ЕДУАРД КАЛЪПОВ

КАКДА ПОСТРОИШ КЪЩА,ДА НАПРАВИШ РЕМОНТ БЕЗ ДА ТЕ ОШУШКАТ,БЕЗ ДА ТЕ ОЩАВЯТ

ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА" СОФИЯ, 2007

УДК 69

Тази книга безспорно ще повиши шансовете ви за успех на строителното полесражение. Не всички препоръки ще можете да спазите, не всички битки ще

2

успеете да спечелите, не всички клопки ще съумеете да избегнете, защото срещу вас е противник, не по-малко подготвен да ви противодейства. Но достатъчно е да избегнете един-единствен капан, посочен от препатилия автор, да предотвратите един-единствен проблем, следвайки съветите му, да спечелите един-единствен спор с помощта на новите практически знания, и книгата ще се е изплатила многократно, спестявайки ви нерви и излишни разходи.

Плюс незаменимите практически съвети, ще изпитате и удоволствието от четенето на тази ироничносаркастична сага - горчива, поучителна и истинска.

Първо издание, трета допечатка ISBN 9789540305981

© Едуард Александров Калъпов, 2000

© Любомир Михайлов, корица и илюстрации, 2000

© Издателство "Техника" ООД, графично оформление, 2000

Съдържание

УВОД: АПОКАЛИПСИС И АРМАГЕДОН ЩЕ ТЕ ЯХНАТ КАТО КОН ..........7Глава 1. Какво и защо ти трябва да строиш - да би мирно седяло, не би дръвце гризнало...............................................................................................13Какво точно искаш....................................................................................................13На кого да се довериш...............................................................................................14Глава 2. Как да купиш парцел като професионалист и да не станеш падащпарашутист.................................................................................................................16

3

Малко теория.............................................................................................................16Какво да гледаш.........................................................................................................17Глава 3. Проектът - знай какво искаш, за да не ти набутат каквото те искат......25Формулиране на задачата.........................................................................................26Архитектът………………………….........................................................................28Конструкторът ..........................................................................................................35Глава 4. Законови съображения, за да нямаш съжаления .................................... 41Глава 5. Твоят единствен потенциален съюзник, и то зависи .............................44Глава 6. Закупуване на материали - купувай си сам, за да ти останатпари за купуване........................................................................................................46Материали за груб строеж........................................................................................64Доставчици (таф-чици).............................................................................................52Пазарлъкът.................................................................................................................53Глава 7. Термо-, хидро- и звукоизолации - трите твои основни цели..................54Термоизолация...........................................................................................................55Хидроизолация..........................................................................................................59Звукоизолация............................................................................................................65Глава 8. Груб строеж - голям болеж........................................................................66Подготовка.................................................................................................................66Изкоп и вертикална планировка..............................................................................69Основи........................................................................................................................73Нулев цикъл...............................................................................................................75Горни етажи...............................................................................................................77Покрив.......................................................................................................................80Глава 9. Майстори (вай-що-стори) .........................................................................84Как да си търсиш майстор........................................................................................85Пазарлъкът.................................................................................................................98Контрол.....................................................................................................................101Глава 10. Проектанти (проклет-анти) - книжни плъхове....................................105Глава 11. Експерти по инсталациите - задръж си овациите................................107Глава 12. Предприемачът (прецаквачът) - твоят най-опасен враг! ...................110Глава 13. Държавният служител, твоят мъчител..................................................113Глава 14. Общаци (мързелаци................................................................................116Глава 15. Арматуристът (аман-туристът) .............................................................119Инструменти............................................................................................................120Контрол.....................................................................................................................120Пазарлъкът...............................................................................................................120Глава 16. Бетонджията (бедство-нджията)...........................................................121Контрол.....................................................................................................................121Пазарлъкът...............................................................................................................128Глава 17. Бояджията (беля-джията) ......................................................................128Инструменти............................................................................................................128Малко теория...........................................................................................................132Контрол.....................................................................................................................134Пазарлъкът...............................................................................................................134

4

Глава 18. Водопроводчикът (водо-проблем-чикът).............................................135Водопровод..............................................................................................................135Инструменти............................................................................................................136Контрол.....................................................................................................................138Нови технологии......................................................................................................143Канализация.............................................................................................................145Инструменти............................................................................................................145Контрол.....................................................................................................................146Пазарлъкът...............................................................................................................149Глава 19. Електричарят (елетрикчарят) ................................................................149Инструменти............................................................................................................149Контрол.....................................................................................................................150Пазарлъкът...............................................................................................................158Глава 20. Железарят (жалъкзарят) ........................................................................159Инструменти............................................................................................................160Контрол.....................................................................................................................161Пазарлъкът...............................................................................................................164Глава 21. Замазкаджията (заплескаджията) .........................................................165Инструменти............................................................................................................165Контрол.....................................................................................................................166Пазарлъкът...............................................................................................................169Глава 22. Зидарят (зледарят) .................................................................................169Инструменти............................................................................................................169Контрол.....................................................................................................................170Пазарлъкът...............................................................................................................176Глава 23. Каменарят (каментарят) ........................................................................177Инструменти............................................................................................................178Контрол.....................................................................................................................178Пазарлъкът...............................................................................................................188Глава 24. Кофражистът (кофтижистът) ................................................................188Инструменти............................................................................................................189Контрол.....................................................................................................................190Пазарлъкът...............................................................................................................192Глава 25. Мазачът (мърлячът) ...............................................................................193Инструменти............................................................................................................193Контрол.....................................................................................................................193Пазарлъкът...............................................................................................................200Глава 26. Парнаджията (простаджията) ...............................................................201Инструменти............................................................................................................203Контрол.....................................................................................................................203Пазарлъкът...............................................................................................................206Глава 27. Фаянсаджията (фарсаджията) ...............................................................207Инструменти............................................................................................................208Контрол.....................................................................................................................209Пазарлъкът...............................................................................................................213

5

Глава 28. Шофьорът (шашмьорът) и другите машинисти..................................213Контрол.....................................................................................................................214Пазарлъкът...............................................................................................................218ПОСЛЕСЛОВ...........................................................................................................219ТОМ ВТОРИ (в процес на писане)........................................................................ ....

6

Увод: Aпокалипсис и Aрмагедон ще те яхнат като кон

Добре дошъл в ада на строителния бизнес, драги читателю! Аз също като теб имах мечта да построя собствена къща, мой дом, моя крепост..., и то в България..., и то със собствените си сили и възможности. Но през какви перипетии трябваше да премина!!! Колко препатих!!! Много пъти се озовавах пред прага на провала и горчивото отчаяние, много пъти имах нужда от морал-на подкрепа и технически съвет, но не намерих нужното в книжарниците и не го чух от устата на тези, които са вътре в играта. Затова реших, незнайни колега, не само да споделя с теб мъдрите поуки, до които стигнах сам толкова трудно, но и да охладя огъня на твоите парещи рани. Признавам, че желая също и да споделя собствените си мъки с душа съзаклятна. Та нали споделената мъка е половин мъка. Може и на двамата да ни олекне малко, като знаем, че се возим в едно и също влакче - влакчето на ужасите.

Вярно - има много други книги, написани по този въпрос. Аз понакупих и изпрочетох доста от тях. Препоръчвам ти горещо и ти така да постъпиш, за да добиеш основна техническа грамотност, без която си загубен. Те всичките ми бяха полезни в различна степен и в различни ситуации, но въпреки това не успях да се предпазя от безбройните капани, заложени по този труден и трън-лив път. Не претендирам, че това, което имам да кажа, ще ти помогне да се справиш с всички възможни трудности, които те чакат, защото те са безброй, но смея да твърдя, че много от съветите ми ще отърват кожицата ти от дълбоки рани.

Моята книга ще ти помогне в две основни направления. Първо, ще те запознае с "човешкия" елемент на бизнеса (по-нататък ще обясня какво имам предвид). Второ, ще ти предложи нещо като глобален план на действие, което е много важно за бъдещия ти успех.

След като написах няколко глави от книгата, осъзнах и още нещо. Всъщност в нея се преплитат три замисъла. Първият има за цел да ти даде практически знания за бизнеса. Вторият разкрива елементи от моя собствен опит, както и на някои близки, познати и не толкова познати. По този начин аз успявам да онагледя много от темите в книгата. Това позволява тя да се чете и като хумористичен роман, а не само като сух справочник от факти и препоръки. Третият се получи от само себе си. Оказа се, че книгата е един вид философско-иронична хроника за манталитета на нашето общество и по-специално, за българската интерпретация на новите за българина понятия като свобода на инициативата, демокрация и частен (честен?) бизнес.

Колкото пъти препрочитах някои написани глави, толкова пъти се сещах за нашия велик литературен гигант Алеко Константинов. Чудно е колко малко неща са се променили в съзнанието и поведението на българина оттогава досега. През голяма част от строителната си дейност аз постоянно се чувствах заобиколен отвсякъде от байганьовци, още по-пошли и по-безскрупулни от

7

самия оригинал. Докато Алеко Константинов е успял майсторски да изрисува портрета на тогавашния новозабогатял и алчен за пари от всякакъв произход българин, и то от едно пътуване на един измислен човек, в моята книга аз говоря за конкретни и реални личности и фирми, за конкретни и реални ситуации, които описват днешния новобогаташ и псевдобизнесмен като не по-малко жалък и смехотворен Бай Ганьо, лишен изцяло от най-ценните човешки качества: достойнство, самоуважение, респект към другите, към закона и към общоприетата човешка етика. Съжалявам, че Алеко Константинов не е жив днес, за да опише, по-пикантно и по-впечатляващо от мен, нашата де факто абсурдна бизнес среда и хората, които лесно и безпрепятствено преуспяват в нея. Ще цитирам любимата ми фраза от книгата на Алеко: "...и едните и другите са маскари...", а пък ти, читателю, сам се сещай за какво намеквам.

Главите и отделните теми в тях са подредени хронологически, с изключение на раздела за тайните на занаята - майсторите там съм подредил по азбучен ред, за да ти бъде по-лесно да ги намираш в съдържанието, тъй като списъкът им е доста дълъг. Така ще можеш да ползваш книгата като наръчник - от паметния ден на твоето гибелно решение да започнеш да строиш до победоносния ден, когато ще прережеш червената лента, ще отвориш шампанското и ще извикаш с пълен и възторжен глас: "Ето, врагове омразни, напук на всички вас, аз все пак успях!"

За кого написах тази книгаЗа теб, начинаещи и безстрашни строителю на първа къща, вила или

апартамент. За теб, злочести страдалецо, изправен пред неизвестността дори на малкото ремонтче на тавана. За теб, изтормозения мъченик, който в положение на неизбежна отбрана и крайна необходимост видя лъч надежда на корицата на книгата и спонтанно посегна към нея, с трепетна ръка я отвори и жадно и трескаво потърси капчицата помощ и съчувствие в океана на безнадеждието.

Да, отдавна съм разбрал и усетил твоята нужда от подкрепа, защото и аз я търсих дълги и мъчителни години наред, докато строях стоически. Събирах старателно, в продължение на много терзателни години, капка по капка, необходимата информация за оцеляване, изпробвах в състояние на безизходица всякакви методи и препоръки, отсявах несполуките и скатавах ценните поуки в тази скромна книга, която ти предлагам сега на теб, драги читателю. Приеми я като оскъдна освежаваща глътка съпричастие към твоята смела и непосилна мечта да имаш удобен и приятен дом. Намажи с мехлема на надеждата крехкия си оптимизъм и се устреми като ястреб млад към мечтите си прекрасни.

Вярвам, че и за много други като теб, които вече са се подвизавали на строителното полесражение и имат по някой и друг зараснал белег от тежки рани на гърбината си, тази книга ще е от полза, най-малкото за да сверят часовника си с друг доказан ветеран, печелил и губил битки на това поприще.

Защо написах тази книгаЩе отговоря с всеизвестната, леко подправена от мен българска поговорка

"Не питай учило, ами патило". Когато започнах строежа, нямах никаква

8

представа кое е първо, кое е второ, просто нямах план на действие. Нямах също и грам понятие какво ме очаква в тази страна и по-специално, в този бизнес. Тогава бях на 39 години. Живял съм на Запад 20 години, нали разбираш, в нормалния свят, и имах голямо самочувствие. Бях си изградил завидна репутация като компютърен специалист. Последните седем години, преди да се върна в родината си, живеех преуспяващо в Ню-Йорк, където често си тананиках песента на Франк Синатра "Ако успееш в Ню Йорк, ще успееш навсякъде". Явно Франки никога не е бил в България. Аз не познавах нито страната си, нито хората, които я обитават, нито имах подходящия манталитет. Не подозирах, че отивам на война! Наивно вярвах, че след като имам средства, желание и време, проблеми няма да има. Ха, това се оказа илюзия, каквато и самият Астор не би могъл да сътвори! Нещата, които преживях покрай строежа на мечтаната къща, понякога ме шокираха, а понякога ги възприемах като абсурдни анекдоти.

Тогава ме осени идеята, ако някога успея да построя тази къща, която аз наричам моя Храм на волята и издръжливостта, да взема да напиша тази книга. Сигурен съм, че на Запад биха я приели като сборник от вицове, а не като документален справочник по антибизнес. Затова, българино, ти може да си кален в тези неща, може гърбината ти да е яка като на стогодишен дъб, но бъди предупреден, че те чака върла конфронтация. Неслучайно е излязла известната българска поговорка "Да не дава Господ майстор да ти влезе в къщата". Затова прочети тази книжка, приятелю, събуди се навреме, драги мечтателю, защото това, което те чака, ще надмине и най-зловещия ти кошмар. Прогледни! Ти си роден в България и, следователно, си осъден да страдаш, дори в постигането на най-светлите си мечти. Около теб щъкат още седем (или са вече шест, казва ли ти някой) милиона други българи, много от тях гладни, гладни за твоите пари, и те няма току-така да те оставят да си щракнеш пръстите и - хоп - твоята мечта да се сбъдне.

Знаеш ли вица за ада, където никой не пази казана с българите, защото те сами си се пазят - ако някой тръгне да бяга, другите завистливо го дърпат за краката обратно в казана. Откъде е излязъл лафът на българина "Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле". Защо има виц за Бай Ганьо, че когато хванал златната рибка, тя му се примолила да я пусне на свобода, като в замяна ще му изпълни едно желание, но при условие че каквото пожелае, ще бъде изпълнено в двоен размер в полза на неговия съсед. Тогава Бай Ганьо без колебание си пожелал да му извади едното око!

Хайде, драги мечтателю, осъзнай с какво се захващаш - тази книга ще разбули облака на заблудата, породена от естествения ти оптимизъм и наивност. Заеми мястото си там на опашката, хей там най-накрая, помириши кафето менте от леблебия, опомни се, слез на земята, стъпи здраво с двата крака на нея, заеми отбранителна поза и се защитавай като ядосан Брус Лий. Ето за-това съм написал тази книга, да ти помогне да се браниш малко по-добре. Мисли за нея като за големия ти брат, който е застанал зад теб и ти пази гърба.

Това е, което липсва в повечето други книги, написани на тази тема. Те са прекрасни технически справочници. Обясняват прекрасно и професионално как

9

се зида, как се маже, как се слага фаянс и т. н. Това е нещо, което ти непременно трябва да прочетеш и да се опиташ да помниш и прилагаш по време на контрол. Но, това съвсем не е достатъчно! Никъде в тези книги не видях и не прочетох другите необходими практически съвети, които са не по-малко важни за твоето оцеляване. Да, важно е да можеш да боравиш с техническия жаргон и да знаеш някои основни технически факти. Но кой ще ти помогне с хората, с другия българин пред теб? Ти ще трябва да общуваш с него, да преговаряш, да се пазариш и да го контролираш. Къде е книгата, която ще ти помогне в тази непосилна задача? Ти имаш нужда не само от техническа подготовка, но и от психическа закалка. Например никъде не прочетох съвет как да си подбирам майсторите, как да преговарям с тях, какви са им редовните "номера", за да те баламосат и прекарат.

Много книги пишат какво точно трябва да прави майсторът, но никоя не ти казва как да провериш дали то е направено. Имаш ли представа какво става на обекта в секундата, в която си обърнеш гърба? Никоя книга не ме подготви психически за предстоящата битка, а в една битка елементът на изненадата често е решаващият фактор. Ти нямаш с какво да ги изненадаш, но за сметка на това твоите опоненти са печени, шлайфани и готови да те преметнат в суплес морталес (термин от кеча - смъртоносно премятане през кръста).

Другите книги казват истината, но не цялата истина. Те обясняват техническата страна на работата, без да се докосват до "човешкия елемент", за който споменах по-горе. През целия, изпитателен за теб, период на строителство ти ще се изправиш срещу стотици хора, представители на десетки професии, които ще имат за главна цел да ти източат парите от джоба, без задължително да са си ги заслужили. Ти, който за пръв път се подлагаш на такова изпитание, ще си на ринга с хора, които се занимават професионално с душевно джудо и с шашмаджийско жонгльорство. Припомни си какво стана с градчето на мечтите на ужким "господин" Анжел! Колко хора, които са се смятали за над средно интелигентни и са вярвали, че в тази държава има защитни механизми срещу крупни измами, в крайна сметка останаха излъгани? Ако ти не се беше решил сам да си построиш къщата или да си ръководиш ремонта, би могъл да се натъкнеш на предприемач ала Анжел. Тези анжеловци, които те търсят под дърво и камък с бляскави реклами и обещания, си имат безброй изпипани стратегии и с лекота ще ги приложат върху теб, дилетанта оптимист. Кой мислиш, че ще надделее при вашето противовесно взаимодействие?

На теб, читателю, ти е нужна интензивна подготовка. На теб ти трябва масирана инжекция от "секретна" информация, която няма да получиш от стандартните книги в близката книжарница. Та кой да те предупреди? Професорите, доцентите, инженерите или някой друг специалист от сферата на строителството? Тези хора са тренирани да пишат теоретичен и научен материал. По необясними за мен причини те не пишат за мизерни подробности от рода как може майсторът да ти "тури шапка" и как ти да не му позволиш такова своеволие. Те като че ли не обичат да пишат за низостта на човешката природа, но това не значи, че ти няма обилно да се къпеш в нея. Кой друг би

10

могъл да те предупреди за възможните проблеми, като напише подробно за тях? Някой професионалист от бранша ли? Кой поточно?

Да кажем, че някой предприемач, строител или дори някой печен майстор би могъл да седне и да напише къде и как са заложени капаните в този бизнес. Има си хас! Та кой би ухапал ръката, която го храни? Ако някой от бранша се осмели да напише публично за тайните хватки на занаята, това ще го дискредитира пред колегите. Кой играе на покер и си показва картите? Та нали идеята е да има балъци, за да им минават номерата. Не, не бъди наивен, читателю. Истината, цялата истина може да бъде изложена само от жертвата. Кой е жертвата - аз и ти - дивите наивни смелчаци, които тръгват да строят, без да си имат понятие от бизнеса... и си плащат за дяволията. Аз си платих двойната пионерска цена, но на теб тази книга ще ти даде билетче с намаление, за да не те изпързалят, а на някои по-хлъзгави пързалки дори може да минеш и гратис.

Ето и другата причина, която ме подтикна да пиша - болката на жертвата и знанието, че в тази страна няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Тази болка ти, читателю, би могъл да омекотиш, ако си изминал моя път и сега започваш отново, като прочетеш за моя опит. Тази книга е твоят пътеводител, твоят ангел-пазител в деветте кръга на ада. Знай, че те чака лошо, много лошо, но теб няма да те е страх, защото ще си подкован и брониран психически и ще си готов за успешни и победоносни рундове. Аз ще ти дам фенерче за тъмницата, ще ти дам карта за лабиринта, ще ти дам тояга за тариката, рентген за двуличника, метла за некадърника, бинокъл да гледаш далече напред, крила да се извисиш над пошлостта, разум да не попаднеш в клопката, сила да не се отчайваш, смелост да дерзаеш. Ето какво лиева в другите книги и аз бих искал да ти подаря всички тези неща накуп и от сърце!

Защо точно азВече сигурно се питаш: "Кой ли е този благороден джентълмен, който така се

е загрижил за мен?" Ще отговоря само, че съм просто един нормален човек, който е живял нормален и щастлив живот в нормални страни и че все още притежавам нормални човешки ценности, които дори десетте години, прекарани в България, не можаха да унищожат, макар че са вече доста притъпени. Сега седя и пиша на компютъра си, без дори да знам дали това мое начинание ще види бял свят и ще стигне до теб. В момента не мисля за приходи и печалби, а дали мога да помогна на някого с нещо, като предам опита си. Просто седнах и започнах да пиша, защото ми идва отвътре. Не мога да седя безучастно и да мисля с безразличие за всички вас, които тепърва ще поемете по моя труден път. Най-лесно ми е да се скътам сега в почти готовата си къщичка и да злорадствам над тези, които тепърва започват.

По този повод се сещам за вица за българина (за щастие аз не съм от тях), когото попитали какво ще направи с хиляда ябълки и той отговорил: "Ще изям колкото мога, а останалите ще наръфам." Предпочитам вместо да ръфам излишните ябълки, да ги подаря на гладните. Сега аз мога спокойно да си кажа: "Е, отървах кожата, да му мислят другите." Но за разлика от много хора на тази

11

земя мен наглата несправедливост ме гложди отвътре. Старая се да не я забе-лязвам, но тя все намира начин да се насади на централно място в мислите ми и ме подтиква неуморно да й се възпротивя. Мисля си, защо на някой си тарикат да му минават номерата безнаказано стотици пъти и защо няма като че ли достатъчно честни и горди хора, които да се надигнат и до го натикат там, където му е мястото? Ако хората, които отговарят за безчинствата и произвола в този бизнес, си затварят очите, ако вечно ще се правят на безпомощни пред ежедневната практика, то все някога все някой ще надигне преклонената глава и ще каже ясно и точно и на всеослушание това, което става, на тези, които отчаяно са се примирили, че така трябва да бъде.

Е, като няма кой, защо този човек да не бъда аз? Така поне на тези, които взимат, ще им намалеят шансовете срещу онези, от които взимат. Целенасочено не казах "онези, които дават", защото в този бизнес много често ще срещнеш хора, които просто си взимат, без да искаш доброволно да им даваш. Затова двете противникови страни могат да се нарекат "взимащи" и "такива, от които се взима". Ако ще взимат от теб с твоето или без твоето съгласие, ако ще посягат към теб грабливи ръце отвсякъде, намери си жилава дрянова пръчица и удряй по тях.

Е, след този отрезвяващ увод, ако ти, храбри читателю, все още имаш желанието и вярата да строиш, купи тази книга, разучи я и действай смело. Тя ще е един от малкото ти съюзници в предстоящата битка. Успех! Пожелавам ти в най-скоро време да си пиеш кафенцето в новия уютен хол и да си припомняш с усмивка и носталгия за добрите стари тежки времена, които са вече зад гърба ти... и дано ме споменеш с добро.

Твой доброжелателен сродник по душа, ще се моля за теб и ще стискам палци - аз, авторът,

Едуард Калъпов

12

Глава 1Какво и защо ти трябва да строиш да би мирно седяло, не би

дръвце гризналоТази глава може да ти се стори глупава и излишна, но лично аз, преди да

започна да строя, дълго се колебаех да реша какво точно искам. Това доведе до загуба на много време и излишни разходи. Затова искам все пак да насоча вниманието ти към мисълта да избистриш максимално в главата си какво точно желаеш да постигнеш. Сложни решения от този род не се постигат лесно и бързо.

Какво точно искашОт многогодишната си бизнес практика на Запад научих, че в такива

ситуации е добре да се започне с "мозъчна атака". Що е то? Събираш се с твоите близки хора, които имат някакво отношение към идеята ти за строеж. Ако нямаш такива (а е желателно да ги имаш, защото две глави са повече от една), седни спокойно на масата с лист и молив и започни да пишеш. Пиши всичко, без да го осмисляш. Отвори графа Искам и запиши в нея всичко, което можеш да си пожелаеш. След това отвори графа Не искам и попълни и нея. След това отвори други графи, например В никакъв случай не бива да... или Финансови съображения и т. н. Мозъкът е много продуктивен и ако не го обременяваш с условности от рода на Искам това, при положение че..., за него е по-лесно първо да направи списък от искам и не искам и след това да обмисли всяка точка от списъка поотделно.

Затова, като начало, насочи цялата си умствена енергия към раждане на нови идеи, без да ги оптимизираш. След като съставиш богат списък от разнообразни идеи, започни да ги осмисляш, комбинираш и организираш в една обща цел. Има няколко точкови метода за формално изчисление на правилния избор, но за по-просто категоризирай идеите в степени на приоритет от 1 до 10. Дай 1 точка за най-маловажната и 10 точки за най-важната. После дай 11 точки на нещата, без които не можеш и 0 точки на нещата, които, ако са налични, обезсмислят идеята. Сега събери точките на различните варианти и избери този с най-много точки, стига да няма нули и да не липсват единадесетки. Просто, но ефективно, нали? Някои от безбройните съображения, които бих ти препоръчал да разгледаш, са:

- Какво: къща, апартамент, вила, офис или друга сграда, ремонт на настоящото жилище.

- Къде: в града, в центъра, в тих квартал, близо до търговски квартали и развлечения, усамотено и спокойно.

- За кого: само за теб, за близки (тогава допитай се и до тях), има ли деца -малки, големи, стари хора.

- Специални изисквания: близо до болница, до планина, до море, селско стопанство.

13

- Предназначение: за бизнес или за лична полза, или двете заедно; бизнесът изисква ли нещо специфично като главна улица, голям склад, шумна дейност, миризми, химикали и др.

След като установиш какво ти трябва и защо, можеш да започнеш специфично проучване, конкретно за целта. Приготви се да променяш или нагаждаш идеята си във времето, защото колкото повече я конкретизираш, толкова повече неща научаваш за нея. Новите познания внасят нови елементи в уравнението, които неизменно ще влияят на крайното решение. Например може да си избрал един чудесен парцел за хотелче, в някоя китна вилна зона, но след проучването да установиш, че Енергото няма достатъчно капацитет да захрани твоята бъдеща сграда и ще се наложи сам да си построиш трафопост (говоря от опит). След няколко оферти се оказва, че трафопостът ще струва почти колкото плануваната сграда и идеята ти отива "на кино". Не се отчайвай, че започваш пак да търсиш отначало.

Важното е да помниш, че не е достатъчно да знаеш какво точно искаш. След като намериш подходящо място, трябва да проучиш подробно дали има някакви други фактори, които биха могли да попречат на твоя замисъл. Ако се окаже, че има съществени пречки, ще трябва да започнеш отначало. По-нататък в книгата ще опиша някои основни неща, които трябва да бъдат проверени, и как се прави това.

Аз лично започнах с идеята да си построя една малка виличка. След това реших да разширя сградата за малко хотелче. После обаче прецених, че няма да имам необходимото спокойствие и реших отново да променя проекта и да направя два близнака - в едната къща да живея аз, а в другата да си направя хотелчето. Излишно е да споменавам колко време и пари прахосах заради колебанието си, докато установя какво точно искам. Не прави същата грешка!

На кого да се доверишДруга трудност, която изпитах в тази начална фаза, беше съображението за

парите. Това, което искаш, трябва да е съобразено с твоите финансови възможности. Не е по силите на един начинаещ да прецени колко ще струва дадена сграда. Можеш да отидеш при различни съветници, каквито са брокерите на недвижими имоти, познати или непознати строители, или просто хора от бранша. Във всички случаи ще получиш цени и оферти с огромни разлики. Крайната цена до голяма степен зависи и от лук? са, който ще внедриш. Фирмените оферти също варират неимоверно както като условия, така и като цени. Важно е дали ще работиш с фирма или с близки, или пък сам (тоест ти да си купуваш материали и да си наемаш работна ръка). Факторите са много и всеки от тях оказва силно влияние върху цената.

Най-добрият съвет, който мога да ти дам на този етап, е да се осланяш на мнението на близки, или ако нямаш такива, да заложиш на доказана и реномирана фирма. По-нататък в книгата ще се опитам да те убедя, че НИЩО, АБСОЛЮТНО НИЩО не може да ти даде пълна гаранция против злоупотреба. Те (противниците) го знаят и е добре и ти да си го знаеш. Надушат ли те, че не си наясно с нещата, ставаш пир за лешоядите. Нека утехата ти бъде, че след

14

като навлезеш малко в нещата, ще можеш малко по малко да си отвоюваш обратно контрола в собствени ръце.

Отсега те предупреждавам, помни златно правило номер едно: твоята единствена сигурна гаранция против злоупотреба е твоята собствена компетентност. Ти сам трябва бързо да се научиш на занаята и ти сам трябва безкомпромисно да контролираш всички етапи.

Колкото до цените, моят опит показа, че това, което планувах като разход, трябваше да умножа по две, за да стигна до реалната цена.

Виждам вече отчаяние в очите ти. Чувам как вече надигаш глас и започваш да протестираш, че си имаш друга работа, че не си технически ориентиран и не ти се занимава с подробностите на строителството, че си има хора специалисти за тези неща и че е по-добре, вместо да четеш тази глупава книга, да се довериш изцяло на професионалисти, които си разбират от работата. Добре! Аз бях точно на същото мнение преди девет години. Започнах по същия начин. Наех си хора, препоръчани от мои близки. Те бяха професионалисти, които цял живот са се занимавали със строителство. Е добре, то се е видяло, че за да съм убедителен, ще трябва да ти разкажа цялата пикантна историйка.

Значи, започвам аз да работя с тези хора, които, както по-късно разбрах, дори нямали фирма. Единият работеше като шеф на много известна строителна организация, другият беше строителен инженер в нея. Дадоха ми оферта, която обаче аз не бях в състояние да осмисля финансово. Ставаше дума за изкопните работи и основите. Там имаше изобилие от професионални термини като коефициент на разбухване на почвата, километри за камион извозване пълно/ празно, ивици, фусове и т. н. Не се усъмних в цените, защото тези хора ми бяха препоръчани от бащата на моето гадже. Впоследствие разбрах, че това са били цените на голямата фирма, в която работят, само че завишени допълнително. Едно огромно предприятие има съвсем законното право да слага огромни режийни (надценки), за да покрива разходите си. В същото време тези двамата нямаха абсолютно никакви фирмени разходи (нито офис, нито секретарка, нито механизация, нищо), но ми оферираха цени, още по-високи от тези на огромно държавно предприятие! Както и да е, продължавам.

Същият този препоръчан тандем започна работа, като доведе един майстор и един дядко на 70 години. Направи ми впечатление, че дядкото работеше повече от другия майстор, който на всичко отгоре беше здравеняк. Казаха ми, че остатъкът от бригадата ще пристигне по-късно. Започнаха изкопните работи. Минаха дни и седмици. Остатъкът от бригадата не идваше. Аз заминах на море и се върнах. Отидох без предупреждение на обекта, за да намеря единия от шефовете заспал под сливата, докато дядото сипваше чакъл на ръка с колички между ивиците; другия майстор никакъв го нямаше, както и обещаната бригада. Разбрах, че съм гълъбче сладко в ръцете им и реших да ги разкарам, но след изливането на основата. Тук допуснах поредната фатална грешка - оставих незаинтересовани хора да продължат да работят и с това им дадох шанса да ми направят още куп бели. Това е, защото не знаех и не разбирах. Впоследствие открих колко други поразии са ми направили. Например от 35 колони те бяха сгрешили местата на 15, като някои бяха изместени с цели 50 сантиметра. В

15

крайна сметка ги изгоних, но късно. Изгубих ценно време и доста пари в поправяне на грешките.

Добре е да си извлечеш поука от този прост пример. Не се доверявай на никого на сто процента. Нито проектантът, нито конструкторът, никой, никой не е по-заинтересован от теб от успеха на начинанието. Виждал съм много обекти, където инвеститорът почти не се явява, или го прави формално. На тези обекти съм виждал фрапиращи дефекти, но инвеститорът не ги знае, защото няма кой да му ги посочи. Много от тези дефекти се покриват и замазват впоследствие и си остават скрити завинаги от окото на инвеститора. Това, че ти не знаеш за възможните дефекти, не значи, че ги няма. И щраусът си зарива главата в пясъка, когато е в опасност, но това не го спасява. Скритите дефекти са бомба със закъснител. Когато те се проявят, разходите за поправянето им ще са многократно по-големи, отколкото тези за тяхното предотвратяване.

На много места в книгата ще насочвам вниманието ти към нещата, които сам си длъжен да знаеш и сам си длъжен да проверяваш, ако искаш да си сигурен, че няма да преправяш в бъдеще. Ако желаеш да се довериш на други, поне дочети тази книга като забавление - и без това вече си я купил, може все пак да извлечеш някаква полза.

И така, вече си решил какво ще строиш, къде, защо и как, знаеш също "приблизително" колко ще ти струва, намерил си място, което искаш да купиш и те сърби ръката да подпишеш. Почакай малко, прочети следващата глава и тогава си подпиши присъдата!

Глава 2

Как да купиш парцел като професионалист и да не станеш падащ парашутист

Отиваш на оглед за парцел, чудесно! Знаеш ли какво да гледаш и какво да питаш? А знаеш ли какво да провериш и как? Спокойно, знам, че си новак, затова ще ти помогна с каквото мога.

Малко теорияВ нашата прекрасна "почти европейска" държава (вече ни поканиха за

преговори с Европейския съюз!), ако си купиш парцел в така наречената вилна зона, общината не плаща нищо. Ще трябва сам да си направиш път, водопровод, електрозахранване, улично осветление, канализация, телефон, кабелна телевизия. Ако не си на главен път, няма да ти донесат поща и няма да мине камион да ти извози боклука. През зимата няма да мине снегорин по твоята улица. Моята улица е в кадастъра от 1992 година, но не е показана в никоя предлагана на пазара карта на София. Аз не мога да извикам полиция, пожарна, линейка или да си поръчам пица, защото тези служби те търсят по картата. Държавните картографски служби са задължени да отразяват всеки регулиран парцел в общия план на София, но очевидно и това не правят добре. Въпреки това ти си длъжен да си плащаш данъци наравно с облаго-

16

детелстваните жители на големите градове, които се радват наготово поне на някои от тези услуги.

Чакай, става още по-интересно. Ако построиш на свои разноски някои от споменатите комуникации, за да ги узакониш, ти трябва да ги подариш безусловно на общината, която започва да те таксува за услугата. Чакай, не съм свършил, има още. След като съоръжението, което сам си построил, стане собственост на общината, нейните служители могат, без да те питат, да раздадат част от капацитета му на други твои съседи (същите, които са ти отказали финансово съдействие, когато си се обърнал към тях), и остатъкът да се окаже недостатъчен за твоите собствени нужди (говоря от опит). Сега ти отново имаш нужда от това, което вече си построил, но държавата нито ти е помогнала да го създадеш, нито ти помага да си го запазиш, а в някои случаи самата тя го разграбва в полза на трети лица, които имат необходимите връзки.

Прекрасна страна, нали? Започваш ли да чувстваш накъде духа вятърът? Затова следвай златното правило: купувай облагороден парцел или имот, тоест имот с възможно най-голям брой изградени комуникации. Нещата, които най-много ще те бавят и най-много ще ти оскъпят строителството, са именно въпросните комуникации. Затънеш ли в лепкавия лабиринт на държавната бюрокрация, тежко ти. Хем ще ти вземат много повече пари от необходимото, хем ще те бавят много повече време от дължимото, хем ще бъдеш унижаван и разкарван, къде от некадърност, къде от незаинтересованост, къде за лично удоволствие. Съвсем не преувеличавам, нито се шегувам - бъди готов за голямата секира! За да се предпазиш максимално от удара, вземи предпазни мерки.

Какво да гледашПредлагам ти един примерен списък от неща, които трябва да огледаш,

попиташ и провериш. Огледай околността - преди всичко гледката трябва да ти харесва. Дотук с лесното, сега сё захващай със сериозната работа.

Достъп. Огледай състоянието на улицата, диреците, лампите. Избягвай парцел с тесни улички или такъв, до който се стига по стръмен път. През зимата ще имаш сериозни проблеми с достъпа. Забележи дали се стига бързо и лесно до главна улица без стръмни баири, без остри и опасни завои, без тесни участъци. Обърни специално внимание за неотводнени отсечки. През зимата те стават пързалки за коли.

Съседи. Огледай къщите, дворовете и оградите на непосредствените си съседи. Каквито имотите, такива и собствениците. Занемарен имот подсказва за мърльо собственик. Щеш не щеш, в бъдеще ще имаш взимане-даване с твоите съседи. Те могат да голяма степен да увеличат или напълно да унищожат удоволствието да притежаваш въпросния имот. Това може да се случи дори и от съвсем невинна постъпка. Ще ти разкажа куриозен пример.

При мен, една година, съседът реши да гледа прасета. Започна само с две. След месец се понесе такава смрад из двора ми, че работниците започнаха да се оплакват, дори заплашиха с напускане. Повярвах им, когато самият аз започнах

17

да избягвам да минавам в близост до западната ми ограда, иначе рискувах да избълвам без предупреждение съдържанието на стомашно-чревния си тракт.

Не след дълго от фуража се развъдиха полски мишки и плъзнаха навсякъде. Аз започнах да залагам отрова, за да отблъсна врага, но без друг видим резултат освен този, че започнах да намирам на всевъзможни места изгнили и вмирисани трупчета на мишки. За малко да затрия кучето си, когато то се беше докопало до малко отрова, която явно му се е сторила доста вкусна.

Покрай полските мишки довтасаха някакви ужасно грозни птици, с черни глави (мишеловки). Те ловяха мишките и обичаха да ги разфасоват точно върху снежнобелите первази на моите прозорци. През ден-два започнах да обикалям прозорците (а те са 52 на брой) и да стържа с шпакла гнусотията, но лекетата си оставаха и с времето потъмняваха почти до черно. След похапването грозните птици намираха за необходимо да изпразват клоаките си пак върху вече не толкова снежнобелите первази, преди да отлетят ободрени за любовни авантюри.

Покрай остатъците от мърша начаса налетяха рояци от оси. Дотогава не знаех, че те предпочитат мръвката пред ухаещите полски цветя. Тези досадни насекоми започнаха да вият гнезда където им падне по двора, за да са близо до любимите си ястия. Междувременно започнаха нахално да налитат на мен и на жена ми, като че ли им бяхме конкуренция за гозбата. Жена ми все по-често избягваше да рискува да излезе навън и да се попече необезпокоявана на слънцето. Отварянето на прозорците беше ограничено за нощните часове или когато ни нямаше.

Мравките също се усетиха и плъзнаха по стените в желанието си да не останат по-назад от осите. Покрай лудото им катерене нагоре се отбиваха във вътрешността на къщата, за да проверят дали и там няма някое забравено лакомство. Докато се усетим, бяха окупирали кухнята. Започнах да пръскам навсякъде с един спрей, който ужасно смърдеше, а на етикета пишеше, че е силно отровно. Аз получих уртикария от него и го спрях - за радост на мравките.

Денем започнах да дебна птиците с ловна пушка, заредена с гумени сачми, като нерядко ми се случваше да гърмя по 20—30 пъти на ден. Освен че заниманието беше отегчително и ми струваше доста пари, забелязах, че другите съседи започнаха да ме гледат подозрително и да се държат странно, вероятно мислейки, че имам някакъв сериозен душевен проблем. Очевидно ежедневната пукотевица не им беше по вкуса. ВИДЯХ СЕ В ЧУДО! Започнах да сънувам кошмари в стил Хичкок, където всичко около мен или хапеше, или ходеше по голяма нужда.

Време беше за решителни мерки. Помолих най-учтиво (но настойчиво) съседа да прекрати прасевъдството, като му напомних, че във вилна зона това е забранено. Не забравих да споделя кахърите си. За щастие човекът се оказа разбран, помоли ме да изчакам до Коледа да ги заколи и след това обеща да преустанови заниманието. Слава Богу, извадих късмет! Ами ако той беше ня-кой дръпнат чешит? Ходи се влачи по съдилища, с години.

18

Сьборетини. Огледай състоянието на оградата, портата, постройката, бараката, ако има такива. Ако са порутени и изгнили, не плащай за тях, напротив - аргументирай се да ти намалят от цената с размера на разхода, необходим за тяхното премахване.

Вертикална планировка. Забележи наклона на терена - по-атрактивни и практични са равните парцели. Силно наклонен парцел винаги те вкарва в допълнителни разходи. Ще трябва да го заравняваш или терасираш. Ще има подпорни стени. В ниската част може да се наложи да натрупваш и трамбоваш пръст и пак да слагаш подпорни стени откъм страната на съседа под теб. Такива парцели понякога могат да изглежда "пораздвижени", но са по-непрактични в много отношения. Огледай пропорциите - избягвай дълги и тесни парцели или с неправилна форма като триъгълник, както и с големи сърповидни извивки. Търси парцел с голямо лице към улицата. Гледай къщите на съседите да не са залепени до оградата ти - това засенчва неприятно част от двора.

Дере. Огледай дали наблизо има дере - там обикновено се стичат отпадъчните води на селището и през лятото миризмата е непоносима. Огледай за други заблатени и неотводнени площи наблизо - те са развъдник на комари и миризми. Огледай също за сметище или район за изсипване на строителни отпадъци - оттам могат да идват миризми, шум и прахоляк.

Миризми. Огледай дали наблизо не се отглеждат животни, като овце, свине, коне и др. Ако вятърът духа от там, ще почувстваш миризмата дори от стотина метра и повече. Разпитай за работилници (макар и нелегални). Ако някой наблизо работи в двора си с химикали или други миризливи вещества, разпитай и ще узнаеш. Особено внимавай, ако наоколо има склад с варели - кой знае какво може да има в тях. Ако има запалителни вещества, една експлозия би могла да стигне и до твоите прозорци и дори по-лошо.

Шум. Огледай за работилници и други потенциални източници на шум. Огледай за шумни заведения или силен трафик на хора или коли.Пушек. Огледай за индустриални комини или множество от битови комини в близост, попитай откъде предимно духа вятърът. В София например вятърът духа преобладаващо от запад. Ако се разходиш през зимата из центъра на Бояна например, ще усетиш силна миризма на пушек. Това е, защото всички къщи се топлят с локално парно и комините бълват денонощно гадости. Ако имаш алергии като мен или просто тази миризма те дразни, насочи се към вилната зона на същото селище или още по-далеч. Там миризмата на пушек също ще се усеща, но значително по-слабо.

Регулация. Попитай дали парцелът е в регулация. Това значи да разбереш дали можеш да строиш, или само да си гледаш фиданки. Ако кажат да, поискай да видиш скица на парцела. Скицата е един документ, който се издава от общината и идентифицира имота, размерите, отбелязва сградите в него и описва много други неща.

Ако на скицата пише, че това е имот, това ти казва, че е селскостопански имот и нямаш право да строиш къща или вила (можеш да строиш постройки, свързани със стопанската дейност, като обори, парници и др.). Ако искаш къща

19

за живеене, на скицата трябва да пише, че е парцел. Ако ти покажат стара скица, искай нова, за да си сигурен, че няма промени в статута.

Преди да платиш, лично провери дали размерът, описан в скицата, отговаря на истината. Това става, като сам премериш границите на имота и сам изчислиш квадратурата. Помня, че на мен се опитаха да ми продадат парцел, който в действителност беше с 30% по-малък от описаното в скицата. Не разчитай, че някой държавен чиновник си е свършил работата и че скицата е достоверен отразител на фактите.

Преди да платиш, попитай съседите дали имат претенции към оградата и очертанията на дадения парцел. Има случаи, когато съседи се съдят за местоположението на оградата въпреки наличието на скица. Разбери дали е така, за да не се озовеш в юридически водовъртеж. Някои парцели са такива, че блокират достъпа до съседни. В такива случаи общината може да те задължи да отстъпиш място за път или топик (малка пътечка, колкото да премине една лека кола). Провери тези факти, преди да се окаже, че си платил пари за квадратура, която предстои да бъде подарена на общината. Ако се натъкнеш на такъв случай, поискай от продавача да не смята към цената квадратурата за бъдещия път.

Дъждовна вода. Огледай високата част на парцела. Забележи как съседът е отводнил парцела си и къде се насочват дъждовните води. Ако водят право към твоя, напролет, когато снеговете започнат да се топят, ще текнат реки през него. Същото може да стане и при проливен дъжд. Прецени възможностите да отбиеш тази вода. Избягвай парцели, през които текат поточета. Явно естественият релеф на терена води всичките околни води при теб. Водата е голяма напаст за къщата и трябва да се избягва.

Питейна вода. Парцелът, който купих след 13месечно търсене, се оказа с редица проблеми, но аз нямах настоящия списък подръка. Агентите, които ми показваха парцели, не си скъпяха думите колко прекрасни и изгодни са местата, които предлагат.

Например мен най-нагло ме излъгаха, че в парцела има питейна вода. Аз започнах да се оглеждам, но никъде не видях чешмичка или тръба. Тогава те ми посочиха мястото, където ужким тръбата стигала до парцела ми. След като го купих, копах два дни в търсене на тръба. Мина един съсед и съчувствено ме попита защо копая толкова усърдно. Като му казах, че търся вода, той се преви от смях. "Синко - каза той - тук не е имало вода откакто се помня." Когато попитах агента за тръбата, той най-безсрамно ми заяви, че на него така му били казали, обаче не пожела да сподели с мен точно кой му е дал тази информация.

Така че поуката е ясна: първо питай, след това задължително проверявай. Ако ти кажат, че има вода, да ти покажат тръбата. Ако е запушена, да ти я отворят и да видиш с очите си, че тече вода. Дори това не е достатъчно. Провери за налягане. Ако има кранче, отвори го докрай. След това се опитай да запушиш водата с пръст (така правят от служба ВиК). Ако успееш изцяло да спреш струята, значи налягането няма да ти свърши работа - не купувай този парцел или се приготви да си прекарваш друг, по-сериозен водопровод.

20

Не разчитай на питейна вода от самоделен кладенец. Почвите в много вилни зони и села са замърсени от септични ями, които са самоделки и не отговарят на законните изисквания.

След като си се убедил, че има вода и че има налягане, провери дали водата е узаконена. Виж дали има водомер и си запиши номера, провери дали има пломба, попитай дали има отворена платежна партида или сметка и си я запиши. След това провери в съответната служба ВиК дали тези данни съвпадат, дали всичко е платено и дали всичко е наред.

Остава да провериш едно последно нещо. Измери размера на входната водоносна тръба с шублер или ако нямаш такъв, просто увий с конец външния диаметър на тръбата и го скъсай там, където се срещат двата края. Иди с тази мярка при ВиК проектант и го попитай дали този цолаж тръба има достатъчно капацитет да захрани твоя бъдещ обект. Опиши в общи линии какво възнамеряваш да построиш и го помоли да направи груба сметка за капацитет.

Чак след всички тези действия ще добиеш поточна представа по въпроса имаш ли питейна вода или не. Виждаш ли, колко неща трябва да знаеш и да предприемеш, за да намериш истината, а до тази истина няма лесно да стигнеш, ако сам не се потрудиш. Някои от тези техники са приложими дори ако купуваш готова къща, или дори съвсем нова къща.

Ток. За ток не е нужно да питаш, просто се огледай. Реши дали ти трябва монофазен или трифазен ток. Има ли жици наблизо? Колко са? (За монофазен трябват две, за трифазен четири.) Ако има, те влизат ли в твоя парцел? Ако влизат, провери има ли електрическо табло. Ако има, запиши си номерата на електромерите и часовниците. Попитай има ли разплащателна партида в Енергото и си я запиши. Ако дотук нещо липсва, има голяма вероятност токът да не е узаконен както трябва.

С данните иди в съответното Енерго. Провери тяхната достоверност, провери дали има неплатени сметки. Ако не ти сътрудничат, иди със собственика. Попитай дали има капацитет за тази или за бъдещата ти сграда. Всъщност тук въпросът е много по-сложен. Никой в Енергото няма да ти даде подробна информация за капацитет, защото, за да ти дадат правилен отговор, ще поискат узаконен проект на сградата. Но ти в момента искаш да купиш само парцела. Кой ще ти даде авансово информация за бъдещ обект и кой ще ти гарантира валидността на информацията само след няколко месеца, да не кажем година-две? Никой! Тук си в шах! Ти искаш помощна информация от държавата, за да знаеш дали да купиш даден имот, а държавата ти казва купи, проектирай и после ще говорим. Как да се оправиш в тази безизходица? Ако имаш близки в Енергото - пей, сърце! Ако нямаш, наеми някой електричар проектант, който има такива. Ако не можеш, поне проучи шансовете си за успех. Провери дали наблизо има трафопост или улично табло. Наличието на такива увеличава шан-са ти за директна връзка с кабел.

Разпитай съседите дали има напрежение в мрежата, тоест, дали ако измериш с мултицет тока в контакта, ще покаже между 210 и 230 волта. Направи този тест в пиковите часове между седемнадесет и деветнадесет часа. Попитай как е напрежението през зимата. Хората, без да знаят какво е мултицет, ще ти кажат

21

дали крушките им мъждукат през зимата или светят нормално. Ако общото мнение на съседите е, че токът е силен, значи районът е добре захранен и твоите шансове да се включиш в готовата мрежа са добри.

Ако има проблеми с напрежението, ще трябва или да си теглиш личен кабел, което е най-вероятно, или в по-лошия случай ще те накарат да построиш цял трафопост. И в двата случая огледай дали наблизо има мрежа с високо напрежение (онези високи стълбове с дебелите проводници), или се опитай да разузнаеш има ли наблизо подземен кабел с високо напрежение (20 киловолта). Наличността на такива би могло да спести сериозни разходи по трафопоста чрез така нареченото разкъсване на мрежата. Това разкъсване, ако се позволи от Енергото, може значително да скъси дистанцията на твоя личен кабел и с това общата цена на електрическото захранване.

Общо взето, по въпроса с тока ще имаш много работа. В никакъв случай не се задоволявай с отговорите на агента, който иска да ти продаде имота, или с този на собствениците. Те ще ти повтарят като папагали това, което искаш да чуеш. Тяхната единствена цел е да ти продадат, а не да те информират. До каква степен ще се приближиш до истината зависи от твоята борбеност и упоритост. Ако разчиташ на посредник за информацията, пак не забравяй, че този посредник иска пари от теб, неговата цел е да ти ги вземе независимо от това колко съществено и задълбочено е проверил нещата и доколко е достоверна информацията му.

Ето едно примерче от моята сага. Купих парцел. Не попитах дали има ток, защото видях диреци и жици на пътя (ако това можеше да се нарече път) пред парцела, като наивно вярвах, че този ток е и за мен. Когато започнах да строя, ми позволиха да черпя въздушно, към временното строително табло. Това Енергото почти никога не отказва, защото строителното табло се таксува по индустриална тарифа, която е около три пъти по-скъпа от битовата. Отидох там с проектите на сградата, за да поискам предписание за постоянно захранване. След много мъки ми дадоха предписание за личен кабел, с дължина повече от километър, минаващ през частни парцели и такива, които още не бяха реституирани. Това беше в нарушение на редица други правила. Цената беше астрономическа, а аз бях сам. За мен щеше да бъде по-изгодно да си стоя цял живот на индустриалната тарифа и по принцип от Енергото не биха имали нищо против. Те имат сметка да плащаш по-скъп ток и не възразяват, ако стоиш на строително табло с години.

Както и да е, започнах да строя с надеждата, че ще дойде друг съсед и тогава заедно ще си поделим разноските. Минаха две години и такъв съсед за щастие се появи. Тогава поднових усилието да осъществя предписания проект. За моя изненада в Енергото ми съобщиха, че проектът е с минала давност и че сега новото предписание ще е трафопост. Призля ми, но срещу ръжен не се рита. Решихме със съседа да изчакаме, докато дойдат още съседи, за да обединим сили за трафопост. За мое най-голямо щастие, кварталът имаше много добър потенциал и скоро се появиха много нови собственици, всички с намерение да строят нови големи къщи. Когато станахме седем, събрахме средства за

22

трафопост и го направихме след близо две години разтакаване. Как и с цената на какво, ще разкажа на друго място.

Искам да отбележа, че ако нямах невероятния късмет да дойдат други инвеститори, моята мечта щеше да пропадне. Цената на трафопоста, седни някъде за да не паднеш, 24 000 американски! долара!!!, съвсем не беше по моите сили. Държавата отново беше мащеха за мен, създавайки пречка след пречка пред моето нормално и естествено желание да имам собствен дом. Ако не бяхме няколко съседи, тази държава щеше да лиши всеки един от нас от правото да ползва ток по нормална тарифа и с нормално качество. Има още една поука от тази скучна и тъжна история. Ако нямах късмета да избера квартал с добър потенциал, нямаше да се появят други съседи и сега все още щях да се чудя откъде да взема ток. Ти обаче не разчитай на шанса. Следвай тези съвети и шансът ще бъде автоматично на твоя страна.

Фекалии. Огледай и разузнай как съседите са решили фекалния си проблем. Много често те отвеждат фекалиите към съседа си с някоя "тайна" подземна тръба или шахта. Някои дори не си правят този труд и направо изсипват суровите отпадъци в някой ъгъл на парцела си. Естествено наклонът ще докара гадориите при теб. Особено внимание обърни за някоя от онези, дървените тоалетни бараки, с дупка в земята. Колкото и невинно да ти изглежда това съоръжение, повярвай, лятото това нещо започва да смърди безмилостно. Как да легнеш да се попечеш или да поканиш гости за хапване, ако това нещо е залепено до оградата ти? И на съседа му мирише, но фактът, че се е примирил с положението, говори, че дълго време нищо няма да се промени, освен ако си съгласен да решиш и неговия проблем за своя сметка.

Канализация. Попитай има ли канализация. Ако ти кажат, че има, поискай да видиш тръбите. Ако ти кажат, че са заровени дълбоко, поискай да видиш някъде наблизо ревизионна шахта. Такава следва да има на всеки завой от канализационната система. Отново попитай съседите дали наистина има канализация. Ако няма, а това ще е случаят за повечето вилни зони и по-малки селища, ще трябва да си изградиш септична яма.

Огледай квартала - ако наблизо има дере, това е добре. Чудиш се защо, след като малко по-горе те съветвах да няма дере. Съветвах те да избягваш близост до дере, защото то мирише. Защо мирише - защото това е единственото законно място, където имаш право да насочваш избистрените фекални и битови води. Значи, ако ще правиш септична яма, добре е да има наблизо дере, за да има къде законно да изсипеш преливните води от септичната яма. Ако няма да правиш септична яма, стой далеч от дерето, защото ще ти мирише, без да имаш полза. В този случай трябва да вземеш компромисно решение.

Сега искам да изясня нещо много важно. Има и друго законно решение на проблема с отпадъчните води, макар че въобще не е популярно. Това е така наречената събирателна шахта. Единственото и предимство е, че тя те освобождава от нуждата от дере. Мисли за нея като за едно голямо подземно водонепропускащо бетонно корито с капак, което е скрито някъде под земята в твоя парцел. Когато това корито се напълни, ти трябва да извикаш специална

23

цистерна, наричат ги "лайнарки", която да изсмуче цялото съдържание на коритото и така до безкрай.

Този подход, който нашата държава предписва за огромната част собственици на парцели, които не са в близост до дере, е крайно неудобен и крайно скъп. Неудобен е, защото трябва да следиш кога шахтата е почти пълна и да викаш цистерната. Такива цистерни са малко и не идват веднага след повикване. Обичайно е да чакаш с дни. Докато чакаш, твоята шахта може да се препълни и да залее двора ти. Скъпо е, защото една средна шахта от около 30 кубика ще изисква няколко курса на цистерната. Това удоволствие може да ти струва 100—200 лева, тоест една средна докторска заплата. По норматив един човек изразходва около 2 кубика, но ако се къпеш всеки ден (нали ще ставаме европейци), фигурата от кубици ще бъде доста по-висока. Ако жена ти пълни ваната и след това се плакне, нормативът вече хич няма да важи. Една къща с четирима обитатели по норматив пълни шахтата за 37 дена, но на практика могат да се справят и за две седмици или по-малко.

Къде е логиката, питам аз? Една държава, която зорлен плаща двеста лева месечна заплата, излиза с правилник, който те задължава с месечен разход от няколко заплати, само за да си почистиш мръсотията? Затова хората МАСОВО прибягват до непозволени начини за освобождаване от мръсните води и създават предпоставки за сериозни проблеми както за природата, така и помежду си.

Най-често собствениците прибягват до шахти със суха зидария или, технически казано, попивни кладенци. Всъщност правят в двора си шахта от наредени едри камъни, без да ги спояват един за друг с циментов разтвор. Така тези хора, които държавата умишлено и жестоко е поставила в безизходица, се надяват, че водите ще изтекат през дупките на камъните и почвата ще успее да ги попие. Това решение е масова заблуда и е бич за околната среда.

Неотдавна от медиите разбрахме, че основната причина за свлачищата във Варненско е точно изобилието на такива шахти със суха зидария или с преливници извън дере. Почвата има определен капацитет да поема подпочвени води. Ако е песъчлива, този капацитет е по-голям. Ако е глинеста, този капацитет може да е нищожен. Във всички случаи водите, причинени от хората, лесно могат да надхвърлят капацитета на почвата да ги поеме и тогава водата започва да изплува на повърхността. Разнасят се миризми, появяват се комари, създава се потенциал за зарази и болести.

Друг проблем с този подход е, че сухата зидария не задържа твърдата утайка, както прави септичната яма или събирателната шахта. Тези твърди утайки се смесват с почвата, изплуват на повърхността и започват да текат надолу по склона на терена, замърсявайки огромни площи.

Казано накратко, положението е трагично, държавата се ослушва и дебне как да закове някого с глобичка, а ти, строителю, искаш да упражниш конституционното си право да имаш дом, и то хигиеничен. Държавата има няколко инстанции, с които "следи" положението, измисля правила и налага глоби. Такива са ХЕИ (орган за хигиената), РИОС (орган за околната среда) и Общината (орган на проблемите). Всяка една от тези инстанции има огромни

24

книжни тухли за правилници и безброй изисквания към теб и само дебне да те закопае с някоя глоба. Не очаквай никаква помощ или съвет от никоя от тях.

Този болезнен и сериозен проблем, с който ще се сблъска всеки нов собственик на къща, е причинен главно от безпомощността на държавата ни. За съжаление единственото трайно и ефективно решение може да се постигне само с решителната и масова намеса на държавата, а всички знаем, че това скоро няма да стане. Решението е да се построи към всяко селище и вилна зона обща канализация, която да отговаря на модерните стандарти за хигиена и опазване на околната среда. Пак ще кажат държавниците, че няма пари. Защо да няма, кой мисли по този въпрос? Има ли кой да пресметне парите, които всеки собственик е дал поотделно за неефективните варианти на шахти? Ако имаше държавен орган, който да събира тези пари (още при издаването на разрешително за строеж) и да ги влага ефективно в изграждането на канализация за съответното селище, проблемът щеше да се разреши веднъж и завинаги.

Но да оставим горката държавица на мира. Засега задачата ни беше да купим подходящ парцел, нали? И така, огледай дали съседите си изсипват мръсотиите при теб, следвай наклона - той ще ти подскаже откъде може да се появи проблем. Внимавай, ако си харесал идеално хоризонтален парцел. Такъв парцел е много атрактивен естетически, но няма да имаш накъде да насочиш своите мръсни води, макар и подземно. Внимавай, ако е лято и въздухът наоколо е тежък. Това е показател за наситена с мръсни води почва, а от това отърване няма.

Има още, но стига засега, да оставим малко място в книгата и за други неща. Ако си успял да получиш гореспоменатата информация и си сигурен, че е достоверна, имаш моето одобрение да купиш парцела и да се класираш за следващото изпитание.

Глава 3Проектът знай какво искаш, за да не ти набутат каквото те искат

Ще си призная, че писането на тази глава се оказа най-мъчително за мен. Защо? Защото трябваше да пиша за хора, които ми се падат един вид колеги -проектантите са инженери, а и аз съм инженер, макар и в компютърната сфера. Проектантите са хора висшисти, образовани, интелектуални, обучени да изпълняват своята професия с гордост и достойнство. Това са неща, към които аз съм се стремял цял живот. Ако е нормално за България да отидеш и да си купиш вмирисано месо в месарницата, или неузряло сирене, или дреха, която се скапва при първото пране, и да няма нито на кого да се оплачеш, нито кой да ти върне парите, то никак не е нормално да получиш неадекватна работа от профе-сионалист с висок ценз.

Понеже съдех по себе си, аз очаквах много повече от проектантите не само в професионално отношение, но и като човешка коректност и етичност, отколкото, да кажем, от майсторите, които общо взето са по-малко образовани и огромна част от тях са дори самоуки самозванци. Да ме извинят тези, които се

25

считат за изключение. Тази книга не е за тях. Тази книга е за другите, за лоши-те. Който е чист пред душата и съвестта си, няма да се засегне. Освен това целта на тази книга е да предложи критики и забележки, за да предпази читателя от тях. Тук не пиша за хубавите неща, макар че е имало и такива, макар и да са били малко, защото читателят няма нужда от помощ в това отношение. Всеки знае как да харесва, как да хвали и как да се радва. Обаче не всеки знае кога и как някой му "крои шапка", ако мога така тактично да се изразя.

След като поясних тази подробност, продължавам. Тук ще опиша някои възможни проблематични ситуации, както и конкретни примери от моята къща - хайде да я наричаме за по-кратко "Храма на търпението", или за още по-кратко, Храма.

Формулиране на задачатаПреди да започнеш да проектираш, трябва все пак да имаш някаква идея

какво ще проектираш. Последното изречение може да ти се стори обидно или за слабоумни, но от опит знам, че човек често си мисли, че знае какво иска, докато не го бомбардираш с множество конкретни въпроси.

Например аз бях решил да си направя една малка и кокетна, мноооого красива и практична, модерна, не много претенциозна къща. Това за някои може да звучи като достатъчно конкретно намерение, но за един архитект такова изискване за къща е точно толкова абстрактно, колкото да отидеш при един дизайнер на дрехи и да си поръчаш един "страхотен" костюм. Например мен ме питаха дали имам предпочитания за стил, дали искам начупен покрив и как по-точно, дали обичам балкони, тераси и какви по-точно, дали искам отделна голяма кухня и тоалетни и т. н. След като се обиграх от подобни дискусии с много професионалисти, след като прочетох няколко книги и прелистих доста специализирани списания, можех вече да формулирам представата си за къща по следния начин.

Желая къща от около 300 кв. м. на два етажа, с двоен вътрешен топъл гараж, без камини (защото имам алергии към пушек), без балкони (защото ми селянее), с две веранди (за да компенсират балконите), без много чупки по покрива (защото се получават у лами, които са потенциални язви за течове), без антрета (за да е в американски стил), с кухня, интегрирана в хола, с малко на брой, но големи по размер спални, големи тоалетни, малки прозорци (за да пестя от отоплението), с каменен цокъл, висок 2 м (за авторитет), без еркери (издатини на ниво плоча) по стените, с външни (видими) инсталации (за по-лесна поддръжка) и т. н.

Носех си изрезки от списания за различни елементи от сградата, за да помогна максимално на архитекта да усети не само нуждите ми, но и вкуса ми. Не можеш да очакваш от един проектант да бъде телепат или екстрасенс и да гадае мислите ти. Проектантът има прекалено широк спектър от възможности да сгафи нещо сам, за да му помагаш и ти в тази насока, като го лишиш от подробно и нагледно описание на твоите нужди и предпочитания.

26

Пак искам да се отплесна за секунда с друг един коментар. Хареса ли ти думата еркер - добре звучи, нали - еееркееер! От строителството, ако не друго, ще научиш страшно много звънтящи думи като тази. Други такива са например: трегер, щуцер, терзия, щрайхмус (може и да е щрайхмуст, знам ли), щранг или пунцвайс.

Любими са ми тези с алеманско звучене. Кой казва, че няма полза да се занимаваш със строителство? Аз съм намерил специално приложение за този тип думи. Наричам ги авторитетки, иглички или обидки, според случая. Хубаво е, ако искаш да впечатлиш колега от бизнеса, да подхвърляш от време на време по някоя авторитетка. Игличките ги ползвам да впечатля гаджета.

Например, седя си аз в кафенето и се опитвам да забавлявам някое ново гадже. Виждам, че погледът й е унил и че чарът ми издиша, губя по точки. Веднага използвам богатия си строителен опит, за да бодна една игличка и казвам: "Знаеш ли, мила, вчера, като се разхождах по Витошка, видях един страхотен ЩРАИХМУС на витрината и реших да ти го купя." Повярвай, безотказно ще се зарадваш и насладиш на последвалия нежен, съсредоточен и влажен поглед на твоята вече много внимателна събеседница. По-нататък се оправяй сам, аз не мога да ти оправя всички бакии.

Особено ефективни са тези думички като обидки. Насъбрал си много неприязън към някой некадърен майстор и си решил да го уволниш. Изпитай удоволствието да кажеш на всеослушание: "Абе, щуцер такъв, хващай си терзията и дим да те няма!" Това са "тайни" терапевтични мерки, които биха могли да ти помогнат, макар и малко, да запазиш собственото си самообладание и разум.

Позволявам си да погъделичкам чувството ти за хумор, защото ти не си започнал още да строиш и все още го притежаваш. Като поработиш известно време, може да загубиш частично или изцяло това прекрасно човешко чувство. Затова радвай му се сега, докато го имаш.

И така, да приемем, че вече си имал множество дебати и дискусии с проектанти, приятели и хора от бизнеса, чел си, мислил си, драскал си схеми и модели и вече си готов да наемеш архитект, за да измисли и начертае твоята мечта. Сега прегледай следните мои препоръки.

Първо, трябва да знаеш, че има много видове проекти. Те са следните: архитектурен, конструктивен (с план за кофраж и арматура), електрически за вътре в къщата, електрически за извън къщата (може да са няколко - ако имаш да правиш трафопост, отделно за кабелите високо напрежение и ниско напрежение, отделно за касетките, отделно за таблото на всяка една къща, както и за всяко голямо табло вътре), вода за външно захранване, вода вътре в сградата, канализация вътре в сградата, канализация извън сградата - ако има обща канализация или септична яма, телефон вътре и вън, заземяване и гръмоотвод, кабелна телевизия, път - ако трябва тепърва да го прокарваш, вътрешно декоративно оформление, алармени системи, сателитна антена, компютърна мрежа (ако е офис или модерен хотел с услуги факс и Интернет по стаите), парно, нафтово стопанство (там където е цистерната). Много хора си поръчват отделен проект за оградата и портите, за озеленяването, за беседката

27

или за барбекю, за вертикалната планировка на двора и много други! Затова засега ще говорим само за архитектурния проект, а за другите - когато стихнем до тях.

Второ, искам да те предупредя, че много проектанти страдат от синдрома "книжен плъх". Тоест на тях им лисват достатъчно практически знания относно това, което проектират. Лесно е да седнеш и да си чертаеш, но не е лесно да прецениш дали проектираното е практично, лесно за изпълнение и лесно за поддържане. Нямам как да те предпазя от такива проектанти, освен след време да разчиташ на собствения си практически усет и преценка или да наемеш някой "практикар-изпълнител" да рецензира проекта.

Например на мен ми бяха проектирали портал с толкова много завъртулки, че железарят ме попита дали да го прави от желязо или от маджун. Виждал съм ревизионни шахти, където не можеш да си вкараш инструмента, за да ревизираш. Аз имах такъв детайл (чертеж) за покривна хидроизолация, че след като закупих материалите и прочетох упътванията се оказа, че два съседни пласта са несъвместими и се самоизяждат. По проект трябваше да залея покривната плоча с обикновен асфалт и след това да положа отгоре един специален вносен материал на воалитна основа. В упътването на вносния материал пишеше изрично да не контактува с обикновен асфалт. Детайлът ми беше даден от специалист - проектант по хидроизолация, и аз платих пари за труда му. Рекламации на гарата.

Друг симптом на болестта книжен плъх е личната незаинтересованост на проектанта. Той седи в офиса си, гледа празна подложка и чертае. Вярваш ли, че повечето мои проектанти дори не са стъпили на обекта, дори и тези, които правеха поправките на вече построената сграда. Всеки казва "дай проект, дай подложка", тоест "дай хартия, на ти хартия". Вярваш ли, че проектантът е толкова опитен, толкова съобразителен и толкова гениален, бих казал, че ще предвиди всичко? Не вярвай!

Опитвал ли си някога да аранжираш хола си? Елементарна задача, нали? Слагаш масата в ъгъла, сядаш на нея и се чувстваш малко притеснен. Слагаш я в средата на стаята и ти се струва, че си стеснил прохода за минаване. Слагаш я до стената, но там парното е много близко и започваш да се потиш обилно. Слагаш я до прозореца, но там ти духа или ти блести слънцето в очите. Схващаш ли мисълта ми? Не е чак толкова просто и рутинно да проектираш нещо, без да си там на място.

Затова обърни внимание доколко проектантът е запознат с обстановката, за която проектира и дали си дава труда да провери НА МЯСТО, дали начертаното отговаря на особените изисквания на обстановката.

АрхитектътАрхитектът е може би най-важният за теб проектант, защото е първият от

цялата плеяда други проектанти, които скоро ще те нападнат. Архитектът дава тон на нещата, като дава облик на сградата, подсказва нивото на лукса, което ще се диктува през целия строеж. Архитектът би трябвало да бъде координатор на обекта, като организира срещи за съгласуване на всички отделни проекти.

28

Целта на съгласуването е да се провери дали някой проект не поставя условия и изисквания, които са в разрез с други проекти или със самата сграда. Все някой трябва да носи отговорност за цялостната хармония между всички проекти.

Архитектът трябва да ти е на разположение през целия строеж за така наречения авторски контрол. Тоест, ако се появят конфликти или ако има грешки или изменения, архитектът обикновено трябва да дойде на обекта, да види на място какъв е проблемът и да реши кой трябва да коригира положението.

Затова те съветвам да опишеш изрично в договора тези отговорности на архитекта, за да не се опитва да се измъкне по терлици. Той много добре знае какви са му задълженията, но няма да ти ги подшушне. Не е зле и ти да ги знаеш и да му ги опишеш в отделен договор за съвместна дейност.

Друго нещо, което е важно да знаеш, докато преговаряш с архитект е, че една архитектурна услуга има много скрити допълнителни цени. Това са така наречените детайли. Какво е детайл? Това е, просто казано, друг чертеж или няколко такива, които описват по-подробно някой процес от строежа на къщата - например как да се застопорят касите на вратите за стена, зидана с тухли четворки, как да се захванат керемидите за дървените подложки под тях или как да се вкара даден парапет между плочата и конзолата над нея. Детайлът може да е нещо дребно или нещо по-едро, например как да се направи хидроизолация на сутерена и т. н. Знам за случаи, когато архитекти изкарват повече от детайлите, отколкото от основния проект. Затова знай, че първоначалната цена е относителна и в някои случаи цели "зарибяване" на клиента. Защитата ти е да споменеш изрично в договора кои детайли са включени в цената.

Друга тактика е да разделиш проекта на етапи, като предплатиш авансово възможно най-малко и си оставиш клауза в договора, че известна сума от цената е резервирана за детайли. С това печелиш възможността да видиш основния проект на по-ниската цена, а след това да прецениш кои основни детайли липсват и да си ги пазариш накуп в рамките на сумата, която си договорил като резерва. Винаги можеш да спазариш възможно най-ниската цена без детайлите и след това да се пазариш отделно за всеки детайл, но това ще ти коства повече време и нерви и сигурно ще ти излезе по-скъпо. Архитектът е по-склонен да свали от цената за голяма поръчка, отколкото за всеки отделен детайл.

Пази се като опарен от архитект, който постоянно си налага мнението. С логика съм стигнал до извода, че такъв архитект е просто мързелив и ще обясня защо. Ти като клиент не си длъжен да приемаш всичко, което вече е начертано, особено в така наречената идейна фаза. В идейната фаза ти обясняваш с думи какво искаш и архитектът чертае предложения според неговите виждания и способности. Добрият архитект в началото ще предложи няколко варианта на твоите виждания. Сега е твоят шанс да избираш, да питаш и да се колебаеш. Ако в тази фаза твоят архитект започне патетично да те убеждава, че нищо не трябва да се променя, просто го зарежи. Този архитект е слаб бизнесмен и слаб психолог, той не търси начин да вкара твоите идеи в неговите възможности -

29

той търси начин да се отърве от пречертаване на промените, които ти с право би искал да внедриш. За да понамокря сухата материя, ще се върна на моя опит с Храма.

Аз преговарях със седем архитекти, докато се спра на този, който ми хареса, въпреки че и той впоследствие ми проектира някои ужасни неща. Грешка на проектанта може да бъде не само проектираното, но и пропуснатото да бъде проектирано. Вторият беше от типа "нищо не променяй, ти не разбираш", но нека да ти разкажа.

Бяхме седнали на първа делова среща да обсъдим първото и единствено идейно предложение, което беше много бегло екипирано. Архитектът, да го наречем господин Хикс, оживено започна да ми обяснява колко добре ще отиват пет тополи и една брезичка на силуета на облата извивка на една от загатнатите в староримски стил кули, като се опитваше да ме заинтригува не само с патоса на гласа си, но и с усиленото ръкомахане в могъщи кръгови движения чак от раменната става. Моят поглед обаче беше прикован в една точка. Аз я гледах с ужас и неприязън и се чудех как е успяла да се вмъкне и дори натрапи в моята още неродена мечта. СТЪЛБАТА! ВИТАТА СТЪЛБА!!! Аз мразя вити стълби, не мога да ги понасям, не само защото съм падал от такава като малък и си пукнах един млечен зъб. Те просто ме дразнят. Внезапно изскочих от моментното си подсъзнателно мислене и отсякох твърдо:

- Искам да я махнеш!- Кое...? - попита господин Хикс в недоумение и раздразнен, че прекъснах

ентусиазма му.- Ами тази ужасна вита стълба - отговорих сухо и делово.- Стълбата ли, че какво й е на хубавата стълба? - въпросът не звучеше като

въпрос, а по-скоро като упрек.- Може да е хубава, но тя е ВИТА, ВИТА СТЪЛБА. Когато се качвам по нея,

трябва да вървя в кръг, когато слизам, пак се въртя в кръг, в тъмното трябва мислено да изчислявам радиуса на този кръг и да го налучквам с крак - бях задъхан, но след няколко големи глътки въздух продължих. - Господин Хикс, моля те, не ме принуждавай цял живот да ходя в кръг, аз обичам да изкачвам стълби по права линия, да стигна до площадка, да се завъртя на деветдесет градуса и пак да тръгна по права линия. Така ми е по-удобно. Разбираш ли ме? -спрях и го погледнах в очите. Бях почти сигурен, че казаното беше достатъчно да го убеди в моето право на избор. Той обаче не се предаде, след къса авторитетна пауза господин Хикс се хвърли в атака:

- Интересува ли те да знаеш колко и кои царе и крале са имали именно вити стълби в показните си приемни? Знаеш ли, че витата стълба навява асоциации за престиж и величество? Витата стълба е скъпа мебел, твоето огледало за вкус и изисканост. Само изтънчени персони могат истински да оценят естетическото богатство на...

Аз отново се намесих грубовато, като прекъснах речта по средата и настоятелно се опитах да се аргументирам, този път с технически доводи:

- Е да, ама витата стълба всъщност е само половин стълба... - казах аз самодоволно и многозначително.

30

- Как така, половин стълба? - попита в недоумение моят упорит опонент. Сега беше моят ред за атака и аз се възползвах от постигнатата обърканост на Хикс, за да нанеса съкрушителния довод:

- Ами ей така, половин стълба. Погледни я само, погледни всяко едно стъпало поотделно. В единия край то е доста пошироко от стъпалото ми. За да ходя в този край на стълбата, аз трябва да правя широки и неестествени крачки, и то в кръг. В другия край стъпалото е толкова тясно, че не мога да си поставя палеца на крака, камо ли да стъпя там. Значи тази половина от стълбата е неизползваема. Тогава, ако е тъмно и аз вървя в кръг по стълбата, ще трябва също да внимавам да нацеля широката, или използваемата част от стълбата. Следователно частта, която не може да се ползва, е непрактична и дори опасна... и не се зачита. Затова тази стълба е само половин стълба.

Явно този път успях да намеря слабо място или просто го изненадах. Господин Хикс търсеше безнадеждно изход от положението, почеса се зад ухото, потърка си носа, и след още мълчание каза:

- Ами имаш ли представа колко трудно се чертае вита стълба, аз положих толкова труд и старание за нея... - аха, най-после Хикс изплю камъчето.

Ето, драги читателю, дойдохме си на думата. Явно цялата дискусия е била да се спаси вложеният труд.

Сега, за почивка, ще ти опиша как се представи седмият архитект. Препоръчаха ми го близки. Младо енергично момче, бил спечелил някакви награди (странно как много български архитекти са все носители на някакви награди, както и много наши нашумели художнички все твърдят, че картините им лекуват), жена му също е архитект, баща му също. Въобще цялото семейството е гъчкано от архитекти. Срещнахме се и ми се стори симпатичен и внимателен. Чувствах как се напрягаше да чуе и запомни всяка моя дума, водеше си бележки, за да не забрави нещо, дори от време на време лъчезарно се усмихваше. Да го наречем с някакво мило име, например Бойко.

И така, възложих аз на Бойко проекта и зачаках с трепет идейното предложение. Само след две седмици проектът беше готов и аз с радост се запътих за срещата. Наистина бях приятно изненадан. Бойко ми показа два идейни проекта на хартия и един направен изцяло от стиропор. Стиропорът можеше да се отвори на две места, като разрез, можех да махна покрива и да гледам вътре в стаите. Аз съм общувал с много клиенти на Запад и подходът на Бойко по нищо не отстъпваше на бляскавите маркетингови презентации, както ги виждаме по филмите. Браво, спечели ме този младеж, подписах. Съветът ми е, не спирай на седмия или на двадесетия архитект, докато не намериш твоя Бойко.

Между другото никак не е лошо да си избереш архитект, който работи с компютър, а не чертае на ръка. Вече идва 21-и век! Би ли си купил билет за влак с парен локомотив, ако на съседния коловоз чака супермодерен електрически влак с климатик и видео за всеки пътник? За такъв специалист е много по-лесно да прави промени. Освен това той доказва, че следи и е в крак с новите тенденции. Компютърът в много отношения подобрява качеството на архитектурния проект. С компютър по-лесно може да се експериментира с

31

идеи. Можеш дори да се разходиш вътре из къщата, преди да закупиш проекта. Можеш да поискаш да ти дадат електронна версия на проекта на дискети. Така за в бъдеще ще можеш по-лесно да правиш промени. Можеш по-лесно да дадеш подложка на друг проектант. Компютърът поточно ще направи количествена и качествена сметка на проекта. Тези сметки са безценни за начинаещия строител. Те ти казват колко от всеки материал ще трябва да закупиш и колко ще ти струва това удоволствие.

Цените бързо се менят. Само един добър и модерен екип от проектанти може своевременно да реагира на непрекъснатите промени в цените и спецификациите на материалите. Архитектите, които си работят сами на таванчето, значително изостават в това отношение. Моята количествена сметка за Храма беше направена през 1992 г., в дните на хиперинфлация. Освен че и двете ми сметки бяха крайно неточни, аз не можех въобще да си обновявам ценоразписа. Ако моят проект беше на компютър, можех срещу скромна сума да поискам преизчисляване на цените поне месечно. Аз де факто строях на сляпо, с цифри, които бяха погрешни от самото начало и ставаха все погрешни с всеки изминал ден.

Другият ми съвет е да не се отпускаш. Бляскавото начало не е гаранция за краен успех. Сега ще изброя някои от ужасиите, които ми бяха проектирани и за които научих, че са ми проблем прекалено късно, за да ги коригирам. Приеми ги като неща, които не трябва да допускаш в твоя проект.

Въпреки че част от сградата е хотел, не ми е проектирано нищо за звукоизолация между стаите. По проект тухлите бяха четворки. Избягвай ги. Те са поевтини, но за сметка на това имат недостатъци. Не са добър звукоизолатор. Не търпят дупчене с дюбели, а често се налага да пробиеш или заковеш нещо. Сега има специални дюбели за такива тухли, но те не ти помагат, ако тухлата се счупи и стане на сол. Четворката не търпи вкопаване на тръби и други инсталации. Ти се опитваш да направиш канал с длетото, а тя се троши цялата.

По проект вътрешните стени са зидани на ребро откъм 12сантиметровата страна на тухлите. Какво пестим тук? Място? Пари? За мен такива икономии са смешни и необосновани. Цената на тухлите спрямо общата стойност на сградата е нищожна. Стена с дебелина 12 сантиметра няма никаква звукоизолация. Такава стена няма нормална здравина, аз имам чувството, че ако се засили един здрав мъж към нея, ще я спука. Храма е безспорно доказателство. Не се подлъгвай, ако някой ти покаже таблици - ела при мен да чуеш как двама души си говорят спокойно през три стаи и на повече от 15 метра един от друг, и то на затворени врати. На едната баня едната й стена беше проектирана с единична тухла на ребро, тоест с дебелина на стената 6 сантиметра. Зидарят дойде и ми каза да извикам архитекта той да си го зида. Това стена ли е? Аз навреме коригирах поне тази абсурдна спецификация.

Нямах проектирани козирки над външните врати, добре че се сетих аз да си ги сложа.

Предписаната термоизолация на покрива от осем сантиметра керамзитобетон се оказа крайно недостатъчна. Въпреки че аз положих 10 сантиметрова плоча, таванът ми е студен. През зимата се получава кондензация и капе, през лятото е

32

мор и не се диша. Има начини за оправяне на положението, но това са вече кърпежи и допълнително оскъпяват строежа. Тези неща трябва да се решават, когато му е времето, при началното проектиране.

Моят проект е лишен от всякакви други термоизолационни мерки. В София през месец януари средната температура нощем може спокойно да бъде под минус десет градуса. Аз имам по проект външни стени от два реда единични тухли с обща дебелина 25 сантиметра. Това не е достатъчно за един планински климат, въпреки че е масова практика в наши дни. Навремето са строяли къщите с външни стени от 38 сантиметра, но това е остаряла и скъпа алтернатива. Сега има прекрасни модерни и леки термоизолационни материали, които бързо ще се самоизплатят. Някои от тях осигуряват и хидроизолация.

Добре, че намалих размера на прозорците, защото с проектираните щях да топля атмосферата, а не къщата. Даже имах проектирана зимна градина със стъклен покрив. Добре, че я махнах. Бях на гости при едни познати, на които им бяха направили подобен кич. Разбрах нагледно от какво чудо съм се отървал. На проект идеята изглежда чудесна, но на практика е пълен провал. Алу-миниевата дограма на моите познати беше станала отвътре черна от мухъл, а на пода бяха сложили пластмасов мокет, за да бършат по-лесно капките кондензирала вода, които валят от стъкления покрив. Когато вали, става толкова шумно в помещението, че трябва да се надвикваш с ромоленето на капките.

Най-зле в това отношение са покривите с новия двупластов пластмасов материал. Върху него капките дрънкат като барабан и могат да те влудят. На моя съсед са му проектирали една капандура с този материал и той с нетърпение чака лятото, за да го махне. Той твърди, че ако вали нощем, шумът е толкова силен, че е невъзможно да се спи. Ето още един пример за неудачен проект поради липса на практически опит с даден материал. Въпросната прозрачна материя е прекрасен материал за покриване на парници, но непоносим за покриване на капандура в спалнята.

Аз нямах вертикална планировка. Явно архитектът е искал да почувствам нуждата и тогава да ми вземе допълнително хонорарче. Бих предпочел да си платя за този проект в началото на строежа, когато имам най-много нужда от него. Така щях по-добре да си планирам изкопите и тръбите. Архитектът, за да не надува началната цена, си мълчи по този въпрос, докато назрее времето за нов пазарлък. Това не е честно, аз наемам проектант, за да ми помага, а не да ми залага капани. Не прави тази грешка. Направи си вертикална планировка още в началото.

Започнах да строя без проект за отводняване и хидроизолация на сградата. Кой да ти каже, че е нужно? Причината е подобна на предишната. Когато разбрах, че имам нужда от такъв проект, бях вече напреднал в строежа и трябваше да преправям много неща.

Никъде в хотела не бяха проектирани складови помещения, никъде. В сутерена има зала, гаражът стана помещение за цистерната с нафта, таван няма, в двора бараки няма. Наложи се да се лиша от една спалня и да я превърна на склад за чаршафи, кърпи и др.

33

В двата ми коридора, над стълбите, се оказаха едни греди, които са толкова ниско, че гостите си удрят главата в тях, особено ако забравя да ги предупредя. Дано синовете ми не са два метра. Не знам какво ще правя, когато започнат да идват клиенти с големи сини цицини по челото. Ще ги успокоявам с уверението, че архитектът не го е направил нарочно.

Както се вижда от многобройните примери, а аз не съм изброил даже и половината, дори един добронамерен проектант може да сгафи, и то здраво, а да те пази Господ от недобронамерен. Разликата между добър и добър е драстична и ако нямаш много близък и компетентен архитект, моли се на съдбата за късмет. Можеш да отделиш гнилите ябълки, но не можеш да познаеш киселите, докато не отхапеш.

Ще ти дам още един ценен съвет. Изискай от архитекта, писмено в договора, да нарисува разпределението на основните мебели във всяко помещение. Той може да се опита да спори, че това е задължение на вътрешния декоратор. Отчасти той е прав. Ако трябва, в твой интерес е да наемеш консултантдекоратор, който да работи заедно с архитекта за подредбата на всяка стая още по време на проектирането. Спорил съм с много специалисти по този въпрос. Някои твърдят, че това може да стане и след строежа, други твърдят, че по-късно е по-добре, за да си сигурен, че няма да има повече промени в сградата. Моето скромно мнение е следното.

Планирай подробно и грижливо всяка стая преди да започнеш строежа. Този подход ти дава предимството да накараш всички следващи проектанти да се съобразят с разположението на мебелите. При този вариант електричарят ще предвиди поточно местата на контакти и табла, парнаджията ще знае къде да скрие щранговете и къде да бъдат радиаторите, телефонджията, знаейки къде е масата и къде е леглото, ще проектира кутии и конзоли на подходящи места и т. н. Предупреди изрично архитекта да дава подложки на другите проектанти заедно с мебелировката. (Подложка е празен архитектурен чертеж, върху който всеки може да нанесе своите инсталации.) Моят архитект не ми даде този съвет и раздаваше съвсем празни подложки. Другите проектанти си нанасяха техните неща произволно и аз впоследствие трябваше да местя инсталации и дори да правя нови проекти.

Търси модерни проектанти, които са запознати с новите материали и технологии. Ако искаш да знаеш кое е ново, в Интернет е пълно с подобна информация. Посети няколко специализирани изложения като Стройко или Пловдивския панаир - от изложбите аз насъбрах огромно количество каталози, идеи и адреси на фирми, предлагащи модерни материали и услуги. Не забравяй да прегледаш специализираните списания. Покажи на архитекта какво ти харесва и изискай той да внедри избраните от теб модерни неща. Това е чисто негово задължение, но отново моето скромно мнение е, че много от тях или не са запознати, или не искат да общуват с други колеги и да делят хонорара, или просто ги мързи да се напрягат. Свикнали са си по стария начин. Някои си имат готови шаблони и сметки и си ги ползват за по-лесно. Не вярваш? Веднага давам пример с Храма.

34

На мен ми проектираха поцинковани тръби за вода (вместо модерните полипропиленови или тези с алуминиев вътрешен пласт), черни тръби за парно (вместо полипропиленови), лири с къдрави чембери за радиатори (вместо елегантни алуминиеви), чугунени тръби за канализация дори вътре в сградата (тези допотопни неща дори няма вече къде да ги купиш), керемиди на покрива (вместо стиродур плюс модерно воалитно покритие), електрическите кабели да се вкарат в бергманови тръби (ония, хартиените тръби, намазани с катран - пак нещо отдавна отживяло).

Който разбира от тези неща, сега или се смее на глас, или си мисли, че пиша измислици, за да оскверня правоверното братство на проектантите. Само ще кажа, че проектите са тук при мен; те са подписани и носят дата 1992 г. Съхранявам ги като реликвено доказателство за ниското ниво на професионално обновяване на някои наши специалисти в такава динамична сфера като строителството. Когато стигнем до инсталациите, ще се върна на някои по-модерни материали и технологии.

Последно, архитектът е длъжен да узакони проекта си. Колкото и да е банално казаното, знай, че има проектанти, които се опитват да се освободят и от тази отговорност или да я прехвърлят на друг. Не им позволявай! Ако проектантът бяга от отговорност поради каквато и да е причина, по-добре ти избягай от него.

КонструкторътТой е друга, много важна и ключова фигура в твоя екип от проектанти. Ако

мислиш, че архитектът може да те вкара в беля, волно или неволно, чакай да видиш какво може да ти направи конструкторът. Ако конструкторът не си изпълни задълженията добре, спукана ти е работата.

Аз определено не случих с конструктор. Защо? Защото не си го избрах сам. Бях се разбрал с архитекта той да намери всички останали проектанти и той да преговаря с тях. Убеди ме, че така ще ми излезе по-евтино. Твърдеше, че те на него ще му оферират по-ниски цени и икономисаното ще се запъти към моя джоб. Сега, с моя опит, не бих допуснал тази грешка. Сега бих интервюирал лично всеки един проектант, за да проверя дали е компетентен и дали си държи на репутацията (репутация в България е мъгляво и екзотично понятие, но все пак). Щях да подпиша договор за съвместна дейност с всеки един от тях, за да им изброя задълженията. В моя вариант всички проектанти се скриха зад Бойко и си претупаха работата. Аз дори не ги познавах, освен по името на печата и пропуснах шанса си да изтъкна пред всекиго от тях изискванията си. Ще повярваш ли, ако ти кажа, че по-късно преправих всички проекти, като някои от тях по три пъти?

Сега ми изплува пред очите една снимка, публикувана наскоро в един наш ежедневник. Снимка от земетресението в Турция. На снимката беше показан един цял квартал от къщи, сринати до земята, и някъде по средата стърчеше една сграда на десетина етажа, почти непокътната. Познай кой от всички тези турски конструктори си е свършил работата? Сега задавам малко по-труден въпрос: познай колко от тези конструктори, които не са си свършили работата,

35

изпитват някакви професионални угризения на съвестта? Да оставим верния отговор на философите и идеалистите, ние имаме къща да строим. И така, как да наречем нашия приятел конструктор - Вито (не, не Корлеоне, не Колимеолеле, просто Вито). Всяка прилика в имената е случайна.

Ох, откъде да започна, тя моята история е като мръсен парцал. Оттук да хвана, ще си изцапам ръката, оттам да хвана, пак ще си я изцапам. Ха-ха, шегувам се, въпреки че хич не ми е до шегички.

Конструкторът за мен е най-отговорната фигура в строежа. Неговото основно задължение е да вземе проекта от архитекта и да добави към него конструктивни чертежи. Тези чертежи показват на кофражиста как да направи кофража, на арматурния цех - как да заготви арматурата и на арматуриста - как да армира сградата, ползвайки заготвената арматура, като прави и сам някои детайли. Арматурата е гръбнакът на сградата и там грешки в заготовката, в изчисленията или в полагането могат да доведат до гибелни последствия.

Затова бъди нащрек както с конструктора, така и с арматуриста. За щастие дядото на моята тогавашна приятелка беше едно от светилата на българските конструктори, човек, официално класиран като втория авторитет в света по земетръсни конструкции, след един японец. С него съм разисквал надълго и нашироко моите проблеми в строителството и получих добра школовка. Оби-чах да му ходя на гости и чаках с нетърпение да ми подвхърли дяволито "Как върви строежът?" - веднага се завързваше гореща дискусия. Той също е споделял с мен кошмарни истории при строителството на неговата вила и аз си мислех, че щом него са се опитвали да изработят, на мен със сигурност няма да ми се размине. Между другото едната стена на вилата му е спукана!

Ти, като простосмъртен, не си в състояние да провериш верността на конструктивния чертеж, но поне се научи да го четеш, за да можеш да контролираш правилното му изпълнение. Уверявам те, никак не е сложно.

Съветвам те да си изготвиш арматурата в специализиран цех. Някои бригади ще се опитат да те убедят, че ще ти излезе по-евтино, ако те ти заготвят арматурата на обекта. Въпреки че това е истина, по-добре не рискувай. Разликата в цената не е голяма, но разликата в качеството ще бъде. На обекта ти не разполагаш с необходимите машини. Тънкото желязо фи 6 и фи 8 (пръти с диаметър 6 и 8 мм) ще го опъват с камион или друга тежка машина. Това опъване не е точно премерено и може да се окаже или недостатъчно, или прекомерно. Да не говорим, че ще ти влачат желязото по калищата и няма да има начин да ти го почистят. Дебелите железа (диаметърът им се маркира с N) много трудно се огъват; виждал съм как трима души напъват с тръба един дебел прът без особен успех. В такива случаи майсторите правят заменки с по-тънък материал, което е много опасно.

Друг проблем е, че дебелите пръти често трябва да се снаждат. Това става със специална заварка и по специален начин. Тя трябва да има добър провар (нещо като спойка), което става по-добре с голяма машина. Заварките се правят с паралелно застъпване на прътите, като застъпването зависи от дебелината на материала и трябва да е не по-малко от пет пъти диаметъра на желязото. Не разчитай, че самоукият арматурист ще има такива задълбочени познания.

36

Виждал съм на обекти снадени носещи железа на трегер без никаква заварка, което е направо престъпно.

В заводски условия биглите, или стремената (това е нещо като гривна, която се реди по дължината на греда или колона, за да пази дебелите носещи железа да не се раздалечават едно от друго), се огъват съвсем точно и излизат еднакви. Ако видиш бигли, огънати на ръка, ще се чудиш коя с коя си пасва. След тази безспорна реклама в полза на арматурните цехове искам да ти разкажа един случай с моята арматура именно в такъв един цех.

Този инцидент ми се случи на втората плоча, когато вече бях попечен. На последната плоча вече бях напълно обигран, но след дъжд качулка. И така, като знаех вече голяма част от шашмите в бизнеса и очаквах най-лошото, аз бях взел всички мерки да се предпазя - поне така си мислех. Реших да отида в един голям известен арматурен цех (на военните), за да не ми правят номера малките частни Цехове. Имах препоръка от близък приятел и добре че беше така, иначе щяха да ме закопаят. Преди това отидох в "Метална" и си закупих материала според количествената сметка на конструктора, за да не ми пробутат в арматурния цех разни остатъци или дефектен материал. Закарах го в цеха, платих си всичко авансово и реших, че поне с този проблем вече съм приключил.

Най-после, след няколко продължения на срока, ми казаха, че поръчката е готова. Наех камион, натовариха го с кран в цеха и радостно поех за в къщи. Стоварих материала и хукнах да търся арматуристи. До този момент и през ум не ми беше минало да проверя поръчката, защото си мислех, че такъв огромен цех не е приритал да прави далавери с моята арматура. Намерих арматуристи и те започнаха работа. Не минаха минути и хората се развикаха: "Какъв е тоя материал, бе?" Изтръпнах и вече знаех, че пак са ме прецакали. Показаха ми бигла от някакъв материал, който някога е бил фи 6. Вместо да има кръгло сечение, той беше силно сплескан във формата на овал. Огледах всичкото тънко желязо и се оказа, че всичкото е сплескано по същия начин. Нямаше и следа от моя чисто нов, първо качество, материал. Започнах да преглеждам цялата поръчка и изумях. Бяха ми подменили цялото дебело желязо. Освен че беше силно ръждясало и на места разядено, всички мои носещи дебели железа бяха направени от парчетии, рядко надвишаващи метър, парчетата бяха снадени и заварени. Прътовете, които бях оставил, бяха дълги 6 метра, а нямаше и следа от тях.

Вдигнах се и - направо при капитана. Свързах се и с моя познат, за да се обади и да ми помогне да се оправя с тази крупна измама. С триста зора и с известно доплащане от моя страна (странно защо?), благоволиха да върна поръчката и да я изработят отново. Единственото, което измънкаха като извинение беше, че може би е станала "някаква грешка". Между другото войничетата, които работеха на полигона, ми казаха точно кой е прибрал моя материал и как той е влязъл в една друга голяма поръчка. Въпреки че накрая качеството беше приемливо, аз загубих още един месец в чакане за преправяне на поръчката. Поуката е, не взимай нищо преди да си проверил щателно цялата поръчка.

37

Значи твоята задача при приемането на поръчката от арматурния цех е да провериш дали всичко отговаря на чертежа. Ето къде можеш да ползваш услугите на конструктора като форма на авторски контрол. Конструкторът също има задължението да се отзовава за такъв контрол при повикване. Много от тях не обичат да правят такива посещения, защото не са им изгодни. Той може да си загуби цял ден в оглед на обект или проблем, а за това време би могъл да заработи много повече, като чертае. Моят конструктор идваше с огромна и видима неприязън на авторски контрол и затова накрая се разделих и с него. Това е голяма грешка, но ще обясня по-нататък. Обикновено конструкторът се вика да прегледа арматурата или друг вид скрити работи, преди да се излее бетонът. Конструкторът носи важната отговорност да провери редица неща, преди да позволи наливането. Аз ги научих, но не от моя конструктор, а от моя искрен съветник дядото. Моят Вито идваше, броеше арматурните пръчки по плочите (нещо което и малко дете може да свърши) и казваше: "Супер, давай книгата."

А, да ти обясня за книгата. Всеки обект трябва да има така наречената заповедна книга. Това е една обикновена тетрадка, прошнурована, прономерована и подпечатана от конструктора. Слага се лепенка през шнура и тя също се подпечатва. Идеята е да има хронологичен запис на развитието на обекта. В нея се записват всички проблеми и промени по време на строежа. Човекът, който води и подписва тази книга, е конструкторът, въпреки че книгата се съхранява на обекта. За да налееш бетон, ти трябват одобрението и подписът на конструктора.

Моят Вито идваше адски забързан, и то всеки път. Рядко имаше време за дискусии, броеше пръчките, подписваше и изчезваше, след като си получи хонорара на ръка и в брой, възлизащ приблизително на една цяла работна надница. Само че той го изкарваше за около час, не повече. След получаване на подписа аз тепърва започвах да върша неговата работа. Броях биглите, проверявах с шублер дали няма грешки в диаметъра на носещите дебели прътове. От цеха поръчката е сортирана по етажи и полета, за да се избегнат грешки. Всеки трегер (греда) или колона са означени с етикет. Обаче лошите арматуристи, каквито често съм имал, започват да ровят из железата, етикетите падат, редът се губи и скоро настава безпорядък. Често, когато арматуристът не може да намери някой прът, взима някой друг с приблизителна дължина, без оглед на сечението. Това не е толкова фатално, стига да не се разменят дебелините. Така по-тънък прът може да се окаже на мястото, където трябва да има по-дебел. Затова аз вземам чертежа в ръка и с шублера започвам да проверявам методично, колона по колона, трегер по трегер, прът по прът, докато не проверя дали всичко отговаря на чертежа. Друга основна проверка, която правя, е да преброя биглите за всяка греда и всяка колона.

Има една изключително важна проверка, която конструкторът е длъжен да направи - демек ти. Погледни в отвора на всяка една колона. Забележи как са вкарани трегерните носещи железа в тези от колоните. Много е важно всички дебели прътове на трегера да са вкарани между дебелите вертикално насочени прътове на колоните. Ако това не е направено, казва се, че трегерът виси. Сега

38

започваш да гледаш арматурата на плочата и така наречените полета. Полетата са секторите от плочата, които са оградени от трегери. Първо кажи предварително на арматуристите, че искаш мрежата да е опъната като барабан. Това значи, че когато ходиш по нея, тя не трябва да дрънчи и да хлопа под стъпалото ти. Опъването се получава най-добре, когато двама арматуристи връзват пръта в противоположни краища, за да могат да го разпъват. Това почти никога не се прави. Всеки арматурист си работи сам. Друга предпоставка за добре опъната мрежа е тя да се връзва с тел по-начесто. Аз ги карам да връзват през едно квадратче. Това ги съсипва, защото връзването ги бави най-много, но ти си дръж на твоето. Повечето арматуристи връзват през два-три метра, колкото желязото да е горе-долу на мястото си и претендират, че са си свършили работата.

Един добър конструктор трябва да е безкомпромисен и да застане твърдо на твоя страна - хлабава мрежа, няма подпис. Моят конструктор не го правеше, макар че му плащах директно. Представяш ли си как се подписват конструкторите, които работят за предприемач и дори не знаят кой е инвеститорът!

Не на последно място провери усилителите. Усилител е повдигнато от плочата желязо, което служи за горна армировка на бетона. За да не се смачкат при ходене, под тях се поставят множество столчета (фиксатори), или по народному казано, магаренца, направени от фи 6. Те се подпъхват под усилителите, които обикновено са разположени по краищата на полетата, по балконите и други конзоли. Това се прави, за да могат те да поемат обратните сили на натоварване в различните части на полето. В центъра на полето силите са надолу, следователно мрежата също трябва да е отдолу. Там мрежата пази бетона да не се сцепи на опън. В края на полето, близо до зид или трегер, положението е обратно - бетонът се стреми да се сцепи на опън в горния си край. Затова мрежата трябва да е отгоре.

С тези пусти магарета съм имал толкова разправии и проблеми! Арматуристите просто мразят да ги слагат. Пъхнат десетина през два три метра и хайде, започват другото поле. Аз обаче енергично се намесвам със следната демонстрация. Първо им казвам да сложат още магарета. Те ще спорят, че няма нужда. Тогава демонстративно стъпвам на повдигнатата мрежа и тя съответно се сплесква. След това им казвам да сложат толкова магарета, че да мога спокойно да се разхождам, без да се страхувам, че нещо под мен ще се сплеска. Те ще започнат да спорят, че няма да стъпват върху тях. Аз тогава ги питам, как ще гледат в краката си, когато помпата започне да бълва бетон навсякъде и те ще трябва бързо и енергично да заглаждат и трамбоват след нея. Обикновено спорът спира там.

Значи проверявам дали усилителите не се сплескват. След това гледам дали железата, които са натикани в колоната, няма да блокират свободния приток на бетон. Причините за това могат да бъдат две и ми се паднаха и двата случая. Първият беше недомислица на конструктора. Той беше направил една колона много тясна. Когато вкарахме трегерната арматура в нея, не остана място за бетона. Другият случай беше по вина на арматуристите. Един ден гледам, как

39

двама са се качили на трегера и скачат отгоре. Виждам, че се опитват да вкарат железата вътре силом. В резултат вътре беше станала една плетеница от изкривени железа и бигли. Това е от много бързане. За урок ги накарах да демонтират всичко, да изправят железата и да опитат отново, този път с финес. Разбира се, че стана, но те загубиха половин ден, от много бързане.

Какви други съвети да ти дам за конструктора? Не им знам всичките калпазанлъци, но ще опиша проблемите, които открих в моя проект - поне от тях да се предпазиш.

Каквото и да ти каже конструкторът, не оставяй никъде неармиран бетон, в нито една точка. Моят сутерен е изцяло от бетон. Стените са около 50 см дебели. Не ме питай защо, не съм си го поискал. Забелязах, че целият този бетон не е армиран. Попитах конструктора защо и той ми каза, че толкова дебел бетон няма нужда от армировка. При това ме убеждаваше, че колоните, които са през три метра, и поясът отгоре държат бетона на мястото му. На това му викам краставици на търкалета. Още на другата година бетонът се сцепи през цялата си дебелина на всички места между колоните. Това е катастрофален факт сам по себе си и абсолютен позор за моя конструктор.

Този проблем като верижна реакция води до куп други взаимно свързани проблеми. Помисли си какви са последствията за хидроизолацията. Сутеренът е вкопан на повече от метър в земята. Стените му не могат да се облицоват с плочки, защото бетонът под тях се движи и ще ги принуди и те да се пукнат на същото място. Отвътре мазилката също се спука и започна да се рони в близост до фугата. Това е един кошмар, за който няма добро решение. И защо го имам този проблем? Некадърен конструктор или просто немарлив или безотговорен, или всичко заедно? Къде е той сега, да си понесе отговорността и да ме обезщети? Нищожната икономия, която направи,, като ме лиши от елементарна армировка, сега ми създава неимоверни проблеми. Може би човекът не е виновен, той просто толкова може. През годините на социализма в главите на инженерите е набивано да правят всякакви възможни икономии и за някои това е останало като навик. Затова не икономисвай желязо. Има ли бетон, слагай армировка - желязото е евтин материал.

Друг мой конструктивен проблем си е чисто проектантска изчислителна грешка. От този проблем не мога да те предпазя, защото самият аз не знам как се изчисляват трегери. Имам два трегера, които явно са поддали малко. Знам това, защото две стени под тях са започнали да се пукат. Това се познава по успоредните пукнатини в мазилката на стената, всичките подредени в една посока. В сутерена седем полета на първата плоча са се сцепили през цялата дебелина. Вито пак е оплескал сметките. На първия етаж от двадесет полета девет са спукани! Това ми попречи да си измажа тавана на сутерена и трябваше да поставя таван "Хънтър Дъглас" (име на фирма, която поставя окачени тавани), за да скрия пукнатините. На втория етаж имам само едно спукано поле, УРААААА! И на покрива - двата трегера и двете стени. Браво Витоооо! Хайде да видим на следващата сграда дали можеш да подобриш рекорда.

Последен съвет, провери дали конструкторът знае за каква земетръсна зона проектира. София се води от девета степен, най-високата. Тоест сградата би

40

трябвала да устои на девета степен земетресение. Ако и ти си в зона с висока степен, над седем, бъди още по-скептичен с твоя конструктивен проект. Защо да не отидеш с проекта при друг проектант и да си платиш за второ мнение. Хората често правят така с докторски диагнози и то за много по-дребни неща. Ти си на прага да направиш една от най-големите си инвестиции в живота. Твоята задача е да провериш сигурността на покрива над главата си. Дай още някой лев, за да спиш по-спокойно. Със сигурност другият проектант ще се опита да покаже колко е по-добър и колко колегата му не струва. Ако българинът си го бива в нещо, то е да критикува ближния. От това перчене ти можеш да извлечеш някаква полза.

Моят дядо се оказа безценен съветник. Той ми даде идеи как да подсиля връзките между трегерите и колоните. Каза ми, че проектантите ги мързи да чертаят тези детайли или просто не ги знаят. За съжаление не се сетих да го помоля да преизчисли всичко сигурен съм, че щеше да има ефект.

И така, драги читателю, ако ти цял живот си работил и си скътвал пари, за да построиш един ден къща, ако си зарязал професията и личния си живот и влагаш цялото си желание и умение в това начинание, помни, че много малко всъщност зависи от теб. Щеш не щеш, ще контактуваш с много други българи, ще зависиш от тях, ще трябва да им се доверяваш и да разчиташ на техните умения и съвест. Ако този факт не те плаши, продължавай да четеш, това е само върхът на айсберга.

Глава 4Законови съображения, за да нямаш съжаления

Преди да започнеш да строиш, трябва да си наясно какви са законовите изисквания по отношение на документацията. Започни отрано с бумащината, защото държавните институции ще те разтакават до безумие и ще ти изтощят душичката с абсурдни процедури, с некадърност и незаинтересованост. Неща, които биха могли или би трябвало да станат за дни или седмици, могат спо-койно да се протакат с месеци (дори години!) и да ти провалят летния строителен сезон. Много служители целенасочено, брутално и садистично, те бавят, за да получат "почерпушка". Чат-пат минаваш метър, но практиката е масова и на всички нива. (Виж главата за държавния служител, но си нахлупи шапка, за да не ти настръхнат косите.)

Искам да си наясно с едно - няма да намериш нито една държавна служба или служител, които с нещо да ти помогнат. Единствената цел на държавните инстанции е да измислят невероятни и стотици правила, да измислят и налагат невероятни и десетки данъци и да измислят и налагат невероятни и брутални глоби. Не очаквай никой чиновник да те упъти, помогне или подкрепи в нещо. На тях им дай само глоби да налагат и да те изнудват.

Ще ти изброя всички инстанции и служби, през които трябва да преминеш и да оцелееш. Те трябва да благоволят да ти позволят да започнеш, да построиш и да влезеш да живееш нормално в къщата си. Всяка една от въпросните инстанции има по една тухла от догми, наречена правилник, който самите

41

чиновници не познават Добре. Проектантите също не знаят всички тези правила, но ти като собственик един ден ще плащаш солено, ако има нарушения. Какъвто и фал да се получи, накрая все ти ще си виновникът. Същите тези инстанции имат и по една или повече тухли от задължения спрямо теб, но никой не ти ги казва и при нарушения ти никога няма да можеш да ги накажеш с нищо за това. Ако все пак успееш Да спечелиш някакъв спор с тях, те няма да ти се извинят, нито ще те компенсират с нещо съществено, нито ще накажат виновния със същата строгост, с която наказват теб.

Ето го главозамайващият списък на "изедниците": Общината, Данъчното, Енергото, Уличното осветление, Телефонното, Кабелната телевизия, ВиК, ХЕИ, РИОС, Пожарната и др. Много от тези инстанции имат подинстанции и подслужби, в които те подмятат като палачинка в тиган. Приготви се за истински ад, но нека караме по реда на нещата.

Преди всичко ти трябват нотариален акт и актуална скица на парцела.След това ти трябват готов проект на сградата и разрешително за строеж,

което се дава от общината. Разрешителното всъщност е един печат върху проекта, с който общината благоволява да ти позволи да си построиш дом и да плащаш данъци върху него.

Ако си в регулация добре, ако не, ще трябва да преминеш една невероятно тромава процедура за вкарване на парцела в регулация, ако това въобще е възможно. Ако те отрежат от тази възможност, не се предавай. Можеш да строиш и ако парцелът ти не е в регулация. Тогава имаш право или на "временна постройка" (едно много разтегливо понятие, ако ме разбираш правилно), или имаш право на "селскостопанска сграда" (едно също много разтегливо понятие, ако пак ме разбираш правилно). Например на поляната или нивата, която притежаваш и която не е в регулация, можеш да решиш да направиш парник (може да е много малък) или да сложиш кошери за пчели (може да са много малко). Във връзка с тази "селскостопанска дейност" вече ще имаш право да построиш някакъв вид обитаема сграда (например къща), в която да живеят работниците (може да са много), а защо не и самият ти. Сега вече ще можеш да издействаш разрешително за строеж. Ако наминеш да се разходиш из моя квартал, ще се впечатлиш от невероятни както "временни", така и "селскостопански" сгради. Бива си я нашата страна, стига да знаеш точно как да "спазваш" закона.

Сега трябва да преминеш една друга формалност - да получиш така наречената линия за строеж. Тя се дава от техническата подслужба на общината. Идва един техник, проверява по скицата къде точно в парцела ще бъде сградата и я бележи с колчета по терена. Той трябва да определи и кота нула (нарича се също репер или ниво), тоест къде точно във вертикалната планировка ще бъде плочата на партера на сградата, и отново я отбелязва върху някоя неподвижна точка от парцела.

Ако ще правиш ограда, същата служба ще трябва да ти даде линия за оградата и да я маркира с колчета. Уместно е да накараш твоите съседи да подпишат документа, описващ линията за ограда, за да нямат после претенции, че си им влезнал в двора.

42

Ако искаш да оправиш пътя, пак ти трябват проект и разрешително. Общината си има подслужба, която определя нивото на пътя във вертикалната планировка на прилежащия терен.

За външно електрозахранване ти трябват проект за временно строително табло и разрешение от Енергото. За постоянно външно електрозахранване ти трябват проект за кабелите (един за ниското напрежение и един за високото), проект за трафопоста (ако ти е предписан такъв), проект за уличните касети, проект за постоянното табло за къщата и съответните разрешителни. Понеже трафопостът, който ти си построил, в крайна сметка се подарява на Енергото, редно е общината да ти подари място на улицата, където да го сложиш. Това рядко се случва и в повечето случаи трябва да го сложиш в личния си парцел. Засега това е единственото нещо, за което не са ми искали разрешително, но може и това да стане някой ден.

За ново улично осветление също ти трябват проект и разрешително.За ново телефонно захранване ти трябва предписание какво ти позволяват да

прекараш, откъде и как. На базата на това предписание ти изготвяш проект, който те трябва да одобрят и разрешат.

Ако ще правиш заведение, ти трябва проект на кухнята и на ресторанта или помещението, където ще се хранят или обслужват хора. Проектът трябва да се одобри с разрешително.

Ако ще правиш септична яма или друго съоръжение за мръсни води, трябва да изготвиш проект и да искаш разрешително от РИОС (хората от опазване на околната среда). Те също ще се заинтересуват от теб, ако бълваш много пушек или по друг начин пречиш на природата.

Има и други, "по-малки" сертификати и разрешителни, които ще ти бъдат необходими, например измерване на заземяването и гръмоотводната инсталация, партиди за водомера, електромера и часовника на електромера. Дори ако трябва да прекопаеш улицата, за да си прекараш нещо, трябва да имаш разрешение от общината.

След като прекараш нещо, държавата е длъжна да го нанесе в съответния кадастър. На мен неведнъж ми се е налагало да ходя да проверявам многократно дали това е сторено и да сипя молби и почерпушки, за да си свърши съответният чиновник работата.

Пожарната няма да ти прости, ако не си спазил цял поменик от правила за противопожарна безопасност. Съветвам те да не плащаш на архитекта, докато не е съгласувал твоя проект с пожарните служби. Това се изразява с писмено становище на техен чиновник, че проектът отговаря на нормативите им. Повечето архитекти си правят пас по този въпрос, а проектът е техен и отговорността е тяхна.

В моя обект, когато дойде пожарникар за оглед, направо ми разказа играта. Тук да се промени нещо, там да се бутне нещо, друго да се преправи, все едно говореше за хартиена къща, а не за монолитна сграда. Побеснях заради всичките немарливи проектанти, които си бяха нацвъкали проектчетата както им падне, без да знаят противопожарните нормативи. Направих доста скъпи корекции, които щяха изцяло да бъдат избегнати, ако пожарникарите бяха дали

43

мнение по време на проектирането, а не след завършен строеж. Ти поне можеш да си спестиш това главоболие.

Трябва да знаеш какво е Акт 16. Документално, това е крайната ти цел. От чиновническа гледна точка, с този документ държавата, в лицето на някои от изброените служби, които трябва да го подпишат, благоволява да ти позволи да експлоатираш жилището си по предназначение. Не си мисли, че след като си получил заветната тапия Акт 16, ще настъпят мир и покой в живота ти. Напротив, всички тези служби си имат безброй вечни начини да те санкционират с данъци, такси и глоби, произтекли от промени в различни нормативни актове, закони и правилници, така че те цял живот ще те държат за гушата и ще стискат здраво. Как така си дръзнал ти къща да имаш - плащай сега, за да ти дойде акълът в главата и да знаеш добре в коя страна живееш. Казвам това от историческа гледна точка. Докато пишех книгата, Акт 16 отпадна. Сега той е заместен с друг документ, подписван от новата служба "Независим строителен контрол". За подробности виж главата за държавния служител.

Знай, че всичките тези проекти и разрешителни са съпроводени от неимоверни разноски, тлъсти такси и безброй почерпушки, а да не говорим за разправиите и нервите. Ще ти дам само един отрезвяващ пример. Нашият трафопост беше офериран първоначално на 12 000 щатски долара, а в действителност излезе около 24 000. Едни лицензирани хитреци ни мотаха близо две години и накрая имаха наглостта да претендират, че са ни направили страхотна услуга. В Щатите, където дълго съм живял, за тази сума можеш да си купиш цяла къща - само за два-три месеца ще ти я монтират и ще влезеш да живееш в нея, без да имаш грижа за инсталации и разните му там подробности. Ще ги настигнем ние тези гнили капиталисти, ще видят те един ден!

Глава 5Твоят единствен потенциален съюзник, и то зависи

Не си мисли, че ще бъдеш заобиколен само от противници и неприятели. Има едно длъжностно лице, което би могло да бъде твой съюзник и верен помощник по време на строежа - това е техническият ръководител, твоят ангел-спасител. За да бъде така, този човек трябва да отговаря на някои условия и да притежава някои качества:

- Да ти е близък или с много добра препоръка от близък познат.- Да е нает лично от теб и да няма никакви връзки и зависимости с никого

другиго, свързан с обекта. Да е добре платен, и то директно от теб. - Да е активен, опитен и търсен професионалист, а не някой пенсионер или

безработен, който едвам се е добрал до службицата, за да си сигурен, че ще върши работа, а няма да трепери, сакън да не му изстине мястото.

- Да е авторитетна, борбена личност и да не го е страх да се развика, ако нещата не вървят. Ако майсторите усетят, че той е "мека Мария", ще му се качат на главата.

44

- Да е заинтересован. Ако няма с какво да го стимулираш, предложи му допълнително парично възнаграждение за качество. Не давай бонификации за количество! Ако го стимулираш за количество, това почти винаги ще бъде за сметка на качеството.

- Да си обича работата и да си има личен критерий за качество. Той е човекът, който ще контролира и налага качеството. От него зависи докъде ще бъде вдигната летвата. Ако той няма високи изисквания, майсторите моментално ще приравнят работата си към изискванията на надзирателя и така качеството ще пострада.

- Да е неподкупна личност, която да има уважение към себе си, към професията си, както и към доверието, което си му гласувал. Често майсторите ще се опитват да го вербуват за себе си. Те ще се опитват да му плащат, за да си затваря очите за някои пропуски. Мине ли веднъж номерът, бъди сигурен, че цялата работа ще бъде претупана набързо. Много е опасно, когато твоят съюзник се съюзи с противника. Затова, където е възможно, ще трябва да залагаш хитри капани, за да проверяваш и за тази вероятност.

- Да е учил професията си в учебно заведение, а не да е някой самоук самозванец. За да се свърши една работа "като по учебник", някой трябва да го е прочел, разбрал и запомнил. Както съм споменавал на много места в книгата, майсторите често работят не така, както пише в книгите, а така, както им е по-лесно и изгодно. Техникът е този, който трябва да ги вкара в релсите, и да знае как.

- Да следи новите тенденции и технологии и да ги внедрява.Не забравяй обаче, че не бива напълно да се доверяваш на контрольора и ще

трябва понякога самия него да контролираш. Всеки на обекта, включително и довереният ти човек, в случая - техническият ръководител, трябва да знае и да чувства, че не трябва да се отпуска, защото по всяко време може да бъде проверен изненадващо от теб. Никой не трябва да забравя за заплахата от уволнение при неизпълнени всекидневни задължения. На никого не давай карт бланш, защото точно тогава ще започнат големите злоупотреби. Не се сприятелявай много с никого на обекта. Когато работниците, включително и техникът, започнат да фамилиарничат с теб, те се отпускат и си позволяват да претупват работата. Всички трябва да знаят, че на твоя обект се работи, а не се купонясва.

Непременно оформяй документално работните си отношения, така че техникът да носи отговорност както за качеството, така и за спазването на различните нормативни и законови изисквания. Това допълнително ще подсили дисциплината на обекта. Имай си винаги един внедрен "таен агент" сред работниците. Той ще следи отделно какво става в екипа и на обекта, ще ти докладва кой към кого е лоялен и кой си върши работата. За такъв втори доверен човек аз обикновено използвам някой интелигентен студент, който работи като общак. Без да знаят един за друг, техникът следи общака и другите, общакът следи техника и другите, двамата ти докладват поотделно и ти в крайна сметка следиш всичките. Да живее конкуренцията!

45

Глава 6Закупуване на материали купувай си сам, за да ти останат пари

за купуванеОще в началото на строежа ще се сблъскаш с дилемата как да се снабдяваш с

материали. Знам, че моментално ще бъдеш заобиколен от "доброжелатели", щедро предлагащи услугите си да те снабдяват с всякакви материали. Зад техните учтиви, но лицемерни предложения се крие само едно нещо - техният личен интерес. Когато Юда е предал Исус Христос, той го е целунал, а не му е ударил шамар. А юдейските целувки на твоите ухажващи снабдители ще ти пробият широка дупка в кесията и ценните жълтички бързо ще се източат от твоя джоб в техния.

Не е необходимо да те убеждавам, че там където има пари, има предпоставка за злоупотреба. Колкото по-голяма е сумата, толкова по-неустоима става злоупотребата за хитрия комбинатор. В моя случай парите, които спестих от факта, че сам си купувах материали, бяха едно сериозно намаление на разходите ми въпреки неизбежните и многобройни несполуки. Значително по-добро беше и качеството на внимателно подбрания и закупен от мен материал. Струва си да положиш усилие да се ориентираш в пазара и да се научиш откъде и как да се снабдяваш. В действителност тази дейност никак не е толкова сложна, но изисква търпение и постоянство.

Когато купуваш, трите ти основни въпроса са: какво, къде и как?

Какво? Искаш да си купиш например тухли. Веднага изниква въпросът какви тухли. Има четворки, единични, кухи, плътни, красиви, грозни, изпечени, здрави, крехки, евтини, скъпи, от пенобетон, от циментов разтвор, от шамот, с грапава повърхност, гладки, облицовъчни, хидроустойчиви. Човек дори може да се запита дали въобще са необходими тухли, или те могат да се заменят с панелни плоскости от американски тип.

На пръв поглед отговорът изглежда прекалено сложен. На теб ти е необходим безпристрастен съвет, в крак с новите тенденции, пречупен през много гледни точки. Архитектът е дал някакво мнение в проекта, но то си е лично негово. Освен това неговото мнение е на незаинтересован човек. Ако го запиташ за подробности, той ще ти иска пари за консултация, ще бърза за някоя друга по-печеливша работа, няма да има отговор за много от твоите въпроси, няма да вникне във всички твои желания и няма да може да ти покаже нагледно нито една тухла, да не говорим, че той не знае цените.

Не си ли мечтаеш да можеш да събереш всички производители на тухли на едно място, да отидеш и безплатно да си поговориш с всеки един от тях, без те да бързат занякъде, да искаш да ти обяснят подробно предимствата на техните продукти, да оплюят конкуренцията, да ти покажат мостри, да ти дадат точни цени и срокове на доставка, да ти подарят каталог за това, което предлагат, за да си го имаш на бюрото в къщи. Не мечтай, защото има точно такива места. Това са специализираните изложби като Стройко, Пловдивския панаир и други, които широко се рекламират в медиите. Посети няколко и събери всевъзможна

46

информация. Говори с представителите. Попитай ги за тяхната продукция и ще получиш подробни сведения, без да се чувстваш задължен или в тежест на някого. Попитай ги за конкурентния продукт и ще чуеш всички лошотии за другите. Разгледай множество мостри. Купи си каталог на участниците. Така ще имаш една широка гама от производители, търговци, телефони за контакти и нови идеи.

След такива полезни и интересни разходки аз съм се връщал в къщи пълен с нови и оригинални идеи. Учудвал съм се, колко малко желание, мерак, фантазия и професионализъм са вложени в моите проекти, за които съм платил скъпо и прескъпо. Ядосвал съм се, че съм се борил и молил моите проектанти да ми обяснят съображенията си, да обсъдим нови нестандартни решения, когато има други хора, много по-запознати с различните аспекти на строителството, които на драго сърце предлагат знанията си, и то безплатно. От множеството разговори с търговци сам съм намирал начини, материали и идеи, които са превърнали моята къща от стандартен проектантски шаблон в нещото, което аз искам. Сам съм откривал, че има множество нови подходи на мислене и строене, които пестят време и пари, без да се жертва качеството. Никой доставчик няма да направи това за теб. Доставчикът ще иска да ти продава това, което има, или това, което му е по-лесно да намери, или това, при което той има добре обмислена схема за печалба. Когато вече оформиш по-конкретизирани идеи за това, което ще купуваш, можеш да посетиш някои представителства, магазини или складове за допълнителна информация и уточняване на подробности. Интернет е също една модерна възможност за ориентиране в пазара.

Къде? Имаш избор да купуваш от заводи, от производители, от вносители, от складове, от търговци на едро и дребно. След като вече си видял мостри и си решил какво искаш, започни да търсиш най-изгодната цена. Твоят основен инструмент ще е телефонът. Позвъни и сравни офертите. Този труд не е висококвалифициран и ти би могъл да назначиш някого (може да помолиш и роднина) да върти телефони и да пита за цени. Задължително трябва да се пита за налични количества и срокове на доставка, иначе се получават нежелателни ситуации. Ще разкажа един такъв куриоз, възможен само в България.

Беше време да купувам фаянс и теракота, и то не малко, около 400 квадрата. По това време плочки имаше навсякъде и всякакви. Бях си наумил да купя български плочки, защото са поевтини и са сравнително здрави. Дори си бях харесал едни, които бях видял в няколко склада и магазина. Знаех къде се предлагат най-евтино, но знаех също кой ги произвежда. Логично беше да предположа, че най-евтино ще бъде, ако ги закупя от завода производител. След двудневно упорито въртене на телефона на пласмента не можах да се свържа и реших, че трябва да се отиде на място. Заводът беше близко до София и след половин час бях там. Два часа и половина чаках, заедно с други клиенти, служителите от пласмента (две баби с кожени елечета) да се върнат от обедна почивка. След като благоволиха да ни пуснат вътре на топло в един фургон (беше зима, а ние чакахме отвън на улицата), ми показаха едно невзрачно табло

47

с мостри на плочки. Половината от тези, които си бях харесал, ги нямаше на таблото. От мострите, които бяха изложени, се оказа, че няма налични количества, но можело да се поръчат. Срокът на изпълнение беше неопределен, защото заводът щял да пусне поръчка, само ако останат без други поръчки. Кой би поръчал и чакал при такова условие? От всички плочки, които си бях харесал, се оказа, че имат само от един вид, и то партидата била дефектна, тоест в един кашон плочките може да са 24x25 см, а в друг да са 24x24 см или 23x25 см. Тогава ги попитах как така цяла София пращи от плочките, които съм си харесал, а тук в завода ги няма? Казаха ми, че магазините предварително са закупили всичко, което ще бъде произведено.

Ето ти монополизъм в най-грубата си форма. Значи де факто българският потребител няма право да си купи плочките на заводски цени в този завод, защото магазините са окупирали продукцията на изхода. Язък за разкарването, отидох и си купих плочките от магазин по цена на дребно. Е, не всички наши заводи действат така, но не са малко.

Как? Когато купуваш дадена стока, трябва малко да разбираш за какво става дума. Това, че отиваш в официален магазин, представителство или в голям склад, не значи абсолютно нищо в нашата родина. Самите търговци дебнат за удобен случай да спипат някой дилетант и да му пробутат залежала или съвсем неподходяща стока. Ще разкажа една случка от Храма.

Исках да си купя подова настилка за фитнес зала. Бях обиколил изложбите, бях говорил с фирми и техни представители, бях видял мостри. Спрях се на една известна българска фирма - представител на световно известна италианска фирма за специализирани спортни настилки. Представител на българския клон беше италианец, а брат му беше шеф на завода производител в Италия. Бях сигурен, че ако купя от тях, проблеми няма да има. Мечти, мечтииии! Поръчах си 25 квадратни метра настилка за фитнес зала. Поисках си цвят в бледосиньо. Казаха ми, че няма. Поисках сиво, казаха ми, че няма. Накрая се съгласих на какъвто и да е цвят, само да не е зелен. Поисках си дебелина 8 мм, казаха ми, че няма. Попитах ги какво има, казаха ми 6 мм и аз се съгласих. Попитах за цена, смятаха там нещо и казаха 1300 лева. Съгласих се. Поискаха 1000 лева капаро, дадох ги. Казаха ми, че стоката ще пристигне след месец. Съгласих се. Минаха два месеца. Започнах да звъня в офиса през два-три дена, само за да чуя поредното празно обещание.

След три и половина месеца ми казаха, че стоката е пристигнала в България. Инструктираха ме да си взема камион и да отида в някакъв склад. Там ме чакаше италианецът. Взе другите 300 лева, показа ми един топ и си замина. Аз натоварих топа и го закарах в къщи. Започнах да го режа и редя по пода. В един момент реших да пробвам новата настилка. Взех една средно тежка гира от 20 кг и я изпуснах на настилката от нормална височина... и тя се сцепи. Веднага ми стана ясно, че са ме излъгали. Настилката трябваше да може да издържи удар от 200килограмова щанга. Прочетох внимателно етикета на завода и сравних кода на материала с този в каталога. Оказа се, че са ми пробутали настилка за волейбол. Явно още една чуждестранна фирма добре се е побългарила. Опитах

48

да направя рекламация, но ме разкарваха с месеци и накрая - нищо. Поуката е следната: трябва да разбираш какво купуваш и да направиш необходимите проверки на място. Веднъж дадеш ли парите, върви се оплаквай на арменския поп.

Ще се опитам да ти дам насоки как да проверяваш качеството на някои често срещани материали.

Материали за груб строеж

Тухли четворки и керемиди: Да не са с тънки стени - това ги прави много крехки и чупливи. Да са добре изпечени - чукни с нещо по тях, трябва да кънти. Да няма примеси, цветът да е червен и равномерен, без сажди и бучки пепел.

Тухли единични: Да не са ронливи. Да са здрави - пусни една на земята върху твърда повърхност, не трябва да

се счупи. Тухлите от Багренци са невероятно здрави, аз ги разтоварвам със самосвал и много малко от тях се чупят.

Да отговарят на стандартния размер по БДС 25x12x6,5 см. Някои фирми правят тухлите малко по-малки, за да те ударят в цената, което за теб означава, че ще трябва да закупиш повече от тях.

Провери другите неща, като за четворките.

Цимент, хидратна вар, гипс: Пипни торбите - не трябва да са твърди и спечени. Огледай помещението – трябва да е сухо и проветриво. Материалите са

много хигроскопични и попиват влагата от въздуха. Гледай дали торбите са много надраскани и мръсни - това значи, че са

местени много пъти и вероятно са застояла стока.

Пясък, мраморно брашно: Провери дали пясъкът е добре промит. Разбъркай го, докато стигнеш до

влажно. Загреби пълна шепа и стисни - след отпускането пясъкът не трябва да е сбит, а да се разстели отново в дланта ти. Ако се слепва, е кален и не ти върши никаква работа.

Когато поръчваш пясък, искай остър за бетон и подова замазка, фино пресят и мек за мазилка и шпакловка.

За мраморното брашно важат същите неща, само че при него обикновено проблемът в качеството не е наличността на кал, а наличността на мраморен прах.

Чакъл, трошен камък, мозайка: Провери дали са добре промити. Вземи един влажен камък или парченце

мозайка и го избърши с длан или с хартия. Ако останат явни кафяви следи, имаш проблем. На сухо калта става на прах и не се забелязва лесно, затова търси влажно парче, а ако няма такова, намокри едно за пробата.

Облицовъчен камък (на плочи):

49

55

Провери за чистота - да няма кални плочи, покрити с мухъл или други лишеи. Тези неща ще трябва да се мият с телена четка и това ще забави значително работата, да не говорим, че често не могат въобще да се измият, или че просто майсторите няма да го направят.

Гледай формата и размера (следващото важи за трошения камък, а за рязания камък важат само някои от нещата) - да няма криви, усукани, дъгообразни, много дебели (повече от 4 см) или много тънки (по-малко от 2 см), много малки или много големи по площ, да няма много дълги и тесни или много назъбени и неправилни.

Здравина - да няма напукани, нацепени или изгнили. Почукай по плочата с нещо твърдо - трябва да чуеш ясно отчетлив, кънтящ звук. Ако звукът е притъпен, плочката е прогнила и слаба. Друг метод е да тръкнеш по ръба с метален предмет. Ако ръбът на камъка започне лесно да се рони, значи е слаб и прогнил. Такъв камък няма да отблъсква водата, а напротив, ще я попива. Камъкът прогнива, когато е бил близо до повърхността или близо до подпочвени води. В кариерите са длъжни да отсяват тези гнилаци, но вместо това ги смесват със здравите и ти ги продават.

Не купувай големи количества камък от подредени палета. Търговците редят така палетата, че от видимата страна да има качествен камък, а отвътре гнилак, криволяк или боклук. Аз съм изхвърлял до 70% от дадено пале. Това е 70% фира!!! Имаш сметка да наемеш двама-трима души да прехвърлят техните палета на твои, като боклукът се шкартира и се товари само приемливият за теб камък. Измамата е масова! Ако ще взимаш много камък, по-добре иди лично в кариерата и си го натовари сам по твой избор. Нека това да ти стане принцип при пазаруване: не купувай нищо, което е пакетирано, скрито-покрито и непроверено едно по едно от теб.

Бетон: Да не е много рядък, да е тъмносив, да няма едри буци камък. Виж главата за

бетонджията - там описвам подробно как да избираш добър бетонов възел, произвеждащ качествен бетон.

Варов разтвор (за зидане - марка 1:3, за мазане - марка 1:2): Да е мазен, когато прекараш мистрия по повърхността. Да е правен с фино пресят пясък. Да е добре разбит. Разбъркай с лопата и гледай да няма много и големи

бучки неразбита вар.

Фаянс, теракота: Гледай дали плочките са добре изпечени. При почукване трябва да кънтят. Гледай дали има дефекти по глазурата, шупли, пукнатини, неравномерен

(разтекъл) гланц, неравномерен цвят, бабуни или вдлъбнатини. Провери размерите. Отвори няколко кашона (ако не ти позволят, смени

търговеца) и сравни размерите на десетина различни плочки - трябва идеално точно да съвпадат.

Дървен материал:

50

Ако е за кофраж, дъските трябва да са между 2,5 и 3,5 см дебели. Не взимай вързани снопове. Избирай ги една по една и гледай да са прави и да не са сцепени или спукани. Добре е всички дъски да са с приблизително еднаква дебелина. Това помага на кофражиста, когато прави страници. Когато страницата е гладка (тоест дъските са с еднаква дебелина), бетонът излиза по-гладък и съответно улеснява мазача, който ще има по-малко да пълни със замазка.

Попитай с какъв цвят е маркирано първо качество. Там дъските са с почти еднаква дебелина и си струва да платиш малката разлика в цената.

Ако купуваш сачак или друг декоративен дървен материал, не го купувай на връзки. Обикновено вътре във връзката има лошо качество или направо дефектни дъски. Отвори всяка връзка и огледай всяка дъска поотделно.

Платна:Най-важно е да са прави, да не са усукани, смачкани, подбити.Другият важен фактор е размерите на отделните платна да са еднакви.

Въпреки че стандартът е метър на половин метър, някои производители не го спазват и спестяват по някой сантиметър. Често има разлики в дебелините, които не се регулират от стандарт. Затова не смесвай платна от различни производители, освен ако всички размери си съвпадат.

По възможност не купувай чисто нови, лъскави и омазнени платна. Може да са нови, но гледай да са малко ръждясали. Аз направих тази грешка (да купя чисто нови платна) и се чудех защо продавачът с такава охота ми помагаше да си избера най-лъскавите. Когато платната са нови, гладки и омазнени, бетонът се сляга идеално по тях. Готовият бетон става също идеално гладък. На този бетон обаче по-късно трудно ще се хване мазилката. Ще трябва грижливо да шприцоваш тези идеално гладки участъци. Понякога и шприцът не хваща добре на огледално гладката и омазнена бетонна повърхност. На един от моите тавани дори се наложи да награпавим повърхността на бетона с бормашина, за да се хване шприцът.

Арматура фи на кангали: Гледай формата на желязото да е правилно кръгла, а не силно сплескана като

овал. Да не е прекомерно ръждясало и прогнило.

Арматура N на прътове: Гледай прътовете да са прави и сечението да е с правилна кръгла форма. Да не са прекомерно ръждясали и прогнили.

PVC тръби за капал или други PVC компоненти: Гледай да са прави, с правилно кръгло сечение, да няма пукнатини или

шупли. Цветът трябва да е тъмносив. Ако са силно избелели, те са стояли дълго на

слънце. Слънцето руши механичните свойства на поливинилхлорида.

Поцинковани фитинги:Гледай да няма спукани или с шупли.

51

Гледай резбите - те трябва да са правилни, остри, добре подвеждащи и неусукани. Виж дали отливката е правилна.

Взимай само нови и лъскави. Прочети главата за водопроводчика, за да разбереш защо.

Внимавай, има много ментета. Купувай само фитинги, които, премерени през резбата с шублер, са с дебелина 5 мм. Ментетата са само 4 мм дебели. Виж в главата за водопроводчика защо този милиметър разлика ще бъде фатален за теб.

Доставчици (тафчици)Ако все още не си имал вземане-даване с нашенски доставчици, трябва да

знаеш, че основната им цел е да "тафнат" каквото могат от теб. Затова най-важният ми съвет е: пази се от доставчици - ТАФчици! Как да ги познаеш? Ами вгледай се дълбоко в очичките им и ще съзреш плуващи символчета като тези: $, лв, DM, £ и други.

Ще има моменти, когато няма да можеш винаги сам да се оправяш и ще прибягваш до услугите на други снабдители и посредници, но това трябва да си остане в кръга на изключенията. В тези случаи трябва да си нащрек за следните множество проблеми. Обикновено професионалните доставчици работят на комисиона или процент от закупената стока. Това е много лошо за теб, защото ти стимулираш личния интерес на доставчика, който е - да си увеличи печалбата. Това се прави по четири основни начина, като е възможно някои от тях или всичките да се комбинират.

Купува се стока на една цена, а ти се представя документ за по-висока. Разликата остава у доставчика, а комисионата си е отгоре, пак за него.

Другият начин е, като се манипулира или фалшифицира количеството, особено ако стоката е такава, че то трудно може да се провери. Например можеш ли на око да разбереш дали един камион е натоварил 6,5 или 7 кубика пясък? Може да е закупено по документи едно количество, а да ти е доставено по-малко. Пак доставчикът печели от теб, и то по втория начин.

В много случаи, когато снабдителят не може да скрие документално истинската цена или количество, ще се стреми да закупи стоката на по-висока цена от възможното. Например, ако няколко склада предлагат една и съща стока, нищо чудно доставчикът да купи там, където цената е най-висока, за да си увеличи комисионата. Пак ти губиш, а той печели, и то по третия начин.

Четвъртият начин е най-пагубен за теб. Доставчикът често прави шашми с качеството на стоката и търси разлики в цените. Той може да ти пробута нещо дефектно, некачествено, остаряло, застояло, менте, контрабанда, крадена стока, да смени етикети, да фалшифицира дати за годност, да фалшифицира сертификати, да смеси лошото с доброто, да пакетира или подреди стоката така, че ти да не забележиш проблема веднага или въобще.

Тези шашми не са рядкост и са много опасни, защото биха могли да доведат до печални строителни резултати. Когато се довериш на друг, рискът си е твой. Ако искаш да си сигурен какво, къде, как и колко е купено, трябва сам да купуваш или да пратиш свой човек, на когото можеш да се довериш на сто

52

процента. Друго предимство, когато купуваш сам е, че си там и гледаш на място какво ти товарят. Често заводите, складовете или производителите също се опитват да ти пробутат нещо дефектно, счупено, изкривено или остаряло.

Аз гледам и проверявам всеки пакет, всяко пале, всяко изделие и ако има дефект, правя рекламация на място. Повечето доставчици не си правят този труд. Докато товарят стоката, те си пият кафето някъде. Когато откриеш дефектна стока, току-що пристигнала на обекта, доставчикът започва да се оправдава с товарачите, с шофьора, с кого ли не, но никога няма да си признае, че той не е стоял и гледал какво се товари. Рекламация в България трудно се прави, след като си напуснал мястото на покупката.

Поуката от горните примери е, че ако не си сигурен в доставчика, не рискувай, а си купи сам стоката. Нека това да бъде твоето платинено правило!

ПазарлъкътИзбягвай да плащаш на процент от закупената стока!!! Опитай се да пазариш

доставчика на заплата или надница или на фиксирана сума за дадена доставка. Работата на един доставчик е една и съща, независимо дали той ще закупи един тон тухли или десет тона. Затова нормално е да му се плати само за времето, което е загубил. Откъде накъде той ще ти иска процент от сделката? Да не ти е партньор в бизнеса? Той е просто един служител, когото ти наемаш, за да ти свърши определена работа. Когато се пазариш с него, използвай тези доводи. Ако търси работа, би трябвало да се съгласи, ако търси далавера, той няма да се съгласи и това е добре дошло за теб, обърни се към друг. В България е пълно с безработни, друг е въпросът, дали им се работи.

Друга идея е, да плащаш на експерт само за съвети. Има хора, които се занимават с това - да знаят къде какво се предлага и на каква цена. Такива са например професионалните снабдители на големи строителни фирми. Обикновено и те са на заплата. Плати на такъв човек само за съвет, а след това изпрати някого като пощальон да отиде и да закупи стоката, като му платиш за услугата по по-ниска тарифа.

Можеш също да наемеш нископлатен човек, който да върти телефони и да проверява цени и оферти. Когато се намери изгодна цена, прати пощальон да закупи стоката пак на фиксирана цена.

Запомни златното правило: никакви проценти на снабдители и доставчици. С процента стимулираш техния личен интерес, който е в разрез с твоя. Има само едно изключение, когато е логично да делиш проценти с доставчик. Това е, когато ти, с твоите възможности, си постигнал една цена, а доставчикът ти предлага доста по-ниска. Тогава следва да се съгласиш да си поделите раз-ликата в цената, стига да си сигурен, че няма да има шашми в качеството или количеството. Ако нямаш сигурна гаранция, че можеш да провериш качеството и количеството на стоката, върни се към платиненото правило.

53

Глава 7Термо, хидро и звукоизолации трите твои основни цели

Не забравяй, че евтиното е скъпо! Започвам с този съвет, тъй като изолациите са изключително важни за комфорта и дългия "безремонтен" живот на една къща, но някак си така се получава, че все от тях гледаме да спестим средства.

Трите изолации на къщата трябва да се планират грижливо още при началното проектиране. Не жали средства и усилия за модерни и качествени изолации. Изискай всички необходими детайли в проекта предварително, преди първата копка, защото още от самото начало ще трябва да се правят изолации. Те допринасят неимоверно за комфорта в готовата сграда. Освен това изолациите са най-сигурната гаранция за трайността на твоята инвестиция. Сполучливо изолираната къща многократно ще изплати вложените средства, като ще бъде предпазена от вода, влага и температурни промени, и така ще ти бъдат спестени грижи за бъдещи ремонти. Термоизолацията допълнително ще ти пести разходи за отопление през зимата и за климатик през лятото. Тези разходи са огромни, когато къщата не е добре изолирана, но могат да бъдат минимални при една супермодерна изолация. Евтиното е скъпо, защото ако пестиш от изолации по време на строежа, ще плащаш дебели сметки цял живот както за парно, така и за ремонт и поддръжка.

Още отсега искам да те предупредя, че няма магически или идеален строителен материал, който да ти реши всички проблеми от раз, въпреки че има много фирми и търговци, които ще твърдят точно това.

Ще ти дам пример с пенобетонните тухли, които в момента са Много популярни. Говорил съм с търговци, които ги рекламират като панацея, тоест хвалят ги, че са едновременно термо-, звуко- и хидроизолатори. Първите две твърдения са верни, но за последното - да имат да вземат! Можеш сам да се убедиш с една елементарна проверка. Вземи малко парче пенобетон, натопи го във вода за пет минути и след това го счупи. Ще видиш с просто око как водата е попила поне 3-5 мм към вътрешността на тухлата. Ако парчето преседи във вода няколко часа или дни (не съм правил опит), сигурен съм че цялата тухла ще подгизне. Сега, ако замразим тухлата, тя ще се разруши. Защо? Отговора на загадката можеш да прочетеш в края на тази глава.

Освен това пенобетонът няма никаква товароносимост. Да вземем обикновената единична тухла. Тя е здрава и има някаква, макар и малка товароносимост, но тя е лош звуко и термоизолатор. Ако тухлата е единична, но облицовъчна, тя също е много здрава, не поема вода и е добър хидроизолатор, но е слаб звуко и термоизолатор. Тухлата четворка е куха и затова е средно добър термо и звукоизолатор, но не е добър хидроизолатор и няма никаква товароносимост. Ясно е, че е заблуда да търсиш комплексно, лесно и евтино решение. Затова раздели изолациите на трите им основни вида и атакувай всеки вид поотделно, дори и да има застъпване във функциите на избраните от теб материали и технологии.

В България климатът е континентален. Това предполага тежки и студени зими и много горещи лета. Голяма част от нашата територия е планинска,

54

където климатът е още по-усоен. Нашите къщи плачат за добра термоизолация. Много малко от тях обаче имат такава. Защо, по-богати ли сме от американците и германците, та разхищаваме огромни средства за топлене на атмосферата, а не на вътрешността на къщите си? Ако погледнеш типичната българска къща, тя е със стени от два реда тухли с обща дебелина 25 см, измазани отвън с мазилка от пясък и вароцимент. Тази конструкция не осигурява никаква термоизолация. По селата много от къщите дори не са измазани, водата и студът се разхождат свободно през фугите между тухлите.

В градовете положението е още по-трагично. Нашият щедър социализъм ни е завещал огромно богатство от грозни, ужасни панелни блокове, които имат за стени чист бетон с дебелина 15-20 см. Пясъкът, камъкът и циментът не са термоизолатори, напротив, те са добри термопроводници. Тази наша родина, която уж толкова милееше за работника, не считаше за необходимо да строи топли къщи. Картинката е идентична и по отношение на хидро и звукоизолациите. Този манталитет е дълбоко вкоренен в мисленето на днешните проектанти, както и на техните клиенти. Всеки гледа, че къщите са измазани с пясък и вароцимент и си мисли, че така трябва да бъде. На първите им е по-изгодно да не проектират термоизолация, на вторите не им прави впечатление, защото няма кой да ги просвети.

Ако и твоята къща е проектирана без изолации, вината ще си е само твоя. Не разчитай на проектанта, а научи основните принципи на изолациите и след това ги изискай от него. И така, да започваме.

ТермоизолацияПърво искам да ти дам малко обща информация. Ако желаеш ефикасна

термоизолация, направи я от външната страна на стените на сградата. Не се подлъгвай от търговци, които предлагат панели и други технологии, които изолират отвътре. Тези технологии са подходящи за заварено положение на вече готови сгради и са един вид кърпеж на проблема.

Знай, че добрите термоизолационни материали са леки и порести. Не се подлъгвай с материали, които съдържат или трябва да се смесват с цимент или пясък. Тези две съставки са добър термопроводник и ще противодействат на целта. Пример за добри термоизолатори са фибран, стиропор, стиродур, вати, корк, пенопластмаси, пенофолия. Някои от тях са гъвкави и могат да обгърнат неправилни форми. Синтетичните материали са за предпочитане, защото не гният и не се ядат от някои животинки. Дървото (любим строителен материал на българина и често ползван за термоизолатор) е плътен материал и не може да се мери по качества с порестите материали, освен това може да гние, попива влага, мухлясва и е любимо ястие на дървояди и други буболечки. Добрият порест термоизолатор често е много добър звукоизолатор, особено ако е мек на допир.

Трябва да знаеш какво точно трябва да се изолира. Ще ти дам списък, подреден по важност:

- Покривът (той е най-важен, защото топлият въздух се стреми нагоре).- Вратите и прозорците (оттам може да духа).

55

- Външните стени на сградата (те имат огромна площ и изсмукват топлината).

- Подовете на помещенията (бетонните плочи извеждат топлината навън).Нека да ги разгледаме по-подробно.

Покривът. Покривът на твоята сграда най-вероятно ще е с дървена конструкция и покрит с керемиди или бетонен. Много рядко някои промишлени сгради ще имат за покрив метална конструкция. Ако покривът ти е с дървена конструкция, най-вероятно архитектът ще ти предпише някаква вата за термоизолатор между керемидите и дървото. Заинтересувай се каква точно е ватата, кой я произвежда и какви са нейните изолационни показатели. Сега е време да извадиш каталозите от изложбите (виж главата за закупуване на материали) и да сравниш качеството, предлагано от различните производители. Избери най-доброто за възможностите ти.

Ако покривът ти е от бетон, много внимавай! Бетонът е добър термопроводник и изисква много добра изолация. За бетон изборът е много богат. Често в България препоръчват да наковеш върху бетона дъски и да наредиш керемиди. Хвърли този детайл на боклука. На Запад обикновено се използва материал от семейството на стиропора, но и гъвкавите пеноматериали са с прекрасни свойства. Аз предпочитам фибран или стиродур, защото са твърди и може да се ходи върху тях. Проблемът с меките термоизолатори за покрив е, че ограничават ходенето и натоварването на покривното покритие, особено ако хидроизолацията най-отгоре също ще е мека.

Всеки производител на термоизолация предлага детайл за нейното монтиране. Модерните технологии се отличават с много опростени и ефикасни методи на прилагане и имат дълъг живот.

Вратите u прозорците. Дограмата е основният фактор за добрата изолация на прозорците и вратите. Три са нейните функции като термоизолатор: първо, самата дограма (материалът, от който е направена) трябва да е с добри термоизолационни свойства; второ, прозорецът като цяло трябва да осигурява добра термоизолация; трето, всички процепи, снадки и сглобки по и около дограмата трябва да са добре уплътнени, за да не духа студен въздух през тях.

В цялата страна се предлага богата гама от дограми, но липсата на информация за отделните видове обърква клиентите. Никой не ти предлага курс по закупуване на дограма, а само дограма. Търговците предлагат пет основни вида (дървена, пластмасова, желязна, обикновена алуминиева и алуминиева с прекъснат термомост), но не ти обясняват плюсовете и минусите на всеки отделен вид. Всеки изтъква само плюсовете на своя продукт и си трае за минусите. Ей сега ще разбулим голямата тайна.

Дървена дограма: Плюсове: добър термоизолатор, красива, може да е евтина, ако е от чам,

може да си я поръчаш по стария начин - така че външните крила на прозореца да се отварят навън, а вътрешните навътре - така дограмата обхваща цялата стена по дебелина и стои красиво.

56

Минуси: гние, пука се, трябва да се поддържа и боядисва, може да е много скъпа, ако дървеният материал е екзотичен, може лесно да се надраска и нарани, ако дървеният материал не е бил изсушен при направата, може по-късно да се усуче, изкриви, напука по снадките и да започне да духа през процепите, не всички модерни обкови стават за нея.

Пластмасова дограма: Плюсове: добър термоизолатор, красива, би могла да е с приемлива цена, не

се боядисва, трудно се цапа, лесно се чисти. Минуси: старее от слънцето (променя цвета и механичните си свойства),

много лесно се драска, лесно се чупи на снадките (там няма метални подложки).

Желязна дограма (обикновено се прави ръчно, не в специализиран завод):Плюсове: много здрава, може да е сравнително евтина. Минуси: лош термоизолатор, обикновено грозна и груба, поради липса на

заводски условия за производство не е добре напасвана и затова през нея духа, ръждясва и иска редовна поддръжка и боядисване, повечето модерни обкови не стават за нея.

Обикновена алуминиева дограма: Плюсове: здрава, красива, не старее и не изисква никаква поддръжка. Минуси: много лош термоизолатор (медта и алуминият са най-добрите

термопроводници), скъпа, по шевовете няма спойки и заварки и може да духа.

Алуминиева дограма с прекъснат термомост (ако имаш пари - това е изборът!!!):

Плюсове: здрава, добър термоизолатор, красива, не старее и не изисква никаква поддръжка.

Минуси: много скъпа.

Дограмите могат да бъдат единични (еднокатни) или двойни (двукатни и със съединени крила). Старите дървени дограми са двойни, тоест трябва да отвориш все едно два прозореца, за да погледнеш навън. Двойните за мен са за предпочитане, защото са по-добър термоизолатор. Някой ще каже, че това е старомодно и че е по-добре да имаш единична дограма с един стъклопакет. Аз пък ще кажа - защо да нямаш двойна дограма с два стъклопакета? Това е скъпо решение и много търговци наблягат само на цената. Ти обаче пресметни колко пари ще спестиш от отопление при една качествена двойна дограма и ще стигнеш отново до извода, че евтиното е скъпо.

Колкото до стъклата - въпросът се свежда до избора между обикновено стъкло или стъклопакет. Разбира се, че стъклопакетът е по-добър по отношение на термоизолацията. Знай обаче, че в България той има трайност от три до пет години, след това може да започне да се изпотява отвътре и да ти пречи на гледката. Почне ли да се поти, след време ще се замърси отвътре и ще започне да те дразни, когато гледаш през него. Ако твоят търговец на дограма започне да се тупа като Кинг Конг в гърдите и да твърди, че неговият стъклопакет ще

57

изкара без проблеми петнайсет години, поискай да ти даде писмена гаранция за това и гледай как ще запухти от притеснение.

Външните стени на сградата. Забрави за стандартните мазилки, дори и да ти ги обогатят с перлит или нещо подобно - в тях има пясък и цимент, а в шприца има мраморно брашно. Тези материали са дериват на камък, който е добър термопроводник. В България отскоро навлязоха много ефективни, модерни, елегантни, лесни за изпълнение и приемливи по цени технологии за термоизолация на стени. Ще спомена само две от тях, като вариантите са много.

Едната технология е с фибран. Върху неизмазаните тухли на стените се закрепват с пластмасови дюбели плоскости от фибран. Процесът е много бърз, чист и без хамалогия. По ъглите на стените се монтират неръждаеми метални лайсни, за да ги предпазват от удар. Със специално хидроустойчиво лепило върху фибрана се залепва жилава найлонова мрежа, за да пази повърхността от нараняване. Най-отгоре се шпаклова с естетична декоративна паста в избрания от теб цвят, която също е хидроустойчива. Резултатът е едно бързо, чисто, естетично, модерно и ефикасно решение на твоя термо и хидроизолационен проблем. Никой мазач не може да постигне красотата на идеално гладките повърхности и правите ръбове, характерни за тази технология. При това никой няма да ти изцапа дограмата, плочките отдолу и да ти причини куп други пакости, които са специалитет на мазачите.

Друга интересна технология се прилага например в американските и канадските къщи. При нея се използват пластмасови или алуминиеви ребра, които се напасват едно в друго на принципа на шлицови сглобки. С тези ребра се "опаковат" външните стени на къщата, като между тях и тухлите се опъват полиетиленови платна, за да пазят от вятър. Платната създават въздушна възг-лавница между стената и външните ребра, която изпълнява ролята на добър термоизолатор, но същевременно позволява на стените да "дишат". Ребрата са идеален хидроизолатор, макар и не звукоизолатор. Те не гният и не се развалят (алуминиевите са вечни, пластмасовите имат 25 години годност, след което лесно се сменят). По ъглите на стените отново се монтират специални шини, лайсни и винкели. Къщата много бързо става елегантна и красива. Ако се изцапа, ще можеш да я миеш с маркуч и сапун, като колата си. Този начин ти осигурява термо и хидроизолация, които отговарят на технологиите на 20ти век, както и на суровите изисквания на нашия климат.

Подовете на помещенията. Разсъжденията тук ще бъдат само за пълнота на изложението. Ако си любител на теракота, мрамор или друг вид студена подова настилка, знай, че те провеждат топлината до бетонната плоча, която търси да я балансира с някой студен участък на къщата, било то под, над или встрани от стаята. Ако например си топлиш хола, а си изключил радиатора горе в спалнята, може да се окаже, че ти пак си я топлиш, но тайничко, без да знаеш и да подозираш. Такъв ще е случаят, ако подовата настилка на спалнята над хола е от теракота. Топлият въздух от хола ще се стреми към тавана, бетонната плоча на тавана ще се нагрява и ще предава топлина на теракотата, която ще

58

предава топлина на въздуха в спалнята - а ти искаш да я държиш студена, за да икономисаш някой лев.

Предполагам, че едва ли някой ще се вманиачи на тема термоизолация до такава степен, че да се лиши от любимата си теракота и да я замени с мокет или паркет, но аз да си кажа. Признавам, че аз съм точно един такъв чешит, който си наслага теракота и мрамор във всички помещения. Четох, че хора с алергии не бива да имат мокети и паркети, защото те са развъдник на микроскопични гадинки, които могат да дразнят дихателните пътища. Дори съм виждал увеличени снимки на тези твари и те уверявам, че са адски грозни и озъбени. Сега слушам всеки ден как жена ми се оплаква, че подът е студен и не може да си ходи боса навсякъде. По цял ден си търсим чехлите из къщата. Накрая ми писна, сложих дебели вълнени килими по спалните, купих десет чифта чехли и ги разхвърлих по всички помещения, за да ги намираме по-лесно. Сега проблемът е, че често пъти в една стая се събират десет чифта, а в другите пак няма. Колкото до гадинките, те се множат и ми се надсмиват всеки път, когато мина покрай тях. Казвам ти, светът не е съвършен!

ХидроизолацияПреди да се спра по-подробно на хидроизолацията, искам да направя едно

пояснение: не бива да бъркаш понятията отводняване или дренаж с понятието хидроизолация. Всички те са свързани с предпазване от вода, но разликите са съществени. Отводняването на парцела или къщата (или и двете) цели да откло-ни малки или големи количества вода от контакт с твоята ограда, двор или къща. Тези води имат за източник или дъждовни повърхностни води, или течащи поточета и други вади, или подземни води с голям дебит (виж подзаглавието "Подготовка" в главата за грубия строеж). И в двата случая трябва да направиш дренаж, който да отклони тези води извън очертанията на твоя парцел и да ги насочи в най-ниската му точка.

Понякога вертикалната планировка не ти позволява само да отклониш водата, например ако си заобиколен от неща, които пречат или парцелът ти е с формата на леген. Тогава може да се наложи на копаеш тунели в земята и да прокарваш подземни тръби до подходяща точка за изтичане, стига да има наблизо такава. Ако и това не е възможно, трябва да прибегнет до драстични мерки, като направиш водонепроницаема "вана", в която да построиш сградата. Останалата част от парцела ще си остане мокра.

Какъвто и да е твоят случай, не бива да допускаш директен контакт на обилни води със сградата, защото ще имаш в бъдеще сериозни и нерешими проблеми. След като си решил въпроса с дренажа (виж подзаглавието "Изкоп и вертикална планировка" в главата за грубия строеж), ако е имало нужда от такъв, можеш да започнеш да мислиш за хидроизолация.

Сега трябва да знаеш какво точно трябва да се изолира. Ще ти представя списък, подреден по важност:

Покривът (защото е изложен на дъжд и сняг). Най-долната плоча (защото контактува със земна влага).

59

Стените на сутерена (защото контактуват със земна влага). Външните стени (защото са изложени на дъжд). Подовете на баните и мокрите помещения (защото в тях тече вода). Козирките, балконите и терасите (защото са изложени на дъжд и сняг).

Покривът (същото важи и за козирките). Българинът много обича керемидите и ламарината, но те не са идеалният хидроизолатор. Напротив, хич не ги бива. Скептикът веднага ще ме атакува. Вече го чувам да казва: "Хайде бе, многознайко, дедите ни толкова време са си покривали къщите с керемиди, а ти все си недоволен." Ами какво да ти кажа, и Галилей е твърдял, че земята е кръгла, но скептиците по негово време също не били съгласни и за малко да го изгорят на кладата. Добре, ще попитам аз скептика, каква е тази хидроизолация, след като целият покрив е на дупки? Какви дупки ли? Ами погледни един керемиден покрив. Какво се вижда? Керемида, дупка, пак керемида, пак дупка и т. н. Вярно, те са под наклон, а водата не се катери. Но нека не забравяме вятъра, силния вятър, бурята, да не говорим за урагана, той вече ще грабне керемидките и ще ги отнесе при съседа. Силният вятър може да набие дъжда в тези фуги и ако той е пороен, може идеално да напои ватичката отдолу, както и целия покрив. Всичко това после има да мухлясва и да мирише сума ти време. Ами какво ще кажеш за пръските? Когато вали, падащите капки пръскат настрани и нагоре. Какво ще спре тези пръски да влезнат в дупките между керемидите? Убедих ли някого? Е добре, всеки си решава сам за себе си. Аз мога само да препоръчам някои по-модерни решения, а пък ти ще решиш дали те устройват.

Лично аз предпочитам модерните воалитни покрития. Това са парчета, листове или рула от многопластов материал на основата на модифициран асфалт. Те са гъвкави и се слагат лесно дори върху неправилни форми. Освен това са декоративни и имат широка цветова гама. При повреда лесно се поправят. Моят материал е шведски. Ако падне камък от небето и ми пробие хидроизолацията, взимам една туба с течен уплътнител за фуги (нарича се фугамаса), изстисквам малко върху дупката, заглаждам с шпакла и след това насипвам отгоре малки камъчета в цветовата гама на покритието. Готово - няма майстори, няма пазарлъци, няма проблеми, за пет минути съм си направил ремонта.

Тези парчета или листове се разстилат върху покрива, като се застъпват едно с друго. По линията на застъпването краят на едното парче се заковава за покрива, ако той е дървен, или се прикрепва със съответни крепежни елементи, ако покривът е бетонен, а краят на другото парче или лист ляга отгоре върху крепежните елементи. След това материалът на мястото на застъпването се нагрява с горелка или бензинова лампа и при допира краищата се самовулканизират. В резултат се получава еднородна и монолитна покривка, която не може да пропусне вода под себе си при никакви обстоятелства. Пак имаш нещо като керемиди, само че те са залепени една за друга и помежду им няма фуги!

60

Другото предимство на тази технология (за разлика от глинените керемиди) е, че можеш да облепиш вертикалните участъци на покрива и местата, където има чупки, например около комините, при спадане или разминаване на покривните скатове и др. В тези случаи е задължително да имаш 40—50 см хидроизолация по вертикалата - като предпазна мярка срещу пръскащата дъждовна вода и топящия се натрупан сняг. Огледай се и забележи колко козирки, комини и др. нямат тази важна предпазна мярка и как мазилката в този участък е шупнала. От тази болест (аз й викам шугава мазилка) страдат дори съвсем нови постройки. При стария вариант вертикалните участъци се изолират с ламарина, която в никакъв случай не може да гушне плътно релефа по вертикалата и неизбежно зейват фуги от един до няколко милиметра, дори повече.

С новите воалитни керемиди този проблем е решен, без да зеят никакви фуги. Вертикалната част се намазва с фугамаса от тубата, след това върху нея се притиска нагрято воалитно парче и двете се самовулканизират. С ламарината не можеш да правиш чупки и плавни преходи, докато с воалита можеш. Е, аз съм инженер и мисля, че няма нужда от повече доказателства в полза на новите технологии. Неслучайно огромната част шведски, канадски и норвежки къщи имат именно този вид хидроизолация.

Haй-долната плоча. Обикновено най-долната, първата плоча на сградата, не се полага директно върху земята. Първо се правят така наречените ивици (виж подзаглавието "Основи" в главата за грубия строеж). Пространството между тях се пълни с дребен чакъл. С това се цели малките количества подземна вода и влага да се стичат по чакъла и да се утаяват ниско под нивото на плочата. Почвата на дъното ще поеме и разсее тази вода. Така плочата не контактува директно с вода и същевременно диша.

Трябва да знаеш, че обикновеният бетон (марка 250 и надолу) не е добър хидроизолатор. Бетонът може да попие вода и капилярно да го изкачи много високо над нивото на директния контакт. За да бъде хидроустойчив, той трябва да е поне марка 300, да е много добре вибриран при полагането и в някои случаи да има специални добавки (например водно стъкло или други). Никой обаче не прави плочи от такъв скъп бетон, който винаги може да се напука и да стане отново водопроницаем. Затова хората са измислили специални хидроизолационни материали и технологии. В случая решението е да отделиш бетона от земята посредством 50—60 см чакъл, който да насипеш между ивиците.

Виждал съм как предприемачи пълнят ивиците с пръст от изкопа. Хе правят това, за да си спестят парите за чакъла, както и разходите цо извозването на излишната пръст - тоест с един куршум - два заека. Някой трябва да ги накаже, като ги накара да лежат по един час на ден върху плочата, която са излели по този начин, ревматизмът ще им вземе рестото.

Стените на сутерена. В много сгради стените на сутерена са частично или изцяло вкопани в земята, а тя съдържа влага, киселини и соли, които не трябва да контактуват със стените. Всичко, което е в земята, трябва да е от камък или

61

бетон. Недопустимо е да има тухлена зидария или дървена конструкция под земята.

Друго основно правило е хидроизолацията да се прави от външната страна, а не отвътре. Ние, българите, много обичаме да копираме каквото баба и дядо са правили на времето и да си караме така во веки веков. И днес нашенецът по традиция маже подземната външна част на сутерена с асфалт. Това все още се прави масово, дори от големи известни фирми, на големи и скъпи обекти. Аз не съм нито архитект, нито конструктор, но смея да твърдя, че този примитивен метод не само не върши работа, но е и противопоказан на целта.

Защо се осмелявам да оспорвам това, което много наши високопоставени специалисти все още практикуват? Ами просто, защото съм средноинтелигентен човек, който може да чете английски, френски, испански и италиански (чета и руски, но не го броя). Владея компютъра достатъчно добре, за да сърфирам свободно из Интернет и да чета последните разработки на редица фирми, които се занимават със строителство. Прочел съм техническа литература, която ме убеди, че бетонът никога не бива да се задушава, а трябва свободно да диша. Съответно модерните, истинските специалисти, са създали бързи, лесни и ефикасни системи за хидроизолация на стена, вкопана в земята, които спазват този принцип.

Една такава система, която има много разновидности, е "PATON". Тя се предлага и в България. Идеята е много проста. Бетонната стена се "облича" от външната си страна със специално Пластмасово платно (обикновено се продава на роли), от едната страна на което са "издути" множество пъпки. Платното се закрепва за бетона откъм грапавата си страна с обикновени Дюбели или, ако това се прави от фирма, за по-лесно се застрелва със стоманени пирони. Разбира се, под главите на дюбелите се Поставят специални тапи, които да уплътнят пробивите на Платното. Върху горния край на платното се поставя специална лайсна, която трябва да остане над нивото на земята. Около долния край на стената се прави легло от пясък, в което се поставя под лек наклон надупчена от горната страна тръба, която обикаля сградата и излиза далеч от нея. Долният край на платното трябва да покрие тръбата заедно с пясъка. По този начин платното стои между бетона и пръстта и не им позволява да контактуват. Пъпките, от своя страна, осигуряват възможност на бетона да диша, тъй като държат на разстояние пластмасовото платно.

И така, независимо откъде ще се появи влага, тя ще кондензира и ще се стече надолу по пластмасовото "облекло" или по бетона, ще попадне през дупките в тръбите и ще се отведе далеч от сградата. Понеже тръбите са покрити от платното, те не могат да се запушат и няма да се налага да се прочистват. Ето това е вече истинска хидроизолация. Мазаният асфалт никога не може да покрие всички пори на бетона, освен това земните маси се движа! и могат лесно да го надраскат. Бетонът може да се напука и водата ще си тече оттам като чешмичка.

Помниш ли как се оплаках в главата за проекта, че бетонът в моя сутерен се е сцепил на много места? Този проблем е нерешим с българската псевдотехнология за псевдоизолация. Системата "PATON" обаче го ликвидира

62

от раз. В моя сутерен, който е вкопан в земята около метър и петдесет и е набразден с огромни пукнатини през всеки три метра по цялата височина и през цялата дебелина, няма нито капка вода, нито помен от влага. И това ако не е хидроизолация, здраве му кажи.

Външните стени. Основната цел на хидроизолацията на външните стени е да отблъсква дъждовната вода и да не и позволява да попие навътре. Хайде да видим как е решил този проблем нашего брата българинът, с помощта на своите събратя - учените проектанти и неучените изпълнители.

Какво виждаме най-често по външните стени на нашите сгради - мазилка. Мазилката хидроизолатор ли е? Абсолютно и категорично не! Напротив, тя е като пореста гъба, която попива бързо и безотказно водата. След това пъргаво я предоставя на тухлите, които също бързо и охотно я поглъщат. Те пък я предоставя на вътрешната мазилка, която хич няма да откаже да си пийне И тя малко, за да не остане по-назад, и така - докато се възцари всеобщо влагово равновесие. Ако този сценарий се повтаря достатъчно често или трае достатъчно дълго (а това е божа работа)неизбежно ще дойде момент, в който и външната и вътрешната мазилка ще цъфнат като майски рози и ще се посипят надолу към майката земя.

Някои се изхитрят и слагат повечко цимент във външната мазилка, пръскат я с шприцове или я боядисват с фасаген. Това е крачка напред, но не е съвременно и цялостно решение. Има множество модерни материали, които изобилстват на нашия пазар. Те са заместители на нашата мазилка. Компонентите на тези нови мазилки са проектирани и изпробвани специално, за да имат добри хидроизолационни свойства. Препоръчвам ти да ги намериш и да ги ползваш. Те са поскъпи от нашата си мазилка, но си изпълняват предназначението. Допълнителните разходи ще ти се върнат многократно като спестени пари за ремонти по външните и по вътрешните стени на сградата.

Разбира се, има и други изцяло различни подходи към хидроизолацията на фасадата. Аз вече споменах два (фибранът и ребрата). Българинът обаче обожава да се закопава с всякакви допотопни методи, които са скъпи и трудоемки. Такива са например каменните облицовки. Признавам, красиво е, наистина придава престиж на сградата. Когато правиш каменна облицовка, трябва да си наясно дали го правиш за красота или за хидроизолация, а може би се надяваш да удариш два заека с един куршум. Колко зайци ще удариш, зависи от много фактори, а може и нито един. Например не всички камъни са добър хидроизолатор. Има едни, осеяни с мидички и дупчици, които не стават за хидроизолация. Варовиковите камъни, доста популярни у нас, също не са добри хидроизолатори. Добри хидроизолатори са гнайс, гранит и някои пясъчници. Има и много други видове камък, затова се обърни към специалист. Важното е да му покажеш мостра от любимия ти камък и да поискаш да го изпробва за хигроскопични свойства.

Ако си решил, че каменната облицовка ще служи за хидроизолатор и си намерил подходящ камък, много важно е да решиш дали ще го редиш на фуга или плътно. Аз ти препоръчвам да го редиш на голяма фуга, за да си сигурен, че

63

всичко ще е добре уплътнено. Голямата фуга по-лесно се запълва с разтвор. Такава облицовка лесно се ремонтира - тя позволява да се изреже по фугата някой по-хлабав камък и отново да се циментира на същото място. Този ремонт е немислим при плътна фуга. Не си мисли, че когато камъните са близко един до друг, ще пазят от вода по-добре. Напротив, и мен така ме излъгаха и това се оказа фатална грешка. Тези малки фугички, които неизбежно остават между плочите, с нищо не могат да се запълнят, колкото и да се мъчат майсторите да ги замацат с нещо отгоре. Това е само повърхностно - пълнежите много скоро ще се напукат и изпадат и фугите ще зейнат с цялата си царственост. Водата ще си влиза между тях и ще си пълни джобчета зад плочите. През зимата, когато температурата на въздуха спадне под нулата, водата ще замръзне и рано или късно плочките ще се разхвърчат като пуканки - да се надяваме, не към бедната главица на невинен пешеходец. Аз облицовах двете кули на Храма с камък на плътна фуга и по-нататък, в главата за каменарите, ще ти разказа една кош-марна история - не ти я пожелавам.

Подовете на баните и мокрите помещения. Ето една немаловажна подробност, която почти всички проектанти и строители игнорират. Във всяка къща има мокри помещения - бани, тоалетни, перални, защо не и кухни. Мокро помещение е това, в което ще поставиш сифон на пода и ще искаш да миеш с маркуч или много мокър парцал, или ще тече свободно вода. За мокро поме-щение считам и котелното, където при авария би могла да се разлее вода или нафта.

Сигурен съм, че в повечето български къщи и апартаменти не се прави нормативна подова хидроизолация на цялото мокро помещение. Обикновено се разчита само на теракотата, която е най-отгоре. Това съвсем не е достатъчно, защото фугите между теракотата могат да не са плътни или да се напукат след време. Ако на твоите близки и познати не им е протекъл подът, те са късметлии. На теб обаче може да ти протече по закона на Мърфи, който гласи: "Там, където има теоретична възможност да протече вода, тя ЩЕ протече, но само в най-неподходящия момент и по възможно най-разрушителния начин." Затова за всички твои мокри помещения ще цитирам един стандартен български детайл, изваден от една друга българска книга за строителство:

Първи пласт - стоманобетонната плоча. Втори пласт - дребнозърнест бетон, който да е с 1—3% наклон, отвеждащ

водата от ъглите към сифон. Трети пласт - хидроизолационен слой (воалит или нещо модерно и

съвременно, което да се разстели по пода, като краищата се огънат нагоре на около 5 см над ъглите).

Четвърти пласт - слой от гъст циментов разтвор за механична защита. Пети пласт - подложна циментова замазка. Шести пласт - теракота.Сега вече можеш да спиш спокойно и да не разчиташ единствено на

теракотата да задържи водата. Лично на мен обаче този детайл ми се вижда тромав за изпълнение и въобще не ми харесва.

64

Има други по-модерни решения, които, както винаги, са по-лесни за изпълнение. Например има много ефикасни добавки към подовата замазка, които я правят водоустойчива. Не става дума за водно стъкло - този материал е старомоден и не може да се сравнява по качества със съвременните добавки. Слагаш добавката към замазката, която задължително не бива да е земновлажна, а нормално мокра, полагаш я като един-единствен пласт и си готов с хидроизолацията на пода. Може би ще възкликнеш, ами ако замазката се напука или сцепи? Правилно се досещаш. Щом бетон може да се сцепи, защо не и замазката. Значи нужно е да добавим малко "еластична здравина" към нея. Нямаш проблеми. Пак в сместа на замазката може да се прибави една друга добавка. Това са специални найлонови нишки, които се продават на килограм. (Пазарното наименование на продукта е "Fibermesh". Използват ги за "еластично" армиране на бетон. Производителите на този чудоматериал твърдят, че ако към обикновен бетон се добавят тези нишки, от получената смес могат да се изградят стени на басейн, като дори не е необходима метална армировка. Е, щом става за басейн, сигурно ще стане и за под на мокро помещение, не мислиш ли? Прости американци, как ги измислят тези неща!

Прекрасно нещо е науката, нали, но ти трябва да си в крак с нея или поне твоят проектант. Защо не го попиташ, съвсем небрежно, дали е чувал за такива нишки? Сигурно ще ти каже: "Махни ги тези глупости." А знаеш ли приказката за лисицата и киселото грозде? Кума Лиса минала под едно разкошно узряло грозде и решила да си хапне от него. Подскочила, но не успяла да достигне до чепка. Скачала, скачала, но без успех. Накрая си казала ядосано: "Абе, за какво ли скачам, то сигурно е кисело."

Козирките, балконите и терасите. Техниката за хидроизолация е същата, като на мокрите помещения. Единствената разлика е в размера на площта. Възможно е козирките, балконите и терасите да са доста по-обширни от едно типично мокро помещение. Тогава е задължително да се оставят компенсационни фуги през 2,5—3 м, иначе повърхността ще се напука. Тези фуги трябва да се запълнят с еластичен хидроизолатор от типа на болкит, битум или други вносни материали на каучукова или силиконова основа. Останалата част от детайла е като при мокрите помещения.

ЗвукоизолацияСтигнахме до още един дълбоко пренебрегван от българските проектанти

детайл. Щом моят архитект може да проектира хотел, в който през три стаи се чува какво се говори и през три етажа на 22 метра разстояние се чува как човек ходи, представи си колко усилие е положил за звукоизолация. Единственият съвет, който мога да ти дам, за да се предпазиш от подобна проява на немарливост, е да вземеш проекта от архитекта и да не му плащаш целия хонорар, докато не го съгласуваш със специалист по звукоизолация. Ето какво трябва да се изолира:

Вътрешни стени. Плочи.

65

Прозорци и врати. Външни стени и покрив

Не допускай тънки вътрешни стени, тоест от един ред единични тухли с широчина 12 см.

Ако навсякъде на пода ще слагаш теракота, погрижи се в замазката (или под нея) да има звукоизолираща съставка.

Двойните дограми на прозорците и вратите са с подобри звукоизолиращи възможности от единичните. Ако сградата ти е на оживена улица или в голям шумен квартал, дограмата ще е един от основните виновници за пропуснат отвън шум. Прецени дали не си струва да инвестираш еднократно по-голяма сума за по-добра дограма, вместо цял живот нещо непрестанно да ти бучи.

За външните стени е допустимо звукоизолацията да се направи отвътре. Един елегантен пример е да облепиш стените на стаите с корк или с друг декоративен звукопоглъщащ материал.

Отговор на загадката защо се руши мократа тухла, когато замръзне? Да се върнем към елементарната физика. Водата има свойството да се разширява по обем, когато замръзва. Това води до разчупване на материята, в която е попила, когато е била в течно състояние. Затова не се строят основи на сграда в горните 60—80 см земя, защото тя може да замръзне и да наруши механичните си качества. Силата на напън на леда е голяма. Тя пука дори металните тръби на водопровод.

Има и по-фрапиращи случаи. В двора на Храма, върху основа от насипен бетон с дебелина 8 см, покрита с арматурна мрежа фи 6, наредих тротоарни бетонни плочки, дебели 5 см. Още първата зима повърхността на терена замръзна, при което плочките се 86 надуха и се повдигнаха около 2 см над лятното си ниво. От раздуването на замръзналата отдолу и попила в почвата вода плочките и бетонът под тях се напукаха като вафлички.

Винаги съм оставал смаян, когато съм констатирал колко много майстори не знаят и не разбират този елементарен физически закон и неговите жестоки последици. Как ще очакваш от такива майстори да те опазят от нещо, което те не знаят.

Глава 8Груб строеж - голям болеж

ПодготовкаКакво е груб строеж, или така наречената карабина? Той включва направата

на изкопа, изграждането на стоманобетонните елементи на сградата, иззиждането на стените с тухли, покриването на сградата с покрив, поставянето на дограмата, полагането на инсталациите (за ток, вода, парно и т. н.), измазването отвън и отвътре.

И така, нямаш търпение да започнеш истинския строеж. Преди да удариш първата копка обаче, те чака доста голяма подготовка. Започваме поред на номерата.

66

Документи: - Одобрен проект - това е твоят архитектурен проект, но с печат от

общината. Един екземпляр остава при общинарите, за да правят проверки в бъдеще дали той наистина и стриктно се изпълнява. Ако по време на строежа ти хрумнат промени, ще трябва отново да ги съгласуваш с общината, иначе може да последват глоби.

- Разрешително за строеж - това е един отделен лист, издаден от общината, с който ти се разрешава да строиш. Не го бъркай с одобрения проект.

- Линия за строеж - друг документ, издаден от техническата служба в общината, в който са отбелязани размерите на постройката и точното й местонахождение в границите на парцела.

- Линия за ограда - на този документ се отбелязват размерите на твоята ограда. Задължително искай всички твои съседи да присъстват при измерването. Ако някой има претенции, да ги обсъди на място с техника. Той ще бъде арбитър в евентуални спорове. След нанасянето на линията накарай всички съседи да се подпишат върху документа. Така ще бъдеш спокоен, че никой няма да предяви някакви претенции в бъдеще.

- Кота нула - това е маркер, с който се отбелязва равнището на плочата, която е под на партера на сградата. Котата на пода на сутерена (ако има такъв) ще бъде с минус. Този маркер се нанася върху скицата или разрешителното за строеж заедно с обяснителна бележка. По кота нула се проверява дали не е превишена позволената максимална височина на сградата за зони с ограничения. Две са нещата, които не бива да нарушаваш. Едното е височината на билото на покрива (което зависи от местонахождението на кота нула). Другото е отстоянието от съседите. Следователно в твой интерес е кота нула да бъде възможно най-високо. Можеш да се пазариш с техника, за да я отбележи така, че да е в твоя полза.

- Разрешително за изсипване на пръст - след като декларираш колко пръст ще извадиш от изкопа за основите на сградата, плащаш такса на кубик, посочва ти се място за изсипване и ти се дава една бележка.

Вода. Не можеш да строиш без вода. Трябва ти одобрен и узаконен водомер, както и вода. Ако нямаш достъп до вода на този етап, ще трябва да се обърнеш към най-близкия съсед за помощ. Той би могъл да ти подаде вода с маркуч или друга временна връзка, като водата ще се отчита по неговия водомер, а разноските ще трябва да си поделите по някаква схема.

Ток. Трябва ти разрешително за временно строително табло, както и самото табло. Тези неща се получават от Енергото. Отново, ако е невъзможно да си осигуриш навреме ток, обърни се към съседите за помощ. Тук обаче може да възникне проблем. Ти трябва да плащаш по индустриална тарифа, а съседът най-вероятно плаща по битова тарифа. Ако инкасаторът е стриктен, той няма да позволи да взимаш ток от съседа по ниската тарифа и дори може да ти наложи глоба.

Тоалетна. На първо време е достатъчно да изкопаеш една голяма дупка в земята и да я покриеш с временна барака. Макар и да е очевидна спешната и

67

неизбежна нужда от това съоръжение, много обекти не бързат да го построят още от самото начало. Съвсем скоро обаче ще усетиш с носа си последиците от такава непредвидливост.

Държа да те предупредя, че дори и да си направил достатъчно комфортна тоалетна, голяма част от работниците ще си ходят, където им падне!!! Винаги съм се чудил на манталитета на много работници от строителния бранш. Те си мислят, че щом в постройката няма килими на пода, всичко става за тоалетна!!!

Понякога съм се питал дали и килим ще ги спре. Случвало ми се е да забравя кучето си в мазето по 10—12 часа и милото животно никога не се е изпускало вътре. Но хората, на които даваш хляб, не смятат за необходимо да уважат бъдещия ти дом с подобно елементарно цивилизовано отношение. Бъди готов психически да им чистиш биологичните отпадъци дори от главния си вход. Ако някое място им стане любимо и започне ужасно да "ухае" на леш, поръси богато отгоре с хидратна вар. Не че това ще ги спре, но ще елиминира до голяма степен вонята. Ако си много находчив, можеш да познаеш по отпечатъка на обувката кой е злосторникът и да се саморазправиш с него.

Ограда. Това е още едно от нещата, които трябва да направиш, преди да почне истинската работа. Не забравяй, че ще складираш на обекта големи количества материали. Без ограда и елементарни мерки за сигурност голяма част от инвестициите ти ще отидат в полза на крадците.

Аз започнах да строя през 1992 г., когато имаше криза за всичко, включително и за строителни материали. По бързо намаляващите количества материал разбрах колко важно е да имаш солидна висока ограда и голям злобен пес зад нея. В тези гладни години наблизо имаше случай, когато, след като обрали всичко подвижно в къщата, крадците нагънали паркета и дограмите.

Докато живеех в Щатите и Канада, не обръщах внимание, че никъде няма огради. Когато обаче се случваше да гледам там документални филми за арабските страни, силно впечатление ми правеха високите огради, каквито се виждаха почти навсякъде. Сега съм тук и като гледам как във вилните зони и на много други места всички вдигат високи масивни огради, в съзнанието ми изплува казаното от един известен писател: "Манталитетът на жителите на една страна се познава по оградите на къщите им."

Сондажи за подпочвени води. Преди да определиш на кое място да разположиш сградата, добре е да провериш дали и къде в парцела има подпочвени води. За целта трябва да наемеш геодезисти, които да направят сондажи и след анализ на резултатите да ти препоръчат най-подходящото място за разположение на сградата. Не прескачай тази стъпка, защото водата е най-големият враг на къщата (след огъня, разбира се). Ако ще правиш сутерен, геодезическият анализ става абсолютно задължителен.

Инструменти. Не на последно място, трябва да се снабдиш с по няколко броя от необходимите инструменти за груб строеж - две колички, четири обикновени лопати, две прави лопати, кирка, десетина кофи, два-три варела, въже, макара, дълъг маркуч, дълъг кабел, голям и малък кози крак, две тесли, малък и голям чук. Бих ти препоръчал горещо да си купиш и една малка

68

електрическа бетонобъркачка. Това е един невероятен помощник, с който можеш да си забъркаш бетон, замазка, мазилка и т. н. След като завършиш строежа, ще можеш лесно и бързо да я продадеш и да си върнеш част от похарчените за нея пари. Освен това трябва да приготвиш едно голямо корито за варов разтвор, една голяма и солидна маса, четири ниски и две високи магарета (сковани от дъски), на които ще се поставят талпи.

Материали. Като начало ще са необходими десетина четириметрови талпи (дъски с минимална дебелина от 5 см), платна, подпори, дъски за кофраж, греди (10x10 см), пирони с различни размери (5, 7, 10 см), арматурна и кофражна горена тел, арматура фи 6 (за стягане на кофраж) и др.

Изкоп и вертикална планировкаПърво ще обясня какво е изкоп и вертикална планировка, после ще разкажа

как се правят. Двете неща са свързвани по отношение на това, че се копае с големи машини и се мести пръст на подходящи места в или извън границите на парцела.

Изкопът е, тъй да се каже, дупката, която се изкопава, и в която ще се излеят основите на къщата.

Вертикалната планировка включва всички други изкопни и заравнителни работи, които ще оформят окончателния вид на двора - терасиране, алеи и пътечки, площадки за паркинг, за игра и др. Внимателно трябва да се предвидят много фактори както от естетична гледна точка, така и от практична, като особено внимание се обръща на правилното циркулиране на надземните води.

Изкоп. Много е важно къде и как ще разположиш основите. Трябва да спазиш необходимото разстояние до съседите, за да не се засенчвате един друг, както и до собствената ти ограда. Други фактори за избора на мястото са гледката, изложението на хола (южното е за предпочитане), осигуряването на завет от постоянен вятър, достъпът до улицата, търсенето на уютни кътчета, скрити от съседски погледи, избягването на подземни и надземни води и много други. Всъщност, ако вече си стигнал до изкопа, с всичко това е трябвало да се съобразиш още преди изработването и одобряването на проекта. Сега обаче е моментът отново да огледаш всичко за последно - все още имаш възможност да промениш нещо.

Не забравяй, че в изкопа трябва да се предвидят дренаж, изход за канализация, вход и изход за вода, вход и изход за електрически кабели (ако са подземни), както и за заземяването и гръмоотвода.

Първоначално изкопът се прави поне с метър и половина или най-добре - с два метра по-широк от необходимото, за да има място работниците да работят от външната страна на сградата.

Има един важен въпрос - какво ще правиш с изкопаната пръст. Ако още не си извадил разрешително от общината (срещу заплащане на кубик), в което се посочва къде трябва да изсипваш излишната пръст, време е да го направиш. Когато изкопните работи започнат, накарай багериста да извади хумуса и да го натрупа в някое кътче на двора ти. Хумус са горните 20—40 сантиметра пръст,

69

която е плодородна. После багеристът трябва да струпа на друго място в двора известно количество пръст. Когато строежът приключи, тази пръст се насипва обратно в изкопа около сградата, като трябва да запълни най-малко 80 см от него. Така основите ще бъдат предпазени от замръзване. След това този пласт се намокря и се трамбова няколко пъти, докато пръстта се слегне. Най-отгоре се насипва обратно хумусът. Има една машина, която пресява камъните от хумуса. Ако използваш такава машина, ще имаш мека и равна горна настилка от плодородна пръст, върху която можеш да си насадиш трева или други растения.

Друго жизнено важно изискване при изкопната работа е да се копае до твърдо. Не е достатъчно да се следва проектът на архитекта за нивото на основите. Това, което е проектирано, е само препоръчително!!! Ако котата, определена от архитекта, не достига до твърда и стабилна почва, АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е да се продължи да се копае надолу, докато се достигне до такъв стабилен твърд слой! В противен случай, ако това изключително важно условие не бъде спазено, целият ти труд и всички инвестиции по къщата могат да отидат на вятъра. Ето къде отново трябва да упражниш личен и компетентен контрол!!! Да се копае до твърдо!!!

Логичният въпрос сега е как да познаеш дали си стигнал до твърдо. Ами просто вземаш един бел (права лопата) и опитваш да го забиеш на няколко места в почвата. Ако това става лесно, значи още не си на твърдо, ако е трудно, значи си готов. Изпробваш по този начин цялата площ на изкопа, за да си сигурен, че навсякъде почвата е твърда. Огледай за рохкави жили или подпочвени водни течения - те са много коварни, защото могат да подкопаят по-нестабилните участъци под основите.

Друго златно правило е никога да не се правят основи върху пресен насип. Насипаната пръст се сляга много бавно (с години) и не е достатъчно стабилна, за да удържи натиска на една сграда.

Дори и в насипа да има едри камъни и други твърди буци, не те съветвам да рискуваш с такава основа.

Когато се прави изкопът, трябва да се предвиди дълбочина за дренаж под плочата. Какво ще рече това? Препоръчително е около сградата да се направи отводнителен дренаж. Равнището му трябва да е по-ниско от основата на ивиците (за обяснение на термина ивица виж подзаглавието "Основи"). Следователно трябва да предвидиш тази дълбочина при изкопните работи. Сега е моментът да изкопаеш и канала за битови отпадъци, както и другите улеи, през които ще влизат и излизат тръби и кабели за различните инсталации.

По възможност се взимат мерки изкопът да не се пълни с вода при евентуални валежи, като се прави отвод за водата по ниския край на парцела, стига това да е възможно. В случай че при теб това не е възможно, най-добре е да изчакаш за изкопа сухите летни месеци. Ако не вземеш предпазни мерки, един обилен дъжд ще превърне изкопа в мътен и кален гьол, който ще трябва да се изпомпва с машина. След изпомпването почвата ще бъде разкаляна и много трудна за работа. Работниците ще разнесат калта навсякъде. Ивиците няма да са добре оформени и ще се изхаби голямо количество излишен бетон за пълненето им. Повечето предприемачи не се притесняват от такива "дреболии" и работят

70

нонстоп при всякакви атмосферни условия, но това е, защото не се трудят на своята къща, а на чужда. Ти обаче правиш къща за себе си и затова си длъжен да предотвратяваш такива неща.

След оформянето на изкопа веднага трябва да се направят чисти от кал пътеки, като се насипе чакъл или се поставят дъски, по които да се ходи. Настоявай всички работници да използват пътеките и да не разнасят калта по местата, където предстои да се налива бетон. Докато не се налеят стените на сутерена, трябва да се работи максимално бързо, за да се намали вероятността от изненадващ дъжд. Веднъж излезе ли се от земята (калта), темпото може да се нормализира.

Минималната дълбочина за основи е 80 см. Под това равнище почвата не замръзва. Когато замръзне, тя се руши и става рохкава и нестабилна. Това може да доведе до потъване или наклоняване на сградата. В някои случаи потъването може да стане неравномерно и тогава основата (дори цели стени) се пука и стените започват да се разминават.

Вертикална планировка. Основната цел при оформяне на двора е правилното събиране и отвеждане на надземните води извън парцела. Сега искам да те предупредя за една често срещана груба грешка, която се прави в това отношение. Не вкарвай надземните (тоест дъждовните) води в канал или септична яма! Защо? Защото обемът вода след пороен дъжд или усилено топене на сняг ще бъде огромен и няма да може да се поеме от една тръба. Надземните води трябва да имат път на изтичане със същия капацитет, с който ще прииждат. Ако парцелът е голям, раздели го на сектори и планирай наклоните по приемлив за теб начин, така че водите да се изтичат по приемливо за теб трасе.

Ако наклонът е голям (повече от 20%), търси начин да терасираш на площадки и нива - много е неприятно да ходиш по наклонена повърхност или дори само да стоиш прав. Избягвай да терасираш на много ивици и нива, защото иначе ще трябва постоянно да си гледаш в краката за някое стъпало или друго препятствие, което също никак не е приятно.

Реши предварително как ще се разпределя дворът функционално, тоест къде ще паркираш, къде ще озеленяваш, къде ще са басейнът, беседката, лехата с домати и алеите за ходене, и дори скамейките за почивка. След като добиеш точна представа за разпределението, едва тогава ще знаеш къде да копаеш, къде да заравняваш и къде да натрупаш пръст и да правиш подпорни стени. Със сигурност ще ти е трудно да решиш всичко предварително и отведнъж, но все пак трябва отнякъде да започнеш. Несъмнено в процеса на строителството ще ти идват много нови и различни идеи, които ще те накарат да променяш постоянно нещата, но не се безпокой, това е нормално. Важното е, по всяко време и във всеки един момент да имаш точно виждане какво целиш.

Пази хумуса за местата, които ще се озеленяват. Загради тези места с временна ограда. Един строеж ще трае минимум година и половина. За това време през двора ти ще минат десетки небрежни и незаинтересовани хора, които ще се опитат да въдворят пълен хаос в красивия ти парцел, като си

71

изхвърлят строителните и битовите боклуци, където им падне. Затова най-добре е предварително да защитиш и оградиш тези ценни сектори от двора, където пръстта ще се запази чиста от вар, цимент, пирони и какви ли не трайни замърсявания. По-късно, когато стигнеш до етап озеленяване, ще предложиш на твоите дръвчета и храсти екологично чиста почва.

Там, където се насипва, трябва да се трамбова със специални машини. (За повечето строители трамбовка е мръсна дума и те всячески гледат да я избягват.) Желателно е след трамбоването да се изчакат няколко поройни валежа или дори сам да полееш обилно терена. От водата почвата омеква и се сляга под собствената си тежест. Много хора не обръщат внимание на този факт и след това понасят тежки последици.

Например, ако си насипал пръст, за да си направиш площадка, която имаш намерение да покриеш с тротоарни или други подходящи плочки, какво може да стане, ако не си трамбовал? С времето пръстта ще се сляга под плочките и те ще започнат да потъват неравномерно, да се кривят и разместват. Не след дълго твоята грижливо и скъпо правена площадка ще заприлича на нещо като футуристични изоставени планетни бази от фантастичните филми. Ходенето по тях ще е опасно упражнение по ловкост и съобразителност, съпроводено с риск от спъване или изкълчване на глезен или заклещване на женско токче между зейналите фуги.

Знай, че почти всички майстори, фирми и бригади, които се занимават с изкопни работи, не си правят труда да трамбоват след себе си. Други пък се правят, че трамбоват - тоест тъпчат с крака или удрят буците пръст с греди или други смешни за целта приспособления. Това е една жалка симулация, за да те залъжат, че са свършили и тази работа.

Единственото ефективно трамбоване е с вибрационни машини, с валяци или с вибрационни валяци. Най-подходящото време за трамбоване е след обилен валеж, но след като повърхността на почвата е изпръхнала и не полепва, докато навътре е още мокра и мека. Ако почвата е предимно глинеста, изчакването за дъжд преди трамбовката е задължително. Когато такава почва е суха, тя е с твърди като кокал буци и дори машините не могат да я трамбоват.

Както виждаш, трамбовката е сложна и отговорна работа (като всички други в строителството) и никой няма да вземе да спазва правилата, ако не си там да им дишаш във врата. Всичко се прави на юруш, парите ти се взимат, а резултатите са символични. Ако искаш резултати, КОНТРОЛИРАЙ!

Две думи за подпорните стени. Когато има разлики в нивата на терена повече от 50 сантиметра, там би следвало да се укрепи с подпорна стена. Дори и в тази елементарна на пръв поглед задача изобилстват всякакви шарлатански измислици. Няма да се спирам на тях, защото те са много и не могат да се изброят. Ще ти кажа само някои от нещата, които е важно да спазиш.

Прави подпорните стени само от материали, издръжливи на земна корозия. Такива са стоманобетон (най-доброто), бетон, камък, бетонни тухли (блокчета). Никакви глинени тухли, дървени елементи, пенобетон, ламарини и какво ли още не. Друго важно нещо е подпорните стени да са достатъчно дълбоко

72

закотвени в почвата. Припомни си, че единствената солидна точка на закотвяне е минимум 80 см дълбоко в земята, и то на твърдо.

Всичко, което важи за стъпването на ивиците, важи и за стъпването на подпорните стени. Ако височината на подпорната стена е повече от метър, нека конструктор да измисли укрепването. Не е достатъчно да вдигнеш една стена. Земният натиск е много мощен и нещата трябва да се изчислят от инженер-конструктор. За по-сигурно се правят и едни специални пети в най-ниската точка, които осигуряват допълнително закотвяне.

ОсновиОсновите са един от най-важните елементи на една сграда. Това е "нещото",

върху което стъпва цялата сграда. Това "нещо" трябва да е стабилно, да не потъва, да не се пука, да не замръзва, да издържа на вода и корозия и да може да носи цялата тежест на постройката.

В случаите, когато сградата е малка и лека, основите се правят, като се излее една бетонна плоча, армирана с мрежа фи 6. Тук ще говорим за типичните основи на една по-масивна постройка от три-четири етажа. Обикновено основите на такава къща се правят от така наречените ивици. Това са бетонни (още по-добре, ако са стоманобетонни) пояси, които се изливат в земята. Те се разполагат по периметъра на сградата, както и под носещите стени и колони. Пространствата, които остават между ивиците, често се пълнят с пръст. Това не е препоръчително. По-добре е да се напълнят с чакъл, който ще служи за дренаж на подпочвените води. Така те ще се стичат ниско долу и няма да се задържат под първата бетонна плоча на сградата (тоест под пода на сутерена). В ивиците се полагат така наречените фусове. Те представляват дебели къдрави железа (диаметърът се бележи с латинско N), огънати под формата на буква Г, които се поставят в кофража на ивиците. Там тези железа се закотвят здраво в бетона и служат за начало на носещите колони, които ще се извисяват нагоре.

Аз лично препоръчвам пълна армировка на ивиците, така както се армират трегери, за да станат по-устойчиви на земетръс. Много конструктори ще твърдят, че това не е необходимо, защото земята ще гушне ивиците и ще ги държи на място. Аз лично не вярвам, че някоя песъчлива или ронлива почва ще върши същата работа, както желязото, а ти как мислиш? Струва ли си нищож-ната икономия? Моето най-важно строително правило е: има ли бетон, армирай го с желязо. Следвай го и няма да съжаляваш.

След наливането на ивиците изчакай поне три дена бетонът да добие така наречената първоначална якост. Сега вече можеш да наредиш мрежа фи 6 по цялата основа на сградата и да налееш първа плоча. Пази се от мрежи ментета. Преди имаше мрежа фи 5,5, макар че ги продаваха за ужким фи 6. Сега вече има мрежа фи 5 и дори фи 4,5! Друг капан е разстоянието между пръчките. То не трябва да е по-голямо от двадесет сантиметра.

Нека да обобщим потенциалните проблеми и най-важните препоръки при изпълнението на основите. Някои от тях вече съм споменал, но тук ще ги събера на едно място, за да можеш по-лесно да контролираш.

Да се копае до твърдо.

73

Да се трамбоват ивиците преди изливането на бетона в тях от буци пръст и други рохкави натрупвания. Да се подравнят сривания на стените.

Да се пази чиста горната повърхност на ивиците, върху която ще легне бетонната плоча. За тази цел се правят подходящи пътеки, насипани с чакъл или постлани с платна или дъски.

Да се пълнят празнотите между ивиците с чакъл, а не с пръст. Някои дори слагат хидроизолация върху чакъла (листове от воалит или друга подходяща негниеща мушама), за да се предодврати евентуален контакт на бетонната плоча с подземни води и влага.

Да се предвидят наклони за изтичане на подпочвените води. Да се оставят входни и изходни отвори за всички комуникации

предварително, за да не се кърти по-късно здравият бетон. Да се направи веднага обиколен дренаж около цялата сграда, за да не се

разкаля теренът и за да не се натрупват подпочвени води в бъдеще 'в близост до бетона на основите. Бетонът е порест материал. Макар и бавно, той поема вода и я изкачва капилярно на големи разстояния.

При наливането на бетон в ивиците той трябва грижливо да се вибрира, за да не останат едри шупли, които са потенциални язви за акумулиране на вода. Между другото това изискване важи за всякакъв вид наливане на бетон. Помни правилото: щом наливаш, ще вибрираш! Всички работници мразят да го правят и затова ти насочвам вниманието към този факт.

Когато бетонът стегне, на повърхността се образува един много тънък слой от изплувало циментово мляко. В участъците, където ще стъпват бъдещите колони, това мляко трябва да се изчегърта с много груба телена четка и да се измие идеално с вода. Така ще се получи много по-ефикасна спойка на новия бетон със стария. Всички работници, без изключение, няма да направят такова нещо, освен ако изрично не го изискаш. Най-добре направи това в деня преди изливането на нов бетон, защото рискуваш почистената повърхност бързо да бъде замърсена отново с кал от обувките на работниците, които доскоро са го чистили.

Сигурно се питаш откъде съм измислил такава щуротия? Знам го от един наш експерт по изграждане на язовири, където спойката между отделните слоеве бетон е от критично значение и чегъртането на циментовото мляко е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! За мен спойката на бетона в моя дом също е от критично значение, дори повече от това на язовир Арда или който и да е друг. А за теб?

След наливането на какъвто и да е бетон поне една седмица след това той трябва редовно да се полива по няколко пъти на ден, за да не се напука. В някои книги се препоръчва и по-дълго поливане.

Мисля, че ако успееш да наложиш и половината от горните препоръки, твоите основи ще са с качество, значително надхвърлящо това, което ще ти предложат колегите в бизнеса, ако ги оставиш на самотек. Те само това и чакат. Де бре, курорте, няма го чорбаджията!

74

Нулев цикълКакво е нулев цикъл? Това е построяването на сутерена на сградата, ако има

подземна част, или на партера, ако няма подземна част. Не знам защо, но основите се смятат отделно. Така че нулевият цикъл всъщност включва обиколните стени на сутерена или партера и бетонната плоча над тях.

Кое е най-важното при изпълнението на сутерена - това е хидроизолацията на стената спрямо почвата отвън. Освен това сутеренът или партерът трябва да са издръжливи на земетръс, да са термоизолирани и да са идеално отвесирани. Една колона може да носи много на натиск, ако е вертикална, но ако се отклони, макар и малко, бързо губи свойството си на носач. Ако наклонът е голям, всяка тежест върху такава колона ще бута с известна сила къщата настрани.

Същото правило важи и за стените. Колкото по-долен е етажът, толкова повече от общата тежест носят стените и колоните и толкова по-фатално е, ако нещо не е отвесирано.

Ако подземната част на къщата е много дълбоко в земята (на повече от 1,5 метра), помисли си за английски двор. Това означава около къщата да се изкопае и оформи нещо като тясна площадка, върху която да се поставят плочки отдолу и подпорна стена отстрани. Целта е да се елиминира напълно контактът на почвата със стените на сутерена по вертикалата. Каквато и хидроизолация да правиш на една стена, тя не може да се сравни по ефективност с намаляване на площта на подземния контакт на стената с мокра пръст. Ще си кажеш: "Нека архитектът да ги мисли тези неща." Абсолютно си прав! Редно е той да ги мисли, ама ако не си направи труда?

Българските архитекти се правят преди всичко на бизнесмени, а не толкова на проектанти. Не забравяй, че тяхната основна цел е максимална печалба за минимално вложен труд. Освен това те обичат да се правят и на психолози. Само да усетят, че нямаш и понятие от строителство и че не знаеш какво точно искаш, ще те претупат по бързата процедура. Много го е грижа архитекта дали ще ти е сухо мазето. Освен това архитектите си пазят козовете за по-късно. Отначало ти дават минималното и чакат по време на строежа да изявиш желание за нещо "ново". Тогава минаваш по високата тарифа за детайли (виж главата за проекта).

Така че нещата, за които ти говоря навсякъде в тази книга, ще ти помогнат да получиш представа за основните понятия, изисквания и правила в строителството, за да можеш ти да решаваш навреме, а не да разчиташ наивно, че всеки ще си върши работата както трябва. Най-навременното реагиране е предварителното! След свършен факт всяка промяна ще ти коства двоен (или троен) труд и средства,, а истинските виновници ще седят и ще гледат сеир, ни лук яли, ни лук мирисали.

Някои от комуникациите като тръби и кабели ще минават през стените на сутерена. За предпочитане е отворите за тях да се залагат още в кофража. Тоест правят се "блокажи" (обикновено се поставят тръби или дървени кутии), които се укрепват и фиксират на определените от проекта места, като след наливането

75

на бетона те си остават кухи. Провери внимателно дали тези блокажи са добре укрепени за кофража, особено ако се налива с бетонпомпа. Много майстори поставят блокажите само фиктивно. Когато бетонпомпата започне да хвърля с огромна сила бетон, блокажите се разместват и не вършат никаква работа. Къртенето на бетон е скъпа и тежка работа. Струва ли си да плащаш и на кър-тач за отворите само заради това, че кофражистът не е поставил или укрепил блокажите?

Нищо не ти коства по време на проверката на кофража да пробваш с една здрава пръчка дали блокажът е здраво укрепен. .Почукай силно с пръчката върху всички блокажи от няколко ъгъла, за да си сигурен, че няма да се разместят. Когато дойде време да се налива бетон, хвани под ръка човека, който ще държи маркуча на бетонпомпата и му посочи изрично всички блокажи. Дай му да разбере, че те са негова отговорност. Той не бива да насочва струята на течния бетон директно към тях. Никакво укрепване няма да издържи на такава сила. Кажи му, че за всеки разместен блокаж ще му удържиш от надницата или ще го накараш да изкърти отвора за своя сметка. Ако не предприемеш тази мярка, можеш да бъдеш сигурен, че повечето блокажи ще са разместени, а оправданието ще бъде: "Е па, не съм го видел."

Когато целият сутерен е от бетон, се появяват някои технологични проблеми. Например не може да се излее всичко отведнъж. Обикновено се изливат обиколните стени, след това стълбите и накрая горната плоча. Не забравяй, че там където се прекъсва бетонът, трябва да има желязна арматурна връзка, тоест железа, които да стърчат извън налетия бетон и които ще се потопят в новоизлетия.

Често "майсторите" забравят да оставят такава връзка за стълбите. Те изливат обиколните стени. След това правят кофража за стълбите, армират го отделно и го наливат. Проблемът е, че няма странична арматурна връзка между бетона на стълбите и бетона на стената. Ако им направиш забележка, те ще твърдят, че няма нужда. Ще кажат, че стълбата стъпва отгоре на горната плоча и отдолу на долната плоча и това е достатъчно. Нека да не се правят на проектанти поне на твоя обект.

Провери дали в проекта има странична желязна връзка между стълбите и стената. Сега отново ще си позволя един скромен съвет: дори и да не е проектирана такава връзка, сложи си я. Ще ти кажа какво печелиш. В много от сградите няма проектирани противоземетръсни шайби. Това са стоманобетонни стени, които усилват устойчивостта на сградата на усукващи сили. Някои находчиви конструктори разчитат именно на стълбите да изпълняват тази функция. Стълбите са много по-ефективни шайби от стените, защото те вървят в различни посоки и сами по себе си представляват "рамкова система". Помисли логично, една триизмерна конструкция много по-трудно ще се огъне или пречупи, отколкото една двуизмерна стена.

Ако армираш бетонната връзка между стълбите и бетонната стена до тях, автоматично получаваш "рамкова система", която ще действа като противоземетръсна шайба. Усилието, което ще положиш, е минимално, разходите също. Достатъчно е да вкараш Г-образно огънати железа с

76

подходящо сечение в кофража на стените така, че след изливането на бетона правата част от железата да стърчи извън стената. Когато направиш кофража за стълбите, отново огъни Г-образно стърчащите от стената краища на железата така, че те да захапят дълбоко в новия бетон, който ще запълни стълбите. За този съвет някои конструктори ще ти вземат едно много сериозно хонорарче, а то - нищо работа, пък ползата голяма.

Стигнахме до горната плоча. Това, което имам да кажа за нея, важи и за всички останали бетонни плочи на къщата. Едно от основните изисквания към една плоча е тя да е идеално водоравна. Кога се прави такава проверка?

Първо, при започването на кофража. Виж дали кофражистите мерят равнището с прозрачно маркуче, пълно с вода, или само с рулетка и мастар (виж главата за кофражиста). Най-правилно е равнището на плочата да се бележи през два-три метра както по периметъра на външните стени, така и на вътрешните.

След привършването на кофража и преди поставянето на арматура вътре в него направи втора проверка на вече готовия кофраж спрямо хоризонталата. Ако има проблеми, те лесно могат да се коригират - като се набият клинове под подпорите на ниските места.

Отново искам да ти напомня за блокажите. Във всяка плоча неизбежно ще има отвори за вертикални комуникации, комини и други шахти. Провери дали има заложени блокажи, дали са на местата си и дали са добре укрепени. Когато арматуристите започнат работа, те са длъжни да заобикалят блокажите, а не да опъват арматура през отворите. Често пъти конструкторите, когато правят арматурния план, не се съобразяват с отворите и чертаят арматурата през тях. Арматуристът на свой ред е в пълното си право да спазва чертежа, а не логиката на обекта. Затова си ти, да гледаш и да мислиш заради всички други, нищо че им плащаш безбожни надници. Провери дали арматуристите заобикалят отворите и ако не, инструктирай ги да го правят. Там където има големи отвори, например един голям комин или няколко залепени един до друг, задължително е да се добави арматура около отвора, за да се укрепи отслабеният участък. За това би следвало да е помислил конструкторът, но както казах, ако неговите железа минават през отвора, значи той въобще не е мислил по този въпрос. Ако отворът е много голям, например някаква ревизионна шахта, иди при конструктора и поискай да ти начертае арматура, която ще подсили участъка около отвора. Не се наемай сам да укрепваш големите отвори, нали все пак плащаш на конструктор.

Прегледай и главите за кофражиста, арматуриста, бетонджията и зидаря, за да можеш да проверяваш дали си вършат правилно работата.

Хайде, честит сутерен и да черпиш по една бира! Вземи си една седмица отпуск, наблегни на витамините и успокоителните, защото тепърва ще ти трябват още много сили и нерви.

Горни етажиМного от нещата, които казах за нулевия цикъл, важат и за горните етажи.

Има обаче и някои разлики, които са специфични за тях. Например, докато по

77

време на строежа на нулевия цикъл не е фатално, ако се сгреши с малко местоположението на вътрешните стени, на по-горните етажи те трябва да са съвсем точно позиционирани спрямо вече построените. Важно е тези стени да са точно една над друга, особено там, където ще минават вертикални щрангове на тръби и други инсталации. Ако това изискване не е спазено, ще трябва да се правят малки и нежелателни чупки на тръбите, което е излишен и ненужен разход. Виж главата за зидаря, където описвам подробно как най-точно могат да се подравнят всички стени една над друга.

Също толкова внимателно трябва да се разполагат и отворите за прозорци, което е важно най-вече от естетична гледна точка. Веднъж фиксирани от нулевия цикъл, всички прозорци по-нагоре трябва да са точно позиционирани по вертикалата.

Друга особеност при строежа на горните етажи е, че материалът вече не може лесно да се докарва с колички. Нужно е някакво подемно съоръжение. За първия етаж често се прави дървено скеле, върху което се наковава наклонена пътека от платна, по която все още може да се избута нагоре една количка. За по-горните етажи вече ще е необходима някаква механизирана подемна техника. Обикновено се инсталира лебедка, която може да изкачва пълна количка с материал.

Ако ще правиш лебедка, можеш да си спестиш скелето за първия етаж. Намери специалист да ти я монтира. Както във всички други специалности, така и в подемно-транспортната техника псевдоспециалисти - дал Бог. Имай предвид, че съоръжението може да бъде много опасно и дори животозастрашаващо, ако не е направено и укрепено професионално. Изискай от човека, който ще ти монтира лебедката, да се подпише, че ще носи отговор-ност при злополука, произтекла от неправилен монтаж на съоръжението.

Не прави следната грешка, която често правят аматьорите строители. В желанието си да спестят разходи, те предлагат на бригадата "някой лев", за да монтират лебедката. Досега не знам някой да е отказал да спечели някой допълнителен лев с мотива, че си няма понятие как се прави нещо. В България майсторите се гордеят с факта, че "всичко могат", а ние си знаем, че това значи, че те нищо не могат добре. Ако не дай, Боже, се случи нещастие на обекта, първо теб ще търсят, после ще трябва да доказваш, че вината не е твоя, а на някого другиго. Затова с лебедката се отнеси сериозно, като предадеш щафетата и отговорността на специалист. Ако той си разбира от работата, няма да има нищо против да поеме и отговорността, а ако не иска, прави си извода доколко сам си вярва на работата.

Друга специфика на горните етажи е необходимостта да се работи отвън. Това означава, че ще трябва да се прави външно скеле. Отново изниква въпросът кой ще прави скелето и кой ще носи отговорност за него. Нещата тук стоят по подобен начин, както с лебедката.

Трябва да инструктираш работниците да не изхвърлят боклуци и предмети от прозорците, защото някой може да пострада. По норматив се изисква всички работници да работят с каски. Това може да е излишно при нулевия цикъл, но според мен е задължително, когато се работи на горните етажи. Винаги може

78

нещо да се търкулне или някой от по-горния етаж да си изпусне инструмента по невнимание и да нарани някого отдолу. От наблюденията ми през изминалите десетина години констатирах, че на обектите у нас масово се работи без каски.

Друго изискване е хората, които работят нависоко, по скеле Или на покрив, да са обезопасени с колани и въжета. Тази мярка за безопасност също масово се пренебрегва. Ти искаш ли да носиш отговорност за нещастен случай? Не, нали, тогава не бездействай! По нашите закони бездействието също е подсъдно. Виждаш, че Хората висят в неудобни пози нависоко. Виждаш, че човекът, който би трябвало да отговаря за тяхната безопасност (бригадирът, Техникът или предприемачът), се прави, че всичко е наред. Ами Намеси се! Поискай проблемът да се коригира. Какво ти коства °т човешка гледна точка да настояваш ТВОИТЕ работници на ТВОЯТА къща да работят според нормативните мерки за безопасност? Къщата се полива за късмет с шампанско, а не с човешка кръв.

Когато мавзолеят на "вожда" Георги Димитров се е строил на юруш, "Дайте да дадем, другари, да го направим за една седмица!", трима души са загинали от трудова злополука. Само за това не си е струвало човек да стъпи в тази сграда. От какъв зор е трябвало да се пролее кръв? Днес вече човешки жертви се дават в името на икономията и на печалбата. Дайте да спестим от каски, сакън да не похарчим някой лев за колани и въжета, зор да спестим някоя и друга минута за обезопасяване. Е, може ли това да оправдае една човешка трагедия? Въпросът ми е отправен към всички строители, както аматьори, така и професионалисти (профаналисти), особено към вторите, които масово си правят оглушки на тази тема.

На всеки нов етаж трябва да проконтролираш нивото на плочата спрямо хоризонталата, както и положението на стените и колоните спрямо вертикалата.Друга важна особеност на горните етажи е фактът, че плочите вече не лягат на земята, а висят във въздуха. Проблемът, който трябва да внимаваш да не ти навлекат, е да не ти спукат някоя плоча от претоварване. След като се излее плочата, много бригади започват да товарят материал върху нея в подготовка за следващия етаж. Знай, че една плоча не е придобила 99% якост, докато не минат 28 дена. Затова не позволявай тази плоча да се товари, докато не мине този интервал от време. Работниците ще се опитат да те увещават, че подпорите отдолу държат плочата. Не им вярвай, карай си по златното правило: до 28ия ден никакво товарене! Дори и да няма видима пукнатина, възможно е да се предизвикат микротравми в пресния бетон.

Другият подобен проблем е, че дори и след като са минали 28 дена, пак има риск плочата да се спука от невежи или небрежни работници. Те обичат да струпват материала на голям куп точно по средата на плочата, където тя е най-слаба. Ще ги инструктираш никога да не трупат много материал на едно място. Най-добре е да го оставят на различни места, като го подреждат близо до стените или там, където минават трегери (стоманобетонни носещи греди). Тези хора уж са специалисти, но аз постоянно откривам, че никой не мисли, никой не съобразява.

79

Ето такива "дреболии" могат да доведат до сериозни поражения. Всички работят като роботи, без да мислят, без да вложат малко сърце, мерак и най-вече мисъл. Разбираш ли защо аз наричам тези хора твои врагове? Това не са работници, а РОБОТници. Разбираш ли защо постоянно трябва да ги дебнеш и контролираш? Пази си гърба, постоянно и от всички!

ПокривСлед основите на една къща най-важен е покривът. Той изпълнява много

функции. Най-важната от тях е да е идеален термо и хидроизолатор (виж главата за изолациите). Тук ще изложа други мои идеи и препоръки за покривите.

Почни да мислиш за покрива още при проектирането. Избягвай много начупени или, както архитектите обичат да ги наричат, "раздвижени" покриви. Мисля, че много архитекти се забравят в желанието си да покажат някакъв талант. Раздвижените покриви имат известна естетична стойност, но за сметка на това са изключително непрактични. Всяка чупка, всяко разминаване на скатове, всяка ексцентрична капандура е потенциална язва за проникване на вода.

Никога не забравяй каква е основната задача на покрива - да предпазва сградата от дъжд и сняг. Особено коварни са така наречените улами. Улама се нарича чупката в покрива, която има формата на корито, тоест тя е вдлъбната навътре и в нея се събира вода като малко поточе. Ако долният край на уламата се запуши от заледен сняг например, поточето ще се превърне в малко езерце, в което водичката ще си седи и ще търси и най-малките пукнатини или дупчици в покривната хидроизолация, за да проникне непозволено и неочаквано към вътрешността на сградата.

Друг проектиран недостатък на покривите са много стръмните скатове. Нормалният наклон за покрив е 25—30 градуса. Логично е да си мислиш, че колкото по-стръмен е един покрив, толкова по-добре, защото водата ще се стича по-бързо. Не винаги обаче повече значи по-добре. Не забравяй, че покривът, като всяка друга част от сградата, ще иска редовно поддържане. Това означава, че докато сградата е използваема, все някой (най-вероятно ти) ще трябва да се качва горе, за да провери или ремонтира нещо. Стръмните покриви са трудни за поддръжка, защото по тях трудно се работи, а рискът от злополука е многократно по-голям. За какво ти е покрив, по който биха се осмелили да се качат само скъпо платени алпинисти? Знаеш ли колко взимат алпинистите? Не питай! Същите тези хора, които висят БЕЗПЛАТНО по чукарите, само за удоволствие, взимат десеторни надници, за да мацнат нещо с четката, едва на десетина метра от земята. Дори и обикновените майстори не се минават и взимат повече за поправка, а когато покривът е много стръмен, взимат доста повече.

Ще дам само един пример от Храма. Когато исках да си направя хидроизолация на фугите на кулите, позвъних на няколко фирми, които рекламираха "евтини" алпинисти. Когато пресметнах техните оферти, излезе, че ми е три пъти по-евтино да си закупя тръбно скеле, да го монтирам и да си

80

направя изолацията с обикновени работници. Накрая дори ми остана скеле, което винаги мога да продам и да си върна парите за него.

Сега е времето да си помислиш за някой чисто декоративен елемент. Покривът е идеално място за такава проява на оригиналност. Аз например на върха на всяка от двете кули оставих да стърчат нагоре едни бетонни блокчета, върху които възнамерявам да монтирам някакви статуйки като лъвски глави или орли с разперени крила. Още не съм стигнал дотам, но поне съм го планувал. Ето го и твоят шанс да се изявиш артистично, Микеланджело!

Едно друго покривно решение е да си поръчаш да ти проектират тераса или частична такава. Като си помисли човек, даваш толкова много пари за покрив, който не върши никаква друга работа, освен да бъде един огромен чадър. Аз в началото исках дори въобще да нямам покрив, а една голяма тераса отгоре. Моят архитект ме разубеди от тази страхотна според мен идея с куп измислени доводи (най-често се твърди, че терасата не е за нашия климат), но истината е, че малко архитекти знаят как се прави такова прекрасно нещо.

В Ню Йорк, където квадратният метър застроена площ е достатъчно голям разход, за да си позволиш разхищение, модерната тенденция е покривното пространство да се използва пълноценно. На покрива на почти всички модерни небостъргачи има площадки за отдих, дръвчета, тенис кортове, площадки за вертолети и други практични неща. Климатът там не се различава коренно от нашия. Въпреки това американските архитекти са намерили множество начини за по-рационално използване на покривните пространства. Ако имаш вила с прекрасна гледка, защо да не накараш архитекта да се понапъне и да измисли нещо модерно. На Запад хората отдавна са се простили с мазетата, таванските помещения, керемидите и други отживелици.

Между другото моят съсед си направи две частични тераси на покрива, сложи си там барбекю и пейчици и аз сега всяко лято му завиждам, като го гледам как си се кефи на гледката отгоре, а аз се опитвам да създам същата атмосфера долу в двора, но някак си не е същото.

Сега да обсъдим покривите от конструктивна гледна точка. Моето скромно мнение е, че стоманобетонните покриви са значително подобри от тези с дървена конструкция. Съображенията ми са от гледна точка на здравината. Дървото, както съм казал на други места в тази книга, не е добър строителен материал, защото има много естествени недостатъци. То гние, пука се, ядат го животинки, криви се, поема вода и се руши от нея, има сравнително къс живот (освен ако е специален вид и специално третирано с химикали, което толкова го оскъпява, че малцина могат да си го позволят). Единственото му предимство е, че то е добър термоизолатор, но в наши дни вече има модерни термоизолаци-онни материали, които многократно и многостранно превъзхождат дървото.

Често хората клонят към дървен покрив от гледна точка на икономията. Да, дървеният покрив ще струва по-евтино от стоманобетонния, но това е класическият случай, когато евтиното в крайна сметка ще ти излезе скъпо.Друг сериозен недостатък, характерен за дървените покриви, е закотвянето им за сградата. Виждал ли си как се монтира такъв покрив върху сграда? Просто е смешно! Опъват се едни дървени греди, които стъпват директно върху

81

тухления зид. После се коват други напречни греди, върху тях се коват летви (обикновено без да са обработени против влага, даже често пъти предприемачите си вкарват останките от кофражните дъски в покрива), отгоре се слага малко евтина книжна мушама, намазана с катран (викат му ужким воалит), ако си късметлия, може някъде да сложат малко стъклена вата за термоизолация, после хоп - набързо керемидите отгоре и хайде - честит покрив! Всичко това е направо примитивно и неефективно.

Но да се върнем на закотвянето. Всъщност такова въобще НЯМА!!! Гредите просто са чучнати върху тухления зид и покривът стои на място само под силата на собствената си тежест. Тухлите не са носеща основа и не издържат на земетресение, на опън, на вибрации, на усукване, на нищо. Друг е въпросът, ако там където ще стъпи покривът, се направят стоманобетонни пояси, със специални отвори за носещите греди. Друг е въпросът също, и ако тези носещи дървени греди са прихванати механично с желязна арматура, за да може покривът да издържа на опън (тоест изскубване).

Но истината е, че голяма част от дървените покриви в България са проектирани и монтирани по метода "мижи да те лажем". Това е направо безобразие. София се води за земетръсна зона от най-високо ниво (девета степен). Какъв е смисълът да построиш сграда, която да издържа максимално на земетресение, а покривът да е сложен отгоре като кепе и да ти се срути на главата при най-малкото поклащане?

Стоманобетонният покрив решава трайно всички тези проблеми. Покривната плоча е здраво захваната за арматурата на задължителния стоманобетонен пояс около целия периметър на къщата. На практика такъв покрив допълнително усилва конструкцията на сградата срещу земетресение, защото създава рамкова система, която крепи всички носещи колони и обединява здравината им в едно цяло.

Надявам се да съм те убедил, че някои икономии просто губят смисъл, когато се анализират цялостно. Е, баба и дядо на село може да си имат дървен покрив, но когато те са градили къщата си, Армстронг все още не беше стъпил на Луната и все още нямаше компютри, достъпни за всеки образован човек на планетата.

Определено не препоръчвам керемиди като хидроизолация на покрив. Тази технология е остаряла и неефикасна. (Виж главата за изолациите, за да не се повтарям.)

Сега да обсъдим някои други части на покрива, които аз наричам "дреболии", въпреки че те съвсем не са маловажни.

Комини. Трябва да се извисяват на височина най-малко 50 см над билото. Това предпазва от евентуални завихряния, които биха могли да върнат и напомпат пушека обратно в комина и оттам обратно в помещението, от което се опитваш да го издухаш. Не забравяй да направиш хидроизолация на стените на комините на височина поне 50 см. Същото важи за всички други отвесни участъци, като разминаване на скатове, колонки, декоративни елементи и др.

82

Високите комини (повече от метър) трябва задължително да се армират с външна метална рамка.

Други отдушници. Такива са например отдушниците на баните, от кухнята или от канализацията. Отворите за тях трябва да са предвидени като "блокажи" преди изливането на бетона. Тези тръби също следва да се извисяват над билото. Обикновено те се проектират от поливинилхлорид (PVC). Тогава, ако са високи, има опасност свличащият се по ската замръзнал сняг да ги схруска по пътя си. Затова си помисли за метални тръби от неръждавейка за надпокривния участък или за дебелостенни PVCтръби (стена над 10 мм).

Улуци. Не препоръчвам да са скрити. Какво имам предвид? Това са улуци, които лежат в едни специални корита над ръба на стрехата и не се виждат отвън. Някои наши архитекти видели, че на Запад се правят скрити улуци и седнали и те да проектират такива, само че забравили, че български майстори ще ги изпълняват. Когото познавам със скрити улуци, е пропищял. Наблизо имам един съсед, който три години подред ги уплътняваше, ремонтираше повредите, нанесени от течовете през множеството пролуки и накрая ги махна и си сложи обикновени висящи улуци.Аз имам скрити улуци, но те не текат и съм сигурен че няма да прокапят и след сто години. Знаеш ли защо? Защото сам съм си ги проектирал и сам съм си ги монтирал. Те не са от 0,3 мм тенекия, а от 3 мм ламарина. Снадките са заварени с водоплътни шевове (от двете страни) и желязото е третирано с два вида хидроизолация (две ръце миниум и две ръце асфалт), след което са положени три ръце алкидна боя. Моите улуци са уникални, както по дизайн, така и като монтаж и изпълнение, и са едно от нещата, в които съм сто процента сигурен. Не очаквай някой незаинтересован проектант да ти измисли такова нещо, нито някой незаинтересован майстор да ти го изпълни.

Сателитна антена. За целта предвиди предварително някаква колона, която да излиза над покрива и да завършва с подходяща метална планка с дебели метални болтове. Една голяма антена с диаметър 2,6 или 3,2 м, или още по-голяма, трябва да издържа на силни ветрове, при които усилията са на опън. Само метална планка, здраво закотвена в бетон, може да издържи на такива огромни усилия. Ако няма да имаш сателитна антена, предвиди поне подходяща малка колонка, на която да монтираш обикновена телевизионна антена.

Гръмоотвод. Ето една много важна "дреболия". Много проектанти претупват дори и тази жизненоважна защита. Не си мисли, че ако щръкне една метална тръба от най-високата точка на билото, ще имаш гръмоотвод. Един прът пази пространство около него във формата на стръмен конус. Колко кръгли къщи с един прът, боцнат по средата си виждал? Следователно налага се да има няколко такива гръмоотводни пръта, по един за всяка отделна висока точка на покрива или по протежението на всяко било през интервали, изчислени от специалист. За по-сигурно всички те се свързват помежду си с шина или проводник с подходящо сечение (не си го изчислявай сам, той трябва да

83

издържи на милиони волтове). За още по-сигурно - опаши цялата стреха със същата шина (или проводник) и я свържи към общия гръмоотвод. Сега вече ще имаш ефективна гръмоотводна система, която ще покрива цялата площ на покрива независимо от неговата форма.

Има и други дреболии, които са свързани с покрива и следва да се планират предварително. Например, ако ще правиш хотелче или заведение, защо да не предвидиш осветена рекламна табела на покрива. Големите фирми на Запад дават луди пари за реклама, защото инвестициите се връщат многократно. Каква по-добра реклама от осветено покривно пано, което ще се вижда отдалеч и ще помага на бъдещите клиенти по-лесно да те намерят? За едно Такова пано трябва да се предвидят електрически кабели, както и подходяща основа за захващане. Направи тези неща още по време на грубия строеж, за да не къртиш впоследствие отвори в плочата и да се чудиш как да ги изолираш от вода.

Надявам се тези идеи да са привлекли вниманието ти върху някои важни моменти и да са ти от полза. По стара българска традиция, когато се прави покрив, отгоре се поставя да се вее националното знаме. Това значи, че се гордееш, че си докарал работите дотам. Наистина заслужаваш поздравления, въпреки че, ще ти подшушна тайно, големите мъки тепърва предстоят.

Глава 9Майстори (вай-що-стори)

Майстор, каква прекрасна дума! В "Български тълковен речник" тази дума е обяснена така: "опитен, изкусен човек, който владее добре професията си или някое изкуство". На италиански е маестро, на английски - мастер. Познаваме много такива личности: Маестро Леонардо да Винчи - майстор на скулптурата, Маестро Рембранд -майстор на живописта, Маестро Моцарт - майстор на музиката. Дори и ние, българите, си имаме истински майстори. Такъв е бил Майстор Кольо Фичето - майстор на строителството.

Интересно е да се отбележи, че навремето по цял свят занаятът на един човек е бил не само източник на гордост и самочувствие, но и главната причина за фамилното име: Ковачев, Масларов и много други. Тези славни времена обаче отдавна са отминали и вероятно няма да се върнат. Сега има множество "майстори", които така претупват работата, че се чудят къде да се скрият след това, за да не ги търсиш за рекламация, а и да ги намериш, няма да ти я уважат. Тези хора не са майстори, а са вайщостори.

В наши дни думата майстор вече масово значи "работар", или казано на жаргон - бачкатор. Аз лично наричам някои работари РОБОТари, защото те действат като роботи, без да влагат мисъл и мерак в това, което вършат. Ще продължа да ги наричам в тази книга майстори само от уважение към малцинството останали добросъвестни и способни мохикани на професията, но ти си имай едно наум. Огромна част от тях са в този бизнес поради липса на други способности и възможността да симулират някакви строителни умения. Съгласи се, че голяма част от другите професии не могат лесно да се

84

симулират. Как да се престориш на цигулар, ако не си хващал цигулка, или на счетоводител, ако не можеш да смяташ?

Други пък се бутат в строителния бранш, защото могат здраво и безнаказано да дерат. Кой може да ми отговори на въпроса колко са професиите, където е възможно някой да ти дойде в къщата, да се представи за специалист по нещо без никаква тапия, да ти поиска да му плащаш в брой дневна надница в размер на половин минимална месечна заплата и дори много повече, да поиска да ти спи безплатно на обекта, да му плащаш вода и ток, да чистиш след него, да си претупа работата поради липса на контрол, да не отговаря финансово за поразиите, които е направил, и дори да не си плати на държавата данъците и таксите за парите, с които те е завлякъл? Ето защо куцо и сакато се натиска да бъде майстор - защото там е на баницата мекото, там е анархията, която е същински рай за некадърниците. И защо е така? Защото повечето от нас нямат познанията и уменията да ги контролират. Ето затова пиша тази книга - за да придобиеш елементарните знания, с които да отсееш триците от брашното.

Сигурен съм, че някои от основните въпроси, които те вълнуват, са: как да си намериш майстор, как да разбереш дали е квалифициран, как да се пазариш с него и как да го контролираш.

Тук ще говоря общо за всички майстори. По-нататък за всеки един занаят отделям специално място, където ще те запозная със спецификата и подробностите на отделните професии.

Как да си търсиш майсторСтандартният отговор е - чрез познати и препоръки. В моя случай този

подход често пъти се е оказвал неудачен. Обикновено много от хората, които дават препоръки, не разбират от строителство и не знаят какво препоръчват. Леля ми веднъж ми препоръча водопроводчик. Когато я попитах каква услуга е била извършена, тя ми каза, че й е инсталиран бойлер. "Бойлерът още не е паднал и въобще не тече!" - каза ми тя доволно. Друг един познат ми беше препоръчал фаянсаджия. Изпробвах за малко този фаянсаджия, за да констатирам с ужас, че половината от плочки? те, които е поставил, кънтят на кухо. Уволних го и се оплаках на познатия си. Той ми отговори сконфузено: "Абе, знаеш ли, и при мен имаше такова нещо, ама майсторът каза, че за първи път му се случвало."

Поуката е ясна: "На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата." Затова се научи сам да си намираш работници.

И така, връщаме се на въпроса как да си намериш добър майстор. На разположение имаш редица стандартни, но не съвсем подходящи варианти. Например можеш да отидеш на пиацата. Там рядко ще намериш добри майстори - ако е добър, той ще е зает, а няма да виси на улицата по цял ден. Друг начин е да търсиш по обяви. И този начин не е добър. Ти се обаждаш на непознат.

Той ти разтегля локуми и ти трябва да му вярваш. Някои от тях дори предлагат да те заведат на обект, където ужким са работили. Често ти показват

85

или пуст обект, или те водят на място, където те посрещат негови познати или приятели. За мен това не е доказателство. Всеки може да ти покаже една стена и да каже, че е негово творение. Всеки може да се уговори с други хора да похвалят извършената уж от него работа. Тази практика е доста разпространена. Затова моят девиз е "Око да види, ръка да пипне".

Моята система е проста, но ефикасна и доказана от практиката - ходя лично по други обекти. Около мен е пълно с вили и къщи в процес на изграждане или ремонт. Не е нужно да обикалям много, за да намеря майстори, и то в процес на действие. Представям се и питам учтиво кой е собственикът или шефът и ги моля да разгледам наоколо. Обикновено те нямат нищо против. Ако намеря собственик, започвам разговор на общата тема строителство. Тази тема развързва езика по-добре от чашка ракия. Всеки си е изпатил и търси слушател за отдушник. Гледам дали някое изпълнение ми харесва и питам кой е майсторът. Питам също дали този майстор е точен във взаимоотношенията си. Най-доволен оставам, когато имам шанса да наблюдавам майстора по време на работата му. Така мога да констатирам дали спазва някои основни правила на професията. Мога също да поговоря с него и с колегите му, за да добия представа за бригадата като цяло (ако са заедно). Ако съм доволен от видяното и чутото, отивам и се пазаря директно с майстора. Така елиминирам всички посредници, които, без да вършат работа, ще се опитат да намажат комисиона. (Комисионата е такса, която плащаш на човек, който нищо не върши.) Моята система ще ти помогне дори и нищо да не разбираш от строителство.

Когато си на място и наблюдаваш как работи даден майстор, трябва да обърнеш внимание на много неща.

Инструментите. Добрият майстор разполага с много и качествени инструменти. Избягвай майстор, който работи със силно захабени инструменти или със самоделки. Гледай за пукнати дръжки, които са "армирани" с тел. Разбери дали има тъпи, непочистени и неподдържани инструменти. Виж дали майсторът работи чисто и организирано, или около него цари пълен хаос. Забележи дали като свърши работа, веднага почиства инструментите си, работното място, кофите и количките, особено ако не са негови. Избягвай майстори, които пристигат на обекта с чисто нов комплект от инструменти.

Преди да си изработя собствена система, пробвах всички известни начини за търсене на майстори. Както вече казах, ходил съм на пиацата, звънял съм по обяви, срещал съм се с посредници.Обикновено такива методи на проби и грешки водят до големи разочарования.

Веднъж реших да извикам бригада бояджии по обява. След като подробно описах работата, майсторът възкликна, че съм попаднал на когото трябва - те току-що приключвали точно същата работа. Късмет! Пристигнаха пет души и започнаха да вадят инструменти, четки, помпа, разни други джунджурии и всичко беше чисто ново. Какво според теб значи това? Много просто - че те не са никакви бояджии, че са пуснали обяви в разни вестници и чакат някой да клъвне. След това купуват минимума от инструменти, отиват на обекта и започват. При мен тези "бояджии" работиха (поточно един работеше, другите

86

се мотаеха безцелно като мухи около него) около четири часа, след което ги изпратих по живо по здраво. Тяхната некомпетентност беше очевидна.

Отношението му към работата на другите. Забележи дали пази и уважава работата на другия майстор, който е работил преди него, например дали бояджията гледа да не изцапа дограмата, фаянса или пода, дали фаянсаджията пази теракотата под него и т. н. Виж дали мазачът внимава да не среже мостовия проводник на електричаря, или да не му размести разклонителните кутии. Давам този пример пак от опит. Майстор, който не зачита труда на другите, ще ти създаде проблеми и ще те докара до ненужен стрес с двойната работа и допълнителните разходи. Пак ще извадя един пример от бездънната торба за Храма.Когато пуснах майстори да ми сложат по стаите датчици за алармената система, те направиха така, че трябваше отново да боядисвам. Защо? Защото са работили с мръсни мазни ръце. Не знам как са успели да се изцапат. По принцип това е чиста работа и не съм очаквал такава беля от тях. Вероятно при дупченето за дюбели е потекло масло от бормашината (която не е била изправна или е плачела за поддръжка) и те са я избърсвали с пръсти. В резултат всички стени, където са работили, бяха нашарени с черни мазни отпечатъци от пръсти, които с нищо не можах да почистя. Опитах да боядисам само мръсните петна, но новата боя седеше като кръпка. Принудих се да извикам бояджии да боядисат отново всичко наред. Такава двойна работа те вкарва в сериозни непредвидени разходи, но повечето майстори хич не ги е грижа, че ти ги причиняват. Тях ги интересува само как да си свършат по-лесно и по-бързо тяхната работа и да си вземат техните пари.

Отношението му към поверените материали. Ако е мазач, наблюдавай дали събира падналия на земята разтвор, или го зарязва там. Ако е кофражист, гледай дали търси подходящо парче дъска, или реже нова, за да не се разкарва. Ако е плочкаджия, виж дали подрежда парчетата по размери, или реже наред от целите плочки. Ако е бояджия, обърни внимание дали изгребва всичката боя от кофата, или оставя един-два пръста материал да засъхне в нря. Ако е водопроводчик - дали е сложил кълчищата на чисто място, или те се въргалят в краката му и събират прах и пясък. Има безброй признаци, които издават майстора и неговата добросъвестност, стига да го наблюдаваш. Ще се опитам по-нататък, в главите за отделните професии, да отбележа някои такива признаци.

Отношението му към професията. За всички професии, изброени в тази книга, има тънкости и изисквания, които задължително трябва да се спазват. Аз знам голям брой от тях и наблюдавам, без да се издавам, че съм "включил рентгена". Майсторът няма представа кой си, вижда че си чужд човек, знае, че не е длъжен да ти докладва, и е в стихията си - бърза, за да изкара голямата надница. Точно тогава проличава дали този човек има професионална съвест. Ако не спазва тънкостите на чуждия обект, той няма да ги спазва и на твоя. Аз дори обичам да се правя, че нищо не разбирам и обикновено задавам в началото глупави въпроси, за да дам възможност на майстора да се отпусне и да си кара по неговия си начин. Забелязал съм, че добрият майстор няма нищо против да

87

го наблюдаваш, даже някои се ласкаят, че си имат фен. Некадърникът обаче започва да нервничи и дори може да ти се сопне, че му висиш над главата. Ако такъв тип усети, че разбираш от работата му, ще те изгони, за да не му гледаш резила.

Отношението му към себе си. Един майстор е преди всичко човек. За да свърши добра работа, той трябва да притежава някои задължителни човешки качества като самоуважение, коректност, чувство за дълг и професионализъм. Тези неща си проличават в процеса на работа. Идва ли навреме? Работи ли осем часа? Често ли ти се налага да му правиш забележки или рекламации, след като е свършил нещо? Когато направиш рекламация, опитва ли се да поправи грешката или започва да философствува и всячески да се оправдава.Гледай подробностите - ъглите наистина ли са прави, стените наистина ли са отвесни, фугите наистина ли са запълнени и т. н. Ако трябва постоянно да го ръчкаш, да правиш компромиси, да го умоляваш или следиш, само ще си усложниш живота. Аз често ги следя тайно. Гледам от някой прозорец дали това, което съм задал, се спазва. Ако той не го прави, когато те няма, знай, че ще преправяш. Ако майсторът се самоуважава и държи на професията си, и да го гледаш, и да не го гледаш, ще си спазва правилата. Такива майстори обаче са рядкост. Намериш ли такъв, увеличи му заплатата и го пази като зеницата на окото си!

Личният контакт. Много неща можеш да научиш за един майстор чрез пряк разговор с него. Това също е една от причините лично да ходя по обекти, за да си търся майстори. Навремето имаше разреди, тоест степени на доказана квалифицираност. Сега няма такива и всеки се пише майстор. Все пак разбери дали е имал разред и поискай да видиш документа. Питай го откъде и как се е научил на занаята. Ще чуеш интересни истории. Някои са ми казвали, че са били трудоваци и оттам знаят всичко необходимо. Трудови войски не се славят с това, че добре обучават войниците, особено на теория. Пускат там момчетата да работят, един майстор се пада на не знам колко си момчета и давай - юруш, да гоним петилетката. Друг казва, че е чиракувал дълги години при "много известен майстор".

Като гледам как моите майстори обучават чираците си, ясно ми става. Майсторът се стреми максимално да използва чирака да влачи кофи, да бърка и да чисти. Не съм видял един да седне и подробно да обяснява на чирака защо и как се прави нещо. В България има една популярна поговорка "Занаят не се учи, а се крадва". Така са се учили много наши, тъй наречени майстори - гледат и "крадват". Затова са и толкова майстори. Колко и къде са училищата у нас, в които те учат на теория и практика на ключарство, на полагане на алуминиеви дограми, на стъкларство и други по-специфични занаяти? Теорията я учат инженери и архитекти, но те не зидат и не мажат. Някои строителни техникуми също дават добра теоретична подготовка, но често тези по-квалифицирани кадри стават техници и също не мажат и зидат. Хората, които вършат хамалогията, често са неграмотни, неуки и самозванци. От тях се пази, защото те са мнозинството, които днес наричаме майстори.

88

При положение че държавата не упражнява контрол над тези професии и въобще над този бизнес, при положение че този бизнес няма ефективни органи за самоконтрол, не е чудно, че цари пълна анархия. Е, има там някакви лицензи, но всичко е корумпирано и обърнато с краката нагоре. Дори се стига до аномалии и абсурди, когато вълкът трябва да пази агнето. Наскоро например влезе в сила нов закон, който изисква всички строежи да се контролират от така наречената служба НЕЗАВИСИМ ИНВЕСТИТОРСКИ КОНТРОЛ. Сега обаче големите строителни фирми си създават собствени фирми за НЕЗАВИСИМ контрол и ги назначават да им следят собствените обекти - още един пример за българска "абсурдица"!

Малко се отплеснах, но да се върнем към майстора. За мен идеалният майстор е този, който заяви, че е учил в едикой си техникум и си работи по специалността, за която е учил. Това се случва много рядко, защото хората по принуда работят не каквото искат, не каквото знаят, а каквото има. Пази се от майстор, който, ако го питаш какво може, ти отговаря, че всичко може. Това значи, че той нищо не може. Всички сме гледали българския игрален филм "Специалист по всичко".

Характерът. Аз избягвам "дръпнати" майстори (не, нямам предвид виетнамци), искам да кажа, дръпнати по характер. Ако почувствам, че някой е с труден характер, не го наемам. Има много майстори от старата гвардия. Те още не могат да прежалят добрите стари времена, когато майсторът беше господ. По време на социализма, ако ти дойдеше майстор в къщата, трябваше да го храниш, поиш и да му правиш евала. Много от тях днес не могат или не искат да променят отношението си към работодателя и постоянно си припомнят с носталгия онези славни времена. Тогава беше тяхното царство - дори Емил Димитров излизаше по телевизията, пееше италиански песни на български и за декор буташе напред-назад една празна количка. Тези майстори са рожби на поколението "Те ни лъжеха, че ни плащат, ние ги лъжехме, че работим". Не очаквай много от такъв майстор.

Аз предпочитам по-млад и с по-съвременна нагласа майстор. Някой, който е чул за златното правило на пазарната икономика: клиентът винаги има право. Предпочитам да работя с човек, който е разбрал, че щом ще му плащам, той ми е длъжен на мен, а не аз на него.

Отбягвам майстори, които не търпят забележки. Имал съм случаи, когато съм виждал, че някой майстор не следва законите на професията си и съм му правил уместни технически забележки, да чуя в отговор: "Еее, сефте ли я върша таз работа?" Това, че той винаги е правил така, не значи, че е уместно. Случвало ми се е дори майстори да напуснат работата си, защото съм им направил забележка.

Помня такъв случай с един заварчик. Аз го "преслушах" и го одобрих. Каза ми, че е паспортчик (тоест най-високата степен на правоспособност) и ми показа съответния документ. Започна да заварява, а аз го следя, тайничко. Виждам, че не си изчуква шлаката, което е задължително за тази дейност. Направих му забележка и той каза, че няма проблеми. Скрих се зад ъгъла и продължих да го наблюдавам. Щом се махнах, спря да изчуква шлаката.

89

Отидох пак и повторих забележката, като му заявих, че на този обект шлаката ще се изчуква. Той започна да ме убеждава, че имал специална техника - при повторното заваряване издухвал предишната шлака с пламъка на електрода. Не бях чувал подобна глупост. Казах му, че ако има такава гениална техника, тя отдавна да е разпространена в техническата литература, а там пише, че шлаката задължително трябва да се изчуква. Той се ядоса, тегли ми една шопска и си тръгна с думите: "Ти ли че ме учиш на занаят!" Добре, че си отиде сам, иначе щях да го хвана за реверчето и да му помогна.

Други съвети. Избягвай да наемаш сам човек. В бизнеса има лаф "Сам човек е за тоалетната, двама играят сантасе, трима вече вършат работа". Аз съм имал всякакви случаи. Веднъж дойде един мазач, сам, и търси работа. Представи си колко пъти трябва да се разкарва, за да свърши нещо - да забърка, да добави вода в разтвора, да си напълни кофата, да се качи на скелето или магарето, да си направи майки, да слезе и да обере разтвора от земята. Никаква ефективност. Ако са двама, единият ще седи горе на скелето и ще маже, другият ще стои долу и ще го обслужва.Не взимай хора, които ти лъхат силно на алкохол. Много майстори пият здраво, а доста са си чисти алкохолици. Ако ти лъха на бъчва от сутринта, значи цял ден ще кърка и ти няма да си доволен от свършената работа.В една бригада общаците трябва да са доста по-малко от майсторите. Един майстор може да върши работата на общака, но не и обратното. Затова майсторите никога не бездействат, докато общакът, ако е в повече, ще седи и ще се потрива.

Покрай темата за майстора искам да изтъкна един общоприет закон. Търси така наречените комплексни бригади. Те имат специалист за всяка отделна професия. Това ти гарантира заинтересованост от тяхна страна между етапите на строежа. Какво имам предвид? Например, ако наемеш само бригада от зидари, те ще иззидат стените, ще си вземат парите и ще си заминат. Те не са заинтересовани стените да са прави и под отвее, защото няма да ги мажат. Когато дойде мазачът, ще започне да се оплаква от кривите стени, ще се мъчи да ги изправи с пълнеж, който изисква повече материал за твоя сметка, а и рискът да се напука и падне ще бъде по-голям. Ако бригадата е комплексна, те ще зидат добре, защото когато му дойде времето, пак те ще трябва да мажат. Ако са им криви стените, това ще ги бави при мазането и ще се отрази негативно на надницата им. Затова комплексните бригади са заинтересовани да не си усложняват живота с некачествена работа, защото после ще трябва сами да си оправят собствените бакии.

Избягвай да наемаш едновременно отделни бригади за една и съща дейност. Започват дрязги и неразбории. Веднъж, за да ускоря темпото на мазане, аз наех две бригади да мажат заедно на един и същи етаж. Нямах готов разтвор и ги карах сами да си бъркат пясък и гасена вар. Бях им дал една малка бетонобъркачка. Започнаха обаче проблемите. Единият общак забъркал разтвор, другият взел от готовия разтвор и го дал на своите си майстори, първите майстори бездействат и се карат на общака и т. н. В края на деня единият бригадир идва при мен и пита защо съм облагодетелствал другата

90

бригада, като съм сложил въжето, с което се дърпат кофите с разтвор, по-близо до тях, оплаква се, че другите не им давали достъп до въжето и така - до безкрай. Това беше за последно, никога повече не смесвах сродни бригади.

Никога не наемай бригада, в която никой не може да чете проекта. Трябва да има най-малко един грамотен работник, за да ръководи другите, поне когато ти не си там.

Не наемай несговорни дружини, те не повдигат планина. В една моя бригада имаше дрязги и дори се стигна до сбиване. Започна едно меле, изпочупиха доста неща. След това се разотидоха и сметката остана за мен.

Не са добри и бригадите, които са събрани случайно. Имах един такъв случай. Дойде един представителен мъж на обекта и ми предложи услугите на своята комплексна бригада. Аз се съгласих и след пет дена те пристигнаха. Веднага ми направи впечатление, че не се познаваха помежду си. После разбрах, че въпросният мъж ги беше събрал от пиацата. Номерът не мина, но случаят не е рядкост.

Последен съвет - винаги взимай паспортните данни на всички хора, които влизат в обекта за работа, дори и да е за един ден. Има хора, които ходят по обектите да крадат. Те разчитат на своята анонимност. Ако знаеш кои са, има шанс да не посегнат. Данните са ти необходими и за друго. За всеки работник на твоя обект и за всяка работа някой трябва да носи отговорност за трудова злополука. Този човек не трябва да си ти, особено ако не разбираш от професията. Ако на обекта има ръководител, нека този ръководител, макар и формално, да инструктира новия работник за условията за безопасност. След това новият работник и техническият ръководител се подписват в специална книга, в която се попълват паспортните данни на работника и темата на инструктажа. Така, ако не дай си, Боже, нещо се случи с този работник, отговорността няма да е твоя!!!

Има ред други причини, заради които трябва да знаеш кой е на обекта и на кого плащаш пари, къде живее и къде е работил. Ще ти разкажа следната случка.

При мен работеше един майстор, който уж го биваше във всичко. Един ден трябвало да нареже малко арматура. Не могъл да намери арматурната ножица, но видял моя флекс (инструмент за рязане на метал) да лежи на една маса. Взел флекса и без да провери дали дискът е стегнат, започнал да реже. Един специалист железар никога не би допуснал такава грешка, но нашият майстор явно толкова е бил железар. Аз бях сложил диска без да го стегна, защото исках да го сменя с диск за камък и точно затова бях излязъл до магазина. Скоро след включването дискът се разхлабил, изхвърчал от машината и му пукнал костта на палеца. Когато се върнах, го видях да работи с превързан пръст, но като разбрах какво е станало, веднага го закарах в "Пирогов" за снимки и преглед. Гипсираха му палеца и аз му предложих пет дена платен отпуск, без да имам официални трудови уговорки - просто му влязох в положението. След петте дни човекът идва, надъхан от някого, с иск за трудова злополука. Тогава аз спокойно му заявих да подпише всички разписки за парите, които съм му изплащал, за да ги изпратя в данъчната служба на неговото село. Тогава

91

работниците бяха длъжни сами да си плащат осигуровките и данъците, възлизащи на около 30-40% от надниците им. Като разбра накъде отиват нещата - че и аз мога да размътя водите там, където живее, той само повика още малко и си замина.

Не искам да пропусна едно хумористично, но все пак валидно предупреждение: не се застоявай дълго в компанията на типичен български майстор, защото можеш да си развалиш българския език. Човещинка е, хората прихващат един от друг. Казано сериозно, имам една теория, основана на многогодишните ми наблюдения и контакти с майстори, че тези, които говорят по-правилен български, работят по-добре. Например турците - те масово говорят по-правилен български от българите, и съответно работят значително по-добре. Съжалявам, но е така!

Трябва да си призная, че след двадесет години извън България, прекарани при пълна липса на каквито и да било контакти с българи, бях доста позабравил този език. Не вярвах, че някога ще ми потрябва пак, така както не вярвах, че омразният комунизъм ще рухне от тежестта на собствената си неспособност да дари човечеството с нещата, които проповядва. (Искам да кажа, омразен на практика, защото на книга комунизмът звучи прекрасно и самият аз бих искал да живея в такъв утопичен идеален свят.)

И така, попаднал по необходимост сред множество майстори, аз се ослушвах като малко дете и попивах всяка дума, за да си възвърна час по-скоро свободата на словото. Не след дълго при срещи с други хора започнах да забелязвам, че докато говоря, някои от тях ме поглеждат странно, но си мислех, че е заради силния ми американски акцент. Оказа се, че нещата са по-лоши. Аз бях "поел" известна доза езиково влияние от моето обкръжение. Не казвах "погледни", а "погледни". Не казвах "кого търсиш", а "кой търсиш". Един майстор дори ме учеше, че не трябвало да казвам "на мен не ми се иска", а "мен ми се не иска". Когато разбрах за проблема, аз го реших бързо и категорично, но ми останаха две на ум: първо, не взимай акъл от майстори, и второ, назначавай тези, които говорят по-правилен български.

Ако не друго, поне се обогатих на акценти и диалекти. Сега мога да разбера кой какво ми казва независимо от кой край на България е родом (освен, разбира се, ако е от Банско). Дори се опитвах да позная произхода на работниците според диалекта им. Например от Враца много хора говорят на "ъ". Те не казват "мазето", а "мъзътъ". Скоро обаче диалектите станаха толкова много, че загубих нишката. Чудя се как в такава малка страна са се появили толкова много тотално изопачени български думи. Например има майстори, които говорят на "я" - те казват "яз ряжя хляба". Други говорят на "а", те не казват "ще те", а "ша та". Някои пък направо се забравят - вместо "Евангелието" чух един да казва "Ивангилийту" или вместо "единадесет" - "идънайсъ". Не ме питай как го разбирах, използвах контекста на изреченията. Някои си позволяват волността да изяждат букви, независимо дали са гласни или съгласни - думата "направих" става "напрайх". Най-жестоки към родната реч са тези, които направо си заменят една или повече букви с други или изцяло

92

изопачават думата с нещо измислено. Зидарите не "зидат", а "дзидат", не "хвърлят" тухлите, а ги "фъргат". Кофражистите не "напъват", а "напиньят".

Един ден, като минавах през коридора, чух двама мазачи да си разменят следната реплика: "Ърррнътръадиот!". Дълго умувах какво би могла да значи тази нечленоразделност, накрая се предадох и отидох да ги попитам. Казаха ми, че горе-долу значело: "Върви по-навътре, бе... колега!", или, преведено книжовно: "Моля те, колега, би ли се преместил малко встрани, благодаря!"Защо те занимавам с тези всекидневни житейски грозотии? Защото предполагам, че си човек като мен, който може да не уважава и обича страната си, но уважава и обича себе си, както и събеседника си. Когато контактувам с един човек, когато искам да спечеля неговото доверие и уважение (особено ако търся работа), аз лично ще направя всичко възможно да общувам с този човек на чист и правилен български, или английски, или друг език. На мен силният диалект, лошата граматика и неправилната дикция ми действат отрицателно на подсъзнанието. Как да назнача някого, който иска да ми "дзида"? За съжаление повечето майстори, които са идвали на моя обект, са се гаврили с българския език. Сега искам да ти задам един сложен логически въпрос, на който сам да си отговориш: Вярваш ли, че един човек, роден в европейска страна (поне географски), благословен да живее в 20и век (дори вече 21и), с осигурен безплатен достъп поне до средно образование, който не е положил необходимото усилие да овладее майчиния си език, ще положи необходимото усилие да овладее професията си??? Аз не мога да оправя този свят, а и не искам, но винаги съм си задавал друг болезнен въпрос. Как стана така, че в България, в тази невероятна страна на абсурдите, голяма част от майсторите, макар и некадърни, макар и необразовани, диктуват и припечелват надници, неколкократно по-високи от тези на мнозинството от нашите учители, лекари и инженери? Обиколил съм много свят, но това никъде го няма. Ето тази мисъл ме мъчи всеки път, когато пристигне някой на обекта и ме попита: "Ей, чорбаджи, имаш ли неква работа, сичко прайм, само да кажеш... а и много малко земам, колко да има за леб и сирене..."

Тежко и горко на такава страна, която не тачи интелигенцията си, не създава средна класа и допуска духовният елит, кадърният елит, младежкият елит да напускат масово и да търсят препитание в чужбина, защото тук, в родината им, за тях "леб нема". А тези, които остават, нека "дзидат" светлото ни бъдеще и нека си хапват луканка с черен хайвер.

Гаранции. Това е една ужасно болезнена тема! Не се притеснявай да попиташ дали майсторът дава гаранция за труда си. Независимо какво ще ти отговори, добре е да знаеш следното.В строителството често се използва изразът "Гаранция-Франция". Тонът му е подчертано ироничен. Странно как в цивилизованите страни всеки, който предлага продукт или услуга, автоматично предлага и гаранция за определен срок. Освен че законите на нормалните страни са ориентирани към възможно най-висока степен на защита на потребителя, самите търговци и работници

93

също имат манталитета и моралната нагласа да застанат зад това, което предлагат, с цел пълна задоволеност на клиента.

У нас такива закони и норми, такава етика, тепърва се мъчат да си пробият път. Потребителските организации са още в зародиш и в момента са безпомощни. Попитай майстора дали дава някаква гаранция за труда си и как, по какъв начин и за какъв период ще я осигури. В отговор ще последва спонтанна нервна реакция, а ако е някой попечен в занаята, ще започне ловко да носи вода от девет кладенеца и да те засипва с празни обещания.

Единствената ти формална защита е да подпишеш договор за доставка или извършване на услуга, в който изрично да бъдат упоменати условията за гаранция. Понеже в тази книга описвам нещата такива, каквито са на практика, а не такива, каквито са на теория, добре е да си знаеш, че каквото и да подпишеш, то ще е умряла работа. Моето лично мнение е, че нашата съдебна система е на същото окаяно дередже, каквото е на всички други наши институции. Ако искаш години наред да се влачиш по съдилища, да даваш огромни суми за адвокати и държавни такси, имаш това право, но усилията ти най-вероятно ще отидат на вятъра. В България е напълно възможно с години да водиш дело и поради процесуални хитрини виновният да го отлага, без дори да му се даде ход. След като осъдиш някого, той има хиляди начини да си "скрие" парите и да се прави на финансово немощен. Ти оставаш с едно изпълнително листче хартия в ръка и една празна надежда за справедливост, като ще продължаваш да даваш пари на адвокати, за да поддържаш тази вяла надежда.

Има една популярна приказка, която научих в Щатите: "Справедливостта е лукс, който облагодетелства предимно богатите." Бедният човек няма парите да си наеме един или повече от най-добрите адвокати и не може да им предложи тлъсти премии за успешно дело. Той няма средствата, знанията и силите сам да преследва опитен мошеник. Богатият може да се заобиколи с цяла гвардия от адвокати, счетоводители и други съветници и помагачи, които да вършат черната работа, без това да му коства усилия и нерви. Нека някой ме убеди, че Темида е сляпа! Тя трябва да бъде сляпа, за да е обективна, а не за да бъде просто сляпа. Затова бъди наясно, че единствената реална гаранция ще ти даде зоркият контрол, който трябва да наложиш по време на самото изпълнение. Веднъж платиш ли, майсторът си заминава и след него остава да витае само призракът на "Гаранция-Франция".

Ще опитам да обоснова философския си мироглед спрямо нашата правова държава с два конкретни актуални примера.

Неотдавна гледах по нашата телевизия едно предаване, в което интервюираха затворници. Разпитваха ги кой за какво лежи и с каква присъда. С учудване разбрах колко крадци на дребно излежават многогодишни присъди. Между тях имаше и един немощен старец, който получил многогодишна присъда за опит за кражба на една овца. Като си помисля колко и какви "недоказани" печени мошеници си живеят охолно и недосегаемо, болно ми става.

Другият ми пример е още по-фрапиращ. Преди година у нас излезе книга по истински случай. Едно малко момче е изнасилено зверски от няколко мъже (съселяни), като част от "играта" била да му забиват с шутове бутилка в ануса.

94

Освен че детето останало завинаги инвалид и с невъзвратимо разбита психика, минават години преди виновниците да бъдат осъдени. Накрая суровата присъда била по няколко десетки лева на човек! Предполагам, че е чисто съвпадение, че престъпниците били близки с местните царуващи властимащи - поне така твърди авторът в интервю, което също гледах по телевизията. Тези публични анонси на "странната" слепота на Темида са зов за масово пробуждане на нашия народ за нейното уродливо поведение. Настоящата книга предлага своя скромен призив към същото.

Нашият народ отдавна е напипал пулса на големите проблеми и е създал народни поговорки и поучителни историйки, но има ли кой да ги чуе. Такава е приказката за коня Добрин и лъва Злиян. Лъвът бил огромен, зъл и свиреп. Всевластен и всемогъщ цар на гората. Нападал животните, разкъсвал ги и вършел всякакви други безчинства, но никой не го наказвал за делата му. Един ден конят решил и той малко да понаруши правилата в гората и влязъл в чужда нива малко да си попасе - видяла му се по-зелена от неговата (и животните са като нас). Начаса довтасали зорките пазачи на реда - продажните вонящи хиени - и го хвърлили да гние дълги години в зандана. Когато го освободили, конят бил вече много стар и болен и почти пред умиране. Намерил сили да отиде при царя лъв и го попитал защо така, как може той да прекара почти целия си живот в затвора за едно дребно нарушение, а на него, лъва, който коли и беси на воля, никой не му търси сметка? Тогава лъвът го погледнал важно и самодоволно, извадил една книга и посочил с ноктеливата си лапа към корицата. "Какво пише тук?" - строго попитал лъвът. Конят погледнал с последни сили с немощните си стари очи и промълвил едвам: "Закон." "Нееее, изсмял се лъвът гръмогласно. Тук пише: За кон."

Допълнителен коментар относно гаранции-шманции. В тази глава аз отправям критики към майсторите, но големите проблеми в бизнеса не започват с тях и не свършват само и единствено с тях. Напротив, големите схеми и шашми се замислят и манипулират от висшите ешелони на бизнеса и властта.

Четох в Щатите една страхотна книга, която твърди, че голямата престъпност де факто (но не де юре!) е дело на белите якички. Техните сложни и заплетени машинации са така хитро измислени и прикрити от експерти и специалисти, че трудно могат да бъдат разкрити дори от вещи лица. Някои от далаверите едвам балансират по ръба на законността и направо засенчват по размер и последици деянията на така наречената мафия или на жалките улични бандити, а да не говорим за тарикатмайсторчетата. Там се показва как една или друга полузаконна обвивка на нещата може да прикрие огромни далавери, пред които тривиалната престъпност бледнее по разнообразие, размер и наглост.

У нас нещата не са много по-различни. Как става така, че винаги се намират "законни" начини за ограбване на хората? Едно деяние или е законно, или не е! Десетте Божи заповеди не са се променяли от създаването им, но изглежда ще си останат само един идеал.

След девети септември червените копои плъзнаха из страната и по "законен" път разграбиха имуществото на милиони хора и след време някак си успяха да си присвоят каквото им хареса. Преди няколко години пък, пак по "законен"

95

път, много наши банки бяха разграбени от шефовете им под формата на щедро раздадени "невъзвръщаеми заеми" на новоизлюпени кредитни милионери. Девет банки фалираха, без виновниците да бъдат наказани. Е, някои от тях бяха подложени на обществено порицание. Публична тайна е как шепа хора приватизираха набързо и сложиха контролна граблива лапа върху цели промишлени отрасли. Как благата от труда на три поколения останаха в полза на малцина. Как мнозинството сега не могат да си платят парното и мръзнат като кучета в домовете си. Как някои стигнаха до просешка тояга и нападнаха кофите за боклук. Как един цял народ остана излъган във вярата си и в надеждите си за нормален стандарт на живот и елементарно зачитане на човешкото достойнство. Коя мафия може да се похвали с такива зверски постижения? Кой вече може да определи какво точно е мафия? Дали са тези, които се занимават с разврат, дрога, хазарт и контрабанда, или са онези, които дърпат конците отгоре и се правят на почтени, или просто те са едни и същи играчи в отбора на 20те процента.

Една друга книга, наскоро излязла у нас, косвено дава отговор на този въпрос. Книгата се казва "20/80". В нея се показва, че през всички етапи на човешкото развитие, независимо от политическата система, икономическото богатство на един народ винаги се държи от 20% от населението, тоест от отбора на 20те процента. Другите 80% от хората цял живот се борят за елементарно препитание и задоволяване на основни нужди. Този факт не е случаен и обяснява голяма част от несправедливостите, наложени от малцинството на мнозинството. За мен е ясно, че тези, които имат сила и власт, рано или късно се докопват до лъвския пай от икономическите облаги, а за другите 80% остават само празните обещания и голямото тупане в гърдите. Независимо дали ще те наричат другар или господин, ако не си в отбора на 20те процента, ти ще бъдеш ощетен и вечно ще си останеш такъв!!!

Затова, когато се анализират причините за големите проблеми, отговорът трябва да се търси високо горе, по етажите на бизнеса и властта, а не само да се винят бедните майстори и работници, на които до гуша им е дошло да ги лъжат и накрая самите те са озлобели и са станали мошеници. Не случайно има народна поговорка "Рибата се вмирисва от главата".

Та да се върна на мисълта си. Целият строителен бизнес (и не само строителният) е прогнил от некоректни отношения, от горе до долу, което никак не е случайно. Напротив, това положение е предварително замислено и планирано от най-високо ниво, като обхваща дори най-реномираните наши фирми. За илюстрация ще дам един пример от Храма. Смятай, че тази схема, както и многото други, целящи онеправдаването на потребителите, са си нормален modus operandus (от латински - начин на действие) в нашата тъжна и безнадеждна родна действителност.

Когато трябваше да правя отоплителната инсталация, реших, че ще е най-разумно и най-сигурно да използвам услугите на най-елитната и реномирана фирма в България. Отидох при тях, показах си проекта, обсъдихме нещата и поисках оферта. Изрично помолих да ми се даде подробна ценова разбивка за котел, бойлер, помпи, тръби, фитинги и, разбира се, отделни графи за труд.

96

Между другото, повечето фирми ще ти откажат такава оферта, защото с нея по-лесно Ще можеш да свериш техните цени с тези на конкуренцията и по-лесно ще можеш да контролираш изпълнението на отделните етапи.

Отварям скоба. Знаеш ли какво ми казаха в една фирма, когато поисках подобна оферта? Техният маркетингов специалист ме погледна строго през очилата, наведе се и каза: "Когато купуваш диня, искаш ли разбивка от зарзаватчията колко струва кората, колко семките и колко сокът?" и след това ми намигна многозначително. Това е манталитетът, срещу който се бориш.Значи получавам аз една много мъглява разбивка с обяснението, че графата за труда е съвсем ориентировъчна. Поглеждам компютърната разпечатка и питам, как така компютърът дава само ориентировъчни оферти. Уточняват, че за да получа конкретна цена, ще е по-добре да се доуточня директно с майсторите. Представяш ли си? Ето ти оферта, ама иди да видиш дали ще я "одобрят" майсторите. За да съкратя дългата история, ще прескоча всичките абсурди, на които ме подложиха и ще премина към края на анекдота.

След една ужасно проблемна работа по инсталацията, която се проточи близо три месеца и в която аз работех наравно с пишман майсторите (които се оказаха абсолютни мошеници, защото не спазиха нито една от уговорките като срок, цена и качество), отивам във фирмата, за да ми дадат предварително обещаните финални документи. Те включват гаранционни карти за различни компоненти, приемнопредавателен протокол за извършената работа, както и гаранционен документ за труда. Да беше видял, на какво му викат "усукване"! Майсторите не искат да подписват протокола, защото те "не давали официални гаранции за труда". Фирмата не иска да даде протокол, защото "нямала нищо общо с майсторите". При свършен факт от фирмата ми заявяват, че майсторите са си отделно юридическо лице и фирмата не носи отговорност за тях. Ето ти "Радка-изненадка". Да го бяха казали предварително! Аз отивам във фирмения офис. Купувам тяхната стока. Наемам майсторите, които те ми предлагат. Майсторите седят по цял ден в офиса на фирмата и чакат поръчки. Фирмата ги е спонсорирала, като ги е изпратила на специализация в Германия, за да инсталират тяхната техника. Всички оферти са написани на фирмени бланки. Накрая фирмата ми заявява, че нямала нищо общо с майсторите. Хайде намери логиката. Такъв извратен антибизнес сценарий може да измисли само българин. Хем са заедно, когато е време да се зариби клиентът, хем не са заедно, когато е време да се носи отговорност.

Цялата измислена схема опира до това, че нещата трябва да изглеждат професионални. Всичко трябва да изглежда убедително, само и само да привлекат и подмамят клиента с някакво фалшиво чувство за сигурност. Фирмата дори парадира в рекламите си, че е ОФИЦИАЛЕН представител на световно известна германска фирма - демек да си помислиш, че и обслужването ще е като в Германия. Ха, има си хас! Накрая, когато някой трябва да се подпише и да носи отговорност, се оказва, че няма кой. Аз не желая бай Иван-майсторчето да ми се подписва на гаранционните документи. Аз държа, когато платя 20 000 германски марки (да, толкова ме одраха, и то само за котелното) за отоплителна инсталация, да имам насреща голямата

97

фирма, която да отговаря с цялата си мощ и авторитет както за закупеното съоръжение, така и за труда по инсталирането му. Ето една добре замислена от високо схема, в която всички играчи си знаят мястото и няма никакви случайности и недоразумения.

Питам се, кого залъгват тези хора? Защо се правят на бизнесмени? Защо нашата правова държава не може да парира такива очевадно изкривени и неприемливи за потребителя схеми на бизнес. Подобна българска "бизнес етика" съществува от години и ще се усъвършенства и процъфтява за още много години напред. Питам се, ако отида в Германия да си купя същата отоплителна система, дали ще ме пратят да си проверя офертата при Ханс - майсторчето, и дали след инсталирането шефовете ще се крият в миши дупки от страх и срам да поемат отговорност за направеното? Ти как мислиш, ако отидеш в Америка да си купиш Шевролет, или в Италия да си купиш Фият, или в Англия да си купиш Ровър, дали ще те пратят при монтьора да си пазариш поддръжката, защото той бил отделно юридическо лице?

Така че внимавай, проблемите не идват само от некадърните майстори, а и от тези под, над и около тях в йерархията, тоест от всички, които са в играта. Ако си футболен запалянко, представи си горе-долу следната картинка. Ти си сам в средата на игрището. Около теб в кръг са застанали единадесет играчи. Всеки ти бие дузпа без предупреждение. Ти нямаш врата и само се мяташ във въздуха като риба на сухо. Всеки удар се зачита за гол (ти губиш, те печелят). В края на мача ти дават право на удар с топката, като врата е твоят джоб, а ударът се зачита за АВТОГОЛ. Само Левски! Де да беше жив, да види за какво се е борил и за какво е жертвал живота си, светла му памет на този изключителен българин!

ПазарлъкътИма три основни начина на заплащане: по трудов договор, по граждански

договор, пари на ръка (този начин се счита за незаконен). Има два начина на пазарлък: надница (ако е месечна заплата, тя може да се изчисли също като дневна надница) или акорд.

За трудов договор е необходимо да имаш собствена фирма. При него определяш месечна заплата, като си длъжен да плащаш всички видове данъци, осигуровки и застраховки на работника. Държавата е измислила такива тежки и сложни осигуровки, че много работодатели бягат от трудовите договори. Майсторите също не са мотивирани при този вид плащане, защото общоприетите в бранша заплати им се струват ниски. Ако евентуално се съгласят, очакват те сериозни проблеми. Трябва да бъдеш подготвен, че често ще се правят на болни, ще закъсняват, ще се разтакават, ще си почиват постоянно, дълго и дори безпричинно. Очаквай много други претенции от тяхна страна, които няма да бъдат в полза на обекта ти.

При граждански договор можеш да уговориш изпълнение на конкретна задача за конкретен срок и с конкретно заплащане. Така си осигуряваш по-голяма свобода и носиш по-малко отговорности. Комбинацията срокзаплащане стимулира изпълнителя да работи без протакане. Сега

98

проблемът ти ще е качеството. Всеки път, когато натиснеш за срока, ще пострада качеството! Това ти го гарантирам.

Пари на ръка е непозволен де юре начин на договаряне, но е много честа практика, особено в случаите, когато някой ти трябва спешно и за кратко време. Този начин ти позволява най-голяма гъвкавост, защото можеш да следиш и качеството, и количеството на работа всеки ден. Ако работникът е работил малко, режеш му от надницата, ако е работил лошо, пак му режеш надницата. Ако не избяга при такъв суров контрол, работникът има стимул (или поне страх) да работи и бързо, и качествено.

Не казвам, че третият начин е за препоръчване, просто показвам предимствата и недостатъците на различните подходи. Според ситуацията някой подход ще бъде по-добър от другите. В главите за отделните професии ще намериш препоръки как да пазариш различните майстори.

Акорд и надница. Ще се опитам да разнищя дилемата по Шекспир: "Акорд или надница? Това е въпросът!"

Отговорът е - зависи от случая. Понякога предпочитам едното, понякога другото, а често и комбинация от двете. На акорд майсторите, общо взето, гонят количество за сметка на качеството. Когато прохождах в този бизнес си мислех, че пазарлъкът на акорд е идеален, но скоро разбрах, че въобще не е така. В него има заложени капани с много примки.

Един такъв капан е скритата цена. Пазарлъкът на акорд е идеалната фасада, зад която майсторът се стреми да ти надуе цената предварително. Той разчита на факта, че не си запознат с подробностите на неговия труд. Ако гипсаджията ти каже, че взима по седем лева на квадрат за труда си, ти нямаш представа на колко му възлиза надницата, защото няма да знаеш колко квадрата той ще направи, с какво качество и с какви детайли. Още по-сложно става, когато ти каже, че иска три лева на линеен метър за всеки ръб. После ще добави, че иска по петнайсет лева за декоративна отливка. Сега вече е много трудно за да се ориентираш колко ще трябва да му плащаш средно на ден. Затова за теб, като новак в бизнеса, ще бъде по-лесно да знаеш и да помниш типични надници, отколкото цените на специфични операции спрямо дадена мярка.

Майсторите, а особено предприемачите, са много печени в пазарлъците. Ако те усетят, че знаеш надници, обръщат нещата в акорд, ако видят, че знаеш квадратура, обръщат в нещо друго. Всичко това се прави с цел да те объркат, да те вкарат в непознати води и да направят максимално неизгоден за теб пазарлък. Бъди сигурен, че през цялото време ще ти натякват какви огромни отстъпки жертват в твоя чест. Ще дам един пример от Храма за скрити цени.

Бях се разбрал с едни майстори да направят ремонт на дограмата ми. Те се усетиха, че не съм съвсем заблуден и ми казаха, че искат сума X за всеки един прозорец. Умножих това число по броя на прозорците и общата сума ми се видя доста дебела. Попитах ги как точно са стигнали до числото X, но отговорът беше лаконичен: "Повярвай ни, такива са цените, ние по цял ден с това се занимаваме, освен това работата е много сложна, има много операции." Добре, не бях запознат с подробностите и се съгласих. В моя си стил започнах да ги наблюдавам и да си водя дневник на извършеното. Приключиха всичко за два

99

дни. Не видях нищо сложно, даже си дадох сметка, че тяхната работа не изискваше никаква специална квалификация. Пресметнах надниците на работниците и те излязоха над двеста лева НА ДЕН!!! По това време една моя много близка лекарка, с 30годишен стаж, завеждаща отдел в поликлиника, получаваше МЕСЕЧНА заплата от сто и осемдесет лева!!! При това положение аз се възпротивих да платя цялата сума. Поисках да ми обяснят какво е било сложното и защо надниците им излизат шест пъти по-високи от нормалното?

Ти, читателю, може да оспориш поведението ми. Ти може би си мислиш, че пазарлъкът си е пазарлък и че щом съм се съгласил, нямам право да се отмятам. Ами тогава питай някой адвокат за мнение. Ако един договор, какъвто е и пазарлъкът, устен или писмен, се сключи на основата на подправена, лъжлива или подвеждаща информация, дали този договор е изправен или нищожен? Мисля, че се досещаш за отговора.

Друг коварен похват е сумарна цена на акорд. Например един типичен предприемач ще ти поиска 400 долара на квадратен метър застроена площ, като в тази цена са включени много видове работи. Когато нямаш разбивка на цените, никога не можеш да си сигурен за какво точно плащаш и на каква точно цена. Ако цената ти се стори висока, те ще твърдят, че причината е във високото качество, а тази дума е много разтегливо понятие. Ако това качество не е специфицирано в подробна ценова разбивка, смятай, че са те изпържили.

Комплексните бригади също обичат да предлагат "комплексни" (сумарни) цени, като по този начин крият "комплексните" си печалби, без да дават подробности в какво точно се състои тяхната отговорност.

Следващите примки в капана на акорда са измислените "непредвидени обстоятелства". Избягвай договори или уговорки с такива клаузи. Тези клаузи са си съвсем законни, но с тях българинът обича да злоупотребява. Току-виж всичко се оказало "непредвидено обстоятелство". Например нашите градски служби по почистването на снега всяка зима се оказват изненадани от падналия сняг, защото, предполагам, го считат за "непредвидено обстоятелство".

Друг коронен номер е отговорът "Ама не беше така". Например бях се пазарил с едни парнаджии, изпратени от една много известна и реномирана наша фирма да ми инсталират котела. Направихме пазарлък на акорд за обща сума X, която се споразумяхме да включва, цитирам "всички свързани дейности и операции по инсталацията на котела". Започнаха работа и аз представих списък от нещата, които искам да се направят. В един момент започнаха споровете - ама това не било включено, ама онова не било по тяхната специалност, ама нещата не били съвсем така, както аз съм си ги мислел. През цялото време се опитваха да ме убеждават, че те всъщност правят мноооого повече от нормалното. През цялото време се кълняха, че правят невероятен реверанс към мен. В крайна сметка се оказа, че за да станат някои от нещата, които бяха необходими, трябваше да доплатя. За да станат пък всичките неща, които бяха необходими, просто се наложи да извикам други парнаджии, за да ми ги довършат. Така че истината при пазарлъка на акорд е, че това е само въдицата. Веднъж налапаш ли куката, започват да дърпат яко.

100

Ако пазариш на надница, този проблем отпада. Когато плащаш за време, а не за свършена работа, майсторът няма нищо против да работи това, което искаш. На него му е все едно, времето нали си тече. Не си мисли обаче, че пазарлъкът на надница е идеален - и тук има редица сериозни проблеми. Отново ти надуват цената за дадена работа, като протакат времето, за което я вършат. На надница работниците ги хваща мързелът. На надница обикновено те си почиват, това за тях е един вид "ваканция" преди следващия обект на акорд, където ще препускат отново като диви мустанги. Защо да си дават зор? Надницата си тече независимо дали работят, или си пушат цигарата. Най-трудното нещо за хората със свободни професии е да си намерят работа. След това изпълнителят няма интерес да бърза сам да си скъси срока на заплащане и да излезе на улицата, за да търси нов обект. За търсенето на работа никой не му плаща.

Водил съм много философски разговори на тази тема. Интересно е да знаеш какво ще стане, ако платиш прекалено голяма надница. Логично е да си помислиш, че това ще стимулира майстора да се старае повече, да работи още по-качествено и да отхвърля по-голямо количество. Пробвал съм неведнъж и категоричната ми констатация е следната: СТАВА ОЩЕ ПОЛОШО!!! Първо, започват да те мислят за будала (според табладжиите будала е този, който ти позволява да си нагласиш зарчетата, преди да ги хвърлиш). Второ, надницата още повече им се услажда и те в никакъв случай не искат зорлен да си скъсяват сами времето, през което ще я получават - започва се едно невероятно протакане.

Пробвал съм и варианта надницата да е възможно най-ниска, мислейки, че ако майсторът протака, поне няма да загубя много пари. В този случай проблемът ти е качеството - той не е доволен, постоянно мрънка, започва да си търси друга работа, а стои при теб, докато си я намери.

С други думи, както и да се пазариш, все губиш. Просто няма начин, няма заплащане, няма обстановка, която да стимулира твоя работник така, че той да дава сто процента от себе си.

Тогава какво е решението? Моят отговор е следният - стой си в златната среда. Плащай средни надници или акордни суми, за да не са недоволни, но упражнявай строг контрол, за да не те ощавят в качеството и за да не те ошушкат в количеството.

КонтролТази е любимата ми дума и е разковничето за голямата част от проблемите в

този бизнес. Лошото е, че за ТВОЯ обект най-добрият контрольор в целия свят си самият ТИ. Ако нямаш време, спукана ти е работата, ако не разбираш, тежко ти и горко. Аз време не мога да ти дам, но поне мога да ти предложа ценна информация, която ще ти помогне да упражняваш контрол. Намери време да четеш и други книги и сам да се квалифицираш за контрольор на обекта си. Не е необходимо да можеш да зидаш, за да контролираш зидаря. Достатъчно е да прочетеш няколко раздела от подходящите книги, за да ти стане ясно на теория какво трябва да прави всеки майстор.

101

Сега ще ти помогна да разбиеш един мит на пух и прах. Митът е,'че всеки занаят е нещо много сложно. Това може да е така от практическа гледна точка, но на теория повечето занаяти в строителството не изискват голям обем от теоретични познания. Ето най-после една добра новина в тази депресираща книга, нали? Излял си например бетонната плоча и е време да започнеш да зидаш. Прекрасно, знаем, че вече си закупил няколко книги по строителство. Отдели няколко часа и прочети главите за зидане. Запомни само главните неща. Когато наемеш зидари, започни да ги наблюдаваш, но тайно. Скрий се някъде и гледай. Спазват ли основните неща, за които си прочел? От отговора ДА или НЕ зависи дали те ще останат на обекта.

В тази книга ти предлагам отделна глава за всеки един занаят. Прегледай някои от моите препоръки и ги използвай за контрол, като допълнение към другите ти знания. В моите препоръки има нещо много ценно. Някои от тях ти казват неща, които майсторът е длъжен да прави, но ужасно мрази. Ако твоят майстор прави нещата, които мрази, можеш да бъдеш спокоен, че ще си свърши добре и другата работа.

Друг един мой практически извод е, че нещата, които майсторите най-много мразят да правят, често се оказват най-важните за качеството на крайния резултат. Някои такива операции на пръв поглед могат да се приемат като дреболии, но когато една стъпка е необходима, тя вече не може да се определя като малка или голяма, тя просто е задължителна. Прескачането на някои от те-зи необходими стъпки обикновено е най-сериозният проблем в работата на строителите.

Две думи за "шапката". Когато говорим за контрол, задължително трябва да те предупредя за шапката, всъщност шапките, защото те са много. Шапка по дефиниция е гадорията, която майсторът може да ти направи, ако нещо не е доволен от теб, а причини за такива недоволства ще има много. Аз съм насъбрал цял огромен сандък с шапки.

Когато бях студент в Канада, се издържах, работейки като келнер в един ресторант. В моята смяна имаше много китайци, а те бяха доста злопаметни хора. Тези китайци си имаха списък от клиенти (който всеки ден растеше), които не им бяха симпатични - кой не дал бакшиш, кой се оплакал, че супата е студена и т. н. И те редовно слагаха шапки на омразните им клиенти, като им плюеха в супата (много се извинявам за израза).

Трябва да ти кажа, че нашият сиромах, гладен българин, толкова са го прецаквали, толкова са го лъгали и червени, и сини, и зелени, че е насъбрал злоба за десет китайци. Ако нещо му кривнеш шапката, ще си я свали и ще ти я тури (те така казват) някъде, без да му мигне окото.

Затова следва един от най-ценните съвети в тази книга: необходимо е да контролираш работата не само от техническа гледна точка, а ще трябва да проверяваш и дали не са ти турили шапка. В България все още няма издадена книга за шапките на майсторите, а има плачевна нужда от такава. Някои от тях са направо зловещи. Почти всички съседи около мен са получавали кой кепе, кой каскет, а един получи цяла колекция от мексикански сомбрера, все шапки, нали ме разбираш?

102

Друг платинен съвет, който ще ти дам, е следният: ако ще уволняваш някого, прави го незабавно, лично и на място; искай този работник веднага да си вземе чуковете и пред теб да напусне завинаги обекта. Защо ти давам този съвет? За да те предпазя от шапки. Често работникът предчувства, че не си доволен от работата му и че може да го изхвърлиш. Вместо да си даде сметка за собствената си некадърност, той търси начин теб да изкара виновен за неговите проблеми. Ако го оставиш дори няколко минути сам след тъжната вест за уволнението му, той може да успее да ти тури шапката.

По същата причина не позволявай недоволен или уволнен работник да се връща на обекта под никакъв предлог. Опасно е и когато изгониш някого от бригадата, а на обекта останат негови приятели. В такива случаи аз предпочитам да се разделя с цялата бригада, отколкото да бера страх какво биха ми направили накрая.

Ще ти разкажа за две мои шапки. Имах един фаянсаджия. Бях се разбрал с него да прави каквото прави, но ако има кухи плочки на другия ден, да си ги свали и преправи за негова сметка. Това според мен е резонно изискване на клиент от майстор. Той започна ужким с мерак. На другия ден се оказа, че има много кухи плочки и аз съответно поисках да ги преработи. Той започна да сваля кухите, но така ги сваляше, че се разхлопаха и съседните. Докато се усетя, свали цялата стена. Казах му да разчисти и да започне отново. Преброих счупените, пресметнах загубата на материал и излезе, че надницата, която му дължа за предишния ден не стига, за да покрие разходите по поправката. Той работи цял ден и отново облицова стената. На другия ден пак имаше кухи плочки, макар и значително по малко. Когато пристигна, аз му съобщих лошата новина и му представих сметката, която той трябва да ми доплати за неговата работа. По лицето му разбрах, че си е наумил нещо лошо. Казах му да си събира инструментите и да си отива, след като се издължи. Скатах се наблизо и започнах тайно да дебна. Това, разбира се, беше грешка от моя страна. Трябваше да стоя до него, докато си събере чукалата и лично да го ескортирам извън сградата. По едно време чух странни звуци по тръбите, след което той си събра багажа и си тръгна. Каза, че нямал пари в момента, но утре щял непременно да ми ги донесе и изчезна в залеза. Знаех, че пари няма да видя, но незабавно се запътих в банята да проверя за странните звуци. Гледах навсякъде, но нищо не видях. Започнах да почуквам на различни места, за да уцеля звуците, които запомних. Тази проверка даде резултат. Налучках звука в сифона на ваната. На пръв поглед нищо му нямаше, аз обаче не се предавах. Изсипах една кофа вода във ваната и забелязах, че водата изтича много бавно. Разбрах, че вътре има нещо. Намерих гумена отпушвачка за канал, сипах още вода и започнах да помпам. Така постепенно изсмуках циментов разтвор с пясък и камъчета. Идеята е била това нещо да се вкамени и да ми запуши окончателно ваната. Ако не бях взел мерки навреме, щях да похарча сума пари за ремонт на чисто нова скъпа вана. Така че не забравяй - контролирай не само работата на майсторите, но и резултатите след тяхното напускане. Кой друг контрольор, бил той техник или предприемач, ще ти свърши тази работа? Те ще

103

ти кажат, че такива задълбочени проверки не са в кръга на задълженията им и в крайна сметка пак сам ще трябва да се оправяш.

Друг куриозен случай на шапка имах с едни зидари. Започнаха да зидат на първия етаж. Разбрахме се да не спират, докато не свършат етажа. След като стигнаха някъде до средата ми съобщиха, че си заминават на село за десет дена. Аз с недоумение и изненада им напомних за уговорката. Те обаче ми казаха, че имат някакъв голям празник, звучеше нещо като айран, и не могат да го пропуснат. Тогава ги попитах защо въобще започнаха и защо обещаха нещо, което са знаели предварително, че не могат да изпълнят. Вместо да ми отговорят смислено, те казаха да не се притеснявам - като се върнат, ще работят два пъти по-бързо и ще наваксат загубеното време. Мен това въобще не ме интересуваше, но бях безсилен пред свършения факт. Поискаха аванс. Аз обаче категорично отказах, защото уговорката ни беше да се плати при завършен етаж. Тръгнаха си явно ядосани.

На другия ден си вършех нещо по двора. В един момент излезе лек вятър, но беше на пориви. Един от тях разклати една от стените и тя тръгна да пада, като повлече и съседната. Чу се ужасен грохот и в резултат четири стени станаха на сол (какво очакваш от тухли четворки). На секундата излетях до съседния обект и помолих четирима кофражисти да дойдат и да опаянтят другите стени. Предложих им тройни надници, за да си оставят работата и да дойдат да ми помогнат. В този ден научих нещо, което не бях чел в никоя книга (прибави си го в тефтера), а именно, че когато една стена се зида и тя е паянтова (тоест не прави ъглова връзка с друга стена), трябва незабавно да се опаянти с кофраж.Нормално беше още на другия ден да започна да си търся нови зидари, без да чакам предишните да си свършат пиршествата. След няколко дена успях да намеря и те започнаха. Минаха деветнадесет дена, а от предишните зидари нямаше и помен. Чак на 20я ден пристигнаха без предупреждение и като видяха, че етажът е готов, започнаха да се тръшкат: как може, обектът е техен, ето те идват да си изпълнят ангажимента и т. н. В отговор им представих сметка за похабения материал, като им показах хората, които са видели щетите. При това те побесняха и плъзнаха като мравки из сградата. Аз мигновено усетих пъклените им замисли, помолих всички мои работници да спрат работа и да ми помогнат да ги изхвърлим извън обекта. Обещах премия за помощта. Думата премия винаги прави работника твой най-добър приятел, поне за момента. Заедно успяхме да съберем пришълците и да ги изтикаме навън.

Целия ден прекарах в проверки на обекта, но не намерих нищо. Бях облекчен, че този път ми се размина. Привечер се сетих, че закъснявам за среща с приятелката си и запалих колата. Още щом потеглих, чух свистене откъм гумите. Спрях и погледнах. От всички гуми съскаше въздух. Наведох се и видях парчета от електроди, забити в тях. Значи все пак са имали време да поставят железата така, че когато потегля, сам да се набуча в тях. И така, вместо да получа обезщетение за тухлите и за загубеното време, тези негодници ми подариха и сметка за четири гуми.

Интересно е да се отбележи, че и в двата случая аз нямах вина, бях напълно в правото си и дори бях ощетен. Въпреки това, когато един майстор, поточно

104

един български майстор е порицан, макар и правомерно, той най-вероятно ще реши да си отмъсти за твоята "нагла" прямота. Много често тази мъст причинява вреди и щети, многократно превишаващи твоята съмнителна вина или същината на спора. Питам се, какво право имат тези хора да раздават правосъдие по такъв жесток и такъв подъл начин? Това са хора, на които ти си дал хляб или поне си имал такова намерение. Дори и в случаите, когато работниците са ощетените (има и много такива), саморазправата не е начин за разчистване на сметки. Ако беше така, всички ние щяхме да хванем по една сопа и да налагаме този, който ни е ощетил. Въпреки че законът и правилата на цивилизования свят са си казали тежката дума по този въпрос, в строителния бизнес всички работници винаги носят със себе си дебела сопа, тя се нарича шапка.

Пази се!!! Твоят хартиен щит против сопата е контролът. Твоят картонен шлем против сопата са знанията ти. Въоръжи се със знания, знай как да си подбираш хората, знай как да надушваш некадърниците и хитрягите, знай как да ги измиташ безцеремонно и светкавично от обекта.

Глава 10Проектанти (проклетанти) книжни плъхове

В главата за проекта споменах много от капаните и проблемите, свързани с работата ти с проектантите. Тук ще повторя някои от тях и ще добавя нови. Преди всичко обаче нека да разграничим достойните за уважение проектанти от некадърните, които аз наричам проклетанти. Проклетията им ще рефлектира върху теб, ако, не дай си, Боже, попаднеш на такъв изедник. Ще ти прахоса сума ти пари за нищо.

Според мен едно от най-важните изисквания към проектанта е да има практически опит с материята, която проектира. Синдромът "книжен плъх" е широко разпространен сред проектантите и наближава епидемични размери. Тъй като няма изгледи заразените да бъдат излекувани скоро, препоръчвам ти сам да си намериш ваксиниран субект. Това става с питане. Питай проектанта, който ти предлага проект или детайл, дали самият той някога е правил или виждал как се прави нещо, подобно на това, което е начертал. Ако ти подхвърли едно натъртено "Дааа", разпитай го по-подробно. В случай че започне да си съчинява на свободни теми, скоро сам ще се оплете в кълчищата си. Ако пък каже "Не", може да се натъкнеш на мина със закъснител. Метната ще гръмне по време на изпълнението или още по-зле, по време на експлоатацията. Често пъти поправката на заложена проектантска грешка ти излиза многократно по-скъпо, отколкото ако се откажеш навреме от самия проектант и дори от целия проект. Много от проектантските грешки се дължат именно на липсата на елементарен практически опит и усет към проектираното.Ще дам един малък пример от Храма. На няколко места в подпокривното пространство са проектирани носещи греди, които се пресичат под необичайно остри ъгли със стените и покривната плоча. Така на две места се получиха едни странни триъгълни кухини, които впоследствие мазачът не успя да измаже

105

отвътре с мистрията. Чудихме се как да ги запълним и накрая ги скрихме изцяло от погледа с дървени плоскости. Явно на проектанта и през ум не му е минало, че чертае нещо, което ще се окаже трудно изпълнимо. Ако имаше малко практически усет, той щеше да съобрази, че тези кухини са безсмислени и щеше леко да промени кофражния план така, че те да се запълнят още при наливането на бетона. Такива недомислици имаше с десетки във всички проекти. Много от тях сега ми пречат и ме дразнят, но не мога лесно да ги коригирам.

Ето и някои други важни изисквания към проектантите:- Да са млади и енергични. Не че имам нещо против професионалистите на

предпенсионна възраст, но освен че са с позакоравяло мислене, липсва им и достатъчно гъвкаво отношение към новите реалности на пазарната икономика и много от тях вече не си правят труда да обновяват знанията си с новите технологии. Повечето от тях не искат и да чуят за компютри, защото ще трябва да положат усилия да се преквалифицират.

- Да работят с компютри, да ти предадат проекта в компютърна форма, а не чертан и изчисляван на ръка. Всяко ръчно действие е по-податливо на грешки, отколкото автоматизираното.

- Да са с модерно мислене, да са амбициозни, да се стремят към бъдещето, тоест да са запознати с новите технологии и тенденции. Най-страшни са онези проектанти, които са окупирали някое топло местенце в някой офис, закотвили са се на една службица в някоя фирма, получават си мизерната заплатка от 200—300 лева и гледат да си живеят мирно и спокойно, без да си дават зор. Те работят с шаблони и не се стараят многомного да мислят и да съобразяват.

- Не по-малко опасни са проектантите на другия полюс. Те са започнали частна практика, нагърбили са се с повече проекти, отколкото е по силите им и гледат да ги избутат колкото може по-бързо, за да отворят мегдан за още и още нови клиенти. Тези хора също нямат много време за мислене и съобразяване и най-вероятно ще те претупат по бързата процедура.

- Разпитай подробно как се работи по твоя проект и дано да успееш да се ориентираш дали проектантът клони към някой полюс, или е някъде в златната среда. Разбира се, никой няма да разкрие с готовност фирмените си тайни, но ако си психолог и можеш да четеш между редовете, имаш малък шанс да усетиш за какво става дума.

- Да са активно заангажирани в бранша. Бягай от проектанти, които си имат друг бизнес, а проектират от време на време, ако нещо изпадне. Например моят конструктор се занимаваше предимно с покупко-продажба на недвижими имоти, а проектираше между другото. Архитектът пък на един мой познат си имаше малък магазин за хранителни стоки и прекарваше значителна част от времето си в магазина, а не например в четене на специализирани издания на архитектурни теми.

- Да са отзивчиви към твоите нужди и цели. Необходимо е да има някаква съвместимост между вашите характери. Работата ти с проектанта трябва да бъде преди всичко диалог, а не два монолога. Добре е да можете взаимно да се вслушвате в думите си. Проектантът трябва да може добре да разбира какво се

106

иска от него, но също така е необходимо да притежава дар слово. За него ще е по-лесно да разбере какво му казваш, защото ти говориш на обикновен език. Когато проектантът започне да защитава проекта си, той също трябва да общува с теб на прост език. Ако те засипе с професионален жаргон, той най-вероятно цели да те впечатли и баламоса.

Много хора, когато не разбират какво им се говори, просто се съгласяват. Не бъди от тях. Напротив, точно когато не разбираш нещо, ще настояваш да ти се обясни с прости думи. При добро желание това винаги ще е възможно. Аз имах един любим професор в университета, който обичаше да казва: "Колеги, ако вие не можете да обясните нещо, значи самите вие не го разбирате."

- Да се запознаят на място със ситуацията на обекта, да проверят за възможни конфликти между поставените изисквания и реалните условия. Например, ако някой ще ти проектира септична яма, нека да дойде на обекта и да застане там, където иска да проектира ямата, да огледа наоколо, да помисли и чак тогава да седне да чертае. Много проектанти ще вземат подложката на парцела и подложката на сградата и ще изготвят проекта, без дори да са стъпили на обекта.

Ще завърша с два многозначителни вица за проектанти.Попитали го: "Знаеш ли да свириш на пиано?", на което той отговорил:

"Може и да мога, трябва да опитам."Попитали го: "Знаеш ли да играеш футбол?", а той отговорил: "Може и да

мога, дай да прочета правилата."

Глава 11Експерти по инсталациите задръж си овациите

Кого ще визирам като потенциален враг в тази глава - ами проектантите на инсталации (като вода, ток, парно и други), разбира се! Не, не всичките, само некадърните, да ги наречем отново проклетанти. Всяко правило си има изключение, нали така. Слагам тези проектанти в отделна категория от проектантите на сгради (като архитекти и конструктори) не защото те коренно се различават, а просто за прегледност.

Аз не съм статистик, за да мога да кажа какъв дял от проектантите в България са некадърни, но знам със сигурност, че са много. Как стигнах до това заключение? Първо, от личен опит. От десетките проекти, които съм платил за Храма, почти всичките са преработвани, някои от тях основно, а някои по три пъти. Тази скромна статистика сама по себе си говори много. Освен това имам познати и колеги, които масово се оплакват от несполучливи и дори от катастрофални проекти. Досега не съм чул някой да е останал 100% доволен от проекта, който е поръчал. Ето как стигнах до убеждението, че много български проклетанти просто не си вършат работата, както подобава.

Какви са основните ми упреци към проклетантите! Някои от тях аз вече споменах в главата за проекта, както и в главата за проектантите. Тук отново ще обобщя, с риск да се повторя.

107

Много проклетанти страдат неизлечимо от синдрома "книжен плъх", защото нямат достатъчно или дори никакъв практически опит в това, което проектират.

Не влагат достатъчно усилие и желание да обмислят нещата в подробности, поради което на много места при изпълнението излизат наяве недомислици, или дори конфликти с други фактори.

Не са запознати достатъчно добре с обстановката, с целите и предназначението на това, което чертаят, и започват да си измислят собствен сценарий на нещата, който може да не отговаря на твоите замисли и дългосрочни цели.

Не работят с компютри, не са запознати с най-новите технологии и материали, не ползват Интернет или други средства за периодично обновяване на професионалните си знания. Така те продължават да живеят в миналото, като проектират неефективни и остарели неща и с всяка година изостават от западните си колеги.

Обожават шаблоните. Работят със стандартни идеи, със стандартни модели и методи за изчисления и не пригаждат проекта към спецификата на обекта. Доказателствата са налице. Цели 45 социалистически години хиляди проклетанти са проектирали панелни жилища и са получавали заплати за това. Резултатът от този техен "титаничен" труд е налице - градовете ни са "украсени" с огромни еднообразни комплекси, нагъчкани с еднотипни панелни блокове, превърнати в обществени спални вместо в място за живеене. Това са повече от две поколения проклетанти, които все още работят и няма лесно да променят манталитета си, нито ще тръгнат тепърва да се обучават. Те търсят такива като теб - без строителни познания и опит - за да им набутат някой шаблонен проект, само леко пипнат тук-там.

Въпреки че много от проклетантите се имат за бизнесмени, за мен те са бизнесменти и печалбари, които всячески въртят, сучат и се чудят как да изкопчат от теб нещо допълнително под формата на детайл. В резултат на тази тяхна основна цел в повечето случаи проектите се оказват лишени от задължителни елементи, които по-късно ще трябва да се добавят и таксуват под формата на детайл срещу допълнително заплащане. Това е добре за тях, но много зле за теб. Липсата на някой детайл от самото начало ще ти докара много преправяния и разноски в момента, когато разбереш, че имаш нужда от него. Това е така, защото за много детайли се изисква предварителна подготовка. Когато започнеш да строиш, без да знаеш, че някой детайл липсва, ще пропуснеш момента да направиш необходимата подготовка за него. Има да преправяш след това!

Едноличните частници си правят каквото си искат и не се подчиняват на никакви професионални или етични норми. Фирмите също не се плашат много от държавни санкции. Държавните механизми за контрол не са достатъчно ефикасни и не пораждат респект и уважение у некадърните шарлатани. Затова те продължават безнаказано и за собствена облага да скубят клиентите си. Дано ти да не си един от тях!

За да не си мислиш, че преувеличавам, ето няколко примера от Храма. Те са само една малка част от недомислиците на моите проклетанти. Иначе

108

кошницата ми от примери е толкова огромна, че ако река да ги извадя всичките, мога да те докарам до отчаяние и да те откажа от желанието за строеж.

Да започнем с проекта за водопровода. Моят проклетант явно не е бил наясно със спецификата на водоснабдяването в конкретната зона. А тя е, че налягането е много голямо - цели 14—16 бара (мярка за налягане), и че водата е невероятно мръсна. Още с пускането на водопровода започнаха непрестанни и сериозни проблеми. От чешмите ми излизаха листа, трева, песъчинки и дори камъчета. Често водата потичаше черно-кафява, като боядиса в тази багра тоалетните чинии, мивките и ваните. Порцелановите части на батериите започнаха да се чупят и непрекъснато трябваше да ги подменям. Казанчетата на тоалетните се пълнеха, защото не можеха да удържат огромното налягане. По тях кондензираше вода. Миялнята за чинии се повреди и една нощ, докато спях, наводни целия хол и мазето. Проблемът се оказа запушен от мръсната вода клапан, който не може да се затвори и машината непрекъснато се пълнеше с вода. Същото стана и с пералната машина. Проблемите не само че не спираха, а се задълбочаваха. Накрая новата ми къща заприлича на останки от Втората световна война.

Решението се оказа елементарно. В началото на водопровода, преди разклоняването му из цялата къща, поставих един груб метален филтър, който да спира едрите боклуци, след него монтирах регулатор на налягането и си го нагласих на нормалните 5 бара, а след това и фин филтър за калта и ситните боклуци. Край на проблемите, родих се. Разбира се, наложи се да се кърти, да се реже съществуващият водопровод и да се правят ред други неприятни корекции. С какво заслужих тези мъки? Кажи ми, читателю, аз ли трябваше да предвидя тези проблеми? Аз ли трябваше да се досетя за решението им, или проектантът? Аз ли трябваше да пострадам заради непълноценността на проекта, или трябваше да накарам проклетанта да ми плати за излишните разходи и разправии? Какво му костваше да провери как е водата в квартала? Информацията е лесно достъпна дори по телефона. Можех и аз да го направя, но откъде да знам какво да питам. Нали затова си взимам проектант - за да ми измисли водопровод, който да е специфичен за МОЯ обект и да решава конкретните проблеми на МОЯ обект.

Ето ти и друг пример от пълната кошница - одисеята ми с проекта за електрическото захранване. Моята проклетантка работеше в главната проектантска служба на Енергото и се надявах, че поне тя ще е в час с професията си. За жалост и тя се оказа трагично бездарна. Госпожата ми набута девет табла, пълни с технологично остарели чаркове и с размери като за "Кремиковци". Наложи се да наема цял камион, за да ги докарам в къщи. Те бяха огромни, тежки и скъпи. Когато по-късно се ожених, поканих на гости тъста си, който се оказа електроинженер. Когато видя таблата, той много се изненада и каза: "Я, тези много приличат на нашите в завода." После ме попита защо са ми тези промишлени табла в къщата. Отговорът беше ясен, явно моята проклетантка не е знаела да проектира други. Нищо чудно дори направо да ги е копирала от някой обект в Енергото. Да не говорим, че след като ги включих, всичките така забръмчаха, че ако стоиш близо до тях, ще те заболи главата.

109

Лека-полека замених всички тези ужасни боклуци с нови модерни табла, големи колкото тетрадка, освен едно, което беше с размер на малко куфарче. Цената им беше близо една пета от тази на големите. Допълнително намалих общия им брой от 9 на 4 и ги разположих на места, много по-подходящи от проектираните. Те са красиви и абсолютно тихи. Предпазителите (бушоните) са автоматични, а не онези с жичките отвътре. Е, за какво платих на тази проклетантка! Сигурно, за да заведе семейството си на море, а аз да плащам неимоверни суми за едни напълно некадърно и неподходящо проектирани табла. И да бяха само таблата, а то всичко останало по електроинсталацията беше премислено и проектирано наново. Този път аз взимах повечето решения, а новият проектант само чертаеше и изчисляваше. Ако имах възможност, и толкова нямаше да му се доверя, но не мога да свърша всичката работа сам.

Мога да дам още много други фрапантни примери за некадърност и безотговорност, но не желая да ставам отегчителен. Достатъчно е да те предупредя, че проблемите в строителството няма винаги да произтичат само от некадърни майстори, а въобще от некадърни хора независимо от професията, образованието и социалното им положение. Затова винаги бъди нащрек и проверявай всичко, колкото ти позволяват силите, знанията и възможностите. Ако не спазваш това правило и не изискваш необходимите промени предварително, пак Ще се наложи да ги правиш, но след свършен факт, като разходите за преправянето и корекциите ще бъдат много по-големи.

Глава 12Предприемачът (прецаквачът) твоят най-опасен враг!

Не си мисли, че се отнасям с предубеждение към строителните предприемачи. Аз мога да имам чувства само към хора с душа и съвест. Към всички останали съм напълно безразличен, все едно че ги няма на тази планета. Отношенията ми с тях са само дотолкова, доколкото да гледам да избягна техните така наречени "услуги". Това ми е станало вече като вторичен инстинкт както когато вървя по улицата, подсъзнателно гледам в краката си да не се спъна или подхлъзна.

С други думи, ако искаш сам да си наденеш примка на врата, наеми си предприемач. Ако искаш сам да си я стягаш, търпи го. Рано или късно обаче, когато лицето ти започне да посинява и очите ти изхвръкнат и кръвясат, инстинктивно ще разхлабиш примката и ще я захвърлиш надалеч.

"Чакай малко - ще каже скептикът - нали и те са хора, нали и те трябва да ядат, нали и те все пак работят нещо. Не са един или два обектите, които са изцяло заслуга на предприемчиви бизнесмени." Безспорно е така и аз съм далеч от мисълта да слагам всички в един кюп. Целта ми с тази книга не е да определям кой какъв е. Книгата ми е за бедните душици, които се готвят да ско-чат в басейн, пълен с гладни акули. Мен акулите вече ме наръфаха, затова искам да направя всичко, което е по силите ми, за да предпазя онези, които се канят да тръгнат по моя път. Такива акули са строителните предприемачи. Те са тук, между нас. Ще ги познаеш по куфарчетата, които носят, по изгладените

110

панталонки и аромата на скъп парфюм. Техните ръчички са розови и меки, защото не са видели много зор.

Аз искам моят нов приятел - ти, читателю, - да знае какви опасности го дебнат, ако попадне на недобросъвестен предприемач. Също така бих искал, драги ми приятелю, да ти вдъхна кураж, че не е толкова страшно да строиш и без неговата "помощ". Накрая бих искал да те обнадеждя, че не само е напълно възможно, но е и далеч по-изгодно да се отървеш от самото начало от такъв излишен посредник. И на теория, и на практика предприе мачът не е нищо друго освен посредник между теб и изпълнителите. Малко са предприемачите, които взимат активна роля в техническо отношение. Повечето от тях са си чисти търговци, чиято основна дейност е да местят пари от едно място на друго. В процеса на това местене, разбира се, лъвският пай остава в техните куфарчета. Те затова и ходят с тях - за да има място; джобът е много малък за такава цел.

Аз разделям предприемачите на два основни вида: чисти посредници и такива, които имат собствена механизация, работници на трудов договор и ноухау.

Да започнем с първия шип предприемачи, към ползата от които се отнасям с по-голям скептицизъм. Ти си скромен инвеститор, с ограничен бюджет. Желанието ти е да построиш възможно най-добрата къща за средствата, с които разполагаш. В противоположния край на твоите интереси стоят изпълнителите. Това са работници, проектанти и други специалисти. Те искат да получат възможно най-високото заплащане и ще се стремят да вземат от теб максималното за своите услуги. Кой е арбитърът в този конфликт на абсолютно противоположни интереси? Това е свободният пазар, който балансира цената някъде по средата. В един момент обаче се появява предприемачът и застава между теб и изпълнителя. Лесно е да се види, че за него няма място в тази формула. Той пречи и на двата полюса. На теб ще ти вдигне цената на къщата, за да остане нещо и за него. На изпълнителя пък ще гледа да свали от цената на услугата, пак за да има нещо и за него. Фигуративно казано, предприемачът се вклинява между вас двамата и започва да ви избутва с лакти по-далече един от друг, за може да се намести колкото може по-удобно в средата. Друг проблем е, че това далеч не му е достатъчно - заел веднъж такава изгодна позиция, той се впива като кърлеж и започва да смуче проценти от всичко и от всички, при това през целия период на строежа.

Като стана дума за проценти, ако въпросът е за един-два, да ги прежалиш. В повечето случаи обаче именно предприемачите са тези, които печелят най-много от един строеж. Не е необичайно те да глътнат 30,40 и дори 50% от общата му стойност. Невероятно ли ти изглежда? Ами задай си въпроса защо при двеста лева средна месечна заплата една нова къща струва от 300 до 500 щатски долара на квадратен метър. Вярно е, че причината за тези високи цени не е само участието на предприемача, но той определено е един от главните фактори. Тези проценти ги плащаш ти! И то на кого - на човек, който не е забил и един пирон на твоя обект. А същият този човек, най-добре платеният, често

111

пъти е главната причина за проблемите на обекта. Хайде сега да разнищим това мое твърдение.

Нека да разгледаме мотивацията на този господин, да го наречем гальовно Акулчо (или за по-кратко, Аки). Главната цел на Аки е да спечели пари от обекта. Той нито ще живее там, нито ще плаща парното, нито ще бърше капките кондензирала вода по дограмата и тавана, нито ще поправя дефектите, нито ще ти даде пълна гаранция (освен на хартийка, която в нашите условия няма да ти послужи за нищо), нито ще ти уважи някоя сериозна рекламация. Ако стане някакъв голям фал, той вероятно ще инсценира банкрут, за да избегне финансовата отговорност (все пак говорим за България, не за Щатите, където нещата са доста по-различни). Значи Аки не е ПРЯКО заинтересован от качеството на сградата. Той не се чувства сериозно застрашен нито от държавата, нито от други нормални за "белите" страни механизми.

В България този бизнес де факто е нерегулиран и предприемачът е свободен да прави каквото си иска. Ако все пак има някакви нормативи и правила, за тях той си е подготвил заобикалки (знам от опит). Аки не рискува дори стотинка от парите си, защото всичко се финансира от теб. Ако той си има строителна фирма с хора и механизация, нещата са малко по-различни, но за това ще стане дума по-нататък.

И така, по тази проста схема излиза, че Аки има само две основни цели - да вземе колкото може повече пари и да свърши колкото може по-бързо обекта. И двете негови цели вредят пряко върху качеството на твоя обект. Когато Аки взима процент от надниците и хонорарите на изпълнителите, те отговарят на по-ниското заплащане с по-ниско качество на работата си. Когато дойде на обекта и се развика, че нещо трябва да се свърши по най-бързия начин или всички ще изхвърчат като тапи, без да им се плати, това пак се отразява на мотивацията на работниците и съответно върху качеството на тяхната работа. Излиза, че предприемачът е вълк, който трябва да пази агнета.Да погледнем втория тип предприемач (това може да е един човек, екип от хора или цяла организация). Той има голям офис, в който щъкат всякакъв вид експерти и не ти обръщат никакво внимание. Такъв предприемач обикновено върти няколко обекта едновременно, телефоните звънят непрекъснато и главата му е пламнала от проблеми за решаване. Някъде навън има механизация -камиони, багери и тем подобни. Назначил си е на щат проектанти, технически ръководители и всякакъв вид работници. Мислиш ли, че такъв предприемач ще се заинтересува лично от твоята къщичка?

Вярваш ли, че той ще вложи сърце, душа, мерак или поне интерес към твоя малък и незначителен за него обект? Този вид предприемачи гледат да хванат големите обекти. Те се чудят как да оползотворят ресурсите си максимално, за да не отидат на загуба. Най-много да ти назначат някой техник или, в по-добрия случай, някой инженер, който да се занимава с твоя обект. Този инженер ще е на заплата и хич няма да му пука за работата, защото няма да е достатъчно мотивиран; той ще бъде лоялен към човека, който му плаща, а това не си ти. Ако е буден и кадърен, ще си гони частпром сделки, а с твоя обект ще се занимава между другото.

112

Мога да ти предложа хиляди вариации и пермутации на тази тема, но изводът ще бъде винаги един и същ. Всичко се свежда до личен интерес и мотивация. Под какъвто и ъгъл да погледнеш през призмата, личните интереси и личната мотивация на предприемача винаги ще бъдат противоположни на твоите. Затова те съветвам да не приемаш такъв човек в екипа си.

В началото ще имаш голяма нужда от технически съвети и помощ. За тази цел по мое мнение е по-изгодно да си наемеш някого като технически ръководител. Дай му висока заплата, за да го мотивираш и за да бъде лоялен към теб, а не към друга фирма или друг човек. В никакъв случай не му плащай на базата на процент от стойността на сградата, защото ще насочиш неговите лични интереси против своите. Когато такъв човек работи на процент, естествено е той да се стреми да надуе цената, за да получи повече. Точно това правят предприемачите и точно от това трябва да се пазиш. Не е зле да предложиш някаква бонификация, но само за качествено изпълнение. В никакъв случай не предлагай на техническия си ръководител бонификация за бързо извършена работа, защото отново ще насочиш личния му интерес против твоя. От време на време викай друг технически експерт, който да проверява работата му. Така той ще бъде под напрежение и ще се старае малко повече. Неслучайно хората казват "проверката е висша форма на доверие". Така че, за да имаш доверие на своя технически ръководител, ще трябва да го проверяваш и него от време на време.

Глава 13Държавният служител, твоят мъчител

Наскоро чух интервю на премиера Иван Костов. Той заяви публично, че сега, когато ще влизаме в Европа, е недопустимо държавният служител да гледа на хората от позиция на силата, че сега той трябва да стане, цитирам, "слуга на народа". Наистина ли става дума за България? Ако г-н Костов успее да осъществи само това си обещание, ще гласувам пак и пак за него... но малко се съмнявам, че това някога ще стане.

Всеки път, когато си помисля за българския държавен служител, в съзнанието ми изникват две императивни представи: "Приготви си дебела пачка" и "Пълзи, нищожество, по корем и се моли за благоволение".

Е, мога да напиша цяла книга по този въпрос, но какъв е смисълът - нищо скоро няма да се промени, а и с две изречения казах почти всичко. В случая Ж. Ганчев (известен наш комик) би казал: "Край на цитата."

Ще се огранича със списъка от служби, с които ще имаш контакти. Бог да бъде милостив към бедната ти душица! Само ако знаеш каква мъка те чака -унижения, арогантност, некадърност, апатия, разкарване, чакане по опашки, обиди, такси, почерпушки, кандърми, моленици - абе, този ад просто не може да се опише с думи. Погледни по-долу и виж каква армия от "мъчители" те дебне да им паднеш в лапите по един или друг повод.

Община. Там се уреждат много въпроси, свързани с документи. Решенията им се предхождат от много молби и от цял куп други документи. В общината

113

одобряват проекта, издават или актуализират скица на парцела, дават разрешително за строеж, определят кота нула, дават линия за строеж и линия за ограда, разрешително за копаене извън твоя парцел, разрешително за изсипване на пръст, проверяват за спазване на проекта, както и на някои строителни нормативи, контролират дали построеното отговаря на проектираното, приемат и одобряват промени в проекта, поддържат кадастър на квартала и т. н. Докато построиш къщата, ще утъпчеш пътека до там и ще ти изтекат паричките от кесийката.

Данъчни служби. Събират данък сгради, данък смет, данък земя и друга кръвнина. Всички си ги знаем. Най-малката грешка от твоя страна, най-малкото закъснение след сроковете и ти тряскат по една главозамайваща глобичка.

Енергоснабдяване. Там се подават многократни горещи молби за електрозахранване, издават ти предписание за външно захранване, приемат проекта за него (въздушно, кабелно или трафопост), приемат протокол за заземяването, регистрират всички електромери и часовници и водят разплащателни партиди. Имат си 220 начина да те попържат на 220 волта.

Улично осветление. В тази служба се молиш да ти осветят улицата и да ти поправят лампите, след като си ги поставил. Почти след всяка лека буря лампите гаснат и ти започваш пак да се молиш да ги пуснат. Често ще трябва да ги молиш по-така.

ВиК. Това е служба "Водоснабдяване и канализация". Там се подават молби за външно захранване с вода, одобряват ти проекта, регистрират водомерите и водят партиди за плащане. Там се молиш, ако има повреда по уличното трасе, да дойдат да я отстранят. Чиновниците в тази служба са непреклонни към молбите на простосмъртните. Ще трябва нещо да потече и към тяхната "събирателна шахта".

Телефонна централа. Отиваш там за всичко, свързано с телефоните... и пак се молиш някому. Ако не става с молби (а то няма да стане поради технически причини), сещай се. Тук теслата е много остра и много тежка!!!

РИОС. Чиновниците в тази служба отговарят за околната среда. Обикновено при тях се ходи с молба да си узакониш септичната яма или да се оплачеш от ямата на съседа. И тук машината доста скърца и ще трябва да се смаже.

ХЕИ. Хигиенноепидемиологичен институт. Служителите в този институт следят за чистотата на водата. Те имат един дебел правилник от изисквания, които трябва да изпълниш, ако ще отваряш заведение. Много трябва да се молиш за различни подписи и разрешителни, както и за по-редки проверки.

Пожарна. От тази служба ще проверяват дали къщата отговаря на съответните нормативи за противопожарна безопасност. Те трябва да парафират някои от твоите проекти, като архитектурния, електрическия и котелното. Защо никой архитект не отива при тях да съгласува благословията им? Защото ще трябва той да ги черпи, а с две ракии работата вече не става. Оставят те да построиш цялата сграда. Накрая в последния момент узнаваш, че

114

без подписа на пожарникар няма да получиш Акт 16. Няма как, викаш съответния специалист и той те довършва с разни промени и добавки, ровейки из дебелата си книга. Отново ще се молиш, но без особен успех. За да не ти пламне главата, ще се наложи да сипеш малко където трябва.

Районно полицейско управление. Там са адресните регистрации на живущите, както и на временните работници, ако ще пребивават на обекта по-продължително време. Единственият ефект от усилията на сегашното правителство, който съм забелязал, е фактът, че отскоро в РПУ-тата вече не се подават "Молби", а "Искания". Браво, браво! Поне на книга вече можем да се чувстваме европейци. Вече не се МОЛИМ на полицията, а направо отиваме и ИСКАМЕ да ни обслужат. Всичко останало обаче си е като преди. Е, все пак началото е сложено. Дано другите държавни служби ги последват. Заради молби съм намразил буквата М. Дано не се налага да намразвам и буквата И.

Нотариат. Там се регистрира собствеността на парцела (имота), както по-късно и на сградата. Слава Богу, че вече има частни нотариуси. Преди хората се самолинчуваха на опашките на единствения Нотариат за София и Софийски окръг. Сега някои нотариуси може и кафе да ти предложат, докато чакаш, особено ако сделката е голяма. Ето най-после едно място, където спряха и молбите, и богопомазването, но не и плащането. Хубаво ще е държавата да си вземе поука и да премахне и другите кърлежи, които ни смучат кръвта.

Поща. Оттам се взима официалният адрес на имота или сградата, ако преди това не са съществували. Те би трябвало да ти доставят пощата, но на много места въобще не идват. Никакви молби не помагат, освен ако не си уредиш някоя частна уговорчица с пощаджията. Ако се помолиш за пощенска кутия, най-вероятно няма да имат свободна, но за свой човек все ще се намери нещо. Нали сме хора, той ще помогне на теб, но и ти ще трябва да "помогнеш" на него.

Служба смет. Там се молиш да ти дадат кофа за боклук (срещу заплащане), молиш се и ако може по-редовничко да чистят. На много места по вилните зони въобще не идват боклукчии. Ако имаш злата участ да живееш на такова място, прави ти се отстъпка, като плащаш само 50% от дължимия данък смет!!! Кой казва, че в тази страна няма справедливост?

Всички тези служби имат дебели правилници, като очакват ти да ги знаеш и спазваш. Ако малко се провиниш, започват да валят сурови глоби и други наказания. Никоя служба обаче няма задължението да ти помага, да те насърчава, информира или съветва по някакъв удобен и приемлив за теб начин. Не само това, но дори и когато влезеш в сградата на институцията, няма кой да те посрещне на вратата и да ти даде полезна информация. Съжалявам, но не виждам кой, как и кога ще оправи този батак.

За да не завършвам всяка глава с черни мисли и тежки думи, ще кажа нещо окуражително. Докато пишех тази книга, се появи един нов, макар и малък лъч на надежда за строителния мъченик. Първо, вече отпадна прословутият Акт 16 и всички инстанции, които гушкаха за подписите си, може да останат на сухо.

115

Де факто този омразен документ не е отпаднал, а само е преименуван в нещо друго. Пак ще има узаконяване, но вече не го наричат Акт 16. Сега ще гушка само една инстанция. Появи се нова държавна институция, наречена "Независим строителен надзор". Тя трябва да присъства на строежа на един обект. Това стана задължително от 1 септември 1999 г. "Услугата", разбира се, не е безплатна - приготви си за нея около пет процента от стойността на сградата (олеле, боли!). Е нищо, вместо да плащаш по малко на мнозина, сега ще плащаш много на малцина.

Значи, когато държавата най-после реши да ни "помага", това ставало срещу солено заплащане. Аз лично предпочитам да си платя на частно лице за тази услуга, но държавата казва, че не може. Не било добре за мен. Длъжен си да наемеш техен човек, защото сега той е лицензираният за тази дейност господ. Боже, ужким демокрация градим, а ни натикаха насила още един монополист.

Предназначението на тази институция е да надзирава всички етапи на строителството на сградата - от проектирането през изпълнението до узаконяването. От службата твърдят, че те ще бъдат защитниците на онеправданите инвеститори. Тепърва ще се разбере дали идва помощ, или се изсипва още тиня в блатото, в което ще затънеш. Не за пръв път ни обещават на нас, българите, че се вижда светлина в тунела, само за да се окаже, че това не е изходът, а влак, който се носи с пълна пара срещу нас.

Глава 14Общаци (мързелаци)

Общак е често срещана жаргонна дума в строителния бизнес, която значи общ работник. Тя се употребява за неквалифицираните кадри, които майсторите използват, за да им помагат. Те са нещо като чираци, но не е задължително някой да ги учи на занаят, напротив. Общаците вършат хамалогията - те бъркат и разнасят разтвор, чистят, подават материал, товарят, разтоварват и т. н. В този смисъл те са най-пренебрегваните работници на даден обект. Най-често им се плаща на фиксирана надница, докато в същото време майсторите са на акорд. Лишени са от всякакъв стимул както за количество, така и за качество. Това обикновено води до напълно пасивното и апатично отношение на общака към работата и към успеха на начинанието. Те се отпускат, стават мързеливи и по цял ден се мотаят из обекта, търсейки скришно място да поседнат и да пуснат времето да си тече на воля. Не е случайно, че общаците са най-големите мързелаци на обекта. За това са виновни най-често ръководителите и най-вече самите майстори, които изпитват огромно удоволствие да юркат бедните им унижени душички.

Честно казано, не мога много да упреквам общаците, че стават мързелаци. Самият аз не бих могъл дълго да издържа на терора някой прост и необразован човек да ме юрка по цял ден, да ме упреква за всичко, да е забравил думите "благодаря" и "моля", да работя повече от него и накрая да ми подхвърли само трохички от тлъстата баница. Отношението към тях от по-високопоставените в йерархията на строителството майстори, други шефове и началници, е направо

116

безобразно. Колкото и да е силен духом един човек, когато е постоянно заобиколен от груби и невъзпитани колеги, които, меко казано, "не го бръснат за слива" и постоянно му намекват, че е лесно заменим, този човек рано или късно ще претръпне и ще стане един бездушен робот, който ще мърда машинално, без да влага никакъв разум, мерак и старание в работата си. Ето защо аз правех всичко възможно да не ползвам професионални общаци, предпочитах сам да си ги създавам.

Стигайки до тези изводи от лични наблюдения, реших да опитам да обърна нещата в моя полза. В много случаи успявах да превърна общаците в ключови и полезни фигури на моя обект. Това имаше огромен положителен ефект по време на строителството. Ето как можах да постигна това.

Много от общаците търсех и наемах лично. Взимах само студенти. Освен че са образовани и културни хора, те не бяха озверени и обезличени като личности от дългогодишни ругатни и унижения, на каквито са подложени професионалните общаци. Моите общаци бяха под мой контрол, под мой надзор и на мое заплащане. Така те оставаха лоялни към мен и не се страхуваха от майсторите. От друга страна, майсторите не се чувстваха като богове и се отнасяха по-човешки към моите кадри.

Ключовата дума за успех е МОТИВАЦИЯ. За да мотивирам общаците си, използвах цяла гама от различни стимули. Предлагах им разнообразна работа. Рядко един и същи общак се застояваше на една и съща монотонна работа при един и същи майстор. Често, когато работата биваше тежка, предлагах различни бонификации в плащането на база качество и много рядко на база количество. На подбрани студенти, които демонстрираха склонност и умения, отделях много време и внимание да ги науча на нещо. Те схващаха много бързо и започваха да вършат много неща по-добре от майсторите.

Случвало ми се е да уволня някой майстор и да го заместя с общака, със съответното повишение на заплатата. Майсторите умираха от яд, защото подронвах фалшивото им самочувствие, че тяхната работа е много сложна. Няма такова нещо! Много от работите, за които майсторите ти съдират кожата, могат съвсем успешно да се свършат от един средноинтелигентен човек.

На много от студентите често доверявах някои отговорни задачи и дори ги карах да следят дали майсторите си вършат работата (на това му викат византийската система "троянски кон"). Точно този подход ласкаеше самочувствието на момчетата, защото косвено се чувстваха по-високопоставени от майсторите и приемаха моите задачи присърце и като начин за изява. Аз съм върл противник на безбожните надници, които майсторите диктуват, защото сам съм се уверил, че голяма част от работата им не е чак толкова сложна и може да се извърши от човек с по-малко опит, но с много повече желание. Моите студенти безспорно доказаха това стотици пъти.

Затова отправям следния съвет към теб - ползвай студенти, отсей мързеливите и некадърните и с останалите ще направиш чудеса, стига да има кой да ги ръководи и да ги учи.

Не казвам, че от всяко клонче става свирка. Понякога трябваше да отсявам двадесетина студентчета, за да запазя едно. Днешната младеж е изнежена.

117

Младите хора не са научени на работа, и то физическа. А за много от нещата дори не се изисква толкова физическа сила, колкото усет към работата, както и елементарно желание да усвоиш нещо ново. Това, което студентите имат като преимущество спрямо професионалния общак, е именно интелигентност и образование, но те губят по точки от липсата на опит и нежеланието да изкарват хляба си (макар и временно) с физически труд. Въпреки това на всеки двадесетина души, които за абсолютно нищо не стават, защото са мързеливи по душа и неспособни по натура, блясва някой способен младеж, на когото му се удава да работи и с ръцете си. Такива отличаващи се личности аз запазвам с цялото си старание и им подсигурявам работа за целия летен строителен сезон.

Имал съм момчета, които са идвали на работа при мен цели три години подред. Едно от тях беше завършило и ми каза за довиждане: "Знаеш ли, благодаря ти! На твоя обект аз получих втора професия. Ако не успея като терапевт, ще стана майстор и със сигурност ще изкарвам повече." Последния път, когато го видях, той ми каза радостно, че с двама негови колеги са си направили фирма за ремонти по къщите. Моята теория се доказа на практика.

Манталитетът е интересно нещо. Чудно е как от една и съща ситуация някой успява да извлече полза и удовлетворение, докато друг само се оплаква и стига до провал. Аз например, като млад емигрант в Канада, на осемнадесет години, без да знам език, без приятели, без пари, без подкрепата на близки хора, се хванах на две работи точно като общак. Вършех възможно най-мръсната и гадна работа, която имаше по обектите. Нито за минутка обаче не се обезсърчавах, защото по този начин изкарвах средства, за да финансирам висшето си образование. Нищо не можа да ми попречи да бъда пълен отличник, да имам самочувствие и да гледам с оптимизъм на бъдещето си. Много от моите колеги в университета също не се срамуваха да работят черна физическа работа, като считаха това за нормален етап в изграждането си като личности. Въпреки високия стандарт много младежи в Канада започват да работят отрано и свикват да се самоиздържат.

В България не е така. При социализма младежите бяха свикнали мама и тате да ги издържат през цялото следване, та дори и дълго време след това. Чакаха мама и тате да им купят апартамент и да ги подсигурят. Дори и сега за мнозина все още е така. Аз познавам мъже на по 30 години, които още чакат на мама и тате. Такива младежи не желаят да работят черна работа, защото им е под достойнството. Много от тях идват на обекта с погрешната нагласа, че общата работа е нещо унизително и не влагат старание в това, което се изисква от тях.

Ето това е основният проблем в манталитета на много млади хора, които ще дойдат на обекта - макар гладни и жадни, намиращи се в пълна финансова безизходица, в която родината безнадеждно ги е хвърлила, но с големи претенции. Не става така. Шкартирай тези надувковци. Щом някой се е хванал на работа, той е длъжен да я върши съвестно и с гордост. За мен няма лоша работа. Ако си учил за инженер, прави се на такъв там, където му е мястото, но ако си дошъл да копаеш, хващай здраво лопатата и копай.

При мен като общаци са работили всякакви студенти - инженери, доктори, физици, програмисти, философи, социолози и др. От всички категории са се

118

намирали съвестни и способни младежи, които идват да работят старателно и усърдно и си тръгват щастливи, че са си спечелили честно днешния хляб. Но за съжаление срещу всеки един такъв има двадесет тарикати, които явно от малки са научени да хитруват (чудно, от кого ли са гледали?) и правят всичко възможно нищо да не вършат. От такъв млад човек нищо няма да излезе, ако щеш да го назначиш директор. Предполагам, че много от тях наистина ще заемат отговорни длъжности в бъдеще, защото в България все още е по-важно кой си и кого познаваш, вместо какво можеш. За съжаление точно такава гвардия от хитреци идва да ни замести и да му мисли България! Може и да влезем скоро в Европа, но няма скоро да станем европейци, преди да се отърсим като нация от гнилия манталитет, дълбоко насаден от социализма: "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат" или "Ако имаш вуйчо владика ще станеш ... е, каквото ти душа поиска".

Глава 15Арматуристът (амантуристът)

Арматуристът е най-отговорният майстор на твоя обект, затова внимавай да не попаднеш на амантурист (неговият антипод)! В главата за проекта, при описанието на задачите на конструктора, обърнах внимание на много от функциите на арматуриста, защото неговата работа е тясно свързана с тази на проектанта. Тук за пълнота ще повторя някои от задълженията на арматуриста.

Що е то арматура? Това е плетеница от железни пръти, които се полагат в кофража и след това се заливат с бетон. Арматурата, заедно с бетона, представлява носещата конструкция на една сграда. Задължително се армират плочи, колони, трегери, пояси (бетонът, на който стъпва покривът или външният периметър на плочата), щурцове (бетонът над прозорци и врати), балкони, козирки, стълби, противоземетръсни шайби (стени, излети от бетон, пазещи сградата от усукване).

Моето правило е: има ли бетон, задължително го армирай! Не е по възможностите на неквалифициран човек да си измисли армировка, затова ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ползвай услугите на инженер-конструктор.

След като вече имаш проект или чертеж на арматурата, топката е в твоето игрище. Задачата ти е да поръчаш арматурата в арматурен цех или двор. Имаш сметка да ти я заготвят там, вместо да правиш това на обекта. При голяма поръчка пестиш време и хамалогия. При малка поръчка пестиш от времето да търсиш и превозваш различни видове материал, и то в малки количества. Провери дали поръчката е изпълнена според проекта: преброй елементите, провери с шублер дебелината на железата, провери за дефектни материали (сплескани или деформирани железа, много снадки със заварка, прекалено корозирали пръти). Сега задачата ти е да си намериш добри арматуристи и да упражняваш контрол над качеството на работата им.

Как да разпознаеш опитния арматурист? Аз гледам първо ръцете. Те са груби и винаги с жълтеникав отенък. Активният арматурист пипа ежедневно ръжда от метал и просто не може да я изчисти от порите си.

119

Инструменти Арматурните клещи са най-важният инструмент на арматуриста. Те са

много специални. Изглеждат като конски клещи, но не са заоблени, а плоски. Формата им позволява да стягат възли близо до арматурата, както и с едно специфично движение да я притягат. Качествените клещи са правени от ковач (в България е така, вносните са много скъпи) и зъбците им са клепани. Резците им трябва да са остри и да не се разминават. Ако при теб се появят арматуристи с неподходящи клещи, повярвай, самите арматуристи са неподходящи.

Бигляр (уред за огъване на арматура), с който се правят на място бигли или магарета за подпиране на мрежата.

Маши за повдигане на арматурата на различни височини.

Флекс, защото често се налага нещо да се отреже или скъси.

КонтролГледай техниката на връзване. Арматурата трябва да се връзва с арматурна

тел. Много важни при връзването са три неща: първо - възелът да е стегнат, второ - да е направен от двойна арматурна тел, трето - възелът да се прави във формата на осмица, тоест телта трябва да опаше кръстоската на арматурата от двете страни. Много арматуристи мразят да си губят времето с този вид двоен възел, който е абсолютно задължителен за колоните и трегерите.

Гледай дали арматуристите правят усилие да опъват мрежата, преди да я вържат. Това обикновено се постига, когато те работят по двойки в два противоположни края на мрежата. Арматуристът трябва да я повдига на местата, посочени в проекта, и веднага да подлага магарета, за да не се сплесква повдигнатата част при ходене върху нея. Магаретата трябва да са нагъсто, за да имат ефект.

Аз лично познавам добрия арматурист само по начина, по който ходи върху арматурата. Наистина имах такъв случай. Веднъж отидох на обект да си търся арматурист. Видях един в процес на работа и си го харесах. Спазарих го да дойде на моя обект, след като свърши настоящия. Той обеща да дойде с друг негов печен колега. Бях направил сам голяма част от арматурата, но имах нужда от малко помощ, за да ускоря нещата.

Когато пристигнаха, още с влизането им на обекта се обърнах към другия "колега" и му казах: "Господине, вие не сте арматурист, моля ви, напуснете обекта." Познах го по начина на ходене. Истинският арматурист ходеше на пръсти на местата, където арматурата беше повдигната, като си провираше краката между железата, за да не я смачка. Другият амантурист ходеше като патица и газеше наред, съсипвайки за секунди труда, който бях положил, за да повдигна арматурата. Картинката беше пределно ясна, а изводът е, че трябва да проверяваш също дали протежетата на майсторите, които сам си избрал, отговарят на твоите изисквания.

ПазарлъкътАрмирането е много пипкава работа и затова е най-изгодно да пазариш

работниците на акорд. Тук нямаш рисков проблем с качеството, защото

120

работата на арматуриста лесно се вижда и проверява. Ти си ги пазари на акорд и ги остави да работят, както си знаят. Когато ти кажат, че са свършили, имаш право да ги връщаш толкова пъти, колкото е необходимо, за да постигнеш задоволително качество. Можеш да ги върнеш да стегнат мрежата, да сгъстят магаретата, да опънат хлабави железа и така - докато останеш доволен.

За арматуриста е трудно да спести работа, всичко се вижда лесно и се проверява бързо. Затова много от арматуристите, които са идвали при мен, са искали надници, но аз твърдо съм предлагал само акорд. С малки изключения съм се съгласявал и да доплатя, за да бъдат изпълнени някои мои специални изисквания. Такъв е случаят, когато ги карам да правят и да подлагат много магарета. Те не са свикнали на такива изисквания и се противят. За да нямам проблеми, плащам допълнително, но крайният резултат е добър.

Една малка хитротия е да правиш магаретата от фи 8 или фи 10 вместо от фи 6, както обикновено е прието. Така се намалява броят на магаретата, а тяхната товароносимост става доста по-голяма.

Глава 16Бетонджията (бедствонджията)

Бетонджията е шашмаджията, с когото изключително много трябва да внимаваш. Последиците от неговите шашми могат да бъдат толкова фатални и бедствени за твоя обект, колкото тези на амантуриста или на конструктора, затова ще наречем некоректните бетонджии бедствонджии. Предупреждавам те, че тези хора са невероятно брутални в безочната си алчност и същевременно са недостатъчно образовани, за да осъзнаят последствията от тяхната, често престъпна, некоректност.Нека разделим бетонджиите на два основни вида.

Първият вид работят в бетонов възел и отговарят както за приготвянето на бетона, така и за транспортирането му до твоя обект. За теб те са много по-опасни, защото от тях ще купуваш основното количество бетон за обекта си.

Вторият вид са хора, които ще трябва да наемеш, за да положат и загладят бетона, който си поръчал от бетоновия възел. Те ще трябва от време на време и да забъркват на ръка малки количества бетон за някои малки детайли или при недостиг от готов бетон.

КонтролПърви вид бетонджии. Когато наливаш големи количества бетон, например

за плочи, колони, огради или покрив, се налага да ползваш услугите на някои от многобройните бетонови възли. Когато аз строях, имаше и частни, и държавни, но разлика в обслужването нямаше. Всички, повтарям, всички бетонови възли, които ползвах, ми приложиха богат асортимент от хватки, някои от които се оказаха с тежки последици. Обяснявам си го с това, че манталитетът на хората не се мени лесно и бързо или въобще не се променя. Не може хора, които са свикнали с ОНАЗИ система, изведнъж да сложат на почит теб, клиента, нито пък веднага да станат светци.

121

Като следваме нашия основен постулат, че всеки балкански бизнесмен изхожда предимно от личния си интерес, можем да кажем, че целта на бедствонджията е да увеличи доходите си, като гледа да те прекара по три основни начина:

първо, да ти намали марката бетон;второ, да ти намали количеството бетон;трето, да ти намали качеството на бетона, като използва некачествени

съставки.Зайчетата в неговия вълшебен цилиндър (цилиндрище) са много, но за твой

късмет някои от тях лесно се проверяват и контролират, стига да знаеш как.Искам да обясня какво значи марка бетон. Това е еталон за якост. По-

високата марка съдържа повече цимент, което прави бетона по-водоплътен и по-издръжлив на натиск. Обикновено се препоръчва марка 150 за огради и други не много отговорни елементи, марка 200 за плочи и колони, марка 300 за водоплътни септични ями. Бетоновите възли са длъжни да носят отговорност за марката бетон, която ти продават. Те са длъжни да се самоконтролират (не, не се шегувам!) по следния начин.

Всеки ден през определени интервали от време трябва да извличат мостри от приготвения бетон (така наречените кубчета или питки) и да ги съхраняват в специално помещение 28 дена. След този период те са длъжни да направят изпитания за якост и ако всичко е наред, да ти издадат при поискване сертификат за качество. Ако се окаже, че има проблем в качеството на бетона, те са длъжни да те уведомят и да поемат разходите по къртенето на дефектния бетон и наливането на нов.

Моят обект, както и строежите на други колеги, са живо доказателство, че тази система от правила е само на книга и с нищо не те защитава. Затова първият ми съвет за времето, когато ще решиш да ползваш услугите на бетонов възел, е все пак да се заинтересуваш дали и как възелът издава сертификати. При закупуването на бетон задължително искай фактура, на която да е записана марката бетон, и я запази завинаги. Задължително взимай и съхранявай доставните бележки от всеки бетоновоз, при това гледай да са ясно упоменати датата, адресът на твоя обект, както и източникът на бетона. След 28 дена задължително иди и си вземи сертификата. Тогава вече можеш да извикаш независим експерт, който да измери марката бетон на обекта ти. Има такава държавна служба. Ако откриеш проблем в марката, можеш (теоретично) незабавно да направиш рекламация в бетоновия възел, преди да си вложил нови средства в обекта. Тази твоя защитна дейност обаче ще бъде малко "след дъжд -качулка".

По-ефективна тактика е да предприемеш превантивни мерки за подсигуряване на марката и качеството на бетона още преди да си го налял. Вълшебната думичка е "почерпушка". Обикновено ми се е налагало да спазарявам с шефа съответна допълнителна "премия" (или, да си го кажем по нашенски, почерпушка), за да се спази марката, която съм поръчал. Освен това винаги съм "контактувал" лично с машиниста горе на пулта (тоест човекът, който натиска копчето, определящо колко цимент да пусне за твоята поръчка),

122

като съм давал и на него почерпушка, за да не се окаже вярна поговорката "Царят дава, пъдарят не дава". Ако дадеш само на шефа, той няма да раздели "мизата" по братски с другите и те ще си карат, както си знаят, а икономията е майка на печалбата (казано на български - далаверата).

След като бетонът ти се натовари на бетоновоза, идва ред шофьорът да те изработи, ако и на него лично не си му дал почерпушка. Неговият коронен номер е да изсипе част от твоя бетон на друг обект (който предварително е спазарен и чака удобен момент) и да допълни разликата в обема с вода. Това го знам, защото проследихме едни тарикати и ги хванахме на местопрестъплението. Оказа се, че всеки един от моите бетоновози е изсипвал по един кубик на друг обект, където се правеше пътна настилка и прекъсването на процеса на бетониране не е било фатално. Таква шашма можеш да предотвратиш по следния начин.

Преди да започнат да ти изсипват бетона, качи се отзад и погледни вътре във въртящото се бъркало на бетоновоза. Ако си поръчал пълен товар, би трябвало да можеш да видиш нивото на бетона близо до ръба на отвора.

Освен това бетонът трябва да е гъст като каша. Ако е рядък като чорба, бъди сигурен, че има нещо гнило. Когато ти източат малко бетон и го разредят с вода, марката на бетона пада. Ако бедствонджията е бил прекалено лаком, бетонът може да се окаже с недостатъчна якост за предписаната функция, което може да доведе до фатални последици!!! Също така, когато бетонът е много разводнен, с него се работи много по-трудно. Той започва по-лесно да избива през многобройните малки процепи и дупки в кофража. "Мокрият" бетон има голям коефициент на хлъзгане, което го прави по-лесен за набиване с бетонпомпата и шансът да избие през кофража се увеличава.

Когато работиш на покривна плоча, особено ако е под стръмен наклон, непременно съобщи този факт в бетоновия възел. Поискай бетонът да е с по-малко вода и да е гъст!!! Винаги можеш да добавиш малко вода на обекта, ако е необходимо. Самият бетоновоз има резервоар с вода и маркуч, с който можеш да добавиш вода и да разбъркаш сместа преди полагането. Ако бетонът ти пристигне на обекта като чорба, не можеш да го излееш на покрива, защото ще започне да тече по наклона и ще се събере долу в стрехата, дори може да избие оттам и да изтече на земята. Затова първо се качи и погледни колко бетон има в бетоновоза, виж дали е гъст или рядък и чак тогава дай разрешение да се работи с него.

Искам да те подготвя да очакваш всякакви отговори и обяснения от страна на бедствонджията защо бетоновозът не е пълен и защо разтворът е много воден. Най-вероятно той ще твърди, че някъде по пътя е имало голям баир и бетонът е прелял по наклона. Поискай да отидеш на мястото и да видиш къде и колко бетон се е изсипал по пътя. За водата ще ти каже, че бетонпомпаджията го е поискал по-редичък, за да върви по-лесно по дългите тръби на помпата. Всички приказки от този род са дрън-дрън. Модерните бетонпомпи са изчислени да помпат бетон с нормална плътност, а не боза или таратор.

Не на последно място забележи какъв е цветът на бетона. Той трябва да е тъмносив. При мен веднъж пристигна един бетоновоз и започна да изсипва

123

съвсем блед разтвор. Попитах шофьора защо е блед бетонът. Той отговори: "Абе, нищо му няма, бе, давай бе, че бързам, беее!" Същият този бетон при изследване на 35тия ден показа марка 100 вместо поръчаната марка 200. Аз сам установих този факт, като наех на мои разноски специалист, който го измери на място (има си един специален портативен уред за тази цел). Оказа се, че в бетона е имало много вар. Възможно е бедствонджията да е возил варов разтвор и да не е измил добре коритото, но при такава деформация на марката явно е имало друга сериозна злоупотреба. Най-вероятно отнякъде е изпаднал малко "далаверен" варов разтвор, който е примесен набързо с моя бетон и хайде, давай на клиента.

Този дефектен бетон влезе в осем мои колони и трябваше да ги обшивам с железни рамки, за да възвърна здравината им. Опитах да поискам обезщетение от възела, за да ми покрият поне разходите по обшиването на колоните. Знаеш ли какво ми казаха? "Ами ние откъде да знаем дали точно в тези колони е сипан нашият бетон?" По тази логика техният механизъм за гаранция е напълно неприложим. Излиза, че аз трябва да си назнача адвокат на обекта, който да следи от кой бетоновоз къде се сипва и да карам всеки шофьор да подписва клетвена декларация за извършеното. Абсурдно, нали, но механизмът си е такъв от години и ще си остане още дълго непроменен. Рекламациите в България се уважават от арменския поп, и то само на 30ти февруари, и само ако си с връзки.

Няма да ти е лесно да отстоиш интересите си, но бъди твърд, защото си прав. От всички строители най-много съм бил изнудван от бедствонджиите, защото те са в идеална позиция да те мародерстват. Твоята зависимост от тях е такава, че им позволява да те поставят в матово положение. Коронният им номер е да изчакат началото на наливането, за да започнат да те "работят". Те прекрасно знаят, че бетон не трябва да се прекъсва, тоест започнеш ли една плоча или покрив, трябва на всяка цена да излееш всичкия бетон същия този ден. След първия курс на бетоновоз всички масово започват да се оплакват, колите се бавят, помпаджията нервничи, бърза или пък симулира някаква повреда, бетонът стяга, а ти се чудиш кого от десетината бедствонджии да контролираш. Правят ти тотална психоатака, за да те принудят да им се примолиш за съдействие (тоест да си вършат работата точно по разписание и норматив) и съответно да отпуснеш още почерпушка. В края на деня всички се събират, получили вече допълнителните "премии", и бързат да си ходят.

Ако все пак ти се наложи да прекъснеш бетон, задължително трябва да провериш дали на мястото на прекъсването има арматура. Ако прекъсваш плоча, там си има, но аз бих сложил и допълнителна арматура на връзката, за да подсиля мястото. Това става, като насадиш в още пресния бетон допълнителни арматурни пръчки с извити куки в двата края. Застъпвай поне на метър в стария и новия бетон. Ако ще прекъсваш колони, направи така, че прекъсването да е в горния им край, а не ниско долу.

Няколко думи за номера с количеството. Всеки път, когато съм наливал бетон, все се "оказваше" че не стига. Нормално е да предвидиш 5% загуби. Аз винаги съм предвиждал 10% и въпреки това все не стигаше, докато не се

124

научих да се качвам на бетоновоза и да поглеждам какво има в коритото. Няма да забравя как при наливането на първата плоча изкараха, че не ми стигат 40%. Явно бяха усетили, че съм новак. За щастие аз се заинатих и заявих, че няма да платя разликата, докато не дойде шефът на възела лично на обекта да проверим разхода заедно.

Това се прави лесно, когато е за плоча. Пробива се на десетина места с бормашина и се измерва средната дебелина. Тя се умножава по квадратурата на плочата, за да се изчисли кубатурата. По БДС се прибавят до 5% загуби. Разбира се, никой не дойде на проверка, но те бяха длъжни да опитат дали ще мине номерът.

Не е зле да избягваш много стари бетоновози. Ако те не са добре поддържани, вътре в коритото се образува натрупване, заради което клиентът търпи количествени загуби. Чувал съм, че тези вътрешни кори могат да се почистят само с динамитни шашки, хвърлени в коритото. Разбира се, бедствонджията няма сметка да си чисти коритото и да ти кара пълен товар. По-изгодно му е да плащаш на всеки курс за старата натрупана кора, все едно, че е от пресен бетон.

Задължително трябва да проконтролираш и качеството на бетона. За целта трябва да отидеш на място в бетоновия възел и да провериш съставките. За съжаление не можеш да провериш цимента (най-важният компонент), защото е затворен в един огромен силоз, затова пък лесно можеш да стигнеш до другите две съставки. Това са пясъкът и чакълът. Най-важно е да видиш дали са промити или кални. Вземи малко пясък в шепата си и разтъркай песъчинките. Ако след като ги изсипеш обратно дланта ти остане кална, значи пясъкът не е промит, или поне не е добре промит, или е докаран от кално находище. Същото важи и за чакъла. Глината е най-големият враг на бетона, защото е мазна и пречи на спойката.

Гледай също и фракциите. Пясъкът трябва да е остър, тоест да ти стърже на ръцете и да не става на буца при стискане. За предпочитане е по-едър пясък с фракция до 5 мм. Ситният пясък не е добър за бетон, защото изисква повече цимент. Чакълът трябва да е с равномерна пресята фракция с размери до 40 мм. Ако има по-едри парчета, няма да може да се използва бетонпомпа, а и ръчното заглаждане ще става много трудно.

Водата също е важен фактор за качеството на бетона. В нея не трябва да има органични примеси, сулфати и хлориди. Казано по-просто, подходяща е водата от питейната мрежа, от чиста река, от чист кладенец или извор. Не е подходяща морската вода, както и застоялата вода от блата и други водоеми.Втори вид бетонджии. Това са работниците, които наемаш, за да положат закупения от възела бетон. Би трябвало кофражистите да вършат тази работа, защото те отговарят за кофража. По закона за личния интерес никой друг професионалист не е по-заинтересован от самия кофражист да не се счупи кофражът. Някои кофражисти хитруват, като казват, че ще присъстват на наливането, но самите те няма да наливат. Тайната им мисъл е, че ако се счупи кофражът, те ще прехвърлят вината на бетонджиите, а бетонджиите ще прехвърлят вината на кофражистите. Така ще си играят на обвинителен

125

пингпонг, а ти ще си по средата. Ако има проблем, той ще е твой, затова наблюдавай и контролирай бетонджиите независимо кои ще бъдат те. Ето за какво трябва да внимаваш.

Първо, иди при оператора на бетонпомпата и му дай да разбере, че не бива да бърза, а да пуска бетона бавно. Ако наливаш покрив или горен етаж, където помпаджията няма добра видимост, накарай го да свърже контролната конзола с дълъг кабел и да се качи горе на самата площадка. Те мразят да правят това, но са длъжни. Не взимай бетонпомпа без подвижна конзола. На съседния обект един такъв помпаджия събори от покрива човека с маркуча, за щастие само от втория етаж, и той се отърва "само" със счупен крак.

След това инструктирай бетонджиите (въпреки че те би трябвало да знаят това), които наливат, да не пълнят колоните отведнъж. Обикновено се обикаля с маркуча на помпата в кръг, като се пълнят по малко всички колони. Докато дойде ред за втори кръг, има време бетонът малко да постегне и да изцеди вода. Така рискът кофражът да се издъни е значително по-малък.

Добрият екип от бетонджии винаги оставя един свободен човек за трамбоване. Той върви след маркуча и ръчка в бетона с някакъв ъгловиден инструмент с дълга дръжка. Това помага за стичането и слягането на бетона и предотвратява образуването на нежелателни шупли и кухини. Трамбоването е задължително за колоните и трегерите, за да не останат кухи и висящи сегменти. Знай, че бедствонджиите мразят да го правят, въпреки че за теб това е една от най-важните операции, от която до голяма степен зависи здравината на бетона. Плочите се трамбоват от двама души, които държат в двата края една греда с прикрепени към нея дръжки. Те я повдигат в синхрон и удрят с нея бетона, като вървят бавно напред, и така - докато избие вода на повърхността. По този начин плочата едновременно се нивелира и трамбова.

Добрите бетонджии винаги оставят и един свободен човек долу под кофража, за да трамбова с почукване по него и да наблюдава дали отнякъде не избива бетон. Опитният бетонджия не чака да се счупи кофражът, за да бие тревога. Той има набито око и наблюдава за раздуване. Често колоните или други слаби места започват да се раздуват и да пращят предупредително. Това е моментът да се спре наливането и да се подсили укрепването на кофража на слабото място.

Добрите бетонджии предварително си сковават специални • гребла (без зъби) с дълги дръжки, с които заглаждат повърхността на бетона. Те трябва да си носят ботуши, за да газят в мокрия бетон. Аз имах следния куриозен случай.

За наливането на покрива предвидих седем бетонджии. Те дойдоха, но само двама имаха ботуши. Другите щяха да стоят и да гледат. Тогава набързо събрах назаем още пет чифта отсъседните обекти и проблемът се реши, иначе моят план и подготовка отиваха по дяволите.

Ако трябва да се бърка бетон на ръка, внимавай къде и как го правят. Най-често бетонджиите излизат на калната улица или двор и започват. Не допускай такова нещо. Ако няма подходящо чисто място, вземи 20 платна и ги нареди едно до друго на земята като площадка. Нека да бъркат върху нея. Всеки знае

126

пропорцията за стандартен бетон 2:1:1, тоест 2 колички чакъл, 1 количка пясък, една торба цимент. Това обаче не е достатъчно за успешно забъркан бетон. Повечето бедствонджии са се специализирали в измислянето на бързи системи, които могат напълно да опропастят качеството на бетона. Ще опиша следната изумителна "техника", на която бях неволен свидетел.

Чакълът, пясъкът и циментът се изсипват наведнъж на един куп. Трима души застават с лопатите зад купа, а един стои отпред и държи маркуч за вода. Диригентът извиква: "Бутайте, братя!" Този с маркуча пуска водата и започва да мокри купа с доста силна струя. Тримата отзад започват да ринат напред, като се опитват да имитират смесване. След като изминат около два метра в една посока, диригентът извиква: "Обръщайте, братя!" Тримата си разменят местата с този с маркуча и процедурата се повтаря в обратна посока. Получената буцеста и нееднородна смес, хубаво омесена с кал, полски цветя и други нежелани прибавки, се хвърля в количките и се изпраща на адреса. Тази "процедура" преди всичко размива огромна част от цимента на земята и полу-ченият бетон едва ли ще отговаря на марката. Правилната процедура е следната.

Първо се разбъркват на сухо (без никаква вода) пясъкът и чакълът. След това сместа се разстила в кръг. Изсипва се циментът и се разстила върху предишната смес. Отново се разбърква добре, като задължително се обръща два пъти. След това сместа отново се разстила в кръг. При разстилането НИКОГА не трябва да се оголва до дъно центърът, навсякъде трябва да има от сместа. Това е, за да не изтече циментът на земята при поливането. Запомни следното елементарно правило: при мокренето най-фината фракция (циментът) се стреми да падне на дъното, по принципа на ситото. След това постепенно се налива вода и постоянно се бърка. Погрешно е да се налива отведнъж много вода, защото това спомага за отмиването на цимента към дъното.

Ако времето е много ветровито, търси място на завет. Силният вятър ще издуха невероятно количество цимент, преди да си успял да го смесиш. Циментът е прах, а вятърът е цар в издухването на прах. Аз съм имал постоянни разправии с така наречените бедствонджии. Гледаш хора, които твърдят, че цял живот са бъркали бетон, а правят явни грешки. Когато поискаш да бъркат по правилния начин, те започват да спорят, като силният им коз е: "Аз толкова години съм бъркал и нито една къща не ми е паднала!" Само мога да изпитам силно състрадание към всички хора, на които тези бедствонджии са им бъркали. При мен обаче процедурата се казва и след това се спазва.

Предлагам ти едно златно правило: никога не допускай да се налива бетон без твоето присъствие или това на твой доверен човек. Бетонът е отговорна работа и ти нямаш право да гласуваш доверие на работниците.

След бетонирането накарай бетонджиите да измият всички кофи, колички, лопати и други инструменти, които си им поверил. Ако не ги приучиш на тази практика, ще трябва да свикнеш често да ходиш до магазина и да купуваш нови.

Помни, че след бетонови работи бетонът трябва редовно да се полива от 8 до 14 дена. Ако е изложен на слънце, трябва да се полива няколко пъти на ден или,

127

за по-лесно, може да се покрие с влажни рогозки или дори с мокра хартия от циментови торби.

Не работи с бетон при температури под нулата. Ако това се налага, плати на бетоновия възел за добавки против замръзване. Сега вече се предлагат и добавки против слънце и високи температури, които обаче не са заместител на поливането. Ако искаш водонепропусклив бетон, има добавки и за тази цел. Обикновено се прибавя водно стъкло, но има и подобри добавки.

ПазарлъкътПонеже аз обикновено присъствам на ВСЯКО бетониране, предпочитам да

пазаря работниците на надница. Така давам предимство на качеството. Моето присъствие до голяма степен елиминира риска от протакане или мотаене. Когато са на надница, работниците са по-склонни да следват моите процедури и указания. Те, разбира се, ще искат акорд, с надежда да претупат нещо по бързата процедура и така косвено да си вдигнат заплатата.

Тогава предлагам следния "компромис". Питам ги за колко време ще свършат работата. След това взимам сумата за акорд и я разделям на общия брой часове, за да получа надница на час. После договарям тази почасова надница. Винаги предлагам и малка премия за качество (по моя преценка), но никога за количество. С този подход аз хем им давам парите, които те са поискали, хем запазвам контрола върху качеството, хем ако започнат да се мотаят, напомням, че за разткаване не плащам. С други думи, пак става моето, въпреки че съм се съгласил на тяхното.

Ако свършат по-рано, им намирам довършителна работа, например почистване на площадката. Ако свършат по-късно, мога да споря, че са ме подвели с първоначалната преценка за времето и да опитам да огранича крайната цена.

Глава 17Бояджията (беляджията)

Много често бояджията прави повече поразии и бели в сравнение с полезната работа, която върши, затова ще наричаме този тип бояджия - беляджия. Всеки си мисли (може би и ти), че работата на бояджията е проста и лесна. Това обаче е погрешно, тъй като един бояджия трябва да знае страшно много неща. Аз лично мога да напиша цял труд по тази тема и ще ми е много трудно да се огранича само с няколко страници. Ако вече си се притеснил, мога да те успокоя, че повечето беляджии не знаят много повече от теб, а дори и само тази глава да прочетеш, ти ще ги превъзхождаш по теория.

Инструменти Четки, няколко вида: широки, тесни, с дълги и къси косми; те трябва да са

чисти, меки и плътни (а не проскубани). Беляджията купува евтинджаци и ги хвърля след работа. Добрият бояджия купува хубави скъпи четки и си ги поддържа Това се познава по дръжката (хубава, здрава, обикновено дървена).

128

Космите са от естествен материал (не найлон) и са дълги, гъсти и меки (най-добрият косъм за четка е от язовец). Майсторът увива долния край на четката със синтетична връв в спирала и връзва края. Това пази космите от повреда и позволява да се регулира дължината им. Така космите не се разрошват при работа и се подобрява качеството. Освен това връвта предпазва космите от проскубване и увеличава многократно живота на четката.

Когато свърши работа с четките, бояджията ще ги изплакне грижливо, ще прекара тъп нож по космите, за да изстърже спечената боя, ще ги накисне с разтворител за съответната боя, пак ще ги изплакне основно, дори и само с препарат "Веро", ще ги среше с подходящ гребен и когато се убеди, че са идеално чисти, ще ги увие с влажен парцал и ще си ги прибере. Ако е работил с варова боя, ще ги накисне и в разреден оцетен разтвор.Четките никога не бива да стоят дълго време върху космите, дори в буркан с вода. Това поврежда косъма и четката губи формата си. Ако ще ги държиш в буркан, захвани ги с тел за дръжката и ги провисни с кука за ръба на буркана, така че . косъмът да е свободен. Виж дали твоят бояджия се грижи така за четките и си прави съответните заключения.

Мечета, няколко вида. Мечето представлява кръгла ролка с дръжка за удължител, която се топи в боята и я нанася върху стената. Мечето ми е болна тема. Отново ще се осмеля да критикувам общоприетата у нас практика, като изхождам от личния си опит.

Аз твърдя, че повечето мечета, които се продават в България и са в масова употреба от майсторите, са пълен боклук и не вършат качествена работа. Това са дунапренените и така наречените кожени мечета (ужким от агнешка кожа, ама те едни плешиви агнета, да се чудиш къде са ги намерили).

Проблемът с дунапренените е, че са дебели и меки. Дунапренът попива бързо огромно количество боя, но много малка част от нея се нанася по стената, а повечето остава в дунапрена. Когато работи, майсторът трябва много да внимава да не натисне без да иска малко по-силно с мечето по стената. Тъй като това неминуемо се случва, и то често, мечето се сплесква и боята потича обилно, стича се по стената и капе по пода. Представи си, че си намокрил гъбичката в банята и я стиснеш в дланта си - знаеш какво ще стане. Другият проблем с дунапренените мечета е, че те бързо се деформират и започват да нанасят боята неравномерно. Виждал съм много зигзагообразни мечета, но това не е спирало беляджията да работи с тях. Третият проблем е, че те бързо и лесно се разпадат и започват да оставят след себе си релефни трохички върху стената. Ако не ги забележиш веднага и не ги махнеш, на сухо ще ги видиш със сигурност. Ако ги махаш на прясно, това бави работата. Ако ги махаш на сухо, след изчегъртването остават ясно видими белези (малки дупчици), които ще трябва отново да шпакловаш и да боядисаш.

Проблемът с българските кожени мечета е, че космите са прекалено дълги и прекалено редки. Когато започнеш да работиш, трябва да движиш ръката изнервящо бавно, иначе космите започват да пръскат наоколо. Първия път когато боядисвах с такова мече, станах на албинос. Редките косми не поемат добре боята и не я нанасят равномерно. Затова видиш ли, че твоят беляджия

129

вади от сака български дунапренени или кожени мечета, имай си едно наум, че качеството няма да е на ниво.

Какво е решението на проблема? Вносни мечета! Как да ги познаеш? Те са с много къси косми, много гъсто и плътно насадени. Повърхността на мечето изглежда като обвита с дебел велурен плат. Вече не е проблем да се намерят почти навсякъде в реномираните магазини в София. Ако беляджията не носи такива, то не е, защото ги няма, а защото той не иска да даде някой лев отгоре, за да има качествен инструмент. Какъвто инструментът, такава и работата -убедил съм се в това от опит. Ако си решил все пак да пробваш такъв беляджия, съветвам те да му купиш качествени мечета за твоя сметка. Разликата в качеството ще е видима и от това ти само ще спечелиш. Тези мечета са много трайни и ако се мият прилежно след работа и се пазят в чиста вода, ще ти служат дълго време. При продължителни паузи мечето се измива идеално и се оставя да виси, без да се опира на меката си част, иначе се деформира и става негодно за употреба. Не позволявай на беляджията да съсипва мечетата, особено ако ти си му ги купил.

Ванички за боя, всяка според размера на мечето. Много пъти съм оставал смаян и поразен от стремежа на беляджията да спести някой лев от инструменти (по принцип всички майстори са такива). Виждал съм какви ли не приспособления, които той използва да си топи и изцежда мечето - ламарини, кутии от сирене с една дъска вътре, корита, тенджери, абе, направо срамота. Не позволявай такива самоделки, настоявай за истински бояджийски ванички, с каквито са пълни магазините. Използването на тези удобни ванички позволява да се повиши освен качеството и бързината на работата. Знаеш ли защо беляджията .не обича ваничките - защото трябва да ги чисти всеки ден. По-лесно му е да ползва някоя стара бака и да я изхвърли накрая на деня.

Механична бъркалка. Този инструмент е задължителен и никого не трябва да приемаш на работа без него. Това е една обикновена ръчна бормашина, снабдена със специална приставка (нещо като перка), с която може да се бъркат течности с голяма скорост. Преди да ползва каквато и да е боя, бояджията е ДЛЪЖЕН да я разбърка, и то с механична бъркалка. Силното въртеливо движение разбива утайките (ако има такива) и хомогенизира сместа. Повечето беляджии или не бъркат боята, или пъхат една пръчка и врътват няколко пъти, колкото да се отчетат. По бъркането можеш лесно да различиш бояджията от беляджията.

Цедки за боя. И това приспособление е задължително. Без него също никого не трябва да приемаш на работа. След разбъркването боята ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се прецеди през фина бояджийска цедка. В кутията или баката винаги ще има малко засъхнала боя по стените или капака, която при отварянето ще падне вътре. Ако тези "съсиреци" не се прецедят, ще ти цъфнат на стената във формата на релефни добавки, които няма да са естетични. Веднага след употреба цедката трябва да се измие. Това бави майсторите и те мразят да цедят. Някои се изхитрят и вместо цедка ползват стари женски чорапогащници. Нямам коментар.

130

Разредители, съдове за бъркане и миене. Бояджията е длъжен да знае коя боя или препарат с какво се разрежда и да си носи подходящ разредител. В техническата литература има таблици, които описват кое с какво се разрежда; бих ги включил, ако не бяха толкова много. Има дори такива препарати, които не трябва да се разреждат, например лененият безир.

Покривала. Още помня как веднъж, когато бях малък, дойдоха трима бояджии да ни боядисат апартамента. Те си носеха едни големи, но леки платнища, с които покриваха паркета и мебелите, за да не ги цапат. Професионалният бояджия би трябвало да има такива неща и да си ги чисти и поддържа.

Сега забелязвам, че беляджиите са се изхитрили. Ако нямаш в къщи брезентови или други подходящи платнища, карат те ти да им купиш покривала, обикновено найлонови (правилният термин е полиетиленово фолио, а найлонът е друг вид изкуствена материя, но нали така сме свикнали да наричаме повечето подобни материи), които никак не са евтини. На всичкото отгоре въобще не се стараят да ги пазят. Слагат ги на пода, след това започват да влачат стълбата и други тежки неща отгоре и за следващото помещение ще искат да купуваш нови.

В твой интерес е да не позволяваш да ти разхищават материала. Ще им зачислиш покривалата и ще искаш да изкарат с тях целия обект, като накрая ще ги накараш да ги изтупат и предадат в читав вид. Ако не разбират от дума, изненадай ги в момент, когато повреждат поради небрежност някое покривало и им го приспадни от надницата.

Помпа за пръскане. Това е АНТИИНСТРУМЕНТ!!! Забрави за тази ужасна и допотопна машина!!! Този инструмент прави само поразии и е пълна отживелица. Единственото предимство на помпата е бързината, която е в полза само на беляджията. Недостатъците са сериозни, дори бих казал катастрофални.

Когато се боядисва с помпа, във въздуха се разпръскват милиони микроскопични капчици боя. Те са толкова леки, че и най-слабото движение на въздуха може да ги разнесе на десетки метри разстояние. Тези капчици се набиват НАВСЯКЪДЕ, дори там, където най-малко можеш да очакваш. Влизат например през пролуките (дори ключалките) на затворени шкафчета, гардероби, долапи и чекмеджета и могат да ти боядисат дрехите и вещите. Ако някой прозорец е отворен, могат да излетят навън и да се лепнат от външната страна на другите прозорци, по фасадата и дори да боядисат колата, която е паркирана на улицата. Слагам си ръката на сърцето, повярвай, тези капчици летят на невероятни разстояния и безжалостно съсипват всичко по пътя си.

Близо до мен един съсед реши да си боядиса фасадата с помпа. На другия ден съседите му щяха да го линчуват. Беше им боядисал колите и прозорците. Аз също допуснах такава грешка. Моите беляджии толкова настояваха да работят с помпа, че накрая се съгласих, при условие че няма да повторят проблема на моя съсед. Само десетина минути след като започнаха, видях малки капчици от боя да се лепят по шишето на бирата ми. Аз бях вътре в хола си, а те бяха на скеле и боядисваха стрехата на третия етаж на най-отдалечената ми фасада. Излязох и изкрещях да спрат тази машина и да довършат работата с четка. Моята кола

131

вече беше боядисана и взех двама от тях да ми помогнат с търкането. За тези десет минути работа с помпата ние, трима души, чистихме поразиите няколко часа. Ето затова ги наричам беляджии.

Малко теорияСвършихме с инструментите. По тяхното количество и качество ще можеш

да определиш дали си имаш работа с бояджия, или с беляджия. Време е да ти задам един елементарен въпрос. Каква е работата на бояджията? Може би ще отговориш "Да боядисва" или "Да топи четката в кофата и да маха с ръка нагоре-надолу". Не знам как ти ще отговориш на този въпрос, но моят категоричен отговор е: "Бояджията има задължението да разкраси вътрешността на къщата в цвета, който съм избрал, без да прави поразии и без да разхищава материал."

Давам това определение, защото ти трябва да си наясно какво да очакваш от един майстор, когото ще трябва да контролираш. Съветвам те да го повториш пред бояджията още преди да е посегнал към четката. От опит съм се убедил, че за да направи нещо красиво, бояджията трябва да е преди всичко естет. За жалост обаче това е просто едно непосилно изискване към представител от строителния бранш, но да се надяваме, че ти ще попаднеш точно на такъв надарен индивид.

Щом бояджията ще трябва да разкрасява, а не да маца с боята, от това следват много други неща, които автоматично стават негови задължения. Ще се спра на тях, но първо искам да разгранича различните категории боядисване. Аз ги разделям на три основни групи:

Боядисване на стени, тавани и други измазани (шпакловани) повърхности.Боядисване на метал.Боядисване на дърво.

Степи и тавани. И така, решили сме да разкрасяваме (не само да боядисваме) стените на дадено помещение. За да е красива една стена, тя трябва да е равна. Предполага се, че е измазана и шпаклована. Никоя шпакловка обаче не дава идеална повърхност. Малките фини дефекти, които остават след шпакловчика, трябва да се оправят от бояджията. Защо? Защото няма кой друг! Той минава последен и именно на него се пада тази чест.

Преди да започне да боядисва, майсторът трябва да огледа стените и да коригира неизбежните малки дефекти по повърхността им. Това е изрично задължение на бояджията, което се уговаря още при пазарлъка. Той трябва първо да изстърже с малка шпакла всички бучици и пъпки по стената. Следва фина бояджийска шпакловка на малките дупки и пукнатините. За тази цел, ако ще боядисва с латекс, бояджията трябва да забърка малко латекс с винервайс, докато се получи гъста (като от гипс) каша. След като шпаклова с такава каша всички дупки и пукнатини по стената, оставя я да съхне най-малко 12 часа (особено ако има дълбоки дупки). 178

Най-после идва време и за боядисването. Не забравяй, че стената трябва да е суха. Прясната варова мазилка и шпакловка съхне два-три месеца. Майсторът трябва да разбърка добре боята с механична бъркалка. Повечето нямат такава и

132

бъркат как да е с пръчка. Това не е професионално отношение и ти не бива да го допускаш - боя при теб ще се бърка само с механична бъркалка. След това се полага една ръка грунд. Той се приготвя от равни количества латекс и вода. Най-добре грундът се нанася с четка (не с мече), защото космите влизат по-добре в малките шупли и пори. Днешният модерен латекс изсъхва за около 4-6 часа при температура над 15 градуса, но най-добре да видиш указанията на производителя на етикета на баката. Грундът, понеже е разреден, съхне по-бавно, в зависимост от количеството на водата. Не се подлъгвай от факта, че при допир с пръст боята изглежда суха. Задължително изчакай препоръчаното време.

Занимавам те с това, защото ти гарантирам, че беляджията няма да изчака достатъчно. Той пипва с пръст и ако не се изцапа, почва да нанася следващата ръка. Толкова ядове съм имал с това изчакване. Толкова пъти ми се е белила и люпила боята, а беляджията все не е виновен - уж на боята й имало нещо, уж стената била влажна, уж шпакловката била много гладка. Според мен обаче никакво извинение не може да го оправдае, защото той, бояджията, е бил длъжен да предвиди всички възможни проблеми и да се съобрази с тях предварително. Все пак твърдя, че 90% от проблемите с люпенето са или дебело нанесена боя, или неизсъхнала повторена ръка, която съответно води до дебело нанесена ръка.

Нашенският беляджия отсича (боядисва) ъглите с четка. Ако ще прави така, наблюдавай го да не я влачи, ами леко да потупва с нея. Влаченето на четката създава релеф, различен от този, оставен от мечето, и разликата дразни наблюдателното око.

Ако обаче искаш качествени ъгли, отново трябва да узнаеш как работят истинските бояджии на Запад. Много е просто, те си имат специални мечета за ъгли. Разбира се, имат си и специални ванички за специалните мечета. Е, и резултатът е специален, защото няма разлики в релефа.

Две думи и за техниката на боядисване с четка. Четката трябва да се движи първо във вертикална посока, след това в хоризонтална (може и обратното). След получаване на равномерно покритие, боята се заглажда нежно с върха на четката. Посоката на заглаждане също е от значение. Стените се заглаждат във вертикална посока, хоризонталните повърхности - по посоката на най-силния Източник на светлина, дървото - по дължината на дървесината.

Метални повърхности. За да се боядиса успешно и трайно, металът трябва да се обезмасли с коресилин и да се почисти от ръждата. Бензинът не е много подходящ за тази цел, защото съдържа мазнини. Въпреки това, ако изобщо някой си направи труда да обезмаслява, използва именно бензин, тъй като е доста по-евтин от коресилина.

Ръжда се чисти най-лесно с кръгла телена четка, прикрепена към ръчна бормашина, която се включва на максимални обороти. Ако ръждата е много, най-лесно е да се намаже с преобразувател за ръжда и да се изчака 12 часа. След това се избърсва образувалият се бял прах.

133

Ако металът е нов, по него може да има окалина (фабричен окис). Най-добре е да се изчака тя да ръждяса леко, преди да се почисти. Майсторите мразят тези операции и направо боядисват отгоре. Ако не ги хванеш навреме, ще пребоядисваш отново, но първо ще трябва да изстържеш старата боя, която е осъдена да се излющи (тоест - двойна работа).

След почистването металът се грундира с грунд за метал и се изчаква да изсъхне. Чак сега може да започне боядисването. Някои беляджии изобщо не грундират. Ако не си успял да ги проконтролираш, изстържи малко от боята, за да видиш дали под нея има грунд. Обикновено той е с ръждив цвят. Това не е, за да скрие по-добре ръждата, а е просто съвпадение. Знай, че дори да изглежда добре от първа ръка, препоръчително е да се минат още две-три ръце, за по-трайно.

Дървени повърхности. Дървената повърхност трябва да е суха и гладка. Ако е грапава, бояджията трябва да я изцикли или шлайфа и да запълни процепите и дупките с грунд за дърво. Обикновено се боядисва с емайллакове или блажни бои. Допустимо е да се боядисва и с латекс, но след това е препоръчително да се мине с безцветен лак.

КонтролКак да контролираш беляджията? Трябва да вървиш след него и да

проверяваш всичко, и то постоянно.Преди боядисването дали повърхностите са сухи, чисти и изгладени.По време на боядисването - грундира ли, изчаква ли до пълно изсъхване

между отделните ръце, изцежда ли добре кутиите и баките (иначе се разхищава много боя), дали не прибавя винервайс, дали бърка и цеди боята, дали температурата е над 15 градуса по Целзий, дали мие и пази инструментите.

След боядисването - да няма стичане на боя, силно забележим релеф на четка, неравномерен релеф на мече, неравномерен цвят, прозиране, шупли, косми от четката, люспи от мечето и други боклуци, полепнали по повърхността, бабуни, дупки, процепи и пукнатини (ако не е правена фина шпакловка), разлики стена-ъгъл, дали лепилото от лепенките е изчистено, дали има нещо изцапано, счупено или повредено.

ПазарлъкътКогато започне пазарлъкът, попитай какви инструменти ще си донесе. Ако

трябва ти да му накупиш четките, кофите, ваните, мечетата, удължителите, ако иска стълба, ако няма найлони или стари брезенти за покриване (аз дори не бих го взел при това положение, но повечето идват и чакат ти да им дадеш инструментите), попитай го с насмешка, устройва ли го една средна работна заплата на месец, като му обясниш, че той идва при теб като служител, а не като самостоятелен бизнесмен, който има разходи и който инвестира в професията си. След такава забележка ще имаш сериозно психологическо предимство и повод да наложиш по-ниска тарифа.

Знай, че астрономичните надници, които всички майстори искат, отчасти се оправдават с факта, че трябва да си купуват и поддържат инструментариума. Дори и да ти цъфне с една евтина четка и с едно скапано мече, имаш право да

134

сваляш цената, защото той няма пълен набор от скъпи и качествени инструменти и не заслужава бизнес тарифа.

С бояджията е най-изгодно да се пазариш на акорд. Неговата работа е видима и лесно се контролира. Има обаче един капан. Той ще иска да му. платиш на акорд, но за всяка ръка боя. Ти обаче ще настояваш да му платиш за свършена работа (докато стената стане снежнобяла и сивата мазилка не прозира). Не се пазари на брой ръце, защото ще трябва да стоиш през цялото време до беляджията, за да броиш колко ръце е минал, иначе той ще ги изкара повече (нищо чудно да е двойно).

Ако се пазариш на свършена работа, пак ще имаш проблем, но с качеството. Понеже той ще бърза, ще трябва да контролираш дали изчаква достатъчно да изсъхнат отделните ръце боя, защото иначе тя може да се отлепи още на другия ден, след като вече си платил и той си е заминал. Другият номер е да сложи тайничко винервайс в латекса. Това увеличава покриващата способност на латекса и намалява броя на ръцете, но за сметка на фабричното качество на боята.

При пазарлъка изброй писмено задълженията му, за да не получи амнезия при проверките. Включи клауза, че преправянето на дефекти ще бъде за негова сметка - както за труд, така и за материали. Проверявай само на светло. Уговори се така, че да платиш цялата сума поне два-три дена след завършване на работата. Така ще имаш шанс да видиш дали нещо не се е олющило или напукало.

Ако работата не е била много, изискай да ти върне закупените инструменти в отлично състояние, иначе приспадни от заплатата му цената на съсипаните инструменти. Ако е изцапал нещо, удържи си разходите по почистването. Ако има нанесени щети, приспадни си ги.

ГЛАВА 18Водопроводчикът (водопроблемчикът)

В тази професия, както и в другите, има два вида майстори: водопроводчици и водопроблемчици. Сега ще се научиш как да ги разпознаваш, като се запознаеш с основните принципи и изисквания на професията им. Много от днешните водопроводчици се занимават също и с прекарването на канализация, въпреки че според мен този занаят си заслужава да има отделно наименование, например "каналопроводчик". Затова ще ги разгледаме поотделно.

ВодопроводЗадачата на водопроводчика е да сглоби и прекара тръби, през които да

премине студената питейна вода до всички точки на жилището, където тя е необходима. Той трябва също така да прекара тръби и за топлата вода, въпреки че това би могло да се направи и от парнаджията.

За съжаление българският водопроводчик живее в миналото и продължава да използва остаряла технология с поцинковани тръби. Затова ще се спра основно на тях, въпреки че напоследък има тенденция да се използват по-модерни

135

технологии - полимерни (полипропиленови) тръби, както и гъвкави алуминиево-полимерни тръби.

ИнструментиХайде да погледнем отново инструментите на току-що пристигналия

водопроводчик, за да добием представа що за Майстор е той, дали е в крак с модерните технологии и дали думата качество значи нещо за него.

Много водопроблемчици работят с един и същи инструмент десет, двадесет и дори повече години и не се сещат да си го сменят с нов. Ако ги питаш защо, ще ти кажат, че нямат пари. Ако ги Питаш каква им е надницата, ще установиш, че тя многократно надхвърля тази на главен хирург в "Пирогов", на професор в университет или дори на шефа на БАН. Истината е, че те не могат да прежалят и да инвестират от време на време някой лев за подновяване на инструментите си. Главните виновници за това сме самите ние - клиентите. Докато се задоволяваме безропотно с посредствено качество, майсторите няма да изпитват нужда нито от нови знания, нито от нови инструменти и ще си карат по инерция.

Винторезка. С нея се правят резби върху поцинкованите тръби. Най-важно е ножовете на този инструмент да са остри. Можеш да провериш това с просто око или като прекараш пръст напречно на ножа - ако той е остър, ще почувстваш как стърже. Ако не е остър, проблемът е сериозен, тъй като ножът ще "дъвче" метала и няма да се получи добра резба. Релефът на резбата ще е плитък и неравен, поради което кълчищата няма да уплътнят добре и снадката с фитинга може да пропуска вода.

Добре е, ако майсторът си има отделна глава с ножове за всеки цолаж. По-старите модели имат една глава с подвижни регулируеми ножове за различните цолажи. Освен че тези остарели инструменти бавят работата, няма гаранция, че получената резба ще отговаря по цолаж на купешките фитинги. Ако разликата в цолажа е голяма, снадката няма да може да се уплътни добре и ще тече.

Ключове. Трябва да има на разположение няколко вида, като поне три от тях да са големи (до 2 цола). Понякога се налага двама души да работят едновременно с три ключа, за да стегнат добре дадена резба (например когато се стяга холендер). Повечето майстори имат два такива ключа, но рядко три. Затова снадката си остава хлабава. Виждал съм какви ли не измишльотини като "заместител" на третия ключ, например верига за колело, но такива "излагации" са просто срам за майстора.

Тръбно менгеме (стиска). Зъбите на челюстите не трябва да са изхабени. В противен случай те не могат да стискат здраво тръбата и тя започва да превърта при правенето на резба. Превъртането не само сваля поцинкования слой, но съм виждал как буквално издълбава дълбок улей в тръбата. Това съсипване на тръбите ще е масово, на всяка тръба, до всеки фитинг.

Когато за пръв път видях тази "практика", попитах водопроблемчика защо съсипва материала. Той отвърна сопнато: "Абе, кво му е на матрало, па нема му нищо, бре." Е, как да спориш с такъв професор? Нови челюсти за тръбно

136

менгеме струват 10 лева, колкото едно коляно или една муфа. За да си ги спести, той ще съсипе за година стотици метри тръби, и така дълги години наред, и ако му направиш забележка, току-виж се ядосал и ти турил шапката. За отмъщение такива майстори обикновено ти оставят хлабава връзка на труднодостъпно място, например там, където ще се слага замазка и теракота отгоре. После ще трябва да къртиш направената скъпа подова настилка, за да отстраниш теча.

Още по-подло е, когато пробият малка дупка в някоя PVC тръба на канализацията - освен с влагата, ще трябва да се бориш и с вонята. Други пъхат камък в някоя тръба и след това затварят сглобката. Това намалява дебита на водопровода и налягането пада. От такъв номер можеш много да пострадаш, защото няма да знаеш къде точно е проблемът и ще трябва да къртиш наслуки, докато локализираш мястото. Някои майстори имат наглостта да ти поискат хонорар, за да ти кажат къде е "проблемът".

Кълчища. Те не са инструмент, но ги споменавам тук, защото са основна принадлежност, която водопроводчикът непременно трябва да си донесе и да използва в работата си. Кълчищата са естествени конопени влакна, които се намотават върху резбата и уплътняват сглобката между тръбата и фитинга. Те трябва да са дълги, меки, тънки и без възли и мръсотия по тях. Виж дали твоят водопроводчик си носи специална паста за кълчища; ако не, не се разправяй, просто му купи и го задължи да я използва. В противен случай той ще ползва слюнка.

В Канада и Щатите се работи най-вече с тефлонова лента вместо кълчища и аз съм убеден привърженик на този материал. Тефлонът не гние, нанася се равномерно, много добре се притяга, хлъзга се и улеснява завинтването, не се спича, еластичността му е вечна, освен това е подходящ за парно (топла вода), както и за нафтов тръбопровод.

Тръборезачка. Това е един не много популярен инструмент за рязане на метални тръби. Почти никой майстор не го използва, защото с него се реже бавно. Водопроблемчикът предпочита да реже с флекс, който обаче не е за препоръчване. Флексът оставя в тръбата големи мустаци. Ако се отстраняват грижливо с кръгла пила след всяко рязане, проблем няма да има. Но ти гарантирам, че никой, ама абсолютно никой майстор няма да си направи труда да ги маха.

По принцип отвътре тръбите трябва да са идеално гладки. Всяка грапавина, струпей или друга преграда вътре в тръбата може да причини събиране и наслояване на боклуци. Някой виждал ли е какво излиза от един типичен водопровод, дори в елитните вилни зони на София? Камъчета, кал, песъчинки и всевъзможни треви и листа. (Ало, ХЕИ, къде сте да глобите някого от държавната администрация за вмирисаната салата?) При такова водоснабдяване, ако нямаш генерален филтър на входа на водопроводната инсталация на къщата, тези безплатни добавки в твоята вода могат да се натрупат около някой голям шръкнал мустак и да запушат (частично или цялостно) тръбата. Освен това мустакът е една тънка люспа от метал. Когато

137

започне да ръждясва, тя постепенно изтънява и се разпада на по-малки люспици. Тези вече свободно плуващи люспици лесно могат да попаднат незабелязано в чашата ти с вода и да ги изпиеш на екс - за здраве и по-добър късмет. Оттам нататък докторите да кажат дали това е вредно или полезно.

Бормашина-къртачка. Много често на водопроводчика се налага да пробива отвори в стените или в пода. Вярно е, че дупки могат да се пробиват и на ръка с чук и длето, но също така е вярно, че вече прекрачваме прага на двадесет и първия век и хората отдавна стъпиха на Луната. Една дупка, пробита с машина, е поточна като форма и размери, отколкото на ръка. Освен това, ако майсторът си цени времето, ще си набави подходящ съвременен инструмент за къртене, а няма да млати на ръка.

Българинът (не знам защо) много обича да си вкопава тръбите в стената. Аз съм абсолютен противник на тази отживелица и предпочитам видимите инсталации, но на това ще се спра по-подробно на друго място в книгата. И на Запад съм виждал да се вкопават тръби, но знаеш ли как го прави германецът? Той слага една приставка на бормашината, която се нарича фреза за тухли, и прави идеално прав канал, с идеално правилна форма, с необходимите точни размери, и в този идеален канал полага тръбата.

Нашият водопроблемчик започва да кърти както му падне, издълбава един крив, неправилен и огромен улей в стената и хайде готово. Ако си зидал с тухли четворки (от тези тънкостенните, които все повече навлизат в употреба), бъди сигурен, че голям брой тухли ще станат на сол и в стените ти ще зеят огромни кратери. После ще се чудиш как да ги пълниш и измазваш и как да укрепваш положените вътре тръби.

КонтролИ така, одобрил си майстора и той започва да работи. Необходимо е да го

наблюдаваш и следиш и по време на работа, и след това. Лесно е да се каже "Наблюдавай и следи", но какво поточно да следиш? Ще се опитам да обобщя основните неща.

Гледай дали реди тръбите по стената правилно и естетично. Вертикалните щрангове (големите тръби, които захранват етажите) трябва да са наистина вертикални. Хоризонталните тръби трябва да са наистина хоризонтални. Тръбите трябва да вървят успоредно една на друга, а не да се вият като лиани. Те трябва да са добре укрепени за стените и таваните със специални скоби! Това е много важно и често въобще не се спазва. Водопроблемчикът нарежда тръбите и ги оставя да си хлопат.

Разстоянието между тръбите за студената и топлата вода трябва да е поне 20 см, иначе по тръбите за студената вода ще кондензира влага, от която мазилката ти може да мухляса и дори да падне. Според мен е добре да им направиш и топлинна изолация, например със специален гумен шлаух. Най-лесно е изолацията да се полага заедно с реденето на тръбите, докато те не са укрепени. Ако ще го правиш по-късно, поискай да ти оставят достатъчно място между стената и тръбата за топлоизолацията. Внимавай крановете да са леснодостъпни

138

и да има достатъчно място за демонтиране и ремонт - все някога ще се наложи, нищо не е вечно.

Гледай дали водопроводчикът полива ножчетата на винторезката с масло, докато реже резбата. Ако го прави, значи си пази ножчетата и резбата ще стане по-гладка. Ако не, ножчетата отдавна са заминали и той не си прави труда да ги пази. Съответно и релефът на резбата ще е надъвкан.

Една от големите тънкости на професията е, да знаеш точно колко кълчища се слагат за всеки различен цолаж. Аз например мога да различа водопроводчика от водопроблемчика и по начина, по който слага .и стяга кълчищата, както и по употребеното количество. И ти можеш лесно да разбереш дали те са много или малко. Ако са малко, ще има теч при мократа проба (виж обяснението по-долу), ако са много, ще забележиш, че резбата на тръбата се подава извън фитинга повече от допустимото. Нормално е да се виждат една или две навивки, но ако са повече, значи кълчищата са много и пречат за пълното навиване на снажданите части, което означава, че няма да са добре стегнати. Такова некадърно навиване е много опасно. Поради прекомерното количество кълчища вероятно няма да има теч при мократа проба. След време обаче кълчищата ще изгният по-бързо от метала и тогава преждевременно ще зейне отвор, през който ще потече вода.

Водопроблемчикът не си стяга добре кълчищата. Хлабавите кълчища нищо не правят, защото при навиването те се избутват извън резбата и вътре не остава нищо.

Водопроводчикът стяга много добре кълчищата. Освен това той надрасква с ножовка резбата в перпендикулярна посока, за да не позволи на кълчищата да се изхлузят навън при навиването. Това надраскване е абсолютно задължително за месингови или никелирани фитинги, защото металът е гладък и хлъзгав. Вносните фитинги си идват предварително "надраскани" от завода.Водопроблемчикът се познава по това, че работи с кълчищата на сухо (някои ги плюнчат, но това е, за да ги намотаят по-лесно). Правилното е те да се мажат със специална паста. Тази паста ги пази от изсъхване, ако водата бъде спряна за продължителен период. Кълчищата имат свойството да се раздуват от влагата. Когато са намазани с пастата, те се запазват постоянно влажни и стоят винаги раздути и еластични.

Понеже наш ганьо, водопроблемчикът, нито е чувал за такива пасти, нито ще даде стотинка, за да ги купи, той прибягва до следния хитър и подъл номер. Купува малко евтина алкидна боя и маже с нея. Боята е с голям вискозитет и уплътнява много добре резбата, дори и ако тя е сдъвкана, недобре стегната или са малко кълчищата. Номерът с боята до голяма степен прикрива некадърността на водопроблемчика, но не бързай да се радваш - този ефект е само временен. След няколко седмици (или месеци) боята ще засъхне и ще се втвърди като цимент. При засъхването кълчищата губят еластичност и се спичат на кокал. Сега шансът нещо да протече е много по-голям, отколкото ако въобще е нямало боя. Освен това разглобяването на фитингите става почти невъзможно и при ремонт ще се наложи направо да режеш водопровода с флекс. При рязането

139

губиш резбата и снадките стават възможни само със специални скъпи фитинги (дълги фланци с гумени уплътнители), стига да има място за тях.

След привършването на монтажа на водопровода се прави задължително така наречената мокра проба. Пуска се водата и се изчаква налягането да се изравни навсякъде до възможния максимум. Не ти препоръчвам това да се прави наведнъж. Прави го на етапи, щранг по щранг, разклонение по разклонение. Така по-лесно можеш да следиш къде има теч и по-бързо ще реагираш при авария. Задължително изчакай два дена, за да си убеден, че никъде не тече. Изчакването се прави, за да се открият така наречените "бавни течове". Някъде по снадките може едвам да сълзи вода. Ако майсторите не преправят фитинга, а само го пристегнат, изчакай още един два дена, за да си сигурен, че проблемът е ликвидиран. Не вярвай, ако се опитат да те убедят, че кълчищата ще се раздуят и течът»1 ще спре. Ако след два дена тече, вечно ще си тече и ще става само по-лошо.

Добре е да знаеш и една друга тяхна хитротия. Когато водопроводът вече е инсталиран, майсторът не бива повече да стяга и да върти фитинги и тръби, както си иска. Ако завърти и стегне нещо на едно място, това автоматично значи, че на друго място той разхлабва (изключение правят само холендерните връзки). От това следва, че е възможно при стягането на някой бавен теч той да се премести на друго място. Освен това, веднъж стегната, връзката не бива да се пипа, защото се разместват и накъсват кълчищата, което също може да доведе до нов теч. Затова при всяка една корекция провери отново цялото трасе.

Сега съм длъжен да спомена за един изключително подъл номер, който някои водопроблемчици биха могли да ти извъртят. Мен ме обрулиха с един такъв и държа да те предупредя да се пазиш. Шашмата е добре замаскирана кражба на твои материали.

Както знаеш, аз не позволявам на моите майстори да ми купуват материали, защото знам, че ще ме излъжат както в цената, така и в качеството. Когато купувам материали за водопроводната инсталация, аз не само гледам къде е най-изгодна цената, но и проверявам подробно и методично всяка тръба и всяка част дали са качествени и дали няма дефекти по тях. Специално внимание обръщам на поцинкованите фитинги. Тях трябва непременно да оглеждаш един по един. Гледай дали са лъскави и нови, виж дали резбите им са правилни и с точни релефи, провери за шупли или неправилни форми на отливката, провери дали има спукани. Често са ми продавали спукани и аз се научих да ги разпознавам. Някои магазини пускат рекламираните дефектни части обратно в оборот, докато някой неопитен се мине да ги купи.

Та да се върнем на шашмата. Някои водопроводчици купуват на безценица от магазините или от заводите дефектни фитинги и когато работят на твоя обект, взимат от твоите и ти пробутват дефектните. После при мократа проба спуканите естествено протичат и ти си длъжен да ги подмениш с други нови от магазина. Така водопроблемчикът печели един комплект от качествени фитинги за твоя сметка. Това си е чиста кражба, и то по особено подъл начин.

140

Друг, още по-подъл номер е, когато вземат от някой обект стари фитинги от демонтиран стар водопровод. Те си имат начин да ги лъснат горе-долу и да ти ги пробутат вместо новите, които си им поверил.

При мен в Храма имах и от двата вида шашми. От началото не се бях сетил да проверявам за тези неща и на няколко вертикални щранга номерът мина безнаказано. В процеса на работата ненадейно реших да демонтирам един от частично поставените щрангове и да го сменя с такъв от полипропилен. Когато започнах да демонтирам, открих, че 15 процента от фитингите бяха значително корозирали отвътре и с натрупан котлен камък по тях. Това е невъзможно за водопровод, който е чисто нов и още не е бил експлоатиран. Чак тогава включих какъв номер ми бяха погодили тези негодници. Оттогава се научих, когато проверявам и контролирам работата на водопроводчика, да гледам внимателно цвета и блясъка на всеки фитинг, за да няма заменки с по-стари.

Когато пуснах парнаджиите да работят, те също имаха работа с поцинковани фитинги и се опитаха да ми пробутат същия номер. Аз обаче бях вече печен и веднага ги разобличих. Тези двамата (бях им дал прякори Лаурел и Харди, защото бяха толкова жалки, че ми бяха станали смешни) си бяха истински пладнешки бандити, но си намериха майстора.

Ето как да се предпазиш от такива измами. Съветвам те, когато купуваш поцинковани фитинги и тръби, да купуваш винаги и само от най-лъскавите. Някои магазини продават залежала стока с потъмнели фитинги. Не взимай от тях, иди в друг магазин. Ако купуваш само от лъскавите, ще е много трудно или почти невъзможно да ти заменят фитинги със стари или втора употреба, защото колкото и да ги лъскат, те винаги ще се отличават значително по блясък от новите.

За да се предпазиш от заменки с дефектни или спукани фитинги, накарай майстора да огледа всеки един фитинг пред теб, преди да започне работа. Сега го накарай да се подпише някъде, че ако има спукани или дефектни, те ще са за негова сметка. Ако се опъва, кажи му да огледа добре всички части така, все едно че е в магазина и ще ги купува за себе си. Ако има съмнение в качеството на някой фитинг, да ти го върне, преди да го е надраскал с ключа - така ти ще можеш евентуално да го върнеш в магазина (някои магазини не признават рекламации, затова попитай предварително).

Водопроблемчикът често пука фитингите в процеса на работа, като ги пренавинтва или като сложи много кълчища. Той ще претендира, че фитингът е бил слаб и дефектен. Това си е негов проблем. Нека той да си носи отговорност. Щом е приел стоката от теб, въпросът е приключен. По този начин се предпазваш от възможността да ти пробута нов, но фабрично дефектен фитинг. Тази шашма важи и за каналджийските фитинги от PVC. Използвай същата стратегия за защита.

Нека да отворя тук една скоба. Забелязваш ли, че в тази книга почти не говоря за кражби. Това не значи, че ги няма. Напротив, огромна част от майсторите ще те ошушкат и ще те ощавят където и както могат, стига да им предоставиш тази възможност. Повече от ясно е, че трябва постоянно да

141

следиш и контролираш как се изразходва материалът на обекта. Понеже това се подразбира от само себе си, аз не слагам голям акцент върху тази тема.

Тук обаче, в главата за водопроблемчика, реших, че трябва да обърна специално внимание на този вид кражба, защото тя е подло прикрита и трудна за идентифициране от неопитен инвеститор. Е, вече си предупреден и вярвам, че ще се справиш с мошениците. Така че, ако само с този съвет си се съобразил, книгата ти се е отплатила многократно, защото сега водопроводът ти няма да протече след петата или още след втората година, а след 15—20 години, както е по норматив. Толкова би трябвало да издържи, ако всички тръби и фитинги са ти чисто нови, а не амортизирани на друг обект.

За съжаление още не съм изчерпал тази тема. Има една друга измама, измислена от производителите на поцинковани фитинги в България. Магазините са залети с ментета. Майсторите стават просто мълчаливи посредници на тази измама, като ги купуват и ти ги инсталират, без да те предупредят.

Какво значи фитинг-менте? Ами той е тънкостенен. Стандартните са дебели 5 мм. Ментетата са дебели само 4 мм. Ще кажеш: "Е, голяма работа, един милиметър не е фатален." Грешиш, този милиметър е абсолютно фатален. Ако приемем, че стената на фитинга е 5 мм, когато се направи резба (тя е с дълбочина около 1,5 мм), остава полезна дебелина от 3,5 мм. Намаляваме с още 1 мм заради корозията. Така крайната полезна дебелина при стандартните фитинги става 2,5 мм. Ако фитингът е по-тънък с един милиметър", тя ще бъде съответно само 1,5 мм. Следователно ментето намалява крайната полезна дебелина с цели 40%. Изхождайки от факта, че средният живот на един български поцинкован фитинг е 15 години, ментето му скъсява живота с цели 6 години. Ако си сложиш в банята скъпи фаянсови плочки, след около 9 години експлоатация тръбите ще се спукат и ще трябва да къртиш всичко от банята и да я правиш наново. Кажи ми сега, фатален ли е този милиметър?

Не е ли престъпно наши заводи да бълват тънкостенни фитинги и да ти ги продават на същата цена като нормалните? За част от стотинката, която заводът ще спести, ти си ощетен с 40% от живота на фитинга.

Не е ли престъпно професионалните търговци да приемат такава стока и да ти я пробутват на теб, наивния потребител?Не е ли престъпно всички тези майстори, предприемачи и цялата глутница

лешояди, хранещи се от твоя джоб, да си мълчат и да не бойкотират този вид масови измами на потребителя?

Отговорът винаги е един и същ - това е България, страната на неограничените възможности, възможности за измами. Ето още една причина да се заинтересуваш от новите технологии за производство на модерни тръби и други водопроводни части, като ти препоръчвам да гледаш да са вносни, и то от нормална страна.

Често хората оставят водопроводчиците да им монтират мивките, тоалетните чинии, ваните и другите подобни прибори. За мен това е грешка. Тези дейности са много специализирани и не всеки може да ги върши добре. Аз бих нарекъл

142

тази професия "баняджийски шлосери". Поради липса на такива, ще трябва да се довериш на водопроводчика и за тази дейност.

Внимавай за следното. Мивките трябва да са монтирани върху специални са целта конзоли. Не приемай разни железа, винкели и други измислици, грубо набити в стената като носеща подложка за мивката ти. Ако има конзоли, облегни се на мивката с двете си ръце и се отпусни върху тях с цялата тежест на тялото си, но без да се друсаш. Ако е стабилно и нищо не мърда, можеш да си доволен.

Провери наклоните - една мивка трябва да е идеално нивелирана в двете посоки (север-юг и изток-запад). Същото важи и за тоалетната чиния и ваната.

Тоалетните чинии трябва да са здраво захванати за пода със специални дюбели. Опитай се да разклатиш тоалетната чиния с ръце. Ако нещо поддаде, работата не струва. С години ще се сгромолясваш върху тази чиния, кога уморен, кога ядосан, кога сънлив, а може би и пиян. Чинията трябва да може да издържи на многогодишна злоупотреба и затова е наложително да е здраво и стабилно прикрепена към пода. Ако още от първия ден тя се клати, макар и незначително, бъди сигурен, че скоро ще я преправяш.

Нови технологииАко горните съвети и препоръки ти се виждат сложни, многоангажиращи и

трудни за осъществяване и контролиране не се отчайвай, имам по-добра идея. Вместо да се мъчиш да правиш водопровода си с поцинковани тръби, което си е една остаряла технология, вместо да следиш водопроблемчика на всяка крачка и на всеки етап и да трепериш дали си е свършил работата, можеш да използваш тръби и фитинги, произведени по някоя от новите модерни технологии.

Полипропиленови тръби и фитинги. Полипропиленът е полимер, който се използва в производството на различни видове пластмасови изделия. Има няколко разновидности на материала в този технологичен кюп. При полипропиленовите тръби няма резби и хамалогия. Снадките стават чрез едновременно нагряване на тръбата и фитинга със специален и лесен за ползване уред. След като се нагреят, двете части (мъжка и женска) се вкарват една в друга и за секунди се самовулканизират. Рискът за грешка е минимален, за теч - също. Рязането става на ръка със специални клещи. Всичко е лесно, бързо, ефикасно и без мръсотия и хамалогия.

Полипропиленовите тръби и фитинги не ръждясват, отвътре са идеално гладки и не задържат боклуци, от тях водата не замирисва на ръжда и застоял метал. Те сами по себе си са термоизолатори. Сравнително гъвкави са и минават по-лесно през трудни места.

Докато поцинкованите тръби траят 10 15 години (е, може и двадесет, ако си късметлия), полимерните могат да изкарат над тридесет години, а някои фирми рекламират и още по-дълъг живот (до 50 години!).

Поцинкованите тръби често се запушват. Когато ръждясват отвътре, ръждата шупва и влошава проходимостта им, по шуплите се натрупва боклук, който допълнително влошава нещата и може да доведе до пълно запушване. В един

143

момент е възможно отвън тръбата да изглежда читава, но отвътре да е напълно клеясала и запушена. При полимерните тръби такъв проблем не съществува.

Поливинилхлоридни (PVC) тръби с ръчно навиване на снадките. Ако и горната технология ти се вижда сложна, има още по-лесни. Някои фирми предлагат тръби, изработени от PVC. Поливинилхлоридът е от групата на халогеносъдържащите полимери и също се използува за производство на различни пластмасови изделия.

Ако се използват такива тръби, необходимостта от нагряване отпада. Всички снадки стават само с навиване на специални Уплътнителни елементи. Единствените инструменти, които ти трябват, са клещи за ръчно рязане на меки тръби и един-два ключа.

Това, което намирам за напълно абсурдно и фрапиращо е, че всички водопроводчици, които вече предлагат тази технология, взимат по-скъпо за труд, отколкото онези, които все още се мъчат по стария начин. При улесненията, които предлага тази технология, един водопроводчик може да отхвърли огромно количество работа за кратко време. Вместо да намалят значително цената си на линеен метър при работа на акорд, те я увеличават!!! И знаеш ли, каква им е логиката? Те казват така: "Щом ще ползваш немски материали, ще ми плащаш като на немски майстор." Ха сега някой да ми обясни, как се стига до това заключение! Като се замисля, при това положение на теб въобще не ти трябва водопроводчик - спокойно можеш сам и за нула време да си прекараш целия водопровод, а пък, ако майсторът е толкова мераклия да му се плаща като на немец, да заминава за Германия.

Полимерно-алуминиева тръби. Това са най-качествените тръби. Те са практически вечни и съвмествяват най-добрите страни на всички останали. Този вид тръби са многослойни, като един слой е от алуминий, а външният и вътрешният са от полиетилен (полимер от групата, от която е и полипропиленът). При по-големи диаметри алуминиевите слоеве са повече от един.

Тръбите са здрави, но са същевременно гъвкави и могат да следват трасето, без да се налага да се правят голям брой снадки. Всички знаем, че всяка снадка е потенциална язва. Тръбите се режат на ръка с клещи за тръби и снадките се затягат с гаечен ключ. Снадките се правят с навинтване на самоуплътняващи се елементи. Има една разновидност на тази технология, при която всички снадки се стискат с един специален инструмент, който гарантира, че водата няма да избие.

Отново те уверявам, че монтажът е толкова лесен, че спокойно можеш да се справиш сам, без услугите на майстор. Ако вложиш парите, които ще спестиш от безбожни надници, в суперкачествени материали, ще забравиш за ремонти в близките 50 години. Да не говорим, че няма кой да те обезщети за нервите, които ще похабиш в разправии с водопроблемчици. Вярвам, че на Запад на хората толкова им е писнало от некадърни майстори, че са измислили технологии, които напълно да ги избавят от тях. Тази тенденция се забелязва все повече и в другите строителни специалности и аз безкрайно се радвам, че е така.

144

КанализацияКанализацията се прави или от майстори-каналджии, или от калпаванджии.

Каква е задачата на каналджията? Да прекара тръби, които да отвеждат водите от мивки, бани, кухни и тоалетни извън къщата. Той ще трябва да постави също подови сифони и сифоните на мивките, да прекара над покрива вентилационните клонове на канализацията.

Най-често се използват PVCтръби. За някои специални случаи се препоръчват каменинови или чугунени тръби - например за много горещи води или помещения или при други извънредни изисквания, като устойчивост на натиск или вибрации и др.

Недостатъкът на поливинилхлорида като материал е, че при високи температури омеква и може да се деформира, освен това той е крехък и не издържа на механичен натиск. В този занаят определено има много тънкости и ако калпаванджията не ги спазва, ще имаш сериозни проблеми в бъдеще.

Инструменти Електрически вьздухонагревател. Този уред е абсолютно задължителен!

Той прилича на сешоар за коса, само че е по-солиден, има регулатор за температурата на топлия въздух и, за разлика от домашния сешоар, вдига температура до 600700 градуса по Целзий. С него тръбите се нагряват до точно определена температура. От нагряването те омекват (без да прегарят) и могат да се огъват или да се вкарват една в друга на принципа муфа-нипел.

Не приемай калпаванджия, който използва бензинова лампа за тази цел. С нея той може лесно да прегори материала и да съсипе еластичните му свойства. Само за съпоставка - температурата на пламъка от бензинова лампа може да надхвърли 4000 градуса, а за омекването на PVCтръба стигат и 200 градуса.

Някои калпаванджии нямат дори бензинова лампа. На обект на мои познати наблюдавах с изненада как калпаванджията навиваше хартиени фитили, палеше ги и се мъчеше с тях да нагрява тръбите. Резултатът беше трагичен.

Когато една PVC тръба е прегрята, тя сменя цвета си от сивосин на жълтеникавокафяв и дори черен. В материала се появяват множество мехурести шупли и дори цепнатини. Не разчитай такъв материал за дълго да ти задържа фекалиите. Затова бъди абсолютно безцеремонен към калпаванджия, който няма нагревател. Кажи му го просто и ясно, за да те разбере: "Нема нагревател, нема работа". Току-виж се сетил, че е крайно време да работи по европейски.

Бормашина-къртачка. Подобно на водопроводчика, и на каналджията често му се налага нещо да изкърти, пробие или заглади. Ако той е добре оборудван за тази цел, ще ти свърши бързо и качествено работата. Ако трябва да кърти на ръка, ще започне да хитрува, защото ръчното къртене е бавно и не е на сметка.

Ножовка за рязане на PVC. Всъщност това е един лък, на който е монтирана най-обикновена ножовка за метал (тази със ситните зъбци). Въпреки че този инструмент е евтин и абсолютно необходим, виждал съм някои да

145

използват такива самоделки и приспособления за рязане на тръби, че ме е срам дори да ги описвам. Не знам как тези хора пък не ги е срам да ги ползват.

КонтролИма три основни проверки, които ПОСТОЯННО трябва да правиш: първо

дали тръбите са правилно нивелирани, второ - дали са плътно залепени, трето дали са укрепени.

За нивелацията се гледат следните неща. Сифонът в едно помещение трябва да е най-високата точка на канализацията, да я наречем нулева кота за помещението. Колкото повече се отдалечава тръбата от сифона, толкова по-ниско трябва да бъде тя спрямо тази нулева кота. Най-ниската точка за етажа трябва да бъде точката на вливане във вертикалния щранг. Наклонът на тръбата трябва да е от един до три градуса. Погрешно е да мислиш, че по-големият наклон ще върши по-добра работа - бавната вода влачи мръсотията по-добре от бързата.

Сега искам да насоча вниманието ти към една изключително важна подробност. Когато проверяваш тръбите за наклон, проверявай с нивелир между всеки две чупки (два завоя, тоест там където има фитинги от типа ъгъл, дъга или тройник). Всяка такава отсечка трябва да има наклон в посоката на изтичане. Ако има дълъг прав участък, провери също за корем, тоест дали тръбата не е провиснала по средата. Провисването е една от причините да се изисква задължително укрепване на каналопровода. Какво значи това? Ако попиташ някой каналджия дали укрепва тръбите си, най-вероятната му реакция ше бъде да те погледне учудено, с ококорени като на настъпен жабок очи. Аз обаче ще ти докажа защо това е жизнено необходимо.

PVC тръбите са от мек материал. Той лесно се огъва (говоря за типичните тръби с фи 50). Ако опънеш такава тръба на поне три метра и я подпреш в двата края, тя леко ще провисне в средата от собствената си тежест. Ако е по-дълга, ще провисне още повече. Освен това много каналджии въобще не лепят снадките и разчитат само на сцеплението, осигурявано от уплътнителите. В резултат тези нестабилни снадки лесно се разместват, усукват и поддават при най-малкото външно усилие. Те в никакъв случай не могат да гарантират позицията и посоката на вече сглобения каналопровод. Когато замазкаджията започне да работи, той най-вероятно ще изсипва с кофи разтвора отгоре върху тръбата и тя неизбежно ще провисне още повече или някоя (дори няколко) снадка ще поддаде и ще се усуче на чупката, където силата (по правилото на лостовата система) е голяма. Ти обаче вече няма да знаеш за станалото, защото проверката е минала, така че и през ум няма да ти мине да кажеш на замазкаджията да не натиска тръбите, а и да му кажеш, все тая. Затова те съветвам да постъпиш по следния начин.

След като си проверил PVC тръбите за наклон, под всяка чупка подложи нещо, което нито да повдига допълнително тръбата, нито да й позволява да потъне надолу. Не слагай дървени клинове – по-добре си намери пластмасови подложки за дограма. Това са тънки пластинки, които могат да се трупат една над друга, за да се постигне дадена дебелина. След това задължително притегни

146

тръбата отгоре, съвсем близо до пластинките, с метална скоба, захваната за пода с два малки дюбела фи 6. За целта можеш да ползваш половинките от двуцоловите скоби на фирма "Видира". Понеже ушите на скобите ще висят във въздуха, аз използвам дълги винтове за дърво и подлагам гайки за болтове фи 4 или 5, за да оберат луфта. Сега вече всеки участък от тръбата ще бъде фиксиран както спрямо плочата, така и спрямо хоризонталата. По този начин тръбите ще бъдат предпазени до известна степен и от евентуално разместване, ако някой невнимателен майстор неволно се спъне в тях или ги настъпи. Ето за това укрепване ти говоря и бъди сигурен, че почти няма да намериш каналджия, който ще ти го направи, защото самият той или не е чувал за такова нещо, или няма да го счита за свое задължение.

Ако разгърнеш някоя западна брошура за каквато и да е подова инсталация, ще видиш, че всичко е показано укрепено, дори и водопроводите, където наклоните не играят такава важна роля, както при канализацията. Убедих ли някого? Можеш да опиташ да включиш и тази операция в пазарлъка, ако на теб не ти се занимава, но по един или друг начин не пренебрегвай укрепването. Ако имаш Дрелка, може и общакът да ти свърши тази елементарна работа.

Много калпаванджии се опитват да спестят стотинки, като не Използват лепило за PVC. Когато две тръби се снаждат, те се вкарват една в друга по принципа муфа-нипел. Тази сглобка задължително трябва да се залепи, за да не пропуска вода. Ако тръбите са замърсени или омазнени, задължително се почистват със спирт (не сапунена вода или "Веро" - те са мазни).

Недобросъвестният майстор разчита подовата замазка да свърши работата на уплътнител, но това е погрешно и много опасно. Замазката е пореста и лесно попива водата. Ако някоя снадка не е добре уплътнена, тя ще пропуска мръсна вода и постепенно замазката ще подгизне и ще разпространи влагата и вонята по целия под, по тавана отдолу и по стените. За един елементарен пропуск на калпаванджията може да се наложи да къртиш целия под, за да намериш и отстраниш теча.

Гърлата на сифоните също трябва да се залепят за тръбите. Понеже всички сифони са метални отливки, на гърлата им винаги има един неравен ръб. Този ръб трябва да се изпили преди да започне лепенето, иначе около ръба ще зее.

Лошото е, че канализацията не може лесно да се провери с така наречената мокра проба, както се прави с водопровода. Проблемът е, че това е отворена система (има сифони и отдушници), която не може да се нагнети под налягане, за да покаже течовете. Затова ти изцяло зависиш както от уменията, така и от професионалната съвест на каналджията за успешен краен резултат. Ето защо е изключително важно твоят каналджия да е добър, а не шарлатанин.

Наблюдавай и за други тънкости на занаята. Например гледай как каналджията огъва PVC тръба. Преди да я нагрее, той трябва да запълни сегмента, който ще се огъва, с топъл пясък. Пясъкът пази тръбата от пречупване по време на огъването.

Когато си пазарил калпаванджията така, че в цената да е включен и PVC материалът, ставаш уязвим за много опасни хитротии. Вместо да използва за чупките готови ъглови фитинги, които обаче струват пари, той огъва тръбата,

147

като си прибира в джоба спестените за твоя сметка пари. Една PVCтръба търпи леки огъвания без значителна деформация на вътрешния диаметър само на малки ъгли, не повече от 20 градуса. При огъване на 45 (за чупка на 135 градуса) или, не дай си, Боже, на 90 градуса (за правоъгълна чупка), тя се смачква и силно се деформира отвътре.

Мокрите помещения обикновено са малки и тръбите трябва да правят остри завои, което прави ползването на фитинги задължително. Някои калпаванджии, когато са спазарени на акорд на линеен метър, започват да си измислят заобиколни трасета, за да навъртят повече метри. Затова огледай тръбите и прецени дали всичко е разположено по най-ефикасния начин. Много е важно канализационните тръби да не правят излишни чупки. Всяка чупка е потенциална причина за вътрешно задръстване, а пред някои чупки задължително трябва да се оставят ревизионни отвори - например по вертикалните щрангове за всеки етаж или пред много дълги трасета.

Когато калпаванджията реже тръбите с ножовка, отвътре неизбежно остават мустаци и грапавини. Задължително изискай да ги маха с кръгла пила или шабър. За канализационните тръби е още по-важно, отколкото за водопроводните, да няма вътрешни грапавини, тъй като в тях водата тече под силата на собствената си тежест, а не под налягане, и то под малък наклон. Затова, ако има грапавини, по тях ще се затлачват боклуци. За да контролираш гладкостта на снадките, ще трябва непрекъснато да висиш над главата на майстора, което е почти невъзможно - никой майстор няма да изтърпи такова нещо. За съжаление нямам какво друго да те посъветвам, освен следната скъпа алтернатива, която самият аз използвах.

Нали си чувал за коня, подарен от гърците на жителите на Троя. Аз "подарявах" на каналджията моя общак, който беше един вид троянски кон - уж да му помага да почиства, да му държи тръбите или да му подава инструменти. Този мой жест беше при условие, че общакът ще реже тръбите и ще им пили вътрешните мустаци. Тайно се разбирах с общака да гледа дали майсторът чисти и лепи тръбите и да ми докладва още при първия пропуск. Понеже моят общак е на надница, за него е все едно какво прави. Освен това понеже аз му плащам, той е лоялен към мен, а не към майстора. Ако майсторът си има общак, той ще го кара да прави съвсем други неща, които са в негова полза, а не в твоя. Повярвай, такъв троянски кон ще ти излезе много по-евтино в сравнение с евентуалния ремонт при недобре свършена работа. Можеш да използваш тази гръцка тактика за всички майстори, чиято работа е отговорна, но която трудно се контролира.

Един последен коментар. След като всичко е привършено, запуши плътно с найлон всички сифони и тръбите, оставени с отворите нагоре (за мивките). Така няма опасност майсторът, който ще прави подовата замазка, да ги напълни с циментов разтвор. Същото важи и за всички други инсталации, при които майсторите оставят отворени тръби за по-късно.

148

ПазарлъкътАз обикновено пазаря водопроводчика на акорд (на линеен метър), но

каналджията на надница. Причината, сигурно си се досетил вече, е много проста. Работата на водопроводчика лесно се проверява, като се направи мокра проба и се гледа дали има течове. Когато пазаря водопроводчика на акорд, аз му давам възможност да бърза колкото си иска, но той прекрасно знае, че качеството трябва да е налице. С каналджията положението е точно обратното. Неговата работа не може лесно да се провери. Затова плащането трябва да е такова, че да стимулира качеството. Този начин на плащане е надницата.

Проблемът, както вече знаеш е, че на надница майсторът започва да се мотае и да върши много по-малко от това, на което е способен. Контрата за такова положение е личният надзор върху всички, които работят на надница. Или ти, или довереният ти човек, трябва често да надничате в помещението, където се работи и да гледате дали нещата протичат нормално. Присъствието на твоя "подарен" общак също е фактор, който ще попречи майсторът да бездейства.

Никога не пазари тези майстори на цена с включен материал. Ще ти набутат какви ли не останки от разни други обекти. Настоявай лепилото да е купено лично от теб, за да си сигурен, че е прясно, а не с изтекъл срок на годност. По някое време провери да не ти го е подменил с нещо старо.

Глава 19

Електричарят (елетрикчарят)От всички майстори в строителния бизнес електричарите би трябвало да са

най-образовани (повечето са инженери, висшисти или поне със средно техническо образование) и съответно най-коректни и етични спрямо професията си и качеството, толкова очаквано от тях. Аз лично обаче не съм забелязал такава тенденция. Тарикатщините и евтините трикове, които много от тях прилагат, за да претупат работата и да се обогатят неправомерно, по грозотата си с нищо не отстъпват на това, което правят и останалите в този бранш. Ето защо ще наричам недостойните електричари - елетрикчари.

Инструменти Клещи за оголване на кабелна изолация. Неслучайно слагам този

инструмент на първо място. Наблюдавам и се чудя на "професионалните" жичкаджии - всички хванали по един износен, грозен нож и оголват кабелите с него. Първобитна работа! Добре бе, питам се, хората на Запад луди ли са, ненормални ли са, та си имат специфични инструменти както за тази работа, така и за всички други. Не мога да разбера логиката - един професионалист да се мъчи всеки ден с първобитни подръчни приспособления, само и само да икономиса 10 или 20 лева за един инструмент, който ще му спести много време години напред.

Освен че улесняват работата, специалните клещи подобряват и качеството. Например, ако оголваш с нож изолацията на многожилен кабел, който се състои от множество фини като косъм жички, рискът да отрежеш няколко от тях никак

149

не е малък, колкото и да си свикнал да го правиш. Така се намалява общото сечение на кабела, и то точно на връзката, точно там, където той трябва да е най-проводим. Ако питаш някой елетрикчар защо се мъчи с ножчето, той веднага ще ти каже, че въобще не се мъчи и че така си е свикнал. Ако обаче го попиташ, защо е отрязал част от тънките жички, той ще ти каже: "Абе, нищо му няма." Значи, понеже той така казал, законите на физиката вече не важат.

Затова аз слагам този инструмент в категорията на задължителните. За да си нямам проблеми, щом видя, че елетрикчарят вади ножка за белене на кабели, аз му показвам вратата.

Мултицет. Също един задължителен инструмент. Някои елетрикчари работят само с фазомер, но това не е достатъчно, тъй като често трябва да се правят проверки на напрежението, на съпротивлението и т. н. Ако той няма мултицет, значи, не се отнася сериозно към работата си - идва не да ти направи електроинсталация, а само да ти върже жичките. Някои ще твърдят, че това е едно и също. Аз ще ги попитам, все едно ли е да закараш колата си на ремонт и да кажеш на монтьора "Прегледай я и отстрани проблемите" или "Смени втория бушон и затегни късия ремък". Кой в крайна сметка е майсторът? Ти или той?

Ако електричарят е добър, няма да изпълнява сляпо проекта, а ще мисли през цялото време и ще те предупреди, ако в него има някакви недомислици.

Фазомер. Е, и без него не може.

Клещи и отвертки. Добрите електричари имат богат набор от клещи и отвертки. Много важни са клещите с удължена човка. Те се използват за огъване на краищата, както и за поставяне на кабели в труднодостъпни места.

Поялник. Друг инструмент от първа необходимост. Когато се работи с многожилни кабели от фини влакна, при снадките и обувките (това са накрайници като уши, които служат за снадка с болт или винт) голите краища на кабела трябва да се запоят, за да са поздрави и да не се рошат и късат. Във всички книги тази операция се описва като задължителна. Много, много рядко обаче ще намериш съвестен електричар, който спазва това изискване. Повечето си спестяват тази бавна и пипкава операция.

Бормашина-къртачка. Често ще се налага да се дупчат отвори в стени и плочи. Без този задължителен инструмент елетрикчарят ще бъде принуден да кърти на ръка с чук и длето. Можеш да бъдеш сигурен, че отворите ще бъдат много по-големи от необходимото. Това не е в твой интерес. После тези дупки ще трябва да се кърпят.

КонтролВ тази глава, както и в другите, аз задълбавам в някои неща, които на пръв

поглед може да ти се сторят дреболии. Не е случайна обаче народната мъдрост "Малкото камъче обръща колата". Затова на различни места в тази книга аз показвам, обосновавам и доказвам, че понякога дреболиите са по-важни от ВАЖНИТЕ неща.

150

Правилото важи и за електричарите, както и за абсолютно всички други професии. Каква е ползата от ученето, каква е ползата от титлата инженер, каква е ползата от труда, вложен в направата на електрическа инсталация, ако например един уред или контакт не е занулен правилно и тази грешка доведе до загуба на човешки живот? Причината може да е една хлабава връзка, тоест една дреболия, но последиците от една такава "дреболия" могат да бъдат гибелни. Затова никой няма право да категоризира която и да е задължителна стъпка от процеса на работата като дреболия или едролия. Всичко е важно и всичко трябва да се спазва. Ти, от своя страна пък, ВСИЧКО трябва да проверяваш.

Една от основните задачи на електричаря е да положи кабелите в сградата според проекта. Често пъти това, което е начертано, не описва в подробности начина на полагане. Ето тази известна свобода е пагубна за теб, защото елетрикчарят винаги ще търси удобния за него начин, дори това да не е в твой интерес.

За препоръчване е всички кабели да се опъват в специални водещи тръби. За целта е модерно да се ползват PVC шлауси. Те се огъват и имат дълъг живот. За вертикалните клонове, където по принцип вървят по-дебелите кабели, водещите тръби са абсолютно задължителни.

Най-добре е, когато всеки кабел си е в отделна тръба. Предимствата на тази техника са много, но най-важното е, че при повреда всеки кабел може да се ремонтира, без да се кърти стената или плочата. Просто кабелът се откачва от двата края, изтегля се и в празната тръба се вкарва нов.Можеш да очакваш, че това, което е най-добре за теб, ще бъде най-зле за елетрикчаря. Затова той ще опита да те убеди, че е по-правилно да ти положи така наречените мостови кабели. Те са плоски и могат да се поставят под мазилката без водещи тръби. Ако се съгласиш, майсторът ще бъде във възторг, защото значително си му улеснил работата. Мостовият проводник се полага много бързо и лесно. Той се кове със стоманени пирони за тухлата или бетона. След това се гипсира през 20—30 см, после пироните се вадят (а в повечето случаи така си и стърчат, докато не ги изскубне мазачът) и - готово.

Смея да твърдя, че дори и тази фасулска задача не се изпълнява правилно от много елетрикчари. Мостовият проводник си има своите особености и при полагането му трябва да се спазват определени правила. Човек трябва да мисли и да се сеща за тези неща. Ето какво ти препоръчвам да спазваш на твоя обект: кабелите да се опъват в прави хоризонтални или вертикални линии. Ъглите и чупките да са под прав ъгъл. По възможност кабелите да не се пресичат или кръстосват. Ако това е неизбежно, да се постави подсилена изолация между тях на мястото на пресечката. Винаги и навсякъде кабелите да са раздалечени един от друг поне на три сантиметра. Това е МНОГО важно и ще обясня защо.

Представи си, че си направил къщата, измазал си, боядисал си стените и се настаняваш да живееш. Да предположим, че стане повреда в някой от мостовите кабели. Причините могат да са много. Възможно е да има скрит фабричен дефект, някой от поредните майстори може да е ударил и приплескал кабела и да е изтънил сечението му на дадено място и т. н. Ти трябва да ремонтираш този кабел. Ами сега? Не знаеш точно къде е повредата. Значи ще

151

трябва да я намериш. Как? С къртене. Започваш да къртиш мазилката в даден участък, където би могла да бъде повредата. След като намериш част от кабела, трябва да къртиш по цялата му дължина, докато намериш точното място на повредата. Ще къртиш с чук и остро длето. Тъй като мазилката е твърда, колкото и да внимаваш, винаги съществува риск да приплескаш отново кабела, който се опитваш да ремонтираш. Ами ако кабелите са наредени плътно един до друг? Тогава рискът да приплескаш някой кабел ще е още по-голям, само че вече няма да знаеш кой точно. Така че, докато се опитваш да намериш повредения кабел, можеш да повредиш съседния до него, съседния на съседния, и така - до безкрай.

Ето защо е изключително важно всеки кабел да си има точно определено място, за да можеш лесно да го намериш и следваш.

Ето защо е изключително важно кабелите да са разположени на определено разстояние един от друг, за да можеш да оголиш мазилката само около повредения, без да рискуваш да засегнеш някой друг.

Ето защо една мърлява, зигзагообразна плетеница от неподредени кабели не е приемлива и не бива да се допуска.

Мислиш ли, че изобилства от електричари, които ще ти положат мостовите кабели по описания правилен начин? Повярвай ми, малко са! Първо, те не си правят труда да мислят за теб в бъдеще. Второ, ако им кажеш да подравняват кабелите в хоризонтална и вертикална посока, започват да спорят ожесточено, че това е безсмислено, че кабелите ще издържат 50 години и че не е нужно да оставяш между тях разстояние, защото никога няма да ти се наложи да ги подменяш или поправяш. Попитай ги тогава какво ще стане, ако забиеш един пирон в стената, за да си закачиш картина, и... уцелиш кабел? Неизбежният ремонт ще протече по описания начин, нали? Оставям те ти да прецениш на кого да вярваш - на мен или на тях.

Много къщи се проектират направо с мостови проводници. Нищо не ти пречи да прецениш къде и кои проводници да се вкарат в шлаух - можеш само да спечелиш от подобна промяна без да губиш нищо в замяна. Ако твоят електричар е компетентен и съвестен, би трябвало самият той да ти даде такъв съвет.

Още няколко съвета за полагането на кабели. Инструктирай електричаря да не опитва да кове кабела с пирони върху бетонни? те участъци. Бетонът е много твърд и рискът чукът на майстора да се отплесне и да удари кабела е голям. В такива случаи се полазва пистолет с топъл силикон. Той за секунди залепва кабела за бетонната повърхност без риск от нараняването му.Друг бърз и сигурен метод е, когато се полага мостов кабел по бетонен таван, той да се притиска с дълги дъски от пода до тавана. След гипсирането на кабела дъските се преместват на друг участък.

Забелязал съм, че много елетрикчари, за да спестят от личното си време и да увеличат доходите си, оставят някой общак да върви след тях и да гипсира кабела. Поне да вземат и да научат общаците си как се работи с гипс. Гипсът е капризен материал и човек трябва да си изработи усет към него. Освен това

152

тези общаци слагат гипса с шпакли, като оставят всякакви висулки, мустаци и буци, които са смърт за мазачите^.

Когато един мазач види някоя голяма бабуна, която му пречи на мастара, какво прави? Хваща чук или тесла и започва да маа (удря) отгоре. Той и за секунда няма да си помисли, че отдолу, под твърдия като кокал гипс, има мек, тънък, крехък и много уязвим кабел. Докато мазачът удря усърдно по гипса за да го изкърти, кабелът отдолу може да приеме чудновати форми и дори да се прекъсне. Ти няма да разбереш веднага за повредата и, когато му дойде времето, ще трябва да къртиш мазилката заедно със скъпата шпакловка, барабар с още по-скъпия латекс.

Виждаш ли как са навързани нещата и как "дребните" пропуски на единия майстор водят до "едри" поразии на другия? Затова внимавай на всяка стъпка и взимай мерки, докато е време.

Какви са мерките в случая? Ако видиш, че този, който слага гипс върху кабелите е с две леви ръце и зад него остават сталактити и сталагмити, намеси се. Покажи му как се слага гипс и попитай електричаря не е ли негова работа да си обучи хората. Ето как се върши това без шпакла и без никакви бабуни.

Значи, изрязваш си от една обикновена пластмасова торбичка двадесетина кръгли изрезки с големината на шепа. Слагаш в едно канче малко вода. Започваш да сипваш постепенно гипс в него, като постоянно бъркаш все в една посока, докато разбиеш всички бучки. Когато стане гъсто като боза, спираш да бъркаш и чакаш 3—5 минути, докато разтворът се сгъсти като кисело мляко. Сега започваш бързо да действаш. Качваш се на стълбата, за да си близо до кабела. Казваш на общака да гребне с шпаклата малко от гипса (колкото две супени лъжици), да го сложи в средата на една от найлоновите изрезки и да ти я подаде. Хващаш найлончето с гипса в шепата си и го захлупваш по средата на кабела. Изчакваш така 2—3 секунди, като същевременно натискаш и заглаждаш с ръка, докато се получи гладко, равномерно и тънко покритие върху дадения участък на кабела. Махаш си ръката, като оставяш гипса заедно с найлончето залепени на стената. Караш така, докато свърши гипсът. Бъркай не повече от 15 20 шепи наведнъж.

Когато приключиш с последното залепване, върни се и отлепи бавно и внимателно найлончетата от гипса. Пред очите ти ще се разкрие една направо красива и професионална гледка. Между другото, не съм видял никого да работи така. Тази фантастична, качествена и бърза процедура беше измислена лично от мен. Можеш да изнесеш този безплатен урок на твоя елетрикчар и да наблюдаваш как ще онемее. Това не те интересува толкова много, важното е, че гипсът ще бъде положен гладко, здраво и равномерно.Искам отново да подчертая следната истина. Когато една работа се върши с желание и мисъл, дори един дебютант лесно може да надмине с нещо старите закоравели майстори, които работят, за да печелят пари, а не за да постигнат качество. Ето затова през цялото време се опитвам да те убедя, че никой не може да направи това, което сам ти би направил за твоята къща. Затова си струват всичките мъки на личния контрол, за да се предпазиш от апатията и безразличието на така наречените майстори-вайщостори.

153

Друга основна задача на електричаря е да направи необходимите връзки между отделните кабели и да свърже таблата, както и разните заземителни и гръмоотводни прътове в една обща система.

Отново ще те разочаровам, но елетрикчарите дори връзките не правят, както си му е редът. И тук се кара джаста-праста. Ще си кажеш, какво толкова има, връзваш две или повече жици заедно, какво му е сложното? Там е трагедията, че наистина нищо сложно няма, но елетрикчарите, като всички други представители на семейство вайщостори, са си измислили чалъми, с които да пестят време и усилия за сметка на научните предписания и процедури. В книгите пише едно, те обаче, умни глави - правят друго.В разклонителните кутии например се свързват кабелите за отделните точки (точка е ключ, лампа, контакт и т. н.), които ще си взаимодействат. Елетрикчарят вади ножката, оголва набързо краищата на кабелите, хваща едни здрави клещи и започва да ги усуква с тях, докато заприличат на гушнати заедно лиани. После взима евтин български изолирбанд и увива няколко намотки върху оголените жила, колкото да не е без хич. След като повтори процедурата за останалите снопчета, той ги наблъсква грубо и безразборно в кутията и слага капака отгоре.

Обзалагам се, че 80% от електроинсталациите в сградите в България са вързани точно по този начин. Много хубаво, обаче в книгите изрично пише да не се прави така!!! Усукването на кабели не се приема като професионално изпълнена връзка и не се препоръчва. Ако решиш да се оплачеш, елетрикчарят ще се възпротиви с довода, че така се прави навсякъде и поне в това отношение ще бъде прав. Дойде време да му изнесеш още една лекция по неговата специалност, ако въобще си мислиш, че си струва да продължаваш с него (или нея, нека не забравяме и колежките).

Хората са измислили специални съединителни клеми (устерклеми) за кабелни снадки. Кабелите се стягат здраво върху клемите с винтчета. Дори при грубо напъхване на връзката в кутията рискът от разместване е много по-малък в сравнение с нестабилното усукване. Клемите предлагат много по-добра изолация, отколкото няколкото намотки изолирбанд. Освен това изолирбандът старее и след време губи качествата си на изолатор, докато клемите са много по-издръжливи.

Надявам се отново да съм те убедил, че препоръчаното в книгите е правилното, а не това, което се практикува. Сега сигурно ще въздъхнеш облекчено и ще кажеш: "Е, сега знам за клемите, ще им казвам да ги слагат." Чакай малко. Не бързай да се радваш още. Как ще реагираш, ако ти кажа, че повечето елетрикчари дори и клемите не слагат правилно? Сигурно вече си напълно озадачен: "Хайде бе, че какво му е толкова сложното - пъхаш едни жички в един малък отвор и стягаш две малки винтчета." Пуста му работа, пак си прав. Наистина вече няма абсолютно нищо сложно, но не забравяй, че елетрикчарите са висшисти, тоест умни глави. Ако те не измислят начин да спестят време дори при слагането на някакви си клеми, кой друг?

Ето как са се изтарикатили нашите хора. Застани отстрани и ги наблюдавай тайничко. Ще забележиш, че преди всяко поставяне на клема те винаги правят

154

едно и също специфично изтръскващо движение. Какво ли е това, някакъв ритуал? Не, много просто, те отвиват винтчетата и изсипват на земята едни малки пластинки, които заводът производител грижливо е поставил във всеки един отвор на клемите. Тези пластинки са там нарочно и играят много важна функция. Когато вкараш жичките в отворите на клемите и започнеш да стягаш винтчетата, тези пластинки застават между мекия меден проводник и твърдия и остър винт. При по-големите клеми винтът е достатъчно дебел и здрав, за да пререже или поне приплеска проводника под него. Ако деформацията е значителна, проводникът няма да може да носи предвидения електрически товар. Той ще започне да загрява, да топи всичко наоколо и в най-лошия случай може да доведе до пожар, ако наблизо има картина, завеса или нещо друго лесно запалимо. Освен това пластинките увеличават повърхността на допир между свързаните в клемата жила и следователно осигуряват необходимата проводимост.

От какъв зор тогава тези псевдопрофесионалисти махат пластинките? Просто защото им бавят работата. Когато пластинките са на местата си, елетричкчарят трябва по-бавно и по-внимателно да напъхва оголените краища в отворите на клемите. За да не си прав този "излишен" труд, той маха пластинките. Как ти се струва, още една глупава дреболия?

Е, вече сигурно ще си отдъхнеш, че си научил всички дяволии на елетрикчарите при връзването. Да, ама НЕ!!! Има още една дреболия. По стандарт, приложим в целия цивилизован свят, когато кабелите се връзват един за друг, жилата със синя изолация трябва да са нула, а тези с черна, червена или кафява - фаза. Много елетрикчари не считат за необходимо да спазват дори това елементарно правило и за да си спестят минималното усилие да проверяват кое какво е, връзват както им падне.

Аз имам една теория, която и тук намира своето потвърждение. Ако германецът или японецът се гордеят с факта, че могат стриктно да спазват правила, то българинът се гордее с това, че може стриктно да НЕ ги спазва.

Вече разбрахме проблема, тоест проблемите. Въпросът сега е как да ги предотвратим? Аз знам само два начина. Най-сигурният е някой целодневно и постоянно да стои до елетрикчаря и да го гледа в ръцете. Ако са няколко души обаче, това няма да може да стане, защото зад всеки майстор трябва да стои по един гледач.

Другият начин е да ги оставиш да работят, а накрая на деня да отваряш няколко случайно избрани кутии и да проверяваш дали всичко е наред. Това доста ще те натовари, но, както неведнъж съм ти казвал, контролът трябва да е по време на работа и преди плащането, не след това. Рискът при този вид контрол е, че докато те няма, могат да ти сложат шапка там, където вече си проверил.

Типичната електрикчарска шапка е да ти приплескат или изтънят кабел някъде в мрежата. Такъв дефект няма да се прояви веднага, докато не приключиш обекта и не започнеш да натоварваш мрежата по предназначение. Едва тогава кабелът ще прегрее и ще се стопи. Иронията е, че уж добросъвестната работа на елетрикчарите поначало предполага серия от

155

неволни шапки, които по нищо няма да се различават от нарочните. Какъв абсурд, нали? Е на това му викам майсторлък! Оставяш майстора да работи на доверие - неволни шапки, почваш да го контролираш - нарочни шапки. Не ти пожелавам майстор да ти влезе в къщата, ако е елетрикчар, той може и да я подпали в съвсем буквалния смисъл на думата.

Като стана дума за връзки, ще спомена и една друга важна дреболия. Ключовата дума е аванс. Това е излишък от кабел, който задължително трябва да се остави във всяка точка за бъдеща употреба. Има не малко елетрикчари, които не признават и тази явна необходимост. За да им е по-лесно да работят, те режат кабелите почти на минимум. Когато кабелите са къси, в кутиите остава повече свободно място и обратното напъхване става много лесно и бързо. Затова елетрикчарят не мисли откъде ще вземеш в бъдеще макар и един сантиметър кабел, за да поправиш разхлабена или прегоряла връзка. В такива случаи ти ще бъдеш принуден да къртиш мазилката и да копаеш в съседство друга дупка, където да направиш удължителна снадка. Никак не е приятно да къртиш завършена стена само заради това, че елетрикчарят го е мързяло да остави малко аванс и да се помъчи да го сгъне в някоя пролука.

Често в проектите можеш да видиш разклонителни кутии, в които се събират голям брой кабели. Проектантите обаче, които въобще не мислят от практическа гледна точка или може би разчитат на майсторите да донагласяват нещата на място, невинаги дават размера на всяка отделна кутия. Дори в количествената спецификация е рядкост да видиш разклонителни кутии с различни размери. Тъй като ти естествено си накупил само еднакви кутии, в някои от тях няма да има достатъчно място за всички кабели, да не говорим за аванса. В такива случаи достойният електричар ще те предупреди, ще изкърти по-голям отвор в стената и ще изчака да закупиш по-голяма кутия. Малко са обаче професионалистите от този тип. За да не губи излишно според него време в къртене и чакане, елетрикчарят със сигурност ще предпочете да ти отреже всичкия аванс, да натика връзките като сардини в малката за тях кутия и да си продължи, ни лук ял, ни лук мирисал.

Моето решение за този вид проблеми е да използваш само големи кутии. (Разликата в цените на голяма, средна и малка кутия е смешна.) В тях се работи по-лесно и има достатъчно място дори и за по-дълги аванси, както и за съединителните клеми. По-добре да имаш полупразна голяма кутия, отколкото претъпкана малка.

Накрая ще спомена и един съвсем друг вид връзки. Те се правят между различни по сечение и форма обекти, например между кабел и шина на електрическо табло, между кабел и заземителен прът и т. н. За целта се използват така наречените кабелни обувки, или уши - метални пластинки с кръгли отвори в двата края. През единия отвор се прекарва оголеният край на кабела и се стяга с клещи или с друг специален инструмент (викат му пушка), за да направи контакт. В другия отвор се вкарва болт, който пристяга с гайка ухото към шина или дори към ухото на друг кабел.

Защо те занимавам с тези уши? Защо пак обсъждаме дреболии? Защото нашият хитрец елетрикчарят не обича да ползва такива уши, въпреки че

156

навсякъде е чел и са го учили, че те са задължителни. Защо? За да не ги купува. Нормално е да се очаква, че клиентът не разбира нищо от кабелни уши. Поради това той няма да знае колко и какви да си купи, нито пък проектантът ще задълбае в такива детайли, че да отрази връзките на една електрическа мрежа в подробна количествена сметка, в която ще са изброени и ушите. Логичното е електричарят да си има запас от различните им видове и размери и да ги ползва в процеса на работата си. Клиентът във всички случаи ще си плати за тези консумативи. Когато един водопроводчик идва при теб на работа, нормално е да си донесе кълчища, нали? Елетрикчарят обаче, който включва всички тези неща в безумно високите си цени, накрая изциганява и не слага уши. Вместо това той оголва кабела, прави ухо от оголения край, като го огъва в полукръг и завива болта през него. Това е чисто шарлатанство и пълна простотия. За една пластинка, която струва някакви си мизерни стотинки, той влошава качеството на връзката.

Някои кабелни обувки са по-специални. Ако трябва да се свържат два различни метала, като алуминий и мед например, е задължително да се използва биметална пластинка, едната страна на която е от алуминий, а другата от мед. Тези обувки са малко поскъпи и тях със сигурност няма да получиш от елетрикчаря. Ако въобще ти сложи обувка, тя ще е еднометална и проблемите с връзката ще са ти гарантирани.

Въобще в тази професия си има правила, които трябва да се спазват не просто като самоцел, а от чисто научни съображения. Нали затова тези хора посещават учебни заведения - за да научат нормативите и да ги спазват. За жалост, съвсем не е така на практика.

Монтирането на контакти, ключове, осветителни тела и всичко друго на пръв поглед също не е голяма философия, но при изпълнението и на тези елементарни задачи много елетрикчари си оставят ръцете. Контактите и ключовете трябва да са монтирани така, че основите им плътно да прилепват към стените. Някои майстори бързат и не притискат добре основите, преди да ги стегнат, поради което остават луфтове. При ежедневното ползване такъв хлабав ключ или контакт постоянно ще се движи и огъва, поради което пластмасата около котвите бързо ще се разяде и за да оправиш нещата, ще трябва да сменяш кутията. Затова преди да платиш, провери дали всичко е плътно прилепнало до стената.

Друг скрит на пръв поглед проблем са майсторите с "мечешки лапи". Това са грубияни, които работят без усет. Винтчетата за котвите на контактите, по фасунгите и другите подобни прибори имат много фина и нежна резба. Майсторът с мечешки лапи ги навинтва прекомерно и така поврежда резбите им. В резултат винтчетата фигурират само проформа, без да стягат нищо. Затова ако при контрола откриеш хлабави винтчета, опитай да ги стегнеш. Ако се въртят безконечно, значи резбата им е изядена и "мечешката лапа" ти дължи пари за нов контакт или фасунга.

Мога да напиша още много страници за безбройните хватки на елетрикчарите, но обемът на книгата ме ограничава. Затова да приключваме.

157

Да предположим, че всичко е готово и е време за генерална проверка. Тази проверка се нарича прозвьняване. Целта на занятието е да се пусне токът и да се провери дали всичко работи, както е планирано. Обикновено електричарите те развеждат из стаите и ти показват, че всичко свети и работи. След това си ис-кат парите. Чакай малко, не бързай. Това не е истинско прозвъняване. Пробата трябва да се прави при максимално натоварване. При едно по-сериозно и по-продължително натоварване могат да се открият някои хлабави връзки, които впоследствие да ти нанесат тежки щети.

Използвай момента да си приспаднеш от плащането евентуалните щети от една несполучлива проба. Пусни всичко възможно да свети и работи, до теоретичния потенциал на електромера. Изчакай поне няколко часа (или цял ден) в това положение и обикаляй непрестанно целия обект. Оглеждай за пушек или миризма на изгоряло, ослушвай се за жужене или други необичайни шумове. Ако откриеш нещо подозрително, незабавно изключи мрежата и накарай електричаря да провери случая. След всяка корекция прави отново цялостна проверка за натоварване.

Много важна страна на професията на електричаря е етиката за безопасност. Това означава, че той е длъжен да има отговорно отношение към мерките за безопасност. Всички помним случая с Христо Стоичков, който за малко да си отиде от тоя свят заради оголен кабел. Аз не знам подробностите, но случаят е достатъчно показателен, за да се замислим.

При никакви обстоятелства, дори и през обедната почивка, електричарят не бива да оставя голи кабели без надзор. Всичко се случва. Както не се играе с оръжие, така не се оставя и оголен кабел. Ако ще отива на обедна почивка, да си затвори кутията и тогава да заповяда. Ако ще отива някъде, дори и за малко, да си изолира кабелите, макар и временно, и тогава да върви където иска. Не допускай практиката "хей, стана пет часа, утре ще си довърша". Нека първо си довърши, после да си гледа часовника.

Щом ще говорим за типична елетрикчарска етика за безопасност, нека ти разкажа един поучителен виц. Двама елетрикчари спорели оживено на улицата за нещо. Минала една баба и единият й подвикнал: "Хей, бабо, би ли ми подала онзи кабел." Бабата се навела, взела кабела и му го подала: "Ето, синко, заповядай." Тогава нашият елетрикчар се ухилил до уши и се обърнал към другия: "Аз казах ли ти, че това е нулата!"

Последен коментар. След като всичко е направено, вземи една видеокамера (макар и назаем) и снимай откъде и как минават всички кабели. Нищо не е вечно - ако се наложи да ремонтираш и да къртиш, ще знаеш как бързо и точно да намериш скритите под мазилката кабели. Между другото, аз лично бих снимал всички инсталации, преди да изчезнат от погледа под някоя мазилка или замазка. Тази информация някой ден със сигурност ще ти потрябва.

ПазарлъкътПовечето електричари искат да им се плаща на точка. В това няма нищо

лошо, стига предварително да сте се разбрали какво значи една точка. Коронният номер е да се пазарите на точка и после да излезе, че тя съвсем не е

158

това, което ти уж си разбрал. Всички знаем приказката, че с циганин пазарлък не става. Каквото и да си пазарил, накрая все излиза, че не било така, ами иначе. Затова ти предлагам следната стратегия против цигански пазарлъци.Никога не пазари целия обект. Раздели го на етапи. Определи обща цена и етапна цена. Използвай възможността да сваляш общата цена на база количество. Изготви писмено споразумение. Включи в него клауза, че ще се плаща на етапи, след проверка на всеки един етап и след личното ти одобрение на качеството. Предвиди и клауза, че ако не бъдеш задоволен от качеството или срока на изпълнението, имаш право да се откажеш. По този начин, ако те излъжат в цената, най-много да се минеш само с първия етап, когато картите ще паднат на масата.

За една точка обикновено се смята крайната. Например лампата включва в себе си ключа, който я пали. Контактът е една точка; ако е двоен - пак е една. Разбира се, може да има различни варианти, но за теб е важно какво ще се разберете предварително при пазаренето.Полагането на кабелите се плаща на линеен метър. Тук е най-голямата скубалия, защото работата не изисква никакви специализирани знания и е чиста хамалогия, но се таксува по най-високите майсторски тарифи. Същото важи и за кабелите за телефона, телевизора, охранителната система и компютъра. Това са стотици метри кабел, защо да плащаш като за висококвалифициран труд, когато той не е такъв.

Имаш сметка да си вземеш един-двама общаци да ти помагат и сам да си опънеш за нула време всички кабели. Аз направих така и си спестих огромни разходи. Същевременно бях сигурен и спокоен, че нямам видими дефекти и проблеми с кабелите и тяхното полагане. Опитай, хич не е трудно и страшно. Следвай чертежите и мисли. Аз дори намерих много по-ефикасни и удачни пътеки за моите кабели от предвиденото в проекта. Беше въпрос на елементарна съобразителност, а си спестих доста метри кабел.

Глава 20Железарят (жалъкзарят)

Както вече знаем, има железари и жалъкзари. Нашата цел е да идентифицираме първия вид и да шкартираме втория. Аз съм работил с много представители на тази специалност, защото имам слабост към желязото (обобщавам с тази дума различни видове метал). Не обичам дървото като строителен материал и от него има много малко в къщата ми. За сметка на това в нея има тонове желязо под формата на врати, парапети, легла, вградени гардероби, фитнес уреди, кухненски мебели и какво ли още не. Затова смя? там мнението си за железарите за особено компетентно.

Позволявам си да твърдя, че в България понятието железар е силно изопачено. Лично за мен железарят е майстор, който може да прави от желязо неща, подобни на тези, които дърводелецът прави от дърво. У нас всеки, който може да заварява (а някои и това не могат добре), се нарича железар. Чакай

159

малко, за такива майстори си има наименование и то е заварчик. Това, че си заварчик, не значи, че си железар.

Друго недоразумение е свързано с професията шлосер. Това е майстор, който също би могъл да се нарече железар, но не съвсем. Шлосерът (ако е учил за това) е висококвалифициран майстор, който, освен че е запознат със свойствата на метала, може да го разчертава, изправя, огъва, нарязва, пробива, зенкерова, райберова, шаброва, нитова, закалява, пили, полира, споява и лепи. Но на него му липсват знанията и практиката на заварчика.

Ако съберем сега знанията и опита на тези две отделни професии, ще получим един високообразован, висококвалифициран и компетентен специалист, когото без колебание можем да наречем железар, или факира на желязото. На всичко отгоре, ако нашият железар трябва да ти изработва мебели или някакви други декоративни елементи (като парапети, решетки или врати), той задължително трябва да бъде и естет. Май вече попрекалихме с изискванията.

Предполагам, че вече разбираш какво искам да ти подскажа: че железар, в пълния смисъл на думата, е нещо, което е много трудно да намериш. Въпреки това навсякъде изглежда гъмжи от "железари". Много от тези самозванци могат само да се определят като жалъкзари, защото работата им говори сама за себе си.

Инструменти Електрожен. Това е уред за заваряване. Виж дали копчето за регулиране на

напрежението е изправно. Големината на заваръчния ток е изключително важна за качеството на заварката. Тя се определя според дебелината на материала. Ако ще се заваряват ламарина или кухи профили с дебелина 2—4 мм, ще е необходимо да се ползват по-ниските степени на скалата (75 или 100). Казвам това, защото при мен са идвали заварчици с потрошени електрожени, работещи само на една степен, обикновено най-високата. Вместо да заварява, жалъкзарят прегаря и надупчва материала, като направо го обезобразява. За да върви по-бързо работата, той използва само дебели електроди с диаметър 3,5 мм, при което правенето на фина заварка става невъзможно.

Наред с електрожена, железарят трябва да има чукче за шлака, маска, както и няколко вида сухи електроди (поне 2,5 и 3,5 мм). Ще повярваш ли, ако ти кажа, че при мен е идвал железар без маска. Той заварява жумейки (тоест на сляпо, без да гледа), на всичкото отгоре по време на това безобразие не спира да се фука, че е толкова добър, че няма нужда да вижда. Един даже ми изтърси: "Паганини да не би да си е гледал пръстите, когато е свирел на цигулка!" Не се заблуждавай от такива хвалби; аз още не съм срещнал българския Паганини на електрожена, въпреки че познавам един Коце, който прави чудесни заварки, но винаги гледа през маска.

Флекс (голям и малък). Също един основен и задължителен железарски инструмент. Забележи с какви дискове работи. Хубавите са подсилени отвътре с метален пръстен. Железарят трябва да има на разположение големи и малки дискове. Задължително е да има и дискове за шлайфане - те са по-дебели.

160

Дисковете за рязане са с дебелина около 2 мм, тези за шлайфане са около 5 мм. Много е важно да се шлайфа с диск за шлайфане, а не с диск за рязане. Дискът за рязане е остър и лесно се забива (врязва) в материала и в резултат се получава наръфана и нащърбена повърхност. Жалъкзарят мрази да шлайфа с диск за шлайфане, защото го бави - той предпочита да "реже" грапавините с диска за рязане, вместо да ги шлайфа бавно и внимателно с дебелия диск.

Пили. Няколко вида - кръгли, плоски, триъгълни, едри и фини.

Телена четка. Тя е жизнено необходима за махане на ръжда. ' Рядко ще видиш железар, който ползва този инструмент. Малко от тях считат, че изчистването на ръждата е в списъка на задълженията им. А истинският педант ще има дори няколко вида шкурка (по-едра, по-фина) за почистване на труднодостъпни места.

Габел, стеги, клинове. Това са различни приспособления, които са необходими за качествена заварка. Те се ползват за прилепване или укрепване на детайлите, които ще се заварват.

Отвес, нивелир. Те са необходими при монтажа на врати, решетки и други елементи.

Други. Според спецификата на работата ще са необходими и други инструменти като гаечни ключове, чукове, бормашина, инструменти за правене на резба, нитачки и др. Освен това добрият железар има и различни материали, например преобразувател за ръжда, грунд за метал, боя за метал, кит за метал (за попълване на дупки и неравности). Ако не разбираш от инструменти, поне обърни внимание дали нещата му са подредени или са нахвърляни в един сандък, където той вечно рови и невинаги намира нужното.

КонтролИмаш много да следиш, затова вземи книгата в ръка и хайде на проверка.Ако електроженът е стар, може да не е изправен и да ти повреди

електроинсталацията на къщата. Дори изправният може да ти изгори бушоните или електрическото табло, или да ти разтопи контакта. Не позволявай на майстора да си включва електрожена, където му с кимне. Този уред трябва да се включва само в силовия кръг на твоята електрическа инсталация. Ако не знаеш кой кръг е силов (тоест кабелът да е поне 4 квадрата), със сигурност имаш такъв в кухнята, затова използвай контакта за кухненската печка.Електроженът трябва да е включен в 25амперов контакт. Повечето обикновени битови контакти са 16амперови и не издържат на продължителна работа с електрожен. Ако нямаш подходящ контакт, накарай железаря да заварява на почивки през 10-15 минути.

Внимавай, когато жалъкзарят започне да работи с флекса. Той никога не се оглежда, за да види дали няма да нанесе някакви щети. По време на работа флексът хвърля (и то доста надалече) сноп искри, които, колкото и невинни да изглеждат, правят страшни поразии. Ако снопът попадне на прозорец, боядисана или шпаклована стена, теракота, фаянс, дърво, боядисан метал или

161

нещо друго меко и уязвимо на огън или висока температура, ще нанесе видими и непоправими щети. Искрите могат да оставят незаличими белези дори върху мрамор или варовик.

Особено внимателен трябва да бъдеш, ако наблизо има запалима течност, например разредител за боя, бензин или спирт. Един жалъкзар ще ти подпали по невнимание обекта и ще се чуди как е станало. Когато заварява, от електрожена хвърчат пръски, които имат същите опасни и разрушителни способности.

Всички жалъкзари имат един ужасен навик. Обикновено, когато електродът не им пали, те започват да почукват по метал, за да тръгне. Проблемът е, че чукат напосоки, където им е удобно. Най-често такива места се оказват видимите лицеви части на предмета, по който работят. В един момент се оказва, че той целият е нацвъкан с дупки и бучки. Ако направиш забележка, жалъкзарят ще ти каже: "Не бой се, че го пилнем после." Само че после той или не го пилва, или като го пилне, резултатът става още по-лош, защото тогава вместо малките дупчици от електрода ще има големи бразди от флекса. Нашият жалъкзар никога не пили, никога не заглажда, той просто тръква набързо с флекса и резултатът е плачевен.

Проверявай дали си изчуква редовно шлаката. Всички жалъкзари мразят да изчукват заварките. Защо? Защото това ги бави. Има обаче и друга причина. Невинаги заварката става от първия път. Често се получават шупли. За да види тези шупли, железарят трябва да изчука шлаката. Когато тя падне, шуплите се виждат и трябва да се повторят и запълнят. Това бави жалъкзаря още повече. Затова той хитрува. Ако види, че шлаката е гладка, вместо да я изчука и да провери за шупли, слага грунда отгоре и - край. За твоето неопитно око заварката може да изглежда гладка и отлична, но ти всъщност виждаш разтопена шлака, а не разтопен метал. Така никога няма да разбереш какво има под грунда - шлака или заварка.

Аз имам достатъчно набито око и мога често (но не винаги) да позная по релефа на заварката дали това е шлака или метал, но за теб ще е трудно. Затова имаш само една възможност за проверка. Разбери се със жалъкзаря да не грундира нищо, преди да си проверил заварките. Изчукай собственоръчно всички заварки и виж дали ще зейне дупка. Ако намериш такава, заваряването там трябва да се повтори или потрети.

Гледай дали металът е омазнен. Обикновено е така, ако е нов. Изискай от железаря да го обезмасли с коресилин и с много чисти парцали. Ако той работи само с един парцал, значи само размазва маслото по метала, а не го премахва. Накарай го да изчисти идеално и ръждата.

С други думи, не позволявай да се грундира, докато не си проверил дали е изчукана шлаката, дали металът е обезмаслен и дали ръждата е премахната. Не позволявай да се боядисва, преди да си проверил дали е грундирано и дали грундът е изсъхнал добре (поне 4 часа за обикновен грунд и 24 часа за ленен). Някои хитреци боядисват, без да грундират - хем пестят време, хем пестят грунд.

162

Има една друга тънкост. След като се направи дадена заварка, тя трябва да се заглади с пила, за да не личи. Жалъкзарите, в старанието си да загладят релефа максимално бързо, изпилват заварката почти на нула и дори често я изкопават. Това може да доведе до гибелни последици, ако заварката е носеща. Има един термин, наречен провар. Това е количеството разтопен метал, което прави спойката между двата заварени елемента. Ако се изпили натрупаният между двата елемента материал, между тях ще остане само проварът, който в зависимост от таланта на майстора може да е недостатъчен или дори липсващ. При това положение заварката може да се окаже слаба и с недостатъчна товароносимост. Затова ти, като контрольор, трябва да си наясно кои заварки си струва да се пилят за по-естетично и кои са носещи и да не се пилят въобще (или минимално). Ако железарят усети, че си маниак по естетиката и искаш всичко да ти е гладко, няма да му мигне окото да ти изпили на нула и носещите заварки. Затова внимавай с изискванията си. Разбери се с майстора да не пили носещите заварки. Ако все пак той не е знаел кои са носещи и ги е изпилил, ти трябва да знаеш кои са и да го накараш да ги повтори, без да ги шлайфа.

Един друг съвет. Жалъкзарят не обича да работи с дюбели. Те го бавят. Той обича да работи с така наречените кебапчета или метални шишове. Например, ако трябва да се закрепят метални колони за някаква стена, на които ще се монтират метални врати, какво прави жалъкзарят. Той дупчи стената с бормашина, в отворите набива с чук метални шишове (кебапчета), след това заварява шишовете за колоната. Веднага става ясно, че шишове, набити в отвор, не могат да имат същото сцепление и здравина, както един дюбел, разпънат отвътре. Затова като видиш, че жалъкзарят започва да набива кебапчета, намеси се и измисли система от дюбелно закрепване. Това ще наложи да се пригодят някакви уши с отвори, през които да минат дюбелите. Каквото е необходимо, направи го сега, още при първия монтаж, за да не преправяш по-късно.

Следващият съвет ще ти се стори комичен, но е необходим. Внимавай, когато жалъкзарят извади боен чук (5-10килограмов с дълга дръжка) и започне да млати с него. Аз имах такъв случай.

Бях си поръчал 35 броя бронирани врати. Вратите бяха изработени в цех и един ден пристигна за монтаж бригада от четирима бабаити и една хилка. Хилката даваше наставления, а бабаитите пъшкаха и наместваха вратите на местата им. Аз си помислих, че всичко е наред и отидох да хапна един сандвич в друго помещение. Изведнъж се чу страхотен грохот и цялата сграда започна да се тресе. Залъкът ми заседна на гърлото и аз излетях като тапа, за да видя какво, за Бога, става. И какво виждам. Върху две греди на земята е поставена по диагонал една от моите врати. Върху единия й край се качили трима бабаити, гушнали се един за друг, за да не изпопадат от ударите. До другия й край застанал най-големият бабаит, сърдито грабнал бойния чук и маа по вратата с всичка сила. Юнашка пот се лее от челото му. Между ударите хилката крещи окуражително с пълно гърло: "Айде бе, Върбане, не се праи на слаб, удри, мамка му стара!" Чак тогава разбрах защо са ми пратили такива бабаити. Те се опитваха да изправят готовата блиндирана врата, която явно се е изкривила в цеха от заварките. От ударите голяма част от фабричните заварки бяха цъфнали

163

като майски рози. Там, където чукът е удрял, имаше видими вдлъбнатини, въпреки че се подлагаше дъска. Кривината, която те се опитваха да изправят, още си беше налице. Да не говорим, че от такива масивни удари спокойно можеха да ми спукат плочата на стаята. Ако не бях на обекта да се намеся, сигурен съм, че горката врата щеше да бъде още повече малтретирана с намерение "някак си" да се напасне, вместо да си я приберат и коригират професионално в цеха. Същия ден върнаха в цеха още пет врати за "леки корекции", иначе и те щяха да ядат бой. Сигурно затова му викат "боен" чук.

На последно място искам да спомена и за една друга на пръв поглед дреболия, която носи тежки и неприятни последици. Ако имаш железар на обекта, не му позволявай да работи в някой завършен участък, дори и на двора. Аз допуснах тази грешка и сега мога само да съжалявам.

За да не ми правят поразии вътре в къщата, изкарах едни железари да работят в двора. Разбира се, те избраха най-красивата и елегантна част, където бяха положени тротоарни плочки и други декоративни елементи. След неколкодневно пилене, рязане и заваряване най-после си заминаха, като оставиха след себе си пълен хаос и неразбория. Прибрах железните изрезки и отпадъци, но не съобразих да изчистя стружките и металните трохи. След дъждовете открих, че целият ми двор е плувнал в ръжда. Тези милиони метални трохи от флекса се бяха набили навсякъде в процепите и шуплите на декоративните ми настилки и бордюри. Нямаше спасение от тази беда. Всичко стана мръснокафяво и със захабен вид. С нищо не можах да изчистя ръждата от бетона. Не мога да допусна, че тези жалъкзари не са знаели какво ще стане. Това не ги спря да си работят на чистичко и да оставят след себе си подобна грозотия.

Както виждаш, има много за контролиране, и то ежедневно, дори ежечасно. Използвай системата троянски кон, за да ги следиш. "Подари" им един общак да им помага и да чисти след тях. Общакът ще следи за нарушения и ще ти докладва. Друг начин просто няма.

ПазарлъкътПо възможност пазари се така, че всички заготовки да се правят другаде, не

на обекта. Железарството е мръсна професия и оставя невъобразими следи след себе си, както описах по-горе.Ако пазариш монтаж на готови елементи, най-добре е да плащаш на акорд за свършена работа. Монтажите обикновено лесно се проверяват. Преди поръчката непременно изискай да се подпише договор за заготовка и монтаж. Непременно впиши клауза за гаранция с някакъв срок. Ако има нещо скрито или контролът ти не е достатъчно стриктен, поне ще имаш малък срок за рекламации, ако нещо покаже дефект.

Ако ти трябва железар за напасване или за правене на нещо на място, тогава се пазари на надница, колкото и висока да ти изглежда. Така ще дадеш предимство на качеството, а не на количеството.Когато работата е малко, железарите избягват надницата и търсят някакъв странен акорд. Например аз веднъж извиках заварчик да ми завари едни

164

оградни пана. Вместо да се пазари за свършена работа на пано, той предложи акорд, като се смята линейната дължина на заварката?!? Ясно ми беше, че се опитва да ме изкара извън моите води и не се съгласих.

Не влизай в подробности, ще се минеш. Попитай железаря за колко време ще свърши цялата работа, дай краен срок, изчисли дневната надница и ако надхвърля три надници на общак, значи пазарлъкът няма да стане. Това правило ми е ориентирът - ако не знам конкретната нормална надница на даден майстор, гледам тя да не надвишава три надници на общ работник. Най-добре е да проучиш средната надница за този занаят (виж главата за майсторите) и тогава да се пазариш.

Глава 21Замазкаджията (заплескаджията)

Какво прави замазкаджията? Неговата задача е да положи 5-8 см циментов разтвор върху голата бетонна плоча на пода. Върху този разтвор се слага крайната подова настилка, която може да бъде паркет или мокет, теракота или мрамор, или нещо друго. Целта на замазката е да се прихване точното ниво на крайната настилка, както и да се нивелира идеално по хоризонталата. Всъщност такава професия сама по себе си няма. Тази работа се върши или от мазачите, или от каменаря, или от теракотаджията, или дори от бригадата, която прави грубия строеж. Аз нарочно съм отделил специална глава, за да можеш лесно да я намериш в съдържанието и да погледнеш какво трябва да контролираш.

ИнструментиТук няма особени инструменти освен мистрия, мастари, нивелир, прозрачно

маркуче, канап, лопати и кофи. Не знам дали тук е подходящото място да говоря за кофите, но защо пък не - нали и тук се използват.

Кофите ли? Да, кофите. Те винаги са ми били голям проблем. Купувам хубави, нови, качествени кофи, които биха могли да изкарат доста дълго време (ако аз ги ползвам). Идва обаче майсторът, грабва няколко кофи, колкото може повече - не колкото му трябват, а колкото може да носи или поне колкото има. Развихря се нашият майстор, започва да ги пълни безразборно, да ги мятка, да ги подритва; някои дори ги хвърлят отгоре от прозореца на общака, за да им донесе още разтвор. Ако горките кофи издеянат до края на деня, той ги зарязва някъде из обекта, без да се погрижи да ги изпразни и изчисти, да не говорим за измиване. На другия ден кофите са се вкаменили от циментов разтвор или са се запекли с боя или гипс или някакъв друг материал. Хваща тогава нашият човек чук или тесла и започва да млати по стените, за да изчука стария разтвор и да може да ползва кофата поне още някой друг ден. Тя се изтърбушва и майсторът я захвърля в някой ъгъл. После пристига и пита къде са кофите.

След като купих безброй кофи, реших да сложа край на това разхищение. Казвам на майсторите така: "Или си носи собствена кофа (защото знам, че ще си я пази като зеницата на окото), или аз ти зачислявам две-три. Предварително ти удържам от надницата стойността им. След като свършиш, ако кофите са

165

читави, ти връщам парите, ако не са, ти ги подарявам." Така си реших проблема с кофите. Същото важи за лопатите и количките.

КонтролКое е най-важното за една замазка? Да е здрава, да е хидроустойчива и да е

звукоизолатор. Нека да разгледаме трите характеристики поотделно.Какво значи здрава замазка! Ами помисли логично. Върху нея се поставя

крайната подова настилка, върху която се ходи, тича, скача и танцува. За някои помещения се поставят и по-специални изисквания, например за спортна зала или коридор, през който ще минават много хора с куфари и багаж, или може би работилница, където ще има вибриращи машини или нещо друго специфично. Във всички случаи замазката трябва да е разчетена не само за нормални условия, но и за извънредни ситуации.

Обзалагам се, че в повечето строежи никой не си прави труда да се съобразява с тези изисквания. Ако попиташ някой майстор какво е замазка, ще ти каже: "Абе, замазка, като замазка." Ако погледнеш в проекта, ще липсва детайл за замазка, сигурен съм. Оказва се, че дори "стандартното" изпълнение на замазка въобще не е чак толкова "стандартно", и че майсторите са си "изобретили" някакви измишльотини (виж главата за каменаря), които наричат замазка.

Така наречената "стандартна" замазка у нас се прави, като се забърка циментов разтвор в съотношение 1:3 (една част цимент и три части пясък) с много малко вода (за да стане "земновлажен", тоест почти сух). Без да се почистят боклукът, прахта и мръсотията от пода, земновлажният разтвор се нахвърля на око по пода, грубо се заглажда и отгоре се гланцира с мокър разтвор с дебелина няколко милиметра. Ето това е "стандартната" българска замазка, влязла в широка употреба. Не, не и не! Това не е замазка, това е некомпетентна мърльовщина. Сега ще ти опиша как се прави качествена и здрава замазка. Ти трябва само да я проконтролираш.

Първо, накарай общака идеално да почисти пода на помещението. Да изкърти бабуните от паднала мазилка или гипс, вар или с каквото е работено по стените и тавана. След като е изчистил и измел идеално, да почисти с прахосмукачка. Хей, не е смешно, как иначе ще се премахне прахта от грубия строеж? Защо пък трябва да се маха прахта? Защото иначе замазката няма да направи спойка с бетонния под и ще хване болестта "хлоп-хлоп".

След като са изчистени идеално (няма да спра да повтарям тази дума, защото повърхностното чистене не ти върши никаква работа) прахта, пясъкът и всички други останки от предишните майстори, подът се намокря и се шприцова (виж в главата за каменаря как се прави шприц). За мокри помещения не се прави шприц, а хидроизолация от воалит или нещо подобно (виж в главата за каменаря). След като шприцът се втвърди, за което се изчаква поне 24 часа, по него се нареждат "майки" и "пилета" (виж пак там), които да отбележат нивото и равнината на замазката.

Чак сега сме готови да започнем да поставяме замазката. Аз препоръчвам циментов разтвор в съотношение 1:2 (една част цимент, две части едър пясък,

166

за здравина и по-голяма плътност), примесен с много водно стъкло или някоя друга модерна хидроизолационна съставка, например "AdinolDM". Тази съставка превръща водоразтворимите компоненти в силикати, които, от своя страна, ще противодействат на капилярната влага. Подът се намокря отново. Разтворът се полага нормално влажен (не земновлажен), като идеално се трамбова, за да се изгони въздухът от шуплите и да стане водоустойчив.

Ако в помещението ще има вибрации, към разтвора се прибавя найлонова (не желязна) арматура за бетон. Виждам как вече си вдигнал въпросително веждите каква ли е тази найлонова арматура за бетон? Не питай майсторите, дори много архитекти и конструктори не са чували за такава арматура, въпреки че на Запад тя е общоприета. Това са влакна от полипропилен, които се смесват с разтвора и той става многократно по-издръжлив на механични натоварвания. Материалът се нарича "Fibermesh", продуктът е американски, но се продава и на нашия пазар. (Четох в едно научно списание, че една от главните причини черупката на кокосовия орех да е толкова здрава, са множеството преплетени влакна в нея.) Материалът е евтин, а ползата от него е фантастична. Фирмата производител рекламира, че с подобна армировка могат да се изградят стени на басейн. Ако можех да си върна строежа, бих си сложил от тази армировка в бетона на всички плочи (но за теб не е късно). Навремето у нас са слагали свинска четина в мазилка за стени, която е служела за подобна армировка. Сега принципът е същият, но материалите са осъвременени.

Когато замазката се втвърди, така че да може да се ходи по нея (чака се поне 24 часа, а по-добре 48), тя се гланцира. Отново може да се забърка циментов разтвор в съотношение 1:2 с много фино пресят пясък и с водно стъкло (по-добре замести тази остаряла съставка с вносна хидроизолационна добавка за цимент), но това като цяло е остаряла технология. Аз препоръчвам нещо по-съвременно и по-ефективно - лепило от технологията фибран, което съдържа много модерни съставки, включително и хидроизолатори. Каменната съставка е много фина и позволява идеална шпакловка на пода. Лепилото съдържа и армировка - много фини влакна, които пазят гланца както от напукване, така и от механично увреждане. Ето това е за мен една модерна, здрава и истинска подова замазка, която ще ти служи безпроблемно години наред.

Ако ще поставяш мокет, здравината на замазката и особено на повърхностния гланц е особено важна, защото този гланц става основният носещ слой. Въпреки че понякога се слага фазер или шперплат под мокета, основната тежест на мебелите и сътресенията от удари или вибрации ще се поемат от замазката. Затова не подценявай изискванията за здрава замазка.

Сега да обсъдим защо замазката трябва да е хидроустойчива и как да я направим такава. Тук ще повторя това, което казвам и на други места в книгата. Ако помещението е баня или пералня с подов сифон (предполага се миене с маркуч и вода), или котелно, където може да протече нафта или да избие бойлерът, на какво ще разчиташ за хидроизолация? На теракота? На добре залепен балатум? Ако направиш само това, ще сгрешиш. Например фугите на теракотата никога не са идеално запълнени, освен това те се пукат и рушат

167

доста лесно. Щом това стане, вече няма да имаш хидроизолация в помещението.

Най-правилно е да направиш хидроизолация на цялото помещение под замазката, а отгоре да си сложиш теракота или друга водоустойчива настилка като първа водна бариера. Идеята е, че повърхностната хидроизолация не е вечна и може да се повреди. Тогава ще имаш втора защита, която не подлежи на механично увреждане, защото е скрита под замазката. Виж главата за изолацииите, където давам детайл на подова хидроизолация. Сега искам да изтъкна и друга важна подробност.

Самата замазка също трябва да е хидроустойчива, тоест да не пропуска вода. Стандартната българска подова замазка е рехава, шуплеста и може да поема огромни количества вода. Защо? Защото тя въобще не се прави с цел да не пропуска вода. Тя се прави за пълнеж. Представи си какво ще стане, ако през фугите на теракотата ти започне да се просмуква вода, или някъде е кон-дензирала вода или някой радиатор прокапе бавно, без да го забележиш дълго време. Тази вода ще започне да се поема от замазката, ще я насити и след това ще плъзне нагоре по мазилката на стените в помещението. Дори и да имаш хидроизолация под замазката, тя няма да предотврати това. Втората хидроизолация ще попречи водата да проникне през пода към тавана на по-дол-ното помещение, но няма да предотврати хоризонталното разпространение на водата. Затова горещо ти препоръчвам следното.

Направи замазката на всички помещения по моята рецепта, за да бъде тя не само здрава, но и водоплътна. Това ще бъде твоята предварително платена осигуровка против бъдещи аварии с много поскъпи за ремонт последици.

На последно място (но не по важност) замазката трябва да е звуко и термоизолатор. Не мога да ти предложа обаче конкретен детайл за осигуряването на тези свойства, защото това зависи в много голяма степен от крайната подова облицовка. Например паркетът е термоизолатор, но не е звукоизолатор. Мокетът (заедно с подложките) е добър термо и звукоизолатор, но няма здравина. Теракотата и камъкът са много здрави и са частични хидроизолатори, но нямат никакви термо и звукоизолационни свойства. За тях трябва да се предвиди нещо специално в замазката или под нея. Тук вече се посъветвай с архитект и дано той не ти предпише стандартна българска замазка.

Сега, след като вече знаеш какво трябва да очакваш от една подова замазка, надявам се да си разбрал защо отделих цяла глава за тази работа. Лично аз мисля, че би могло да има и такава специалност, защото има какво да се учи по въпроса.

Вече си наясно какво да следиш и контролираш. Не очаквай никой майстор да мисли за твоята замазка по начина, по който аз ти я описах. За него "замазката си е замазка". Ти обаче си длъжен (за твое добро) да му обясниш какво точно искаш, да му купиш материали, за които той не е чувал, да го обучиш как се прави и да го следиш дали го прави. В противен случай ще получиш една българска замазка, колкото да не е без хич.

168

ПазарлъкътОпределено - на акорд на квадратен метър. Работата на замазкаджията се

контролира сравнително лесно. Операциите не са толкова сложни и многобройни и лесно се следят, дори от неспециалист. Едно преправяне, ако е навреме, не е чак толкова трудоемко и скъпо. Номерът с троянския кон върши идеална работа при следенето и контрола на заплескаджията. Приятно замазване!

Глава 22Зидарят (зледарят)

Какво прави зидарят? Зида стени от тухли. По-специализираните зидари зидат камини, барплотове или други декоративни елементи. Специално за камините и комините са необходими някои специфични познания, затова не доверявай тази деликатна задача на кого да е. Обикновеният зидар работи грубо, бързо и от него не можеш да очакваш да пречупи многогодишните си навици и да заработи красиво и прецизно. Извикай си каминаджия да ти иззида комините и камините.

Напоследък е модерно да се зида с пенобетонни тухли. Поради правилната си форма и възможността да се режат под шаблон зидането с тях се издигна на ниво естетично изкуство, където зидарят не гради само стени, но може вече да прави и разнообразни и сложни форми като сводове, кубета, зигзагообразни улеи и много други. Възможно е дори да се зидат мебели като библиотеки, рафтове и други.

Както във всички професии, и в зидарството навлязоха нови технологии. Затова, ако един зидар иска да е добър професионалист, ще трябва постоянно да се самоквалифицира и да попълва знанията си. На Запад строителните фирми пращат хората си на курсове, където те се подготвят както практически, така и теоретично за работа по новите технологии. В България тази световна тенденция рядко се спазва и затова е пълно с шарлатани, които просто са "краднали" професията си с гледане. Само с гледане не става и затова често се стига до трагични ситуации. Разликата между зидар и зледар е огромна - тя може да се разбере по качеството на зида.

Инструменти Мистрии. Трябва да има една с объл край и една с прав край за достъп до

ъгли. В някои случаи се налага употребата на триъгълни мистрии. Мистриите трябва да са лъскави и чисти и да се възстановяват в това състояние в края на всеки работен ден. Когато мистрията е захабена, мръсна и грапава, разтворът залепва по нея, а не по зида и тухлата. Дръжката трябва да е здраво прикрепена и да не хлопа.

Шпакли. Трябва да има няколко вида - големи, средни и малки. Те трябва да са чисти и ненаръфани по краищата. Всичко казано за мистриите важи и за шпаклите.

169

Чукове. Така нареченият зидарски чук е заострен от единия край и се използва за точно чупене на тухли. Ако зидарят няма такъв, а чупи с обикновен чук, той по-често ще троши тухлата където не трябва и ще дава по-голяма фира.

Отвес, нивелир и канап. Отвесът е абсолютно задължителен при зидане на отвесни стени. Виж по-нататък специален коментар за правилната му употреба.

Прозрачно маркуче. Този инструмент е абсолютно задължителен. С него се проверява нивото на дадена точка спрямо друга. Когато е необходимо две отдалечени точки в зидарията да са на едно и също ниво (например нивата на различните прозорци), това може да се постигне съвсем точно именно с маркучето.

Фугач. Да, има такива инструменти, които отмерват дълбочината, запълват и трамбоват разтвора между фугите на фугирана зидария. Те са много евтини! Повечето майстори търсят подръчни средства за тази цел като летвички, останки от арматура, дори големи пирони. Това е излагация и от теб зависи дали ще търпиш такъв майстор.

Гребло (викат му също чапла) за бъркане на разтвор. Може да се бърка и с лопати, но с греблото е по-лесно и по-ефективно.

Сито. Ако в разтвора има бучки вар или едри камъни, добрият зидар ще го пресее. Така зидът ще бъде по-прав и по-красив. Много зидари, като се натъкнат на бучки или едри фракции, вместо да пресеят разтвора започват да го трупат между тухлите, за да стане равно. От това губиш ти, защото ще плащаш повече за разтвор.

КонтролЗледарят знае много шмекерии и затова трябва постоянно да го наглеждаш. И

така, да навием ръкави, да сложим очилата, да намръщим вежди и да започнем да контролираме качеството.

Първият ред на тухлите е много важен. Той трябва да е разположен точно на мястото, определено по проекта, освен това трябва да направи добра спойка с бетонната плоча. Затова аз карам моите зидари да изчистят идеално мястото, където ще започне нова стена. След почистването основата се намокря с вода и се изчаква малко да попие. Във варовия разтвор се добавя цимент, за да е по-силен и твърд подложният разтвор. Чак сега може да започне зидането на първия ред.

Ако не си на първа плоча, ще трябва да внимаваш дали новата стена започва точно над тази, която е на долния етаж. Как става това с абсолютна точност? Не, не с мерене с рулетка. Защо? Защото не можеш да бъдеш сигурен дали и как е мерил предишният зидар. Затова мястото трябва да се отбележи според долната стена. Слизаш на долния етаж и с една ръчна бормашина пробиваш бетонната плоча така, че дупките да бележат началото и края на стената. Новата стена отгоре ще се подведе по тези дупки. Защо е необходима такава прецизност? Защото когато започнеш да прекарваш инсталациите (например водопроводните тръби), самият ти ще искаш тези тръби да вървят право нагоре,

170

а не да криволичат на всеки етаж според неравностите на стените, оставени от некадърен зледар.

Качествената стена е права и под отвее. Ако един аматьор види как някой зидар грижливо отмерва всяка тухла с отвес, ще си каже - ашколсун, този майстор е супер! Веднага ще разочаровам този наивник.

Вярно е, че повечето зидари често мерят с отвес, но също така е вярно, че те си служат с този невероятно прост инструмент НЕПРАВИЛНО! Проблемът е, че зледарите невинаги мерят с отвеса спрямо една и съща тухла (точка). Наблюдавай ги много внимателно. Когато започне нов ред, зидарят трябва да хоризонтира двете крайни тухли на едно ниво и да опъне между тях канап, за да зида вече по канапа, а при отвесирането на новите тухли той трябва да мери винаги спрямо най-долната. Когато обаче зидът се понадигне, зледарят го мързи да изчаква успокояването на все по-дългия конец на отвеса и започва да мери спрямо по-горна тухла. Ако тази мерна точка се премести няколко пъти, има вероятност да се получи така наречената натрупана грешка. Някои зледари работят с много къс отвес и местят мерната точка постоянно. Ето това е неправилното.

Сега има зледари, които зидат на око, без отвес и без канап. Ако ги питаш защо, те няма да си признаят, че не желаят да си купят дори отвес и канап и ще ти кажат: "Абе, пусто трънско око имам, косъма на две цепи." Аз ще ти препоръчам да вземеш и да отцепиш трънчанина от обекта, за да нямаш после проблеми с мазача, който неизбежно ще те пита по-късно: "Абе, чорбаджи, как да изправим сега този зид?"

Техника на зидането. Ако нашият аматьор продължи да наблюдава зидането, сигурно ще си каже отново - ашколсун, този майстор е страшен, я виж колко добре и колко бързо ги реди тези тухлички, браво на него! Отново ще те разочаровам.

Сега ще обясня на наивния аматьор най-голямата шашма, измислена от зледаря, за да увеличи надницата си. Това е техниката му на редене. Бил съм на много обекти и съм забелязал, че тази "техника" е навлязла в широка употреба, особено сред турските майстори, които всяко лято временно зарязват тютюна и нивите и пристигат в София, за да направят набързо солидна купчина пари. Ето как зидат те.

Зледарят започва здраво да гребе от разтвора с мистрията и го насипва грубо върху долния ред тухли. Като насипе разтвор на дължина от три-четири, та и повече метра, той го заглажда отгоре с мистрията (а някои дори ползват за целта мастар). След тази операция започва да реди тухлите, като оставя между тях празни пространства от един-два сантиметра. Ако има кривини спрямо канапа, те се обират на око от следващия ред разтвор. Виждаш ли как нашите "ударници" успяват за един ден да навъртят двойни и тройни зидарски надници. Какви са проблемите при тази неправилна и шарлатанска техника.

Когато разтворът се положи върху тухлата, той много бързо се втвърдява, защото сухата долна тухла моментално дърпа водата. Ако сложиш новата тухла върху сух и твърд разтвор, тя няма да направи спойка с него. Освен това, тъй

171

като зледарят насипва на твърде дълги разстояния, разтворът почти сигурно вече е загубил еластичност (особено през лятото, когато е строителният сезон), когато тухлите започнат да се редят отгоре му.

Другият сериозен проблем е, че между тухлите остава празно пространство. Във всички зидарски учебници пише, че всички фуги между тухлите задължително трябва да се запълват. Мой познат, който е експерт по противоземетръсни конструкции от световна величина, също твърди, че тухлите трябва да се уплътняват отвсякъде, защото кухините между тях правят стените много по-уязвими на пропукване и разрушаване.

За да не бъда обвинен, че само критикувам, ще опиша и правилната техника на зидане.

Слага се разтвор на долния ред тухли, колкото да покрие дължината на една тухла. Разтворът не се заглажда, а напротив - оставя се рохкав и по-дебел от необходимото. Взима се с лявата ръка поредната тухла и върху края й, с който тя ще се допре странично към предишната от изграждания ред, се слага разтвор. Тухлата се поставя върху положения на долния ред разтвор, като се прави едно специфично движение - натиска се надолу, за да изджвака долният разтвор и се придърпва хоризонтално към предишната тухла, докато двете се срещнат и разтворът между тях също изджвака. Почуква се отгоре върху току-що положената тухла с дървения край на мистрията, докато тя потъне до нивото на канапа. Излишъкът от изджвакалия разтвор се обира с мистрията и се полага на мястото, където ще се сложи следващата тухла. При тази бавна, но правилна и научно обоснована техника, тухлата е направила възможно най-добрия контакт и спойка с разтвора, нивелирана е прецизно към канапа, всички фуги са уплътнени и няма разхищаване на материал.

Независимо от това коя техника на зидане се ползва (а те са много и почти всичките неправилни), забелязал съм един друг, често срещан проблем, особено когато двама души работят в двата края на един и същи зид. Двама души никога не могат да слагат еднакво количество разтвор - винаги единият ще слага повече от другия. Ако на всеки ред разликата е 2—3 мм, към края на един типичен зид с височина 2,80 м може да се получи разлика в нивата на двата му края от цели 5—6 см, тоест колкото височината на една тухла. Тази разлика после трябва да се компенсира от кофражистите, което много ги дразни. Затова от време на време, преди да се опъне канапът, с прозрачното маркуче трябва да се проверява дали двата края са на еднакво хоризонтално ниво или започват да се разминават. При разминаване канапът може да се опъне така, че да коригира хоризонталната разлика навреме, преди да се е натрупала. Можеш да бъдеш сигурен, че почти няма зидар, който да прави и тази проверка, освен, разбира се, ако работи на собствената си къща. Там той със сигурност ще спази всички правила, стига да ги знае.

Теория на зидането. Когато се зида, критично важно е тухлите и редовете да се нареждат по определени правила, които да осигуряват такива хоризонтални и вертикални връзки между тях, че да се получи една стабилна стена. Общият термин за тези правила е превръзка. В учебниците са описани различни

172

превръзки, които се прилагат според вида на стената. Има надлъжна, напречна, блокова, кръстата, славянска, холандска, готическа, американска. Всички превръзки се постигат чрез разместване на тухлите на съседните редове една спрямо друга и редуване на напречни и надлъжни редове (за стени с дебелина 25 см и повече).

Следователно никога не трябва да се зида тухла върху тухла, тоест вертикалните фуги между тях да са точно една под друга, а с разминаване, така че горната тухла да "затисне" вертикалната фуга между тухлите под нея.

За стени с дебелина 25 см най-често превръзката се прави само чрез редуване на напречни и надлъжни редове, без хоризонтално изместване на тухлите на горния ред спрямо тези отдолу. Тази връзка не е научна и не се препоръчва в никоя книга, която съм чел. При нея стената се образува от едни 25сантиметрови квадратни колонки (комини), които не са свързани помежду си - през всеки 25 см по хоризонталата всички вертикални фуги на редовете са една под друга (виж първата част на картинката).

Препоръчваната научна превръзка за такива стени е пак чрез редуване на напречни и надлъжни редове, но тухлите от горния ред се изместват в хоризонтална посока на една четвърт (или три четвърти)

173

от дължината на тухлата. По този начин всички напречни редове са еднакви, но еднаквите надлъжни редове (със съвпадащи се вертикални фуги) са чак през три реда (виж втората част на картинката). Въпреки че идеята е проста, много зледари имат проблеми с изпълнението, защото не знаят теорията.

Положението при 38-сантиметрова стена (тухла и половина) е още по-трагично. Там връзките са още по-сложни и явно зледарите не могат (или не искат) да се справят с мисловния процес. Да не говорим за сложните връзки по ъглите, там вече цари пълна анархия.

Ако не ми вярваш, че повечето ужким професионални зидари не знаят как научно се прави тухлена превръзка, накарай ги да ти начертаят на едно листче как те виждат нещата или просто на сухо да ти подредят няколко тухли, преди да започнат работа. Тяхната картинка трябва да прилича на нашата правилна, защото всякакви други връзки просто не са оптимални. Няма смисъл да описвам всички варианти, схемите ги има в книгите. Просто искам да отбележа, че дори и в най-елементарните операции в строителния бизнес царят своеволие и безобразие. Откъде-накъде Сульо майсторът ще си измисля негови си техники на зидане или на каквото и да било. Откъде-накъде Пульо, началникът на Сульо, ще се прави, че не вижда какво става и само ще припира на обекта. Всичките тези произволия са за сметка на качеството и на сигурността на сградата, и те се натрупват. Днес зледарите ще претупат нещо, утре амантуристите, вдругиден бедствонджиите, и натрупаната грешка ще си расте за твоя сметка. Затова не позволявай своеволни методи на работа.

Друга измислена от зидарите техника (за тяхна полза) е да не зидат стените последователно и пирамидално, а да работят на отделни сегменти, като оставят назъбени по краищата стени за бъдеща връзка с други. Когато сегментите се срещнат, започва едно подпъхване на тухли в празните отвори. Тухли не бива да се подпъхват една в друга, защото, колкото и да се стараеш, те си остават хлабави.

Единствената позволена техника на зидане е да се постави една тухла и отгоре върху нея да се постави друга, която да я затисне. Затова трябва да се зида винаги последователно и винаги в една посока. Много големи бригади намират това за неудобно, защото нямали достатъчен фронт за работа. Ето защо са си измислили техниката на подпъхване. Това си е техен проблем —дали имат или нямат фронт, твоят проблем е да не им позволяваш да си измислят неприемливи техники.

Горещо препоръчвам веднага след зидарите да работят кофражистите. Много е важно всяка новоиззидана стена да бъде веднага стегната и укрепена с кофраж. Това е абсолютно задължително, ако стената е паянтова, тоест още не е направила връзка с друга стена, която да е под някакъв ъгъл спрямо нея. Един по-силен вятър може да я бутне и тя да повлече при падането си и други, издигнати в близост стени. Аз имах такъв случай. Безсмислената загуба на материал и труд е очевидна.

Особено внимание трябва да се обърне при зидането на отвори за дограма (врати и прозорци). Стените на тези отвори трябва да са идеално отвесирани в двете посоки. Размерите трябва да са прецизни и да не надвишават с повече от

1 7 4

5 см проектирания отвор. За вратите често се вграждат дървени клепета, за които да се кове рамката на дограмата. Това е остаряла техника и не я препоръчвам.

Аз лично съм против такъв примитивизъм. Предпочитам рамки, които гушват стената от двете й страни, отколкото да укрепвам с пирони. Пред пироните предпочитам дюбелни системи или механично притягащи механизми. Има и други, още поздрави варианти. Например в Храма всички каси са железни; те са укрепени със заварка в подовия бетон, а кухините между касата и тухлата са бетонирани (сравни с пироните и клепетата).

При зидането над отворите за прозорците и вратите задължително трябва да се оставя място за щурцове. Щурцът е една железобетонна греда, която стъпва върху зидарията в двата края на отвора. В идеалния случай щурцовете трябва да са правилно проектирани и изчислени, особено за големи вътрешни портали. Понеже почти никой конструктор не дава детайл за отделните щурцове, зледарите се развихрят и отново показват некадърността си. Те сами си измислят щурцове и се кълнат колко те са здрави. Виждал съм какви ли не измишльотини, наречени щурц: дървени дъски, греди, тръби, ламарини, огънати в странни форми и т. н. Забрави за всичките тези майсторски вдъхновения. Вярно е, че ако сложиш релса или армирани оградни колове, ще бъде здраво, но в повечето случаи майсторите слагат нещо неподходящо за целта, затова нека конструкторът да се произнесе по въпроса, а майсторът да мълчи и да изпълнява.

Има доста други тънкости и дреболии, които са от значение при зидарската работа. Например аз горещо препоръчвам да не се зида 12сантиметрова стена (тоест от надлъжни единични тухли). Икономията е неоправдана. Такава стена няма устойчивост, не изолира от шумове, топлина и студ; тя лесно се пука и в нея нищо не може да се вкопае.

Противник съм също и на четворките, защото те имат същите недостатъци. Освен това с тях не могат да се правят добре превръзки между тухлите. От горната картинка се вижда, че един зид прави добри връзки, само когато се работи с единични тухли, които често трябва да се чупят наполовина и на три четвърти, за да се постигнат различните сглобки. Четворката не може лесно и точно да се счупи на такива части, освен ако се реже на специална машина, каквато, гарантирам, никой зидар няма. Друг ужасен проблем с четворките е, че при зидането всички зидари, за да не дават фира, поставят парчетата обърнати с дупките навън. Когато се работи на външна стена (тоест по контура на сградата), тези дупки ще се запълнят от мазача с варов разтвор. Варовият разтвор е слаб хидроизолатор и от тези дупки може да избие влага по вътрешната мазилка.

Когато зида, зидарят трябва често да обира излишния (изджвакалия) разтвор. Това се прави, за да бъде стената възможно най-гладка. Големи стърчащи висулки от разтвор ще принудят по-късно мазача да трупа излишно допълнителен разтвор, за да ги заглади. Разбира се, той би могъл да ги изчука, но със сигурност няма да го направи. Затова най-лесно е зидарят да обира висулките, докато са меки и пресни и дори да ги връща в употреба.

1 7 5

Сега искам да отделя специално внимание на темата зидане на комини. Както казах, това е тънка работа и не е по възможностите на огромната част от днешните зидари.

Първо, горещо ти препоръчвам да зидаш комините с огнеупорни тухли, особено за къщи, които ползват локално парно с течно гориво. Основната причина не е, че коминът трябва да издържа на високи температури, а че трябва да издържа на киселини. При изгарянето на нафта се отделят различни силно корозионни вещества, които могат да атакуват обикновената тухла и дори готовите коминни тела от циментов разтвор. Освен това огнеупорните тухли са на каменна основа и не поемат вода и влага. През зимата, когато парното работи, топлите газове от комина кондензират и започват да се стичат отвътре по стените му. Освен че руши тухлите на комина (ако не са огнеупорни), тази корозионна течност ще проникне през тях и ще избие по вътрешната ти мазилка. Единственото спасение е да изкъртиш комина и да го направиш отново. Не би ли искал да го направиш правилно още от първия път?

Когато се работи с огнеупорни тухли, не се зида с обикновен варов разтвор, а с цимент и шамот. Шамотът е много фино смляна каменна фракция, която има същите разширителни параметри при топлина като огнеупорните (също базирани на каменна фракция) тухли. Това пази комина от напукване по фугите. Фугите трябва да са тънки и 100% плътни, за да не прониква пушек през тях. Отвътре коминът трябва да е изцяло и гладко измазан!!! Сигурен съм, че повечето комини в България не са измазани отвътре.

Когато се сливат комини от няколко етажа в един, се правят специални преходи. Не е по силите на обикновен зидар да ги измисли и проектира. Под всеки комин трябва да има събирателна камера за почистване на боклука. Това също не бива да се проектира от зидаря.

Има си правила колко висок трябва да бъде коминът, когато излезе от покрива, за да не се наруши тягата. Задължително е той да надхвърли билото на покрива. Ако покривът е силно начупен, мястото и височината на комина стават сложно изчислими фактори. При лошо съобразен комин могат да се получат завихряния, които да вкарват пушека обратно в комина. Моят съвет е професионален конструктор да ти измисли комина, а не бай Стоян - зидарчето.

Последно предупреждение - нека зидарят да не измисля сам и шапката на комина. Ако тя е некадърно измислена, може значително да наруши тягата. Особено внимавай, ако шапката е проектирана от архитект и има някаква футуристична форма. Вземи мнението на конструктор дали тя е целесъобразна, или е нефункционална.

ПазарлъкътОпределено - на акорд на квадратен метър. Нормално е в цената да се

включат и отворите за врати и прозорци, защото там работата върви по-бавно и изисква прецизност.

Тук всичко се контролира сравнително лесно, защото почти цялата работа на зидаря е видима. Разбира се, някой трябва да е нонстоп на обекта и да гледа, но това вече трябва да е прието като стандартна мярка за контрол. Операциите не

1 7 6

са чак толкова сложни и многобройни и лесно се следят, дори от неспециалист. Номерът с троянския кон върши идеална работа и тук.

Приятно зидане и помни - контролът е майка на качеството!

Глава 23Каменарят (каментарят)

Каква е работата на каменаря? Ами - да облицова нещо с камък или да построи нещо от камък. Камъкът може да бъде на плочки или на парчета, с правилна или неправилна форма, с различни големини. Каменарите облицоват с мрамор подове или стени, полагат варовик, тротоарни плочки и бордюри, гранит или изкуствен материал. Добрият каменар може да гради с камък и циментов разтвор. Така са се правили основите на традиционните български къщи. От камък се правят цели мостове, сводове, огради, декоративни чешми, саксии, орнаменти и много други. Навремето каменарите сами са си дялкали камъка, преди да го използват. Когато бях в Англия, ме впечатли една църква от XIII век, изцяло направена от камък, която изглеждаше като нова.

Да си добър каменар означава да знаеш всичко за материала и да имаш голям практически опит. От всички строителни професии най-много съм си патил от каменарите. Те масово се оказаха най-некадърни и ми нанесоха най-тежките щети и загуби. Аз ги наричам коментари, тоест професионални ментарджии. Ако каментарят не си свърши работата, спукана ти е работата. Проблемите, произлизащи от некадърно положен камък, обикновено не могат да се коригират по друг начин, освен да изкъртиш всичко и да започнеш отначало!!!

Затова те предупреждавам най-сериозно - внимавай за коментари, отваряй си очите на четири и наложи брутален контрол. Каментарят, със своята стъписваща некадърност, най-вероятно ще ти остави най-много за преправяне и ще ти нанесе най-тежките щети. Нека ти обясня какви са тези ужасни щети, за да знаеш от какво да се пазиш... ако можеш.

Каменарят има две основни задачи: първо - да подреди камъка в естетичен вид, второ - да го залепи (прикрепи) така, че той да си седи непоклатимо на мястото десетки години напред. Ако камъкът се използва с декоративна цел, а каментарят го нареди криво и грозно, решението на този проблем може да бъде само едно - къртене и ново полагане. Ако камъкът се полага за хидроизолация, а той се отлепи и започне да кънти на кухо, какво може да се направи - къртене и ново полагане. В първия случай можеш отрано да видиш дали нещата вървят добре и да се намесиш, ако има нужда. Вторият случай е по-подъл, защото в началото камъкът може да изглежда добре захванат и ти да си мислиш, че всичко е наред. Ако обаче той не е добре поставен, още първата зима минусовите температури ще си кажат тежката дума и напролет може да се окаже, че повечето плочки хлопат на кухо. Има много различни причини това да се получи. Ето някои от тях.

- Не е подготвена добра основа. Тя трябва да бъде чиста от прах, мазнини (кал например), мръсотия, стара мазилка, боя или други материали, пречещи на спойката. Същото важи и за самия камък или облицовъчен материал.

1 7 7

- Не е навлажнена основата. - Работено е с прекалено силен или с прекалено слаб, с прекалено сух или

пък с прекалено мокър циментов разтвор. - Не е шприцована основата. Ако тя е от бетон, шприцоването е

задължително, ако е от тухла, то е препоръчително; ако питаш мен - ВИНАГИ шприцовай.

- Не е прикрепена към основата метална мрежа или, ако е сложена, е хлабава и хлопа. Много е важно прикрепващите дюбели да са нагъсто и да държат мрежата здраво и непоклатимо.

- Не е положена горна противодъждовна шапка над облицовката или е положена лошо и не върши работа. В резултат дъждовната вода попива зад камъка и ако замръзне, го отцепва от основата.

- Не е изчаквано долните плочки да "дръпнат" и да се втвърдят достатъчно, преди полагането на по-горен ред. При набиването на горните плочи долните се разместват (макар и микроскопично) и се отлепват от основата. По-нататък ще се спра подробно на тези точки.

Тежко ти и горко, ако попаднеш на каментар, а не на каменар, а последните са кът. Трябва да си Диоген със свещта, за да ги намериш. Каменарите са изключение. Тях не можеш да ги познаеш по инструментите, защото са малко и са стандартни. Изключение прави само машината за рязане. Каменарят се познава предимно по начина на работа.

Инструменти Машина за рязане на камък. Истинската професионална машина е доста

обемиста, за да хваща всякакви размери. Тя има шейна, върху която се поставя камъкът за по-гладко плъзгане при рязането. Има също вграден ъгломер и метър, водно охлаждане и реже с голям диск, работната част на който е покрита с диамантен слой. Аматьорите каментари нямат такава машина, а носят или флекс, или някаква самоделка от приспособена дърводелска машина. Знай, че колкото и да се хвали майсторът, прав ръб се реже само на машина, а не на ръка.

Флекс. Ползва се само за заглаждане на ръбове и фаски, а не за рязане.

Чукове, мистрии, шпакли, отвее, нивелир, рулетка, канапи, мастари и др.

КонтролИма много, много разновидности на каменарските дейности, затова ще се

спра на двете най-срещани: поставяне на каменна облицовка и на каменна зидария (бучарда).

Каменна облицовка. Погрешно е да мислиш, че каменната облицовка се полага само за красота. Това могат да си го позволят само в топлите страни, където няма минусови температури. В България всяка каменна облицовка трябва да служи и за хидроизолация. Защо? Заради студа. Когато каменната облицовка не е водоплътна, зад камъка може да се акумулира вода. Когато тази

1 7 8

вода замръзне, тя се раздува и отлепва камъка от основата. Какво ще следва оттук нататък, зависи от случая, но последиците могат да са фатални. Ще дам пример с Храма.

Аз бях поръчал да ми се направи каменна хидроизолация на целия сутерен (два метра висок), както и на двете кули (11 метра високи). Коментарите работиха и свършиха всичко през лятото, тоест през сухия сезон. Какво стана още първата есен, когато започнаха дъждовете? Водата се просмука през каменните фуги и започна да си пълни джобчета зад каменните плочи. Тази вода се просмука през стените и изби през вътрешната мазилка (където вече бях измазал, шпакловал и боядисал). Мазилката започна да мухлясва и да се руши. През зимата, когато температурата падна под нулата, вътрешната мазилка направо падна, а каменните плочи отвън масово започнаха да дрънчат на кухо (тоест, вече се бяха отлепили от основата и чакаха удобен момент да паднат). Най-интересното е, че две години тези кули стояха на гола неизмазана тухла и проблеми нямах. Щом сложих "каменната хидроизолация", всичко рухна. Абсурдно, но абсолютно вярно!

Сега разбираш ли за какво те предупреждавам - че ако една каменна облицовка не е изпълнена добре, тя не само не пази от вода, а напротив, започва да я акумулира и да ти я вкарва вътре в къщата Помисли добре за това! Ще ти кажа какво трябва да направи майсторът, за да не се случва същото и на твоя обект. Знай обаче, че не е достатъчно само да изискваш какво да се прави, ти трябва да го проконтролираш, иначе ще си говориш на вятъра. Това беше моята грешка. Аз знаех какво трябва да се направи, но не успях успешно и методично да го наложа. С каменарите номерът с троянския кон не минава, защото трябва да се следи полагането на всяка една плочка. Малко да мръднеш настрани или малко да се заплеснеш, и каментарят ще лепне плочката по бързата процедура. Белята е готова за секунда. Достатъчно е да има само няколко пропуска (или дори само един!!!) и проблемът бързо ще се разпростре, като чума. На водата и трябва една единствена дупчица, през която да влезе, за да започне да руши наред. Не знам как може да се набие в главата на един каментар, че когато прави хидроизолация, това значи 100% водонепроницаемост, а не например 80 или да кажем 72%. И така, следвай тези препоръки.

Не работи с малки фуги - те не могат да се пълнят. Малкото пълнеж, който ще се опитат да им сложат, бързо ще прегори, изсъхне, напука и ще падне. Работи с големи фуги от 2—3 см за рязан камък и 2—5 см за трошен камък. Големите фуги лесно се пълнят и лесно се ремонтират. Те дори позволяват да се пълни и зад камъка, както и да се обреже разхлопан камък и да се ремонтира индивидуално.

Ако ще полагаш облицовка върху бетон, задължително е към основата да се прикрепи с дюбели арматурна мрежа, независимо каква ще бъде техниката на облицоване. Провери дали мрежата е захваната нагъсто с дюбелите, така че да не хлопа при почукване. Ако ще облицоваш големи пространства, пак е добре да се сложи мрежа, дори и ако основата не е бетонна.

Защо е тази мрежа? Защото циментът няма силни адхезионни (залепващи) свойства. Циментът е здрав на натиск, но не на опън (отлепване). Затова

1 7 9

мрежата служи като механично лепило за основата. Циментовият разтвор се "впива" в мрежата и дьржи по-здраво. Това е изискване главно за студените страни. При мен са идвали каменари, които са научили занаята в арабските страни. Като им кажа за мрежата, те се пулят. В Саудитска Арабия никой не работел така. Вярно е, ама там нямат зима.

За големи площи е необходимо да се оставят компенсационни фуги през 2,5-3 метра, които се запълват с мека фугамаса, която никога не се втвърдява и остава постоянно еластична. Това позволява да има температурни линейни разширения в каменната облицовка, без които тя ще се напука и размести и ще се появят кухи плочки.

Не ползвай техниката с така наречената заливка. Това е една каменарска техника, за която се съмнявам, че има български майстор, който да я изпълни правилно или добре. При нея се редят един ред плочки, които се прикрепват на място с гипс. За по-лесно (и бързо) много майстори поставят гипса зад каменната плочка. В образуваната отзад кухина се налива с канчок рядък циментов разтвор до запълването й. Сега трябва да се изчака доста дълго, докато този ред се втвърди, а каментарят бърза и няма време за такива паузи. Макар че техниката звучи добре и те кара да си мислиш, че всичко отзад е идеално запълнено с разтвор, всъщност въобще не е така. Първо, защото заливката трябва добре да се трамбова, а никой каментар няма да си играе с такава дреболия. Второ, защото гипсът остава вътре в заливката. Гипсът е много хигроскопичен и бързо поема вода. От водата той бързо се руши и на мястото му остава кухина, която не се вижда (тя е зад плочките и не може да се запълни или ремонтира). Така се образува идеално джобче за вода и ето ти го непоправимия проблем.

Правилното е гипсът да държи камъка отвън. Тогава заливката става пожелана техника, но пак се съмнявам, че тя ще бъде добре трамбована. Виж, проблемът невинаги е в технологията, а в нейното изпълнение. В книгите има описани редица доказани технологии, но когато ганьо пипне, когато ганьо посъкрати тук-там някоя и друга "излишна" операцийка, тогава става страшно. Най-гибелното нещо, което съм забелязал в строителството, е неспазването на дреболиите. Неща, които на пръв поглед изглеждат невинни и дори маловажни, се оказват решаващ фактор за успеха на начинанието. В случая малката дреболия е трамбоването. Как си представяш един каменар, който работи на акорд, да залее един камък с разтвор, и след това да бърка отзад с една клечка, да кажем 30 секунди, за да е сигурен, че разтворът се е стекъл навсякъде и че няма кухини? А вярваш ли, че той ще направи това за всяка една плочка (а те са стотици или хиляди), и то без твоето присъствие? Е, не ми отговаряй, . знам отговора.

Ползвай техниката с "кукичките". Когато облицовъчният камък е мек (например варовик) и може лесно да се дупчи, каменарите захващат за четирите вътрешни ъгъла на камъка малки медни кукички. Те се впиват в циментовия разтвор зад камъка и предотвратяват механичното му отлепване. Сега и да хлопа, той няма поне да падне. Ами ако се отлепи циментовият разтвор от

1 8 0

основата? За да не стане това, задължително е да се сложи метална мрежа, която да е механично захваната за основата.

Дори и при тази скъпа и добра техника не пренебрегвай факта, че каменната облицовка трябва да е водоплътна. Дори и да не падне камъкът отвън, достатъчно е през фугите да влезе вода и да ти съсипе вътрешната мазилка. Както виждаш, бързо и лесно в строителството няма, но майсторите винаги точно това търсят... и го правят, ако им позволиш.

Провери дали основата, която ще се облицова, е чиста от прах, кал, мръсотия или други примеси, като стара боя, стара мазилка и т. н. Ако има прах, основата да се намаже с грунд за бетон (има вносен такъв и е някакво течно лепило, което запича прахта върху основата). Ако нямаш такъв, намажи с разтвор от 60% лепило Ц200 и 40% вода, добре разбит. В количество, равно на една пета от обема на така получения разтвор, можеш да добавиш мраморно брашно или финопресят пясък - за грапавина на грунда. Ако има кал и мазнини, те не могат да се измият от милиардите шуплички в бетона или тухлите. Затова изстържи основата с флекс или телена четка (механична четка, прикрепена към ръчна бормашина).

Каквато и да е основата, препоръчително е да се шприцова. Сега е времето да ти обясня голямата измама, наречена шприц!!! Ако попиташ десет майстори какво е шприц, ще чуеш десет различни отговора и вероятно - нито един верен. Защо? Защото, когато майсторът прави шприц, той не гледа да е здрав, той гледа да е лесен и бърз за полагане. За да постигне това, той измисля някакви си негови изобретения, които да наподобяват шприц. Най-често срещаният проблем с псевдошприца е, когато той прегори - на другия ден стои на стената като прах и вместо да помага, пречи на спойката.

Сега запомни правилния начин за приготвяне и полагане на шприц. Това е циментов разтвор от 50% цимент и 50% фино пресят пясък плюс вода. Ако имаш финансови възможности, препоръчително е да прибавиш лепило Ц200 (в количество, равно на 510% от обема на разтвора) или да заместиш част от цимента с лепило за фаянс. Аз лично използвам изцяло лепило за фаянс (вместо цимент) - и без това шприцът "консумира" много малко материал. Той не трябва да е рядък като течност или боза, а да е гъст, така че когато се хвърли върху стената, да се залепи, а не да се стича. Най-трудно, но най-сполучливо се полага с мистрия. Допустимо е да се нахвърля с къса метличка или къса баданарка (голяма четка). В никакъв случай не се съгласявай да ти шприцоват с някаква пръскаща машинка или с парцал (ха-ха, да, имах и такъв случай!). За да работи пръскачката, разтворът трябва да е силно разреден с вода и няма да е ефикасен. Как да провериш дали шприцът е добър? На другия ден той трябва да е грапав, много твърд и да не се рони, когато се опиташ да го издраскаш с пръсти.

Запомни втората голяма измама в бизнеса! Никога не се работи с чист цимент!!! Никога, за нищо!!! Нито за фугиране, нито за шприцоване, нито за лепене на фаянс. Не се съгласявай при никакви обстоятелства и под никакъв предлог някой майстор да ти работи с чист цимент. Казвам това, защото много майстори обичат да шприцоват или фугират, или дори да лепят фаянс само с

1 8 1

цимент и вода. Щом има цимент, трябва да има пясък или мраморно брашно, или някаква друга, макар и много ситна каменна фракция. Пясъкът е спойката на цимента.

Защо майсторите (най-вече каментари и фаянсаджии-фарсаджии) толкова обичат да работят с чист цимент? Сигурен съм, че се досещаш - защото така им е по-лесно, по-бързо и по-изгодно. Защо да пресяват пясък, защо да бъркат сложни разтвори, когато с цимент и вода работата лети. Освен това циментът в началото е много леплив и бързо дърпа. Това позволява на псевдомайстора много бързо да реди и да отхвърля високи надници. Проблемът е, че след няколко дни силният цимент се свива и се отделя от основата. Самият той се напуква като паяжина и не държи. Това, което ти се струва в началото много здраво, само след няколко дни ще хлопа навсякъде и ще трябва да го правиш наново.

Сега ще се спра върху някои начини на работа на каменаря, по които да разбереш дали той си върши работата или те баламосва.

Незабавно уволни каментаря, който започва да работи на око; същото правят и много фаянсаджии, както и мазачи. Ще обясня какво имам предвид, като коментарът важи и за трите вида майстори.

Преди да започне да лепи камъка, каменарят трябва някак си да прихване (да бележи с маркери или водачи) една равнина, която да е водоравна (за под) или отвесна (за стена). Освен това тя трябва да е права и равна, а не усукана или огъната. Това се прави с така наречените майки и пилета. Тези майки и пилета трябва да са нивелирани хоризонтално (вертикално) и да са успоредни едни спрямо други. Сега ще те върна в основното училище, за да припомня една елементарна теорема от геометрията, за която повечето майстори си нямат понятие. Попитай ги колко точки са необходими, за да се определи една права, и колко точки са необходими, за да се определи една равнина? Ако получиш верния отговор, можеш съвсем малко да се довериш на каменаря, ако започне да мига на парцали, значи - ясна е работата. Две точки определят една права линия, три точки са напълно достатъчни, за да се определи една равнина. В случая равнината ще е подовата настилка или замазката и мазилката по стената или фаянсовите плочки по нея. Ти ще искаш тя да е права и равна, а не наклонена, усукана или на вълнички, нали?

Как да проконтролираш ПРЕДВАРИТЕЛНО дали тази равнина ще отговаря на изискванията? Просто накарай майстора да си направи всички майки в дадено помещение. (Описаната процедура е за хоризонтални настилки, но тя е същата и за стените, само че там се работи с отвесни равнини.) След това провери с мастар и нивелир дали всяка от тях е хоризонтална (достатъчни са две точки от майката за тази проверка). После опъни един конец в двата й края -за да провериш дали няма ниски и високи места по нея (тоест, дали линията е наистина права).

Сега следва да се убедиш дали равнината е хоризонтална и права. С нивелир и мастар провери дали две произволни точки от две съседни майки са на едно и също равнище. Ето я третата точка, за която ставаше дума - тя е връзката между отделните майки. За големи помещения тази техника не е точна, защото

1 8 2

мастарът и нивелирът не са точни инструменти и носят натрупана грешка. Тоест, ако мериш последователно, две по две, десет майки за хоризонталност и на всяко мерене грешиш с един милиметър, може да се получи цял сантиметър грешка между първата и последната. За по-сигурно първо провери равнището на двете най-отдалечени майки, а след това провери междинните с конец. Как най-лесно става това? Накарай майстора да направи първо най-отдалечените майки и провери дали са на едно и също равнище. След това може да направи междинните, които ти лесно ще провериш само с конец. Има редица други хитротии, които майсторът трябва да знае, но ще направи всичко възможно да ги "забрави". Ти обаче трябва да ги знаеш и да ги наложиш.

Например, ако става дума за стена, там няма нужда от мастари, ползва се отвес за двете крайни майки, за средните се опъва конец.

Ако става дума за под, необходимото равнище най-точно се хваща в четирите ъгъла на помещението с едно дълго прозрачно маркуче, пълно с вода. Двама души държат маркучето в два ъгъла на стаята, докато водата се успокои. Нивото на водата се отбелязва с молив върху стената. Операцията се повтаря в другите два ъгъла на стаята, без да се излива нито капка вода от маркучето. Трябва да се внимава маркучето да не е прищипано и да няма мехурчета в него. От тези маркери надолу може съвсем точно да се измери с рулетка къде ще е горният край на замазката или подовата настилка. На отбелязаното ниво се поставят 4 пилета. Сега с опънат между пилетата конец могат да се правят съвсем точни междинни майки. Това е най-добрият и най-точният начин да се хване равнището на една подова повърхност, и знаеш ли какво, НИКОЙ НЕ ГО ПРАВИ, освен ако не му виснеш на главата и го принудиш.

О, да не забравя да обясня какво представляват тези майки и пилета. Пиле е една плочка или трупче, или малко разтвор, положен на дадено място, за да отбележи нивото на дадена точка. Обикновено между две пилета се опъва водещ конец. Майка е една ивица от разтвор, която отбелязва нивото на дадена линия. Когато майките се втвърдят, майсторите ги ползват, за да влачат по тях мастар, с който изравняват пресния разтвор между тях. И така, ако твоят майстор не работи с майки и пилета, а започне направо да реди облицовка, забрави за него.

Има една друга широко разпространена заблуда, която води до непоправими последици и тежки загуби. Ако си стигнал вече до довършителните работи и искаш каменар или теракотаджия да ти постави подова настилка, необходима е една междинна стъпка. Тя се нарича подова замазка. Замазката се прави поради три причини. Първо - за да се нагоди окончателното ниво на плочата, второ - за да се хоризонтира подовата настилка, трето - за да се осигури спойка между бетона и крайната настилка. Понякога в замазката се прави термо, звуко или хидроизолация, или минават различни тръби и кабели и се вграждат сифоните. Модерната тенденция е в нея да минават все повече неща, вместо да се къртят стените. Обикновено тя е между 4-6 сантиметра.

Така че, редно е първо да се направи замазката и след като тя се втвърди (2-3 дена), да се положи крайната облицовка - камък, теракот, паркет или мокет. Паркетаджията и мокетаджията нямат избор и трябва да имат готова и твърда

1 8 3

замазка, за да работят. Но каменарят и теракотаджията се правят на тарикати. Какво правят те? За да си спестят време, започват да правят едновременно замазката и облицовката. За целта те ползват така наречения земновлажен циментов разтвор. Това е разтвор от цимент и пясък, който е почти сух. Виждал съм даже някои да полагат абсолютно сух разтвор и само да го напръскват леко с мокра баданарка. Освен че сухият разтвор по-лесно се бърка и е по-лек за носене, с него много лесно и бързо се работи. Каментарят сипва малко зем-новлажен разтвор на пода, заглажда го бързо и лесно с мистрията, отгоре сипва с канчок малко мокър разтвор и лепва мраморната плоча. Почуква отгоре лекичко, докато плочката потъне на необходимото ниво и готово. Сухият разтвор лесно пропада на почукване и не пружинира като мокрия. Тази техника е измислена не от инженерите, а от майсторите, за да могат за един ден да навъртят надници, от които ще ти се завърти главата.

Какъв е проблемът с тази ужасна техника? Ами проблемът е, че земновлажният разтвор по дефиниция е почти сух. Той мигновено дърпа влагата от незначителното количество мокър разтвор, който е непосредствено под мраморната плоча и циментът остава без необходимото количество вода. Без вода той не може да направи необходимата химична реакция и прегаря. Във всички строителни книги и упътвания пише, че когато се работи с циментов разтвор, основата трябва добре да се навлажни, за да не дръпне влагата от циментовия разтвор. Нашият гений - ганьо каментарчето, взел, че си измислил система, в която основата е възможно най-суха (тоест земновлажната замазка) и върху нея иска да лепи плочки с циментов разтвор.

Разбра ли сега каква е далаверата? Тя е изцяло в полза на майстора и изцяло в твой ущърб. Теб съвсем скоро те чака преправяне па цялата подова настилка. Знам от опит. Аз се оставих един сладкодумец да ме убеди, че така се правело и че така било най-здраво. Няма плочка, сложена от този шарлатанин, която на другата година да не хлопаше. Добре, че навреме се усетих и го пратих на опашката за безработни, за съжаление само докато си намери следващата жертва. След този случай се заинтересувах какво става по другите обекти и с изненада констатирах, че практиката наистина е масова. Може би моят майстор не е бил виновен, просто така са го научили по време на социализма., че как иначе ще се изпълни петилетката за три години? Не ставай поредната жертва на тази чиста измама. Направи си първо замазка с нормален мокър циментов разтвор, изчакай три дена да придобие първоначална якост и след това започни подовата настилка, като основата задължително трябва да се намокри добре, преди да се залепят плочки по нея.

Ако държиш на естетиката, наблюдавай дали каменарят си подбира и подрежда камъка по цвят, шарка, размер или някаква друга характеристика. Камъкът не е еднороден материал. Той се вади от земята на жили, в които са преплетени различни нюанси от дадения цвят. За да изглежда красиво, камъкът трябва да е подреден според цвета и шарката.

Добрият каменар ще подбере за дадена повърхност, било то стена или под, плочки с възможно най-близък цвят и ще ги нареди така, че жилите да сочат в една посока. Ако е художествено надарен, той би могъл да търси при реденето

1 8 4

специални ефекти, например силен контраст между два реда или дори да оформи някакъв орнамент или фигура, която да покаже, че камъкът е подбран и наистина подреден с мисъл.

Каментарят няма такива съображения. Той взима от кюпа с камък и реди както му падне. Със сигурност гледката няма да е атрактивна, а често е направо отвратителна. Част от работата ти е да следиш дали камъкът предварително се сортира и подрежда по някаква естетична логика. Знам, че в добрите стари дни каменарите са подреждали целия под на сухо, за да видят как ще изглежда и преподреждали плочките, докато се получи приятен за окото ефект. След това събирали плочките по определен ред и започвали да ги лепят според него. Защо и ти да не изискаш такова нещо... или може би предпочиташ изненадите?

Когато се облицова с камък външна стена, има една много важна подробност. Най-горният ред трябва да се обезопаси срещу вода. Много каментари заравняват леко горния ред с циментов разтвор и си заминават. Това е пълна безотговорност. Стичащата се по стената дъждовна вода ще проникне лесно зад плочките на каменната облицовка, защото обикновеният циментов разтвор няма хидроизолационни свойства, а напротив - попива капилярно водата, да не говорим, че неизбежно ще се напука. При минусови температури тази вода се разширява и избутва плочките навън от основата. За да не позволиш това да се случи на теб, накарай каменаря да постави върху горния ред шапка от циментов разтвор под 45 градуса, за да не позволява на водата да навлиза зад плочките. След това направи истинска хидроизолация на самата шапка. За целта можеш да ползваш един от многото материали за хидроизолация на циментов разтвор или бетон, като внимаваш хубаво да уплътниш фугата, която е близо до основата на облицовката. Повтарям, не се подлъгвай да вярваш на каментаря, че малко циментов разтвор е достатъчен. Циментовият разтвор сам по себе си не е водоплътен, напротив - самият той поглъща и попива вода. Върху шапката също направи хидроизолация!

Прах! Не случайно подчертавам тази дума. Това е, защото за повечето каменари (да не кажа - за всичките) прашната основа не е проблем, който трябва да се елиминира. Прахът в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Той пречи на спойката на цимента или теракола с основата. Ако основата е прашна, трябва да се обезпраши (ако нямаш такава дума в речника, време е да си я прибавиш). Ползвай задължително грунд за запечатване на праха или си направи сам, с лепило Ц200, както описвам по-горе. Има и други съображения за праха.

Един от големите проблеми при работа с каменари е огромното количество прах, което се отделя при рязането. В началото не знаех какво ме чака, докато те не започнаха да работят. Видях се в чудо. Ако ги пуснеш вътре в помещението, финият прах, който те произвеждат, се набива буквално навсякъде, особено на места, където е много трудно да се чисти - например в гумените уплътнения на дограмата, вътре в контактите, в електрическите табла и др. Ако ги изкараш на двора (прахът е фин и в огромни количества), спокойно можеш да разчиташ, че ако имаш цветя, овошки или други ценни неща отвън, те ще бъдат унищожени от мръсотия. Ето защо е важно каменарите да режат с

1 8 5

машина с водно охлаждане, а не с флекс на сухо. И тя отделя прах, но значително по-малко.

Сега ще отворя една друга, много важна дискусия на тема прах. Меките камъни от семейство варовици (към които принадлежи и мраморът), се правят на плочки чрез рязане. След рязането лицевата част се полира, а гърбът си остава матов. По гърба на плочките остава залепнал много мраморен прах. Той сериозно пречи на добрата спойка с циментовия разтвор и задължително трябва да се премахне. В противен случай плочките скоро ще закънтят на кухо и целият труд ще отиде на вятъра.

Каментарите обаче мразят да махат прах. Невероятно е как и защо точно тези малки дреболии, които майсторите мразят да правят, се оказват абсолютно фатални за успеха и качеството на работата им. Представи си колко труд и разходи са необходими, за да се направи една каменна облицовка. Купуваш камък, транспортираш го, разтоварваш го, редиш го, бъркаш разтвор, фугираш, миеш го, поливаш го, лакираш го и т. н. Накрая той се отлепва от основата само защото каментарят го е мързяло да премахне праха от гърба на плочката. Това не е ли непростима небрежност??? Въпреки това почти всички го правят - или не махат праха, или го правят проформа и демонстративно. Например някои само тупат гърба на плочката с метличка. Това не е добра техника.

Най-добре е наблизо да има една голяма кофа с чиста вода. Плочката се потапя във водата и гърбът се измива с чиста гъбичка. Дори и когато правят това, пак не го правят добре, защото кофата с вода бързо се насища с прах и трябва много често да се сменя. При интензивна работа водата ще трябва да се сменя на всеки 15—20 минути, а гъбичката да се изплаква добре. Иначе водата започва да има обратен ефект. Вместо да измиваш праха, ти го нанасяш по плочките чрез водата.

Един ден реших да изпитам каментарите. Инструктирах ги да сменят водата 4 пъти на час и отидох да купя нещо. Преди да изляза, пуснах едно камъче на дъното на кофата. Върнах се след един час и ги попитах: "Сменяхте ли водата?" Отговориха ми: "Даааа." Изсипах кофата и видях, че камъчето си е още вътре. Лъжата беше очевидна. Затова, ако искаш да ти се мият плочките и да ти се сменя водата, възложи тази работа на твоя общак, а не на техния.

Искам да ти отправя една гореща препоръка. Аз не съм привърженик на цимента. Намирам го за технологично остарял материал, както и много капризен за работа. Той е страшно чувствителен към водата: много вода - лошо (пада му марката, дори може да се пресече), малко вода - пак лошо (прегаря, не може да свърже). Затова за фаянс и теракота ползвам 100% лепило от рода на теракол. Той става за суха основа и плочки, има по-добра адхезивност (по-силно лепи) от цимента и държи плочките по-добре.

Когато се работи с камък, особено ако е цепен, фугите са големи и е прекалено скъпо да се работи само с теракол. Затова използвам циментов разтвор, но задължително прибавям 30% теракол и дори за някои участъци, подложени на обилни води, добавям Ц200. Няма да съжаляваш, ако й ти направиш този допълнителен разход. Обаче внимавай за кражби! Лепилата са скъпи и са любима плячка за много каментари (същото важи и за другите

1 8 6

професии). Когато им дадеш няколко торби лепило, за да го добавят към циментовия разтвор, те си ги носят в къщи, а за теб остава пак само циментът. Ако не можеш да висиш целодневно и да ги гледаш как бъркат разтвора, уговори се така, че само твоят общак да им бърка. Сега остава те да го вербуват за тяхната кауза и пак ти ще си губещият. Невероятно, но имах и такъв случай. След като се бях уговорил с моя общак да следи майсторите, един ден го проследих, че той отива да си вземе "сухото" и от тях. Като разбрах за двойната игра, самият той остана "на сухо".

Като говорим за миене на камък, трябва да знаеш още нещо много важно. След като камъкът се нареди, лицевата част се измива идеално от циментовия разтвор. Мие се грижливо с чиста вода и гъбичка. Това, което казах за миенето на гърба, важи и за миенето на лицето. Разликата е в целта. Гърбът се мие, за да залепнат плочките. Лицето се мие за естетика. По време на работа е нормално лицето на камъка да се изцапа с циментов разтвор. Ако циментът не се измие, а само се замаже, остатъкът от него ще се свърже химически с лицевата част на камъка и ще остави постоянни и неотстраними лекета. Докато камъкът е мокър, не се вижда дали е добре измит, но на другия ден циментът посивява и лекето вече ясно личи. След измиването не е зле лицевите части да се избършат с гъбичка, натопена в оцет. Циментът е сол, която се неутрализира от киселината в оцета и се пресича. Това не му позволява да се свърже химически с камъка и да го изцапа завинаги. Ако въпреки всички споменати мерки камъкът пак изглежда изцапан и захабен, последният ти коз е да го лакираш. Някои лакове (например тези, които са на основата на епоксидна смола) до голяма степен заличават лекетата, оставени от недобре измит цимент по камъка.

Защо пък трябва да се лакира камък? Не са ли прекалено много парите, вложени в каменна облицовка, та трябва да се охарчваш и за лакиране? Ами причините са няколко. На първо място се прави за красота. Аз лично го правя за защита както на камъка (ако той поема вода), така и на фугите. Един качествен лак ще увеличи значително живота на каменната облицовка, като не позволява на водата да прониква в и зад нея през множеството микроскопични фуги и шупли. И тук обаче има много заблуда.

Повечето български каментари не знаят с какво да лакират камъка и започват да се правят на компетентни. Тук започват типично българските абсурдици. Един ще ти каже да лакираш с безир, друг с лак за дърво, трети с корабен лак, а четвърти кой знае с какво. Затова не питай тях, ами иди във фирма, която продава хидроизолационни материали и поискай хидроизолационен лак ЗА КАМЪК!!! Аз съм намерил един такъв на епоксидна основа, който придава невероятна красота на камъка. Освен че той блести от чистота, открояват се и всички цветови нюанси.

Не забравяй, че след като се положи, камъкът трябва редовно да се полива десетина дни, особено ако времето е топло, и много често, ако камъкът е изложен на директна слънчева светлина. Убедително препоръчвам дори да покриеш камъка с картони, така че да не се пече директно от слънцето, иначе рискуваш облицовката да се разболее от болестта "хлоп-хлоп". Ако между

1 8 7

камъка има широки фуги, те имат нужда от поливане, за да не се напукат и повредят.

Каменна зидария (бучарда). В началото споменах, че освен каменни облицовки, с камък се строи и зид. Най-често това са каменните зидове на огради и на сутерени. Всичко казано досега важи и за каменната зидария. Специфичното изискване тук е камъните добре да се уплътняват с циментов разтвор, за да не зеят фуги и празноти между тях. След зидането външната страна на фугите трябва добре да се изпердаши (тоест да се търка до заглаждане с мокра гъба), за да им се придаде добър вид и да не се напукат. Самият камък трябва да се измие добре. Въпреки, че обикновено не се прави, аз препоръчвам да има арматура вътре в каменния зид, за да е устойчив на земетресение.

Ако става дума за ограда, горният край на зида трябва задължително да се оформи и запечата с някаква шапка, която да е хидроустойчива. Това е, за да пази водата да не прониква във вътрешността на каменния зид, където неизбежно ще има фуги, шупли и кухини.

ПазарлъкътВ каменарството е много важно да се пазариш така, че да стимулираш

качеството. Това предполага надница. Почти няма каменар, който да се съгласи да работи на надница, защото те си имат куп номерца, с които да си увеличат акорда до астрономически висини. Всички тези номерца са в ущърб на качеството и са в полза на количеството. Значи по принуда ще плащаш акорд, на квадратен метър.

Работата на каменаря е скрита и не може да се провери!!! Не става дума как изглежда камъкът отвън. Това че трябва да е красиво, е само едно от важните изисквания. За мен лично е още по-важно дали камъкът е залепен здраво и дали е устойчив на вода и замръзване. За съжаление няма абсолютно никакъв начин това да се провери и когато проблемът се появи, вече е късно да се коригира. Единственото, което мога да препоръчам, е да има някой, който постоянно да следи майстора в процеса на работа и да проверява дали всяка технологична стъпка е спазена и дали всяка плочка е залепена правилно. Как ще осъществиш това, остава сам да решиш. С болка си признавам, че аз лично се провалих с контрола си над каменарите и нямам очи да ти кажа как да го направиш. Поне съм те предупредил както за проблемите, така и за последиците.

Глава 24

Кофражистът (кофтижистът)Що е то кофраж? Това е дървена конструкция, в която се поставя арматура,

след което се запълва с бетон. Кофражът е леглото на стоманобетонната конструкция на твоята сграда. Важно е да знаеш, че именно тази конструкция е носещата. От нея зависят основните параметри за устойчивостта на сградата срещу земетресения и други натоварвания. Не прави никакви компромиси с качеството и цената на носещата конструкция. Лично познавам любители на

1 8 8

икономията (майка на мизерията), които пестят от марката на бетона и от арматурата. Пестят пари от грубия строеж, за да ги вложат във вносен впечатляващ фаянс или лъскави брави. Такова отношение е фатално погрешно. На много хора им се свиди да вложат пари за неща, които не се виждат (като бетона, тухлите, арматурата и др.), но разхищават без да се замислят за видимите неща (като облицовки, декоративни елементи и др.).

Казвам всичко това, за да знаеш колко отговорна е задачата на кофражиста. Той трябва да екове дъски и греди според проекта на конструктора, за да се получи кофражна конструкция. Кофражистът трябва да внимава и да си отвесира добре колоните. Той трябва да укрепи кофража така, че да устои на огромните натоварвания, причинени от наливането с бетонпомпа. Кофражът трябва да издържа свободно ходещите отгоре хора.

Друга важна задача на кофражиста е да прави бетоноплътен кофраж, тоест да няма големи цепнатини и отвори, през които да изтича бетонът. Това е скъп материал и не може да се прахосва. Кофражистът е длъжен да декофрира собствения си кофраж, когато стегне бетонът, обикновено след 28 дена. Много кофражиста ще настояват да направят това по-рано, за да си вземат по-бързо парите. Не се съгласявай! По правилник е допустимо да се декофрира след 14 дена, като се оставят долните подпори и не се товари плочата. Обикновено обаче става така, че след декофража комплексната бригада ще даде зор да зида следващия етаж, ще качат тухли, ужким за подготовка и хайде белята е готова. Понякога обектът изисква така наречения видим бетон, тоест след декофража бетонът трябва да е красив и без шупли. В такива случаи се налага кофражистът да бъде художник-дърводелец, затова най-добре да си наемеш чист дърводелец за тази задача. Кофражистите не са свикнали да пипат фино, те са по грубата част. Често пъти се налага да работят нависоко и дори да излизат извън очертанията на сградата. Такива са случаите, когато се прави стрехата на покрива или козирки. Затова търси квалифицирани кофражисти, които знаят как да се обезопасяват.

ИнструментиТесла. Попитай кофражиста дали му е клепана теслата, тоест точена на ковач

(може и сам да си я клепа, но с по-слаб резултат). Ако не е, поне пипни да видиш дали е остра. Докато му бърникаш теслата, виж дали дръжката й хлопа, или е здраво стегната.

Фина пила за желязо. Добрият кофражист винаги носи със себе си една. С нея той често си точи теслата. Да се работи с тъпа тесла е все едно да се яде супа с вилица.

Кожен колан. Добрият кофражист обикновено има специален кожен колан с отвор за теслата, с джобове за няколко вида пирони и метална халка за обезопасяване.

Трион. Пипни връхчетата на зъбците му - те трябва да са остри като бръснач. Модерните майстори вече не работят с ръчни триони, а с преносими електрически. Само по наличието на електрически трион можеш да си

1 8 9

направиш заключение за този майстор. Той прекарва по-голямата част от времето си в рязане на дърво. Ако притежава такъв модерен инструмент, неговата продуктивност ще бъде многократно по-висока.

Отвее. Добрият кофражист работи с отвес, а не с терзия (либела, нивелир). Отвесът е винаги точен, докато точността на терзията зависи от много фактори. Отвесът може да мери големи височини. Една типична стая е висока три метра. Да си виждал триметрова терзия?

Винкел -инструмент, с който се мери прав ъгъл. Кофражистът би трябвало да го ползва, когато прави колони и трегери. Ако му позволиш да кара на око, по-късно ще те псува мазачът, който ще трябва да ги изправя под прав ъгъл.

Специална препоръка. Един колега ми каза (не знам дали е истина), че добрият кофражист винаги има един син нокът, защото скоро си е фраснал пръста с теслата. Логиката е, че ако той тази седмица е заковал хиляда пирона, статистически е редно поне веднъж да уцели и пръста. За това не знам, но ще ти кажа със сигурност, че лошият кофражист винаги куца. Защо - отговора ще намериш в края на главата.

КонтролУкрепването е най-сериозният проблем при работата на кофражистите, за

който трябва да внимаваш. Следи ги зорко! Знаеш ли какво става, ако ти рухне кофражът? Бедна ти е фантазията. Освен че много хора могат сериозно да пострадат, ще се озовеш пред една камара от излят бетон, натрошени дъски, изкривена арматура, стърчащи пирони, потрошени подпори, рухнали стени и счупени тухли навсякъде. Това нещо, ако не се почисти веднага, ще започне да се вкаменява и ще трябва да го къртиш. Побиват ли те тръпки от ужас? Целият ти труд ще отиде по дяволите, целият ти материал ще отиде на вятъра, ще имаш нови разходи за чистене на тази камара от боклуци.

Как да провериш укрепването? След като кофражистите ти заявят, че са готови, събираш ги всички и тръгвате заедно. Колоните задължително трябва да са укрепени с пръстени от греди, вързани с арматурно желязо фи 6. Чукай и бутай навсякъде. Ако нещо мърда, поддава или кънти на кухо, казвай им до го укрепят ПРЕД ОЧИТЕ ТИ. Ти стой и гледай, за да не се връщаш пак. Мен така се опитваха да ме работят. Аз им показвам къде да укрепят и те казват: "Нямаш проблеми, че го опраим после." После се връщам на същите места, за да открия, че нищо не е оправено. Затова никакво "после", затова си ги събрал всичките, затова си тръгнал с тях - за да се убедиш лично, че всеки проблем, който си открил, веднага ще се поправи. Не мърдай от мястото, докато това не стане и ти си се убедил лично, че е така!

Подпорите трябва да са поне по една на всеки квадратен метър. Те трябва да са укрепени една за друга с дълги дъски, приковани към долния им край. Укрепването трябва да е в две взаимно перпендикулярни посоки. Долните краища на колоните трябва да са запънати с греди, подпрени към стена. Ритай долния край на колоните или подпорите, за да видиш кои са хлабави. Проверявай всичко бавно и методично, защото знаеш какви могат да бъдат

1 9 0

последствията. Не разчитай на кофражистите за тази проверка, защото те работят разпръснати из целия обект. Всеки си гледа неговото ъгълче, а някой трябва да провери цялата работа. За по-трудно достижимите места се въоръжи с една дълга пръчка. Бутай с нея по ъглите, за да провериш дали нещо хлопа.

Чистенето на кофража от боклуците преди наливането на бетона е друг сериозен проблем. Това е просто задължително. Особено голям е проблемът с колоните. Те са носещи. Бетонът трябва да стъпи на друг бетон, а не на стърготини от дърво. Не се опитвай да ги караш да пазят чисто, ще си отидат. Задължи ги да оставят отвори в кофража, ниско долу, на нивото на плочата. Когато свършат с кофража, преди да го укрепят те могат да изчистят падналия боклук през оставените отвори. Аз дори ги карам да изчистят грубото и след това да измият целия кофраж с маркуч. Така се отстраняват и най-малките стърготини. След почистването тези дупки се затварят и се укрепват.

Уплътняването е последният етап от кофражната работа. Всички дупки и цепнатини трябва да се уплътнят, за да не изтича бетон. По-големите дупки се запушват, като се приковават дъски върху отворите. По-малките се запушват с фишеци от хартия от циментови торби. Тази хартия е много жилава и върши чудесна работа.

Какво непременно да ги задължиш. Да си наливат сами бетона, а един от тях да стои отдолу. Това звучи като шега, но де факто е точно така. Този, който е отдолу, трябва да гледа дали някъде не избива бетон и да вика с всичка сила, ако това се случи. Ако бетонът започне да тече, може да повлече и срути част и дори целия кофраж. Човекът отдолу има за задача да почуква леко по стените на кофража, особено на колоните, за да помага на бетона да се свлича надолу и да се трамбова плътно.

За какво трябва да се внимава при декофрирането. На първо място, не трябва да се разхищава материалът. На ключови места по кофража и особено около стегите добрият кофражист не забива пироните докрай. Той ги оставя да стърчат около един сантиметър, като пиронът трябва да е леко изкривен настрани, за да прави контра при евентуално раздуване. При декофрирането стърчащите пирони по-лесно се хващат с козия крак (инструмент за декофриране) и не се чупят дъските. Платната трябва да се свалят внимателно, с нежни движения и с почуквания.

Повечето кофражисти мразят да декофрират и винаги карат по бързата процедура. Хващат големия кози крак и напъват здраво. Това води до силни изкривявания на платната и дори до потрошването им. Същото правят и с дъските. С бой и сила напъват и удрят навсякъде и съсипват огромни количества материал, който спокойно може да се използва многократно.Затова ще ти дам следния нестандартен съвет. Никога не давай на майстор да ти декофрира. Или си го прави сам, или си вземи няколко културни момчета студенти. Хем ще помогнеш на социално слабата млада българска интелигенция, хем ще си опазиш материала, хем ще се радваш, че не говориш със стената. Те нямат опит и ще се бавят много, но поне са интелигентни и ще разберат, че целта е не да свършат бързо, а да пазят материала. Спестеното от материал многократно ще надхвърли надниците, които ще платиш на тези

1 9 1

момчета. Има само една опасност. Намери и им дай каски. Свалянето на платната от тавана изисква малко усет. Има опасност някое момче, поради липса на опит, да застане на лошо място и да го изненада някое падащо платно. Ако му кажеш да започне от вратата и да кара все в една посока, рискът да възникне проблем е малък.

Веднага след свалянето на кофража трябва да се махнат пироните от него. След това кривите пирони се събират, за да не стъпи някой на тях, а дървеният материал се подрежда по размер, за да се намират лесно дъски с различни дължини при следващия кофраж. Не съм видял кофражист, който да си подреди материала, въпреки че това е абсолютно негово задължение. Скритом подозирам, че кофражистите НАРОЧНО съсипват дървения материал при декофрирането, за да не се налага да го почистват от пирони, да го подреждат и после да търсят дъски по размер. Най-изгодно им е да отидеш и да купиш нови дъски за следващия етаж. Затова ползвай студентите.

Една друга хитринка. Аз имам на обекта три вида кози крак - голям, среден и малък. Давам за работа само малкия и средния. Големия го пазя за костеливи случаи. Големият кози крак, поради голямото си рамо, позволява лесно да счупиш дъска, греда или платно. С тази мощ в ръцете човек лесно се изкушава да напъне - аз самият често съм го правил. Затова големият кози крак седи заключен и далеч от досег, запазен за тежки случаи.

ПазарлъкътНикога не пазари кофражисти на надница!!! Аз имах случай, когато дойдоха

едни тарикати, които ме улучиха в момент на нужда за кофражисти, а и все още нямах изпипана техника как да ги търся и проверявам. Настояваха да им се плаща всеки ден, защото били много затруднени финансово. Работиха и направиха кофража изключително бързо. Започнах да се радвам, че този път съм на сметка. Когато свършиха, те избягаха. Явно не искаха да носят отговорността за укрепване и наливане на бетона. Аз естествено се усъмних и започнах да проверявам свършеното по-отблизо. С ужас установих, че целият кофраж е невероятно паянтов и не става за нищо. Пироните са слагани, колкото едвам да държат дъските от разпадане. Късно усетих какъв им е номерът - те са свършили бързо, защото преднамерено са си претупали работата. В този бизнес такива финтове има, колкото искаш. Новата бригада, която едвам се съгласи да поеме кофража, свали голяма част от него, за да го огледа и пристегне. Времето за поправянето му ми излезе почти тройно, съответно - и разходите.

Затова, специално на кофражистите, плащай малко в началото, а остатъка им давай чак СЛЕД наливането на бетона. Категорично отказвай всякакви други схеми и предложения!

Отговор на гатанката защо лошият кофражист винаги куца: Защото не си чисти пироните от декофража и често стъпва на дъска с щръкнал навън пирон. От това го боли стъпалото и куца, но не си взима поука. На следващия обект пак така ще постъпи.

1 9 2

Глава 25

Мазачът (мърлячът)Какво е мазилка? Това е вароциментов разтвор, който се полага върху

вътрешни и външни стени, тавани и козирки, с цел да се скрият тухлите и голият бетон и да им се придаде приятен и естетичен вид. Мазилката заравнява повърхностите, изравнява ги вертикално или хоризонтално и оформя правите (е, може и да не са прави) ъгли на трегери и колони. Благодарение на нея се получава равна основа, която може да се шпаклова.

Задачата на мазача е, общо взето, да направи мазилката достатъчно здрава, така че да не падне скоро след полагането й. Освен това той трябва да скрие грубостите на грубия строеж и да придаде естетичен и завършен вид на помещението отвътре и на сградата отвън. След мазилката обикновено се прави шпакловка, въпреки че не е задължително - зависи от това как се очаква да изглеждат измазаните повърхности - гладки и фини или по-грапави. Шпакловката често се върши от хора, специализирани само за този вид работа (особено ако става дума за гипс), но не е необичайно и мазачът да шпаклова (особено ако става дума за вар).

ИнструментиИнструментите на мазача трябва да са изрядни. Неговата работа е много

прецизна и не позволява да се работи със стари и износени инструменти. Колкото и да е добър мазачът, ако инструментите му са криви, и стената ще бъде крива.

Шпакли - да са с прави и неизносени ъгли, да не са огънати или усукани.

Пердашки - да са с прави и неизносени ъгли, да не са огънати или усукани.

Мистрии - с объл край и с отрязан по права линия край. Втората е необходима за ъглите.

Чук и секач -за изчукване на бабуни и неравности по стените.

Отвес - да се работи с него за вертикално мерене, а не с нивелир или терзия.

Macmapu - провери дали са прави и дали има асортимент от къси, средни и дълги. Проверявай периодично дали не са се изкривили или износили. Те често трябва да се сменят. Накрая на всеки ден трябва идеално да се почистят и да се поставят в хоризонтално положение. Добрите мазачи си имат алуминиеви мастари от профили за дограма. Те стават за многократна употреба, идеално прави са и ръбовете им са остри, което помага при заглаждането.

КонтролВ специализираните книги и техническите упътвания подробно се описва

как трябва да се прави мазилка. Никъде обаче не ти казват за малките дреболии, които, ако не се спазват, водят до провал. Никъде не ти казват кои операции мазачът ще се опита да прескочи или да промени с цел да увеличи количеството

1 9 3

за сметка на качеството. Няма проблем, в тази книга аз ще говоря точно за тези работи.

Подготовка на основата. Преди да започне работа, мазачът задължително трябва да си подготви основата. Той трябва да я изчисти от прах, мазнотии, мухъл, стара мазилка, стара боя, пресечен гипс или нещо друго, което ще пречи на спойката. В новите постройки мазачът започва направо да хвърля разтвора върху тухлите. Стоп! Ще ти дам един добър съвет.

Дори и да е нова тухлената стена, тя е най-малкото прашна. Ако тухлите ти са евтини и с ниско качество, тяхната ронливост и запрашената от завода повърхност може сериозно да застраши спойката между мазилката и тухлата. Предлагам ти да инвестираш минимални средства в труд и материал и да грундираш всички тухлени стени с грунд за бетон. Споменавам това на няколко места в книгата. Ако не можеш да намериш такъв грунд, направи си го сам. Забъркай 60% лепило Ц200 с 40% вода и прибави за грапавост малко мраморно брашно или фино пресят пясък. Твоят общак може бързо и лесно да намаже тухлените стени с грунд с една голяма баданарка. Изчакай един ден грундът да спече. След тази евтина и бърза операция стената ще е многократно по-приемлива за мазилка.

Накрая мазачът винаги трябва да намокря стената, преди да започне да я измазва. Това се прави не веднъж дневно, колкото да мине номерът, а на всеки няколко квадрата, минути преди да започне измазването на съответната площ. Тухлата попива водата много бързо и ако има голям промеждутък от време между мокренето и мазането, тухлата ще бъде отново суха. Ако мазачът ще измазва бетонни повърхности като тавани, колони, трегери, пояси и други, той предварително трябва да ги шприцова (виж как се прави шприц в главата за каменаря) и да изчака шприцът да се втвърди.

Бог да те опази от мазачи, които мажат на око. Те не измазват, а мърлят по стената, затова ги наричам мърлячи. Виж главата за каменаря, където подробно описвам как се правят майки и пилета.

Измазване с варов разтвор. Когато започнах да измазвам моята къща, вече бях натрупал невероятно недоверие към всички хора и инстанции в този бизнес. Затова бях много мнителен дали, ако си купя готов, разтвор от варов възел, той ще бъде качествен. Отначало започнах с готов разтвор и майсторите постоянно се оплакваха. Казваха, че е постен и че има много едри камъни в него. За да е качествен един варов разтвор, той трябва да бъде мазен и лепкав. За да е такъв, той трябва да има достатъчно вар. Най-добре е съотношението пясък/вар да е 2:1. Много възли рекламират съотношение 2:1, но ти продават 3:1 или по-малко.

Друго важно нещо е пясъкът да е пресят. Много възли продават готов разтвор с едър пясък и дори с бучки като бобени зърна. Трудно е за мазача да работи с такъв разтвор, а и не е желателно. Затова реших сам да си го бъркам. Стана обаче от трън, та на глог. Защо? Защото отново опрях до това, да разчитам на други хора да ми забъркат съвестно разтвора - тези хора бяха мърлячите. Ето какъв беше проблемът.

1 9 4

Купих хубав, добре промит и фино пресят пясък. Купих торби с хидратна вар. Взех под наем една малка ръчна бетонобъркачка, за да спестя на мърлячите хамалогията. Намерих три големи варела, в които да гасят варта. Мислех, че ще е достатъчно им да кажа да си изгасят варта и да забъркат в бетонобъркачката пясък и вар в пропорция 2:1. Мечтииии! Веднага се оказа, че мърлячите не знаят как се гаси вар. След това се оказа, че не знаят как да забъркат правилно пропорциите. Резултатът беше повече от трагичен.Ако попиташ един мазач дали знае как да угаси вар, той ще се направи на обиден и ще каже: "Че какво му е, слагаш варта във водата и бъркаш." Де да беше толкова просто. Ако го наблюдаваш как прави това, ще видиш, че той пълни варела "донякъде" с вода, хвърля вътре наведнъж "няколко" торби вар (хей така, на око, без да има понятие колко точно) и се опитва да разбърка сместа. Ако е сложил малко вар, а много вода, вътре става един постен рядък таратор, който, когато го забъркаш с пясъка, се превръща в "някаква" смес с неизвестна пропорция, която се лепи на стената, докато е мокра, но като изсъхне, започва да се рони с голи пръсти. Ако е сложил много вар и малко вода, той просто не може добре да разбърка разтвора. Варта или остава на бучки, или се спича на дъното, тоест там се утаява голямо количество полусуха вар, която остава недостатъчно угасена. Когато тази вар се забърка в мазилката, прави така наречените "бомбички" по стените.

Нека да обясня за гасенето и за бомбичките. Какво значи гасена вар? В случая с хидратната вар това означава варта да се насити максимално с вода. Тя има свойството да поема относително голямо количество вода с дадена пределна стойност. При това насищане варта увеличава обема си. Ако в мазилката има ненаситена с вода вар, тя поема водата от околните молекули и увеличава обема си. При това увеличаване се появяват видими кратерчета по стената, които се наричат бомбички. За да избегнеш бомбичките и другите проблеми, нека да ти опиша как се правят тези неща и ти пожелавам късмет с твоите мазачи. Дано те да се окажат по-интелигентни и по-съвестни от моите.

Налива се във варела около 70% вода. Сипва се постепенно варта (през половин торба), като се бърка постоянно, докато насипаното се разбие идеално и се смеси с водата без видими бучки. Сипват се точно 4 торби хидратна вар. Сместа се бърка първите 8 часа поне веднъж на час, защото има тенденция да се утаява на дъното и да се запича. Варта трябва да престои във водата минимум 24 часа. Преди да се използва варта за бъркане на разтвор, тя трябва отново да се разбие на хомогенна смес, защото към дъното ще е много по-гъсто, отколкото отгоре. Правилно е готовата смес да прилича на гъста каша.

За да имаме точни пропорции, варта трябва да е прясно разбъркана. За мокри помещения или външна мазилка е добре да се прибавя и цимент към разтвора в пропорция, равна на половината обем на варта. Мярката за варовия разтвор се взима с кофи, а не с лопати, защото лопатата не е точно мерило. Ето колко е проста системата, но изисква елементарни познания и малко старание. Можеш да бъдеш сигурен, че ако не твой човек гаси варта и бърка разтвора, на места той ще е постен и ще се рони, а на други места ще има бомбички.

1 9 5

Когато се пазариш с един мазач, се подразбира, че той ще измаже минимум на две ръце. Първата ръка се нарича груба, втората - фина. Ако се шпаклова с вар, това е трета ръка. Ако предварително се запълват едри дупки и вдлъбнатини, това е пак нещо като ръка. Във всички случаи двете ръце са задължителни и не подлежат на обсъждане.

Защо се правят две ръце, наречени груба и фина? Защото първата ръка неизбежно ще се напука. Когато варовият разтвор е пресен, той е наситен с много вода. Когато започне да "дърпа", тоест да се втвърдява, част от водата попива в основата, друга част се изпарява. Вследствие на тези нормални процеси разтворът се свива по обем и се получават неизбежни големи пукнатини. Този първи пласт от варов разтвор често се нарича хастар. За да се стабилизира процесът на напукване, трябва да изминат 12—24 часа, а ако е студено, дори по-дълго.

Има една важна подробност. Ако по основата има големи вдлъбнатини, те се пълнят постепенно на няколко ръце, като се изчаква добро втвърдяване на предишните. Ако хастарът стане много дебел (повече от 3—4 см), той ще се отцепи от основата и ще хлопа, а може и направо да падне, особено ако е на таван.

Втората ръка се прави с фино пресят пясък, като се нахвърля нов, по-тънък пласт (около 3 мм) от разтвор върху грубия. С една специална дървена маламашка финият разтвор се пердаши и втрива с кръгови или линейни движения върху грубия и така се запълват пукнатините. Отново се изчакват 5—8 часа, за да дръпне новият разтвор. Пак е нормално да се появят пукнатини, но много по-малки. Сега вече се прави последната ръка от варова шпакловка. Стената се заглажда с чиста вар с помощта на дълга метална мистрия.

Можеш да бъдеш сигурен, че твоят мърляч ще направи всичко възможно да прескочи множеството от ръце, изчаквания и повтаряния и ще използва следната масово приложима бърза процедура. Няма да изчисти и подготви основата. Няма да запълни предварително големите кухини и няма да ги изчака да дръпнат. Ще нахвърли първата ръка. Ще изчака няколко часа, докато разтворът спре да поддава на натиск с пръст. Няма да нахвърли втора, фина ръка, а ще направи следното. Ще намокри грубия разтвор с една баданарка и ще почне да търка с маламашката. Повърхностният слой ще омекне от водата и ще се разнесе и размаже под маламашката. Това временно ще запълни зачатъка на големите пукнатини. След още няколко часа пак ще се появят пукнатини, но мърлячът бързо ще ги шпаклова с вар и отново временно ще ги скрие от погледа. Сега той ще твърди, че синът му е тежко болен и трябва спешно да му купи лекарства. Не се шегувам, когато искат пари, те ВИНАГИ измислят някаква покъртителна и история. Ти ще си трогнат и ще платиш веднага за работата. След ден-два твоята мазилка отново ще се напука, само че вече парите са заминали, както и майсторите.

Аз те съветвам да не позволяваш на мърляча да си спести втората ръка, както и да не му плащаш поне три дена след измазването. Ако има пукнатини, да си ги шпаклова отново.

1 9 6

Знай също, че ако ще правиш гипсова шпакловка, мазилката трябва да е много суха. Гипсът не обича водата и се пресича от нея, тоест става на прах.

За мен истинският тест за възможностите на един мазач са ръбовете и ъглите. По това се отличават мъжете от момчетата. Ако са прави и отсечени, ненаръфани, неусукани и без видими снадки, значи мазачът е добър. За жалост и най-добрият мазач не може да постигне това, което модерните технологии предлагат.

Отскоро и у нас вече се предлагат едни специални ъглови лайсни. Тези лайсни се поставят върху ръбовете, отвесират се и се фиксират в това положение. След измазването те остават вътре в мазилката, като на мястото на ръба се вижда един атрактивен метален кант, който е идеално прав. Другото удобство е, че тези лайсни служат също и за майки по време на мазането. Понеже са гладки и добре отвесирани, качеството на пълнежа е значително подобрено. Другата полза от тях е, че пазят ръбовете от чупене или набиване. Ето как една нова технология може да компенсира некадърността на изпълнителя, стига да си готов да инвестираш в нея. За мен тази инвестиция ще се самоизплати многократно, не само като качество, но и като намален разход за ремонт в бъдеще.

Царският тест за добър мазач е измазването на кръгла или овална повърхност. В модерните жилища често се бяга от баналните прави стени и ъгли. Как се прави това? В никакъв случай не се работи на око. Най-правилно е да се положат съответните кръгли или овални майки, като се спазва правилото различните майки да са успоредни една спрямо друга и да са в една равнина. Остатъкът от работата се свежда до запълване на пространствата между майките.

За такива повърхности следва да се заплати повече, защото работата е много пипкава. Пердашенето също е проблем, защото е необходима специална пердашка с овална форма, и то само за кръгли форми. Ако формата и диаметърът на повърхността се менят, пердашенето е истинско предизвикателство. Там вече се разчита само на усет и на визуална преценка.

Другото сериозно изпитание за мазача е оформянето на прозорците и вратите. Освен че трябва отново да се справя с ръбове и ъгли, има и допълнителни усложнения. Например много е важно мазилката да застъпи дограмата с 1—2 см. Някои мърлячи или не застъпват въобще и оставят да зеят фуги между мазилката и дограмата, или пък застъпват прекалено, което може да затрудни свободния ход на дограмата.

При контрола отваряй широко вратите и прозорците, за да провериш дали техният максимален ход не е затруднен от неправилно положена мазилка.Друга проверка е да погледнеш от разстояние и да прецениш дали мазилката на отвора на прозореца е успоредна на дограмата. Понякога кофражът на мазача не е добре позициониран спрямо нея и тогава линията на мазилката може да не се получи успоредна на дограмата. Така прозорецът ще изглежда крив или наклонен, въпреки че всъщност кривото е мазилката. Това е просто визуална илюзия. В случай че дограмата наистина е крива, по-правилно е и линията на мазилката да не е точно вертикална или хоризонтална, но да е успоредна на

1 9 7

дограмата. Тогава кривата мазилка ще заличи донякъде факта, че дограмата е крива и визуалната илюзия ще е в твоя полза.

Като стана дума за прозорци, ще насоча вниманието ти към един друг проблем, който много мърлячи сигурно ще ти навлекат. Те са майсторите, които най-много цапат. Когато хвърлят с мистрията, разтворът цопва по стената и във всички посоки политат хиляди малки досадни пръски. Това не може да се избегне, защото такова е естеството на работата. Това не значи обаче, че трябва да им позволиш да ти съсипят стъклата и дограмата. Всичко, което е ценно и красиво, трябва да се опакова грижливо с найлон. Не ги слушай, ако започнат да те убеждават, че накрая всичко ще изчистят. Те не само че нищо няма да изчистят, а в най-добрия случай ще размажат варта с някой мръсен парцал и още повече ще захабят ценните вещи.

Имай предвид, че прозорците са много уязвими на една постоянна и непоправима повреда. Установих, че ако по стъклото попадне разтвор, в който има цимент, например шприц, варов разтвор, подсилен с цимент, или пръскана мазилка, в която има много цимент, той за няколко дена влиза в химическа реакция със стъклото. Ако мине време и ти изчистиш тези пръски от стъклото, по него ще остане видим релеф, нещо като малки язвички с кафяв цвят. Тези стъкла, ако си естет и се дразниш от дреболии, могат само да се изхвърлят на боклука. Заради такива мързеливи и некомпетентни мърлячи аз смених доста стъкла. Сега не давам на никого да пипне мистрията, преди да е опаковал помещението като музей. По-добре да платя за найлон, отколкото за смяна на стъкла. Препоръчвам и на теб да не икономисваш от найлони.

Ако пък имаш алуминиева дограма, проблемът става още по-сложен. Има едни български дограми, които са оцветени не с печена боя, ами с нещо като окис. Ако вар или цимент попаднат върху този окис, той губи цвета си. Дограмата заприличва на болна от шарка. За този проблем са виновни отново мазачите, защото не считат за необходимо да пазят нищо. За такива майстори най-подходящото название е мърлячи, а не мазачи. Оправдано ли е, за да се разкрасят стените, да се загрозят прозорците и дограмата? На този въпрос трябва сам да си отговориш.

Използване на други материали. Ако ще шпакловаш с гипс, внимавай не всички места и помещения са подходящи. Не слушай съветите на майстора. Има майстори, които предпочитат да шпакловат с гипс, вместо с вар. Те съответно ще се опитат да те убедят да шпакловаш навсякъде с гипс. Други ще настояват за гипсова шпакловка, защото тя е много по-скъпа от варовата и ще спечелят повече от нея.

Аз лично предпочитам варовата, защото е поздрава, но признавам, че гипсовата е по-красива. Изборът е твой, но важното е да знаеш къде да НЕ СЕ шпаклова с гипс. Това е навсякъде, където има мокри помещения, водни изпарения или възможност за кондензация, или ако ще има тапети (те се слагат с много вода и гипсът може да шупне). Не толкова очевидно място за кондензация отвътре са бетонните колони и пояси на външните стени, които не са термоизолирани отвън. От влагата насред хола ти могат да се появят ивици от пресечен гипс и да отбележат къде са ти колоните.

1 9 8

За мен гипсът, освен че е красив, няма други заслуги като материал, най-вече защото е лесно уязвим на влага, лесно се драска, лесно се цапа и не се мие. Латексната боя, поставена върху гипсова основа, също може да шупне от влага, ако не се безироса предварително.

Ако те интересува някоя модерна идея, мога да ти подскажа нещо. Вместо шпакловка само варосай и след това постави многофункционални облицовки, които са звуко, термо и хидроизолатори (в някаква комбинация) и лесно се мият. Някои от тях са невероятно красиви. С парите, спестени от шпакловане, безиросване, боядисване и пребоядисване, ще направиш една модерна и красива облицовка от корк, релефни панели, дървени елементи или синтетични материи с имитации на плат или друга материя (не говоря за тапети). Някои от тези материи са антистатични.

"Е, голяма работа!" - ще каже някой необразован скептик. Нека да илюстрирам отново невероятната полза от модерно мислене. Забелязал ли си какъв цвят е стената в твоя апартамент или къща? Може би някога е била бяла или бежова... ама сега е светло или вече тъмнокафява. Тези ивици от неприятни оттенъци са най-силни около радиаторите и по ъглите на таваните, нали. Защо? Защото фините прашинки носят някакъв електрически заряд (йони), който спомага за прилепването им по стените на помещението. Сметни колко ще ти струва като пари и неудобство да пребоядисваш жилището си на всеки 2—3 години. Ако стените са покрити с електростатични материи, те няма да се замърсяват по този начин и това ще е в твоя полза.

Ако стените са покрити с материи, които могат да се мият, също край на пребоядисването. Производителите на латексни бои твърдят, че латексът се мие. И аз, и ти сме пробвали да измием стена, боядисана с латекс, само за да направим, едно размазано леке. Ако си много упорит в търкането, може и да успееш направо да свалиш боята. А ако нещо наистина се мие, то става лесно и бързо. Изводът е ясен - да живеят новите технологии.

Щом говорим за нови технологии, ще предложа още една идея - външната мазилка е отживелица! Обикновената мазилка не осигурява нито топло, нито хидро, нито звукоизолация. Много хамалогия и цапотина за нищо. Има по-евтини, по-чисти, по-трайни, по-бързи, по-функционални и по-красиви начини да облечеш къщата отвън (виж главата за изолациите). Ако все пак си решил да мажеш отвън, поне бъди сигурен, че в бригадата има компетентни хора, които знаят как се работи със скеле, и непременно някой от тях да се подпише, че е дал инструктаж за сигурност на останалите и ще носи отговорност.

Мога да напиша няколко страници за безопасна работа със скеле, но нямам място тук. Поне провери дали на всеки етаж има напречни дъски, дали на всеки удължител има стегната жабка, дали когато хората ходят най-горе, скелето се клати и подсили укрепването, ако е така.

Други "дребни" съвети. Има и други дреболии, които трябва да се спазват. Ако тухлената стена е нова, трябва да е минал най-малко един месец, а по-добре - два, преди да се измазва.Наблюдавай дали мазачът си събира и рециклира падналия разтвор от земята; това трябва да се прави често, а не накрая на деня, когато той е изсъхнал.

1 9 9

Гледай дали пази мостовите кабели по стените или търка и чука по тях.Обикновено се пада на мазача да заравни електрическите розетки и кутии до

нивото на мазилката. Това се прави най-добре, като кухината зад и около розетката се запълни с гипс, а не с варов разтвор. Гипсът е твърд и държи добре пластмасата, той не се изронва лесно, когато се навият винтчетата на контактите и ключовете и крачетата разпънат отвътре. Ако луфтът е запълнен с варов разтвор, както биха направили 99% от мърлячите, контактите и ключовете скоро ще се разхлабят. Особено контактите, защото, когато са нови, те са много стегнати и при дърпане лесно могат да се отскубнат от розетката.За последно ще ти разкажа един невероятно куриозен случай. Искай от мазачите да махат дървените клепета, останали между тухлите от кофражистите. Тези дупки трябва да се запълнят с парчета от тухла, преди да се измажат. Защо? Първо, за да няма кухини и второ, за да не ти се случи същото, като при мен.

В Храма имам две кули, които не успях да облицовам отвън с камък цели две години. Все отлагах за по-нататък и кулите си седяха на гола тухла. Те обаче бяха измазани отвътре с мазилка и варова шпакловка. Още първата зима забелязах отвътре странна влага и мухъл на един участък от кулата и като че ли петното растеше по площ. След време се убедих, че наистина то ставаше все по-голямо. Чудно ми беше, защо при положение че цялата кула отвън е неизмазана, отвътре има влага само на едно място. През втората зима петното беше станало значително и мазилката показваше признаци на издуване и ронене. На третата зима облицовах кулите отвън с камък, мислейки, че правя хидроизолация, но се получи точно обратното. Водата, акумулирана между камъка и тухлите изби навътре в мазилката и тя се разпадна окончателно. Чак тогава можах да видя на какво се дължеше това странно влажно петно. Едно от дървените клепета беше живнало и ПУСНАЛО КОРЕНИ!!! Тези корени представляваха една доста гъста мрежа от малки коренчета с обща площ около 4 квадратни метра, които си бяха пробили път между тухлите и вътрешната мазилка. Невероятно, нали? Влагата отвън се поема от дървеното клепе и се подава надолу по коренната система. Чудя се как не е избило клонче с листа вътре в стаята ми. Ако не искаш и ти да имаш ботаническа градина по стените, махни проклетите клепета.

ПазарлъкътОпределено - на акорд на квадрат. Много от мазачите се пазарят на квадрат,

но когато дойде време за плащане, те изненадват, като искат допълнително заплащане за всеки ръб на линеен метър. Някои дори искат нещо допълнително за всеки ъгъл. Не допускай такива изненади, освен ако е уговорено предварително.

Затова винаги пиши на хартия точно какъв е пазарлъкът, вземи и подпис. Ако искаш да си сигурен, че няма да има изненади, упомени предварително, дали и колко ще ти искат за ръбове. Ако последваш моя съвет с металните лайсни, автоматично отпадат претенциите на мазача за допълнително плащане за ръбове, защото лайсните сами си правят ръб. Освен това лайсните му спестяват

2 0 0

труда да прави майки и ако си находчив, ти би могъл да искаш отбив от цената. Ето как лайсните ти излизат безплатни, да не говорим за огромното подобрение на качеството и вида на ръбовете.

Работата на мазача сравнително лесно се следи, но ако ще бъркаш на място варовия разтвор, контролирането става кошмар. По-добре си купи готов разтвор и дай почерпушка на машиниста, за да ти сложи достатъчно вар.Не плащай на мазача поне от три до пет дена след като е измазал нещо, за да видиш дали мазилката няма да се напука. Ако има пукнатини, накарай го да си ги шпаклова отново, като материалът за повторната шпакловка да е за негова сметка.

Внимавай в такива случаи да не ти сложи яйце в шпакловката - дълго време ще има да ти мирише на развалено. За да спреш миризмата, безиросай обилно или мини с лак за камък. Изчакай пак три до пет дена след поправката, преди окончателното плащане.

Плащането на майстор, към работата на когото си имал рекламации, трябва да става извън територията на обекта, за да не ти тури някоя шапка, когато обърнеш гръб.

Глава 26Парнаджията (прост-аджията)

Парнаджията е майсторът, който ще изпълни проектите, свързани с отоплението на къщата. Тези проекти могат да са няколко. Основният описва радиаторите (по бройки и местоположение), вертикалните щрангове (клонове) -тръбите, които захранват с топла вода етажите, хоризонталните щрангове -тръбите, които захранват всеки един отделен радиатор с топла вода на даден етаж, както и редица разпределителни табла със спирателни кранове. Друг проект описва така наречената абонатна станция - котела и бойлера заедно със съпътстващите ги съоръжения, като разширителен съд за налягане, регулировъчни клапани и циркулационни помпи. Отделно се описва "нафтовото стопанство" на локалното парно, тоест цистерната за нафта, смукателната помпа, дихател и отдушник и др. Общо взето отоплителната система на една къща е сложно нещо и изисква висококомпетентни спе-циалисти не само за проектирането, но и за изпълнението й, особено когато става дума за локално парно, както е в нашия случай.

Убедително твърдя, че в строителния бизнес висококомпетентните специалисти са малко, въпреки че всички имат високите претенции да са такива. Разминаването между претенциите на майстора и неговите действителни възможности и интелект е особено очебийно при парнаджиите. Затова аз наричам некадърниците не парнаджии, а простаджии. "Пази се от прост човек, който върши сложни неща" - би казал Конфуций. Мърфи, от друга страна, казва: "Ако една сложна работа се върши от прост човек, тя става опасно сложна."

Според мен един от основните проблеми с парнаджиите у нас е, че те просто са много изостанали в техническо, технологично и научно отношение. Едно е

2 0 1

да си самоук зидар (занаят, който всеки би могъл да научи за няколко дни), друго е да си самоук парнаджия (това е невъзможно). Парнаджийството вече не е занаят, а високонаучна професия. Може ли някой да стане самоук ядрен физик или космонавт? Модерните котли имат компютърни табла за програ-миране и сложна електроника със система от датчици. Помпите, горелката и различните вентили и клапани са взаимно свързани в една логична цялост, която някой трябва напълно да разбира и настройва. Тези неща се учат в специализирани учебни заведения, които не са по възможностите на повечето български простаджии.

Някои модерни фирми у нас се опитват да обучават кадрите си, като ги пращат на специализация в чужбина, но с един-два курса всичко не може да се научи. Аз ползвах услугите на една именно такава българска фирма, която има големите претенции да е лидер на нашия пазар, но специалистите, които на мен ми изпратиха, не бяха никакви специалисти, а едни типични български тарикатмайстори. За щастие в същата фирма намерих други, по-компетентни, които да довършат работата на първите. Дори и в най-реномираните фирми има хора, които тепърва се учат на професия и дано да не се паднат на теб, за да те използват като опитно зайче.

Последно уточнение. В тази глава ще говоря само за модерната технология на база полипропиленови или подобни пластмасови тръби. Няма смисъл да те занимавам с остарелия и отхвърлен от употреба на Запад български начин на парнаджийство, който използва черни железни тръби и оксижен за заварването им. Ако искаш да се върнеш в каменната ера, прави си такова парно, но от него нито ще имаш голяма полза, нито ще спестиш нещо, точно обратното. Предполагам също, че котелът ти ще бъде от някакъв модерен тип на реномирана западна фирма (внимавай за ментета, те изобилстват). В България все още има хора, които се опитват да продават разни котли-самоделки, правени в гараж или в заваръчен цех. Не се подлъгвай с тези глупости. Евтиното винаги излиза скъпо, а в случая ще ти излезе солено.

Най-големият разход в една къща е за отопление. Модерните котли достигат к.п.д. (коефициент на полезно действие) над 0,9. Тоест за всеки лев, изхарчен за нафта или друго гориво, 90% от освободената енергия ще се насочи към отопление на къщата. Това се постига с много сложни чугунени отливки вътре в котела, които рециклират пламъка от горелката 4—5 пъти преди да го из-хвърлят през комина. Допълнителен полезен ефект се постига от сложната компютърна система за следене на температурите както извън къщата, така и в отделните помещения вътре в нея. Съжалявам за старите майстори, които с години са се изхранвали с добрия стар оксижен, но социализмът си отиде завинаги (горещо се надявам!), панелите вече никой не ги строи и светът върви напред, за добро или за зло. Техническите кадри трябва да намерят начин да вървят редом с бързо напредващата наука и техника. На тези, които са много изостанали, им остават само два избора да се изхранват - или да се преквалифицират (трудният), или да търсят начини да подлъжат някого като теб, който не разбира, и да му свършат работата по стария начин (лесният

2 0 2

начин за прехрана). Познай, кой път ще изберат повечето некадърници - труд-ния или лесния? И така, да започваме.

ИнструментиПросто не мога да ги изброя. На един парнаджия му трябват неимоверно

количество инструменти. Ако става дума само за полагане на полипропиленовите тръби, тогава единствените инструменти, които са необходими, са подвижен гаечен ключ и едни специални клещи за рязане на меките тръби.

КонтролЕдин от сериозните проблеми, които имах с първите (а при мен минаха

няколко) парнаджии, е окачването на радиаторите за стените. Писна ми от български кърпежи. Идват великите парнаджии и започват да монтират радиаторите, а аз ги наблюдавам. Изкопават с бормашина една широка дупка в стената, начукват в нея едно грубо издялано дървено трупче и набиват в него една желязна шина с дебелина само около 3 мм. Веднага щом разбрах, че така възнамеряват да ми монтират и останалите радиатори, моментално се освободих от пишмануслугите им.

Единственото професионално захващане, което признавам, е с правилно изчислени за тежестта крепежни дюбели. За да можеш да ползваш такива дюбели, са ти необходими подходящи носещи планки. Като всички други абсурдици, у нас има десетки фирми, които рекламират и продават радиатори, но не си правят труда да ти предложат съответните планки за окачването им на стена. След много търсене намерих вносни, но не ми харесаха (бяха евтини боклуци) и накрая сам си ги измислих. След това хванах електрожена и флекса и сам си ги изработих. Препоръчвам ти и на теб да работиш с конзолни планки и дюбели. Виж картинката за моята препоръка.

Когато парнаджиите опъват тръбите за топлата вода по пода (както вече е модерно да се прави), те са длъжни да ги укрепят със скоби за бетонната плоча, за да не се разместят, и веднага да ги зазидат отгоре с циментов разтвор. Това ще предпази тръбите от поражения през остатъка от времето, когато още много други хора ще стъпват върху тях, докато дойде моментът за окончателната подова настилка.

2 0 3

Между другото точно тази операция ти препоръчвам сам да си я направиш. Изискват се само споменатите два инструмента (подвижен ключ и режещи клещи) и никакви специални познания. Подобно на електричарите парнаджиите взимат за труд на линеен метър и правят луди пари от една нищо и никаква работа. Главната скубалия при тях е прекарването на полипропиленовите тръби. Нищо работа - много пари.

Всички вертикални щрангове трябва да се укрепят солидно със скоби и дюбели за стените. Не забравяй да провериш дали е оставено 5 см разстояние от стената. Необходимо е да се направи и топлоизолация на всички тръби, като се покрият с други порести гумени тръби. Затова е необходимо между тръбите и стените, както и между самите тръби да има достатъчно място.

Горещо ти препоръчвам да залепиш върху стените (особено външните), точно зад всеки радиатор, някакъв материал с топлоизолационни свойства. Стените не са добър термоизолатор, поради което част от ценната топлина ще отива навън от сградата. Най-подходящо е да залепиш лист от тънък стиропор, покрит с алуминиево фолио. Ако не си пасва на вид с останалия декор, боядисай фолиото в цвета на стената. Друг вариант да не позволяваш на стената да смуче топлината е да поставиш зад всеки радиатор корк или подобен декоративен материал. За такова нещо никой парнаджия няма да те посъветва, нито ще ти го направи, освен ако не си го поискаш.

Препоръчвам ти на всеки радиатор да си поставиш автоматични обезвъздушители. Внимавай при монтирането, защото обезвъздушителите трябва да са в по-високия край на радиатора. Това се проверява с терзия. При мен явно простаджиите са карали на око, защото от 50 радиатора поне на десет ги бяха сложили в ниския край. Аз естествено ги накарах да ги преместят.

2 0 4

В котелното има страшно много тънкости. Най-важното е в помещението, където са котелът и бойлерът, да има достатъчно голям сифон, за да има къде да изтича водата при евентуална авария. Няма да повярваш, ако ти кажа, че в моето котелно помещение няма проектиран сифон. Вместо това гениалният ми проектант е предвидил една малка аварийна шахтичка от половин кубик. Ако стане авария или нещо нередно, водата ще започне да шурти от тръбите и този половин кубик ще свърши работа само в първите пет минути, след което ще започне да пълни с вода целия сутерен.

Ще повярваш ли, че три дена, след като си отидоха моите простаджии, стана авария (разбира се, по тяхна вина). Когато се събудих сутринта, в целия ми сутерен имаше 40 см вода. Ако бях на почивка, той щеше да се напълни догоре, водата щеше да предизвика късо съединение в електрическата инсталация и можеше да стане пожар в сградата. Аз намерих решение и за този проблем, но си го измислих сам. Нито проектантът ми, нито големите специалисти простаджии, които инсталираха цялото ми котелно оборудване, не "видяха" проблема и не предложиха решение, въпреки че според мен положението е било очебийно критично.

Трябва да си наясно, че никой сифон не би могъл да отведе водата, която може да избълва една тръба под налягане, но поне ще забави последиците значително. В спечеленото време можеш да реагираш на аварията, като в най-лошия случай просто спираш водата. Затова в котелното задължително си инсталирай два вида аларми. Едната трябва да свири при теч на вода, другата при поява на дим или пушек. Сирената трябва да е достатъчно мощна, за да я чуеш от всяко кътче на къщата и дори на двора.

За сигнализация при течове в най-ниската точка на пода се поставя един поплавък, свързан със сирената. Когато в помещението започне да се събира вода, тя повдига поплавъка, една сачма вътре в него се помества и включва алармата. За пушек се използва стандартен датчик (за пожароизвестителна инсталация) - димдетектор, който е постоянно включен към сирената. Сирената трябва да има собствен акумулатор и да е независима от токозахранването на сградата.

На много ключови места по парната инсталация трябва да има филтри, които да пречистват водата. Не забравяй, че ако имаш чугунени радиатори (особено ако са руски или български), в тях има чернилка от пепел и какви ли не други мръсотии и парчетии. В сърцето на всяка парна инсталация лежат една или няколко циркулационни помпи, които не търпят никакви боклуци и песъчинки. Затова филтрите трябва да са монтирани така, че да могат лесно и бързо да се почистват. Най-лесно е, когато точно под тях има монтирани кранчета. Ако ги отвориш, боклукът сам ще изтече навън и филтрите ще се самопочистят.

Много големи разправии имах с простаджиите на тема фиксиране към пода на всички компоненти и машини, с които ми напълниха котелното помещение. Проследи моята логика. Идват значи простаджиите и поставят в помещението тежък котел, тежък бойлер, тежък разширителен съд и не ги укрепват за пода. Оставят ги хей така да си седят свободно. Простият германец, производител на

2 0 5

световно известната фирма "De Dietrih", взел че измислил и поставил на тези съоръжения специални крачета с отвори в тях за укрепващи дюбели. Нашите простаджии седнали да ме убеждават, че нямало нужда от такова укрепване. Ами защо тогава цялата сграда е строена така, че да може да издържи на едно доста силно земетресение. Та нали София е в земетръсна зона от девета степен. Какво ще стане при едно дори минимално земетресение, ако всички уреди си седят спокойно неукрепени по хлъзгавите циментови плочки. Те ще започнат да се пързалят във всички посоки, ще скъсат всички тръби и отвсякъде ще забълва и запръска вода. Неизбежно ще се скъсат някои електрически кабели и пръскащата вода може да предизвика късо съединение и множество искри. Нафтата в нафтовата горелка може да се подпали. Оттам пламъкът светкавично ще се разпространи по нафтопровода и ще подпали осем кубика нафта в цистерната, която е наблизо. Ще последва експлозия с непредвидими последици. Представяш ли си, а моите простаджии седнали да спорят с мен, че нямало нужда нищо да укрепват. И защо е този спор? За да спестят един-два часа работа, за която и без това им плащам. Ето пред какво би могъл да си изправен и ти, не само пред простаджии, а пред нагли простаджии. Затова контролирай, приятелю - или те ще играят по твоята свирка или да си заминават, или ти ще им ядеш попарата.

Поради същата причина намери начин да укрепиш здраво цистерната с нафта. Ако е закопана вън на двора, нека отдолу под нея да има солидно стоманобетонно легло. Ако е вътре в някакво помещение на сградата, направи солидни железни подпори, които да я държат сигурно на мястото й във всички възможни посоки.

След инсталацията се правят два вида проби. Първо се прави мокра проба на всички новоинсталирани тръби, подобна на проверката на водопровод (виж главата за водопроводчика, където мократа проба е описана подробно). Втората проба проверява действието на котела, загряването на бойлера, работата на помпите и програмирането на всички цикли на действие. Ще са ти нужни няколко дена, за да експериментираш и да пробваш повечето възможни варианти. Простаджиите ще се противят усилено на такава подробна проверка, но ти няма да им плащаш остатъка от парите, докато не си убеден, че всичко работи според очакванията ти. Ти си този, който определя дали си доволен, дали всичко работи и кога ще се плаща, а не те. Запиши го това в договора. При мен минаха буквално два месеца, докато изчистя всички проблеми, въпроси и промени, за да стане отоплителната система такава, каквато аз исках да бъде, а не такава, каквато те бяха решили да ми я предадат. Имай моя опит предвид. За много неща няма да се сетиш веднага, докато не се стекат обстоятелствата. Отлагай максимално крайното заплащане, за да не плащаш отново на някого другиго да дооправя недомислиците на предишните простаджии. Такива недомислици ще има в изобилие.

ПазарлъкътОбикновено се пазари на свършена работа по следната схема.

2 0 6

Ако се поставят радиатори, се пазари на точка, като всеки радиатор е една точка.

Ако се опъват междурадиаторни тръби, се пазари на линеен метър, като най-добре е, както вече те посъветвах, да си свършиш сам тази работа. Ако се пускат вертикални щрангове, се плаща на линеен метър.

Ако се слагат разпределителни кутии, се плаща на кутия, като линейният метраж на щранга не се таксува отделно.

За котелното пазарлъкът е много сложен. Обикновено се плаща за цялостно свършена работа. Тук има много тънкости и подробности, затова можеш да бъдеш сигурен, че ще ти одерат кожицата незаслужено.

Единствената ти защита е да подпишете предварителен договор, където да са описани във възможно най-големи подробности всички големи и малки операции, за които майсторите поемат ангажимент при тази цена. Без такъв подробен списък ще те пържат на балъшката скара за най-малкото нещо. Всеки пет минути ще ти казват, че еди-какво си не е включено в цената.

Не прави следната грешка, която направих аз. Бях решил да ги надхитря. В договора написах така: "В горепосочената цена влизат ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ОПЕРАЦИИ, свързани директно и индиректно с оперативното действие на котелното помещение." Мислех, че този текст достатъчно ясно изразява моите намерения и желания. Написах този текст, защото не знаех предварително как да изброя всички необходими операции, тъй като бях наясно, че те са много. Въпреки това, въпреки този очевиден разбираем на български език текст, простаджиите ежедневно спореха с мен, че това не било включено в задълженията им, че онова не било включено. В един момент се оказа, че ние постоянно само спорим като дърти брадати цигани за цената, както и за същината на задачите. Обстановката така се нажежи, че стана конфликтна.

Затова те съветвам да направиш подробен договор, в който да са изброени изрично всички задачи. Знам, че ти няма да си в състояние сам да разграничиш, установиш и опишеш цялата серия от сложни и специфични задачи, затова ти предлагам да отидеш с офертата при други парнаджии, да им платиш за консултацията и да поискаш да ти помогнат да я прецизираш. Някои фирми ще ти откажат съдействие, но срещу пари все някой може и да кандиса. Същото важи и за монтажа на нафтовото стопанство. Успех в начинанието!

Глава 27Фаянсаджията (фарсаджията)

Какво прави фаянсаджията? Поставя фаянс по стени и теракота по подове. Вече се предлагат плочки и от други материали, с които един фаянсаджия би могъл да работи. Такива са например гранитогрес, тънко нарязани каменни плочки (мрамор, гранит и др.). За по-лесно тук с термина фаянс ще обединим всички подобни материали.

Освен за красота, фаянсът се използва и за други цели. Например в мокри помещения той служи като първо ниво на защита от вода. В хола и спалните

2 0 7

фаянсът позволява по-лесното почистване на подовете от мръсотия и прах. Ако си алергичен към домашна прах, той ще бъде твоето спасение, защото килимите и паркетите акумулират прах и миризми. Ако ще си правиш подово отопление, задължително ще трябва да използваш фаянс, защото мокетите и дървените настилки са термоизолатори и пречат на топлообмена.

Фаянсаджията трябва да е наясно не само как се реди фаянс, но и какво е основното му предназначение за даденото помещение. Това е определящо за начина на работата му. Например когато се фугира фаянс в баня, трябва да се работи много по-прецизно, отколкото теракота в спалня.Фаянсът трябва да е нареден красиво, правилно и здраво. Обикновено замазкаджията дава нивото на пода и гарантира, че то е според изискванията, но нищо не пречи и фаянсаджията да провери дали е така и ако има пропуски, да ги коригира. След него вече няма кой да поправя нещата. (Виж главата за каменаря - много от описаното там важи и за фаянсаджията.)

Фаянсаджията, подобно на бояджията, има косвеното задължение да разкрасява помещенията. От това следва, че фугите трябва да са прави и еднакви по размер и цвят, плочките да са наредени в правилни равнини, нивелирани по хоризонталата или вертикалата, без усуквания, бабуни или хлътвания.

Фаянсаджията би трябвало да носи отговорност за трайността на положените плочки. Здраво залепените плочки изкарват 10, 20 или повече години, без да се отлепват, без да се напукват и без да кънтят на кухо. Помниш ли моя коментар за "Гаранция - Франция"?

Инструменти- Машина за рязане на фаянс. Този инструмент е задължителен. Хубавите

професионални машини са солидни и дълги, с вградена скала за мерене на дължина, а някои са и с ъгломер. Машината задължително трябва да има и ръчка за чупене по линията на срязването. Много е важно ножчето да е остро. Можеш да го пипнеш, за да провериш, или просто слушай звука, който се издава при рязане. Когато ножчето е остро, се чува един много писклив остър звук. Има фаянсаджии, които нямат дори тази основна машинка. Те режат с измислено ножче и линийка, след това използват примитивни приспособления за чупене по ръба, но често плочката не се чупи там където трябва и фирата ще я плащаш ти.

- Електрическа бъркалка. Още един задължителен инструмент. Това всъщност е една ръчна бормашина, снабдена със специална приставка за бъркане на лепило за фаянс, която прилича на малка перка.

- Дълъг нивелир (либела, водна терзия). Задължително! Фаянсаджията често трябва да мери нива между две точки, както и да проверява дали наредените плочки спазват наклоните. Ако нивелирът е къс, ще мери на малки разстояния и ще води до натрупани грешки.

2 0 8

- Дълъг алуминиев мастар. Задължително! Отново служи за мерене между две точки при правенето на пилета и майки. Често се подлага под нивелира, за да хваща още по-дълги разстояния.

- Гумен чук. Той служи за набиване на плочките до необходимото ниво. Странно защо много малко фаянсаджии използват този инструмент. Предполагам, че пестят стотинки и не държат толкова на качеството. Те чукат или с дръжката на мистрията, или с юмрук, или с нещо подръчно, което е наблизо. Излагация!

- Шпакли и мистрии. Трябва да има добър асортимент от тях, да са чисти, прави, с неизхабени ръбове и върхове и дръжките им да не хлопат.

- Гумена шпакла за фугиране. Ползва се за запълване на фугите между плочките. С нея фугите се пълнят най-качествено и равномерно и не се драска гланцът на плочките.

- Мека гумирана шпакла за миене на фуги. Ползва се за равномерно измиване на фугите. Фарсаджиите изключително рядко работят с този забележително ценен и удобен инструмент и предпочитат парцали или всякакви парчетии от гъбички и дунапрен. С тези смехотворни "инструменти" фугите не могат да се измият равномерно и професионално. Ако искаш да са измити, сякаш са изрязани с бръснач, накарай фарсаджията да си купи необходимата шпакла, специално пригодена за тази работа.

- Чук и длето за къртене. Използват се за изкъртване на бабуни по основата.

КонтролПодготовка на основата. Преди да започне да работи, фаянсаджията трябва

внимателно да премери дали стените са отвесни и дали подовете са водоравни. Ако има големи отклонения, те не бива да се коригират от фаянсовата облицовка. Кривините трябва да се загладят от мазач с така наречения хастар. Някои фаянсаджии също умеят да измазват и могат сами да си коригират основата. Идеята е кривините да се коригират според правилата за измазване (виж главата за мазача). Ако корекцията се направи само на една ръка от фаянсаджията, разтворът под плочките ще стане много дебел и със сигурност ще се отлепи от основата.

Едни от най-сериозните проблеми при работата на фаянсаджиите е, че не спазват нивата и наклоните. В мокрите помещения водата трябва да се стича към сифона и след нея да не остават поквичи. Ако се правят первази на прозорци, на вана или около мивка, наклонът отново трябва да води водата там, където трябва. За да си сигурен, че фаянсаджията е предвидил нивата, настоявай да направи пилета и майки, които да маркират наклоните. Така предварително ще можеш да провериш дали всичко е наред, и тогава да позволиш на майстора да действа. Те много се "обиждат" от такива подробни проверки, но по-добре той да се обижда, отколкото ти да плащаш за преправяне. Ще вземе накрая празният ти джоб да се обиди.

2 0 9

Преди да започне да реди плочките, майсторът трябва да си подготви основата. Ако има бабуни - да се изкъртят, ако има големи кухини - да се запълнят с хастар и да се изчака да се втвърди, ако има прах - да се изчисти и грундира с грунд за бетон, ако има други нечистотии или мазнотии - и те да се премахнат. Основата трябва да е прясно навлажнена, преди да започне лепенето на плочки.

Подготовка на плочките. Самите плочки също изискват предварителна подготовка. Добрият фаянсаджия ще извади по една плочка от всички кутии и ще ги сравни по размер. Често, да не кажа винаги, ще има някакви разлики. В такъв случай той трябва да подреди кутиите на купчинки от еднакви или възможно най-близки размери.

Ако се работи с циментов разтвор, плочките трябва да са накиснати предварително във вода. За фаянса, който е по-порест от теракотата, са достатъчни 2—3 часа, за теракотата са желателни 5—6. След накисването плочките трябва да се извадят от водата и да се оставят да се изцедят поне един час преди полагането. Това е много важно! Ако се сложи подгизнала, мокра плочка, водата по нея ще образува един микроскопичен слой, който ще пречи на спойката на плочката с разтвора, тъй като ще разреди концентрацията на цимент в контактната повърхност.

Ако се използва лепило за фаянс, се работи със сухи плочки, стига да не са прашни. Провери дали това е посочено на етикета на лепилото.

Разтвор. Ако се работи с циментов разтвор и пясък, пясъкът трябва да се пресее. Ако се лепи с лепило за фаянс, лепилото трябва да се забърка добре и да се остави известно време, за да се разтворят съставките му. Виж етикета на производителя. За мен бъркането на лепило за фаянс трябва да става задължително с механична бъркалка. Това е изрично отбелязано на повечето опаковки. Огромното мнозинство от фаянсаджии нямат и не ползват такива бъркалки. Те грабват някакво парче дъска или пръчка и разбъркват малко, колкото да не е без хич. Ти обаче си контрольор, а не лукова глава, нали така? Вземи кофата с разтвора и погледни вътре. Виждаш ли множество малки бучици? Сигурен съм, че ще има хиляди такива. Тези бучици са сухо лепило, което не се е разтворило и няма да стори това от само себе си, без високооборотното движение на перката. Тези сухи бучки не лепят фаянса, напротив, те пречат на спойката. Сухото лепило е прах, а вече знаем, че прахът е враг на залепването.

Затова, съветвам те, ако фаянсаджията ще работи с лепило, да си набави машинка за бъркане. Настоявай да не се бърка много разтвор предварително. Фарсаджията обича да забърка едно голямо бъркало сутринта и цял ден да добавя вода към него. Ако остане нещо накрая на деня, то се изхвърля. Това е погрешно и не го позволявай. Работата е пипкава и бавна. Какъв е смисълът циментът да стои цял ден забъркан - той си губи силата, когато стои мокър и постоянно му се добавя вода. Колкото повече вода добавяш, толкова повече му пада марката. Затова настоявай да се бърка по-малко и по-често. Така ще елиминираш и фирата накрая на деня.

2 1 0

Поставяне на плочките. Тук отново, както и в главата за каменаря, ще те предупредя да внимаваш за фарсаджии, които работят на око. Никакви такива! Всяка повърхност трябва предварително да е маркирана с пилета и майки и да се опъва канап между тях. За това нещо просто бъди непреклонен.

Наблюдавай отнякъде тайничко дали фаянсаджията пълни добре зад плочките. Ако се работи с лепило и с назъбена шпакла, нормално е там да остане малко въздух. Ако се работи с циментов разтвор, всички кухини зад плочките задължително трябва да се запълнят. След като постави плочката, майсторът трябва веднага да попълни с шпакла кухините. В това отношение съм водил много разгорещени спорове с фарсаджии. Те започват да твърдят, че след като се постави, плочката не бива да се пипа и че когато сложат горния ред плочки, разтворът ще се стече надолу и ще запълни празнините. На такива дървени философи аз лично съм демонстрирал как може да се запълни една плочка веднага след поставянето й. Аргументът за "автоматичното" запълване е просто смешен - значи, поставяш една плочка с кухини зад нея, над нея поставяш втора, пак с кухини, но разтворът, който не е достатъчен дори за горната плочка, автоматично запълва и двете!

Има един друг дежурен фал на фарсаджията. Когато поставя теракота на пода, често той не изчаква достатъчно време положеното да стегне, преди да започне да стъпва отгоре. Това изчакване трябва да е най-малко 24 часа. Ако работи в някое малко помещение, той няма сметка да идва два пъти на обекта и да поработва по малко. Затова слага дъски върху прясно наредените плочки и започва да ги гази. Това създава микротравми под тях, които значително ще ускорят отлепването им, а в най-лошия случай те ще почнат да кънтят на кухо още на другия ден.

Затова свикни да изчакваш 24 часа и след това да проверяваш всяка плочка, като почукваш по нея с едра монета. Ако дрънчи на кухо, отбележи я с тебешир. Когато дойде фарсаджията на работа, покажи му колко са отбелязаните с тебешир. Ако те са повече от една на сто положени, направо го изгони от обекта. Ако има по-малко от една на сто (тоест една на повече от сто), сваляй му половин или един квадрат от цената за всяка отбелязана. Ако няма нито една куха на 500 положени, направо му дай премия и го пази като зеницата на очите си - такъв майстор е рядкост... в България.

Същият фал може да се получи на стена. Причината там не е стъпването върху прясно положените плочки, ами неправилното почукване. След като се положи един ред, редно е да се изчака известно време плочките да стегнат, преди да се положи следващият ред. Ако фарсаджията няма достатъчно фронт за работа, той започва да реди отгоре над прясно положения долен ред. При набиването на горните плочки долните могат да се разместят и някои от тях да се отлепят. От личен опит знам, че е възможно да се постави нов ред върху пресен, но почукването по новите плочки трябва да е изключително нежно и внимателно. Много фарсаджии чукат, без да внимават особено и така на другия ден ще има плочки, маркирани с тебешир.

Друг дразнещ проблем е разсеяният фарсаджия. На пазара има много плочки, които имат някакъв десен или шарка. Когато се лепят такива плочки,

2 1 1

десенът или шарката им трябва да са ориентирани в дадена посока. Фарсаджията все ще намери начин във всяко помещение да остави поне една плочка, насочена погрешно. Поне при мен в Храма беше така. Буквално във всяка баня има поне една плочка, обърната наопаки. Жал ми беше да развалям и преправям, преглътнах и тази неприятност и продължих. Това, че им удържах по един квадрат за всяка сгрешена плочка, нито ги спря да продължават да грешат, нито по някакъв начин днес ми радва окото. Това е положението.

Искам да те предупредя и за един друг сериозен проблем. Често през баните минават видими тръби от водопровод или от канал. За мен е по-удобно те да останат видими, стига да са поставени правилно и красиво. Много хора обаче предпочитат да ги скрият, като ги зазидат, с риск после да къртят, ако се появи проблем. Това зазиждане много хора поверяват на фарсаджия, което е груба грешка. Какво прави в такива случаи той? Скалъпва някакъв кофраж, с който обгражда тръбите, пълни го догоре с циментов разтвор, изчаква малко разтворът да дръпне, маха кофража и започва да лепи отгоре плочки. Тук има грубо нарушение на редица строителни правила и изисквания. Няма да мине дълго време и целият този фаянсов кожух ще се отлепи от стената и ще започне да се издува и пука. Какво е правилното решение?

Ето ги правилните за мен стъпки. Към стената се прикрепват дълги дюбели или се набива арматура под наклон спрямо стената. Това е механичната връзка между стената и кожуха. Прави се кофраж и се армира с желязо фи 6. Армировката се връзва с тел за дюбелите или шишовете. Налива се кофражът и се изчакват поне три дена циментът да добие първоначална якост. Сваля се кофражът и се лепят плочките.

Фугиране. След като фаянсаджията е положил плочките, идва време за фугиране, тоест да се запълнят с разтвор празните пространства между плочките. Дори при тази елементарна операция проблемите нямат край.

Първо, фарсаджиите пълнят с каквото им попадне. Най-евтино и най-погрешно е да се пълни с чист цимент. Такива фуги няма да изкарат дълго време и всичките ще се напукат и паднат. Най-правилно е да се пълни със специална за целта готова смес. По магазините има голям избор на материал и цвят. Дори можеш да си купиш паста, която е антибактериална и не почернява от мухъл и гъбички. Тези специализирани материали издържат на напукване и са водоустойчиви.

Вторият проблем е самото поставяне. В книгите пише, че се фугира с гумена шпакла. При мен само един фаянсаджия дойде с такава шпакла, всички други ползват метални, които не са гъвкави и не могат да натъпчат добре разтвора. Някои фарсаджии дори и това не правят. Един мой познат ми се оплака, че фугите му се ронят, а били още нови. Попитах го как е направено фугирането и той ми описа следната ужасия. Фарсаджията запълнил фугите с един парцал с абсолютно сух бял цимент. След това му казал да изчака два дена - влагата зад плочките щяла да попие във фугите и те щели да се вкаменят. Чудото, разбира се, не станало, но находчивият фарсаджия си спестил труда от нормално фугиране и миене след това.

2 1 2

Докато съм на темата фуги, отново искам да гласувам в полза на големите фуги. Те се пълнят по-лесно и се ремонтират по-лесно.

След като се фугира, плочките трябва идеално да се измият. Циментът и лепилото оставят ужасни петна и лекета, ако не се измият грижливо и навреме. За да провериш за наличието на такива петна, не гледай плочките отпред, фронтално. Приближи се до стената и погледни към тях косо и надлъжно. Сега лекетата ще се виждат ясно. Ако има такива, нека фарсаджията пак да ги изчисти, защото след няколко дена ще си останат там завинаги.

Цокъл. Цокъл се прави навсякъде, където има твърда подова настилка, като теракота или камък. По принцип той се слага за красота и за да скрие неизбежната фуга между пода и стената. Възможно е в спалните и хола стените да са вече завършени (тоест шпакловани и дори боядисани) преди да се постави подовата настилка. Погрешно е да се лепи цокъл с циментов разтвор, защото той няма силно лепливите и универсални качества на лепилото за фаянс. Затова ти препоръчвам поне всички цокли да залепиш с лепило за фаянс. То хваща добре и върху латекс, и върху блажна боя, вар и други неща, които би могло да има по стените. Изключение правят тапетите. Ако има такива, задължително ги отрежи до нивото на цокъла.

ПазарлъкътАз лично винаги се опитвам да пазаря фаянсаджиите на надница. Тяхната

работа е пипкава и много отговорна. Не искам да бързат. Всичко е скрито и не може лесно да се провери. Когато плочката кънти на кухо, вече е късно да се реагира. Ако има много кухи плочки, единствената ти алтернатива е да къртиш и преправяш. Повечето фарсаджии ще избягат и няма да си преправят грешките на собствени разноски.

Единственият ти шанс за успех е да пазариш фаянсаджиите на надница, да си наблизо и да наглеждаш дали работят и как работят. Този контрол трябва да се върши от опитен човек. Лично аз мога да преценя дали майсторът чука много силно, дали пълни добре зад плочките и във фугите, дали плочките са добре изцедени и дали лепилото е достатъчно разбъркано и т. н., но неопитен човек не може. Няма смисъл да изпращаш чичо си или братовчед си да ги наглежда, ако те самите нищо не разбират от фаянс. Ако нямаш възможност за експертен контрол, наеми друг фаянсаджия, който само да седи и да гледа. Той ще се радва на възможността да намира кусури на друг колега. Друг съвет просто не мога да ти дам. Всички фаясанджии, каменари и плочкаджии страдат от едни и същи недостатъци и всички могат да се контролират само от експерт.

Глава 28

Шофьорът (шашмьорът) и другите машинистиЩе започна с една интересна приблизителна статистика. Цената за

механизация и транспорт, свързани със строежа на една къща, ще представлява минимум 30% от стойността на грубия цикъл и минимум 10% от цялата стойност на строежа! Имайки предвид тези впечатляващи данни, предполагам,

2 1 3

че ще погледнеш с други очи на хората, които ще ти осигуряват транспорта и различните строителни машини като багери, фадроми, бетоновози и т. н.

Трябва веднага да те предупредя, че оплакванията, които всички ние имаме от таксиджии, са детска играчка в сравнение с шашмите, които правят камионджиите. Защо? Ами първо, защото те возят много скъпа стока, обикновено те товарят и "проверяват" количеството, те "проверяват" качеството, те плащат стоката, те взимат фактурите. Представи си какво широко поле за шашми се разгръща пред тези находчиви изедници.

Другият сериозен фактор, който отваря широк мегдан за шашми, е фактът, че шофьорите нямат тарифни броячи като таксиджиите. (Не че броячите спират злоупотребите, но все пак са някаква пречка.) Когато се пазариш с шофьор, той си решава според настроението и според преценката му за твоята платежоспо-собност колко да ти вземе.

Третият неблагоприятен за теб фактор е, че не можеш да контролираш маршрута. Често ми се е случвало да се пазаря с шофьор, който ми обяснява подробно колко е далеч до дадено място, за да разбера по-късно, че той въобще не е ходил там, ами е взел стоката от друго място, съвсем наблизо. София е малка, а и на лъжата краката са къси. Неведнъж съм засичал по случайност или с нарочни проверки опашатите лъжи на шофьорите.

Престоят също е един повод за препирни с шофьорите. Когато курсовете са на къси разстояния, те обикновено слагат тарифа за престой. Как все така се случва, че все имало огромни опашки и все престоят ти пробива още една голяма дупка в джоба?

Както и да погледнеш на нещата, ти ще си губещият и сумите ще са превишени, почти винаги неправомерно. Взаимоотношенията ти с шашмьора са крайно неравнопоставени. Ако приемем, че ти и той влизате в сделка и се падате един вид противници, помисли върху правилата на играта. Ти трябва да му се довериш за всичко: за цената на километър, за навъртените километри, за навъртения престой, за натовареното количество, за качеството на приетата от него стока, за валидността на фактурите и другите документи (ако въобще има такива), че няма да изчезне с парите, които си му дал за стоката, че ще ти докара стоката навреме и т. н. А той за какво ти се доверява? За нищо, ако си платил цялата сума предварително, или за това, че ще му заплатиш остатъка от авансовото плащане, без да имаш възможността да провериш повечето от факторите на базата, от които той печели. Е, къде другаде има такава игра?

В никакъв случай не бих могъл да те предпазя от всички шашми, които шашмьорите вадят от ръкавите си, за да те изработят, но поне ще ти разкрия някои коронни номера. Твоята задача е да опиташ да сведеш до минимум факторите, за които трябва да гласуваш доверие. Следвай принципа "Око да види, ръка да пипне".

КонтролПревозвачи. По никакви причини не давай пари на ръка на шашмьор, за да

ти закупи стока. Купувай си сам или плащай предварително на доставчика, или пък лично придружавай шашмьора или пращай свой човек с него. Така ще

2 1 4

можеш да контролираш количеството, качеството и произхода на материалите. Ползвай шофьора само да ти вози стоката - не го прави твой партньор в строителството, като му даваш шанс да купува нещо вместо теб.Типично е хората да си поръчват пясък, варов разтвор, чакъл или дъски директно на шашмьор, като се хващат на въдицата му да ги убеждава, че е намерил страхотно качествена стока на страхотно изгодна цена. Да, изгодно е, само че за него, не за теб. Първия път когато купих облицовъчен камък, аз също се хванах на въдицата. Докараха ми палета, които, като ги гледаш отвън, горе-долу бяха добри. Когато ги отворихме обаче, се оказа, че вътре е пълно с гниляк. Наложи се да изхвърля повече от 60% от материала. Това беше последната ми покупка от шашмьор "посредник". Друго беше, когато лично обиколих няколко кариери, избрах си камък по вид, по цвят, по дебелина и среден размер, предплатих си го, взех си официална фактура, получих отстъпка за количество, разбрах се моята стока да бъде заделена според спецификацията. После вече можех да изпращам камион, който само да товари и да вози, без да включвам шашмьора в пазарлъка на сделката.

Ясно е, че когато шашмъорът сам си води отчет за изминатите километри и престоя, сметката ще е надута. По възможност иди заедно с него или прати свой човек, за да се направи реален отчет на разходите. В много случаи ще ти излезе по-евтино да платиш на друг, който да следи шашмьора, отколкото да платиш без право на глас това, което той ще ти поиска.

Има и един друг номер. Шашмъорът често си намира товар за празния курс, независимо дали е на отиване или на връщане. Ти плащаш празния курс, а някой друг повторно го плаща на шашмьора. Ако ти си в колата или има твой човек, можеш да поискаш да не плащаш празния курс, ако някой друг го е заангажирал. Именно заради това шофоьорите не обичат да ги придружаваш.

Трябва да знаеш кой камион колко кубика вози и докъде нормално се пълни. Ако не знаеш, премери каросерията и изчисли грубо капацитета й. Това ще ти даде някаква представа дали количеството, което ти карат, отговаря приблизително на количеството, което си заплатил. Взимай всякакви разписки и документи - ще са ти нужни, ако трябва да се рекламира стоката, след като е стоварена на обекта.

По принцип избягвай частните шофьори и механици. Те не отговарят пред никого за действията си, не спазват общоприетите тарифи и не считат, че има някакви правила, с които да са длъжни да се съобразяват. Това е все едно да отидеш в хлебарницата и продавачът да определи цената на хляба според цената на часовника или колата ти. Някои частници, които имат дългове или са закъсали финансово, не се ръководят от пазарните принципи за определяне на цената. Те изхождат от следната гледна точка: колко трябва да спечеля аз днес или тази седмица (месец), за да си покрия разходите, да си изплатя борча, да остане печалба и да има и за ракия и мезе. Ако отидеш в държавно предприятие или в транспортна фирма, поне има написано черно на бяло какви са тарифите и те важат еднакво за всички клиенти. Шофьорът ще е задължен към шефа си и косвено към теб да спазва някакви елементарни правила. Спестяваш си невероятния стрес да се пазариш с шофьор. Спестяваш си разправиите от така

2 1 5

наречения "цигански пазарлък". Тоест независимо какво и как си пазарил, бъди сигурен, че частникът ще намери някакъв повод да ти вдигне крайната цена, и то при свършен факт. Когато шофьорът работи за фирма (тоест не за себе си), няма да е толкова увълчен да те опърли жив.

Има и едно друго предимство, когато наемаш камион или някаква механизация от фирма, а не от частник. Все още се използва понятието машиносмяна. Тарифите са стандартни и се знаят предварително. Ако наемеш механизация за една машиносмяна, това означава, че наемаш машината, заедно с оператора, за един цял работен ден от 8 часа независимо каква е работата. В някои фирми може да се наема и за половин машиносмяна. Ако ти трябва камион за къси разстояния, по-изгодно е да го наемеш за половин машиносмяна. Ако се обърнеш към частник, той ще ти измисли тарифа за километрите, за престоя, за не знам си какво още и крайната сума винаги ще надвишава една нормална половин или цяла машиносмяна. Това важи особено за строителните машини. Например частният багерист, ако ще копае канал, ще си измисли тарифа на линеен метър, ако ще копае дупка, ще си измисли тарифа на кубик, ако ще копае съвсем малко, ще си измисли тарифа на час. Каквато и тарифа да си измисли шашмъорът, бъди сигурен, че накрая на деня тя най-вероятно значително ще надвишава една стандартна машиносмяна. Затова най-добре работи с фирми. Те също ще те ужилят, но поне ще знаеш предварително с колко.

Други машинисти. Няколко думи за машинистите - оператори на строителни машини, като багеристи, фадромисти, кранаджии, сондаджии, вишкаджии (камион със стрела и гнездо за оператора отгоре) и т. н. Техните шашми са безброй. Основното им бойно оръжие против теб е психоатаката. Твоята единствена защита пък е контрапсихоатаката. След малко ще онагледя думите си с един пример от Храма, за да разбереш за какво говоря. Преди това обаче искам да ти предам съвета, който получих в началния стадий на строителството от мой близък. Този съвет се оказа от огромна полза за мен и ти предлагам да си го поставиш на челно място в арсенала за отбрана против нагли нахалници.Та значи моят приятел, Кольо, ми каза един ден: "Слушай ме, момчееее, аз три къщи съм построил в тази страна, докато ти си живял като бял човек в Америка. Приеми този съвет от мен и го ползвай в подходящи ситуации. Разбери, работникът, майсторът, въобще българинът не зачита благата дума, той не разбира от приказка, той и магарето разбират само от бой... само че за човека боят е в преносен смисъл. Та искам да ти кажа, нали ме разбираш, че ако някой се опитва да те прави на луд, ти вземи, че наистина се престори на луд!!! Тогава проблеми нямаш. Разбираш ме, нали, или пак да ти го обясня?" Аз наистина бях разбрал точно какво иска да ми каже. И сега ще ти дам пример, как използвах неговия съвет в един конкретен случай.

Значи наех аз един ден багерист да ми изкопае канавка отстрани на пътя, за да се стича там водата. Обясних му като на малоумен какво трябва да се направи. Набих му колчета по трасето. Дадох му едно контролно колче, дълго 60 см, с което да мери дълбочината на рова. Изобщо не разчитах само на

2 1 6

устните си инструкции колко да копае, за да не ми излезе с номера: "Ама не беше така." Затова му оставих колчето като веществено доказателство за това, колко искам да изкопае, след което изрично му казах да не трупа извадената пръст непосредствено до изкопа, а да я слага поне на 1,5—2 метра настрани от него. Обясних му защо искам да е така. Казах му, че ако остави пръстта съвсем близо до ръба на изкопа, следващият дъжд ще я срине обратно и резултатът от заниманието ще е никакъв. Попитах го за последно дали ме е разбрал. Той ми каза уверено: "Немаш проблеми, шефе."

И така, залових се с моята работа, стискайки палци багеристът да не оплеска нещо. По мое усмотрение бях преценил, че работата може да се свърши за около 4 часа, тоест половин машиносмяна, и така се бяхме спазарили. Само след два часа обаче багеристът дойде при мен и припряно каза: "Готов съм, шефе, давай парите, че бързам за една друга работа." Със свито сърце излязох навън и - какво да видя? Изкопът не е по права линия, както го бях маркирал, а криволичи, като че е правен от пиян. Пръстта е изсипана непосредствено до ръба на изкопа, а на око може да се види, че нито дълбочината, нито широчината е спазена навсякъде. Оставих проблема с дълбочината за последен коз и му казах да се върне и да издърпа с кофата пръстта по-далеч от рова. Той се съгласи неохотно и отиде да си дооправи работата.

Бях оценил труда за около един час. След по-малко от половин час нашият човек пристигна запъхтян и още по-припряно ми каза: "Готово, шефе, айде давай парите, защото съвсем закъснях, а съм обещал." Излязох пак да проверя и - какво да видя? Пръстта е чопната туктам с кофата, но поне половината все още си седи до ръба на рова. Казах му: "Виж какво, докато не издърпаш всичката пръст настрани от ръба на рова и докато не си провериш дълбочината на рова, не идвай пак при мен за пари." Направих се на много сърдит и се оттеглих. В действителност в душата ми цареше пълен покой, понеже тези привидни битки с "малоумници" съм ги водил стотици пъти и вече бях трениран да не изразходвам капчица от ценните си нерви за такъв вид разправии. В този момент обаче багеристът (да го наречем Марко, не магарето) се развика с пълен глас: "Абе, яз колко пати че ти копам дупката, бре? Ако сакаш пак да повтарям, че ти узмем двойната тарифа."

Прецених, че Марко ми прилага психоатаката на разярения и ощетен работник, който си търси правата, макар че по всичко личеше, че работата не е свършена според договорените условия.

Назря моментът да се възползвам от съвета на Кольо, моя приятел. Поех дълбоко дъх и смело влязох в ролята си на още по-разярен, като отвътре в душата ми продължаваха да царят пълен покой и равновесие. Развиках се и аз на свой ред с пълен глас: "Абе, ти на луд ли че ме праиш бе? Я ме погледни, аз на луд ли ти приличам? Аз каах ли ти да маанеш пръстта от изкопо? Кой че я рине таа пръст? Аз ли с лопатята? Я дай пръто тука? Я погледни тук стърчи ли? Стърчи! Я погледни тук стърчи ли? Стърчи! Айде оди да копаш, да не узмеш нулевата тарифа!" Стараех се да ръкомахам рязко и безразборно и напъвах жилите на врата си, докато усетих, че вените се надуват заплашително. Мислех си, ако ще ме прави на луд, нека си помисли, че наистина с такъв си има работа.

2 1 7

Оттеглих се мълниеносно, без да му дам шанс за още спорове. Оцених работата му за около половин час. Той дойде след един и каза доста по-спокойно: "Хайде, ела да провериш дали има проблеми." Този път всичко беше приемливо, платих на човека, но продължавах да се правя на сърдит, за да не му дам шанс отново да се пазари за нещо. Бях сигурен в успеха си, така както бях сигурен, че с първоначалните инструкции работата щеше да бъде претупана.

Не казвам, че винаги ще бъде така, но гарантирам, че такива случки ще имаш често. Колкото си по-мек, по-културен и по-учтив, толкова е по-голям шансът да те направят на луд. В подобни случаи си спомни за съвета на Кольо. Понаучи малко шопски или друг местен диалект. Свали си очилата и намръщи веждите още от самото начало. Тях хич не ги трогва това, че си учтив, приветлив или усмихнат. Не търси толкова логическите доводи, а наблегни на викането, то е по-ефикасно. И не забравяй, вътрешно не се ядосвай. Ако ще изживяваш всяко викане и всеки спор, дълго няма да издържиш. Сигурен съм, че и машинистите симулират психоатаките, за да опитат дали ще мине номерът. Те са длъжни да опитат. Да опитват, но на краставичар краставици трудно се продават.

ПазарлъкътКогато се пазариш с шашмьори, бъди психолог! Никога не показвай, че си на

зор - ще ти одерат кожицата; в тях няма съчувствие, а само неутолима жажда за максимална печалба. Бъди твърд, но не показвай, че им знаеш номерата. Ако усетят, че си печен, те просто отказват курса. Никога не ги питай нищо, просто си издиктувай условията. Едно е да попиташ "Колко взимаш за километър?", друго е да кажеш "Давам един лев за километър, съгласен ли си?". След пазарлъка драсни го писмено и накарай да ти се'подпишат. Не става дума за договор, защото от такова нещо те бягат като опарени. Просто запиши всички условия на една хартийка. Вкарай клаузата "Всички непредвидени обстоятелства са за сметка на превозвача".

За къси разстояния опитай да се пазариш на половин машиносмяна. За дълги разстояния е нормално да се пазариш на километър. Там тарифите се знаят. Трябва обаче задължително да се уточни трасето и да се фиксира максималният брой километри. Някой шашмьор непременно ще се опита да ти приложи номера, че едикой си път бил затворен и той минал по заобиколния. В такъв случай му покажи подписаната хартийка, покажи му фиксираните километри, покажи му клаузата за непредвидените обстоятелства и не му плащай допълнително. Всеки бизнес носи рискове, нали така? Защо все ние трябва да плащаме за "непредвидените обстоятелства" на шашмьора, и то без грам доказателство, че наистина е било така.

Винаги уточнявай предварително как ще се плаща празният курс. Нормално е да е на половината от пълния. Във всички случаи той трябва да е по-евтин от пълния, защото камионът е по-лек и не хаби толкова нафта. Когато е празен, камионът се движи значително по-бързо и пести времето на шашмьора. Така че нуждата от отстъпка за празен курс е очевидна.

2 1 8

Нормално е да се заплати авансово нафтата, както и разноските за храна и нощувка на шофьора. Винаги гледай авансите да са възможно най-ниските.Най-добре за теб е да плащаш, след като стоката пристигне. Огледай дали всичко е наред. Не забравяй, че шофьорът отговаря за щетите, причинени на товара по време на транспорта. Когато превозва нещо, шофьорът временно взима стоката на свое отговорно пазене. Ако нещо липсва или е повредено, сега е времето да си удържиш щетите. Веднъж напусне ли обекта с парите, ти ще понесеш изцяло загубите.

Има един друг номер, който научих пак от практиката. Когато плащаш на шашмьор, настоявай да си преброи незабавно парите пред теб. Какво ми се случи веднъж? Наливах бетон и този ден ползвах голям брой камиони и друга механизация. Накрая на деня всички шашмьори се изсипаха накуп около мен, за да им платя. Започнах да раздавам парите и когато почти привършвах, една голяма групичка се върна с твърдението, че на двама души съм броил с по една едра банкнота по-малко. Разбирам да бях сгрешил с един, ама с двама... Аз бях сигурен, че не бях сгрешил и след като си проверих моите пари, бях категоричен. Хората обаче стояха навъсени и наежени срещу мен и аз, за да не стигам да физически конфликти, им хвърлих жалките банкноти и те си тръгнаха с такова въодушевление, сякаш са спечелили от тотото. Де факто си беше така.

В заключение отново ще подчертая една моя принципна препоръка: по възможност винаги пращай твой човек с шашмьора, за да контролираш всичко.

И последно - не взимай никого от пиацата, освен ако съвсем си го закъсал.

ПослесловГорещо се надявам книгата да ти е харесала и най-вече да ти е била от полза.

Започнах да пиша с много мерак, но след десет месеца упорито писане трябва да си призная, че се почувствах доста депресиран. Това е, защото всички написани неща в книгата бяха неприятни призраци от миналото, които бяха оставили незаличими белези в подсъзнанието ми. В процеса на писането някак си всичко изплува в НАДсъзнанието ми, и то вкупом. Представи си какво ще е да можеш да сънуваш всичките си стари кошмари накуп. Депресиращо, нали? Добре, че човешката психика има тази невероятна способност да подтиска и "забравя" лошите спомени, с естествената надежда за по-добър шанс в бъдеще. Всички ние се надяваме и искаме да вярваме, че колкото и лош да изглежда днешният свят, все някога, все някак си, нещата ще се оправят и ще настане справедливост навсякъде. Всички се опитват да ни убедят в това. Но когато човек започне да анализира действителното положение, нещата изглеждат доста черни, дори през розовите очила на най-големите оптимисти. Тази книга имаше за мен такъв отрезвителен ефект. Имах чувството, че си топя писалката в розово мастило, но написаното все черно излиза.

Преди тридесет години аз и семейството ми избягахме с радост и облекчение от една лоша България. Сега се връщам и се опитвам да живея и работя нормално, така както съм правил това безпроблемно двадесет години на Запад, само за да установя, че България все още си е лоша. Не мога да приема за редно

2 1 9

един човек с две висши образования, със златна професия, с доказани възможности, с капитал, да не може да осъществи желанието си за изява и житейски просперитет в тази страна, защото неуредиците са главозамайващи и повсеместни. Те ме задушават и ми пречат на всяка крачка. Поне аз така виждам и чувствам нещата. Завиждам на огромното мнозинство българи, които явно са претръпнали и в тази лудница са налучкали за себе си някакъв психически баланс.

Убеден съм, че не само ОНАЗИ омразна политическа система е виновна за плачевния упадък на човешкия морал и етика в българското общество. Виновни са си хората! Виновни са си самите българи! Манталитетът на българина за лично облагодетелстване господства навсякъде и във всичко. Виновни са онези, които по цял ден се оплакват и псуват всички и всичко, но когато дойде техен ред да бъдат коректни и почтени, наточват секирата и режат главата на другия до кръста. Каквито са нравите, такива са и хората. Каквито са хората, такава е и цялата държава.

Когато се върнах от чужбина, за пръв път чух израза "балкански манталитет". Чудех се що е то, но не за дълго. Ако ти прецакаш мен (с намерението да спечелиш повече), аз прецакам него (с намерението да си наваксам изгубеното), а той прецака теб (с намерението той да си навакса изгубеното), в крайна сметка всички ние оставаме прецакани, без никой да е излязъл напред. На това аз му казвам омагьосан кръг, от който няма изход. Това е то балкански манталитет - прецакай другия, за да си добре ти. Да, ама това противоречи на най-основния закон на физиката, че в природата нищо не се губи и нищо не се създава от само себе си. Навсякъде цари едно глобално равновесие, в което нещата само си разменят състоянието. Тези, които прецакват днес, неизбежно ще бъдат прецакани на свой ред утре.

Може би си мислиш, че съм само един песимист, че мразя България или че избивам някакъв комплекс. Добре, така да е. Но няма ли и много други, все българи - способни, кадърни, надарени. Те критикуват, пишат, но не от омраза, а от желание за положителна промяна поне на някои от огромните несправедливости, които царят в момента.

Мога да дам много примери, но ще посоча само издадената наскоро невероятна книга на Стефан Цанев "Мравки и богове - хроника на XX век". Явно е кои са боговете и кои са мравките, както е явно защо 80% от богатствата на нашето общество са притежавани от 20% от населението, фигуративно казано. Може би ще кажеш, че двете книги нямат нищо общо? Напротив, аз мисля, че те имат много общо, само че е казано по различен начин. И този ли автор мрази България, та е жертвал месеци от живота си, за да я опише без грим такава, каквато е.

Държа да спомена, че аз доброволно се отказах от авторския си хонорар за тази книга и я предоставих съвсем безплатно на издателството, за да може тя да стигне до теб по-бързо, по-евтино и с по-добро качество. Това акт на безразличие ли е към страната ми? Наскоро един виден наш литературен деец, една жива легенда, отказа публично връчената му награда заедно с две хиляди лева. И той ли мрази България, или страда заради нейната немощ?

2 2 0

Видяхме какво стана с комунизма, а сега гледаме сеир какво правят от демокрацията. Друга свята идея се въргаля в калта. Пак свирят старата песен, ужким равенство пред закона, ужким икономически просперитет, ужким светло бъдеще, но в крайна сметка други са ни яхнали и докато ни призовават да затегнем още малко коланите и да потърпим още малко, докато ни огрее светлото бъдеще, те си пълнят здраво джобовете, твърдейки, че има корупция, но някак си няма корумпирани. Без мен!

Аз лично отново бих напуснал тази страна, в подходящ момент (не е толкова лесно да преместиш живота си другаде), но не защото я мразя, а защото тя не ми дава възможност нормално да работя, нормално да съществувам. Писна ми да пилея огромна част от ценните си дни в преодоляване на елементарни житейски проблеми. Писна ми да се боря на всяка стъпка с некадърщина и дебелоочие. Да му мислят малкото смелчаци (наивници?), които остават. Изглежда скритата мисъл в тази книга е, че не само е трудно да строиш в България, но и че е трудно просто да си българин. Ето това е най-голямата смелост и най-голямото предизвикателство в нашата жалка държавица. Това го казва човек, който два пъти в живота си се опита да бъде българин и да намери някаква радост и гордост в това ... НО ТАКА И НЕ УСПЯ!!!

Като за последно ще ти разкажа една детска приказка, за която в момента си мисля.

Живяло едно време едно малко колибри на име Чичипуйо. То имало крехко телце, нежни крилца и фини крачета, но имало също едно малко туптящо сърчице, което било способно на възвишени и могъщи чувства.

Както си летяло един ден волно и щастливо, високо в лазурносиньото небе, забелязало една китна полянка, щедро обсипана с разкошни полски цветя. Чичипуйо се насочило стремително към полянката и с наближаването си съзряло божествено сияние. То се излъчвало от едно невероятно, зашеметяващо красиво цвете, каквото колибрито никога не си е представяло, че може да съществува. Това магическо цвете го привличало непреодолимо с красотата си и с невероятното изобилие на багри. Чичипуйо се влюбило внезапно и отчаяно в красивото природно творение и пожелало да кацне върху него, за да му се полюбува. Когато се приближило още малко, то забелязало по близките дървета множество гнезда на лешояди и самите хищни птици, кръжащи над тях в очакване на плячка. Лешоядите били грозни, зли и лишени от всякакви чувства, освен от едно - удоволствието от плячката. Птичето се вцепенило от страх и едвам успяло да се скрие зад клончето на една брезичка. Оттам то можело само да наблюдава мечтата си, без да смее да помръдне, от страх да не го забележат лешоядите.

Времето минавало и малкото му крехко телце започнало да изпитва непоносима жажда и глад. Чичипуйо обаче ги превъзмогвало благодарение на невероятната сила на желанието си да докосне, макар и за миг, мечтата си. Надявало се лешоядите да се разпръснат, за да се стрелне към любимото цвете, което толкова обожавало с толкова мъничкото си сърчице, способно на силни и неотразими чувства. Чакало крехкото птиче стоически на клончето, докато накрая паднало на земята, изтощено от липсата на капчица вода и трохичка

2 2 1

храна. Един свиреп и безчувствен лешояд се спуснал хищно към малкото телце и го глътнал на една хапка.

Горкото птиче Чичипуйо било толкова близо до бленуваното цвете, но и толкова непостижимо далеч от него. Въпреки това то не предало чувствата си, не се отказало от правото си да опита да осъществи мечтата си.

За мен България беше това вълшебно, непреодолимо привличащо ме цвете. За втори път опитах да се докосна до него, но наоколо все още кръжат безброй безчувствени лешояди, дебнещи за плячка.

2 2 2

Как да построиш къща, да направиш ремонт - без да те ошушкат, без да те ощавят

Автор Едуард Калъпов Националност българска

ПЪРВО ИЗДАНИЕ, ТРЕТА ДОПЕЧАТКА ISBN 9789540305981

Редактор инж. Нина Денева Коректор Мирослава Исидорова Предпечатна

подготовка Димитър Дамянов Художник Любомир Михайлов

ИЗД. 17896

Формат 60x90/16 Печ. коли 18,75 Изд. коли 18,75

Издателство "Техника" ООД, пл. "Славейков" 1, София Печат "ПолиграфЮГ",

Хасково

223

224