Главни особеностиЧерно море е вътрешно море между

Югоизточна Европа и Мала Азия. Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27°

27' и 41° 42' източна дължина. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е

със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с

Азовско море — чрез Керченския проток. Черно море е около четири пъти по-голямо от

България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета.

Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната - 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента - Европа и Азия.

Плаж на българския черноморски бряг

Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много

слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде

висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на

Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика. Приливите и отливите в Черно

море са незначителни. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура,

водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта.

ЗаледяванияЗаледяванията са характерни за северните

му части. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и

Днестър. При по - студени зими се сковава и делтата на най-голямата черноморска река

– Дунав. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие.

Черноморската вода замръзва при темперетура -0,9 градуса, но само при тихо време. Най-голямото замръзване било през

762 г., когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по

лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.

ШелфШелфът е непосредствено продължение

на сушата, попаднала в значителната си част под морските води след

последното заледяване. Представлява съвсем слабо

наклонена подводна тераса, която включва зоната от 0 до 100 м.

Най-голяма площ заема северно от линията нос Калиакра - Севастопол,

където достига ширина до 200 км. Срещу южния бряг на Кримския полуостров шелфът се стеснява

силно. На изток шелфът отново се разширява във формата на вдаден на юг в морето заоблен подводен

нос, широк до 60 км. Пред старопланинския и странджанския

бряг шелфът е добре изразен и достига ширина около 40 км.

Почти навсякъде шелфът преминава в континенталния склон с бързо увеличаване наклона на морското дъно. В Черно

море може да се отделят три типа континентални склонове. Първият тип е стръмен, нарязан, разположен близо до бреговете. Наклонът му стига до 20 - 30 градуса. Такъв

склон е характерен за кавказкото крайбрежие, понтийското крайбрежие и за югоизточната част на Кримския

полуостров. Вторият тип склон е характерен с праволинейните си загладени очертания и постепенния преходкотловинното дъно. Наклонът му е 1- 3 градуса.

Такъв е склонът на странджанското крайбрежие и на юг от Керченския проток. Много по-сложни очертания и голямо

разнообразие показва третия склон. Най-големият хребет е отдалечен от брега на 60-70 км и е отделен от него с

подводни планини. Значително усложняване на загладения, плавен релеф на шелфа и на континенталния склон внасят подводните долини и каньони, установени на

много места по черноморското дъно

Котловинно дъноЗаема централните части на Черноморската падина. То има

овална форма, удължена в посока запад-изток. Дълбочината му се колебаи в границите между 2100 и

2200м. Котловинното дъно представлява подводна равнина с идеално загладен релеф. Най-големите дълбочини са установени в по-голяма близост с понтийските брегове

(максимална дълбочина 2245 м).

Воден баланс Голямата степен на изолация от

Световния океан, големите оттичащи се маси и многото вливащи

се реки допринасят за уникалния воден баланс на Черно Море. Водния

баланс е важен фактор в черноморската екосистема.

Промените във водния режим нанасят значителен удар на солта и

водния баланс, които са много уязвими от всякакви промени. Вливащата се сладка вода и

размяната със средиземноморската вода през Босфора се критични

елементи в хидрографията и екосистемата на Черно Море.

Водният баланс се изучава от много години и има доста спорове за

величината на неговите граници.

Утаяването в Черно Море е причинено главно от

дейността на циклоните. Циклоните се движат

главно от запад на изток, през южната част на

морето. Източния и южния район имат най-голямо утаяване. Най-малко

утаяване има в централната и особено в западната част.По брега,

особено в северозападната зона има понякога летни утаявания , причинени от

топлинната конвекция. Средното утаяване на цялото дъно на Черно Море е 225 куб. км за

година.

Оттичане от българските и румънските брегове

Главните реки в България са: Камчия, Провадийска, Резовска, Велека, Ропотамо.

Общата им площ е 6 292 кв. км Общия отток варира около 1,83 куб. км/год. Общата площ

на всички реки, идващи от румънските брегове е 4,589 кв. км Техният среден

годишен отток е 0,12 куб. км

Черноморски бряг

СоленостКато соленост се означава сухият остатък,

получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана

и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С.

Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а

в южния - през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през

октомври. В южния район максимумите са по-често през януари - декември, а в

редица случаи - през октомври и много рядко през септември.

КислородКислородът постъпва от атмосферата,

когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха.

Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за

всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се главно в горния

слой на морето, а се изразходва във всички слоеве на водните басейни.

Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при

динамичните процеси на водните маси.

Въглероден диоксид• Той е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид.

ВидраСреща се по българското черноморие

в реките Резовска, Велека, Камчия и някои крайбрежни езера. Тя

обитава водите на реки, езера и изкуствено прокопани канали, но

също така и морска среда – брегове и естуари. Живее в дупки,

кухините на дърветата, между корените, скални пукнатини или

тунели в земята. Видрата е месоядна. Лови риба, а понякога и други гръбначни. Живее в семейни

групи. Размножава се по всяко време на годината, но най-много през лятото. Видрите са силно

чувствителни на замърсяването на околната среда, разрушаването на

местообитанията и лова.

Mорското конче има тънко и удължено тяло. Отличен нос с правилен профил и уста на върха му. Цвета му варира от кафяво до зелено-кафяво. Размножаването започва през

пролетта и завършва през лятото като яйцата се излюпват за 6-10 дни. Морското конче е растителноядно. То е

застрашено от замърсяването, изливането на масла в морето, бреговите рибарски мрежи.

Това е типичен представител на пясъчните морски дъна. Също се среща в естуарите и

континенталните шелфове. Живее на дълбочина до 150 м. Половото съзряване

настъпва на 4-тата година, а размножаването е през пролетта. Храни се с мекотели и

ракообразни. Цветът на коремната част е бял, а на гръбната част – сив. Застрашен е от прекомерния риболов, замърсяването и

рибарските мрежи.

Тюленът монах живее в подземни пещери. В Черно

море се среща на дълбочина до 50м. Половото съзряване

настъпва на 4-годишна възраст. Размножаването е

по всяко време в годината, но най-често през лятото и късна

есен. Менюто на тюленът монах включва голямо

разнообразие от риба. Той е застрашен от разрушаването

на местообитанията му, прекомерния лов, рибарските

мрежи и замърсяването.

Делфина е животно, което със своята бързина и ловкост и начин на живот-чрез плуване, отдавна е станало любимец на хората. Делфините за

един ден ядат храна, главно риби и сепия, равна на почти 1/3 от тяхната тежест. Делфините са достатъчно бързи за да задминават плячката си. Те я хващат с челюстите си, в които има от 200 до 250

остри зъби. При контактите помежду си, делфините чрез своята интилигентност почти постоянно изпускат звукови щраквания или

свирки. Щракванията са пулсации с около 300 звуци в секунда, изпуснати от механизъм, който е разположен точно под отвора за

дишане.

Черноморска акула

Тялото на черноморската акула е източено вретеновидно. Покрито е с дребни плакоидни люспи, обърнати с шипчетата си назад. Устата е

разположена на долната страна на главата и има форма на дъговидна напречна цепнатина. Очите са слабо източени по дължината на

главата. На гръбната перка има свободен шип. Опашната перка е несиметрична-горната половина е по-голяма от долната. Гърбът е тъмносив, осеян с бели петна, а коремът-белезникав. На дължина

достига до 150 см, а на тегло - до 12 кг.    Движи се обикновено на малки стада, които обитават придънните

слоеве на водата. Размножителният период на черноморската акула продължава от септември до ноември. По това време близо до брега - на дълбочина 25 - 40 м, тя ражда 16 до 32 малки. Продължителността на инкубацията, която протича в яйцепроводите, продължава около 2

години.    Храна за черноморската акула са различни видове дребни риби -

меджид, попчета, барбуня, писии, морски езици.

Човешки поражения• Отпадни води - проучването на микробиологичното

замърсяване от тоалетни води е разочароващо. Между 5 и 44% от примерите не покриват санитарните изисквания. Разбира се, не всички черноморски тоалетни води са под стандарта, но няма обикновено приет критерий за информиране на хората за относителните здравни рискове. В черноморския крайбрежен район приблизително 10 385 000 души изхвърлят приблизително 571 175 000 куб. м на година канални мръсотии в Черно море или по теченията на реките, от където отиват в морето. Замърсената морска вода може да причини редица болести, като холера и хепатит А. Има и очевидна нужда от по-добро преработване на каналните мръсотии и за по-голяма прозрачност в добиването и разпространяването на информация по тази тема.

Човешки поражения• Радиация-има очевидно отнасяне към нивата на радиация

в Черно море, и благодарение на спонсорството и ръководенето от Международната Агенция за Атомна Енергия (IAEA), главно усилие е понижаване в този район. Разбира се, концентрациите от някои радиоактивни вещества са едно ниво по-високи в Черно море от тези в близкото Средиземно море.

• Отпадъци-знае се, че някои общини в южната и югоизточната част от морето изхвърлят общински отпадъци по плажовете, в морето или по речните брегове, отивайки в морето. Като резултат плажовете са много замърсени. Ситуацията под морското ниво е непозната. Широко мащабни действия са нужни, за да се намали замърсяването. Това трябва да включва контрол над всички надземни източници със приоритет, даден на идентифицираните главни източници. За в бъдеще специално внимание трябва да се обърне на морските източници.

• http://www.google.bg/

Станислава Димова, 12 “а” клас