първото място литература, ис-

тория, биология, икономика,

информатика...

Здравей, училище! Обречени-

те на знания те поздравяват. И

помнят, че само чрез теб един

ден ще кажат „Дойдох, видях,

победих”.

Е к и п ъ т н а в е с т н и к

“Междучасие” желае на всички

ученици и учители още една

успешна нова учебна година,

още една година вълнения.

Вече е средата на септември, а

лятото не иска да си иде.

Опитваме се да се настроим

есенно – с по-малко слънце, с

повече дрехи и готови да се

гмурнем в училищните анга-

жименти. Повтаряме си го,

докато последните летни лъчи

галят лицата ни, а спомените

за миналогодишните вълне-

ния покрай оформянето на

оценките дисциплинират въоб-

ражението ни в посока Учили-

ще – само направо. Обратният

завой – към морето и ваканци-

ята - е забранен. Поне до ид-

ния юни. Дали сме тъжни?! Не

точно, по-скоро сме попаднали

в нов поток от „сериозни”

страсти: в колона пред нас са

застанали входни нива, прего-

вори и безкрайна върволица

нови знания. Ние обаче не сме

притеснени. Научили сме се

да бързаме бавно, да подреж-

даме ангажиментите почти

като фокусници. Защото има-

ме цел. И амбиция. И колкото

да не ви се вярва – воля да

следваме правилната посока.

Ще отворим прозореца, ще

спрем за почивка, дори ще си

направим снимка край някой

остър завой, но ... знаем посо-

ката. И я следваме. До след-

ващия юни. До лятото и неиз-

бежното ни лутане в лаби-

ринта от летни приключения.

Сега е есен. Още едно нача-

ло. Още една тетрадка е гото-

ва да прегърне забързаните

букви. Преди още да се разбе-

рат помежду си спорещите за

Новата учебна година почу-

ка на вратите ни и ние й отво-

рихме.

- Здравейте, още ли не сте

готови? Та аз вече съм готова

– с планове, емоция, настрое-

ние и изненади. От всичко по

малко. Приготвила съм ги за

вас, а вие още се чудите – поч-

ти се разсърди тя.

- Не че се чудим, но не ни се

разделя със слънцето и мири-

са на море. С приятелите по

пейките вечер и вечерния

шум на дискотеките – опитах-

ме се да се оправдаем.

- Животът не е само развле-

чения и почивка. Нали го

знаете. Не му мислете много.

Училището е предизвикател-

ство. Впуснете се в него с

цялото си сърце и бъдещето

ще ви се отплати пребогато.

С победи и върховно удов-

летворение.

Повярвахме и тръгнахме.

Предстои ни да проверим

себе си в една нова битка с

времето.

Здравей, училище! В Б Р О Я Ч Е Т Е Т Е

БНТ в ПГИТ 4с.

Освободителят

на Петрич

5с.

Учителят—това е 6-8

Танцът на Анаста-

сия

9с.

За вярата и

лечебната й сила

10

Поетически днев-

ник от Света гора

12

Кои сме ние -

опит за

автопортрет

14

Новото наше предизвикателство

О К Т О М В Р И 2 0 1 1 Г . П Г И Т ” П Р О Ф . Д - Р А . З Л А Т А Р О В ”

МЕЖДУЧАСИЕ

Великото изкус-

тво да се научи

много е да се

започне с малко.

Джон Лок

2

Продължение от 1 стр.

Незабравими дни, успешно обучение и вяра в учителите

Скъпи колеги, ученици и родители, прия-

тели на ПГИТ , дами и господа!

И тази есен училищните врати на ПГИТ

се отварят празнично на този ден, за 52-ри

път , както повелява българската традиция,

за да посрещнат ученици, учителите и всич-

ки, които изпращат с благопожелание за

добро начало своите деца.

Просветата е важна за всеки народ. Тя

извисява човешкия дух. Открива му нови

хоризонти. Дарява му светли бъднини. На-

чалото на новата учебна година винаги е

съпътствано с вълнение и надежда

з а н а п р е д ъ к .

Добре дошли на тези, които за първи път

днес ще прекрачат прага на нашата гимна-

зия - деветокласниците, тези плахи момиче-

та и момчета, които осъществиха мечтата си

в началото на лятото да продължат образо-

ванието си в едно от утвърдените с успехи,

собствен облик и дух училище. На вас по-

желавам незабравими дни, успешно обуче-

ние и вяра в учителите! Поставете добро на-

чало на вашето обучение, за да се радвате на

добри плодове в края му!

Скъпи ученици, вече започват дълги дни,

изпълнени с уроци, контролни, класни рабо-

ти. Приемете ги като усло-

вие за проява на вашата

воля и упоритост, на жаж-

дата ви за нови знания. И

бъдете спокойни – до вас

са вашите учители. Пазете

традициите на нашето

училище, умножавайте

успехите му, почитайте

всеотдайността на своите

учители!

Драги дванадесетоклас-

ници,

Днес за вас е последният

15 септември. Нека тази

учебна година бъде най-

успешната и емоционална

година. Не си тръгвайте,

преди да оставите незали-

чими следи и преди да

достигнете, а защо не и да

надминете, успехите на

вашите предшественици.

У в а ж а е м и к о л е г и ,

Нашето призвание е да

съхраним светлия ентуси-

азъм, вечния стремеж на

младостта към знанието и да

го допълним с мъдрост.

Желая Ви здраве, духовни

сили и настойчивост, за да се

преборим заедно с трудности-

те и да получим заслуженото

удовлетворение от добре

свършената работа! Нека

любовта на нашите ученици

бъде най-ценният дар за тру-

да ни!

Очаквам нашата отговорност

да бъде споделена от родите-

ли, държавни институции, от

всички, които се грижат и

работят с младите хора, за да

ги преведем уверено през

дългия път на Знанието и

Науката!

Нека ни е честита и ус-

пешна новата учебна

2011/2012 година!На добър

час!

Инж.Светла Данаилова

драги съученици,

честит първи учебен ден!

Точно преди една година

аз и моите съученици пла-

хо пристъпихме прага на

Професионална гимназия

по икономика и туризъм

“Проф.д-р Асен Златаров”.

Бяхме изпълнени с любо-

питство, очаквания и тре-

вожен въпрос - това ли е

моето училище? И този

въпрос беше мото на всич-

ките ни учебни дни. И ето

днес, след една година,

всички ние, удовлетворени

и пораснали със знания и

нови мечти, си отговаряме

утвърдително.

Да, направили сме верен

избор, защото тук намерих-

ме верни приятели, обуча-

ваха ни учители специа-

листи, получихме нови

знания и топло отношение.

Вляхме се здраво в голямото

семейство на асензлатаров-

ци и по традиция посреща-

ме новите ученици в ІХ

клас. Скъпи деветокласни-

ци, позволете ми да ви пре-

дам символичния ключ на

знанието, с който се отключ-

ва храмът на просветата –

нашето училище. Училище с

50-годишна история и заслу-

жен авторитет, лидер сред

професионалните гимназии

в региона. Пазете го и защи-

тавайте с чест и гордост име-

то златаровци. Добре дош-

ли, желаем ви успех и сбъд-

ване на вашите очаквания.

Дали ще ни стигне да нау-

чим всичко, което искаме?

Дали ще бъдем достатъчно

силни и волеви да вземем

максималното – онова, което

ще ни направи победители

утре? Знаем, че това зависи

само от нас. И сме готови. За

ново предизвикателство. За

още една нова учебна годи-

на. За още една крачка нап-

ред към мечтите си. Вярва-

ме, че ще успеем – нали сме

златаровци!

Още една година - започ-

ваме с амбиция. Да я изгово-

рим заедно с Теодора Кара-

мачева, която предаде клю-

ча на знанието на деветок-

ласниците от нашата гимна-

зия. Да го пазят като символ

на общия ни стремеж. Към

знания и победи.

Скъпи учители, М Е Ж Д У Ч А С И Е

У Ч И Л И Щ Е Н Ж И В О Т

3

ПГИТ се включи в кампа-

нията „Участвам и про-

меням!” , в която участват

училища от цялата страна,

прегърнали идеите за

здравословния начин жи-

вот на българските учени-

ци и тяхната активна соци-

ализация. Старт на нацио-

налната кампания даде

заместник-министърът на

образованието в столичното

105-то СОУ"Атанас Дал-

чев" на 17 септември.

Предвижда се обучението в

дух на демократично граж-

данство, здравословния

начин на живот и конст-

руктивното поведение на

учениците да се провежда

под различни форми: в ча-

са на класа, клубни дей-

ности, състезания, излож-

би, спортни празници, иг-

ри, викторини, екскурзии,

доброволчески акции, тре-

нинги, групови занимания

и др.

Кампанията „Участвам и

променям!” обхваща след-

ните теми:

Физическо здраве: Здра-

вословно хранене; Обуче-

ние в разчитане на етике-

тите на храните; Физичес-

ка активност и спорт; Ден-

тална култура; Хигиена на

тялото; Полова и сексуална

култура.

Психично здраве: Пре-

венция на злоупотреба с

вещества – алкохол, тютю-

нопушене, наркотици;

Справяне с различни фор-

ми на училищен тормоз,

кибертормоз; Толерантност

към различието; Притеснения, страхове, тре-

вожности и търсене на помощ; Ролята на играта

и почивката за децата; Превенция на рисково

поведение – трафик на хора, конфликт със зако-

ните.

Социално благополучие: Гражданска култура

и участие; Ученическо самоуправление; Изразя-

ване и отстояване на мнение; Благотворител-

ност; Етика на поведение в отношенията и ува-

жение към себе си и към другите; Съвременни

форми на комуникация, интернет и социалните

мрежи.

Учебната 2011/2012 година е посветена на

социалните и граждански компетентности. Дей-

ностите от кампанията ще продължат до м.май

2012г., когато ще бъде нейното официално зак-

риване. Кампанията „Участвам и променям!” е

инициирана от МОМН и подкрепена и от Ом-

будсмана на Република България.

Карамфила Бързакова от ХІІв клас е класира-

на за втория кръг на националния конкурс по

счетоводство за средношколци, организиран за

13-та поред година от сп.”Счетоводство плюс”. В

него участват ученици от професионалните гим-

назии, в които се изучава счетоводство. Първият

етап приключи в края на миналата учебна го-

дина. Състои се в решаване на изпратена до

участниците счетоводна задача. Тя е съставена

на база изучавания в средните училища мате-

риал, но изисква по-широки познания и по-

задълбочено проучване по въпросите на счето-

водството, данъците и осигуряването. Ученици-

те могат да получават консултации от свои пре-

подаватели, практикува-

щи счетоводители и дип-

л о м и р а н и е к с п е р т -

счетоводители. Всеки учас-

тник в първия етап на

конкурса е изпратил ано-

нимно решението на зада-

чата в редакцията на сп.

„Счетоводство плюс . Да-

нъци, Социални отноше-

ния“. Сега на сайта на

списанието излезе списъ-

кът с одобрените за втори

кръг участници, сред кои-

то е и Карамфила. Само 30

нейни връстници са допус-

нати до финала на състе-

занието, който ще се про-

веде до края на м.ноември.

Финалистите отново ще

решават счетоводна зада-

ча в условията на конкур-

сен изпит, за 4 астрономи-

чески часа. Победителите

ще получат като награда

участие в международен

семинар и безплатен або-

намент за списанието.

Преподавател по счетовод-

ство на Карамфила Бърза-

кова е Йорданка Стоянова.

Трима наши състезатели

се готвят да представят

училището в тазгодишното

Национално състезание по

професии, организирано

от АУРХБ— Джесика Ма-

линова от ХIг, Здравка

Петрова от ХIв и Димитър

Мазноков от ХIIд клас.

Техни ръководители са

Летка Кърпачева, Краси-

мир Илиев и Светла Кръс-

тева.

Георги Гутев, ХIа

У Ч И Л И Щ Е Н Ж И В О Т

Какво, къде, кога и как или хроника на

емоциите ни след първия училищен звънец

4

Трябва да бъдем

добри и да се обичаме,

защото бъдещето

принадлежи на

добрите хора и те ще

живеят в един

прекрасен свят, който

сега ни е трудно да си

представим!

Ванга

Кубинският посланик почете паметта на Ванга

БНТ снима в ПГИТ На 4 ноември в нашето учи-

лище бе заснет материал за

предаването на БНТ „В час ли

си: Моето училище”. Това пре-

даване е посветено на професи-

оналното образование в Бълга-

рия и популяризира възмож-

ностите за обучение и реализа-

ция, които дават професионал-

ните гимназии. Освен изучава-

ните предмети и специалности

предаването представя изявени

ученици и техните постижения,

модернизирането на мате-

риално-техническата база,

иновации в преподаването,

участието на учениците в

олимпиади и състезания,

професионалните практики

и извънкласните форми на

обучение, спортния дух,

ученическите форуми, кон-

курси и проекти. В нашето

училище бяха заснети уро-

ци във всички специалнос-

ти, работата на учебно-

тренировъчните фирми,

спортните отбори, клуб

„Агапий Войнов” и редакци-

ята на в-к Междучасие”.

Приемаме, че това е приз-

нание за работата и за ус-

пехите на нашето училище.

Георги Гутев, ХІа

рова е родена през 1911 г.

в Струмица. Ванга често е

наричана българска про-

рочица заради приписва-

ната и способност да виж-

да съдбата на всеки човек,

който я посещава. Прие-

мала е хората в къщата си

в Петрич и в малка къ-

щичка в местността Рупи-

те, където днес е издигна-

та църквата “Св.Петка

Българска”, както е поже-

лала приживе баба Ванга.

Празникът в деня на

нейното рождение бе поче-

тен от множество уважава-

ни гости от България и

света. В памет на пророчи-

цата беше подготвена бо-

гата програма, включваща

литературни и музикални

изпълнения на ученици от

петричките училища и

Общинския детски комп-

лекс.

Втори паметник бе осве-

тен в местността Рупите.

Той е дело на професора

от Художествената акаде-

мия Емил Попов. Фонда-

цията на името на Ванга

бе поканила нейните близ-

ки приятели Светлин Ру-

сев, Нешка Робева и други

известни българи да при-

състват на тържеството.

Кубинският народ е мно-

го близък с този на бълга-

рите, ето защо за мен е ог-

ромна чест, че съм покане-

на да присъствам на този

празник, заяви посланикът

на Куба Тересита Камачо

при откриването на памет-

ника на баба Ванга в ней-

ния дом, превърнат в му-

зей. Височайшият гост при-

съства на тържествата по

повод 100-годишнината от

рождението на петричката

пророчица. Те започнаха в

ранната утрин на 3 октомв-

ри с тържествено освещава-

не на паметника, изработен

от известен македонски

скулптор. Лентата при отк-

риването на паметника

преряза началникът на

отдел Хуманитарни дейнос-

ти в кметство Петрич Йор-

дан Златински. Отслужена

бе и панихида в памет на

пророчицата от архиерейс-

кия наместник отец Ангел.

Част от тържествата за 100-

годишнината на Ванга бе и

изложбата от фотоси, свър-

зани с нейния живот и по-

мощта, надеждата и подк-

репата, която е дала на

толкова нуждаещи се хора

— българи и чужденци.

Вангелия Пандева Гуще-

Стогодишнината от рожде-

нието на петричката проро-

чица бе отразено от всички

български и много чуждест-

ранни медии, сред които бе и

екип на в-к “Междучасие”

Величка Тасева, ХІв клас Вили Тасева с приятелки

на Ванга

У Ч И Л И Щ Е Н Ж И В О Т

М Е Ж Д У Ч А С И Е

Портрет на пророчицата

Новооткритият паметник

Изложбата

5

Независимостта е блян, трепет,

първично щение.Това понятие

е както човешка стойност на

свободни мисли, чувства и

емоции на отделния индивид,

така и обща цел на цяла една

нация, на всички наши предци

- братя българи.Именно дър-

жавната независимост е нещо-

то, за което ще се осмеля да

пиша.

Благодарна съм, че в

момента аз съм независима! И

ти, който с отчаяние крачиш

по улицата - също, и този до

теб, и той е толкова свободен и

самостоен. Колко често се за-

мисляме за това ни пра-

во.Оценяваме ли го изобщо!?

Надали… Сещаме се за смели-

те дела, доблестта, хъса и неп-

римиримостта на Човеците,

неделими от славното ни ми-

нало, само на заветната дата.

Дори тогава почтителността и

признателността ни не изплу-

ват на повърхността. Нима сме

в плен на океан от безразли-

чие?! Къде забравяме онази рефлектираща по цяло-

то ни тяло вълна на гордост и всепризнателност, ко-

гато чуем репликите:"Честит празник, скъпи съоте-

чественици!" Възможно ли е да сме загубили нишка-

та в лабиринта от чувства, да сме загубили онези -

чистите, българските... Самовглъбени и от нищо и

никой интересуващи се, ставаме роби… Каква иро-

ния! Връщане назад във времето. Васални сме на

самите нас, на тези около нас, а се смятаме за неза-

висими вече сто и три години. Душите ни са под иго

- не на султан сме подвластни, а на гигантското по

размерите си безразличие.

Равнодушието към един празник като Деня на не-

зависимостта е показател за това, как се заличаваме

като народ. Поне да творяхме нещо достойно за

преклонение след време, щом дори славната ни исто-

рия не ни трогва вече. Историята - понякога единст-

веният ни източник на гордост. Порадните събира-

ния и показността на хората под егидата на нацио-

налните празници ги има, липсва обаче чувството.

Единството е разрушено. Какво ще направиш ти по

въпроса? Ако стоим безучастни и непредприемащи

нищо, за да заслужим Независимостта, какво ще

стане с теб, с мен, с всички нас? Не трябва ли да про-

дължим да отстояваме нашата лична независимост,

не суверенитета на държавата, а свободата на бъл-

гарския дух? Ако продължим по течението - затъ-

ва...отива на никъде един велик народ.

Както предците ни са пазили буквите, както деца-

та им са припознавали себе си в знаците на честта,

както Самуил е обичал войската си и е платил прес-

къпо тази си обич, нека и ние, скъпи съвременници,

покажем и докажем, че мо-

жем да бъдем достойни бъл-

гари, че заслужаваме да но-

сим това изстрадано име.

Име, символ на храброст, бу-

ден ум и вдъхновение за доб-

ри дела.

Бъдещето струи от нас! Дер-

зайте, непреклонни люде!

Елизабет Станоева, ХІв клас

българска армия и обявява първата свободна адми-

нистрация с кмет Михо Попов и негови пълномощни-

ци Януш Стойчев и Зия бей. Четата на

кап.Парапанов е формирана на 18 септември 1912г.

и в началото се състои едва от 12 човека , но за месец

броят на четниците нараства до 92-ма, повечето селя-

ни от Хотово и Левуново, както и от други краища на

Пиринска Македония. Четата е част от Македоно-

одринското опълчение и действа в тила на турската

армия по време на Балканската война. В нея участ-

ват и петричаните Коста Лютов, Тольо Ичев, Филип

Николов и Георги Иванов. С много смели ходове и

благодарение на стратегическото мислене на своя

командир кап.Парапанов четата успява да унищожи

турската батарея при с.Илинденци, турска рота при

с.Райчово, турски обоз при с.Свети Врач. Четата вся-

ва паника сред турската администрация и тя напус-

ка Петрич. За защитата на свободата на петричани

кап.Парапанов организира доброволчески отряди—

цели 300 човека се записват в тях, готови да бранят

свободното бъдеще на своя

град.

Двигателят на този всенаро-

ден ентусиазъм в Петричко е

кап.Никола Парапанов, ро-

дом от с.Фотовища, Неврокоп-

ско. Може да го наречем деец

на националноосвободително-

то движение в Македония,

тъй като участва в Горноджу-

майското въстание 1902г. и в

И л и н д е н с к о -

П р е о б р а ж е н с к о т о — п р е з

1903г. Войвода на чета от Ма-

кедоно-одринското опълче-

ние, военен комендант на

Петрич и командир на 15-та

Щипска дружина през Меж-

дусъюзническата война 1913г.

Любен Величков, ХIб клас

Всички ние знаем и тачим

датата 28 октомври, когато

преди 99 години Петрич най-

после е освободен и турското

владичество отива в историята.

Знаем датата, но знаем ли дос-

татъчно за хората, чиято сме-

лост донесе изстраданата, дъл-

го чаканата свобода. Нари-

чат кап.Никола Парапанов

освободителят на Петрич, за-

щото неговата чета влиза в

града дни преди редовната

Освободителят на Петрич

У Р О Ц И Т Е Н А И С Т О Р И Я Т А

Независимостта не ще безразличие, иска ... храбър дух

Размисли по повод

празника

Цар Фердинанд,

министър-председателят

Ал.Малинов, членове на

правителството и генерали

при обявяване на

Независимостта 1908г.

Не върви пред

мен, може да не

те последвам.

Не върви зад

мен, може да не

те водя.

Върви до мен и

ми бъди приятел.

Албер Камю

Всичко, което правиш за нас, Учителю, е прекрасно

Учителят, това е ...

На 5 октомври ние, учениците от

СИП Български език и литерату-

ра, подготвихме малко тържество

за нашите преподаватели. Започ-

нахме в сърцата си едно изрече-

ние: “Учителят, това е…” и оста-

вихме златаровци да го довър-

шат. Колкото и да ни се иска да

облечем в думи нашите отговори,

думите все не стигат. Иска ни се

да кажем още, и още, и още, но

словото трудно очертава непоби-

ращото се в очертания. Защото

учителят не може да бъде изгово-

рен, описан, нарисуван. Той е

образ икона. А нейното място е в

сърцето.

И все пак в деня на техния

празник, нека да помолим думите

да ни помогнат да изречем наше-

то огромно, искрено, почувствано

с всичките ни клетки

БЛАГОДАРЯ.

Истинските учители превръщат

себе си в мостове, казва Никос

Кзандзакис, и приканват учени-

ците си да минат по тях. После,

след като им помогнат в премина-

ването, учителите радостно про-

падат надолу, насърчавайки пи-

томниците си самите те да напра-

вят от себе си мостове.

По какви мостове вървят наши-

те ученици—техните отговори ще

прочетете в следващите редове.

♥♥♥♥♥♥♥♥♥

През живота си се срещаме с мно-

го хора, които ни въздействат по

един или друг начин. Едни от тях

бързо си отиват, а други

оставят трайна диря в жи-

вота ни. Много често дори

не забелязваме колко мно-

го правят за нас нашите

учители, възприемаме ги

като даденост, като част от

ежедневието ни, но всъщ-

ност точно те са хората,

най-близки до сърцата ни.

Учителят е този, който те

подбутва да направиш

крачка напред. Този, който

ти подава ръка, за да се

изправиш и продължиш,

когато си паднал. Дори и

да не усещаме присъствие-

то им, те са с нас навсякъ-

де, зад всеки ъгъл, на вся-

ка улица, над всяка про-

паст. Те ни показват, че

животът не е само пътека

от цветя, а е изпълнен с

много трудности и за да ги

преодолеем, ни трябват

воля, упоритост и всеотдай-

ност, на които точно те ни

учат.

Учителят е човекът, кой-

то ни подкрепя и не се от-

казва от нас, когато гре-

шим. Това е човекът, който

не позволява да се преда-

дем и да паднем духом.

Човекът, с когото делим и

победите, и провалите. За

мен учителят е човекът,

който вярва в мен повече

от мен самата.

Един ден, когато напус-

нем училището, ще разбе-

рем наистина колко много

значат за нас нашите учи-

тели. В този момент ще

покажем дълго скриваните

сълзи и безкрайната си

обич към тях. Тези хора ни

учат как да продължим

живота си в правилната

посока, но защо не ни нау-

чат как да живеем без са-

мите тях?!

Розали Кърпачева , ХІв

ливост, прозорливост. Той е

носител на възвишени иде-

али и образи от историята,

които вдъхновяват. Той

вдъхва респект с достойно-

то си поведение. От този,

който се е заел да носи

кръста на учителя, се очак-

ва да е усвоил до съвър-

шенство способността да

общува, да гледа на живо-

та през очите на своите

ученици, да умее да прео-

Ключът към светлината в

живота – това е знанието.

Възможността да достигнем

до него ни е дадена от пър-

воучителите Константин-

Кирил и Методий чрез сла-

вянската писменост и книги-

те, които създават. Техни

достойни наследници са на-

шите учители.

Учителят, това е човек с

велико търпение, справед-

долява разликата между

поколенията. Какви очак-

вания и колко надежди!

Учителят е в началото на

знанието: разкрива ни кра-

сотата на родния език и

литература, чете ни уроци-

те на историята, събужда

интереса ни към биология,

химия, физика.

Продължение на с.7

М Е Ж Д У Ч А С И Е

5 О К Т О М В Р И — Д Е Н Н А У Ч И Т Е Л Я 6

Всичко, което правиш за нас, Учителю, е прекрасно

Учи ни да се справяме и с

най-трудните уравнения. Но

най-вече ни учи да бъдем доб-

ри. Със себе си и с другите. Да

различаваме красивото и гроз-

ното, приятелството от преда-

телството. С него, учителя, пе-

ем вечните песни на България.

Пресъздаваме света на прек-

расното в рисунките си. И зара-

ди него, учителя, знаем как да

обичаме родината си. Как да се

борим за мечтите си. Той, учи-

телят, ни е показал, че ще вър-

вим напред само ако умеем да

поглеждаме и назад. Знаем

какво ни е нужно – воля, упо-

ритост и всеотдайност. Заръча-

ни от него за из път.

Всичко, което правиш за нас,

Учителю, е прекрасно. Предс-

тои и ние да направим нещо за

теб. Като постигнем мечтите си.

Доника Шимова, ХІв

Различни хора, различни мисли, различни тълкува-

ния. Всеки може да тълкува понятието учител по раз-

личен начин. Сигурен съм обаче, че в думите на тези,

които наистина ценят онова, което се крие зад поня-

тието, има множество прилики.

Винаги съм мислил, че да си учител, не е кой знае

какво. Влизане в час, преподаване на урока, излиза-

не. Да, ама не, както казваше един известен журна-

лист. В последните години разбирам, че далеч не е

така, както съм си мислел. Често си мисля какво кара

хората да практикуват тази професия. И то в условия-

та, предоставени им България – условия, които не са

за завиждане. Дали знам отговора на този въпрос?!

Не мога естествено да говоря от името на учителите,

но вярвам, че те приемат работата си като отговор-

ност на истинския родолюбец. Не са потърсили спасе-

ние зад граница – по-добър живот за себе си и децата

си, защото обичат страната си. Дали пък не са доста-

тъчно решителни?! Не, дори са прекалено силни, за

да се справят с всякакви ситуации. Разбира се, аз мо-

га само да предполагам. Не съм правил техния избор.

Аз съм само един ученик, един от хилядите.

Учителят, това е посредникът между самия мен ка-

то личност, образованието и живота след него. Не слу-

чайно наричаме учителите свои втори родители.

Всички тези години в учили-

ще оставят следа във възпи-

танието ни, и то дълбока

следа. Клишето „подготовка

за живота” тук е съвсем на

място... Всеки ден разбираме

колко много ще разчитаме в

бъдеще на тази подготовка.

Иска ми се след 10-20 годи-

ни, когато срещна моите учи-

тели, да им се усмихна: „Да,

успях! Успях благодарение и

на вашата помощ!”.

Учителят, това е Човек.

Будител. Приятел. Втори

родител. Способен да дава

толкова много. И да чака

толкова търпеливо. Да раз-

познаем грешките. И пътя

към успехите.

Човек, толкова всеотдаен в

замяна на едно единствено

БЛАГОДАРЯ...

Б л а г о в е с т

Чопаков, ХІв

състезаваме, да разкрием максимума от себе си, под-

тиква ни към самооценка и към толкова трудната

самокритичност. А колко тънка е линията между

желаното и възможното, когато става дума за наше-

то съвремие.

Като малка ме питаха каква ще стана , като по-

расна. После и аз самата започнах да си задавам

този мъчен въпрос. Какво е бъдещето пред мен?

Какво ще се случи след училището? Ще мога ли да

наредя изцяло пъзела на собствените си мечти, или

ще ги превърна в прозрачни илюзии. Учителите

бяха хората, които сложиха в ръцете ми ключа към

моето бъдеще. И това е ключът на знанието. Той ще

отвори множество врати, а от мен зависи как ще про-

дължа нататък. Се-

га живея, за да осъ-

щ е с т в я е д н а -

единствена мечта –

да докажа, че съм

личност. Личност,

създадена от учите-

лите, които поста-

вям на една равна везна с

родителите ми, моите първи

учители.

Бих дала всичко от себе си,

за да се върне възрожденс-

ката обич и уважение към

учителите. И както е писал

поетът, животът в Бълга-

рия, моята родина, да стане

по-хубав от песен, по-хубав

от пролетен ден. Аз вярвам,

че този ден ще дойде. Как-

то вярвам в себе си и в доб-

рото, което ни чака напред.

Христина Пърцева, ХІв

Учителят, това е човекът, в

който всеки от нас вижда на-

дежда и очаква подкрепа в

начинанията си. Учителят е

една от най-важните фигури в

обществото. Той е като отворе-

на книга за своите ученици.

Той не само обучава, но и въз-

питава, подготвя за живота,

дава успешен старт.

Тъкмо учителят е този, кой-

то изправя пред предизвика-

телствата, поставя ни в конку-

рентна среда, кара ни да се

Той е като отворена книга за своите ученици

5 О К Т О М В Р И — Д Е Н Н А У Ч И Т Е Л Я 7

“Добрият човек от

доброто съкровище

на сърцето си

изнася добро .“

(Мат. 5:22-23)

За всичката доброта и човечност

Преди единадесет години за

първи път прекрачих прага на

родното училище. Посрещнаха

ме моите учители - мили, сър-

дечни, лъчезарни. Започна мо-

ето дълго пътуване в страната

на знанието. Учеха ме как да

пиша красиво и четливо А,Б,В.

Вдъхваха ми сила и увереност,

подкрепяха ме във всяко начи-

нание. Бяха до мен, когато ми

беше трудно и когато радост

изпълваше сърцето ми. Старае-

ха се да ми дават повече зна-

ния за огромния, плашещ с

безкрайните си, бързо връхли-

тащи промени свят. Учеха ме

да различавам добро и зло, кол-

кото и завоалирано да е злото

понякога.

Учителите не само ме дариха

със знания, които няма откъде

другаде да получа, но и ми по-

казаха неподозираната красота

в човешкото общуване и колко

леко е на душата ти, когато има

с кого да споделяш. Казаха ми

„ На добър час ”, когато трябва-

ше да се разделя с моето първо

училище, и „Добре дошла”, ко-

гато дойдох в новото. Дойдох

пораснала и научила много

нови неща, но и в очакване

да бера още, и още от плодо-

вете на знанието.

В ПГИТ„Проф.д-р Асен

Златаров ” ме приеха с ус-

мивка и ме дариха с много

любов. Ненапразно избрах

това училище от всички оста-

нали в моя град. Тук моите

учители се грижат не само за

образованието, но и за въз-

питанието ми – със същата

страст и постоянство като

родителите ми.

Учителят трябва да носи с

чест тази отговорност, непре-

къснато да се учи, да обога-

тява своя опит, за да го пре-

дава и на другите след нас,

да предизвиква уважение.

Той трябва да има сили да

оцелява, да се чувства зна-

чим и необходим. Едно от

качествата на преподавателя

е неговото творчество. Като

завърша ХІІ клас и поема по

нов път , ще се връщам към

моите учители само в споме-

ните си. Никога няма да заб-

равя веселието, екскурзиите

и всичките пакости, които

сътворихме през ученичес-

ките години. Няма да забра-

вя класните стаи и контрол-

ните, които изпълваха ежед-

невието ми. След броени дни

за мен ще бие последният

звънец, ще настъпи часът на

раздялата с моите мили учи-

тели, съученици и приятели.

Всеки от нас ще продължи

напред и нагоре, към непоз-

натите върхове на познание-

то. Но споменът за вас, мили

учители, никога няма да

угасне, той винаги ще топли

сърцата ни.

Благодаря ви, че ни дадох-

те знания и ни подавахте

ръка в трудните моменти,

смеехте се заедно с нас и се

радвахте на нашите успехи.

За всичката доброта и човеч-

ност, с която ни дарихте,

ние можем само да кажем

БЛАГОДАРЯ!!!

Милена Динова, ХІа

8 Н А У Ч И Т Е Л Я . . . С Л Ю Б О В

М Е Ж Д У Ч А С И Е

Танцът на Анастасия Санкт Петербург е вторият по

големина град и бивша столи-

ца на Русия. Въпреки че от

1918г. столица на Руската фе-

дерация става Москва, и до

днес голяма част от руснаците

наричат града „Северната сто-

лица”. Смята се, че Санкт Пе-

тербург е най-европейският

град на Русия в културно отно-

шение. От личен опит разбрах,

че в петмилионния град е поч-

ти невъзможно да обиколиш

всички културно-исторически

забележителности, дори в рам-

ките на един месец. Много се

радвам, че това лято имах въз-

можността да посетя един от

най-разкошните и великолеп-

ни градове в Европа.

Още в първия ден след прис-

тигането ни трябваше да ста-

нем рано, за да отидем на екс-

курзия до Екатерининския

дворец. Въпреки умората от

дългия полет, още несвикнали

с новата атмосфера и различ-

ния език, това беше първото

място, което посетихме и оста-

ви най-силна следа в съзнани-

ето ми.

Екатерининският дворец се

намира в гр. Пушкин, в непос-

редствена близост до Санкт

Петербург. Ние се включихме

в организирана руска група и

с маршрутно такси стигнахме

до там. Екскурзоводката ни

разказа, че в миналото градът

е бил наричан Царско село и е бил използван като

лятна резиденция на владетелите на руската импе-

рия. Той е известен не само с преживелиците на рус-

ките императори, но и с живелите там музиканти,

художници и поети, сред които е и Александър Серге-

евич Пушкин. Той е учил в тамошния лицей (бившия

императорски лицей) в периода 1811-1817 година.

Царско село е уникален архитектурен паметник,

изваян от ръцете на най-добрите архитекти и худож-

ници от цял свят. По време на Втората световна вой-

на са били нанесени невероятни щети, много от цен-

ните предмети са били откраднати или унищожени.

Дори дворецът е бил използван от германците за ка-

зармени помещения. Въпреки това Царско село е

почти възстановен и днес отново впечатлява хиляди

туристи от цял свят.

В този комплекс наред с най-внушителния и непов-

торим палат на Екатерина се включват Александров-

ският дворец и Китайското село, заобиколени от об-

ширни паркове, градини и павилиони с разнообразна

и завладяваща сетивата декоративна растителност и

пищна барокова архитектура. Още като видиш позла-

тената порта пред себе си, разбираш, че си попаднал

н а е д н о в ъ л ш е б н о м я с т о .

Строителството на двореца е започнало през 1717

година по поръчка на Петър Велики, като подарък за

неговата втора съпруга Екатерина I и в първоначал-

ния си вид е представлявал скромна двуетажна пост-

ройка. Своето неповторимо величие Екатеринински-

ят дворец дължи на императрица Елисавета, която е

дъщеря на Екатери-

на I и Петър Велики.

Императрицата, зап-

ленена от неповтори-

мата атмосфера на

Царско село, решила,

че именно тук ще

бъде нейната главна

лятна резиденция.

Дворецът е завършен

през 1756 г. Фасадата му е огромна, цялата в синьо и

бяло. Разказаха ни, че по времето на императрица

Елисавета статуите са били изработени изцяло от

чисто злато, но по-късно Екатерина Велика ги подме-

нила с позлатени. Залите в самия дворец са не по-

малко впечатляващи. Влизайки от зала в зала, ми

направи впечатление, че всички са различно обзаве-

дени и декорирани, една от друга по-пищни. Едни от

най-хубавите зали са Зелената столова, Бялата па-

радна столова, Картинната галерия и Първата анти-

камера.

Най-силно ме впечатли и - бих казала - очарова

величествената Парадна зала, където са се провеж-

дали важни приеми и дворцовите балове. Може би

защото я свързах със спомените ми от анимационния

филм за принцеса Анаста-

сия, в който наследницата

на Романови танцуваше точ-

но в тази зала. Любопитен

факт е, че по време на прие-

мите и баловете с маски

Екатерина Велика е облича-

ла рокли, които тежали по

20 кг едната, и се е преобли-

чала поне по три пъти на

вечер. В стил руски барок,

Парадната зала е създадена

по проект на архитекта Раст-

рели през 1756г. Наричана е

още „ Светлая галерея” зара-

ди големия брой богато ук-

расени прозорци и огледала,

които създават впечатление-

то за простор и безгранично

пространство. През деня

цялата зала блести озарена

от слънчевите лъчи, а вечер-

та тя се осветява от 696 све-

щи. По стените има огромни

потонни фрески, изобразява-

щи руските военни победи и

постиженията в областта на

науката и изкуството.

В действителност най-

голямата атракция си остава

прословутата Кехлибарена

стая, дарена на Петър Вели-

ки от краля на Прусия при

сключването на договора от

1716г. Представлява стая,

напълно облицована с кех-

либарени панели със златен

кант и огледала. Стотици

туристи пристигат в Санкт

Петербург специално за да

видят пищните орнаменти

от злато и кехлибар, заради

които стените изглеждат

като танцуващи пламъци.

Цветовете на полускъпоцен-

ния камък са в гамата от

лимоненожълто до червено.

Продължение на с.10

9 Р Е П О Р Т А Ж И О Т Б Л И З О И Д А Л Е Ч

“Старайте се

да живеете

единодушно и

единомислено...”

Из Завет на

Св.Иван Рилски

Преди тръгване

Танцът на Анастасия

За вярата и лечебната й сила Красотата на България е около

вас. Не е нужно да пътувате нада-

леч, за да срещнете удивителни

места и да изпитате страхотни

емоции. Проверено от нас - десет

момичета и момчета от свободно-

избираемата подготовка по бъл-

гарски език и литература в моето

училище. Юлия, Милена, Мария,

Дони, Елизабет, Изабела, Вили,

Кирил, аз и Благовест, нашата

ръководителка г-жа Бистра Тара-

кова и най-ентусиазираният от

всички - 6-годишният Костадин -

потегляме към манастира “Св.

Пантелеймон”. Местността се на-

мира на един час път пеша от с.

Генерал Тодоров. Легендите раз-

казват, че именно оттук Св. Иван

Рилски започва отшелническия

си живот. Че това е свято място,

предстои да се уверим с очите си.

Започваме пътуването си с влак

до с. Генерал Тодоров. Вълнение-

то ни е по-голямо дори от мръсо-

тията в купето. Истински инте-

ресната част от екскурзията за-

почва, когато пристигаме

на гара Ген.Тодоров. Мал-

ко след 12 ч. със спътни-

ците ми се отправяме пеш

към манастира. На изли-

зане от селото не срещаме

никого, но виждаме приз-

наци на живот. Пътеката,

по която вървим и тревата

до нея са обсипани със

счупени стъкла, изхвър-

лени шишета, дрехи и

още много безхаберно изх-

върлени остатъци от ци-

вилизования ни живот. И

така около петдесет мет-

ра. Колко безпощадни сме

към природата и колко

трудно проумяваме този

факт. Отпадъците, които

старателно заобикаляхме,

свършиха. Оттук нататък

започваме леко изкачва-

не. След малко лутане

намираме правилния път

и поемаме напред и наго-

ре. От лявата ни страна, в

ниското уморено влачи

натежали от спомени води

река Струма, а от дясната

се виждат красиво оформе-

ни от времето скали. Дока-

то вървим, си говорим за

най-различни неща - от

римски монети до македон-

ска музика. Всеки разказ-

ва по някоя интересна

история .

Продължава на с.11

Екскурзоводката ни остави

да се разходим из гради-

ните, които изглеждат тол-

кова приказно, сякаш са

част от рая. Едно от удо-

волствията, които може да

си позволи човек, е да се

качи на гондола в едно от

езерата на парка. За наш

късмет гондолиерът беше

свободен и ние успяхме да

се полюбуваме на неповто-

римата красота на Екате-

рининския дворец от вода-

та. Трябваше да съберем

сили за нови вълнения

при разходката ни из пар-

ка на двореца.

Екатерининският парк е

важна част от архитектур-

ния и парков ансамбъл на

Царско село. Паркът е осо-

бено красив през лятото –

потънал в зеленина и окъ-

пан от щедрото слънце. За-

бележителен е с елегантни-

те си павилиони, строени

през ХVІІ и ХІХ век от архи-

тектите, участвали в изг-

раждането на Екатерининс-

кия дворец. Този образец нa

руския барок, с изключител-

но пищна и разточителна

декорация, изпълнена с

много стил и красота, оставя

у всеки посетител незабра-

вими спомени.

Вечерта настъпи неусетно.

Уморена от толкова красота,

отново сънувах принцеса

Анастасия.

Изабела Сапунарова, ХІв

Продължение от с.9

Заради своята красота Кех-

либарената стая понякога е

наричана "Осмото чудо на

света". За мое най-голямо

съжаление не разрешават

тя да бъде снимана. Ако се

върнем в историята, точно

тази зала цялата е била

изнесена по време на немс-

ката окупация. Въпреки

дългогодишните издирва-

ния и до ден днешен тя не

е открита и не се знае в кой

край на света се намира. За

сметка на това руснаците

са успели да възстановят

почти изцяло автентичния

й вид.

Обиколката ни в дворе-

ца беше дълга, но сякаш

бе минал само един миг.

Н А Ч А Л А Т А Н А Б Ъ Л Г А Р С К И Я Д У Х

М Е Ж Д У Ч А С И Е

1 0

Към манастира

Идеалните линии в гради-

ните пред двореца

Паметникът на Пушкин

в Царско село

За вярата и лечебната й сила Постепенно гладът и умората ни настигат. Спира-

ме за почивка на едно прекрасно място. Вече сме на

голяма височина, става и страшничко, но нищо не

смущава усмихнатите ни души. Само емоциите, ко-

ито смесват ох, ах, чакайтеее, има ли тук пътека

изобщо, ехей, къде сме другата събота /не успях да

запомня всичката бълбукаща радост/. Под нас Струма си тече така спокойна и безгрижна, че ни се иска да

се спуснем за малко и да пошляпаме на брега, сякаш още е лято. Погледите ни не успяват да се наситят

на цялата красота – от орловата височина селцата изглеждат съвсем миниатюрни, а и срещу нас се е изп-

речил небрежно вулканичният масив на Кожух и ни кара да се питаме какво ли би било наоколо, ако ня-

кога беше решил да изригне. Всички сме насядали по скалите, само малкият Костадин се катери и тича

насам-натам.

Докато гледам невероятния пейзаж, се чувствам като в друг свят. Освобождавам се от напрежението и

сякаш всичките ми сетива се сливат в едно. Фотоапаратът ме връща към действителността. Приятелите

ми са си починали и се снимат. След няколко минути отново сме на път към манастира. До там спираме

само още веднъж - на едно място в скалата, където има свещички и икона. Всеки си пожелава по нещо.

Толкова беше красиво, че страхът от качването и слизането си заслужаваше. На това място ръцете и кра-

ката ми треперят и мисля, че не е само от уплаха. След още няколкостотин метра стигаме и крайната ни

цел - останките от манастира, който носи името на светеца лечител Св. Пантелеймон. Удивителна мест-

ност, която кара всички ни да се възхищаваме и съзерцаваме това свещено място, без да можем да кажем

нищо. Останките от манастирската църква загатват отшелническо смирение и усамотение. Мраморна ол-

тарна маса, част от зид, който напомня някогашната хармония в пропорциите, и колко странно – редом с

иконите забелязваме и мраморен балереф: брадат мъж, който прилича на древ-

ногръцкия бог Зевс, изсечен в мрамора така, както го познаваме от античните

вази. Нашата учителка веднага ни опровергава – археолозите са установили, че

това е древногръцкият бог лечител Асклепий. Логично – на това свещено място

езичниците са почитали Асклепий, а християните – Св.Пантелеймон – и двамата

са пазили живота на хората, както и здравето на душите им. Балерефът на Аск-

лепий е прикрепен към стената – там, където някога е била абсидата на христи-

янската църква. Какво изумително взаимно оглеждане на културите. Рядък при-

мер за това, че християнство и езичество понякога са се разбирали и са си подавали ръка – в името на хо-

рата. Научаваме още подробности : жената до Асклепий е неговата дъщеря Хигия, застинала в мраморна-

та си красота, а масивната маса, върху която сега има кандило и свещи, древните обитатели на тези земи

вероятно са използвали в езическите си ритуали. Толкова много история в нищо и никакви квадратни

метри. Сякаш времето още веднъж е решило да ни покаже, че колелото му се върти и ще продължава да

го прави – след и въпреки нас, смешните земляни, опитващи да промушат пръчка в този магически кръг.

И още по-смешно – да го управляват.

Оглеждаме, почиваме си и потегляме обратно към селото. Връщането ни е също толкова забавно, колко-

то и отиването. Този път нямаше лутане, но шегите и забавните истории нямаха край. Изядохме всичко,

което беше останало в раниците, и вече си представяхме гала обяда в селото. Пристигаме в Ген. Тодоров и

докато чакаме да дойде влакът за Петрич, прекарваме времето – познайте – отново в ядене/по-гладни хо-

ра не съм виждал, дали историята изтощава?!?/ и опознаване. А аз - и с размисъл.

Пет часа - това е времето, което ми отне тази разходка. Но какво ми даде? Пет часа

забавление, пет часа вълнение и най-вече - девет нови приятели. Тази комбинация

прави едно удивително изживяване , което всеки трябва да изпита.

Но ето, че докато се усетя, и влакът вече спира на гарата в Петрич. Разделям се с

приятелите си с мисълта за следващата ни екскурзия. Красотата на България ме ча-

ка.

Любен Величков, ХІб клас

Н А Ч А Л А Т А Н А Б Ъ Л Г А Р С К И Я Д У Х 11

"И насочих сърцето

си да издирвам и

изпитвам чрез мъдрост

всичко, що става под

небето; това тежко

занятие даде Бог на

синовете човешки, за да

се упражняват с него."

Еклесиаст

Книгата

Опростете живота си, за да изчезнат тревогите

Поетичен дневник на един поклонник в Света гора

Замисляли ли сте се някога

как вярата ни в Бог може да

промени вижданията ни за жи-

вота? Всички сме приели хрис-

тиянството за своя религия,

спазваме нейните догми и

принципи. Но успяваме ли да я

усетим със сърцата си? На тези

въпроси всеки сам може да си

отговори. Но тази статия не е,

за да ни научи как да вярваме,

а да ни разкаже за историята

на един обикновен човек, успял

да достигне духовна висота и

покой след посещение на свети-

те места в Атон. Този човек е

Симеон Манчев - авторът на

стихосбирката “Поетичен днев-

ник на един поклонник в Света

гора”. Тази малка книжка е

събрала в себе си силните чувс-

тва, мислите, спомените и пре-

живяванията на поета. Стихо-

вете успяват да ни отведат в

красивите земи на Света гора,

да ни опишат манастирите,

тяхното спокойствие и мир, и

най-вече да ни покажат как

посещението на това чудодейно

и величествено място може да

промени живота ни. Освен

прекрасните стихове авто-

рът ни представя няколко

страници с красиви фотоси

от необятните места в Света

гора, създавайки по-голямо

въздействие и интерес у чи-

тателите.

Вечерта на 4 октомври

2011 за мен бе изключителна

чест да присъствам на предс-

тавянето на книгата, пред-

шествано от фотоизложба в

градския музей на Петрич.

На това толкова важно за

града ни събитие присъства-

ха много гости, измежду кои-

то и митрополитът на Невро-

копската епархия Натанаил.

Той изказа своите благодар-

ности за поканата и отправи

пожелания към гостите и

автора на книгата. Симеон

Манчев ни разказа за напис-

ването на стихосбирката и за

посещението си в манастири-

те. Поетесата Катя Кирянова

развълнува множеството,

като прочете част от прочувс-

твените стихове на поета.

Тази едновременно творчес-

ка и религиозна вечер за-

върши с думите на владика-

та Натанаил, който пожела

на всички “да си отидем пре-

чистени, по-добри и да пре-

несем светогорския дух в

нашите домове”.

Манастирите в Атон и раз-

личният начин на живот там

променят човека и неговите

възгледи. Той става по-

щастлив, вярващ, смирен и

духовно обогатен. Дори ако

не сте имали възможност да

отидете там, прочетете тази

книжка и за миг се пренесе-

те в Света гора, за да видите

и усетите това, което е видял

и усетил авторът. Наистина

се надявам, че чрез тази сти-

хосбирка ще успеете да се

докоснете до чудните, святи

за всеки православен хрис-

тиянин места в Атон. Оби-

чайте и вярвайте в Бога и

доброто. Защото вярата е

тази, която ни обединява,

крепи ни и ни прави по-

силни!

Кой е Симеон Манчев?

Роден съм в гр.Петрич. Завършил съм ЮЗУ „Неофит Рилски”, специалност

“Финанси” . В момента съм служител на РУ „Полиция” гр.Петрич, като инспектор пътен

контрол.

Защо нарекохте новата си книга "Поетичен дневник на един поклонник"?

Защото стиховете в книгата са един своеобразен дневник на дните, прекарани в Све-

тите Атонски манастири. Отразяват чувствата и вълненията, мислите и терзанията на

един мирянин – поклонник.

Какво е посланието на тази книга?

Всеки, прочел стиховете, да се замисли за своя живот и да открие или събуди в себе

си позабравените християнски ценности.

Като мислите за децата си, какво от наученото на Атон искате да им оста-

вите - като ценности, визия за бъдещето?

Да бъдат добри християни, да спазват християнските ценности, да вярват в Бог. То-

гава ще им се даде.

Посетили сте толкова манастири. Кое отличава живота зад манастирската

ограда от нашите всекидневни навици?

Във всеки манастир в Света Гора първото впечатление, което получава мирянинът, е

от тишината, спокойствието и безмълвието. Мълчанието е богатство за душата, в

християнството е известно като исихия. Интервюто продължава на с.13

1 2 С В Е Т О Г О Р С К И Т Е Т А Й Н И

М Е Ж Д У Ч А С И Е

Духовните лица

Поздравления

Гостите

Излижба за Света гора

Ден на отворените врати

На 16 октомври сутринта

пред хижа “Беласица” се съб-

раха десетки почитатели на

планината, за да посетят Ляш-

нишкия водопад на р.Луда

Мара по тематичния маршрут

“Приятели”. Походът бе орга-

низиран в деня на отворените

врати на Национален парк

Б е л а с и ц а . Е к и п ъ т н а

в.”Междучасие” открива спе-

циална рубрика в нашия учи-

лищен вестник, в която ще ви

разказваме за нашата плани-

на, красивата Беласица. Пър-

вият материал в нея ще бъде

интервюто с члена на адми-

нистрацията на парка г-жа

Маргарита Георгиева:

Традиция ли е денят на от-

ворените врати?

Денят на отворените врати на

Природните паркове е про-

дължение на традицията На-

ционален ден на природните

паркове. Целта е участниците

да се запознаят по-отблизо с

дейността на парка. Кампанията Национален ден на

природните паркове се организира от WWF в парт-

ньорство с GLOBUL GREEN и с администрациите на

единадесетте природни паркове.

Каква е целта на тази инициатива?

Национален ден на природните паркове се проведе

за първи път през есента на 2007 г. Тогава над 2 хи-

ляди доброволци събраха 12 тона боклук в природни-

те паркове на България. Пластмасовите опаковки се

оказаха сред най-често срещаните отпадъци, изоста-

вени сред природата.

Какво прави Парк "Беласица" за популяриза-

ция на туристическите маршрути в нашата пла-

нина?

Природен парк „Беласица” популяризира своите

маршрути с участието в различни програми и дейнос-

ти. Подготвят се много рекламни материали и дипля-

ни с цел популяризиране на парка. Участваме в из-

даването на календар съвместно с другите природни

паркове в България. Във връзка с изграждане и под-

държане на туристически маршрути и туристическа

инфраструктура поставихме насочващи стрелки по

туристическите маршрути, две нови информационни

табла на Алеята на здравето, които се отнасят за за-

щитените растения и за защитените животни в пла-

нина Беласица. Последната дейност е пребоядисване-

то на таблата по тематичните маршрути.

Какъв е интересът на младите хора към пла-

нината?

В някои от рекламните и информационни материа-

ли за парка са включени работите на деца от района.

Такива са двете детски

книжки. Целта ни е да по-

пуляризираме детското твор-

чество и природните даде-

ности на Беласица.

С какво е атрактивна

Беласица ?

Дълги години планината

беше недостъпна за посеще-

ние и оградена с бодлива

тел. Тази изолираност дове-

де до запазване на уникал-

ни растителни и животинс-

ки видове, които си заслужа-

ва да се видят. Водопадите,

които се намират на терито-

рията на парка - Ляшниш-

ки, Яворнишки, Камешниш-

ки, Мангъро - също са една

от атракциите на планина-

та. Парк Беласица има мно-

го идеи за събуждане на ин-

тереса на туристите към на-

шата планина. Предстои ни

да ги реализираме.

Юлия Йотова, ХІа

1 3Б Е Л А Б Е Л А С И Ц А

Продължение от с.12

При среща с монасите усещаш, че за тях времето сякаш е спряло. Монахът е смирен, търпелив, зает с ежедневните

си молитви. Вдаден е изцяло в службата си на Бога.

Известен сте на четящата аудитория преди всичко с детските си книжки. Кое ви накара да прекрачи-

те в света на големите?

За един творец е необходимо да търси, а чувствата и мислите, които го завладяват, неизбежно ще намерят реа-

лизация, независимо дали са свързани с децата или с възрастните. В моя случай, посещението на Света Гора и

породените от това чувства и мисли доведоха до създаването на тези стихотворения.

Ако трябва да изкажете светогорските си прозрения като съвет към младите хора, как би звучал

той?

Ще цитирам думите на стареца Паисий Светогорски : „Опростете живота си, за да изчезнат тревогите и стреса.”

Вашето пожелание към учениците на ПГИТ"Проф.д-р А.Златаров".

Всеки да открие своето призвание и да намери ценностен път да го постигне.

Интервю на Райна Мораскалиева

Кои сме ние

На последните страници в

няколко броя ще ви предста-

в и м е к и п а н а в - к

“Междучасие”. Първи са Ге-

орги и Милена.

Представете се.

Георги: Казвам се Георги

Гутев, ученик в ХІа клас и

съм на 16 години. Обичам

изявите и предизвикателст-

вата, затова реших да участ-

вам в екипа на нашия учили-

щен вестник.

Милена: Казвам се Милена

Динова, ученичка в 11а, на

17 години. Винаги казвам

онова, което мисля, и не се

страхувам да бъда себе си.

Каква специалност учиш ?

Г: Сътрудник в бизнес услу-

ги. Когато я избрах, не бях

много наясно за какво става

въпрос, но с течение на вре-

мето ми станаха много инте-

ресни нещата, които учим.

Знам, че като завърша, ще

притежавам знания и компе-

тентност, които ще ме напра-

вят конкурентоспособен.

М:Същата специалност. Тру-

пам знания и умения в часо-

вете по професионална под-

готовка и един ден ще стана

Счетоводител на годината.

Защо това е твоето учи-

лище?

Г:Избрах училището, защото

в града е най-елитно. Има

голямо разнообразие от про-

фесии, както и големи въз-

можности да се реализираш в тях. Преди само бях чу-

вал да се говори, а сега се убеждавам в това всеки ден.

Нашите учители дават всичко от себе си за бъдещия ни

успех.

М:Заради репутацията, градена с години. Иска ми се да

вярвам, че и аз допринасям за доброто име на моето

училище. Всички го искаме и работим за това.

Разкажете ни за вестника?

Г:Тази година за пръв път участвам във вестника, изг-

лежда много интересно начинание - пишем статии за

живота в нашето училище. Стараем се да обхванем

всички важни събития и да разкажем на всички за тях.

Доскоро бяхме само читатели. Сега самите ние сме жур-

налисти. Усещането да си част от събитието е невероят-

но.

М:Вестникът е едно истинско приключение. Още не сме

придобили увереност, защото за първа година сме в

екипа. А и това ще стане, след като натрупаме опит,

грешим, поправяме и пак грешим. Искаме да усетим

какво е да си журналист. Винаги да си на гребена на

събитието.

Как се влиза в екипа на вестника?

Г: Още в края на миналата година г-жа Таракова попи-

та дали имаме интерес към училищния вестник. Аз и

няколко мои съученици веднага решихме да опитаме,

да видим нещата от кухнята – какво е всъщност вестни-

кът, как се прави. До този момент аз работих само в

училищното радио. Вестникът е за мен нова територия,

к о я т о и с к а м д а о п о з н а я .

М: За да съм в този вестник, значи нещо ме е теглило

към него. Да, любопитство към това, как точно се случ-

ват нещата около нас. Досега гледах на училищните

събития като обикновен участник в тях. Сега имам ми-

сия – да ги отразя в цялата им пъстрота.

Какво ви носи участието в редакцията?

Г:Разнообразявам си времето и научавам доста нови и

интересни неща – как се прави хубав репортаж, какво е

новина, как да привлечем вниманието на читателите.

Такива неща.

М:Зарежда ме с положителна енергия. Уча се как да

правя добри репортажи, как да общувам с хората, как

д а н а м и р а м н о в и н а т а .

Как организирате работата си?

Г:Всеки от нас участва във

вестника по един или друг

начин. Всеки пише статия за

дадено събитие или проучва

дадена тема, след което из-

мъкваме най-доброто от тях,

сглобяваме го и го публику-

ваме. Вестникът трябва да

бъде интересен и полезен не

само на нашите ученици, но

и на всички хора, полюбо-

питствали да го прочетат.

М:Ние сме нов екип, още се

опознаваме, учим се да мис-

лим заедно, в една посока.

Вярвам, че ще успеем, защо-

то имаме силното желание

да оставим собствена следа в

историята на училищния

вестник. Още повече сега,

когато толкова хора могат да

прочетат написаното от нас в

интернет.

Какво планирате за тази

учебна година?

Г: Да направим вестника по-

добър, като поработим още

върху дизайна и включим

повече хора като сътрудници

при изготвянето на предсто-

ящите броеве.

За какво мечтаете?

Г:Искам някога да стъпя на

луната.

М:Имам много мечти. И ако

трябва да използвам красиво

сравнение - мечтите са като

кораб, плаващ в необятния

океан, а вълните са препятс-

твията, които трябва да

прескочим.

С Т Р А Н И Ч К А Н А Р Е Д А К Ц И Я Т А 1 4

Опит за автопортрет

Екип на вестника: редактори Милена Динова, Юлия Йото-

ва,Георги Гутев, Райна Мораскалиева, Калина Манова, Благо-

вест Чопаков, Величка Тасева, Донка Шимова, Елизабет Стано-

ева, Розали Кърпачева, Христина Пърцева, Изабела Сапунаро-

ва, Джесика Пандева, водещ броя Любен Величков,

консултант Бистра Таракова