РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”ФИЛИАЛ – СИЛИСТРА

РРФЕРАТПО

ЕЗИКОЗНАНИЕНА ТЕМА:

НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИА ПРИ ЧОВЕКА

Изготвил: Проверил: .............Даниел Милчев Йорданов /д-р П. Трендафилова/1 курсспец. Български език и английски езикфак. № 068326

СИЛИСТРА 2006

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Вербална и невербална комуникация

2. Несловесно общуване

3. Паралингвистика – невербална комуникация

4. Значение на звуковия език за развитието на човека като пълноценна личност

5. Изводи

1. Вербална и невербална комуникация

Вербалната и невербалната комуникация се осъществяват чрез вербален и невербален език. Вербалния език е човешкия език – звуков и графичен. Невербалният език е несловесен, неизказан с думи. Той си служи с жестове. Мимики, символи, изображения, пътни знаци и т.н.

Особено важна роля в невербалната комуникация изпълняват знаците, поради факта, че те съпътстват целия живот на човека. Той общува чрез тях, дава или получава информация. Особеното при знаците е, че те не ни информират сами за себе си, а чрез себе си ни информират за други явления. Т.е. знакът има материална и съдържателна страна. Материалната страна на знака се възприема сетивно – чрез слух, зрение, обоняние. Съдържателната страна на знака се възприема с ума във вид на информация.

В зависимост от произхода си знаците се делят на изкуствени и естествени. Естествените знаци са природни, те не са създадени от хората, такива са – езиковият знак, жестът и мимиката при нормалноговорящите и т.н. Изкуствените знаци са създадени от хората по договореност, наричат се още и конвенционални, това са – пътните знаци, буквите, жестово-мимическата система при глухонемите и т.н.

2. Несловесно общуване

Наред със звуковия език съществуват и някои други форми на комуникация: чрез викове, свирене, жестове, както и с помощта на инструменти – ударни (барабани) и духови (флейта, свирка).Има основание да се говори за особен свирещ се език, който представлява общуване чрез свирене, и е наблюдаван в човешки групи, обитаващи различни точки на планетата. Такива случаи са установени в Западен Судан, у индианците в един от мексиканските щати, на Канарските острови, в Пиринеите, в планинско село в Турция, в Тибет. При разговора чрез свирене гласните струни не вземат участие, участие вземат само устните и върхът на езика, понякога и пръстите, които се допират до устните.

Мексиканските индианци мацатеки разговарят от разстояние един от други чрез свирещ се език, разполагащ с четири регистъра от тонове. При тя се наблюдава интересно се редуване на свирещ се език с обикновен човешки говор: ако двама души се движат един към друг, те могат да започнат разговора си, още когато са на голямо разстояние помежду си, започват го със свирене, но щом се приближат достатъчно, преминават към словесно изразяване.

Ла Бар, един от познавачите на невербалните звукови езици отбелязва: „вероятно системите от подсвирвания варират в цялата гама от обикновен условен изолиран сигнал до почти пълно възпроизвеждане на речта.”Съществува и така наречения език на барабаните, който е разпространен на различни места – Америка, Тихия океан и особено в Западна Африка. С помощта на там-тама могат да се предават на големи разстояния (30-60 км.) както стереотипни сигнали, така и сложни разнообразни съобщения – за раждане, смърт, война и т.н. – изобщо за различни жизнени ситуации.

Сигнализацията чрез барабани е доведена до съвършенство в Източна Либерия. Тя отразява точно не само фонетичните, но и други структурни особености на езика ябо и фактически може да служи за провеждане „свободен разговор”. Един от познавачите на езика на барабаните пише: „системата на „свирене” на барабани представлява възпроизвеждане на гласни, съгласни, ударения и препинателни знаци. Това е наистина музикален език, при който обединените фрази се превръщат в музикални тактове. В сравнение с езика на барабаните азбуката на Морз представлява твърде проста система.”

Особено важно място сред невербалните средтсва за комуникация заема езикът на жестовете. Жестовата комуникация се употребява като допълващо, помощно средство към звуковата реч, като подчертава или нюансира изказа. В определени случаи обаче езикът на жестовете може да функционира като единствено средство за общуване. Жестов език са използвали по различно време и в различни страни някои монашески ордени ( например трапистите ) , дали обет за мълчание.

Съществуват и т. Нар. Изкуствени езици. Тези езици са създадени от човека с цел улесняване на комуникацията. Като пример могат да послужат езикът на жестовете на глухонемите и компютърните езици.Езикът и мисленето не са тъждествени. Глухонемият се ражда ням, т.е. не може да говори, понеже не може да чува звуковата реч. Глухонемите обаче не са някаква особена биологична категория. Те са нормални хора във всяко отношение с изключение на това, че слуховият им център не работи. Освен това глухонемите израстват и живеят в среда и в общуване с нормални хора, които мислят и говорят. Обучението на глухонемите да мислят става в домашната им среда, а по-късно и в специални училища. Езикът на жестовете на глухонемите е копие на звуковия език. Чрез жеста глухонемите се учат да разбират езика и мисленето на нормалните хора. Все пак и тук добре личи връзката между езика и мисленето, тъй като глухонемите често остават на по-ниско стъпало на развитие.

Компютърните езици са създадени от хората с цел чрез тях да се създават програми от съответни инструкции, чието изпълнение ще

осигури постигането на поставената цел. Програмата се съставя на базата за алгоритъм за действие ( последователност от правила и действия, реализираща решението на поставената задача ) , който се записва с помощта на набор от основни понятия и елементи на езика за програмиране.

Логично е изучаването на някакъв език, включително и език за програмиране, да започне със запознаването с неговата азбука. В това понятие включваме набора от допустими символи – букви, цифри и комбинации от други символи – който е необходим за изграждане на всички останали елементи на езика. В основата на повечето компютърни езици е заложена латинската азбука. Възприети като елементи на езика, в тези случаи, са следните символи: главните и малки латински букви и символът за подчертаване, който се тълкува като буква; всички арабски цифри; служебните символи на езика, към които се включват и така наречените празни символи ( интервал, нов ред, табулация ) .В компютърните езици се съдържа и набор от служебни думи, наричани ключови думи. Те се използват за описания и за съставяне на програми. Записват се винаги с малки букви и в най-общ случай са следните: auto, case, return и други.

3. Паралингвистика - невербална комуникация

Невербалната комуникация ( общуването с неезикови средства ) се изследва от два дяла на семантиката: паралингвистика и кинематика. И двете науки изследват кинетични системи, но разликата е в това, дали кинетичната система е самостойна или несамостойна. Паралингвистиката изследва кинетичния параезик който е несамостойна кинетична система, съпровожда естествения звуков език и зависи изцяло от него. Кинетиката изследва кинетични системи, които са самостойни знакови системи, не съпровождат естествения звуков език ( т.е. те не са свързани с езиковата комуникация ) . Кинетични системи от този вид са: езикът и азбуката на глухонемите; жестовите езици у някои народи, кинетичните системи на изобразителното изкуство.

Езикът на глухонемите включва две системи: първична – същинска знакова система от жестове и символи; вторична – код заместител ( усвоено „произнасяне” на думи чрез визуално движение на устните ) .Жестовия език у някои народи представлява символична система от вторичен произход, съществуваща на базата на звуковия език – понятийните категории на естествения език се предават чрез кинеми.

Кинетични системи на изобразителното изкуство са пантомимата, балета, танца като особени форми на познание и отражение на действителността ( имат автор на индивидуална основа ) .

В процеса на общуване могат да се наблюдават движения на тялото и звукови явления, които съпровождат речта като функциониращ език. Тези телодвижения и звукови явления не са част от системата на езика, а отделна система. Затова те се определят като параезик ( от гръцки език – „при, покрай, извън” ) . Езикът е основна система за общуване, а параезикът спрямо езика е спомагателна звукова система. Науката на параезика, т.е. за невербалните знакови средства се нарича паралингвистика. Тя като дял на семиотиката изследва знаковата същност на невербалните знакови средства, а като дял на лингвистиката изследва връзката между невербалните и вербалните средства на общуване. Като паралингвизъм се определя всеки знак от параезика ( например кимане на глава като знак на съгласие; повдигане на вежди като знак за учудване; използване на височината или силата на гласа на израз на различни емоции ).

Като знакова система за невербална комуникация параезикът се състои от три вида паралингвизми: подсистема от кинеми – движения на части от тялото ( ръце, глава, части на лицето ) или на цялото тяло във вид на жестове, мимики, пози; подсистема от звукови явления – фонационни средства ( сила, височина, тембър на гласа и др. ) ; подсистема от звукожестове – езикови и неезикови звукове. Това което обединява тези три подсистеми, е, че като спомагателни неезикови системи изразяват мисловна информация ( предимно чрез жестове ) , емоционална информация ( предимно чрез мимиките, звукожестовете, фонационните признаци ) . при изследване на трите подсистеми съответно се говори за паралингвистична кинетика, паралингвистична фонация, паралингвистична фоника като при раздела на паралингвистиката. Четвъртият раздел е паралингвистична графемика, която изследва графичния параезик, употребяваните графични знаци ( рисунки, цветов фон, препинателни знаци и други ) в писмения текст като отношение на автора или читателя към неговото съдържание.

Паралингвистичните кинетични знаци се съотнасят към езиковите знаци ( знаци на езика и знаци на речта ) въз основа на функцията им да участват в организирането на изказването ( речево съобщение ) . Кинемите се разпределят към съответните обобщени класове от знаци на езика въз основа на това, че ги заместват, допълват, илюстрират: кинеми за номинация – съотнасят се към лаксемите – съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, наречия за начин; кинеми за индексация – съотнасят се към дейктическите езикови знаци – лични местоимения, показателни местоимения, местоименни

наречия, наречия за време и място; кинеми за експресизация – съотнасят се към междуметията.

Речта при диалог, при монолог или държане на реч се придружава от жестикулации ( ръкомахания при говорене ) . Жестикулирането по начало е неосъзнато, а говорещият не може да обясни защо използва една или друга жестикулация. По своя характер жестикулациите са индивидуални, неопределени, несвързани със значение. Те само придружават изказването като една почти непрекъсната визуална верига.

Една и съща жестикулация може да се използва от повече индивиди при стандартна ситуация. Жестикулациите придружават различни видове изречения по начин на изказване, но не са пряко свързани с емоции ( изразявани с други средства ) . Жестикулациите нямат ясно изразени паралингвистични свойства ( да допълват, да заместват ) , но очевидно имат някакъв илюстративен характер – да подсилят, да подчертаят, да онагледят съдържателната страна на изказването. Жестикулациите стоят на границата между паралингвистичните кинетични знаци и невербалните кинетични знаци. Отнасянето им към първите зависи от критерия за паралингвистичен кинетичен знак ( дали е стеснен или разширен ) . Отнасянето им към невербалните кинеми с имитационен характер ( свързани с глаголи ) стои по същия начин. Например имитиране на движение за изщракване на запалка, за наливане на още една чаша и други. Те не се признават за паралингвистични знаци, защото връзката между движение и значение не е условна, т.е. конвенционална. На този вид подражателни кинетични знаци отговарят звукоподражателните думи.

Изводи

Езикът е средство за обмен на информация между хора, животни, машини и други. Ето защо говорим на човешки език, за език на животните, за език на жестовете, за машинен език и за други видове езици. Могат ли обаче езикът чрез свирене, езикът на там-тама или езикът на жестовете да бъдат приравнени към обикновения звуков човешки език? Езикът чрез свирене и езикът на там-тама са само допълнителни средтсва за комуникация, наложени от необходимостта да се общува на по-големи разстояния. Несъмнено те също са знакови системи, като морската сигнализация чрез флагчета, морзовата азбука и прочие, но не подменят звуковия език, произвеждан чрез човешкия говорен апарат.

Езикът на жестовете, макар и да датира от най-дълбока древност, изпълнява второстепенна, спомагателна функция и не подменя звуковия

език, който оставя ръцете свободни и следователно е изключително удобно и икономическо средтсво за общуване.

Въпреки високата степен на развитие, до която са достигнали, свирещите се езици и езикът на барабаните, като и езикът на жестовете или машинният език – те не подменят човешката реч. Те представляват допълнителни средства за комуникация, наложени от необходимостта да се общува от по-големи разстояния.

Библиография

1. Богданов, Д. , И. Мустакеров. Език за програмиране С. С. 19982. Бояджиев, Ж.. Език и общество. Наука и изкуство. , 19813. Бояджиев, Ж.. Увод в общото езикознание. Пловдив, 19954. Георгиев, Вл. , В. Дуриданов. Езикознание. С. 19785.Москов, М. Език и езикознание. С. 20006. Лекция. Знаков характер на езика. Вербален и невербален език7. Лекция. Знаков характер на езика. Видове знаци8. Лекция. Несловесно общуване. Невербален език