19

Въведение

Водата е основен компонент за съще-

ствуването на човека и природата. За-

пазването на количеството и качествата

им става все по-актуална и важна задача

за обществото. Нашето общество вече е

значително по-добре осведомено за

състоянието на водите в страната и със

съществуващите отклонения в качес-

твата на водите, използвани за водо-

снабдяване благодарение на масмедии-

те и социалните мрежи. За съжаление

през последните години тези въпроси

все по-често стават и средство за пости-

гане на политически и финансови цели,

като се неглижират или преекспонират.

Не се оценяват реалните условия и

сложността за формиране на качествата

на водите, свързани с условията на дви-

жение на водите и взаимодействията им

с околната среда (главно скалите), а

също и влиянието на редица фактори

(термодинамични, климатични, антро-

погенни), а съобразно поставените цели

се обръща внимание само на измерени-

те показатели, сравнени с често проме-

няща се нормативна база. Това е от съ-

ществено значение особено за подзем-

ните води, където ролята на контакта

вода - скала е много по тесен и продъл-

жителен, като това се отразява както на

преминаване на различни химични ком-

ГЕОЛОЖКА СРЕДА, КАЧЕСТВА НА ПОДЗЕМНИ ВОДИ

И НОРМАТИВНА УРЕДБА

GEOLOGICAL ENVIRONMENT, GROUNDWATER QUALITY

AND REGULATION

Peter Gerginov, Thomas Kerestedjian, Aglaida Toteva,

Boyka Mihaylova, Aleksey Benderev

Geological Institute, BAS

Summary: Nowadays, people in Bulgaria are much better informed about the state of thewaters and the deviations in their qualities thanks to the media. However, in some casesthe actual conditions and complexity of the formation of the water properties related totheir movement and their interactions with the environment, as well as the influence ofadditional factors, are not evaluated. As a result, attention is paid only to the measuredindicators compared to a frequently changing regulatory framework.

The above examples of natural variations in the qualitative composition of the watersshow that the geological environment is extremely important for the formation of thechemical composition of groundwater. In regard, Regulation No 9 of 16.03.2001 ongroundwater quality must be applied to assess the quality of water at the consumer (aftertreatment) and should not be used to assess groundwater pollution. The quality standard,given in Regulation No. 1 of 10.10.2007, for the study, use and protection of groundwater is the main criteria for assessing the status of groundwater. Much of the valuesspecified the recoincide with those given as drinking water requirements, but do notcomply with the groundwater chemical composition formed by geological and othernatural factors. For this reason, it is often the case that naturally increasedconcentrations of some components are misinterpreted as human activity pollution.Keywords: groundwater quality, regulation, geological environment

Петър Гергинов, Томас Керестеджиян, Аглаида Тотева,

Бойка Михайлова, Алексей Бендерев

Геологически институт, БАН

20

поненти от скалата във водата, така и

обратния ефект - поглъщане на някои

елементи и йони от скалите, водещ до

така нареченото самопречистване на

подземните води. Посоката и динамика-

та на тези процеси, включително и при

отчитане движението на водата под

земята са разглеждани много подробно

от редица автори [2, 4, 9, 10, 15, 19] и др.

Нормативна база за качества на

подземни води

В България е прието състоянието на

качествата на подземните води да се

определя след сравнение със стойнос-

ти на показатели посочени в съответ-

ната нормативна уредба. Използват се

основно два типа документи. Първият

тип регламентират качествата на води-

те, включително и подземните с оглед

възможността за използването им за

питейно-битово водоснабдяване. Те се

основават на медицински изследвания

с оглед възможното въздействие на

различни химични елементи и съеди-

нения, съдържащи се във водите върху

здравето на човека. До влизането на

страната в Европейския съюз се е при-

лагал стандартът БДС 28-23 „Вода за

пиене” от 1975 и 1983 г., а след това-

Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качес-

твото на водата, предназначена за пи-

тейно - битови цели (с изменения и

допълнения). При изготвянето на

последна актуална Наредба са взети

препоръките на Световната здравна

организация. Оценката на качествата

при тях би трябвало да се извършва

при постъпване на водата до консума-

тора, понякога и след пречистване и

обработка. Извършва се също и срав-

нение на качества на повърхностни и

подземни води в самите водоизточни-

ци за тяхната пригодност за водоснаб-

дяване и планиране на мероприятия за

привеждането им до посочените изис-

квания.

Вторият тип нормативни документи

имат за цел да характеризират химич-

ния статус на подземните води при

естествено състояние. Те са въведени в

България след влизането на страната в

Европейският съюз, като са синхрони-

зирани с Европейското законодател-

ство. През 2000 г. се приема Наредба

№ 1 от 7.07.2000 г. за проучването,

ползването и опазването на подземни-

те води, в която са въведени така наре-

чените критерии за „оценка степента

на замърсяване или увреждане“. На

основата на така наречените „Холанд-

ски списъци“ са въведени по 2 гранич-

ни стойности за хидрохимични пока-

затели, наречени „екологичен праг“ и

„праг на замърсяване“. Те са в сила до

2007 г., когато се въвежда нова Наред-

ба № 1 от 10.10.2007 г., за проучване,

ползване и опазване на подземните

води, в който двата прага са заменени

от „Стандарт за качество на подземни

води“. При сравнение на приетите в

него стойности на повечето от норми-

раните показатели, с тези за питейните

води, дадени в Наредба № 9 се устано-

вява, че по отношение на рН, електро-

проводността, общата твърдост, пер-

манганатната окисляемост, главните

йони, метали и металоиди има пълно

съвпадение. Единствените разлики са

по отношение на урана и кадмия,

които са по-ниски при питейните води,

в сравнение с изискванията за подзем-

ните води, а за цинка са по-високи

(Табл. 1).

Таблица 1. Различаващи се нормируеми

стойности на някои метали в Наредба № 1 от

10.10.2007 г., за проучване, ползване и

опазване на подземните води и Наредба № 9

от 16.03.2001 г. за качеството на водата пред-

назначена за питейно - битови цели (в mg/l)

Няколкократните изменения на

нормативните документи във времето

често са свързани и с въвеждане на нови

по-строги изисквания към качествата на

водите, като се намаляват допустимите

стойностите на някои параметър. Като

пример може да се посочи урана, за

който от 2000 година до сега пределната

граница е намалена 20 пъти (Фиг. 1).

Във връзка с това особено през 2015

година, когато изискванията за питейни

води по отношение на урана се изменят

от 60 μg/l на 30 μg/l, изведнъж, се оказа,

21

че голям брой водоизточници са

„замърсени“ в очите на обикновения

човек, независимо че хората са

използвали тази вода с естествено

съдържание на уран от дълбока

древност.

Подобно е и положението с други

токсични компоненти, съдържащи се в

подземните води, например арсен,

чиито допустими концентрации са

намалени от 50 μg/l на 10 μg/l, кадмия

- от 10 μg/l на 5 μg/l.

Геоложки условия в България,

влияещи върху качествата на

подземните води

Геоложките условия имат най-важ-

но значение за формиране на естестве-

ния химичен състав на подземните

води. Скалите са основната среда, в

които се движи подземната вода, като

съобразно своя произход, минералож-

ки и петрографски състав съдържат в

себе си разнообразни химични еле-

менти в различни концентрации, което

дава пряко отражение върху състава на

подземните води в регионален и лока-

лен план (Табл. 2).

От друга страна скалите, вслед-

ствие на сложни физико-химични

процеси, поемат химични компоненти

от водата и определят така наречената

„самопречистваща способност“ на

средата. Освен пряката роля за форми-

ране на качествата на водите, геолож-

ките условия имат съществена роля

върху други фактори, влияещи върху

процесите на взаимодействието „вода

- скала“ като характер и скорост на

движение на подземните води, респек-

тивно времето на преминаване и пре-

стой на водата под земята, условията

на смесване с валежни, повърхностни-

и дълбочинни води, термодинамични-

те условия (температура, налягане, рН,

окислително-редукционен потенциал)

и други.

България се характеризира със

сложен геоложки строеж [21], предвид

структурното й положение. Разпро-

странени са много разнообразни по

възраст, генезис, минералени петро-

графски състав скали, които са в

различна степен на разкритие и раз-

пространение, както и взаимоотно-

шенията между тях [16]. Освен, че са

източник на различни елементи, те се

явяват и различен тип филтрационна

среда за подземните води - порова,

карстова и пукнатнна, имаща значение

за характера на движение на водите и

съответно спецификата на процесите на

взаимодействието между скалите и под-

земните води (Фиг. 2) [1].

В областите на разкрития на скалите

се намират ненапорни води, които са

относително по-уязвими на външни

въздействия. Условията за формиране

Фиг. 1. Изменение на пределно допустимите стойности за съдържание на уран,

регламентирани в различни нормативни документи

22

на подземните води се различават,

съобразно литолого-стратиграфските

иструктурни условия. В най-общ план

територията на страната ни може да се

раздели на две основни части. В Север-

на България, поради платформения ха-

рактер са разпространени основно

етажно разположени водоносни хори-

зонти, разделени от водоупори, които са

част от Долнодунавската артезианска

област [12]. За водоносните хоризонти е

характерно, че с увеличаване на

дълбочината нараства температурата и

общата минерализация. На повърх-

ността голяма част от скалите са покри-

ти с еолични и алувиални наслаги.

В останалата част от страната ши-

роко разпространение имат планин-

ски масиви с добре дренирани пукна-

тини и карстови води, с наложени гра-

беновидни понижения, запълнени

най-често с несвързани кватернерни и

неогенски скали с порови води. В зо-

ните на разпространение на неогена,

палеогена и вулкано-седиментни ска-

ли се оформят слоести сложни водо-

носни в различна степен комплекси. В

дълбочина условията на движение на

подземните води стават по-забавени,

което се отразява на качествения им

състав. За тази част на страната е

характерно и формирането на пукна-

Таблица 2. Кларкови съдържания на някои по важни за качеството на водата елементи в

различни типове скали [23, 3]

23

тинно-жилни води с повишена темпе-

ратура и специфичен макро- и микро-

състав, привързани към по-големи раз-

ломни нарушения [11, 20]. Тези води

се дренират естествено на повърхност-

та в извори, разкриват се чрез сон-

дажи. В обсега на грабенови пониже-

ния има условия за тяхно изливане във

водоносни хоризонти и пластове на

неогена, като се смесват с водите в тях.

Много важно значение за качествата

на подземните води в локално отноше-

ние, особено по отношение на естестве-

ните съдържания на тежки метали и

някои токсични елементи са много-

бройните находища и проявления на

рудни полезни изкопаеми в България. Те

са с различен състав, генезис, дълбочина

на залягане. От тях в момента се

разработват само по-големите находища

(Фиг. 3). Промяната на химичния състав

от преминаването на елементи от рудите

в тях довежда до формирането на

аномални зони, чиито пространствени и

качествени параметри зависят от хидро-

геоложките условия и типа, характера и

състава на съответното рудно тяло. На

това се основава и един от широко из-

ползваните методи за търсене на полез-

ни изкопаеми - хидрохимичния. Поради

тази причина при провежданите в

периода на 50-70 те години геоложки

картировки и търсещи работи масово са

били опробвани естествени извори в

съответните райони и са локализирани

зони с повишени съдържания на един

или друг елемент.

Наред с рудните полезни изкопа-

еми, върху химичния състава на под-

земните води отражения дават и някои

находища и проявления на неметални

полезни изкопаеми и особено твърди

горива (Фиг. 4). Така например при

естествен контакт на въглища с под-

земни води в тях може да се увеличат

някои органични вещества, сулфати и

др. Находища на строителни и облицо-

въчни материали не оказват влияние

върху химичния състав на качествата

на подземните води в близост до тях.

Фиг. 2. Хидрогеоложка карта на България: 1. Разкрития на несвързани седименти с порови

води; 2. Разкрития на неогенски и палеогенски комплекси с порово-пластови води; 3.

Пукнатинни води в изветрителни и напукани зони на здрави седиментни скали; 4.

Пукнатинно- пластови води във вулкано-седиментни скали; 5. Пукнатинни води в магмени

и метаморфни скали; 6. Карстови води; 7. Южна граница на Долнодунавска артезианска

област; 8. Находища и проявления на термални води

24

Фиг. 3. Находища на метални полезни изкопаеми в България

(https://mi.government.bg/files/useruploads/files/prilojenie2.pdf)

Фиг. 4. Находища на твърди горива в България

(https://mi.government.bg/files/useruploads/files/prilojenie2.pdf)

25

Находища и проявления на нефт и

газ могат да окажат влияние само

върху състава на дълбоко залягащи во-

доносни хоризонти в които са форми-

рани. В близост до тях се променят

стойностите на някои хидрохимични

отношения, съдържания на органични

вещества, газов състава и др. Тези про-

мени също се използват като критерия

за търсене на такива находища.

На територията на България са

известни редица уранови находища и

проявления [13, 14, 6]. Основните

екзогенни находища са свързани с

проявите на магматизъм и

последващи тектонски движения и

процеси на метаморфизация главно в

Западния Балкан, западните части на

Рило-Родопския масив и Средногори-

ето. Вследствие изветряне на уран

съдържащи скали, транспорт и преот-

лагане на рудни минерализации са се

образували редица ендогенни находи-

ща в относително по-млади седимент-

ни скали, запълващи тектонски грабе-

ни в Южна България (Горнотракий-

ската низина, Струмски и Местенски

грабени и др.). За този тип находище е

характерно наличие на повече и раз-

лични по размер рудни тела, разпръс-

нати неравномерно в обсега на нео-

генски и палеогенски водоносни ком-

плекси. Преминаването на уран в раз-

лични форми в подземните води е

възможно - особено при промяна на

физикохимичните условия - главно

смяна на редукционна с окислителна

обстановка. Често рудните тела са раз-

пръснати неравномерно наред с уста-

новените находища и проявления. В

много от разкриващите се в страната

гранити се наблюдава общо повишено

съдържание на уран, в сравнение с

други скали, което се отразява на

качествата на водите, формирани в

изветрителните и напуканите зони.

Фиг. 5. Схема на местоположението на урановите находища в България (Диков, Божков,

2014). Жилни находища (светли триъгълници – експлоатирани; тъмни триъгълници –

спрени от експлоатация и неексплоатирани): 1 – Бухово; 2 – Пробойница; 3 – Курило; 4 –

Сборище; 5 – Сливен; 6 – Габра; 7 – Бялата вода; 8 – Костенец; 9 – Бели Искър; 10 –

Партизанска поляна; 11 – Сенокос; 12 – Игралище; 13 – Беслет; 14 – Доспат; 15 – Смолян

(Герзовица); 16 – Наречен, 17 – Здравец; 18 – Сърница; 19 – Планинец. Пясъчникови

находища (светли правоъгълници – експлоатирани; тъмни правоъгълници – спрени от

експлоатация и неексплоатирани): 20 – Смоляновци; 21 – Симитли; 22 – Елешница; 23 –

Мелник–Златолист; 24 – Селище; 25 – Момино–Церетелево; 26 –

Белозем–Трилистник–Дебър; 27 – Маноле; 28 – Хасково; 29 – Навъсен–Троян–Марица; 30 –

Мъдрец–Владимирово–Орлов дол; 31 – Окоп–Тенево

26

Примери за влияние на геолож-

ката среда върху качествата на

подземните води

Реалната оценка на влиянието на

геоложката среда върху качества на во-

дите може да бъде осъществена само

при наличие на голям брой анализи на

водни проби от водоизточници не по-

влияни от човешки въздействия,

разположени по цялата територия на

страната и обработени с подходящи

статистически методи. В регионален

аспект такива разработки са: „Хидро-

геохимична карта на България в М 1:

200000“, изготвена от колектив с

ръководител доц. Тошо Кехайов (1993)

„Оценка на естествения хидрогеохи-

мичен фон на веществения състав на

подземните води в България“, изготве-

на от колектив с ръководител инж.

Юлияна Шопова (1993). Те се основа-

ват на информация на повече от 10000

водни проби взети по цялата терито-

рия на страната. Обработката на тези

данни позволява да се установи нали-

чие на регионални зони с естествени

наднормени съдържания на различни

компоненти, съгласно изискванията на

Наредба № 1 за проучване, ползване и

опазване на подземните води (Фиг. 6).

По данни използвани при изгот-

вянето на „Хидрогеохимичната карта

на България“, на територията на стра-

ната е установен много голям брой

водоизточници със стойности на рН

по-ниски от нормираната долна грани-

ца 6,5 дори на места достигат до 4,4.

Всичките водоизточници неотговаря-

щи на изискванията на нормативните

документи са от естествени извори, в

зони без антропогенен натиск. Най-че-

сто те са привързани към изветрител-

ни зони на магмени и метаморфни

скала, но се срещат и в други скали-

вулканогенно-седиментогенни ком-

плекси, кварцити, пясъчници, конгло-

мерати, още по-рядко в алувиални

наслаги и карбонатни скали.

Наред с регионални зони съще-

ствуват и редица локални участъци, в

които има повишени съдържания на

различни елементи и йони. Един от

най-сериозните случаи наестествено

повишено съдържание на токсични

елементи в България е установен

главно в северните части на Плевенски

окръг, където във водоизточници от

подземни води използвани за водо-

снабдяване на около 25 населени мес-

та са със съдържания на хром от 0,05

Фиг. 6. Зони, в които има участъци с вероятност за наличие на естествени наднормени

показатели съгласно изискванията Наредба № 1/10-10-2007 (по данни от Атлас

хидрогеохимична карти на България, М 1:1 000000, [6])

27

до 0,1 mg/l (при норма 0,05 mg/l). [18,

22] установяват връзка между съдър-

жанието на хром в подземните води и

почвения слой (Фиг. 7). Определен е

източника - хром съдържащи минера-

ли в льоса и почвения слой.

През 2015 г. в публичното простран-

ство изведнъж се появиха материали за

повишено съдържание на уран в редица

водоизточници и зползвани за питейно

битово водоснабдяване. Това съвпадна

с влизането в сила на нови пределни

концентрации на уран за питейни води,

въведени чрез изменения и допълнение

на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за ка-

чеството на водата предназначена за

питейно - битови цели (изм. и доп., бр.

1 от 4.01.2011 г.). Съгласно тях нормата

се намалява от 0,06 mg/l на 0,03 mg/l, и

води, които са попадали в тези граници

стават негодни. Един от най-сериоз-

ните случаи са повишените съдържа-

ния на уран в питейната вода на град

Хасково. Използваните водоизточни-

ците са 10 сондажни кладенци, из-

градени още през 1936-1937 г. Те чер-

пят води от неогенския водоносен

комплекс представен от предимно пе-

съчливи седименти, различно заглине-

ни и разслоени и преминаващи незако-

номерно в по-глинести материали с

обща дебелина от 50 до 250 m. Отгоре и

отдолу глинестите наслаги са с по-

голяма дебелина и образуват локални

водоупори. През 1967 г. в рамките на

град Хасково се прокарва сондаж с цел

локално водоснабдяване. При проведе-

ния каротаж в него се е установила

значително повишена радиоактивност

и това е причина за стартиране от ДСО

„Редки метали“ на търсещи работи за

уранови находища и проявления. По

време на проучванията в обсега на нео-

генските наслаги се установя наличие

на много урансъдържащи тела с раз-

лични размери (Фиг. 8). Те са разпо-

ложени на различни дълбочини и раз-

стояния от водовземните съоръжения.

Повишаването на съдържанието на

уран в подземните води се дължат на

неговите специфични особености и

поведение във водна среда. Той може

да съществува в природата с различна

валентност, съобразно конкретните

физико-химични условия. При всяка

валентност той се характеризира с

различна способност за взаимодей-

ствие и предвижване в околната среда.

Неговите най-често срещани форми са

от 6-та и 4-та положителна валент-

Фиг. 7. Съдържание на хром в подземните води и почвите [18]

28

ност. Най-силно подвижен е урана в

окислителна среда като уранилов йон

(6-та валентност). В редукционна (въз-

становителна) среда той е подвижен

само при много ниски стойности на

рН и присъствие на сулфатни или

хлоридни йони. Вследствие на про-

дължителната експлоатацията на под-

земни води, се създава така наречената

„депресионна фуния“ - зона около

водовземните съоръжения с понижено

водно ниво. Това довежда до промяна

на окислително-редукционнната об-

становка вследствие присъствие на

кислород и повишаване мобилността

на урана в рудни тела, разположени в

обсега на „фунията“. Освен това в

близост на експлоатирани водовземни

съоръжения, скоростта на движение на

водите е по-висока отколкото във

незасегнатата част на водоносните

хоризонти.

Друг пример за значението на

естествените фактори е преминаване

на арсен от термо-минерални води в

пресни подземни води в участъци,

където има условия за смесването им.

В България са установени няколко

находища на термални води с високи

съдържания на арсен, които се изливат

в неогенски водоносни скали. По-важ-

ни от тях са находище Казичане със

съдържание на As 0,26 mg/l, Мери-

члери 0,12 mg/l, Сандански 0,09 mg/l

(при норма за питейни води 0,01 mg/l)

[24]. Процесите на проникване на

арсен в пресните води при такива

условия значително се засилват, ако в

близост има експлоатация на

студените води.

Заключение

Посочените примери показват, че

геоложката среда има изключително

важно значение за формиране на хи-

мичния състав на подземните води,

включително и за повишени съдържа-

ния на някои компоненти, посочени в

съответните нормативни документи.

Във връзка с това Наредба № 9 от

16.03.2001 г. за качествата на подзем-

ните води, която е съобразена с препо-

ръките на Световната здравна органи-

зация, с оглед гарантиране здравето на

човека, трябва да се прилага за оценка

качеството на водите при консуматора

(след третиране и пречистване) и не

трябва да се използва за оценка замър-

сяването на подземните води. Стан-

дартът за качество, даден в Наредба

№ 1 от 10.10.2007 г., за проучване,

ползване и опазване на подземните

води е основния критерий за оценка

състоянието на подземните води.

Голяма част от нормируемите стойнос-

ти, посочени в него, съвпадат с тези,

дадени като изисквания за питейни

води. Те не са съобразени с химичния

състав на подземните води, формиран

вследствие на геоложки и други естес-

твени фактори. Поради тази причина

често се случва природни повишени

концентрации на някои компоненти

погрешно да се тълкуват като замърся-

ване вследствие на човешка дейност.

Необходими са бъдещи промени на по-

Фиг. 8. Разпространениена урансъдържащи тела в неогенските наслаги западно

от гр. Хасково [8]

29

казатели в нормативните документи да

се съобразяват с локалните особености

на средата, като възприетите световни

норми да бъдат използвани за рефе-

рентни при определени условия.

Литература1. Антонов, Хр., Данчев, Д. 1980. Подземни

води в НРБ. -С.,Изд.”Техника”, 359 с.

2. Великов, Б. 1986. Хидрохимия на подзем-

ните води. София, МНП, ВМГИ.; 280 с.

3. Виноградов, А. 1962. Среднее содержание

элементов в главных типах изверженных

горных пород земной коры. Геохимия, 7,

555-572

4. Гълъбов. М., Н. Стоянов. 2005. Динамика

на подземните води. ИК “Ваньо Недков”,

София, 202 с.

5. Диков ,Д., И. Божков. 2014. Урановите

находища в Република България –

състояние и потенциал. Списание на БГД,

75, 1–3, 131–137

6. Кехайов Т.1982. Атлас хидрохимични карти

на подземните води от хипергенната зона в

НР България. М 1:100000. КГ, НИПИ

7. Кехайов, Т., И. Стоянов, Ю.Шопова, С.

Найденова, С.Тенева, Л. Сегменски. 1993.

Хидрогеохимична карта на България в М

1: 200000. Национален Геофонд

8. Комогорова, Й., В. Николаев, Ю.. Фьодо-

ров, И. Пиронски, Б. Маринов, Е. Колев,

И. Семерджиев, А. Максюшин, Н. Комого-

ров, П. Занев, И. Атанасов. 1979. Доклад

за резутите от извършените геолого-про-

учвателни работи на урановото находище

“Хасково” за периода 1972-1978 год. с из-

числение на запасите от уран по състояние

на 1.1.1979 Национален Геофонд

9. Лехов, А. 2010. Физико-химическая гид-

ротермодинамика. Москва, КДУ,500 с.

10. Пенчев, П., Сл. Борисов, Б. Великов, А.

Лаков, К. Спасов. 1990. Хидрогеология и

основи на инженерната геология. ДИ

”Техника”, София, 342 с.

11. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов,

Ю. Страка. 1970. Хидрогеоложки проучва-

ния на минералните води в България. -

Техника, 196 с.

12. Станев, Ив. 2014 Дълбочинна

хидрогеоложка подялба на България.

Списание на БГД, 75,1-3, 5-24

13. Стойков, Х. 1983. Урановите находища.

София, Изд. Соф.университет, 180 с.

14. Стойков, Х., Ил. Божков. 1991. Уранови

находища. Геология и търсене. София,

Спектър, 207 с.

15. Стоянов, Н. 2019. Математическо

моделиране в хидрогеологията. Решаване

на приложни задачи с числени 3D модели

по метода на крайните разлики. ИК

“Ваньо Недков”, София, 247 с.

16. Чешитев, Г., И. Кънчев (ред.). 1989. Гео-

ложка карта на България. М 1:500000).

ВТС, Троян

17. Шопова, Ю., Т. Кехайов, С. Тенева,

М.Миленкова. 1993. Оценка на естестве-

ния хидрогеохимичен фон на веществения

състав на подземните води в България.

Национален Геофонд

18. Angelova, I., I.Ivanov, T.Venelinov. 2018.

Study of hexavalent chromium origrin in the

groundwater of northern Bulgaria. Procc.18-

thInternational Multidisciplinary Scientific

GeoConference SGEM 2018, Vol.18, Sciences

and Technologies in Geology, Exploration and

Mining. Issue:1.2, Hydrogeology, Engineering

Geology and Geotechnics, 853 -860

19. Appelo, C., D. Postma. 2005.Geochemistry

Groundwayer, Pollution. Balkema Publi-

shers.634 p

20. Benderev А., Vl. Hristov, Kl. Bojadgieva, B.

Mihailova 2016. Thermal waters in Bulgaria. In

Mineral and thermal waters of southeastern

Europe (ed. P.Papic). Springer Part of the series

Environmental Earth Sciences,pp 47-64

21. Dabovski C, Boyanov I, Khrischev K,

NikolovT, Sapounov I, Yanev Y, Zagorchev I

(2002). Structure and Alpine evolution of

Bulgaria. Geol. Balc. 32 (2–4): 9–15

22. Ivanov, I., I.Angelova. 2017. Combined

approach identification of chemical pollutants

in groundwater. Procc.17-thInternational Multi-

disciplinary Scientific GeoConference SGEM

2017, Vol.17, Sciences and Technologies in Ge-

ology, Exploration and Mining. Issue:1.2,

Hydrogeology, Engineering Geology and

Geotechnics, 181- 188

23. Turekian, K. K. Wedepohl. 1961. Distribution

of the elements in some major units of the

earth’s crust.GSA Bulletin, 72 (2): 175-192

24. Valtchev S., D. Rabadjieva, V. Hristov, M.

Trayanova, A. Benderev. 2019.Arsenic in the

thermal waters of SotherBulgariaECOLOGY

& SAFETY, vol. 13 .68-76

25. Наредба № 1 от 7.07.2000 г. за проучване-

то, ползването и опазването на подземните

води, обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2000 г., в

сила от 14.07.2000 г.

26. Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване,

ползване и опазване на подземните води

(обн., ДВ, бр. 8 от 30.10.2007 г., в сила от

30.10.2007 г., изм. и доп.,бр. от 8.01.2010

г.,бр. 1 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г.,

бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г.,

доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от

31.10.2014 г., изм. и доп., ДВ, бр. 102 от 23

декември 2016 г.)

27. Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството

на водата предназначена за питейно - битови

цели. обн., ДВ, бр. 30от 28.03.2001 г.,изм.,бр.

87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.,

изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г.,изм., бр. 15от

21.02.2012г., в сила от 21.02.2012 г., изм. и

доп., бр.102 от 12.12.2014 г.

28. БДС 28-23 от 1975 г. „Вода за пиене“

29. БДС 28-23 от 1983 г. „Вода за пиене“

30. World Health Organization. Guide lines for drin-

kin water quality. 4. ed. WHO: Geneva; 2011.