Напоследък заради кризата се наблюдават големи конюктурни размествания. Очертават се промени.

В разгара на кризата в Германия се обсъжда план за рекапитализиране на банките при ясни условия от страна на държавата.Този план не е единодушно приет и е обявен за недостатъчно добър.

Тема 1

Световна икономика основни категории и форми на развитие

1.1. Понятие за световна икономика- взаимоотношенията и преплитането на националните икономики, които възникват с глобалното движение на стоки, услуги, капитали,труд,технологии и предприемачески модели. Включени са и множество действащи лица.

1.2.Същевременно световната икономика съдържа в себе си елемента на световен икономически ред, този ред се оформя от регулативните намеси на големи компании, национални правителства и наднационални институции.Има относителна подреденост на отношенията , като все пак в основата стоят система от отношения : пазарните принципи на взаимодеиствия. Имаме глобален икономически организъм, съвкупност от национални икономики, тясна взаимна зависимост и взаимодействие, а в основата пазарсъществуване и развитие на националните икономики, но от друга страна не чрез затваряне, а чрез повече или по – малко премисляне и отваряне ( вкл. вписване в световните икономически процеси)

1.3. В СИ има от 1 страна стремеж (борба) за най – добри възможности за съществуване и развитие на националните икономики, но от друга страна не чрез затваряне, а чрез повече или по – малко премисляне и отваряне ( вкл. Вписване в световните икономически процеси)

1.4. От една страна СИ е съвкупност от национални стопанства - те са взаимообвързани. Тоест акцента е в националните икономики ,но взаимообвързани.От друга страна СИ е обособена.Това е една универсална връзка създаваща нещо повече от простата сума на националните икономики.Ударението е върху системата от отношения и нейното функциониране и правила.

1.5. Най-общо за характеристиките в СИ

а.Цялостност

б.Множество на елементите-между участниците има йерархия(многопластност на отношенията)

в.Неравенство-(големи-малки,богати-бедни,ниски-високо технологични участници)

г.Неравномерност (по-бързо и по-бавно развитие, разпадащи се държави)

2.Субекти на Световната Икономика- най-вече значимите обекти с необходимия капацитет, произвеждащи и търгуващи в световното икономическо пространство, движещи в него капитали и разменящи парични единици

По-значими субекти са 1.държавите 2. ТНК (ТНБанки) 3.огромното множество от национални инвеститори 4.регионалните формации 5.Световните институции 6.Международните финансови центрове

3.Начало на разговора за фазите на развитие на Световната Икономика. Същински разговора може да започне от времето на Великите Географски Открития, след тях СИ повече или по-малко започва да придобива планетарен обхват. Тогава и още дълго време можем да говорим всъщност за световна търговия като доста далеч по-нататък и постепенно категорията Световна Икономика надраства и включва в себе си категорията и реалността на световната търговия. За действителна Световна Икономика можем да говорим след Индустриалната Революция и след последните десетилетия на 19 век. След 1990 имаме етап на пълноценна глобализация.

4.В ядрото на Международното Разделение на Труда важат различията в природата, в самите хора и във формите на тяхната обществена организация.МРТ води до специализация на субекти, до размяна, до взаимозависимост, МРТ е взаимообвързано с международната кооперация.

5.Историческата тенденция е технологичното разделение на труда да преминава в обществено, все повече отделни части на един даден продукт се разменят в националната и световната икономика.

6. Фази на развитие от гледна точка Международното Разделение на Труда

6.1.Световна търговия-характерно е, че се разменят преди всичко крайни продукти.С Географските открития,с Колониите и манифактурата търговията става световна. За тези търговии са налице грабежи и насилствени изземвания.

6.2.По-късно Промишлената Революция и износа на капитал добавят към световната търговия и обмена на производителни капитали на базата на технологичното Международно Разделение на Труда. И заедно с високо развитата Финансова Система тези елементи оформят Световната Икономика.Това е тясно преплитане на възпроизводствени и финансови процеси но и във връзка със световната политика

6.3.Световната търговия и световната икономика са исторически форми. Световната Икономика включва в себе си световната търговия и задграничните производителни и финансови инвестиции- съотнася се със световната политика.

7. Метод на световната икономика - многодисциплинарен

7.1. Това е взаимодействие между от една страна сферата, където се решават въпросите за задоволяване на неограничените потребности с ограничени блага и от друга страна сферата(политиката и политическата власт), където хората отказвайки се от част от свободата си създават власт над себе си, която да съгласува интересите им и да решава общите им въпроси

7.2. Взаимодействие от една страна на подходите, които по израза на Робърт Гилпин се занимават в чист вид с една саморегулираща се пазарна икономическа вселена съставена от променящи се цени и количества, на които реагират индивидуалните играчи, които рационално следват своите интереси в обстановка на икономически ограничения и възможности. И от друга страна на подходите, които разглеждат икономиката в контекста на една обществено-политическа система, при което върху пазарните сили се наслагва въздействието и на силни агенти и институции, като Сговори на големите фирми ,като профсъюзи, като работодателски съюзи, като лобистки формации, като партии , като правителства, като световни организации и други групи(Г-8,Г-20) всички те се конкурират за задоволяване на определени интереси, т.е. наред с икономическите има и много обществени и политически играчи,чието поведение влияе силно върху природата и функционирането на пазарите.

Може ли сегашната Европейска Криза да се определи като само икономически или само политически процес и проблем ?

Пазарите ли са взели превес над политиката или икономическите и политическите елити допускат това положение или просто не могат да се споразумеят как да модифицират тези пазари?

Световна икономика

Световната търговска с-ма

(Осн с-ма в СИ)

1. Тенденции в м/унар т-я

1.1. М/унар т-я със стоки: десетилетия наред (около 5) МТС изпреварва растежа на световния БВП м/у 1,5 и 2 пъти т.е. все по-голяма част от световния продукт се реализира на м/ународния п-р и последователно променя своята структура.Относително се понижава ролята на аграрния сектор и добивните отрасли.Стабилен е делът на преработвателата промишленост и много висока динамика имат наукопоглъщащите отрасли – медицински техника, фармацевтика, авиостроене, създаване на нови материали.Особено място заема т-ята с енергоносителите.На 3 място МТ в голяма степен обслужва вътр специлизация на транцнационалните кропорации. (около 2/3)

1.2 М/унар т-я с услуги: осн белег е едновременността на произв-вото и потреблението.Услугите са мн важен компонент на СИ и от доста време т-ята с тях нараства по-бързо от т-ята със стоки.

2.Някои опорни понятия(Речник)

-меркантилизъм: попул доктрина още от края на 15-18 век, осн теза: активният търг баланс повишава нац бог-во – благ метали същинска ф-ма на богатството.Страните, к не произвеждат злато го придобиват като изнасят повече стоки, отколкото като внасят.Политика на ограничаване на вноса и стимулиране на износа

- доктрина на своб търговия:отсъстват ограничения за обмена на стоки м/у страните, оформя се втората половина на 18в, практикува се и през 19 в, но само в напредналите страни.Тя дава оптимално разпределени на труда, оптим потребяване на р-рсите и по-ефективно произв-во, максимизиране на ползите и по-висока печалба

-протекционизъм – защита на нац пр-во от чуждия внос, свързано с тарифни и нетарифни огр-я.Означава стимулиране на нац. износ, поддържане на импортнозаместващите отрасли.Истор баланс на протекционализма показва, че ,, –,, са 2:1 към ,,+,,.В един по-дълъг п-д блокира нац. конкурентноспособност, причина е за тежки конфликти, войни (Наполеон Бонапарт)Подраств европ държави си служат с протекционизма, когато постигнат по-дорби резултати се обръщат към доктрината на свободната търговия

-олигополна структура и конкуренция : по силата на конкур права някои компании придобиват олиг сила и стават олиг структури, к така или иначе , гласно или не координират своята позиция.Тази структура им оказва по-голяма печалба, препречва пътя на по-големи конкуренти, оказват вляние на цените

*ценова и неценова война

*ценова: наддаване ч/з сваляне на цените ,

*през 20 в предимство има нецен конк-я

Има няколко пункта на нецен конк-я:

-диференциация на продуктите и сегментиране на пазарите т.е. насочване към точно опр потреб група – пол, възраст,религия...

-реклама и всевъзм подаръци при покупка

-следпродажбен сервиз –битова и всякаква електорника, телефони...

-кредитиране на продуктите – собствени лизингови компании и съдружия с банки

-усл-я на т-ята:пресмята се сътн-ето на цените на импортните и експ стоки, нарастване на съотн-ето озн, че с/у неизменен износ може да се направи повече внос, т.е. подобряват се усл-ята на т-ята, повишава се благосъстоянието

!3.Осн теории на м/унар. т-я

3.1 класически теории – абс предимства или възможността на дадена стр на произведе по-голямо кол-во от дадена стока с 1 р-рс, отколкото др страна

3.2 сравн предимства: възможността изгонда да се участва в м/унар т-я , поради по-ниски пределни алт р-ди в дадено производство, те се измерват с кол-вото от др стока , от к дадена страна трябва да се откаже, за да произведе 1 допълн ед от първата стока

3.3 Неокласически теории :

*теория на Хекшел и Олин сравн предимства се определят от надереността на страните с произв ф-ри, така стр се старае да изнася стоки, за чието създаване интензивно се използват ф-ри на прозив-во, к тя притежава в по-голям обем от партнйорите

*парадокса на Леонтиев: той прави емперична проверка на т-ята на Х и О и установява противоречащи резултати.установява, че в износа на САЩ за даден п-д преобладават отностелно по-трудоемки стоки в износа, а във вноса по – капиталоемки.Да се включат диференцирани ф-ри: труда – ниско и висококвалфицирани технологични теории

капитала –физически и човешки

3.4 нови технолог теории

* т-я на жизнения цикъл на продукта:някои видове прод-я минават цикъл от 4 стадия- въвеждане, нарастване, насищане и залез.Х-рно е, че се свързват тези стадии с преместването на произв-вото на тази прод-я в др страни, в зависимост от конкр стадий.

*т-я за ефекта от мащаба на произв-вото:страни с еднаква осигуреност на ф-ри на прозв-вото, могат да печелят от м/унар. т-я, при специализация в тези отрасли,в к се наблюдава ефект от мащаба или снижаване на р-дите за ед на продукт с нарастване на обема, има редица причини най-простата е , че се разпределят постоянните р-ди за по-голям обем прод-я

4.Инструменти в св т-я

4.1 мита или тарифни бариери

-митото е данък в./у стоки и услуги, к минават държавната граница.Главно в/у вносаИма 2 мотива:

1. Приход в бюджета

2. Защита на нац произв-во

Митата са 2 вида:

-стойностни(адвалори) те са % от ст-стта

- специфичните са абс сума в/у единица физ измерение

Много често са комбинирани

4.2 нетарифни огр-я 2 вида:

-преки(квота – едностр огр-е в/у вноса на даден продукт, отново във физ измерения за даден период; лицензиране – платимо разрешение; държавен монопол в/у даден продукт)

-косвени- те не забраняват непосредствено( данъчни мерки в полза на купувачите на дадена прод-я; нац. стандарти, главно по линията на качествто – много важни; дял на нац суровни или продукти в нац продукт; държавните поръчки за нац индустрия)

4.3Доброволни експортни огр-я:те са алтерн подход след преговри едностр или многостр, пак се стига до количествено ограничаване на вноса

, вноса се ограничава от износителя.Задействат се и ч/з заплахи

4.4 Съществуват и експортни стимули:трябва да тласнат отраслите, к изнасят, ч/з дан облекчения, дотации, премии.Държата понякога доплаща при експорта, дава гаранции за по-изгодни кредити, застрахова износа в рискови региони

5.Актуални проблеми на св т-я:

5.1Не беше допусната вълна на протекционизъм:всички се въздържат от П, неманифестирани, по-сдържани към П, пазят се от по-драстични мерки

5.2 по –ниски мита за много промишлени стоки, т.е. следват понижения имат малки ефекти, същевременно продължават да са спор на гр мита

5.3 Либерализацията на т-ята с услуги

4. Активно се използват плаващите валутни курсове като елемент на т-ята

5.Последните 10, 15 год се появяват нови мощни нации, силни икономики, к води до голяма конк-я и преструктуриране на ик-ката

6.Регулиране в св търг с-ма – важна тук е генералната тенденция към либерализация след 2 св война , системно, договорно снижаване на бариерите пред св т-я ГАТ(общо споразумени за митата и т-ята):1947г е създадена.Осн принципи:

- режим на най-облагодетелствана нация- прилага се към всички еднакви усл-я за всички, спрямо най-облагодетелствания

-регулиране с мита, а не с нетарифни мерки

-снижаване на митата- системно

-реципрочност – т.е. взаимност при компромисите, т.е. при търг . отстъпки

- решаване на споровете ч/з консултации и преговори в рамки зададени от ГАТ

Прилагането на принципите на ГАТ става ч/з кръгове от мн важни търг преговори.Вече са проведени 9 кръга на св търг преговори.

*Наследник на ГАТ през 1995г е СТО.То има наследени приоритети от ГАТ, но и някои нови.Добавя се диференциран подход за слаборазвитите страни, голям приоритет е опазването на околон среда.То има 3 големи направления:

- класическо –споразумения за митата в разл сектори

-нови:

1. за т-ята с услуги – ГАТС

2. защита на интелект собственост – ТРИПС

9 кръг Е ДОХА – 2001г

Големите спорове са по-агр субсидии.По интелект собственост, по превилегиите на развиващите се страни.Съществена пречка е , че и Индия и Китай, Бразилия , Ю Афркиа искат да имат и имат статут на развиващи се страни, к не е резонно,тъй като са големи ик сили, но с това осигуряват и повече превилегии за др развиващи се страни, тъй като се борят за повече права.

*Първите деситилетия след ВСВ валутната и фин с-ма бяха отделени.Във всеки случай нямаше фин с-ма като днешната, почти всяка държава упражняваше контрол в/у движението на к-лите.Днес по силата на развититето 2 с-ми са в тясно взаимодействие.Вал с-ма улеснява т-ята и преноса на капитал, фин с-ма набавя капитала, които се пренасят за кредитни и инвестиционни цели.Преплитането в общи линии усложни задачите и на 2 с-ми.

Валутна система

1.Опорни понятия:

1.1валутата е понятие за чуждестранна пар единица

1.2 валутен курс: отношението на размяната на 1 пар единица с друга.Има пряка котировка – нац в единица чужда; обратна- чуждата в ед наша

1.3 крос/кръстосани курсове – съотношение на 2 валути, к произтича от техния курс към 3 валута.Отнася се главно за страни с хлабав обмен помежду си

1.4 в зависмост от времето, спот курс: когато котирате 2 валути за незабавна сделка до 2 търг дни; когато има размяна за бъдещ момент – 3 до 6 месец – форуърден курс(то е базисно понятие, свързано с огромна маса документи: покупко-продажба на точно количество, за точен момент на цена уговорена днес)

1.5 главни участници: големите търг банки с техн клиенти и мрежа от специални брокери в т-ята с дадени валути.Банките работя от името на техн клиенти, но и за печалба

1.6 най-общото разбиране за вал пазар се ограничава до взаимодействието м/у търсенето и предлагането, к формират равновесния курс и количеството на валутата.Търсенето на една валута съответсва на тръсенето на стоки и услуги и някои активи, това предполага предлагането на друга и т.н.

1.7 ако валутата е надценена това отслабва експортн конкурентноспособност, ако валутата е поевтиняла то става обратното, засилва се конкур част

др зависимости са покрай инвестициите.Интереса към тях повишава курса на нейн валута.

Др зависмоисти са свързани с разликите в лихв %-и ниски лихви

1.8 паритет на покупателната способност: промените в относителните цени, детерминират дългосрочното изменение на валутнич курс.Валутата поддържа св паритетна покуп способност, ако степента на нейн обезценявване е = на превишението на нац равнище на инфлация, над нейното равнище на инфлацията в др страна.Валутата поддържа паритета на покуп способност, ако надценяването и е = на степента, в която инфлационното равнище зад граница превишава инфлацията в страната.

2.Валутни системи – общи положения 4 основни положения:

2.1 регулиране : то трябва да е ефективно, т.е. да миним р-дито по възстановяване на равновесието в нац. ик-ка, примерно да се намали един дефицит в платежните баланси

2.2 ликвидност: участниците трябва да разполагат с достатъчно количество дългови резерви и в ключови валути, за да посрещнат дефицит в плат баланс, външни шокове като промяна в дефицитните цени

2.3 лидерство:ползите и разходите, когато едина стр притежава ключова или резервна валута- повече доход, по-голяма автономия, по-голяма печалба, но това е свързано и с р-ди, д плаща лихви, дивиденти за др стр, к държат нейн валута

2.4 доверие: другите вярват, че страната с резервна валута няма да следва инфлационен подход

3.Историческите 3 валутни системи: това са с-мите на СИ

3.1 с-ма на златния стандарт: 2 половина на 19в и началото на 20в.Координирана с-ма от пазари и правила с център Великобритания.Т-ята е със своб огр-е, валутите са напълно обратими, конвертируеми, защото всяко от тях задължително се е разменяла със злато.Тук се оформя златното съдържание на парите на пар. ед.Зл стандарт действа ако правителства купуват и продават злато по паритета на пар ед. без огр-е.

3.2Бретънуудска пар с-ма – с-ма на фиксирани, но приспособими валутни курсове- съществува малко време, до към началото на 70 год от края на ВСВ(1944г).Още по време на войната под лидерството на САЩ се формират 3 осн приоритета:

-всеяческо засилване на св т-я и принципална зависимост на вал курсове

- валутна конвертируемост- ясен механизъм, гъвкавост

- да бъдат стабилни курсовете

Създават се 2 мн важни организации:

-М/унар валутен фонд- предоставяне на средства на страни с платежни затруднения, кредитиране на страните длъжници

-Световната банка- подпомагане на проекти главни в развиващите се страни

Системата е на фиксирани, но приспособими курсове, друго название на тази с-ма е Златно – валутен(доларов) стандарт.Разлика с чистия Зл стандарт е ,че резервите са не само в злато , но и в ключови валути.Страните с ключови валути се задължават да поддържат големи резервни възла.И се вкарва междинно равнище, то е договорено, др валути са фиксирани към резервн (ключовите).Доларът е основна конвертируема валута, много от другите са закачени към него.Позволено е колебание към долара +, - 1% от обявения паритет.Доларът е фиксиран към златото.35 долара за 1 унция(31,1 грама злато).Настъпи ли колебание над тези +,- 1 % Централната банка трябва да координира.

3.3С-ма на плаващи валутни курсове- на управлявано плаване на валутните курсове: валидна и до днес 1776-8г. Големите икономики и МВФ превърнаха плаващите курсове в свободна с-ма със свои правила.

1.да се поддържа стабилност и предвидимост на курсовете;

2.да не се правят интервенции на валутните пазари, дестабилизиращи или в ущърб на др валути

3.интервенциите да са насочени главно и почти единствено към отслабване на колебанията.Управляваното плаване е санкционирано, но редица валути остават зависими от ключовите(фиксирани), с някакъв коридор на колебание.Тук има 2 големи открити ?-а

1? За границите на плаването спрямо паритета – открит ? няма ясни правила

2? Кой определя диапазона на колебанията – и дали всяка страна сама или някъде по-централизирано, но всички са силно зависими и взаимообвързани

В усл-ята на кризата и след нея стабилността на тази специф вал с-ма, зависи главно от доверието в основните разплащателни ср-ва.(Дали САЩ ще си плати дълговет?...).Очертава се тенденция към изместване на доверието от долара, но по-добро пристанище повечето инвеститори не виждат....

Все повече се дискутира ролята на юана.Китай все повече налага своята пар единица.

Същевременно с дебата на променящата се роля на ключ валути се засилва разговора са св пари. – специални права на тираж.

4.За МВФ – създаден 1944г, в момента членуват 187 страни.

Основни цели - международна парична и финансова стабилност; балансиран растеж на световната търговия; стабилност на валутните курсове и кредитиране на членове с платежни затруднения

Капитала на фонда се набира чрез вноски от участниците според тяхната тежест ( има и няколко политически корекции на икономическата тежест на участниците)

В цялата си история МВФ помага на затруднените си членове , но също така и в цялата си история поставя строги изисквания(предписания)

Изисквания на МВФ:

-стегната финансова и парична политика

-дерегулиране на търговията и финансовите пазари

-режима да бъде демократичен или поне да показва тенденции за подобряване

-от средата на 2009г. значението на фонда сериозно се повиши , под натиска на кризата бяха въведени нови модели на подпомагане на страни с дългови проблеми

-политика на гъвкави кредитни линии - повече са отдадени за постигане на бърза финансова стабилизация

-от 2009г. насам рязко се увеличиха разполагаемите средства на фонда, към наличните тогава 250 милярда СПТ(специални права на тираж) държавите членки обещаха още 250 милиарда незабавно след това още 250 милиарда при евентуална нужда

-беше взето и решение при специална нужда фонда да емитира 250 милиарда СПТ за закъсали държави

Специални права на тираж - въведени 1969г. , емитират се от МВФ (наричат ги още изкуствените пари на МВФ), имат 2 основни функции 1. Разчетна единица, стойността на СПТ се определя от кошница от валути, в която участват с 44%,34%,11%,11% съответно валутите на САЩ,ЕС,Япония,Великобритания.

2. Платежна единица, след надхвърляне на квотата страните могат да теглят СПТ, държавите членки с валутни излишъци по определение на МВФ са длъжни да предоставят национални валути срещу СПТ

Има и известни политически корекции - две решения от 2008г и от 2010г. за корекции на квотите, които увеличават дела на ново-индустриалните държави , съразменно на квотите е и правото на гласуване при вземане на решение. САЩ-17% , Япония-6%,Германия-6%,Франция-4%,Великобритания-4%,Китай4%.

САЩ имат право на вето тъй като важните решения се вземат с 85% мнозинство.

ФИНАНСОВА СИСТЕМА

1.Основна задача - трябва да осигурява движението на фондове от една страна в друга с цел покупка на активи(краткосрочни заеми,депозити,ценни книжа , акции, облигации, деривативи)

Тази система осигурява трансфер на парични средства от желаещите да отсрочат своето потребление към тези с разходи по-големи от приходите, имащи нужда от допълнителни ресурси.

2.Норма на възвръщаемост към рискове - в общи линии имаме преплитане на риск-възвращаемост като в общи линии е изведено едно правило - инвеститори и кредитори насочват фондове към сфери и региони, в които нормата на възвращаемост е по-висока при същото равнище на риск или при по-малък риск предлагат същата норма на възвращаемост .Рисковете биват конюктурни, финансови, политически и по-конкретно става дума за загуби и печалби, първо големината на дивидента , второ от цената на актива , трето промяна на валутния курс , четвърто промяна в лихвите , пето от промяна в политиката на приемащата държава, ограничение на движението на капитала , национализация.

3.Форуърден пазар - чрез форуърдните контракти донякъде се минимизарат валутния и борсовия риск при инвестиция.

4.Портфейлна характеристика -

Портфейл- комбинация от активи на даден инвеститор (депозити във валута , акции , облигации, форъурди)

5.Вторичен пазар - ако държателя реши да не пази актива до настъпване на падежа по него той може да го продаде на друго лице по цена, която пазара е формирал в дадения момент, така мрежата от тези вторични купувачи улеснява трансфера на средствата, облекчава и ускорява движението на фондове от продавачи към купувачи.

6. Класификация на международното движение на капитала

а)според източниците(произхода) - държавен капитал(суверенен фонд) , частен капитал(юридически или физически лица)

б)свързан е с сроковете на капиталовложението - краткосрочни до 1г , средносрочни 3-5години , дългосрочни над 5 години

в) по характера на използване на капитала - износ на капитал заради предприемаческа печалба или заради лихва, съответния изход е на предприемачески или заемен капитал

7. Международен предприемачески капитал

7.1. Преки инвестиции - дават контрол над управлението и от части на собствеността, това от своя страна ви дава възможност активно да преразпределяте печалбата, решаващо влияете върху развитието на компанията. Чрез контрола на управлението вие влияе върху цената на актива на борсата и върху размера на дивидента.(По международни стандарти преките инвестиции са над 10% от капитала на дружеството)

7.2. Портфейлни инвестиции - съвкупност от ценни книжа, акции и облигации

8. Международен заемен капитал - този капитал се изнася и се предоставя при условия на срочност, възвратимост и доход

8.1. По предназначие облсужват търговски и финансови сделки

8.2. По вид кредитиране(по вид на кредита)- биват стокови или валутни

9.Основните играчи(агенти) в международното движение на капитал - ТНК,ТНБ, варианти на финансови посредници, правителствени и местни органи, световни и регионални финансови структури и финансови центрове

В последните години се оформиха няколко финансови центрове, в които се движи основната маса от финансови капитали, те станаха свързани с единна информационна система и на тях се движат свръх бързи финансови потоци.

Транснационални Компании

1. Определение - има два подохода:

а)разширителен - всички фирми с поне едно задгранично подразделение

б)стеснен - занимава се само с най-крупните корпорации с голям дял на външна дейност, такива каквито имат действително влияние върху политическото и икономическото

форми на ТНК :

асоциирана компания- между 10%-50% държи базисна форма

дъщерна компания - над 50%

филиал - там където се държат 100% от капитала

Те(ТНК) са основни агенти на износа на преки инвестиции на износа в световната икономика.

2.Исторически аспекти - съществуват още от 16век , и преди първата световна война света е изпълнен с мощни компании със задгранична дейност.

Тогава е бил по-ясен националния произход на капитала.

Тогава е нямало в такава развита степен специализация в поддоставките.

Не са имали толкова ясно изразени глобални стратегии .

По-силно изразена ценова конкуренция

3.Стратегии на ТНК

3.1.Традиционно следват 4 главни стратегии

-гарантиране на своето производство с чужди суровини

-навлизане на чуждестранни пазари чрез създаване на филиали

-рационализиране на производството чрез разполагане на негови части в страни с по-ниски производствени разходи

- още хибридни стратегии, които целят :

а)използване и на външни инвестиции

б)сключване на дългосрочни търговски договори с други компании

в)отказ от някои стари производства и съсредоточаване в по-високо технологични такива

г)да са на печалба

3.2. Следвайки тези стратегии към началото на 1990те се оформи група от няколко стотин най-напреднали ТНК, които освен всичко друго получиха и означението Глобални Корпорации

Една ТНК е ГК ако:

*има общо планетарно виждане за пазарите и конкуренцията

*ако в глобален мащаб познава добре основните си конкуренти

*контролира своите операции в световен мащаб, като гъвкаво променя своята структура и дейност

*независимо от юридическите форми разполага с управленска информация за себе си в реално време -т.е. интегрира всичките си съставни части в единна управленска мрежа, на свой ред се интегрира в мрежа от различен тип договорености с други ГК и ТНК

3.3. Характерни за ГК и ТНК са сливанията и вливанията , придобиванията на физически активи или части от капитала

В резултат на това се създават променливи конфигурации, които обединяват търговски, промишлени, финансови и развойни(иновативни) направления

Създават се търговско-финансови системи в сравнение ,с които често националните територии и националните икономически потенциали стават второстепенни величини.

4. За оперативните решения и тактиката

4.1. Избор между стоков износ или преки чуждестранни инвестиции

*величина на транспортните разходи

*величина на митата

*размера на местния пазар но и на регионалния пазар

*условие на суровини, материали, енергия

*производителност и цена на труда

*структурата на пазара на приемащата страна

*качеството на бизнес средата

4.2. При повишаване на валутния курс на базисната страна стоковия износ от нейната територия поскъпва, докато чуждестранните активи поевтиняват

При поевтиняване на валутата на базисната страна се повишава конкурентно-способността на нейния стоков износ обаче чуждестранните активи поскъпват

4.3. Фактори от гледна точка на повишаване на оборотите и печалбата

за максимизиране на продажбите в стратегиите на ТНК се отчитат някои фактори като:

-производство на място на продукт,и заместващи извършван преди това внос от съответните пазари

- извършване на място на сервизни и други след-продажбени услуги

- валутните колебания - заместване на износа с инвестиции при растящ курс на базовата страна и обратното.

Фактори за максимизиране на печалбата :

*гъвкави трудови пазари и цена на труда

*понижаването на транспортните разходи

*благоприятното данъчно облагане , бизнес климата и общата инфраструктура

4.4. Съществено е използването на трансферните цени в вътрешно-фирмените операции.Тези цени са в немалка степен освободени от пазарни въздействия

Корпорациите имат две цели -

- понижаване на общото равнище на данъчното облагане

- преразпределение на средствата между отделните звена

5.Проблеми с управлението и целите на ТНК-става дума за проблеми на управлението,целите и интересите на управляващите

-понякога е свързано с манипулативно поведение на висшия мениджмънт

3 степени на развитие на проблема свързани с увеличаващото се влияние на висшия мениджмънт в различни посоки:

5.1.Утвърдилото се виждане, че много важна цел на фирмата е съобразяването с интересите на свързаните с нея общности(акционери, персонал , клиенти , поддоставчици , локалните власти и общности а и обществото като цяло)(Stakeholders). Чисто икономическата целесъобразност започва да се смесва с социално-икономическа и политическа съобразност. Това позволява да застане не само над заинтересованите страни а и над пазарите, започва да оправдава своите действия с политически аргументи. Тази политизация на управлението поражда пазарни проблеми.

5.2.Известно ограничаване на печалбата като цел и издигане във висша цел на фирмената стойност. Това е съществено защото пазарната капитализация може да бъде манипулирана. Това повиши още повече ролята на външния мениджмънт.

5.3.Своя дял донесе и борбата около приоритета за краткосрочна или дългосрочна максимизация. Става дума за цена при дългосрочен хоризонт. Естествено се наложи дългосрочната максимизация и това още повече засили позициите на висшия мениджмънт.

Тези три стъпки макар и в различна степен само повишиха ролята на висшия мениджмънт и затвърдиха по принцип рационалния начин за стимулиране на мениджмънта чрез бонуси под формата на акции или опции за придобиване на опции, което обаче ни връща към проблема за манипулирането на цената на фирмата.

Тема: Основни центрове и потоци в Световната търговия

1.Тенденции в динамиката на СТ: м/унар статистика отчита м/унар т-я като т-я със стоки и т-я с услуги, през 1993г делът на м/унар т-я със стоки достига 19%, а през периода 99-98: 19-23%, през 2000-2008 : м/унар стокова т-я нараства годишно с 5% като темът и изпреварва 2 пъти нарастването на световната стокова прод-я( средно год темп 2-4 %) и 1,6% пъти световния БВП, чийто средногод темп е 3%.С най-висок темп от 6% нараства износът на индустриални продукти, следван от износа на селскостоп прод-я от 4% и на суровини и мат-и от 3%.П-з същия период с най-високи темпове нараства

износът на Китай, Индия и ОНД, докато при вноса най-висок темп на нарастване се отчита при ОНД(орг-я на независим държави), Китай и Индия.Темът на нарастване на износа на търг услуги е 2,4 пъти по-висок от темпа на нарастване на износа на стоки.Изпреварващия темп на нарастване на м/унар т-я води до повишаване на експортната квота, която се повишава от 25% от 2000г, до 26,5% през 2008г.Експортната квота на стоките изразява по-високите темпове на нарастване на производството на стоки в развиващите се страни и страните в преход, н също така и по-ниските темпове на ик развитие и стойност на БВП

2.Тенденции в регоиналната и стокова структура на м/унар т-я: най-голям дял през 2008г в световния износ заема Европа(40%, но включва и вътрешнообщностните доставки) следва Азия 27,7% и Северна Америка 13%.Регулиращата структура на регионалния износ показва 2 осн тенденции:

1.диверсифицираната световна регионоална структура на световниия стоков износ

2. разграничаването на 2 групи страни:

* с преобладаващ вътрешнорегионален

*с предобладаващ външнорегионален стоков износ

През 2008 г с най-голям дял износът се подреждат Германия, Китай, САЩ, Япония.На 1 места в св внос са САЩ, Германия, Китай и Япония.Тенденцията е, че през периода 1999-2000г делът на Китай в св износ нараства близо 4 пъти, а в св внос 2,5 пъти.Относително се понижават дяловете на Г-я, САЩ и Я-я, както в износа , така и във вноса.Според данните на 100-св търг орг-я 40 страни извършват 90 % от св износ и 87% от св внос.Св износ на стоки и услуги над 50% се падат на САЩ, Г-я, Франция, Китай,Япония, Испания, Италия и Нидерландия.

Структура на св стоков износ по продуктови групи през 2008г:

-дял на селскостоп продукти 8,5%

-дял на горивата 18,2%

- ПРОМИШЛ ПРОДУКТИ НАЙ-ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА НАРАСТВАНЕ СЕ ОТЧИТАТ ПРИ АВТОМАТИЗИРАНИТЕ ПРОДУКТИ, химикалите и стоманата.Продуктовата структура на св стоков износ изразява следните тенденции

1. глобално либерализиране на св пазари(вкл участието на Китай в 100

2. технологичен прогрес и интензификиация на м/унар т-я

3. по-висока динамика на м/унар цени на горивата и селскостоп продукти

4. забавянето на СИ в пероида на св фин и ик криза.

По отн-е на структурата на м/унар т-я с услуги(транспорт, туризъм, финансови, банкови, застрахователни); на 1 място в износа са турист услуги, а във вноса транспортните услуги, чийто дял през 2008г се повишава като резултат от сравнително високите м/унар цени на горивата и пътническия транспорт.

Изводи:

1.М/унар статистика отчита стойността, динамиката, регионалната и продуктовата структура на м/унар т-я със стоки и търг услуги.Развитието на м/унар т-я се анализира със следн показатели:

-количество и стойност;

-темпове на нарастване;

- географска и продуктова структура;

2.По-важните тенденции в развитето на м/унар т-я през 1 десетилитие на 21 век са :

-изпреварващи темпове на нарастването и, в сравнение със св БВП до 2008г

-увеличаване на стойността и 4,3 пъти през 1993-2008г

-намаляване на делът на развитите страни в м/унар т-я

-по-висока динамика на м/унар т-я на Китай, Индия, Русия и др реформиращи се и развиващи се страни

-регионализиране на м/унар т-я

- изпреварващи темпове на нарастване на износа на автоматизир продукти, телекомуникац и офис обурудване

- изпреварващо нарастване на темповете на м/унар т-я с услуги в сравнвние с м/унар стокова структура

3.Изместване на центъра на СИ и СТ-я: ик надмощие на САЩ, което х-ра съвремената глобална ик с-ма вече не е гарантирано.Европа трудно може да се причисли към този център, след като се отчете продължителния ик възход на Азия( част от Китай) можем да говорим за изместването му.Ако ик ръст на Китай се задържи на същото ниво най-късно през 2025г, а може би и до 2016г Китай ще задмине САЩ.Това ще доведе до някакво дестабилизиране на търг сили и единствената възможност за отделяне на ик власт е безпрепятствения достъп до търг потоци и центрове и за 2 страни.Делът на САЩ в св обществен продукт спада от 40% след ВСВ, до 26% през 2006г.Япония притежаваше сравнителни предимства да изпревари САЩ, но поради ограничената суровинна база, населението и бедствиията това не е случи.Китай с 4 пъти по-голямо население от САЩ, с огромен вътрешен пазар и известни суровинни находища вече има тези реални възможности да измести САЩ.По официални данни постиженията на китайската ик-ка представляват едва 14% от ръста на америк ик-ка, но преизчислено

по паритета на покуп сила, т.е. с практически произв стоки и услуги % скача до 66%.Съществуват и възможности за превръщането на Индия в център на м/унар т-я, тъй като тя постепенно увеличава влиянието си в СИ особено в сферата на информ технологии.

4.Отражението на св фин ик криза в/у м/унар т-я:след 2000г Св ик-ка преминава през 1 циклична и през 1 структурна ик криза и 2 кризи имат свои х-рни черти,с к остават в ик история.Докато кризата от 2000г е стандартна, циклична, то тази от средата на 2007г е нещо специално наподобяващо Великата депресия.От различната степен, ск отделните държави са засегнати от кризата и скоростта им на възстановяване ясно проличава промяната в съотношението на силите м/у развиващите се страни и развитите.Независимо от разл си х-р те имат, но имат еднакви последици:

-рязко свиване на обемите на св т-я;

-след отчетеното през 2009г съществено понижение, св т—я отново поема възходяща посока през 2010г като нараства с 14%, по данни на 100.Най-веротно това явление е с временен х-р и свързано с попълването нна стоковите запаси на компаниите.Очаква след отминаването на този процес, темпът на нарастване на св т-я през 2011г да достигне отново едноцифрени числа.Доказателство за това са и разл темпове на нарастване на ик-ките на развиващите се и развитите страни и по-тежките последствия за развитите страни от св криза и дълговата криза в Еврозоната и САЩ.Техните проблеми довеждат до свиване на потреблението и инвестиционната активност.Основно чрез каналите на външн т-я, негативните ефекти започват да се разпространяват и в/у други страни по конкретно експортноориентираните азиатски икономики.

През 2010г ЕС запазва позицията си на най-голям износител с дял от 16% в св експорт(изчистено от вътрешнообщностните доставки).Отчита се намаления за сметка на нарастване на износа на новите индустриални държави, както и на традиционните износители на петрол.Подобна загуба на позиции се отчита и при развитите страни като САЩ, Я-я и Канада.В рамките на ЕС също се отчита съществена лицензиация в динамиката на външнотърг потоци като членките на Еврозоната отчитата по-ниски темпове на нарастване на износа, спрямо другите членки на ЕС.Причините за тези тенденции в св износ са комплексни:

1.структурните промени в развитите страни

2.засилващите се позиции на новите индуст държави

3.високия курс на еврото

От създаването си до 2009г еврото бележи поскъпване от над 30%, спрямо валутите на основните си партнйори, к влияе в/у износа и в частност и скритият износ, к се осъществява чрез туризма.Скъпото евро възпрепятства и страните от центъра на Еврозоната като Г-я, к има силни позици в св експорт и разчита в по-малка степен на ценовата конкурентноспособност.Точно дълговите проблеми на страните от

периферията задържат допълн поскъпване на единната валута, к е в интерес на експортноориентир страни от центъра.

Тенденциите при вноса са подобни- развиващите се ик-ки отчитат по-високи темпове на прираст и съответно увеличават своя дял за сметка на развитите страни.Това се дължи на нарасващата покуп способност на населението и на постоянно увел се потребност от суровини.През 2009г ЕС става водещ вносител в света, като измества САЩ от 1 позиция.За разлика от САЩ, чийто дял пада с приблизително 10% пункта след 2000 г главно за сметка на нарастване дела на Китай, показателят за ЕС остава относително постоянен до 2008-2оо9г.

Международни финансови центрове

1.Същност на м/унар фин център: представлява съсредоточаване на банки и специализирани фин институции, осъществяващи м/ународни валутни, кредитни и финансови операции по обслужването на световната търговия и движението на капиталовите потоци

1.1 атрибути на МФЦ :

Наличие на развити пазари – паричен, валутен и капиталов.

Функциониране на ефективни финансови институции, които да канализират движението на капиталовите потоци

Използване на стабилна валута, която да се ползва с доверието на световната финансова общност

Гарантиране на широко международно участие във финансовите операции

Прилагане на високо-технологична инфраструктура

Съществуват следните типове финансови центрове:

-чисто национални

- национални с международни функции

-регионални (представени от офшорните центрове)

-международни

1.2. Условия за функциониране на международен финансов център – превръщането на един финансов център в международен преминава през 3 стадия:

-развитие като чисто национален

-преобразуване на националния пазар в регионален

-прерастване на регионалния финансов център в международен

Създаването на един международен финансов център е свързан с осигуряването на следните условия:

-високо равнище на икономическо развитие

-поддържане на икономическа стабилност

-активно участие в международния икономически обмен

-либерализация на икономическия живот

-ефективност на националния финансов пазар

-образован и квалифициран персонал

2.Нюйорски м/ународен финансов център- най – големия в света поради редица обективни фактори:

- потенциал на икономиката

-достатъчно капитал

- развита финасова система

-концентрация на банкоите ресурси

-началото на неговото формиране започва след края на ПСВ, а утвърждаването му става след ВСВ

Състои се от 2 основни части:

1. финансови институции: включващи търговски банки, филиали на чуждестранни банки, спестовни учреждения, инвестиционни и ипотечни банки, пенсионни фондове и застрахователни компании

2. финансови пазари:

А) краткосрочен пазар : паричен пазар(пазар на краткосрочен капитал), който е най – важния в САЩ и най – големия в света; валутен пазар- на второ място след този в Лондон; срочен финасов пазар(опционен, фючърсен, суапов)

Б) дългосрочен пазар: той е най – големия в света явяващ се ядрото на капиталовия пазар в САЩ, състои се от 6 сегмента- фондова борса, ипотечен пазар, пазарен сегмент на облигациите на официалните заематели, пазарен сегмент на облигациите на промишлентие търговски крпорации, пазарен сегмент на потребителските кредити и пазарен сегмент на задграничните облигации

3.Лондонски международен финасов център: в Лондон се формира най –големия международен валутен пазар, той е водещ в периода между двете световни войни състои се от :

- финансови институции: банка на Англия, търговските банки, застрахователните компании, инвестиционни тръстове, доверителни дялове във фондове, строителни дружества и финасови къщи

- финасовите пазари:

Краткосрочен пазар – традиционен паричен , допълнителен (паралелен) паричен и валутен пазар

Дългосрочен пазар – първичен (оперира с нови ценни книжа) и вторичен с 4 сегмента: вътрешни акции, първокласни ценни книжа, опции и чуждестранни акции

4.Токийски международен финасов център – благоприятни условия се създават с модернизацията и либерализацията на финасовия пазар на Япония, края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век

4.1структура :

1.финасови институции – търговски банки(градски, регионални), кредитно – финансови холдингови организации, застрахователни компании и правителни кредитно – финансови учреждения, като Японската банка за развитие и Експортно – импортна банка на Япония

2. финансови пазари

- краткосрочен пазар: паричен, валутен ( на 3 място по среднодневен оборот) и пазар на фючърси и опции

- дългосрочен финансов пазар the same as London

5. Страните от ЕС като международен финасов център: създадените условия в рамките на ЕС са основа за развитието на страните участници в него, като международен финасов център.Нарастващата роля на фин потоци и финансовите дейности за тяхното икономическо и политическо обединение е рашаващ фактор за утвърждаването му като МФЦ.Основните фактори, които ще определят значениетоу са:

- активната роля на банките и другите финансови институции в международното кредитиране, в международната тръговия и управлението на фондове

- размера на единния финансов пазар, на които се търгуват ценни книжа

- утвърждаването на еврото като доминираща международна валута

6.Други международни финаносови центрове : от края на 60-те години на 21 век започна формирането на финансови центрове в Люксембург, Хонконг и Сингапур.Те имат по –силно изразено регионално значение, но успоредно с развитието им предиобиват и функции на международни фин центрове

Международни плащания

1.Същност: чрез тях се уреждат парични отношения между отделни физически и юридически лица от различни страни както и парични отношения между самите държави

2.Роля на международните плащания: чрез осъществяването между банките на безкасови международни плащания се намаляват рисковете за предприятията от операцииите свързани с обмена на стоки и износа на инвестиции

3. Изисквания към банковите клиенти при осъществяване на международните плащания

- да имат право да осъществяват външнотърговска дейност

-да имат сметки в лева и валута

- регистрация в НСИ за получаване на код, за отчитане на дейността

- пълна и точна документация за всяка сделка

4.Търговски документи: те са основанието за извършване на плащането.Основните документи съпровождащи стоките са: проформа фактура, търговска фактура, спесификация, сертификати а тегло и качество, удостоверение за износ или внос, транспортни документи( въздушна товарителница, жп товарителница, морска товарителница – коносамент, складово свидетелство), застрахователни документи (застархователни писма, застрахователен сертификат и застрахователна полица)

5.Форми на плащания при осъществяване на външноиккономическите отношения – стандартизираните форми на разплащния се различават по изполозваните платежни документи, инициативата за плащане, технологията на движение на платежните документи и паричните средства, въможностите да участва кредит при уреждането на платежните отношения, отговорностит и рисковете , които поема всяка една от страните в плащанията

-свободен превод: не е обвързан с допълнителни условия, той е най – елементарните форми на разплащане , но има и недостатъци, тъй като гарантира плащането на износителя.Възможно е да се договори и авансов превод, който е форма на кредитиране на износителя от вносителя и е неизгодна форма на плащане за вносителя.Стъпкире са договори за покупко-рподажба, експедиране на стокоата, нареждане за извършване на плащането, задължаване сметката на платенца и заваряване сметката на бенефициента.Изпращане на документите на бенефициента

- инкасо: при нея доставчикът - износителят нарежда на обслужващата го банка да събере вземане от 3 лице в случая купувача.Износителят депозира в банката платежните документи при дружение с търговски документи посредством, които се дават инструкции за основанието, за събиране на вземането и за начина на плащането, страните по инкасовите операции са 4 : наредител(продавач), банка на наредителя, инкасираща банка(банка на платеца) и платец

Видове инкасо:

Обикновено – иразява се в плащания, които не са придружени от стоково – разпоредителни документи

Документарно – съпроводено е с търговските документи, кото предполагама по – голяма сигурност за износителите при сделките

-акредитив – предполага наличието на предварително блокирани средства по специална сметка, обикновено в банката на доставчика.Тази форма разрешава противоречията между купувача и продавача и гарантира плащането на доставчика.Видове акредитиви:

Обиконовени и Документарни ; Отменяеми и Неотменяеми; Потвърдени и Непотвърдени; Покрити и Непокрити; Делими и Неделими; Прехвърляеми и Непрехвърляеми; Еднократни и Възобновяеми;

Акредитивната форма на разплащания е най – сигурната форма за продавача – износителя.

- плащане по открита сметка – извършва се на основата на предварително споразумение между купувача и продавача за падежа на плащането, тя е от една страна е форма на кредитиране, т.е. на предоставяне на кредит в стокова форма, а от друга стана е форма на плащане.използва се в случай, когато доставчикът и купувачът са в непрекъснати връзки по между си и си имат доверие

- банковите гаранции – неотменим анагжимент на банката да изплати определена сума, при настъпване на определени условия.Тя се основава на тръговски договор, но не гарантира изпълнението на самия договор,а покрива щети възникнали за бенефициента.Страните са банка – издател и бенефициент

Видове гаранции:- гаранция за сключване на договор(тръжна гаранция – м/у 1 и 5% от стойността

на обекта) – банката се задължава да плати, ако изпълнителя откаже договор- гаранция за добро изпълнение- м/у 10 и 20%- гаранция за авансово плащане -- митнически гаранции – свързани с освобождане на стоките при внос и износ

Търговия с дериватни инструменти

1. Терминът от английски означава производни, дериватите са договор, чиято стойност произлиза, т.е. е прозводна от някакъв базов актив(стока, валута, ценни книжа, лихвен %, фондов индекс).Цената на деривативния инструмент е функция от пазарната цена на съответния базов актив.Най –важната им характеристика е рисковият им характер.2.Основни участници:2.1 хеджър: оснонвната мотивираща сила за заеманата позиция от участника е освобождаването от риска чрез прехвърлянето му върху друг участник2.2 спекулант: когато мотивът за заеманата позиция е реализирането на печалба като се залага на очаквания за бъдеще ценови промени и се поема риск.Когато

спекулацията залага на очаквания за покачване на съответното ценово равнище, спекулантите се наричат ,,бикове,,.Спекулантът, който залага на очаквания за спадане на съответното ценово равнище е наричан ,,мечка,,.2.3. Арбитражист – участник, който използва най-общо пазарните несъответствия и несъвършенства (ценови) за реализиране на печалба. Пример : купува актив от една финансова институция на определена цена и веднага го продава на друга за по-изгодна цена.

3.Видове пазари на деривативни инструменти:А) пазар на форуърди – върху стоки, валути, лихвени проценти.Транзакцията форуърд е договор между двама партньори, според които едната страна се обвързва да купи определен актив(инструмент ) на дадена бъдеща дата по цена определена в момента на сключване на сделката, а другата страна се обвързва да продаде актива или инструмента. Тези договори са нестандартизирани.Б) пазар на фючърси – върху стоки, ценни книжа, индекси, валути. Фючърсът е договор за покупка или продажба на стандартно количество от определен актив или инструмент по договорени цени за съгласуван стандартен срок в бъдещето. Тези договори се определят в стандартизирания срок за реализация, в стандартния обем и качество, единственото, което подлежи на договаряне е цената и броя на договорите.В)пазар на суапове – върху валути, лихвени проценти, кредитен риск. Представляват обмен на вземания или задължения между двама партньори с цел защита от лихвен, валутен или лихвен и валутен риск.Лихвен суап – обмен между двама партньори на лихвено плащане (вземане или задължение) изразено в една и съща валута. Пример: обмен на лихвено плащане на базата на фиксиран лихвен процент в една валута на плащане пресметнато по променлив лихвен процент в същата валута или обратното.Валутен суап – приема формата на транзакция, при която се разменят позиции с фиксиран лихвен процент изразени в различни валути или размяна на позиции с променлив лихвен процент в различни валутиГ) Пазар на Опции – опции на извънборсовия пазар, борсови опции върху ценни книжа, индекси, валути и фючърси Опциите дават правото, но не и задължението да се купи или продаде определен актив по определена цена в рамките на определено време.Опцията е договор между продавача и купувача по силата, на които продавача има правото да задържи или продаде даден актив по определена цена в определен момент. За придобиването на това право купувачът заплаща на продавача определена цена или премия, която представлява възнаграждение на продавача за носения от него риск.Call Option (опция купува ) – дава на продавача право да закупи определен актив според договорените условия. Продавачът на опцията(Call) се задължава ако купувача реши да се възползва от своето право да му предостави определения в договора актив при договорените условия.Put Option ( опция продава ) – дава на купувача право да продаде определен актив според договорените условия. Продавачът на опция продава се задължава да купи определен в договора актив при договорените условия.

Национални системи в световната икономика

1.Американската пазарно- ориентирана система(англосаксонска с-ма)

1.1 основни принципи: най – близо до чистия вид на неокласически модел, приема се , че индивидите максимизират инидивидуалните полии, а бизнес организациите максимизират печалбата, разпределението е на 2 план;на пазарите се установяват законите за равновесие, ако им азначителни несъвършенства в конкуренцията регулирането трябва да ги отстранява с антимонополони подходи;икономиката по принцип е отворена към света

1.2 произход и роля на държавата: ролята е споделена м/у 3 власти на федерално равнище, м/увременно власттае разпределена м/у централните институции и щатите, по принцип Конгреса и правителството са отговорни за финансовата политика, едновременно работят 2 камари, паричната политика обаче е в ръцете на Федреалния резерв.Като цяло има ограничена макроикономическа роля на централните власти, американското общество по принцип иска не повече от неутрална бизнес среда, да няма директна намеса в бизнеса

1.3корпоративно упр-е и частна бизнес практика: в американската акционерна с-ма основната цел на фирмата е печалбата на акционерите, по принцип фирмата има ограничени задължения към работещите в нея, но и към по – широко общности свързани с нея, отличително за нея е по – малката степен на ангажираност както към работещите, така и към околната среда на фирмата;на корпорацията се гледа като на стока, тя се купува и се продава като всяка друга стока; американския модел се намирав сериозна криза, още повече в период на криза и глобализация

2. Японската централизирана -еволюционна система

2.1 основни принципи – много силно ударение в/у икономическото развитие,с големи жертви от страна на обществото; силно изразено държавно начало; ключова роля на големите корпорации в организацията на ик-ката и обществото; подчиненост на индивида на групата, груповите интереси имат превез над индивидуалните; тясно сътрудничество м/у правителството, корпорациите и работната сила(с патриархални и културно – исторически белези); висока степен на културна и обществена хомогенност

2.2 ик роля на държавата: с централна роля, води системна и силна политика на държавна помощ и субсидиране на избрани сектори, осигуряване на рефинансиране и на благоприятна митническа политика за конкртено избрани сектори, с основна насока външна експанзия; има много силна бюрокрация с ясно изразени разделения на сфери на явление, всяка бюрокрация изразява определени политически и ик интереси, отд сегмент на яп общ-во, при все тази голяма роля на д. Доста отговорности са дадени и на бизнеса( значителна част от соц осигуряване или вътрешен контрол на бизнес дейностите със специфични бизнес асоциации)

2.3 корп упр-е и частна бизнес практика:

Устойчивост на трудовите отношения – трудови договори, здраво заплащане според стажа, което е свързано и с нарастващ соц ангажимент на ф-мата към работниците

Цел: по – висок пазарен дял, ръст на продажбите и разрастване на корпорацията; по -широка отговорност към заинтересованите лица( във ф-мата и нейн обкръжение);

Наличието на крупни бизнес групировки – с – ма от големи ф-ми обвързани с традиционно бизнес доверие, дългосрочни отношения( вкл мрежатаот поддоставчици и тези за разпределение), центъра на таава група обикн стои голяма банка, к осигурява предимста както за придобиване на кредитен ресурс , така и със своята инфо за конкр пазари

Японският модел се намира в много голяма криза.Солидарността на иточните нации и по специално японската започвада става недостатък, когато под натиска на технолог развитие и глобализацията въобще се изисква повече гъвкавост и мобилност на капитала и труда.

3. Германската пазарно – социална система

3.1 общи положения: по – близко до американската, доколото позволява по –свободно функциониране на пазара, но Германия както Япония поставя голямо ударение върху нац спестявания и ръста на износа, пряко деклариран и споделян от всички политически и икономически играчи е стремежът да се търси баланс между пазарната ефективност и соц интереси и това тазиикономика пазарно – социална, особено е взаимодействието м/у капитала, организираната раб сила и правителството, чрез непрекъснат тръг, съответноо те се конкурират за регулативните правила.

3.2 икономическата роля на държавата: стабилна среда за частната иницятива, да се стимулира натрупването на капитала, голяма роля на вътрешните споестявания; големи инвестиции за образование, изследвания и нови технологии.Държавата закриля своя бизнес, но без японската индустриална политика.Герм правителство не се меси толкова във оформянето на струтурата на нац икономика

3.3корпоративно упр-е и частна бизнес практика: важна роля в индустриалната стуктура играят средните по размер частни фирми.Те са много големи износители, доставчици на полуфабрикати, химикали, инструменти и инструментално оборудване.В Германия са важни дългосрочните банкови кроп връзки, те обаче са по – неофициални.Голеите банки имат значителна свобода да навлизат в разнообразни бизнес дейности като акционери, .т.е има система на кръстосана индустриална банкова собственост, .те.водещи са големите банки.Големият проблем на германския модел, к се третиракато континентално – европейски е скъпата социална държава, все по –скъпа става...,недостатъчна гъвкавост на трудовите пазари.Този проблем е валиден, но последното десетилетие Г-я бележи значителн прогрес в тази посока,сериозни иконмии в соц. държава.

4.Китайския модел: доколкото няма на лице такива сравнителни изследвания каквито при другите модели, освен това самия модел е в непрекъсната динамика; модела е хибриден(съдържа елементи от няколко типа икономики от конандна икономика на социалистите,т.е.мн силно държавно начало, строго планиране; исторически китайски центарлизъм ; полтико –историческа военна и кутурно –административна икономика; традиции-повлияна от конфунцианството;японски и корейски догонващи стратегии; елементи на следсоциалиситчески преход , типични за страните от Централна и Източна Европа).Моделът е и политически хибриден, доколкото имате мощен еднопартиен режим, ако щете сливане на партията и държавата, а същевременно инарастващи пазарни и частни елементи в икономикатаи формиране на зачатъци на

гражданско общество.Исторически Китай е водеща ик сила до средата на 19 век, затова и неяснотатат в оценката на китайския модел, доколкото в крайна сметка всички изследователи гадаят как точно ще се овтори тази водеща икономическа роля.Моделът е догонващ, но уникален посвоите мащаби.Китай вече2 десетилетия бележи страхотни темпове на икономически растеж.Китай разполага с огромни централизирани ресурси.Масирано участва на фондовите пазари чрез корпорации и суверенни фондове, все още за него е х-рно, че е силно препплетен с другите развитиикономики главно с европейската, американската и японската, все още голямата ик мощ е ниско и средно технологична, но постепенно създава предпоставки за високо-технологичен преход- комуникациите, зелената енергетика...

Някои проблеми:основната задача на този етап е как да стаен преход към вътрешното търсене ,основен двигател на растежа, а това е свързано с много трудности, с големи социални неравенства, със страхотна урбанизация и голяма миграция на работната сила.

Проблеми :Има голяма безработица;банкова система с големи непокриваеми кредите; висока енергийна зависимост; екология: Китай вече е най – големия замърсител на света; Китай има много голям имотен балон.

5.За значението на различията

5.13 оснонви метода за натрупване на капитала:

Биизнес инициятивата Банковата дейност Държавата

В зависимост от ик дейност се дават различни отговори.САЩ Великобритания като ранно индустриализирали се държави водещо е натрупването чрез акционерни дружества.Германия, Япония като по- късно стартирали натрупването е посредством мощни банки,Русия и в наши дни Китай като по –закъснели догонващи страни зависят главно от ръководеното от държавата натрупване.

5.2подходи за премахване на различията

Конвергенция: нац с-ми се конвертират преди всичко чрез действието на пазара, т.е. в течение на времето икономическите сили карат нациите да променят своите структури и бизнес практики.Тя е продължителен , „естествен” процес на сближаване, на смекчаване на различията

Хармонизаиця : основава се на международни преговори и взаимност на отстъпките при отстраняването на различията.Предсатвлява изветсно политическо насилие над икономическата логика,т.е. тя дава по – бързи резултати от конвергенцията, но с много противоречия

Развитие и догонващо развитие

1. Растеж и развитие:

1.1ик.растеж: определя се като процес, при к държавата увеличава производството на стоки и услиуги на човек от нас-то

1.2ик развитие: растеж придружен от усъвършенстване на структурата на икономиката, соц и полит сфера

1.3 растежът не винаги е развитие, възможен е растеж без развитие, в литературата често се говори за дуалистично развитие и растеж( един или няколко сектроа се развиват бързо, а останлите западат или са в статика, големи неравенства)

1.4 измерители:

БВП – най – разпространенПрез последните десетилетия има изменения, включват се допълн измеритли: разпределение на богатството, устойчиво упр-е на р-рсите, здравеопазване, образование,глобална комуникативност.В БВП сеопитват да вкарвтатакива корективи,к до някъде да изразяват технологичната ефективност на икономиката, или пък качеството на стоките и услугуте

2.Догонващо развитие

2.1изразено неравенство и неравномерност в развитието е имало винаги, в наши дни обаче тези неща стават много ускорено

2.2понятие: третира проблемите на напредъка на развиващите се страни след 1950години, защото след това за кракто се осъществвява деколонизацията; третира проблеми на източноевроп страни, бившия Съветски съюз и Русия; в най –щирок макроик план то се отнася и до САЩ

2.3 някои допълнения:съдържа нормативна натовареност, не се занимава толкова с това какво и как да става, а какво би трябвало да бъде.То е исторически – описателно, не е цялостна теория, от друга страна е оптимистична парола, това е политически курс на мобилизация на изоставащите страни, подкрепен от сравнение с по – видоките стандарти на развитите страни, то е актуална тема и вднешния ЕС

3.Възможности на догонващо развитие

3.1 развитите и догонващите общества създават в големи мащаби нови знания и технологии, които се превръщатв основен курс на развитието и някои други постигат ускорена модернизация, но като цяло не успяват да изградят самоподържащи икономики и социални модели, които да не са пряко зависими от износа на запаните пазари и вноса на западните технологии

3.2 при това положение има 3 възможности на настоящия етап за хода на това развитие:

1. Развитите страни открито подържат своето привилигировано положение – не правят отстъпка, оказват ограничена помощ

2. Напредналите страни полагат огрмони усилия в подкрепа на догонването на изостаналите

3. Самите природни и свързани с тях социални ограничения, налагат разбирането за неосъществимост на абсолютното изравняване, може да имасамо относително доближаване.

Въпросът с изравняването няма да бъде на дневен ред

Развиващите се страни и развиващите се икономики

1.Термини:

- развитите западни държави - 1 свят

- съветски сот страни – 2 свят

- развиващите се – 3 свят

2. Някои общи черти на развиващите се страни

- колониално минало с различен характер

- бедност,недохранване, голямдял на аграрния сектор в икономиката, суровинно – експортна търговия,дуализъм в икономичексатаструктура, демографски срив, експлозивна урбанизация, масова безработица, политическа нестабилност, външни пречки и ограничения на развитието от страна на развитите страни

3.

3.1Предимства:

- Преодолява ограничения на вътрешния пазар – т.е експанзията на промишлеността не е ограничена

- Усволяване на световни стандарти според изисквания на тези външни пазариНедостатъци:

- Конкурират се със силно развити производства на тези външни пазари

- Развиват се предимно трудопоглъщащи отрасли защото развиващите се страни имам в изобилие евтина работна сила

1.2 Импортозаместващи стратегии – заместващи вносаПредимства:

- За развиващите се страни е по - лесно да защиттат своето производство със съответни бариери и стимули т.е да се защитят от силната външна конкуренция, отколкото да пробият на пазарите на развитите страни

- Развива се националния пазар на индустриални стоки и се засилват отраслите, които заместват вноса

- Чуждестранните фирми имат интерес да правят инвестиции, за да прескачат митническите бариери Недостатъци:

- Местните отрасли губят стимули за конкурентно способност понеже са покровителствани

- Развиват се предимно дребни производства (предприятия), слаб е капитала, ограничени са и пазарите

- с техническия прогрес заместването на високо технологични и капиталопоглъщащи произв от развитите страни с местно производство става все по – трудно

2. Термини за средната категория страни – това са т.н нови индустриални страни

Има три вълни на възникване и утвърждаване на такива страни след ВСВ:- първата вълна – Сингапур, Израел, Тайван, Бразилия, Мексико, Хон Конг –

някъде 50-60 години- втората вълна – 80-те години – Турция, Португалия, Испания, Гърция – има

значение и членството на тези държави в ЕС- трета вълна – последните години към новоиндустриализиращите се

държави се включват още Тайланд, Малайзия и Индонезия, Индия и Китай

Към групировката на средната категория спадат и страните от Централна и Източна Европа и страните от Съветския съюз – тях често ги наричат възникващи пазари поради това, че при тях се извършват през последните 20 години коренна промяна в икономиката и обществото.

ТЕМА :

Неоикономиката и индустриалният свят

1. Понятие1.1 Понятието дава завършеност на известното положение за трите епохи на

световна иконоческо развитие, а тези 3 епохи са:- доиндустриална (аграрна или добивна)

- индустриална

- постиндустриална

Някъде към началото на .... Даниел Бел.... и други авторитети постолират, че човечеството преминава към нов технико-иконочески и общ ред, който те наричат постиндустриално общество (икономика). По - късно за тези изходни процеси се появява понятието неоикономика(нова икономика), което в добавка включва често двете взаимозамествани понятия - информационна икономика и икономика на знанието – постиндустриализма = неоикономика(може да се каже още информационна икономика или икономика на знанието).

1.2 Съдържание – ако в доиндустриалната ера главен производствен ресурс е мускулната сила, то в индустриалната става машинната техника, а в постиндустриалната основен ресурс стават информацията и знанието.

Ако индустриалната за разлика от доиндустриалната води до свърхпроизводителнсот на труда,то тя недостатъчно засяга умствения труд(не го преобразува в такава степен), а също и управлението на икономиката и обществото. .... Тези дейности се осъществяват на нова основа и стават приоритетни. Теоретичните и приложни изследвания значително предшестват изобретенията, а главно условие за нововъведенията става задълбочаването на знанията за природата, за обществото и за техните взаимодействия.

1.3 за приемствеността – неоиконимиката е надстройка над предишните икономически устройства(аграрната и индустриалната икономика) и трите продължават да съществуват едновременно и неравномерно разпределени по света или в исторически смисъл имаме надграждане, новото не е възможно без високи постижения на предишното, но постепенно взима превес. Символи на постидустриалния свят – компютъра и мрежата

1.4 за разграниченията – стандартната граница на постидустриализма става превишаването на заетите в услугите над тези в аграрните и индустриални сектори взети заедно. САЩ, ЕС и Япония това става от края на 50-те началото и средата на 70-те години. Факти:

- последните три десетилиетия дела на промишленото производство в дела на БВП е спаднал 2 пъти и е някъде около 14%, в ЕС този дял на промишленото производство от БВП е по – висок – 25%

- показавтелно за постиндустриализма е и дела на услугите в износа на съотвената страна (съотношението между стоките и услугите ). В САЩ дела на скотите към услугите е 72% към 28%, за ЕС 78% към 22%, докато при Китай е 93% към 7%.

Три момента:1. определенията имат някои условности 2. става дума именно за превез на услугите над индустрията и аграрния

сектор3. новото в неоикономиката не се отнася за всички видове услуги(не се

отнася до такива трандиционни услуги каквито са битовите – фризьорсто,обущарства, бързото хранене, химическото чистене и т.н) Става дума за нови и преобразувани дейности като – търговията и маркетинга,финансите и застраховането,търговията с недвижимост, а също и образование и здравеопазване, науката,транспорта,държавното управление,развлечението и запълването на свободното време

2. Някои белези на новата икономика:1. Фактори на производството – традиционините от индустриалната ера

отстъпват на информацията и знанията(„Суровина става информацията,става въпрос за технологии въздействащи върху информацията,а не просто за информация с въздействие върху технологията както преди”)

2. Нематериални ценности – стойността на капитала в сгради, машини, ценни книжа – все по – важна става неговата способност да усвоява и да произвежда информация и да прилага знания

3. Демасовизиране – масовото стандартизирано производство отстъпва на нарастващо разнообразие на продуктите, включително и по заявка на клиентите

4. Нискоквалифицирания,основно физически труд за извършване на повтарящи се действия, отстъпва на труда с растящи искания за квалификация. Мускулната сила е заменяема, но трудно заменяема е високата квалификация.

5. Нововъведения – много остра конкуренция на нова технология,продукт и много силно се поощява инциативати и иновативността на всички нива.

6. Мащаб – работните звена намаляват,намалява и мащаба на операциите, продуктите стават все по миниатюрни и по-миниатурни. Многобройните работници занимаващи се с една и съща дейност се заменят с обособени звена във високо технологичните производства

7. Организация – монолитните,бюрократични структури се заменят от мрежи от гъвкави екипи. Гъвкавостта става основен белег на новата ефективност.

8. Интеграция – гъвкавостта и раздробяването на дейностите предполага и съвършено управление т.е интеграция на всички тези раздробени дейности. Освен това започват да се интегрирар отделните технологични траектории – т.е във съвременните информационни системи трудноразличими са микроелектрониката,телекоминукициите,оптикоелектроника.

9. Инфраструктура – правят се огромни вложения във електронни информационни мрежи и управленски технологии

10. Ускорение – ускорява се ходът на операциите и сделките, иконимиите от скоростта заместват или се конкурират с икономиите от мащаба

11. Мрежи(мрежовост) – морфологията т.е формата и строежа на мрежите през последните десетилиетия изглежда подходяща за сложното взаимодействие и непредсказуемите модели на развитие в неоикономическите условия. Важно е не само пирамидалнито,вертикалното,но и хоризонталното, мрежовото взаимодействие

12. Неоикономиката до голяма степен е глобална икон – т.е основава се на редица предимства, които извлича от глобализацията

3. Информация и знания – независимо от честата и допустима донякъде взаимозаменяема употреба на информационна икономика и икономиката на знанието,перспективно информационно общество(общество на знанието) ще се спрем на някои различия между информацията и знанията, които имат съществено значение. Необходимостта да се подчертае това различие е, че все по - важен производстен ресурс на обществото става не само и не толкова информацията,като относително обективна същност, като комплекс от данни, било то за производства,технологии,продукти, обществени процеси и явления, колкото важно става знанието в качеството му на вече усвоена информация и преработена в нов познавателен продукт от човека и не съществуващо извън неговото съзнание(знанието е персонално)

3.1 веднъж произведена информацията е широко достъпна

Усвояването на информацията значи, че тя се е отчуждила от някой. Обратно знанията нямат обективирана форма, автентично достъпни са само на създателя в такъв смисъл те са неотчуждавани, защото предаването им променя качеството

3.2 информацията се тиражира и с всяко ново копие разходите намаляват и обратното създаването на нови знания изисква повече разходи и повече усилия

3.3 инфорамацията поевтинява т.е тя е достъпна и демократична, обратното знанията искат редица качества, интелектуално равнище,наследствени качества – в

такъв смисъл знанията са редки и следователно са основа за много неравенства и разслояване – в такъв смисъл те са недемократични

3.4 информацията в общи линии пренася своята стойност в новия продукт по различни начини,докато доста по - трудно е да се определи каква част от разходите по знанието биват пренесени в ст-та на продукта

4. Някои икономически и социални последиици – наричат ги още парадокси на неоикономика свързани с различията на информацията и знанието.

1.1 известна понататъшна преоценка на стойностните категории или по – конкретно това е засилване на субективния момент в оценката на разходите. За тази субективизация допринасят:

- това че информацията е такъв фактор, който относително не се изхабява. Използва се в относително неограничен брой произв цикли

- създаването на знанието е строго индивидуално. Ценноста на знанието трудно може да се свърже с някоя осреднена стойност на произвелата го работна сила.

1.2 средата на 1990-те години,когато всъщност големи авторитети

въвеждат термина неоикономика, като съпътстващ представата за постиндустриалността. Големи авторитети издагат тезата, че може да има значително развитие без голям растеж. Може да има ръст на общата продуктивност без голям прираст на класическата производителсто(разбираме я като количество продукт на роботно място или на човек за дадено време). Новите стопански процеси протичат в 2 посоки – в едната посока се създават материални блага – тук са характерни ограничените ресурси и ограниченото потребление. В втората посока се произвеждат информационни продукти и знания. Тук обаче всеки акт на потребление става основа за разширяване на това произвоство. Традиционните методи на измерване не обхваща пълно знанието и разпространението на информацията, не се отчита достатъчно общ богатство в необективирана форма т.е въплътеното не в благата, които създават работниците, а в самите работници.

1.3 Проблематиката за ценността на фирмата

За сега интелектуалният капитал на фирмите в крайна сметка се отчита чрез превишението на пазарната капитализация над балансовата стойност.

2. За някои глобално икономически парадокси на неоикономиката -2.1 В средата на 2000те години видни фигури,вкл. нобелови лауреати

проведоха дискусия - В неуловимата тъмна тъкан на глобално-икономическите връзки на САЩ се крие частичен компенсиращ фактор за нейните грамадни дефицити.Ако статистиката би могла да улови невидимите американски трансфери за външния свят, който получава от нея познания,ликвидност и гаранции срещу рисковете,то тогава САЩ могат да се окажат голям чист кредитор на света.

2.2 Можем да направим допълнение по следните линии:

- дали за американските инвестиции навън не е по-важно все още ключовата роля на американската валута,която дава възможност да се финансира дефицита,а и въпросът за ценоража,който в конкретния случай е безлихвено придобиване на богатството. Важно обаче е и второто - дали ценността на американските инвестиции в чужди активи е по-съществено или е по-съществено т.н. невидима материя,която поддържа ценността на чуждите инвестиции в американски активи,заради съсредоточеното в тях много, но не известно точно колко количество информация и въплътено знание.тук влияят още и други трудни за оценяване фактори като доверието,тоест вярата, че САЩ има познанието как да парират рисковете,вярвайки че САЩ нямада фалира,а също така и мнението,че САЩ имат все още мощна властова позиция в световната политика.

Цитат:

„САЩ са изнасяли неуловени в платежния баланс услуги:първо,технологии и нау-хау(американски интелект,изнесен неуловимо,носил доход в странство,значи преките инвестиции на САЩ в чужбина са пъти по-големи от отчетените).Второ,САЩ са изнасяло „ликвидни услуги”-правителства и фирми от високорискиви страни са купували ЦК,за да се препазят от риск,от това САЩ са получили доход от сеньораж-не само в/у доходите,които не плащат лихва,но и върху всички други ЦК,купувани въпреки ниската им доходност.Накрая,САЩ са изнасяли „сигурност”,невидими застраховки”

Налице са все още неотчитани парадокси на неоикономиката.

3. Има ли възраждане на индустриалния свят?3.1 До първата половина на 2000те години теоритично и

публицистично доминираше позицията,че западния неоикономически постиндустриален свят е намерил източници на неограничено богатство.Създават се технологии,умножава се собственият човешки капитал,навън се продават само копия на натрупващото се знание. С други думи богатството на постиндустриалния свят е станало неограничено за разлика от изчерпаемите ресурси-природни,човешки,материални на индустриалния и новоиндустриализиращия се свят.

3.2 Към края на десетилетието на 2000те години.За времето от 2000 до 2010 година по пазарни цени БВП на Китай

става от 25 пъти само 2,5 пъти по-малък от този на САЩ. Сред 10те най-големи износители в света постиндустриалните икономики стават от 9 – 5.

Към средата на 2011г. валутните запаси на бриксовете са 600 000 000 000 $,а бюджетните дефицити на САЩ и ЕС са 2500 милиарда.

3.3 Къде се препъна оптимизмът на неоикономистите(постиндустриалците)?

- смяташе се,че търсенето на информация като ключов ресурс ще поддържа относително високи цените на технологичните иновации,но напротив цените падат. Технология се потребява относително неограничено,но често за нея не се плаща,тя се копира безогледно,нещо повече острата конкуренция в този сектор изтласка производството на високо технологичния хардуер в бързоиндустриализиращите се икономики

- смяташе се,че високотехнологичната революция ще повиши цените и търсенето на ресурсите,но това не стана,заради търсенето на такива ресурси от новоиндустриализиращите се държави. По-скъпите ресури повишиха дефицита на постиндустриалните икономики .

- огромната самостоятелна роля на финансовите пазари и преобладаващото мение за постиндустриално могъщество в тази област рязко повишиха задлъжнялостта на битово,корпоративно и общонационално равнище.

6.4 Извод: Досега постиндустриалния свят не създаде неограничено богатство,той създаде предпоставки за създаването на такова богатство без да ги използва. Избирайки ролята на център на финансите и услугите и деиндустриализирайки се,западния свят създаде предпоставките за високия растеж на новоиндустриализиращите се държави или неоикономическите тенденции безпорно бележат посоката на икономическия прогрес.

В следващото десетилети(може и повече) постиндустриалният и новоиндустриалният свят ще бъдат в много по-сложна взаимозависимост,отколкото се смяташе досега.

Глобална икономика.Регулиране на Ги.Проблеми на ГИ

Си и св т-я са исторически форми, св търговия израства в/у св икономика, включва я.Св икономика вкл и задграничните производителни и финансови инвестиции.При всички различия на свой ред гл икономика израства върху фундамента на световната икономика, добавяйки нови характеристики към целия тозиисторически си развиващ се комплекс

1.Определение за глобалност на икономиката: глобалността предполага мрежи от икономическа взаимозависимост с трансконтинентален обхват.На свой ред глобализацията и деглобализациятае нарастване или отслабване на глобалността

1.1глобалността почива на многостранно отношение

Отношението САЩ – Японния е част от глобалността, но само по себе се не е глобалност, друго са от-ята на САЩ с Югоизт Азия – там има верига с многостранно участие

1.2 за глобалността не са достатъчни регионални отношения, това са многостранни отношения, но те не са трансконтинентални, т.е. за глобалността е нужен планетарният обхват

1.3още начини на опр-е на глобализацията:

-процес на задълбочаване, ускоряване и пространствено разширяване на отвъдгранични взаимодействия или свиване на времето и пространството, размиване на границата между външн и вътр

2.Авторитети за ГИ:

-Мануел Кастелс:в края на 20 в СИ стана наистина глобална, благодарение на новата инфраструктура, осигурена от информационните и комуникационните технологии и срешителната помощ от политиката на дерегулация и либерализация, провеждани от

правителствата и международните институции.Сега СИ има 3 главни черти, тя е: информационна, глобална и мрежова.Глобализацията на финансовите пазари е грабнакът на новата глобална икономика.

3.Някои характеристики на глобалната икономика:

3.1 революцията на парите: 2 процеса – детериторизация(лишаване от това качество) и дематериализация на пари

Детериторизирането – особената им връзка с територията, на която са емитирани парите

Дематериализация – движение на парите от цветни метали, през книжни пари, кредитни пари без златно покритие, до пластмасови и дигитални пари и на края до електронни пари; доверието на субектите в разпорежданията,т.е.материалната основа е съчетана с редица икономикополит фактори

3.2 значителна роля на финансовия капитал

*Хилфенгринд: действително срастване и взаимнопроникване на банковия и промишления капитал. До наши дни се водят дискусии кой от тези капитал доминира в тази симбиоза, още надделява тезата за превез на банковия капитал,разбира се взаимното проникване е много по - сложно.Това понятие се отнася и до концентрацията на власт с политически ефект

3.3значителна роля на фиктивния капитал

*Маркс: капитал във формата на ценни книжа или от една страна има действителен (реален) капитал, този насочващ се към работна сила,машини, постройки, суровини, готова продукция, складове, транспортни средства, мрежи за продажба и от дрга страна има фиктивен капитал, който няма собствена стойност, той отразява косвено стойността на действителния капитал, може да превишва многократно сумата на действителния капитал, в случаите на висок пазарен курс на ценните книжа.Ценните книжа дават право на доход, като част от печалбата (дивидент), с тях се извършваи покупко – продажба, чрез търгуването имсъщо се извършва получаване на доход, печалба или фиктивността е в откъсването, в разликата между борсовата и балансовата стойност, във феномена, че така погледнато ценните книжа сами по себе си създават печалба

3.4 балонна характеристика: ик, вчастност фин балон представлява търговия на определен реален актив, пр: недвижимост, петрол, злато или опр финансов актив, пр: акции, облигации, деривативи, в големи обеми и на цени, които значително превишават представата за присъщата справедлива цена на актива.Балонът може да се спука след определен момент в търсенето на фин активи или инструменти и цените значително се спускат под присъщата стойност на актива.Сред причините за помпането на балоните сочат се масата психологически факти и дават по –специфични размери: верига от оптимистични неверници, соц – психолог: пренасяне в бъдещето на някава бъдеща тенденция на дадена цена, стадно поведение: взаимно повличане на големи маси неспециализирани инвеститори, отговорността на мениджърите, които преследват много злочастни интереси, наличие на голяма ликвидност и монетарна експанзия

3.5мрежова х-ка:

М Кастелс: мрежата – съвкупностот взаимосвързани възли или клетки.Възелът е точка, в която една крива пресича самата себе си, това не значи влива се в себе си.Мрежите са отворени орабзувания, способни са да се разширяват неограничено, като интегрират нови възлипри условие, че те могат да комуникират според правилата на мрежата.За мрежата е характерно разпиляването на властта, разпръсването .Пространствените и форми са комбинации от възли и клетки свързани в множество форми, формации с х-ки на център и периферия, но множество такива.Все пак най – често се срещат комбинации, хибриди с йерархични форми на организация, израстващи над определени мрежови клетки.Ако йерархичната форма на организация е характерно пирамидална връзка най – вече се определя с някой вертикален строеж, мрежата се определя с хоризонталната форма на организация, за това говорим за специфично разпръсване на властта на местата, където се взимат решения

3.6 архипелагова х-ка: тази характеристика е свързана най – вече с мегаполисите – големите градове и международните финансови центрове, свързана е и с концентрацията на нов тип услуги в големите градове,с процеса на тяхното постепенно освобождаване от промишлената дейност и превключването към такива сфери като финансовата, информационната , комуникационната, медийната и иновативната.Има2 конкретни х – ки на глобалната икономика

1.големите градове концентрират с впечетляваща част от общата ик активност: Токио създава повече продукти за една страна като Аржентина,1/2 продукта на Мексико се създава от Мексико сити

2.икономическата и фин мощ на големите градове ги прави, самостоятелни оператори в глобалното пространство.Тези центрове все повече стъпват в преки отношения по между си, значителна степен извън контрола на политическата власт или ик взаимодействие се организира именно във формата на архипелази, при отслабващо значение на междинните зони между тези острови, където обикновенно са разположени високо -технологични услуги и международни финансови центрове

4.Още авторитети за икономическите и политически съотношения при формирането и действието на глобалната икономика – 2 крайни позиции, които в някаква степен са противоречиви, но имат своите основания

4.1икономически неореализъм:Робърт Гилпий:това схващане за ГИ се свежда до следното

1.скиптично е към реториката за чисто нова глобализация

2. подчертава , че ГИ се формира като „позволителен глобален ред”, разрешен и подържан от държавите

3.при този разрешителен ред е нужна една хигемонна (водеща) държава, кото гради и охранява либералния, интернационален пазарен ред, т.е. без нея този ред е трудно достижим

4.2 неограничен либерализъм – Томас Фридман: в неговото схващане централна е ролята на електронния табун(стадо, талпа), тази сила мести огромни маси капитал към или от страните, в зависимост от политическите и икономическите им качества, който иска приток на капитал, трябва да има балансирани бюджети, ик дерегулация, отворени стокови и капиталови пазари и стабилна валута, само и единствено електронният табун решава кои страни да възнагради или накаже.Решенията на табуна са колективни, но те не се вземат формално, те проста стават.ГИ се създава от пазарите,не от правителствата.

5.Някои изводи:Днес водещите ик центрове САЩ, ЕС, Япония, Бриксовете в много голяма степен съществуват чрез усвояването на пространствено ресурсния потенциал на цялата планетаи все пак преобладаващата част от производството, заетостта и фирмите остават локални и регионални или имат огромна СИ по своите мащаби, но вътршния сектор все още осигурява основната част от БВП в повечето от най – силните икономики.Прекитечуждестранни инв-ции нарастват по – бързо от търговията, но все още не са преобладаваща част от общите преки инвестиции –те са регионалнии въпреки товаможем да твърдим, че ГИ съществува, защото икономиките по целия свят са повече или по – малко зависими от тяхното глобализирано ядро.То включва: фин пазари, Св търговия,трансграничното производство, науката и технологиите, специализираната раб сила и най – сетне върховия мениджмънт

6. За ГИ важи :

1.тя не формира единен свят

2. тя не преодолява, а по класически и нови начини закрепва разделението на света по степен на развитост,което не изключва преходи на отделни страни отедна групав друга

3.ГИ решава някои проблеми на изостаналите страни, но далеч не всички, глобалните процеси се съдържат частот причните за неравенството, изостаналостта, но тези процеси не са в състояние сами по себе си да коригират неравнопоставеността в света

7.Някои общи въпроси на регулиране: осъществява се на 4 равнища:

7.1 национално регулиране: (осн цели): условие за външна експанзия на националния бизнес, привличане на капитали и технологии, предпазване с регулативни мерки от външни шокови кризи, поддържане на равновесие, основно в тръговските и платежните баланси, условие за растеж, вкл приемлива за етапа инфлация и безработица

Инструментариумът вкл 3 осн съставни части: парична, финансова и административна

7.2двустранно регулиране:исторически то е 1 международно регулиране, от средата на 19век

Цели: понижаване на препятствията за движението на стоките, капиталите и работната сила и невъвеждане на нови бариери; съгласуване на задачите, инструментариума и създаване на общи институции за съвместна икономическа политика; в доп-е то е гъвкаво регулиране, създава възможности за повече компромис, отколкото при повече

участници, истор опит показва, че когато нарастват глобалните трудности и в условията на кризи се засилват двустранните форми, защото са по – гъвкави

7.3регионално: цели като при двустранното

7.4глобално регулиране:2 осн х-ки: то е многостранно и многопластово

1пласт са държавите с голяма икономическа тежест

2 място световните институции: като МВФ, световната банка Г-8,Г-20, различни институции на ООН и ...

3 място регионални организации: НАФТА, ЕС, регионали банки за развитие

4 обща група на транснационални корпорации, банки, инвеститори

5 мегаполисите и международните финансови центрове

6 глобална мениджърска класа, влиятелни учени, ключови административни фигури

8. Режими и институции в глобалната икономика

8.1 определение за институции: правилата на играта, те организират взаимоотношенията, определят и ограничават набора от налични алтернативи.Институцията е най – общото понятие в практиката често се слага равенство между институции и организации.Институциите са най – общото, другите са конкретизация.

8.2режими и организации като 2 основни типа институции

1) режими: мрежа от договори или подразбиращи се принципи, норми, правила, процедури, около които се групират очакванията на участниците

- принципи:аксиоми, максими, занимават се с общите проблеми и представи за целите

- норми: стандарти за поведение, които се изразяват в права и задължения- правила: специфични предписания за поведение и забрана, правят нормите

изброими и проверими- процедури: преобладаващата практика за взимане и осъществяване на колективни

решения; правила за боравене с правилата2) сравнение между организацията и режима : и двете имат характеристиките на

режима, но организациите имат формална организационна структура, на база на това те са индивидуално действащи лица, субекти.На свой ред режимите нямат качеството на субекти в сравнение с организациите, режимите сасамо системи от норми , нямат организационна структура, въпреки това от тях произтича видима подреждаща практика по отношение на агентите.Между организацията и режима има и взаимнопреливане

9.Полезност на институциите. 4 момента:

1. създават положение на приемственост и перспектива2. ситуация на взаимност3. гарантиране на информираност на участниците

4. разполагат с режими и органи за разрешаване на конфликитит10.Проблеми на регистрирането във връзка с полседната глобална икономическа криза

10.1 кризата 2007 – 2009 и тази, която продължава до сега в Еврозоната.Започва като финансова криза , бързо обхвана всички отрасли на материалната и нематериалната сфера, тежка, синхронна и глобална криза.Бяха приети и осъществени колкосални програми за спасяване на финансовити институции и стабилизиране на конюктурата.Тези колкосални програми доведоха до последваща тежка, суверенна , дългова криза

10.2 проблемни области за дефицитие на регистриране

- световна финансова система: деривати 80% от обема, това означава, че пазара на капитали се превръща в пазар на риск, а по този път финаносвата система многократно надраства реалната икономика и започва да се бори с нея за финансиране в глобален мащаб

- глобалните стокови пазари : в глобалната икономика търсенето и предлагането се балнасират на глобално и по – млако на национлано ниво, така глобализацията подкопава потенциала на антикризисните мерки на националите правителства

10.3 световни валути: необезпечени пари, издадени от една държава обслужват най – вече собствени нужди и остатъчни потребностите на останалата част от света.Тези емисии създават относителност за стойността на останалите активи, имат сериозно отношение към цените на ключови суровини

10.4 проблеми на науката: недостатъчно обяснителна сила и прогностични възможноси на съвременната наука за процесите на глобалната икономика

10.5 недостатъчност на националните и световни регулативни механизми

Глобалното регулиране се оказва слабо ефективно, защото глобалната икономика, а и в ЕС в частност по основните въпроси и няма един на власт затова има сблъсък на национални и регионални интереси и стратегии.От 2008 година се предприемат услия за глобално регулиране и нейното усъвършенстване.Преди всичко в МВФ, Г – 8, Г- 20 и промените в ЕС.

ТЕМА:

Сравнителни характеристики на кризите в глобалната икономика от началото на 90-те години на ХХ век до днес

I Характеристика на цикличните и структурните кризи

1. Циклични кризи

Те обхващат цялата икономика на една страна и се съпътстват с масово краткосрочно сръхпроизводство в повечето отрасли на икономиката и обхващат всички стадии на възпроизводството. Тяхна материална основа е периодичното обновяване на основния капитал. На съвременния етап се характеризират повече повече с нарастване на излишните производствени мощности. Периодичните диспропорции в хода на възпроизводството имат общ характер, обхващат всички негови стадии и се проявяват в мащаба на цялата икономика. Периодичните дисбаланси между производството и потреблението са свързани с цикличната форма на движение на възпроизводствения процес, която отразява натрупването и обновяването на основния капитал на макрониво. Диспропорциите с цикличен характер се проявяват най – напред в периодичното изоставане на платежоспособното търсене от съвкупното предлагане. Цикличните нарушения на пропорционалността между производството и потреблението са кратко или средносрочни по продължителност.

2. Структурни кризи

Те засягат важни отрасли или група свързани отрасли. Пораждат се от основни диспропорции между производство и потребление, търсене и предлагане и се съпровождат с значителни изменения в ценовите пропорции. Те имат не цикличен характер и възникват от най – различни причини като:

- Технологични и технически промени в производството

- Изменения в потребяващите отрасли

- Геополитически причини

Могат да са кризи на свръхпроизводството и на свръхпотреблението и възникват в която и да е фаза на цикъла като имат дългосрочен характер. По принцип обхващат група страни или международни пазари на определена стока и засягат отраслите на материалното и нематериалното производство. Обхващат обикновено един отрасъл с голямо икономическо значение или цяла сфера на икономиката. Диспропорциите в рамките на структурните кризи имат голяма продължителност защото е необходимо значително време за приспособяване на отрасловото предлагане към промените в съвкупното търсене. Кое е характерно за цикличните кризи или кое не е характерно за структурните кризи ?

II Характерни черти и особености на икономическите кризи то началото на 90-те години на ХХ век до днес

Въпреки радикалните промени настъпили в западните икономики през последните десетилетия на ХХ век икономиките им са обхванати от привидно спокойствие. Възходът на глобализацията поражна илюзията, че големите световни икономически кризи и цикличното развитие на икономиката са останали в миналото. След проведената радикална борба с инфлацията от 80-те години на миналия век започва непознат за историята икономически възход. Американската икономика бележи невиждани рекорди, а Азия се налага като регион свързан с „икономически чудеса”. Естествено стагнация има и през този период но всички кризи са краткосрочни или регионални докато развитието на световната икономика не изпада в траен застой. Глобалният възход продължава до развитието на световната финансова и икономическа

криза от началото на 2008 година. Той бе постигнат с печатане на пари и увеличаваща се задлъжнялост на индустриалните държави.

1. Икономическата криза от 93 – 94 година

Като цяло спадът по време на тази циклична криза особено за страните от ОИСР може да се окачестви като умерен. Спадовете в равнището на БВП са незначителни и то само за отделните тримесечия. По – значителен спад се отчита в обема на промишленото производство. Хронологията, продължителността и дълбочината на кризата същественто се различават по страни. Тази асинхронност играе балансираща и антициклична роля по линията на външното търсене. Характерните черти на кризата са и високата финансова задлъжнялост породена от финансовите дерегулации, спад в цените на акциите,жилищата и другите активи. Повсеместната финансова либерализация доведе до изпреварващо нарастване на финансовата активност спрямо динамиката на номиналните доходи. Това от ствоя страна се прояви в растящи покупки на активи на основата на заеми и доведе до повишаване задлъжнялостта на корпоративния сектор и на домакинствата във водещите икономики. Характерно за този период е че регионалните и националните особености оказват по – голямо влияние върху икономическата конюнгтура на отделните страни и предизвикват различия в цикличната динамика. За САЩ през този период неблагоприятно влияние върху икономиката на страната оказва свиването на търсенето на военна продукция. Върху икономиката на Европа влияние оказва бюджетната експанзия на Германия след обединяването й; по свой начин се развива конюнгтурата в Япония. Важна особеност при тази криза е по – силното взаимодействие между реалния и финансовия център, но цикличните движения на цените на активите не са големи

2. Азиатска финансова криза 97 – 98 година

Кризата поставя на ръба на банкрута страните от Югоизточна Азия, повишава социалното напрежение, силно се обезценяват националните валути,инвеститорите претърпяват огромни загуби. Нарастналата икономическа роля на този регион довежда до съществени въздействия върху конюнгтурата на световните стокови и финансови пазари. Проблемът в Азия се превръща в световен, но без да прерастне в световна криза. Трябва да се има предвид, че тази криза е именно финансова. Основните макроикономически показатели на засегнатите страни остават сравнително благоприятни. На лице е само макроикономически дисбаланс по отношение на влошени търговски баланси и трудности изпитвани на пазарите на традиционни стоки. В основата си финансовата криза е предизвикана от вътрешни причини (засилено кредитиране, преобладаващ краткосрочен харакнтер на дълга и фиксирани валутни курсове; външните фактори играят ролята само на катализатор). Тази криза може да се определи като структурна.

3. Кризата от 2001 – 2003 година

Продължителният инвестиционен бум в САПродължителният инвестиционен бум в САЩ през периода 92 – 2001 година доведе до свръхнатрупване на капитал. Този факт е един от основните фактори за последвалия рязък икономически спад, който въобще не се е очаквал след дългите години на цикличен подем. Кризата се характеризира със

спад при развитите страни особено при водещите макроикономически показатели за пръв път след кризата от 70-те години на ХХ век всички региони в света изпадат в едновременен икономически спад. Икономическата активност се понижава едновременно в САЩ и в Япония, малко след това и в ЕС. Ефектът върху развиващите се страни е значително по – силен. Той бързо се пренася и в Азия и Латинска Америка. Сравнително незасегнати остават Китай и Индия. Този спад в деловата активност се свързва най – вече със свръхкапитализацията на високо технологичните компании на фондовите пазари в САЩ, Западна Европа, Япония и някои развиващи се страни. Спекулативният бум на пазара на акциите на високите технологии бе последван от рязък спад, който се отрази и върху традиционните компании. В резултат с формира недоверие към акциите като инвестиционен актив. Това доведе до значително обедняване на домакинствата, което в последствие рефлектира върху потребителските разходи и пренасочване на инвестициите им основно в покупка на недвижими имоти.

4. Световната финансова и икономическа криза в края на 2007 година

Периодът след 2003 година до началото на тази криза се характеризира с изключително високи темпове на ръст в цените на промишлените суровини. Голяма част от инвестициите на домакинствата и фирмите са насочени към закупуване на недвижими имоти, което довежда до невиждат ръст в техните цени. Тези покупки имат спекулативен характер, което довежда увеличаване на финансовата задлъжнялост на икономическите участници. Високото търсене на суровини е свързано преди всичко с натрупване на запаси от фирмите. Съзнателно или не се провежда политика за увеличаване на кредитите и паричните потоци. В следствие на това се увеличава значително ликвидността на националните и международните пазари. За последните 30 години количеството на пари в световен мащаб се увеличава 40 пъти, а количеството на стоките само 4 пъти. Кризата започва от САЩ с пукането на балона на недвижимите имоти; невъзможността за обслужването на кредитите, което води до огромни загуби за банките, които ограничават кредитирането до минимум, в повечето случаи го прекратяват. Значително расте недоверието между финансовите и нефинансовите институции, а очакванията на икономическите агенти за перспективити пред икономиката са крайно негативни. Спадът в цените на жилищата води до обедняване на голяма част от домакинствата, което рефлектира върху техните потребителски разходи. Правителствата пускат в действие спасителни планове за техните икономики като икономическитят национализъм се възражда – стимулира се икономиката с държавни инвестиции. В условията на взаимозависимост негативните процеси се разпространяват изключително бързо на различните пазари. Ефектите от кризата се изразяват в:

1. Срив в кредитирането2. Драстичен спад в съвкупното търсене3. Спад в международната търговия4. Разрастване на световната рецесия5. Срив на доверието6. Крах на капиталовите пазари

5.Европейска дългова криза

Счита се като продължение на светованта финансова и икономическа криза характеризираще се с невъзможността на страните от Еврозоната да обслужват дълговете си натрупани през последните десетилетия. Тези страни не успяха да генерират икономически растеж, който да е достатъчен за изплащането на задълженията им към облигационерите. Дълговата криза е в резултат на:

- Глобализацията на финансите;

- Лесното кредитиране през периода 2002 – 2008, което насърчи високо рисковите практики за отпускане и получаване на заеми;

- Международните търговски дисбаланси;

- Балонът на пазара на недвижими имоти;

- Забавянето на икономическия растеж през 2008 година;

- Изборът на фискална политика свързана с държавните приходи и разходи.

Някои икономисти считат, че покачващите се нива на задлъжнялост на европейските страни не са били причинени от големи публични разходи, а се дължат на огромните спасителни пакети предвидени за финансовия сектор и глобалното забавяне на икономическия растеж. Причините имат и общ характер и специфика за всяка от петте страни. За Гърция високата публична задлъжнялост и дефицити, които страната отчита са основен фактор дори и през години на икономически растеж. Същото се отнася и за Италия. За Ирландия мерките за спасяването на банковата система изиграха основна роля за нарастване на задлъжнялостта.

Възможните решения, които ЕС следва да предприеме е преструктуриране на дълговете, финансиране на предстоящите плащания и осигуряване на спешно кредитиране на страните изпитващи финансови затруднения

Глобализация и регионализация.Проблемина европейската интеграция

1.Съотношението глобализация и регионализация: няма опониране на нац икономики, има видоизменяне на нац ик-ки

1.1 Регионална интеграция(регионализация): интеграцията е преплитане на производстени процеси между нац стопанства, в резултат на системно задълбочаване на МРТ в определен географски регион.Интеграцията е икономическа, но и политически мотивиране и придвижвана , важна е географската близост на участниците

1.2по подробно за съотношението глобализация – интеграция: различават се 2 типа регионализация

1.затворена: тя е либерална, при премахване на бариерите и протекционистична навън, обгражда общността от другите участници в световната икономика

2.отворена : това е широко застъпения днес вариант, тя не е алтернатива на глобализацията, а поддържа труден баланс между регионалното обособяване и глобалното икономическо включване.

Обобщаване:

1регионалната форма е включване в глобализацията и прспособяване към нея, има по – малко участници, следователно има повече регулиране и придвидимост в отношенията

2. регионалната форма е известно отграничаване и предпазване от шоковете на глобализацията.

3. регионалното може и да се разглежда като нещо междиннно: локално по отношение на глобалното и глобално по отношение на локалното

2.Степени на развитие на интеграцията: класически 5 – степенен модел на развитие на интеграцията, той се отнася повече до ЕС, но се е превърнал в нещо унверсално

2.1 най – обвързващата степен е зоната за свободна търговия: участниците премахват търговските ограничения пом/у си, запазват самостоятелна търг политика към 3 страни

2.2 митнически съюз: той предполага зона за свободна търговия, но включва и още нещо, обща търговска политика на членуващите към нечленуващите страни

2.3 митническия съюз прераства в единен , исторически наричан общ пазар, което осигурява свободно движение на факторните и продуктовите пазари, това са прослувутите 4 свободи на ЕС- капитали, стоки, услуги и хора

2.4 икономически валутен съюз: включва единния пазар и е насочен към обща парична и финансова политика, прехвърлена повече или по – малко на наднационални органи.Сега в ЕС тази форма е непълна, има единна парична политика, но автономич и национални финанси

2.5 най – високо равнище на интеграция е политическия съюз: общи политики във всички свери на обществения живот

3.Някои основни понятия и теории във връзка с интеграционния модел

3.1 конвергенция и хармонизация – форма за преодоляване на различията от темата за нац....

3.2 негативна и позитивна интеграция

Негативна : ситемните услия по премахване на бариерите, отстраняване на преградите при конкурнетните сили, от коите се очаква основен принос при създаване на единния пазар

Позитивна: за нея пазарът не е достатъчен, премахването на бариерите трябва да се допълва от въвеждане на нови правила и институции, които да подобряват качеството на общата икономическа среда, очевидно има взаимно допълване на двата типа.Те обиконовено действат едновременно, но негативната обикн се отнася към премахване на нац бариери, а позитивната до изграждане на общите наднационални правила

3.3За ефектите от митническия съюз: кнцепция за 2 ефекта от МЦ

-ефект на създаване търговията: благосъстоянието на вносителя се подобрява от снижаването на цените на вноса и нарастване на неговия обем, поради действието на МС

-ефект от отклонението на търговията: благосъстянието на вносителя не се подобрява, вносът от страна с по – ниски разходи, но не членка на интегра

цията се измества към страна членка, но с по –високи разходи

Пример : Общата митническа тарифа е изместила вноса на аграрни продукти от САЩ към Франция, главно пшеницата.

3.4 функционализъм и неофункционализъм – 2 основни интеграционни теории

-функционализъм: развива се интеграция в отделни области на интензивен обмен, това инициира(обуслвая) преливане на интеграция в други области.Основно е наднационалното начало, тое деполитизирано, технократско(така започва евр интеграция с обединение на въглища и стомана, след това обединение за атомна енергия и това води до преливане в още и още области)

-неофункционализъм: интеграцията смята, че е с по –сложни мотиви, важни са прагматичните съображения на ик и полит елити.Икономическите търсят печалба в интеграцията, а другите – тъсят сходни елити, с които да разширяват властта си чрез дейност на наднационално равнище .Интеграцията трябва да се подкрепя и от дълбоко идеологически въздействие.Някои го опредлят като политизация на наднационализма.

4.За многорегионалния свят

-АСЕАН: Асоциация на странито от Югоизточна Азия – 1967г, развита форма на интеграция има митнически съюз, елементи на валутен съюз – да намерим страните!Особеното е, че не участват най – мощните територии на региона – Китай, Япония, Южна Корея.

-МЕРПОСУР – Бразилия, Арженитина, уругвай и Парагвай – 91г - свобона зона с белези на митнически съюз – има елементи на 4 свободи

-НАФТА: 1994г САЩ, Канада , Мексико, най – голямата зона за свободна търговия, но има и зачатъци на 4 - те свободи

5.Етапи в развитието на евр интеграция: 1970 -1980 единен пазар; 1990-те се изгражда валутният съюз и елементи на икономически и политически съюз.Разширения:

1951-1957г – оформя се интеграцията на 6 държави Франция, Германия, Италия, Белгия, Люксембург

1973 г – Великобритания, Дания и Унгария

1981г – Гърция

1986г Испания и Португалия

1995 Австрия, Унгария и Швеция

2004 г 10 източноевропейски държави, без Малта и Кипър

2007г България и Румъния

6.Основни институции: Лисаобонски договор опредля така:

-Съвет на ЕС – представлява държавите членки, участват държавите със своите интереси

-Европейски парламент: представлява гражданите на ЕС

-Европейска комисия: товае наднационалния орган, изпълнителен орган, близо до представата за правителство, провежда политики отдадени на общественосттта, спазване на договори, разрешавне на спорове

-Европейска Централна банка

-Европейски съвет – големите икономически решения се взимат от ЕС

Управлението в ЕС е сложно взаимодействие на комисията, наднационалното, националното(Ес и Съвета на Ес) и парламента

6. Текущи проблеми на евроинтеграцията

6.1 С източното разширение рязко нарастнаха неравенствата вътре в съюза, увеличиха се бедните страни и много бедните страни

6.2 незавършеният единен пазар: ЕС трябва да създаде тласък за разширяване на свободния пазарза услуги, той е силно раздробен този пазар, а 70% БВП се формира от пазара

6.3 Енергийна проблематика: отнася се най – вече до пазара на електричество и газ, да се раздели производителят от собствениът на трнаспортните системи, цел да навлезат по – малки фирми, доставчици на зелена енергия и др

Друг основен документ на енергийния корпус – Програмата за действие Трите двайсет до 2020г – 20% намаление емсията на парникови газове, 20% дял на възобновяемите енергийни нужди и 20% повишване на енергийната ефективност

6.4 промяна в икономическата структура, движение към неоикономика: имаше Лисабонска стратегия( 2000 – 2010), различна от Лисабонският договор – неуспешна, в момента действа стратегия Европа 2020, която е продължение на Лисабонската стратегия има 3 приоритета:

1.интелигентен растеж – ударение върху иновация и знание

2. устойчив растеж – висока конкурентност, но с повече логичност и ефективно използване на ресурси

3. приобщаващ растеж – висока заетост с повече социално и регионално сближаване

Показател : цел: разходите за научноизследователска и развойна дейност 3% от БВП

6.5 Бюджетна сфера: ЕС приема всяка година бюджет от общи средства, но имаи 7-годишна бюджетна рамка (2007 – 2013), следваща (2014 – 2020).Х-рно за сегашнатабюджетна рамка: това не е е бюджетна неоикономика, бюджетът по обем е много малък, той е по – малък отколкото са годишние бюджети на Франция и Германия; относително недостатъчни са изравнителните фондове

7. Някои въпроси на валутния съюз( на еврозоната)

7.1 той е в тежка криза, в него има конструкционни грешки, а и не е допълен с фискален съюз.След това не зависимо от това как ще изглежда еврозоната, но не е изключен и пълен разпад, тя остава много голямо постижение на интеграцията.При евентуално напускане на някои държави, или разпадането му ще бъде на много висока цена, тежко бреме ще бъде

7.2 Какво дава валутният съюз? Повече сигурност по отношение на валутния риск; по - стабилни цени; по –ниски трансакционни разходи – по всякакви сделки; силна интеграция на финансовите пазари

7.3 същност на ВС: единна валута, необратимо фиксирани валутни курсове и единна парична политика и обща централна банка

7.4 сиситемно се следва целта за изграждане на ВЦ и 1999г 11 държави въвеждат еврото като парична единица и фиксират курсове, 2002г еврото е пълноценнна монетарна форма, изтеглят се национални пари, 2007г Словения влиза в еврозоната, 2008г Кипър и Малта, 2009г – Словакия, 2011г –Естония

7.5Европейска централна банка седалище Франкфурт, в сърцевината на валутния съюз, има изпълнитлен съвет от 6 души и управителен съвет от 6 + 17. 2 конфигурации на координация: евросистема: ЕЦБ с ЦБ на държавите от еврозоната; европ система на ЦБ – това е координация на ЕЦБ и ЦБ на всички държави членки

7.6 критерии за принадлежност към еврото – Маастрихски критериии, за влизаене в еверозоната(копенхагенски критерии има също – критерииза държавите, които влизат в ЕС)

- 3% бюджетен дефицит

- 60% държавен дълг

-инфлация не повече от 1,5 пункта над среднта инфлация (осреднената) на 3 страни с най – ниска инфлация

- дългосрочна лихва по ДЦК – не повече от 2 пункта над осрдененанта на 3 страни с най – ниски

8.Обща политикономическа рамка на кризата в еврозоната

8.1кризата има едно измерение, което в задоволителна степен може да се обясни с някои положения на неофункционализма

1.елитите тласкат към повече интеграция, гражданите обаче не дават повече власт на Брюксел, като комися, като европейски съвет и т.н., която не могат да контролират

2. изправени пред голямото недоверие на гражданите, елитите имат много трудна задача, неимоверно трудна.От една страна да успокояват навън, че кризата може да се овладее, включително да успокояват и пазарните играчи и от др стр те трябва едновремено да драматизират кризата на вътре, за да искат от гражданите, колко се може по – големи жертви

3.тъкмо в това е и социалната и политикономическата криза на Европа.Евр елити могат да спасят евр проект, да запазят своите интереси, като натоварят не само и не толкова кредиторите, колкото европейската публика.

8.2легендарната схема на Йохан Галтлук – схема за взаимооотношенията между елитите и гражданите в страните от центъра и периферията на световната икономика:

1. елитите от двете групи държави работят в по - голяма степен заедно, пазейки предимствата си от интеграция.Имат прптиворечия, но общият им интерес надделява

2. елитите в ядрото,при държавите кредитори искат да стоварят повече тежести върху гражданите на собств си държави

3. елитите – държавите – длъжници и искат и нямат избор да направят в още по –голяма степен собсвените граждани

4.гражданите в крдиторите и гражданите в длъжниците показват най – големи различия в интересите и най – големи разнопосочни нагласи, едни към други.

9.Общи параметри на механизма за спасяване на еврозоната

9.1Непосилни дългове на различни държави – Португали, Ирланадия, Италия, Гърция и Испания – т. нар „държави прасета” Положението е такова че има заплаха за съществуването на самата Еврозона

9.2 Гръбнакът на цялата конструкция за противодействие на кризата е голямата сделка между кредиторите и длъжниците, при което кредиторите създават стабилизационни фондове, а длъжниците се подлагат на стриктни правила и сурови икономии преди всичко в бюджета. В общи линии неуспеха на тази следка се дължи на проблеми по 3 линии

- Исканията за колективна отговорност са асиметрични – при длъжниците се подкопават условията за растеж, а при кредиторите се втвърдяват структурните предимства - положителният търговски дефцити, положителни резултата на търговския баланс

- Прекомерно стегнатата макроикономическа политика ( икономии се правят във всички страни) – тя подкопава растежа в целият регион и тласка към забавяне

- Макар и строги, временни или само за специални случаи мерки не са заместители на здрави и обновени общи институции (правят се деструктивни или полумерки, вместо цялостта реформа)

9.3 минимум от неща, които трябва да се напавят от институционлана гледна точка (тези стъпки не са свързани с големи промени в договорите)

- 1 - многостранно обобществяване на разходите по дълговата криза – една от формите на това многостранно обобществяване е създаването на общи еврооблигации. Еврооблигации срещу строги икономии – проблемът тук е насъгласието на кредиторите, защото те ще загубят от това, но проблем е и т.нар морален риск

- 2 - обща опора за банковия сектор – Паневропейска гаранция за банковите депозити (общоевропейска) – тя трябва взаимно да се създаде от Европейския съюз и ЕЦБ, това отново се задържа от държавите кредитори

- 3 – ориентирана към растеж макроикономическа политика – тук преди всичко се гледа към ЕЦБ. Иска се по – широк мандат за ЕЦБ т.е да се допусне по – висока инфлация, с нея ще се изядат и част от дълговете. Неограничено изкупуване на държавни облигации на държавите от Еврозанота. Крупно,мащабно кредитиране на ТБ от ЕЦБ – проблем е инфлацият и възможността за капитализиране на ЕЦБ

- 4 – сериозно задълбочаване на единния пазар в сферата на услугите и свободното движение на работната сила – в една валутна система без свободно движение на факторите разликите в цените и производителността не се коригират, а се втвърдяват. Проблемът е че има много силно протекционистични нагласи.

Извод:

В корена на нещата е проблема, че рано или късно макар и в замаскирани форми трябва да стане нещо, което политиците твърдят, че никога няма да допуснат, а именно създаване на трансферен съюз с общи дългове. Най – вече се кълнат политиците на държавите кредитори. За това са и драконските мерки за икономии и контрол на длъжниците. Може да е публицистично, но е вярно, че на длъжниците се налагат драгоновски икономии, за да могат кредиторите да оправдаят пред своите граждани тази икономии.

10. Конкретни мерки за спасяване на Еврозоната

10.1Предпоставки

Още първата половина на 1990 – години, когато беше създаден проектът за Еврозоната, беше ясно, че ще се изпадне в положение на раздвоение между единна парична полтика и автономна бюджетна политика. Съответно, разбирайки тази дилема, евро елитите се опитаха да неутрализират тази конструкционна грешка със създаването на Пакт за сабилност и растеж от 1997 година!!!, който беше опит за минимална финансово кординация в подръжка на паричния съюз. Няма ново в тези мерки, а двете основни неща са 3 % и 60% с предвидени наказания за тези които прескачат тези граничи.

Нарушителите бяха много и лошото за Еврозоната е, че сред тях са Франция и Германия, мотора,ядрото на интеграция – те трябва да бъдат съдени и да плащат за тези нарушения. Но това не е случва, а под техния натиск пакт е разводнен. Сроко за привеждане във ред на нещата е удължен на 5 години. Германия отволюва в техния дефицит да не се броят разходите за обединяване. Французите като най – големи иноватори във военните технологии настояват тези разходи да не се броят. Франция като бивша метрополия има големи раходи за поддържка на бившите си колонии. Тези неща обезсилват пакта за стабилност и растеж. По този начин се стига до кризата на Еврозоната, която е открита още през 2010 година. В сърцето на тази криза е дълговата криза на редица страни,причините за които са различни.

10.2 Какви мерки взе ЕС

- Действа се доста хаотично

- Смесват се без добре да са премислени спешни с дългосрочни мерки – някои се въвеждат, други се променят или това става едновременно, трети се отхвърлят, четвърти отново се предлагат. На този етап е много сложно да се отделят наистина дългосрочните и по – важни мерки от краткосрочните, пожарни мерки.

1.ЕС създаде 3 независими регулатора за банките във Великобритания, за фин пазри във Франция и за застрахователите в Германия и на тях един съвет по системните рискове към ЕЦБ

2.регулации за рейтинговите агенции, които не са достатъчни още

3. проведени бяха и някои реглации за огромния пазар на дериватите – и някои от тях търсеха забрана на късите продажби, на празните или кухи къси продажби

4. беше приет т.нар. пакет ,,база от 3”: въведе по – строги критерии за различните резерви на банките

5.нови форми за контрол на финансовата политика в ЕС на държавите членки

А)Европейски семестър(полугодие):превантивен механизъм за наблюдение и препоръки по бюджетите и специално по дефицитите в бюджетите на държавите членки

Б)Пакт Евро +: март 2011г – този пакт потвърждава Европейския семестър, но и предвижда редица още мерки за синхронизиране във финансовата сфера

В) 03.12г – специален договор за фискален пакт; отделен договор за фискалне пакт – 17 членки на еврозоната +8, не го подписват Великобритания и Чехия – да регулира повече фиансните; въвеждат „златно правило”: структурен дефицит 0,5 за цикъл от номиналния БВП.За страните с нисък публичен дълг за сега се допуска 1% стуктурен дефицит, остава год граница за бюджетен дефицит от 3%, и границата от 60% публичен дълг, който е надхвърлил 60% трябва да приеме задължително програма да намалява най – малко с 5% на година.Тези разпоредби и специално”златното правило” 3 и 60% трябва да влезнат в националното законодателство, който не го стори бива глобяван с 0,1% от БВП.Всяка страна вдефцит над 3% влиза в автоматична процедура по линия на

европейския семестър пакта Евро + и се препоръчват редица мерки за стабилизиране.Особеното е, че той е допълнителен, нов договр извън пакета на ЕС, същевременно иска да употребява институциите на ЕС.Влизането на фискалния пакт в сила е предвидено за 01.01.2013г.

6. нови правила за различно третиране на държавите членки (участниците) – „Европа на 2 скорости”: беше взето решение да бъде институционализирана Еврогрупата; от 10.11г – в конкуренция с Европейската комисия и съвета на ЕС, сега само за 17 държави членки на еврозоната се избира постоянен председател на еврогрупата, срещи на високо равнище на еврогрупата, най – малко 2 пъти на годината ; трябва да има постоянен председател на срещите на високо равнище на еврогрупата, за да не толкова драстично за сега се изпълнява от Рол Пой.Еврогрупата ще си изгради съответно постояненсекретариат...

7. стаблизационни фондове за проблемните държави

А)EFSF –ЕИФС : европейски инструмент за финансова стабилност: създаден е 06.2010г и трябва да същестува до 06.13г, размерът е 750 млрд евро, 440 дават държавите от еврогрупата, 60 европейската комисия и 250 МВФ ; то е едно търговско дружество рег в Люксембург, в него няма внесен физически капитал.Това дружество обаче разполага с гаранции и това дружество емитира облигационни заеми, набира пари на финансовите пазари, след това дава кредите на закъсалите държави , със средни лихви, но много високи рестрикции.Има утвърдени 2 модела за набавяне на допълнителни ресурси – ливъридж

Б) ESM – ЕМС – европейски механизъм за стабилност. Този фонд трябваше да влезе в сила юни 2013 и трябваше да замести ЕИФС със 700 млрд, от които 620 гаранции на държавите от еврозоната и 80 живи пари, през 12.2011г се реши ЕМС да се задейства от юни 2012г, т.е. за по – голям стабилизиращ ефект 1 година ще работят и 2 фонда заедно.През 04.2012г се взе още 1 решение, в което остатъчните условни пари и гаранции от ЕИФС ще бъдат влети вЕМС и мощта му ще скочи на 700 млрд ефективни.

В) от 12.11г се създава специален фонд в рамките на МВФ, който ще подпомага закъсалите европейски държави в размер на 200 млрд долара – като 150 от тях трябва да се анагжират държавите от Еврозоната, а останалит всички държави от ЕС

8.специална финансова помощ за Гърция – състои се от 2 пакета: 1. От май 2010г – 110 млрд се отпускат –МВФ: 80 млрд, защото добре разбира от дългова криза и той е включен, за да обере част от шамарите; 2. Фин помощ е през ЕИФС: Ирландия 85 млрд 10.2010г, Португалия 78 млрд през април 2011г и 2 помощ за Гърция март 2012г 130млрд, отново сучастието на МВФ.Част от гръцкия дълг трябваше да бъде опростен, опростява се част от главницата, само частни кредитори опростяват дълг около 50% от вземанията си по главниците, равняващи се на 105 млрд евро, случващо се през март 2012г

9. от май 2010г ЕЦБ изкупува облигации на втроичния пазар на закъсалите държави, скоето се опитва да повдигне доверието в тях, до март тази година ЕЦБ е изкупила дълг за 240 млрд – гръцки, португалски и ирландски, а от средата на 2011г изкупува и

испански и италиански и освен това м/у 11.2011г и 02.2012г ЕЦБ наля ликвидност в търговските банки по 500 млрд, кредитите са 3- годишни по 1% лихва

10. Продължава да се отбягва решението за еврооблигации –общи облигации за еврозоната

Проблеми на източното разширение на Европейския съюз

1. Оценка за източното разширение

1.1 Разширението като успех: то стана действен инструмент за промяна на режимите в новите страни членки, те получиха възможност да проведат дълбоки реформи, успешни.Те засягаха всички сфери на общесвения живот, по този начин източното разширение се превърна в доктрини на преходите и трансформациите в Езточноевропейските страни

1.2 Криза на разширението: до преди него ЕС не се беше подлагал на такова напрежение на единството и управляваемостта, а също и на изравнителните фондове.Така разширенията се превърнаха и в бреме или от износ на стабилност, те се

превърнаха и във внос на нестабилност.Проблемът не е само в недоразвитостта на новите държави, но и в недозрелостта на самия ЕС да ги поеме

2. Абсолютните и относителните ползи: интеграционните институции придават на стабилност и предвидимост на сътрудничесвото, дават възможности за нарасване на продукта и обмена.По този път интеграцията произвежда общите или абс ползи.Сътудничесвото не е единсвения тип отношение, държавите следят как и колко получава всеки от съвместно постигнатото, от тук и борбата за относителните ползи, за повече от общо постигнатото

3. Има маса факти, които доказват, че действително са на лице общи абсолютни ползи, и преди присъединяването и след ясно личеше търговската обвързаност на държавите членки, стимулираха се и инвестициите от ЕС15 към ЕС12.Получава подкрепа растежа на Източноевропейските държави, фирмите от ЕС15 получиха възможност да подобрят конкурентините си позиции, изнасяйки някои производства, наемайки по – евтина работна сила.

4.Къде са относителните ползи, къде са проблемите в поделянето на общите ползи?

4.1 инвестиции, работни места, миграция: относително инвестициите в Източното разширение са скромни, в него влиза незначителна част от външнит инвестиции, които влизат в ЕС, ас ъщо така в Изт разширение влиза и незначителна част от изходящите инвестиции от ЕС15 и в вата случай около 6 – 7% и все пак в ЕС15 има трайни опасения от взаимозасливаща се комбинация от преки инвестиции и изместване на дейнсоти в Източното разширение в съчетание с трудовата миграция към ЕС15, която на свой ред натиска заплащането и социалните системи в по – богатите европейски държави.

4.2 сферата на услугите : огромен п от БВП на ЕС, но е силно раздробен и тук има противоречия м/у старите и новите държави и това е, защото новите предлагат по –ниски цени.

4.3 данъчна конкуренция: новие държави членки получват по – голямата част от приходите си през косвените данъци, а те донякъде подлежат на координация в ЕС, докатостарите държави членки събират много повече приходи през преките данъци, те не са регулирани по никакъв начин в ЕС.Ясно е ,че новопостъпилите държави могат да маневрират повече през преките данъци, което новите държави членки не се безспокоят да използват.Има масирано намаляване на преките данъци.

5. за т.нар. дилеми на източното разширение

5.1. дилемата с конвергенцията и сравнителните предимства:сравнителните предимства на новите страни не са белег на развитост, на виско качество на живот или на висока социалност, но това са си частични конкурентни предимства.Излиза, така че хармонизацията и конвергенцията премахват или отслабват част от тези конвергентни предимства

5.2 дилемата с еврофонодовете и опората върху собствените сили: Източното разширение е пред избор дали еврофондовете са ядрото около, което ще се осъществява растежа и въобще развитието на обществата или пораждания на собствена основа растеж ще бъде оста около която ще се центрират еврофондовете като много важен, но допълнителен ресурс.Взима превес за позицията върху собствените сили, иначе по – широко пирлагана е идеята за усвояване на еврофондовете

5.3дилемата за изравнителния механизъм и трезвото разбиране за успех: обществата на ИП не се разви дългосрочно разбиране за успех, няма спор по ?-а, че ЕС създава най – благоприятните условия за догонващо развитие, но неравенството ще се запази.Относителното догонване на най – развитите страни в общността остава на дневен ред,но относителността на абсолютното изравняване все по – малко ще бъде оспорвана

5.4 дилемата с евтините и по – евтините страни(изгодни за инвестиции от определена гл точка): качеството е да сте евтина страна е някаква примамка за инвестициите, от друга страна ако с нарастващата близост или нов членство в ЕС, цената на РС и др разходи нарастват, постепенно се повишват, тогава дадени страни в някакъв момент са евтини и извличат полза от това, но им предстои да срещнат конкуренцията на още по – евтини или с приближаване към ЕС и новото членство в Ес се получава нещо като инвестиционна каскада.Тя поставя допълнителни изпитания към догонващите стратегии, т.е. започва съревнонвание по евтиност.Оформя се още една дилема до колко една страна може и трябва да бъде евтина, за да привлича инвестиции и доколко социална може да бъде тя при това положение

6. за т.нар. следприсъединителни кризи и проекти: настъпи край на присъединяването, а нова по – глобална цел за присъединение не може да се фомрулира, следприсъединителният проект не е ясен

6.1 посоката на трансформация на социалната държава

1. Социалната държава не е просто преразпределение от повече към по – малко имащите, в по – широк смисъл соц държава е деомкратичен контрол върху действията от пазара, тя поддържа взаимната обвързнаост в националната общност, изгражда институциите на солидарността и движи стратегиите за икономическо и социално развитие

2. Налична е и трансферна държава: събира средства от едни части на обществото и ги прехвърля на други социални слоеве, понякога ползите се съсредоточват върху имущите слоеве и капитал.При трансферната държава разпределителната структура е под влияние на по – мощните групови интереси и групите за натиск

3. Всяка соц държава е трансферна, но това не е цялото и съдържание.Тя отстоява определени норми на солидарност, които от значими части на обществоото се оценяват като приоритет, става дума за широк, устойчив и непрекъснато възпроизвеждан консенсус в обществото

4. Трансформацията на соц държава не е само нарастващо публично преразпредление, тя може и да е икономична, да затяга коланите стига да има обществено консенсусни приоритети и цялостен проект за преобразуване и развитие.

5. Преустройството нa соц държава има политическо - стабилизираща функция с широкото обществено съгласие, което предполага консенсценната солидарност , спомага за обществената мобилизация, която според всички световни образци е неделима успешно догонващо развитие

6.2 Шенген: това е фактическо придобиване на пълноценно европейско гражданство, същевременно този проект е фактически изпълнен и може само да се очаква дългосрочна мобилизация

6.3 Еврозоната: стъпване в Еврозоната се се отлага възможно и след средата на десетилетието, заради текущата криза.Влизането във Валутния съюз е не само задължение на страната ИР, в определена обстановка, то поне до скоро можеше да се разглежда като крупен национален проект.Влизането в Еврозоната се смяташе за крупно навлизане в интеграцията, проектът след време може да бъде възобновен в други условия, а възможно е и по отношение и на друга Еврозона.Как от днешна гледна точка стоят нещата?Стъпването е двустепенен процес:

1. Най – напред се присъединявате към ВКМ2 (ERM – 2), след това се ползва минимален срок за участие в него ( 2 год), да предприемете всички неоходими стъпки на процедурата за членство, като задължително през последната година да се изпълнят маастрхиските критерии и изисквания за определена валутна стабилност

2. България е поела едностранни поети от ЕС ангажименти зазапазване на режима на паричен съвет до влизане в Еврозоната при съществуващото равнище на лева

3. Минималният срок за ВКМ2 е 2 години, но той може да бъде безкрайно дълъг(удължен).Този срок не обвърза партнйорите веднага да ни включат в еврото.За влизане в него няма критерий.Нужна е дългосрочна ипоследователна работа в избора на политическа подкрепа сред държавите членки, последователно поставяне на въпроса за влизане, трезва преценка на периода през който бихме искали да се включим в единната парична система, тъй като много от правилата имат пряко отношение към растежа на икономиката.

Взаимнозависимост и геоикономика.Неоикономическият и другите светове

1.Ще продължи ли да нараства глобалната взаимозависимост или ще вземе превез един вид настъпателна геоикономика?

2.Дали действителност се откъсва неоикономическият свят от другите светове?

3.Как и в каква посока се трансформира глобалната икономическа архитектура или какво става със сегашния икномически модел на глобална взаимозависимост?

1.Взаимозависмост:възгледът е развит от Робърт Киухейн и Дооузеф Най още в края на 1970-години

*взаимозависимост:

1. Участници от различни места и в различни сфери на СИ силно си влияят или ако се случи нещо поне на един участник по един повод на едно място, то тогава са засегнати много или всички участници.Взаимозависимостта е толкова по – силна, колкото повече уастници, поводи и места са включенив дадено отношение

2. Тя понякога е свързанас повече богатство и стабилност, друг път със загуби и нестабилност

3. Взаимозависимостта е положение, от което трудно става самоизолиране или това става на висока, понякога непосилна цена

3 измерения на В:

1.1Печалбите от взаимозависимостта: резултатът от В може да бъде печала за всички, нулев или загуба за всички.Водещи все пак са общите ползи, но и тогава има конфликти между участниците, когато поделят съвместно изработените ползи.В от тази гл точка може да бъде и конфронтотативен инструмент, най – илюстративни в това отношение са петролните шокове от 1970 , 1980 и тези от последните десетилетия 2002, 2008, както може би и сега има

1.2 цената на взаимозависимостта: важни са 2 категории

Чувствителност: краткотрайно; бързината на пренасянето на ефектите от едно място на друго

Уязвимост: дълготрайно; асиметрична и се отнася до цената на промяната във взаимоотношенията или какво коства изменението на правилата или даже напускането на взаимоотношенията

1.3 симетричността на взаимозависимостта: участниците държат на взаимозависимостта, но не са еднакова зависими от нея, по – необвързаните могат да превърнат това положение в източник на сила или ако идеалната симетрия е изключение то тогава асиметрията е в центъра на боравенето с В

2.За взаимозависимостта и едно специално разбиране на геоикономика:това е геоикономиката, третираща икономическите отношения като война с други средства, тази геоикономика именно е определена като” логика на конфликта, изразена в граматаиката на търговията” – Едуард Лътуак.Този тип геоикономика създава

инструменти за икономическа отбрана и офанзива.Основна цел са високи стойности на растежа и заетостта без задръжки, ако това е в ощърб на други страни.Все още трупането на ресурси за фин и военно влияние, за укрепване на режимите на вътре.Въобще икономиката се мисли като властова основа в световните отношения.По едно др опр-е на Саюъл Хънтингтън: това е икономиката като продължение на войната с други средства.Въобще не може да се отрече, че в поведението на някои страни може да се отбележат елементи на тези разбирания, особени я някои руски страни, китайски елити....или сред управляващите на стр като Венецуела, Иран и др.

3.И все пак компонент на настъпателната геоикономика остава В – тя не отхвърля възможността за съперничество и сблъсък в икономическите отношения, но тя ги поставя в значително по – широка рамка на взаимообвързаност.Въпросут по на там е могат ли и искат ли участниците по-натаък драстично да използват в по-голям аспект асиметриите на взаимозависиомостта?Преобладаващото мнение е, че отговоърт е по-скоро не, по вероятно е тръсенето на съвместна промяна на модела на взаимоотношенията.

2.Неоикономическият(постиндустриалният) и другите светове

1.За неоикономическото разделение в света: и други държави постигнаха ускорена модернизация, но като цяло не успяват за сега да изградят самоподържащи се икономически и социални модели, които да не са пряко зависими от вноса на западни технологии и износа на западните пазари.Неоикономиката произвежда нов тип неравенство знанието, на което се основава е трудно достъпно, свързано е с редица условия, качества и натрупвания.Този тип развитие по принцип е недемократичен, той става основа за ново разслоение и неравенство или силно разпространено е схващането, че постиндустриалните общества вече не могат да бъдат застигнати с предишните методи на догонваща индустриализация.Дали това е така, валидно ли е за всички и до колко?

2.По този повод гледището на Лестър Търоу за най – динамичнните азиатски икономики.Той ги подразделя на 2 групи:

1. Минаваща през криза в неоикономиката2. Търсеща най – прекия път към неоикономиката

2.1 Японската и южнокорейската икономики първоначално се развиват с имитирането или копирането на чуждите технологии, той е свързана голяма мобилизация и специфични културни традиции в 2 страни, а още и със силна обществена сплотеност, но тъкмо преходът от имитиращата и копираща икономика, към самостоятелно технологично развитие и собствени роли в производството, се сблсъка с осбената солидарност на обществата, затова и особената стагнация особено на японския модел, а тя настана, когато Япония с пълна сила навлезе в самостоятелно технологично развитие, което изисква повече мобилност и гъвкавост на капитала и труда, без сантименталности да се ликвидират едни производства и фирми и да се развиват нови.Този сблъсък беше причина за продължителната близо 2 десетилетия стагнация на яп модел

2.2 за киитайския модел: в него засега се извършва повече тирижиране на новите технологии и частично копиране или това е моделът на обучаващите се икономики в тирижирането на чужди продукти.Основният проблем на този модел е експортната зависимост на за киитайския модел: в него засега се извършва повече тирижиране на новите технологии и частично копиране или това е моделът на обучаващите се икономики в тирижирането на чужди продукти.Основният проблем на този модел е експортната зависимост на растежа, по този път китайската икономика натрупа големи резерви, но се изправя и пред необходимостта:

1. Да се обърне към вътрешното търсене2. Да извърши едновременно 2 прехода: първият е от икономиката на

тирижирането към икономиката на копирането и имитирането и вторият, за който се трупат предпоставки към собствено технологично развитие и възпроизводство

3. Оулвин Тофлър – друг известен изследовате по ик въпроси

3.1 според него светът е създаден от 3 цивилизации: доиндустриална, индустриална и постиндустриална.Същественото е, че те съжителстват освн това всяка една от тях носи нещо от предишната.

Първата доставя суровини и аграрни продукти.Втората доставя евтина РС и масово производство и третата поема управлението в глобален мащаб на базата на новия начин на създаване и използване на знанията, тя предлага и най – съвършената военна защита.Познанието започва в нарастваща степен да заменя суровините, РС и другите ресурси, започва да се разкусва връзката между бедните, полубедните и богатите страни

3.2обаче Т добавя разкъсва се връзката, но не съвсем 3 цивилизации са в сложна взаимозависимост, въпреки всичко неоикономическият свят или 3 цивилизация има нужда от суровините, евтиние индустриални изделя и раб ръка на другите цивилизации.Освен това Тофлър добавя и в 3 цивилизация много институции, сектори на производството и групи по интереси все още са по модела на индустриалната цивилизация.Въпросите тук са ще продължи ли раздалечаването на 3 цивилизации, дали светът на 3 цивилизация няма донякъде да се реиндустриализира?, Дали ако няма да се развива предимно глобално връзката на трите цивилизации няма да се развива повече чрез регионалните отношения?

4.Текущата картина или трите полувиртуални свята на текущото десетилетие: става дума за един възглед развиван от множество американски, но и един руски изследовател Владислав Иноземцет

4.1Постиндустриалният комунизъм беше подкопан от 3 линии

1. Богатството не е неоограничено, защото цените на информационнните и технологични продукти относително спадат.Информацията се потребява сравнително неограничено, за нея често не се плаща, тя е копира безогледно.Освен това даже производството на високотехнологичният хардуер за измества в новоиндустриалната икономика.

2. Смяташе се, защото развитието на икономиката на знанието ще повиши цените на природните ресурси и суровните.Това обаче не се случи поради

това, че има огромно търсене на суровини от много индустриални икономики.

3. Огромна самостоятелна роля на финансовите пазари и преобладаващото мнение, че постиндустралните държави имат неограничено могъщество в тази област.Всичко това доведе до рязко повишаване на задлъжнялостта на битово, корпоративно и общонацилно равнище в най – развитите икономики.Избирайки ролята на център на услугите и финансите и деиндустриализирайки се, част от западния свят създаде предпоставките за високия растеж на многоиндустриализиращите се страни.В следващите години ще се наблюдават засливащи тенденции на реиндустриалзация.

4.2 контурите на 3 групи държави в текущото десетилетие

1. Водещи постиндустриални държави като САЩ и Великобритания с нисък дял на обрабтоваща промишленост, огромен финансов сектор, тежки бюджетни и търговски дефицити.Тук все пак има голям интелектуален потенциал, но в момента обстановката е кризисна.Парадоксално в тази група мога да бъдат вкарани и някои проблемни европейски икономики като Гърция, Португалия, Испания, Италия, Ирландия.Признакът, по който те мога да бъдат вкарани в тази 1 група са тежките макара и по различни причини финансови кризи, бюджетни дългове.Някои от тези страни има и дефицит на индустриализация

2. В една друга група , на другия полюс е една разнородна маса от страни, възседнали вълната на суровинните цени като Русия, саудитска Арабия др страни от Персийския залив, Казахстан, Венецуела, Иран, Нигерия, Ангола....При тях е огромен делът на суровинния износ, търговията и бюджетните приходи.За всички са характерни авторитарни режими, които държат контрола върху суровинния износ и за всички тях е харатерна много силна зависимост от външни инвестиции и технологии.

3. Условно по средата на тези два полюса се намират третата група държави също доста разнородни съставена от стаи индустриални страни като Германия и Япония, но и от нови индустриални държавикато Южна Корея, Бразилия, Мексико, Тайван, Тайланд, Малайзия, Турция, Полша и някои други централноевропейски страни.За мнозинството от тях е характерно, че имат значителен дял на обработващата промишленост, положително търговско салдо, за което голяма роля играе индустриалния износ.В някои от тези страни има и голям неоиконмически потенциал, специално Германия и Япония, но и голяма задлъжнялост.Тази 3 група държави придобива по – голяма тежест в глобалната икономика.

3.За влезлия в криза доскорошен модел на икономическа глобализация и взаимозависимост

1.Движението към нова глобална икономическа архитектура: в ядрото на досегашния:

1.1 в ядрото на досегашния модел бяха САЩ с тяхната доминцация във фиинансовата сфера, Америка беше едновременно „мащабен купувач от последна инстанция” и мащабен „кредитополучател от последна инстанция” със своите два дефицита.притокът на капитали в САЩ създавше глобално търсене от страна на Америка и с това подкрепяше растежа на другите икономики.Тази глобализация не беше „произведена в САЩ”, тя бе „сглобена в САЩ”.Америка беше кръстопът на глобалните финансови и

търговски потоци.Голяма част от тях преминаваше през кръстопътя без в по – голямата си част да бъде породена в нея.

1.2подържайки своето потребление, а с това и глобалния растеж САЩ правят все повече заеми и продават все повече активи,докато външните играчи купуват все повече американски активи, за да могат техните износители да изнасят все повече в Америка.Характерно беше, че този модел беше най – малкото двустепенно, ако американските дефицити подържаха растежа в Китай, в ЕС, то на свой ред китайското търсене, редом с американското дърпаше икономиките на цяла Югоизточна Азия.Този модел беше съществен за всички участници, но беше на границите на пренапрежението.

1.3за промените в хода на кризите: когато фактите, така и квазитериотическото обобщаване на основните тенденции показа, че трансформацията на глобалното икономическо пространство за сега и текущо върви към засиена регионализация и по – конкретно ЕС запази, а в някои отношения и засили своя протекционализъм като се опитва да оползотвори мащаба на 27, 28 страни,а може би и 29 с Исландия.САЩ показват тенденция към глобално задържане, ще влагат по – малко за оръжия и войни, ще свиват дефицитите, в икономически план ще обърнат по -голямо внимание на северна Америка и части от Южна Америка,а също и на части от латинска.Китай се съсредоточава към вътрешно търсене, което означава дълбока реформа на икономическата структура, като в източна Азия също се очертава засилено сътрудничество, около коопериращи и съперничещи полюси, каквито са Китай, Япония и Индия.Всички или някои водещи държави решават, че на този етап са извлекли нужното от свръхскоростната глобализация от края на 90 и началото на 2000 години.При трансформацията на модела по – скоро ще има взаимозависими решения, не конфротационни, но с някакъв елемент на глобализационна сдържаност, поне за следващите десетина години може би.Това означава, че ще намалее ролята на глобалния ефективен капитал.

2. Какви 3 сценария за тези процеси от гледна точка на глобалното лидерство чертаят авторитетни изследователски общности:

1) Време на заема, на пожарогасене(базисен сценарий) - Следване на сегашния път на неустойчиво бъдеще на бавни , малки и колебливи стъпки.Лидерите не отчитат достатъчно последиците от сегашните си политики, нямат убедително послание за следващите поколения, светът е зле подготвен за комплексни глобални проблеми.

2) Фрагментиран свят – откровено неуспешно противодействие на глобалните проблеми на фона на ограничен растеж и отсъствие на многостранно взаимодействие.Проблемите решително изпреварват опитите за решение на големите икономики, регионалните общности и световните институции

3) Сценарий на перманентно обновяване – свят на осъзнат императив за сътрудничество, държавите , минималните формации и световните институции систематично приспособяват своите политики околко споделени приоритети.Приспособяването е трудно, но това е пътят на по -добрите решения