ДжералДин Пинч

ЕГИПЕТСКИЯТ МИТ

© Джералдин Пинч, автор© Юрий Донев, превод, 2008© Петър Добрев, художествено оформление, 2008© издателство „Захарий Стоянов“, 2008 ISBN 978-954-09-0163-3

© Geraldine Pinch, 2004Egyptian Mytha Very Short introductionThis Translation is published by arrangement with Oxford University Press

ДжералДин Пинч

ЕГИПЕТСКИЯТ МИТ

КратКо въвеДение

Превод от английскиЮрий Донев

издателство„ЗаХарий СтоЯнов“

София, 2008

СъдържанИЕ

Благодарности ........................................................6Списък на илюстрациите ......................................7Въведение .................................................................8

Глава 1. Митът за египет: представите за египет ...........................................11Глава 2. Божествени думи: езикът и митът ..........28Глава 3. Боговете: божествата и митът ................49Глава 4. Красивият миг: митовете за сътворението......................................................68Глава 5. черна земя, червена земя: картината на митовете ...........................................84Глава 6. Господар на двете земи: митове за националността ..............................................101Глава 7. Голямата борба: конфликт и помирение .........................................................117Глава 8. очите на небето: двойки и поредици ............................................................133Глава 9. личностни митове: митът и популярната религия.........................................150Глава 10. Благословията на мумията: митологията на смъртта ......................................168

Бележки ...............................................................186Допълнителна литература ................................190Хронологична линия ............................................194Речник ...................................................................198Показалец .............................................................200

6

БлаГодарноСТИ

Бих искала да благодаря на Джордж Милър, че ми възложи създаването на тази книга, на д-р ричард Паркинсън за бодрата му помощ при за-питванията за предмети в Британския музей и на проф. Гай робинс и д-р лиза Монтаньо лей-хи за техните съвети и подкрепа. Както винаги, съм признателна за привилегията да използвам библиотеката Саклер, оксфордски универси-тет, както и на проф. Джон Бейнс за неговото вдъхновяващо преподаване и енциклопедични познания.

7

СПИСъК на ИлюСТрацИИТЕ

1. иглата на Клеопатра (обелиск на тутмос III) на брега на темза 12

Джон рос

2а–б. рисунка на горната част на рисунка на горната част нарисунка на горната част на Метерниховата стела 32–33

3. Двойната статуя на Собек-ра и аменхотеп III в музея в луксор 50 50

Университет аризона архив на египетска изложба

4. Камъкът Шабако в Британския музей 69 © Британски музей Британски музей

5. Подът на външния саркофаг на лекаря Гуа 85 © Британски музей

6. Позлатена статуетка на тутанкамон като харпунист 102

институт Грифит, оксфорд, оксфордоксфорд

7. Страница от историята „Борбите на Хор Страница от историята „Борбите на Хор и Сет“ в папирус честър Бийти I 118

алан Х. Гардинър, Библиотеката на А. Честър Бийти: Описание на йератичен папирус с митологична история, любовни песни и различни други текстове

8. три амулета, представляващи лунни итри амулета, представляващи лунни и слънчеви очи 134

© Британски музей

9. Закрилнически жезъл от хипопотамски бивни, принадлежащ на Господарката на дома Сенеб 151

10. Зърнена мумия от Късния период 169 © Британски музей

8

ВъВЕдЕнИЕ

издателите се извиняват за евентуални грешки или пропуски в горепосочения списък. ако се свър-жете с тях, те ще ги поправят с удоволствие при пър-ва възможност.

в края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. долина-та и делтата на река нил се обособяват в двете цар-ства близнаци Долен и Горен египет. През следващи-те 3000 години египет е управляван от 32 династии царе (вж. хронологичната линия в края на книгата). една от титлите, давани на египетските царе, е фара-он (в превод „велик дом“) и затова този голям пери-од от време често е наричан Фараонския период.

През по-голямата част от третото и второто хиля-долетие пр.н.е. египет е най-голямата и най-могъща-та страна в древния Близък изток. египтяните са пи-онери на монументалната каменна архитектура. те създават великолепни скулптури и рисувани релефи и измислят йероглифското писмо – една от най-ран-ните и най-красиви форми на писменост. Дори след като египет губи политическата си независимост в края на първото хилядолетие пр.н.е. неговата култу-ра и религия оцеляват, за да окажат своето влияние в Гърция и рим.

Митологията е неделима част от египетската кул-тура през по-голямата част от нейната история. Ми-тологическите герои и събития проникват в египет-ското изкуство, архитектура и литература. Митове стоят в основата на много от ритуалите, извършвани

9

от царете и жреците. образованите египтяни са вяр-вали, че познанията за митовете са основно оръжие в борбата с опасностите както в живота, така и в от-въдното.

Сред египтолозите цари разногласие относно времето на първата поява на митологически писания в египет. този спор отчасти се дължи на трудността да се определи какво точно се приема за мит. Днес понятието мит често се използва в отрицателен сми-съл, когато става дума за нещо преувеличено или не-вярно. в древните култури митът не е имал подобно негативно значение. Митовете могат да бъдат раз-глеждани като истории, които са съдържали по-ско-ро поетични отколкото реални истини. някои уче-ни отделят митовете от други видове традиционни разкази, като ги класифицират като истории, в които се срещат божества. тази проста дефиниция може да пасва доста добре в случая на египет, но това не мо-же да се твърди за всички култури.

Митовете обикновено се развиват в отдалечено време или място, където хората и божествата могат да взаимодействат. това са истории, наситени със значение и сила. Митовете могат да обяснят или оправдаят световния ред. Дори в днешни времена съзнаваме, че един мит може да поеме по свой собст-вен път и да започне да оказва по-голямо влияние от първоначалните факти, на които е бил основан. За египтяните митовете са имали силата да излязат извън рамките на индивидуалния опит и да действат като мост между човешкия и божествения свят.

египетската митология така и не успява да при-добие някаква стандартна форма. тя не спира да се

10

променя и развива 3000 години. Главните божества на различните областни храмове са пораждали свои собствени митове. основните събития, които могат да се определят като „централни митове“ (вж. Каре 1 в Глава 1), са били преразказвани отново и отново, като героите и сцените на действие са претърпели промени.

тази книга е подредена тематично, като всяка те-ма е илюстрирана с древноегипетски артефакт. тези артефакти са избрани с цел да подчертаят разнообра-зието на източниците, с които работят египтолозите. надявам се, че тези предмети ще послужат като от-правна точка към една култура, която изглежда дос-та чужда на съвременния западен начин на мислене. няма да се преструвам, че всичко около египетската митология може да бъде опростено. именно слож-ността на темата я прави безкрайно очарователна за изучаване.

11

Глава 1МИТъТ за ЕГИПЕТ: ПрЕдСТаВИТЕ за ЕГИПЕТ

Прашните свитъци папируси не изчерпват източниците на египетския мит. на северния бряг на река темза в Централен лондон се из-висява монументът „иглата на Клеопатра“ (фиг. 1). въпреки че изкусно изработената основа и заобикалящите я сфинксове са викториански, самата „игла“ е истински обелиск от Древен египет. Прякорът, идващ от арабската дума за обелиск, отразява популярната идея, че в Дре-вен египет всичко се е правело на едно мону-ментално и нечовешко равнище. висок повече от 20 метра (68 фута) „иглата на Клеопатра“ е от категорията на суперобелиските, направени за най-великите египетски храмове1. Със своя-та внушителност и мистериозност той отговаря напълно на западните представи за египетска-та архитекура. египтяните са имали дарбата да творят забележителни визуални символи, с кои-то да предават сложни идеи. обелискът предста-влява скулптурно представяне на митологично време и място.

12

1. „Иглата на Клеопатра“ (обелиск на Тутмос III) на брега на река Темза

13

ПрИКлючЕнИЯТа на ЕдИн оБЕлИСК

„иглата на Клеопатра“ всъщност води нача-лото си от управлението на цар тутмос III (ок. 1479–1425 пр.н.е.), който е живял около 1400 живял около 1400живял около 1400 години по-рано от онази Клеопатра, за която всички са чували (Клеопатра VII). Гранитни-ят обелиск на тутмос е единият от два подоб-ни, изкопани в асуан и прекарани 400 мили по река нил до Хелиопол („Градът на слънцето“). Двойката обелиски е била направена, за да стои на входа на великия храм на бога слънце ра. Слънчевата митология е била жизненоваж-на за египетската култура, така че този храм е бил един от най-важните в египет. жреците на Хелиопол са били известни в древния свят със своите знания и мъдрост. Много от митовете, засегнати в тази книга, може би произлизат от този град. Храмът на ра впоследствие бива раз-грабен, за да се построи Кайро. оскъдните му останки сега лежат под модерно предградие и под летището на града. „иглата на Клеопатра“ е едно печално напомняне на това каква голяма част от египетското наследство е загубена или преместена и колко е трудно да се съберат раз-пръснатите останки.

С издигането на тези обелиски в Хелиопол тутмос III е изпълнявал една от основните функции на египетския цар. тя се е състояла в улесняването на дневния цикъл, по време на

14

който се е вярвало, че богът слънце възобновя-ва вселената. върховете на обелиските са били покривани със смес от злато и сребро, нарече-на електрон. Монументите е трябвало да бъдат разположени по такъв начин, че слънцето да ги осветява всяка сутрин. Заедно обелиските са представлявали мястото на възобновление-то – планините на хоризонта. „иглата на Кле-опатра“ е била западният хоризонт – мястото на залеза и смъртта. Другият обелиск от двойката е бил източният хоризонт – мястото на зората и прераждането. Подобно на повечето египетски символи обелиските са можели да представля-ват повече от едно нещо по едно и също време. индивидуалните обелиски също така са олице-творявали първичната могила, мястото на най-първия изгрев в зората на сътворението. те са имали функция на маркери на митологичното време. ролята на тези обелиски като елементи в работния модел на Космоса бива помрачена от последвалата им история.

През XIII век пр.н.е. известният владетел рамзес II надписва своето име върху обелиски-те. По това време е възможно те да са били пре-местени на делтата на нил, за да стоят в един от храмовете, който той построява или уголемява там. Към началото на I век пр.н.е. те вече се на-мират в александрия, столицата на Птолемее-вата династия, чиято последна представителка е Клеопатра VII. александрия е била интелекту-

15

алният център на елинистичния свят, център на науката и философията. Присъствието на обе-лиска е напомняло за съществуването на неуло-вими форми на познанието, които не могат да бъдат проверени експериментално или да бъдат достигнати с рационални доводи. надпис показ-ва, че обелиските са били издигнати отново по времето на „проклятието“ на Клеопатра – импе-ратор август, пред един храм посветен на култа към Юлий Цезар. в крайна сметка едно от чес-тите земетресения в александрия събаря запад-ния обелиск.

този обелиск е предложен на Британия от турския губернатор, след като британците по-беждават армията на наполеон в битката за александрия през 1801 година сл.н.е. „иглата на Клеопатра“ остава непотърсен подарък до 1877 година, когато е транспортиран до Британия на баржата „Клеопатра“ с цената на 6 загубени по пътя живота. Успешното издигане на обелиска на брега на темза поражда завист в америка. така другият обелиск от двойката е пренесен в ню йорк и е издигнат в Сентрал парк през 1881 година. разделени от океан, обелиските на тутмос III загубват своята функция и значение. тази съдба споделят и много други египетски обелиски, но те придобиват други значения в но-вата си среда. обелиски за пръв път биват пре-местени в европа при управлението на август. те са били използвани, за да украсяват различни

16

монументи, включително и гробницата му. това поощрява идеята, че обелиските са представля-вали паметници на мъртвите. в последните ве-кове обелиските се използват често да маркират гробници или да почитат жертви на войни. Дре-вен египет често е заклеймяван като общество, обсебено от смъртта, но египетското мислене не е било черногледо. в първоначалната си среда обелиските са ознаменували победата на живо-та над смъртта.

Тайна МъдроСТ

обикновено обелиските са надписани на еги-петско писмо, известно като йероглифи. До края на IV век сл.н.е. остават много малко хора, които да разбират йероглифското писмо. По това вре-ме египтянин на име Хораполо написва трактат, с който популяризира идеята, че йероглифските знаци представляват езотеричен символен език, който крие в себе си велики религиозни истини. още през I век сл.н.е. римският автор Плиний Старши твърди, че египтяните са надписвали върху обелиските най-тайните си знания. това познание е включвало изключително важни неща като природата на вселената и значението на жи-вота. вярата, че египтяните са притежавали тази тайна, е първичният мит за Древен египет.

Когато египет става християнска държава през IV век сл.н.е., „езическата“ култура на фа-

17

раонското минало бива отхвърлена. в юдейски-те книги от Стария завет политеизмът на егип-тяните е противопоставен в негативна светлина на монотеизма на евреите. ранните християни продължават да вярват в съществуването на езически божества, но ги понижават в демони. в подкрепа на тази гледна точка са били давани примери за насилието и сексуалните елементи, присъстващи в някои от митовете, разказвани за египетски божества.

Мюсюлманските араби, които превземат египет през VII век сл.н.е., също са враждеб-но настроени към древноегипетската религия. арабски учени, заинтересовани в алхимията, все пак запазват някои екземпляри от текстовете, из-вестни като Херметика. те са били създадени в египет по време на гръко-римския период и са написани главно на гръцки. текстовете твърдят, че представляват тайните учения на великия мъ-дрец Хермес трисмегистус, образ, частично за-имстван от тот – египетския бог на мъдростта. Херметика смесва гръцката философия с египет-ския мит и придава алегорично значение на ма-гическите и алхимичните практики. текстовете обещават тайната на безсмъртието на посвете-ните, които следват ученията на Хермес.

18

рЕнЕСанСъТ И ПроСВЕщЕнИЕТо

Голямото преоткриване на класическото уче-ние по времето на ренесанса предоставя нова информация за египетския мит. от VI век пр.н.е. нататък много известни гръцки автори пишат почтително за египетската религия. Философът Платон отдава на тот заслугата за изобретява-нето на писмеността, математиката и астроно-мията. Митът за атлантида, разказан от Пла-тон в неговия диалог „Тимос“ (ок. 348 пр.н.е.), се приписва на мъдър египетски жрец, който е имал познания за поредица от разрушения, ня-кои от които се простират назад във времето чак до първите дни на вселената. По-късно класи-ческо учение твърди, че повечето от великите философи са учили в Хелиопол или други еги-петски религиозни центрове.

историкът и философ Плутарх вероятно по-сещава египет през I век сл.н.е. неговата книга „Относно Изида и Озирис“ преразказва и тълку-ва много митове за тази важна двойка божества. източници като този пораждат навика египет да се възприема през гръцките или римските очи. тази практика се оказва особено вредна за изу-чаването на египетския мит. Каквито и връзки да съществуват помежду им, гръцката и египет-ската митология се отличават значително в об-сега и функциите си.

Учените от ренесанса са вярвали погрешно,

19

че Херметика е много по-стара от трудовете на философи като Питагор, Платон и аристотел. Смятало се е, че тя излага най-древната и естест-вена форма на религията. едно проявление на растящото недоволство срещу покварата и бру-талността, обхванала утвърдената християнска църква, е било желанието за връщане към тази загубена златна епоха на религиозно мислене. До началото на XVII век сл.н.е. учените доказват, че Херметика не е неизмеримо стара, но много хора продължават да вярват, че в недешифрираните йероглифски текстове на египетските предме-ти, донесени на Запад, е скрита праисторическа мъдрост. тайни общества като розенкройцерите и масоните използват египетски символизъм, за да придадат лъжлива античност на своите вяр-вания и практики. египетската мъдрост започва да се свързва с радикални и анархистки групи като водачите на Френската революция, който заменят омразния затвор Бастилията с Фонтана на възраждането, над който се издига египетска богиня, както и с бащите-основатели на амери-ка. Следи от последната връзка все още могат да се намерят в пирамидата върху Големия печат, изобразена върху доларови банкноти, както и в най-големия обелиск на света – вашингтонския монумент.

в края на XVIII век сл.н.е. египет става по-достъпен за чужденци и голямо количество еги-петски антики биват пренесени в европа. Учени

20

пионери като тези, които придружават наполе-он в египет, публикуват илюстрирани описания на древните храмове и гробници. египетската скулптура и картини се превръщат в основни фактори на влияние в декоративните изкуства в европа и америка. надпреварата за дешифри-рането на египетските йероглифи става едно от големите интелектуални предизвикателства в началото на XIX век. Християните евангелисти се надяват, че египетските надписи ще дадат не-зависимо потвърждение на случки от Библията. Защитниците на Просвещението пък вярват, че същите тези надписи ще разкрият древна фило-софия в противовес с християнството. на нито една от тези групи не е писано да познае.

дЕшИфрИранЕ И СБоГуВанЕ С ИлюзИИТЕ

Царски имена, надписани върху обелиски, са сред първите йероглифски думи, които биват дешифрирани. в дешифрирането взимат учас-тие учени от много националности, но най-го-лям принос за успеха има брилянтният френски лингвист жан-Франсоа Шамполион. той поста-вя основите на разбирането на древноегипет-ската граматика, както и на знаците, на които е написана. През втората част на XIX век много египетски текстове биват преведени за пръв път на европейски езици.

21

Скоро става ясно, че религията в Древен еги-пет не е била съсредоточена върху една-един-ствена свещена книга, подобна на Библията или Корана. Съществували са много химни и фор-мулирани молитви, но много малко текстове, които европейците могат да класифицират ка-то теология или философия. огромната част от надписите на храмовете се оказва, че се отнасят до царе, извършващи стандартни приношения към богове. не се откриват никакви сборници от национални митове, а по-дългите разкази от какъвто и да е вид са твърде малко. оцелелите подобни митологически разкази са присъствали основно като част или от сборници от погребал-ни текстове, използвани да улеснят прехода към живота след смъртта, или от магически заклина-ния, които са били употребявани в ежедневието. Митологичните теми, които се срещат в тях, са сравнително малко на брой и се повтарят често в различните източници (вж. каре 1).

Учените спорят жестоко за това какъв тип истории са митовете, но обикновено се съгла-сяват, че това все пак са истории. в египетското изкуство и литература единични митологични случки като „богиня ражда прекрасно дете“ чес-то се срещат самостоятелно. За тези елементи на историите или мотиви се използват множе-ство различни понятия като митеми, митични твърдения, мономитове и генотекст. тази книга ще се занимава по-скоро с митеми, отколкото с

22

Каре 1

ЦЕНТРАЛНИ МИТОВЕТворецът се появява в нун (първичния океан)Първата земя (първичната могила) се издига от нунПоява на бога слънце/раждане на детето слънце/ първи

изгревДетето слънце е застрашено от силите на хаоса и спасе-

но от закрилящите божества

Сътворение на живите същества чрез телесните течно-сти/мислите/думите/ръцете на твореца

Човечеството се ражда от сълзите на разгневеното око на Ра

Разделяне на бога слънце и богинята на небето от бога на въздуха

Създаване на Египет като част от божествения редПродължаване на войната между исфет (хаоса) и маат

(реда)

Творецът бог слънце губи своето око/дъщеря/защитник, но тя е склонена да се завърне

Въстания на богове и хора карат бога слънце да унищо-жи по-голямата част от човечеството и да остави зе-мята, за да се върне на небето

Озирис, владетел на Египет, е убит от брат си СетСестрите на Озирис (Изида и Нефтида) търсят обезобра-

зеното му тялоИзида съживява тялото на Озирис, за да зачене син –

ХорТялото на Озирис е мумифицирано и защитено от ата-

ките на Сет

23

митични разкази, тъй като митемите са това, с което основно се сблъскват хората, изучаващи египетската култура.

трудността египетският мит да бъде отделен от културния си контекст го правят непривле-кателен за мислителите през XIX век, които се опитват да създадат универсални теории за ми-та. изключение прави школата, която разглеж-да митовете като развиващи се, за да обяснят древни ритуали и обичаи, но тя се интересува основно от проследяването на „примитивните“

Божествената майка ражда Хор в блататаНевръстният Хор e отровен от същества на хаоса и впо-

следствие излекуванХор и Сет се бият за правото да управляватСет е ранен в тестисите, а Хор губи окото/очите сиНараненото око на Хор e възстановено от друго божест-

во, обикновено ТотХор отмъщава баща си. Сет е победен или усмиренХор става цар на живите. Озирис става съдия на мъртви-

те и владетел на подземното царство

Богът слънце влиза в подземното царство всяка нощБожества и духове защитават бога слънце от чудовище-

то на хаоса АпофисБогът слънце се обединява с Озирис, за да възкреси

мъртвитеБогът слънце се появява със зората, за да възобнови

светаТворецът се изморява и се връща в първичния океан

Светът изпада отново в хаос

24

корени на митовете. нейните представители не са били особено заинтересовани от това как са функционирали митовете, когато египетската цивилизация е била в своя апогей.

Мистични и окултски секти като теософич-ното общество и Херметичния орден на златната зора възторжено добавят египетски митове и ма-гии към своята смесица от вярвания. тази прак-тика вероятно става и една от причините много от египтолозите от края на XIX век и началото на XX век сл.н.е. да се отнасят презрително към египетската религия. Съвсем нетолкова чиста и възвишена, тя бива разглеждана като по-нисша от монотеизма и опетнена от „тумора“ на маги-ята. египетското жречество, на което древните гърци са гледали с такова възхищение, е било упреквано за изпълнението на безсмислени ри-туали и за намесването му в политиката. някои египетски митове са били считани за смущава-що първобитни поради сексуалното си съдър-жание. надписът върху „иглата на Клеопатра“ свързва царя, който посвещава обелиска, с бог ра-атум, за когото се е казвало, че е сътворил живота, като е мастурбирал и е взел семето в устата си. Заради този мит обелиските могат да бъдат асоциирани с изправения пенис на творе-ца. нищо чудно, че Зигмунд Фройд е колекци-онирал египетско религиозно изкуство!

Сър алън Гардинър, авторът на стандартните трудове по египетска граматика, отбелязва, че

25

някои от религиозните текстове, които е превел, „...трябва да изглеждат като пълни глупости за съвременния човек“2. Когато той и колегите му биват упрекнати в „бездушие и покровителстве-ност спрямо митовете и религиозните практики от фараонските времена“, той заявява, че това е по-добре, отколкото да „се отнася към жрече-ските писания с почтително благоговение“ само защото идват от Древен египет.

в по-скорошни времена египтолозите се стремят да се отнасят към египетската религия по един нетолкова осъдителен начин. Културни-ят релативизъм, както и фактът, че религията ве-че не заема централно място в живота на много хора, насърчават този подход. в континентална европа митологията все още се разглежда сери-озно като ключ към човешкия ум. тенденцията сред писатели от континента да се концентрират върху спорове за определения и терминология може да откаже обикновения читател.

в англоговорящия свят египтолозите, които специализират в религията и мита, са сравни-телно малко. отчасти вина за това има съвре-менното течение да се набляга върху изучава-нето на ежедневието на обикновените хора. изкуството, архитектурата и литературата на „висшата култура“ обичайно се отбягват, защо-то се считат за елитарни. По-вероятно би било да се изследва с какви методи и от кои хора са

26

били издигнати обелиските, отколкото тяхното значение в религията и мита.

защо да ИзучаВаМЕ ЕГИПЕТСКИЯ МИТ?

археологията като наука е заменила стреме-жа си към учене от миналото със стремежа към учене за него. всички предмети и текстове, на-мерени от археолози, днес се приемат за еднакво интересни, макар повечето интелигенти хора да не се отнасят по подобен начин към предметите и текстовете от собственото си настояще. Ми-товете са дело на най-оригиналните и задълбо-чени мислители на Древен египет. тази книга няма да се извинява, че смята това за причина да бъде заинтересована в тях. египетските митове изразяват основните ценности на първата вели-ка нация-държава и една от най-дълготрайните цивилизации в историята на нашата планета.

Митовете са помагали на хората от всички сфери на живота да изследват душевния си свят, да разрешават кризи и да понасят противоречи-ята на живота. това какво египтяните са мисли-ли, на какво са се надявали и какво са мечтали със сигурност е поне толкова важно колкото това какво са яли или какви дрехи са носили. Митовете са ценен източник на информация за нещата, които са занимавали хората. Да вземем

27

само един пример – историите, в които богове трябва да разискват своите случаи пред божест-вен трибунал, показват колко важна е била за египетското общество концепцията за правосъ-дието.

Митът е един от елементите на египетската цивилизация, който най-много впечатлява и по-влиява на тогавашните цивилизации. истории и символи прекосяват националните граници и добиват нови тълкувания, които да пасват на новите среди. Митологията за изида и озирис става причината за издигане на международен култ, който се превръща в най-големия съпер-ник на християнството в римската империя. чрез Гърция и рим египетският мит става част от културната история на европа и америка, на-мирайки място в такива разнородни произведе-ния като поезията на Милтън, опера на Моцарт и новелите на томас Ман.

През XXI век сл.н.е. все повече и повече хора се обръщат към езическото минало за духовно вдъхновение. За такива търсачи египет е пей-заж от пирамиди и обелиски, сфинксове и бо-жества с животински глави, изгубени гробници и съживени мумии. За да разберем доколко тази картина е точна, трябва да се върнем към думи-те на самите египтяни.

28

Глава 2БожЕСТВЕнИ дуМИ: ЕзИКъТ И МИТъТ

Познанията ни за египетската митология трябва да се сглобяват като пъзел. Парчетата представляват стотици писмени и нагледни из-точници от много различни периоди от време. Положението се усложнява допълнително от фа-кта, че тези източници са написани на различни езици и видове писмо. египтолозите разпозна-ват 5 основни етапа на развитие на египетския език, а самите египтяни създават 4 различни вида писмо, на които да се пише техният език (вж. каре 2). най-известното от тях е йерог-лифското писмо, което египтяните наричат мдв нтрв – „божествени думи“. Думата твт – „об-раз“ е можела да бъде използвана за единичен йероглиф или за култова статуя. и за двете се е считало, че са имали заложена възможността да оживеят.

Каре 2

EЗИЦИ И ВИДОВЕ ПИСМО, ИЗПОЛЗВАНИ В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ4-о хилядолетие пр.н.е.Говорим и писмен език: староегипетски

29

МаГИчЕСКа СТЕла

вярата на египтяните в силата на писаното слово се илюстрира от една прекрасно запазе-на стела (плоча, украсена с образи и надписи), открита при разкопките на кладенец през 1828 година сл.н.е. (фиг. 2а–b). това е най-големият

Използвано писмо: прото-йероглифско; йероглифско (от ок. 3200 пр.н.е.)

3-о хилядолетие пр.н.еГоворим и писмен език: староегипетскиИзползвано писмо: йероглифско, йератично2-о хилядолетие пр.н.е.Говорими и писмени езици: средноегипетски; късноеги-

петски (от ок. 1400 пр.н.е.) Използвано писмо: йероглифско, ръкописно йероглиф-

ско, йератично1-о хилядолетие пр.н.е.Говорими езици: късноегипетски, демотически, гръцкиПисмени езици: неосредноегипетски, късноегипетски,демотически, гръцкиИзползвано египетско писмо: йероглифско, йератично,

демотическо1-о хилядолетие сл.н.е.Говорими езици: демотически, гръцки, латински; коптски

(пет диалекта); арабски (от VII век сл.н.е.)Писмени езици: неосредноегипетски, демотически,

коптски, арабскиИзползвани египетски писма: йероглифско, демотиче-

ско, коптско

30

образец от вида стели, познат като кипус – от гръцката дума за щит. Стелата е била дадена от управителя на египет на австрийския канцлер, който я поставя в замъка Метерних. впослед-ствие става известна като Метерниховата стела. През 1950 сл.н.е. с нея се сдобива музеят на из-куствата „Метрополитън“ в ню йорк1.

Централният панел включва пет божества, които са изтъкнати в египетската митология: (2a от ляво на дясно) изида; ра-Хорахти, въ-плъщението на слънцето в неговия зенит; Хор Детето; символ, представящ убития бог озирис; тот с глава на ибис. над тях, както и на гърба на плочата, необикновени божествени същества са наредени в регистри. в най-горния регистър осемте павиани на хоризонта и настоящият вла-детелят боготворят духа на бога слънце. Главна-та част и основата са покрити с надписи, които продължават отзад и по страните (2б). те са на-правени на пиктографско йероглифско писмо.

откриването на плочата става малко след като Шамполион обявява своя метод за дешиф-риране. разграничаването на текста от образи-те е било почти невъзможно и това не е съвсем грешно впечатление. текстовете и образите са били обвързани по сложен начин. Превод на те-кста сам по себе си не може да разкрие истин-ското значение на плочата. надписите биват ре-дактирани и преведени за първи път през 70-те години на XIX век. те разкриват колекция от 13

31

заклинания, някои от които съдържат митични разкази за отравянето и изцеряването на бо-жества.

едно от заклинанията разказва как изида ражда Хор в блатата. Когато тя го оставя, за да потърси храна, Хор се разболява много лошо. обезумялата изида призовава на помощ блат-ните хора. Местна мъдра жена предполага, че бебето е било ухапано от скорпион или змия. изида закрещява непрестанно: „Хор беше уха-пан.“ виковете Ӝ спират прекосяващата небето лодка на ра. тот слиза от Слънчевата лодка, за да види какво се е случило. изида се оплаква, че невинният Ӝ син е бил ухапан. тот спася-ва божествения ред, като изцерява Хор с „дъ-ха на живота“. той изброява всички загадъчни божества като „лъва на мрака“ и „благородния скарабей“, които ще закрилят Хор и всички дру-ги жертви на отравяне. Заклинанието завършва с обещанието, че всички страдащи хора и жи-вотни ще бъдат излекувани, както някога е бил изцерен Хор.

издълбаването на дълги йероглифски тексто-ве върху твърди камъни едно време е бил много майсторски и дълъг процес и е бил предприеман само по важни поводи.

Според надписите жрец на име несатум по-ръчва направата на плочата в чест на мневиския бик, въплъщение на бога слънце, както и в чест на своя цар нектанебо II (ок. 360–343 пр.н.е.).

32

2а. Рисунка на горната част на Метерниховата стела

33

2б. Гърбът на горната част на Метерниховата стела

34

несатум твърди, че текстовете върху стелата са древни магически писания, които той е открил в гробницата на свещените мневиски бикове в Хелиопол. такива твърдения обикновено трябва да се поставят под съмнение, но езикът на някои от тези текстове показва, че те са били вече на около 1000 години по време на преписването им върху плочата.

вместо да трупа тези лечебни заклинания в своята лична библиотека, несатум ги излага на показ във външната част на един храм. не-говата стела е имала както езотерична, така и практическа функция. от една страна заклина-нията и образите върху Метерниховата стела разиграват вечната война между реда и хаоса, която е централна част от египетския мит. от друга – те предоставят лекове срещу всекиднев-ни опасности като ухапвания от змии или скор-пиони. Много от божествата върху плочата са изобразени как газят, промушват или удушават змии, крокодили и други опасни създания. все-ки египтянин е щял да разпознае в тези фигури традиционните защитници на бога слънце, кои-то са призовани да отблъснат злото и болката.

дуМИ СъС СИла

Повечето египтяни е нямало да могат да прочетат йероглифските писания върху Метер-ниховата стела подобно на по-голямата част от

35

средновековните християни, които не са може-ли да прочетат латинските надписи в църквите. Дори надписите върху стелата да са били четени от храмовите писари, те пак са щели да бъдат трудни за разбиране поради архаичния си език. историите, които формират част от някои от за-клинанията, са по-близки до говоримия език на обикновените хора. възможно е те да са били рецитирани или разигравани по време на фес-тивали на храма.

Силата, за която се е смятало, че е втъкана в думите и образите, е била достъпна чрез допир. върху някои кипуси основните образи са били почти напълно изтрити от допира на нетърпе-ливи ръце. Друг начин за усвояване на силата е бил поливането на кипуса с вода. След това пациентът е пиел или се е къпел в тази вода, за да се извърши прехвърлянето на животворната енергия. ние гледаме на писаното слово като на нещо, което трябва предимно да се чете на тихо и усамотено място. Метерниховата плоча ни на-помня, че животът в Древен египет е бил доста по-различен.

Митовете често се определят като „свещени истории“, така че може да се приеме, че те са били писани винаги на „свещеното“ йероглиф-ско писмо. това обаче е далеч от истината в този случай. Силата, за която се е смятало, че се таи в това писмо, е карала египтяните да внимават много с употребата му. Митовете обикновено

36

са се съсредоточавали върху проблеми и кон-фликти в божествения свят. Представянето чрез йероглифи на едно толкова зло дело като убий-ството на озирис от неговия брат Сет е можело да го превърне в постоянна част от реалността. Директни описания и представяния на такива действия обикновено са били избягвани.

историята, запазена върху Метерниховата плоча, наистина разказва как Хор e бил отровен, но завършва щастливо. въпреки това обаче бо-жественото страдание, описано в йероглифния текст, трябва да се балансира с десетки положи-телни образи на божества, които надвиват зве-рове на хаоса. Цар нектанебо се явява в стелата като посредник между боговете и търсещите из-целение хора. една от основните цели на йерог-лифското писмо е била да позволи на царете да общуват с боговете и прародителите от името на човечеството. За да разберем това, трябва да погледнем назад в историята на писмеността в египет.

ПИСМЕноСТТа И царСТВЕноСТТа

йероглифите са били както практическо средство за общуване (вж. каре 3), така и систе-ма за класифициране на света. отделните йерог-лифи са представлявали картини на божествата, хората, животните, растенията и предметите, от които е бил съставен светът. Писмото най-

37

вероятно е измислено в двора на южните царе, които са управлявали по-голямата част от еги-пет до последните години на 4-ото хилядолетие пр.н.е. най-ранните йероглифи се намират вър-ху етикети, описващи данъчни плащания, цар-ски притежания и подаръци, направени от царя за храмовете на боговете. в началото на 3-ото хилядолетие пр.н.е. по-дълги йероглифни тек-стове започват да бъдат надписвани върху ка-менни сгради, статуи и възпоменателни стели. йероглифското писмо се превръща в стандарт за надписите в храмове и гробници и за царски изказвания, насочени към боговете или към ид-ните поколения. Момчета биват обучавани да четат и пишат йероглифи в училища, прикрепе-ни към дворци, царски гробища и управлявани от държавата храмове. Почти целият този елит започва работа за правителството, често по про-екти като строене на пирамиди, които са изтък-вали уникалния статус на царя.

Към периода на Старото царство (ок. 2686 – 2181 пр.н.е.) египтяните вече са открили хартия за писане, направена от папирус, и разработват опростено писмо, известно като йератично, кое-то се използва за писма и административни до-кументи. Създаването на йероглифски текстове върху камък е било групова задача, но нанася-нето на йератичен текст върху папирус обикно-вено се е извършвало от един писар. Щом йера-тичното писмо започва да се пише в редове, а

38

не в колони, то се превръща в основно за меди-цински, магически и литературни текстове (за пример вж. фиг. 7 в глава 7). ранни версии на някои от заклинанията от Метерниховата стела са написани на йератично писмо.

Дълги разкази за божества от времето на Ста-рото царство не са оцелели, но предания за тях може да са били предавани от уста на уста. ог-ромен брой богове и богини се срещат в колек-ция заклинания от царски пирамиди от XXIV до XXII век пр.н.е. тези „текстове на пирамиди-те“ често споменават за митични събития като изплюването или изкихването на първата двой-ка божества – Шу и тефнут, от твореца атум. Колекцията се състои от пет основни категории заклинания, включително заклинанията против змии, намерени върху Метерниховата стела. текстовете на пирамидите не са били създадени, за да обяснят божественото царство или връзка-та на човечеството с него. тяхната основна цел е била преобразяването на мъртвия цар или ца-рица, в чийто пирамиди са били написани. един начин за постигането Ӝ е бил починалият член на царското семейство да се отъждестви ритуално с герои и събития от божественото царство.

въпреки божествения статус, който са прие-мали царете, Старото царство загива със запа-дането и рухването на централната власт. някои египтолози проследяват корените на голямата митична тема за войната между реда и хаоса до шока от това падение.

39

Каре 3

КАК ДЕЙСТВАТ ЙЕРОГЛИФИТЕЙероглифското писмо не е детски картинен език,

а сложна и гъвкава система, която използва няколко различни категории на знака. Отделен йероглиф (знак) понякога се използва като идеограма и представлява цяла дума. По този начин думата за бик (ka) може да се напише с изображението на бик с черта след нея b. Йероглифите също могат да бъдат фонетични, предста-вящи между един и четири звука. Бухал w означава ‘м’, а парче от кожата на крокодил – ‘км’. Двадесет и петте знака, всеки от които представлява единична съ-гласна или полугласна, често се наричат „йероглифна азбука“, но тази азбука никога не е била използвана са-мостоятелно.

Думи, изписани с фонетични знаци, обикновено завършват с нефонетичен знак, който изяснява значе-нието на дума или категорията, към която принадлежи. Например, йероглифът за око се поставя в края на думи за зрение или слепота. Такива знаци се наричат определителни или класифициращи. Когато йероглифът за око е разположен в началото на дума, той може да означава звука ир от ирт, египетската дума за око. Т-то накрая превръща ирт в съществително от женски род и затова когато окото на твореца символизира някого, то се превръща по-скоро в богиня, отколкото в бог. Игри с думи могат да създадат митове. Тъй като думата за хора е звучала като думата за сълзи, се е твърдяло, че чове-чеството е създадено от сълзите на богинята на окото.

Начинът, по който езикът е записан, може да пре-достави доказателства за митологичните роли на бо-

40

злаТна Ера

на века разединеност край слага цар от гор-ноегипетския град тива. Последвалото Средно царство (ок. 2055–1650 пр.н.е.) обикновено се приема за златната ера на египетската литерату-ра. оцелели са голям брой произведения в проза и поезия, написани на средноегипетски. Сред-ноегипетският език продължава да се използва като литературен език около 2000 години. За-това и жрец като несатум е могъл да прочете и разбере древните текстове – образованите египтяни не са били отделени от миналото си от езикова бариера.

жествата. Чудовището, което представя бог Сет , се използва като определителен знак за думата, която оз-начава объркване. Имената на всички богини може да се определят с кобра. Йероглифът за слънчевия диск означава ра, египетската дума за слънце и името на бога слънце, но като определителна дума се използва с думи за време. Имената на боговете обикновено са последва-ни от седналата фигура на божество . Фактът, че този символ рядко се използва в писанията за Ра показва колко тясно е бил свързван този бог със светлината на слънцето. Ра е бил толкова важен в божествената йе-рархия, че неговото име е можело да се сложи първо във фраза или титла, дори когато граматически е трябвало да стои накрая. Подобни тънкости се губят при превода на йероглифни текстове на английски.

41

По време на Средното царство погребени-ята на хора от елита са можели да включват саркофази, надписани със сложни заклинания, които да помогнат на починалия в живота след смъртта (вж. например фиг. 5 в глава 5). тези заклинания, известни общо като „текстове на саркофазите“, съдържат дори повече алюзии към митични събития, отколкото текстовете на пирамидите. някои от тях се състоят от разка-зите на божества за неща, които са направили или претърпели. в много култури най-старото разпространение на митове е ставало чрез раз-кази от първо лице – форма, която възниква естествено от устните предания. текстовете на саркофазите включват също диалози между бо-жества, което дава повече от една гледна точка върху митичните събития.

Диалози също така се срещат в жанр, наре-чен „текстове на инструкциите“ или „Мъдрост-ни текстове“, в които личност с власт (бог, цар или баща) напътства ученик как да живее спо-ред правилата на маат (ред, истина, справедли-вост). някои от тези текстове са достатъчно реа-листични да признаят, че по-младото поколение най-вероятно ще отхвърли дадените съвети, тъй като не споделя опита на родителите си, фор-мирал техните вярванията. тези текстове общо взето се определят по-скоро като нравствени, отколкото като религиозни, но са пълни с отна-сяния към митове.

42

Малък брой истории от Средното царство оцеляват, включително и част от разказа как Сет опитва да съблазни племенника си Хор. те-зи ранни истории не са се радвали на високата почит, с която са били удостоявани текстовете на инструкциите, но те съвсем не са прости или разказани нескопосано. „Корабокруширалият моряк“ (ок.1900 пр.н.е) е история за преодоля-на катастрофа, разказвана, за да развесели чи-новник, който има проблеми с царя. Сюжетът, в който моряк, изоставен на отдалечен остров, е спасен от загадъчна змия, преработва мит за края на света, открит в текстовете на саркофа-зите. в изненадващ обрат чиновникът отказва да се развесели, отхвърляйки представата за свят, в който справедливостта тържествува, а боговете помагат на добрите. Към Средното царство египетските автори показват едно дис-танцирано отношение към мита и го използват творчески да изразяват идеи за ролята на дадена личност в обществото.

Цикъл истории, запазен в папирус „вест-кар“ (ок. 1700 пр.н.е), може да е по-близък до популярните устни предания, но всъщност има сложна структура. историята се развива в дво-ра на цар Хуфу (Хеопс), строителя на великата пирамида. Синове му го забавляват, като раз-правят истории за велики магьосници, които са служили на предшествениците на Хуфу. един от принцовете завършва разказите, като раз-

43

правя за селянин на име Джеди, чиято магия е била по-силна от тази на всеки друг магьосник в миналото. Когато енергичният 110-годишен магьосник посещава царския двор, той и Хуфу изпадат в битка на волята относно правилното използване на магията. Джеди предрича ско-рошното раждане на 3 прекрасни деца. тогава историята се премества в къщата на жрец, чи-ято жена руджедет преживява трудно раждане. Богът слънце ра, който изглежда е истинският баща на децата, изпраща божества, пременени като танцуващи момичета, заедно с носач, за да помогнат на руджедет. След раждането на три-знаците божествата оставят скрити в къщата три корони.

оригиналната публика е щяла да знае, че на децата на руджедет е било орисано да станат царете, които ще заменят династията на Хуфу. Дългата история на египет е позволявала да се разиграват фантастични истории далеч в мина-лото. Също така е било позволено царе от мина-лото да се представят в неблагоприятни краски в името на дидактични цели. около времето на папирус „весткар“ настъпва ново западане на царската власт. През втория преходен период (ок. 1650–1550 пр.н.е.) чуждестранни владетели, наречени хиксоси, завземат Делтата. в крайна сметка тиванската династия изгонва хиксосите и египет отново е обединен.

44

ноВоВъВЕдЕнИЯ В ноВоТо царСТВо

През новото царство (ок. 1550–1069 пр.н.е.) египет се превръща в империя с придобиването на територии в нубия и Близкия изток и дости-га апогея на културната си мощ. владетели като тутмос III, посветил „иглата на Клеопатра“, из-разходват идващото от империята богатство за мащабна програма за строене на храмове. Цар-ските гробници от новото царство са скромни на големина, но са били красиво украсявани от общност на художници и писари, живели в Деир ел-Медина. текстове, познати днес като „Книги на подземното царство“, са били преписвани по стените на царските гробници от свитъци, пазе-ни в библиотеките на храмове. основната тема на тези книги е била пътешествието на ра. вярвало се е, че през нощта богът слънце влиза в опасно царство, където враговете на божествения ред се опитват да му попречат да достигне източния хоризонт и да възобнови света на зазоряване. в повечето книги на подземното царство редица рисунки с надписи заменят писмения разказ.

рисунките също играят важна роля в колек-цията от погребални текстове от новото цар-ство, познати днес като египетската „Книга на мъртвите“. Много от притежателите на книги на мъртвите не са щели да могат да прочетат йероглифните текстове, но са можели да раз-берат сложните литературни портрети, които

45

резюмират съдържанието на заклинанията. До края на новото царство някои погребения за-почват да включват „Митологични папируси“. те илюстрират митични събития като отделяне-то на земята и небето, които преди това са били показвани рядко.

около XIV век пр.н.е. се въвежда нова форма на писмения език, която се използва за неофи-циални текстове. Късноегипетският език е бил по-близък до начина, по който хората всъщност са говорели и е отразявал етнически по-разноо-бразно общество. Познати са ни малко на брой истории на късноегипетски, но те представляват забележителен интерес. някои от тях са оцелели от преписи в Деир ел-Медина, което показва, че започващата да просперира средна класа е оби-чала литературата. оживен разказ за противо-борчеството между Хор и Сет ще бъде разгледан подробно в глава 7. Късноегипетските истории „обреченият принц“ и „историята за двамата братя“ се описват като най-старите приказки на света, тъй като съдържат мотиви, срещани във фолклора на по-късни култури, като затворена в кула принцеса или магьосник, който крие сър-цето си в дърво. „историята на двамата братя“ принадлежи на особен египетски жанр, в който митични събития изглежда се пресъздават от герои, които са хора или полухора.

46

БурнИ ВрЕМЕна

С края на новото царство властта се разделя между царе от либийско потекло на север и ти-ванското жречество на юг. През 1-ото хилядоле-тие пр.н.е. египет преживява граждански войни и поредица от чужди нашествия (вж. хроноло-гичната линия на края на книгата). жестоко на-шествие на асирийците слага край на период на управление на нубийската династия. През VII век пр.н.е. асирийците са изгонени от египетска династия от Саис. По това време се въвежда но-во писмо за всекидневни цели, известно като де-мотическо. Същият гръцки термин (означаващ „общ“) се използва за етап от развитието на еги-петския език. Създава се голямо количество де-мотическа литература, в част от която се откри-ва гръцко влияние. оцелели са предизвикателни фрагменти от много цикли истории и епопеи.

През V век пр.н.е. персийците завладяват египет, но египетските водачи отвръщат на уда-ра с помощта на гръцки наемници. За известно време на трона отново са царе, родени в египет. Метерниховата стела датира от времето на по-следния от тези царе – нектанебо II. в трудни времена египтяните са имали навика да гледат назад към великото минало. несатум набляга на това, че неговата колекция заклинания е много стара, за да Ӝ придаде повече авторитет и сила. Заклинанията претворяват версия на миналото,

47

в които маат винаги триумфира. неговата стела е щяла да предаде съобщението, че образовани-ят елит все още владее положението и може да предложи на посетителите на храмовете досег до древна мъдрост.

Само някого години след поставянето на Ме-терниховата стела персийците нападат отново. нектанебо избягва и много храмове биват пляч-косани. След това египет става част от кратко-трайната империя на александър велики (356–323 пр.н.е.). Птолемей лагус, един от генерали-те на александър Македонски, слага началото на династията, която ще управлява египет от александрия през следващите 300 години. По време на Птолемейския период гръцкият става езикът на администрацията, но египетската кул-тура продължава да процъфтява в храмовете. Птолемеите спомагат за осъществяването на ог-ромна програма за реконструиране на храмове. тя продължава за около век, след като египет става част от римската империя през 30 година пр.н.е.

ПоСлЕднИ днИ

Периодът от около 400 год. пр.н.е. до 100 год. сл.н.е. е важен за източниците на египет-ския мит. някои митове и легенди се развиват в сложни литературни разкази, областни ми-тове се записват върху илюстрирани свитъци,

48

а няколко митически разкази или драми биват надписани с йероглифи по стените на храмове-те. този импулс за събиране и запазване на ми-товете на страната може да е бил стимулиран от страх, че египетската култура е застрашена от чуждоземни нашественици. Много чуждоземци са били искрено заинтересовани от египетската религия, но не са можели да прочетат текстовете, надписани върху храмовите стени или книгите, пазени в храмовите библиотеките. автори като Плутарх е трябвало да разчитат на историите, които той или други класически писатели чуват от други гръцки говорящи египтяни.

някъде през I век сл.н.е. се развива писмо, използващо буквите от гръцката азбука заедно с някои демотически знаци. някои херметични и магически текстове са написани на това коптско писмо, но по-голямата част от оцелялата копт-ска литература е християнска. До IV век сл.н.е. християнството се превръща в доминиращата религия в египет. все още се използват закли-нания като тези върху Метерниховата стела, но изида и бебето Хор се заменят като главни герои от Мария и бебето иисус. Съвременните западни идеи за божественото са оформени от монотеистични религии като християнството. в следващата глава ще видим какво е било отно-шението на египтяните към техните богове.

49

Глава 3БоГоВЕТЕ: БожЕСТВаТа И МИТъТ

Древноегипетските божества са по-известни от появите си в изкуството, отколкото в митове-те. едно от произведенията на изкуството, изло-жени в музея в луксор, представлява калцитна двойна статуя, изобразяваща цар аменхотеп III (ок. 1391–1353 пр.н.е.), прегърнат от бога кроко- 1391–1353 пр.н.е.), прегърнат от бога кроко-1391–1353 пр.н.е.), прегърнат от бога кроко-дил „Собек-ра, Господар на Шумену“ (фиг. 3)1. Седемтонната статуя е открита в затворена яма в Дахамша (древен Шумену) през 1967 година сл.н.е. възможно е ямата някога да е била ба-сейн на храм, където са се отглеждали свещени-те крокодили. и докато повечето посетители на музея могат да оценят по достойнство брилянт-ната техническа изработка на тази статуя, тема-тиката Ӝ е от онзи тип, който отблъсква хората от египетското изкуство. Превъзходството на царствеността днес се разглежда като подмазни-ческо и политически примитивно. Съвремен-ните наблюдатели често намират за абсурдни или дори отблъскващи божества с животински глави, подобно на много древни гърци и римля-ни. Класическото изкуство има своите богове и чудовища, но в египет чудовищата изглежда са били боговете.

това отношение отчасти се основава на по-грешното разчитане на египетското изкуство.

50

3. Двойната статуя на Собек-Ра и Аменхотеп III в музея в Луксор

51

Подобно на голяма част от модерното абстракт-но изкуство, египетското творчество се е стре-мяло да улови същността на нещата и да придаде реална форма на сложни идеи. аменхотеп III не е бил представен в истинската си светлина, а като богоподобния младеж и идеален владетел, от ко-гото египет се е нуждаел. това означава, че след век рамзес II е можел да превърне скулптурата в своя собствена статуя просто като издълбае сво-ето име на мястото на това на аменхотеп.

Собек-ра е създание, което съчетава същ-ността на две божества – бога крокодил и бога слънце. този двойнствен бог е изобразен отчасти като животно, за да се предадат неговите стран-ни и внушителни сили. той притежава силата, хитрината и дълголетието на крокодила и власт над животворните води на нил. Слънчевият диск в шапката внушава, че ра, бог на даващата живот светлина, се проявява във формата си на Собек. той е представен отчасти като човек, за да може да влезе в контакт с царя и да му предложи анк – символа на живота. Груповата статуя е предназ-начена да покаже и показвайки да разкрие лю-бящата връзка между царя, олицетворяващ чове-чеството, и Собек-ра, олицетворяващ боговете.

Как е разкрита същността на тези богове в митовете и доколко се различават те от юдео-християнските или ислямските идеи за божест-веното? няколко въпроса могат да внесат яснота по този проблем.

52

КъдЕ Са жИВЕлИ БоГоВЕТЕ?

живели ли са египетските божества в недос-тижими божествени светове отвъд простран-ството и времето или са населявали човешкия свят? Съществуват доказателства за различни отговори на този въпрос. някои религиозни тек-стове разказват за твореца бог амон като за не-видима, неопознаваема сила, която съществува отвъд границите на Космоса. Други наблягат на това, че част от същността на твореца присъст-ва в елементите, които изграждат Космоса и във всички същества, които е създал.

един отговор на въпроса къде са живели бо-говете може да бъде – „в миналото“. в писмо до мъртвата си жена писар, на име Бутехамон, говори за ра и неговия енеад, т.е. съвет, като за нещо отминало, подобно на царете от старите времена. Повечето оцелели митически разка-зи се развиват в една отдалечена епоха, когато египет е бил управляван от династия богове. тази златна ера приключва с първите въстания и убийства (вж. каре 1).

Постепенно боговете се оттеглят в божест-вени царства отвъд и под земята. там те живеят в своите истински загадъчни форми като огро-мни, излъчващи светлина, създания с натрапчи-во сладко ухание. Повечето хора са можели да влязат в божествените царства само след смър-тта си, но божествата са продължавали да взаи-модействат с човешкия свят по много начини.

53

те са можели да се появяват като природ-ни феномени – бури, наводнения и епидемии. техните духове са били способни да живеят в специални или необикновени хора като царе и джуджета, както и в свещени животни, дървета и предмети. една от основните задачи на египет-ското изкуство е била осигуряването на времен-ни тела на божествата във формата на статуи, рисунки или йероглифи. Голяма част от риту-алите, които са били изпълнявани в египетските храмове, са имали за цел да насърчат боговете да населят тези тела и със своето присъствие да облагодетелстват човечеството. По този начин е било възможно да се счита, че божество като Собек обитава едновременно първичния океан преди сътворението, замък в планините на хо-ризонта, дивите области на египетските езера и блата и статуите и свещените крокодили в хра-мове си.

КолКо БожЕСТВа Са ИМалИ дрЕВнИТЕ ЕГИПТЯнИ?

отговорите, които експертите по египетската религия дават на този въпрос, варират от „едно“ до „ хиляди“. египетската религия обикновено се разглежда като сложна форма на политеи-зъм. още от началото в нея присъстват много богове от двата пола. Хората са били свободни да почитат или предразполагат тези проявления

54

на боговете, които са изглеждали най-близки до техния живот. например, ако сте живеели на ре-ка нил, богът крокодил може да е бил в центъра на вашите молитви.

През цялата египетска история се построяват светилища или храмове на повече от едно място на около 80 божества. някои богове като боги-нята нут рядко са били обект на култове, но са срещани много често в митовете. взети заедно доказателствата, събрани от култове и митове, показват, че около 30 богове и богини могат да бъдат определени като главни национални бо-жества (вж каре 4).

египетската дума нтр (бог или сила) е била използвана за повечето от тези главни божест-ва, както и за многобройни по-нисши създания като звездни богове, олицетворени концепции, обожествени царе, обитателите на подземното царство и странните създания закрилници, по-казани на предмети като Метерниховата стела. ако всички тези същества бъдат включени в пантеона, именованите божества ще станат сто-тици. ако пък всяко проявление на божество на определено място като „Собек-ра, Господар на Шумену“ се брои поотделно, бройката ще стиг-не хиляди. египетската митология има дълъг списък от потенциални герои.

някои египтолози твърдят, че от примитив-ните си начала египетската религия се развива във вид монотеизъм. египетските нравствени

55

текстове просто се отнасят към един-единствен бог като силата, която управлява вселената. Ми-товете за сътворението показват, че египтяните са вярвали в едно първично създание, което е създало безкраен брой божества, хора и живот-ни. от новото царство нататък някои текстове третират целия египетски пантеон просто като души или превъплъщения на първичния творец. еретичният цар ехнатон (ок. 1352–1336 пр.н.е.) неуспешно опитва да премахне всички божества освен атон – слънчев бог творец. неговите на-следници приемат, че в големия кръг на творе-нието божественото винаги се е проявявало във формата на много богове и богини.

всяко едно от тези божества може да се раз-дели на двойка или група или да се обедини с друго божество. някои египетски текстове въз-хваляват Собек-ра като единствения бог творец. Други, като например химните, определени от Гардинър като „абсолютни глупости“, изброя-ват различните форми на Собек, които същест-вуват в отделните части на египет. Собек и ра са можели са се слеят в слънчев-крокодил-творец, но и ра, и Собек да продължат да функционират самостоятелно. Променливият начин, по който в египет са се отнасяли към боговете, вероятно е попречил на развитието на разказвателните митове.

56

БИлИ лИ Са БоГИнИТЕ По-МалКо СИлнИ оТ БоГоВЕТЕ?

Каре 4

ГЛАВНИ БОЖЕСТВА В МИТА И КУЛТААмон/Амон-Ра – бог творец, почитан в Тива като Царя на

боговетеАнубис – бог чакал, измислил мумифицирането и пази-

тел на гробищатаАтум/Атум-Ра – бог творец на Хелиопол и вечерната

форма на бога слънцеБастет – богиня котка, защитник на Ра и дарител на пло-

дородиетоИзида – Вдовицата на Озирис, майка на Хор и Господар-

ка на магиятаМаат – дъщеря на Ра и богиня на истината и справед-

ливосттаМин/Амон-Мин – бог на мъжката сексуалност и земедел-

ското плодородиеМут – богиня отмъстителка, почитана в Тива като съпру-

га на Амон-Ра и майка на ХонсуНейт – богиня творец и защитник на бога слънцеНефтида – сестра на Изида и пряко волята си жена на

СетНехбет – богиня лешояд закрилница на югаНун – бог на първичния океанНут – богиня на небето и майка на Озирис, Изида, Сет

и НефтидаОгдоадата на Хермопол – осем първични божества,

включително Амон и Нун

57

Почитането както на мъжки, така и на жен-ски божества, е била нормална практика за древните религии. Дори юдеизмът изглежда е имал богиня, съпруга на йехова (ивритска дума за бог), преди тя да бъде премахната от тексто-

Озирис – владетел на подземното царство и бог на пло-дородието на посевите

Птах – бог творец на Мемфис и покровител на художни-ците и занаятчиите

Ра – бог слънце творец и владетел на ВселенатаСекхмет – свирепа слънчева богиня лъвСет – враг на Озирис, противник на Хор и най-силен сред

боговетеСобек – първичен бог крокодил и Господар на НилСокар – мемфиски бог на смъртта и регенерациятаТефнут – сестра на Шу и майка на Хеб и НутТот – лунен бог на мъдростта, езика и писмеността,

имащ форми на ибис и павианУаджет – богиня кобра закрилник на севераХатор – богиня крава на раждането, смъртта и космиче-

ското възобновлениеХеб – бог на земята, съпруг на Нут и председател на бо-

жествения трибуналХерпи – бог скарабей на зората и възражданетоХнум – бог овен, бог творец и надзорник на наводнени-

ята на НилХонсу – лунен бог творец и надзорник на съдбатаХор – небесен сокол, противник на Сет и архетипен вла-

детел на ЕгипетШу – бог на въздуха и слънчевата светлина, който разде-

ля земята от небето

58

вите записи. разделянето на два основни пола е отразявало познатия свят. в този реален свят египетските жени не са споделяли всички при-вилегии на мъжете. в митовете богините ряд-ко са представени като по-нисши от боговете. Повечето от египетските митове за сътворени-ето изобразяват твореца основно от мъжки пол, но съществуват някои, които показват главно женски творец като нейт – „майката и бащата на всички неща“. на теория всички божества е трябвало да се подчиняват на царствения бог слънце ра, но около новото царство се появява женски вариант на ра на име райет.

в някои митове ра изглежда, че е зависим от силата на дъщеря си – богинята на окото. тя се появява, когато ра праща окото си да търси за-губените му деца Шу и тефнут в мрака на пър-вичния океан. Когато богинята се връща, тя се разплаква, като разбира, че на ра му е порасна-ло ново око. от тези сълзи се заражда човечест-вото.

Богините често са били определяни според взаимоотношенията им с мъжки божества. Ко-гато те са били почитани като част от двойка, женското име обикновено е било поставяно на второ място, както е ставало и при хората. Ко-гато обаче богинята е играела ролята на майка, по-нисшата позиция се е давала на детето бо-жество. Майчината роля е била по-важна за бо-гините, отколкото бащината за повечето богове.

59

романтичната любов почти напълно отсъства от египетската митология, но майчината любов постоянно е била изобразявана като една от най-могъщите сили във вселената.

ограниченията върху религиозното изкуство могат погрешно да изкарат богините пасивни. в изкуството изида се появява като ко-съпруга, оплакваща озирис или стояща почтително пред неговия трон, и като майка, прелестно кърме-ща своя син. в митовете тя е доминиращ образ, който се бори, за да отмъсти съпруга си и заго-ворничи да постави сина си на трона на египет. в изкуството богините изглежда имат по-голям набор от физически форми, отколкото повече-то богове. техните умения да променят вида си също са възхвалявани в митовете. в един мити-чен епизод изида се превръща от стара вещица в младо момиче, а после и в хищна птица (вж. каре 9 в глава 7).

Двойнствената природа на богинята на око-то, която се занимава както с живота, така и със смъртта, може да се изрази чрез внезапни про-мени във вида. Когато ра я изпраща да унищожи човечеството заради въстанието им, тя се пре-въплъщава в яростната лъвица Секхмет. Боги-нята поглъща всички зли хора и на ра се налага да я измами, за да пощади останалите.

изцяло лъвската Ӝ форма се описва оживено в митовете, но в изкуството тя е била показвана рядко. Като цяло хората са се страхували пове-

60

че от богините, отколкото от боговете – те не са били мекушави божествени домакини в египет-ския пантеон.

БИл лИ Е ПодрЕдЕн В СЕМЕйСТВа ЕГИПЕТСКИЯТ ПанТЕон?

Повечето египтяни не са се осъзнавали тол-кова като уникални личности, колкото ние днес. те са предпочитали да се характеризират като част от фамилия или йерархична група, а стар-шинството е било на почит. египетските божест-ва често са действали в групи. в присъствието на старши бог като ра, който е бил удостояван с царствен авторитет, другите богове обикновено са имали ролята на подчинени придворни.

роднинските обръщения са се използвали доста свободно в египет, така че, когато бог или богиня е бил наричан син или дъщеря на ра, е можело да става дума просто за някой пото-мък или по-млад родственик. най-известната група египетски божества – енеадата от Хе-лиопол, съчетава основни елементи от религи-озното мислене, като поставя озирис и Хор в родословното дърво на ра-атум. четирите или понякога пет поколения в това дърво просле-дяват космическата история от сътворението на света до създаването на царствеността (вж. каре 5). Божествата също така могат да се ор-ганизират в нещо подобно на ядрови фамилии,

61

които най-често представляват триади от баща, майка и син. Грешно би било такива фамилии да се приемат твърде буквално. рядко тези връзки са били много устойчиви. С някои изключения египетските божества не са били фиксирани герои с фиксирани биографии. най-известната божествена двойка е била озирис и изида, но озирис понякога е бил представян като съпруг на двете си сестри, а изида е можела да бъде и сексуален партнъор на сина си Хор.

Повечето божества са имали определени ро-ли като бащи, съпрузи или синове по отношение на голям брой други божества. в митовете Со-бек обикновено е син на богинята творец нейт. в един от центровете на култа към него той е на-реден до богинята змия рененутет, а Хор Детето играе ролята на техен син. в друг такъв Собек е женен за богинята Хатор, като младшият член

Каре 5

ЕНЕАДЪТ ОТ ХЕЛИОПОЛ

Атум / Ра – Атум Шу – Тефнут

Хеб – НутОзирис Изида Сет Нефтида

Хор

Някои версии на този Енеад заменят сина на Изида Хор с Хор Старши, брат на Озирис и Сет

62

на триадата е лунният бог Хонсу. тази комби-нация може да е била породена от асоциация с нил, тъй като Хатор е можело да бъде свързана с наводненията на нил и със северния вятър, необходим за плаване срещу течението. Когато Собек се обединява с ра, неговите отношения с Хатор стават по-сложни. в митовете е било възможно Хатор да има тройно положение като майка, съпруга и дъщеря на ра – тя е била веч-ното женско допълнение на бога слънце.

на КаКВо Са БИлИ БоГоВЕ?

традиционно учените, които изучават по-литеистични системи, класифицират божества-та като богове или богини на дадено природно явление или на конкретна област на влияние. Зевс, например, се определя като бог на небе-то, а афродита като богиня на любовта. такива описания може да са ни полезни (вж. каре 4), но те може да не съотвестват на начина, по който първоначалните поклонници са гледали на тези божества. За египтяните боговете са били най-вече притежатели на сила. Хората са можели да се молят за всичко на всички, но все пак е съ-ществувала някаква степен на специализация. Същността на дадено божество е можела да се изрази чрез неговите имена и епитети, чрез вида му и чрез ролята му в митовете.

епитетите за място като например Собек,

63

Господар на Шумену, са били най-често среща-ни. някои богове и богини са били просто влас-тващите духове на даден град, област или мест-на забележителност. По-нисши богове като Сиа, бог на съзидателната мисъл, са представлявали просто олицетворения на концепции, които в други култури биха останали абстрактни. Ма-ат – богинята, която въплъщава божествения ред, започва съществуването си по този начин, но се развива в завършен образ в митовете ка-то любимата дъщеря на бога слънце. Други бо-жества са били свързвани с елементи от реалния свят, но това не е ставало просто. Слънцето е би-ло само видимото проявление на великолепието на ра, което побеждава смъртта и дава светлина и енергия на всички създания. Митовете прида-ват друго измерение на образа на ра като уязвим от грешки владетел, които е натъжен от бунто-вете сред хората и от заговорите сред боговете. някои божества са били асоциирани с конкрет-ни способности или области на човешкия опит като например тот и писмеността, изида и оп-лакването и лечението и Хатор и любовта. тези асоциации са можели да пораждат митове.

Главните божества обикновено са имали по няколко сфери на заинтересованост, някои от които са се застъпвали с тези на други божест-ва. Малко от характеристиките на Собек са били запазени само за него, но заедно те са образува-ли уникален божествен профил: той е споделял

64

крокодилската си форма с други богове като Сет и Хенти-хет, подобно на Сет е можело да бъде приеман за най-силен сред боговете, подобно на Мин той е бил най-мъжествен сред богове-те, в състояние да задоволи какъвто и да е брой богини, подобно на Хапи, духът на потопа (го-дишното наводнение на нил), той е бил възхва-ляван за „озеленяването“ на пустинята. Собек е бил местен бог на хората в област Файум, които са живеели около езеро, пълно с крокодили, бил е закрилник на тези, които са работели близо до вода – рибари, птицелови и перачи, бил е бру-талният инструмент на съдбата, който сграбчва хората във внезапна смъртна прегръдка, бил е едно от създанията, които олицетворяват пър-вичния океан, носейки „слънчевия си диск“, той е бил божеството, което сътворява света и го поддържа.

БИлИ лИ Са ЕГИПЕТСКИТЕ БожЕСТВа ВСЕМоГъщИ И БЕзСМърТнИ?

в химните и молитвите боговете се възхва-ляват за своята мъдрост, сила и мощ. в други писания тази сила изглежда, че има своите огра-ничения. от боговете се е очаквало да се подчи-няват на правилата на маат. Можело е да бъдат зависими от съдбата и невинаги са знаели какво ще се случи в бъдеще. в египетските митове бо-говете са били представяни като по-дълголетни,

65

по-силни и по-могъщи от хората, но те също са стареели и не са били неуязвими. в историята, наречена „тайното име на ра“, богът слънце по-нася униженията на възрастта и бива ранен от хека (магия) – една от силите, които той използ-ва при направата на света. този свят е бил като малък остров насред океана на хаоса и силите на хаоса са застрашавали продължително време боговете.

в борбите си срещу чудовищата на хаоса или помежду си египетските божества е можело да бъдат ранени и дори убити. Смърт като та-зи обаче рядко е била нещо повече от временно неудобство. изида оцелява след обезглавяване. Сет бива екзекутиран няколко пъти по неприят-ни начини, но винаги се завръща. в тези случаи обикновено умира дадено тяло или проявление на божеството, въпреки че озирис изглежда умира по един по-окончателен начин и не може да се върне към предишния си живот в египет. някои книги на подземното царство предпола-гат, че богът слънце е умирал всяка вечер и се е прераждал всяка сутрин. времето е било из-градено от неизбежните цикли на раждането, живота, смъртта и възобновлението. творецът в крайна сметка е щял да се измори и да се за-върне в хаоса, докато дойде времето да сътвори нов свят.

66

ВСИчКИ ЕГИПЕТСКИ БожЕСТВа лИ Са БИлИ доБрИ?

в повечето надписи в храмовете божествата изглеждат благосклонни и щедри. те автоматич-но отвръщат на молитвите и жертвоприношени-ята, като засипват царете и човечеството с бла-гословиите си. но магическите текстове, които предлагат закрила срещу същите тези богове, предполагат, че положението не е било толкова розово. някои проявления на божествата като седемкратно уголемената форма на богинята лъвица Секхмет са всявали голям страх. и все пак Секхмет, дъщерята на ра, не е била зла бо-гиня. епидемиите и войните, които поражда, обикновено са били приемани като наказания, постановени от боговете.

„Добрият бог“ е бил епитет, използван специ-ално за озирис, което предполага, че добротата не е била толкова присъщо качество на божест-вата. Първоначално хората може да са използва-ли епитета, когато всъщност са говорели за ужа-сяващ бог на смъртта, точно както гърците са назовавали страшните Фурии „любезните“. в един демотически цикъл истории озирис изпра-ща два демона да предизвикат гражданска война в египет и жрецът-магьосник, който разгадава божествения план, е брутално убит от анубис.

нравствените стандарти, които хората е тряб-вало да спазват, изглежда не са се прилагали сред боговете, но това отчасти е резултат от превръ-

67

щането на взаимодействията между космиче-ските сили в истории с човекоподобни герои. в митовете божествата е можело да бъдат предста-вяни с човешки недостатъци като ревност, похот и раздразнителност. Земята и небето се превръ-щат в страстна двойка (Хеб и нут), която трябва да бъде разделена насила, преди да може да се извърши сътворението. Митическите дела е мо-жело да бъдат мотивирани от човешки качества и по тази причина понякога се е твърдяло, че Сет напада брат си от сексуална ревност.

Сет е правил много грешки, но неговата сила е била нужна на ра, а неприличната му похот е можела да доведе до полезни резултати като на-пример раждането на бога на луната. в „тайно-то име на ра“ изида отравя бога слънце с маги-ческа змия и е готова да го излекува само срещу силата, която се крие в истинското му име. това порочно дело изглежда оправдано, тъй като ще завърши с превръщането на сина Ӝ Хор в при-мер за всички царе.

в няколко източника дори самият бог слънце изглежда като ужасяващо божество, което редов-но поглъща целия останал живот. нашата групо-ва статуя би могла да отразява и двете крайности на цикъла – Собек-ра като първичното божество, което поглъща света, и аменхотеп III като слън-чевото дете, което го възражда. все пак обаче повечето химни, молитви и нравствени текстове възхваляват твореца като мъдър и милостив бог. Следващата глава ще разгледа тези химни.

68

Глава 4КраСИВИЯТ МИГ: МИТоВЕТЕ за СъТВорЕнИЕТо

Камъкът Шабако в Британския музей пред-ставлява голям интерес за египтолози и теолози след превеждането на надписите му през 1901 година1. тази стела е кръстена на цар Шабако (Шабака), който поръчва изработката Ӝ през VIII век пр.н.е. (фиг. 4). Стелата е намерена в се-ло, построено върху руините на храма на Птах в Мемфис. Дълги години стелата е била използ-вана като долен воденичен камък и така части от йероглифските Ӝ надписи са били заличени, което представлява ирония на съдбата, тъй като целта на този монумент е била да запази върху камък съдържанието на един древен, наяден от червеите, свитък.

текстът на този свитък сега е известен като „Мемфиски богословски трактат“. той е основен източник на две важни области от египетската митология – космогонията (описанията на сът-ворението) и митологията за озирис. изглежда части от оригиналния текст са били загубени, преди той да бъде преписан, а повреди по камъ-ка разрушават други секции. това показва колко произволно може да бъде оцеляването на източ-ниците на египетските митове. Би било грешно

69

4. Камъкът Шабако в Британския музей

70

да считаме, че познанията ни по въпроса са пъл-ни. във всеки един момент едно ново откритие може да преобърне представите ни.

МЕМфИСКИ БоГоСлоВСКИ ТраКТаТ

„Мемфиски богословски трактат“ съдържа повече от един мит за сътворението. точно това разнообразие е причината египетските истории за сътворението да не са толкова известни, кол-кото им се полага. в началото се е смятало, че трактатът е от началото на 3-ото хилядолетие пр.н.е., тъй като езикът му е по-архаичен от то-зи в текстовете на пирамидите. Учените, заин-тересовани в корените на монотеизма, са били силно развълнувани от „Мемфиски богослов-ски трактат“, тъй като е изглеждало, че той пре-доставя много ранен пример за трансцендентно божество, което използва силата и интелекта си, за да сътвори света. теолозите загубват интерес към текста, когато се появява мнението, че той всъщност е от VIII век пр.н.е. и му се припис-ва фалшива история. Повечето египтолози днес вярват, че мемфиският трактат е създаден през XIII век пр.н.е. – период, в който е бил налице особен интерес към божествата творци. въз-можно е писарите на Шабако да са пренаписали трактата в по-архаичен стил, за да му придадат по-голям авторитет.

Шабако е нубийски цар, който насилствено

71

обединява повторно египет под своята власт. неговата династия почита амон-ра като бог слънце творец. те почитат и обогатяват храмо-вете на амон в Карнак и на ра в Хелиопол. По-средством тази стела Шабако тактично почита претенциите на Птах и неговото жречество, ка-то същевременно поставя на преден план текст, който хармонизира мемфиската митология с тази на Хелиопол. това е удивителен пример за религиозна и културна чувствителност от VIII век пр.н.е.

и така, какво се случва в „Мемфиски бого-словски трактат“? този задълбочен текст не е лесен за тълкуване. надписите върху него пред-ставляват смесица от поезия и проза, разкази в трето лице и речи, приписани на божества. трак-татът може да бъде разделен на четири основни части. Първата разказва как цар Шабако възста-новява древния текст и превръща владетеля в божествен модел на подражание във формата на Птах-та-тенен като обединител и цар на Горен и Долен египет. втората част прилича на оцелял от Средното царство свитък за царски ритуал. той проследява историята на царствеността чак до великия дебат за наследника на убития бог озирис на престола на египет. Първоначално-то решение на Хеб и божествения трибунал е да провъзгласят Сет за владетел на Горен египет – „мястото, където е роден“, а Хор – за владетел на Долен египет – „мястото, където е удавен ба-

72

ща му“. второто им решение е да обединят стра-ната, като обявят Хор за единствен цар.

типично по египетски текстът се простира назад във времето до смъртта на озирис, бащата на Хор. вместо линеен разказ ни се предоставя серия от случки заедно с техните корени и по-следствия. важните събития се развиват във и около Мемфис, за да може победоносният Хор да бъде отъждествен с мемфиския бог Птах-та-тенен. третата част от надписите описва как Птах сътворява света, докато четвъртата загат-ва за мистичен съюз между Птах и възкръсна-лия озирис. Космогонията заслужава да бъде разгледана по-подробно.

ПърВИЯТ ПъТ

„Мемфиски богословски трактат“ свързва Птах с цяла редица божества, които представля-ват елементи от първичния свят. тези божества, „които са се родили в Птах“, включват Птах-нун и Птах-наунет, мъжката и женската страна на мрачния, воден хаос на първичния океан. въз-можността за развитие на живот е била вродена в този океан, но не е била реализирана, преди духът на твореца да започне да се осъзнава. Спи-съкът е повреден, но най-вероятно продължава с обвързването на Птах с та-тенен, „въздигащата се земя“, тъй като на другите места в мемфиския трактат Птах е отъждествяван с та-тенен – бо-

73

жеството, „от което е произлязло всичко“. изди-гането на първата могила над първичния океан е едно от великите събития в ерата, наричана от

Каре 6

ОБРАЗИ НА СЪТВОРЕНИЕТО

Места и предМети от първия път:Първичен океанПървично блато/гъсталак от тръстикаПървична могилаПървичен лотосКосмическо яйцеГрънчарско колелоВърба

първични създания:Жаби и змии (Огдоадата)Змия (Амон-Кематеф, Атум, Нейт)Черен бик (Амон, Птах)бену птица/феникс (Атум, Ра, Озирис)Сокол (Хор Старши)Гъска – „Големия крякач“(Амон)Ибис (Тот)Крокодил (Собек-Ра, Пенвенти)Крава (Мехет-Верет, Хатор, Нейт)Дете на слънцето (Ра, Нефертум)Дете на луната (Хонсу, Тот)Око на Ра (Хатор, Тефнут, Бастет, Секхмет и др.)Ръка на Атум (Хатор, Небетхетепет, Иусаас)Богиня на семето (Хатор)Боговете Хех – опори на небето

74

египтяните Първия път. Могилата е осигурила мястото, необходимо на твореца, за да се появи.

в Хелиопол първичната могила е била свър-звана със свещения камък бен-бен, който в хра-мовата архитектура е представен от обелиски, подобни на „иглата на Клеопатра“.

алтернативно първично събитие е предиз-викано от последното божество в списъка, не-фертум, „който се намира под носа на ра“. не-фертум е бил богът на първичния лотос (или водната лилия). Благоуханният син лотос е бил представян как се издига над първичния океан и отваря венчелистчетата си, за да разкрие злат-но дете. това е бил „красивият момент“ – най-първият изгрев, когато творецът се появява като младия бог слънце.

в митовете за сътворението на други области, образи, характерни за местните божества, са били използвани да предадат неопознаваемите начала на живота (вж. каре 6). Първото дело на сътворе-нието може да е представлявало блестяща птица, която намира място за кацане сред първичния океан или гъска, наречена Големия крякач, която снася яйцето, от което ще се излюпи слънцето. египетските космогонии обикновено изреждат няколко, очевидно противоречащи си първични събития. египтяните очевидно не са считали ми-товете за сътворението за буквална истина. те са били по-скоро силно заредени метафори, извле-чени от реалния свят.

75

дЕлаТа на СъТВорЕнИЕТо

творецът вече е бил готов да създава, но какви са били средствата на това сътворение? „Мемфиски богословски трактат“ отново дава повече от един отговор на този въпрос. Когато са размишлявали по въпроса за сътворението, египтяните са използвали модели на творчест-во, които са виждали около себе си: сексуалните актове, които създават хора и животни, засаж-дането на семена, което прави посевите, както и силите на ума и ръцете, които творят предмети. Птах е бил богът покровител на художниците и занаятчиите, но разказът за сътворението за-почва с обвързването му с атум от Хелиопол, който твори „със семето и пръстите си“.

Пасажи от текстовете на пирамидите и тек-стовете на саркофазите описват как на атум му става самотно в първичния океан. той играе ролята и на баща, и на майка, като си докарва ерекция, взима „семето“ си в устата и изплю-ва първата божествена двойка – Шу и тефнут. някои версии загатват, че удоволствието, което атум изпитва по време на сексуалния акт, е жиз-неноважно за процеса на сътворението. този мит може да изглежда шокиращо примитивен, но е бил илюстриран подробно графически в па-пируси, поставени в гробниците на високопос-тавени жреци и жрици. андрогенната природа на твореца понякога е била подчертавана, като

76

ръката на атум е била представяна като богиня, която се обединява с неговия пенис, за да създа-де живот.

„Мемфиски богословски трактат“ излага от-ново този мит, като използва свързващи думи, съсредоточени около устатата. атум използ-ва устата си като утроба, но частите на устата биха могли също да въплъщават силата на бо-жествената реч. египтяните са вярвали, че ин-телектът, който управлява тялото, е разположен в сърцето. в мемфиския трактат се твърди, че Птах е създавал божества, хора и животни, като ги е измислял в сърцето си и им е давал име-на с езика си. в други източници тези сили на твореца са олицетворени от боговете на прони-цателността/съзидателната мисъл (Сиа) и на за-поведта/властния изговор (Ху). „Божествените думи“ на Птах са можели да превръщат мислите в реалност подобно на йероглифите. този по-интелектуален метод на сътворението поражда сравненията между мемфиския трактат и знаме-нитото начало на евангелието на Св. иван – „в началото беше Думата и Думата беше с Бог и Думата беше Бог“.

„Мемфиски богословски трактат“ не отрича истините на митовете за сътворението от Хе-лиопол, но ги измества, като казва, че атум е изпълнявал ролята на сърцето и езика на Птах. текст за сътворението от гръко-римския пери-од дава на Птах подобна позиция в теориите за

77

произхода на света на Хермопол, които са кон-центрирани около загадъчните първични създа-ния, познати общо като осморката (огдоадата). Птах създава Земята по три начина: като се за-мисля (интелектуално), като създава яйца (зана-ятчийски) и като опложда първичното блато със семето си (сексуално). тогава той предизвиква обединението на осморката, което ги превръща в единствения – бога творец амон.

в мемфиския трактат не се набляга специално на създаването на хората. Причина за това най-вероятно е силната обвързаност на стандартния мит за корените на човечеството с бог ра. в ед-на от версиите се казва, че хората се появяват от сълзите, които детето на слънцето пролива при раздялата с майка си, а боговете – от смеха му, когато двамата се събират отново. в месопо-тамските митове хората са били създавани като роби с кратък живот, които да вършат работа-та на нисшите богове на земята. в египетските митове сътворението на човечеството изглежда да е станало по-случайно, но служенето на бо-говете се превръща в една от основните задачи на хората.

„Мемфиски богословски трактат“ поставя ударение върху факта, че Птах създава морал-ния и обществения ред, включително и концеп-цията за религията, която хората трябва да след-ват. това включва основно почитането на стату-ите, които ще бъдат населени от ка (живителна-

78

та сила) на боговете. Птах също така измисля изкуствата като скулптурата, която позволява на хората да подражават на съзидателната му сила. Като творец и владетел Птах продължава да бъде контролиращият интелект на света, по-добно на сърцето в тялото. Боговете Хор и тот е трябвало да въплътят неговите сили – проница-телността и заповедта, в ерата, в която боговете управляват египет.

недостатъците на сътворения свят не са били отричани. Кратката четвърта част на мемфиския трактат се обръща към ужасната трагедия с уда-вянето на озирис, но показва как тази случка е превърната в нещо положително. Хор се погри-жва баща му да отиде в тайното царство, където боговете на смъртта и живота могат да се обеди-нят. Съставното божество Птах-Сокар-озирис председателства трибунала, който се занимава с прераждането на мъртвите, погребани в гроби-щата на Мемфис. в царството на живите силата на твореца, действащ чрез Хор, е предадена на поколения богове и царе, които управляват еги-пет от Мемфис.

79

МИТоВЕ И храМоВЕ на СъТВорЕнИЕТо

Двамата немски учени, които работят върху ранните издания и преводи на „Мемфиски бого-словски трактат“, са имали разногласия относно типа на текста2. единият е смятал, че това е дос-та тенденциозно подбраният сценарий на пиеса мистерия с пояснителни бележки. Другият пък е мислил, че мемфиският текст представлява по-следователен теологичен трактат, въпреки че е отчитал факта, че речите в него може да са били взети от драматизирани митове, разигравани в храмовете.

Митовете за сътворението са били среда за философски размишления, но това може да е имало второстепенна роля спрямо по-малко аб-страктни мотиви.

„Мемфиски богословски трактат“ може да се разглежда като класически утвърждаващ мит. той узаконява продължаващото съществуване на институции като царизма и жречеството, ка-то им придава божествени корени. Когато наци-оналната идентичност е заплашена от външни сили, както това се случва през VIII век пр.н.е., подобни митове стават особено важни. Публич-ните представления на митовете за сътворени-ето пред образования елит са имали за цел да бъде призната изключителната важност на хра-ма на Птах и на жречеството му. някой циник

80

би приел мемфиския трактат като част от пропа-ганда, която има за цел да отклони държавните средства от конкурентни храмове. това може и да е била една от целите на текста, но разглежда-нето му само като такъв означава да пренебрег-нем преобразяващата роля на египетския мит.

Прочетен на глас или надписан на камък, трактатът според египтяните е имал силата да повлияе положително на реалността. разказите за сътворението са можели да спомогнат за пре-създаването на света такъв, какъвто е бил той според божествения замисъл. Пасажът за сът-ворението от евангелието на Св. иван е едно от нещата, които се четат на Коледа в много хрис-тиянски църкви. Сътворението на света и раж-дането на спасителя на този свят се представят като паралелни събития. в египетските ритуали разказът за сътворението често се е съчетавал с триумфа на твореца бог слънце или неговия представител царя над силите на хаоса. Мито-вете за сътворението спокойно са можели да се надписват върху камък, тъй като те са били из-цяло положителни разкази, които са възхваля-вали основаването на маат – божествения ред.

Подобно на много други древни култури мито-вете за сътворението са били интимно свързани с архитектурата и функцията на култовите хра-мове. в някои ранни египетски храмове основна забележителност е представлявала могила от пя-сък. тя почти сигурно е символизирала първич-

81

ната могила, където се извършват първите дела на сътворението. в по-късни храмове има могили или единични обелиски или подът на светилището в близост до статуята на божеството е повдигнат над нивото на останалата част от сградата.

Храмовите текстове не са се отнасяли към тези особености като симолични реконструк-ции, а като действителното място на сътворе-нието. Фактът, че повечето главни храмове са изразявали подобни претенции по едно и също време, не е бил по-обезпокоителен за вярващи-те, отколкото идеята, че единственият Бог може да присъства в хляба и виното по време на при-частия в хиляди различни църкви. в някакъв смисъл всички светилища са представлявали едно и също място.

друГИ БожЕСТВа ТВорцИ

Главното божество на даден храм често е би-ло приравнявано с твореца. така местни божест-ва от двата пола са постигали статуса на творец. За да стане това, по време на храмов фестивал се е рецитирал или разигравал мит на сътворе-нието. в храма на Хор в едфу сътворението е започвало с покоряването на първичното блато и с кацането на небесния сокол върху тръстика. в храма на Хонсу в Карнак пък богът на луната е бил отъждествяван със змия с глава на овен, която опложда космическото яйце.

82

в храмовете, където е имало две основни божества, митове на сътворението са били при-писвани на всяко едно от тях. в есна химните са възхвалявали независимите сили на бога овен Хнум и богинята нейт. Хнум е творил живот, използвайки сексуалната си сила, оставяйки во-дите на нил да се разлеят и да накарат посевите да пораснат, както и е извайвал тела на грънчар-ското си колело. Считало се е, че сътворението е процес, който не е завършил, тъй като нови живи същества са продължавали да се появяват. Преди да може да се роди човек, Хнум или нейт е трябвало да му направят тяло и да го одушевят чрез диханието на живота.

Подобно на твърденията за Птах от „Мем-фиски богословски трактат“, за нейт се е каз-вало, че използва божествени думи, за да твори. в някои версии от мита за нея за сътворението на света са били необходими само седем силни думи. на нейт се приписва измислянето на раж-дането на деца. тя дава живот на бога слънце в кравешката си форма – нещо, което се е при-равнявало с животворните сили на първичния океан. всичко, което е излизало от тялото на бо-жество, е можело да даде живот. Плюнката или повърнатото от нейт се е превърнало в чудови-щето на хаоса апофис – най-ужасяващия враг на бога слънце. нейт спасява детето на слънце-то, като го вдига над водния хаос на първичния океан. Като творец нейт изглежда е неутрална

83

сила, тъй като създава творения на реда и хаоса, но до края на Първия път тя избира страната на реда.

Богът слънце често е бил разглеждан като действителната сила на твореца в света. в хра-мовите ритуали и книгите за подземното цар-ство всеки залез се приема за край на света. нощното пътуване на бога слънце го отвежда обратно в мрачно царство на хаоса. образите от митовете, които са поставени в митичната зора на времето, като тайнствената огдоада и бого-вете на съзидателната мисъл и властния изговор помагат на бога слънце да се надигне отново и да възроди света. Утрото не е било просто нов ден, а друг свят. За египтяните тяхната страна е била центърът на този свят. в следващата глава ще разгледаме как физическият свят повлиява на египетската митология.

84

Глава 5чЕрна зЕМЯ, чЕрВЕна зЕМЯ: КарТИнаТа на МИТоВЕТЕ

Колекция кедрови саркофази в Британския музей са украсени с едни от най-старите кар-ти в човешката история (фиг. 5). Саркофазите са принадлежали на лекар на име Гуа, който е живял през XIX век пр.н.е. в ел-Берсех, близо до Хермопол1. Картите твърдят, че представят дуат, подземното царство, през което богът слънце и умрелите хора трябва да пътуват. Пре-сичан от могъща река, това е бил свят на гъмжа-щи от змии пустини, езера от огън и загадъчни острови. Картите спадат към част от текстовете на саркофазите, познати като „Книгата на двата пътя“. единият път през подземното царство е бил по вода (отбелязан със синьо), а другият – по суша (отбелязан с черно).

Придружаващите текстове разказват за де-мони, които пазят огнени порти или завои на ре-ката. Гуа е бил въоръжен със заклинания, които да му помогнат да премине през тези всяващи страх пазители, включително и едно, в което твърди, че той е лекарят, извикан да се погри-жи за ранения озирис: „о, плъмъци, дайте път, та да мога да премина. аз ще изцеря озирис.“ Картите показват местата, където мъртвите са

85

5. Подът на външния саркофаг на лекаря Гуа

86

можели да потърсят убежище като Полето на жертвоприношенията и именията на озирис и на тот. Крайната цел на Гуа е била да се присъе-дини към бога слънце в неговата лодка и да зап-лува по „виещите се водни пътища“ на земята и небето. Митичните пейзажи, изобразени върху предмети като саркофага на Гуа, са били вдъ-хновени от уникалната география на египет.

ПърВИчнИ ПЕйзажИ

Днес около 90% от територията на египет е заета от пустиня, но до петото хилядолетие пр.н.е. долината на река нил е била едно голямо блато, а високите части са представлявали ог-ромна савана, осеяна със сезонни езера. Хора-та, превърнали се в древните египтяни, са били ловци и пастири с полуномадски начин на жи-вот. оголени камъни и конични хълмове, напо-добяващи пирамидите, са представлявали гео-графски забележителности и места за събиране. Древни каменни рисунки показват, че тревните пространства са били обитавани от голямо раз-нообразие от диви животни. Много от тези жи-вотни като лъва, лешояда, чакала и газелата по-късно биват асоциирани с египетски божества.

тази ера на изобилие не продължава дълго. Голяма промяна в климата води до постепенно-то изсушаване на тревните площи. липсата на редовни валежи принуждава хората да намерят

87

постоянен източник на вода. някои групи се за-селват по краищата на долината на река нил и се осмеляват да навлезат в блатата сред крокодили, кобри, хипопотами и диви бикове. През 4-ото хилядолетие пр.н.е. хората се преместват по-близо до сърцето на долината. части от блатото биват изсушени и почистени и започва широко-мащабно отглеждане на зърнени култури. Към периода на класическите времена тази промяна вече се е обяснявала с мита за озирис, според който той е пътешествал сред хората, предавай-ки им знания за изкуството на земеделието.

рЕКаТа на жИВоТа

нил получава своето име от гърците. За египтяните тя е била просто „реката“ – един-ствената, която са познавали. всяка година то-пенето на снега и валежите от дъжд в планините на етиопия са покачвали нивото на водите на Синия и Белия нил. те са се сливали в стреми-телен кален поток, който е наводнявал всички ниски земи в долината на нил и нейната делта за няколко месеца. вероятно това е била причи-ната в Хелиопол и северните земи да се счита, че първичната могила е била съставена само от пясък.

88

Каре 7

ЕГИПЕТСКИяТ КОСМОСОбластите на Космоса:

Външен мрак / първичен океанГорно небе и небесна река/път на дневното слънце

(Може да се представи като звездна небесна крава или като голата богиня Нут. Горното небе се поддържа от Шу и неговите помощници – боговете Хех / синовете на Хор / Хаторовите колони.)

Нищото / царството на ШуПланини / дървета / лъвове на хоризонта (в някои

представяния устата на Нут се намира на западния хо-ризонт, а чаталът Ӝ – на източния.)

Кръгла земя с център Египет, заобиколен от пустини и чужди земи

Дуат подземно царство/вътрешно небе/царство на Озирис

Река на подземното царство / път на нощното слънце (понякога се разглежда като намиращо се под земята, а понякога като разположено вътре в тялото на Нут.)

Саркофази като този на Гуа (фиг. 5) може да са из-образявали миниатюрна форма на Космоса като от вътрешната част на капака е бил изрисуван звезден часовник или портрет на богинята на небето, а на пода – карта на подземното царство. В определени периоди от времето египетските храмове са били проектирани да символизират новосъздадения Космос. Обграждащите стени са били приравнявани с обграждащия всичко пър-вичен океан, криптите – с подземното царство, пилон-ните порти – с планините на хоризонта, а покривът – с горното небе.

89

реката е господствала над живота на обита-телите на долината и за египтяните е било не-възможно да си представят свят, в който не съ-ществува неин еквивалент. в космологията на египтяните и небесното, и подземното царство се пресичат от река (вж. каре 7). в други циви-лизации слънцето се изобразява как прекосява небето в колесница. в египет слънцето, луната и звездите са представяни как се носят по не-бето в лодки. египет е бил наричан още Двата бряга, тъй като реката е играела и обединяваща, и разделяща роля за страната.

на много места долината на нил е широка само няколко километра, но по реката не е има-ло мостове. При преминаването от единия бряг на другия винаги е съществувал риск от удавя-не или от нападения на крокодили. опасното пътуване с лодка става основна част от египет-ския мит. лодката на бога слънце е атакувана от стадо диви магарета или от змията на хаоса апофис. лодката, пренасяща тялото на озирис, трябва да премине през тълпа врагове, преди богът да може да бъде съживен. Мъртъв човек като Гуа използва „Книгата на двата пътя“ ка-то пътеводител при пътуването си по реката на подземното царство.

левият бряг на реката, където изгрява слън-цето, е представлявал царството на живите. По-ради тази причина той е бил подходящо място за построяването на градове и храмове. Западният

90

бряг, където слънцето залязва, е бил предназна-чен за царството на мъртвите и е бил подходящ за гробища и храмове за мъртвите. Друго име на подземното царство е било „Красивият запад“.

МорСКИ чудоВИща И БоГоВЕ на БурЯТа

египтяните са разглеждали територията си като разделена на плодотворната „черна земя“ на наводняваните от нил равнини и пустата „червена земя“ на заобикалящите ги пустини. озирис, изида и Хор са били свързвани с чер-ната земя, а Сет, нефтида и анубис – с черве-ната земя. наводненията са носели вода и кал и са правели възможно отглеждането на богати реколти в равнините около нил. Скъпоценната черна земя обаче е била под непрестанна запла-ха откъм Средиземно море и откъм пустинята.

Средиземно море е било известно като „Го-лямата зеленина“, но за по-общо наименование на морето се е използвало „обръча“. Смятало се е, че първичният океан, от който се появява тво-рецът, все още обгражда света. Северният бряг на египет е зависел от годишните отлагания на наноси, за да се задържи над морското равнище. Крайбрежни градове са били изгубвани след зе-метресения и приливни вълни. Замърсената от сол земя е ставала неизползваема за култивира-не. Затова и не е чудно, че един мит представя

91

морето като алчно чудовище, което заплашва да покрие цялата земя, освен ако не му се принасят все повече и повече дарове, включително и кра-сивата богиня астарте. най-силният сред бого-вете – Сет, е бил защитникът, който прогонва морското чудовище. тази история изглежда е за-имствана от угарски мит от Сирия, но има много общо с притесненията на нискоразположената източна делта, където Сет е бил на почит.

Считало се е, че първичният океан е начал-ният източник на нил. на наводненията се е гледало като на възвръщане на египет към пър-вичното му състояние. водите при наводнение е трябвало да бъдат контролирани внимателно чрез системи от канали и насипи. Когато ниво-то на водата е ставало по-високо от средното, са били помитани градове и са се удавяли хора. Когато пък те са били под средното равнище, са се отглеждали по-малко култури и хората са умирали от глад. неумолимото придвижване на речното корито бавно е унищожавало селища – съдба, която вероятно е споделила и голяма част от древен Мемфис.

Хората са се молили по-скоро на божестве-ните надзорници на нил като твореца бог и бо-гините на звездите, отколкото на самата река. Шестнадесет вази или шестнадесет фигури на Хапи, който въплъщава добрите страни на на-воденението, са били излагани в някои храмове, за да представят перфектното ниво на водата. С

92

времето много митове са били преработени, за да обяснят наводненията и да осигурят бъдещи такива. Като причини за тях са се посочвали както сълзите, които изида пролива за мъртвия си съпруг, така и веществата, които изтичат от мъртвото му тяло. Силата на наводненията да дарява и живот, и смърт се е свързвала с мита за „Далечната богиня“. това е била дъщерята на ра, която след скарване с баща си отива да жи-вее в пустинята и трябва да бъде убеждавана да се завърне.

Пустините, формиращи червената земя, са съдържали ценни ресурси като минерали и строителни камъни, но експедициите за тяхното усвояване са били съпътствани от риск от обез-водняване, топлинен удар, пустинни бури или внезапно появяващи се наводнения. Присвоена-та от пустинята земя е можело да бъде помете-на от жестоки бури, за които се е смятало, че са предизвиквани от гърмящия на небето Сет, както и от бавното, но сигурно настъпление на огромни пясъчни дюни. нуждата от предпазва-не на напоителните канали от пясък е била тол-кова належаща, че египтяните са очаквали да се занимават с това дори в живота след смъртта. външният саркофаг на Гуа е един от най-ранни-те източници на „Заклинанието Шабти“, което призовава магически работник да чисти пясъка от името на починалия. Предвид тези особено-сти на околната среда не е чудно, че египетска-

93

та митология представя живота като постоян-на битка между силите на реда и хаоса. в тази борба всеки човек е трябвало да изиграе своята роля.

КъМ БлаТаТа

в митовете и фолклора на много култури ге-роят или героинята напуска дома си и влиза в голяма гора или джунгла. там той или тя може да изживее приключения и да срещне свръхес-тествени създания. това е пътуване на посвеща-ването и преобразяването. Красавицата среща Звяра, рицар убива дракон или намира истин-ския граал. египтяните не са имали гори или джунгли, но те са можели да оставят зад себе си подредения свят, като влязат в блато или в пустиня.

По краищата на долината на нил и в някои части на делтата е имало останали области с диви блата. египетското изкуство и литература възхваляват блатистите земи като приказни и опасни места. те са свещени за Хатор-Секхет, великата дива крава, Собек, Господар на езера-та и Уаджет, богинята кобра.

на рисунки в гробници мъртвите са били из-образявани как ловят дивеч и риба в царството на тези божества. Спокойните, обрасли с тръс-тика води на делтата вдъхновяват египетския рай, известен като „Полетата на тръстиката“.

94

лесно е било човек да си представи как високите тръстикови гъсталаци скриват плаващия остров Хемис, където изида ражда прекрасния си син Хор. история, надписана върху Метерниховата стела, разказва как изида и седемте Ӝ магически скорпиони избягват от Сет и намират убежище в отдалечено село в блатото. Богата жена Ӝ отказ-ва гостоприемство, но изида е приета от рибар-ка. в знак на отмъщение скорпионите ужилват детето на богата жена. изида изцерява детето, след като жената дава цялото си богатство на рибарката. тази история най-вероятно отразява известността на делтата като място за криене по време на политически вълнения.

във вълнуващ откъс от история от Средното царство, пастир, пасейки добитъка си във водни ливади, среща богиня до едно езеро. въпреки че видът Ӝ е толкова ужасяващ, че косата на пастира се изправя, а крайниците му се разтреперват, той отказва да си тръгне. При втората им среща бо-гинята се появява като гола и изкусителна жена. тук откъсът прекъсва и не разбираме дали пасти-рът приема еротичното предложение на богинята и дали това не е било фатално за него. Бог Сет бива наказан жестоко за съвокупление с богиня, която среща при подобни обстоятелства.

95

оТВъд долИнаТа

отвъд хълмовете на края на долината на нил е можело да бъдат открити също толкова опасни свръхестествени създания. До около 1500 пр.н.е. пустинята е била представяна като дом на чудо-вища като грифони, серпопарди (коткообразни животни със змийски глави) и създанието Сет, което комбинира елементи на няколко екзотич-ни животни. великият Сфинкс с тяло на лъв и глава на човек е бил пустинно чудовище, което се е борило на страната на реда. Цар тутмос III, бащата на аменхотеп III, твърди, че Сфинксът му проговаря, докато той спи в неговата сянка. Богът сфинкс се оплаква, че хората са оставили пясъка да затрупа тялото му и в това състояние не може да защитава царските гробници.

С изсъхването на най-близките до египет пустини появите на чудовищата в изкуството стават все по-редки. измирането на по-голяма-та част от дивия живот и растителността пре-връщат пустинята в твърде празно място, за да може да е дом на чудовища.

Дълбоката пустиня е била царството на Да-лечната или Скитащата надалеч богиня. Поня-кога историите за нея са били свързвани със западната (либийската) пустиня, друг път – с южната (нубийската) или пък с отдалечената зе-мя Пунт. там тя е бродела във формата на дива котка, лъвица или женски грифон. Боговете, ко-

96

ито са били пращани да я намерят, е трябвало да се превърнат в маймуни преди въобще да рис-куват да я приближат. Богът на мъдростта тот е бил принуден да използва цялото си красно-речие, за да убеди тази отчуждена дъщеря на ра да напусне самотната си пустош и да се завърне в цивилизованото общество в долината на нил. той описва колко пуст изглежда египет без си-яещата Ӝ личност и разказва басни, илюстрира-щи делата на божествения орден. в една от тях ра забелязва дори смъртта на една муха и тя е отмъстена от грифон, най-ужасния от пратени-ците на бога слънце.

в някои истории на хората, които напускат египет, се случват ужасяващи неща. Моряк ста-ва свидетел на удавянето на всичките си спът-ници („Корабокруширалият моряк“), невинни-ят Бата е предаден от жена си и убит от войници („историята за двамата братя“), принц е на-паднат от змия, куче и крокодил („обреченият принц“), жрец е обран от пирати („Пътешест-вието на венамун“). връщането на помъдрелия герой в египет е подходящ край на тези истории. Бата успява да оцелее след три умирания, преди да стане цар на египет.

един от най-известните египетски литера-турни текстове е историята на Синухе. в нача-лото Синухе бяга от египет, след като е замесен в заговор за убийството на цар аменемхет I (ок. 1985–1956 пр.н.е.). той е принуден да живее с

97

„пясъчните обитатели“. Синухе се оженва за дъ-щерята на вожда и побеждава вражески шампи-он в единична схватка, но копнее да се върне у дома. За Синухе няма нищо по-важно от това да бъде погребан в земята, в която е роден. в край-на сметка новият цар удовлетворява желанието му. За египтянина цялата страна е била свещена територия, но много хора са се чувствали спе-циално привързани към местното божество на родния си край.

МЕСТнИ БожЕСТВа И МИТоВЕ

от ранни времена всяко селище, без значе-ние от големината си, е имало светилище, пос-ветено на властващия над областта бог или бо-гиня. в някои периоди от времето губернаторът на дадена област е бил също и върховен жрец на местното божество. в крайна сметка всеки един от 42-та нома (административни области) е имал свое официално божество или група бо-жества. номовете са били изобразявани с един или повече символи, които наподобяват херал-дически прибори. те може да са имали връзка с божеството на нома или с първоначалното му име. например, 17-и горноегипетски ном е бил 17-и горноегипетски ном е бил17-и горноегипетски ном е бил наречен нома на чакала. той е бил изобразяван от седнал чакал с перо, а властващото божество е бил богът чакал, анубис, докато 15-и долно-египетски ном е бил наречен нома на заека, но

98

властващите божества са били тот и огдоада-та от Хермопол. Гуа е служил на губернатора на нома на заека – човек на име Джехутихотеп („тот е милостив“). имението на тот присъства в картата на Гуа най-вероятно, тъй като той е бил местното му божество.

Местните предания често са били докумен-тирани в списъци от свещени създания, места и предмети. Папирус, намерен в танис, изброява фестивалите, табутата, гробищата, свещените животни и риби, змийските божества, свещени-те дървета, могили и езера на всеки един ном. тези списъци ни позволяват да уловим пъстро-тата на вярванията, които еднообразието, нала-гано от храмовото изкуство, скрива. в един ном е било табу да се преследват крокодили, защото те са представлявали благосклонния бог Собек, а в друг на убиването им се е гледало като на ре-лигиозно дело, защото те са били „Последовате-ли на Сет“, който се е борел срещу добрите бо-гове озирис и Хор. в няколко оцелели папируси списъците са разработени в местни митологии.

най-богатият източник е илюстриран сви-тък, познат като папирус „жюмилак“, който да-тира от около IV век пр.н.е. той съдържа мито-ве, които описват отличителните черти на нома на чакала – имена на места и ритуали, необик-новени растения и минерали или топографски характеристики2. в един раздел ни се обяснява как веднъж армия от Последователи на Сет се

99

събира на една планина. анубис ги напада и им отсича главите с един-единствен удар. Плани-ната се покрива с кръвта им и по тази причина по тези места все още може да се открие един червен минерал. този мит е бил строго местен, но формира част от един национален мит – кон-фликтът между Хор и Сет.

Почти всички митове в папирус „жюмилак“ са първични митове, преразказани на местно ниво. Бреговете на реката, градовете и хълмо-вете на нома на чакала се превръщат в сцени на погребението на озирис, победата над Сет и триумфа на Хор и изида. Същият цикъл мито-ве е бил обвързван с много други области. Цар-ска гробница на династия от ранното царство в абидос получава ново тълкувание през Средно-то царство като смъртното ложе на озирис. До началото на 1-о хилядолетие пр.н.е. започва да се твърди, че изида е погребала част от разчле-неното тяло на озирис във всеки един египетски ном. Считало се е, че главата е погребана в Бу-сирис на север, а единият от краката – на остров Бига на южната граница на египет. всяка част е символизирала цялото тяло и е освещавала об-ластта.

Поразяващи топографски характеристики като могила с древно дърво или пукнатина в ска-ли, които приличат на планините на хоризонта, са били достатъчни да породят митически асо-циации, но те са били подклаждани с течение на

100

времето от ритуали. тези ритуали са варирали от няколко думи, произнесени по време на въз-лияние, до обстойни пресъздавания на митеми, в които са участвали хиляди души. веднъж све-щено място да е било свързано с първичен мит и да стане обект на поклонничество, то е пораж-дало и други асоциации.

тези асоциации е можело да бъдат породени и от изкуствено прекрояване на пейзажа. Могили са били построявани, за да се превърнат в пър-вичната могила или в последния дом на озирис. в храмовете са били изкопавани езера и басей-ни като онзи, в който е намерена статуята на Со-бек-ра и аменхотеп III. те са били използвани да символизират първичния океан или сцената на битката между Хор и Сет. Главните храмове са били в симбиотична връзка с управлението, така че при тези широкомащабни преобразува-ния царското покровителство е било жизнено-важно. в следващата глава ще разгледаме връз-ките между царствеността и мита.

101

Глава 6ГоСПодар на дВЕТЕ зЕМИ: МИТоВЕ за нацИоналноСТТа

За много хора златната маска на тутанкамон олицетворява Древен египет. Краткото упра-вление на тутанкамон (ок.1336–1327 пр.н.е.) от-белязва завръщането към ортодоксалния модел на царствеността след „Голямата ерес“ на Пе-риода на амарна. През това време цар ехнатон заменя цялата национална и местна митология с разкази за сътворението на света от неговото слънчево божество атон. този бог изглежда е творял и управлявал без противници. Мрачните митове за смъртта на озирис и кървавата война между реда и хаоса са били забранени.

Погребалните съкровища на тутанкамон за-гатват за голям брой митове, включително и за такива, които са основани на конфликти. Двойка позлатени статуетки, намерени в дървено свети-лище, изобразяват младия цар, застанал върху плиткодънна лодка, направена от папирусни стъбла. в статуетката на снимката тутанкамон носи червената корона на Долен египет (фиг. 6). египтяните са считали, че именно короната и други ключови емблеми на царската власт дават богоподобните сили на царя. носейки тази ко-рона, тутанкамон не се е нуждаел от разкошни

102

6. Позлатена статуетка на Тутанкамон като харпунист

103

одежди или скъпоценни бижута, за да подчертае своето положение.

Младият цар държи харпун в едната си ръка, а в другата – навито въже. Позата, която тутан-камон е заел, замахвайки да хвърли харпуна си, е необичайно действена за царска статуя. на-белязаната жертва е мъжки хипопотам, но това животно е било твърде опасно, за да бъде нари-сувано в царска гробница.

лоВъТ на хИПоПоТаМа

Хиляда и петстотин години преди тутанка-мон да бъде погребан, мотивът за царя-ловец на хипопотами се появява върху предметите на най-ранните царе. Бивните на хипопотама са били много ценена стока, но ловът им с мед-ни оръжия върху лесни за прекатурване лодки е бил опасна работа. едър мъжки екземпляр е трябвало да бъде намушкан много пъти с копие, за да загуби достатъчно кръв и да бъде отсла-бен. това е бил древноегипетският еквивалент на борбите с бикове. Според преданието цар Мен – легендарният обединител на египет, е бил убит от хипопотам.

най-ранните господари на египет е тряб-вало да докажат качествата си като предвож-дат такива ловувания, но е малко вероятно на крехкия тутанкамон някога да е било позволе-но да доближи истински хипопотам. Скорошни

104

изследвания на медици историци предполагат, че младият цар едва е можел да стои изправен без помощта на бастун. някъде във времето ло-вът на хипопотами се превръща просто в нещо символично. основната му цел е можело да бъде постигната чрез представянето му в изкуството или чрез ритуализирани действия като „разряз-ване на туловището на хипопотама“. тази цел е била да се помогне на реда да триумфира над хаоса.

Много от чертите на хипопотамите са ги об-вързвали със силите на хаоса. През деня тези животни са се спотайвали точно под повърх-ността, подобно на първичните чудовища във водите на хаоса. През нощта те са излизали на сушата да пасат, изпотъпквайки посевите и всичко, което им се е изпречвало на пътя. Бит-ките между мъжките са били жестоки. Много от хипопотамите са розово-червени, а червеното е бил цветът на злото в египетския символизъм. в митовете Сет е можел да се превърне в хипо-потам, за да нападне брат си озирис или пле-менника си Хор или за да въстане срещу бога слънце. точно бог Хор улавя хипопотама Сет и пронизва с магически харпун всяка част от тялото му. това дело отеква в мит, в който Хор покорява първичния океан с копието си, за да може сътворението да започне.

Статуетката на харпуниста идеализира ту-танкамон като златния цар Хор – героят, който

105

ще убие чудовището на хаоса и ще спаси света. всъщност, както всеки обитател на нил е знаел, в такава битка шансовете за успех са били на стра-ната на хипопотама. египтяните не са приемали триумфа над хаоса като нещо сигурно. опасност-та, която хаоса крие, е била реална и какъвто е случаят с легендата за Мен, историите невинаги са завършвали щастливо. египетската идеология-та е поддържала вярването, че царят e жизненова-жен за оцеляването на цивилизацията.

царЯТ И СТранаТа

изглежда иронично, че хората, които въс-тават срещу британската корона и установяват република в америка, са били привлечени до такава степен от древноегипетския символизъм, тъй като монархията е стояла в основата на еги-петското общество. историята се е разглеждала в понятията на списъци от отминали царе, които понякога са били нареждани в династии. Прак-тичната цел на тези списъци е била да имену-ва царските прадеди, които е трябвало да бъдат почитани с дарове. освен това обаче те са об-разували една непрекъсната история на египет, стигайки до далечна епоха, в която страната е била управлявана пряко от бога слънце, а впо-следствие и от поредица богове-царе, сред които са били и озирис и Хор. Управлението на Хор е служело като модел за всички следващи ца-

106

ре. всички верни поданици е трябвало да бъдат „Последователи на Хор“, а не – „Последователи на Сет“.

Делата на няколко горноегипетски царе от края на 4-ото хилядолетие изглежда допринасят за легендата за Мен обединителя. върху пред-мети от тази епоха царят е представян като яс-треб, бик или лъв, който надделява над своите противници, сред които са и „блатните хора“ от север. Към 3100 година пр.н.е. е създадена първата голяма нация-държава. верността към родствените групи, племенните вождове или градоначалниците е изместена от верността към едно централизирано управление, оглавявано от наследствена монархия. Как е било постигна-то това? Скорошната история на африка показа, че правото на силата не е достатъчно, за да про-съществуват такива държави, нужна е огромна промяна в психически и емоционален план.

ранните царе изглежда използват няколко метода. Първо, те систематизират писмеността и изкуството, за да създадат силен образ на но-вата страна, подобно на начина, по който днес се рекламират продукти чрез логота и запазе-ни марки. второ, царят се обвързва с местните божества, за да се превърне в религиозен водач на цялата страна. и трето, египетският елит за-почва да проповядва концепцията за „добрата власт“, така че централното управление е било приемано като част от божествения ред.

107

разликите между севера и юга по-скоро са били ознаменувани, отколкото прикрива-ни – египет е бил наричан „Двете страни“, а за Горен и Долен египет са се използвали двойки символи като Бялата корона и червената коро-на, лешояда и кобрата, лилията и папируса. ран-ните царски анали са пълни с документи, които описват как царят участва във фестивали или издига статуи в местни храмове. Когато царят е празнувал своя хеб сед (юбилеен фестивал), боговете на Горен и Долен египет са се събира-ли, въплътени в своите статуи, за да утвърдят властта му.

царЕ ИлИ БоГоВЕ?

Силата на царя се е основавала на божестве-ната власт, но били ли са приемани самите царе за богове? Много малко твърдения за „божест-вената природа“ на царете могат да се приложат еднакво за всички периоди от времето. Думата нтр е била използвана често при царските тит-ли, а за някои живи и мъртви царе са били изди-гани и статуи култове. ритуалите на коронация-та, както и голяма част от царските символи, са утвърждавали царя като земен представител на твореца бог слънце, който постоянно е възраж-дал света. това е давало на царя авторитетна по-зиция в божествената йерархия. Джоузеф Кям-бъл предполага, че когато египетската държава е

108

била основана, свещените царе са се превърнали в богове-царе1. той твърди, че през по-голямата част от 3-ото хилядолетие пр.н.е. „митическото отъждествяване“, в което индивидуалността на царя се поглъща от свещената му роля, е била заменена от „митическата инфлация“, при която боговете се поглъщат от егото на царя.

в религиозното изкуство и литература царят е можел да се прояви с много митологични роли като например държащия небето Шу или дете-то Хор, което богинята крава кърми в блатата. Подобни сцени обикновено са предшествали представления, в които самите богове извърш-ват подобни дела. Статуята на тутанкамон като Харпуниста Хор е по-стара от който и да е друг предмет като Метерниховата стела, който по-казва как самият Хор пронизва Сет в неговата звяроподобната форма. Доминантната роля на царската фигура изглежда е била основна при-чина за органиченото развитие на разказвател-ните митове и на направленията в изкуството, илюстриращи митове.

от петата династия (ок. 2494–2345 пр.н.е.) нататък царете използват титлата „Син на ра“ (вж. каре 8). Царят най-често е бил представян като любящ и отговорен син на божества. той се е застъпвал за хората пред тях по начин, по кой-то никой друг не е бил в състояние да направи. един вид „синовност“ е бил базиран на ритуал-ното отъждествяване с Хор. в египетската ре-

109

Каре 8

ЦАРСКИ ИМЕНА И ТИТЛИВ ранните времена царете са надписвали имената

си в серекх – правоъгълник, увенчан със сокол. Това действие е припознавало царя като „Хор на двореца“. По-късно царете са започнали да приемат поредица от 5 имена при възкачването си на трона. Първото име е било „Името на Хор“, второто – „Името на Двете дами“, а третото – името на „Златния Хор“. Имената, свързани с Хор, са демонстрирали, че кралят е могъщ и всепокоря-вящ като бог Хор. Двете дами са били Нехбет и Уаджет, богините покровителки на Горен и Долен Египет. Това име е подчертавало обединителната роля на царя.

Четвъртото име, наричано преномен�, е било надпис-вано в картуш и се е произнасяло с титлата нсв-ство. То-ва буквално означава „Той от шавара и пчелата“ – друга двойка символи за Горен и Долен Египет. Друго тълкува-ние на титлата я свързва с двойственото положение на царя като личност във времето и като вечния защитник на маат. Това име често е включвало в себе си името на Ра като например в Неб-маат-Ра – „Ра е господар на маат“, преномен на Аменхотеп III.

Петото име, нарeчeно номен��, е било надписвано в картуш и се е произнасяло с фразата „Син на Ра“. Но-мен-ът е било фамилното име, с което египетските царе са познати и до днес като например Аменхотеп („Амон е милостив’), Тутмос („Тот се е родил“) или Тутанкамон

� преномен (лат. prenomen) – собствено име (бел. прев.)�� номен (лат. nomen или nomen gentile) – името на фами-лията (клана) (бел. прев.)

110

лигия има основно две божества с това име. Хор Старши е космически сокол, чиито очи са били слънцето и луната. Хор, син на изида, е цар-ственият младеж, който се бори със Сет, отмъ-щава за баща си озирис и го наследява на трона на египет. Царят е можело да бъде обвързан и с двете божества, но към Средното царство най-срещаната формула е била – живият цар = Хор Младши, а мъртвият цар = озирис. рамзеският драматичен папирус съдържа ръкописа на цар-ски ритуал, който пресъздава смъртта и възкре-сението на озирис и триумфа на Хор и синовете му над Сет. не е ясно дали този ритуал от Сред-ното царство е бил изпълняван при коронацията на новия цар или при погребението на стария.

През този период концепцията за ритуално отъждествяване с божества се е била разпрос-транила сред елита в погребалните заклинания като тези в саркофага на Гуа и дори в лечебни и защитни магии, използвани в бита. вероятно това е била причината да се създаде по-очертана връзка между боговете и царете. Цикълът исто-рии от края на Средното царство в папирус „вес-ткар“ съдържа ранен пример за „мит за царско раждане“.

(„Жив образ на Амон“). Тези имена понякога са отразя-вали вярността на династията към местния бог на тях-ното родно място. Знае се, например, че фамилията на Сети I („Той от Сет“) произхожда от край на източната част на Делтата, където култът към Сет е бил на почит.

111

За първите три владетеля от пета династия се твърди, че са били синовете на ра от земна жена. на чудотворното раждане присъстват бо-жествените сестри изида и нефтида, богинята жаба Хекет и богинята на раждането Месхенет. Бог Хнум дарява всеки един от тризнаците със здраве при раждането им.

вярвало се е, че Хнум оформя на своето грънчарско колело тялото на всеки човек, както и неговата ка. той е показан в тази си дейност на храмови сцени, които изобразяват божестве-ното зачеване и раждането на владетелите. ре-лефи в храма в луксор показват как амон-ра, Царят на боговете, посещава царица, за да заче-нат чудесно дете, което ще управлява под името аменхотеп III (вж. фиг. 3). Когато аменхотеп се ражда, божествата, които са закриляли слънче-вото дете и малкия Хор, се събират, за да поче-тат бебето принц и майка му.

Царската ка най-вероятно е била разглежда-на като безсмъртна сила, която живее в тялото на всеки цар, а не като ка на божество, за коя-то се е смятало, че обитава култовите статуи. Понятието ка може да се извлече от египетската дума за „храна“. то също така звучи като думата за „бик“, а връзки като тази са били приемани за важни. Царската ка е поддържала всичките му поданици. твърдяло се е, че всеки цар трябва да стане „Бик на майка си“, за да зачене друга фор-

112

ма на самия себе си, която ще го наследи като следващия цар и вечен защитник на реда.

рЕдъТ СрЕщу хаоСа

Задачата на царя е била да установи маат на земята като строи храмове, принася дарове на боговете и на духовете на мъртвите, раздава правосъдие на живите и защитава границите на египет. един текст обяснява, че ролята на царя е да „създаде маат на мястото на исфет (хаоса)“. това загатва, че исфет е бил приеман като ес-тественото състояние на нещата. Силите на ха-оса, които царят е трябвало да покори, са били представяни в иконографията като чуждоземци, ята прелетни птици или различни пустинни или блатни животни като например антилопа орикс и хипопотам.

на статуетката на харпуниста се вижда уреус (увита кобра), закачена на короната на царя. та-зи плюеща огън богиня кобра е била държана за постоянен спътник на всеки законен цар. в ми-товете тя е загубеното око на ра, което се връща на челото на бога слънце и приема формата на змия, за да победи враговете му.

Хаосът не е бил представян изцяло като нещо лошо. Създания като нун, богът на хаотичния първичен океан, са били почитани като „бащи-те“ на твореца. намеквало се е, че някои от еле-ментите на хаоса са необходими за оцеляването

113

и трябва по-скоро да бъдат използвани, отколко-то отстранявани. енергията и силата на бога на хаоса Сет са били нужни, когато силите на реда се изправят срещу чудовища като ненаситното море или змията апофис. Считало се е, че хо-рата са в състояние да изберат дали да живеят в маат, или в исфет.в едно заклинание от „Кни-гата на двата пътя“ (текст на саркофазите 1130) творецът заявява, че той е наредил на хората да не правят лоши неща, но те не са се подчинили. Подобно на твореца хората са имали силата да създават своя собствена реалност чрез мислите си. в мита за „разрушаването на човечеството“ смъртта идва, защото хората въстават срещу властта на „Цар ра“. египетската литература е пълна с намеци за ужасните последствия от бунтове срещу добрата власт.

текст от Средното царство, познат като „ин-струкции за верния последовател“ приписва на действащия цар две митологични роли – на тво-реца бог слънце, който дарява хората със свет-лина, вода и въздух, и на ужасната богиня лъв, която поглъща враговете на реда. това разнопо-лово отъждествяване не е толкова изненадващо, колкото звучи, тъй като богинята лъв е прояв-ление на богинята на окото, която пък в начало-то е била част от бога слънце. „инструкции за верния последовател“ твърди, че е нужна строга организация, за да се защитава страната, да се използват наводненията и да се произведе дос-

114

татъчно храна, че да е възможно практикуване-то на занаяти. в замяна на загубата на индиви-дуални или местни свободи са били предлагани ползите от мира и благополучието. елитната класа, която помага на царя да управлява, е по-лучавала по-голям дял от това благополучие от всички останали и затова тя е била силно заин-тересована тази система да продължи да работи. въпреки това част от литературата, създадена за и от този елит, е била изненадващо критична към някои царе.

царЕ, КоИТо СЕ държаТ лошо

в литературата е било възможно почтени чи-новници или учени жреци и магьосници да въ-плъщават добрата власт вместо царя. оцелели египетски истории представят царското пове-дение в неласкави краски. в папирус „весткар“ селянин магьосник укорява цар Куфу за жела-нието му да експериментира с хора. в „истори-ята на цар неферкаре и Сасанет“ царят има не-законна връзка с генерал. в папирус „вандие“ цар жертва верен поданик, за да спаси себе си, а после взима жената и стоката на загиналия. в „историята на двамата братя“ цар отнема чуж-да жена и позволява на новата царица да заколи свещен бик.

Класически писатели, които посещават еги-пет, разказват за още по-лоши истории за древни

115

царе, които изнасилват дъщерите си или ги карат да проституират, за да финансират строителни-те си дейности. някои от тези случки може да са се породили поради прилагането на митеми вър-ху човешкия свят, но изглежда, че египтяните са разграничавали силно свещеността на поста от погрешимостта на отделните хора, които са го заемали. Същото отношение изглежда е прило-жимо и за разкази, в които божества управляват египет като царе и царици.

Приемало се е, че самите богове съществуват в два различни вида време – в продължителното настояще, в което те могат да бъдат достигна-ти чрез ритуали и в отдалечено минало, когато светът е бил различен. в миналото боговете са били могъщи космически сили, чиито отноше-ния не са били определяни от дребнави човеш-ки грижи. в настоящето боговете са можели да се проявят като грешащи създания с желания и емоции. в мита за „Свещеното име на ра“ богът слънце е отровен от изида и е измамен да Ӝ даде власт над него. в „разрушаването на човечест-вото“ цар ра се колебае как да постъпи с въста-налите хора и е твърде угрижен, за да остане на земята. и в двата мита ра моли за напътствия съвет от богове, точно както от египетския цар се е очаквало да изслушва съветниците си, пре-ди да избере план за действие.

в мит, записан в края на 1-ото хилядолетие пр.н.е. бог Хеб е изгорен от разположената върху

116

короната богиня кобра, след като прогонва баща си в изгнание и принуждава майка си тефнут да стане негова царица. езотеричната доктрина на „Бик на майка си“ е била приета буквално и пре-върната в история за кръвосмешение и синовни бунтове. Статуетката на харпуниста тутанка-мон илюстрира епизод от друг мит, в чийто цен-тър стои наследяването на трона – конфликтът между Хор и Сет за това кой да стане цар. три хиляди години този мит е бил главният национа-лен мит на египет. Действащият цар е бил отъж-дествяван по-често с Хор, отколкото с което и да е друго божество, но въпреки това има данни за записани много различни изходи от конфли-кта. в следващата глава ще разгледаме детайлно една версия на този мит, както и разообразните начини, по които е бил тълкуван.

117

Глава 7 ГолЯМаТа БорБа: КонфлИКТ И ПоМИрЕнИЕ

Сред съкровищата на библиотеката „честър Бийти“ в Дъблин се намира папирусът „честър Бийти I“. този свитък папирус съдържа няколко литературни творби в поезия и проза, включи-телно и митологичен разказ, наречен „Борбите на Хор и Сет“ (фиг. 7). някога свитъкът е бил част от личната библиотека на семейство, жи-вяло и работило в царското гробище на Запад-на тива в края на новото царство. разказът е написан на същия йератичен почерк като друг текст от папируса „честър Бийти I“ – химн, кой-то възхвалява възкачването на престола на цар рамзес V (ок. 1156–1151 пр.н.е.). вероятно писа-рят, който е записал тези текстове, е бил и техен автор. Повечето от случките в „Борбите на Хор и Сет“ могат да бъдат проследени до по-ранни източници, но никоя друга версия на мита не ги комбинира по същия начин.

„Борбите на Хор и Сет“ е един от най-дъл-гите оцелели разкази от Древен египет. Също така е и един от най-противоречивите. текстът е определян като грубо забавление, хитра сатира, сложна белетристика или трансформационен мит. той е бил използван да хвърля светлина върху церемониите по коронацията на египет-

118

7. С

тра

ница

от

ист

ория

та

„Бор

бит

е на

Хор

и С

ет“

в п

апир

ус Ч

ест

ър Б

ийт

и I

119

ските царе, обединението на египет, въздигане-то на царската власт в Средното царство, паде-нието Ӝ в края на новото царство, проблеми при половете и делата на египетската законодателна система. Бил е анализиран с различни резултати от фройдисти, структуралисти и постструкту-ралисти. разнообразието при тези тълкувания показва, че за египетския мит не съществува та-кова понятие като стандартен прочит1.

шоКИраща ИСТорИЯ

религиозните текстове обикновено са били създавани на класически средноегипетски, но „Борбите на Хор и Сет“ е написан главно на раз-говорния език от края на новото царство. Бо-жествата в тази история често говорят по един неофициален начин, а не на цветистия език на храмовите надписи. освен това и главните герои не се държат по благоприличния начин, типичен за боговете от храмовите релефи. в тази версия на националния мит на египет богът слънце не може да се реши да направи правилното нещо и се намръщва, когато му противоречат. Хор, моделът за всички царе, мами, за да спечели състезание и обезглавява майка си в пристъп на гняв, докато Сет, божеството покровител на ня-кои владетели от новото царство, се проявява като насилствен и похотлив шут (вж. резюмето в каре 9).

120

Каре 9

РЕЗЮМЕ НА „БОРБИТЕ НА ХОР И СЕТ“Хор и Сет смущават цял Египет с караницата си за

това кой да стане цар. Младият Хор се явява пред бо-жествен трибунал, за да заяви претенциите си за трона на мъртвия си баща, Озирис. Няколко богове обявяват, че правото е на страната на Хор, но Господарят на всич-ки (творецът бог слънце) е подразнен, че трибуналът взима решения, без да се допита до него. Сет настоя-ва въпросът да се реши в двубой един срещу друг. Тот написва писмо на Нейт и я моли за съвет. Тя отвръща със заплаха, че ще разбие небето в земята, ако Хор не получи трона. Трибуналът се съгласява с Нейт, но това разгневява бога слънце. Богът слънце заявява на Хор, че той е просто едно слабо момче, което не е подходящо за цар. Това разсърдва другите богове и един от тях обижда бога слънце.

Богът слънце е много разстроен. Той ляга в палатката си и отказва да стане, докато дъщеря му Хатор не му по-казва гениталиите си. Тогава богът слънце заръчва на Хор и Сет да се изкажат в защита на претенциите си. Сет твър-ди, че той трябва да е цар, защото единствен от боговете е достатъчно силен да защити бога слънце от змията на хаоса, която го напада всеки ден. Богът слънце пожелава да даде трона на Сет, но другите богове се оплакват, че претенциите на Хор са по-оправдани. Изида се разгневява и боговете се опитват да я успокоят. Това на свой ред раз-сърдва Сет. Той заплашва, че ще убива по един бог всеки ден, докато Изида не бъде изгонена от трибунала.

Боговете се съгласяват да се срещнат на остров в реката. Те нареждат на божествения лодкар, Немти, да не прекарва Изида на острова. Изида се преоблича като старица и подкупва Немти със златен пръстен. Веднъж

121

стъпила на острова, тя се преобразява в красива мла-да жена, така че Сет да я пожелае. Тя пробутва на Сет тъжната история как странник отнема от сина Ӝ неговия добитък (което на египетски звучи като думата за на-следство). Когато Сет казва, че това е позорно, Изида му заявява, че сам се е обявил за виновен. Другите богове се съгласяват, но се поддават на настояванията на Сет Немти да бъде наказан жестоко.

Сутрешната и вечерната форма на бога слънце обя-вяват, че Хор трябва да бъде коронясан за цар, но Сет не признава присъдата. Той предизвиква Хор на състе-зание. И двамата трябва да се превърнат в хипопотами и да видят кой ще остане по-дълго под водата. Изида се уплашва, че Хор ще се удави и опитва да прониже Сет с магическия си харпун. Първо тя уцелва Хор. Когато тя уцелва Сет, той Ӝ напомня, че са брат и сестра и тя го пуска. Хор изскача от водата и Ӝ отсича главата. Богът слънце накарва Тот да изцери Изида и нарежда Хор да бъде наказан. Сет намира спящия Хор и му изважда очи-те и ги заравя. Хатор открива ослепения Хор и възста-новява очите му с мляко от газела. От заровените очи порастват лотоси.

Боговете казват на Хор и Сет да се помирят и Сет поканва Хор да остане в къщата му. През нощта Сет се опитва да наложи надмощие над Хор като прави секс с него, но Хор хваща семето на Сет в ръката си. Той съоб-щава това на Изида, която отрязва замърсената му ръка и му прави нова. Тогава тя потърква пениса на Хор, съ-бира част от семето му и го разпръсква върху марулите в градината на Сет. Когато Сет изяжда марулите, той за-бременява от Хор. Пред трибунала Сет се подиграва на Хор, че му се е отдал. Хор отвръща, като казва на Тот да повика семето му и това на Сет, за да видят кое откъде ще отговори. Семето на Сет отговаря от водата, а семето

122

на Хор – от тялото на Сет. Тот призовава семето на Хор. То се появява от главата на Сет като сияещ диск, който Тот поставя на главата си.

Трибуналът заявява, че правото е на страната на Хор, но Сет пожелава друго предизвикателство – състезание с лодки, направени от камък. Сет си построява огромна лодка от върха на планина, докато Хор прави своята от дърво и я боядисва, за да изглежда от камък. Каменната лодка потъва и затова Сет се превръща в хипопотам и на-пада другата лодка. Хор уцелва Сет с харпун, но другите богове му казват да спре. Хор отплава към Саис, за да се оплаче на Нейт, че все още не е въздадена правда.

Тот предлага божественият трибунал да прати пис-мо на Озирис в подземното царство и да го помоли за неговото мнение. Когато Озирис прочита писмото, той настоява да разбере защо на Хор е било отнето рожде-ното право. Озирис напомня на трибунала, че той е този, който поддържа света, като създава ечемик и двузър-неста пшеница. Богът слънце отговаря, че тези култури са щели да растат, дори ако Озирис не е съществувал никога. Това вбесява Озирис. Той праща писмо, в което обвинява бога слънце, че е отговорен за несправедли-вост. Озирис изтъква, че демоните на подземното цар-ство не се страхуват от нито един бог или богиня и може да отнеме сърцата на всички виновници и да ги изправи пред правосъдието. Боговете признават, че това е вяр-но. Атум казва на Изида да доведе Сет пред трибунала, окован във вериги.

Когато Сет е пленен, той се съгласява, че Хор трябва да стане цар. Изида извиква от радост, когато синът Ӝ е коронясан. Богът слънце взима Сет при себе си да живее на небето като бог на гръмотевичните бури. Небето и зе-мята ликуват при възкачването на Хор като цар.

123

във въведението си към превода на „Борбите на Хор и Сет“ е. Ф. венте твърди, че „Поведе-нието на великите богове на някои моменти е толкова шокиращо, че е трудно човек да не ре-ши, че написаното не е имало за цел да забавля-ва“2. някои учени вярват, че хумористичните елементи превръщат „Борбите на Хор и Сет“ от мит просто в забавление. Други сочат, че в мно-го култури осигуряването на смислено забавле-ние е важна функция на митовете.

Днешните читатели на разказа могат да ре-шат, че образованите хора в Западна тива са били спрели да вярват в божествата си, но съ-ществуват много археологически доказателства, които отхвърлят подобна идея. Писарите, рабо-тещи в некропола, са слагали домашни олтари, строяли са и са управлявали обществени свети-лища, участвали са в религиозни фестивали и са украсявали своите собствени гробници със сцени с богове. Критиките в текста най-вероят-но са насочени срещу царя и неговите предста-вители, които са избрали да се отъждествяват с бога слънце и съвета му от божества. жалбите на Хор, че се бори за справедливост 80 години трябва да са попаднали право в целта при пър-воначалната публика, тъй като е известно, че някои съдебни дела в тива са се проточвали с години. Споровете около наследства са били често срещано явление и оцелели съдебни доку-менти показват колко трудно е било за вдови-

124

ците и сираците (като изида и Хор) да получат това, което им се полага, дори когато законът е бил на тяхна страна.

най-шокиращите случки в тази история ка-то обезглавяването на изида и бременността на Сет се срещат и в някои други източници – ма-гически текстове и календари, които свързват дни с митически събития. опитът на Сет да прелъсти или изнасили племенника си Хор е била популярна тема в египетската литература за повече от 2000 години. авторът на „Борбите на Хор и Сет“ показва широки познания за еги-петската митология, включително и пренаписа-ни на местно митове като онези, които по-късно биват записани в папирус „жюмилак“.

КорЕнИТЕ на КонфлИКТа

През XIX век сл.н.е. съществуват няколко основни концепции за корените на мита. на ми-товете се гледа като на описание на природните сили или движението на небесните тела, като на изопачени и романтизирани истории или като на еволюиращи разкази, чиято задача е да обяс-няват старинни ритуали. През XX век сл.н.е. започва да се тълкува, че митовете отразяват страни на човешкия ум и способността му да ос-ъзнава света и да формулира езици. всяка една от тези теории е била използвана във времето да обясни враждата между Хор и Сет.

125

в началните етапи на египетската религия изглежда, че Хор е бил почитан като бог на небето. Доказателствата, че Сет е бил богът на пясъчните и дъждовните бури, се появяват по-късно, но това кара някои учени да видят в Хор и Сет олицетворение на противоположни природни сили. Митемата за кражбата на окото на Хор от Сет често е била използвана, за да се обяснят лунните затъмнения. египтяните със сигурност са отъждествявали Хор или очите му с различни небесни тела като например обедно-то слънце, пълната луна и Зорницата. в момента е популярна теорията, че астрономическите на-блюдения са оказали влияние при формирането на египетската митология.

идеята, че митове превръщат историче-ски личности в богове, може да се проследи до Древна Гърция. Платон, например, приема, че бог тот е бил реален човек в далеченото минало. тази теория има много малко съвременни при-върженици и египтолозите рядко я предлагат за божества, различни от Хор и Сет. Скорош-ни археологични доказателства предполагат, че митът за Хор и Сет може да води началото си от конфликта между владетелите на нагада (с местно божество Сет) и Хиераконпол (с мест-но божество Хор) в края на 4-ото хилядолетие пр.н.е. това не означава, че Хор и Сет се основа-ват на конкретни исторически образи, а само че

126

война в тяхното име може да е оформила мита, който се разказва за тези божества.

МИТъТ И ИСТорИЯТа

Конфликтът между Хор и Сет постоянно е бил прекрояван в отговор на различни поли-тически ситуации. в повечето негови версии от 2-ото хилядолетие пр.н.е. се набляга върху посредничеството при приключването на кон-фликта. Мирът настъпва, когато и Двамата гос-подари получават свое царство – черната земя за Хор и червената земя за Сет. тогава двамата богове обединяват сили, за да подкрепят бо-жествения ред. това изглежда е отразявало един прагматичен подход към уреждането на цивил-ни спорове. След като обаче египет понася уни-щожителна поредица от нашествия и окупации през 1-ото хилядолетие пр.н.е., ударението се променя и желаният край на конфликта обик-новено включва бруталната екзекуция на Сет и избиването на последователите му.

Конкретната версия, записана в „Борбите на Хор и Сет“, може да е била повлияна или дори да е играла ролята на коментар върху пробле-мите при смяната на царския престол през XII век пр.н.е. Само няколко години преди написва-нето на тази история, принц, син на царица на име изида, успява да застане на трона, въпреки че един от братята му прави заговор да го убие.

127

„възхвалата“ в папирус „честър Бийти I“ про-възгласява рамзес V за Хор, който наследява баща си озирис, но съществуват доказателства, че възкачването му на трона довежда до граж-данска война срещу неговия брат или братовчед рамзес IV. животът на царските строители на гробници е можело да бъде сериозно нарушен от такива конфликти. те е трябвало да се надяват на мирно разрешение на кризата на приемстве-ност като например окончателното разделяне на властта в „Борбите на Хор и Сет“.

един египтолог предполага, че и „възхвала-та“ и „Борбите на Хор и Сет“ са били написани, за да бъдат рецитирани по време на фестивал в тива, който ознаменува възкачването на трона на рамзес V4. Съществуването на рамзеския дра-матичен папирус показва, че утвърждаването на царствеността определено е била една от функ-циите на мита за Хор и Сет. Стоял ли е в осно-вата на мита царски ритуал или царската власт го е узурпирала за свои собствени цели? Когато задаваме въпроса кой е първи – митът или ри-туалът, трябва да разгледаме всяка възможност в нейната същина. често вече съществуващи ритуали като погребални обреди постепенно са били засилвани чрез асоциации с митове.

128

уроцИТЕ на МИТа

Много учени считат, че митът и ритуалът са практически взаимнозаменяеми понятия, като митът се приема за „това, което се говори“, а ритуалът – за „това, което се прави“. Клод ле-ви-Строс, основателят на структурализма – ме-тод за тълкуване и анализиране на аспекти от културата и човешкия опит, приема различна идея. той твърди, че докато митовете се занима-ват с универсални проблеми и неразрешимите конфликти на човешкото състояние, ритуалите просто се плъзгат по повърхността им сякаш те не съществуват. Царските и погребалните риту-али, които съдържат елементи от мита за Хор и Сет, изглежда отричат реалността на смъртта и несъгласието. в ритуалите новият цар винаги е Хор, любящият син, който наследява баща си озирис. в противовес на това в „Борбите на Хор и Сет“ се оказва почти невъзможно да се избе-ре между Хор и Сет, които изглежда представят комбинирани, но противоположни концепции като културата и природата. Структуралистът робърт одън отбелязва, че в „Борбите на Хор и Сет“ има „яростни двуполюсни противопоста-вяния“. той твърди, че структурата на истори-ята ясно разчленява тези противоположности, без да се опитва да ги помири. ако това е така, то налице е контраст с много религиозни пред-стави за мита за Хор и Сет.

129

Фройдистите, които свързват митовете с дет-ски сексуални фантазии, които оформят психи-ката, могат да открият много материал за рабо-та в „Борбите на Хор и Сет“. Хор трябва да се справи с отдалечена и пасивна бащина фигура (озирис), насилствена и тормозеща сексуално бащина фигура (Сет) и желана, но доминира-ща майка (изида). в някои версии Хор налага превъзходството си, като изнасилва изида, а не като я обезглавява. Коронясването на Хор може да се тълкува като достигане на зрялост на юношата Хор. Карл Юнг вижда озирис ка-то частта от егото, което трябва да направи път или да се промени, за да се извърши индивиду-ализацията. в писанията на Юнг за египетската митология Хор на различни места представлява светлината, човечността, зората на съзнанието и усъвършенстваното аз.

такива психоаналитични подходи могат да придадат смисъл на митовете в очите на мо-дерния човек, но могат ли да бъдат приложени те за египтяните от XII век пр.н.е.? Подобно на структурализма тези анализи пренебрегват и известните функции на конкретния текст като утвърждаването на царствеността и връзката на мита, който се интерпретира, с „митическата история“ на въпросната култура. тълкуването на „Борбите на Хор и Сет“ само от гледна точка на семейните отношения изтръгва събитията от тяхната среда. например, сексуалното естество

130

на връзката на изида и Хор изглежда по разли-чен начин, ако се приеме като част от поредица повтарящи се митически събития.

основната митема е „богиня възбужда бог, за да сътвори живот“. Когато убитият озирис изпада в инертно състояние, изида използва ма-гията си, за да го възбуди сексуално и да зачене Хор. в някои съзидателни митове, Богинята на ръката възбужда пениса на първичната форма на бога слънце, за да могат да бъдат заченати първите божества и сътворението да започ-не. Средствата на сътворението са можели да включват и оплождането на растение като пър-вичния лотос или леха на тръстика от страна на твореца с неговото „семе“. в „Борбите на Хор и Сет“ след като изида възбужда Хор, е оплодена маруля. това води до раждането на слънчевия диск, подобно на първия изгрев на сътворение-то. всичко, което идва от тялото на Хор, вклю-чително и очите му, е било способно да създаде живот. това го прави истинския наследник на бога слънце.

тези разсъждения нямат за цел да отрекат възможността митът за Хор и Сет да е бил офор-мен от основни истини за човешкото съзнание. египтяните наистина са тълкували събитията символично и съществуват доказателства, че те са използвали митологията, за да хвърлят светлина върху човешкото поведение. текст от новото царство, който произхожда от същата

131

лична библиотека като папирус „честър Бийти I“, разделя хората на „Последователи на Сет“ и „Последователи на Хор“. „човекът на Сет“ се определя като избухлив, похотлив и прекалено емоционален. „човекът на Хор“, от друга стра-на, изглежда се е научил да контролира жела-нията и емоциите си, за да действа ефективно. текстът продължава със списък от тълкувания на мечтите, в зависимост от „особеностите на характера“ на мечтателя.

ТрИуМфъТ на хор

Признавайки, че египтяните са използвали митологията си по сложни начини, египтолож-ката Мишел Броз се отнася към „Борбите на Хор и Сет“ като към деликатно литературно произведение. тя изтъква, че текстът е струк-туриран от събрани по двойки събития, които постепенно установяват претенциите на Хор, а не се повтаря безидейно. има две картини на ко-ронация – една, която се отменя, и една успеш-на, две божества (нейт и озирис) са консулти-рани като оракули, изида претърпява две пре-въплъщения, богинята Хатор връща към живот две божества (бога слънце и Хор). Двете битки, свързани с хипопотами, образуват интересна двойка събития с отрицателни и положителни стойности.

При първата случка, вид изпитание чрез мъ-

132

чение, двете божества се превръщат в хипопо-тами и се гмуркат в морето. Когато Хор се пре-образува в създание, което се свързва с разруха и се потапя във водите на хаоса, той приема ка-чества на хаоса. Хор изпада в състояние на раз-рушителен гняв, обезглавява майка си – престъ-пление срещу естествения ред на нещата, и не успява да защити претенциите си. При втората битка само Сет се превръща в хипопотам и Хор го уцелва с харпун от лодката си. това е щяло да извика традиционния образ на царя защит-ник на реда, който побеждава хаоса, подобно на статуята на тутанкамон като харпунист (фиг. 6). оттук до края на историята претенциите на Хор за царския престол са очевидно оправдани.

този текст сам по себе си е толкова интере-сен, че за него са изписани цели книги. Самосто-ятелно „Борбите на Хор и Сет“ може да се раз-глежда като развлекателна история, но приема много повече смисъл като част от цялостната картина на египетската митология. тя прите-жава особеното качество, че всичко в нея е вза-имосвързано. в следващата глава ще видим как митовете са си взаимодействали и как единичен образ е можел да се превърне в символ на цяла поредица от митове.

133

Глава 8очИТЕ на нЕБЕТо: дВойКИ И ПорЕдИцИ

Двата най-важни елемента в египетската ре-лигия – слънчевият култ и култът към озирис, се обединяват в единния образ на „свещеното око“. Царе са били погребвани, носейки двой-ки гривни със свещеното око. Прорезните рани на мумии на представители на елита често са били покривани с метална пластина с поставе-но върху нея свещено око. в живота и смъртта обикновените хора са носели свещени амулети с очи, подобни на тези показани на фиг. 8. Све-щеното око се предава от египет на други кул-тури и днес е един от най-известните символи на Древен египет. негова версия се използва от американската асоциация на фармацевтите като емблема на тяхната професия.

оКоТо В нЕБЕТо

Свещеното око съдържа елементи на човеш-ко око, съчетани с белезите на сокол. често е на-ричано „окото на Хор“, бога сокол. читателите, които са стигнали дотук, няма да се изненадат, че нещата не са стояли толкова просто. Като за начало, Хор е имал повече от едно око. Когато

134

на Хор се е гледало като на космическо създа-ние, дясното му око се е приравнявало със слън-цето или Зорницата, а лявото – с луната или вечерницата. Слънчевият диск също така е бил почитан като действената сила на ра на света, всевиждащо око на небето.

Много египетски богини като тефнут, Хатор, Мут, Секхмет и Бастет са можели да приемат ролята на „окото на ра, което защитава баща си ра“. Подобно на окото на Хор, окото на ра е мо-жело да функционира самостоятелно и да има свои собствени митологически приключения. Когато окото на ра се връща при баща си, той го поставя на челото си като бълващата огън кобра, която ще победи враговете му. това е кобрата, която виждаме на короните, носени от Собек-ра и аменхотеп III (фиг. 3) и тутанкамон (фиг. 6).

8. Три амулета, представляващи лунни и слънчеви очи

135

и очите на Хор, и окото на ра могат да бъ-дат представени като свещено око. Понякога е възможно да се определи дали амулет на свеще-но око е слънчев, или лунен по това дали е ори-ентиран наляво, или надясно, по използвания материал или по детайлите, които надграждат основното око. амулетът в средата на фиг.8 оп-ределено е на слънчевото око, тъй като е напра-вен от светъл червен халцедон и съдържа кобра, коронована със слънчев диск – две форми на окото на ра.

в ролята си на амулет лунното окото на Хор основно е символизирало изцеление и целокуп-ност, а слънчевото око на ра – сила и закрила. в някои случаи са били необходими и двата ви-да качества. например, амулети със свещени очи са били поставяни върху мумии, за да им придадат цялост и да ги защитят от вредни си-ли. тези прости значения са били извлечени от редица митове, които постепенно са образували все по-тесни и сложни връзки. в зависимост от темперамента си хората намират обвързаността на египетските митове очарователна или вбе-сяваща. читателите, които мислят, че може да попаднат във втората категория, могат да про-пуснат тази глава.

136

КаК СЕ СъздаВаТ МИТоВЕ

египетските митове не са били измислени наведнъж в зората на историята и предавани през годините, без да претърпят промени. Съз-даването на митове представлява продължите-лен процес. трябва да са съществували всеобщо разбирани правила, които да управляват този процес, каквито е имало и при творенето на ре-лигиозното изкуство. важни методи за обединя-ване на първоначално разнообразни елементи са били „свързването чрез думи“ и подреждането на божества във фамилни групи. вече видяхме в глава 4 как тези подходи са били използвани да слеят митовете за сътворението в „Мемфиски богословски трактат“. чрез синкретизъм мито-вете, които в началото са били свързани с едно божество, е можело да бъдат предадени на него-вия божествен „партньор“, както това е станало с ра и Собек.

четвърти механизъм за промяна и развитие е бил измислянето или адаптирането на митема, така че тя да се групира със съществуваща така-ва или да бъде наместена в съществуваща поре-дица от паралелни събития. това е позволявало да се създават митове специално за изпълнени-ето на различни обществени или частни функ-ции. един пример е поредицата, базирана върху митемата „богиня възбужда бездеен бог“, която разгледахме в глава 7. Друг е серията божест-

137

вени деца, които са родени от зората на сътво-рението до началото на историческите времена. Детето на слънцето е родено в първичния лотос и защитено от първичната крава, детето Хор е родено в папирусния гъсталак на Хемис и защи-тено от дивата крава на блатата. владетели като аменхотеп III са били родени с божествена на-меса и са били изобразявани как биват кърмени от богинята крава.

в дневния цикъл на слънцето богът слънце може да се разглежда като дете, което се поя-вява от първичните води или е раждано от бо-гинята крава всяка сутрин. Детето на слънцето е било важно от ранни времена, но съответната концепция за детето на луната, което също е из-образено как се появява от лотос, изглежда не е била въведена преди края на новото царство. този вид повторение не е бил просто литерату-рен способ, той е отразявал начина, по който египетските интелектуалци са се отнасяли към времето и причинността.

ИСТорИЯТа СЕ ПоВТарЯ

Според един египетски текст „всичко, което съществува, е вечна стабилност и вечно пов-торение“. Парадоксално стабилността е била постигана чрез чести промени или трансфор-мации. Царствеността, например, е била вечна част от божествения ред, но е функционирала

138

чрез повтарящия се модел на смъртта на стария цар и превръщането му в озирис и заставането на новия цар на неговото място като Хор. Ужас-ните събития като убийствата и въстанията са били част от този модел поради продължително-то присъствие на хаоса, но те са били баланси-рани от положителните трансформации, които са позволявали на света да се обнови. така е и в позволявали на света да се обнови. така е и впозволявали на света да се обнови. така е и в Метерниховата стела, където божественото де-те постоянно е под заплаха, но винаги оцелява, за да триумфира над враговете на реда.

времето е можело да се разглежда като вър-вящо назад по права линия чак до Първото вре-ме или като въртящо се в кръгове, като ключо-вите събития са се повтаряли в часови, дневни, месечни или годишни цикли. египетските тек-стове за сътворението като „Мемфиски бого-словски трактат“ представляват нещо като лич-ни хронологични линии за божествата творци. най-очовечените митически разкази принадле-жат на далечния период, когато земята е била управлявана директно от поредица божества. тъй като те са се били развивали в миналото, тяхното влияние върху настоящето е било огра-ничено. Когато сходни събития са се повтаряли в произведения, базирани на циклично време, те са били отразявани главно чрез образи и чрез обединяване на „съзвездия“ божества. Прекале-ното очовечаване на слънчевия цикъл или пре-връщането му в твърде конкретна история е мо-

139

жело да навреди на силата му на „вечно повто-рение“, а с него и на цялото функциониране на вселената. и все пак е възможно да се забележи дълъг, бавен процес на изграждане на връзки между слънчевия цикъл и други елементи от египетския мит. разглеждането на още няколко примера за двойки и поредици може да изясни картината.

дВойКИ МИТЕМИ

изброила съм осем двойки митеми, които включват очи на божества или небесните тела, които могат да се обвържат с тях (вж. каре 10). обявяването на тези двойки за алтернативни версии на едни и същи митове не би било пра-вилно. това не е от онези случаи, при които не-що се случва или по един, или по друг начин. то се е било случило или е щяло да се случи и по двата начина.

Моделът за всички бъдещи събития е бил ус-тановен през Първото време, когато вселената се е създавала, така че двойките често се със-тоят от една случка, която се развива през Пър-вото време, и друга такава, която се поставя в ерата, когато божествата са управлявали земята (като в двойки 1–2). в други двойки едно от съ-битията изглежда се случва в линейното време, а другото – в циклично (например двойка 7). в дневния слънчев цикъл зората съответства на

140

Каре 10

ДВОЙКИ МИТОВЕ ЗА ОЧИ1Човечеството се ражда от сълзите на окото на Ра-АтумЧовечеството е унищожено от окото на Ра2Окото на Ра връща Шу (или Тефнут) от първичните водиШу връща окото на Ра (Хатор-Тефнут) от далечна пус-тиня3Ра загубва окото си и си го възвръщаХор загубва окото си и си го възвръща4Тот (или Шу) се излекува и връща загубеното око на ХорШу (или Тот) се преобразява и връща блуждаещото око на Ра5Ра се ободрява от връщането на окото на РаОзирис се възстановява, след като му е поднесено окото на Хор6 Сет във формата на черен глиган поглъща окото на Хор (луната)Нут, „свинята“, поглъща слънчевия диск (окото на Ра)7Сет „ражда“ слънчевия или лунния дискНут ражда слънцето на сутринта8Сет изважда окото или очите на ХорХор откъсва тестисите на Сет

141

Първото време, а вечерта – на края на история-та, когато творецът се завръща в хаоса. изглеж-да, че често събития, поставяни много рано в митическата история, са били измисляни доста късно в културната история на египет, тъй като интересът към Първото време и предшестващия го хаос е бил най-голям през 1-ото хилядолетие пр.н.е.

Съществуват два основни вида двойки мите-ми, които могат да бъдат наречени симетрични и несиметрични. в същността си симетричните двойки представят едни и същи събития с раз-лични главни герои. например, обобщението „божество губи окото си и си го възвръща“ може да се приложи както за ра, така и за Хор (двойка 3). в несиметричните двойки поне един от еле-ментите е обърнат и по този начин окото на ра се превръща в средство и за сътворението, и за унищожението на човечеството (двойка 1). все-ки мит в една двойка се обогатява от познаване-то на другия. ролята на Хор като аватар на бога слънце се изяснява от загубата и възвръщането на неговото животворно око. Корените на чове-чеството сред сълзи на гняв и мъка предсказват окончателната му съдба.

След установяване на връзка между два ми-та често образи и герои от единия мит са били прехвърляни в другия. от ранни времена заслу-гата за връщането на окото на Хор е била при-писвана на бога помирител тот. в първоначал-

142

ния мит за завръщането на Далечната богиня, богът, който я прибира вкъщи, изглежда е бил онурис или онурис-Шу. Щом богинята започва да бъде отъждествявана със загубеното око на ра, симетрията налага тот да стане неин осно-вен връщач. твърди се, че тот е приел формата си на павиан, за да приближи и успокои разгне-вената богиня. Към края на Средното царство, образ на павиан, който държи свещено око в протегнатите си ръце, е можел да символизира всяка една от двете митеми. Дори по-късно оба-че, Шу понякога е била обявявана за богинята, която връща окото на Хор от ръката на Сет.

Формата на тот като павиан е била свързвана най-вече с ролята му на бог на луната. амуле-ти на свещеното око, украсени с миниатюрни войски маймуни или павиани (например, фиг.8, дясно) са можели да извикат в съзнанието този лунен аспект и/или мотива от разказа за при-дружаваната обратно в египет от божества във формата на павиани и посрещана от маймуни и други животни богиня на окото. Маймуните по-раждат и друга визуална връзка с традиционния образ на току-що изгрялото слънце, пред което се прекланят група павиани (вж. фиг 2а). Когато загубеното око се завръща, озирис се съживява и слънцето изгрява, за да прогони мрака.

143

ПаралЕлнИ СлучКИ

една и съща митема може да бъде част от различни двойки или поредици. Ударението се изменя в зависимост от другите присъстващи елементи. например, връщането на богинята на окото на ра от страна на тот е можело да бъде комбинирано с предаването отново от тот на благата дъщеря на ра – Маат, за да се обедини тя с бога слънце. Предаването на Маат на ра е мо-жело да се съпостави с предаването на окото на Хор на озирис. и в двата случая бог получава нещо, което му е необходимо, за да функциони-ра. това е литературният еквивалент на разноо-бразното поставяне на символи в произведения на изкуството като например в царски бижута.

Двойката митеми „бог губи окото си и си го възвръща“ също може да формира част от дълга поредица осакатявания на божества (каре 11). осакатяването е било съдба, от която египтяни-те особено са се страхували, тъй като се е смя-тало, че убиването на някого чрез обезглавяване или обезчленяване ограничава силата на убития в живота след смъртта. Стандартен начин за на-казване на мъртви хора и за тяхното обезвреж-дане е бил унищожаването на очите на надгроб-ните им статуи или изтриването на лицата им от рисунките в гробниците.

най-известното осакатяване в египетския мит е раняването на окото или очите на Хор. той

144

понякога е бил почитан като двойка божества – благосклонният Хор с очи и отмъстителният Хор без очи. Подобно на други ужасни и небла-гоприятни случки, осакатяването на Хор нико-га не е било показвано директно в изкуството и рядко е било описвано детайлно в литературата. Сет винаги е бил предполагаемият извършител. Понякога се е казвало, че той наранява или из-тръгва очната ябълка или зеница на Хор с пръста си. в „Борбите между Хор и Сет“ Сет изважда и двете очи на Хор и ги заравя на скришно мяс-то. Друг път се твърди, че Сет поглъща окото на Хор. в няколко текста изглежда, че окото е

Каре 11

ПОРЕДИЦА ОСАКАТяВАНИяСет разчленява тялото на Озирис – тялото е възста-

новено от Изида и АнубисСет изважда окото на Хор – окото е възстановено от

ТотСет изважда и двете очи на Хор – очите са възстано-

вени от Хатор или Изида Хор откъсва тестисите на Сет – тестисите са възста-

новени от Тот Хор обезглавява Изида – Тот дава на Изида глава на

краваИзида отрязва ръката/ръцете на Хор – Изида му пра-

ви нови или ръцете са спасени от СобекХор, Анубис или Изида кастрира и разчленява СетСет, Хор и останалите обезобразяват Апофис и Вра-

говете на Ра

145

изгубено в мрачния първичен океан – съдба, ко-ято може да е била взета назаем от другия мит в двойката, в който става дума за загубеното око на ра-атум. Да отнемеш божествено око е озна-чавало да отнемеш светлината и надеждата и да хвърлиш света в отчаяние и мрак.

вярването, че окото на Хор не е било просто изгубено, а разделено на много парчета, се пре-връща в аксиома. в лунните календари, използ-вани в храмовете, загубата и възстановяването на окото на Хор е съответствало на намалява-нето и нарастването на лунния диск. обикно-вено на тот се е падала ролята да събере окото отново заедно, въпреки че една част е оставала ненамерена. чрез магията на тот раненото око на Хор се е превръщало в уеджат (пълното или здравото око). елементите на свещеното око са можели да означават дроби в йероглифски пис-ма: зеницата е отговаряла на 1/4, веждата – 1/8 и т.н. Сумата на всички части на окото е била 63/64 като липсващата част се е добавяла ма-гически от тот. С тези дроби най-често е било измервано зърно или относителните пропорции на лекарствата, които да се използват в меди-цинските предписания.

По някое време историята на съдбата на тяло-то на озирис изглежда бива променена, за да се оприличи на съдбата на окото на Хор. Първона-чално изида трябва да търси разложеното тяло на озирис и да го съживи с магията си. тогава

146

се появява идеята, че Сет е разкъсал тялото на парчета и ги е разпилял. в крайна сметка, както видяхме в глава 5, за всеки един от 42-а нома на египет е имало по една част. изида събира фрагментите, като използва магия, за да замени единствената част на тялото, която остава изгу-бена.

непокътнатото око на Хор е имало силата да изцерява живите, да дава царска власт и да придава отново цялост на мъртвите. на непо-кътнатото тяло на озирис пък се е приписвала силата да накара нил да се надига и растения-та да растат. осакатяванията на Хор и озирис изглежда са водели до увеличаване на тяхната сила. Дори обезглавяването на изида е имало положителен резултат, когато с новата си кра-вешка глава тя придобива силите на богинята крава. тези осакатявания приличат на жестока версия на доброволните трансформации, които богът слънце е претърпявал по време на днев-ните си пътувания горе в небесата и долу под земята.

Случаят с осакатяването на Сет е по-раз-личен. в най-старите източници (в които Сет и Хор общо взето се разглеждат по-скоро като братя, отколкото като чичо и племенник) са на-ранени две двойки животворни кръгли предме-та – очите на Хор и тестисите на Сет. тот трябва да излекува и двете рани, за да се възстанови равновесието. тогава Сет, най-силният сред бо-

147

говете, ще се присъедини към Хор Харпуниста, окото на ра и много други войнствени божества, за да победи и разчлени най-големия враг – зми-ята на хаоса апофис. това се вписва в модела, според който осакатяванията в крайна сметка водят до благоприятни трансформации. в по-късни източници обикновено Сет е осакатяван като наказание за своите престъпления, без да става дума за последващо изцеление или за връ-щане на неговата цялост.

Папирус „жюмилак“ съдържа няколко исто-рии за очите на Хор и тялото на озирис, които са адаптирани за нома на чакала. в една от тях Сет е наказан от анубис за опита си да осквер-ни тялото на озирис. Плътта на Сет се опича по такъв начин, че уханието достига на небето до ра. Кожата на Сет във формата му на пантера е одрана и жигосана и анубис си я слага за плащ. този мит обяснява защо някои жреци са носели плащове от леопардова кожа по време на погре-бални ритуали. До началото на гръко-римския период започва да се твърди, че тялото на Сет е било разделено на много парчета след смъртта му. По една част е била заровена във всеки един от 42-а нома, като всяка една е представлявала отрицанието на съответната част от тялото на озирис.

148

ПоПулЯрнИ ИСТорИИ

темата за осакатяването се среща и в някои популярни истории. в една такава от новото царство по-млад брат завижда на по-големия си родственик, точно както Сет завижда на ози-рис. имената на тези двама братя Маат и Герег обикновено се превеждат като истина и лъжи. лъжи обвинява брат си, че е откраднал въобра-жаема кама и моли енеада да накаже истина, ка-то го ослепи. След като това става, лъжи казва на слугите си да изоставят истина там, където ще бъде разкъсан на парчета от стадо лъвове. вместо това те го оставят в гъсталак тръстики, където той е намерен от слугите на богата жена. тя преспива с истина и зачева син, „който при-лича на божие дете“.

Когато този син пораства, той изиграва лъжи да произнесе собствената си вина, точно както Сет е изигран в „Борбите между Хор и Сет“. лъжи е наказан с пет отворени рани, което из-глежда означава, че ушите и носът му са били отрязани, а очите му – унищожени. наказания като това всъщност са били прилагани върху ко-румпирани чиновници през новото царство.

в друга история от новото царство, в коя-то става дума за съперничество между братя, по-големият брат се казва анпу (анубис), а по-малкият – Бата, името на божество, което понякога е било приравнявано със Сет. в „ис-

149

торията на двамата братя“ Бата отрязва собст-вения си полов член, след като е несправедливо обвинен в изнасилването на жената на брат си. енеада създава половинка на Бата, но тя го пре-дава и се омъжва за царя на египет. Бата умира няколко пъти, докато се намира в различните си проявления: цветето, което съдържа сърцето му, е унищожено, формата му на бик е заколена и изядена, а формата му на дърво е накълцана и превърната в мебел. в крайна сметка Бата се преражда като сина на бившата си съпруга, бра-тята се помиряват, а справедливостта отново се връща в царството.

„истина и лъжи“ и „историята на двамата братя“ вероятно не трябва да се приемат като замаскирани или изопачени митове, а като ис-тории, в които повтарящи се модели митически събития се разиграват от човешки или получо-вешки герои. чрез ритуали и магия животът на земята и животът след смъртта на действител-ни египтяни е можел да бъде приспособен към митични събития. Как е ставало това изследват последните две глави.

150

Глава 9лИчноСТнИ МИТоВЕ: МИТъТ И ПоПулЯрнаТа рЕлИГИЯ

Mитовете са насочени основно към обще-ството като цяло, а не към конкретни личности. те отразяват по-скоро ценностите на цяла кул-тура, а не гледната точка на даден човек. При-вилегировани индивиди могат да измислят или изменят митове, но техният принос обикновено остава анонимен. Митовете често се обвързват с обреди, от които извлича полза цялото обще-ство или неговият лидер, какъвто е бил случаят и с пресъздаването на конфликта между Хор и Сет за утвърждаване на царската власт. в Дре-вен египет митовете е можело да бъдат използ-вани и по много личен начин, за да променят живота на определен човек.

Болните или нуждаещи се от закрила хора са били отъждествявани ритуално с божества, на-миращи се в подобна ситуация. лечители и сау (заклинатели на защитни магии) са увеличава-ли богатството от митове, като са комбинирали стандартни герои и ситуации като „бебе божест-во е отровено“ или „божество цери в замяна на силна дума“ и са ги използвали за определени цели. чрез тези заклинания страданията на от-делните хора са били преобразувани в случки

151

9. Закрилнически жезъл от хипопотамски бивни, принадлежащ на Господарката

на дома Сенеб

152

от войната между реда и хаоса. в някои писани заклинания са се използвали само основите на митове, докато в други всички подробности са били разкривани с помощта на оживени детай-ли и емоционални диалози. някои заклинания са били резюмирани във формата на нещо ви-димо. един подобен пример представлява жезъл от слонова кост от тива, направен през XVIII век пр.н.е., който сега се намира в Британския музей (фиг. 9). образите и текстът върху жезъла обвързват конкретна личност – „Господарката на дома“, Сенеб, със слънчевата митология. По-добен род жезли са били оръжия в магическата защитна система на уязвимите1.

МаГИчЕСКИ оръжИЯ

Предметите познати като апотропаични� же-зли или магически ножове, обикновено са били издялани от хипопотамски бивни – материал, за който се е вярвало, че ги изпълва със сила. жезълът на Сенеб има форма на пръчка за мята-не – оръжие, използвано за убиване или зашеме-тяване на диви птици, които са били определяни като създания на хаоса. апотропаичните жезли са били гравирани със свирепо изглеждащи фи-гури, които е можело да размахват ножове или факли. надписани екземпляри наричат тези об-

� апотропаичен – закрилящ от магия (Бел. прев.)

153

рази богове, борци или защитници. Според един надпис те идват през деня и през нощта да защи-тават. Почти всички надписани жезли са били направени за жени или деца. Същият вид фигу-ри украсяват наскоро изкопана тухла за ражда-не от абидос2. египтянките са се страхували от смърт при раждане, а процентът на смъртност при новородените е бил висок. основната цел на жезлите е била да закрилят бременни или кър-мещи жени и техните деца от неприятелски сили като демони, духове и чародейци.

Съдейки по похабеното или позакърпено със-тояние, някои жезли трябва да са били използ-вани многократно да призовават закрилници за живите. Други са били поставяни в гробници, за да упражняват своята предпазваща функция в живота след смъртта и да помогнат на прераж-дането на душата. жезълът на Сенеб изглежда е бил предназначен за обща употреба, преди да бъде добавен надпис на върха на една от фигу-рите, който го посвещава на нейната закрила (обратната страна в центъра).

Много от образите върху жезъла на Сенеб като слънчевия диск, слънчевото око, скара-бея (богът на зората), петнистите лъвове на хоризонта и двойния сфинкс, който пази входа и изхода на подземното царство, са свързани с прераждането на слънцето след опасното му пътешествие в царството на мрака. Както видя-хме в глава 8, съществува поредица от митове

154

за детето на слънцето, божествената му майка и божествата, които помагат за закрилата му от силите на злото. в жезлите „враговете на ра“ са представени само от отрязани глави, завързани пленници или змии, които са на прага да бъдат промушени, ухапани или размазани от божест-ва бойци като джуджето лъв аха (по-късно на-речен Бес). Същият принцип се среща върху Метерниховата стела, където бебето Хор е из-образено как души и тъпче опасните създания, които го заплашват (фиг. 2а).

женската фигура в близост до средата на жезъла на Сенеб (обратната среда) очевидно е богиня, тъй като държи в ръцете си анкх. ве-роятно изречено заклинание се е използвало да отъждестви Сенеб временно с тази богиня. едно заклинание за улесняване на раждането от Средното царство включва докторът и аку-шерките да декламират три пъти „Хатор е тази, която ще ражда“. върху тухлата за раждане от абидос човешката майка е изобразена с тюрко-азеносинята коса на богиня. Подобно на царя, Сенеб е можела да стане част от повтарящ се модел митически събития. нейното положение създава временна връзка между божественото и човешкото царство. това позволява на свръхес-тествени сили да се борят на страната на човеш-ката майка и бебето Ӝ сякаш се борят за божест-вена майка и нейното дете. раждането на това дете се е свързвало с дневното обновяване на

155

Космоса при изгрев слънце. чрез образите вър-ху жезъла съдбата на Космоса се е обвързвала със съдбата на Сенеб.

оБразИ И ИСТорИИ

въпреки че жезълът на Сенеб е с около 1400 години по-стар от Метерниховата стела, те спо-делят много от създанията закрилници като на-пример лъвските божества, богинята хипопо-там и богинята жаба (сравнете фиг. 2а–б и 9). образите върху Метерниховата стела са допъл-нени от разкази за конкретни божествени майка и дете – изида и Хор. в тези вградени истории великата богиня изида преживява проблемите на обикновена египтянка. тя е преследвана от тормозещи я роднини, принудена е да живее в бедност и се бори да получи справедливост в една система, в която доминират мъжете. в една история изида се обръща за помощ към жените от най-близкото село. Подобни версии вероятно са били разправяни от селските разказвачи на истории и те трябва да са се харесвали на жен-ската публика.

текстовете върху жезлите от хипопотамски бивни са кратки, но някои от образите могат да представят определени митеми. Павиан, държащ свещено око в ръцете си, е често срещан мотив при жезлите. Както видяхме в глава 8, този мо-тив символизира връщането на възстановеното

156

око на Хор или успокоеното слънчево око на ра от страна на тот. Котешките създания, изо-бразени на много жезли, може би представля-ват великата котка, която традиционно убива чудовището на хаоса апофис под едно дърво в Хелиопол или пък скитащата богиня на окото в нейното неумиротворено състояние. Брутални-те образи върху някои жезли на котки и лъвове, които поглъщат чуждоземци, могат да загатнат за мита за богинята на окото, която е изпратена от ра да унищожи злата част от човечеството.

изглежда много вероятно историите за таки-ва божества „борци“ да са били разказвани като част от ритуала за закрила, в който са били из-ползвани жезлите. жените и децата, нуждаещи се от закрила, са щели да бъдат по-уверени, ако са знаели нещо за съществата, извикани да ги закрилят. През по-голямата част от историята на египет подобни „бабешки деветини“ са щели да бъдат приемани като твърде нискоразредни, за да бъдат документирани писмено. вероятно това е причината джуджето бог Бес и богинята хипопотам таверет, които са били изобразява-ни често върху предмети от ежедневието, да се срещат рядко в египетската литература. трудно е да се прецени доколко обикновените египтяни са познавали митовете поради влиянието, което властта е упражнявала над религиозното изку-ство и език.

157

ПоПулЯрна рЕлИГИЯ

Съществували са строги правила за това какво може да се изобразява върху религиозни сгради и предмети, дори и върху тези, принад-лежащи на отделни личности. Постепенно огра-ниченията при правилата намаляват. През 3-ото хилядолетие пр.н.е. божествата са били изобра-зявани наред с царе, но почти никога с по-нисши хора. Гробниците от Старото царство са били украсявани с множество сцени от ежедневието, но в храмовете хората не са били показвани как почитат боговете. все пак обаче личните имена от Старото царство често са съдържали имена на божества (като нефер-сешем-ра – „Красиво е поведението на ра“), а надписи на гробници разкриват, че много мъже и жени от елита са служели през част от времето в храмове като жреци.

През Средното царство провинциалните губернатори, които също са работели от време на време като висши жреци, са изобразявали религиозни фестивали върху стените на свои-те гробници, но намесените божества са били представяни само чрез свещени предмети. тек-стовете на саркофазите, които са били използ-вани в някои елитни гробници от тази ера (вж. напр. фиг. 5), формират един от главните източ-ници на египетската митология. в края на Сред-ното царство и през втория преходен период

158

божествата започват да се появяват върху скъпи частни предмети като саркофази, посветени сте-ли и жезли от хипопотамски бивни. жезълът на Сенеб е особено интересен, тъй като наподобя-ва книга на подземното царство, сведена до два вида образи.

През новото царство става всеобщо прието живи хора да бъдат изобразявани как прина-сят дарове на божествени статуи или свещени животни, а мъртвите да бъдат показвани в при-съствието на богове от подземното царство. в египетския политеизъм всеки човек, без зна-чение възрастта, пола, статуса в обществото или работата му, е можел да открие страна на божественото, свързана с него. египетските ин-телектуалци са търсели начин да изразят отно-шенията между единствения бог творец и мно-гото други божества, но през повечето периоди почитането на един-единствен бог не се е при-емало за морално превъзхождащо. идеалният набожен египтянин е следвал етическия кодекс на маат и е почитал колкото се може повече бо-жества, като им е правил дарове, участвал е във фестивали, работел е през част от времето като жрец или жрица и е допринасял за поправката или строенето на светилища.

159

МИТъТ В дЕИр Ел-МЕдИна

Голяма част от познанията ни за популярната религия идва от Деир ел-Медина през новото царство – селото на строителите на царските гробници. в тази общност нивото на грамотност е било необичайно високо. известно е, че по-за-можните му членове са притежавали митически разкази, като например „Борбите между Хор и Сет“ (фиг. 7). някои рисунки на селяните из-глежда илюстрират басни, в които главните ге-рои са животни. тези рисунки са стотици годи-ни по-стари от най-ранните известни писмени версии на подобни творби.

Покрай работата си по царските гробници мъжете от Деир ел-Медина трябва да са се за-познали със съдържанието на „тайни“ книги на подземното царство, описващи загадъчното пъ-тешествие на бога слънце. това познание е било прилагано на практика. епичният митически образ на оцеляващата след атаките на змията апофис нощна лодка на ра е бил извикван от писмени заклинания, за да се справи с ухапва-ния от змии и скорпиони, които са били риск на работническия живот. най-сложното противо-отровно заклинание, намерено в Деир ел-Меди-на, включва „тайното име на ра“ – историята, в която изида отравя бога слънце и го изиграва да Ӝ предаде силата, която придружава познаване-то на истинското му име.

160

в Деир ел-Медина са били използвани кален-дари, основани на митове. те изглежда са били адаптирани от храмови календари, но са имали функция, подобна на тази на хороскопите. те са определяли дни или части от дни като щастливи или не в зависимост на това кое митическо съ-битие се е вярвало, че се е случило на този ден. Според „Календар Кайро“ 22-ият ден на първия месец от акхет (сезона на наводенията) е бил основният ден без късмет – денят, в който Хор се бие със Сет, изида уцелва Сет с харпун и Хор се разгневява на майка си. това са инциденти, описани с подробности в „Борбите между Хор и Сет“. Двадесет и шестият ден на третия ме-сец от акхет е бил щастливият ден, в който Хор и Сет се помиряват и черната земя е дадена на Хор, а червената земя – на Сет.

някои календари съдържат изненадващо кон-кретни предсказания. Запис в папирус „Салие IV“ за деня, в който е създаден енеадът (чрез сексуалната сила на атум) предупреждава, че роден на тази дата човек ще умре, докато прави секс. ако жителите на Деир ел-Медина са прие-мали тези календари твърде буквално, царските гробници никога няма да са били завършвани. те може да са били използвани като ориентир кога да се вземат магически предпазни мерки като например носенето на защитен амулет.

едно от предупрежденията е било срещу пътуване в деня на пиршеството, което „ра ус-

161

тройва, за да успокои Секхмет“. това е алюзия към историята, в която ра променя решението си, след като праща окото си във формата на бо-гинята лъв Секхмет да унищожи човечеството. Друго вероятно отнасяне към този мит се сре-ща върху стела, посветена от чертожник на име неферабу, който работи в Деир ел-Медина през XIII век пр.н.е3. тази плоча принадлежи към ти-па стели, известни като разкаятелни, тъй като те са надписани с молитви, които искат прошка от божество. в своя надпис неферабу признава, че е бил твърде неук и глупав, за да различи пра-вилното от грешното. той извършва престъпле-ние (не е конкретизирано) срещу местна боги-ня кобра, наречена Меретсегер. тя го наказва с нещастие, което, той твърди, е било толкова бо-лезнено, колкото раждането на дете. неферабу предупреждава останалите, че Меретсегер ще нападне съгрешилия като свирепа лъвица, но тя може да бъде умирена с молитви и дарове. Като човек неферабу се поставя във виновната част от хората, която заслужава да бъде наказана, но подобно на мита, творецът е милостив и отмъс-тителната богиня лъв се превръща в снизходи-телна богиня, приветлива като „сладък бриз в горещ ден“.

162

аМулЕТИ И БронзоВИ СКулПТурИ

Гърците и римляните често са използвали митологични сцени, за да украсяват светски предмети. По-голямата част от египетското из-куство е имало магическа или религиозна цел и митологичните мотиви са били прилагани ико-номично. През третия преходен период се уве-личават броят и видовете на нецарски предмети, които съдържат подобни мотиви. вероятно не е съвпадение фактът, че тази промяна настъпва във време, когато жречеството е било особено силно, а египет вече не е бил обединен под уп-равлението на силни царе.

Митологични сцени като отделянето на зе-мята от небето започват да се появяват върху лични погребални папируси и върху саркофази. амулетите във формата на божества се срещат по-често, а и най-сложните амулети на свеще-ното око датират от тази ера (вж. фиг. 8). някои видове амулети изобразяват сцени от митове ка-то например хвърлящият харпун Хор или изида и бебето Хор в гъсталак от папируси. висулка, направена за либийски вожд, който се устано-вява в Делтата на нил, изобразява бога слънце, за когото се грижат двете му дъщери – Хатор и Маат. надпис дава на слънчевото божество името „амон-ра-Хорахти“, който плава в небе-сата, за да закриля Шешонк4. Приемало се е, че великият слънчев цикъл се случва, за да спаси

163

един човешки живот, подобно на насърчаваното у християните вярване, че иисус Христос уми-ра лично за всеки един от тях.

През Късния и Гръко-римския период става обичайно по-богати личности да посвещават бронзови статуи на божества в храмове. някои от тези дарени бронзови скулптори са съдър-жали митически живи картини като например появяването на детето бог слънце от първичния лотос или събирането на огдоадата от твореца. не е много вероятно дарителите, плащали за те-зи бронзови скулптури, да изберат фигура или сцена, за която не са знаели нищо. един начин човек да се запознае с митовете е бил посещава-нето на храмови фестивали, които са включвали пресъздавания или рецитации на митове.

храМоВЕ И фЕСТИВалИ

Метерниховата стела и камъкът Шабако ни дават два примера за митологически текстове, които са били излагани на показ в храмове. раз-казите, втъкани в заклинанията върху Метерни-ховата стела, може да са били прочитани на глас на страдащи от ухапвания от змии и скорпиони, които са търсели изцеление в храма. разказът за сътворението в „Мемфиски богословски трак-тат“ може да е бил прочитан по време на цере-монии по откриване, както и на новогодишния фестивал, когато Космосът се е нуждаел от об-

164

новяване. не е ясно доколко подобни рецитации са били публични. нямало е конгрегация, ко-ято да стане свидетел на ежедневия ритуал по принасяне на дарове и възхвала, извършван във всеки египетски храм, тъй като във вътрешни-те части на храма е можело да влизат само хора в състояние на ритуална чистота. Достъпът до култовите статуи, в които се е считало, че живе-ят божества, е бил стесняван до царя и високо-поставените жреци и жрици.

По време на главните фестивали култови-ят образ може да е бил поставян в миниатюр-на лодка и занасян на места от комплекса, ко-ито са били достъпни за обществото или дори да е бил изпращан на посещение в друг храм. Фестивалът на Сокар – бог на регенерацията, е включвал влаченето на лодка светилище през гробището на Мемфис. По време на фестивала на Мин – божество, свързано със земеделско-то плодотворие, статуята на бога е посещавала зърнени полета и градини с марули. тези фес-тивали са предоставяли на местното население рядка възможност да се доближи до физическо проявление на божество. изглежда като част от празненствата на тълпата често са били разда-вани храна и напитки.

Сцени и надписи по стените на храма на Хор в едфу са били тълкувани като „тайнствена пиеса“ по темата за конфликта между Хор и Сет. някои от епизодите като уцелването с харпун на Сет

165

от страна на Хор изглежда са били разигравани на езерото на храма. на тълпата може да е била давана роля в пиесата. в много храмове е има-ло фестивал, който да отпразнува завръщането в египет на скитащата богиня на окото. рисунки по стените и скални надписи са документирали как хора са излизали в пустинята, за да помогнат за връщането на богинята вкъщи, както правят тот и Шу в мита. в историята за „Унищожението на човечеството“ ра отклонява богинята на окото от изтребването на останалата част от хората, ка-то я напива с бира, която е боядисана да прилича на кръв. Подражаването на богинята чрез голя-мо напиване изглежда е заемало основна част от фестивалите, които възхваляват Хатор, „Госпо-дарката на опиянението“. Предупреждението да не се пътува в деня на пиршеството, което ра устройва, за да превърне Секхмет в Хатор, веро-ятно е било разумно.

в Бубастис на Делтата на нил свирепата бо-гиня на окото/богинята лъв е била превърната във великодушна котка богиня на плодотвори-ето. Гръцкият историк Херодот (ок. 484–420 пр.н.е.) ни е оставил жив разказ за пиянството, създаването на музика и неприлично доброто настроение, които са били част от този фести-вал. той споменава, че идващите на фестивала по реката жени са вдигали дрехите си и са по-казвали гениталиите си на хората на брега – съ-щият жест, който Хатор използва в „Борбите

166

Каре 12

НяКОИ ХРАМОВИ ФЕСТИВАЛИ, СВЪРЗАНИ С МИТОВЕ

Фестивал Храм МитОпиянение Храмът

на Мут, Kарнак; Бубастис

Унищожението на чо-вечеството

Хойак Абидос и др.

Смъртта и възкресени-ето на Озирис

Опет Луксор Обединение на богиня-та на ръката и твореца/ царски мит за рожде-нието

Грънчарско колело Есна Сътворение на живота от Хнум

Завръщане Медамуд и др.

Завръщане на Отдале-чената богиня

Победа Едфу Триумф на Хор над Сет

Някои главни фестивали като например „Красивия фестивал на Уади“ в Тива не изглежда да е бил асоци-иран с някой мит. По време на този фестивал лодката светилище на Амон-Ра е посещавала западния бряг, за да се обедини с Хатор, Господарката на Некропола, и да вдъхне нов живот на мъртвите. История от папирус „Ван-дие“, в която смел дворянин доброволно влиза в царство-то на Хатор – царица на подземното царство, на мястото на своя цар, може да е била основана на отнасящ се до този фестивал мит, който не е оцелял като разказ.

167

между Хор и Сет“, за да извади ра от неговата апатия. тези обикновени египтянки са играели весело най-важната от всички роли на богини в митовете – тази на партньорката, която стиму-лира сътворението и обновяването на живота.

Херодот също така твърди, че египетските селянки са манифестирали около местните по-ля с фалическа кукла на озирис, за да накарат растенията да пораснат. най-задълбочените от всички египетски фестивали са били тези, които са претворявали смъртта, погребението и въз-кресението на озирис. Митологията на мърт-вите със своето централно място в египетската култура трябва да формира темата на последна-та ни глава.

168

Глава 10БлаГоСлоВИЯТа на МуМИЯТа: МИТолоГИЯТа на СМърТТа

Културата и митологията на Древна Гърция е вдъхновила всякакъв вид литературни про-изведения. Древен египет е вдъхновил най-ве-че истории на ужасите. Книгите и филмите за мумии, които оживяват, си играят с универсал-ния страх от мъртвите. те също така осигуря-ват безопасен начин за справяне с този страх. египетска история за духове, надписана върху чирепи (ок. 1200 пр.н.е.), може да е била използ-вана като част от заклинание за прогонване на немирни духове. историята разказва как смел висш жрец прекарва една нощ с ядосан дух на име небусемех. жрецът обещава да преобра-зи мизреното съществуване на небусемех, ка-то построи наново повредената му гробница и прави редовни приношения на духа му. в тази история мумията е тази, която трябва да получи нашето съчувствие. Древноегипетската мумия е била символ на смъртта и живота, на страха и надеждата. това се илюстрира най-добре от вид мумия модел, наречена зърнена мумия. тази на фиг. 10 е направена от речна кал – материал, който преди всичко е дал живот на египет.

йероглифът за легнала мумия се е използвал

169

10. Зърнена мумия от Късния период

170

в края на думи за спане и смърт, загатвайки, че и двете състояния може да са временни. йерогли-фът за изправена мумия е можело да бъде поста-вян в края на думи, означаващи трансформация, статуя или прилика. египетската мумия не е би-ла просто едно запазено тяло, тя е представля-вала преобразения образ на личността, което то някога е било. Покриването на мумията с благо-уханна смола или поставянето на златна маска върху лицето Ӝ са спомагали за превръщането на мумията в свръхестествено създание.

През много периоди от време мумиите и от двата пола са били отъждествявани с озирис – архетипната мумия на митологията. на мумии-те модели са били давани атрибутите на озирис или главата на сокол на друг бог на смъртта и регенерацията – Птах-Сокар-озирис. наша-та зърнена мумия от Късния период има лице, направено от зелен восък. Като владетел на подземното царство озирис обикновено е бил изобразяван със зелена или с черна кожа. тези цветове са се превърнали в символи на земедел-ското плодородие, но може първоначално да са изобразявали разложението.

в „Борбите между Хор и Сет“ озирис изтък-ва, че дори звездите умират и влизат в неговото царство. разказът е изпълнен със секс и насилие, но не нарушава табуто за описване на най-ужас-ната от всички митологически случки – убий-ството на озирис от брат му Сет. опитите на

171

Сет да унищожи или открадне тялото на озирис е можело да бъдат описвани подробно, нападе-нието, което превръща озирис в труп – не. в текстовете на пирамидите от Старото царство просто се казва, че озирис, владетелят на еги-пет, е „положен на една страна“. той или синът му се обръща към божествения трибунал. три-буналът отсъжда, че жалбата на озирис срещу Сет е оправдана. озирис е „изправен“, но съдба-та му е да стане владетел на подземното царство. Синът му Хор е този, който ще управлява жи-вите. въздадена е справедливост, но ужасът от ненавременната смърт не е отречен. в диалог от Книгата на мъртвите (заклинание 175) озирис се оплаква, че е принуден да живее на мрачно място, разделен от хората, които обича. творе-цът отвръща, че озирис е бил компенсиран, като му е била дадена власт над всички създания.

„Мемфиски богословски трактат“ наистина твърди, че озирис е бил удавен, но бързо про-дължава с разказа как изида изважда тялото му от водата. Химн от новото царство, в който озирис е представен като Цар на боговете, зася-га смъртта му повърхностно като прави неясни отнасяния към „делата на нарушителя“ (Сет). той се съсредоточава върху това как изида на-мира изгубеното тяло на озирис и временно го съживява, така че да може да зачене Хор. в този ред на мисли възкресението на озирис предста-влява ерекция, която е позволила на семето му

172

да започне процес на сътворение. такъв вид сек-суален символизъм за обновяването на живота е бил широко разпространен. в някои книги на подземното царство светлината на слънцето докарва ерекции на добродетелните мъртъвци. Зърнените мумии обикновено са били итифа-лични и пенисите на елитните мъртъвци като тутанкамон са били мумифицирани в изправе-на позиция.

в книгата си за изида и озирис гръцкият пи-сател Плутарх (ок. 46–126 сл.н.е.) съобщава за предание, според което пенисът е бил онази част от разчлененото тяло на озирис, която изида не успява да намери и затова тя трябва да напра-ви фалшив. Плутарх ни предоставя най-дълго-то съществуващо описание на убийството на озирис. той разказва как тифон (Сет) измамва озирис да се покатери в отворен саркофаг. Сар-кофагът бива затворен с разтопен метал и хвър-лен в нил. той е отнесен в Средиземно море и в крайна сметка е изхвърлен на брега в Библос, ливан. чудно дърво пораства, за да скрие сар-кофага. Царят на Библос нарежда дървото да се отсече и да се превърне в колона за двореца му. Скърбящата изида проследява саркофага до Библос. тя си намира работа в двореца като фризьорка и детегледачка, за да може да е бли-зо до убития си съпруг. накрая изида разкрива своята божественост на царя и царицата, които Ӝ дават саркофага, за да бъде върнат в египет.

173

там той е открит от Сет, който разкъсва тялото на озирис на парчета.

този разказ няма точно съответствие на египетски, но Плутарх може да е разчитал на местни предания и популярни истории. в Хера-клеопол, например, се е предполагало, че ба на мъртвия озирис се появява от свещено дърво. още в Средното царство се е казвало, че Собек е прекосил великата Зеленина (Средиземно мо-ре), за да търси тялото на озирис. начинът, по който изида е принудена да работи като слу-гиня, наподобява нейното окаяно положение в историите за детството на Хор, надписани вър-ху Метерниховата стела. във всички тези раз-кази изида е обрисувана като изпитваща болка, самота и страх за бъдещето, подобно на всяка човешка вдовица. тези емоции също са били из-разявани в поетични оплаквания, рецитирани или изпявани от жени, изпълняващи ролята на изида и сестра Ӝ нефтида на погребения и фес-тивали на озирис.

ПоГрЕБЕнИЯ И фЕСТИВалИ

в текстовете на пирамидите умрелите ца-ре биват „изправяни“ подобно на озирис. това отъждествяване със съдбата на озирис се раз-простира до такава степен сред елита, че в един момент човек е можел да се обърне към всеки мъртвец с думите „озирис така и така“. До но-

174

вото царство много елементи на балсамирането и погребалните ритуали започват да се обвърз-ват с мита за озирис чрез думи, жестове или образи. Казвало се е, че анубис е превърнал озирис в първата мумия, която е била закриля-на от магическите талисмани на тот. Сцени вър-ху погребални стели, саркофази или стени на гробищници показват как за умрелия се грижи фигура с главата на чакал на анубис. Поняко-га се оказва, че това е жрец, който носи маска на чакал, понякога се твърди, че фигурата е на самия бог. твърдяло се е, че „Книгите за диша-нето“, поставяни в гробниците от IV век пр.н.е. нататък, са били написани от изида и тот, за да ги използва озирис.

на погребалната процесия синът на загиналия или жрецът, който води погребението, е играел ролята на Хор, който вдъхва нов живот на баща си в подземното царство. Даровете, принасяни на мъртвия, са били сравнявани с животворното око на Хор, което съживява озирис. Двете пла-чещи жени, бдящи над мумията и придружава-щи кортежа, са били припознавани като „Двете хвърчила“ – изида и нефтида, които оплакват загиналия брат/съпруг. тези отъждествявания стават причина за въодушевени спорове дали тези ритуали са били замислени да съответ-стват на даден мит, или елементи от митове са били измисляни, за да бъдат обяснени архаични погребални ритуали. вероятно понякога пръв

175

се е появявал митът, а друг път – ритуалът, но този отговор не е приемлив за поддръжниците на противоположните школи, които са толкова трудно помирими, колкото Хор и Сет.

някои египтяни са си издигали ценотафи или погребални стели или са заравяли малки фигур-ки във формата на мумии във великото гроби-ще и поклоннически център на абидос. това е позволявало на духовете им да вземат участие в годишните фестивали на озирис, при които смъртта и възкресението му са били пресъзда-вани частично. надписите, оставени в абидос от царски чиновници от Средното царство, из-ясняват, че тълпите са участвали в символич-на битка. лодка светилище, съдържаща божия образ, е пътувала от двореца му (храма) до не-говия „гроб“ и обратно. По пътя озирис е бил атакуван от врагове, които е трябвало да бъдат отблъснати енергично. разкази за подобни фес-тивали от 1-ото хилядолетие пр.н.е. твърдят, че при подобни битки хора са били ранявани и до-ри убивани.

Към този период повечето главни храмове са имали в границите си „гроб“ на озирис, където местното простолюдие е можело да посвещава зърнени мумии или фигурки на бога, като ги е заравяло в миниатюрни гробници. Храмови тек-стове описват как богини правят фигурки във формата на мумии, за да помогнат магически на озирис да се изправи отново. истинските зърне-

176

ни мумии като онази от фиг. 10 са направени от кал или пясък, смесен със семена от ечемик или двузърнеста пшеница. тези мумии понякога са били заравяни в клисури на края на пустинята. Когато профучаващо наводнение или дъждовна буря ги е намокряло, семената са пораствали и от смъртта е пониквал живот.

Поне от Средното царство нататък смъртта и съживяването на озирис са били конкретно свързани с годишния цикъл на засаждане и жът-ва на хранителните посеви. Казвало се е, че от ребрата на тялото му е пониквал ечемик, а мага-ретата, които са тъпчели зърното с копитата си и са носели жито на гърбовете си, са били ох-улвани като създания на Сет. използването на меренето на око уеджат на житото се свързва с идеята, че посевите са поникнали от тялото на озирис, след като то е било съживено от преда-ването на окото на Хор. тъй като правените съ-ответно от зърно и ечемик хляб и бира са били основната храна на всички египтяни, съживява-нето на озирис е било важно за цялата нация.

от новото царство нататък озирисови лехи (дървени очертания на бога, запълнени с почва) и зърнени мумии също са били полагани в гроб-ници. Понякога те са били поливани по време на погребението, така че семената да поникнат след затварянето на гробницата. Подобен сим-волизъм е помагал на мъртвите хора да бъдат включени във великия цикъл на смъртта и съ-

177

живяването, който е обхващал всички същества и предмети. от мъртвите хора също така се е очаквало да играят активна роля в поддържане-то на цикъла, започнат от твореца.

ужаСно ГолЯМо ПрИКлючЕнИЕ

Питърпановото описание на смъртта като „ужасно голямо приключение“ е щяло да има смисъл в очите на всеки древен египтянин. Хо-ра като лекаря Гуа са очаквали да срещнат мно-го опасности в преходния период след смъртта. Като част от богатия елит той е можел да си позволи украсени и надписани погребални при-надлежности, които да му помогнат да се справи с тези опасности. Приемало се е, че подобно на божествата, мъртвите са имали различни про-явления, така че те са можели да присъстват на повече от едно място или да населяват повече от едно тяло по едно и също време. Докато му-мията на Гуа е лежала защитена в комплекта си от саркофази, птицеподобната му ба е пътувала през дуата. Гуа е имал карти, така че да може да следва пътя, който богът слънце е поемал в своето нощно пътешествие (фиг. 5), както и за-клинания, които да го преведат през демоните пазители и да склонят божествените лодкари да го отведат, където трябва.

Колекцията заклинания, известни като тек-стове на саркофазите, наподобява „ръководство

178

за най-лошите случаи“ за живота след смър-тта. Мъртвите са се страхували да не останат жадни и гладни, да не се загубят в мрака, да не бъдат нападнати от змии, да не бъдат изгорени от божествения огън, да не бъдат хванати и раз-членени от демони или да не бъдат принудени да ходят нагоре-надолу, ядейки екскременти и пиейки урина. Повечето от тези живо предста-вяни ужаси е можело да бъдат избегнати чрез разиграване на митологически роли. Починал човек като Гуа е можел да твърди, че връща загубеното око на Хор подобно на тот, че под-държа небето подобно на Шу или че отблъсква чудовището апофис от лодката на бога слънце подобно на Сет. Голямо разнообразие от сходни временни отъждествявания са били използвани, за да дадат на починалия силата или знанието, което се е смятяло, че ще му е нужно в дадена ситуация. Както боговете са успявали в своите божествени пътешествия, така е щял да успее и починалият.

До новото царство по-компактната колекция заклинания, известна като Книгата на мъртвите, заменя текстовете на саркофазите. в нея главна-та роля се отрежда на изпитанието на изправя-нето пред божествения трибунал. четиридесет и двамата съдии са седели в тронната зала на озирис – залата на Двойния Маат. Починалият е трябвало да изтърпи щателното разглеждане на живота му от страна на божествения трибу-

179

нал, както някога това се е случило и на озирис и Хор. След като мъртвият е обявявал своята невинност, неговото или нейното сърце е било измервано спрямо образа на Маат, богинята на истината. Приемало се е, че подобно на ра добродетелните хора носят Маат в сърцата си. Предвид това, че дори боговете са изпитвали за-труднения при получаването на справедливост, на мъртвите се е позволявало да използват ма-гия. върху гръдния кош на мумията е можело да бъде поставен скарабей, гравиран със заклина-ние, което да попречи на сърцето да съобщи за каквато и да е стаена злина. желаната присъда е била човек да бъде признат за невинен подобно на озирис някога. Както озирис, добродетелни-те мъртъвци не са можели да се завърнат към предишния си живот на земята. те е трябвало да приемат нови форми и да живеят в нови цар-ства.

КрайнИ наПраВлЕнИЯ

в текстовете на саркофазите починалият е можело да бъде представян как живее в Полето на тръстиката, където зърното достига гигант-ски размери, как получава всички хубави неща в Полето на приношенията, как обитава имени-ето на луната заедно с тот или как се присъе-динява към свитата на великата богиня Хатор. текст на саркофазите 1130 описва цял цикъл от

180

сътворението на света от „Господаря на всички“ до неговия край, когато творецът ще стане ед-но с „Бездейния“ (озирис). текстът завършва с обещанието, че всеки, който познава това за-клинание, ще съществува подобно на озирис в подземното царство и на ра на изток, без да бъ-де наранен от божествения огън. Почиването с озирис и пътуването с ра са били двете основни съдби на „оправданите“ мъртъвци.

ранно вярване, свързващо духовете на мърт-вите с околополярните звезди, загатва за страх от влизане в царството на озирис. тези звезди са били единствените, които не са залязвали периодично зад хоризонта и не са „почивали с озирис“. в „Борбите между Хор и Сет“ дворът на озирис е населен от ужасяващи пратеници на смъртта. озирис твърди, че Маат е била прину-дена да дойде и да живее при него, защото еги-пет се е бил покварил. от Старото царство до римския период могат да бъдат открити египет-ски текстове, които поставят ударение на това, че щастливият живот след смъртта зависи по-скоро от нравственото поведение, отколкото от възможността човек да си позволи най-добрата гробница и погребални принадлежности.

това се изтъква графично в история, създа-дена най-вероятно в края на 1-ото хилядолетие пр.н.е. тя разказва за принц на име Сетна, който наблюдава две погребални процесии – едната на богат мъж, който ще бъде погребан с най-до-

181

брото от всичко, а другата – на бедняк, който ще бъде захвърлен в пустинята без каквито и да е погребални принадлежности. Синът на Сетна използва магия и праща баща си в подземното царство, за да разбере той какви са съдбите на двамата мъже. Богатият мъж е признат за зъл и себичен и е осъден на вечни мъчения. За бедня-ка се отсъжда, че е водил добър живот. на него се дават всички погребални принадлежности на богатия мъж и те му помагат да се превърне в благословен дух в свитата на озирис.

С добиването на известност на тази нрав-ствена гледна точка за живота след смъртта двусмислеността около образите на озирис и изида в мита се разсейва. озирис се развива в добрия владетел – въплъщението на наранената невинност и крайната справедливост. изида се превръща в съвършената жена и майка, която се заема със задачата да спаси цялото човечество, както някога спасява мъжа и сина си от изчез-ване.

ВСИчКИ В Една лодКа

Ударението върху семейната лоялност в ми-товете за озирис, изида и Хор е показателно за начина, по който египтяните са мислили за сво-ите мъртъвци. всеки загинал човек е бил потен-циален акх – преобразен дух с полубожествени сили. Писма, предназначени за мъртъвци, изя-

182

сняват, че се е приемало, че отделните личности запазват своите индивидуалности и семейни връзки отвъд гроба. Пасажът в „Борбите меж-ду Хор и Сет“, в който мъртвият озирис помага на сина си да вземе трона, отразява начина, по който египтяните са очаквали техните мъртви роднини да използват силата и влиянието си, за да помогнат на членове от семейството.

от друга страна, фараонската култура е за-висела от това египтяните да поставят царя и страната пред семейната лоялност. в погребал-ните текстове, свързани с култа към слънцето, към мъртвите са се отнасяли като към част от по-голямото общество на египет и божестве-ния орден. Мъртвите хора са били разделяни на „врагове на ра“ и „отлични духове на ра“. вра-говете на ра се срещат в книгите на подземното царство върху стените на царските гробници обезглавени, изгорени или сварени живи.

в тези книги на подземното царство дори най-могъщите царе са играели само поддържа-щи роли (вж. каре 13). тяхната съдба след смър-тта се е включвала в съдбата на нощното слънце при пътуването му в неговата лодка по реката на подземното царство. обновяването на Космоса е зависело от екипажа на лодката на слънцето. едно от имената на тази лодка е било „лодка на милиони“. от Средното царство нататък мър-тъвците от нецарски произход са можели да се стремят да намерят място в този екипаж и да

183

Каре 13

КНИГИ НА ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВОТекстовете на пирамидите (от XXIV век пр.н.е. ната-

тък), Текстовете на саркофазите (от ок. XXII век пр.н.е. нататък) и Книгата на мъртвите (от XVI век пр.н.е. на-татък) представляват различни колекции погребални заклинания. Две копия никога не са били еднакви. Илю-стрираните Книги на подземното царство са съдържали завършени съчинения, концентрирани върху пътешест-вията на бога слънце. Основните Книги на подземното царство, записвани върху стените и таваните на царски-те гробници и върху ценотафи, включват:

Амдуат („Какво има в подземното царство“), XVI век пр.н.е. или по-рано

Богът слънце и екипажът му пътуват през дванадесе-тте часа на мрак.

Молебствие за Ра, XV век пр.н.е.Призоваване на 75-те форми на бога слънце в под-

земното царство.Книга на портите, XIV век пр.н.е. или по-раноБогът слънце, Сиа (съзидателна мисъл) и Хека (ма-

гия) пътешестват през дванадесетте порти на подземно-то царство.

Книги на нощта и деня, XIV век пр.н.е.Богът слънце и екипажът му пътуват през тялото на

богинята на небето Нут.Книга на пещерите, XIII век пр.н.е.Богът слънце пътешества през двандесетте пещери

на подземното царство, за да се обедини с Озирис.Книга на Земята, XIII век пр.н.е.Преобразяванията на бога слънце в подземното цар-

ство.

184

участват в жизненоважната работа на плаване и защитаване на лодката от здрач до зори. Съ-ществували са погребални заклинания за „Кач-ване на борда на лодката на ра“ и за „Ставане на най-бърз гребец на лодката на ра“. илюстрира-ни заклинания изобразяват как починали хора поемат ролята на могъщи божества като Сет и богинята на окото, за да убият чудовищата на хаоса, които заплашват лодката на слънцето. животът след смъртта се е превърнал във вечно пътешествие като буквално цялото човечество-то се е намирало в една и съща лодка.

Казвало се е, че светлината, която богът слън-це е разпръсквал при преминаването си през подземното царство, е съживявала мумиите на оправданите мъртъвци от подобното на сън със-тояние. За нещастие светлината е траяла само един час, но очевидно за мъртвите това време е изглеждало като цял живот, прекаран в Полето на тръстиките. Приемало се е за факт съществу-ването на няколко реалности, в които линията на времето е приемала различни измерения.

някои книги на подземното царство разкри-ват „тайното знание“, че ра и озирис, животът

Много от тези книги по-късно биват адаптирани за използване в нецарски стени на гробници, саркофази и погребални папируси. Някои от образите на подземното царство може да са повлияли раннохристиянските пред-стави за ада.

185

и смъртта, всъщност са били едно цяло. Двата бога са се обединявали в средата на нощта и цикълът на смъртта и съживяването е започвал отначало. Зората, красивият момент, възхваля-ван от предмети толкова разнообразни като ве-личествения обелиск „иглата на Клеопатра“ и жезъла на домакинята Сенеб, е щяла да донесе обновлението на живота.

186

Бележки

Глава 11. За повече информация относно обелиските вж.

Labib Habachi, The Obelisks of Egypt: Skyscrapers of the. Past (Cairo, 1984) и A. Noakes, Cleopatra’s Needles (London, 1962).

2. всички цитати са от A. H. Gardiner, �Hymns toA. H. Gardiner, �Hymns to Sobek in a Ramesseum Papyrus’, Revue d’Egyptologie 11, 1957: 43–56. въпреки презрителното си отноше-. въпреки презрителното си отноше-ние Гардинър е пионер преводач, който има много важен принос за изучаването на египетския мит.

Глава 2l. За историята на Метерниховата стела вж. N. E.

Scott в Bulletin of the Metropolitan Museum of Art, April 1951, стр. 201–17, а за текстовете, които съдър-жа, вж. C. E. Sander-Hansen, Die Textе der Metternich Stele (Copenhagen, 1956) и J. F. Borghouts, Ancient Egyptian Magical Texts (Leiden, 1978).

Глава 31. тази статуя (ном. 107) и други открития от храма на

Собек в Шумену са описани в J. Romano, The Luxor Museum of Ancient Egyptian Art (Cairo, 1979).

Глава 41. Пълен превод на английски на надписите може да

бъде намерен в M. Lichtheim, Ancient Egyptian Lit-Ancient Egyptian Lit-erature,, том 1, стр. 51–7.

187

2. K. Sethe в Das ‘Denkmal memphitischer Theologie’ der Schabakostein des Britischen Museums (Leipzig, 1928) и H. Junker в Die Göttеrlehre von Memphis (Berlin, 1940).

Глава 51. За повече информация относно саркофазите на Гуа

отидете на www.thebritishmuseum.ac.uk/compass.2. единственият пълен превод е J. Vandier, Le Papyrus

Jumilhac (Paris, 1961), но някои части са преведени в приложение към S. Tower Hollis, The Ancient Egyp-tian ‘Tale of Two Brothers’: The Oldest Fairy Tale in the World (Norman and London, 1990).

Глава 61. в Joseph Campbell, The Masks of God: Oriental My-

thology (New York, 1962), стр. 49–102.

Глава 71. За извадка от тези преводи вж. произведенията,

изброени в Допълнителна литература, както и S. A. Allam, �Legal Aspects in the „Contendings of Horus and Seth“’, в Studies in Pharaonic Religion and So-ciety in Honour of J. Gwyn Griffiths, ed. A. B. Lloyd (London, 1992), стр. 137–45; M. Broze, Mythe et ro-man en Égypte ancienne; Les aventures d’Horus et Seth dans le papyrus Chester Beatty I (Leuven, 1996); F. Junge, �Mythos und Literarizität. Die Geschichte vom Streit der Götter Horus und Seth’, в Quaerentes Scientiam: Festgabe für Wohlfhart Westendorf, ed. H. Behlmer (Göttingen, 1994), стр. 83–101; J. Spie-gel, Die Erzählung vom Streite des Horus und Seth in Pap. Beatty I als Literaturwerk (Glückstadt, 1937);

188

D.Sweeney, �Gender and Conversational Tactics in The Contendings of Horus and Seth’, Journal of Egyptian Archaeology, 88 (2002): 141–62.

2. в W. K. Simpson (ed.), The Literature of Ancient Egypt (New Haven and London, 1972), стр. 108.

3. Скални рисунки и надписи са публикувани в J. C. Darnell, Theban Desert Road Survey in the Egyptian Desert (Chicago, 2002).

4. U. Verhoeven, �Eine historischer „Sitz in Leben“ für den Erzählung von Horus und Seth des Papyrus Che-ster Beatty I’, in Wege öffnen. Festschrift für Rolf Grundlah, ed. M. Schade-Busch (Wiesbaden, 1996), стр. 361–3.

Глава 91. За повече информация относно жезлите и как са

били използвани вж. F. Legge, �The Magic Ivories of the Middle Empire’, Proceedings of the Society for Biblical Archaeology, May 1905: 130–52; и G. Pinch, Magic in Ancient Egypt (London, 1994).

2. тухлите са били използвани да повдигнат и поддър-жат жената по време на раждане. вж. J. Wegner, �A decorated birth-brick from South Abydos’, Egyptian Archaeology, 21, autumn 2002: 3–4.

3. Стелата на неферабу и няколко други текста от Де-ир ел-Медина, споменати в този текст, са преведени от A. G. McDowell в Village Life in Ancient Egypt: Laundry Lists and Love Songs (New York, 1999).

4. тази скъпоценност е била погребана заедно с цар Шешонк II в танис. вж. F. Tiradritti (ed.),F. Tiradritti (ed.), The Cairo Museum Masterpieces of Egyptian Art (London, 1998),1998), стр. 330, 332–3.

189

Глава 101. За повече информация относто зърнените мумии ии и

свързани с тях предмети, вж. M. Raven, �Corn mum-mies’, Oudheidkundige Mededelingen uit het Rijks-museum te Leiden, 63, 1982: 7–38; и A. M. J. Tooley, �Osiris Bricks’, Journal of Egyptian Archaeology, 82, 1996: 167–79.

190

допълнителна литература

Преводи на египетски митовеПреводи на английски на повечето митове, споме-

нати в тази книга, могат да бъдат намерени в следните антологии: M. Lichtheim,M. Lichtheim, Ancient Egyptian Literature, vols. I–III (Berkeley, 1973–80); R. B. Parkinson, The Tale of Sinuhe and Other Ancient Egyptian Poems 1940–1640 bc (Oxford, 1997); J. B. Pritchard (ed.), Ancient Near East-ern Texts Relating to the. Old Testament (Princeton, 1950, 1955); и W. K. Simpson (ed.), The Literature of Ancient Egypt (New Haven and London, 1972).

Преводи на погребални източници за митовете включват: T. G. Allen, The Book of the Dead or the Book of Going Forth by Day (Chicago, 1974); R. O. Faulkner, The Ancient Egyptian Pyramid Texts (Warminster, n.d.), и The Ancient Egyptian Coffin Texts, vols. I–III (Warminster, 1973–8); а за Книгите за подземното царство, A. Pian-koff, The Tomb of Ramesses VI, vols. I–II (New York, 1954). има подробен списък на преводи на основните митологични текстове в G. Pinch, Handbook of Egyptian Mythology (Santa Barbara, 2002), стр. 233–8.

основни справкиЗа обща дискусия относно египетските митове, вж. J.J.

Baines, �Egyptian Myth and Discourse: Myth, Gods, and the Early Written and Iconographic Record’, Jour-nal of Near Eastern Studies, 50, 1991: 81–105; J. van Dijk, �Myth and Mythmaking in Ancient Egypt’, in J. M. Sasson (ed.),

Civilizations of the Ancient Near Еast, vol. III (New York, 1995), стр.1697–1709; K. Goebs, �A Functional Ap-

191

proach to Egyptian Myth and Mythemes“, Journal of Ancient Near Eastern Religions, 2, 2002: 27–55; и G. Hart, Egyptian Myths (London, 1990).

Глава 1E. Hornung, The Secret Lore of Egypt: Its Impact on the

West, tr. D. Lorton (Ithaca and London, 2001). E. Iversen, The Myth of Egypt, and its Hieroglyphs in Eu-

ropean Tradition (Princeton, 1993).R. Parkinson, Cracking Codes: The Rosetta Stone and De-

cipherment (London 1999).

Глава 2J. P. Allen, Middle Egyptian: An introduction to the Lan-

guage and Culture of Hieroglyphs (Cambridge, 2000).A. Loprieno (ed.), Ancient Egyptian Literature: History

and Forms (Leiden and New York, 1996). P. Wilson, Sacred Signs: Hieroglyphs in Ancient Egypt

(Oxford, 2003).

Глава 3J. Assmann, The Search for God in Ancient Egypt, tr. D.

Lorton (Ithaca, 2001). J. Baines, �Egyptian Deities in Context: Multiplicity, Unity

and the Problem of Change’, in One God or Many, ed. B. Nevling Porter (Casco Bay, 2000), pp. 9–78.

E. Hornung, Conceptions of God in Ancient Egypt: The One and. the Many, tr. J. Baines (Ithaca, 1982).

D. Meeks and C. Favard-Meeks, Daily Life of the Egyptian Gods, tr.

G. M. Goshgarian (London and Ithaca, 1996). R. H. Wilkinson, The Complete Gods and Goddesses of

Ancient Egypt (London, 2003).

192

Глава 4J. P. Allen, Genesis in Egypt (San Antonio, 1995).L. Lesko, �Ancient Egyptian Cosmogonies and Cosmology’,

в Religion in Ancient Egypt: Gods, Myths and Personal Practice,, ed. R Shafer (Ithaca and London, 1991).

M. Smith, On the Primeval Ocean (Copenhagen, 2002).

Глава 5J. Baines and J. Malek, Atlas of Ancient Egypt (New York,

2000). R. Friedman (ed.), Egypt and Nubia: Gifts of the Desert

(London, 2002).J. F. Richards, �Conceptual Landscapes in the Egyptian

Nile Valley’, in Archaeology of Landscape: Contem-porary Perspectives, eds. W. Ashmore and B. Knapp (Oxford, 1999), стр. 83–100.

P. Vernus, �The World Order’, в неговото The Gods of Ancient Egypt (London and New York, 1998), стр. 65–100.

Глава 6L. Bell, Mythology and Iconography of Divine Kingship in

Ancient Egypt (Chicago, 1994).H. Frankfort, Kingship and the Gods (Chicago, 1948). D. O’Connor and D. P. Silverman (eds.), Ancient Egyptian

Kingship (Leiden, 1995).

Глава 7A. H. Gardiner, The Library of A. Chester Beatty: Descrip-

tion of a Hieratic Papyrus with a Mythological Story, Love Songs, and Other Miscellaneous Texts (London, 1931).

J. W. Griffiths, The Conflict of Horus and Seth from Egyp-tian and Classical Sources (Liverpool, 1960).

193

R. Oden, �The Contendings of Horus and Seth (Chester Beatty Papyrus no. l): A Structural Analysis’, History of Religions, 18/4, 1979: 352–69.

H. te Velde, �Relations and Conflicts Between Egyptian Gods: Particularly in the Divine Ennead’ in Struggles of Gods, ed.

H. G. Keppenberg (New York, 1984), стр. 239–57.

Глава 8е. Hornung, �Time and Eternity’, tr. E. Bredeck, в Idea

Into Image: Essays on Ancient Egyptian Thought (Princeton, 1992), стр. 57–71.

H. te Velde, �Seth and the Eye of Horus’, в неговото Seth, God of Confusion: A Study of his Role in Egyptian Mythology and Religion (Leiden, 1977), стр. 46–52.

Глава 9J. Baines, �Practical Religion and Piety’, Journal of Egyp-

tian Archaeology, 73, 1987: 79–98.L. H. Lesko (ed.), Pharaoh’s Workers: The Villagers of

Deir El Medina (Ithaca and London, 1994).S. El-Sabban, Temple Festival Calendars of Ancient, Egypt

(Trowbridge, 2000).

Глава 10E. Hornung, Ancient Egyptian Books of the Afterlife, tr. D.

Lorton (Ithaca, 199.9).S. Ikram and A. Dodson, The Mummy in Ancient Egypt:

Equipping the Dead for Eternity (London, 1998).S. Quirke and W. Forman, Hieroglyphs and the Afterlife

(London, 1996). J. H. Taylor, Death and the Afterlife in Ancient Egypt (London, 2001).

194

хронологична линия

(всички дати до VII век пр.н.е. са приблизителни)

Прединастичен период, 5000–3200 пр.н.е.Скални рисунки Заселване на Долината на река нилиздигане на горноегипетските царе

Протодинастичен период, 3200–3100 пр.н.е. (династия 0)

Създаване на йероглифското писмо обединение на египет и основаване на Мемфис (Ди-

настия 0)

ранен династичен период, 3100–2686 пр.н.е. (династии 1–3)

Първи свързани текстове с йероглифи

Старо царство, 2686–2181 пр.н.е. (династии 3–6)Масивни царски пирамиди, построени в Гиза и Са-

хара(Династии 3–4)Построени слънчеви храмове (Династия 5)Пирамидалните текстове, надписани във вътреш-

ността на пирамидите (Династии 5–6)

Първи преходен период, 2181–2055 пр.н.е. (династии 7–11)

египет разделен на два воюващи региона

195

текстовете на саркофазите се използват при погре-бение на регионалния елит

Средно царство, 2055–1650 пр.н.е. (династии 11–13)

египет, обединен повторно от небхепетре Ментухо-теп (Династия 11); египет се превръща в основна сила в Близкия изток (Династия 12); Златна ера на египетската литература; първи оцелели ис-тории и текстове на инструкциите, написани на йератски

Ключови предмети: Саркофаг на Гуа и жезъл на Се-неб.

Втори преходен период, 1650–1550 пр.н.е. (династии 13–17)

египет е разделен след чужди нахлуванияПърви копия на Книгата на мъртвите (Династия 17)

ново царство, 1550–1069 пр.н.е. (династии 18–20)

египет, обединен отново и печели империя в Близ-кия изток (Династия 18)

Повечето култови храмове, построени наново. из-дигане на храма на амон в Карнак (Династии 18–20)

атон за кратко заменя всички други божества по време на амарнския период. Политеизмът, въз-становен при тутанкамон (късната Династия 18)

Дълго и благополучно царуване на рамзес II (Динас-тия 19); Книги на подземното царство украсяват

196

царски гробници в Долината на царете (Динас-тии 18–20)

Митични и свързани с мита разкази, написани на късноегипетски (Династии 19–20)

Ключови предмети: иглата на Клеопатра (обелиск на тутмос III), статуя на аменхотеп III и Собек-ра, статуя на харпуниста тутанкамон и папирус честър Бийти I.

Трети преходен период, 1069–747 пр.н.е. (династии 21–25)

египет е разделян честоЦаре от либийски произход управляват от Делтата

(Династии 21–23) родствена династия висши жреци от Карнак господ-

стват над Юга (Династия 21–23) нашествие на нубийски владетелиKлючове предмети: амулети на свещеното око

Късен период, 747–332 пр.н.е. (династии 25–30, Първи и Втори персийски период)

египет, обединен отново под нубийска династия (Династия 25)

нубийците, изгонени от асирийско нашествиеегипетска династия от Саис поема контрола (Динас-

тия 26)Демотическата литература процъфтяваПерсийците завладяват египетегипетските водачи се борят за независимост (Ди-

настии 27–30)Персийците повторно завладяват египетПърви оцелели колекции местни митове

197

Ключови предмети: Камъкът Шабако, зърнена му-мия и Метерниховата стела

Гръко-римски период, 332 пр.н.е. – 395 сл.н.е. (Македонска и Птолемейска династии, римски период)

Персийската империя, завладяна от александър ве-лики. основаване на александрия

Генерал Птолемей поема контрола над египет по вре-ме на разпадането на империята на александър

Семейството на Птолемей управлява от алексан-дрия и построява отново повечето главни египет-ски храмове.

Митове се надписват по стените на храмоветеКлеопатра VII и синът Ӝ Цезарион (Птолемей XV),

победени от август. египет става част от римска-та империя (30 пр.н.е.)

Херметика е създаденаегипет постепенно приема християнствоторазвитие на коптския език и литература

Византийски (Коптски) период, 395–640 сл.н.е.египет става част от византийската империяостаналите езически храмове са затворени; Знание-

то как се правят йероглифи се изгубва; арабите нахлуват в египет

арабски период, 640 сл.н.е. до наши дни

198

речник

египетските думи са в курсив.акх: преобразен мъртъв човек с полубожествени

силианк: символът на животабa: подвижно проявление на мъртъв човек или бо-

жество, изобразено като птица с човешка главаделта: северната част на египет, където нил се раз-

деля, преди да стигне моретодуат: подземното царство или вътрешно небе; цар-

ството на мъртвитеенеад: група от девет божества, които могат да бъ-

дат наредени по поколения; съвет на божестваисфет: злата страна на хаосаитифалично: изобразено с изправен полов член,

често с преувеличена големинайероглиф: гръцки термин, означаващ свещена рез-

ба, използван за отделни символи в картинното писмо

ка: поддържащ дух на човек или божествокипус (мн.ч. кипи): магическа стела с образа на бо-

жествено дете, което побеждава опасни създанияКниги на подземното царство: илюстрирани тек-

стове, които записват пътешествията на бога слънце, срещани главно по стените на царски гробници

космогония: история на корените и развитието на вселената

199

маат: истина, справедливост, равновесие и божест-веният ред

ном: aдминистративна област или провинция в египетaдминистративна област или провинция в египетдминистративна област или провинция в египетнун: първичният океан; състояние на воден хаосогдоада: група първични божества, обикновено

осем на бройпапирус: хартия, направена от стъблата на папирус,

или свитък, направен от тази хартияпотоп: наводнението, причинено от годишното по-

вишение на нивото на река нилпървична могила: първата земя, която се издига

над първичните води при сътворениетоскарабей: образ на торен бръмбар; символ на Хер-

пи, бог на зората слънчева кора: лодката на бога слънце, известна

също като лодката на милионитестела: плоска плоча с надиси и/или образи, основно

поставяна в гробници или храмовесъзвездие: божества, които образуват фиксирана

група в конкретен контекстуеджат (уаджет, уджат): възстановеното око на

бог Хор; символ на съживяването и целокупносттауреус:: образ на богинята кобра, която защитава царяфараон: термин, използван за египетския цар; бук-

вално означава „велика къща“ (двореца)„велика къща“ (двореца)велика къща“ (двореца) херметика: текстовете, създадени в гръко-римския

период на египет, които претендират да са тайни-те учения на бог Хермес трисмегистус

шабти (ушабти): магическа фигурка, която играе ролята на заместник на починалия човек

джералдин ПинчЕГИПЕТСКИЯТ МИТ

Кратко въведение

Редакториван ГранитСКи

Графичен дизайн и корицаПетър ДоБрев

КоректоревГениЯ влаДинова

издателство „ЗаХарий СтоЯнов“www.zstoyanov.com

office@zstoyanov.com

Формат 32/70/90Печатни коли 12,5

ПечатПК „ДиМитър БлаГоев“ ооД