БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА ОБСЕРВАТОРИЯ

Вътрешноинститутски научно-изследователски проект за периода 2011 – 2013 г. Вносител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Г. Петров

1. ОБЩА ПОСТАНОВКА 1.1 Национални проекти “ виртуална обсерватория” 1.2 Главни технически инициативи 1.3 Инструментариум на виртуалната обсерватория 1.4 Указания и “ как да” за научни работници 1.5 Grid и виртуалната обсерватория 1.6 Проект VOTECH 1.7 Предимства на виртуалната обсерватория 1.8 Някои ключови думи от EURO-VO web page 1.9 Софтуер на виртуалната обсерватория

2. БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА ОБСЕРВАТОРИЯ (BG-VO) • Основни астрономични институции в българия • Основни задачи, очакван ефект и резултати • Какво е направено до сега?

2.1 Българска виртуална слънчева обсерватория (БВСО) 2.2 Българската виртуална обсерватория “ ГАЛАКТИКИ” 2.3 Сектор “ звездни купове”

3. ПРЕДВАРИТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

2

1. ОБЩА ПОСТАНОВКА

Виртуалната обсерватория е колекция от взаимносвързани архиви от данни и софтуер, които дават

възможност за достъп и за научни астрономични изследвания , използвайки възможностите на интернет

за реализация и управление. Виртуалната обсерватория включва различни самостоятелни центрове за

данни, всеки от които обединява уникална колекция от астрономични наблюдателни данни, софтуер и

изчислителни възможности. Идеята за създаването й витае от дълго време, но реализацията й става

възможна едва в последните 7-8 години – т.е. това е ново направление в световен мащаб.

Необходимостта от развитието на Виртуалната обсерватория се налага от:

• Изключително бързото развитие на нови наблюдателни възможности за астрономията и като резултат – нарастване с много високи темпове на количеството астрономични наблюдателни данни. Това налага и увеличаване на изчислителните и архивиращите ресурси, тъй като наличните възможности вече не отговарят на потребностите.

• Съществува обширно “златно” поле от неразработени и/или неизследвани астрономични данни, тъй като все още голяма част от наличните данни не са общодостъпни или не са взаимносвързани. Ако големите астрономични обзори и съответните каталози с данни бъдат обединени в една уеднаквена форма и направени общодостъпни - нещо като “Вселената в цифров вид”, биха могли да възникнат много нови направления на изследване.

3

1.1 Национални проекти “Виртуална обсерватория” През есента на 2001 г. шест организации от Европа поставят основите на Астрономичната виртуална

обсерватория (Astronomical Virtual Observatory - AVO) – ESO, ESA, Astrogrid, CDS, CNRS, Jodrell

Bank. През юни 2002 г е учредена Международната Асоциация на Виртуалните Обсерватории -

International Virtual Observatory Alliance (IVOA). Към януари 2005 тя включва 15 финансирани ВО

проекта от Австралия, Канада, Китай, Европа, Франция, Германия, Унгария, Италия, Индия, Корея,

Русия, Испания, Обединеното кралство и Съединените американски щати.

1.2 Главни технически инициативи: През януари 2003 г. IOVA определя шест главни технически инициативи за развитието на ВО. Това са:

Registries (Reg). (Регистри)

Data Models (DM). (Представяне на данните)

Uniform Content Descriptors (UCD). (Система за общо описание).

Data Access Layer (DAL). (Правила на достъп до данните).

VO Query Language (VQL). (Заявки във Виртуалната обсерватория).

VOTable (VOT). (Таблици във Виртуалната обсерватория).

4

1.3 Инструментариум на Виртуалната обсерватория Проектът Астрофизична виртуална обсерватория се ръководи от стратегията за периодични научни

демонстрации на технологиите на Виртуалната обсерватория.

За тази цел е разработен т.н. "AVO prototype". Прототипът включва комплект от софтуер,

общодоговорени правила за отдалечен достъп до данните и за провеждане на различни пресмятания от

разстояние. Основната част на софтуера е базиран на визуализационния интерфейс “Aladin” на Центъра

за звездни данни CDS (Bonnarel et al. 2000).

Прототипът е съвместим и с други услуги, предлагани от Центъра за звездни данни – “Vizier” и

“SIMBAD” (Ochsenbein, Bauer, & Maicout 2000). Следва да се отбележи, че значителното засилване на

взаимната полза от различните услуги се дължи до голяма степен на използването на формата VOTable за

астрономичните таблици.

Прототипът включва и услугата “ кръстосана идентификация” по различни каталози. В допълнение на

софтуера, разработван специално за Астрофизичната виртуална обсерватория, широко се използват

възможностите на Starlink topcat tool и разработеното от ВО-Индия разширение на VOPlot прототипа

(Padovani, P. 2005).

5

1.4 Указания и “как да” за научни работници

• Търсене на данни за даден източник.

• Намиране на изображения за даден източник.

• Как да съставим спектралното разпределение на енергията за даден източник?

• Как да генерираме и анализираме спектралното разпределение на енергията?

• Визуализация, управление и “крос-корелация” на каталози.

• Инструкция за достъп до данни.

• Специален инструмент е разработен за нуждите на радиообщността - Merlin Imager.

1.5 Проект VOTECH

Проектът VOTECH е финансиран от Европейската комисия по Шеста рамкова програма със задача да завърши техническата подготовка за конструирането на Европейската виртуална обсерватория (European Virtual Observatory - Euro-VO). Европейската виртуална обсерватория е интегрираща и координираща програма, предназначена да обезпечи Европейската астрономична общност с инструменти, системи, изследователска поддръжка и стандартизация, необходими за опростяването на достъпа до информация, необходима на астрономите в техните изследвания.

6

1.6 GRID и Виртуалната обсерватория

Виртуалната обсерватория е силно приложение на Grid, включващо обединяването на много и различни източници на астрономични данни. Добра илюстрация на това е Европейската мрежа на слънчевите обсерватории – (European Grid of Solar Observations - EGSO) (Bentley 2002) – начална фаза на обединяване на ресурсите със слънчеви данни, което води до създаването на Слънчева виртуална обсерватория.

От особено значение е крос-корелацията на различни мрежи от данни за намиране на нови явления. Вероятно всеки проект ще има за резултат база данни, направена достъпна чрез мрежа от Web услуги. Търсения, включващи както пространствени, така и времеви ограничения, са типична задача за Виртуалната обсерватория. Ползата от съществуването на такива Виртуални обсерватории става ясна с първите големи открития – напр. откриването на 31 недетектирани до сега свръхмасивни черни дупки в така нареченото GOODS (Great Observatories Origins Deep Survey) поле (Padovani et al., 2004).

1.7 Предимства на Виртуалната обсерватория • Нова, повече, по-добра, по-бърза и по-лесна наука

• Сравнителен анализ на данните от различни инструменти

• Подобряване на подготовката, обосновката и конструирането на нови наземни и орбитални проекти

• Подобряване на предложенията за нови наблюдения

• Сравняване на реалните данни с такива от симулации и модели, което дава възможност обратно за нов поглед в същността на явленията, нови модели, а и нова физика

• Позволява нов подход на изследователите при работа в различни дължини на вълните и отваря нови възможности за открития, недостъпни до сега (Voges, 2003)

7

1.8 Някои ключови думи от Euro-VO WEB page: 1.8.1 Мисии, отнасящи се до науката (Science Reference Mission)

• Околозвездни дискове: от звездите преди главната последователност до звездите, приютяващи планети

• Облаци с междинни скорости

• Кои звезди ще са следващите свръхнови?

• Начална функция на масите в радиус 1 kpc: от планетни до звездни маси

• Начална функция на масите за масивните звезди

• Приносът на звездите с ниска и средна маса към междузведната среда

• Формиране и еволюция на галактиките при z = 10 до z = 0.1

• Възникване на свръхмасивна черна дупка

• Формиране и еволюция на куповете от галактики

• Корелация на фоновото космично лъчение и обзорите на галактики в радио/мм диапазони и в оптиката/близка инфрачервена област.

Кръгът научни задачи, който се решава и може да бде решаван с Виртуалната обсерватория е

ограничен САМО от нивото на нашите знания, тъй като на практика обединява всички

достижения на съвременната астрофизика в един общ мощен продукт за научни изследвания.

8

1.8.2 Ключови думи и примерни научни теми:

Извънгалактична астрономия: Купове от галактики

• Обосновка • Необходими данни и приложения • Последователност на работата при Виртуалната обсерватория • Крайни резултати

Индивидуални обекти- например: 3C295 и купът, към който принадлежи

• Данни в различни диапазони на дължини на вълните • Спектрално разпределение на енергията на 3C295 • Пространствено разрешение, радио спектрален индекс и X-ray свойства • Идентификация на съседните галактики по цвят • Детайлен спектрален анализ

Начална функция на масите на масивни звезди

• Обосновка • Необходими данни • Теоретични модели

• Инструменти за управление и сравнение на данните • Първоначални изследвания • Бъдещо развитие

Данни и инструментариум.

9

1.9 Софтуер на Виртуалната обсерватория

1.9.1 Откриване на данните

Aladin: Интерактивен софтуер – небесен атлас, позволяващ на потребителя да визуализира

цифровите изображения от произволна част от небето и да налага върху тях данни от различни

каталози.

VO Desktop: Настолно приложение за работа с Виртуалната обсерватория. Позволява използването

на различни ресурси от данни, запитвания до отдалечени каталози, автоматично провеждане на

изследвания.

Datascope: Web услуга откриване и използване на данни във Виртуалната обсерватория от архиви и

центрове за данни по целия свят.

1.9.2 Спектрален анализ

VOSpec: Инструмент за спектрален анализ по данни от различни диапазони дължини на вълните,

който позволява достъп до услугите Spectral services (SSAP) и Theoretical Spectral services (TSAP).

SPLAT: Инструмент за спектрален анализ.

Specview: 1-D (едномерна) спектрална визуализация и анализ.

Euro3D: Анализиране на данни, представени в Euro3D FITS формат.

10

1.9.3 Визуализация и манипулиране на данните

Topcat: Интерактивен графичен метод за представяне и редактиране на таблични данни. Разпознава

някои типични астрономични формати на данни, в т.ч. FITS and VOTable, а много други са в процес

на добавяне.

VOPlot: Инструмент за визуализация на астрономични данни.

VisIVO: Софтуер за визуализация и анализ на астрономични данни. VisIVO може да управлява както

наблюдателни, така и теоретични данни.

1.9.4 Построяване и фитиране на спектралното разпределение на енергията

VOSED: Инструмент за построяване и фитиране на спектралното разпределение на енергията.

Yafit : Инструмент за фитиране на спектралното разпределение на енергията.

11

2. БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА ОБСЕРВАТОРИЯ (BG-VO) Към момента България не е член на Европейската астрономична виртуална обсерватория Euro-VO и

съответно не е член на Международната асоциация на виртуалните обсерватории IVOA. Задача на

проекта Българска виртуална обсерватория е България да заеме своето място сред тези водещи

астрономични институции.

a) Основни астрономични институции в България Потенциалните български центрове за астрономични данни са Институтът по астрономия на БАН с

Националната астрономична обсерватория “Рожен” и Белоградчишката обсерватория, Катедрата по

астрономия на Софийския университет, Департаментите по астрономия към университетите в Пловдив и

Шумен и няколко народни обсерватории.

b) Основни задачи, очакван ефект и резултати:

• Да обедини астрономичните данни на българските изследователи, да ги направи достъпни за света и да ги интегрира в АVO

• Да позволи на българската астрономична общност адекватен достъп до световната мрежа от данни

• Да направи възможно използването на българската наблюдателна техника в “отдалечен режим”, когато това е необходимо

• Да развива ресурсите на България в сферата на електронно астрономично обучение.

12

c) Какво е направено до сега?

• България участва в AstroGrid проекта с базата от данни HyperLeda и с базата данни за широкоъгълни

астрономични плаки. По линия на COST Акция 283 в България е проведена работна конференция

“iASTRO MC MEETING & WORKSHOP – “VIRTUAL OBSERVATORIES: Plate Content Digitization,

Archive Mining and Image Sequence Processing” 27-30 April 2005, Sofia, Bulgaria. През февруари 2007

г. ИА-БАН се включи в задачата “EURO - VO Data Center Alliance” (EURO-VODCA) на

Европейската виртуална обсерватория (EURO-VO). През януари 2008 г. в София беше проведена

регионална работна среща на Виртуалната обсерватория: Virtual Observatory “Info-Workshop, Sofia,

Bulgaria, January 24-25, 2008.

• В рамките на Българската виртуална обсерватория (демонстрация на нашето желание да станем

членове Европейската астрономична виртуална обсерватория) сектор “Слънце” на Института по

астрономия на Българската академия на науките стартира WEB-страница Българска слънчева

виртуална обсерватория (СВО) www.astro.bas.bg/sun/SVO и сектор “Галактики” на ИА на БАН

стартира WEB-страница Българска виртуална обсерватория – галактики (ГВО) -

www.astro.bas.bg/galaxies/gvo/bgvo_galaxies.html.

13

Фигура 1 – началните страници на WEB- страниците на българските виртуални обсерватории “Слънце” и “Галактики”.

a) Слънчева виртуална обсерватория (главна страница); Секцията “Database” е връзката към базата с данни от слънчевия коронограф.

• Към момента на сървъра на сектор “Галактики” е инсталиран и тестван пакетът SAADA, споменат по-горе. Предстои интегрирането на реални наши данни към тестовата база данни, създадена със SAADA и провеждането на първия работен семинар по практическото приложение на софтуера.

• Подготвен беше научноизследователски проект БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА ОБСЕРВАТОРИЯ, който беше представен в Конкурса на МОН за 2008 г. в раздел ИДЕИ. За съжаление, макар и добре оценен, проектът не беше финансиран.

14

2.1 БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА СЛЪНЧЕВА ОБСЕРВАТОРИЯ (БВСО)

Основна цел на БВСО е да се организират данните, получавани от новопостроения слънчев коронограф в

Националната астрономическа обсерватория – Рожен в рамките и стандартите на международната

виртуална обсерватория. Като част от този проект е обновяването на слънчевия рефрактор за наблюдения

в бяла светлина и водородната линия Hα, както и изграждането на мрежа от наблюдателни точки,

разположени предимно в Народните обсерватории. Получаваните данни ще са предмет на БВСО.

Съществуват три главни инициативи: Европейска мрежа за наблюдения на Слънцето (ЕМНС),

финансирана от Европейската комисия; Виртуална слънчева обсерватория на САЩ (ВСО),

финансирана от НАСА; и Слънчево-Земни връзки (CoSEC), финансирана от НАСА по програмата

International Living with a Star (ILWS).

Виртуалната слънчева обсерватория (ВСО) представлява съвкупност от архиви от данни и

инструменти за обработка, разпределени по различни физически местоположения и организирани да

работят съвместно (Hill, 2000). Техническата концепция на ВСО включва разпределени архиви от данни,

адаптивни метаданни, единен интуитивен потребителски интерфейс, контекстно-базирани търсещи

машини и разпределени изчисления (grid системи).

15

Съществуват няколко широки научни области, които особено биха се възползвали от ВСО (Hill,

2000). Тези области включват:

• „ Космическият климат“ (състоянието на околоземната среда), чието прогнозиране зависи от детайлното познаване на активността на Слънцето и особено индикаторите на еруптивни явления като слънчеви избухвания, еруптивни протуберанси и особено короналните изхвърляния на маса. Това изисква изследването за корелации на времеви редове от коронални изображения, позиции на влакната, повърхностни магнитни полета и емисии в рентгеновия диапазон.

• Структурата на „ петниста“ атмосфера е все още недобре проучена. Комбинирането на данни за векторните магнитни полета, UV спектри от сателитни наблюдения и EUV изображения могат да очертаят по-ясна картина на магнитните полета, скоростите и турбуленцията над слънчевите петна.

• Механизмът, който „ блокира“ енергията в слънчевите петна и създава флуктуации в слънчевата радиация е неизяснен. Необходими са наблюдения на повърностните магнитни полета и пространственото разпределение на интензитета в различни дължини на вълната за изграждането на адекватен модел.

• Статистика на времето на живот на активните области. Такова проучване изисква многодневни времеви серии на повърностните магнитни полета, доплеровите скорости и интензитета в различни спектрални области.

• Подповърхностна структура на активните области е предмет на локалната хелиосеизмология. Необходими са данни за повърхнинните магнитни полета и доплеровите скорости на локалните потоци плазма. Тази техника евентуално може да укаже на активни области, преди да са изплували на повърхността.

16

• Статистическо изследване на гранулацията в течение на 11-годишния слънчев цикъл. Използват се данни за повърностните магнитните полета, доплеровите скорости и интензитета на няколко определени дължини на вълната.

• WEB-страница проблемът за нагряването на външната атмосфера. Изискват се данни от наблюдения в инфрачервената, видимата и ултравиолетовата област, както и разпределението на магнитните полета и полето на скоростите в различни слоеве на атмосферата.

• Произход и динамика на слънчевия вятър. Необходими са множество изображения на положенията на короналните дупки, наблюдения в рентгеновия диапазон и определяне на скоростта на слънчевия вятър

Настоящо положение и потенциал за развитие на слънчевите наблюдения в българия

Сектор „Слънце“ е най-новият сектор в Института по астрономия, което дава предимството

наблюдателните инструменти, използваните методи и получаваните данни да бъдат лесно организирани

съгласно стандартите на виртуалната обсерватория.

Основните инструменти, с които разполага секторът в НАО – Рожен, са два:

- Лио коронограф (150/2250) с Hα филтър (1.8Å), предназначен за наблюдения на ниската корона и

протуберансите;

- Слънчев рефрактор (150/1600) (в процес на обновяване) за наблюдения в бяла светлина на фотосферата

и в Hα на хромосферата.

17

Наблюдения в бяла светлина се провеждат и в Народните обсерватории като Хасковската и

Димитровградската имат дългогодишно сътрудничество със сектор “Слънце“ в тази област.

Цели

Сектор „Слънце“ планира наблюдения на активни явления на Слънцето в три области на слънчевата

атмосфера – фотосферата, хромосферата и короната. Основните проявления на слънчевата активност,

които могат да бъдат наблюдавани с инструментариума в слънчевата кула на НАО – Рожен са

представени в Табл.1. Ефективните наблюдения на Слънцето в нашата страна се нуждаят от

изграждането на национална мрежа за слънчеви наблюдения. В тази мрежа освен НАО – Рожен, АО

Белоградчик ще бъдат включени и Народните обсерватории по места. Такава национална мрежа ще

предоставя хомогенни във времето данни за БВО.

Какво е направено

Виртуалната слънчева обсерватория (ВСО) ще е част от българската виртуална обсерватория. В рамките

на ВСО изготви и представи сайта www.astro.bas.bg/sun/SVO. Той ще е основното място, в което ще се

публикуват данните, получени от националната мрежа за слънчеви наблюдения според изискванията и

стандартите на ВО.

18

Таблица 1: Различни типове слънчеви данни от слънчевата кула на НАО-Рожен, които ще се получават за архива на Виртуалната слънчева обсерватория

Инструмент Дължина на вълната

Тип данни Наблюдават се в

Тип слънчева активност

Coronagraph 150/2250

Hα (6563 Ǻ) Limb images Low corona • eruptive prominences

• surges • quiescent

prominences

Refractor 130/1600

Hα (6563 Ǻ) Full disk images

Chromosphere • prominences at the limb

• filaments on the disk

• active regions • Hα flares

Refractor 130/1600

White-light Full disk images

Photosphere • sunspots • active regions • faculae • white-light flares

19

2.2 Извънгалактична астрономия и космология:

Научни задачи, които се планира да бъдат решавани с методите на виртуалната обсерватория:

Индивидуални обекти – кръстосана идентификация по

• NED (морфология, лъчеви скорости, директни изображения, спектрално разпределение на енергията ...),

• Skyview (изображения в различни дължини на вълните),

• DSS (директни изображения),

• NVSS, FIRST (радио изображения),

• SDSS (изображения в различни цветове, спектри),

• LEDA (директни изображения, морфология, различни параметри ...).

“ Почти решени” проблеми:

• Подбор на обекти по различни параметри;

• Построяване на спектралното разпределение на енергията;

• Определяне на различни морфологични параметри;

• K-корекция;

• Еволюция на галактиките и т.н.

20

Следващи стъпки:

• Спектър на мощността и корелационен анализ;

• Клъстър-анализ за групи от обекти;

• Изучаване на фотометричната еволюция на групи от обекти,

• История на звездообразуването в галактиките (това е нова концепция на Виртуалната обсерватория, ползваща широко Grid и достъп до различни модели)

• Куповете от галактики като еталони за крупномащабната структура на Вселената и нейната еволюция

o Избор на купове по различни методи: повишена средна плътност на галактиките, x-rays, ефект на Сюняев-Зелдович …

o Оценка на ефектите на селекция

• Търсене в базите с изображения – Можем ли да очакваме открития на нов тип явления на базата на автоматичното разпознаване на изображения (всеки алгоритъм за детектиране на обекти има свои ограничения)?

• Ефективна параметризация на морфологията и околната среда на източниците.

• Анализ в различни мащабни скали.

Българската виртуална обсерватория “Галактики” ще участва в БГ-ВО с наличните към края на 2008 г.:

21

• Около 1800 FITS изображения на 9 избрани празнини с над 6000 каталогизирани галактики и изображения в B, V, R, I-цветове на 2 планетарни мъглявини във FITS-формат.

• Около 700 спектри на галактики и планетарни мъглявини (всички спектри следва да бъдат сканирани), получени с Електронно-оптични преобразователи, в т.ч.

• 27 спектъра на 9 планетарни мъглявини

• Около 100 спектъра на активни галактики

• Около 300 спектъра на Галактики с висока повърхностна яркост

• Спектри на галактики и стандартни звезди с обратна дисперсия 50A/mm главно около линията H_alpha

• Около 500 ССД-изображения на Box/Peanut галактики и контролна извадка от галактики в (U,B),V,R,I – цветове във FITS формат

• Около 1850 изображения на Box/Peanut галактики в близката инфрачервена област

• Стотици ССД-изображения на квазари/гравитационни лещи във FITS формат (текущ проект, броят им нараства непрекъснато)

• Стотици ССД-изображения на галактики с активни ядра във FITS формат (текущ проект, броят им нараства непрекъснато)

• Около 900 ССД-изображения на разсеяни купове в Галактиката – 12 вероятно двойни купа, 10 купа в посока на антицентъра на Галактиката и 8 ярки купа във FITS формат

• Около 50 плаки от 2-м телскоп с изображения на активни галактики и галактики с висока повърхностна яркост. Плаките трябва да бъдат сканирани.

22

2.3 Сектор “Звездни купове”:

Към момента сектор “Звездни купове” ще се включи в центъра за данни на българската виртуална обсерватория с около 300 плаки, получени в НАО “Рожен”. Плаките ще бъдат сканирани в ИА на БАН. Като резултат от работата по проекта ще бъде разработена и документирана пълна методика за сканиране на астрономически плаки и спектри на фотографска емулсия. Към документацията ще бъдат приложени и резултатите от сканирането и обработката на астронегативи, избрани за стандарти, към които да се привързват всички последващи процедури по сканиране.

Основните задачи, които ще бъдат решавани след интеграцията на данните в общата база от данни включват:

• Откриването на нови и детайлното изследване на известните променливи звезди в тези агрегати.

• Комбинираното им изследване позволява тези резултати да се използват като тест на теоретичните модели на звездната структура и еволюция.

• Обобщаването на всички налични данни за променливите звезди в звездните купове позволява създаването на съвременна база данни за техните физически, пулсационни и еволюционни параметри.

• Изследването на пространствената структура на звездните купове до различни гранични звездни величини.

23

Следващата крачка – възможно на втори етап от разработката на проекта, е включването на

огромното количество звездни спектри с висока дисперсия от различните сектори на ИА-БАН.

3. Предварителна финансова обосновка

Таблица 2: Приблизителни финансови разходи за проект Българска виртуална обсерватория Разходи за: Етап 1 Етап 2 Етап 3 Общо Апаратура и оборудване, софтуер, бази данни 10 000 5 000 5 000 20 000 Материали, химикали, реактиви и консумативи (за използване на оборудването)

5 000 3 000 2000 10 000

Заплащане на възнаграждения на членове на колектива

50 000 65 000 85 000 200 000

Абонаменти за специализирана литература, заявления за патенти и друг тип интелектуална собственост достъп до бази данни и електронни библиотеки

500 500 500 1 500

Заплащане на външни организации за техническо подпомагане научната работа по проекта

5 000 3 000 2 000 10 000

Разходи за командировки в страната и чужбина

12 000 16 000 12 000 40 000

ОБЩA СТОЙНОСТ НА ПРОЕКТА: 82 500 92 500 106 500 281 500

24

Обяснителна записка към финасовата обосновка:

Проект Българска виртуална обсерватория залага на създаването на Български център за

астрономични данни, получени главно в обсерваториите в България.

Това включва привеждането на всички налични наблюдателни данни в единна система, приета за

стандарт от Виртуалната обсерватория. За целта са необходими 2 сървъра – един в Института по

астрономия (ИА) в София и на втория етап – в НАО «Рожен». На сървърите ще бъдат инсталирани бази

данни POSTGRESQL и/или MySQL.

Досегашният опит показва, че още на първия етап са необходими лаптопи, на които ще бъдат

инсталирани съответните софтуерни инструменти за прехвърляне на наличните данни към

стандарта на ВО - SAADA tools, ESO-MEX и/или DAL ToolKit. Наличието на лаптопи с добра

изчислителна мощност беше задължително изискване за участие в проведената през януари 2008 г. в

София регионална работна среща на Виртуалната обсерватория: Virtual Observatory “Info-Workshop, Sofia,

Bulgaria, January 24-25, 2008.

1. За успешния старт на проекта ИА разполага с необходимото оборудване. Желателно е, обаче, да се планира на първия етап да бъдат закупени 2 компютърни конфигурации – десктопи на примерна цена около 2000 - 3000 лв с гаранция поне 3 години, които ще бъдат ползвани за основни сървъри на проекта. Задължително на тях ще бъде инсталирана система тип RAID за гарантиране на запазването на данните.

25 (Закупуването на истински сървъри би оскъпило проекта с поне 5000 лв./бр.). Това гарантира техническото обезпечаване на проекта още на първия етап и стабилна работа през цялото време.

2. По параграф материали, консумативи и др. – 10000 лв, за първия етап 5000 лв се предвиждат като съфинансиране на изграждането на Виртуална частна мрежа НАО-“Рожен” – София, която частично се финансира по друга линия. Изключително важно е да бъде осигурен надежден и защитен достъп до НАО-“Рожен”, където ще се оцифроват плаките. Поне веднаж месечно ще се прави BACKUP на системата и архивиране на данните на DVD носители.

3. За заплащане на възнаграждения за тригодишния период са планирани 200 000 лв. За основа са взети средногодишните възнаграждения на 2 ст.н.с., 4-ма н.с. и 4-ма физици и е предвидено средногодишно завишение с около 10%.

4. Скромни суми за покриване на евентуално възникнали нужди от патентна защита, временен достъп до бази данни и др. под.

5. Планираното заплащане на външни организации – 10 000 лв, включва 5 000 лв за разработка на софтуер за управление на ССД камерите на нашите обсерватории на първи етап така, че получените наблюдателни данни да са директно в стандарта на Виртуалната обсерватория (към момента дори FITS файловете, в които се записват наблюдателните данни, не съдържат необходимата информация по стандарта на Виртуалната обсерватория) и специализирана консултация и поддръжка на базите данни.

6. Предвидените разходи за командировки в страната и чужбина са съобразени с целите, заложени в проекта – организация и участие в една международна конференция по проблеми на виртуалната обсерватория, провеждане на 2 школи по виртуална обсерватория, участие на поне един представител на основните направления в проекта във всички международни прояви на Европейската виртуална обсерватория, участие в мероприятията на Алианса на международната виртуална обсерватория и командировъчни във връзка с провеждане на наблюдения на телескопите по задачи, свързани с проекта.

26

Предвидените разходи са по-високи за втория етап, когато се предвиждат по-вече международни прояви - участието в школи и семинари и във форуми на по-високо ниво, където ще могат да бъдат докладвани наличните вече резултати, перспективи и т.н.

3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Целта на този проект е България да стане пълноправен член на обществата на Европейската и Международната виртуални обсерватории. Двуметровият телескоп на НАО “Рожен” е в експлоатация повече от 25 години, успоредно с него работят и три по-малки телескопа. Кръгът изследователски задачи е много широк, макар на този етап да се ограничава с наблюдения само в оптичния диапазон. Натрупано е огромно количество наблюдателен материал (в това число и получен и на други обсерватории по наши или съвместни проекти), което ни дава право да се чувстваме равноправни членове на това ново направление в научните изследвания. Привеждането на всички наши наблюдателни данни към единна система, приета от Европейската и Международната виртуални обсерватории, организиране на добре работещ сървър за данни и използването на унифицирани астрономични програми за анализ на данните са главните задачи на този проект, обърнат с лице към бъдещето.

Предвидената методична разработка на стъпките по оцифроването на астронегативите и подготовката на пълна документация ще е гарант за приложимостта на използваните процедури.

За постигане на поставените цели на сървъра на Българската виртуална обсерватория ще бъдат инсталирани POSTGRESQL и/или MySQL и съответният инструментариум за привеждане на нашите FITS-файлове в приетия стандарт на VO-tools - SAADA tools, ESO-MEX и/или DAL ToolKit. Предвидена е повече от една възможност за решаване на задачите предвид липсата на общоприет

27 стандарт на този етап. Изброените по-горе инструменти, обаче, водят до един и същи краен резултат. Част от потенциалния работен колектив е запознат на практика с възможностите им.

Задачи от този род не завършват с изтичането на срока на проекта, а остават винаги отворени за доразвиване, добавяне на нови идеи, осъвременяване и постоянно допълване на базите данни с нови астрономични наблюдения.

По време на изпълнението на проекта се предвижда специфичната терминология на Виртуалната обсерватория да бъде предложена, изпитана и тиражирана между потенциалните български заинтересовани участници.

Виртуалната обсерватория може да се окаже съдбата на младите астрономи. Знанията, които те получават, са на по-високо ниво (науката се развива и обогатява непрекъснато), предполагат използването на повече и по-разнородни данни. Наука без Интернет и достъп до бази данни става все по-рядко срещано явление.

Участниците в проекта получават уникален шанс да са създателите на Българската виртуална обсерватория. Общият цялостен поглед върху наличните наблюдателни данни дават възможност за залагане на мащабни изследователски проекти практически без ограничение на тематика, ниво на сложност и очаквани резултати. Това са бъдещите специалисти, които ще обучават младите учени, избрали астрономията за своя съдба, да работят на съвременно ниво, да “говорят един и същи език” с колегите си по света – т.е. резултатите им да са полезни и разбираеми за всеки.

Виртуалната обсерватория по дефиниция е отворена за всеки. Потенциални участници и потребители (поканени още на предварителния етап) са всички български астрономи и учени, ползващи или прилагащи нашите резултати и знания – Катедрата по астрономия на СУ, астрономичната колегия от Пловдивския и Шуменския университети, Институтът за космически изследвания, Централната лаборатория по Слънчево-земни въздейсвия, различни екологични организации (“светлинното”

28 замърсяване и чистотата на земната атмосфера са и астрономичен проблем) и др. По-встрани, но не на последно място стоят и различни случаи на датировка и идентификация на събития и продукти, например в криминалистиката, археологията, историята и т.н.

ЛИТЕРАТУРА:

Заб.: Цитираната по-долу литература не съответствува на приетото в научни публикации, а е представителна извадка на най-важните работи, свързани с разработката и приложението на идеите на виртуалната обсерватория.

1. ASP conf. series, v.30, 2005, ADASS XIV. Eds.: Shopbell P.L., Britton M.C., Eberty E., Science with virtual observatory tools.

2. Bentley R. D.: 2002, EGSO - the European Grid of Solar Observations, in Solar variability: from core to outer frontiers, The 10th European Solar Physics Meeting, 9 - 14 September 2002, Prague, Czech, ESA SP-506, 923.

3. Bentley R., Hill F., Hurlburt N.: 2004, Virtual Solar Inc., in Astronomical Data Analysis Software and Systems XIII, F. Ochsenbein, M. Allen, and D. Egret, eds., ASP Conference Series, Vol. 314, 311.

4. Briukov D. O. et al.: 2005, RAN, Information infrastructure of the Russian Virtual Observatory

5. Budavari T., Dobos L. and O'Mullane W.: 2003, IOVA working draft, How to access 500000 spectra via XML Web services

6. Budavári T., Malik T., Szalay A. S., Thakar A. R., Gray J.: 2003, ASPC, 295, 31. SkyQuery -- A Prototype Distributed Query Web Service for the Virtual Observatory.

7. Craig N., Mendez B. J., Hanisch R. J., Christian C. A., Summers F., Haisch B., Lindblom J.: 2005, BAAS, 37, 435. The Virtual Cosmos Project: Astronomical Data access for General Public via the National Virtual Observatory.

8. Csillaghy A., Bentley, R. D., Scholl, I., (EGSO Team): 2006, vopc.conf., 343. The VO in Sunlight. 9. de Grijs R. and Alvensleben F.-v., 2004, The virtual observatory as a tool to study star cluster populations in starburst galaxies, In.: Toward an International Virtual Observatory.Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching,

29 Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia. Springer Berlin / Heidelberg. p.259-260.

10. Djorgovski, S. G., 2005, astro.ph..4651D, Virtual Astronomy, Information Technology, and the New Scientific Methodology.

11. Djorgovski, S. G., Williams, R. 2005, ASPC, 345, 517. Virtual Observatory: From Concept to Implementation.

12. Dolensky, M., Quinn, P. J., Benvenuti, P., Diamond, P., Genova, F., Lawrence, A., Mellier, Y. 2003, IAU JD, 8, 58. The Astrophysical Virtual Observatory.

13. Durand D., Dowler P. and Schade D., 2006, NRC-HIA, Canada, OCTET, a virtual observatory tool developed by the Canadian Astronomy Data Centr (CADC).

14. Egret Daniel and Genova Françoise. 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 94-100. Federation and Fusion of Astronomical Information: Standards and Tools for the Virtual Observatories.

15. ESA conference - Space applications and GRID. Astrophysical Virtual Observatory, 2001.

16. Fabbiano G., 2004, OSG, The Virtual Observatory.

17. Feigelson, E. D., Babu, J., Mahabal, A., Djorgovski, S. G., Graham, M., Williams, R., Nichol, R., v.d. Berk, D., Wasserman, L. 2004, BAAS, 36, 806. VOStat: The R Statistics Package for Astronomical Data Analysis.

18. Fernique P., Bonnarel F., Louys M., Oberto A., Boch T., Allen M., Bienaymé O., Egret D. 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 271-272. Aladin in the VO Context.

19. Fox P., 2006, NSF Codata, The Virtual Observatory Exposed.

20. Genova F., 2003, ERPANET/CODATA workshop, The astrophysical virtual observatory.

21. Genova F., Benvenuti P., De Young D. S., Hanisch R. J., Lawrence A., Linde T., Quinn P. J., Szalay A. S., Walton N. A., Williams R. D.: 2002, BAAS, 34, 789. International Collaboration for the Virtual Observatory.

22. Gilmore G.: 2001, OPTICON and the virtual observatory.

23. Gilmore G.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference

30 Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 43-53. Early Virtual Science: Some Lessons for the AVO.

24. Gilmore G.: 2006, IAU NO.26 SS, 3, 4. End-to-end science from major facilities: does VO have a role?

25. Gilmore G. F.: 2004, SPIE, 5382, 138. OPTICON: a (small) part of European astronomy.

26. Graham M. J., Djorgovski S. G., Mahabal A. A., Williams R. D., Babu G. J., Feigelson, E. D., vanden Berk, D. E., Nichol, R., Wasserman, L.: 2005, ASPC, 347, 394. VOStat: A Distributed Statistical Toolkit for the Virtual Observatory.

27. Graham M. J., Djorgovski S. G., Mahabal A., Williams R., Feigelson E. D., Babu G. J., Nichol R., vanden Berk D., Wasserman L.: 2004, BAAS, 36, 806. VOStat: a distributed statistical toolkit for the Virtual Observatory.

28. Graham M. J., Williams R., Djorgovski S. G., Mahabal A., Baltay C., Rabinowitz D., Bauer A., Snyder J., Morgan N., Andrews P. and 3 coauthors: 2004, ASPC, 314, 14. Palomar-QUEST: A case study in designing sky surveys in the VO era.

29. Greene G., O'Mullane W., Hanisch R., Gaffney N.: 2004, ASPC, 314, 285. Searchable Registry for the National Virtual Observatory.

30. Grupe D.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 283-284. Multiwavelength Studies of AGN.

31. Gurman J. B.: 2002, in From Solar Min to Max: Half a Solar Cycle with SOHO, ed. A. Wilson, ESA SP-508, 525.

32. Hanisch R. J.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 11-18. Building the Infrastructure for the National Virtual Observatory: An Information Technology Research Initiative of the National Science Foundation.

33. Hanisch R. J., Suchkov A. A., Voges W., Heckman T. M.: 2006, IAU NO.26 SS, 3, 12. A VO Study of SDSS AGNs with X-Ray Emission from ROSAT PSPC Pointed Observations .

34. Hanish R.J.: 2006, Data Sci.J., 5, 168. Data standards for the international virtual observatory

35. Hill F.: 2000, The Virtual Solar Observatory Concept, in The solar cycle and terrestrial climate, A. Wilson ed., Proc. of the

31 1st Solar and Space Weather Euroconference, 25-29 September 2000, Santa Cruz de Tenerife, Tenerife, Spain, ESA SP, 463, 569.

36. Holliman Mh., Bryant J., Collins R., Cross N., Hambly N., Lawrence A., Mann B., Read M., Sutorius E., Taylor J., Williams P.: 2006, IAU NO.26 SS, 6, 15. Astronomical Data Management Activities In Edinburgh.

37. IAU No.26 Special Session - SPS 3a, b - 17.08 - 22.08.2006, Praga,, Virtual observatories

38. Jacob J. C., Katz D. S., Miller C. D., Walia H., Williams R. D., Djorgovski S. G., Graham M. J., Mahabal A. A., Babu G. J., vanden Berk D. E., Nichol, R.: 2005, ASPC, 347, 306. Grist: Grid-based Data Mining for Astronomy.

39. Kim S.C. et al.: 2005, J.Korean Astron.Soc., 38, 85-88. Using virtual observatory tools for astronomical research.

40. Laruelo A.: 2006, Trainee report meeting, Mathematical Best fit algorithm for energy distributions in VO context.

41. Lawrence A.: 2002, Proc. SPIE, 4846. AstroGrid: powering the Virtual observatory

42. Lawrence A.: 2006, IAU NO.26 SS, 3, 1L. The Virtual Observatory : what it is and where it came from.

43. Lemson G., Colberg J.: 2004, GAVO, Theory in the VO

44. Mahabal A., Djorgovski S. G., Graham M. J., Williams R., Feigelson E., Babu J., Nichol R., vanden Berk D., Wasserman L.: 2004, BAAS, 36, 1201. VOStat: Arming Astronomers with Advanced Statistics

45. Malik T., Szalay A. S., Budavari T., Thakar A. R.: 2002, eprint arXiv:cs/0211023. SkyQuery: A WebService Approach to Federate Databases.

46. Malkov O., Dluzhnevskaya O., Kilpio E., Kilpio A., Kovaleva D.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 37-42. Information Hub of the Russian Virtual Observatory

47. Messerotti M.: 2001, The Central-European Space Weather Initiative (CESWI), in Space Weather Workshop: Looking Towards a European Space Weather Programme, ESA WPP-194, 17-19 December 2001 ESTEC, Noordwijk, The Netherlands.

48. Messerotti M., Coretti I., Padovan S., Zlobec P., Antonucci E., Cora A., Volpicelli C. A., Dimitoglou G., Reardon K., Tripicchio A. and 2 coauthors: 2003, Mem. S.A.It. 74, 391.

32

49. Murtagh F., D. Egret, G. Longo, V. Di Gesu, G. Allen, J. Nunez, R. Molina, I. Llorente, A. Shearer, A. Golden, R. Butler, A. Holl, M. Tsvetkov, D. Boyd, L. Sastry, V. Golev, P. Jetzer and A. Csillaghy: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 296-297. iAstro: Computational and Information Infrastructure in the Astronomical DataGrid

50. Ochsenbein F., Williams R., Davenhall C., Durand D., Fernique P., Hanisch R., Giaretta D., McGlynn T., Szalay A., Wicenec A.: 2004, In.: Toward an International Virtual Observatory Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p.118. VOTable: Tabular Data for the Virtual Observatory.

51. Osuna P., Barbarisi I., Salgado J., Arviset Ch.: 2004, ADASS XIV. VOspec: A tools to handle Virtual observatory spectra

52. Padovani P.: 2005, “Sciences with Virtual Observatory tools”. I “Astronomical Data Analysis Software and Systems”. XIV ASP conference Series, v.30, Eds.: Shopbell P.L., Britton M.C., Eberts R.

53. Padovani P.: 2005, ADASS XV, The astrophysical virtual observatory to EURO-VO transition

54. Padovani P.: 2005, AVO demonstartion 2005

55. Padovani P., Quinn P.: 2005, Msngr.,122, 22. The Virtual Observatory in Europe and at ESO.

Virtual Observatories are moving from a “research and development” to an “operational” phase. We report on the EURO-VO, a project to build an operational Virtual Observatory in Europe, and on the new Virtual Observatory Systems department at ESO.

56. Padovani P., Allen M., Rosati P., Walton N.: 2004, A & Ap, 424, 545 “Discovery of optically faint obscured quasars with Virtual observatory tools”.

57. Pierfederici F., Dolensky M., Micol A., Pirenne B.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 129-133. ASTROVIRTEL: Tools and Operations

58. Plante R., Greene G., Hanisch R., McGlynn T., O'Mullane W., Williamson R.: 2004, ASPC, 314, 585. Resource Registries for the Virtual Observatory.

33

59. Prugniel P., Paturel G., Georgiev V., Chilingarian I. Petit C.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 307-308. HyperLeda: Virtual Instruments for Extragalactic Astronomy.

60. Quinn P. J.: 2003, lisa.conf, 55. Virtual Observatories: the Future of Astronomical Information.

61. Quinn P. J., Allen M., Andrews K., Boch T., Bonnarel F., Derriere S., Dolensky M., Fernique P., Hill M., Leoni M. C. and 8 coauthors: 2004, ASPC, 314, 304. The AVO Prototype.

62. Quinn P. J., Barnes D. G., Csabai I., Cui C., Genova F., Hanisch B., Kembhavi A., Kim S., Lawrence A., Malkov O. and 4 coauthors: 2004, SPIE, 5493, 137. The International Virtual Observatory Alliance: recent technical developments and the road ahead.

63. Quinn P. J., Benvenuti P., Diamond P. J., Genova F., Lawrence A., Mellier Y.: 2002, SPIE, 4846, 1. Astrophysical virtual observatory (AVO): a progress report.

64. Reardon K., Antonucci E., Giordano S., Severino G., Messerotti M. and the EGSO Team: 2002, EGSO - The European Grid of Solar Observations, Mem. S.A.It. 74, 823.

65. Richwine P. et al.,: 2005, JAAVSO, v,34, p.28, The Internet as a virtual observatory: New elements for ten long period variables in Aquila.

66. Rixon G., Linde T., Auden E. and Walton N.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 75-79. Authentication and Authorization Architecture for AstroGrid and the Virtual Observatory.

67. Schade D., Dowler P., Durand D., Simard L., Hill N. Gaudet S.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 31-36. The Canadian Virtual Observatory Project.

68. Scholl I. F., Linsolas R. Legay E.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 311-313. The SolarWeb Semantic Data Model for Describing Relationships Between Heterogeneous Solar Databases

34

69. Suchkov, A. A., Hanisch, R. J., Margon, B. 2004AAS...205.2706S. Automated Selection of AGNs from SDSS Photometric Data: Initial Results.

70. Szalay A., Gray J.: 2006, GRID2, ch.7: Scientific data federation: The World Wide Telescope.

71. Szalay A. S., Budavari T., Malik T., Gray J., Thakar A. R.: 2002, SPIE, 4846, 124. Web services for the Virtual Observatory.

72. The European Virtual Observatory Data Centre Alliance, 2007, EAS Newsletter No.33. The European Virtual Observatory .

73. Thompson B. J.: 2005, NASA GFSC, Bridging the digital divide: eGY and the Virtual Observatores.

74. Voges W.: 2003, Workshop "Astronomie mit Grossgeraeten" - Potsdam, Virtual Observatories. VOStat: The R Statistics Package for Astronomical Data Analysis.

75. Walton N.: 2006, The virtual observatory - enabling data access - key sciences drivers.

76. Walton N. A., Lawrence A., Linde T.: 2004, ASPC, 314, 601. AstroGrid: Initial Deployment of the UK's Virtual Observatory.

77. Walton N. A., Lawrence A., Linde A. E.: 2004, SPIE, 5493, 146. AstroGrid: powering science from multistreamed data.

78. Weghorn H.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 325-326. Possibilities for a Convenient Desktop Access to the GRID and to Virtual Observatories.

79. Wozniak H., 2004, Semaine de l'Astrophysique Francaise, meeting held in Paris, France, June 14-18, 2004, eds.: Combes F., Barret D., Contini T., Meynadier F and Pagani L., The theoretical virtual observatory.

80. Zhao Y., Zhang Y., Cui C.: 2004. In.: Toward an International Virtual Observatory. Proceedings of the ESO/ESA/NASA/NSF Conference Held at Garching, Germany, 10-14 June 2002, ESO Astrophysics Symposia, Springer Berlin / Heidelberg. p. 333-334. Classification of Active Objects in the Multiwavelength Parametric Space.

София, 20.04.2009 г. Изготвил: ст.н.с. ІІ ст. д-р Георги Петров