Превента ООДwww.preventa-bg.comwww.shop-preventa-bg.com

гр. Софияул. Неделчо Бончев 18Тел.: 02/ 9731146Факс: 02/ 979 17 42office@preventa-bg.com

гр. Варнабел. Цар Освободител 280Тел./факс: 052/ 502 822preventa_varna@preventa-bg.com

гр. Пловдивбул. Пещерско шосе 197Тел./факс: 032/ 950 376preventa_plovdiv@preventa-bg.com

86

29-30.03.2016SOFIA

МАКЛЕР КОМЕРС ЕООД

Мандра Маклер Комерс, с. Брестовене, обл. Разградwww...com/maklerkomersemail: makler_komers@abv.bgТел.: 0897 928 500 / 0897 928 488

Традиция, поднесена със стил!

Търговски представител сме на климатична, вентилационна и отопли-телна техника на водещи марки: HOVAL, WEISHAUPT, VIESSMANN, DAIKIN

ОТОПЛИТЕЛНИ И ГАЗОВИ ИНСТАЛАЦИИgastekdi@gmail.com Teл: 0886-49-59-76; 0889-53-88-00; 082-520-760 www.gastekbg.comЕкип оТ спЕциалисТи, члЕновЕ на киип, с пълна проЕкТанТска правоспособносТпоТърсЕТЕ ни при нужда оТ консулТация оТносно:• газови отоплителни инсталации, вентилация и климатизация• инсталации на жилищни, обществено-административни и промишлени сгради, захранвани с метан и пропан-бутан• част технологична от предприятия от леката промишленост и др.

МЕЖДУНАРОДНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИЗЛОЖЕНИЯПЛОВДИВ, 24-28 ФЕВРУАРИ 2016

Нови възможности за бизнес

ВИНАРСКА ИЗБА „ОПРЕВ“Една забележителна история

„Ние доставяме не просто вина, а щастие и усмивки!“Винарска изба „Опрев“

е на пазара повече от де-сет години. Намира се в малкото добруджанско село Добротица, на 36 км от гр. Силистра.

Идеята за нейното съз-даване е резултат от убеж-дението и увереността на собственика на избата – Тодор Опрев, че българ-ската земя може да бъде мощен извор на благоден-ствие за много хора, ако се стопанисва с любов, про-фесионализъм и отговорност, както и да бъде фактор за разви-тието на бизнеса в България.

Терените, върху които са раз-положени лозята на избата, по-падат в климатичния район на

Крайдунавската низина, за който е характерен уме-рено-континентален кли-мат с горещо лято и много слънчеви дни. Районът е подходящ за отглеждане на сортове за производ-ство на висококачествени бели и червени вина, как-то и на десертни сортове грозде.

Винарска изба „Опрев“ е модерна производстве-на структура, с напълно затворен цикъл на произ-

водство – от гроздето до готовия продукт.

Вината се произвеждат изця-ло от собствени лозя, което оси-гурява висок контрол върху вхо-дящите суровини.

2016 г.

бРОй 86

2016

2Нови възможности за бизнес

Еликсири от златна добруджа!Ние доставяме не просто вина, а щастие и усмивки!

Винарска изба „Опрев“ е на пазара повече от десет години. Намира се в малкото добруджанско село Добротица, на 36 км от Силистра.

Изба „Опрев“ е единствена в Силистра и областта, оборудвана с ла-боратория, която отговаря за качеството на процесите и високия стан-дарт на произведените продукти. Разполага с линии за бутилиране как-то на стъклени бутилки, така и на БИБ (Баг ин Бокс).

Екипът на избата споделя мнението, че от традиционните български винени сортове, както и създадените нови такива, могат да се произ-веждат автентични вина със собствен стил, характер и неповторимост.

В лозята на изба „Опрев“ се отглежда новият български сорт „Евмолпия“, от който се произвежда уникално за Северна България червено вино.

„Червен мискет“ е друг традиционен, местен сорт, от който се про-извежда бяло вино –„Мискет“ и е със запазена репутация в тази част на страната. С приоритет са застъпени елитните бели сортове „Траминер“ и „Шардоне“, а от червените – популярният сорт „Каберне Совиньон“.

Специализираният сортов състав позволява да се разкриват в дъл-бочина техните възможности за производство на висококачествени вина, със запазена естественост и подчертана индивидуалност.

Избата произвежда вина под марката „Via Seletika“. Произходът й идва от думата „Seletika“. Това е името на древна римска провинция, която се е простирала по тези земи. Тя се славела със своето вино.

Римляните твърдели, че виното има златист цвят като русите коси на местните девойки, вкусът му бел като техните устни, а опиянението, което давало, било омайно като любовта им.

Възможността за развитие на винен туризъм в България е друга ак-туална тема, която се споделя от екипа на избата. Този вид туризъм е не само начин за неговото развитие у нас, а и прекрасна възможност за популяризиране на уникалните български вина.

В духа на тази идея, през 2014г. към избата е изградена къща за гости „Добротица“.

Тук почитателите на Добруджа могат да усетят спокойствие и уют, то-плина и радост в няколко стилно обзаведени стаи, с тераси откриващи невероятни гледки към природните забележителности на околността. С удоволствие могат да се насладят на вкусни традиционни ястия и спе-циалитети, в компанията на подбрани вина от винарска изба „Опрев“.

www.opreff.comhttp://kashtadobrotitsa.com/

с. добротица, общ. ситово, обл. силистра( 0887626299, 0889513402, 0887756112

ОбСЛЕДВАНЕ за ЕНЕРГИйНА ЕФЕКТИВНОСТ и СЕРТИФИЦИРАНЕ на СГРАДИ

Проектиране, доставка и монтаж на системи за автоматизиране и упра-вление на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, из-мерване разход на енергия, отопление/охлаждане, вода. Инженеринг и поддръжка на системи за сградна автоматизация и управление. Проек-тиране, доставка и монтаж на електрически инсталации, включително по отворения KONNEX (EIB) стандарт. Проектиране, доставка и монтаж на хо-телски SOS системи за сигнализация. Проектиране, доставка и монтаж на болнични комуникационни (Nurse Call) системи. Проектиране, доставка и монтаж на комплексни решения за резервно и непрекъсваемо електро-захранване, енергийна защита и специализирани захранващи системи включително за телекомуникации и кабелни телевизионни (CATV) мрежи. Доставка, дистрибуция и монтаж на продукти за инфрачервено зоново отопление. Гаранционно и извънгаранционно обслужване и поддръжка.

„КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООДОбСЛЕДВАНЕ за ЕНЕРГИйНА ЕФЕКТИВНОСТ

и СЕРТИФИЦИРАНЕ на СГРАДИ5800 Плевен, ул.„Бенковски“ № 52Б, тел./факс: 064 846787

GSM 0877 360 674, e-mail: clima_engineering@abv.bg

„ИНТЕР КОНСУЛТ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД

основната дейност на фирма клима инженеринг оод е:

• Иэграждане, реконструкция и ремонт на промишлени и битови топлотехнически систе-ми (котелни инсталации с КИП и Автоматика и спомагателни съоръжения към тях);

• технологични тръбопроводи и тръбопрово-ди за пара и гореща вода;

• назови съоръжения и инсталации;• отоплителни, вентилационни и климатични

инсталации;• абонатни станции

обект на дейност са и нетрадиционните възобновяеми източници на енергия –

слънчеви колекториФирмата ни е с богат опит и възможности

за предлагане на:• пълен инженеринг на инсталации за изга-

ряне на биомаса• инсталации за природен газ• отоплителни вентилационни и климатични

инсталации• котелни инсталации (за високо и ниско на-

лягане) и спомагателните съоръжения към тях• технологични тръбопроводи и тръбопрово-

ди за пара и гореща вода• слънчеви инсталации за бита и промишле-

ността и вътрешни ВиК инсталацииразполагаме с обучени и квалифицирани

инженери, техници и работници за изпъл-нение на описаните инсталации.

Ето някои от нашите обекти:„Експресбанк” гр. Плевен„ИНВЕСТОЙЛ” гр. Плевен„Медика” гр. СанданскиЛабораторен комплекс СК-3 „АЕЦ Козлодуй”Ремонт на помещение за лаборатория за-

падна част на хале ХЦ-1 и изграждане на два броя складови помещения за хим. лаборато-рия и реактиви „АЕЦ Козлодуй”,

„Врамед” АД (СОФАРМА) с. ВрабевоЦех за производство на фуражи НОРЕКС

АГРО гр. Пордим „НЕВИ ФЕШЪН” ЕООД гр. Плевен „СПАРКИ ЕЛТОС” АД гр. Ловеч „КОЛ-ЦЕНТЪР” БТК гр. Плевен „КОЛ-ЦЕНТЪР” БТК гр. София„Площадков газопровод” МЕТАКОМ СЛЗ

гр. Плевен„Площадков газопровод” Трактор АД

гр. Плевен и Метро

бРОй 86

2016

3 Нови възможности за бизнес

Какво представлява Con cours Mondial de Bruxelles и с какво България спечели честта да бъде домакин през 2016?

Г-жо Михова, на какво се дължи честта България да бъде домакин на Concours Mondial de Bruxelles 2016. С какво ги спечелихме?

Спечелихме ги с няколко неща. Първо, еволюцията на качеството на виното. Ние работим тясно с екипа на конкурса. Те ни познават не само като фирма износител на български вина, но и като фирма, която прави много за маркетинга на българското вино в Бе-нелюкс. Това е единият елемент. Други-ят е, че е много важно страната да има културни забележителности и история, която да покаже. А ние определено имаме такава. Още повече, че Плов-див стана културна столица на Европа, което помогна да спечели и доверието на конкурса.

Вие не живеете в България. Как-ва е асоциацията, когато в чужбина чуят „българско вино”?

В Европа все още има негативен имидж на България като страна. Бъл-гарското вино обаче започва да про-хожда с положителен имидж, което е много добре, тъй като последните го-дини се продават вина с много по-ви-соко качество, с интересен маркетинг и етикети. Също навлизат и типични местни спортове, което е много инте-ресно за всички пазари. В САЩ нашите наблюдения са, че ние сме абсолютно непознати. Хората не знаят дори къде е България. Нищо за историята ни. Но от друга страна, са впечатлени, когато им се разкаже тази история. В крайна сметка, това, което продава българско-то вино, е един хубав, добре оформен продукт на високо качество.

Като казвате негативен имидж, имате предвид като цяло за страната или конкретно за виното?

На България, донякъде и на виното в определени страни като Холандия. Но нещата се подобряват. Този имидж се подобрява, защото в последните 10 години показваме друго качество на па-зара. Нови изби, които идват с чудесни продукти, по-добро качество и цена.

Как се възприема българско-то вино по света и кои са сор-тове, които се харесват навън?

Колко от българското вино, което се произвежда тук в България, се изнася?

Статистика нямам, но има изби, които почти изцяло изнасят тяхната продукция. И други, които се фокуси-рат по-скоро върху вътрешния пазар. Потенциалът за износ е много голям например за страни като САЩ, Белгия, Люксембург, Холандия. Преди години сме изнасяли с хиляди и милиони бу-тилки вино. Говорим обаче за старо ми-нало, което може да се възвърне много трудно, тъй като когато България е на-пуснала тези пазари, там са се вмести-ли страните от новия свят – Чили, Ав-стралия, Нова Зеландия. Много трудно се възвръщат позиции. Въпросът е да можем да навлезем сериозно на тези пазари, не само с епизодични листва-ния във вериги, каквото за съжаление в момента е реалността там.

Ясно е, че всеки пазар има своите вкусове и предпочитания, но кои са българските вина, които се харесват навън?

От белите вина определено миске-тът е голям хит, защото отговаря точно на тенденциите в момента – плодови вина, ароматни, леки, същевременно с добра киселинност. Това ги прави мно-го интересни както за аперитив, така и за комбинация с храна. Мискетът е много интересен сорт, който пробива много добре както в Европа, така и в САЩ. От червените сортове – мавру-

Абсолютно, има потенциал и сме конкурентоспособни като качество, ав-тентичност, стил и това, че носим една стара нова история ни прави много ин-тересни и различими. Мисля, че имаме много голям шанс, особено с този кон-курс, който ще направи една много до-бра реклама на българското вино, тъй като това ни липсва – рекламата. От друга страна, производителите трябва да работят, за да могат да предоставят количества, когато дадено вино стане разпознаваемо на международния па-зар.

Как да разберем дали едно вино е хубаво и към какъв це-нови диапазон да се насочим?

Искам да ви помоля за съвет. Как да разберем дали едно вино, без значение дали е бяло, или червено, е хубаво. По какво да го познаем?

Много хора считат, че трябва да са винени експерти, за да оценят едно хубаво вино. А в крайна сметка, като изключим естествено качеството, но аз бих казала, че от последните 10 години няма големи проблеми с качеството на виното, всичко останало е въпрос на вкус. Например едно „Пино ноар” (Pinot noir), което е разкошно вино, не непременно ще се оцени от всички, тъй като е определен стил вино - по-леко, по-плодово. Затова човек трябва да се довери на собствения си вкус. Да опита възможно най-много вина, ако не зна-ете точно какво вино му харесва. Не считайте, че трябва да сте експерти. Виното е масов продукт. Това е наша-та традиция и всеки трябва да намери това, което му харесва.

Ако човек иска да си купи хубаво вино, към какъв ценови диапазон да се насочи?

Аз познавам цените на в Белгия, където масовото потребление, 80% от продажбите реално на целия пазар, са на вина под 5 евро. Това е сравнител-но ниска цена. Да не говорим, че около 70% от тези вина са даже под 3-4 евро. Това е масовото вино. Но трябва да ви кажа, че за 5 евро на белгийския пазар има много добри вина. Вина, които ги наричат ежедневни, които са с много добро качество. Съответно вината, кои-то са в гамата 10-15-20 евро - там вече ще намерите вина, които са от по-къси серии или които са, да речем, отлежа-ли по-дълго време в бъчви, или са със селектиран избор на най-добрата част от продукцията. По принцип тази гама важи както за белгийския пазар, така и за САЩ. Най-продаваемите вина са между 10 и 20 евро или долара от ка-чествените вина. Вината над 20 евро или долара вече са по-висок клас вина. Но горе-долу като ориентир, вино за около 5 евро е вино за всеки ден. Вино, което може да го подарите на някого - между 10 и 20, и при особени случаи - вече над 20 евро. Но за това също няма правила. Всеки може да реши за себе си.

Ако виното е евтино, да вземем същия стандарт в лева, например под 5 лева трябва ли да имаме опа-сения, че в това вино няма грозде?

В Калифорния продават биовино, което е на 5 долара крайна цена. Без сулфити и т.н. Конкуренцията е голяма. По мои наблюдения, проблемите с ни-ско качественото вино или вино, което няма грозде, бяха по-скоро симптоми на един преходен период. Сега никой не може да си позволи при тази конку-ренция, която съществува на пазара, да се насочи към качество, което би го ком-прометирало, защото имидж се изграж-да трудно. А конкуренция вече е много сериозна и на българския пазар, докол-кото виждам. Тук има много производи-тели, които предлагат качествено вино и съответното потребители и консума-тори, които се интересуват от вино.

как сЕ възприЕма българскоТо вино по свЕТа?Препечатваме интервю от Economy.bg с Меглена Михова

От 28-ви април до 1-ви май 2016 Пловдив ще бъде домакин на световния винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles 2016. Събитието е сред най-значимите за винената индустрия, като следващата година се очаква в България да пристигнат едни от най-добрите дегустато-ри, които ще оценяват качествата на над 9000 вина и алкохолни напитки от 55 страни.

Конкурсът съществува от 22 години, като за втори път в историята си идва в Източна Европа, въпреки че пътува от 10 години.Меглена Михова има консултантска компания в областта на европейското право „EРРА“, но другата й професионална дейност е виното.

Компанията Probegex, която управлява, се занимава с маркетинг и износ на българско вино. Благодарение на Меглена например българско вино се пие в Европейския парламент. Тя спечели и доверието на Concours Mondial de Bruxelles, който избра Probegex за официален партньор за организиране на конкурса през пролетта на 2016 в Пловдив.

Срещнахме се с Меглена, за да ни разкаже как се възприемат българските вина навън и какви са възможностите пред българските винопро-изводители.

рото поколение пие френско вино. 70% от пазара в Белгия е френско вино, но по-младото поколение съответно търси различни вина. Не само от България, но и такива от извън Европа и са много по-любопитни. Ние бяхме изолирани известно време, не ни познават и труд-но се променят навици. Но от 10 години вече имаме какво да покажем като ка-чество и хората познават повече Бъл-гария, отколкото преди. Туризмът се е увеличил и имаме потенциал, от който трябва да се възползваме.

Къде се намират българските ви-на като съотношение цена – качест-во в сравнение с Франция, Италия, Испания и вината от Новия свят?

С Франция, Италия, Испания можем да се конкурираме в гамата на високо-качествените вина, тъй като там сме конкурентоспособни като цени. Има-ме вина, които са в по-високата гама, в стила френски вина от Бордо. Те са добре направени, но са несравними като ценова категория, така че можем да предложим по-добри цени. В това отношение сме сериозна конкуренция на старите, установени страни произ-водителки на вино. С Новия свят мал-ко трудно се конкурираме, тъй като техните цени на базови вина са много агресивни, а предлагат чудесно качест-во. По-слаби сме като страна произво-дител, тъй като не са много винарните, които могат да предложат голям обем от определен бранд и същевременно цена, която да ги направи конкуренто-способни спрямо Чили и дори Испания. Новият свят, определено Австралия, Нова Зеландия, предлагат много агре-сивен маркетинг, с който не можем да се сравняваме за момента.

На какво дължат успеха си вината от Новия свят?

Как го постигат? Наистина аржен-тински и чилийски вина вече дори и тук в България са по-предпочитани от нашите вина?

Те имат много добре организиран маркетинг. Зад тях стои държавата. Аз добре познавам Чили, тъй като мъжът ми е роден в Чили и имаме конкретни наблюдения. В Чили има държавна организация, която помага на всички износители - не само на вино, но и на какъвто и да е продукт, с пробиването на чуждите пазари и маркетинга. Всяка една маркетингова кампания се прави заедно, от всички производители и е спонсорирана от правителството. Това е огромна разлика.

Тук всеки винопроизводител тър-си своите пазари и сам налага свои-те брандове?

дът и рубинът. Широката мелнишка лоза, както и вариантите от „Мелник 55” и другите сортове, които са сходни на широката мелнишка, са много инте-ресни, защото имат много специфичен, типичен, пикантен вкус и същевремен-но са леки вина, не са непременно мно-го натоварени. Това отново е в рамките на тенденциите на винения вкус в мо-мента, така че маврудът определено е спечелил интереса в САЩ.

Къде сме позиционирани добре и познават нашето вино?

Аз мисля, че в Източна Европа държим позиции, въпреки че има дос-та голяма конкуренция. Там стилът на вината е различен и много от про-изводителите правят вино, което е специфично за този свят. Много от производителите бяха изплашени, че Русия става труден пазар с последни-те развития, но там се продава вино на съвсем различно качество и цена. В момента Азия е доста силен пазар за България и САЩ –много сериозен пазар, където за мен е бъдещето. Обе-мите, които този пазар може да погъл-не, са несравними. В САЩ пазарът е растящ и през последните 30-40 години се наблюдава промяна на интереса от алкохол, да речем, от бира към вино. Това, че ние продаваме вино с харак-тер, с автентичност, от типични, мест-ни сортове, го прави много интересно. Особено когато е в добра ценова ка-тегория и с високо качество. Да не го-ворим, че там също има и интерес към по-висококачествени вина от по-ви-соката категория, каквито ние имаме. Въпросът е дали имаме количествата, тъй като новите производители, имам предвид ранните инвестиции от преди 10-15 години, предлагат разкошни вина като качество, но в по-къси серии. И това донякъде е клопката, че ние се це-лим в големи пазари, но трябва количе-ството също да следва. Европейският пазар и съответно Бенелюкс са трудни пазари, но веднъж преодолее ли се, ще има много добър ефект, тъй като кон-сумацията там е много стабилна и има интерес към българските вина.

Къде се намират българс­ките вина като съотношение цена – качество в сравнение с Франция, Италия, Испания и вината от Новия свят?

Имат ли шанс нашите вина да пробият на пазари като френския или италианския например?

В момента има български вина в ма-совите магазини, но не непременно в специализираните магазини във Фран-ция. Традиционният френски вкус ес-тествено ще се обърне към типичните френски вина. Там консумацията е дори по райони. В Бордо консумират бордо. Но е въпрос на поколение. По-младите хора пътуват. България става по-интересна туристическа дестина-ция, започваме да ставаме на мода като страна с автентична култура и традиции. Това привлича една ауди-тория туристи, която се интересува не само от плажове, ски и курорти. Тези хора се връщат и търсят типичните български продукти и виното е едно от тях. Въпрос на поколение е. Аз виждам много добре, да кажем, в Белгия - ста-

Това е така и е причината да се прогресира много бавно.

Ако вземем добри практики от Чили - какви маркетингови кампании са правили?

Първо, те участват във всеки един международен търговски салон и имат постоянно участие с общ щанд. Прави се реклама на Чилийското вино, а не само на индивидуални марки. Но аз не съм „за” една марка, както някои вноси-тели подхождат. Другото е, че когато се изгражда бранд трябва постоянство, а ние това постоянство го нямаме. Наши-те производители участват една година в един салон, следващата година из-чезват, следващата година се появяват само индивидуални изби. Това създава чувство за несигурност. Чили, Нова Зе-ландия и т.н., например на „Мегавино”, което е най-големият салон за вино в Бенелюкс, имат всяка година постоян-ство и това е много важно. Ние се опит-ваме да създадем това постоянство с българския щанд на „Мегавино”, но на международни събития като ProWine имаме много странно участие. Мина-лата година имаше два големи щанда и въпреки това имаше малки изби със собствени щандове. За 2016 явно се предвижда по-сериозно участие, но другите страни участват с общ щанд, организиран от държавата и заплатен също от държавата, което засега не става при нашите условия.

Вие виждате ли желание от стра-на на държавата да подпомогне този сектор и съответно считате ли, че винопроизводителите, които са все пак конкурентни помежду си, ще за-станат зад един общ щанд?

Това е криво разбиране от страна на винопроизводителите и мисля, че се преодолява все повече. Ние трябва да наложим страната ни като страна винопроизводител, преди изобщо да заговорим за отделни изби, които да се считат за конкуренти по между си. Когато става въпрос за износ, те тряб-ва да наложат едно общо име. Това се случи сега на „МегаВино”, в края на ок-томври, когато за първи път 11 фирми участваха с общ щанд „България”. Това е крачка напред. Мисля, че повечето фирми, които разбират маркетинговия интерес и нуждата от такъв, започват да осъзнават, че трябва да правят общи стъпки. За съжаление обаче този щанд беше кофинансиран от самите производители. Трябва да се възполз-ваме от финансови възможности, кои-то дават европейските програми, като например програми за подпомагане на износа. Но това трябва да стане от двете страни. Никой няма да органи-зира за българските винопроизводите-ли нещо, ако те не проявят желание. Съответно самите производители не могат да чакат единствено държавата да поеме инициативата. Трябва да има контакт и инициатива от двете страни. Има фондове и програми, има интерес от производителите, просто трябва да се организира добре.

Конкурентно ли е българското вино на фона на всички останали производители и има ли потенциал да се пие навън?

бРОй 86

2016

4Нови възможности за бизнесПътувайте безопасно

34

×ËÅÍÑÒÂÎ Â ÑÁÀ

ТЕЛЕФОНИТЕ НА СБААсеновградБелоградчикБерковицаБлагоевградБобов долБотевградБургасВарнаВелико ТърновоВидинВрацаВятовоГабровоГорна ОряховицаГоце ДелчевДевняДимитровградДобричДупницаКазанлъкКарнобатКубратКърджалиКюстендилЛовечЛомМездраМонтанаНова ЗагораНови пазарПазарджикПерникПетричПлевенПловдивПомориеПоповоРазградРазлогРусеСамоковСвищовСевлиевоСилистраСливенСмолянСтара ЗагораТроянТрявнаТърговищеХарманлиХасковоЧепелареЧирпанШуменЯмболСофия - ЛозенецСофия - ЛюлинСофия - МладостСофия - Овча купелСофия - Орландовци

03310936095307307020723056052062094092

0660618075105190391058070104310559084803610780680971091009604505370340760745064032

084074708207220631067508604403010420670

06010373038

0416054

02020202

6 22 20, 6 72 475 42 989 95 26; 089 555 85 7388 29 32, 88 29 3587 9660 18788 10 93, 88 10 9263 12 0260 30 85, 60 30 86600 924, 600 60364 13 46, 64 55 98089 555 8702805 3006 01 31, 6 01 3260 1159 22 456 45 2660 47 85, 60 25 295 03 14, 5 03 136 44 73, 6 20 692 60 88, 2 60 897 34 916 77 70, 6 77 7455 20 0360 42 43, 60 42 466 65 73; 089 555 89269 22 32300 995; 089 555 865676 23 54, 76 32 752 25 68, 2 30 43444 572, 444 752600 15660 192, 64 01983 22 11966 440089 555 8665089 555 869066 03 01, 66 29 7480 882, 80 881825 377, 825 38066 684, 66 68560 626, 60 66932 449, 33 354821 898, 821 782622 417, 624 9976 50 5526 60 23, 26 51 526 27 57089 555 8735, 089 5455 2126 28 17; 089 555 87398 84 6064 20 93, 64 20 91089 555 895241 7183 01 90, 88 31 86089 555 8992, 089 555 76038683044, 8680533827 12 35877 22 17, 877 22 09955 72 19089 555 8845

Членството в СБА Ви осигурява спокой-ствие и сигурност на пътя. Закупувайки членска карта на СБА (юридическите лица закупуват абонаментни карти) Вие си оси-гурявате 12 месеца, денонощна безплатна пътна помощ за Вашия автомобил и много други безплатни или с намаления услуги. Картата може да се използва за един авто-мобил, независимо кой шофира.

Пример 1: Извършването само на една услуга от пътна помощ в населено място струва от 35 лв. до 60 лв. Нашите карти осигуряват 12 месеца безплатно неограни-чен брой такива услуги, като допълнител-но безплатно може да се извърши ремонт на пътя, смяна на гума, подаване на ток, както и много други с намаление. В извън населено място безплатен транспорт до най-близкия областен град, сервиз или местодомуването в зависимост от вида на картата.

Пример 2: Годишният технически пре-глед се заплаща от 30 лв. до 50 лв. за лек

ЗАЩО ДА СТАНА ЧЛЕН НА СБА?автомобил в различните региони на стра-ната. Закупуването на членска карта на СБА от 50 лв. или 99 лв. гарантира напълно безплатен един Годишен технически пре-глед в СБА. Освен това може да ползвате много други безплатни услуги от пътна помощ в зависимост от вида на картата (виж Пример 1).

Пример 3: Всеки притежател на карта на СБА получава карта за намаление на гориво в бензиностанциите на „Лукойл-България“, като в зависимост от годишния пробег, спестените от това намаление пари през годината, могат да надвишат стойността на закупената карта. Може да ползвате много намаления в СБА, хотели, ресторанти и други в България и Европа съгласно програмата „Show your Card!“.

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯЗА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИПО КАРТИТЕ НА СБА МОЖЕДА НАМЕРИТЕ НАwww.sba.bg

146 КАК ДА СТАНАЧЛЕН НА СБА?

1. Членството в СБА е доброволно и член може да бъде всяко физическо или юридическо лице (абонат), заплатило член-ски внос (членска карта), абонаментна карта.

2. Във всяка структура на СБА може да закупите членска или абонаментна карта на СБА.

3. В Интернет на www.sba.bg може да закупите СБА карта със заплащане при доставка (наложен платеж) или директно с Дебитна/Кредитна карта.

34

×ËÅÍÑÒÂÎ Â ÑÁÀ

ТЕЛЕФОНИТЕ НА СБААсеновградБелоградчикБерковицаБлагоевградБобов долБотевградБургасВарнаВелико ТърновоВидинВрацаВятовоГабровоГорна ОряховицаГоце ДелчевДевняДимитровградДобричДупницаКазанлъкКарнобатКубратКърджалиКюстендилЛовечЛомМездраМонтанаНова ЗагораНови пазарПазарджикПерникПетричПлевенПловдивПомориеПоповоРазградРазлогРусеСамоковСвищовСевлиевоСилистраСливенСмолянСтара ЗагораТроянТрявнаТърговищеХарманлиХасковоЧепелареЧирпанШуменЯмболСофия - ЛозенецСофия - ЛюлинСофия - МладостСофия - Овча купелСофия - Орландовци

03310936095307307020723056052062094092

0660618075105190391058070104310559084803610780680971091009604505370340760745064032

084074708207220631067508604403010420670

06010373038

0416054

02020202

6 22 20, 6 72 475 42 989 95 26; 089 555 85 7388 29 32, 88 29 3587 9660 18788 10 93, 88 10 9263 12 0260 30 85, 60 30 86600 924, 600 60364 13 46, 64 55 98089 555 8702805 3006 01 31, 6 01 3260 1159 22 456 45 2660 47 85, 60 25 295 03 14, 5 03 136 44 73, 6 20 692 60 88, 2 60 897 34 916 77 70, 6 77 7455 20 0360 42 43, 60 42 466 65 73; 089 555 89269 22 32300 995; 089 555 865676 23 54, 76 32 752 25 68, 2 30 43444 572, 444 752600 15660 192, 64 01983 22 11966 440089 555 8665089 555 869066 03 01, 66 29 7480 882, 80 881825 377, 825 38066 684, 66 68560 626, 60 66932 449, 33 354821 898, 821 782622 417, 624 9976 50 5526 60 23, 26 51 526 27 57089 555 8735, 089 5455 2126 28 17; 089 555 87398 84 6064 20 93, 64 20 91089 555 895241 7183 01 90, 88 31 86089 555 8992, 089 555 76038683044, 8680533827 12 35877 22 17, 877 22 09955 72 19089 555 8845

Членството в СБА Ви осигурява спокой-ствие и сигурност на пътя. Закупувайки членска карта на СБА (юридическите лица закупуват абонаментни карти) Вие си оси-гурявате 12 месеца, денонощна безплатна пътна помощ за Вашия автомобил и много други безплатни или с намаления услуги. Картата може да се използва за един авто-мобил, независимо кой шофира.

Пример 1: Извършването само на една услуга от пътна помощ в населено място струва от 35 лв. до 60 лв. Нашите карти осигуряват 12 месеца безплатно неограни-чен брой такива услуги, като допълнител-но безплатно може да се извърши ремонт на пътя, смяна на гума, подаване на ток, както и много други с намаление. В извън населено място безплатен транспорт до най-близкия областен град, сервиз или местодомуването в зависимост от вида на картата.

Пример 2: Годишният технически пре-глед се заплаща от 30 лв. до 50 лв. за лек

ЗАЩО ДА СТАНА ЧЛЕН НА СБА?автомобил в различните региони на стра-ната. Закупуването на членска карта на СБА от 50 лв. или 99 лв. гарантира напълно безплатен един Годишен технически пре-глед в СБА. Освен това може да ползвате много други безплатни услуги от пътна помощ в зависимост от вида на картата (виж Пример 1).

Пример 3: Всеки притежател на карта на СБА получава карта за намаление на гориво в бензиностанциите на „Лукойл-България“, като в зависимост от годишния пробег, спестените от това намаление пари през годината, могат да надвишат стойността на закупената карта. Може да ползвате много намаления в СБА, хотели, ресторанти и други в България и Европа съгласно програмата „Show your Card!“.

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯЗА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИПО КАРТИТЕ НА СБА МОЖЕДА НАМЕРИТЕ НАwww.sba.bg

146 КАК ДА СТАНАЧЛЕН НА СБА?

1. Членството в СБА е доброволно и член може да бъде всяко физическо или юридическо лице (абонат), заплатило член-ски внос (членска карта), абонаментна карта.

2. Във всяка структура на СБА може да закупите членска или абонаментна карта на СБА.

3. В Интернет на www.sba.bg може да закупите СБА карта със заплащане при доставка (наложен платеж) или директно с Дебитна/Кредитна карта.

089 555 8926

76 32 75

44 44 31, 44 34 16

089 555 86 89

089 555 8739

877 22 09

бРОй 86

2016

5 Нови възможности за бизнесБъдете здрави

Девет са основните монопо-листи в световен мащаб, които са си разпределили пазарите и бъл-гарският пчелен мед се изкупува и заминава за Германия. Това съ-общи в Добрич при откриването на специализираното изложение „Пчеломания", организирано от „Добрички панаир" Росимир Ма-теев – председател на новоучре-дената Конфедерация на пчела-рите. Той добави, че освен две немски фирми в страната мед изкупува и една полска и те дик-туват цената на сладката стока.

Според данните, с които Ма-теев разполага, България годиш-но изнася между 8 и 15 000 тона мед. В момента изкупната цена, която предлагат търговците на производителите е 5.20 лв. за кг

изнасяме пчелни продукти в германиямед от миналогодишната рекол-та, тъй като тече подготовката на пчелните семейства за новата паша през пролетта. Пчеларите се надяват тази година медът от нова реколта да стигне цена от 6 лв. за килограм, но Матеев е песимист и смята, че прерабо-твателните фирми и търговци са се споразумели да предлагат в началото цена от 4.50 лв. за ки-лограм, което производителите смятат, че е ниско и неизгодно.

Матеев очерта и основните проблеми пред бранша – краж-бите на пчелни семейства, пре-зимуването и смърттността в кошерите и отравянето на пчели от земеделски стопани, които пръскат нивите си без преду-преждения.

Матеев съобщи, че има предложение за разработка на софтуер и система, която да пази пчеларите и пчелите им. В пред-ложението е заложено земедел-ски производители, които плани-рат пръскане в обработваните от тях ниви, да получават SMS-из-вестие къде в района има коше-ри, разясни Матеев, като подчер-та, че именно в Добричка област има най-много отровени пчелни семейства, а в същото време над 35% от меда в България се про-извежда именно в региона. След Добрич като добри производите-ли – по качество и количество, се нареждат областите Плевен, Ямбол, Бургас, Пловдив, Пазар-джик, каза още пчеларят.

Копирано от standartnews.com

Българският пчелен мед е хит на външните пазари. Той е много търсен най-вече в Европа. Причината за това е, че в България пчелините са разположени на хубави места, а медът се произвеж-да в по-малки количества, но с изключително високо качество.

Най-големите произво-дители на мед в света - Ки-тай, Аржентина и Бразилия, са превърнали пчелините в истински промишлени пред-приятия, което определя и по-ниското качество на този мед.

Страната ни изнася от 6000 до 8000 т мед годиш-но. Много са фирмите, из-градили преработвателни предприятия, които разфа-соват меда и го разпростра-няват на европейския пазар.

Най-висок процент от този традиционен български продукт заминава за Герма-ния. След нея се нареждат Италия, Франция и Испания.

мЕдъТ оТ българия сЕ услажда на Европа

Данните показват, че пчелни-ят мед е една най-търсените български експортни стоки.

Преди малко повече от месец, при посещението си в България, и катарският премиер шейх Хамад бин Джасим Ал-Тани остана оча-рован от българския мед. Той се разпореди на катар-ската държавна компания да преговаря с български фирми за съвместно произ-водство на мед, агнешко и телешко месо, което да се изнася в Катар.

Има още един сладък продукт, който носи добри приходи от експорт за бъл-гарския бизнес. Това е био-логично чистия мед, който в по-голямата си част отива за износ. България произвеж-да от този продукт над 1200 тона годишно.

Най-големи количества екомед изнасяме за Герма-ния. По-малки обеми отиват за пазарите на Австрия, Ита-лия и скандинавските страни.

На вътрешния пазар би-ологично чистия мед се про-дава на двойна цена спрямо експортната. Килограм би-омед се търгува за средно около 25-26 лева.

Едни от най-големите про- изводители на пчелен мед у нас са в Старозагорско.

“Това не е случайно, за-щото подножието на Сред-на гора дава възможност при местене на пчелите да се добиват акациев, билков и лавандулов мед, който е много търсен на френския пазар заради отличните си вкусови показатели.

Специфичен и много търсен е и медът от кори-андър. Медът в България е една от малкото експортни стоки, които дават възмож-ност в страната да влязат свежи пари дори и по време на икономическа криза”, ко-ментира преди време Тодор Иванов, председател на пче-ларското дружество „Липа" в Стара Загора.

българскияТ пчЕлЕн мЕд на свЕТовнаТа карТа

Ферма с пчелни кошери в Добруджа

В общата световна картина на производ-ството и търговията с пчелен мед основни производители са САЩ с около 110 хил. тона, Китай с около 250 хил. т, Аржентина с 40-50 хил. т, Мексико 30-40 хил. т, Чили – 10-12 хил. т, Унгария – около 12-15 хил. т, Румъния с около 10-12 хил. т, България с около 6-7 хил. т и др.

Като страна с ограничени размери, в общия обем на световния износ ние имаме дял около 1-1,5%. Основните вносители на пчелен мед са САЩ – около 100 хил. тона годишно, Герма-ния – около 100 хил. т, Англия – 23 хил. т, Япо-ния – около 40 хил. т, Италия – 14 хил. т, и др. Основните играчи, които диктуват цените, са Ар-жентина, Китай, Мексико, Унгария, разбира се, и САЩ за вътрешния им пазар. Доколко климатич-ните условия и реколтата в страните – основни износителки въздействат на цените, може да се види от периода, през който Китай бе основен

играч на европейския и останалите пазари.Намалените добиви в рамките на 10-20%

влияеха на увеличението на цените в същите рамки – 1999, 2000, 2001 г. Същевременно от момента на забраната на вноса на китайски мед в ЕС заради открит забранения за употре-ба антибиотик хлорамфеникол в края на 2001 г. цените на меда се увеличиха драстично – с 50-60%. През изминалите години в България независимо от климатичните колебания, про-изводството и търговията с пчелен мед добре се развива. За съжаление, не разполагаме с абсолютно точна статистическа информация, но експертните оценки сочат годишно про-изводство в рамките на около 6000-7000 МТ. Значително по-точна е информацията относно експорта на български пчелен мед. През по-следните години е както следва: 2000 г. – 5200 МТ, 2001 г. – 3381 МТ, 2002 г. – 3807 МТ.

Страните от Европейския съюз са значи-телни консуматори на пчелен мед, най-големи-ят от които е Германия с около 100 хил. тона средно годишно. През 2001 г. вносът на пчелен мед в ЕС възлиза на 157,5 хил. тона. Основни вносители са Германия – 106 хил. тона, Вели-кобритания – 23 хил. тона, Испания – 18 хил. тона, Италия – 14 хил. тона, Белгия – 11 хил. МТ, и др. Страните от ЕС внасят мед основно от Аржентина – 46,5 хил. МТ, Китай – 2001 г. – 36,6 хил. МТ, Мексико – 17,7 хил. т. Унгария – 10 хил. т, Румъния 6,4 хил. т, и др.

Пръв фактор е цената. Преустановяването на вноса на китайски мед поради наличието на забранения за употреба антибиотик хлорам-феникол даде тласък на вноса на мед от дру-ги страни, включително и България при това при възходяща ценова тенденция. През 2000 г. износът на български пчелен мед за Евро-пейския съюз възлезе на около 3000 МТ, през 2001 г. износът е 2442 МТ, като основни парт-ньори са Гърция – 1017 МТ, Германия – 848 МТ, Италия – 230 МТ, Австрия – 170 МТ, и др. През 2002 г. износът е 3222 МТ, а основни партньори Германия – 995 МТ, Гърция – 928 МТ, Италия – 720 МТ, Испания – 262 МТ. Извън Европейския съюз основен партньор за 2001 г. е Полша с 895 МТ. Малки количества се изнасят за арабските страни, Кипър и др. През 2002 г. основни парт-ньори са САЩ и Полша – 221 МТ. Интересен феномен е износът на български пчелен мед за Полша, където експортните цени възлизат средно на 0,42 щ.д. за 1 кг. При известните на всички изкупни цени какъв ли продукт се изнася за Полша под името "български пчелен мед".

кои са факторите, определящи износа ...Втори фактор е качеството. Износът на

български пчелен мед за страните от ЕС се явява качеството на произведения продукт. При нас използването на лекарствени средства са забранени за употреба и се преследва съглас-но българското законодателство. НВМС пред-приема екстрени мерки за установяване на из-ползваните препарати от пчеларите. Предстои в рамките на националната мониторингова про-грама на пчеларството да се вземат мостри от медовете на пчелари в определени райони на страната и това ще окаже решаващо влияние върху подобряване качеството на пчелния мед.

Трети фактар е структурата и типът на меда. В момента пазарните позиции на българския мед се свежда до суровина в различен вид за пакетиращи предприятия в страните от ЕС. Необходимо е да се насочат усилията към ут-върждаването на името на българския пчелен мед и да се увеличат доставките в малки разфа-совки и разнообразят типовете на предлагания мед – липа, акация, лавандула, кориандър и пр. Разбира се, това изисква сериозни инвестиции в разработването на пазара и налагането на мар-ката, но с приобщаването на страната към ЕС все повече бариерите ще отпадат. Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти и нейните членове са готови да съ-действат на всеки заинтересуван пчелар да раз-вива своя бизнес с информация, финансиране, реализация на произведения пчелен мед.

С настоящата статия поставяме началото на дискусия, която да бъде полезна за всички и да наложи българския пчелен мед на европейския пазар като един висококачествен и скъп продукт.

По материали от Интернет

бРОй 86

2016

6Нови възможности за бизнесВтора Национална конференция

българия – с водЕЩа позиция в• Създаване условия за последовател-

но прилагане на законите, регламенти-ращи процесите в областта на културата;

• Подобряване подготовката и упра-влението на човешките ресурси и опти-мизиране функциите на всички звена в системата на културата;

• Въвеждане на системи за наблюде-ние и оценка на дейността на културните институти и дейности;

• Децентрализация във финансира-нето и разширяване участието на пред-ставители ма местното самоуправление,

творческите и други неправителствени структури и гражданското общество в процесите на организацията и управле-нието на програмите и проектите в кул-турната сфера;

• Поетапно разработване и внедря-ване на електронно управление на дей-ностите и организациите в системата на Министерството на културата;

• Административен контрол и правоп-рилагане в областта на авторското право и сродните му права;

• Координация и взаимодействие с компетентните органи в процеса на пре-венция и противодействие на посегател-ствата срещу движими културни ценности;

• „Културно сътрудничество и популяри-зиране на културни продукти и ценности”.

Оперативните цели на държавна-та политика са:

• Утвърждаване на българския принос в Европейското културно пространство;

• Активиране на международната дейност за популяризиране достижения-та на българската култура и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт чрез увеличаване на броя на проявите и участие в междуна-родни проекти;

вЕсЕла цоловапрограмата „българия ви очаква”

за втори път под патронажа на сто-лична община организира двудневна национална конференция „българия – дестинация за културен и религиозен туризъм” в София на 29-30 март т.г. Ос-новни партньори за провеждането на очакваното събитие са министерството на туризма, министерството на регио-налното развитие и благоустройството, министерство на образованието и нау-ката и министерството на културата. За-това на дневен ред се поставят актуални-те въпроси свързани със стратегическите цели и приоритети, които са:

• Опазване и социализиране на кул-турното наследство и разкриване на не-говия потенциал като фактор за устойчи-во развитие;

• Разширяване на достъпа на гражда-ните и гостите на страната до културните продукти, увеличаване на маркетинго-вата активност, програмиране и внедря-ване на съвременни форми на разпрос-транение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти и неправителствените организации;

• Създаване на условия за устойчиво културно развитие, духовно консолиди-ране и просперитет на нацията;

• Активиране на международната дейност за популяризиране на достиже-нията на българската култура;

• Стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и развиване на нови аудитории.

основен акцент е как Министерство-то на културата предвижда подобряване ефективността на управленските и твор-чески дейности чрез:

Сънуващо своето древно тяло, сгушено в ъгъла на България, зе-лено и цветно, снежно и златно от менящи-те се сезони, но вина-ги оцеляващо и вдъхно-вено от своето битие на страж и воин, защо-то границите са него-вото призвание.

Границите между днес и утре, между вче-ра и днес, между мина-ло, настояще и бъдеще. Така изправен митич-ният кастел Кастра Мартис е неговият символ, знакът му пред света, плътта на иден-тичността му, съкро-вения трепет на сърце-то на кулски странник, завръщащ се към коре-на си в мекия здрач на августовска вечер…

Малкият град Кула помни своето минало, корените му са далеч във времето на траки и римляни. Помни бит-ки и падения, славни времена и мирно бла-гополучие, помни име-ната на своите деца – герои в различни по-

прища.Оцелял в най-труд-

ни времена, преживял катаклизмите на про-менящия се свят и днес Кула е малък оа-зис на мирен живот, запазил в голяма сте-пен очарованието и ав-тентичността на кул-ския бит и характер. Ще го видите в съхра-нените уникални оби-чаи и културни тра-диции, в самобитния местен фолклор и кос-тюмите от кулския край. За духа и памет-та на минали времена говорят иконописите от стария християн-ски храм „Св. Петър и Павел“, изработени от дебърски майстори-зог-рафи, експонатите от

етнографската сбирка в Туристическия дом, летописите, съхранени в НЧ „Просвета 1882“ – гр. Кула, кулските на-родни песни, хора, ле-генди и ритуали. Има го в непреводимото очарование на уникал-ния кулски говор, в име-ната на родове, мест-ности и личности.

Историческите пла-стове в Кула са много – кой от кой по-богат и колоритен. Съхране-ни са много артефа-кти от далечни и близ-ки времена и събития, очакващи посетите-ли и изследователи на българската история и култура.

Но нашият град не

е изостанал във време-то. Той е усвоил всички необходими постиже-ния на модерността, без да изгуби своя об-лик на приятно про-винциално градче, добро за живеене в негосто-приемния динамичен и свръхтехнологичен свят. Разполага с не-обходимите условия да посрещне своите близ-ки и далечни гости, да им предложи приятна почивка, съчетана с по-знанието за древни вре-мена, културни съби-тия, забавления, вкусна и здравословна храна, докосване до непосред-ствения бит на кулча-ни.

Зиме и лете, през пролетта и есента Кула има какво да пока-же, красотата й е раз-лична, но винаги вълну-ваща и непосредствена. И аз съм сигурен, че всеки, който посети града ни, ще се върне – там , под сянката на древната кула, на бело-каменния площад, при чепатите, но досто-лепни и очарователни наши хора.

д-р Владимир ВладимировКмет на Община Кула

www.obshtina-kula.com

България е в челната тройка с над 40 000 открити културно-исторически обекти и артефакти, което ни на-

режда сред трите най-богати държави в Ев-ропа, заедно с Италия и Гърция.

„Опознай България” www.poseti.bg, е ини-циатива, която с възможностите на нови-те модерни технологии, търси съмишленици от всички региони в страната. Нека да про-дължим да смайваме света с факти и инфор-мация за магичните природни забележител-ности, безценните съкровища, наследени от предците ни, културните находки, които са със световна слава, манастирите и свеще-ните места, съхранили строго пазени тайни, вълшебни питиета, чудати истории и леген-ди…

Ако искате да разкажете Вашата приказ-ка, да покажете впечатляващи фотоси, да споделите малко извест-ни факти, да се похвалите с изгледа и образа на любимо и предпо-читано населено място, дакачите видео материал и още, и още.. да допринесете за популяризирането на Вашата община, нашият екип с радост ще се отзове на Вашето предложение!

А най-интересните обекти и места ще може да се включат с пуб-ликации освен в www.poseti.bg и в сп. „Еврорегион” и вестник ‚Дви-жение БГ“. Защото живеем в земя дадена ни от боговете и ние це-ним всичко, което се прави от българските общини, за да съхраним и предадем на нашите деца, полученото наследство!

За връзка с нас: GSM:0988833263 или пишете на posetibg@abv.bg

С гордост ви представяме Община Кула партньор на проекта Посети Красивите Места на България!

Посети всички интересни и невероятни туристически места в България

Едно градче…сред синора на времето„КУЛА – СЕВЕРОЗАПАДНАТА ПОРТА“

„Ето и Кула. Лъщи на юг… Траян е напра-вил Кастра Мартис, сиреч Кула, стър-

чи си Кулата и тая пиза сега се накланя към мене… Дръж се Кула, отивам на ново кръщене. Разсипвай, Вълчине, братовчеде, трите бурета… и като сте до пизата, подпирайте, и аз ида… Земя царска…“

Йордан Вълчев, „Наклонената пиза в Кула“

Това са думи на големия писател и наш съгражданин Йордан Вълчев, обичал страстно през целия си

живот Кула и Кулския край, мястото откъдето винаги е тръгвал към

света. И където се е върнал, за да почива сред тучното кулско поле, в

сянката на римската кула.

българия в един сайт!www.poseti.bg

Весела Цолова – Главен Редактор

и Директор на програмата

„БълГаРия Ви очакВа“!

бРОй 86

2016

7 Нови възможности за бизнескултурен и Религиозен Туризъм

свЕТовноТо анТично наслЕдсТво• Утвърждаване на България като ак-

тивен партньор в международните орга-низации чрез дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Евро-па под егидата на ЮНЕСКО.

Една от основните теми на форума са политиките в областта на опазване на културното наследство и подпомага-не създаването и разпространението на изкуство, културни продукти и услуги.

съхраняване, опазване и популяризи-ране на културното наследство от нацио-нално и световно значение в българия са част от целите на оперативна про-грама „рЕгиони в расТЕж“ 2014-2020 /опрр/ за 2016 г. Постигане на целите на политиката се реализира посредством опЕраТивни цЕли в приоритетна ос 6 – „регионален туризъм“, която включва:

• Развитие на обекти на културното наследство от национално и световно значение, в т.ч. религиозни такива, чрез консервация и реставрация, възстано-вяване, опазване, експониране, социа-лизация, популяризиране, оборудване, въвеждане на техники и програми за превод, екскурзоводски услуги и др.

• Дейности по вертикална планиров-ка, подобряване на прилежащи прос-транства, както и подпомагане развитие-то на туристически продукти (на основата на подпомаганите атракции) и пазарна информация, като маркетингови проуч-вания и анализи на въздействието, ре-гионални проучвания на посетителите, разработка на маркетингови и рекламни стратегии и програми за туристически продукти, създаване на туристически па-кети и рекламни дейности;

• Развитие на туристическата инфра-структура, необходима за нуждите на ат-ракциите (туристически пътеки и пътеки на здравето, пътеки за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, центрове за информация на по-сетители);

• Развитие на допълнителна дребно-мащабна техническа инфраструктура в района на атракциите, необходима за посещението им – Допълнителни дреб-номащабни неинфраструктурни дейнос-ти, имащи пряка връзка с подкрепяните атракции;

• Обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции;

• Участие в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири и организиране на експедиентски пътувания;

• Информиране на обществеността, включително чрез кампании за подобря-ване на осведомеността относно култур-ното наследство и неговото опазване и съхранение.

Финансовата подкрепа по процедура-та се осигурява единствено чрез комби-нирано финансиране на БФП и финансо-ви инструменти, създадени по линия на ОПРР 2014-2020 г. Съгласно финансовия

план на ОПРР, общият размер на сред-ствата за подкрепа на регионалния ту-ризъм (197 061 376 лв.) се разпределя в съотношение 50% БФП и 50% финансов инструмент. Ресурсът, включен в ИГРП по процедурата, представлява размерът на безвъзмездната финансова помощ.

Отново в обсега на обществеността поставяме обсъждането на подкрепата за висшите училища в рбългария и съз-даването на условия за модерни обра-зователни услуги. Това са и оперативни-те цели на Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“.

Оперативните цели на политика-та са:

• Осигуряване на качествено образо-вание;

• Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образова-телен процес по изкуство и култура;

• Повишаване на степента на реали-зация на кадрите на българското обра-зование.

Общият размер на БФП за процедура „Подкрепа за висшите училища в РБъл-гария“ е прецизиран спрямо размера на БФП по код 049 „Образователна ин-фраструктура в областта на висшето об-разование“. Подкрепата за висшите учи-лища ще се предоставя в съответствие с Методика за приоритизация на дър-жавните висши училища за целите на изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. В рамките на обществена поръчка с предмет „Пре-доставяне на специализирана експерт-на помощ във връзка с осигуряването на съответствие на Оперативна програ-ма „Регионално развитие” 2007–2013 и Оперативна програма „Региони в рас-теж” 2014-2020 (ОПРР) с приложимия режим по държавни помощи“ ще бъде извършен анализ на приоритетните оси на ОПРР 2014-2020 по отношение на приложимия режим по държавните по-мощи и процедурите за БФП ще бъдат приведени в съответствие с правилата за държавните помощи, като съответните изисквания и указания ще бъдат разпи-сани в Насоките за кандидатстване.

Това са част от възможностите за под-помагане от страна на водещите инсти-туции у нас за развитието на този изклю-чително благоприятен за разработване своеобразен продукт с общо наименова-ние културно-религиозен туризъм. Тук е мястото да подчертаем важния прионос на висшите учебни заведения, туристи-ческите агенции и работещите в хоте-лиерско-ресторантьорския бизнес. със завоюван респект каним и представите-ли на екскурзоводите, читалищата и му-зейните експерти. огромна е заслугата на специалистите в общините и турис-тическо-информационните центрове. всички те отстояват мястото и ролята на общите усилия за налагането на бълга-рия за световно призната туристическа дестинация.

бРОй 86

2016

8Нови възможности за бизнес

Гергана Атанасова;Директор: Весела Цолова; Отговорен редактор: Начко Наков; Отг. секретар: Владислав Цолов; PR отдел: Маринка Захариева; Дизайн: Парадигма; e-mail: paradigma2@abv.bg, tourizam.dvijeniebg@abv.bg, biznes.dvijeniebg@abv.bg,

1000 София, ул. „Ангел Кънчев“ 10 б; ( 02/980 30 84, 02/981 3125; www.welcometobulgaria.biz

AVL Sofia LTDЙОРДАНКА ВИАЧКА jordanka_viyatchka@avl-sofia.com

( 0888 554 74402 963 28 66 – офис

Оторизиран представител за България на френските фир- ми SACLA International и EURO-PRO TEC TION. Превента ООД има дистрибуторска мрежа в ця-лата страна и регионални представителства в по-го-лемите градове, представя стоките си на тематични изложения и технически пана-ири у нас и в чужбина, печелила е златни медали и множество отличия.Активен член на ТК50 „ЛПС“ от основаването му и член на Национална Браншо-ва Асоциация ПАБ, като г-жа Стоичкова е активен член на Асоциацията. Тя е и учредител и Председател на управител-ния съвет на създадената в края на 2011г. Българска Асо-циация на производителите, вносителите и търговците на лични предпазни средства.

Гамата от защитни продукти е пълна – каски, дихателни мас-ки с филтри, широка гама ръ-кавици, ръкавели, протектори за ръце, средства за защита на краката: защитни обувки и боту-ши, гамаши, наколенки, студо и ветрозащитни облекла от ново поколение, осигуряващи ефек-тивна защита и същевременно комфорт при носене. Всички представени от Превента ООД продукти отговарят на Европей-ските и международните стан-

Фирма „прЕвЕнТа“ ооддарти и имат продуктова серти-фикация и знак СЕ.

Фирмата е традиционен из-ложител и дългогодишен парт-ньор на пловдивския панаир – от 1998 год. до сега. Тази година можете да ни посетите на щанд 13. Фирмата е удостоена с юби-лейна грамота по случай 120 години международен техниче-ски панаир в пловдив.превента оод представя обновена ко-лекция, в отговор на световните повели за осигуряване на здра-вословни и безопасни условия на труд, на ефективни средства за колективна и индивидуална защита при работа, защитаващи околната среда и екологията.

През годините са завоювани последователно 3 златни ме-дала за нови артикули: тъкани за защита от топлина и огън, облекло за пожарникари за интервенция в градска среда, защитни обувки, произведени с композитни бомбета и компо-зитна вложка в ходилата. През последните годиние внима-ние се обръща на цялата гама облекла за защита на тялото – работно, професионално и за-щитно облекло, облекло за спорт и свободно време. Основният акцент за качество на облеклата е – удобство, надеждна защита, хигиенни свойства, безвредност.

Тази година са изложени

нови колекции на трикотаж-ни облекла – тениски, панта-лони-клин, чорапи от естест-вени екологични материали, от влакна от бамбук и соя, осигуряващи ефект на „вто-ра кожа“. соевото влакно е ново на пазара, произвежда се по същия начин като всички други целулозни влакна: .. Фи-носта и дължината на соевите влакна позволява да се ком-бинират перфектно в смеси на база високо качество памук (дълги влакна). Соевото влакно е по-топло от синтетичните и е меко като коприна. То отвежда влагата и изсъхва бързо.Освен това, плетивата от соево влак-но и Spandex/Lycra са удобни и меки и затова се използват в производството на бельо, тениски и спортно облекло..Това е зелено влакно, тъй като е биоразградимо и лесно за подновяване, произведено е от остатъците при производ-ството на соево масло..Свой-ства на соевото влакно: изо-термично – антибактериално – гладко и лъскаво като копри-на – бързо изсъхва на въздух – въздухопропускливо – високо съдържание на протеини – еко-логично и биоразградимо.

Фирма Превента ООД пред-лага чорапи и бельо „BODY-SOFT”.

Българо-френска фирма за търговия, внос и износ на лични предпазни средства и защитни облекла