Пенчо Петков Славейков

Роден: 27 април 1866Трявна

Починал: 28 май 1912  (на 46 години)Брунате, Италия

Биография Пенчо Славейков е роден на

27.04.1866 г. в Трявна. Славейков е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец.

УчениеУчи в Трявна и Стара Загора, където

през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора

по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на

бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на

Славейков при работата му върху "Кървава песен".

След края на войната писателят се премества в Сливен, а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му

Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а

Пенчо Славейков участва в разпространението им.

В края на 1879 г. семейството се установява в София, където

Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на

пълномощията, баща му, един от водачите на Либералната

партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия.

Смъртта на поета Живее в различни селища — Люцерн,

Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични

усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се

задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през

Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди

Комо и град Комо (Италия), където на 28 май умира.

Творчество•1889-1890 г. - Публикува свои оригинални и преводни стихове в "Библиотека Свети Климент", редактирана

от Петко Каравелов.• 1890 г. - Посещава Париж, където се лекува при

известни специалисти. Започва да сътрудничи на сп. "Денница", редактирано от Иван Вазов .

•1892 г. - Създава се сп. "Мисъл", редактирано от д-р Кръстев, в което Пенчо Славейков сътрудничи от

първата до последната годишнина.•1896 г. - Издава стихосбирката си "Епически песни" -

книга първа.•1898 г. - Завършва следването си в Лайпциг и се

завръща в София. Излиза от печат стихосбирката му "Блянове" - книга втора на "Епически песни".

•1906 г. - Излиза от печат лирическата му книга "Сън за щастие".

•1910 г. - Излиза поетическият му сборник "На Острова на блажените”.

Голямата любов на Славейков

Мара БелчеваМара Белчева Пенчо Пенчо СлавейковСлавейков

Една майска вечер на 1903 година Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника

Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една

от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката. Последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо,

където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в

родината. На 12 май 1912 година Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен

ден заедно се равнява на година любов…

Тежко заболяванеПрез януари 1884 г., след като заспива

върху заледената Марица след невинна детска игра, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин,

Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж

(движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно.

Къщата на Пенчо Славейков

Едно от най-популярните и

посещавани места в София е площад

“Славейкови”, известен като голям

книжен пазар.  Една от неговите

културни забележителности е

паметника пейка посветен на

именитите поети.

Бюст паметник на Пенчо Славейков град Комо /Италия/

Благодаря за вниманието!Изготвила: Люсиена Изготвила: Люсиена

Людмилова 7Людмилова 7аа №16 №16