ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА, БАН

Сектор АРХИТЕКТУРА

Арх. Ина Вълчева Семерджиева

ППРРООССТТРРААННССТТВВЕЕННИИ ТТЪЪРРГГООВВССККИИ ССТТРРУУККТТУУРРИИ

ММООДДЕЕЛЛИИ ИИ ППУУЛЛССААЦЦИИИИ

ААВВТТООРРЕЕФФЕЕРРААТТ на дисертационен труд за присъждане

на образователната и научна степен „доктор”

София, 2012

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширено заседание на

сектор “Архитектура” при Института за изследване на изкуствата, проведено на

27.04.2012 година.

Дисертационният труд е в обем от 165 с. основен текст, вкл. 214 илюстрации /фигури

към текста/, 3 глави, заключение и 8 приложения в 19 стр. както следва: класация на

най-големите търговски центрове в света по показател отдадена търговска площ,

систематизация на процесите, реализирани проекти, бъдещи проекти, използвана

литература, използвани източници за илюстрации, речник на използвани термини,

личен опит при проектирането на търговски пространства. Приложение V -

използвана литература включва 87 заглавия – 53 на български, 1 на руски и 33 на

английски език.

Дисертанката е архитект-проектант на свободна практика и хоноруван преподавател

във Висше Строително Училище „Любен Каравелов” в София

Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 24.09.2012 година от 15 часа

в залата на УАСГ, на бул. Христо Смирненски 1 на открито заседание на научно жури,

назначено със заповед № 583-РД от 07.05.2012 г.

Дисертационният труд е на разположение на интересуващите се в библиотеката на

Института за изследване на изкуствата, ул. Кракра 21.

Научна специалност Теория и история на архитектурата, шифър 02.17.01.

2

ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА, БАН

Сектор АРХИТЕКТУРА

Арх. Ина Вълчева Семерджиева

ППРРООССТТРРААННССТТВВЕЕННИИ ТТЪЪРРГГООВВССККИИ ССТТРРУУККТТУУРРИИ

ММООДДЕЕЛЛИИ ИИ ППУУЛЛССААЦЦИИИИ

ААВВТТООРРЕЕФФЕЕРРААТТ на дисертационен труд за присъждане

на образователната и научна степен „доктор”

Научен ръководител: проф. арх. Евлоги Цветков

Рецензенти: доц. д-р инж-арх. Борислав Янков Борисов

доц. д-р арх. Елена Иванова

3

ПОСТАНОВКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

През последното десетилетие явлението „МОЛ” предизвиква множество

противоположни мнения и оценки. Този феномен в съвременната архитектурна

история повлия цялостния градски облик. Засегнати бяха както чисто архитектурни и

градоустройствени проблеми, така и социални, икономически и културни. Започнаха

полемики дали градът и обществото имат нужда от такъв тип търговска структура.

Какво можем да спечелим и какво можем да загубим от нахлуването на феномена?

Можем ли да използваме готовите чужди модели или те се нуждаят от адаптация?

Според извадка от статия публикувана в българския печат: „България заема 13-

та позиция в европейска класация за площи в търговски центрове, в процес на

изграждане до края на 2012 г. За периода до края на 2012г. 181 500 кв.м. нови площи в

търговски центрове се очаква да бъдат завършени в страната. В момента България

заема 30-о място по търговски площи на 1000 души население със 67,5 кв.м./1000

души, което е значително по-ниска цифра от средната за Европа - 240 кв.м./1000

души”.1 Цифрите говорят за мащаба на явлението, както в България, така и в цяла

Европа. Необходимостта от осмисляне на пространствения модел е наложителна.

Ролята на архитекта и градостроителя е решаваща за утвърждаване на успешните

практики в това направление.

В България сравнително отскоро се сблъскахме с казуса. Макар и в ранен

стадий на развитие, този феномен заля страната ни изключително бързо. Нашето

архитектурно общество, като че ли остана малко на страна от случващото се давайки

преднина на чужди проектанти и специалисти в областта да наложат своите виждания

и разбирания за реализацията на моделите. От друга страна липсата на опит и

практика бяха предпоставка това да се случи. Факт са реализирани проекти както от

изцяло чужди екипи, така и от изцяло български такива. Голяма част от проектите в

България са основно базирани на чуждия опит, натрупан с десетилетия. Актуален е

въпросът дали е необходимо да търсим естетиката и художествената стойност в такъв

тип архитектурна творба или функцията и икономическите интереси са водещи при

проектирането й. Как да посочим добрите практики?

124 часа онлайн, България на 13-то място в Европа по строителство на молове; С; 28.09 / 2011; http://www.24chasa.bg

4

Фиг. 1 – Търговски площи в молове в процес на изграждане в Европа до края на 2012г.

Източник: Forton International

В световен мащаб, както и в България, развитието на търговската

пространствена структура е особено актуален въпрос днес. Въпрос, който стои не

само пред архитектурната общественост, а и пред всяка една институция участваща в

търговските процеси – инвеститори, търговци, предприемачи, потребители и т.н.

Българската архитектурна наука не разполага с множество трудове в тази област.

Ценен е приносът на проф. арх. И.Никифоров, гл.ас. д-р.арх. Мария Давчева и др.

Като се използва опитът, очевидна е нуждата от по-нататъшно изследване. Особено

наложително е анализирането на феномен определящ в значителна степен

съвременния градски облик, както в България, така и по целия свят. Единственият

начин да се направи цялостно изследване и оценка на толкова значимо явление е да

разгледаме процесите от неговото зараждане до наши дни.

Търговската пространствена структура се определя от необходимостта на

хората да задоволят нуждата си от общуване, както и материалните си потребности. В

5

контекста на тези разсъждения тезата на автора, е че природата на човешкото

същество обуславя еволюцията на модела. Разгръщането му следва, макар и с някои

несъществени отклонения, една постоянна посока. Обединяване на множество

функции, услуги, развлечения, рекреативни дейности и т.н, в един окрупнен комплекс

задоволяващ всички нужди на гражданите. Това е представлявал пазарът преди

хилядолетия. Концепцията и функцията остават непроменени през вековете.

Разликите в съвременната практика са в следствие единствено на по-високо развитите

технологии и материали, които дават по-голяма свобода на твореца в търсене на

естетика и функционалност. Същността обаче остава една и съща, постоянна във

времето и пространството. Преминава през различни етапи, групи от хора с

разнообразни интереси се опитват да отклонят естественото развитие на модела, но

динамичните процеси в общуването и човешката ни същност не позволяват това да се

случи.

Предмет на настоящата дисертация е търговската пространствена структура,

нейните проявления и комплексно развитие. Авторът използва дефиницията

„търговска пространствена структура”, за да обхване формуването на търговските

пространства в цялата им пълнота. Динамиката на процесите обуславя създаването на

множество различни по своята пространствена и функционална организация

структури. Дефиниции като „МОЛ”, „търговска сграда”, „търговски център” и т.н. са

крайно неизчерпателни и неточни , за да се представи естеството на проблематиката.

Авторът обръща особено внимание на ролята на архитектурната естетика и

функционалност в изграждането и възприемането на модела. Макар обхватът на

изследването да е изключително обширен, от античността до наши дни, фокусът на

дисертационния труд е насочен в периода от края на XIX-ти век до днес.

Архитектурни практики на територията на България са разгледани и анализирани в

периода от първите десетилетия след Освобождението /1878г/ до началото на XXI-ви

век. По-ранни периоди не са включени поради липса на примери, които да послужат

пълноценно в аргументиране на тезата.

Освен времево, изследването е ограничено и географски. Историческата част

обхваща териториите на Близкия Изток, Европа и Северна Америка, по отношение на

примерите, които се използват за онагледяване на различни твърдения и

доказателства. Останалите географски райони не оказват съществено влияние, което

да послужи за аргументиране на тезата.

6

Цел на изследването е да се представи цялостен поглед върху явлението

търговска пространствена структура, както и дефиниране на основни характеристики

на пространствените модели и използването им като база за анализ на добрите

практики в световен мащаб.

За постигане на поставените цели се разработват следните задачи:

1. Преглед на основните исторически форми на модела и разграничаване на

отделните моменти в развитието му;

2. Обзор на търговските пространствени структури на територията на

България;

3. Очертаване характеристиките на модела и контуриране на основните

такива в архитектурен аспект.

4. Прогнозиране на бъдещи концепции за експлоатация и обновяване на

съществуващи модели, както и прогнозиране на бъдещи тенденции в

развитието на модела в световен мащаб.

Избраната методика за постигане на целта на дисертационния труд и

решаване на поставените задачи, стъпва върху комплексно проучване на чужди и

български литературни източници. Използва се проучвателно-аналитичен и

сравнително-аналитичен метод, както и архитектурно-естетически анализ на обектите.

Прилага се цялостен интердисциплинарен подход за направените изводи и тяхното

доказване. Трудът има подчертано теоретико-исторически характер.

Дисертационният труд е опит за комплексен анализ на процесите повлияли

появата, развитието и бъдещата визия на модела, една непроучвана област от

архитектурната проблематика на днешния ден и според автора съдържа следните

научни приноси:

• Проследяване на основни еволюционни моменти в развитие формата на модела

• Изготвяне типология на търговската пространствена структура

• Изследване спецификите при решаване на градоустройствени, функционални и

естетични проблеми при проектирането на търговско пространствени

структури

• Дефиниране на основни критерии за оценка на успешни практики в областта

• Очертаване тенденции в развитието на търговско пространствени структури

7

I. Увод

Търговията е явление оказало ключова роля във формирането на човешката

цивилизация от древността до днес. Още в начален стадии на съществуването си тя

започва да търси своето място в плана на селища и градски образувания. До началото

на XIX-ти век структурата, която оформя пространството приютило дейността на

търговци и потребители следва естествения си ход на развитие. Динамиката в

процесите се обуславя не само от функционалните и естетически качества на

моделите, а и от териториалното, културното и социалното развитие на

обществата. Средата на XIX-ти век се оказва преломен период в усъвършенстването

й. Намесата на политически и икономически фактори стават катализатор търговската

структура да придобие облик, отклоняващ се от естествените нужди на населението.

Първите сгради в съвременната история, изпълняващи функцията на

търговски центрове, са радикални както в своя мащаб, така и в идеологията си

да се създаде утопичният градски център. Те се превръщат в една изключително

успешна концепция, която ефективно е асимилирана в околната градска среда и се

приема за даденост. Концепцията, която и днес все още се възприема за актуална от

някои предприемачи и проектанти описва структурата като: „комплекс от търговски

обекти, заведения за обществено хранене, услуги и свързаните с тях площи за

паркиране на лични превозни средства, място за пешеходно движение, осигуряващи

най - широк избор на стоки и услуги, с висока култура на обслужване, спокойна

обстановка за покупка и показващ високи икономически и социални показатели от

търговскостопанската дейност.” 2 Тази идея за същността на търговската

пространствена структура несъмнено се е доказала през годините. Тя очертава

рамките както в пространствен аспект, така и в икономически и социален. Рамки

поставени преди повече от 50 години.

Ситуацията днес е различна. Хората чрез ежедневието и навиците си сами

показаха от какво имат нужда. Както всяко едно явление в архитектурата, така и при

търговските структури, процесите са пряко свързани с бита и нуждите на хората.

2 Герасимов, Хр. и др. Технико – икономически проучвания в търговията; изд. Галактика; С; 1992; с.107

8

Десетилетия след появата на първите сгради от типа „МОЛ” осъзнаваме

нуждата да се върнем към същността на човешката природа. Търсим нови идеи за

устойчива архитектура и връщане назад към природата и отворените пространства.

Досегашните практики се оказват остарели и неприложими в стремежа на инвеститори

и предприемачи да задоволят нуждите на клиентите си. Рекреативни дейности,

образователни и културно – социални дейности са новите потребности на обществото.

Те постепенно изместват доминиращата търговската дейност в структурите.

Консуматорската идея, наложена от американския начин на живот е поставена под

въпрос при реализацията на съвременните Европейски проекти.

Въпреки това не можем да отречем влиянието на американската политика и

икономика след края на Втората Световна Война върху формирането на съвременния

облик на моделите. При един по-задълбочен анализ на процесите обаче ставаме

свидетели на интересен феномен, европейски архитекти пренасят модела от Европа в

Америка, за да го адаптират към една изцяло нова и различна икономическа

структура. Резултатът не е това, което първоначално е заложено във вижданията и

предложенията за реализация на проектантите. Техните предложения стават актуални

днес. Необходимо беше феноменът търговска сграда или т.нар. „МОЛ” да мине по

един изключително заобиколен път , за да направи рязък завой днес и да се завърне

към естественото си развитие.

Започвайки изследване върху едно колкото архитектурно, толкова и социално

явление се пораждат множество въпроси. Каква е причината за формиране на

явлението? Колко назад трябва да се върнем във времето, за да разберем как и защо е

възникнало? Какво се случва в днешно време и какво предстои да се случи с

пространствения модел в бъдеще? Можем ли да дадем прогнози? Нужна ли е една

такава структура в съвременната градска среда? Кои са критериите, по които да

отсеем добрите практики? Това са само част от моментите към които се насочва

авторът.

Структурите, които сега наричаме „МОЛ” са модели възникнали хилядолетия

назад във времето, пречупени през призмата на съвременните разбирания за социално-

културно взаимодействие в обществото, икономическо развитие, технологично

развитие и манталитет на различни култури и общества във всяка точка от света.

Връзката човек – пространство преминава през няколко основни аспекта засягащи от

една страна човешката природа и от друга основни характеристики на пространството.

9

На фиг.2 схематично е изобразена връзката човек – пространство, довела до

образуването на търговската пространствена структура и различните фактори, които

влияят на явлението и връзката между трите основни компонента на взаимодействие.

Сложно са преплетени икономическият аспект и потребностите, които стимулират

икономическата активност на хората и стремежът за задоволяване на непрекъснато

изменящите се и нарастващи материални нужди, социалния аспект и нуждата от

общуване, културният аспект. Според социологията и антропологията през ХVIII и

XIX в. чрез термина култура се определя всичко онова, което не израства само по себе

си, т.е. от природата, а е резултат от човешката дейност. Тъй като процесите в

архитектурната практика се случват в пряка връзка между естествените нужди и

човешката дейност, трите аспекта икономически, културен и социален повлияват

създаването и развитието на моделите по идентичен начин. От друга страна стои

пространството, неговата форма, функция, местоположение, естетика и цялостната

урбанистична концепция за развитието му. Всички тези фактори образуват едно

сложна зависимост помежду си. Именно тази зависимост е в основата на

непрекъснатото движение на моделите, от зараждането си до днес.

Фиг. 2 – връзка човек, пространство, търговска структура

10

II. Исторически преглед на основните пространствени

модели

1. Наченки на пространствени търговски форми през Античността

/ III-то хил. пр. Хр. – I-во хил. пр. Хр. /

Изследването започва от земите разположени между реките Тигър и Ефрат.

Именно там се зараждат първите познати на човечеството цивилизации. С появата на

първите общества се заражда и едно социално – икономическо явление, движещо

света и до ден днешен – търговията.. В примитивните общества само религиозни

събития и култови ритуали или обреди са обединявали хората. При тези събития

обаче, участниците са вече свързани по един или друг начин – обичаи, роднинство и

т.н. Размяната на стоки събира хората по един по-произволен начин. Нови идеи, както

и ценни предмети винаги са пътували по търговските пътища.

Два са били основните начини за транспортиране на стоки – керванът и

по вода. Керваните от камили са пренасяли ценни стоки от западния бряг на Арабия,

свързвайки Индия с Египет, Финикия и Месопотамия.

Търсейки най-добрия и сигурен начин за транспортиране на стоки, големи

групи от хора се обединяват в преходите си между далечни земи и така се появява

керванът. Керванът освен стоки обаче, пренася и нещо много по-ценно, но невидимо

на пръв поглед от купувачите. Знанията, културата на чуждите народи, порядките им и

разбиранията им пътували заедно с търговците.

По – вода е другият познат начин за транспортиране на стоки /3000г. – 1000г.

пр. Хр./. Първите познати от историята такива пътища, били по поречието на реките

Тигър, Ефрат, Нил. Колкото по-стабилни ставали лодките и корабите, толкова повече

се развивала търговията, а от там се разширили човешките контакти и преноса на

знания, идеи и култура. Развитието на древните цивилизации и общества не случайно

се дължи именно на разцвета на търговията и занаятите. В този период важни

търговски пътища са се пресичали по тези земи. Това спомогнало за образуването и

развитието на много градове и пристанища. Постоянния поток от чуждестранни,

екзотични стоки и пътници довел до формирането на средища за обмен на стоки и

11

информация. Постепенно тези зони били обособени от периферията и покрайнините в

самите градове и станали неизменна част от градската структура и социалния живот

на населението. Така са се появяват първите базари, предци на съвременните

търговски сгради. Базарите били не само място за обмен на стоки, но често

изпълнявали и функцията на социален, религиозен и финансов център на града.

Преносът на информация се оказва по – съществената функция, която пазарът

изпълнява, отколкото преноса и разпространение на стоки. Още в древността

пространствения модел застъпва една изключително важна нужда на хората, а именно

нуждата от социално общуване.

Пазарът в древния ислямски свят е живописно описан в техния фолклор,

литература и писмени сведения достигнали до наши дни. Чрез описанията на тези

търговски средища в книгата „Приказки от хиляда и една нощ” читателя може да

почувства атмосферата и да си създаде визия за тези социални феномени навлезли

трайно в живота на хората. Базарът основно бил разположен в периферията на

града. През деня било шумно и оживено място, за разлика от вечерта, когато се

превръщал в лагер за пътуващите търговци. Достъпът до пазарите бил забранен

след залез слънце. Някои пазари били разделени на райони, обединяващи в себе си

стоки от един вид. В по-малките градове пазарът се състоял от една малка тясна улица

с наредени сергии и дюкяни.

Пазарите започват живота си през античността по поречията на реки и

покрай търговските пътища на керваните. Бита и нуждите на хората са определили

визията на търговските средища. До края на II-ро хил. пр. Хр и началото на I-во хил.

пр. Хр. търговската пространствена структура добива своя първоначален облик.

Наченките на организирани пространства за търговия дават начален тласък на

феномен, който продължава да съществува днес.

2. Културно взаимодействие между Изтока и Запада. Усвояване и адаптация на

моделите /I-во хил. пр. Хр.– I-во хил. сл. Хр./

I-во хил. пр.Хр. възникват нови сухопътни търговски маршрути, които минават

през Арабия. В резултат на това към края на това хилядолетие във вътрешността на

полуострова се развиват търговски центрове, които обслужват нарастващия керванен

трафик. Неизбежен е преносът на търговските средища към Европа, поради

12

непрекъснатото взаимодействие и влияние на различните общества и култури. Едно от

местата в Европа където търговията е силно застъпена е Древна Гърция или Елада.

Древна Гърция - поради близостта до средиземно море търговията по тези

земи била силно застъпена. Гърция била портата, входът на търговските пътища от

Азия и Африка към Европа. Пренасяйки пространствения модел от Азия и Африка,

пазарите започват да се формират покрай пристанищните градове.

Постепенно търговията започва все по – осезаемо да навлиза в социалния

живот на хората, предназначените места неусетно от крайградските търговски пътища

намират своето място в градския център. Причините за това са много – лесен достъп,

концентрация на голям брой хора, близост до обществени сгради и други социални

средища. Търговските сгради стават част от цялостния градски ансамбъл.

Появява се първата сграда предназначена за обмен на стоки и търговия. Стоата е

универсална сграда за обществен живот с множество функции. Думата „стоа” -

произлиза от гръцки и означава „коридор с колонади”. Ранните форми се създават в

светилищата- дълги тесни зали, отворени по една от дългите си страни. Значението им

в градоустройството постепенно се засилва. Те изпълняват много функции- място за

срещи, търговска улица, изложбена зала (Стоа Пойкиле в Атина), седалище на

институциите (Стоа на Зевс Атина). Характерен пример за такъв тип сгради е Стоата

на Атал в Атина – I-во хил. пр. Хр.

Римската империя - древен Рим упражнявал контрол върху обширни

количества земя с огромни природни и човешки ресурси. По тази причина римската

икономика била преди всичко концентрирана върху земеделие и търговия. Чрез

система от стратегически пътища и абсолютно морско господство процъфтяващата

далечна търговия поема разпределението на продукцията, което води до формиране на

множество търговски средища на територията на цялата империя.

Нормално е при силно развитите пазарни взаимоотношения, пространствения

модел да намери своята изява и тук. За търговия на едро, особено в пристанищните

градове се използват големи складове (хореи), а за търговия на дребно – магазини

(таберни - помещения за търговия на дребно, по протежение на главните улици,

често обединени зад колонада ). Един от най-значимите примери е Пазарът на

Траян в Рим – I-ви в. сл. Хр.

Римската базилика също заема важно място в еволюцията на моделите.

Изпълнявайки ролята на обществена многофункционална сграда с представителен

13

характер, тя е помещавала покрити пазари, борса, съдебни зали и изобщо място за

срещи. Предпочитани места за разполагането им са перифериите на пазарните

площади, които са арена на обществения живот. Базиликата на Максенции – III-ти

в. сл. Хр.

Постепенно търговската структура започва да придобива облик на сграда. През

този период и по тези географски ширини търговията намира място в сгради със

смесено предназначение, изпълняващи множество функции. Моделът пренесен от

Близкия Изток е усвоен и адаптиран спрямо икономическата и социална обстановка в

Европа. „Историята на града е доказателство, че хората винаги са създавали

подходяща архитектурна среда, която да задоволява комплексните им потребности.

Античната агора много бързо се превръща от пазар в обществен форум – там се

разгръща прочутата атинска демокрация и световната история я записва именно с

тази й функция.” 3 Окрупняването на ежедневната дейност на гражданите в едно

пространство е тенденция, която трайно се намества в градоустройствените практики

на древен Рим и Гърция.

3. Динамика на процесите. Функционално обогатяване и пространствено

разширяване на търговските пространства

/ III-ти в. сл. Хр. – XIV-ти в. сл. Хр. /

Бурните и динамичните процеси на създаване и оформяне на човешката

цивилизация във всички нейни аспекти – култура, политика, икономика и т.н през

античността водят до сформирането на общества различни по облик и разбирания, но

обединени от общи интереси и търсения в своето развитие. Средновековието е период,

в който човешката цивилизация е водена от религията. Именно тя е определящият и

водещ фактор в процесите случващи се по целия свят.

Базарът става търговският център на ислямския свят. В сърцето на всеки

град се намира пулсиращо със своя собствен живот търговско средище наречено

Базар. Търговските площи се обединяват в единен комплекс с джамия, така както

функционират и до днес. Стоки от всякакъв вид са групирана на райони в така

наречените сукове. Постепенно започват да се формира характерна визия на тези

търговски площи. За да се предпазят от яркото слънце и други климатични влияния, 3Георгиева, А. Търговските центрове. Място за покупки или обществен форум, сп.Детайли; С; бр.3/2008, с.7

14

площите се покриват със засводени покриви и заострени арки направени от тухли и

камък. Характерни са отворите предназначени за достигане на слънчева светлина –

предвиждат се кръгли отвори в таван, които пропускат слънчевите лъчи на снопове в

помещенията. Търговците на аналогични стоки заедно определяли цените, работните

часове, регламентират мерките и теглилките. Те не се възприемали като конкуренция,

а като общност. Съществуват ярки примери оставили отпечатъка си и до днес -

Големият Базар в Техеран, Иран ; Базарът в Исфахан, Иран ; Базарът Хан Ел

Халил в Кайро, Египет; Базарът в Табриз, Иран. Всички тези образци са

разположени на кръстопътя на важни търговски пътища, постепенно развили се до

степен, в която не могат да бъдат заменени с аналог и не случайно се превръщат

„сърцето на града”.

Фиг. 3 – големият базар в Техеран преди Фиг. 4 – базарът в Исфахан екстериор

На европейския континент друга религия определя порядките и живота на

хората – Християнството. Византийската Империя е една от основните

икономически и политически сили на континента. Благодарение на своето географско

положение Византийската Империя печели в продължение на столетия от търговията

между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки.

Мястото за търговия се наричало агора до ХV-ти век, освен за търговия агората

била и място за общуване. Изворите правят разлика между постоянните магазини,

временните бараки и панаирите. В пределите на Византийската империя се формират

две направления на пространствения модел – пренася се пазарът като открита

търговска част под формата на панаири. Другата посока на развитие следва примера

от Римската Империя и Древна Гърция, които поставят началото на първите търговски

сгради – стоа и таберни. Те продължават да съществуват и да се развиват като модел.

15

Османската Империя също оставя значим отпечатък върху развитието на

модела. Един от най-характерните и мащабни примери е построен и развит именно в

периода на разцвет на Османската Империя - Капалъ Чарши – Големият Покрит

Базар в Истанбул.

Прототипът на търговския център познат в наше време несъмнено започва

развитието си през античността, средновековието е периода, в който той осезателно

заема централно място не само в ислямския свят, но и в Европа. От открито средище

за обмен на стоки постепенно той придобива своя архитектурен облик. Аркадите,

сводовете, куполите са елементите характеризиращи модела в Близкия Изток.

Колонадите, галериите и коридорите са характерния отпечатък върху модела от

европейския свят. Непрекъснатото взаимодействие между тези два свята неизменно

довежда до еволюция в модела и обединение на тези направления. Постепенно

размяната на стоки и информация преструктурира градската среда и налага нови

закони на поведение. Появата на панаирите – временни изложения, които стават

неизменна част от живота на европейците, позволяват на хората да се докоснат до

Ориента, до други култури, знания, разбирания и идеологии. Както в античността

кервансараите постепенно от временни средища прерастват в постоянно явление в

града, така и панаирите намират своето постоянно място в живота на европейските

градове. Именно тези панаири поставят началото на първите търговски сгради в

Европейски държави като Италия, Франция, Англия и т.н.

4. Обособяване на характерни архитектурни видове

/ XIV в. сл. Хр. – XVII в сл. Хр./

Галериите, Аркадите и Пасажите стават основни направления, в които се

развива пространствения модел. Обединяването на характерния архитектурен

облик на модела от Близкия Изток и Европа довежда до актуалната визия на

модела. Развитието на технологиите и навлизането на нови материали и конструкции

в строителството позволяват разгръщането на сградите в нови посоки и направления.

Пищността и мащабите им привличат обществото и тук е моментът, когато започва да

се формира удоволствието от пазаруването като чист акт на развлечение, а не на

необходимост.

Търговската пространствена структура претърпява модификация в

цялостната си концепция и възприемане от обществото. Търговските средища

16

вече не са само места за обмен на стоки между търговци, занаятчии и обикновени

граждани. Висшите слоеве на обществото също са привлечени от магията на

пазаруването.

Търговските площи се трансформират и адаптират спрямо нуждите и

очакванията на високопоставените си посетители. Повишават се значително

естетическите качества на модела. Функцията остава непроменена, но интериорното и

екстериорното оформление може спокойно да се конкурира с дворци и храмове

строени през този период.

• Galeria Vittorio Emanuele II - Милано, Италия - 1877г.

архитектура: Джузепе Менгони

• Galleria Umberto I – Неапол, Италия - / 1887г-1891г /

архитектура: Емануеле Роко

В Русия започва съществуването си друг тип сграда предназначена за

търговски дейности - гостиный двор. Това е място, в което отсядали чуждестранни

търговци през XII-XVII век където постепенно временните обитатeли започнали да

търгуват. Самата сграда представлявала правоъгълен площад заобиколен от каменни

стени с кули в ъглите и над портата, архитектура с подчертан крепостен характер.

През XVIIIв. с развитието на вътрешните пазари, гостиный двор променя

предназначението си – в тях започва да търгува местното търговско съсловие в

следствие на което сградата загубва крепостния си характер . В началото на XIX-ти

век, всеки голям руски град е разполагала с търговска сграда от такъв тип – прекрасен

пример за неокласическа архитектура.4

Фиг. 5 – Пасажът Санкт Петербург преди

Фиг. 6 – Гостиный двор Санкт Петербург интериор

Фиг. 7 – Тоболск Гостиный двор 4Голяма Съветска Енциклопедия; изд. II; т. 12

17

• Гостиный двор - Санкт Петербург, Русия – 1757 г.

архитектура: Жан-Баптист Вален дьо ла Мот

• Гостиный двор - Москва, Русия - 90-те год. на XVI-ти век

• Пасажът – Санкт Петербург, Русия 1848г. архитектура: Р. А. Желязевичем

• ГУМ / Главен Универсален Магазин / – Москва, Русия 1893 г.

архитектура: Александър Померанцев и Владимир Шуков

През средновековието множество различни търговци и търговски сделки са се

извършвали в и около пазара. Поради тази причина преминаването през централните

градски улици било силно възпрепятствано. Покритият пазар се появява в отговор на

общественото желание да се разчистят неподредените, отблъскващи, мръсни щандове

разположени по главната улица.

• Покритият пазар в Оксфорд, Англия; 1772 г. архитектура: Джон Гуин

Развитието на търговската пространствена структура поема по две различни

направления. Едната посока следва светското и естетическо развитие на моделите,

другата – нуждата на хората от задоволяване на елементарните си потребности, но в

една по-комфортна среда и условия за обитаване. Тази нужда поражда появата на

т.нар. Хали. Първите такива сгради се появяват в Париж „Les Halles”, Лондон „Covent

Garden Market Hall”, Берлин “Zentral Market Halle I-II, Брюксел, Барселона, Вършава и

други Европейски градове. 5

• Аркадата Бърлингтън – Лондон, Англия 1819г. архитектура: Самюел Уеър

• Galerie Vivienne в Париж, Франция 1823г.

През XIX-ти век около 100 Пасажа са построени във Франция, едва 20 от тях са

оцелели до днес. Пасажите, основно галерии покрити със стъклен оберлихт, били

символ на градския живот. В пика си през средата на XIX-ти век е съществувала

мрежа от над 140 пасажа, повечето свързани помежду си. В последствие, поради

насищането на пазара, постепенно тези сгради започнали да западат и да не се

поддържат. Част от тях били разрушени, други изоставени. В края на XX-ти век

особено през 80-те години старите пасажи претърпели прераждане и повечето от 20-те

оцелели били реновирани.

• Le Bon Marché в Париж, Франция 1838г.

архитктура: Louis Auguste Boileau 5Nagy, G. Market Halls in Budapest - from the turn of the century to the present; pub. F. Szelenyi House; 1997

18

Фиг. 8 – Galeria Vittorio Emanuele II фасада сега

Фиг. 9 – Покритият пазар Оксфорд преди

Фиг. 10 – Galerie Vivienne в Париж сега

Етимология на думата ”МОЛ”. Думата „mall” има пряка връзка с латинската

думат „mallet” – дървени чукчета използвани за игра на крикет. Играта известна като

„pallamaglio”, която грубо се превежда ball /топка/ и mallet /дървен чук/, е била доста

популярна в миналото. В същността си играта представлява удряне на топка с дървен

чук по пътека, като топката трябва да премине през метален обръч.

През XVI-ти век играта се разпространява из Европа и достига до Англия,

където е известна с името pall – mall. Англичаните скоро нарекли дългите, тревни алеи

„mall”. Тези алеи скоро станали популярни просто за разходки и така всяка приятна

пешеходна алея можела да се нарече „mall”. Tърговците скоро разположили своите

магазини покрай тези алеи, тъй като там била концентрирана тяхната клиентела.

5. Културно влияние и трансформиране на обемно пространствената

организация на моделите – САЩ / XVIII в. – XX в. /

Много от моделите в архитектурата, градското планиране и урбанизацията са

пренесени в САЩ именно от европейски архитекти и специалисти. Логично е

пренасянето на пространствения модел и използване изцяло на Европейския

пример. Търговската сграда не търпи еволюционно развитие, както логично и

последователно следват процесите в Европа. Моделът е пренесен в готов вид

познат в европейските градове от края на XIX-ти век.

• Аркадата в Провидънс Роуд Айланд, САЩ 1828г.

архитектура: Ръсел Уорън и Джеймс Бъклин

19

• Аркадата в Кливланд Охайо, САЩ 1980г.

архитектура: Джон М. Айзенман и Джордж Х. Смит

Развитието на моделът в САЩ може да се сведе до три етапа на

трансформация. Първият етап е именно пренасянето на готовият познат модел

от Европа. Аркадите стават широко застъпен формат, пречупен през призмата на

американското общество, но запазил основните характеристики на модела. Вторият

етап е времето когато американският бит и култура допринася за развитието на

прототипа. В средата на 20-ти век, с разрастващата се автомобилна индустрия и

живот в предградията в Америка се появяват нов тип търговски център. Тези

разположени в покрайнините на града.

• Country Club Plazza – Kansas City, Missouri – 1923 г.

архитктура: Edward Buehler Delk

• Highland Park Village – Dallas , Texas 1931г.

архитектура: Marion Fresenius Fooshee и James B. Cheek

Първите образци на крайградски структури имат три основни характеристики-

разположени в покрайнините, но в близост до важни кръстовища и пътни възли,

предлагат безплатна възможност за паркиране, състоят се от магазини, построени и

давани под наем от един предприемач. В районите около тези крайградски търговски

центрове започват да се изграждат и много други сгради – жилищни, хотели, офис

сгради, болници, библиотеки и т.н. Това ги превръща в пример за онова, което

урбанистите по света наричат „периферен град”.

Третият етап от развитието на търговските пространствени структури в

САЩ е разполагането на обществените пространства, пешеходни зони и

магазини на закрито и дори в изкуствено контролирана, изцяло климатизирана

среда.

Тази концепция е развита от един европейски архитект, отишъл в Америка, за

да пренесе уюта и красотата на старите европейски централни зони в американските

предградия. Разработеният проект бил ориентиран към традиционните главни

площади в европейските градове. Много от първоначалните идеи на проектанта обаче

биват отхвърлени от инвеститорите. В крайна сметка окончателният проект

представлява традиционен търговски център с магазини разположени У образно

около вътрешен двор. Едва след десет години Груен успял да убеди двама от

собствениците на водещи универсални магазини в предимствата на затворения

20

търговски център. Изключвайки коли, улични търговци, животни и други обекти

отнемащи от вниманието на купувача – затвореният търговски център предлага

идеалната среда характерна за ценностите на гражданите на покрайнините – ред,

чистота и сигурност.

Northland Center е първият от четирите търговски центрове планирани да се

появят в покрайнините на Детройт. Той се състои от пет сгради организирани в У

образна форма около двор изпълнен с фонтани, пейки, скулптори и други елементи от

градския пейзаж. Огромен паркинг бил разположен пред комплекса.

По-късно подобен търговски център бил открит в Хюстън Gulfgate Mall. И

двата мола първоначално са реализирани от типа Open Air /открито пространство/, с

пешеходни зони, но след това те биват реконструирани от типа затворен търговски

център.

През 1952г. Груен получава поръчка от собствениците на Dayton’s в Минесота

да разработи проект за универсален магазин, който да отговаря на живота в

предградията. Проектът на Груен представлявал жилищни сгради, частни къщи, парк,

поликлиника, езеро, улична мрежа и уникален търговски център. По образец на

галерията в Милано Груен разработил, както по – късно станал известен в историята,

първият изцяло затворен и изкуствено вентилируем търговски център. Комплексът

бил организиран около покрит, силно осветен атриум, около който били разположени

магазините на два етажа. И така формулата - затворено пространство изпълнено с

магазини, далеч от градския център и достъпен само с кола, станал популярен начин за

проектиране на търговски центрове по целия свят. Southdale Centre в Минеаполис,

проектиран през 1956г., се превръща в първият изцяло затворен, вентилируем мол,

такъв какъвто го познаваме днес.

През 1957г. 940 търговски центрове отворили врати в САЩ. До 1960г. броят

им се удвоил и продължил да се увеличава до 1963г. До 1964г. търговските центрове в

САЩ наброяват 7 600. До 1972г. броят им многократно се умножил и достигнал

цифрата от 13 174. Странно е, че това американско изобретение всъщност имитира

европейския градски площад. Груен изнесъл колите като нещо шумно и антисоциално

извън неговия мол. Повечето критици констатирали, че Груен е успял да доведе

градския център в предградията. Ироничното обаче е, че творението на Груен само

засилило автомобилната култура, която той презирал.

21

И така нормално е с настъпването на новата технологична ера, в която преноса

на информация и нови идеи се случва по-бързо от всякога досега, иновациите

реализирани от американския опит върху модела, да се прехвърлят и доразвият отново

на eвропейския континент, а и на всякъде по света. „Универсалните магазини на XIX-

ти век, търговските центрове след края на Втората Световна Война са явления,

които европейски и американски архитекти паралелно развиват – една надпревара,

стимулирана от взривоподобния ръст на капитал и нови технологии.” 6

Все още голяма част от буквално пренесените образци от САЩ в Европа,

функционират и до днес. Американската мечта е пренесена в Европа. Замисълът за

изцяло затворено пространство е запазен, но местоположението остава в централната

градска част като елемент от цялостния градски ансамбъл.

• Europa Centre – Берлин, Германия 1960г

архитектура: Helmut Hentrich и Hubert Petschnigg

• Donauzentrum – Виена, Австрия 1975г /реновиран 2010г/

архитектура: Riedl, Vienna / DunnettCraven, London

• Brent Cross Shopping Centre – Лондон, Англия 1976г.

Фиг. 11 – Аркадата в Кливланд Охайо

Фиг. 12 – Country Club Plazza – Kansas City, Missouri

Фиг. 13 – Southdale Centrel - преди

6Георгиева, А. Търговските центрове. Място за покупки или обществен форум, сп.Детайли; С; бр.3/2008, с.8

22

6. Български практики. Въвеждане и усвояване на външен опит

/1878г – 90-те год. на XX в. /

При анализиране на развиващия се пространствен модел в световен мащаб не

може да не обърнем внимание на случващото се в България. Процесите, които

протичат по нашите земи в периода преди Ранно Възраждане трудно могат да се

квалифицират като определящи за търговията и появата на т.нар. търговски сгради и

модели. Не са съществували предпоставки моделът да се развива по същия начин

както се е развивал в други Европейски държави. Силното влияние на изтока върху

животът на българите предлага моделът познат в Османската Империя, а

именно пазарите. Постепенно започват да се появяват предпоставки за развитието на

пространствения модел по нашите земи.

Засилва се ролята на панаирите, които се обособяват като своеобразни стокови

борси. Особено прочути в това отношение са панаирите в Сливен, Ужунджово, Долян,

Неврокоп. Панаирите като образец са актуални още от средновековието. Те са

една от първите форми в които се превъплъщава пространственият модел по

нашите земи.

България и до ден днешен се намира на кръстовището на много култури.

Територията на страната е кръстопът между Изтока и Запада. Още през Ранното

Възраждане това изиграва голяма роля във формирането на цели райони и градове

насочени към търговията и производството. Създава се центъра, в който се

съсредоточават главните обществени сгради, около централния градски площад се

разполагат занаятчийските работилници, търговските складове и кантори, търговско –

жилищните сгради, в които се обединяват жилищни, търговски и занаятчийски

помещения.

Първообраза на магазините по нашите земи били занаятчийските дюкяни.

За улеснение на купувачите и за по-голяма сигурност на стопаните, занаятчийските

дюкяни са били изграждани един до друг и групирани по браншове. Тук за първи път

можем да говорим за търговска структура, а не за индивидуална дребномащабна

постройка изпълняваща търговски функции..

Към средата на XIX в. произведената стока започнала да се търси не само от

местното българско и турско население, но и в чужбина. В по-големите

производствени центрове започват да се строят търговски дюкяни /маази/.

23

Българският модел на търговска сграда все още не съществува във вида

използван на Запад. Галериите и аркадите не са познати по нашите земи. България

пропуска цели епохи на развитие в сравнение с държавите на европейския континент.

Поради тази причина моделът в България търпи преобразувания обусловени от

икономическата, политическата и културна ситуация на Балканския Полуостров. След

Освобождението настъпват съществени изменения в стопанството на страната.

Настъпва най-светлият период в архитектурно-строителната история, в който

обществените сгради, предназначени за всенародни нужди, се изграждат като храмове

на българския дух. Тяхното присъствие повдига самочувствието на освободения

народ.

В Европа развитието на модела следва своя логичен, еволюционен път. В

България, проектанти и градостроители въвеждат чужди практики не само в

търговските пространствени структури, а и в цялото обществено строителство. Още

през първите десетилетия след Освобождението на България става ясно че една от

най-важните задачи е опазването на народностната и националната идентичност и

изграждането на българското самосъзнание. Българските архитекти и строители

откликват на обществените потреби, като те не само успяват да изберат източниците,

от които да черпят творчески уроци, но и претворяват наученото в съответствие с

особеностите на българския художествен климат и традиции.

Първата генерация български архитекти започва творческия си път около

1900г. Още тогава тя е изправена пред избора между пасивното повтаряне на

пренесени модели или активното претворяване на наученото в чужбина. Времето

налага в архитектурата на сградите, предназначени за обществен живот, да се вложат

образи, които да подкрепят националното самосъзнание.

Декоративното богатство, което е отличителна черта на тази архитектура, е

заимствано от средновековните български паметници. Със завидната лекота, присъща

на сецесиона, архитектите заемат и претворяват многоцветността на византийската и

античната декорация, които за България са част от националното историческо

наследство. Архитектурните творби, които изразяват най-ярко характера на

национално-романтичния български вариант на сецесиона, са най-вече в столицата,

център на обществения и културния живот на страната. Една от тези емблематични

сгради е Софийските градски хали построени от Наум Торбов през 1911 г.

24

• Централните софийски хали – София, България 1911г.

архитектура: арх. Наум Торбов

Сградите от типа на халите са разпространени в Европа още от края на XVII-ти

началото на XVIII-ти век. Моделът успешно е пренесен и адаптиран в Българската

среда. Времето в което търговската структура започва да се развива по нашите земи е

време на силна национална идентичност и духовност.

След Втората Световна Война България попада в съветска зона на влияние.

Налага се съветски модел на икономическа организация на стопанството. Унищожава

се частната собственост, държавата се превръща в единствен собственик. Оформят се

специализирани магазини в продаването на едни или други стоки. Такива са НарМаг

(народен магазин), ДетМаг (детски магазин), НарКооп (народна кооперация), ЦУМ,

РУМ, ГУМ (централен, районен, градски универсален магазин) и др. Всичко те са

магазини на предприятията, които и до днес са запазили мястото си в градското

пространство, въпреки че вече не съществуват. Един от емблематичните примери в

това направление е сградата на ЦУМ – Централен Универсален Магазин.

• ЦУМ / Централен Универсален Магазин / – София; България 1956г.

архитектура: арх. Коста Николов

Тук отново ставаме свидетели на привнасяне на готови модели, този път дошли

от съветската зона на влияние. За разлика от предишния период, тези образци не

подлежат на адаптация, те са буквално вкарани в контекста на градската среда. Друг е

въпросът, че цялото градско планиране и архитектурни практики по това време са

силно повлияни от съветските идеи. Това от друга страна води до един положителен

аспект в експлоатирането на модела. Той е вписан адекватно в градската структура и

трайно намира място в живота на града.

Фиг. 14 – Централни Софийски Хали преди Фиг. 15 – ЦУМ сега екстериор

25

III. Световен опит при прилагане на моделите през XXIв.

1. Изследване на основни характеристики

Очертават се пет етапа в развитието на модела в контекста на

съвременната архитектурна история. Първи етап е формиране и запазване на

аркади и галерии като основен модел в изграждането на търговските центрове.

Те са характерни с това, че се разполагат в централни градски части и имат аналогична

функционална структура. Следва пренасяне на модела в САЩ, където се развива

вторият етап на пространствения модел. Разделянето на пешеходеца от колата е

нововъведение, което се превръща в образец за десетилетия напред. Постепенно в

затворения и уютен климат започват да се появяват нови елементи. Елементи

засягащи не толкова търговския аспект, колкото развлекателната и рекреативна

дейност. Пример за това е появата на кина, кафенета, ресторанти, детски кътове, и т.н.

Като третата фаза можем да разграничим осезателната намеса на развлекателния

елемент както във функционалното решение на сградата, така и в управлението

й. Тези промени трайно застъпват в организацията на пространствената структура

през 80-те години на XX-ти век. Четвъртият етап е логично продължение на

развиващия се модел. С нарастващия мащаб и все по-големите и просторни

сгради се появява нова тенденция - търговската сграда да се ориентира към една

конкретна пазарна ниша с ограничение в стоковия сегмент, мебели за

обзавеждане на дома, техника, дрехи и аксесоари, спортни стоки, хранителни

стоки и т.н. Разчита се на това, че потребителя е мобилен и търсенето му ще бъде

насочено към определен сегмент от стоки. Тази концепция навлиза основно през 90-те

години на XX-ти век. Петият етап е тоталният микс от предлагани услуги в

търговския център. Не само търговия и пазаруване, а административни услуги,

развлечение и т.н. Предстои навлизането и на една нова идея, която постепенно се

оказва много актуална за времето си. Поради мащабността на проектите и

множеството функции, които изпълняват, се оказва че една сграда е тясна да побере

всички нужди на потребителя. Започват живота си така наречените Open air /открити/

молове. Това са комплекси, които притежават както открита част, така и закрита.

Комплекси които предлагат едно цялостно преживяване. В тях има както търговска

26

част, така и административна, жилищна, развлекателна и т.н. А ако се върнем назад

във времето не са ли представлявали именно това пазарите. „Последната идея идва

като възраждане на добре забравената стара. Обратно на станалия традиционен

покрит търговски комплекс, архитектът на „Хортън Плаза”, открит в Сан Диего

през 1985г. предлага алтернативен модел, поставяйки всички публични пространства

отново на открито.

Днешните търговски центрове-комплекси, съчетаващи многообразни

търговски и нетърговски функции, в повечето случаи със смесена чатна и общинска

собственост, са със съществено променен изначален характер. Еволюцията им

отразява влиянието на социалния живот на пазарния тип общество както за

функционалното разнообразяване, така и за включването на публични сред

обществените пространства като фокус на плановата им композиция. Това влияние

вече се простира и върху архитектурното изражение на равновесието между

откритите и покритите публични пространства.” 7

Много и различни са посоките на движение, които се очертават пред модела, но

само четири са основните компоненти на всеки един от образците, характеризиращи

функцията му. Търговия, обслужване, развлечения и социализиране са факторите

обуславящи еволюцията на модела в процеса на съвременното си развитие.

Предизвикателство е както за архитекти, така и за инвеститори и търговци да

съвместят всички тези функции в едно окрупнено комплексно пространство.

Постигането на хармонично взаимодействие между тези четири компонента гарантира

успеваемостта на търговския обект. Целта е една и тя е да се създаде приятна

атмосфера за пазаруване, чрез която да се постигне висока оперативна ефективност

както за собственика, така и за наемателя и не на последно място за клиента. Няколко

са специфичните проблематики, които трябва успешно да бъдат решени, за да се

постигне хармонична цялост на структурата.

1.1. Проблеми при решаването на градоустройствени задачи

През античността моделът започва съществуването си в покрайнините на града,

а по-късно е пренесен в централната градска част - логично развила се през годините

концепция. 7Дулева,С. Публичните пространства етап в еволюцията на търговските центрове, сп.Архитектура; С; бр.2/2003; с.59

27

Докато един ден в средата на XX-ти век благодарение на европейски архитект,

поканен да разработва проект в САЩ на име Виктор Груен, се появява една изцяло

нова идея или може би добре забравена стара – търговския център да се изнесе в

покрайнините на града. Много са причините за това. На първо място развитието на

автомобилостроенето и факта че вече почти всяко семейство разполага с кола, което

води до разрастване на градските зони. На второ място много по-големите и евтини

площи, които могат да бъдат използвани. И не на последно място близостта до хората

в жилищните квартали. Днес изниква въпросът коя е правилната локация за един

търговски център от типа мол, в близост до градския център или напротив извън

административния център на града, но пък в близост до жилищните крайградски

структури.

Предпоставките за правилното функциониране на модела са следните:

лесен и удобен достъп и подход към сградата, добре организирано паркиране,

вписване на сградата в околния пейзаж както функционално така и естетически,

правилно насочване на пешеходния поток.

В повечето случаи в големите градове доброто местоположение, т.е. централна

градска част и възможността за достъп са две взаимно изключващи се понятия.

Споровете относно правилната локация на търговските сгради продължават и днес.

Едни са защитници на теорията, че търговската сграда трябва да бъде ситуирана извън

градския център, именно за да има предвидена достатъчна площ за паркиране, лесен и

обмислен достъп до сградата, който да не нарушава вече изградения ритъм на

движение в градския център. От другата страна стоят привържениците на идеята, че

търговската сграда трябва да се разполага в градския център. Те застават зад тази теза

тъй като се наблюдава тенденция, след появата на определен брой търговски сгради в

покрайнините на града, градският център се обезлюдява и губи функцията си. Освен

това има подсигурен достъп с градски транспорт, а не само с кола.

Разбира се и двете тенденции имат своите плюсове и минуси, съществуват и

добри и лош практики и по двете направления. „Всъщност търговският център

изобщо няма място в центъра и навсякъде по света са в периферията, защото

изискват много място за паркиране, привличат много хора, докато старите улици

нямат тези габарити за обслужване. Освен това моловете изсмукват старите

традиционни градски части, атмосферата на тези пространства, живите улици,

където срещаш хората в магазините, кафенетата. Моловете имат своето място

28

във втори или трети градски пръстен. Изобщо големи търговски центрове нямат

място в старата градска част.” 8

Ситуирането на голяма търговска пространствена структура не е едноличен

проблем на проектантите и инвеститорите. Тази структура участва активно в

цялостната концепция за развитие на града.

1.2. Специфики на обемно-пространствената и функционална организация

В днешно време търговските обекти са толкова разнообразни от търговия с

дрехи и аксесоари през хранителни стоки, развлечение и ресторанти и т.н. Всички тези

функции трябва хармонично да съжителстват в една сграда. Когато се проектират

търговски площи е важно да се има в предвид не само видът активност, която ще

се извършва там, но също така и местоположението, функции и околна среда

необходими за развиването на тази дейност.

Съществуват няколко изключително важни момента в доброто функционално

организиране на търговската сграда. Първо удобна и логична вертикална

комуникация, посредством ескалатори и асансьори. Второ – трафикът в мола да се

организира така, че да няма слаби и силни точки. Трето – организацията на

търговските обекти да бъде предвидена така, че да не се смесват различните видове

дейности и съответно да бъдат зонирани, така че всяка зона да привлича клиенти от

различни ценови сегменти.

Предизвикателство пред функционалната организация и управлението на

търговската структура е и фактът, че вкусовете и поведението на потребителите се

променят. Обемно пространствената и функционална организация трябва да осигурява

гъвкавост и разнообразие при възможните комбинации на наематели и предлагани

услуги. Функционалната структура на пространствения модел през последните

години търпи сериозна еволюция. В миналото тя беше много по схематична и

конвенционална, сега използването на цветове и светлина като интегрирани

елементи в архитектурата, тенденцията да се използват ефирни, прозрачни

пространства разделени едно от друго само с няколко видими разграничители са

само част от похватите, които правят някои от световните примери в тази

категория изключителни постижения в архитектурата и интериорния дизайн. 8Булев, Т. Мястото на мола. При липсата на устойчиво развитие можем да станем свидетели на отлив на хора от столицата; С; http:// www.bm-businessmagazine.bg

29

1.3. Особености при взаимодействие екстериор – интериор

Интериорното решение на вътрешното пространство в модела също е от

изключително значение както местоположението и функцията. Целта на дизайнерите е

баланс между стил, практичност и функционалност. Преди всичко осезаем трябва да

бъде отпечатъкът на бранда на съответния търговски обект. Изграждането на цялостна

концепция за интериорен и екстериорен облик в търговската сграда е сложно

начинание. Поради преплитането на множество различни марки, услуги, компании и

фирми, всяка със своите изисквания за визия и брандиране, е почти непосилно да се

постигне цялостна концепция. Топ архитекти и дизайнери са съгласни че

развитието на индивидуалния бранд на търговския обект е от изключителна

важност ако той иска да остане разпознаваем и конкурентен. След задълбочен

анализ на нагласите на световният пазар в тази посока се установи, че основното

направление в което се развива интериорният облик е именно търсенето на

цялостна концептуална визия, която свързва интериора с екстериора и създава

усещането за цялост, разпознаваемост, сигурност. Абсолютно всеки аспект влияе

на цялостното възприятие на клиента. Светлина, форми, текст, архитектура, цветове –

всичко това си взаимодейства и създава диалог и когато това е направено адекватно и

професионално, се създава усещане за привързаност и памет от крайния потребител.

Много често в практиката се пренебрегва връзката вън – вътре. В едно добро

решение е необходимо да се постигне преливане на идеята на автора и екстериорът да

не е самоцелно изградена структура, а логично обвързана със средата вътре в сградата.

Това може да се постигне по много начин, освен чрез материалите и формите, така и

чрез организацията на подходите за човекопотока, насочващите елементи от

заобикалящата среда, богато обемно пространствено решение на централните входове

обвързани със случващото се в сърцето на сградата.

1.4. Специфики на интериорното оформление

Съществуват различни похвати в интериорното оформление. Едни залагат на

общите части да се третират дискретно без силни контрасти в съчетанието на цветове

и материали, за да могат витрините и рекламите на магазините да са доминиращ

акцент и максимален притегателен център на посетителския интерес. Други

целенасочено акцентират върху активни под и таван в общите пространства, за да

насочат човекопотока по определена ходова линия. Не съществува правилен или

30

погрешен начин, целта е една да се предразположи посетителят да прекара времето си

в спокойствие, сигурност и да се зареди с положителни емоции, изолиран от хаоса и

ежедневието навън.

Основно правило в избора на концепция за визията на даден търговски

обект е да се придържа към избраната от него таргет група. Недопустимо е

търговски обект ориентиран основно към тинейджърска и младежка мода да бъде

решен с класически форми и визия и обратното. Важно е да се създаде хармония

между предлаганите стоки, обстановката и посетителите.

Посещението в търговски центрове е едно преживяване, което не е само

свързано с намирането и закупуването на съответната стока или услуга или със

задоволяването на конкретни потребности. Посещението в търговския център е много

по-комплексно явление. Това преживяване започва с избора кой точно търговски

център ще посетим, с оценката колко бързо ще стигнем до него, колко лесно и удобно

ще намерим паркинг, колко време ще ни отнеме да намерим това, което търсим, каква

е атмосферата в магазините и в общите части и накрая колко бързо ще излезем от

търговския център. Като потребители ние възприемаме повече, отколкото осъзнаваме.

Затова зад успеха на търговския център се крият още много фактори освен

гореспоменатите. Общото преживяване е свързано с цялостното усещане за

постигнатите ползи, но и за ефективно прекарване на времето.

2. Български опит през XXI в. Нахлуване на готови модели

В световен мащаб магазините са се появявали там, където е имало нужда от тях

като форма на търговия и са изглеждали така, че да отговарят на възможностите и

потребностите на клиентите. В България този процес изглежда обърнат още от своя

зародиш. Тук магазините се правят малко насила, чака се хората да ги напълнят и

обществото да свиква да живее с тях. В края на 50-те години в центъра на София, на

Ларгото, изниква маститата сграда на ЦУМ. ЦУМ се превръща повече в туристическа

атракция, отколкото в място за пазаруване.

Поредните ограничения в естественото развитие на българското общество

наложени от тоталитарния режим на управление не предоставят необходимата среда,

за да се доразвие започналото в началото на XIX-ти век развитие на модела. Тогава

отново под влиянието на чужди архитекти и западноевропейски традиции,

търговската сграда навлиза в бита на българите. Благодарение на будното ни

31

самосъзнание моделът не е дословно копиран, а е пречупен през българските

традиции и история. За съжаление естествената еволюция на сградата е прекъсната,

отново заради намеса на чуждо влияние. И така в наши дни не ни остава нищо друго

освен отново да се върнем към готовите модели развити и достигнали съвременната си

визия в следствие на процеси незасягащи нашата действителност. Този процес беше

очакван след навлизането на търговски брандове от типа METRO, BILLA, Mr.

Bricolage около 2000 година, след 2004 година-Praktiker, Praktis, HIT, Tехномаркет,

Технополис, Айко, Como, след 2006 година- Kaufland и т.н. „Тези модели предлагат

добър стандарт в обслужването и функцията , но много нисък стандарт като

естетика, архитектура, интериор. Може да се каже, че те са технологични и

прагматични примери за търговската сграда на XXI век.” 9

Не закъсня и появата на търговските сгради от типа мол. След появата на

първия търговски център, във вида познат от западния модел, се образува лавина от

изникващи подобни сгради не само в София, а и в цялата страна.

Характерното при проектирането на тези сгради е ползването предимно на

чужди специалисти. През годините се появиха много такива сгради в голяма част от

градовете в България, но като че ли все още не можем да уцелим баланса. Според

Ханс Линднер, партньор и управляващ директор на консултантската компания

Standort+markt, около 50% от търговските центрове в Европа пренебрегват това, което

пазарът всъщност търси. 10 И това с пълна сила важи за България. Не можем да

намерим баланс не само в търсенето и предлагането на пазара, но и в чисто

естетически и функционален аспект.

„Реално погледнато, ние нямаме никакъв инструмент за регулиране на

развитието на градовете като размер и съдържание, оттам идват и проблемите с

тяхното пространствено планиране. То трудно улавя тенденциите на развитие на

обществото. Ние всъщност нямаме сериознни икономически анализи, нямаме

социологическо проучване за нагласите и потребностите на съвременното

население.” 11

9Давчвеа М. Търговските сгради в България през последното десетилетие / доклад от архитектурни четения 23-24.01.2008, БАН/ 10Милев, А. Х.Линднер: Някои молове в България и Румъния са правени без много мисъл; 28.05/2008; http://www.investor.bg 11Булев, Т. Мястото на мола. При липсата на устойчиво развитие можем да станем свидетели на отлив на хора от столицата; С; http:// www.bm-businessmagazine.bg

32

Работещи търговски центрове от типа МОЛ в България, подредени в

хронологичен ред на тяхното откриване

№

Град МОЛ Дата на

откриване

Инвест

иция

РЗП Брой

магази

ни

Бр.

парко

места

1 София

City Center

Sofia

май

2006 г.

94 млн.

евро

44 000

кв. м. 100 500

2 София Mall of Sofia

юни

2006 г.

60 млн.

евро

73 000

кв. м. 130 700

3 София

SkyCity

Shopping

Center

септември

2006 г.

20 млн.

евро

26 000

кв. м 106 320

4

Велико

Търново Central Mall

септември

2006 г.

29 млн.

евро

33 000

кв. м. 60 315

5 Варна Pfohe Mall

декември

2007 г.

15 млн.

евро

27 379

кв. м. 62 240

6 Варна Mall Varna Юни 2008г

70 000

кв.м 150 880

7

Стара

Загора Park Mall

Октомври

2008г

25 млн.

евро

30 000

кв.м 120 700

8 Плевен

Central Mall

Pleven

Ноември

2008г.

11 000

кв.м 45

9 Пловдив Mall Plovdiv Март 2009г

52 млн.

евро

45 000

кв.м 110 700

10 Бургас

Burgas

Plazza Април 2009г

60 млн.

евро

39 000

кв.м 90 1270

11 Габрово Terra mall

Ноември

2009г.

20 млн.

евро

16 000

кв.м 40 150

12 София

Serdika

Centre Март 2010г.

210млне

вро

180 000к

в.м 210 1600

13 София

Sofia Outlet

Centre Март 2010г.

100млне

вро

37 000

кв.м 80 500

33

14 Габрово

Gabrovo

Mall Март 2010г.

15 120

кв.м 60 180

15 София The Mall

Април

2010г.

200млне

вро

66 000

кв.м 185 2800

16 Пловдив

Галерия

Пловдив Април 2010г

127 000

кв.м 100 1350

17 Варна

Grand Mall

Varna Май 2010г

150 000

кв.м 220 1700

18 Варна

Varna

Towers

Ноември

2010г

80 000

кв.м 800

19

Стара

Загора

Galleria Stara

Zagora

Ноември

2010г

65млн.

евро

25 000

кв.м 800

20 Русе Mall Rousse

Декември

2010г

90млн.

евро

55 000

кв.м 160 1200

При повечето търговски сгради появили се в България, в стремежа си да бъдат

разположени на ключови места в градската среда, подходът и паркирането са останали

недомислени. Плюсът в повечето примери е удобната комуникация и лесният достъп

до тях с градски транспорт. Относно екстериорния облик мненията също са

противоречиви. Като цяло няма търсене на вписване на сградата в околната среда.

Налице е нарушаване на мащаба на околното застрояване. Липсва пространство пред

цялостната композиция. Тъй като по-голямата част от реализираните обекти се

намират в оживена градска среда, някак си поместени сред останалото застрояване,

дори проектът да е интересен той не може да се възприема в цялостния си

първоначален замисъл. Този факт важи в пълна сила за 90% от реализираните проекти

в страната. Цялостно брандиране и взаимодействие между вътрешно и външно

пространство също не приоритет при реализирането на проектите у нас. „Като първи

проекти на един неразработен пазар те имат редица концептуални недостатъци, от

които следващото поколение центрове ще се научат. Впоследствие на пазара влизат

и много инвеститори с опит от проекти в цял свят, които внасят нови практики,

модели и ноу-хау. Това до известна степен ще окаже положително влияние и

34

пазарът ще се развива. Ще се наложат нови стандарти и ще се повишава

качеството, от което полза имат всички потребители и наематели.” 12

Появата на тези сгради в България беше необходима и неизбежна. Липсата

на притегателни центрове в градовете накараха хората да търсят други места за

социално общуване. Моловете се оказаха едно добре поддържано обществено място,

град в града. Те изземват функция на площада съвсем естествено, тъй като предлагат

по-уютна, добре подържана и климатизирана среда. Въпросът е доколко може да се

подобри средата и това да се окаже благотворно както за града и жителите му, така и

за инвеститорите и търговците.

3. Извеждане на добрите практики

За да се илюстрира казаното до тук е нужно да се покажат някои световни

примери, които спокойно могат да се зачислят към положителните практики. Няма как

да не е така след като по тях са работили световно признати имена в съвременната

история на архитектурата. Търговският център постепенно се превърна в сграда със

същото социално и културно значение както градския музей, галерия, библиотека.

• Westfield Shopping Center – Лондон; Англия 2008г

архитектура: Майкъл Габелини и Кимбърли Шепърд

• Publicis Drugstore – Париж; Франция 2004г. архитектура: Michele Saee

• Q 19 – Виена, Австрия; архитектура: Peter Lorenz

• Gasometers - Виена; Австрия 1991-2001г;

архитектура: Jean Nouvel (Gasometer A), Coop Himmelblau (Gasometer B),

Manfred Wehdorn (Gasometer C) and Wilhelm Holzbauer (Gasometer D)

• My Zeil Shopping Centre – Франкфурт;Германия 2009г.

архитектура: Massimiliano Fuksas

• Kanyon Shopping Centre - Истанбул; Турция 2006г.

архитектура: The Jerde Partnership

• Westside Shopping and Leisure Center – Берн; Швейцари 2008г.

архитектура: Daniel Libeskind

• Nаmba Parks – Осак;, Япония 2007г. архитектура: Jon Jerde

12Милев А. Силни и слаби страни на функциониращите у нас молове; С; 13.11/2008; www.investor.bg

35

• Zlote Tarasy – Вършава; Полша 2007г;

архитектура: The Jerde Partnership

• Stary Browar – Познан, Полша 2003г; архитектура: Studio ADS

• Dubai Mall – Дубай, Обединени Арабски Емирства 2008г;

архитектура: DP Architects Pte Ltd

• Emirates Mall – Дубай, Обединени Арабски Емирства; 2005г. архитектура:

Majid Al Futtaim Group

Фиг. 16 – Publicis Drugstore – фасада; Q 19 – фасада; Gasometers изглед

Фиг. 17 – My Zeil Shopping Centre интериор; Kanyon Shopping Centre изглед; Westside

Shopping and Leisure Center подход откъм магистрала

Фиг. 18 – Nаmba Parks градини; Zlote Tarasy поглед отгоре; Stary Browar детайл

интериор

36

Фиг. 19 – Dubai Mall - Дубай аквариум; Emirates Mall изглед

По свой начин, Габелини, Либескин, и Фуксас се опитват да съживят мечтата

на Груен. Те не отхвърлят търговският център като сграда, а по-скоро се надяват да

го реабилитират чрез по-добър дизайн. И действително съумяват да въведат

значителни подобрения. Габелини сътворява един изключителен дизайн на

забележително високо ниво – Уест Вилидж не е обичайният лабиринт от търговски

обекти. Фуксас безапелационно демонстрира по най-категоричен и елегантен начин

връзката между външното пространство и тротоарите със закритите обществени,

търговски пространства. Молът на Либескин интегрира в себе си достъп до

железопътен транспорт, както и хотел и жилища за пенсионери. Но в крайна сметка

само добрият дизайн няма да спаси мола. В края на краищата, дори дизайна на

Southdale се е считал за най-модерен за времето си.

В наши дни проектите реализирани във вече разработени търговски зони, както

е My Zeil във Франкфурт, може би са по-доброто решение. Проектите на Westside в

Берн и Westfield в Лондон срещат риска на това да бъдат разположени в една силно

изолирана среда. Тези сгради трябва да станат генератор за организирането на един

цял град около тях, на градски микс с нов начина на живот. Хубаво би било да си

представим, че тези дръзки проекти биха могли да превърнат тези области в мини

градски утопии. А може би наистина ще го направят.

Проектът в Истанбул Kanyon център е истинска еволюция в развитието на

модела. Вместо да следват обичайния модел на празната кутия, архитектите умело

свързват близките жилищни зони със серия от пешеходни алеи, които се събират в

центъра на павиран площад, заобиколен от раздвижени зелени хълмове.

37

На пръв поглед можем да пропуснем факта, че тези хълмове, всъщност са

зелени покриви – топографията на проекта сякаш поглъща сградата. Благодарение на

умело организираната връзка жилищни площи – търговски площи, купувачите ще се

смесват с местните жители и това е предпоставка за постоянен пешеходен трафик

пресичащ централния площад. Търговският център реално служи като истинска

централна зона за квартала. Този проект максимално се приближава до идеята на

Груен и до първоначалната концепция на пазара от древността. Пазарният площад

отново излиза на преден план.

Всички тези образци могат да послужат за пример в каква посока би трябвало

да се стремят както архитекти и дизайнери, така и инвеститори в реализирането на

проектите си от този тип. Виждаме както изцяло новопроектирани сгради, така и

реконструкции на стари и съществуващи сгради, често бивши фабрики. Всяка една от

тези ситуации има своята проблематика, специфика и кръстопътни точки. Безспорно

всяка една от тези сгради е еталон за това как всяко едно перо като започнем от

местоположение, вписване в околна среда, мащабиране, функционалност и т.н. са

професионално решени и прецизирани така че да доставят на посетителя максимален

комфорт, на наемателите сигурен поток от посетителите, на предприемачите сигурно

възвръщане на инвестициите и печалба, защото самата сграда е не само търговска

площ, а площ със силно социално и културно влияние в района, в който е реализирана.

Виждаме примери както в Европа, така и в други части на света. Изключително

интересни са примерите от Изтока. Поради огромната си мащабност тези проекти са

емблематични в практиката. Изключително високо технологично изпълнение и

съвместяване на пръв поглед на несъвместими функции. Примери, които определено

впечатляват със своята грандиозност, лукс и забавления, които би могло да се каже са

единствени по рода си.

4. Концепции за експлоатация и обновяване на вече съществуващи търговски

пространствени структури

От какво се обуславя необходимостта от нови идеи и развитие на досега

реализираните проекти. Един от основните недостатъци на този тип сгради, е че

самата функция на сградата предполага обръщането на традиционната сграда от

вън навътре, а именно неприятните гърбовете на магазините стават лице на

екстериора. От друга страна е необходимо подсигуряване на огромни паркинги и

38

подходът към сградата, често много отдалечени и недобре организирани. По-

сериозният недостатък обаче остава ударът, който се нанася на централните зони на

града, които се обезлюдяват и губят предназначението си. По този начин страдат по-

малките търговски обекти, губи се местната идентичност, а от друга страна липсва

индивидуалност в проектирането на търговските сгради.

И все пак въпреки привидно големият избор, когато разгледаме витрините се

оказва, че едни и същи марки и стоки се предлагат навсякъде където отидем в Европа,

САЩ и дори Азия. Голямото разнообразие на заведения за хранене, в крайна сметка се

оказва че изборът ни е ограничен. Така е с дрехите, храната и всякакви други услуги.

Действителност, която ни заобикаля благодарение на глобализацията. Решението на

интериорното пространство и функциите на сградата също са идентични. Липсва

индивидуалност в проектирането. Постепенно голяма част от сградите, особено в

Америка, започват да се обезлюдяват. Скоростното развитие на предградията покрай

големите мегаполиси предизвикаха появата на огромен брой търговски центрове.

Повечето предприемачи предположиха, че ако тяхната сграда е най-новата, най-

голямата, най-модерната, то тя непременно ще доведе до печалби. И това

действително се случва макар и за кратко време. Грешката на инвеститорите е , че не

разсъждават в дългосрочен план. С появата на всеки следващ мол, предходният вече е

морално остарял. Доминиращата роля на изцяло затворените търговски комплекси

постепенно отслабва. Появява се нуждата от ново развитие на сградите. По-устойчива

архитектура, по-малка зависимост от автомобилния поток, добавяне на нови функции

– това са само част от нововъведенията. Голяма част от вече съществуващите сгради

са подходящи за изцяло нови концепции и функции. Много са примерите, когато така

наречен „умрял мол” се реконструира в училище, библиотека, обществен център за

всякакви културни и социални изяви и т.н. Съществуват и такива сгради разбира се,

които са неспасяеми и единственото решение за тях е да бъдат съборени. 13

Започва възраждането на така наречените „умрели молове”. Тази тенденция

най-напред обхваща Америка, а по късно и Европа. Архитекти и инвеститори

буквално преобръщат структурата на сградата. Вътрешните коридори стават улици

като по този начин изкарват витрините на магазините отвън и ги свързват с останалата

13101 Uses for a Deserted Mall; 04.04/2009; http://www.nytimes.com

39

част на града. Тенденцията е отварянето на търговските сгради и превръщането им в

паркове и квартали. Отворени пространства, които да обединяват в себе си много

повече функции от досегашните си предшественици. Учудващото обаче е как нещата

се връщат назад във времето. Молът вече не е сграда, а градска среда. Изглежда

трябваше да минат десетилетия докато осъзнаем необходимостта от първоначалната

идея на Виктор Груен. Иронията е че тази сграда още в самото начало е замислена

като част от голям комплекс изпълняващ множество функции. За съжаление тогава

тази идея не вижда бял свят, за да осъзнаем необходимостта й днес.

• The Winter Park Mall част от Winter Park Village Флорида, САЩ

• Belmar Lakewood / Villa Italia / Колорадо Чикаго, САЩ 2001г.

5. Възможни актуални визии. Формиране на нови идеи или завръщане към

първичната форма?

Съвременната визия на търговската пространствена структура е резултат от

процеси протичащи на много нива – социални, икономически, културни, исторически

и т.н. Можем ли на база досегашен опит и анализ да прогнозираме бъдещите актуални

тенденции в областта? Нестабилното икономическо състояние в което се намира

светът днес поставя под въпрос развитието на пространствената търговска структура.

Нужно ли е нейното присъствие в социалния живот на града и под каква форма?

Целта на научният труд е да даде поглед към бъдещето базиран на вече

съществуващи концепции на проектно ниво.

Първоначалната концепция за създаването на затворена търговска структура е

била насочена към подрастващите, домакините и пенсионерите. Социални групи,

които имат нужда от своето пространство за социални контакти, общуване и

прекарване на ежедневието си. Днес молът е място за всички. С навлизането на

мултифункционалните центрове, предлаганите услуги в тях задоволяват нуждите на

всяка една социална група. Харесва ни или не тези структури са факт и те са били

факт още от зараждането на човешката цивилизация. Въпросът тук е не е дали ще

продължат да съществуват, а под каква форма ще бъдат представени пред обществото.

Ние като проектанти и архитекти трябва да намерим баланс, който ще бъде най-

благоприятен, както за потребителите, така и за цялостната организация и

функциониране на градската структура.

40

В световен мащаб се провеждат множество дискусии и анализи по темата.

Бъдещото развитие на търговските сгради ще следва няколко основни аспекта –

устойчива архитектура, алтернативни начини за достъп, потребителско

отношение към консумацията и пазаруването. Спецификите на проектирането ще

бъдат свързани не само с физическата форма на обекта, но и с човешкото поведение.

Технологията няма да бъде някаква научна фантастика, а нещо което може успешно да

се ползва и прилага не само в пазаруването, а и в опазване на околната среда,

социалната среда.

При проектирането на търговската структура вече не се решават чисто

утилитарни проблеми, а се влиза в психологията на потребителя. Привличането на

клиента се осъществява чрез предлагане на услуги насочени към устойчивата

архитектура и екологията, услуги които могат да дадат известна финансова

грамотност и социално удовлетворение на потребителя. Задоволяват се не чисто

физиологични нужди –да се наядем, да напазаруваме, да се забавляваме, а и нужди

свързани със социална ангажираност, съпричастност към опазване на околната среда

и т.н. Тази посока е изключително благоприятна от гледна точка на това, че

посещавайки мола, в децата ни ще се изгражда нов манталитет и начин на мислене.

Достъпът до търговската сграда вече не се определя от автомобилната

индустрия. За предприемачи и потребители, много по-важно е достъпът да бъде

максимално улеснен, за максимално голям брой хора. Обръщането през последните

години към зелената архитектура и екологичните проблеми доведоха до търсене на

алтернативи на автомобилния транспорт от една страна. От друга страна схемата

безкрайни асфалтови паркинги около сградата е морално остаряла и неприложима в

съвременните условия.

Тенденциите в развитието на търговската пространствена структура през XXI-

ви век са насочени предимно към психологията и нуждите на посетителя. Не е

случайно, че имано сега, когато проектанти и инвеститори се обръщат към

естествената необходимост на клиента, откритите пространства и отворените схеми

стават актуални. Търговските селища, градският център и главната улица са водещи в

структурирането на модела. Насърчава се усещането за общност, обединяване, а не

културна изолация, многофункционалност, а не строго определяне на дейностите.

Необходимо е да се избегне монотоността, както във функционално пространственото

оформление така и в микса от наематели и предлагани услуги.

41

Търговският център на бъдещето, дали ще бъде закрит, открит, малък или

голям, тематичен или общ, той ще бъде проектиран, така че да прилича на една цяла

общност, а не просто място за пазаруване. Това означава среда, която еднакво набляга

на рекреацията и на потреблението. Визуално търговският център на бъдещето, може

да не изглежда като старомодната главна улица, но определено ще функционира като

такава. Потребителите ще могат да посетят хранителния магазин, пощенския офис, да

си насрочат час при зъболекаря, да отпочинат, поспортуват, да отидат на кино или

просто да се помотаят с приятели на някой концерт или изложба.

Тази визия за бъдещето изглежда доста позната, защото архитектът Виктор

Груен, бащата на затвореният мол, обрисува тази картина преди 50 години. Той

предрича такова бъдеще още с проектите на първия си търговски комплекс. Той

описва мола като реплика на обществения център. „Давайки възможност на

пешеходците за социален живот и отдих в защитена среда, чрез внедряване на

социални и образователни структури, търговските центрове могат да запълнят

пропуските в социалната среда на обществото”- пише Груен през 1960г. в трудът си

„Пазарни градове в САЩ”.

Очевидно молът на бъдещето, ще бъде прикрит мол, който ще изпълнява

функциите на мол, но няма да изглежда като такъв. Онова което предстои да се случи

е да се раздроби структурата на търговските обекти и да бъде инфилтрирана в

пешеходни и смесени зони по много елегантен и достъпен начин.

Изграждане на общност. Това е идеята която подкрепят по-голямата част от

специалистите в областта. Те вярват, че успешните реализации в бъдеще ще наблегнат

предимно на семейните нужди и ценности, наред с търговските функции. Трябва да се

развие пространство за събития, което да обединява хората и да ги привлича към мола.

Всичко, което би събрало семейството в една сигурна, добре поддържана и приятна

среда и би го провокирало да прекара свободното си време там. Ето защо в

първоначалните идеи на Груен, търговският център е включвал в себе си ледена

пързалка, библиотека и дори училище. Предположeнията дори отиват по-далеч с

твърдението, че търговският център ще бъде мястото, където ще можем да задоволим

всичките си нужди, а не само част от тях. Това означава включване на училища,

детски градини, лекарски кабинети и т.н. в структурата на комплекса. В края на

краищата пазаруването и свободното време винаги са били свързани помежду си още

по времето на агората и форума.

42

Дизайнът отново е вдъхновен от градските квартали, които могат лесно да

бъдат реформирани и реконструирани. Конвертируем означава разработеното

пространство за пазаруване да може лесно да бъде насочено към друга употреба,

гъвкавост която осигурява много по дълъг живот и стойност на комплекса.

Решението какво да построим и къде и как да подходим към това решение ще е

предизвикателство за предприемачи и проектанти през следващото десетилетие. Ще

трябва да се запитаме дали предлагаме онова, от което потребителят действително има

нужда. За да посрещнем нуждите на променящия се свят, ще трябва да забравим някои

стари клишета и да погледнем напред към бъдещето. Или може би то е добре

забравеното старо. Откритите пространства, пешеходните улици, големият микс от

предлагани стоки и услуги – не са ли били това и пазарите хилядолетия назад. 14

6. Виртуалните търговски пространства. Могат ли да изместят реалните?

Новият път на коприната и подправките е пътят на интернет. Клиентите все

повече мигрират от офлайн към онлайн пазаруване, а търговците увеличават

предложенията там. Така все по-лесно ще става за хората от някой малък

провинциален град да пазаруват от големи търговски марки и вериги, макар от

дистанция. Находчиви предприемачи вече потърсиха място за своите търговски

центрове в интернет пространството. Задължително е с откриването на търговския

център да се появи и неговият сайт, фейсбук група или друго виртуално присъствие.

Но дали виртуалното пространство и социалните мрежи ще повлияят на

търговията и развитието на модела. Появиха се първите виртуални 3D молове и

търговски центрове. Онлайн пазаруването има своите предимства и недостатъци. Ако

оставим настрана чисто битовите предпоставки и фактори, онлайн пазаруването е

посока, която неизменно ще спечели част от потребителите, но въпреки това

реалния контакт, допира с продукта, общуването в реалния свят не могат да

бъдат изместени на 100 процента. Колкото и да стоим затворени в домовете си зад

компютрите, ние сме социални същества. Защо тогава да се съгласим, че едно явления

възникнало именно поради необходимостта от социални контакти, ще бъде заместено

с виртуален аналог. Естествените, природни необходимости на човека няма да

позволят това да се случи макар и този процес да е неосъзнат.

14Hazlett, C. The Future; 05/2003; http://retailtrafficmag.com

43

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От зараждането си през античността до наши дни търговската пространствена

структура е неизменна част от цялостния градски пейзаж. Тя е не просто средище за

обмен на стоки, а също така и социален, културен, финансов център на града. Не

можем да отречем необходимостта от този тип сгради и многото положителни аспекти

на тяхното съществуване. Можем да направим извода, че предимствата на моловете са

комуникативното местоположение, обезпечеността с паркоместа, приятната

атмосфера, независеща от метеорологичните условия, чувството на сигурност и

удобството при пазаруване. Въпросът, на който авторът се опитва да отговори е не

дали търговските структури ще продължат да съществуват, а под каква форма ще

бъдат представени. За да даде отговор на този въпрос, той започва изследването си от

самото зараждане на търговската пространствена структура.

Представеният преглед на основните исторически форми на модела е базата

върху която стъпва дисертационният труд. Разграничаването на отделните моменти в

развитието на модела, дава възможност на автора да систематизира основните му

проявления и да изготви типология на търговската пространствена структура.

От своя страна типологията на търговската пространствена структура

позволява да се очертаят едни от основните характеристики на модела в архитектурен

аспект, а именно: градоустройствено планиране, обемно-пространствена и

функционална организация, взаимодействие екстериор-интериор, интериорно

оформление. Тези четири аспекта са използвани в дисертационния труд като основни

критерии за оценка на успешните практики в световен мащаб.

Според направените анализи авторът стига до следните изводи относно всяка

една от тези характеристики:

• Градоустройствено планиране: очертават се три основни аспекта при

градоустройственото планиране – организиране на подход и паркиране

без да се нарушава вече изграденият ритъм на движение в района,

адекватно вписване и мащабиране на обекта спрямо околната среда,

мултимодулен достъп – чрез автомобил, градски транспорт, пеша.

Оптимален вариант е обектът да се разполага в близост до градския

център с достъп да една или две главни пътни артерии.

44

• Обемно пространствена и функционална организация: основни акценти

при решаването й са удобната и логична вертикална комуникация,

организиране на пешеходния трафик равномерно във всички зони на

структурата, зониране на отделните дейности и изграждане на

конвертируемо, гъвкаво пространство, което дава възможност бързо и

лесно разработените зони да бъдат насочени към друга употреба и

преструктуриране. Това осигурява много по-дълъг живот и стойност на

търговската структура.

• Взаимодействие екстериор – интериор: търсене на цялостна

концептуална визия, която свързва интериора и екстериора и правя

търговската структура разпознаваема.

• Интериорно оформление: основно правило – да се създаде хармония

между предлаганите стоки, обстановка и клиенти. Търсене на

адекватност при избора на таргет групата от посетители и решение на

интериорното планиране.

Използвайки тези изводи, като основен критерии за извеждане на добрите

практики в световен мащаб, авторът прави опит да очертае положителната посока на

развитие на модела.

Настоящият труд очертава прогнози както за бъдеща експлоатация и

обновяване на вече съществуващи модели, така и прогнози за бъдещи тенденции в

развитието на модела.

• Обновяване на съществуващи модели:

Вариант 1 – сгради, които са неспасяеми и с не добра локация,

единственото решение е да бъдат съборени.

Вариант 2-съществуващи сгради, които са подходящи за изцяло нова

функция – реконструират се в училища, библиотеки, обществени

центрове и т.н

Вариант 3 – възраждане на т.нар. „Умрели Молове“, буквално

пробръщане на структурата на сградата. Вътрешните коридори стават

улици като по този начин витрините на магазините се изнасят отвън и

се свързват с останалата част на града. Тенденция е отваряне на

търговските сгради и превръщането им в паркове, комплекси и

квартали.

45

• Бъдещи тенденции в развитието на модела следва няколко аспекта:

Устойчива архитектура. Алтернативни начини на достъп. Анализ на

потребителското поведение и отношение към процесите случващи се в

търговската структура. Спецификите на проектирането ще бъдат

свързани не само с физическата форма на обекта, но и с човешкото

поведение, нужди, психология на потребителите.

Една от водещите тенденции е насочена към отворени пространства и схеми от

типа градски селища, квартали, градски център. Насърчава се усещането за общност,

обединяване, а не културна изолация. Многофункционалност, а не строго определяне

на дейностите. Визуално търговският център може да не изглежда като старомодна

главна улица, но определено ще функционира като такава. Структурата се раздробява

и търговските обекти биват инфилтрирани в пешеходни и смесени зони. Самата идея

за многофункционално, открито пространство на голяма площ, дава възможност за

конвертируемо пространство, което осигурява гъвкавост на модела. Тази тенденция

определено ще доведе до повишаване качеството на търговската пространствена

структура.

Зад много от съвременните търговските сгради в света стоят имената на велики

архитекти от нашето време и спокойно можем да кажем, че те са голямо постижение в

архитектурата и неизменно ще оставят отпечатък за идните поколения. Добрите

примери са многобройни и разбира се те преминават през процес на развитие от 50-те

години до сега, за да достигнат до настоящия си облик. Тепърва предстоят много и

различни концепции за развитието на пространствения модел в днешното

глобализирано общество. Неоспоримо е осезаемото място, което пространствения

модел е заел в днешния бит по целия свят от Изтока до Запада. Започвайки

развитието си тази пространствена структура моделира формата си преминавайки през

трансформации през цялата си хилядолетна история. Днес търсим оптималната форма,

място и функция на търговската структура.

Още през 50-те години на миналия век Виктор Груен предрича бъдещето на

мола, но идеята му остава неразбрана. Десетки години по-късно, когато започнахме да

се обръщаме към природата и естествените нужди на хората идеята на архитекта

достигна масите и беше осъзната от обществото. Мултифункционалният, открит

търговски център е водещата концепция сред специалистите днес.

46

Разбира се както всяко развиващо се явление в социалния живот на обществата

има различни гледни точки, привърженици и противници на идеята. Някои

специалисти твърдят че грандиозните, мащабни проекти са тези, които ще устоят на

проверката на времето, други твърдят, че потребителя ще се измори да обикаля

хилядите квадратни метри търговски площи, просто за да си купи чифт чорапи или

бельо.

Може би истината е по средата. Полу-открити, полу-закрити пространства,

които съвместяват на по-малки площи търговските зони, а на по-голяма разгърната

площ всички останали услуги, които един подобен комплекс би могъл да предложи, е

идеалната комбинация, която би задоволила вкусовете на всеки един потребител.

Съществуват няколко посоки, които всеки проектант, инвеститор, наемател би

трябвало да съблюдава при реализирането на подобни проекти – устойчива

архитектура, алтернативни транзитни пътища и подходи и промяна в нагласите на

потребителите. Трябва да се обърне внимание и на това да не се преминава границата,

а именно амбициозни и грандиозни проекти да не надхвърлят реалните потребности

на консуматорите. Би трябвало ние като архитекти да се стремим да съобразим

уместното и необходимото за един модерен градски център. Важно е да се занимаем

както с физическото пространство, така и с човешкото поведение. Технологията също

не би трябвало да се разглежда като фантазия от научнопопулярен филм, а като

средство което би могло да повиши не само търговският опит, но и екологичните и

социални условия на модела.

И така след всичко казано до тук това, което може да се обобщи, е че

естественият процес е връщане към идеята за градски площад, централна градска

структура и зелени площи. Процес предопределен от вродените нужди на човека. Не е

необходимо да правим задълбочени анализи и оценки на едно явление, за да прозрем

простичката истина, че човек е социално същество и винаги ще има нужда от

пространство където да задоволи своите нужди.

Основната нужда от съществуването на модела остава непроменена през

вековете, а усъвършенстването му се обуславя преди всичко от естествени процеси

протичащи в силно динамично развиващия се свят и общество. И колкото и да се

опитваме да избягаме от първичната структура на пазара, тя си остава водеща при

развитието на му.

47

48

Публикации и участия в научни мероприятия

ПУБЛИКАЦИИ:

1.Наименование на статията: „ История и развитие на търговските центрове”

Списание: Архитектура / брой 2 / 2010г.; от стр.44 до стр.47; ISSN 0324-1254

2.Наименование на статията: „Предимства, недостатъци и бъдещо развитие на

търговските сгради”

Списание: Архитектура / брой 4 / 2011г.; от стр. 46 до стр. 50; ISSN 0324 – 1254

3.Наименование на статията: „Концепции за експлоатация и обновяване на

съществуващи и търговски пространствени структури. Възможни актуални визии в

перспектива”

Списание: Архитектура; Предадена за публикация 04 / 2012г.

ДОКЛАД ПРЕД НАУЧНИ МЕРОПРИЯТИЕ В СТРАНАТА:

1. Участие в архитектурни четения април 2009г. / БАН

Тема: „ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ЦЕНТРОВE”

2.Участие в изкуствоведски четения юни 2011г. / БАН

Тема: „СЪСТОЯНИЕТО НА ТЪРГОВСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ В СВЕТОВЕН

КОНТЕКСТ-Анализ върху основни характеристики на пространствените модели”

3.Участие в изложба посветена на 60-годишнината на „Център по

Архитектурознание” – БАН – Януари 2010г.

4.Участие в изложба „Националният преглед на българската архитектура” ,

организиран от САБ / Съюз на Архитектите в България /. – Декември 2010г.

5.Участие в изкуствоведски четения юни 2012г. / БАН

Тема: „КОНЦЕПЦИИ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ОБНОВЯВАНЕ НА

СЪЩЕСТВУВАЩИ ТЪРГОВСКИ ПРОСТРАНСТВЕНИ СТРУКТУРИ. ВЪЗМОЖНИ

АКТУАЛНИ ВИЗИИ”