1

На всички колеги пожелаваме преди всичко здраве, любов, както и „умерен прогрес врамките на закона“ през тази златна есен, която си остава все така красива, независимоот световните финансови сътресения.

Информационната система „Единство“ ни определи водещо място сред нотариал-ните камари в света по отношение на изразните средства, навлизането във виртуалнатареалност. Трудно е да се промени и обществената представа за естеството на нашатаработа – не беше лесно да убедя и нашия приятел – преподавателя по нотариално правоКрасимир Димитров, да премахне здравия буков печат от корицата на книгата си „Но-тариално право“.

Нотариалната спартакиада показа, че човек може да спортува и да се забавлява и врамките на професионална среда. Духовият оркестър на Варненското музикално училище,екипите на регионалните колегии, успешните и неуспешните спортни изяви, ни донесоханастроение и жизнен тонус – т.нар. радост.

Брачният договор – новият режим на имуществените и личните отношения (къдетоотпадна задължението за вярност), тепърва ще представлява професионално предизвика-телство. Именно с оглед възпрепятстването на симулативни брачни договори, предлагамена вашето внимание по-долу две тези за брака – едната, която носи в себе си весел песи-мизъм и като че ли неизстрадан житейски опит, и другата – оптимистична вяра в нет-ленната човешка обич:

Оскар Уайлд: „Често съм забелязвал, че в домовете на семейните шампанското рядко е първокласно.“„В днешно време е крайно опасно мъж да обръща внимание на жена си на публично място.

Това винаги кара хората да си мислят, че насаме я бие.“„Мисис Алънби: Съпругът ми е нещо като ипотека. Дотегнало ми е да го гледам.“„В семайния живот трима са компания, но двама не са.“„Всички мъже са собственост на омъжените жени. Това е единственото вярно определение на

имуществото на омъжената жена.“„Любовта и лакомията оправдават всичко.“„Казват, че страстта прави мисълта да се върти в кръг.“

Шарл Бодлер Уинстън Орильо

Лета Изгубеният рай

Ела връз мойта гръд, тигрице дива, Аз те видяхленив, зловещ, но обожаван звяр! сред супермаркета. Стоеше тиКопнея да заровя пръсти в жар между месо и зеленчуци – сред гъста гора на твойта грива. и моята любов

възникна и узря внезапно. Под дрехите ти спи уханен зов – челото си там искам да притисна Аз тръгнах бавнои да ме лъхне розата безлистна край теб. А ти разглеждашена моята погребана любов. увит в пакети хляб, череши, ябълки

и грозде – Аз искам да умра, да не живея! тъй съблазнително искрящиИ жажди гибелни да ме стопят – и свежи. В този ъгълщом върху твойта медно-гладка плът бе много светло. Въздухътцелувките си буйни разпилея... усмивката ти разпиля.

ОТ РЕДАКЦИЯТА

Записа Димитър Танев

2

СЪДЪРЖАНИЕ Година XI, брой 3/2009 г.

Първа нотариална спартакиада и

семинар с нотариусите от страната

„Новият семеен кодекс и брачните режими“

ВАРНА 2009 г.

� 28

Журналистката Богдана Лазарова издаде

своята втора книга

� 36

Нотариалната камара се сдоби с нов дом

� 37

ПРАКТИКА

Становище на Красимир Димитров във

връзка с връчване на нотариална покана при

условията на чл. 47, ал. 5,

във вр. с ал.1, 2 и 3 от ГПК

� 38

Административно производство по реда

на чл. 38 от Закона за защита на личните

данни

� 39

Имуществени отношения между съпрузите

по новия семеен кодекс

Красимир Димитров

� 46

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

Шофьорската книжка

Владимир Петров

� 54

ОТ РЕДАКЦИЯТА

� 1

ДРУГИТЕ ЗА НАС

Интервю с Жанета Петрова,

зам.-министър на правосъдието

� 3

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

Пети международен форум за електронно

удостоверяване и пилотна програма на

електронните апостили (e-APP)

� 7

Трето ателие-дебат по програмата „Европа

завещания“

� 9

Национален конгрес на италианския

нотариат

� 11

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Съвместен семинар с Нотариалната камара

на Кобленц, Германия

� 14

Структури на европейските нотариати,

нотариални служебни задължения и

легализационно право

Рихард Бок

� 16

Депозитната каса и нейната роля пред

публичните власти и френския нотариат в

период на криза

Натали Жили

� 25

3

Активността на нотариусите е похвална и на практика може да доведе до повишаване на правната сигурност и защита интересите на гражданите

С г-жа Жанета Петрова,зам.-министър

на правосъдието,разговаря

Ренета Николова

ДРУГИТЕ ЗА НАС

� Г-жо Петрова, благодаря ви за товапърво, доколкото разбирам, интервю.Може би да започнем с представяне наресорите ви като зам.-министър?

Отговарям за Дирекция „Съвет по зако-нодателството“ в Министерството на пра-восъдието, която се занимава с може би едниот най-важните дейности, с които е ангажи-рана по принцип институцията. Тази дирек-ция изработва проектите на нормативни

актове – законопроекти и подзаконови нор-мативни актове, свързани със съдебнатасистема. Съветът по законодателство дава истановища по съответствието на законопро-екти с европейското право, с българскатаконституция, с други действащи закони.Извършва проучване на резултатите от при-лагането на действащите разпоредби и в тазивръзка може да предлага изменение на зако-ни и подзаконови нормативни актове. Убе-

4

дена съм, че опитът, който имам като съдия,ще ми помага в дейността като ръководителна това звено, натоварено с изключителноотговорни функции и доказало важността повреме на респектиращо дългата си – почтистогодишна, история. В съвета работят екс-перти, към които има повишени длъжностниизисквания – да имат не по-малко от осемгодини специализиран стаж и да владеят двачужди езика – английски и френски. Средприоритетите на дирекцията е изследване начуждото законодателство, така че най-доб-рите европейски и световни практики данамерят приложение в българските закони.

� Една от първите срещи, които прове-дохте, беше с представители на ръковод-ството на Нотариалната камара наРепублика България. За какво се догово-рихте?

Срещата се състоя по искане на Нотари-алната камара по повод изготвянето на про-екти за изменения в някои закони и подза-конови нормативни актове. Аз ви споменах,че Съветът по законодателство изготвя про-екти на нормативни актове, които са свърза-ни с дейности, възложени на министъра направосъдието. Такива дейности са посоченив Закона за нотариусите и нотариалнатадейност – провеждането на конкурси, реа-лизирането на дисциплинарната отговор-ност, възможностите за преместване нанотариуси, обжалването на решенията наОбщото събрание на нотариусите предминистъра на правосъдието, който в случаяпроверява тяхната законосъобразност иправилност в качеството си на администра-тивно контролиращ орган. Затова всичкизаконопроекти, които имат отношение къмдейността на нотариусите и Нотариалнатакамара, се изработват от Съвета по законо-дателството.

С колегите обсъдихме и един изключи-телно важен проблем – зачестилите случаина имотни измами. Нотариалната камара евзела решение да инициира мерки – интер-венции на законово и на подзаконово ниво,които да премахнат тези случаи или поне даги ограничат, когато и доколкото това евъзможно. Затова представителите на Нота-

риалната камара дойдоха с конкретни идеи,по някои от които в министерството вече сеработи. Наложеният модел е такъв, че кога-то Съветът по законодателство започва дей-ността по определен проект, се сформираработна група с представители на всичкизаинтересовани от проблема общности.Нотариусите проявиха интерес към работа-та върху измененията на Правилника завписванията, предложиха изготвянето наподзаконови нормативни актове, в които дабъде регламентиран достъпът на нотариусидо информационните масиви на МВР.Оттам те биха могли да почерпят информа-ция за семейното състояние на лицата, затяхното име, за техния адрес. Така може дасе извърши проверка на данните в докумен-тите за самоличност, представяни при всяконотариално удостоверяване. И при съмне-ние, че тези данни са фалшифицирани, даможе веднага да се спре извършването насделката или удостоверяването и по тозиначин да бъде защитен всеки, чийто интере-си се злепоставят при фалшификация.

� Какво е вашето мнение, вашата пози-ция, подкрепяте ли тази идея?

Личното ми мнение е, че такъв достъптрябва да бъде осигурен. Нотариусът нямазадължението да извършва такава проверка позакон. По закон тя е възложена на други спе-циализирани органи, но защо да не се прави иот нотариус – когато има очевидни данни заподправяне на документи или при установенонесъответствие между представените докумен-ти и действителното положение на нещата.Активността на нотариусите, според мен, епохвална и на практика може да доведе доповишаване на правната сигурност и защитаинтересите на гражданите. Това в далечен планби облекчило работата на прокуратурата, а ина съда – обвинителите няма да се ангажират сразследване на вече осъществени правонару-шения, а съдът няма да има допълнителенброй дела по осъждането на осъществилитеподобни нарушения. На практика престъпле-нията могат да бъдат спрени още предиизвършването и това е начин за постигане нависока сигурност на гражданите и утвържда-ване авторитета на нотариусите.

5

� От информацията, излязла следсрещата, разбрах, че сте обсъждали ивъзможността за създаване у нас наДепозитна каса по примера на Франция.Има ли реални шансове това наистинада стане?

Представителите на Нотариалната камараме запознаха с функциите и регистриранитевече постижения на Депозитната каса въвФранция. Бях наистина впечатлена от доб-рите резултати, които тя е постигнала повреме на стогодишната си история – създаде-на е през 1816 г. като публична финансоваинституция. Българските нотариуси са про-явили активност и са осъществили контакти сфренската държава, която е представиламножество материали за дейността на касата.Част от материалите вече се превеждат вМинистерството на правосъдието и предстоиработата по проект за създаване на такаваинституция и у нас. Личното ми мнение е, четази идея следва да бъде обсъдена внимател-но с оглед приложимостта й в българскитеусловия. Първаночалната ми информациями дава основание да смятам, че това еполезна институция, която би могла да зара-боти добре и у нас.

� Очакванията на обществото къмекипа на новия министър на правосъдие-то г-жа Попова и към вас като част оттози екип са огромни. Какви са приори-тетите в законодателната област?

Сред приоритетите в областта на законо-проектите, свързани със съдебната власт, еизготвянето на промени в НПК. Целта е дасе оптимизира производството – да станепо-ефективно и по-бързо. Магистратскиятсъвет е една много добра инициатива наминистър Попова и очевидно функционирауспешно, макар и съветът да е в действиесамо от месец. Практикуващите юристи,които най-добре познават недостатъците напроизводството, се оказаха генератор наценни идеи и сполучливи решения, коитомогат да станат основа на законодателнитепромени. В плановете на Министерство направосъдието са и концептуални, същественипромени в НК и дори изготвянето на изцяло

нов кодекс, но в по-далечен законодателенплан. Магистратският съвет ще бъде ангажи-ран и с оценка на действието на Админи-стративно-процесуалния кодекс и с пре-поръките на Европейската комисия понапредъка в правосъдието и вътрешнитеработи. Вероятно и Законът за съдебнатавласт ще претърпи редакция.

� При представянето на екипа сиг-жа Попова ви определи като гизклю-чително стриктен човек, който не правикомпромиси с работата си. Познавайкия отдавна, смятам, че очевидно подбирахора каквато е самата тя. Вие трудноли взехте решение да смените съдебнатас изпълнителната власт – това е достасериозна промяна?

Наистина е сериозна промяна и голямопредизвикателство. Опитът, който имам, есвързан изцяло със съдебната власт. В изпъл-нителната власт, в администрацията нещатаизглеждат различни и е нужно прилагането ина други качества. Затова казвам, че новатами работа в министерството е предизвика-телство за самата мен – предоставят ми сенови възможности, но са ми възложени иотговорни задължения. Все пак приех с уве-реност, че мога да приложа идеите си за про-мяна на съдебната власт, от която произхож-дам и в която съм работила в течение намного години. В момента отговарям за ресо-ри и за дейности, които излизат от рамкитена едно конкретно дело и имат отношениекъм работата на много хора и към функцио-нирането на много експертни екипи. Това едругият ми мотив, за да приема поста назаместник-министър на правосъдието. И неми беше нужен дълъг размисъл.

� Казахте,че имате идеи за променина съдебната система. Посочете някои.

Ако питате всеки редови магистрат, и азсъм била такава, той много бързо и многоясно ще ви сподели проблемите, които имаправораздаването ни. Знам го от позициятана човек, който е тръгнал от най-нискатадлъжност в съдебната власт и е стигнал донай-високата – съдия във Върховен съд.Преминавайки през йерархията, трупах опит

6

и впечатления, които сега мога да използвамв качеството си на отговарящ за законодател-ната дейност на Министерството на пра-восъдието.

Аз смятам, че трябва да се промени ежед-невната работа на всеки магистрат – съдия,следовател или прокурор, и че не законите, априлагането им е от съществено значение, зада се промени лицето на съдебната власт.Сега за нея се казва или лошо, или нищо. Атам има и много хора, които са отговорни,мотивирани, висококвалифицирани, коитовършат съвестно своята работа. Жалко е, чеобщият изглед на съдебната ни система не едобър, но не мога също така да отрека, че имасъществени причини за това. Проблемите саизвестни и на магистратите, чието време ебезкрайно ограничено, натоварени са много,но това не бива да влияе на прецизността приизготвяне на съдебните актове. Когато се вла-гат знания и компетентност за издаване наедно решение, то няма да удовлетвори идвете страни, но пък ще предизвика уваже-ние, ако е добре мотивирано и обосновано.Правосъдието е държавен акт, издаването нарешения е от името на държавата и съдебни-те актове следва да вдъхват респект. Паралел-но с критиките може би е добре да се чуват идуми на хора, които имат положителни впе-чатления от работата на магистратите. Сама-та аз един ден в интернет попаднах на сайт, вкойто прочетох за „добрите дела на българ-ските магистрати“. Нека да се казват и добридуми за българското правосъдие, нека да сеогласяват и проблемите. Действащите маги-страти познават най-добре слабостите насистемата и точно по тази причина вярвам,че те могат да генерират промяната й. Тако-ва очевидно е и разбирането на министърПопова, която формира Магистратскиясъвет и потърси подкрепа от редовите съдии,прокурори и следователи.

� Може би проблемите понякога сеопределят от субективния фактор, отхора с недостатъчно високи качества иморал, които попадат в системата?

Всеки магистрат трябва да върши работатаси отговорно и компетентно и ако я вършипо този начин, проблемите ще са много по-малко. Освен това съдебната система трябвада има ясни правила за кариерното израства-не на магистрати и за начина, по който сеоценява работата им. В момента тече обсъж-дането на проект на нова Наредба за атести-ране на съдии, прокурори и следователи. Насайта на ВСС всеки може да се запознае спредложенията и да даде становище по отдел-ни текстове.

� Ще въведете ли наблюдение надт.нар знакови дела, говоря за дела катоделото „Борилски“, които са общественои международно значими?

Министърът на правосъдието няма право-мощия по осъществяването на надзор върхудела, такива правомощия има ВСС чрез свояинспекторат. Доколкото ми е известно, ВССприе решение, с което определени дела бяхавзети на отчет и инспекторатът осъществяванаблюдение върху тях. Но контролът поотношение на съдебните решения е един-ствено инстанционен – извършва се от по-горен съд.

Мерките, които може да предприемеВСС, са повишаване квалификацията намагистратите, търсенето на дисциплинарнаотговорност, където има извършено дисци-плинарно нарушение, въвеждането на пра-вила за атестиране, които дават възможностза избор и назначение на магистрати с нуж-ната компетентност и морал.

� Пожелайте си нещо, какво бихтеискали да постигнете през този ман-дат?

Бих искала мандатът да протече така, че дадонесе полза от пребиваването ми в изпъл-нителната власт. Да свърша много неща,които са добри за колегите ми и за цялатасъдебна система. Не мога да свърша всичко,но се надявам да изпълня очакванията, скоито колегите ми ме изпратиха на този пост.

7

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

ПЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ ЗА ЕЛЕКТРОННО

УДОСТОВЕРЯВАНЕ И ПИЛОТНА ПРОГРАМА

НА ЕЛЕКТРОННИТЕ АПОСТИЛИ (e-APP) проведен в Лондон на 13 юни 2009 г., организиран отМеждународния съюз на Нотариата (NNA) съвместно с Хагскатаконференция за Международно частно право (HCCH)

На 13 юни 2009 г. в Лондон, след приключване на разискванията на Генералния съвет наМеждународния съюз на Нотариата (UINL) се проведе V форум за електронно удостоверяване ипилотна програма на електронните апостили (e-APP). Предлагаме на вашето внимание информа-ция за форума, изготвена от нот. Мина Стоилова, взела участие в проявата.

Форумът е първият организиран и проведенв Европа и петият поред от серията форумиотносно пилотната програма за електроннитеапостили и електронното удостоверяване. Пър-вият форум е проведен в Лас Вегас през2005 г., последван от форумите през 2006 г.(Вашингтон), 2007 г. (Лос Анжелис) и 2008 г.(Нови Орлеан). Провеждането на форума сдомакин дружеството на Scrivener Notaries вЛондон, Великобритания – „Страната на кон-кретните неща“ е израз на стремежа представи-тели на различни правни системи да обменятопит относно нотариалната форма като утвър-дят единни принципи за валидност на доку-ментите в държавите от Международния съюзна латинските нотариати. Направено бе обръ-щение на кмета на Лондон, което представизначимостта на нотариалната професия, която„с цената на репутацията“ гарантира интереси-те на обществото, осигурявайки доверие в биз-неса и прозрачност. Председателят на ScrivenerNotaries запозна гостите на форума с обхвата иизмеренията на дейността на английските нота-риуси, регламентирана от правната система наcommon law. Бяха изтъкнати уменията и каче-ствата на английските нотариуси с примери отпрактиката, определящи мащаба на дейността имястото им като гарант на правната сигурност.Предоставена бе възможност за дискусия повъпроси, касаещи формата на документите,положителните и отрицателните аспекти наавтентичния нотариален акт. Открито секоментираха различията на латинската правнасистема и системата на commоn law относнодоказателствената сила на нотариалните удосто-верявания като тези различия бяха разгледани с

оглед създаване на единна система за обмен наинформация и единни принципи относно дей-ствието на актовете, независимо от това дали теимат доказателствена сила, призната от законана съответната държава, или не. Отбелязано бе,че и двете системи използват еднакви писмениинструменти като разликата е в законодателнатауредба относно доказателствената им тежест.Правото във Великобритания разпознава пуб-личността на нотариалния документ. В глоба-лен аспект, във време на световна икономиче-ска криза, липсата на доказателствена сила надокументите в Англия, както и обединяванетона представителите на латинските нотариатиотносно усъвършенстването на нотариалнитеудостоверявания, притиска „Великобритания истраните от common law до стената“. За да сепромени регламентирането на нотариалнитедокументи, трябва да се промени политическа-та стратегия на британското правителство,поради което проблемът е фундаментален.Почетният член на Генералния съвет Ди Каньонаправи изявление относно наличието на зако-нопроект във Великобритания, който да създа-ва доказателствена сила на нотариалния доку-мент, който не е приет. В духа на толерантности сътрудничество Джеф Талпис изказа станови-ще относно зачитане законодателствата навсяка една държава – като се създадат единниправила и норми относно обмена на тези акто-ве по електронен път. Обсъдени бяха ивъзможностите на e-apostille. Сърцевината надискусията, която бе проведена след докладитеотносно електронния документ и електроннияапостил, бе какво представлява „публичниятдокумент“ съгласно Хагската конвенция за пре-

8

махване на изискването за легализация на чуж-дестранни публични актове от 5 октомври1961 г. с оглед определяне механизма относнопоставянето на електронния апостил. Споредзаконодателствата на някои държави копие отдокумент, удостоверено в предвидената отзакона форма от длъжностното лице, на коетоса делегирани от държавата удостоверителнифункции, е публичен документ (официалендокумент съгласно нашия закон). В други дър-жави тези документи не са публични документии те не са приравнени към публични докумен-ти, които могат да бъдат само оригинални доку-менти. В редица държави е възможно местнитеоргани да приемат и копие от снабден с „апо-стил“ документ, когато това копие е удостовере-но от компетентен местен орган или нотариус,в съответствие с вътрешното право. Това озна-чава, че съществува възможност редица доку-менти, в които не се съдържа срок на валидност,да бъдат използвани многократно в различнидържави – страни по конвенцията. Съществуваразлика дали апотистилът като удостоверени-телно действие относно предвидените в кон-венцията обстоятелства ще се постави на ориги-нален документ или на копие, или на официал-но копие на документ, за да се определиначинът, по който да се извърши. В зависимостот това дали се поставя на оригинален доку-мент, единият начин за поставяне на апостила еда бъде поставен в оригинал, с оригиналенщемпел, подпис и печат. В другия вариант тойсе поставя като електронен щемпел, подпис ипечат, т.е. върху оригинален документ иликопие от документ се поставя сканиран под-пис, щемпел и печат (Нова Зеландия). Техни-ката на извършването на електронния апостилследва да се определи именно от вътрешнотозаконодателство на съответната държава с огледна това как е регламентиран официалниятдокумент. Смисълът и значението на апостила еда се улесни документооборотът, като докумен-тите с апостил, поставен по съответния електро-нен начин, се трансферират по електронен пътдо получателя.

Презентации бяха направени от Джеф Тал-пис на тема „Установяване и публичен ефект наелектронния нотариален акт в страните – член-

ки на UINL“. В презентацията Джеф Талписнаправи задълбочен анализ и дефинира поня-тията, свързани с електронното удостоверяванеи електронния документ. Разгледани бяха зако-нодателствата и системите, които използват тезиинструменти, приемуществото архивът отдокументи да бъде съхраняван на електроненносител, възможността да бъде правен преписот документ от електронния архив на нотариуса(Белгия, Франция).

Презентацията на Кристоф Бернаскони от-носно електронния апостил със съответнияснимков материал представи бързината и удоб-ството на електронния апостил, съпоставено стежката и тромава процедура при легализация-та на документи. Кристоф Бернаскони запознааудиторията с поразяващата статистика –6000 удостоверения с апостил на ден въвВенецуела, 3000 на ден в UK и Колумбия,приблизително около 300 000 на година вПариж. Представена бе и идеята за единенмеждународен апостил.

Конкретни примери, свързани с използва-нето на електронния апостил и електроненрегистър на извършените удостоверявания,бяха разгледани в презентациите на КарлииРейд и Сийв Рояланс от Нова Зеландия иХавиер Пара и Лаура Муньоз от Испания,Андрю Вали, Ранди Скот и Норис Ебин отБермуда и Джим Бакус, Хенри Луис от Делау-еър, САЩ.

Дискусията и презентациите на представите-лите на съответните държави ще определи бъде-щата форма на електронния документ и елек-тронния апостил.

Съгласно Търговския ни закон е поставенпаралел между електронния подпис и нотари-алното удостоверяване, като е предвиденавъзможност заявленията да се подават чрезинтернет с електронен подпис или с нотариалназаверка на подписа. Регламентирането на елек-тронния документ и електронния подпис нала-га предприемането на съответните действияотносно уредбата на „електронен нотариалендокумент“.

Нотариус Мина Стоилова

9

„Всички завещания, депозирани при нота-риусите у нас, ще се въведат в един общ сървър.Срокът за това приключва на 17 октомври“,каза Димитър Танев, председател на Нотариал-ната камара на Република България по време намеждународна среща, състояла се в столицата.

Законово утвърдено в чл. 28 б от Закона занотариусите и нотариалната дейност, къмНотариалната камара се създава информацион-на система, която съдържа база данни – част отслужебния архив на нотариуса. Това е новаотговорност и нови правомощия за нотариуса.

Изменена е и Наредба 32 за служебнитеархиви на нотариусите, приети през март т.г. Тевлизат в сила 6 месеца след обнародването им ипредвиждат създаването на електронен реги-стър, в който да бъдат въведени всички завеща-ния, депозирани при нотариусите от началотона дейността им като свободни нотариуси,както и пълномощните за разпореждане снедвижими имоти от март 2008 г.

На срещата присъстваха експерти от Унга-рия, Гърция, Румъния и Кипър, които сподели-ха, че ще взаимстват от българския опит всъздаването и изграждането на централен реги-

стър на завещанията. Българските нотариусибяха представени с доклади от Камен Каменови Светлин Мекушински.

С оглед традиционно добрите връзки наНотариалната камара на Република България иЕвропейските нотариати, в рамките на сътруд-ничеството ни като членове на Съвета на нота-риатите от Европейския съюз и осъзнавайкинеобходимостта от създаване на Централенрегистър на завещанията в Република Българияот края на 2007 г., Съветът на Нотариалнатакамара на Република България изпрати офи-циално писмо с молба българският нотариат дабъде приет за член на Асоциацията на европей-ската мрежа на регистъра на завещанията.

На практика членството на Нотариалнатакамара на Република България ще започне съссъздаването и стартирането на Националенрегистър на завещанията.

Вече ще можем да правим справки в реги-стрите на страните – членки на Асоциацията наевропейската мрежа на регистъра на завеща-нията, както и европейските колеги – в нашия.

„Идеята за създаването на европейскатамрежа на регистрите на завещанията възниква

На 1 и 2 октомври Република България беше домакин натретото ателие-дебат по програмата ,,Европа завещания”,организирано от Асоциацията на европейската мрежа нарегистрите на завещанията и Нотариалната камара наРепублика България.

10

през януари 2001 г. на Общото събрание наСъвета на нотариатите на Европейския съюз“,обясни Селин Манжен, координатор на про-грамата „Европа завещания“, съфинансиранаот Европейската комисия. По думите й първо-начално в нея влизат френският и белгийскиятрегистър, а през 2005 г. се създава и асоци-ацията. Към момента в нея членуват 14 страни.

„Тази мрежа прави възможно търсенето наразпореждания, свързани с последната воля назавещателя на територията на всички държави,членуващи в организацията“, заяви КарелТобак, председател на Асоциацията на евро-пейската мрежа на регистрите на завещанията.Според него чрез това вписване процентът наоткритите завещания става много по-висок.„Не става въпрос да се регистрира съдържание-

то на последната воля, а само да се открие далиедно лице е направило завещание и къде е депо-зирано то“, подчерта Карел Тобак, който опре-дели нашия регистър като „един от най-добри-те“.

Мрежата е създадена въз основа на принци-пи, залегнали в няколко международни конвен-ции. Това е Базелската конвенция от 1972 г., скоято се въвежда система за вписване на заве-щанията, Хагската – от 1961 г., относно коли-зията на закони по отношение на завещателни-те разпореждания, а също и Вашингтонскатаконвенция, отнасяща се до уеднаквяване наформите на завещанията.

Нотариус Камен Каменов

11

В периода 21–23 октомври2009 г. във Венеция се състоя44-ия конгрес на Италиан-ския нотариат. В центъра надискусиите по време на кон-греса бе основната тема „Вподкрепа на променящото сеобщество: идеи и перспективина нотариата“. Темата бе обсъ-дена както по време на откри-ването на конгреса в присъ-ствието на представители нанай-висшите институционал-ни кръгове на страната, така ибе задълбочено дискутирана нафорума, който се проведе на

22 октомври. По време на фо-рума на Националния съвет нанотариата дебатите се концен-трираха върху актуални темиот национален и междунаро-ден интерес, като глобалниясветовен правен стандарт, из-вънсъдебното решаване наспоровете и електронния нота-риално удостоверен документв европейското правно про-странство.

В конгреса участие взехаделегации от близо 20 страни,между които България, Гру-зия, Белгия, Германия, Испа-

ния, Македония, Полша,Русия, Словения, Словакия,Чешка република, Хърватска,Франция, Швейцария, Мали,Бенин, Сенегал, Алжир,Мароко и др.

Конгресът бе открит отпредседателя на Изпълнител-ния съвет на конгреса, нот.Карло Бордиери. Същиятнаправи кратък историческипреглед на развитието на ита-лианския нотариат, катонаблегна на новите предизви-кателства, които съвременнотообщество поставя за решаване

Национален конгрес на италианския нотариатВенеция 21–23 октомври 2009 г.

12

пред нотариата. Приветствия към участницитев конгреса направиха кметът на град Венеция,проф. Масимо Касиари, председателят наМеждународния съюз на нотариата, нот. Еду-ардо Галино, който подчерта в речта си необхо-димостта от още по-голяма солидарност междунотариусите от латинския нотариат в защита натехните интереси. В същия смисъл се изказа инот. Бернар Ренис, председател на Съвета нанотариатите от Европейския съюз. В привет-ствието си той наблегна на факта, че няма ико-номическо развитие без правна сигурност.Бернар Ренис говори за автентичния акт, койтоилюстрира най-добре нотариалната дейност, занеобходимостта нотариусите да работят и да себорят за включването на нотариата в европей-ското пространство на сигурност, законност иправосъдие. Той се върна години назад катодаде пример за римските легиони, които завла-дявайки света са разнесли римското право, и заармията на Наполеон, която е разпространилаГражданския кодекс в европейските страни, аоттам в Латинска Америка и Африка. Нот.Франциско Мария Атагил, председател на

Националната нотариална каса и г-нМаурицио Сакони, министър на труда исоциалната политика представиха Национална-та нотариална каса. Това е доверителна каса,чиято цел при създаването й е била да подпо-могне нотариусите, които изпитват финансовизатруднения. Сега от тази каса се изплащатпенсиите на пенсионираните нотариуси, катопо този начин се гарантира достойнството навсеки един, като му се осигуряват спокойни ста-рини.

Председателят на Националния съвет наИталианския нотариат, нот. Паоло Пикологовори в продължение на един час, като засегнамножество въпроси и проблеми, които вълнуватне само италианските нотариуси, но и всичкиевропейски нотариуси – конфронтацията надвете системи, тази на латинския нотариат и тазина Common law. Подценяването на правилата инормите е довело до ипотечната криза и тази присделките с недвижими имоти. „Икономистите,каза той, се държат като някакви магьосници, атова не е така“. Не всичко е пазарът и не тойтрябва да регулира нотариалната дейност, а пра-вилата и нормите не трябва да се диктуват отфинансистите. Трябва да се работи за социалнаикономика. За нотариуса клиентите са равнопо-ставени и правата им също са равнопоставени.Нотариусите трябва да заслужат доверието иуважението на другите към себе си и това щестане със строги правила и норми, както и смодернизиране на дейността им. Нотариатът нетрябва да регистрира промените, той трябва даработи за развитието на професията с конкретнипредложения. По-нататък Паоло Пиколи набе-ляза сферите, в които трябва да работи италиан-ският нотариат: правна сигурност, актуализацияна удостоверенията за наследници, непрекъснатконтакт с институциите и другите правни про-фесии, достъп на младите до нотариалната про-фесия, гарантиране на сделките с недвижимиимоти, реформа в Гражданския процес, разви-тие на идеята „нотариусът – медиатор в граж-данските отношения, информатизация на реги-стрите, промени в изборната система на ита-лианския нотариат и т.н. Нотариусът трябва дабъде основна фигура в гражданския оборот и дазаслужи доверието на хората. Накрая председа-телят Пиколи завърши с думите, че нотариатъттрябва да бъде важен стълб на правосъднатасистема като част от държавната и да запази чув-ството си за екипност.

Нотариус Паоло Пиколи, председател наНационалния съвет на италианския нота-риат

Веднага след председателяПиколи думата бе дадена наминистъра на правосъдиетог-н Анджелино Алфано,който приветства участницитев конгреса, изказа надеждадогодина отново да бъде пока-нен и отговори на някои отпоставените от Паоло Пиколивъпроси.

13

Анджелино Алфано,министър на правосъдието

Залата трудно побираше всички желаещи да участват в конгреса

14

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Съвместен семинар с Нотариалнатакамара на Кобленц, Германия

На 19 септември 2009 г. в хотел „Калиста“,Старозагорски минерални бани, се състоя съв-местен семинар на Нотариалната камара наРепублика България и Нотариалната камара нагр. Кобленц, Германия.

Идеята за организиране на такъв семинарвъзникна при посещението на председателя наНотариалната камара на Кобленц, съдебенсъветник Рихард Бок, в България по време насеминара в Боровец през м. март т.г. На засе-данието на президиума на Бундеснотариалнатакамара на ФРГ идеята е била приета многодобре от страна на немските колеги. Бундесно-тариалната камара на ФРГ с радост откликна напредложението, като желанието на всички есътрудничеството между нашите два нотариатада се разшири и задълбочи.

На семинара се разискваха няколко теми: – „Структура на нотариата, задължения и

правни документи в Европа – сравнителен ана-лиз“, представена от съдебен съветник РихардБок, председател на Нотариалната камара наКобленц, Германия;

– „Компетенции, сфери на дейност и изгот-вяне на правни документи – сравнителен ана-лиз в някои европейски страни“, представена отд-р Томас Щайнхауер, нотариус в гр.Трир,бивш управител на Нотариалната камера в

гр. Кобленц;– „Същността на регистрите – сравнение на

няколко европейски страни“, представена отд-р Дирк Хардерс, нотариус в гр.Биркемфелд,бивш зам.-управител на Бундеснотариалнатакамара на ФРГ;

– „Сервитути в немското право и на някол-ко други европейски страни“, представена отд-р Андрее Адлер, нотариус в гр. Нойвит, бившуправител на Нотариалната камера вгр. Кобленц.

Нотариус Димитър Танев Д-р Дирк Хардерс

Д-р Томас Щайнхауер

15

Д-р Андрее Адлер

От българска страна повъпросите за сервитутите ивещното право на ползване вбългарското право говорипредседателят на Нотариална-та камара на Република Бъл-гария, нот. Димитър Танев.

Темите провокираха въп-роси от страна на присъства-щите български нотариуси,като дискусиите продължиха ивечерта на тържественатавечеря в чест на гостите отГермания.

Контактите ни с Нотариал-ната камара на Кобленц ипредседателя й, съдебен съвет-ник Рихард Бок, датират отдве години, като желанието ина двете камари е да се подпи-ше договор за сътрудничество.

16

Представяме на вашето внимание доклада на съдебен съветникРихард Бок, председател на Нотариалната камара на Кобленц

Доклад от Рихард Бок, юридически съветник, нотариус в Кобленц,

на Симпозиума на Българската нотариална камара на 19 септември 2009 г. в Стара Загора

І. ВъведениеСедемдесетте години на ХІХ в., т.е. вре-

мето между 1870 и 1880 г., са били от голя-мо значение както за България, така и за Гер-мания. Докато в този период България сеоттърсвала от турското господство, то прикайзер Вилхелм І (това не е онзи, който езапочнал Първата световна война, а неговиятдядо) за пръв път многобройните разпокъса-ни отделни държави започнали да се обеди-няват в единна държавна структура. Но занотариатите в отделните държави това небило основание за обединяване на изключи-телно разнообразните форми, под коитосъществували. На първо време се запазилирегионалните нотариати на отделните държа-ви. Така до 1961 г., когато влезе в сила Феде-ралният нотариален правилник, в нотариал-но отношение в Германия съществувашепъстрота. В Бавария съществуваше бавар-ският нотариат, в провинция Райнланд,която е била окупирана известно време отФранция – вариант на днешния френскинотариат, в една федерална провинция –Баден-Вюртемберг – нотариусите бяха дър-жавни служители, и накрая в бившите прускичасти на страната, а това беше най-голяматачаст от обединена Германия, нотариуситевинаги са били едновременно с това и адво-кати, т.е. те упражняваха две професии.

С влизане в сила на Федералния нотариа-лен правилник картината се промени. Днесвече в Германия съществува единен нотариатс единни компетенции и единен професи-онален правилник. Естествено не можахме

да постигнем пълно покритие на историче-ски развилите се разнообразни нотариалниформи. Така например в Баден-Вюртем-берг продължават да съществуват отчастидържавни служители като нотариуси, а внякои други провинции дори е допустимо,респ. разпоредено нотариусите да бъдатедновременно и адвокати. Професията катотакава, макар и упражнявана от адвокат-нотариусите само частично, се упражнява поединни правила. Тези правила са относител-но строги и тяхното спазване се контролираот държавни служби.

Тъкмо високата степен на регулация етази, която отличава нашата професия в цялаЕвропа от други професии и по наше мнениее от най-голямо значение за продължаванетона съществуването на професията на нотари-усите и изобщо за функционирането нацелия нотариат. Ние можем да изпълняваменашите задачи, а именно – да съставямеюридически верни и предотвратяващи спо-рове документи, да следим за правилнотовписване в публичните регистри и да отгова-ряме за това и накрая да предпазваме част-ните потребители от неизгодни сделки – самоако разполагаме с плътен и контролируемрегулиращ механизъм. Както моят колега д-рХардерс веднъж много сполучливо формули-ра, нотариусите не упражняват естественапрофесия. Лекари например има, защотохората са болни. Адвокатите са необходими,защото хората спорят, архитектите са нужни,защото съвсем не е възможно всеки сам да сипострои къща. Нотариуси всъщност не са

Структури на европейскитенотариати, нотариалнислужебни задължения илегализационно право

17

необходими. Нас ни има само защото заопределени правни сделки законите пред-виждат и включване на нотариус. Когатообаче ни възложат такава задача, то неизбеж-но трябва да се уреди как трябва да изпълня-ваме тези задачи. Европейската комисия,която заради регулиращата плътност отмного години с невиждано настървение дей-ства срещу цялостния европейски нотариат, идо днес не е схванала тази функционалнавзаимовръзка. Съвсем не е случайно, напро-тив – неразривно свързано с възложените низадачи е това, че ние се числим към най-силно регулираните професии и че ние,понеже разбираемо сме жизнено заинтере-совани от по-нататъшното съществуванетона нашата професия, гледаме на намесата внашите професионални закони от страна надържавата крайно скептично и по-специалнотогава, когато такава намеса не произтича отнашите национални правителства, които посъщество са убедени в смисъла на нотариуси-те в техните страни, а когато ни бива налага-на от Брюксел, каквато е целта на Европей-ската комисия от много години. Но ниетрябва да внимаваме нашите професионалниправни уредби да са адекватни, т.е. да несъздаваме или запазваме правила, които не санеобходими за изпълнението на нашитезадачи, и да се защитаваме от държавнорегламентиране на нашата професия, като сеопитваме да го предотвратяваме само тогава,когато преценим, че резултатите няма да сапо същество, а обслужват актуални политиче-ски интереси.

Изискваното за нашето професионалносъсловие критично наблюдение на спазване-то на стари и създаването на нови правила евалидно, от една страна, за съответнатанационална рамка. Същевременно обаче то евалидно и при сравняването на отделнитеевропейски нотариати помежду им. Всекинационален нотариат си има своите тради-ции. Но в непрекъснато променящия се святи по-специално в постоянно срастващата сеЕвропа ние в нотариата трябва да сме наяснос едно: Ние ще можем да се противопоставя-ме на постоянно повтарящите се и отправя-ни от всякакви обществени и политическигрупировки непрекъснати нападки срещунашето професионално съсловие толкова по-успешно, колкото по-успешно създавамеединен професионален образ на латинския

нотариат в Европа. Всяка европейска странаси има естествено своето собствено право,собствени закони, собствени принципи напроцедиране и собствени традиции, а многонотариуси са на мнение, че валидните в тях-ната страна основни закони са, първо, най-добрите и, второ, непроменяеми. Едното етолкова невярно, колкото и другото. Сравня-ваме ли нотариалните закони на отделнитеевропейски страни, можем да установим, чевъв всяка страна има повече или по-малкоизгодни и повече или по-малко компетентнинормативни уредби. Сега бих искал да випредставя професионалното право в някоиевропейски страни и ще се радвам, ако следтова можем да дискутираме по това, коя нор-мативна уредба намираме за особено смисле-на и коя за подлежаща на подобрение.

По време на последното ми посещениетук у вас попитах г-жа Златева, която за раз-лика от мен говори перфектен френски език,защо цялата международна комуникация наБългарската нотариална камара се води нафренски. Получих обезоръжаващ отговор:„Нотариатът е френски“. Сега няма да севпускаме в това дали и днес действителнотова е така. Във всеки случай не може да сеоспори, че първият обхватен закон за модер-ния нотариат е създаден през 1803 г. въвФранция и затова ще започна с френскиянотариат.

ІІ. Франция1. Как се става нотариусВъв Франция може да се стане нотариус

по два начина. Съществува възможност следзавършване на висше юридическо образова-ние да се завърши или едно тригодишно над-граждащо обучение, или вместо това да сепроведе тригодишно теоретично обучение внякой от организираните от Френската нота-риална камара центрове за обучение. И вдвата случая накрая се получава диплома занотариус. След това следва двегодишна прак-тика и едва после може да се получи назначе-ние за нотариус.

За разликата от повечето останали евро-пейски страни и за разлика от България иГермания кандидатът не се назначава простотака за нотариус на свободно място в нота-риат. Напротив, той трябва – доколкото нестава въпрос за нова кантора – да си купинотариат. Обичайната цена за това се равня-

18

ва на двугодишна печалба. Това представляваизвестна пречка. Според общите конститу-ционни принципи пътят към публичнидлъжности трябва да е открит за всеки канди-дат, който е достатъчно квалифициран, коетообаче не е гарантирано вследствие на допъл-нителните финансови изисквания.

По принцип нотариусите упражняватсвободна професия. От 2000 г. насамфренското право разрешава един нотариусда назначи при себе си срещу нормалназаплата друг нотариус, който отговаря наизискванията за допускане до професията.

2. Съсловна организацияПод държавното ниво във Франция съще-

ствуват още две административни нива, аименно: областите и департаментите. Анало-гично във всеки един от около 100-те депар-тамента има по една малка нотариална кама-ра, чиято задача е да обработва оплакваниясрещу нотариуси, да изработва позиции повъпроси относно отговорността, както и дадава становища относно назначения и про-верка на разходи. Регионалният съвет, койтосе състои от камарите на отделните департа-менти във въпросната област, обработва спо-менатите въпроси на регионално ниво. Нанай-високо ниво стои Conseil Supérieur duNotariat – Висшият съвет на нотариатите.

3. Задачи и функции на нотариусаКакто във всички страни на латинския нота-

риат нотариусът упражнява държавна служба.Той е задължен да спазва неутралитет и да пазитайна и подлежи на забрана за реклама.

Нотариусът е овластен да съставя доку-менти и удостоверява волеизявления. Предисъставянето на документа, също като в Гер-мания, се подготвят проекти и се водят раз-говори със страните. След съставянето имдокументите се привеждат в изпълнение. ВъвФранция нотариусът отговаря за свързанитес процеса на съставяне на документите данъ-ци. Той трябва да изчисли данъка за придо-биване на недвижим имот и данък наслед-ство, да го включи в съставянето на докумен-та и да го внесе в държавната хазна. Тойотговаря лично за правилното изчисление.

За разлика от повечето европейски странифренският нотариус има право да упражняваи стопанска дейност като посредник (брокер)на недвижими имоти. Посредническите

такси, които нотариусът трябва да събере, седвижат между 2,5 и 5 % от покупната ценаплюс съответния данък оборот.

4. Протичане на процеса съставянена документи

Френският нотариус не е задължен дапрочете документа. Достатъчно е да запознаедоговарящите се страни с части от съдържа-нието на документа.

Често в рамките на един процес по съста-вяне на документ работят двама нотариуси.Всяка от страните има така да се каже соб-ствен нотариус. Единият подготвя проекта исъставя документа, другият проверява всич-ко. От това за договарящите се страни непроизтичат по-високи такси. Нотариусите сиразделят таксите.

Нотариални заверки, каквито срещаме вповечето европейски нотариални структури,не са познати във френското право. Незави-симо от това френският нотариус може дазавери един подпис като потвърди верносттана представения му подпис.

5. ОтговорностФренският нотариус не може да ограничи

отговорността си, още по-малко да я изклю-чи. За грешки той задължително трябва даима сключена застраховка гражданска отго-ворност. Допълнително за предумишленинарушения на служебните задължения, коитоне се покриват от нормалната застраховка,съществува една гаранционна каса, в коятонотариусите правят вноски.

6. ТаксиВ повечето европейски страни нотариусът

получава такса върху стойността. Тя възлизанапример при договор за покупка на стой-ност до 500 000 евро на около 1% отпокупната цена, за учредяване на ипотека –около 0,5%.

7. Регионални компетенцииФренските нотариуси могат да съставят

документи за недвижимо имущество в цялаФранция, при това – за разлика от България– независимо от това дали имотът се намирав техния район на действие. Освен това теимат право да извършват тези действия иизвън своите райони, без да е необходимо даизискват разрешение от надзорния орган.

19

ІІІ. ГерманияФренският закон за нотариусите датира от

1803 г. Първият германски нотариалензакон е бил издаден няколкостотин годинипо-рано, а именно през 1512 г. Това е билаИмперската нотариална наредба (Reichsno-tarordnung) на кайзер Максимилиян. Есте-ствено този закон днес вече не е особеноактуален. Но ако се прочетат отделните мупараграфи, човек не може да не се учуди напоследователността на професията на нота-риуса в продължение на стотици години.Така например там в главата за отговорност-та на нотариуса се казва:

„Нотариусът прави грешка не само тогава,когато не обясни на страните както се следваклаузите, които използва в договорите, но итогава, когато самият той не ги разбира.“

В Германия днес съществените нормативниуредби, отнасящи се до нашата професия, сесъдържат във Федералната нотариална наред-ба и в Закона за съставяне на документи.

1. Как се става нотариус В Германия който иска да стане нотариус,

трябва да е издържал успешно двата държав-ни изпита по право. Тогава може да канди-датства в регионалната нотариална камара замясто като кандидат-нотариус (помощникнотариус). Взимат се само най-добрите кан-дидати. След това кандидатите трябва да пре-минат най-малко едно тригодишно обучениев един или няколко по-големи нотариата,след което теоретически могат да кандидат-стват за някоя свободна длъжност за нотари-ус. Длъжностите за нотариус се заемат пот.нар. система „напред“. Когато се освободидадено място за длъжността на нотариус, занего на първо място може да кандидатствадруг нотариус. Ако не се кандидатира другнотариус, тогава може да бъде допуснат кан-дидат с минимум тригодишен стаж. Ако имаповече кандидати, единствено решаващ е ста-жът.

В някогашните пруски части на страната,където все още съществува адвокатскиятнотариат, адвокати с най-малко тригодишнапрофесионална практика могат да кандидат-стват за свободно място за нотариус. Пред-поставка за това обаче е съответните колегида се явят на организиран от Федералнатанотариална камара изпит за нотариуси.

Ние в Германия имаме също както в Бъл-

гария изпит за нотариуси, но само в някоифедерални провинции, по-точно в тези садвокатски нотариат.

Ако има повече кандидати отколкото сво-бодни места, не се разкриват нови места, акандидатите трябва да чакат някое да се осво-боди.

2. Заемане на длъжностБроят на нотариатите не се определя както

в България според броя на населението вдаден район, а според броя на документите.Документите на всички нотариуси в даденсъдебен район се сборуват всяка година.Преди да бъдат изброени, те се оценяват.Договори за покупко-продажба напримерполучават по една пълна точка, вписвания втърговския регистър се оценяват с половинточка, а заверката на подпис – с една десетаот точката. В един съдебен район се разкри-ват толкова места за нотариуси, така че спо-ред описания по-горе начин всеки нотариусв тях да прави минимум 1500 документагодишно. При увеличение на броя на доку-ментите се разкрива още едно място. По тозиначин на населението се гарантират, от еднастрана, достатъчно нотариални услуги, а отдруга, не се назначават повече от необходи-мите нотариуси. Така например в Райнланд-Пфалц имаме 155 нотариуси за 3,8 млн.население. Това прави един нотариус наприблизително 24 000 жители. В по-голе-мите градове обикновено се разкриват пове-че места за нотариуси, отколкото в селата. Всъдебен район Кобленц с около 200 000жители има 9 нотариуси, т.е. относителномного, докато някои колеги на село обслуж-ват в района си значително повече от24 000 души. Това е така, защото по прин-цип в градовете се съставят повече докумен-ти, отколкото на село.

Що се отнася до броя на нотариатите ипо-специално до увеличението им, ние вГермания имаме лош опит: След обедине-нието на Източна и Западна Германия през1990 г. на територията на бившата ГДРимаше значителна нужда от нотариалниуслуги. Това се налагаше по-специално въввръзка с това, че в тази икономически напъл-но изостанала част на страната бяха направе-ни значителни инвестиции както в областтана недвижимите имоти, така и в производ-ствената област. Вследствие на това там бяха

20

разкрити значително повече нотариати,отколкото беше необходимо в дългосроченплан. Тази грешка осъзнахме едва следняколко години и нотариалните камари визточните провинции от много години иматпроблем със закриването на излишните инежизнеспособни нотариати. В провинцияСаксония например броят на нотариуситетрябваше да се намали с 30–40 %. За нота-риалните камари това представлява голямангажимент. Най-общо може да се каже, чезакриването на излишни нотариати по прин-цип се натъква на голяма съпротива от стра-на на съдебната администрация. Но за нас еот голямо значение броят на нотариатите дасе ориентира единствено и само по обема надокументите. Ако това не е така, т.е. акоимаме твърде много нотариати, се освобож-дават състезателни механизми, които неотговарят на характера на нотариата катопублична служба и могат да допринесат задестабилизация на цялата система.

3. Съсловна организацияВ Германия имаме 21 регионални нотари-

ални камари. Всеки нотариус е член на еднатакава регионална нотариална камара.Регионалните нотариални камари са обеди-нени във Федералната нотариална камара.Президентите на регионалните нотариалникамари образуват Парламента на Федерал-ната нотариална камара. Президиумът наФедералната нотариална камара се състои отпрезидента и още шест членове.

Федералната нотариална камара защитаваестествено интересите на немския нотариатнавън, т.е. пред федералното правителство,европейските институции и международнитеорганизации на нотариатите. Тя поддържаедна научна служба, която може да се ползвабезплатно от всеки нотариус колкото пътиму се наложи, едно по-голямо сервизнопредприятие по нотариална информацион-на технология, както и един националенрегистър за пълномощни. В този електроненрегистър се обхващат всички нотариалнипълномощни за поемане на гледане наболни и стари хора. Пълномощното за гле-дане на болни и стари хора представлявагенерално пълномощно, което се дава заслучаите, когато упълномощителят порадистарост или болест няма да е вече в състояниеда извършва сам правни действия. В този

регистър понастоящем са регистрирани 1млн. пълномощни.

4. Протичане на процеса съставянена документ

За разлика от френската практика в Гер-мания нотариусът трябва да прочете на стра-ните целия документ от първия до последнияред и да разясни съдържанието му. Къмразяснителните задължения на нотариуса сепоставят високи изисквания. Преди съставя-нето и заверяването на документа странитепо принцип получават проект на документа.При потребителските договори проектът надокумента следва да се предостави на страни-те най-малко две седмици преди датата назаверяване от нотариуса.

5. ОтговорностКакто във Франция, немският нотариус

носи неограничена отговорност. Той трябвада има сключена застраховка „Гражданскаотговорност“ за най-малко 1 000 000 евроза всеки един случай на увреждане. Порадизначителните рискове на гражданска отго-ворност повечето нотариуси са застрахованиза по-високи суми.

6. ТаксиПрез 2006 г. Европейската комисия

възложи изследване, което между другототрябваше да проучи нотариалните разходитепо изпълнението на сделки за недвижимиимоти в европейските страни. Основнотозадание на това изследване беше да се дока-же, че в Англия, Ирландия и в скандинавски-те страни разходите по изпълнението насделки са значително по-малки, отколкото встраните с латински нотариат. В съответствиесъс задачата изследването стигна до тозирезултат. Проучванията показаха обаче, чебазата на изследването е била недостатъчна.Така например разходите по изпълнениетона сделки в страните с латински нотариат саопределени въз основа на съществуващитезаконни наредби за такси (тарифи), докатотези в Англия и Скандинавия само въз осно-ва на анкети сред адвокати, респ. борсовипосредници. Поради това CNUE възложинасрещно изследване, което беше проведеноизвън европейското правно пространство, аименно от един институт на Харвардскияуниверситет в САЩ. Тази експертиза показа

21

обратния резултат, а именно, че разходите поизпълнението на сделки в страните с латинскинотариат – с много малко изключения – сазначително по-ниски от разноските в Англияи Скандинавия. Според него Федералнарепублика Германия показва най-добъррезултат след Литва. По принцип у нас раз-ходите по изпълнението на сделки възлизатна 5 % от покупната цена.

7. Регионална компетентностВ Германия, за разлика от България, нота-

риусите могат да съставят документи занедвижимо имущество, което е извън техниярайон. За разлика от френските си колегинемският нотариус няма право да заверявадокументи извън своя район на действие.Ако все пак някой път се наложи по изключе-ние да направи това, той трябва да получиразрешение на надзорната служба, което седава наистина само в извънредни случаи.

ІV. ИталияПреди няколко години Управителният

съвет на моята нотариална камара предприепрез един уикенд екскурзия до Тоскана.Отседнахме в едно лозе и проведохме тамзаседанието на УС – една много препоръ-чителна обстановка. В свободното времепосетихме красивите средновековни градо-ве, включително Флоренция и Сиена. ВСиена беше организирана обиколка награда. Екскурзоводката ни показа и разказаза внушителните исторически сгради в цен-търа на града. Тя се спря пред най-красива-та сграда и ни сподели, че тя принадлежи наедин богат нотариус. Италия е родината налатинския нотариат. Първите нотариуси вЕвропа са установени в Болоня през Х в. иизглежда, че в италианското население понякакъв начин и до днес се е съхранилосъзнанието, че нотариусите в тази страна санещо много особено.

1. Как се става нотариусКойто иска да стане нотариус в Италия,

трябва да премине след завършване на юри-дическо образование двегодишна практикапри някой италиански нотариус. След товаможе да участва в състезателна процедура(конкурс) за нотариата. Конкурси се про-веждат в неопределени интервали от време взависимост от това, кога и колко места за

нотариуси са се освободили в Италия. Раз-пределението на свободните места за нотари-уси се извършва въз основа на постигнатитерезултати в конкурса. Който има най-добъррезултат, има право да си избере свободномясто (нотариат). Кандидат, който не успееда заеме място, може да си опита късмета вследващ конкурс. Следователно в Италияможе да трае доста време, докато станешнотариус.

2. Задачи и функции на нотариусаВ Италия многобройни правни сделки се

нуждаят от нотариална заверка, напр. про-мени в статута, направени от общи събранияна капитални дружества, брачни договори иотваряне на завещания. В движението нанедвижими имоти не съществува задължениеза заверка. При подлежащо на вписване врегистрите прехвърляне и обременяване нанедвижими имоти се изисква само нотариал-на заверка. Нотариусите редовно изготвятдоговори за покупка на недвижими имоти испоразумения за учредяване на ипотеки иуреждат вписванията в публични регистри.Както във Франция, и италианските нотари-уси при всяка правна сделка трябва да изчи-сляват припадащите се данъци във връзка симотните отношения, т.е. данъка за придо-биване на недвижим имот, да ги събират отстраните и ги превеждат на финансовитеслужби. При съставянето на нотариалнидокументи те трябва да изчитат целия текст надокумента. А за някои правни сделки, напр.завещания, дарения и брачни договори, сеизисква допълнително присъствието на двамасвидетели.

3. ОтговорностОт италианските нотариуси не се изисква

да се осигуряват сами за случаи на граждан-ска отговорност. Те биват осигурявани цен-трално чрез нотариалната каса.

4. ТаксиЗа разлика от Германия и Франция и

вероятно за разлика и от България нотариал-ните такси в Италия се определят въз основана една обща тарифа, но както съм устано-вил, вероятно поради многото варианти заизчисляване на стойността и различнотопроцедиране по региони те се събират в най-различни размери. Заложените в .тарифите

22

такси са минимални такси. Допуска се дого-варянето на по-високи такси. В повечетослучаи в договорите за недвижими имоти приопределяне на разходите с цел икономисванена такси не се вписва действителната стой-ност, респ. цената на покупката. По-скорокато стойност се изчислява стандартно вписа-ния в кадастъра на недвижимите имотидоход, умножен с различен коефициент. Потози начин пазарната цена по правило сезанижава значително.

Погледнем ли средните такси за транзак-ции на недвижими имоти и учредяване наипотеки, оставаме с впечатлението, че наша-та екскурзоводка в Сиена до голяма степен ебила права.

V. АнглияНа въпроса дали в Англия има нотариуси

не може да се даде еднозначен отговор. Тамнаистина има лица с функционалното обоз-начение „нотариус“. Но техните функции немогат да се сравняват се тези на един латин-ски нотариат.

В Англия има две категории т.нар. нота-риуси, а именно Scrivener Notaries и GeneralNotaries. Scrivener Notaries се ползват с осо-бен статут. Те са особено квалифицирани итрябва да са в състояние да съставят договоринай-малко на два чужди езика и да притежа-ват солидни познания поне по едно чуждоправо. Scrivener Notaries има в Лондон. Тех-ният брой е ограничен на 34. За лондонски-те Scrivener Notaries това е основна профе-сия, докато за General Notaries едновремен-но редовно упражняват и адвокатска профе-сия.

1. ОбразованиеОсновна предпоставка за двата вида нота-

риуси е завършено висше образование, катоинтересното тук е, че това не е задължителнода бъде юридическо образование. След товаслед сравнително кратко обучение в Кем-бриджкия университет се получава дипломаза нотариус.

За Scrivener Notaries е необходимо и ощеедно надграждащо обучение. През товавреме кандидатът трябва да положи дваизпита по юридически предмети и два почужди езици. Юридическата част на изпитаобхваща писмени изпити по поземленоправо, договорно право, наследствено

право, международно частно право и т.н.

2. Задачи и функции на нотариусаАнглийското право не познава задължи-

телно участие на нотариус при определениправни сделки. Така или иначе не съществувазаверка. В Англия нотариусите съществуватна първо място за обслужване на правнисделки извън Великобритания и за да се отго-вори на изискванията на континенталнотоевропейско право, което в много областипредвижда участието на нотариус.

По принцип към компетенциите наанглийските нотариуси спадат:

– молби за издаване на удостоверения наизпълнители на завещания и управители нанаследство;

– клетвени декларации;– протестиране на менителници;– заверки.При заверките не е предвидена специална

процедура. По-специално подписи на лицамогат да бъдат заверявани и тогава, когато неса положени лично пред или разпознати отнотариуса. В Англия нотариусът може дазавери един подпис и въз основа на сравне-ние с предишни подписи или на изпратенилични документи. Такова процедиране в Гер-мания би довело до отстраняване на нотари-уса от длъжност.

Участие на нотариуси не се предвижда ипри сделки с недвижимо имущество. Попринцип транзакции на недвижими имоти сеуреждат от адвокати, като продавачът и купу-вачът възлагат това всеки на свой адвокат.Хонорарите съответно са високи.

VІ. ЗаключениеАко след представянето на съществените

основни структури на нотариатите във Фран-ция, Германия и Италия – засега изключваманглийския нотариат – разсъдим върхупоставения в началото въпрос – какви пре-димства и какви недостатъци имат отделнитемоменти, отнасящи се до нашата професия впроучените страни и във вашия българскинотариат, какъв извод бихме могли да напра-вим?

Според мен на първо място е важно даотбележим, че всеки нотариат е отражение направото, правните традиции, националнитеособености и различния манталитет на евро-пейските страни. Що се отнася до възложе-

23

ните ни задачи, по мое мнение изобщо небива да се стремим към каквото и да е хармо-низиране. Ако например в Германия запрехвърлянето (продажбата) на дружественидялове е необходимо съставянето на доку-мент от нотариус и в България се изисквасамо съответна заверка, а в друга страна слатински нотариат това е възможно евенту-ално без каквото и да е нотариално участие,то нека така да си остане. Същото се отнася иотносно предписанията за формата на прав-ната сделка при търговията с недвижимиимоти относно наследственото и семейнотоправо. Формалните предписания не съще-ствуват само на базата на различните правнитрадиции на отделните страни – членки наЕвропейския съюз, а се коренят най-вече викономическия живот, в управлението наикономиката и финансите и в съдебнатаюрисдикция и са свързани съответно с тезиинституции. Промени в областта на предпи-санията за формата на правните сделки и нанотариалните задачи биха довели неминуемодо твърде далеч простиращи се промени вцялата администрация.

Трябва да се помисли върху това как про-фесионалните права в европейските странида се сближат по-силно. Но и това е еднатрудна задача. Ние често чуваме жалбинапример затова, че нотариалните такси запредлаганите услуги са непропорционалновисоки. Това се казва по-специално за стра-ни, в които таксите действително са значител-

но по-високи от средните европейски. Акообаче сравняваме относително високитенотариални такси във Франция с относител-но ниските в Германия, трябва да имамепредвид, че френските колеги изпълняват идопълнителни задачи. А именно – както вечеспоменахме – те отговарят и за събиранетона данъка върху придобитите имоти инаследствения данък. Това изисква кактозначителна допълнителна работа, така идопълнително поемане на отговорност. Такапо-високите нотариални такси в сравнение сГермания са оправдани.

Като общо искане (петитум) на първомясто ми се струва ограничението на броя нанотариатите. Както и преди изложих, това екрайно необходимо с оглед трайното съще-ствуване на нашата професия. Естествено снепрекъснатите предложения за ограничава-не, респ. закриване на нотариати, съвсем непредизвикваме въодушевление в съдебнитеадминистрации. Може да имаме успех самоако разработим дълготрайни разбираемикритерии за определяне броя на нотариатите.Тук опирането върху юридическата практикав други европейски страни може да е отполза. В крайна сметка повечето европейскистрани искат да постигнат във всички областивъзможно най-уеднаквени стандарти. Битрябвало да се възползваме от тази тенденцияи по отношение на един толкова съществен занас въпрос.

Напомняме, че срокът за заплащане на годишната вноска нанотариусите към Нотариалната камара за 2009 г. в размер на 600 лв. идопълнителната в размер на 30 лв., изтича на 30 ноември 2009 г.

Напомняме на всички нотариуси, на които предстои подновяване назастраховка за времето на своята професионална дейност, че в 7-дневенсрок от сключване на застрахователната полица са длъжни да представятв Нотариалната камара копие от нея (чл. 30, ал. 2 от ЗННД).

Сведенията за извършените нотариални действия по ЗННД трябва де сепредставят за всяко тримесечие в Нотариалната камара до 5-о число намесеца, следващ отчетния период.

24

На 16 септември 2009 г.по покана на Нотариалнатакамара на Република Бълга-рия г-жа Натали Жили, зам.-директор „Банкови опера-ции“ на Депозитната и кон-сигнационна каса на Фран-ция, и нотариус Пиер Беке,отговарящ за сътрудничество-то с България към Висшиясъвет на Френския нотариат,се срещнаха с екип на Мини-стерството на правосъдието.

На срещата участваха зам.-министърът на правосъдието,г-н Христо Ангелов, г-жа Йо-хана Разпопова, началник накабинета на министър Попо-ва, г-жа Виктория Нешева,директор на Дирекция „Съветпо законодателство“ и г-жаВиолета Обретенова, държав-ен експерт в същата дирекция,г-жа Марияна Николова,директор на Дирекция „Упра-вление на международни про-

грами и проекти“, както ипредседателят на Нотариална-та камара, г-н ДимитърТанев, и зам.-председателятг-н Красимир Анадолиев.

Г-жа Жили представифункциите и задачите на Де-позитната и консигнационнакаса, подчерта нейните пре-димства както с оглед своевре-менното събиране на данъци-те, така и подкрепата на касатав условия на финансова криза.

Депозитната каса и нейната роляпред публичните власти

25

За по-обстойно запознаване с тези функции на Депозитната каса публикуваме доклада на Натали Жили от семинара през месец юни във Велико Търново.

Депозитната каса и нейната роля пред публичнитевласти и френския нотариат в период на криза

Депозитната каса

Депозитната каса е държавна финансоваинституция. Тя е създадена със специален законпрез 1816 г. с цел да се възстанови доверието нафранцузите в публичните финанси. С времетокасата се е намесвала постоянно при спешниситуации в страната и подпомагане на иконо-мическото развитие на държавата, като напри-мер финансирането в началото на ХХ в. напървата железопътна инфраструктура и рекон-струираното след Втората световна война.Днес, в период на икономическа криза, Депо-зитната каса се намесва в подкрепа на публич-ните власти, за да върне доверието в икономи-ката. Тя подпомага и Висшия съвет на нотариа-та, за да може нотариалната професия да прео-долее тежката криза с недвижимите имоти,която настъпи във Франция вследствие нафинансовата криза.

Депозитната каса се намесва в подкрепана публичните власти, за да върне доверие-то в икономиката

Днешната криза се различава от останалите,понеже става дума за финансова криза. Тазифинансова криза се превърна в икономическа ипостави три основни предизвикателства, накоито Депозитната каса се опита да отговори.Първо, предизвикателството за ликвидност,второ, антицикличната инвестиция и на послед-но място – дългосрочната инвестиция.

Най-напред предизвикателството за ликвид-ност. Банките от 30 години насам бяха забра-вили, че ликвидността е ценно благо. И наисти-на, с настъпване на кризата се превърна впублично благо. А Депозитната каса е сред пър-вите държатели на това публично благо, защотоцентрализира средствата от регламентиранитеспестявания във Франция, които представляватнад 200 млрд. евро. Тази ударна сила бе моби-лизирана, за да инжектира за много кратковреме 24 млрд. евро ликвидни средства в двенаправления:

– 18 млрд. евро ликвидни средства, предо-ставени на банките за заеми за малките и сред-ните предприятия,

– 5 млрд. евро за подновяване функциони-рането на междубанковия пазар под формата нааванси, направени от Дружеството за финанси-ране на икономиката (ДФИ), създадено от дър-жавата, за да отпуска заеми на банките.

Освен това Депозитната каса показа, че еспособна самата тя да бъде антицикличен инве-ститор и да мобилизира средствата за поддръж-ка на публичните инвестиции. Така тя въведепрограма за подкрепа на инвестициите за 19млрд. евро, включващи 3 компонента:

– Ангажимент за откупуване на 10 000имота в строеж (ИС) за 1,6 млрд. евро, за сеподдържа пазарът за недвижими имоти;

– Финансиране на двугодишен план заподем, включващ 100 000 допълнителнижилища, т.е. 6,7 млрд. евро;

– Въвеждане на допълнителни заеми зафинансиране на инфраструктурата в размер на8 млрд. евро, както и заеми за местните органина самоуправление в размер на 2,7 млрд. евро.

На последно място Депозитната каса доказа,че може да остане дълготраен инвеститор.Въпреки кризата Депозитната каса продължи даинвестира в акции. Групата като цяло е инвести-рала 4,1 млрд. евро през 2008 г., от които2 млрд. за спасяване на френско-белгийскатабанка Дексия. Тази цифра от 4,1 млрд. евро невключва ангажимента от 10 млрд. евро, отпусна-ти от Депозитната каса за създаването на страте-гическия инвестиционен фонд, независим фондвъв френски стил, чието създаване бе по исканена президента на Републиката.

Тези намеси, които се отнасят до значителнисуми – 56 млрд. евро, ако се съберат – савъзможни поради специфичността на иконо-мическия модел и управлението на Депозитна-та каса, които са ключовите точки за нейнатасигурност и стабилност. Те увеличават ползатаот Депозитната каса, съответстват на нейнитемисии и ноу-хау и се вписват в историята наДепозитната каса в услуга на страната.

26

Депозитната каса в подкрепа на Висшиясъвет на нотариата, за да се помогне нанотариалната професия да преодолее кри-зата с недвижимите имоти

Най-напред нека припомним ролята наДепозитната каса като банка на публичния сек-тор на правосъдието, за да разберем защоДепозитната каса се намесва в подкрепа нанотариалната професия за преодоляване натази криза с недвижимите имоти.

Вече съм обяснявала на някои от вас, чесистемата на френското право дава специфичнафинансова отговорност на юридическите про-фесии. Юридическите професии носят правнаотговорност за актовете и договорите, коитосъставят и удостоверяват, както и за пълномо-щията, които им се предоставят, което съще-ствува във всички европейски страни. Но теносят и финансова отговорност. Средствата,които се обменят при някои договори, повере-ните правомощия на тези професии или уреж-дането на спорове не са предмет на директноплащане между страните. Правният специалисте посредникът между страните. Той получава наспециална сметка, открита на негово име, сред-ствата на страната длъжник и прехвърля на

лична отговорност дължимото на страната кре-дитор.

Това във Франция се извършва от нотариу-сите, съдебните администратори и синдиците,които се намесват в управлението на предприя-тия, изпаднали в затруднено положение, и отсъдебните изпълнители. Съответните средствапредставляват сериозни депозити от порядъкана 30 млрд. евро за всички професии, катоосновният поток от средства минава през нота-риусите предвид естеството на тяхната дейност.

Значимостта на тези суми изисква да бъдатобект на особена защита, за да се гарантираабсолютна сигурност, както и условия за бора-вене със средствата, които да защитят регламен-тираните професии, на които са проверени, отконфликт на интереси. Ето защо Франциявъведе ексклузивно право на депозиране натези средства в Депозитната каса. Това ексклу-зивно право, освен сигурността и прозрачност-та при боравене със средствата, които гаранти-ра на потребителите, позволява на Депозитнатакаса да разполага с постоянен ресурс, койтодопринася за сигурността на нейния икономи-чески модел, и същевременно й дава възмож-ност да се мобилизира в пропорциите, които виописах по-горе.

27

Нотариусите и Депозитната каса са тясносвързани чрез стремежа за сигурност, прозрач-ност и усъвършенстване на системата на френ-ското право. Така Депозитната каса се намесвав нотариата, за да инвестира заедно с него впроекти за подобряване на постиженията напрофесията, и подпомага модернизирането нанотариалните кантори със своята приспособенаполитика за заеми.

В период на криза с недвижимите имоти имадва вида рискове за предотвратяване:

– Да се избегне явление, при което нотари-усите, пристиснати от трудните икономическиусловия, спират да спазват правилата за бораве-не със средствата, като по този начин застрашатсигурността на тези средства.

– Да се избегне затварянето на канторивследствие на кризата и да се окажем в ситуацияна недостиг на нотариуси след излизане от кри-зата; това изисква сериозни инвестиции за новоотваряне на кантори, които могат да затворятпоради липса на финансова подкрепа.

Тези два вида риск са още по-имплицитнипоради факта, че днешната криза с недвижими-те имоти, настъпила във Франция през есента,е без прецедент:

– най-напред заради нейния произход,защото кризата с недвижимите имоти започнаот финансовата криза и продължи заради ико-номическата криза, която породи масова липсана доверие в бъдещето;

– после заради нейния териториален обхват,защото засегна цялата територия на Франция,за разлика от предишните кризи, които засяга-ха предимно Париж и района на Лазурниябряг;

– и накрая заради нейната задълбоченост,тъй като кризата се прояви като свлачище,което доведе до брутален спад на сделките сблизо 20% в края на 2008 г.

Предвид съотношението на оборота в нота-риалната професия, свързана с пазара на недви-жимите имоти, скоро във Висшия съвет на нота-риата и Депозитната каса се зароди идеята, четрябва да се създаде механизъм за специализи-рана подкрепа. Този механизъм, създаден в краяна 2008 г., съдържа 3 компонента:

– Първо, наблюдение на промяната в ситуа-цията на национално и регионално ниво. ТакаДепозитната каса и Висшият съвет редовнообменят данни, с които да се проследи промя-ната в положението на нотариусите регион порегион и да се адаптира впоследствие създаде-

ният план за финансова подкрепа на канторите; – Второ, план за финансова подкрепа на

канторите. Този план за подкрепа включва 3мерки:

� Отсрочване на падежи за заемите за уста-новяване на кантора. За да се установят, нота-риусите във Франция трябва да придобият кан-тора и за целта вземат заем. Депозитната каса, всътрудничество с Нотариалната асоциация запоръчителство, която е организация за взаимнопоръчителство в професията, осигурява по-голямата част от този заем за установяване.Тези заеми са за големи суми и отсрочването нападежа е реална помощ за потърпевшите нота-риуси; � Конюнктурни заеми за подпомагане на

канторите да възстановят своите средства или дафинансират структурни мерки. Тези заеми сагарантирани от Нотариалната асоциация запоръчителство; � Финансиране на мисиите по анализиране

за нотариусите, които имат нужда от анализ, зада им се помогне да направят предварителенфинансов план или план за преструктуриране.

– Трето, план за финансово подпомагане занаемане на стажант-нотариуси. И наистина,професията много е инвестирала в обучениетона бъдещите нотариуси. В рамките на обуче-нието си бъдещите нотариуси трябва да минатдвугодишен стаж. В настоящите условия бъде-щите нотариуси, пред ситуацията с недвижими-те имоти, са затруднени при минаването на ста-жовете заради броя на засегнатите от кризатакантори. Този план за подпомагане цели даосигури за кантората стажант, чието възнаграж-дение през първите 6 месеца не се получава откантората.

***В заключение следва да се подчертаят общи-

те ценности между френския нотариат и Депо-зитната каса. Те са вкоренени в историята настраната и дълбоко свързани със сигурността направната и финансовата система, от коитозависят ежедневно. Тези общи ценности нипозволяват да запазим заедно успешнитепостижения, макар и понякога при противопо-ложните обстоятелства, които настъпват, катобезпрецедентната жестока криза с недвижимитеимоти, която започна през есента на 2008 г. икоято е повод да засилим още повече връзкитепомежду си.

28

Първа нотариалнаспартакиада ВАРНА 2009 г.

От 24 до 27 септември 2009 г. курортнияткомплекс „Св. Константин и Елена“ се превър-на в спортна столица на българските нотариуси.Домакин на форума бе спортният комплекс награнд хотел „Варна“. 70 нотариуси, обединенив 6 отбора по регионални колегии, показахазавидна спортна форма и ентусиазъм. Прове-доха се турнири и състезания по футбол, волей-бол, тенис на корт, тенис на маса, плуване илека атлетика.

Още в четвъртък следобед, 24 септември, отцялата страна пристигнаха въодушевенитесъстезатели и се посветиха на окомплектованена специално поръчаните екипи с емблемата наНотариалната камара. Екипите бяха дизайнер-ско решение на фирма „BURGELOF“ – заСофия в синьо-бяло, за да не възникнат кон-фликти между привържениците на „Левски“ иЦСКА, Регионална колегия Пловдив – в жълто(връзката с канарчетата от „Ботев“ Пловдив едоста директна, но няма нищо лично срещупривържениците на Локомотив), Регионалнаколегия Бургас – в носталгични зелени оттенъ-ци, един реверанс към Нефтохимик Бургас,Регионална колегия Велико Търново – във вио-летово (феновете на Етър знаят защо), Регио-

нална колегия при Софийски апелативен съд –ярко, макар и емоционално неутрално оранже-во, и домакините от Регионална колегия Варна– в морскосиньо. Провокативната покана забар същата вечер беше разумно пренебрегнатаот въодушевените спортисти, за да запазятцялата си енергия за състезанията.

Сутринта на 25 септември беше особенотържествена. Под бодрите звуци на маршове,изпълнени от духовия оркестър на варненскотомузикално училище, по алеята на гранд хотел„Варна“ отборите дефилираха в целия пъстро-цветен блясък на спортните си костюми инастроение. Знамето на Р България бе издиг-нато от нотариус Александър Никитов – златенмедалист по тенис на маса от VІІІ междуна-родна натариална олимпиада в Полша. Предсе-дателят на Нотариалната камара ДимитърТанев поздрави участниците и им пожелависок спортен дух и специално да пазят от кон-тузии десните си ръце – основно оръдие натруда им.

Спартакиадата започна с турнира по фут-бол. Отборите на регионалните колегии ВеликоТърново, Варна, София и сборен отбор наПловдив и Бургас играха по системата „всеки

29

срещу всеки“. Срещите бяха много оспорвани, а вернитефенове създадоха истинска празнична обстановка на стадио-на. Във финалния двубой Регионална колегия Велико Тър-ново с отличната тактика на своя председател Денчо Денчевспечели срещу сборния отбор на РК Плодвив – РК Бургас срезултат 3:0. В спор за третото място домакините от РКВарна се наложиха над колегите от РК София с 5:3. Бяхаопределени и индивидуални призове: голмайстор на турнира– Красимир Анадолиев от РК София; най-добър нападател– Веселин Петров, най-добър вратар – Пламен Коев от РКВелико Търново, най-полезен играч – Йордан Павлов от РКВарна; най-атрактивен играч – Димитър Танев от РКСофия.

Турнирът по волейбол беше не по-малко емоционален. Свсеотдайност и професионализъм отборите на РК Варна, РКСофия, РК Велико Търново и сборен отбор на РК Пловдиви РК Бургас оспорваха призовите места. На финала заслуже-но триумфира отборът на РК Варна, а за заелите второ мястоот РК София остана утехата от доброто представяне инадежда за реванш догодина. Бронзивите медали бяха спече-лени от сборния отбор на РК Пловдив и РК Бургас. Бяхараздадени и индивидуални награди: за най-добър нападател– Боян Борисов от РК Варна; за най-добър разпределител –Александър Димитров от РК София; за най-полезен играч –Денчо Денчев от РК Велико Търново, и за най-комплексениграч – Светозар Йорданов от РК Пловдив.

В турнира по тенис на корт участваха 16 нотариуси (пълнасхема „Мастърс“), разделени в 4 групи по 4 състезатели.Мачовете се проведоха по системата „всеки срещу всеки“, катопобедителите от групите се класираха за полуфиналите. Сето-вете бяха много вълнуващи, с интересни обрати и динамика.На турнира изгря нова звезда на аматьорския тенис – нотари-ус Николай Дюлгеров от РК Варна, който на финала победиАнтони Гетов от РК София. Третото място беше спечелено отВеско Петров от РК Пловдив. При дамите – само две участ-

30

нички (но пък какви), като титлата грабна Десислава Караджоваот РК Апелативен съд София, победила Катя Тодорова от РКБургас. Успоредно с турнира на сингъл се проведе и турнирът подвойки. На финала двойката Светозар Йорданов/Веско Петровот РК Пловдив победи с много шанс Десислава Караджова от РКАпелативен съд София/Антони Гетов от РК София. На третомясто се класира изненадващата двойка Румен Димитров РКСофия/Цветослав Лазаров РК Велико Търново.

В турнира по тенис на маса имаше един безспорен фаворит– нотариус Александър Никитов от РК Варна. Общият брой научастниците беше 10 и се играеше по системата на директнитеелиминации. Срещите бяха повече от оспорвани, а показанотониво и спортен хъс – високи. Очаквано Александър Никитовспечели златния медал, на второ място остана Боян Борисов, априятната изненада бе нотариус Красимир Катрафилов от РК

Сутрините по време на спартакиадата бяха посветени нановия Семеен кодекс. Експертът в тази област, проф. д.ю.н.чл.-кор. Цанка Цанкова и преподавателят по нотариалноправо Красимир Димитров дадоха разяснения по основнитемоменти, свързани с имуществените отношения между съпру-зите според новия Семеен кодекс. По-нататък помествамедоклада, изнесен от Красимир Димитров на семинара.

31

Велико Търново, заел третото място.Състезанията по плуване се проведоха на 25-

метров открит басейн и включваха дисциплините50 м свободен стил и 50 м брус. При жените и вдвете дисциплини се наложи Милена Илчева отРК Бургас. Непосредствено след нея се наредиЖеня Джикова, която бе нашият представител втурнира по плуване на проведената през месецмай в Долна Машана – Полша, VІІІ международ-на нотариална олимпиада. На трето място останапредседателят на РК Бургас Станка Стайкова.При мъжете медалите бяха за РК София. Първи ив двете дисциплини стана Светлин Мекушински,втори – Румен Димитров, също наш представителна нотариалната олимпиада в Полша, трето мястозае Георги Златев.

Състезанието по лека атлетика включвше самобягане на 1500 м мъже и жени. Очаквано, с огледна дългогодишната си спортна кариера, първомясто спечели Георги Златев от РК София. Вто-рото място остана за Красимир Петков от РКБургас, а Спасимир Хаджиангелов от РК Апела-тивен съд София (известен повече със скиорскитеси умения) зае третото място. При жените дистан-цията от 1500 м бе пробягана единствено от КатяТодорова от РК Бургас.

Любезните домакини от РК Варна, в лицето насвоя председател Калоян Иванов и АлександърГанчев, както и Красимир Анадолиев от РК Со-фия, зам.-председател на Нотариалната камара,бяха положили много усилия, труд и талант задобрата организация на спортния форум. Състе-занията се ръководиха от професионални съдии, аза здравето на участниците се грижеше 4-члененмедицински екип от лекари.

Поантата на игрите бе награждаването намедалистити, което се проведе на официална вече-ря в ресторанта на хотел „Долфин Марина“ всъбота на 26 септември. Под звуците на песента„We Are The Champions“ бяха връчени медалитена призьорите, купите в колективните спортове,както и индивидуалните награди. Шоуто бе незаб-равимо, а празникът истински.

Игрите показаха, че нотариусите на Р Българияса не само високоерудирани професионалисти вобластта на вещното право, но и хора с богатаспортна култура и биография. Така бе запаленспортният дух на Нотариалната камара и искреносе надявам на следващата спартакиада да имадвойно повече участници. Колеги, времето емалко, започвайте подготовката още от сега!

Нотариус Антони Гетов

32

33

34

КЛАСИРАНЕ НА МЕДАЛИСТИТЕВ ПЪРВАТА НОТАРИАЛНА СПАРТАКИАДА ВАРНА 2009 г.

ТУРНИР ПО ТЕНИС НА КОРТ ССИИННГГЪЪЛЛ ММЪЪЖЖЕЕ

1. НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ –РК ВАРНА

2. АНТОНИ ГЕТОВ – РК СОФИЯ

3. ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ – РК ПЛОВДИВ

ТУРНИР ПО ТЕНИС НА КОРТ ССИИННГГЪЪЛЛ ЖЖЕЕННИИ

1. ДЕСИСЛАВА КАРАДЖОВА – РК СОФИЯ АПЕЛАТИВНА

2. КАТЯ ТОДОРОВА – РК БУРГАС

ДДВВООЙЙККИИ

1. ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ иСВЕТЛОЗАР ЙОРДАНОВ – РК ПЛОВДИВ

2. ДЕСИСЛАВА КАРАДЖОВА – РК СОФИЯ АПЕЛАТИВНА, иАНТОНИ ГЕТОВ – РК СОФИЯ

3. РУМЕН ДИМИТРОВ – РК СОФИЯ, и ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ – РК ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТУРНИР ПО ТЕНИС НА МАСА 1. АЛЕКСАНДЪР НИКИТОВ– РК ВАРНА

2. БОЯН БОРИСОВ – РК ВАРНА

3. КРАСИМИРКАТРАФИЛОВ – РК ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТУРНИР ПО ФУТБОЛ 1. Регионална колегия ВЕЛИКО

ТЪРНОВО 2. Сборен отбор на РК

ПЛОВДИВ и РК БУРГАС

3. РК ВАРНА

ТУРНИР ПО ВОЙЛЕБОЛ 1. Регионална колегия ВАРНА

2. РК СОФИЯ 3. Сборен отбор на РК

ПЛОВДИВ и РК БУРГАС

35

ТУРНИР ПО ЛЕКА АТЛЕТИКАББЯЯГГААННЕЕ 11550000 мм ММЪЪЖЖЕЕ

1. ГЕОРГИ ЗЛАТЕВ – РК СОФИЯ

2. КРАСИР ПЕТКОВ – РК БУРГАС

3. СПАСИМИР ХАДЖИАНГЕЛОВ – РК СОФИЯ АПЕЛАТИВНА

ББЯЯГГААННЕЕ 11 550000 мм ЖЖЕЕННИИ

1. КАТЯ ТОДОРОВА – РК БУРГАС

ТУРНИР ПО ПЛУВАНЕ ЖЖЕЕННИИ ССВВООББООДДЕЕНН ССТТИИЛЛ –– 5500 мм

1. МИЛЕНА ИЛЧЕВА – РК БУРГАС

2. ЖЕНЯ ДЖИКОВА – РК СОФИЯ

3. СТАНКА СТАЙКОВА – РК БУРГАС

ЖЖЕЕННИИ ББРРУУСС –– 5500 мм..

1. МИЛЕНА ИЛЧЕВА – РК БУРГАС

2. ЖЕНЯ ДЖИКОВА – РК СОФИЯ

3. СТАНКА СТАЙКОВА – РК БУРГАС

ММЪЪЖЖЕЕ ББРРУУСС –– 5500 мм

1. СВЕТЛИН МЕКУШИНСКИ – РК СОФИЯ

2. РУМЕН ДИМИТРОВ – РК СОФИЯ

3. ГЕОРГИ ЗЛАТЕВ – РК СОФИЯ

ММЪЪЖЖЕЕ ССВВООББООДДЕЕНН ССТТИИЛЛ –– 5500 мм

1. СВЕТЛИН МЕКУШИНСКИ – РК СОФИЯ

2. РУМЕН ДИМИТРОВ – РК СОФИЯ

3. ГЕОРГИ ЗЛАТЕВ – РК СОФИЯ

36

Журналистката Богдана Лазарова, добър приятел на Нотариалната камара, която нееднократно

е отразявала прояви от живота на нотариусите, издаде своята втора книга

На 1 октомври 2009 г. журналистката отДарик радио Богдана Лазарова представи вто-рата си книга „Държавна сигурност и изчезна-лите съкровища“. В книгата, отпечатана отУниверситетското издателство „Св. КлиментОхридски“, са включени журналистическите йразследвания за създадените от Държавнасигурност канали за антики, в което се разкривакои партийни величия от онова време са сезанимавали с иманярство, за изнесено средно-вековно съкровище по наркоканали на бившатагрупировка СИК, за насилствената македони-

Константин Пенчев, предсе-дателят на Нотариалната ка-мара Димитър Танев и ръко-водството на камарата, зам.-министърът на вътрешните ра-боти Павлин Димитров, зам.-министърът на културата То-дор Чобанов, директорът наАгенция Митници ВаньоТанов, магистрати, журнали-сти и общественици, а преми-ерът Бойко Борисов и мини-стърът на правосъдието Мар-гарита Попова изпратиха спе-циални поздравителни адреси.

зация на 310 000 българи в Пиринския край впериода 1946–1948 г., за военния преврат, забългарските тайни, пазени в Секретния архивна Русия. В уникалното издание могат да сенамерят още отговори на въпросите – бил ли еписателят Георги Марков сътрудник на спе-циалните служби и стои ли шофьор на ЦК наБКП зад прословутия случай с българскиячадър. На премиерата на книгата в ресторантShades of Red на Гранд хотел София дойдохаосвен главният прокурор Борис Велчев, предсе-дателят на Върховния административен съд

37

На 11 август 2009 г. Нотариалната камара на Република България се сдоби с нов дом

Съгласно Решение наОбщото събрание от 2004 г.и Решение на Съвета на нота-риусите от 03.08.2009 г. безакупен офис в новопостро-ената модерна администра-тивна сграда, находяща се наул. „Опълченска“ 46–48.Офисът е самостоятелен наетажа и се състои от 10 напъл-но завършени помещения.Офисът е изцяло с лице къмул. „Опълченска“, намира сена 10 мин пеша от настоящияофис на Нотариалната камара,на 200 м от централния бул.„Тодор Александров“ и на400 м от МОЛ – София.

Офисът е не само хубав,представителен или функ-ционален – той има всичкитези характеристики и точ-ният термин, с който може дасе определи и назове, е ПРЕ-КРАСЕН! От него се откри-ва панорама към близкатаподдържана градска градина,църквата „Св. Николай“ (дани пази Бог, както ни е пазилдосега!) и Витоша.

38

ПРАКТИКА

След влизане в сила на новия Гражданско-процесуален кодекс, особена актуалност в нота-риалната практика придоби въпросът – компе-тентен ли е нотариусът да удостоверява връчванена нотариална покана при условията на чл. 47,ал. 5 във връзка с ал. 1, 2 и 3 от ГПК, респ.чл.50, ал.2 и 4 от ГПК, или това може да решисамо съдът.

За съжаление, новият ГПК, не дава катего-ричен отговор на този въпрос. Основната при-чина за това е, че макар да съществуваха в прак-тиката много проблеми относно нотариалнитепокани, те не бяха законодателно разрешени,като новият чл. 592 ГПК е абсолютно аналоги-чен с отменения чл. 488 от стария ГПК. С другидуми, правната уредба на нотариалната покана есъщата, без да се разрешат законодателно някоивъпроси относно начина на извършването й,нотариалните действия и удостоверяването.

Независимо от това, смятам, че на поставе-ния въпрос може да се даде категоричен положи-телен отговор, като аргументите за това се съдър-жат в самия ГПК, а не единствено с оглед пре-пращащата норма на чл. 50 от Закона за нота-риусите и нотариалната дейност (ЗННД).

Моето становище е, че нотариусът не самоможе, но е и длъжен да извърши нотариалнотоудостоверяване при условията на чл. 47, ал. 5ГПК, когато предпоставките затова са налице.

Най-напред следва да отбележим, че проблемс връчването на нотариалната покана не биимало, ако нейният адресат се намира на посо-чения в поканата адрес и лично я получи. Абсо-лютно същото е положението, ако адресатът несе намира на адреса, но поканата се получи отдруго лице, което е съгласно да я приеме (чл. 46ГПК) или бъде приета от работник или служи-тел, когато адресатът е търговец или юридическолице (чл. 50, ал. 3 ГПК).

На практика обаче са възможни поне още двехипотези:

Първо, адресатът на поканата да не бъденамерен на посочения адрес и да не се намери

лице, което да е съгласно да получи поканата.Второ, да не е осигурен достъп до недвижи-

мия имот на съответния адрес.В тези случаи, с оглед законосъобразното

извършване на производството, нотариусът едлъжен да извърши действията по чл. 47, ал. 1ГПК. В уведомлението по чл. 47 трябва да сепосочи, че поканата се намира в канцеларията нанотариуса, в неговата нотариална кантора иможе да бъде получена в двуседмичен срок.

На следващо място трябва да се приложатал. 3 и 4 на чл. 47 – на молителя да бъде указа-но да представи справка за адресната регистра-ция на адресата на поканата. Разбира се, тукведнага може да се постави чисто практическиятвъпрос – как ще се снабди молителят с такавасправка. При съдебното производство съдът мо-же да предостави на ищеца съдебно удостовере-ние, чрез което той да се снабди с друго такова отслужба „ГРАО“, от което да е видно какъв еадресът – настоящ или постоянен на ответника.Категорично мога да заявя, че същото правиломоже да се приложи и в нотариалните производ-ства. Няма никаква правна пречка нотариусът дапредостави удостоверение на молителя, което даму послужи пред териториалните подразделениена ГД „ГРАО“ за получаване на нужнатаинформация. Това напълно съответства и сизискванията относно достъпа до лични данни,установени в Закона за защита на личнитеданни. И евентуален отказ от служители на„ГРАО“ би бил незаконосъобразен.

По мое мнение значително по-ефективно бибило друго. Ако се осигури достъп на всички нота-риуси поне до локалната база данни „Население“на ЕСГРАОН, нужната информация относноадреса би могла съвсем лесно и бързо да се пред-стави на молителя от самия нотариус. Това би раз-сеяло съмненията относно истинността на адреса ипребиваването на адресата на същия. Що се касаедо юридически лица и търговци, с оглед публич-ността на Търговския регистър, информацията бимогла по-бързо да се получи. Проблеми при тези

По повод постъпило в Нотариалната камара запитване от нотариус Димитър Лахтев от Ямболотносно ,,компетентен ли е нотариусът да удостовери връчване на покана при условията на чл. 47,

ал. 5 във вр. с ал. 1, 2 и 3 от ГПК, респ. чл. 50, ал. 2 и 4 от ГПК, или това може да реши самосъдът? Ако отговорът е отрицателен, какви са надлежните действия, които трябва да извърши

нотариусът, за да бъдат правилно релевантни за съда при отнасянето на спора до него?”,помолихме Красимир Димитров, преподавател по нотариално право да коментира въпроса.

С Т А Н О В И Щ Еот Красимир Любенов Димитров

(преподавател по нотариално право, СУ ,,Св. Климент Охридски“, член на Комисията за защита на личните данни)

39

адресати възникват тогава, когато юридическотолице е напуснало адреса си, а новият все още не евписан в регистъра.

Когато адресатът на поканата не се яви впосочения законов срок да я получи в канцела-рията на нотариуса и е безспорно установено, чеадресът му е актуален, то тогава нотариусътизвършва удостоверяването, като отбелязвавърху всеки един от екземплярите на поканата,че тя е била съобщена на лицето, до което сеотнася, при условията на чл. 47 ГПК. След тованотариусът предава единия екземпляр на моли-теля, подрежда втория в книгата, а относно тре-тия, смятам, че следва да продължи да се съхра-нява при нотариуса.

Според мен, прилагайки по аналогия прави-лата на ГПК при липсата на специални относнонотариалната покана, така е законосъобразно дасе извърши това производство. Всичко друго биомаловажило ролята на нотариуса, който макарда не е лице, включено в съдебната система,изпълнява възложени му от държавата публичнифункции.

В заключение, не мога да приема, че съще-ствува удостоверяване „невръчване на покана-та“. При действащия ГПК е възможно произ-водството да не се извърши, ако не съществуваадресат, но не и по причина, че той не може дабъде открит, няма кой да приеме поканата или еосуетил достъпа до мястото на връчването й.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

София 1431 Тел: 915 3515; Факс: 915 3525

Бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ № 15 e-mail: kzid@cpdp.bg

Изх. № И-678

Дата 27.02.2009 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЕЛЕНА ЕЛЕНКОВА

1000 СОФИЯ, УЛ. „ПИРОТСКА“ № 7, ЕТ.5

Относно:Жалба, рег. № Ж-15/13.02.2009 г. от нотариус рег. № 446 Стелиана Александрова Костади-

нова-Събева с район на действие Варненски районен съд срещу Национална агенция за приходите

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЕЛЕНКОВА,Във връзка с образувано административно производство в Комисията за защита на личните

данни, на основание чл. 36, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, моля в 7-дневен срокда изразите становище във връзка преценка по допустимостта на жалбата от Стелиана Александро-ва Костадинова-Събева срещу Национална агенция за приходите.

В случай че желаете да се запознаете с материалите по жалбата, Ви уведомяваме, че те са на раз-положение в деловодството на Комисията, в работно време от понеделник до петък от 9.00–12.00и 13.00 – 17.30 часа.

Приложение:Заверено копие на жалба, рег. № Ж-15/13.02.2009 г. от Стелиана Александрова Костадино-

ва-Събева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(ВЕНЕТА ШОПОВА)

На 5 март 2009 г. в Нотариалната камара се получи писмо от Комисията за защита на личнитеданни, с което писмо ни препращаха жалбата на нот. Стелиана Костадинова-Събева, вписанапод номер 446 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС Варна.Предлагаме на вашето внимание копие от жалбата, становището на председателя наНотариалната камара Д. Танев и решението на КЗЛД.

Административно производство по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни

40

ДОКОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

ЖАЛБА

От нотариус Стелиана Александрова Костадинова-Събеварег. № 446 на Нотариалната камара, с район на действие ВРСАдрес гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 11, ет. 1, ап. 1

СрещуМИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ – ВАРНА адрес гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ 128

на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

От 01.04.2000 г. съм нотариус с рег. № 446 на Нотариалната камара, с район на дей-ствие Варненски районен съд. Оттогава и в това ми качество съм регистрирана по БУЛСТАТ с№103527247.

На 02.02.2009 г. подадох заявление за регистрация по ЗДДС като нотариус с иденти-фикационен номер по БУЛСТАТ 103527247.

Въпреки изричните ми настоявания пред представители на ТД на НАП гр. Варна, на09.02.09 г. ми бе издадено удостоверение за регистрация с идентификационен № по ДДСВG5601231094, който възпроизвежда личните ми данни, съдържащи се в единния ми граждан-ски номер. При издаването на всяка сметка/фактура като нотариус съм задължена да вписвам заидентификационен номер по ДДС собствения си ЕГН, който става достояние на всяко третолице и дава възможност за злоупотреба с личните ми данни, които са обект на нормативна защи-та съгласно ЗЗЛД.

Нотариалната дейност представлява упражняване на публичнодържавни функции, осъще-ствяването на които не следва да накърнява личните ми права като гражданин на Република Бъл-гария, особено след присъединяване на страната ни към Европейския съюз.

С оглед изложеното моля да постановите решение, с което да уважите жалбата и дадетезадължително предписание на ответната страна да отмени регистрацията по ЗДДС със записванена личния ми ЕГН за идентификационен номер и да извърши регистрацията ми с идентифика-тор по БУЛСТАТ.

Прилагам копие от ЕИК по БУЛСТАТ и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

С уважение: /п/

41

УВАЖАЕМА Г-ЖО ШОПОВА,Във връзка с получено в Нотариалната камара

писмо с Ваш изх. № И-678 от 27.02.2009 г. инаш вх. № 272/05.03.2009 г. относно обра-зувано административно производство в Коми-сията за защита на личните данни по жалба отнотариус Стелиана Костадинова-Събева, Нота-риалната камара смята, че жалбата на нотариусСтелиана Костадинова-Събева срещу Нацио-налната агенция за приходите е допустима, тъйкато Комисията е сезирана при нарушаване направата на нотариуса по Закона за защита наличните данни в срок, посочен в чл. 38, ал. 1 отЗЗЛД, а именно – до една година от узнаванена нарушението, но не по-късно от пет годиниот извършването му. В чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД едадено легалното определение на термина „лич-ни данни“: „Лични данни са всяка информация,отнасяща се до физическо лице, което е иденти-фицирано или може да бъде идентифициранопряко или непряко чрез идентификационенномер или чрез един или повече специфичнипризнаци“. Следователно ЕГН на нотариусСтелиана Костадинова-Събева представлявалични данни на физическото лице, които саобект на защита по същия закон. Нотариусът,като лице упражняващо свободна професия, еданъчно задължено лице съгласно чл. 2, ал. 2 отЗДДС. Като такова с вписването му в регистъра,воден от Националната агенция за приходите,нотариусът получава идентификационен номерза целите на ДДС, пред който е поставен знакът„BG“. В пар. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4 на Допълнител-ни разпоредби от Правилника за прилагане наЗакона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) е дадено определение за идентифи-кационен номер:

§ 1. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 3 от2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За целите натози правилник:

1. „Идентификационен номер“ е:а) единен идентификационен код по търгов-

ския регистър – на вписаните в търговския реги-стър лица;

б) единният идентификационен код поБУЛСТАТ – на вписаните в регистър БУЛСТАТ

лица;в) единният граждански номер или личният

номер на чужденец – на физическите лица,които не са вписани в търговския регистър, съот-ветно в регистър БУЛСТАТ;

г) (предишна втора б. „в“ – ДВ, бр. 101 от2006 г.) служебният номер по чл. 84, ал. 3 отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс залицата, различни от тези по букви „а“–„в“ икоито са задължени лица по Данъчно-осигури-телния процесуален кодекс.

……4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Иденти-

фикационен номер за целите на ДДС по чл. 94,ал. 2 от Закона на регистрираните по законалица е идентификационният номер по т. 1, предкойто е поставен знакът „BG“.

Нотариус Стелиана Костадинова-Събева евписана в регистъра на Нотариалната камара на25.03.2000 с рег. № 446 и с район на дей-ствие – съдебен район на Варненски районенсъд. Нотариусът посочва в жалбата си до Коми-сията за защита на личните данни, че от01.04.2000 г. в качеството си на нотариус ерегистрирана по БУЛСТАТ с № 103527247.Следователно нотариусът попада в хипотезата нагоре посочения § 1, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ДР наППЗДДС. На 02.02.2009 г. нотариус Сте-лиана Костадинова-Събева е подала заявлениеза регистрация по ДДС като нотариус с иденти-фикационен номер по БУЛСТАТ 103527247.На 09.02.2009 г. на нотариус СтелианаКостадинова-Събева е издадено удостоверениеза регистрация по ДДС от ТД на НАП гр.Варна с идентификационен номер по ДДСBG5601231094, който възпроизвежда лични-те й данни, съдържащи се в единния гражданскиномер на нотариуса и против волята на същия.При упражняване на нотариална дейност нота-риусът издава сметка/фактура по образецсъгласно приложение № 4 от Наредба № 32 заслужебните архиви на нотариусите и нотариал-ните кантори във връзка с чл. 89 от Закона занотариусите и нотариалната дейност. Като нота-риус Стелиана Костадинова-Събева е задълженапри издаването на всяка сметка/фактура да

С Т А Н О В И Щ Е

Относно: Жалба, Ваш рег. № Ж-15/13.02.2009 г. от нотариус Стелиана Костадинова-Събе-ва с рег. № 446 с район на действие Варненски районен съд срещу Националната агенция за при-ходите

42

вписва за идентификационен номер по ДДСсобствения си ЕГН, който става достояние завсяко трето лице и дава възможност за злоупо-треба с личните й данни – обект на защита поЗЗЛД. Нотариалната дейност представляваупражняване на публични функции, делегираниот държавата на нотариуса в качеството му надлъжностно лице, осъществяването на които неследва да накърнява личните права на нотариусакато гражданин на Р България и Европейскиясъюз.

С оглед на изложеното считам, че жалбата нанотариус Стелиана Костадинова-Събева е осно-вателна и Комисията за защита на личните данни

следва да постанови решение, с което да дадезадължителни предписания на ТД на НАП гр.Варна да отмени регистрацията по ДДС съсзаписването на личния ЕГН на нотариуса заидентификационен номер и да извърши реги-страция с идентификатора по БУЛСТАТ нанотариус Стелиана Костадинова-Събева.

С УВАЖЕНИЕ,ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА НОТАРИУСИТЕНА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА:

Димитър Танев

Комисията за защита на личните данни(КЗЛД) в състав: председател: Венета Шопова ичленове Валентин Енев и Мария Матева наоткрито заседание, проведено на 8 юли 2009г.,на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона зазащита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа посъщество жалба с рег. № Ж-15/13.02.2009 г.от Стелиана Александрова Костадинова-Събевасрещу Министерство на финансите и Нацио-нална агенция по приходите.

Административното производство е по редана чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

В чл. 30, ал. 1 от ПДКЗЛДНА са определе-ни реквизитите, които трябва да съдържа жалба-та, с която физическите лица сезират Комисиятаза нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жал-бата отговаря на нормативно установените изис-квания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна стра-на, при наличие на правен интерес, порадикоето е обявена за процесуално допустима срешение на КЗЛД от 8 април 2009 г.

Приложимостта на Закона за защита на лич-ните данни е свързана със защита на физически-те лица във връзка с обработването на технителични данни от лица, имащи качество на адми-нистратори на лични данни, по смисъла налегалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Товаизискване се явява абсолютна процесуалнапредпоставка, с оглед на която следва да се пре-

цени допустимостта на жалбата. В конкретнияслучай жалбата е насочена срещу юридическолице Национална агенция по приходите, което еадминистратор на лични данни по смисъла назакона.

Стелиана Събева твърди в жалбата си, че катодействащ нотариус от 1 април 2000 г. е реги-стрирана под номер 446 в Нотариалната кама-ра, с район на действие Варненски районен съд.В изпълнение на служебните си задължения ерегистрирана по Булстат с номер 103527247.На 2 февруари 2009 г. е подала заявление зарегистрация по Закона за данък добавена стой-ност. Регистрирана е с идентификационенномер ВО5601231094 по ДДС, който въз-произвежда единния й граждански номер, пред-ставляващ лични данни. При издаването навсяка сметка (фактура) жалбоподателката езадължена да вписва за идентификационенномер по данък добавена стойност единния сиграждански номер, който по този начин ставадостояние на всяко трето лице и е предпоставказа злоупотреба с личните й данни. В жалбата сесочи, че нотариалната дейност представляваупражняване на публични функции, осъществя-ването на които не следва да накърнява личнитей права като гражданите на Република България.С жалбата се иска да се постанови решение, скоето да се уважи жалбата и да се издаде задъл-жително предписание на ответната страна да

Р Е Ш Е Н И Е№ 15/ 08.07.2009 г.

43

отмени регистрацията по Закона за данъкдобавена стойност чрез вписване на единния йграждански номер за идентификационен и даизвърши регистрацията й с идентификатор поБулстат.

Като заинтересована страна в производствотое конституиран председателят на Съвета нанотариусите на Нотариалната камара на Репу-блика България. Становището на заинтересова-ната страна по жалбата е, че е допустима и осно-вателна като се иска от Комисията да постановирешение, с което да се дадат задължителни пред-писания на ТД на НАП гр. Варна да отменирегистрацията по ДДС със записване на един-ния граждански номер на жалбоподателката и дабъде регистрирана с идентификатора по Булстат.

Становището от министъра на финансите,обективирано в писмо изх. № 24-28-208/18.03.2009 г., е, че кодът по Булстат на физи-ческите лица, упражняващи свободни профе-сии, е десетзначен и съвпада с единния граждан-ски номер, съответно с личния номер на чужде-неца. Изключение от това правило правят лица-та, вписани в Единния регистър за идентифици-ране на стопанските и други субекти, които осъ-ществяват дейност на територията на РепубликаБългария преди влизане в сила на Закона зарегистър Булстат. Тези лица, съгласно §2 отПЗР на Закона за регистър Булстат, се смятатвписани в регистър Булстат, запазвайки получе-ния идентификационен код, съобразно Законаза статистиката. Вписването на лицата в спе-циалния регистър за облагането с ДДС по редана чл. 94 от ЗДДС е особено регистрационнопроизводство, поради което идентификацион-ният номер за целите на ДДС е определен в § 1,ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС.

В открито заседание на Комисията за защитана личните данни, проведено на 29 април2009 г. в присъствието на страните в админи-стративното производство, е взето решение наоснование чл. 44, ал. 1 от АПК да се изискатстановища по жалбата от Министерски съвет иот Агенция по вписванията. За събирането натези доказателства, разглеждането на жалбата посъщество е отложено за 27 май 2009 г., закоято дата страните са редовно уведомени. Соглед нормата на чл. 175 от ЗДДС с писмо изх.№ 37-00-191/17.06.2009 г. е изпратеностановището от министъра на финансите катоавтор на ППЗДДС.

Становището на Агенция по вписванията,

обективирано в писмо изх. № 01-00-13/25.05.2009 г., е, че след като нотариус Събеваима код по Булстат, който е различен от единнияй граждански номер, попада в хипотезата на §2от ПЗР на Закона за регистър Булстат и следвада запази този код.

Изисканото допълнително становище отминистъра на финансите се припокрива с пър-воначалното и се изразява мнение, че ако иден-тификационният номер за физическите лица нетрябва да съвпада с единния им гражданскиномер, то следва да си извърши законодателнапромяна в тази насока.

За заседанието, проведено на 27 май2009 г. на КЗЛД, страните в административ-ното производството са редовно и своевременноуведомени. Жалбоподателката нотариус Стели-ана Събева се явява лично, ответната страна –директорът на НАП се представлява от главенюрисконсулт Петя Миладинова с пълномощно№ 381/29.04.2009 г. Дадена е думата настраните по същество.

Оспорващата нотариус Събева моли жалбатай да бъде уважена и да се дадат задължителнипредписания на НАП Варна в насока регистра-цията й по ДДС да бъде извършена по съще-ствуващия Булстат номер. Съображенията й затова са, че регистрацията по Булстат е направе-на преди изменение на Закона за Булстат и тойняма обратно действие. Счита, че следва да сеприложи в нейния случай разпоредбата на буква„б“ от ДР на Правилника за прилагане на Зако-на за данък върху добавената стойност, а не раз-поредбата на буква „г“, тъй като тя се отнася залица, които не са били регистрирани по Булстат.Като аргумент подкрепящ тезата й изтъква, чеПравилникът е подзаконов нормативен акт икато такъв не може да противоречи на акт от по-висока степен, какъвто е Законът за защита наличните данни.

Представителят на ответната страна се при-съединява към становището на жалбоподателка-та и счита, че е налице противоречие между дей-стващите нормативни актове. Изразява мнение,че с произнасянето си по конкретната жалбаКомисията за защита на личните данни няма даразреши това противоречие.

В качеството си на административен орган ивъв връзка с необходимостта от установяванеистинността по случая, като основен принцип впроцесуалното производство, съгласно чл. 7 отАдминистративно-процесуалния кодекс (АПК),

44

изискващ наличието на установени действителнифакти от значение за случая, имайки предвидпредставените писмени доказателства и изразенистановища, Комисията приема, че разгледана посъщество жалбата е основателна.

Комисията за защита на личните данни енезависим държавен орган, който осъществявазащитата на лицата при обработването на техни-те лични данни и при осъществяването на достъпдо тези данни, както и контрол по спазването наЗакона за защита на личните данни. Целта назакона е да гарантира неприкосновеността наличността и личния живот на физическите лицачрез осигуряване на защита при неправомернообработване на свързаните с тях лични данни впроцеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита наличните данни да разглежда жалби срещу актовеи действия на администраторите на личниданни, с които се нарушават правата на физиче-ските лица, са регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 7от 33ДЛ.

В качеството си на физическо лице нотариусСтелиана Събева е сезирала КЗЛД срещу дей-ствията на НАП, администратор на лични даннипо смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗЗЛД, изразяващисе в регистрирането й по ДДС с идентифика-ционен номер, възпроизвеждащ единния граж-дански номер със знак отпред „BG“. Във връзкас упражняване на свободната професия нотари-ус личните данни на жалбоподателката ставатдостояние на всяко трето лице и дава възмож-ност за злоупотреба с личните й данни, които саобект на защита по ЗЗЛД.

Администраторът на лични данни НАП,ответник по жалбата и произтичащите от товазадължения, е подал заявление № 3-1030855/18.08.2008 г. за регистрация във водените отКЗЛД съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от 33ЛД и езаявила, че води тридесет броя регистри налични данни.

Приложението на Закона за защита на лич-ните данни се обвързва с обработването наинформация, представляваща „лични данни“ посмисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1.Лични данни са всяка информация, отнасяща седо физическото лице, което е идентифицираноили може да бъде идентифицирано пряко илинепряко чрез идентификационен номер иличрез един или повече специфични признаци. Вслучай че се предостави информация, съдържа-ща лични данни в по-голям обем от този, който

е достатъчен, за да бъде еднозначно идентифи-цирано лицето, е необходимо да се установикръгът на лицата, които ще обработват тезиданни, както и в какво качество – на админи-стратор на лични данни по смисъла на чл. З от33ЛД или като обработващ личните данни – чл.24 33ЛД. И в двата случая обработването налични данни следва да се подчинява на принци-пите, залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, и приналичието на условията на чл. 4, ал. 1 от същиязакон. Основно правило е личните данни, коитосе обработват, да бъдат пропорционални и съот-носими на целите, за които се обработват.

В изпълнение на разпоредбата на §1, ал. 1,т.1, буква „в“ от ДР на ППЗДДС ТД на НАПгр. Варна е дала десетзначен идентификационенномер по ДДС на нотариус Събева, който сесформира от единния й граждански номер, катопред него се поставя абревиатура „ВG“. Адми-нистраторът на лични данни не се е съобразил с§2 от Преходните и заключителни разпоредбина Закона за регистър на Булстат, която разпис-ва, че лицата по чл. 3, вписани до влизането всила на този закон в Единния регистър за иден-тифициране на стопанските и други субекти,които осъществяват дейност на територията наРепублика България съгласно Закона за стати-стиката, се смятат вписани в регистъра по тозизакон и запазват идентификационния си код. Вчл. З, ал. 1, т. 9 от цитирания закон са визиранифизическите лица, упражняващи свободна про-фесия.

Йерархичността е най-характерната черта насистемата на нормативните актове. Йерархиятана нормативните актове е динамично и истори-чески променливо явление. Като цяло тя зависиот вида и значимостта на държавния орган,който постановява съответния нормативен акт исе определя от юридическата сила на норматив-ния акт – колкото по-голяма юридическа силаима, толкова по-високо стои в йерархията. Най-високо стои Конституцията на Република в Бъл-гария (КРБ), след конституцията са междуна-родните договори, които отговарят на изисква-нията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Веднъжстанали част от вътрешното ни право, те сенареждат след конституцията и над законите.Международните договори се прилагат с прио-ритет пред законите. Най-накрая са подзаконо-вите нормативни актове, те имат най-малкаюридическа сила в сравнение с останалите. Припротиворечие на различни нормативни актове се

45

прилага този, който стои по-високо в йерархия-та. Подзаконовите нормативни актове се издаватот централните органи на държавната власт,които са упълномощени за това. Подзаконовитенормативни актове се издават въз основа и заприлагане на закона. Целта на подзаконовитенормативни актове е да детайлизират и дора-звият нормативната уредба, определена от зако-на. Предвидена е правна възможност всеки пра-вен субект, имащ правен интерес да оспоризаконосъобразността на който и да е подзаконовнормативен акт, без ограничения във времето.По отношение на законите такава правна въз-можност не е предвидена, което произтича отположението им в йерархичната система на нор-мативните актове.

При постановяване на решенията по адми-нистративни производства, образувани пожалби на физически лица срещу администраторина лични данни, Комисията се съобразява спринципите, залегнали в АПК. Основен прин-цип в административното производство е залег-нал в разпоредбата на чл. 5, която определя, че вслучаите, когато постановление, правилник,наредба, инструкция или друг подзаконов нор-мативен акт противоречат на нормативен акт отпо-висока степен, се прилага по-високият постепен акт.

Разгледана по съществото си, регистрациятапо ДДС представлява административно произ-водство, което започва с подаване на молба отданъчно задълженото лице и приключва с инди-видуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 2 от АПК, изразяващ се в регистрация идаването на идентификатор по ДДС. Комисиятаза защита на личните данни не е овластена отзакона да осъществява контрол по законосъоб-разността на този вид актове и настоящоторешение не е в този смисъл.

Идеята на законодателя е не да осуети достъ-па до информация, съдържаща лични данни, атози достъп да се извършва по начин, че да бъдатгарантирани правата на физическите лица отнеправомерно обработване на лични данни. Сакта, постановен от ТД на НАП гр. Варна, кос-вено се нарушават разпоредбите ЗЗЛД, изразя-ващо се в неправомерно обработване на личниданни на физическото лице, чрез разпространя-ване на тези данни до неограничен кръг лица,които не са администратори на лични данни и неса налице предпоставките на чл. 4, ал.1 отЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни е

овластеният орган, който следи за спазване наЗакона за защита на личните данни, порадикоето е компетентният орган да се произнесе пожалбата на нотариус Стелиана Събева, доколко-то с този акт се нарушава неприкосновеността наличността и на личния й живот.

С оглед изложеното, Комисията счита, чеизвършената регистрация, която по своятасъщност представлява обработване на личниданни, според дефиницията на § 1, т. 1 от ДР наЗЗЛД е неправомерно, поради което на основа-ние чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 2 във връзка сизискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД

РЕШИ:I. Уважава жалба с рег. № Ж-15/

13.02.2009 г. от Стелиана АлександроваКостадинова-Събева срещу Национална аген-ция по приходите.

II. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛДиздава следното задължително предписание:

В едномесечен срок от получаване на настоя-щото решение администраторът на лични данниНационална агенция по приходите да отменирегистрацията по ЗДДС на нотариус СтелианаСъбева със записване на единния й гражданскиномер със знак „ВG“ и да извърши регистрацияс идентификатор по Булстат.

Задължава администратора на лични даннида уведоми Комисията за защита на личнитеданни за изпълнението на задължителното пред-писание, като изпрати копие на удостоверение-то за регистрация по ДДС на жалбоподателката.

Решението да се съобщи на заинтересованителица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалванев 14-дневен срок от връчването му чрез Коми-сията за защита на личните данни пред Върховенадминистративен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………….(Венета Шопова)

ЧЛЕНОВЕ: ………………….(Валентин Енев)

………………….(Мария Матева)

46

ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

ПО НОВИЯ СЕМЕЕН КОДЕКС*

1. УводВ цялото историческо развитие на българ-

ското семейно право до 1968 г. имущественитеотношения между съпрузите са се уреждали срежим на разделност. Всичко, което се придо-бива по време на брака, е притежание на тозиот съпрузите, на чието име е придобито, а ако епридобито на името на двамата, между тях въз-никва обикновена гражданска съсобственост.Първият Семеен кодекс от 1968 г. въвеждасъпружеската имуществена общност върху дви-жимите и недвижимите вещи, придобити повреме на брака със съвместен принос на съпру-зите, независимо на чие име са придобити.

Режимът на имуществените отношения екомбиниран – освен общите имущества съще-ствуват и лични такива, но е императивен.Кодексът изчерпателно определя кои имуще-ства са общи и кои лични и не допуска никаквиуговорки между съпрузите, които му противо-речат. Същият императивен режим се устано-вява и с новия Семеен кодекс от 1985 г. Тойразширява обхвата на общите имущества, катоосвен вещните права включва и паричните вло-гове, и то с обратна сила.

След 1989 г. настъпиха демократични про-мени, през 1990 г. бяха отменени първите двеглави на Закона за собствеността на граждани-те, на следващата година се прие нов Търговскизакон, внесоха се промени в редица закони отдействащото законодателство. Семейният ко-декс продължаваше да е същият, независимо отобстоятелството, че съществуваше единодушиенай-малко по въпроса за необходимост от про-мяна на императивния режим на уреждане наимуществените отношения между съпрузите.Сериозен опит да се приеме нов Семеен кодексбеше направен през 2001 г., когато изготве-ният проект бе внесен в Народното събрание,приет на първо четене, а при разглеждането муна второ четене бяха приети текстове до разде-ла за имуществените отношения на съпрузите.

След това излезе от зала и до края на мандата наНародното събрание не беше разглеждан отно-во. Историята почти щеше да се повтори през2009 г., но буквално през последните работнидни на 40-ото Народно събрание бе приет навторо четене новият Семеен кодекс. Бе предви-ден по-голям срок за узнаване – влизането му всила бе на 1 октомври 2009 г.

2. Основни положения относно имуще-ствените отношения между съпрузитеНовият Семеен кодекс предвижда измене-

ния във всички институти на семейното право.Нови положения има както при сключване набрака и неговото прекратяване, така и по отно-шение на произхода, осиновяването, отноше-нията между родители и деца, издръжката,настойничеството и попечителството.

Безспорно най-радикална е промяната вправната уредба на имуществените отношениямежду съпрузите. На първо място, въвежда сенов диспозитивен имуществено-брачен режим.За първи път се установява възможност наизбор на съпрузите измежду трите предвиденив закона режими на имуществените отношения– законов режим на общност, законов режимна разделност и договорен режим.

Изборът съпрузите могат да направят кактопреди сключването на брака, така и по време набрака въз основа на тяхната действителна общаволя и по принцип без никакви ограничения.

Трябва да се отбележи обаче, че основенизмежду трите режима е законовият режим наобщност. Този принцип не е изрично закре-пен, но може да бъде подкрепен с няколкоаргумента.

На първо място, законовият режим наобщност е единствен за определена категориялица, стъпили в брак. Такива са непълнолетни-те и ограничено запретените. Те не могат даизбират измежду другите режими, когатовстъпват в брак, а за тях ще се прилага законо-

*Статията е въз основа на доклад, изнесен от Красимир Димитров на Национален семинарна Нотариалната камара, проведен на 25–27 септември 2009 г. в гр. Варна.

47

вият режим на общност до момента на отпада-не на запрещението или навършване на пълно-летие.

На второ място, законовият режим наобщност се прилага, когато встъпващите в бракне са избрали друг режим. Това общо правило еустановен в чл. 18, ал. 2 от Семейния кодекс.

На трето място, след влизане в сила на новияСемеен кодекс законовият режим на общностще се прилага за съпрузите от заварените бра-кове. Те могат да изберат режим на разделностили да сключат брачен договор и да променяттова положение, но ако не сторят нищо, иму-ществените отношения ще се уреждат споредрежима на общност.

И най-накрая, чл. 38, ал. 4 от Семейниякодекс предвижда, че за неуредените с брачниядоговор имуществени отношения се прилагазаконовият режим на общност.

Въз основа на всичко това можем да кажем,че законът придава на законовия режим наобщност общ, субсидиарен характер.

3. Избор на имуществен режимИмуществен режим може да се избира както

преди встъпване в брак, така и след сключване-то на брака.

Желаещите за встъпят в брак избират свояимуществен режим в обща декларация в писме-на форма с нотариална заверка на подписитеим. Законът не установява изисквания относносъдържанието на тази декларация, поради коетоможем да приемем, че минималното, което енеобходимо да има в нея, са имената на жела-ещите да встъпят в брак, ЕГН, чрез който сеидентифицират, и избраният от тях режим наимуществените отношения за след сключванена брака.

Практическото значение на тази декларацияще бъде най-вече в случаите, когато бъдеизбран режим на разделност, но смятам, ченяма пречка декларация да се удостоверява ипри избран режим на общност, независимо четой се прилага по силата на закона.

Когато желаещите да встъпят в брак саизбрали договорен режим и са сключили брачендоговор, нотариусът им издава удостоверениеза това. Чл. 9, ал. 2 СК изчерпателно определясъдържанието на това удостоверение. В него севключва датата на договора и регистрационниятму номер, както и номерът, под който нотари-усът е вписан в Нотариалната камара и района

му на действие. Общата декларация и удостоверението се

представят преди сключването на брака надлъжностното лице по гражданското състояние.Избраният имуществен режим се отразява вакта за сключване на граждански брак. Товасъщо е ново правило, тъй като никога досегатакова обстоятелство не се е вписвало в акта забрак. Длъжностното лице по гражданскотосъстояние до края на следващия работен денизпраща уведомление до териториалното звенона Агенцията по вписванията по седалището насъответния окръжен съд, в района на който сенамира общината. В това уведомление сесъдържат определените обстоятелства относновстъпилите в брак и избрания от тях имуще-ствен режим. Брачните договори, както и при-ложимият законов режим се регистрират вЦентрален електронен регистър към Агенциятапо вписванията. Чл. 20 СК съдържа общо пра-вило, установено в защита на третите лица, чекогато при сделка между единия или дваматасъпрузи с трето лице в регистъра няма вписанрежим на имуществените отношения, се прила-га законовият режим на общност.

По време на брака, съпрузите могат както дапроменят съществуващия си законов режим,така и да сключат брачен договор. Процедуратаза това е аналогична с тази на встъпващите вбрак. Те могат да изберат нов режим с общадекларация или да сключат брачен договор, закоето нотариусът ще им издаде удостоверение.Тези документи, както и респективно съдебно-то решение (чл. 27, ал. 2 СК), с което прекра-тяват съпружеската имуществена общност повреме на брака, се представят на длъжностнотолице по гражданското състояние. То отбелязвапромяната в акта за брак и изпраща уведомле-ние до Агенцията по вписванията, където сеотразява промяната в регистъра на имуществе-ните отношения.

4. Законов режим на общностЗаконовият режим на общност, който е

основен по новия Семеен кодекс, съвпада вобщи линии с досегашния режим на имуще-ствените отношения между съпрузите. Има инякои сериозни различия.

От обектите, включени в съпружеската иму-ществена общност, остават вещните права,придобити по време на брака, придобити врезултат на съвместен принос, но отпадат

48

паричните влогове (чл. 21, ал. 1 СК). Запазватсе формите на съвместния принос – влагане насредства, труд, грижи за децата и работа в дома-кинството, както и презумпцията за него.Новост е правилото, че иск за значително по-голям принос може да се предяви от съпруг повреме на брака, както и от наследник на съпруг(чл. 21, ал. 4 СК).

Запазват се общите правила относно лично-то имущество, като изрично чл. 22, ал. 3 отСемейния кодекс обявява за лични вещнитеправа, придобити от съпруг едноличен търго-вец по време на брака за упражняване на тър-говската му дейност и включени в неговотопредприятие. Такова правило липсваше в ста-рия Семеен кодекс, но е в пълно съответствиесъс съществуващата съдебна практика.

Действията на управление и разпореждане собщото имущество са аналогични с правилатана стария Семеен кодекс. Нов момент е въвеж-дането на краен срок за оспорване по исков редна разпореждането, извършено с общо имуще-ство от единия съпруг. Искът може да се предя-ви в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването на разпо-реждането.

Няколко нови момента има във връзка съссемейното жилище. На първо място, в §1 наДопълнителните разпоредби се дава легалноопределение за семейно жилище – „това ежилището, което е обитавано от двамата съпру-зи и техните ненавършили пълнолетие деца“.Във връзка с разпореждането, със семейножилище – лична собственост на единия съпруг,съгласието на другия съпруг се изисква, ако два-мата съпрузи нямат друго жилище – обща соб-ственост или лична собственост на всеки един оттях. Нормата е имала за идея да въведе крите-рий „жилищна нужда“, но редакцията е непре-цизна. Правилото е, че съгласие на съпруга несе изисква, когато той има свое лично жилищеили има заедно с другия съпруг общо жилище.С други думи, разпореждането е допустимо отсъпруга – титуляр на семейното жилище, кога-то неговият съпруг има право на собственоствърху лично или общо жилище и няма жилищ-на нужда в този смисъл. Не е необходимосъпругът, който ще се разпорежда, да има ощеедно лично жилище. Във връзка с разпорежда-нето възниква важен въпрос за нотариалнотопроизводство – как ще се докаже наличието нажилище на другия съпруг. По мое мнение,

категорично това не бива да се извършва сдекларация от съпруга, който е страна по сдел-ката. Ако той има общо жилище с другиясъпруг, може да представи нотариален акт илидруг документ за собственост. Когато твърди, чедругият съпруг има лично жилище, товаобстоятелство трябва да се докаже със справка вИмотния регистър или евентуално с документза собственост (ако му го е предоставил), но неи с декларация, която би създала несигурност инестабилност.

Аналогични на досегашния кодекс са прави-лата относно прекратяване на съпружескатаимуществена общност, дяловете на съпрузите,исковете за по-голям дял и получаване на частот личното имущество.

5. Законов режим на разделностТова е вторият законов режим, който е ана-

логичен на съществуващия в българскотосемейно право преди 1968 г. При имуществе-ната разделност правата, придобити от всеки отсъпрузите по време на брака, са негово личнопритежание. Става дума за всички права, несамо за вещните такива. Когато съпруг е допри-несъл по време на брака за придобитото от дру-гия съпруг, той може да иска при прекратяванена брака по исков ред част от стойността напридобитото имущество (чл. 33, ал. 2 СК).

Режимът на имуществена разделност сеустановява с обща декларация в писмена формас нотариална заверка на подписи, както когатосе избира преди сключването на брак, така ислед сключването на брака. За разлика отобщността декларацията тук е задължителна.По отношение на трети лица режимът има дей-ствие от момента на вписване в имотния реги-стър (аргумент чл. 20 СК).

Специално правило е установено в чл. 35СК, според което когато единият съпруг е пре-доставил на другия своя вещ за ползване, прилипса на противна уговорка ползващият дължисамо плодовете, които са налице към датата написменото им поискване. Може да възникневъпросът, за какво ползване става дума. Катего-рично това не е вещно право на ползване,защото при него, както добре знаем, по силатана чл. 56 от Закона за собствеността ползвате-лят има право да придобие всички плодове,които дава вещта и не дължи никакво връщане.В случая по чл. 35 СК се касае за облигацион-но право, което може да бъде както възмездно,

49

напр. по силата на договор за наем, така и без-възмездно (заем за послужване).

6. Договорен режимС въвеждането на договорния режим е свър-

зана най-радикалната промяна в имуществени-те отношения между съпрузите, тъй като брач-ният договор е един непознат досега институтна българското семейно право.

С брачния договор съпрузите могат да деро-гират другите два имуществени режима, катоединственото ограничение са повелителнитеправила на закона и добрите нрави. Те могат дасключат брачния договор както преди встъпва-нето в брак, така и по време на брака.

– Условия за сключване1. Дееспособност – чл. 37, ал. 2 предвижда,

че само дееспособни лица могат да сключатбрачен договор. Както вече беше споменато залица, които са непълнолетни или ограниченозапретени, ще важат правилата на законовиярежим на общност

2. Лично сключване – брачният договорспоред чл. 39, ал. 1 от СК се сключва личномежду страните. Това означава, че при него енедопустимо представителството. Не може еднаот страните да се представлява от пълномощникнапр., а съвсем недопустимо и немислимо езаконовото представителство. Правилото начл. 39, ал. 1 е императивно и всякакво наруше-ние ще доведе до нищожност на брачния дого-вор. Всъщност законодателят е пренесъл отно-сно брачния договор изискването за личнотосключване на брака.

3. Форма – брачният договор е формалендоговор и за неговата действителност трябва дабъде спазена предвидената в закона форма –писмена с нотариална заверка на съдържаниетои на подписите на страните. Тази форма е ана-логична на въведената чрез ГПК за удостоверя-ване на пълномощни за разпореждане с вещниправа върху недвижими имоти. Разликата е втова, че при брачния договор липсва думичката„едновременно“. Може да възникне въпросъткакво трябва да съхранява нотариусът?

– Оригинал или нотариално заверен пре-пис?

Законът изрично не предвижда това, номоето лично мнение по аналогия с ГПК е дабъде съхраняван оригинал. Аргументите сасвързани не само със сигурност и стабилност, аи с евентуални необходимости от експертизи и

т.н. Вторият въпрос, който може да се поставивъв връзка с формата, е може ли договорът дабъде сключен във формата на нотариален акт,особено когато с него се прехвърлят вещниправа върху недвижими имоти. По мое мнениев случая следва да се спазва предвидената от СКспециална форма като условие за действител-ност на договора и макар че формата нотариа-лен акт е по-тежка, а и според съществуващатасъдебна практика в други случаи (напр. придоброволна делба под формата на нотариаленакт) е допустима, нарушаването й при брачниядоговор би довело до нищожност.

4. Местна компетентност – местната компе-тентност е условие за действителност на брач-ния договор и на производството по неговотоудостоверяване, когато с него се прехвърляправо на собственост или се учредява или прех-върля друго вещно право върху недвижимимот. В този случай местно компетентен енотариусът по местонахождение на имота.Нещо повече, чл. 39, ал. 2 предвижда, когатоимотът – предмет на договора, се намира врайоните на действие на различни нотариуси,нотариалното удостоверяване се извършва ведин от тези райони по избор на страните. Втези случаи договорът има и прехвърлителнодействие и подлежи на вписване в имотниярегистър.

Когато брачният договор няма прехвърли-телно действие, компетентен да извърши удо-стоверяването е всеки един нотариус.

Действието на договора се поражда от мо-мента на сключване на брака, когато е сключенмежду встъпващи в брак. Когато е сключен повреме на брака, той може да породи действие отденя на сключване на договора или от другадата, определена в него. При всички случаи сдоговора не могат да се засягат права, придоби-ти от трети лица преди сключването му.

Брачният договор може да бъде изменяннапълно свободно по време на брака. Семей-ният кодекс не предвижда никакви ограниче-ния по отношение на този въпрос за разлика отдруги законодателства, които предвиждат сро-кове за неизменимост, напр. 3 години, 5 годи-ни и т.н.

Единствено мислимо е самите съпрузи в до-говора да предвидят определен срок, но това,разбира се, обвързва само тях и не е пречка дасе прекрати брачният договор.

В чл. 42, ал. 1 са уредени основанията за

50

прекратяване и разваляне на брачния договор.Те са взаимно съгласие на страните, иск на еди-ния съпруг при съществена промяна в обстоя-телствата, прекратяване на брака и разваляне посъдебен ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

– Действие на нотариуса при удостове-ряване на брачен договор

Искам да обърна внимание на производ-ството по удостоверяване и различията, коитосъществуват при хипотезата, когато брачендоговор се сключва от встъпващи в брак, ихипотезата, когато се сключва от съпрузи.

И в двата случая страните могат да се обър-нат към нотариуса с молба да изготви проект забрачен договор. Това право нотариусът има наоснование чл. 22 от Закона за нотариусите инотариалната дейност и според мен е съвсеместествено страните да потърсят такова съдей-ствие, каквато е и практиката в европейскитестрани. Разбира се, няма пречка те да се обър-нат и към адвокат и да представят на нотариусапроект за брачен договор.

Когато договорът се сключва от встъпващи вбрак, нотариусът най-напред извършва про-верката – дали е компетентен да извърши удо-стоверяването. В тази проверка е необходимода констатира, че не се намира в особени отно-шения със страните, че е местно компетентен(когато договорът има прехвърлително дей-ствие) и че искането не противоречи на закона.След проверката на самоличност и дееспособ-ност при всички случаи нотариусът трябва дапровери съдържанието на проекта за брачендоговор. Тук специално внимание обръщам надвете императивни забрани относно съдържа-нието по чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 3 на СК. Нее допустима уговорка предбрачно имуществона една от страните да стане съпружеска иму-ществена общност и брачният договор не можеда съдържа разпореждания за случаи на смърт,с изключение на разпореждания относно дяло-вете на съпрузите при прекратяване на уговоре-на съпружеска имуществена общност. Следпроверката за спазване на особените изисква-ния на закона той извършва последователнонотариалното удостоверяване на подпис исъдържание и издава удостоверение на страни-те за сключения брачен договор.

Сключеният брачен договор преди браканяма правно действие. За да възникне такова, енеобходимо сключването на брак. Ако брач-ният договор подлежи на вписване, той се

представя за вписване при получаване на удо-стоверението за сключен граждански брак(чл. 25, ал. 4 ЗННД). Във връзка с тази раз-поредба се поставят два специфични въпроса.Кой представя на нотариуса удостоверението засключен граждански брак и за кого възниквазадължението да представи за вписване брачниядоговор в Службата по вписванията. Трябва даприемем, че на първия въпрос отговорът е –съпрузите, защото те имат правен интерес.Длъжностното лице по гражданското състояниеняма нормативно задължение да информиранотариуса за това, че пред него е сключен граж-дански брак. Удостоверението за сключенграждански брак се издава на съпрузите и тетрябва да го представят на нотариуса. Задълже-нието за вписване на брачния договор в Имот-ния регистър е категорично и безспорно занотариуса. Чл. 25, ал. 4 задължава нотариусада представи подлежащите на вписване актове вСлужбата по вписвания в деня на тяхнотоизвършване. Брачният договор, в случаите почл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс, се представяза вписване като изключение не в деня на нота-риалното удостоверяване, а след получаванетона удостоверението за сключен гражданскибрак. В този случай брачният договор се под-режда в книгата, образувана от нотариалните идругите актове и документи, които подлежат навписване (чл. 28а, ал. 1, т. 4 ЗННД).

Съществува и друг интересен въпрос – можели да се удостоверява преди сключването набрак втори брачен договор от едно лице, коетоима предходен, но с друго лице. Отговорът натози въпрос е положителен, не можем да гово-рим за някакво противоречие с морала, нитопък е налице законова забрана за това. Важно-то е, че действие ще породи този брачен дого-вор между страните по който бъде сключенграждански договор.

Когато брачен договор се сключва междусъпрузи, нотариусът също извършва съответни-те проверки и след удостоверяването издаваудостоверения за сключения брачен договор соглед необходимостта от вписването му в реги-стъра на имуществените отношения. В тозислучай обаче, ако договорът има прехвърлител-но действие, той е длъжен да го представи вСлужбата по вписванията в деня на нотариал-ното удостоверяване.

51

7. Съдържание на брачния договорВ чл.38 от СК е уредено съдържанието на

брачния договор. Изброяването на отделнитеелементи не е изчерпателно, тъй като в т.8 епредвидено, че брачният договор може дасъдържа и уговорки относно други имуществе-ни отношения, доколкото това не противоречина разпоредбите на СК. Кои са най-важнитеправила и как би изглеждала една примернаструктура на брачния договор?

На първо място, брачният договор по бъл-гарското семейно право може да съдържа уго-ворки само относно имуществени отношениямежду съпрузите. Клаузи, отнасящи се до лич-ните отношения, ако са включени в брачниядоговор, ще бъдат недействителни. Това прави-ло е типично за страните от континенталнитеправни системи и то кореспондира с основнатацел на брачния договор – да уреди имуществе-ните отношения между съпрузите. В странитеот англо-американската правна система седопуска на общо основание включването науговорки относно личните отношения, включи-телно и последици при неизпълнение на такиваформулирани от брачния договор задължения.

На второ място, СК постановява импера-тивно две забрани относно съдържанието набрачния договор. Първо, брачният договор неможе да съдържа уговорка предбрачно имуще-ство на една от страните да стане съпружескаимуществена общност и второ, брачният дого-вор не може да съдържа разпореждания за слу-чаи на смърт. От втората забрана има едноизключение – допустимо е в брачния договорда има разпореждане относно дяловете насъпрузите при прекратяване на уговоренасъпружеска имуществена общност.

Следващ важен принцип е, че имуществе-ните отношения на съпрузите в брачния дого-вор могат да бъдат уредени чрез препращанекъм някои от законовите режими. Нормата неби трябвало да се тълкува буквално, защототогава брачният договор не би имал смисъл.Става дума за определени имуществени отно-шения, за които съпрузите могат например дасе уговорят, че ще се прилагат правилата наобщността, а за други – правилата за раздел-ност. Формулировката в този смисъл заместваизричното изписване на тези правила в брач-ния договор.

На последно място, важен принцип е уста-новен в ал. 4 на чл. 38, според който за всичко

неуредено с брачния договор се прилага зако-новият режим на общност.

Брачният договор не може да бъде направенпо еталон или образец, не можем да говорим затипов брачен договор. Това е така, защотовсяко семейство има свои особености кактоотносно притежаваните имущества, така иотносно общото им съгласие за организиранена брачния живот и действителната им воля.Отделните точки в чл. 38 СК биха могли дапослужат за отделни части или раздели на брач-ния договор, като някои от уговорките не езадължително да присъстват.

При съставянето на брачен договор най-напред би трябвало да се започне с точка втора– правата на страните върху притежаваното оттях имущество преди брака. Какво би могло дасе включи тук?

Най-напред, страните биха могли да декла-рират притежаваното от тях предбрачно иму-щество и да бъде съставен на тази основа свое-образен опис, разбира се, те могат да се спора-зумеят, че такъв опис няма да се прави.

На следващо място, възможно е с една общауговорка, че всяко имущество, притежавано отсъпрузите преди брака, си остава лично на съп-руга-титуляр, въпросът да бъде уреден.

Третата възможност е с брачния договорсъпрузите да си прехвърлят вещни права или даучредят такива изцяло или отчасти. Напр.възможно е единият съпруг да прехвърли опре-делена вещ или определена идеална част от неяна другия съпруг с дарствено намерение. Нямапречка да има и взаимно прехвърляне или доризамяна на предбрачни имущества. Всичко товае предоставено на волята на страните.

Втората част е централна в целия брачендоговор и поради нейното важно значениечл. 38 е посочил на първо място – правата настраните върху имуществото, което се придо-бива по време на брака. Възможностите за уго-ворки тук са многообразни. Най-елементарна-та е да се препрати към определен имущественрежим – на общност или на разделност.Възможно е препращането да е още по-кон-кретно – напр. че недвижимите вещи, коитопредставляват сграда или част от сграда, щебъдат в режим на общност, а пък другитенедвижими вещи – поземлени имоти, ще бъдатв режим на разделност. Възможно е придобив-ният способ да е критерий за това дали да бъдатобщи вещите, лични или съсобствени и т.н.

52

Следващият раздел от съдържанието набрачния договор включва уговорките относноначините на управление и разпореждане с иму-ществото, включително и със семейното жили-ще. Тук също съществуват няколко варианта.Възможно е да се възприемат някои от прави-лата на другите законови режими, но може да сеуговори и различно, напр. че единият съпругще извършва всички действия на разпорежда-ния или че разпореждането със семейнотожилище ще се извършва, когато е лична соб-ственост, без съгласие на другия съпруг и т.н.Може съпрузите да се уговорят, че ще имауправител на общите или съсобствените вещиили да изберат общ пълномощник, който щеизвършва действия на разпореждане вместо тяхи т.н.

На четвърто място, в брачният договор евъзможно да има уговорки относно участие настраните в разходите и задълженията. Те могатда се уговорят, че те ще се поемат от тях съраз-мерно с възможностите им или по някакъв друг,изрично предвиден начин – напр. единиятсъпруг ще поеме 1/3, а другият – 2/3 от разхо-дите. Допустими са и още по-конкретни уго-ворки – напр. че единият ще поеме разходитеза поддържането на общата къща, а другият щезаплаща дължимите сметки за ток и вода и т.н.Това, разбира се, едва ли ще се среща често впрактиката. Интересен е въпросът, могат лисъпрузите в брачния договор да уговорят, че зазадължения, поети за текущите нужди на

семейството, няма да отговарят солидарно.Смятам, че такава уговорка е недопустима,защото правилото, установено в чл. 32, ал. 2 ичл. 36, ал. 2 е в интерес на третите лица и неможе да бъде дерогирано.

Следващата група въпроси са свързани симуществените последици от развода. Възмож-но е, разбира се, такава част изобщо да несъществува в брачния договор, но в други слу-чаи могат да бъдат уредени и много подробно.При евентуален развод по исков ред съдът нямада се произнася по тези въпроси след като еналице брачен договор (чл. 58 СК), а приразвод по взаимно съгласие това на практика еедно готово споразумение освен въпросите,свързани с децата.

В брачния договор могат да се уредят и иму-ществени отношения, свързани с издръжката.Докато издръжката между съпрузите по времена брака и развода е характерна и за другитеправни системи, своеобразна особеност на бъл-гарското семейно право е издръжката на децатаот брака. Това е единственият изрично предви-ден въпрос, който може да се уреди с брачендоговор и не е свързан с имуществени отноше-ния между съпрузите.

Както вече беше споменато, съпрузите могатс брачния договор да уредят и други имуще-ствени отношения, изхождайки от своето вза-имно желание и взаимно разбирателство.

Красимир Димитров

На основание чл. 55, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност Съветътна нотариусите на Нотариалната камара на Република България свиква на 30 и 31 януари2010г. редовно Общо събрание със следния дневен ред:

1. Отчет на Съвета на нотариусите, Контролния съвет и Дисциплинарната комисия запериода януари – декември 2009 г.;

2. Избор на нови членове на органите на Нотариалната камара;

3. Обсъждане на предложение за размера на застрахователната сума по чл. 30 от Зако-на за нотариусите и нотариалната дейност;

4. Обсъждане и определяне размера на задължителните встъпителни, годишни и допълни-телни вноски на нотариусите;

5. Обсъждане и приемане на бюджета на Нотариалната камара за 2010 г.;

6. Разни.

Редовното Общо събрание на Нотариалната камара ще се проведе на 30 и 31 януари2010 г. в зала 6 на Националния дворец на културата от 10 ч., като регистрацията ще започ-

не в 8.30 ч.

54

Една италианска детска писателка в богатоилюстрирана, голям формат книжка разказва встихове поучителната история за надбягванетомежду заека и таралежа.

Тези книжки не се четат вече, а ако се четат,поуките, които се съдържат в тях, не се изпол-зват.

Тогава, в петдесетте години на миналия век,когато социализмът още не познаваше телеви-зията, а компютърът беше научна фантастика,книгите и радиото, които семейства го имаха,бяха единствените домашни занимания – осо-бено във вечерните часове, когато семействотосе прибира у дома. Тогава се четеше много.Това компенсираше затворения за широкиясвят кръгозор, който чрез книгите ни пренася-ше в непознати и често забранени светове, обо-гатяваше душите, насищаше с красота сънищатани, формираше мечти, които макар и късно, замного от моето поколение се сбъднаха.

Заекът е пощальонът на селото, който трени-рал и непрекъснато увеличавал бързината насвоето бягане. Възгордял се от своите резултати,той по някакъв повод се беше отнесъл презри-телно към таралежа, който, милият, е известно,че не е от най-бързите животни в животинско-то царство. Спорът не си спомням дали не бешеизбухнал в селската кръчма, където под ободря-ващата подкрепа на други животни, които сипият питието в кръчмата, заекът отново бешедокачил на чест таралежа за неговото бавноходене, с което пречел на такива като Заю-Баюда бягат и развиват бързина по пистите на гор-ските и селските пътеки.

Жестоко обиден, таралежът го предизвиква дасе състезават и Заю, под настояванията на оста-налите животни в кръчмата, приема да се състе-зава. Състезанието е широко разгласено изселото и се очаква от животните с голям интереси усмивки, като знаят бързината на състезате-лите и особено на единия от тях.

Не се съмнявах кой ще победи в състезанието.Високомерният заек трябваше да получидостоен урок. Смирената скромност на почте-ния гражданин на горското село – Ежко-Бежко, трябваше да бъде възнаградена. Безтози резултат поуката на разказа нямаше да

достигне до децата, на които състезание побягане между заек и таралеж изглежда нещонеразбираемо по своята абсурдност.

Така и става. Заекът бяга по маршрута насъстезанието, Ежко-Бежко по кратките отсеч-ки, като съкращава голяма част от състезателно-то трасе.

Накрая на финала първи пристига таралежът,аплодиран за „бързината“ на неговото бягане отжителите на цялото село. А Заю финиширапобеден, засрамен от постъпката си и високо-мерното си поведение.

И поуката, която авторката извежда за при-мер на децата, ще цитирам по памет:

„Защото знае се,додето разумът царува на земята,умът е побеждавал, не краката!“Сещал съм се за тази поука от детските ми

години и тя много пъти ми е помагала с мъдрияси съвет.

В ранните си юношески години много обичахавтомобилите и мечтаех да имам собствен. Товабеше много трудно изпълнимо желание. Адво-катската заплата на баща ми в онези годинибеше мизерна – 67 лева. Спомням си тазицифра поради болката по повод на лятна вакан-ция в пионерски лагер на сестра ми, която се еотпечатала в ума ми. Тя трябваше да представислужебна бележка от адвокатската консултацияна татко, за заплатата, която получава. Катоистински аристократ, който стои над тези дреб-ни житейски несгоди, той даде служебнатабележка на сестра ми, като прибави само дведуми – „това е“!

В махалата единствен лек автомобил имашеедин татков клиент – доктор Мичев. Това бешеДКВ – германска кола, предвоенно производ-ство с гумиран брезентов покрив, двутактова ималомощна. Редките излизания на докторМичев с колата беше повод за събиране нацялата махала, за да наблюдава това зрелище.Докторът не беше опитен, форсираше напраз-но колата, опитваше се да я подкара на ръчнаспирачка. Тя обвиваше в гъсти облаци отрабо-тен пушек махалата, чудеше се как да угоди нанасръчния си стопанин, но когато най-сетнетой съумяваше бавно и внимателно да я подка-

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

ШОФЬОРСКАТА КНИЖКАВладимир Петров

55

ра, тя изглеждаше така елегантно грациозна, чеот сърце си пожелавах да я притежавам. ДокторМичев след няколко години я продаде и аз имахчувството, че от махалата си отиде скъпо и оби-чано същество.

После братът на доктора, който беше посла-ник на България в Куба, му подари едно истин-ско бижу – „Форд Стандарт“, умалено подобиена по-късните „Фиат–124“ и „Жигули“. Синя,съвършено нова, извадена като от кутия, тя сеподложи на неумелите шофьорски мъчения надоктора, който се чудеше какви странни мани-пулации да прави с няколкото нейни органи зауправление.

Гледам един хубав есенен следобед как докто-рът се мъчи да подкара колата едновременноназад и напред и се чуди защо тази великолепнаи иначе послушна английска кола не му се под-чинява. Споделям с татко, колко несправедливе светът – този, на който му отива такава кола,гледа и се облизва с желание да я притежава, адокторът, възрастен човек, се чуди как да я пов-реди и счупи със своите неумели действия.

Татко ми отговори с думи, които съм запом-нил за цял живот и които още от детските мигодини са прогонили завистта от характера ми,ако изобщо съм я имал – „Кон язди не комуприляга, а който си го има“. От тогава, та доднес, когато самият съм на годините на доктора,а може би и по-възрастен, никога не са ме тер-зали чувства, защо някой има и дали му приля-га да го има.

След казармата започнах работа в тогавашнияслаботоков завод „Климент Ворошилов“ катоплановик четвърта степен. Изготвях до края навсяка година справка за наличието на материа-ли и части в завода, много от които бяха за-лежали, заради лошото планиране и нередовнидоставки, което налагаше презапасяването.

Записах се и на курс за професионаленшофьор. Теория ми преподаваше един висок,едър и красив мъж, по фамилия Недялков, апрактика по управление на автомобила – пъл-ната физическа противоположност на Недял-ков, който и за инструкторите, и за курсантитесе наричаше с поетическото съчетание от думи– „бай Ставри тарабата“.

По теория бях най-силният курсист. В прак-тиката бях неопитен и трудно напредвах. БайСтаври пъшкаше и се чудеше как да изкарамечаса по кормуване, без да се движим или ако седвижим, да бъде по пусти улици, по които нито

има съпътстващо, нито насрещно движение.Любима фраза на бай Ставри беше – „Глей саВладо, насреща клепа трамвай и е опасно. Яспри да ни отмине и пак ще караш“.

Групата курсисти бяха монтьори по различнигаражи. Неколцина бяха от правителствениягараж и имаха опит с маневрирането на колите.Те фучаха с „Молотовката“ по улиците наСофия, а бай Ставри дремеше спокойно вкабината, без да го е страх.

Наближаваше изпитът и Недялков откровеносподеляше опасенията си, че теорията щевзема, но с практиката няма да се справя.Съкурсистите ме бяха взели на мезе. Викаха мида си седя плановик. Да почна уроците с детскокамионче и постепенно след десетина години дасе опитам да карам нормален камион. Бай Ста-ври се усмихваше подло, съгласяваше се с тех-ните будалкания и ме успокояваше „Глей саВладо – ще стане, не бързай, има време!“

Съзнавах, че кормуването ми липсва, затоване се сърдех за майтапите. Философията на байСтаври престана да ми се струва толкова лоша.– Ще стане! Кога? Има време!

Махалата знаеше, че ми предстои изпит завземане на шофьорска книжка и разделена нагрупи се беше хванала на бас, дали ще изкарам.Групата на неверниците в моя успех се оглавя-ваше от един симпатичен коремлия и доброду-шен семкар Крум Минчев – Шишко, който ко-гато станеше нужда, биеше много тежко. Всич-ки в махалата му имаха уважение заради силата,а аз – заради мекия му и дружелюбен характер.Към мен той имаше особено добро чувство,може би поласкан, че по-малък, значителнопо-млад човек, студент по право, син на изве-стен софийски адвокат, му засвидетелстваискреното си уважение. Щом се видим на раз-думка, както по онова време се събираха съмах-ленците, седнали на тротоара или на пейка преднякоя от къщите, и той започваше да се самона-вива, че от първи път няма да взема книжка итой се е хванал на бас за това.

При една от тези кандърми Шишко ми дадемного важно и ценно сведение:

– Как си представяш да вземеш изпита отпървия път при инспектора Сулев? Знаеш ликакъв звяр е той? Аз съм проучил, той ще виизпитва. Мене, за книжката за мотор, ме екъсал шест пъти! На бас съм се хванал за тебе......Няма да изкараш!

Смеех се. Мълчах и тайно се надявах бай Ста-

56

ври, курсистите и Шишко да не се окажатправи.

Един ден случайно споменах пред един отинструкторите, че ще ни изпитва инспекторътСулев и че са ми казали колко страшен бил.Инструкторът потвърди и после каза нещо,което веднага оцених като изключителноважно:

– Сега пък е станал невъзможен. Предстои муда се пенсионира и иска да го возиш, все едноче лазиш. Двайсет-трийсет километра – неповече. Страх го е да не се случи нещо, та да недоживее пенсията…

Дойде и самият изпит. На теория изкарахотличен. Сулев, докато обяснявах устройствотои действието на карбуратора на „Молотовката“,усмихнато кимаше с глава за съгласие и необръщаше внимание на уклончивите уговоркина инструктора Недялков, че теорията ми емного добра, но имам проблеми с практиката.

„Молотовката“, с която ни изпитваха, беше снаполовина покрита каросерия. Под ламарине-ния покрив на камиона, върху застопорени къмпода на каросерията пейки, сядаха курсистите идвамата инструктори. За изпита курсистите секачваха един по един в кабината, където ги оча-кваше инспекторът Сулев. После те се връщахаобратно отзад, в очакване да приключи ипоследният курсист, след което Сулев ще обявирезултатите. Кой по-бързо, кой по-бавно,Сулев ги качваше един по един отзад. Всички текараха много бързо, освен че правеха и недо-пустими според теорията грешки – спирахапред сгради на посолства, шофираха върхутрамвайните релси, уверени в уменията си, несе оглеждаха в огледалата за обратно виждане,изпреварваха без да се оглеждат и да подадатмигач.

Дойде и моят ред. Камионът спря на площа-да около църквата „Александър Невски“, къдетонякога имаше обществена тоалетна, и Сулевспря, за да се разтъпче и облекчи. Аз бях вечезад волана, тръпнещ от притеснение. Сулевдойде, намести се удобно и ме попита дализнам как да го возя.

Отговорих така, както бях събрал информа-цията – „Зная – бавно, не повече от 20–30километра“. На което той отговори веднага. –„Така. Ти ще изкараш!“

В указанията за провеждане на изпита покормуване се предвиждаше показване на уме-ния да превключиш всички скорости от първа

до четвърта и обратно. Сулев ме накара да тръг-на на първа скорост. После каза да превключана втора и след като обиколихме около църква-та някъде около 50–100 метра, ми каза даспра – „За да не сбъркаш“ – дружески минамигна той.

Горе ме чакаха с усмивки. Те бяха сигурни, чесъм скъсан. Неделков беше увесил нос, а байСтаври бършеше носа си с опакото на мазнияси каскет и обясняваше, че си знаел и ме билпредупредил. Мълчах в очакване на изненадата.Спокоен гледах как „Молотовката“ летеше поулиците, а Сулев ги качваше един по един вкаросерията, под ламаринения покрив.

Спряхме пред улица „Будапеща“, където сенамираше сградата на КАТ. Слязохме от ками-она и заедно с инструкторите наобиколихмеСулев. Не мога да опиша какво се случи.Изброява имена и кратко отбелязва „неизка-рал“. Някъде към средата на списъка прочетемоето име, обяви „изкарал“ и после до края насписъка продължи с „неизкарал“. Прибрасписъка, каза едно „довиждане“, на което азотговорих с искрено удоволствие, и най-безце-ремонно си замина.

Посърналата група не знаеше какво да прави.Инструкторите също изглеждаха ошашавени отрезултата. Никой не се разотиваше.

Тогава дойде моят миг. Усмихнат до ушите,аз не сдържах радостта си и няколко пъти пов-торих една и съща фраза – „плановик, а, пла-новик“… Не дочаках да видя разбраха ли каквоисках да им кажа. Тръгнах си полека за махала-та да съобщя добрата новина на майка и татко.

Шофьорската книжка взех с чувство, с какво-то съм вземал всичките си дипломи – с гордости чувство на заслужено показан интелектуаленрезултат.

След известно време в махалата ме срещнаШишко.

– Заради тебе загубих 150 лева на бас. Не мие мъчно. Да съм мислил. Знам те, че си умномомче, а се хващам на бас срещу тебе. Да ти ечестито! Сигурно си много добър. Сулев недава книжка току така.

Благодарих му, но не му казах поуката от дет-ската книжка. Нямаше да ме разбере.