСПспомощтана

10

публичнифинансовиресурси.Главната хипотеза в настоящата студия е, чефинансовитеин-

струментиотинициативата„Съвместниевропейскиресурсизамик-ро- до среднипредприятия” (JEREMIE), които са част отПриори-тетнаос(ПО)3„Финансовиресурсизаразвитиенапредприятията”наОПК,щедоведедопо-значимоповишаваненапредприемаческатаинвестиционнаактивностизаздравяванетонаконкурентнитепози-циинаМСПспрямокласическигрантовипроцедурипоОПК.Целтана настоящия труд е да докаже, че за разлика от традиционнитегрантови схеми, инструментите на финансовия инженеринг са на-пълносъобразенисособеноститенамалкиябизнесичрезтяхсеата-куваизточникътнатрудноститепридостъпадовъншнофинансира-неотМСП.

Изложениетонезасягавсичкифинансовиинструментиотини-циативатаJEREMIE,коитощесеприлагатвБългария,асефокусиравърхуединоттях–Гаранционнияинструментзапокриваненазагу-бинапортфейлот заеми (закраткостпо-нататък–ГИ).От гледнаточканакласическитегрантовисхемикатообектнасравнениесГИщебъдатприетипроцедуритеот„Технологичнамодернизациявмал-киисреднипредприятия”,насоченикъминвестиционнатаподкре-пазабизнеса.Крайниятрезултатзабенефициентаивслучаянатра-диционнатапроцедура,ипринафинансовияинструмент,следвадабъдеаналогичен:осигуряваненаотносителноевтинзафирматафи-нансовресурсзареализациянаинвестиционнинамерения.Етозащовъпросъткойотдватаподходаимапо-голямпотенциалзапоотно-шениенаподкрепатанаМСПпровокираизследователскиинтерес.

РАЗДеЛ 1: МСп И ИНвеСтИЦИИте в тЯХКатоприсъстватмасововпочтивсичкисекторинаикономичес-

ка дейност,МСП представляват разнороден и трудно дефинируемсегмент.Задабъдатвзетиконкретнимеркивподкрепанамалкиябизнес,енеобходимовъзприеманетонаопределение,чрезкоетодабъдатидентифициранисубектите,попадащивнеговияобхват(Dann-reuther2007:7).Формулиранетонаединнадефиницияеспособзапро-вежданенапоследователнаисъгласуванаполитикавсегмента(ЕК1996).Етозащоощепрез1996г.Европейскатакомисия(ЕК)унифи-цираразбиранетозатазикатегориявотделнитедържави-членки.

Актуалното определение за МСП на общностно равнище се

11

съдържавПрепоръкатанаКомисиятаот6май2003г.относнодефи-ниция замалкиисреднипредприятия (ЕК2003).Водещкритерийпри определянето на вида на дадена фирма е броят на персонала,катозапостиганенапо-добрапредставазадействителниямащабнапредприятиетосавъведениифинансовикритерии–годишнитенет-ниприходиотпродажби(НПП)истойносттанаактивите.СъгласноПрепоръкатанаЕК,МСПефирмасперсоналпод250душиисго-дишеноборот,непревишаващEUR50000000,и/илистойностнаак-тивитедоEUR43000000.ВБългариядефинициятаевъведенасъсЗаконазамалкитеисреднипредприятия.

Сегментът на МСП притежава общи характеристики, коитоилюстрираттехнитенедостатъциспрямоголемитефирминапазара.Малкиятбизнеспритежававобщияслучайлинейнаорганизацион-на структура (Тодоров 1997: 36), при която собственикът е твърдечесто и оперативен ръководител. Поверяването на мениджърскитефункциина единчовек водидонамаляванена капацитета за пла-ниране (Küpper,Bronner,Daschmann 1994, цит. поТодоров 1997) исъсредоточаваневърхуежедневнитезадачиинеглижираненастра-тегическитеконцепциизаразвитие.МСПсенасочватпредимнокъмотделнагрупаиндивидуалниклиенти,задаотговорятвмаксималнастепеннатехнитепотребности(op.cit.),нотакасеозоваватконцен-триранивърхумалкаеднороднапазарнаниша.Сравнителнослабитепазарни позиции на МСП не позволяват да бъде оказвано мощновъздействие отфирмата върху външната среда.ПрактическиМСПмогат даизползват единственоотбранителна стратегиянаприспо-собяване към условията на пазара (Георгиев et all. 2008: 250). ЕтозащоенеобходимоМСПнепрекъснатодаподобряватсвоятаконку-рентоспособностидавъвеждатиновации,такачедаизвличаткон-курентнипредимства.Внедряванетонасъвременнитехнологиипо-вишава ефективността на използване на производствени ресурси,намалява производствените разходи и спомага за увеличаване напродажбите наМСП (op. cit.: 284).Извършването на технологичентрансферобачеекапиталоемконачинание,коетовмногослучаиенепосилнозамалкиябизнеспорадиограниченитемувъзможностизаинвестициивтехнологичнамодернизация.

ЗареалнапреценканапотребноститенаМСПотсхемизапод-помагане е необходимо да се извърши преглед на бизнес средата,в която тефункционират.Към2009 г.МСПв страната са 316 565,

12

което представлява близо 99,8% съвкупния брой на компаниите вБългария (ИАНМСП2011:17).МСПосигуряват заетостна38%отвсички заети (МИЕТ2010а: 49).Товапредставляваблизо¾отоб-щатазаетоствбългарскитепредприятия(ИАНМСП2011:19).МСПиматзначителенприноскъмсъздаванетонабрутнатадобавенастой-ност(БДС)–BGN17500000000или64%отБДСнавсичкипред-приятия(37,8%зацялатаикономика).ДелътнаМСПвбрутниявът-решенпродукт(БВП)настранатае31%(МИЕТ2010а:40).

Въпреки своя значителен съвкупен принос в българската ико-номика,МСПу нас изостават значително по показатели за конку-рентоспособност спрямо представителите на малкия бизнес в ЕС.Конкурентоспособносттанабългарскиябизнесбележипостепенноповишение,носъщевременнотяоставанай-нискавсравнениесно-витедържавичленкинаЕС(ЕК2009).Производителносттанатрудавбългарскитепредприятияепо-нискаот2до7пътиспрямоновитедържавичленкии15до30пътивсравнениесъсстранитеотЕС-15(МИЕТ2007б:9).Съпоставенисмалкитефирмиотводещитеевро-пейски икономики, българскитеМСПимат около 20 пъти по-мал-ки възможности да възнаграждават производствените си фактори(МИЕТ2007б:8).

Само1/3отМСПдемонстриратсклонностзатехнологичнооб-новление през следващата година (МИЕТ 2010а: 94). Достъпът досъвременни технологии е все по-важенфактор за способността нафирмите да се конкурират на глобалния пазар (World EconomicForum2010: 7), ноБългария заема позиция 100 от 139 държави поналичиенасъвременнитехнологиииена127-омястоповъвежданенатехнологиинанивопредприятия (op.cit.:111).Оборудванетона45,5% от производствените фирми е на възраст над 10 години, а72,8%саоборудванисмашиниисъоръженияпо-стариот5години(МИЕТ2007б: 9).Твърденисък е делътнаприходите, отделяни затехнологичнамодернизация,койтовъзлизана10%(op.cit.:11).За-бавянетопривнедряванетонановитехнологиивМСПвБългария,аоттаминискатаконкурентоспособностседължиосновнонатехниязатруднендостъпдофинансиране.

Порадисвояприсъщнедостатък–информационнатаасиметрия–кредитнитепазаринеуспяватдаосигурятфинансиранезамалкиябизнес(Wagenvoort2003:24).Очакваниятазавъзможносттаназае-мателядаосъществисвоетообещаниеивъзвърненакредиторапре-

13

доставенитесредствасрещудопълнителновъзнаграждениеопреде-лясъществуванетонафинансоватаразмяна(Ганев2000).Добиване-тонацялатанужнаинформацияобачепредставлявависокразходивинагиималимит,надкойтоценатазаполучаванетоѝенеизгодна.Затовапазарнатаценанафинансовияресурспредставляваотраже-ниенаинформациятанаучастницитевразмяната(op.cit.:89,90).

При финансовата размяна са налице характерни проблеми –враждебенподбориморалнаопасност.Враждебниятподборесвър-зан с невъзможността на кредитора да преценидобросъвестносттанаконтрагента си. Зада сепредпазиот евентуалнонеизпълнение,заемодателятповишаваценатаиесклонендасесъгласинатакованиво,коетоеприемливозанедобросъвестнитезаематели,ноотблъс-квакоректните.Моралнатаопасностенежеланазакредиторапояванастимули,водещидопо-високрисквповедениетонаконтрагента,следсключваненатранзакцията(op.cit.:94-98).

Враждебниятподбориморалната опасност могатда доведат до отказ на за-емодателя да предостависредства за удовлетворява-ненатърсенетоналиквид-ност дори и в случай насклонност на кредитоиска-теля да заплати повисокацена за получаването наресурса. Подобно поведе-ние на кредиторите е из-следваноотСтиглициУайс(1981), които установяват,чесъществувалихвенпро-

цент r*, при който се максимизира очакваната възвръщаемост закредитора.Прилихвенпроцент r*търсенетоназаемнисредстваипредлагането им не се пресичат в равновесната си точка, а търсе-нето надвишава предлагането. Кредиторите спират да финансираткредити при цена, която е по-висока от оптималната r*. Този типповедение на заемодателите се обяснява с термина рациониранена кредита (credit rationing) (Stiglitz/Weiss 1981). Точно такава е иизходната позиция при финансирането на МСП. Поради инфор-

Фиг.1:Лихвенпроцентr*намаксими-зиранаочакванавъзвръщаемостза

кредитораИзточник: Stiglitz/Weiss 1981

очак

вана

възв

ръща

емос

т за к

реди

тора

r* лихва

14

мационната асиметрия финансовите посредници не разполагат спълен набор от възможности за проучване на кандидатите заема-тели. Освен това сключването на договора може да предотвратиспособносттанакредиторадавъздействавърхуповедениетонакре-дитополучателя.Повишаванетонаценатанадопределениоптимал-нинива(r*)бидовелодопривличаненапо-рисковигрупизаемате-лииможедагистимулирадаподхождатпо-агресивноирискованоследсключванетонатранзакцията(Wagenvoort2003:24).

МСП стават често жертви на феномена рациониране на кре-дитапорадисерияотпричини.Напървомясто,малкиятбизнесряд-ко има достъп до капиталовите пазари и следователно разчита ос-новнонакредитнитепазаризафинансираненаинвестициятасиследизчерпванена собственитесредства (ibid.).Представянетонакапи-таловитепазаридаваобективнаосновазапреценканарисковияпро-филнапредприятието,коятоприМСПпрактическилипсва.

Навторомясто,сегментътнаМСПразполагаствърдекраткаиличестоникаквакредитнаистория(Wagenvoort2003:25)изаемодате-лите могат трудно да направят преценка на базата на репутациятаприотношениятасисдругифинансиращисубекти.Вусловиятанабългарскатабизнессреда,порадислабатасиконкурентоспособностпредприятията се стремят да съкращават максимално извършвани-те разходи чрез укриването на печалба и съответно – данъци. ЕтозащоМСПчестонемогатдапредложатдоказанасдокументидос-товернаинформацияотносносвоябизнес(Василев2007,Центързаикономическоразвитие/АгенцияИкономика2001).

Натретомясто,приМСПвзискателносттапоотношениенаот-четността епо-слаба.Резултатот това епо-ниската степеннапро-зрачност на тяхното финансово и икономическо състояние. Нещоповече,малкиятбизнесепо-неохотендапревръщавпубличнодос-тояние своята бизнес структура, възможности за растеж и страте-гическа ориентация (Wagenvoort 2003). Ето защо заемодателят из-питвапо-голяманесигурностдакредитирапредприятие,закоетонепритежавадостатъчноданни.

На четвърто място, допълнително затруднение за МСП пред-ставлявафактът,чевъншнотофинансиранезасегментаедостапо-скъпозарадипо-рисковияпрофилспрямоголемитекомпании.Ста-тистическитеданнисочат,чевероятносттазанеизпълнениенаанга-жиментаприМСПепо-високаспрямоголемитефирми.Затовамал-

15

кият бизнес заплащапо-висока рискова премия.През 2009 г. сред-ните лихвени нива по дългосрочните заеми къмМСП възлизат на9,5%(МИЕТ2010а),коетопредставлявазначителнатежестпредвидсреднатапечалбапрималкиябизнесунас,вариращамежду10%и15%(Центързаикономическоразвитие/АгенцияИкономика2001).

По-лошитеусловиязаМСПседължатсъщонаневъзможност-танамалкиябизнесдапредоставиадекватноидостатъчноликвид-нообезпечение(Wagenvoort2003:25).ОсвентоваглавнипречкизакредитиранетонаМСПсанеефективните съдебнипроцеси, коруп-циятаинесъвършенатанормативнауредбаприфалит (Berger/Udell2006: 2958), които в Доклада на Световния икономически форум(2010) са посочени като най-съществени бариери пред бизнеса вБългария.

Големиятдялнатърговскитевземаниявсчетоводниябаланссъ-щоепричиназапо-лошиусловияпридостъпдовъншнофинансира-не(Wagenvoort2003:30).Представителитенамалкиябизнеснераз-полагатсдостатъчнодобрипозиции,задаизискватнезабавнопла-щане,ипредоставятголямнетендялтърговскикредити,т.е.течестонеполучаватвъзнаграждениеведнагаследизвършваненасделка.

МСПвБългариянапълносевписватвпредставенитетеоретич-никонцепции.Катовторипозначимостфактор,затормозяващпра-венетонабизнес вБългария, се разглежда затруднениятдостъпдофинансиране(WorldEconomicForum2010:112).Разчитайкипредим-нонасобственисредствазафинансиране,едва1/3отМСПвстра-натаизползватбанковикредити(МИЕТ2007б).

Когатомалкиятбизнессеосланясамонавътрешнофинансира-не,тойнеможедапостигнепо-високиниванарастеж,отколкотомупозволявагенерираниятсобственпариченпоток.ВъзможнорешениенапроблемасфинансиранетонаМСПеизползванетонафинансовресурс от Структурните фондове (СФ) на ЕС за прилагането накласически грантови схемии инструментинафинансовия инжене-ринг.

РАЗДеЛ 2: поДпоМАГАНе НА МСп в БЪЛГАРИЯ СЪС СРеДСтвА от СтРУктУРНИте ФоНДове НА евРопейСкИЯ СЪЮЗПредставителитенамалкитефирмиунасоценяваткатониски

своитешансоведаустоятнаконкурентниянатискначуждестранните

16

компании в рамките на Общия пазар. Около 25% от българскитепредприемачивсегментатвърдят,четехнологичниятфакторенай-големиятнедостатъкнаМСПвстранатавсравнениесевропейскитеимконкуренти(МИЕТ2006:48).Именнотехнологичнитедефицитивмалкиябизнессапричиназанискитениванаизноса,реализиранотмалкитефирми.По-малкоот1/5отМСПунасосъществяватиз-носнасвояпродукцияизвънстраната (op.cit.:30),аоколо27%отфирмитеизносителииматпренебрежимдялнаекспортавсвояобо-рот.Българскитепредприятияняматвъзможностдаотделятсериозначаст от приходите за инвестиции в нови технологии, като при над50% от МСП пропорцията на инвестициите към приходите е под10%присреднастойностзасегмента18.04%(МИЕТ2006:32,33).ОпитзаразрешаваненаописанитепрепятствиязаразвитиенаМСПевключванетоврамкитенаОПКнасхемизабезвъзмезднапомощзатехнологичнообновление.Подходътизглеждарезонен,носапре-небрегнатинякоидопълнителниособеностинасегмента,коитомо-гатдапоставятподвъпросуспеханатезисхеми.

Получаванетонагрантзаосъществяванетонапроектпопрогра-митенаЕСизисквапромянанаперспективатанапланираневМСПивъзприеманенаподходанастратегическотоуправление.Малкиятбизнесунасобачесеосноваваглавнонапредприемаческиянюхнафирменото ръководство, а не на прецизна стратегия за действие вдългосроченпериод.Само40%отпредставителитенасегментапри-тежават бизнес план, като при 60% от фирмите този документ е свремеваперспективаотедва1година (op.cit.:73,74).ПроблемитесъсстратегическотоуправлениенаМСПсеотразяватпряконаспо-собността на малкия бизнес да участва в схемите за безвъзмезднапомощнаЕС.Фирмитеотсегментанетърсятактивноинформацияотносно възможностите за финансиране отСФ (op. cit.: 83). Обяс-нениезатазипасивностнамалкиябизнесенискиятекспертенпо-тенциал, за който признават близо 16% от фирмените ръководства(op.cit.:81).Нагласитенабизнесаправятнесигуренположителниярезултатотприлаганенатрадиционнитегрантовипроцедуризапод-помаганеотЕСипо-специално–ОПК.Всепактрудноститенебивадабъдатприписваниединственонамалкиябизнесвстраната.Проб-лемът е комплексен, тъй като се проявява в различни форми привсичкиглавнизаинтересуванилица.

При разработването на ОПК са налице пропуски, които дават

17

възможност за съществени изкривявания. Програмирането на СФнаЕСепърватастъпкаотпроектнияцикъликачествотонаработав този етап определя ефективността и общатаполезностпри след-ващитепрограмнифази (Институт„Отворенообщество”2011:19).АналитичнатачастнаОПКобачесъздававпечатлениезапроизвол-накомбинацияоттекстовевърхуразличниаспектинаикономиката,коитонямат ясна връзка помежду си.Ограниченото участиена за-интересованитестраниприразработванетонаОПКимазарезултатдефицитиприпрогнозиранетонаабсорбционниякапацитетнапред-приятиятавстраната(МИЕТ2007а:Анекс7:8-10).

Слабоститеветапанапрограмиранедаватотражениенапрак-тическата реализация на грантовите схеми. Илюстрация на товатвърдение е прегледът на усвояемостта на средствата поОПК. ДофирмитевБългариякъммай2011г.садостигналиEUR30047278.87,т.е.само3.11%отобщитесредствапоОПКили3.58%отсуматанаресурсапоПО1иПО2.Съществувареалназаплахасредстватаданемогатдабъдатразплатенидокраяна2015г.иБългариядаполучизаследващияпрограменпериодресурси,съответстващинанастоящияабсорбционенкапацитет.Етозащоенеобходимодабъдатразгледанипроблемите,свързанисприлаганетонапроцедуритезабезвъзмезднапомощ.

Схемите,коитоносятнаименованието„Технологичнамодерни-зациявмалкиисреднипредприятия”, са свързанис грантовопод-помаганенамалкиябизнесвстранатазазакупуваненадълготрайниматериални(ДМА)инематериалниактиви(ДНА)сцелразширяванена дейността на предприятията, разнообразяване на продуктовотопортфолиоилизацялостнапромянанапроизводственияпроцес.Схе-мите „Технологичнамодернизация вмалки и средни предприятия”безспорносанай-популярнитесредбългарскитепредприятия.Кактое видноот табл. 1, чрез високияинтензитетнапомощтаиотноси-телно ниския процент на съфинансиране на проекта от страна набенефициентапроцедуритецелятосезаемодаспомогнатзакориги-раненапазарниянедостатъксбариеритепредфинансираненаМСП.Въпрекисвоятаизвестност, схемите затехнологичнамодернизациясехарактеризиратсмножествонедостатъци.

При публикуването на индикативните програми за обявяваненаприемнапроектнипредложениячестосенаблюдаватзначителниизоставанияспрямонормативнозакрепенитесрокове.Освентоваин-

18

дикативнитепрограмисапрепоръчителендокументиУправляващияторган(УО)иМеждиннотозвено(МЗ)могатдасеотклоняватоттях.То-ваепроблем,тъйкатоприпланираненаинвестиционнатасидей-ностпредприятиятазалагатопределенивремевирамкисогледнаог-раниченсвободенресурсзапридобиваненаДМАиДНА.Забавяния-та при обявяване на процедурата водят съответно до отлагане наоценкатаотстрананаМЗисъответнонастартанапроекта.

При разписването на насоките за кандидатстване Изпълнител-ната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия(ИАНМСП)вролятасинаМЗнеспазвапринципанаприемственостипоследователностпоотношениенаизискваниятакъмкандидатитеипараметритепосхематаитесеменятпривсякапоканазанабираненапроектнипредложения.ТакаедноМСП,коетоепланиралодасевключивсхематаивложивремеисредствавнабавянетонадокументииподбиранетонаподходящаконсултантскакомпания,можедасеока-

Табл.1:СхемизатехнологичнамодернизациянаМСПзапериода2007-2010г.Източник: МИЕТ 2007в, 2008, 2010б, 2010в

2.1.1-01/2007

(2007 )

BG161PO003-

2.1.04

(2008 )

BG161PO003-

2.1.06

(2010 )

BG161PO003-

2.1.11

(2010 )

- - - --

BGN)200 000 80 000 80000

300 000600 000

1500000

BGN)50 000 50 000

50 000200 000200000

150 000300 000500 000

BGN)2 000 000 1 000000

200 0001 000 0002 000000

500 0001 000 0002 500000

55%40%25%

65%65%60%

70%65%60%

70%70%

60%1: -

19

же недопустимо поради наложени нови ограниченията, свързанинапр.снеговатадейностилиизискваниятазаминималеноборот.

Вреакциянанатрупанотонедоволствоупотенциалнитебенефи-циентипрез2010г.севъвеждапрактикатазапредварителнопубли-куваненапроектананасокитезакандидатстванепосхемитеотОПКпредитяхнотоокончателноприемане(МИЕТ2010д:37).„Обществе-натадискусия”обачесеизразявавоповестяваненапроектанакон-кретнитенасокизакандидатстванеипризивзаизпращаненакомен-тарипоелектроннапоща.НесепубликуватполученитекоментариинесеафиширатпредприетитедействияотУОиМЗзакорекция.Следобявяванетонановприемнапроектифирмитекандидатиразполагатисвъзможносттада задаватвъпросизауточняваненаизисквания-та.Товаобаченеводидосъщественефект, тъйкатоотговоритенаИАНМСПвнай-честияслучайсесъстоятвцитатнатакаилииначенеяснатаформулировкаотнасокитезакандидатстване.

Процедуритезанабираненапроектиизискватпредаваненамно-жество и разнообразни документи и формуляри. Намесата на кон-султантиставаналожителна,катопотозиначинсеувеличаватраз-ходитезабенефициентапосключванетонадоговоразабезвъзмезднапомощ. Сложността на проектните предложения затруднява тяхна-та оценка. Тя преминава през няколко твърдеформализиранифази– преглед на административното съответствие, оценка на допусти-мостта,техническаоценкаифинансоваоценка.Множествотоизис-кванияпоотношениенадокументацията,попълванетонадетайлнаинформация,коятоможедаетруднооткриваемазапредприятието,иакцентътвърхутемиизвънфокусанаработанафирматаводятдоизключителновисоканормананеуспеваемостнапроектнитепред-ложенияощенаетаппроверканаадминистративнотосъответствие.(Табл.2)Товаепредпоставкапроектнитепредложениядасеконку-риратпо-междусиненабазатанаползитезапредприятиетоиико-номикатакатоцяло,анаосноватанаумениятазапопълваненафор-муляри и окомплектоването на документация от бенефициентите итехнитеконсултанти.

Процесътнаоценяваненапроектитеевремеемък.Нормативнорегламентираниятмаксимален срок за оценка е около5месеца, нопри необходимост от представянето на допълнителни документиили разяснения от страна на бенефициента срокът се удължава исъществува реална възможност оценката да продължи значително

20

повечеотнормативнофиксиранияпериод.Схемитезатехнологичнамодернизациянеотменятпотребността

отпривличаненазаемнисредства.Изплащанетонабезвъзмезднатапомощнабазатанавечеизвършениразходипредпоставяналичиетона средства у бенефициента за осъществяване на проекта прединеговото начало. Тъй като получаването на гранта е предмет наусловности(изпълнениенавсичкидейностивсрок,недопусканенанарушениянадоговораилигрешкиприпроцедуритезавъзлаганенаобществени поръчки и др.), залогът върху него не може да бъде вобщияслучайединственотообезпечениепопроекта.Несъществуватигаранции,чебанкитещебъдатсклоннидаотпуснаткредитвраз-мер, съответстващ на предвидените разходи по проекта (Стоянова2011). Ето защо т.нар. „небанково финансиране” по програмите забезвъзмезднапомощнеможедадостигнедопредприятиятабезот-пусканетопредитованабанковофинансиране(МИЕТ2006:62).

Транзакционните разходипоизпълнениенапроектапо схеми-тезабезвъзмезднапомощсасъщозначителнипорадизадължениетонафирмитедаприлагатнесвойствени за тяхнатадейностпроцеду-ри.Приопределянетонаизпълнителбенефициентитезадължителноприлагат разпоредбитенаПМС№55/2007относновъзлаганетона

2.1.1- 306(100%) 139(45%) 167(55%)

BG161PO003- 950(100%) 430(45%) 520(55%)

BG161PO003- 600(100%) 252(42%) 348(58%)

BG161PO003- 189(100%)

2:Табл.2:Съотношениенаодобренииотхвърленипроектипосхемитеот

Операция2.1.1„Технологичнообновлениевпредприятията”Източник: за схема 2.1.1-01/2007: Георгиева 2008, Решение на Изпълнител-ния директор на ИАНМСП № ТМ-01-1/03.09.2008г.; за схема BG161PO003-2.1.04: МИЕТ 2010г: 31; за схема BG161PO003-2.1.06: сайт на УО на ОПК (http://opcompetitiveness. bg/bg/news/id_191.html), Решение на Изпълнителния директор на ИАНМСП № 2ТММ-01-1/07.01.2011г.; за схема BG161PO003-2.1.11:

сайт на УО на ОПК (http://opcompetitiveness.bg/bg/news/id_280.html)

21

обществени поръчки при реализацията на проекти по програмите,съфинансираниотЕС.Правилнотопровежданенаобщественатапо-ръчка е критична точка за успеха на проекта. Всякакви умишлениилинеумишленинарушениябиватсанкциониранис5%до100%отстойносттанабезвъзмезднатапомощ.

Недостатък на схемите за технологична модернизация е същовъзможността плащанията от МЗ към бенефициента да бъдатзабавени над нормативно определения срок от 60 работни днипри наличие на допълнителни проверки или при необходимост отподаванетонаразясненияотстрананабенефициента.ЗабавяниясаналицеипорадинеефективниадминистративнипроцесиврамкитенаМЗ,УОиСертифициращияорган(ИАНМСП2010).Зафирматаполучател на помощта обаче забавяния при плащанията криятрисковезанеобслужваненакредита,койтотяизползвазареализациянасвояпроект(Стоянова2011).

Взаключениеможедасетвърди,чекласическитегрантовисхемизатехнологичнамодернизациякриятмножество„подводникамъни”забенефициентитеМСП.Схемитезабезвъзмезднапомощизискватприлаганетонасилноформализиранипроцедури,откоитофирматапоникакъвначиннеможедасеотклонява.ТазилипсанагъвкавостевпълнопротиворечиесъсстопанскотоповедениенаМСП.

РАЗДеЛ 3: пРИЛоЖеНИе НА ИНИЦИАтИвАтА JEREMIE в БЪЛГАРИЯ И ГАРАНЦИоННИЯ ИНСтРУМеНт ЗА покРИвАНе НА ЗАГУБИ НА поРтФейЛ от ЗАеМИФинансовиятинженерингпредставлявасъздаването,развитиетои

прилаганетонаиновативнифинансовиинструментиипроцеси,кактоиформулиранетонаоригиналнирешениязапроблемивобласттанафинансите(Finnerty1988:14).РешителентласъкзаразширяванетонаприложениетонафинансовияинженерингзаоблекчаваненадостъпадофинансираненапредприятиятасизползванересурсанаСФеда-денпрез2005г. собявяванетонасъвместнатаинициативанаЕКиЕвропейскияинвестиционенфонд(ЕИФ),нареченаJEREMIE.

Инициативата JEREMIE получава правна основа с Регламент№1083/2006наСъветаотносноизползванетонаСФиКохезионнияфонд през бюджетната рамка 2007-2013 г., чийто разпоредби саконкретизирани в Регламент № 1828/2006 на Комисията относ-

22

но правилата за прилагане на Регламент№ 1083/2006 и Регламент№1080/2006.Заоперационализиранетонафинансовитеинструмен-тиотинициативатаJEREMIEдържавите-членкипрехвърлятсредстваот съответна оперативна програма наХолдинговфонд (ХФ), койтоопределя устройството на конкретните финансовите инструменти.Финансовите инструменти се прилагат от финансови посредници,подбраниотХФчрезоткритапроцедура.Чрезфинансовитепосред-ницисредстватапоинициативатаJEREMIEдостигатдоМСП.Благо-дарениенаотносителнаталипсанатвърдедетайлниразпоредбиот-носно конкретната форма на финансовите инструменти става въз-можна тяхната адаптация към националните и/или регионалнитеспецифики.Особеноважноемаксималнотомобилизираненачастнисредства, които да допълнят оскъдните публични ресурси, и да севъвлече възможно най-голям дял от представителите на целеватагрупа(ЕК2007:4).

Провежданетонаизследваневърхупотребноститееваженком-понент от началната фаза на действие на инициативата JEREMIE.Анализът на ЕИФ върху ситуацията в България изтъква необходи-мосттаотподобряванетонадостъпадофинансиранеотМСПчрезвзаимно допълващи се балансирани мерки, финансирани от ОПКв контекста на инициативата JEREMIE (European Investment Fund2009: 12).Привеждането в действиена тезиоперации е възложенона ХФ – дружеството „Джереми България” ЕАД с едноличен соб-ственик на капитала в лицето на ЕИФ. В това свое качество ЕИФсъздава и преразглежда Инвестиционна стратегия, която съдържаприоритетността и разпределениетона ресурса за конкретнитефи-нансовиинструменти.ЕИФсъздава насоките за кандидатстване нафинансовите посредници, селектира подходящите кандидати, дого-варя търговските условия, засягащи реализацията на дадения фи-нансовинструментиадминистрирапроцесананаблюдениеиотчи-тане.ВструктуратанаХФсесъздаваиИнвестиционенборд,койтоизпълнявапредимноконсултативнифункции.

Финансовите посредници биват окончателно избрани от ЕИФприпълноспазваненаИнвестиционнатастратегия.МеждуЕИФииз-бранияфинансовпосредник се сключваОперативно споразумение,коеторегламентираотношениятамеждустраните.Нафиг.2епред-ставен графично механизмът на функциониране на инициативатаJEREMIEвБългария.

23

Инвестиционнатастратегияедокументът,върхукойтосебази-раподходътприприлаганетонадостижениятанафинансовияинже-нерингвстраната.

ВИнвестиционнатастратегиясаопределенилимитизаотделни-тефинансовиинструментипредвиденизаБългария–EUR21000000зафондзарисковкапитал,EUR30000000зафондзаувеличаванена капитала,EUR30 000 000 зафункциониране намецанинфонд,EUR74000000 за гаранционниинструменти.Гъвкавост се осигу-ряваотрезервавразмернаEUR44милиона,койтощебъдеизполз-ванзафинансовиинструментиприналичиенависокинтересиследанализнарезултатитеотпроцедуритезаподборнакандидатите.

Необходимостта от съществуванетонаГИ е обоснована още ванализанаразличиятапоотношениенабългарскияпазар,изготвенотЕИФ.ЦелтанаГИедаспомогнезанарастваненакредитиранетонаМСПчрезпредоставяненачастичназащитаоткредитенрискподформатанафинансовагаранциязапокриваненазагубинапортфейлсъс заложенгоренлимитнаплащаниякъмфинансовияпосредник.Финансовитепосреднициследваданамалятлихвенитенивапопок-

Фиг.2:МеханизъмнафункционираненаинициативатаJEREMIEвБългарияИзточник: Рамково споразумение относно изпълнението на инициативата

JEREMIE в Република България, Финансово споразумение, ОПК

24

ритите кредити поради снижените рискови премии в следствие нагаранцията.Заизползванетонагаранциятанесезаплащатаксани-то от финансовия посредник, нито от кредитополучателя. Банкитетрябва да трансферират цялата полза от безплатната гаранция наЕИФкъмкрайниякредитополучател.

ЕИФ в качеството си на гарант в случай на необслужване назадължениятаотстрананададенклиентнафинансовияпосредникизплаща 80%от непогасения остатък от главницата и натрупанитередовнилихвизапериоддо180дниотрегистрираненапросрочие.ЕИФ като гарантираща страна заплаща и всякакви намаления наглавницата поради необходимост от преструктуриране на даденатранзакциясцелосигуряваненанейнотообслужване.Гаранциятанеобхваща наказателни лихви за неизпълнение, капитализирани лих-ви,таксиидр.,коитооставатнапълнозасметканазаемодателя.Кре-дитниятриск,койтотрябвадабъдепоетотфинансовияпосредниктрябвадабъденепо-малъкот20%нанивотранзакция,катоенедо-пустимонеговотопокриванеоттретистрани,сизключениенаобез-печениенакредитополучателите.СъгласноусловиятанаГИвгаран-тиранияпортфейлмогатдабъдатвключваниединственоновикреди-типрез30-месеченпериоднаналичностнафинансовияинструмент.ПериодътнаналичностнаГИможедабъдепрекъснатвслучай,чеследизтичаненаполовинатаотсрока,т.е.15месеца,разрешениятраз-мернаотпуснатитезаеминенадвишава30%отдоговорениясЕИФпортфейл.Товаусловиесевъвежда,задабъдатосигурениадекватнопрогнозиранеипланиранеотстрананабанкитеиучастиетонадос-татъчен брой конкуриращи се финансови посредници, прилагащиГИ.Погасяванетонаопределенкредитненамаляватекущияобемнапортфейла.Следователно,одобренфинансовпосредникнеможедаизползваГИнареволвиращпринцип.

Характерна особеност на ГИ е съществуването на коефициент(Guarantee Cap Rate) за горен лимит на плащания по гарантираникредити(ГЛПГК)отЕИФкъмфинансовияпосредник.ГЛПГКпред-ставлявамаксималнатаобщасума,коятоможедабъдеизплатенаотгарантакъмфинансовияпосредник.ЕИФпреустановявавъзстановя-ванетоназагубинаучастващатабанкапринадхвърляненаГЛПГК.Конкретната стойностна коефициентанаГЛПГКсе определя следпреговоримеждуЕИФифинансовияпосредникидостигамаксимал-но25%оттекущияобемнапортфейла.Вабсолютнастойностраз-

25

мерътнаГЛПГКсепресмятапоследнатаформула:

къдетоТОПетекущиятобемнапортфейла.ГЛПГК служи за недопускане на опортюнистично поведение

отстрананабанката,изразяващосевкредитираненасвръхрисковипроектинаМСПснисъккредитенрейтинг.ГЛПГКе главниятин-струментзапостиганенамаксималенливъриджефект.С1валутнаединицаотфинансовияприноснаОПКсеиндуцираотпусканетонакредитивразмерна5валутниединици.

Кредитите,присъстващивгарантиранияпортфейл,могатдабъ-датденоминиранивлеваиевроитрябвадабъдатзаинвестиционницелиилизаоборотнисредства.Заемитеследвадабъдатизползваниза придобиването на материални активи, включително суровини искладови наличности, и нематериални активи. Кредит за оборотнисредстваможедабъдевключванвпортфейласамоакое свързансинвестиционенкредит,покритотгаранцията,илищеслужизараз-ширяваненадейносттанапредприятието.

Всички заеми, покритиотГИ,енеобходимодабъдатспогасителенплан.Товаоз-начава, че заеми от типа наовърдрафта и револвиращиякредитнемогатдабъдатга-рантирани. Матуритетът натранзакциите, обхванати отГИ,трябвадабъдевпорядъ-каот1до6годинизаедносевентуален гратисен период.Транзакциитенемогатдапо-лучаватподпомаганеотдру-га ПО на ОПК, друга ОП,мярказаподпомаганеспуб-лично финансиране или га-ранционнифондове.

Общиятразрешенразмернакредититекъминдивидуаленкре-дитополучателинеговитесвързанилицанемогатданадхвърлят2%отдоговоренияобемнапортфейла.ГИпокривакредитизафирмиот

�

Call for EoI No. JER-009/ 2010/2

Фиг.3:ЛивъриджефектприГИИзточник: Покана за заявяване на инте-рес, реф.: Call for EoI No. JER-009/ 2010/2

26

еднакъвикономическисектордодостиганенагоренпрагот20%отдоговоренияпортфейл.

От ГИ имат право да се възползват самоМСП съгласно кри-териите,заложенивчлен3ичлен4отЗаконазаМСП.Фирматанеедопустима,аковлизавкатегорията„предприятиявзатруднение”.Посхематанемогатдабъдатотпусканикредитикъмфирми,коитосасъсредоточилистопанскатасидейноствнякоиикономическисек-тори–нелегалнидейности,производствоитърговиястютюн,дес-тилираниалкохолнинапиткиилиоръжияибоеприпасиихазарт.До-пълнителниограниченияпроизтичатиотзаконодателството,свързаносизползванетонаСФидържавнатапомощ.Ето защо гарантираникредитинемогатдабъдатотпусканиинапредприятия,действащивсфератанарибарствотоиаквакултурата,производствотонаселско-стопанскапродукция,експортнидейности(напр.изгражданенадис-трибуторскимреживчужбина),въгледобивидр.

ПоотношениенаГИважатправилатазаминималнапомощсъг-ласноРегламентанаЕК1998/2006.СъгласноРегламентамаксимал-натаекспозиция,покритаотГИ,къмединкредитополучателнеможеданадхвърляEUR1875000.ЗадаможедаденоМСПдасевъзползваотГИ,трябвадабъдеспазеноследнотонеравенство:

къдетоδеполученатакатогрантминималнапомощпрезпредходни-те3години.

Финансовитепосредници,коитоприлагатГИ,сеподбиратнаба-зата на редица критерии, включващи институционален и админис-тративенкапацитет,носнай-голяматежестсапредложениятанакан-дидатите за намаление на изискванията за обезпечение, лихвенитениваиприлаганитетаксиикомисиони.ЕИФочаквакандидатитедапредложатзначителнонамалениенаизискванетозаобезпечениенакредитаотстрананаМСП.ВсепаксъществуванетонаГЛПГКиана-лизътнарискавобщияслучайнепозволяванабанкитедаприлагатобезпечениеповсички гарантираникредитиот едва20%, тъйкатоприпрекаленозанижениизискваниязаобезпеченостнатранзакциятакредитоискателите започват да заменят собствено частно обезпече-ниезасметканапубличното(Arping/Loranth/Morrison2009:23).Га-ранцияотЕИФ,койтоемултилатералнабанказаразвитиескреди-тен рейтинг ААА, е практически безрисково обезпечение на 80%

27

отдадена транзакция.Следователно,параметърът загубапринеиз-пълнение съществено се намалява при предположение, че ГЛПГКнямадабъденадхвърлен.Товаавтоматичноозначавапо-нисконивонарискпоконкретнатасделка.ОттампроизтичаиизискванетонаЕИФзанамаляванетонарисковатапремия,коятобанкитеначисляваткатонадбавка в цената на кредита. В допълнение към намалението нарисковатапремия,лихвенитенивапопокрититетранзакцииследвадабъдатпонижениипредвидобстоятелството,чебанкатаполучавагаранция,нонезаплащазанеятакса.Врезултатнапроведенияпод-борИзпълнителниятдиректорнаЕИФподписвана14.07.2011г.Опе-ративниспоразуменияс5банки,избранизафинансовипосреднициприприлаганенаГИ:Обединенабългарскабанка,ПроКредитБанк,Райфайзенбанк,СИБАНКиУниКредитБулбанк.Особеностнаопе-ративните споразумения е, че в своята обща част те са еднакви завсички финансови посредници, но най-съществените параметри –отстъпките,коефициентнаГЛПГК,допълнителниограниченияидр.–сазаложенивприложениеисаразличнизавсякаотбанките.

ГИпритежаваредицапредимстваспрямотрадиционнитегран-товипроцедури.Положителнитеефектиотреализиранетонафинан-совияинструментсесвеждатнай-вечедопостиганетонапо-голямагъвкавостидофокусиранетовърхуконкретнитепотребностинамал-киябизнес.Отеднастрана,клиентитенафинансовитепосредниципоГИмогатдаизползватбанковофинансиранепринамаленалихвадори и при липса на достатъчно активи за обезпечение. От другастрана,банкитесаспециализиранивбизнесоценяванетоиразпола-гатсефективниметодикизапроучваненакредитоспособносттанаклиента,изследваненаперспективносттанапроектитеидетайлнотоидентифицираненарисковете.Благодарениенатезиспособизафи-нансов анализ, финансовите посредници селектират икономическижизнеспособните проекти, които имат действителен потенциал задобавяненастойноствикономикатаиразвитиетонанейнатаконку-рентоспособност.

СледсключванетонаОперативноспоразумениесъответнатабан-казапочвадаприлагаГИнабазатанасвоитевътрешниправилазакредитиране.Финансовиятпосредникпреценявадалисъществдалиуванеобходимостотсъздаванетонахомогененпортфейл,вчийтосъставевъзможноприсъствиетонастрогоопределенпродуктилидалидадо-пуснеГИдаобхваневсичкидопустимипродукти,насоченикъммал-

28

киябизнес.Следизготвянетонаподходящавътрешнауредбазаиз-ползване на ГИ по силата на Оперативното споразумение банкатапоема ангажимента да предприеме осъществяването на адекватнаинформационна кампания.Ефективнотоизползваненаизграденитевръзки на силите за продажби с представители на малкия бизнесима същественароля согледнамоделанаобвързанотобанкиране,койтомасовосеизползваприотношениятамеждубанкитеиМСП.СпециалиститенабанкатамогатдабъдатосновниятрансмисионенмеханизъмзапопуляризираненаГИсредцелеватагрупа.Валидносттана стандартните за банката правила за кредитиране при прилаганенаГИепредпоставка забързилесендостъпнапредприятиятадокредитиране,безпроцесътдабъдедопълнителноусложняван.МСПкандидатстватзаотпусканенакредитсъгласнообичайнитезасъот-ветнатабанкаправила,коитовечесаизвестнизанейнитеклиенти.

В рамкитена 30 дни от изтичанетона календарно тримесечиебанкитесадлъжнидаизпращатнаЕИФинформациязасъстояниетонапортфейлаотзаемивстандартизиранаформа,коятовключвадан-низафирмите,новитетранзакцииитехнияразмер.УведомяванетонаЕИФзаприлаганетонаГИкъмконкретнатранзакциячрезтри-месечнияотчет е достатъчноусловие за включванетона кредита вгарантиранияпортфейл.ЕИФнеезадължендаизвършвапроверкидалиотделнитепокритисделкиотговарятнаусловиятазадопусти-мост.ПосвояпреценкаобачеЕИФимаправотодаупражниконтролидапремахнедаденатранзакцияотпокритияпортфейлпорадине-допустимостнапредприятието.Намястотонаизключенитекредитифинансовиятпосредникможедадобавиновикредити.ИзвършенитеотЕИФгаранционниплащанияпокредити,коитовпоследствиесаидентифицираникатонедопустими,подлежатнавъзстановяванеотстрананафинансовияпосредник.

ПосилатанаОперативнотоспоразумениефинансовиятпосред-никпоемазадължениетодапозволивлизанетовнеговитепомещенияотоправомощениорганииданаправивъзможендостъпътдоцяла-тадокументация,отнасящаседоГИипокрититекредити.Тъйкатопредприятията,чиитокредитисапокритиотгаранцията,представ-ляватбенефициентинадържавнапомощ,тесъщосаобектнаправи-латазамониторингиодитоттезиинституции.

Вслучайнарегистрираненапросрочиепопокриткредит,надви-шаващо90дни(т.е.превръщанетонаекспозициятавнеобслужвана),

29

финансовиятпосредникизпращаискане заплащанедоЕИФ.Следполучаванетомугарантътпоемаангажиментадаизплати загубите,изразяващисевнеиздължената главницаилихвитепонеяилина-маленията на главницата и/или лихвите при преструктуриране натранзакцията.Действиятапоизплащаненазагубитенафинансовияпосредниктрябвадабъдатизвършениврамкитена60дниот30-ияден след изтичане на отчетния тримесечен период. По необслуж-ваните кредитибанката се задължавадаприложи своитеобичайнипроцедурипосъбираненанеиздълженитевземания.Задабъдатвъз-върнатизагубите,банкататрябвадареализиравсичкиобезпечениянанекоректниякредитополучател.Възстановенитесумиприприспада-ненаразходитепоосъществяваненапроцедуритеипродажбатанаобезпечението се разделят pro-rataмеждуфинансовияпосредникиЕИФвсъотношение1:4вползанаЕИФ.ИзплатенитекъмЕИФвъз-върнатитесредствасеприспадатприпресмятанетонаГЛПГК.Вре-меватарамкинаприлаганенаГИобхващапериодот9,5години.

РАЗДеЛ 4: поЛЗИ И РАЗХоДИ НА ГАРАНЦИоННИЯ ИНСтРУМеНт от ГЛеДНА тоЧкА НА ЗАИНтеРеСовАНИте ЛИЦАПубличните кредитни гаранционни схеми не са безспорен ин-

струментзаповишаваненаикономическотоблагосъстояние.Подобнонадругиинструментивподкрепанапредприятията,ГИпритежаванякоинедостатъци.ВъпрекитоваГИзначителнопревъзхождакласи-ческитегрантовипроцедурикатосредствозапостиганенаикономи-ческоисоциалносближаванеотгледнаточканавсичкиглавнизаин-тересованилица.

Класическитегрантовисхемисесчитатзаединотподходитеприосигуряваненадостъпнофинансираненамалкиябизнесблагодарениена предоставянето на безвъзмездна помощ с висок интензитет. Зада бъде защитен интересът на европейските данъкоплатци, обаче,пригрантовитесхемисезалагатрестриктивниправила,коитоиматмножество отрицателни последствия. Кандидатстването за получа-ваненагрант,реализиранетонапроектинеговотоотчитанеескъпитруденпроцес,изобилстваноттромавибюрократизиранимеханиз-ми. Неефективните административни процедури при класическитегрантовисхемиотнематвъзможносттанамалкиябизнесбързодасеприспособява за кратки периоди от време, това е основно преиму-

30

ществонаГИ.Освентоватрадиционнитегрантовисхеминесъзда-ват добри възможности кредиторите да предоставят по-добър дос-тъп до финансиране на бенефициентите. Така бенефициентите сесблъскватспроблемиивисокиразходинадверавнища–заполучаваненабезвъзмезднатапомощизадостъпдобанковофинансиране.

Класическитегрантовисхемисеконцентриратединственовър-хуобщатацелзаповишаваненаинвестициите.ГИсесъсредоточававърху същото въздействие, но чрез много по-конкретни стъпки запостиганетому.ГИреалноулеснявадостъпадофинансиранезаин-вестициивМСПсцелексплоатираненапредприемаческатаактив-ностнамалкиябизнес.Облекчаванетонадостъпадофинансиранезаперспективнипредприятияимазазадачадабъдатреализиранипол-зитезаикономикатаврезултатнаразширяванетонапросторазадейс-твиенамалкиябизнес(Honohan2010:3).

ГИинтервениранапазарачрезпазараинатозифактседължине-говиятпотенциал.ГИсизалагаизпълниматазадача–намаляванетонаинформационнатаасиметрия-запреодоляваненапазарнияпроб-лемсрациониранетонакредита,койтоимаотрицателновъздействиевърхуцялатаикономика.Вобщияслучайдостъпътдофинансиранеставапривилегиясамозафирми,разполагащисдостатъчноактиви,аталантливипредприемачибиватизхвърляниотикономическатасис-тема,коетоимаотрицателнипоследицизанея(Hanson1983цит.поCowling2010).ВконцепциятанаГИезалегналпринципът,чепроб-лемитескредитиранетонамалкиябизнессекоренятневнедостатъ-цитенатехнитеинвестиционнинамерения,авнедовериетокъмзаe-мателитепорадилипсатанаобезпечение,коетотемогатдапредос-тавят (Balkenhol 2006: 2). ГИнамалява загубитепринеизпълнениеза кредитора, като не отменя необходимостта кредитополучателятдапредоставиобезпечение,запазвайкистимулитеназаемателитедаизпълнятсвоитезадължения.Високоликвиднатагаранциядававъз-можностзанамалениеналихвенитепроценти.ТакаГИатакувадирек-тноонезибариерипредфинансиранетонаМСП,коитопроизтичатотинформационнатадиспропорция.

ГИимапотенциалдаизиграеважнаролявдинамизиранетонабългарскатаикономика,катостимулирабанкитеданаучатповечезасегмента(Levitsky1997а:5).Дорииследизтичаненанеговияпериоднафункциониранефинансовитепосредницищеиматпо-голямопитипознаниевкредитиранетонаМСП.Потозиначинпредприятиятав

31

дългосроченплансесдобиватспо-добрипозицииприкандидатстванезазаемнофинансиране.Заразликаотгрантовитесхеми,ГИдействасъгласнопринципитенапазара.Вусловиятанасилнаконкуренциямеждубанките,тещесеопитватдапривлекатклиентинесамонаба-затанапреференциалнитепредложения,ноичрезусъвършенстванипроцедури за обслужване на фирмите. Ето защо при ГИ банкитесвеждат до минимум отблъскващи формални изисквания, каквитосаналицеприкласическитегрантовисхеми.Банкитеразполагатсъсстройнисистемизаразглежданетонаисканиятазакредит,коитоимпозволяватдавзематрешениязаоптималнократкипериодиотвреме.Освентоваприисканиятазакредитсеизползватекспертнатапомощнабанковитеслужители.Такафирматасефокусираневърхупопъл-ваненаформуляри,авърхусъщинатанасвоябизнеспроектипол-зите,коитомогатдабъдатизвлечени.Порадифакта,чебанкитесепроизнасят по исканията за кредит в относително кратки срокове,техните клиенти могат да стартират реализацията на своите наме-рениямногопо-бързовсравнениестрадиционнитегрантовисхеми.Бизнес планът на предприятиетоможе да бъде осъществен изцялосъобразновъзможноститенаМСП.Процесътнаподобряваненакон-курентоспособността нафирмата се ускорява, което допринася съ-щественозагъвкавосттанапредприятието.

СъщевременнотрябвадабъдатотчетениинякоинедостатъцинаГИ.Най-важниятиндикаторзауспеханаеднагаранционнасхемаедобавъчната стойност (additionality) (Balkenhol 2006: 14), която есвързанасброядопълнителникредити,отпуснатипорадисъществу-ванетонагаранциятасрещузагуби.Измерванетонапоказателядо-бавъчнастойностесилнозатрудненопорадивъзможносттавъншнифакторидадоведатдоразсейваненарезултатите(Balkenhol2006:14).Основниятпроблемсесъстоивъвфакта,чесетърсиотговорнакон-трафактуаленвъпрос„Колкоклиентасаосъществилиуспешнотран-закция, в която те не биха могли да встъпят, ако гаранцията не беналична?”(ibid.).Споредкритицитенагаранционнитесхемичрезтяхфинансовитепосреднициобезпечаватпо-качественосвоитекредитикъмзаематели,накоитотепопринципбихаотпуснализаемнисредства(Balkenhol:15).Привсичкислучаиобачегаранциитепредставляватдалеч по-ефективна интервенция спрямо субсидираните заеми (Le-vitsky1997б:5)икласическитегрантовисхеми.

ДругнедостатъкнаГИесвързанснеговатаобвързаностспра-

32

вилата, важащи за ОПК. В резултат големи групи от потенциалникредитополучателисаизключениотобхватанаГИинемогатдасевъзползватотблагоприятнитеусловия.ПроблемприГИезабранатадабъдатпокриваникредитизаосъществяваненапроекти,одобренизабезвъзмезднапомощотЕСилибюджетанаРепубликаБългария.ТакаГИнеможедабъдеизползван заускоряваненатемповетенаусвояемостнаевропейскитесредствавподкрепанапредприятията.Гаранционниятинструментнеелиминиранапълноинякоидопълни-телнитранзакционниразходи,коитоприсъстватотчетливоприкласи-ческите грантови схеми.Поради специфичните критерии за допус-тимостбанкатаможедаизискадопълнителнидокументиидеклара-ции.Въпрекивсичкокредитополучателитесазначителнооблекчениспрямодокументацията, която трябва да бъдеподаденапри тради-ционнитегрантовисхеми.Задължениетонаполучателитенагаран-тиранкредитдадопускапредставителинаразнообразниорганинаЕСиРепубликаБългарияпредставлявапропусканенаползи,защотопредприятията не функционират нормално в такива случаи. Изли-шен разход за кредитополучателите, произтичащ от спазването направилата за визуализация и публичност, е поставянето на инфор-мационнитабла.ВъпрекиизброенитенедостатъциГИимашансададостигнедодалечповечеМСП,коитомогатдасевъзползватотнегоспрямокласическитегрантовисхемистехнитеприсъщипроблеми.ЗабанкитеГИсъщопритежаванеоспоримипредимства.

Отпусканетонакредитиеосновенизточникзагенерираненапе-чалба от банките, като съвкупният кредитен портфейл заема близо½отвсичкитеимактиви(Манчев/Искров/Михайлов2002:147).Етозащобанкитесасилнозаинтересованиотнарастваненапродажбитенакредитнитесипродукти.Банкитеобаченесасклоннидаотпускатзаемнофинансиранебезусловно.Тяхнатакредитнаполитикаесъоб-разенасъсспецификитенапазараиопределяоценкатанакредититеи тяхнотоценообразуване (op. cit.: 148).Поради своите спецификисегментътнаМСПесвързансъсзначителнопо-високиниванарис-ка.Врезултат,банкитеотказватдафинансиратмалкиябизнес,неза-висимоотпотенциалана сделкатадаимосигурипо-високадоход-ност.

Частичнорешениенатозипроблемебанкитедаизискватобез-печение,чиятореализациянапазараданамалиинеутрализиратех-нитезагубиотнеобслужванетонакредита.Продажбатанаактивите,

��

заложениоткредитополучателя,неебезплатназабанката.Търговия-тапредимносДМАенетипичнадейностзабанкитеинамиранетона купувач изисква допълнителен финансов ресурс. Съществува иопасносттаактивитедасеобезценятибанкатаданеуспеедаполучиочакванатацена, порадикоето тяприлага дисконтовифакторикъмобезпечениетоиМСПчестонеуспяватдаобезпечатжеланотозаемнофинансиране.Такасесъздавапарадокс.Въпрекичеидветестранииматизгодасделкатадасеслучи, транзакциятанесеосъществява,защото рискът за банките е висок, а клиентите им не съумяват дадокажатсвоятадобросъвестност.

Тозипарадоксясносеоткроявапринаблюдениенаслучващотосеприкласическитегрантовисхеми.Традиционнитегрантовисхемине намаляват информационната асиметрия. Следователно, банкитеподхождатпредпазливопоотношениенатяхипоставятвисокиизис-кваниязаобезпечениеитвърденеизгоднизапредприятиетолихвенинива.Наличиетонадоговоразабезвъзмезднапомощнепредставлявасигурност, че бъдещите вземания на длъжника ще се реализират.Използванетонаобикновенитебанковиправилазакредитиранеспря-момалкиябизнесзначителноограничавадостъпадозаемнофинан-сиранеизатовамногоотпроектитепокласическитегрантовисхеминесереализиратнапрактика.

Обратно, прилагането на ГИ е в пряк интерес на банките. ГИсъздававъзможностфинансовитепосредницидаразполагатсвисоколиквиднообезпечениена80%отразмерана транзакцията.Плаща-ниятаотЕИФкъмфинансовияпосредниквслучайназагубапопок-рита транзакция са практически напълно безрискови. Сигурнотовъзвръщане 80% от загубения ресурс е причина за задоволяванетона банките с по-нисконивона обезпеченостна сделката от странанакредитополучателите.Товапремахваосновополагащияпроблемслипсатанаобезпечениепокредитаиневъзможносттанаклиентитедаизпълнятизискваниятанабанката.

Липсатанатаксазаизползваненагаранциятаинамаленителих-вениравнищасъздаватпредпоставкизастимулираненаинвестици-оннатаактивностнапредприятията.Такасестигадоувеличаваненапечалбитезабанкатапорадиповишениядялнависокодоходнитекре-дитикъмбизнесавбалансанабанката.УвеличавасеиатрактивносттанабанкатакатокредиторнаМСП.Чрезактивенмаркетинговподходфинансовиятпосредникможедауголемиклиентската сибазаида

34

осъществикръстосанипродажби.Чрезпредоставянетонадопълни-телниуслугиипродажбатанадругипродуктибанкатаобвързватрай-ноклиентаигозадържазадълъгпериодотвреме.

Порадивъзможносттапо-широккръготпредставителинаМСПдаполучатвъншнофинансиранеГИспомагазанамаляваненаинфор-мационнатаасиметриямеждубанкитеисегмента.Изгражданетонарутинасредбанкитевотношениятаимсмалкиябизнесеотсъщес-твенозначениезаразбираненатехнитепотребности,предимстваислабости. На базата на опита и знанията, придобити посредствомприлаганетонаГИ,банкитемогатдапродължатдакредитиратМСПдорииприотсъствиенамеханизъмзапокриваненазагуби.Възпол-звайкисеотпреимуществатанависокатадоходностприкредитираненаМСПиувеличаваненаклиентите,финансовитепосредницивдъл-госроченпериодмогатдаподобрятсвоитепазарнипозиции,заемайкислабо експлоатирананиша.Порадимножествотоизисквания за до-пустимостнакредитополучателитесъщотакасеподобряваикачес-твотонакредитнияпортфейлнабанката.

Безсъмнение,ГИпритежаваинякоисериознинедостатъциотгледна точка на банките. Въпреки че гаранционните схеми правятвъзможновзаимнотоопознаваненакредиторитеизаемателитеотсег-мента наМСП, вероятността от появата наморална опасност не енапълно елиминирана. Поради факта, че заемателите залагат по-малкоактивикатообезпечениенакредитаси,тепроявяватпо-малкасклонностдагопогасяват(Balkenhol2006:6).Освентоваевъзмож-но длъжниците да предприематмного рискови стратегии, тъй катоняма да загубят ключови активи (Arping/Loranth/Morrison 2009: 3).Следователно,финансовитепосредницитрябвадаочакватпо-висо-кистойностинапараметъравероятностотнеизпълнениепригаран-тираните кредити спрямо случаите, когато банката прилага своитестандартни правила. Освен това при надхвърляне на ГЛПГК ЕИФпрекратяваплащаниятакъмбанката,нобанкатаоставаизцялоизло-женанарискапослабообезпеченитекредити.

ДругнедостатъкнаГИотгледнаточканабанкитесаразходите,породениотучастиетовконкурсазаподборнафинансовитепосред-ници.КандидатстванетопредЕИФпредпоставяангажираненаголямекип, който да се занимава с набирането на изискваните данни иподготовкатанадокументацията.Проблемзабанкитепредставляваиподборътнадопустимитекредитополучателинабазатанатехния

35

размер,използваниминималнипомощиипр.Банкитевобичайнатасидейностнеприлагатподобникритерии.Теняматдостатъчнодо-бър инструментариум, за да получат всички необходими данни, асамостоятелнотонабавяненаинформациякоствадопълнителнираз-ходи за финансовите посредници. Въпреки всичко банките могатда извлекат много по-големи ползи от прилагането на ГИ спрямопреимуществатазатяхприкласическитегрантовисхеми.

Тъй катоГИ е захранван с публични средства отЕвропейскияфондзарегионалноразвитие(ЕФРР)инационалносъфинансиране,можедасесчете,чеМинистерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(МИЕТ)есъщинскиятгарант.Ангажиментътнапубличнитеорганидапредоставятгаранцииеобоснованотстремежадабъдепро-мененоразпределениетонакредититепорадинаблюдението,чеМСПтвърдечестонемогатдапредоставятобезпечениеподформата,коя-тобанкитеизискват(Honohan2010:2).Намерениетонадържавнитевластиедаподобриобщотонивонаблагосъстояниевикономиката(ibid.)идасезасилирастежачрезпреразпределение(Demirgüç-Kunt/Beck/Honohan2008:23).Чрезнамаляванетонанегативнитеефектинанедостатъцитенакредитнитепазарисеразширяватиндивидуалнитевъзможности, което стимулира развитието като цяло. Посредствомпредоставянето на улеснен достъп до финансиране на изключенисегментисепостиганеизравняваненарезултатите,аизравняваненавъзможноститезаучастницитенапазара(op.cit.:24).Предоставяне-тонавъзможностизаМСПдаизползватвъншнофинансиранееметодзаустановяваненаустойчиврастежинамаляваненаниватанабед-ностибезработицавикономиката(op.cit.:21).ПорадихарактернитеизискваниякъмкредитополучателитепоГИсеосигуряваснижаваненаделанасиватаикономика,тъйкатопредприятиятасастимулиранидаспазватстриктнозаконодателството.

ФункциониранетонаГИсъщевременносеподчиняванапростизакономерностииепонятензаизбирателя.Такадържавнитевластиимат възможност да натрупат по-големи политически дивиденти.ОсвентоваточнотоизмерваненавъздействиетонаГИетвърдесложноитакаполитицитетрудномогатдабъдатобвиненивпровежданетонанеефективниполитики.ОсвентоваприГИдържаватапревъзлага(outsourcing)функциятасивсфератанаподкрепатакъмсегментанаМСП.Такавластитеснематотсебесиголямачастототговорносттапопредприеманенамеркивтазиобласт.Дорииприналичиеевен-

36

туални недостатъци, властитемогат да обвинят за проблемитефи-нансовитепосредницииЕИФ.Вобратнияслучай,акоГИсеокажеуспешен, то заслугитеще бъдат приписани на публичните власти.Всепакследвадасепосочи,четовапревъзлаганенареализациятанаГИвсъщностевосноватананай-голямотомупредимствоспрямокла-сическитегрантовисхеми.

УОиМЗ,коитопрякоръководятпроцесанаусвояваненасред-стватаотСФвподкрепанапредприятиятаразполагат с ограниченадминистративен капацитет да извършватфинансови и техническианализипо отношениена бизнеса.Тенденцията в техния опитприреализирането на традиционните грантови процедури е пълнатаконцентрациявърхуформалнатаадминистративнапроверкаипрене-брегванетонаикономическатажизнеспособностнаоценяванитепро-ектиицялостнитеефектиоттяхноосъществяване.ЗаразликаотУОи МЗ банките са специализирани в бизнес оценяването, управле-ниетонарискаиобслужванетонаклиентипредприятия.Теразпола-гат както с експертенпотенциал, такаи със съответнотоИКТобо-рудрудване, което им позволява да извършват надеждни преценкинакредитоспособносттанаклиентаиперспективносттананеговияпроект.Благодарениенаоптимизиранитевътрешнибизнеспроцесив банките, които осигуряват вземането на решения в максималнократкисрокове,клиентитеимиматвъзможностдаползватуслугинависокониво.ПриГИУОиМЗняматникаквифункциипонеговотоизпълнениеосвенправомощиятазаизвършваненапроверкииодит.Нещоповече,МИЕТилиОПКнезаплащанафинансовитепосредни-циникакви средства за това, че те се включват в нейната реализа-ция.Освентовабанкитепоематчастотрискапринеуспехнаинвес-тиционнияпроектнаопределенкредитополучател.

ХарактернаособеностнаГИегенериранетоназначителенливъ-риджефект,непо-малъкот1:5.БлагодарениеназаложенитеГЛПГКмогатдасепредвидятмаксималнитесуми,коитоевъзможнодабъ-даттрансферираникъмфинансовитепосредници.Банкитемогатдаотправятисканиязавъзстановяваненазагуби,носамодоопределе-натагорнаграница.Такасминималенразходнапубличнисредстваможедасепостигнеголямофинансовосамоучастиенабанките.Приотчитаненасобственотоучастиенаклиентавпроекталивъриджътдопълнителнонараства.Достапо-различнаеситуациятаприкласи-ческитегрантовисхеми,къдетоливъриджефектътепренебрежимо

37

нисък.ГИпритежаванякоинесъвършенстваотгледнаточканапублич-

натаадминистрация.Сериозенконтрааргументсрещугаранционнатасхемае,четяможедасъздадезависимостнаМСПотподобнисуб-сидиранинационалнииевропейскипрограми(Balkenhol2006:6,7).МакарГИдаизползвапазарноориентиранподход,неговотосъщес-твуване все пак изцяло се дължи на заделените за него публичнисредства. Изкуствено постигнатите атрактивни нива на лихвите иобезпечениетопригарантиранитекредитимогатдаизкривятпазараидаподменятстимулитенаМСП.

Изключително дискусионен е въпросът относно ефикасносттана гаранционните схеми.Поради недобре разработените стандартизаотчетностисчетоводствотвърдечестопубличнитеразходизапод-държаненагаранционниинструментисеприкриват.Теобачесава-женфакторзатовадалиГИвсъщностизпълнявасвоитецели.Проб-лемът с ефикасността на разходване на средствата отСФ е извън-реднозначим,нотойнееобектнанастоящотоизследване.

ЗАкЛЮЧеНИеНаправениятанализпотвърдипървоначалнатахипотеза,чеспря-

мокласическитегрантовисхемиГИразполагасъсзначителнопо-ви-сокпотенциалдадоведедозасилваненаинвестиционнатаактивностнамалкиябизнесзатехнологичнамодернизация,аоттамидоподо-бряване на неговите пазарни позиции.Моделът на ГИ предполагаизпълнение на отделнитефункции от онези субекти, които са най-тясно специализирани за работа с тях.В резултат, всички основнигрупиот заинтересованилицамогатдаизвлекат значителниползи.Потвърждениенастартоватахипотезабешеизведеночрезпоредицаотвзаимнодопълващисепоследователнинаблюдениявърхусегмен-танаМСПимеханизмитезанеговатаподкрепа.

Като главенфактор за реализиране на устойчив икономическирастежиосигуряваненазаетостМСПсесчитатзаключкъмпости-ганетонастабилностиповишаваненаблагосъстоянието.Порадисво-итехарактерниособеностиМСПиматпотребностотпубличнапод-крепа.ЗатоваЕКзадаваколичественипраговезаперсонал(249ду-ши),НПП(EUR50000000)истойностнаактивите(EUR43000000),причиетопревишаванефирмитещебъдатразглежданикатоголемипредприятия.МСПразполагатсограниченивъзможностизаплани-

38

ранеицялостнатастратегиянафирматасебазиранатърговскиянюхнасобственика.МСПсасъсредоточенивърхутяснапазарнанишаисауязвимиприналичиенаикономическисътресения.ТовапоставянапреденпланвъпросазатехнологичниятрансферкъмМСП.Мал-киятбизнесобачетрудноможедасипозволидаинвестиравтехно-логиипорадизатруднениясидостъпдовъншнофинансиране.

Причинитезатрудноститепринамираненавъншнофинансира-несекоренятосновновинформационнатаасиметриямеждукреди-ториизаематели,коятоводидот.нар.рационираненакредита.Заемо-дателитеразполагатснедостатъчнисведенияотноснонадеждносттанапредприятиятаотмалкиябизнескатообектнафинансиране.Етозащокредититекъмтяхсеоценяваткатовисокорисковиибиватот-пусканипривисокилихвениниваитруднопостижимизафирмитеизискваниязаобезпечение.

ТехнологичнатаизостаналостнаМСПвстранатапревръщаце-натанатрудавединствениясериозенизточникнаконкурентнипре-димстванабългарскиямалъкбизнес.СхемитезабезвъзмезднапомощпоОПК,насоченикъмтехнологичнотообновление,сасъздадени,задасъдействатзапромянанатовастатукво,нонеотчитатслабоститенаМСПвБългарияпринабиранетонаинформация,планиранетоиизползванетонапрофесионалниконсултации.

Проблемътобачене е едностранен.Програмата залагаопреде-леницели,нонеправивнимателенанализкакъвеоптималниятна-чинзатяхнотоизпълнение.Недостатъцисаналиценавсичкиетапина осъществяването им – програмиране, провеждане на процедуразаподаванена заявления,оценканаподаденитепредложения,наб-людение и контрол върху изпълнението на проектите, които водятдо отдръпванена сегментанаМСПот възможностите, коитоОПКпредоставя. В резултат действителните нива на усвояване на сред-стватаотСФзамодернизациянапредприятиятабележатизключи-телнонискиниванаусвояване.

БлагодарениенаинициативатаJEREMIE,чиятоконцепциязада-ватЕИФиЕК,започваизгражданенаалтернативенмеханизъмнакла-сическитегрантовисхеми,койтоприлаганетрадиционенподходисеобляганапазарнипринципиприподкрепатанаМСПзаулеснендос-тъпдофинансиране.СредпроявлениятанафинансовияинженерингпоинициативатаJEREMIEГаранционниятинструментзапокриваненазагубинапортфейлотзаемиизпъквасотносителноголемиядял

39

отреденисредстваисвоятапривлекателностзафинансовитепосред-ници. ГИ покрива 80% от всеки инвестиционен кредит къмМСП,но поставя условие на финансовите посредници за намаляване налихвенитениваиизискваниятанаобезпечение.ПотозиначинГИсефокусираименновърхупазарнитедефектинакредитнитепазари.

ОсновниятдоводзаприлаганетонаГИезапазванетонапредим-стватанапроцедуритенабанковотокредитноделоприедновременносъздаваненапо-големивъзможностиМСПдасевъзползватоттях.Свменяванетонанякоинетипичнизадачизабанкитекредитниятпро-цеспоставянякоипредизвикателствапредфинансовитепосредници.Товаобаченегопроменядрастично,такачебанкитедабъдатобез-кураженидаучастватвгаранционнатасхема.

За разлика от класическите грантови схеми ГИ предоставя наМСПпрактическоразрешениесулесняванетонадостъпадофинан-сиране.Грантовитесхемиизискватизвършванетонаразходиотфир-митезасключванетона2сделки–договоразабезвъзмезднапомощикредитзамостовофинансираненапроекта.ГИенасоченкъмпре-доставянетонаевтиниидостъпникредити.ГИимапотенциалзасе-риозенприносзаувеличаваненаконкурентоспособносттанаиконо-микатачреззасилванетонаинвестициите.Банкитесъщоиматинте-ресотприлаганетонаГИ,защототойимдававъзможносттадапри-влекатновиклиентиприбалансираненарискавкредитнияимпор-тфейл.Държавнитеоргани,коитопрактическипредоставятгаранци-оннотопокритиесъщоиматсериозенинтересотреализациятанаГа-ранционнияинструмент.Публичнитевластипревъзлагатдейности,закоитотеняматдостатъчноекспертизаигипрехвърляткъмсубектите,специализиранивтезифункции–банките.Следователно,ГИпредпо-лагапоеманетонаадекватнаролянавсякаотзаинтересованитестра-ни:държаватаезаетаспреразпределениетонаблагата,банкитесеза-нимаватсинвестициииреализиранетонапечалби,апредприятиятаподобряватконкурентнитесипредимстваипазарнитесипозиции.

Всичкотоваследвададокаже,чеинструментитенафинансовияинженерингивчастностГИдемонстриратзначителнопо-голямпо-тенциалзауспехспрямокласическитегрантовисхеми.ЧрезГИсепреодолява важен проблем на финансовите пазари – намалява сеинформационниядисбалансмеждуконтрагентитеистававъзможнотяхнотовзаимноопознаване,коетобиималосъщественефектвърхублагосъстояниетовдългосроченпериодотвреме.

40

Впроцесанапрактическатамуреализацияевъзможнапояватана недостатъци, които не са видни в началната фаза. Затова наби-ранетонадостатъчниизмеримиданнииподходящаметодологиясаотогромнозначениезаправилнатаоценканаГИиевентуалнанеговаоптимизация. Ето защо са необходими по-нататъшни академичнинаблюдения,чрезкоитоколичественодабъдатпотвърдениизводитеотнастоящиятруд.

ИЗпоЛЗвАНИ СЪкРАЩеНИЯ

JEREMIE JointEuropeanResourcesforMicrotoMediumEnterprisesБВП БрутенвътрешенпродуктБДС БрутнадобавенастойностГИ Гаранционенинструмент за покриванена загубинапортфейл

отзаемиГЛПГК ГоренлимитзаплащанияпогарантираникредитиотЕИФкъм

финансовияпосредникДМА ДълготрайниматериалниактивиДНА ДълготрайнинематериалниактивиЕИФ ЕвропейскиинвестиционенфондЕК ЕвропейскакомисияЕО ЕвропейскаобщностЕС ЕвропейскисъюзЕТ ЕдноличентърговецИАНМСП Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните

предприятияИКТ ИнформационниикомуникационнитехнологииМЗ МеждиннозвеноМИЕТ Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризмаМР МеморандумзаразбирателствоМСП Микро,малкиисреднипредприятияНИРД Научно-изследователскаиразвойнадейностНПП НетниприходиотпродажбиОП ОперативнапрограмаПМС ПостановлениенаМинистерскиясъветПО ПриоритетнаосСФ СтруктурнифондовеУО УправляващорганХФ ХолдинговфондЮЛ Юридическолице

41

ИЗпоЛЗвАНИ ИЗтоЧНИЦИ

МОНОГРАФИИDemirgüç-Kunt,A.,T.Beck,P.Honohan(2008):FinanceforAll?Policiesand

Pitfalls in ExpandingAccess, Policy Research Report Series, TheWorldBank,Washington,DC

Ганев,Г.(2000):Пари,банкиифинансовипазари.Учебникзадистанционнообучение,Регионаленцентързадистанционнообучение,СофийскиУни-верситет„Св.КлиментОхридски”,София

Георгиев,И.,В.Хутова,Г.Попов,Д.Андреева,Й.Йовкова,Ю.Маринова,Я.Каменов,Н.Игнатова,Н.Щерев,Р.Радев,Д.Благоев(2008),Икономи-ка на предприятието, Университетско издателство „Стопанство”, Со-фия,2008

Манчев,Ц.,И.Искров,А.Михайлов(2002):Пари,банкиипаричнаполи-тика,ЧПГ„Банкер”,София

Тодоров,К.(1997):Системизауправлениенабизнесавмалкитеисреднитефирми,Некст,София

Център за икономическо развитие; Агенция Икономика (2001): Малки исреднипредприятияиконкурентоспособност,РАНДизайн,София

ДОКУМЕНТИEuropeanInvestmentFund(2009):ExecutiveSummariesofEvaluationsStud-

iesonSMEAccesstoFinanceinEUMemberStates/RegionscarriedoutbyEIFintheContextoftheJEREMIE(JointEuropeanResourcesforMicrotoMediumEnterprises)Initiativefrom2006to2008,01.03.2009

EuropeanInvestmentFund(2010а):CallforExpressionofInteresttoselectFi-nancialIntermediariesthatwillreceiveresourcesfromtheJEREMIEHold-ingFundforBulgariatoimplementtheFirstLossPortfolioGuaranteeFi-nancialInstrument,Ref.:CallforEoINo.JER-009-2010/2,18.11.2010

MemorandumofUnderstandinginrespectofacoordinatedapproachtoimprov-ingaccesstofinanceformicrotomediumenterprisesintheregionssupport-edbytheEuropeanRegionalDevelopmentFund(JointEuropeanResourcesforMicrotomediumEnterprises–JEREMIE)betweentheEuropeanCom-missionandtheEuropeanInvestmentFund,Brussels,30.05.2006

World Economic Forum (2010): Global Competitiveness Report 2010-2011,WorldEconomicForum,Geneva

ДоговорзафункционираненаЕвропейскиясъюзЕвропейска комисия (1996): Commission Recommendation of 3April 1996

concerning the definition of small andmedium-sized enterprises, 96/280/EC,OfficialJournalL107,30/04/1996P.0004–0009

42

Европейска комисия (2003): Commission Recommendation of 6 May 2003ConcerningtheDefinitionofMicro,SmallandMedium-sizedEnterprises,2003/361/EC,C(2003)1422

Европейска комисия (2007): Note of the Commission services on FinancialEngineering in the 2007-13 programming period, 16.07.2007, DOCCOCOF/07/0018/01-ENFINAL

Европейскакомисия(2008):СъобщениенакомисиятадоСъвета,Европейс-кияпарламент,ЕвропейскияикономическиисоциаленкомитетиКо-митетанарегионите„Мислипървозамалките!”„SmallBusinessAct”заЕвропа,Брюксел,25.06.2008,COM(2008)394окончателен

Европейскакомисия(2009):InnovationPolicyProgressReportBulgaria2009,INNO-PolicyTrendChart

ЗаконзамалкитеисреднитепредприятияИзпълнителнаагенциязанасърчаваненамалкитеисреднитепредприятия

(2010):ДокладзадейносттанаИзпълнителнатаагенциязанасърчаваненамалкитеисреднитепредприятия(запериодаянуари-март2010г.)

Изпълнителнаагенциязанасърчаваненамалкитеисреднитепредприятия(2011): „Анализ на състоянието и факторите на развитие на МСП.БългарскитеМСПвусловиятанакриза”,София

Институт „Отворенообщество” (2011):ПредизвикателстватапредновотопрограмираненафондоветенаЕСвБългариязапериодаслед2013г.набазаанализнаопитаотпериода2007–2013г.,София

Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(2006):„Български-темалкиисреднипредприятияиучастиетоимвусвояванетонаструк-турнитефондовенаЕвропейскиясъюз”

Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(2007а):Оперативнапрограма„Развитиенаконкурентоспособносттанабългарскатаиконо-мика”2007–2013

Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(2007б)Национал-настратегиязаразвитиетонамалкитеисреднитепредприятиявБъл-гария2007–2013

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (2007в): Насокизакандидатстванепопроцедуразапредоставяненабезвъзмезднафи-нансовапомощ2007BG161PO003/2.1.1-01/2007„Технологичнамодер-низациянапредприятията”

Министерствонаикономиката, енергетикатаи туризма (2008):Насоки закандидатстванепооткритапроцедуразаконкурентенподборнапро-ектисопределенсрокзакандидатстване:BG161PO003-2.1.04„Техно-логичнамодернизациявмалкиисреднипредприятия”

43

Министерствонаикономиката, енергетикатаи туризма (2010а) „ГодишендокладзасъстояниетоиразвитиетонамалкитеисреднитепредприятиявБългария2008”

Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(2010б):Насокизакандидатстванепооткритапроцедуразаконкурентенподборнапро-ектисопределенсрокзакандидатстване:BG161PO003-2.1.06„Техно-логичнамодернизациявмалкиисреднипредприятия”

Министерствонаикономиката,енергетикатаитуризма(2010в):Насокизакандидатстванепооткритапроцедуразаконкурентенподборнапроек-тисопределенсрокзакандидатстванеBG161PO003-2.1.11„Техноло-гичнамодернизациявмалкиисреднипредприятия”

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (2010г): ГодишендокладзаизпълнениетонаОперативнапрограма„Развитиенаконку-рентоспособносттанабългарскатаикономика”2007-2013за2009г.

Народносъбрание(2011):ГодишендокладзаусвояванетонасредстватаотевропейскиясъюзвРепубликаБългарияза2010г.,Комисияпоевро-пейскитевъпросииконтролвърхуевропейскитефондове,София

Постановление№121от31май2007г.заопределяненаредазапредос-тавяненабезвъзмезднафинансовапомощпооперативнитепрограми,съфинансираниотСтруктурнитефондовеиКохезионнияфонднаЕв-ропейскиясъюз

Постановление№236от27септември2007г.заприеманенадетайлнипра-вилазадопустимостнаразходитепоОперативнапрограма„Развитиенаконкурентоспособносттанабългарскатаикономика2007-2013г.”,съфинансиранаотЕвропейскияфондзарегионалноразвитие

Постановление№55наМСот12.03.2007г.заусловиятаиредазаопределяненаизпълнителотстрананабенефициентинадоговоренабезвъзмезднафинансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд наЕвропейскиясъюз,Съвместнатаоперативнапрограмазатрансграничносътрудничество„Черноморе2007-2013г.”иотФинансовиямеханизъмнаЕвропейскотоикономическопространствоПостановление№62от21март2007г.заприеманенанационалниправилазадопустимостнаразходитепооперативнитепрограми,съфинансираниотСтруктурнитефондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансоватарамка2007-2013г.

Рамково споразумение относно изпълнението на инициатива JEREMIE вРепубликаБългария

Регламент(EO)№1083/2006наСъветаот11юли2006годиназаопределяненаобщиразпоредбизаЕвропейскияфондзарегионалноразвитие,Ев-ропейскиясоциаленфондиКохезионнияфондизаотмянанаРегламент

44

(EO)№1260/1999Регламент(ЕО)№1828/2006наКомисиятаот8декември2006годинаот-

носно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО)№ 1083/2006наСъветазаопределянетонаобщиразпоредбизаЕвропейскияфондза регионално развитие, Европейския социален фонд и КохезионнияфондинаРегламент1080/2006наЕвропейскияпарламентинаСъветаотносноЕвропейскияфондзарегионалноразвитие

Регламент(ЕО)№1998/2006наКомисиятаот15декември2006годинаот-носноприлаганетоначленове87и88отДоговоракъмминималнатапомощ

РешениенаИзпълнителниядиректорнаИзпълнителнаагенция занасър-чаваненамалкитеисреднитепредприятия№ТМ-01-1/03.09.2008г.

РешениенаИзпълнителниядиректорнаИзпълнителнаагенция занасър-чаваненамалкитеисреднитепредприятия№2ТММ-01-1/07.01.2011г.

Финансово споразумениемеждуПравителството на Република България,представляваноотминистъранаикономикатаиенергетиката,иЕвро-пейскияинвестиционенфонд(ЕИФ)

НАУЧНИ СТАТИИArping,S.,G.Loranth,A.Morrison(2009):PublicInitiativestoSupportEntre-

preneurs:CreditGuaranteesversusCo-Funding,TinbergenInstituteDiscus-sionPaper,29.01.2009,TI2009-019/2

Balkenhol, B. (2006):Access to Finance:The Place of Risk SharingMecha-nisms,GlobalСonferenceonAccess toFinance, достъпеннаhttp://info.worldbank.org/ etools/docs/library/235440/Balkenhol_RiskSharingMecha-nisms-final_8-10-06.pdf,посетенпоследнона03.06.2011г.

Berger,A.,G.Udell(2006):AMoreCompleteConceptualFrameworkforSMEFinance,JournalofBanking&Finance30(2006),p.p.2945–2966

Cowling,M.(2010):TheRoleofLoanGuaranteeSchemesinAlleviatingCreditRationingintheUK,JournalofFinancialStability6(2010),p.p.36–44

Dannreuther,C. (2007):EUSMEpolicy: on the edge of governance,CESifoForum2/2007p.p.7-13

Finnerty,J. (1988):FinancialEngineering inCorporateFinance:Anoverview,FinancialManagement,Vol.17,No.4(Winter,1988),p.p.14-33

Honohan,P.(2010):Partialcreditguarantees:PrinciplesandPractice,JournalofFinancialStability6(2010),p.p.1–9

Levitsky,J.(1997а):CreditGuaranteeSchemes-anInternationalReview,SmallEnterpriseDevelopmentVol.2,No.2,June1997,p.p.4-17

Levitsky,J.(1997б):SMEGuaranteeSchemes:ASummary,TheFinancier,Vol.

45

4,No.1&2,February/May1997,p.p.5-11Stiglitz,J.,A.Weiss(1981):CreditRationinginMarketswithImperfectInfor-

mation,TheAmericanEconomicReview,Volume71,IssueJune1981,p.p.393-410

Wagenvoort, Rien (2003): Are Finance Contraints Hindering the Growth ofSMEsinEurope?,Vol.8,No.2,2003,p.p.22-51

Василев,Й.(2007):ФинансиранеикредитираненамалкияисредниябизнесвБългария,ЕкономiчнийвiсникДонбасу,№1(7),2007

ВЕСТНИЦИКалчева,Й.(2011):„Агенциящеотговарязаевропейскитепари”,Дневник,

18.03.2011 г., достъпен на: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/18/1061718_agenciia_shte_otgovaria_za_evropeiskite_pari/,посетенапослед-нона17.04.2011г.

Георгиева,Мара(2008):„Бъдикреативен!”,Капитал,бр.7,15.02.2008г.Стоянова, Моника (2011): „Кирил Величков, ръководител на управление

„Европейски проекти и финансови институции” в СИБАНК: След2014г.можедаимаевтиникредити,анегрантове”(интервю),Класа,достъпеннаhttp://www.klassa.bg/,посетенапоследнона17.05.2011г.

ЕЛЕКТРОННИ СТРАНИЦИПортал„Моитепари”:Съвети,„Сегаемоментътмалкитеисреднипред-

приятия да кандидатстват за европейско финансиране”, интервю сДаниел Енчев, достъпен на http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/Advices/sega-e-momentut-malk~13f1c94ff0344742a5d285573ce30b0b/,посетенпоследнона21май2011г.

СайтнаУправляващияорганнаОперативнапрограма„Развитиенаконку-рентоспособносттанабългарскатаикономика”:Информациязаизпъл-нението на ОПК към 13.05.2011 г., достъпен на http://www.opcompetitiveness.bg/uploadfiles/documents/2011/may/paymentspublic13.05.2011_1years.pdf,посетенпоследнона18май2011г.

Сайт наУправляващия орган наОперативна програма „Развитие на кон-курентоспособносттанабългарскатаикономика”:600проектнипредло-жениябяхаподаденизатехнологичнамодернизациявмалкиисреднипредприятияпоОПК,достъпеннаhttp://opcompetitiveness.bg/bg/news/id_191.html,по-сетенпоследнона18май2011г.

Сайт наУправляващия орган наОперативна програма „Развитие на кон-курентоспособносттанабългарскатаикономика”:189проектнипред-ложения саполученипопроцедураBG161PO003-2.1.11 „Технологич-намодернизация вмалкии среднипредприятия”, достъпенна http://

46

opcompetitiveness.bg/bg/news/id_280.html,посетенпоследнона18май2011г.

СтруктурнифондовенаЕСЕдиненинформационенпорталкъмдирекция„Информация и системи за управление на средствата от ЕС” в ад-министрациятанаМинистерскисъвет:Месеченпрегледнанапредъкапооперативнитепрограми,Изпълнениенаоперативнитепрограмикъм31.03.2011г.,достъпеннаhttp://eufunds.bg/document/1035,посетенпос-леднона18.05.2011г.

47

евРопА ЗА ГРАЖДАНИте в БЪЛГАРИЯприлагане и предизвикателства пред програмата „европа за гражданите“ в България, 2007–2010 г.

КАТЕРИНАГЕНОВА

УвоД

Програма „Европа за гражданите“ е израз на осъзнаването наролятанаевропейскитегражданизаразвитиетонаЕвропейскиясъ-юз(ЕС)вбъдеще.ПодумитенаЯнФигел,европейскикомисарпообразованието, обучението, културата и младежта (2004-2009 г.)„Европаимануждаотактивноучастие.Европаимануждаотграж-данскиотклик.Програма„Европа за гражданите“даваподкрепаинасърчавауспешнитеусилиязаактивногражданскоучастие,свър-заносконкретнирезултати“1.

Прегледътнатазипрограмазапериода2007-2010г.свидетелствазаактивносттанаевропейскитегражданивтозиважензаЕвропейс-киясъюзмомент,когатоповечеотвсякогасенабляганаролятанагражданитеисеосъзнаванеобходимосттаоттяхнатаактивност.

От създаването на програмата през 2007 г. до днешна дата нанаднационалнонивоеподготвенаеднаоценказадейносттаѝ–Док- лад относно извършената в средата на периода оценка на програ- мата „Европа за гражданите“ за периода 2007-2013 г. на Европейс- ката комисия2. Той съдържа преглед на постигнатите резултати ипрепоръкизапо-успешнотойреализиране.Докладътвключваидей-ностите,реализиранивстранитечленки,главноотЮгоизточнаЕв-ропавтовачислоиБългария,вкоитосеконстатира,чепрограматанеетолковапопулярна.ВБългарияподобенпрегледнееправенилипсваоценказаприлаганетоиреализациятанапрограматаунас.

Програма „Европа за гражданите“ позволява широка гама от

1Комисиятанаграждавасъс„Златнизвезди“дванадесетпроектазаактивногражданство [в Брюксел, 2008]. // <http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/08/1188&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=fr>(Наградитесевръчватвсякагодинаидаватофициалнопризнаниенаинициативи,коитомогатдаслужатзаеталонпоотношениенасътрудничество,ефективниме-тодинаработаиосезаемирезултативобласттанагражданскотоучастие).

2InterimEvaluationoftheEuropeforCitizensProgramme2007–2013,DGCom-municationoftheEuropeanCommission,сarriedoutbyEcorys,2009.<http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/doc1227_en.pdf>.

48

дейностикатонапримерподкрепазапроектиинициираниотграж-дани, структури на гражданското общество и градове/общини.Ин-тереснонаблюдение за активносттанапо-горепосоченитеможедасеосъществичрезпрегледнаодобренитепроекти.Изследванетонасъщносттанасамитепроектибипоказалодоколкогражданитеиор-ганизациитеиматноваторскидух,докаквастепенсечувстватзна-чимиисисътрудничатнанационалнониво,анесапростосвидетелинаслучващотосевобществото.Обектнавниманиещебъдеисте-пентанапубличностнатезипроектииналичиетонаинформациязатях.Подобенанализбиразкрилидалиевропейскатаперспектива,ко-ятоефактзаБългариякатодържавачленнаЕСвечечетиригодини,еповлияланамисленетоисъзнаниетонабългарскитеграждани.

Настоящетоизследванещепредложиипогледвърхупредизви-кателстватаипроблемитепредпрограмата„Европазагражданите“(2007-2013г.)запериода2007-2010г.вЕСипо-специалновБългария.Емпиричнатабазанаанализасарезултатиоткабинетнопроучваненаналичнатаинформациязапрограмата,експертнидокладииоцен-кизанейнотофункциониранепрезпървитегодининасъществува-нетоѝ.Основнатазадачанаанализаеоценканавъзможноститеиго-товносттанабългарскотообществодареализирауспешнопроектипотазипрограма.

Първатачастнатекстапредставлявакратъкобзорнаразвитиетонаконцепциятазаевропейскогражданствоиинициативите,коитопред-шестватанализиранатапрограма.Щебъдатдефинираниосновнипо-нятия(европейскапринадлежност,европейскиценности,активноев-ропейскогражданство),чиеторазбиранеежизненоважнозареалнаизпълнимостнапоставенитецелииприоритетина„Европазаграж-даните“. Отделено е място и за основно за програмата понятие –„гражданскообщество“,катосеправиобзорнасъвременнотограж-данскообществовБългария,основаннаняколкоизследвания.Тозиобзоренеобходим,тъйкатонастоящатаработатвърди,ченаличиетонареалниструктурина гражданскотообщество епредпоставка зауспеваемосттанапрограматаунас.ТекстътпродължаваспрегледнасъщносттанаодобренитепроектизаотбелязанияпериодвБългария,макарипринедостатъчноналичнаинформация.Завършваспрепо-ръкиотразличниевропейскидокладиотноснобъдещотофункцио-ниране на програмата и критичен поглед върху досега одобренитепроекти в България – недостатъците и предизвикателствата пред

49

програмата,заевентуалнотойпо-успешнореализиранеунас.

1. евРопА ЗА ГРАЖДАНИте – ИСтоРИЯ И пРеГЛеД

1.1 Развитие на концепцията

ПриеманетонаДоговоразаРеформанаСъюзаотЛисабон�вкраяна2009г.довеждадоредицаважнипромени,свързаниспонятието„европейско гражданство“. Предшествениците му – „Договорът заЕвропейския съюз4 иДоговорът зафункционирането наЕвропейс-киясъюзопределятдемократичнитепринципинаЕС,формулиратправатана гражданитенаСъюзаи очертават основнитеметоди завключване на гражданите и техните сдружения в оформянето наевропейскияполитическидневенред.…Катосчита,чеевропейскотогражданство е важен елемент за засилване и опазване на процесана европейската интеграция, Европейската комисия насърчава ан-гажиранетонаевропейскитегражданивъввсичкиаспектинаживо-та в тяхната общност, като по този начин им дава възможност даучастватвсъздаванетонаеднавсепо-близкаЕвропа.Запостиганенатазицелсеработиусиленочрезпрограмииинициативи,коитоцелятактивноевропейскогражданство“5.

Втазипосокаработи„ПланД–Демокрация,диалог,дебат“6–инициативаоткраяна2005г.наЕвропейскатакомисия,коятопола-гаосновитеназадълбоченидискусииотноснобъдещетонаЕвропамеждуевропейскитеинституцииигражданите.Планътевдопълне-ниенавечесъществуващиинициативиипрограмивобласттанаоб-

�ДоговорътотЛисабон(известенкатоЛисабонскиядоговор,Договорзаре-форми)емеждународендоговормежду27-тедържави-членкинаЕС,подписанна13декември2007годинавЛисабонповременапортугалскотопредседателствонаЕСивлязълвсилана1декември2009.

4ДоговорътотМаастрихтилиМаастрихтскиятдоговор(официалноДоговорзаЕвропейски съюз) еподписанна7февруари1992 г. в градМаастрихтмежду12-тестрани,членуващивЕвропейскатаикономическаобщност,влизавсилана1ноември1993г.ипоставяначалотонаЕС.

5Програма„Европазагражданите“,версия-март2011г.:Ръководствопопро-грамата. // <http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/programme/documents/2011/programme_guide_bg.pdf>.

6Тозипланидвакатоследствиенаприетатана18юни2005г.повременасрещатанаЕвропейскиясъветдекларация„РатификациятанаДоговоразаЕвро-пейскаконституция”,коятопризоваза„периоднаразмисъл”следотрицателнитевотовевъвФранцияиХоландиянареферендумитезаЕвропейскатаконституция.

50

разованието, младежта, културата и европейското гражданство. ВпървиятсиетапПланДсесъсредоточававърху„дебатиидиалог“.Последващитедействиядоразвиваттозипроцесисесъсредоточаватвърху„Дкатодемокрация“,предоставяйкиощепо-голямавъзмож-ностнагражданитепрякодаформулиратсвоитежеланияпредли-цата,отговорнизавзиманенарешения,иизползвайкипо-ефективномедиитевтозипроцес.Потазипричинановиятетапенаречен„Де-батЕвропа“–наиметонаинтернетстраницатанаКомисията,пос-ветенанаПланД.

ВсъобщениенаЕК7додругитеинституциивъввръзкасновияетапиидеята,чеЕСимастратегияивсичкипрограмисавзаимо-допълващисе,сеподчертававръзкатана„ДебатЕвропа“спрограмата„Европазагражданите“, тъйкатовкрайнасметкатецелятедноисъщо–активновключваненагражданитевобщественияживот.

Програма„Европазагражданите“секонцентриравърхуактив-ното европейско гражданство.В ръководството по програмата, ва-лидноотдекември2007г.,секазва,че2007-2013г.надграждаопитана предишната програма за насърчаване на активното европейскогражданство8.

Смятаната за предшественик на „Европа за гражданите“ про-грамаесъздаденасрешениенаСъветаот26януари2004г.ипроти-ча до 2006 г. Тя е била насочена да подкрепи органи, работещи вобласттанаактивнотоевропейскогражданство,иданасърчипред-приеманетонадействиявтазиобласт.По-конкретнопрограматасеестремяладанасърчииразпространиценноститеицелитенаЕС,дадоближигражданитеиЕСинеговитеинституции.

1.2. Същност на програмата „европа за гражданите“ – анализ на съдържанието

СРешение1904/2006/EОот12декември2006 г.ЕвропейскиятпарламентиСъветътприематпрограмата„Европазагражданите“–

7„ДебатЕвропа–използваненанатрупанияопитотПланДзаДемокрация,Диалогидебати“,СъобщениенаКомисиятадоЕвропейскияпарламент,Съвета,ЕвропейскияикономическиисоциаленкомитетиКомитетанарегионите.Брюксел,2.4.2008г.

8Програма„Европазагражданите“,версия–декември2007г.:Ръководствопо програмата. // <http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/guide/documents/programme_guide_bg.pdf>.

51

запериода2007-2013г.,коятоподкрепяпроекти,насърчаващиактив-нотоевропейскогражданство.

„общите цели [на програмата] трябва да допринесат за:

• предоставяненавъзможностгражданитедавзаимодействатиучастватвсъз-даванетонавсепо-близкаЕвропа,демократичнаиориентиранакъмсвета,обединенаиобогатеначрезсвоетокултурномногообразие,изграждайкипотозиначингражданствотонаЕвропейскиясъюз;

• развиваненачувствозаевропейскаидентичност,коятосеосноваванаобщиценности,историяикултура;

• насърчаваненачувствозапринадлежносткъмЕвропейскиясъюзсреднего-витеграждани;

• увеличаваненатолерантносттаивзаимноторазбирателствомеждуевропейс-китеграждани,катосезачетатинасърчаткултурнотоиезиковотомногооб-разиеипотозиначинседопринесезамеждукултурниядиалог.

Специфични цели ще бъдат преследвани на транснационална основа са:

• сближаваненахораотместнитеобщностивцялаЕвропа,коитосподелятиобменятопит,мненияиценности,учатсеотисториятаисъздаватбъдещето;

• насърчаване на действия, дебати и разсъждения, свързани с европейскотогражданствоидемокрацията,колективнитеценности,общатаисторияикул-тура,чрезсътрудничествоворганизациинагражданскотообществонаевро-пейскониво;

• приближаване на Европа до нейните граждани чрез насърчаване на евро-пейскитеценностиипостиженияивсъщотовремечрезсъхраняваненапа-меттазатяхнотоминало;

• поощряваненавзаимодействиетомеждугражданииорганизациина граж-данското общество от всички участващи страни, с което се допринася замеждукултурния диалог и представянето на европейското многообразие иединство.

• Програма „Европа за гражданите“ обхваща дейности, които се подкрепятчрезотпусканетонадвавидабезвъзмезднисредства:безвъзмезднисредствапопроектииоперативнибезвъзмезднисредства.Програматавключваслед-нитедействияимерки:

……………

Действие 1: Активни граждани за европа:Мярка 1: Побратимяване на градове – предназначена за дейности, които

включватилинасърчаватпрекияобменмеждуевропейскитегражданичрезучастиевдейностинапобратимениградове.

Мярка 1.1: Срещи на граждани от побратимени градове – предназначена задейности,коитовключватилинасърчаватпрекияобменмеждуевропейскитегражданичрезучастиевдейностинапобратимениградове.

Мярка 1.2:Мрежи от побратимени градове – подкрепя развитието на мрежи,

52

1.2.1. преглед на работните понятияРазбиранетонаосновнитепонятиявръководстватапопрограма

от „Европа за гражданите“ има за цел да гарантира осъзнаваненацелитенасаматапрограма,откоетобиследвалодапроизтекатка-чественитеидеииползотворнаработа.Прегледътеважендотолкова,доколкото във встъпителните думина ръководствата за отделнитегодини общите и специфични цели на програмата са подчинени

създаденивъзоснованавръзкичрезпобратимяваненаградове,коитоиматсъществено значение за гарантиране на структурирано, интензивно и раз-ностранносътрудничествомеждуобщинитеиследователнозапостиганенамаксималновъздействиенапрограмата.

Мярка2:„Проектинаграждани“и„Меркизаподкрепа“включва:Мярка2.1:Проектинаграждани–подкрепяпроекти,коитоцелятнамаляванена

дистанциятамеждугражданитеиСъюза.Мярка2.2:Меркизаподкрепа–целиподпомаганенадейностите,коитомогат

дадоведатдоустановяваненаустойчивипартньорстваимрежи,достигащидо значителенбройразлични заинтересованистрани, коитонасърчават ак-тивнотоевропейскогражданство.

Действие 2: Активно гражданско общество в европа:Мярка1:Структурнаподкрепазаизследователскиорганизациипоевропейска

публичнаполитика(мозъчнитръстове–think-tanks)–имазацелдаподкрепиработатанаизследователскитеорганизациипоевропейскатапубличнаполи-тика(think-tanks),коитомогатдапредоставятновиидеииразсъжденияпоевропейскитевъпросиотносноактивнотогражданствонаевропейскоравни-щеилиотносноевропейскитеценности.

Мярка 2: Структурна подкрепа за организации на гражданското общество наравнищеЕС–предоставянаорганизациинагражданскотообществосевро-пейскиизмеренияспособностистабилностзаразвитиенатехнитедейностинаевропейскоравнище.

Мярка3:Подкрепазапроекти,инициираниоторганизациинагражданскотооб-щество–подкрепяконкретнипроекти,представениоторганизациинаграж-данскотообществоотразличнитеучастващидържави,коитотрябвадапови-шаватосведоменосттаповъпросиотевропейскиинтересидаспособстватзазасилваненавзаимноторазбираненаразличникултурииустановяваненаобщиценностичрезсътрудничествонаевропейскоравнище.

……………

Действие 4: Активна европейска памет–целидазапазиживапаметтазажер-твитенанацизмаисталинизмаидасеподобрипознаниетоиразбиранетонанастоящотоибъдещитепоколениязатовакаквоизащосееслучваловлаге-ритеидругитеместазамасовоунищожаваненахора.

53

именнонаосновнипонятия,околокоитосеконструирасъщносттана програмата.Настоящето изследване твърди, че тези понятия сапрекаленоновиинеяснинаширокатабългарскааудитория.

Понятията, коитоще са обект на изследване, не са ясно обос-нованивРъководствотонапрограмата9отдекември2007г.ивъвва-лиднатаверсия10отянуари2009г.Имаразвитиенапонятиятаедвавръководствотовалиднокъм2011г.,коетонеепредметнанастоящияанализ.Порадипредварителнозададенияпериод2007-2010г.тещесепроследятсамовгореспоменатидверъководства.

НачалнитеизречениявРъководствотонапрограматапоясняват,чечрезнеясевъвеждаправнатарамказаподкрепанаширокагамаотдейностииорганизации,насърчаващи„активноевропейскограж-данство“иследователновключванетонагражданииорганизациинагражданскотообществовпроцесанаевропейскатаинтеграция.На-блягасенатова,чевсветлинатананепрекъснатитепромени,актив-нотоучастиенагражданитевдебатииразсъждения,свързанисЕСинеговитеценности,сарешаващизанасърчаваненачувствотозапри-надлежностиевропейскаидентичностсредгражданите.Подчертавасе,чепрограматазалагананасърчаванетонатовачувство.

Катотексттовазвучизапомнящосе,ноедновременностоваисложно.„Властта“заинициираненаразнообразнидейностисеос-тавявръцетенахората–гражданите,стигатезидейностидасасъ-образениспостиганетонанякоиотизброенитепо-горецели.Нас-тоящотоизложениетвърди,ченямаразбираненасъщносттанапо-нятиякато„активноевропейскогражданство“,„европейскиценнос-ти“,„европейскаидентичност“,„насърчаваненачувствозапринад-лежност“.Именнолипсатанаадекватноразбираневодидоеднотип-ни,малконабройпроекти,коетощестанеследанализанаодобре-нитепроектипопрограматавБългария.Умишленонесеакцентирана „европейска интеграция“, тъй като това е понятие, което е дотакавастепентиражирановБългарияотпълноправноточленствонастранатанивЕСнасам,чеиобикновениятчовеквечеедостигналдосвояинтерпретацияивероятноосъзнаване.

9Програма„Европазагражданите“,версия–декември2007г.:Ръководствопо програмата. // <http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/guide/documents/programme_guide_bg.pdf>.

10Програма„Европазагражданите“,версия–януари2009г.Ръководствопопрограмата.//<www.europe.bg/upload/docs/EACEA_2008_0185_BG.pdf>.

54

Българияееднаотнай-новитедържавичленкинаСъюза.Едваотчетиригодинибългарскитегражданииматпрякоотношениекъмформиранетоиотразяванетонаусиленияинформационенпотокпоевропейски теми, койтоидваот европейскитеинституции.Разбирасе,несетвърди,чепреди2007г.нееималоновиниотсърцетонаЕСилипоевропейскитемикатоцяло,нопредвидтова,чевечесмечастотСъюза,тезапочнахадазасягатбългаритедиректнокатограждани,коитосачастотОбщността.

ПредвидчленствотовЕСвечеспоменатитепонятиясепопуля-ризиратисеизпълватсъссмисъл.Именносмисълътнатезипоня-тияецентраленпроблем–каквоозначатте,какваелогикатадасъщес-твуватикактесеотнасяткъмнасилииначеказано,каксеосъзнаватотгражданите,аковъобщесеосъзнават.Това,коетоесигурное,чебългаритесаофициалнонаименуваникатоевропейскигражданиимо-гатдасевъзползватотправатаисвободитенаостаналитегражданина ЕС. Чрез проекти по програмата следва да се способства нали-чиена„европейскатанипринадлежност“идасепрояви„активнотоевропейскогражданство“,аковсеощеняматехнипроявления.

Восноватанатезипроявленияежизненосттанат.нар.граждан-ско общество, поради неговата роля за прилагането на настоящатапрограма.Причинатазатовае,чедокатопо-гореизброенитепоня-тиятрябвадасе„развият“,„постигнат“,„осъзнаят“чрездействиятанагражданитепопрограматаидабъдаткатокраенрезултатотпроек-тите,тоналичиетонаструктуринагражданскотообществосепред-поставяткатовечесъществуващо–тоесткатоизходнияматериалзаосъществяваненацелите.

Поотношениенаопределениятазагражданско обществоимаразлични интерпретации и течения. В книгата си „Гражданско об-щество“МайкълЕдуардс11 разграничава тришколи, разсъждаващивърхугражданскотообщество.Основнатаконцепциянапърваташко-ла е „общностен живот“12. Тя се отнася към идеите на Токвил, чеикономическиятиполитическиятуспехсапрякосвързанисъссилатаиздраветонаобщностнияживот,койтовключвавсичкиасоциацииимрежи,разполагащисемеждусемействотоидържавата,каточлен-ствотоидействията садоброволни.Втораташкола секонцентрира

11Edwards,Michael.CivilSociety.Cambridge,Polity,2004.138p.12Наангл.езикпонятиетое„associationallife“,тонеепревежданонабълг.език.

55

върху„гражданскотообществокатодоброобщество“,катовнегоос-новнисатолерантността,недискриминацията,ненасилието,доверие-то,сътрудничеството,свободатаидемокрацията.Идеята,чеобщнос-тниятживотводидиректнододоброобществоеотхвърлена.Пости-жениятанадобротообществоизискватналичиетонанорминапове-дение,коитодададатнаинституциитепосокаинабазатанаопре-деленитеценностииполитическасиладалегитимираиподдържате-зиценности.Третаташколаразглеждагражданскотообществокатопубличнасфераизащитаваидеята,чегласовететрябвадасечуватпостоянно,анесамоповременаизбориисамонаизбранияелит,чеактивнитегражданитрябвадасаглавнитегерои.

Европейскатаполитикаразглеждагражданскотообществосог-леднаактивнитегражданиивтозисмисълеблизодоидеитенапър-виятипразбиране.Идеятае,чегражданскотообществоезаактив-ниграждани,коитоучастватвобщностнияживот.Товапрякосеотна-ся до икономическия и политически успех наОбщността.ИменнозарадитовагражданскотообществоетолковаважнозаЕС,тощедо-ведедосоциаленкапиталищезасилиикономическияуспех.

Вкнигатаси„Европейскатамечта“ДжеремиРифкинпише,чеполитикатавепохатананационалнитедържависеградивърхудвастълба–пазариуправление,докатополитикатанаЕСсе градинатриопорниточки–търговия,управлениеигражданскообщество.То-ватвърдениесепокривасширокоприетатаидея,чеЕСеикономи-чески,политическии социаленконструкт.Акцентътвърху гражда-ните, усещането за европейско гражданство, сплотеност и принад-лежносткъмедноцяло–единСъюз,ебъдещетонаОбщността.„По-литиката на три сектора прави новата Европейска мечта осъщес-твима“13.Гражданскотообществоепространствотомеждупазараиуправлениетоивключвавсичкидейности,коитосъставляваткултур-нияживотнаиндивидитеиобщностите.Рифкинпродължавасвои-те разсъждения, че материалистите смятат пазара за най-важнатаединица,занай-важнатасоциалнаинституция,двигателяначовеш-которазвитие,ноисториятаначовечествотосочидруго.„Първона-чалнохоратасъздаватезик,накойтодаобщуват.Послетесиизмис-лят история. Рутиализират произхода си и определят своята обща

13Рифкин,Джереми.Европейскатамечта:КакбъдещетонаЕвропазатъмняваамериканскатамечта.–София,Прозорец,2005.330с.

56

съдба.Създаваткодексинаповедениеивръзкинадоверие,коетоднеснаричаме„социаленкапитал“,иразвиватсоциалносцепление.“14.

Напрактикатрябвадасеустановиноввидпартньорствостре-тиякомпонент–гражданскотообщество.Дотовапрозрениедости-гатиполитическилидери.ПредседателятнаЕвропейскатакомисияРоманоПроди(1999-2004)констатира,че„институциитенаЕС,на-ционалнитеправителства,регионалнитеиместнитевластии граж-данскотообществощесивзаимодействатпоновначин:чрезвзаим-ноконсултиранепоцялкръгпроблеми;чрезформиране,осъществя-ванеинаблюдаваненаполитиката...мрежоваЕвропа“15.

Ето защоналичиетонаструктурина гражданскотообществоетолковаважнозаосъществяваненакрайнатацел–създаваненаЕв-ропа на гражданите, и за осъществяването на идеята за социалнасплотеност, истинска общност, която ще утвърди политическотовлияниенаЕС.Остававъпросът:приналичиетонагражданскооб-щество,покакъвначинможедасенасърчиевропейскотограждан-ство,ценностиивощепо-дългосроченплан–европейскотосъзна-ние?Начинитеилиотговорътнавъпроса„как“саоставенинаизобре-тателносттанагражданите.

Кактовечебеподчертано,ЕСсенуждаенепростоотзатвържда-ваненаинституционалнатасилегитимност,ноиотактивноизграж-даненапо-сериознабаза за идентифициране с решениятаму.Въз-можното решение е утвърждаването на европейското гражданство,вкорененовновоизграждащсетипидентичност–европейската.

ПредвидисторическоторазвитиенаСъюзамогатдабъдаточер-танитрипътякъмсъздаванеизасилваненаевропейскаидентичност.Предивсичкотоваеотбелязванетонаобщакултурнаистория,коятоможедаизградит.нар.европейскаидентичностпоначина,покойтосасеизграждалинационалнитеидентичности.Туквключвамеобщитемитове, християнското наследство и въвеждането на европейскитесимволи,катознаметонаЕС,форматанапаспортитеит.н.Товацелисъздаванетонаобщаевропейскакултурнаидентичност.

Следващиятпътепосредствомнаднационалнотоправо–гаран-тът,чевсичкигражданинатериториятанаЕСразполагатсравнипра-

14Пактам.с.231.15Prodi,Romano.TowardsaEuropeanCivilSociety.SpeechattheSecondEuropean

SocialWeek.BadHonnef.April6,2000.//<http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=SPEECH/00/124&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en>.

57

ваизадължения.Последнатастъпкакъмднешнадатаевъвежданетонаевропейскотогражданство,откоетосъответнопроизтичатправа,които гарантират равенство на територията на Общността. Следвапоставяненаначалотона отчитаненамнениятана европейците заусещанетоимкатогражданинаЕС,откаквозависитоваусещане,откоиправанай-честосевъзползватит.н.

Разбирасе,сразвитиетонатематамогатдавъзникнатиинтерес-низависимости,катонапримердоколкоролятанаединнатавалутаечастотуспешноторазвитиенаевропейскатаидентичностилипо-ско-родалиимадостатъчноразвитаевропейскаидентичност,задаимауспешнофункционираненаединнатаевропейскавалута.Нотовасатеми,коитонямадасеразглеждатвнастоящиятекст.

ПовъпросазапонятиетоидентичностдумитенаМаксВеберсаособено важни. Той казва, че наличието на идентичност, която дасвързва отделния гражданин с държавата, управляваща властта синад него, е единственият начин тази легитимност даможе да бъдеистински и устойчиво осигурена. В рамките на националната дър-жаваизточницитенатазиидентичноствъзникватестественовслед-ствиенасложнасмесицаоткултурни,социалнииполитическивза-имодействия.

Що се отнася до възприемането на т.нар. европейска идентич-носткатоеднасравнителноноваидея,тотовабитрябвалодастанечрез публичните политики както на общностно, така и на местнониво.Публичнитеполитики,коитодържаватаприлагапоотношениена развиване на плуралистична и широка информираност относноЕС, включват участие във вземането на решения и осъзнаване навъзможноститеиотговорноститеотчленствотовЕС.ВбългарскияконтекстединствениятофициалендокументеКомуникационнастра-тегия (КС) на Република България за (присъединяване към) Евро-пейскиясъюз.

Тъйкатоакцентътнатоваизследванеевърху„Европазаграж-даните“иприлаганетонапрограматавБългариящесепозованаско-рошноуниверситетскоизследванепотематадоколкобългаринътсечувстваевропеецикакбългарите говорят заЕвропа16.Изводитеоттоваизследваневключватисасъчетаниисданниотдругисоциоло-

16Изследване „Европейскатаидентичностнабългарина.Българи говорят заЕвропа’’,проектнаКатедраЕвропеистика,Философскифакултет,Софийскиуни-верситет„Св.КлиментОхридски“,2010–2011г.

58

гическипроучванияпотематазаевропейскогражданствоиЕС.Из-водиотфокус-групи,частотуниверситетскотоизследване,сочат,чеЕСевсеощевъншенфакторзаголямачастотбългарите.Подчертавасе,чеживотътвОбщносттаебазираннакритерии,чиетопокриванеегаранциязауспешноразвитиенастранатаисоциаленмодел,по-радикоетоСъюзътепример заподражание.ЕСсевъзприеманай-вече като икономическа общност.Идеята за общи европейскицен-ностинеепозната,обмисленаинесепоставянадневенред.Евро-пейскотогражданствосевъзприемамасовокатосвободанадвиже-нието–зарадиулесненотопреминаваненаграницивСъюза.Взак-лючението се казва, че усещането за европейска принадлежност епрякопоследствиеотличнотооблагодетелстванеотвъзможностите,коитоБългарияимакаточленнаЕС.

Вследствие на тези резултати, в изследването „Европейскатаидентичностнабългарина“сеопределяттриработнихипотези.Пър-ватахипотезаможедасенаречеусловнохипотеза за забавяне на про-цесите на идентификация.Очаквасе,чепроцесътнаидентифика-циясЕСкатополитическаобщностнеезапочналосезаемо,въпре-кичеспорединституциитеезапочналидаварезултати.ЕСкатоидеязапринадлежносткъмеднаобщностоставачужданагражданите.

Вторатахипотеза е за ускоряване на процеса на идентификация.ТясекоренивемоционалнатаподкрепазаЕС,коятоевисокадорисамозарадиочакването,четоваеединственатаалтернативазаразви-тиенаБългария.Очаквасеухората,коитоподкрепятЕС,даимаде-монстрирананагласазапринадлежност.Притретатавъзможнахипо-теза се разглежда вероятността за възпиране на процеса на инте-гриране към европейската общност поради опасенията, че принад-лежносттакъмЕСможедадоведедозагубананационалнитецен-ностиикултурниотличаващиниелементиименнопорадидвусмис-лиетона„единнивмногообразието“.Поставясевъпросътдали„Азсъм европеец“щеобезличиисторическибогататапамети гордост,кояточестоизпъквав твърдението „Аз съмбългарин“.Повъпросадалибългаринътеевропеецясноличиразграничението:националнаиличнаидентичност.

ПетяКабакчиевавстатиятаси„Националнаидентичностиевро-пейскогражданство”17правиизводите,чесенаблюдаварязкоразделя-

17Кабакчиева, Петя. Национална идентичност и европейско гражданство.[Електроненресурс]//Политики,№3,2009.

59

не на идентичност и гражданство, липса на съзнание за политико-гражданска идентичност; има силна национална идентичност, раз-бранапо-скороетнически,коятоеотвъдсъзнаниетозанационалногражданство и не изразява принадлежност към политическата об-щност на националната държава; нацията-държава се е разпадналанаетническибългариинеуважаванаоттяхдържава;имакопнежкъмевропейскотогражданствокатосъзнаниезапринадлежносткъмЕС,нолипсваевропейскаидентичностиевропейскогражданскосъзна-ние.Тезиизводипоказват,чеприбългаринаиманеосмислянеинео-съзнаванена европейскатапринадлежностиидентичност.Тя е всеощевъншнаичужда.

Ръководствотона„Европазагражданите“посочва,чепрограматасе стреми към развиване на европейска идентичност, основана наевропейскиценности.Нокаквосаевропейскитеценности–далисаценности на ЕС и дали те са по-различни от общочовешките цен-ности–тованеставаясноотръководствотоот2007г.,когатостар-тирапрограматазаБългария.

Търсенетонат.наревропейскиценностинамиранай-точноопре-делениевъвформулировкатаотпроектазаКонституционниядоговорна ЕС: „Ценности, на които се основава Съюзът, са зачитането начовешкотодостойнство,свободата,демокрацията,равенството,пра-воватадържавностисъблюдаванетоначовешкитеправа,втовачис-лоиправатанамалцинствата.Тезиценностисаобщизавсичкистра-ничленкиведнообщество,коетосеотличавасплурализъм,липсанадискриминация,толерантност,справедливост,солидарностиравен-ствомеждуженитеимъжете.“(член1-2„ЦенностинаСъюза“)18.

Товасаобщовалидниценности.Тяхнатаважностсеспоменаваивт.нар„критерииотКопенхаген“19заприсъединяванекъмЕС,коитоизискват като предпоставка за членството си страната кандидат даимаизграденаинституционалнастабилносткатогаранциязадемокра-тиченидържавно-правовред,засъблюдаваненачовешкитеправаизачитанетоизакрилатанамалцинствата.Такаизброенитеценности

18ДоговорзаприеманенаКонституциятазаЕвропа[подписанвРимна29окт.2004г.].//<http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=8&id=432>.

19КопенхагенскитекритериисеприематнасрещанаЕвропейскиясъветвКо-пенхагенпрез1993г.ТовасакритериитезаприеманенадържавивЕС.Тесевъ-веждат,зарадидържавитекандидаткиотЦентралнаиИзточнаЕвропазачленствовЕвропейскиясъюз.

60

освенобщовалиднимогатдабъдатопределениикато„универсалниценности,коитонай-общосеобозначаваткатозападниценности“20.

НодалитесеотнасятспълнасилаизадържавитеотЮгоизточнаЕвропа,членкинаЕС.„СтранитеотЮгоизточнаЕвропаподобнонацентрално-европейскитепостсоциалистическидържависледрухва-нетонаизточнияблоктръгнахакъмтърсененасвояспецифичнаиден-тичност...интересноедасеразбере,далинановодефиниранитепрезпоследните15-20годиниидентичностимогатижелаятдасевмъкнатподпокриванаценноститенаЕС“21.

Следващотонивое„европейскотосъзнание“.СпоредХабермастосеосноваванаобщияопитвевропейскатаистория.Новъввръз-касценностите,втазидефинициясипроличаванещопо-скороспеци-фичноевропейско.КактоЩтефанДенертпише,възможноетовадаедефиниция,коятосеотнасяспо-голямастепензаЕС-15,отколкотозаЕС-25,аиЕС-27къмднешнадата.

БившиятфренскипрезидентипредседателнаКонвентанаЕСВалериЖискар д`Естен казва, че основният елемент от бъдещетонаЕвропаенеобходимосттаотевропейскосъзнаниевъввсекиедингражданин. Той продължава, че трябва да има чувство за принад-лежносткъмЕвропаигордостоттовадасиевропеец22.Товаозначава,кактоиЖанМонеподчертава,чепринадлежносттакъмевропейска-такултураенемислимачастотнеобходимосттаотистинскаевропейс-каидентичност.

Напоследномясто, но не и по важност, е понятието „активноевропейско гражданство“–каквае същносттамуикоисаиндика-торите занеговотоналичиеилилипса.ЗаизясняваненапонятиетоизползвамдефинициятаотдокладнаЕвропейскатакомисияотносноактивнотогражданство23.

20Ценностииполитика:ЕСиЮгоизточнаЕвропа./Състав.ШтефанДенерт,АлфредДиболд,София,Фонд.„ФридрихЕберт“,2008,с.19.

21Пактам,с.20.22ValeriGiscardD’EstaingonEurope,2009[Видео].//<http://wn.com/valery_gis-

card_d%E2%80%99estaingon_europe>23Iindicatorsformonitoringactivecitizenshipandcitizenshipeducation=[Инди-

каториимониторингнаактивнотогражданствоигражданскотообразование:Док-лад,изготвенпопоръчканаКомисиятапообразованиеикултураотREGIOPLAN,Амстердам,2005г.[Електроненресурс].//<http://ec.europa.eu/education/pdf/doc280_en.pdf>

61

Основниятелементвцелитенаевропейскатаполитикавобласт-танаактивнотогражданствоеучастието,коетоецентралноизанас-тоящатадефинициянапонятието.Описаниетонаактивнотограждан-ствонееглобално,съобразеноесценноститеиепрякосвързаносопределен вид участие, което изисква. То се характеризира с толе-рантност,знаниезаправатаначовекаизаконовитеуредби.Опреде-лението за активно гражданство, според гореспоменатия доклад, еполитическоучастиеиучастиевтовапространствомеждусемейс-твотоидържавата,коетосехарактеризирастолерантност,безнаси-лиеизнаниезазаконитеиправатаначовека.Оттазидефиницияпро-изтичатиседеминдикаторазаактивногражданство.

Седемтеиндикатораса:доброволческаработаворганизацииимрежи,организираненадейностизаобщността,гласуваненаизбори,участиевполитическипартии,участиевгрупипоинтереси,участиевформинамиренпротест,участиевпубличнидебати.Следователно,задабъдатспособнинаучастие,гражданитетрябвадаиматзнание-то,поведението,ценноститеиуменията.Тезипредварителниусловиязаактивнотогражданствосарезултатиотгражданскотообразование.

Приизвежданетонанастоящитеиндикаторизаактивнограждан-ствосаизползваниданниотпетмеждународниизследвания24–Из-следванена гражданскотообразование,Програма замеждународнооценяваненастудентите,Европейскосоциалноизследване,Евроба-рометъриСветовноизследваненаценностите.Повечетоотспоме-натитеиндикаторисазасегнативЕвропейскотосоциалноизследване,СветовнотоизследваненаценноститеиЕвробарометър.

Товаопределение за активно гражданствосе свързваспо-гореописанаташкола за разбиране на гражданското общество, която говиждакатоучастие,коетощедопринесезаикономическииполити-ческиуспех.

2. евРопА ЗА ГРАЖДАНИте И БЪЛГАРИЯ2.1 предпоставки за осъществяване на програмата – гражданско общество

Връководстватанапрограмата „Европа за гражданите“некол-

24Воригиналнаангл.език:TheCivicEducationStudy(CivEd),theProgrammeforInternationalStudentAssesment(PISA)survey,theEuropeanSocialSurvey(ESS),theEurobarometersurveysandtheWorldValuesStudy(WVS).

62

кократносеподчертава,чевсичкипоставеницелисепостигатчрез„структурирано сътрудничество на гражданите с гражданското об-ществоитоефундаменталнозасъздаванетонаевропейскаидентич-ностизаакцентиранетонаразличнитеочертаниянаразнообразнитеаспектиотпринадлежносттакъмеднаобщност“25.СпоредДжеремиРифкин,кактопосочихмевпреднатаглаваполитикатанаЕСсеосно-ваванатрисекторакатосъщественоемястото,коетогражданскотообществозаема,задабъдеевропейскатамечтаосъществима.Именногражданскотообществоевцентъранаанализиранатапрограма.

„Европазагражданите“строимостмеждугражданитеиструк-туритенагражданскотообществоотеднастранаиидеитеипослани-ята,коитотемогатдаразработятзаедноидаизпратятнанационалноинаднационалнонивоотдругастрана.Затоваеважнодасеразгледаследнияказус:гражданскотообществовБългария.Можеливъобщедасеговоризаналичиенаподобнаструктура.

ЗацелитенанастоящияанализсеизползватданнииизводиотдокладанаИнститут„Отворенообщество“–Индекснагражданскотообщество 2008-2010 на тема „Гражданското общество в България:Гражданска активностбез участие“.Ощевначалотонадоклада сеправиуговорката,чепонятието„гражданскообщество“вБългарияимаразличнизначенияиупотреби,порадикоетонямауниверсалноприетоопределениеилипсваединнакласификациянагражданскитеорганизации.

Гражданскотообществоосновнообхващаразличнитеструктурииорганизации,регистриранипоЗаконазаюридическителицасне-стопанскацел(ЗЮЛНЦ)26.Впоследнитегодинипонятиетограждан-скообществосеизползвавсеповечеизаопределяненагражданскинеформалнигрупииинтернетактивисткиплатформи.ГражданскотообществовБългариясеназовавапоразличниначини,коитосавза-имнозаменяеми:неправителствениорганизации(НПО),нестопанскиорганизации (НСО), трети сектор, граждански сектор, гражданскиорганизации,католипсваутвърденоопределениеилиразграничение

25Ръководствопопрограма„Европазагражданите“,Европейскакомисия–Об-разованиеикултура,версиявалиднаотдекември2007г.,Точка–„Постояннитемиитехниятгодишенфокус“,подточка„Межукултурендиалог“.<eacea.ec.europa.eu/citizenship/guide/.../programme_guide_bg.pdf>.

26Законзаюридическителицаснестопанскацел(всилаот01.01.2001г.).//Държ. вестник,N81,6окт.2000.

63

междутях.Визползванотоизследванегражданскотообществоеприетока-

тодинамичнотопространствоизвънсемейството,държаватаипаза-ра, което е създаденоотиндивидуалнитеиколективнитедействия,организациииинституции,къдетопубличносеотстояватобщиинте-реси.Идеятанатоваопределениеедаобхваневсичкипроявлениянагражданскотообществосвсичкиучастници,дейностиипотенциал.Товавключваигражданскитедействиякатопротести,изразяваненамнение в интернет-форуми и блогове. Към това определение следрешение на Конституционния съд са включени и две пояснения –„динамично“пространствои„публично“отстояваненаобщиинте-реси,заподчертаваненапубличносттанадействиятанагражданитедейс-твия.

ЗаразбираненасъстояниетонагражданскотообществовБълга-риятрябвадасепрослединеговотоначалоиразвитиевисторическипланнакратко.ЗапървипроявинагражданскаактивноствБългарияможеда се говорипрезXIXвек.Първите гражданскиобразуваниявъзникватощевпериодапредиВъзражданетокатотеиматкултурно-просветницели,напримерсъздаденатапрез1824-1925г.вБукурещ„Българскакнигоиздателскаеуфория“.Най-разпространенатаформанагражданскиорганизациипрезВъзражданетосачиталищата,катопървитевъзникватпрез1856г.исамоза14годинитехниябройдос-тига13127.

След Освобождението през 1878 г. гражданското общество вБългарияпродължавадасеразвиваикъм1942г.имапосочени147граждански сдружения, от които 47 професионални съюзи, коетоговоризаналичиетонапрофесионалниинтересииосъзнатигрупи.СледВторатасветовнавойна,когатонавластидвакомунистическатапартия,настъпватоталнамонополизациянаобщественитеотноше-нияотпартията-държаваизадължениезаучастиевпсевдограждан-ски структури и обединения. В края на 80-те се появяват първитепо-организираниформинапредставителствонагражданскитеинте-ресиикритиканатоталитарнатавласт.Спаданетонарежиманас-

27Гражданскообществобезграждани:Оценканабългарскотогражданскооб-щество2003-2005г.[Доклад].//София,Сдружениезапартньорствоиподкрепанагражданскатаактивност„БолканАсист“,2005.<http://www.balkanassist.bg/vfs/d7da130559882fb5016c3b41ecdd4b6f_1/b62602ef4471019797b7645f6bcf0e85.pdf>

64

тъпваиповратнататочкавразвитиетонагражданскотообществовБългария.

Последнитедвадесетгодинисехарактеризиратсособенадина-микавразвитиетонагражданскотообщество–96%отрегистрира-нитегражданскиорганизациисасъздаденислед1989г.ИндексътнагражданскотообществовБългария2008-2010г.сепозоваванадан-нитеотрегистъранаБУЛСТАТза2009г.,коитопоказват,чеоргани-зациитенаброяватповечеот30000,катовтовачислосавключенирегистрираните в обществена и частна полза организации, синди-калниорганизации,религиозниасоциацииичиталища.

Акотрябвадасенаправикратъканализнаразвитиетонаграж-данскотообществоот1989г.доднес,тоспореддоц.ПетяКабакчие-ва28обществотоминавапрезняколкоетапа.Припаданетонарежимаобществотосехарактеризирас„площадна“демокрацияиграждан-скипротести срещукомунистическотоправителство.През първитегодининадемокрациятанастъпваинституционализираненаграждан-ския сектор–неправителственитеорганизации стават видимичрезмедиитеисоциологическитеизследвания.

Началотона1997г.ебелязаноот„гражданскареволюция“,коя-то се състоиот гражданскипротестивследствиена сериознатапо-литическаиикономическакриза,коитодовеждатдопаданетонапра-вителствотонаБСП.Оттогавадокъм2006г.сенаблюдавапериоднанормализацияистабилност,продиктуванотприсъединяванетонаБългариякъмНАТОипостигнатиянапредъкзабъдещетоприсъеди-няваненастранатакъмЕС.ТовасъздаваблагоприятнаобстановказаразвитиенаразличнисферинадейностиобхватнаНПО.Сприсъе-диняванетокъмЕСсепоявяватразличнигражданскидвижения,гру-пивсоциалнитемрежи,блогове,онлайнкаузи,коитосеоказватефек-тивенинструментзаформираненагражданскотомнениеимобили-зациянаактивността.

Ноставащотонепечелидовериетонагражданите,анапротив–структуратанагражданскотообществовБългарияебелязанаотнис-кодовериекъмНПОиотпасивниграждани,разочарованиотполи-тическатасистема,резултатитеотпреходаиуправлението.Товаеедин

28Класификациятаенаправенаврамкитенапроект,койтоефинансиранотТръстазаразвитиенагражданскотообществовЦентралнаиИзточнаЕвропа:„Сбъд-налисемечтатани?СравнителенанализнагражданскотообществовЦИЕ“.

65

от изводите във вече споменатия доклад „Индекс на гражданскотообщество2003-2005г.“,насдружение„БолканАсист“.

Такасеконстатираиосновниятпроблем,койтоможедасеот-несеикъмднешнадата,ченеправителствениятсекторсеформираотгоре-надолу чрез търсене от страна на донорите, а не от странана гражданските организации. Тези организационни структури из-пълняват главно политически, а не граждански, икономически илипрофесионалнифункции.Другдостасериозенизводотдокладае,чееналицеострафинансовазависимостнатретиясекторотдържаватаиоколо80%отНПОразчитатизключителнонавъншнофинансира-не,задамогатдасъществуват.

Изследването „Индекс на гражданското общество в България“за периода 2008-2010 г. показва значителен темп на увеличаваненаброянаорганизациите,особеноследприеманенаЗЮЛНЦпрез2001г.Тозизаконвъвеждаразграничениепоотношениенарегистра-циятанаорганизациитевобщественаичатнаполза,коетоозначава,четезивобщественаползасаобектнапо-строгобщественифинан-совконтрол.

Технитесферинадейностсаконкретноопределени,ползватсенякоиданъчнипреференцииизадължениедасерегистриратвПуб-личниярегистъркъмМинистерствонаправосъдието29,новмомен-тарегистърътнеуспявадапредоставинаобщественосттакоректнаинформациязаорганизациитеинеговатароляеобектнакритикаот-носноефективносттанауслугатаиосигуряванетонапрозрачност30.

По-горепосоченотоизследванепоказва,чеотобщиябройорга-низации – около 30 000, регистрираните в обществена полза къммарт2011г.саоколо6800,катопреобладаватасоциациите–24465,фондациите–17%(5177),читалищатаса3779,аостаналитесарели-гиозниобразования.

Даннитеот13-тотоизданиенаизследването„Индексътзаустой-чивостнанеправителственитеорганизации“(NGOSustainabilityIndex)

29Министерствонаправосъдието.Централенрегистърнаюридическителицас нестопанска цел за обществено полезна дейност. <http://www.mjeli.government.bg/ngo/>

30Индексна гражданскотообщество2008–2010 г.ГражданскообществовБългария:Гражданскаактивностбезучастие/Институт„Отворенообщество“.//<http://www.osf.bg/downloads/File/Civil_Society_in_Bulgaria_BG.pdf>.

66

на Американската агенция за международно развитие (USAID)31 отюни2010г.същосадоказателствозаактивносттананеправителстве-нитеорганизации(НПО).Изданиетоконстатира,чеотвечеизброени-теоколо30000организациивинформационнияпорталзанеправител-ственитеорганизациивБългария32сарегистриранималконад5000,носамооколо1400саснапълноактуализиранпрофил.

Въпрекивечеспоменатитепроблеми,каторазвитиетонасектораотгоре-надолуимаизявенатенденциявразглежданияпериоднаге-нериране на гражданска енергия под формата на различни нефор-малниинеинституционализиранигрупи,коитоуспяватдаканализи-ратсериозенпотенциалидастимулиратобществендебатипромени.Сработатапоразличнипроектиипрограмисепостигаизгражданетона сравнително добра организационна култура сред организациитенагражданскотообщество.Макаривсеощенедостатъчноутвърде-на,налицееосъзнатанеобходимостотсътрудничествоиконсолида-циямежду гражданските организации за постиганенапо-сериозенефективлияниепризастъпничеството,защитатанаобщественияин-тересиучастиетопривземаненарешенияиформираненаполитики.

Липсатанаяснадържавнаполитикапоотношениенанеправи-телствения сектор е много сериозен проблем. За разлика от многодруги страни в България няма държавна стратегия за взаимодейс-твиес гражданскиясекториликонцепция заразвитиетому.Разви-тиетонасектораневлизавотговорноститенанитоедноминистер-ство,агенцияилидругаинституция.

Зазатвърждаваненаизводазаслабофункциониращотограждан-скообществоунасдопринасятирезултатитеотпроектанаИнститут„Отворенообщество“от2011г.–„Новителицанагражданскотооб-щество“.Споредстатистикатакъмтоваизследванесеизпитванедо-вериекъмгражданскотообществоинеговитепредставители.70%отбългарскитегражданисмятат,чегражданскитеорганизацииневлия-ятвърхупубличнитеполитикииобщественитепроцеси.Натозифонеяснозащобългаритенеучастватвъвформинагражданскаактив-ност,амалцината,коитовсепаксаобявили,чеиматгражданскаак-тивностпосочваткатотакавапредимноизпращаненатекстовисъоб-щениязаблаготворителникампанииисъбраниянаблока(квартала).Основнитеакценти,коитоизлизатнапреденплансане-доверие,не-толерантност,не-участие,не-формалнаактивност.

Отвсичкоказанодотукследвалогичниятвъпрос–какмакси-малноползотворнодасеизползвапрограма„Европазагражданите“

67

запостиганенатакивацеликатоевропейскапринадлежност,възпри-еманенаевропейскаидентичностиевропейскиценностиинай-вечеактивногражданскоучастиенанационалноинаднационалнониво,приусловие,челипсванай-изначалнатапредпоставка–наличиенадействащи структури на гражданското общество и сътрудничествомеждугражданитеитезиструктури?

2.2 осъществени проекти в България за периода 2007–2010 г.2.2.1 публичност/наличие на информацияОсъщественитепроективБългария запериода2007-2010г.по

всичкидействиянапрограматаса51.Разпределениетоимпогодиниекактоследва:през2007г.–23проекта,2008г.–8проекта,2009г.–8проектаи2010г.–12проекта.

Събиранетонаинформациязапроектитесеоказаизключителнотрудоемко.Първоначалнатаинформацияотноснотовакоиорганиза-ции от България са с одобрени проекти може да бъде намерена всекцияСтатистиканаЕвропейскатаагенцияпообразование,аудио-визияикултура��.Щосеотнасядоналичиенабългарскабазаданнизаспечелилифинансиранепроектипо„Европазагражданите“–та-каваняма.

КатоточказаконтактнасайтанаАгенциятаепосоченоМинис-терство на външните работи, отдел „Информация и комуникация“.Това, което прави впечатление при точките за контакт на другитедържави-членкие,четеобикновеносаспециализираниотдели„Ин-формацияЕвропа за гражданите“иликъмМинистерствонакулту-рата,спортаимедиите(взависимостотформулировката),иликъмотделниструктурикато„Центързамобилност“,„Асоциациязаграж-даниидемокрация“ит.н.

Следкатоименатанаорганизациитебяханалични,кабинетнотопроучванепреминапрездваетапа–търсененаинформациязаорга-низациитеипроектитеотсайтовенаорганизации(каквитопопод-разбиранетрябвадаима),прегледнасайтовенаобщините(вслучаяспроектизасрещинапобратимениградовеилитематичнимрежи)ипрегледнаонлайнмедийниизданиявтърсененапубликацииотнос-носамитепроекти.

��EducationAudiovisual&CultureExecutiveAgency :CitizenshipStatistics. //<http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/results_compendia/statistics_en.php>.

68

За да се подчертае колко е важнапубличносттана одобренитепроекти, в текста се прилага една от точките от ръководството попрограмата.Внеясепояснява,чеповишаванепубличносттанапро-грамата„Европазагражданите“означаванапример,чезадействиятаи продуктите, които сафинансиранипонея, трябва ясно да се по-сочи, че са получили подкрепата наАгенцията (включително чрезизползванетонаевропейскисимволи).Партньоритеподаденпроекттрябва да използват всички възможности, за да осигурят медийноотразяване (наместно,регионално,национално,международнони-во)надействиятасипредииповременатяхнотоприлагане.Целтаедасегарантира,чевсичкиучастницизнаят,чесавключенивев-ропейскапрограма,асъщотакадасепокажепредпо-широкатаоб-щественост,чеЕвропейскиятсъюзподкрепяпроектсдоброкачес-тво, който ги засяга пряко и, че той не би се осъществил без тазиподкрепа.Публичносттатрябвадабъдеосигуренанай-вечеповре-менаосъществяванетонапроекта.Следователнотятрябвадабъдевключенавпроектаощепринеговотопланиране.

Посоченитеакцентиоставатобачеомаловажениоттези,чиитопроектисаодобрениунас.Относномерките,свързанисъссрещинагражданиотпобратимениградове,информацияпочтинесенамираивсайтоветенаобщините,къдетоиматакива.Катопримерзадобреразвит информационен сайт на общинаможе да посочим сайта наградПловдив,койтопорадимащабасиимножествотопроекти,покоитосеработи,еподдържансравнителнодобре34.ИнформационниятсайтнаградВеликоТърново35същоедостадобреподдържан,нотамсенабляганапредстоящитесъбития,аненаприключилиилинастоя-щипроектипоевропейскипрограми.Малкотонамеренаинформацияотвъдобщинскитесайтове,безасеченаотпубликациявместнивес-тници. Тяхната достоверност обаче може да се оспори, тъй като веднаотстатиитеотносноопределенпроектиметонапрограматабезаменено с името на саматамярка: „... проектът бефинансиран отпрограмата за „Срещи на гражданите от побратимени градове” на

34http://www.plovdiv.bg/35http://www.velikoturnovo.info/36КметътнаОбщинаБеленепред„Форум:Сизгражданетонаатомнатацен-

тралащесепромениипрофилътнапазаранатруда.[Електроненресурс].//Форум,август2008.<http://www.forum-bg.net/forum/site/news.php?nid=991>.

69

Европейскатакомисия“36.Припроектите, инициирани от структурина гражданското об-

щество можем да отбележим, че на сайтовете на организациите епубликуванопонеиметонапроекта,сизключениенаняколкоорга-низации, които нямат сайт. Малко на брой са проектите, за коитоима описание. Ако има описание, то не е публикувана работнатапрограма,илиако еналичнаработнатапрограма,липсваинформа-циязаизпълнениетонапроекта.Отвсичките51проектаедвадвапро-ектаиматсобственсайт.Вединиясайт37можедасенамериподробнаинформациязапроекта,работнапрограма,работнисрещи,връзкаспартньори.Другиятпроектсъссобственсайт38изпълнявафункциитесинаинформационен,катовнегосапубликуванивсичкиактуалнипредложениязакандидатстванепоевропейскипрограми(какъвтоебилизамисълътнапроекта).

2.2.1 публичност/наличие на информацияНабазанасъбранатаинформацияизследванетоцелешедапред-

ложиеднакъвтипинформациязавсичкипроекти–именаорганиза-цията,същност,дейност,именаодобренияпроект,дейностипонего,цели, очаквани резултати и работна програма. Но поради малкотоданни за проектите и хаотичната информация, това се оказа почтиневъзможно.

Согледнасъбранатаинформациясестигадоизвода,челинията,покоятомасовокандидатстватбългарскитегражданиеДействие1.АктивнигражданинаЕвропа,Мярка1.Побратимяваненаградовеипо-точноМярка1.1Срещинагражданиотпобратимениградове.

За2007г.засрещинагражданиотпобратимениградовесакан-дидатствалииучаствали18града(Кубрат,Бяга,София,Търговище,Габрово,Гурково,Дряново,Шумен,Пловдив,Добрич,ГорнаОряхови-ца,Джебел,Белене,Враца,Перник,Момчиловград,Доспат,София).През2008г.товасаВеликоТърново,Белене,Казанлък.През2009г.участиевземасамоПавелбаня,апрез2010г.–Смолян,Свищов,ДвемогилииАнтоново.Интересноедасеотбележи,чепо-голямачастотградоветеиматопитвпобратимяванетосчуждиградове,анякоиоттяхдорисабилипобратимяванисъссъответнитеимевропейски

37http://urbanotopia.eu/38http://simple.europe.bg/

70

партньори,нопоеднаилидругапричинавзаимоотношениятамеждутяхсапрекратени.

Самодваградазачетиригодини–през2007г.ВеликоТърновоипрез2009 г.Попово (Мрежа за култура, спорти туризъм) взематучастиевпроектипоМярка1.2.Тематичнамрежаотпобратимениградове.Товаможедаподскаже,чепо-гореустановенитевръзкимеж-дупобратимениградовесеизчерпватседнократнисъбития.Идеятазамрежаиосъществяванетойеотсъщественозначениезагаранти-раненаинтензивносътрудничествомеждуобщинитеиследователнозапостиганенамаксималновъздействиеотпрограмата.

Таканамеренатаианализиранаинформацияотносносъщносттана проектите води до разграничаването на три основни цели насрещитенапобратименитеградове:

икономическосътрудничество;междукултурендиалог(по-скороклоникъмкултуренобмен);обмянанадобрипрактикивъввръзкасместнатавласт.

Заосъществяванетонатезицелисеорганизиратдватипасъби-тия–конференцииипразници,коитосъвпадатсопределенпразни-ченповодв съответния град.Изключениеправиизложениесучас.тиенаградВеликоТърновоназовано„Културентуризъм“,сидеятапобратименитеградоведасерекламиратпредсветапредивсичкоскултурнатасиисторияиисторическидадености39.

По отношение на включените теми, в чието обсъждане пре-минаватсамитесъбития,секонстатиратвариациинаследнитетеми„подобряванена бизнес-средата чрезпоощряваненапартньорство-томеждупубличнияичастниясектор“,„преодоляваненарегионал-ните различия в Евросъюза“, „проблеми и предизвикателства предместните власти“.Акцентира се на цели и ценности като разбира-телство, уважение и приятелство чрез културен и социален обмен.Катоцялосенаблюдавалипсанапоследователностиприемственост,коетоможедасеобяснислипсатанатематичнимрежи.

ПоследващатаМярка2.къмДействие1.напрограмата–Проек-тинагражданиимеркизаподкрепаиманяколкопроекта.Къмпърватаподмярка–Мярка2.1Проектинагражданизапериода2007-2010г.имасамоединпроектот2010г.наобщастойност108297евро(60%

■■■

39ПобратимениградовенаВеликоТърновопредставяттуристическипрактики.[Електроненресурс].//Север,17окт.2008.<http://sever.bg/>.

71

съфинансиране)40наФондация„Модернообразованиеинаука”.Те-матае„Младитеговорятзабезработицатаибъдещетонаструктурнитефондове“катоосновнацеледасекоментираиизбегнебезработицатасредмладитеиобучениекакмогатдасеползватфондовете.

ПоМярка2.2Меркизаподкрепакъм2007г.липсватпроекти,но след това се инициират двамащабни проекта.През 2008 г.На-ционалносдружениенаобщинитевРепубликаБългарияреализирапроектнастойност44800евро41,койтоимазацелдапопуляризиравъзможностите, които програмата предоставя на гражданите и об-щините да финансират инициативи и да се повиши капацитета наслужителитевобщинскатаадминистрациязаподготовкаиреализи-раненапроективсфератанапобратимяванетонаобщините.

Презсъщатагодинаинапочтисъщатастойностеодобренпро-ект на Асоциацията на българските черноморски общини на тема„Побратимениградове:насърчаванекултурниядиалогзаобщоевро-пейскобъдеще“.През2009г.посъщатамяркасдружение„Алтерна-тива Попова – 21 век“ печели финансиране за проекта си „Първикрачкизаголемиидеи“42.Общатацелнапроектаепромотираненакултурноторазнообразиечрезстартиранеиразвитиенасъществува-щитевръзкинапобратимяванеимрежинапобратимениградовеотБългария–ПоповоиСандански,иотМакедония–БеровоиНего-тино.Проектътвключваикръгламасанатема„Партньорство,сът-рудничествоипобратимяване-аспектииползи“.Другиятпроектот2009г.настойност99305евро43енаобщинаПловдив.

През2010г.сеосъществявапроектпотазимярканаНационал-натаасоциациянаобщинитевБългариясъсзаглавие„Побратимява-нетомеждуевропейскитеградове–мостмеждумладитехора“.Ос-

40Listofawardedprojects:Action1-Measure2.1„Citizens’Projects“2010[Елек-тронен ресурс]. // <http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/funding/2010/selection/docs/citizen_action1_21_list_approved_projects_en.pdf>.

41Listofselectedapplications:Action1Measure2.2SupportMeasures[Електроненресурс].//<http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/funding/2008/selections/documents/re-sults_action_122_2008.pdf>.

42Оперативнапрограма„Развитиеначовешкитересурси“2001-2013г.[Елек-троненресурс].//Местенвестник,№8,26февр.2010.<http://www.popovo.bg/news-ite/raw/uploads/pdf/2010/08.pdf>.

43List of projects approved : Support Measures 2009 [Eлектронен ресурс] //<http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/funding/2009/selection/documents/support_mea-sure_1_2_2_2009_selection_results.pdf>.

72

новнатацеледасеразшириучастиетонамладитехоравпроцесанавземаненарешениячрезангажиранетоимкатообщинскисъветни-циислужители,подкрепаиреализациянасъвместниинициативиидруги.

ПроектитепоДействие2.Активногражданскообщество,Мярка3.Подкрепазапроекти,инициираниоторганизациинагражданскотообщество, могат да се очертаят като много по-разнообразни. През2007г. саодобренипроектитенаФондация„Работилница за граж-данскиинициативи“,Асоциацията задългосрочноразвитиеиФон-дация„Националенсъветзажурналистическаетика“.Засъщносттанаосъщественитепроектинееналичнаинформация,освенстатис-тиката,чесъответнитеорганизациииматодобренипроекти.

През2008г.посъщатамяркасодобренипроектисаМеждуна-роднообществозатрайноразвитиеисътрудничество,АсоциациязаевропейскопартньорствоиАсоциациязаустойчиворазвитиеиана-лизи.

Проектътнапърватаорганизациязасягаедначувствителнатема„Миграциятанаромите–изпитаниезаевропейскитеценности“.Про-ектътангажираорганизациинагражданскотообществоиучастницивизгражданетонаполитикиотстраните-членкинаЕС(новиит.нар.старидържави-членки)вдиалогзаевропейскитеценностикатопра-ва на човека, толерантност, солидарности борбапротив расизмаиксенофобиятаипредизвикателствата, свързанистях.Същотакасеизследватрисковете,свързанисизолацияимаргинализациянаевро-пейскитеромскиобщности,ивъзможноститезатяхнотоадресиране.Асоциациятазаевропейскопартньорствопоставявцентъранасвояпроектдругаприоритетнатемазапрограмата„Европазагражданите“–жените.Тематае „Женитевполитическияживот зауспешнаЕв-ропа“44.Тяенасоченакъмпредоставяненапо-широкипознаниязаевропейскатаинационалнитеполитикизаравнопоставеностнапо-ловете,подпомаганенапо-ефективносътрудничествомеждунепра-вителственитеорганизациинанационалноиевропейскиниво,анга-жиранисвъпросинажените.

Последният одобрен проект за същата година се концентрира

44Проект „Жените в политическияживот за успешна Европа“ [Eлектроненресурс].//Асоциациязаевропейскопартньорство.<http://www.aep-bg.org/html-bg/wise.html>.

73

върхукултурнотонаследство.Асоциациятазаустойчиворазвитиеианализиосъществявапроектсиме„Управлениеиразвитиенакул-турно-историческотонаследство:предизвикателстваиперспективи“.Целта е да допринесе за опазване на историческите центрове пос-редствомдискусии,фокусиранивърхуключовитепредизвикателствавобласттанаопазваненаградскатасредаиподобряванепрактикитепоопазванетовтазиобласт.Восноватанапроектаесътрудничество-томеждуБългарияиГърция,обмянанаопитвобласттанаустой-чивоторазвитие,съхраняваненакултурно-историческотонаследствонадветестранииразмянанаполезнипрактикизаинтегрираненанас-ледствотонадревнитецивилизациивсъвременнияградскидизайн.

През2009г.саодобренитрипроектанабългарскиорганизации,коитозасягатособеночувствителнитемикатоработатасхорасув-реждания.Родопскицентързаобщностноразвитиеосъществявапро-ектсъсзаглавие„МладиженисуврежданиявЕвропа“.Интересное,чесаматаорганизациясееконцентриралавърхупроектиименностакаванасоченоститърсиразличниметодизафинансиране.Другиосновницелина асоциациятаипроектите, коитореализира, сапо-добряваненакачествотонаживотнавсичкиобщностивродопскиярегион, изграждане на устойчиви общностни ресурси, лидерство ипартньорствазаобслужваненаобщностнитенуждиврегионаираз-работванеиприлаганенаобразователнипрограми,подобряващипоз-наниятанаобщноститепочовешкиправаивъзпитаващигивдуханатолерантностимултикултурниценности.

Другиятпроектотсъщатагодинаепроектът„НиеправимЕвропадостъпна”45,койтосеизпълняваотЦентъразамодернизираненапо-литики.Частотпроектапреминавапонадслов„Европаедостъпна“изапознаваучастницитеспредизвикателстватапредЕС.

ТретиятпроектенаБългарскатамрежазаобучениепочовеш-киправа–„КолкоемладгласътвЕвропа?Проблемииперспективипред политическото участие на младите в Европа“. Организациятаосъществявамногобройнипроектинагодинавобласттаназасилва-не на демокрацията, популяризиране на човешките права в Бълга-рия,катосеработивърхуувеличаваненакапацитетанагражданско-тообществоивлияниетомувърхуполитическитепроцеси.

Броятнаодобренитепроектисеувеличавадвойнопрез2010г.–

45НиеправимЕвропадостъпна[Проект].//<http://simple.europe.bg/>.

74

шестнаброй.Първиятодобренпроектенафондация„Помощзабла-готворителносттавБългария“–„Европейскаинициативазасолидар-ност – Насърчаване на младежкото доброволчество“. Той има зацелнасърчаваненакултуразадоброволчествотоидарителствотоотраннавъзраствЕвропа.Проектътработизаувеличаваненазнаниятаи мотивацията за дарителство и доброволчество сред гражданите,усвояваненазнанияиумениязапрактикуваненадоброволчествоидарителствосредмладежкиорганизации,училищни/родителскиасо-циации от България, Румъния иМакедония, развитие на мрежа отзаинтересуваниорганизацииотБългария,съседнидържавиидругиевропейскидържави.

ПрезсъщатагодинаФондация„РадиоНоваЕвропа“печелипро-ект„ДабъдешчастотДунавскатастратегия“.Тойепо-скоронасо-чен къмрегионално сътрудничество, но се вписва с приоритети засътрудничество на програмата. Друго име на организация, коетоепознатоотпреднатапроектнагодина,еРодопскиятцентързаоб-щностноразвитие46спроект„НашатаЕвропа–достъпдосоциалнииикономическиправазавсички:Младежи–доброволцизасоциалновключваненахорасуврежданиявЕвропа.“

Поредниятпроект„Информационнитехнологиизаевропейскитегражданинанивоместнаобщност–давпрегнемглобалнатамрежазалокалнодействие“наФондацияБлуЛинквпартньорствосхър-ватскаорганизацияпланираизгражданенаонлайнплатформазамо-ниторингнаградскатасредавСофияиЗагреб47.Платформатасераз-работвасучастиетонаинтернетактивисти,работещизаустойчиваградскасреда.Разработванитеинструментинаплатформатащедадатвъзможностнагражданитеданаблюдаватинформираноидаподаватсигналипопроблемивградскатасредакъмонлайнкартанаградасии така ще дадат тласък за осъществяване на политиките на ЕС заелектронноуправлениеигражданство.Целтаедокраянаноември2011 г. даразполагаме с онлайнмодули заподаванена сигналипопроблеми от градската среда, например повредена градска инфра-структура,паркиранеинезаконнисметищавпаркове,опаснисгради,

46RhodopesCenterforCommunityDevelopment(RCCD).[Homepage].//<http://www.rhodope-center.org/>.

47Урбанутопия:Посочипроблемитевнашияград[Homepage].//<http://ur-banotopia.eu/>.

75

нарушенияприразделносъбираненаотпадъциит.н.Средодобренитепроектиза2010г.е„ДоброволчествовЕвро-

пазасоциалнаинтеграция“наФондация„Кураж“,нозанегоняманаличнаинформация.Последниятпроектзагодинатаенаорганиза-ция„Пакивевропейскамрежа“48натема„МладитегласовевЕвро-па–популяризираненаактивнотоучастиенамладихоравконстру-иранетонаобидена,мултикултурнаивсеобхватнаЕвропа“.Целтанапроектаеданасърчаваактивнотогражданствосредмладите,особе-носледромскитеидругималцинствакатопопуляризираевропейс-китеценности,човешкитеправа,социалнотовключванеиинтеркул-турноторазбирателствовЕвропа.

Поотношениенадействие4.Активнаевропейскапаметбългар-скиорганизациииматодобренипроектисамопрез2008и2009г.,ма-карчесреднопо4проектасакандидатстваливсякагодина,нонесабилиодобрени.През2008г.Националендарителскифонд–13векаБългарияправипроектнатема„УроциотминалотоиценноститенаОбединенаЕвропа“.През2009г.Софийскиуниверситет„Св.КлиментОхридски“правиконференциянатема„Индивидуалнаиколектив-напаметзасталинискитеиследсталинискитерепресиивБългария“.

Изводите от прегледаната информацияна одобрените проекти,доколкототяеналична,са,чесеконстатиралипсанапроектиосо-беновчасттазапроекти,инициираниотгражданииорганизациинагражданскотообщество.Същносттанаодобренитепроектисакон-ференцииифоруми,безналичиенаособеноразнообразниидеи,те-миилиразработваненаметодизаобучение.Отпредставянетонаса-митеорганизацииинацелитенапроектинеставаяснодалисапос-тигнатирезултатипорадилипсанаинформацияпотемата.Самотриорганизацииотпрегледанитеподдържатпостояннитемииимапос-ледователностнатематичнатанасоканапроектите.Съответнитеор-ганизациисанаблегналинадействителноприоритетнитемизапро-грамата–междукултурендиалог(малцинства),политическоучастие(намладихора)исоциалновключване(хорасувреждания).

2.2 осъществени проекти в България за периода 2007–2010 г.ЗадасепроследикъдесенамираБългарияпобройодобренипро-

ектищебъдепредставенкратъкпрегледкоидържави-членкинаЕС

48PakivEuropeanNetwork.[Homepage].//<www.pakivnet.org.>

76

държатчелнитепозициизанай-многопредложенииодобренипроек-типопрограматаза2007,2008и2009г.Статистическитеданниза2010 г. по програмата все още не са публикувани. През 2007 г. сеоформятняколководачапонай-голямбройпредложенииодобренипроекти–Франция,Германия,Италия,Унгария.Средтяхвзависи-мостотмеркитепопадатсъщоБелгияиПолша.НапримерпоДейс-твие1,Мярка1–Срещинагражданиотпобратимениградовеза2007г.Францияимапредложени457проекта,откоито259одобрени,след-ваяХоландияспредложени386проекта,откоито218одобрени.ЗасъщатагодинапоМярка1.2.–Тематичнимрежи,Италияимапред-ложени24проектаиодобрени15,докатоБългарияеспредложени2проектаиодобрен1.Запроектиинициираниоторганизациинаграж-данскотообществоИталияводис17одобрени,Белгия–16,Германия–13иФранция–12.Статистикасочи,чесеработиособенопоДейс-твие4–Активнаевропейскапамет,ноотсредно20подаденипроек-ти,сеодобряватедва4-5проектадоринаводещитедържави-членки.

През 2009 г. отновоИталияиГермания са водещи,но тозипътсенамесваиУнгария.Сериознипоказателинаодобренипроектиимапо мерките свързани със срещи на побратимени градове. НапримерИталияотподадени52проектапоМярка1.1(фаза5)имаодобрени40,Францияотподадени53есодобрени27проекта.Пофаза4Унгарияотпредложени85проектаесодобрени60.Интереснаеактивносттаприпроектите, инициирани от организации на гражданското общество.За2008г.снай-многоодобренипроектиеУнгария–25отобщо40проекта. През 2009 г. отново Унгария е с най-висок показател запроектиинициираниоторганизациинагражданскотообщество–21проектаотподадени57,следванаотФранцияиИталия.

Това,коетоправивпечатлениее,чекактосеполучаваивБъл-гария,коетощестанеобектнавниманиевпо-долнитеабзаци,най-многопроектисеподаватпомеркитесвързанисъссрещинапобра-тимениградове,следваниотпроектиинициираниотНПО.Следтовасеподреждатпроектитепомеркитезаподкрепа,гражданскитепро-ектиинакраяпроектипоактивнаевропейскапамет.

Интересное,чепоМярка1.6–ИновативнидейностиБългарияекандидатствалапрез2009г.с10проекта,нонитоединнееодобрен.То-гаваИталиякандидатствас19исаодобрени2,Францияс11,одобрен1.

Напоследниместапоучастиевпрограма„Европазагражданите“саЕстония,Литва,Латвия,Кипър,Словения.Българияподдържаедно

77

среднонивонафонанадругите26държави-членки,носмепо-близокъмпоказателитенапоследнитеизброени,отколкотокъмпървенците.

Относно страните, които работят най-резултатно по програма-таможеда се съдиипопризьоритев „Златните звезди за активногражданство“.За2007,2008и2009г.среднаграденитезапроекти,инициирани от граждански организации, са Франция, Германия,Италия.ПрисрещитенапобратимениградовенамиратмястосъщоУнгария,Полша,Чехия.

При прегледа на спечелилите тези награди през годините, за2007г.общинаДобричполучаваспециалнопризнание:Побратиме-ни градове за тематично сътрудничество.Признанието е дадено запроект свързан с възобновяемата енергия от селското стопанство всъответствие с политиката на ЕС за опазване на околната среда венергийния сектор. Налична информация пояснява, че проектът есвързанс„конференцияотносноустойчивоторазвитиеистратегии-тезаалтернативниенергийниизточницисучастиетонаекспертинависокоравнищеимеждународнидокладчициотучастващитестра-ни,привличаненаселскостопанскипроизводителиотрегионадома-кин и включване на подходящи заинтересовани и на националноравнищестрани.Единдобърпримерзаосъществяваненатематич-носътрудничествопосредствомпобратимяване“49.Информациятазатозипроектобачесеизчерпваснаписанотовпрессъобщението.

3. пРеДИЗвИкАтеЛСтвАтА пРеД пРоГРАМАтА3.1 експертни доклади и оценки на европейско равнище за изпълнението на програмата през първите три години

ПопоръчканаЕвропейскатакомисияеизготвендокладзафунк-циониранетонапрограма„Европазагражданите“ (2007-2013)презпървитегодиниотнейнотосъществуване50.Оценкатанапрограматавключваколичествениикачествениаспектипоприлаганетонапро-

49Активноевропейскогражданство:Комисиятаприсъжданаградите„Златнизвезди“за2007г.//<http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?aged=0&format=HTML&guiLanguage=en&language=BG&reference=IP/07/1359>.

50ДокладнакомисиятадоЕвропейскияпарламент,Съвета,Европейскияико-номическиисоциаленкомитетиКомитетанарегионите:Докладотносноизвърше-натавсредатанапериодаоценканапрограмата„Европазагражданите“запериода2007-2013г.[Електронрнресурс].//<http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0083:FIN:BG:HTML>.

78

грамата.Зацелитенанастоящиятекстсецитиратосновнитеизводиотдокладаисеотделявниманиенапрепоръкитезаусъвършенстваненапрограматазаследващияпрограменпериод(2014-2020).

оСНовНИ МоМеНтИ от оЦеНкАтА1. ПриложимостПодпомаганитеотпрограматадейностииматпотенциалдаповлияятполо-

жителнонагражданите,катонапримерзасилятчувствотоимзапринадлежности за европейска идентичност, да променят отношението на участниците впрограмата към другите европейски граждани и да насърчат участието имв демократичните процеси и увеличат знанията им за Европейския съюз иинституциитенаЕСиинтересаимкъмтях.Оценкатанавежданамисълта,чесъществувапотенциалнаролязанастоящатапрограма„Европазагражданите“вукрепванетонаролятанагражданитевъвформулиранетонановитеполитикиистратегии,катонапримерстратегията„Европа2020.

2. Цялостна ефикасност на програматаОценкатапоказва, че интересът къмпрограмата остава силен.Съдейкипо

броянаподаденитезаявленияипроцентанаодобрение,бюджетътнапрограматанедостигазазадоволяваненареалнияинтерес.Оценкатапосочисъщо,чеимазначителен незадоволен интерес към дейностите и мерките, като активнотоевропейско възпоменание, безвъзмездните средства за оперативни разходи имеркитезамобилност.

Щосеотнасядозвенатазаконтакт„Европазагражданите“,създадениврам-китенапрограмата„Европазагражданите“,по-голяматачастотучаствалитевпроучванетобенефициентинамиратуслугите,коитотезизвенапредоставят,замногополезни (77-78%).Оценката сочи,чевсеощеможедабъдепостигнатоподобрениеотгледнаточканаизгражданетонапо-здравивръзкимеждузвената„Европазагражданите“имрежатаоткоординаторинапобратимяването,кактоиотгледнаточканаразширяванетонаобхватанадействиеипрофиланазвената„Европазагражданите“вотделнитедържави.

Катоосновниелементизаподобрениевуправлениетонапрограматаоцен-ката посочи необходимостта от по-голяма последователност в насоките и оп-ростяванетонаформулярите,предоставянетонаформуляритезазаявлениеинасвързанитестяхматериалимногопредикрайниясрокикачественатаобратнаинформацияпозаявленията.

3. Цялостна ефективност на програмата, участие и въздействиеИзвършената в средата на периода оценка сочи, че оперативните цели на

изпълнениетонапрограмата,кактоиочакваниятанабенефициеритепонеясеизпълняват. Резултатите от оценката доказват, че програмата достига до зна-чителенбройновиорганизаторинапроекти(малкопо-малкоотполовинатаотоцененитепроекти).Процентътнановитекандидатиизглеждаенай-високвъввъзпоменателната дейност на програмата (63%) и по-нисък, но при все товазначителен,вдейносттапопобратимяваненаградове(около33%).

79

51Доклад относно извършената в средата на периода оценка на програмата„Европазагражданите“запериода2007—2013г.,Стр.9-10http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011DC0083:BG:NOT

Що се отнася до географското разпределениена организаторите на проек-ти,най-добрепредставенинай-честосадържавитеотцентралнитеизападнитечасти на Европа иИталия. Слабо представените държави изглежда са отСе-верна,ЮжнаиЮгоизточнаЕвропа.Трябваобачедабъдеподчертано,чераз-пределението е много по-широко и географското покритие е много по-равно-мерно,когатобъдатотчетениипроизходътнапартньоритепопроектитеина-ционалносттанаучастницитевтях.

Цитираната тук оценка обобщава въздействието на програмата в следнитекатегории51:

Подпомаганеиизгражданенакапацитетанаорганизациитеидвижениятанагражданскотообщество;

Активизираненадвижениетозапобратимяваненаградове;Положително влияние върху мащаба и обема на дейностите на органи-

зациитезаизследваниявобласттанаполитиката(think-tanks);Положителни ефекти върху участниците в дейностите, подпомагани от

програмата,отгледнаточканаученето,взаимноторазбирателствоиидентифи-циранетосЕС.

4. Устойчивост и разпространение на резултатитеОценкатасочи,чепрограматаможедапостигнепо-дълготрайнаустойчивост

чрезразвиваненакапацитетанагражданскотообществоичрезнасърчаваненаучастницитедастанатбъдещидействащилицаимултипликатори.53%отучас-тниците,включенивпроучванетозацелитенаоценкатавсредатанапериода,предвиждахадасевключатворганизиранетоилинасърчаванетонасобственимероприятия,а45%планирахадаразработятидеизасобственимероприятия.

Щосеотнасядоразпространениетонарезултатите,оценкатасочи,чепо-го-лямата част от организаторите на проекти твърдят, че са използвали успешноре-дицасредствазакомуникация,особеномероприятияиразличниформинасо-циалнииинтерактивнимедииилимултимедии,катопечатнипубликациииDVD.

Мерки във връзка с препоръките1. Постигане на по-добро разбиране и засилване на принадлежността към ЕС

Напървомясто,извършенатавсредатанапериодаоценкапрепоръчвадасезаздравивръзката,отеднастрана,междупрограматаисъщественитеобщес-твенивъпросии,отдругастрана,междупрограматаивъпросите,коитогражда-нитеопределяткатопредставляващипрякиактуаленинтерес.

Навторомясто,настоящатапрограмаследвавбъдещедаопределиначини-тезаподкрепанаосновнитестратегическицелииполитическиприоритетинаЕС,катостратегията„Европа2020“,идасъздадевръзкисЕвропейскатагодинана доброволческитедейности занасърчаванена активна гражданскапозиция.ПроектитесъсздравивръзкистезиприоритетинаЕСследвадасенасърчават.

Натретомясто,тезипрепоръкиследвадабъдатотразенивролятаифунк-

□

□□

□

□

□

□

80

циятанапостояннитеигодишнитеприоритетинапрограмата.

2. Допълнително подобряване и адаптиране на изпълнението на програматаПрепоръкитевъввръзкасизпълнениетонанастоящатапрограмаивъзмож-

нитекорекциивключват:Намираненаподходящиябалансмеждуподпомаганетонаголемитезаин-

тересовани страни със значение от структурна гледна точка и подпомагането(чрезизгражданенакапацитет)намалкитеи/илиновитеучастници.

Увеличаваненафинансиранетозадейностите„активнаевропейскапамет“и„активногражданскообщество“.

Определянена точниябалансмеждуподпомаганетона значителенбройучастнициизапазванетонакачествотоиноваторскотосъдържаниенаподпома-ганитедейности.

Наблюдаваненавъздействиетоназвенатазаконтакт„Европазагражда-ните“идопълнителноразвиваненатехниякапацитет.

Разширяваненаролятанаобучението,наизгражданетонакапацитетинаподкрепатазамултипликаторитевъввсичкимерки.

Постоянно преразглеждане на структурата и съдържанието наформуля-ритезазаявлениеи,доколкотоевъзможно,тяхнотоопростяване.

ОбработваненазаявлениятанадругиезицинаЕС(освеннатритеработ-ниезиканаЕС).

ВсътрудничествосИзпълнителнатаагенциязаобразование,аудиовизияикултура(EACEA)Европейскатакомисиявечеепредприеларедицамеркизапостоянноодобряваненаизпълнениетонанастоящатапрограма.

3. Постигане на по-балансирано участие:Оценката,извършенавсредатанапериода,поставяакцентавърхуфакта,чеот

гледнаточканапроизходаводещитепартньорипоподпомаганитеотпрограматапроектинесаравномерноразпределенинатериториятанаЕвропейскиясъюз.Освентовапроектитенедостигатдовсичкигрупинаобществотопоеднакъвначин.

4. Увеличаване на въздействието на подпомаганите от програмата дейности върху политиката и медиите

Оценката,извършенавсредатанапериода,сочи,чевъздействиетонапро-граматавърхуполитикатаможедасеувеличичрездейности,катонапример:

използванена връзкитемеждуизгражданетона капацитетанаместнитеорганинауправлениеидейноститепопобратимяваненаградове,подпомаганиотпрограмата;

проучване на възможността за организиране на мероприятия, срещи спресата,партньорстваикръглимаси,коитосъбиратнаедномястосъздателинаполитиката,тематичниексперти,организации,коитоизвличатползиотпрогра-мата,итехнитемрежисцелразглежданенаконкретнивъпроси,свързаниспо-литиката;

гарантиране,чедоколкотоевъзможно,организаторитенапроектиоценя-ваттяхнотовъздействиевърхумедиитеивърхупроцесанаопределяненаполи-тиката;

□

□

□

□

□

□

□

□

□

□

□

81

3.2. предизвикателства за осъществяване на програмата в БългарияСлед осъществения преглед на понятията по темата и анализ

наналичнатаинформацияпоодобренитепроекти,внастоящетоиз-следванесетвърди,четрябвадасеработипредивсичковърхупред-поставкитетазипрограмадабъдеадекватнаиуспешнавБългария.Гражданитетрябвадаусетятсебесикатоглавнидействащилицаидавидятучастиетосивразличнипосвоявидгражданскидействиякатофакторзаразвитиенесамоналичностно,ноинанационалнониво.

Участиетоиформиранетонаактивногражданскообществонеезапазенатериториясамонаопределенихора,аеправонавсеки.Подумите на Десислава Христова от Институт „Отворено общество“„гражданскотообществоимадвеособеноважнироли–накорективинаактивенучастниквпроцеситенавземаненарешенияиправенетонаполитикиивотстояванетонаинтереситенагражданитеизащитанатехнитеправа“52.

Вкрайнасметкавосноватанавсичкоегражданинътичовешкияткапитал.СпоредИндексътнаустойчивостнанеправителственитеор-ганизации,коитоизмервапо7основникритерия–показателизаНПОсектора:правнарамка,организационенкапацитет,финансоваустой-чивост,застъпничество,предоставяненауслуги,инфраструктура,об-щественимидж,Българияимасериозноизоставане.Напримерпокри-терия„организационенкапацитет“към2009г.сенамирана21-вомяс-тоотобщо29изследванистраниотЦентралнаиИзточнаЕвропа.

Трябвадасесъсредоточатвниманиетоиусилиятавърхуразви-тиенавръзкатаотеднастранамеждусамитегражданииструктури

52Христова,Десислава.Втърсененагражданскотообщество.//Българскиятхелзинкски комитет. 29 апр. 2011. <http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/desislava-khristova/2011-04/v-trsene-na-grazhdanskoto-obshestvo/>.

изгражданенапо-здравивръзкисдругипрограмииинициативинаЕС,като програмата „Основни права и гражданство“, „Младежта в действие“,„Култура“,електроннатадемокрацияиелектроннотоучастие;

насърчаване на подпомаганите проекти да анализират въздействието насвоитесредствазаразпространение;

изготвяненапо-изчерпателенанализнаефективносттанадейност3„За-еднозаЕвропа“,особенонамедийнотопокритиеинавъздействиетовърхуучас-тниците.

□

□

□

82

награжданскотообществоиотдруга–междутезиструктуриипуб-личнитеинституции.Напрактикапредизвикателствоедасеразгър-непотенциала,койтогражданскотообществоимавБългария.

Другоосновнопредизвикателствоедасеработивърхутемикато„европейскапринадлежност“, „европейскиценности“, „активноев-ропейскогражданство“.Трябвадасеакцентиранаформитенаграж-данскоучастиеитемикатодоброволчествотомогатдабъдатвключе-нивъвформалнотоинеформалнотообучение.Полезнобибилопро-следяванетонадобритепрактикивдругидържави-членкинаЕС.ТоваеиеднаотосновнитецеливДействие1.напрограмата,свързанасъссрещинагражданиотпобратимениградовеитематичнимрежи.

ВБългария,понеспореднаблюденията,тезисрещисеизчерпватс конференцииилиразмянана гостуваниямеждуняколкообщини.Предвидвъзможносттадасевидикаксеработипонабелязанитепри-оритетнитемивдругитеградове,можедасепреминеотсподеляненаопитнапартньоритекъмпрактическообучение.Такъвелементнеприсъствавнитоединотразгледанитепроекти.Причината за товаможедаевлипсатанадостатъчнокреативниидеи,носъщоивпред-почитанията към еднократни събития, пред дългосрочните мерки,коитоизискватповечересурсииусилия.

Водобренитебългарскипроектипопрограматаняматежестнаочакванитерезултати,несекоментиракаквосееслучваследкраянафинансиранетоиликакъвебилефектътвърхуотделнителичностиивърхусъответнатаобщност.Липсваефект„предайнататък“–мис-лисезасамияпроект,докатотойтече,нокогатосвърши,нямаустой-чивост.НастоящетоизследванеопределятовакатосериознаслабостнапроектитевБългарияпотазипрограма.Кактобеотбелязановна-чалото, товавероятноеипричинатаданямаучастиенабългарскиорганизациивтематичнимрежи.ИзключениеправятдвемрежинаградПоповозакултура,спортитуризъминаградВеликоТърново.Имасериозенпроблемспоследователносттанаидеитеиприемстве-ността.

Друг недостатък и съответно предизвикателство е работата пот.нар.„чувствителнитеми“илитакива,накоитонеимсеотделядос-татъчновнимание–междукултурниядиалог,ценностите,равнопос-тавеността,хоратасувреждания.Тукпрограматапредоставямногоширокополе заизява,ноунассаосъществениедватрипроектастакаванасоченост–ромскомалцинство,женитевполитикатаимла-

83

дитехорасувреждания.Това,коетоправиположителновпечатлениее,чедумата„глас“

епостояннавименатанапроектите–„гласътнамладите“,„вашияглас“.Товапоказва,чеимаразбиранеотноснотоваколкоеваженгла-сътнаиндивида.Отдругастрананафонаналипсващитепроектиотдругитеприоритетнитеми,товапреекспониранеможедазначиичеповече усилия се полагат за това проектът да бъде одобрен зафи-нансиране,отколкотозанеговатарезултатностиадекватностнакон-текста.

Втазивръзканеприятнаконстатацияе,ченякоиоторганизациитеиматналичнисамопоединодобренпроектпопрограмата.СледтованесенаблюдаваникакваактивностнасъответнатаорганизацияпонеспорединформационнияпорталнанеправителственитеорганизациивБългария.Вероятносанеобходимипо-строгикритериизаодобре-ниетонаорганизациите,коитокандидатстватпопроекти.

Отвсичкиизброенипредизвикателствапредпрограматаираз-витиетоѝвБългария,най-сериозенепроблемътспопуляризиранетонатезипроекти.Усилиятатрябвадабъдатсъсредоточенивърхупо-сериозниизискваниязабазатаданни,заинформационнитематериали,заотразяванетонапроектитевмедиите.Липсатанапо-подробнаин-формацияводидосъмнениязасмисълаотпроектитеипостиганеточрезтяхнацели,коитодасавобщественаполза.Трябвадасеработивърхуразработванетонаинформационнасистемаспециализираназапроектипо„Европазагражданите“ипредназначенаглавнозабъл-гарскитеграждани.

ЗАкЛЮЧеНИе

Предизвикателствата,върхукоитотрябвадасеработиинана-ционалноинанаднационалнониво,задаседостигнедопо-резул-татноприлаганенапрограмата,савсъщностотбелязанитевкраянаизложениетослабости.Основниятизводотпрегледанаодобренитебългарски проекти по програмата за периода 2007-2010 г. показвалипсанаинформациязатяхнатасъщност.

Кактостанаясновтечениенаизложениетоизискванетозапуб-личностнаодобренитепроектиезаложеновРъководстватанапро-грамата.Тамепосочено,четрябвадаседадеинформациянаобщес-твеносттаотноснодейноститеипродуктитепосъответнитепроек-тиидасеподчертаеподкрепатанаЕвропейскатакомисия.Кактоиз-

84

пълнителите,такаипартньоритеподаденпроекттрябвадаизполз-ватвсичкивъзможностизамедийномуотразяване.Връководстватасенабляганатова,чепубличносттатрябвадабъдеосигуренанай-вечеповременаосъществяваненапроекта.Вконкретнияслучайзаголямачастотодобренитепроектиинформациятаекраткаинеясна,липсваописаниенаосновнитецели,целеви групи, заложениочак-ванирезултатиилипостигнатирезултати, в случай, чепроектът еприключил.Другаконстатацияследнаправенияпрегледнаинфор-мациятапопроектитеетяхнатаеднотипностипредпочитаниятакъмеднократнисъбития,беззалаганенадългосрочницели.

Изследването се опитва не само да направи технически обзорна одобрените проекти чрез събиране и анализиране на наличнаинформация,ноидаобърневниманиенаизходнитепредпоставки,коитотрябвадасъществуват,задаможеподобнапрограмадаеус-пешна.Акцентът е върху готовносттана българскотообществодаработипопрограма,коятосеопитвадапопуляризиранещотолкованово и неосъзнато като европейската идентичност и европейскотогражданство.ГражданскасилавБългарияимаивпоследновремесе наблюдават нейни проявления, но дали вечеможе да се говоризаактивногражданскообщество,задействащиструктуринаграж-данскотообщество,зафункциониращигражданскиобединения,откоитодапроизтекатинициативииидеизапроекти?Основнотопре-дизвикателствопред гражданитеипубличнитеинституциивБъл-гарияеосмислянетоиразгръщанетонапотенциаланагражданско-тообществоипоставяненаакцентавърхугражданите.

Ключовиятфакторзапрограма„Европазагражданите“еактив-ността.Активносттаможедаенаотделниячовек,награжданитека-то сдружение с общи идеи и цели, на българските общини, коитосъщокандидатстватпо тазипрограмаимогат да се възползват отвъзможносттазаобменнадобрипрактикивразличнисферисъссъ-ответнитеимпартньорипопроекти.Активностенеобходимаиприпопуляризиране на понятия като европейскиценности, европейскаидентичност, европейско гражданство. Именно тази активност награжданите както на национално, така и на наднационално нивотрябвададоведечреззадружниусилиядоосъзнаваненаидеятазаобщностсобщицелииобщиразбираниязапо-гореизброенитепо-нятия.

Европейскиятсъюззадаварамкатаиопределяприоритетите,а

85

гражданскитедействиятрябвадаяизпълнятсъссъдържаниеипос-тигнатирезултати.Товаеиидеятанапрограма„Европазагражда-ните“,коятодаванасокитеиоставявсичкосръцетенаевропейски-тегражданиитяхнатаинициативност.Товаеиначинътдабъдепос-тигнатотаканеобходимотокъмнастоящияетапотразвитиетонаЕСсоциалносплотяване.


КНИГИ И СТАТИИ

Edwards,Michael.CivilSociety.–Cambridge:Polity,2004.–138p.

Европейскаобщност.УчредителнитедоговоринаЕОиЕС.ДоговоротРимзасъздаваненаЕвропейскатаобщност.ДоговоротМаастрихтзаЕвро-пейскиясъюз.ДоговоротАмстердам.ДоговоротНица.Най-важнипро-токолиидекларации.ОкончателентекстнаДоговоразаприеманенаКон-ституциянаЕвропа,подписанвРимна29окт.2004г./Състав.,прев.отфр.,англ.АтанасМарковСемов.–София:Унив.изд.Св.КлиментОх-ридски,2005.–435с.

Рифкин,Джереми.Европейскатамечта:КакбъдещетонаЕвропазатъмняваамериканскатамечта.–София:Прозорец,2005.–330с.

Ценностииполитика:ЕСиЮгоизточнаЕвропа/Състав.ШтефанДенерт,АлфредДиболд.–София:Фонд.„ФридрихЕберт“,2008.–113с.

Рот,Франсоа.ИзобретяванетонаЕвропа:ОтЕвропанаЖанМонедоЕв-ропейскисъюз.–София:КралицаМаб,2008.–256с.

ДОКУМЕНТИ И ДОКЛАДИ

Iindicatorsformonitoringactivecitizenshipandcitizenshipeducation=[Инди-каториимониторингнаактивнотогражданствоигражданскотообразо-вание :Доклад,изготвенпопоръчканаКомисиятапообразованиеикултура от REGIOPLAN, Амстердам, 2005 г. [Електронен ресурс]. //<http://ec.europa.eu/education/pdf/doc280_en.pdf>.

InterimEvaluationoftheEuropeforCitizensProgramme2007-2013[сarriedoutby]ECORYS,2009[Електроненресурс].//<http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/doc1227_en.pdf“.

MeasuringActiveCitizenshipinEurope.InsituteforProtesctionandSecurityoftheCitizen,Italy,2006.[Електроненресурс].//<http://active-citizenship.jrc.it/>.

86

The2010NGOSustainabilityIndexforCentralandEasternEuropeandEurasia.[Индекс за устойчивост на неправителствените организации наАме-риканскатаагенциязамеждународноразвитие] /USAID.юни2010г.[Елек-троненресурс]. //<http://www.usaid.gov/locations/europe_eurasia/dem_gov/ngoindex/>

Гражданско общество без граждани : Оценка на българското гражданскообщество2003-2005г.[Доклад].София,Сдружениезапартньорствоиподкрепанагражданскатаактивност„БолканАсист“,2005.[Електроненресурс].//<http://www.balkanassist.bg>.

Индекс на гражданското общество 2008-2010 г. Гражданско общество вБългария : Гражданска активност без участие / Инст. „Отворено об-щество“.[Електроненресурс].//<http://www.osf.bg/>.

Програма „Европа за гражданите“, версия - януари2009 г. : Ръководствопопрограмата.–Европейскакомисия–Образованиеикултура,[Елек-тронен ресурс]. // <http://www.europe.bg/upload/docs/EACEA_2008_0185_BG.pdf>.

Програма„Европазагражданите“,версия-декември2007г.:Ръководствопопрограмата.–Европейскакомисия–Образованиеикултура,[Елек-троненресурс].//<http://eacea.ec.europa.eu/citizenship/guide/documents/programme_guide_bg.pdf>.

СъобщениенаКомисиятадоЕвропейскияпарламент,Съвета,Европейскияикономически и социален комитет и Комитета на регионите : ДебатЕвропа – използване на натрупания опит от План Д за Демокрация,Диалог иДебати. Брюксел, 2.4.2008 г. <http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lang=bg&ihmlang=bg&lng1=bg,bg&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=468254:cs&page=>

ЕЛЕКТРОННИ СТРАНИЦИ

EuropeanVoicehttp://www.europeanvoice.com/

Българскицентързанестопанскоправоhttp://www.bcnl.org/

ДостъпдоправотонаЕСhttp://eur-lex.europa.eu/

Институт„Отворенообщество“http://www.osf.bg/

87

Информационенпортална„TheNewYorkTimes“http://www.nytimes.com/

ИнформационенсайтWorldNewshttp://wn.com/

ОфициалнаинтернетстраницанаЕвропейскияпарламентhttp://www.europarl.europa.eu/

ОфициалнаинтернетстраницанаЕвропейскиясъюзhttp://europa.eu/

ОфициалнастраницанаЕвропейскатакомисияhttp://ec.europa.eu/

ОфициалнастраницанаИзпълнителнатаагенцияпообразование,аудиовизияикултураhttp://eacea.ec.europa.eu/

ПорталЕвропаhttp://www.europe.bg/

88

Действие Мярка Град Бенефициент Именапроекта

Стойност(€)

Публичност

Действие1.АктивнигражданизаЕвропа

Мярка1.1Срещинагражданиотпобратиме-ниградове–фаза1

Кубрат 891.20Бяга 6084.00София 501.75Търговище 2421.90Габрово 3004.40Гурково 3729.60Гурково 7537.75Дряново 5805.00Шумен 0.00Пловдив 2007.25Добрич 1512.50


ГорнаОряховица

94128.00

Джебел 678.00Белене 2237.76 http://www.forum-bg.

net/Проектътеспо-менатвизявлениенакметанаграда.

Враца 855.00Перник 1395.00


Момчилград 708.00Доспат 2072.00София 689.40

Мярка1.2Тематичнамрежаотпобратиме-ниградове

ВеликоТърново

ОбщинаВеликоТърново

6651.00 http://www.veliko-turnovo.info/Самосеспоменаваучастиетонаобщинатабезповечеинформация.

Действие2.АктивногражданскообществовЕвропа

Мярка3.Подкрепазапроектиинициираниотoргани-зациинагражданско-тообщество

София WorkshopforCivicInitiativesFounda-tion/Фонадацияработилницазагражданскиинициативи/

53500.00 http://www.wcif-bg.org/Няманаличнаинформациязапроекта.

Пловдив ASDA-Associa-tionforsustainabledevelopment

44062.11 http://asdaplovdiv.eu/Нямаинформациязапроекта.

София FoundationNa-tionalCouncilforJournalismEthics

23572.44 Липсвасайтнаорганизацията

пРИЛоЖеНИе 1. одобрени проекти в България за периода 2007 – 2010 г.

2007 г.

89

2008 г.

Действие Мярка Град Бенефициент Именапроекта Стойност(€)



Мярка1.1Срещинагражданиотпобра-тимениградове–фаза5

ВеликоТърново

11207.52 www.veliko-tarnovo.netЛипсваподробнаинформация.

Белене 4946.62

Мярка1.1Срещинагражданиотпобра-тимениградове–фаза3

Казанлък 11435.75

Мярка2.2Меркизаподкрепа

Националнаасо-циациянаобщи-нитевБългария

44800.00 http://www.namrb.org/

UnionofBulgarianBlackSeaLocalAuth

Побратименигра-дове:насърчаванекултурниядиалогзаобщоевропейскобъдеше

43665.32 http://www.ubbsla.org/Имаописаниенасъщносттанапроекта.


Мярка3.Подкрепазапроектиинициира-ниотор-ганизациинаграж-данскотообщество

София InternationalSocietyforSustainableDevelopmentandCooperation(ISSDC)

EUValues:TheRomaMigrationChallenge

24994.26 http://www.issdc.net/Описаниенасъщносттанапроекта,безподробности.

София AssociationforEu-ropeanPartnership(AEP)/Асоциациязаевропейскопартньорство/

WomeninpoliticallifeforasuccessfulEurope

12619.20 www.asdaplovdiv.euИмаинформациязапроекта.

Пловдив Associationforsustainabledevelop-mentandanalyses

HeritageManage-mentandUrbanDevelopment

24966.90 http://asdaplovdiv.eu/Имаинформациязапроекта,безподробности.

Действие4.Активнаевропейскапамет

NationalEndowmentFund“13CenturiesofBulgaria”

LessonsfromthepastandthevaluesoftheUnitedEurope

13710.00 http://fond13veka.org/Нямаинформациянапроекта.

90

2009 г.

2010 г.




Мярка1.1Срещинагражданиотпобратимениградове–фаза2

ПавелБаня

13274.97

Мярка1.2Тематичнамрежаотпобратимениградове–фаза2

Попово Networkforculture,sportandtourism

76798.00


Попово AssociationAlter-nativePopovo

Първикрачкизаголемиидеи’

52822.08 www.popovo.bgНаличнаесамостатия.

Пловдив ОбщинаПловдив 99305.00Действие2.АктивногражданскообществовЕвропа

Мярка3.Подкрепазапроектиинициираниоторганиза-циинаграж-данскотообщество

Смолян RhodopesCenterforCommunityDevelopment

YoungwomenwithdisabilitiesinEurope

24898.24 http://rhodope-center.orgОписаниебезподробности.

София CentreforPolicyModernisationFoundation

WemakeEuropesimple

25689.00 http://simple.europe.bg/Сайтътнапроектаеса-мосработнапрограма.

Пловдив BulgarianNetworkforHumanRightsEducation

ProblemsandPer-spectivesofYouthPoliticalParticipa-tioninEurope

24979.00 www.bnhre.netПроектътесамоизброен.

Действие4.Активнаевропейскапамет

София СофийскиУниверситет„Св.КлиментОхридски”

Individualremem-branceandCollec-tiveMemoryoftheStalinistandPost-stalinistRepressioninBulgaria

47470.72





Смолян 7405.49


Свищов 6732.90

91


ДвеМогили

6022.80


Антоно-во

ОбщинаАнтоново

9493.20 http://www.targov-ishtebg.com/

Мярка2.1Проектинаграждани

София 108297.00 http://www.npss.bgСайтнанепознатазапроектаоргани-зация,презкойтоседостигадора-ботнатапрограманапроекта.


София НационалнаасоциациянаобщинитевБългария

TwinningbetweenEu-ropeanCities–BridgesbetweenYouthPeople

67216.00 www.namrb.org


Мярка3.Подкрепазапроектиинициира-ниоторга-низациинаграждан-скотообщество

София BulgarianChari-tiesAidFounda-tion

EuropeanSolidarityInitiative

24900.00 http://bcaf.bg

София FoundationRadioNewEurope

BecomingInvolvedintheDanubeStrategy

12512.60 Липсвасайтиинформация

Смолян Родопскицентързаобщностноразвитие

OurEurope–AccesstoSocialandEconomicRightsforAll:Youth,volunteeringforsocialinclusionofpeoplewithdisabilitiesinEurope

45554.80 http://www.rho-dope-center.org/Иманаличиеединственонаописаниенапроекта.

София BlueLinkInfor-mationNetwork

InformationTechnologiesforEuropeanCitizensatCommunityLevel–Har-nessingtheWorldwidenetforLocalActions

32603.00 http://urbanotopia.eu/Отделенсайтсамозапроекта.

Пловдив ФондацияКураж VolunteeringinEuropeforSocialIntegration

24929.28 Липсваинформация.

София PakivEuropeanNetwork

YoungVoicesofEurope–promotingyoungpeople’sactiveparticipationinconstructingaunited,multi-culturalandinclusiveEurope

41382.72 www.pakivnet.orgНасайтаеотбелязано,чеиматакъвпроект.

92

УпРАвЛеНИе НА пРоектИ в НАЦИоНАЛНАтА АГеНЦИЯ ЗА пРИХоДИте –

пРоБЛеМИ, пРеДИЗвИкАтеЛСтвА И вЪЗМоЖНоСтИ

ВЕЛИНШАПКАРОВ

УвоД

Управлениетонапроективнашидние„най-динамичноразви-ващатасесъвременнадисциплинаипрофесия”1като„повече от 30% от световната икономика се базира на проекти2. Товаседължинай-веченаглобализациятанасветовнитепазарииускореноторазвитиенавсичкисферинасоциалнияиикономическиживот.

Снарастваненаконкуренциятамножествопубличниичастниор-ганизациисеориентираткъмизползваненаструктуриранияпроектенподход,койтодапозволинададенатаорганизациянесамодасеадап-тиракъмновитеусловия,ноидапосрещанеизбежнитепромени,катосамаоформясвоетобъдеще,вместопростодасеподготвязанего�.

Отсвоястранапубличнитеадминистрациииматважнатароля(исъществуватзарадинея)дапровеждатпубличниполитикиидапре-доставятпубличниуслуги.Втозисмисълпроектите,коитотереали-зират,сеявяватудобенинструментзапровежданенаефективнипо-литикиисъздаванетонаусловиязаустойчивикономическирастеж.Именнопорадифакта, че ефективносттаирезултатитеотуправле-ниетонаподобнипроектисеотразяватпряковърхуобществотоине-говотоблагосъстояние,тазисфераизискваналичиетонаутвърденспе-цифиченкапацитет,койтоадминистрациятаследвадапритежава.

Катосеимапредвид,чепроектниятподходнаработадоголямастепендоскоробенепознат забългарскатаадминистрация, стъпкитепонеговотонавлизаненесасъвсембезпроблемниисехарактеризиратс редица системни слабости (причините за които, както и тяхното

1Националниизискваниязакомпетентностпоуправлениенапроекти.София,БАУП.2006.

2Turner,Rodney.J.Handbookofprojectbasedmanagement :LeadingStrategicChangeinOrganizations.NewYork,2009.452p.

�ProjectManagementManual.Boston,MA,Harvardbusinessschool,1997.39p.

93

разгръщане,предполагатпо-задълбоченоразглежданеианализ,накоитонямадасеспираметук).Етозащо,мерките,коитосепредприематпоотношениенареформатанадържавнатаадминистрациявтазинасока,следваестественодаотразяттезипроблемиислабостиидадоведат,аконедотяхнотопълноизкореняване, топонедоминимизираненаобхватаимнавъздействиеисъответно–нацялостнияефектоттяхнатапроява.

Втазивръзкаощесоткриваневъзможносттазаевропейскофи-нансиранеполиниянаПредприсъединителнитепрограминаЕвро-пейския съюз за България, постепенно въпросът за капацитета заподготовкаиуправлениенапроективмодернизиращатаседържавнаадминистрациясеобособикатоединотважнитеиндикаторизаиз-мерваненаготовносттанаБългариязаефективночленствовЕС.Следприсъединяванетонипрезянуари2007г.тазитенденциярефлектираивърхуизпълнениетонастартиралитеОперативнипрограми,финан-сираниотСтруктурнитефондовенаЕС.

Порадитазипричинанапреденпланпостепенносеобособихадваключовипоказателя,които„синтезират цялата механика на про- цеса”4заефективното„усвояване”наевропейскисредства–процен-тътнадоговоренитесредстваипроцентътнаизплатенитесредства.Товаобачедоведедотам,чепрактически„фокусирането върху договори- рането и изплащането на средствата(...)решително измества съ-ображенията за ефективно и ефикасно използване на предоставе- ните ресурси за добре формулирани проекти, които допринасят за подобряване благосъстоянието на обществото”5.

Именнопорадитезисъображениявдържавнатаадминистрацияенеобходимодасеприложатдопълнителниусилияидасепредприематсъответните мерки, както на централно ниво, така и в отделнитеструктури,задасепостигнееднопо-доброразработванеиуправлениенапубличнитепроекти,коетодасесъчетаесповишенокачествонаизпълнениетоиустойчивостнарезултатитеоттях.

Отгорнотоставаясно,чеединотбезспорнонеобходимитееле-менти на ефективния административен капацитет за реализиране науспешнипроектиотвисококачествоеименноприлаганетонанов тип

4Апостолов, А. Административен капацитет за изготвяне и изпълнение напроекти.//Публична администрация,2003,№3.

5Пактам.

94

професионален подход към изграждането на отделните звена, зани-маващи се с изготвяне и управление на проективадминистрацията.

Настоящатастудияимазацелдапредстависистематикатаилоги-катанаразгръщанетонапроектнатадейностведнаголямаиключовазамащабитенаБългарияинституциякатоНационалнатаагенциязаприходите(НАП).Българскатаприходнаадминистрациясамапосебесиерезултатотизпълнениенаголямаипродължителнапрограмазареформа–т.нар.„Проектзареформавадминистрациятапоприходите”(ПРАП),съставенаотповечеот40по-значимикомпонента(проекта),катоосвенПРАПпрезпоследнитегодиниНАПподготвииосъщес-тви самостоятелно и/или в международно сътрудничествомножес-творазличнипосвояхарактерпроекти,финансираникактосбюджет-нисредства,такаиполиниянапрограмитенаЕвропейскиясъюз.

Ето защо обект на настоящата студия са именно проектите вНАП,кактоисъвкупносттаотпроцеситепотехнитеуправлениеико-ординацияисъответно–проблемите,възможноститеипредизвика-телстватапредразработванетоиприлаганетонауспешнимерки запостиганенапо-високаефективност,ефикасностипрозрачноствта-зисфераотдейносттанаприходнатаадминистрация.

1. МоДеЛИ ЗА УпРАвЛеНИе НА пРоектИЗадамогатпо-добредасеадаптираткъмпостояннопроменящи-

тесеусловиянасредата,вкоятофункционират,съвременнитеорга-низациисапринуденинепрекъснатодасепроменятидаразработватподходящиинструменти,задауправляватпо-ефективноипо-ефикас-нотазипромяна.Постиганетонапо-високатаефикасност,съчетаносредуциранеизползванетонаресурси,провокираорганизациитедасеразвиватидаприлагатразличнипосвоявидпроцедуризауправлениенапроекти,формулиранинаосноватанаутвърденистандарти,доб-рипрактикиинаучениуроци.Впо-развититеорганизациитезиком-понентиформиратеднацялостнаметодологиязауправлениенапро-екти,чиятоцеледаконтролираизпълнениетонададенпроектотраз-работванетонапроектнатаидеядоокончателниякрайнапроекта,ко-ятодаевалидназавсичкиотделнизвенаиструктуриврамкитенаорганизацията.

Модерните организации осъществяват тази промяна предимнопосредствомобособяванетонаотделенозвено,коетодапоемеотго-ворноститеповнедряване,управлениеимониторингнакомпонентите,

95

съставящитазиметодология.Тезизвенавпрактикатапритежаватраз-личнинаименования–проектенофис,отделзауправлениенапро-ектиидр.По-надолувтекстащеизползвамединотнай-широкораз-пространенивариантинатовазвено,аименноофис за управление на проекти (ОУП).

ПредиобособяванетоиреалнотоинституционализираненаОУПеднаорганизациянай-напреденеобходимодаочертаекомпетентност-танатовазвено,кактоицялостнияподходиинструментипоприла-ганетонасъответнатаметодология,коятоОУПследвадавнедрява–вт.ч.„единен общ набор от очаквания”6,обсъдениидоговорениспо-тенциалните вътрешни и външни за организацията заинтересованистрани(инай-вечеклиентите),кактои„рамката от правомощия и неговото поле за вземане на решения за в бъдеще”7

Офисът за управление на проекти е „организационна единица, създадена с цел да централизира и координира управлението на про- екти в рамките на дадената организация”8.Неговитефункцииипо-лезностобикновеносеизразяватвосигуряваненаподкрепа,опреде-ляненастандартиинасокизаръководителитенаотделнитепроектиипрограмивсъответнатаорганизация,събиранеианализнаданниотносноуправлениетоим,кактоидокладванепредвисшестоящор-ганвйерархията(топмениджмънт).Втозисмисълофисътследвадаосигури съответствие на проектите със стратегията, мисията и ви-зиятанаорганизацията.

Такаописан,ОУПразгръщадейносттасивизпълнениенаня-колкоосновнитипазадачи9:

първатаинай-основнатаоттяхеразработванетоивнедряване-тонаобща методология за управление на проекти в организацията.Методологиятаследвадабъдеприспособяванаиадаптирана,согледзадоволяванепроменящитесеусловиянаконтекста,врамкитенако-итоорганизациятафункционира,кактоидадобавястойносткъмпро-

6Стефанова,Р.,Стефанов,И.Организираненаотделзауправлениенапроекти.[Електроненресурс].//София,БАУП,2010.<http://project.bg/resursi/>.

7Пактам.8Aguidetotheprojectmanagementbodyofknowledge:PMBOK®guide.Project

managementinstitute,NewtonSquare,Pa,2004.390p.9Изложенитехарактеристикисебазиратнаанализитев„Tenstep,LearnHow

toSetUpandRunaProjectManagementOffice.WhitePaper”и„Aguidetotheprojectmanagementbodyofknowledge(PMBOK®Guide)“.

96

ектите,спрямокоитосеприлага.втора основна задача на оУпеизграждането и разпростра-

нението на знания и умения за управление на проекти чрез обучение и инструктиране в рамките на организацията.ЗацелтаОУПследвадаосъществяваанализиоценканануждитеотобучениеповъпроситенапроектнатадейност,даопределяобхватанаобучението,стратегиятазанеговотопровеждане,форматамуит.н.

трета основна задача на оУпемониторингът на проекти и осъществяването на предварителен, текущ и последващ контрол на изпълнението на проектите,кактоиприлаганетонацялостнаоценканапроектнатаорганизацияипо-специално,доколкоуспешносепри-лагатнапрактикапроцеситепоуправлениенапроективорганиза-циятаидоколкотесаинтегриранивцялостнатаѝдейност.

Четвъртата основна задача на оУп е да функционира катозвено,поддържащо и администриращо общата документна база и отделните проектни досиета,катопотозиначинсепредоставивъз-можностзалесендостъп,отеднастрана,додобрипрактики,коитода се разпространяват за в бъдеще, и от друга страна – до струк-туриранаинформацияотносностатусанарезултатитепоотделнитепроекти,тяхнатаустойчивостимултипликация,сцелизбягваненаприпокриваниямеждупроекти.

пета основна задача пред оУп е прилагането на сравнение(бенчмаркинг)сдругиорганизации.Втозислучайбенчмаркингътсеразбиракатонепрекъснат процес на сравняване и измерване на про-дукти, услуги и практики спрямо най-силните конкуренти10 наорга-низациятаиопределяненанай-добритепрактикисогледосъществя-ването на съпоставка на подходите, използвани в различните орга-низацииилитехнитезвена,ученеинепрекъснатоусъвършенстванеиненапоследномясто–идентифициране мястото на организация- та11всравнениесдругиорганизации,коитосаприетизареференти.

Именно на база степента на институционализиране на ОУП вструктуратанададенаорганизацияиприлаганетонапроектнияпод-

10Наръчник по бенчмаркинг в НАП. Национална агенция за приходите, сконсултантскатапомощнаECORYS.

11Управление чрез проекти. Семинар заНационална агенция за приходитепопроект„УеднаквяванесвътреобщностнотоправопоотношениенаданъчнотооблаганеиувеличаваненаадминистративниякапацитетнаПриходнатаадминис-трация”EuropeAid/123831/D/SER/BG.

97

ходвдейносттаѝкатоцялотеориятазауправлениенапроектираз-глежда два основни типа организации – проектно базирани и непроектнобазирани(функционалноориентирани).Припървитедей-носттаеизграденапредимноотпроектиипод-проектиипритяхевъведенасъответнатаструктуразаефективнотоимобезпечаване,до-катопривториявидсенаблюдавалипсанаспециалниръководнисис-темииинструменти,коитодасаразработени,задаподкрепятпро-ектните нужди, като се залага на функционални (рутинни) методина организация и субординация.Липсата на проектно-ориентиранасистемаобикновенозатруднявауправлениетонапроектите12,порадикоетонай-честосеналагаадаптиранетонаналичнатаструктуракъмновитеусловияивменяваненадопълнителниотговорностиикомпе-тенциинавечесъществуващизвена,заетисизпълнениетонадруги(рутиннипосвоявид)дейности.

Вдопълнениенагорното,впрактикатасесрещатразличнифор-матинаорганизационнаструктураотгледнаточканапроектнатадей-ност,коитопопадатмеждудветеосновникатегории.Къмтяхспадатнапримерслабоматричнисистеми,балансираноматричнисистеми,силноматричнисистемиит.н.,съобразноконкретнитеспецификинасредатаинуждите/целитенаотделнатаорганизация.

Попринцип,проектитесачастоторганизация,по-голямаотса-мияпроект.Етозащо,зрелосттанаеднаорганизация(согледнапри-лаганитеотнеясистемиипрактикипоуправлениенапроекти,утвър-денатаѝорганизационнакултураиструктуратанабизнеспроцеситеѝит.н.)реалноеотключовозначениезакачествотонацялостнатаре-ализациянапроектитеиефективносттанарезултатите,коитосепос-тигаткатопродуктотконкретнатапроектнадейност13,аоттамивърхуосъществимосттанасъответнитеѝстратегическиибизнесцели.

2.пРоектИте в НАп кАто СИСтеМА от пРоЦеСИ И вЗАИМовРЪЗкИ. пРАктИкИ по УпРАвЛеНИе НА пРоектИ в НАп До кРАЯ НА 2010 Г.Постигането на стратегическите цели, заложени в утвърдения

петгодишен Стратегическия план на НАП, налага целенасочено и

12A guide to the project management body of knowledge : PMBOK® guide /Projectmanagementinstitute.NewtonSquare,Pa,2004.390p.

13Пактам.

98

устойчиводасеразгръщатспецифичнидейности,заложенивопера-тивнитегодишнипланове(ОГП)наАгенциятаподформатанарутин-ниилиуникалнидейности(проекти).Някоиоттяхсапланираниипроектиранидабъдатизпълняванивсредноилидългосроченвремевиинтервал,обхващащрамкитенаповечеотеднагодинаипорадитазипричина присъстват в няколко Оперативни годишни плана. Другипък,порадивъздействиетонаразличнифактори(напр.законодателниилиструктурнипромени)илипростопорадипо-малкиясимащаб,сапланиранидаприключатврамкитенаединОГП.

ПорадимащабитенаНАПиизграденатаѝструктурапроектите,коитотяреализира,могатдавлияятвърху1)цялатаорганизация–нацентралноитериториалнонивоилипък2)върхучастиотнея (ка-то в този случай техните резултати предопределят дългосрочнотофункционираненасъответнатаорганизационнаструктура).ВпървияслучайпостигнатитерезултатикасаятцялостнатадейностнаНАПисъответно–работатанахилядислужителинаАгенцията.Въввторияслучайстававъпросзанепо-маловажниисложнипроекти,изисква-щиизразходванетонаресурсиотстрананаадминистрацията,коитообаче въздействат локално върху определенифункции и дейности,коитопосвоямащабмогатданеокажатдиректновъздействиевърхудругизвенаотструктуратанаАгенцията.

По-долущепредставякратъкпрегледианализнапрактикитепоуправлениенапроективНАПиструктурнитепроменивЦУнаНАПотначалотона2011г.(закоитощестанедумапо-нататък)–вт.ч.раз-пределянетонаотговорноститепоизпълнениетонапроектите,коор-динацията,управлениетоиконтроланадейноститепопроектите,как-тоицялостнатаорганизациянаоперативнатадейноствтазисфера.ЗацелтапроцесапоуправлениенапроективНАПщебъдепредставенвнеговитедвеосновнипроявления–управлениетонапроектите сбюджетно (вътрешно)финансиране и управлението на проектите свъншнофинансиране.

2.1. проекти с вътрешно финансиране в НАпКактовечебеспоменато,единотметодитезареализиранетона

стратегическитецелинаНАПепланирането,инициирането,разра-ботванетоиосъществяванетонауникалнидейности(проекти),коитодаподпомагатразвитиетонаНАПидаотразяватнамерениятаѝдаподобрявакачествотонацялостнатасидейност,катореагираадек-

99

ватноисвоевременнонапроменитевсредата,вкоятоработи,задаподдържастабилностнаприходитеиувеличаваниватанадоброволноспазваненазадължениятаотстрананасвоитеклиенти–гражданитеибизнеса.

Най-естествениятметодзареализираненаподобенвиддейностиетедабъдатпланираниивпоследствие–финансираниотбюджетана Агенцията. В условията на финансова криза и бюджетнитеограничения,коитотяпродиктува,подобнавъзможностобачестававсепо-трудноприложима,порадикоетоизползванетонаподобенметоднафинансиранесесвежда,несамовслучаянаНАП,аизабългарскатаадминистрация като цяло, само и единствено до реализирането накрайно приоритетни и неотложни задачи, съобразно преценката наРъководството14.Порадитазипричина,ефективнотоиефикаснопро-вежданенапроцеситепо тяхното разработване, изпълнениеинай-вечепроследяванетоиотчитанетонаустойчивосттанапостигнатитерезултатиеотособенаважностзадейносттанаНАПкатоцяло.

Въпрекитовапрактикатапоказва,чедокраяна2010г.вАгенци-ятанесеприлагаединнаметодологиязауправлениеикоординацияна тези вътрешни проекти, въпреки че всяка година се реализиратредицаподобнидейности.Най-очевиднитеоттяхсасвързани,нап-ример, с развитието на информационните системи, използвани вАгенцията.Кактогавапрактическисеосъществяваттезипроектиикакпротичатяхнотоуправлениеикоординация?Отговорътнатозивъпросможедасесведеосновнодообщатаформулировка,чевсекиоттяхпредполагаразличнаadhocорганизация,определенасъобраз-номащабитенапроектаивижданетонаРъководството.Всепак,мо-жедабъдатотграниченидваосновниметоданауправление.

Припървия,когатодаденпроектсереализирасамоиединстве-новрамкитенаеднозвеновНАП,управлениетосесвежданай-общодо модела, следван при реализирането на рутинните дейности, т.е.запазвасеформалниятканалнасубординация.Потозиначинвролятанаръководителнапроектасеявяваслужителнаръководнадлъжност

14Тукследвадасенаправиуточнението,чекъмтакаобозначенитекато„про-екти с вътрешнофинансиране” дейности логически спадат и онези, които прак-тическинеизискватдопълнителнофинансиране,освенразходитезаконсумативиизавъзнаграждениянаслужителите,накоитоевъзложенареализациятанатезидейности.Въпрекитова,типичнитехарактеристики,коитощебъдатизложенипо-долунапълнокасаятитяхнатареализация.

100

(най-често директор на дирекция), като той осъществява контролаимониторингапоизпълнениетоиприлагасъответнитекорективниилинасърчителнимерки, съобразно своятапреценка, катоможе секонсултирасРъководствотоповажнитевъпросиисъответно–сеот-читапреднегозастатусанаизпълнението.

вторият методкасаевътрешнитепроекти,коитосеизпълняватвсътрудничествомеждуповечеотеднозвеноотструктуратанаАген-цията(ачестоиизвъннея).Притяхмоделът(структурата)науправ-лениеикоординациятамеждуотделнитеекиписебазиранапрецен-катаирешениетонаРъководството,коетоотсвоястранапоемаоб-щиянадзорвърхуизпълнението.

Кактоевиднооттакапредставенатаинформация,притозимо-делнареализациянатакаопределенитекато„вътрешнипроектни”дейности се наблюдават следното: 1) не участванезависимо звено,коетодауправляватезипроектиидаосъществявакоординациятанадейностите,коитотеобхващат;2)несеприлагаединнаметодологияинесеприлагатединниутвърденистандартипоотношениеуправлението,координациятаиизпълнениетонадейностите;3)основнитефункциипоуправлениетоикоординациятавтакапредставенитепроцесисавъзложени на ръководители на звена, а надзора се осъществява отРъководствотонаНАП.

На базата на тези заключения може лесно да се определи, чепрактическиприуправлениетонапроектитесвътрешнофинансира-невНАПдомоментасеподхождакактокъмрутиннизадачиислед-ваниямоделнапроцесареалноспадакъмтипичнофункционалната организациянадейността.

Основнитепроблеми,коитопроизтичатоттозифактсасвърза-нинай-вечеструдноститепоприлаганетонанезависиммониторингиконтролнадейността,усложненатапроследимостнапредприети-темеркиидействияотстрананаръководителитенапроектиипр.Същотакакъмтяхспадатирисковетепоотношениепостиганетонаефективностиефикасностнарезултатитеотпроекта(порадилипса-танаметодологияиунифициранистандартивтазивръзка),кактоиконтролапопостиганетонатехнитеустойчивостимултипликация.Ненапоследномясто,използванетонатозимоделнавътрешнаор-ганизациязатрудняваподдържанетоиадминистриранетонаобщаба-заданнизареализиранитевНАПпроекти,кактоидобритепрактикии„наученитеуроци”втазисфера.

101

2.2. проекти с външно финансиране в НАпНационалнатаагенцияпоприходитеразполагасизключително

богатопитвуправлениетонапроектисвъншнофинансиране–вт.ч.най-веченaбазаопитаотпроекти,финансираниполиниянаСветовнатабанкаиПрограмаФАРнаЕС.Общиятбройдоговори,финансираниврамкитенапомощтаоттезидонорикъммоментанадхвърляняколкодесетки,аобщатасуманадхвърляняколкодесеткимилионалевазапоследнитегодини.Въпрекифакта,чевсичкитезипроектипопадатусловно под общия знаменател „проекти с външно финансиране”,можедасеоткроятредицаключовиспецификивсистематанатяхнотоуправлениеиорганизацията,коятотопредполага.

По-долуще разгледам по-подробно процеса на управление напроектите,финансираниполиниянавсекиоттезидвадонора15.

2.2.1. проекти в НАп, финансирани от Световната банка. проект за реформа на данъчната админис-трация (пРАп)Проектът “Реформа в администрацията по приходите” (ПРАП)

–проектзаизгражданенаНационалнаагенциязаприходите(НАП),е иницииранпрез 1999 г. по времена съвместнамисиянаМВФиСветовнатаБанка,накоятосаотправенипрепоръкизареформавад-министрацията по приходите в България и за създаване на единнаагенциявтазисфера,коятодаинтегрирадейноститенаДанъчнатаадминистрация(ДА)ифункциитепосъбираненаосигурителнивнос-ки на Националния осигурителен институт (НОИ). Успешното из-гражданенаНАПпреминавапрезвсеобхватнапрограманапреструк-туриранеимодернизациянаДА,катовподкрепанатовапрез2003г.сесключваит.нар.ЗаемноспоразумениесъсСветовнатабанка.

ОсновнатацелнаПРАПедасестимулирасъздаванетоифункци-ониранетонаустойчивасистемазасъбираненапубличнитевземанияв Република България, посредством създаването на икономическиефективнасистема,коятодаподпомагаразвитиетоначастниясекторида отговарянаизискванията заприсъединяваненаБългариякъм

15Согледпостиганетонапо-голямапрецизност визложението, тук следвадасеотбележи,чевНАПсаизпълняваниинякоидругипроекти,финансираниотразличниотгореизброенитедонори/програми–вт.ч.напримерпрограмаTAIEXидр.,коитонямадапопаднатвъвфокусананастоящатаработа,тъйкатосапо-скороепизодичниилипосвоятасъщностнепозволяватдасеразглеждатвсвоятацялостисистематика.

102

Европейския съюз. Реализацията на Проекта включва прилаганетонаинтегриранпакетотинвестицииворганизационнотопреструкту-риране,реинженерингнабизнеспроцесите,информационнитетех-нологии,управлениетоначовешкитересурси,осъвременяванетонасграднияфонд,усъвършенстванетоназаконодателствотоиподобря-ването на обслужването на клиентите (данъкоплатци, осигурители/самоосигуряващиселица)идр.

ВтазивръзкаПРАПнай-общосесъстоиотшестотделникомпо-нента,кактоследва:1) поддръжка за политиката(имазацелдаоси-гурифункциониранетонаНАПприспазваненаполитическатарам-ка,определенаотМинистерствотонафинансите;2) Управление и ор- ганизационно развитие(целидаразвиеорганизациятаидаподкре-пиреформиранетонафункциятапоуправлениетоначовешкитере-сурси);3) повишаване на оперативната ефективност(насоченкъмосновнитебизнеспроцесинаНАПивнедряваненаинформационнитехнологииидругисистемивподкрепанатезипроцеси);4) публич-ни услуги (обхващапоредицаотуслугизаданъкоплатцитеиосигу-рителите,вкл.т.нар.Хартанаправатаизадължениятаим);5) подо- бряване на материалната база(финансирастроителнитеработипоизгражданетонаподходящаработнасреда,кактозаслужителите,та-каизаклиентитенаНАП)и6)Управление на програмата(въвеж-данеобходиматаинфраструктура за проектно управление,взимайкипредвид мащаба и сложността на Проекта за реформа с неговитемногобройнивзаимосвързаниелементи).Врамкитенапоследнияесъздаденафункциязауправлениенапроменисогледангажираненаслужителитеизаинтересованитестранивпроцесанапромените,катопо-специално в тази връзка, интерес представляваподкомпонент VI.1. „Управление на проекта”,зареализиранетонакойтоеотго-ворнот.нар.Звенозауправлениенапроекта(ЗУП),чийтонаследниквпоследствиееотдел„Координациянапроекти”вЦУнаНАП.

ПРАПполучавазаслуженовисокаоценказасвоятареализация.НанадзорнимисиинаСБ,считаноот2005г.,наПроектаедаденаоценка„Високудовлетворителен”–най-високатаоценкаотпетсте-пенната скала за оценка на проекти наСБ, която оценка се отнасякактозаизпълнениетонапредвиденитедейности(основносвързанисизпълнениетонадоставкитеиконсултантскитеуслуги),такаипоотношениенапостигнатитерезултатиицели.Вдопълнениенато-ва,Проектът се дава за пример отБанката като добра практика не

103

самоврегиона,ноиизвъннего.СпореднезависимоизследваненаСБот2007г.заусловиятазабизнесв178държави–„Doingbusiness”,Българияена10-томястосредтоп-реформаторитепо3отобщо10индикатора,катоспециалнопоиндикаторазауспешнареформавад-министриранетоиплащанетонаданъциенапървомясто.Презаприл2008г.ПРАПполучаваипризнание запостиганенаизключителнирезултати отМениджмънта наСветовнаБанка вКонкурса „Да по-добримживотанахората”вЕвропаиЦентралнаАзия.

Целитенапроекта,актуалнипрезцелияпериоднаизпълнение,несапроменяни,коетоепоказателнозаадекватносттаприформу-лиранетоимпредистартиранетонапроекта.Периодът заизпълне-ниенапроектаеот07.08.2003(дататанаефективностнаЗаема)до30.06.2009г.(крайнадатазаприключваненапроектасъгласночленІІРаздел2.03отЗаемнотоспоразумение).Кактопоказватфиналнитедоклади,Проектът еизпълненвпървоначалнопредвидениясрокинесаизвършваниудължавания.

КактоезаписановПланазавнедряваненапроектаотмарт2003г.„НАП, създадена в рамките на МФ носи цялата отговорност за изпълнението на ПРАП”. В допълнение на това, отговорността заежедневната координация, управление и контрол на дейностите попроектасепоемаотновосъздаденотоЗвено за управление на проек- та (ЗУП).ЗУПотговарясъщотакаизакоординираненавсичкибез-възмезднофинансиранидейности,имащиотношениекъмсистематаза единно събиране на публичните вземания. Звеното осъществяванепрекъснатконтактидиалог,кактосръководствотонаНАПизаин-тересованитестранипопроекта,задасегарантирасъпричастностинавременнорешаваненапроблемите,такаисъсСБидругитедоно-рипопроекта.

ЕкипътнаЗУПсесъстоиот:1)ръководителнапроекта,2)спе-циалистиподоставките,3)счетоводители4)техническисътрудник.ДиректорътнапроектаеподчиненпряконаГлавнияданъчендиректор(напо-късенетап–наГлавнияизпълнителендиректорнаНАПивпоследствие –Изпълнителния директор наНАП), а персоналът наЗУПсеотчитапряконаДиректоранапроекта.Последниятотговаряза цялостната координация на дейностите по проекта и за коорди-нираненавсичкибезвъзмезднофинансиранидейности,имащиотно-шениекъмсистематазаединносъбираненапубличнитевземания.ЗаподпомаганедейносттанаДиректоранапроектаиЗУПепредвиденаи

104

осигуренатехническапомощзасъздаваненакапацитетвобласттанауправлениенапроекти,исъздаваненаорганизациянадоставкатанастокииуслугипопроекта,особенокатосеимапредвидограничениякъмтозимоментопитнаНАПвтезиобласти.

Поотношениеизпълнениетонатакапосоченияпо-гореподком-понентVI.1.„Управлениенапроекта”,основнитеиуспешноизпъл-ненизадачинаЗУПпрезпериода2003-2009сасвързаниосновносъссъздаването на вътрешна организация, координация, отчетност и контрол при изпълнението16 наПРАП, в т.ч. подготовка на тръжнадокументация,организацияипровежданенатръжнипроцедури,фи-нансовоиадминистративноуправлениенаангажиментитепоЗаем-нотоспоразумениеидоговоритепопроекта,изготвяненапериодич-ниотчетизанапредъкапопроектаидр.

Централна експертна работна група(ЦЕРГ),участвалавподго-товкатанапроекта,кактоиразличнитефункционалнизвенавНАП,отговарят директно за изпълнението на различните дейности и занавременнотовнедряваненаразличнитеподкомпонентинапроекта.Отговорността за управлението на всеки от подкомпонентите бивавъзложенанадиректорите/началницитеназвенатавНАП,коитосаползвателинарезултатитеотпроекта.

Директорът на проекта,Ръководителят на проектаиРъково- дителите на шестте компонентасформиратт.нар.Консултативен съвет по проекта (КСП),имащправомощиятадаформираспециа-лизираниработнигрупипоотделниаспектинаизпълнениетонапро-екта,кактоидаизготвяпрепоръкииуказаниякъмотделнитефунк-ционалнизвена,отговорнизагладкотоисъобразеносграфикавне-дряваненапроекта.

Отделно от изложената по-горе структура по управление на про-екта,наУправителниясъветнаНАПподръководствотонаМинистъ-ранафинанситеевъзложенодадействакатоНаблюдаващ комитет по проекта (НКП).В комитета е предвиденобалансиранопредставител-ствонависоконивоотвсичкизаинтересованистранипопроекта,вклю-чителноНОИиНационалнатаздравно-осигурителнакаса(НЗОК).

Следвадасеотбележисъщотака,чеприподготовкатанапроектаепредвиденотойдаседопълваиподпомагаотстрананадругидонорина техническа помощ, в т.ч. и по-специалноМВФ, програмаФАР,

16ГодишенотчетзадейносттанаНационалнаагенциязаприходитеза2009г.[Доклад].с.51.[Електроненресурс].//<http://www.nap.bg/document?id=2861>.

105

кактоиотместниекспертивнеобходимитеобласти.С приемане на новия Устройствен правилник на НАП от май

2009г.отделУП(функциониралдотогава)епреименуванвотдел„Ко-ординация на проекти” в новосъздадената дирекция „Стратегическопланиранеиуправлениенапроекти”.Мотивизапреструктуриранетосаосигуряванетонаустойчивостинеобратимостнавечепостигнати-терезултатиотПРАПипостиганетонацелесъобразностнаинициира-нитепроективъввръзкасприоритетитеистратегиятанаНАП,кактоинеобходимосттаотобщакоординациянапроектитевНАП.

В сферата на отговорностите на така създадения отдел попадаизвършванетонаобщата координация по иницииране, планиране, из-пълнение и отчитане на проектите и програмите в НАП(бездасевнасядопълнителнопояснение)иосигуряванеприемственост на ре- зултатите, постигнати с ПРАП, при бъдещи проекти и програми след приключване на Заемното споразумение със Световната Банка.

2.2.2. Изпълнение, координиране и отчитане на проекти, финансирани от бюджета на еС по програма ФАР и преходния финансов инструмент в НАпНай-общоизпълнението,координиранетоиотчитанетонапро-

ектитевНАП,финансираниотбюджетанаЕСпоПрограмаФАРиПреходнияфинансовинструментвНАПсеосъществявасъгласноут-върденивътрешниправилаивъзоснованаразпоредбите,съдържащисевт.нар.УказаниязаСтаршипрограмнитеръководители(УСПР)17.

Основните участници в така посочената по-горе процедура сат.нар.старшипрограмниръководители(СПР),директоритенадирек-ции-бенефициентивЦУнаНАП,директорътнадирекция„Между-народносътрудничествоиевропейскаинтеграция”(МСЕИ,впослед-ствиепреименуванана„Международносътрудничествоиевропейс-кивъпроси“МСЕВ)вЦУнаНАП,кактоисъответнитеслужителивгорепосоченитедирекции.

ОсновнатаролянаДирекцияМСЕИ(МСЕВ)втозипроцеседа

17Пълнотонаименованиенапосочения горедокумент е „Указания за стар-шипрограмниръководители,проектнилидериибенефициентизауправлениенапроектипоПрограмаФАР,Оперативнапрограма„Техническапомощ”,Преходнияфинансовинструмент,Инструмента„Шенген”иФинансовиямеханизъмнаЕвро-пейскотоикономическопространство”.Зацелитенанастоящатаработасъмизпол-звал за справка Редакция 2.0 на документа от март 2008. <http://www.minfin.bg/document/5311:2>.

106

извършвамеждиннияконтролпоизпълнениетонавътрешнитепра-вилапоизпълнението, координиранетои отчитанетонапроектите,финансираниотбюджетанаЕСпоПрограмаФАРиПреходнияфи-нансовинструмент, кактоиизискваниятана специалнитеУСПР.Вдопълнение на това, МСЕИ оказва и консултантска помощ на ди-рекциите-бенефициентиоттезипроективНАП,катозатазицелди-ректорътнадирекцияМСЕИопределямениджърнавсекидоговор,както имениджър/и по осигуряване на качеството, а той самият, вролятасинастаршимениджър,осъществявавпоследствиеконтролвърху всичкипроекти и договори.Друго важно задължение на ди-рекцияМСЕИедаподдържаархив(нахартиенилиелектроненно-сител) по всичкипроекти,финансиранипоПрограмаФАРи да гисъхранявазапериоднепо-малъкот7годиниследприключванетонавсекисъответенпроект.

ОкончателниятицялостенконтролпоизпълнениетонапроектитесеизвършваотСПР.ТойинформираредовноизпълнителниядиректорнаНАПзасъстояниетонапроектитеидоговорите,финансираниотбюджетанаЕК.Осъществяваиписменоопределяконкретнитедирек-ции-бенефициенти,катосъщотакаимаправодавъзложинадиректо-ранадирекцияМСЕИ,катоинасъответнитеръководителиподогово-ритеиръководителитепокачеството,правотодаиздаватинструкциинадирекциите-бенефициенти,относноизпълнениетонаУСПР.

СъществуваттриотделнипроцедурипоуправлениенадоговоритепопроектитевНАП,финансираниполиниянаПрограмаФАР:

Приуправлениетонадоговорите за доставка на услугисесъз-даватт.нар.Управителнисъвети,коитоуправляватизпълнениетонадо-говоритеиодобряватизвършенатаотконтрактораработа.ТевключватСПР,директоритенадирекциите-бенефициентиидиректорътнади-рекцияМСЕИ,кактоимениджъритеподоговораипокачествотовдирекцияМСЕИ(нобезправонаглас).Директоритенадирекциите-бенефициентиодобряватписменоизвършенатаотекспертитеработаи предоставят документите в дирекция МСЕИ за проверка, коятоследтовапредоставядокументитенаСПРзаодобрение,следкоетогиизпращавИА.

Договорите за доставка на стокисеуправляватотдиректори-тенадирекциите-бенефициенти,катодирекцияМСЕИконсултираиконтролираправилнотоизпълнениенадоговоритепоотношениенаспазването на процедурите.От своя страна, директорите на дирек-

107

циите-бенефициенти определят служителите, които да проверяватдоставените стоки за съответствие с техническите спецификациивдоговоритеиизискваниятазапроизходидаподписватсъответнитеприемо-предавателнипротоколи,коитоследтоваследвадасеутвър-дятотдиректоранадирекцията-бенефициентидасепредоставятвдирекцияМСЕИзапроверкаиприполученоотСПРодобрение,сепредоставя информация в дирекция „Бюджет и финанси” вЦУ наНАП,коятоследвадазаприходисъответнитематериалниактиви.

Щосекасаедоизпълнениетонат.нар.туининг и туининг лайт проекти,тоследвапроцедурата,описанавРъководствотозатуинингпроекти.ТуинингдоговоритесеуправляватотЛидеритенапроекти-теотдветестрани-партньоркиспомощтанаУправителенсъвет.ТойесъставенотСПР,проектнителидери,директоритенадирекциите-бенефициенти,директорътнадирекцияМСЕИипостояненсъветникпотуининга(RTA),акоиматакъв.

2.3. проектен офисВтазичастщеразгледамфункциониранетонаедноинтересно

посвояхарактерзвеновпроцесапоуправлениенапроективНАП,аименнот.нар.„Проектенофис”(ПО).

Със заповед на ИД на НАП от април 2004 г. са дефинираниопределеннабор от правомощиянаПО, свързани с координациятаиуправлениетонаПРАП(пълнотонаименованиеназвенототогавае„ПроектенофиснаПРАП”!).Врамкитенатозидокументсаописанинякоиаспекти,коитоспомагатзаразбиранеспецификатаисложносттана процеса по координация и управление на проектите в НАП, аименно даосигурява взаимодействието и координацията с всички проекти и програми (извънПРАП,финансираниот други донори), имащи отношение към системата за единно събиране на публичните вземания и съдейства (...) за гарантиране на връзка и постигане на последователност при планираните дейностите от отделните подпроекти. Във формата си тогава, ПО включва началниците наотделиотГлавнаданъчнадирекциявМФ,изграждащатасеиразвиващасетогаваНАП,кактоидиректоранадирекцияМДвНОИ.

Налага се подходът ръководството на НАП да възлага на спе-циално звеномониторинга, координацията, кактоиконтролавърхуцялостнатакартинанапроцеситепоуправлениенапроектитеипрак-тическицялостнотопроектнопортфолиокатогарантзапостигането

108

на ефективност и ефикасност на процеса, взаимодействието и до-пълняемосттамеждуотделнитепроектиинепоследномясто–из-бягванетонаприпокриванемеждуотделнитепроектии/иликомпо-нентиот тях.Тозиподход се запазваидоразвивапрез април2006,когатотогавашнияИДнаНАПиздавазаповедзасъздаването(вече)наПроектен офис на НАП.

СъздаванетонаПроектен офиснаНАПепродиктувано до го-ляма степен от опасенията на международните партньори наНАП(най-вечеМВФ,СветовнатабанкаиЕК),чепорадиголемиябройпро-екти,коитоАгенциятаосъществявакъмонзимомент,нарастватрис-коветеотналичиенаприпокриваненаотделнитепроекти(иликом-понентиоттях),финансираниотразличнидонори,кактоиосигуря-ваненаефективнаустойчивостнарезултатитеототделнитепроекти,коитоНАПреализира.Порадитезипричиниеотправенапрепоръкадасесъздадеотделнозвено,включващодиректорииначалницинаотделивНАП,прякосвързаниспроцеситепоуправлениенапроек-титевНАП,вт.чдиректоранадирекцияМСЕИ)иначалниканаот-дел„Управлениенапроекта”,коетодапоемеотговорносттапокоор-динациятанатакапосоченитепо-горедейности.

Най-очевиднатанапръвпогледособеностнатакасъздаденияПОе,четойнеуправлявадиректнопроектите,аосъществявакоордина- цияинаблюдение на всички дейности, изпълнявани от НАП с външ-но и/или вътрешно финансиране (по същността си нов момент заАгенцията!) , които са свързани с постигането на ясно дефинира- ни цели в рамките на определен времеви период, наричани (...) за по-кратко проектите.

Втазивръзка,ПОнеесъздаденкатоОУПвсмисъла,представенпо-горе в текста, илипонене в пълнияму обемот компетенциииправомощия. Основни дефицити в тази връзка (освен очевиднатаразлика в ролите, посочена в предишния абзац) е на първо мястолипсатанаобщаметодологиязауправлениенапроектизануждитенаНАП.По тозиначиндефакто се запазваприлаганетона отдел-нитеправилаиразпоредбипоотношениеуправлениетонапроектисвъншнофинансиране(поПРАП,програмаФАРит.н.),асесъзда-вадопълнителнозвено,коетодасъдействавтазинасока.Етозащо,практически функциите на така представения ПО се свеждат доголямастепендоизначалнатаидеязасъздаваненаподобнозвено–дадействакатодопълнителенинструментзанаблюдение/контролипо-

109

добракоординацияврамкитенаадминистрацията.ВъпрекитоваПОестъпканапредпонедотолкова,доколкотодава

отговорнаидентифициранатапотребностотмониторингнапроектитеиосъществяванетонапредварителен,текущипоследващконтролнаизпълнениетонапроектите,кактоикоординацияисъдействиеприадминистриранетонадокументнабазаиотделнитепроектнидосиетапоотношениенаразличнитевидовепроективНАП.

2.4.основни изводи и научени уроциПо-долущеобобщянякоиважниизводиотосъществяванетона

процеситепоуправлениетонапроектитевНАПдокраяна2010г.първи основен извод:запосоченияпериодвНАПнесъществува

единнозвено,отговорнозауправлениетонавсичкиразработванииосъществяванипроекти(вт.ч.свъншноивътрешнофинансиране).Втозисмисъл,неможедасеговоризафункциониранетонаединноинституционализиранозвенопоуправлениенапроекти(илипоненевсмисъланатовапонятие,изясненпо-подробновпредишнатаглавананастоящатастудия).Кактоевидноотгореизложенияанализ,прак-тическивсфератанауправлениетоикоординациятанапроектитесвъншнозаНАПфинансиранефункциониратдвеотделнизвена,чи-итофункции са допълнени в определени компоненти от дейносттанаизричносъздаденПроектенофис(вчийтосъставобачеучастватиначалницитенатезидваотдела).

втори основен извод:запосоченияпериодвНАПнесеприлагаединнаметодологиязаорганизация,управлениеиизпълнениенапро-ектитесвъншнозаАгенциятафинансиране.Макарвтазисферадасапредприеманиопределенидействия,топрактикатапоказва,чеслед-ванитемоделисатези,определениотдоноритенасредствапоПРАПи програмаФАР (съответноСБиЕК), което разбира се е напълноестествено,согледмащабаисложносттанареализиранитепроекти.ВтазивръзкаотсъстватиединниунифициранистандартиипроцедуризарегулираненацялостнияпроцеспоуправлениетоикоординациятанавсичкитезипроективНАП.

трети основен извод:доначалотона2011г.несеприлагаедин-наметодологиязауправлениенавътрешните за НАП проекти,асенаблюдава прилагането на своеобразна ad hoc организация, кояточесто води до усложнени проследимост и контрол,що се касае доустойчивосттаи ефективносттанапостигнатитерезултати, кактои

110

ефикасносттаицелесъобразносттанавложенитесредства.Четвърти основен извод: в следствие на описаните по-горе

структурнипромени,настъпилисприеманетонаУстройственияпра-вилникнаНАПпрез2009г.,кактоиприключванетонадейноститепо ПРАП и проектите по ФАР и ПФИ, се констатира до голямастепендублиране(припокриване)вдейносттанадватаотделаско-ординиращифункциипоотношениенапроектитевНАП.

Катозаключениенатазиглаващесеопитамдасинтезирамос-новните„уроци”,коитоНАПе„научила”впроцесанауправлениенапроектидокраяна2010г.НякоиоттяхсаописаниизчерпателновДоклада на Национална агенция за приходите за изпълнението на Проект „Реформа в администрацията по приходите”. Други себазиратнаобщитеизводиотдосегашнатацялостнапрактикапоуп-равлениенапроектитевНАПдомомента.

Практикатапоказва,чеуспешнотоуправлениенапроективос-новатасинай-вечее„въпрос на правилна организация и разпределе-ние на ресурсите, прилагане на техниките за управление на проекти, определянето на зависимостите между отделните задачи, крити- чен път, ключови събития (mile stones), финансови и правни познания и т.н.”18.Илисдругидуминаправилноприлаганенаметодологиязауправлениенапроектите.Втозисмисъл,катоособеноважен„на-ученурок”тукследвадасеизведенеобходимосттаотсъздаваненадобраорганизациязавсекиконкретенпроектипо-специално–дасеопределиудачнаструктура за управление на проекта, улесняващавръзкатаикомуникациятанаекипасРъководствотонаАгенциятаизадаващаясноопределениниванаподчиненостнаотделнитеучас-тницивпроцесанаизпълнениенапроектите,кактоиточноопределенизадълженияиотговорностинавсичкиучастницивнего.

Къмгорнототвърдениеследвадаседопълнииеднонепо-малковажноусловиезапостиганенауспешнипроекти–формиранетонадобърекипзаизпълнениенасъответнияпроект.Практикатапоказва,чедасесформирадобъриефективенекип,далечнеелесназадача,особенозаголемиорганизациикатоНАП,коитосеналагадареали-зиратмножествоиразличнипосвоятасъщностпроекти.Етозащоенеобходимоприлаганетонаконкретниусилия,насоченикъмсъздаване

18По думите на инж.ФранкНинов, лектор в рамките на специализиранияобучителенсеминарпокомпонент„УправлениечрезпроективНАП”погорепо-соченияпроектпоФАР.

111

(инепо-малковажно–назапазване)наекипниядухнаекспертите,коитосавключенивнякояотфазитенапроектнияцикъл.

Непо-маловажнивтазивръзкаса,разбирасе,опитътикапаци-тетът на служителите, участващи в процесите по иницииране, раз-работване,изпълнениеиотчитаненапроектитевНАП,притованесамонатезиотспециализиранитезвенапоуправление/координациянапроекти (напр.отдел„Европейскосътрудничествоиуправлениенапроекти”(ЕВУП),отделКПит.н.).Етозащоследвадасеприлагатпоследователнимеркиотеднастраназазадържаненадобритеиут-върдени експертинаАгенцията, натрупали значителен опит от уп-равлениетонапроектипопрограмаФАРиПРАП,иизползваненатехнитеуменияизнаниязаосигуряваненапо-високаефективностиефикасностнапроцеситепоуправлениенапроекти.Отдругастрана,особеноважноедасесъздадесъщотакаиработещасистемазараз-пространениеназнанияиумениясредекспертитенаНАПпоотно-шениеуправлениетонапроекти(ивчастност–прилаганетонаоп-ределеннаборотпрактикииметодизаоптимизиранерезултатитевтазинасока).Тукследвадасеотбележи,чеНАПразполагасголямбройобучениисертифицираниотБАУПекспертипоуправлениенапроекти (показател, по който НАП няма аналог сред администра-циите в България), чиито познания и умения могат да допринесатсъщественозаоптимизиранетонапроцеситепоуправлениенапро-ектитевАгенцията.

В тази връзка друг основен извод от практиката, натрупана вНАПпоотношениепроектнатадейносте,чепостиганетонаефек-тивност и ефикасност при управлението на проекти неминуемо есвързаносприлаганенаадекватноинавременноуправлениенапро-мените,проблемитеирисковетеврамкитенацелияпроектенцикъл.Етозащоенеобходимодасеприложатзасиленимеркизатекущикон-тролимониторингпопроектите,кактоиразработваненаинструментиза ранното идентифициране на рисковете и предприемане насвоевременнидействия,стартиращиотдокладваненаръководствотои заинтересованите страни, преминавайкипрез процеса за вземаненарешенияиводещидопредприеманенаподходящиизпреварващимеркизатретиранетоим.

Щосекасаедоприлаганетоназасиленимеркипомониторингиконтрол,тотедоголямастепентрябвадакасаятивзаимодействиетонаНАПсвъншниизпълнителипопроекти.Втазивръзкабогатата

112

практиканаНАПпоказва,чеенеобходимоприлаганетонапоследо-вателенподходпоотношениепроследяванетоиотчитанетонанап-редъкапоизпълнениенадоговорите,кактоипостиганетонадължи-митерезултатиипредвиденитезацелтаиндикатори.

Наредсгореописаните„уроци”следвадаседобавиипозитив-ниятефектотприлаганетонаспециализиранитехническисредстваза подпомаганена някои от дейностите, които доброто управлениенапроектитеизисква.ТакавадобрапрактиканапримервНАПепри-лаганетоиизползванетонафинансово-счетоводенсофтуер–ProjectAccountingInformationSystem(PAIS)вотдел„Координациянапро-екти”,съгласноразпоредбитенаСветовнатабанка,спомощтанакой-тосегенериратсправкизаизточницитеиприложениетонасредства-та,текущотоизползваненасредстватаподейноститенапроектите,кактоибалансазазададенпериод.

Ненапоследномясто,согледуспешнотореализираненасвоитепроекти,НАПотчитанеобходимосттаотразработванеиприлаганена ефективнимерки заподдържанетона активнакомуникация1) склиентите–гражданитеибизнеса(дасетърсиобратнавръзкаоттях,сцелпо-добротоудовлетворяваненатехнитепотребностииочаква-ния);кактои2)съсслужителитенаАгенцията,задаподдържависо-кастепеннапартньорствоисътрудничество,согледпостиганетонастратегическитецелинаорганизацията;иненапоследномясто–3)с външните партньори наНАП, в т.ч. и донорите на средства – запривличанеиусвояваненасредства,посредствомкоитоАгенциятадаподдържаизатвърждавасвояобликкатомодерна,сигурнаиино-вативнаадминистрация.

3. НАСтоЯЩо поЛоЖеНИе, пРоБЛеМИ И вЪЗМоЖНоСтИ ЗА поДоБРеНИе пРИ УпРАвЛеНИето НА пРоектИте в НАп

3.1. подготовка и изпълнение на проекти по оперативна програма „Административен капацитет” в НАпНационалнатаагенциязаприходите,катодопустимбенефициент

поОПАК,правиняколконеуспешниопитавпериода2007-2009г.дареализирапроектнипредложенияполиниянаОПАК.Няколкосаос-новнитепричинизатозифакт–отеднастрана,презтозипериодвАгенциятасеосъществяватголямбройпроектикактоврамкитена

113

ПРАП,такаиполиниянапрограмаФАР,които,порадипоетитеан-гажиментикъмБългарскотоправителство,кактоикъмвъншнитедо-норинасредства,саприоритетнизаНАПкъмтозимоментиоснов-нияадминистративенкапацитетиресурсисанасоченивтазисфера.Отдругастрана,занеуспехитедопринасятичистоконюнктурнипо-литическифактори(накоитонямадасеспирамтук).

Едвавпериодамарт-юни2010 г.НАПправисвоитепървиус-пешни стъпки в посока реализиране на проектни предложения съссредства на ОПАК. В следствие на това по две от предложенията–1) Надграждане на Системата за управление на приходите чрез разработване на софтуерно приложение в подкрепа на контролна-та дейност в НАП – Информационна Система „Контрол” и 2) Из- граждане и внедряване на Управленска информационна система/DataWarehouse (УИС) в НАП и създаване на вътрешен капацитет за развитието на УИС–сесключватдоговоризафинансиранепрезфевруари2011г.(макарисчувствителнозакъснение,продиктуваноотструктурнитепромени,коитомеждувременноУОнаОПАКпре-търпя),адругитедвенеполучаватфинансиранепорадиизчерпванебюджета,предвидензасъответнатапроцедурапоподприоритет3.1.„Подобряваненаобслужванетозагражданитеибизнеса,втовачислочрезразвитиенаелектроннотоуправление”наОПАК.

Със стартиране работата по разработване на проектните пред-ложенияпоОПАКвъзникваважниятвъпрос:коедаеструктурнотозвеновНАП,коетодапоемеправомощиятаинай-вечеотговорносттапокоординиранетоиоказванетонаметодологическапомощнатозипроцес?Кактовечебепосочено,съгласноприетияУстройственпра-вилникнаНАПот2009г.,врамкитенаАгенциятакъмтозимоментфункционират два отдела, от чиято компетентност са горепосоче-ните области – от една страна, отдел „Координация на проекти” вдирекция„Стратегическопланиранеиуправлениенапроекти”вЦУнаНАП,койтоследвадаосъществяваобщата координация по ини- цииране, планиране, изпълнение и отчитане на проектите и програ- мите в НАП, аотдруга– отдел„Европейскивъпросииуправлениенапроекти”вдирекция„Международносътрудничествоиевропейскаинтеграция”вЦУнаНАП,койтоследвада управлява и координира процеса на изготвянето на проекти за финансиране от различни меж- дународни донорски програми, включително програми на ЕС. Имен-нопорадитазипричинаидватаотделасавключенисъссвоиекспер-

114

тивразработванетонатакапосоченитепроектнипредложения.Тукследва да се отбележи, че с изключение на някои по-специфичнимоменти(катоописванетонаадминистративниякапацитетиреали-зиранитепроекти,съответнопоПРАПипрограмаФАР),практичес-киразделениетоиразграничаванетонатехнитезадълженияиотго-ворностиврамкитенапроцесапоподготовканапроектнитепредло-женияетвърдеусловно.Товаоказвавлияниеинаобщатаорганиза-цияпоподготовкатанапроектнитепредложенияотстрананаНАП.

Функционалнотоприпокриване,щосекасаедоотговорноститеиправомощиятанадветезвенапоуправлениеикоординациянапроективНАПрефлектиравърхуцялостнатапроектнадейноствНАПиследприключване работата по разработването на споменатите проекти.Порадитакапредставенияпроблемсеоказватрудноприложимопри-лаганетонаединниунифициранистандартиипроцедуриврамкитена цялостния процес по управлението и координацията на всичкипроективНАП.Кактовечебешеспоменато,товапроизтичаотраз-личнияопитиприлаганитепрактикиототделнитезвенавтазисферавНАП.В допълнение на това, едно такова дублиране нафункциисъздавасвоебразенинституционален„шум”,койтопречинадобратаорганизацияикоординация,тъйкатоемноговероятнодасеподаватразнопосочнисигналикъмчленоветенаекипите,участващивпро-ектнатадейност.

В тази връзка е и следващият ефект от посочения проблем, аименноналичиетонаусложненакомуникациянаразличнитенивавАгенцията.СогледразличнитепозицииворганиграматанаНАП,ко-итозаематдватаотдела,каналитезакомуникацияотикъмРъковод-ството(респективнокъмекипите)саразлични.Наредстова,услож-ненатакомуникацияидвустраннодокладваненаРъководствотореф-лектиранегативноивърхуефективносттанапроцеситепомонито-ринг,управлениенариска,управлениенапромените,кактоиразбирасе–взиманетонарешенияпоотношениепредприеманетонамеркиврамкитенакойдаеетапотпроектнияцикъл.

ПорадитакаидентифициранияпроблемНАПсеоказвавневъз-можност да генерира и поддържа единна база данни за проектите,коитоса:1)реализирани;2)планираседабъдатреализирани;3)савпроцеснареализиране/одобрение;4)поеднаилидругапричинанесабилиреализиранинапрактика,носазапазеникатопроектниидеизабъдещоосъществяване.

115

Ненапоследномясто,наличиетонаприпокриваневъвфункциитена двата отдела действа негативно на мотивацията на експертите,коитоработятвтях.Потозиначинсесъздаватпредпоставкизане-ефективнотоизползваненавечесъздадения,утвърденидоказанвът-решен административен капацитет вНАП за управлениетои коор-динациятанапроектиипоражданенарисковепоотношениепости-ганетонажеланотокачествонаподготвянитеиосъществяванипро-екти.

3.2. промените в структурата на ЦУ на НАп и влиянието им върху процесите по управлението на проекти в агенциятаВ края на декември 2010 г. Ръководството наНАПпредприема

меркипоотношениенеобходимосттаотпромениворганизационнатаструктура,насоченикъмпостиганетонапо-високацелесъобразностиефективностнапроцеситепоиницииране,разработване,изпълнениеиконтролнапроектисвъншнои/иливътрешнофинансиране.Втазивръзкаевзеторешениедабъдатобединениведнообщозвенофунк-циитеислужителите,отговорнизауправлениетоикоординациятанапроектитевНАП,катозацелтаекспертитеототдел(ЕВУП)вдирекция„Международно сътрудничество и европейски въпроси” преминаваткъмпреобразуваниявечевдирекцияотдел„Координациянапроекти”,напряко подчинение на ИД на НАП.Наредстоваекипътнадирекциятаедопълненисновексперт,койтоимавеченатрупанопитикапацитетпоуправлениенапроектиотАгенция„Пътнаинфраструктура”.

Кактовечебеспоменатопо-горе,определящозасъздаванетонановатадирекциявЦУнаНАПсанарасналитетемповенапроменитеинеобходимосттаоттяхнотоефективноуправление,вт.ч.постигане-тонаконсолидираностизавършеностнаприлаганитемеркивтазивръзка.Показателнивтоваотношениесаиредицатаорганизацион-низатруднения,проявилисевначалнияетапнаизпълнениенадва-таспечелилифинансиранепоОПАКпроектанаНАП,коитокасаятразлични аспекти от организационната и оперативна дейност и саобусловенидоголямастепениотлипсатанаединнивътрешнипра-вилаиметодология,коитодарегулиратпроцеситепоуправлениенапроектитевНАПприновитеусловияинепо-малковажно–ролите,правомощиятаиотговорноститенавсякоеднозаинтересованозвеновНАП,участващовтях.Етозащо,втовасвоеобразносъстояниена

116

„вакуум”Дирекция „Координация на проекти“ (ДКП) инициира и,съвместносостаналитечленовенаекипитепоуправление,подготвяипредлаганаРъководствотонаНАПприлаганетонаоперативноре-шениеadhocвтазинасока,аименноиздаваненазаповедиотИД,които да регламентират общото управление и координация на такапосоченитедвапроекта.Тезизаповедивлизатвсилаиследприлага-ненанякоичастичниизменениявтяхпредставляватосновнитеопе-ративнидокументи,регулиращиорганизациятанадейносттапотезипроекти.Нещоповече, към така посочените заповеди е приложенаи специално изготвена за целтапроцедура за управление на риска,кактоиприложенриск регистързацелитенауправлениетонатезипроекти,коитобяхаизготвениотекспертитенаДКП.Същотакакъмзаповедите са добавени и унифицирани стандарти на протоколи зацелитенасрещитенаекипитепоуправлениетонапроектите,кактоизаседаниятананадзорнитесъвети.

Тези,макариadhocвзетимеркипредставляватпосвоятасъщ-ностначалнатафазанаединпо-мащабенпланиранпроцеснаунифи-циранеистандартизираненацялостнитеметодиимеркипоуправ-лението на проектите в НАП. Следващият етап следва да настъписледокончателнотоутвърждаваненавсичкибизнеспроцесинаДКП(околоноември2011г.),придружениотсъответнитепроцедурииин-струкциикъмтях,коитодаописват,кактоцикъланауправлениенавсекипроект,такаивзаимовръзкатанаДКПсостаналитедирекциивЦУнаНАПинай-вече–сдирекциите-бенефициенти(дирекциите-собственицинарезултатитеотпроектите,коитоНАПосъществява).

Единотнай-ключовитекомпонентинатакапредставенияпроцесе безсъмнено инкорпорирането на единни методи за управление икоординациянапроектитесвътрешнофинансиранекъмцялостнатаконцепция за действие във връзка с управлението на проектите вНАП,чийтоизразителследвадабъдеДКП.

ОсновнатаизходнапозициязареализиранетонатазиамбициозназадачаепромянатавлогикатанаинициираненапроектитевНАПкатоцяло,определянетоиуправлениетонаресурситезатяхнотоиз-пълнение,приоритетносттаимзаАгенциятаисъответно–методитеза категоризация на проектите, коитоНАП следва да осъществява.Потозиначин,дефакто,сесъздаватпредпоставкизаприлаганенаединновтиппроектенцикълвНАП,съобразенснуждите,наличниякапацитет и ресурси, както и преследваните цели на приходната

117

администрация.Важнастъпкавтазинасокаедефиниранетонапонятието„проект”

зацелитенабизнеспроцеситенаДКПисъответно–зацялостнаталогиканаразвитиенапроцеситепоуправлениенапроектитевНАП.Зацелтаеизбранобщфункционаленподход,споредкойтопроекте„относително обособена и неповтаряща се съвкупност от дейности, насочени към промяна на съществуващото положение и предприети за постигането на определени стратегически (оперативни) цели на НАП. Проектът разрешава идентифициран/и сериозен проблем/и, когато тяхното решаване не може да бъде направено с рутинни за организацията дейности. Проектите са ограничени във времето (имат начало и край) и се осъществяват в рамките на определени/ограничени ресурси. Всеки проект завършва с крайни резултати или продукти предназначени за НАП и/или за обществото като цяло.”19

По този начин, вземането на решение относно категоризацията нададеназадачакатопроект иоттам,споредвъзможнитеметодизафи-нансирането ѝ като проект с вътрешно или проект с външно фи-нансиране, следвадабъдепредшестваноотзадълбоченанализвът-реворганизацията,набазатанакойто,взависимостотконкретнитеусловия(параметри,изисквания,срокове,ит.н.)ивъзможноститенаНАП,дасеизбирасъответнияподходзаосъществяванетоѝ.

Също така, промяната в концепцията на проектната дейност вНАПвключваиприлаганетонановподходзапредприеманетоиини-цииранетонададеназадача(проект).Основнахарактеристиканатозиновподходеотместванетонафокусапоотношениепредпоставките,пораждащинеобходимосттаотреализираненададенпроект.Досегаследваниятподход е ориентиранпо-скорокъмусвояванетонамак-сималенразмервъншнисредства, коитоНАПможедапривлече зареализирането на своите потребности. Това основно се изразява втърсененавъзможностизафинансиранеипоследващоразработванена проекти, съобразно изискванията на донора. Новият подход сехарактеризира като много по-целесъобразен, като залага на удов-летворяване на реалните идентифицирани и заявени потребностинаНАПиизпълнениетонастратегическитеиоперативнитецелинаАген-цията.

19Тозитекстсесъдържавизготвенатаипредложеназасъгласуванеиутвър-ждаваненовапроцедурапоинициираненапроективНАП.

118

Втазивръзкацялостниятпроцеспоиницииранеследвадапро-изтича от предприети мерки на основание извършен преглед наСтратегическия план на НАП, годишни приоритети на НАП и др.обвързващиАгенцията стратегическидокументи, кактоиполученаобратнавръзкапоотношениеподготвенииподаденизаразглеждане,нонеполучиливъншнофинансиране,проектнипредложенияотстра-нанаНАП(закоитоенеобходимоосъществяванетонадопълнителенанализ и прилагане на специални мерки във връзка с повишаванекачествотоим,кактоисъответствиетоимсактуалнитеприоритетинасъответнатадирекцияинаНАПкатоцяло).Потозиначинедвавограниченбройслучаи(притоваизричнообусловениотновоотиз-пълнениенанеотложниангажиментиилиудовлетворяванетонаспе-цифичниоперативнипотребности)сеприема,чепроектитепонова-тарамкамогатиследвадасеиницииратadhoc.

Не по-малко важна стъпка по посока прилагането на единнаметодика и унифицирани стандарти за управлението на проектитевНАПкатоцялоевъвежданетонаунифициранипрактикипораз- работванетонапроектитесвътрешнофинансиране.Втазивръзкаепредвиденоприлаганетонановподход,включващприлаганетонастандартизиран,утвърден,вътрешензаНАПформуляр(поподобиенаразличнитевидовеапликационниформи,прилаганиотдоноритена финансова помощ), на базата на който да се осъществява раз-работванетонасъответнитепроектнипредложения;опростенабюд-жетнаформазацелтаипр.

Основнатадобавена стойностна тозиподходкъмподобряванеорганизацията на проектната дейност се изразява в няколко аспек-та: от една страна значително ще се подобри общото качество наразработваните(вътрешни)проекти,тъйкатоспомощтанаформаталеснощемогат да се проследят логиката и взаимовръзкитемеждуотделнитекомпонентиидейностиврамкитенаконкретнияпроект,съответствиетонапредприетитемеркисочакванитерезултати,кактоисъответствиетоимсобщитеиспецифичнитецели,коитопроектасипоставяиненапоследномясто–връзкатанапроектасизпълнениетонастратегическитецелинаНАП.Отдругастрана,подобенподходщедопринесезапо-добротопланираненаресурсите,необходимизареализиранетонаконкретнияпроектищеспомогнезаизгражданетонаефективноразпределениенаотговорноститеиролитеврамкитенапроекта.Третиятваженаспектнатакапланиранияподходесвързан

119

сподобряванеконтролапоотношениепостиганетонаустойчивостна резултатите от реализираните проекти и целесъобразността наизразходванитесредства,тъйкатоподготвянитеформулярищеулес-нятпроследимосттаимониторинганапредприетитемеркипопроек-тите(исъответствиетоимсодобренияпланзаизпълнение)иефектаоттяхвърхудейносттанаНАП.

Щосекасаедопроцеситепоизпълнение напроектите,топри-лаганетонаунифициранистандартизакоординираненапроцесапоуправлениенапроектитевНАП,вт.ч.прилаганетонаединнистан-дарти закомуникация,разработванетонасистема задокладваненанапредъкапопроектите,методизаорганизациянаработатанаеки-питеит.н.,следвадаспомогнезапостиганетонаеднапо-добраипо-ефективнацялостнасреданаработазареализиранетонатакаиници-иранитеиразработенипроективАгенцията,осъществяванетонана-времененконтролпоизпълнениетоотстрананаръководителитенапроекти, кактои надзор върху тезипроцеси от странанаРъковод-ството.

Не на последно място, от особена важност за целите на еднаединнаметодология зауправлениенапроектите вНАПеприлага-нетонаефективниметодизапоследващ контрол и отчитаненатакареализиранитепроективАгенцията.Етозащо,сепланираизгражда-нетоиподдържанетона общата документна база за реализиранитевНАПпроекти (регистърнапроектите), спомощтанакоятода сеосигурилесендостъпотеднастранадоструктуриранаинформацияотноснопроектите,коитоНАПеинициирала,разработилаиреали-зирала,кактосвътрешно,такаисвъншнофинансиране,вт.ч.стату-санатезипроектиипостигнатитепотяхрезултати.Отдругастрана,тозирегистърнапроектитещеподпомогнепроцесапоосъществя-ваненапоследващаоценканаизпълненитепроектичрезанализнаефектаиустойчивосттанарезултатитепотяхипроцесапопровер-казапрепокриваниямеждупроектии/иликомпонентиоттакива.Потакъвначинщесеосигурилесендостъпдодобрипрактикииидеизапроекти,коитодасеразпространяватиприлагат завбъдещеотАгенциятаилинейнипартньори.

Следокончателнотоизготвянеиутвърждаваненабизнеспроце-ситенаДКПиприлаганетоимвпрактиката,следващатаголямастъп-ка по посока унифицирането и стандартизирането на цялостнитеметодиипрактикипоуправлениетонапроектитевНАП,сесъстои

120

вдвакомпонента:1)разработването на обща методология за уп- равление на проекти за нуждите на НАп, коятодабъдесинтезиранаподформатанаНаръчникзацелитенапроектнатадейности2)про-веждането на специализирани обучения по управление на проек- ти за служителите на НАп,врамкитенакоитодасепопуляризи-ратакаразработенатаметодология(наръчник)идасесподеляопита,натрупандосегаотекспертитенаАгенциятавтазисфера.

Поотношениенапървияоттезикомпоненти,каторезултатотра-ботатасконсултантитепоПРАП,ДКПразполагасразработенпроектнаподобеннаръчник20,койтоможедабъдеизползванзаеталонзаце-литенаизготвянетонановаметодология(наръчник)поуправлениенапроекти.Катоосновенводещмотивприосъществяванетонатазизадачаследвадабъдепредставянетонацялостнияпроцеспоуправ-лениенапроективНАП,отиницииранетодопоследващияконтролповъзможнонай-прегледен,ясенидостъпенначин,койтодабъдеотполза завсичкислужителинаНАП,коитоработятилищеработятзавбъдещепопроективАгенцията.Потозиначин,щесеспомогнезапо-добратаорганизациянаработатапопроектите,постиганетонапо-високаефективностиефикасностнапроектнатадейносткатоця-ло,кактоищепозволинаслужителитенаНАП,участващивпроце-ситедаразбератпоследователносттанаприлаганитедействия,тяхна-талогикаивзаимовръзкитемеждуотделнитепредприетимерки.Задаможеобачетазиметодологиядабъдеработеща, тотятрябвадаотразяванапълнопромените,добритепрактикиинаученитеуроцивпроцесанауправлениенапроективНАП,катозацелтаДКПследвадапредвидивпоследствиеподходящимеркизанейнотоактуализиранеприустановенанеобходимоствтазинасока.Втозисмисъл,кактове-чебешеспоменато,ДКПпритежавакъммоментанеобходимиякапа-цитетзаизготвянетонаподобеннаръчник,тъйкаторазполагасекипотнатрупалипознанияиопитвразличниструктуриексперти,мно-зинството от които вече са преминали обучения по управление напроектиисасертифициранивтазисфераотБАУПпостандартитенаIPMA.Отдругастрана,еестествено,чекатодеятелнапроменитеипроцесите,ДКПнай-последователнобимогладаопишеотделнитестъпкиотпроектнияцикъл(итяхнатавзаимовръзка),вт.ч.подходите

20РъководствопоуправлениенапроектиНационалнаагенциязаприходитесконсултантскатапомощнаPohlConsulting&Associates.

121

иметодитенаработа,съобразноусловията,врамкитенакоитосеосъ-ществява(ипредстоидасеосъществява)проектнатадейноствНАП.

Непо-малковажнаролязаоптимизиранеорганизациятанапро-ектнатадейноствНАПследвадаизиграятиспециализиранитевът-решниобученияпоуправлениенапроектизаслужителитенаНАП,най-вечепоместа(натериториалноилиместнониво),къдетосенаб-людавалипсанаспециализиранкапацитетидостатъчноподготвениекспертивтазисфера.Именнопорадитазипричина,тазипрактикасеочаквадаспомогнезаутвърждаванетонапроектнияподходиначиннамисленесредслужителитенаАгенцията,даподобриорганизациятанапроектнатадейносткатоцяло,кактоидаповишикачествотонапроектите,коитоНАПразработваиизпълнява.Вечесапредприетиконкретни мерки, като четирима служители на ДКП са преминалиобучениезабъдещиобучаващи(проведеносъгласноПланазаобучениевНАП), а участие в такова предстои и на останалите експерти отдирекцията. В допълнение на това, е предвидено провеждането нанови,надграждащиобучения за служителинаНАПпоуправлениенапроекти,съгласноНационалнитеизискваниязакомпетентностпоуправлениенапроекти,разработениотБАУП.

3.3. Институционализира ли на практика Дирекция „координация на проекти” функциите и ролята на офис за управление на проекти за НАп?Наистина,сразгръщанетоиусъвършенстванетонасвоитефун-

кциииправомощия, ДКП сеочаквакачественода подобри нивото на идентифициране, изпълнение, реализиране и последваща просле- димост на резултатитеотпроектитевНАПинацялостнияпроцеспоуправлениетонапроекти,осъществяванврамкитенаАгенцията.

ПотозиначинДКПпостепенноседоближавадомоделанаОУП,койтовечеочертахмепо-горе,новъпрекитовасаналиценякоиоче-видниразликиипречкивтазинасока.Кактоевидноотвечеспоме-нататаинформация,съответствията на Дкп с оУпсеизразяватвня-колкооттаказададенитекомпоненти,щосекасаедопозициятаѝвадминистративнатаструктураиизпълнениетонаотделнитекомпо-нентиотдейносттапомоделанаОУП.

първо,обособяванетонаДКПкатоотделносамостоятелнозве-но(обединяващодвепредишнитакива)напрякоподчинениенаИДнаНАПотразяванамерениятанаРъководствотонаАгенциятадаре-

122

гулираиподкрепявсепо-ефективнопроцеситепоуправлениеико-ординациянапроектите,коитоНАПосъществява,вт.ч.работатанаръководителитенапроекти(най-честодиректоринадирекции)иеки-питепоуправлениенапроектите,коитосасъставениотекспертииръководителиотразличнизвенаотструктуратанаНАП.

второ,посредствомразработванетоиутвърждаванетонапроце-ситеипроцедуритенаДКПсесъздавареалнапредпоставказасъзда-ваненаобщконсолидираннаборотунифициранимеркизаорганиза-циянапроектнатадейност,коятоНАПосъществява.Нещоповече,то-зинаборотмерки(освенподкрепенотРъководството)следвадаотра-зявадоголямастепенивижданетонафункционалнитеръководителивНАП,коитопрактическисеявяватклиентинаДКП.Товасеобуславянай-вечеотфакта,чепредидабъдатутвърдени,бизнеспроцеситенаДКПзадължителносесъгласуватсдругитедирекциивЦУнаАген-цията,съгласноустановенатавътрешнапроцедуравтазинасока.

трето, ДКП притежава по-широка сфера на компетентност иследва да прилага цялостен подход, от една страна, по отношениекоординацията на цялостната проектна дейност (и в частност, уп-равлениетонаорганизационнитересурси),отдругастрана,относноосъществяването на предварителен, текущ и последващ контрол имониторингнаизпълнениетонапроектитеипостиганетонапредва-рителнозаложенитерезултатиииндикаторипопроектикактосвът-решно, така и с външно финансиране (и докладване на Ръковод-ството зацелта), кактоиненапоследномясто–поотношениенаподдържанетонабазаданни(регистър)напроектите,коитоприход-натаадминистрацияереализиралаилипланирадареализира(вт.ч.добритепрактикиинаученитеуроципотях).

Четвърто, имайки готовността и подкрепата на Ръководствотоза разработване и внедряване на обща методология (и наръчник)по управление на проекти за целите наНАП,ДКП създава реалнавъзможност за повишаването на ефективността и ефикасността впроектнатасфера,кактоизасъздаванеи/илинадгражданенаналичниякапацитет за планиране, иницииране, разработване, изпълнение иотчитаненапроекти,скойторазполагатслужителитенаАгенцията,кактонацентрално,такаинатериториалнониво.

Наредстова,разликите между Дкп и оУпнай-общосесъдър-жатвняколкоключовипредпоставки,касаещиналичнотосъстояниенаинституционалната средавНАПкъмнастоящиямомент.Важен

123

недостатък елипсатанапланиранимерки заосъществяваненаре-алнасъпоставканаподходите,коитосходнинаНАПорганизациивБългарияичужбинаприлагатв сферата на проектната дейноститезиподходи,коитоАгенциятаприлагаиливъзнамерявадаприлага,сцелдасеидентифициракъдесенамиратя (НАП)спрямосвоитесродниадминистрации(идоизвестнастепен–конкуренти)идокъдее стигнала в процеса си на реформи имодернизиране.Липсата наподобенинструментлишавасъщотакаДКП,аиНАПкатоцяло,отвъзможносттазаидентифицираненаприложимикъмнейнияконтекстна работа най-добри практики, както и прилагането на ефективнимеркизанепрекъснатоусъвършенстванеиоптимизациятанаработа-тавпроектнатасфераивчастност–дейносттаифункциитенаДКП.ЗацелтаДКПразполагасмножествоканали,чрезкоитоможедасеспособствазасъздаваненаусловиязаосъществяваненаподобенбен-чмаркинганализ–напримерполинияначленствотонаНАПвмеж-дународниорганизациикатоОИСР,Вътрешноевропейскатаоргани-зациянаданъчнитеадминистрации(IOTA)ит.н.Следвадасепод-чертае,чекактопрактикатапоказва,проучванетоианализанаопитаи практиките на най-развитите по отношение на управлението напроекти приходни администрации (в т.ч. например Холандия, Ан-глия,Австрияит.н.)определенобидопринеслозаповишаванеефек-тивносттаиефикасносттанапроектнатадейност,повишаванеусво-яемосттанабезвъзмезднитесредства,закоитоНАПкандидатстваполиниянаСтруктурнитефондовенаЕСидр.външнидонорииненапоследномясто–качествотонаразработванитепроекти.

Същотака,всеощелипсватреалниинституционалниинструмен-тииволязапрактическотовнедряваненацялостенпроектенподходкъмтемите,свързанисъсстратегическоторазвитиенаНАП.Етоза-що,задаможедафункционирареалнокатоОУП,ДКПследвадасевключиактивнонаетапапланираненасъответнитемерки,свързанис изпълнението на Стратегически план и съответноОГП наНАП,като участва и спомага при осъществяване на съответните стъпкивтазивръзка–анализнапроблемите, анализнацелите, анализнастратегията,анализназаинтересованитестрани,съставяненалоги-ческатарамкаит.н.

Не на последно място, най-ключовата разлика между ДКП иОУПкъммоментаефактът,чевнастоящатаситуациядирекция„Ко-ординациянапроекти”всеощенямаправомощияреалнода управля-

124

вапроекти.Кактопоказвапрактикатаотноснозвената,участвалидо-сегавпроцеситепоуправлениенапроективАгенцията,катоцялостававъпроспо-скорозаосъществяваненаединилидругвидкоор-динация(общаилиспецифична)иприлаганенаединнистандартииправилаприосъществяванетонаедниилидругипроективНАП,анезадиректноуправлениенатакива.СъщотоваживпълнастепенизановосъздаденатаДКП.Доказателство за това еиинформацията,съдържащасевпроектанафункционалнахарактеристиканадирек-цията,вкойтоезаписано,чеДКП:организира, координира и контро- лира изпълнението на отделните етапи на проектния цикъл на про- ектите в НАП, осъществявани с външно и вътрешно финансиране.ПотозиначинсезапазвапрактикатавНАПзаръководителинапро-екти да бъдат определяни основнофункционални ръководители наструктуривНАП–зам.изпълнителнидиректориилидиректоринадирекции-бенефициентипопроективНАП.

ТезипричинивсеощеразделятНАПотизгражданетонаефек-тивенпроектнобазиранмоделнаорганизация,кактоиотфункцио-ниранетоиинституционализиранетонареален ОУП,койтодаприте-жаваширокиправомощиявпроектнатасфера,какватоепрактикатавповечетомодернисветовниорганизации.

В този смисъл категоризирането на структурата по отношениенатовапокакъвначинсеуправляватикоординиратпроектите,кои-топриходнатаадминистрацияосъществява,определенопоказва,чеНАПнепроменячувствителнохарактераси,койтотяследвадомо-мента, а именно – един своеобразен модел на функционална про-ектнаорганизация.Тазиконстатацияседължинай-веченафакта,чепри отсъствието на реални правомощия за управление, ДКП нямавъзможностпрактическидасевъзползваизцялоотпълниянаборотмерки,скоитотяразполагаи/илипредстоидаразполага(включителнои влияние) за оптимизиране на общата организация на проектнатадейност вНАПв различните ѝ аспекти.Това би я превърнало въвфункционалнопосвоятасъщностзвеноотструктуратанаАгенцията,коетоподпомагадейността,ноимаограничениправомощиядаини-циираилиприлагамеркиприуправлениетоѝкоетозапазвавсфератана правомощията единствено тези на ръководителите на проекти(директоритенадирекции)иРъководството.

Евентуалнаначалнастъпкапопосокапромянанатазипрактика(особеновслучаинаспецифичнипроекти,вреализациятанакоито

125

участватняколкодирекцииилизвенаотструктуратанаНАПи/илидругиорганизациипартньори)бибиланапример,функциитенаръ-ководителнапроектадабъдатповеренинадиректора/служителиотДКП.Приконстатирануспех,подобенподходможедасеприложиикъмпроектиотдругакатегория(сразличенобхват,сложностит.н.)катозацелтасеразработятстандартинакатегоризациянапроектите(каквитокъммоментанесъществуватвтозисивидвНАП).Втозислучай,организациятанапроектнатадейносткатегоричнощеизменигорепосоченатарамканапроектнаорганизацияиследвадасепревър-невсилноматричнатакава.ТоваестественощепозволинаДКПдапоемеролятанаОУПвНАП,каторъководииконтролирацялостнияцикълнапроектите(вт.ч.иорганизационнитересурсипотях),коитоАгенциятаинициира,разработва,изпълняваи/илиотчита.

ЗАкЛЮЧеНИеКогаидалищесереализиратнапрактикатезипрепоръкикъм

настоящиямоментетруднодасеопредели.ЗацелтаенеобходимодасепроследятианализиратвъввреметоефектитеотсъздаванетонаДКП(макаривсегашнитесферинанейнитеправомощия)върхуця-лостнатаорганизациянапроектнатадейноствНАП,ивчастност–управлениетонапроектитепоОПАК,коитоАгенциятаосъществявакъммомента.

Не на последномясто, така представенитемерки във връзка сразвитиетоиусъвършенстванетонапроцеситепоуправлениенапро-ектитевНАПследвадасеосъществятиприлагатпостепенноипо-етапновъввремето,анесвръхамбициозно,катосепредвиждадос-татъченпериоднаадаптация,проверкаианализнаполезносттаоттях,врамкитенакойтотедасеутвърдяткатонорминаработавор-ганизацията,кактоидасеосмислятивъзприематотслужителитенаАгенцията.Нена последномясто, логиката на разгръщанена тезипроцеси трябва да бъдеизградена така, че да се запазии затвърдидоверието на Ръководството, както и на партньорите наНАП, къмследваниякурснаразвитиеипромяна.

ИменносъвкупносттанавсичкитезипредпоставкииусловиябипозволиланаНАПцеленасоченоипоследователнодаследвасвоятастратегическавизиядабъде„модернаиефективнаприходнаадми-нистрациявуслуганаобществото”.

126


A guide to the project management body of knowledge : PMBOK® guide /Projectmanagementinstitute.–NewtonSquare,Pa,2004.–390p.

ProjectManagementManual. – Boston,MA : Harvard business school,1997.–39p.

Tenstep,Learn.HowtoSetUpandRunaProjectManagementOffice:WhitePaper[Електроненресурс]. //<http://www.aspe-sdlc.com/offers/pickups_0386572/pmo_whitepaper_by_tenstep.pdf>

Turner,Rodney.J.Handbookofprojectbasedmanagement:LeadingStrategicChangeinOrganizations.–NewYork,2009.–452p.

Апостолов,А.Административенкапацитет заизготвянеиизпълнениенапроекти.//Публичнаадминистрация,2003,№3.

Доклад наНационална агенция за приходите за изпълнението наПроект„Реформавадминистрациятапоприходите”2003-2009.

НаръчникпобенчмаркингвНАП.Националнаагенциязаприходитескон-султантскатапомощнаECORYS.

Национални изисквания за компетентност по управление на проекти. –София:БАУП,2006.

Проектзареформавадминистрациятапоприходите.Планзавнедряваненапроекта.[март2003г.]

Ръководствопоуправлениенапроекти.НационалнаагенциязаприходитесконсултантскатапомощнаPohlConsulting&Associates.

Стефанова,Р.,Стефанов,И.Организираненаотделзауправлениенапро-екти.София : БАУП, 2010. [Електронен ресурс]. // < http://project.bg/resursi/>.

Указаниязастаршипрограмниръководители,проектнилидериибенефи-циентизауправлениенапроектипопрограмаФАР,Оперативнапро-грама„Техническапомощ”,Преходнияфинансовинструмент,Инстру-мента„Шенген”иФинансовиямеханизъмнаЕвропейскотоикономи-ческопространство”:Редакция2.0.–март2008.//<http://www.minfin.bg/document/5311:2>.

Управлениечрезпроекти.Семинар заНационална агенция заприходите.Попроект„УеднаквяванесвътреобщностнотоправопоотношениенаданъчнотооблаганеиувеличаваненаадминистративниякапацитетнаПриходнатаадминистрация”.

УстройственправилникнаНАП[май2009].

127

УпРАвЛеНИето НА пРоектИ, ФИНАНСИРАНИ от вЪНШНИ ДоНоРИ,

кАто ФАктоР ЗА РАЗвИтИето НА АРХеоЛоГИЯтА в БЪЛГАРИЯ.

ИЗСЛеДвАНе НА СЛУЧАЯ НАР „ДеУЛтУМ-ДеБеЛт“

МАРИЯИСТАТКОВА

Впоследнитетригодини,презкоитоБългарияестрана-членнаЕвропейскиясъюз,вобщественотопространствонепрекъснаточува-медасеговоризановивъзможностизаразвитие,свързаниосновносотпусканитегрантове,допълнителнофинансиране,въвежданенадо-брипрактикиидоказанистандарти.Макаробществотонидаепри-викналодаслушазановитеврати,коитосеотварятпреднего,товсеощеоставасякашнедоверчивоинеопитновусвояванетонатезисред-стваипрактики.Защастиеобачетакивадобрипрактикисъществуватитук!Ауправлениетонапроекти,финансираниотвъншнидонори,еспособъттедасепревръщатвреалност.Всъщностизползванетонапроектнияподходпри кандидатстване зафинансиране е същественфакторзаразвитиетонаархеологиятавБългария.Къммоментапред-ставляваобласт,коятоепочтинеизследвана,нопъкпозволявадасеочертаятредицасъщественипроблемивцялостнотоуправлениеифи-нансираненаархеологическитепроучваниявстраната.

проектният модел и използването му в културната сфера

Всеощемалкият,нодобъропитпоказва,чесмалкоповечеини-циативностиразбиранеотстрананабенефициентите–физическииюридическилица–посредствомизползванетонапроектниямодел,особеноприкандидатстванекъмвъншнидонори,можедаседадеединсъвършеноновтласъкнаразвитиетоиизползванетонаархеологиятавстраната.Товабирефлектиралоположителновърхузначимаверигаот интереси – на самата археология, на туризма, на икономиката,кактоинаобщественосттакатоцяло.Тозиизводпочиванауверенотопредположение,чевнедряванетонапроектнияподходкатоформанафинансиранеинаинституционално,инагражданскониво,можезна-чителнодавъздействакактовкачествен,такаивколичественсмисъл

128

нафункциониранетонаархеологиятавБългария.От една страна качествотонеминуемо сепредопределя от ста-

билна финансова подкрепа, концентриран професионализъм, изис-кванистандартизакачествонаизпълнението,грижатанадобърсто-панинотстрананаръководителянапроекта,непосредственконтролиясноразпределениенаотговорностите,аотдруга–повечетопро-ектниинициатививобласттанаархеологията,подкрепениотдопъл-нителнотофинансиранеизвънрамкитенадържавниябюджет,бихабилиопределящфакторпоотношениенаколичествотореализираниидеиипроучениобекти.

Защоенеобходимопо-голямовнимание?Българияестрана,коя-то притежава девет обекта от Световното историческо наследство–седемкултурнипаметника,включенивсписъканасветовнотокул-турнонаследствонаЮНЕСКО,идваприродни,хилядиместнипа-метницинакултуратаитрадиционниатракции.Над5%оттеритори-ятанастранатаесъсстатутназащитенатеритория,имаблагопри-ятнамрежаотприродниикултурниресурси,представляващизначимпотенциал заразвитие.Наличнисанад30000историческипамет-ници,36културнирезервата,160манастира,330музеяигалерии1.

Рамки на общата регламентацияКакваеситуациятавмомента?Нанационалнонивоеизграден

единстабиленмеханизъмотинституцииикомпетентниоргани,из-вършващи работата си на основата на набор от установени норма-тивнидокументи.Приосъществяванетоиконтроланакултурнатапо-литикавБългариянанационално,общинскоиместнонивоучастиевзематМинистерскисъвет,Министърътнакултурата,Министерствонакултурата(сособенаважностсачетиридирекции–Главнадирек-ция„Инспекторатзаопазваненакултурнотонаследство“,Дирекция„Културнонаследство“,Дирекция„Културнаполитика“иДирекция„Координациянапрограмиипроекти„),Инспекторатътзаопазваненакултурнотонаследство,кметоветенаобщини,Общинскитесъве-ти,Националниятинститутзанедвижимокултурнонаследствоине-посредствениятоператорнатерен–музеите.Независимоотвиданаорганизациятаиформата сина собственост обаче, те се ръководят

1НационаленпланзаразвитиенаРепубликаБългариязапериода2007-2013г.//<http://www.eufunds.bg/document/89>

129

методически отМинистерството на културата, в административно-организационноотношение–откметанаобщинатаилисобственика,авнаучноизследователскатасидейност–отБългарскатаакадемиянанаукитеисъответнитеведомствениинаучноизследователскиин-ститутииучреждения.

Коееосновополагащотоначаловбългарскатанормативнабаза?Товаечлен23отКонституциятанаРепубликаБългария.Споредне-го„държаватасъздаваусловиязасвободноразвитиенанауката,об-разованиетоиизкустватаигиподпомага.Тясегрижизаопазваненанационалнотоисторическоикултурнонаследство.Всекиединбъл-гарскигражданинимаправодасеползваотнационалнитеиобщочо-вешкитекултурниценности“2.Товаетекстът,съобразнокойтовоб-ласттанакултуратаивчастностнаархеологията,сесъздаватираз-виватредицавторостепеннинормативнидокументи,регулиращипра-вата,отговорноститеивзаимовръзкитенакомпетентнитеорганииин-ституции.По-важнитевтазисферасаНационалниятпланзаразви-тие за периода 2007-2013 г., Националната стратегическа референ-тнарамка,Националнатастратегиязаустойчиворазвитиенатуризмавчасттаѝзакултурниятуризъм,Законътзакултурнотонаследство,Законътзазакрилаиразвитиенакултурата,Устройствениятправил-никнаМинистерствонакултурата,кактоиотделнитеправилнициинаредбивобласттанаархеологията.

Попрезумпция,аипозакон,поотношениенакултурнитеценнос-ти държавата предвижда специална териториално-устройствена за-щита,т.е.създаванетонарежимизаопазване,устройственисхемииплановена защитенитеритории,планове заопазванеиуправлениенанедвижимикултурниценности,проектиране,съгласуванеиодоб-ряване на устройствените планове и на проектните документации(инвенстиционниинициативиипроектизанамеси�)взащитенитете-

2КонституциянаРепубликаБългария,чл.23.//<http://www.parliament.bg/bg/const>.

�Наредба№4наМинистерствотонарегионалноторазвитиеиблагоустройствотоза обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, (обн. ДВ, бр. 51 от 5юни 2001 г.) предвиждаАрхитектурните проекти за консервация, реставрация иекспонираненапаметницитенакултуратаинатяхнатасредапредставятконцепциятаиметодологическияподходзаопазванетоимипредлагатсъвременнатанамесавсъответствиесизискваниятаиограничителнитеусловиянаНационалнияинститутзапаметницитенакултурата(НИПК),понастоящемНИНКН.

130

риториизаопазваненанедвижимотокултурнонаследство,контролпотяхнотоприлаганеиизпълнение,финансиранеиизвършваненадейностизацелитенатяхнотоопазванеиекспониране.

Отдаванетонаконцесиясъщоеметодзаполаганенаспециалнигрижизададенобект,койтоважизаеднаилиповечеединичниилигруповикултурниценностииличастиоттях.Наконцесияобаченемогатдабъдатотдаваникултурниценностискатегориясветовнозначение,археологически резервати (с изключение на посочените в списък,утвърденотминистъранакултурата),музейни сградии комплексииобекти,коитосарелигиознихрамовеипопредназначениетосисасвързаниспрактическитенуждизаизвършваненаобредниритуалиибогослужения.

Иманяколковъзможниначиназафинансираненакултурнитецен-ностиивчастностнаархеологическитесъгласноЗаконазакултурнотонаследство:(1)отеднастранасредстваежегодносепредвиждатвре-публиканскиябюджет,откъдетосепредоставятнаотделнитеобщини,заявили в собствените си бюджети разходи за опазване на културниценностинасвоятатеритория,(2)Министерствотонакултуратакатопървостепенен разпоредител с бюджетни кредити дава средства заобекти,попадналивприоритизираналистазанамесаиподпомагане,(3)приосъществяванетонаинвестиционнипроективъзложителитеимсазадълженидаотделятфинансизаосъществяванетонаспасителнитереннипроучванияизаевентуалнипоследващидействияпоопазване-тонанамеренитекултурниценности,(4)собственицитеиползватели-те на такива ценностимогат да кандидатстват по отделнипрограмичрезпроектизафинансиране,(5)същотомогатдаправятиотделнитемузеи,(6)финансиранетонадейностипоопазванетонакултурнотонас-ледствоезадачаинаразличнитенеправителствениорганизации,фун-кциониращивиметонатазицел,кактоина(7)Националнияцентързамузеи,галериииизобразителниизкуства,предметначиятодейностеифинансиранетонапроектиипрограминаконкурсенпринцип.

Какво постановява Европейската нормативна база? В областтанакултуратакомпетенциитенаЕСсарегламентираниосновновДо-говораотЛисабон–по-конкретновДялI,чл.2д,астратегиитевтазисферасаописанинастраницитенаПрограматазакултура4иЕвро-

4TheEuropeanAgendaforCultureofTheEuropeanCommission.[Електроненресурс].//<http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/doc399_en.htm>.

131

пейската конвенция за опазване на археологическото наследство.СъгласноЛисабонскиядоговор,степентанавлияниеиликомпетен-циите на Съюза в областта на културата са само и единствено дапредприемадействия за подкрепа, координиранеилидопълваненадействиятанадържавите-членки,коетоозначава,четойнямаправодазаконодателствавтазиобласт.Съюзътобачеимаправодасъзда-вапрограмизаподпомагане,посредствомкоитоотделнитедържави-членкидамогатда кандидатстват за съфинансираненаизбраниоттяхдейности,отговарящинацелитеиприоритетитенасъответнитеевропейскипрограми.Такивапрограмидействат.

ВсътрудничествосъсСъветанаЕвропаЕвропейскатакомисия,например,есъздаласъвместнатапрограмазаопазваненакултурно-историческотонаследствовЮгоизточнаЕвропа: IRPP-SAAH(Inte-gratedRehabilitationProject/Plan:SurveyofArchitecturalandArchaeo-logicalHeritage inSEE).Идеята е чрезподобнипартньорствада се„покриват“такивакултурниполета,коитонесазасегнативнякояотсъществуващитепрограмиикоито,поединилидругначин,садоиз-вестна степеннеглижираниприпровежданетона културнатаполи-тикатадотозимомент,кактоотстрананаСъюза,такаинаотделнитедържави-членки.

какво се случва отвъд постановените норми?Засягайкирегламентиранетонакултурнатаполитикананацио-

налноиевропейскониво,можедасекаже,чеотгледнаточканаправо-тоиписанитенорми(dejure)всекиразполагасъссвоитезадълженияиотговорности.Отгледнаточканапрактикатаобаче(defacto),тезизадълженияиотговорностиподлежатнакоментар.

За да не остане голословен текстът, сами за себе си могат даговорятичислата.Вколичественоизражениeкартинатаизглеждата-ка:средствата,отпуснатинаМинистерствонакултуратаотдържав-ниябюджет за2011 г. са вразмерна86869100лева5, откоито заполитикатапоопазваненакултурнотонаследствозасъщатагодинаМинистерствонакултуратаопределя2623525лева занедвижимокултурнонаследствои9655485левазадвижимокултурнонаслед-ство–общо12269010лева,коитовпоследствиеследвадабъдатпре-

5СъгласнобюджетанаМинистерствонакултуратаза2010и2011г.,публикуваннауебсайт-анаминистерството.<http://mc.government.bg/>.

132

разпределени към определен брой приоритизирани за интервенцияобекти.Отпуснататапотазипрограмасумазапредходната2010г.епочтисъщата–11775862лева.Отдругастрана,полиниянадържав-ниябюджетсеотпускатисредствазаобщините.Задабъдемконкрет-ни,щеизберемзапримерконкретнаобщина.За2011г.ОбщинаСре-децнапримереполучила5866300лева.Сходноеифинансиранетоѝзапредходнатагодина–5447700лева.ОттазисумапредвиденитевпроектобюджетанаОбщинатасредствазафункция„Почивнодело,култураирелигиознидейности“възлизатобщона162967лева6.Яс-ное,чемакардасеопитвадапокривануждитенаархеологиятаидасъздаванеобходимияапаратзауправлениеиконтрол,държаватаняма как да удовлетвори напълно всички възникнали потребностинанационалноимеждународнониво,кактоивсичкиисканияотстра-нананаучнитесреди,местнотосамоуправлениеиинвестиционнитеинтереси.

Попринципвсекиединобектбимогълдаполучидържавнофи-нансиранеосновноподвелинии:катоприоритизиранобектпрезМи-нистерствонакултуратаичреззаложенизанегодейностиврамкитенаОбщинския план за развитие на съответната община.И в дватаслучаяобачеединобект,представляващкултурнаценност,трябвадаразчитанадобрияслучайдабъдеизбранзафинансиране.Туксеиз-правямепредпроблеманапролукитевнормативнатабаза,коятога-рантираотпусканенасредствазаопазванеиразвитиенакултурнотонаследствоивчастностархеологията,нонеесъздалагарантзарав-нитевъзможностизаразвитиенаотделнитеобекти.

Логичноеприоритетзадържаватадасакултурнитеценностиспо-високстатут.Товаобаченапрактикадекласирахилядитеостана-лиобекти,коитосъщотрябвадаиматсвояшансзаразвитие.Зарайо-ните,къдетосенамират,товабиозначавалоподобряваненауслови-ятазаразвитиенатуризма,привличаненакапиталииинтереси,оси-гуряваненаповечевъзможностизаработаизаетост.Поотношениенанаукатапъкотползабибилавъзможносттадасеработятпо-мал-копознатиобектисвсеощенедобреустановенпотенциал,даимапо-вечеекспедицииипо-голямбройпрактикуващиспециалисти.Отдру-гастрана,освенвизвестнастепендискриминационнотоинепълно

6Съгласно проектобюджета наОбщинаСредец. <http://www.obshtinasredets.bg/Read.php?id=70>.

133

регламентираненафинансиранетонаархеологическотонаследство,наединпоследващетапприоритизиранетонаобектитезависиотра-ботна група експерти в тази област –факт, който без съмнение бипозволилпредполаганетонаизвестнадозасубективизъм,влияниенаколегиалниотношения,адорииличниинтереси.Впотвърждениенапредположениетоикоментиранитеситуацииидвафактът,чеежегод-ноприоритизиранитезафинансиранеобектисапочтиедниисъщи,кактоифактът,четезиприоритетниобектичестопътисеопределяти кампанийно. Като пример може да се посочи кампанията на в.„Стандарт“ за определяне наТоп 10 на археологическите обекти встранатаисъответнотяхнотоцелевофинансиране.

Неможедасепренебрегнесъщоитова,чезалаганетонабюджетзафинансираненадейностипоопазванеиекспонираненакултурнотонаследствоепредметнаволятанаОбщинскиясъвет,койтоимавъз-можността,власттаиотговорносттадапредвидитакивасредствавПланазаразвитиенасъответнатаобщина.Доколкообачеотпускани-теотдържаватасредствасадостатъчнидапокриятежедневнитенуж-динанаселениетотака,чедасеотделиподобаващачастоттяхизаработаскултурнотонаследствоевъпросколкотореториченвизвес-тнастепен,толковаинеподлежащнаобобщениеиунификация.Ре-левантносттанапроблемасесъстоикактовтовадаливсичкиобщини,коиторазполагатсархеологическиобектинатериториятаси,изпитватпотребностиинтересдаотделятотприходитесизафинансиранетоим,такаивтовакаквачастоттезиприходитемогатиотделятнапрактиказатазицел.Вголямастепентозипроблембимогълдабъдепреодолян чрез разработването на проекти, тъй като в този случайбенефициентътсамопределябюджетасисъобразнозаложенитедей-ностизаизпълнение,арискътотполучаваненанесъобразенипораз-мерсредстванапрактикаемаксималноминимализиран.

Следвайкисъщаталогика,можемдаизведемидругасъщественатрудноствработатанатерензаспециалистите,разчитащиединстве-нонафинансиранеотбюджета.Товаесамиятизборнадейности,закоитодържаватаотделясредства.Всъщностмакардаимачастичнофинансиране,тонапрактикаепочтибезсмислено,тъйкатопредпола-гаработа„напарче“,атакъвтипработаеколкотонеефективен,тол-коваивреден.Бездаимапоследователностнафинансиранетопоотно-шениекактонагодините,такаинадейностите,нямакакдасеочакваиработатанаединобектдаесистемнаинадграждаща.Разпокъсаност-

134

танаотделнитедейностиилипсатанавзаимовръзкамеждутяхможедабъдепо-скоропагубна,отколкотополезна.Вариант,прикойтоимасредствазаразкриванетонаединобектнапример,нонеизанеговотопоследващоконсервиране,реалнонепредставлявавариант.Притазиситуацияповечетоспециалистиизобщонебихазапочналиработа.

Изхождайки от изложеното до тук, управлението на проекти всферата на археологията е една отлична алтернативна възможност,коятосепредлага.Независимодалитезипроектищесауправляваниотспециализиранозвеновцентралнатаилиместнаадминистрация,отконсултантскифирмиилиотделнифизическилица,предимстватанамодела са ясниинеоспорими.Честопъти тойпредлагапо-бър-за и улесненапроцедура, по-голямофинансиранеи влияниена ек-спертнатаоценка,възможностзасъобразяванесличнитенужди,пок-риване на по-разнообразни дейности, както и по-пряка и достъпнакомуникация.

Въпрекитова,макарипознаткаторазличнавъзможностзафи-нансиране,моделътнапроектавсеощенесеизползватолковамасо-воипреднамерено,апо-скорослучайноиспорадично.Проектнипред-ложениясеподаватadhoc,когатонякойепопадналнаотворенапо-каназакандидатстване,способнадаотговоринапотребноститему.Вмузейнитеинституциинямаспециалисти,занимаващисеконкретноспроекти,нямаилица,чиитопрофесионалниангажиментидавключ-ватконкретноследенетонаподобниотворенивъзможностизаканди-датстване.Действащнапрактикаепринципътнаслучайността,раз-читащналичнатасамоинициативаиосъзнататанужда.ВсепакследприсъединяванетоникъмЕСзапочвадасенаблюдаваизвестенна-растващинтерескъмизползванетонаеврофондоветевтазиобласт.Нещоповече,археолозииекспертисопитпопроективпродълже-ниенаняколкогодинипостояннокандидатстватспроекти,задапод-помагатработатаси.Наредстоватепродължаватдаследятвъзмож-ноститезафинансиране,отпусканиотдонорикатоДирекция„Науч-ни изследвания“ къмМинистерство на образованието, младежта инауката,кактоипрограмите,предлаганиотстрананаМинистерствонакултурата.

Основнатамотивациязакандидатстванетоимбезизключениееедна–възможностзацялостнотофинансираненадейностите–по-конкретноконсервационно-реставрационнитедейностиидейности-тепосоциализиранетонакултурнияобект,ииздаванетонанаучните

135

публикациизанего.Защо?Оказвасе,чесъгласноНаредба№11заприемане на извършени консервационни и реставрационни работипонедвижимипаметницинакултурата,средствата,отделенизате-зи спасителни дейности варират според категорията на съответнияобект-културнаценност.Таканапримерзакултурниценностиот„на-ционалнозначение“сефинансиратвсичкивидовеконсервационнииреставрационниработи,затезиот„местнозначение“–самопосоче-ните в проектно-сметната документация архитектурно-строителниработи,азатези„сведение“или„ансамбъл“–самоизвършеникон-сервационнииреставрационниработипоконструкциятаифасадите.

Каквиобачесатрудностите,коитоизпитватархеолозитеприсво-ятаработа спроекти?Повечето саобяснимиипоправими.Съвсеместествено, необходими са време и познания човек да попадне напрограма,отговарящанапълнонанеговитепотребностиифинанси-ращавсичкидейности,коитосеизискватприизследванетонанего-вияобект.Когатотоватърсененапрограманееангажиментнаня-кой конкретен човек, то е по-трудно и неконцентрирано. От другастрана,отнововрезултатналипсатана специализациятавобласт-танапроектитеотстрананакандидатстващите,идваттрудностите,свързанисразработванетоиотчитанетонатезипроекти.Решениетона този проблем е обръщането към компетентно лице и търсенетонасъдействиеотобщинскитеиобластниадминистрации.Кактопо-казвапрактикатаобаче,товасъщосеоказвапроблем,тъйкатоком-петентнислужители,коитодапознаватдобреевропейскитеидругимеждународниинструментизафинансиране,особеновобласттанакултурнотонаследстволипсват!Впо-малкитеадминистрациисенаб-людава сериозен ресурсен дефицит, което не позволява адекватно-то имфункциониране при новосъздадената за страната ситуация вкачествотоѝнадържава-членканаЕвропейскиясъюзсвсички,про-изтичащиоттова,преимуществаиотговорности.

ВсъщностнанационалнонивоимаедноЗвенозауправлениенапроекти(ЗУП)вобласттанакултуратаитоваеДирекция„Коорди-нациянапрограмиипроекти“вМинистерствонакултурата.Същес-твуванетонаподобнаадминистративнаединицаправивъзможнапо-бързатаиопростенакомуникациясмеждиннитезвенаиуправлява-щитеорганипоотделнитепрограми (когато теимат такива), коетозначителноопростяваиулеснявапроцедуритепообменнаинформа-ция и предоставяне на средства. Всичко това предполага и по-го-

136

ляма ефективност, тъй като работата на дирекцията съвместява иконцентрира дейноститепонаблюдение, оценка,мониторинги уп-равлениенапроектите.Същотакасъществуванетоѝгарантирапое-манетонаконкретенангажиментпокандидатстванезафинансираненапроектнипредложения.Аконямаслужителилиексперт,койтодасъсредоточава тазифункция и да носи конкретната отговорност затова,имареаленшансникойданеизявиинициативадасевъзползваотпредоставенитевъзможностиотстрананавъншнитеспонсори.

Създаванетонаспециализиранивпроектнатадейностзвенаилиотделинапрактикаевъпроснаполитиканавсякаотделнаинститу-ция.Всекидопустимбенефициентимаправотодакандидатства,къ-детопожелае,ноповечетовторостепенниразпоредителисбюджетникредитикъмМинистерствонакултуратаняматчистооперативнотоправонасамостоятелнокандидатстване.Етозащоролятанатазиди-рекция е особено важна за разработването и управлението на про-ективобласттанакултурнотонаследствонанационалнониво.Тяко-ординираиуправлявапроектиосновнополиниянаОП„Регионалноразвитие“,главнозаинфраструктурнипроекти(Мерки1.1.и3.1),изаинформационникампаниисцелразвитиенатуристическияпродукт(Мярка3.2),кактоиполиниянаОП„Административенкапацитет“относносъздаванетонаелектронниуслугизагражданите(напримерсъздаванетонаелектроненрегистърнакултурнитеценности).

Подготвянитеотминистерствотопроектисаснесъмненопо-ви-сококачествоисъответноспо-голямшансзаодобрение,тъйкатосаразработениотекспертисопитвобласттанауправлениетонапроек-ти. Гарант за това са още и системното управление на различнитепроцесипопроектите,кактоисъздаденитевътрешнизаДирекциятаправилазатяхнотоуправление.

Накратко, могат да се направят няколко основни извода. Напърво място, кандидатстването за финансиране, базирано на про-ектниямодел,еединственатагаранциязаравеншансзаразвитиенаобекти, които са от значение за културното наследство, тъй като внормативнатабазатоваеизведенопростокатопринципнапровеж-даненаполитикабездаимареалнидругизалозизаспазванетому.Потозиначинприоритизиранетонаобектитебиставалонабазастой-ностна, добре разписана и обоснована идея, а не осланяйки се напроведеникампании, личниинтересиилиоснования, съобразени спредоставениянаобектитестатутиреспективнотяхнотозначениеза

137

България.Оттукивъзможносттазаразвитиетонакултурниятуризъм,икономиката и заетостта в районите, разполагащи с културни цен-ностинатериториитеси.Задабъдепостигнаттозирезултат,щесанеобходими усилия и за повишаване нивото на административниякапацитет,особеновотделнитеобщини,такачетедабъдатпо-ефек-тивнивпроцесанаизгражданенапо-високжизненстандартзанасе-лението.

Многоважнов случаяощее,чепосредствомуправлениетонапроектиможедабъдеизбегнатв значителнастепенполитическиятрискоттовананационалноилиместнонивоинтересътигрижатакъмкултурнотонаследстводасенеглижират,тъйкатодържаватаприто-ваположениебиималаосновноподкрепяща,анефинансиращафун-кция.Поотношениенафинансиранетооблекчаващиположителенеифактът,чебенефициентътимавъзможностдаполучисредствазаизвършването на редица дейности, за които на национално ниво етруднодасеотделятсредства.Товаправиработатанатерензначи-телнопо-ефективна,цялостнаивисококачествена.Качествотосега-рантираиотуправлениетонаразличнитепроцеси,включенивпро-ектнияцикъл(програмиране,идентифициране,формулиране,реали-зация,оценка,одитит.н.),тъйкатонавсекиединоттяхсеобръщаспециалновниманиеисеуправлявапоспецифичензанегоначин.

Освентоваприпроектитеимаясноопределенизаинтересованистрани,включителноосновнатацелевагрупаикрайнитебенефици-енти,ясноопределенипроблеми,коитопроектътсеопитвадаразре-ши, ясно определенипроцедури за координация, управлениеифи-нансиране,системазанаблюдениеиоценка,кактоифинансовиико-номическианализнасъотношениетоползи-разходи.

какви биха могли да бъдат резултатите от използването на проектния модел в областта

на културното наследство?Изложенитетвърдениясеосноваватнапримеранасъществува-

щитедобрипрактики.Някоисаособенопоказателни.Националниятархеологическирезерват(НАР)„Деултум-Дебелт“7епознатнабъл-гарскатаархеологияот1891г.покрайразкопкитенабратяШкорпил

7Комплексът включва и римската военна колония Flavia PacisDeultensium,основанаответераниотVIIIАвгустовлегионоколо71г.

138

откраязаXIXв.Дълговремеследтоваврайонанесапредприеманисериознипроучвания,катовпериодичнаталитератураспорадичносепоявяватсведениязаотделнинаходки.

Първите сериозни археологически сондажи на територията наантичнияграддатиратот1947г.исапроведениподръководствотонапроф.Т.Иванов.Комплекснотопроучваненаантичния,късноан-тичнияисредновековнияградДеултум-Дебелтзапочваосновнопрез1980 г. след решение на правителството в близост до бреговете наМандренското езеро и до с. Дебелт да бъде построен металурги-ченкомбинат.Товаепримерзатовакакархеологиятавстранатасеразвива основно покрай нуждата от спасителни разкопки, породе-ниотпредприеманетонаинвестиционниинициативи.Следтовапос-ледователниразкопкииманай-вечевпериодите1980-1986г.и1986-1992г.

През2007г.въввръзкасинициативанаЕвропейскиясъюзНАР„Деултум-Дебелт“ставапървиятрезерват,удостоенсъсЗнаканаев-ропейскотокултурнонаследство8.Впоследствиетойпечелиинякол-копроектапоразличнипрограмизареставрационно-консервацион-нидейности.ЕднаоттезипрограмиевечеспоменатиятИнтегриран план за рехабилитация на архитектурното и археологическото нас- ледство в югоизточна Европа 9 2003–2013г. (IRPP-SAAH: Integrated Rehabilitation Project Plan/Survey of Architectural and Archaeological Heritage).Самапосебеситазиинициативапредставлявапроектзаоказване на техническа помощ, стартирал през 2003 г. и доказващзначимосттанавъвежданетонаинтегриранподходзауправлениенанаследствотовдопуснатитезаучастиестрани10.ОсновнатаидеянаРегионалнатапрограмаедаразкриепотенциаланакултурнотонас-

8Знак,даваннаобекти,коитосабилиноминираниотповечеотеднадържава-членка;страните-членкипредварителноизбиратнавсекидвегодини2обекта,кои-тодаполучатсимвола„Европейсконаследство“–инициатива,предприетасцелнасърчаваненамеждукултурниядиалогилансиращаидеята,чекултурнитезабеле-жителностиипаметницииграятважнаролявевропейскатаисторияикултура,как-тоивевропейскатаинтеграция.

9IntegratedPehabilitationProjectPlan/SurveyofArchitecturalandArchaeologicalHeritage (IRPP-SAAH) <http://www.coe.int/t/dg4/cultureheritage/cooperation/see/irppsaah/default_en.asp>

10Албания,БоснаиХерцеговина,България,Хърватия,ЧернаГора,Румъния,Сърбия,МакедонияиКосово.

139

ледствокатофакторзаустойчивосоциално-икономическоразвитиечрез пет основни мерки: институционално изграждане, популяри-зиране на културнотомногообразие, развитие на сътрудничествотомеждувластитенавсичкиниваи гражданския сектор, развитиенапрофесионалнииекспертнимрежииприобщаваненаместнитеоб-щностикъмпроблемитенанаследството.Идеята,залегналавосно-ватаму,напрактикае:публичниичастнифинанси,съвместносъссъотносимите предприсъединителни инструменти на Европейскиясъюз,дадопринесатзаизпълнениетонапроектизарехабилитация,коитодаподсигуряткактозащита,такаиновивъзможностизаупо-требанакултурнотонаследство.„Приоритетниятлистзаинтервен-ция“напрограмата,одобренпрез2008г.,включваобщо143памет-ника и обекта на културнонаследство.Финалнатафаза на проектаIRPP-SAAH,наречена„Ljubljana Process 11 – Funding Heritage Reha-bilitation in South-East Europe“(сампосебесипроект-продължение),сефокусираосновновърху25избрани(илит.нар.„консолидирани“)проекта,поединоткоитобенефициентеименноНАР„Деултум-Дебелт“.Саматапрограмавключваняколкокомпонента:КомпонентА,представляваПлан за укрепване на институционалния капацитет (2003-2006); Компонент Б –Интегриран план за възстановителни проекти – Проучване на архитектурното и археологическото наследство (2003-2010; самиятпроект„Процес Любляна II“ (2011-2013), епродължениенавториякомпонентнаРегионалнатапрограма;иКомпонентС–Създаване на пилотни проекти за местно развитие (2008-2012).

Врезултатнаинициативиотстрананаръководствотонаобектакъммоментасъбитиятасособенаважностзарезервата,реализиранииливпроцеснаизпълнение,саследните:през2004г.обектътевклю-ченвСписъказаприоритетнанамесапоКомпонентБнаРегионал-натапрограмазакултурноиприроднонаследствовЮгоизточнаЕв-ропа; изготвена е предварителна техническа оценка на обекта, а впроцеснаизготвянеебизнеспланзаразвитиенарезерватакатоту-ристическадестинация;през2008г.нарезерватаеприсъденЗнаканаЕвропейскотонаследствопомеждуправителственаинициатива,коя-топрез2011г.ставапрограманаЕвропейскатакомисиязасъздаваненаСписъкнаобекти(материалноинематериалнонаследство),при-

11ВъввръзкаспредседателствотонаСловениявЕСпрезмай,2008г.

140

тежаващикачества,свързващистранитесобщатаевропейскаиден-тичностипотенциалзаразвитиекатотуристическиобекти,катоцен-тровезаобучениеисрещисвъзможностизавключваневкултурнимаршрутиимрежи;през2010г.общинаСредецвъзлагаизготвяне-тона техническипроекти за възстановяванеи ремонтниработинасградитевАрхеологическатабазаикандидатствазаоколо3млн.лв.поОперативнапрограма„Регионалноразвитие“,през2010г.музеяткандидатстваиполучавасубсидияпопроектнаФондация„Амери-ка заБългария“ , скоятосефинансираизработванетонаинформа-ционнииуведомителнитабели,рекламниматериалииконсервацияна артефактиотрезервата,на стойност50000долара;през2011 г.резерватътекласираннаседмомястовъввръзкаскампаниятанав.„Стандарт“ за10-теобектанаБългария,коитодаполучатобщо10млн.лв.застроителнииреставрационнидейности.

Наситеността на тези събития през последните години пред-ставляватединсвоеобразенРенесансвисториятанаНАР„Деултум-Дебелт“домомента.Всъщностпроектът,койтодаватласъкнатоваразвитие,еспоменатиятпроектзаоказваненатехническапомощ,ко-ординиранотМинистерствонакултуратавролятамунакоордина-торнапрограматаIRPP-SAAHзаБългария.СпоредЗаданиетозаиз-готвянетомусепредвиждааварийнаконсервациянаразкрититеар-хеологическиобекти:„Обществена сграда“, „Римски терми“, Обек-ти от укрепителната система (Втора Източна порта и Северна привратна кула на Западната порта)иизгражданенатуристичес-ка инфраструктура в зона с режим „А“ вАрхеологически резерват„Античени средновековен градДеултум-Дебелт“,ОбщинаСредец,областБургас.Целитемусадаустановиидокументирасъстояниетонаизброенитеархеологическиобекти;даустановистепентанараз-рушениятаипричинитезатях;набазатанаанализанасъстояниетонаотделнитеелементи,изграждащиархеологическитеструктури,дапредложитехническорешениезатяхнотоукрепванеитрайнозапаз-ване,приусловие,чеархеологическитепроучваниящепродължативбъдеще;даосигуридостъпдообектитечрезизгражданетонарег-ламентирани пътеки за посетители и площадки за наблюдение; даосигуривмаксималнастепенотвежданетонаповърхностнитеводи,при избор на съоръжение, чието изграждане не засяга културнитепластове;дапредложирешениезаограданаобектите,съгласнопри-ложената скица; отделните части на проекта да бъдат придружени

141

с количествени сметки, даващи възможност за остойностяване надейноститепоконсервацияиреставрация.Проектътотсвоястранавключваняколкочасти:архитектурна;технологиязаизпълнениенаконсервационнидейности;вертикалнапланировка;ВиК;Планзабез-опасностиздравеиОбобщенаколичественасметказавидоветекон-сервационнидейности.

Важнотовслучаяобаченеетолковатозиконкретенпроект,кол-кото веригата от резултати, която тойпредпоставя.НАР„Деултум-Дебелт“есредмалкотообекти,коитопостечениенаобстоятелства-та се намират на територията на община, силно ориентирана къмработатаспроектииусвояванетонасредстваотеврофондоветеповсичкивъзможнипрограми.Запериода2008-2010г.общинаСредецекандидатствалас38проектапонад7донорскипрограми.Самовобласттанакултурнотонаследство,културниятуризъмиархеологи-ятатезипроектиса:Проект„Развитиенаинтегрирантуристическипродукт:ДревнитеземинаСредецивечнитечудесанаСтранджа“;Проект„Деултум–вратакъмзагадъчнатаСтранджа“;Проект„Стран-джа-Йълдъз:Развитиенадребномащабнаинфраструктуразаопазва-ненаприроднотоикултурнонаследствовтрансграничнатазона“.

Ощепо-важное,чеврезултатнапрограмитезаразвитиеивъз-можността на проектно финансиране в Общинския план за разви-тиенаградаимапредвидениповечеотдесетвидадейности,свърза-нисопазванеиподпомаганеразвитиетонакултурнотонаследствоивчастностархеологията.Предвидениса:Реконструкциянаархеоло-гическабазаДеултумнастойност1000000лв.;Създаваненамеж-дународна студентска школа по археология, архитектура и прилож-ниизкустванастойност130000лв.;Обновяванеиреконструкциянасградисисторическоикултурнозначение–1000000лв.;Опазванеиохрананазащитенитериториииисторическиместа–240000лв.;Съхраняваненаисторическотонаследство–500000лв.;Модернизира-ненаинтернетстранициисъздаваненакултуренсайт–12000лв.;Организираненамултимедийниизложби–35000лв.;Проучване,кон-сервацияиреставрациянакултурно-историческипаметници–общо1850000лв.;Националенархеологическирезерват„Деултум“–му-зейнаоткрито–1500000лв.;Възстановяваненапосетителскиин-формационенцентърсмузейнаекспозициявархеологическабазакъмНАР„Деултум-Дебелт“–900000лв.;Проучваненадуховнатаима-териалнакултурананаселението–50000лв.;Експониранеипромо-

142

циянадуховнатаиматериалнакултурананаселението–300000лв.Всичкитезипроектиисредствасазамислениикалкулиранив

резултат на една добра практика, станала възможна по програматаIRPP-SAAH,икъмнастоящиямоментсачастотПланазаразвитиенаобщинатазаследващитеняколкогодини.

Взаключениеможедасекажеследното:Следкатогодининареднаархеологическияобект„Деултум-Дебелт“сепровеждатчастичнииспорадичниархеологическипроучваниясголемиинтервалиотвремепомежду им и недостатъчнофинансиране за разкриване облика нарезерватазанаукатаиобществеността,създаванетонаРегионалнатапрограмазакултурноиприроднонаследствовЮгоизточнаЕвропа,присъединяванетоникъмЕвропейскиясъюзиинициативносттаотстрананаисторическимузей„Средец“вролятамунабенефициентправятвъзможноедновъзобновяваненафинансиранетонаобектаинаинтересакъмнего.Това,полиниянаразличнипрограми,щедове-дедозначителноустойчиворазвитиеследпредприеманетонанеоб-ходимитеконсервационно-реставрационнидейности,кактоинана-лежащотосоциализираненаобектаипревръщанетомувкачествентуристическипродуктсогроменпотенциалзаразвитиенарайонаиблаготворно влияние върху неговата икономика. В основата на до-братапрактика в крайна сметка стоятименно тованадгражданенапроектитевсъчетаниесдоброуправлениеистабиленконтрол.

Добратапрактика,коятоилюстрираипотвърждаватвърдението,чеуправлениетонапроекти,финансираниотвъншнидонори,езна-чителенфакторприразвитиетонаархеологиятавБългарияитрябвавсеповечедасеизползвавсъщностепримернепростозаконкретенпроект,азаисториятанаединобект,промененаотредицауспешнореализирани,впроцеснареализацияилипредстоящипроекти.Вечебяхаизброениипоясненипредимстватанапроектниямоделнафи-нансиране.Тойеналожителеннесамопорадисобственитесиспеци-фики,ноипорадифакта,чемногоотдокументите(основноправил-нициинаредби)вобласттанакултурнотонаследствовстранатанесапроменяниповечеотпетдесетгодини.Реорганизиранисаинститу-циибездаимавлезливсилановиустройствениправилници(справ-кабившиятНИПКинастоящНИНКН,закойтонауебстраницатанаМинистерствонакултуратавсеощенеепубликуванновдокумент,нонеепремахнативеченеприложимия).СъздаденеЗаконзакул-турнотонаследствобездаимаизготвенаСтратегиязаразвитиетона

143

културнотонаследство,коятодагопредшестваинакоятотойдасеопира.Ненапоследномясто,регламентациятананационалнонивонакултурнитеценностинедаваравеншансзатяхноторазвитие.Всичкотоваепредпоставказанасочваневниманиетонаспециалистите,за-нимаващисескултурнонаследство,именнокъмпредлаганитеалтер-нативнивъзможностизауправлениеифинансираневтазисфераивчастносткъмпроектнияподход.Можемдасенадяваметойданамерисвоетозаслуженопризнаниеипо-широкоприложениевобласттанакултуратавследващитеняколкогодини!


ДоговорзаЕвропейскиясъюз[Електроненресурс].//<http://eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?uri=OJ:C:2010:083:SOM:BG:HTML>.

ДоговорзафункциониранетонаЕвропейскиясъюз.[Електроненресурс].//<http://eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?uri=OJ:C:2010:083:SOM:BG:HTML>.

Договор от Лисабон [Електронен ресурс]. // <http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=14292&category=243>.

ЗаданиезаизготвяненатехническипроектзаНАР„Деултум-Дебелт“,Об-щинаСредец.

Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. // Държ. вестник,№99,15дек.2009;изм.Държ. вестник№18,5март2010г.;изм.Държ. вестник№27,9април2010г.

Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. // Държ. вестник,№99,17дек.2010;изм.Държ. вестник№31от15апр.2011.

Конституция на РепубликаБългария [Електронен ресурс]. // <http://www.parliament.bg/bg/const>.

Наредба№ 11 за приемане на извършени консервационни и реставраци-онниработипонедвижимипаметницинакултурата.//Държ. вестник,№25,29март1983.

Наредба № 4 на Министерството на регионалното развитие и благоус-тройствотозаобхватаисъдържаниетонаинвестиционнитепроекти.//Държ. вестник,№51,5юни2001.

Националенпланзаразвитиезапериода2007-2013г.[Електроненресурс].//<www.eufunds.bg/document/89>.

Националнастратегическареферентнарамка[Електроненресурс].//<www.europe.bg/upload/docs/NSRR_protokol52.pdf>.

Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма. [Електронен

144

ресурс].//<www.tourism.government.bg/files/politics/file_235_bg.pdf>.ОбщинскипланзаразвитиенаОбщина„Средец“.Оперативнапрограма„Административенкапацитет“[Електроненресурс].

//<www.opac.government.bg/>.Оперативнапрограма„Регионалноразвитие“[Електроненресурс].//<www.

eufunds.bg/document/91>.УчастиенаБългариявРегионалнатапрограмазакултурноиприроднонас-

ледство в Югоизточна Европа (2003-2013 г.), Министерство на кул-турата [Електроненресурс]. //<http://mc.government.bg/page.php?p=46&s=27&sp=32&t=38&z=39>.

IntegratedRehabilitationProjectPlan/SurveyofArchitecturalandArchaeologi-calHeritage(IRPP-SAAH):BackgroundnoteontheoutcomeandimpactoftheRegionalProgrammeforCulturalandNaturalHeritageinSouth-EastEuropeLjubljana:MinisterialConference6-7November2009[Електроненресурс]. // <http://www.mk.gov.si/fileadmin/mk.gov.si/pageuploads/Min-istrstvo/Ljubljanski_proces/English/Ljubljana_Background_Note_on_the_Regional_Programme.pdf>.

TheEuropeanAgendaforCulture[oftheEuropeanCommission][Електроненресурс]. // <http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/doc399_en.htm>.

145

еФектИвНАтА коМУНИкАЦИЯ МеЖДУ БеНеФИЦИеНтИ И УпРАвЛЯвАЩ оРГАН НА

опеРАтИвНА пРоГРАМА кАто ФАктоР ЗА УСпеШНо ИЗпЪЛНеНИе НА пРоектИ

(по СЛУЧАЯ НА опеРАтИвНА пРоГРАМА АДМИНИСтРАтИвеН кАпАЦИтет)

МАЛИНАНИКОЛОВА

В рамките на предприсъединителния период на България къмЕвропейския съюз (ЕС), както и след като стана пълноправна дър-жава-членканаЕСпрез2007г.,държаватаимаправодасевъзполз-ва от безвъзмездно финансиране по финансови инструменти с целпреодоляване на структурните разлики между България и остана-лите държави-членки на ЕС и подобряване на конкурентоспособ-носттанаикономиката.Основниятмоделзаусвояваненасредства-та от европейските фондове е т.нар. многогодишно програмиранеи управление на проекти. Напълно новата за България управлен-скафилософия,основананапроектнияподход,наложистрогипра-вила за подготвяне на проектни предложения, управление на жиз-ненияцикълнапроектите,мониторингиконтрол.

В предприсъединителния период, а и след това, се наблюдаванедостатъчна подготвеност на държавната администрация не самодапрограмираправилноприоритетитенастраната,ноидауправля-ва ефективно програмите, осигурявайки прозрачност на усвоенитесредства, избягване на злоупотреби и провеждане на целенасочендиалог с гражданите и стопанските субекти относномеханизма нафункционираненапрограмите.Стопанскитесубекти,коитосапотен-циалнитеполучателинатезисредства,отсвоястрана,същосавпро-цеснаусвояваненамеханизманаработанановитеинструментииуспешнотоуправлениенапроектитеимвсеощесесблъсквасредицапроблемииадминистративнипречки.Добриятадминистративенка-пацитет на публичната администрация и на стопанските субекти ияснорегламентираното сътрудничествомежду тях саосновнифак-торизауспешноизпълнениенапроектииусвояваненасредстватапооперативнитепрограми.

Вредовниядоклад занапредъканаБългариявпроцесанапри-съединяванеот2001г.еднаотключовитепрепоръкинаЕвропейска-

146

1Комисия на Европейските общности, Редовен доклад за напредъка наБългариявпроцесанаприсъединяване,2001г.,стр.14.

такомисиякъмБългариякатострана-кандидатедаревизираипре-осмисли фундаментално реформата на държавната администрация.1Препоръкитеса,чевсеощесанеобходимидействиязаподобряваненакапацитетанадържавнатаадминистрациязаизпълнениенаизис-кванията за членство вЕС.Врезултатнапрепоръките от странанаЕКинаправенианализивърхуработатанадържавнатаадминистрация,съдебната система и структурите на гражданското общество (СГО),се отчита, че част от средствата от европейскитефондове следва дабъдатнасоченикъмзасилванемодернизациятанатезиструктури, задамогатдапредоставяткачественообслужванеиуслугинагражда-ните,ориентираникъмтехнитенужди,даоптимизиратработатасиидаотговорятнановитепредизвикателства,свързанисчленствотонаБългариявЕС.Втазивръзкапрезпрограменпериод2007–2013годинасесъздаваОперативнапрограмаадминистративенкапацитет(ОПАК).

Едноотосновнитепредизвикателствапредорганитенауправ-лениенапрограмите,коитосавпрякконтактскандидатитеибене-фициентите, е успешнотоприложение намеханизма за управлениена комуникацията с тези субекти и осигуряване на пълна прозрач-ностнаподборанапроектнипредложения,изпълнениетонапроек-титеи разходванетона средствата.От една страна, прилаганетонаизискваниятанаЕСзапрозрачностивидимостнадейностите,коитосефинансират със средства от европейския бюджет са ясно регла-ментираниистрогозадължителни.Отдругастрана,самитеУправ-ляващиоргани(УО)наместнонивоследвадафункционираттака,чедабъдатдостъпниивпомощкактонапотенциалниполучателинабезвъзмезднисредства,такаинабенефициенти,коитосавпро-цесна изпълнение на проектите си. Достъпността, точността и навре-менността на обмена на информация в процеса на управление напроектисаотособенозначениезауспешнотоимприключване.

Интересъткъмтематасекоренивъввнимателнотонаблюдениенапроцесанаработапоуправлениенаоперативнитепрограми,кой-то показва, че освен чисто техническите, правни, финансови и ад-министративнипредизвикателстванауправлениетонаевропейскитепрограмиипроективБългария,съществуваипроблемъткак,дали,с какви средстваи с каква честота всичкиучастници впроцеса си

147

взаимодействатмежду сииобменятинформация, доколко товаоб-щуване е ефективнои в каквапосоканаразвитиеподтиква тофи-нансиранитеотпрограмитепроекти.

Именно затова изследването има за цел да оцени степента наефективностнакомуникациятамеждуУОнаОПАКотеднастранаи представители на бенефициенти от неправителствения сектор ицентралната администрация от друга страна, по отношение из-готвяне и изпълнение на проекти,финансирани от програмата, как-тоидасеоценятефектитеотпровежданатакомуникациявърхуиз-пълнението на тези проекти. Методът на изследване се огранича-вадоанализнаанкетникартисотворениизатворенивъпроса,кактоианализналитература,иевропейскиинационалниадминистратив-ниинормативнидокументи.Изследванетобепроведеновпериодамарт-май 2011 г. През периода на изследването бяха набрани рес-понденти,коитосесъстоятотбивши и настоящи бенефициенти по ОПАКиконсултантски компании,специализиранивизготвянеиуп-равление на проекти. Сред респонденти, разположени в различниградове на България бяха разпространени 70 броя анкетни карти,от които са попълнени общо 21 броя, включително и тази на УО.Основнитегрупи-респонденти,коитосеизследватвнастоящотоиз-следване са основно неправителствени организации (НПО), кактои представители на централната и областната администрации. ВдопълнениеУО на ОПАК – Дирекция ОПАК към МФпредоставиоб-щапозицияпоотношениенавъпросите,засегнативанкетнатакарта.Същотака,бепроведеноиедноинтервюсекспертотУО.Следвадасеотбележи,чеизследванетонепретендиразапредставителност,тъйкатоотразявамнениятанаограниченбройпредставители,най-вечеотгрупатанаНПОицентралнатаадминистрация–бенефициентипоОПАКинаконсултанти–съгласнотехнияспецифиченопитспро-грамата.Същотакаизследванетонепретендира,черазглеждавсич-кихипотезииаспектинапроцесанакомуникациямеждуУОибене-фициентите,катосефокусираосновновърхуканалитеисредстватазакомуникация,честотата,релевантносттаиразбираемосттанапре-доставенатаинформация.

Класическиятподходзауправлениенапроекти(УП)сепости-гачрезприложениеикомбинираненаразличнипроцесизауправле-ниенапроектите,катоосновнитеса:иницииране и дефиниране,пла-ниране,изпълнение,наблюдение и контрол, иприключване.Освенте-

148

зипетпроцесасавъведениощедевет„функционалнинаправления“(Андреев,2008:49),коитовлияятисивзаимодействатспроцеситезауправлениенапроекта,аименно:интегрирано управление, управле-ние на обхвата, управление на времето (графика), управление на разходите (бюджета), управление на качеството, управление на чо-вешките ресурси, управление на комуникациите, управление на рис- ка, управление на доставките. Те се възприемат като необходимиусловия за успешно управление на всеки един от горепосоченитепроектнипроцесиипостиганеназаложенитерезултатиипродукти.

Врамкитенанауката зауправлениенапроектисеотделяспе-циалновниманиенапроцесанаефективнакомуникациямеждувсич-кизаинтересованистранипопроекта,тъйкатоотнавременна,ясна,точнаипълнаинформациянавсекиетапотизпълнениетомузависидоколкоекипътуспешноуправлявадейностите,аоттамицелияпро-ект,спазвайкивремевияграфикибюджета.

Вконтекстананастоящотоизследваненаефективносттанако-муникациятамеждубенефициентите,изпълняващипроектифинан-сираниотОПАКиорганът,койтоотговарязауправлениенапрогра-мата,заефективнасеприемакомуникацията,чияточестота,канали,методи, точност, яснота и релевантност удовлетворяват в най-голя-мастепенбенефициентитеиводятдоуспешноизпълнениенатехни-тепроекти,т.е.допостиганенацелите,задачитеирезултатитеприспазване на графика, бюджета и обхвата на дейностите. Тъй катовсичкинаправленияотпроцесанауправлениенапроектисавзаимо-зависимииотклонениеотеднооттяхпривсичкислучаисеотразяваотрицателновърхунякоиотостаналите,аоттаминасамияпроекткато цяло, следва да бъдат изградени ясни и строги процедури имеханизмизатяхнотоуправлениеиконтрол.

УспешнотоизпълнениенаОПАКзависиотактивносттанапо-тенциалнитебенефициентиисамитебенефициенти.Доголямасте-пенобачеактивносттанатезигрупизависиоттовадоколкооткритикъмгражданите,активни,прозрачниикомуникативнисапрограматаислужителитенаУО.Основниятпакетотсредствазакомуникациясъсзаинтересованитестрани,осигуряваненапубличностипрозрач-ностнаизпълнениетонаОПАКпредставляваприетиятвъзоснованачл.2-10наРегламент№1828/2006г.Комуникационенплан(КП)запрограмата, който определя целевите групи, към които е насочен,установява стратегия на планиранитемерки за информация и пуб-

149

личност, както и индикативен бюджет. Основната цел на КП е даосигуридостатъчногаранции,чеусвояванетонасредствата,осигу-рениотЕСФзапериода,сеизвършвапопрозрачензаширокатаоб-щественостначин,бенефициентитенаОПАКивсичкизаинтересо-вани страни.една от най-важните цели на кп, която следва да доведе до успешно изпълнение на програмата, е да засили интере-са и да насърчи активността на потенциалните бенефициенти в изпълнението на опАк. За постигане на тази цел трябва да се осигури активност от страна на експертите на Уо, които да под-държат постоянен контакт с гражданите и субектите – потенци-ални бенефициенти, като насърчава тяхното участие в процеду- рите за предоставяне на безвъзмездна помощ.Дейноститепоин-формацияипубличностщебъдатнасоченинапървомястокъмши-роката общественост, потенциалните бенефициенти на ОПАК съсспециаленфокусвърхуцелевитегрупи,приетизабенефициентинаОПАКибенефициентитенаОПАК,коитоизпълняватпроекти.2ЗадасепостигнатцелитенаКП,УОнаОПАКзалагавКПизползваненакомуникационнисредства, аименносъбития (информационнидни,семинари,работнисрещи),дискусионнифоруми(конференции,дис-кусии, кръглимаси),интернеткампании,информационенбюлетин,аудиовизуалнисредства,печатниинформационниматериалиивръз-кисмедиите.

Следвадасеотбележи,чеКПпредставлявацялостнарамка запровежданенаинформационнаикомуникационнакампанияотстра-нанаУО,насоченакъмобществеността,медиите,потенциалнитебе-нефициентии всички заинтересовани страни.При все товаи с из-ключениенаопределенимерки,визиращиисамитебенефициенти,следвадасеоткрои,чекомуникациятастяхнееразвитаипоставенав центъра на плана. В този смисъл магистърската работа изследвамеханизма имерките за комуникация със самите бенефициенти наетапизпълнениенапроектите.

ефективността на комуникацията предполага работещ ме- ханизъм за обмяна на информация между всички страни, който да осигурява честота на предоставяне и обмен на информация, позволяваща бенефициентите и останалите заинтересовани стра-ни да бъдат информирани за всяка промяна по програмата и пра-

2КомуникационенпланнаОПАК,стр.19

150

вилата, която би оказала ефект върху изпълняваните от тях про- екти, във възможно най-кратки срокове след въвеждане на тези промени.В допълнение комуникацията се оценява като ефективнатогава,когатосеосъществявапокачествен начин,аименнодаеточ- на, ясна и разбираема и използва широк кръг от канали,коитооси-гуряватпокритиенавсичкигрупизаинтересованистрани,притежа-ващи специфични изисквания и възможности. Освен това имайкипредвид,чепрограматасеуправляваотдържавнатаадминистрация,коятовсеощеевпроцеснареформиранеинаприспособяванекъмпроцедурите на работа на европейските институции, от особенаважност е самата администрация да осъзнава отговорността си заосигуряванена възможнонай-голямапрозрачностна управлениетонаОП,ивчастностнаОПАК,катоизпълнявавмененитейфункции,бидейкидостъпнаиоткритазавсичкиграждани.

ПриоценкатанаефективносттанакомуникациятанаУОнаОПАКсбенефициентите,еотголямозначениенесамочестотатанаобменнаинформация,ноина кой етап от жизнения цикъл на проекта се осъществяватозиобмен.Всекиетапимасвоитеспецификипоотно-шениеинтензивностнадейностите,аоттаминаинтензивностнако-муникациите.Процесът на комуникация не предполага единственопредаваненасъобщение.Необходимоекомуникаторътдасеуверипокакъвначинтовасъобщениееразбраноотполучателя.Вконкретнияслучайименномеханизмътна„обратната връзка”следвадаосигу-ряватазиобратнаинформация,коятотечеотбенефициентитепопо-сокаУОидаводидообсъжданенаразличнистраниотсъвместниятимпроцеснаработа.

Напървомясто следвада сеотбележи,чене съществувафор-малноприетдокумент,койтоуреждапроцедураилимеханизмизако-муникациямеждубенефициентитепопрограматаиУО,сизключениенаКПнаОПАК,койтосефокусиравърхуразпространениетонаин-формациядопотенциалнибенефициенти,медиииширокатаобщес-твеност.Съгласнонего,кактоиспоредрегламент№1828/2006г.,иманазначен експерт по публичност, който осигурява изпълнението надейноститезаложенивплана.Товасепотвърждаваиотмнениятанаголямачастотбенефициентите,коитомогатдапосочатРъководствотонабенефициенти,завежданетонадокументивделоводствотонаУО,кактоиразличнитеканалинаобменнаинформациякатомеханизъм,нореалнонемогатсъссигурностдатвърдятдалиимадругформален

151

документ,койтоуреждатозивъпрос.Обачесамодвамаотанкетира-ните представители от групата на бенефициентите от централнатаадминистрациябяхавсъстояниедапосочатзвеноиексперти,коитоотговарятзаосигуряваненаинформациядобенефициентите,кактои такива, които комуникират с тях по отношение управлението напроектитеим.СъщотосеотнасяизаанкетиранитеНПО,прикоитоединственочетиримаотобщодеветанкетиранисавсъстояниедапо-сочатекспертитепомониторингипубличносткатосубектизавръз-ка,кактоитехнитефункции.Възоснованатезифактиможедасенаправипредположение,челипсатанаясниправилазаинформираненабенефициентите,изпълняващипроектиотносноважнизатяхоб-стоятелстваврамкитенаОПАК,кактоилипсатанаразписаникана-ли,средства,честота,процедуразаадресираненаУОисрокове,съз-дават предпоставки за проблеми в процеса на комуникациямеждудветестрани,коитомогатдасеоценяткатослабостивефективносттанаобщуването.

ПоотношениенаканалитеисредстватанакомуникациямеждубенефициентитеиУОнаОПАКможедасезаключи,ченесъществу-ваясноизразенканалзакомуникация,койтопреобладавасредотго-воритенаанкетираните.Товаозначава,чекатоцялосеизползватведнаквастепенголямачастотвъзможнитеканали,аименноинтер-нет(имейл,уеб-сайтифорум),срещисекспертинаУОнаОПАК(по-сещениенамясто),телефонниразговори,факс(официалнаписменакореспонденция), информационни дни, обучения и публикуване надокументинауеб-сайта.КатоцялосъотношениетонаотговоритенаНПОговори,чевпо-голямастепензакомуникациястяхУОизползвателефонна връзка (21%) ифакс за писмена кореспонденция (21%),следваниотравендялнапрекитесрещиикомуникациятапрезин-тернет (по 16% всяко). Толкова са отговорите и на респондентитеот неправителствения сектор. Те все пак посочват, че се използватвсичкиканалиспоредразличнитеситуации,докатосредотговоритена бенефициентите от централната администрация това твърдениее преобладаващо (33% от отговорите), следвано от преките срещи(22%) и интернет технологиите (22%). Сред отговорите, дадени отгрупата на консултантите, интернет комуникациите преобладават(50%),катотесапосочилисъщотакаиинформационнитедни(30%)ипубликуванетонадокументинасайта(10%)катопо-честоизполз-ваниотУОканализакомуникациясбенефициентите.Втазивръзка

152

следвадасеотбележи,чеинформационнитедни,семинаритеикон-ференциитесепровеждатсъгласноИндикативнатагодишнаработнапрограма(ИГРП)засъответнатагодинаиделътнатозиканалинфор-мацияпоотношениенаостаналитеесравнителнопо-малък.Позици-ятанаУОе,чесеизползватвсичкивъзможниканализакомуникациясъгласноспецифичнитеетапинаизпълнениенапроектите.

Отдругастрана, занай-предпочитаниканалии задвете групиизследвани бенефициенти са пряката среща с експертите на УО(33%), интернет и електронната поща (33%) ителефона (25%).Тези резултати се потвърждават и от консултантите, според коитобенефициентитепредпочитатдасесвързватсУОчрезсреща(50%)иинтернет(33%).Вдопълнениеитритеанкетиранигрупипотвър-ждаватпозициятанаУО,чепредпочитанитеоттяхканалисеизпол-зватотсамияУОспоредспецифичнитеизискваниянавсекиетапотизпълнениетонапроектитеим.Присравнениеспо-гореизложени-те резултати, кактои смеждиннатаоценка заизпълнениетонаКПпрез първия период (от 2008 г.) се забелязва, че до голяма степенпосоченитетогаваисегаотбенефициентитепредпочитанизакому-никацияканали(интернет)сеизползватотУОвпо-малкастепен,от-колкототелефонътиофициалнатакореспонденция.Всепактретиятпопредпочитанеканал,посоченпрез2008г.,аименнообучениятаисеминарите(58%)всеощенесеизползвадостатъчноинтензивноотУО.Втазивръзкаследвадасеотбележи,чеприпроведенотоинтер-вюспредставителнаУОтовабеизтъкнатокатопропускзапървияпериоднаизпълнениенаКП.Всепакбеотбелязано,чевмоментасеминаритесеизползватпривсекибенефициентследодобрениезафинансираненанеговияпроект,кактоипоусмотрениенаУОповре-менапериоданаизпълнениенапроекта,когатообстоятелстватаго-ворятзануждаотподобрениенакапацитетазауправлениенапроектинасъответниябенефициентследвадабъдеподобрен.�

Резултатитеотсъщотопроучванепрез2008г.средНПОИСГОсвидетелстватзасериознипроблемисналичиетонадостатъчнона-временнаидостъпнаинформация,коетосеотразявавърхутехнитеспособностидаучастватвпроцедури.ТазитенденциясредмнениятанаНПОсезапазииврамкитенанастоящотоизследване.Втазивръз-капоотношениенаефикасносттанаизползваненагорепосочените

�ИнформациятаеполученаотпроведеноинтервюсекспертотУОнаОПАК.

153

канализаобменнаинформация,поотношениенанавременноститочностидветегрупибенефициентииконсултантитеизтъкватопе-ративносттанателефоннитеразговорииелектроннатапоща,коитообикновеносеизползватзаинцидентнииуточняващивъпросииоб-мянанаработнидокументи.Всепакпоотношениенаелектроннатапоща се отбелязва, че понякога УО злоупотребява с неговата бър-зинаиоперативност,особенокогатоУОискададоведедознаниетона бенефициентите дадено указание или нареждане, но не приемаобратна връзка по отношение на тази информация. Факсът и пис-менатакореспонденциясеприлагат,когатоотУОсеискадапредос-тавитълкуваненаНасокиилиразпоредби,носеизтъква,втовачислоиотконсултантите,чеотговоритеотстрананаУОсезабавятпорадидългисъгласувателнипроцедури.Отновопорадимноговреме,необ-ходимозанасрочванеикоординиране,прекитесрещисекспертинаУОнесапосочениотНПОзабързоиоперативносредствозаобменнаинформация,докатоприанкетиранпредставителнацентралнатаадминистрация това за тях е най-навременния канал за комуника-ция.Всепакдругакцентнапровежданетонапрекисрещие,чепре-доставенитестановищанесавписменвид,приематсепо-скорока-толичномнениенаекспертите,аненаУОинемогатдасеприло-жат към изискуемата документация по проектните предложения.СпоредУОи част от консултантите най-подходящият канал, койтопредоставяточностинавременностнаинформациятасаинформаци-оннитедниисрещитесбенефициентите,тъйкатопотозиначиннай-недвусмислено се изясняват с конкретните експерти отУО всичкивъзникналивъпросиизатруднениянабенефициентите.

КактоезаложеновКПисъгласноизискваниятанаЕКзапроз-рачностнапрограмите,уеб-сайтътнаОПАКпредставляваосновенизточникнаинформациязапрограмата.СъщотакаУОуточнява,чесъгласнорегламент№1828/2006всякаинформация,коетокасаепро-грамата следва да се публикува с цел осигуряване на прозрачностиотчетност.Правивпечатление,чесайтътнаОПАКеединотнай-добреструктуриранитеифункционалнисайтовенаОПвБългариящосеотнасядоудобствонапотребителяпринавигациянанего.Поотношение на средствата, чрез коитоУОразпространява информа-циядобенефициентите,потенциалнитебенефициентиивсичкиза-интересованистраничрезуеб-сайта,катонай-използванииотдветегрупи анкетирани бенефициенти бяха посочени Ръководството за

154

бенефициенти(15%)иНасокитезакандидатстванепопроцедурите(15%).Освентова,бенефициентитепотвърждават,чесъщественомяс-товинформиранетоимиучастиетоимвпрограматаиматнасоките,критериитезадопустимостиоценка(13%),списъцитесодобренитепроектизафинансиранепопрограмата(13%),кактоиобразцитенаизискуемитедокументиидокументи снай-често задаванивъпроси(съответнопо 10%).Следвада се отбележи, чеизискванията (7%),критериитезадопустимостиоценканапроектите(6%)идокументиснай-честодопусканигрешкиотбенефициентите(4%)същосафор-манакомуникация,накоятосеобръщавниманиеотУО.Обикнове-нотяхнатафункцияедаспомогнатзаизбягваненагрешкиприпод-готовкатанапроектите,аиветапанаизпълнение,коетопотозиначинспомагазатяхнотопо-доброкачество.ЗаразликаотпозициятанаУО,споредкоятовсичкивидоведокументипопрограмата,включителнотезизаинформацияипубличност,предвиденивКП,сепубликуват,резултатитеотпроучванетопоказват,чебюлетините,накоитосеот-деля специално внимание в КП като средство за предоставяне наважнаинформациявсъкратенвид(врамкитенаединдокумент),докоятобенефициентитеизаинтересованитестранинесадостигналиподаденапричина,несепубликуватнасайтаинеставаяснодаливъобщесеизготвятотекспертапопубличност.

Вдопълнение,бенефициентитеотгрупатанаНПОизтъкват,чеформалновсичкинужнидокументизауправлениенацикъланапро-ектитесаналице,новсъщностдействащитеправиланапрограматасъздаватпроблемистълкуванетоимиводятдонеефективностнако-муникациятаинаработнияпроцеспоуправлениенапроектитеим.Тозипроблемсепотвърждаваиотпредставителнагрупатанакон-султантите,койтоуточнява,чевголямачастотслучаитедокументитесаобщонаписаниинепредоставятяснидефиниции, коетоотновопоражда проблем с тълкуването им дори и от самите експерти наУО.Примерътдаденотконкретнияконсултантилюстрирадоголя-мастепенпроблем,койтовъзникваврезултатнастрогатайерархияБрюксел–Софияинеспособносттаистраханаадминистрациятададейства самостоятелно, като най-често отговор на зададен въпросгласи,че„такагопишевевропейскитерегламентиидирективииниетрябвадаговключимвдокументацията,нонезнаемкаквоточносаималипредвидотЕС”.Другбенефициентотбелязвазакъснениетонапубликуването на някои от тези документи на сайта като проблем.

155

Обръщасевниманиеинатова,ченесепубликуватдостатъчнооб-разцинадокументизаподготовканатръжнипроцедуризаизборнаизпълнител.Имайкипредвидстрогитеправилавтазичастнаизпъл-нението на проектите, невъзможността на бенефициентите да про-веждатправилнотръжнитесипроцедуризарадипропускиилигреш-кивоформянетонадокументацията,създавасериознипроблемизаспазването на графика на дейностите на проекта, на разпоредбитеиможедадоведедофинансовикорекциииспираненаплащаниятапопроектите.Важнипрепоръкивпосокаподобрениенапроцесанапредоставяненаинформацияиподобрениенакачествотонаработа-та на бенефициентите са насочени към по-подробно развиване нарубриките „често задавани въпроси” и „често допускани грешки”,коитореалноспомагатзаизбягваненагрешки.

По отношение начестотата на актуализация на информаци-ята,публикувананауеб-сайта,възоснованапредоставенитеотдве-те групи бенефициенти отговориможе да се заключи, чеУОнямаустановена процедура и график за актуализация на информацията,поместванатам.Следователнонеможедасеизведеопределенвре-мевиинтервал.УОнаОПАКсъщонепосочватакъв,катоуточнява,чепривсякапромянавдокументациятаиправилатанапрограматабенефициентитесеизвестяват.Разбирасетоваможедасеобяснисфакта,чеактуализациятанаинформациятазависиотинтензивносттанаработанаУОнавсекиотетапитенауправлениенапрограмата,когатопредстоятдасеотворятпроцедуризакандидатстванеилипъквечеимаотворенитакиваиследвадасепубликуватдокументиилиотговориназапитваниянакандидатбенефициенти.Нокактоспоме-нахмеипо-ранозауспешноуправлениенапроектибенефициенти-теследвадаразполагатснай-актуалнатаипълнаинформациявмо-ментанавъзникваненададенообстоятелство,задамогатдавзематнай-информирано и правилно решение. Това се потвърждава и ототговоритенаанкетиранитебенефициентиотгрупатанаНПОикон-султантите на въпроса дали УО публикува своевременно актуални и релевантни документи, в помощ на подготовката им за подава-нена проектни предложения.Заразликаотанкетиранитепредстави-телинабенефициентиотцентралнатаадминистрация,60%откоитоотговарятс„да”,то56%отанкетиранитебенефициентиотнеправи-телствениясектори80%отконсултантитесмятат,ченеобходимитеимдокументизаподготовканапроектнитепредложенияневинагисе

156

публикуватнавреме.ПозициятанаУОинаинтервюиранияекспертпотозивъпросе,чевсичкинеобходимиирелевантнидокументизаподготовканапроектнипредложениясепубликуватсвоевременно.

Вдопълнениенагореизложенотосенаблюдаваидругадрастич-наразликавмнениятанабенефициентитеотгрупатанаНПОинацентралната администрация, именно във връзка с конкретизираненасрок, в рамките, на който кандидат-бенефициентите и самите бенефициенти получават отговори от УО назапитвания,свързанисъответносподготовкатанапроектнипредложениисизпълнениенапроектите.56%отНПОфиксиратвремевипериодзапредоставяненаотговориотединмесец,докато60%отвторитепосочватинтервалотеднаседмица.Можемдаприемем,чеУОнаОПАКдействаспоредспецификатанавсекислучайотносновреметонеобходимозаотговорназапитваненабенефициент.ИменнозатоваисамиятУОотбелязвапериодаотединмесецкатореаленсрокзапредоставяненастановище,докатоекспертътотУО,скойтобепроведеноинтервюпосочва7дникатонормативенсрокзапредоставяненаотговорназапитване.Пос-ледниятсрокеприетсНаръчникзаизпълнениенаОПАК–вътре-шензаУОдокумент,койтонеепубличнодостъпен.Освентова,сро-кътзаразглежданенамеждиннитетехническидоклади,отчетииис-каниятазаплащаниясеустановявавдоговоритезапредоставяненабезвъзмезднапомощ,нообикновенотойе45дни.Принарушение,констатираноотУО,сеизпращаписмодосъответниятбенефициент,койтоимасрокот5днидаотговоринаписмото,катоследвадаобяснипричинитезаконстатиранитеотУОнарушенияидапоемеангажиментдагиотстрани.СледполучаваненаписмотоУОимасрокот45днидасепроизнесеидапредоставиотговорнабенефициента.Следваобачедасеуточни,чесъгласномнениятанаанкетиранитебенефициентисеконстатира,чевголямачастотслучаитеУОнеспазватезисрокове,коетосеотразявавърхупроектитенабенефициентитеподформатананеодобренотчетилиплащане,забавеновъввреметопровежданенатръжнипроцедури.Такаизложенатаинформациясепотвърждаваиследсправкавъвфоруманауеб-сайтанаОПАК,къдетоиманалич-ниредицаоплакванияипрепоръкиотбенефициентитепоповодлип-санаотговориилипредоставянетоимпрекаленокъсно.

Щосеотнасядояснотата и разбираемостта на тези отгово- ри, и консултантите и двете групи изследвани бенефициенти отбе-лязват,чеимануждаотвлаганенадопълнителниусилияотстрана

157

наУОзаподобрениенаразбираемосттаидостъпносттанаинфор-мацията,коятотеизпращатнабенефициентите.Отбелязватседобри-терезултатинапрограматапоотношениеусвояемосттанасредства,катосеотчитаважносттанадобратакомуникациязатова.Привсетоваотновосеотбелязва,чечастотпричинитезанепълнатаяснотаиразбираемосттанаотговоритеседължатнанееднозначнототълкува-ненаразпоредбите,кактоичестатапромянанаправилатаиуказани-ятакъмбенефициентите.Доголямастепенибенефициентите,икон-султантитедопускат,четоваседължинанедобратаподготвеностнаекспертитеисложносттанаматерията,кактоиотнежеланиетоимдасеангажиратствърдипозицииповъпросите,предметнадискусия,което отново довежда допроблема с честата промяна в правилата.Неяснотата според бенефициентите се дължи и на факта, че сепредоставят стандартноформулирани становища, които препращаткъм четене на Насоките за кандидатстване, чийто текст всъщностебилпричиназаколебаниеотстрананакандидат-бенефициентитеи бенефициентите. Този отговор те и консултантите са нарекли„отговор по брюкселски”. Все пак в тази връзка представител наконсултантите,кактоиекспертътотУОоткрояватнеподготвеносттаинепознаванетонанаредбитеотстрананабенефициентите,имайкипредвидзададенитеоттяхвъпроси.

Въввръзкасразгледанитесроковезаотговорреспондентитебя-хапомоленидададатсвободномнениепоотношениенатовадалиеималозабавяне(разтегляневъввремето)отУОвпървоначалнообя-венитесроковезаобявяваненасписъцисъсспечелилипроекти,кактоизазабавяненапредоставянетонаотговори,отправениотбенефи-циенти по програмата.По отношение на първия аспект саматаУОпризнава,чекогатоимаголямбройпроектнипредложения,подаденипо дадена процедура, се е налагало да се удължават сроковете заработанаоценителнитекомисии,акатопричиназатовасеизтъкванатовареността им и големия обем от работа. Това закъснение епозволено и от нормативната уредба. Също така УО изтъква катопричиназазабавяненаобявяваненаспечелилитепроектипровежданетонапроверказавъзможноналичиенадвойнофинансиране,тъйкатопроверкатасеизвършвавредицабазиданни,коитосеадминистриратотразличниведомства.Консултантитесъщопотвърждаваттазиси-туация, като уточняват, че неспазването на сроковете не обхващаединственоетапаоценканапроектнитепредложения,носъщотака

158

исроковетезасключваненадоговори.Същиятфактсепотвърждаваиот анкетиранпредставителнацентралната администрация, койтопривеждазапримерситуация,вкоятомеждумоментанаподаваненапроектнотопредложениеиподписваненадоговоразапредоставяненабезвъзмезднапомощминавапериодотпочтиеднагодина.Уточ-нявасе,чевмногоотслучаитебенефициентитенесеуведомяватзапричинитезатезизабавянияиразличнипроменипопроцедурите,т.е.къмтяхнепротичанавременнаинформация.

Отдругастрана,анкетиранитебенефициентиотнеправителстве-ниясекторпотвърждаватзаизтегляневъввреметонаредицапроце-дури, провеждани в рамките на етапа на изпълнение на проектитеим,следсключваненадоговоритезапредоставяненабезвъзмезднапомощ,коетоотсвоястранасеотразяванегативновърхуцялостнияграфикзаизпълнениенапроектите,дейноститеиплащанията.Единотдаденитепримериговоризачетиримесеченпериоднаодобрениенатръжнапроцедуразапроект,чийтопериоднаизпълнениеееднагодина,итоваеималонеблагоприятноотражениевърхуграфиканаизпълнениенадейностите.Отдругастрана, забавениплащанияпопроектисеотразяватвърхубюджетанапроектитеиоттамнадейнос-тите.ДругефектотзабавенотговорназапитваненабенефициентотУОповлиявавърхупредаванетонаокончателнитеотчетипопроек-та.Това,коетонасниинтересувавконкретнияслучайе,ченапрак-тикасепотвърждавахипотезата,ченеинформираненабенефициен-таотстрананаУОзапричинитезатезизабавяния,водидоотрица-телниефективърхуцялостнотоизпълнениенапроектите,констати-расенарушениенатритеограничениянамоделанауправлениенапроектиитовасъответнорефлектиравърхукачеството.

Освенвърхукачествотонаизпълняванитепроективсичкитезиаспектинанеинформираненакандидатитеибенефициентитеотнос-нозасягащигипроцесиврамкитенаУОивпрограматавлияятинапрозрачносттанауправлениетонаОПАК,закоятоконкретнипред-ставителиинатритегрупианкетираниреспондентиказват,чеимавсеощекакводасежелаевпосокананейнотоподобрение.Всепак63%отанкетиранитеотгрупатанабенефициентитеотнеправител-ствениясекторсподелятмнение,чесеосигурявапрозрачност.Теот-крояват наличието на разнородни средства за комуникация с бене-фициентите като предпоставка за осигуряване на прозрачност напроцесанаизпълнениеиуправлениенапрограмата.

159

Втазивръзкаследвадасеобърневниманиенаспецификитеиинтензивносттанакомуникациямеждукандидатитеибенефициен-тите,отеднастрана,иУОнаОПАКотдруга,презвсекиединотета-питенажизненияцикълнапроектите,аименно: етап „подготовка на процедурите от страна на УО“, етап подаване на проектни пред- ложения, етап оценка на проектни предложения, етап изпълнение на проектите и етап отчитане и приключване на проектите.Катоця-ло,задаможеетапитенапроектнияцикълдасеизпълняватпогра-фик с необходимото качество и в рамките на установения бюджетенеобходимообменътнаинформациямеждустранитедабъдебез-проблеменинавременен.Набазанаанализиранитедомоментаре-зултатитозипринципнедействавпълнасилапоотношениенарабо-татанаУОнаОПАКипоради това се наблюдаватизвестнипроб-леми.ПоинформацияотУОкомуникациятасбенефициентитееин-тензивнанавсекиотизброенитеетапи.УОзаявяванеобходимосттаот поддържанена обратна връзка с кандидатитеи бенефициентите„от момента на заявяване на нуждите до момента на приключванена проектите, както и на по-късен етап с цел установяване на ус-тойчивосттанаполученитерезултати”4,коетозаУОепредпоставказаосигуряваненауспехнапрограматаинаотделнитепроекти.Следвадасеотбележи,чеидветегрупианкетиранибенефициентиоткроя-ваткатонай-интензивниетапитенаизпълнение(33%)иотчитанеиприключваненапроектите(41%),следваниотетапанаподаваненапроектнипредложения(15%),катосеуточнява,чекачествотонако-муникациятавтезипериодиеотключовазначимостзатях.ТезитриетапасаоткроеникатоключовипоотношениенакомуникациятаиотинтервюираниятекспертотУО.

Етапътнаподготовканапроцедуритеиподаваненапроектнитепредложенияепосоченкатоинтензивен,щосеотнасядокомуникациямеждудветестрани,по-скороотпредставителитенацентралнатаад-министрация,къдетоврамкитенасхемитезапредоставяненабез-възмезднапомощнаконкретнибенефициенти,кандидатитеиУОсав процес на дискусия на потребностите им. Дадените отговори санапълнологични,имайкипредвидинтензивносттаиобеманадей-ностите,коитоследвадасеизвършватпрезтезипериоди.Товаепе-риодът,когатосепровеждатинформационнитедни.

4Отговор,предоставенотУОнаОПАКнавъпросотанкетнатакарта.

160

Можедасекаже,чепроцесите,протичащиповременадватаета-панаизпълнениеиотчитанеиприключване,сатясносвързанипо-междуси,тъйкатоединиятобхващанай-натоварениязабенефициен-титеиекспертитеотУОпериоднаактивнафазанаизвършваненадейноститепосамитепроекти,коитоотсвоястранаследвадабъдатнаблюдаванииконтролираниотУОивпоследствиеотчитани.Товасапериодите,когатосредбенефициентитевъзникватпроблеми,свърза-нисразличниаспектинауправлениетонапроектитеим(напримерпровежданенатръжнипроцедури)исеотправятпитаниядоекспер-титенаУО,включителноипоотчетнитедокументи.Следваобачедасеобърневнимание,чезаразликаотпозициятанаУОнякоипред-ставители на бенефициентите от групата наНПО свидетелстват залипсанакомуникацияиобменнаинформациясУОповременапър-витетриетапа.СъщоспоредУОприразработваненаИГРПзасъот-ветната годинаУОнаОПАКпровежда консултации с конкретниипотенциалнибенефициентисцелидентифицираненапотребности-тенавсичкизаинтересованистрани,ноимаизразенимнения,чеповременапървияетаптеняматникаквовлияниевърхуподготвянитепроцедури.Наетапоценкаобикновеносеотбелязва,чеакоимако-муникация,тотяесвързанаединственосисканеотстрананаоце-нителнатакомисиянадопълнителнидокументиипоясненияподо-кументацията. В тази връзка следва да се отбележи, че писменатакомуникациянатозиетапепозволенаединственовпредвиденитеотПМС№121/2007г.случаисцелизбягваненаконфликтнаинтереси.Въпрекитоваобачебибилодобредасеподобрипроцедуратащосеотнасядопредоставяненаинформациянабенефициентите,тъйкатотовабидопринеслозапрозрачносттанапроцесанаоценканапроек-титеидемонстрациянаобективносттанаоценителнитекомисии.

Конкретен представител наНПО посочва проблем и по временаетапанаизпълнение,врамкитенакойтоспореднего„катопра-вилоУОотказвададаваотговоринавъпроси,тъйкатонеискадасеангажираспозицияидържидазапазивъзможноститесизапроиз-волнирешенияприоценкатанаработата”.Тазипозициясесподелядонякъдеиотпредставителнаконсултантите,койтоизтъкванеже-ланиетозаангажиранеспозициякатоначиндасеизбегнатсъмнениязакорупционнисхемииконфликтнаинтереси.

По отношение използване на метода на „обратната връзка”, заложенвКПнаОПАК,УОпосочваосновнитеинструментизасъ-

161

бираненамненияипрепоръкиоткандидатитеибенефициентите,аименно: комуникация чрез форума на уеб-сайта наОПАК (секции„Въпроси“,„Сигнали“и„Препоръки“),имейлкореспонденцияите-лефонниразговори,разговориповременапрекисрещиидискусии-те,организираниповременаинформационнитедни.

Вдопълнение,отпредоставенатаотпредставителнаУОинфор-мация5,повременаинформационнитеднисеразпространяватанке-ти сред бенефициентите и потенциалните бенефициенти, които саинструмент,даващвъзможносттедаизразятмненияидапоставятнавниманиетонаУОважнизатяхпроблемиивъпросиотноснопро-грамата и нейното изпълнение. Също така при предаване на окон-чателнитетехническиотчети,сеискамнениетонабенефициентитеотноснокачествотонаработасУО.Споредекспертасъбранитеот-говорисеанализиратисевключватвгодишниядокладзаизпълне-ниенапрограматазасъответнатагодина.Пособственаинициативаекспертитесъщомогатдаизпращатимейли,скоитосеискаотбене-фициентитедапредоставятсвоитеоценкизакачествотонасътруд-ничествотосУОнаОПАК.

Анализътнасъбранитеданнипотематаводидозаключението,чеформалномеханизъмзатърсененаобратнавръзкасъществува,ноголямачастотсамитебенефициентинесаусетилимнениятаимдасевзематподвниманиеидаоказватпрякефектзаподобрениенауп-равлениетонапрограматаипроектите.Тесмятат,чебибилодобредасеположатусилияотУОвпосоказасилваненамеханизмазаот-читаненамнениятаипрепоръкитенабенефициентитеиприлаганетона тези препоръки с цел подобрение на качеството на изпълнениенапроектите.МалкачастотбенефициентитеспоредконкретниясиопитвработатасУО,отчитатподобрениевпроцесанаотчитаненамнениятанабенефициентите.

Възоснованатакапроведенотоанкетнопроучванеотмненията,предоставениотдветегрупибенефициенти,сенаблюдава,четеиматразличенопитотработатасУО,катотенденциятаевползанабене-фициентитеотцентралнатаадминистрация.Споредтяхтеобщуватпо-свободносУО,получаватповечесъдействие,коетоспореднаб-людениятаседължинафакта,чеидветестранисачастотструктура-танадържавнатаадминистрацияисътрудничествотоидостъпността

5ИнформациятаеполученаотпроведеноинтервюсекспертотУОнаОПАК.

162

едно до друга са много улеснени. Бенефициентите от неправител-ствениясектор,отдругастрана,възоснованаанализанапредоста-венитеоттяхмненияизпитватмногопоголемизатруднениясдостъ-падоУОвпроцесанауправлениенапроектитеси.Изводитеотдосе-гаизложенотосепотвърждаватиототговоритенаконсултантите,67%,откоитопосочватгрупатанасоциално-икономическитепартньориинаНПОкатотази,коятоиманай-изявенитрудностиприкомуника-цията сУО.Пак толкова от бенефициентите от неправителствениясекторобачеотчитат,чевъпрекизатруднениятапроцесътнакомуни-кациясУОсеподобрява.СпорединтервюиранияпредставителотУОнаОПАКНПОвсеощеняматдостатъчнодобреизграденадминис-тративенкапацитетиопитвуправлениетонапроекти,откъдетопро-излизатголямачастотнередноститеипроблемитеим.

Вследствиенатовамнениятанатритегрупианкетиранибенефи-циентиотноснокачествотонакомуникациятасУОвпериода2007-2010г. звучатнапълнологично.Докато60%отанкетиранитебене-фициентиотцентралнатаадминистрацияокачествяваткомуникаци-ятакатомногодобра,то83%отконсултантитесвидетелстват,четянеедостатъчна.ОтговоритесреданкетиранитеНПОсасравнителноравномерноразпределени,катотеокачествяваткомуникациятамеж-дудветестраникатозадоволителна,носмятат,чевсеощеимануждаотподобрениевпроцесанакомуникация.

Резултатите от анализаи анкетнотопроучване сочат, чеУОнаОПАКвсеощеимапроблемискомуникациятасбенефициентите,ко-итосеотразяватнаотношениятаиработатанадветестрани,атоваотсвоястранарефлектиравърхукачествотонаизпълняванитепроек-ти.Структурнитепромени,коитопретърпяУОнаОПАКпрез2009г.,аименнопреминаванетоназвенотонаподчинениеотМДААРкъмМФ,сеотчитаиотсамияорганвгодишниядокладза2010г.катопричиназаорганизационниикомуникационнипроблемисбенефи-циентите, които се отразяват и върху качественото изпълнение напрограматаифинансиранитеотнеяпроекти.

Същоследвадасеотбележи,чевпроцесанапровежданенаиз-следванетобеоткроенпроблемвотношениятамеждуУОнаОПАКинеговитебенефициенти,аименно,чебенефициентитенесечувс-тват уверенидаизразяват свободномнениятаипрепоръките сипоотношениенаУОнаОПАКособено,когатотесапо-критични.Товаявлениееособеносилноизразеносредбенефициентитеот групата

163

наНПО,закоитоможедасезаключивъзоснованаотговоритеим,чесаизпитвалинай-многотрудностиповременаработатасУОнаОПАКпоизпълнениенапроектите.


Bourne,Lynda,BeyondReporting.TheCommunicationStrategy,presentedatPMI Global Congress, Feb 2010. [Електронен ресурс]. // <http://www.mosaicprojects.com.au>(10.05.2011).

Brokaw,Renee,Communicationmodelslecture[Електроненресурс].//<http://pegasus.cc.ucf.edu/~rbrokaw/commtheory.html>(08.05.2011)

Campbell,G.Michael.Communicationsskillsforprojectmanagers.–NewYork:AMACOM,2009.

CommunicationfromtheCommission:CohesionPolicyinSupportofGrowthandJobs:CommunityStrategicGuidelines,2007-2013.

Dow, William, Taylor, Bruce. Project management communications Bible. –Indianapolis,IN:WileyEuropeanCommission,2008.

EuropeanCommission.AidDeliveryMethods:Vol.1.ProjectCycleManagementGuidelines.–Brussels,2004.

Fisk, John. Introduction to communication studies. – London ; New York :Routledge,1990.

Jacobson, Robin. Linguistics and Poetics : Closing Statement in In Style inLanguage/Ed.byT.A.Sebeok.–NewYork:Wiley,1960.[Електроненресурс]//<http://www.tlu.ee/files/arts/6007/t=123615bbc9eca23cc96df501c2bcad69801.pdf>.(08.05.2011)

Kanabar,Vijay;Warburton,RogerD.MBAFundamentals:ProjectManagement.KaplanPublishing,2008.

Kendrick,Tom.TheProjectManagementToolKit:100TipsandTechniquesforGettingtheJobDoneRight.[2nded.].–AMACOMDivisionofAmericanManagementAssociation,2010.

Office of Project Management Process Improvement, Project communicationhandbook,2ndedition,2007.//<http://www.dot.ca.gov/hq/projmgmt/documents/pchb/project_communication_handbook_2nd_ed.pdf>.

Pritchard,CarlL.Theprojectmanagementcommunicationstoolkit.–Norwood,MA:ArtechHouse,2004.

Špaček,David,Špalek,Jiří,CommunicationandElectronicPublicAdministration:SomeIssuesintheContextoftheCzechSystemofPublicAdministration.[Електроненресурс] //<http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/nispacee/unpan027501.pdf

Weaver,Patrick.Gettingthe‘softstuff’right:Effectivecommunicationisthekeyto successful project outcomes, PMIGlobalCongress 2007 [Електронен

164

ресурс].//<http://www.mosaicprojects.com.au>(10.05.2011).АлфаРисърч.Междинносоциологическопроучваненастепенназапознат-

остсОПАК–отчитаненамеждиннияефектоткомуникационнатакам-пания,юни2008г.

АлфаРисърч.СтепенназапознатостсОперативнатапрограма“Админис-тративенкапацитет”–целитенапрограмата,възможноститезаканди-датстванеиизползванитеинформационниизточници,октомври2007г.

Андреев,Огнян.Мениджмънтнапроекти.–София:Софтрейд,2006.Арабаджийски, Николай. Основи на публичната администрация : Обща

част;Специалначаст.–София,2005.ГодишендокладзанапредъкапоОперативнапрограма„Административен

капацитет”за2010г.Годишен доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в

РепубликаБългарияза2010г.наКомисиятапоевропейскитевъпросииконтролнаевропейскитефондовекъм41-тоНароднотосъбрание

Документ за изпълнението на оперативните програми до 31март 2011 г.[Eлектроненресурс].//<http://www.eufunds.bg>(06.05.2011).

Задължениянабенефициентитезаосигуряваненаинформацияипубличност: Приложение 13 [от документация поОПАК]. [Електронен ресурс]. //<http://www.e-finance-bg.net/files/1373_1423/1421_1422_publichnost.pdf>.

КомисиянаЕвропейскитеобщности.РедовендокладзанапредъканаБъл-гариявпроцесанаприсъединяване,Брюксел–2001г.[Eлектроненре-сурс]. //<http://ec.europa.eu/bulgaria/documents/abc/redoven-doklad-2001_bg.pdf>(06.05.2011)

Комуникационен план на Оперативна програма “Административен капа-цитет” 2007-2013 [Eлектронен ресурс]. // <http://www.opac.government.bg/images/stories/docs/015_Communication_plan_OPAC-BG_updated.doc>.

КомуникационнастратегиянаНационалнатастратегическареферентнарам-канаРепубликаБългариязапрограменпериод2007-2013г.,одобренанаВторотозаседаниенаКомитетзанаблюдениенаНСРРна20юни2008г.[Eлектроненресурс].//<http://www.eufunds.bg/document/598>.

МеханизъмзаопределянеиучастиенапредставителинанеправителственитеорганизациивзаседаниятанаКомитетазанаблюдениенаОперативнапрограма“„Административенкапацитет”[Eлектроненресурс].//<http://www.eeagrants.bg/docs/015_Mechanism%20NGOs.pdf>.

Министерствонафинансите,документвърхуФинансовипотоципоСКФ.[Eлектроненресурс].//<http://www.minfin.bg>(25.05.2011).

Най-честосрещанипроблемипооперативнитепрограми.[Eлектроненре-сурс]. // Дневник, 29 юни 2009. <http://www.dnevnik.bg/evropa/evro

165

finansirane/kazusi/2009/03/05/684232_nai-chesto_sreshtanite_problemi_po_operativnite/>(11.11.2010).

Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. [Eлектроненресурс].//<http://www.eufunds.bg/document/73>.

ОбщпроцедуреннаръчникзауправлениенаСтруктурнитефондовеиКо-хезионния фонд в България. [Eлектронен ресурс]. // <http://www.eufunds.bg>.

Оперативнапрограма„Административенкапацитет”2007-2013г.[Eлектро-ненресурс].//<http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=10726&category=368>.

Палашев,Николай.Тезизакомуникацията:Резюме[Eлектроненресурс].//<http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=361&WorkID=16926&Level=1>(08.05.2011)

Панчев,Венцеслав.Комуникативниумения,водененаделовисрещиипре-говори. //Наръчникпоумения :Гражданскимониторингвърхурабо-тата на администрацията. –София : СдружениеЦентър за социалнипрактики,2009.

Петев,Т.,Сотирова,Д.,Панайтов,Х.Комуникациииетикавпубличнатаадминистрация.–София:Институтпопубличнаадминистрацияиев-ропейскаинтеграция,2001.

План за оценка на Оперативна програма „Административен капацитет“2007-2015г.

Постановление№121от31май2007г.заопределяненаредазапредос-тавяненабезвъзмезднафинансовапомощпоOперативнитепрограми,съфинансираниотСтруктурнитефондовеиКохезионнияфонднаEвро-пейскиясъюзипопрограмаФАРнаЕвропейскиясъюз.(загл.изм.ДВ,бр.44от2010г.)//Държ. вестник,45,8Юни2007.

Постановление № 182 от 21 юли 2006 г. за създаване на Комитети занаблюдение на Националната Стратегическа Референтна Рамка иОперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове иКохезионнияфонднаЕвропейскиясъюз

Постановление № 6 на МС от 19.01.2007 г. за създаване на Единенинформационен портал за обща информация за управлението наСтруктурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз вРепубликаБългария.//Държ.вестник,№45,8юни2007.

Постановление № 70 на МС от 14.04.2010 г. за координация приуправлениетонасредстватаотЕвропейскиясъюз.//Държ. вестник,№31,23апр.2010.(всилаот23.04.2010,доп.№64от17.08.2010,всилаот17.08.2010)

166

Предложениязаподобряваненаусловиятазакандидатстванеиусвояваненасредстватапо„ПрограмазаРазвитиенаСелскитеРайони“2007–2013г.[Електроненресурс].//<http://www.bakep.org>.

Предложениянапредставителинаконсултантскитеорганизации заопти-мизираненаоперативнапрограма„Развитиенаконкурентоспособносттанабългарскатаикономика2007–2013инаправенитеотстрананаУп-равляващияорганкоментарипонаправенитепредложения.[Електроненресурс].//<http://www.bakep.org>.

Регламент (EO)№ 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относноопределянето на общи разпоредби за Европейския регионаленфонд,ЕвропейскиясоциаленфондиКохезионнияфонд[Електроненресурс].//<http://www.eufunds.bg/document/17>.

Регламент (EO) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 годинаотносноредаиначинанаизпълнениенаРегламент(ЕО)№1083/2006наСъветазаопределянетонаобщиразпоредбизаЕвропейскияфондза регионално развитие, Европейския социален фонд и КохезионнияфондинаРегламент1080/2006наЕвропейскияпарламентинаСъветаотносно Европейския фонд за регионално развитие. [Електроненресурс].//<http://www.bgregio.eu/media/files/1828bg.pdf>.

Регламент(EО)№1081/2006наЕвропейскияПарламентинаСъветаот5юли2006годинаотносноЕвропейскиясоциаленфонд[Електроненресурс].//<http://ibsme.org/images/filerepository/219_31_32006r1081_bg.pdf>.

Решение№493от15юли2010годиназаизменениеидопълнениенаре-шения на Министерския съвет. [Електронен ресурс]. // <http://www.eufunds.bg/document/634>.

Решение№965от16декември2005годиназаопределяненацентралнотокоординационнозвено,Одитнияорганпооперативнитепрограми,цен-тралнияинформационенофис,управляващитеорганинаоперативнитепрограмиимеждиннитезвеназауправлениенасредстватаотСтрук-турните фондове на Европейския съюз в Република България [Елек-троненресурс].//<http://ophrd.government.bg/view_file.php/4665>.

Ръководство за бенефициенти по ОПАК. [Електронен ресурс]. // <http://www.europe.bg/upload/docs/Guideline.pdf>.

СправказаОПАК–изпълнениенапървияетапнакомуникационнияпланнаОПАК2007-2008г.

Стратегиязамодернизираненадържавнатаадминистрация–отприсъеди-няванекъминтегриране2002-2006г.,приетасРМС№465/09.07.2002г.

Стратегиязауправлениеначовешкитересурсивдържавнатаадминистрация2006-2013 г. приета с Протокол№ 29.16 на Министерския съвет от20.07.2006г.

167

РоЛЯтА НА евРопейСкИте ФоНДове ЗА оБРАЗовАтеЛНАтА ИНтеГРАЦИЯ НА

ЛИЦАтА от РоМСкИ пРоИЗХоД

ЕЛЕОНОРАВЕЛИМИРОВА

Екстрадирането на български и румънски роми от страна наФранция през месец август 2010 г. за пореден път обърна погледана европейците към проблемите на представителите на ромскотомалцинство.Същевременно започна работата наЕвропейския пар-ламент по разработване на Резолюция за приемане на националнистратегиизасоциалновключваненаромитедокраяна2011г.,катоцелтанаинициативатаедасепрекратидискриминациятасрещунай-голямотоетническомалцинствовЕвропа.Товаеиеднаотосновнитепричинидаизберемтематананастоящатамагистърскатеза.

В този контекст проблемът за разходването на европейскитесредстваиреалнотоимотражениевърхуобразователноторавнищеналицатаотромскотоетническомалцинствовстранатаниеособеноактуалнапрезпоследнитегодини.Нанивопредставителинаизпъл-нителнатавластотдавнасеговоризатова,новсеощелипсватяснидокладизапостигнатотосевропейскисредства.

Спореднасеважнодабъдеразгледанаименнотематиката,свър-занасобразователнатаинтеграциянаромите,тъйкатокъмнастоя-щиямомент,вусловиятанаикономическакриза,средстватаотна-ционалниябюджет,отделенизаобразователнатаинтеграция,сане-достатъчни.Товапоражданеобходимосттаоттърсененадругивъз-можностизасправянестозипроблем.

Целта на магистърската теза е да представи постигнатия на-предъкпоотношениенаобразователнатаинтеграцияналицатаотромскипроизходиролятанаевропейскитефондовезатова.

Основнитеограниченияпредтоваизследванесасвързанисдос-тъпносттанаинформациятапоизбранатаотнаспроблематика.Поотношение на информацията, свързана с етническата структура вБългария, са използвани данни от преброяването през 2001 г., тъйкатовсеощенесапредставениофициалнитеданниотпроведенотопрезмесецфевруари2011г.преброяваненанаселениетоижилищнияфондвстраната.

Малцинстватаднессанеизменначастотсъставанавсякадър-

168

жава,макариненавсякъдетовадабивапризнато.Държавите,приз-налиналичиетонамалцинстванасвоятатеритория,гарантираттех-нитеправасосновниязакон.ИменновКонституциятасагаранти-ранииправатанамалцинстватавБългария.

Понятието „малцинство” е дефинирано преди всичко като ет-ническагрупавдаденадържава,различнаотобщотонаселениепопроизход,езикит.н.(Българскитълковенречник1973:438).„Мал-цинството”внякоислучаисеразглеждаикатонационалнаилиет-ническа група, която в дадена държава представлява малочисленообществоисеотличавапопроизход,език,вероизповеданиеит.н.отосновнияетническитипнаселение(Речникнабългарскияезик1998:115).Дветедефиницииопределятмалцинствотокатогрупаразличнаотосновнотонаселениенададенатеритория.

Проблемът„малцинство”стававидимтогава,когатовконтекстанасобственатасидемократизацияеднообществопрогледнезапос-ледиците от политиката на своето конструиране като националнадържава.„Малцинство“eпонятие,коетосеконструиранаосноватанаполитическоакцентираневърхузначимосттанададенасоциалнахарактеристика, при което „притежателите” на определени нейниразновидностисеоказватнегативнобелязани.Тоимареалностиза-едностоваспецификаединственовграницитенададенатанацио-нална държава. Една общност е малцинство тогава и само тогава,когато е налице политическо акцентиране върху съдържателноторазличие, което е конструирало общността като споделено прос-транство,итоепородилонегативномаркиранеотвъннаобщносттаи на конструиращите я „членове”.От гледна точка на различието,коетоконструирасоциалнатареалностнаконкретнитенационалнималцинства, темогат да бъдат етнически, религиозни, възрастови,според сексуалната ориентация и т.н. Всекидневното мислене намалцинството и на конкретните малцинства се формира под въз-действиетонанационалнатаобразователнаполитикаинамедийнотоговорене на политици,журналисти, социални учени. Така сефор-миратисоциалнипрактикинаотношениекъмразличнотоимоделинаизбягваненавзаимодействиятаспредставителинамалцинстватакатоносителинанегативнобелязаноразличие(Грекова2008:17).

Въпреки липсата на единна дефиниция на понятието „мал-цинство“,смеубедени,чееотособенаважностпредставителитенавсякомалцинстводабъдатравноправнопредставенивъввсякооб-

169

щество,къдетоенеобходимодабъдатинтегрираниидаиматравендостъпсъщокактоимнозинствотовсъответнатадържавабезогледнараса,пол,етнос,религия.

Етническатаструктурананаселениетовстранатаниерезултатотсложниипротиворечивиисторическииетногенетичнипроцеси.ДаннитенаНСИпоказват,че83,53%отнаселениетовстранатасеобявявазаетническибългари,9,5%забългарскитурци,4,7%заро-мии1,53%други1.Всичкигрупиразличниотбългарскататрябвадабъдатинтегриранивобществото.

Етимологията на понятието „интеграция” откриваме в латин-ското„integration“,коетосесвързваспроцеснаобединяваневедноцялонаопределеничастиилиелементи(Речникначуждитедумивбългарскияезик:1970).

Необходимосттаотинтеграциянамалцинстватаможедасераз-глеждаикатофункциянадезинтеграциятанабългарскотообщество,доколкотовнегосъществуватиндивиди,коитосаизолиранизарадисвоята реална или приписвана групова (етническа) идентичност,придобивана от тях с акта на раждане (Грекова 2010:176). Имайкипредвид това, трябва да отчетем необходимостта интеграцията дабъдеразглежданакатодвустраненпроцес.Отеднатастранащебъ-датпоставенисъответнитемалцинства,аотдругата–мнозинствотоот гражданите.Основнацелнаинтеграциятатрябвадабъдепрео-доляванетонавсичкистереотипи,поставящиедноилидругомал-цинствовнеоблагодетелстваноположениеспрямоосновнотонасе-ление на държавата. С интеграцията трябва да се създаде реалнавъзможноствсякаоттезигрупидапостигнеравенствовъввъзмож-ностите за получаване на добро образование, трудова реализация,здравеопазване.

Интеграциятанамалцинставатаитехниятдостъпдоустойчивпоминък са един от ключовите приоритети на Европейския съюз.Несамозабългарското,ноизаголямачастотевропейскитеправи-телстватоваедългосрочнаполитическацел,закоятосеотделяизна-чителенфинансовресурсполиниянаЕС.Трябвадаотбележим,чепроблемитенамалцинстватасасвързанисмоделитенасъжителствои отхвърляне, сътрудничество и напрежение между мнозинство и

1ЕтническисъставнанаселениетонаБългария.Availablefrom:<http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349>

170

малцинства.В контекста на интеграцията на ромите е особено важно да

споменем,чеобразованиетонееединствениятпроблемзатезиграж-дани.Тяхнотобитиеесъпътстваноотредицадругизатруднения–липсанадостъпдокачественоздравеопазване,липсаназаетост,жи-лищни проблеми, дискриминация и липса на равни възможности.Проблеми има и в сферата на културата. Всички те според насиматединкорен,аименно–нискотокачествонаобразованиесредпредставителите на ромската етническа общност. Решаването натозипроблемщеспомогнедасепроменистатуквотоидасеподобрижизненият стандарт на ромското малцинство в страната ни. Товаобачеможедастане,кактовечеспоменахме,самоакоидветестраниположатнеобходимитеусилия.Оттуксеналагаиособенотомястона образователната интеграция, за осъществяването на която еважнодабъдатизползванивсичкивъзможности.Засъжалениеобачеефектътотобразователнатаинтеграциянеемоментален.Неговотоотражениещетърсимвбъдещето.

Образователната интеграция на лицата от ромски произход еотособенозначение, задасеподобриизцялокачествотонаживотсредпредставителите на това етническомалцинство.Тя е един отосновните компоненти, поради възможностите на задължителнотосреднообразование,набългарскитеучилища,дапредоставятпрос-транство, в което да може да се реализира взаимодействие междудецасразличенетническипроизход,сразличенмайчинезик,задаевъзможнодасепреодолеятнегативнитенагласикъметническитеразличия(Грекова2010:176-177).

Образователната интеграция е и институционален процес наобединяване между образователни субекти, които са носители накултурниразличия,врамкитенаобщаобразователнасредазаудов-летворяване на еднакви образователни стандарти. Практическатареализациянатозитипинтеграциявучебнитезаведения–детскиградинииучилища–сесвързваглавносдвенейниразновидности.На първо място е организираното смесване в общо образователнопространствонадецаиученици,носителинаетнокултурниразли-чияитяхнотобезконфликтнообучениеивъзпитание (Нунев2009:10).Вторатаразновидностеобразователнатаинтеграцияна здравиромскидеца,несправедливопопадналивпомощниучилищаитях-нотоизвежданеиадаптираневнормалнаучилищнасреда.

171

Няколкосаосновнитенива,накоитоенужнодасеразглеждаобразователнатаинтеграция.Напървонивоеинтеграциятанадеца-тавдетскитеградини.Навторонивоисособенаважностеинте-грацията в системата на средното образование и трето, но не по-малкозначимонивоепрофесионалнатаквалификацияналицатаотромски произход. Същевременно необходимостта от интеграция вобразователнатасистемасеобуславяиотнуждатаотработнаръка,не само в България, но и в Европа. Според данните в доклада наПрограматанаООНзаразвитие(ПРООН),аконебъдезначителноподобрендостъпътдообразованиенаромите,работнатасилавЦен-тралнаиИзточнаЕвропакъм2015г.щевключваголемисегментиотнеквалифициранаинеобразованаработнаръка,коетощедоведедосъщественаструктурнабезработицавтезистрани(Извънкапананазависимостта2003:30-31).Достъпътдообразователнатасистемащебъдеповратнататочканатовадалипредставителитенаромскотомалцинствовбъдещещесеразглеждаткатопроблемзаобществотоиликатоквалифициранаработнасила.

Образованиетозавъзрастниипрофесионалнотоквалифициране,коитосатретиятосновенпроблем,свързансобразователнатаинте-грация,садостъпнипонастоящемсамоврамкитенапроекти.Опи-тътотпреобладаващатачастоттезипрограминееположителен.Те-зипроектинеуспяватдаподобрятравнищетонаобразованиетонаучастниците–ромиинеподобряватвъзможноститетедабъдатна-етина работа, защотоне отразяват реалнитепотребностинитонатрудовия пазар, нито на образователната система (Подобряване наобразованието на ромите в България 2007: 11). Въпреки това еположителенпримерътнаМинистерствонатрудаисоциалнатапо-литика,коетоработизарешаванетонапроблемитенапредставите-лите на ромското малцинство в страната чрез програми като На-ционалнапрограмазаограмотяванеиквалификациянароми,Про-грамизаограмотяване,професионалнообучениеизаетост,Обуче-ния за придобиване на професионална квалификация (Симеонова2007: 38-39) и други. Наличните данни показват, че грамотносттасредромитеесоколо15-20%по-нискаоттазинамнозинството,несамосредвъзрастните,ноисредмладежите.

Редица национални и международни нормативни документирегламентиратпроцесанаобразователнаинтеграциянаромите.НапървомястоеКонституциятанаРепубликаБългария(Конституция

172

наРепубликаБългария1991),вкоятоегарантираноправотонаоб-разование.Споредчл.6,ал.2:„Всичкигражданисаравнипредза-кона. Не се допускат никакви ограничения на правата или приви-легии,основанинараса,народност,етническапринадлежност,пол,произход, религия, образование, убеждения, политическа принад-лежност,личноиобщественоположениеилиимущественосъстоя-ние.”Заедностовавчл.53,ал.1епредвидено,чевсекиимаправонаобразование,аучилищнотообразованиедо16годишнавъзрастезадължително.Основниятзаконгарантира,чеосновнотоисреднотообразованиевдържавнитеиобщинскитеучилищаебезплатно,кактоичевисшетообразованиеприопределениусловия,уреденисъсзаконсъщо,ебезплатно.СпоредКонституциятадържаватанасърчаваоб-разованието,катосъздаваифинансираучилища,подпомагаспособ-ниученициистудентиисъздаваусловиязапрофесионалнообуче-ниеипреквалификация.Правонадържаватаеидаупражнявакон-трол върху всички видове и степени училища. Конституцията настраната ни поставя основите на достъпа до образователната сис-темазавсичкилица,а заедностова,властитеприематредицадо-пълнителни законови и подзаконови нормативни актове, които дагарантиратправотонаравендостъпдообразователнатасистеманалицатаотетническитемалцинства.

ДрутважендокументеСтратегиятазаобразователнаинтегра-ция на децата и учениците от етническитемалцинства 2004/2005-2008/2009,кактоинейнатаактуализацияот2010г., коятообхващапериода 2010-2015 г.Стратегията (АктуализиранаСтратегия за об-разователнаинтеграциянадецатаиученицитеотетническитемал-цинства2010:2)предвиждакатоприоритетипълноценнатаинтегра-циянаромскитедецаиученицичрездесегрегация2надетскитегра-динии училищата в обособените ромски кварталии създаваненаусловиязаравендостъпдокачественообразованиеизвънтях,кактои утвърждаване на интеркултурната перспектива като неотменначастнаобразователнатаинтеграциянадецатаиученицитеотетни-ческитемалцинствавпроцесанамодернизациянабългарскатаоб-

2През50-теи60-тегодининаХХв.вСАЩафро-американскотонаселение,чиитодецасасеобучаваливучилища,построенивгетата,започвапроцеснаиз-возваненадецатаоттезиучилищавучилища,вкоитосеучатдецанабялотоаме-рикансконаселение.ТозипроцесвСАЩенаречен„десегрегация”.

173

разователнасистема.Рамковата програма за интегриране на ромите в българското

общество 2010-2020 (Рамкова програма…2010) същоиграе същес-твенароля.Еднаотосновнитезадачинапрограматаепреодоляваненанеравенствотоигарантираненаефективноравенствовдостъпадоосновнисоциалнисфери,средкоитоиобразованието.Къмнас-тоящиямоментпрограматаенасоченаиотчитанеобходимосттаотобразователна интеграция като отправна точка за равноправнотоинтегриране на ромите в обществото ни.В документа е записано,чебезобразователнаинтеграциянаромскатаобщност,българскатаобразователна система би останала чужда на един голям процентбългарскигражданиинебимогладаотговорикактонаевропейскитеизисквания за включващо образование, така и на изискванията напазара на труда за добре квалифицирана работна ръка. Образова-телната интеграция е определена като важна предпоставка за пос-ледващоприобщаваненапазаранатруда,заповишаваненаздрав-ния статус, както и за подобряване на жилищните условия на ро-мите.Саматапрограмапредвижда19приоритетавсфератанаобра-зованието, сред които е и закриването на обособените „ромски”кварталниучилища,коитонемогатдаосигурятусловиянавсичкидецадасеобучаватветническисмесенигрупи/класове.Заедносто-ваприоритетеизадържанетонадецатавучилищеследнавършванена16-годишнавъзрастиподкрепазапостъпваневгимназия,колежилиуниверситет.Другприоритетсособенаважностеулесняванетонадостъпанавъзрастниромидоформинапродължаващообразо-ваниеитяхнотомотивиранезаученепрезцелияживот.

Международните документи също са разгледани в рамкитенамагистърскататеза.Особеноважнаеприетатана9март2011г.Ре-золюция на Европейския парламент за приемане на националнистратегии за социално включване на ромите (European Parliamentresolutionof…ontheEUstrategyonRomainclusion2011)докраяна2011г.,катоцелтанаинициативатаедасепрекратидискриминациятасрещунай-голямотоетническомалцинствовЕвропа.

Европейският съюз усилено подпомага интегрирането на мал-цинстватаицелевоотделя средства за това.Поотношениенарег-ламентациятазаизползваненасредстваотЕвропейскиясъюзтоза-почва още с реализирането на програмаФАРнаЕвропейската ко-мисия, с чиито средства се реализират няколко проекта насочени

174

към образователната интеграция на лицата от ромското етническомалцинство.КъмнастоящиямоментособеноважнаеролятанаНа-ционалната стратегическа референтна рамка (НСРР), имаща отно-шениекъмобразователнатаинтеграцияинаОперативнапрограма„Развитиеначовешкитересурси” (ОПРЧР),коятофинансирапро-ективтованаправление.

НСРРотразяваосновнитепроблемипрединтеграциятанаром-скотоетническомалцинствоидаваобщинасокизатяхнотореша-ване,катозаедностовадававъзможносттедабъдатдетайлнораз-гръщанивОперативнитепрограми.Рамкатаотчита,че„недостатъч-ната интеграция на уязвимите групи от обществото и незадоволи-телното качество на образованието и професионалното обучениемогат да бъдат пречка за разгръщането на пълния потенциал настранатаиподдържаненависокитемповенарастежизаетост,не-обходими за процеса на икономическо и социално сближаване сЕС.”(Отчетзадейностите,извършенипрез2006година,врамкитенапроектипоПрограмаФАР2007:75).

Общата цел наОПРЧР, определена вНСРР, е повишаване ка-чествотонаживотчрезподпомаганеназаетостта,достъпадообра-зованиесвисококачество,обучаванепрезцелияживотисоциалновключване.ТазицелотговарянаПриоритет2наНСРР.Товаепро-грама, съдържаща последователни мерки и индикатори, свързанисинтеграциятанаромите.Вдокументаромитесаопределеникатоспецифична целева група в три от приоритетните направления напрограмата,отнасящиседозаетост,образование,здравеопазванеисоциална защита.Предвиденисадействиявобласттанаобразова-ниетоивсфератаназаетостта.Заедностовавпрограматаевключенаспециалнаглава„Сферинадействиепоотношениенаромскатаоб-щност”.Неправителствените организации са предвидени като въз-можни водещи бенефициенти. Програмата съдържа и конкретнитекстове, свързанисобразователнотосъстояниенаромскотоетни-ческомалцинство.

ОПРЧРотчитаетническитеособеностинаобразователнияоб-хват. Според този документ „образователните диспропорции иматизявена етническа характеристика и са следствие на различията внискитеобразователнииобучителниравнища”(ОПРЧР2007-2013:27).Даннитепоказват,че20,5%отромитеняматдориначаленетапнаосновнатастепеннаобразование.„Голямачастотмалцинствените

175

етническигрупивградоветенапускатполуграмотниучилищепре-дидазавършатосновнастепеннаобразование,авселата–ощеследначалнияетап.Ромскитеучилищасавобособеникварталиимаха-ли,независимодалиставадумазаголямградилисело,авмоментасе наблюдава закриване на училища в села с преобладаващо ром-сконаселение.”(Пактам).Същевременнодецатаотмалцинственитеетническигрупипопадатврисковитегрупипоотношениенадостъ-падообразование.

ОП РЧР акцентира върху включването на децата, особено отмалцинственитеетническигрупиидецатасъсспециалниобразова-телнипотребностивраннитефазинаобразователнияцикъл.Заед-ностовапредвиждаиреинтегрираненаотпадналитеотобразова-телната система.Предвиденои е развиванена системата заизвън-класни и извънучилищни дейности. Според Програмата включ-ванетонадецатавраннитефазинаобразованиещеулеснитяхнатаинтеграцияизаедностоващедадевъзможностзапо-пълназаетостна родителите им. Акцентът върху ромите се наблюдава и когатоавторитенаПрограматаотчитат,че„записванетонадецаотромскипроизход в детските градини ще даде възможност за успешнопреодоляване на езиковата бариера още в ранна възраст и по тозиначинщеулеснидостъпаимдоследващитефазинаобразование.”„Интеграциятанадецатаотромскипроизходщесеосъществичрезмеркитезадеинституционализацияиоптимизациянаучилищнатамрежаисъздаванена„средищниучилища”,сосигуреницелодневнизанимания, социални мерки за подпомагане на социално слабитесемействаипредприеманенамеркизаулесняваненадостъпадотях”исъщевременно„щебъдатотчетениетнокултурнитеособеностинаромскияетнос”,коетощепредоставивъзможност запо-добърдос-тъпдообразователниуслугиналицатаоттазигрупа(ОПРЧР2007:106-107). Предвидено е специално внимание да бъде обърнато нанеграмотнитеи слабограмотнитехора, каквитоса значителначастот представителите на ромското етническо малцинство, кактовидяхмевпредходнатаглава.Затяхсепредвиждадасеорганизиратспециализирани курсове по ограмотяване, които да улеснят по-нататъшнияимдостъпдодопълнителнапрофесионалнаподготовкаисъответнодопо-конкурентноучастиенапазаранатруда.Пото-зи начин представителите на ромското етническо малцинство савключенивтритеосновниоперациинаприоритетнатаос:Достъпдо

176

образованиеиобучениенагрупивнеравностойноположение,ДецатаимладежтавобразованиетоиобществотоиРазвитиенасистематазаобучениепрезцелияживот (СтруктурнитефондовенаЕС2007:45).ВОперативната програма също така са заложени съответнитеиндикатори – за изпълнението и за резултатите.По отношение надостъпадообразованиеиобучениенагрупитевнеравностойнопо-ложение,катопримернидейностиезаложеноосигуряванетонане-обходимитеусловияиресурсизареализираненапроцесанаинте-грация на представителите на малцинствените етнически групичрездесегрегациянадецатаотучилищатаспреобладаващоромскоприсъствиеиинтеграциятаимвт.нар„приемниучилища”(ОПРЧР2007-2013 2007: 111). Също така тук са заложени и образователниуслугиидейностизанеобхванатииотпадналиученици,кактоизаученици в риск от отпадане.Отчита се необходимостта от успеш-нотоизвежданенаромскитедецаотт.нар.„ромски”училищаипо-добряванетонаучилищнатасреда,катосеочакваврезултатотин-тервенциятанапрограматадабъдеувеличенброятнадесегрегира-ните ученици. Особен акцент е и възможността за работа със се-мействата на децата от малцинствените етнически групи – относ-нотяхнатамотивациязавключваненадецатаимвучебнияпроцес,засъздаваненаконсултативнисемейницентрове,кактоидопълни-телно обучениепо български език�.В тази операция отОПРЧР епредвиденоидабъдатпредприетипревантивнимеркисрещуотпа-данетона децата от училище, като освенмерките за задържане савключениидейностипотяхнотореинтегрираневобразователнатасистемаисъздаваненаалтернативниформинаобучение.Вцелевитегрупинатазиоперациявлизатименнопредставителитенауязвимитеетнически групи и в частност ромите, чиято образователна инте-грацияразглеждаме, деца в раннадетска възрастмежду3и 6 г. итехнитеродители,отпадналитеотобразователнатасистема.

РезултатитеотизпълнениетонаОПРЧРса видимивдокладаза напредъка по изпълнение на Националния план за действие поинициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015” за2009 г., където са представенимерките за интеграцията на децатаи учениците от етническите малцинства, които разгледахме катозаложенивоперативнатапрограма.Втозидокументепредставено

�МалцинствениетническигрупиеточнияттерминизползванвОПРЧР.

177

постигнатотоза2009г.Същевременновдругдокладот2010г.саразгледаниефектите

от структурните фондове върху интеграцията на ромите, като еобърнатовниманиенаобразователнатаинтеграция.ВъпрекичеОПРЧР обхваща най-пълно образователната интеграция на лицата отромскипроизход,тясъдържаиопределенислабостиспоредМ.Ме-тодиева (Методиева2010),аименно: затрудненаевъзможността замногосекторниинтервенции, липсва ясноопределенофинансиранеза изпълнениена глава „Сферина действиепо отношениена ром-скатаобщност”,несапредвиденивъзможностизаподкрепанаром-ските организации като „конкретни бенефициенти”, което поставядейноститезаинтеграциянаромитевсилназависимостотполити-ческатаволянауправляващитеоргани.Заложенепринципътнапод-крепанауязвимитегрупивпридобиванетонакомпетенциизаучас-тиевпроцесанаусвояваненаевропейскитефондове,коетосъздавапредпоставки„уязвимите(по-малкиобщини,училища,НПО)даста-натощепо-уязвимиотгледнаточканатова,четещеусвояватмногопо-малъкпроцент отфондовете“ (Методиева 2010).Към2009 г. поеднаотмерките,включващиромитекатоспецифичнацелевагрупаеобявенаиреализирананасоченакъмромитесхемазафинансира-ненапроекти:„Създаваненаблагоприятнамултикултурнасредазапрактическоприлаганенаинтеркултурнотообразованиеивъзпита-ние”аподругитенямаобявениконкурси,поставящиакцентвърхуинтеграциятанаромите(Методиева2010).Участиетонапредстави-телинамалцинствата,ипо-конкретнонаромскотоетническомал-цинство, е сериозно в проектите по схемата „Създаване на благо-приятнамултикултурнасреда”.Частичноизключениеправисхематазаизвънкласнииизвънучилищнидейности„Данаправимучилищетопривлекателно замладите хора”, в която са включени 6338 деца иученициотмалцинствата,ноивнеяброятнаучастницитеотмал-цинствените групи е непропорционално малък на фона на общиябройучастници–50443деца.

Докраяна2010г.поОПРЧРсенаблюдаванеравностойнасте-пеннаизпълнение–зачастотприоритетнитеосииоперациитепотяхима завършени схеми за безвъзмезднапомощ,докатодруги саобявени едва през 2009 г. Същевременно някои от мерките с ак-цент върху ромите все още не са стартирали. Към края на 2010 г.стартирасхема„Интеграциянадецатаиученицитеотетническите

178

малцинствавобразователнатасистема”,насоченакъмутвърждава-не на междукултурното образование, десегрегацията на ромскитеучилища,превенциянаотпадането,обучениенаучителизаработавмултукултурнасреда.

Всредатанамарт2011г.наинтернетстраницатанаДирекция„Структурнифондове”наМОМНепубликуван списъкнаодобре-нитепроектипомярка4.1.03„Интеграциянадецаиученициотет-ническите малцинства” наОП РЧР. От подадените 417 проекта саодобренисамо48наобщастойност7,5милионалв.,въпрекиодоб-рения2009г.бюджетнасхематаот12милиона.Голямачастотпро-ектитесаотхвърлени,тъйкатопредвиждатразходизадецаиуче-ницинесамоотетническитемалцинства,ноизадецаиученициотмнозинството((Не)одобренитепроектипоОПРЧР–факти,пробле-миивъпроси2011).Товасамопосебесисъздавапредпоставкатезипроектидасепревърнатвсегрегационникатоизключватотпроек-титеразходитезадецаиученициотмнозинството.

Засъжаление,поподприоритет„Развитиенасистематазауче-непрезцелияживот“даннизареализиранипроектиняма.Тянееотваряназафинансиране,въпрекиголемитевъзможности,коитобисъздалазафинансираненапроекти,насоченикъмограмотяваненавъзрастниотетническитемалцинства,ивчастностпредставителинаромскотоетническомалцинствовстраната,макаритеданесапосоченикатоконкретенбенефициент(Пактам).

В началото на 2011 г. стартира и схема за директно предоста-вяне на безвъзмездна финансова помощBG051PO001/4.3-01 „Огра-мотяваненавъзрастни“,чийтобенефициентеМинистерствонаоб-разованието, младежта и науката чрез дирекция „Образователнипрограми и образователно съдържание”. Схематаще се изпълняванатериториятанацялатастраната,апроектът,закойтоеотпуснатабезвъзмезднатафинансовапомощвразмерна15000000левае„Новшансзауспех”4.

ПроектисефинансиратисподкрепатанаРомскияобразовате-ленфондБудапеща.Именнотозифондеосновендонорприпроек-тите,реализираниотЦентъразаобразователнаинтеграциянадеца-таиученицитеотетническитемалцинства.

4Главнадирекция„Структурнифондовеимеждународниобразователнипро-грами”наМОМН

179

Вкраянамагистърскататезасмепредставилиняколкопроектасвързанисобразователнаинтеграциянадецаиученициотромскотоетническомалцинство,коитомогатдабъдатединдобърпримерзаподобнипрактикинатериториятанацялатастрана.

Отпредставенитедомоментаданниможемданаправимняколкоосновниизвода.Напървомясто,образователнатаинтеграциянали-цатаотромскипроизходеединотприоритетите,свързанисцялос-тнатаинтеграциянаромитевбългарскотообщество.Занеяераз-работенаобширназаконодателнабаза,коятообаченеуспявадасесправиспроблема.коетокъмнастоящиямоментможедабъдеобяс-ненослипсатанадостатъченфинансовресурсибюджетниядефи-цит. За съжаление обаче правителството не съумява да се възпол-звамаксималнодобреотвъзможноститепредоставениполиниянаструктурнитефондовенаЕвропейскиясъюзвтазинасока.Средства-таотпуснатипооперативнатапрограманесадоговоренивпълниясиразмер,коетодоведеидопромянивсъставанаМинистерскисъ-ветпрезпоследниямесец.Вдействителностползите,коитобългар-скотообществобимоглодаизвлечеотобразователнатаинтеграциянапредставителитенаромскотоетническомалцинство,далечнад-вишаватвложенитевтяхнотообразованиесредстваивмоменткога-тодържавниябюджетнеможедасипозволиподобниразходитряб-вамаксималнодобредасеизползватвсичкиостаналивъзможности.

Центърътзаобразователнаинтеграциянадецатаиученицитеотетническитемалцинствавмоментаработипредимносъссредства,предоставениотРомскияобразователенфонд,анесъссредстваотоперативнатапрограма,кактобитрябвалодаеспореднас.Внеговатапрограма към момента липсва като приоритет реализирането напроекти чрез европейски средства по Оперативната програма, поПрограма„Младежтавдействие“илисъссредстванаПрограматазаученепрезцелияживот.

Последнатапроведенаконкурснапроцедуразанаборнапроек-ти в сферата на образователната интеграция на децата от ромскипроизход,реализиранаотМинистерствонаобразованиетопоПрио-ритетна ос 4 наОПРЧРпоказва слабоститена администриранетонапрограматаипропускитенаправениотадминистрацията,катопотозиначинредицадобрипроектисаотхвърлени,дискриминирайкибългарскитедеца.

ЩесипозволимдасесъгласимсизказанотоотМ.Грековаста-

180

новище5, чеполитиките самного, нореалнонаправенотопоотно-шение на образователната интеграция на децата от ромското мал-цинствоекрайнонедостатъчно.Освенказанотодомомента,спореднассезабелязвавизвестнастепенлипсанапубличностпоотноше-ниенареализиранитепроектиполиниянаОПРЧР.Въпрекинап-равенитеопитидаполучиминформацияотстрананаУправляващияорганизвенотовМинистерствонаобразованието,младежтаинау-ката подобнаинформацияне ни бе предоставена.Единствено дос-тъпнисаименатаначастотпроектите.

ПоотношениенадейносттанаЦентъразаобразователнаинте-грация на децата и учениците от етническите малцинства ще сипозволимдаотправимпредложение–дейносттанаМОМН,свърза-на с реализирането на приоритетна ос 4 на ОП РЧР да бъде пре-доставена наЦентъра и да се осъществява с помощта на неговитеексперти, което значително би подобрило резултатите от изпълне-ниеназаложенитемеркипопрограмата.

Взаключениещеизкажеммнението,чеобразователнатаинте-грацияналицатаотромскипроизходеособеноважнасцелтяхно-тоцялостноинтегрираневобществотоивсякаеднавъзможностнанационалниябюджет,полиниянаструктурнитефондовеилиспо-мощтанадругифинансовиизточници,небивадасеизпускаотстра-нанадържавата,задаможетезихорадаполучатравнивъзможнос-тизаповишаваненажизнениястандартипостиганенаединдосто-енживот.


Български тълковен речник.(1973)София:Наукаиизкуство.Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни

програми”наМОМН.<http://sf.mon.bg/index.php?w=290311140420>.Грекова,М.(2008)Ромите в София: от изолация към интеграция?София:

ИзтокЗапад.Грекова,М.(2010)Децата от ромски произход в задължителното средно

образование : Интегрирани и сегрегирани училища. Год. наСУ „Св.КлиментОхридски“.Филос.фак.КнигаСоциология.Т.102[Електроненресурс].<http://hdl.handle.net/10506/431>.

Извън капана на зависимостта, Регионален доклад за човешкото развитие

5СтановищетоеизказанонаСрещапоповодденянаромите8април2011г.

181

на ПРООН(2003)Методиева,М.(2010)„Ефектиотструктурнитефондовевърхуинтеграция-

та на ромите“. Политики 7 [Електронен ресурс]. <http://politiki.bg/?mod=osf&lang=1&c=cc_osf_heading&m=readDoc&p_id=698&p_inst=383201>.

Национална стратегическа референтна рамка. [Електронен ресурс]<http://www.europe.bg/upload/docs/NSRR_protokol52.pdf>.

(Не)одобрените проекти по ОПРЧР - факти, проблеми и въпроси. [Електроненресурс]<http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=767>.

Нунев,Й.(2009)Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в обра-зованието.София:Фонд.С.Е.Г.А.

Речник на българския език. Т. 9.(1998)София:„Проф.МаринДринов“.Речник на чуждите думи в българския език.(1970)София:Наукаиизкус-

тво.Симеонова, М. (2007) Ромите в България: новите предизвикателства.

София:Фонд.ФридрихЕберт.Структурните фондове на Европейския съюз, Как да успеем?(2007)София:

Фонд.„Европейскиинститут.

182

пРоБЛеМИте в опАк ИЛИ ГЛеДНАтА тоЧкА НА МеДИИте И БеНеФИЦИеНтИте 2007 – 2013

ВАСИЛЕНАЛИСКОВА

След присъединяването на България към Европейския съюз(ЕС)на1януари2007г.„рекитеотзлатобезпроблемно”трябвашедапотекатиоблагодетелстватцялотобългарскообществопоединмноголесен,работещпоцелиясвятначин–финансираненапроекти,счи-ятопомощщесепостигнатзначимицеликатопострояванетонама-гистрали,възобновяваненабългарскотоземеделиеиукрепваненаико-номикатанастраната.Такивабяхаочакваниятанапредставителитенабизнессредитеинагражданскитеорганизации–очаквания,коитобя-хапродуктнапровежданатаотправителствотополитика,която,на-пълноцеленасоченоилине,представяшеЕСкатоединственотовъз-можносредствозасправянесикономическитепроблемиизаукреп-ваненаполитическияавторитетвмеждународенплан.Тазиполити-кабеутвърденасподкрепатанамедиите,коитопредставяхаЕСкато„панацея”.

Началотона„модерната”българскаикономикаиобществотряб-вашедасепоставиидоизградичрезкандидатстванепопрограми,съ-финансираниотЕС,най-вечеподецентрализиранипрограми(възло-женизауправлениенастраните-членки),средкоитонай-значимомяс-тозаематОперативнитепрограми(ОП),договоренимеждудържавата-члениЕвропейскатакомисия.Еднаоттях,известнакато„Програматаотличник”,най-вечевсредитенадържавнатаадминистрация,еОпе-ративнаПрограмаАдминистративенКапацитет(ОПАК).ТоваеОПснай-високаусвояемостнасредства–считасе,чесаусвоенипоне25%отдоговоренотозапрограмнияпериод,икоятодълговреме(докраянамандатанаТройнатакоалиция)бееталонзауспешноуправлениенасредстваотЕС.

ОПАК е „най-младата” оперативна програма, действаща в Ре-публика България, но и тя, както и останалите ѝшест „по-големисестри”еспериоднадействиенапрограмнияпериод2007-2013г.ОПАКеподписанана3октомври2007г.иееднаотседемтеопера-тивнипрограми,съфинансиранисъссредстваотСтруктурнитефон-дове и Кохезионния фонд на ЕС –ОП Развитие на човешките ре-сурси (ОПРЧР), ОП Регионално развитие (ОПРР), ОП Транспорт,

183

ОПКонкуренто-способност на българската икономика,ОПОколнасреда(ОПОС)иТехническапомощ.Заразликаотостаналитешест,целитенатазипрограмасеопределяткато„хоризонтални”итещебъдатпостигнатичрезреализиранетонатаканаречените„меки”мер-ки.СамиятхарактернаОПпредполагаименнопостиганетонахори-зонтални цели, тъй като необходимостта от подобна програма въз-никваедваследприсъединяванетона10-течленкиотЦентралнаиЮгоизточнаЕвропа,втовачислоМалтаиКипърна1април2004г.,когатосеоказа,челипсваекспертенадминистративенкапацитетсредадминистрациите на тези държави, което наложи договарянето наощееднаОперативнапрограма–ОПАК.

ВБългариятястартирауспешно–ощена16октомвриеобявенапърватапроцедура, с допустимикандидатиСтруктурина граждан-скотообщество(СГО),коятозавършванетолковауспешно–отнад329 подадени проектопредложения, от които само 64 достигат дооценканакачеството,равняващисена19,5%,атоваозначава,че80%отподаденитепроектиотпадатощенаетападминистративносъот-ветствие. Тук започват проблемите наОПАК – мнозина считат, чеСГОизиграватролятана„опитнизайчета”–идветезаинтересованистрани,кактобенефициенти,предимнонеправителствениорганиза-ции,такаислужителивМинистерствотонадържавнатаадминистра-цияиадминистративнатареформа(МДААР)взаимносасеучиликакдаработятнабазанапроектнияпринцип.Товаседължинафакта,чеподобентипОПсачуждикактозадържавнатаадминистрация,такаизаСГО–работатапоСАПАРДиИСПАимакоренноразличенхарак-тер,аидонорскитепрограми,действалинатериториятанастранатапредичленствотовЕСиматзначителнопо-лекииизпълнимиусло-виязакандидатстванеотобявенитевОПАК–понеотчистоколичес-твенагледнаточкаприпредоставяненанеобходимидокументи.Нонебивадасезабравя,чеОПАКеединственатаОП,коятодадевъз-можностнаСГОдапредприемемеркизаукрепваненасвоитеструк-тури.Къммоментаобаченямаяснотадалищебъдеобявенановапро-цедуразаСГО.

Въпрекипроведенитеинформационникампании,информацион-нидни,публикуванатаинформациязанай-честодопусканинаруше-нияприподготовкатаиизпълнениенапроектнипредложения,аиданесезабравянатрупаниязначителенопитнаконсултантскифирми,същитегрешкипродължаватдасеповтарятиднес,коетоставаясно

184

иотпричинитезаотстраняваненакандидатиприеднаотпоследни-тепроцедурипоОПАКотмарт2011г.Тукоснователноголямачастотобщественосттаможедасизададевъпросадоколкое„отличник”тазипрограма,следкатозачетиригодинипотенциалнитебенефициентинеуспяхадасенаучаткакпонедапреминатадминистративнотосъот-ветствие.

Другаголямавъпросителнавтазипрограмаеконфликтътнаин-тереси–онзиконфликтнаинтереси,вечнонедоизказан,нонакойтовсякаорганизациябързадададеотрицателенотговор,илипонеоне-зи които пожелаха да споделят своето мнение за програмата. Тозиконфликтнаинтересифигуриранай-вечевмедиите,закоетоопреде-леноможе да се благодари на в. „Капитал”, чиито публикации на-истинаповдигатнякоиинтереснивъпросипредуправляващите.Въп-роси,накоитоотговорнямаидоднес.Фактитесанеоспорими–нитоединпроектпоОПАКнеепрекратенпорадиконфликтнаинтересиилипонепубличнодостъпнаинформациязатованяма.Дориакоимапрекратениилипроваленипроекти,липсваинформациязавъзстано-венинеправомерноизразходванисредства.

Недоизказанитепроблеми,конфликтитевъзникналиследкраянауправлениетонаТройнатакоалицияипородениотмножествопубли-кациивмедиите–доколкополитическинасоченивсеощенеизвес-тно,сапричинатадасеустановидоколко откритите от Управля-ващия орган (Уо) на опАк проблеми и нарушения, известни на широката общественост, статиите в медиите за нарушения при разходване на средства от еС и мнението на бенефициенти по про-грамата СЪВПАДАТ.Интереспредставлявадалиимаопитзаомало-важаваненапроблемитеприусвояваненасредстватапопрограматаотУО,опитзаспекулацииотстрананамедиитеижеланиезасподе-ляненасвояопитотбенефициентите.

Входанаразговорите заустановяванемнениетонабенефици-ентитезапрограматабезададенвъпросътзащосеправиопитдасеразбередоколкоустановенитепроблемиотУОнаОПАКсъвпадатсмнениятанабенефициентипопрограматаипубликациитевмедиите.Тозивъпросбепридруженсусмивкаирепликата,четоваееднабез-дъннаяма,вкоятоможешдасеопиташдасеориентираш,нощебъ-деневъзможнопорадинепрекъснатопроменящитесенормативнина-редбииуказанияотстрананаминистъранафинансите,аизарадитова,чемногоотнеправителственитеорганизации,работилипопро-

185

ективеченесъществуват.Врезултатнаизследването,тритезаинтересованистраниочер-

тахаследнитепроблеми:

Табл. 1. проблеми според представителите на Уо

1. Липса на капацитет от страна на бенефициентите при под-готовката и изпълнение на проектното предложение

2. Непознаване на нормативните документи – Ръководството на опАк, пМС 55/2007, Зоп и други

3. Неправилно планиране на проектните дейности и бюджет4. подаване на невярна информация за изпълнението на дей-

ностите и постигнатите резултати5. Неспазване на изискванията на Уо6. текучество в администрацията

Табл. 2. проблеми според представителите на медиите

1. конфликт на интереси2. Неправомерно разходване на средства3. Липса на капацитет у бенефициентите при подготовката и

изпълнението на проектите

Табл. 3. проблеми според представителите на бенефициентите СГо

1. огромната „бумащина“2. Недобро познаване на нормативните документи – пМС

55/2007, незапознатост на бенефициентите и експертите в Уо с Ръ-ководството за кандидатстване.

3. Честата промяна на нормативните документи4. текучество на експертите в Уо5. Липса на административен капацитет в Уо на опАк6. Липса на обратна връзка при зададен въпрос или казус7. Липса на гъвкавост

Поединпунктмнениятаинатритезаинтересованистранисъв-падат–товаенепознаванетонанормативнитедокументи,свързанисОПАК.Конфликтътнаинтересиеотчетенкатосериозенпроблемединственоотмедиите,макарченегласнонеговотосъществуванесепризнаваиотбенефициентите,иотУО.Интересноедасеотбележи,

186

че текучеството в администрацията е дефинирано като проблем отУОибенефициентите.Донякъде,медиитесъщодефиниратогромнотоколичество изискуеми документи при кандидатстването като проб-лем,нопо-скоронатоваизискванесегледакатонанеобходимо„зло”,коетодагарантира,чебенефициентътпонещеопитадаизпълнипос-тавенитевпроектацели.ЛипсатанаАДМИНИСТРАТИВЕН КАПА- ЦИТЕТ на служителите в УО да управляват програмата е значимпроблем,дефиниранединственоотбенефициентите.Всичкоказанодомомента показва, че точките на разминаване са доста повече, всравнениесдопирнитемеждутритегрупи. Нитоеднаотгрупитенеотричасъществуванетонапроблемиприусвояванетонасредстватаизатова сеналагаследният извод:

И трите страни признават съществуването на проблеми и осъз-нават допусканите грешки. Съществуването на конфликт на инте-реси е идентифицирано от медиите, но проблемът негласно се при- знава и от представители на сектора на НПО (Неправителствени организации) и бивши служители на несъществуващото МДААР. Нито една от страните, обаче, не полага значимо усилие и като че ли не проявява твърда убеденост, че статуквото трябва да се про- мени и, че за да се промени е необходимо взаимно да се изслушат, а не да прехвърлят отговорността един на друг. Наред с признаване наличието на проблеми, по важни пунктове мненията на трите групи съвпадат: особено що се отнася до недоброто познаване на нормативните документи по програмата, а донякъде и до липсата на капацитет за изпълнението и управлението на проекти. По дру- гите пунктове мненията се разминават, но не и драстично, което се дължи най-вече на изпълняваните в обществото роли от УО, медии и бенефициенти. УО като представител на провежданата от правителството политика, медиите като коректив на тази по-литика и бенефициентите като изразители на обществените наг- ласи. Този извод налага уточняване и стесняване.

Имамножествопубликации,доринаофициалнатаинтернетстра-ницанаОПАКмогатдасеоткриятматериали,даващинасокизатовакакдасеизбягватгрешки,притоваиРъководствотоедобренаписано.Имадостатъченбройматериалиивелектроннитеизданиянамедии-те.Припроявеножеланиедасеорганизирасрещасбенефициент–НПОпопрограмата,винагищесенамеринякой,койтодаоткликненаотправенатамумолба.Иаконеезамесенслучайнаконфликтна

187

интереси, представителите наНПО не се притесняват да споделятсвоята„борба”сУОнаОПАК.Ималиконфликтнаинтереси,дориинай-малкосъмнениезатова,подобнасрещатруднобисепровела.

Стигаседоизвода,чеосновенпроблемнеелипсатанаинфор-мацияили„замазванетонаочите”.Основенпроблемсеоказваинер-цията,навикът,страхътотнеизвестнотоинежеланиедасенаправиопитдасепроменистатуквото.СледкатоСГОбяхаизключеникатобенефициенти(понезасегатакъвепланът)следпроведенитетрипро-цедури–2007г.и2008г.–можедасетвърди,ченеправителствениясекторвБългарияостанакато„гласвпустиня”.НПОсабезпари,безмногоопциизафинансиранеисъответнобезвъзможностдаизразятсвоитепритеснения.

ИмаизвестналогикавтоваповечепроцедуризаСГОданебъдатпредвидени.ОПАКенасоченапредивсичкокъмподобряване на ад- министративния капацитетнадържавнатаадминистрация.Втазинасокапродължавафинансиранетонамащабнипроекти,резултатитеоткоитонесапочувстванивсеощеотширокатаобщественост,ивчастностотбенефициентитепопрограмата.Итукотновосестигадоединосновенпроблем:ЛИПСАнаизчерпателнаинформация,подоб-нанатазизаСГО,занарушенияипроблемивтезипроекти.Разби-расе,имапрекратенипроектинаконкретнибенефициенти:дванаНа-ционалнатаследственаслужба(НслС),коетоседължинапреструк-туриранетовследственитеитозинаДържавнаагенциязаинформа-ционнитехнологииисъобщения(ДАИТС),койтонепостиганитооб-щата,нитоспецифичнатасицел.Тазиинформацияможедабъдеот-критаединственоприобстойноразглежданенаГодишнитедокладизанапредъка,нодопълнителнаинформациязащосеслучватакатруд-носеоткрива.Вдокладитеповечетоотпроектитенаконкретнибене-фициентисасоченикатодобрипрактики.Туктрябвадасеизключатпроектите на общините, които са предадени на прокуратурата иОЛАФзарадисъмнениязанеправомерноизразходваненасредствата.СтававъпросзапроектитеспечелениотМСиминистерствата–затяхинформациялипсва.Можедасепредполага,тесаприключилиуспеш-ноизпълнениетонасвоитедейности,постигналисазаложенитецели,нотрайнирезултатинесевиждатилиусещат.Азаизразходванитего-лемисумитакиварезултатиелогичнодабъдаточаквани.

Товаедругататема„табу”законкретнитебенефициенти,коетолишаваобщественосттаотвъзможносттадапроследикаксехарчат

188

парите, които са предназначени за подобряване на качеството наадминистративнотообслужване,особенонацентралнониво.Тукот-новообщинитесаизвадениотуравнението,тъйкатотесакритикува-нидориповечеотСГО.ИдокатоСГОпоказватпо-добрирезултатинавторатаитретатаотворенапроцедурапрез2008г., тосякашобщи-нитетакаиненаучаватурокасиипродължаватдадопускатсъщитегрешкиивпроцедуритепрез2009г.и2010г.Тесаизключеникатобенефициентиводобренияиндикативенпланза2011г.Затяхсъщо,кактозаСГО,нееяснодалищебъдатпредвиденисредствадокраянапрограмата.Такасестигадопарадокса,чеакоизключимобщини-текатобенефициент,тотогавареформащесепровеждасамонацен-тралноиобластнониво,абизнесътработипредивсичкосместнитевласти.Етозащоирезултатитеотусвоенитесредстващесеокажатнеустойчивиибез реално практическо приложение.

ИзключванетонаСГОиобщинитекатобенефициентиееднаотпричинитеинформациятазаразвитиетонаОП,коятосепубликувавмедиитеиимазацелпроследяваненачинанаразходваненасредства-тапонея,значителноданамалее.Следизключванетонагражданскиясекторкатобенефициентпопрограмата,„качеството”наматериалитевелектроннитемедиирязкоспада–откритични,постепенносепре-връщатвчистоинформативнибездасъдържатконкретнаинформа-циязаразвитиетонаОПАК.Етозащо,благодарениенаучастиетонабенефициентиотСГО,ОПАКбе еднаотнай-широкоотразяванитепрограми, която се отличава с висока степен на запознатост средобществеността.Туктрябвадасенаправиуговорката,чеследкраянатретатапроцедуразаСГО,информираносттасъщоспадаипотозиначинпрозрачносттазадействията,предприеманизаразходваненасредстватасъщонамалява.Интересъткъмпрограматасъщоспадаитявсеповечезапочвадасеоприличаванаизточникзаразпределяненасредствамеждуминистерстватаиагенциитенацентралнонивозапокриваненанужди,закоитоилибюджетнееотпуснат,илипъксееоказалнедостатъчен.

ЛишаванетонаСГОотсредствазаукрепваненатехнитеструк-туриводидопрекратяваненадейносттанамножествонеправител-ствениорганизации,чиитопрепоръкикъмдържавнатаадминистра-циявеченемогатдабъдатвзетиподвниманиеприосъществяванепроцесанареформа.Товаепричината,порадикоятоглавнатацелнаОПАКнеможедабъдепостигната–осъществяваненареформавна-

189

чинанаработанадържавнатаадминистрация.Срединформациятаоттритезаинтересованистрани–УО,бене-

фициенти и медии, включена в изследването, безспорно най-голяминтереспредставляваизвършенотопроучваневмедиите,коетодаваяснапредставазазапознатосттанабългарскатаобщественостизвънзаинтересованитестранипопрограматазапроцесанаразходваненасредстватапопрограмата.

Направенотоизследваненегарантиравсеобхватност,въпрекипо-ложенотоусилиедабъдемаксималнообективноиизчерпателно.Из-ползванисапубликацииотелектронниизданиянабългарскимедииспревеснапубликациитевъвв.„Капитал”ив.„Дневник”.Разнообразнипоколичествопрезгодините,норядкопокачествосаматериалите,касаещиОПАК,коитомогатдабъдатоткритивелектроннитеизданиянабългарскитемедии.Общиятбройнапубликациитее28.

Двесаглавнитетеми,застъпенивмедиите–конфликтнаинтере-си,чиетопроследяванезапочвапрез2008г.,азаедностоваипублика-цииотмарт2010г.инеправомерноторазходваненасредствапопро-екти.Двететемисаотносителноширокоотразени,номатериалите,посветенинатях,кактоинанякоидругипроблемивОПАК,несеот-личаватсрегулярноститрайнопроследяваненапроцеситепоусвоя-ванетонасредстватапоОПАК–тесапо-скороспорадичниивина-гисасвързанисконкретен„медиен казус”.Втозисмисълвколичес-твенаспектнай-многопубликацииимаотмесецмартиаприл2010г.,последваниотпубликациитепрез2008г.Главнатемавтяхеконфлик-тътнаинтереси.Следмарт2010г.,броятнапубликациитезаОПАКрязконамаляваисеотличаватсинформационенхарактер–непрос-ледяватизпълнениетонапроекти,асъобщаватзаобявенипроцедурииспечеленипроекти.Липсваиясномнениеотстрананабенефици-ентитеиофициалникоментаринадържавнислужители(втовачислонесевключваткоментаритенаграждани,изказаниподматериалите)относноизвършенитеотавторитеанализинаоперативнатапрограма.Потазипричинабенеобходимодасеразгледамнениетонабенефи-циентитекатоотделнатемананастоящотоизложение.Такавсъщностседостигнаидоизводавзаключениетонаматериала.

КласификациятанаматериалитевмедиитезаОПАКеизключи-телнолесназаопределяне:едната тема е конфликта на интересивпрограмата,адругатае„всичко друго”. Най-многобройнитепублика-циисаот2010г.Тематикатанатезипубликацииекачественоеднаква

190

–касаесезапредаденитенаОЛАФиПрокуратурата25проекта,закоитоимасъмнениязанарушенияотстрананабенефициентите.Нетакастоивъпросътспубликациитеот2008г.,коитосаследващитепоколичество.Теизцялосапосветенинаконфликтанаинтересиизаразликаотпубликациитеот2010г.,имащичистоинформативенха-рактер,тезиот2008г.сапо-скоро„разследващи“и„доказателствени“.Конфликтът на интереси се явява водещкатокачествениндикаторзасвършенатаотмедиитеработа.Публикациитедо2010г.иматглавнокритиченхарактер,атезиот2011г.сапосветенинаотварянетонано-випроцедуризакандидатстванеисъбитияотличенхарактер(ражда-нетонадетенабившияминистър-председателСергейСтанишевотМоникаЙосифова,спечелилапърватаинформационнакампаниянаОПАКкатовстатиятасъщосеповдигавъпросътзаконфликтнаинте-реси).Това,коетосезабелязаотпроследяванетонаинформациятавмедиитее,чевсичкистатиискритиченхарактериматкатолайтмотивконфликтанаинтересиприотпусканетонасредствапопрограмата.

коНФЛИктЪт НА ИНтеРеСИЕдиндобърстарт,показващнамерениезатрайнаангажираностна

проследяванепроцеситевОПАКеналичиетонапубликацииотлято-то(25юли)на2008г.,коитоощетогава„разкриват”случаинакон-фликтинаинтересиприизборнапроекти–тема,значителнодопъл-ненаследзакриванетонаМДААРвкраянауправлениетонаТройна-такоалиция–публикациитев„Капитал”от2010г.Рядкотезипубли-кациисасвързанисконстатиранитрудностиповременакандидат-стванетоилиизпълнениетонаодобренотопроектнопредложение,беззначениеотвиданабенефициента–конкретенилиСГО.Въпрекито-ва,тазитемасъщоеотразена,новниманиетоотделенонанеяезна-чителнопо-малкоотинформациятазапредполагаемконфликтнаин-тереси(еднаединственапубликацияотаприл2008г.).

Интересное,чепубликациитезаустановенинарушениявходанаизпълнениенапроектнитепредложения,допусканинай-вечеоткон-кретнибенефициенти,вчастностобщините,сепоявяватследпубли-кациявъвв.„Капитал”стемаконфликтнаинтересинабившиями-нистърнаадминистрациятаНиколайВасилев,койтоуправлявафи-нансовагрупасдружествабенефициентипоОПАКповремето,ко-гаторъководибившетоМДААР.Фирми,соченикатосвързанисВа-силевилинеговиблизки–майкаисъпруга,сарекламнаагенция„Ок-

191

сиген”,„Активгруп”(свързанотодружество„Задиалогсадминистра-цията” печели първата комуникационна кампания на ОПАК; оста-налитекандидатисаотстранениощенаетападминистративносъот-ветствие)ииздателство„Сиеласофтандпъблишинг”,коитосаполу-чилипроектипоОПАКнастойностприблизително3млн.лева.

Конфликтътнаинтересисесвързваискметовенаобщини,съз-далификтивниНПОзаусвояваненасредствапоОП.КритичнисапубликациитезаОПАКвъвв.„Капитал”,вчастностзаконфликтанаинтересиприоценяванетонапроекти.Ощеот2008г.(публикацияот25юли2008г.)в„Капитал”сезагатвазаконфликтнаинтересиприизборнапроектизафинансираневрамкитенапроцедуразафинан-сираненаСГО,коетолишаваистинскитеНПОотвъзможносттадаполучатсредствазаповишаваненасобствениясикапацитет–аОПАКеединственатаОП,предоставящасредстванаНПОсекторазаукреп-ваненасвоитеструктури.ПримерзаблизконавласттадружествосодобренипроектиеЦентърътзаикономическиисоциалнианализиистратегии(ЦИСАС),Кърджали,създаденоткметанаКърджалиХа-санАзис.Вуправлениетовлизатощеобщинскисъветникислужи-телнаОбластнатаадминистрация.Проектътенастойност253хил.лева.ДругпримереФондация„Общественфонд–Пазарджик”,вчи-етоуправлениеучастваТодорПопов–кметнаобщинаПазарджик.Проектътенастойност128хил.лева.

Изводът на автора е, че над 20 от одобрените за финансиранепроекти(отобщброй48)саспечелениотфиктивнигражданскиор-ганизации,задкоитостоятчистополитическиструктури.Вслучаятеусвояватсредства,предназначенизанеправителствениясектор,кое-тосъответноиманегативенефектвърхуибезтованедобреразвитияинепознатзабългарскатаобщественостнеправителственсектор.

Посочената по-горе теза се оборва отМарияДивизиева, коятодаваинтервюна темаконфликтнаинтересиидалииматакъвприпредоставяненасредствапоОПАК1.Спореднеянякоипроектипов-дигатвъпроси,нонямаконфликтнаинтереси.

Анализитенаавторитепродължаватствърдението,чедории

1МарияДивизиева,зам.-министърнадържавнатаадминистрация:Някоипро-ектиповдигатвъпроси,нонямаконфликтнаинтереси.[Електроненресурс].//Ка-питал,№30,25юли,2008.<http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/07/25/530656_niakoi_proekti_povdigat_vuprosi_no_niama_konflikt_na/>.

192

според управляващите да няма конфликт на интереси, то логичносе появява въпросът дали чрез финансирането на политически не-правителствениорганизациинесеподменяролятанагражданскотообществовБългария,коетоотсвоястранапоставяостропроблемаза съществуванетому изобщо.Според някои изследователи (ТодорЯлъмов отФондация „Приложни изследвания и комуникации”) немалка част от държавното финансиране за гражданския сектор (отбюджета,ФАРиоперативнитепрограми)отива вчастниорганиза-циина кметове, общински съветниции партийни дейци, често безникакъвпредишенопитвуправлениетонапроекти.Потозиначинсенатъкваменаследнатапарадоксалнаситуация:неправителствениорганизации,коитоуспешносесъстезаватвчужбина,неуспяватдасесправятунас.Другспоренвъпросе,чепоопределенипроцедурикандидатитебиватиоценители.Товаседължинасамияхарактернапрограмата,коятозапериодотпочтичетиригодиниобявитрипро-цедуризаСГО,аостаналитебяхаисапредназначенизаконкретнибенефициенти – централни, областни и общински администрации,структуринасъдебнатавластидруги.Проблемътпроизтичаоттова,чекритериитезаподборнапроектиинаСГО,инаконкретнибене-фициентисеопределятиутвърждаватотКомитетазанаблюдение,вкойтоучастватпредставителинасъщитетезиинституции,коитокан-дидатстват,т.е.реалноправилатазаучастиесепишатиодобряватотпотенциалнитекандидати.ТаканапримербившетоМДААР,коетоеималосвоипредставителивКомитетананаблюдениееспечелилодомоментанасвоетозакриванепроектинастойност21млн.лева.

„вСИЧко ДРУГо“ И СпоРАДИЧНИЯт ХАРАктеРХронологичнологикатаеследната:впубликацияна„Капитал”

(№15,11април2008)сапосочениосновнитегрешки,допуснатиотбенефициентите по време на кандидатстване по първата отворенапроцедурапоОПАК,предназначеназаСГО.Тогавасамо48от329проектаполучаватфинансиране.Туклогичносезадававъпроса–за-щосеслучитоваследпроведенатамащабнаинформационнакампа-ниязапопуляризираненапрограмата?Отговорътеследният:защо-то преобладаващата част от предложенията са отхвърлени още на„пръвпрочит”–наетападминистративносъответствие,предиощедасестигнедооценкатапосъщество.

Най-често причината за това е липсата на документи или не-

193

правилнотоимпопълване.В90%отслучаитенесаприложениня-коиотдекларациите,коитосеизискватприкандидатстването.Фор-малноститеприкандидатстванетонаистинасамного–товаеширокоразпространеномнениесредвсичкизаинтересованистрани,нотряб-вадасеспазват–дорииизискванетозаподвързваненапроектитеи заверката на всяка страница. Твърде много в тази първа „опит-на” процедура са и проблемите с валидността на издадените удос-товерениязаактуалносъстояние.Другачастотдокументитепъксабилипопълненинаръка,следмногобройникорекции.Някоиоткан-дидатите дори са си спестили попълването на информация в целираздели.Банален,ночестосрещанпропускепредставянетонаудос-товерения за данъчни и осигурителни задължения от Националнаагенцияпоприходите(НАП),издадениизвънсрока,койтоепосоченвусловиятазакандидатстване.Зарадинепълноокомплектоване,лип-сващидокументиинепопълнениполета саотпаднали52%отпро-ектитепоОПАК.Някоиоткандидатите, коитоняматпартньорисапопълнилидекларациязапартньорствосъссамитесебеси.

Друга част от проектите са отпаднали поради недопустимост.Товаозначава,чечастоткандидатитенесауспелиправилнодаоп-ределят към кого е насочен проектът.Например: „4милионаженивБългария”или„300000хора”или„хоратасувреждания”.Многочестодейностите,закоитосееискалофинансиране,савъзможнииполезни,нонеотговарятнацелитенаОПАК.НапримеркандидатипотазипрограмасапоискалифинансираненавиртуалниобученияпотенисилизатуризъмвРила.Другисапо-амбициозниисипос-тавят за цел с парите даизготвят стратегии за държавниполитикиилидаконтролиратсъдебнатавласт.Именнозарадиподобни приме- ри, които не са съобразени с целите на ОПАК и допустимите дей- ности,оценяващитесмятат,чеединисъщпроектсеподавапоня-колко програми. Оценителите са се натъкнали и на предложения,коитопредвиждатповишаванетонаквалификациятанаучители,пре-подавателииобучители–полезнидейности,ноизвънцелитенаопе-ративнатапрограма.

Имаинесъответствиявбюджета.Например,висканезафинан-сираненапроектпоОПАКбилозаписано:информационнасистема–60000лева,управлениенапроект–10000лева,oбщо–300000лева.

Такасеочертаватпеттеосновнипропускиприкандидатстване-топопърватапроцедура.

194

основни пропуски при кандидатстването по първата процедура

1. Липсанадокументи2. Представяненадокументисизтекълсрокнавалидност3. Липса на информация в някои от разделите на формуляра за

кандидатстване4. Исканезафинансираненадейности,недопустимипосъответната

програма5. Несъответствиявбюджета

Товаеединственатапубликациявъвв.„Капитал” (№15,11ап-рил2008),коятоотразявадопусканитегрешкиприкандидатстванеотстрананаСГО.Небиваобачедасесмята,четовасагрешки,присъ-щина структуритенаСГО– те важати за конкретнитебенефици-енти,внай-голямастепензаобщините,чиитопроектисепишатотконсултантскифирми,честопредлагащиединисъщипродуктнараз-личниобщини,койтоизобщонеесъобразенсособеноститенакон-кретнияпотенциаленбенефициент.Затоваипроектитенаобщинитесанай-проблемноизпълняванитеидотозимомент.

Презмарт2010г.велектроннитеформатинамедийниизданиясе публикува информация за злоупотреба със средства по ОПАК.Информациятавъвв-к„Дневник”от18март2010г.еследната:за-местник-министърътнафинанситеАниМихайловаесъобщила,че 14 проекта на „кметове и общини” се проверяват за злоупотреба със средства от Прокуратурата, а други 10 се проверяват от Евро- пейската служба за борба с измамите – ОЛАФ. Тези проекти се проверяват за измами и конфликт на интереси. Тези 10 проекта са със съмнения за незаконно проведени обществени поръчки и са предадени на Агенцията за държавна финансова инспекция. Кон-кретнипроектиобаченесапосочени.Статиятапродължавасъссъж-дението,чеот252проектапоОПАК10%саснарушениякатопро-ектитенапрокуратуратаисъдилищатасаизрядни.Всъщатастатиясепосочва, чепомнениетона заместник-министърМихайлована-рушениятаотстрананабенефициентитемогатдасеразделятнадвегрупи: слаба подготовка на екипите по управление на проектите иумишлени злоупотреби. Продължава се с твърдението, че най-чес-титенарушениянаЗаконазаобщественипоръчкисапредопределенизборнаизпълнителчреззалаганенадискриминационниусловия(ноналиима ex-ante контрол?),фалшифициранена документи, сключ-

195

ване на договор без да е подадена нужната документация. Другагрупа нарушения са свързани с договори надвишаващимногократ-нопазарнитецени.Например,заизработканаинтернетсайтсаиска-нисумиот3000до50000лева.Освентова,кметоветесасключва-лигражданскидоговорисъсслужителиотадминистрациятаси,катозаплащанетонадвишавалодо4пътиработнатаимзаплата.Фалшивообучениеидвойнофинансираненаединисъщипродуктсасреддру-гитеконстатиранинарушения.

Вдопълнениенаинформациятапубликуванавъвв.„Дневник”есъдържащотосевинформационнияпорталlex.bgкъдетосепосочва,чеобикновеновъзложителитесасключвалидоговорзаобщественапоръчкасизпълнител,предложилнай-нискацена,авпоследствиеснегосеесключвалдоговорнамногократнопо-високацена.По-ната-тъксепосочва,чепопроектпоОПАКетрябвалодабъдатобучени700души,нореалнообученитебили150.Въпрекитовабенефициентътпоискал100%отсумата.Другинарушениясасвързанискандидат-стванетосединисъщпроектотразличниобщини,копираненасъщес-твуващипроекти,кактоинецелесъобразноразходваненасредства-та.ЗаподобнинарушениясигнализиратБългарскатаасоциациязаин-формационнитехнологии(БАИТ)заедносбраншовитеорганизации„БАСКОМ”и„ИКТклъстър”–представенивКНибенефициентипоОПАК(по-специално„ИКТклъстър”).

Равносметкатаеследната–една-единственапубликациязадо-пусканигрешкиприкандидатстване,публикациизаконфликтнаин-тересипредимнов„Капитал”и„Дневник”имногомалкопубликациизапроблемитенаконкретнибенефициентиприизпълнениенапро-екти.

Въвв.„168часа“от16юни2010г.епубликуванастатиязастъп-ващатезата,чеголемипроектипоОПАКсапровалени.Въввестни-каизричносеподчертава,чечастотголемитепроектисапровалени,адругииматпроблемисизпълнението.Информацията,изнесенаотелектроннотоизданиенавестникасебазиранаГодишниядокладзанапредъканаОПАК(неофициалнатаверсия).Катопримерепосоченпроектпо2.4.Компетентна съдебна системаи ефективноуправле-ние на човешките ресурси с конкретен бенефициент Националнаследствена служба и проектно предложение „Компетентни имоти-виранимагистрати и съдебни служители в следствените органи наРепубликаБългария”,покойтодоговорътсепрекратява.Причината

196

запрекратяването,посоченавофициалниядоклад,епреструктури-ранетона следствените служби.Другпроект, койтоне епостигналнитообщата,нитоспецифичнатасицелетозинаДържавнатааген-цияпоинформационнитехнологииисъобщения (ДАИТС).Проек-тътепредвиждалследното:„Създаваненаорганизационниитехно-логичнипредпоставки за оперативно съвместяванена геоинформа-ционнитесистеми(ГИС)игео-пространственитеданни(ГПД)вдър-жавнатаадминистрациянаРепубликаБългария,ГИС-О”.

Всепаксъгласнопубликациявъвв-к„Дневник”от20декември2010 г. се отчита рекорден ръст в плащанията поОПАК в края нагодината.Близо4млн.левасаизплатенинабенефициентипрезде-кември2010г.,коетоенай-високатастойностнамесечнабазапрез2010г.ипредставляваедначетвъртотвсичкиплащанияпрезгоди-ната.Общо3 801 517 лв. са преведенипо сметкитена 34 бенефи-циента.Разплатенитесредствасапо35проекта,8откоитосаназве-нанацентралнатаадминистрация,2наобластнии14наобщинскиадминистрации,4наструктуринасъдебнатасистемаи6нанепра-вителствениорганизации.

Такаразмерътнаизплатенитесредствапопрограматапрез2010г.вечее13.554млн.лева.ОбщатастойностнаизплатенитесредствапоОПАКзапериодаот2007г.докраяна2010г.възлизана87.616млнлева,коетоеприблизителноедначетвъртотцялатасумапоопера-тивнатапрограма.През2010г.сасключениипетновидоговорапоОПАКза28.94млн.лева,скоетообщатастойностнадоговоренитесредствадостигасуматаот163млн.леваилипочтиполовинатаотпредвиденитесредствапоОПАКзапрограмнияпериод2007-2013.

ИвъпрекиусилиятанаУОнаОПАКиофициалнотоизявлениенаТомиславДончев,чещесенаправивсичковъзможнодасеусво-яват все повече средства, то статистиката сочи, че до края на про-грамнияпериоднямадамогатдабъдатусвоенисредстватаотпусна-ти зафинансираненапроектипооперативнитепрограми.Такана-примеркъммай2010г.даннитесочат,чеБългарияесключиладо-говориза25%отсредстватапоструктурнитефондове,нореалнотоим изразходване е под 2% от достъпния бюджет. Това естественобуди съмнение в способносттанаБългарияда усвоява средствапофондовете.Наредстова,Българиянеесредстранитесвисокасте-пеннаусвояемостнафондовете,ареалнитеплащаниязапочватчакпрезфевруари2010г.(замногоотфондовете),коетобудисъмнение

197

дали средстватаще се изразходват до 2013 г. Забавянето в плаща-нияседължинанеобходимосттаЕвропейскатакомисия(ЕК)дапо-лучигаранциизаработатанасистемитенауправлениеиконтрол.То-ваобаченеозначава,чеБългариянееполучиладостатъчносредствазаизпълнениенапроектипофондовете–авансовитеплащаниявъз-лизатна528млн.евро.

В този случай е логично да се зададе въпросът къде по-точно е проблемът: в липсата на капацитет на бенефициентите или липсата на капацитет на УО. Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка на заинтересованата страна, но изложеното в настоящия материал води към извода, че проблемът е и на двете страни, т.е. и експертите в УО, и бенефициентите не са достатъчно добре подготвени за работа по оперативната програма.


Близкитенавласттасдружения,коитоспечелихапроектипоОПАК[Елек-троненресурс].//Капитал,28юли2008.<http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/07/25/530650_blizkite_do_vlastta_sdrujeniia_koito_specheliha/>.

Грешкабезпрошка[Електроненресурс].//Капитал,11април2008.<http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2008/04/11/483704_greshka_bez_proshka/>.

Крепителнистраничнидоходиот„Административенкапацитет”[Електро-нен ресурс]. // Дневник, 14 юли 2008. <http://www.dnevnik.bg/evropa/evrofinansirane/2008/07/14/526088_krepitelni_stranichni_dohodi_ot_administrativen/?print=1>.

МДААР Бета АДСИЦ [Електронен ресурс]. // Капитал, 12 март 2010.<http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/12/872576_mdaar_beta_adsic/>.

НиколайВасилевопровергава‘’безобразнотоизточване”наОПАК[Елек-троненресурс]. //Mediapool.bg, 19март2010.<http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163238>

ОЛАФ разследва кметове за измами с европари [Електронен ресурс]. //Дневник, 18 март 2010. <http://www.dnevnik.bg/evropa/evrofinansirane/novini/2010/03/18/875613_olaf_razsledva_kmetove_za_izmami_s_evropari/>.

ОПАКи конфликта на интереси.Всичкиживотни са равни, но някои сапо-равни от другите : Pедакционен коментар [Електронен ресурс]. //Капитал, 25 юли 2008. <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/

198

redakcionni_komentari/2008/07/25/530661_vsichki_jivotni_sa_ravni_no_niakoi_sa_po-ravni_ot/>.

ПроваленисаголемипроектипоОПАК[Електроненресурс]. //168 часа,16юни2010.<http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=515515>.

Честнавоенномагистратска[Електроненресурс].//Капитал,17декември2010. <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/12/17/1013295_chestna_voennomagistratska/>.

[Четиринадесет]14проектапоОПАКзапредаденинаПрокуратурата[Елек-троненресурс].//econ.bg,18март2010.<http://www.econ.bg/news86023/article177260/14_proekta_po_opak_sa_predadeni_na_prokuraturata>

[Шестотинидеветдесетхиляди]690000лв.изхарченизаефикасносттанаОПАК [Електронен ресурс]. // BNEWS, 6 април 2010 < http://www.bnews.bg/article-8018>.

199

УпРАвЛеНИе НА РИСкА в НовИ пРоектИ ЗА вНеДРЯвАНе НА теХНоЛоГИИ

РОСИЦАДИМОВА

Рискътепроблем,койтовсеощенеевъзникнал,нобимогълдапричини сериозни загуби или да застраши успеха на един проект(KarlE.Wiegers1998).Тезипотенциалнипроблемиоказватнеблаго-приятенефектвърхуразходите,графикаилитехническияуспехнададенпроект,качествотонапродуктитеиочакванитерезултатиилиработатанаекипа.Управлениетонарискаепроцесътнаидентифи-циране,адресиранеипремахванетонапотенциалнипроблемипредитедамогатданавредятнапроекта.

Висторическипланнай-раннитеидеииформизауправлениенарискадатиратотпериоданаРенесанса.Спореднякоиизследователи,средкоитоП.Бърнщайн,презXVIIиXVIIIвексасъздадениголямачастотсредствата,днесизползванизауправлениенариска,анализнарешениятаиизборнаповедение.Съвременнитетеориизауправле-ниенарискасеразвиватследВторатасветовнавойнакатосепоставяпредизвикателствотодабъдатизследванивсичкирисковифакториврамкитенаеднаорганизацияипоследнитедабъдатуправляваниспомощтанаподходящиметоди.ПрофесионалниорганизациикатоИнститута зауправлениенапроектииМеждународнатаорганиза-цияпостандартизациядориразработватспециализиранистандартизауправлениенариска.Методите,дефинициитеицелите,коитона-миратприложениевуправлениетонариска,саразнообразниива-риратвзависимостотпредметанадейност–управлениенапроек-ти,сигурност,високотехнологичниииндустриалнипроцеси,управ-лениенафинансовиактивиидруги.

Изследователитепоставятособенакцентвърхуролятанарискмениджмънтавновипроектизавнедряваненатехнологии.Рискътсепроявявапривсякаинвестиция.Вслучайчееднаорганизацияискада промени своята технология на работа, последната непременнотрябвадаотчитапотенциалнатавъзможностзапровал,коетоналаганеобходимостта от идентифициране, мониторинг и намаляване нариска.Новитепроекти,свързанисвнедряваненатехнологии,сеха-рактеризират с висока степен на провал, което налага необходи-мосттаотразбираненаправилнияподходзауправлениенариска.

200

Познаванетонарискапозволявапредвижданетонапроблемитеиоткриваненатяхновъзможнорешениесогледминимизиранешан-советезапровалнапроекта.Големитекорпорацииразполагатсбо-гатнаборотресурси,коитоизползватзаанализнановиинвестиции(оценканавъздействието,управлениенариска,ключовииндикато-риит.н.).Малкитеисреднипредприятия(МСП)няматвъзможносттадаприложатвсичкитезиинструменти,етозащозатяхеизключи-телноважнодапознаватпроцедуритеитехникитезапровежданенарисканализидаорганизиратресурситесиоптимално,тъйкатодей-носттаимчестозависиотуспеханапроекта.

Спомощтанаподхода„casestudy”1евъзможнодасеизследватпотенциалнитерисковевновипроектизавнедряваненатехнологииидасеизведатдобрипрактикизауспешноуправлениенарискачрезанализна всеобхватенпроект, койтопозволяваинтерпретациякакразличнитеоретичниметоди,дефиницииисредствазауправлениенарисканамиратпрактическоприложение.Вътрешниятбрейнстор-мингипрегледътнаналичнатаинформацияпозволятидентифика-циянаосновнирискове,чиятопоследващаоценкаианализспомагазаизработваненаконкретниплановезанамаляванеипревенциянариска.

Пример за такъв проект е RFID-ROI-SME2, финансиранпо Програмата за подкрепа на политиката в областта наинформационнитеикомуникационнитетехнологии(ICT-PSP�),частот Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации наЕвропейскиясъюз,чиятоцеледастимулираиновациитеидаподобриконкурентоспособността наМСП вЕС.Съгласно приоритетите напрограмата,проектътакцентиравърхунуждитенаМСПотпоголямадобавенастойностнатехнитепродуктииуслугичрезвнедряванетона нови технологии от доставчици на технологични решения (вконкретнияслучайтехнологиятанарадиочестотнаидентификация–RFID).

Бързото развитие на информационните и комуникационните

1„изучаваненапроцесаилислучая”2RFID-ROI-SME.Availablefrom:<www.rfid-roi-sme.eu>.�ICTPolicySupportProgrammeaspartoftheCompetitivenessandInnovationframe-

workProgramme(CIP).Availablefrom:<http://ec.europa.eu/information_society/activities/ict_psp/index_en.htm>.

201

технологии(ИКТ)ефективноподпомагареорганизациятанабизнеспроцеситенаМСПирационализирапредоставянетонапродуктииуслугивсъвременнатадинамичнабизнессреда.ИмплементиранетонаИКТпредоставявъзможносттанапредприятиятадаразвияткон-курентни предимства като същевременно запазят своята пазарнапозиция и си осигурят печалба. Тези конкурентни предимства сеизразяватвбързитранзакции,по-добронивонаклиентскообслуж-ванеипредоставяненаефективнирешениявкраткисрокове.Въпрекитова,внедряванетонаИКТприложенияносирискнаорганизациите,койтоможедасепроявикатофинансов,стратегически,оперативен,технологичен риск. За да минимизират и контролират успешнотозириск,МСПтрябвадаприлагататиразвиватполитикиистра-тегииврамкитенаорганизациятаси.

ПредиобачеМСПдаопределятпотенциалнитерисковевновипроектизавнедряваненатехнологииенеобходимометодическоръ-ководство. Без наличието наметодологична рамка този процесщебъдетвърдетруденинедобреорганизиран.Заанализиоценканарискаслужатсоциологическитетеории,възоснованакоитосаиз-ведениподходизауправлениетонаразличнибизнеспроцеси.Зада-чатанаизложениетопо-долуедаобобщиметодологическатарамкакато обясни как теоретичните понятия се съотнасят към управле-нието на риска и по-специално в нови проекти за внедряване натехно-логии.

Неказапочнемсдефинициятанапонятието„риск”.Споредре-дица автори думата „риск” произлиза от староиталианската дума„risico”, коятоозначавадръзвам,решавамсе, осмелявамсе.Вбъл-гарския език думата е приета отфренската „risqué” и поради товапревесимасмисълътнанежеланоявление.НапримерспоредПопчев(2004)рискъте:

възможна опасност, действие на слука, възможна загуба притърговскасделка(Българскитълковенречник–1984);възможнаопасност,действиенаслукаснадеждазауспех,въз-можна загуба при търговска сделка (Български речник начуждитедуми–1982);опасност, рискованост, отговорност (Български синонименречник–1987);възможнаопасност,евентуалназагуба,провалидр.(отфрен-ски)–(Малъкречникначуждитедумивбългарскияезик–1999).

■

■

■

■

202

Този смисъл не се е променил съществено през годините. Съ-ществуватитвърдения,чедуматапритежаваарабскипроизход.

Рискът е събитие или група от родствени събития, нанасящиущърбнаобекта,притежаващдаденияриск.Същотакапоследниятможедасеприемеикатоопасностотнещонесигурно,катоотрицаниенаувереността.Рискътпредставлявапотенциалнатавъзможностда-денодействиеилигрупаотдействия(включителнобездействие)дадоведат до загуба или нежелан резултат. Потенциалните загуби отсвоястранасъщосанаричанирискове(Попчев2004).

Повечето изследователи на риска се позовават на теорията наТомасКун,койтодавасъвременнотозначениенаназванието„пара-дигма”.СпоредКунвсякаобластнаизследванесехарактеризираотнаборобщиразбираниязаизучаванияфеномен,каквивъпросиепо-лезнодазададемотноснотозифеномен.Възоснованатоваразби-ране,ученитеопределятпарадигмитекатоотношениеначетиригру-пипредположения–онтологични,епистемологични,методологичнипрогнозиипредположениязаприродатаначовека(Kuada,J.2009).

Терминътметодологиясеотнасядовсичко,коетобимоглодасеинкорпориракъмдаденанаучнадисциплинаиликъмсерияотпроце-си,задачиидействия.Методологиятанамираширокоприложениевуправлениетонапроекти,разработкатанасофтуерниприложения,уп-равлениетонабизнеспроцеси.Целтанаметодологиятаедаотговоринавъпроситекой,какво,когаизащопоотношениенададенпроцес.

Въз основа на теорията на Кун Бюрел и Моргън (Burrell, G.,Morgan,G.1979:73)разработватсвойтеоретиченмодел(Фигура1).

Съотнесена към новите проекти за внедряване на технологии,теориятапоказва,чеМСПтрябвадабъдатмногодобреподготвени.Понякогазнаниятанаекипа,койтоучаствавуправлениетонариска,не са достатъчниили релевантни, поради което идентифициранетонавсичкитехнологичнирисковеемноготрудно.Товачестоводидопренебрегваненатехнологичнияриск,коетоналаганеобходимосттаотдобратакомуникацияисилновзаимодействиемеждутехническияимениджърскияекипнапроекта.Врамкитенавсекипроектвсичкиучастници имат различни интереси и очаквания, както и различенприноскъмизпълнениетонапроекта.Общатацелнапроектаникоганеизразявацелитенавсичкиучастници.Всекиоттяхтрябвадасеприспособикъмобщатацел,коетоозначава,ченямавъзможностдаизпълнивсичкисвоиочаквания.

203

Методологическиятподходпредставляваразбиранетокогаикакда използваме различниметоди за създаване на бизнес-познания икойметоденай-подходящвразличнибизнес-ситуации.Системниятподход най-често намира приложение в изследването на възможнирисковевновипроектизавнедряваненатехнологии.Например,поотношение на RFID-ROI-SME, изследваният проект се представякатоединнасистема,съставенаотпартньориотразличнидържави-членкинаЕС,къдетодържавнатарегулацияинивотонаразвитиенаRFID технологиите е различно, което оказва влияние върху риска,свързансизпълнениетонапроекта.Отдругастрана,наевропейсконивосаналицемножествофактори,коитовъздействатвърхуреализа-циятанапроекта.

Анализът и управлението на риска е процес, който позволяваконтролвърхукачествотонапроектите.Приправилноинтегрираненатозипроцесвдейносттанаорганизациитевероятносттазауспеш-ноизпълнениецелитенапроектаврамкитенавремевитеифинансо-виграницисеувеличава.Процесътпозволяварисковетедабъдатиз-меренистатистическипридостатъчноналичнаинформация.Въпре-китова,нетрябвадасезабравя,чевсекипроектеразличенипри-тежавасобственахарактеристикаивътрешнаработнасреда,къмкоя-тотрябвадасеприспособятанализътиуправлениетонариска.Тъйка-

Фигура1.МоделнасоциалнататеориянаБюрелиМоргън

204

топроектитенеизменновключваттехнологичен,инженеренилистра-тегическиелемент,систематичниятпроцеснаработаепредпочитанпрединтуитивнияподход.Анализътиуправлениетонарискасараз-работенидаотговорятнатоваизискване(Simon,HillsonandNewland1997).

Първатастъпканапроцесасеизразявавпризнаванетонарискаврезултатнанесигурността.Всекипроектеизправенпредрисковеиопасностиотразличнастепенивид,например:

мениджмънтътнееподготвендапроведерисканализилито-ванееобичайнапрактиказаорганизацията;имплементираната технология все още не е доказала своятаефективност;недостатъчниилилипсанаресурси.

Всичкинесигурнипроцедурисаизложенинариск,койтовсми-съланауправлениетонапроекта,бимогълнапричиниследнитене-успехи:

неизпълнениенапроектниябюджет;неспазваненакрайнитесроковезаизпълнениенапроекта;непостиганенацелитенапроекта.

С оглед по-лесното разбиране, процесът е представен като ус-ловно разделение на две нива: риск анализ и управление на риска(Simon,HillsonandNewland1997).Рисканализътотсвоястранасеразделя на две под нива: качествено изследване, което акцентиравърхуидентифициранетоисубективнатапреценканариска,иколи-чественанализ,фокусиранвърхуобективнатаоценканариска.

Качественият анализ позволява основните рискови фактори впроекта да бъдат идентифицирани.Например, това бимогло да сеосъществиспомощтаначеклисти,интервютаилибрейнсторминг.Качествениятанализсеасоциирасформанаoценка,коятообяснявавсекиотрисковетеинеговотовъздействие/степен(напримерголям,малък)навлияниеивероятностнавъзникване.

Задабъдеизобразенастепентанаважност,обикновенорискове-тесаизобразяваниврамкитенаматрицазарегистрираненариска.Това,коетоеизобразеночрезкачествениметодивматрицанариска,поотношениенаколичественитеметодисеразбиракатоценатанавсекириск,определенакатостойностнанеговатастепеннавъздейс-твиеивероятностнавъзникване.Потозиначинприоритетнитеоб-ластинадействиеставатясноотчетливи.

■

■

■

■■■

205

Количествениятанализвключвасложниизчислителнитехники,изискващиспециализиранкомпютъренсофтуер.Някоиавторидорисчитаттозиелементнарисканализазанай-формалнатачастотпро-цеса, която изисква измерване на несигурността в стойност и въввремевипоказателииизчисляваненавероятнасъвкупностотинди-видуалниопасения.Резултатитеслужаткатоосновазаразработваненаспецифиченпланзапредотвратяваненаочакванирискове.МСП,коитобихаискалидаизползватколичественанализвсвоятаработа,епрепоръчителнодазапочнатотнай-нискотонивонаимплементираненаприложениязанеговотоосъществяване,докатонебъдепостигнатаприемственостврамкитенацялатаорганизация.

Разходите,коитовъзникватвследствиеприложениетотехники-тенаанализиуправлениенариска,вариратвзависимостотнивотонатяхнотоприложениеивремето,посветенонапроцеса.Разумнитеразходи са в рамките на 5 до 10% от разходите за управление напроекта и обикновено се отчитат като част от бюджета на проекта

Фигура2.StaffordshireCommunityRiskRegistermatrix4

4Staffordshire Community Risk Register <http://www.staffordshireprepared.gov.uk/StaffordshirePrepared/media/documents/risk%20register/StaffordshireCommunity-RiskRegister.pdf>

206

иликаторазходзадейносттанасаматаорганизация.Щосеотнасядонеобходимотовремезаосъществяваненариск

анализ,тодоизвестнастепензависиотдостъпносттанаинформаци-ята.Вслучайчеанализаторътнарискаразполагаснужнатаквали-фикацияиопит,времетонамалява.Времетосъщозависииотвиданатехнологията,коятосеизползва,напримерналичносттанаадекват-нософтуерноприложение.Небиваобачетозипроцесдаотнемапо-вечевреме,тъйкатосредатасеизменянепрекъснато.

Минималнитересурси,необходимизапровежданенарискана-лиза,изискватпонеединчленнаекипанаорганизацията,притежаващадекватенопитизнаниязаприлаганенатехникитенарисканализ.Друговъзможнорешениеенаеманетонавъншенконсултант.

Основатанауправлениетонарискаеанализътнариска.Тойиз-ползва информацията, събрана по време на анализа, въз основа накоятосевзематрешениякакдасеподобрятвъзможноститезаизпъл-нениенацелитенапроектавсрокиврамкитенапървоначалнопред-видениябюджет.Рисковете,свързанисвремето,разходитеицелитенапроекта,трябвадабъдатоптимизиранисприоритет, закоетосанеобходимиплановезапрогнозиранеинамаляваненариска.Наредсуправлениетонарискасеналагатизменениянапроектнитепланове.Изменениятабихамоглидавключватразвитиенаплановезабързареакцияпривъзникваненаопределенрискилисъздаваненасистемазамониторингнакритичнитеобластисогледраннаидентификациянариска.

Институтът за софтуерноинженерство (SEI) (Higuera,Dorofee,WalkerandWilliams1994)определярискакатовероятностзапонасянена загубиподформатанапониженокачествонаработа,повишениразходи,забавяненадоставките,загубанапазарнапозиция,фалитиит.н.УправлениетоерегуляренипостояненпроцесиможедабъдеописанчрезконцепциятанаSEI.По-долусапредставениелементитенатеорията,коитосеизпълняватпоследователно,нодейноститесеизвършватпаралелно,тоестдокатосепровеждамониторингнарис-ка, нови рискове биват идентифицирани и анализирани) и обратно(планътзанамаляваненададенрискможедапредизвикадругриск)повременацелияжизненцикълнапроекта.

1.Идентификация: откриване на вероятни рискове към даденпроект.

2.Анализ:трансформираненавечеидентифициранитерискове

207

винформациязавземаненарешения.3.Планиране: съставяненаплан задействиесцелнамаляване

илиизбягваненапотенциалнитерискове.4.Мониторинг:наблюдениенаключовитерисковипоказатели.5.Контрол:корекциянаповедениетопринастъпваненапромени

всредата,кактоивслучайчерисковетесеокажатразличниотпред-варителнопланираните.

6.Комуникация:осигуряваненаинформационенпоток.ПримерниятпроектRFID-ROI-SMEеизбранзаанализ,поради

неговата всеобхватност – бенефициенти са МСП, които внедряватновитехнологиисъссъдействиетонакомпании–доставчицинаре-шенияифинансовапомощотЕК.Спомощтанагореизложенатаме-тодологическарамкаипринциписасистематизираниосновнитерис-кове,коитовъзникнатнай-честовпроектизавнедряваненатехноло-гии.Наредсидентификациятаиоценкатанариска,саизведенидобрипрактикизауправлениетонариска.Вконкретнияпримеррисковитеобластисасвързанипредимносриска,койтобенефициентите(МСП)напроектапоематпривнедряванетонановататехнология,ноанали-зътговориизарисковетеприорганизациятакатоцялоипровежда-нетонасамияпроект.Товае така, защото задабъдатреализираницелитенапроектаиочакваниямултиплициращефект,енеобходимовпоследствиеМСПадекватнодауправляватрискаврамкитенаор-ганизационната си структура.Наред с това,МСПне само са бене-фициентипопроекта,ноиматактивноучастиевнеговатареализацияизадачите,коитоизпълняват,сапрякосвързанисразпространениетонапроектнитерезултати.Тоесттетрябваадекватнодабъдатинфор-мираниидаоценяватрисковете,свързанисцялатаорганизациякатосистема.Успешноторазбираненаорганизационнитерисковеепърва-тастъпкакъмизгражданенавътрешенпроцесзауправлениенарис-каврамкитенамалкитеорганизации.

Отдругастрана,управлениетонарискаеключовфакторзаус-пеханапроектизавнедряваненатехнологии,порадиособенияха-рактернаинвестицията.Внедряванетонановитехнологиипозволя-ванакомпаниитедабъдатиновативни,ефективнипоотношениенаразходитеидаповишатсвоятаконкурентоспособноствдългосроченплан.Докатоголемитекорпорациипритежаватсамостоятеленотделзаизследванияииновацииврамкитенаорганизациитеси,МСПнеразполагатсдостатъчнофинансовиичовешкиресурсизаизгражда-

208

нетому.Независимооттова,съществуватразличнивъзможностизаосигуряване на инвестиции с цел интегриране на нови технологиивтяхнатадейностипроцеси.СпомощтанаметодологиикатоSREМСПбихамоглидаидентифициратиуправляватрисковете,свърза-нисвнедряваненановитехнологии,предидейноститепоосъщес-твяване на проекта да са стартирали.Също така при тези проектифакторътвъзвръщаемостотинвестициятаеключовпоотношениенабъдещитеползи.

При управлението на риска в нови проекти за внедряване натехнологииепрепоръчителнодасеакцентиравърхусоциалнотоиз-мерение, очакванията на партньорите и правната регулация. Очак-ваниятанаучастницитевпроектасапрякосвързаниснеговитецели,асоциалноизмерениеимаотношениекъмкачествотонапродуктите.

Катопървастъпказаоценканарискатрябвадабъдеанализира-навъншнатасреданапроектаспомощтанаSWOTанализ–метод,койтосеприлагавпроцесанавземаненарешенияипланираненапроцеса за управление на риска. Анализът спомага за оценката насилнитеислабитестрани,възможноститеизаплахите,коитосасвър-заниспроектаилисбизнесорганизацията.Тойизяснявацелитенапроекта и идентифицира вътрешните и външните фактори, коитоподпомагат или застрашават постигането на проектите цели (Hill,TerryandWestbrook,Roy1997).

Основните рискове, свързани с участието в нови проекти завнедряваненатехнологии,най-честопосочваниотредицаизследо-вателисавследнитеобласти:

проблеми, свързани с вътрешната среда на организацията(Barki, Rivard, and Talbot 1993) – рискови фактори катосложност на задачите, обхват на промените, недостиг наресурси,размернапотенциалнитезагуби.уменияистилнауправление–аконесасъгласуваниконкретницелинапроекта,товаводидонедостатъчнаангажираностсредръководнитекадринапроекта.софтуер–рисковете,свързанисобхватаиизискваниятанапро-екта,включватнеразбираненануждитеинеспособностзауп-рав-лениенапромените.участиенапотребителите–рисковетевтазиобластсасвър-зани с липсата на участие от страна на потребителите и от-съствиетонаефективнакомуникациястях(Block,R.1983).

■

■

■

■

209

технология–Евузи-Менса(Ewusi-Mensah,K.1997)посочване-достатъчниятехническиноу-хауилипсатанаадекватнатехно-логичнаинфраструктура,насоченакъмизискваниятанаучас-тниците,катопричиназапо-високипроектниразходиинедос-тигнавреме(Barki,Rivard,andTalbot1993).управлениенапроекта–увеличаваненасроковетеинаразхо-дитеможедаседължииналипсатанасистемазамониторингиоценканапроектнитедейности.социалнообвързване–трябвадасетърсятвъзможностизапо-лучаваненавъншнаоценкасогледразпознаванеиидентифи-цираненапроблемитеповъзможнонай-обективенначин.

ВъзосновананаличнатаинформациязапроектRFID-ROI-SME,идентифициранитерисковесапредставенивтриосновникатегории–общирискове,рискове,свързанисекипанапроекта,рискове,свързанисвсекиотделенпилотенпроект.Процесътнатяхнотоуправлениеесвързансизработванетонаплановезауправлениеинамаляваненариска.Задабъдатизчерпателни,плановетезауправлениенарискатрябвадавключватнесамодействиязаизбягванеилиограничаваненавлияниетонавсекириск,ноидействиязаконтролиуправлениенапромените.

■

■

■

Таблица1.Общирискове

вид на риска примериправен риск 1)защитаналичниданни

2)правонадостъп3)бюрокрация4)законодателнипромени

поява на нови технологии 1)нови,по-ефективнитехнологии,отRFIDобща икономическа среда 1)достъпдофинансиранезаМСП

2)общикономическиклимат3)националниикономическиспецифики

Слаб интерес на крайните потребители

1)нискаустойчивостнатехнологията2)липсанадовериевтехнологията3)липсанаинвестициииресурси

210

Таблица2.Рискове,свързанисекипанапроекта

вид на риска примери план за намаляване на риска

Рискове, свър-зани с пилот-ните проекти

1)неуспехи,свързанисизпълнениетонабюджетаиразпространениетонарезултатите2)напусканенапартньорпопроекта3)новпартньор

Опитзапривличаненадругподходящпартньорчрезпре-доставяненанеобхо-диматаинформация

Рискове, свър-зани с кому-никацията

1)недостатъчнакомуникацияврамкитенаконсорциумa2)лошоотчитаненапроектаилинапилотнитепроекти3)координаторътнапроектанеполу-чаваинформациязаоперативнипроб-лемиврамкитенапроекта

Изгражданенавъз-можнонай-голямбройканалинакому-никацияигарантира-ненапрозрачност

Рискове, свър- зани с очаква-ните резул-тати

1)слабоподготвениотчети2)забавениплащания3)забавеноотчитаненарезултатите4)неспособностдасеотговоринапоставенитепървоначалниизисквания

Ефективнасистемазаотчитаненарезулта-титеипоследващконтрол.Прозрачностнадействиятанаръководнияекип.

технологични проблеми

1)недоказанаефективностнатехнологията2)технологиятанеотговарянапървоначалнитеочаквания3)другитехнологичнипроблеми(несъвместимостсналичнитетехнологичниприложения)

Изработваненасрав-нителенмеханизъмзаоценкананаличнитетехнологичнирешения

координация на пилотните проекти

1)голямбройпилотнипроекти2)проблеми,свързанисуправлениетонапроекта3)лошакомуникация4)лошаидентификациянарискаиневъзможностзасправянеспроблемите5)неизрядноподдържанадокументация

Обмянанадобрипрактикимеждупар-тньорите.Стратегияза„изход”припровалнаотделенпилотенпроект.

211

Таблица3.Рискове,свързаниспилотнитепроекти

вид на риска примери план за намаляване на риска

технологични рискове

1)достъпнитебезплатнирешениянесадостатъчноизпитани2)неподходящатехнологичнаинфраструктура

Мониторинг,тестване,комуникацияиподборнаалтернативнирешения

Рискове, свързани с участието на партньорите

1)слабоучастиенапартньорите/напусканенапартньор2)слабаотчетност3)липсанаангажираностотстрананаслужителите4)бизнеспроблеми

Мониторинготстрананакоординатора,по-добракомуникацияисъдействие

правни рискове 1)праванадостъп2)бюрокрация3)проблеми,свързанисфинансовигаранции

Всичкидействиядабъдатсъобразнисдоговорамеждупартньорите

Икономически проблеми

1)нискавъзвръщаемостотинвестицията2)проблемисплащанията3)високиразходизапридобиване

Анализнарезултатитеинаалтернативнитерешения

В заключение са обобщени добри практики, които следвайкиМСПбихамоглидауправляватпо-успешнориска:

1. Идентифицираненаизискваниятаиочакваниятаназаинтере-сованитестрани,коитодабъдатобсъденисмениджърскияекипнапроектаивъншнитеексперти.

2. Приложениенатеориииметодизаидентификациянаоснов-ните рискове и опасностипред успешното реализиранена проекта(напримерсъставяненарисковаматрица).

3.Приложение на добри практики за управление на риска врамкитенаорганизациятасцелзапознаваненаекипаскритичнитеобластиитърсененаконструктивнирешения.

4.Проследяванена статусана рискапо времена реализациятанапроектачрезизгражданенасистемазамониторингиконтролнавсекиключоветапотпроекта.

212

5.Изгражданенаразнообразниканалинакомуникациясцелин-формираненаекипаотноснотекущиястатуснаидентифициранитерискове(напримерчрезрегулярнисрещи,доклади).

6.Създаваненасистемазаконтролприпояванановирискове.Брейнстормингът, редовните срещи на екипа, съставянето на гра-фикииматрици,особеноврамкитенамалкиорганизации,винагисаполезенинструментзаидентифицираненановирисковеивъзмож-нирешениязаотстраняванетоим.

7.Установяване на прогресивна стратегия за контрол на про-мените – да бъде изградено непрестанно наблюдение на рисковетесцелпромянав тяхнатаоценкаиповедениетонапартньоритепринеобходимост.

8.Ограничаване на обхвата и степента на проектните ангажи-ментипредидабъдатнамаленирисковете.

9.Приналичиетонанеизбежнирискове,организациитенебивадапоематнеизпълнимиангажименти,тъйкатовъзвръщаемосттаотинвестициятасеизмерваединственовдългосроченплан.

10.Необходимоеорганизациитедаиматразработенастратегиязаизход,коятопозволявапроектътдабъдепрекратенакостанеясно,черисковетесапрекаленоголемиспрямостойносттанаочакванитерезултати.

11.Изработваненастратегияспрямовсекирисковдвигател,коятопозволяватозиелементдабъдеизключенотпроекта,акосеокаже,чепроблемътнеможедасеразреши.Акорисковитекомпонентинемогат да бъдат изведени извън рамките на проекта, те могат да гопровалят.Необходимо е адекватно разграничениемежду рисковетесголямовъздействиеивероятностзавъзникванеимеждурисковеснискастепенназаплаха.

Изборътнаадекватнаметодологическарамкаенеобходим,тъйкатопозволяваоценканаопитаиекспертизатанапроектнияекипиизползванитеаналитичниданни.Доброрешениезамалкитеоргани-зации,коитонеразполагатснужниякапацитет,еданаематвъншенексперт за провеждане на оценката и анализа на риска. Външниятекспертбимогълдапредоставикачественанализ,счиятопомощсесъздаватдобрипрактикиврамкитенаорганизацията.

Умелият ръководен екип на проекта използва управлението нариска, за да повиши информираността за факторите, които могат

213

дапровалятнеговияуспех.Впредварителнатафазанапроектапринеясниклиентскиизискванияиочакванипродуктовихарактеристики,успешният екипще идентифицира тезифактори като потенциалноопасни, което позволява управлението им при следващитефази напроекта.Непрестаннотонаблюдениенаидентифициранитерисковепозволява стимулирането на коригиращи действия или вземанетонасъзнателнирешения,въпрекириска.Потозиначинрешениятасаинформирани,дорииданеевъзможнодасеконтролиравсяказап-лаха.

Веднъжимплементираноуправлениетонарискаразвивапозна-ниятаиумениятанаекипазаанализиконтролвърхурисковетеипо-вишавакачествотонапроектнатадейност.Затазицелсанеобходимипоследващи действия с оглед използването на вече разработенидобри практики. Примери за такива действия са последователнотодокументираненаидентифициранитерискове (дориинеформално)с оглед проследяване логиката на заинтересованите страни, вклю-чителноидокументираненастратегиитезанамаляваненариска.


Arbnor,I.andBjerke,B.(2009)MethodologyforCreatingBusinessKnowledge.California:SagePublications.(ThirdEdition).

Barki,H.,Rivard,S.andTalbot,J.(1993)„Towardanassessmentofsoftwaredevelopment risk“. JournalofManagement InformationSystems”,10 (2),203–205.

Block,R.(1983)ThePoliticsofProjects.NewYork,N.Y.:YourdonPress.Boehm, B.W. (1991) „Software risk management: principles and practices“.

IEEESoftware,8(1)3241.Burrell,G.andMorgan,G.(1979).SociologicalParadigmsandOrganisational

Analysis:ElementsoftheSociologyofCorporateLife.London:HeinemannEducational.

Creswell, J. (2003). Research Design: Qualitative, Quantitative, and MixedMethodsApproaches.ThousandOaks,California:SagePublications.

Ewusi-Mensah, K. (1997) „Critical issues in abandoned information systemsdevelopmentprojects.„CommunicationsoftheACM“,40(9),74–80.

Higuera,RonaldP.,Dorofee,AudreyJ.,Walker,JulieA.andWilliams,RayC.(1994) TeamRiskManagement :ANewModel forCustomer- SupplierRelationships.http://www.sei.cmu.edu/reports/94sr005.pdf

214

Hill,TerryandWestbrook,Roy.(1997)„SWOTanalysis:It’stimeforaproductrecall“.Longrangeplanning,30(1),46-52.

Karl E. Wiegers. (1998) „KnowYour Enemy: Software Risk Management“.Softwaredevelopment,6(10),38-44.

Kuada, J. (2009) „Paradigms in InternationalBusinessResearch –Classifica-tions andApplications [Електроненресурс]. InternationalBusinessEco-nomicsWP53 – 5. <http://www.business.aau.dk/ivo/publications/working/wp53.pdf>.

Simon,P.,Hillson,D.andNewland,K.(1997)PRAM:Projectriskanalysisandmanagementguide.Norwich:AssociationforProjectManagement.

Попчев,И.(2004).Стратегиизауправлениенариска:Запискиналектора[Електроненресурс]//<http://www.iit.bas.bg/IIT_bg/staff_bg/I_Popchev/Riskove_magistarska%20programa.DOC>.

215

пРоБЛеМИ пРИ УСвоЯвАНето НА евРопейСкИ СРеДСтвА ЗА ИЗГРАЖДАНе НА

ФотовоЛтАИЧНИ ЦеНтРАЛИ по пРоГРАМА ЗА РАЗвИтИе НА СеЛСкИте РАйоНИ

2007 – 2013 ГоДИНА

РОСИЦАЙОРДАНОВА

Целнанастоящатаразработкаедаобобщиианализираоснов-ните етапинаинвестиционнияпроцесприизгражданетонафото-волтаичницентралиипроблемите,коитовъзникватприкандидат-стванетозаполучаваненабезвъзмезднафинансовапомощпоПро-грамазаразвитиенаселскитерайони(ПРСР).Анализътеограничендомярка311„Разнообразяванекъмнеземеделскидейности”имярка312„Подкрепазасъздаванеиразвитиенамикро-предприятия”.

Задачитенамагистърскататезасасведенидодвеосновни:

първатаесъбиранеиобобщаваненаинформациязаетапитеиособеноститенаинвестиционнияпроцесприизгражданетонафо-товолтаични централи и разглеждането на възможните трудностии проблеми през всяка една фаза. Към тях са дадени конкретнирешенияиначининадействие,изведениизцялоотпрактиката.Приусловие,чеподобнаинформациянеесистематизиранадомомента,то разработката може да се използва от бъдещите кандидати катонаръчникзауспешноусвояваненабезвъзмезднафинансовапомощприизгражданенафотоволтаичницентралипомярка311имярка312отПРСР.

втората задачаедабъдатдаденипрепоръки,коитодаслужаткатоопорниточкинаадминистрациятанаПрограматавкаквапо-сока трябва да насочи усилията си до края на програмния периодс цел улесняване на инвестиционния процес при изграждането нафотоволтаичницентрали.

Потозиначинщесегарантиравмногопо-голямастепенпос-тиганетонапредвиденитепоос3отпрограматацели,аименнопо-добряваненаусловиятанаживотиразнообразяваненавъзможнос-титезазаетоствселскитерайоничрезразвиваненадейности,съз-даващидоходиизвънземеделието.

216

Важносттанаразглежданатапроблематикасеразкриваизцялоотфакта,чедвегодинииполовинапредикраянапрограмнияпе-риодпоМярка311иМярка312саусвоенисъответно0,2%и2%отсредствата при общ бюджет по дветемерки от над 520млн. лева.Щосеотнасядоусвояванетонасредстватавгеографскиаспект,тотаковакъммоментанеможедабъденаправено,тъйкатоданнизаразпределението на проектите за фотоволтаични централи по об-ластинесаобобщаваниотДържавенфондЗемеделие(ДФЗ).

Вразработкатасаизползваниняколкоосновниизследователскиметоди:анализнанормативнидокументи,проблеменанализнаана-литичнидокладиипровежданенаинтервюта.Интервюираниса20души, които са кандидатии бенефициентипоМярка 311иМярка312отПРСР.

Набазанаподробнияанализиобобщениетонапроблемитенаинвестиционнияпроцесмогатдабъдатдадениследнитепрепоръки и изводи:

първо–дасепремахнатрестриктивнитетекстовеотприетияпрезмесецмай2011г.Законзаенергиятаотвъзобновяемиизточни-ци, които ограничават възможността инвеститорът да получи без-възмезднафинансовапомощпоПРСРзаинвестиционнитеразходипо изграждането на фотоволтаична централа, като продава произ-ведената от него електроенергия на преференциалните цени опре-делениотДържавнакомисиязаенергоиводнорегулиране(ДКЕВР)за срок от 20 години. Оставянето на това ограничение ще доведемасово до оттегляне на предприемачите от идеята да реализиратпроекти за изграждане на фотоволтаични централи и на възобновяеми енергийниизточницикатоцяло, възползвайки се от заделе-нитезатоваевропейскисредства,коетонеминуемощедоведедопо-нижаваненапроцентаусвоенисредстваподветемерки.

второ–дасеопростятипреразгледаттекстоветенанаредбитепоМярка 311 и 312 отПРСР с цел по-лесното им възприемане отстрананакандидатитеиинвеститорите,коетощедоведедозначи-телно повишаване на процента одобрени проекти за фотоволтаич-ницентрали.

трето – укрепване на административния капацитет заедно сповишаване на прозрачността при процеса на разглеждане и обя-вяване на одобрените проекти, което също би имало положителен

217

ефект върху усвояемостта на европейските средства по разглежда-нитемерки.

Четвърто –подобряванена взаимодействиетомеждубанките,ДФЗибенефициентитесцелструктуриранетонаработещмехани-зъм за финансиране на проектните предложения. Необходимосттаот такавамярка възниква от съществуващите къммоментапроти-воположни изисквания на ДФЗ и банките по отношение на бене-фициентите,коетоводидоголямбройнереализиранипроектипо-радилипсатанафинансиране.

пето–създаванетонанормативнорегламентиранинструмент,чрезкойтодасезаставяДФЗдапреразглеждарешениятасизаот-казнапроектнипредложения,коитосабилиобявениотсъдазане-основателниинеправомерноиздадени.

В заключение, ако дадените препоръки и съвети бъдат взетипредвидотинвеститоритеиотадминистрациятанаПрограмата,тобез съмнениерезултатът от товащебъдеповишаваненапроцентаусвоенисредстваподветемерки,коетоотсвоястранащегаранти-ра подобряването на условията на живот и разнообразяването навъзможноститезазаетоствселскитерайони.


Movingtowards100%renewableelectricityinEurope&NorthAfricaby2050:ExecutiveSummary.PricewaterhouseCoopers,2010.[Електроненресурс].//<http://www.pwc.com>

Атанасова,Мария,Маджарова,Светла.НаправленияифинансовиресурсипомеркитенаОс3отПрограматазаразвитиенаселскитерайони2007-2013.//Иконом.алтернативи,2009,№2.

Въпросииотговорипомярка311„Разнообразяванекъмнеземеделскидей-ности”и312„Подкрепазасъздаванеиразвитиенамикропредприятия”,МЗХ, 2010. [Електронен ресурс]. // <http://prsr.government.bg/Admin/upload/Media_file_1266800351.doc>

Годишендоклад за изпълнението наПрограмата за развитиена селскитерайониза2007годинавпериода1януари2009г.–31декември2009г.,МЗХ, юни 2010 г. [Електронен ресурс]. // <http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l2/55>

Доклад относно определяне на преференциални цени на електрическатаенергия,произведенаотвъзобновяемиизточници,Дирекция„Електро-енергетика”, Дирекция „Икономически анализи и работа с потреби-

218

телите”иДиректорнадирекция„Правна”,ДКЕВР,май2011г.Законзавъзобновяемитеиалтернативнитеенергийниизточнициибиого-

ривата.//Държ.вестник,№49,19юни2007;последноизм.№102,22дек.2009.

Законзаенергетиката.//Държ.вестник,№107,9декември2003;последноизм.Държ.вестник,№97,10дек.2010.

Законзаенергиятаотвъзобновяемиизточници.//Държ.вестник,№35,3май2011.

Законзамалкитеисреднитепредприятия.//Държ.вестник,№84,24септ.1999;последноизм.№82,16окт.2009.

Закон за опазване на околната среда. // Държ. вестник,№ 91 от 25 септ.2002;последноизм.№61,6авг.2010.

Законзаустройствонатериторията.//Държ.вестник,№1,2ян.2001;пос-ледноизм.№87,5ноем.2010.

ИнформациязанапредъканаПРСРкъм28.02.2011г.,ДФЗ,април2011г.[Електроненресурс].//<http://www.eufunds.bg/document/1011>.

Наредба29от11.08.2008г.заусловиятаиредазапредоставяненабезвъз-мезднафинансовапомощпомярка„Подкрепазасъздаванеиразвитиенамикропредприятия”отПрограматазаразвитиенаселскитерайонизапериода2007-2013г.//Държ.вестник.№76от29авг.2008.

Наредба№ 16-27 от 22.01.2008 г. за условията и реда за извършване наоценказаналичнияипрогнознияпотенциалнаресурсазапроизводствонаенергияотвъзобновяемии/илиалтернативниенергийниизточници.//Държ.вестник,№11,5февр.2008.

Наредба№30от11.08.2008г.заусловиятаиредазапредоставяненабез-възмезднафинансовапомощпомярка „Разнообразяване къмнеземе-делскидейности”отПрограматазаразвитиенаселскитерайонизапе-риода2007-2013г. //Държ.вестник,№77,2септ.2008 ;изм.идоп.Държ.вестник,№55,20юли2010.

Наредба№4от21.05.2001г.заобхватаисъдържаниетонаинвестицион-нитепроекти.//Държ.вестник,№51,5юни2001.

Наредба№ 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство натериторията.//Държ.вестник,№51,5юни2001;изм.Държ.вестник№62,13юли2001.

Наредба№6от9.06.2004г.заприсъединяваненапроизводителиипотре-бителинаелектрическаенергиякъмпреноснатаиразпределителнитеелектрическимрежи.//Държ.вестник,№74,24авг.2004.

Наредба№7от22.12.2003г.заправилаинормативизаустройствонаот-делнитевидоветериториииустройственизони.//Държ.вестник,№3,

219

13ян.2004;посл.изм.Държ.вестник.№41,22апр.2008.Наредбазарегулираненаценитенаелектрическатаенергия.//Държ.вес-

тник,№17,2Март2004;изм.№62,31юли2007.Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия по начин и

срокове,определенивдоговоразаприсъединяване. //Държ.вестник,№17,2март2004.

Наръчник за най-често допусканите грешки при кандидатстване по мер-ките на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.,МЗХ,2009[Електроненресурс].//<http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l1/10>.

Националенстратегическипланзаразвитиенаселскитерайони,МЗХ,март2006г.[Електроненресурс].//<http://www.eufunds.bg/bg/page/67>.

Националнадългосрочнапрограмазанасърчаванеизползванетонавъзоб-новяемите енергийни източници 2005-2015 г.,Министерство на ико-номикатаи енергетиката, 2004 г. [Електроненресурс]. //<http://www.seea.government.bg/documents/NDPVEI_final_25_09_06.doc>

Национална стратегическа референтна рамка Програмен период 2007-2013г.,декември2006г.[Електроненресурс].//<http://www.europe.bg/upload/docs/BGNSRF_LAST.pdf>

Пореднияткампаниенприемнапроекти,коитоброимнаесен.//Информа-ционенбюлетиннаАсоциацияназемеделскитепроизводителивБъл-гария,№19,ноември2010г.

Програма за развитиена селските райони [Електронен ресурс]. // <http://www.prsr.bg/index.html>

Програмазаразвитиенаселскитерайони2007-2013г.,МЗХ,2007г.[Елек-троненресурс].//<http://prsr.government.bg/>

ПрограмазаразвитиенаселскитерайоникъмМинистерствоназемеделиетоихраните[Електроненресурс].//<http://prsr.government.bg/>

РешениенаДКЕВР№Ц-018от31.03.2010г.заопределяненапреферен-циална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяемиенергийни източници и водноелектрически централи с инсталиранамощностдо10МВт. [Електроненресурс]. //<http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_c018_10.pdf>

СтъпкизакандидатстванепоПрограматазаразвитиенаселскитерайони2007-2013 г., ДФЗ, март 2009 г. [Електронен ресурс]. // <http://prsr.government.bg/Admin/upload/Media_file_1265676434.doc>

ЕЛЕКТРОННИ СТРАНИЦИ3КАД-Заеднозаеднопо-красивобъдеще

220

<http://pv.bulpower.eu/>Eвропейскипрограми

<http://www.evroprogrami.com>PricewaterhouseCoopersLLP

<http://www.pwc.com/>АдминистративенсъдСофия-град

<http://www.admincourtsofia.bg/>ВърховенАдминистративенсъд

<http://www.sac.government.bg/home.nsf/vPagesLookup/home~bg>Дневник

<http://www.dnevnik.bg>Държавенфонд„Земеделие”

<http://www.dfz.bg/>Държавнатакомисиязаенергийноиводнорегулиране

<http://www.dker.bg>ЕдиненинформационенпорталзаСтруктурнитефондовенаЕС

<http://www.eufunds.bg/>Информационенпорталзаеврофондове

<http://www.eurofunds.bg>Министерствоназемеделиетоихраните

<http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx>НародносъбраниенаРепубликаБългария

<http://www.parliament.bg/>ПрограмаМетеонорм

<http://www.meteonorm.com>Социалнатамрежанабългарскитефермери

<http://www.fermer.bg>

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ - · pdf fileзанимаващи се с...

Documents