Любов

Елиф Шафак

Ha Захир и Зелда

Когато бях малък, видях Бога, ангеливидях,

наблюдавах тайнствата на горнатаземя и на долната.

Мислех си, всички виждат това. Накраяразбрах, че не виждат...

ШАМС ОТ ТЕБРИЗ

ПРОЛОГ

Би ли хванал между пръстите си тозикамък... А сега го метни в течащата вода.Трудно ще

забележиш да става нещо. Там, къдетокамъкът е докоснал повърхността, ще сепояви вълничка, ще

се чуе плисък, заглушен от тътена нареката наоколо. Но толкоз.

Хвърли камъка в езеро. И не само щевидиш какво е предизвикал камъкът, ното ще бъде и по-

трайно. Камъкът ще нагъне застиналатавода. Там, където е паднал, ще се появикръг и в този кръг

тутакси ще изникне втори, сетне трети.Не след дълго вълничките, вдигнати отпадналия във водата

камък, ще плъзнат нататък и ще се усетятпо цялата огледална повърхност. Чаккогато достигнат

2/1197

брега, ще спрат и ще изчезнат.

Ако камъкът падне в река, тя ще гопосрещне като поредното нещо, коетовнася смут във вече

бурното й течение. Нищо необичайно.Нищо, което да не се поддава наукротяване.

Ако камъкът обаче падне в езеро, то веченикога няма да бъде същото.

Четирийсет години животът на ЕлаРубинстайн наподобяваше застиналавода: предсказуема

последователност от навици, потребностии предпочитания. Макар да беше в многоотношения

3/1197

еднообразен и обикновен, Ела не госмяташе за отегчителен. През последнитедвайсет години всяко

желание, което беше имала, всеки човек, скогото се беше сприятелявала, всякорешение, което

беше взимала, бяха пречупени през бракай. Мъжът й Дейвид беше преуспялзъболекар, който

работеше много и печелеше добре. Елаоткрай време знаеше, че нямат дълбокадушевна връзка, ала

смяташе, че в едно семейство това не стоина първо място по важност, особено пъкза мъж и жена,

женени от толкова време. В брака имашепо-значими неща от страстта и любовта,например

4/1197

разбирателството, обичта, състраданиетои прошката, с която човек седоближаваше най-много до

Бога. Любовта отстъпваше на всичко това.Освен ако не живееш в романите илюбовните филми,

където героите винаги са по-велики отживота и любовта им е направо митична.

За Ела на първо място по важност бяхадецата. Двамата с Дейвид имаха красивадъщеря

студентка - Джанет, и близнацитийнейджъри, Орли и Ави. Освен товаимаха дванайсетгодишен

златен ретривър на име Спирит, койтосутрин придружаваше Ела по време наразходка и още от

5/1197

съвсем малък й беше най-весел другар.Сега той беше стар, дебел, напълно глух ипочти сляп -

скоро щеше да му дойде времето, но Елапредпочиташе да го мисли за вечен.Такава си беше.

Отказваше да приеме смъртта на каквотои да било: навик, етап или брак, дори икраят да

изникнеше пред нея, ясен и неизбежен.

Рубинстайнови живееха в Нортхамптън,щата Масачузетс, в голяма къща въввикториански

стил, която се нуждаеше от лек ремонт, нопак беше великолепна, с пет спални, трибани, лъскав

6/1197

паркет по пода, гараж за три автомобила,френски прозорци и най-хубавото - соткрито джакузи.

Имаха застраховка „Живот" иавтомобилна застраховка, внасяхапенсионни осигуровки, пестяха за

следването на децата, имаха общибанкови сметки и освен къщата, къдетоживееха, притежаваха

два престижни апартамента - единият вБостън, а другият в Роуд Айланд. Дваматас Дейвид бяха

работили много за всичко това. Пълната схора голяма къща, изисканите мебели иедва доловимата

миризма на домашен сладкиш може и даизглеждаха на някои клише, но за тяхбяха самото

7/1197

въплъщение на съвършения живот. Тебяха подчинили брака си на тазисподеляна и от двамата

представа и бяха сбъднали ако не всички,то повечето си мечти.

На последния Свети Валентин мъжът наЕла й беше подарил колие - диамант въввид на

сърце, и картичка, на която пишеше:

На скъпата Ела,

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 1

Жена с благ нрав, щедро сърце итърпение на светица. Благодаря ти, че меприемаш такъв,

какъвто съм. Благодаря ти, че си мисъпруга.

8/1197

Твой Дейвид

Тя така и не беше споделила с мъжа си, нодокато четеше картичката, изпитачувството, че

гледа некролог. „Ето какво ще напишат замен, когато умра", си беше помислила. Иако бяха

искрени, можеха да добавят и:

„Ела беше подчинила целия си живот насвоя съпруг и деца и не владееше никаквитехники за

оцеляване, които да й помогнат да сесправя сама с житейските трудности. Тяне беше от хората,

които с лека ръка ще загърбятпредпазливостта, Налагаше й се дахвърля огромни усилия дори за да

9/1197

смени марката кафе, която пиеха всекиден вкъщи."

Заради всичко това никой, включителноЕла, не можеше да обясни какво точностава, когато

през есента на 2008 година, след двайсетгодини брак, тя подаде молба за развод.

Но причина имаше: любовта.

Двамата не живееха в един град. И дорина един континент. Бяха не само накилометри

разстояние един от друг, но и бяхаразлични както деня и нощта. В начинаим на живот нямаше

нищо общо и на пръв поглед не битрябвало да изтърпят присъствието си,камо ли да се влюбят

10/1197

един в друг. Но се случи точно това. И тобързо, толкова бързо, че Ела нямашевреме да схване

какво точно става и да бъде нащрек, акочовек изобщо може да бъде нащрек и дасе предпази от

любовта.

Любовта дойде при Ела внезапно,изневиделица, сякаш от небето вспокойното езеро на

живота й беше паднал камък.

ЕЛА

Нортхамптън, 17 май 2008 година

Бодро звучеше в онзи мек пролетен денпесента на птиците пред прозореца вкухнята. След

11/1197

време Ела щеше да се връща наум къмтази сцена толкова често, че щеше да ячувства не като късче

от миналото, а по-скоро като миг, койтосе случва точно сега някъде из Вселената.

Онази събота следобед всички седяхаоколо масата на късен семеен обяд.Мъжът й пълнеше

чинията с любимото си ядене - пърженипилешки бутчета. Ави размахваше ножа ивилицата, сякаш

са пръчки на барабан, а близначката муОрли се опитваше да пресметне колкохапки от коя храна

може да изяде, без да си съсипва диетатаот 650 калории на ден. Джанет, студенткапърви курс в

12/1197

колежа „Маунт Холиоук" наблизо, се бешезамислила, докато мажеше пореднатафилия с крема. На

масата беше и леля Естър, която бешенаминала да донесе един от прочутите симраморни кексове и

после беше останала за обяд. Ела ячакаше много работа, но тя още не бешеготова да стане от

масата. Напоследък не се хранеха честоцялото семейство и за нея това бе златнавъзможност

всички да поседят заедно.

- Ела съобщи ли ти добрата новина,Естър? - попита ненадейно Дейвид. -Намери си страхотна

работа.

13/1197

Макар че беше завършила английскалитература и обичаше белетристиката,след

дипломирането си Ела не беше направиламного в тази област, само бешередактирала къси

материали за женски списания, бешепосещавала няколко литературни клуба иот дъжд на вятър

беше помествала в местните вестницирецензии за книги. Това беше всичко.Навремето беше

мечтала за стане изтъкната литературнакритичка, после обаче просто се примири,че животът я е

тласнал в друга посока и я е превърнал вусърдна домакиня с три деца и безкрайнидомашни

14/1197

задължения.

Не че се оплакваше. Беше достатъчнозаета като майка, съпруга, човек, койторазхожда

кучето, и домакиня. Не й се налагаше навсичкото отгоре и да работи. Никоя отприятелките й

феминистки, с които беше следвала вколежа „Смит", не одобряваше избора й,но тя беше доволна

да си стои вкъщи и да се грижи за децатаи беше признателна, че с мъжа й могат даси го позволят.

Освен това не се беше отказала отстрастта си към книгите и продължавашеда се смята за човек,

който не може да се насити да чете.

15/1197

Преди няколко години нещата бяхазапочнали да се променят. Децатапоотраснаха и даваха да

се разбере, че не се нуждаят от неятолкова много, както преди. Ела бешеусетила, че разполага с

много свободно време, което няма с когода прекарва, и се беше запитала дали дане си намери

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 2

работа. Дейвид я бе насърчил, но макар ида говореха постоянно за това, тя рядко севъзползваше от

възможностите, които й се откриваха, анаправеше ли го, потенциалнитеработодатели все търсеха

16/1197

по-млади или по-опитни. От страх да не яотхвърлят за пореден път, Ела простобеше оставила

въпроса да отпадне от само себе си.

Въпреки това през май 2008 годинаспънките, пречили й да намери работапрез всичките тези

години, най-неочаквано изчезнаха.Половин месец преди четирийсетия сирожден ден тя най-

неочаквано започна работа към едналитературна агенция в Бостън. Намери йя мъжът й чрез една

от пациентките... или може билюбовниците си.

17/1197

- Е, не е нищо особено - побърза да обясниЕла. - Започнах като хоноруван рецензенткъм един

литературен агент.

Дейвид обаче беше решил да не допускатя да омаловажава новата си работа.

- Стига де, кажи, че агенцията е утвърдена- подкани той, като я побутна, а когатоЕла не го

направи, мъжът й най-искрено се съгласисам със себе си. - Работата е престижна,Естър. Само да

знаеш какви са другите сътрудници там!Все момичета и момчета, току-щозавършили най-добрите

18/1197

колежи. Ела е единствената, започналаработа, след като дълги години е биладомакиня. Бива си я,

а?

Тя се запита дали дълбоко в себе сиДейвид не се чувства виновен, че й епопречил да се

утвърди в професията, или пък че йизневерява - Ела не се сещаше за другообяснение защо той сега

прелива от ентусиазъм.

Тя се усмихна. Дейвид каза в заключение:

- Ето на това му викам хуцпа1. Всички сегордеем с нея.

- Съкровище ни е тя. Винаги е била -отвърна леля Естър с глас, толковаразчувстван, сякаш

19/1197

Ела е станала от масата и си е отишлазавинаги.

Всички я погледнаха с любов. Дори Ависи спести циничните подмятания, а Орликакто

никога прояви интерес към нещо другоосвен към външния си вид. Ела се насилида е признателна

за този миг на доброта, но усети смазващоизтощение, каквото не беше чувстваланикога дотогава.

Замоли се наум някой да смени темата.

По-голямата и дъщеря Джанет явно бечула молитвата й, защото най-неочакваноизчурулика:

- И аз имам добра новина.

20/1197

Всички глави се извърнаха към нея,лицата грейнаха от очакване.

- Ние със Скот решихме да се оженим -оповести Джанет. - О, знам, хора, каквоще кажете! Че

още не сме се дипломирали и таканататък, но разберете, и двамата сечувстваме готови за

следващата голяма крачка.

Над масата в кухнята се спусна неловкомълчание и сърдечността, която допредимиг ги беше

обгръщала, се изпари. Орли и Ави сеспогледаха объркано, леля Естър пъкзастина с ръка, в която

21/1197

стискаше чашата с ябълков сок. Дейвидостави вилицата, сякаш вече не му сеядеше, и погледна

Джанет с присвити светлокафяви очи,отстрани на които имаше дълбоки бръчкиот смях. Сега обаче

той правеше всичко друго, но не и да сеусмихва. Беше се свъсил, сякаш току-що еглътнал оцет.

- Страхотно, няма що! Очаквах дасподелите щастието ми, а вместо товаполучавам това

студено държане - проплака Джанет.

- Току-що каза, че ще се омъжваш -отбеляза баща й, сякаш тя не знаешекакво е казала и

трябва да й се съобщи.

22/1197

- Знам, татко, че е доста бързо, но онзиден Скот ми направи предложение и азвече приех.

- Но защо? - попита Ела.

От начина, по който я погледна Джанет,тя разбра, че дъщеря й не е очаквалатакъв въпрос.

По-скоро е смятала, че ще я питат „Кога?"или „Как?". И в двата случая товаозначаваше, че може

да започне да си търси булчинска рокля.Въпросът „Защо?" беше съвсем различени я завари

напълно неподготвена.

- Вероятно защото го обичам.

Тонът на Джанет беше лекоснизходителен.

23/1197

- Имах предвид, скъпа, защо бързатетолкова? - настоя Ела. - Да не сибременна?

1 Дързък, оправен (иврит). - Б. пр.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 3

Леля Естър се понамести с угрижено лицена стола, личеше, че е много притеснена.Извади от

джоба си хапче против стомашникиселини и го задъвка.

- Ще ставам вуйчо - изкиска се Ави.

Ела хвана Джанет за ръката и я стисналеко.

- Винаги можеш да ни кажеш истината.Знаеш го, нали? Каквото и да става, ще теподкрепим.

24/1197

- Я престани, мамо! - тросна се момичетои издърпа ръката си. -Това няма нищообщо с

никаква бременност. Поставяш ме внеудобно положение.

- Просто се опитвах да помогна - възразиЕла спокойно, макар и напоследък даустановяваше,

че спокойствието е състояние, коетопостига все по-трудно.

- Като ме обиждаш. Явно според теб ниесъс Скот можем да се оженим само акозабременея!

Някога случайно да ти е хрумвало, чемога, наистина мога да искам да се омъжаза това момче

25/1197

просто защото го обичам? Ходим вече отосем месеца.

При тези думи Ела се подсмихна.

- Да, да, сякаш можеш за осем месеца даразбереш що за човек имаш насреща. Ниес баща ти

сме женени от близо двайсет години и пакне можем да твърдим, че знаем всичкоедин за друг. В

една връзка осем месеца са нищо.

- На Бога са му трябвали само шест дни дасътвори цялата Вселена - грейна Ави, носи

замълча, след като видя студенитепогледи на всички около масата.

26/1197

Доловил, че става все по-напрегнато,Дейвид се намеси с очи, вперени в по-голямата дъщеря,

и умислено сбърчено чело:

- Майката ти, скъпа, се опитва да каже, чее едно да се срещате и съвсем друго - да сеожените.

- Но нима мислиш, татко, че просто ще сесрещаме вечно? - попита Джанет.

Ела въздъхна тежко и рече:

- Ако трябва да съм докрай откровена,очаквахме да намериш по-добро момче.Прекалено

млада си за сериозна връзка.

- Знаеш ли какво си мисля пък аз, мамо? -попита Джанет с глас, толкова унил, чечак беше

27/1197

неузнаваем. - Мисля си, че прехвърляшвърху мен страховете си. Но това, че си сеомъжила толкова

млада и на моите години вече си ималадете, не означава, че и аз ще направясъщата грешка.

Ела поруменя до мораво, сякаш я бяхаударили през лицето. Дълбоко в нея сепробуди

споменът за трудната бременност,завършила с преждевременното ражданена Джанет. Като бебе и

после като съвсем малко дете дъщеря йбеше изсмуквала всичките й сили изаради това Ела изчака

цели шест години, преди да забременееотново.

28/1197

- Скъпа, радвахме се за теб, когатозапочна да излизаш със Скот -подхванаДейвид

предпазливо, опитвайки друга стратегия.- Свястно момче е. Но знае ли човек накакво мнение ще

бъдеш, след като се дипломираш? Тогаванещата могат да са съвсем различни.

Джанет кимна едва-едва, с което непоказа почти нищо друго освен неискреносъгласие. След

това попита:

- Против сте, защото Скот не е евреин ли?

Дейвид завъртя невярващо очи. Винаги себеше гордял, че е свободомислещ иобразован баща,

29/1197

който избягва в дома си подмятания зарасата, религията и пола.

Джанет обаче изглеждаше неумолима.Извърна се към майка си и попита:

- Можеш ли да ме погледнеш в очите и дами кажеш, че пак щеше да отправяшсъщите

възражения, ако Скот беше млад евреинна име Аарон?

Гласът й беше хаплив, огорчен и ехиден иЕла се притесни, че в дъщеря й може би сенадига

още нещо.

- Ще бъда пределно откровена с теб,скъпа, въпреки че може и да не ти хареса.Знам колко е

30/1197

прекрасно да си млад и влюбен. Повярвайми, наистина знам. Но е голям риск да сеомъжиш за

човек от друга среда. И като твоиродители ние искаме да сме сигурни, чепостъпваш правилно.

- А ти откъде знаеш дали твоето правилное правилно и за мен?

Ела се пообърка от въпроса. Въздъхна иразтърка чело, сякаш започваше да яболи глава.

- Обичам го, мамо. Това значи ли нещо затеб? Помниш ли отнякъде тази дума?Когато съм

със Скот, сърцето ми се разтуптява. Немога без него.

31/1197

Ела се чу да се смее. Нямаше намерениеда се подиграва на чувствата на дъщеряси, ни най-

малко, но може би смехът й към саматанея прозвуча именно така. По неизвестнипричини се

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 4

чувстваше крайно изнервена. И друг пътсе беше спречквала с Джанет, стотиципъти, но днес

имаше усещането, че се кара с нещодруго, с нещо по-голямо.

- Била ли си някога влюбена, мамо? -отвърна Джанет и в гласа й се прокраднаследа от

презрение.

32/1197

- О, я стига! Престани да се рееш изоблаците и слез на земята, чу ли? Толковаси... - Очите й

се стрелнаха към прозореца в търсене напо-ярка дума и накрая Ела я намери: -Толкова си

романтична!

- Какво му е лошото да си романтичен? -попита обидено Джанет.

Наистина, какво му беше лошото да сиромантичен, запита се и Ела. Откога седразнеше

толкова от романтиката? Не успя даотговори на въпросите, загнездили се впериферията на

съзнанието й, но въпреки това продължи:

33/1197

- Престани, скъпа. В кой век живееш?Набий си го в главата, жените не сеомъжват за мъжете,

в които се влюбват. Когато става дума затакива сериозни неща, избират човек,който ще бъде

добър баща и надежден съпруг. Любовтане е нищо повече от сладко чувство, коетоидва и бързо си

отива.

След като го изрече, Ела се извърна къммъжа си. Дейвид беше сключил пръстипред себе си,

бавно като във вода, и я гледаше така,сякаш я виждаше за пръв път.

34/1197

- Знам защо го правиш - каза Джанет. -Завиждаш ми на щастието и младостта.Искаш да

направиш от мен нещастна домакиня.Искаш да бъда като теб, мамо.

Ела усети в стомаха си странно потискащочувство, все едно там имаше огроменкамък.

Наистина ли беше нещастна домакиня?Майка на средна възраст, хваната като вкапан в един

разпадащ се брак? Така ли я виждахадецата й? И съпругът й? Ами приятелитеи съседите?

Изведнъж й се стори, че всички наоколотайно я съжаляват, и това подозрениебеше толкова

35/1197

болезнено, че тя ахна.

- Извини се на майка си - изрече Дейвид,след като се извърна свъсен към Джанет.

- Не се притеснявай. Не очаквамизвинение - каза мрачно Ела. Джанет сеусмихна

подигравателно на майка си. И най-неочаквано избута назад стола, метнасалфетката и излезе от

кухнята. След малко, без да казват нищо,Орли и Ави я последваха или отнеприсъща за тях

солидарност с по-голямата им сестра, илизащото вече се отегчаваха от безкрайнитеразговори на

36/1197

възрастните. Подир тях си тръгна и леляЕстър, която изпелтечи някаквонеубедително извинение,

като дъвчеше яростно последното хапчепротив киселини.

Дейвид и Ела останаха сами на масата,във въздуха между тях беше увисналонеловко

напрежение. Ела я заболя от тазипропаст, която, както знаеха и двамата,нямаше нищо общо с

Джанет и с някое от децата им.

Дейвид грабна вилицата, която бешеоставил, и известно време я оглежда.

- И така, да смятам ли, че не си сеомъжила за мъжа, когото си обичала?

- О, моля те, друго имах предвид.

37/1197

- Какво тогава си имала предвид? - попитатой, без да откъсва очи от вилицата. -Мислех, че

когато се оженихме, си била влюбена вмен.

- Бях влюбена - потвърди Ела, но не сесдържа и добави: - Тогава.

- И кога престана да ме обичаш? - попитас каменно лице той. Ела го погледнаизумена, като

човек, който никога дотогава не е виждалотражението си и сега държи пред лицетоси огледало.

Дали беше престанала да го обича?Никога не си беше задавала този въпрос.Искаше да отговори,

38/1197

но й липсваше не толкова воля, колкотодуми. Дълбоко в себе си знаеше, че трябвада се

притесняват за тях двамата, а не задецата. Ала вместо това правеха каквотоумееха най-добре:

оставяха дните да отминават, рутината данадделява и времето да следва пътя си нанеизбежно

вцепенение.

Тя се разплака, не можеше повече дасдържа тази несекваща тъга, превърналасе без нейно

знание в част от самата нея. Дейвидизвърна измъчено лице. И дваматазнаеха, че той мрази да я

39/1197

вижда разплакана точно както Еламразеше да плаче пред него. За щастиеточно тогава иззвъня

телефонът, той ги спаси.

Вдигна Дейвид.

- Ало... да, тук е. Един момент, акообичате.

Ела се стегна и заговори, като се постарада звучи весело.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 5

- Да, аз съм, Ела.

- Здравейте, обажда се Мишел.Извинявайте, че ви безпокоя в неработенден - изчурулика глас

40/1197

на млада жена. - Просто вчера Стивпомоли да проверя как сте, а ми изхвърчаот главата. Успяхте

ли да започнете работа по ръкописа?

- Ах - въздъхна Ела, чак сега си спомни, чея чака рецензия. Първото, което й бяхавъзложили

от литературната агенция, бе да прочетеромана на неизвестен писател от Европа.После очакваха

да напише подробна рецензия.

- Предайте му да не се тревожи. Вече съмзапочнала да чета -излъга Ела.

Мишел беше амбициозна и упорита и тяне искаше да разочарова точно нея спървото, което

са й възложили.

41/1197

- О, чудесно! Как е?

Ела помълча известно време - чудеше секакво да каже. Не знаеше за ръкописанищо, освен че

е исторически роман за живота напрочутия поет мистик Руми, когото, кактоЕла беше научила,

наричаха „Шекспир на ислямския свят".

- О, много е... мистичен - засмя се тя снадеждата да замаже положението сшега.

Но на Мишел не й беше до шеги.

- Добре - отсече тя делово. - Вижте какво,според мен трябва да се заемете сериознос книгата.

42/1197

Нищо чудно да ви трябва повече време,отколкото очаквате, за да напишетерецензия за роман като

този...

По телефона се чу далечен неясенразговор и гласът на Мишел заглъхна.Ела си представи как

тя върши куп неща наведнъж: проверяваси имейлите, чете рецензия за един отписателите, отхапва

от сандвича с риба тон и салата и си пилиноктите, и всичко това, докато говори потелефона.

- Там ли сте още? - попита след малкоМишел.

- Да, тук съм.

43/1197

- Чудесно. Вижте какво, тук е лудница.Трябва да вървя. Само не забравяйте, чекрайният срок

е след три седмици.

- Знам - каза внезапно Ела, като се опитада прозвучи по-решително. - Ще спазясрока.

Истината беше, че не знаеше дали изобщоиска да дава мнение за ръкописа. Вначалото беше

много въодушевена и самоуверена.Струваше й се вълнуващо да е първата,която ще прочете

неиздаван роман на неизвестен писател ище изиграе някаква, пък било то и малка,роля в живота

44/1197

му. Сега обаче не беше сигурна, че щеуспее да се съсредоточи върху толковаоткъсната от живота й

тема като суфизма и далечния XIII век.

Мишел явно долови колебанието й.

- Някакъв проблем ли има? - попита тя.След като не получи отговор, стананастойчива. -

Вижте какво, можете да ми се доверите.

След кратко мълчание Ела реши да йкаже истината.

- Просто не съм сигурна, че напоследъксъм в състояние да се съсредоточа върхуисторически

роман. Не че не проявявам интерес къмРуми и всичко това, но темата все пак мие чужда. Дали да

45/1197

не ми дадете друг роман... нещо, което дами е по-близко.

- Много погрешен подход - заяви Мишел.- Смятате, че ще работите по-лесно скниги, за които

знаете повече ли? Нищо подобно! Неможете да очаквате да рецензирате саморомани, където

действието се развива в Масачузетс,просто защото живеете в този щат, налитака?

- Друго имах предвид... - каза Ела иведнага се усети, че този следобед еизричала прекалено

често същото изречение.

46/1197

Погледна към мъжа си да види дали и тойе забелязал, но лицето му бешенепроницаемо.

- Най-често ни се налага да четем книги,които нямат нищо с живота ни. Такава ние работата.

Ето, тази седмица приключих работа покнигата на една иранка, която е държалапубличен дом в

Техеран и е била принудена да избяга отстраната. - Какво според вас трябваше дай кажа, да прати

ръкописа на иранска агенция ли?

- Не, разбира се - изпелтечи Ела. Беше сепочувствала смешна и виновна.

47/1197

- Нима една от силните страни на добраталитература не е да свързва хората сдалечни

държави и култури?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 6

- Разбира се, че е така. Вижте какво, не миобръщайте внимание. Рецензията щебъде на

бюрото ви преди крайния срок - обещаЕла, вече мразеше Мишел, задето седържи с нея така, сякаш

е най-голямата глупачка по земята,мразеше и себе си, че го е допуснала.

- Чудесно, така ви искам - каза взаключение Мишел с напевния си глас. -Не ме разбирайте

48/1197

погрешно, но според мен не бива дазабравяте, че десетки хора само чакат даполучат работа като

вашата. И повечето са почти два пъти по-млади от вас. Това ще ви държи,мотивирана.

След като затвори, Ела видя, че Дейвид ягледа с угрижено сдържано лице. Явночакаше да

продължат разговора. Но на нея не й сеговореше повече за бъдещето на дъщеряим, ако изобщо се

притесняваха за това.

По-късно същия ден тя седеше сама налюбимия си люлеещ се стол на верандатаи гледаше

49/1197

оранжево-червения залез надНортхамптън. Небето изглеждаше многоблизко и разтворено -

пресегнеш ли се, и ще го докоснеш.Мозъкът й се беше успокоил, сякашуморен от целия шум,

който се въртеше на вихрушка вътре.Месечното извлечение от кредитнатакарта, лошите

хранителни навици на Орли, слабитеоценки на Ави, леля Естър и жалките йкексове, влошаващото

се здраве на кучето Спирит, намерениятана Джанет да се омъжва, тайнителюбовни връзки на мъжа

й, липсата на любов в живота й... Тя гизаключи едно по едно в малки мисловникутийки.

50/1197

После извади от пакета ръкописа и гоподържа в дланта си, сякаш за да видиколко тежи.

Заглавието на романа беше написаноотгоре с лилаво мастило: „Сладкобогохулство".

Бяха казали на Ела, че никой не знаепочти нищо за автора: някой си А. З.Захара, живеел в

Холандия. Ръкописът беше пратен влитературната агенция от Амстердам спощенска картичка в

плика. Отпред на нея имаше ниви слалета в ослепителни розови, жълти иморави оттенъци, а отзад

пишеше с красив почерк:

Скъпи господине/госпожо,

51/1197

Привет от Амстердам. Действието вкнигата, която ви изпращам приложена,се развива през

XIII век в Коня, в Мала Азия. Но азискрено вярвам, че то прехвърля мостмежду страни, култури и

векове.

Надявам се да намерите време дапрочетете СЛАДКО БОГОХУЛСТВО,исторически

мистичен роман за забележителнатавръзка между Руми, най-добрия поет висторията на исляма и

много уважаван духовен водач, и Шамс отТебриз, неизвестен странен дервиш,обгърнат със

скандали и изненади.

52/1197

Нека любовта да бъде винаги с Вас и Виевинаги да сте заобиколени с любов.

А. З. Захара

Ела долови, че именно пощенскатакартичка е разпалила любопитството налитературния

агент. Но Стив не беше човек, който имавреме да чете писанията на любители.Затова беше

прехвърлил пратката на подчинената сиМишел, която пък я беше прехвърлила насвоята нова

подчинена. Така „Сладко богохулство" сеозова накрая в ръцете на Ела.

Тя и не подозираше, че това ще бъде непросто книга, а книгата, преобразилаживота й. И че

53/1197

докато я чете, животът й ще бъдепренаписан.

Ела отвори ръкописа на първатастраница. Там имаше бележка за автора:

„Когато не пътува по света, А. З. Захараживее в Амстердам със своите книги,котки и

костенурки. „Сладко богохулство" епървият му и по всяка вероятностпоследен роман. Той няма

намерение да става писател и е написалтази книга единствено от възхищение илюбов към великия

мислител, мистик и поет Руми илюбимото му слънце Шамс от Тебриз."

54/1197

Очите на Ела се плъзнаха надолу постраницата към следващия ред. И там тяпрочете нещо,

което й се стори странно познато:

„Защото, каквото и да се говори, любовтане е само сладко чувство, което идва ибързо си

отива," Ела ахна от изумление, след катоосъзна, че това е точно отрицание наизречението, което

по-рано същия ден е казала на дъщеря си.Застина за миг, разтреперана примисълта, че я шпионира

някаква тайнствена вселенска сила илитози писател, който и да беше той. Можеби той беше

55/1197

написал книгата си, понеже е знаелпредварително какъв човек ще я прочетепръв. Този писател

беше имал предвид нея като своячитателка. По неизвестна за Ела причинатази мисъл й се стори и

тревожна, и вълнуваща.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 7

„В много отношения XXI не е чак толковаразличен от XIII. И двата ще останат висторията

като време на нечувани религиознисблъсъци, културни недоразумения ивсеобщо усещане на

56/1197

несигурност и страх от Другия. В такивавремена повече от всякога е нужналюбов."

Към Ела изведнъж духна вятър,прохладен и силен, който разпилялистовете по пода.

Красотата на залеза се понесе къмзападния хоризонт и въздухът стананякак унил, безрадостен.

Защото любовта е самата същност и целна живота. Както ни напомня Руми, тяспохожда

всеки, включително онези, които яотбягват - дори онези, които употребяватдумата „романтичен"

като знак за неодобрение".

57/1197

Ела се стъписа така, сякаш беше прочела:„Любовта спохожда всеки, доридомакинята на

средна възраст Ела Рубинстайн отНортхамптън".

Шестото чувство й подсказваше да оставиръкописа, да влезе в къщата, да се обадина Мишел

и да й обясни, че е изключено да напишерецензия за тази книга. Вместо това тя сипое дълбоко

въздух, обърна страницата и зачете.

A. З. ЗАХАРА

Сладко богохулство

РОМАН

58/1197

Мистиците суфисти твърдят, че тайнатана Корана е

заложена в главата Ал-фатиха,

че тайната на Ал-фатиха пък се крие в

Бисмилляхи р-рахмани р-рахим,

а същността на Бисмиллях се свежда добуквата ,,ба“

буква, под която има точка...

Точката под „Б" е вместила в себе си

целия всемир...

„Маснави"2 започва с „Б",

както и всички глави в този роман...

2„Коран на персите", сборник от шесткниги на Руми. - Б. пр.

59/1197

ПРЕДГОВОР

Бурен период е XIII век - тогава Анадола еразкъсван от верски сблъсъци,политически

спорове и несекващо боричкане за власт.На Запад кръстоносците са поели къмЙерусалим и по

пътя завземат и плячкосватКонстантинопол, което води доразпадането на Византийската империя.

На Изток подчинените на строг редвойски на монголците бързо напредватпод предводителството

на гениалния пълководец Чингис хан. Посредата различните турски племена себият помежду си, а

60/1197

византийците се опитват да си върнатизгубените земи, богатства и власт. Това евреме на невиждан

хаос, когато християни се опълчват срещухристияни, пак християни се бият смюсюлмани, а

мюсюлмани се сражават срещумюсюлмани. Накъдето и да се обърнеш,виждаш враждебност,

страдания и необуздан страх какво ли щесе случи утре.

Сред този хаос живее изтъкнат ислямскиучен, известен като Джалаладдин Руми.Наричан от

мнозина Маулана, или Учителя, той имахиляди ученици и поклонници от цялатаобласт и отвъд

61/1197

нея и е смятан от всички мюсюлмани запътеводна звезда.

През 1244 година Руми се запознава сШамс, пътуващ дервиш с необичайнивъзгледи и

еретични възвания. Тази срещапреобразява живота и на двамата. Всъщото време бележи началото

на непоклатимо изключителноприятелство, което суфистите от иднитевекове ще оприличават на

съюз между два океана. След като срещаневероятния си съратник, Руми сепреобразява от

духовник традиционалист в убеденмистик, страстен поет, защитник налюбовта и родоначалник на

62/1197

екстатичния танц на въртящите седервиши, с което дръзва да се освободи отвсички общоприети

правила. Във време на сблъсъци идълбоко вкоренен фанатизъм Руми сеобявява за всеобща

духовност, като отваря вратите си за хораот всякакво потекло. Вместо насочениянавън джихад -

определян като „война срещуневерниците" и воден от мнозина и вонези дни, и днес, - Руми

отстоява насочения навътре джихад, вкойто целта е да се борим срещусобственото си его, или nafs,

и накрая да го победим.

63/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 8

Не всички обаче посрещат с разтворениобятия тези идеи, точно както не всичкиотварят

сърцата си за любовта. Силната духовнавръзка между Шамс и Руми става прицелна сплетни,

клевети и нападки. Двамата оставатнеразбрани, завиждат им, злословятсрещу тях, чернят ги, а

накрая те са предадени от най-близкитеси. Три години след срещата им дваматаса разделени по

трагичен начин.

Но историята не свършва дотук.

64/1197

Всъщност тя няма край. Близо осем векапо-късно духовете на Шамс и на Руми саживи и до

днес и се въртят в шеметен танц някъдесред нас...

Убиецът

Александрия, ноември 1252 година

Бунарът. Сега мъжът лежи мъртъв подтъмната му вода. Но където и да отида,очите му ме

следват, блеснали и приковаващи катодве тъмни звезди, които висят злокобнона небето горе.

Дойдох в Александрия с надеждата, че акоотида много надалеч, ще избягам отпронизващия

65/1197

спомен и ще заглуша стенанието, коетокънти в ума ми, онзи сетен вопъл, койтомъжът нададе,

преди лицето му да стане бяло катоплатно, очите му да изскочат, а гърлотому да се затвори в

недовършена въздишка - последно сбогомна пронизан с кама човек. Воят на хванатв капан вълк.

Убиеш ли някого, нещо от този човек сепрехвърля в теб: стон, миризма,движение. Наричам

го „проклятието на жертвата". То севкопчва в тялото ти и се просмуква вкожата ти, за да проникне

в сърцето ти и така да продължи да живеевътре в теб. Който ме види на улицата, неподозира за

66/1197

всичко това, аз обаче нося със себе сиследите на всички, които съм убил. Тевисят като невидими

огърлици на врата ми и усещам до плъттаси присъствието им, тягостно и тежко.Колкото и да е

неприятно, съм свикнал да живея с товабреме и съм го приел като част отработата си. Още откакто

Каин е съсякъл Авел, във всеки убиецдиша човекът, когото той е убил - другоможе и да не знам,

но в това съм сигурен. То не мепритеснява. Вече не. Ала защо тогава бяхтолкова разтърсен след

последния случай?

67/1197

Този път всичко беше различно още отсамото начало. Да вземем напримерначина, по който

намерих поръчката. Или по-точно казано,тя намери мен. В началото на пролетта на1248 година се

бях хванал на работа при съдържателкатана един бордей в Коня, хермафродит,известен с

гневливостта и сприхавостта си. Беше мивъзложил да държа под око блудниците ида взимам

страха на клиентите, които буйстват.

Помня ясно деня. Издирвах еднаблудница, която беше избягала от бордея,за да намери Бога.

68/1197

Беше красива и млада и това направо миразбиваше сърцето, понеже, щом язаловях, щях да й

обезобразя лицето така, че никой мъж дане я погледне отново. Тъкмо да я хванатази глупачка,

когато намерих на прага си тайнственописмо. Не се бях изучил на четмо, затоваго отнесох в

медресето3 и там платих на един ученикда ми го прочете.

Оказа се анонимно, беше подписано самос „неколцина истински вярващи".

„От достоверен източник научихме откъдеидваш и кой всъщност си - се казваше вписмото. -

69/1197

Навремето си бил от Асасините! Знаем иче след като Хасан Сабах е починал иводачите ви са били

пратени в тъмница, братството ви вече нее същото. Дошъл си в Коня, за да сеспасиш от гоненията,

и оттогава се укриваш."

В писмото се казваше още, че има спешнанужда от услугите ми по въпрос от голямаважност.

Щял съм да бъда възнаграден пребогато.Ако съм проявявал интерес, да съм сеявял същата вечер

по мръкнало в една много посещаванапивница. Да съм седнел на масата най-близо до прозореца, с

70/1197

гръб към вратата, със сведена глава и споглед, насочен към пода. Малко следтова при мен щял да

дойде човек, един или повече, който щялда ме наеме. Щели да ми предоставятвсички необходими

сведения. През цялото време, и след катодойдели, и докато сме разговаряли, идокато си тръгвали,

да не съм вдигал глава и да не съм гигледал в лицата.

Писмото беше странно. Но какво толкова,бях свикнал с приумиците на клиентитеси. През

годините ме бяха наемали какви ли нехора и повечето настояваха да държаимената им в тайна. От

71/1197

опит знаех, че колкото повече сестремеше клиентът да скрие койвсъщност е, толкова по-близък бе

той на жертвата, но това не ми влизаше вработата. Моята задача беше да убивам. Ане да търся

причините да ме пращат да го правя. Етокакъв живот бях избрал през всичкитегодини, откакто бях

напуснал Аламут.

3Мюсюлманско духовно училище. -Б.а.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 9

Така и така рядко задавам въпроси. Закакво ми е? Повечето хора, коитопознавам, имат поне

72/1197

един човек, от когото искат да се отърват.Това, че не предприемат нищо, неозначава непременно,

че са застраховани срещу желанието даубиват. Всъщност всеки може да станеубиец някой ден.

Хората не го проумяват, докато не им сеслучи. Мислят си, че не са способни даубият човек. Но

това е само въпрос на съвпадение.Понякога и едно движение е достатъчно,за да избухнат. Едно

преднамерено недоразумение, караницаза нищо или просто това, че са се оказалина неподходящо

време в неподходящо място, може даизвади наяве разрушителната жилка ухора, които иначе са

73/1197

добри и почтени. Всеки може да убие. Ноне всеки може да убие хладнокръвнонепознат. Точно тук

на сцената се появявам аз.

Вършех мръсната работа на другите. ДориБог признава, че в свещения Мупромисъл трябва

да има някой като мен, щом е възложилна Азраил, архангела на смъртта, даотнема живота. Така

човеците се страхуват от ангела,проклинат го и го мразят, докато Божиитеръце си остават чисти, а

името Му - неопетнено. Не беше честноспрямо ангела. Но какво пък, светът не еизвестен като

74/1197

място, където тържествува правдата, налитака?

Щом се мръкна, отидох в пивницата.Оказа се, че масата при прозореца е заетаот мъж с белег

на лицето, който, изглежда, бе потънал вдълбок сън. Мина ми през Ума да госъбудя и да му кажа

да се премести другаде, но никога незнаеш какво ще направи пиян човек, а азтрябваше да

внимавам да не привличам много-многовниманието. Затова седнах на съседнатамаса при

прозореца, тя беше свободна.

75/1197

Не след дълго дойдоха двамина.Разположиха се от двете ми страни - да неим виждам лицата.

Не ми трябваше да ги гледам обаче, за даразбера колко са млади и неподготвени застъпката, която

се канеха да направят.

- Отзивите за теб са повече от отлични -подхвана единият с глас, в който седолавяше не

толкова предпазливост, колкото уплаха. -Казаха ни, че си най-добрият.

Прозвуча странно по начина, по който гоизрече, но аз се сдържах и не се усмихнах.Забелязах,

че ги е страх от мен, което беше добре.

76/1197

Ако бяха достатъчно уплашени, нямашеда дръзнат да ми причинят зло.

И така, рекох:

- Да, най-добрият съм. Затова ми викатЧакаловата глава. Колкото и трудна да езадачата,

никога не съм подвеждал клиент.

- Чудесно. - Той въздъхна. - Защото тазизадача може и да не се окаже лесна.

Намеси се и другият.

- Слушай сега, има един човек, който си есъздал прекалено много врагове. Откактое дошъл в

града, не е донесъл друго освеннеприятности. Предупреждавали сме гомного пъти, но той не ни

77/1197

обръща внимание. Точно обратното,стана още по-заядлив. Не ни оставя другизбор.

Винаги беше едно и също. Преди да сеспазарим, всеки от клиентите се опитвашеда се

обяснява, все едно одобрението ми щешеда смекчи тежестта на онова, което сеготвеше да

извърши.

- Разбрах. Кажи ми кой е човекът -подканих аз.

Те явно не искаха да посочват име ивместо това се впуснаха в мъглявиописания.

78/1197

- Еретик, няма нищо общо с исляма.Непокорен човек, който само светотатстваи хули Бога.

Странна птица, дервиш.

Още щом чух последната дума, ръцете минастръхнаха. Мислите ми запрепускахашеметно.

Бях убивал какви ли не хора, млади истари, мъже и жени, сред тях обаченямаше дервиш, човек на

вярата. Бях суеверен и не исках данавличам върху себе си Божия гняв,понеже въпреки всичко

вярвах в Бог.

- Както гледам, ще ви отпратя. Не ми сеиска да убивам дервиш. Намерете друг.

79/1197

При тези думи станах да си вървя. Ноединият от мъжете ме сграбчи за ръката исе примоли:

- Недей така, чакай малко. Ще бъдешвъзнаграден според усилията. Каквито ипари да

поискаш, сме готови да ги удвоим.

- А дали да не ги утроите? - попитах,убеден, че няма да са в състояние давдигнат чак толкова

сумата.

Но за моя изненада двамата сепоколебаха, поколебаха и се съгласиха.Облегнах се, бях като

на тръни. С тези пари можех най-сетне даси позволя да платя за невеста, да сезадомя и да спра да

80/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 10

мисля как да свързвам- двата края. Затакива пари си струваше да убия всеки,бил той дервиш или

не.

Откъде можех да знам в онзи миг, чедопускам най-голямата грешка в животаси и до края на

дните си ще съжалявам? Откъде можех дазнам, че ще бъде толкова трудно да убиядервиша и че

дълго след смъртта му погледът му катонож ще ме преследва навсякъде?

Четири години са минали, откакто гонамушках в онзи двор и, след катохвърлих трупа в един

81/1197

кладенец, зачаках плисък на вода, койтотака и не чух. Мъжът сякаш не падна долувъв водата, а се

понесе нагоре към небето. И досега, заспяли, сънувам кошмари, а погледам ли заповече от няколко

секунди вода, каква да е вода, мепронизва леден ужас и започвам даповръщам.

ЧАСТ ПЪРВА

ЗЕМЯ

Всичко, което е твърдо, погълнато изастинало

Шамс

Странноприемница край Самарканд, март1242 година

82/1197

Близо до очите ми, над напуканатадървена маса трепкаха восъчни свещи.Видението, което

ме беше обсебило тази вечер, беше съвсемясно. Виждах голяма къща с двор, пълен снацъфтели

жълти рози, и в средата на двора бунар снай-студената вода на света. Беше меканощ в края на

есента, на небето грееше пълна месечина.Някъде в далечината бухаха и виеханощни зверове. След

малко от къщата излезе широкоплещестмъж на средна възраст с добро лице идълбоко поставени

очи с лешников цвят, който беше дошълда ме търси. Изражението му бешеобезпокоено, а очите му

83/1197

бяха неописуемо тъжни.

- Шамс, Шамс, къде си? - извика тойналяво и надясно.

Изви се вятър и луната се скри зад облак,сякаш не искаше да става свидетелка наонова, което

щеше да се разиграе. Бухалите спряха дабухат, прилепите престанаха да махат скриле, не изпука

дори огънят в огнището вътре в къщата.Над света се спусна гробна тишина.

Мъжът се приближи бавно до кладенеца,надвеси се и погледна надолу.

- Шамс, скъпи - прошепна той. - Там лиси?

Понечих да отговоря, ала от устните ми несе изтръгна и звук.

84/1197

Мъжът се надвеси още повече и пак севзря долу в кладенеца Отпърво невиждаше друго

освен тъмната вода. После обаче зърначак на дъното ръката ми, която се носешебезцелно, като

разбит от силна буря сал, по нагънатата отвълнички повърхност. След това съгледадве очи - два

лъскави черни камъка, - взрени в пълнатамесечина, която излезе иззад плътнитетъмни облаци.

Очите ми бяха приковани към луната,сякаш чакаха от небето обяснение защосъм бил убит.

Мъжът се свлече на колене, както викашеи се удряше по гърдите.

85/1197

- Убили са го! Убили са моя Шамс -ревеше той.

Точно тогава иззад храста изникна сянка,която се прехвърли бързо, крадешком,като дива

котка през градинския зид. Но мъжът незабеляза убиеца. Прорязан от смазващаболка, продължи да

пищи и пищи и накрая гласът му сенатроши като стъкло и се пръсна намалки остри парчета щ

нощта.

- Ей, ти! Стига си крещял като луд.

- Ако не престанеш да вдигаш такъвужасен шум, ще те изритам оттук.

- Казах, млъквай! Чу ли? Млъкни!

86/1197

Тези думи бяха изкрещени от мъжки глас,който гръмна заплашително близо.Престорих се, че

не съм го чул - предпочитах да остана въввидението си и да погледам още малко.Исках да науча

повече за смъртта си. Исках да видя имъжа с най-тъжните очи. Кой беше той?Как беше свързан с

мен и защо в онази есенна нощ метърсеше толкова отчаяно?

Ала още преди да съм погледнал ощеведнъж: видението, някой от друготоизмерение ме

сграбчи за ръката и ме разтресе толковасилно, че усетих как зъбите в устата митракат. Дръпна ме

87/1197

назад в този свят.

Отворих бавно, без желание очи и видяхчовека, застанал пред мен. Беше високдебел мъж с

побеляла брада и гъсти мустаци, засукании остри в краищата. Познах го, бешеханджията. Почти

веднага забелязах в него две неща: че ечовек, свикнал да сплашва с груб език инеприкрито

насилие. И че сега е бесен.

- Какво искаш? - попитах. - Защо медърпаш за ръката?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 11

88/1197

- Какво искам ли? - ревна свъсенханджията. - Искам като начало да спрешда пищиш, ето

какво искам. Плашиш ми гостите.

- Виж ти! Наистина ли съм пищял? -промърморих, докато се отскубвах отхватката му.

- И още как! Пищеше като мечка, дето влапата й се е забил трън. Какво теприхваща? Да не си

задрямал по време на вечерята? Явно сисънувал кошмар.

Знаех, че това е единственотоправдоподобно обяснение, и ако гопотвърдях, ханджията щеше

да бъде доволен и да ме остави на мира.Въпреки това не исках да лъжа.

89/1197

- Не, братко, нито съм заспал, нито съмсънувал кошмар - отвърнах. - Всъщностизобщо не

сънувам.

- Как тогава ще обясниш тия писъци? -поиска да разбере ханджията.

- Получих видение. Различно е.

Той ме погледна озадачено и известновреме смука върховете на мустаците си.Накрая рече:

- Вие, дервишите, сте луди за връзване.Особено странстващите. По цял денпостите, молите

се и крачите под прежурящото слънце.Нищо чудно, че започвате дахалюцинирате: мозъкът ви се е

опекъл!

90/1197

Аз се усмихнах. Не бе изключено да еправ. Казват, че тръгнеш ли да търсишБога, може да си

изгубиш разсъдъка.

Точно тогава се появиха две момчетаслугинчета, хванали от двете страниогромен поднос с

чинии: току-що опечено на шиш яре,чирози, овнешко с подправки, сладкишиот бяло брашно,

нахут с кюфтета и леща с лой от овчаопашка. Тръгнаха да ги разнасят изгостилницата, като

изпълниха въздуха с миризмата накромид лук, чесън и подправки. Когатоспряха в моя край на

91/1197

масата, си взех паница чорба, над която севиеше пара, и малко черен хляб.

- Имаш ли пари да платиш? - попитамалко снизходително ханджията.

- Не, нямам - отвърнах. - Но ми разрешида ти предложа нещо. В замяна нахраната и стаята

мога да ти разтълкувам сънищата.

Застанал с ръце на хълбоците, той миотговори с ехидна усмивка.

- Току-що ми каза, че изобщо не сънуваш.

- Точно така. Аз съм тълкувател насънища, който си няма сънища.

- Би трябвало да те изхвърля оттук. Кактовече казах, вие, дервишите, не сте свсичкия си -

92/1197

рече ханджията, като бълвашепрезрително думите. - Ето какво ще тепосъветвам: не те знам на

колко години си, но съм сигурен, че си семолил достатъчно и за двата свята.Намери си добра жена

и се задоми. Сдобий се с деца. Това ще типомогне да стъпиш здраво на земята.Какъв е смисълът да

се скиташ по широкия свят, приположение че навсякъде е същата мъка?Повярвай ми. Там няма

нищо ново. При мен отсядат хора от най-далечни кътчета на земята. Пийнат една-две чаши и от

всички тях чувам само едно. Хората саеднакви навсякъде. Същата храна, същатавода, същите

93/1197

глупости.

- Аз не търся нещо различно. Аз търсяБога - отвърнах.

- Значи Го търсиш не където трябва -заяде се той с глас, който изведнъж бешестанал по-

плътен. - Бог е напуснал това място! Ниене знаем кога ще се върне.

При тези думи сърцето ми се замята вгърдите.

- Който злослови за Бога, злослови и засебе си - казах.

По устата на ханджията заигра страннакрива усмивка. Видях върху лицето мугорчилка и

възмущение, както и нещо, коетоприличаше на детинска обида.

94/1197

- Нима Бог не е казал: „Ние сме по-близодо него, отколкото вената на шията му"4 -попитах

го. - Бог не е някъде високо на небето. Тойе във всеки от нас. И заради това не нинапуска никога.

Как може да напусне сам Себе Си?

- Напуска ни, напуска ни, и още как -възрази със студени предизвикателни очиханджията. -

Щом Бог е тук, а не си помръдва и пръста,когато страдаме от най-страшни мъки,какво ни говори

това за Него?

- Чуй първото правило, братко - казах муаз. - Както виждаме Бога, така виждаме исебе си -

95/1197

едното е пряко отражение на другото. АкоБог пробужда в ума ни главно страх иукор, това ще

рече, че вътре в нас са се натрупалипрекалено много страх и укор. Аковиждаме Бога преизпълнен

с любов и състрадание, значи такива смеи ние.

Ханджията възрази начаса, аз обачевидях, че думите ми са го изненадали.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 12

- Каква е разликата между това итвърдението, че Бог е плод навъображението ни? Не

разбирам.

96/1197

Отговорът ми обаче беше прекъснат отврява в другия край на гостилницата.Обърнахме се

натам и съгледахме двама груби на видмъже, които крещяха пиянскинебивалици. Обиждаха с

необуздана наглост другите, взимаха имхраната от паниците, пиеха им от чашитеи ако някой се

възпротивеше, му се подиграваха каторазпалували се първолаци от мектеба5.

4 Цитатите от Корана в книгата са попревода на Цветан Теофанов. - Б. пр.

5 Начално училище. - Б. а.

- Някой трябва да усмири тияразмирници, нали? - изсъска през зъбиханджията. - Стой сега и

97/1197

гледай!

Той се стрелна към другия край нагостилницата, вдигна един от пияните отмястото му и го

фрасна по лицето. Той явно не гоочакваше, понеже се свлече като празенчувал на пода. От устните

му се изтръгна само тиха въздишка, другзвук мъжът не издаде.

Вторият се оказа по-як и започна даоказва яростна съпротива, но наханджията не му

трябваше много време да просне и него.Изрита непокорния гост в ребрата и послестъпи с все сила

98/1197

върху ръката му, като я смачка с тежъкботуш. Чухме как се чупи пръст, а може дабяха и няколко.

- Спри се! - възкликнах. - Ще вземеш да гоубиеш. Това ли искаш? Като суфист се бяхзарекъл

да браня живота и да не върша зло.

В този свят на заблуди мнозина са готовида се бият без причина, много са и тези,които го

правят с причина. Суфистът обаче нямада се бие и с причина. Беше изключено даприбягна до

насилие. Но можех да се хвърля като мекоодеяло между ханджията и гостите и да гиразтърва.

99/1197

- Не се бъркай, дервишо, че ще взема да тепребия и теб - закани се ханджията, ала идвамата

знаехме, че няма да го направи.

След малко слугинчетата вдигнахадвамата пияни: единият беше със счупенпръст, а другият -

със счупен нос, всичко беше плувнало вкръв. В гостилницата се спусна тягостномълчание. Горд от

страха, който е всял, ханджията мепогледна крадешком. Когато заговориотново, сякаш се обърна

към всички наоколо - гласът му се извисидиво като на граблива птица, която сехвали горе в

откритото небе.

100/1197

- Невинаги съм бил такъв, така да знаеш,дервишо. Навремето насилието не мибеше стихия,

сега обаче ми стана. Когато Бог забравя занас тук, долу, ние, простосмъртните,нямаме друг избор,

освен да се стегнем и да възстановимправдата. Кажи му Го следващия път,когато разговаряш с

Него. Нека знае, че изостави ли агнетатаСи, те няма да чакат смирено да гиотведат в кланицата.

Ще се превърнат във вълци.

Свих рамене и показах вратата.

- Грешиш.

101/1197

- В какво греша, в това, че навремето съмбил агне и сега съм се превърнал във вълкли?

- Не, тук си прав. Виждам, че наистина систанал вълк. Но грешиш, когато наричаш„правда"

онова, което вършиш.

- Чакай, още не съм приключил с теб! -викна на гърба ми ханджията. - Длъжникси ми. Нали в

замяна на храната и нощувката щеше дами разтълкуваш сънищата?

- Ще направя нещо по-добро - предложих.- Ще ти гледам на ръка.

Обърнах се и тръгнах към него, вторачен впламналите му очи. Той трепна неволно,не ми

102/1197

вярваше. Въпреки това не ме избута,когато го сграбчих за дясната ръка и яобърнах с дланта

нагоре. Разгледах линиите и видях, че садълбоки и накъсани и очертават неравнипътища. Малко

по малко изникна цветът на аурата му:ръждивокафяв и толкова светлосин, чечак приличаше на

сив. Духовната му енергия бешеизкорубена и изтъняла по краищата,сякаш вече нямаше сили да се

брани от външния свят. Дълбоко в себе симъжът беше точно толкова жив, колкото испаружено

растение. За да компенсира загубата надуховна енергия, беше удвоилфизическата, която

103/1197

прилагаше за щяло и нещяло.

Сърцето ми се разтуптя, защото бяхзапочнал да виждам нещо. В началотосмътно, като през

було, после все по-ясно пред очите миизникна една картина.

Млада жена с кестенява коса, боса, счерни татуировки и червен везан шалпрез раменете.

- Загубил си любим човек - казах и хванахханджията за лявата длан.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 13

Гърдите на жената са набъбнали отмляко, коремът й е толкова голям, че ощемалко, и ще се

104/1197

пръсне. Тя е хваната като в капан вколиба, която гори. Около къщата имавоини, яхнали коне с

посребрени седла. Носи се тежкатамиризма на подпалено сено и човешкаплът. Монголски ездачи

със сплескани широки носове, с дебеликъси вратове и със сърца, твърди катокамък. Могъщата

войска на Чингис хан.

- Загубил си двама души, които си обичал- поправих се аз. - Жена ти е износвала

първородната ти рожба.

Веждите на ханджията се сключиха, очитему се втренчиха в кожените ботуши,устните му се

105/1197

свиха, лицето му се сгърчи в неразгадаемакарта. Изведнъж той ми се стори многосъстарен.

- Знам, не е утеха за теб, но ми се струва,че има нещо, което трябва да знаеш -рекох му аз. -

Жена ти е загинала не от пожара ипушека. Върху главата й от тавана епаднала греда. Умряла е на

място, не се е мъчила. Винаги си смятал,че се е мъчила ужасно, всъщност обаче тяизобщо не е

страдала.

Ханджията сбърчи чело и се преви подбреме, каквото само той разбираше.Гласът му беше

пресипнал, когато попита:

106/1197

- Откъде знаеш всичко това?

Не обърнах внимание на въпроса му.

- Обвиняваш се, че не си я погребал кактоподобава. Още я виждаш насън как пълзиот ямата,

в която е била погребана. Но умът ти сииграе с теб. Всъщност жена ти и синът тиса добре, пътуват

из безкрая, свободни като прашинкисветлина. - После добавих, като претегляхвсяка дума: - Пак

можеш да станеш агне, понеже ощеносиш това в себе си.

Щом го чу, ханджията дръпна ръка,сякаш току-що се беше докоснал донажежена тенджера.

107/1197

- Не ми харесваш, дервишо - рече той. -Днес ще те оставя да пренощуваш тук. Ноутре заран

си тръгвай по живо, по здраво. Не искамда виждам повече лицето ти.

Винаги ставаше така. Кажеш им истината,и те намразват. Колкото повече говоришза любов,

толкова повече те мразят.

Ела

Нортхамптън, 18 май 2008 година

Беше толкова изцедена от напрежениетослед караницата с Дейвид и Джанет, че севидя

принудена да остави за малко „Сладкобогохулство". Имаше чувството, че най-неочаквано се е

108/1197

вдигнал капакът на врящ котел, от койтозаедно с парата са излезли старисблъсъци и ново

негодувание. За съжаление не друг, аименно Ела беше вдигнала този капак. Иго беше направила,

като беше набрала телефонния номер наСкот и го беше помолила да не се жени задъщеря й.

По-късно през живота си щеше дасъжалява горчиво за всичко, което еизрекла по време на

този телефонен разговор. Но онзи майскиден беше сигурна в себе си и че е стъпилаздраво на

земята, затова изобщо не й хрумна каквище бъдат ужасните последици от тазинейна намеса.

109/1197

- Здрасти, Скот, обажда се Ела, майката наДжанет - подхвана тя, като се опитваше дазвучи

весело, сякаш се обаждаше всеки ден наприятеля на дъщеря си. - Имаш ли малковреме да

поговорим?

- С какво мога да бъда полезен, госпожоРубинстайн? - изпелтечи Скот, изненадан,но както

винаги, възпитан.

И Ела му обясни не по-малко възпитано,че макар и да няма нищо против него, тойе

прекалено млад и неопитен, за да се жениза дъщеря й. Добави, че дори и сега да еразстроен от този

110/1197

телефонен разговор, някой ден в нетолкова далечното бъдеще щял даразбере и дори да й

благодари, задето го е предупредиланавреме. Помоли го дотогава да бъде такалюбезен и да

забрави за сватба, а също да неразгласява, че са разговаряли потелефона. Настъпи тягостно

напрегнато мълчание.

- Според мен вие, госпожо Рубинстайн, неразбирате - отвърна Скот, когато накраяси върна

дар словото. - Ние с Джанет се обичаме.

Ето, пак се почва! Как изобщо бешевъзможно хората да са толковалековерни, че да очакват

111/1197

любовта да им отвори всички врати?Гледаха на нея като на вълшебна пръчка,която с чудодейния

си допир може да реши всичко.

Но Ела не каза тези неща. Вместо товадопълни:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 14

- Разбирам чувствата ти, повярвай. Но сипрекалено млад и животът е дълъг. Знаели човек?

Утре можеш да се влюбиш в друга.

- Госпожо Рубинстайн, не искам да съмгруб, но не смятате ли, че същото важи завсички,

включително за вас? Знае ли човек? Утреи вие може да се влюбите в друг.

112/1197

Ела прихна и се смя по-силно и по-дълго,отколкото възнамеряваше.

- Аз съм семейна жена. Направила съмизбор до края на живота си. Както исъпругът ми.

Точно това имам предвид. Бракът е важнорешение, което трябва да се обмислимного внимателно.

- Нима ми казвате да не се женя задъщеря ви, която обичам, защото внякакво неопределено

бъдеще мога да се влюбя в някаквонеизвестно засега момиче? - попита Скот.

Оттук нататък разговорът тръгна надолу,изпълнен с напрежение и разочарование.Когато

113/1197

накрая затвориха, Ела се отправи къмкухнята и се зае с онова, което правешевинаги във времена

на емоционален смут: започна да готви.

След половин час звънна мъжът й.

- Не мога да повярвам, че си се обадила наСкот, за да го молиш да не се жени задъщеря ни.

Кажи ми, че не си го направила.

Ела ахна.

- Охо, разчуло се е бързо. Нека ти обясня,скъпи. Но Дейвид я прекъсна рязко:

- Няма какво да ми обясняваш. Не етрябвало да го правиш. Скот е казал наДжанет и тя е

114/1197

ужасно разстроена. Отива за няколко дниу приятели. Засега не иска да те вижда. -Той замълча за

малко. - И аз не я виня.

Вечерта не се прибра не само Джанет.Дейвид прати на Ела есемес, за да япредупреди, че е

изникнало нещо спешно. Нямашеобяснение какво точно е естеството наспешното нещо.

Това изобщо не му беше в стила ивлизаше в разрез с духа на брака им.Дейвид можеше и да

флиртува ту с една, ту с друга, можешедори да преспива с тях и да се охарчва, новечер винаги се

115/1197

прибираше и сядаше на масата. Колкото идълбока да беше пропастта между тях,Ела винаги

готвеше, а той винаги ядеше судоволствие и признателност каквото тяму сложеше в чинията. А в

края на вечерята никога не пропускашеда и благодари, да й каже искрено„благодаря", което Ела

винаги тълкуваше като закодираноизвинение за изневерите му. Тя мупрощаваше. Винаги.

За пръв път съпругът й постъпвашетолкова безочливо и Ела обвиняваше себеси за тази

промяна. Но всъщност чувството за винабе едва ли не нейна втора природа.

116/1197

След като Ела седна с близнаците намасата, чувството й за вина бешеизместено от тъга. Тя

устоя на молбите на Ави да поръча пица ина опитите на Орли да не яде нищо и гинакара да изядат

дивия ориз с и телешкото, запечено сгорчица. И макар на повърхността да сибеше все същата

оправна грижовна майка, Ела усети как внея се надига отчаяние и в устата й горчикато от жлъч.

След вечерята седна сама в кухнята иусети спокойствието наоколо като тежко итревожно.

Изведнъж храната, която бешеприготвила, резултатът от дълги часовеусърден труд й се стори не

117/1197

само отегчителен и скучен, но и леснозаменяем. Обзе я самосъжаление. Ядосасе, че скоро ще

навърши четирийсет, а не е успяла дапостигне повече в живота. Носеше в себеси толкова много

любов, но никой не я искаше.

Мислите й се насочиха към „Сладкобогохулство". Ела беше заинтригувана отхарактера на

Шамс от Тебриз.

„Щеше да бъде хубаво, ако имах такъвчовек до себе си - пошегува се тя наум. -Никога

нямаше да скучая."

118/1197

И кой знае защо, в съзнанието й изникнаобразът на висок мургав загадъчен мъж вкожен

панталон, яке на мотоциклетист и чернакоса до раменете, който кара лъскавчервен „Харли-

Дейвидсън" с разноцветни пискюли покормилото. Ела се усмихна. Красив, сексимотоциклетист

суфист, който кара бързо по празнамагистрала! Сигурно ще бъде страхотнотакъв мъж да те качи

на автостоп!

После тя се запита какво ли ще видиШамс, ако реши да й гледа на ръка. Щешели да й обясни

119/1197

защо от време на време главата й гъмжиот мрачни мисли? И защо Ела се чувстватолкова самотна,

въпреки че има голямо семейство, къдетоцари любов. Ами цветовете на аурата й?Дали бяха ярки и

дръзки? Дали напоследък в живота йимаше нещо, което да е ярко и дръзко? Идали изобщо някога

беше имало?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 15

Точно тогава, докато седеше сама намасата в кухнята, осветена само от слабатасветлина на

120/1197

фурната, Ела си даде сметка, че с каквитои високопарни думи да отрича, колкото ида го

премълчава, дълбоко в себе си копнее залюбов.

ШАМС

Странноприемница край Самарканд, март1242 година

Бързо потънали - всеки в своите сънища,на горния етаж в странноприемницатаспяха

десетина пътници - капнали от умора ипритиснати от самота. Трябваше дапрескачам голи крака и

ръце, докато стигна празния сламеник,който вонеше на пот и плесен. След католегнах, се замислих

121/1197

в тъмното за случилото се през деня и сезапитах дали не е имало божественизнамения, на които

съм станал свидетел, но в бързината илиот невежество не съм разбрал.

Още от малък получавах видения и чувахгласове. Постоянно разговарях с Бога иТой

постоянно ми отговаряше. Понякога секачвах лек като шепот чак на седмотонебе. После се

спусках в най-стаените дълбини наземята, където всичко миришеше напръст, и аз бях скрит като

камък, заровен под могъщи дъбове исладки кестени. Доста често не ми сеядеше и дни наред не

122/1197

слагах и залък в уста. Тези неща изобщоне ме плашеха, ала с времето се научих дане ги

споменавам пред други. Човеците имахасклонност да чернят каквото не разбират.Бях го научил на

собствен гръб.

Първият, посрещнал на нож видениятами, беше родният ми баща. Сигурно съмбил на десет

години, когато започнах да виждам всекиден своя ангел пазител и от лековериесмятах, че така е с

всички. Веднъж, докато баща ми меучеше да правя ракла от кедър, та да станакато него

123/1197

дърводелец, му казах за своя ангелпазител.

- Имаш развихрено въображение, синко -рече студено баща ми. -И по-добре не гопоказвай на

никого. Само това оставаше, пак данастроим срещу себе си съселяните.

Преди няколко дни съседите се бяхаоплакали на родителите ми от мен и мебяха обвинили, че

се държа странно и им плаша децата.

- Не те разбирам, синко. Толкова ли неможеш да приемеш, че не си нищо повечеот

родителите си? - попита татко. - Всякодете прилича на майка си и на баща си.Ти не правиш

124/1197

изключение.

Точно тогава осъзнах, че колкото и даобичам родителите си, колкото и дакопнея за любовта

им, за мен те са чужди хора.

- Аз, татко, не съм от същото яйце, кактодругите ти деца. Смятай ме за пате,израсло сред

кокошки. Не съм домашна птица, накоято й е писано да прекара живота си вкурника. Теб водата те

плаши, а мен ме подмладява. За разликаот теб, аз зная да плувам и ще го правя.Океанът ми е дом.

Ако си с мен, ела в океана. Ако ли не,престани да ми се бъркаш и си върви вкурника.

125/1197

Очите на баща ми се разшириха, сетнестанаха малки и отчуждени.

- Щом сега разговаряш така с баща си -заяви той угрижено, - как ли ще говоришна враговете

си, когато пораснеш!

Колкото и огорчени да бяха родителитеми, виденията не изчезнаха и когатопоотраснах.

Точно обратното, станаха още по-наситени и завладяващи. Давах си сметка,че притеснявам майка

си и баща си, и се чувствах виновен,задето ги разстройвам, ала истинатабеше, че не знаех как се

126/1197

слага край на виденията, а и да знаех,едва ли щях да го направя. Не след дългонапуснах завинаги

бащиния дом. От онзи ден Тебриз се епревърнал в блага сладостна дума,толкова крехка и нежна,

че се топи върху езика ми. Спомените миот града са съпътствани от три миризми:на отсечено

дърво, на маков хляб и едва доловимотосвежо ухание на сняг.

Оттогава съм странстващ дервиш, никогане нощувам по два пъти на едно място,никога не ям

по два пъти от една паница, всеки денвиждам около себе си различни лица.Огладнея ли,

127/1197

припечелвам, като тълкувам сънища. Втова състояние се скитам на изток и наЗапад, търся навред

Бога. Навсякъде издирвам живот, койтода си струва да живея, и знания, които систрува да знам.

Никъде нямам корени и имам да ходянавсякъде.

По време на скиталчествата си съмпоемал по какви ли не друмища, отоживени търговски

пътища до забравени пътеки, където днинаред няма да срещнеш жива душа. Отбреговете на Черно

море до градовете на Персия, отнеобятните степи на Централна Азия допясъчните дюни на

128/1197

Арабия, съм минавал през гъсти гори,равни пасища и пустини, отсядал съм вкервансараи и

странноприемници, допитвал съм се вдревни библиотеки до начетени люде,слушал съм учители,

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 16

които учат по мектебите малките деца,обсъждал съм тефсира6 и логиката сученици в мадрасите,

посещавал съм храмове, манастири исветилища, размишлявал съм сотшелници в пещерите им,

повтарял съм заедно с дервишите зикр7,постил съм с мъдреци и съм се хранил серетици, танцувал

129/1197

съм под пълната месечина с шамани,запознавал съм се с хора от всичкивероизповедания, възрасти

и поприща и съм ставал свидетел и назлочестини, и на чудеса.

Виждал съм сполетени от недоимък села,ниви, овъглени от пожари, и плячкосаниградове,

където реките текат червени и не саостанали мъже над десетгодишна възраст.Виждал съм най-

доброто и най-лошото в хората. Вече неме изненадва нищо.

Докато изживявах всички тезиперипетии, започнах да съставям списък,който не е включен в

130/1197

никоя книга и се е запечатал само вдушата ми. Наричам този личен списъкОсновни принципи на

пътуващия мистик на исляма. За мен те саобщозначими, надеждни и неизменникато природните

закони. Взети заедно, образуватЧетирийсетте правила на религията налюбовта, които могат да се

постигат само и единствено чрез любов. Иедно от тези правила гласи: Пътят къмистината е усилие

на сърцето, а не на разума. Нека сърцетоти бъде пръв водач. Не разумът. Срещнисе със

себелюбието си, опълчи се срещу него инакрая го победи. Познаеш ли своето его,ще познаеш и

131/1197

Бога.

Трябваха ми години, докато приключаработата по тези правила. Общочетирийсет на брой. И

сега, след като го направих, знаех, ченаближавам последния отрязък отвремето си на този свят.

Напоследък често получавах видения втази насока. Притесняваше ме не смъртта,защото не я

възприемах като завършек, а това, че щеумра, без да съм оставил наследство.Вътре в гърдите ми се

бяха натрупали много думи, истории,които чакаха да бъдат разказани. Искахда предам цялото това

132/1197

знание на някого, който не е нито учител,нито ученик. Търсех равностоен човек:съратник.

6 Тълкуване на Корана. - Б. а.

7 Ислямска духовна практика, при коятомногократно се изрича Божието име. - Б.а.

- Боже - прошепнах в тъмната усойнастая, - цял живот съм се скитал поширокия свят и съм

следвал пътя Ти. Виждах всекиго катоотворена книга, като ходещ Коран.Странях от кулите от

слонова кост на книжниците ипредпочитах да прекарвам времето сотритнатите,

133/1197

безотечествениците и изгнаниците. Сегавече ще се пръсна. Помогни ми да предамТвоята мъдрост

на човек, който го заслужава. Послеможеш да правиш с мен каквато е Твоятаволя.

Направо пред очите ми стаята се озари отсветлина, толкова ярка, че лицата напътниците по

леглата станаха мъртвешко сини.Замириса на свежест и на живот, сякашнякой беше отворил рязко

прозорците и поривистият вятър бе довялот далечни градини уханието на крем ижасмин.

- Отиди в Багдад - обади се напевно моятангел пазител.

134/1197

- Какво ме чака в Багдад? - попитах аз-

- Ти се помоли за съратник и той ще тибъде даден. В Багдад ще намериш учител,който ще ти

посочи вярната посока.

Очите ми се напълниха със сълзи наблагодарност. Сега вече знаех, че мъжътот видението ми

е не друг, а духовният ми съратник. Бяхмеорисани да се срещнем рано или късно. Ищом се

срещнехме, щях да разбера защо добритему очи с цвят на лешник все са тъжни икак е станало

така, че са ме убили една нощ в началотона пролетта.

ЕЛА

135/1197

Нортхамптън, 19 май 2008 година

Без да чака слънцето да залезе и децата дасе приберат, Ела отбеляза докъде естигнала с

ръкописа и остави „Сладко богохулство".Беше й любопитно що за човек е написалромана, затова

включи компютъра и провери в Google „А.З. Захара" - питаше се какво ли щеизскочи, но не

очакваше много.

За нейна изненада се появи личен блог.Върху страницата преобладавахааметистовият и

тюркоазеният цвят, а в горния крайимаше мъж в дълга бяла дреха, койтокръжеше бавно. Ела не

136/1197

беше виждала никога дотогава въртящ седервиш, затова се взря внимателно вкартинката. Блогът

беше озаглавен „Черупката на имеживот", а отдолу имаше стих със същотоназвание:

Нека се изберем за спътници, нека, иседни в нозете ми!

Носим вътре в себе си много съзвучия, алане мисли, че сме каквото се вижда от нас.

Страницата беше пълна с пощенскикартички от градове и местности от цялсвят. Под всяка

имаше впечатления от мястото. Именнодокато ги четеше, Ела се натъкна на тринеща, които на

137/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 17

мига привлякоха вниманието й: първо, че„А"-то в „А. З. Захара" е съкратено от„Азис". Второ, че

Азис се смята за суфист. Трето, че сега тойе на пътешествие из Гватемала.

В друга част от блога бяха поместенинякои от снимките, които той бешеправил. Повечето

бяха портретни, на хора с всякакъв цвятна кожата. Колкото и различни да бяха, теси приличаха по

една любопитна подробност: на всичкихора от всички снимки видимо имлипсваше нещо. При

138/1197

някои това беше някаква обикновена вещ,например обица, обувка или копче,докато на други им

липсваше нещо много по-съществено катозъб, пръст и понякога крак. Подфотографиите пишеше:

Където и да живеем, които и да сме,дълбоко в себе си се чувстваменесъвършени. Все едно

сме загубили нещо и трябва да си говърнем. Повечето от нас така и неразбират какво е то. А и да

разбират, само малцина успяват датръгнат да го търсят.

Ела се зае да разглежда цялата страница:кликваше върху всяка снимка, за да яувеличи, и

139/1197

четеше какво е написал под нея Азис. Вдолния край на страницата имаше имейладрес:

azisZzahara@gmail. com, който тя преписавърху лист хартия. До него намери стих наРуми:

Любовта избери, Любовта! Животът безнея е бреме, ти вече видя.

Именно докато Ела четеше стиха, йхрумна твърде необичайна мисъл. Застотна от секундата

тя изпита чувството, че всичко, което АзисЗ. Захара е включил в личния си блог:снимките,

бележките към тях, цитатите и стиховете,е предназначено само за нейните очи.Мисълта беше

140/1197

странна и донякъде самонадеяна, но й севиждаше напълно логична.

По-късно същия следобед Ела седеше припрозореца, уморена и леко потисната,слънцето

напичаше гърба й, а в кухнята ухаеше нашоколадовите сладки, които правеше.Беше отворила пред

себе си „Сладко богохулство", носъзнанието й беше толкова претоварено,че тя не можеше да се

съсредоточи върху ръкописа. Хрумна й, чевероятно също трябва да състави списък сосновни

правила. Можеше да го наречеЧетирийсетте правила на многоулегналата, здраво стъпила на

141/1197

земята жена домакиня.

- Правило номер едно - пророни Ела. -Престани да търсиш любов! Престани датичаш след

невъзможни мечти! Със сигурност вживота на една семейна жена,наближаваща четирийсетте, има

по-важни неща.

Но кой знае защо, й докривя отсобствената й шега и това й напомни по-големите

неприятности. Сега вече Ела не се сдържаи се обади по телефона на голямата сидъщеря. Включи

се телефонният секретар.

142/1197

- Джанет, скъпа, знам, че не биваше да сеобаждам на Скот. Но го направих задобро. Просто

исках да се убедя, че...

Тя замълча и съжали ужасно, че не се еподготвила предварително. Чуваше катофонов звук

тихото жужене на телефонния секретар.Изнерви се при мисълта, че лентата севърти и времето

изтича.

- Джанет, извинявай, не трябваше да гоправя. Знам, не е хубаво да се оплаквам,при

положение че всичко ми е наред. Нопросто съм много... нещастна...

143/1197

Щрак. Телефонният секретар спря.Сърцето на Ела се сви и тя се стъписа отонова, което току-

що е казала. Какво я прихващаше? Самататя не знаеше, че е нещастна. Беше лиизобщо възможно

да си потиснат и да не го знаеш? Колкотои да е странно, Ела не се чувствашенещастна, задето е

признала, че е нещастна. Напоследък нечувстваше почти нищо.

Погледът й падна върху листа хартия,където тя беше записала електроннияадрес на Азис З.

Захара. Той изглеждаше най-обикновен,непретенциозен и сякаш я приканваше даго използва. Без

144/1197

да се замисля особено, Ела отиде накомпютъра и се зае да съчинява писмо:

Скъпи Азис З. Захара,

Казвам се Ела. Като рецензент къмлитературната агенция чета вашия роман„Сладко

богохулство". Още съм в самото начало ими харесва изключително много. Товаобаче е само лично

мое мнение и не отразява становището нашефа ми. Независимо дали романът михаресва, или не,

почти не мога да влияя върхуокончателното решение дали ще Вивземем за клиент.

145/1197

Вие явно смятате, че любовта е същностна живота и че е важна само тя. Нямамнамерение да

влизам с Вас в безплоден спор по тозивъпрос. Достатъчно е да кажа, че не съмдокрай съгласна. Но

не Ви пиша за това.

Пиша, защото, докато чета „Сладкобогохулство", се появиха съвпадения,които ми се струват

повече от странни. Точно сега се опитвамда убедя голямата си дъщеря да не сеомъжва толкова

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 18

146/1197

млада. Онзи ден помолих приятеля й даотложи плановете за брак. Сега дъщерями ме мрази и не ми

говори. Имам чувството, че двамата с неяще се разбирате прекрасно, понеже, кактоличи, и Вие

имате сходни възгледи за любовта.

Извинявайте, че Ви занимавам с личнитеси проблеми. Нямах такова намерение. Вличния Ви

блог (именно там намерих електроннияви адрес) пише, че сте в Гватемала.Сигурно е много

вълнуващо да обикаляте света. Акослучайно дойдете в Бостън, вероятноможем да се срещнем и да

поговорим на чаша кафе.

147/1197

С най-добри пожелания, Ела

Първият й имейл до АЗИС беше нетолкова писмо, колкото покана, вик запомощ. Ала Ела

нямаше откъде да го знае, докато седешев тишината на кухнята и пишеше нанепознат писател,

когото не се надяваше да срещне на живосега или някога в бъдещето.

Учителят

148/1197

БАГДАД, АПРИЛ 1242 ГОДИНА

Багдад така и не забеляза, че епристигнал Шамс от Тебриз, аз обаченяма да забравя никога

деня, когато той дойде в скромното нидервишко братство. Онзи следобедимахме важни гости. При

нас заедно с неколцина от хората си себеше отбил кадията и аз подозирах, че едошъл не само от

топли чувства. Беше известен снеприязънта си към суфизма и искаше дами напомни, че ни държи

под око, както държи под око всичкисуфисти наоколо.

Беше амбициозен човек. С валчесто лице,увиснало шкембе и къси месести пръсти,всеки

окичен с пръстен със скъпоценен камък.Не биваше да яде толкова много, аз обачесе съмнявах, че

на някой, дори на лекаря му, стиска да муго каже. Беше потомък на стар родкнижници и бе сред

най-влиятелните големци в околията.Само с един-единствен указ можеше да текачи на бесилото и

със същата лекота да помилва обвиненияи да го измъкне и от най-тъмния зандан.Ходеше облечен

само в кожи и скъпи дрехи и се държешенадуто, като човек, сигурен във власттаси. Не одобрявах

150/1197

неговата самовлюбеност, ала зарадибратството правех всичко възможно дазапазвам добри

отношенията с този влиятелен човек.

- Живеем в най-великолепния град наземята - оповести кадията, докато мяташев устата си

една смокиня. - Днес в Багдад епрепълнено с бежанци, потърсилиспасение от войската на

монголците. Ние им даваме сигурноубежище. Това е центърът на света, налитака, Баба Заман?

- Градът безспорно е истинска перла -отвърнах предпазливо. -Но да незабравяме, че

151/1197

градовете са като хората. Раждат се,минават през детството и младостта,остаряват и накрая

умират. Точно сега Багдад е в късната симладост. Не сме така богати, както повремето на халифа

Харун ар-Рашид, въпреки че и досегаможем донякъде с основание да сегордеем, че сме средище на

търговията, занаятите и поезията. Но койли знае как ще изглежда Багдад след еднохилядолетие?

Всичко може да се промени.

- Бива ли такова черногледство! - поклатиглава кадията и се пресегна към другакупа, за да си

152/1197

вземе от фурмите. - Абасидите ще запазятвластта си и ние ще се радваме наблагоденствие. Ако,

разбира се, сегашното положение не бъдепроменено заради предателите сред нас.Срещат се и

такива, които се представят замюсюлмани, а тълкуват исляма по начин,който е много по-опасен от

заплахите на неверниците.

Предпочетох да си замълча. Не бешетайна, че според кадията мистиците стяхното

индивидуалистично и езотеричнотълкуване на исляма само създаватнеприятности. Обвиняваше

153/1197

ни, че не обръщаме внимание на шариатаи така показваме неуважение къмоблечените във власт

хора - хора като него. Понякога имахчувството, че той май предпочита всичкисуфисти да бъдат

изритани от Багдад.

- Братството ви е безобидно, но немислиш ли, че някои суфисти прекрачватвсички граници? -

попита кадията, като си гладеше брадата.

Не знаех какво да отговоря. Слава Богу,точно тогава на вратата се почука. Принас влезе

рижият послушник. Той дойде право примен и ми пошушна на ухото, че имамегостенин,

154/1197

странстващ дервиш, който настоявал даме види и отказвал да разговаря с друг.

При обичайни обстоятелства щях дапомоля послушника да отведеновопристигналия в тиха

уютна стая, да му даде топла храна и да гонакара да почака, докато гостите ситръгнат. Но тъй като

кадията ме притискаше, ми хрумна, чеедин странстващ дервиш сигурно щеразсее напрежението в

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 19

стаята, като ни разправи за далечниживописни земи. Ето защо заръчах напослушника да доведе

мъжа.

155/1197

След няколко минути вратата се отвори ипри нас влезе мъж, облечен от глава допети в черно.

Възслаб, изпит, с възраст, която неможеше да се определи, той имаше орловнос, дълбоко

поставени гарвановочерни очи и тъмнакоса, паднала на гъсти къдрици върху тях.Беше заметнат с

дълго наметало с качулка, носешевълнена дреха и ботуши от овча кожа. Наврата му бяха накачени

талисмани. Мъжът държеше в ръкадървена купа, каквито пътуващитедервиши носят, за да

преодолеят личната си суета ивисокомерие и да приемат подаянията надругите. Дадох си сметка,

156/1197

че този мъж не обръща много-многовнимание на обществените условности.Изобщо не се

притесняваше, че някой може да гопомисли за скитник и дори за просяк.

Почувствах, че е различен, още щом говидях да стои там и да чака разрешениеда се

представи. Долових го от очите му, отизтънчените му движения, беше написановъв всичко.

Подобно на жълъд, който за невежото окоможе да изглежда скромен и уязвим, нокойто вече носи в

себе си гордия дъб, в какъвто ще сепревърне, този мъж ме погледна спронизващи черни очи и

157/1197

кимна, без да казва нищо.

- Добре дошъл при нас в братството,дервишо - рекох и го поканих с ръка даседне на

възглавниците отсреща.

След като поздрави всички, той серазположи и огледа хората в стаята, катоне пропускаше и

най-малката подробност. Накрая очитему спряха върху кадията. Без да изричат идума, двамата се

гледаха цяла минута и аз неволно сезапитах какво ли всеки от тях мисли задругия, тъй като

изглеждаха пълна противоположност.

158/1197

Предложих на дервиша топло козе мляко,захаросани смокини и пълнени фурми,той обаче

отказа любезно всичко. Когато го попитахкак се казва, се представи като Шамс отТебриз и обясни,

че е странстващ дервиш, който търсинавред Бога.

- И успя ли да Го намериш? -полюбопитствах аз.

По лицето на дервиша мина сянка, сетнетой кимна и отвърна:

- Всъщност Бог беше през цялото време смен.

Кадията ни прекъсна със самодоволнаусмивка, която не си направи труда даскрие.

159/1197

- Така и не проумявам защо вие,дервишите, си усложнявате живота. ЩомБог е бил с теб през

цялото време, защо си обикалял толковада Го търсиш?

Шамс от Тебриз сведе замислено глава иизвестно време мълча. Когато отнововдигна очи,

лицето му беше спокойно, а гласът -премерен.

- Защото, макар и да е истина, че Той неможе да бъде намерен с търсене, Гонамира само

който търси.

- Игра на думи - изсумтя презрителнокадията. - Какво се опитваш да ни кажеш,че не можем

160/1197

да намерим Бога, ако през целия си животстоим на едно място ли? Пълнабезсмислица. Не всички

изпитват потребност да се обличат катотеб в дрипи и да обикалят немили-недраги.

Звънна смях - мъжете в стаята искаха навсяка цена да покажат на кадията, че сасъгласни с

него, като нададоха този писклив,неуверен и нещастен смях, както се смеятвсички блюдолизци.

Стана ми неудобно. Май не биваше дасъбирам на едно място кадията идервиша.

- Вероятно съм бил разбран погрешно. Несъм искал да кажа, че не можеш данамериш Бога,

161/1197

ако си стоиш в родния град. Това съссигурност е възможно - съгласи седервишът. - Има хора,

които не са ходили никъде, а пак савидели свят.

- Именно! - ухили се тържествуващокадията, усмивка, която изчезна, щом тойчу следващото,

изречено от дервиша.

- Имам предвид, че няма как да намеришБога, ако стоиш в кожи, копринени дрехии скъпи-

прескъпи накити, с каквито си окичен тиднес.

В стаята се спусна смаяно мълчание,звуците и въздишките наоколо серазпаднаха на прах.

162/1197

Всички затаихме дъх, сякаш очаквахме дасе случи нещо по-голямо, макар че незнаех какво може

да бъде по-стъписващо.

- Езикът ти е прекалено хаплив за дервиш- заяви кадията.

- Когато трябва да се каже нещо, аз ще гокажа, дори и целият свят да ме сграбчи заврата и да

ми заповяда да мълча.

Тези думи бяха посрещнати от кадиятасъс свъсено лице, после обаче той свинехайно рамене.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 20

163/1197

- Е, както и да е - рече. - При всичкиположения ни трябва човек като теб.Точно обсъждахме

великолепието на нашия град. Сигурно сисе нагледал на какви ли не места. Има линякое, което да

е по-прелестно от Багдад?

Шамс обясни благо, като местеше погледот човек на човек:

- Спор няма, Багдад е забележителенград, ала няма по земята хубост, която дае вечна.

Градовете се крепят на духовни стълбове.Те отразяват като огромни огледаласърцата на жителите

164/1197

си. Ако тези сърца помръкнат и изгубятвяра, градовете също губят блясъка си.Случва се, и то през

цялото време.

Не се сдържах и кимнах. Шамс от Тебризсе извърна към мен, за миг отклонен отмислите си,

в очите му блещукаше дружелюбност.Усетих ги така, сякаш ме беше лъхналатоплината на палещо

слънце. Ето кога видях ясно, че тойзаслужава името си. Tози мъж излъчвашесила и жизненост,

вътрешна плам, все едно беше огненокълбо. Наистина беше Шамс - „слънцето".

Кадията обаче беше на друго мнение.

165/1197

- Вие, суфистите, усложнявате всичко.Също като философите и поетите! Закакво са ви

толкова много думи? Човеците са проститвари с прости потребности. На водачитее отредено да

виждат тези потребности и да се стараятхората да не се отклоняват от пътя. Товаизисква

безупречно приложение на шариата.

- Шариатът е като свещ - каза Шамс отТебриз. - Дава ни много ценна светлина.Но да не

забравяме, че свещта ни помага да сепридвижим в тъмното от едно на другомясто. Ако забравим

166/1197

накъде сме тръгнали и вместо това севторачим в свещта, каква е ползата?

Кадията се смръщи и лицето мупомръкна. Усетих как като вълна меплисва тревога. Който

влезеше в спор за значението на шариатас човек, чиято работа е да съди и често данаказва хората

според него, все едно плуваше в опасниводи. Толкова ли не го знаеше Шамс?

Точно когато търсех удобен повод даизведа дервиша от стаята, го чух да казва:

- Има едно правило, приложимо притакива обстоятелства.

- Какво правило? - попита подозрителнокадията.

167/1197

Шамс се изправи - гледаше така, сякашчетеше от невидима книга, и оповести:

- Всички, които четат Свещения Коран, горазбират на различно равнище, взависимост от

задълбочеността на разума си. Имачетири равнища на прозрение. Първоторавнище – това е

привидното значение и повечето хора сезадоволяват с него. После идва батин -скритото,

съкровено равнище. Трето е съкровенотона съкровеното равнище. А четвъртото етолкова дълбоко,

че не може да се изрази с думи и затова еобречено да остане неописано. - Шамспродължи с

168/1197

блеснали очи - Книжниците, които санасочили вниманието си към шариата,познават привидното

значение. Суфистите пък знаятсъкровеното значение. Светците знаятсъкровеното на съкровеното.

Колкото до четвъртото равнище, то еразкрито само на пророците и на онези,които са най-близо до

Бога.

- Нима твърдиш, че един нищо и никакъвсуфист разбира Корана по-добре,отколкото

книжника, познаващ шариата? - попитакадията, като барабанеше с пръсти попаницата.

169/1197

Устата на дервиша се изви в едвадоловима ехидна усмивка, той обаче неотговори.

- Внимавай, приятелю - предупредикадията. - Тънка е чертата между мястото,където стоиш

ти, и чистото богохулство.

И да имаше закана в думите му, дервишътсякаш не я забеляза.

- Какво точно е „чисто богохулство"? —попита той, а после добави, като си поедълбоко

въздух: - Разреши да ти разкажа еднаистория.

И ни разказа ето какво:

170/1197

Един ден Муса8 се разхождал сам-самичък из планината, когато видял вдалечината пастир.

8 В някои преводи на тази притча сесреща и като Мойсей. - Б. ред.

Мъжът бил паднал на колене, билразперил ръце към небето и се молел.Муса се зарадвал

много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз Те обичам, повече,отколкото можеш да знаеш. За Теб съмготов на

всичко, само кажи. И да ме помолиш дазаколя за Теб най-тлъстата овца в стадотоси, ще го сторя,

171/1197

без да се колебая. За Теб ще я опека и щесложа в ориза Ти лойта на опашката - даТи е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастираи продължил да слуша внимателно.

- После ще Ти умия краката, ще Тиизчистя ушите и ще Те опощя. Ето колкомного Те обичам.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 21

След като чул достатъчно, Мусапрекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш?Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз?Нима си

172/1197

въобразяваш, че Бог има крака, които даумиеш? Това твоето не е молитва. Това сие чисто

богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал дасе извинява отново и отново и обещал дасе моли

като благочестивите люде. Същияследобед Му са го научил на няколкомолитви. После си

продължил по пътя, донемайкъдедоволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се наклетия пастир и не разбра колко мил Ми етой Може и

173/1197

да не говореше верните неща по веренначин, но беше искрен. Сърцето му бешечисто, а помислите

– праведни. Говореше богоугодно. За тебдумите му може и да бяха богохулство, ноза Мен те бяха

сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. Надругия ден още на ранина се върнал впланината да се

види с пастира. И този път го заварил дасе моли, само че както му било казано.Бил толкова решен

да не сбърка, че пелтечел и отпредишното му вълнение и страст нямалои следа. Муса съжалил за

174/1197

онова, което му бил причинил, потупал гопо гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля,прости ми. Моли си се, както знаеш. ЗаБога това е по-

ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, алаоблекчението му било още по-голямо.Той обаче не

искал да се моли както преди. Нито пъкда изрича молитвите, на които го билнаучил Муса. Сега

бил намерил нов начин да общува с Бога.Макар и доволен, и блажен впростодушното си

благочестие, вече бил надживял този етап- бил надскочил сладкото си богохулство.

175/1197

- Разбра ли сега, недей да съдиш начина,по който другите общуват с Бога - каза взаключение

Шамс. - Всеки си има свой начин и своямолитва. Бог не приема думите ни зачиста монета. Той се

вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни сане церемониите и обредите, важно е далисърцата ни са

достатъчно чисти.

Погледнах кадията в лицето. Видях, чемакар и да се правеше на много уверен иовладян,

очевидно е подразнен. Въпреки товаобаче си беше и хитър като лисица и бешеразбрал в какво

176/1197

деликатно положение е изпаднал. Акоизбухнеше след разказа на Шамс, щешеда се види принуден

да направи и следващата крачка и да гонакаже за безочието му, при което нещатащяха да станат

сериозни и всички щяха да разберат, ченякакъв си дервиш е дръзнал да сеопълчи срещу кадията.

Затова беше за предпочитане кадията дасе престори, че няма нищообезпокоително, и да спре

дотук.

Слънцето навън залязваше и бешеобагрило небето в десетина оттенъка нааленото, по които

177/1197

от време на време плъзваха тъмносивиоблаци. Подир малко кадията се изправии каза, че имал да

върши нещо важно. Кимна ми едва-едва иизгледа студено Шамс от Тебриз, после ситръгна.

Неговите хора го последваха безмълвно.

- Опасявам се, че кадията не те харесамного - казах, след като всички излязоха.

Шамс от Тебриз вдигна усмихнат косатаот лицето си.

- О, и какво от това! Свикнал съм хоратада не ме харесват много.

Неволно се развълнувах. Бях учител вбратството от доста време и знаех, четакива посетители

не идват всеки ден.

178/1197

- Я ми кажи, дервишо - подканих, - каквое довело човек като теб в Багдад?

Изгарях от нетърпение да чуя отговора,но кой знае защо, и се страхувах от него.

ЕЛА

Нортхамптън, 20 май 2008 година

Бурна беше нощта, когато мъжът на Елане се прибра: в съня й се въртяха жени,които играеха

кючек, и дервиши. С глава, отпуснатавърху ръкописа, тя гледаше как груби навид войници се

хранят в крайпътен хан и по чиниите имса накамарени какви ли не сладкиши идесерти.

179/1197

После видя себе си. Търсеше някого наоживен пазар в цитадела в чуждадържава. Накъдето и

да се обърнеше, хората се движеха бавно,сякаш танцуваха на мелодия, която тя нечуваше. Спря

един дебел мъж с увиснали мустаци, за даго попита нещо, но не се сети какво.Мъжът я изгледа

неразбиращо и закуцука нататък. Ела сеопита да заговори неколцина продавачизад сергиите, сетне

и купувачи, ала никой не й отговаряше. Вначалото си помисли, че е защото не знаеезика. После

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 22

180/1197

допря длан до устата си и ужасена, усети,че са й отрязали езика. Все по-уплашена,затърси

огледало, та да се види и да провери далие същият човек, на пазара обаче нямашеогледала. Ела се

разплака и се събуди от тревожен шум -не знаеше дали още има език.

Щом отвори очи, видя, че Спирит дращибясно по задната врата. На верандатасигурно се

беше промъкнало животно, влудилокучето. То се изнервяше особено отскункси. Още беше пресен

споменът за неуместната му среща с единминалата зима. Трябваше да минатседмици, докато Ела

181/1197

махне от кучето отвратителна смрад катоот запалена гума, която си остана дорислед като го къпа

във вани с доматен сок.

Ела погледна часовника върху стената.Беше три без петнайсет след полунощ.Дейвид още не

се беше прибрал и вероятно нямаше да сидойде никога. Джанет не беше отговорилана обаждането

й и в това песимистично настроение Еласе съмняваше, че дъщеря й ще го направинякога.

Обхваната от ужаса, че е изоставена отмъжа и дъщеря си, тя отвори хладилникаи го разглежда

182/1197

няколко минути. Желанието да си гребнемалко от сметановия сладолед с черешисе натъкна на

страха, че ще напълнее. С доста големиусилия Ела се отдръпна от хладилника изатръшна вратата

малко по-силно от необходимото.

После отвори бутилка червено вино и синаля една чаша. Беше пивко, леко идъхаво,

възкисело, но и сладко, точно каквото тяобичаше. Чак когато си сипваше вторачаша, й хрумна, че

може би е отворила някои от скъпитебутилки бордо на Дейвид. Погледнаетикета: „Шато Марго,

183/1197

1996 г." Това не й говореше нищо и Ела сесвъси срещу бутилката.

Беше много уморена и сънена, не й сечетеше. Затова реши да си провериимейлите. Имаше

пет-шест спама и писмо от Мишел, коятопиташе как върви ръкописът. А после Елавидя имейл от

Aзис З. Захара.

Скъпа Ела (дано нямате нищо против, чеви наричам така),

Имейлът Ви ме завари в едно село вГватемала, казва се Момостенанго. Това еедно от

малкото места, където още използваткалендара на маите. Точно срещухотелчето има дърво на

184/1197

желанията, окичено със стотици късчетаплат във всякакви цветове и десени.Наричат го Дървото на

разбитите сърца. Който е с разбито сърце,си написва името върху късче хартия и гозавързва на

клоните с молба сърцето му да бъдеизлекувано.

Дано не Ви се стори прекаленосамонадеяно, но след като прочетохимейла Ви, отидох при

дървото на желанията и се помолих Вие сдъщеря Ви да изясните недоразумението.И прашинка

любов не би трябвало да останенеоценена, защото, както казва Руми,любовта е жива вода.

185/1197

Едно от нещата, които в миналотопомогнаха лично на мен, бе да престанада се бъркам на

хората около мен и да се разстройвам, чене мога да ги променя. Вместо да семесите или да стоите

и да не правите нищо, ще си позволя даВи препоръчам да проявявате смирение.

Някои допускат грешката да смятат, че„смирение" е същото като „мекушавост", ане е така.

Смирението е вид мирно приемане наусловията на Вселената, включително нанещата, които сега

не можем да променим и да разберем.

186/1197

Според календара на маите днешният дене благоприятен. Наближава голямаастрологична

промяна, която ще донесе на хората иново съзнание. Трябва да побързам и даВи изпратя този

имейл, докато слънцето не е залязло иденят не е свършил.

Дано любовта Ви намери, когато и къдетоя очаквате най-малко.

Искрено Ваш, Азис

Ела изключи лаптопа, трогната, че единнапълно непознат човек в далечно кътчена света се е

молил да й е добре. Затвори очи и сипредстави името си, написано върху късчехартия, което е

187/1197

Завързано на дървото на желанията и сепоклаща свободно и щастливо катохвърчило в небето.

След няколко минути тя отвори врататана кухнята и излезе в задния двор, за да сенаслади на

тревожната прохлада на ветреца. До неязастана Спирит, беше неспокоен,ръмжеше и постоянно

душеше. Очите му се смалиха, после серазшириха и в тях се появи тревога,Спирит наостри уши,

сякаш беше доловил в далечината нещострашно. Ела и кучето продължиха дастоят един до друг

под луната на късната пролет и да севзират в наситения непрогледен мрак,еднакво уплашени от

188/1197

нещата, които шаваха в тъмното,уплашени от неизвестността.

Послушникът

Багдад, април 1242 година

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 23

Бързо се върнах в гостната, след катоизпратих с поклони и любезниченекадията до вратата:

смятах да раздигам мръсните паници.Изненадах се, че заварвам Баба Заман истранстващия дервиш

в същото положение, в което ги бяхоставил, и двамата мълчаха. С крайчецана окото ги загледах и

189/1197

се запитах дали е възможно даразговарят, без да проронват и дума.Забавих се възможно най-дълго:

подредих възглавниците, разтребих встаята, събрах трохите по килима, следизвестно време обаче

вече нямах причина да остана.

Без всякакво желание тръгнах,тътрузейки крака, към кухнята. Още щомме видя, готвачът ме

обсипа със заповеди.

- Избърши плота, измий пода и чиниите!Изтъркай печката и стените околоскарата! След като

свършиш, не забравяй да проверишкапана за мишки!

190/1197

Откакто бях постъпил преди половингодина в братството, готвачът само метормозеше. Всеки

ден ме караше да бъхтам като вол инаричаше тези изтезания част отдуховното ми обучение -да си

рече човек, че има нещо духовно в това дамиеш чинии.

Готвачът беше немногословен човек и сиповтаряше все едно:

- Да чистиш, е като да се молиш, да семолиш, е като да чистиш!

- Ако това беше вярно, всички домакини вБагдад щяха да са се превърнали вдуховни учители

досега - осмелих се веднъж да възразя аз.

191/1197

Той ме замери по главата с дървенаталъжица и се разкрещя колкото му гласдържи:

- Ако отговаряш така, няма да стигнешдоникъде, синко. Щом си решил даставаш дервиш,

трябва да си мълчиш като тази дървеналъжица. Не е хубаво един послушник да енепокорен.

Говори по-малко, съзрявай по-бързо.

Мразех готвача, но още повече сестрахувах от него. Никога не престъпвахзаповедите му. До

тази вечер.

Още щом той ми обърна гръб, сеизмъкнах от кухнята и отидох отново напръсти в гостната -

192/1197

умирах от желание да науча повече застранстващия дервиш. Кой беше той?Какво търсеше тук? Не

беше като дервишите в братството. Очитему изглеждаха пламенни и бунтовни дорикогато той

свеждаше скромно глава. В него имашенещо толкова необичайно инепредсказуемо, че чак да се

уплаши човек.

Надзърнах през една цепка във вратата. Вначалото не виждах нищо. Не след дългообаче

очите ми свикнаха с полумрака в стаята иаз различих лицата им.

Чух как учителят пита:

193/1197

- Я ми кажи, Шамс от Тебриз, какво водичовек като теб в Багдад? Да не си видялграда насън?

Дервишът поклати глава.

- Не, не сън ме е довел тук. А видение.Изобщо не сънувам.

- Всеки сънува - възрази благо БабаЗаман. - Може просто да не помнишвсичките си сънища.

Това обаче не означава, че не сънуваш.

- Аз не сънувам - настоя дервишът. - Товае част от сделката, която сключих с Бога.Знаеш ли,

като малък виждах ангели, гледах кактайнствата на всемира се разгръщат предочите ми. Когато го

194/1197

споделих с родителите си, те не останахадоволни и ми казаха да спра да сънувам.Приятелите ми

пък заявиха, че съм безнадежденмечтател. Опитах се да поговоря сучителите си, ала и те

откликнаха по същия начин. Накраяразбрах, че щом чуят за нещонеобичайно, хората го наричат

сън. Вече не харесвах думата и всичко,което тя олицетворява.

След тези думи дервишът замълча, сякашнай-неочаквано беше чул звук. После сеслучи нещо

изключително странно. Той стана,изправи гръб и тръгна бавно ицелеустремено към вратата, през

195/1197

цялото време гледаше в моята посока.Сякаш знаеше, че ги шпионирам. Сякашвиждаше през

дървената врата.

Сърцето ми биеше като обезумяло. Искахда избягам обратно в кухнята, но невиждах как.

Ръцете, краката, цялото ми тяло бяха катосковани. Тъмните очи на Шамс от Тебризбяха вперени в

мен през и отвъд вратата. Колкото и дабях ужасен, усетих в тялото си невероятенприлив на сили.

Дервишът се приближи, хвана дръжкатана вратата, ала тъкмо когато си мислех, чеще отвори

196/1197

вратата и ще ме хване, той спря. Оттолкова близо не виждах лицето му инямах представа какво го

е накарало да се откаже. Чакахме такаедна минута, която ми се сторинепоносимо дълга. После той

се обърна и докато се отдалечаваше отвратата, продължи с разказа си:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 24

- Когато поотраснах, помолих Бога да мивземе способността да сънувам, така че,срещна ли

Го, да знам, че не е сън. Той се съгласи.Взе ми сънищата. Затова не сънувамникога.

197/1197

Сега вече Шамс от Тебриз стоеше приотворения прозорец в другия край настаята. Навън

ръмеше, той загледа умислено дъжда,после рече:

- Бог ми отне способността да сънувам. Ноза да ми възмезди загубата, ми позволи да

тълкувам сънищата на другите. Аз съмтълкувател на сънища.

Очаквах, че Баба Заман няма да повярва втези небивалици и ще му се скара, кактопостоянно

се кара на мен.

Вместо това обаче учителят кимна суважение и каза:

- Явно си необичаен човек. Кажи ми,какво мога да направя за теб.

198/1197

- Не знам. Всъщност се надявах да микажеш ти.

- В смисъл? - попита озадачен учителят.

- Вече близо четирийсет години съмстранстващ дервиш. Познавам природата,макар че

обществото и досега ми е чуждо. Ако сеналожи, знам да се бия като див звяр,самият аз обаче не

мога да нараня никого. Знам имената нанебесните съзвездия, мога да познаядърветата в гората и да

разчета като отворена книга видоветехора, които Всемогъщият е създал поСвой образ. - Шамс

199/1197

замълча за малко и изчака учителят дазапали газеника. Сетне продължи: -Едноот правилата гласи:

Можеш да познаеш Бога чрез всичко ивсички във всемира, защото Бог не сесвежда до джамия,

синагога или църква. Но ако пак искаш заразбереш къде точно е Неговотообиталище, има само

едно място, където да То търсиш: всърцето на онзи, който обича истински.Никой не е продължил

да живее, след като Го е видял, точнокакто и никой не е умрял, след като Го евидял. Който Го е

намерил, ще остане с Него навеки. - Всумрачната трепкаща светлина Шамс отТебриз изглеждаше

200/1197

още по-висок, с коса, която падаше набезредни къдрици върху раменете му. -Но познанието е като

възсолена вода на дъното на стара ваза,освен ако не се оттича някъде. Годининаред се моля на

Бога за спътник, с когото да споделянатрупаните в мен знания. Накрая въввидение, което получих

в Самарканд, ми се каза да дойда вБагдад, за да срещна съдбата си.Доколкото разбирам, знаеш как

се казва моят спътник и къде се намира ище ми обясниш ако не сега, то след време.

Навън вече се беше спуснала нощ и презотворените прозорци се просмуквашеивица лунна

201/1197

светлина. Дадох си сметка, че е многокъсно. Готвачът сигурно ме търсеше. Ноаз нехаех. Както

никога ми беше приятно да нарушавамправилата.

- Не знам какъв отговор чакащ от мен -промълви учителят. -Но знам, че ако иманеща, които

ми е писано да разкрия, и това ще стане,когато му дойде времето. Дотогава можешда останеш тук

при нас. Добре дошъл си.

След като чу това, странстващият дервишсе наведе смирено и признателно, за дацелуне ръка

на Баба Заман. Точно тогава учителятзададе онзи странен въпрос:

202/1197

- Твърдиш, че си готов да предадеш надруг всичките си знания. Искаш дасложиш върху

дланта си Истината, сякаш е ценна перла,и да я предложиш на човек, който гозаслужава. Но за

човек не е никак просто да отвори сърцетона някого за духовната светлина. КрадешБожията

мълния. С какво си готов да заплатиш?

Докато съм жив, няма да забравяотговора, който тогава даде дервишът.Той вдигна вежда и

каза твърдо:

- Готов съм да дам главата си.

203/1197

Трепнах, усетил как ме побиват леденитръпки. Когато долепих отново око допукнатината,

забелязах, че и учителят изглеждаразтърсен от отговора.

- Май стига за днес - въздъхна БабаЗаман. - Сигурно си уморен.

Чакай да повикам новия послушник. Тойще те отведе при леглото ти и ще тидонесе чисти

чаршафи и чаша мляко.

Шамс от Тебриз се обърна към вратата иаз усетих чак с костите си, че отново мегледа

втренчено. И не само това. Сякашгледаше през мен и вътре в мен, сякашизучаваше траповете и

204/1197

върховете в душата ми и оглеждашетайни, укрити дори от мен. Може бивладееше черната магия

или беше обучен от Харут и Марут, дватававилонски ангела, за които нипредупреждава Коранът.

Или пък притежаваше свръхестественидарби, помагащи му да вижда през вратии стени. При

всички положения ме уплаши.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 25

- Не се налага да викаш послушника -каза Шамс вече по-високо. -Имамчувството, че той е

наблизо и ни е чул.

205/1197

Въздъхнах толкова силно, че сигурно съмсъбудил и мъртвите в гробовете. Уплашендо смърт,

скочих на крака и изприпках в градината,за да намеря укритие в тъмното. Тамобаче ме чакаше

неприятна изненада.

- Ето къде си бил, малък негоднико! -ревна готвачът и ме погна с метлата. -Загазил си не на

шега, синко, не на шега.

Отскочих встрани и в последния мигуспях да се изплъзна на метлата.

- Ела тук, или ще ти счупя краката -закани се запъхтян готвачът зад мен.

206/1197

Аз обаче не го послушах. Изхвърчах катострела от градината. С лицето на Шамс отТебриз,

което трепкаше пред мен, тичах и тичахпо криволичната пътека от братствотокъм главния път и

дори след като се отдалечих много, неможах да се спра. С разтуптяно сърце, спресъхнало гърло,

тичах, докато краката ми не се подкосихаи не можех да тичам повече.

ЕЛА

Нортхамптън, 21 май 2008 година

Брадясал и готов за скандал, Дейвид сеприбра рано на другата сутрин колкото данамери Ела

207/1197

заспала в леглото със „Сладкобогохулство", разгърнато върху скута й, ипразна чаша от вино до

нея. Пристъпи, за да придърпа одеялото ида се увери, че тя е добре завита, но послесе отказа.

След десет минути Ела се събуди. Не сеизненада, че го чува да си взима душ вбанята. Мъжът

й може и да флиртуваше с други жени иочевидно дори да прекарва с тях нощта,но предпочиташе

да не си взима сутрешния душ другаде,освен в собствената си баня. След катоДейвид се изкъпа и

мина отново през стаята, Ела се престорина заспала, за да му спести обясненията заотсъствието му.

208/1197

След по-малко от час и мъжът й, и децатавече бяха излезли и Ела беше сама вкухнята.

Животът като че ли се беше върнал вобичайното си русло. Тя отвори любиматаси готварска книга“

Кулинарно изкуство за всеки" и след катообмисли няколкото възможности, избрадоста сложно

меню, което да я държи заета цялследобед.

Миди, запечени с шафран, кокосов орех ипортокали. Спагети на фурна с гъби,пресни

подправки и пет сирена. Телешки котлетис розмарин, оцет и запържен чесън.Салата от залят с

209/1197

лимон зелен фасул и карфиол. След товаизбра и десерт: топло шоколадово суфле.

Имаше много причини да обича да готви.Това да създаде от най-обикновенипродукти вкусно

ястие не само й носеше удовлетворение,но кой знае защо, й се струваше ичувствено. Ала тя

обичаше да готви най-вече защото гоправеше наистина добре. Освен това такаумът й се

успокояваше. Кухнята беше единственотомясто в живота, където тя можеше даизбяга докрай от

външния свят и да спре вътре в себе сихода на времето. Предполагаше, че занякои същото

210/1197

въздействие вероятно има сексът, но занего винаги трябваха двама, а заготвенето беше достатъчно

да имаш време, да си старателен и да синапазарувал продукти.

Хората, които готвеха по телевизионнитепрограми, говореха така, сякаш за това титрябват

вдъхновение, оригиналност и творческажилка. Любимата им дума беше„експеримент". Ела не

беше съгласна. Защо не оставимекспериментите на учените и приумиците- на творците! Готвенето

се свеждаше до това да усвоиш основнитеправила, да следваш указанията и дапроявяваш уважение

211/1197

към мъдростта на вековете. Единственото,което трябваше да правиш, бе да следваштрадициите,

издържали проверката на времето, а не даекспериментираш с тях. Готварскитеумения идваха от

обичаите и условностите и макар да бешеясно, че новото време омаловажаватакива неща, нямаше

нищо лошо в това да си традиционалист вкухнята.

Ела държеше много и на установениявсекидневен ред. Всяка сутринприблизително по едно и

също време семейството закусваше, презпочивните дни в края на всяка седмицаходеха на пазар и

212/1197

първата неделя на всеки месец сесъбираха да вечерят със съседите. Дейвидбеше работохолик и не

разполагаше с време, ето защо Ела себеше нагърбила с всичко у дома: сразпределението на парите,

с грижите за къщата, с претапициранетона мебелите, с дребните неща, коитотрябваше да се

свършат, с програмата на децата, с това даим помага с домашните и така нататък. Вчетвъртък

ходеше в Готварския клуб „Фюжън",където смесваха различни националникухни и освежаваха с

нови подправки и продукти отколешнирецепти. Всеки петък прекарваше часовена

213/1197

селскостопанския пазар, къдетообсъждаше с фермерите произведеното оттях, оглеждаше

бурканчетата екологично чисто сладко отпраскови с ниско съдържание на захар иобясняваше на

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 26

други купувачки как най-добре да сготвяткултивираните печурки. Каквото неуспееше да намери,

купуваше го на път за вкъщи от магазиназа здравословни храни.

После, в събота вечер, Дейвид я водеше наресторант (обикновено тайландски илияпонски) и

214/1197

ако не бяха уморени или пияни, илипросто не бяха в настроение, щом сеприберяха, правеха секс.

Бързите целувки и нежните движенияизлъчваха не толкова страст, колкотосъстрадание. Навремето

най-надеждната им връзка, сексът бешезагубил доста отдавна привлекателната сисила. Понякога

се случваше да карат седмици наред безнего. На Ела й се струваше странно, чемакар и навремето

сексът да е бил много важен в живота й,сега, когато вече го нямаше, тя изпитваоблекчение и се

чувства едва ди не свободна. Като цяло несмяташе, че е чак толкова страшносемейства с дълъг

215/1197

брак да изоставят плоскостта нафизическото привличане в полза на по-надеждни и по-сигурни

отношения.

Единственият проблем беше, че Дейвидсе бе отказал не толкова от секса, колкотоот секса с

жена си. Ела никога не му беше поставяларебром въпроса за извънбрачните мувръзки, дори не му

беше намеквала за подозренията си.Близките им приятели не знаеха и затовай беше по-лесно да се

преструва. Нямаше скандали,притеснителни съвпадения, нищо, коетода даде повод за клюки. Ела

216/1197

нямаше представа как Дейвид го постига,особено ако отчетем колко често спеше сдруги жени, и

най-вече с младите си секретарки, но тойго правеше умело, без излишен шум.Въпреки това

изневярата имаше миризма. Ако не друго,Ела знаеше това.

И да имаше някаква последователност всъбитията, Ела не можеше да посочи кое естанало

първо и кое - след това. Дали това, че еизгубила интерес към секса, бешепричина мъжът й да й

изневерява? Или беше обратното? Далипърво Дейвид беше започнал да кръшка ичак след това тя

217/1197

беше занемарила тялото си и бешеизгубила желание за секс?

При всички положения резултатът сиоставаше същият: просто вече го нямашесиянието

между тях, светлината, помогнала им даплават из непроучените води на брака ида запазят живо

желанието дори след три деца и двайсетгодини.

През следващите три часа главата й бешепълна с мисли, а ръцете й не спираха да седвижат.

Тя режеше домати, кълцаше на ситночесън, запържваше лук, правеше соса,стържеше на рендето

218/1197

портокалова кора и месеше тестото запълнозърнестия хляб. Когато се сгоди заДейвид, получи

златен съвет от свекърва си:

- Няма нищо, което да напомня на мъжаза дома повече от миризмата на току-щоопечен хляб -

беше й казала тя. - Никога не купувайхляб. Меси си го сама, скъпа. Това правичудеса.

След като се беше трудила цял следобед,Ела подреди красиво масата със салфеткив

съответния цвят, с ароматни свещи ибукет жълти и оранжеви цветя, толковаярки и изумителни, че

219/1197

почти приличаха на изкуствени. Накрая,за да стане още по-красиво, добави ипроблясващи

поставки за салфетките. След катоприключи, масата беше като от списание.

Уморена, но доволна, Ела включителевизора в кухнята на местните новини.Млада лекарка

била пронизана с нож в жилището си,заради късо съединение в една болницабил избухнал пожар и

четирима гимназисти били задържани завандализъм. Ела изключи новините, катоклатеше глава

при мисълта за безбройните опасности,дебнещи по света. Как хора като Aзис З.Захара намираха

220/1197

желание и смелост да ходят в не толковаразвити кътчета на земята, приположение че вече и в

богатите предградия на Щатите не бешебезопасно?

Ела не проумяваше как така тозинепредсказуем и непроницаем свят каратакива като нея да

се затворят по къщите си, а има почтиобратното въздействие върху хора катоАзис и ги вдъхновява

да поемат на приключения далеч ототъпканите пътища.

В седем и половина вечертаРубинстайнови седяха около масата, катоот картинка, със

221/1197

запалени свещи, от които трапезариятаприличаше на храм. Ако ги видеше, чуждчовек щеше да

реши, че са съвършеното семейство,блажено като дима, който се стелеше и серазтваряше бавно

във въздуха. Дори отсъствието на Джанетне помрачаваше картината. Докато сехранеха, Орли и

Ави разказваха един през друг какво се еслучило в училище. Както никога Елабеше признателна,

че са толкова бъбриви и шумни и такаразсейват мълчанието, което иначе щешеда похлупи нея и

мъжа й.

222/1197

Тя загледа с крайчеца на окото какДейвид забожда на вилицата парчекарфиол и го дъвче

бавно. Очите й се плъзнаха къмбрадичката му, към бледите устни иперленобелите зъби - устата,

която тя познаваше толкова добре и бешецелувала толкова пъти. Представи си какДейвид се

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 27

целува с друга. Кой знае защо,съперницата, изникнала в съзнанието й,не беше младата секретарка

на мъжа й, а някаква едрогърдестаразновидност на Сюзан Сарандън. Съсспортна фигура,

223/1197

самоуверена, тя се перчеше с гърдите си,пристегнати под тясна рокля, и се бешекачила на червени

кожени ботуши до коленете на високитокове, а лицето й лъщеше от многотогрим едва ли не във

всички цветове на дъгата. Ела сипредстави как Дейвид целува, тази женаприпряно и ненаситно, не

както дъвчеше карфиола на семейнатамаса.

Точно там и тогава, докато тя ядешевечерята, приготвена по „Кулинарноизкуство за всеки", и

си представяше жената, с която мъжът йима извънбрачна връзка, нещо в нея сепрекърши. Ела

224/1197

разбра вледеняващо ясно и спокойно, чеколкото и да е неопитна и притеснителна,един ден ще

зареже всичко това: кухнята, кучета,децата си, съседите, съпруга си,готварските книги и рецептите

за домашен хляб... Просто ще се махне ище тръгне по широкия свят, където презцялото време

стават опасни неща.

Учителят

БАГДАД, 26 ЯНУАРИ 1243 ГОДИНА

Братството на дервишите изисква многоповече търпение, отколкото притежаваШамс от

225/1197

Тебриз. Въпреки това минаха деветмесеца, а той е още при нас. В началотоочаквах всеки момент

да се вдигне и да си тръгне, толкова явнобеше отвращението му към строгоподредения живот.

Виждах, че се отегчава да ляга и да ставаот сън по едно и също време, да се храниредовно и да се

подчинява на същия ред, както всичкиостанали. Беше свикнал да се носи катосамотна птица, дива

и свободна. Подозирам, че не веднъж идва пъти е бил на път на избяга. Въпрекитова, колкото и

голяма да беше потребността му отсамота, още по-голяма беше решимосттаму да намери своя

226/1197

съмишленик. Шамс беше твърдо убеден,че съвсем скоро ще му дам необходиматаинформация и

ще му кажа къде да отиде и кого да търси.Тази вяра го държеше при нас.

През тези девет месеца го наблюдавахотблизо и се питах дали за него времетоне тече по-

различно, по-бързо и напрегнато. На негому трябваха само седмици, дори дни, даусвои онова,

което другите дервиши научаваха замесеци, понякога за години. Тойпроявяваше забележително

любопитство към всичко ново инеобичайно и много обичаше данаблюдава природата. Толкова

227/1197

дни съм го заварвал да се възхищава вградината на симетрията на някояпаяжина или на капките

роса, проблясващи по разцъфтяло презнощта цвете. Насекомите, растенията иживотните явно му

бяха по-интересни и го вдъхновявахаповече от книгите и ръкописите. Нотъкмо решавах, че не му е

интересно да чете, и го заварвах погълнатот стара книга. После отново минавахаседмици, без той

да чете и да усвоява нищо.

Когато го попитах защо е така, Шамс отТебриз отговори, че човек трябва дадържи ума си

228/1197

удовлетворен, но и да внимава да не горазглези. Такова беше едно от неговитеправила.

- Умът и любовта са от различно тесто -каза ми той, - Умът привързва човека и несе излага на

никакви опасности, докато любовтаразплита всички възли и излага наопасност всичко. Умът

винаги е предпазлив и съветва: „Пази сеот прекалено въодушевление", докатолюбовта казва: „О,

карай! Престраши се!". Умът не сепрекършва лесно, докато любовта може вмиг да се превърне в

отломъци. Но именно сред развалинитеса скрити съкровища. Едно разбито сърцекрие в себе си

229/1197

несметни богатства.

След като го поопознах започнах да севъзхищавам на смелостта ипроницателността му.

Подозирах обаче, че безподобнатаизобретателност и самобитност на Шамсимат и обратна страна.

Първо, той беше прям до грубост. Учехдервишите никога да не търсят у другитенедостатъци, а и

да ги намерят, да ги прощават и да симълчат. А Шамс не пропускаше дазабележи грешките.

Видеше ли неправда, веднага казваше безнедомлъвки. С честността си обиждашедругите, но

230/1197

обичаше да предизвиква хората, за давиди какви са в миг на гняв.

Беше трудно да го накараш на свършинещо обичайно. Той нямаше търпение затакива неща и

усвоеше ли нещо, тутакси губеше интерескъм него. Опреше ли до установения ред,изпадаше в

отчаяние като тигър, хванат в клетка. Акоразговорът му се виждаше скучен илинякой кажеше

глупост, ставаше и излизаше, без изобщода си губи времето за любезности, за негоценности като

сигурността, удобствата и щастието, накоито държат повечето хора, нямаханикакво значение. И не

231/1197

се доверяваше на думите дотолкова, че сее случвало дни наред да не казва нищо.Това също бе

едно от правилата му: Повечетонеприятности по света са породени отезикови грешки и най-

обикновени недоразумения. Никога неприемай думите за чиста монета.Навлезеш ли в зоната на

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 28

любовта, езикът, какъвто го познаваш,става отживелица. Каквото не може да сеизрази с думи,

може да се разбере с мълчание.

232/1197

С времето се притеснявах все повече занего. Дълбоко в себе си чувствах, че койтоноси такъв

плам, вероятно има склонност да сеизлага на опасности.

В крайна сметка съдбата ни е в Божиитеръце и само Бог може да каже кога и каквсеки от нас

ще напусне този свят. Реших да правя, даструвам, но да накарам Шамс да позабавитемпото и да

свикне, доколкото това изобщо евъзможно, с по-спокоен начин на живот.И известно време смятах,

че може би ще успея. Но после дойдезимата, а заедно с нея и човекът, донесълписмо отдалеч.

233/1197

Това писмо промени всичко.

Писмото

от Кайсери за Багдад, февруари 1243година

Бисмилляхи р-рахмани р-рахим

Скъпи братко Баба Заман,

Мир и Божие благословение за теб.

Мина доста време от последния път,когато сме се виждали, и се надявамписмото ми да те

завари във ведър дух. Чувал съм многопрекрасни неща за братството, което сисъздал в

покрайнините на Багдад, за да учишдервишите на Божията мъдрост и любов.Пиша ти това писмо

234/1197

строго поверително, за да споделя с тебнещо, което занимава ума ми. Разреши дазапочна отдалеч.

Както знаеш, вече покойният султанАладин Кейкубад беше забележителенчовек и нямаше

равен като водач в трудни времена. Тойимаше мечта да вдигне град, къдетопоети, занаятчии и

мислители да живеят и работят в мир.Мечта, която мнозина смятаха заневъзможна с това безредие

и враждебност по земята и скръстоносците и монголците, притисналини от две страни. Нагледахме

се на какво ли не. На християни,избиващи мюсюлмани, на християни,избиващи християни, на

235/1197

мюсюлмани, избиващи християни, намюсюлмани, избиващи мюсюлмани, навраждуващи помежду

си религии, секти, племена и дори братя.Но Кейкубад беше решителен водач.Избра град Коня,

първото място, появило се изпод водатаслед потопа, за да осъществи голямата симечта.

И така,- в Коня живее книжник, за коготоможе да си чувал, а може и да не си чувал.Казва се

Джалаладдин, по прякор Учителя, ночесто го наричат Руми. Имамудоволствието да го познавам и

не само това, но и да уча заедно с негопърво като негов учител, сетне, следсмъртта на баща му,

236/1197

като негов наставник и подир години катонегов ученик. Да, приятелю, станахученик на ученика

си. Той беше толкова талантлив иблагоразумен, че от един момент нататъквече нямаше на какво

повече да го науча и вместо това започнахда се уча от него. Баща му също бешеблестящ книжник.

Ала Руми притежава качество, с каквотомогат да се похвалят малцина книжници:способността да

задълбава навътре, под обвивката нарелигията, и да вади от сърцевината йперли, непреходни и

общозначими.

237/1197

Искам да знаеш, че тези мисли не са самомои. Когато като млад Руми се запознал свеликия

мистик, аптекар и парфюмист ФаридудинАттар, той казал за него: „Това момче щеотвори врата в

сърцето на любовта и ще хвърли искра всърцата на всички, които обичатмистицизма". По същия

начин, когато един ден видял младияРуми да върви след баща си, изтъкнатиятфилософ, писател и

мистик Ибн Араби възкликнал: „Хвала наБога, зад езерото върви океан!".

Едва двайсет и четири годишен, Румистана духовен водач. Днес, тринайсетгодини по-късно,

238/1197

жителите на Коня го възприемат катопример за подражание и всеки петък отцялата околност в

града се стичат хора, дошли да чуятпроповедите му. Той няма равен вправото, философията,

богословието, астрономията, историята,химията и алгебрата. Твърди се, че вечеима десет хиляди

ученици. Последователите му непропускат и една негова дума и го смятатза велик просветител,

който ще даде началото на значимаположителна промяна в историята наисляма, ако не и на целия

свят.

239/1197

За мен обаче Руми винаги ще бъде катосин. Обещах на вече покойния му баща даго държа

постоянно под око. И сега, когато вечесъм стар и наближавам сетните си дни,искам да съм

сигурен, че е в добра компания.

Разбираш ли, колкото и забележителен ипреуспял безспорно да е, самият Руми мие доверявал

многократно, че дълбоко в себе си сечувства неудовлетворен. Че в живота мулипсва нещо и в него

има празнота, която не могат да запълнятнито близките, нито учениците му.Веднъж му казах, че

240/1197

може и да не е млад-зелен, но не е иизпепелен. Че чашата му прелива, новъпреки това той има

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 29

нужда да отвори вратата на душата си,така че през нея да влиза и да излизаводата на любовта.

Когато той ме попита как да го направи,отвърнах, че му трябва спътник, приятел,а също така му

напомних думите от Корана, че един задруг вярващите са като огледало.

Ако въпросът не беше повдигнат отново,сигурно щях да забравя напълно за него,но в деня,

241/1197

когато си тръгвах от Коня, Руми дойде даме пита какво мисля за един честоповтарящ се сън, който

не му давал мира. Каза, че в съня търселнякого в голям оживен град в далечниземи. Думи на

арабски. Приказни залези. Черници ибуби, които чакат търпеливо в пашкулитеда им дойде

времето. После той виждал насън себе сив двора на къщата - седял със светилник връка при

кладенеца и ридаел.

В началото нямах представа каквоозначава откъслечният сън. Нищо в негоне ми се струваше

242/1197

познато. Но един ден, след като получихподарък копринен шал, ме споходи иотговорът и

главоблъсканицата беше решена.Спомних си, че ти обичаш коприна ибуби. Спомних си

прекрасните неща, които съм чувал затвоята тарика9. И ме осени, че мястото,което Руми вижда

насън, не е друго освен дервишкото тибратство. Накъсо, братко, не мога да не сезапитам дали

спътникът на Руми не живее под твояпокрив. Заради това и ти пиша писмото.

9 Братство на суфисти, а също истинен,мистичен път. - Б. а.

243/1197

Не знам дали в братството ти има такъвчовек. Ала ако има, предоставям на теб даго

уведомиш за съдбата, която го чака. Ще сесмятам за блажен, ако двамата с теб сме всъстояние да

изиграем дори и малка роля и дапомогнем на две реки да се слеят и дапоемат заедно към океана на

Божествената Любов, ако помогнем надвама добри Божии другари да сесрещнат.

Има обаче нещо, което трябва да отчетеш.Руми може и да е влиятелен човек, коготомнозина

обожават и уважават, но това не-значи, четой няма и критици. Има, има. Освен товаподобно

244/1197

сливане може да породи недоволство исъпротива и да причини съперничества,каквито не ни е

дадено да разберем. Обичта му къмнеговия спътник може да му създаденеприятности и в

семейството, сред най-близките. Човек,който открито е обичан от някого и откогото се възхищават

толкова много хора, неминуемо синавлича завистта, че и омразата надругите.

Всичко това може да изложи спътника наРуми на непредсказуема опасност. Сдруги думи,

братко, човекът, когото пратиш в Коня,може и да не се завърне никога. Затова,преди да вземеш

245/1197

решение как да разкриеш на спътника наРуми съдържанието на това писмо, темоля да обмислиш

нещата много внимателно.

Извинявай, че те поставям взатруднително положение, но кактознаем и двамата, Бог никога

не стоварва върху нас бреме, каквото неможем да понесем. Очаквам с нетърпениеотговора ти и

разчитам, че какъвто и да е изходът, щенаправиш верните стъпки във вярнатапосока.

Нека светлината на вярата да грее винагинад теб и над твоите дервиши.

Учителят Саид Бурханедин

Багдад, 18 декември 1243 година

246/1197

Безчет са поклащащите се леденивисулки и иззад тях, по заснеженитепътища се появи

пратеник. Каза, че идвал от Коня, ипредизвика смут сред дервишите, коитознаеха, че по това време

на годината посетителите са още по-малко и от сладкото лятно грозде. Единпратеник с вест,

толкова важна, че да бъде пренесена презфортуните, можеше да означава само двенеща: или че се

е случило нещо ужасно, или че ще сеслучи нещо важно.

След като пратеникът пристигна, всичкив дервишкото братство се разшушукаха,понеже на

247/1197

всеки му беше любопитно какво пише вписмото, предадено на учителя. Но той недаваше и намек

за съдържанието му, беше се обвил като снаметало с тайнственост, Безстрастен изамислен,

ревностно пазен, той дни наред ходеше свид на човек, който се бори със съвесттаси и на когото му

е трудно да вземе правилно решение.

По онова време наблюдавах отблизо БабаЗаман не от чисто любопитство. Дълбоков себе си

усещах, че писмото ме засяга лично,макар и да не можех да кажа по какъвначин. Много вечери

248/1197

повтарях в молитвената стая деветдесет идеветте Божии имена с надеждата Бог даме насочи. И

всеки път се открояваше едно име: ал-Джабар - Всеподчиняващия, Онзи, вЧиито владения се

случва само каквото е по волята Му.

През следващите дни, докато всички вбратството се губеха в безумни догадки, азпрекарвах

времето сам в градината и наблюдавахМайката Природа, сгушена под тежкотопокривало на снега.

Накрая един ден чух как медната камбанав кухнята бие ли, бие и ни призоваваспешно на среща.

249/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 30

След като влязох в голямата стая вханека10, заварих всички там, ипослушници, и дервиши бяха

насядали в широк кръг. И в средата накръга беше учителят със свити устни изамъглен поглед.

След като се прокашля, той каза:

- Бисмиллях, сигурно се питате защо съмви повикал днес тук. Заради писмото,което получих.

Не е важно откъде е дошло. Достатъчно еда спомена, че насочи вниманието ми къмвъпрос с важни

последици.

250/1197

Баба Заман помълча малко и се загледапрез прозореца. Изглеждаше уморен,слаб и блед,

сякаш през последните дни бе остарялмного. Но когато продължи да говори,гласът му се изпълни

с неочаквана решимост:

- В един град недалеч оттук живееначетен книжник. Борави добре с думите,но не толкова с

метафорите, понеже не е поет. Хиляди гообичат, уважават го и му се възхищават,но самият той не

обича никого. По причини, непостижимиза нас, може би ще се наложи някой отбратството ни да

251/1197

отиде да се запознае с него и да му бъдедругар.

Сърцето в гърдите ми се сви. Въздъхнахбавно, много бавно. Неволно си спомнихедно от

своите правила. Самотността и самотатаса две различни неща. Когато си самотен,е лесно да

изпаднеш в заблуда и да повярваш, че сина прав път. За нас по-добра е самотата,защото тя

означава да си сам, без да си самотен. Аланакрая е хубаво да намериш човек,човека, който да ти

бъде огледало. Запомни, само в сърцетона друг можеш да видиш истински себе сии Божието

252/1197

присъствие в теб.

Учителят продължи:

- Тук съм, за да ви питам дали някой отвас желае да поеме по своя воля на товадуховно

пътешествие. Бих могъл да посоча някого,но това не е задача, която се изпълнява позадължение.

Защото тя може да се осъществи само отлюбов и в името на любовта.

Един млад дервиш поиска разрешение дасе изкаже:

- Кой е този книжник, учителю?

10 Център за дервиши, - Б.а.

- Мога да разкрия името му само на онзи,който пожелае да отиде при него.

253/1197

Щом чуха това, мнозина дервишивдигнаха ръка, развълнувани инетърпеливи. Имаше

деветима желаещи. И аз се присъединихкъм тях и станах десетият. Баба Заманмахна с ръка, за да

ни покаже да изчакаме да приключи.

- Трябва да знаете още нещо, преди давземете решение.

При тези думи учителят ни обясни, че повреме на пътуването могат да възникнатголяма

опасност и нечувани изпитания и нямасигурност, че човекът, който отиде, ще сезавърне жив. В

миг всички свалиха ръце. Освен аз.

254/1197

За пръв път от много време Баба Заман мепогледна в очите и веднага щом погледътму

срещна моя, разбрах: още от самотоначало е знаел, че аз ще бъдаединственият желаещ.

- Шамс от Тебриз - рече той бавно икисело, сякаш името ми оставяше тежъквкус в устата му.

- Уважавам решимостта ти, но ти не сичлен на братството. Ти си наш гост.

- Не виждам защо това ще попречи -възразих аз.

Замислен, учителят мълча дълго. Посленай-неочаквано се изправи и заключи:

- Нека засега не обсъждаме въпроса. Щомсе запролети, ще поговорим отново.

255/1197

Сърцето ми се разбунтува. Уж Баба Заманзнаеше, че тази задача е единственото,заради което

съм дошъл в Багдад, а ме лишаваше отвъзможността да срещна съдбата си.

- Защо, учителю? Защо да чакам, следкато съм готов да тръгна още сега? Самоми кажи името

на града и на книжника, и поемамведнага! - възкликнах аз.

Ала той отвърна студено и угрижено, сглас, с какъвто не бях свикнал да гочувам:

- Нямаме какво повече да обсъждаме.Срещата приключи.

256/1197

Зимата беше дълга и люта. Градинатабеше скована от лед, устните ми също.Следващите три

месеца не казах и дума на никого. Всекиден се разхождах дълго извън града снадеждата да видя

цъфнало дърво. Но след снега идвашеоще сняг. На хоризонта не се виждашепролет. Ала колкото и

унил да бях привидно, дълбоко в себе сибях признателен и изпълнен с надежда,понеже не забравях

едно друго правило. Правило, отговарящона настроението: каквото и да се случва вживота ти,

колкото и тревожни да изглеждат нещата,не изпадай в отчаяние. И всички врати даси останат

257/1197

затворени, Бог ще отвори само за теб новпът. Бъди благодарен! Лесно е да сиблагодарен, когато

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 31

всичко е наред. Суфистът е благодарен несамо за онова, което са му дали, а и занещата, които са

му отказали.

Накрая една сутрин зърнах ослепителенцвят, прелестен като сладка песен - бешесе подал от

преспите. Бе стрък детелина, покрита слилави цветчета. Сърцето ми сепреизпълни с радост.

258/1197

Докато се връщах към братството, на пътями се изпречи рижият послушник и аз гопоздравих

весело. Той беше свикнал да ме виждапотънал в мрачно мълчание и зяпна отучудване.

- Усмихни се, момче! - викнах аз. -Толкова ли не виждащ, че във въздухавитае пролет?

От този ден нататък всичко наоколо сепроменяше със забележителна бързина.Стопи се и

последният сняг, дърветата напъпиха,врабците и мушитрънчетата се завърнахаи не след дълго

въздухът се изпълни с дъхава миризма.

259/1197

Една сутрин чухме медната камбана дабие отново. Този път бях първият, отишълв голямата

стая. Отново насядахме в широк кръгоколо учителя и заслушахме как ниговори за изтъкнатия

книжник на исляма, който знаел всичкоосвен капаните на любовта. И този пътникой не поиска да

отиде при него.

- Виждам, че единственият желаещ еШамс - оповести Баба Заман с глас, койтостана по-силен

и писклив като воя на вятъра. - Но първоще почакам есента и чак тогава ще вземарешение.

260/1197

Бях изумен. Не можех да повярвам, че сеслучва такова нещо. Ето, бях готов датръгна след

три дълги месеца на протакане, аучителят ми казваше да отложапътуването с още половин година.

Със свито сърце възроптах, възнегодувахи го замолих да ми съобщи името на градаи на книжника,

той обаче отказа и този път.

Сега обаче знаех, че ще ми бъде по-леснода чакам, тъй като занапред нямаше даима отлагане.

Бях издържал от зимата до пролетта, всещях да почакам и от пролетта до есента.Отказът на Баба

261/1197

Заман не ме беше обезсърчил. Обратното,беше повдигнал духа ми и беше засилилрешимостта ми.

Друго правило гласеше: Търпението неозначава да стискаш зъби и да не правишнищо. То означава

да си достатъчно прозорлив, за да седовериш на крайния резултат от процеса.Какво означава

търпението! То означава да гледашбодлите и да виждаш розата, да гледашнощта и да виждаш

зората. Нетърпението означава да ситолкова късоглед, че да не виждашрезултата. Който обича

Бога, остава търпелив, понеже знае, че сеиска време непълната луна да станепълна.

262/1197

Когато през есента медната камбаназазвъня за трети път, отидох уверено, безда бързам,

убеден, че сега вече нещата най-сетне щесе уредят. Учителят изглеждаше по-бледи немощен от

всякога, сякаш не му бяха останалиникакви сили. Въпреки това, щом ме видяда вдигам ръка, той

нито се извърна, нито заобиколи въпроса.Обратното, кимна решително.

- Така да бъде, Шамс, няма съмнение, чеименно ти трябва да поемеш на товапътуване. Утре

сутрин тръгваш, иншаллах11.

Целунах му ръка. Най-после щях дасрещна своя спътник.

263/1197

Баба Заман ми се усмихна сърдечно изамислено, както баща се усмихва наединствения си

син, преди да го прати на бойното поле.После извади от дългата си кремава дрехазапечатано с

восък писмо и след като ми го подаде,излезе мълком от стаята. Всички гопоследваха. Щом останах

сам, счупих восъчния печат. Вътре мисъобщаваха две неща, бяха написани скрасив почерк. Името

на града и на книжника. Както разбрах,трябваше да отида в Коня и да сеЗапозная там с някой си

Руми.

264/1197

Сърцето ми трепна. Никога дотогава небях чувал името. Този човек можеше да еи прочут

учен, за мен обаче той беше пълназагадка. Произнесох една по една буквитев името му: мощното

ясно Р, кадифеното У, дръзкотосамонадеяно М и тайнственото И, коетотрябваше тепърва да се

разгадае.

След като обединих буквите, заповтаряхимето отново и отново, докато думата серазтопи

като сладък бонбон върху езика ми истана позната като „вода", „хляб" и„мляко".

11Дай Боже. - Б. пр.

265/1197

ЕЛА

Нортхамптън, 22 май 2008 година

Будна под бялата завивка, Ела преглътна- болеше я гърло и тя се чувствашекапнала. Няколко

вечери поред беше стояла до късно и бепила повече от обичайното и това сиказваше думата. Все

пак слезе долу да приготви закуска и следкато седна на масата заедно с близнацитеи мъжа си, се

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 32

постара да изглежда заинтригувана отразговора им за най-хубавите автомобилив училище,

266/1197

въпреки че единственото, което искаше,беше да си легне пак и да спи.

Най-неочаквано Орли се извърна къммайка си и попита:

- Ави твърди, че сестра ни нямало да сидойде никога вече вкъщи. Вярно ли е,мамо?

В гласа й се долавяха подозрение и укор.

- Разбира се, че не е вярно. Както знаете,ние със сестра ви се скарахме, но сеобичаме -

отвърна Ела.

- А вярно ли е, че си се обадила на Скот иси му казала да зареже Джанет? - ухили сеАви, явно

темата му харесваше страшно.

267/1197

Ела погледна с разширени очи мъжа си,той обаче вдигна вежди и разпери ръце,за да покаже,

че не им го е казал той.

С обиграна лекота Ела заговориназидателно, както винаги, когато давашеуказания на децата

си:

- Не е точно така. Наистина разговаряхсъс Скот, но не съм му казвала даизостави сестра ви.

Казах само да не избързва със сватбата.

- Аз пък изобщо няма да се женя - заявиубедено Орли.

- Да бе, да, кой ли ще те поиска за жена! -тросна се Ави.

268/1197

Докато слушаше заяждането наблизнаците, Ела усети как понеразбираеми за нея причини

върху устните й играе нервна усмивка. Тяя потисна. Но усмивката пак си беше там,беше се врязала

под кожата й, когато Ела ги изпрати довратата и им пожела приятен ден.

Чак след като се върна и седна на масата,успя да се отърве от усмивката и гопостигна просто

като си позволи да се намръщи. Кухнятаизглеждаше така, сякаш е била нападнатаот цяло войнство

плъхове. Плотът беше задръстен снедоядени бъркани яйца, с купичкимюсли и мръсни чаши.

269/1197

Спирит обикаляше напред-назад, чакашеси разходката, но и след две чаши кафе инапитка с

мултивитамини Ела успя да го изведесамо за няколко минути до градината.

След като се прибра, видя, че се евключила червената лампичка нателефонния секретар.

Натисна копчето и за нейна огромнарадост стаята се изпълни с напевния гласна Джанет.

- Там ли си, мамо? Е, сигурно не си, иначещеше да вдигнеш. - Тя се засмя. - Добреде, бях ти

толкова ядосана, че не исках да те виждамповече. Но сега се успокоих. Е, да, това,което направи, е

270/1197

гадно, съмнение няма. За какво титрябваше да звъниш на Скот? Но теразбирам. Слушай, не е

нужно да ми трепериш през цялотовреме. Вече не съм преждевременнороденото дете, което трябва

да се държи в кувъоз. Стига си ме пазилакато квачка! Остави ме да си живеяживота, чу ли?

Ела се просълзи. В съзнанието й изникнаобразът на Джанет като новородено бебе.С

огненочервена тъмна кожа, съссбръчкани, почти прозрачни пръстчета, сбели дробове, прикачени

към тръбичка: Джанет беше съвсемнеподготвена за този свят. Ела бешепрекарала много безсънни

271/1197

нощи в това да я слуша как диша, за да сеувери, че момиченцето е живо и щеоцелее.

- И още нещо, мамо - допълни Джанет,сякаш чак сега й беше хрумнало. - Обичамте.

При тези думи Ела въздъхна дълбоко.Мислите й се прехвърлиха към имейла наАзис.

Дървото на желанията беше изпълниложеланието му. Най-Малкото първата част.Джанет й се беше

обадила и така беше изпълнила своятачаст. Сега се падаше на Ела да направиостаналото. Звънна

на мобилния телефон на дъщеря си иразбра, че тя отивала в университетскатабиблиотека.

272/1197

- Получих съобщението ти, скъпа.Слушай, съжалявам. Искам да ти сеизвиня.

Настъпи мълчание, кратко, нонапрегнато.

- Не се притеснявай, мамо.

- Как така няма да се притеснявам!Трябваше да покажа повече уважение къмчувствата ти.

- Хайде да го забравим, искаш ли? -попита Джанет, сякаш тя е майката, а Ела- непокорната

дъщеря.

- Добре, скъпа.

После Джанет зашушукасъзаклятничейки, сякаш се страхуваше отонова, което смяташе да

273/1197

попита:

- Малко се разтревожих от думите ти онзиден. Истина ли е? Наистина ли синещастна!

- Разбира се, че не - отвърна доста бързоЕла. - Отгледах три красиви деца, какмога да бъда

нещастна?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 33

Но това явно не убеди Джанет.

- Имах предвид с татко.

Ела не знаеше какво друго да каже освенистината.

274/1197

- Ние с баща ти сме женени отдавна.Трудно е след толкова години да останешвлюбен.

- Разбирам - отвърна момичето и кой знаезащо, Ела изпита чувството, че наистина етака.

След като затвори, тя си позволи дапоразмишлява за любовта. Свита накълбо, седеше на

люлеещия се стол и се питаше дали евъзможно, каквато е наранена и цинична,да изпита отново

любов. Любовта беше за хората, коитотърсеха в този шеметно въртящ се святсиметрия и разум.

Ами онези, които отдавна се бяхаотказали да търсят?

275/1197

Преди да се е свечерило, Ела написа ощеедно писмо на Aзис.

Скъпи Азис (ако мога да Ви нарека така),Благодаря за милия, топлещ сърцетоотговор, който

ми помогна да преодолея кризата всемейството си.

Ние с дъщеря ми успяхме да загърбимонова ужасно недоразумение, както вие гонарекохте

тактично.

Бяхте прав за едно. Постоянно се люшкаммежду две крайности: ту съм агресивна, тусъм

пасивна. Или се бъркам прекалено многов живота на хората, които обичам, или сечувствам

276/1197

безпомощна пред лицето на постъпкитеим.

Колкото до смирението, никога не съмизпитвала ведрото смирение, за коетопишете. Честно

казано, май не притежавам качества дабъда суфистка. Но не мога да не Випризная: колкото и да е

изумително, нещата между мен и Джанетсе наредиха така, както исках, чак следкато престанах да

искам и да се бъркам. Дължа ви едноголямо „благодаря". И на мен ми се ще дасе помоля за Вас, но

не съм чукала на Божията врата многоотдавна и не съм сигурна, че Бог ощеживее на същото място.

277/1197

Охо, май започнах да говоря катоханджията от разказа ви. Не сепритеснявайте, не съм чак толкова

огорчена. Поне засега. Поне засега.

Ваша приятелка в Нортхамптън, Ела

Писмото

от Багдад за Кайсери, 29 септември 1243година

Бисмилляхи р-рахмани р-рахим

Братко Саид Бурпанедин,

Мир на теб и Божия милост и благодат,

Много се зарадвах на писмото ти и натова, че си все така отдаден на пътя налюбовта. Но

278/1197

писмото ти ме постави и в трудноположение. Веднага щом научих, четърсиш спътник на Руми,

разбрах за кого говориш. Виж, какво дапредприема оттам насетне, не знаех.

Разбираш ли, под покрива ми има единстранстващ дервиш, Шамс от Тебриз,който отговаря

на описанието в писмото ти. Шамс смята,че има по-особена задача на този свят, изатова иска да

просвети някой просветен човек. Нетърси ученици и последователи, но епоискал от Бога съратник.

Веднъж ми каза, че не е дошъл заобикновените хора. Дошъл е да сложипръст върху пулса на

279/1197

онези, които водят света към Истината.

След като получих писмото ти, разбрах,че Шамс е орисан да се срещне с Руми.Въпреки това,

за да съм сигурен, че всичките мидервиши са получили еднаквавъзможност, ги събрах и без да

навлизам в подробности, им разказах закнижника със сърце, което трябва да бъдеотворено. Макар

и да имаше доста желаещи, единственШамс продължи да упорства и след каточу колко опасна е

задачата. Това стана още през зимата.Същото се повтори през пролетта и послепрез есента.

280/1197

Сигурно се чудиш защо съм чакал толковадълго. Мислих много по този въпрос и дати

призная, виждам само една причина: свремето обикнах Шамс. Беше ми болнопри мисълта, че го

изпровождам на опасен път.

Разбираш ли, Шамс не е лек човек.Докато е живеел като странстващ дервиш,криво-ляво се е

справял, но се опасявам, че веднъжустанови ли се в някой град, смеси ли се сжителите му, ще

настрои доста народ срещу себе си. Затовасе опитах да отложа възможно най-дългозаминаването

му.

281/1197

Вечерта преди Шамс да поеме на път, серазхождахме дълго сред черниците,където гледам

буби. Старите навици умират трудно.Болезнено крехка и изненадващоиздръжлива, коприната

прилича на любовта. Разказах на Шамскак, докато излизат от пашкулите, бубитеразрушават

коприната, която са направили. Затоваселяните трябва да избират междукоприната и бубата. Най-

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 34

често убиват бубата още докато е впашкула, за да извадят коприната цяла.Един копринен шал

282/1197

коства живота на стотици буби.

Вечерта отминаваше. Срещу нас се извиледен вятър и аз потреперих. Вече съмстар и

измръзвам лесно, но знаех, че треперя неот напредналата си възраст. А защото сидавах сметка, че

това е последният път, когато Шамс щестои в градината ми. Ние с него няма да севидим повече.

Най-малкото на този свят. Той, изглежда,също го усети, защото в очите му се появискръб.

Днес сутринта, щом се пукна зората, тойдойде да ми целуне ръка и да ми поиска

283/1197

благословията. С изненада видях, че еотрязал дългата си тъмна коса и еобръснал веждите си, но не

ми обясни защо и аз не го попитах. Предида потегли, каза, че неговото участие висторията

прилича на бубата. Те двамата с Руми щесе оттеглят в пашкула на БожественатаЛюбов, за да

излязат оттам чак когато стане време ибезценната коприна е изтъкана. Нонакрая, за да се запази

коприната, бубата трябва да умре.

И така, той замина за Коня. Бог да гопази. Знам, че съм постъпил правилно, тисъщо, но

284/1197

сърцето ми е натежало от тъга и вече ми емъчно за най-необикновения и най-непокорен дервиш,

посрещан някога в братството.

В крайна сметка всички принадлежим наБога и при Него ще се върнем.

Дано Бог бди над теб. Баба Заман

Послушникът

Багдад, 29 септември 1243 година

Безумно трудно е да си дервиш.Предупреждаваха ме всички. Виж,забравиха да споменат, че

за да стана дервиш, трябва първо да минапрез ада. Още откакто съм дошъл тук,бъхтам като

285/1197

добиче. Повечето дни се скъсвам отработа и когато накрая легна насламеника, сън не ме лови от

болката в мускулите и туптенето входилата. Питам се дали някой изобщозабелязва колко ужасно

се държат с мен. А и да забелязват, съссигурност не проявяват никаквипризнаци на съпричастност.

И колкото повече се старая, толкова по-тежко сякаш става. Не знаят дори как секазвам. Наричат ме

„новия послушник", а зад гърба мишушукат „червенокосия глупак".

Дотук най-страшното е да работя вкухнята, под надзора на готвача. Тозичовек носи в гърдите

286/1197

си не сърце, а камък. Щеше да му прилягаповече да е кръвожаден пълководец въввойската на

монголците, а не готвач в дервишкобратство. Не помня да съм го чувал дакаже на някого и една

добра дума. Съмнявам се изобщо да знаеда се усмихва.

Веднъж попитах един дервиш даливсички послушници минават през товаизпитание - да

работят при готвача в кухнята. Той сеусмихна тайнствено и отвърна:

- Не всички, само някои.

Защо тогава точно аз? Защо учителятиска да страдам повече от другитепослушници? Дали

287/1197

защото моето себелюбие е по-голямо оттяхното и подлежи на по-суровоотношение, за да се научи

на ред?

Всеки ден именно аз ставам пръв от сън,за да донеса вода от потока наблизо.После паля

печката и пека сусамовите питки. Пак моезадължение е да сготвя супата за закуска.Не е никак

лесно да нахраниш петдесет гърла.Всичко се готви в казани, не по-малки отвани. И познайте кой

после ги търка и мие! От тъмно до тъмномия подовете, чистя повърхностите,бърша стълбите, мета

288/1197

двора, цепя дърва и с часове седя начетири крака, за да изтъркам скърцащотостаро дюшеме.

Приготвям мармалади и пикантни сосове.Мариновам моркови и тиква, катопроверявам дали съм

сложил точно колкото трябва сол,достатъчно, та яйце да остане наповърхността. Ако сложа повече

или по-малко, готвачът изпада в пристъпна ярост и чупи всички буркани, а послеаз трябва да правя

всичко отначало.

За капак от мен се очаква, докато вършавсичко това, да повтарям молитви наарабски.

289/1197

Готвачът иска да се моля на глас, за дапроверява дали не съм пропуснал някоядума или не съм я

произнесъл погрешно. Затова се трудя исе моля, моля се и се трудя.

- Колкото по-добре понасяш несгодите вкухнята, толкова по-бързо ще съзрееш,синко -

твърди мъчителят ми. - Докато се учиш даготвиш, душата ти ще къкри.

- Но докога ще продължава товаизпитание? - попитах го веднъж.

- Хиляда и един дни - гласеше отговорът.- Щом Шехеразада е успяла толкова дългода

измисля всяка вечер нова приказка,значи и ти ще издържиш.

290/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 35

Това е безумие! Нима изобщо приличамна онази дърдорана Шехеразада? Пък итя не е

правела друго, освен да си лежи накадифени възглавници, да мърда палцитена краката си и да си

съчинява небивалици, докато хранижестокия си господар с грозде иизмислици. Тук не виждам

никакъв тежък труд. Шехеразада нямашеда издържи и седмица, ако трябваше дасвърши и

половината от онова, което правя аз. Незнам дали някой брои. Но аз съссигурност го правя. И ми

291/1197

остават още 624 дни.

Първите четирийсет дни от изпитаниетопрекарах в килия, толкова тясна и ниска,че не можех

ни да легна, ни да седна, та се налагашепрез цялото време да стоя на колене.Наредиха ми, ако се

размечтая за хубава храна или някаквиудобства, ако се уплаша от тъмното исамотата, или, не дай

си, Боже, сънувам мокри сънища заженско тяло, да поискам със сребърнитекамбанки, окачени на

тавана, духовна помощ. Не го направихнито веднъж. Това не означава, че не сами минавали мисли,

292/1197

които да отклонят вниманието ми. Нокакво лошо има да се поразсееш малко,когато не можеш и да

се помръднеш?

Щом времето на усамотение приключи,ме пратиха обратно в кухнята, за дастрадам от

готвача. И само как страдах! Но истинатае, че колкото и да се бях озлобил срещунего, не съм

нарушил нито веднъж правилата му - довечерта, когато пристигна Шамс отТебриз- Онази нощ

когато накрая ме хвана, готвачът ме наби,както не ме е бил никой през живота ми,и счупи не знам

293/1197

колко върбови пръчки в гърба ми. Послесложи пред вратата обущата ми сносовете навън, за да ми

покаже, че е време да се махам. Вбратствата на дервишите никога не теизритват и не ти казват в

очите, че си се провалил, вместо това тепринуждават мълком да се махнеш.

- Не можем да те направим против волятати дервиш - оповести готвачът. - Можешда заведеш

магарето на реката, но няма как да гонакараш да пие от водата. Магаретотрябва да се сети само.

Няма друг начин.

294/1197

Аз, разбира се, бях магарето. Казаночестно, отдавна да съм се махнал от товамясто, ако не

беше Шамс от Тебриз. От любопитствокъм него се бях закотвил тук. Никога презживота си не бях

срещал човек като него. Той не сестрахуваше от никого, не се подчинявашена никого. Уважаваше

го дори готвачът. Ако в братството имашечовек, който да ми служи като пример заподражание

това беше Шамс с неговото обаяние,достойнство и непокорство. Не смирениятстар учител.

Да, Шамс от Тебриз ми беше кумир. Следкато го видях, реших, че не ми трябва дасе

295/1197

превръщам в хрисим дервиш. Акопрекарвам достатъчно време с Шамс, и азмога да стана дързък,

непоколебим и непокорен като него.Затова, щом дойде есента и разбрах, чеШамс си отива

завинаги, реших да се махна заедно снего.

Отидох при Баба Заман и го заварих даЧете на светлината на газеник старакнига.

- Какво искаш, послушнико? - попита метой изнурено, сякаш само видът ми гоуморяваше.

Отвърнах възможно най-прямо:

296/1197

- Доколкото разбрах, учителю, Шамс отТебриз си тръгва скоро. Искам да отида снего. Може

би му трябва компания за из път.

- Не знаех, че държиш толкова на Шамс -рече подозрително учителят. - Илипросто търсиш

начин да се измъкнеш от задължениятаси в кухнята? Изпитателният ти срок ощене е приключил.

Едва ли можеш да бъдеш наречендервиш.

- Може би моето изпитание е да тръгна напът с човек като Шамс - споделих. Знаех,че е

дръзко да го казвам, но въпреки това гоизрекох.

297/1197

Учителят сведе поглед и потъна вразмисъл. Колкото повече мълчеше,толкова по-убеден бях,

че ще ми се накара за безочието и щеповика готвача, за да му каже да медържи по-изкъсо. Той

обаче не го направи. Само ме погледнабезнадеждно и поклати глава.

- Вероятно не си създаден за живот вбратство, синко. Ами да, от седемпослушници, поели по

този път, остава само един. Имамчувството, че не си годен за дервиш итрябва да си потърсиш

късмета другаде. Колкото до това дапридружаваш Шамс по пътя, по-добрепитай него.

298/1197

След като ми даде разрешение, БабаЗаман кимна любезно, но твърдо, за да мипокаже, че

въпросът е изчерпан, и продължи да сичете книгата.

Натъжих се и се почувствах малък, но истранно освободен.

Шамс

Багдад, 30 септември 1243 година

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 36

Борейки се с халите, ние с коня тръгнахмена път веднага щом се зазори. Спрях сесамо

веднъж, за да погледна назад.Дервишкото братство приличаше наптиче гнездо, сгушено сред

299/1197

черниците и храстите. Известно време вмислите ми току изникваше уморенотолице на Баба Заман.

Знаех, че се тревожи за мен. Но не виждахоснователна причина. Бях поел надуховно пътешествие

към Любовта. Какво лошо можеше да мисе случи? Такова беше десетото миправило: изток, запад,

юг, север - все едно е. Накъдето и да сипоел, просто се увери, че всяко пътуване епътуване навътре

в теб. Ако пътуваш навътре към себе си,ще обиколиш надлъж и шир света и щестигнеш отвъд

него.

300/1197

Не че не предвиждах беди, но те не мебезпокояха особено. Каквато и участ да мечакаше в

Коня, за мен тя беше добре дошла. Катосуфист бях научен да приемам бодилазаедно с розата,

трудностите заедно с красотите наживота. Оттук следва друго правило:Акушерката знае, че няма

ли болка, пътят на детето не може да сеотвори и майката не може да роди. Посъщия начин, за да се

роди ново „Аз", се искат мъки.

Точно както глината трябва да мине презжежък огън, за да се кали, така и Любовтаможе да

се усъвършенства само в болката.

301/1197

Вечерта преди да напусна дервишкотобратство, отворих всички прозорци встаята си, за да

пусна вътре звуците и миризмите намрака. Отрязах на трепкащата свещкосата си. Тя падна на

дебели кичури върху пода. После сиобръснах брадата и мустаците и сеотървах от веждите си. След

като приключих, се огледах в огледалото,сега лицето ми беше по-будно и младо.Без косъмче по

него, то беше изчистено от име, възраст ипол. Нямаше ни минало, ни бъдеще, бешезапечатано

навеки в този миг.

- Пътуването вече те променя - казаучителят, когато отидох да се сбогувам встаята му. - А

още не е започнало.

- Да, знам го - промълвих тихо. - Това епоредното от четирийсетте правила:Търсенето на

Любов ни променя. Който е тръгнал датърси Любов, съзрява по пътя. В мига,когато тръгнеш да

търсиш Любовта, започваш да сепроменяш отвътре и отвън.

Баба Заман се усмихна едва-едва и извадикадифена кутийка, която ми подаде.Вътре намерих

три неща: сребърно огледало, коприненаносна кърпа и стъкленица с мазило.

303/1197

- Тези неща ще ти помогнат по пътя.Използвай ги при нужда. Ако загубишнякога уважение

към самия себе си, огледалото ще типокаже вътрешната ти красота. В случайче бъде опетнено

доброто ти име, носната кърпа ще тинапомни колко чисто е сърцето ти.Колкото до балсама, той

ще изцери раните ти, вътрешни ивъншни.

Погалих едно по едно нещата, затворихкутийката и благодарих на Баба Заман.Нямаше какво

друго да кажа.

304/1197

Щом птиците запяха и с първата утриннасветлина по клоните заблещукаха капкироса, яхнах

жребеца. Отправих се към Коня, не знаехкакво да очаквам, но се уповавах насъдбата, приготвена

ми от Всемогъщия.

Послушникът

Багдад, 30 септември 1243 година.

Бях откраднал един кон и яздех зад Шамсот Тебриз. Колкото и да се опитвах да съмна

безопасно разстояние от него, скоровидях, че е невъзможно да го следя, безтой да ме забележи.

305/1197

Щом Шамс спря на един пазар в Багдад,за да се поосвежи и да купи едно-друго заиз път, реших да

му се покажа и се проснах пред коня му.

- Я, червенокосият глупак! Какво правиштук, защо си се проснал на земята? -възкликна от

коня Шамс, изглеждаше развеселен, но иизненадан.

Коленичих, допрях длани, извих врат,както съм виждал да правят просяците, исе примолих:

- Искам да дойда с теб. Много те моля,разреши ми да те придружа.

- Имаш ли представа къде отивам?

Известно време мълчах. Изобщо не мибеше хрумвало да се запитам.

306/1197

- Не, но за мен е безразлично. Искам да тистана ученик. Ти си ми пример заподражание.

- Винаги пътувам сам, не ми трябватученици и последователи, благодаря! Исъс сигурност не

съм пример за подражание на никого,камо ли на теб - отвърна Шамс. - Затоваси върви по пътя. Но

ако и занапред продължиш да търсишучител, много те моля, не забравяй еднозлатно правило: По

широкия свят има повече лъжлививодачи и неистински учители, отколкотоса звездите във

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 37

307/1197

видимия небосвод. Не допускай грешкатада смяташ за свои наставници потъналитев себе си

властолюбци. Истинският духовен учителняма да насочи към себе си вниманиетоси и няма да

очаква от теб пълно подчинение ивъзхищение, а ще ти помогне да оценишистинското си „Аз“ и да

му се възхитиш. Истинските наставнициса прозрачни като стъкло. Те оставятБожията Светлина да

минава през тях.

- Много те моля, дай ми шанс -продължих да упорствам аз. -Всичкипрочути пътешественици

308/1197

водят със себе си човек, който да импомага по пътя, нещо като чирак.

Шамс се почеса замислено по брадичката,все едно потвърждаваше, че е така.

- Имаш ли сили да издържиш накомпанията ми? - попита той. Скочих накрака и закимах от

все сърце:

- Имам, имам, и още как. И силата миидва отвътре.

- Много добре тогава. Ето първата тизадача: отиди в най-близката пивница иси купи кана

вино. Ще я изпиеш тук, на пазара.

Е, бях свикнал да търкам с дрехата сиподовете, да лъскам тенджери и тигани,докато те

309/1197

блеснат като тънко-претънко венецианскостъкло, каквото бях виждал в ръцете наедин занаятчия,

избягал от Константинопол преди многовреме, когато кръстоносците плячкосалиграда. Можех да

седна и да не стана, докато не нарежа стоглави кромид лук и не обеля и накълцамскилидки чесън,

всичко това в името на духовното сиразвитие. Но пак заради него да пия винонасред оживен пазар,

вече беше извън моите възможности.Погледнах ужасен Шамс.

- Не мога да го направя. Научи ли бащами, ще ми счупи краката. Пратил ме е вдервишко

310/1197

братство, за да стана по-добърмюсюлманин, а не езичник. Какво ще сипомислят за мен

семейството и приятелите ми?

Усетих върху себе си палещия поглед наШамс и потреперих, толкова напрегнат се

почувствах, точно както в деня, когато гобях шпионирал иззад затворената врата.

- Ето на, не можеш да ми бъдеш ученик -оповести убедено той. - Прекалено свит сиза мен.

Обръщаш много внимание какво щекажат другите. Но знаеш ли? Понежедаваш мило и драго да

спечелиш одобрението на околните,никога няма да се отървеш от нападкитеим, колкото и да се

311/1197

стараеш.

Усетих, че възможността да го придружами се изплъзва, и се хвърлих да сезащитавам.

- Откъде да знам, че не ми задавашнарочно този въпрос? Ислямът забранявапрестрого да се

пие вино. Мислех, че ме подлагаш напроверка.

- Ако го бях направил, щях да се приравняна Бога. Не ни е работа да съдим и мерим

благочестието на околните - отговориШамс.

Огледах се отчаян, не знаех как даразтълкувам думите му, умът мипрепускаше като

обезумял. Шамс продължи:

312/1197

- Твърдиш, че искаш да тръгнеш по пътя,но не искаш да жертваш нищо. Пари,слава, власт,

разкош, плътски наслади - първо трябвада се разделиш с онова, което ти е най-мило в живота. -

Шамс потупа коня и заключи така, та даразбера, че няма какво повече да казва: -Според мен е най-

добре да си останеш в Багдад, присемейството. Намери почтен търговец иму стани чирак. Имам

чувството, че някой ден от теб може би щеизлезе добър търговец. Но не бъди алчен!А сега с твое

разрешение трябва да вървя.

313/1197

След тези думи той ми махнала последно,пришпори коня и препусна, а светът сеплъзна под

чаткащите копита. Аз се метнах на коня игоних Шамс чак до покрайнините наБагдад, ала

разстоянието помежду ни ставаше все по-голямо, докато накрая той не се превърнав тъмна точка в

далечината. Дълго след като точкатаизчезна от хоризонта, усещах върху себеси тежкия поглед на

Шамс.

Ела

Нортхамптън, 24 май 2008 година

314/1197

Бавно закусвай, това е най-важното яденепрез деня. Твърдо убедена, че е така, Елаотиваше в

кухнята всяка сутрин, и през седмицата, ив неработни дни. Смяташе, че хубаватазакуска определя

настроението за целия ден. Беше чела поженските списания, че семейства, коиторедовно закусват

хубаво заедно, са по-сплотени ихармонични от семействата, в които всекихуква да излиза от къщи

полугладен. И макар да беше сигурна врезултатите от това изследване, Ела идосега не беше

присъствала на радостната закуска,описвана по списанията. При тяхзакуската беше сблъсък на

315/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 38

галактики, където всеки в семействотомаршируваше под различен барабан.Всеки искаше за

закуска нещо различно, което беше впълен разрез с представите на Ела заобщо хранене. Как

можеше да има сплотеност на масата, приположение че един (Джанет) ядешепрепечена филия със

сладко, друг (Ави) нагъваше мюсли с мед,трети пък (Дейвид) си чакаше търпеливобърканите яйца,

а четвърти (Орли) отказваше да сложи изалък в уста? Въпреки това закускатабеше важна. Ела я

316/1197

приготвяше всяка сутрин, решена никоеот децата й да не започва деня с бонбонили друга

нездравословна храна.

Тази сутрин обаче, след като отидекухнята, Ела не се запретна да вари кафе,да стиска

портокалов сок и да препича филийки, апървото, което направи, бе да седне намасата и да пусне

лаптопа. Включи интернет, за да видидали се е получило писмо от Азис. Занейна радост имаше.

Скъпа Ела,

Много се зарадвах да науча, че стеизгладили нещата с дъщеря ти. Колкотодо мен, вчера

317/1197

призори си тръгнах от селоМомостенанго. Странно, прекарах туксамо няколко дни, а когато дойде

време да се сбогувам, изпитах тъга, почтискръб. Дали някога ще видя отново товамъничко селце в

Гватемала? Едва ли.

Всеки път, когато се сбогувам с място катотова, имам чувството, че оставям тамкъсче от себе

си. Струва ми се, че независимо какво смерешили, дали да пътешестваме катоМарко Поло, или да

останем от люлката до гроба на едномясто, животът е низ от раждания исмърти. Миговете се

318/1197

раждат, после умират. За да дойдатновите изживявания, старите трябва да сиотидат. Нали?

Докато бях в Момостенанго, медитирах исе опитах да си представя аурата ти. Неслед дълго

пред мен изникнаха три цвята: топложълто, свенливо оранжево и сдържанометално мораво. Имах

чувството, че това са твоите цветове.Помислих си, че са красиви и поотделно,и заедно.

Последната ми спирка в Гватемала беше вЧахул, малък град с кирпичени къщи идеца с очи,

мъдри не като за възрастта им. Във всякакъща жени на каква ли не възраст тъкатвеликолепни

319/1197

гоблени. Помолих една баба да ми избереедин, обясних й, че е за жена, която живеев

Нортхамптън. След като се позамисли, тяизвади от огромната купчина отзад едингоблен. Заклевам

се в Бога, в купчината имаше над петдесетгоблена във всевъзможни цветове. Агобленът, който

старицата избра за теб, е само в три цвята:жълто, оранжево и мораво. Реших, чесигурно ще ти е

интересно да узнаеш за това съвпадение,ако в Божията вселена изобщо има такованещо.

Хрумвало ли ти е, че писмата, които сиразменяме, може би не са плод насъвпадение?

320/1197

С най-топли чувства, Азис

П. П. Ако искаш, мога да ти пратя попощата гоблена, а мога и да изчакам,докато се срещнем

на кафе и ти го донеса лично.

Ела затвори очи и се опита да сипредстави цветовете на аурата окололицето си.

Любопитното беше, че се видя наум невече като зряла жена, а като дете на околоседем години.

В съзнанието й нахлуха много неща,спомени, за които си беше мислила, чеотдавна е

оставила зад себе си. Майка й, застинала сжабешкозелена престилка на кръста имензура в ръка, с

321/1197

лице, което се беше превърнало впепелява маска от болка, хартиенитесърца, които се поклащаха,

ярки и блещукащи, по стените, и тялотона баща й, което висеше от тавана, сякашискаше да се слее

с коледната украса и да придаде накъщата празничен вид. Ела си спомни какдокато бе момиче,

през цялото време обвиняваше майка сиза самоубийството на баща си. В ониягодини си беше

обещала, че щом се омъжи, винаги щеправи съпруга си щастлив и за разлика отмайка си няма да

допусне бракът й да се провали. Встремежа си този брак да бъде възможнонай-различен от

322/1197

семейния живот на майка й, тя бешепредпочела да се омъжи не захристиянин, а за човек от своята

вяра.

Едва преди няколко години бешепрестанала да мрази вече възрастната симайка и макар

напоследък двете да бяха в добриотношения, истината беше, че върнешели се към спомените от

миналото, Ела и досега се чувстваше зле.

- Мамо!... Земята вика мама! Земята викамама!

Ела чу зад рамото си смях и шушукане.Обърна се и видя четири чифта очи,които я гледаха

323/1197

развеселено. Както никога, Орли, Ави,Джанет и Дейвид бяха дошлиедновременно за закуска и сега

стояха един до друг и я оглеждаха, сякашбеше екзотично животно. Явно бяха тукот доста време и

се опитваха да привлекат вниманието й.

- Добро утро на всички - усмихна се Ела.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 39

- Как така не ни чу? - попита Орли,личеше, че наистина е изненадан.

- Явно се беше залисала по екрана -отбеляза Дейвид, без да я поглежда.

Ела проследи очите на мъжа си и видяпред себе си имейла на Азис З. Захара,който

324/1197

блещукаше мътно върху екрана. Затворисветкавично лаптопа, дори не изчака тойда се изключи.

- Имам да чета много за литературнатаагенция - обясни, като завъртя очи. -Работех върху

рецензията.

ЧАСТ ВТОРА

Вода

Всичко, което е течно, променливо инепредсказуемо

Руми

Коня, 15 октомври 1244 година

Блеснала, валчеста и великолепна,пълната луна приличаше на огромнаперла, увиснала на

325/1197

небето. Станах от леглото и погледнахпрез прозореца към двора, окъпан влунна светлина. Но дори

при тази красота сърцето ми не престанада тупти като обезумяло и ръцете мипродължиха да

треперят.

- Изглеждаш блед, ефенди. Пак ли сънувасъщия сън? - прошепна жена ми. - Да тидонеса ли

чаша вода?

Казах й да не се притеснява и да ходи даси ляга. Тя не можеше да направи нищо.Сънищата

ни са част от нашата съдба и ще следватпътя си според Божията воля. Освен товаси помислих, че

326/1197

има причина от четирийсет дни дасънувам едно и също.

Всеки път началото на съня беше малкопо-различно. Или може би той си бешесъщият, само

аз влизах всяка вечер през различна вратав него. Този път ми се присъни, че четаКорана в застлана

с килими стая, която ми се стори позната,но не приличаше на никое от местата,където съм ходил.

Точно срещу мен седеше дервиш, висок,слаб, с изправен гръб и забулено лице.Държеше свещник с

пет запалени свещи и ми светеше, за дамога да чета.

327/1197

След малко вдигнах глава, за да покажана дервиша стиха, който чета, и чактогава с ужас

видях, че каквото съм мислел за свещник,всъщност е дясната ръка на мъжа. Той мибеше протегнал

длан с пет пръста, които пламтяха.

Ужасен, затърсих с поглед вода, но невидях. Смъкнах наметалото и го хвърлихвърху

дервиша - да угася пламъците. Но щомвдигнах наметалото, мъжът бешеизчезнал сякаш вдън земя,

оставяйки след себе си само едназапалена свещ.

328/1197

Оттук нататък сънят вече си беше всесъщият. Тръгвах да търся дервиша изкъщата,

проверявах всяко кътче и ниша. Излизахтичешком на двора, където нацъфтелитерози се бяха

превърнали в яркожълто море. Викахдервиша наляво и надясно, той обаче несе виждаше никъде.

- Върни се, любими! Къде си?

Накрая, сякаш тласкан от зловещопредчувствие, се приближавах докладенеца и поглеждах

към кипналата тъмна вода долу. Вначалото не виждах нищо, но след малколуната ме обгръщаше с

329/1197

бляскавата си светлина и в двора сепоявяваше рядко сияние. Чак тогавазабелязвах две черни очи,

които ме гледаха с нечувана скръб отдъното на кладенеца.

- Убили са го! - изкрещяваше някой.

Може би бях аз. Може би така би звучалгласът ми в състояние на неописуемамъка.

Аз пищях и пищях, докато жена ми не мепритегляше, за да ме притисне до гърдитеси и да

попита:

- Пак същият сън ли ти се присъни,ефенди?

***

330/1197

След като Кера заспа отново, излязохкрадешком на двора. В онзи миг имахчувството, че

сънят още е с мен, ярък и стряскаш. Отвида на кладенеца в застиналата нощ мепобиха тръпки, ала

не се сдържах, седнах до него и заслушахкак нощният ветрец шумоли тихо издърветата.

В такива времена внезапно усещам как меплисва вълна на тъга, макар че не знамзащо.

Животът ми е пълноценен и се смятам запреуспял, понеже съм благословен с тритенеща, на които

държа най-много: знания, праведност испособността да помагам на другите данамерят Бога.

331/1197

На трийсет и осем години Бог ми е далповече, отколкото бих дръзнал да искам.Обучен съм за

свещеник и кадия и съм посветен вНауката за божествената интуиция -познанието, давано в

различна степен на пророци, светци икнижници. Направляван от вечепокойния си баща, получил

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 40

образование при най-добритепреподаватели на нашето време, работихусърдно, за да развия

съзнанието си с убеждението, че тъкмотакъв дълг ми е вменил Бог.

332/1197

Старият ми учител Саид Бурханедин, всеповтаряше навремето, че съм средБожиите

любимци, тъй като ми е възложенапочетната задача да донасям до народаМу Неговото послание и

да му помагам да разграничава добро отзло.

От години преподавам в медресето,обсъждам с други книжници, познавачина шариата,

богословски въпроси, напътствамучениците си, изучавам закона ихадита12, всеки петък

проповядвам в най-голямата джамия вграда. Отдавна съм престанал да брояучениците, които съм

333/1197

подготвил. Ласкателно е да чувам как мехвалят за уменията ми на проповедник ида ми казват, че

думите ми са преобразили живота им повреме, когато най-много са се нуждаелиот напътствие.

Благословен съм с любещо семейство,добри приятели и верни ученици. Никогав живота си

не съм страдал от лишения и недоимък,макар че бях смазан от загубата на женаси. Мислех, че

никога няма да се оженя повторно, ала гонаправих и благодарение на Кера имамлюбов и радост. И

двамата ми синове са големи, въпреки чене преставам да се изумявам колкоразлични се оказаха.

334/1197

Приличат на две семена, които, макар изасадени едно до друго, в една и същапръст, и подхранвани

със същото слънце и вода, са сепревърнали в напълно различнирастения. Гордея се с тях, както се

гордея и с осиновената си дъщеря, коятоима изключителни дарби. Аз съм единщастлив, доволен

човек и в личния живот, и сред хората.

Защо тогава усещам в себе си тазипустота, която от ден на ден става все по-дълбока и

широка? Тя гризе душата ми като недъг икъдето и да отида, не се отделя от мен,тиха като мишка и

точно толкова ненаситна.

335/1197

12 Словото и делата на пророка Мохамед.- Б. а.

Шамс

Коня, 17 октомври 1244 година

Близко до портите на град, в който не съмходил никога, отделям една минута, за да

приветствам светиите, мъртви и живи,знайни и незнайни. Никога през животаси не съм пристигал

на ново място, без първо да получаблагословията на светиите. За мен нямазначение дали градът

принадлежи на мюсюлмани, нахристияни или на юдеи. Убеден съм, чесветиите стоят над такива

дребни, незначителни различия. Единсветия принадлежи на всички хора.

336/1197

Затова, още щом видях Коня, отдалеч запръв път, направих каквото правя винаги.После

обаче се случи нещо необичайно. Вместосъщо да ме приветстват и да ми дадатблагословията си,

нещо, което те винаги правят, светиитепродължиха да мълчат като счупенинадгробни камъни.

Поздравих ги още веднъж, този път по-силно и решително, в случай че не са мечули. Ала отново

последва мълчание. Да, усетих, чесветиите са ме чули. Просто не ми давахаблагословията си.

- Кажете какво има? - попитах вятъра, татой да отнесе думите ми при светиитенадлъж и шир.

337/1197

Не след дълго вятърът се завърна сотговора:

- О, дервишо, в този град ще намеришсамо две крайности и нищо между тях.Или чиста

любов, или чиста омраза.Предупреждаваме те. Влез, но на свойриск.

- В такъв случай няма място забезпокойство - отвърнах. - Стига дасрещна чиста любов, друго

не ми трябва.

След като чуха това, светиите на Коня мидадоха благословията си. Ала аз не искахда влизам

338/1197

още в града. Седнах под един дъб и докатожребецът пасеше рядката трева, сезагледах в града,

извисил се в далечината. Минаретата наКоня проблясваха на слънцето катопарчета стъкло. Току

чувах лай на кучета, рев на магарета, смяхна деца и крясъците на продавачите,които викаха

колкото им глас държи - обичайнитезвуци в град, преливащ от живот. Запитахсе какви ли радости

и скърби изживяват сега хората задзатворените врати и прозорците срешетки? Тъй като бях

свикнал да живея все на път, установих,че съм леко притеснен, задето трябва дасе установя в град,

339/1197

после обаче си припомних друго основноправило: „Постарай се да не сесъпротивляваш на

промените, които изникват по пътя ти.Вместо това остави живота да живее чрезтеб. И не се плаши,

че животът ти се преобръща с главатанадолу. Откъде знаеш, че онова, с коетоси свикнал, е по-

добро от нещата, които ще дойдат?

От унеса ме изтръгна приятелски глас.

- Селямюн алейкум, дервишо!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 41

Обърнах се и видях мургав як селянин сувиснали мустаци. Караше каруца,впрегната във вол,

340/1197

който беше ужасно изпосталял, да си речечовек, че - аха - и ще издъхне.

-Алейкум селям, Бог да те поживи! -провикнах се аз.

- Защо седиш тук сам-самичък? Ако си сеуморил да го яздиш този твой кон, ще теоткарам.

Усмихнах се.

- Благодаря, но ми се струва, че пеш щестигна по-бързо, отколкото с твоя вол.

- Я не ми обиждай вола - засегна сеселянинът. - Може да е стар и грохнал, нопак ми е най-

добрият приятел.

Сложен на място от тези думи, скочих накрака и се поклоних на селянина. Как аз,дребна

341/1197

съставка в огромния кръг на Божиетотворение, смеех да омаловажавам другасъставка от този кръг,

била тя животно или човек?

- Извинявам се на теб и на вола ти - рекохму. - Много те моля, прости ми.

Върху лицето на селянина се мярнасянката на неверието. Известно време тойстоя с каменно

лице - умуваше дали не му се подигравам.

- Никой не прави така - каза накрая и меозари със сърдечна усмивка.

- Никой не се извинява на вола ти ли?

- Ами и това. Но си мислех, че никой не сеизвинява и на мен. Обикновено ставаобратното.

342/1197

Все аз се извинявам. И да ми причинятзло, пак се извинявам аз.

Бях трогнат от думите му.

- В Корана е казано, че всеки от нас есътворен по най-добър образ. Това е едноот правилата -

промълвих аз.

- Какво правило? - учуди се селянинът.

- Бог се е захванал да довърши делото ти,и вътрешно, и външно. Зает е изцяло стеб. Всеки

човек е недовършено дело, което бавно,но неумолимо се приближава досъвършенството. Всички

сме недовършено произведение наизкуството, което чака и се стреми да бъдесъздадено докрай.

343/1197

Бог се е заел с всеки от нас поотделно,защото човечеството е изящно изкуство,умел краснопис,

където всяка отделно взета точица ееднакво важна за цялостната картина.

- И ти ли си тук за проповедта? - попитаселянинът с подновен интерес. - Кактоличи, ще има

много народ. Той е забележителен човек.

Сърцето ми подскочи - бях се досетил закого говори селянинът.

- Я ми кажи, какво им е толкова особенотона проповедите на Руми?

Известно време мъжът не отговори, самогледа с присвити очи огромния хоризонт.Мислите

344/1197

му сякаш бяха навсякъде и никъде. Послетой каза:

- Идвам от село, което се намъчи. Първозаради глад, после заради монголците. Те

опожаряваха и плячкосваха всичко,изникнало на пътя им. Ала още по-страшно е онова, което

направиха в големите градове. ПревзехаЕрзурум, Сивас и Кайсери и изклаха дещо има мъж, после

отведоха жените. Лично аз не съм изгубилблизки и дом. Но все пак изгубих нещо.Изгубих

радостта.

- Какво общо има това с Руми? - попитах.

Селянинът отново сведе поглед към волаи пророни безизразно:

345/1197

- Всички разправят, че ако послушаш какпроповядва Руми, ще се излекуваш оттъгата.

Лично аз не виждах нищо лошо в тъгата.Точно обратното: лицемерието правихората

щастливи, а истината ги прави тъжни. Него казах обаче на селянина. Вместо товарекох:

- Дали да не отида с теб до Коня, тъкмо попътя ще ми разкажеш повече за Руми.

Завързах юздата на коня за каруцата и секачих да седна до селянина - зарадвах се,щом видях,

че волът не роптае от допълнителнататежест. При всички положения продължида крета все така

346/1197

мъчително бавно. Селянинът ме почерпихляб и козе сирене. Докато се хранехме,си говорехме. В

такова състояние, докато слънцетонапичаше от индиговото небе, а светиитена града не ме

изпускаха от очи, влязох в Коня.

- И умната, приятелю - казах, след катоскочих от каруцата и развързах юздата наконя.

- Ела на всяка цена на проповедта! -извика с очакване селянинът.

Кимнах и му махнах с ръка за довиждане.

- Иншаллах.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 42

347/1197

Въпреки че изгарях от нетърпение да чуяпроповедта и умирах да се срещна с Руми,исках

първо да прекарам известно време в градаи да разбера какво мислят жителите му завеликия

проповедник. Исках да го видя презчужди очи, добри и недобри, изпълнени слюбов и с нелюбов, и

чак тогава да го погледна през своите.

Хасан просякът

Коня, 17 октомври 1244 година

Безумно ли ще би прозвучи, ако ви кажа,че наричат тази преизподня на земята„свещено

348/1197

страдание"?Аз съм прокажен, навекизапратен в чистилището. Не ме исканикой, ни мъртви, ни

живи. Майките по улиците ме сочат нанемирните си невръстни деца, за да гисплашат с мен,

хлапетата ме замерват с камъни.Занаятчиите ме гонят - да не седя преддюкяните им, за да не си

навлекат лошия късмет, който ме следванавсякъде, а зърнат ли ме, бременните сеизвръщат от

страх да не би рожбите им да се родятнедъгави. Никой от тези хора не си давасметка, че колкото и

да ме избягват, аз искам дваж по-силно даизбегна тях и изпълнените им съссъжаление погледи.

349/1197

Първо се променя кожата, коятозагрубява и потъмнява. По раменете,коленете, ръцете и

лицето се появяват петна с различенразмер и с цвят на развалени яйца. Натози етап сърби и пари

много, но после болката се попритъпяваили човек просто й свиква. След товапетната започват да

се уголемяват и да се подуват и сепревръщат в грозни цицини. Ръцетезаприличват на нокти на

граблива птица, а лицето се обезобразявадо неузнаваемост. Сега вече наближавампоследните

стадии и не мога да си затварямклепачите. Сълзите и слюнката текат, а азне съм в състояние да ги

350/1197

спра. Шест от ноктите на ръцете мипаднаха, тръгнал е и седми. Колкото и дае странно, косата ми

още не е окапала. Вероятно трябва дасмятам, че ми е провървяло.

Чувал съм, че в Европа държатпрокажените извън градските стени. Тукни разрешават да

живеем в града, стига да носим звънче, скоето да предупреждаваме другите, че сменаблизо.

Разрешават ни и да просим, което е добре,защото иначе сигурно щяхме да умрем отглад. Просията

е един от двата начина да се спасим.Другият е молитвата. Не защото Богобръща някакво внимание

351/1197

на прокажените, а защото се срещат истранни птици, които смятат, че Той нипомага. Затова,

колкото и да ни презират, жителите награда и ни уважават. Наемат ни да семолим за болните,

недъгавите, престарелите. Плащат ни ини хранят добре с надеждата да изтръгнатот устата ни още

някоя и друга молитва. По улиците с нас,прокажените, могат да се държат по-зле,отколкото с

псета, но там, където тегне сянката насмъртта и отчаянието, ние сме султаните.

Наемат ли ме да се помоля, свеждам главаи издавам нечленоразделни звуци наарабски - уж

352/1197

съм погълнат от молитва. Единственото,което мога да сторя, е да се преструвам,защото според мен

Бог не ме чува. Нямам причини да вярвамв обратното.

Въпреки че просията не носи толковапари, за мен тя е много по-лесна отмолитвите. Ако не

друго, поне не мамя никого. За просиянай-добър ден е петъкът, ако не броиммесеца на Рамазана,

когато през цялото време печелим добре.Най-много определено изкарваме впоследния ден на

Рамазана. Тогава и най-стиснатите сеюрват да дават подаяния, бързат ли,бързат да изкупят

353/1197

греховете си, минали и настоящи. Веднъжв годината хората не обръщат гръб напросяците.

Обратното, ходят специално да търсятпросяци, колкото по-окаяни, толкова по-добре. Тъй силно е

желанието им да се покажат щедри иправедни, че в този единствен ден не самотичат да дават

подаяния, но и направо ни обикват.

Днес също сигурно ще изкарам повечко,защото Руми ще чете една от петъчнитеси

проповеди. Джамията вече е препълнена.Който не може да седне вътре, се реди наопашка в двора.

354/1197

Следобедът е тъкмо време като запросяци и джебчии. И точно както и аз,всички те са се стекли тук

и са плъзнали из навалицата.

Седнах точно срещу входа на джамията,при един клен, на който се облегнах. Извъздуха се

носеше усойната миризма на дъжд,примесена с едва доловимото сладостноухание на овощните

градини в далечината. Сложих пред себеси купичката за подаяния, за разлика отмнозина други

като мен, никога не съм искал подаянияоткрито. На прокажения не му се налагада хленчи и да

355/1197

моли, да си съчинява небивалици колкоокаян е животът му и колко разклатено -неговото Здраве.

Само един поглед към лицето ми действакато хиляда думи. Затова простооткривам лицето си и

седя.

За един час пуснаха в купичката няколкомонети. Все нащърбени, медни. Мечтаехси за

жълтица с изсечени върху нея слънце, лъви полумесец. Откакто покойният АладинКейкубад

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 43

356/1197

отмени някои ограничения върху парите,човек вече може да се разплаща и смонети, сечени от

бейовете на Алепо, от управниците вдинастията на фатимидите в Кайро и отбагдадския халиф, да

не говорим пък за италианския флорин.Управниците в Коня ги признавахавсички, затова го

правеха и градските просяци.

Върху скута ми заедно с монетите паднахаи шумки. Златисто-червените листа наклена вече

капеха и понеже се изви поривист вятър,доста от тях се озоваха в купичката ми,сякаш дървото

357/1197

също ми даваше подаяния. Изведнъж михрумна, че между нас с клена има нещообщо. Дърво с

листа, които капят през есента, е каточовек, който се разделя с крайниците си впоследния стадий

на проказата.

Аз бях голо дърво. Всичко в менокапваше: кожата, органите, лицето ми сесмъкваха. Но за

разлика от дървото за мен нямаше да имапролет, през която отново да разцъфтя.Каквото губех, го

губех завинаги. Погледнеха ли ме, хоратавиждаха не какъв съм, а какво ми липсва.И да пуснеха в

358/1197

купичката някоя пара, го правехаизумително бързо и внимаваха да несрещат очите ми, сякаш щяха

да се заразят само от погледа ми. За тяхбях по-страшен и от крадец или убиец.Колкото и да не

одобряваха престъпниците, с тях не сеотнасяха така, сякаш са невидими. В менобаче не виждаха

друго освен смърт, която ги гледа право влицето. Ето какво ги плашеше: дапризнаят, че смъртта

може да е толкова близо и толкова грозна.

Изведнъж някъде в дъното настанастрашна врява. Чух как някой вика:

- Идва! Идва!

359/1197

И ето, появи се Руми, беше яхнал бял катомляко кон, беше облечен в скъп-прескъп

кехлибарен кафтан, извезан със сърменилиста и ситен бисер, държеше гърба сиизправен и следван,

от цяла тълпа поклонници, изглеждашегорд, мъдър и благороден. Излъчвашеобаяние и увереност

и приличаше не толкова на книжник,колкото на управник - султан на вятъра,огъня, водата и

земята. Дори жребецът му беше висок истегнат, сякаш осъзнаваше какъв именитчовек го е яхнал.

Прибрах в джоба си парите от купата,омотах главата си така, че да се виждасамо половината

360/1197

ми лице, и влязох в джамията. Вътренямаше къде игла да падне, човек едвамдишаше, камо ли да

си намери място за сядане. Нопрокажените все пак имат еднопредимство - колкото и да е

препълнено, винаги си намират място,понеже никой не иска да седи до тях.

- Братя - подхвана Руми и гласът му първосе извиси, сетне се понесе ниско изджамията. -

Всемирът е толкова огромен, че сечувстваме малки, дори незначими. Някоиот вас сигурно се

питат: „Какво значение мога да имам заБога аз със своята ограниченост?".Повярвайте, този въпрос

361/1197

е хрумвал от време на време на мнозина.В днешната проповед искам да дам някоиконкретни

отговори.

На първия ред седяха двамата синове наРуми: красивият Султан Валад, койтоспоред всички

бил одрал кожата на покойната си майка,и по-малкият Аладин с живо лице, ностранно шарещи

очи. Виждах, че и двамата са горди с бащаси.

- Адамовите чада са били почетени спознание, толкова голямо, че не е било посилите нито на

362/1197

планини, ни на небе - продължи Руми. -Затова в Корана е казано: „Ниепредложихме на небесата и

на земята, и на планините отговорността,но те се възпротивиха да я носят и сеуплашиха от нея. А

човекът я понесе." След като са получилитакова почетно място, човеците не бивада се целят по-

ниско, отколкото е волята Божия.

Руми произнасяше гласните по особенначин, както могат само образованите, иговореше за

Бога, като ни уверяваше, че Той не седина някакъв престол далеч на небето, а емного близо до

363/1197

всеки от нас. И че онова, което ниприближава още повече до Бога, саименно страданията.

- Ръката ви през цялото време се отваря изатваря. Ако не го правеше, щяхте да сте

обездвижени. Вие присъствате най-осезаемо и в най-дребното свиване иразтваряне. Двете са

красиво уравновесени и съгласувани -точно като крилете на птица.

В началото ми харесваше какво говори.Топлеше ме да си мисля, че радостта искръбта

зависят една от друга точно като крилетена птица. Ала почти веднага усетих, че нагърлото ми

364/1197

засяда негодувание. Какво знаеше Румиза страданията? Беше син на големец,беше потомък на

заможен известен род и животът винагисе беше показвал благосклонен към него.Знаех, че е

загубил първата си жена, но не вярвахнякога да е бил сполитан от истинскибеди. Роден с късмет,

израсъл в изтънчени среди, обучаван отнай-добрите книжници и винаги обичан,глезен, заобиколен

с възхита - как смееше той да проповядваза страданието?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 44

365/1197

Осъзнах със свито сърце, че разликатамежду Руми и мен е както между небето иземята. Защо

Бог беше толкова несправедлив? На менбеше дал сиромашия, болест и нещастие.А на Руми

богатство, успех и мъдрост. Сбезупречната си репутация и сцарственото поведение той сякаш не

беше от този свят, най-малкото от тозиград. Аз трябваше да покривам лицето си,ако не исках

хората да негодуват от вида ми, докатоРуми блестеше сред множеството катоскъпоценен камък.

Запитах се какво ли ще направи на моемясто? Дали изобщо му беше хрумвалонякога, че дори

366/1197

такъв съвършен човек с толковапривилегии като него може някой ден дасе препъне и да падне?

Дали се беше замислял какво е да сиотритнат дори за един-единствен ден?Пак ли щеше да бъде

великият Руми, ако му бе отреден животкато моя?

С всеки нов въпрос възмущението миставаше все по-голямо и помиташевъзхитата, която

иначе щях да изпитвам към него. Огорчени раздразнен, станах и тръгнах даизлизам през

гъмжилото. Някои ме изгледахалюбопитно, изумени, че напускампроповед, на която мнозина биха

367/1197

дали всичко да присъстват.

Шамс

Коня, 17 октомври 1244 година

Благодарен на селянина, който ме оставина хвърлей от центъра на града, намерихкъде да

отседна с коня. Шекерджийският ханбеше точно място като за мен. Отчетирите стаи, които ми

показаха, избрах помещението с най-малко вещи в него: сламеник с покрита смухъл завивка,

газеник, който беше почти празен ипукаше, тухла, която можех да използвамза възглавница, и

красива гледка към целия град чак доподножието на хълмовете наоколо.

368/1197

След като се настаних, тръгнах даобикалям безцелно улиците, изумен отмногото преплетени

една с друга религии, култури и носещи сеиз въздуха езици. Натъквах се на циганимузиканти, на

арабски пътешественици, на християни,тръгнали на поклонение, на търговциевреи, на будистки

проповедници, на трубадури от Земите нафранките, на художници перси, наакробати китайци, на

факири индийци, на магьосницизороастрийци и на гръцки мислители. Напазара за роби видях

наложници с бяла като мляко кожа и якимургави евнуси, които се бяха нагледалина такива

369/1197

жестокости, че бяха загубили дар слово.На тържището се натъкнах настранстващи бръснари с

устройства за пускане на кръв, нагадатели с кристални кълба и наогнегълтачи. Имаше хора,

тръгнали на поклонение в Йерусалим, искитници, за които подозирах, че саизбягали войници от

последния кръстоносен поход. Чувах да сеговори на езика на венецианците, нафранките, на

саксонците, на гърците, на персите,турците, кюрдите, арменците и евреите,както и какви ли не

други говори, които дори не разпознавах.Въпреки наглед безкрайното сиразнообразие, всички тези

370/1197

хора създаваха впечатлението занесъвършенство и приличаха на нещо, покоето още се работи,

всеки от тях незавършен шедьовър.

Целият град беше една Вавилонска кула.Всичко не спираше да се движи, да серазцепва, да

изниква, да се заражда, да се въздига, дасе топи, да се разпада и да умира. Насредтози хаос седях

на място с ненарушавана от нищо тишинаи ведрост, напълно безразличен към светаи в същото

време преизпълнен с изпепеляващалюбов към всички тези човеци, които себореха и страдаха в

371/1197

него. Докато гледах хората наоколо, сиспомних за още едно златно правило:Лесно е да обичаш

един съвършен Бог, безукорен инепогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите

ближни, другите хора с всичките имнесъвършенства и недостатъци. Незабравяй, можеш да

познаеш само онова, което си в състояниеда обичаш. Няма мъдрост без Любов,освен ако не се

научим да обичаме Божието творение, неможем нито да обичаме истински Бога,нито да Го

познаем истински.

372/1197

Обикалях из тесните улички, къдетозанаятчии на всякаква възраст се трудехав опушените си

дюкянчета. Където и да отидех, чувах какжителите на града говорят за Руми.Запитах се какво ли е

да си толкова известен. Как ли се отразявана себелюбието? С глава, изпълнена стези въпроси,

тръгнах в посока, обратна на джамията,където проповядваше Руми. Малко помалко градът започна

да се променя. Докато вървях на север,къщите ставаха по-порутени, с градинскизидове, които се

рушаха, а децата бяха по-груби инемирни. Промениха се и миризмите,които станаха по-тежки, с

373/1197

по-силно присъствие на чесъна иподправките. Накрая излязох на улица,където миришеше на три

неща: на пот, на парфюм и на похот. Бяхнавлязъл в съмнителната част на града.

В горния край на стръмната калдъръменаулица имаше порутена къща със стени,подпрени с

бамбукови пръти, и със сламен покрив.Пред къщата си бъбреха няколко жени.Щом ме видяха, че

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 45

се приближавам, ме загледаха слюбопитство, явно бяха достаразвеселени. До тях имаше градина с

374/1197

рози във всевъзможни цветове и оттенъции с направо изумително ухание. Запитахсе кой ли се

грижи за тях. Не се наложи да чакамтвърде дълго, за да науча отговора. Ощещом отидох при

градината, входната врата на къщата серазтвори широко и отвътре изскочи жена.Беше бузеста,

висока и страшно дебела. Присвиеше лиочи, както направи сега, те изчезваха средгънките плът.

Беше с тънки тъмни мустачки и рунтавибакенбарди. Трябваше да мине известновреме, докато

разбера, че това е и мъж, и жена.

375/1197

- Какво искаш? - попита подозрителнохермафродитът. Лицето й постоянно семенеше: уж

приличаше на женско, а после вълната сеобръщаше и ставаше мъжко.

Представих се и я попитах как се казва, нотя не обърна внимание на въпроса ми.

- Това тук не е място за теб - отсечежената и замаха с ръце, сякаш бях муха,която иска да

отпъди.

- Защо?

- Толкова ли не виждащ, че е бордей?Нали вие, дервишите, давате обет дастоите надалеч от

376/1197

похотта? Хората си въобразяват, черазвъждам тук грях, а аз давам подаянияи през Рамазана е

затворено. Ето че и сега те спасявам. Стойнадалеч от нас. Това е най-мръснотокътче в града.

- Мръсотията е вътре в нас, а не отвън -възразих аз. - Така се казва в правилото.

- Какви ми ги говориш? - изграчи жената.

- Това е едно от четирийсетте правила налюбовта - опитах се да й обясня.-Истинската

мръсотия е вътре в нас. Останалотопросто се отмива. Има само еднамръсотия, която не може да се

377/1197

махне с чиста вода, и това е петното наомразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да

пречистиш с въздържание и пост тялотоси, но сърцето се пречиства само с любов.

Хермафродитът не искаше и да чуе.

- Вие, дервишите, не сте с всичкия си. Тукимам какви ли не клиенти. Но чак пъкдервиш?

Когато на жабите им пораснат бради. Акоте оставя да се навърташ тук, Бог щеизравни къщата ми

със Земята и ще ни прокълне, задетосъблазняваме човек на вярата.

Не се сдържах и се засмях.

378/1197

- Откъде ти хрумват тия нелепи мисли?Нима смяташ, че Бог е сърдит киселпатриарх, който

ни наблюдава горе от небето, та в мига,когато съгрешим, да посипе върху наскамъни и жаби?

Съдържателката на бордея засука тънъкмустак и ме изгледа раздразнено, почтизлобно.

- Не се притеснявай, не съм тук, за давлизам в бордея ти - уверих я аз - Простосе възхищавах

на розите в градината ти.

- О, това ли било... - сви тяпренебрежително рамене. - Насадило ги еедно от момичетата ми,

Пустинна роза.

379/1197

При тези думи съдържателката на бордеяпоказа с ръка млада жена, седнала средблудниците

отпред. Изваяна брадичка, кожа, бяла илъскава като бисер, и тъмни бадемовидниочи, замъглени от

притеснение. Тя беше изумителнокрасива. Останах с впечатлението, чедокато я гледам, жената

направо се преобразява.

Сниших глас до шепот, та да ме чува самосъдържателката.

- Това момиче е добро момиче. В скоровреме ще тръгне на духовно пътешествие,за да

380/1197

намери Бога. Ще се махне завинаги оттова място. Когато дойде този ден, не сеопитвай да го

спираш.

Хермафродитът ме изгледа изумен, послеизбухна.

- Какви ми ги дрънкаш? Никой няма дами казва какво да правя с момичетата си!Я се

пръждосвай оттук! Или ще повикамЧакаловата глава.

- Кой е той? - попитах аз.

- Повярвай, не ти трябва да знаеш -закани ми се с пръст хермафродитът.

Щом чух името на непознатия, ме побихалеки тръпки, но аз не обърнах внимание.

381/1197

- Така и така си тръгвам - рекох. - Но щесе върна, затова не се изненадвай, когатоследващия

път ме видиш наоколо. Не съм отправедниците, които цял живот седятсгърбени на молитвените

килимчета, а очите и сърцата им оставатзатворени за външния свят. Те четатКорана само

повърхностно. Докато аз го чета внапъпилите цветя и прелетните птици. Азчета Дишащия Коран,

стаен във всеки от човеците.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 46

382/1197

- В смисъл че разчиташ хората ли? - засмясе от немай-къде съдържателката набордея. - Какви

са тия дрънканици?

- Всеки човек е отворена книга, всеки еходещ Коран. Търсенето на Бога езаложено в сърцето

на всеки, бил той блудница или светец.Любовта пребъдва във всеки от нас още отмига, в който се

раждаме, и чака да бъде открита. Точно затова в едно от четирийсетте правила секазва: Цялата

вселена се съдържа в един-единственчовек – в теб. Всичко, което виждашнаоколо, включително

383/1197

нещата, които може би не обичаш, и дорихората, които презираш и от които сегнусиш, присъства

в една или друга степен и в теб. Затова нетърси и Шейтана13 извън себе си.Дяволът не е някаква

свръхестествена сила, която те нападаотвън. Той е най- обикновен глас вътре втеб. Опознай се

докрай, погледни честно и твърдо итъмните, и светлите си страни и щепостигнеш върховна форма

на съзнанието. Който познава себе си,познава и Бога.

Хермафродитът скръсти ръце над гърдитеси и след като се наведе напред, мепогледна

384/1197

застрашително с присвити очи.

- Де се е чуло и видяло дервиш дапроповядва на блудници! - промърморитя. -

Предупреждавам те, няма да допусна дами се навърташ тук с тия врели-некипели.Стой надалеч от

бордея. Не го ли направиш, Бог ми есвидетел, Чакаловата глава ще ти отрежеострия език и аз ще

го изям с удоволствие.

13 Дяволът в ислямската митология. - Б.пр.

Ела

Нортхамптън, 28 май 2008 година

385/1197

Беше тъжна, когато се събуди. Но нетъжна да плаче и да се чувства нещастна,тъжна само да

не й се усмихва и да не приема леконещата. Имаше чувството, че е достигналавододел, за който не

е подготвена. Докато правеше кафе вкухнята, извади от чекмеджето списъка срешенията и ги

прегледа.

Десет неща, които да направя, преди данавърша четирийсет.

1. Да разпределям по-добре времето си, дасъм решена да го използвам максималнои да съм

по-организирана. Да си купя новкалендар бележник. (Изпълнено)

386/1197

2. Да взимам с храната минералнидобавки и антиоксиданти. (Изпълнено)

3. Да взема мерки за по-малко бръчки. Даопитам продуктите с алфа-хидроксикиселини и да

започна да се мажа с новия крем на„Л'Ореал". (Изпълнено)

4. Да сменя тапицерията, да купя новицветя, да взема нови възглавнички.(Изпълнено)

5. Да направя равносметка на живота си:на ценностите и убежденията си.(Наполовина

изпълнено)

6. Да не ям месо, всяка седмица дасъставям здравословно меню и да започнада проявявам

387/1197

към тялото си уважението, което тозаслужава. (Наполовина изпълнено)

7. Да започна да чета стиховете на Руми.(Изпълнено)

8. Да заведа децата на бродуейскимюзикъл. (Изпълнено)

9. Да започна да пиша готварска книга.(Неизпълнено)

10. Да отворя сърцето си за любовта!!!

Ела застина с очи, вперени с десетататочка от списъка - не знаеше дали да явпише като

изпълнена. Не знаеше дори какво е ималапредвид, когато я е включила. За какво лие мислела?

388/1197

„Сигурно е под въздействието на „Сладкобогохулство", прошепна тя сама на себеси. Напоследък

се хващаше, че мисли често за любовта.

Скъпи Азис,

Днес имам рожден ден! Изпитвамчувството, че съм достигнала повратнаточка в живота си.

Казват, че четирийсетгодишнината енещо като вододел, особено за жените.Казват и че

четирийсетте са новите трийсет (ашейсетте - новите четирийсет), ноколкото и да ми се иска да

вярвам във всичко това, ми звучи достаизмислено. Така де, кого заблуждаваме?Четирийсет са си

389/1197

четирийсет! Предполагам, че сега щеимам повече от всичко: повече знания,повече мъдрост и

разбира се, повече бръчки и побелялакоса.

Винаги съм се чувствала щастлива нарождения си ден, но днес сутринта сесъбудих с тежест в

гърдите и с въпроси, прекалено сериозниза човек, който още не си е изпилсутрешното кафе. Все се

питах: дали искам да живея и занапредкакто съм живяла досега.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 47

390/1197

После ме обзе страх. Ами ако и „да", и „не"породят еднакво пагубни последици?Затова

намерих друг отговор: може би!

С най-топли чувства, Ела

П.П. Извинявай, но не успях да тинапиша по-ведър имейл. И аз не знамзащо днес съм кисела.

Не мога да ти посоча причина. (Освен ченавършвам четирийсет де. Предполагам,че точно това е

така наречената криза на среднатавъзраст.)

Скъпа Ела,

Честит рожден ден! Четирийсет години еизключително красива възраст и за мъже,и за жени.

391/1197

Знаеш ли, че в мистиката числоточетирийсет олицетворява изкачването напо-високо равнище и

духовното пробуждане? Когато загубимнякого, сме в траур четирийсет дни.Когато се роди дете,

трябва да минат четирийсет дни, докатото бъде готово за живота на земята. Акогато се влюбим,

трябва да изчакаме четирийсет дни, за дасме сигурни в чувствата си.

Потопът на Ной е продължил четирийсетдни и макар че водата е унищожилаживота, в

същото време тя е отнесла всичко нечистои е дала на хората възможността дазапочнат наново. В

392/1197

ислямския мистицизъм има четирийсетстъпала между човека и Бога. По същияначин има четири

основни равнища на съзнание с по десетстъпала във всяко, което прави общочетирийсет. Исус е

останал в пустинята четирийсет дни ичетирийсет нощи. Мохамед е бил начетирийсет години,

когато е бил призован за пророк. Буда емедитирал под липата четирийсет дни. Дане говорим пък

за четирийсетте правила на Шамс.

На четирийсет години получаваш новазадача, нов пропуск за живота.Достигнала си

393/1197

изключително благоприятно число.Поздравления! И не се притеснявай, чеостаряваш. Няма бръчки

и бяла коса, които да са достатъчносилни, за да сломят мощта на числоточетирийсет!

С най-топли чувства, Азис

Пустинна роза блудницата

Коня, 17 октомври 1244 година

Бордеи има, откакто свят светува. Както ижени като мен. Но се изумявам от едно:защо

хората твърдят, че не обичат да виждаткак жените се продават, и пак същитехора създават толкова

394/1197

трудности пред жена, решила да се покаеи да започне живота начисто? Ужсъжаляват, че сме

паднали толкова ниско, а сякаш казват, чещом сме го направили, трябва да сиостанем такива

завинаги. Не знам защо е така. Знам само,че някои хора се хранят от бедите надругите и не им

харесва, ако несретниците по лицето наземята станат с един по-малко. Нокаквото и да говорят и да

правят, някой ден ще се махна от товамясто.

Днес сутринта се събудих с огромнотожелание да послушам как проповядвавеликият Руми.

395/1197

Ако бях казала на съдържателката набордея и я бях помолила за разрешение,тя щеше да ми се

присмее. Щеше да ми каже: „Откогапачаврите ходят по джамии?", и щеше даприхне така, че

валчестото й лице да стане мораво.

Точно заради това излъгах. След катоонзи дервиш без коса, брада и вежди ситръгна,

съдържателката изглеждаше толковазамислена, че усетих - сега е моментът даотида и да поговоря

с нея. Когато е разсеяна, винаги е по-отзивчива. Казах й, че искам да отида дасвърша едни работи

396/1197

на пазара. Тя ми повярва. Как няма да мивярва, девет години й работя като вол.

- Само при едно условие - рече ми. - С тебще дойде и Сусама. Това не ми пречеше.Харесвах

Сусама. Едър, огромен мъж с ум на дете,той беше надежден и честен до степен дапростее. За мен

беше загадка как е оцелял в този жестоксвят. Никой не знаеше истинското му име,вероятно дори

самият той. Бяхме му измислили такъвпрякор, защото много обичаше сусамовахалва. Ако някоя

блудница от бордея трябваше да отиденякъде, Сусама я придружаваше катомълчалива сянка. Той

397/1197

беше най-добрият пазач, за който можехда мечтая.

Двамата с него тръгнахме по прашнияпът, който лъкатушеше през овощнитеградини. Щом

излязохме на един кръстопът, помолихСусама да ме почака и изчезнах зад единхраст, където бях

скрила торба с мъжки дрехи.

Оказа се по-трудно да се предреша катомъж, отколкото бях очаквала. Омотахоколо гърдите

си дълги ивици плат - да изглеждамплоска. После облякох торбест панталон,памучен елек и дълга

398/1197

бежова риза и си сложих тюрбан. Накраяприкрих с шал половината си лице снадеждата да

заприличам на пътешественик арабин.

Когато се върнах при Сусама, той трепна,смаян.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 48

- Да вървим - подканих, ала той непомръдна и аз открих лицето си. - Не мели позна, скъпи?

- Ти ли си, Пустинна роза? - възкликнаСусама и затули с длан устата си - досущуплашено

дете. - Защо си се облякла така?

- Можеш ли да пазиш тайна?

399/1197

Сусама кимна с очи, разширени отвълнение.

- Добре тогава - пошушнах. - Отиваме ведна джамия. Но не казвай насъдържателката.

Долната му устна затрепери.

- А, не. Отиваме на пазара.

- Да, скъпи, след това. Първо отиваме дапослушаме великия Руми.

Сусама се поуплаши, както и очаквах.Притесняваше се, ако плановете сепроменяха.

- Хайде де, това значи много за мен -примолих му се. - Ако склониш иобещаеш да не казваш

на никого, ще ти купя цяла буца халва.

400/1197

- Халва - изцъка доволно той, сякашсамата дума е оставила в устата му сладъквкус.

И със сладко очакване продължихме къмджамията, където щеше да говори Руми.

Родена съм в селце край Никея. Мама всеми повтаряше: - На хубаво място сиродена, но се

опасявам, че не и под щастлива звезда.

Времената бяха лоши, непредсказуеми.От година на година се менеше всичко.Първо плъзна

мълва, че кръстоносците се връщали.Чухме ужасяващи разкази зажестокостите, които са вършили

401/1197

в Константинопол, как плячкосвалиголемите къщи и унищожавали иконитепо параклиси и църкви.

После пък научихме за нападенията населджуките. Още се мълвеше за ужаса,който сеела войската

им, когато се появиха безпощаднитемонголци. Името и лицето на врага семенеше, а страхът, че

пришълците ще ни изтребят, си стоешекато снега по планината Ида.

Родителите ми бяха хлебари иблагочестиви християни. Един от най-ранните ми спомени е за

миризмата на хляба в пещта. Не бяхмебогати. Знаех го още като малка. Но небяхме и бедни.

402/1197

Виждала съм как гледат сиромасите,дошли да молят във фурната за някоятрошица. Всяка вечер,

преди да си легна, благодарях на Господа,че не ме е пратил да спя гладна. Все едноразговарях с

приятел. Понеже в ония времена Богнаистина ми беше такъв.

Когато бях на седем години, майка мизачена. Сега, като си мисля за това,подозирам, че преди

това вероятно е помятала няколко пъти,тогава обаче не знаех нищо за такиванеща. Бях толкова

невинна, че ако ме попиташе някойоткъде се взимат малките деца, щях дакажа, че Бог ги меси от

403/1197

меко сладко тесто.

Но тестеното дете, което Бог беше умесилза майка ми, явно е било огромно, защотоне след

дълго коремът й се изду, стана грамаден истегнат. Мама наедря толкова, че едва седвижеше.

Акушерката каза, че тялото й задържаловода, това обаче не ми се стори чактолкова страшно.

Онова, което не знаеха и майка ми, иакушерката, бе, че вътре имаше не едно, ацели три

бебета. Все момчета. Братята ми си бяхаобявили война в корема на мама. Един оттрънаците беше

404/1197

удушил с пъпната връв брат си и сякаш зада си отмъсти, мъртвото бебе бешепрепречило изхода -

така другите не можеха да се родят. Мамаражда цели четири дни. Ден и нощслушахме писъците й,

после те заглъхнаха.

Понеже не успяла да спаси майка,акушерката направила всичко по силитеси да спаси братята

ми. Взела ножица и разрязала корема намама, накрая обаче оживя само еднотобебе. Ето как се

роди брат ми. Баща ми така и не мупрости, дори не отиде на кръщенето му вцърквата.

405/1197

След като майка умря и баща ми сепревърна в нацупен огорчен човек,животът вече не беше

същият. Положението във фурната бързосе влошаваше. Изгубихме клиентите си.От страх да не

обеднеем и някой ден да не се наложи дапрося, започнах да крия под леглотокифли, които

изсъхваха и ставаха твърди. Но ако някойнаистина страдаше, това беше брат ми.Преди поне ме

бяха обичали и се бяха грижили за мен. Атой не получи нищо от това. Сърцето мисе късаше,

докато гледах как го тормозят, но всъщото време изпитвах облекчение идори бях признателна, че

406/1197

не аз съм се превърнала в мишена зататковия гняв. Жалко, че не можех дазащитя брат си. Днес

всичко щеше да бъде различно и азнямаше да съм в бордей в Коня. Животъте толкова странен.

След една година баща ми се ожениотново. Животът на брат ми се промениединствено с

това, че ако преди го тормозеше самобаща ми, сега заедно с него го измъчвашеи новата му жена.

Той започна да бяга от къщи колкотопосле да се прибере с най-ужаснитенавици и с неподходящи

приятели. Веднъж баща ми го наби така,че за малко да го убие. След това момчетосе промени. В

407/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 49

очите му се появи студен, жесток поглед,какъвто преди нямаше. Знаех, че енамислил нещо, но и

през Ум не ми минаваше какъв ужасенплан крои. Де да знаех! Щях дапредотвратя трагедията.

После една сутрин през пролетта баща мии мащехата ми бяха намерени мъртви,убити с

отрова за мишки. Веднага щом се разчу засмъртта им, всички заподозряха брат ми.Стражарите

дойдоха да разпитват и уплашен досмърт, той избяга. Ето как останах сам-сама на белия свят. Не

408/1197

можех да остана вкъщи, още усещахмиризмата на мама, не можех да работявъв фурната, където из

въздуха витаеха тежки спомени, затовареших да ида в Константинопол, при едналеля, стара мома,

която сега ми беше най-близкият човек.Бях на тринайсет години.

Качих се на една каруца заКонстантинопол. Бях най-малката средпътниците и само аз бях

сама. Потеглихме, но след няколко часани спря банда разбойници. Взеха нивсичко: куфари, дрехи,

обуща, колани и накити, дори наденицатана каруцаря. Тъй като нямах какво да имдам, стоях тихо

409/1197

отстрани, бях сигурна, че няма да мисторят нищо. Но тъкмо да си тръгнат,когато главатарят на

бандата се извърна към мен и попита:

- Девствена ли си, малката?

Изчервих се и не отговорих на такъвнеприличен въпрос. Не подозирах, чеизчервяването ми е

било отговорът, който той е очаквал.

- Да вървим! - ревна главатарят. -Взимайте конете и момичето!

Докато се съпротивлявах разплакана,никой от другите пътници не се и опитада ми помогне.

Обирджиите ме отведоха в гъстанепроходима гора, където с изненадаустанових, че са си

410/1197

направили селце. Имаше жени и деца.Накъдето и да се обърнех, виждах патици,кози и свине.

Приличаше на идилично село с тазиразлика, че в него живееха престъпници.

Не след дълго разбрах защо главатарят набандата ме е попитал дали съм девствена.

Старейшината на селото лежешетежкоболен от нервна треска. Бешеприкован от доста време към

леглото, цялото му тяло беше на червенипетна и той бе опитвал да се лекува скакво ли не -

безуспешно. Наскоро някой му втълпил,че ако преспи с девственица, болестта щесе прехвърли на

нея и той ще се очисти и ще се излекува.

411/1197

В живота ми има неща, които не искам даси спомням. Едно от тях е времето, коетопрекарах в

гората. И днес, сетя ли се за нея, сипредставям борове, само борове и нищодруго. Предпочитах да

седя под тези дървета, а не с жените отселото, повечето от които бяха съпруги идъщери на

разбойниците. Имаше и няколкоблудници, които бяха дошли тук по свояволя. Не проумявах защо

не вземат да избягат. Лично аз смятах даправя, да струвам, но да се махна оттук.

През гората минаваха коли, повечето навелможи. За мен беше пълна загадказащо тях не ги

412/1197

ограбват, после обаче схванах, че преди датръгнат през гората, някои от коларитеподкупват

разбойниците и в замяна си осигуряватбезпрепятствен път. След като разбрахкаква е работата,

успях да се споразумея с един откаруцарите. Той беше тръгнал с колатакъм големия град и аз му

се примолих да ме вземе със себе си.Мъжът поиска прекалено много пари,макар и да знаеше, че

нямам. Платих му по единствения начин,който знаех.

След като пристигнах в Константинопол,не трябваше да мине много време, за даразбера

413/1197

защо блудниците в гората няма даизбягат никога. В града беше по-страшно.Беше безпощадно.

Така и не тръгнах да търся старата силеля. Вече бях паднала жена и знаех, чеедна достопочтена

дама като нея няма да ме пусне при себеси. Бях сама. На града не му трябвашемного време да

смаже духа ми и да съсипе тялото ми.Изневиделица се бях озовала в съвсемдруг свят: свят на

злоба, на насилие, на жестокост и мор.Направих няколко аборта един след други накрая бях

толкова повредена, че мензисът мипрестана да идва и вече не можех дазачена.

414/1197

По онези улици съм се нагледала на неща,за които нямам думи. След като напуснахгората,

пътувах с войници, с гастролиращиактьори и цигани и обслужвах всички.После ме намери един

мъж: с прякор Чакаловата глава, който медоведе в този бордей в Коня.Съдържателката нехаеше

откъде идвам, за нея беше важно да съмвъв форма. Много се зарадва, щом разбра,че не мога да

имам деца и в това отношение няма да йсъздавам главоболия. Понеже бях ялова,ме нарече

Пустинята, а по-после, за да поразкрасиимето, го промени на Пустинна роза, а азнямах нищо

415/1197

против, защото обожавам рози.

Точно така възприемам и вярата - катоскрита розова градина, където навреметосъм се

разхождала и съм вдишвала силнотоухание, но където вече не мога да вляза.Искам Бог пак да ми

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 50

бъде приятел. С този копнеж обикалямли, обикалям градината, надявам се данамеря портичка,

която ще ме пусне да вляза.

Когато двамата със Сусама стигнахме приджамията, направо не повярвах на очитеси. Всяко

416/1197

кътче, дори мястото отзад, къдетообикновено седят жените, бешезапълнено от мъже на

всевъзможна възраст и с всякаквипрофесии. Тъкмо да се откажа и да сиходя, когато забелязах, че

един просяк освобождава мястото и сипроправя път към изхода. Благодарих назвездите и се

промъкнах на мястото му, оставяйкиСусама отвън.

Така се озовах на проповед на великияРуми в джамия, пълна с мъже. Не ми семислеше какво

ще стане, ако разберяха, че сред тях имажена, камо ли пък блудница. След катоотпъдих всички

417/1197

мрачни мисли, насочих цялото сивнимание към проповедта.

- Бог е създал страданието, та след него даусетим вкуса на радостта - каза Руми. -Нещата се

проявяват чрез своитепротивоположности. А Бог нямапротивоположност, затова остава скрит. -

Докато проповедникът говореше, гласътму се извисяваше и тътнеше катопланински ручей,

захранван от топящия се сняг. -Вижтеколко ниско е земята и колко високо -небето. Знайте, че

всички неща по земята са такива:наводнение и суша, мир и война. Каквотои да се случва, не

418/1197

забравяйте: всичко е създаденоненапразно от Бога, било то омраза итърпение, честност или

коварство.

Докато седях там, разбирах, че всичкослужи на някаква цел. Бременността намайка ми и

войната в утробата й, неизлечиматасамота на брат ми, дори убийството набаща ми и на мащехата

ми, ужасните дни в гората и всичкижестокости, които бях видяла по улицитена Константинопол:

всички те по един или друг начин бяхадопринесли за моята история. Зад всичкиизпитания имаше

419/1197

по-голям замисъл. Не можех да го изразяясно, но го усещах с цялото си сърце.Докато онзи

следобед слушах в препълнената джамияРуми, почувствах как като облак върхумен се спуска

спокойствие, прелестно и носещо утехаточно както вида на майка ми, която месихляб.

Хасан просякът

Коня, 17 октомври 1244 година

Безумно подразнен, седях под клена. Ощеме беше яд на Руми за цветистото муслово за

страданието, въпрос, по който тойочевидно знаеше малко. Сянката наминарето пъплеше

420/1197

сантиметър по сантиметър през улицата.Ту се унасях, ту гледах минувачите итъкмо да заспя,

когато зърнах един дервиш, когото не бяхвиждал никога дотогава. Облечен в чернидрипи, с

голяма тояга в ръка, обръснат и безвежди, със сребърна обичка на ухото, тойизглеждаше много

различен и аз просто не можех да откъснаочи от него.

Дервишът се оглеждаше наляво и надяснои не му трябваше много време, за да мезабележи.

Вместо да ме подмине, както меподминаваха всички, зърнали ме за пръвпът, той долепи до

421/1197

сърцето си дясна длан и ме поздрави,сякаш бяхме двама стари приятели. Бяхтолкова изумен, че се

огледах - да се уверя, че не поздравявадруг. Но освен нас с клена друг нямаше.Смаян и объркан,

все пак отвърнах на поздрава и същодолепих ръка до сърцето си.

Дервишът тръгна бавно към мен. Сведохпоглед, тъй като очаквах той да пусне вкупичката

медна пара или да ми даде комат хляб.Вместо това обаче мъжът приклекна, таочите ни да са на

едно равнище.

- Селямюн алейкум, просяко - рече ми.

- Алейкум селям, дервишо - отговорих аз.

422/1197

Гласът ми прозвуча пресипнало и чуждо.Беше минало много време, откакто ми себеше

приисквало да кажа нещо на някого, ипочти бях забравил гласа си.

Дервишът се представи като Шамс отТебриз и попита как се казвам.

Аз се засмях.

- За какво му е име на човек като мен?

- Всеки си има име - възрази той. - Богима безброй имена. Ние знаем самодеветдесет и девет

от тях. Щом Бог има толкова многоимена, как може да си няма име единчовек, който е Божие

отражение?

423/1197

Не знаех как да отговоря, затова и неопитах. Но си признах:

- Навремето имах жена и майка. Те менаричаха Хасан.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 51

- Хасан, значи - кимна дервишът. Следтова за моя изненада ми даде сребърноогледало. -

Задръж го - рече. - Подари ми го единдобър човек в Багдад, но на теб ти трябваповече, отколкото

на мен. Да ти напомня, че носиш в себе сиБога.

Още преди да съм успял да отвърна,някъде в дъното настана суматоха.Първото, което ми

424/1197

хрумна, бе, че са хванали в джамиятаджебчия. После обаче виковете станахапо-силни и яростни.

Разбрах, че се е случило нещо по-сериозно. Едва ли заради някакъв сиджебчия щеше да се вдигне

такава пушилка.

Научихме доста бързо каква е работата. Вджамията бяха намерили жена, познатакато

блудница, беше се предрешила като мъж.Неколцина души я тикаха с възгласите:

- Бичувайте я тая измамница! Бичувайте ятая пачавра! Разгневената тълпа излезе втова

425/1197

състояние на улицата. Зърнах младатажена в мъжки дрехи. Беше пребледнялакато мъртвец, леко

дръпнатите й очи бяха ужасени. Бях сенагледал как бичуват някого. Не спирахда се изумявам как,

слеят ли се с тълпата, хората се променятдо неузнаваемост. Съберяха ли се заедно,обикновени

мъже, които никога не бяха прибягвалидо насилие - занаятчии, продавачи,амбулантни търговци, -

ставаха агресивни и бяха готови и наубийство. Често се случваше да умъртвят сбичовете човек и

накрая да изложат трупа му - заназидание.

426/1197

- Клетата жена - прошепнах аз на Шамс отТебриз, ала когато се извърнах към него,за да чуя

отговора му, там не стоеше никой.

Видях, че дервишът се носи към тълпатакато горяща стрела, изстреляна правокъм небето.

Скочих и се втурнах да го настигна.

След като застана пред шествието, Шамсвдигна като знаме тоягата и викнаколкото му глас

държи:

- Спрете се, хора! Стойте!

Озадачени, мъжете тутакси замълчаха иго погледнаха учудени.

427/1197

- Как не ви е срам! - кресна Шамс отТебриз и удари със сопата по земята. -Трийсет мъже

срещу една жена? Мигар е честно?

- Тя не заслужава да сме честни - обясниедин широкоплещест мъжага с квадратнолице и

ленив поглед, който явно се бешесамопровъзгласил за главатар наспонтанно възникналата тълпа.

Познах го веднага. Беше пазвантин наиме Байбарс, всички просяци в града гознаеха като

жесток и алчен.

- Тази жена тук се е предрешила като мъжи се е промъкнала в джамията, за да мами

праведните мюсюлмани - обясни Байбарс.

428/1197

- Какво ми казваш, че искате да накажетенякого, задето е отишъл в джамия ли?Какво

престъпление е това? - попита ШамсТебризки с глас, преливащ от презрение.

След този въпрос всички в миг застинаха.Явно никой не беше видял нещата втакава

светлина.

- Тя е пачавра! - ревна друг мъж, бешетолкова вбесен, че лицето му бешестанало мораво на

цвят. - Няма какво да търси в свещенатаджамия.

Това, изглежда, беше достатъчно тълпатада се възпламени отново.

429/1197

- Пачавра! Пачавра! - започнаха даскандират в хор неколцина отзад. - Дайтеда я хванем тая

пачавра!

Сякаш това беше заповед, един младеж сеюрна напред и след като сграбчи тюрбанана

жената, го дръпна с все сила. Той серазмота и изпод него на пищен водопадсе плисна дългата

яркоруса като слънчоглед коса на жената.Всички ахнахме, толкова изумени бяхмеот младостта и

красотата й.

Шамс явно долови смесените чувства,защото, без дори да трепне, ги укори:

430/1197

- Я решете, братлета. Наистина липрезирате тази жена, или всъщност яжелаете?

При тези думи дервишът хванаблудницата за ръка и я притегли към себеси, по-далеч от

младежа и тълпата. Тя се скри зад негокато момиченце, спотаило се зад политена майка си.

- Допускаш голяма грешка - речеглаватарят на групата, като извиси гласнад множеството,

което се беше разшушукало. - Пришълецси, не знаеш порядките в града ни. Не себъркай.

Обади се още някой:

431/1197

- Пък и що за дервиш си? Толкова ли синямаш работа, ами си седнал да бранишедна пачавра?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 52

Известно време Шамс от Тебриз мълча,сякаш мислеше как да отговори навъпросите. Не се

разгневи, остана все така спокоен. Послезаяви:

- А как всъщност сте я забелязали?Отишли сте в джамия, пък обръщатеповече внимание на

хората около вас, отколкото на Бога. Аконаистина бяхте благочестиви вярващи,каквито се

432/1197

изкарвате, нямаше да забележите жената,дори тя да беше гола. А сега се връщайтена проповедта и

този път се старайте повече.

По цялата улица се спусна неловкомълчание. Отстрани на пътя се носехасухи листа и

известно време те бяха единственото,което се движеше.

- Хайде, тръгвайте всички! Връщайте сена проповедта - махна с тоягата Шамс отТебриз,

сякаш мъжете бяха мухи, които гонеше.

Те не се обърнаха и не тръгнаха, но всепак отстъпиха няколко крачки назад,люшнаха се

433/1197

неуверено, понеже не знаеха какво даправят оттук нататък. Неколцинапогледнаха по посока на

джамията, явно обмисляха дали наистинада не се върнат. Точно тогава блудницатанабра смелост

да се покаже иззад дервиша. Плю си напетите и бързо като заек се втурна сразвята във всички

посоки дълга коса към най-близкатапресечка.

Само двамина се опитаха да я настигнат.Но Шамс от Тебриз им препречи пътя -размаха

тоягата под краката им толкова бързо, чете се препънаха и паднаха. Някои отминувачите се

434/1197

засмяха, аз също прихнах.

Смутени и вцепенени, двамата мъжеуспяха някак да се изправят, ноблудницата отдавна се

беше скрила, а дервишът се отдалечаваше- беше свършил каквото имаше да вършитук.

Сюлейман пияницата

Коня, 17 октомври 1244 година

Блажено си дремех, облегнат на стената впивницата, затова подскочих катоужилен, когато се

чу олелията. - Какво става? - изпищях иотворих очи. - Да не ни нападатмонголците?

435/1197

Избухна смях. Обърнах се и видях, ченеколцина от посетителите ми сеприсмиват. Копелета

мръсни!

- Няма страшно, стари пияницо! - ревнакръчмарят Христос. -Не те гонят никаквимонголци.

Само минава Руми с войнството сипочитатели.

Отидох на прозореца и що да видя! Амида, учениците и поклонниците на Руми сезадаваха на

развълнувано шествие и току крещяха:

- Бог е велик! Бог е велик!

Насред всичко това се издигаше Руми,който яздеше с изправен гръб бял кон иизлъчваше

436/1197

сила и увереност. Отворих прозореца,показах глава и ги загледах. Шествиетопъплеше като охлюв

и вече беше съвсем близо. Някои вмножеството всъщност бяха само нахвърлей, като нищо можех

да ги докосна по главите. Изведнъж михрумна блестяща идея. Реших да грабнаняколко тюрбана!

Стиснах дървеното чесало за гръб наХристос. С едната ръка хванах прозорецаи както държах

в другата чесалото, се надвесих и успях дадостигна тюрбана на някакъв от тълпата.Тъкмо да го

отмъкна, когато един от другите погледнаслучайно и ме видя.

437/1197

- Селямюн алейкум - поздравих го, ухилендо уши.

- И таз добра! Мюсюлманин в кръчма!Как не те е срам! - ревна мъжът. - Толковали не знаеш,

че виното е дело на Шейтана?

Отворих уста да му отговоря, но ощепреди да съм издал и звук, покрай главатами изсвистя

нещо остро. Ужасен до смърт, видях, че екамък. Ако в последния момент не се бяхснишил, щеше

да ми пукне черепа. След като прелетяпрез прозореца, се приземи на масата наедин търговец перс,

438/1197

който седеше зад мен. Беше си пийналдоста и не разбра какво става, само стиснакамъка в ръка и

започна да го оглежда, сякаш беше неяснавест от небето.

- Затвори прозореца, Сюлеймане, и севръщай на масата! - кресна прегракнал отпритеснение

Христос.

- Видя ли какво стана? - попитах го,докато вървях с олюляване към масата си.- Някой ме

замери с камък. Можеха да ме убият!

Христос вдигна вежда.

- Извинявай, ама ти какво очакваш?Толкова ли не знаеш, че тия хора не искатда виждат

439/1197

мюсюлманин в пивница? А ти им сепоказваш, вониш като бъчва и носът тисвети като червен

фенер.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 53

- И к'во от това? - изпелтечих. - Аз не съмли човек? Христос ме потупа по рамото,сякаш ми

казваше: „Не бъди толкова докачлив".

- Знаеш ли, ей за това я ненавиждамрелигията. Всички религии! Набожнитеса убедени, че

Бог е на тяхна страна, и си въобразяват, чепревъзхождат всички - допълних аз.

440/1197

Христос не отговори. Беше набоженчовек, но и бе опитен кръчмар и знаешекак да укроти

разгорещените гости. Донесе ми още еднагарафа червено вино и загледа как яизгълтвам. Навън

излезе необуздан вятър, от койтопрозорците се затръшнаха и сухата шумасе разпиля наляво и

надясно. За миг застинахме и сеослушахме, сякаш свиреше мелодия,която да чуем.

- Не проумявам защо на този свят винотое забранено, а ни обещават да го пием врая - не

мирясвах аз. - Щом е толкова лошо,колкото го изкарват, защо ще ни гоподнасят в рая?

441/1197

- Въпроси, въпроси... - прошепна Христоси вдигна рязко ръце. -Все задавашвъпроси. Защо

трябва да питаш за всичко?

- Ще питам, я! Нали за това са ни далимозък!

- Познавам те от много време,Сюлеймане. За мен ти не си само човек,който идва в пивницата

ми. Ти си ми приятел. И се тревожа за теб.

- Всичко ще бъде наред... - подхванах, нокръчмарят ме прекъсна.

- Добър човек си, но езикът ти е остъркато кинжал. Ето какво ме притеснява. ВКоня народ

442/1197

всякакъв. И за никого не е тайна, ченякои не гледат с добро око намюсюлманин, който си пийва.

Научи се да внимаваш пред хората.Прикривай се малко и си мери думите.

Аз грейнах в усмивка.

- Я да завършим това слово съсстихотворение на Хайям! Христосвъздъхна тежко, но

търговецът перс, който ме беше чул,възкликна весело:

- Да, искаме стихотворение на Хайям.

Към него се присъединиха и други, коитоми изръкопляскаха шумно. Вдъхновен,реших да

отвърна на предизвикателството, затоваскочих на една маса и задекламирах:

443/1197

Ще дойде краят, но кога - кой знае? Дапием вино, истината май в това е14.

Търговецът перс ревна:

- Ама разбира се! Къде другаде да е?

И всички, дето бяха спрели тук, на Господи на мъките напук -до чашите допряхажадно

устни.

Ако има нещо, на което са ме научилидългите години на пиене, то е, черазличните хора пият

различно. Познавал съм такива, коитовсяка вечер изгълтват литри и въпрекитова само се

развеселяват, пеят песни и послезаспиват. Има обаче и други, които отняколко капки се превръщат

444/1197

в чудовища. Щом от една и съща напитканякои се разведряват и се понапиватмалко, а други се

озлобяват и налитат на бой, не трябва лида виним самите хора, които пият, а ненапитката?

Живей, целувай, пий до дъно в минутатана кръстопътя, че няма връщане и нямаей тези

радости отвъд.

Изръкопляскаха ми още веднъж. ДориХристос се включи във веселбата. Веврейския квартал

на Коня, в кръчма на християнин ние,поклонниците на виното от всякаквивероизповедания,

445/1197

вдигнахме чашите и пихме за Бога, който,колкото и невероятно да звучеше,можеше да ни обича и

да ни прощава, макар че самите ние неуспявахме да го сторим.

14 Стиховете от Омар Хайям са в преводана Йордан Милев. - Б. пр.

Ела

Нортхамптън, 31 май 2008 година

Бдете: по-добре да сте наясно, отколкотопосле да съжалявате - се казваше в сайта винтернет.

- Проверете дали по ризите му нямачервило, вижте дали, когато се прибира,не мирише на непознат

парфюм."

446/1197

Това беше първият път, когато ЕлаРубинстейн правеше тест в интернет,озаглавен „Как да

разберете дали вашият мъж виизневерява". Макар че въпросите й сеструваха глупави, тя вече

знаеше, че понякога животът прилича наголямо клише.

Въпреки резултата от теста Ела не искашеда се разправя с Дейвид. И досега не гобеше

попитала къде е бил нощите, когато не сее прибирал вкъщи. В такива дни тя почтипрез цялото

време се занимаваше със „Сладкобогохулство" и използваше романа катоповод да си мълчи. Беше

447/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 54

толкова разсеяна, че четеше книгата по-дълго от обикновено. Въпреки това тя йхаресваше и след

всяко ново правило на Шамс Еларазсъждаваше върху живота си.

Когато децата бяха наблизо, тя седържеше нормално. Двамата с Дейвид седържаха нормално.

Но останеха ли сами, Ела забелязваше, чемъжът й я гледа заинтригувано, сякаш сепиташе що за

съпруга е, след като избягва да го питакъде е прекарал нощта. Истината обачебеше, че на Ела не й

448/1197

се научаваха неща, с които нямаше дазнае какво да прави. Тя смяташе, чеколкото по-малко знае за

увлеченията на съпруга си, толкова по-малко ще мисли за тях. Да тънеш вневедение наистина си

беше блаженство.

Това блаженство беше нарушено един-единствен път, миналата Коледа, когатоот местен

хотел се получи анкета, адресирана самодо Дейвид. От управата на хотела питахадали е останал

доволен от престоя си там. Ела оставиписмото на масата, най-отгоре върхукупчинката, която се

449/1197

беше получила по пощата, и същата вечерзагледа как мъжът й вади писмото ототворения плик и го

чете.

- А, социологическо проучване средгостите! Само до това ми е сега - каза тойи успя да се

подсмихне. - Миналата годинапроведохме там конференция настоматолозите. Явно са прибавили

към гостите, отсядали в хотела, и всичкиучастници в конференцията.

Ела му повярва. Най-малкото онази част внея, която не искаше да клати лодката.Другата част

450/1197

обаче беше цинична и недоверчива.Именно тя я тласна на другия ден данамери телефона на хотела

451/1197

и да го набере колкото да чуе онова, коетовече знаеше: нито тази, нито миналатагодина в хотела не

се бяха провеждали никаквиконференции на стоматолози.

Всъщност Ела винеше себе си. Неостаряваше красиво и през последнитешест години беше

напълняла доста. С всеки нов излишенкилограм сексуалното й желаниенамаляваше все повече.

Заради готварския курс й беше още по-трудно да отслабне, макар че в групатаимаше жени, които

готвеха по-често и по-добре, а пак си бяханаполовината на нейното тегло.

Върнеше ли се назад, в миналото, Ела сидаваше сметка, че бунтарството никога ней е било в

кръвта. Никога не беше пушила трева наскришни места заедно с момчетата,никога не я бяха

изхвърляли от заведения, тя никога небеше взимала хапчета противзабременяване, никога не беше

устройвала скандали, никога не бешелъгала майка си. Никога не беше бягалаот училище. Докато

не навърши двайсет, не знаеше що е секс.Нейните връстнички правеха поголовноаборти или

даваха новородените си деца заосиновяване, а Ела ги наблюдавашеотстрани, сякаш гледаше по

453/1197

телевизията предаване за глада вЕтиопия. Натъжаваше се, че по широкиясвят стават такива

трагедии, ала истината беше, че не сипредставяше да споделя една и същавселена с хората с по-

малко късмет.

Дори в гимназията не беше ходила покупони. Предпочиташе в петък вечер даси стои у дома

и да чете хубава книга, вместо да върши снякакви непознати дивотии по шумнипартита.

- Толкова ли не можеш да си като Ела? -натякваха на дъщерите си майките отквартала. - Ето,

454/1197

виж, тя никога не си навличанеприятности.

Майките я обожаваха, а децата им ясмятаха за смотанячка без чувство захумор. Нищо чудно,

че в гимназията нямаше много приятели.Веднъж един от съучениците й подметна:

- Знаеш ли какъв ти е проблемът? Гледашпрекалено сериозно на живота. С тебчовек може да

си умре от скука.

Тя го изслуша внимателно и каза, че щеси помисли.

През годините дори не беше променялаособено прическата си: дълга права коса сцвят на мед,

455/1197

която прибираше на непослушен нисъккок или сплиташе на плитка до кръста.Почти не слагаше

грим, ако не броим кафеникавоточервило и тревистозелената очна линия, скоято според дъщеря й

по-скоро скривала, отколкото да откроявасивосините си очи. При всичкиположения Ела все не

успяваше да направи чертата еднаква инад двете очи и над едното тя винагибеше по-дебела.

Подозираше, че в нея има нещо сбъркано.Тя или се месеше и притискаше околните(например

Джанет, когато реши да се омъжи), илибеше прекалено вяла и хрисима (поотношение на

456/1197

изневерите на мъжа си). Сякаш имашедве Ели: едната искаше да държи подконтрол всичко, а

другата беше отчайващо мекушава. И тяне можеше да каже никога коя от дветеще надделее и кога.

Освен това имаше и трета Ела, коятонаблюдаваше безмълвно всичко и чакашеда й дойде

времето. Точно тази Ела й каза, че еспокойна до степен на вцепенение, но чепод повърхността

дреме потисканото й „Аз" и бързо сетрупат гняв и бунт, които всеки моментмогат да се отприщят.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 55

457/1197

Третата Ела предупреди, че ако изанапред продължава така, някойпрекрасен ден тя неминуемо ще

се взриви. И че е само въпрос на време.

Последния ден на май, докато обмисляшевсички тези въпроси, Ела направи нещо,което не

беше вършила от доста време. ЗамолиБога или да й даде любов, която да япогълне изцяло, или да я

превърне в пълна непукистка, на която й евсе едно дали в живота й има любов.

- Избери каквото решиш, но много Темоля, побързай - допълни тя така, сякашсе беше сетила

458/1197

чак сега. - Може би си забравил, но вечесъм на четирийсет години. И кактовиждаш, възрастта не

ми се отразява добре.

Пустинна роза блудницата

Коня, 17 октомври 1244 година

Без дъх тичах и тичах по тясната уличка инямах сили да се обърна назад. В белитеми дробове

пареше, сърцето ми щеше да изхвръкне отгърдите, още малко, и щях да се свлека,когато накрая

стигнах на оживения пазар и се скрих задедин зид. Чак тогава набрах смелост дапогледна назад. За

459/1197

моя огромна изненада и облекчение следмен тичаше само един човек: Сусама. Тойспря запъхтян

до мен с ръце, които се клатушкаханепохватно отстрани при хълбоците му, ис изумено сърдито

лице - не проумяваше какво ме еприхванало, та съм хукнала като луда поулиците на Коня.

Всичко се разигра толкова бързо, че чакна пазара успях да разбера каквовсъщност е станало.

Седях в джамията и прехласната,поглъщах бисерите мъдрост на Руми. Бяхсе залисала толкова, че

не съм и забелязала кога момчето до менслучайно е настъпило края на шала, скойто бях покрила

460/1197

лицето си. Докато се усетя, шалът серазхлаби и тюрбанът се плъзна встрани,при което се показаха

лицето и малко от косата ми. Побързах данаместя шала и продължих да слушамРуми, убедена, че

не е забелязал никой. Но когато вдигнахочи, видях, че от предния ред в мен се евторачил един

младеж. Квадратно лице, лениви очи,остър нос, присмехулно ухилена уста.Познах го. Беше

Байбарс.

Той бе от досадните клиенти, с коитоникое от момичетата в бордея не желаешеда легне.

461/1197

Някои мъже уж искат да преспят спроститутка, а в същото време я обиждат.Байбарс беше от тях.

Вечно пускаше мръснишки шеги и бешемного избухлив. Веднъж наби едно отмомичетата толкова

жестоко, че дори шефката, която обичаповече от всичко парите, му каза да семаха и никога вече да

не се връща. Той обаче се появявашеотново и отново. Най-малкотоследващите няколко месеца.

После по причини, които не са миизвестни, престана да посещава бордея иние не го видяхме

повече. А сега същият мъж седеше предмен - беше си пуснал дълга брада катоблагочестив човек,

462/1197

но в очите му проблясваше същата ярост.

Извърнах поглед. Ала вече беше късно.Байбарс ме беше познал.

Той пошушна нещо на мъжа до него,после двамата се обърнаха и ме зяпнаха.След това ме

посочиха на трети мъж и всички вредицата погледнаха един по един къммен. Усетих как се

изчервявам и сърцето ми бие катообезумяло, но не можех и да се помръдна.Вместо това се бях

вкопчила в детинската надежда, че акостоя мирно и затворя очи, мракът ще нипогълне всички и

няма да остави нищо, заради което да себезпокоя.

463/1197

Когато се осмелих да отворя отново очи,Байбарс си проправяше път презгъмжилото към мен.

Стрелнах се към изхода, но бешеневъзможно да избягам, бях заобиколенаот плътно море от хора.

Байбарс ме настигна в миг и беше толковазастрашително близо, че усетихмиризмата на дъха му.

Сграбчи ме за ръката и изсъска през зъби:

- Какво търси тук една блудица? Нямашли срам?

- Много те моля... пусни ме - изпелтечих,но той май изобщо не ме чу.

При него дойдоха приятелите му. Груби,страшни, самоуверени, надменни, тевоняха на гняв и

464/1197

оцет и ме обсипаха с обиди. Всичкинаоколо се обърнаха да видят каква е тазиолелия и няколко

души изцъкаха неодобрително, но никойне се намеси. С тяло, безжизнено катобуца тесто, се

оставих покорно да ме изтикат приизхода. Надявах се, че когато излезем наулицата, Сусама ще ми

се притече на помощ, а в най-лошияслучай ще избягам. Ала още щом сеозовахме навън, мъжете

станаха още по-войнствени и агресивни.Осъзнах ужасена, че в джамията савнимавали от уважение

към проповедника и богомолците да неповишават глас и да не ме блъскат, докатонавън, на

465/1197

улицата, вече нямаше какво да ги спре.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 56

Изживявала съм и по-страшни неща, носе съмнявам някога да съм се чувствалатолкова

обезсърчена. След като години наред себях колебала, днес бях направила крачкакъм Бога и как ми

беше отвърнал Той? Беше допуснал да меизритат от Неговия дом!

- Не биваше изобщо да ходя там - казах наСусама с глас, пресеклив като напуканлед. - Знаеш

ли, прави са. Една блудница няма каквода търси в джамия, в църква, в никой отБожиите домове.

466/1197

- Бива ли да говориш така!

Обърнах се да видя кой го е казал инаправо не повярвах на очите си. Бешестранстващият

дервиш без косми по главата. Сусама сеусмихна до уши, радостен, че го виждаотново. Аз се

спуснах да му целуна ръка, ала той меспря още преди да съм го достигнала.

- Много те моля, недей.

- Но как да ти се отплатя? Задължена съмти - рекох аз-Дервишът сви рамене, явноне

проявяваше интерес.

- Не ми дължиш нищо - възрази. - Не смезадължени на никого освен на Бога.

467/1197

Представи се като Шамс от Тебриз,а послеказа най-странното нещо, което съмчувала някога:

- Някои хора започват живота съссъвършена сияйна аура, после обаче губятцветовете си и

помръкват. Ти май си от тях. Навреметоаурата ти е била по-бяла и от крем, нажълти и розови

точици, ала с годините е помръкнала.Сега е светлокафява. Не ти ли е мъчно запървоначалните ти

цветове? Не искаш ли да се съединиш систинската си същност?

Погледнах го, не знаех какво да кажа.

468/1197

- Аурата ти е изгубила блясъка си, защотопрез всичките тези години си сивтълпявала, че си

мръсна отвън и отвътре.

- Но аз наистина съм мръсна - възразих ипрехапах устна. - Толкова ли не знаеш скакво се

прехранвам?

- Нека ти разкажа една история. И миразправи ето какво:

Веднъж една блудница минала покрайулично псе. Животното се задъхвало отпрежурящото

слънце, било жадно и безпомощно. Без дагуби и миг блудницата си изула обувкатаи я напълнила

469/1197

от най-близкия кладенец с вода - данапои кучето. След това си продължилапо пътя. На другия ден

срещнала един суфист, много мъдърчовек. Още щом я видял, той й целуналръцете. Блудницата се

изумила. Той обаче й казал, че е проявилакъм кучето чистосърдечна доброта изатова всичките й

грехове са били опростени още на мига.

Разбрах какво се опитва да им каже Шамсот Тебриз, но дълбоко в себе си не муповярвах.

Затова рекох:

- Можеш да бъдеш сигурен, че и всичкикучета в Коня да нахраня, пак няма дабъде

470/1197

достатъчно за изкуплението ми.

- Няма откъде да знаеш, това го знае самоБог. Пък и какво те кара да мислиш, ченякой от

мъжете, изтикали те днес от джамията, епо-близо до Бога?

- И да не са по-близо до Бога, кой ще имго каже? - отвърнах, понеже Шамс не мебеше

убедил. - Ти ли?

Дервишът обаче поклати глава.

- Не, тези работи не стават така. Не аз, ати трябва да им го кажеш.

- Нима смяташ, че ще ме послушат? Те мемразят.

471/1197

- Ще те послушат - отсече решителнодервишът. - Понеже няма такова нещокато „те", както

няма и „аз". Единственото, което трябвада сториш, е да помниш, че всичко ивсички във всемира са

свързани помежду си. Ние не сме стотицихиляди различни неща. Всички ние смеЕдно.

Зачаках да ми обясни, но той продължи:

- Това е едно от четирийсетте правила-Искаш ли да промениш начина, по койтодругите се

отнасят към теб първо промени начина,по който самият ти се отнасяш към себеси. Не се ли

472/1197

научиш да се обичаш искрено, докрай,няма как да бъдеш обичан. След катодостигнеш този етап

обаче, бъди признателна за всеки бодил,който другите може би ще хвърлят по теб.Това е знак, че

скоро ще вървиш под дъжд от рози.Известно време дервишът мълча, сетнедобави: - Не можеш да

виниш другите, че не се отнасят към теб суважение, при положение че самата ти несе смяташ

достойна за уважение.

Стоях и не можех да промълвя и дума -усетих как действителността, за която себях вкопчила,

473/1197

бавно се изплъзва и отдалечава. Спомнихси всички мъже, с които бях спала: как самиришели, как

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 57

са ме галели с мазолести длани, как сакрещели, докато са свършвали... Бяхвиждала как добри

момчета се превръщат в чудовища, ачудовищата - в добри момчета. Предибреме имах един

клиент, който заплюваше проститутките,докато спеше с тях.

- Мръсница - ето какво повтаряше, докатоми плюеше в устата и по лицето. - Мръснапачавра.

474/1197

А този дервиш седнал да ме убеждава, чесъм по-чиста и от планински извор.Възприех го

като безвкусна шега, но когато се насилихда се засмея, звукът не мина през гърлотоми и накрая аз

се разхлипах пряко волята си.

- Миналото е водовъртеж. Ако допуснешда властва над сегашния миг, то ще тезасмуче- каза

Шамс, сякаш прочел мислите ми. -Времето е илюзия.Живей за мига. Самотова е важно. - След

като го изрече, извади от вътрешния джобна наметалото си копринена кърпичка. -Задръж я -

475/1197

подкани. - Подари ми я един добър човекв Багдад, но на теб ти трябва повече,отколкото на мен. Да

ти напомня, че сърцето ти е чисто иносиш в себе си Бога. - След тези думидервишът грабна

тоягата и се изправи, готов за път. -Просто се махни от бордея.

- Къде? Как? Нямам къде да отида.

- Нека това не те спира - отвърна сблеснали очи Шамс. - Не се плаши къдеще те отведе пътят.

Вместо това се съсредоточи върху първатастъпка. Това е най-трудната част иименно за нея носиш

476/1197

отговорност. Веднъж направиш липървата стъпка, нека всичко следваестествения си ход, а

останалото ще се нареди само. Не се носипо течението. Самата ти бъди течение.

Аз кимнах. Не се налагаше да питам, итака бях наясно, че това е пореднотоправило.

Сюлейман пияницата

Коня, 17 октомври 1244 година

Беше малко преди полунощ, когато изпихна един дъх последната чаша и си тръгнахот

кръчмата.

- Не забравяй какво ти казах. Мери сидумите -предупреди ме Христос, докатоми махаше за

477/1197

довиждане.

Кимнах - чувствах се късметлия, задетоимам приятел, който държи на мен. Новеднага щом

излязох на тъмната безлюдна улица,усетих, че едвам се държа на крака отизтощение, каквото не

бях изпитвал никога дотогава. Съжалих,че не съм взел със себе си шише вино,нямаше да ми дойде

зле да си пийна малко.

Докато вървях предпазливо по разбитиятракащ калдъръм, за миг си спомнихмъжете от

шествието с Руми. Заболя ме при споменаза ненавистта, мярнала се в очите им. Акоимаше нещо,

478/1197

което мразех най-много на този свят, товабеше фарисейщината. Разни педанти иморализатори ме

бяха упреквали толкова често, че самопри спомена за тях ме побиваха тръпки.

Докато се борех с тези мисли, завих поедна пресечка. Там беше по-тъмно отогромните

дървета, надвиснали отгоре. Сякаш товане беше достатъчно, изведнъж луната сескри зад облак и

аз бях обгърнат от плътен непрогледенмрак. Иначе все щях да забележа дваматапазванти, които се

приближаваха към мен.

479/1197

- Селямюн алейкум - поздравихпрекалено весело в опит да прикриятревогата си.

Но пазвантите не отвърнаха наприветствието. Вместо това ме попитахакакво търся по

улиците в такава късна доба.

- Просто си се разхождам - промърморихаз.

Стояхме лице в лице, бяхме застинали внеловко мълчание, нарушавано само отвоя на

кучетата в далечината. Един от мъжетепристъпи към мен и ме подуши.

- Тук вони - избълва той.

- Да, смърди на вино - потвърди другият.Реших да не задълбавам.

480/1197

- Няма страшно. Вонята е самометафорична. Щом на нас, мюсюлманите,ние разрешено да

пием само метафорично вино, значи имиризмата е метафорична.

- Какви ги дрънкаш, да те взематмътните? - изръмжа първият пазвантин.

Точно тогава луната се подаде иззадоблака и ни покри с мека слаба светлина.Сега вече видях

мъжа отпред. Беше с квадратно лице, сиздадена брадичка, леденосини очи иостър нос. Можеше да

мине и за красив, ако не бяха ленивитеочи и постоянно свъсеното лице.

481/1197

- Какво търсиш по улиците в такава къснадоба? - повтори мъжът. - Откъде идваш инакъде си

се запътил?

Не се сдържах.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 58

- Сериозни въпроси, синко. Ако знаехотговорите, щях да разбуля загадкатазащо сме се

родили на този свят.

- Подиграваш ли ми се, боклук такъв? -подвикна смръщен пазвантинът и ощепреди да съм се

усетил, извади камшик, с който изплющявъв въздуха.

482/1197

Направи го толкова зрелищно и превзето,че се изкисках. Следващото, което тойстори, бе да

стовари камшика върху гърдите ми.Удари ме толкова внезапно, че изгубихравновесие и паднах.

- Сега вече може би ще се научиш как дасе държиш - заяви пазвантинът ипрехвърли камшика

от едната в другата си ръка. - Толкова лине знаеш, че пиенето е голям грях?

Усетих топлата си кръв, главата ми сезавъртя в море от болка, а пак не бях всъстояние да

повярвам, че този мъж, който можеше дами бъде син, е стоварил върху мен бичнасред улицата.

483/1197

- Ами тогава давай, накажи ме -подметнах. - Ако Божият рай е запазен затакива като теб,

предпочитам да горя в ада.

В пристъп на ярост младият пазвантинзапочна да ме налага с все сила скамшика. Затулих

лицето си с длани, но това не ми помогнаособено. В паметта ми изникна веселастара песен, която

сякаш сама си излезе от разкървавенитеми устни. Решен да не показвам колко мие зле, с всеки

удар на бича пеех все по-силно и силно:

Целуни ме, любов моя, сърцето ми вземи,

устните ти сладки като мед са, дай да пияоще от тях.

484/1197

От това пазвантинът се разлюти ощеповече. Колкото по-силно пеех, толковапо-силно ме

удряше. И през ум не ми беше минавало,че в някого може да се натрупа такавазлост.

- Стига, Байбарс! - каза ужасен другиятпазвантин. - Спри бе, човек!

Побоят бе прекъснат точно толкованеочаквано, както и беше започнал.Исках да имам

последната дума, да се заям, но кръвта вустата заглуши гласа ми. Присви местомах и още преди да

съм се усетил, повърнах.

- Ти си развалина - укори ме Байбарс. -Сам си си виновен, заслужаваше си го.

485/1197

Те ми обърнаха гръб и се отдалечиха внощта.

Не знам колко съм лежал там. Може иняколко минути, а може и цяла нощ.Времето изгуби

тежест, а заедно с него и всичко останало.Луната се скри зад облаците и ме оставине само без

светлина, но и без представа кой съмвсъщност. Не след дълго вече се носех изпреизподнята,

между живота и смъртта, и нехаех къдеще се озова накрая. После излязох лека-полека от

вцепенението и от всички синини, отвсички следи от камшика и рани потялото си усетих безумна

486/1197

болка, която ме плискаше на талази.Виеше ми се свят, крайниците ми бяхаизтръпнали. Стенех в

това състояние като ранен звяр.

Сигурно съм изпаднал в несвяст. Когатоотворих очи, шалварите ми бяханаквасени с пикоч и

всичко ме болеше ужасно. Замолих се наБога или да притъпи болката, или да мидаде нещо за

пиене и точно тогава чух приближаващисе стъпки. Сърцето ми замря. Можеше дае някое бездомно

хлапе, а можеше да е и крадец или дориубиец. После обаче си помислих - от каквотолкова ме е

487/1197

страх? Бях достигнал точка, когато,каквото и да донесеше нощта, то вече небеше страшно.

От сумрака излезе висок и строенгологлав дервиш. Той приклекна до мен ими помогна да

седна. Представи се като Шамс от Тебризи ме попита как се казвам.

- Сюлейман, пияницата на Коня, натвоите услуги - отвърнах и изплюх единизбит зъб. -

Радвам се да се запознаем.

- Тече ти кръв - пророни Шамс и се зае дами бърше лицето. - Не само отвън, но иотвътре. -

488/1197

След тези думи той извади от джоба нанаметалото си сребърно шишенце. -Намажи си раните с

този мехлем - рече ми дервишът. -Подари ми го един добър човек в Багдад,но на теб ти трябва

повече, отколкото на мен. Знай все пак, чераната вътре е по-дълбока и трябва да сепритесняваш

именно от нея. Това тук ще ти напомня,че носиш в себе си Бога.

- Благодаря - чух се да фъфля, трогнат отдобротата му. - Наби ме онзи пазвантин...Каза, че

съм си го заслужил.

489/1197

Още щом изрекох думите, бях смаян отдетинския хленч в гласа си и от това, чеми се иска

някой да ме утеши и да проявисъстрадание.

Шамс от Тебриз поклати глава.

- Нямат право да постъпват така. Всекитърси сам божественото. Има си правилоза тези неща:

Всички сме създадени по Божий образ ивсе пак така, че всеки е различен инеповторим .Няма

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 59

двама души, които да са еднакви. Нямадве сърца, които да бият в еднакъв ритъм.Ако Бог искаше

490/1197

всички да сме еднакви, щеше да нисъздаде такива. Затова, който не уважаваразличията и налага на

другите мислите си, не уважава исвещения Божи промисъл.

- Звучи добре - казах, изумен от лекотата,с която съм го изрекъл. - Но вие,суфистите,

съмнявате ли се някога в нещо, свързано сБога?

Шамс от Тебриз се усмихна уморено.

- Съмняваме се, как да не се съмняваме, исъмненията са хубаво нещо. Те показват,че си жив

и не си спрял да търсиш. - Говорешенапевно, сякаш четеше от книга. - Пък иникой не е станал

491/1197

вярващ за една нощ. Човек си мисли, че евярващ после в живота му се случва нещои той става

невярващ след това отново става вярващсетне - пак невярващ. Докато недостигнем определено

равнище, се колебаем постоянно. Това еединственият начин да вървим напред. Свсяка стъпка се

доближаваме още малко до Истината.

- Ако те чуе какви ги говориш, Христос щети каже да си мериш думите -предупредих го аз. -

Твърди, че не всяка дума е предназначеназа всички уши.

492/1197

- Е, прав е - позасмя се Шамс от Тебриз,после скочи на крака. -Хайде, ела да теотведа у вас.

Трябва да се погрижим за раните ти и дате сложим да поспиш.

Той ми помогна да се изправя, аз обачеедвам вървях. Без да се колебае и миг,дервишът ме

вдигна, сякаш съм лек като перце, и месложи на гърба си.

- Предупреждавам те, воня -промърморих засрамен.

- Чудо голямо, Сюлеймане, не сепритеснявай.

Така, без да се стряска от кръвта, пикочтаи вонята, дервишът ме помъкна потесните улици на

493/1197

Коня. Минавахме покрай къщи и колиби,потънали в непробуден сън. Иззаддуварите силно и

стръвно ни лаеха кучета, за да съобщят навсички за присъствието ни.

- Винаги ми е било любопитно защо встиховете на суфистите се говори за вино -подхванах

аз. - Какво прославяте, истинско илиметафорично вино?

- Не е ли едно и също, приятелю? - попитаШамс от Тебриз точно преди да ме свалиот гърба

си - вече бяхме пред нас. - Има правило,което го обяснява. Когато човек, обичащБога, влезе в

494/1197

пивница, тя се превръща в неговамолитвена стая, но когато един пияницавлезе в същата стая, тя се

превръща в негова пивница. Каквото и даправим, важни са не привидностите, аонова, което носим

в сърцата си. Суфистите не съдят другитепо това как изглеждат и кои са. Когатогледа някого,

суфистът държи и двете си очи затворении вместо тях отваря трето око - окото,което вижда

вътрешните селения.

Когато след онази тежка изтощителнанощ останах сам у нас, се замислих надслучилото се.

495/1197

Колкото и нещастен да се чувствах,дълбоко в себе си долавях блажен мир.Зърнах го за стотна от

секундата и закопнях да остана навеки внего. В онзи миг разбрах, че Бог все пакима и че Той ме

обича.

Колкото и да е странно, уж целият бях врани и цицини, а вече не ме болешенищо.

Ела

Нортхамптън, 3 юни 2008 година

Бързо профучаваха студенти с лица,които, въпреки че беше началото налятото, вече бяха със

496/1197

силен слънчев загар, от смъкнатитепрозорци на автомобилите им гърмяхапарчета на „Бийч Бойс".

Ела ги наблюдаваше, глуха за щастиетоим, и се връщаше в мислите си къмсъбитията от

последните няколко дни. Първо бешенамерила Спирит мъртъв в кухнята имакар многократно да

си беше повтаряла, че трябва да е готоваза този миг, не само я обзе огромна скръб,но се почувства

уязвима и самотна, сякаш, след като бешеизгубила кучето си, бе останала сам-самав огромния

свят. После разбра, че Орли страда отбулимия и че почти всички в класа йзнаят. Плисна я вина,

497/1197

заради която Ела се усъмни доколкоправилно се държи с по-малката сидъщеря и дали изобщо

става за майка. Вината не беше новелемент в репертоара й от чувства, затовапък тази загуба на

увереност в качествата й на майка беше занея нещо непознато.

Пак по това време тя започна да сиразменя с Азис З. Захара по няколкоимейла всеки ден. По

два, три, понякога по цели пет. Пишешему за всичко и за нейна изненада той несе бавеше с

отговорите. Ела не проумяваше как Азиснамира време и дори интернет връзка, зада проверява

498/1197

електронната си поща, докато пътува потакива затънтени места. Но не й трябвашемного време, за

да се пристрасти към думите му. Не следдълго тя проверяваше пощата си припърва възможност:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 60

веднага щом станеше от сън и после следзакуска, след като се върнеше от сутрешнаразходка и

докато приготвяше обяда, преди да отидеда свърши едно-друго, дори, след катоизлезеше се

отбиваше в някое интернет кафене.Докато гледаше любимите сителевизионни сериали, докато

499/1197

режеше домати в Готварския клуб„Фюжън", докато говореше по телефона сприятелки или

слушаше как близнаците дърдорят заучилище и за домашните, държешелаптопа включен, а

пощата си - отворена. Ако нямаше повиписма от Азис, Ела препрочиташестарите. А получеше ли

ново, неволно се усмихваше - радостна, нои смутена от онова, което ставаше. Защотонаистина

ставаше нещо.

Много скоро заради размяната на имейлис Азис Ела вече чувстваше, че спокойниятй,

500/1197

подреден живот се променя. От човек, вчието житейско платно преобладавахамътносивите и

кафявите оттенъци, тя се превръщаше вжена с таен цвят: терзаещо яркочервено.И на нея това й

харесваше.

Азис не беше от хората, които си падат поизтърканите любезности. Той смяташе, чеси едва

ли не мъртъв, ако не се ръководиш вживота си най-вече от сърцето, ако не сеотвориш за любовта и

не следваш пътя й така, кактослънчогледът следва слънцето. (Ела сепиташе дали не се е озовала в

501/1197

неговия списък с неодушевени предмети.)Азис не й пишеше за времето и запоследния филм, който

е гледал. Той й пишеше за други, по-дълбоки неща, например за живота исмъртта, и най-вече за

любовта. Ела не беше свикнала даизразява чувствата си по такива въпроси,особено пък пред

непознат, но може би жена като неяимаше нужда именно от непознат, за дасподели какво мисли.

Тя си мислеше, че и да има вкореспонденцията им намек за флирт,той е съвсем безобиден и

би могъл да бъде от полза и за двамата. Теможеха да флиртуват, както стояха вдалечни кътчета в

502/1197

безкрайния лабиринт накиберпространството. Благодарение натези писма Ела се надяваше да си

върне поне малко достойнството, коетобеше изгубила по време на брака. Азисбеше от рядко

срещаните мъже, които една женаможеше да обича, без да губи уважениекъм себе си. Той

вероятно също можеше да открие нещоприятно в това да е център на вниманиетона една

американка на средна възраст.Киберпространството открояваше катопрез увеличително стъкло, но

и смекчаваше офлайн поведението идаваше възможност да пофлиртуваш безчувството за вина

503/1197

(каквото Ела не искаше, тъй като вече гоимаше в излишък) и да изживеешприключение, без да се

излагаш на опасност (която Ела искаше,понеже в живота й никога не бе ималоприключения).

Сякаш отхапваше от забранен плод, безда трябва да се притеснява отдопълнителните калории:

нямаше да има никакви последици.

Ето защо сигурно беше богохулствосемейна жена с деца да праща задушевниимейли на един

непознат, но тя реши, че тъй катоотношенията им са платонични,богохулството е сладко.

Ела

504/1197

Нортхамптън, 5 юни 2008 година

Бодро те поздравявам, любими Азис,

В един от предишните си имейли ми писа,че според теб е нелепо да сивъобразяваме, че чрез

разумния избор имаме някаква власт надхода на живота си, както е нелепо рибатада се опитва да

има власт над океана, в който плува.Мислих много върху следващото тиизречение: „Представата,

че „Аз"-ът може да натрупа познания,поражда не само напразни надежди, но иразочарования там,

където животът не се покрива сочакванията ни."

505/1197

Вече е време да си призная: самата аз съмдоста властна. Поне така ме определятхората, които

ме познават най-добре. До неотдавна бяхмного строга майка. Бях наложила каквили не правила (и

повярвай, те далеч не са така меки, кактоправилата на твоя суфист!) и не допускахникой да ги

оспорва. Веднъж голямата ми дъщеря меобвини, че се държа като партизанка.Каза, че съм се

окопала в живота им и от окопа съм сеопитвала да засека всяка тяхна„неправилна" мисъл или

желание!

506/1197

Нали помниш песента „Que sera, sera?". Е,тя никога не ми е била любима. Никога несъм

споделяла възгледа „Да става, каквотоима да става", никога не съм се носела потечението. Знам, че

си религиозен, аз обаче не съм. Достачесто празнуваме семейно шабат, носамата аз не помня кога

за последно съм се молила. (Ох, не,всъщност помня. Само преди два дни вкухнята, но това не се

брои, понеже не толкова се молех,колкото се оплаквах на висшето „Аз")

Навремето като студентка се бях увляклапо източната духовност и изчетох доста забудизма и

507/1197

даоизма. Дори смятах заедно с еднаприятелка, голяма ексцентричка, даотида за месец в ашрам в

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 61

Индия, но този етап в живота ми непродължи дълго. Колкото ипривлекателно да ми се струва

мистичното учение, смятам, че то налагамного ограничения и е непригодно засегашния живот.

Оттогава мнението ми не се е променило.

Дано не се засегнеш от неприязънта микъм религията. Много те моля, погледнина това като

на изповед на човек, който държи на теб икойто трябваше да я направи отдавна.

508/1197

С най-топли чувства, Ела

***

Скъпа ми партизанко Ела,

Имейлът ти ме завари точно когато сеготвя да замина от Амстердам за Малави.Възложиха ми

да направя снимки на хората в едно село,където върлува СПИН и повечето деца сасираци.

Ако всичко мине добре, ще се прибераслед четири дни. Мога ли да се надявамна това? Да.

Имам ли някаква власт над нещата? Не.Единственото, което мога да направя, е давзема със себе си

509/1197

лаптопа, да се опитам да намеря добраинтернет връзка и да се надявам, че щедоживея до

следващия ден. Останалото не е в моиръце. Именно това суфистите наричатпетия елемент -

пустотата. Необяснимата и неуправляемабожествена стихия, която ние, хората, неможем да

разберем, но въпреки това не бива дазабравяме. Не вярвам в „бездействието",ако това означава

изобщо да не правиш нищо и да непроявяваш силен интерес към живота.Смятам обаче, че трябва

да зачитаме петата стихия.

510/1197

Смятам освен това, че всеки от нассключва завет с Бога. За себе си знам, чесъм го сключил.

Когато станах суфи, обещах на Бога даизпълня възможно най-добре онова,което ми е възложено, и

да оставя другото на Него, единствено наНего. Приех истината, че има неща, коитоса извън моята

власт. Че виждам само някои части,наподобяващи носещи се изпространството фрагменти от

филм, а не цялостната картина.

И така, смяташ ме за религиозен. Но аз несъм религиозен.

511/1197

Аз съм духовен, което е различно.Религиозността и духовността не са еднои също и аз съм на

мнение, че пропастта между двете никогане е била по-дълбока, отколкото днес.Погледна ли света,

виждам безпътицата, в която той се еозовал и която се задълбочава. От еднастрана, вярваме в

свободата и във властта на отделнаталичност без оглед на Бог, държава иобщество. В много

отношения хората стават по-егоцентрични, а светът - по-материалистичен. От друга страна,

човечеството като цяло става по-духовно.След като толкова дълго сме се осланялина разума, явно

512/1197

сме достигнали точка, когато признаваме,че умът е ограничен.

Днес, точно както през Средновековието,наблюдаваме бурен интерес къмдуховността. Все

повече хора на Запад се стремят данамерят в забързания си живот място и занея. Но колкото и

добри да са намеренията им, техниятподход често е неуместен. Духовността нее поредният сос, с

който да залеем старото ястие. Тя не енещо, което можем да добавим къмживота си, без да внесем

в него съществени промени.

513/1197

Знам, че обичаш да готвиш. Знаеш ли, чеспоред Шамс светът е един огроменказан, в който се

готви нещо? Засега не знаем какво.Всичко, което правим, което чувстваме имислим, е съставна

част от общото в казана. Трябва да сезапитаме какво прибавяме в него. Далинегодувание, вражда,

гняв и насилие? Или любов и хармония?

Ти, скъпа Ела, как ще отговориш? Каквоспоред теб добавяш към колективнотоястие на

човечеството? Замисля ли се за теб,съставката, която добавям, е една голямаусмивка.

С любов, Азис

514/1197

ЧАСТ ТРЕТА

Вятър

Всичко, което се движи, променя се иотправя предизвикателства

Фанатикът

Коня, 19 октомври 1244 година

Бясно лаят и бият под прозореца мипсета. Понадигнах се в леглото,заподозрял, че сигурно са

надушили крадец, който се опитва дапроникне с взлом в някоя къща, илимръсен пияница,

минаващ наблизо. Почтените хора вечене могат да се наспят на спокойствие.Накъдето и да се

515/1197

обърнеш, виждаш само безпътство иразврат. А не беше така. Допреди няколкогодини в града ни

беше по-безопасно. Нравствената покваране се различава особено от призраченмор, който плъзва

изневиделица, разпространява се бързо ипокосява всеки, беден и богат, млад истар. В такова

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 62

състояние е днес градът ни. Ако нетрябваше да ходя в медресето, надалищях да излизам изобщо от

нас.

516/1197

Хвала на Бога, има и хора, които поставятдобруването на обществото пред своето исе трудят

ден и нощ, за да наложат ред. Хора катомладия ми племенник Байбарс. Ние сжена ми се гордеем с

него. Успокоително е да знаеш, че в тозикъсен час, когато върлуват злосторници,престъпници и

пияници, Байбарс и другите пазвантиобикалят из града, за да ни пазят.

След преждевременната смърт на брат мистанах пръв настойник на Байбарс. Млади

непреклонен, преди половин година тойсе хвана пазвантин. Сплетницитеотсъдиха, че се бил

517/1197

вредил, понеже съм учител в медресето.Няма такова нещо! Байбарс е як и смел,точно за работа

като тази. От него ще излезе и отличенвоин. Той искаше да отиде да се бие срещукръстоносците в

Йерусалим, но ние с жената решихме, чему е време да се задоми и да създадесемейство.

- Имаме нужда от теб тук, синко - рекохму. - И тук има толкова много неща, скоито да се

биеш.

И това си беше голата истина. Ето днессутринта й викам на жената - така и така,в тежки

518/1197

времена живеем. Не току-тъй всеки Божиден научаваме за ново бедствие. Ако дотукмонголците

удържат победа след победа, акохристияните успяха да наложат, делотоси, ако град след град и

село след село са плячкосвани отвраговете на исляма, то е само зарадихора, които са мюсюлмани

единствено на думи. Който се пусне отБожието въже, неминуемо се отклоняваот пътя.

Монголците ни бяха пратени катонаказание за греховете ни. Ако не бяхамонголците, щеше да ни

удари я земетресение, я глад, янаводнение. Колко още бедствия трябвада се стоварят върху града

519/1197

ни, за да разберем предупреждението и дасе покаем? Нищо чудно по нас да сепосипят и камъни. И

всички да бъдем заличени от лицето наземята, както е станало с жителите наСодом и Гомора, по

чиито стъпки вървим.

Ами суфистите, колко пагубно влияят те!Как смеят да се наричат мюсюлмани, при

положение че говорят неща, каквито единмюсюлманин не бива и да си помисля?Кръвта ми кипва,

когато ги слушам да изричат името напророка, мир на праха му, колкото даналагат смехотворните

520/1197

си възгледи. Те твърдят, че след единвоенен поход пророкът Мохамед билобявил как оттук

насетне народът му трябва да се откаже отмалкия джихад в името на големияджихад: битката

срещу собственото его. Суфиститеразправят, че оттогава егото билоединственият противник,

срещу когото мюсюлманите трябвало дасе опълчат. Звучи добре, но как това щепомогне в борбата

с враговете на исляма? Ето какво сепитам.

Суфистите стигат дотам да разправят, чешариатът бил само етап по пътя. За какъветап

521/1197

говорят, питам аз. Сякаш това не едостатъчно тревожно, ами седнали датвърдят и че просветеният

не можел да бъде спъван от правилата напървите етапи. И тъй като си въобразяват,че вече са

достигнали най-високото равнище, теизползват това като не особеноубедително оправдание да

пренебрегват правилата на шариата. Затях пиенето, танците, музиката, поезиятаи живописта явно

са много по-важни от религиознитезадължения. Суфистите проповядват, четъй като в исляма

нямало йерархия, всеки имал право самда търси Бога. Всичко това звучибезобидно и безвредно, но

522/1197

нагазиш ли в отегчителното иммногословие, виждаш, че онова, коетоотстояват, има и зловеща

страна: твърдението, че не е нужно човекда обръща внимание на религиознитевласти.

Според суфистите Свещеният Коран билпълен с неясни символи и многопластовипрепратки,

които трябвало да се тълкуват всеки помистичен начин. Затова изследват на коечисло отговаря

вибрацията на дадена дума, изучаватскритото значение на числата и търсят вписанието забулени

препратки - правят всичко по силите си,само и само да не прочетат Божиетопослание.

523/1197

Някои суфисти дори твърдят, че хоратабили Говорещ Коран. Ако това не е чисто

богохулство, тогава не знам кое е.Подвизават се разни странстващидервиши, друга размирна

прослойка негодници. Каландари,хайдари, камии - известни са подвсевъзможни имена. Мен ако

питате, те са най-страшни. Какво доброможете да очаквате от човек, когото не госвърта на едно

място? Ако нямаш усещането запринадлежност, можеш да се понесешкато суха шумка на вятъра в

най-различни посоки. Точно жертва катоза Шейтана.

524/1197

Философите не са по стока от суфистите.Размишляват и размишляват, като че ли

ограниченият им ум може да проумеевсемира, който не ни е дадено даразберем. Има една история,

твърде показателна за съзаклятиетомежду философи и суфисти.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 63

Веднъж един философ срещнал суфист идвамата веднага се сприятелили.Говорили си дни

наред, единият довършвал изречениетона другия и обратно.

Накрая се разделили, а философътсподелил за разговора:

- Той вижда всичко, каквото знам.

525/1197

Суфистът пък заявил:

- Той знае всичко, каквото виждам аз.

И така, суфистът си въобразява, че вижда,философът пък си въобразява, че знае. Помое

мнение те не виждат нищо и не знаятнищо. Толкова ли не схващат, че ние сменай-обикновени

ограничени и в крайна сметка тленничовеци и от нас не се очаква да знаемповече, отколкото

трябва да знаем? Най-многото, на коетоможе да се надява човек, е да се добере донай-

повърхностни сведения за Всевишния. Инищо повече. Задачата ни е не датълкуваме Божието

526/1197

учение, а да му се подчиняваме.

Когато Байбарс дойде у нас, ще обсъдимтези въпроси. Станало ни е нещо катонавик, наш

малък ритуал. След всяко нощнодежурство Байбарс яде супата и питката,които му поднася жена

ми и ние се впускаме в разговор засъстоянието на нещата. Драго ми е дагледам колко му се яде на

това момче. То трябва да е силно. Такъвнравствен младеж като него има давърши много неща в

безбожния ни град.

Шамс

Коня, 30 октомври 1244 година

527/1197

Балконът в Шекерджийския хан. Седях нанего преди срещата си с Руми, от която меделеше

точно една нощ. Сърцето ми ликуваше отвеликолепието на всемира, който Бог есъздал по Свой

образ, така че, накъдето и да се обърнем,да Го търсим и да Го откриваме. Въпрекитова човеците го

правят рядко.

Спомних си хората, които бях срещнал:просяка, блудницата и пияницата. Най-обикновени

хора, поразени от разпространен недъг -бяха се отдалечили от Единия. Ето каквихора книжниците,

528/1197

изобщо не виждаха, докато седяхазалостени в кулите си от слонова кост.Запитах се дали Руми е

друг. Реших, че ако е същият, ще сепревърна в проводник между него иотритнатите от

обществото.

Градът най-сетне бе потънал в сън. Втакава късна доба дори нощните твари неискаха да

нарушават възцарилия се мир. Натъжавахсе неописуемо, но в същото време и севъодушевявах,

докато слушах как някой град спи и сепитах какви ли истории се разиграват задзатворените врати,

529/1197

какви ли истории съм могъл да изживея иаз, ако бях избрал друг път. Всъщностобаче не аз бях

избрал пътя. А пътят беше избрал мен.

Спомних си един разказ.

Някакъв странстващ дервиш пристигналв един град, жителите му не седоверявали на

пришълци.

- Върви си! - креснали му. - Тук не тепознава никой! Дервишът отвърналспокойно:

- Да, така е, затова пък познавам себе си иповярвайте, щеше да бъде много по-страшно, ако

беше обратно.

530/1197

Докато познавах себе си, всичко бешенаред. Който познава себе си, познава иЕдиния.

Луната ме озаряваше с топлото си сияние.Над града заръми дъждец, нежен катокопринен

шал. Благодарих на Бога за този блаженмиг и се оставих в ръцете Му. Отново бяхизумен колко

крехък и мимолетен е животът и сиприпомних още едно правило: Животътни е даден за кратко и

този свят не е нищо друго освенповърхностна имитация наДействителността, Само малко дете ще

сбърка и ще помисли играчката заистинското нещо. Въпреки това хоратаили са заслепени от

531/1197

играчката, или без всякакво уважение ячупят и я изхвърлят. В този живот стойпо- надалеч от

всякакви крайности, защото те щеразрушат вътрешното ти равновесие.

Суфистите не стигат до крайности.Суфистът винаги е мек и умерен.

Утре заран ще отида в голямата джамия ище послушам Руми. Няма да се учудя, аконаистина

е велик проповедник, както всичкитвърдят в един глас, но в крайна сметкаширотата и обхватът на

всеки говорещ се определят от онези,които го слушат. Думите на Руми може даса като дива

532/1197

градина, пълна с билки, лугачка, смърч ихрасти, но посетителят има право даизбере какво му

харесва. Красивите цветя се обиратведнага и малцина обръщат внимание набодливите растения. А

истината е, че именно от тях често сеправят най-добрите лекове.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 64

Мигар не е същото и с градината налюбовта? Как любовта може да бъдедостойна за името

си, ако избираме само красивото изагърбваме трудностите? Лесно е да серадваш на хубавото и да

533/1197

не харесваш лошото. Това го може всеки.Истинското предизвикателство е даобичаш

едновременно и хубавото, и лошото незащото без нощ няма ден, а защото трябвада надскочиш

такива описания и да приемеш любовта внейната цялост.

Остава само един ден до срещата ми с моясъратник. Сън не ме лови.

О, Руми! Властелин в царството насловото и значенията! Ще ме познаеш ли,когато ме

видиш? Виж ме!

Руми

Коня, 31 октомври 1244 година

534/1197

Благословен да е днешният ден, защотона него срещнах Шамс от Тебриз. В тозипоследен ден

на октомври във въздуха се долавяше новхлад и вятърът се усили, за да възвести, чеесента си

отива.

Следобед джамията както обикновенобеше препълнена. Проповядвам ли наголеми

множества, винаги внимавам да незабравям онези, които ме слушат, но и дане мисля постоянно за

тях. И има само един начин да гопостигна: да си представям множествотокато един-единствен

535/1197

човек. Всяка седмица ме слушат стотицихора, аз обаче винаги говоря само на единчовек: на онзи,

който чува как думите ми ехтят в сърцетому и който ме познава както никой друг.

Когато накрая излязох от джамията,намерих коня си приготвен. В гривата наживотното бяха

вплетени сърмени нишки и мъничкисребърни звънчета. Беше ми приятно даслушам как те

подрънкват на всяка крачка, ала притолкова много хора, препречили пътя,беше трудно да

напредваме бързо. Подминавахме сразмерна крачка запуснати дюкяни икъщи със сламени

536/1197

покриви. Възгласите на молителите сесмесваха с крясъците на малчуганите ивиковете на

просяците, решили да изкарат някояпара. Повечето от тези хора искаха да сепомоля за тях, някои

просто желаеха да повървят редом с мен.Ала имаше и други, които бяха дошли спо-големи

надежди и ме молеха да ги изцеря отсмъртна болест или от зла прокоба.Именно те внасяха смут в

душата ми. Толкова ли не виждаха, че несъм ни пророк, ни влъхва и не мога давърша чудеса?

След като завихме и се приближихме доШекерджийския хан, забелязахстранстваш, дервиш,

537/1197

който си проправяше път през гъмжилотои вперил пронизващи очи, крачешенапето право към

мен. Движеше се леко и съсредоточено иизлъчваше вид на самоуверена вещина.Нямаше никакви

косми по себе си. Нито брада. Нитовежди. Ала колкото и открито да белицето му, изражението

върху него беше непроницаемо.

Любопитството ми обаче беше разпаленоне от външния му вид. През годините бяхсрещал из

Коня всевъзможни странстващи дервиши,тръгнали да търсят Бога. Със смайващитатуировки,

538/1197

какви ли не обици по ушите и носа си,повечето изглеждаха така, та веднага имличеше, че са

непокорни. Бяха или с дълга коса, илибръснати до голо. Някои каландари бяхадори с пробити

езици и зърна на гърдите. Затова, щомвидях дервиша, бях смаян не от външнияму вид. А бих

казал, от погледа му.

С пламнали черни очи, по-пронизващи иот кинжал, той стоеше насред улицата свдигнати

разперени ръце, сякаш искаше да спре несамо шествието, а самия ход на времето.Усетих как от

539/1197

глава до пети ме пронизва тръпката навнезапното предчувствие. Конят ми сеподплаши и запръхтя

силно, като клатеше нагоре-надолу глава.Постарах се да го успокоя, но той станатолкова

неспокоен, че тревогата му се предаде ина мен.

Направо пред очите ми дервишът сеприближи до жребеца, койтопристъпваше и хвърляше

къчове, и му пошушна нечуто нещо.Животното задиша тежко, ала дервишътмахна за последно с

ръка и конят тутакси се успокои. Презтълпата като вълна премина тръпка и азчух как някой

540/1197

мърмори:

- Това е черна магия!

Без да обръща внимание какво ставанаоколо, дервишът ме изгледа слюбопитство.

- О, велики книжнико на Изтока и Запада,слушал съм толкова много за теб. Дошълсъм днес

да те питам нещо, стига да може.

- Казвай - подканих едва чуто.

- Е, първо трябва да слезеш от коня, за даси на едно равнище с мен.

Бях толкова изумен от думите му, че замиг изгубих дар слово.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 65

541/1197

Хората около мен явно бяха не по-малкостъписани. Никой дотогава не бе дръзвалда се

обръща към мен така.

Усетих как от раздразнение лицето мипламва и стомахът ме присвива, ала успяхда овладея

себелюбието си и слязох от коня.Дервишът вече ми беше обърнал гръб и сеотдалечаваше.

- Ей, почакай, ако обичаш! - извиках,докато го догонвах. - Искам да чуявъпроса ти.

Той спря и след като се обърна, ми сеусмихна за пръв път.

542/1197

- Добре тогава, бъди така любезен и микажи, кой според теб е по-велик:пророкът Мохамед

или суфистът Бистами?

- Що за въпрос! - отвърнах. - Как изобщоможеш да сравняваш нашия почитанпророк, мир на

праха му, последния от пророците, снякакъв си безславен мистик?

Около нас се беше събрала любопитнатълпа, но дервишът явно нямаше нищопротив. Той

продължи да се взира изпитателно влицето ми и настоя:

- Помисли, ако обичаш. Нима пророкътне е рекъл: „Прости ми, Боже, че не успяхда Те

543/1197

опозная както подобава", а Бистами езаявил: „Хвала на мен, нося Бога поднаметалото си". Щом

единият се чувства толкова незначителенспрямо Бога, а другият твърди, че Го носивътре в себе си,

кой от двамата е по-велик?

Сърцето ми затуптя като обезумяло.Въпросът вече не ми се струваше толкованелеп.

Всъщност изпитах чувството, че се евдигнало було, зад което ме чакаинтригуваща

главоблъсканица. По устните на дервишакато лек ветрец мина бегла усмивка. Сегавече знаех, че

544/1197

не е безумец. Беше човек с въпрос - свъпрос, върху който дотогава не се бяхзамислял.

- Разбирам какво се опитваш да кажеш -подхванах, като се постарах той да недолови и най-

малко трепване на гласа ми. - Ще сравнядвете твърдения и ще ти кажа защо отзаявлението на

Бистами излиза, че той е по-велик, авсъщност е обратното.

- Целият съм слух - отговори дервишът.

- Божията любов е безбрежен океан ичовеците се стремят да вземат от неговъзможно най-

545/1197

много вода. Ала в края на деня от размерана техния съд зависи колко вода са взели.Някои са с

бурета, други - с ведра, трети пък иматсамо чаши.

Докато говорех, видях, че едвазагатнатото презрение върху лицето надервиша отстъпва

място на открито признание, а после и наблага усмивка, както се усмихва човек,разпознал в

думите на друг собствените си мисли.

- Съдът на Бистами е бил сравнителномалък и той е утолил с една глъткажаждата си.

546/1197

Чувствал се е щастлив там, където е бил.Прекрасно е, че е разпознал в себе сибожественото, но

въпреки това Аз-ът пак не е тъждественна Бога. Не е постигнато единение.Колкото до пророка,

той е бил Божий избраник и е имал дапълни много по-голяма чаша. Точнозаради това Бог го е

попитал в Корана: „Не отворихме лисърцето ти?". Така сърцето му се еразширило, а чашата му е

станала огромна и той все не е могъл даутоли жаждата си. Но е чудно, че е казал:„Не Те

познаваме, както подобава", макар и да епознавал като никой друг Бога.

547/1197

Дервишът грейна в добродушна усмивка,кимна и ми благодари. Сетне сложи ръкана сърцето

си - в знак на признателност, и стоя таканяколко секунди. Когато погледите ни сесрещнаха,

забелязах, че в очите му се е прокрадналаследа от благост.

Взрях се през рамото му в перленосивияпейзаж, какъвто е градът ни по това времена

годината. В нозете ни се понесоханяколко сухи листа. Дервишът се вгледа вмен с ново

любопитство и съм готов да се закълна, чеза стотна от секундата видях впомръкващата светлина

548/1197

на залязващото слънце как го обгръщакехлибарена аура.

Той ми се поклони с уважение. Aз същому се поклоних. Не знам колко сме стоялитака с

надвисналото над главите ни теменуженонебе. След малко множеството около насзапристъпва

притеснено - беше наблюдавалоразговора ни с изумление, граничещо снеодобрение. Никой

дотогава не ме беше виждал да се кланямна някого и от това, че го бях направилпред някакъв си

странстващ суфист, мнозина,включително най-близките ми ученици,се стъписаха.

549/1197

Дервишът явно долови укора във въздуха.

- Аз ще тръгвам и ще те оставя напоклонниците ти - рече той с глас,заглъхнал до кадифен

тембър, почти до шепот.

- Чакай - спрях го аз. - Не си отивай,много те моля. Остани!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 66

Зърнах по лицето му следа отзамисленост, тъга върху устните му,сякаш той искаше да каже

още нещо, ала не можеше или севъздържаше. И в онзи миг, в оновамълчание чух въпроса, който

дервишът не ми беше задал:

550/1197

„Ами ти, велики проповеднико? Кажи миколко голяма е твоята чаша?"

След това вече нямаше какво да си кажем.Бяхме останали без думи. Пристъпих къмдервиша

и се доближих толкова, че видях златнитеточици в черните му очи. Най-неочакваноме обори

странното чувство, че вече съм изживявалтози миг. И то неведнъж, а над десетинапъти. Започнах

да си спомням откъслеци от него. Забуленмъж, висок и снажен, с пламнали пръсти.И тогава се

сетих. Дервишът, застанал срещу мен, бене друг, а човекът, когото виждах насън.

551/1197

Разбрах, че съм намерил своя спътник. Новместо, както бях очаквал, да сепочувствам на

седмото небе от радост, бях скован отледен страх.

Ела

Нортхамптън, 8 юни 2008 година

Без да намира отговори на въпросите,които я обсаждаха, Ела установи, че в

кореспонденцията й с Азис има многонеща, които я озадачават, и най-вече това,че такава

кореспонденция изобщо се води. Въввсяко отношение двамата бяха толковаразлични, че Ела

недоумяваше какво изобщо ги свързва, тада си пишат толкова често.

552/1197

Азис беше като пъзел, който тя си бепоставила за цел да подреди плочка поплочка. С всеки

негов имейл поредната плочка от пъзеласи идваше на мястото. Ела още не бешевидяла цялата

картина, но вече бе разбрала някои нещаза човека, с когото си пишеше.

От блога на Азис беше научила, че той епрофесионален фотограф и ненаситен

пътешественик, за когото да обикаля понай-затънтените кътчета на планетата беточно толкова

естествено, както за нея - да се разхожда всъседния парк. По душа неуморен номад,Азис беше

553/1197

ходил къде ли не и се чувстваше като удома си и в Сибир, и в Шанхай, и вКалкута, и в Казабланка.

Пътуваше само с раница на гърба и стръстикова флейта и беше намерилприятели на места, които

Ела дори не откриваше върху картата.Непреклонните граничари,невъзможността да получи виза

във враждебно настроени държави,предавани по вода паразитни болести,стомашно-чревни

разстройства, получени от заразенахрана, опасността да го измамят,сблъсъците между

правителствените войски и бунтовниците:нищо не можеше да го спре да престанеда пътува на

554/1197

изток и запад, на север и юг.

За Ела Азис беше като шеметен водопад.Той се втурваше през глава там, където тясе

страхуваше и да пристъпи. Първодействаше и след това се притесняваше -ако изобщо се

притеснеше - за неща, за които Ела секолебаеше и се тревожеше и това ясковаваше. Преливаше от

живот, а идеализмът и страстта му бяхапрекалено големи, за да се вместят в еднотяло. Вживяваше

се в какви ли не роли и това му сеотдаваше прекрасно.

555/1197

Ела се смяташе за либералка, за убеденадемократка и за юдейка, която не следваслепешката

предписанията на вярата, за бъдещавегетарианка, която е преизпълнена срешимост някой ден да не

хапва месо. Подреждаше въпросите вясни категории и организираше своя святпочти както дома

си, където блестеше от чистота. Умът йборавеше с два взаимно изключващи се иеднакво дълги

списъка: нещата, които тя обичаше,противопоставени на нещата, коитомразеше.

Макар и в никакъв случай да не бешеатеистка и от време на време да спазвашес удоволствие

556/1197

някои обреди, Ела бе убедена, черелигията е основният проблем,разяждащ света днес не по-малко,

отколкото в миналото. Религиозните ядразнеха с нечуваната си наглост исамопровъзгласеното

убеждение, че тяхната вяра е най-добра,фанатиците във всички вероизповеданиябяха непоносими,

но дълбоко в себе си Ела смяташе, че най-страшни са фанатиците мюсюлмани.

Азис обаче беше духовен човек: гледашесериозно на религията и вярата, не сезанимаваше с

политика и не „мразеше" нищо и никого.Нямаше никакво намерение да се отказваот месото и

557/1197

споделяше, че за нищо на света не би селишил от чиния добре приготвен шишкебап. От атеист

беше станал мюсюлманин някъде всредата на седемдесетте години, иликакто самият той се

изразяваше на шега, „малко след КаримАбдул-Джабар и малко преди КатСтивънс". Оттогава бе

общувал със стотици мистици от всичкистрани и религии и ги обявяваше за свои„братя и сестри

по пътя".

Убеден пацифист с подчертанохуманистични възгледи, Азис смяташе, чевсъщност всички

558/1197

религиозни войни се свеждат до „езиковпроблем". Според него езикът по-скороприкривал, вместо

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 67

да разкрива Истината и заради товапостоянно възниквали недоразумения инеразбирателство

между хората. В свят, където е пълно сгрешки в превода, е безполезно да синепреклонен по който

и да е въпрос, понеже не е изключено инай-непоклатимите ни убеждения да саплод на най-

обикновено недоразумение. Като цялочовек но бива да проявява твърдост занищо, защото

559/1197

„животът е такъв, че постоянно меницветовете си".

Азис и Ела живееха в различни часовизони. В буквалния и в преносния смисълна думата. За

Ела времето се свеждаше най-вече добъдещето. Голяма част от дните си тяправеше като обсебена,

планове за догодина, за следващия месец,за следващия ден, че и за следващатаминута. Дори за

такива дреболии като пазаруването ипоправкатата на някой счупен столобмисляше предварително

всичко до най-малките подробности инепрекъснато носеше в чантата систарателно съставени

560/1197

графици и списъци на нещата, коитотрябва да свърши.

За Азис времето бе вместено в сегашниямиг и всичко останало беше илюзия. Посъщата

причина той смяташе, че любовта няманищо общо с „плановете за утре" и„спомените за вчера".

Любовта можеше да съществува само туки сега. Азис беше завършил един от най-ранните си

имейли с думите: „Aз съм суфи, рожба нанастоящия…“

„Колко странно, че го пишеш на жена,която мисли прекалено много заминалото и още

561/1197

повече за бъдещето, а някак не се докосвадо настоящия миг", бе отговорила Ела.

Аладин

Коня, 16 декември 1244 година

Беше ми отредено от съдбата да неприсъствам, когато дервишът се еизпречил на пътя на

баща ми. Бях отишъл с едни приятели налов и се върнах на другия ден. Тогава вечецелият град

обсъждаше срещата на баща ми с Шамс отТебриз. Всички се питаха кой е тозидервиш и как така

начетен човек като Руми го е взел толкованасериозно, че чак му се е поклонил.

562/1197

Още от малък гледах как хората падат наколене пред баща ми и не си ипредставях, че може

да стане и обратното, освен ако другиятчовек не е цар или велик везир. Затоваотказах да повярвам

и на половината от онова, което чувах, ине взех много присърце мълвата, послеобаче се прибрах и

мащехата ми Кера, която никога не лъжеи не преувеличава, потвърди всичко. Да,странстващият

дервиш на име Шамс от Тебриз наистинабил отправил пред всичкипредизвикателство към баща

ми и не само това, ами бил дошъл даживее у нас.

563/1197

Кой беше този непознат, появил се катогръм от ясно небе в живота ни? Изгаряхот

нетърпение да го видя с очите си, затовапопитах:

- Е, къде е този човек?

- Тихо - пошушна малко притеснена Кера.- Баща ти и дервишът са в библиотеката.

Чувахме в далечината тихите им гласове,макар и да не разбирахме какво сиговорят. Тръгнах

натам, ала Кера ме спря.

- Опасявам се, че се налага да почакаш.Помолиха да не ги безпокоим.

Цял ден не излязоха от библиотеката. Наследващия и последващия - също. Каквотолкова си

564/1197

говореха? Какво общо имаше между бащами и някакъв си дервиш?

Мина една седмица, после втора. Всякасутрин Кера приготвяше закуска иоставяше подноса

пред вратата. Каквито и вкуснотии дабеше сготвила, двамата не се и докосвахадо тях,

задоволяваха се само с филия хляб назакуска и с чаша козе мляко вечерта.

Смутен и разтревожен, през Цялото товавреме ходех като буреносен облак. Поразлично

време на деня се опитвах да надзърнапрез някоя пролука или цепчица въввратата. Нехаех какво ще

565/1197

стане, ако те отвореха внезапно и мезавареха да подслушвам, затовапрекарвах сгърбен там много

време в опит да разбера какво толковаобсъждат. Ала единственото, което чувах,беше тих шепот.

Не можех и да видя много. Завесите встаята бяха спуснати наполовина, затовавътре беше

сумрачно. Понеже не бях в състояние дачуя и да видя много, оставях умът ми дазапълва тишината

и да си измисля разговора, който дваматавероятно водеха.

Веднъж Кера ме намери с ухо, долепенодо вратата, но не каза нищо. Сега вече тяискаше още

566/1197

по-силно и от мен да разбере какво става.Такива са си жените, любопитни.

Затова пък стана съвсем друго, когатобрат ми, Султан Валад, ме завари даподслушвам. Той

ме изгледа изпепеляващо и върху лицетому се появи кисела гримаса.

- Нямаш право да шпионираш хората,особено пък баща си - скара ми се той.

Aз свих рамене.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 68

- Я ми кажи, братко, ама честно, не се литревожиш, че баща ни прекарва времетоси с един

567/1197

непознат? Мина повече от месец. Таткозагърби семейството си. Това не те лиразстройва?

- Татко не е загърбил никого - възразибрат ми. - Той намери в лицето на Шамсот Тебриз

много добър приятел. Вместо да хленчиши да се оплакваш като малко дете, битрябвало да се

радваш за баща ни. Ако наистина гообичаш.

Само брат ми можеше да каже такованещо. Бях му свикнал на особнячествата,затова не се

засегнах от унищожителните муподмятания. Той винаги беше добричък,обичаха го всички

568/1197

роднини и съседи, беше любимият син набаща ми.

Точно четирийсет дни, след като баща мии дервишът се затвориха в библиотеката,се случи

нещо странно. Отново бях приклекналпри вратата и подслушвах: вътре по-дългоот обикновено се

беше възцарила тишина, когато най-неочаквано дервишът каза:

- Минаха четирийсет дни, откакто сме сеусамотили тук. Ден след ден обсъждамепоредното

от Четирийсетте правила в религията налюбовта. Вече приключихме и според мене най-добре да

569/1197

излезем. Близките ти сигурно саразстроени, че те няма.

Баща ми възрази:

- Не бери грижа за това. Жена ми исиновете ми са достатъчно зрели,разбират, че може би

имам нужда да прекарам известно времебез тях.

- Е, за жена ти не знам нищо, но двете тимомчета са различни, както деня и нощта- отвърна

Шамс. - По-голямото е тръгнало потвоите стъпки, опасявам се обаче, че по-малкото е поело по

съвсем друг път. Сърцето му е разяжданоот негодувание и завист.

570/1197

Страните ми пламнаха от гняв. Каксмееше да говори такива ужасни неща замен, при

положение че дори не ме беше виждал?

- По-малкият си мисли, че не го познавам,това обаче не е така -продължи подиризвестно

време дервишът. - Докато се е свил с ухо,долепено до вратата, и ме наблюдава, азсъщо го

наблюдавах.

Усетих как ме побиват тръпки инастръхвам. Без да мисля много-много,отворих рязко вратата

и нахълтах в стаята. Баща ми зяпна отизумление, но не след дълго стъписванетому беше изместено

571/1197

от гняв.

- Да не си полудял, Аладине? Как смеешда ни безпокоиш? - кресна той.

Без да обръщам внимание на въпроса му,посочих Шамс и възкликнах:

- Я първо питай него как смее да говоритака за мен!

Баща ми не каза и дума. Само мепогледна и въздъхна тежко, сякашприсъствието ми бе

непосилно бреме, стоварило се върхуплещите му.

- Много те моля, татко, липсваш на Кера.И на учениците си. Бива ли зарадинякакъв презрян

дервиш да обръщаш гръб на всички,които обичаш?

572/1197

Още щом думите излязоха от устата ми,съжалих, че съм ги изрекъл, но вече бешекъсно. Баща

ми ме погледна разочаровано. Никогадотогава не го бях виждал такъв.

- Направи си тази услуга, Аладине. Излезоттук - още сега - каза той. - Иди на тихомясто и

помисли какво направи. Не ми говори,докато не погледнеш вътре в себе си и невидиш грешката

си.

- Но, татко...

- Излез, ти казах - повтори той и сеизвърна, за да не ме гледа.

Тръгнах си със свито сърце, потни длани иразтреперани колене.

573/1197

В онзи миг проумях, че животът ни се епроменил по някакъв неведом начин и чевече нищо

няма да бъде същото. От смъртта намайка ми, която бе починала преди осемгодини, за втори път

се чувствах изоставен от родител.

Руми

Коня, 18 декември 1244 година

Батин Аллах - скритото лице на Бога,Отвори съзнанието ми, за да видяИстината.

Когато Шамс от Тебриз ми зададе въпросаза пророка Мохамед и за суфистаБистами, изпитах

574/1197

чувството, че под слънцето сме останалисамо двамата с него. Пред нас изникнахаседемте стъпала

по Пътя към Истината: седемтемакамата15, които егото на всеки трябвада изкачи, за да постигне

Единение.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 69

Първото на Покварения нафс16, най-ниското и най-разпространено стъпало вбитието на

душата, когато тя е хваната в капана наземните желания. Повечето хора сазаседнали на него, борят

575/1197

се и страдат, докато служат на своетосебелюбие, на егото, а държат отговорнидругите за това, че

все се чувстват нещастни.

Ако и когато някой започне да работивърху себе си и така осъзнае в каквоокаяно състояние е

неговото его, той може да се изкачи наследващото стъпало и в известен смисълзапочва да прави

точно обратното на онова, което е вършелна предишното стъпало. Вместо даобвинява през цялото

време другите, човекът, достигнал товастъпало, вини себе си понякога до степенда се

576/1197

самозаличава. Така егото се превръща вОбвиняващ нафс и поема по пътя навътрешното очистване.

На третото стъпало човек е по-зрял иегото се е издигнало до Вдъхновениянафс.

15 Етапи на развитие. - Б. а.

16 фалшиво его. - Б.а.

Чак на това стъпало и никога преди негоможеш да схванеш истинското значениена думата

„да се откажа" и да тръгнеш из Долинатана Познанието. Изкачиш ли се на товастъпало, вече

притежаваш и проявяваш търпение,постоянство, мъдрост и смирение. Светътти се струва нов и

577/1197

изпълнен с вдъхновение. Въпреки товамнозина, достигнали третото стъпало,изпитват подтика да

останат на него и губят волята исмелостта да продължат нататък. Етозащо, колкото и красиво и

благословено да е третото стъпало, то е икапан за онзи, който се цели по-високо.

Успееш ли да продължиш нататък,навлизаш в Долината на Мъдростта иопознаваш

Спокойния нафс. Тук егото вече не екаквото е било преди, понеже се епреобразило и е достигнало

високо равнище на осъзнатост. Основниотличителни черти на всеки, дошълдотук, са щедростта,

578/1197

признателността и непоклатимоточувство на доволство, на каквито итрудности да го излага

животът. Отвъд това стъпало се простираДолината на Единението. Който е тук, едоволен, в

каквито и обстоятелства да го поставяБог.Той не обръща внимание наделничните неща, понеже е

достигнал нафс на Доволството.

На следващото стъпало - нафс наСлужението, човек се превръща всветилник за околните и

вдъхва сили на всеки, който го иска,поучава и носи светлина като истинскиучител. Случва се

579/1197

такъв човек да притежава и целителскиспособности. Където и да отиде,преобразява живота на

околните. Каквото и да прави, каквото ида се стреми да стори, негова основна целе да служи на

Бога, като служи на другите.

Накрая, на седмото стъпало, достигашПречистения нафс и се превръщаш вИнсан-и-Кямил - в

съвършенчовек17. Ала малцина знаятнещо за това стъпало, а и да знаят,отказват да говорят за

него.

Колкото е лесно да обобщиш стъпалата попътя, толкова е трудно да ги изкачиш.Към

580/1197

препятствията, изникващи пред теб, сеприбавя и следното: никой не ти обещава,че през цялото

време ще се изкачваш. Пътят от първотодо последното стъпало в никакъв случайне е само нагоре.

Винаги съществува опасност да сепрепънеш и да се върнеш на по-нискитестъпала, понякога от

горните падаш на първото. Не е чудно, чепри толкова много капани по пътя самомалцина във

всеки век достигат до най-горнитестъпала.

17 В суфизма този етап е достъпен и замъже, и за жени. - Б. а.

***

581/1197

Затова, когато ми зададе онзи въпрос,Шамс търсеше не само сравнение. Тойискаше да се

замисля докъде съм готов да стигна и дазалича личността си, за да бъда погълнатот Бога. В онзи

пръв негов въпрос беше заложен втори.

- А ти, велики проповеднико? - питаше меШамс от Тебриз. - На кое от седемтестъпала се

намираш? И как мислиш, имаш лисмелост да продължиш нататък, чак докрая? Кажи ми колко

голяма е чашата ти.

Кера

Коня, 18 декември 1244 година

582/1197

Болезнено е, осъзнавам, да се оплаквам отсъдбата си. И все пак няма как да несъжалявам, че

не знам повече за религията, историята ифилософията, за всичко, което Руми иШамс вероятно

обсъждат ден и нощ. Понякога ми иде дасе разбунтувам, задето съм биласъздадена жена. Родиш

ли се момиче, те учат да готвиш и дачистиш, да переш, да кърпиш старичорапи, да правиш масло и

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 70

сирене, да храниш невръстни деца. Някоижени ги учат и на изкуството на любовтаи как да бъдат

583/1197

по-привлекателни за мъжете. Но толкоз.Никой не дава на жените книги, които даим отворят очите.

През първата година от брака сепромъквах при всяка възможност вбиблиотеката на Руми.

Седях там сред книгите, които тойобичаше толкова много, вдъхвахмиризмата им на прах и на

застояло и се питах какви ли тайни секрият в тях. Знаех колко обожава Румикнигите си, повечето

от които му бяха наследство от неговиябаща Баха ал-Дин. Особено обичаше,разбира се, „Маариф".

Нощи наред будуваше до зори и гочетеше, макар и да подозирах, че знаетекста наизуст.

584/1197

- Не бих заменил библиотеката на бащаси, и да ми предлагат торби със злато - всеповтаряше

Руми. - Всяка от тези книги е безценнонаследство от предците ми. Взел съм ги отбаща си и ще ги

предам на синовете си.

От горчив опит знам колко много значаткнигите за него. Още първата година,след като се

оженихме, ми хрумна един ден, когатобях сама вкъщи, да почистя от прахбиблиотеката. Свалих от

лавиците всички книги и се заех да бършакориците с парче кадифе, топнато врозова вода. Хората

585/1197

тук вярват, че има палав джин на и меКебикеч, който изпитва наслада даунищожава книги. За да

не припарва до тях, във всяка книгаслагат предупредителна бележка: Стой имирувай, Кебикеч, не

се доближавай до тази книга!". Откъдеможех да зная, че не само Кебикеч, но иаз не бива да се

приближавам до книгите на мъжа си?

Онзи следобед избърсах прахта ипочистих всички книги до последната вбиблиотеката.

Докато се трудех, четях „Нов живот зарелигиозните науки" на Газали. Чаккогато чух зад гърба си

586/1197

глух студен глас, си дадох сметка колкодълго съм стояла там.

- Какво правиш, Кера?

Беше Руми или някой, който приличашена него - гласът беше по-суров като тон,по-строг

като израз. През всичките осем години,откак сме оженени, не съм го чувала другпът да говори

така.

- Чистя - изпелтечих с отпаднал глас. -Исках да те изненадам. Руми отвърна:

- Разбирам, но много те моля, не докосвайповече книгите ми. Всъщностпредпочитам изобщо

да не влизаш в тази стая.

587/1197

От този ден нататък не съм и стъпвала вбиблиотеката, дори и да съм сама вкъщата. Разбрах и

приех, че светът на книгите никога не ебил и няма да бъде за мен.

Но когато у нас дойде Шамс от Тебриз ите двамата с мъжа ми се заключиха зачетирийсет дни

в библиотеката, усетих как в душата ми сенадига старо негодувание. В мен започнада кърви рана,

за чието съществуване дори не подозирах.

КИМЯ

Коня, 20 декември 1244 година

Бях на дванайсет години, когато Руми меосинови, а съм родена в семейството напрости

588/1197

селяни от една долина в планината Тавър.Истинските ми родители бяха отрудени,преждевременно

състарени хора. Живеехме в малка къща иние със сестра ми деляхме стаята спризраците на

мъртвите си братя и сестри, общо пет наброй, починали от най-обикновениболести. Само аз в

къщата виждах призраците. Сестра ми сеплашеше, а майка плачеше, споменех ликакво правят

духовете на малките. Напразно се опитвахда кажа, че е излишно да се стряскат ибезпокоят, понеже

никой от мъртвите ми братя и сестри неизглеждаше страшен или нещастен. Всене успявах да го

589/1197

обясня на семейството си.

Веднъж в селото ни дойде един отшелник.Щом видя колко е изтощен, баща ми гопокани да

пренощува у нас. Вечерта, след катовсички насядахме около огнището, за даизпечем козе сирене,

отшелникът започна да ни разказвасладкодумно за далечни земи. Докатонапевният му глас се

носеше из стаята, аз затворих очи и поехзаедно с него на пътешествие изпустините на Арабия,

шатрите на бедуините в Северна Африкаи морето с най-синята вода, нареченоСредиземно. Там на

590/1197

плажа намерих мидичка, голяма инагъната, и я прибрах в джоба си. Смятахда се разходя от единия

чак до другия край на плажа, но насредпътя ме спря остра отблъскваща миризма.

Отворих очи и видях, че лежа на пода унас и всички са ме наобиколили,изглеждаха

разтревожени. С едната ръка майка ми медържеше за главата, а с другата бедоближила до носа ми

разрязан на половина кромид лук - да гопомириша.

- Върна се! - плесна зарадвана с ръцесестра ми.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 71

591/1197

- Хвала на Бога! - въздъхна тежко майками. Сетне се обърна към отшелника и муобясни: -

Още от съвсем малка Кимя получаваприпадъци. През цялото време.

На сутринта отшелникът ни благодари загостоприемството и се сбогува.

Преди да си тръгне обаче, рече на бащами:

- Дъщеря ти Кимя е необикновено дете.Има голяма дарба. Ще бъде жалко, акотази дарба

остане неоценена. Не е зле да я пратиш дасе изучи...

- За какво му е на едно момиче да сеизучва? - ахна майка ми. - Де се е чуло ивидяло такова

592/1197

нещо! Кимя ще остане при мен и ще тъчекилими, докато се омъжи. Бива я многода тъче, така да

знаеш.

Но отшелникът не искаше и да чуе.

- Е, някой ден може да стане още по-добър книжник. Както личи, Бог не еподминал с

милостта си вашата дъщеря само защото емомиче и й е дал големи дарби. Нима,жено, твърдиш, че

знаеш повече от Бога? - попита той. - Аконяма училища, я пратете при книжник,той ще й даде

образованието, което заслужава.

593/1197

Майка ми поклати глава. Aз обачевиждах, че баща ми е на друго мнение.Знаех, че обича

начетеността и знанията и ме цени замоите способности, затова не сеизненадах, когато го чух да

пита:

- Ние не познаваме книжници. Къде да гинамеря?

Точно тогава отшелникът изрече името,което щеше да преобрази живота ми.Каза:

- Знам в Коня един прекрасен книжник,казва се Маулана Джала-ладдин Руми.Той сигурно

594/1197

ще се зарадва да преподава на момичекато Кимя. Заведете я при него. Няма дасъжалявате.

Щом отшелникът си тръгна, майка мивдигна ръце.

- Чакам дете. Не след дълго в къщата нище има още едно гърло за изхранване.Имам нужда от

помощ. За какво са му на едно момичекниги. Кимя трябва да се научи да въртикъщната работа и да

се грижи за деца.

Предпочитах майка да се бе възпротивилана заминаването ми по други причини.Ако беше

595/1197

казала, че ще й е мъчно за мен и че нямада понесе да ме прати в друго семейство,пък било то и за

кратко, сигурно щях да реша да остана. Тяобаче изобщо не каза такова нещо. Привсички

положения баща ми беше убеден, чеотшелникът е бил прав, и след няколкодни и аз споделях

мнението му.

Малко подир това двамата с негоотидохме в Коня. Зачакахме Руми предмедресето, където

той преподаваше. Когато излезе, сепритеснявах дори да го погледна. Вместотова забих поглед в

596/1197

дланите му. Беше с дълги, тънки изваянипръсти, по-скоро като на занаятчия,отколкото като на

учен. Баща ми ме побутна към него.

- Дъщеря ми има големи заложби. Но азсъм прост човек, жена ми също. Казахани, че си най-

начетеният в цялата околия. Искаш ли дая вземеш на обучение?

Не се налагаше да поглеждам Руми влицето, за да разбера, че не е изненадан.Явно беше

свикнал на такива молби. Докато дваматас баща ми разговаряха, тръгнах къмдвора, там имаше

597/1197

доста момчета и ни едно момиче. Нодокато се връщах, се учудих приятно, чесъм зърнала млада

жена - стоеше сам-сама в ъгъла с валчестолице, застинало и бяло, все едно еизсечено от мрамор.

Махнах й с ръка. Тя се вцепени, ала следкратко колебание отвърна на поздравами.

- Здравей, момиченце, виждаш ли ме? -попита жената. Щом кимнах, жената сеусмихна и

плесна с ръце.

- Прекрасно! Никой друг не може.

Върнахме се при баща ми и Руми. Мислех,че след като видят жената, те ще спрат даговорят,

598/1197

но тя се оказа права: двамата не явиждаха.

- Ела насам, Кимя - повика ме Руми. -Баща ти ми съобщи, че си многоученолюбива. Я ми

кажи какво в книгите ти харесва толкова?

Преглътнах смутено - бях като скована ине успях да отговоря.

- Хайде, миличка - подкани меразочарован баща ми.

Исках да отговоря вярно, така, че баща мида се гордее с мен, а не знаех какво. Бяхтолкова

притеснена, че от устата ми се изтръгнасамо отчаяна въздишка.

599/1197

Ние с татко щяхме да се приберем спразни ръце на село, ако не се бешенамесила младата

жена. Тя ме хвана за ръката и рече:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 72

- Просто му кажи истината за себе си.Всичко ще бъде наред, обещавам ти.

Вече се чувствах по-добре, затова сеизвърнах към Руми и заявих:

- За мен ще бъде чест да изучавам Кораназаедно с теб, учителю. Не се страхувам отусърден

труд.

Лицето на Руми светна.

600/1197

- Много добре - каза той, после обачезамълча, сякаш се беше сетил заотблъскваща

подробност. - Но ти си момиче. Дори и даучим усърдно и да бележим напредък, неслед дълго ще

се омъжиш и ще родиш деца. Годините наобучение ще отидат напразно.

Сега вече не знаех какво да отвърна и сепочувствах обезсърчена, едва ли невиновна. Баща ми

явно също се смути и най-неочаквано сезаe да разглежда обувките си. И този пътна помощ ми се

притече младата жена.

601/1197

- Припомни му, че съпругата му винаги еискала момиченце и сега ще се зарадва,ако той

започне да те обучава.

Руми се засмя, когато му повторих думитей.

- Е, виждам, че си ходила у нас и сиразговаряла с жена ми. Но от мен да гознаеш, Кера не се

меси в задълженията ми на преподавател.

Младата жена поклати бавно и покрусеноглава и ми прошепна в ухото:

- Кажи му, че си имала предвид невтората му съпруга Кера. А Джевер,майката на двамата му

602/1197

синове.

- Имах предвид Джевер - повторих, катоизрекох внимателно името. - Майката насиновете ти.

Руми пребледня.

- Джевер е мъртва, детето ми - отвърнатой глухо. - Но какво знаеш ти запокойната ми

съпруга? Това някаква плоска шега ли е?

Баща ми се намеси.

- Сигурен съм, учителю, че не го енаправила от зла умисъл. Мога да теуверя, че Кимя е

сериозно дете. Никога не се отнася снеуважение към по-възрастните.

Дадох си сметка, че трябва да кажаистината.

- Покойната ти съпруга е тук. Държи ме заръка и ме насърчава да говоря. Очите й са

тъмнокафяви и леко дръпнати, имакрасиви лунички и е облечена в дългажълта дреха... - Замълчах,

защото забелязах, че младата жена мипоказва чехлите си. - Иска да ти кажа зачехлите й. Те са от

яркооранжева коприна, извезана счервени цветчета. Много са красиви.

- Донесох й ги от Дамаск - рече Руми иочите му се напълниха със сълзи. -Харесваше ги.

604/1197

След тези думи книжникът потъна вмълчание и с угрижен вид се почеса побрадата. Но

когато заговори отново, гласът му бешеблаг и дружелюбен, без следа от тъга.

- Сега вече разбирам защо според всичкидъщеря ти има заложби - каза той набаща ми. - Да

вървим у нас. Докато вечеряме, щеобсъдим бъдещето й. Сигурен съм, че отнея ще излезе отлична

ученичка. И че тя ще засенчи многомомчета. - После Руми се извърта към мени попита: - Ще го

предадеш ли на Джевер?

605/1197

- Не е нужно да го предавам, учителю. Тяте чу - уверих го аз. -Каза, че трябвало датръгва. Но

че винаги те наблюдава с любов.

Руми се усмихна сърдечно. Баща ми също.Сега вече във въздуха витаешенепринуденост,

каквато преди не бе имало. В онзи мигразбрах, че срещата ми с Руми ще имадългосрочни

последици. Не бях близка с майка си, носякаш за да поправи това, Бог ми давашедвама бащи,

истинският и моят осиновител.

Ето как преди осем години дойдох в домана Руми като срамежливо дете, жадно зазнания.

606/1197

Кера ме обичаше и проявяваше по-голямо състрадание и от родната мимайка, а синовете на Руми

ме посрещнаха с отворени обятия,особено по-големият, който с времето мистана като брат.

В крайна сметка се оказа, че отшелникът ебил прав. Колкото и да ми беше мъчно зататко и за

близките ми, няма и миг, в който да съмсъжалявала, че съм дошла в Коня и съм севляла в

семейството на Руми. Под този покривпрекарах много честити дни.

Докато не се появи Шамс от Тебриз.Неговото присъствие промени всичко.

Ела

607/1197

Нортхамптьн, 9 юни 2008 година

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 73

Без някога да е обичала самотата,напоследък Ела установяваше, че япредпочита. Беше

погълната от това да внася последнитещрихи в рецензията си за „Сладкобогохулство" и помоли

Мишел за още една седмица отсрочка.Можеше да приключи и по-рано, но неискаше. Работата й

даваше повод да се усамоти и да отложисемейните задължения и отдавнаназрелия сблъсък със

608/1197

съпруга й. Тази седмица за пръв пътпропусна Готварския клуб „Фюжън" - не йбеше до това да

готви и да бъбри с петнайсет жени съссходен живот точно когато самата тя незнаеше какво да

прави със своя. В последната минута сеобади да предупреди, че е болна.

Смяташе общуването си с Азис за тайна,най-неочаквано се бе сдобила с твърдемного тайни.

Азис не знаеше, че Ела не само четекнигата му, но и пише рецензия за нея, влитературната агенция

не знаеха, че тя флиртува тайно с авторана романа, който й бяха възложили зарецензия, децата и

609/1197

мъжът й пък изобщо не знаеха за какво ероманът, не знаеха нищо и за автора му иза нейния флирт

с него. Само за няколко седмици Ела себеше преобразила от жена с живот,прозрачен като кожа на

новородено, в човек, затънал в тайни илъжи. Но ако тази промяна яизненадваше, още по-

учудващото бе, че тя изобщо не ясмущаваше. Ела сякаш чакаше уверено итърпеливо да се случи

нещо изключително важно. Тазиирационална надежда беше част оточарованието на новото й

настроение, което въпреки всички тайнинаистина бе очарователно.

610/1197

Сега вече имейлите не й стигаха. Именнотя се обади първа по телефона на Азис.Въпреки

петте часа разлика във времето дваматаразговаряха почти всеки ден. Азис й бешеказал, че гласът й

е нежен и крехък. Ако тя се засмееше,смехът й идваше на талази, прекъсвани откратки въздишки,

сякаш Ела не бе сигурна колко още да сесмее. Това беше смехът на жена, коятотака и не се е

научила да не обръща особено вниманиена мнението на другите.

- Просто се носи по течението - каза Азис.- Отпусни се!

611/1197

Но течението около нея бе непостоянно инакъсано, защото точно тогава в дома и сеслучваха

много неща. Ави беше тръгнал на частниуроци по математика, а Орли ходеше наконсултации за

смущенията в храненето си. Сутринтабеше изяла половин омлет - първатаистинска храна от

месеци - и въпреки че бе попиталаведнага колко калории има в него, бешемалко чудо, че не се

почувства виновна и не се самонаказакато повърне омлета. МеждувременноДжанет беше хвърлила

бомба, като бе оповестила, че е скъсаласъс Скот. Не беше обяснила друго, освенче и двамата

612/1197

имали нужда от пространство. Ела сезапита дали „пространство" всъщност неозначава нова любов,

в случай че Джанет и Скот не си бяхагубили времето и вече си бяха намерилидруги.

Бързината, с която между хоратавъзникваха отношения, които после серазпадаха, изумяваше

повече отвсякога Ела, която обаче вече несе опитваше да съди другите. Ако имашенещо, което

беше научила от кореспонденцията си сАзис, то това бе, че колкото по-спокойна исдържана е,

толкова повече децата споделят с нея.След като беше престанала да тича подиртях, те бяха

613/1197

престанали да бягат от нея. Сега нещатасе получаваха по-гладко, така, както ихаресваше повече, в

сравнение с времето, когато Ела се бешеопитвала неуморно да помага и дапоправя.

И само като си помислеше, че не правинищо, за да го постигне! Вместо да смята,че играе в

къщата ролята на своеобразна спойка, наневидима, но основна брънка, свързващавсички, тя се

беше превърнала в безмълвеннаблюдател. Гледаше не непременностудено и безразлично, но с

видима сдържаност как събитията серазгръщат и дните отминават. Бешеприела, че не е нужно да

614/1197

се напряга за неща, над които няма власт,и забеляза, че се е превърнала в другчовек: по-мъдър, по-

спокоен и далеч по-разумен!

- Петата стихия - нашепваше си тя помного пъти на ден. -Просто приемипустотата!

Не мина много време и мъжът й усети, чев нея има нещо странно, нещо, което не ев стила й.

Дали заради това изведнъж му се приискада прекарва повече време с нея?Напоследък се

прибираше по-рано и Ела подозираше, чесега той не се среща с други жени.

- Добре ли си, скъпа? - току я питашеДейвид.

615/1197

- Никога не съм била по-добре -отвръщаше тя и всеки път отвръщаше наусмивката му.

Това, че се беше оттеглила в някакво своеспокойно пространство, сякаш бешесмъкнало

любезното благоприличие, зад коетобракът й е дремел необезпокояван годининаред. Сега вече ги

нямаше преструвките и Ела виждашесъвсем оголени недостатъците и грешкитеи на двамата. Беше

престанала да се преструва. И имашечувството, че Дейвид ще направи същото.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 74

616/1197

На закуска и вечеря двамата говореха заслучилото се през деня сдържано, катозрели хора,

все едно обсъждаха годишните приходиот акциите си на фондовата борса. Послепотъваха в

мълчание и признаваха неоспоримияфакт, че нямат за какво да си говорят.Вече.

Понякога Ела усещаше, че мъжът й ягледа напрегнато и чака тя да каже нещо,какво да е.

Имаше чувството, че ако го попита заизвънбрачните му връзки, той судоволствие ще й разкаже

всичко от игла до конец. Но не бешесигурна, че иска да знае.

617/1197

Преди се беше преструвала, че неподозира нищо, за да не разклащалодката на брака си. Сега

обаче вече не се държеше така, сякаш незнае какво прави Дейвид, когато не си е удома. Даде да се

разбере недвусмислено, че знае и й е всеедно. Мъжът й се стресна именно от тованово

равнодушие. Ела го разбираше, защотодълбоко в себе си също бе уплашена отнего.

Ако преди месец Дейвид бе направил инай-малката стъпка, за да подобри бракаим, Ела щеше

да изпитва признателност. Щеше да сезарадва на всеки опит от негова страна.Вече не беше така.

618/1197

Сега тя подозираше, че животът йвсъщност не е съвсем истински. Как бешестигнала дотук? Как

удовлетворената майка на три деца бешеоткрила в каква задънена улица сенамира? И по-важното,

ако наистина беше нещастна, както беспоменала веднъж пред Джанет, защо неправеше онова,

което правят през Цялото временещастните? Защо не плачеше на пода вбанята, защо не хлипаше

над мивката в кухнята, защо не излизашена тъжни разходки далеч от дома, защо немяташе разни

неща по стената... защо не вършешевсичко това?

619/1197

Ела бе обзета от странно спокойствие.Чувстваше се по-устойчива отвсякога,въпреки че бързо

се отдалечаваше от живота, койтопознаваше. Сутрин се гледаше дълго исъсредоточено в

огледалото, за да провери дали в лицето йима видима промяна. Дали изглежда по-млада? По-

хубава? Или може би по-изпълнена сживот? Не откриваше никаква разлика.Не се беше променило

нищо и в същото време нищо вече не бесъщото.

Кера

Коня, 5 май 1245 година

620/1197

Белееха се доскоро клоните предпрозореца ни от натежалия по тях сняг.Сега вече те са

покрити с цвят, а Шамс от Тебриз още е унас. През това време наблюдавах какмъжът ми се

превръща в друг човек и от ден на ден сеотчуждава все повече от мен и отсемейството си. В

началото си мислех, че двамата бързо щесе отегчат, но не се случи нищо такова.Обратното,

привързват се все повече един към друг.Когато са заедно, или са странномълчаливи, или не спират

да си шепнат и от време на време да сесмеят звънко, а аз се питам откъденамират толкова много

621/1197

думи. След всеки разговор с Шамс Румисе преобразява, ходи умислен и погълнатот нещо, сякаш

опиянен от вещество, което аз нито съмвкусвала, нито съм виждала.

Връзката, която ги обединява, е гнездо задвама, където няма място за трети. Текимат,

усмихват се, смеят се и се въсят по един исъщ начин и по едно и също време, амежду думите се

гледат дълго и многозначително. Сякашзависят един от друг дори в настроениетоси. Някои дни са

по-спокойни и от приспивна песен, неслагат и залък в уста, не казват нищо, адруг път се въртят и

622/1197

въртят толкова въодушевено, че идвамата приличат на безумци. И в дватаслучая направо не мога

да позная съпруга си. Човекът, за коготосъм омъжена от над осем години, човекът,чиито синове

отгледах като свои и на когото родих дете,се е превърнал в непознат. Чувствам гоблизък само

когато е потънал в дълбок сън. Отняколко седмици лежа нощем будна,слушам равномерното му

дишане, чувствам нежния шепот на дъхаму върху кожата си и утехата на пулса мув ушите си

колкото да си припомня, че той и досега ечовекът, за когото съм омъжена.

623/1197

Повтарям си, че и това ще отмине. Всенякога Шамс ще си иде, Нали уж естранстващ дервиш!

Руми ще остане тук с мен. Тойпринадлежи на този град и на ученицитеси. Не е нужно да правя

друго, освен да чакам. Но от ден на ден мистава все по-трудно да съм търпелива.Падна ли духом,

се опитвам да си припомня отминалитедни, особено времето, когато напук навсичко Руми остана

до мен.

- Кера е християнка. И да приеме исляма,никога няма да стане една от нас - бяхашушукали,

624/1197

щом се разчу, че скоро ще се женим. -Не ехубаво водещ книжник ислямист да сежени за

друговерка.

Но Руми не им обръщаше внимание. Итогава, и по-късно. Винаги ще му бъдаблагодарна за

това.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 75

Анадола се състои от какви ли не религии,народи и кухни. Щом ядем една и същахрана, щом

пеем едни и същи тъжни песни, щомвярваме в едни и същи суеверия и нощемсънуваме едни и

625/1197

същи сънища, защо да не можем даживеем заедно? Знам невръстни децахристияни с

мюсюлмански имена и невръстни децамюсюлмани с кърмачки християнки.Нашият свят е като

река: всичко тече и се смесва. И да имавододел между християнство и ислям, тойтрябва да бъде

по-гъвкав, отколкото си мисляткнижниците и в двата лагера.

Понеже съм жена на прочут книжник, симислят, че имам добро мнение закнижниците, но

истината е, че всъщност не е така.Книжниците знаят много, дума да няма,но дали толкова знания

626/1197

са добри, когато става въпрос за вяра? Дайим да говорят гръмки неразбираемислова. Книжниците

мюсюлмани критикуват християнството,задето приема Троицата, а книжницитехристияни нападат

исляма, задето смята Корана засъвършена книга. Ако ги слуша човек, щеостане с впечатлението,

че между двете религии няма нищо общо.Мен ако питате обаче, в основнотообикновените

християни и обикновените мюсюлманиимат помежду си повече допирни точки,отколкото със

своите книжници.

627/1197

Твърди се, че на мюсюлманин, приелхристиянството, му е най-трудно дапризнае Троицата. А

на християнин, приел мюсюлманството -да се откаже от нея. В Корана Исус казва:„Раб съм аз на

Аллах. Даде ми Той Писанието и ме сторипророк"

На мен обаче не ми беше трудно даповярвам, че Исус не е син, а само рабБожий. Много по-

трудно ми беше да се откажа от Мария.Не съм го споменавала на никого, дори наРуми, но

понякога копнея да видя добрите йкафяви очи. Погледът й винаги ми евдъхвал спокойствие.

628/1197

Истината е, че откакто в къщата ни влезеШамс от Тебриз, съм толкова нещастна иобъркана,

че усещам как повече от всякога копнея заМария. Подобно на треска, плъзналабясно по жилите

ми, потребността да се помоля на Марияме връхлита със сила, над която почтинямам власт. В

такива времена ме пие чувство за вина,сякаш мамя новата си вяра.

Не го знае никой. Дори съседката Сафия,моя довереница във всичко. Тя няма да меразбере.

Иска ми се да споделя с мъжа си, но невиждам как. Той е толкова отчужден, чесе страхувам да не

629/1197

го отблъсна още повече. Доскоро Руми беза мен всичко. Сега е чужд човек. И презУм не ми е

минавало, че е възможно да живееш снякого под един покрив, да спиш в еднолегло и пак да

чувстваш, че той всъщност не е до теб.

Шамс

КОНЯ, 12 ЮНИ 1245 ГОДИНА

Бива ли вярващите да сте толковазаблудени! Защо изобщо си давате трудада постите по

Рамазан в Божието име и на Ейд дапринасяте в жертва овца или яре катоизкупление за греховете

630/1197

си, цял живот да се стремите да отидетена поклонение в Мека и по пет пъти наден да падате на

колене върху молитвеното килимче, щомв сърцето ви няма място за любов? Ако всърцевината на

вярата няма любов, тя не е нищо повечеот дума, безжизнена и вяла, неясна икуха, нещо, което не

можеш да усетиш истински.

Нима си въобразявате, че Бог пребъдва вМека или в Медина? Или в някояджамия? Как

изобщо ви минава през Ума, че Бог можеда бъде вместен в някакво ограниченопространство, при

631/1197

положение, че Той казва съвсемнедвусмислено как пребъдва не на Своетонебе ни на Своята земя,

а в сърцето на любимия раб.

Горко на глупците, които си мислят, чеграниците на тленния им ум са граници ина

Всемогъщия Бог. Горко на невежите,които смятат, че могат да се пазарят и даразчистват дългове

пред Бога. Нима тези хора си представятВсевишния като бакалин, който се опитвада претегли на

везни добродетелите и злодеянията ни?Като писар, който прилежно записва всчетоводна книга

632/1197

нашите грехове, та някой ден да нипоиска сметка за тях? Така ли сипредставят те Единосъщния?

Бог не е нито бакалин, нито писар, Той евелик Бог. Жив Бог! За какво ми е мъртъвБог? Жив е

Той. Името Му е ал-Хайй: Вечно живия.Защо да се давя в несекващи страхове ипритеснения и

вечно да съм спъван от забрани иограничения? Той е безграничномилостив. Името Му е ал-Уадуд.

Достоен за хвала е Той. И аз Говъзхвалявам с Всичките си думи и дела,естествено и леко, както

дишам. Името му е ал-Хамид. Как изобщомога да богохулствам и да злословя, следкато дълбоко в

633/1197

себе си знам, че Бог чува и вижда всичко?Името му е ал-Башир. Невъобразимокрасив.

Ал-Джамал, ал-Кайюм, ал-Рахман, ал-Рахим. В глад и наводнение, изтерзан ижаден, ще пея и

ще танцувам в Негова прослава, докатонозете ми се подкосят, докато се свлека исърцето ми

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 76

престане да бие. Ще направя на пух ипрах себелюбието си, докато не сепревърна в прашинка, в

нищо, в пътник из чистата пустота, в прахот прахта на великото Му съзидание.Прославям с

634/1197

признателност и радост, без умораНеговото величие и всемилост. БлагодаряМу за всичко, което

ми е дал и което ми е отказал, понежеединствен Той знае кое е най-добро замен.

Спомних си още едно правило в своясписък и усетих нов прилив на щастие иупование.

Човекът има неповторимо място вБожието творение. „Вдъхнах му от Своядух", казва Бог. Всички

ние без изключение сме сътворени катоБожии наместници на земята. Запитай секолко често се

чувстваш наместник, ако изобщо сечувстваш такъв. Не забравяй, че на всекиот нас е възложено да

635/1197

открие в себе си божествения дух и даживее според него.

Вместо да се оставят на Божията Любов ида обявят война на себелюбието си,религиозните

фанатици се опълчват срещу другите иотприщват вълна след вълна на страх.Понеже гледат на

целия всемир с очи, замъглени от страх,не е чудно, че виждат все неща, от коитода се плашат.

Каквото и да ни сполети, било тоземетресение, суша или друго бедствие, тего тълкуват като

знамение за Божия гняв, сякаш Бог не еказал недвусмислено, че милостта Му епо-голяма от

636/1197

Неговия гняв. Те вечно негодуват зарадиедно или друго и сякаш очакватВсемогъщия Бог да се

застъпи и да отмъсти за тях, окаяните.Животът им не е нищо повече отнесекващо огорчение и

враждебност, недоволство, толковаогромно, че където и да отидат, то гиследва като черен облак,

помрачаващ и минало, и бъдеще.

В религията се наблюдава следното: отдърветата не виждаме гората. В своятасъвкупност

религията е много по-велика и дълбока ототделните части, от които се състои.Отделните правила

637/1197

трябва да се четат в светлината на цялото.А цялото е стаено В същността.

Вместо обаче да търсят същността наКорана и да го възприемат в неговатацялост, слепите

фанатици открояват един-два стиха идават предимство на божественитезаповеди, които според тях

са в съзвучие с плашливите им умове. Всенапомнят на де когото срещнат, че в Деняна Страшния

съд всички ще бъдат принудени да минатпо Моста Сират, по-тънък и от косъм, по-остър и от

бръснач. Понеже не могат да минат помоста, грешниците ще паднат в трапа наада отдолу, където

638/1197

ще бъдат обречени на вечни мъки. Койтое живял праведно, ще се добере до другиякрай на моста и

ще бъде възнаграден с екзотичниплодове, сладка вода и девственици. Етокак накратко си

представят те живота след смъртта.Толкова са обсебени от ужаси и отплата,от пламъци и плодове,

от ангели и бесове, че в стремежа да седоберат до бъдеще, оправдаващо ги днес,забравят за Бога.

Толкова ли не знаят едно от четирийсеттеправила? Адът е тук и сега. Раят също.Престани да се

плашиш от ада и да мечтаеш за рая,защото и едното, и другото е заложено внастоящия миг. Всеки

639/1197

път, когато се влюбим, се Въздигаме Врая. Всеки път, когато мразим, завиждамеили се опълчваме

срещу някого, падаш право в адския огън.Ето какво гласи Правило двайсет и пет.

Мигар има по-страшен ад от мъчениятана онзи, който дълбоко в себе си знае, че епричинил

зло, ужасно зло? Попитайте го. И той щеви каже какво е ад. Има ли по-сладък райот блаженството

на онези редки мигове, когато всемирътсе разтваря и човек има чувството, че знаевсички тайни на

вечността и се е слял напълно с Бога?Попитайте го. И той ще ви каже какво ерай.

640/1197

Защо да се притесняваме толкова запоследиците, за въображаемото бъдеще,при положение

че този миг е единственото време, когатоистински, докрай изживяваме иприсъствието на Бога, и

Неговото отсъствие в живота си?Суфистите не се ръководят нито от страхапред наказанието в ада,

нито от желанието да бъдат възнаграденив рая, те обичат Бога просто защото Гообичат

-безусловно, докрай.

Любовта е причината. Любовта е целта.

А когато обичаш толкова силно Бога,когато обичаш всичко, сътворено от Него- заради Него

641/1197

и благодарение на Него, всички външникатегории изчезват като дим. От този мигнататък вече не

може да има „Aз". Всичко, до което сесвеждаш, е една нула, толкова голяма, чезакрива цялото ти

битие.

Преди ден ние с Руми размишлявахмевърху тези въпроси, когато той най-неочаквано затвори

очи и изрече следните редове:

Не съм християнин, ни юдеин, нитоиндуист и будист, не съм и суфист. Не съмот никоя

религия и култура. Ни от Изтока, ни отЗапада... Без място е мястото ми,безследна - следата ми...

642/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 77

Руми смята, че никога не може да бъдепоет. Ала носи в себе си поета. И то какъвпоет! А сега

той се разкрива.

Да, Руми е прав. Той не е нито от Изтока,нито от Запада. Той принадлежи наЦарството на

Любовта. Принадлежи на Възлюбения.

Ела

Нортхамптън, 12 ЮНИ 2008 ГОДИНА

Без да бърза, Ела дочете „Сладкобогохулство" и се зае да внася последнитеуточнения в

643/1197

рецензията. Умираше от нетърпение даобсъди с Азис подробностите в романа му,но я спираше

чувството за професионализъм. Не бешередно. Тя трябваше първо да предадерецензията. Дори не

бе споделила с Азис, че след като епрочела романа му, си е купила стиховетена Руми и сега всяка

вечер преди лягане чете поне няколко оттях. Беше прокарала ясен вододел междуработата си по

романа и писмата, които си пишеше савтора. Но на дванайсети юни се случинещо, което заличи

завинаги тази черта.

644/1197

До този ден Ела не беше виждала Азис наснимка. На страницата му в интернетнямаше

фотографии и Ела нямаше представа какизглежда той. В началото й харесваше даси пише с мъж

без лице, струваше й се тайнствено. Свремето обаче любопитството започна данадделява и

непрекъснато я глождеше желание даприбави към писмата лице. Азис нитоведнъж не я беше

молил да му прати снимка, което спореднея беше странно, много странно.

Затова най-неочаквано му изпрати свояснимка. Беше на верандата с любимияСпирит, бе

645/1197

облечена в изрязана светлосиня рокля,която донякъде разкриваше извивките й.Усмихваше се -

щастливо, но и някак смутено. Бешестиснала здраво нашийника на кучето,сякаш за да вземе от

него малко сили. Небето над тях бешеизпъстрено с всички оттенъци на сивото ина аленото.

Снимката не беше от най-хубавите й, но внея имаше нещо духовно, едва ли неотвъдно. Ела поне се

надяваше да е така. Изпрати я прикаченакъм имейла, а сетне просто зачака. Товабеше нейният

начин да помоли Азис да й пратиснимката си. Той го направи.

646/1197

Щом я видя, Ела си помисли, че сигурно еправена някъде в Далечния изток, не чебеше

ходила там. На фотографията Азис бешезаобиколен от десетина тъмнокосиместни деца на

всякаква възраст. Беше облечен в чернариза и панталон и беше снажен, с орловнос, високи скули и

дълга тъмна къдрава коса, която падашепо раменете му. Очите му бяха дваизумруда, преливащи от

енергия и от още нещо, според Ела -състрадание. Азис беше с една обица и сгердан със сложна,

непозната за Ела форма. В дъното севиждаше сребристо езеро с висока треванаоколо и в единия

647/1197

ъгъл се мержелееше сянка на нещо или нанякого извън кадъра.

Докато разглеждаше мъжа на снимката инай-малките подробности по нея, Елаизпита

чувството, че го познава отнякъде.Колкото и да беше странно, тя бе готовада се закълне, че вече го

е виждала.

Внезапно разбра защо.

Шамс от Тебриз приличаше, и то не самобегло, на Азис З. Захара. Азисизглеждаше точно

както Шамс беше описан в книгата, предида поеме към Коня, за да се запознае сРуми. Ела се

648/1197

запита дали Азис съвсем преднамерено еобрисувал героя си така, че той да е съссъщата външност

като неговата. Като писател може би берешил да създаде главния герой по свойобраз точно както

Бог е създал по Свой образ човека.

Докато Ела си мислеше за това, й хрумна,че е възможно и друго. Че истинскиятШамс от

Тебриз е изглеждал точно както еобрисуван в книгата, което можеше даозначава само едно: че

между двамата разделени от осем векамъже има изумителна прилика. Беше ливъзможно тази

649/1197

прилика да е извън властта на автора итой дори да не подозира за нея? Колкотоповече мислеше

Ела върху дилемата, толкова повечеподозираше, че не е изключено Шамс отТебриз и Азис З.

Захара да са свързани по начин,надхвърлящ обикновения литературенпохват.

Откритието неочаквано й повлия по дваначина. Първо, прииска й се да се върнекъм „Сладко

богохулство" и да прочете още веднъж, сразлични очи, романа не толкова зарадифабулата,

колкото за да намери писателя, скрит вглавния му герой, да намери в Шамс отТебриз Азис.

650/1197

Второ, загложди я още по-голямолюбопитство що за човек е Азис. Койбеше той? Какъв беше

животът му? В един по-ранен имейл йбеше казал, че е шотландец, но защотогава беше с източното

име Азис? Дали то беше истинското муиме? Или той го бе приел като суфист? Имежду другото

какво означаваше да си суфист?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 78

Занимаваше я и друго: съвсем първите,почти неуловими знаци на желанието.Ела не го беше

651/1197

усещала от толкова отдавна, че трябвашеда минат още няколко секунди, докатоосъзнае какво

точно чувства. Но желанието си бешеналице. Силно, дразнещо и непокорно.Ела си даде сметка, че

желае мъжа от снимката, и се запитакакво ли е да го целуне.

Чувството беше толкова неочаквано исмущаващо, че тя побърза да изключилаптопа, сякаш,

не го ли направеше, мъжът от снимкатащеше да я всмуче.

Байбарс воинът

Коня, 10 юли 1245 година

652/1197

„Байбарс, синко, не се доверявай наникого, защото от ден на ден светът сепокварява все

повече" - повтаря чичо ми.

Твърди, че е било различно само веднъж -през Златния век, когато всичко се екрепяло на

пророка Мохамед, мир на праха му.Откакто той е умрял, всичко вървялонадолу. Но мен ако

питате, всяко място, където се събератповече от двама души, се превръща вполесражение. Дори по

времето на пророка хората са враждували,нали така? Войната е сърцевина наживота. Лъвът изяжда

653/1197

кошутата, а каквото остане оттуловището, лешоядите го оглозгват докост. Природата е жестока.

Всяка твар без изключение на сушата, вморето и въздуха може да оцелее само поедин начин: като

е по-хитра и силна от най-заклетия сивраг. За да останеш жив, трябва да себиеш. И толкоз.

Това важи и за нас. И най-лековерният щевиди, че в наши дни, в нашия век нямадруг начин.

Преди пет години нещата приеха ужасенобрат, след като Чингис хан изпрати стомонголски

дипломати да преговарят и те бяха избитидо крак. Чингис хан се превърна в огненокълбо от ярост

654/1197

и обяви война срещу исляма. Никой незнаеше как и защо са били изкланидипломатите. Някои

подозираха, че Чингис хан сам е пратилда ги убият, за да тръгне на безпощаденвоенен поход.

Нищо чудно и да е вярно. Човек никога незнае. Аз обаче знам, че за пет годинимонголците

опустошиха всичко около Хорасан;откъдето и да минеха с препусналите сиконе, след тях оставаше

само разруха и смърт. А преди две годинипри Къоседаг разгромиха силите населджуките и

превърнаха султана във васал, койтоплаща данък. Монголците не ниунищожиха само защото им е

655/1197

по-изгодно да ни държат роби.

Откакто свят светува, най-малкотооткакто Каин е убил брат си Авел, се водятвойни, но

войската на монголците е чудо нечувано.В нея има какви ли не оръжия с най-различно

предназначение. Всеки войник в тазивойска е с тежка броня и е въоръжен сбоздуган със секира,

сабя и копие. Не само това, ами носят истрели, които пробиват ризница.Подпалват цели села,

тровят жертвите си и разсичат и най-твърдата кост в човешкото тяло. Имат истрели, които свистят

656/1197

и с които пращат сигнали от дружина надружина. С такива развити бойни уменияи без страх от

Бога монголците нападат и унищожаватвсеки град, малък и голям, всяко селце попътя си. Дори

такива древни градове като Бухара бяхапревърнати в купчини развалини. И смеизправени не само

срещу монголците. Трябва да си върнемЙерусалим от кръстоносците, да неговорим пък за

натиска, оказван от византийците, и засъперничеството между шиити и сунити.Как можем да си

позволим да сме миролюбиви, приположение че от всички страни смеобкръжени от хладнокръвни

657/1197

врагове?

Затова хора като Руми ме дразнят ужасно.Пет пари не давам, че останалите ималидобро

мнение за него. За мен той е страхливец,който не сее друго освен страх. Вминалото може да е бил

добър книжник, днес обаче очевидно епод влиянието на онзи еретик Шамс.Какво проповядва

Руми във време, когато противниците наисляма ни притискат от всички страни?Мир, моля ви се!

Бездействие! Покорство!

Братко, издръж на болката. Не сеподдавай на отровата на своите желания.Успееш ли, и

658/1197

небето ще се преклони пред прелесттати... Така бодилът се превръща в роза. И впесъчинката

грейва всемирът.

Руми проповядва покорство и такапревръща мюсюлманите в стадо овце,малодушни и

хрисими. Разправя, че за всекипроповедник имало последователи и завсички последователи -

уречено време. Освен „любов" средпредпочитаните от него думи очевидно са„търпение",

„равновесие" и „търпимост". Ако зависешеот него, всички щяхме да си стоим покъщите и да

659/1197

чакаме да бъдем изклани от врага или дабъдем сполетени от друго бедствие. И съмсигурен, че

тогава той ще дойде, ще огледа набързоопустошението и ще го обяви за берека18.Някои са го

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 79

чували да казва: „Ако бъдат съборениучилището, джамията и минарето,дервишите могат да

създадат свое братство". Що за приказкиса това!

А като се замисли човек, Руми се е озовалв града ни само защото преди няколкодесетилетия

660/1197

семейството му е напуснало Афганистан ие потърсило убежище в Анадола. По оновавреме

султанът на селджуките отправя откритапокана към доста на брой влиятелни изаможни хора, сред

които и бащата на Руми. Така закрилянои облагодетелствано, вечно обграждано свнимание и

одобрение, семейството на Руми се емахнало от хаоса в Афганистан и се еустановило сред

спокойните овощни градини на Коня.Лесно е да проповядваш търпимост,когато животът ти е бил

такъв!

661/1197

Завчера чух какво говори Шамс от Тебризна неколцина, събрали се на пазара. Тойразказа как

Али, съратникът и наследник на пророкаМохамед, влязъл на полесражението вбитка с един

неверник. Тъкмо да го прониже с меча сив сърцето, когато най-неочакваноневерникът вдигнал

глава и го заплюл в лицето. Али тутаксипуснал меча, поел си дълбоко въздух и сеотдалечил.

Неверникът се вцепенил от изумление.Завтекъл се след Али и го попитал защого е пощадил.

- Защото съм ти много ядосан - отвърналАли.

662/1197

- Щом си ми много ядосан, защо не меуби? - учудил се неверникът. - Неразбирам.

Али обяснил:

- Когато ме заплю в лицето, се вбесих.Себелюбието ми беше подразнено изакопня за мъст.

Ако те убия, ще послушам себелюбиетоси. А това ще бъде огромна грешка.

Така Али пуснал човека да си върви поживо, по здраво. Неверникът бил толковатрогнат, че

станал приятел и последовател на Али, аслед време по своя воля приел исляма.

Ето какви истории явно обича даразправя Шамс от Тебриз. И какво никазва с тях? Да се

663/1197

оставим неверниците да ни заплюват влицето! А, не, по-добре да съм труп.Неверник или не, никой

не може да заплюва в лицето Байбарсвоина!

18 Благословение. - Б.а.

Ела

Нортхамптън, 13 юни 2008 година

Скъпа Ела,

Шамс е човекът, благодарение на коготоРуми се преобразява от духовник с местнозначение в

световноизвестен поет и мистик.

Учителят Самид все ми повтаряше: „Дории някои да са равностойни на Шамс, по-важно е

664/1197

къде са хората като Руми, които да говидят".

С най-топли чувства,

Азис

***

Скъпи Азис,

Кой е учителят Самид?

С най-добри чувства,

Ела

***

Любима Ела,

Дълго е за обясняване. Наистина лиискаш да знаеш?

665/1197

С топли чувства,

Азис

***

Скъпи Азис,

Разполагам с предостатъчно време.

С обич,

Ела

***

Руми

Коня, 2 август 1245 година

Богат е животът, преизобилен и пълен.Или най-малкото си мислиш така, докатоне се появи

666/1197

някой, благодарение на когото разбирашкакво ти е липсвало през цялото време.Подобно на

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 80

огледало, в което се оглежда не онова,което го има, а онова, което липсва, тозичовек ти показва

пустотата в душата ти - пустота, коятоупорито си отказвал да видиш. Той можеда е любим,

приятел или духовен учител. Понякогадете, за което се грижиш. Най-важното еда намериш душа,

която да допълва твоята. Всички пророцидават все един и същ съвет: намери онзи,който да ти бъде

667/1197

огледало! За мен такова огледало е Шамсот Тебриз. Преди да дойде той, за да менакара да се взря

в най-стаените кътчета на душата си, невиждах основната истина за себе си: чеколкото и преуспял

и благоденстващ да изглеждам, дълбоко всебе си съм самотен и неудовлетворен.

Сякаш години наред съставяш свой личенречник. В него даваш определение навсички важни

за теб понятия, например на „истина",„щастие" или „красота". На всякаповратна точка в живота се

допитваш до този речник и не ти минаваи през ум да оспориш написаното в него.После някой

668/1197

прекрасен ден при теб идва непознат,който изтръгва безценния ти речник и гоизхвърля.

- Всичките ти определения трябва да сепренапишат - заявява ти той. - Време е дазабравиш

каквото си знаел.

И по причина, неведома за ума ти, алаочевидна за твоето сърце, ти невъзразяваш, не се и

сърдиш на този човек, а с удоволствиеизпълняваш заръката му. Ето каквонаправи с мен Шамс.

Благодарение на приятелството нинаучих много. Но по-важното е, че той менаучи да забравя

какво съм знаел.

669/1197

Когато обичаш някого тъй силно,очакваш всички наоколо да изпитватсъщото - и те като теб

да се радват и да изпадат във възторг. Акогато това не се случва, се учудваш,после се обиждаш и

се чувстваш предаден.

Как изобщо можех да накарамсемейството и приятелите си да видяткаквото виждах аз? Как

можех да опиша онова, което не сеподдава на описание? Шамс е моето Морена милостта и

благодатта. Той е моето Слънце наИстината и Вярата. Наричам го Цар наЦарете на Духа. Той е

670/1197

моят извор на живота, високият микипарис, величествен и вечнозелен.Дружбата му е като

четвъртото четене на Корана:пътешествие, на което можеш да поемешсамо вътре в себе си и което

отвън изобщо не се долавя.

За съжаление повечето хора съдят пообразите и мълвите. За тях Шамс едервиш особняк.

Смятат, че се държи странно ибогохулства, че е съвсем непредсказуем иненадежден. За мен обаче

той е самото въплъщение на Любовта,която движи целия всемир: понякога сеотдръпва в сянка и

671/1197

държи като спойка всичко, друг път сепръсва и се взривява. Такава среща сеслучва веднъж в

живота. Веднъж на трийсет и осемгодини.

Още откакто Шамс се появи в живота ни,все ме питат какво толкова откривам внего. А аз

няма как да им отговоря. Всъщност, койтозадава такъв въпрос, няма да разбере, акойто все пак

разбира, няма да го зададе.

Безпътицата, в която съм се озовал, минапомня за Лейли и Харун ар-Рашид,прочутия халиф

672/1197

от династията на Абасидите. След катохалифът научил, че един поет бедуин наиме Кайс се е

влюбил безнадеждно в Лейли и от любовкъм нея е изгубил разсъдъка си, зарадикоето бил наречен

Меджнун, или Лудия, го заглождилолюбопитство за жената, причинилатакива страдания.

„Тази Лейли явно е страхотна жена -рекъл си той. - Превъзхождащазначително всички

останали. Може би е невижданакрасавица с рядък чар."

Развълнуван и заинтригуван, тойнаправил всичко по силите си, за да видиЛейли.

673/1197

Накрая един ден я довели в двореца нахалифа. Лейли разбулила лицето си, аХарун ар-Рашид

бил разочарован. He че Лейли билагрозна, недъгава или стара. Но не била икой знае колко

привлекателна. Била най-обикновенчовек с обичайни човешки потребности икуп недостатъци,

жена като безброй други.

Халифът не скрил разочарованието си.

- По теб ли си е изгубил разсъдъкаМеджнун? Виж ти, изглеждащ съвсемобикновена. Какво

толкова ти е особеното?

Лейли се усмихнала.

674/1197

- Да, аз съм Лейли. Но ти не си Меджнун -отвърнала тя. - Трябва да ме видиш снеговите очи.

Иначе няма да разбулиш никога тайната,наречена любов.

Как да обясня същата тайна насемейството, приятелите и учениците си?Как да ги накарам да

разберат, че за да схванат какво му еособеното на Шамс от Тебриз, трябва дазапочнат да го виждат

с очите на Меджнун?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 81

Има ли начин да проумееш какво елюбов, ако първо не обикнеш?

675/1197

Любовта не може да се обясни. Тя можесамо да се изживее.

Любовта не може да се обясни, но именнотя обяснява всичко.

Кимя

Коня, 17 август 1245 година

Бездиханна, чаках да ме повикат, но Румивече няма време да учи с мен. Колкото ида ми

липсват уроците ни, колкото ипренебрегната да се чувствам, не му сесърдя. Може би защото го

обичам прекалено много. Или може бизащото по-добре от всеки друг разбирамкак се чувства, тъй

676/1197

като дълбоко в себе си и аз бях пометенаот този изумителен бързей -Шамс отТебриз.

Руми следи с очи Шамс така, кактослънчогледът следи слънцето. Любовтапомежду им е

толкова видима и силна, онова, коетоизпитват, се среща толкова рядко, ченяма как да не изпаднеш

в униние, оборен от мисълта, че в животати липсва връзка с такава сила. Не всичкив къщата са

готови да търпят такова нещо, като сезапочне от Аладин. Само колко пъти съмго засичала да гледа

на кръв Шамс! Кера също е разстроена, ноне казва и дума, а аз не я питам. Всичкистоим върху

677/1197

барутен погреб. Колкото и да е странно,Шамс от Тебриз, човекът, който носи виназа всичко това,

или не го забелязва, или просто нехае.

Огорчена съм, че Шамс ни отнема Руми. Всъщото време обаче умирам от желаниеда го

опозная по-добре. От известно време себоря с тези смесени чувства, ала днес,опасявам се, се

издадох.

Решена да уча сама, надвечер свалих единот Кораните, окачени на стената. Досегание с Руми

винаги сме се придържали къмпоследователността, в която стиховете сани предадени, днес обаче

678/1197

нямаше кой да ме напътства и животът нибе преобърнат с главата надолу, затова невидях нищо

лошо да почета безредно. Отворихнаслуки на една страница и сложих пръствърху първата сура19,

изпречила се пред очите ми. Оказа се ан-Ниса, или Жените, единствената в цялатакнига, смутила

ме толкова силно. Беше ми трудно даразбера и още по-трудно да приема тазисура със строгото

учение за жените, изложено в нея. Докатостоях и четях за кой ли път стиховете, михрумна да

помоля за помощ. Руми може и дапропускаше уроците ни, но не виждахпричина да не му задавам

679/1197

въпроси. Затова грабнах Корана и отидохв стаята му.

За моя изненада заварих там не Руми, аШамс, който седеше при прозореца сброеница в ръка,

а помръкващата светлина на залязващотослънце го милваше по лицето.Изглеждаше толкова

красив, че извърнах неволно очи.

- Извинявай - побързах да кажа. - ТърсехМаулана. Ще дойда по-късно.

- Закъде си се разбързала? Остани -отвърна Шамс. - Явно си дошла да питашнещо. Вероятно

бих могъл да ти помогна.

Не виждах причина да не споделя с него.

680/1197

- Е, в Корана има сура, която ми е малкотрудно да разбера - подхванах плахо.

Шамс промълви сякаш на себе си:

- Коранът е като свенлива невеста.Разбулва лицето си само ако види, чекойто я гледа, е благ

и състрадателен по душа. - После тойизправи рамене и попита: - Коя сура?

- Ан-Ниса - отговорих аз. - В някоистихове се казва, че мъжетепревъзхождали жените. Казва

се даже, че можели да бият съпругите си...

- Така ли? - възкликна Шамс с такъвпреувеличен интерес, че не разбрах далиговори

681/1197

сериозно, или ме взима на подбив. Следмиг мълчание се усмихна едва-едва иповтори по памет

стиха: „Мъжете стоят над жените с това, скоето Аллах предпочете едни пред другии защото харчат

от имотите си. Целомъдрените жени сапослушни, пазят съкровеното си, кактоАллах ги е запазил.

А онези, от чието непокорство сестрахувате, увещавайте, /после/ сеотдръпнете от тях в постелите

и /ако трябва/ ги удряйте. А покорят лисе, не търсете средство против тях! Аллахе всевишен,

превелик". - След като го каза, Шамсзатвори очи и повтори същия стих, тозипът в друг превод:

682/1197

19 Глава в Корана. - Б. пр.

- „Мъжете са подкрепа на жените, понежена едни Аллах е дал повече, отколкото надруги, и

защото те харчат от имотите си (за да гиподдържат). Целомъдрените жени сапослушни пред Бога и

пазят съкровеното, както Аллах го епазил. Колкото до жените, които споредвас са непокорни,

говорете с тях благо, после се отдръпнетеот тях в постелите (без да ги тормозите) илегнете при тях

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 82

683/1197

в постелите (ако го искат). Ако се отворятпред вас, не търсете средство против тях.Аллах е

всевишен, превелик!' - След това мепопита: - Видя ли някаква разлика междудвете?

- Да, видях - потвърдих аз. - Целиятсмисъл е различен. В първия текст като чели се разрешава

на мъжете да бият жените си, а във вториясъветът към тях е просто да се махнат.Според мен има

голяма разлика. Защо?

- Защо? Защо? - повтори като ехо няколкопъти Шамс, сякаш въпросът мухаресваше. - Я ми

684/1197

кажи, Кимя. Ходила ли си някога даплуваш на река?

Кимнах - беше се завърнал един мойдетски спомен. В съзнанието миизникнаха студените

потоци в планината Тавър, коитоутоляват всяка жажда. Вече не бешеостанало почти нищо от

малкото момиченце, което бе прекаралозаедно със сестра си и с приятелите симного щастливи

следобеди по тези потоци. Извърнах се, неисках Шамс да вижда сълзите в очите ми.

- Когато гледаш една река отдалеч, Кимя,може да ти се стори, че има само еднотечение. Ала

685/1197

гмурнеш ли се във водата, си давашсметка, че там има повече от една река.Реката е скрила в себе

си различни течения и всички те текат всъзвучие, но същевременно са напълнообособени едно от

друго.

След тези думи Шамс от Тебриз сеприближи, хвана с два пръста брадичкатами и ме накара

да погледна право в дълбоките му, тъмниодухотворени очи. Сърцето ми спря отвълнение. Не

можех дори да дишам.

- Коранът е буйна река - рече Шамс. -Който я гледа отдалеч, вижда само еднарека. Но който

686/1197

влезе в нея, открива четири течения. Каторазлични риби някои от нас плуват по-близо до

повърхността, докато други нагазват вдълбокото долу.

- Май не разбирам - казах аз, въпреки чезапочвах да схващам.

- Който обича да плува при повърхността,се задоволява с привидното значение наКорана.

Мнозина го предпочитат. Тълкуват суритепрекалено буквално. Не е чудно, чедокато четат стихове

като ан-Ниса, стигат до заключението, чеспоред Корана мъжете превъзхождатжените. Защото

искат да видят точно това.

687/1197

- Ами другите течения? - попитах аз.

Шамс въздъхна тихо и аз неволнозабелязах устата му, загадъчна и зовящакато тайна градина.

- Има още три течения. Второто е по-дълбоко от първото, но пак е близо доповърхността.

Докато съзнанието ти се разширява, серазширява и разбирането ти за Корана.Но за да се случи

това, трябва да се гмурнеш под водата.

Слушах го и се чувствах и празна, и всъщото време изпълнена до краен предел.

- Какво става, след като се гмурнеш? -попитах предпазливо.

688/1197

- Третото течение - това е езотеричниятпрочит, или батин. Ако четеш ан-Ниса сотворено

вътрешно око, ще видиш, че сурата не е зажените и мъжете, а за женското и замъжкото начало.

Всеки от нас, включително ние с теб,носим в себе си и женското, и мъжкотоначало - в различна

степен и оттенъци. Едва след като сенаучим да съчетаваме и двете, можем дапостигнем

хармонично Единство.

- Нима твърдиш, че нося в себе си мъжконачало?

- О, да, определено. Аз също нося в себе сиженското начало.

689/1197

Засмях се неволно.

- Ами Руми? Как е при него? Шамс същосе усмихна за кратко.

- В една или друга степен всеки мъж носив себе си женското начало.

- Дори мъжествените мъже ли?

- Особено те, скъпа - отговори Шамс, катоподправи думите си с намигване и снишиглас до

шепот, все едно доверяваше тайна.

Едвам се сдържах да не се изкискам,чувствах се малко момиченце. Ето как миподейства това,

че Шамс стоеше толкова близо. Той бешестранен човек, с глас, който сякаш теомагьосваше, с

690/1197

мускулести жилави ръце и с поглед катосноп слънчева светлина - докоснеше ли седо нещо, то

ставаше по-наситено и живо. До Шамсчувствах до болка колко съм малка и всъщото време някъде

дълбоко в мен се пробуди майчинскиятинстинкт, от който лъхна силнатамиризма на мляко.

Искаше ми се да закрилям Шамс. Виж, незнаех как и от кого.

Той сложи ръка върху рамото ми - лицетому беше съвсем близо, дори усещахтоплия му дъх.

Сега в очите му се долавяше нещо ново,някаква замечтаност. Шамс ме държешепленница с допира

691/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 83

си, с милувката по бузите, с върховете напръстите си, горещи като пламък върхукожата ми. Бях

стъписана. После пръстът му се плъзнанадолу и достигна долната ми устна.Смаяна и зашеметена,

аз затворих очи - почувствах как мепреизпълва вълнение, каквото други неусещат и цял живот. Но

още щом пипна устните ми, Шамсотдръпна ръка.

- А сега върви, скъпа Кимя - пророни той,изричайки името ми като тъжна дума.

Излязох замаяна, с пламнали страни.

692/1197

Чак след като се прибрах в стаята си, чакслед като легнах на сламеника и се взряхв тавана с

мисълта какво ли е да те целуне Шамс, сесетих, че съм забравила да го питам зачетвъртото течение

в реката - за по-дълбокия прочит наКорана. Какъв беше той? Как човекможеше да достигне такива

дълбини?

И какво ставаше с онези, които сепрестрашаваха да се гмурнат?

Султан Валад

Коня, 4 септември 1245 година

Безпокоях се за Аладин често, като по-голям брат, но никога толкова много,както сега. Още

693/1197

от съвсем невръстен той си е сприхав,напоследък обаче е станал съвсем свадливи избухва за щяло

и нещяло. Готов е да се спречка едва ли неза всичко, колкото и безсмислено идребно да е то, и сега

е толкова раздразнителен, че дори децатапо улиците се плашат, ако го видят, че сезадава. Уж е

само на седемнайсет години, а вече имаоколо очите си бръчки, понеже все се въсии мръщи. Ето, и

днес сутринта забелязах нова бръчка доустата му, понеже той я стиска презЦялото време.

Бях се залисал, пишех върху пергамент отярешка кожа, когато чух зад себе си тихо

694/1197

трополене. Беше Аладин, свил устни.Един Бог Знае колко е стоял там и ме егледал напрегнато с

кафявите си очи. Попита ме какво правя.

- Преписвам една стара лекция на татко -отвърнах. - Не е зле да имаме препис навсичките му

лекции.

- Притрябвали са ни - въздъхна тойшумно. - Татко вече не чете лекции ипроповеди. В случай

че не си забелязал, не преподава и вмедресето. Толкова ли не виждаш, че езагърбил всичките си

задължения?

695/1197

- Това положение е временно - уверих гоаз. - Не след дълго ще започне отново дапреподава.

- Само се заблуждаваш. Толкова ли невиждаш, че татко няма време за нищо иза никого освен

за Шамс? Странно, нали? Този тип уж естранстващ дервиш, а пусна корени у нас.

Аладин изсумтя презрително, искаше дасе съглася с него, но когато не рекохнищо, започна

да снове напред-назад из стаята. Не бешенужно да го поглеждам, за да усетя колкогневни и

пламнали са очите му.

696/1197

- Хората шушукат - продължи мрачноАладин. - Всички питат едно и също: кактачен

книжник като баща ни е допуснал да гоманипулира някакъв си еретик? Добротоиме на татко е като

лед, който се топи на слънцето. Ако скороне се вземе в ръце, нищо чудно и да ненамери никога

вече ученици в града. Никой няма да гоиска за учител. И аз ще ги разбера.

Отместих пергамента и погледнах брат си.Всъщност си беше хлапак, макар че свсяко

движение и изражение показваше, чевече се чувства мъж. За последнатагодина се беше променил

697/1197

много и аз започвах да подозирам, чеможе би е влюбен. Не знаех кое емомичето, а близките му

приятели не искаха да ми кажат.

- Разбирам, братко, че не харесваш Шамс,но той е гост в дома ни и е редно да гоуважаваш.

Не слушай какво говорят другите. Да типризная, не виждам защо да правим отмухата слон.

Още щом изрекох думите, съжалих занаставническия тон. Но вече беше късно.Аладин се

възпламенява като изсъхнало дърво.

- Муха ли? - изсумтя той. - Така линаричаш бедата, която ни сполетя? Бивали да си толкова

698/1197

сляп?

Взех друг пергамент и прокарах ръка понежната му повърхност. Винаги ми едоставяло

огромно удоволствие да възпроизвеждамдумите на баща си и да си мисля, че такадопринасям те да

се запазят по-дълго. И след сто годинихората щяха да четат учението на баща мии да се

вдъхновяват от него. Гордеех се, че играянякаква роля, пък била тя и малка, впредаването на това

учение.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 84

699/1197

Без да спира да роптае, Аладин застана домен и погледна със Замислени огорчениочи какво

правя. За стотна от секундата долових вочите му копнеж и видях лицето намомче, което има

нужда от любовта на баща си. Със свитосърце разбрах, че той всъщност се сърдине на Шамс. А на

баща ми.

Аладин се сърдеше на баща ми, задето него обича достатъчно и е такъв, какъвто е.Татко

може и да беше изтъкнат и прочут, но бе инапълно безпомощен пред лицето насмъртта, отнесла

майка ни на такава крехка възраст.

700/1197

- Шушукат, че Шамс е направил на таткомагия - уточни Аладин. - И че бил пратенот

асасините.

- От асасините ли? - ахнах аз. - Я стига.

Асасините бяха секта, известна сизтънчените си методи за убийства и стова, че не се

страхуват да използват отровни вещества.Взимаха на мушка влиятелни хора иубиваха жертвите си

пред очите на всички, за да сеят страх ипаника. Бяха стигнали дотам да оставят вшатрата на

Саладин отровен сладкиш с бележката„Сега вече ни падна в ръцете". А Саладин,този велик

701/1197

пълководец на исляма, сражавал сехрабро срещу кръстоносците християни ипревзел отново

Йерусалим, не дръзна да тръгне на биткасрещу асасините и предпочете да сключимир с тях. Как

изобщо му беше хрумнало на някого, чеШамс може да е свързан със секта, сеещатерор?

Хванах Аладин за рамото и го принудихда ме погледне.

- Пък и не знаеш ли, че сектата вече не е,каквато беше едно време? От нея не еостанало

почти нищо освен името.

Аладин се позамисли.

702/1197

- Да, но се мълви, че Хасан Сабах е ималтрима много верни военачалници.Напуснали са

крепостта Аламут с обещанието да сеяттерор и смут, където и да отидат. Хоратаподозират, че

техен главатар е Шамс.

Вече губех търпение.

- Бог да ми е на помощ! Я ми кажи защоспоред теб един асасин ще иска да убивабаща ни.

- Защото те мразят влиятелните хора иобичат да създават хаос, ето защо -отговори Аладин.

Беше толкова развълнуван от догадкитеза съзаклятничество, че по страните мубяха избили

703/1197

червени петна. Знаех, че трябва давнимавам.

- Виж какво, хората през цялото времеговорят какво ли не - рекох му. - Негледай сериозно на

тези ужасни слухове. Изчисти съзнаниетоси от злобните мисли. Те те тровят.

Аладин простена от негодувание, въпрекитова обаче аз продължих:

- Можеш и да не харесваш Шамс. Не сидлъжен. Но заради татко трябва да му

засвидетелстваш някакво уважение.

Аладин ме погледна огорчено ипрезрително. Разбрах, че по-малкият мибрат не само е сърдит

704/1197

на татко и вбесен от Шамс. Той беразочарован и от мен. Смяташе, че смнението си за Шамс

проявявам малодушие. Може би симислеше, че за да спечеляразположението на баща си, се

умилквам и съм безгръбначен. Това бяхасамо мои подозрения, но те ме наранихадълбоко.

Въпреки това не можех да се разсърдя наАладин, а и да му се разсърдех, щеше дами мине

бързо. Той ми беше по-малък брат. За менвинаги щеше да си остане хлапакът, койтогони улични

котки, джапа по останалите след дъждамръсни локви и по цял ден яде филиихляб, топнати в

705/1197

квасено мляко. Не можех да не виждам влицето му момчето, което навремето ебил, възпълно и

нисичко за възрастта си, момчето, коетопосрещна новината за смъртта на майка,без да пророни и

сълза. Единственото, което направи, бешеда забие поглед в краката си, сякашизведнъж се беше

засрамил от обувките си, и да свие долнаустна, която остана съвсем без цвят. Отустата му не се

изтръгна ни дума, ни вопъл. А на мен мисе искаше да се разплаче.

- Помниш ли онзи път, когато се сби седни съседчета? - попитах го аз. - Прибрасе разплакан,

706/1197

с разкървавен нос. Какво ти каза тогавамама?

Аладин първо присви очи, сетне гиразшири - беше си спомнил, но не реченищо.

- Каза ти, когато се ядосаш на някого, дазамениш наум лицето му с лицето начовек, когото

обичаш. Опитвал ли си се да заменишлицето на Шамс с лика на мама? Може бище откриеш в него

нещо, което да ти хареса.

Върху устните на Аладин се мярнаусмивка, мимолетна и плаха като бързоотминал облак, и

аз се изумих колко е смекчила тяизражението му.

707/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 85

- Вероятно мога - отвърна той, в гласа муне бе останала и следа от гняв.

Сърцето ми се разтопи. Прегърнах братси, не знаех какво друго да му кажа.Когато ме

прегърна и той, бях сигурен, че щепреразгледа отношението си към Шамс ине след дълго

хармонията в дома ни ще се възстанови.

След всичко, което се разигра оттукнататък, едва ли съм могъл да грешаповече.

Кера

Коня, 22 октомври 1245 година

708/1197

Бог знае какво обсъждаха разгорещеноонзи ден Шамс и Руми зад затворенатаврата. Почуках

и без да чакам отговор, влязох с чинияхалва върху подноса. Обикновено предмен Шамс не казва

нищо, сякаш с присъствието си муналагам да мълчи. И никога не обсъждаготварските ми умения.

Всъщност почти не яде. Понякога имамвпечатлението, че му е все едно какво щеподнеса, дали

вкусна-превкусна вечеря или корав хляб.Този път обаче, още щом отхапа отхалвата, очите му

блеснаха.

709/1197

- Невероятна е, Кера. Как я приготвяш? -попита.

И аз не знам какво ме прихвана. Вместода приема похвалата, се чух да отговарям:

- Защо питаш? И да ти кажа, не можеш дая направиш.

Шамс ме погледна невъзмутимо и кимнаедва-едва, сякаш се съгласяваше. Зачакахда отвърне

нещо, ала той само продължи да стои и дамълчи спокойно.

След малко излязох от стаята и се върнахв кухнята с мисълта, че случаят еприключен. И

вероятно нямаше да си спомня за него,ако днес сутринта не се случи нещо.

710/1197

Биех масло при огнището в кухнята,когато чух откъм двора странни гласове.Хукнах навън и

що да видя! Навсякъде на климналикупчини бяха струпани книги, другилетяха към шадравана. От

мастилото, разтворило се във водата, тябеше станала наситеносиня.

Направо пред очите на Руми, койтостоеше наблизо, Шамс взе от камаратаедин том -

„Събраните стихове" на ал-Мутанаби,огледа го мрачно и го метна във водата.Веднага щом той

потъна, Шамс се пресегна да вземе друг.Този път беше „Книга на тайните" наАтар.

711/1197

Ахнах ужасена. Шамс унищожаваше еднапо една любимите книги на Руми! Следтова към

водата полетяха „Божествените науки" набащата на Руми. Знаех, че Руми обожавабаща си и

трепери над този стар ръкопис, затова гопогледнах с очакването да изпадне впристъп на гняв.

Вместо това Руми стоеше отстрани,пребледнял като платно, с разтрепераниръце. Не

проумявах защо не казва нищо. Човекът,който навремето ми се беше накарал самозащото съм

избърсала прахта по книгите му, сеганаблюдаваше безмълвно как единбезумец унищожава цялата

712/1197

му библиотека. Не беше честно. Щом тойне смяташе да се намесва, щях да гонаправя аз.

- Какво правиш? - попитах Шамс. - Тезикниги нямат преписи. Те са много ценни.Защо ги

хвърляш във водата? Да не си полудял?

Вместо да отговори, Шамс наклони главакъм Руми.

- И ти ли мислиш така? - попита.

Руми сви устни и се поусмихна, нопродължи да мълчи.

- Защо не казваш нищо? - разкрещях се намъжа си. При тези думи Руми сеприближи и ми

стисна ръката.

713/1197

- Успокой се, Кера, много те моля. Имамдоверие на Шамс.

Ведър и самоуверен, Шамс ме погледнапрез рамо, запретна ръкави и се зае давади книгите от

водата. За мое изумление всички си бяхасъвсем сухи.

- Това магия ли е? Как го постигна? -ахнах аз.

- Защо питаш? - отвърна Шамс. - И да тикажа, не можеш да го направиш.

Разтреперана от гняв, задавена отхлипове, се върнах тичешком в кухнята,която напоследък

се бе превърнала в мое убежище. И там,сред тенджерите и тиганите, средкесийките с подправки,

714/1197

седнах и изплаках душата си.

Руми

Коня, декември 1245 година

Бързо излязохме от къщи: тъкмо се бешезазорило, а ние с Шамс бяхме решилитази сутрин да

се помолим под открито небе. Пояздихмемалко през поляни, долове иледеностудени потоци и се

насладихме на ветреца по лицата си.Зловещо застинали, плашилата ниприветстваха от

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 86

пшеничните ниви, после, докатоминавахме покрай една къща в полето,прострените да се сушат

715/1197

дрехи заплющяха като обезумели навятъра и засочиха в сумрака във всичкипосоки.

На връщане Шамс дръпна юздата на коняи показа един вековен дъб извън града.Седнахме

заедно под дървото, небето бешенадвиснало над нас във всички отсенки наморавото. Шамс сложи

наметалото си на земята и след като отблизки и далечни джамии прокънтяпризивът за молитва,

ние се помолихме.

- Когато дойдох за пръв път в Коня,седнах под това дърво -обясни Шамс.Усмихна се при

716/1197

този далечен спомен, после обаче сезамисли и допълни: - Един селянин меоткара в града. Беше

голям твой почитател. Каза, че си лекувалс проповедите си тъгата.

- Навремето ме наричаха Вълшебник насловото - рекох аз. - Но сега ми се струва,че е било

много отдавна. Вече не ми се четатпроповеди. Имам чувството, че съмприключил с тях.

- Ти наистина си Вълшебник на словото -отсече решително Шамс. - Сега обачепритежаваш

не проповядващ ум, а пеещо сърце.

717/1197

Не разбрах за какво ми говори, но и непопитах. Изгревът беше заличил каквотобеше

останало от нощта и бе обагрил вбезукорно оранжево небето. Градът вдалечината отпред ставаше

от сън, гаргите се стрелкаха надолу къмзеленчуковите градини, за да грабнаткаквото могат да

отмъкнат, скърцаха врати, ревяхамагарета, горяха печки: всички се готвехаза новия ден.

- Хората навред се борят да постигнатудовлетворение, а няма кой да ги упъти -пророни

Шамс, като клатеше глава. - Ти импомагаш със словото си. А аз ще направявсичко по силите си да

718/1197

помогна на теб. Твой слуга съм.

- Не говори така - възроптах аз. - Ти си миприятел.

Шамс продължи, без да обръща вниманиена възражението ми:

- Единственото, което ме тревожи, еобвивката, в която живееш. Като известенпроповедник

си обграден от раболепни поклонници.Но доколко познаваш обикновенитехора? Пияниците,

просяците, крадците, блудниците,комарджиите - най-безутешните и най-онеправданите. Можем ли

да обичаме всички Божии творения? Товае трудно изпитание, малцина гоиздържат.

719/1197

Докато той говореше, видях върху лицетому благост, загриженост и още нещо,което

приличаше едва ли не на майчинскосъстрадание.

- Прав си - съгласих се. - Винаги съм билкато под похлупак. Не Знам дори какживеят

обикновените хора.

Шамс взе буца пръст и докато я ронешемежду пръстите си, добави тихо:

- Обхванем ли целия всемир с всичкитему различия и противоречия, всичко щесе слее в

Едно.

720/1197

С тези думи Шамс вдигна един сух клон инарисува с него широк кръг около дъба.След това

простря ръце към небето, сякаш искашеда издърпа невидимо въже, и изречедеветдесет и деветте

Божии имена. В същото време започна дасе върти в кръга отпърво бавно, полека,после обаче все

по-бързо, като излязъл надвечер ветрец.Не след дълго кръжеше със скоростта имощта на

буреносни хали. Толкова пленителнабеше яростта му, та неволно изпитахчувството, че заедно с

него се върти цялата Вселена: земя,звезди, луна. Наблюдавах тозиизключително необичаен танц и

721/1197

се оставях енергията, която тойизлъчваше, да обгърне душата и тялотоми.

Накрая Шамс започна да кръжи по-бавнои спря с гърди, които се издуваха и сесвиваха с

всяка накъсана глътка въздух, спребледняло лице, с глас, който изведнъжбе станал дълбок и сякаш

идваше отдалеч:

- Всемирът е едно. Всичко и всички сасвързани помежду си чрез невидимаплетеница от

истории. И да го знаем, и да не го знаем,всички водим безмълвен разговор. Непричинявай зло.

722/1197

Проявявай състрадание. И недей дазлословиш зад гърба на другите - неотправяй дори наглед

безобидни нападки! Думите, коитоизлизат от устата ни, не изчезват, апостоянно се трупат в

безграничното пространство, за да севърнат при нас, когато му дойде времето.От болката на един

ще ни заболи всички. От радостта на единще се усмихнем всички - промълви той. -Ето какво ни

напомня едно от четирийсетте правила.

След това насочи към мен изпитателнияси поглед. В бездънните дълбини на очитему се

723/1197

долавяше сянка на отчаяние, вълна наскръб, каквито не бях виждал дотогава внего.

- Някой ден ще бъдеш познат като Гласана Любовта - отбеляза Шамс. - Без да савиждали

някога лицето ти, хората на Изток и наЗапад ще се вдъхновяват от гласа ти.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 87

- Как ще стане това? - попитах невярващо.

- Чрез словото ти - отговори Шамс. - Но азне ти говоря за твоите лекции ипроповеди. Говоря

ти за поезия.

- За поезия ли? - повторих пресипнало. -Аз не пиша поезия. Аз съм книжник.

724/1197

При тези думи Шамс се усмихна едва-едва.

- Ти, приятелю, си един от най-прекрасните поети, които светът щепознава някога.

Понечих да възразя, но решителниятпоглед в очите на Шамс ме спря. Пък и неми се спореше.

- И така да е, ще направим заедно каквототрябва. Ще вървим рамо до рамо по тозипът.

Шамс кимна разсеяно и вперил очи впомръкващите багри на хоризонта,потъна в странно

мълчание. Когато накрая заговори,изрече зловещи думи, които и досега са смен и които нанесоха

725/1197

на душата ми незарастващ белег:

- Колкото и да ми се ще да тръгна с теб, сеопасявам, че трябва да го направиш сам.

- Какво искаш да кажеш? Къде отиваш? -попитах го аз. Той издаде тъжно устни исведе

поглед.

- Това не е в моите ръце.

Внезапно се изви вятър, задухал към нас,стана мразовито, сякаш времето ни

предупреждаваше, че не след дълго щедойде краят на есента. Направо от яснотосиньо небе заваля

дъжд - леки топли капки, нежни имимолетни като допир на пеперуда. Итогава за пръв път като

726/1197

остра болка в гърдите ме прорязамисълта, че Шамс ще ме остави.

Султан Валад

Коня, декември 1245 година

Боли ме да слушам сплетни, колкото ималоважни да са те според някои. Как евъзможно

хората да се отнасят с такова презрение ипренебрежение към неща, за които знаяттолкова малко?

Странно, направо стряскащо е, че са тъйдалеч от истината! Не разбират колкодълбока е връзката

между баща ми и Шамс. Явно не са челиКорана. Защото, ако го бяха чели, щяха дазнаят, че там

727/1197

също се разказва за подобна духовнаблизост, например между Муса и ал-Хидр.

Този разказ е изложен пределно ясно всурата ал-Кахф, или Пещерата. Муса ечовек за пример

и подражание, толкова велик, че някойден ще стане пророк, както и легендаренпълководец и

законодател. Но в един момент се нуждаеостро от духовен спътник, който да отворитретото му

око. И този спътник е не друг, а ал-Хидр,Утешител на онеправданите иотхвърлените.

Ал-Хидр казва на Муса: „Така и така,откакто се помня, съм на път. Бог ми евъзложил да

728/1197

обикалям по света и да правя каквототрябва. Твърдиш, че искаш да поемешзаедно с мен, но

сториш ли го, няма да задаваш въпроси занищо, което правя. Можеш ли даиздържиш да си с мен,

без да задаваш въпроси? Можеш ли да мисе довериш изцяло?" „Да - отвръща Муса.- Нека дойда с

теб, обещавам, че няма да задавамникакви въпроси."

И така, те поемат на път и посещаватразлични градове. Но когато вижда, чеал-Хидр върши

безсмислени неща, например убива едномомче или потопява кораб, Муса не сесдържа и пита

729/1197

отчаяно: „Защо правиш такива сквернинеща?" „Нали ми обеща нещо? -възкликва ал-Хидр. - Нали

ти казах да не ме питаш нищо!"

Всеки път Муса се извинява и обещава дане задава въпроси и всеки път не спазваобещанието

си. Накрая ал-Хидр обяснява защо еизвършил всичко това. Бавно, но сигурноМуса проумява, че

едно може да изглежда злонамерено ипагубно, а всъщност да е прикритоблагословение, а друго да

изглежда приятно, а в крайна сметка да евредно. Краткото му приятелство с ал-Хидр е онова, което

ще му отвори очите.

730/1197

Както в тази притча, и в живота имаприятелства, които за обикновените хораизглеждат

неразбираеми, но всъщност са проводникна по-дълбока мъдрост и прозрение. Етокак възприемам

присъствието на Шамс в живота на бащаси.

Знам обаче, че има и други, които не говиждат по този начин, и това мепритеснява. За беда

Шамс не прави така, че хората да гохаресат. Седи пред духовното училище впритеснително

властна поза и спира и разпитва всеки,пожелал да влезе и да поговори с бащами.

731/1197

- Защо искаш да отидеш при великияМаулана? - пита го. - Какво му носиш заподарък?

Хората не знаят какво да отговорят,затова пелтечат, мънкат, дори сеизвиняват. А Шамс ги

отпраща.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 88

Някои от тези посетители се връщат следняколко дни с дарове: сухи плодове,сребърни

дирхами, копринени килими или току-щородени агнета. Но щом види тези неща,Шамс се дразни

732/1197

още повече. И пак отпраща хората счерни блеснали очи и пламнало от яростлице.

Веднъж един човек се ядоса толкова наШамс, че се разкрещя:

- Кой ти дава право да препречвашвратата на Маулана? Все питаш хоратакакво са донесли?

Ами ти? Ти какво му донесе?

- Донесох му себе си - отговори почтинечуто Шамс. - Жертвах за него главатаси.

Човекът си тръгна, мърморейки,изглеждаше по-скоро объркан, отколкотовбесен.

733/1197

Същия ден попитах Шамс дали не сепритеснява, задето никой не го разбира иоценява. Едвам

сдържах опасенията си и му посочих, ченапоследък си е създал много врагове.

Шамс ме погледна неразбиращо, сякашнямаше и представа какво му говоря.

- Но аз нямам врагове - сви той рамене. -Който обича Бога, може да има критици идори

съперници, но не и врагове.

- Да, но ти се караш с хората - възразих аз.Шамс настръхна.

- Не се карам с тях, карам се съссебелюбието им. Друго е. - Сетне добавитихо: - Едно от

734/1197

четирийсетте правила гласи: Този свят екато Заснежена планина, където кънтиехото на гласа ти.

Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то щесе върне пак при теб. Затова, в случай ченякой ти мисли

злото, само ще усложниш положението,ако тръгнеш да злословиш за него. Щевлезеш в

омагьосания кръг на мъстта. Ето защочетирийсет дни и четирийсет нощиговори и си мисли за този

човек хубави неща. В края начетирийсетте дни всичко ще бъдеразлично, защото дълбоко в себе си

ти ще бъдеш друг.

735/1197

- Но хората говорят какво ли не за теб.Дори твърдят, че щом двама души сеобичат толкова

силно, между тях би трябвало да иманеизразимо грешна връзка - възразих аз сглас, който накрая

заглъхна.

След като го чу, Шамс ме хвана за ръкатаи се усмихна, както винаги така, че да мивдъхне

спокойствие. После ми разказа еднаистория:

Двама мъже пътували от град на град.Отишли при поток, който бил придошълот проливните

736/1197

дъждове. Тъкмо да се прехвърлят презнего, когато Забелязали, че наблизо стоимлада красива жена,

която се нуждае от помощ. Един отмъжете завчас отишъл при нея. Вдигнал яна ръце и я пренесъл

през потока. После я оставил на другиябряг, махнал й с ръка за довиждане изаедно с другия мъж

тръгнал нататък. Вторият пътешественикпродължил да върви необичайномълчалив и нацупен и не

отговарял на въпросите на приятеля си.Мръщил се такa няколко часа, но накраяне издържал да

мълчи и попитал:

737/1197

- Защо докосна онази жена? Ами ако тебеше съблазнила? Мъжете и жените небива да се

докосват така!

Първият мъж отвърнал спокойно:

-Аз, приятелю, пренесох жената презпотока и я оставих на другия бряг. А типродължаваш да

я носиш и досега.

- Някои хора са такива - допълни Шамс. -Носят върху плещите си собствените систрахове и

предубеждения и бремето им ги смазва.Ако се страхуваш, че някой не може дапроумее връзката

между мен и баща ти, кажи му да сипрочисти ума!

738/1197

Ела

Нортхамптън, 15 юни 2008 година

Безподобна, любима Ела,

Питаш ме как съм станал суфи. Това не сее случило за една нощ.

Всъщност се казвам Крейг Ричардсън исъм роден в Кинлохбърви, крайбрежноселце в

планинската част на Шотландия. Върнали се към миналото, с обич си спомнямрибарските лодки,

мрежите, натежали от риба и отводорасли, които висяха и се поклащахакато зелени змии от тях,

кюкавците, които се разхождаха покрайбрега и търсеха червеи, спорежа,поникнал на най-

739/1197

невероятни места, и миризмата на море вдалечината - остра и солена. Тазимиризма заедно с

уханието на планината и на долчинките,както и мрачното спокойствие в животана следвоенна

Европа - ето на какъв фон премина моетодетство.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 89

Докато светът навлизаше тромаво итежко в шейсетте години и сепревръщаше в сцена на

студентски демонстрации, отвличания иреволюции, аз бях откъснат от всичкотова в тихото си

740/1197

зелено кътче. Баща ми имаше антикварнакнижарница, а майка ми отглеждашеовце и

произвеждаше висококачествена вълна.Като малък носех в себе си по малко отсамотата на

пастирите и от вглъбеността накнижарите. Често се покатервах на някоестаро дърво и се взирах в

природата наоколо, убеден, че там щепрекарам целия си живот. От време навреме копнеех

дълбоко в себе си за приключения, нохаресвах Кинлохбърви и бях щастлив, чеживотът ми е

предсказуем. Откъде можех да знам, чеБог е намислил друго за мен?

741/1197

Малко след като навърших двайсет,открих двете неща, които щяха дапреобразят завинаги

живота ми. Първото бешепрофесионалният фотоапарат. Записах сена фотографски курсове, без да

подозирам, че онова, което смятах за най-обикновено хоби, ще се превърне вдоживотна страст.

Второто беше любовта - една холандка,която пътешестваше заедно с приятели изЕвропа. Казваше

се Марго.

Беше осем години по-голяма от мен, бешекрасива, висока и забележително упорита.Смяташе

742/1197

се за бохемка, за идеалистка, радикалка,бисексуална, левичарка, анархистка,индивидуалистка,

човек на много култури, отстояващчовешките права, за привърженица насубкултурата и

екофеминистка - етикети, които,попиташе ли ме някой какво означават,не бих могъл да отговоря.

Но още в началото забелязах, че Марго еоще нещо: жена махало. Само за няколкоминути можеше

от крайна радост да изпадне в крайнапотиснатост и беше самото въплъщениена непредвидимостта.

Беше непримирима към онова, коетоопределяше като „лицемерието набуржоазния бит",

743/1197

поставяше под въпрос всяка житейскадреболия и водеше свои си битки срещуобществото. И

досега за мен е загадка защо не съмизбягал от нея. Но не го направих. Вместотова се оставих да ме

всмуче шеметният водовъртеж нажизнения й характер. Влюбих се до уши.

Марго беше невъзможно съчетание,преливаше от революционни идеи, отнеудържима

смелост и съзидателност и въпреки товабе крехка като кристално цвете. Обещахси да бъда до

Марго и да я пазя не само от външниясвят, но и от самата нея. Дали и тя някогаме е обичала силно,

744/1197

както аз нея? Съмнявам се. Знам обаче, чеме е обичала по своя си егоистичен исаморазрушителен

начин.

Така на двайсет години се озовах вАмстердам. Там се оженихме. Марго себеше посветила да

помага на бежанци, дошли в Европа пополитически или хуманитарни причини.Работеше в

организация за подпомагане наимигрантите и съдействаше натравмирани хора от най-размирните

кътчета на света да си стъпят на краката вХоландия. Беше техният ангел пазител.Семейства от

745/1197

Индонезия, Сомалия, Аржентина иПалестина наричаха дъщерите си снейното име.

Колкото до мен, аз не проявявах интерескъм по-големите каузи, бях погълнат да сеизкачвам

по йерархичната стълбица.

Завърших бизнес администрация изапочнах работа в една международнафирма. Марго не се

вълнуваше особено от общественотоположение и заплатата ми и това мекараше да се стремя още

по-настървено към успеха. Жаден завласт, исках да забия зъби във важнидела.

746/1197

Бях разчертал най-подробно живота ни.Смятах след две години да имаме деца.Двете

момиченца допълваха представата ми заидеалното семейство. Бях сигурен вбляскавото бъдеще,

което ни чакаше. В края на краищатаживеехме на едно от най-безопаснитеместа по света, а не в

някоя от размирните държави, коитобълваха като развален кран имигранти вЕвропа. Бяхме млади,

здрави и влюбени. Нищо не можеше да сеобърка. Трудно ми е да повярвам, че сегасъм на петдесет

и четири години, а Марго вече не е средживите.

747/1197

Именно тя преливаше от здраве. Неядеше нищо от животински произход,хранеше се

здравословно, спортуваше редовно, не сеи докосваше до наркотици. Ангелското йлице искреше от

здраве, тялото й винаги беше тънко,стройно и слабо. Марго се грижешетолкова добре за себе си,

че въпреки разликата в годините междунас аз изглеждах по-възрастен от двамата.

Почина неочаквано, по най-баналенначин. Една вечер отиде при един прочутруски

журналист, който искаше политическоубежище, и на връщане колата й серазвалила насред

748/1197

магистралата. Марго беше от хората,които винаги спазваха правилата, а тогаванаправила нещо,

което изобщо не беше в стила й. Вместо давключи светлините и да чака да дойдат дай помогнат,

слязла от колата и решила да отиде вблизкото село. Била облечена вкафеникав шлифер и тъмни

панталони, не взела електрическофенерче или нещо, с което дапредупреждава за присъствието си.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 90

Ударил я югославски тир. Шофьорът каза,че изобщо не я е видял. Марго се биласляла напълно с

749/1197

нощта.

Някога бях момче. Любовта бешеотворила очите ми за по-пълноцененживот. След като

изгубих жената, която обичах, сепромених до неузнаваемост. Не бях нитомомче, нито зрял мъж,

превърнах се в хванат в капан звяр. Натози етап от живота си се сблъсках сбуквата „С" в думата

„суфи".

Дано не съм те отегчил с такова дългописмо.

С любов, Азис

Пустинна роза блудницата

Коня, януари 1246 година

750/1197

Барикадирана съм тук: напоследък, следскандала в джамията, съдържателката набордея ми

отказва много неща и не ме пуска да ходяникъде. Изобщо не мога да мръдна оттук.Но това не ме

огорчава. Истината е, че от известновреме нямам желание за почти нищо.

Сутрин лицето, което ме поздравява отогледалото, изглежда все по-бледо.Престанах да се

реша, не се щипя по бузите, за даизглеждам по-румена. Другите момичетавсе ми натякват, че

изглеждам зле и че ще прогоняклиентите. Може би са прави. И затоваонзи ден бях много

751/1197

изненадана, когато ми съобщиха, че единклиент настоявал да ме види.

За мой ужас се оказа, че е Байбарс.

Веднага щом останахме сами в стаята,попитах:

- Какво търсиш тук, нали си пазвантин?

- Е, това, че съм дошъл в бордей, едва ли епо-странно от блудница да ходи в джамия- отвърна

той с глас, в който се долавяха какви ли ненамеци.

- Сигурна съм, че онзи ден на драго сърцещеше да ме бичуваш -рекох му. - Дължаживота си

на Шамс от Тебриз.

752/1197

- Не споменавай това скверно име. Тозитип е еретик!

- Не, не е еретик! - чух се да казвам - и азне знам какво ме прихвана. - След онзиден Шамс от

Тебриз идва често да ме вижда.

- Брей! Дервиш в бордей! - изсумтяБайбарс. - Защо ли не съм изненадан?

- Не е това, което си мислиш - възразихаз. - Изобщо не е това.

Никога дотогава не го бях споменавалапред никого и нямах представа защо сегаго казвам на

Байбарс, но от няколко месеца Шамсидваше всяка седмица - да види как съм.Не проумявах как

успява да се промъкне, без да гозабележат останалите и най-вечесъдържателката. Всеки друг би

казал - с черна магия. Аз обаче знаех, чене е така. Той, Шамс, беше добър човек.Човек на вярата. И

имаше особени дарби. Освен майка ми,когато бях малка, единствен Шамс епроявявал към мен

безусловно състрадание. Научи ме,каквото и да става, да не унивам.Напомнех ли му, че човек като

мен не може да се отърси от миналото си,той ми повтаряше едно от своитеправила: Миналото е

въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия.Светът не се движи като по права чертапрез времето и не

754/1197

върви от миналото към бъдещето.Обратното, времето се движи набезкрайни спирали през и вътре

в нас.

Вечността не е безкрайно време, тя ебезвремие. Ако искаш да постигнешвечно просветление,

премахни от съзнанието си миналото ибъдещето и живей в настоящия миг.Шамс все ми

повтаряше:

- Настоящият миг е единственото, коетосъществува и което ще съществува някога,разбираш

ли? Проумееш ли тази истина, вече нямакакво да те уплаши. Тогава можеш да семахнеш завинаги

755/1197

от този бордей.

Байбарс се взираше внимателно в лицетоми. Извърнеше ли се към мен, дясното муоко

гледаше някъде настрани. Изпитвахчувството, че заедно с нас в стаята имаоще някой, когото не

виждам. Байбарс ме плашеше.

Разбрах, че е най-добре да не говоряповече за Шамс, и поднесох на Байбарскана бира, която

той изгълта набързо.

- Е, в какво си най-добра! - попита, следкато изпи и втора бира. -Нали вие,момичетата, си

имате всяко някаква дарба? Знаеш ли даиграеш кючек?

756/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 91

Отвърнах, че нямам такива дарби и че ида съм умеела нещо навремето, вече съмго забравила,

сякаш страдам от неизвестна болест.Шефката щеше да ме убие, ако чуеше, чеговоря така на

клиент, но аз нехаех. Истината бе, четайно се надявах Байбарс да прекаранощта с друго момиче.

За мое разочарование обаче той свирамене и каза, че му е все тая. Послеизвади кесията си,

изсипа от нея в дланта сичервеникавокафяво вещество и след катого лапна, задъвка бавно.

757/1197

- Искаш ли и ти? - попита ме.

Аз поклатих глава. Бях наясно какво е.

- Не знаеш какво пропускаш.

Той се ухили и след като се отпусна налеглото, се понесе извън собственото ситяло към

вцепенението на канабиса.

Онази вечер, опиянен от бирата иканабиса, Байбарс започна да се хваликакво е видял по

бойните полета. Каза, че макар и Чингисхан да е мъртъв и плътта му да се разлага,неговият

призрак и досега предвожда войските намонголците. Насъсквани от него, тенападали кервани,

758/1197

плячкосвали села и избивали и мъже, ижени. Разправи ми и как след като пополесражението

останели стотици загинали и ранени, адесетки други щели да издъхнат всекимомент, над всичко се

спускало булото на тишината, леко катоодеяло в студена зимна нощ.

- Тишината, която настава след страшнобедствие, е най-умиротворяващият звук,който ще

чуеш под това небе - изпелтечи Байбарс.

- Звучи толкова тъжно - промълвих аз.

Изведнъж в него не останаха повече думи.Вече нямаше за какво да говорим.Байбарс ме

759/1197

сграбчи, бутна ме на леглото и смъкнадрехата ми. Очите му бяха кървясали,гласът - пресипнал,

той вонеше отблъскващо на канабис, напот и на похот. Облада ме с едно-единствено движение,

рязко и грубо. Опитах се да се поместявстрани и да отпусна бедра, за да не меболи толкова,

Байбарс обаче ми затисна гърдитетолкова силно с две ръце, че не можех ида помръдна. Макар и

вече да бе свършил вътре в мен,продължи да се клати напред-назад катокукла на конци, която е

задвижвана от невидими ръце и не можеда се спре. Очевидно неудовлетворен, седвижеше толкова

760/1197

грубо, че се притесних да не се възбудиотново, после обаче най-неочаквановсичко приключи. Без

да слиза от мен, Байбарс ме погледна снеприкрита омраза в лицето, сякаштялото, което преди миг

го е възбудило, вече го отвращава.

- Облечи нещо - заповяда и се претърколивстрани.

Сложих си дрехата и видях с крайчеца наокото как той лапа още канабис.

- Искам оттук нататък да си милюбовница - отсече с издадена челюст.

Не беше нещо необичайно клиентите даотправят такива искания. Знаех даизлизам от

761/1197

деликатното положение, като създавам уклиента измамното впечатление, че щеми бъде приятно да

му стана любовница и да обслужвам самонего, но за да се случи такова нещо, тойтрябва първо да

се поохарчи и да ощастливисъдържателката. Днес обаче не ми бешедо преструвки.

- Не мога да ти бъда любовница -отвърнах. - Много скоро ще се махна оттова място.

Байбарс прихна, сякаш това бе най-смешното, което е чувал някога.

- Не можеш да го направиш - отсечеубедено. Знаех, че не бива да се карам снего, но не се

762/1197

сдържах.

- Ние с теб не сме много различни. Идвамата сме вършили в миналото неща,за които

съжаляваме горчиво. Но благодарение надлъжността, която заема чичо ти, теб тенаправиха

пазвантин. А аз си нямам чичо, който дасе застъпи за мен.

Лицето на Байбарс се вкамени, а очитему, дотогава студени и отчуждени,изведнъж се

разшириха от ярост. Той се спусна и месграбчи за косата.

- Бях добър с теб - ревна Байбарс. - закаква се мислиш? Отворих уста да кажанещо, но ме

763/1197

прониза остра болка. Байбарс ме фраснапо лицето и ме изтика при стената.

Не ми беше за пръв път. И други клиентиме бяха били, но не чак толкова жестоко.

Паднах на пода, а Байбарс започна да мерита с все сила по ребрата и краката и дасипе обиди.

Точно тогава изживях нещоизключително странно. Докато, смазанаот ударите, се гърчех от болка,

душата ми - или онова, което почувствахкато душа - се отдели от тялото и сепревърна в хвърчило,

леко и свободно.

Не след дълго се носех из въздуха. Реех се,сякаш хвърлена в спокоен вакуум, в койтоняма

764/1197

срещу какво да се съпротивлявам и къдеда отида. Минах над наскоро ожънатиниви с пшеница,

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 92

където вятърът развяваше забрадките намладите селянки, а нощем светулкитепримигваха тук-там

като вълшебни светлинки. Имахчувството, че падам, но не надолу, анагоре, към бездънното небе.

Дали не умирах? Ако това наистина бешесмъртта, в нея нямаше нищо ужасно.Притесненията

ми се разсеяха. Бях се озовала на място,където царяха пълна чистота и лекота,във вълшебна земя,

765/1197

където не можеше да ме повали нищо.Изневиделица разбрах, че изживявамуплахата си и че за моя

изненада тя не е страшна. Дали презцялото време не се плашех да се махна отбордея именно

защото ме беше страх, че ще ме наранят?Зарадвана, проумях, че щом успявам дане се страхувам от

смъртта, мога да напусна тази сквернадупка.

Шамс от Тебриз беше прав. Имаше самоедна мръсотия, мръсотията вътре в нас.Затворих очи

и си представих другото си Аз: непорочно,разкаяно, то изглеждаше много по-младои си тръгваше

766/1197

от бордея, за да навлезе в новия живот.Грейнало от младост и увереност, етокакво щеше да бъде

лицето ми, ако усещах в живота сисигурност и любов. Образът беше толковапримамлив и

истински, че въпреки кръвта пред очитеми и туптящата болка в ребрата Аз не сесдържах и се

усмихнах.

Кимя

Коня, януари 1246 година

Бързах, поруменяла и леко потна, дазаговоря Шамс от Тебриз, бях набраласмелост да го

767/1197

попитам за най-задълбочения прочит наКорана. Исках да го направя от няколкоседмици, но все не

се откриваше случай. Уж живеехме подедин покрив, а пътищата ни не сепресичаха. Но днес

сутринта, докато метях двора, Шамсизникна до мен, беше сам и в бъбривонастроение. И този път

успях не само да поприказвам по-дълго снего, но и да го погледна в очите.

- Как си, скъпа Кимя? - попита той весело.

Нямаше как да не забележа, че Шамсизглежда замаян, сякаш току-що ставашеот сън или бе

768/1197

получил поредното видение. Знаех, че гиполучава, при това напоследък по-честоотвсякога, и вече

се бях научила да разчитам знаците.Получеше ли видение, Шамспребледняваше и гледаше

замечтано.

- Задава се буря - прошепна той, присвилочи срещу небето, където се въртяхасивкави

снежинки, предвестници на първия снягза тази година.

Стори ми се, че точно сега е време да музадам въпроса, който ме мъчеше.

- Помниш ли, веднъж ми каза, че всекиразбира Корана според дълбочината напрозрението

769/1197

си? - подхванах предпазливо. - Оттогававсе искам да те питам за четвъртоторавнище.

Шамс се извърна към мен и плъзнапоглед по лицето ми. Харесваше ми да севзира

внимателно в мен. Смятах, че в такивамигове, със свити устни и леки бръчки почелото, е най-

красив.

- Четвъртото равнище е неизразимо -отвърна той. - Има равнище, след коетоезикът е

безсилен. Щом навлезеш в зоната налюбовта, вече не ти трябва език.

770/1197

- Иска ми се някой ден да навляза взоната на любовта - изпелтечих, веднагаслед това обаче се

притесних. - За да чета Корана с по-голямо прозрение де.

Върху устните на Шамс заигра лекаусмивка.

- Сигурен съм, че и това ще стане, ако гоносиш в себе си. Ще се гмурнеш вчетвъртото

течение и тогава вече ще бъдеш реката.

Бях забравила смесените чувства, коитоединствен Шамс можеше да породи вмен. До него се

чувствах и дете, което опознава нановоживота, и жена, готова да отгледа вутробата си живот.

771/1197

- В какъв смисъл „ако го нося в себе си"? -попитах го. - В смисъл ако ми е такавасъдбата ли?

- Да - кимна той.

- Но какво значи „съдба"?

- Не мога да ти кажа какво е съдба.Единственото, което мога да ти кажа, екакво не е тя.

Всъщност има правило по този въпрос.Съдбата не означава, че животът ти естрого предначертан.

Затова е признак на пълно невежество даоставиш всичко на съдбата и да недопринасяш дейно за

музиката на всемира. Тази музика евсепроникваща и се състои от четирийсетразлични равнища.

772/1197

Съдбата ти - това е равнището, където щесвириш своята мелодия. Едва ли щесмениш инструмента,

но зависи единствено от теб доколкодобре ще свириш.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 93

Сигурно съм го погледнала неразбиращо,понеже той реши, че е нужно да обясни.Хвана ме за

ръката и я стисна леко. Каза с тъмнидълбоки очи:

- Разреши да ти разкажа нещо. И миразправи ето какво:

- Веднъж една млада жена попитала единдервиш какво е съдба. „Ела с мен -отвърнал той. -

773/1197

Нека погледнем заедно света!”. Не следдълго двамата се натъкнали на шествие.Отвеждали един

убиец на площада, където щели да гообесят. Дервишът попитал: Този мъж щебъде екзекутиран.

Но дали защото някой му е дал пари да сикупи оръжието, с което е извършилубийството? Или

защото никой не го е спрял, докато еизвършвал, престъплението? Или пъкзащото след това някой

го е хванал? Къде в този случай епричината и къде - последствието?"Прекъснах го и отговорих:

- Този човек ще бъде обесен, защото еизвършил нещо ужасно. Ще си плати застореното. Това

774/1197

е причината, пак това е и последствието.Има добри и лоши неща, има и разликамежду тях.

- Ах, сладка Кимя - отвърна Шамс с тихглас, сякаш изведнъж се е почувствалуморен. -

Обичаш разликите, понеже смяташ, че стях се живее по-лесно. Ами ако нещата неса през цялото

време толкова ясни?

- Но Бог иска от нас да сме ясни. Иначенямаше да има такива неща като харам ихалал20.

Нямаше да има ад и рай. Представи сикакво щеше да бъде, ако не можеш дауплашиш хората с ада

775/1197

и да ги насърчиш с рая. Светът щеше дабъде много по-страшен.

20 Забраненото и позволеното. - Б. пр.

Из вятъра прехвърчаха снежинки и Шамссе надвеси, за да ме загърне с шала. Замиг застинах,

усетила мириса на тялото му. В него седолавяше уханието и на сандалово дърво,и на кехлибар, а

отдолу - на пръст след дъжд. Почувствах встомаха си топло сияние, между кракатаме плисна

желание. Колко смущаващо беше и всъщото време - странно - изобщо не бешесмущаващо.

776/1197

- В любовта границите са замъглени -рече Шамс, гледаше ме състрадателно, нои угрижено.

За коя любов говореше, дали за Любовтакъм Бога, или за любовта между мъж ижена? Беше

ли възможно да има предвид нас? Имашели изобщо такова нещо - „нас"?

Без да подозира какви мисли ме терзаят,Шамс продължи:

- Пет пари не давам за ада и за рая. Бихпредпочел да угася огъня в ада и даподпаля рая, та

хората да обикнат Бога не за друго, азаради самата любов.

777/1197

- Бива ли да говориш така! Хората са зли.Не всички ще те разберат - рекох, без даосъзнавам,

че е трябвало да обмисля по-добре товапредупреждение, докато не съм разбралацелия смисъл,

заложен в него.

Шамс се усмихна смело, направо храбро.Позволих му да ме държи като в плен,дланта му

върху ръката ми беше топла и тежка.

- Вероятно си права, но не смяташ ли, четова ми дава още по-големи основания даговоря

каквото мисля? Пък и тесногръдитебездруго са глухи. Каквото и да кажа, зазапушените им уши си

778/1197

е чисто богохулство.

- А за мен, каквото и да кажеш, е сладко.

Шамс ме погледна с неверие, граничещо сизумление. Аз обаче бях по-стъписана иот него.

Как изобщо можех да кажа такова нещо?Да не бях обезумяла? Или ме бешеобсебил някой джин?

- Извинявай, но трябва да вървя - рекох искочих на крака.

Страните ми пламтяха от срам, сърцетоми туптеше от всичко, което бях казала йкоето бях

оставила неизречено. Хукнах от дворакъм къщата. Но още докато тичах,нямаше как да не призная

779/1197

истината, която знаех от самото начало:че съм влюбена в Шамс от Тебриз.

Шамс

Коня, януари 1246 година

Брътвежите, злословията за другите савтора природа на мнозина. Чувал съмкакво се говори

за мен. Още откакто съм дошъл в Коня, меодумват. Това не ме изненадва. Макар и вКорана да е

казано, че е най-голям грях да клеветиш,повечето хора не се и опитват да гоизбягват. Вечно

осъждат онези, които пият вино, илитърсят прелюбодейки, за да ги убият скамъни, а не виждат

780/1197

нищо лошо в сплетните, които за Бога самного по-тежък грях.

Покрай всичко това се сетих за еднаистория.

Веднъж някакъв мъж дотичал при единсуфист и му рекъл запъхтян:

- Ей, онези там носят тепсии, виж, виж!Суфистът отвърнал спокойно:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 94

- Какво ни засяга това? Какво ми влиза вработата?

- Но те носят тепсиите в твоя дом! -възкликнал мъжът.

- В такъв случай на теб какво ти влиза вработата? - казал суфистът. За съжалениехората

781/1197

вечно надзъртат в тепсиите на другите.

Вместо да си гледат работата, ги съдят. Непреставам да се изумявам какви самонеща си

измислят! Стигне ли се до подозрения иЗлословия, въображението им не знаепредел.

В града явно има хора, убедени, че съмнегласен главатар на асасините. Някоистигат дотам да

твърдят, че съм син на последния имамисмаилит на Аламут. Разправят, че съмвладеел много добре

черната магия и било достатъчно дапрокълна някого, та той да умре на място.Други пък ми

782/1197

отправят възмутителното обвинение, чесъм бил омагьосал Руми. И че всякасутрин съм го карал да

пие по изгрев слънце супа от змии, за дасъм сигурен, че няма да развали магията.

Чуя ли такива небивалици, се смея и ситръгвам. Какво друго ми остава? Как

раздразнителността на околните може данавреди на един дервиш? Дори и моретода погълне целия

свят, как ще пострада една патица?

Въпреки това виждам, че хората околомен са разтревожени, особено СултанВалад. Буден

младеж е, сигурен съм, че някой ден щестане най-добрият съратник на баща си. ИКимя, сладката

783/1197

Кимя... Тя също изглежда притеснена. Нонай-страшното на сплетните е, че с тяхчернят и Руми. За

разлика от мен той не е свикнал дазлословят за него. Голяма мъка ми е дагледам как се разстройва

от думите на невежите. Мауланапритежава голяма душевна красота.Докато аз нося в себе си и

красота, и грозота. На мен ми е по-лесно,отколкото на него, да се справям сгрозотата на другите.

Но как един начетен книжник, свикнал даводи вглъбени разговори и да стига дологични

заключения, да се справи с дрънканицитена невежите?

784/1197

Не е чудно, че пророкът Мохамед е казал:„На този свят съжалявам три вида хора.Богаташът,

който е изгубил богатството си, тачениятчовек, който е изгубил уважението къмсебе си, и

мъдрецът, който е заобиколен от невежи."

Все пак неволно си мисля, че във всичкотова може би има и нещо добро за Руми.Злословията

са необходима, макар и болезненасъставка от вътрешното му преображение.Цял живот той се

радва на уважение и на безукорно име,хората му се възхищават и му подражават.Не знае какво е

785/1197

да не те разбират и да те осъждат. Нитопък, за разлика от другите, се е чувствалпонякога самотен и

уязвим. Егото му не е било наранявано, нее било дори малко накърнявано. А тойима нужда от

това. Колкото и да е болезнено, ако сипоел по пътя, в крайна сметка е добре дазлословят за теб.

Такова е Правило номер трийсет:Истински суфист е онзи, който, и да гообвиняват несправедливо,

и да го осъждат поголовно, търпибезропотно и не изрича и една-едничкалоша дума за своите

зложелатели, Суфистът никога не осъжда.Как е възможно да имаш противници,съперници и дори

786/1197

хора, които за теб са „други", приположение че изобщо нямаш „Аз“?

Как е възможно някой изобщо да осъжда,при положение че има само Един?

Ела

Нортхамптън, 17 юни 2008 година

Беше така любезна, любима Ела, да мепомолиш да ти разкажа още. Ако трябвада съм

откровен, не ми е лесно да пиша за тозипериод от живота си, понеже тойпробужда нежелани

спомени. Но въпреки това продължавам:

След смъртта на Марго животът ми сепромени до неузнаваемост. Хванах се снаркомани, не

787/1197

пропусках купоните, които продължавахадо сутринта, ходех редовно по нощнитеклубове на

Амстердам, където преди не бях стъпвал,и търсех утеха и състрадание все на места,където не

можех да ги получа. Превърнах се внощна птица, сприятелявах се не с когототрябва, будех се в

леглата на непознати и само за няколкомесеца отслабнах над дванайсеткилограма.

Първия път, когато смърках хероин,повърнах и ми прилоша, цял ден мецепеше глава.

Организмът ми беше изхвърлил дрогата.Това беше знак, но аз не бях в състояниеда го видя. Още

788/1197

преди да се усетя, замених смъркането синжекции. Марихуана, хашиш, ЛСД,кокаин - опитвах

всичко, което ми паднеше в ръцете. Не митрябваше много време, за да стана напарцал - душевно и

физически. Каквото и да правех, беподчинено на една цел: да се надрусам.

А щом се надрусах, измислях как по-зрелищно да сложа край на живота си.Опитах дори

бучиниш, както е направил Сократ, ноили отровата му не ми подейства, илионова, което купих зад

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 95

789/1197

един китайски ресторант, е било най-обикновено тъмно растение. Нищо чуднода са ми пробутали

зелен чай и да са се посмели хубаво за моясметка. Сутрин често се будех нанепознати места с

някой нов до мен, но със същата пустота,която ме ядеше отвътре. За мен сегрижеха разни жени.

Някои бяха по-млади, други - много по-възрастни. Живеех в къщите им, спях влеглата им, ходех по

вилите им, ядях каквото ми сготвеха,носех дрехите на мъжете им, пазарувах скредитните им карти

и отказвах да им дам поне мъничколюбов, която те искаха и която безспорнозаслужаваха.

790/1197

Животът, който бях избрал, бързо си казадумата. Останах без работа, останах безприятели,

накрая изгубих и жилището, къдетодвамата с Марго бяхме прекарали многощастливи дни. Щом се

разбра, че вече не издържам на тозиначин на живот, отидох на квартира,където всичко беше общо.

Над година и три месеца живях заедно сдруги в къща под наем в Ротердам. В неянямаше врати,

нито вътрешни, нито външни, нито дорив банята. Всичко беше общо. Песните,мечтите, джобните

пари, дрогата, храната, леглата... Всичкоосвен болката.

791/1197

Години наред живях сред наркотици иразврат и накрая стигнах дъното - бях сепревърнал в

сянка на някогашното си „Аз". Еднасутрин, докато си миех лицето, сепогледнах в огледалото.

Никога не бях виждал човек, който да етолкова млад и в същото време толковатъжен и съсипан.

Върнах се в леглото и се разплаках катомалко дете. Същия ден седнах да ровя изкашоните, където

пазех вещите на Марго. Книгите й,дрехите, грамофонните плочи, шнолите,бележниците, снимките

- сбогувах се с всичко, което държах заспомен. После прибрах отново нещата покашоните и ги

792/1197

дадох на децата на имигрантите, коитоМарго толкова бе обичала навремето.Беше 1977 година.

С помощта на пратени ми от Бога познатинамерих работа като фотограф в известно

туристическо списание. Така се отправихс платнен куфар и със снимка в рамка наМарго към

Северна Африка, за да избягам от човека,в който се бях превърнал.

После в Атласките планини в Сахарасрещнах един антрополог британец,който ми даде идея.

Попита ме дали ми е минавало през умада стана първият западен фотограф,проникнал в най-

793/1197

свещените ислямски градове. Не разбрахза какво ми говори. Антропологът миобясни, че според

един закон в Саудитска Арабия билострого забранено немюсюлмани да влизатв Мека и Медина.

Там не можели да ходят християни июдеи, освен ако не намерели начин дапроникнат в града и да

направят снимки. Ако те заловели, щелида те пратят в затвора, че и по-страшно.Бях целият слух.

Тръпката да проникна в забраненатеритория, приливът на адреналин,мисълта да направя нещо,

което не е успявал никой преди мен, да неговорим пък за славата и парите, коитонакрая щях да

794/1197

получа... идеята ме привлече така, кактомуха налита на мед.

Антропологът обясни, че не мога да гонаправя сам и ми трябват връзки.Предложи да

поразпита из суфи братства наоколо.Човек не знаел, току-виж се съгласели дапомогнат.

Не знаех нищо за суфизма и той изобщоне ме вълнуваше. Нямах нищо против дасе срещна

със суфистите, стига да ми помогнеха. Замен те не бяха нищо повече от средство запостигане на

целта. Но по онова време такива бяха ивсички останали.

795/1197

Животът е странно нещо, Ела. Накраятака и не стигнах в Мека или Медина.Нито тогава, нито

по-късно. Дори и след като приех исляма.Съдбата ме тласна по съвсем друг път снеочаквани

превратности и перипетии, всяка от коитоме промени толкова дълбоко инеобратимо, че не след

дълго първоначалната цел изгубивсякакво значение. Въпреки че отпърво серъководех от чисто

материални подбуди, в края напътуването бях нов човек.

Колкото до суфистите, кой да знае, чеонова, което бях възприемал катосредство за постигане

796/1197

на целта, накрая ще се превърне в целсама за себе си? Наричам тази част отживота си своята среща

с буквата „у" в думата „суфи".

С любов, Азис

Пустинна роза блудницата

Коня, Февруари 1246 година

Беше мрачно и мразовито, когатонапуснах бордея: най-студеният ден отчетирийсет години

насам. Тесните криволичещи улициблестяха от току-що навалелия сняг, отпокривите на къщите и

минаретата на джамиите висяха с опаснакрасота остри ледени висулки. В раннияследобед вече бе

797/1197

сковал такъв студ, че по улиците имашезамръзнали котки с мустаци, превърналисе в тънки ледени

нишки, а няколко паянтови къщи сесрутиха под тежестта на снега. Следуличните котки най-много

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 96

страдаха бездомните в Коня. Откриха пет-шест замръзнали тела, всички свити катозародиши, с

блажени усмивки върху лицата, сякашочакваха да се преродят за по-добър и по-топъл живот.

В късния следобед, когато всички бяхалегнали да подремнат преди вечернатасуетня, аз

798/1197

излязох крадешком от стаята си. Взехсамо няколко обикновени дрехи и оставихвсички копринени

рокли и труфила, които слагах в по-особени случаи. Каквото беше спечеленов бордея, щеше да си

остане там.

Когато слязох до средата на стълбището,видях, че Магнолия стои на входнатаврата и дъвче

кафявите листа, към които бешепристрастена. Беше по-възрастна отвсички други момичета в

бордея и напоследък се оплакваше, чеполучавала горещи вълни. Нощем я чувахда се мята и върти

799/1197

в леглото. Не беше тайна, че жената в неяси отива. По-младите момичета сешегуваха, че

завиждали на Магнолия, понеже веченямало да се притеснява от менструации,бременности и

аборти и щяла да спи всяка нощ с мъж, новсички знаехме, че една възрастнаблудница едва ли ще

оцелее.

Веднага щом видях Магнолия, осъзнах, чемога да направя само две неща: или да севърна в

стаята си и да забравя, че съм искала дабягам, или да мина през вратата и да сипонеса

последиците. Сърцето ми избра второто.

800/1197

- Ей, Магнолия, по-добре ли се чувстваш?- попитах с надеждата, че гласът ми епрозвучал

ведро и нехайно.

Лицето на Магнолия светна, но после тяпак се начумери - беше забелязалачантата в ръката

ми. Нямаше смисъл да лъжа. Магнолиязнаеше, че съдържателката ми езабранила да напускам

стаята си, камо ли пък бордея.

- Тръгваш ли си? - ахна тя, сякаш доривъпросът я плашеше.

Не казах нищо. Сега беше неин ред даизбира. Можеше или да ме спре и дапредупреди

801/1197

всички какво съм намислила, или простода ме остави да изляза. Магнолия се взряугрижено и

огорчено в мен.

- Прибирай се в стаята си, Пустинна роза -рече ми. - Съдържателката ще пратиЧакаловата

глава да те догони. Толкова ли не знаешкак постъпи той с...

Но не довърши изречението. Това бешеедно от неписаните правила в бордея: неотваряхме

дума за нещастници, които бяха работилитук преди нас и си бяха отишлипреждевременно, а в

802/1197

редките случаи, когато ги споменавахме,внимавахме да не изричаме имената им.За какво да ги

тревожим в гроба? Те вече бяхаприключили с живота и беше най-добреда ги оставим да почиват в

мир.

- И да избягаш, как ще си вадиш хляба? -продължи да упорства Магнолия. - Щеумреш от

глад.

Онова, което виждах в очите й, бешестрах: не че ще се проваля и ще бъданаказана от

съдържателката, а че може и да успея.Канех се да извърша онова, за което тявинаги бе мечтала,

803/1197

ала не бе дръзвала да опита, и сега меуважаваше, но и ме мразеше за смелостта.За миг се

разколебах и сигурно щях да се върна, аков главата ми не продължаваше да ехтигласът на Шамс от

Тебриз.

- Пусни ме да мина, Магнолия - рекох. -Няма да стоя тук и ден повече.

Чувствах, след побоя, който ми нанесеБайбарс, и след като видях смъртта влицето, че нещо в

мен се е променило необратимо. Сякашбях изгубила всякакъв страх. При всичкиположения

804/1197

нехаех. Бях решена да посветя остатъка наживота си на Бога. За мен беше все едноколко ми

остава, дали един-единствен ден илидълги години. Шамс от Тебриз бешеказал, че вярата и

любовта превръщат хората в герои,защото заличават в сърцата им страха итревогите. Започвах да

разбирам какво е имал предвид.

И най-странното бе, че Магнолия също горазбираше. Тя ме изгледа дълго иизмъчено и бавно

се отдръпна встрани, за да ми стори път.

Ела

Нортхамптън, 19 юни 2008 година

805/1197

Благодаря ти за състраданието, любимаЕла.

Радвам се, че разказът ми ти е харесал иче често мислиш за него. Нямам навикада обсъждам

с когото и да било миналото си, ноколкото и да е странно, ми олеква, когатоти разказвам за него.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 97

Прекарах лятото на 1977 година принеколцина суфисти в Мароко. Стаята мибеше бяла,

малка и обикновена. В нея нямаше другоосвен най-необходимото: дюшек, газеник,кехлибарена

806/1197

броеница, цвете в саксия при прозореца,талисман срещу уроки и бюро от ореховодърво със

стихосбирка на Руми в чекмеджето. Безтелефон, без телевизор, без часовник иелектрически ток.

Това не ми пречеше. Години наред бяхживял по общи квартири и не виждахзащо да не оцелея и в

братство на дервиши.

Първата вечер учителят Самид дойде встаята ми да провери как съм. Каза, чесъм добре

дошъл да остана при тях, докато бъдаготов да поема към Мека. Но имало едноусловие: никакви

наркотици!

807/1197

Помня, лицето ми пламна като на малкодете, хванато да бърка в кутията сбонбони. Откъде

бяха разбрали? Дали, докато ме е нямало,не бяха ровили в куфара ми? Никога нямада забравя

какво ми каза при тази мисъл учителят:„Не е нужно, братко Крейг, дапроверяваме багажа ти, за да

разберем, че употребяваш наркотици.Очите ти са като на наркоман."

И най-странното, Ела, е, че до онзи ден несе смятах за наркоман. Бях повече отсигурен, че се

владея и че дрогата ми помага дапреодолявам трудностите. „Едно е дапритъпиш болката, съвсем

808/1197

друго е да я излекуваш - продължиучителят Самид. - Щом упойката теотпусне, болката пак си е

там."

Знаех, че е прав. Самонадеяно им връчихвсички наркотици, които носех, дорихапчетата за

сън. Не след дълго обаче се видя, черешителността ми не е достатъчно силна,за да ме измъкне от

онова, което ми предстоеше да изживея.През четирите месеца, които прекарах вмалкото братство,

наруших обещанието си и над десетинапъти прекрачих чертата. Въпреки че бяхчужденец, не ми

809/1197

беше никак трудно да намеря дрога, тъйкато бях избрал опиянението предтрезвия ум. Една нощ се

върнах в братството мъртвопиян и видях,че всички врати са залостени отвътре.Наложи се да спя в

градината. На другия ден учителят Самидне ме попита нищо, а аз не тръгнах да сеизвинявам.

Ако не броим тези срамни случаи, успявахда намирам със суфистите общ език и се

наслаждавах на спокойствието, коетовечер се спускаше над братството.Чувствах се странно, че

съм там, но ме обземаше и особенаведрост и макар за мен да не беше ново даживея с много хора

810/1197

под един покрив, там открих нещо, коетоне бях вкусвал дотогава: душевен мир.

На пръв поглед живеехме задружно:всички ядяхме, пиехме и вършехме едно исъщо по едно

и също време, но бяхме и насърчавани иот нас се очакваше дълбоко в себе си дабъдем сами и да се

взираме в душата си. Поемеш ли по пътяна суфизма, първо откриваш изкуствотода си сам сред

тълпата. След това откриваш в самотатаси тълпата - гласовете вътре в теб.

Докато чаках суфистите в Мароко да мепрехвърлят здрав и невредим в Мека иМедина, четях

811/1197

ненаситно суфи философия и поезия - вначалото от скука и понеже нямаше какводруго да правя, а

после с все по-голям интерес. Подобно начовек, който не е осъзнавал колко ежаден, докато не е

отпил първата глътка вода, установих, чесрещата ми със суфизма ме кара дакопнея за още и още.

От всички книги, които изчетох оновадълго лято, най-голямо впечатление минаправиха стиховете

на Руми.

Три месеца по-късно учителят Самид мизаяви най-неочаквано, че съм муприличал на някого

812/1197

- на странстващия дервиш Шамс отТебриз. Каза, че според някои Шамс билотявлен еретик, но че

за Руми бил Луната и Слънцето.

Бях заинтригуван. Но това не беше чистолюбопитство. Докато слушах как учителятСамид ми

разказва още и още за Шамс, усетих, ченастръхвам целият, и изпитах чувството,че вече съм

изживявал това.

Сега вече ще си помислиш, че съм луд. Носе кълна в Бога, че в онзи миг чухшумолене на

коприна - отначало някъде в далечината,сетне все по-близо, и видях сянката начовек, който не

813/1197

беше там. Това вероятно беше вечерниятветрец, разклатил клоните, или може бидве ангелски

крила. При всички положения изведнъжразбрах, че не трябва да ходя никъде.Вече. Беше ми дошло

до гуша вечно да мечтая да съм някъдедругаде, някъде далеч, вечно да бързамвъпреки себе си.

Вече бях там, където исках да бъда.Единственото, което трябваше данаправя, беше да остана

и да се взра в душата си. Наричам тазинова част от живота си своята среща сбуквата „ф" в думата

„суфи".

С любов, Азис

814/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 98

Шамс

Коня, февруари 1246 година

Бурен откъм събития се очертавашеденят, заранта напредваше по-бързо отобикновено,

небето беше сиво и похлупено. Надвечернамерих Руми в стаята му - седеше припрозореца с чело,

което се бе сбърчило замислено, и спръсти, прехвърлящи неспокойнозърната на броеницата.

Тежките плюшени завеси бяха дръпнатинаполовина и в стаята беше сумрачно,само на мястото,

815/1197

където седеше Руми, падаше страннаивица дневна светлина, от която всичкоприличаше на сън.

Неволно се запитах дали Руми ще седосети за истинските намерения задонова, което се канех да го

питам, или ще се стъписа и разстрои.

Докато стоях там и попивах ведрия миг,но и се чувствах леко притеснен, получихкратко

видение. Пред мен изникна Руми, бешемного по-стар и изнемощял в сравнениесъс сега, беше в

тъмнозелена дреха и седеше на съвсемсъщото място: изглеждаше по-състрадателен и великодушен

816/1197

отвсякога, но с траен белег в сърцето си смоята форма. Тутакси разбрах две неща:че Руми ще

прекара старостта си тук, в тази къща. Иче раната, нанесена от отсъствието ми,няма да зарасне

никога. В очите ми избиха парливи сълзи.

- Добре ли си? Виждаш ми се блед - казаРуми.

Насилих се да се усмихна, но върхуплещите ми тежеше бремето на онова,което смятах да

кажа. Гласът ми прозвуча някактреперливо и по-слабо, отколкото исках.

- Не съм особено добре. Прежаднял съм, ав къщата няма нищо, което да утолижаждата ми.

817/1197

- Да помоля ли Кера да направи нещо? -попита Руми.

- Не, онова, което ми се пие, не е вкухнята. В пивницата е. Иска ми се да сенапия.

Престорих се, че не съм забелязал сянкатана недоумението, мярнала се върхулицето на Руми,

и продължих:

- Вместо да ходиш до кухнята за вода, щеотидеш ли до пивницата за вино?

- Искаш да ти донеса вино? - попита Руми,като изрече последната думапредпазливо, сякаш се

страхуваше да не я счупи.

818/1197

- Точно така. Ще ти бъда многопризнателен, ако ни донесеш вино. Двебутилки са

достатъчни, една за теб и една за мен. Номного те моля, направи ми една услуга.След като отидеш

в пивницата и вземеш бутилките, не севръщай веднага. Поостани малко там.Поговори с хората. Аз

ще те чакам тук. Не е нужно да бързаш.

Руми ме погледна и раздразнено, иизумено. Сетих се за лицето напослушника в Багдад,

който искаше да дойде с мен, но не сепрестрашаваше, защото държешепрекалено много на

819/1197

мнението на другите. Не искаше да петнидоброто си име и това го спря. Сега сезапитах дали Руми

също ще се спре заради доброто си име.

Но за мое огромно облекчение той сеизправи и кимна.

- Никога досега не съм стъпвал в пивницаи не съм пил вино. Според мен не е хубавода се

пие. Но ти се доверявам напълно, защотовярвам в любовта между нас. Сигурно сиима причина да

ме молиш за такова нещо. Ще отида да нидонеса вино.

След тези думи той се сбогува и тръгна.

Веднага щом излезе от стаята, се свлякохна земята в неописуем възторг. Грабнах

820/1197

кехлибарената броеница, която Румибеше оставил, благодарих отново и отновона Бога, задето ми е

дал истински съмишленик, и се замолихкрасивата му душа да не изтрезняваникога от опиянението

на Божествената Любов.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Огън

Всичко, което вреди, опустошава и руши

Сюлейман пияницата

Коня, Февруари 1246 година

Безумни неща ми се привиждат, аковиното ме хване, но дори на мен ми сестори пълна лудост

821/1197

да забележа, че в пивницата влиза недруг, а великият Руми. Ощипах се,(видението обаче не се

разсея.

- Ей, Христос, какво си ми донесъл, бечовек? - ревнах аз. - Виното в последнатабутилка явно

е много силно. Изключено е да седосетиш какви халюцинации получавам.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 99

- Млъквай, глупчо такъв - пошушна някойзад мен.

Обърнах се да видя кой ми правизабележка и изумен, забелязах, че всичкив пивницата,

822/1197

включително Христос, са се втренчиливъв вратата. В помещението се бешевъзцарила зловеща

тишина, озадачено изглеждаше дорикучето на кръчмата Саки21, което се бешепроснало с

клюмнали уши, долепени до пода.Търговецът на персийски килими спря дапее ужасните мелодии,

които наричаше песни. Вместо товазалитна с вдигната брадичка и застанапрекалено сериозно,

както застава пиян, решил да мине затрезвен.

Тишината беше нарушена от Христос.

823/1197

- Добре дошъл в пивницата ми, Маулана -поздрави той до немайкъде любезно. - Замен е чест

да те видя под покрива си. С какво мога дати услужа?

Примигах няколко пъти и накраяпроумях, че там наистина стои Руми.

- Благодаря ти - рече той с широка, ностудена усмивка. - Бих искал да вземамалко вино.

21 Букв, „Виночерпец" -Б. а.

Клетият Христос се изненада толкова, чезяпна. Когато дойде на себе си, отведеРуми на

първата свободна маса, която се случиточно до моята!

824/1197

- Селямюн алейкюм - рече Руми още щомседна.

Аз също го поздравих и заговорихлюбезности, но не съм сигурен, че не съмобъркал нещо. С

ведрото си лице, скъпа дреха и красивтъмнокафяв кафтан Руми изглеждашесъвсем неуместно тук.

Наведох се и след като сниших глас дошепот, рекох:

- Много ли невъзпитано ще бъде, акопопитам какво търси тук човек като теб?

- Подложен съм на изпитание, каквотопреминават суфистите -отговори Руми ими намигна,

825/1197

сякаш бяхме първи приятели. - Шамс мепрати тук, за да бъде опетнено доброто мииме.

- И това хубаво ли е? - учудих се аз. Румисе засмя.

- Е, зависи как го погледнеш. Понякога сеналага да унищожиш всичките сипривързаности, за

да надделееш над своето его. Ако смепрекалено привързани към семействотоси, към положението

си в обществото и дори към местнотоучилище или джамия до степен те дазастанат на пътя ни към

Единението с Бога, трябва да разрушимтази привързаност.

826/1197

Не бях сигурен, че съм го разбралправилно, но за размекнатия ми умобяснението си звучеше

съвсем логично. Винаги бях подозирал, четези суфисти са ненормални - пъстрасбирщина,

способна на какви ли не дивотии.

Сега вече беше ред на Руми да се наведенапред и да промълви също през шепот:

- Много грубо ли ще бъде, ако те попитамот какво ти е този белег на лицето?

- Опасявам се, че не е много интересно -отговорих аз. - Късно една нощ сеприбирах и се

натъкнах на пазвантин, който ме скъса отбой.

827/1197

- Но защо? - възкликна Руми, изглеждашеискрено притеснен.

- Защото се бях почерпил с вино - посочихаз бутилката, която Христос беше сложилтоку-що

пред Руми.

Той поклати глава. В началотоизглеждаше напълно объркан, сякаш неможеше да повярва, че

е възможно да се случи такова нещо,после обаче върху устните му заиградружелюбна усмивка. И

двамата продължихме да си говорим.Докато ядяхме хляб и козе сирене,обсъдихме вярата,

828/1197

приятелството и други житейски неща, закоито си мислех, че съм забравил отдавна,но сега с

радост установих, че съм ги изровил отсърцето си.

Малко след залез слънце Руми стана да сивърви. Всички в пивницата се изправихана крака -

да се сбогуват с него. Сцената си я биваше.

- Не можеш да си тръгнеш, без да си никазал защо виното е забранено - заявихаз.

Христос дотича свъсен при мен -притесняваше се да не подразня с въпросаси именития

посетител.

829/1197

- Я да мълчиш, Сюлеймане. Какви са тиявъпроси, дето ги задаваш?

- Не, наистина - настоях аз, без да свалямочи от Руми. - Ето, видя ни. Не смезлодеи, а все ни

изкарват такива. Я ми кажи какво му етолкова лошото да пиеш вино, приположение че не

създаваме неприятности и не вредим наникого?

Въпреки че прозорецът в ъгъла бешеотворен, в пивницата беше станалозадушно и задимено,

а въздухът бе зареден с напрежение.Виждах, че всички изгарят отлюбопитство да чуят отговора.

830/1197

Замислен, добър, трезвен, Руми дойде примен и ми каза ето какво:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 100

Който пие вино,

ако е благ в душата си,

ще го прояви и

щом се напие.

Но ако таи гняв и безочие,

те избиват навън.

И понеже повечето хора са такива, винотое забранено за всички.

Настъпи кратко мълчание - всички сезамислихме над думите му.

831/1197

- Приятели, виното не е безобиднанапитка - обърна се Руми към нас сподновен глас, властен

и в същото време много овладян и твърд, -то изважда на показ най-лошото в нас.Според мен е по-

добре да се въздържаме и да не пием. Стова уточнение не можем да винимпиенето за онова, за

което носим вина самите ние. Трябва дасе стремим да овладяваме собственото сибезочие и гняв.

Това е по-неотложно. В крайна сметка, накогото му се пие, ще пие, а на когото не мусе пие, няма и

да припарва до виното. Нямаме право даналагаме на другите онова, което смятамеза правилно. В

832/1197

религията няма принуда.

При тези думи някои от посетителите впивницата закимаха одобрително. Личноаз

предпочетох да вдигна чашата, понежесъм убеден, че чуем ли мъдри слова, небива да пропускаме

да вдигнем наздравица.

- Ти си добър човек с голямо сърце -рекох. - Каквото и да говорят хората заонова, което

направи днес, а аз съм сигурен, че ще имада го одумват, смятам, че катопроповедник ти прояви

голяма смелост: дойде в пивницата ипоприказва непредубедено с нас.

833/1197

Руми ме погледна приятелски. Послеграбна бутилките вино, до които не себеше и докоснал,

и излезе на лекия вечерен вятър.

Аладин

Коня, Февруари 1246 година

Близо три седмици само чаках момент дапоискам от баща си ръката на Кимя.Часове наред

разговарях наум с него, съставях отново иотново изреченията, обмислях как най-добре да се изразя.

И да ми възразеше нещо, имах готовиотговори. Можеше да ми каже, че ние сКимя сме като брат и

834/1197

сестра, аз обаче щях да му напомня, ченямаме кръвна връзка. Знаех колко обичабаща ми Кимя и

затова смятах и да изтъкна, че ако той ниразреши да се оженим, няма да се налагамомичето да

ходи да живее другаде и ще остане докрая на живота си при нас. Бях обмислилвсичко, само не

можех да улуча момент, когато да смесамо двамата с баща ми.

Но ето че днес вечерта се натъкнах нанего по възможно най-неподходящияначин. Тъкмо

излизах - отивах да се срещна с приятели,когато вратата изскърца, отвори се и вкъщата влезе баща

835/1197

ми, понесъл във всяка ръка по бутилкавино. Застинах и зяпнах от изумление.

- Какво носиш, татко? - попитах.

- А, това ли? - отвърна той, без изобщо дасе смути. - Вино, синко.

- Виж ти! - възкликнах. - В това ли се епревърнал великият Маулана? В старец,победен от

виното?

- Мери си думите - чу се зад мен сърдитглас.

Беше Шамс. Без дори да мигне, мепогледна в лицето и допълни:

- Бива ли да говориш така на баща си! Азго помолих да отиде в пивницата.

836/1197

- Защо ли не съм изненадан? - не сесдържах и се подсмихнах.

И да се обиди от думите ми, Шамс не гопоказа с нищо.

- Можем да го обсъдим, Аладине - отсече.- Стига, разбира се, да не позволявашгнева да

замъглява разсъдъка ти. - После тойнаклони глава и ми каза, че трябва дасмекча сърцето си. - Това

е едно от правилата. Ако искаш даукрепиш Вярата си, трябва да омекнеш всърцето си. За да бъде

вярата ти твърда като скала, сърцето титрябва да е меко като перце. Зарадиболест, злополука,

837/1197

загуба или уплаха, по един или другначин всички ние се изправяме преднеща, които ни учат как да

станем по-малко себични и предубедени ипо-състрадателни и великодушни.Въпреки това някои от

нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и

отпреди. Единственият начин да седоближиш до Истината е да разширишсърцето си, така че то да

обхване всичко човешко и в него пак даостане място за Любовта.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 101

838/1197

- Ти не се меси - заявих му аз. - Неизпълнявам заповеди на пияни дервиши.За разлика от

баща си.

- Как не те е срам, Аладине - избухнататко.

Веднага усетих, че ме пронизва вина, новече беше късно. Плисна ме негодувание,което

смятах, че съм изкоренил.

- Не се и съмнявам, че ме мразиш точнотолкова силно, колкото твърдиш - заявиШамс, - но не

мисля, че и за минута си спрял да обичашбаща си. Толкова ли не виждаш, че мупричиняваш

болка?

839/1197

- А ти толкова ли не виждаш, че ниопропастяваш живота? - не му останахдлъжен аз.

Точно тогава баща ми се спусна с мрачностисната уста и вдигна ръка над главатаси. Мислех,

че ще ме зашлеви, и ми стана още по-неудобно, когато той не го направи - непожела.

- Посрамваш ме - каза, без да ме поглеждав лицето.

Очите ми плувнаха в сълзи. Извърнах се инай-неочаквано се озовах лице в лице сКимя.

Откога ли стоеше там в ъгъла и нинаблюдаваше уплашено? Колко откараницата ни беше чула?

840/1197

Толкова ме досрамя, задето баща ми ме еунижил пред момичето, за което исках дасе оженя,

че ме присви стомах и в устата ми останалош вкус. Имах чувството, че стаята севърти около мен и

аха - да се срути.

Нямах сили да стоя там и миг повече,затова грабнах връхната си дреха, изтикахвстрани

Шамс и изхвърчах от къщата, по-далеч отКимя, по-далеч от всички тях.

Шамс

Коня, Февруари 1246 година

Бутилките вино стояха между нас, бяхапълни с мириса на гореща пръст, на дивитреви и

841/1197

тъмни горски плодове. След като Аладинизлезе, Руми се натъжи, така че известновреме не

можеше да говори. Излязохме двамата напокрития с преспи двор. Беше мрачнафевруарска вечер,

въздухът бе натежал от особеназастиналост. Стояхме там, гледахме какоблаците се носят и

слушахме свят, който не ни предлагашедруго освен тишина. Вятърът донесеотдалеч уханието на

дъбрави с дъх на мускус и за миг ми сестори, че и на двамата ни се иска данапуснем завинаги този

град.

842/1197

После взех едната бутилка вино.Приклекнах до виещ се розов храст,бодлив и гол в снега, и

започнах да изливам виното върхупочвата под него. Лицето на Руми грейнаи той се усмихна с

присъщата си замислена, но иразвълнувана усмивка.

Голата роза оживя бавно и изумително, акожата й омекна и стана като на човек.Направо пред

очите ни на нея се появи един-единственцвят. Продължих да изливам виното ипъпката се обагри в

прелестен топъл оранжев оттенък.

843/1197

След това взех и втората бутилка и яизлях по същия начин. Лекият оранжевцвят стана

яркоален и грейна от живот. На дъното набутилката беше останало вино самоколкото за една

чаша. Напълних я, изпих половината, адругата поднесох на Руми.

Той, този човек, който никога презживота си не беше и близвал алкохол, поес разтреперани

ръце чашата - откликна на жеста ми слъчезарна взаимност, доброта исамообладание.

- Религиозните правила и забрани саважни - каза. - Но те не бива да сепревръщат в

844/1197

безусловни табута. Именно с таковасъзнание пия виното, което ти ми поднеседнес, убеден с

цялото си сърце, че отвъд опиянението налюбовта има трезвост.

Тъкмо да доближи чашата до устните си,аз я грабнах от него и я запокитих наземята. Виното

се разплиска като капки кръв по снега.

- Недей да пиеш - рекох, понеже вечечувствах, че не е нужно да продължавам стова

изпитание.

- Щом не си смятал да ме караш да пиятова вино, защо изобщо ме прати впивницата? -

845/1197

попита Руми и любопитно, исъстрадателно.

- Сам знаеш защо - усмихнах се аз. -Духовното развитие обхваща цялостнотони съзнание, а

не отделни негови страни. Правило номертрийсет и две: Между теб и Бога не бивада стои нищо.

Нито имами, нито попове, нито равиниили други пазители на нравственосттаили религиозното

водачество. Нито духовни учители, нитодори вярата ти. Вярвай в своите ценностии правила, ала

не ги налагай никога на другите. Акопостоянно разбиваш сърцата на хората,каквото и религиозно

846/1197

задължение да изпълняваш, то ебезполезно. Пази се от всякоидолопоклонство, защото идолите

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 102

замъгляват зрението ти. Нека твой водачбъде само и единствено Бог. НаучиИстината, приятелю,

но внимавай да не превърнеш истинитеси във фетиш.

Винаги съм се възхищавал на Руми каточовек и съм знаел, че в живота ми липсваименно

неговото състрадание, безгранично иневероятно. Днес обаче възхитата ми отнего се увеличи

неимоверно.

847/1197

Този свят беше пълен с хора, които давахамило и драго да се доберат до богатство,признание

и власт. Колкото повече знаци на успехапечелеха, толкова повече се нуждаеха оттях. Ненаситни и

лакоми, превръщаха в своя кибла22земното имане и все гледаха в тази посокаи не осъзнаваха, че

стават роби на онова, за което ламтят.Това се срещаше поголовно. Случваше сепрез цялото време.

Но беше рядкост, както са рядкострубините, някой да се е издигнал вживота и да разполага с

колкото щеш злато, слава и власт, а самоза един ден да се откаже от положениетоси и да изложи

848/1197

на опасност доброто си име зарадидуховно пътешествие, за което никой незнае къде и как ще

приключи. Руми беше точно такъв рядъкрубин.

22 Посоката, в която мюсюлманитезастават с лице по Времена молитва. - Б.а.

- Бог иска от нас да сме скромни, безпретенции - казах аз.

- И иска да Го познаваме - добави тихоРуми. - Иска да Го познаваме с всякаклетка на

съществото си. Точно заради това е запредпочитане да сме нащрек и да сметрезви, а не пияни и

замаяни.

849/1197

Съгласих се с него. Седяхме на двора седна-едничка роза между нас, докато несе стъмни и не

застудя. В мразовитата вечер се долавяшеуханието на нещо свежо и сладко. Бяхмелеко замаяни от

Виното на Любовта и зарадван ипризнателен, аз усетих, че в шепота навятъра вече няма отчаяние.

Ела

Нортхамптън, 24 юни 2008 година

Бостън има ново тайландско заведение,скъпа - подхвана Дейвид. - Казват, чебило добро.

Дали да не отидем довечера? Самодвамата. Последното, което й се правешена Ела този вторник, бе

850/1197

да ходи на вечеря с мъжа си. Но Дейвиднастояваше много и тя не можа даоткаже.

„Сребърната луна" беше малкоресторантче със стилни лампи, коженисепарета, черни

салфетки и толкова много огледала,накачени ниско по всички стени, та човекоставаше с

усещането, че вечеря със собственото сиотражение. Ела бързо се почувстванеуместно. Но не

заради ресторанта. А заради мъжа си.Беше забелязала в очите му необичаенблясък. Явно ставаше

нещо. Дейвид изглеждаше умислен, дориугрижен. Но най-притеснителното беше,че на няколко

851/1197

пъти започна да пелтечи. Ела знаеше, четози детски говорен дефект се появявасамо когато Дейвид

е много разстроен.

При тях да вземе поръчката дойде младасервитьорка в тайландско облекло.Дейвид поиска

миди с босилек и лютив сос, а Елапредпочете зеленчуци с тофу в сос откокосово мляко, за да

остане вярна на решението отчетирийсетия си рожден ден да севъздържа и да не яде месо.

Поръчаха и вино.

Няколко минути поговориха заизисканото обзавеждане и обсъдихакакви е по-добре да бъдат

852/1197

салфетките, черни или бели. Посленастъпи мълчание. Двайсет години брак,двайсет години в едно

легло и под един душ, двайсет годиниеднаква храна, двайсет години, презкоито бяха възпитали

три деца... и единственото, до което сесвеждаше всичко това, беше мълчанието.Поне така си

мислеше Ела.

- Гледам, четеш Руми - отбеляза Дейвид.

Тя кимна, макар и малко изненадано. Незнаеше кое я е учудило повече: дали чеДейвид знае

за Руми, или че се интересува какво четежена му.

853/1197

- Започнах да чета стиховете му, за да сипомогна при написването на рецензиятаза „Сладко

богохулство", но после ми станаинтересно и сега ги чета за себе си - казатя като пояснение.

Дейвид насочи вниманието си към еднопетно от вино върху покривката, сетневъздъхна и

погледна така, сякаш й прощаваше.

- Знам, Ела, какво става - каза й. - Знамвсичко.

- За какво изобщо говориш? - попита тя,макар и да не беше сигурна, че иска дачува отговора.

- За... за връзката ти... - изпелтечи той. -Наясно съм.

854/1197

Ела погледна смаяна мъжа си. Лицето мубе осветено от свещта, коятосервитьорката беше

запалила току-що, и върху него се четешепълно отчаяние.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 103

- Връзката ми ли? - повтори тя по-бързо ипо-силно, отколкото бе смятала. На мигазабеляза,

че мъжът и жената на съседната маса са сеобърнали към тях. Смутена, сниши гласдо шепот и

повтори: -Каква връзка?

- Не съм глупак - отвърна Дейвид. -Проверих електронната ти поща ипрочетох писмата ти до

855/1197

този мъж.

- Какво си направил? - възкликна Ела.

Без да обръща внимание на въпроса й,Дейвид се свъси от тежестта на онова,което щеше да

съобщи.

- Не те виня, Ела. Заслужавам си го.Пренебрегвах те и ти си потърсиласъстрадание другаде.

Тя свали поглед към чашата. Виното бешес прекрасен цвят - наситен и тъмен каторубин. За

миг й се стори, че е зърнала поповърхността пъстроцветни искри, нещокато следа от светлинки,

856/1197

които я насочват. Може би наистинаимаше следа. Всичко изглеждаше толкованереално.

Дейвид мълчеше и обмисляше как най-добре да изложи каквото му се върти вглавата и дали

изобщо да го прави.

- Готов съм да ти простя и да забравя -отбеляза накрая.

В онзи миг на Ела й се искаше да кажемного неща, сърцераздирателни иподигравателни,

напрегнати и драматични, тя обаче избранай-лесното. Попита с блеснали очи:

- Ами твоите връзки? И за тях ли щезабравиш?

857/1197

Сервитьорката им донесе поръчката. Елаи Дейвид се облегнаха и я загледаха какоставя

чиниите по масата и пълни отново сподчертана любезност чашите. Когатонакрая тя се отдалечи,

Дейвид премести бързо поглед към Ела ипопита:

- Заради това ли е? За отмъщение?

- Не - поклати тя разочаровано глава. - Нее за отмъщение. И никога не е било.

- Какво тогава?

Ела допря длани с усещането, че всичко ивсички в ресторанта: посетителите,сервитьорите,

858/1197

готвачите и дори тропическите рибки ваквариума, са затаили дъх, за да чуяткакво ще каже.

- Любов - рече тя накрая. - Обичам Азис.

Очакваше мъжът й да се затъркаля отсмях. Но когато най-сетне събра смелостда го погледне

в очите, върху лицето му се четеше самоужас, бързо заменен от изражението начовек, който се

опитва да реши с възможно най-малковреди някакъв проблем. Изведнъж Елаосъзна истината.

„Любов" беше сериозна дума, зареденасъс смисъл и твърде необичайна за нея,жената, която преди

беше отричала толкова убедено любовта.

859/1197

- Имаме три деца - напомни с глъхнещглас Дейвид.

- Да, и аз ги обичам много - заяви Ела съссмъкнати рамене. - Но обичам и Азис...

- Стига с тази дума - прекъсна я мъжът й.Отпи от чашата голяма глътка и чактогава

продължи: - Допуснах големи грешки, нои за миг не съм преставал да те обичам,Ела. И никога не

съм обичал друга. И двамата можем да сепоучим от грешките си. От своя странамога да обещая, че

няма да се повтаря повече. Не е нужнозанапред да ходиш да търсиш любовнавън.

860/1197

- Не съм ходила да търся любов навън -промълви тя по-скоро на себе си,отколкото на него. -

Руми казва, че не се налага да търсимлюбовта извън себе си. Достатъчно е дапремахнем спънките

вътре в себе си, които ни отдалечават отлюбовта.

- О, Боже! Какво ти става? Не приличашна себе си! Я стига с тая романтика, чу ли?Ела на

себе си - тросна се Дейвид, сетне добави: -Много те моля!

Ели сбърчи чело и огледа ноктите си,сякаш нещо в тях я смущава. Всъщност сибеше

861/1197

спомнила друг миг, когато самата тя беказала почти същите думи на дъщеря си.Имаше чувството,

че кръгът се е затворил. Кимна бавно иотмести салфетката.

- Може ли да си тръгваме? - попита. - Неми се яде.

Онази нощ двамата спаха на различнилегла. И първото, което Ела направи ранона другата

сутрин, бе да напише писмо на Азис.

Фанатикът

Коня, Февруари 1246 година

Бре, бре, бре! Тежко ни и горко! ШейхЯсин! Шейх Ясин! Чу ли за скандала? -възкликна

862/1197

Абдула, бащата на един от учениците ми,който се приближаваше към мен поулицата. - Вчера са

видели Руми в една кръчма в еврейскияквартал!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 104

- Да, чух - потвърдих аз, - но не бяхизненадан. Жена му е християнка, най-добрият му приятел

е еретик. Какво друго очакваш?

Абдула кимна угрижено.

- Сигурно си прав. Трябваше да гопредвидим.

Около нас се струпаха неколцинаминувачи, дочули разговора ни. Някойпредложи да не

863/1197

разрешаваме занапред Руми дапроповядва в Голямата джамия. Най-малкото, докато не се извини

пред всички. Аз се съгласих с него.Закъснявах за часа в медресето, затова гиоставих да си говорят

и забързах нататък.

Открай време подозирах, че Руми иматъмна страна, която някой ден ще избиена

повърхността. Но дори аз не бях очаквалда посегне към чашката. Беше страшноотблъскващо.

Разправят, че Шамс бил основна причиназа падението на Руми и че ако той не билтук, Руми щял

864/1197

да си остане както преди. Аз обаче съм надруго мнение. Но не защото се съмнявам,че Шамс е

злодей - той си е такъв -и че не влияедобре на Руми - влияе му, и още как, -въпросът обаче е защо

Шамс не отклонява от пътя другикнижници като мен? В крайна сметка тедвамата си приличат

повече, отколкото хората искат дапризнаят.

Чували са Шамс да заявява: „Книжникътживее според следите, оставени отписалката. А

суфистът обича следите от стъпки и живееспоред тях!". И какво означава това?Шамс явно смята,

865/1197

че книжниците говорят и говорят, асуфистите ходят и ходят. Но и Руми екнижник, нали така? Или

вече не се смята за един от нас?

Ако Шамс ми влезе в класната стая, ще гоизгоня като мръсно псе и няма да допуснада дрънка

в мое присъствие небивалици. Толкова лиРуми не може да стори същото? В негоявно има нещо

сбъркано. Като начало има за женахристиянка. Чудо голямо, като е приелаисляма. То й е в кръвта

и в кръвта на детето й. За съжалениехората в града не гледат с подобаващасериозност на

866/1197

заплахата, която представлявахристиянството, и си въобразяват, чеможем да живеем рамо до рамо.

На лековерните, които са убедени в това,казвам: „Де се е чуло и видяло вода да сесъедини с масло?

Същото важи и за мюсюлманите ихристияните!".

С това, че има за жена християнка и сеслави с мекушавостта си спрямомалцинствата, Руми

вече бе за мен непредсказуем човек, нооткакто подслони под покрива си Шамсот Тебриз, той

съвсем се отклони от правия път. Кактоповтарям всекидневно на учениците си,трябва да се пазим

867/1197

от Шейтана. А Шамс е самотовъплъщение на дявола. Сигурен съм, чеименно на него му е

хрумнало да прати Руми в пивницата.Един Бог знае как го е убедил. Но нимаШейтана не е най-

добър точно в това да изкушаваправедниците и да ги тласка къмсветотатство?

Още от самото начало разбрах що за стокае Шамс. Как смее да сравнява пророкаМохамед,

мир на праха му, с онзи безбожник,суфиста Бистами? Та нали точно Бистамие заявил: „Вижте ме!

Колко голяма е моята слава!" Та нали пактой после е казал: „Видях как Каабаобикаля около мен".

868/1197

Този тип е стигнал дотам да рече: „Аз самсъм ковач на своето „Аз". Ако това не ебогохулство,

здраве му кажи! Ето какво е равнището начовека, на когото Шамс се позовава суважение. Защото

и той като Бистами е еретик.

Единствената добра новина е, че хората вграда проглеждат за истината. Най-после!От ден на

ден критиците на Шамс стават все повече.И само какво говорят! Понякога дори азсе възмущавам.

По бани и чайни, по пшенични ниви иовощни градини направо го разкъсват напарчета.

869/1197

Отидох в медресето по-късно отобикновено, с глава, натежала от тезимисли. Още щом

отворих вратата на класната стая, усетих,че става нещо. Учениците ми седяха вправа редица,

бледи и странно притихнали, сякаш савидели призрак.

После разбрах защо. При отворенияпрозорец седеше, облегнат на стената недруг, а Шамс от

Тебриз - с гладко избръснато лице, коетогрееше от нагла усмивка.

- Селямюн алейкюм, шейх Ясин -поздрави ме той от другия край на стаята,без да сваля очи

от мен.

870/1197

Поколебах се дали да отговоря напоздрава и реших да не го правя. Вместотова се обърнах

към учениците и ги попитах престрого:

- Какво търси тук този човек? Защо сте гопуснали? Учениците бяха замаяни ипритеснени и

никой не дръзна да отговори. Тишинатабе нарушена от самия Шамс от Тебриз.

С нагъл тон и с нетрепкащ поглед той мизаяви:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 105

- Не им се карай, шейх Ясин. На менсамия ми хрумна да дойда. Бях наблизо иси рекох: „Защо

871/1197

да не се отбия до медресето и да посетячовека, който ме мрази най-много вграда?".

Хусам ученикът

Коня, февруари 1246 година

Бледи, с блеснали очи и настръхнали отнетърпение, всички седяхме на пода вкласната стая,

когато вратата се отвори и вътре влезеШамс от Тебриз. Бяхме се наслушалиглавно от учителя си

на какви ли не лоши и странни неща занего, затова и аз не се сдържах и трепнах,щом го видях от

плът и кръв в класната ни стая. Той обачеизглеждаше спокоен, в дружелюбнонастроение. След

872/1197

като ни поздрави всички, каза, че е дошълда поговори с шейх Ясин.

- Учителят ни не обича в класната стая давлизат непознати. Дали да не поговоритес него друг

път? - попитах с надеждата дапредотвратя грозната среща.

- Благодаря за загрижеността, младимомко, ала понякога грозните срещи са несамо

неизбежни, но и необходими - отвърнаШамс, сякаш разчел мислите ми. - Тиобаче не се

притеснявай. Няма да отнеме многовреме.

Иршад, който седеше до мен, изсъскапрез зъби:

873/1197

- Виж го ти него колко е нагъл! Самотовъплъщение на дявола. Кимнах, макар ида не бях

сигурен, че Шамс ми прилича на дявол.

Както седях точно срещу него, не можехда не го харесам за прямотата исмелостта.

След няколко минути влезе и шейх Ясин,беше се свъсил умислено. Направи самоняколко

крачки, после спря и примига катообезумял срещу неканения гостенин.

- Какво търси тук този човек? Защо сте гопуснали?

Ние c приятелите ми се спогледахместъписано и уплашени, си зашушнахме,но още преди

874/1197

някой да е събрал смелост да каже нещо,Шамс заяви, че е бил наблизо и е решилда посети човека,

който го мрази най-много в Коня!

Чух, че няколко ученици кашлятизумени, а Иршад си поема рязко дъх.Напрежението между

двамата мъже беше толкова силно, чевъздухът в класната стая можеше да серазреже и с нож.

- Не знам какво търсиш тук, но не ми е допразни приказки с теб - укори го шейхЯсин. - Я се

сбогувай, а ние ще си продължим часа.

- Заявяваш, че няма да разговаряш с мен,затова пък непрекъснато говориш за мен -отвърна

875/1197

Шамс. - Не спираш да злословиш за нас сРуми, а също за всички мистици, поели попътя на

суфизма.

Шейх Ясин подсмъркна с големия сикостелив нос и стисна устни, сякаш бешеусетил върху

езика си нещо кисело.

- Както вече казах, нямам за какво даговоря с теб. Вече знам каквото трябва дазнам. Имам си

мнение.

Шамс се извърна към нас и ни погледнабързо и ехидно.

- Човек с много мнения, но без въпроси!Тук има нещо гнило.

876/1197

- Виж ти! - отвърна развеселен и оживеншейх Ясин. - Защо тогава не попитамеучениците

какви предпочитат да бъдат: далимъдреци, които знаят отговорите, илиозадачени хора, които не

разполагат с друго, освен с въпроси?

Всичките ми приятели застанаха настраната на шейх Ясин, аз обаче усетих, чемнозина са го

сторили не защото наистина са съгласни снего, а за да се подмажат на учителя си.Предпочетох да

си замълча.

- Най-невеж е онзи, които си мисли, черазполага с всички отговори - свипренебрежително

877/1197

рамене Шамс и се извърна към учителяни. - Но щом си толкова добър сотговорите, мога ли да ти

задам един въпрос?

Точно тогава се притесних накъде вървиразговорът. Ала не можех да сторя нищо,за да разсея

трупащото се напрежение.

- След като твърдиш, че съм слуга надявола, ще бъдеш ли така любезен да ниобясниш как

точно си представяш Шейтана? - подканиШамс.

- Разбира се - отвърна шейх Ясин, койтоне пропускаше възможност дапроповядва. - Според

878/1197

нашата вяра, последната и най-добрата отАвраамовите религии, именно зарадиШейтана Адам и

Ева са били изгонени от рая. И като чадана греховни родители Всички ние трябвада сме нащрек,

защото Шейтанът приема най-различеноблик. Понякога идва като комарджия,който ни прилъгва

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 106

да залагаме, друг път като красива младажена, която се опитва да ни прелъсти...Шейтанът може да

дойде във вид, какъвто най-малкоочакваме, например като странстващдервиш.

879/1197

Шамс сякаш беше очаквал тези думи и сеусмихна разбиращо.

- Схващам какво имаш предвид. Сигурное огромно облекчение и лесен изход да симислим,

че дяволът винаги е извън нас.

- В смисъл? - попита шейх Ясин.

- Е, ако Шейтанът наистина е чак толкованесломим и лукав, както твърдиш,излиза, че ние,

хората, нямаме причини да виним себе сиза своите злодеяния. Случи ли се нещодобро, го

приписваме на Бога, а всички лоши нещав живота отдаваме просто на Шейтана. Ив двата случая

880/1197

сме освободени от всякакви критики исамонаблюдение. Колко е лесно така! -Без да спира да

говори, Шамс тръгна да снове напред-назад из стаята, като с всяка думаповишаваше глас. - Но я да

си представим за миг, че няма Шейтан.Че няма бесове, които само чакат да нихвърлят в

нажежените казани. Всички тези образи,от които ни се смразява кръвта, саизмислени, за да ни

покажат нещо, ала после са се превърналив клишета и са изгубили първоначалнияси смисъл.

- А какъв е първоначалният смисъл? -попита предпазливо шейх Ясин, катокръстоса ръце

881/1197

върху гърдите си.

- А, значи все пак имаш въпроси -подметна Шамс. - Смисълът е, чеизтезанията, на които

човек може да се подложи сам, няматкрай. Адът е вътре в нас, раят също. ВКорана се казва, че

най-високо стоят човеците. Ние стоим по-високо и от най-високите, но сме ипаднали по-ниско и от

най-ниските. Схванем ли докрай смисълана това, ще спрем да търсим Шейтанаизвън себе си и

вместо това ще насочим вниманието къмдушите си. Онова, от което имаме нужда,е да се взрем

882/1197

искрено в себе си. А не да дебнем каквигрешки допускат другите.

- Взираш се в себе си и иншаллах някойден ще се изкупиш - отвърна шейх Ясин, -но един

книжник на място е длъжен да държи подоко и хората около себе си.

- В такъв случай ми разреши да разкажанещо - помоли Шамс толкова благо, четака и не

разбрахме дали го е казал чистосърдечно,или се присмива. И ни разправи етокакво: - В една

джамия имало четирима търговци, коитосе молели, когато видели, че при тяхвлиза мюезинът.

883/1197

Първият търговец спрял да се моли ипопитал: „Мюезине! Свърши лимолитвата? Или още има

време?“ Вторият търговец също спрял дасе моли и се извърнал към приятеля си„Ей, ти заговори,

докато се молеше. Сега вече молитвата тисе обезсилва. Трябва да започнешнаново!" Щом чул

това, третият търговец го упрекнал: „Защого обвиняваш, глупак такъв? Трябваше даси гледаш

молитвата. Сега и твоята се обезсилва!'Четвъртият търговец се усмихнал изаявил на всеослушание:

„Вижте ги, моля ви се! И триматаобъркаха всичко. Хвала на Бога, че не съмсред заблудените." -

884/1197

След като ни разказа това, Шамс застана слице към класа и попита: - Как мислите?Кои от

молитвите на търговците са сеобезсилили?

Всички в класната стая се размърдахме изапочнахме да обсъждаме помежду сиотговора.

Накрая някой каза от дъното:

- Обезсилили са се молитвите на втория,на третия и на четвъртия търговец. Нопървият

търговец е невинен, защото не е искалдруго, освен да се допита до мюезина.

- Да, но и той не е трябвало да прекъсвамолитвата си - възрази Иршад. - Ясно е,че всички

885/1197

търговци са сгрешили, без четвъртия,който просто е говорел на себе си.

Извърнах очи: не бях съгласен и с дватаотговора, но бях решил да си мълча. Имахчувството,

че възгледът ми едва ли ще бъде приетдобре.

Но още щом ми хрумна това, Шамс отТебриз ме посочи и попита:

- А ти там! Ти как мислиш?

Преглътнах, за да си върна дар словото.

- Дори тези търговци да са допусналигрешка, то не е защото са Заговорили повреме на

молитва - рекох аз, - а защото вместо даси гледат работата и да общуват с Бога, сасе интересували

886/1197

повече какво става около тях. Но сеопасявам, че тръгнем ли да ги съдим, иние ще допуснем същата

пагубна грешка.

- Е, какъв е отговорът ти? - попита шейхЯсин, който изведнъж бе започнал дапроявява

интерес към разговора.

- Отговорът ми е, че и четиримататърговци са сгрешили по една и същапричина, но не можем

да кажем, че никой от тях не е бил прав,понеже в крайна сметка не ни е работа даги съдим.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 107

887/1197

Шамс от Тебриз направи една крачка къммен и ме погледна с такава обич идоброта, че се

почувствах малко дете, обградено сбезусловната любов на родител. Попитаме как се казвам и

когато му отговорих, отбеляза:

- Вашият приятел Хусам има сърце насуфист.

Щом го чух, се изчервих до уши. Не се исъмнявах, че след часа шейх Ясин ще мисе накара

хубаво, а приятелите ще ми се подигравати ще ме вземат на подбив. Но всичкитеми притеснения

888/1197

се изпариха бързо. Както седях, изправихгръб и се усмихнах на Шамс. В отговортой ми намигна и

все така усмихнат, продължи да обяснява:

- Суфистът казва: „Вместо да съдядругите, ще се занимавам с духовната сисреща с Бога". Но

един правоверен книжник вечно търсигрешките на околните. Ала вие, ученици,не забравяйте, че

през повечето време, който се оплаква отдругите, сам греши.

- Стига си обърквал учениците - прекъснаго шейх Ясин. - Като книжници не можемда си

889/1197

позволим да не се интересуваме каквоправят другите. Хората ни задават многовъпроси и очакват

да им отговорим надлежно, така щото даизповядват вярата си цялостно, кактотрябва. Питат ни,

дали ако им потече кръв от носа, трябвада се очистят наново, дали могат дапостят, докато пътуват,

и така нататък. Няма единомислие потези въпроси в учението на ал-Шафи и,ал-Ханафи, Ханбили и

Малики23. Всяка школа в тълкуването назакона предлага свой набор най-подробниотговори,

които трябва да се изучават и усвояват.

890/1197

- Това е добре, но не се пристрастявайтолкова към разликите, коитосъществуват само на

хартия. - Шамс въздъхна. - Божието словое пълно и цялостно. Не търсиподробности за сметка на

цялото.

- Подробности ли? - повтори невярващошейх Ясин. - Вярващите гледат сериознона

правилата. И ние, книжниците, гинаправляваме в техния път.

- Продължавай да направляваш, стига дане забравяш, че твоите напътствия саограничени и

891/1197

няма слово, което да стои над Божието -рече Шамс и после добави: - Не сеопитвай обаче да

проповядваш на онези, които садостигнали просветление. Те извличат отКорана друга наслада,

затова не се нуждаят от напътствията наедин шейх.

23 Четирите школи в законоучението насунитите в исляма. - Б.а.

След като чу това, Ясин се вбеси толкова,че съсухрените му бузи пламнаха домораво, а

адамовата му ябълка изхвръкна напред.

- В напътствията, които даваме, няманищо временно - отсече той. - Шариатътсе състои от

892/1197

правилата и предписанията, до коитовсеки мюсюлманин трябва да се допитваот люлката чак до

гроба.

- Шариатът не е нищо повече от лодка,която плава в океана на Истината. Койтоистински

търси Бога, рано или късно ще напуснеплавателния съд и ще се гмурне в морето.

- За да го изядат акулите - подметна презсмях шейх Ясин. - Ето какво се случва свсеки,

отказал да бъде напътстван.

Някои от учениците също се засмяха, ноостаналите продължихме да седимпритихнали -

893/1197

чувствахме се все по-неловко. Часътсвършваше и аз не виждах как тозиразговор може да завърши

с добро.

Шамс от Тебриз явно също бе потиснат,защото изглеждаше умислен, едва ли неотчаян.

Затвори очи, сякаш изведнъж бе поваленот умора, движение, толкова леко, че бепочти неуловимо.

- По време на многото си пътешествиясъм опознал не един и двама шейхове -рече той. -

Някои бяха искрени хора, други обаче сеотнасяха снизходително и не знаеха нищоза исляма. Не

894/1197

бих заменил за главите на днешнитешейхове и прахта по старите обуща начовек, който истински

обича Бога. По-добри от тях са дориактьорите в театъра на сенките, коитоиграят роли зад завеса,

понеже ако не друго, те поне признават,че онова, което изобразяват, си е чистазаблуда.

- Стига! Наслушахме се на брътвежите нараздвоения ти език -оповести шейх Ясин.- А сега се

махай от класната ми стая!

- Не се притеснявай, тъкмо се канех да ситръгвам - увери го закачливо Шамс, послесе

895/1197

извърна към нас. - Днес станахтесвидетели на един отколешен спор, койтоводи началото си още от

времето на пророка Мохамед, мир напраха му - отбеляза дервишът. - Той обачесе отнася не само

за историята на исляма. Ще го откриете всърцевината на всяка от Авраамовитерелигии. Това е

сблъсъкът между книжника и мистика,между разума и сърцето. Сами избирайте!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 108

Шамс замълча за кратко, за да имамевреме да осмислим докрай думите му.Усетих, че

896/1197

погледът му пада върху мен, и все едноузнах тайна: влязох в едно негласнонеписано братство.

После дервишът допълни:

- В крайна сметка и вашият учител, и азне знаем повече, отколкото ни позволяваБог. Всички

играем своите роли. Ала е важно самоедно. Светлината на слънцето да не бъдезатъмнена от

слепотата в очите на онзи, който отрича,който отказва да види.

При теми думи Шамс от Тебриз положидясна ръка върху сърцето си и се сбогува снас,

897/1197

включително с шейх Ясин, който стоешевстрани мрачен, без да откликва.Дервишът излезе и

затвори след себе си вратата, оставяйкини потънали в мълчание, толкованапрегнато, че известно

време не можехме нито да изречем нещо,нито да се помръднем.

От унеса ме извади Иршад. Забелязах, чеме гледа с нещо като неодобрение. Чактогава си

дадох сметка, че дясната ми ръка е върхусърцето - поздрав към една истина, закоято то бе

прогледнало.

Байбарс воинът

Коня, май 1246 година

898/1197

Безочлив, но несломен. Направо неповярвах на ушите си, когато чух, чеШамс е имал

наглостта да се опълчи срещу чичонаправо пред учениците му. Този човекнямаше ли срам? Жалко,

че не съм бил в медресето, когато еотишъл там. Щях да го изритам ощепреди да е имал

възможност да отвори скверната си уста.Аз обаче не съм бил там и доколкоторазбрах, чичо е

провел с него дълъг разговор, за койтоучениците не спираха да говорят. Но аз сиимам едно наум за

разказите им, защото те са несвързани иописват в прекалено благовидна светлинаонзи негодник,

899/1197

дервиша.

Днес вечерта съм много изнервен. И тозаради блудницата Пустинна роза. Немога да си я

избия от главата. Тя ми прилича накутийка за накити с тайни отделения.Мислиш си, че я

притежаваш, но ако ключовете от нея неса у теб, тя пак е заключена и недостъпна,дори и да я

държиш в ръце.

Ако има нещо, което ме притеснява най-много, то е, че онази никаквица се оставида правя с

нея каквото искам. Все се питам Защо незапочна да се защитава, когато изпаднах впристъп. Защо

900/1197

просто лежеше на пода под краката ми,безжизнена като мръсен стар парцал? Акои тя ме беше

ударила или се беше разпищяла запомощ, щях да спра да я бия. Тя обаче себеше проснала

неподвижно, с изскочили очи, съсзатворена уста, сякаш решена да не пададухом, каквото и да

става. Наистина ли й беше все едно далище я убия? Хвърлих доста усилия да неходя отново в

901/1197

бордея, днес обаче не издържах, толковами се искаше да я видя. Докато вървяхнатам, се питах

какво ли ще направи, щом ме види. Вслучай, че се оплачеше от мен и нещатазагрубееха, щях да

подкупя или да сплаша онази дебелана,съдържателката. Бях обмислил и най-малките подробности

и бях готов за всичко, само не и за това тяда е избягала.

- Как така Пустинна роза я няма? -избухнах аз. - Къде е?

- Забрави я тази блудница - заявисъдържателката, а после лапна единлокум и избърса сиропа

по пръстите си. Но след като видя колкосъм разстроен, добави вече по-меко: -Защо не видиш

другите момичета, Байбарс?

- Не ми трябват долнопробните типачаври, тлъста вещице. Искам да видяПустинна роза, и то

още сега.

При тези думи хермафродитът вдигнатъмните си остри вежди, ала не посмя даспори с мен.

Сниши глас, сякаш се срамуваше отонова, което щеше да ми каже.

- Изчезнала е. Явно е избягала, докатовсички сме спали. Беше толкова нелепо,че чак ме

напуши смях.

903/1197

- Откога блудниците си тръгват отбордеите? - попитах аз. -Намери янезабавно!

Съдържателката ме погледна така, всеедно ме виждаше, виждаше ме истинскиза пръв път.

- Кой си ти, че да ми се разпореждаш? -изсъска и впи в мен нагли малки очички,толкова

различни от очите на Пустинна роза.

- Аз съм пазвантин, а вуйчо ми е големец.Мога да затворя тази дупка тук и да теизхвърля на

улицата - заявих, после се пресегнах къмкупичката върху скута й и си взех отлокума.

904/1197

Беше мек и се дъвчеше лесно. Избърсахлепкавите си пръсти в копринения шал на

съдържателката. От гняв лицето й станамораво, но тя не дръзна да роптае.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 109

- Какво съм виновна аз? - възкликна. -Виновен е онзи дервиш. Точно той убедиПустинна роза

да се махне от бордея и да намери Бога.

За миг не разбрах за кого ми говори,после обаче схванах, че това не може да едруг освен

Шамс от Тебриз.

Първо се бе държал непочтително с чичонаправо пред учениците му, а сега това.Този еретик

905/1197

се беше самозабравил.

Ела

Нортхамптън, 26 юни 2008 година

Безподобни, любими Азис,

Реших този път да ти напиша писмо.Както са се пишели едно време, с мастило,парфюмирана

хартия и плик в същия цвят, върху койтоима пощенска марка. Днес следобед ще гопусна за

Амстердам. Трябва да го пратя незабавно,защото, забавя ли се, вероятно няма данамеря сили да го

направя никога.

906/1197

Първо срещаш някого, човек, който есъвсем различен от хората наоколо. Тойразглежда

всичко в различна светлина и те кара дапромениш, да изместиш ъгъла си назрение, да видиш

всичко наново - отвътре и отвън. Мислишси, че можеш да стоиш на безопасноразстояние от него.

Мислиш си, че все ще намериш пътя втази красива буря, докато изневиделицане осъзнаеш, че си

изтласкан в открито море и вече нямашвласт над нищо.

Не мога да кажа кога точно бях плененаот думите ти. Единственото, което знам, е,че нашата

907/1197

кореспонденция ме прави друга. Още отсамото начало. Вероятно ще съжалявам,че съм го казала.

Но тъй като цял живот съм съжалявала занеща, които така и не съм направила, невиждам нищо

лошо в това поне веднъж да направянещо, за което да съжалявам.

Откакто „се запознахме" покрай романа икореспонденцията ни, мисля постоянноза теб.

Прочета ли някой от имейлите ти, усещамкак нещо вътре в мен се понася навихрушка и си давам

сметка, че от доста време не съм вкусвалатакова доволство и вълнение. По цял денне ми излизаш

908/1197

от главата. Разговарям с теб наум и сепитам как ли би посрещнал всеки новстимул в живота ми.

Ако отида на хубав ресторант, искам и тида си с мен. Видя ли нещо интересно, сенатъжавам, че не

мога да ти го покажа. Преди ден по-малката ми дъщеря попита дали съмправила нещо с косата си.

Косата ми си е същата, както и преди! Ное вярно, че изглеждам различно, защотосе чувствам

различно.

После си напомням, че дори не сме сесрещали. И това ме връща вдействителността. И

909/1197

истината е, че не знам какво да правя стеб. Прочетох романа ти и предадохрецензията. (О, да,

пишех издателска рецензия за него.Понякога ми се е искало да споделямнението си с теб или поне

да ти пратя рецензията, която предадохна литературния агент, но си казвах, че нее редно. Макар и

да не мога да споделя подробности отрецензията, знай, че романът ми харесастрашно. Благодаря

ти за удоволствието. Думите ти щеостанат завинаги с мен.)

При всички положения „Сладкобогохулство" няма нищо общо срешението ми да напиша

910/1197

това писмо или може би обратното, пишаго именно заради романа. Правя гозаради онова, което

става между нас, каквото и да е то, а същозащото то ми оказва огромно влияние иаз нямам власт

над него. Нещата стават сериозни и вечене мога да се справя с тях. В началотообичах

въображението и разказите ти, после сидадох сметка, че всъщност обичам мъжазад тях.

И сега не знам какво да правя с теб.

Както казах, трябва да изпратя товаписмо незабавно. Не го ли направя, ще сеналожи да го

911/1197

накъсам на парченца. Да постъпя така,сякаш в живота ми няма нищо ново,нищо необичайно.

Да, бих могла да постъпя както винаги ида се преструвам, че всичко е наред.

Бих могла да се преструвам, ако не бешетази сладка болка в сърцето ми...

С обич, Ела

***

Кера

Коня, май 1246 година

Болезнено кръщение с огън. Не знам какда изляза от положението. Днес сутринтакато гръм

912/1197

от ясно небе у нас дойде една жена,търсеше Шамс от Тебриз. Казах й данамине по-късно, понеже

него го нямаше вкъщи, тя обаче отвърна,че нямало къде да отиде и предпочиталада почака на

двора. Тогава вече се усъмних и започнахда я разпитвам коя е и откъде идва.Жената се свлече на

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 110

колене, разбули лицето си и аз видях, чето е отекло и от много удари цялото е врани. Въпреки

синините и подутините жената бешемного хубава и стройна. Със сълзи ихлипове и по изумително

913/1197

ясен начин тя потвърди подозренията ми.Беше блудница от бордея.

- Но аз си тръгнах от онова ужасно място -рече ми. - Отидох в банята и си умихлицето

четирийсет пъти с четирийсет молитви.Зарекох се да не припарвам до мъж. Оттукнататък животът

ми е посветен на Бога.

Не знаех какво да кажа, затова се взрях внаранените й очи и се запитах как евъзможно жена

толкова млада и крехка, да е намериласмелост да изостави единствения живот,който познава. Не

914/1197

исках в къщата си паднала жена, аланещо в нея сломи сърцето ми, някакванепринуденост, едва ли

не непорочност, каквато не бях виждала уникого. Кафявите й очи ми приличаха наочите на Майка

Мария. Не намерих сили да я отпратя.Разреших й да чака на двора. Не можех данаправя нищо

повече. Тя седна при стената инеподвижна като мраморна статуя, севтренчи пред себе си.

След един час, когато Шамс и Руми севърнаха от разходка, се втурнах да имкажа за

неканената гостенка.

915/1197

- Казваш, че в двора ни има блудница ли,така ли? - изуми се Руми.

- Да, и твърди, че е напуснала бордея, зада намери Бога.

- О, това сигурно е Пустинна роза -възкликна Шамс не толкова учудено,колкото радостно. -

Защо я държиш навън? Доведи я тук!

- Но какво ще си кажат съседите, акоразберат, че имаме под покрива сиблудница? - възразих

с глас, пресипнал от притеснение.

- Нима така и така всички ние не живеемпод един покрив? - посочи той небетогоре. - Царе и

нищи, непорочни девици и блудници,всички сме под едно небе!

916/1197

Как можех да споря с Шамс? Той имашеготов отговор за всичко.

Поканих блудницата вътре в къщата и сезамолих да не ни видят любопитнитесъседи. Още

щом влезе в стаята, Пустинна роза сеспусна с хлипове да целува ръцете наШамс.

- Много се радвам, че си тук - грейна той,сякаш разговаряше със стара приятелка. -Никога

вече няма да се върнеш на онова място.Този етап от живота ти е приключилокончателно. Дано Бог

направи плодотворно пътуването ти къмИстината!

Пустинна роза се разплака още повече.

917/1197

- Но съдържателката няма да ме оставиникога на мира. Ще прати Чакаловатаглава да ме

намери. Не знаеш как...

- Изчисти мислите си, дете - прекъсна яШамс. - Запомни още едно правило:Докато всички на

този свят се стремят да стигнат някъде ида станат някакви, а след смъртта даоставят всичко това

след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живейлеко, без да се

обременяваш с нищо, все едно си числотонула. Ние не се различаваме от гърнето.Изправени ни

918/1197

държи не украсата отвън, а празнотатавътре. По същия начин имаме сили давървим напред

благодарение не на онова, към което сестремим, а на съзнанието за празнота.

Късно същата вечер показах на Пустиннароза леглото, на което щеше да спи. Тятутакси

потъна в сън, а аз се върнах в гостната,където заварих Руми и Шамс да сиговорят.

- Ела на представлението ни - рече Шамс,щом ме видя да влизам.

- Какво представление? - попитах.

- Духовен танц, Кера, какъвто не сивиждала никога. Погледнах учудена мъжаси. Какво

919/1197

ставаше тук? За какъв танц ми говореха?

- Ти, Маулана, си уважаван книжник, нети приляга да забавляващ хората. Каквоще си

помислят за теб? - попитах и усетих, челицето ми пламва все повече.

- Не се притеснявай - отговори Руми. -Ние с Шамс го обсъждаме отдавна.Искаме да

представим за пръв път танца навъртящите се дервиши. Нарича се сема24.Всички, които бленуват

за Божествена Любов, са добре дошли дасе присъединят към нас.

Получих страшно главоболие, но тазиболка не беше нищо в сравнение сдушевните ми

920/1197

терзания.

- Ами ако на хората не им хареса? Невсички имат добро мнение за танците -казах на Шамс с

надеждата да го спра и той да не изречеонова, което се канеше да каже. - Ако недруго, поне

помислете дали да не отложитепредставлението.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 111

- Не всички имат добро мнение и за Бога -отвърна той, без да трепне. - И вярата вБога ли да

отложим?

921/1197

Това беше краят на препирнята. Нямашекакво повече да си кажем, а къщата сеизпълни със

звука на вятъра, който проникваше презпукнатините по стените и блъскаше вушите ми.

24 Духовен танц на въртящите седервиши, - Б. а.

Султан Валад

Коня, юни 1246 година

Благодатната красота е в очите нагледащия - все повтаряше Шамс. - Всичкище видят един

танц, а ще го възприемат различно. Защода се притесняваме? На някои ще имхареса, на други - не.

922/1197

Но вечерта на сема споделих с Шамсопасенията си, че няма да дойде никой.

- Не се притеснявай - повтори тойубедено. - Хората в града може и да не мехаресват, не е

изключено вече да не обичат дори бащати, но няма как да ни пренебрегнат. Аконе за друго, ще

дойдат от любопитство.

И наистина, вечерта на представлениетовидях, че откритата зала е препълнена.Бяха се стекли

търговци, ковачи, килимари, селяни,каменари, производители на бои,продавачи на лекове,

923/1197

занаятчии, писари, грънчари, пекари,оплаквачи, гадатели, ловци на плъхове,търговци на

благовония, беше дошъл дори шейх Ясинс неколцина свои ученици. Жените седяхаотзад.

С облекчение видях на предния редсултан Кай Хосрой с царедворците си.Щом такъв големец

подкрепяше баща ми, хората нямаше дасе осмелят да го одумват.

Мина много време, докато публиката сеуспокои, и дори след това шумът нестихна докрай и

някой продължиха да шушукатразпалено. Искаше ми се да седна донякого, който няма да злослови

924/1197

за Шамс, затова се разположих доСюлейман пияницата. Той вонеше навино, но на мен не ми

пречеше.

Краката ми бяха изтръпнали, дланите мибяха плувнали в пот и макар да бешетопло и да си

свалихме връхните дрехи, зъбите митракаха. Това представление бешеизключително важно за

помръкващата слава на баща ми. Замолихсе на Бога, но понеже не знаех каквоточно да искам,

освен всичко да мине добре, молитватами звучеше спънато.

925/1197

Не след дълго се чу звук - първо отдалеч,сетне от по-близо. Беше пленителен итрогателен,

затова всички затаихме дъх и заслушахме.

- Какъв е този инструмент? - пошушнаСюлейман с нещо средно междублагоговение и

наслада.

- Казва се ней25 - отвърнах, спомнил сиедин разговор между татко и Шамс. - Извучи като

въздишка на влюбен, затъжен за свояталюбима.

След като неят заглъхна, на сцената сепояви баща ми. С лека премерена стъпкасе приближи и

926/1197

приветства публиката. Подир негоизлязоха шестима дервиши, все ученицина татко, всичките в

дълги бели широкополи дрехи. Текръстосаха върху гърдите си ръце и сепоклониха на баща ми, за

да получат благословията му. Послезасвири музика и един по единдервишите започнаха да се

въртят първо бавно, сетне с бързина, откоято ти спираше дъхът, а полите надрехите им се

разтвориха като лотос.

Бяха невероятна гледка. Неволно сеусмихнах от гордост и радост. С крайчецана окото

927/1197

погледнах присъстващите. Дори най-злобните сплетници наблюдавахапредставлението с видима

възхита.

Дервишите кръжиха и кръжиха сякашцяла вечност. Сетне музиката се извиси:иззад завесата

екна звукът на ребаба16, който се сля снея и барабаните. Точно тогава катонеобуздан пустинен

вятър на сцената излезе Шамс от Тебриз.Беше с по-тъмна дреха от останалите,изглеждаше по-

висок и освен това се въртеше по-бързо.Ръцете му бяха разперени към небето,лицето му беше

928/1197

извърнато нагоре и приличаше наслънчоглед, който търси слънцето.

Чух как мнозина от публиката ахватизумени. Дори онези, които мразехаШамс от Тебриз,

бяха във властта на този вълшебен миг.Погледнах баща си. Докато Шамскръжеше като обезумял, а

учениците се въртяха в орбитите си, таткостоеше, застинал като вековен дъб, мъдъри спокоен, с

устни, които не спираха да мърдат и даотправят молитви.

25 Разновидност на флейтата, тръстиковинструмент, на който свирят главнодервишите. - Б.а.

929/1197

26 Традиционен еднострунен инструменткато гъдулката. - Б. пр.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 112

Накрая музиката стана по-бавна. Не щешли, дервишите застинаха и всеки отлотосите се

затвори. Баща ми приветства тихо иблагослови хората на сцената и впубликата и за миг всички

сякаш се съединиха в съвършенахармония. Внезапно се спусна заредена сочакване тишина. Никой

не знаеше какво да прави. Никой не бешевиждал дотогава такова чудо.

930/1197

Тишината беше нарушена от гласа набаща ми. - Това, приятели, се наричасема, танцът на

въртящите се дервиши. От този деннататък ще я танцуват дервишите навсякаква възраст. С едната

ръка, насочена към небето, с другата - къмЗемята, ние получаваме всяка прашинкаБожия любов и

даваме обет да я раздаваме на хората.

Хората в публиката се усмихнаха изашушукаха в знак на съгласие. В цялатазала се възцари

сърдечна дружелюбна суетня. Бях толковатрогнат от този положителен отклик, чесе просълзих.

931/1197

Най-после баща ми и Шамс започваха даполучават уважението и любовта, коитосъс сигурност

заслужаваха.

Вечерта можеше да приключи с тазисърдечна нотка и аз щях да се приберащастлив, с

увереността, че нещата се оправят, акопосле не се случи нещо, опропастиловсичко.

Сюлейман пияницата

КОНЯ, ЮНИ 1246 ГОДИНА

Бесове и мълнии! Още не съм дошъл насебе си. И от всичко, което видях днесвечерта, най-

смайващ беше краят.

932/1197

След сема великият Кай Хосрой II станана крака и огледа царственопомещението. Приближи

се донемайкъде самодоволно до сцената ислед като прихна в звънък смях, рече:

- Браво на вас, дервиши! Вашетоизпълнение ми направи голямовпечатление.

Руми му благодари любезно, същотонаправиха и всички дервиши на сцената.После

музикантите станаха на крака иприветстваха с изключително уважениесултана. С лице, грейнало

от доволство, Кай Хосрой даде знак наедин от стражата, който тутакси му връчикадифена кесийка.

933/1197

Султанът я подхвърлил няколко пътивърху дланта си, за да покаже колко сатежки жълтиците

вътре, след това я метна на сцената.Хората наоколо ахнаха и изръкопляскаха.Толкова трогнати

бяхме от щедростта на владетеля.

Доволен и уверен, Кай Хосрой се обърнада си ходи. Ала тъкмо пристъпи къмизхода, същата

кесия, която беше хвърлил на сцената,полетя обратно към него. Жълтицитезападаха в краката му и

задрънчаха като гривни на невеста.Всичко се разигра толкова бързо, че цяламинута стояхме

934/1197

сащисани - не проумявахме какво става.Ала най-изумен безспорно беше самиятКай Хосрой.

Обидата бе съвсем очевидна и определеномного лична, за да бъде простена.Султанът погледна

невярващо през рамо - да види кой еизвършил такова ужасно нещо.

Беше Шамс от Тебриз. Всички глави сеизвърнаха към него, а той продължи дастои с ръце на

хълбоците и с диви кръвясали очи.

- Ние не танцуваме за пари - ревнагърлено Шамс. - Сема е духовен танц,изпълняван само и

935/1197

единствено за любов. Затова си приберизлатото, султане! Тук парите ти не вършатработа.

Над залата се спусна тягостна тишина.По-големият син на Руми изглеждашетолкова

разтърсен, че по младото му лице не беостанала и капчица кръв. Никой несмееше и да гъкне. Да

изпъшка или да ахне - всички бяхмезатаили дъх. Небето сякаш само бешечакало този знак -

изведнъж закапаха капки дъжд, тежки ижилещи. И удавиха всичко и всички вравномерното си

трополене.

936/1197

- Да вървим! - кресна на хората си КайХосрой.

Султанът се насочи към изхода с бузи,които мърдаха от унижение, снеудържимо

разтреперани устни и рамене, които себяха смъкнали видимо. Мъжете отстражата и сановниците

се изнизаха един по един след него, катотъпчеха с тежки обуща разпилените попода жълтици.

Хората се юрнаха да събират монетите,като се блъскаха и тикаха.

Веднага щом султанът си тръгна, презпубликата се пронесе вълна нанеодобрение и

разочарование.

937/1197

- Тоя за какъв се мисли? - избухнаханякои.

- Как смее да обижда нашия владетел? -присъединиха се други. -Ами ако сега КайХосрой

реши да накара целия град да си плати?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 113

Неколцина се изправиха и след катопоклатиха невярващо глави, се насочиха сясен знак на

несъгласие към изхода. Най-отпредвървяха шейх Ясин и учениците му. Заголяма изненада

забелязах, че сред тях са и дваманякогашни ученици на Руми, както иродният му син Аладин.

938/1197

Аладин

КОНЯ, ЮНИ 1246 ГОДИНА

Бог ми е свидетел, никога през живота сине съм бил толкова смутен. Не стига чеумирам от

срам, задето баща ми се е сдушил с единеретик, ами трябваше да изживея тозиужас - да го гледам

как ръководи танцово представление.Бива ли да се излага така пред целияград? За капак бях

възмутен от дън душа, когато научих, че впубликата има и блудница от бордея.Докато седях и се

чудех колко ли още безумие и разруха щени навлече баща ми с любовта си къмШамс, за пръв път

939/1197

през живота си пожелах да съм син надруг.

Според мен цялото представление сибеше чисто кощунство. Но онова, което серазигра после,

бе направо невъобразимо. Бива ли таковабезобразие - този наглец да се осмели дасе държи

презрително с нашия владетел? Пакизвади късмет, че Кай Хосрой не наредида го задържат под

стража и да го качат на бесилото.

Щом видях, че шейх Ясин тръгва даизлиза след султана, разбрах, че трябва дасторя същото.

940/1197

Последното, което исках, бе хората вграда да си помислят, че заставам настраната на един еретик.

Всички трябваше да проумеят веднъжзавинаги, че за разлика от брат си не съмподлога на баща си.

Онази вечер не се прибрах у нас. Отидохзаедно с няколко приятели у Иршадови.

Развълнувани, започнахме да обсъждамесъбитията от деня и да умуваме какво даправим.

- Този тип влияе ужасно на баща ти -отсече Иршад. - А сега е довел у вас ипроститутка.

Трябва да изчистиш името на семействотоси, Аладине.

941/1197

Докато седях и ги слушах, лицето мигореше от пърлещ срам и ми беше ясноедно: Шамс не

ни беше донесъл нищо освен злочестини.

Всички стигнахме до единодушнотозаключение, че той трябва да се махне отграда - ако не

по своя воля, то със сила.

На другия ден се прибрах, преизпълнен срешимост да поговоря мъжки с Шамс отТебриз.

Заварих го сам на двора, беше затворилочи и свиреше с наведена глава и с гръбкъм мен на ней.

Беше напълно погълнат от музиката и неме забеляза. Приближих се тихо катомишка, за да се

942/1197

възползвам от възможността да гоогледам хубаво и да опозная по-добреврага си.

След няколко минути музиката заглъхна.Шамс понадигна леко глава и без дапоглежда към

мен, промърмори глухо, сякаш на себе си:

- Ей, Аладине, мен ли търсиш?

Не казах и дума. Знаех, че той умее давижда и през затворени врати, и не сеизненадах, че има

очи и на тила.

- Е, хареса ли ти вчерашнотопредставление? - попита Шамс вече следкато се обърна към мен.

943/1197

- Според мен си беше пълен позор -отвърнах на мига. - Нека сме наясно. Неми харесваш. И

никога не си ми харесвал. Няма дадопусна да петниш повече доброто име набаща ми.

В очите на Шамс блесна искра - тойостави нея и каза:

- Това ли било? Ако доброто име на Румибъде опетнено, хората вече няма да гледатна теб

като на син на големец. Това ли теплаши?

Бях решен да не допускам той да мепритиска до стената и не обърнахвнимание на хапливата

944/1197

му забележка. Но пак трябваше да минеизвестно време, докато кажа нещо.

- Защо не си вървиш и не ни оставиш намира? Бяхме толкова добре, преди дадойдеш - не му

останах длъжен. - Баща ми е уважаванкнижник и семеен човек. Вие дваматанямате нищо общо

помежду си.

Шамс си пое дълбоко въздух - беше извилнапред врат и от съсредоточаване бешесбърчил

чело. Изведнъж ми се стори стар иуязвим. Внезапно ми мина през Ума, чемога да го пребия от бой,

да го смачкам на пихтия още преди някойда му се е притекъл на помощ.

945/1197

Тази мисъл беше толкова ужасна излостна, но същевременно тъй стряскащопримамлива, че

се видях принуден да отклоня очи.

Когато се извърнах отново към Шамс,видях, че той ме проучва с блесналненаситен поглед.

Дали ми четеше мислите? Изтръпнахцелият, от глава до пети, сякаш ме бодяхахиляда игли, а

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 114

коленете ми се подкосиха - не искаха даме държат. Явно беше черна магия. Не сеи съмнявах, че

Шамс няма равен в най-страшните магии.

946/1197

- Ти, Аладине, се страхуваш от мен - заявислед кратко мълчание той. - Знаеш ли накого ми

приличаш? На разногледия чирак!

- Какъв чирак? - рекох аз.

- От един разказ. Обичаш ли разказите?

Свих рамене.

- Не ми е до тях.

По устните на Шамс трепнаснизхождение.

- На когото не му е до разкази, не му е идо Бога - заяви той. - Толкова ли незнаеш, че Бог е

най-сладкодумният разказвач?

947/1197

И без да чака да му отговоря, ми разправието какво:

- Имало едно време един занаятчия и принего работел зъл чирак, на всичкотоотгоре бил и

разноглед. Виждал всичко двойно.Веднъж занаятчията го пратил да донесеот килера гърне мед.

Чиракът се върнал с празни ръце. „Но,господарю, там има две гърнета с мед -оплакал се той. - Кое

да донеса?". Тъй като познавал добречирака, занаятчията отвърнал: „Защо несчупиш едното гърне

и не ми донесеш другото?". Уви, чиракътбил прекалено несхватлив, за да разберепоуката в тези

948/1197

думи. Постъпил както му били казали.Счупил едното гърне и много сеизненадал, когато се

счупило и второто.

- За какво намекваш? - попитах аз. Небиваше да показвам пред Шамс гнева си,но не се

сдържах. - Стига с тия разкази! Да му сене види дано! Толкова ли не можеш даговориш без

недомлъвки?

- Но не е ли пределно ясно, Аладине?Казвам ти, че и ти като разногледиячирак виждаш

всичко раздвоено - отвърна Шамс. - Ние сбаща ти сме едно. Счупиш ли мен, щесчупиш и него.

949/1197

- Вие с баща ми нямате нищо общо -възразих аз. - Счупя ли второто гърне, щеосвободя

първото.

Бях толкова разгневен и възмутен, че невидях последиците от думите си. Нитотогава. Нито

след време.

Прогледнах за тях чак когато вече бешекъсно.

Шамс

КОНЯ, ЮНИ 1246 ГОДИНА

Било светотатство да танцуваш, ето какворазправят тесногръдите на де коготосрещнат. Те

950/1197

смятат, че Бог първо ни е дал музиката -не само онази, която създаваме с глас иинструменти, но и

музиката, съпътстваща всички форми наживот, колкото после да ни забрани да яслушаме. Толкова

ли не виждат, че цялата природа е песен?Всичко във всемира се движи в ритъм:кръвта, която

сърцето изхвърля, крилете на птицата,вятърът в бурна нощ, ковачът, който ковежелязо, звуците, с

които още нероденото дете е заобиколеновътре в утробата... Всичко участва съсстраст,

непринудено, в една великолепнамелодия. Танцът на въртящите седервиши е брънка в тази

951/1197

непрекъсната верига. Точно кактокапката морска вода носи в себе си целияокеан, по същия начин

един-единствен танц отразява и обгръщатайните на Вселената.

Няколко часа преди представлението ниес Руми се усамотихме в стаята. При насдойдоха

шестимата дервиши, които щяха да севъртят вечерта. Заедно се очистихме и сепомолихме. После

облякохме дрехите. Преди това бяхмеобсъдили надълго и нашироко какво да еоблеклото и се

бяхме спрели на най-обикновен плат вцветовете на пръстта. Шапката с цвят намед

952/1197

олицетворяваше надгробния камък ,дългата бяла дреха – плащаницата, ачерното наметало - гроба.

С танца изразявахме как суфистът смъкваот себе си цялото си „Аз" все едно свалястара кожа.

Преди да излезем на сцената, Руми казаедно стихотворение:

Гностикът избягал е от петте сетива

и от шестте посоки, за да ти покаже каквоима отвъд тях.

Преизпълнени от тези чувства, вече бяхмеготови. Първо се чу звукът на ней. Следтова Руми

излезе на сцената, нали бешесемазенбаши27. Свели смирено глави,дервишите го последваха един

953/1197

по един. Последен трябваше да се появишейхът. Колкото и да се съпротивлявах,Руми настоя тази

вечер аз да изпълня ролята.

Хафизът28 каза един стих, от Корана:

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 115

- „На земята има знамения за вярващите,има знамения за хора убедени."

После задумка кудюмът29 - като съпроводна пронизителния звук на нея и ребаба.

Слушай тръстиката и разказа, койторазказва,

как за разлъка пее:

Откак отрязаха ме от стъблото,

954/1197

за мен ридае мало и голямо.

Първият дервиш се остави в Божиитеръце и започна да се върти, а полите надрехата му

засвистяха тихо, сякаш си имаха свойживот. Към него се присъединихме и ние,закръжихме, докато

около нас не остана друго освенЕдинението. Каквото получавахме отнебето, го предавахме на

земята: от Бога на хората. Всеки от нас -до последния човек - се превърна вбрънка, свързваща

Влюбения и Възлюбения. След катомузиката заглъхна, се поклонихме всичкизаедно на основните

955/1197

сили във всемира: огън, вятър, земя ивода, както и на петата стихия, пустотата.

Не съжалявам за онова, което се случи вкрая на представлението между мен и КайХосрой.

Виж, неприятно ми е, че поставих Руми внеудобно положение. Като човек, койтовинаги се е

радвал на привилегии и закрила, тойникога дотогава не се беше сблъсквалоткрито с владетел. Сега

доби поне мъничка представа на какво сенатъква през цялото време обикновениятчовек: на

дълбока и широка пропаст междуголемци и простолюдие.

27 Водач на танца. - Б.а.

956/1197

2е Човек,който знае наизуст Корана.-Б.а.

29 Два малки барабана, основенинструмент в турската народна музика. -Б. пр.

Предполагам, че така съм приближилкрая на престоя си в Коня.

Всяка истинска любов и приятелство саразказ за неочаквано преобразяване. Акопреди да

обикнем и след като сме обичали смесъщите, значи не сме обичалидостатъчно.

След като Руми бе посветен в поезията,музиката и танца, той до голяма степен сепреобрази.

957/1197

Навремето строг книжник, отхвърлялпоезията, и проповедник, наслаждавал сена собствения си

глас, докато е поучавал другите, сега Румисам се превръща в поет и става глас начистата пустота,

макар че едва ли още го е осъзнал докрай.Колкото до мен, аз също се промених ипродължавам да

се променям. Отдалечавам се от битиетоси, приближавам се към нищото. От едногодишно време

на друго, от един етап на следващия, отживота към смъртта.

Приятелството ни беше благословение,дар Божи. Ние цъфтяхме, радвахме се,растяхме,

958/1197

ликувахме, че сме заедно, вкусвахмеабсолютната пълнота и щастие.

Помнех какво ми е казал веднъж БабаЗаман. За да пребъде коприната, бубататрябва да умре.

Седях сам-самичък в залата, където себяхме въртели и откъдето всички се бяхаразотишли,

олелията вече беше стихнала и азосъзнах, че времето ми с Руми наближавасвоя край. Чрез

дружбата си ние с него бяхме изживелиизключителна красота и бяхме разбраликакво е да

срещнеш безкрайността чрез двеогледала, които непрекъснато сеотразяват едно в друго. Но и

959/1197

досега важи старата поговорка: къдетоима любов, неминуемо има и болка.

Ела

НОРТХАМПТЪН, 29 ЮНИ 2008 ГОДИНА

Бъди готова за необичайното инеочакваното и ще започнат да ти сеслучват странни неща,

надхвърлящи и най-невероятните мечти -ето какво казваше Азис. Но и една-едничка костица в

тялото на Ела не бе готова за страннотонещо, случило се тази седмица: Азис З.Захара беше дошъл

да се види с нея в Бостън.

Беше неделя вечер. СемействоРубинстайн тъкмо бяха седнали давечерят, когато Ела

960/1197

забеляза, че е получила на мобилния сиесемес. Реши, че сигурно е от някого отГотварския клуб

„Фюжън", затова не побърза да гопрочете. Поднесе специалитета навечерта: патица с мед, картофи

соте и карамелизирани кръгчета кромидлук върху кафяв ориз. Когато тя сложипатицата на масата,

всички заточиха зъби. Явно умираше отжелание да я опита дори Джанет, въпрекиче беше

потисната, защото бе видяла Скот сновата му приятелка и бе разбрала, чеоще го обича.

Вечеряха дълго и бавно, отпиваха отвиното и както обикновено, си говореха.Ела се

961/1197

включваше във всички разговори околомасата. Обсъди с мъжа си дали да неповикат някого да

боядиса беседката в яркосиньо, побъбри сДжанет за натоварената й програма вколежа, а с

близнаците - дали да не вземат няколконови дивидита, включително последните„Карибски

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 116

пирати". Чак след като сложи в миялнатамашина мръсните чинии и поднесе крембрюлето с бял

шоколад, й хрумна да си прочете есемеса.

962/1197

Здравей, Ела, в Бостън съм, вкомандировка от списание „Смитсониън".Току-що слизам от

самолета. Искаш ли да се срещнем?Отседнал съм в „Оникс" и ми се ще да тевидя, Азис.

Ела остави телефона и леко замаяна,седна да си изяде десерта.

- Есемес ли си получила? - попитаДейвид, след като вдигна глава отчинията.

- Да, от Мишел - отговори без мигколебание Ела.

Дейвид извърна измъчено лице, избърсаси устата със салфетката, после я сгънаизумително

бавно и точно на съвършен квадрат.

963/1197

- Ясно - каза.

Ела знаеше, че той изобщо не й еповярвал, въпреки това обаче почувства,че трябва да

продължи да твърди именно това, но неза да убеди съпруга си и да измамидецата, а заради себе си,

за да намери сили да отиде от дома си дохотела на Азис. Ето защо продължи, катопретегляше

всяка дума:

- Мишел ми съобщава, че утре сутрин вагенцията има заседание, ще обсъждамекаталога за

догодина. Иска да отида и аз.

964/1197

- Е, в такъв случай не е зле да отидеш -каза Дейвид и очите му блеснаха, от коетосе разбра, че

и той се е включил в играта. - Дали да нете откарам, тъкмо ще пътуваме заедно.Мога да преместя

някои ангажименти.

Ела го погледна смаяна. Какво сеопитваше да направи той? Нима смяташеда вдигне скандал

направо пред децата?

- Ще бъде чудесно - насили се тя да сеусмихне - Но трябва да тръгнем предиседем. Мишел

искала да поговорим преди заседанието.

965/1197

- О, тогава няма да стане - изчуруликаОрли, която знаеше, че баща й направоненавижда да се

буди рано. - Изключено е татко да тръгненавреме.

Ела и Дейвид се загледаха втренчено надглавите на децата - всеки от дваматаискаше другият

да направи първата крачка.

- Така си е - съгласи се накрая мъжът й.

Ела кимна облекчено, макар и да сепозасрами от дързостта си, понеже точнотогава й хрумна

нещо още по-смело.

- Да, ужасно рано е. Всъщност защо невзема да отида още сега? -каза тя.

966/1197

Мисълта, че утре сутрин ще бъде в Бостъни ще закусва заедно с Азис, бешедостатъчна, та

сърцето й да затупти по-ускорено. Но тяискаше да види Азис още сега, а не чакутре, което

изведнъж й се стори прекалено далеч. Отдома й до Бостън бяха близо два часа скола, това обаче не

я плашеше. Азис беше дошъл заради неячак от Амстердам. И тя можеше дапошофира два часа.

- Мога да съм в Бостън преди десет тазивечер. И утре ще отида рано в агенцията,за да се видя

с Мишел преди заседанието.

967/1197

По лицето на Дейвид се мярна сянката наболката. Мина сякаш цяла вечност,докато той успее

да каже нещо. В онзи дълъг миг очите мубяха очи на човек, на когото не саостанали нито сили,

нито чувства да спре жена си и тя да неотиде при друг мъж.

- Ще отида още сега с колата в Бостън ище пренощувам в апартамента ни - казаЕла уж на

децата, но всъщност само на Дейвид.

Това беше нейният начин да го увери, ченяма да има физически допир между неяи човека, с

когото, както той се досещаше, жена муще се срещне.

968/1197

Дейвид стана от стола с чаша вино в ръка.Направи широко движение по посока навратата,

усмихна се на Ела, за да я насърчи, идобави прекалено въодушевено:

- Добре, скъпа, щом искаш, върви сега.

- Но, мамо, мислех, че днес вечерта ще мипомогнеш с математиката - възрази Ави.

Ела усети как лицето й пламва.

- Знам, миличък. Хайде да го оставим заутре.

- О, пусни я - заяде се Орли с брат си. -Толкова ли не можеш малко без майкаси? Кога ще

пораснеш?

969/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 117

Ави се смръщи, но не каза нищо повече,Орли подкрепи майка си, на Джанет йбеше все едно,

затова Ела просто грабна мобилния сителефон и хукна по стълбите към горнияетаж. Веднага щом

затвори вратата на спалнята, се хвърли налеглото и изпрати есемес на Азис:

Не мога да повярвам, че си тук. След двачаса ще бъда в „Оникс".

Загледа все по-уплашено каксъобщението заминава. Какво правеше?Но нямаше за кога да

970/1197

мисли. И да съжаляваше за тази вечер – атя подозираше, че ще съжалява, - можешеда го направи и

по-късно. Сега трябваше да побърза. Отней двайсет минути да се пъхне под душа, даси изсуши със

сешоара косата, да си измие зъбите, даизбере рокля, да я съблече, да опитадруга, после трета, да се

среши, да сложи малко грим, да потърсиобичките, подарък от баба Рут заосемнайсетия й рожден

ден, и отново да смени роклята.

Пое си дълбоко въздух и си сложи малкопарфюм. „Итърнити" на „Калвин Клайн".

971/1197

Шишенцето чакаше в шкафа в банята отцяла вечност. Дейвид не обичашепарфюми. Твърдеше, че

жените трябвало да миришат на жени, ане на кифли с ванилия или на канела напръчки. Но Ела

предположи, че европейците може биимат други вкусове. Нали всички вЕвропа бяха луднали по

парфюмите?

След като беше готова, огледа жената вогледалото. Защо Азис не й беше казал, чеще идва?

Ако Ела знаеше, щеше да отиде нафризьор, на маникюр и на масаж, можеби щеше да опита нова

972/1197

прическа. Ами ако Азис не я харесаше?Ами ако между тях не се получешепривличане и той

съжалеше, че е бил толкова път чак доБостън?

Изведнъж Ела се опомни. За какво й бешеда променя външния си вид? Не беше ливсе тая

дали между тях има привличане? И да севпуснеше в авантюра с този мъж, тя щешеда бъде

мимолетна. Ела имаше семейство. Имашесвой живот. Тук беше нейното минало,както и бъдещето

й. Подразнена от самата себе си, че се евпуснала в такива неправдоподобнисценарии, тя престана

973/1197

да мисли, което винаги беше по-лесно.

В осем без петнайсет целуна за лека нощдецата си и излезе. Дейвид не се виждашеникъде.

Докато вървеше към колата, катоподрънкваше с ключовете от апартаментав Бостън в ръката

си, съзнанието й още бе вцепенено, затовапък сърцето й препускаше катообезумяло.

ЧАСТ ПЕТА

Пустота

ВСИЧКО, КОЕТО ПРИСЪСТВА ЧРЕЗОТСЪСТВИЕТО СИ

Султан Валад

КОНЯ, ЮЛИ 1246 ГОДИНА

974/1197

Баща ми дойде при мен в стаята - дишашетежко и едвам се държеше на крака,приличаше на

сянката на човека, който беше навремето.Под очите му имаше торбички, тъмни изловещи, сякаш

той будуваше по цели нощи. Но онова,което ме изненада най-много, бе, чебрадата му беше

побеляла.

- Помогни ми, синко - каза той с глас,който не приличаше на неговия.

Изтичах и го сграбчих за ръката.

- Каквото поискаш, татко, само кажи.

Той мълча към минута, сякаш смазан отбремето на онова, което смяташе да каже.

975/1197

- Шамс си отиде. Изостави ме.

За стотна от секундата се обърках и меплисна странно облекчение, но не казахнищо. Колкото

и тъжен и стъписан да бях, ми хрумна, чевсяко зло е за добро. Нима сега животътнямаше да бъде

по-лесен и спокоен? Напоследък баща миси беше спечелил много врагове, и то всезаради Шамс.

Исках пак да стане така, както беше,преди да дойде дервишът. Дали Аладинне беше прав? Не

живеехме ли всички по-добре без Шамс?

- Не забравяй колко много значи той замен - рече татко, сякаш доловил мислитеми. - Ние с

976/1197

него сме едно. Луната има и светла, итъмна страна. Шамс е моята непокорнастрана.

Кимнах, засрамен. Сърцето ми се сви. Несе налагаше баща ми да говори повече.Никога

дотогава не бях виждал в очите на човектолкова мъка. Езикът в устата ми сякашбеше вързан.

Известно време не можех да кажа и дума.

- Намери Шамс, ако той иска да бъденамерен. Доведи го обратно. Кажи муколко ме боли

сърцето. - Гласът на татко се сниши дошепот. - Кажи му, че отсъствието му меубива.

977/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 118

Обещах му да доведа обратно Шамс. Тойме сграбчи за ръката и я стисна с такава

благодарност, че се видях принуден даизвърна поглед, понеже не исках татко давижда

нерешителността в очите ми.

Цяла седмица обикалях из улиците наКоня с надеждата да открия следи отШамс. Всички в

града вече бяха чули, че той е изчезнал, ибяха плъзнали какви ли не догадки къде еотишъл.

Срещнах един прокажен, който гообичаше неописуемо. Той ме насочи къмотчаяни несретници, на

978/1197

които странстващият дервиш бешепомогнал. И през ум не ми бешеминавало, че мнозина обичат

Шамс - те бяха от хората, които дотогавабяха невидими за мен.

Една вечер се прибрах уморен и объркан.Кера ми донесе паница сутляш, койтодъхтеше на

розова есенция. Седна до мен и мезагледа как ям. Усмивката й бешеобрамчена от полумесеците на

страданието. Нямаше как да не забележаколко се е състарила последната година.

- Чух, че се опитваш да доведеш обратноШамс. Знаеш ли къде е отишъл? - попитатя.

979/1197

- Мълви се, че може би е заминал заДамаск. Но чух да се говори и че се еотправил към

Исфахан, Кайро и дори към родния сиград Тебриз. Трябва да проверимнавсякъде. Ще отида в

Дамаск. Някои от учениците на баща мище се запътят към другите три града.

Лицето на Кера помръкна и тя пророни,сякаш мислеше на глас:

- Маулана пише стихове. Красиви са.Отсъствието на Шамс го превръща в поет.

С влажни страни и свита кръгла уста,Кера свали поглед към персийския килими въздъхна,

после изрецитира следното:

Видях царя с лице на Слава,

980/1197

небесното око и слънце.

Сега във въздуха се носеше нещо, коетодопреди малко го нямаше.

Виждах, че Кера е разкъсвана отвътре.Беше достатъчно да я погледнеш влицето, за да

разбереш колко се мъчи зарадитерзанията на съпруга си. Беше готова навсичко, само и само той да

се усмихне отново. И в същото време йбеше олекнало, тя едва ли не се радваше,че най-сетне се е

отървала от Шамс.

- Ами ако не го намеря? - чух се да питам.

- Тогава няма да имаме особен избор. Щепродължим да живеем както преди -отбеляза Кера и

981/1197

в очите й проблесна надежда.

В онзи миг разбрах пределно ясно инеоспоримо за какво ми намеква. Чеможе и да не

издирвам Шамс от Тебриз. Може дори дане ходя в Дамаск. Може утре да поема отКоня, да

попътувам малко, да си намеря хубавкрайпътен хан, където да отседна, и следняколко седмици да

се върна, уж съм търсил под дърво икамък Шамс. Баща ми щеше да повярвана думите ми и

въпросът щеше да бъде забравензавинаги. Така вероятно щеше да бъденай-добре не само за Кера и

982/1197

Аладин, които открай време се бяхаотнасяли с подозрение към Шамс, но и заучениците и

последователите на баща ми и дори замен.

- Какво да правя, Кера? - попитах.

И тази жена, която се беше отказала отвярата си и бе приела исляма, само и самода се омъжи

за баща ми, която се грижеше катоистинска майка за мен и брат ми иобичаше съпруга си

дотолкова, че запаметяваше наизустстиховете, посветени от него на друг, мепогледна с болка в

очите и не каза нищо. Изведнъж не й бяхаостанали думи.

983/1197

Трябваше сам да намеря отговора.

Руми

КОНЯ, АВГУСТ 1246 ГОДИНА

Без слънце е светът, пуст и гол е, откак сиотиде Шамс. Градът е тъжно студеномясто, а

душата ми е празна. Нощем сън не мелови, денем само се скитам. Уж съм тук, аме няма, призрак

сред хора. Не намирам сили да не съмсърдит на всички. Как изобщопродължаваха да живеят така,

сякаш не се е променило нищо? Какживотът можеше да бъде същият безШамс от Тебриз?

984/1197

Всеки ден от тъмно до тъмно седя сам-самичък в библиотеката и не мисля задруго освен за

Шамс. Помня какво ми каза той веднъж седва доловима суровост в гласа: „Някойден ти ще бъдеш

Глас на любовта".

Не знам дали съм станал такъв, но евярно, че напоследък ме боли оттишината. Думите ми

дават изход, помагат ми да се отскубна отмрака в сърцето си. Нали точно товаискаше през цялото

време Шамс? Да направи от мен поет!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 119

985/1197

Животът не е друго освен стремеж къмсъвършенство. Всичко, което ни се случва,колкото и

значимо или дребно да е то, всякатрудност, която понасяме, са проявлениена божествения

промисъл, подчинен на тази цел. Борбатае изначално заложена в човека. Затова вКорана се казва,

че който се бори по Божия път, Аллах щему укаже Своя път. В Божия промисълняма съвпадения.

И не е съвпадение, че в онзиоктомврийски ден преди близо двегодини на пътя ми се появи Шамс

от Тебриз.

986/1197

- Не съм дошъл при теб заради вятъра -ми каза тогава той.

А после ми разправи ето какво:

Имало едно време един учител суфист,който знаел толкова много, че му билдаден духа на

Иса. Той имал само един ученик и билповече от доволен с онова, което му билодадено. Ученикът

му обаче бил на друго мнение. Вжеланието си да види как всички саизумени от способностите на

учителя, той все го молел да вземе ощепоследователи.

- Добре тогава - съгласил се накраяучителят - Щом това ще те направищастлив, ще направя

987/1197

каквото искаш.

Същия ден двамата отишли на пазара. Наедна от сергиите имало захарни птички.Веднага

щом учителят духнал по тях, птичкитеоживели и отлетели заедно с вятъра. Оттози ден нататък

всички в града възхвалявали учителя. Неслед дълго той имал толковапоследователи и поклонници,

че първият му ученик почти не можел даго види.

- О, учителю, сглупих. Преди беше многопо-добре - оплакал се той покрусен. -Направи нещо.

Много те моля, направи така, че те да сиидат.

988/1197

- Добре тогава. Щом това ще те направищастлив, ще ги отпратя.

На другия ден, докато проповядвал,учителят изпуснал газове така, сякаш се еизвил вятър.

Последователите му се възмутили. Единпо един се обърнали и си тръгнали.Останал само първият

ученик.

- Защо не си тръгна с другите? - попиталучителят.

А ученикът отвърнал:

- Не съм дошъл при теб заради първиявятър, няма да си тръгна и зарадипоследния.

989/1197

Каквото и да правеше Шамс, го правешеза моето съвършенство. Ето какво непроумяваха

хората в града. Той съвсем преднамеренораздухваше пламъците на сплетните,засягаше болни

въпроси, изричаше думи, които заобикновените уши звучаха катобогохулство, стъписваше и

предизвикваше хората, дори онези, коитого обичаха. Хвърляше книгите ми въвводата, за да ме

принуди да забравя каквото знам. Макари всички да бяха чували какви нападкиотправя към

шейховете и книжниците, малциназнаеха колко способен беше в тафсира30.Имаше дълбоки

990/1197

познания в алхимията, астрологията,астрономията, богословието,философията и логиката, но

държеше познанията си скрити от невежиочи. Беше факих31, а постъпваше катофакр32.

30 Тълкуване или коментар, най-често наКорана. - Б.а.

Отвори дома ни за една блудница и нинакара да се храним на една маса с нея.Прати ме в

пивницата, за да ме насърчи даразговарям с пияниците. Веднъж менакара да ида да прося срещу

джамията, където проповядвах, за да сепоставя на мястото на един нищ,прокажен. Откъсна ме

991/1197

първо от моите поклонници, а сетне и отголемците, за да намеря допир собикновените хора.

Благодарение на него се запознах с хора,които иначе нямаше да срещна. Зарадиубеждението си, че

трябва да се унищожат всички идоли,застанали между човека и Бога,включително славата,

богатството, общественото положение идори религията, Шамс унищожи всичко,което ме държеше

свързан в живота, какъвто го познавах.Видеше ли каквито и да било душевниограничения,

предразсъдъци и табута, грабваше бика зарогата и се изправяше срещу него.

992/1197

Заради него преминах проверки иизпитания, различни състояния и етапи,след всеки от които

изглеждах в очите и на най-верните сипоследователи още по-умопобъркан.Преди имах куп

поклонници, сега се бях отървал отнеобходимостта да имам публика. Ударслед удар Шамс успя да

съсипе доброто ми име. Заради негонаучих колко струва безумието и свремето познах вкуса на

самотата, на безпомощността, сплетните,усамотението и накрая разбитото сърце.

Видиш ли изгода, бягай!

Отрова пий и живата вода лисни!

993/1197

От сигурността се откажи, на страшниместа ходи!

Зачеркни доброто си име, стани опозорени безсрамен!

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 120

В крайна сметка всички сме подложенина изпитание. Всеки ден, всяка минутаБог ни пита:

„Помниш ли какъв завет сключихме,преди да бъдеш пратен на този свят?Разбираш ли ролята си в

това да разкриваш Моите несметнибогатства?"

Обикновено не сме готови да отговоримна тези въпроси. Те ни плашат прекаленомного. Ала

994/1197

Бог е великотърпелив. Той пита отново иотново.

31 Законоучител. -Б. а.

32 Суфист, привърженик на т. нар.духовна нищета. -Б.а.

И ако тази душевна болка е част отизпитанието, искам само едно: накрая данамеря Шамс.

Книгите, проповедите, семейството,богатството, доброто име - готов съм да сеоткажа от всичко и

всички, само и само да зърна още веднъжлицето му.

Преди ден Кера каза, че почти противволята си се превръщам в поет. Макар иникога да не

995/1197

съм имал добро мнение за поетите, не сеучудих, че го чувам. По всяко друго времесигурно щях да

й възразя, но не и сега.

Устата ми бълва стихове - постоянно, безда го искам, и ако ги чуе човек, сигурноще отсъди,

че наистина ставам поет. Султан на Езика!Но доколкото знам, истината е, че тезистихове не ми

принадлежат. Аз съм само проводник набукви, сложени в устата ми. Подобно написалка, която

пише каквото й е наредено, или нафлейта, свиреща нотите, които са йвдъхнали, аз също просто

изпълнявам ролята си.

996/1197

Бляскаво слънце тебризко! Къде си?

Шамс

ДАМАСК, АПРИЛ 1247 ГОДИНА

Бях открит от Султан Валад, когатопролетта в Дамаск беше в разгара си,десет месеца, след

като си тръгнах от Коня. Играех подясното синьо небе шах с един отшелникхристиянин на име

Франсис. Беше човек с вътрешноравновесие, което трудно се нарушаваше,човек, който знаеше що

е смирение. И тъй като ислямът всъщностозначава душевен мир, който идва отсмирението, за мен

997/1197

Франсис беше повече мюсюлманин отмнозина, които твърдят, че са такива.Понеже едно от

четирийсетте правила гласи- Смирениетоне значи да си малодушен и бездеен. Тоне Води нито до

фатализъм, нито до капитулация. Точнообратното. В смирението е заложена сила- сила, извираща

отвътре. Който се подчини смирено набожественото естество на живота, щепребъде в

невъзмутимо спокойствие и мир дорикогато целият широк свят е хвърлен всмут.

Преместих царицата, за да накарамФрансис да промени положението нацаря си. С бързо

998/1197

дръзко решение той премести топа. Вечеподозирах, че ще загубя партията, и точнотогава вдигнах

глава и съгледах Султан Валад.

- Радвам се да те видя - казах му. - Значивсе пак реши да ме потърсиш.

Той ми се усмихна тъжно, после станамрачен - изненада се, че знам задушевните му

терзания. Но нали беше честен човек, незапочна да отрича истината.

- Вместо да те търся, тръгнах да се скитам.Но след известно време вече не можех даго правя.

Нямах сили да лъжа баща си. Дойдох вДамаск и се заех да те издирвам, но ти ситрудно откриваем.

999/1197

- Ти си честен човек и добър син -отвърнах. - Някой ден в близко бъдещеще станеш отличен

съратник на баща си.

Султан Валад поклати тъжно глава.

- На него му трябва само един съратник -ти. Върни се с мен в Коня. Баща ми иманужда от

теб.

Щом чух поканата, главата ми пламна откакви ли не мисли и в началото никоя оттях не беше

ясна. Моето себелюбие посрещнауплашено мисълта да се върна на място,където очевидно не бях

добре дошъл.

1000/1197

„Не го слушай. Ти приключи със задачатаси. Не си длъжен да се връщаш в Коня.Незабравяй

какво ти каза Баба Замая. Прекаленоопасно е. Върнеш ли се в този град,никога вече няма да

излезеш от него."

Исках да обикалям света, да срещам новихора и да виждам нови градове. В Дамасксъщо ми

харесваше и можех да остана тук доследващата зима. Отидеш ли на новомясто, често те

застрашава ужасното чувство на душевнасамота и тъга. Но с Бог до мен бяхдоволен и щастлив в

самотията си.

1001/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 121

И все пак знаех прекрасно, че сърцето мие в Коня. Беше ми толкова мъчно за Руми,че ме

болеше дори да изрека името му. В краяна краищата не е ли все едно в кой градще остана, щом

Руми не беше до мен? Моята кибла бешетам, където живееше той.

Преместих царя върху шахматната дъска,Франсис се ококори -беше съгледалпагубното

положение. Но в шаха, както и в живота,има ходове, които правиш, за да победиш,а има и такива,

които правиш, защото така трябва.

1002/1197

- Ела с мен - примоли се Султан Валад,прекъсвайки мислите ми. - Който езлословил за теб и

се е държал лошо, вече се разкайвагорчиво. Този път всичко ще бъде по-добре, обещавам.

„Не можеш да даваш такива обещания,момчето ми - ми идеше да му кажа. -Никой не може"

Но вместо това кимнах и рекох:

- Иска ми се да видя още един залез надДамаск. Утре можем да поемем към Коня.

- Наистина ли? Благодаря ти - грейна отоблекчение Султан Валад. - Нямашпредстава колко

много означава това за баща ми.

1003/1197

Сетне погледнах Франсис, който чакашетърпеливо да продължим партията. Следкато

насочих към него цялото си внимание,върху устата му се мерна закачливаусмивка.

- Зле ти се пише, приятелю - оповести тойпобедоносно. - Мат.

Кимя

КОНЯ, МАЙ 1247 ГОДИНА

Блажен е този ден. Шамс от Тебриз сезавърна в живота ми с тайнствен поглед вочите и

отчужденост, с каквато преди не се бешедържал. Изглежда преобразен. По-млад ихубав с косата,

1004/1197

която е порасла толкова, че му влиза вочите, и със загара от дамаското слънце.Но в него има и още

нещо, някаква промяна, която не мога даопиша. Очите му са си както винагибляскави и

безразсъдни, ала в тях се долавя новаискра. Подозирам, че Шамс има очите начовек, който се е

нагледал на какво ли не и не иска да себори повече.

Според мен обаче Руми се променя ощепо-дълбоко. Мислех, че щом Шамс севърне, той ще

престане да се безпокои, ала случаят явноне е такъв. В деня, когато дервишът сидойде, Руми отиде

1005/1197

да го посрещне с цветя пред градскитестени. Но щом радостта от първите дни сепопритъпи, Руми

стана още по-напрегнат и затворенотпреди. Май знам причината. Веднъжвече е губил Шамс и се

страхува да не го изгуби отново. Разбирамго както никой друг, защото и мен ме естрах да не

изгубя Шамс.

Единственият човек, с когото споделямчувствата си, е Джевер, покойната съпругана Руми. Е,

тя не е точно човек, но аз не я наричам и,призрак. Джевер не е толкова отнесена иотчуждена, като

1006/1197

повечето призраци, на които съм сенатъквала, и откакто съм дошла в къщата,се движи като бавно

течение около мен. Въпреки че двете сиговорим за какво ли не, напоследъкобсъждаме само едно:

Шамс.

- Руми изглежда много нещастен. Жалкоче не мога да му помогна - споделих днесс Джевер.

- Не е изключено и да можеш.Напоследък съзнанието му е заето с нещо,но засега той не го е

споделил с никого - рече тайнственоДжевер.

- С какво? - полюбопитствах аз.

1007/1197

- Руми смята, че ако Шамс се ожени и сезадоми, хората в града няма да са толкованастроени

срещу него. Няма да го одумват толкова иШамс няма да се види принуден да семахне отново.

Сърцето ми трепна. Шамс да се ожени ли?Но за кого? Джевер ме погледна скрайчеца на

окото и допълни:

- Руми се пита дали имаш желание да сеомъжиш за дервиша.

Вцепених се. Не че мисълта за брака миминаваше за пръв път.

Бях на петнайсет години и знаех, че съмнавлязла във възраст за женитба, знаехобаче и че

1008/1197

което от момичетата се омъжи, сепроменя завинаги. В очите му се появяванов поглед и то се

държи по нов начин до степен и другитеда се отнасят към него различно. И малкодете ще ви каже

коя жена е омъжена и коя - мома.

Джевер се усмихна нежно и ме хвана заръката. Беше забелязала, че сепритеснявам от самия

брак, а не от брака с Шамс.

На другия ден следобед отидох при Румии го заварих погълнат от „Опровержениена

опровержението33".

- Кажи ми, Кимя, с какво мога да ти бъдаполезен - попита той с обич.

1009/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 122

- Когато татко ме доведе при теб, ти муказа, че от едно момиче ще излезе по-лоша ученичка,

отколкото от момче, защото момичетотрябва да се омъжи и да отгледа деца,помниш ли?

- То оставаше да не помня - отвърна Румис очи с цвят на лешник, блеснали отлюбопитство.

- Онзи ден си обещах да не се омъжвамникога, за да остана завинаги твояученичка -

продължих с глас, разтреперан от бреметона онова, което смятах да кажа. - Новероятно е

1010/1197

възможно да се омъжа, без да се налага данапускам къщата. Например ако се омъжаза някого,

който живее тук...

33 Най-значимият труд на Авероес, вкойто той отстоява философскитевъзгледи на

Аристотел, възприети от ислямскатамисъл. Б. а.

- Какво ми казваш, че искаш да сеомъжиш за Аладин ли? – попита Руми.

- За Аладин ли? - повторих стъписана.

Откъде-накъде мислеше, че искам да сеомъжвам за Аладин? Той ми беше катобрат.

Руми явно долови изненадата ми.

1011/1197

- Преди известно време Аладин дойде примен да ти иска ръката - поясни той.

Ахнах. Знаех, че не е редно едно момичеда подпитва за такива неща, но умирах от

любопитство.

- И ти какво му каза, учителю?

- Казах му, че първо трябва да питам теб -отговори Руми.

- Учителю... - подхванах със заглъхващглас. - Дошла съм да ти съобщя, че искамда се омъжа

за Шамс от Тебриз.

Руми ме погледна почти невярващо.

- Сигурна ли си?

1012/1197

- Ще бъде добре в много отношения -потвърдих, а вътре в мен желанието даговоря още се

бореше със съжалението, че съм серазприказвала излишно. - Шамс ще станечаст от семейството ни

и вече няма да се налага никога да ситръгва.

- Заради това ли искаш да се омъжиш занего? За да му помогнеш да остане? -полюбопитства

Руми.

- Не - отговорих. - Всъщност да, но това нее всичко... вярвам, че Шамс е моя съдба.

Така се доближих възможно най-много дотова да призная пред някого, че обичамШамс от

1013/1197

Тебриз.

Първа за сватбата научи Кера. Тяпосрещна новината с вцепененомълчание и крива усмивка,

но веднага щом останахме сами в къщата,започна да ме подпитва.

- Сигурна ли си, че го искаш? Нали не гоправиш, за да помогнеш на Руми? - речетя. - Толкова

си младичка! Не мислиш ли, че трябва дасе омъжиш за човек, който е по-близо дотвоите години?

- Шамс твърди, че в любовта всичкиграници са размити - отвърнах аз.

Кера въздъхна шумно.

1014/1197

- Де да беше толкова просто, детето ми -отбеляза тя и пъхна под забрадкатакъдрица бяла

коса. - Шамс е странстваш, дервиш,непокорен човек. Мъже като него не сасвикнали на семеен

живот и от тях не стават добри съпрузи.

- Нищо, може и да се промени - отсякох взаключение аз. - Ще му дам толковалюбов и

щастие, че волю-неволю ще се промени.Ще се научи да е добър съпруг и добърбаща.

Това беше краят на разговора ни. Каквотои да виждаше върху лицето ми, Керанямаше други

възражения.

1015/1197

Онази нощ спах като къпана, чувствах сепреизпълнена с решителност, на седмотонебе от

щастие. И през Ум не ми минаваше, чедопускам най-разпространената и най-болезнена грешка,

която жените правят, откакто святсветува: да си мислят лековерно, че слюбовта си могат да

променят мъжете, които обичат.

Кера

КОНЯ, МАЙ 1247 ГОДИНА

Бурен вятър сякаш се опитваш да уловиш,отвориш ли дума за нещо толковадълбоко и

1016/1197

толкова крехко като любовта. Чувстваш,че той ще нанесе щети, а няма как да госпреш. Не след

дълго престанах да разпитвам Кимя - незащото бях убедена от отговорите й, азащото видях в

очите й влюбена жена. Отказах се даоспорвам тази сватба, приех я като едноот странните неща в

живота, над които нямам власт.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 123

Месецът на Рамазана отмина бързо и бяхтолкова заета, че нямах кога да мисля затова. Ейд се

падна в неделя. След четири дниоженихме Кимя и Шамс.

1017/1197

Вечерта преди сватбата се случи нещо,което промени изцяло настроението ми.Бях сама в

кухнята, седях пред поръсената с брашнодъска с точилка в ръка и точех питки загостите. Най-

неочаквано, без изобщо да се замислям,се заех да оформям една топка тесто.Изваях малка мека

Майка Мария. Моята Майка Мария. Снож й изрязах дълга дреха и лице, ведро исъстрадателно. Бях

погълната от това и не забелязах, че задмен стои някой.

- Какво правиш, Кера?

1018/1197

Сърцето ми подскочи в гърдите. Обърнахсе и видях, че Шамс е застанал на врататаи ме гледа

изпитателно. Мина ми през ума да скриятестото, но вече беше късно. Шамс сеприближи до

тепсията и погледна фигурата.

- Това Мария ли е? - попита, а когато нему отговорих, извърна към мен грейналолице. - Охо,

красива е. Липсва ли ти Мария?

- Преди много време приех исляма.Мюсюлманка съм - отсякох. Ала Шамспродължи да

говори така, сякаш не ме беше чул:

1019/1197

- Вероятно се чудиш защо в исляма нямажена като Мария. Със сигурност имаАйша, има и

Фатима, но ти вероятно ще кажеш, че не есъщото.

Притесних се, не знаех какво да отвърна.

- Искаш ли да ти разкажа една история? -попита Шамс. И ми разправи ето какво:

- Имало едно време четирима пътници,един грък, един арабин, един перс и единтурчин.

Стигнали те в един малък град и решилида си купят нещо за ядене. Но понеже неразполагали с

много пари, можели да изберат самоедно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света.

1020/1197

Когато ги попитали какво е то, персътрекъл „angoor", гъркът - „staphalion"',арабинът поискал

„aneb", а турчинът настоял за „uzum". Тъйкато разбирали само своя език,четиримата се скарали. От

минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докатонакрая не ги

прекъснал един суфист, който минавалкрай тях. С парите, които четириматабили събрали, той

купил чепка грозде. После я сложил ведин съд и я натиснал с все сила. Накаралпътниците да

изпият сока, а люспите изхвърлил,понеже важна била същността на плода, ане обвивката.

1021/1197

Християните, евреите и мюсюлманите сакато тези пътници. Карат се за обвивката,докато суфистът

търси същността - уточни Шамс сусмивка, толкова развълнувана, ченямаше как да не се усмихна и

аз. - Опитвам се да ти кажа, че нямапричина Майка Мария да ти липсва,защото изобщо не се

налага да се отказваш от нея. И катомюсюлманка можеш да се чувствашпривлечена от Мария.

- Аз такова... не мисля, че е редно -изпелтечих.

- Че какво нередно има! Религиите са катореки: всички се вливат в едно море.Майка Мария

1022/1197

олицетворява състраданието, милостта,обичта и безусловната любов. Тя еличностна, но

принадлежи и на всички. Нищо че симюсюлманка, пак можеш да я обичаш идори да наречеш

дъщеря си Мария.

- Аз нямам дъщеря - напомних му.

- Ще имаш.

- Така ли мислиш?

- Не мисля, а знам.

Развълнувах се от тези думи, но не следдълго вълнението беше пометено от другочувство:

1023/1197

съпричастност. Двамата гледахме заеднофигурата на Майка Мария и споделяхменеобичаен миг на

ведрост и хармония. Шамс ми стана милна сърцето и за пръв път, откакто бешедошъл у нас,

проумях какво вижда в него Руми: човек сголямо сърце.

Въпреки това се съмнявах, че от Шамс щеизлезе добър съпруг на Кимя.

Ела

БОСТЪН, 29 ЮНИ 2008 ГОДИНА

Безумно притеснена, Ела не можеше дамисли, когато стигна в хотела. Въвфоайето имаше

1024/1197

група японски туристи, всичките явнопрехвърлили седемдесетте и подстриганиеднакво. Тя тръгна

да го прекосява, като се взираше вкартините по стените, за да не й се налагада гледа в очите хората

наоколо. Но не мина много време, илюбопитството й надделя надсрамежливостта. Още щом очите

й се плъзнаха към канапетата с масичкиотпред в дъното на фоайето, тя видя Азис- той я гледаше.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 124

Беше облечен в бежова риза с копченцана яката и тъмен кадифен панталон ибеше с

1025/1197

двудневна брада, с която според Ела бешедоста привлекателен. Къдравата мукестенява коса

падаше чак до зелените очи и мупридаваше и самоуверен, и закачлив вид.Слаб и жилав, снажен и

подвижен, Азис беше много различен отДейвид с неговите шити по поръчкаскъпи костюми.

Говореше с шотландски акцент, което сестори на Ела много очарователно,усмихваше се

непринудено и явно наистина бешещастлив и развълнуван, че я вижда. И Еланеволно се запита

какво лошо има в това да изпие с негочаша кафе.

1026/1197

По-късно нямаше да може да си спомникак едната чаша кафе се е превърнала вняколко, как

разговорът е станал все по-задушевен ипо едно време Азис я е целунал леко повърха на пръста,

точно както нямаше да може да обяснизащо не е направила нищо, за да го спре.Не след дълго за

нея вече нищо нямаше значение, важнобе само Азис да продължава да говори, атя да гледа

вторачено малката трапчинка отстрани наустата му и да се пита какво ли е да гоцелуне по нея.

Беше единайсет и половина вечерта. Еласе намираше в хотел заедно с човек, закогото не знаеше

1027/1197

нищо, ако не броим няколкото имейли ителефонни разговори и романа, който тойе написал.

- Значи си тук заради списание„Смитсониън"? - попита тя.

- Всъщност съм тук заради теб – отговориАзис. - След като прочетох писмото ти, мисе

прииска да дойда и да те видя.

Все още беше възможно Ела да се отклониот тази високоскоростна магистрала. Донякакъв

момент бе възможно да се преструва, честава въпрос просто за приятелство:имейлите,

1028/1197

телефонните разговори, дори погледите.Е, сигурно имаше лек флирт и задявка, нонищо повече. Тя

можеше да прокара вододел. Но самодокато той не попита:

- Искаш ли да дойдеш с мен в стаята ми,Ела?

Дори това да беше игра, която и дваматаиграеха, сега вече нещата станахасериозни. След

въпроса му всичко стана прекаленоистинско, сякаш някой е вдигнал плащ иистината, голата

истина, която през цялото време е билатам, ги е погледнала право в лицето. Елаусети как я

1029/1197

присвива под лъжичката и лекотопритеснение прераства в паника, но неотказа на Азис. Това бе

най-импулсивното решение, което бешевзимала през живота си, а тя имашечувството, че някой

вече го е взел вместо нея. И че не й оставадруго, освен да го приеме.

***

Стая 608 беше уютна и обзаведена воттенъци на черното, червеното, сивото ибежовото. Беше

топла и просторна. Ела се опита да сиспомни кога за последен път е отсядала вхотел. В съзнанието

1030/1197

й изникна едно пътуване, което предимного време бяха направили с мъжа й идецата до Монреал.

След това прекарваха всички отпуски ипочивки в къщата си в Роуд Айланд и Елане бе имала

причина да отсяда на място, където тисменят всеки ден хавлиените кърпи идруг ти приготвя

закуската. Сега в хотелската стая имашечувството, че е в чужда държава. И можеби наистина беше

така. Вече усещаше лекомисленатасвобода, на каквато се радваш само в град,където всички са

напълно непознати.

1031/1197

Но още щом влезе в стаята, и отново сепритесни. С какъвто и вкус да бешеобзаведена тя,

колкото и просторна да беше, в средата йсе мъдреше огромно легло. След катозастана до него, Ела

се почувства скована и я обзе вина.Започна да се бори с вътрешните въпроси,които не я отвеждаха

никъде. Дали сега щяха да се любят. Итрябваше ли да го правят? И ако гонаправеше, как после

щеше да погледне мъжа си в очите? Новъпреки многото си забежки Дейвидизобщо не се

затрудняваше да я гледа в очите, нали? Икакво щеше да си помисли Азис за тялотой? Ами ако не

1032/1197

го харесаше? Дали тя не трябваше дапомисли за децата си? Дали вече спяха,или още бяха будни и

въпреки късния час гледаха телевизия?Ако научиха какво се кани да направи,дали някога щяха да

й простят?

Доловил притесненията й, Азис я хвана заръка и я поведе към креслото в ъгъла,далеч от

леглото.

- Тихо - прошепна той. - В главата ти епренаселено. Има прекалено многогласове.

- Жалко, че не сме се срещнали по-рано -чу се да казва Ела.

1033/1197

- В живота няма такова нещо като раноили късно - възрази Азис. - Всичко сеслучва точно

когато трябва.

- Наистина ли вярваш в това?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 125

Той се усмихна и вдигна от очите сиоблака коса. После отвори един куфар иизвади гоблена,

който беше купил в Гватемала, и кутийка,в която се оказа, че има гердан с топчетаот тюркоаз и

червен корал и със сребърен въртящ седервиш.

1034/1197

Ела му позволи да й сложи гердана. Станай топло там, където Азис я докосна спръсти по

врата.

- Можеш ли да ме обичаш? - попита Ела.

- Вече те обичам - усмихна се Азис.

- Но ти дори не ме познаваш!

- Не е нужно да те познавам, за да теобичам.

Тя въздъхна.

- Това е налудничаво.

Азис се пресегна, махна шнолата, с коятокосата й беше прихваната на кок, и тяпадна върху

1035/1197

раменете й. После я отведе предпазливопри леглото. Бавно, нежно, на все по-широки кръгове я

загали с длани по ходилата към глезенитеи оттам към корема. През цялото времеустните му

изричаха думи, които звучаха на Ела катотаен древен шифър. Изведнъж тя разбра.Азис се молеше.

Докато дланите му милваха всекисантиметър от тялото й, очите му бяхаплътно затворени, а

устните се молеха за нея. Това беше най-духовното нещо, което Ела бе изживяваланякога. И най-

сексуалното, въпреки че и двамата бяхаоблечени и в действията им нямаше нищоплътско.

1036/1197

Най-неочаквано по дланите й, по лактитеи раменете, по цялото й тяло плъзнастранна

енергия. Ела бе обзета от невероятножелание и изпита чувството, че се носи потопли вълни,

където можеше да направи само едно: дасе остави във властта им и да се усмихва.Усети живо

присъствие около Азис, после и околосебе си, сякаш върху тях се сипеха ситникапчици светлина.

Ела също затвори очи и без да се държи занищо, се понесе по необуздана река.Нищо чудно в

края й да имаше водопад, но дори и даможеше да се спре, Ела не го искаше.

1037/1197

Усети между краката си парене, когатодланите на Азис стигнаха до корема й иописаха кръг

по него. Беше неуверена за тялото си, захълбоците и бедрата си, за формата нагърдите, които след

трите деца и всичките тези години съвсемне бяха съвършени, но тревогата дойде иси отиде. Ела се

почувства защитена, едва ли незакриляна, и изпадна вблаженство!Изведнъж си даде сметка, че

може да обича този мъж. Да го обичамного.

С това чувство го прегърна и го притегли,готова да стигне по-далеч. Той обачеотвори рязко

1038/1197

очи, целуна я по върха на носа и сеотдръпна.

- Не ме ли искаш? - попита Ела, изуменаколко плах е гласът й.

- Не искам да правя нещо, от което послеще бъдеш нещастна.

Доплака й се, но същевременно бе наседмото небе от щастие.

Обзе я странна лекота. Беше напълнообъркана, но за огромна своя изненада заразлика от

обикновено нямаше нищо против да еобъркана.

В един и половина след полунощ отворивратата на апартамента си в Бостън.Легна на

1039/1197

коженото канапе - не искаше да списпалнята. Не защото знаеше, че мъжът йспи там с други жени,

защото тук се чувстваше по-добре, сякашжилището - точно като хотелска стая -вече не й

принадлежеше и тя е само гостенка внего, докато истинското й „Аз" я чакадругаде.

Шамс

КОНЯ, МАЙ 1247 ГОДИНА

Бяла невесто, не плачи,

с майка, с татко се прости,

чуй птичата песен:

подир ден друго ще бъде всичко...

1040/1197

Вечерта на сватбата се измъкнах на двораи поседях там, заслушан в старатаанадолска песен,

която се лееше заедно с много другизвуци от къщата. Смях, музика, клюки. Вженската стая

свиреха музикантки. Стоях там, мислех ипеех, треперех и се чувствах вцепенен - ивсичко това

наведнъж. Върнах се към думите напесента. Защо ли по сватбите женитепееха все тъжни песни?

Суфистите оприличаваха смъртта насватба и ознаменуваха като единение сБога деня, в който

умираха. Жените също оприличавахасватбата на смърт, макар и по съвсемдруги причини. И да се

1041/1197

омъжваха щастливо, пак като вълна гиплисваше тъга. На всяка сватба се скърбиза непорочната

девойка, която скоро ще стане съпруга имайка.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 126

След като сватбарите се разотидоха, севърнах в къщата и седнах на тихо място -да помисля.

После отидох в стаята, където ме чакашеКимя. Заварих я да седи на леглото визвезана със сърма

бяла дреха и с коса, сплетена намножество плитки, всяка украсена смъниста. Не виждах лицето й,

1042/1197

беше забулено с плътен червен тюл. Бешетъмно, светеше само единственататрепкаща свещ при

прозореца. Огледалото върху стенатабеше покрито с парче кадифе, сякаш елоша поличба младата

невеста да види в първата брачна нощотражението си. Освен леглото имаше нари нож, така че да

изядем плода и да имаме много деца -колкото са семената вътре.

Кера ми беше разказала какви саместните обичаи и ми беше напомнила,след като разбуля

лицето на невестата, да й подаряогърлица от жълтици. Но аз не съм ималникога през живота си

1043/1197

жълтици, а не исках да посрещамневестата с пари, взети от друг. Затова,щом открих лицето на

Кимя, единственото, което направих, беда й дам костен гребен и да я целуна лекопо устните. Тя се

усмихна. За миг ме досрамя и сепочувствах като малко момче, което се езагубило.

- Красива си - казах.

Кимя поруменя. После обаче изправирамене и се постара да е по-спокойна изряла, отколкото

някога ще бъде.

- Сега съм твоя жена - рече.

1044/1197

Сетне посочи красивия килим на пода,който беше изтъкала сама, многовнимателно, за чеиз.

Пъстри цветове, ярък контраст. Още щомго видях, разбрах, че всяко възелче, всякарисунка по него

са за мен. Кимя тъчеше мечтите си.

Целунах я още веднъж. От топлите йустни по цялото ми тяло като вълна меплисна желание.

Кимя ухаеше на жасмин и полски цветя.Излегнах се до нея, вдишах миризмата йи я докоснах по

гърдите, малки и твърди. Единственото,което исках, бе да я обладая и да се изгубяв нея. Тя ми се

1045/1197

предлагаше като розова пъпка,разтворена за дъжда.

Отдръпнах се.

- Извинявай, Кимя, но не мога да гонаправя.

Тя ме погледна, скована и изумена, безабравила да диша. Разочарованието вочите й беше

непоносимо. Скочих на крака.

- Трябва да изляза - казах.

- Не можеш да излезеш - спря ме Кимя сглас, който сякаш не беше нейният. -Какво ще си

помислят хората, ако си тръгнеш точносега? Ще разберат, че не съм ти станалажена. И ще решат,

1046/1197

че аз съм виновна.

- Как така си виновна ти? - прошепнахедва ли не на себе си, понеже знаех закакво намеква.

Кимя извърна очи и изпелтечи нещо,което не разбрах, сетне добави тихо:

- Ще си помислят, че не съм биладевствена. И аз ще живея посрамена.

Кръвта ми кипна, задето обществотоналага на членовете си такивасмехотворни правила. Тези

кодекси на честта бяха свързани нетолкова с хармонията, сътворена от Бога,колкото с реда,

отстояван от хората.

1047/1197

- Що за глупост. Всички да си гледатработата - възразих аз, ала знаех, че Кимяе права.

Грабнах с едно-единствено бързодвижение ножа до нара. Видях как върхулицето на Кимя за

миг се мярва паника, бавно изместена отизражението на човек, който е изправенпред тъжни

обстоятелства и се примирява с тях.Срязах без колебание лявата си длан.Кръвта ми закапа по

чаршафа, където останаха тъмночервенипетна.

- Просто им дай чаршафа. Това ще имзатвори устата, а името ти ще останечисто и

неопетнено, каквото трябва да бъде.

- Много те моля, почакай! Не си отивай -проплака Кимя. Стана от леглото, нопонеже не

знаеше какво да прави, повтори ощеведнъж: - Сега съм твоя жена.

В онзи миг разбрах каква ужасна грешкасъм допуснал, като съм се оженил за нея.Излязох със

страшно главоболие в нощта. Човек катомен не бива изобщо да се жени. Не бяхсъздаден да

изпълнявам съпружески задължения.Виждах го ясно. Онова, което менатъжаваше, бе цената на

това познание.

1049/1197

Прииска ми се силно да избягам отвсичко - не само от тази къща, от тозибрак, от този град,

но и от тялото, което ми беше дадено. Нобях като закотвен тук от мисълта, че надругата сутрин ще

видя Руми. Не можех да го изоставя ощеведнъж.

Бях хванат като в капан.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 127

Аладин

КОНЯ, МАЙ 1247 ГОДИНА

Бракът на Кимя... Принуден да вземарешение, за което, както знаех, следвреме щях да

1050/1197

съжалявам горчиво, си замълчах и невъзразих открито срещу него. Но в деня,когато беше сватбата

й с Шамс, се събудих с болка, каквато небях усещал никога дотогава. Седнах влеглото и се опитах

да си поема Въздух като удавник, после,подразнен, че съм затънал всамосъжаление, се ударих

няколко пъти по лицето. От устните ми сеотскубна сподавена Въздишка. И именнопокрай този

звук разбрах, че вече не съм син на бащаси.

Нямах си майка. Нямах баща. Нямахбрат. Нямах и Кимя. Бях сам-самичък нацелия свят. За

1051/1197

една нощ се бе изпарило малкотоуважение, което още изпитвах към татко.Кимя му беше като

дъщеря. Мислех, че той я обича. Но кактоличеше, баща ми обичаше само единчовек: Шамс от

Тебриз. Можеше да даде Кимя за женаточно на него? Всички Виждаха, че отШамс ще стане

ужасен съпруг. Колкото повече мислех,толкова повече осъзнавах, че за да мубъде сигурен Шамс,

баща ми е жертвал щастието на Кимя, азаедно с нейното и моето.

През целия ден, нали бях принуден данаблюдавам приготовленията, се борех стези мисли.

1052/1197

Къщата беше почистена и подредена,стаята, където щеше да бъде първатабрачна нощ бе

напръскана с розова вода - срещу злидухове. Но те забравяха най-голямото зло!Как щяха да

отпъдят Шамс?

Надвечер вече не издържах. Реших, ченяма да участвам в празненство, което замен си бе

равносилно на изтезание, и се отправихкъм вратата.

- Чакай, Аладине! Къде отиваш? - чу сезад мен гласът на брат ми, силен и рязък.

- Ще спя у Иршадови - отвърнах, без да гопоглеждам.

1053/1197

- Да не си полудял? Как така няма даостанеш на сватбата? Ако татко научи, щему разбиеш

сърцето.

Усетих как от дъното на стомаха ми сенадига гняв.

- Ами сърцата, които разбива той?

- Какви ги дрънкаш?

- Толкова ли не схващаш? Татко е уредилтози брак колкото да угоди на Шамс и дае сигурен,

че той няма да му избяга отново!Предложи му Кимя на сребърен поднос.

Брат ми стисна устни, явно беше обиден.

1054/1197

- Знам какво си мислиш, но грешиш.Смяташ, че бракът е уговорен - рече той, -а всъщност

Кимя сама поиска да се омъжи за Шамс.

- Да си рече човек, че е имала избор -троснах се.

- О, Боже! Толкова ли не разбираш? -възкликна брат ми с вдигнати длани, всеедно молеше

Бога за помощ. - Тя е Влюбена в Шамс.

- Само да си посмял да го повториш! Не евярно - подвикнах пресипнало, сякаш сетрошеше

лед.

- Много те моля, братко, не допускайчувствата да ти замъгляват очите - речеСултан Валад. -

1055/1197

Ти ревнуваш. Но дори ревността може дасе използва съзидателно и да послужи запо-високи цели.

Дори неверието може да е за добро. Това еедно от правилата. Правило номертрийсет и пет: На

този свят не сходствата или обичайното, аочевидните противоположности нитласкат напред. А

всички противоположности във всемираприсъстват и във всеки от нас. Ето защовярващият трябва

да се срещне с неверника вътре в себе си.А неверникът би трябвало да опознаеправоверния, стаен

в него. До деня, когато достигнемсъвършения човек - Инсан-и-Кямил,вярата е постепенен процес,

1056/1197

за който е нужна неговатапротивоположност неверието.

Това за мен бе последната капка.

- Виж какво, гади ми се от тези петмезенибрътвежи на суфистите, за какво да теслушам? За

Всичко си Виновен ти! Трябваше даоставиш Шамс в Дамаск. Защо го доведеотново? Ако нещо се

обърка, а аз съм сигурен, че ще се обърка,виновен ще бъдеш ти.

Брат ми задъвка устата си отвътре с видна човек, който е на ръба на страха. Дадохси сметка,

че за пръв път в живота си се е уплашилот мен и от онова, на което съм способен.Чувството беше

1057/1197

странно, но кой знае защо, ми носеше иутеха.

Докато вървях към Иршадови, катопредпочитах да минавам по смрадливитепресечки - да не

би някой да види, че плача, - мислех самоза едно: как Шамс и Кимя спят в еднолегло. Гадеше ми

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 128

се само като си представех как той смъквас груби грозни ръце булчинската й рокляи я докосва по

бялата като мляко кожа. На гърлото мибеше заседнала буца.

Знаех, че е престъпена някаква черта.Някой трябваше да предприеме нещо.

1058/1197

Кимя

КОНЯ, ДЕКЕМВРИ 1247 ГОДИНА

Булка и младоженец, ето какви битрябвало да сме. От сватбата минахаседем месеца. През

цялото време той не е спал с мен нитоведнъж като с жена. Подозирам, чеколкото и да крия

истината, хората я знаят. Понякога сепритеснявам, че срамът личи по лицетоми. Все едно ми е

написан на челото и погледнат ли ме,всички забелязват първо него. Докаторазговарям на улицата

със съседите, докато работя по овощнитеградини и се пазаря на тържището, едостатъчно хората,

1059/1197

дори непознати, да ме погледнат, за даразберат, че уж съм женена, а още съмдевствена.

Не че Шамс не влиза изобщо в стаята ми.Влиза, влиза. Ако реши да ме посетивечерта, пита

предварително дали не възразявам. Ивсеки път аз му отговарям по един начин.

- Разбира се, че не - казвам му. - Ти си мисъпруг.

След това цял ден го чакам със затаен дъх,надявам се и се моля този път той да меима като

жена. Но когато накрая почука на врататами, Шамс не иска друго, освен да седим ида си говорим.

1060/1197

Обича и да си четем заедно.Прочетохме„Дейли и Меджнун", „Фархади Ширин", „Юсуф и

Зулейха", „Розата и чучулигата", разказиза влюбени, които напук на всичко са сеобичали. Колкото

и силни и решителни да са главнитегерои, тези истории ме потискат. Сигурнозащото дълбоко в

себе си знам, че никога няма да вкусялюбов с такива измерения.

Ако не чете, Шамс разказва заЧетирийсетте правила на странстващиямистик в исляма:

основни ръководни начала в религията налюбовта. Веднъж, докато ми обяснявашеедно правило,

1061/1197

положи глава върху скута ми. Затворибавно очи и с глас, който заглъхна полека,заспа. Прокарах

пръсти по дългата му коса и го целунах почелото. Сякаш мина цяла вечност, докатоШамс отвори

очи. Притегли ме към себе си и ме целунанежно. Това бе най-блаженият миг, койтосме

изживявали заедно. Но толкоз. И до ден-днешен тялото на Шамс е непознат за менконтинент, както

и моето за него.

През тези седем месеца и аз съм ходиланяколко пъти в стаята му. Но тръгна линатам

1062/1197

неканена, сърцето ми примира от тревога,понеже никога не знам как ще мепосрещне Шамс.

Невъзможно е да предскажеш в каквонастроение е. Понякога е сърдечен илюбвеобилен и аз

забравям цялата си скръб, друг път обачеможе да е изключително кисел. Веднъжми затръшна

вратата под носа и ми кресна, че искал дабъде сам. Научила съм се да не се сърдя,както съм се

научила и да не го притеснявам, когато епотънал в дълбок размисъл.

След сватбата месеци наред се преструвахвероятно повече пред себе си, отколкотопред

1063/1197

другите, че съм доволна. Насилвах се дагледам на Шамс не като на съпруг, а катона почти всичко

друго: приятел, сродна душа, учител,спътник, дори син. В зависимост от деня иот настроението на

Шамс си го представях като един или други го обличах във въображението си сразлична дреха.

В началото се получаваше. Без да очакваммного, изгарях от нетърпение да сипоговорим.

Доставяше ми неописуемо удоволствие,че той цени мислите ми и ме насърчава даразсъждавам по-

творчески. Научих от него куп работи, а свремето си дадох сметка, че и аз мога даго науча на

1064/1197

нещо, например на радостта от семейнияживот, която той не беше вкусвал никога.И досега съм

убедена, че умея да го разсмивам кактоникой друг.

Но това не беше достатъчно. Каквото и даправех, не можех да се отърва от мисълта,че Шамс

не ме обича. Не се и съмнявах, че мехаресва и ми мисли доброто. Но това бетвърде далеч от

любовта. Тази мисъл бе толковаопустошителна, че ме пиеше отвътре,ядеше тялото и душата ми.

Отчуждих се от околните, и от приятели,и от съседи. Вече предпочитах да си стоя встаята и да

1065/1197

разговарям с мъртъвците. За разлика отживите те не съдеха никого.

Единствената ми приятелка освенпокойниците беше Пустинна роза.

Обединени от общата нужда да странимот другите, ние се сприятелихме много.Сега тя бе

суфистка. Живееше уединено, бешезагърбила завинаги бордея. Веднъж йказах, че й завиждам на

смелостта и решимостта да започнеживота си начисто.

Тя поклати глава и отвърна:

- Но аз не съм започнала живота синачисто. Единственото, което направих,бе да умра преди

смъртта.

1066/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 129

Днес отидох при Пустинна роза по съвсемдруга причина. Смятах да запазясамообладание и

да разговарям с нея спокойно, но ощещом влязох, се задавих от хлипове.

- Всичко наред ли е, Кимя? - попита тя.

- Не се чувствам добре - признах си. - Майимам нужда от помощта ти.

- Ама разбира се - увери ме Пустиннароза. - С какво мога да ти помогна?

- Заради Шамс е... Той не се и доближавадо мен. Най-малкото по онзи начин -изпелтечих и

1067/1197

успях някак да завърша изречението. -Искам да стана привлекателна за него.Научи ме как.

Пустинна роза въздъхна.

- Дала съм обет, Кимя - рече и в гласа й сепрокрадна предпазлива нотка. - Обещаласъм на

Бога да остана чиста и дори да не сипомислям за начините, по които еднажена може да достави

удоволствие на мъж.

- Но ти няма да нарушиш обета. Само щеми помогнеш - примолих се аз- Не ти, а азтрябва да

се науча как да правя щастлив Шамс.

1068/1197

- Той е просветен човек - каза Пустиннароза, като посниши глас сякаш от страх дане я чуят. -

Мисля, че не това е начинът да гопривлечеш.

- Но пак си е мъж, нали? - изтъкнах аз. -Нали всички мъже са Адамови синове и саприковани

към плътта? Просветени или не, навсички ни е дадено тяло. Дори Шамс иматяло, нали така?

- Да, но...

Пустинна роза грабна броеницата ипонавела замислено глава, започна дамести едно по едно

зърната.

1069/1197

- О, много те моля - продължих даупорствам аз - Ти си единствената, накоято мога да се

доверя. Минаха цели седем месеца. Всякасутрин се будя със същата тежест вгърдите, всяка вечер

си лягам разплакана. Не мога повечетака. Трябва някак да съблазня съпругаси.

Пустинна роза не каза нищо. Свалих шаласи, сграбчих я за главата и я накарах да ме

погледне. Приканих:

- Кажи ми истината. Толкова ли съмгрозна?

- То се знае, че не си грозна, Кимя. Ти сикрасива млада жена.

1070/1197

- В такъв случай ми помогни. Научи мекак да стигна до сърцето на един мъж -настоях аз.

- Но докато стигнеш до сърцето на мъжа,скъпа, може да се отдалечиш много отсебе си -

промълви зловещо Пустинна роза.

- Нищо - отсякох. - Готова съм да стигнадокъдето трябва.

Пустинна роза

КОНЯ, ДЕКЕМВРИ 1247 ГОДИНА

Бликаха сълзи от очите й, с подпухналолице и гърди, които се вдигаха все по-често, тя

продължи да ме моли и моли да йпомогна. Докато я утешавах, дълбоко всебе си знаех, че е

1071/1197

безнадеждно, знаех, че не бива да сеподдавам на молбите й. Въпреки тованедоумявам как така не

съм усетила надвисналата трагедия.Разкъсвана от чувството за вина, се питахотново и отново как е

възможно да съм била толкова лековернаи да не съм видяла какъв ужасен обрат щеприеме всичко.

Но беше изключено да я отпратя в деня,когато тя дойде разплакана да ме моли запомощ.

- Научи ме, много те моля - приканвашеКимя с ръце, свенливо отпуснати върхускута й, както

приляга на добре възпитано момиче,каквато беше тя.

1072/1197

Нямаше причина в гласа й да се долавянадежда, но въпреки това той беобнадежден.

„Какво толкова?", помислих си със сърце,което трепна от състрадание. Така де,Кимя искаше

да прелъсти не друг, не някакъв непознат,а собствения си съпруг. Имаше само еднаподбуда:

любовта. Как това можеше да завърши снещо непристойно? Страстите й може ида бяха

разгорещени, но това беше халал, нали?Халал страсти!

Дълбоко в себе си усетих капан, но щом гобеше заложил Бог, не виждах нищо лошода се

1073/1197

хвана в него. Ето как реших да помогна наКимя, селското момиче, чиито представиза красота се

свеждаха само до къната по дланите.

Научих я как да изглежда по-привлекателна и красива. Тя бешесхватлива ученичка, готова да

усвоява още и още. Научих я как да лежидълго във ваната с благовония, как даправи с дъхави

мазила и масло кожата си по-мека и да сислага на лицето мляко и мед. Дадох йкехлибарени

мъниста, които да сплете в косата си, таглавата й да благоухае дълго и сладостно.Лавандула,

1074/1197

лайкучка, розмарин, мащерка, крем,риган и зехтин - казах й как да нанасявсяко от тях и какви

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 130

благовония да пали нощем. Сетне йпоказах как да си избелва зъбите, да сиоцветява с къна ноктите

на ръцете и краката, как да очертаваочите и веждите си с черен молив, как даправи устните и

страните си по-червени, косата си -лъскава като свила, а гърдите си - по-стегнати и закръглени.

Отидохме заедно в един магазин напазара, който познавах прекалено добреот едно време. Там

1075/1197

накупихме копринени рокли и долнидрехи, каквито Кимя нито беше виждала,нито бе докосвала.

После я научих как да танцува пред мъж,как да използва тялото, дадено й от Бога.След

половин месец тя беше готова.

Онзи ден следобед нагиздих Кимя заШамс от Тебриз, както овчар гиздижертвено агне. Първо

тя се окъпа с топла вода: изтърка съссапунисани кърпи кожата си и помазакосата си с благовония.

После й помогнах да се облече в дрехи,каквито жената носи само пред мъжа си,и то един-два пъти

1076/1197

в живота. Бях избрала рокля с цвят начереша и розово наметало с гранатовапозлата, така че да

откроява формата на гърдите й. След тованаслагахме по лицето й много, ама многобелило. С

наниза перли, добавен накрая върхучелото й, Кимя изглеждаше толковакрасива, че не можех да

откъсна поглед от нея.

След като приключихме, тя вечеприличаше не на неопитно свенливодевойче, а на жена,

изгаряща от любов и страст. Жена, готовада направи нещо дръзко за любимия мъжи ако се налага,

1077/1197

да си плати. Докато стоях и й се любувах,си спомних стиховете за Юсуф и Зулейхав Свещения

Коран.

Точно като Кимя, и Зулейха е гаснела отжелание по мъж, който не е отвръщал начувствата й.

Жените в града започнали да злословят занея и тя ги поканила всичките нагощавка. И „Даде на

всяка по нож, и каза /на Юсуф/: „Излезпри тях!" И когато го видяха, те му севъзхитиха и порязаха

ръцете си, и казаха „Опазил /ни/ Аллах,това не е човек! Това не е друго, а знатенангел!'

1078/1197

Кой е могъл да вини Зулейха, задето ежелаела тъй силно Юсуф?

- Как изглеждам? - попита притесненаКимя, преди да забули лицето си, за даизлезе на

улицата.

- Прекрасно - отвърнах. - Довечера мъжътти не само ще те люби, ами утре ще дойдеза още.

Кимя поруменя толкова силно, честраните й станаха алени като трендафил.Аз се засмях, а

след малко чух и нейния смях, стоплил мекато слънце.

Бях искрена в отговора си и бях убедена,че Кимя ще успее да привлече Шамс така,както

1079/1197

натежало от нектар цвете привличапчела. Но точно преди тя да отворивратата, погледите ни се

срещнаха и аз забелязах, че в очите й се епрокраднало съмнение. Изведнъж презстомаха ме

преряза лошо предчувствие, че ще сеслучи нещо ужасно.

Но аз не спрях Кимя. А трябваше да гонаправя. Трябваше да се досетя какво енадвиснало.

Няма да си простя, докато съм жива.

Кимя

КОНЯ, ДЕКЕМВРИ 1247 ГОДИНА

Буен, необуздан и умен, Шамс от Тебриззнае много за любовта. Но има едно, закоето няма и

1080/1197

представа: болката от несподеленаталюбов. Вечерта, когато Пустинна роза менагизди, преливах от

очакване и от дързост, за каквато не бях иподозирала, че притежавам. Тихотошумолене на

копринената рокля върху тялото ми,уханието на парфюма, вкусът на розовилистенца върху езика

ми: всичко това ме притеснявахме, но име правеше необичайно смела. Щом сеприбрах, се видях

случайно върху стъклото на единпрозорец. Тялото ми не беше закръгленои бяло като мляко,

гърдите ми не бяха налети, както ми сеискаше, но пак си помислих, чеизглеждам красива.

1081/1197

Изчаках да се уверя, че всички в къщатаса легнали да спят. После се загърнах вдълъг дебел

шал и отидох на пръсти в стаята на Шамс.

- Не те очаквах, Кимя - каза той веднагащом отвори вратата.

- Трябваше да те видя - рекох и влязох,без да чакам да ме покани. - Би лизатворил вратата?

Шамс се изненада, но го направи.

След като останахме сами в стаята,трябваше да минат няколко секунди,докато набера

смелост. Обърнах се с гръб към него, поехси дълбоко въздух, а после смъкнах седно-единствено

1082/1197

бързо движение шала и махнах роклята.Почти на мига усетих тежестта научудения поглед на

мъжа си върху гърба ми, от врата чак доходилата. Където и да плъзнеше очи той,чувствах топлина.

Не знам дали наистина я е имало, или отвълнение си я бях измислила, но тя бързобе изместена от

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 131

студеното мълчание, възцарило се встаята. С гърди, които от уплаха ту сенадигаха, ту се

снишаваха, стоях пред Шамс гола иприканваща, каквито описват хуриите врая.

1083/1197

Стояхме в тягостната тишина и слушахмевятъра навън, който виеше, блъскашеяростно и

стенеше из града.

- Какво си направила? - попита леденоШамс.

Трябваше да хвърля доста усилия, докатоси върна дар-словото, но успях дапромълвя:

- Желая те.

Шамс от Тебриз направи полукръг околомен и застана точно отпред, като менакара да го

погледна в очите. Нозете ми се подкосиха,аз обаче устоях. Пристъпих и сепритиснах до него, като

1084/1197

се поразмърдах съвсем леко, та както мебеше научила Пустинна роза, да мупредложа топлината

си. Замилвах го по гърдите и зашепнахнежни любовни думи. Опивах се отмиризмата му, докато

плъзнах пръсти по мускулестия му гръб.

Шамс се отдръпна, сякаш беше пипналнажежена печка.

- Мислиш си, че ме желаеш, мислиш, че етова, а всъщност искаш да излекувашнараненото си

себелюбие.

Обвих ръце около врата му и впих устни внеговите. Пъхнах език в устата му и гораздвижих,

1085/1197

както ми бе обяснила Пустинна роза,която ми бе казала: „Мъжете, Кимя,обичат да смучат езиците

на жените си. Всички."

Устните му бяха с вкус на боровинки,сладко-кисели, и тъкмо си помислих, чени е завъртяло

шеметно удоволствие, когато Шамс меспря и ме избута.

- Разочарован съм от теб, Кимя - рече ми.- А сега бъди така любезна да напуснешстаята ми.

Колкото и грубо да прозвучаха думите му,по лицето му не се мярна и следа отчувство.

1086/1197

Никакъв гняв. Нито дори лекораздразнение. Не знаех кое ме е наранилоповече: резките му думи

или равнодушното му лице.

Никога през живота си не се бяхчувствала толкова унизена. Наведох се давзема роклята, но

ръцете ми трепереха и все не успявах дазадържа хлъзгавия тънък плат. Затоваграбнах шала и се

загърнах с него. Разридана и разхлипана,полугола, избягах от стаята, по-далеч отШамс, по-далеч

от тази любов, за която вече бях разбрала,че съществува единствено въввъображението ми.

***

1087/1197

Не видях Шамс никога повече. След тозиден не съм излизала от стаята си. Презцялото време

лежах на кревата - нямах не сили, а воляда стана. Мина една седмица, после втора,след това

престанах да броя дните. Тялото ми беостанало без капчица сили и полека-лекаизнемощяваше все

повече. Чувствах живи само дланите си.Те помнеха дланите на Шамс и топлата мукожа.

Изобщо не знаех, че смъртта има мирис.Силен като на маринован джинджифил иначупени

борови иглички, тежък и горчив, но ненепременно лош. Разбрах за него едваслед като той започна

1088/1197

да се носи из стаята и да ме обгръща катогъста влажна мъгла. Взех да вдигамвисока температура и

да изпадам в несвяст. При мен идвахаразни хора. Съседи и приятели. Керабдеше с подпухнали очи

и пепеляво лице край леглото ми. Джеверстоеше от другата страна и се усмихвашенежно, с

трапчинки по бузите.

- Проклет да е този еретик - рече Сафия. -Клетото момиче, поболяло се е от разбитосърце. И

всичко заради него.

Опитах се да издам звук, ала той не излезеот гърлото ми.

1089/1197

- Бива ли да говориш така? Той да не еБог? - постара се да помогне Кера. - Бивали да

приписваш такава сила на единобикновен простосмъртен?

Но те не слушаха Кера, а аз не бях всъстояние да убедя никого в нищо. Привсички

положения не след дълго осъзнах, чекаквото и да кажа или да не кажа, накраяпак ще се получи

същото. Който не харесваше Шамс, беоткрил в болестта ми поредната причинада го мрази, а аз,

колкото и да ми се искаше, не можех да него харесвам.

1090/1197

Скоро изпаднах в състояние набезтегловност: всички цветове се сляха исе превърнаха в бяло,

а всички звуци зазвучаха като постояннобръмчене. Вече не различавах лицата нахората и

възприемах думите само като слабожужене някъде в далечината.

Не знам дали Шамс от Тебриз е идвал даме види в стаята. Вероятно не. А нищочудно и да е

идвал, а жените да не са го пускали примен. Или все пак накрая е дошъл, седнале край леглото ми,

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 132

1091/1197

свирил ми е с часове на ней, държал ме еза ръка и се е молил за душата ми. Исками се да вярвам,

че е така.

Но каквото и да е станало, вече е все едно.Не му бях ядосана, не му се и сърдех. Какможех да

му се сърдя, когато се носех в поток начисто съзнание?

В Бога имаше много доброта исъстрадание, обяснение за всичко.Съвършена система от

любов зад всичко. Десет дни, след катоотидох в стаята на Шамс, облечена вкоприна и

1092/1197

напарфюмиран тюл, десет дни, след католегнах болна, се потопих в реката начистото небитие.

Плувах из нея на воля и накрая усетих, чесигурно точно това е най-дълбокиятпрочит на Корана:

капка в безкрайността!

И тъкмо тази течаща вода ме пренесе отживота в смъртта.

Ела

БОСТЪН, 3 ЮЛИ 2008 ГОДИНА

Бостън никога не е бил толкова пъстър иизпълнен с живот, помисли си Ела. Далипрез цялото

време не е била сляпа за красотата награда? Азис прекара в Бостън пет дни.Всеки ден Ела

1093/1197

пътуваше от Нортхемтън до Бостън, за даго види. На обяд ходеха да опитатвкусната скромна

храна в Малката Италия, посещавахаМузея за изящни изкуства, разхождаха седълго из градския

парк и покрай океана, гледаха китовете ваквариума и пиеха кафе след кафе вмалките оживени

кафенета на Харвард Скуеър. Не спирахада говорят по теми, толкова разнообразникато

особеностите на местните кухни,различните техники за медитация,изкуството на аборигените,

готическите романи, наблюдаването напрелетните птици, градинарството, как даотгледаш

1094/1197

съвършени домати и да тълкувашсънища, постоянно се прекъсваха и сидовършваха един на друг

изреченията. Ела не помнеше да еразговаряла с някого толкова много.

Когато бяха навън по улиците, внимавахада не се докосват, но това се оказваше всепо-

трудно. Вълнуваха се от дребнитепрегрешения и Ела вече очакваше снетърпение дланите им да се

докоснат леко. Тласкана от страннасмелост, за която не бе и подозирала, ченоси в себе си,

хващаше по ресторанти и на улицата Азисза ръка и го целуваше по устните. Не самоче нямаше

1095/1197

нищо против да я видят, но и сякашдълбоко в себе си копнееше за това.Няколко пъти се връщаха

заедно в хотела и всеки път бяха накрачка да се любят, но така и не гонаправиха.

Сутринта преди Азис да се качи насамолета за Амстердам, бяха в стаята му, асложените

между тях куфари сякаш им напомняха заужасната скорошна раздяла.

- Трябва да ти кажа нещо - подхвана Ела. -Обмислям го отдавна.

Азис вдигна вежда, беше доловилвнезапната промяна в тона й. После речепредпазливо:

- И аз трябва да ти кажа нещо.

1096/1197

- Добре тогава, ти си пръв.

- Не, ти си първа.

Все така усмихната едва-едва, Ела свалипоглед и се замисли какво и как да каже.Накрая

подхвана:

- Преди да пристигнеш в Бостън, еднавечер отидохме с Дейвид на заведение иразговаряхме

дълго. Той ме попита за теб. Явно без моезнание беше прочел имейлите ни. Ядосахсе страшно, но

не отрекох истината за нас. - Ела вдигнаочи - притесняваше се как Азис щепосрещне онова, което

тя щеше да му разкрие. - Накъсо, казах намъжа си, че обичам друг.

1097/1197

Отвън на улицата няколко пожарнинарушиха със сирените си обичайнитезвуци на града. За

миг Ела се разсея, но после успя дадовърши.

- Звучи налудничаво, знам, но съм гообмислила много внимателно. Искам дадойда с теб в

Амстердам.

Азис отиде на прозореца и загледасуетнята и гъмжилото долу. Над една отсградите в

далечината се виеше дим, плътен череноблак, увиснал във въздуха. Азис сезамоли безмълвно за

1098/1197

хората, които живееха там. Когатозаговори, сякаш се обръщаше към целияград:

- Много ми се иска да те заведа с мен вАмстердам, но не мога да ти обещаябъдеще там.

- В смисъл? - попита разтревожена Ела.

След този въпрос Азис се върна, седна донея, сложи ръка върху нейната и както ямилваше

разсеяно, каза:

- Първия път, когато ми писа, бях намного странен етап от живота си.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 133

- Искаш да кажеш, че има друга ли?...

1099/1197

- Не, скъпа, няма друга - подсмихна сеАзис, после усмивката му угасна. - Няматакова нещо.

Навремето ти писах за трите етапа вживота си. Помниш ли? Това бяхапървите три букви от думата

„суфи". Ти не ме попита за следващияетап и колкото и да опитвах така и ненамерих сили да ти

разкажа. За срещата си с буквата„и“.Искаш ли да чуеш за нея сега?

- Да - потвърди Ела, въпреки че сестрахуваше от всичко, което можеше даопропасти този

миг. - Да, искам.

1100/1197

Онзи юлски ден, в хотелската стая,няколко часа преди полета обратно заАмстердам, Азис

разказа на Ела как през 1977 година естанал суфи и е сменил името си снадеждата да промени и

своята съдба. Оттогава обикалял светакато фотограф по професия и странстващдервиш по душа.

На шест континента намерил добриприятели, хора, които го смятали за частот семейството си. Не

се оженил отново, но това не мупопречило да осинови двама сираци отИзточна Европа. Не свалял

медальона във вид на слънце, койтоносел, за да му напомня за Шамс отТебриз, и пътувал, четял и

1101/1197

обучавал по примера на дервишитесуфисти, при което във всичко инавсякъде се натъквал на

Божии знамения.

После, преди две години, разбрал, че еболен.

Всичко започнало от една бучка подмишницата му, която той очевидно билзабелязал много

късно. Оказало се, че е злокачественамеланома, неизлечим кожен рак.Лекарите казали, че нещата

не изглеждат добре, но трябва да мунаправят изследвания, за да поставят по-точна диагноза. След

1102/1197

седмица му съобщили лошата новина:имало разсейки и във вътрешните муоргани, в белите

дробове.

По онова време Азис бил на петдесет идве години. Казали му, че едва ли щедоживее до

петдесет и пет.

Ела понечи да каже нещо, но думите неизлязоха от устата й, която бешепресъхнала. По

бузите й се търкулнаха две сълзи и тяпобърза да ги изтрие.

Азис продължи да говори твърдо иприпряно. Обясни, че така е започнал новетап от живота

1103/1197

му, в някои отношения по-ползотворен.Още имало места, които искал да види, ипървото, което

направил, било да намери начин дастигне до тях. Основал в Амстердамсуфистка фондация с

връзки в цял свят. Заедно с другимузиканти суфисти изнасял любителскиконцерти в Индонезия,

Пакистан и Египет, на които свирел наней, и в Кордова, Испания, дори записал сгрупа мистици

юдеи и мюсюлмани цял албум. Върнал сев Мароко, за да посети братството, къдетоза пръв път

през живота си бил срещнал истинскисуфисти. Учителят Самид бил починалотдавна и Азис

1104/1197

посвирил на гроба му, после мислилдълго върху траекторията, по която се еразвивал животът му.

- След това се затворих у нас, за данапиша романа, който исках да създамотдавна, но от

ленивост или липса на смелост всеотлагах - намигна Азис. - Това е едно отнещата, които исках да

направя от много време. Озаглавихкнигата „Сладко богохулство" и яизпратих в една литературна

агенция в Щатите, без да очаквам много,макар че в същото време бях готов завсичко. След

седмица получих любопитен имейл оттайнствена жена в Бостън.

1105/1197

Ела не се сдържа и върху лицето й грейнаусмивка. Едва доловима, нежна иизпълнена с

уважение, състрадание и болка.

Азис каза, че след онзи миг нищо вече нее било същото. От мъж, готвещ се да умре,той се

бил превърнал в човек, който най-неочаквано се влюбва в неподходящовреме. Изведнъж се

разместили всички парченца в мозайката,за които той смятал, че отдавна са силегнали на мястото.

Духовност, живот, семейство, смърт, вяраи любов: Азис установил, че преосмислявсичко това и не

иска да умре.

1106/1197

Наричаше този нов, окончателен етап отживота си срещата с буквата „и" в думата„суфи".

Уточни, че дотук този етап се е оказалмного по-труден от предишните, понеже езапочнал по

време, когато Азис е смятал, че се епреборил с повечето, ако не с всичкидушевни конфликти, по

време, когато е мислел, че духовно е зряли удовлетворен.

- В суфизма се научаваш как да умрешпреди смъртта. Изминал съм стъпка постъпка всички

тези етапи. После, точно когато симислех, че съм наясно с всичко, като гръмот ясно небе се

1107/1197

появява една жена. Пише ми, аз йотговарям. След всеки имейл чакам съсзатаен дъх отговора й.

Думите стават по-ценни отвсякога.Целият свят се превръща в празен екран,който чака да напишеш

нещо отгоре. Изведнъж животът, както гоживея, вече не ми е достатъчен. Давам сисметка, че ме е

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 134

страх от смъртта, и дълбоко в себе си съмготов да се разбунтувам срещу Бога,когото съм почитал

и на когото съм се покорявал.

- Но ние имаме време... - прекъсна го Ела,след като си върна дар-словото.

1108/1197

- Според моите лекари ми остават годинаи четири месеца -възрази Азис ведро, но итвърдо. -

Може и да грешат. Но може и да са прави.Няма как да знам. Разбираш ли, Ела,единственото, което

съм в състояние да ти дам, е настоящиятмиг. Това е всичко, с което разполагам.Истината обаче е,

че никой не разполага с нищо повече.Просто ни харесва да се преструваме, чеимаме и друго.

Ела се взря в краката си и се наклони наедна страна, сякаш щеше да падне, но всъщото време

се опитва да се закрепи. Разплака се.

1109/1197

- Недей, моля те. Исках повече от всичкода дойдеш с мен в Амстердам. Исках да тикажа:

„Хайде да обикаляме заедно света. Давидим далечни земи, да опознаем другихора и да се

възхищаваме на Божието творение."

- Ще бъде прекрасно - подсмъркна Елакато малко дете, което се е разревало изатова са му

дали ярка играчка.

Лицето на Азис помръкна. Той се извърнаи погледна прозореца.

- Но се страхувах да искам от теб такованещо. Страхувах се дори да те докосна,камо ли да се

1110/1197

любя с теб. Как можех да искам от теб дабъдеш с мен и да изоставиш семействотоси, при

положение че нямам бъдеще, което да типредложа?

Ела трепна от въпроса и отвърна:

- Защо всички сме такива песимисти?Можеш да се бориш с болестта. Можеш даго направиш

заради мен. Заради нас.

- Защо да се борим срещу всичко? -възкликна Азис. - Все повтаряме, че ще себорим с

инфлацията, със СПИН, с рака, скорупцията, с тероризма, дори снаднорменото тегло... Толкова ли

няма друг начин да се справяме с нещата?

1111/1197

- Аз не съм суфистка - възрази Елаприпряно, с дрезгав глас, който сякашпринадлежеше на

друг, по-възрастен човек.

В този миг тя си спомни куп неща:смъртта на баща си, болката от загубатана любим човек,

който се е самоубил, дългите години нанегодувание и на съжаление след това,всички спомени за

него, всички дребни подробности имисълта дали е щяло да бъде друго, акотези подробности са

били различни.

- Знам, че не си суфистка - усмихна сеАзис. - И не се налага да бъдеш. Простобъди Руми.

1112/1197

Моля те само за това.

- В смисъл? - попита тя.

- Преди известно време ме попита дали азсъм Шамс, помниш ли? Каза, че съм типриличал на

него. Колкото и приятно да ми стана, немога да бъда Шамс. Мисля, че той ме епревъзхождал

много. Но ти можеш да бъдеш Руми. Акопозволиш любовта да те завладее и да тепреобрази - в

началото с присъствието си, после съссвоето отсъствие...

- Аз не съм поетеса - възрази на свой редЕла.

- Руми също не е бил поет. Но се епревърнал в такъв.

1113/1197

- Толкова ли не разбираш? Аз, за Бога,съм домакиня, майка на три деца -възкликна Ела, като

дишаше запъхтяно.

- Всички сме такива, каквито сме –пророни Азис. - И всички търпимпромени. Това е

пътуване от тук за там. Ти можеш дапоемеш на него. И ако си достатъчносмела, ако аз съм

достатъчно смел, можем накрая даотидем заедно в Коня. Искам да умра там.

Ела ахна.

- Стига си говорил така!

Азис я гледа известно време, после сведеочи. Върху лицето му се бе появило друго

1114/1197

изражение, гласът му бе станал по-отчужден, сякаш той се отдалечавашебързо като суха шумка,

подмятана безмилостно от вятъра.

- Или се прибирай у дома, Ела. Придецата и къщата си. Ти ще си решиш,любов моя. Каквото

и да избереш, ще уважа решението ти ище те обичам до последния си дъх.

Сюлейман пияницата

КОНЯ, МАРТ 1248 ГОДИНА

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 135

Болка, кръв, пот и сълзи. Другите симислят, че пияниците са ленивци, коитонямат какво да

1115/1197

правят. И през ум не им минава, че сеискат много усилия от ден на ден даизпиваш все повече вино.

Ние носим върху плещите си цялотобреме на света.

Уморен и кисел, бях задрямал с глава намасата и сънувах не особено приятен сън.По

непознати улици ме гонеше голям черенбик, адски разлютен. Бягах от животното,нямах представа

какво толкова съм направил, че да гоядосам, преобръщах сергиите и събаряхстоката, навличах си

гнева на всички търговци по пазара. Всетака тичешком излязох на път, който сеоказа задънена

1116/1197

улица. И там се натъкнах на грамаднояйце, по-голямо и от къща. Не щеш ли,яйцето се напука и от

него се излюпи най-грозното пиле, коетосъм виждал някога, мокро и шумно.Опитах да се махна от

улицата, но на небето изникна птица,майката на пилето, която ме загледакръвнишки, сякаш аз съм

й виновен, че то е такава грозотия. Тъкмода се спусне с насочена към мен острачовка и още по-

остри нокти, и се събудих.

Отворих очи и що да видя - заспал съм наедна маса при прозореца. Устата мигорчеше, все

1117/1197

едно вътре имаше ръждиви пирони, и азумирах от жажда, но бях капнал от умораи не можех и да

се помръдна. Затова не вдигнах от масатанатежала глава - изпаднах в още по-голямо вцепенение и

заслушах обичайните звуци в пивницата.

Чух разгорещен спор, който ту сезасилваше, ту заглъхваше като жуженетона рояк пчели.

Долиташе от съседната маса, къдетоседяха някакви мъже, и макар че ми минапрез Ума да обърна

глава и да видя кои са, не помръднах имускулче. И точно тогава чух оназизловеща дума: убийство.

1118/1197

В началото не обърнах внимание наразговора им - реших, че е пиянскибрътвеж. По кръчмите

ще чуеш какво ли не и с времето сенаучаваш да не взимаш присърце всичко,което се говори. Но в

тона на мъжете имаше нещо прекаленозастрашително и нахъсено, за да гоотхвърля с лека ръка,

затова наострих уши и заслушах. Зяпнахот изумление, след като си дадох сметка,че тези хора

изобщо не си поплюват. Но стъписванетоми беше още по-голямо, когато разбрахкого искат да

убият: Шамс от Тебриз.

1119/1197

Веднага щом станаха от масата, престанахда се преструвам на Заспал и скочих накрака.

- Я ела насам, Христос! Побързай! -викнах уплашен до смърт.

- Какво има пак? - дотича кръчмарят. -Защо си толкова разстроен.

Но аз не можех да му кажа. Дори на него.Изведнъж всички ми се сторихасъмнителни. Ами

ако и други бяха забъркани всъзаклятието срещу Шамс? Трябваше даси държа езика зад зъбите и

да съм нащрек.

- А, нищо! Гладен съм, нищо повече -отвърнах. - Донеси ми, ако обичаш, малкосупа. С

1120/1197

повечко чесън. Трябва да изтрезнея!

Христос ме погледна озадачен, но налими беше свикнал на настроенията, не меподпитва

повече. Подир малко ми донесе паницапарещ курбан с много подправки, а аз гоизсърбах набързо и

си опарих езика. След като изтрезняхдостатъчно, хукнах по улицата дапредупредя Шамс от

Тебриз.

Първо го потърсих у Руми. Шамс не бешев къщата. После отидох в джамията,медресето,

чайната, фурната, банята... проверих въввсички дюкяни и работилници позанаятчийската улица.

1121/1197

Надзърнах дори в шатрата на старатациганка сред развалините, да не би Шамсда е отишъл да му

извади болен зъб или да развали магия.Търсих го под дърво и камък, от минутана минута се

тревожех все повече. Загриза ме страх.Ами ако вече беше късно? Ами ако вече гобяха убили?

Минаха доста часове и аз не знаех къдедругаде да търся Шамс, pатова се върнахизтощен и

омърлушен в пивницата. И само наняколко крачки от входа като по магия сесблъсках с дервиша.

- Здравей, Сюлеймане. Виждаш ми сепритеснен - усмихна се той.

1122/1197

- О, мили Боже! Жив си! - възкликнах и сезавтекох да го притисна в обятията си.

След като успя да се отскубне отпрегръдката ми, Шамс ме погледна достаразвеселен.

- То се знае, че съм жив! На призрак ли типриличам?

Грейнах в усмивка, но тя помръкна бързо.Цепеше ме такава глава, че по друговреме щях да

изгълтам няколко бутилки, за да се напиявъзможно най-бързо и да заспя.

- Какво има, приятелю? Всичко наред лие? - усъмни се Шамс.

Аз преглътнах. Ами ако не ми повярваше,след като му кажеш за заговора? Ами акоси

1123/1197

помислеше, че бълнувам от виното? Пъки нищо чудно наистина да бълнувах. Дориаз не бях

сигурен.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 136

- Кроят да те убият - рекох. - Нямампредстава кои са. Не им видях лицата.Спях, разбираш

ли... Но не ми се е присънило. По-точно,присъни ми се нещо, но не това. И не бяхпиян. Е, бях се

почерпил с няколко чашки, но не...

Шамс ме хвана за рамото.

- Успокой се, приятелю. Разбрах.

- Наистина ли?

1124/1197

- Да. А сега се връщай в пивницата и не сетревожи за мен,

- Не, не! Няма пък да ходя никъде. Тисъщо - възразих. - Тези хора не сешегуват. Внимавай.

Не се връщай у Руми. Ще идат да тетърсят първо там.

Шамс не обърна внимание на паникатами и си замълча.

- Виж какво, дервишо, къщата ми е малкаи задръстена с какво ли не. Но ако нямашнищо

против, можеш да останеш при менколкото пожелаеш.

- Благодаря ти за загрижеността -пророни Шамс. - Но нищо не се случва,ако не е по Божията

1125/1197

воля. Такова е едно от правилата: тозисвят се крепи върху взаимозависимости.И капка доброта не

остава невъзнаградена, и прашинка злоне остава ненаказано. Не се страхувай отсъзаклятията,

измамите и номерата на другите. Помни,че ако някой залага капан, Бог прависъщото. Той е най-

големият съзаклятник. Каквото и даправи, го прави красиво.

След тези думи Шамс ми намигна и мимахна за довиждане. Загледах каквъпреки

предупрежденията ми се запътва бързо покалната улица по посока къщата на Руми.

Убиецът

1126/1197

КОНЯ, МАРТ 1248 ГОДИНА

Безумци! Глупаци! Казах им да не идват смен! Обясних им, че винаги работя сам ине обичам

клиентите да ми се бъркат. Но те настояха- така и така, рекоха, дервишът ималсвръхестествени

способности и затова трябвало да видят сочите си, че е мъртъв.

- Добре тогава - съгласих се накрая. - Носе постарайте да не се приближавате,докато всичко

не приключи.

Те склониха. Сега вече бяха трима.Двамината, които познавах отпредишната среща, и един

1127/1197

нов, от гласа му личеше, че и той е млад инапрегнат като другите. Всички бяхаскрили лицата си

под черни кърпи. Да си рече човек, че мевълнува кои са!

След полунощ бях пред къщата на Руми.Прескочих дувара и се скрих зад единхраст в двора.

Клиентите ме бяха уверили, че Шамс отТебриз има навика нощем да излиза даразмишлява на

двора - преди или след очистването.Единственото, което трябваше данаправя, бе да чакам.

Нощта беше ветровита и необичайностудена за това време на годината. Мечът,който държах,

1128/1197

ми се струваше тежък и леден, напипвахпод пръстите си двете грапави кораловимъниста, с които

бе украсена ръкохватката. За всеки случайносех със себе си и малък кинжал вкалъф.

Луната беше обгърната с бледосинямъгла. Някъде в далечината избухаха изавиха нощни

зверове. Усетих, че вятърът, блъскащ подърветата, ухае сладостно на рози. Койзнае защо, се

притесних от тази миризма. Още преди дадойда при къщата, не бях в най-добротонастроение. Сега

обаче се чувствах още по-зле. Докатостоях там, обгърнат от тази прекаленосладникава миризма,

1129/1197

ми идеше да зарежа всичко и начаса да семахна от това страшно място.

Но нали бях дал дума, не си тръгнах. Незнаех колко време е минало. Клепачитеми натежаха и

аз неволно започнах да се прозявам.Вятърът ставаше все по-яростен и койзнае защо, в съзнанието

ми изплуваха спомени, мрачни идразнещи, за всички, които съм убивалнякога. Изненадах се, че

изведнъж ме е дострашало. Обикновеноне се притеснявах от спомените заминалото. Е, понякога от

тях се pамислях и се затварях в себе си,дори ставах кисел, но никога не сеплашех.

1130/1197

Изсвируках си няколко песни, за даповдигна духа си, но когато не помогна итова, вперих

поглед в задната врата на къщата ипрошепнах:

- Хайде, Шамс, излизай. Не ме карай дачакам дълго. Излез на двора.

Никакъв звук. Никакво движение. Нищо.

Изведнъж заваля дъжд. От мястото,където стоях, виждах климналите зидовена двора. Не

след дълго вече валеше като из ведро иулиците се превърнаха в буйни реки, а азсе намокрих до

кости.

- Да му се не види дано! - изругах.

1131/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 137

Тъкмо мислех за тази нощ да се откажа,когато през трополенето на дъжда попокриви и

пътища чух рязък звук. В двора имашенякого.

Беше Шамс от Тебриз. Хванал в ръкагазеник, той тръгна към мен и спря самона няколко

крачки от храста, където се бях спотаил.

- Хубава нощ а? - попита.

Ахнах - едвам се сдържах да не издамобъркването си. Дали с Шамс имаше ощенякой, или

1132/1197

той си говореше сам? Дали знаеше, че съмтук? Беше ли изобщо възможно да едоловил

присъствието ми? Главата ми пламна отвсички тези въпроси.

После ми хрумна друго. Как такасветилникът в ръката му продължавашеда гори на този

силен вятър и проливен дъжд? Още щомтова ми мина през ума, ме втресе.

Спомних си какво се мълви за Шамс. Билтолкова добър в черната магия, че билодостатъчно

да издърпа от дрехите ти конец и да каженякакво заклинание, за да те превърне вревящо магаре

1133/1197

или сляп прилеп. Макар и да не вярвах втакива бабини деветини и да нямахнамерение да започна

да вярвам точно сега, се разтреперих,докато стоях и гледах как пламъкът всветилника на Шамс

трепка под проливния дъжд.

- Преди много години имах в Тебриз единучител - подхвана той, след като остависветилника

на земята, така че вече не го виждах. -Именно той ме научи, че си има време завсичко. Това е едно

от последните правила.

За какви правила говореше? Какъв бешетози загадъчен език? Трябваше да решабързо дали да

1134/1197

изляза иззад храста сега, или да изчакамШамс да се обърне с гръб към мен, тойобаче не го

правеше. Ако знаеше, че съм там, нямашесмисъл да се крия. Ако обаче не знаеше,трябваше да

преценя добре кога да се покажа.

Ала точно тогава, сякаш за да се смутяоще повече, забелязах, че силуетите натримата мъже,

които се бяха спотаили под една козиркапри градинския зид, се размърдватнеспокойно. Сигурно

се питаха защо още не съм излязъл даубия дервиша.

1135/1197

- Това е Правило номер трийсет и седем -продължи Шамс. - Бог е изкусенчасовникар.

Толкова точен е Неговият ред, че всичкопо земята се случва, когато му дойдевремето. Нито

минута по-късно, нито минута, по-рано. Иза всички без изключение часовникътвърви вярно. За

всеки има време той да обича и време даумре.

В онзи миг разбрах, че говори на мен.Знаеше, че съм там. Знаел е още преди даизлезе на

двора. Сърцето ми заби като обезумяло.Изпитах чувството, че целият въздухнаоколо е изсмукан.

1136/1197

Нямаше смисъл да се крия повече. Затовапросто се изправих и излязох иззадхраста. Дъждът спря

точно толкова внезапно, както бешеплиснал, и всичко потъна в тишина.Двамата с Шамс: убиецът

и жертвата, стояхме един срещу друг иколкото и странни да бяхаобстоятелствата, всичко

изглеждаше естествено, почти мирно.

Извадих меча и замахнах с все сила.Дервишът отби удара с бързина, какватоне очаквах от

човек с неговия ръст. Тъкмо да замахнаоще веднъж, когато най-неочаквано нещов мрака се

1137/1197

раздвижи и като гръм от ясно небе сепоявиха шестима мъже, които сенахвърлиха със сопи и копия

върху дервиша. Както личеше, триматамладежи бяха довели и приятели.Последвалата схватка

беше толкова напрегната, че всичкинападаха по земята, претърколиха се, пакскочиха на крака

колкото да се свлекат отново и данатрошат копията на трески.

Стъписан и вбесен, стоях и ги гледах.Никога дотогава не ме бяхапринуждавали да играя

ролята на свидетел на убийство, за коетоса ми платили да извърша. Бях толковаядосан от

1138/1197

безочието на тримата младежи, ченаправо ми идеше да пусна дервиша да сиходи и да вляза в

битка с тях.

Но не след дълго един от мъжете серазкрещя като попарен:

- Помощ! Помогни ни, Чакалова глава!Той ще ни убие. Метнах светкавичномеча, извадих от

пояса си кинжала и се спуснах напред.Седмината повалихме дервиша на земятаи аз го пронизах с

бързо движение в сърцето. От устата муизлезе един-единствен пресипнал вик игласът му заглъхна.

Шамс не се помръдна повече - недишаше.

1139/1197

Вдигнахме с общи усилия трупа, който беизненадващо лек, и го хвърлихме вкладенеца.

Задъхани, всички отстъпихме крачканазад и зачакахме да чуем как тялотоцопва във водата.

Но такъв звук така и не се чу.

- Какво става, да го вземат мътните? -попита един от мъжете. - Падна ли?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 138

- Разбира се, че е паднал - отвърна друг. -Как може да не падне? Бяха вцепенени отужас. Аз

също.

1140/1197

- Дали не се е закачил на някоя кукаотстрани на стената? -предположитретият.

Беше логично. Така от плещите ни паднабремето да търсим друго обяснение,макар и да

знаехме, че по кладенеца няма никаквикуки.

Нямам представа колко сме чакали там -избягвахме да се поглеждаме един друг вочите. В

двора духна прохладен ветрец, от койтооколо краката ни нападаха тънки кафявивърбови листа.

Горе, високо в небето, тъмносинъото назаранта тъкмо бе започнало да ставатеменужено. Сигурно

1141/1197

щяхме да стоим така и много след като серазвидели, но задната врата на къщата сеотвори и от нея

излезе мъж. Познах го веднага. БешеМаулана.

- Къде си? - извика той силно притеснен. -Там ли си, Шамс?

Щом чухме името, и седмината си плюхмена петите. Другите шестима прескочиха

градинския зид и изчезнаха в нощта. Азпоизостанах, за да потърся кинжала, и гонамерих под един

храст, беше целият в кал. Знаех, че небива да се бавя и секунда, но не устоях наизкушението и

погледнах назад.

1142/1197

И щом го направих, видях, че Румиизлиза с несигурна крачка в двора ипосле, сякаш тласкан

от предчувствие, внезапно хуква наляво,към кладенеца. Надвеси се, взря се надолуи постоя така,

та очите му да свикнат със здрача вкладенеца. После се отдръпна, свлече сена колене, заудря се по

гърдите и нададе ужасен писък: - Убилиса го! Убили са моя Шамс!

Оставих кинжала с кръвта на дервиша понего и след като прескочих дувара, сезатичах, както

не бях тичал никога дотогава.

Ела

1143/1197

НОРТХАМПТЪН, 12 АВГУСТ 2008ГОДИНА

Беше най-обикновен августовски ден, меки слънчев. Ден като всички други. Еластана рано,

приготви закуска на мъжа си и на децата,изпрати ги, когато те тръгнаха кой наработа, кой на

шахматен и тенис клуб, после се върна вкухнята, отвори готварската книга иизбра менюто за деня:

Спаначена супа с пюре от сметана и гъби

Миди с майонеза и горчица

Сушени миди с маслен сос и естрагон

Градинска салата с червени боровинки

Тиквички с ориз на фурна

1144/1197

Сладкиш с ревен и крем ванилия

Готви цял следобед. След като приключи,извади най-хубавия порцелан. Подредимасата,

сгъна салфетките и наслага цветя.Нагласи часовника на печката начетирийсет минути, така че

тиквичките с ориз да са топли и в седемчаса. После приготви крутоните, сложи насалатата оцет и

повечко олио, както я обичаше Ави.Хрумна й да запали свещи, но помислималко и се отказа. Беше

по-добре да остави масата така. Катосъвършена картина. Недокосната.Неподвижна.

1145/1197

После грабна куфара, който вече бешеприготвила, и излезе от къщата. Докато се

отдалечаваше, повтори през шепот едноот правилата на Шамс: Никога не е къснода се запиташ:

„Готов ли съм да променя живота си?Готов ли съм да се променя отвътре?"Наистина е много

жалко, ако и един-единствен ден в животати е същият, както предишния. Във всекимиг, с всяка

нова глътка въздух трябва да сеобновяваш отново и отново. Има самоедин начин да се родиш за

нов живот: да умреш преди смъртта.

Аладин

КОНЯ, АПРИЛ 1248 ГОДИНА

1146/1197

Блъскаше ме ту топлина, ту студ, презминута променях решението си как да седържа и три

седмици след смъртта на Шамс най-посленабрах смелост да отида да разговарям сбаща си.

Заварих го в библиотеката, седешезастинал като статуя от алабастър самкрай огъня и по лицето му

подскачаха сенки.

- Може ли да поговоря с теб, татко? -попитах.

Той ме погледна бавно и разсеяно, сякашбе изплувал от морето на унеса, и не казанищо.

1147/1197

- Знам, татко, че според теб имам пръст всмъртта на Шамс, но искам да те уверя,че...

Най-неочаквано той вдигна ръка и мепрекъсна.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 139

- Думите пресъхнаха между нас, синко.Нямам какво да чуя от теб и да ти кажа вотговор -

изрече баща ми.

- Много те моля, не приказвай така. Некати обясня - рекох с разтреперан глас. -Заклевам се в

Бога. Не съм аз- Познавам хората, коитоса го извършили, но не съм аз.

1148/1197

- Синко - пак ме прекъсна баща ми искръбта му беше изместена отвледеняващото

спокойствие на човек, който най-после еприел ужасната истина, - твърдиш, че неси ти, но по

полите на дрехата ти има кръв.

Трепнах и тутакси проверих края надрехата си. Дали беше вярно? Дали отонази вечер по мен

беше останала кръв? Погледнах пешовете,после и ръкавите, дланите и ноктите си.Всичко

изглеждаше чисто. Когато вдигнах отновоглава, се взрях в очите на баща си и чактогава схванах

какъв малък капан ми е заложил.

1149/1197

Бях се издал, като неволно бях проверилдали по дрехата ми няма кръв.

Вярно е. Наистина отидох онази вечерпри тях в пивницата. Именно аз казах наубиеца, че

Шамс има навика да се усамотява вечерна двора. И по-късно същата нощ докатоШамс

разговаряше под дъжда със своя убиец,бях сред шестимата, които подслушвахапри градинския

зид. А когато решихме да нападнем,понеже вече нямаше връщане назад иубиецът протакаше, им

показах как да проникнат в двора. Нонищо повече. Ограничих се с това. Не съмучаствал в побоя.

1150/1197

Шамс беше нападнат от Байбарс, а Иршади другите му помагаха. И когато те сеуплашиха,

Чакалова глава довърши започнатото.

По-късно изживявах наум отново иотново случилото се толкова пъти, че вечеми е трудно да

кажа кое е истина и кое - плод навъображението ми. Един-два пъти сисъчинявах спомен как Шамс

ни се изплъзва и изчезва в непрогледнатанощ и образът бе толкова ярък, че аз бяхна път да

повярвам.

Уж Шамс вече го няма, а следите му санавсякъде. Танците, поезията, музиката ивсички неща,

1151/1197

за които си мислех, че ще изчезнат, следкато той се махне, си останаха, сякаш бяхапуснали корен в

живота ни. Баща ми стана поет. Шамсбеше прав. Счупи ли се едно от гърнетата,се чупи и второто.

Татко ми винаги си е бил обичлив.Прегръщаше хора от всякаква вяра.Държеше се добре не

само с мюсюлманите, но и с християните,юдеите и дори езичниците. След катоШамс се появи в

живота му, кръгът от хора, които тойобичаше, се разшири дотолкова, чеобхвана и най-

изпадналите: блудници, пияници ипросяци, най-голямата паплач.

1152/1197

Убеден съм, че е в състояние да обикнедори убийците на Шамс.

Имаше и досега има само един човек,когото той не успя да обикне: родния сисин.

Султан Валад

КОНЯ, СЕПТЕМВРИ 1248 ГОДИНА

Блудници, просяци, пияници, сираци икрадци... Той раздава на престъпницивсичкото си

злато и сребро. След онази ужасна нощбаща ми вече не е същият. Всичкитвърдят, че от скръб е

обезумял. Попитат ли го какво прави,разказва за царя на арабите Имр ал-Каис,когото всички

1153/1197

обичали и който бил баснословно богат икрасив, но един ден най-неочаквано сеотказал от

съвършения си живот. Облякъл се катодервиш, раздал цялото си богатство итръгнал да обикаля от

място на място.

- Ето какво става, когато загубиш любим -обяснява баща ми. -Такава загубазаличава

царското в теб и ти носи дервишкото.Сега, след като Шамс си отиде завинаги,аз също си отидох.

Вече не съм книжник, не съм ипроповедник. Аз съм олицетворение нанищото. Тук е моята

фанаа34, тук вътре - моята бака35.

1154/1197

Завчера на вратата ни почука един рижтърговец, изглеждаше като най-големиялъжец на

земята. Каза, че познавал още от БагдадШамс от Тебриз- После снишисъзаклятнически глас и се

закле, че Шамс бил жив и бил добре, билсе укрил в един ашрам в Индия, къдетомедитирал и само

чакал да стане време да се появи отново.

Докато говореше всичко това, в гласа мунямаше и следа от почтеност. Но баща мибе на

седмото небе от щастие. Попита мъжакакво иска в замяна на чудесната новина.Без да му мигне

1155/1197

окото, търговецът отвърна, че като малъквсе мечтаел да стане дервиш, но тъй катоживотът го бил

тласнал в друга посока, му се искало дапритежава поне кафтана на такъв прочуткнижник като

Руми. Щом чу това, баща ми извадикадифения си кафтан и му го даде ей така,без нищо.

34 Край, заличаване, разтваряне,унищожаване на „Аз"-а още предисмъртта. -Б.а.

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 140

35 Постоянство, което идва следзаличаване на „Аз"-а, по-висш живот сБога. -Б.а.

1156/1197

- Но, татко, защо даде скъпия кафтан натози тип, знаеш много добре, че теизлъга? - попитах

веднага щом мъжът си тръгна.

И ето какво отговори баща ми:

- Смяташ, че с кафтана съм му платилскъпо и прескъпо за неговата лъжа? Но,скъпи ми

синко, представи си само, ако той мибеше казал истината и Шамс наистинабеше жив, аз щях да му

дам живота си!

Руми

КОНЯ, 31 ОКТОМВРИ 1260 ГОДИНА

1157/1197

Болката се превръща с времето в скръб,скръбта - в мълчание, а мълчанието - всамотия,

необходна и бездънна като тъмнитеокеани. Днес се навършват шестнайсетгодини, откакто ние с

Шамс се срещнахме предШекерджийския хан. Всяка годинапоследния ден на октомври аз се

усамотявам и от ден на ден тази самотами тежи все повече. Прекарвамчетирийсет дни в чим36 и

размишлявам върху четирийсеттеправила. Припомням си всяко от тях иразсъждавам върху него,

но в най-съкровените кътчета насъзнанието ми е само Шамс от Тебриз,който сякаш сияе.

1158/1197

Мислиш си, че за теб няма вече живот.Мислиш си, че светлината на душата ти ебила угасена

и винаги ще тънеш в мрак. Но когато сипогълнат от такава непрогледна тъмнина,когато и двете ти

очи са затворени за света, в сърцето ти сеотваря трето око. И чак тогава осъзнаваш,че зрението ти

влиза в сблъсък с вътрешното познание.Няма око, което да вижда толкова ясно иостро, както

окото на любовта. След скръбта идватдруго годишно време, друга долина, друго„ти". И започваш

да виждаш навред онзи, когото обичаш иза когото си смятал, че не можеш даоткриеш никъде.

1159/1197

Виждаш го в капката вода, която пада вокеана, в прилива след нарастването наЛуната, в

сутрешния вятър, който разнася свежотоси ухание, виждаш го в символите, покоито гадаем на

пръст по пясъка, в мъничките късчетаскала, проблясващи на слънцето, вусмивката на новородено

и в туптящата си вена. Как можеш датвърдиш, че Шамс си е отишъл, приположение че той е

навред и във всичко?

36 Духовна практика на покаяние иусамотение. - Б. пр.

1160/1197

Дълбоко в бавните въртопи на скръбта ибляна аз съм заедно с Шамс всеки ден,всяка минута.

Гърдите ми са пещера, където почива той.Точно както планината пази вътре в себеси ехото, аз

нося гласа на Шамс. От книжника ипроповедника, какъвто бях навремето, нее останала и

прашинка. Любовта зачеркна всичко,което правех, всичките ми навици. И меизпълни с поезия. И

макар да знам, че няма думи, които даизразят духовното ми пътешествие, азвярвам в словото.

В най-тежките дни ми помогнаха двамадуши: големият ми син и един светец -златарят на

1161/1197

име Саладин. Докато го слушах какработи в малкия си дюкян и изковава досъвършенство

листовете варак, бях споходен отнеописуемото вдъхновение да внесапоследните уточнения в

танца на въртящите се дервиши. Ритъмът,кънтящ откъм работилничката наСаладин, беше същият

като пулса на всемира, като божественияритъм, за който Шамс беше говорил и накойто бе държал

толкова много.

След време големият ми син се ожени задъщерята на Саладин Фатима. Будна илюбопитна, тя

1162/1197

ми приличаше на Кимя. Обучавах я наКорана, фатима ми стана толкова скъпа,че започнах да я

наричам дясното си око, а сестра й Хедия- лявото си око. Ето какво ми доказамного отдавна

милата Кимя: че като ученичкимомичетата са точно толкова схватливи,както и момчетата, че и

повече. Обучавам на сема и жени ипрепоръчвам на сестрите суфистки дапродължат тази традиция.

Преди четири години започнах дадекламирам „Маснави". Първият стих михрумна един ден

на зазоряване ей така, съвсем случайно,докато гледах как светлината на слънцеторазрязва мрака.

1163/1197

Оттогава стиховете се леят сякаш сами отустните ми. Не ги записвам. Затова пъкСаладин записа

най-старателно онези първи стихове. Асинът ми направи преписи на всички.Именно благодарение

на тях стиховете са се съхранили, защото,честно казано, помолят ли ме да гиповторя днес, едва ли

ще успея. И в проза, и в стихове, думитеидват при мен на ята, а сетне си тръгватточно толкова

внезапно, като прелетни птици. Аз съмсамо речното корито, където те спират дапочинат на път за

по-топли земи.

1164/1197

Започна ли да съчинявам стихотворение,никога не знам предварително какво щекажа. То

може да е дълго, може да е и късо. Не гообмислям. И когато стихотворението еготово, отново

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 141

замлъквам. Живея в тишина. Иподписвам совите газели37 именно така, сТишина, Khamush. Или с

Шамс от Тебриз.

Светът се движи и се променя с бързина,над която ние, човеците, нямаме власт икоято не

1165/1197

можем да проумеем. През 1258 годинаБагдад беше превзет от монголците. Беразгромен градът,

който се гордееше с издръжливостта иблясъка си и твърдеше, че е център насвета. Същата година

умря Саладин. Ние с моите дервишиустроихме голямо празненство: минахме стъпани и свирки

през града, като танцувахме и пеехме отрадост, защото именно така трябва да сепогребва светец.

През 1260 година беше ред на монголцитеда загубят. Разгромиха ги мамелюците отЕгипет.

Който вчера бе надделял, днес бе сломен.Всеки победител е склонен да смята, чеще тържествува

1166/1197

за вечни времена. Който загуби пък, есклонен да мисли, че отново ще гопобедят. Но и едните, и

другите грешат по една причина: променясе всичко освен Божието лице.

След смъртта на Саладин ученикът Хусан,който бе възмъжал и напредваше по пътяна

духовността толкова бързо, че сега всичкиго наричаха Хусан Челеби, започна да мипомага да

записвам стихотворенията. Именно той еписарят, на когото продиктувах целия„Маснави".

Скромен и великодушен е, попита ли гонякой кой е и какво прави, той щеотговори, без дори да

1167/1197

трепне:

- Аз съм смирен последовател на Шамс отТебриз. Ето кой съм.

37 Поетична форма, типична заиндийската, персийската и арабскатацивилизация. – Б.а.

Малко по малко ставаш на четирийсетгодини, после на петдесет, на шейсет и свсяко ново

десетилетие се чувстваш по-съвършен.Длъжен си да продължиш по пътя, макарче няма къде да

стигнеш. Вселената се върти постоянно инеумолимо, а заедно с нея и Земята, иЛуната, но всичко

1168/1197

се движи единствено заради една тайна,заложена в нас, човеците. С това познаниение, дервишите,

ще продължим да танцуваме в любов исърдечна болка, дори и никой да неразбира какво правим.

Ще танцуваме и при свади, и в голямавойна. Ще танцуваме и в обида и скръб, ив радост и

въодушевление, сами и заедно с други,бавно и бързо като течението на вода. Щетанцуваме в

кръвта си. Във всичко, което е било и евъв всемира, има съвършена хармония итънко равновесие.

Точките се менят непрекъснато и сезаместват една друга, кръгът обаче сиостава непокътнат.

1169/1197

Правило номер трийсет и девет: Частитеможе и да се променят, но цялото винагиси остава същото.

На мястото на всеки крадец, напусналтози свят, се ражда друг. И всеки почтенчовек, който умира,

е заменян от нов. По този начин не самонищо не остава същото, но и нищо не сепроменя.

И да умре някой суфист, някъде се раждадруг.

Нашата религия е религия на любовта. Ивсички ние сме свързани с верига отсърца. Ако и

когато някоя от брънките се повреди,някъде се добавя друга. На мястото навсеки Шамс, който си е

1170/1197

отишъл от този свят, ще се появи друг - вразлична епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, носъщността остава непокътната.

Ела

КОНЯ, 7 СЕПТЕМВРИ 2009 ГОДИНА

Близо до леглото му тя спеше напластмасов стол, когато внезапно сесъбуди и се заслуша в

неочаквания звук. Някой изричаше вмрака непознати думи. След малко щешеда започне нов ден.

Но тя имаше чувството, че освен това щедойде краят на нещо.

Попитайте някого, чул за пръв пътпризива за сутрешна молитва, и той ще викаже същото. Че

1171/1197

призивът е красив, наситен и тайнствен.И че в същото време в него има нещонеобичайно, дори

свръхестествено. Точно както в любовта.

В притихналата нощ Ела се събуди рязкоименно от този звук. Примига няколкопъти в

тъмното, докато не разбра, че гласът,изпълнил стаята, прониква презотворените прозорци.

Трябваше да мине цяла минута, докато тяси спомни, че вече не е в Масачузетс. Товатук не беше

просторната къща, където бе живяла смъжа си и с трите си деца. Всичко тукпринадлежеше на

1172/1197

друго време, време, толкова далечно исмътно, че приличаше не на нейнотоминало, а на приказка.

Не, Ела не беше в Масачузетс. Намирашесе в съвсем друга част на света, в болницав град

Коня в Турция. И мъжът, чието дълбокоравномерно дишане тя чуваше като фонна призива за

сутрешна молитва, не бе съпругът й отдвайсет години, а любимият, зарадикогото един слънчев ден

миналото лято тя беше напуснала Дейвид.

- Нима ще зарежеш съпруга си зарадимъж без бъдеще? - бяха я питали отново иотново

1173/1197

приятелите и съседите. - Ами децата?Нима смяташ, че ще ти простят някога?

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 142

Ето как Ела разбра, че ако за обществотоима нещо по-страшно от това жена данапусне

съпруга си заради друг мъж, то е тя данапусне бъдещето заради настоящето.

Включи настолната лампа и в мекатакехлибарена светлина огледа стаята,сякаш за да се

увери, че нищо в нея не се е променилопрез няколкото часа, в които беподремнала. Това бе най-

1174/1197

малката болнична стая, която бешевиждала някога, не че бе виждала много.Почти цялата беше

запълнена от леглото. Всичко останало беразположено спрямо него: дървенгардероб, ниска

квадратна масичка, още един стол, празнаваза, поднос с хапчета в различни цветовеи до него

книгата, която Азис четеше от началотона пътуването: „Ние с Руми".

Бяха пристигнали в Коня преди четиридни и в началото не се отличаваха отостаналите

туристи в града: разглеждахапаметниците, музеите и археологическитеостанки, тъпчеха се с

1175/1197

местни ястия, снимаха всичко ново,колкото и обикновено и смешно да бешето. Нещата вървяха

добре до завчера, когато бяха отишли даобядват в един ресторант и Азис се бешесвлякъл на пода,

а после бе откаран по спешност в най-близката болница. Оттогава Ела бдешетук, край леглото му,

чакаше, без да знае какво ще се случи,въпреки всичко се надяваше и в същотовреме се караше

безмълвно и отчаяно с Бога, задето тъйбързо й е отнел любовта, която й е далтака късно в живота.

- Спиш ли, скъпи? - попита Ела.

1176/1197

Не искаше да го безпокои, но й се щешетой да е буден. Не последва отговор, самодишането

му стана за миг по-неравномерно -пропусната нота в последователността.

- Буден ли си? - рече Ела през шепот, но иповиши леко глас.

- Вече да - потвърди бавно Азис. - Каквоима, не можеш да спиш ли?

- Сутрешната молитва - отговори Ела изамълча, сякаш това обясняваше всичко:влошаващото

се здраве на Азис, все по-големия й страх,че ще го загуби, и тази пълна лудост,любовта... всичко,

вместено в тези две думи.

1177/1197

Азис седна с немигащи зелени очи. Вмъждивата светлина на лампата, средпраните с белина

бели чаршафи красивото му лицеизглеждаше натъжаващо бледо, в негообаче имаше и нещо

могъщо, почти безсмъртно.

- Сутрешната молитва е особена - проронитой. - Знаеш ли, че от петте молитви,които всеки

мюсюлманин трябва да отправя всекиден, сутрешната се смята за най-свещена,но и за най-тежка?

- Защо?

- Вероятно защото ни откъсва отсънищата, а на нас това не ни харесва.Предпочитаме да

1178/1197

продължим да спим. Затова в сутрешнияпризив има думи, каквито не чуваме вдругите. В него се

казва: „Молитвата е по-добра от съня".

„Но за нас двамата вероятно е по-добре дасе наспим - помисли Ела. -Де да можехмеда заспим

заедно". Тя мечтаеше за лек непробуденсън, вълшебен като при Спящатакрасавица, за сто години

пълно вцепенение, при което болката даотмине.

Подир малко призивът за молитвазаглъхна и ехото му се отдалечи на все по-слаби вълни.

1179/1197

След като изчезна и последният звук,светът стана някак странно сигурен, но инепосилно тих. Ела

и Азис бяха заедно от една година. Еднагодина на любов и осъзнатост. Презповечето време Азис

се чувстваше достатъчно добре, за дапътува с Ела, но от половин месецздравето му се бе влошило

видимо.

Ела загледа как той заспива отново сведро, толкова скъпо лице. Обори ятревога. Тя въздъхна

тежко и излезе от стаята. Мина покоридори със стени, боядисани воттенъци на зеленото, покрай

1180/1197

стаи, където видя пациенти, млади истари, мъже и жени, някои явнооздравяваха, други се

чувстваха все по-зле. Опита се да необръща внимание на изпитателнитепогледи, но с русата коса и

сините очи й личеше отдалеч, че ечужденка. Никога през живота си не себеше чувствала толкова

не на мястото си. Но всъщност не бе ипътувала много.

След няколко минути вече седеше пришадравана в красивата градинка наболницата. В

средата му имаше статуя на малък ангел,а на дъното проблясваха няколкосребърни монети, всяка

1181/1197

запечатала нечие тайно желание. Елазатърси из джобовете си монета, но ненамери друго освен

листче с бележки и половин вафла.Погледът й падна върху няколкокамъчета отпред. Гладки,

черни и лъскави. Тя взе едно, затвори очии го метна в шадравана, като нашепвашежелание, за

което вече знаеше, че няма да се сбъдне.Камъчето се удари отстрани нашадравана, отскочи и

падна точно върху скута на каменнияангел.

Ела си помисли, че ако Азис е с нея, ще гоизтълкува като знамение.

1182/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 143

Когато след половин час се върна в стаята,тя завари вътре лекар и млада забуленамедицинска

сестра, Азис беше завит с чаршафапрезглава.

Беше издъхнал.

Погребаха го в Коня като любимия муРуми. Ела подготви всичко, катовнимаваше да не

пропусне и най-малката подробност, но сеуповаваше и на Бога да й помогне там,където не можеше

да се справи. Първо уреди гроба - бешепод огромна магнолия в старомюсюлманско гробище.

1183/1197

После намери музиканти суфисти,съгласили се да посвирят на ней, иразпрати имейли на

приятелите на Азис навсякъде по света, даги покани на погребението. За нейнарадост успяха да

дойдат мнозина - някои пристигнаха чакот Кейптаун, Санкт Петербург,Муршидабад и Сао Паулу.

Сред тях имаше фотографи като Азис, асъщо учени, журналисти, писатели,танцьори, скулптори,

предприемачи, селяни, домакини,дойдоха и осиновените му деца.

Погребението мина в сърдечна, радостнаобстановка, на него присъстваха хора отвсички

1184/1197

вероизповедания. Те ознаменувахасмъртта му така, както знаеха, че би искалсамият Азис. Децата

си играеха щастливи, без надзор. Единмексикански поет раздаде pan de losmuertos, а един стар

приятел на Азис, шотландец, разпръснавърху всички розови листенца, които сепосипаха като

конфети -пъстро свидетелство, че всмъртта няма нищо, от което да сеплашим. Един от местните

хора, сгърбен възрастен мюсюлманин,който наблюдаваше всичко с широкаусмивка и очи като

свредели, заяви, че това вероятно е най-налудничавото погребение, което Коня евиждала някога

1185/1197

след погребението на Маулана прединяколко века.

Два дни по-късно, когато най-послеостана сама, Ела тръгна да се разхождабезцелно из града:

гледаше семействата, които минавахапокрай нея, магазинерите, уличнитетърговци, които

напираха да й продадат нещо, какво и дае. Хората се извръщаха следамериканката, която крачеше

сред тях с подпухнали от плач очи. Тябеше чужденка тук, чужденка навсякъде.

Ела се върна в хотела и преди да плати ида се отправи към летището, свали якетои облече

1186/1197

пухкав пуловер от ангорска вълна впрасковен цвят. „Цвят, твърде мек исмирен за жена, която се

опитва да не е такава", помисли си тя.После се обади по телефона на Джанет,която единствена от

трите й деца я бе подкрепила в решениетода последва сърцето си. Орли и Ави идосега не й

говореха.

- Мамо! Как си? - попита Джанет с глас,преливащ от топлота. Ела се наведенапред в

празното пространство и се усмихна надъщеря си, сякаш тя стоеше точно отпред.После каза почти

нечуто:

1187/1197

- Азис е мъртъв.

- О, мамо, моите съболезнования.

Настъпи кратко мълчание - и двете сечудеха какво още да кажат. Джанетнаруши първа

тишината:

- Сега ще си дойдеш ли, мамо?

Ела наклони замислено глава. Бедоловила във въпроса на дъщеря си ощеедин, неизречен

въпрос. Дали тя щеше да се върне вНортхамптън, при съпруга си, и дапрекрати бракоразводното

дело, превърнало се в лабиринт отвзаимна неприязън и обвинения? Каквощеше да прави сега?

1188/1197

Нямаше никакви пари, нямаше и работа.Но винаги можеше да дава частни уроципо английски, да

сътрудничи на някое списание и знае личовек, някой ден да стане добър редакторна художествена

литература.

Затворила за миг очи, Ела се зае да сипророкува сама с радостна убеденост иувереност какво

ще й донесат дните напред. Никога досегане беше оставала сама и въпреки това,колкото и да е

странно, не се чувстваше самотна.

- Липсваш ми, скъпа - каза. - Брат ти исестра ти също. Ще дойдеш ли да севидим?

1189/1197

- Разбира се, че ще дойда, мамо - щедойдем всички, но какво смяташ даправиш сега? Сигурна

ли си, че няма да се върнеш?

- Заминавам за Амстердам - отвърнамайка й. - Там има страхотни малкижилища с изглед към

каналите. Ще взема под наем някое.Трябва да се науча да карам по-добревелосипед... няма да

правя планове, скъпа. Ще се опитам даживея ден за ден. Ще видя какво ще миподскаже сърцето.

Така гласи едно от правилата, нали?

- Какви правила, мамо? За какво миговориш?

1190/1197

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 144

Ела се приближи до прозореца ипогледна небето, което във всички посокибе изумително

индигово. Въртеше се със своя синевидима скорост, разтваряше се,превръщаше се в нищо и така,

подобно на кръжащ дервиш, сеизправяше пред безброй възможности.

- Правило номер четирийсет - каза бавноЕла. - Живот без любов не е живот. Не сепитай към

каква любов да се стремиш, духовна илиматериална, божествена или земна,източна или западна.

1191/1197

Започнеш ли да делиш нещата, възникваново и ново делене. Любовта нямаетикети, няма

определения. Тя просто е това, което е.

Любовта е жива вода. А влюбеният е душаот огън!

Светът се върти по друг начин, когатоогънят обикне водата.

***

В знак на признателност

На турски „dost" означава „приятел". Немога да изразя колко съм задължена ипризнателна на

приятелите навсякъде: в Истанбул,Амстердам, Берлин и Лондон. Мнозинавдъхновиха тази книга с

1192/1197

разказите и мълчанието си. Благодарнасъм на литературната си агентка МарлиРюсоф, която

вярваше в мен още от първия ден и стретото си око винаги ме е виждала така,сякаш съм

прозрачна. Благодаря на скъпия МайкълРадулеску, че не спира да ме подкрепя ида вярва в мен, а

също че просто е наблизо, когато имамнужда от помощ. Задължена съм наредактора си Пол

Словак за големия му и ценен принос идушевна мъдрост, а също за важнитепредложения, докато

ръкописът пътуваше между Истанбул иНю Йорк.

1193/1197

Дължа особена благодарност насуфистите навред по света, на онези, скоито вече съм се

запознала, а също на тези от тях, с коитоми предстои да се срещна - те вероятноносят различни

имена и паспорти, но притежават веднаква степен изумителната способностда виждат нещата от

два различни ъгъла, техния и на другите.Благодаря ви, скъпи Зейнеп, Емир, Хандеи Бейза, за

времето, търпението, приятелството иценния принос. Сърдечно благодаря и наМеркан Деде за

великодушното му сърце и невероятнотоприятелство.

1194/1197

Накрая благодаря на Ейюп и децата си,задето показаха на мен, номадската душа,че е

възможно да се установиш на едно мястои пак да бъдеш свободен. Не мога да виопиша колко

много дължи на вас тази книга.

Източници

Докато пишех романа, ми бешеизключително полезно да прочета„Маснави" на Е А.

Никълсън и „Автобиография на Шамс отТебриз" на Уилям Читик. Дължа много натрудовете на

Уилям Читик, Коулман Баркс, ИдрисШах, Кабир Хелмински, КамийХелмински, Рефик Алган,

1195/1197

Франклин Д. Луис и Анмари Шимел.

Превод Емилия Л. Масларова

ЕГМОНТ

България

Изпратена на www.spiralata.net от МарияПопова 145

1196/1197

@Created by PDF to ePub