65 години от рождението на Николай Вълчинов

През април се навършват 65 години от рождението на Николай

Вълчинов, писател, музикант, актьор, режисьор, сценарист, и пет

години откакто той напусна този свят.

В негова памет, в кино „Одеон” на 28 04 2015 от 18.00 ще има

прожекция на филма „Сезонът на канарчетата”, сценарий Николай

Вълчинов реж. Евгений Михайлов.

Цялата тази история си е малко „ретро”... Сега нищо подобно не би

могло да се случи. Сега всичко се промени. И хората, и къщите, и

улиците. Всичко. Дори и спомените се промениха... Но кое точно –

дали спомените в нас или ние в спомените? И вече не съм съвсем

сигурен с кого всъщност се е случила – с мен или с мой приятел?...

Или с някой друг... Ами да – дори съм по-склонен да мисля, че се

случила с мен – толкова прилича на измислена!...

Николай Вълчинов

Николай Вълчинов е едно от емблематичните лица на съвременната

българска интелигенция. Изключително талантлив и разностранен

творец, енциклопедист, носител на свободен ренесансов дух, той е

писател, музикант, режисьор, актьор, сценарист.

Вълчинов е изключителен майстор на словото. Той е особено

чувствителен към думите,истински жрец на българския език. Неговата

фраза се отличава с финес и изящество, и едновременно с това

ювелирна прецизност. Достатъчно е да се зачетем в повестта му

„Виран човек”, разказите „Плътениче”, „Войната на Мирончо”,

„Баелбекска веранда”, „Стъклената камбанка”.

Николай Вълчинов става особено популяран с култовите си романи

„Сезонът на канарчетата”, „Послушни момчета”, „Сам”. В тях с

невероятна чувствителност, а едновременно с това мъдра

достоверност, без да раздава лесни присъди, е съхранена истината

за българското битие преди 89 година. Той проследява съдбата на

„изгубеното поколение” – родените през петдесетте на миналия век –

копнежът по никога неслучили се блянове, непосилната цена на това

да останеш верен на приятелите си, на любовта си, на себе си.

През 1993 година излиза филмът „Сезонът на канарчетата” по

едноименния роман. Сценарият е готов десет години по-рано. Приет с

възторг отначало от многобройните комисии и художествени съвети,

по–късно производството на филма е спирано няколко пъти от

тоталитарните цензури. Появата му, макар и със закъснение, е

истинско събитие. Филмът, дело на режисьора Евгений Михайлов,

получава редица награди между които Златна роза, а сценарият на

Николай Вълчинов се пази в библиотеките на Академията Оскар.

През годините читателят срещаше словото на Вълчинов и по

страниците на ежедневниците „24 часа”, „Сега” идр. Притчите му за

малкия човек, виртуозните гротески, огледало на съвременността ни,

са събрани в блестящия сборник „Всичко е колизеум”.

Вълчинов остави своя следа и като режисьор на документалните

филми „Плач за една сянкa”, „Законът на отчаяните”, игралния

„Годината на петела” и др.