Социална политика ас. Десислава Стефанова проф. ПавловОсвобождаване : 2 контролни през семестъра тест . Освобождаване с 5 или 6 .Учебник на проф. Нено Павлов : Осигурителни Схеми

Тема 1 : Теоритико-методологически основи на социалната политикаСъщност, Характеристики и функции на съвременната социална политика.

политика - съзнателна и свободна обществена дейност за насочване на обществото към определени цели, постигнати с определени средства и начин за регулиране на отношенията в обществото.(идва от гръцки)социален- латински произход, означава обществен и включва следните 5 елемента :-осъществяване на специфична дейност-субекти на политиката - обекти на политиката -цел на политиката -средства на политиката Като обществено явление социалната политика интегрира два компонента :а)науката социална политика - научни концепции, схващания, принципи б)социалната политика като практика - представяща сферата, формите, механизмите и инструментите за съзнателно въздействие за постигане на поставената цел , следователно общата социална политика е функция от двете горепосочени.Характеристики на социалната политика - специфична дейност за регулиране на социалните отношения, социалната политика е целенасочен курс на действие от съвкупност от субекти при решаване на обществено значими проблеми .Социалната политика е политика на жизнения стандарт - т.е. области в живота на човека, които трябва да бъдат гарантирани Социалната политика е целенасочена дейност за социална защита на рисковите групи от населението засегнати от определени рискове.!!!Дефиниция на социалната политика - съвкупност от целенасочени действия на правителствени и неправителствени органи за регулиране на социалните отношения между различни по своите положения социални субекти, тя е форма на активна ангажираност на субекти от различни равнища (Държава, Община, Фирма) към потребностите и носителите на социални проблеми!!!Същностни характеристика на социалната политика са: -социалната политика е ориентирана към реализиране на конкретни цели и решаването на определени проблеми -социалната политика е реално действие срещу проблемите на демографското развитие, трудът, доходите, заетостта, бедността, социалното осигуряване и подпомагане, здравеопазването, екологичната среда , образованието и други.Реализира се чрез нормативни актове и съответни органи на властта . Реализира се в следните модели - Либерален, Социално-либерален, социално-демократически, Съветски и модел на развиващите се страни.Управлението на социалните проблеми е пряко свързано с провеждането от правителството на страната Социална Политика , тя е дейност за защита на жизнения стандарт на хората, които не са в състояние да се справят с рисковете на труда и живота. Тя е политика, която гарантира минималния жизнен стандарт на всички хора. Като част от държавното управление, социлната политика е структурен елемент на всяко общество.ФУНКЦИИ НА СЪВРЕМЕННАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА:1.Защитна функция - най-старата, първична и водеща - проявява се посредством определени външни социално-политически действия.2. Разпределителна функция - тя се изразява в това каква да бъде пропорцията между доходите от капитала, от рента, от вложен труд и предприемачески доход, при пазарната икономика това решава пазара ,а държавата следи дали се спазват установените принципи и правила, при първичното разпределение държавта се намесва чрез: косвените данъци и минималната работна заплата.3. Преразпределителна функция - осигуряването на доходите за лица в риск се осъществява чрез вторично разпределение от държавата на доходите получени от първичното разпределение .4. Производствена и икономическа функция - проявява се чрез използването на средства за стимулиране и заплащане труда, инвестиции в образованието, здравеопазването, заетостта като фундаментални фактори на икономическия растеж.5. Обществено политическа функция - проявява се чрез системо-преобразуващата роля на социалната политика, разместването на съществуващи социални групи тяхното обединяване в името на интереси и ценности

РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ ПОЛИТИКИ И ОБЕКТИ И СУБЕКТИ1. В исторически план измененията на социалната политика следват следните етапи :а)социалната политика се открива в Древна Гърция и Египет, тя е била преди всичко последващо-подпомагаща обществените групи в риск отразявайки духа на времето, нейното развите се свързва, както с интересите на онеправданите групи на населението(болни,възрастни,сираци) така и на обществото по повод на условията за живот !Тя е политика на бедните!

б) Реално идентифициране на социалната политика като наука и практика става през 18-19 век, тя възниква като плод на усилията на сдружения на държавната власт в европейските страни, проявява се като структуро-стабилизираща социална политика. Тя все още изпълнява обслужваща роля в икономиката. в) Социалната политика в европейските страни в последствие се трансформира в структуро-преобразуваща и системно-променяща, която въздейства за изменението на обществените отношения, стимулира икономическата активност и растежа. В края на 19 и началото на 20 век. тя е политика на трудовите отношения, тъй като във фокус е работника с неговите трудови и жизнени проблеми.г) От средата на 20 век възниква новата социална политика базирана на изграждането на широко социално-защитна мрежа и на нова социална сигурност, покриваща не само хората на нейния труд, но и всички хора и многобройни рискове на принципа на солидарността. Политика, която за пръв път включва в своя обхват превенцията, с цел предотвратяване на рисковете и на солидарното преразпределение на финансовите ресурси, тя се дефинира като обществено-социална политика на по-високо равнище с преобладаващи структуро-формиращи функции нейната същност в индустриалното общество се обеснява с : разкъсването на старото патриархално семейство и на установения в него социален ред, добитите от него активи да се преразпределят за издръжка на неработоспособни лица, възникване на необходимост от нов тип социална сигурност.

ВЪВЕДЕНИЕ В ИЗХОДНИ-РАБОТНИ ПОНЯТИЯ 1. Принципа на равенство е основната цел на социалната политика ,то е свързан главно с нейното целеполагане без да се стреми към абсолютно равенство, което е утопия, измеренията на относителното равенство са свързани с :а) гарантирането на равни права на избор, на свобода на защита от държавата, на здравни помощи, на труд, на равен достъп до ресурсите на социалната политика; б) постигането на обществено приемливата степен на относителното изравняване на социалното положение , чрез социално политически въздействия и социалните мрежи и чадъри 2. Социална справедливост - обусловено е от равенството на социалната политика, тя има оценъчен характер и осигурява информация за мярката на предоставеното нещо, на различните форми на социалнта политика, социалната справедливост се налага като общо-задължително универсално правило.3. Благосъстоянието - то се идентифицира с практическата социална политика, като крайна цел за хората за задоволяване на по-възвишени потребности , чрез използването на политически и икономически фактори(пълна заетост, стабилно равнище на доходите, ниска инфлация и други)4.Свободата - това е правото на избор, както в качеството му на производител така и на потребител, определя сувернитета на човека в социалната политика 5. Солидарност - принцип за финансова организация на социалните системи, при които средствата се събират солидарно от всички, а се използват от лицата с настъпил социален риск. Тя може да се осъществява на национално равнище между едновременно живущи поколения и като солидарност вътре в рамките на поколенията, принципа на солидарносттта е типичен за публичната система.6.Социална сигурност - Фундаментална цел на социалната политика, съвкупност от обществени и колективни действия за гарантиране защитеността на отделния човек от опасностите и рисковете, на които е изложен. Тя е система от правила, програми, мерки и социални плащания осигуряващи достойно съществуване на всеки човек намиращ се в риск.7. Жизнен стандарт и равнище на живот, който индивидите или обществото са постигнали или желаят да постигнат, отъждествява се с определено равнище на потребление на стоки и услуги и се представя като мярка на развитието на условието на живот на отделни страни, той се измерва с помоща на съставянето на бюджети на жизнения стандарт за отделни равнища (ниско,средно,високо)8. Минимален жизнен стандарт - долен праг, дъното на работната заплата и социалните плащания, той определя екстремалните граници на издръжката на живот. Стартова база за развитието на диференциацията на плащанията , той има две измерения : а)екзистенц минимум-има физиологическо измерение. Той характеризира такава степен на количествено и качествено задоволяване на потребностите, която не превишава биологическото възпроизводство и преживяването на индивида, изразява възможно най-ниската степен на социалните потребности на индивида ; б)социален минимум- категория с по-богато измерение гарантираща по-висока степен на задоволяване на потребностите. той е ценови измерител на съвкупността на стоки и услуги, които се възприемат за минимални при конкретни икономически условия 9. Бедност - състояние на дефицит на благосъстояние, несъвпадение между разполагаемите доходи и необходимите разходи за издръжка на живот, тя се измерва и оценява чрез сравняване на доходите или потреблението на индивидите с определения минимален праг(дъно), под който се считат за бедни.