Мили деца, скъпи колеги, уважаеми дами и господа!

На 3 март 2013 година се навършват 135 години от Освобождението на България. Велик

ден, в който България се възражда от тежкото петвековно турско робство. Нека помним този

светъл ден – начало на свободното развитие на героичния ни народ. Нека не забравяме, че

България е нашата родина. Да знаем, че наш дълг е да бъдем достойни за нея.

Честит празник!

Н.Радулов

Т Р Е Т И М А Р Т

Д Е Н Я Т Н А Б Ъ Л Г А Р И Я

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича,следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторьята,века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупете окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде, навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх,

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Трети март е ден, в който празнуваме възстановяването на българската държава след

петвековното османско робство.

Смъртта на десетки хиляди българи, въстанали срещу турския султан през 1876г.,

предизвиква съчувствие в цял свят. Една от великите сили, Русия, обявява война на Турция.Тази

война е посрещната с неописуем възторг от цялата българска нация.Този възторг особено ярко

личи в писмото на известния български революционер Никола Обретенов до неговата майка баба

Тонка: ”Както и да е......не и не ще оставим Турция на мира, или ще измрем всинца, или ще

освободим България!”

Как се стига до Трети март 1878 година? Кои са пътищата до него? Кой върви по тях?

По пътя от Кишинев до Сан Стефано заедно с руските войски и с нашите напети опълченци

крачат и великите сенки и неунищожимите духове на няколко поколения – революционери,

хайдути, книжовници, политици и въстаници. Те създават онзи климат на отрицание на

чуждото господство в нашите земи, който прави възможна освободителната акция на Русия.

Незримото присъствие на българския народ в неговото национално освобождение не

бива да се свежда и ограничава само до съпроводителни акции по време на войната, а напротив

това е пореден опит да се сложи край на едно няколковековно и няколкопоколенно мълчаливо

мъченичество на един народ, който напук на разнолики присъди и мегаломански напъни упорито

е отказал да загине. Мракът на чуждата власт е пробит на 3март 1878 година не от милостивата

благодетелност, а единство от този отказ.

България добива свободата си след една тежка и кървава десетмесечна война между Русия

и Турция.

Изправена пред пълна военна катастрофа, Високата порта поискала примирие. Мирният

договор бил подписан на 3 март 1878 г. в Цариградското предградие Сан Стефано. С него се

възстановява и регламентира държавата България. Границите на новата държава обхващат цяла

Северна България, без Северна Добруджа, цяла Тракия, без Гюмюрджина и Одринско и цяла

Македония, без Солунската област и Халкидическия полуостров.

Териториалните клаузи на Санстефанския договор осъществяват почти изцяло българското

национално обединение. Морално и напълно заслужено той представлява историческа

рехабилитация на вековната тежка изолация на българския етнос, който е жестоко и трудно

поправимо откъснат от големите движения, идеи и промени в европейския континент.

За българите Руско–Турската война от 1877–1878г. има освободителен характер. Тя

довежда до дългоочакваното освобождение, посрещнато с голям възторг от цялата

българска нация. За жалост справедливите решения на Освободителния Санстефански мирен

договор много скоро са накърнени от Великите сили. Въпреки това на европейската карта се

появява отново името на Свободна България.

П Ъ Т Я Т К Ъ М С В О Б О Д А Т А В К А Р Т И Н И

„Робини не ставаме,

по-добре да умрем!”

Българка робиня не става, но и господарка в султански сараи не ще

да е, за всичко родно милее, милее още копнее.

Гергана: Няма там, аго, по вази,

няма там стени таквизи,

зиме с бръшлян обрасли,

лете със сива люляка;

няма там бяло кокиче,

ни теменужка дъхава.

... Най-подир, аго, знаеш ли?

Ако не знаеш, да знаеш....

...На живота ми си господар,

но на волята не ми си...

Додея на българина от теглилата,

нарами пушка и излезе в гората, за

мъст и за отплата срещу тиранина.

Посветил съм себе си на Отечеството си!

Аз съм Левски, ей ме на и ничие име не ще спомена!

Каравелов, Раковски и Ботев – все славни имена. Смели мъже,

родолюбци, „... на глас тичат народен срещу врага си безверен.”

Тодор Каблешков: Ако, вие, братя, сте били

истински патриоти и апостоли на свободата, то

последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Боят настана, тупкат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж дружина вярна, сговорна.

Ний не сме вече рая покорна.

Райна Княгиня: Щете ме колете,

щете ме бесете,

аз уших байрака.

Аз уших байрака,

аз му турих знака-

„Смърт или свобода!”

Столетов: Млади опълченци,

венчайте България с

лаврови венци!

Земя като една човешка длан, България! Тя е моята родина! Тя е в мен, в езика, на който говоря, в обичта, която изпълва живота ми. Българийо, ти си велика страна, със славна и вечна история. Страна - красива и горда с народа си. Твоята история започва още когато славният хан Аспарух те е създал. Дошла е от строгите и справедливи закони на Крум, с мъдростта на Борис, с великото дело на братята св. св. Кирил и Методий, с гордото Симеоново могъщество, с Паисиевата „История славянобългарска”, с Априлското въстание... Българийо, толкова те обичам! Помня, когато за пръв път казах: „Аз съм българче, обичам...” Бях по-малка, внимавах само да не наруша ритъма, да не забравя стихотворението, и едва по-късно разбрах добре какво означават мелодичните думи. Но преди да осмисля славата, преди да проумея какво значи да обичаш един дом, един град, една земя, усещах и чувствах... Българийо, мой земен рай! Ти си най-красивата с високите си планини и бистрите реки, с плодородните поля и с красивите черноморски плажове. Коя страна може да се похвали с твоите песни, с твоите хора и носии? Коя? Родино моя, твоят народ е гостоприемен, сърдечен и работлив. С него ти се гордееш толкова много. Всеки българин е привързан към тебе, към родното си място. За всекиго от нас първите спомени са свързани с теб, с една къща, с един глас. Всеки те носи в сърцето си и за всекиго ти си неговата родина.

ИВОНА ІІІ кл.

БЪЛГАРИЯ България е моята родина.

Навред цъфти като градина.

Обичам аз родината си мила.

Тя дава ми живот и сила.

Обичам сутрин рано по тревата

да ходя боса по росата,

да духа вятърът в лицето,

да пее птичето в небето.

Това е моята родина -

небе, поле, земя безкрай...

и слънце весело да свети

ах, земя рай!

Ивана Лозанова ІV кл.

България е моята прекрасна родина. Страна,

в която съм родена и която много обичам. Тя има

разнообразна природа, красиво море и

величествени планини. Има богата и героична

история, с която се гордея.

Печелила е много битки, водени от велики

царе.

България е велика страна със славна и вечна

история. Гордея се с това, че съм българка и че

живея в България. За мен България е единствена и

незаменима.

Николина ІІІ кл.

България е моята родина! Тук е моят дом, моите близки, приятели и моето семейство.

Аз се гордея с българската история, с нашите красиви планини, реки, езера и красивото ни

черноморие. Гордея се с българските традиции. Всеки път, когато обличам българската

народна носия и заигравам българско народно хоро, сърцето ми трепва от радост.

Аз обичам България!

Валентина ІІІ кл.

Красива земя е моята страна. Високи планини широки долини, безкрайно поле, безбрежно небе!

Героичен е моят народ, славни деди, светли бъднини; език свещен от смели българи роден.

Щастливи деца със грейнали лица! Красива земя е моята страна!

Мила родино, твойта хубост, твойта прелест,

ти си земен рай, ах, те нямат край!

На 19 февруари 2013г. се проведе тържество по случай 140 години от

обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Гости на тържеството бяха:

Г-н Валентин Павлов - Кмет на с. Негован,

Бригаден генерал Данчо Дяков - Директор служба ВОЕННА ПОЛИЦИЯ,

Валя Станимирова - Дирекция Връзки с обществеността ВОЕННА ПОЛИЦИЯ,

полковник Севестиан Добрев – Заместник-директор МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА,

Вили Лилков зам. Председател, общински съветник София

Родители и общественици на с.Негован

С вълнуващото си изпълнение на стихове най-малките възпитаници на училището

от детската група на госпожа Петрова възславиха подвига на великия син на България. Артистичната драматизация на учениците от ІІ клас на госпожа Генова припомниха безпримерната храброст на Васил Левски.

По стар български обичай на 1 март Баба Марта ще закачи мартенички за

здраве и успех на учениците от училището.

Тържествено ще бъде отбелязан националният празник на България.