ТЕМА 1 ВЪВЕДЕНИЕ В КОНСТИТУЦИОННИТЕ ОСНОВИ НА ПА

1.Предмет и метод на конституционното право2. Източници на конституционно право

Правният ред се поделя на две големи области: публично право и частно право.

Публичното право регулира жизнената сфера на човека като социално същество, а частното право - отношенията на отделния човек.

В сферата на публичното право действат правила в общ интерес, проявяващи се в мерки и правомощия, които привеждат в действие установения ред и го гарантират. В публичното право винаги поне една от страните в правоотношението е носител на публична власт. Публичната власт се упражнява за осъществяването на общите интереси на лицата и в интерес на обществото като цяло.

Към частното право принадлежат правните норми уреждащи отношенията на лицата помежду им. В правоотношенията не участва непременно носител на публична власт.

За публичното право е присъща формата на едностранно идващото нареждане /закон, административен акт, присъда/. То идва от носителя на публичната власт т.е. властният метод.

В публичното право действат специфични принципи: напр.- принцип на компетенциите – носителите на публичната власт могат

да действат само в кръга на предоставените им правомощия.- приципът за отговорността на държавата при нарушения и вреди,

извършени от нейни служители.В частното право важат други принципи. Тук отделният човек може

да върши всичко което не му е изрично забранено от правото! В частното право отделният субект сам решава правоотношенията си. Тук субектите от двете страни на правоотношението са равнопоставени.

Конституционното право принадлежи към сферата на публичното право, то регулира основите на държавната власт и нейното упражняване. Предметът на конституционното право включва като основа своя съставка уредбата на нормотворческата и преди всичко на законодателната дейност в държавата. Този клон на правото има два основни компонента, които задължително трябва да покрие с правна уредба:

1.Организацията по упражняването на държавната власт.- определяне на главните функции чрез които се установява властта в

държавата;- възлагане на тези функции на висши държавни органи и очертаване

на техните функции;

- актовете чрез които тези висши държавни органи упражняват своите функции;

2.Правата, свободите и задълженията на гражданите.На конституционното право като клон на публичното право е

присъщ властният метод на регулиране на обществените отношения. Правната норма представлява правило за поведение, което се създава от нормотворчески органи с цел да се регулират някакви обществени отношения. Тя има три елемента – хипотеза, диспозиция и санкция.

Конституционното право се явява като основа за другите клонове на правото, защото основният акт, който е определящ за действието на КП това Конституцията. КП за разлика от другите клонове на правото стои най-близо до политиката / с упражняване на власт в обществото/.

Източник на право са всички нормативни уредби, от които се черпи действащо право. Източниците на КП са следните:

1.Конституцията – основен източник, тя е върховният закон в страната. Тя е и правна основа за другите клонове на действащото право.

2.Законите – те биват няколко вида:- конституционни закони – закони, с които се правят изменения и

допълнения в самата Конституция, за които самата тя предвижда в отделна глава ІХ усложнен ред за приемане, различен от предвидения за обикновените закони;

- органични закони – те регулират основни обществени отношения, чията принципна уредба е в самата Конституция – основни права на гражданите – изборно право, отбраната и въоръжените сили. За разлика от конституционни закони, те не изменят Конституцията, а я доразвиват;

- устройствени закони – уреждат дейността на определени органи;- закони приети чрез Референдум;- обикновени парламентарни закони;- нормативни актове със сила на закон – издадени от държавния

глава или орган на изпълнителната власт.3. Актовете на държавния глава – т.е. президента на Републиката. Те

са ненормативни актове, но са източници на конституционно право, защото привеждат в действие конституционнноправни норми и основни функции по осъществяването на държавната власт.

4.Подзаконовите актове – постановления, правилници, наредби.5. Правилникът за организацията и дейността на парламента.6.Актове на Конституционният съд – чрез тях се упражнява

контролът за конституционност. Тяхното предназначение е да осигурява върховенството на Конституцията.

7.Съдебните решения.8.Международните договори – ратифицирани, обнародвани и влезли

в сила за България.Източник на право в този клон е винаги писаното право.

ТЕМА 2 - ДЪРЖАВА

1.Понятие за държава.2.Форми на държавата.3.Държавни символи.

Съгласно етимологията думата „държава” има славянски произход, идва от държавна власт. Държавата е форма на политическа организация на обществото, притежаваща абсолютна власт – съществуваща за да създава ред и организираност в живота на хората.

Същността на държавата в правна норма е формирана от три елемента: територия, народ и власт. Държавата е общност от трайно заселили се хора върху определена земя /територия, за да живеят там в ред и социален мир; общността „излъчва” власт, която е първична и организираща; тази власт е суверенна, т.е. пълна и върховна. Народът е източник на властта и я упражнява или пряко – чрез референдуми; или опосредено, чрез избори, с които се избира парламента в държавата. Чрез парламента се постига контролираното управление на държавата. Парламента в една конституционна държава упражнява контрол над правителството.

Формата на държавата е формата на политическо властване, което характеризира конкретната държава. Обособени са следните групирания на формите на държавата:

1. Според носителя на държавната власт;2. Според начина на нейното упражняване;Според носителя на държавната власт формите са:- монархия – „ господството на един” – монократична форма на

държавата, която съществува и днес;- аристокрация – „господство на група лица” – като форми на

такова господство се сочат съсловната феодална държава, разновидностите на военните диктатури;

- демокрация – „народовластие” – народът и всеки гражданин като част от него е притежател и носител на държавната власт. Чл.1, ал.2 от Конституцията гласи „Цялата държавна власт произтича от народа”.

Демократичната държава се подкрепя от мнозинството и е легитимирана чрез него. Тя трябва да е възможно най-широко приемана, да се гради върху справедливост и равенство, да осигурява свободата. Според това дали народът сам взема най-важните решения чрез избори и гласувания или бива представляван при вземането на тези решения от свои избраници се касае за „непосредствена” или за „опосредена” демокрация. Съвременните демократични форми на държавата днес са изградени като опосредени демокрации, в които водеща е представителната демокрация.

Гражданите избират народните представители и другите държавни органи. Относно опосредената демокрация – в конституционната теория и практика се прави разграничение между „парламентарна” и „президентска” демокрация. Определящо за парламентарната демокрация е, че народното представителство – парламентът има решаващо въздействие върху образуването и дейността на правителството. За президентската демокрация е характерно, че държавният президент има власт за вземане на политически решения.

Съвременната българска държава като държавна форма е демокрация. Периодичните избори са основен елемент на демократичната държава. Според държавния глава и според начина, по който той е заел своя пост, формите на държавно управление са : „монархия” и „република”.

Монархията е форма на държавата, в която държавният глава е заел своята длъжност по пътя на наследяване. Държавата се представлява от княз, цар, крал. Монархът има тази длъжност доживот, на фамилни и наследствено правни основания.

Републиката като държавна форма представлява отказ и разграничаване на монархията. Държавният глава е президент, заел поста си по демократичен път. Аналогично на парламентарната и президентската демокрация в теорията на конституционната практика се прави разграничение между „парламентарна република” и „президентска република”. Съгласно чл.1, ал.1 от КРБ - „България е Република с парламентарно управление”. Това означава, че парламентът има определящо, водещо място във вземането на политическите решения. Чрез парламента се формира правителството, което извършва самото управление на държавата, но то е отговорно и подотчетно на парламента. Формата на управление на държавата каквато е установена по действащата българска Конституция може да бъде изменена не от обикновен парламент, а само от Велико Народно Събрание – съгл.чл.158, т.3 от КРБ.

Според държавното устройство се разграничават следните форми на държавата:

1. Единна/унитарна държава – в нея всички държавни дейност изхождат от една „централа” – това е принципът на унитаризма. Всички държавни органи са подчинени на „държавната централа” и се подчиняват на нейните нареждания и указания.

Чл.2, ал.1 от КРБ гласи: „РБ е единна държава с местно самоуправление”. Глава VІІ на Конституцията съдържа принципите на местно самоуправление и местна администрация. Конституцията още казва, че в РБ не се допускат автономни териториални образувания.

2. Съюзна/федерална държава – държавните функции са разположени на две равнища: едното е съюзната/федералната държава, другото е „полудържавите” – провинции, щати, кантони и други.

Принципното положение записано в конституциите на всички федерални държави, е че федералното право има предимство пред правото на полудържавата.

Държавните символи са смислово възприемани предмети – белези, чрез които се изразява държавното върховенство и авторитетът на държавата. Основната функция на държавните символи е да идентифицират държавата, да изразяват нейното единство и цялост. Държавните органи нямат право да използват други символи вместо тези, установени като държавни символи. В историята на България те са били винаги предмет на конституционна уредба. Действащата Конституция на РБ съдържа самостоятелна глава Х с название „Герб, печат, знаме, химн, столица”.

ГЕРБ – чл.164 от Конституцията. Условията и редът за изобразяването на държавния герб на различни места, както и възпроизвеждането на негови елементи на значки, медали и други се уреждат с акт на Министерския съвет;

ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ – чл.165 от Конституцията. Друг текст на Конституцията – чл.167 предвижда, че уредбата на държавния печат включително редът за полагането му трябва да е със закон.

НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ – чл.166 от Конституцията. Редът по който се издига националното знаме се определя със закон.

ХИМН – чл.168 от Конституцията. СТОЛИЦА – чл.169 от Конституцията. ОРДЕНИ И МЕДАЛИ – въпреки, че действащата Конституция

не ги поставя в главата за държавни символи те също принадлежат към държавните символи. Ордени и медали се учредяват от Народното събрание със закон.

ТЕМА 7 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. Структура на парламента2. Легислатура3. Парламентарен мандат4. Правно положение на народния представител5. Законодателен процес6. Решения, декларации и обръщения на Народното събрание

Народното събрание е национален представителен орган в съвременната държава, който се състои от народни представители, които са заели местата си посредством избори. НС осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Тази конституционна разпоредба определя и ф-мата на държавно управление като парламентарна.

Еднокамарната структура на парламента в България се е утвърдила в продължение на повече от сто години. Според разпоредбите на четирите български Конституции НС е еднокамарен орган. Тази структура се оказва подходяща за нашите условия на този етап от развитието на държавната организация. Структурата на НС оказва влияние върху неговата вътрешна организация и върху реда на дейност.

Легислатура означава продължителността на срока, за който се избира парламентът и през който ще законодателства. КРБ установи легислатура 4 г. При случай на война срокът му се продължава до отпадането на тези обстоятелства. След изтичане на мандата се произвеждат избори за ново НС най късно в срок до 2 мес. след прекратяване пълномощията на предишното НС. Четиригодишната легислатура може да бъде скъсена в случай на предсрочно прекратяване пълномощията на НС . Такава възможност Конституциата предвижда само ако НС след 3поредни опита не успее да състави правителство. Тогава президентът издава указ за разпускане на НС, издава и втори указ – за назначаване на служебно правителство и за дата на предсрочни избори за НС в срок от 2мес.

НС е колективен орган.То се състои от 240 представители.Терминът парламентарен мандат се използва когато става въпрос за

дейността на всеки един народен представител по отделно.Народният представител е избран за да извършва определени ф-ии :

а) участие в разработването и приемането на водещите решения в държавната политика и в създаването на закони, ваплащаващи тези решения;б) контрол върху упражняването на държавната политика;в) помощ и съдействие на гражданите.Тези ф-ии са основание парламентарния мандат да се възприема като една особена публична служба в интерес и полза на обществото. В

конституцията се посочва че народният представител представлава не само своите избиратели, а и целия народ. Той е представител на цялата нация. Съществуват разл. видове парламентарен мандат:Пълен мандат – когато нар. представител си работи като такъв от началото на легислатурата до края т.е. мандата му съвпада с легислатурата на парламента.Довършващ мандат – това е ситуация при която влиза следващия от листата за да доизкара мандата на някой който е освободен или починал.Замразен мандат – ако един нар. предст. е избран за член на мин. съвет, той трябва да напусне НС, обаче неговото място се пази и ако той реши да напусне министерската длъжност може да се върне обратно в парламента като нар. представител. Мандат под условие – мястото на този който е станал министър се заема от следващия в листата, но той изпълнява тази длъжност под условие че ако първия се върне ще освободи заеманата длъжност.

Правното положение на нар. представител е уредено в гл. ІІІ от конституцията и в правилника за организацията и дейността на НС. Нар. предст. имат имунитет, който е конституционно уреден в чл. 69 и 70. имунитетът е привилегия с която разполагат нар. предст. от гл.т. на това да няма грубо вмешателство от страна на други власти в/у дейността на законодателния орган. Имунитетът се състои от 2 осн. части: 1.т.н. наказателна неотговорност – нар. предст. не носи отговорност за изказаните мнения в НС и гласуванията си.2. т.н. наказателна неприкосновеност - нар. предст. не могат да бъдат задържани и с/у тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на НС. Парламентарна комисия свиква заседание и гласува по две отделни решения – един път за разрешение да се възбуди наказателно преследване и втори път за разрешение за задържане. Докато тече нак. Преследване нар. предст. продължава да си изпълнява ф-иите чак докато се произнесе съд. присъда. Нар. предст. може да бъде избиран във всеки един от органите на НС – председател, зам.председател, член на постоянна или временна комисия. В правилника е посочено че пар.пр. няма право да работи на др. място, да участва в търговсик дружества, не може да използва името си в рекламна д-ст.

Законодателният процес в НС се осъществява на основание на К и правилника за организацията и дейността на НС. НС е единственият държавен орган който има право да изменя, допълва и отменя законите. Законодателната ф-я е една от основните ф-ии на НС. Цялата процедура по внасяне на законопроект от определени субекти в НС, обсъждането в комисии, приемането на закон и обнародването му в държавен вестник се нар. законодателен процес. В детайли той е уреден в гл. 7 от правилника на парламента. Зак п-с протича на няколко етапа:

1 фазата по внасянето на законопроекта – законопроект в НС могат да внасят всеки един нар. представител и министерския съвет. Законопр. за държавния бюджет може да внася само МС. Президентът има право на законодат. Инициатива но само в случаите когато се отнася до законопроект за изменение и допълнение на К или за проект за нова К. Министрите не могат по отделно да внасят законопроект, това става само с общо решение на МС. 2 фаза е по обсъждането и гласуването на законопроекта.3 фаза е по обнародването – в нея активно участие има президента. Той

трябва в 15-дневен срок да издаде указ с който да обнародва закона в държавен вестник. Но в този срок той може да върне закона за преразглеждане. Ако е наложено вето в/у целия закон то той ще започне да се разглежда от начало, а ако са оспорени отделни текстове от закона, то той се разглежда от ІІ-ро четене нататък. Ако се преодолее президентското вето, президентът е длъжен да обнародва закона в 7-дневен срок. Той влиза в сила 3 дни след обнародването освен ако в самия него не е предвиден друг срок. Освен закони, другите актове които приема НС това са решения, декларации и обръщения. Проект за тях може да внася всеки един от нар. предст. и от парламентарните групи. Проектите се разпределят от председателя на парламента м/у съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им. Постоянните комисии обсъждат проекта и не по късно от 15 дни от разпределянето им представят на председателя на парламента своето становище по тях. Решенията, декларациите и обръщенията за разлика от законите се приемат само на едно гласуване. Както законите така и решенията на НС са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите.

ТЕМА 8 ПРЕЗИДЕНТ НА РБ

1. Правно положение на президента2. Заемане на длъжността3. Правомощия и актове на държавния глава

Президентът е висш държавен конституционен орган. Правната уредба е уредена в гл.4 от КРБ. Президентът е държвен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява РБ в м/ународните отношения (чл.92, ал.1). Президентът е на върха на държавната пирамида. Той има функцията по балансиране на политическите процеси. За да я изпълнява, държавният глава не следва да има много силна власт, за да не се стигне до деспотизъм; но от друга страна позицията му не трябва да е слаба, за да може той да осъществява очаквания от него баланс. Посредством предоставените му ф-ии в трите разделени власти, неговата политическа роля не произвежда полит. единомислие, а му осигурява участие във вземането на полит. решения в държавата заедно с други конституционни органи. Президентът има още една функция – по отбраната и сигурността на страната. Той е върховен главнокомандващ, оглавява консултативния съвет по национална сигурност, назначава висшия команден състав на Въоръжените сили.

Съгласно сегадействащата конституция президентът се избира пряко от народа за срок от 5 години по ред определен със закон: „Закон за избиране на президент и вицепрезидент”. Президентът в своята дейност се подпомага от вицепрезидент. Двамата се избират едновременно, заедно в една кандидатска листа. В конституцията в чл. 93 са посочени изискванията за избираемост на президент. За президент може да бъде избиран бълг. гражданин по рождение, навършил 40 год., който отговаря на условията за избиране на нар. представител и е живял последните 5 год. в страната. За избран се счита кандидата получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако липсва един от двата компонента изборът се определя за недействителен и се повтаря гласуването на следващата седмица. Споровете относно законността на избора за президент се решава от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбранина същата длъжност само за още един мандат. В конституцията са посочени и условията в които се прекратяват правомощията на президента и вицепрезидента. Оставката на президента се подава пред Конституционния съд. Ако президента не може повече да изпълнява правомощията си, тогава вицепрезидента става президент до края на мандата им – не се насрочват нови избори. Ако вицепрезидента си подаде оставката не се назначават частични избори за определяне на нов, а президента продължава да управлява сам до края на мандата. Ако и двамата отпаднат, тогава правомощията на президента се

изпълняват от председателя на народното събрание до избирането на президент и вицепр., като срока за провеждането на избори е 2 месеца.

В условията на парламентарна форма на управление президентът има правомощия и в трите сфери на разделно упражняваната държавна власт – в законодателната, в изпълнителната и в съдебната, той е нещо като арбитър м/у институциите. Правомощията му са предвидени в конституцията – президентът на Републиката е конституционен орган, който черпи компетенциите си пряко от конституцията. Когато става въпрос за законопроект за изменение и допълнение на конституцията или проект за нова конституция, тогава президента има право на законодателна инициатива. За обикновени закони обаче президента няма право на законодателна инициатива нето може да внася в НС проекти за решения. Президентът обаче може да упражни санкция/вето върху закон и да го върне мотивирано за ново обсъждане. Ветото на президента не е абсолютно, то само временно препятства влезането на закона в сила. Парламентът може да го преодолее като гласува повторно закона, потребно в този случай е по голямо квалифицирано мнозинство в подкрепа на закона. Съгласно конституцията президентът на Републиката обнародва приетите закони в „Държавен вестник”. Назначаването и свобождаването на висши държавни служители е традиционно право на държавния глава. Президентът има участие в процедурата по съставяне на правителство; утвърждава промени в границите и центровете на административно-териториалните единици; наименува обекти с национално значение и населени места; по предложение на Висшия съдебен съвет назначава и освобождава главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд; назначава 1/3 от състава на Конституционния съд; упражнява право на помилване; има правомощие за сключване на м/ународни договори и др.

В упражняване на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Указът е специфичен правен акт, издаван от държавния глава. Той няма нормативен характер, с изключение на указите за организацията и реда на дейност в службите на Президентството. Указите на президента подлежат на контрол за конституционност пред Конституционния съд. Обръщенията и посланията на президента не са юридически актове. Те са политически актове със силно обществено въздействие и осигуряват възможност за активно участие на президента във формирането на държавната политика. КРБ съдържа присъщия за парламентарната държава принцип, че указите на държавния главаподлежат на приподписване /контрасигнатура/ от министър-председателя или от съответния министър. Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени приизпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията.

ТЕМА 9 ПРАВИТЕЛСТВО

1. Структура и състав на правителството;2. Съставяне на правителство, срок на правомощията;3. Видове правителства;4. Парламентарна отговорност на правителството и на министрите.

Правителството е висш държавен конституционен орган. Правната му уредба е уредена в гл. 5 – „Министерски съвет” от КРБ. Функционално МС е основната част от изпълнителната власт в страната. Съгласно закона за администрацията органите на изпълнителната власт са 2 вида: централни и териториални. Централни органи на изпълнителната власт са: МС, министър-председателя, зам. министър-председатели и министри. Териториалните органи на изпълнителната власт това са Областния управител и кметовете на общини, райони и кметства. Съгласно КРБ, МС ръководи вътрешната и външната политика на страната. Структурата и състава на всеки един МС могат да бъдат различни т.е. конституцията никъде изрично не казва колко на брой и с какви наименования трябва да бъдат министерствата.Когато се говори за структура в МС се има в предвид именно колко на брой ще бъдат министерствата и за какво ще отговарят. Състав на МС – това са персонално лицата които заемат съответната мин. длъжност. Министърът е държавният орган който ръководи съответната област за която отговаря, а министерството е администрацията която го подпомага. Структурата и състава на МС се определят по предложение на министър-председателя, след одобрение на НС. По същия начин се извършват и промени в състава на правителството. Един от принципите на работа на МС е ресорсността – вс. един от министрите ръководи една определена област в държавното управление. Броя на министрите съответства на броя на ресорите в държавното управление, но има и изключения когато един министър поема няколко ресора. Структурата на МС съставен от 40-то НС е: мин.-председател; 3-ма зам. мин.-председатели които отговарят по отделно и за външните работи, образованието и науката и държавната политика при бедствия и аварии; и 14 министри – на финансите, на вътр. работи, на отбраната, на правосъдието, на държавната администрация и административната реформа, икономиката и енергетиката, транспорта, регионалното развитие и благоустройството, околната среда и водите, земеделието и продоволствието, труда и соц. политика, здравеопазването, културата, европейските въпроси.

Съставянето на правителство е един от най-важните елементи на праламентарната държава. Процедурата протича в няколко последователни

фази. Водеща роля има парламентът, т.е. НС. Началото на процедурата се поставя от президента на Републиката. Той започва консултации с парламентарните групи в новоизбраното НС, последвани от т.н. проучвателен мандат, който се изразява във възлагане на кандидата за министър-председател, посочен от най голямата по численост парламентарна група, да състави правителство в 7-дневен срок. След като това е направено, президентът възлага на НС да избере кандидата за мин.-председател и по негово предложение – бъдещия състав и структура на МС. Ако в този 7-дн. срок кандидатът за мин.-предс. не успее да предложи състав за МС, или е получил отрицателен отговор от НС тогава президентът съгл. конституцията, следва да възложи втори проучвателен мандат, този път насочен към кандидата за мин.-предс., излъчен от втората по численост парламентарна група. Процедурата се повтаря и тук. Ако и този път кандидатът за мин.-предс. Не успее да направи предложение, тогава президентът в следващ 7-дн. срок възлага на някоя следваща парл. група да посочи кандидат за мин.-предс., като в този случай не е задължително това да е следващата по численост такава. Следва етапът който протича изцяло в НС и президентът вече не участва – гласува се избирането на мин.-предс. и по негово предложение избирането на останалия състав и структура на правителството. Тази процедура по съставяне на правителство се прилага при всяко новоизбрано НС.

Друг основен принцип на работа на МС това е непрекъсваемостта – д-вата не бива да остава нито 1 ден без управление и за това е създаден конституционен механизъм. Изразява се в това че на каквото и да е основание да се прекратят пълномощията на МС (изтичане на срока на легислатурата, вот на недоверие на МС или на министър-председателя, подаване на оставка на МС или на министър-председателя, смърт на министър-председателя) , той продължава да работи като правителство в оставка до избирането на нов МС. Ако отделен министър подаде оставка и НС я приеме, той пак работи до назначаване на нов.

Видове правителство: Действащо (редовно) правителство, правителство в оставка и служебно правителство.

- Правителство в оставка – когато е изтекъл редовният мандат на НС или предсрочно се прекратят правомощията му, се произвеждат избори за нов парламент – през целия този период старото правителство продължава да действа с пълен обем и съдържание на правомощията.

- Служебно правителство – то е особен вид правителство. Към него се прибягва , когато е настъпила невъзможност за съставяне на редовно правителство. Когато не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно, разпуска НС и назначава нови избори които да бъдат проведени в

срок от 2 мес. Той определя структурата и персоналния състав на сужебния МС.

Отговорността на МС е пред НС. Тя се осъществява посредством упражняване на контролна функция от страна на НС. Контролът се осъществява чрез няколко форми:- петъчен парламентарен контрол – изразява се в задаване на актуални въпроси от страна на депутатите към членове на МС;- вот на недоверие към МС – той е регламентиран в чл.89 от КРБ;- вот на доверие – който се иска от МС чл.112 от КРБ

ТЕМА 10 СЪДЕБНА ВЛАСТ

1. Конституционни основи на съдебната власт;2. Съдържание и функции на съдебната власт;3. Конституционна структура на правораздаването;4. Инстанционност на съдебната система.

Съдебната власт е най самостоятелната държавна власт в системата на 3-те разделени власти. Правната и уредбаа е в гл. 6 на КРБ както и в „Закон за съдебната власт”. Нейна задача е да решава правните спорове и да раздава право съгласно действащите в страната закони. Най ярката характеристика на съдебната власт е нейната самостоятелност и отделеност от другите две власти, както и независимостта на нейните органи – магистратите. В демократичната държава съдебната власт има ясна легитимност – правосъдието се осъществява в името на народа. Основните функции на съдебната власт са: да решава правни спорове; да закриля съществуващия правен ред и правната стабилност; да упражнява контрол в процеса на прилагането на правото; да защитава правата и законните интереси нса гражданите, юридическите лица и държавата. Тъй като правовата държава не позволява правата да се търсят чрез саморазправа, засегнатите лица трябва да имат възможността винаги да се обърнат към съда като орган, натоварен с посочените държавни функции и да търсят закрила от него. В конституцията и в „З за СВ” се съдържат и основните п-пи на правосъдието:1 е п-път за независимост на магистратите - при осъществяване на своята дейност;2 е п-път –за спазване на законността от вс. органи на СВ – изразява се в това че органите на СВ осъществяват своите ф-ии само въз основа на закона;3 е п-път на равенство на гражданите п/д закона – т.е. съдилищата са едни и същи за всички граждани;4 е п-па за състезателност в съд. процес – има равнопоставеност на страните в процеса;5 е всички граждани и юридич. Лица имат право на защита във всички стадии на процеса;6 п-па на демократичното начало – К регламентира и участитето на съдебни заседатели в правораздаването. Те са равноправни и независими членове на съд. състав и гласът им е = с гласа на съдията;7 е п-па за установяване на истината.В системата на СВ влизат съдилищата, прокуратурите и следствието.

Съдилищата в РБ са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, ВКС и ВАС. На съдилищата са подведомствани – граждански, наказателни и административни дела. Съгласно „Закона за СВ” съдебното производство по граждански и наказателни дела е ІІІ-инстанционно – І-инстанц., въззивно и касационно. Районните съдилища по правило са винаги І-инстанционни. На тях са подсъдни всички дела, освен тези които със закон са подсъдни на др. съд. делата се разглеждат в състав от 1 съдия освен ако закона не предвижда друго. На окръжният съд са подсъдни граждански и наказателни дела, изрично предвидени от закона. Освен като първа инстанция по гр. и нак. дела , той действа и като ІІ инст. (въззивна) за всички дела започнали в Районния съд. Като І инст. Окръжният съд гледа дела в състав от 1 съдия и 2 съд. заседатели, а като ІІ инст. в състав от 3 съдии. Апелативният съд е втора инст. за дела, образувани по жалби с/у съдебни актове на окръжни съдилища, които са І инст. в района на конкретния апелативен съд. Апел. Съд заседава в състав от 3 съдии, освен ... Последният вид съд в рамките на общото правосъдие е ВКС, който е един за цялата страна. ВКС действа като ІІІ най висока инстанция за касационно обжалване по граждански и наказателни дела. Ако установи нарушение на закона при разглеждането на делото в по долната инстанция, връща делото за решаване в същия съд. Касационното производство е контролно-отменително. ВКС заседава в състав от 3 съдии, освен… Съдебни заседатели участват в съд. състави по наказателни дела на І инстанция в изрично посочените от закона случаи. Съдебното пр-во по административни дела е двуинст. – І-инст. и касационно. Административните съдилища действат като І инст. за дела образувани по жалби на лица, чиито права и законни интереси са засегнати от административни актове, както и по протести на прокурор. Адм. съд разглежда делата в състав от 1 съдия освен … Административният съд е с ранг на Окръжен съд. ВАС в тричленен състав е втора и последна инст. за актовете на всички административни съдилища, обжалвани относно тяхната законосъобразност. Също в 3-членен състав ВАС е и І инст. за обжалване на актовете на Мин. съвет и на министрите относно тяхната законосъобразност, както и на други актове посочени със закон. З тези актове ІІ и последна инст. е пак ВАС но в 5-членен състав. Производството във военното правосъдие е 3-инстанционно. Іинст. За делата са военните съдилища, ІІ инст е Военно-апелативният съд, а ІІІ инст. е ВКС. Структурата на прокуратурата съгласно К е в съответствие с тази на съдилищата. Състои се от прокурори които са еднолични органи. Основна функция е да осъществява надзор за законност като особена форма на държавна дейност. Тя действа по сезиране но и по своя инициатива. П-рата е единна и централизирана – вс. прокурор е подчинен на съответния горестоящ по длъжност, а всички са подчинени на Главния прокурор. Той се подпомага от зъместници, които ръководят ВКПр и ВАПр. Гл.прокурор,

както и председателите на ВКС и ВАС се назначават от президента на Републиката, по предложение на Висшия съд.съвет за срок от 7год. Без право на повторно избиране.Следствието е третият компонент на съдебната власт в РБ. Следствените служби са – Национална СС и Окръжна СС. Следствието не решава правни спорове като съда, не упражнява контрол в/у законността в д-вата като прокуратурата, а извършва разследване по наказателни дела, но не по всички, а само в предвидените от закона случаи.

Апелативен съдІІ инстанция

ВКСІІІ инстанция

Окръжен съдІІ инст І инст.

Районен съдІ инстанция

ТЕМА 11 КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД НА РБ

1. Структура и състав на КС2. Правомощия на КС3. Конституционен процес

Конституционният съд е висш държавен конституционен орган. Правната му уредба е в гл. 8 от К и „Закон за конституционния съд”. КС е новост в обществено-политическия живот на Б-я. За първи път този орган е въведен със сегадействащата К. КС е орган който е независим и е извън системата на трите разделени власти – независимо че носи названието съд той не е в системата на съдебната власт. КС се състои от 12 съдии начинът на заемането на съдийските места отразява принципа на разделението на властите – 1/3 се избират от НС, 1/3 от президента на Р и 1/3 от Общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Срокът за който се избират съдиите в българския КС е 9 години, без право на повторно избиране. Предвижда се частично подновяване на съдийския състав – всеки 3г. съставът се обновява с 1/3, формирана от различните квоти – НС, Президент и СВ. Целта е да се предотврати възможно „втвърдяване” на правораздаването за времето на мандата на отделния съдия – 9г. Конституционният съдия встъпва в длъжност след полагането на предвидената в ЗКС клетва. Конституцията предвижда и случаи на предсрочно прекратяване на мандата на конст. съдия. Когато това се случи на негово място застъпва в срок от 1месец новоизбран или новоназначен съдия от същата квота, като мандата му изтича в края на мандата, който първоначалният съдия би имал при нормални условия. Съдиите избират по м/у си председател на съда с тайно гласуване за срок от 3г. В конституцията се съдържат и изискванията за избираемост за констит. Съдии – мин. 15г. юрид. стаж, висок професионален опит и нравствени качества, да са само бълг. граждани, няма изискване относно възрастта. Мандатът на конст. съдия е несъвместим с: мандата на нар. представител, със заемане на държ. или обществена длъжност както и с членство в политическа партия или синдикат, с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. Конст. съдии се ползват с имунитета на народните представители.Само конституцията определя правомощията на КС. В нея се предвижда че със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на КС. КС на РБ има следните правомощия: произнасяне по искане за установяване на противокунституционност на законите и на други актове на НС, както и в/у актовете на президента на Р; решаване на спорове м/у висши държ. органи и м/у централни изпълнителни органи и органи на местно самоуправление; даване на задължителни тълкувания на конституционни текстове –

излагане и уточняване на тяхното нормативно съдържание и смисъл; правомощия за провеждане на особени производства, осигуряващи закрила на конституцията; произнася се за съответствието на сключените от РБ м/унар. договори с конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на м/унар. право; решаване на спорове за законността на изборите за НС, законността на избора на отделен нар. представител, както и на изборите за президент и вицепрезидент на Републиката; произнасяне по ставката на президента или вицепр., което може да бъде подадена само пред КС; единствено КС може да реши дали да се снеме имунитета на конст. съдия, както и да реши дали да прекрати предсрочно мандата на конст. съдия. Всички правомощия на КС представляват по своята същност материален критерий за неговото правно положение. КС не действа по силата на служебното начало, той трябва да бъде сезиран. Конституцията изрично посочва строго определен кръг от субекти които могат да сезират съда. Заседанията на съда по правило са закрити т.е. не са публични. Съдът може да заседава ако присъстват 2/3 от съдиите (8 души), а по разглеждане на дело по импийчмънт на президента или вицепрезид. – най малко ¾ от тях. Конституц. Правосъдие се поставя в ход само след надлежно направено искане. То трябва да е писмено и да е придружено с мотиви и доказателства. Дело се образува от председателя на съда с негово разпореждане, той определя един или няколко съдии за докладчици, както и датата на разглеждането на делото. Конституционният процес протича на 2 фази: фаза по допустимост на искането и фаза за разглеждане на делотопо същество. Констит. В първата фаза КС се произнася дали приема за разглеждане постъпилото искане и същевременно извършва неговата точна правна квалификация. Във втората фаза делото се разглежда и решава по същество. Докладчикът по делото подготвя доклад с проект за решение, в който се взима отношение по всички доводи, изложени в искането и в становищата на страните – докладът служи за основа при разискванията в съдебното заседание. Заседанието започва с доклада на съдията-докладчик, преминава в разскванията на съдиите и завършва с гласуване на решение. Сроковете в които съдът трябва да се произнесе , са само частично регламентирани. Едва след като се прецени че делото е достатъчно изяснено КС е обвързан да се произнесе с рашение в двумесечен срок. Решенията на КС са окончателни и неатакуеми. Актовете на КС се обнародват в „Държавен вестник”.

ТЕМА 12 МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ, ПРИНЦИПИ, СТРУКТУРА И ОРГАНИ

Самоуправлението е съставна част от единната държавна власт, част от организираното държавно управление на обществото. Конституцията съдържа основните принципи на местното самоуправление и местната администрация.Член 2, алинея 1 от основния закон гласи: “Република България е единна държава с местно самоуправление”.Местното самоуправление е способ за децентрализиране на държавната власт при нейното осъществяване по места.Това е прехвърлянето на правомощия от органите на централната изпълнителна власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост спрямо тях. Това са органите на местното самоуправление. Те са публичноправни субекти, които притежават качествата на юридически лица. Правнонормативно, т.е. по силата на нормативни актове са им предоставени определен кръг властнически правомощия във връзка с осъществяване на самоуправлението. Притежават автономия в рамките на закона да определят сами своята вътрешно организация и дейност.Същността на местното самоуправление е реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, най-тясно свързани с неговите нужди.Правната уредба на местното самоуправление е в Глава седма “Местно самоуправление и местна администрация” на сега действащата Конституция на Република България, както и в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), Закона за администрацията (ЗА) и др.Друг основен принцип е, че местното самоуправление и местната администрация следват очертанията на административно-териториалното устройство на страната.

Какво представлява административно-териториалното устройство?Това е териториалната организация на държавата. Нейната територия е разделена на части, които включват населени места и землищата към тях със съответно население в тях. На територията на тези териториални единици се създава системата от органи за самоуправление.

България е унитарна държава – това означава, че териториално тя е единно държавно формирование За да се осъществява рационално и диференцирано управление на обществото, територията на държавата е разделена на административно-териториални единици.

Територията на Република България се дели на общини и области, като други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани само със закон.Какво представлява общината?Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни потребности.Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територията й е територията на кметствата, районите или населените места, включени в нея.

Законите (ЗМСМА, ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини.Законът постановява, че в столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони. Това става със закон – така са създадени районите в градовете София, Пловдив и Варна. Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на Общинския съвет. Районите са съставни административно-териториални единици в градовете. В районите се избират кметове на районите.Съставни единици в общината са и кметствата. Кметството се състои от едно или повече населени места.Гражданите, които живеят в съответната община, се намират в трайни публичноправни и гражданскоправни връзки и взаимоотношения с органите на самоуправление и администрацията.Общината носи името на населеното място, което е неин административен център, т.е. което е седалище на общинските органи.Общината е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет – т.е. финансово самостоятелна при решаване на местните въпроси. Това е обективна предпоставка за самоуправлението на населението.Кои са органите на общината?Това са Общинският съвет и кметът на общината.Какво представлява Общинският съвет?Общинският съвет е орган, формиран от населението, и чрез него то се самоуправлява, като решава основните задачи, свързани със задоволяването на своите потребности.Общинският съвет се избира от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване, за срок от 4 години. Общинските съветници се избират по пропорционалната изборна система.

Общинските съвети са местни представителни органи с обща компетентност, чийто числен състав (броят на общинските съветници) се определя на основата на броя на населението.Общинските съвети не се отнасят към нито една от трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна). Те са самостоятелни структури за самоуправление, което не значи, че са органи, стоящи извън системата на държавната организация. Те се намират в йерархическа зависимост от централните органи на изпълнителната власт.Общинският съвет е колективен орган. За своята организация и дейност Общинският съвет приема правилник, с който урежда въпросите на вътрешната структура и функционирането на Общинския съвет и неговите комисии, на общинската администрация и други.Общинският съвет избира свой вътрешен организационен орган – председател на Общинския съвет, както и негови заместници. Председателят притежава организационни правомощия във връзка с организацията на дейността на Общинския съвет и го представлява пред други институции. Той свиква съвета на заседания; ръководи подготовката им; председателства заседанията; координира дейността на постоянните и временните комисии.

Вътрешни помощни органи на общинския съвет са постоянните и временните комисии. Те се формират от общинския съвет и го подпомагат в осъществяване на неговите правомощия в различните сфери на дейност. Общинският съвет сам преценява какви и колко постоянни и временни комисии да образува. Актовете на комисиите нямат юридически задължителен характер, не пораждат права и задължения.

В теоретичен аспект, правомощията на Общинския съвет се подреждат в няколко категории:

1) СтопанскиОбщинският съвет приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинското имущество, определя правомощията на кметовете в тази област. Създава и прекратява общински фондации и структури за управление на дарено имущество и др.2) Финансови Приема годишен бюджет на общината, контролира упражняването му, определя размера на местните данъци и такси, определя средствата за издръжка на общинската администрация и трудовите възнаграждения на кметовете и др.3) КонститутивниОпределя структурата на общинската администрация, създава постоянни и временни комисии, създава райони и кметства при условия и ред, определени със закон и др.4) СоциалниПриема стратегии, програми и планове за развитие на общината, предлага административно-териториални промени, приема решения за създаване на общи и подробни градоустройствени планове на общината, приема решения за именуване и преименуване на улици, площади и т.н.5) Организационно-административниПриема решение за провеждането на местен референдум и общо събрание на населението, удостоява с почетно гражданство българи и чужди граждани, приема решения за участие на общината в сдружения в страната и в чужбина и др.Как работи Общинският съвет?Основната форма на дейност на общинския съвет са заседанията. Те се свикват от председателя, по искане на 1/3 от общинските съветници; по искане на 1/5 от избирателите, по искане на областния управител. Заседанията се провеждат поне 6 пъти годишно. Заседанията могат да се провеждат ако присъстват повече от половината от всички съветници. Решенията могат да се приемат с обикновено мнозинство – с гласовете на повече от половината от присъстващите, ако законът не предлага друго; някои решения се вземат с абсолютно мнозинство. Какви актове приема Общинският съвет?Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение.Правилниците и наредбите са нормативни актове. Те доразвиват разпоредбите на нормативни актове или на части от тях, които са с по-голяма юридическа сила. Те са подзаконови нормативни актове и уреждат вторично обществените отношения. Имат ограничено действие и не е задължително да действат върху цялата територия на общината. Те влизат в сила по реда, определен за нормативните актове.Правилниците и наредбите се довеждат до знанието на населението по подходящ начин – чрез местните електронни медии, чрез публикуване в местния печат, чрез обявяване в интернет страницата на общината и т.н. спазването и изпълнението им е задължение за гражданите на общината и лицата, пребиваващи на територията й.Решенията са най-системно използваните актове от общинските съвети. Те могат да бъдат както нормативни, така и ненормативни подзаконови актове. Чрез тях се урежда материя от сферата на икономиката, културата, образованието и т.н.С инструкции Общинският съвет дава указания на подчинени на него органи или организации за прилагане на нормативни актове. Те дават указание за прилагане на правни норми, но не създават нови такива.

Какъв орган е кметът на общината?Кметът е териториален орган на изпълнителната власт в общината, района и кметството. Той е орган в системата на местното самоуправление.Кметът е преди всичко функционално свързан с общинския съвет. Негово задължение е да работи за изпълнение на решенията на съвета и носи отговорност пред него.Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.За кмет на общини или кметство се избира лице, което е само български гражданин, навършил 18 години и притежаващ избирателни права.Длъжността на кмета е несъвместима с участието му в ръководства на политически партии, в упражняването на търговска дейност по смисъла на Търговския закон, в управлението и участието в надзорни и контролни органи на дружества. Не може да бъде и общински съветник едновременно.Кметът е орган с обща компетентност и осъществява изпълнителната власт и оглавява общинската администрация - това го прави важен фактор в осъществяване на самоуправлението.Кметът на общината притежава изпълнителни правомощия. Той ръководи изпълнителната дейност, насочва и координира дейността на специализираните органи в общината, назначава и освобождава от длъжност ръководителите и служителите в администрацията и т.н.Кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на заместник кметовете на райони и кметства. Той координира и контролира законосъобразността и целесъобразността на тяхната дейност по изпълнение на възложените им функции; осъществява контрол за целесъобразност на актовете и действията им при изпълнение на законово предоставените им правомощия.При реализиране на правомощията си кметът на общината издава заповеди. Те са ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения.В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението в общината. Общинският съвет има приоритет по отношение на кмета, въпреки че те не се намират в йерархическа зависимост.Кметовете на райони и на кметства са органи на изпълнителната власт съответно в района или кметството. Тези кметове изпълняват бюджета на общината в частта му за района или кметството; извършват административни и други услуги на населението; осигуряват опазването на обществения ред; организират благоустройството и т.н.Как е структурирана местната администрация?Дейността на Общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинската администрация.Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Отдели или сектори могат да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на дирекции или отдели.Какво представлява областта?Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Областта се състои от една или повече съседни общини. Територията на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на населеното място – неин административен център. При

създаването на области се отчита физико-географската обособеност на територията, както и наличието на град – традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта.Територията на Република България се разделя на 28 области.Границите на административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на съществуващи общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.Промяна на административния център и на наименованието на областта се утвърждава с с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.Кой управлява областта?Управлението на областта се осъществява от областен управител.Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.Областният управител се назначава от Министерския съвет. Заместник областните управители се назначават от министър-председателя. Областният управител определя правомощията и ресора на заместник областните управители. В отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител.Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.Заповедите на областния управител могат да се обжалват пред съответния административен съд.

ТЕМА 13 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ

Идеята за основните неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в Конституциите на държавите и в редица международни актове. Така се защитават най-важните ценности – живот, свобода и т.н.Основните права и свободи на гражданите според най-разпространената класификация, са три групи:

1. Лични – създават условия за свободно съществуване и развитие на личността. Те очертават ограниченията за вмешателство на държавата в личния живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове.2. Политически – създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяване на държавната власт. Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и политически права.3. Социално- икономически – създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите. Те са съобразени с Всеобщата декларация на правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.

ІІ. Лични права и свободи Тези права са основата на демокрацията:1) най-значимото право – правото на живот. Посегателството върху живота се наказва като най-тежкото престъпление.2) Право на лична свобода и неприкосновеностА) никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение; насилствена асимилация, медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие;Б) никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеностИзключения – при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентни държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.3) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу незаконно посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие.Ограничения – в предвидените от закона случаи4) Личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съдебната власт или за предотвратяване на предстоящо или започнало престъпление.5) Неприкосновеността на личността се гарантира и чрез конституционна забрана за вмешателство в личния живот на гражданите. Тук се има предвид неприкосновеността на личния и семейния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина)6) Относно статуса на лицата, които са застрашени да бъдат санкционирани и обвинени в извършване на престъпление – никой не може да бъде принуждаван да се

признае за виновен, нито да бъде осъден въз основа само на неговото самопризнание. Конституцията провъзгласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 от Конституцията.7) Конституцията провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изключения се допускат само с разрешение на съдебната власт.8) Израз на свободата на гражданина е неговото право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва на територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща.9) Правото и задължението на българските граждани да ползват и изучават български език. Това право и задължение е един от факторите за съхраняване на българската идентичност. Официален език в Република България е българският. Случаите, в които се използва само български език, се определят от закон.10) На гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи.11) Конституцията провъзгласява свобода на убежденията – това е вътрешно присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира своите възгледи. Никой не може да бъде преследван заради совите убеждения.12) Чл. 39, 40, 41 от Конституцията – т.нар. “комуникационни права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез различни средства, не подлежат на цензура печатът, електронните медии; право на информация. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.13) Конституцията предоставя право на гражданите да искат, получават и разпространяват информация. Също не е абсолютно право.14) Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавни органи. Те го упражняват за защита на своите политически, икономически, социални и други интереси.15) Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.16) Конституцията задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. Това е лично право на гражданите да търсят отговорност от държавата за нарушените им права. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска и наказателна. Отговорността на държавните органи е само гражданска – тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове.17) От наличие на българско гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина, да се ползват от закрилата на държавата. Това произтича от правнополитическата връзка между тях.

ІІІ. Политически праваТе създават възможност гражданите да участват в политическия живот и в осъществяване на държавната власт или в дейността на държавните органи. Една част от политическите права са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и политически права.

Политическата свобода е възможността на гражданина по вътрешна убеденост и свободно да определи своето поведение в политическия живот и отношението си към

политическите институции (в осъществяване на публичната власт) тези права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции.

Видове политически права:1) Избирателно право – то дава възможност за участие във формиране на

държавни представителни и други изборни органи. Чрез избирателното право гражданите конституират политическото представителство. Чл. 41 ал. 1 от Конституцията – гражданите, навършили 18 години, имат право да избират държавни органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода.

2) Свобода на словото – Конституцията постановява, че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Това е форма за осъществяване на свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от обществено-политическия живот. Това е фундаментален принцип на всяко демократично общество. Свободата на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданите на свобода на мисълта, убежденията и мненията. Свободата на словото е фундаментален принцип, на който се основава съществуването и развитието на всяко демократично общество. Правните субекти са равнопоставени при упражняване на свободата на словото чрез средствата за масово осведомяване и печата.

Свободата на печата и електронните медии не е абсолютна. Тя може да бъде ограничавана в случаите и по начин, определен в Конституцията.Ограничения:А) спиране на печатно издание – със съдебен акт се прекратява издаването на един информационен носител;Б) конфискация – отнемане по решение на съдебната власт на един или повече броеве на периодично издание, без то да се спира.3) Право на събрания и манифестации - гражданите могат да се събират мирно и

без оръжие. Това са форми на колективно изразяване на отношението на гражданите към политически, икономически, културни и други въпроси.

4) Конституцията регламентира правото на гражданите свободно и доброволно да се сдружават – това е основно право на личността.

ІV. Социално – икономически права

Социално-икономическите права създават възможност за задоволяване на материални и духовни потребности на гражданите. Това са правата, закрепени в членове 47-52 на Конституцията.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Гражданското общество се характеризира с широки права и свободи на човека, но не трябва да бъде нарушен балансът между тях. Правата и свободите са отговорност на гражданите пред обществото. Правата и задълженията са взаимно свързани. За разлика от правата, задълженията удовлетворяват обществените и държавни интереси и чрез тях – интересите на гражданите. За неизпълнение се носи административна и наказателна отговорност.Задължително е училищното обучение до 16 г.Основно задължение е да се спазват и изпълняват Конституцията и законите.

Задължение за защита на отечеството – то е дълг и чест на всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежките престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.Гражданите имат и задължение на плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи, имущество и извършени услуги.Конституцията задължава гражданите да оказват съдействие на държавата и обществото.

КОНСТИТУЦИОННИ ГАРАНЦИИ НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ

І. Най-съществените последици от конституционализацията на основните права са свързани с юридическите им гаранции.Те могат да се систематизират в следните групи:

1. международни гаранции, съдържащи се в универсалните и регионалните инструменти по правата на човека.

2. Гаранции във вътрешното право:- функционални гаранции, обхващащи конституционните принципи на народния суверенитет, разделението на властите, плурализма, господството на правото и хуманизма;- институционални гаранции, включващи конституционното и административното правосъдие, както и съдебната защита на правата пред независими и безпристрастни съдебни органи;

ІІ. Правото на защита е право на самостоятелни активни действия на лицето, чиито права и законни интереси се накърняват; на тези действия не трябва да се пречи и те трябва да се зачитат от всички и в този смисъл правото на защита има абсолютен характер. То е и неотменимо и може само да бъде ограничавано в определени случаи на извънредно положение.Юридическото съдържание на правото на защита се съдържа в чл. 56 на Конституцията: “Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник”Правото на защита по чл. 56 не трябва да се схваща само като право на българските граждани, то е и основно човешко право. Това е естествено право на индивида да се защитава, когато се нарушават или застрашават негови права или интереси.Текстът на чл. 56 не изчерпва нормативната уредба на конституционното право на защита. Освен в него като обща разпоредба, Конституцията има и специални разпоредби – чл. 30 ал. 4,5; чл. 32 ал.1; чл. 45 и т.н. Това са норми, в които се урежда материално субективно право (чест, достойнство, добро име) или точно определен вид защита (адвокатска).Защитата на правата и законните интереси на гражданите и техните организации е функционално неотделима от адвокатурата. По силата на чл. 56 обаче и според чл. 134 адвокатската защита не се ограничава само до защита пред органите на съдебната власт.ІІІ. Субекти на особена закрила според Конституцията са: семейството, децата (чл. 14), и жената-майка (чл. 47 ал.2), лицата, останали временно без работа (чл. 51), старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания (чл. 51, ал. 2, 3).