Лекция i.Увод в...

19
Лекция I.Увод в дисциплината 1. Дефиниране на понятието “Европейска икономика” 2. Съдържание на курса 3. Европейската интеграция като обективен процес 4. Интеграцията в контекста на европейската история и културни традиции 5. Методи и принципи на европейската интеграция 6. Интеграционни фази 1. Дефинираненапонятието“европейскаикономика” Европейската икономика е система, включваща управлението на производителните сили (технически аспект) и на производствените отношения (социално-политически аспект) в рамките на единното икономическо пространствонаЕвропейскиясъюз. Производствените отношения в Европейския съюз имат двойствен характер, така както има двойствен характер цялата система на управление в ЕС. Това се дължи на наличието както на наднационални (наддържавни, федеративни) отношения, така и на междудържавни (кооперационни отношения), които са отношениямеждусувереннидържави-членки. 1 © Димитър Хаджиниколов

Upload: others

Post on 27-Sep-2020

11 views

Category:

Documents


0 download

TRANSCRIPT

Page 1: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

Лекция I. Увод в дисциплината

1. Дефиниране на понятието “Европейска икономика”2. Съдържание на курса3. Европейската интеграция като обективен процес4. Интеграцията в контекста на европейската история и културни традиции5. Методи и принципи на европейската интеграция6. Интеграционни фази

1. Дефиниране на понятието “европейска икономика”

• Европейската икономика е система, включваща управлението напроизводителните сили (технически аспект) и на производствените отношения(социално-политически аспект) в рамките на единното икономическопространство на Европейския съюз .

• Производствените отношения в Европейския съюз имат двойствен характер,така както има двойствен характер цялата система на управление в ЕС. Това седължи на наличието както на наднационални (наддържавни, федеративни)отношения, така и на междудържавни (кооперационни отношения), които саотношения между суверенни държави-членки.

1

© Димитър Хаджиниколов

Page 2: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

“Храмова структура” на Европейския съюз:

�силно интегрираната част със силно или средно изразени наднационални отношения, е

съсредоточена в т. нар. “Първи стълб”. Преди Договора от Лисабон тук влизаха първоначално

трите “общности” – ЕОВС, ЕИО и ЕОАЕ, а сега това е сферата от дейност, регулирана чрез

Договора за функциониране на Европейския съюз - ДФЕС. Важно е да се има предвид, че сега

“Първият стълб” включва и предишния “Трети стълб” (Сътрудничеството в областта на

правосъдието и вътрешните работи – СОПВР), където имаме обаче само слабо изразени

наднационални елементи – виж слайд № 3.

�По-слабо интегрираната част (международно сътрудничество) – Предишния “Втори стълб”,

сега Обща политика в областта на външните отношения и сигурността – ОПОВОС и Обща

отбранителна политика – ООП.

�Конструкцията се “държи” от общите принципи и от общите институции, залегнали в двата

основополагащи договора – ДЕС и ДФЕС.

2

Общи институции (напълно)

Общи принципи

Търговия, икономиката, социални отношения, правосъдие и вътрешни работи

ЕС (преди ЕО)ЕОАЕ

Външни отношения(ОПОВОС

ООП и др.)

© Димитър Хаджиниколов

Page 3: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

“Храмовата структура”, т.е. правна рамка на Европейският съюз преди

Договора от Лисабон

Първи стълб – ЕОВС (до 2002 г.), ЕИО (слез 1993 г. и Договора от Маастрихт - ЕО, ЕОАЕ )

Втори стълб - ОПОВОС – Обща политика в областта на външните отношения и

сигурността. Регулира се чрез ДЕС

Трети стълб - СОПВР – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните

работи, до Договора от Лисабон се регулира чрез ДЕС, след 2008 г. – чрез ДФЕС (Първи

стълб)

3

Общи институции (не напълно)

Общи принципи

Търговия, икономика, социалните отношения

ЕО (ДЕО)ЕОАЕ (ДЕОАЕ)

ОПОВОС(сътрудничество)

ДЕС

СОПВР(Пространство на

свобода, сигурност и правосъдие)

ДЕС

© Димитър Хаджиниколов

Page 4: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

Наднационалността е най-силна приполитиките, свързани с търговията, след товас икономиката, по-слаба при социалнатаполитика и най-слаба при външнитеотношения (виж слайд № 21)

4© Димитър Хаджиниколов

2. Съдържание на курса

1. Увод в дисциплината

Митнически съюз

2. ЕС в глобалната икономика

3. Митническа политика на ЕС

4. Външнотърговска политика на ЕС

Единно икономическо пространство

5.Свободно движение на материални

стоки

6.Свободно движение на услуги

7.Свободно движение на капитал

8.Свободно движение на работна сила

Икономически съюз

9. Секторно ориентирани мерки

10. Териториално ориентирани мерки

11. Защита на конкуренцията и

насърчаване на предприемачеството

12. Обща парична политика

13. Устойчиво развитие

Page 5: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

3. Европейската интеграция като обективен процес

Основна мисъл: Европейската интеграция не е някакъв специфичен, чисто европейски

процес, а част от глобален процес на интеграция, развиващ се засега най-силно на

регионално равнище и започващ от търговската интеграция.

Факти:

� Всички страни-членки на Световната търговска организация (СТО) участват в едно или

повече Регионални търговски споразумения (РТС). В момента към СТО има регистрирани

около 380 такива споразумения, като общия им брой непрекъснато расте

(http://rtais.wto.org/UI/PublicMaintainRTAHome.aspx)

� Повече от половината от глобалната търговия се осъществява в рамките на РТС.

� Най-известните РТС са ЕС; NAFTA, ASEAN FTA - Association of Southeast Asian Nations Free

Trade Area, SAARC - the South Asian Association for Regional Cooperation, MERCOSUR - the

Common Market of the South, ANZCERTA - the Australia-New Zealand Closer Economic Relations

Trade Agreement.

Само в Африка има повече от 10 устойчиви регионални търговско-икономически

споразумения.

РТС са разрешени от ГАТТ 94 при спазването на определени правила:

1. След създаването на РТС равнището на тарифна защита да не е по-високо от това , което е

съществувало преди създаването на преференциалната общност.

2. В случай, че въведените след създаването на МС общи митнически тарифи предизвикат

влошаване на митническия режим в отношенията между с някои трета страна (или страни),

трябва да се проведат преговори със засегнатите страни (страна) и ако тя е членка на СТО,

има право на компенсация чрез тарифни отстъпки по други позиции.5

© Димитър Хаджиниколов

Page 6: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

3. Споразумението за създаването на РТС трябва да обхваща по-голямата част оттъргуваните стоки. Това означава, че СТО не би одобрило създаване на зона засвободна търговия само с химически стоки или с горива. Едно такова споразумениетрябва да обхваща най-малко преобладаващата част от промишлените стоки. Впротивен случай наподобява картелно споразумение.

4. РТС трябва да има взаимен (симетричен) характер. Изключение се прави когато вРТС участват едновременно развиващи се и развити държави. Тогава СТО насърчаваприлагането на т.нар. асиметричен подход, при който преференциите в еднатапосока (от развиващите се към развитите страни) са по-големи, отколкотопреференциите в другата посока.

5. РТС трябва да предвижда преходен етап до пълното реализиране напреференциите.

В СТО има специален орган - Комитет по регионалните търговски споразумения -КРТС, (Committee on Regional Trade Agreements - CRTA). Той проверява дализаявените РТС отговарят на посочените условия и извършва тяхната регистрация врегистъра на РТС към СТО. Комитетът извършва и текущ контрол относно спазванетона условията.

Всяко едно двустранно споразумение за създаване на зона за свободна търговияпредставлява отделно РТС. Ето защо държавите-членки на ЕС (включително иБългария), участват не в едно, а в десетки такива споразумения (в момента 43), странапо които е ЕС като цяло (например с Чили, Мексико, Южна Корея и др.).

6

© Димитър Хаджиниколов

Page 7: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

7

4. Европейската интеграция в контекста на европейската история и културни традиции

Какво е това “Европа”? – континент, символ, цел?

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад (а островите?), Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал (защо?) и река Урал, Каспийско море и Кавказ (Грузия, Армения и Азербайджан в Европа ли са?)

Къде е географският център на Европа? В Австро-Унгария, по скалата на меридианите и паралелите е бил установен през 19-ти век «Центърът на Европа”. Стълбът е разположен край пътя Мукачево-Рогатин (сега Западна Украйна), като през ХХ век там е издигнат монумент, висок 7,2 метра. А коя е най-дългата река (Волга), най-високият връх – (Елбрус – Кавказ), най-голямата по територия държава-членка на ЕС? – Дания (с Гренландия) и Фарьорските острови)? Европа е пълна с изненади!

© Димитър Хаджиниколов

Page 8: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

4. Европейската интеграция в контекста на европейската история и културнитрадиции

А) Романтичен подход

Основна мисъл: Все пак европейската интеграция е уникална. Дали пък това не е някаквапредопределеност на Европа да води света? (евроцентризъм)

Европейската идея води началото си от древногръцките културни традиции. Гръцкатамитология (Ευρώπη) – принцеса от Финикия (Phoenicia). Зевс я харесал и решил да я отвлече.Престорил се на бял бик и се смесил със стадото на баща й. Европа събирала цветя и видялабика. И се качила на гърба му. Зевс се хвърлил в морето и доплувал до остров Крит. Тамразкрил истинската си идентичност. Европа станала първата царица на Крит.

Всичко изглежда само един мит, но през осми век Карл Велики (Шарл на френски)Charles the Great) (742 – 814 г.) крал на франките, когато е обявен през 800 г. за император икоронясан от папата се обявява за защитник на християните и баща на Европа.

През средните векове (от 8-ми век нататък), понятията “християнство”, “Европа” и “Запад” саидентични и цяла ЗападнаЕвропа има един общ език – латинският.

Евроцентризъмът се засилва особено приИмператор Карл V Хабсбург (1519 – 1558 –Карлос на испански), когато са конкистадорите.Колониалните империи, вкл. и през ХІХ век, сапостроени на основата на мисионерството ипродължават мистичната линия.

Тази връзка е жива и до днес.

8

© Димитър Хаджиниколов

Page 9: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

9

Page 10: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

10

Статуя на Европа пред Европейския парламент в Страсбург

Francis II (Franz II) – последният избран “римски” император (цезар – кайзер) от 1792 до 6.08.1806. След

разгрома от Наполеон при Аустерлиц Свещената римска империя на германската нация е разпусната . От

1804 Франц II създава Австрийска империя и става император Franz I Kaiser von Österreich. Управлява до1835. Германската нация е обединена от протестантска Прусия през ХІХ век след война с Австрия и

Франция.

Page 11: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

Б) Реалистичен (рационален) подход

Европа е само едно географско понятие,възникнало още в древна Гърциянезависимо от митологията.Ереб - Еброс – Европа, на арабски –мястото,където залязва слънцето, т.е. запад (Магреб)На гръцки е Ευρωπη , което постепеннопреминава в латинското Europа.

Според реалистичния подход обединението наЕвропа, преди и сега, е резултат отрационални мотиви.

Удивляват някои аналогии и злоупотреби с понятието“Европа”. Свещената Римска империя на германската нацияе имала съвет, включващ князе и херцози, подобен насегашния Европейски съвет. Императорът се е избирал отпо-важните сред князете, наричани курфюрсти.

Австрийската империя на Хабсбургската династия еобединявала повече от десет етноси и в нейния парламент еимало също толкова официални езика.

Рибентроп, външен министър на Третия райх, е обявил, чекрайна цел на нацистите е “обединена Европа”…

След войната – имаме План Маршал, Европейскаорганизация за икономическо сътрудничество (1948 г.),Световна търговска организация, План Шуман и другинапълно рационални интеграционни действия.

11

Древногръцкият географ Straboобозначава като “Европа” част отТракия - област около днешенОдрин. Името се запазва и приримляните, като название на еднаот тракийските провинции. Има иверсия, че понятието е въведено отХеродот и се е отнасяло за земитена север от Гърция. Финикийцитеса обозначавали като Еброс Гърцияи Италия.

По-късно “Европа” става символ нахристиянската част от сегашнияконтинент.

© Димитър Хаджиниколов

Page 12: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

5. Методи и принципи на европейската интеграцияА) Методи

а) относно осъществяването на интеграцията- функционализъм

Същност: Функционализмът или неофункционализмът поставя в центъра на интеграционните процеси развитието на общия (единния) пазар. Правилото на функционалистите е – формите (институциите) следват съдържанието (функциите). Spill-over effect

- представители: Bela Balassa (Балаша); David Mitrany; Ludwig Erhard

Германският икономист и политик Людвиг Ерхард, който е известен неолиберал, описва по следния начин интеграцията: “От икономическа гледна точка Европа не може и не бива до такава голяма степен да се възприема като някаква организация или като някаква институция. Тя трябва да се схваща по-скоро като една функция…

- прояви в европейската интеграция: митническият съюз, единния вътрешен пазар, политиката на защита на конкуренцията и др.- институционализъм

Същност: Институционалистите, обратно на функционалистите, считат, че без активната роля на държавите, участващи в интеграцията, без намесата на създадените от тези държави интеграционни институции, отделните национални пазари няма да могат да се слеят в желания общ пазар поради различията в регулациите.Представители: Кейнс, Ян Тинберген (Tinbergen)Прояви в европейската интеграция: ЕОВС – Върховният орган определя цените и квоти за производство на въглища, ОАП, екоданъците

12

© Димитър Хаджиниколов

Page 13: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

б) относно крайната цел

Федерализъм

Същност: философска основа – германски идеалисти - Имануел Кант. За първи път политическилозунг за създаване на Съединени европейски щати е издигнат по време наантимонархическите бунтове в Западна и Централна Европа през 1848 г. по-късно се възприемаот Социалистическия интернационал. За “евопейска държава” се заговаря и във връзка с“Източния” и “Полския” въпрос.

Априлското въстание през 1876 г. също е изиграло роля (Виктор Юго) – “на Европа и е нужнаедна европейска националност, обединено управление, голям братски арбитраж...”Лозунгът за Съединени европейски щати става актуален след Първата световна война. През 20-те години е създаден Паневропейския съюз (носталгия по австро-унгарската монархия). Дваматафренски политици от това време – Едуар Ерио и най-вече социалистът Аристид Брианразработват план за европейска федерация.

За “Обединена Европа” отново се заговаря през 90-те години на ХХ век. Представители: Пиндер(настъпателен и поетапен процес на федерализиране, основаващ се на принципа насубсидиарността – John Pinder), Спинели (1984 – Проектодоговор за създаване на Европейскисъюз, приет от Европейския парламент през 1994 г. По-късно - Проект за Конституция наЕвропейския съюз. Прояви в европейската интеграция: Европейски парламент, Конституция заЕвропа и др.

Договорът от Лисабон бе замислен като триумф на федерализма, но всъщност засилва ролята наЕвропейския съвет, т.е. на междудържавните отношения.

13

© Димитър Хаджиниколов

Page 14: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

- Реализъм (неореализъм)

Същност: теоретично направление, което слага ударението върху междудържавните отношения и изграждането на интеграционни институции, основаващи се на съчетаването на националните интереси на страните-членки. Неореализмът е продължение на господстваща през ХІХ в. и в началото на ХХ в. представа за междудържавните отношения като баланс на интересите на отделните нации.

Привържениците на неореализма могат да си представят само едно обединение на европейските нации по отделни, въпроси от общ интерес (търговия, енергетика, транспорт и т. нат.), със запазване на националния суверенитет на държавите-членки.

Представители: теоретици – Стенли Хофман, (Stanley Hoffmann), Ханс Йоахим Моргентау(Morgentau), който е бил противник на Джордж Маршал относно “Плана Маршал” и възстановяването на икономическата мощ на Германия.

В практически план – Де Гол, Маргарет Тачър и др.

Прояви в европейската интеграция: Европейският съвет, начинът на приемане на решения в Съвета на ЕС, ограниченитепълномощия на Европейския парламент, междудържавнияхарактер на отношенията във външната политика на ЕС,ограничения обем на бюджета на ЕС (само 1% от БВП на Съюза),специалният статус на Великобритания и на Франция като ядрени сили и постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и др.

14

© Димитър Хаджиниколов

Page 15: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

Реализъм

Федерализъм

Функционализъм Институционализъм

Жан Моне

Людвиг Ерхард

Шарл де Гол

Маргарет Тачър

Роберт Шуман

Ян Тинберген

Джеймс Пиндер

негативната и позитивнатаинтеграция

Бела Балаша

Ричард Болдуин

Аристид Бриан

Уинстън Чърчил?

Акиде де Гаспери

Джон Мейнард Кейнс

15

© Димитър Хаджиниколов

Page 16: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

16

Най-важните принципи за регулирането на европейската икономика:

1. Либерализъм (политически, икономически, преобладаване на функционализма,

примери – “четирите свободи” в единното икономическо пространство, защитата на

конкуренцията и др.)

2. Недискриминация (политически и икономически права и свободи, в икономиката -

конкуренцията)

3. Предоставена компетентност – субсидиарност, пропорционалност (чл. 5 на ДЕС – по-долу)

4. Приоритетност на съюзното право (преюдициални заключения на Съда на ЕС)

5. Флексабилност (Еврозоната, но опасност от “Европа на две скорости”)

© Димитър Хаджиниколов

Page 17: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

17

населено място

провинция

държава

общност

светът К

О

М

П

Е

Т

Н

Т

Н

О

С

Т

И

З

П

Ъ

Л

Н

Е

Н

И

Е

“Субсидиарност” (произлиза от латинс-

ката дума “subsidiarius”. За първи път се

използва в сегашния й смисъл в Католическото

социално учение

Принципът е залегнал в редица

конституции, в това число в Десетата поправка

към Конституцията на САЩ относно правата на

щатите (те имат право да вършат всичко, освен

това, което не е забранено от конституцията и

не е специално указано, че е изключителна

компетенция на федералното правителство”

Page 18: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

През ХIХ век принципът е развит от папа Лео ХIII като корекция

на крайния либерализъм и на социализма. През ХХ век

продължава утвърждаването на принципа в католическата и

христян-демократическата социална доктрина.

Това става чрез дейността на папа Пий ХI (Pius XI) и чрез

конференцията на католическите епископи на САЩ . Те приемат

документа Economic Justice for All, където се дават права на

епископите в социалната област.

Pius XI (1922 – 1939)

5) Интеграционни фази

Степените на икономическа интеграция имат своето възходящо развитие,като се започне от зоната за свободна търговия и митническия съюз и се стигнедо икономическия съюз (ИС) на държавите членки. Може да има иполитически съюз – това е форма на федерация.

Но развитието не е просто постъпателно развитие, а всяка по-висша фаза наинтеграцията съдържа в себе си по-низшите, например митническия съюз (МС)съдържа в себе си зоната за свободна търговия (ЗСТ), а икономическият съюз(ИС) – единното икономическо пространство (ЕИП) и митническия съюз.Паричният съюз (ПС) не е фаза на интеграцията, а част от създаването наикономически съюз.

Page 19: Лекция I.Увод в дисциплинатаhadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ЕИК-2015-1.pdf · Маргарет Тачър Роберт Шуман Ян Тинберген

Отбранителна политика Външна политика

Политика на разширяване Политика на сигурност

Политика на добросъседство Политика на развитие

Социална политика Данъчна политика

Наука, образование, здравеопазване Фискална политика

2014

Транспорт, енергетика

Защита на потребителите 1999 Парична политика

Единни стандарти Околна среда

Конкуренция Трансевропейскимрежи

Селскостопанска политика

Външнотърговска 1968 Митническа

политика политика

19

Митнически съюз

Единно икономическопространство

И (П) С

ПС

Наднационалността (червена линия) на политиките нараства, колкото по-ранно е усвоена съответната политика, т.е. тя зависи от интеграционната фаза, на която се реализира

политиката. С червено са посочени общите политики, с лилаво – съвместните политики, с черно – политиките, където има само междудържавно сътрудничество и координация.

1993

И (П) С – Икономически (паричен) съюз; ПС – Политически съюз

© Димитър Хаджиниколов