Изучавайки литературата за метода на Мария Монтесори, която е преведена на руски език и се намира в изобилие по рафтовете по книжарниците, с учудване забелязахме, че в тези книги липсва самата същност на метода на Мария Монтесори. Говори се за психологията на детето, за сензитивните периоди, за особенностите на възрастовите периоди, но основата на метода, духовната съставяща на метода не се споменава никъде.

Необходимо е да се върне това изгубено звено в метода на Мария Монтесори.

Обърнахме се към педагога Мери Елен Манц от щата Монтана, САЩ, с молба да освети това изгубено звено от метода на Мария Монтесори и изразяваме огромната си благодарност, че Мери Елен намери време и възможност да дойде в Сибир и да прочете лекция за духовната съставяща на метода на Мария Монтесори. Ние преведохме тази лекция на руски език и я предлагаме на вашето внимание в това издание на “Сириус”.

Президент на МОО “Сириус”Микушина Т.Н.

1

Духовната съставяща на метода на Мария Монтесори1

(По материали от лекцията на Мери Елен Манц2, Омск, март 2009 г.3)

Въведение от Мери ЕленПреди да започнем да говорим за духовната

съставяща на метода на Мария Монтесори, е необходимо да потърсим отговора на въпроса какво означава обучение и образование и как се разбира това в Русия. Какво искат руските семейства за своите деца? За да отговорим на този въпрос е необходимо да се отдръпнем от сегашната ситуация, да помислим за приятелите, за семейството, но не от гледна точка на това, какъв е духовния идеал, а от гледна точка на това, какво искат руските хора като цяло за своите деца. Необходимо е да помислим за ценностите и целите на обучението и образованието в Русия.

Задайте си тези въпроси и се опитайте да им отговорите.

В много случаи хората имат доста възвишени виждания по отношение на духовната съставяща на метода на Монтесори. Но за да се помогне на родителите да разберат как този метод ще им помогне, трябва да се говори на техния език. Трябва да се разбира какво те искат за децата си и да им се помогне да разберат как Монтесори ще им помогне да постигнат това, към което се стремят.

Вижданията на руските и американските родители много си приличат.

1 Мария Монтесори (1870-1952) е известен италиански педагог и психолог. Още в началото на 20 век тя създава педагогическа система, която няма равна на себе си в света. По целия свят са отворени хиляди училища Монтесори. Смисълът на метода Монтесори се състои в това, да се подтикне детето към самовъзпитание, самообучение и саморазвитие. Задачата на възрастния е да помогне на детето да реализира своята индивидуалност, да тръгне по своя уникален път.

2 Мери Елен Манц е преподавател в щата Монтана, САЩ, и сертифициран преподавател по метода на Мария Монтесори, с опит в работата повече от 30 години и, според нас, най-чисто предава методиката по обучение на децата чрез този метод.

3 Поканата на преподавателя и обучението на специалисти е на благотворителна основа при посредничеството на Междурегионалната Обществена Организация “Сириус” през март 2009 год.

2

Първото, за което говорят родителите, е безопасността и здравето.Второто – за успешно учене в училище4.Родителите искат децата да бъдат приети в обществото.Родителите искат децата да бъдат щастливи.Родителите се надяват, че училищата ще помогнат на децата им да

открият техните специални таланти и да развият тези таланти.Какво означава обучение и образование? Какво говорят за това

родителите и педагозите?Първо това означава да бъдеш културно развит, а това е непосредствено

свързано с нивото на развитие на родителите. И това е характерно за целия свят.

Второ – това е умението да общуваш и да бъдеш любим. Това е много важно.

Детето трябва да чувства и да се отнася добре към самото себе си, да чувства вътрешна увереност

За съжаление, не е много голям процента на хората, които са съзнателни родители, които осъзнават своята роля като родители. И тази ситуация може да се види по целия свят.

Из живота и опита на Мари Елен:Помня, че на следващия ден след като се роди

моето първо дете, то беше до мен и не плачеше. Чувах как другите новородени деца плачеха и викаха. И аз си помислих, че то е единственото дете тук, чиито родители го възприемат такова, каквото е. А то – това е света. Спомних си цитат от Библията за онова време, когато се родил Христос. Мисля, че всички наши деца са Христови същества и голяма част от хората в нашата цивилизация не подозират кои са тези деца. И техните души са дълбоко опечалени, защото никой не може да ги познае.

Духовна подготовка на учителя

Колкото по-подготвени са учителят и родителите, толкова по-голяма ще бъде възможността детето да прояви възвишената природа на своята същност.4 В Америка детските градини Монтесори се наричат училища на Монтесори, децата там се обучават от раждането си до 12 години.

3

Из живота и опита на Мери Елен:Много години подготвях педагози. И виждах колко често хората

идваха да се обучават за педагози Монтесори с прекрасни идеали и стремеж да служат. Но те не винаги имаха вътрешния потенциал за такава работа. Аз мисля, че са необходими специални качества за работа с малките деца. В това отношение трябва да бъдете честни със самите себе си. Когато започнете да работите с деца, вие трябва да сте изяснили за себе си, дали действително това е любимото ви нещо? Действително ли ви подхожда тази работа? Имам голям опит от наблюдения. Много хора мислят, че искат да правят това. Но когато разберат, че трябва да бъдат в клас по цял ден и всеки ден, на тях това вече не им харесва. Това е едно малко предупреждение за много голямата отговорност. Трябва да имате огромен стремеж да служите. Истинска любов към децата. Трябва да ви харесва да бъдете до тях.

Работата с малки деца по системата на Монтесори – това е преди всичко духовна подготовка. Тя включва физическия аспект, необходимост от забавяне на вашия ритъм, което се подразбира като някакво опростяване на дейността, и възможност за концентриране върху един материал за дадено конкретно време.

При представяне на материалите може да се наблюдава, колко бавно и точно се

прави това. Част от този процес се нарича анализ и контрол на движението. Анализът предполага осмисляне на това, какво движение имаш намерение да извършиш. Например хващаме, повдигаме, преместваме, поставяме, пускаме и правим пауза. И започваме отново.

В това има определена самоотверженост, смирение и умение да се отпуснеш, да се забравиш за своите проблеми и да ги оставиш зад гърба си. Можете да не се съмнявате, че когато излезете, проблемите, все едно, ще се върнат.

Ако сте готови да отдавате всичко от себе си на всяко дете, на всеки урок, на вас ви е достатъчно просто да бъдете.

Едно от най-сложните неща е това, че ние като възрастни сме свикнали постоянно да контролираме всичко, нашия дом, нашето семейство. А когато се намирате в клас Монтесори и преподавате урок, вие отделяте внимание само на детето, което седи до вас и вече не е възможно изцяло да контролирате останалите деца. В този случай учителят трябва да може да

4

отпуска контрола и да знае, да бъде уверен, че с децата всичко ще е наред. Те всички ще направят своя избор. Някои може би ще ходят из класната стая малко по-дълго, но ще намерят това, което ще им хареса.

Да си представим например, че в класа влиза директорът. При много учители това предизвиква усилено сърцебиене. Те смятат, че ако с дадено дете се е случило нещо неприятно, вината е тяхна. Те скачат, прекъсват урока, прекъсват изцяло концентрацията на детето, защото се страхуват, че ще имат неприятности и за това прекъсват представянето.

Тук въпросът е, доколко сте неегоистични: ”Това е моят клас, той е такъв, какъвто е. Ако се вижда, че някой е палав, въпреки това, аз съм длъжна да изпълнявам своята работа”.

Из живота и опита на Мари Елeн: За да почувствате доколко добре може да изпълнявате своята

работа духовно, можете да си представите, че сте в центъра на класа и се настройвате към всяко дете. Аз правя това сутрин, преди, да дойдат всички деца. Моля Майка Мария да обучава чрез мене. Тогава потребностите на детето ще ме насочват при вземане на решение за това, какви уроци трябва да се дадат.

Отделям време да се убедя, че всичко е идеално разположено по рафтовете, добре е подредено. Отделям време, за да избърша праха и да подредя класната стая. Децата ще подминават прашните рафтове.

Ако детето вземе молив, който е счупен или не е подострен, неговият интерес се блокира. Ако детето има намерение да получи урок за миене на ръце, а крема, с който си мажем ръцете след миене е свършил, интересът пропада.

Всички детайли са част от урока и осъзнаването на детайлите е много важно. Това е работата, на която педагогът трябва да отдели достатъчно внимание. Необходимо е да се погрижи за средата и да отдели време да се убеди, че всичко е на мястото си, разположено е правилно и е готово.

Много често се дават уроци, към които децата не проявяват интерес. Това може да се приеме много лично. И може да се появи вътрешна реакция: “Аз отделих толкова време, за да ти предложа това, а ти не го искаш”. Педагогът Монтесори не се държи така. Работата на педагога Монтесори напомня Пътя на Буда, пътя не непривързаността към плодовете на своя труд. Педагогът трябва да бъде много търпелив.

Мария Монтесори казваше, че има две неща, които сме длъжни да преодолеем – това е гордостта и раздразнениято. Макар че, може да си

5

мислим, че ние ги нямаме. Мария Монтесори казваше, че трябва да станем като учения и свещеника.

Свещеникът изцяло е заменил гнева си с търпението. Няма значение по какъв начин детето или родителят ни проверяват. Ние трябва да останем спокойни. Трябва да съхраним в себе си баланса. И трябва винаги да отговаряме с добрина.

Из живота и опита на Мари Елен:Понякога се случва да сте много разстроени от това, което става в

класа. Ако имате асистент, просто уловете нейния поглед и покажете, че ви е необходимо да излезете. Излизате, поемате дълбоко дъх, броите до 9 и влизате обратно с усмивка. Понякога това е много трудно. А понякога нямате асистент. През първата година на моята работа аз нямах помощник в класа си. В моя клас имаше 17 деца, никой не беше учил в клас на Монтесори преди това и аз не бях работила в клас Монтесори преди това. И някои дни бяха много трудни. Понякога ми се налагаше просто да седна, да затворя очи и да вдишвам дълбоко, тъй като не можех да изляза от класа.

Монтесори казваше, че докато децата не си причиняват болка едно на друго, в класа всичко е наред.

Сега да се обърнем към качестватата на учения в педагога. Ученият се ражда във вас, когато преодолеете гордостта.

Гордостта се появява, когато си мислим, че знаем отговорите, мислим, че сме нещо повече от детето и знаем по-добре. Когато действително станем смирени, ние се превръщаме в учени, които извършват

наблюдения в своя клас като в своя лаборатория. Няма такива детайли, които да не са важни за нас.

Да си представим, че се намираме в обсерватория и гледаме през телескопа. Колко е прекрасно това! Но ние не разбираме и половината от това, което виждаме. Молим астронома да ни разкаже какво има там в действителност. И осъзнаваме, че много неща дори не сме забелязали.

Да си представим мощен микроскоп, с помощта на който може да се разгледа структурата на клетките. Ако не сте се учили за това, ще кажете, че виждате някаква симпатична картинка. Нямате никаква представа за това, което разглеждате. А биологът ще започне да ви разказва какво има там. Вие не знаете за това и не сте го виждали.

6

Да си представим сега, че сме в класната стая с децата или наблюдаваме в къщи своето дете или племенник. Да помислим какво наистина прави детето. Ние може да не виждаме това, защото не сме тренирани. Може би виждаме, но разбираме ли, какво виждаме? Ето защо първото качество на добрия педагог Монтесори е да стане добър наблюдател.

В една от книгите си Монтесори разказва историята на едно момче, което имало неприятности всеки ден. Трябвало постоянно да бъде поставяно на място, тъй като се биело с другите деца. То често крадяло неща и материали от масите на другите деца. И ето веднъж то се приближило до масата на малко момиченце и й взело молива. Мария Монтесори вече едва издържала и имала намерение да отиде при него, да вземе молива и да го спре. Но нещо й подсказало, че трябва да изчака. Тя видяла, че момчето взело молива, подострило го и го върнало обратно на малкото момиче! Това била първата конструктивна постъпка, която това дете извършило за тези три месеца. А тя едва не провалила този момент! Ако се беше намесила, вероятно, е щяло да се наложи да се чака още три месеца до следващата конструктивна идея.

Така понякога ние наблюдаваме и си мислим, че разбираме какво става. Говорим нещо и се опитваме да поддържаме дисциплината. А детето реагира, сякаш чувства огромна несправедливост. И се налага да мислим, че навярно това наистина е било несправедливо. Възможно е да сме мислили, че разбираме, но да сме наблюдавали недостатъчно внимателно. Монтесори смята, че в крайна сметка това е недостиг на смирение. Ето защо тя се опитвала да се успокои, да забави действието и да наблюдава, наблюдава, наблюдава.

Из живота и опита на Мери Елен:Повярвайте, когато вземете за обучение детски клас и трябва да

давате много уроци, става много трудно да наблюдавате, но вие трябва да правите това и е необходимо да намерите начин. Така, духовно преминаваме през промяната в сърцата. Ние преразглеждаме нашето разбиране за това, какво трябва да правим.

Трябва да сте убедени, че не сте вие, които обучавате. Че вие само предоставяте материала на децата за самостоятелно обучение.

В една от своите книги Монтесори говори за слугата и неговия господар.

От старите филми си спомняме как слугата на един възрастен човек му носи палтото, храната и т.н. Слугата му носи чай, но не казва: “Сега трябва да пиеш чай”. Може да му донесе гребена, но не казва: “Ти трябва сега да се

7

срешеш”. Чрез този пример Монтесори показва, че детето е господаря, а учителя - слугата.

Ние даваме на детето това, от което има нужда, но не изискваме от него да го вземе, преди да е готово.

Монтесори казва, че детето – това е Христос, който идва в света. Всяко дете е месия, който ни води към по-добър свят. А ние като влъхви или мъдреци му носим нашите дарове - тези прекрасни материали, тези прости начини за обучение. И ние смирено свеждаме глава пред вътрешната светлина на този човек.

Но в същото време, когато чувстваме признателност към душата на детето, трябва да разбираме, че на детето му е нужно ние да си оставаме възрастни. Често възникват много проблеми, когато

възрастните започват да разбират, че пред тях стои дете на Светлината. Те смятат, че детето е с по-големи духовните достижения, отколкото са техните. И свалят от себе си ролята на родители.

Да, децата идват с велики дарове. Но те трябва да се учат да живеят в този свят. И те трябва да разберат и да приемат йерархичния порядък. Когато със смирение разбираме, че на детето му е необходим някакъв конкретен урок, ние поемаме върху себе си отговорността да научим детето на определени норми на поведение, които нашите деца са длъжни да научат.

Ние също така трябва да разбираме, че душите идват в света с най-разнообразен натрупан потенциал. Вие мислите за душа, която е изминала много голям Път, която е била на тази планета много дълго време. Тази душа може да е достигнала много голям потенциал в Служение, а може и в егоизъм или в причиняване на вреда. Да, ние трябва да бъдем честни към самите себе си и своите собствени качества и трябва също да бъдем честни и към на качествата на децата, за които се грижим.

Из живота и опита на Мери Елен:Чела съм книгата за английския крал Хенрих Втори и неговата жена

Елеонора. Те имали много деца. Имали и четири сина, всеки от които искал да стане крал в бъдеще. Сред тях били и Ричард Лъвското сърце и други, имената на които, вероятно, знаете от историята. Родителите на тези момчета много ги обичали, глезели ги и се отнасяли снизходително към тях. Те не могли да проследят негативните тенденции и последствията, тъй като ги обичали безумно. А тъй като не виждали тези тенденции, те не могли да ги поправят. След време, когато момчетата порастнали, трима

8

от четиримата се обединили против баща си и тръгнали на война срещу него, за да завладеят трона. И дори тогава бащата им простил заради любовта си. Те отново постъпили по същия начин. И бащата пак им простил. След това синовете отново въстанали, а бащата просто не искал да види липсата на преданост в тях.

Моят духовен учител използваше интересен термин – аватар. Тя наричаше това “синдром на сладкия малък аватар-монстра” в нашето общество. Защото някои деца са били смятани за много високи души и те били мили, прекрасни, обожаеми, но много непослушни.

Ние не искаме да възпитаваме манипулативните страни на детето, макар че то е толкова мило и обожавано. Ние трябва да осъзнаваме, че нашите деца – това са възрастни души, намиращи се в детски тела. И те са ни дадени, за да се грижим за тях. Ние сме тези хора, които ще ги научат.

Монтесори говори и за полярността на нашата цивилизация. Това е полярността между детето и възрастния. Ние живеем в цивилизация, която е концентрирана около възрастния. Животът в много семейства е концентриран върху нуждите на възрастния. Детето е на второ място. Ако майката и бащата трябва да излязат, хващат детето и го избутват навън без всякаквоо уважение към това, че то се опитва само да си завърже връзките на обувките или самостоятелно да си облече палтото. И поради това, че възрастният се поставя на първо място стават така, че развитието на детето страда много. Когато развитието на детето се подтиска, това води към много дългосрочни последствия.

Както се надяваше Монтесори, все някога ще стигнем до развитието на такава цивилизация, която би разбирала, че нуждите на детето са много важни. Ако отгледаме дете, което има възможността изцяло да реализира своя потенциал, светът ще се измени само за едно поколение. Но духовно ние, като възрастни, трябва да помислим за нашия живот по друг начин. Трябва основно да променим отношението си към детето, признавайки изцяло и уважавайки неговото всекидневно изменение и развитие. И тази фундаментална промяна става само веднъж - през първите 6-7 години от живота.

Из живота и опита на Мери Елен:Аз се опитвам да ви предам съкровенността на нашата отговорност,

почитането и уважението към детето, а също така осъзнаването на това, че сме длъжни да научим детето как да се държи в света.

Има една чудесна част в сферата на практическия живот, която се отнася до етикета.

9

Ето, имам молив и мога да продемонстрирам този урок.-Позволи ли ми, моля те, да взема твоя молив.-Да, моля, - ще прозвучи като отговор.Или имах урок от същата сфера на практическия живот, когато

наливах сок.И тогава аз бих дала на децата следния урок:- Мога ли да ви предложа чаша сок?- О, да, благодаря! - Така трябва да се научите да отговаряте.

Ако случайно се сблъскаме, то би трябвало да се учим да казваме: ”О, извинявайте”.

Или да кажем, ако Таня и Катя разговарят, а аз трябва да поговоря с Катя, то трябва да изчакам, докато се появи пауза за да кажа ”Извинявайте, моля, Катя, може ли за една минута?”

Уроците по правилно държане са част от всекидневния живот на класа. В много класове има обяд, който приготвят самите деца и сами подреждат

масата. Децата изнасят от кухнята големите фруктиери с плодове и ги разпределят по масите. И те с голямо усърдие и акуратно се грижат един за друг и си помагат взаимно.

Така, Монтесори ни дава разбирането за това, че когато се освобождаваме от своето его и започваме да участваме в живота на децата, по силата на това, че се учим да наблюдаваме, ние преминаваме посвещение, и както казваше тя, ние ставаме посветени в съкровения живот на детето.

Учителят, трябва да бъде абсолютно освободен от всичко, което не е чисто. Учителят с цялата си чистота трябва да се посвети на огъня на вътрешния си живот. Ако не поддържа този огън, той ще угасне и никога няма да може да се разгори отново.

Изданието подготви Екатерина РезниченкоСледва продължение...

www.sirius1-bg.net/statii

Мария Монтесори

10

 Мария Монтесори е родена на 31 август

1870 година в малкия италиански град Кяровале. Това е годината, когато Италия става единна страна и въздухът е изпълнен с надежда за прекрасно бъдеще.

Баща й – Александър Монтесори – бил бизнесмен, имал военно образование. Отделял голямо внимание за възпитание на дъщеря си, която много приличала на своята майка.

Майка й – Ренилд Монтесори – била грамотна, образована жена и сама обучавала Мария. Всеки ден тя напомняла на дъщеря си за бедните и постоянно се грижила за тях. Впоследствие тя напълно поддържа идеите на дъщеря си  и й помага в работата.

Разказва се, че когато родителите й се скарвали, Мария винаги ги е помирявала. През целия си живот тя обединявала родителите и децата.

На десет годишна възраст тя сериозно боледува, а когато става на 12 години семейството й се премества в Рим , за да даде на дъщеря си добро образование. Мария се влюбва в математиката и решава да постъпи в техническо училище за момчета. Тя искала да стане инженер, което не било обичайно за жени по онова време.  Тя не само попада в това училище, но го завършва с успех. И веднага след 1890 взема друго решение, което в последствие променя нейния живот.  След като интересът към математиката преминава, Мария се увлича от естествознание и избира, най-после, своята професия – решава да стане лекар.

В онези години жените не са имали възможност да учат за лекари и да работят по специалността. Независимо от общата забрана, Мария Монтесори преодолява всички препятствия и постъпва в медицинския факултет на Римския университет.

Тук я очакват нови изпитания. Един от аспектите на обучението по медицина е работата в морга, жените и мъжете трябвало да работят заедно над голи тела. Студентите юноши измъчвали Мария с различни насмешки и критични забележки. Затова тя препочитала да работи вечер, сама. Веднъж, идвайки за пореден път в моргата през нощта, тя в отчаяние решава, че не може повече да се занимава с това. Прибирайки се у дома през парка, тя вижда просякиня с дете. Тези хора живеели в голяма нужда. С какво можела да им помогне Мария? А освен бедняците в цяла Италия, има много нуждаещи се по целия свят. Как да помогне на всички? И Мария се връща към медицината, в която вижда

11

възможност да помага на хората и с това започва нейната мисия на земята.

А в собственото й семейство има разногласия. Независимо от голямата подкрепа на майката, бащата не одобрява избора на дъщеря си и дори не разговаря с нея. Затова Мария се издържа сама като работи през свободното си време. При това тя се учи добре и преподавателите са доволни от нея.

На защитата на дипломната си работа тя трябвало да изнесе лекция. Интересно е, че нейният баща не знаел за това и, срещайки свой приятел по време на разходка, решил да отиде с него в университета. След лекцията неговата дъщеря била засипана с овации. Виждайки това признание от публиката, Александър Монтесори простил на Мария и най-после те се помирили.

И ето тя получава диплом – диплом на първата жена лекар и започва да се занимава с частна практика. Тя специализира в областта на хируругията и психиатрията, а тъй като пишела и трудове за деца, специализира и в областта на педиатрията.

Не минава много време и Мария Монтесори става известна като много сериозен и грамотен лекар, способен да окаже помощ в сложни ситуации. Тя казвала: “Аз съм известна не заради моите постижения, а заради моята настойчивост и противопоставяне на трудностите”.

На двадесет и седем годишна възраст тя постъпва на работа в психиатрическа клиника в Рим. Това става още един повратен момент в нейния живот. По него време децата със забавено умствено развитие били в психиатрическите клиники заедно с възрастните. Веднъж Мария вижда как след обяда децата обират трохите хляб от пода. Тази сцена потресла Мария, а съпровождащата я жена възклинала: “Какви безобразни деца!”. Но Мария Монтесори гледала на тази ситуация не с очите, а със сърцето си: децата нямало с какво да си играят. И тогава се появило предположението, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея била потвърдена  на практика.

По време на работата си с умствено изостанали деца, Мария Монтесори намира книги на двамата французи Жан Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген.Тя превежда сама техните работи, щателно преписвайки на ръка в дебели тетрадки 600 страници. Тези работи я вдъхновили. Именно от Сеген Мария узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика, то “от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора. Тя интуитивно чувства, че тази методика може да се приложи и към нормални деца.

Тя създава специално училище, а след това и медико-педагогически институт за умствено изостанали деца от бедни семейства и сираци, където разработва и прилага разнообразни

12

дидактически материали, влезли в историята като “златния материал на Монтесори”. Благодарение на това става възможно онеправданите деца да се учат също толкова успешно, колкото и нормалните ученици.

Първото нещо, което тя изготвя, това са цилиндричните блокчета. Те били направени от цяло парче дърво с направени в него отвори, в които се поставяли дървени цилиндри с диаметър от един до десет сантиметра. Необходимо било да се извадят всички цилиндри и да се дадат на детето да ги постави според размера им. Три годишните малчугани правели това отново и отново повтаряйки едно упражнение повече от 40 пъти. “За да утолиш жадата си не е достатъчно да видиш водата или да я опиташ, трябва да изпиеш количеството, от което организма ти има нужда. За да удовлетвориш вътрешния си глад, психичната жажда, не е достатъчно да видиш за малко вещите или да чуеш тяхното описание, необходимо е да ги вземеш и да ги ползваш толкова, колкото е нужно, за да удовлетвориш потребността на вътрешния живот. Този факт е основната психическа конструкция и единствения секрет на обучението. Външният обект е трамплин, върху който се упражнява ума и тези вътрешни упражнения сами по себе си стават цел на дейността”. Мария Монтесори установила, че само след много повторения на едни и същи действия у детето се изработва навик, а след това става усъвършенстване на този навик и чрез движението мозъкът се развива и възникват нови невронни връзки. Съвременните учени потвърждават този извод на Монесори.

През 1900 година, на състоялата се в Рим своеобразна олимпиада, учещите в началното училище питомци на Монтесори превъзхождали децата от обикновените училища по писане, броене и четене. Това било като гръм от ясно небе. “Истинско чудо” нарекъл това събитие английският посланик в доклад до британското Министерство на външните работи. Но тя казала: “Нека да помислим какво липсва в обикновеното образование щом умствено изостанали деца могат да показват такива резултати?”. Тя разбрала, че методът с пипането и назоваването на предметите развива детето. Най-важното е да се разбуди човекът вътрешно, истинското образование трябва да въздейства на духа – това е главното откритие на Монтесори.

През 1898 година на Мария Монтесори и се ражда извънбрачно дете. Синът – Марио - е възпитаван на село. По него време неможело да се признават извънбрачни деца, иначе – край на кариерата. Има версия за това защо Мария Монтесори не се омъжила – майката на избраника не дала съгласието си за този брак.

13

Когато Марио навършва 10 години, Мария го взема при себе си. Оттогава той живее с майка си и става продължител на нейното дело.

Стремейки се да се опре на съвременните научни знания тя отново постъпва в университет – във философски факултет, където изучава експериментална психология и едновременно преподава педагогическа антропология.

Следващият етап от нейното развитие е като завеждащ катедра по антропология в Рим. Написва книгата “Психологическа антропология”. Чете лекции на тема “Истинското обучение помага да не се осъжда, истинското обучение дава на детето енергия, а не го обесилва”. Едно от нейните определения – истинското обучение помага на живота да тече.

Мария оставя работата с децата с аномалии и посвещава дейността си на работа с нормални деца, които в училище са в значително по-лошо състояние, отколкото нейните възпитаници, страдащи от отклонения в своето развитие.

В 1907 година се появява възможност Мария Монтесоври да провери действието на своята система върху здрави, макар и занемарени деца. На този смел педагогически експеримент се решава не Министерството на образованието, а италианският милионер Едуардо Таламо в Сан Лоренцо. В кварталите, където живеят работниците в неговите текстилни фабрики се открива “Дом на детето”. Към класовете на дома се насочват 50 малки дивачета, сквернословещи и чупещи мебелите и дидактическите пособия. Само след няколко месеца става възможно тези деца да бъдат показани на най-взискателна публика, комисия. Те работили толкова спокойно и съсредоточено, че някои от наблюдателите сметнали това за признак на жесток деспотизъм и съвсем не можели да повярват, че това поведение е в резултат на предоставената на децата свобода на действие.

През 2007 година се навършват 100 години от първото училище на Мария Монтесори за нормални деца. Не й е било лесно, тя започва своята работа само с няколко единомишленици около нея. Малко от педагозите по него време са я разбирали – нали тя нямала педагогическо образование, а лекарите я презирали защото не работела по специалността си.

Мария Монтесори първа в света изработва мебели по размерите на децата. Тя буквално извършва революция в педагогическата дейност, като наема дъщерята на портиера в своето училище, която нямала специално образование, не е ходила на обучение за представяне на материала. И днешната практика на обучение на педагозите на Монтесори показва, че заедно с постиженията на метода, неговата същност, усвояването на

14

представянето на уроците и материалите, учителите преминават терапия, която може да се сравни с развитие и изцеление на духа.

Мария Монтесори казва, че експериментира без да знае до какво ще доведе това. Правейки непрекъснато опити – не над децата, а над материалите, тя все повече и повече ги усъвършенства. В основата на своя метод тя поставя наблюдаването на децата и на техните потребности, предоставяне на децата на специална среда за подготовка, в която те правят свой собствен избор с какво да се занимават, а възрастните не бива да им дават указания.

“Изборът се подсказва от инстинкта, който природата дава на всеки, като водач в психическото му израстване; ръководената от инстинкта дейност се развива с голяма енергия и с максимален ентусиазъм, благодарение на което децата без всякаква умора изпълняват такива неща, каквито на учителката не й се е присънвало да иска от тях”.

Изпълнението на интересно за детето упражнение винаги го довежда до максимална концентрация. В такъв момент през детето минава поток от ментална енергия, както казва мадам Каспари, ученичка на Монтесори, живяла с нея 11 години в Индия и взела активно участие в разработването на стадиите на развитие на детето и която внесла много музика в процеса на обучение. По време на концентрацията в детето се съединяват два потока енергия – психическа и физическа и това винаги е благо, това е изцеление и здраве. Мария Монтесори казва, че ако можехме да отгледаме поне едно поколение от такива здрави и свободни хора, животът на планетата би се променил неузнаваемо.

Методът не е създаден от Мария Монтесори изведнъж. Това е продължителен процес на наблюдения. Мария Монтесори открива, че децата обичат порядъка, дисциплината. В първото и училище материалите се намирали в заключен шкаф и учителят сам ги вадил от там и ги раздавал на децата. И веднъж Мария Монтесори видяла, че когато учителката се разсеяла, децата се опитали сами да отворят шкафа и да приберат нещата. А учителката казала: “Не, седнете, аз сама ще прибера всичко”. Тя решила, че децата са непослушни. Мария Монтесори гледала с очите на сърцето си и видяла, че децата следват своя вътрешен порядък. На следващия ден учителката закъсняла, предния ден не затворила шкафовете, и децата сами взели материалите. Учителката се разсърдила, казала на децата, че са  крадльовци и се оплакала на Мария Монтесори. Но Мария Монтесори гледала с очите на сърцето си и видяла, че децата следват своя вътрешен порядък, че децата са способни да направят свой свободен избор, който утолява тяхната жажда за развитие. И навярно за пръв път в историята на

15

педагогиката децата свободно се движели из класната стая и сами решавали с какво да се занимават.

Имало такъв случай. Намерили ли се богати дами, които решили да помогнат на Мария Монтесори и купили за нейното учлище скъпи играчки. Мария Монтесори им благодарила и занесла подаръците в класната стая, но децата предпочели материалите. И тогава тя стигнала до извода, че децата предпочитат да работят над себе си чрез игрите. Посетителите и гостите предлагали на децата сладки, но те отново предпочели материалите. Мария Монтесори разбрала, че децата усещат сладостта на своето вътрешно развитие.

Мария Монтесори показала на децата как правилно да се секнат, те видели, че това е красиво и й ръкопляскали за това, че им помогнала да се справят с тази неловкост и проблем. И в този момент тя разбрала, че за децата е важно чуството за собствено достойнство и че са й благодарни.

Много хора смятали материалите за уникални. Но успехът на метода не е в материалите, а в естествения спонтанен интерес на детето към една или друга работа, към едно или друго занимание.

В училището момчетата и момичетата спонтанно се учили да четат и пишат като прокарвали пръсти по контурите на буквите. Мария Монтесори сравнявала организираността на децата с организираността на Вселената, в която всеки има своето време. Тя приемала децата за свои Учители.

Материалите, преподаването на уроците – представянето на материалите по метода на Монтесори, дава възможност на децата да станат независими от възрастните, премахват наградите и наказанията, което води до развитие у детето на чувство за собствено достойнство и уважение към другите. Наличието на различни възрастови групи води до поява на навици за общуване в социума, към сътрудничество, позволява им да се учат едно от друго, а проявата и развитието на талантите на всяко малко дете в атмосфера без насмешки и критики не позволява да се появи завист и съперничество.

Пре 1909 година е написана първата книга и са открити курсове за обучение на педагози. В следващите години се откриват школи по целия свят – САЩ, Аржентина, Санкт Петербург.

След нейната триумфална лекция в САЩ през 1913 година, изобретателят на телефона Александър Бел и неговата жена основават във Вашингтон образователна Монтесори-асоциация, чиито попечител става дъщерята на президента на САЩ Уилсон. По време на второто си пътешествие в Америка Монтесори се изказва в Карнеги-хол и получава 2 златни медала на Панамско-тихоокеанската изложба в сферата на образованието.

16

След това Европа най-накрая признава нейната значимост. В 1922 година правителството на Италия я назначава за държавен училищен инспектор. А в 1923 година нейният син Марио се обръща към Мусолини, резултат на което училищата Монтесори получават държавна подкрепа и дотации. Популярността на метода на Монтесори в Европа расте. Канят я в Испания където Мария основава институт, в който се водят занимания по проблемите на религиозното възпитание. В Лондон се откриват курсове за подготовка на педагози. Именно там тя се запознава с Ганди, който посещава курса през 1932 година. По това време отношенията на Монтесори с фашисткото правителство на Италия окончателно се развалят.

Много приятели от Америка я канят да отиде при тях, но тя не иска да бъде свързвана с която и да е страна – тя се смята за гражданин на света. Мария Монтесори разбира, че да се постигне мир е възможно само чрез децата.

Един от нейните почитатели е Зигмунд Фройд. “Там, където е Монтесори, аз не съм нужен”. Ерик Ериксон е един от нейните ученици.

През 1934 година Мария напуска родината си и се настанява във Испания, откъдето я прогонва гражданската война. Началото на световната война я застига в Англия откъдето я интернират като гражданин на противникова държава.

Положението спасява едно предложение на теософското общество да посети Индия. Именно там тя прекарва годините на войната. Мария Монтесори носи в продължение на 20 години траур след смъртта на майка си и едва в Индия облича белите одежди. Тя казва, че само в тази страна хората са духовно готови за нейния метод. Тук тя не само развива своите идеи, но и изгражда следващата учлищна степен на своя метод за деца от 6 – 12 години. Тя вече е разработила своя периодизация на детското развитие, наистина много съзвучна  с идеите на Жан Пиаж, с когото е дружила. Мария смята, че на смяна на сензорното изследване, у децата на възраст от 6 – 12 години идва развитието на логическото мислене. За детето е важо да узнае не само “какво е това?”, а и “защо това е така?”

В продължение на три години я представят за номиниране за Нобелова премия.

Тя се обръща към човечеството: “Имаме проблем – в центъра на вниманието на цивилизацията се намират възрастните, но ако властите насочат своя поглед към децата, към душата на детето, ние ще можем да създадем мирен свят. Образованието е средството към мира”.

17

След завършването на войната тя се връща в Европа и навсякъде след нея възникват школи на Монтесори.

Продължава напрегнатата научна работа. В своя сборен труд “Разумът на детето”(1952 г.) М. Монтесори създава не просто ново явление в педагогиката – развиване на децата през първите три години, а като че ли открива нова планета, населявана от удивителни същества приличащи на хора, но едновремнно с това напълно различни.

Към третата година децата вече залагат в себе си основите на човешката личност и имат нужда от специална помощ от обучаващо възпитание. Успехите постигнати от тези малки деца са толкова големи, че тригодишното дете може вече да бъде признато за оформен човек. Сравнявайки способностите на децата и възрастните, психолозите твърдят, че на нас ще ни трябват шестдесет години напрегната работа, за да постигнем това, което детето постига само за три години.

В противовес на господстващия снизходителен подход към “кърмачетата” – какво, казват можеш да вземеш от тях – педагогът-хуманист  вижда именно в тази възраст огромни потенциални възможности за формиране на човешката личност и нарича периода

на развитие от 0 – 6 години “усвояващ разум”.Жизненият път на Мария Монтесори

свършва през 1952 година в Холандия, където е погребана, но нейните идеи продължават да шевстват по света. Вторият пик на нейната популярност започва в края на петдесетте години и продължава и до днес. Днес в света съществуват няколко стотици хиляди школи на Монтесори. В Хонландия, където действа център за подготовка на педагози по системата на Монтесоври, те са повече от 200, но най-

много такива школи има в Индия. В САЩ, Европа, Русия(Санкт Петербург, Омск), Китай работят специални фабрики произвеждащи нейните дидактически материали.

В Русия първите сведение за успехите от педагогическия експеримент на Мария Монтесори достигат още през 1910 година. През 1913 година се появява нейната книга “Домът на детето. Метод на научната педагогика”. Първата практическа стъпка по пътя на реализацията на идеите на Монтесори е направена от Юлия Ивановна Фаусек(1863 – 1943). В Съветска Русия методът на Монтесори е официално забранен през 1928 година. По същия начин, както и в нацистка Италия, на тоталитарната система на нашата страна не са били нужни свободни, самоопределящи се хора.

18

В Русия системата на М. Монтесори се връща едва през 1992 година. В 1998 година заместник директорът на Центъра С. Сумнителна се среща в Мюнхен с генералния секретар на AMI Ренилда Монтесори и получава одобрение за откриване в Москва на Асоциативна AMI – курс за подготовка на учители за предучилищна подготовка.

“Като помага на природата, човекът се издига на следващата степен тъй като движението е нагоре – такъв е законът на живота. Именно децата създават тази прекрасна стълба водеща все по-нагоре и по-нагоре. Законът на природа – това е порядъкът; когато порядъкът дойде, разбираме, че сме достигнали порядъка в света. Ясно е, че природата включва мисия, която тя е поръчала на децата – да ни подбудят нас, възрастните, за постигане на висшето ниво. Децата ни водят към висшите нива на развитие на човешкия дух и чрез това се решават материалните проблеми.

Това не е назидание, а по-скоро напомняне, а за нашите учители е призив, вид обучаваща програма, нашата единствена програма:

О, Господи, помогни ни да вникнем в тайните на детството, за да опознаем детето, да го обичаме и да му служим според законите на Твоята справедливост и да следваме Твоята воля!”

  Списък на използваната литература: 

1. Лекции Мэри Эллен Манц в Санкт - Петербурге, 2007 год; 2. М Монтессори «Мой метод. Метод научной педагогики»; 3. М. Монтессори «Дом ребенка. Метод научной педагогики»; 4. М. Монтессори «Дети – другие»; 5. М. Монтессори «Помоги мне сделать это самому». 

 

19