На 5 май 1970 г. Шри Матаджи Нирмала Деви представя уникален метод за вътрешна трансформация, наречен Сахаджа йога. През следващите години Сахаджа йога се разраства много силно и променя живота на хиляди хора по целия свят.

Появата на настоящата книга е следствие от Сахаджа йога и описва процеса на трансформацията и как всеки индивид може да се издигне до собственото си Върховно колективно същество.

ИЗВИСЯВАНЕТО

Йоги Махаджан

Духът продължава да дава знак, че иска да пише; думите продължават да текат от Майка. Тя е Шри Матаджи Нирмала Деви, която представи в епохата на Водолея уникалния метод за осъзнаване на Истината, наречен Сахаджа йога.

В живота на всеки човек настъпва момент, в който се дистанцира от своето его и започва да си задава въпроси; откъсва се от своите обусловености и предприема пътуване в търсене на Истината, в дирене на Духа.

Осъзнаването на Истината и изявата на Духа са посланието на Сахаджа йога. Тя ви отвежда във фината област на вашите корени и узнавате тяхното състояние и функции. Там за първи път можете да наблюдавате чудния процес на техния растеж; фините съставки на почвата, която допринася за формирането на индивидуалната душа чрез различни комбинации и размествания. Откривате почвата, от която се храни, и процеса, чрез който различните влагания се отразяват в душата на индивида.

Потенциалната способност за достигане на абсолютното познание е наше вътрешно качество, но за неговата изява трябва да се търси. Когато желанието на търсача се изявява, тогава Майка показва простия начин чрез всепроникващата енергия и чрез спонтанността на жизнения процес. Дълбокото значение на живота е твърде семпло, за да бъде концептуализирано на умствено ниво. Чрез интелекта можем само да анализираме или да създаваме концепции. Но не можем да сътворим нищо живо. Живата работа се върши от природата. Дълбоко в усамотено кътче на нашето същество обитава Златна богиня. Тя върши цялата жива работа, тя е източникът, изворът.

Природата и любовта й могат да ви отведат там много точно, защото са по-фини от интелекта. За да се преживее финото, средствата също трябва да са фини, по-фини от умствените проекции. Това е финес, който се проявява чрез равновесие и хармония с природата. Финес, който просто отваря очите, за да видят това, което е, което винаги е било. Това е фината мелодия, която чуваме в течението на реката, когато има вътрешна тишина. Посланието й е да предлага водите си на жадния, без да иска нещо в замяна. Природата й е просто да тече и спонтанно да се среща с океана.

Сега е дошъл моментът, в който желанията на всички, които в много животи са търсили настойчиво, ще бъдат изпълнени.

Този пробив е направен чрез уникалния жизнен процес на Сахаджа йога. Процесът е спонтанен, естествен, интегриращ същността на всички озарени същества.

Днес посланието за пробива в Колективното вибрационно съзнание е печеливш феномен, обхващащ петте континента. Както е предречено: Маха йога е дошла, силата на промяната, която планетата Плутон предсказва. За да бъде отделена реалността от мита.

Нека този, който има смелостта да се запита, да бъде също и честен спрямо себе си и да бъде изпълнен с милостта на Създателката. Йоги Махаджан

ГЛАВА ПЪРВА

Търси и ще намериш

Всяка част търси своето цяло, подтикната от любов към Вечния извор, от който е изскочила.

Търсенето е същност на човешката природа. Обаче дълбочината и интензитетът на търсенето варират от грубата форма на празно любопитство до финото ниво, което подбужда будха (озареното същество – бел.пр.) да опознае себе Себето.

Лесно се преследва на грубо ниво, както например желанието води пътешественика по разни места или подтиква учения да открива. Това се изявява в чувствителността на художника, който търси чрез естетиката, или в научния работник, който търси познанието. Тези, които не осъзнават, че търсят, също правят това опипом в тъмнината. Наркоманът също търси, без да знае какво.

Кога ставаме търсачи? В момента, в който инспирацията дойде отвътре. Дотогава нашето питане е като на децата, които искат да научат от родителите си, какво са вездите, какво е Слънето, Луната. Вътрешният подтик преобразува питането ни във вътрешно изследване. Кой съм? Защо съм тук? Как съм свързан с другите?

Много различни концепции се предлагат. И започваме да проверяваме. Някои отхвърляме, някои приемаме, други експериментираме върху себе си, а някои прилагаме в живота си. Обаче отново стигаме до кръстопът или до задънена улица, защото експериментът не дава интегрирано решение. Тогава търсим алтернатива и така продължаваме да търсим докато утолим жаждата си.

Каквото търсите, това и ще намерите. Но това, което откривате, може да доставя удоволствие или да е болезнено. И в двата случая не задоволява процеса на търсене. Открило една играчка, детето търси друга. Търсенето на грубо ниво остава повърхностно и не носи удовлетворение. Само когато изпиете чашата до дъна, усещате вкуса на амброзията. За да намерите истински перли, трябва да се гмурнете дълбоко в непознатите дълбини на синьото море. Но без вдъхновение, как ще предприемете такъв рискован скок?

Инспирацията идва от един извор, от един източник, дълбоко заровен в най-отдалечено кътче на нашето същество. Когато бъде докоснат, тогава човек става Бог. Потенциалното става динамично. Семето става дърво. Това е най-великото чудо, чудо на чудесата, което е омайвало човек от началото на света и е разискрило търсенето му в изследване. Тези, които изследват външната форма на този феномен, стигат само до повърхностния слой. Само онези, които навлязат дълбоко в извора, откриват Златната богиня, която обитава в него. Нейното докосване озарява и променя цялото същество.

Това наистина е чудо на чудесата. То обитава всяко същество. Мъдрият го преследва настойчиво, светите писания говорят за него, а светците го славословят.

Тогава защо е толкова трудно да бъде достигнато? Трудността идва от грубото търсене. Вместо да търсим истинския диамант, се задоволяваме със счупени парчета стъкло. Хората се губят повече в търсене на неща, които отмират, вместо на вечния склад на всички стоки.

За нас настъпи време да се замислим малко, да оценим приоритетите си и да изкристализираме търсенето си в чувствителна посока.Нека проучим, кое печели временно, но няма трайни последици, и кое губи временно, но печели трайно.

Как да зарадваме Богинята вътре в нас, въпреки че няма материални придобивки? Не може да има никакъв компромис, защото тя не познава нищо друго освен Истината. Не чува човешката дандания и шумотевица или мърморене. Познава само себе си и това, което е родено от нея. Наслаждава се на божествената музика от вибрации на нейното творение и когато музиката спре, Богинята отива да спи. По този начин е проспала хиляди години, но сега дойде часът да бъде събудена.

Бремето за постигане на реализацията ни лежи върху нас, защото боговете така са предопределили много отдавна. Нека моделираме търсенето си в посока към вътрешния храм на Златната богиня, защото колкото търсим, толкова и ще намерим собственото си божествено Себе.

ГЛАВА ВТОРА

Златната богиня

Днес сме развили толкова силно мозъчно напластяване, че сме загубили връзка с нашите екологични и органични корени. Това е разширило бездната между умственото, икономическото, политическото, научното и технологичното развитие, от една страна, и биологичната база, здравия разум и динамичната реалност, от друга.

Принципите на нашите живи организми са себеорганизация, себевъзстановяване и себепроектиране. Себеорганизацията произтича от съзнанието, което ни е вътрешно присъщо, вродено е. Това осигурява растеж, подхранване и защита.

Себевъзстановяването е вродената въможност на живия организъм да създава отново, да изцелява, да балансира и рециклира своята структура, запазвайки профила си.

Себепроектирането е въможността да се надминат границите на умствената обусловеност и да се достигнат нови творчески висини.

Логично е да попитаме, как става това. Как покълва семето? Как яйцето оформя организма? Как нараненият организъм се възстановява в предишната си форма? Защо тялото отхвърля всяко чуджо тяло освен ембриона? Къде лежи това съзнание? Очевидно тайната се крие в динамиката на Златната богиня.

Обаче не можем да изискваме да узнаем тази тайна. Нейните закони са отвъд всички измерения, отвъд време и пространство, отвъд причина и следствие. И отвъд наука, защото науката е ограничена в материята, а Богинята е източникът на материята. Когато търсенето ни се изчисти от всички вмешателства и анализи, тогава тя се отзовава по фин начин. Тогава ни дава в изобилие от всички нейни съкровища и утолява нашата вечна жажда с най-сладката амброзия.

Тя е Майката, тази, която отглежда. Живее като Кундалини. Става състрадателна, успокояваща, подхранваща, обичаща. Остава в сакралната кост, навита три и половина пъти, в очакване на подходящата възможност да бъде събудена в подходящото време от реализирано същество.

“Тя е вашата индивидуална майка. Как може да ви нарани? Знае всичко за вас и нетърпеливо очаква да ви даде Второто раждане” – обяснява Шри Матаджи.

“Богинята Кундалини е действително като истинска Майка на Вселената, а също и величието на Върховния господар на душата...

Изглежда като въплъщение на образа на дъха-живот, облечена в жълто оцветена златна дреха, която току-що захвърля, оставайки непокрита; или като пламъка на лампата, угасващ от полъха на вятъра; или като току-що пробляснала и изчезнала в небето светкавица.” (Шри Джнанадева, глава 6, стих 14 на “Джнанешвари”. Живял от 1279 до 1297 г.)

ГЛАВА ТРЕТА

Трите канала на извисяването

Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е

резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността. Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.”

С цялото си смирение трябва да приемем, че не понзаваме този съзнателен феномен, защото това е станало преди нас. Можем да познаваме нещо, родено след нас, но не и събитие, осъществено преди еони, дори преди Адам и Ева. Нещо може да се узнае чрез образоване, но това не е достатъчно, за да се извлекат някакви изводи. Различни умове стигат до разни заключения и дискутират валидността на други.

И така, невъзможно е да го измислим или да го именуваме (по друг начин) освен да го наречем Съзнателното начало, “Х”, Бог или Всемогъщият, приемйки хипотезата, че това разумно начало е източникът на всички живи същества и че сме свързани с него. Не можем да сме разделени от него. Ние сме като рибата във водата: винаги във водата, винаги в нашия извор, но без да знаем. Развитието на това познание идва чрез медитация.

Посредникът на Висшето съзнание е една сила. Тя варира в своя интензитет, благораположение и функции.

Това разумно начало най-напред е трябвало да има желание. Ученият не би могъл да сътвори каквото и да е, ако не е имал желание да твори. Вие не бихте създали нещо преди да имате желание за това. Така че причината нещо да съществува е желанието. Според Буда, желанието е причина за нещастие. За какво желание говори той и за какво – ние? Те не са еднакви. Желанието, за което говори Буда, е повърхностното, ограниченото, сляпото желание, което води до нещастие. Обаче може да има желание за озарение. Не казва ли също, че Бодхисатва (посветеното същество) в състраданието си иска да подпомогне издигането на човешкия вид? Така че може да съществува желание за Бог.

В момента, в който Съзнателното начало пожелало, неговата Сила се е изявила. Движението й е приело различни форми и състояния, образувайки планетарната система.

Съобразно учението на Сахаджа йога, в телесните физически и метафизически енергийни полета съществува силата на желанието, в лявата страна на тялото, наречена лунен канал. Този канал пренася до съзнанието спомените като по този начин подпомага цялото действие. Докато каналът е активен, съществува желание за живот. Когато силата се оттегли от лявата страна, съществуването се прекратява. Каналът събужда емоции и формира суперегото в дясната част на мозъка. На съвременен език можем да кажем, че той представлява душата в много по-широк смисъл.

Трябва да съществува способ за изпълнение на желанията. За да удовлетвори своето желание, Силата приема настроението за действие в дясната страна на тялото, наречена слънчев канал – активиращата сила в човека, желанието да действа. За да действате, трябва да използвате физическото тяло и интелекта: трябва да мислите, да кроите и планирате в бъдещето и съответно да активирате тялото. Следователно, това е каналът на физическата активност и на интелекта. Като вторичен продукт от своята активност той развива егото в лявата страна на мозъка.

Левият и десният фини канали представляват симпатиковата нервна система в груб план извън спиралата.

Отивайки по-нататък в реализирането на своите желания, Силата трябва да поддържа това, което е постигнала. Няма никакъв смисъл просто да се построи къща, ако след това не се поддържа.

Тъй като е разумна, за целта Силата използва своята мъдрост. Това формира третия канал, в центъра, наречен канал за поддръжка и еволюция. Чрез своята мъдрост Силата се издига, за да въстанови връзката с Извора. Работата на този фин канал се манифестира като парасимпатикова нервна система. Завършекът на цялата работа се осъществява само след като Силата е открила своето предназначение. Желанието да се узнае предназначението все още не е цялостно. Енергията

на желанието, която все още не е реализирана докрай, е силата на Кундалини, която създава и манифестира човешките същества и след това се уталожва като остатъчна енергия.

Когато човек действа, в своето невежество мисли, че върши всичко, въпреки че в действителност върши само мъртвата работа. Природата осъществява всичката животворна работа. Фалшивото му схващане засилва неговото его. То започва да се надува като балон. Крайното активиране на дясната страна надува този балон и настъпва състояние, в което няма повече място в мозъка за по-нататъшно раздуване. Напрежението започва да тече в другата посока, причинявайки натиск върху суперегото и претоварване на левия канал. Такъв човек загубва всякаква чувствителност. Става пресметлив и контролира другите. Неговата личност става твърде суховата, агресивна и лукава. Заслепен от егото си, може да загуби логиката си и да свърши като идиот.

Крайната емоционалност възниква от слбостта на лунния канал. Това причинява драматично колебание между чувството на главозамайване и депресия. Левостранните хора са много обусловени. Имат сколнност към летаргия, отрицание и себенаблюдение. Лунатизъм, епилепсия и старческа слабост могат да се появят, когато напрежението от този канал претовари мозъка. Свръхемоционалният човек загубва вътрешното си равновесие, а това надува дясната част на мозъка, наречена суперего. Когато суперегото е твърде надуто, притиска егото в другата посока, като че ли търси отмора, помощ в слънчевия канал. Така че прекаленото активиране на която и да е от страните кара махалото да се люлее от едната крайност до другата. Прекаленото активиране на каналите извежда от баланс, създавайки напрежение в тях.

Слънчевият канал обединява мъжките качества, като аналитичност, състезателност, агресивност и т.н. Лунният канал обединява женските качества – нежност, отзивчивост, интуиция, сътрудничество и пр.

Хатха йога идва от думите Ха и Тха, които означават Слънце и Луна. Чрез този вид йога можете да контролирате активността на симпатиковата нервна система, тоест или да използвате по-голямо количество от натрупаната енергия, или изцяло да спрете за известно време активността на симпатиковата нервна система. Но, използвайки натрупана енергия, не можете да постигнете извисяване. Чрез контролиране на сипатиковата нервна система можете да забавите сърдечния ритъм или дори за известно време да спрете сърцето и можете да постигнете всички физически нефини признаци на парасимпатиковата нервна система, но не можете да я активирате, а тя е каналът за вашата реална йога (среща с Божественото). Чрез Хатха йога можете да контролирате дори ума. Но, така управляван, умът е твърде тежко обременен за духовния полет към Божественото. Човек може да поддържа добро здраве и ум, да е добър гражданин, но това не е единствената цел на живота.

И симпатиковата, и парасимпатиковата нервни системи използват централната нервна система. Според Сахаджа йога, има седем основни фини центъра. Стимулиращият импулс на интелигентността минава от тези фини центрове през симпатиковата нервна система до централната нервна система, чрез мозъчните клетки и по този начин телесните клетки получават своята интелигентност. Иначе как клетката ще знае кога да се дели или да се размножава? Как тялото узнава по какъв начин да премине през процесите метаболизъм и катаболизъм? То узнава това чрез интелигент-стимула, получен от симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи.

Всяка клетка е живо същество, а всяко живо прибягва до помощта на съзнанието чрез своя ген. Защото е съзнателно, се нарича живо; в противен случай щеше да се нарича мъртво. В мига, в който връзката му със съзнанието се прекъсва, то се произнася мъртво.

Когато някой канал е претоварен, се възпалява и се замъглява чувствителността му. По този начин отслабват неговите стимули. При това положение централната нервна система не е в състояние да декодира съобщението, получено от симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи. Тъй като телефонната връзка е разстроена, клетките и фината тъкан започват да функционират неправилно. Това води до психосоматични страдания. Свръхактивирането на някоя част или клетка създава дисбаланс. Ако стане трайно, изтощението на вибрациите води до заболявания, каквото е например ракът.

Така че процесът на израждане се появява в човешкото тяло чрез намаляване на вибрациите, идващи от Непресъхващия извор. Склонността към крайности откъсва човек от природния закон, който действа чрез нежност и баланс. Когато не се подчинява на закона на собствената си природа, човек блокира потока на вибрациите си – оттук и появата на физически, умствени, емоционални и духовни проблеми.

Двете мозъчни полукълба изпълняват противоположни, но допълващи се функции. Лявото полукълбо, което екранира дясната страна на тялото, се специалиира в линейните процеси, като мислене, планиране, анализ. Дясното полукълбо, екраниращо лявата страна на тялото, е ангажирано с емоции, спомени, желания и пр.

Лявото полукълбо въплъщава човешката способност да се себетрансформира и да преминава отвъд мозъчната обусловеност. Това се изявява в процеса на учене и развитие. Тази способност води до създаване на нови структри, поведенчески образци и концептуално мислене. Ние канализираме това умение в абстрактно мислене, символичен език, бесловесно рисуване и други форми на изкуството.

Обаче тяхното развитие решително зависи от връзката с каналите на симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи. Ако художникът оперира със симпатиковата нервна система, неговият изказ ще бъде линеен, ограничен в израза на Под- или Надсъзнанието. Докато еволюционното творчество възниква спонтанно, когато художникът оперира с парасимпатиковата нервна система.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Микровселената

Виталните сили, които се достигат една друга, кръжащи около милиони и милиони вибрации в различни концентрации вътре в тялото, се наричат чакри.

Чакра означава колело. Наречени са така, защото това е спиралата на движението на енергиите за умствена и емоционална активност. Енергийните полета се въртят хоризонтално, по посока на часовниковата стрелка, с определена скорост, на съответните места в тялото, както Земята се върти около своята ос. В груб план, извън спиралата, се изявяват като плексуси и контролират органите на човешкото тяло, така както невроендокринната система контролира съответните области във физическото тяло.

Тези центрове са съзнателни. Всеки момент получават и излъчват вибрации. Важно за нашето добро състояние е да знаем какво привличат и какво ги безпокои. Всяка мисъл и всяко действие се отразяват върху чувствителността и работата на тези центрове.

Когато чакрите не са напрегнати или изцедени от техните енергии, лесно могат да бъдат пронизани в центровете им от Кундалини. Сливането на човешкото внимание с Духа (Атма) се изявява като Колективно съзнание, тъй като такава е природата на Духа.

Чувствителността на чакрите се притъпява след първите няколко шока, причинени от безотговорно отношение спрямо тях. След това човешкото същество може да живее по всякакви деструктивни начини и навици много лесно. Кундалини би желала да се издигне изцяло, но ако по-горните центрове не са отворени, само няколко нишки се промушват. Тя щурмува пътя си нагоре до определено ниво. Можете да я видите как пулсира много силно в точката на затворените чакри с очи, насочени към програмите на Сахаджа йога. Грижи се за нуждите на чакрите, лекува болестите или стагнацията и разчиства пътя за своето издигане. Лечебните техники на Сахаджа йога оперират посредством фина интегрирана мрежа. Тя има подхранващ, регулиращ и коригиращ ефект върху жлезите и върху телесните процеси, които те контролират, и, следователно, може да премахне самата основна причина за болестта.

И симпатиковата, и парасимпатиковата нервни системи действат върху плексусите (чакрите), но в противовес една на друга. Тоест, парасимпатиковата нервна система релаксира плексусите, а сипатиковата изцежда енергията като ги свива. Едната ги изпълва с жиненост, а другата я консумира.

Има празнина в парасимпатиковата нервна система (Сушумна) на нивото на пъпа. Това е препятствието, което правеше всичките ни опити да достигнем и да влезем в парасимпатиковата нервна система безплодни толкова дълго време. Все едно че има три стълби, две от тях докосват земята, а централната виси във въздуха. И щом се опитаме да се издигнем в нашето съзнание, се придвижваме по симпатиковата нервна система.

По време на смърт Кундалини напуска тялото, отнасяйки съдържанието на чакрите, а също и повредите в съзнанието, което е кармата от току-що приключилия, а също и от миналите ни животи.

И така, не трябва да чакаме смъртта, за да влезем в Небесното царство. Ако чакрите ни са отворени и чисти, тогава Земята може да бъде Небето. Следователно, важно е да разберем как функционират чакрите.

Ако околната среда с нейните характерности, от която чакрите се хранят, е отрицателна, те просто абсорбират негативността, а това понякога води до болести и страдания в човешкото същество.

Така че три неща са ясни: първо, трябва да идентифицираме наште корени (чакри); второ, чакрите трябва да са силни и чисти; трето, обкръжението ни трябва да е благоприятно за доброто състояние на чакрите.

В Сахаджа йога е възможно всеки да стане чувствителен спрямо собствените си чакри, а също и спрямо чакрите на другите. Тази чувствителност ни позволява да определяме тяхното състояние и да определяме въздействието на различните умствени и физически дейности върху тях. Тази чувствителност се усеща като вибрации върху ръцете.

ГЛАВА ПЕТА

Земната сила

“В началото на времето великата Майка-Земя даде живот на всичко. Тя е Първичната енергия, от която и хора, и животни се плодят и растат.”

Митология на Урулу – Австралия

Древният мъдър човек се е отнасял към Земята като към жив организъм и я е почитал като символ на плодородието и като Майка-Хранилница. Докато Земята е била считана за свещена, жива и чувствителна, е било немислимо да бъде експлоатирана. Никой нормален не е агресивен или властващ спрямо своята майка.

Веднага след като астронавтите можаха да погледнат планетата от открития космос, съвременният човек придоби познание за нея. Възприемането на нейната красота и виталност беше толкова силно изживяване, че промени взаимоотношенията в ново измерение. Не е нужно да добавяме, че много примитивни племена и традиционни групи и в Америка, и на Изток обожествяват Майка-Земя и в наши дни.

Научните изследвания насочиха химика Джеймс Лъвлок и микробиолога Лин Марджълис да се отнесат към планетата като към цялостен жив организъм.

Наблюдейнията върху нейните характерности, като атмосферен състав, солено съдържание на морето и разпределението на основните елементи между растения и животни показват, че те се регулират от преплетени кооперирани мрежи, които манифестират характерните качества на живи себеорганизиращи се системи.

Отличителните й свойства и дейности не могат да бъдат опознати от сбора на частите, тъй като всяка тъкан е свързана с друга, а всички са взаимно зависими. Многобройните й пътища за съобщения са високо комплицирани, а не линейни. Формата й е еволюирала повече от билион години и продължава да еволюира.

Приемайки, че това е ревъзраждане на силния древен мит, двамата учени я нарекоха Гея-хипотеза, след гръцката Богиня на Земята.

Всеки жизнен процес има ум. Доколкото Земята е жив организъм, също трябва да е мислеща като нас. Това, което е мислещо, е и съзнателно. Следователно, Земята може да бъде считана за съзнателна.

Първият център в нас е направен от съзнателния елемент на Майка-Земя. Издигането на Кундалини става от жилището й над първия център до седмия. Тя пронизва

фонтанелата и пресича седмия център, където се съединява с Духа, изявяващ Колективното съзнание.

Първата чакра е разположена малко извън гръбнака. Тя предпазва Кундалини, която почива в сакралната кост на гръбнака, срещу пакостно влизане на несвети намерения.

На първата стъпка от еволюцията, първата единствена клетка-организъм е формирана като амеба. След това става все по-сложна, развивайки се в многоклетъчни същества. Направена е от земен елемент и е началото на живота. Когато се събуди, привличащата й сила започва да работи. Личност, чиято Муладара чакра е събудена, има вътрешно чувство за посока. Тя е в основата на човешката душа, където е “вкопана”, и поддържа всички по-горни центрове. Всяко нарушаване на нейната чувствителност хвърля индивида в дисбаланс и причинява умствен смут.

Този център ръководи две физически функции в тялото: задържане и изхвърляне. По много начини регулира възпроизвеждането. Натискът върху отделните органи (например запекът) създава напрежение в този център.

На второ място, трябва да бъде обяснено значението на невинността в ролята на секса през еволюцията.

Фройд показа, че потиснатият секс създава проблем в човешката психика. Обаче стигна твърде далеч в своята едностранчива теория. Истина е, че потиснатият секс спъва здравословния растеж, но нечестивото свръхугаждане е по-лошо.

“Говорителите” на секса през това десетилетие са стигнали до степен да защитават безразборното задоволяване в секса. Лансират теорията, че ако си угаждате в секса толкова, колкото искате, тогава той излиза от вашата система. В действителност човек става импотентен и развива разочарована, неестествено безрадостна личност. Сексът не трябва да бъде нито потискан, нито свръхзадоволяван. Той е абсолютно нормално, естествено човешко желание. Но трябва да бъде правилно разбиран. Сексуалният акт никога не е играл каквато и да е роля в извисяването. Така че нови рискови приключения в секса няма да ни доведат до по-висока степен на съзнание. Ако сексът на човешко ниво не се разглежда като негово постижение, бидейки именно човешко същество, а не животно, ще се провалим в достигането на правилно заключение.

Например, човешките същества са еволюирали и имат усет за мръсно, мърсотия, кир, безпорядък, небрежност, а животните нямат такова познание. Смисълът на законите, които ни управляват, също идва от еволюиралото ниво на нашата поддръжка (Дхармата). Знаем, че балансираният живот е много важен и че за разлика от животните имаме свободата да стигаме до всякакви абсурдни крайности.

Друг важен момент е, че нашето поведение винаги търси колективната санкция. Каквото и да правим, по принцип търсим колективното одобрение. Например, не издигаме статуи на пияници и проститутки и не ги кичим с гирлянди.

Същото се отнся и за секса. Ако е минал през колективното одобрение, радостта е пълна. Докато секс без женитба и вярност не помага за нашето добруване, тъй като създава проблематична личност. Всички други видове сексуално задоволяване нямат колективно одобрение, защото са срещу човешката поддръжка. Само хранят похотта и по този начин се свеждат до много груб акт, който е антиеволюционен.

И така, свръхзадоволяването и свръхпотискането са препятствия за този център. Там, където сексът е в рамките на семейната любовна връзка, носи благоприятност, а от друга страна престава да бъде значим. Мъдростта се развива чрез женитба за цял живот с един човек, защото женитбата е одобрена от обществото и има сигурните основи, вградени в нея, за подходящо възпитание и израстване на децата.

Сескусалната мания се превръща в умствен блокаж. Това, което е в ума, е изкуствено и не може да донесе удовлетворение. Можете да направите нещо за реалността, която действително съществува, но това, което е ваше въображение, твърдение или умствена мания, не може да бъде актуализирано. Например, колкото повече си угаждате с алкохол, толкова повече ви се пие. Но, приемайки големи количества, не отвиквате от него. По същия начин, чрез свръхзадоволяване в секса не се освобождавате от него, а, напротив, става все по-голяма мания. Ще търсите странични пътища за влизане в него, но тъй като обитава повече в ума, става извратен. Ето как умът заболява, а първият център отслабва.

Обаче чрез съзнателен семеен живот и отговорна родителска грижа човек достига истинска зрялост и равновесие, необходими за еволюцията му.

Няма нищо, от което да се отказваш. Не е необходимо да станеш аскет. Целомъдрието зависи от съществуването на лъст. Когато няма необуздано желание, няма какво да потискаме.

“О, пауне, не изскубвай перата си, а носи своята гордост от тях.”

Окултните практики, изцяло слепи за знанието, увреждат този център. Някои системи използват много странни способи, които погрешно се вземат за духовни (като тантрични практики), при които дори сексът се използва като средство. Той не може да бъде използван като инструмент, защото еволюцията е спонтанна. Фокусирането върху него може да ви даде известно изкачване или илюзорно състояние, но то не е трайно, нито има някакво значение за еволюцията. Тестът за всяка духовна практика е дали подхранва и колко дълго трае. Или е само петминутно его-суперего пътуване. Има също така и опасни практики, като викане и работа с мъртви духове. Месмеризъм, хипноза, парапсихология, транс, автоматични движения, като например скачане – всички са изява на мъртви духове. Описани са от някои доктори като “протеин-56” и “протеин-58”, които предизвикват рак. Всички такива практики увреждат чувствителността на първия център, тъй като центровете са живи и нямат нищо общо със смъртта. И накрая, опиатите, особено силните, разрушават този център. Какво става когато приемате ацид? Той свръхстимулира вниманието, представено чрез централната нервна система. Необичайното активиране води до състояние на спешен случай, което пък води до изява на симпатиковата нервна система. В резултат на това центровете трябва да освободят повече енергия. Допълнителният поток от енергия в човешката система създава усещане за релаксация или усещане за плаване, носене, наречено “високо”. Делириумите, халюцинациите или чувството за по-особено състояние се дължат на опиатите. Когато действието им спре, тъй като тоталната енергия е ограничена, изцедената енергия пада право надолу, причинявайки нещо като махмурлук, пълна депресия във вниманието. Колебанието между свръхнасищането с енергия и депресията изцяло ангажира вниманието. Това регистрира шок върху централната нервна система. Такива повтарящи се усещания заробват вниманието и разстройват мозъчните клетки.

Първият център е въплъщение на невинността и е наречен Муладхара чакра. Но самата Муладхара е разположена в сакралната кост, по-високо от Муладхара чакра. Муладхара означава поддръжка, осигурена от корена. Това е домът на Златната богиня. Самата й позиция подсказва, че секс-центърът не се пронизва при нейното издигане. Така че сексът не играе никаква роля в крайното издигане. Ако центърът е слаб, Кундалини не се издига, а ако е нападната от нечестивост, се всмуква обратно на мястото си.

Събудената Муладхара носи мъдрост, сила на посвещението, невинност и чистота. Такава личност е много благоприятна и носи божествено блаженство на всичко около нея.

Дълбоко вкопан в Земята,закотвен като дърво,необезпокояван от бури и смяна на сезони,укрепен в мъдростта на своята Майка,той е закон за самия себе си.Това, което казва, е истина,защото той я казва.

Из “Шри Ганеша”

ГЛАВА ШЕСТА

Развитие на чувството за естетика

В желанието си да се изяви Силата приема разнообразни форми, творейки красота. Така желанието на човека за подслон е накарало интелигентността му да създаде формата на къщата. С развиване на чувството му за естетика той е прибавил към подслона изтънченост и красота, докато накрая всичко е прераснало в науката архитектура. Тя е все още в развитие. Колкото по-фина става, човек ще създава все по-красиви неща. И ще продължи да създава, защото е такава природата на неговата творческа сила.

Развитието на естетиката е третата стъпка в еволюцията, когато човек е станал способен да отива отвъд границите на своето аудио-визуално възприятие. За първи път е навлязъл в абстрактното: могъл е да си представя, да планира, да крои по отношение на образ, който реално не е налице. Чрез тази способност е могъл да се развие и по-нататък да издигне своя стил на живот.

Който твори, трябва да бъде далновиден. Да има способността да проектира нещо, което все още не съществува в трите измерения, въпреки че вече е придобило форма в ума. Животните нямат тази способност. Това е специален дар за хората. Този, който е пречистил това изкуство, се развива като гений: става творец, предводител в обществото, напредничав човек, водач в областта на изкуството и културата.

Обаче хората имат склонност да преследват нещо, което са започнали, до крайност, без отдих. Тази тенденция да се вършат нещата в движение, един вид дейност, монотонно изцежда енергията от втория център и дисбалансира личността. Ако някой използва тази способност безспир, без да си дава почивка, тогава чрез умора и свръхупотреба центърът отслабва. Той отделя мастни клетки в коремната област, за да замести сивите и белите клетки в мозъка и така да възстанови способността за мислене. Обаче напрегнатата мисловна дейност изтощава слънчевия канал и изцежда централния канал. И тъй като това надува егото, то избутва надолу суперегото и така прекъсва връзката с централния канал, който се подхранва от Духа – действителният източник на съзидателността. Вместо да е като гъба, мозъкът се превръща в скала, загубвайки способността си да възприема. Така че художници, тези, които планират, и тези, които мислят много, обикновено са със слаб втори център.

Качеството на левия Свадистан е чистото познание. Знанието за мъртвото е грубо и неоторизирано. Мъртвото трябва да бъде оставено само да следва цикъла на природния ред. Умираме, за да се снабдим отново със запаси, но вместо това проявяваме интерес в тези области (което отвежда нашето внимание в сферата на Колективното подсъзнание), ставайки уязвими за вмешателство от страна на колективното мъртво. Всички кошмари, вещици от кутията на Пандора се развързват, когато позволите на тези въздействия да доминират във вас. Не търсете начин да влизате във връзка с мъртвото, независимо колко информативно и даващо помощ може да изглежда. Това е нашествие, нахлуване в собственото ви същество и е антиеволюционно.

Вашият подтик идва от пряката връзка с Божественото, когато Кундалини е установена в централния канал.

Неотдавна д-р З.З.Харвалик, инженер, работещ за армията на САЩ и вицепрезидент на Американското дружество на дросерите (тези, които откриват находища на вода, нефт и пр. – бел.пр.), заяви, че е идентифицирал рецепторите в тялото, чрез които дросерите осъществяват своите усещания. След серия лабораторни изследвания, ползвайки метални щитове за последователно изключване на части от тялото, установява че надбъбречните жлези са най-възприемащата област.

Във физическото тяло вторият център ръководи функциите на бъбреците, долната част на черния дроб, панкреаса, далака и червата.

Черният дроб е седалището на нашето внимание. Вниманието е резултат от енергията на дясната страна. Когато действаме, усещането за действие се предава до лявата страна на мозъка и се връща обратно с изискване за някаква форма на признаване на действието. В балансираното общество тази нужда се държи под контрол. Но когато съществува емоционален дисблаланс, личността има по-голяма потребност от признаване на нейното действие. Така се развива егото, което пък се нуждае от подхранване. Вниманието е това, което е в състояние да проектира Духа в

необходимата област, в подходящото време, за да функционира като нормална личност. Мястото му е не само в главата, но предимно в черния дроб.

Алкохолът разрушава този център. Предизвиква изгаряне в черния дроб, който изхвърля горещина. Всеки център им своя оптимална температура, при която може да работи резултатно, и ако има повече топлина, причинява треска. Центърът се нуждае от почивка и ако не я намери, започва да изгаря клетките на органите и възпрепятства тяхното функциониране. Не е чудно, че повечето пророци забраниха алкохола. По ирония на съдбата Пророкът на исляма забрани тотално консумацията на алкохол, но виждаме, че богатите на петрол страни са негови големи консуматори. Той блокира втория център, защото тази практика изразява липса на вяра в Духа.

Уврежданията в черния дроб пресушават енергията на втория център. Чернодробните проблеми се предават нагоре по дясната страна и в лявата част на главата се надува подобие на балон. Така се създава егото. В тежки случаи зрението може да бъде повлияно. Може да има повръщане и летаргия, подобни на тези при хепатит, въпреки че в действителност няма хепатит. Хора със слаб или с горещ черен дроб не могат да медитират, защото разпръснатото им внимание не им позволява да се установят в състояние на безмисловно познание. Без внимание няма медитация. Ако се грижим за нашия черен дроб, тези проблеми могат да бъдат открити в ранен стадий.Изкуственото, предвзетото поведение притъпява чувствителността на Свадистан чакра. Хора, които черпят информация от книгите за това как да се държат, се сблъскват с проблеми в този център.

В дома на дипломат съпругата на посланика седяла до главния гост и на всяко нещо, което гостът казвал, откликвала с “чудесно”. Той казал, че баща му починал през миналия месец, а тя казала: “чудесно”.

Маниерниченето противоречи на чувството за естествена красота и естетика. Чрез свеждането на абстрактното до грубото изкуствено поведение губите чувство за реалност.

Тези, които се опитват да правят впечатление, завършват в депресия. Тя е резултат от впечатленията, които проектираме за себе си – съзнателно или несъзнателно. Сладкото благоухание не идва от изкуствените цветя. Ако контактувате с хората чрез проекти, никога няма да усетите сладостта на тяхната дълбочина. Най-много да се превърнете в социална пеперуда, в обществена кралица или денди и по този начин ще привличате само повърхностни, безсъдържателни същества, които са сухи и безрадостни.

“За да бъдеш самия себе си, бъди истински.” Когато си честен спрямо своя Дух, тогава твоето истинско качество грее. Истинското е чисто и неговата чистота е най-голямата сила. То е онази гравитационна сила, която привлича подобното, благоприятното и откровеното. Взаимодействието със света чрез откровение носи радост и реализиране.

Има бяло цвете, което расте под снежната линия в Хималаите. Цветето е красиво и благоуханно, но пчелата не го посещава. Търсачът пита цветето, защо пчелата не го посещава често въпреки неговата сладост и ухание. Цветето отговаря, че сладостта се споделя само с онзи, който става самия себе си; загуба е да се сподели с минувачи. Пчелата кръжи от цвете на цвете, задигайки всичкия нектар, но не прегръща нито едно.

Амбицията да бъдем над другите или да бъдем акламирани от тях заради интелектуалния ни талант се появява от егото, което е свързано с дясната Свадистан чакра чрез десния канал. Спонтанността се загубва в амбициозното състезателно усилие да създаваме и това обяснява защо в повечето от съвременните творби, в който и да е клон на изкуството, липсва виталност.

И индивидуалната, и колективната обусловеност се отразяват в работата на небалансирания художник. Един поетичен израз е празна мисъл до превръщането му в канал на жизнения процес, както нпример, ако талантлив поет продължава да се пилее по спомени за нещастна любов и минали страдания. Когато съзидателността е в настоящето, печели ново измерение. Тогава художникът става програмиран в Божественото и работи като инструмент на колективната еволюция. По този начин отваря нови хоризонти и извежда обществото вън от неговата ферментация. Това носи радост и отваря заровената съкровищница на Вселената. Това е процесът, който умъдрява една култура, води я към нейната зрялост. Култура, която не е вкоренена в еволюционния процес, умира. Така стана през 60-те години, когато младоците, които не можаха да се свържат с културата на своите родители, просто я изхвърлиха зад борда и проектираха собствена хипи- или ню ейдж-култура. Традиционната култура вместо да бъде основа, се превърна в мъртво пространство, в гробище, изпепелило се в собствената си горещина.

Нашето затруднено положение днес е същото. Поради твърде бързото си реагиране, плод на раздразнение, поради отхвърлянето на всичко и отстояването на нови стилове не намираме котва.

Движим се по допирателна без никакви корени, защото няма вътрешен подтик. Тангентата се подхранва от подсъзнанието (лунния канал) или от надсъзнанието (слънчевия канал), но не от Несъзнанието. Колективното несъзнание е жизнената сила за творчеството. То е като сокът за дървото. Докато корените му не се установят здраво в Майка-Земя, в първия център, сокът не тече. Реката не е в състояние да срещне океана. Тя просто става пълноводна и прелива. Нуждаем се от врати, които да отворим, и цялото създание да разцъфти. Днес в хората има огромна скрита възможност, но не е канализирана във вдъхновено творчество. Тя е без своите корени, без извор, без връзка с Божественото; следователно е разкъсана и несвързана. Творчество, което не отразява любовта на Духа, само по себе си е деструктивно. Като болно дърво, което живее, но не ражда плодове. Творчеството може да бъде осъществено и за собствено удовлетворение. Но без живия поток от вибрации е суховато и суетно. Изкуството не е просто гледане на цветовете върху платното, нещо повече е; то е живот, основата на споделянето, на взаимодействието, на вдъхновението и интеграцията. Ако художникът е реализирана душа, неговата работа отразява Несъзнанието. Когато художник, статив и платно се слеят, несъзнателният образ се разгръща. В тази спонтанност се пробужда Духът. Божественият подтик тече през човешкия канал. Такава творба става монументална, класическа, безсмъртна. Завинаги става обект на радост и красота. Остава вечен извор на вдъхновение и вибрации, като рисунките на Микеланджело в Сикстинската капела или музиката на Моцарт, които вълнуват душата. Такава творба е основен камък, дава естетическа насока на културата, одухотворява я чрез живата сила на Духа. Такава цивилизация процъфтява, развива се и расте.

От друга страна, ако художникът използва таланта си за умствени проекти, неговата работа е мъртва, защото й липсва живителната сила на Духа. Все едно да карате суетен художник да интерпретира творба на друг вманячен художник.

В музикалната сфера днес феноменът на пънк-музиката изпраща ужасни вибрации, които шокират дори цветята и те загиват. Компютърното изкуство е друг Франкенщайн на умственото проектиране. Общество, което се подхранва от такава среда, се движи в линейна посока и не може да се извиси. Движението на извисяването е спираловидно.

ГЛАВА СЕДМА

Чистото качество – Дхарма и благополучие

С разрастване на населението обществото е нараснало и са се развили нациите. Необходимо било обществото да бъде организирано и да се установят подходящи водещи начини на поведение за неговото хармонично функциониране. Празнината, образувана от чувството за обособеност на личността, попречила на човека да осъзнае своя Извор и да живее в хармония със законите на еволюцията. Чрез ума това не може да бъде открито, тъй като не е достатъчно зрял, не е осветлен. Божественото е неограничено и не може да бъде опознато чрез ограничения канал на рационалността. Но може да бъде усетено чрез Духа. Така че вниманието трябва да бъде концентрирано върху Духа. За да изтегли съзнанието във финия фокус, човек сам трябва да стане фин. Кодът за ръководство, а това е Дхармата, подпомага човека в тази фина област. Шри Матаджи Нирмала Деви обяснява Дхармата така:

“Въглеродът е от четвърта валенция; златото притежава качеството да не потъмнява. По същия начин Дхармата е чистото качество, което е поддръжката на човечеството. Човекът е еволюирал от амебата до днешното си състояние чрез Дхарма, която е кодът на законите на еволюцията. Този код на живота защитава и подхранва нашия духовен растеж.”

Така че на третото стъпало от еволюцията, на човешките същества им е била дадена Дхармата, Десетте божи заповеди. Съзнателното съблюдаване на тези закони е фундаментът за оцеляване и растеж на човека. Несъобразяването с тях посява семето на рака. Той се разпространява и накрая разрушава и човек, и природа, тъй като взаимно си влияят.

Третата чакра се нарича Наби и е центърът на благополучието. С по-нататъшното развитие на съзидателната им сила, човешките същества са се научили да впрягат природните ресурси за своя напредък и така да се развиват. С увеличаване на просперитета жаждата за пари се увеличавала.

Просперитетът е необходима стъпка в еволюцията. За установяване на нормално човешко съществуване парите са важен посредник при удовлетворяване на основните желания и потребности. Ако нямате средствата да посрещнете основните си желания, ще се превърнат в приоритет. Вие сте благословени с интелигентност и със способно тяло, чрез което можете да работите за усъвършенствуване средствата за изпълнение на това желание. Когато основните потребности са задоволени, е по-лесно да се надхвърлят светските приоритети.

Обаче понякога човек се обърква. Когато имате нещо, искате следващото и е възможно да се загубите в материализма. Няма нищо лошо в това да си богат. Бедата е в обсебването от парите. Желанието за пари заради самите пари е ненаситност, лакомия, алчност. Тя пресича границата на необходимостта и се превръща в мания. Скъперничеството и трупането спират паричния поток и са израз на себичност, на примитивен ум, който не познава истината за основите на живота. Това е противоприродно, защото в природата всичко тече. Силата трябва да тече към всяка част.В “Гита” Шри Кришна казва на принц Арджуна да печели толкова много, че да може да дава все повече и повече.

След всичко казано, ако бедният се нуждае от пари и няма кой да му даде, как ще му се помогне? Богат и беден са части от Великото цяло. Така че, ако богатият дава на бедния, това помага, балансира. Но ако богатият не споделя, тогава е налице неравенство. Бедният става по-беден, а богатият продължава да богатее. Актът на споделянето сам по себе си е щедрост и е толкова красив и издагащ. Докато трупането води до стагнация. Такава личност е зловредна и опасна за цялото общество. Така че вътрешното съдържание е съществено за установяването на този център. Тайната на богатството най-добре е разбулена от Лакшми – Богинята на богатството: тя получава с едната ръка, а с другата дава.

Възпаленият черен дроб рефлектира в неспокоен и “мърморещ” темперамент. Стабилността на домашния живот повлиява лявата страна на Наби чакра. Ако съпругата не е уважавана или съществуват семейни проблеми, тогава тази страна е обезпокоена.

Лява Наби носи две основни качества: вътрешно спокойствие и задоволство. Това е вътрешно състояние на доволство от съдбата и хармония, които позволяват по-нататъшното извисяване и балансиран растеж на личноста. Една развълнувана и препускаща Наби хвърля личността в паника. В това състояние равновесието изчезва и контролът отслабва. Равновесието и самоконтролът се заместват от паниката и хроничното безпокойство.

В повечето случаи причина за безпокойствието е препускащото въображение. Такива хора стават весели убийци: не са в състояние да отдъхнат, но не позволяват и на другите да релаксират. Независимо от цялото им старание и вълнение, постиженията им обикновено са нулеви, дори с обратен знак. От друга страна, спокойната Наби носи не само вътрешен мир, но и мир за другите. Така че, ако има вътрешна красота, идва и външната красота. Просперитетът следва мира в индивида, а оттам и в колектива. Това е така здраво преплетено, че осем благословии се разгръщат в тази чакра (Ащлакшми), носейки просперитет, благоприятност, достойнство, духовно извисяване, чисто познание, домашна и колективна радост, богатство и успех.

Ако стомашната функция е нарушена, тогава храносмилането и асимилацията се нарушават, тъй като третият център контролира функциите на стомаха и на горната част на черния дроб. Така че грижата за стомаха е много важна. Отношението ви към храната и начинът, по който се храните, повлияват стомашните сокове и жлезите. Ако бързате, ако сте угрижени или ядосани докато се храните, храната няма да се смели както трябва, защото енергията е разпиляна, стомашните мускули се напрягат и не действат свободно върху храната. Наслаждавайте се на вашето балансирано блюдо, така че храната да слиза щастливо в стомаха. Тогава стомашните сокове добре ще се смесват с нея и тялото ще се нахрани. Спокойното хранене е медитация.

Постоянното мислене за храна също уврежда третия център. То държи стомаха в очакване и спира енергийния поток. Не трябва да се безпокоите толкова много за храна освен в рамките на здравословното подхранване.

Качеството на дясна Наби, която управлява горната част на черния дроб, е нашето действие в областта на материалното: когато се храним, когато правим финансови операции, бизнес, планираме бъдещето, размишляваме и логизираме. Уврежда се от неправилно хранене (тлъсти храни, алкохол или наркотици) и от усилено мислене. Резултатът е замъглена мисъл, неспособност да се обърнем с лице към бъдещето, дезорганизиран начин на живот и накрая, липса на логика.

Стомахът е много чувствителен. Знаете ли колко електричество е необходимо на втечнителя, за да работи? Колко много повече работа върши стомахът, изпълнявайки своите

функции, независимо от лошото отношение, на което е подложен (втечнявайки храната), докато втечнителят не би работил, дори ако една частица от него бъде обезпокоена.

Неразумното гладуване наранява този център. Бог не се достига с гладуване. Стомахът се нуждае от редовно ежедневие и подходящо хранене. Не е нещо, с което можем да си играем. Гладуването е подходящо при специални случаи, свързани със здравето, и се провежда под контрол. Но няма никаква духовна значимост. Каква е ползата от гладуването, ако умът продължава да мисли за храна? Когато тялото не желае храна, ще изпрати сигнали.

Сахаджа йога е пътят на спонтанността и е в противовес на каквато и да е практика на себеотричане или агресия срещу природния закон.

“Целият свят е одежда на Бога.Отхвърли я тогаваи я получи обратно.” Из Упанишадите

ГЛАВА ОСМА

Колективността

Съвременната физика вече не разглежда вселената като изолирани блокове, а по-скоро като мрежа от взаимозависими отношения между различните части на унифицирано цяло.

Според Хенри Стап, от щата Калифорния, елементарната частица не е независимо съществуваща, неподлежаща на анализ реалност. Тя е в същността, тя е част от връзките, които достигат навън до другите неща.”

Живите организми са отворени системи. Тяхното оцеляване зависи от взаимодействието с околната среда, която сама по себе си също е жив процес, включващ органични и неорганични форми. Така че нашата екосистема е вътрешнозависима система, постоянно контактуваща на всички свои нива.

Погледнато от този ъгъл, става очевидно как тази динамика функционира на всички нива на вселенската структура – от частиците на атома до галактиките, от бактерията до човешките същества. Това хвърля нова светлина върху тясната връзка помежду ни чрез космическо посредничество и взаимна зивисимост. Тази връзка обединява индивидуалният човешки ум и земният ум в цялостен планетарен ум. Той, на свой ред, интегрира в Универсален или Космически ум.

Може да се допусне, че индивидуалният ум и екосистемата си взаимодействуват и се влияят от космическия ум; че всеки индивидуален ум взаимодейства с друг индивидуален човешки ум и се влияе от него. Резултатът може да бъде или отрицателен, или положителен. Отрицателният ефект се проявява като физическо, емоционално или умствено нарушение. Така че биологичните, умствените, емоционалните и културните връзки между човешките същества не могат да бъдат отделени от колективния процес.

Организъм, който мисли само за собственото си оцеляване, непременно ще разруши своята околна среда и по този начин ще разруши и себе си. Така че условието за оцеляване е не просто уеднаквяване, а по-скоро модел на организация, възприет от организма в неговото взаимодействие с околната среда. Това, което оцелява, е организмът-в-неговата-околна среда.

Групите от хора, обществата и културите имат колективен ум и, следователно, притежават колективно съзнание. Джънг приема, че колективният ум (или колективната психика) включва също и Колективното несъзнание. Като индивиди сме въвлечени в тези колективни модели, влияем се от тях и в известна степен също ги оформяме.

Нека в следващата глава да видим как.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Океанът на илюзиите

Това, което обкръжава втория и третия център, се нарича Войд. Той включва всички аспекти на съществуването, като личността, влиянието на планетите и гравитационните сили върху нашето същество, нашите поведенчески образци (Дхарма) и физическата поддръжка. Това е област на външно влияние. Представлява вакуумът, който разделя нашето ниво на познание от Истината, докато сме все още неозарени. Когато Кундалини изпълни този вакуум, вниманието ни излиза от Океана на илюзията и влиза в познанието на Реалността.

С просперитета на човешките същества и след като основните им нужди биват задоволени, умът изпитва благоговение пред Творението и се учудва: “Как е станало?” Със задълбочаването на питането човекът моли да бъде воден, тъй като сам не би могъл да разбере, защото Творението го предшества. Когато искаме да отидем в друг град, питаме някого, който вече е бил там, за посоката. По същия начин в състоянието на духовно търсене се появява потребност от водачество, осъществено от посветена личност. Когато молим, какво казваме? Молим най-вече за неща: “Господи, покажи ми пътя, дай ми едно, друго, трето...” Когато сме готови да бъдем водени, започват да ни водят. В определеното време определените неща се случват. Времето сега е узряло да бъде събуден гуру-принципът. От незапомнени времена Върховният водач се активира и се преражда във велики водачи, като Лао Тзе, Дататрея, Сократ, Мойсей, Конфуций, Зорастър, Мохамед, Нанак и т.н. Това са учители, които слизат на Земята, за да помогнат на човека в неговата еволюция.

За нещастие днес има много шарлатани и фалшиви водачи, които се представят за духовни учители. На объркания търсач му е трудно да различи истинския водач. Обикновено търсим човек, който импонира на нашето его-схващане. И ако говори в името на Бог, приемаме, че той е нашият духовен водач и с готовност ставаме негови роби. Гуру-бизнесът е станал голяма индустрия днес. Фалшивите духовни водачи придобиват кураж и трупат капитал на основата на нашата слабост. Блокират Войда и ви обвързват с кучешки каишки към своето его. Оказвате се впримчени в техните подправени личности, чар и интелектуални приказки. Не можете да еволюирате с такъв тежък фалш, който виси в съществата ви, тъй като сте се привързали към тях по собствена воля.

Както Христос описва, дяволските духове обсебват, ако приемете да навлезете в мистериозните области. Ако сте слаби и уязвими и ако ви липсва вътрешна сила, тогава се залепвате към лош вид личност, която използва зли духове. Духът ви обсебва, защото духовете, както и паразитите, се нуждаят от човешкия ум, за да се хранят. Чрез човешкия ум могат да внушават мислите си и така да засищат своите желания. Например, алкохолният дух желае алкохол, но не може да го има. Тогава чрез обсебване на човек, който има слабост към алкохола, постоянно изпраща към него вълни на желание да пие повече. И така чрез умственото усещане на обсебения, духът засища своето желание за алкохол. Ето как духовете използват хората за посредници. В същото време продължават да правят индивида все по-слаб и му причиняват болести.

В Библията Христос често говори за изцеление на хора чрез изхвърляне на зъл дух, който ги обладава – чрез пречистването им. Той изхвърля демоните от лудите зад Морето на Галилей; всъщност възстановява контрола на Съзнателното над обсебващите духове.

Изследването на един от водещите американски невропсихиатри д-р Емлер Грийн от Фондацията Menninger в Канзас, който е работил над 15 години като физик по ракетите и по откриване на усъвършенствани метателни оръжия, гласи:

“Съобразно различни признаци, дългогодишният изследовател в тези области става обект на внимание на местните същества, които при нормални обстоятелства обръщат малко внимание на човешките същества. Системи за вътрешно изследване описват тези местни същества като реалности, чиито тела са композирани изцяло от емоционална, умствена и етерична субстанция и сочат, че на това ниво на развитие психологически не са по-добре от средностатистическия човек. Тяхната природа е различна. Някои са злонамерени, жестоки и хитри и използват появата на изследователя вън от пашкула му (който дотогава го е защитавал с вградените в него бариери от умствена и емоционална субстанция) като възможност да се придвижат в личностната, субективна област на откривателя. Ако той не е относително свободен от индивидуален шлак, твърди се, че могат да го обсебят с различни натрапчиви импулси за тяхно собствено забавление. В крайни

случаи могат да разрушат нормалното автоматично функциониране на нервната система, контролирайки мозъка чрез чакрите.

Много пациенти с мозъчно страдание са заявявали, че са под контрола на някакви субекти, но лекарите обикновено гледат на тези оплаквания като на част от умопомрачението, като на измишльотини и не работят по-нататък, за да открият нещо."

Твърде интересно е схващането на д-р Грийн, че въпросните същества въздействат върху чакрите. То се успоредява с традиционното християнско учение, че дяволският дух се настанява на входния път между чувство и Дух, упражнявайки своя натиск не в най-дълбоката точка на Духа, а върху въображението.

Лявата симпатикова нервна система има способността да складира всичко, което е мъртво в нас. Тя ви свързва със склада на подсъзнателния ум, а също и с Колективното подсъзнание. В края на този канал, в задната част на главата съществува балонът на суперегото. Той натежава от натрупването, от обусловеността на мозъка чрез либидото (левия канал). Ако разпъването е много силно, суперегото се разчупва на много парачета. Ако продължавате да го пренапрягате, развивайки обусловености, се създава частичен вакуум, в който се вмъква друга мъртва личност от Колективното подсъзнание. Ако в преследване на Истината полагате по-нататъшни усилия и прекалявате с тренировките за концентриране на ума или с насилствено въздържане, или с насилствена медитация, или с пълно подчинение на емоционалната обвързаност на ума, либидото с прибавката на афектираното суперего, може да ви свърже с Колективното подсъзнание, където съществуват всички мъртви души – лоши, добри или светци. Тези души започват да се изявяват чрез вас и получавате сили, тоест свръхчувствителност. Всъщност това са разните фини (мъртви) личности, които ви доминират чрез суперегото.

Има друг метод, който без усилия се прилага от т.нар. учители. Чрез него обръщат чакрата в посока на либидото и това може да ви отведе във вашето подсъзнание. Този метод може да накара ученика да изпадне в транс или да приеме пълното доминиране на мъртвите духове, въведени от учителя чрез плексусите.

В първия случай търсачът се чувства отморен, умът му е изключен. След няколко години практика осъзснава своята слабост – че не може да се обърне с лице към реалността – и започва да вема силни опиати.

Във втория случай ученикът става пълен роб на своя учител и започва без всякаква логика да му предоставя цялото си материални притежание. Такива учители никога не обясняват техниката, която прилагат, нито дават енергиите си на другите. Всички усилия, положени в името на т.нар религия, или грубото отнасяне с Кундалини могат само да активират симпатиковата нервна система, но не могат да донесат прогрес по отношение на парасимпатиковата нервна системна (Сушумна).

Всички хипнотични сили, каквито са материалистичната (заробваща масите за пари, за слава), визуалната (дрищи сидха), говорната (вани сидха), лечебната, трансценденталното усещане (енергия за изключване на ума), отделянето от тялото и много други се откриват най-вече сред практикуващите контрол върху духове (претсидхи или самашан видия). Всички тези сили могат да бъдат доказани като енергии на мъртвото във всеки от сахаджа-експерименталните центрове.

Това не са божествени енергии, защото Божественото не се интересува от такива груби обекти. Интересува се само от чудото на вътрешното същество и от по-нататъшната му изява в човешката еволюция.

Психическите енергии не предполагат автентично трансперсонално умение. Този, който ги представя, очевидно все още не е надраснал его-идентификацията. В действителност последователите му търсят по-скоро тайната на неговата енергия, отколкото Истината. Така че тези, които се въвличат в такива неща, използвайки вниманието си (читта) или такива сили (сидхи), и тези, които тичат след такива чудеса на грубо ниво, стават уязвими за обсебване. Такива търсачи могат да бъдат заблудени или превърнати в хора, които се приспособяват към обстоятелствата в името на някаква облага. Тяхната подбуда може да е любопитство, себичност или просто страст.

На Запад шарлатаните са извлекли изгода от вакуума, образуван поради западането на традиционните и духовните структури. Гуру, който упражнява контрол върху група на базата на страха или на вината, очевидно е подозрителен. От друга страна, гуру, който угажда, глези егото на другите, е още по-опасен. Гордостта е такава пречка за търсача, каквато е и вината.

Група, която носи цвета на своя водач, също повлиява неговата душа. Умният гуру може да ви държи чрез интелекта като или ви дава по-голяма възможност да мислите върху проблема, или опровергава всичките ви идеи.

Истинският гуру постоянно напомня на търсача да търси истинския водач в себе си. Опитва се да освободи ученика от себе си.

Търсачът може да провери някои аспекти на учителя преди да направи скок в тъмнината. В началото трябва да провери дали учителят практикува това, на което учи. Не бива да съществува двойственост. Ако проповядва аскетизъм, не трябва да има банкова сметка в Швейцария. Попитайте се: “Какво ме привлича към него?” Дали е неговият чар, сексуален апел, красноречието му или успехите му? Представлява ли той родителската или съпружеската фигура? Желанието ми да принадлежа към група прикритие за моята несигурност ли е? Това бягство от действителността ли е или мода? Какво е намерението ми? Желая ли да се претопя или съм себелюбив?” Ако е така, няма чистота в търсенето. Търсенето на Истината трябва да е абсолютно и безкомпромисно. Само тогава процесът на себепознаването води избора правилно. Чистотата на търсенето е сигурен водач. Но доброто намерение не изключва наивитет, ако не се използват здравият разум и интелектът.

Сахаджа йогите са открили, че много търсачи са обсебени от фалшиви гурувци. При това положение не могат да се откажат от тях и те просто ги правят прекалено зависими и слепи. Трябва да проверите какво наистина сте постигнали. Какви сили на ученика се проявяват?

Беше забелязано, че когато обсебени от лош гуру срещнат Сахаджа йога, започват да треперят и да се тресат като лунатици. Ако с много усилия такова лице постигне себереализацията си, изцяло загубва всякакъв интерес към такива сили или проявления. Всъщност то вече е освободено от всички мъртви личности, които са го доминирали. Не е необходимо да се минава през подсъзнателното напластяване, за да се стигне до Несъзнанието. Подсъзнанието е краят и който влезе в него е загубен. Единственият директен път е през парасимпатиковия канал (Сушумна), който е централният път за духовно издигане.

Опасно е да се набърквате в парапсихологията или да използвате силите на подсъзнателното, защото могат да станат неконтролируеми и да измъчват и ученика, и учителя. Тези, които са получили временно подобрение, по-късно страдат от невъзстановима загуба в тялото, в ума или загубват правото на милост.

Халюцинациите се дължат на безпокойство във Войда. Блокажът във Войда формира завеса от илюзии, която завоалира действителността. Докато Войдът не бъде изчистен чрез милостта на посветен водач, търсачът ще остане в Океана на илюзията.

Войдът е проява, въплъщение на нашия гуру-принцип. Когато е събуден, ставаме гуру, тоест получаваме правото от Божественото, което се манифестира, и можем да събуждаме Кундалини в другите.

Търсачите, несвързани с фалшиви гурувци, получават реализацията си много бързо и я запазват много лесно. Войдът остава чист при хора, които следват Дхармата. След като реализацията ви е подхранена, Дхармата се събужда и няма нужда да ви се казва какво можете и какво не можете да правите. Постепенно всички лоши навици спонтанно отпадат.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Центърът Сърце

И нека да няма цел в дружбата.Това ще спаси Духа от потъване.

Кхалил Гибран

Когато детето се роди, първото нещо, на което откликва, е Духът на майката. В мига на раждането то не знае за себе си или за майка си, но знае за Духа. Неговият Дух отговаря на Духа на майка му. В момента, в който излиза от майчината утроба, изживява шок. Първата му реакция е да се върне в утробата. Обаче Духът му намира утеха в майчиния Дух и чрез тази подкрепа се установява в чуждата среда. На този етап умът, обусловеността и егото му не са развити. То е Чистият дух. Само Чистият дух отговаря на Духа на неговата майка. Този отклик е истинска, необусловена любов. Не е отговор на някакво приспособяване, а е безусловната радост от срещата на два Духа.

По принцип, истинската любов е качество, което произлиза от Духа, а не от тялото или от ума. Така че когато казвате, че обичате някого, уместно е да уточните какво имате предвид – тялото или Духа. Телесното привличане е физическо. То може да е резултат на сексуален зов, на възмечтан образ на чаровен принц, на очаквания, свързани с артистичен проект, с нечий талант или интелект, или просто на пресилен, лишен от истинско съдържание зов. Физическото привличане не е истинска любов, защото произлиза от ума. Умът не обича, той просто желае. Често, тъй като сме обусловени, объркваме любовните чувства с чувството за притежание, секс и себичност, егоизъм и себелюбие.Така обектът на любовта се превръща в обект на желание.

Чистата любов е необвързана.Когато умственото желание се засити, неговата примамливост изчезва. Например, детето се

вълнува и е привързано към новата си играчка, но след няколко дни чувството за новост, за необикновеност преминава и вълнението изчезва. Същият феномен се проявява, когато дружбата се основава на физическо привличане. То може да бъде следствие от обусловеност, от силно впечатление или дори желана илюзия, волева заблуда. Има хора, които упражняват изкуството на съблазнител, за да си докарат добра печалба. Онези, които се увличат по модите, стъпват на хлъзгава почва. Те не се срещат на основата на реалността като два Духа, а като две физически форми. Формите са концепция, илюзия и не съществуват в Реалността. Това, което е илюзорно, не може да обича или да бъде обичано. То е фантазя, хрумване на очите, която Шекспир сполучливо описва така:

Кажи ми, къде се откърмя въображението –в сърцето или в главата?Как се поражда, как се подхранва? Отговори, отговори.То се разискря в очите.Втренченият поглед го подхранва.Въображението умира в детската люлка,където лежи.

“Венецианският търговец”, трето действие.

Това, което виждате в другите, е само проект на вашия ум. Само когато опознаете собствения си Дух, можете да се свържете с Духа в другите. Такава връзка е истинска любов и нейните корени проникват надълбоко, носейки удовлетворение и вечна радост.

Когато младоженецът прекрачва в къщата на индийската младоженка, тя го приветства на прага с добре дошъл и предлага почит към неговия Дух.

Така че женитбата е духовен съюз. Без признаването, без приемането на Духа, женитбата е чисто социална институция или договор. Такъв подход води до временни връзки на “правене-разваляне”. Това безотговорно положение зле уврежда сърдечния център и причинява несигурност. Вместо доверие между съпруга и съпругата се лее подводното течение на страха и съмнението. Несигурността в такова общество не се дължи на липса на пари, а произтича от емоционален проблем.

А какво ще кажеш за женитбата, Учителю?

И той отговори:Ние сме родени заеднои ще бъдем заедно завинаги.Вие ще бъдете заедно, когатобелите криле на смъртта разпилеят дните ви.

Скъпи, ще бъдете заеднодори в тихия спомен на Бога.Но нека има пространство в съвместното ви съществуване,за да танцуват небесните ветрове между вас.

Кхалил Гибран, “Пророкът”

Безоблачното щастие и екстазът могат да се почувстват единствено чрез центъра Сърце. Там, където единият от партньорите доминира, било мъжът, било жената, любовта се задушава и се обезпокоява връзката. Вибрациите на духовната любов трябва да имат свободата да текат. Всеки трябва да се отнася с уважение към другия, да не блокира неговото израстване със силата на своята личност или желание. С развитието на разбирателството и мъжът, и жената трябва да осъзнаят своето равностойно положение. Жената отстоява себе си като равноправен партньор и негодува срещу господството на съпруга. Мъжът, поради физическото си превъзходство, става човекът, който осигурява паричните доходи и закриля дома. Парите му придават сила и го карат да се чувства нещо повече от другия. В случаите, когато жената не е способна да отстоява правото си, се разстройва и непрекъснато потиска гнева си. Често той се излива върху децата. В резултат на това става зла, а в по-тежки случаи развива невроза. Ракът в гърдата и други женски пороблеми определено могат да се дължат на усилието да се овладяват обидата или гневът поради несправедливо отношение към жената.

На четвъртото стъпало от еволюцията Господ Рама се появява, за да покаже идеала за поведение в отношението мъж-жена. Освен това донася модел за царуване и съответните социални стойности, които обаче с времето се израждат. Хвърля светлина върху принципите на управлението и формулира социалните и политическите норми в съответствие със законите на Дхармата, които също би трябвало да се подредят наравно със законите на еволюцията. Чрез своя пример-идеал за жертвоготовност и правдивост в живота той набелязва благоприятните и препоръчителни граници, в които хората трябва да живеят и да бъдат управлявани. Тези определения, тези очертания ни водят в търсенето да разпознаем, да приемем нашия Дух. И още, тези водещи линии защитават протокола на сърцето. На човешките същества им е дадена интелигентност, за да защитят великия извор на радост и чувствителност в себе си. За нещастие главата се използва в противовес на сърцето.

Господ Рама набляга на схващането за синовния дълг към родителите, на родителите към децата, на съпруга към съпругата и обратно. По време на управлението му мъдрост и възраст са синоними и към възрастните се обръщат за съвет. Това е необходимо за обединение и запазване на обществото. Ако семейството се разпадне, общността се разединява. Целият социален ред трябва да бъде съхранен – от дома до ниво нация. Обществото може да предлага сигурност, но ако неговите остаряващи хора знаят, че трябва да се “изметат” в някой старчески дом, това поражда несигурност. С пари не може да се купи емоционална сигурност. Старостта е вид детство, в което любовта и грижата са от първостепенно значение. Извън това, благословията от стари хора носи много радост и задоволство. Прекаленото навлизане в индивидуализма води единствено до самота.

Често пъти любовта погрешно се разбира като ограничаване на мъжа или на жената. Любовта е жизнен поток във всички посоки – между деца, родители, братя, сестри, приятели,

възрастни хора и т.н. Когато много хора проявяват грижа и се раздават, цялото общество разтваря своята чакра Сърце. Става колектив и променя целия свят. Това е силата на любовта.

Най-много проблеми възникват от страх. Самоувереният човек има силна защита, която го предпазва от отрицателни външни влияния. Страхът отслабва естествения ни имунитет и ни прави уязвими за алергии и болести. Личността израства и грее, когато сърдечният център е силен. Такъв индивид влиза в живота като боец и печели. И обратно, в бездната на страха се съсухря и парализира. Сърцебиенето и задушаването произлизат от несигурността.

Съвременната психология приписва много комплекси на несигурността, но трябва да се знае, че несигурността идва основно от егото.

Вие привличате към себе си това, което излъчвате. Ако вашият сърдечен център е блокиран, привличате съответстващ партньор и така проблемът се мултиплицира. Така че важно е, преди да потърсите нечия дружба, да бъдете силни и да стоите здраво на краката си.

Когато в детството е липсвала майчината любов, дружбата (носеща пълнота и удовлетворение) може да прехвърли мост над тази празнина. Когато отговорите с цялото си сърце, тогава се издигате над несъвършенството на другите. Можете лесно да поделяте и да раздавате. Майчината спонтанна всеотдайност не е тегоба, тя е повик на любовта.

Любовта е силата, която дава живот на семейството. Опазва, подхранва и поддържа семейството.

Силният център Сърце е основата на здравата личност. Подхранваният с любов човек излъчва топлота и щастие. Любовта е природен път. Чрез любов семето привлича хранителни сокове от почвата и живее. Любовта и топлотата на лекаря се прибавят към изцелителната сила на предписаното от него. Само бидейки с топлосърдечни и любвеобвилни хора, пациентите се чувстват по-добре. Вибрациите на такива хора привличат, както медът привлича пчелата. Любовта е тази, която ни подтиква в непреодолимо състрадание да протегнем ръка и да помогнем на човечеството. Това не е интелектуално решение, а спонтанен акт. Сърцето откликва на чуждото страдание, защото е човешко и има отношение към човешкия род. Обаче колкото и велик да е човек в обществото, без любов ще загуби силата на привличането – сладкото благоухание, сладкия аромат на цветето.

Шри Матаджи споделя, че настоящият век е каменен, защото хората стават безчувствени и имат сърца като камъни. Планирането става неуравновесено, когато се игнорира сърцето. Резултатът е сухота и липса на радост. Не е учуващо, че независимо от прогреса и постиженията му в продължение на много генерации, човекът е безрадостен и отегчен.

Любовта е принципът, който стои зад всички творения и вибрации. Бог е любов и любовта е Бог. В истинската любов няма никакво аз, никакво ти. Има просто сливане в онова чувство, в което усещаме дълбоко човешко единство и хармония.

Физически сте различни по цвят, образ, форма, ум или интелект. В любовта всичките капки се превръщат в океан, вибрациите танцуват в различни ритми, приемат разнообразни структури, разпадайки се и формирайки се отново, в космически танц. Омразата и завистта образуват антипоток, който тече срещу космическия ритъм. Там, където има любов, има и растеж, празнуване, радост и еволюция.

Не е необходимо насилие, за да преодолеете егото. Често страданието се смесва с пречистването. Разбирането, че онова, което наранява, е правилно, добро, а онова, което носи удоволствие, е дяволско сковава, вцепенява левия сърдечен център, който е седалището на Духа. Себеотричането и себеизмъчването са срещу достойнството на Духа.

Сърцето е телесната помпа, следователно, всяка физическа или психическа крайност напряга центъра и в напреднала възраст води до сърдечни атаки. Използването на тялото като инструмент за атлетически показ претоварва сърдечния център. Какво искате да докажете, бягайки маратон? Можете да спечелите първа награда. Е, и какво?... По същия начин съвременната Хатха йога повлиява сърцето, което е домът на Духа. Древните мъдреци са развили някои упражнения за корекция на гръбначни проблеми, причинени от неправилен начин на живот, възвръщайки тялото към естествените му природни форми. Това е довело до появата на училища по Хатха йога за страдащи от такива проблеми. Здравият човек не се нуждае от такова училище. Както изтъква Шри Матаджи, то е като лекарство. Може да се вземате лекарства за някакъв проблем, но не трябва да се вземат всички лекарства, при това непрекъснато. Днес, специално на Запад, Хатха йога погрешно се взема за духовна. Хората прекарват часове, правейки всички видове азани.Като стоиш на главата си, няма да опознаеш Бог.

Много привлекателни термини са фалшифицирани като йогийски. Например, има мебелна йога, при която сядате на стол и се накланяте на едната и на другата страна. Хората се нуждаят от играчка, с която да си играят, и да чувстват, че напредват, ако са в състояние да се навеждат повече. Тъй като се използват разни видове мебели, това естествено подпомага развитието на мебелната индустрия.

Друг гуру преподава йога за двойки. Те се нуждаят от някой, който да им покаже как да чувстват любовта в различните азани. Чувстват, че ще станат по-близки един на друг, ако правят йога по двойки. Хората мислят, че чрез носене на бели или шафранени дрехи, като практикуват вегетарианство или упражняват йога ще достигнат Бог. Такива схващания са погрешни и объркващи. Цветът на дрехата, изборът на храната и количеството азани нямат нищо общо с Бог. Той се достига, когато Кундалини се разгъва чрез правилен живот, дело, мисъл и действие.

Отнасяйки се към тялото като към принадлежност, като към нещо незначително, самите ние ставаме незначителни. Прекомерната активност на слънчевия канал (както е при Хатха йога) можеда изсуши човека и да направи личността му студена и лишена от любов. А в тежки случаи можем да разгневим Духа като го пренебрегваме. Такъв човек може да получава сърдечни атаки, тъй като Духът се опитва да напусне тялото и по този начин да причини смърт.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Инструментът на Истината

На петото стъпало от еволюцията се формира петият център, за да изрази радостта на Духа. Човечеството създава музика и поезия във възхвала на Божественото и по този начин дава своя принос в собствената си връзка с него. Постепенно егото зпочва да се развива и поглъща цялото човешко внимание. Его-интелектът проектира свои собствени концепции и човешкият род започва да ги огласява. Следователно, петият център престава да бъде канал на Божественото и се превръща в инструмент на егото. Днес петият център е блокиран от свръхнапластяване на човешки мисли, които не позволяват да проникне Божественото съзнание.

Мисълта не стои на едно място. Тя идва и си отива, няма присъствие. Така че нещо, заключено в нея, не може да се развива. Поради застой в петата чакра, сме загубили чувствителност към естествените вибрации на собствения ни Дух. Следователно, не можем да направим разлика между вроденото и наложеното, т.е. не сме в състояние да узнаем Абсолютната истина. Само чрез приемане на Абсолютната истина можем да установим връзка с Божественото. Когато тази връзка се установи, петата чакра се отваря и става динамична.

Безразборното пеене на мантри или на мантри, дадени от фалшив гуру, увреждат вибрациите на гласната кутия. Мантрите повлияват ума. Люлчината песен може да приспи детето, приспивайки чувствата му. По същия начин монотонността притъпява чувствата и отвлича вниманието от стреса и от напрежението на ума и човек се чувства отпочинал.

Ето защо продажбата на мантри стана толкова успешен бизнес в умствено напредналите общества. Мантрите могат също да въведат в хипноза. Автохипнозата е антисъзнание. Само точното познаване на проблема може да доведе до неговото решение. В момента, в който разберете какъв е изходът, проблемът престава да бъде проблем. Детето намира пъзела за интригуващ, но в момента, в който го подреди, разбира неговата простота. Той престава да бъде проблем. Така че решението лежи в будното познание, а не в упойващте мантри.

Творческата сила е въвела човека в нови откривателски висоти. Той е взел кредит за своето постижение и си е присвоил ролята на извършител, ставайки по този начин арогантен. Тъй като усилията му се увенчали с успех, се е развило вътрешно усещане за превъзходство, което резултирало във всички видове комплекси.

И двата вида комплекси – за посредственост и за превъзходство – се формират в петия център. Тази чакра е петият филтър на тялото и е много чувствителен. Предпазва от нахлуване на вируси и бактерии. Вдишването на каквото и да е замърсяване – индустриално или от цигари – силно обезпокоява този център. Трябва да уважаваме себе си, ако искаме другите да ни уважават. Толкова повече трябва да имаме себеуважение заради Кундалини – нашата Майка. Без себеуважение не може да има уважение към живота, който тече вътре в нас. Без уважение към нейния протокол, Златната богиня не отговаря.

Някой, който се грижи твърде много за другите, е склонен да поема отговорност за тяхното поведение. И ако то не отговаря на ситуацията, тогава въпросната личност се чувства засрамена и развива блокаж в петата чакра. В случай че жената е амбициозна, всеки път когато съпругът й се държи неадекватно пред други хора, се чувства виновна като че ли тя е допуснала грешка и това блокира петата й чкра.

Трябва да се научим да бъдем свидетели, очевидци и да не се въвличаме. Само ако сме свидетели, можем да видим нещата в тяхната истинска перспектива и да направим конструктивен принос за решаването им. Докато, ако сме ангажирани, подходът ни ще бъде пристрастен и няма да допринесем за постигане на изход. Когато въпросната накипяла вина акумулира, формира потиснат яд и поставя тежък товар върху чкрата. В крайна сметка той се излива в негативност.

Шри Матаджи обяснява, че тази чакра блокира в лявата си страна поради чувство на вина. “Поради вашата греховна природа изричате неща, които са груби, резки. За да преодолеете този блокаж, трябва да използвате нежни думи. Вашият език трябва да бъде любезен, нежен към всекиго. Особено мъжете трябва да говорят ласкаво на своите съпруги. Благостта ще излекува блокажа. Винаги говорете нежно, опитвайте се да намирате всичките ласкави думи. Най-добрият начин да излекувате вашата вина е да си служите с метода на приветливия разговор. Ако кажете нещо грубо на някого (може да е въпрос на навик или да изпитвате щастие, говрейки така), веднага щом го изречете, си казвате: “О, Господи, какво казах!” Това е най-голямата вина. Всеки трябва постоянно да се опитва да намира най-ласкавите думи. Вижте птиците как чуруликат. По същия начин и вие трябва да научите всичките звуци, чрез които можете да направите хората щастливи – със своята сладост, любзност. Това е много важно. В противен случай, ако вашият блокаж нарасне твърде много, ще развиете такъв начин на говорене, при който устните ви ще бъдат в противовес на лявата ви страна. Нейната възбуда причинява всички видове комплекси. Циниците и хората, които непрекъснато намират грешки у другите или се опитват да впечатляват другите чрез своя псевдоразговор, са блокирани в тази чакра.”

Това е центърът на божествената дипломация, чрез който човешките същества се опитват да преодоляват враждебността чрез артистичност (в добрия смисъл). На това стъпало от еволюцията Бог Кришна слиза на Земята, за да прокламира величието на Бог. Разрешава използването на сила като крайно средство за подкрепа на силите на праведността.

Великата битка Махабхарата, водена по онова време, символизира, че в крайна сметка истината побеждава.

Петата чакра е флейта, която изразява сладостта на сърцето. Нежната музика очарова както другите, така и Аза. Флейтата, свързана със сърцето, доставя вътрешна радост и радост за другите, а изпълнителят живее в нейния екстаз.

Тази сила е описана като Мурлидхар – свирач на флейта. Бог Кришна, бидейки архитип на космическата сила, е изобразен, че свири на флейта. Както цветето притежава качеството да излъчва благоухание, така и човекът има способността да излъчва благост. Езикът трябва да изразява сладостта, нежността на сърцето. Когато сърцето загуби това качество, става суховато и блокира петата чакра.

Много нервни пътища, пресичайки петата чакра, завършват в подплексус, наречен Хамса. Той е разположен непосредствено преди шестата чакра. Всичките обусловености могат да бъдат насложени в тази чакра – произлезли от тренирантето на ума, от съзнателното възприемане на нашето общество, от образование и програмиране. Чрез тази обусловеност индивидът реагира на неща, които са без значение. Но след себереалризацията отварянето на тази чакра ви дава възможност да наблюдавате вашата обусловеност и да я отстранявате. Ето как се развива умението да си блгоразумен, умерен. Благоразумието трябва да се развива чрез постоянна бдителност и себекорекция докто стане абсолютно. Тогава се ликвидират всички реакции, които са рефлекторни.

Великото първоначално същество ни дава Колективното съзнание. Ние сме част от Великия бог. Трябва да станем едно с Цялото. Микрокосмосът трябва да бъде събудн в макрокосмоса.

След Себереализацията Колективното съзнание се активира. С върха на пръстите си чувствате своите, а също и чакрите на другите. Това е усещането, осветляването на вашата централна нервна система. Това не е мит или концепция, а актуализация. Както яйцето се превръща в птица, така и вие получавате ново раждане в ново измерение на познанието, което е Колективното съзнание.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Прагът

“Трябва ли да захвърля –протестираше паунът –тези безброй пера, коитосамо изкушават гордостта ми?”Въпреки всичките му умения,нека търсачът се пази.Целейки се в стръвта,не вижда клопката.Пази се от егото, което сатвоите желания и способности.Няма друга отровапо-смъртоносна от свободната воля.

Докто не се включи в Колективното съзнание, човешкото усилие е подчинено на егото, от което се създава фалшива самоувереност, а това води до беди.

Съществено е да се използват и развиват човешките умения, но не се препоръчва да се изисква кредит заради успехите, които те позволяват да бъдат постигнати. Важно е да възприемаме нашите способности само кто канали за постигане на колективното добро.

На шестото стъпало от еволюцията идват трима вестители: Буда, Махавира и Христос. Буда разпространява посланието за състраданието и ненасилието. Проповядва осмичната пътека. Показва как човешките същества могат да бъдат поставени в центъра и егото да бъде пронизано от Кундалини.

Шри Махавира проповядва ненасилие спрямо Аза. Неговото послание е много фино – никой не трябва да таи мисли за насилие; чрез благородство, умереност, чрез простота на ума се пречиства, възвисява се суперегото. Той показва как да се издигнем над грубата умствена обусловеност.

Исус Христос идва, за да помогне на човека да разбере собственото си его като поволява да бъде разпънат; велико разкаяние се надига в човека като така му се дава възможност да осъзнае цялата чудовищност на егото си. Това донася човещина в него. Христос прощава на човека. Казва, че ако някой искрено моли за прошка, ще му бъде простено. Прощава дори на тези, които го разпъват. Ние също трябва да простим. Злобата в сърцата ни ни тегли надолу. Прости и остави миналото в забвение. Така че идването на Христос е важен пробив в духовния растеж на човека, тъй като го освобождава от вината му, възвисява, облагородява егото му, научава го да прощава и обявява извън закона аморалността.

В процеса на колективната еволюция това, което един открива, служи на останалите. Например, когато един учен направи откритие, цялото човечество се ползва от него. Не е необходимо всеки да експериментира, за да го потвърди. По същия начин една идея възниква и когато кристализира в ума на велик мислител, става обща основа за цялото общество. Една личност

може да отвори вратата за другите. Приема се по предварително условие, че това нещо е изработено за другите. По същия начин не е необходимо отново да се минава през това, което е отворено за нас от великите водачи и инкарнации, защото те вече са го постигнали за нас. Така, щом Христос е отворил врата, щом е страдал заради нас, не е необходимо ние отново да страдаме.

За нещастие блокирахме шестата чакра чрез мита, че трябва да се разплащаме за греховете от предишните си животи. Христос идва, за да опрости греховете ни. Като ни прощава, успява да направи главния пробив в еволюционния процес. Това е приносът му, за това го помним; иначе идването му не би имало смисъл. След като ни е простил, не е необходимо да се подлагаме на изпитание заради миналото си и да се чувстваме виновни. Както приемате това, което ученият открива за вас, така приемете и това, което Христос е направил за вас. Такова е значението на Христос. Освободете се от всякакви синдроми на вина и бъдете в настоящето, защото то е вашата реалност.

Тези, които не могат да прощават, получават блокаж в тази чакра. Какво има да прощаваме или да не прощаваме? Какво можем да направим или да не направим на другия – всичко това е мит. Каквото и да таим спрямо другия е само замърсяване на собствения ни ум и блокира собствената ни еволюция, защото този, на когото не прощаваме, остава незасегнат. Това е само игра, която “прави вятър” на егото. За да се издигнем над егото, трябва да вземем урок по прощаване от Христос. Този, който не научи неговия урок, няма да влезе в царството, което той обеща.

Учението на Сахаджа йога сега се преоткрива от психолозите. По думите на Уилям Джонстън, директор в Института по ориенталска религия в университета “София” в Токио: “Една от най-разрушителните травми, които могат да съществуват, е подтиснатият гняв и отказът да простим. Заради предишни рани хората отказват да приемат другите (вие не сте наред) и не приемат себе си (аз не съм наред) и завършват в емоционален катаклизъм. Понякога основният (първичният) проблем е несъзнателният отказ да обичаме и да простим на своите родители. Това прави трудно осъществими любовта и прошката към когото и да е, защото винаги проектираме родителския образ върху хората, които срещаме. Някой може да успее да прости със съзнателния си ум (и това е достатъчно а избавлението), но несъзнателното изостава, тътри с отзад, правейки любовта ни много по-малко човечна.”

Финият израз на състраданието е прошката, любовта. Когато забравим всички минали неща, се превръщаме в нови разцъфнали лотуси, разпръсквайки хубавия си аромт по цлия свят.

Чувството за отмъщение е наистина детинщина. Тъй като отказваме да растем, продължваме да играем детската игра, която изисква да бъде изпълнено отсъденото наказание. Ако убиецът е избягал, нека синът му да бъде обесен! Удоволствието да отмъщаваш е себеразрушително, деструктивно и е срещу Духа.

Не познаваме мисълта за отмъщениесред стените на този храм,където любовта връща към дългавсеки, който забравя за него.

От дружеска ръка здраво държан,най-накрая намира Земята на светлината.Тук всеки е привързн към другиячрез мъдра обич.Където всеки грях е опростен,не може да бъде открит никакъв предател.Онези, които не могат да се присъединят към тази връзка,не са достойни за Светлината.

Моцарт, Последна опера.

Христос представя човека в реалността на Светия Дух и разрива нейните закони, предупреждавайки за греховете срещу Духа. Отражението на Първичния свещен дух е Кундалини в силата на любовта на нашата Майка. Чрез кръщението Христос иска да събуди латентната сила, спала в продължение на поколения, и да даде себереализация. Областта на фонтанелата е отворът (Брахмарандра), през който се влиза във Всепроникващата сила на Божествената любов (Брахма

Шакти). Реалното кръщение е нейното пронизване. Лошите мисли и навици и блудните очи безпокоят този център. Нечестивите очи безпокоят вниманието в шестия център. Доколкото оптическият нрев е свързан с цнтъра, твърде много визуални развлечения разсейват енергията от него. Прекаленото гледане на кино или на телевизия лошо увреждт тази чакра.

Когато и умът, и интелектът са надхвърлени, Агня чакра (вратата към Царството на Бог) се отваря за Кундалини. Христос вече е казал, че само на този, който е невинен като дете, ще бъде разрешено да премине през тясната врата.

Неправилната представа за Бог формира блокаж в този център. Религиозните хора стават догматици. Хващат се за буквата на писанието, а пропускат същината на пророците. Не бива да сме сковани и фанатични. Трябва да следваме Буда, а не будизма; Христос, а не християнството. Ако си окачим на врата снимка на кола “Ролс райс” и вярваме, че караме “Ролс ройс”, ще можем ли да напреднем и сантиметър?

Медитирането върху шестата чакра е опасно тъй като претоварва чакрата и я разрушава. Ясновидците не успяват да се издигнат отвъд тази чакра.

Кундалини е вашата скрита сила, чрез която сте в състояние да бъдете в настоящето и да се поддържате там; така че да не бъдете изтеглени в миналото или в бъдещето. Миналото е като магнетично течение, което всмуква вашето внимание и се превръщате в негов посредник. Но когато Кундалини се издигне, става по-голяма магнетична сила и всмуква цялото ви внимание в центъра, който е настоящето. Когато вниманието ви е залостено в миналото, възможно е терапевтът да успее да ви помогне. Но когато функционирте в настоящето чрез собствения си природен резервоар, тогава можете да надхвърлите психологията. Такъв е естественият ред.

Щом приемате, че Духът е отвъд материята и че не сте нито емоции, нито интелект (които са плод на умствената дейност), логично е да приемете, че Духът е и отвъд ума. Следователно, усилията ви да се издигнете на практика са насочени към това да станете Духа, да бъдете в състоянието, където изпитвате радост, където всеки миг откликвате на Универсалния резервоар, на Колективното съзнание, на това, което се нарича Бог и непрекъснато действа от този извор.

В ежедневния си живот по един или друг начин действате по някаква програма. Тя може да идва от миналото, но може и да се проектирате в бъдещето. Вие решавате дали искате да живеете по програма на миналото или на бъдещето. В настоящето няма програма – само спонтанност. Смисълът на живота се разгръща само когато сте центрирани в настоящето. Дотогава всички мисли и идеи са само митове, а не реалност. Само искреният, настойчивият стремеж към Истината разкрива реалността.

Животните не могат да проектират ума си, но ние имаме способността да проектираме нещо, което не съществува в действителността. Например, художникът е в състояние да проектира нещо в абстрактното и тогава да го прехвърля върху платното. Архитектът скроява идея и след това я развива в дизайн. Чрез тази сила се научихме да играем с ума си, да строим замъци във въздуха и после да ги рушим. Тя ни даде въможност да пресечем много граници и да се придвижим в много измерения. Но твърде често блокираме в нашата собствена игра. Тогава търсим начин да освободим Аза си. Процесът на търсене не е нищо друго освен драмата на нашето усилие да излезем от тази игра.

Проектите на ума са само концепция. По думите на Майка, концепцията не е реалност. Фактически тя е само невежество. Когато то се отстрани, следва озарението. Когато се отстрани митът, това, което остава, е Реалността. Невежеството е като сън, илюзия. Например, когато сънуваме, вярваме, че събитията се случват, но след събуждането осъзнаваме, че е било илюзия и понякога казваме: “О, вярвах, че беше така, но съм сбъркал.” Заключението е било логична умствена дедукция. Но тъй като сама по себе си тя е илюзия, заключението също е илюзия. Само когато видим реалността, грешката става очевидна. Когато възприемем нещата на фино ниво, грубата маска пада. Истината или Крайната реалност е нещо, което не може да бъде разнищвано по-нататък. Когато достигнем сърцевината на лука, не можем повече да го разлюпваме. Това е ключовата позиция. Умът е като лука. Когато отпаднат всички схващания, тогава само Духът свети. Това е нашата реалност. В сравнение с нея всичко останало е мит.

Истината е абсолютна, умът е относителен. Има гледна точка, според която Истината е относителна; нещо е истина за един, а за друг не е – това е моят, а онзи е твоят път. Всичко това са приказки на ума, защото човек знае как да действа само на умствено ниво. Компютърът подава отговора съобразно вложените в него данни. Следователно, това, което се приема за истина на нивото на ума, е само умствен проект. По времето на Сократ величината на човешкото знание е

била мерена по интелектуалните и аргументативните способности на индивида. Учените-класици са могли логично да докажат, че човекът е крава. Същата игра се играе днес от политиците. Успехът на един адвокат не зависи от истината, а от способността му да се аргументира.

Сахаджа йога не зависи от никакви умения и интелект. Тя работи чрез по-фина сила, която е и вътрешна, и външна. Вътре Кундалини откликва на всяко действие. Тъй като познанието на нашия Дух осветлява централната ни нервна система, действително го чувстваме да се изявява като вибрации. Когато вниманието ни се придвижи към вътрешното ни съзнание, можем да се придвижим към Кундалини на когото и да е. Започваме да чувстваме Кундалини, нейната природа, позицията й в другите. Така се установява колективното познание. Сега индивидът става универсално същество. След известно време не можем да кажем кой е другият. Силата на любовта е толкова велика и динамична, че чрез движението на пръстите си можем да раздвижим Кундалини в другите.Така масовата еволюция на човешките същества ще се осъществи.Това е пътят, по който в тази тъмна епоха Истината може да бъде разпозната от неистината.

Всяка чакра във вътрешен и във външен аспект представлява фундаментален природен закон. Всяко отричане на природния закон вднага се отразява върху чакрата и човек може да почувства това върху пръстите си като топлина. Така е възможно да се усети силата, която стои зад цялото Създание; от семената до звездите, от атомите до галактиките, от микро- до макрокосмоса. Когато нечие разпознаване се стабилизира, силата на разграничението е достигната. Това не е просто разграничаване между черно и бяло. Това е ключът, който разбулва чистото качество на самия живот. Ето така човек може да надрасне границите на индивидуалното мнение и да погледне на живота откъм неговия универсален аспект. Ученият полага големи усилия да го види чрез лабораторния микроскоп. Сега е дошло времето всички да го видим не само в името на еволюцията, но и заради оцеляването. Майка описва това време като време на цъфтеж. Колективното материализиране на вечното човешко дирене е в нашите ръце.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Нескончаемата връзка

Когато Кундалини пронизва всичките чакри, тя се издига на нивото на седмата чакра и отваря петото измерение. Умът се осветява и се преживява истинското Себе.

Всяко действие на Себето е свещено и духовно, защото е родено от Духа. Умът и интелектът са надхвърлени и се превръщат в инструмент на Духа, а не на егото.

Това е състояние, в което съзнателното усеща, възприема своето собствено съзнание. Колективното несъзнателно прониква в съзнанието. Това не предполага отсъствие на съзнание. Всъщност това е финото ниво на съзнанието, с което светското ниво на съзнанието няма връзка. Когато Кундалини отваря седмата чакра, Колективното несъзнателно се усеща върху централната нервна система. Това не е хипотеза или свръхсъстояние, а е актуализация. Действително чувствате издигането на Кундалини до връхния център и чувствате топлина; вътрешното напрежение се разхлабва и това се последва от нежен хладен полъх като вибрации на върха на главата. Мир, тишина и радост се установявт и започвате да се чувствствате в състояние на пълна хармония. Това е спонтанен процес. Ако се опитате да го визуализирате или да го проектирате, това може да причини разни реакции: например, емоционалните хора стават свръхемоционални и отиват в подсъзнателното, докато интелектуалците биха навлезли в усещания, които идват от мозъчните проекти. Това е жизнен процес; когато семето узрее, естествено се пука. Уилям Брейк сполучливо го описва така:

Вие възприемате цветята по тяхното свежо ухание.Но никой не може да каже как от такова малко центърчеидва толкова много сладост.Забравяйки, че вътре в този център се разпростира Вечността.

Единственото усилие, което човек прави, е да постави семето в Майка-Земя. По същия начин и реализираната душа трябва да събуди своята Кундалини, за да я свърже с Извора. Когато се издигне, тя поглъща вниманието от миналото и от бъдещето. Тогава индивидът е в настоящето. Оттогава насетне Кундалини работи чрез своето собствено съзнание, тъй като е чистото желание на Духа. Ако има някакви блокажи, ги изчиства. Тя е като реката на живота, която непрестанно разчиства всички препятствия и проправя пътя си към океана. Всичко което трябва да правите, е да бъдете в нстоящето, така че да имате свежо усещане за тази жизнена сила вътре във вас. Без да искате нещата да бъдат така или иначе; без да имате разни идеи или хрумвания – просто оставете всичко да се случва спонтанно, естествено и като преживявате нейното издигане, тя ще ви разкрие своето истинско познание. Няма какво да анализирате. То е нещо, което става вътре във вас и ще става, защото е толкова просто. Оставете във вчерашния ден това, което знаехте вчера. Не можете чрез ума си да накарате да се случи нещо. Просто позволете Кундалини да се събуди и преживейте нейното издигане.

Обаче съмняващият се ум не може да се извиси.“Човек, който е в неведение, който няма никаква вяра, който по природа се съмнява във

всичко, загива. За съмнявщата се душа няма, не съществува нито този свят, нито светът отвъд, нито пък щастие. Трябва да имаме положителна основа за живот и непоклатима вяра, стремеж да открием истината, която издържа на изпитанието на живота.” “Бхагават Гита”

Седмият център съдържа, във фин план, всичките други шест центъра. Духът, който е отседнал в сърцето, има своето място на върха на главата, по средата. Това е мястото, което Кундалини пронизва, мястото на единението или йога, където вниманието се съединява с Духа. Преди събуждането на Кундалини енергията на чакрите е ограничена. Но след единението става неограничена, тъй като златната нишка на Кундалини нанизва всичките чакри като мъниста, минавайки по централния канал до Вечния извор. Водата, която е в някакъв съд, може да намалее или да свърши, докато изворната вода, която е свързана с безкрайния извор, остава винаги прясна и никога не свършва. Тази връзка установява трансценденталната идентификация на Духа като Извор. Това е синтезът, интегрираната цялост. Не е състояние на транс или пасивно несъзнателно възприемане, а динамично състояние. Състояние, в което спонтанността тече в противовес на реагирането и импулсивността.

Индивид, влязъл в интегрираното Колективно съзнание, става негово огледало. Златната стрела на Кундалини събужда човешкия мозък за непознати измерения. Той става компютър на Колективното съзнание, управляван от универсален закон. Няма повече никакво място за индивидуални схващания, секти или его. Сега това е Универсално цяло и всичко става част от него. Единството и интеграцията следват спонтанно. Без усилие се настройваме чрез вибрациите на най-финото ниво на комуникация. Тъй като умът е преодолян, се наслаждваме на чудесната липса на умствени проекции. От тази позиция всичко останало се превръща в игра. Това е усещане, в което Азът не присъства и благодарение на непроменящото се познание за Реалността илюзорната природа на егото става очевидна. Установилият се в такова състояние поддържа това озарено ниво на познание наред с всички свои дейности.

Когато човешкото съзнание се настрои към безкрайното, става безкрайно. Просветлението се развива спонтанно. Съществуват саги, възхваляващи това пространство. Те го описват поетично като единение на любимия с любимата. Буда го нарича Войд, Махавира го определя като Нирвана, Ведите го наричат Мокша, а Христос гледа на него като на Небесно царство.

Шри Матаджи го описва така: “Ограничената способност на мозъка става неограничена по отношение на осъзнаването на Бог. Ако сте Слънцето и слънчевите лъчи, ако сте Луната и лунната светлина, тогава къде е двойствеността? Само когато има разделяне, има двойственост. Поради разделянето чувствате обвързаност... разстояние между вас и вашето. Ето защо сте обвързани към нещо... Всичко е ние –кой е другият? Когато мозъкът е загубил своята индивидуалност, т.нар. ограничен мозък става безграничен Дух.”

“Кундалини запзава силата си докато се абсорбира във Върховния брахман. Стабилизирайки се в областта на фонтанелата (Брахмарандра), простира ръце по формулата: “Аз съм Върховният брахман” (Абсолютът) и прегръща самия Върховен брахман. Преградата на петте груби елемента пада. Полъхът на живота и Върховният (дух – бел.пр.) срещат телата си и заедно с небето се абсорбират във Върховния брахман, ставайки едно с него. Точно както морската вода

става чиста, минавайки през облаците, излива се в реките и потоците и най-накрая се присъединява отново към морето, така и индивидуалната душа, с помощта на човешката форма, влиза във Върховния и осигурява връзка с него.”

“Не остава нищо такова като “предмет на познание” и каквото и да се каже по-сетне, ще бъде напразно. Това е състояние, откъдето думите се връщат, където всички въображения и идеи са разрушени, където дори най-лекото докосване или мисъл не могат да имат никакъв достъп. И това е истинската му красота. Това е безначалният, безграничният Върховен дух и е наистина Първичното семе на Вселената, крайната цел на изучаването на йога и много силно усещане за блаженство; всичките форми, състоянието на еманципация, всички начала и краища са изкоренени там... Онези, които непоколебимо крачат до края, достигат формата на Себето и си осигуряват крайната цел.”

“Звукът, голямата интелигентност, блясъкът, великолепието в нея – всичко престава да се долавя. И тогава не остава нищо такова като победа над ума или спиране на вятъра, или някакво упование на медитацията. Не остават също никакви идеи и въображения. На това състояние трябва да се гледа като на форма за претопяване на всичките груби елементи.”

(Последните три цитата са от “Джнанешвари”.)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Божествени вибрации

Колективните образци са като ритмичен танц, определян от различни комбинации, размествания и конфигурации на вибрациите. Няма статична структура, а само динамични божествени вибрации.

“Чули сме за Божествената всепроникваща сила на любовта. Никога не сме я виждали, но сме видели нейнта работа. Например, всичко, което вършим, е мъртва работа. Цялата жива работа се върши от Божественото. Ние не създаваме нищо. Можем да трансформираме едно мъртво нещо в друго мъртво нещо, но не можем да създадем дори един атом от някой елемент.”

Шри Матаджи

Божествената сила е непозната за нашия съзнателен ум докато не получим Себереализацията си.

Веднага щом прониже областта на фонтанелата, Кундалини влиза в несъзнателната Божествена сила, което означава, че става съзнателна (върху централната нервна система). Ставаме по-фини и започваме да чувстваме Всепроникващата сила по върховете на пръстите си.

Духът обитава сърцето и е отражението на Всемогъщия бог. Когато се свържем с Духа, се озаряваме. От една страна, това ви прави колективно съзнателни, защото Колективното съзнание представлява Колективното същество. От друга страна, опознавате Всепроникващата енергия, която действително пулсира. А също започвате да чувствате хладния полъх като вибрации по върховете на пръстите си.

Треперенето на тялото или някакви жестикулации са резултат нервна система, увредена поради психически, умствени, емоционални или духовни проблеми.

В рамките на това вибрационно познание, от една страна можете да откриете кои чакри не работят, а от друга, можете да коригирате тези фини центрове и да излекувате частите на тялото, повлияни от тях.

В Сахаджа йога цялото познание за вибрациите и за тяхното използване се предоставя свободно. Вибрациите изобщо не могат да бъдат използвани неправилно. Добре установеният

сахаджа йога може да дава реализация на други, без каквото и да е затруднение чрез издигането на Кундалини, тъй като чакрите могат да бъдат почувствани върху всеки пръст (вж. схемата). В своята работа “Наука за космическата лъчева терапия” д-р Б.Батачаря казва: “Фотографията на човек има същите вибрации, каквито има самата личност. Следователно, генерираният и фокусиран върху снимката на пациента космически лъч мигновено се придвижва със своята естествена светлинна скорост, разпознава и обгръща въпросната личност. Космическият лъч незабавно започва работата си в съответното място вътре в човека.”

“Вятърът на живота се появява от Кундалини и създава усещане за хлад вътре в тялото, а също и отвън.” (Шри Джнанадева)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Медитация

Понятието “медитация” се е превърнало в твърде свободен термин, в нещо като сива зона, в която може да бъде вложено какво ли не. Но нека изследваме нашето очакване. То варира от известна терапевтична полза, лечебна облага до осъзнаването на някаква духовна концепция. В последния случай обикновено е насочено към превръщане в едно с Цялото. Как това цяло ще бъде назовано е въпрос на терминология. Дали ще го наречете Бог или Нашият баща или Колективно съзнание – идеята, която се крие зад наименованието, е обединение. А как може то да бъде узнато? Създали сме идеи за него, чели сме за него в книги, пеем песни за него. Но как да го осъзнаем? Сахаджа йога се наема да го направи реалност, в която вие се настройвате на вълната на съзнанието на своя собствен Дух. Той ви отвежда отвъд вашия интелект в по-дълбоко удовлетворяващо преживяване. Може да не сте в състояние да го поддържате, но то наистина ви дава специфично второ усещане за това колко дълбоко можете да отидете, какво можете да докоснете и за възможността, която съществува вътре във вас.

От друга страна, известно е, че продължителен период на неправилно провеждана медитация води до психотонични епизоди, остри безпокойства, вълнения и депресии. Медитация трябва да се предприема само в групи, където има съответно наблюдение и грижа.

В медитацията съдържанието на мислите не е толкова важно. Трябва да им се позволява да идват и да си отиват. По-важно е познанието за процеса на идване и отиване на мислите. Вниманието е най-важният посредник. Въпреки че могат да възникнат някакви познавателни способности и образи, те не са крайната цел на медитацията. Макар да е възможно известно съвпадение в съдържанието, не бива да се слага равенство между медитацията и техниките за преднамерено пораждане на зрителни представи, бленуването, самохипнозата или с някое психиатрично-психофизиологично възстановително лечение.

Медитацията е начин да се научим да усещаме, да осъзнаваме без да класифицираме, без да възприемаме по някакъв предварително определен начин (примерно по навик или изборно невнимание, или селективно възприятие). Тя не изисква бягство от ежедневния живот, а навлизане в Духа.

След Себереализацията човек разбира, че медитацията е начин на съществуване. Не медитирате, но влизате в медитация или сте в медитация. Някой може винаги да е в медитация.

След реализация човек чувства хладния полъх на Светия дух, идващ от областта на фонтанелата и от върховете на пръстите. Така че актуализацията, означаваща усещането на Кундалини, се чувства. Също така човек получава вибрации като хладен полъх директно от Нейна Святост Шри Матаджи или от друга свята атмосфера. Това са преживяванията на Всепроникващата сила на Божествената любов. Чувстваме ги, защото сме просветлени, нашите нерви са осветлени.

Първите усещания в Сахаджа йога понякога са много силни, а у някои това става постепенно. В много комплицирани хора след първия поток Кундалини се отдръпва, за да възстанови чакрите. След това човек трябва да работи усилено, за да се кооперира с нея.

Когато си затворите очите да медитирате, различни настроения ви въздействат. Какво определя разположението ви по време на медитация? Ако денят е преминал добре, ще се чувствате

удовлетворени и медитацията ви ще бъде много добра. Ако сте много възбудени, умът ви ще бъде неспокоен и това ще се отрази върху медитацията. Настроението идва от егото или от суперегото, зщото Духът няма настроения.

Залавянето с медитация е насочено към постигане на състояние на безмисловно познание и отмора чрез стабилизиране на Себереализацията. Но за известно време това не се постига. Най-напред предишните моменти започват да се преиграват, защото съзнателно наблюдавате, а Кундалини не е издигната. Често преди сън, когато затворите очи, всичко случило се през деня започва да преминава пред очите ви. Ако не медитирате преди сън всичко, което е оставило дълбок отпечатък през деня, следва в съня. Може да не знаете за тези сънища, защото сте заспали твърде бързо, за да запомните какво става в ума. Но за няколко мига, когато сте в състояние на полусън, можете да наблюдавате сънищата си. Възможно е да изглеждат несвързани, но така е само защото не сте видели цялото, а само част.

Когато човек затвори очи, вниманието се насочва отвън навътре и той започва да следи проблясъците на подсъзнанието. Когато са видени, потвърдени съзнателно, тогава навлизат бавно в подсъзнанието, защото съзнанието ги е “изпарило”.

Това е първата облага от медитацията.Първоначално може да страдаме от преживелици от миналото, но постепенно чрез

практикуване на способността да наблюдаваме отстрани, да свидетелствуваме (липсва текст) Например шок или трагедия могат да оставят дълбока травма в ума. Колкото повече се обръщате в мислите си към тях толкова повече оживяват. Живеейки в трагедията и в нейната тъга, ставате безмерно тъжни и това постепенно се превръща във ваша втора природа. (Свойствената ви природа е същата като космическата сила, докато втората ви природа е придобита.)

И така, може да има някаква потиснатост от детството, независимо дали знаем или не за нея, която таим и която става причина да се роди отличителният белег, който се превръща или в маниеризъм, или отразява втората ни природа. Повечето страхове, травми и ексцентризъм във възрстта ни след детството се дължат на този факт.

Енергията се опитва да балансира своите криви. Движи се от едната в другата посока. Следователно, човек може да разбере какво е станало по-рано и по кой път би трябвало да мине и защо. Наблюдавайки това съзнателно, може да внася корекции. Това не е подобрение, което някой друг ще направи. Вие самите трябва да го осъществите.

Това е втората облага от сахаджа-медитацията.На трето място, колкото повече медитирате, толкова повече вниманието се изостря, а умът

става толкова фин, че мигът, в който се появи някакво събитие, ще осъзнаете какъв ефект ще има то върху вас. В този миг, чрез силта на благоразумието (разграничението) бива неутрализирано и не потъва в подсъзнанието. В резултт на това всеки отделен момент бива завършен и не е необходимо да се пренася по-нататък. Веригата от събития не се оплита в собствената си паяжина. Човек изживява всеки момент отново, без да пренся нещо от последния или в следващия. Това, което започва да се размотава пред вас, когато затворите очи в усилието си да медитирате, е донесеното от предишни моменти. Ето защо е важно да останете свидетели, без да се въвличате; да бъдете в съзнание и установени в настоящето в собственото си същество.

Дори когато блокира способността ви да долавяте импулсите и енергията на другите хора, е възможно да поддържате равновесието си чрез вибрационното познание. Всичко има вибрации. След като станете чувствителни към собствените си вибрации, ще забележите появата на промяна, ако нещо отвън започне да ги безпокои. Например, ако сте в компанията на индивид или на група хора, които излъчват горещи вибрации, веднага ще забележите, че самообладанието на ума е обезпокоено. Съобщението за горещина означава, че трябва да се предпазите от отрицателни влияния и импулси. Както защитавате тялото си от лошото време, така трябва да защитите вибрациите си от лошо влияние. Следователно, важно е да знаем какво представляват вибрациите и да развиваме умението си да се настройваме към тях, да научим метода за тяхното декодиране.

Това е Сахаджа йога.Може да настъпи стадий, на който не е необходимо да се грижите за вибрациите си, тъй

като сте неизменно в тях, а самият живот е феномен от вибрации. Всяко нещо има свои вибрации. Така се формира природата. Това е алхимията на човек и природа.

В Сахаджа йога, която е скъпоценен дар от Шри Матаджи за човечеството, има много начини да коригираме медитационното си състояние, което е просто и абсолютно спонтанно.

Клинични находки по време на Сахаджа йога-медитацията

Много опити с различни групи медитиращи покават, че медитирането води до намаляване на нервните депресии, безпокойството, раздразнителността и свръхнапрежението. То разширява себеконтрола, себеактуализацията и щастието.

Според професор Ю.С.Рай:“Контролът върху стресовите фактори чрез лекарства, каквито са транквилизаторите, се

прилага независимо от страничните ефекти. При това не дава задоволителен траен резултат при тежки стресове. Докато различните релаксиращи техники, медитация и пр. намаляват стресовия ефект върху тялото.

Неотдавна Нейна Святост Шри Матаджи Нирмала Деви демонстрира, че е лесно да се научи и да се практикува Сахаджа йога и че тя се постига спонтанно и без усилие. Базира се на вътрешна технология. Възприемането на хладния полъх от дланта до върха на главата потвърждава събуждането на Кундалини. След събуждането на Кундалини човек навлиза в състояние на безмисловно познание – Себереализация – и блажено състояние с дълбока релаксация за тялото и ума.

Бяха изучени някои ефекти върху сърдечния ритъм, кръвното налягане, галваничната кожна устойчивост, кръвната киселинност и пр., за да се определи ролята на Сахаджа йога при стреса.

Заключението е, че Сахаджа йога осъществява значителни промени в начинаещите, а също и в напредналите сахаджа йоги като уравновесява симпатиковата и парасимпатиковата реакция. Снижава доминирането на симпатиковата нервна система, каквото обикновено се наблюдава при стрес. Така Сахаджа йога помага на човек да намери убежище от стреса и, следователно, може да се предпази от стресов безпорядък.” (Публикувано в списание на Интернационалната медицинска научна академия, бр.2, март 1988 г.)

Неотдавнашни изследвания разкриха следние промени по време на медитация:1. При започване на медитацията се разраства алфа амплитудата.2. По-късно, по време на медитацията, се появява бета активност, често размесена с алфа.3. По време на дълбока медитация (самадхи) се появяват избухвания от висока бета

честота.4. Значително се забавят сърдечният ритъм, честотата на дишането, консумацията на

кислород и кожната устойчивост. Нараства хладният полъх върху главата.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Погледни Майка

Тао, за което може да се говори,не е Абсолютното тао.Имената, които могат да бъдат дадени,не са абсолютните имена.Безименното е началото на Небесата и на Земята.Именуваното е Майка на всички същества.

Лао Тзе

Космос след космос постоянно се раждат. Причината винаги е Майката, следствието е детето. Когато следствието се роди, става бременно с причина и дава раждане на чудни следствия.Такава е безкрайната верига от причина и следствие. Корените й са описани като Утробата, Първичната майка, която Христос определи като Светият дух. Дори преди Христос, преди Ведите, преди да се научи на пише, вътрешната интелигентност на човека я разпозна като Енергията на Майката, Ади Шакти. Скорошни открития при разкопки в Слънчевата долина показват, че е била боготворена в предисторическата каменна ера, отпреди 30 000 години.

Най-напред имаше море.Всичко беше тъмно.Нямаше никакво Слънце, никаква Луна,никакви хора, никакви животни, никакви растения.Морето беше навсякъде.Морето беше Майката.Тя не беше хората,не беше каквото и да е, изобщо нищо.Беше Духътна това, което трябваше да дойде, ибеше мисъли спомен.

В началото идваме от нашите майки. В края се връщаме към Майка-Земя. Човешката духовност не може да бъде завършена докато не прегърне пълното значение на тези истини. Не е учудващо, че учените заявяват, че са открили общия ни прародител – Майката, която е живяла преди 200 000 години и е оставила устойчиви гени, носени от цялото човечество.

Без съмнение Бог е един и Източникът е един и същ. Но той приема двойствено състояние на активност и пасивност. Активната му форма е Утробата на Сътворението. Това разпознаване лежи заровено в човешкото несъзнателно. В кратки периоди от историята то преминава в съзнателния ум. Докато индусите винаги са го боготворили като Майка-Богиня, гърците почитаха Богинята Аина. Майка Мария е продължението на същото разпознаване.

До края на 15-и век Мадоната се появява навсякъде. Хората обрисуват Дева Мария като краен целител и пречистена любов, състрадание и милосърдие.

Един историк пише, че последователите й я поставят на по-високо емоционално ниво, отколкото чистото мъжко Триединство. Това ново евангелие на Мария, изваяно във всяка католичска катедрала, посветено на Нашата лейди, преминава стремглаво през западното християнство, заставяйки църквата да го освети. Големи фестивли се провеждат, за да честват Девата. Откакто е поставен иск към църквата, църковните отци отново и отново се опитват да го дискредетират.

Мария символизира Върховната богиня.С придвижването към по-абстрактни области на мисълта, човек става привърженик на

таоистката концепция за мъжкото и женското, която в последно време извежда към схващането за женското начало.

Понякога безформеното също може да приеме форма, за да улесни узнаването на Истината или да изпълни някакви задачи. Следователно, не е чудно, че милиони индуси боготворят женския принцип в личността на Сита и Рада, а на Запад – на Майка Мария.

Възможно е същият принцип да се е изявил сред нас, като се има пред вид, че историята се повтаря във всичките й аспекти. Какво има предвид Христос, казвайки: “Ще ви изпратя Съветник, Утешител и Спасител... Светият дух ще ви научи на всичко.”

Нека да проучим тази възможност в светлината на някои индикации и предсказания.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Заключение

Преди около 500 години преди Новата ера, в период на злочестие Господ Кришна идва, за да издигне Дхармата и заявява в “Бхагавад Гита”:

“Винаги когато има упадък на праведността и налагане на неправедността, изпращам себе си.”

И действително, в епохата на тъмнината, преди 2000 години Христос идва, за да спаси човечеството. Той казва:

“Ще моля Отеца и той ще ви даде друг Утешител, който може да остане завинаги с вас.”Всяка себереализирана душа може да свидетелства, че Отецът действително обитава в нея

като Вечен дух. По този начин индивидът става чст от Колективното същество, което е Духовната реалност. Тази връзка е истински баптизъм, второ раждане или двиджа, според индийската философия, което Христос също обещава и което е описано в Корана като Денят на възкресението.

В “Озарена Гита” четем: “Той ви създаде като една душа и като една душа ще ви върне към живота.” Какво друго е това, освен Колективното съзнание във Вечния живот.

“На този ден ще запечатаме тяхната уста. Ръцете им ще говорят и самите им нозе ще свидетелстват за злодеянията им.” Така е описан безсловесният език на вибрационното познание, което се предава чрез фината реч на усещанията в телесните крайници.

“Съдбата на всеки човек сме привързали около врата му. В деня на Възкресението ще го изправим пред широко отворената книга на живота и ще му кажем: “Ето твоята книга. Прочети я.” “На този ден собствената ти душа ще ти поиска сметка.” Това описва как Кундалини сама записва собствената си история и пренася раните от нашите самонаранявания. (Последните три цитата са от Корана – бел.пр.)

Изявата на духовната реалност в съвременния свят е видяна от реализирани пророци и светци още в древни времена. В Америка Джийн Диксън предрича раждането на идващия Аватар (божествена инкарнация) около 1924 г. (Шри Матаджи Нирмала Деви е родена на 21.03.1923 г.). В Англия Уилям Блейк много ясно предрича в своята поезия настъпващата ера, когато хората на Бог ще станат пророци и ще имат силата да правят другите пророци. (Това са сахаджа йогите, които дават реализация на гуру-принципа в другите.) Много от местата, специално упоменати от Блейк, се оказват тясно свързани с развитието на Сахаджа йога в Англия, особено Долината на Ламбет, където е създаден първият ашрам; и други места, свързани с различни пребивавания на Шри Матаджи.

Сред всички древни автори на астрологични предсказания най-велик е Бригу Риши, живял преди повече от 2000 години. Двата му велики трактата “Бригу Самхита” и “Нади Грантх”, написани върху листа от лотосова палма, описват съответно хороспока на човек съобразно комбинациите и разместванията на звездите по време на неговото раждане и бъдещите световни събития с духовна значимост.

В днешно време, когато толкова много търсят Новата ера и толкова много самозвани учители осъществяват всякакъв вид предприемачество, за да привлекат търсачите, ще бъде от полза, ако съпоставим направените от древните профети предсказания на съвременната действителност. Така ще можем да разпознаем инкарнацията, описана от Исус Христос като Изкупителят, Съветникът и Утешителят, който ще ни научи на всичко, свързано с греха и Страшния съд. Много са предрекли, че тази инкарнация ще бъде израз на женския принцип, Светия дух или Ади Шакти (според индийската традиция).

Древните писания са изпълнени с доказателства за идването на Шри Матаджи като Спасител в наши дни. Личността й, учението й, чистото познание, на което учи, са изпълнение на тези предсказания. Най-ясните от тези индикации се съдържат в “Нади Грантх” на Бригу, издаден с коментар на марати от друг светец – Буджандер, преди около 300 години.

Според “Нади Грантх”, през 1970 г. ще започне нова транформация в човешкото съзнание. (Санскритската дума е Манвантер.) Вайваставът (периодът предшествал Кали юга) и самата Кали Юга ще свършат. Тогава човекът ще управлява чрез върховната си енергия (тоест чрез Духа). След смъртта на един йога през 1922 г. (Венкатасвами) ще се роди велик Махайога. Той ще бъде инкарнация на Светия дух и ще въплъщава всичките божествени енергии (енергиите на Парабрахма). Той ще бъде този, който ще контролира Божествената енергия. Този йога ще има Ш А К Т И (женският аспект), която ще действа или ще бездейства (картрум акартрум шакти).

В предишните векове търсачите на Истината е трябвало да се посвещават (бхакти), да усвояват определени знания (гяна), Патанджали йога и други такива методи, за да постигнат радостта от мокша (освобождението). По този начин постигали осъществяване на своите задължения в живота така както ги чувствали в сърцето си (итикартавя). В онези дни е трябвало да се преминава през много сурови изпитания, за да се събуди спящата енергия на Кундалини и да я накарат да премине през различните фини центрове.

Но благодарение на безпрецедентния метод, представен от Махайога, търсачите ще могат да постигнат радостта от мокша по време на своя живот спонтанно и ще видят издигането на Кундалини. Няма да се налага да се отказват от тялото, минавайки през самадхи (метод, според който търсачът отива в пещера и умира там в медитация.) Чрез капацитета на Сахаджа йога човек ще бъде в състояние дори да постигне победа над смъртта. (В смисъл, че няма да се налага да напуска тялото, нито да мисли да се ражда отново.) Благодарение на тази йога не е необходимо човек да се тревожи за храна, за облекло или подслон. Болестите и умствените страдания ще бъдат напълно ликвидирани и такива хора няма да е необходимо да ходят в болници. Ще имат силата да развиват финото тяло и други енергии...

Всяко от тези предсказания е изпълнено чрез работата на Шри Матаджи Нирмала Деви в този живот.

Тя е родена на географския център на Индия в (ж.п. гара на един хълм, известна като) Чиндавара, точно на обяд, в деня на пролетното равноденствие – 21 март 1923 г.

На 5 май 1970 г. Шри Матаджи представя метода на Сахаджа йога, чрез който реализацията се постига без усилие, без гладуване или изпитания, да не говорим за напускане на тялото от страна на търсача. Кундалини се изявява като състояние на свидетел, а човек овладява апетитите си чрез необвързаност.

Хиляди са видели издигането на Кундалини и пулсирането й в различните чакри, когато Шри Матаджи събужда тайните енергии на седемте центъра.

С.Ю.Юнг говори за Колективно съзнание, общо за цялото човечество, което сам е зърнал чрез сънищата си и чрез сънищата на пациентите си. Той знае и учи, че тази колективна област може да бъде достигната само чрез процеса на узряване чрез Себереализация, като се отхвърлят илюзиите и въображението, които скриват колективната реалност и спъват реализацията й в Колективното съзнание, с изгряването на ново познание.

Сахаджа йогите знаят, че това описва как Кундалини сама записва собствената си история и носи раните от вредите, които сами си причиняваме. Цялото това познание идва като отворена книга след Себереализацията и подпомага възстановителния процес.

Истина е също, че когато някой стабилизира реализацията си като я дава на други, материалните проблеми, свързани с приходите, с храната и подслона, се решават по чудодеен начин. Това сме го видели и преживели. Това е факт.

Новото познание неутрализира човешките проблеми и свързва човечеството с Божественото. Това може да бъде постигнато само чрез събуждане на Кундалини, а не като се дискутира, интерпретира и философства. Това е спонтанно, живо събитие, което се осъществява без каквото и да е усилие от страна на индивида. Всичко, което е необходимо, е искрено желание. Това наистина е Второ раждане.

Вибрационното познание е абсолютно. Самата Шри Матаджи никога не се консултира с каквито и да е книги, но излъчва вътрешно познание по всеки въпрос с удивителна проницателност и разбиране. Сахаджа йога на Шри Матаджи Нирмала Деви е отвъд рационалността. Тя е като покълването на семето и превръщането му в дърво – не можете да го обясните.

Сега трябва да прокламраме, че това е изпълнение на древните предсказания. Това е Откровението и Заветът на новото време. Това е настъпването на Новата ера на Истината. Нека забравим всякакви трудности, през които сме преминали в нашето търсене. Няма значение, ако някой не е могъл да я открие досега. Трябва да отворим умовете си и да разберем, че макар откритието да е безпрецедентно, не прави никой търсач по-малък. Няма значение, че не сме открили нищо, въпреки че сме се опитвали. Това постижение е колективно. Вероятно е трябвало да се случи в хаоса на днешния ден. Мнозина, които са търсили настойчиво през много животи, са преродени, за да изпълни Божественото техните желания.

Може би ние сме нашите предци?Сега търсачът трябва да се изправи срещу себе си честно, да предизвика своите

обусловености (досегашни разбирания) и да намери сили да се откъсне от миналото и да открие нещо по-значимо.

Сахаджа йога предполага също, че щом е вътрешно родена, всички имаме еднаква възможност да станем Духа. А сега е настъпило времето да трансформираме тази потенциална възможност в жива реалност. Това е директно и прагматично достижение. То отхвърля всякакви умствени игри или енергийни пътувания. Отрича насилието, фанатизма, аскетизма и всякакъв

-изъм. Всеки трябва да се уважава и да спечели собственото си съществуване, вместо да бъде паразит на гърба на другите или на цялото общество.

Женитбата е свещена институция, необходима както за индивидуалното израстване, така и като основа на обществото. Децата, родени от духовни родители, ще бъдат великите души на Златната ера. Майка е приготвила празник за своите деца и трябва да се наслаждаваме и да честваме нейното Творение.

Всички велики инкарнации са уважавани, а тяхната същност – изучена. Обаче грубото незачитане на някои от тях води до упадък в интегрираното разбиране на Божественото. Всяка инкарнация осветлява определен аспект на Божественото и добавя основен камък в еволюцията на Духа. Така че да се придържаме към един или друг основен камък означава да живеем на изолиран остров. Божественото може да бъде преживяно само в Колективното съзнание, а там няма място за индивидуални внушения или секти, вероучения или его.

Великата възможност да бъде опознато Себето дойде в отговор на молбата на човек да опознае себе си. Сега не е необходимо да се справяме с никакви книги, не е необходимо да се учат никакви церемонии, никаква просия да се дава, никакви планини да се изкачват, не са нужни никакви ритуални посвещения. Всичко е просто сахадж – вашата спонтанност. Защото плодоносното време дойде и Майка раздава на всичките си деца с любов, радост и състрадание.

Светият дух ще дойде върху тебеи енергията на Най-висшетоще те озари.

Лука, І; 35

Из “Патанджали” на Рабиндранат Тагор

На бреговете на Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно,пробуди се, о, мой ум!Стоя тук с протегнати ръцеи изпращам поздравите си на Бога на човечеството.

В тържествено песнопение отправям хвалебствия към него.По чий зов, никой не знае,дойдоха пълноводни потоци от хораи се сляха в морето на Бхарат.Арийци и неарийци, дравидихуни, патани и могули –всички се сляха в едно тяло.Днес Западът отвори вратите сии от този момент текат подаръци.Даващи и получаващи –всички ще бъдат добре дошли на бреговете на Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно.

В луд екстаз, пеейки песни за победа,дойдоха, пресичайки пустини и планини.Всички обитават в мени в кръвта ми отекват различните им мелодии.

О, Страховити!Нека небесата ечат от твоята музика.

Дори тези, които в презрението си държим настрана,ще се съберат около теб, о, Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно.

Един ден, тук, в сърцата на хоратаотекна посланието на Единния.В огъня на тапася всички различия бяха забравени.Множеството изкова Цялото.Около жертвения огънвсички трябва да се срещнем със сведени главии да се обединимна бреговете на Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно.

В този огън гори кървавият пламък на страданието.О, ум, понеси това страданиеи чуй повика на Единния.Посрещни всичкия срам, всичкия страхи нека цялото унижение изчезне.

Какъв велик живот ще се появив края на дните на страданието!

Нощта свършва;Великата майка се събудина бреговете на Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно.

Елате, о, арийци и неарийци,индуси и мюсюлмани,елате, англичани и вие християни,ела, о, брахмине.Пречистете умовете си и се хванете за ръце.Елате, угнетени,и нека бремето на вашето унижение изчезне.Не се бавете, а елате всичкида миропомажем Майкана бреговете на Бхарат,където хора от всички раси се събраха заедно.

“Предметът на Сахаджа йога изисква максимално проникновение, защото тя се изучава

само чрез преживяване и по никакъв друг начин. За да повярвате в нещо, трябва да го преживеете. Сахаджа йога може да бъде преживяна от тези, които имат проникновена интелигентност, проникновена любов, емоции, разбиране. Те не позволяват умът им да си играе с минали преживявания, не. Всеки ден имат ново преживяване. Тази опитност трябва да се поддържа вътре в нас в тишина.”

Шри Матаджи Нирмала Деви