Георги Петров - Сага за Едем - Книга Първа - Законът на...

Законът за Амнезията

1


2

Съдържание

Бариерата на паметта .......................................................................... 4

Изгубени светове .................................................................................. 9 Хомо сапиенс ........................................................................................ 13

Колко стари сме? ................................................................................... 15 Твърде стари за да е истина ................................................................. 20 Праисторическо НЛО ............................................................................ 25

Древни Митове ..................................................................................... 29 Законът на упадъка .............................................................................. 32 Златната епоха ..................................................................................... 35

Сребърната епоха ................................................................................ 38 Бронзовата епоха ................................................................................. 42

Отново Едем? ........................................................................................ 46 Атлантида на Платон ............................................................................ 50 Постижението на Атлас ........................................................................ 55

В градината на Едем ............................................................................ 59 Свещените потоци ................................................................................ 62

С боси крака ......................................................................................... 65 Крипта и Катедрала .............................................................................. 69 Свещеният Лабиринт ............................................................................ 73

Нищо не сме забравили ........................................................................ 77 Бившите гиганти .................................................................................. 81 Неандерталците .................................................................................... 86

Танцуващи Луни ................................................................................... 91 Науката в опасност ............................................................................... 97

Вярване и невярване ............................................................................ 101 Наследството на Боговете ..................................................................... 104 Кървавата машина ............................................................................... 107

Краят на епохите .................................................................................. 111 Примитивни хора ................................................................................. 113

Вълшебникът Мерлин ........................................................................... 119 Черни мисли ......................................................................................... 123 Тектонични плочи ................................................................................. 125

Еклиптичната равнина ......................................................................... 128 Житните Кръгове .................................................................................. 132 Седемте Чакри ...................................................................................... 138

Спиралата на Живота ........................................................................... 142 Златото на Тамплиерите ....................................................................... 147

Лабиринтът на Шартър ......................................................................... 152 Записите на Акаша ............................................................................... 156 Туата Де Данан ..................................................................................... 160

Рене Декарт .......................................................................................... 164 Карлос Кастанеда ................................................................................. 168


3

Идрис Шах ............................................................................................ 174

Приказки .............................................................................................. 178 Римската година ................................................................................... 182 Келтските Друиди ................................................................................. 184

Едгар Кейси .......................................................................................... 188 Последните дни на Атлантида .............................................................. 195 Да виждаш ........................................................................................... 201

Спрете Света ........................................................................................ 205 Прокълнатите Царе ............................................................................... 211

Марсилският Таро ................................................................................. 218


4

БАРИЕРАТА НА ПАМЕТТА

Кои сме ние? Откъде идваме? Вечните въпроси ...

Ако научим това може да ни помогне да разберем накъде да тръгнем. Нашата забравена история може да ни просветли за истинската ни същност, също забравена. Казани са ни много глупости, понякога си признаваме това,

отказвайки да видим светлината, която блести дълбоко вътре в нас. Защо сме забравили истинската си природа?

И преди всичко, как можем да си я спомним отново?

От къде идваме? Къде отиваме?

Това мога да ви кажа. Аз идвам от къщи, и си отивам в къщи.

Пиер Дак


5

Човечеството е забравило произхода си: то е като мебел, която не може

да каже от коя гора произхожда!

Братовчеда на маймуните?

Нашата раса страда от амнезия. Нашето минало е преминало хоризонта,

отвъд който започва Незнайното. Този силует е хоризонта на историята и тя започва около 9000 г. преди JC. Обърнете внимание, че JC може да се изпише Jesus Christ или Julius Caesar, тъй като те са почти съвременници.

Преди това? Диваци, дялащи камъни и пещерни рисунки, безинтересно. Освен за палео-антрополозите. Преди това? Маймуни, според същите тези

антрополози. Те считат човека за братовчед на маймуната, предшественика на Хомо сапиенс сапиенс.

В отчаяни опити да направят връзка между маймуната и човека те са ни

намерили предци - Хомо Еректус, Хомо Фабер и още няколко други маймуноподобни същества. Но въпреки техните задружни усилия, в продължение на повече от век тази връзка никога не е била направена.

Липсващата връзка все още липсва. Независимо от това, палео-антрополозите откриха нови братовчеди за нас - Неандерталците. Те се предполага, че са

изчезнали, което е съмнително, когато погледнем Йети и Съскуош. Този малък свят е пълен с изненади наистина. Ние имаме къса памет. Миналото, за повечето от нас е носталгия по изгубена невинност. Каква шега!


6

Ние все още сме невинни в сравнение със забравените ни предци! Те са

били гиганти в телата си, в главите си и в сърцата си. Но днешните учени и историци са въоръжени с тези зарове в шкафчето, наречени "митове". А това означава глупости. Според тях, митологиите са безсмислени делириуми.

Митовете са всъщност най-ценните документи за изгубените времена.

Пазете се от разума

В главите ни смътните спомени от учебниците са смесени с изображения от филми и комикси. Всичко това представлява нашата история. И то каква

история: галерия от често погрешно възприемани портрети, без каквато и да е хронология, нито обща визия. Различни битки, които всички изглеждат еднакви, с изключение на датата. Дати! Обсебващ страх за тъпаците и

мечтателите! И има основателна причина за този страх. Ако човека е разумно животно, то разума убива разума.

Начинът ни на живот е предателство към човешката природа, а дясното

ни полукълбо на мозъка, неизползвано, е почти атрофирало. Ключът към нашите изгубени сили изчезва с него. Трябва да побързаме и да действаме.

Щастието не е да имаш много неща. Нямаме нужда от всички тях. Нека да изпразним аптечката, пълна с остарели лекарства, с рядко помагащи таблетки и хапчета и да използваме всеки ден за самолечение. По-добре да изпием

чаша Côte du Rhône, здравословен начин да излекуваме всички болести. С малко помощ от вътрешния ни лечител!

Ние всички възприемаме времето като линейно нещо: минало-настояще-

бъдеще. Бъдещето е неизвестно, настоящето твърде бързо отминава, а миналото е твърде бързо забравено. И за да илюстрираме това, за да се

вместим в тази концепция за време, ние създадохме една нова наука: историята. Нещата са били доста по-различни в античните дни. Древните гърци и други народи са вярвали в цикличното време, където събитията

формират идентично повтарящи се последователности в ред, неизменен като цикъла на сезоните. И за да илюстрират това, те се обръщали към по-древна

мъдрост: митовете. Те са символизирали това с фриз, може би най-известният в античния свят е гръцкият фриз. Той се нарича гръцки, но го откриваме по целия свят. В този фриз, същите фигури неизменно се повтарят, нагоре и

надолу, като движение, напредващо или спадащо движение, в една верига, която нищо не може да спре.

Четири цикъла на времето

За нашите предци, има четири големи времеви цикъла: Златната епоха,

където боговете живеят сред хората; Сребърната Епоха, където хората са били гиганти; Бронзовата епоха, където полу-богове, герои и деви се борят заедно и накрая, Желязната епоха, в която сме ние в момента, нетърпеливо чакайки

нов Златен Век. Истината е, че ние знаем само няколко неща за близкото ни минало.


7

Лъжливата история крие предишния ни живот от нас. Така например,

на кого му пука за примитивни хора, свидетели на естественото състояние на живот? Само на някои антрополози като Клод Леви-Строс, а наскоро и на няколко етнически асоциации, като Воините на Дъгата. Шаманизма и

Нагуализма предлагат царски начин да влезем в света на мечтите, който е нормалният свят на човека. Ние го забравихме. В самото начало на историята, Олмеките и Шумерите са живели в комфорт, в сревнение с нас. И в средата на

праисторията е имало цивилизовани хора със самолети, НЛО и ракети? Знаем ли, че бившите богове са контролирали мълниите? Знаем ли, че те

са познавали електричеството, магнетизма и атомната бомба? Те са построили гигантски машини за гео енергия, и техните централи са били храмове? Гигантски машини за извличане на гео-енергия, наричана също Врил енергия?

Знаем ли, че техните електрически централи също са били храмове? Знаем ли, че в тези храмове, инициираните лица са се превърнали в богове?

Съхраняване на данни

Деветдесет процента от гръцката и римската философия, литература,

изкуство и наука не оцеляват до разпадането на Римската империя. Произведения на няколко поети и философи от античността са напълно

изчезнали или все още стоят в безразборни цитати на други автори. Било е по-лошо за други аспекти на културата. Например, ние напълно игнорираме

музиката, изпълнявана от тромпетите Ерихон, с изключение на това, че са били във Фа диез. Взимайки под внимание богатото музикално наследство на античен Рим, всичко, което остава е един пасаж от уникална мелодия, който е

по-малко от 25 секунди. Наследството на нашата цивилизация рискува да познае същото

заличаване ако нашето индустриално общество рухне. Загубата ще бъде още

по-пълна, тъй като ние записваме нашето знание във форми, които са създадени сега, само за да бъдат недостъпни за бъдещите поколения. Нашите

книги използват много окислена хартия, която се разлага за около сто години и не може да се сравни със средновековния пергамент или ниско окислена хартия, използвана до 19-ти век. А днешния навик да записваме информация

на цифрови източници е далеч по-опасен за информацията. Без Интернет технологии или технологии за четене на CD-ROM, цифровата информация ще

бъде недостъпна в бъдеще, както Атлантида е за нас днес. "Суета на суетите, всичко е суета. Какво предимство има човекът от

всичката работата, която върши под слънцето? Едно поколение си отива, друго идва и Земята все още съществува. Каквото е било, пак ще бъде. Каквото е направено, ще бъде направено отново. Ако можем да кажем за нещо "Това е нещо ново", то това нещо вече е съществувало в миналите столетия и хилядолетия. Няма и спомен за тези древни времена, дори за нашите бъдещи потомци. А техните потомци няма да имат никакви

спомени от тях".


8

Така казва Еклесиаст в "Книга за сина на Давид, цар на Йерусалим".

Опитвайки се да видим светлината на нашия произход може да бъде стъпка към единствената най-ценна среща: срещата със самите нас.

Защото нищо не е тайно, което не ще стане очевидно, нито каквото и да било тайна, която няма да бъде известна и излезе

наяве.

Лука, 8-17


9

ИЗГУБЕНИ СВЕТОВЕ

Още от зората на времето, невероятни цивилизации са изгрявали. Те

вече са били антични през Античността. Преди тях е

имало други светове и колкото повече отиваме назад

в посока към нашия произход, толкова повече тези

цивилизации изглеждат развити и цивилизовани.

Амнезията, която изтрива всичко ги е изтрила

от паметта ни. Изчезнали са заедно с историческия

вятър. Такава е била съдбата на Шумер, Вавилон и

Олмеките.

Такава е била и съдбата на Атлантида, Лемурия

(Му), на Империята на Рама, да не говорим за всички

народи, чиито имена са неизвестни. Западната наука

ни дава изключително кратка картина на нашата

история, давайки на Хомо сапиенс възрастта от 150

000 години само. Азиатските традиции го правят

много по-стар: един милион години и дори повече.


10

Библията срещу Науката

Къде можем да поставим истинския произход

на нашия вид? По-древен ли е човека, отколкото си мислим? Д-р Уейман от Харвардския университет мисли така. Това се случва в САЩ, през 1866 година.

Собственик на мина намира в базалтов слой цял човешки череп, изследван от д-р Уейман. Ние не можем и не е редно да се съмняваме в неговата

автентичност, поради естественото преплитане на отломки. Черепа на Адам ли е това? Разбира се че не,

казват маниаците на Библията, Адам е бил създаден преди около 7000 години. Въпросът е, откъде дойде този човек, толкова много години преди това?

Според науката, човека едва ли е на повече от един милион години. И определено изглежда твърде млад!

Всъщност, изглежда, че нашият вид е на милиони години, а в този случай изгубените цивилизации не са десетки, а хиляди или милиони. В следващите

години, ще се впишат нови елементи в този, толкова голям файл. В Свазиленд ние открихме най-старата мина на Земята, на 40 до 50 000 години, перфектно работеща и доказателство за нивото на

технологиите. Според еволюционната теза, в този момент човека е живял по дървета и е ял банани.

Що се отнася до креационистката теза, тя не приема съществуването на човека по това време, защото Библията казва, че Бог е създал Адам преди по-малко от 7000 години. Всеки народ има свои собствени лимити. Всеки човек

има свои, самостоятелно избрани и приети ограничения.

Факт е, че ние открихме следи от напреднали цивилизации далеч преди това. Кой ги остави? Динозаврите? Боговете? Извънземни? Нито науката, нито

религията може да реши. През август 1870 г., в Илинойс, Ж.У. Мофит намира монета на 30 метра под Земята. Оценка на възрастта: 150 000 години.

Изненадващ Геод

Пр. Уинчел изучава предмет, направен от неизвестна сплав. Монета,

кръгла, с нормални ръбове и постоянна дебелина, представяща лицето на

коронована жена, която сякаш е гравирана с киселина. На гърба й има

животно с дълги заострени уши и дълга оръфана опашка, придружено от

архаичен кон. От двете страни има признаци на неизвестна писменост.

През 1961 г., в Оланча, Калифорния, трима златотърсачи намерили

изненадващ геод. Изработен от закалена глина, с фосилни черупки, нокти и


11

шайби. Този неоспорим артефакт е на възраст между 250 и 500 000 години,

много преди предполагаемата поява на Хомо сапиенс сапиенс. Това безценно

археологическо съкровище е било продадено през 1969 г. за 25 000 долара.

Успех на науката, раздразнена от такива сингулярности, но не е ли това

истинско престъпление срещу познанието? На латински артефакт означава

изкуствен. Думата се отнася до предмети, чийто произход не е естествен. Ако

артефакта е изключително стар, това е озадачаващо. Науката не може да

обясни. Когато един артефакт е на възраст 200 милиона години, ние

предполагаме, че това не е направено от човек. Освен ако Хомо Сапиенс не е

съвременник на динозаврите? Няма начин, казва науката. Но гравирани

камъни в Перу показват мъже, опитомяващи многобройни праисторически

животни, включително динозаври. Някои статуетки от Андите, както и някои

статуи на олмеките показват едни и същи сцени, мъже в компанията на

динозаври. Очевидно налице е тенденция да се покажат мъжете в компанията

с тези големи зверове, които са умрели преди 60

милиона години.

Гигантски Стъпки

Това е снимка на зашеметяващо изкопаемо:

през 1908 г., близо до Глен Роуз, Тексас е намерен в

скала изкопаем човешки отпечатък, близо до следа

от динозавър, ходещ по обратен начин. Двата

отпечатъка изглеждат на една и съща възраст -

между 120 и 130 милиона години. И последно, но

не на последно място, удивителен факт: отпечатъка

на човешкия крак е по-

голям, отколкото този на

динозавъра. Базирайки се

на нашите съвременни

стандарти този Супермен

би имал 48-ми размер

крак. Малко по-голям от

размер за балетни обувки, нали?

4 метра висок човек е наистина висок. Но 12-

метров гигант, това е невероятно. Това е скелет на 12-

метров гигант. За съжаление това е само пластмасова

скулптура. Очевидно, да се провери всяка измислица

е доста сериозно предизвикателство. Но цялата

информация няма как да бъде глупости. Книгата

"Забранената археология", написана от Майкъл

Кремо, цитира стотици случаи от този тип.


12

Да предположим, че половината от случаите са с макети, което е много,

все още може да се вярва на 400 страници. Защо археолозите търсят другаде?

Колко дълго ще им отнеме, за да видят какво става?

Гигантите са излезли от нашите митологии за да може да се създаде

нашето минало. Не толкова отдавнашно минало. За онези, които мислят, че

съвременната ни история не може да скрие такива открития, аз ги съветвам

да направят изследвания за да видят как някои хора използват електрически

лампи в древен Египет или във Франция, по време на Ренесанса.

Или как свидетелства за съществуването на летящи машини са намерени

в древна Индия и Месопотамия, при царуването на Соломон и още по-близо до

нас, в Англия, през 17-ти век.


13

ХОМО САПИЕНС

Хомо сапиенс сапиенс, това е латинското ни научно наименование,

което означава "човек, който знае, че знае." Но какво по-точно знае? Не много.

Защото той бързо е забравил тези, които са живели преди него.

Ако дадем думата на историците, човешката памет не би надвишила

3000 години. Преди това, черна дупка. Стена от невежество. Напоследък,

благодарение на ДНК, човека може да знае малко повече за себе си. И за това

от къде идва. Науката пак мълчи. Философии, митологии и религии дават

различни отговори. Като Еднорога Тинтин с пергаментните свитъци, нека се

опитаме да ги наложим всички един върху друг, така че да можем да видим

тайното съобщение, което ще се покаже. Какво мисли науката по деликатния

въпрос за нашия произход? Изчезването на динозаврите, преди 65 милиона

години отваря път за развитието на бозайниците. Двукраките примати се

появяват преди 3 милиона години. Първо, Хомо Хабилис, нашите стари

прародители, преди 3 милиона години се намират в Африка. Те са последвани

от Хомо Еректус, които емигрират в Азия преди 2 милиона години. Преди

около 500 000 години, всички намерени находки говорят за "сапиентизация":

Хомо Еректус се развиват до съвременния човек. Преди сто и петдесет хиляди

години, Хомо Сапиенс се появили в Африка, след това в Азия преди сто

хиляди години, а в Европа преди 40 000 години: Това е кроманьонецът. Малко

по малко той измества архаичния вид човекоподобни, като Неандерталците.

Това е официалната теория, пред която по-голямата част от учените се

изправят най-малко от един век. И все пак, изключения не липсват: Тук там

http://2.bp.blogspot.com/-HeuzOOb8SI0/TxfQ5YVplPI/AAAAAAAAMA4/gDz19i_qAA4/s1600/homo-sapiens-intro-543po.jpg


14

излизат някои много по-древни човешки вкаменелости, които противоречат на

тази теория.

На учените не им пука

За тях нищо не може да постави основната теория под въпрос. Тези

изключения те наричат сингулярности. Едно чудесно научно изобретение,

което да прикрие слабостите на догматичната теория. Ако има само няколко

изключения от правилото, то те се приемат. Но когато броят на изключенията,

надвишава с пъти броя на фактите, защитавани от

теорията, те вече не са сингулярности и теорията

трябва да бъде преразгледана. Това се случва в

момента в редица области на науката. Но най-вече в

областта на еволюцията. И все пак, неодарвинистите

все още стоят зад тази теория. Това е последната

капка за еволюционистите, отказът да еволюират!

През 19-ти век, Чарлз Дарвин предлага теорията си

за еволюцията, в която ние сме братовчеди на

маймуните. С течение на времето този модел се

превръща в догма, а след това стана и "абсолютната

истина". Когато палеоантрополог намери Хомо

сапиенс изкопаемо, той не се осмелява да му даде

повече от 150 000 години, дори ако слоя, където го е

намерил е много по-стар. От страхливост или

реализъм, младите изследователи бързо се научават

как да мислят като старите учени.

Стигнали сме до този момент, в който най-разпространените датиращи

методи се състоят в сравняване на намерените изкопаеми с тези от книгите и

извеждането на съответна възраст от там. Скандална и напълно ненаучна

практика. Много точки на официалната научна доктрина са спорни. Не

всички вкаменелости се одобряват с единодушие. Някои съмнителни

датирания, не винаги могат да изключат съществуването на "Хомо сапиенс" в

по-древни времена. Но дарвинизма вече не е хипотеза, нито теория, той се

превърна в догма за науката. И не само това: той следва очертанията на

основната ултра-либерална икономика. Как такава ситуация може да промени

научния механизъм и да го закара в грешна посока? Как можем да позволим

на новите учени да следват пътя си, без да страдат от идеологически натиск?

Каквато и да е причината за това, феновете на непогрешимата наука трябва

да обърнат внимание и на това, че науката се създава от човека и нейните

ограничения са ограниченията на този несъвършен свят. Когато науката се

преврърне в секта, тя изгубва душата си. И всички онези, които сляпо я

следват, допринасят за нейната разруха.


15

КОЛКО СТАРИ СМЕ?

Хомо Еректус е нашият прародител? Науката казва "да", но този отговор не е

наука, а само мнение, не съвсем оправдано наистина. Някои Хомо Сапиенс

вкаменелости може да са доста по-стари.

"На колко години е човека ние не можем дори

да отгатнем. Едно нещо обаче е биологично

определен факт: той е на изключително древна

възраст. Човешкия произход е забулен в мистерия.

Тя е непрекъсната последователност от липсващи

връзки! Страничните клонове на приматите са

съкратени до около половин дузина случаи в

историята на Земята, и само те могат да ни

разкрият техните по-ранни форми". Това е записа

на нашите научни познания. Този текст е написан

преди повече от седемдесет години. Но в дълъг

интервал от време, състоянието на нашите научни познания за нашия произход е постигнало малък

напредък. Теория, която не работи, рано или късно,

трябва да бъде изоставена. Това е научен закон.

Искам да кажа, в случай, че се интересуваме

от ефективността, което изглежда се е случило с

последователите на Дарвин, които се съмняват във валидността на

собствената си теория!

http://3.bp.blogspot.com/-7WaGkJM0lmQ/TxgO__0G_TI/AAAAAAAAMB4/l2HPf7dJMLI/s1600/age-homme-tyrex-enfant-543po.jpg


16

Череп на двукрако същество на 360 милиона години.

Древния произход на човека, на базата на факти и фосили е като котка

сред гълъби за палео-антрополозите. Хората, предизвиквали Дарвин и

неговата теория на еволюцията мислят, че човекоподобните могат да бъдат

оставени на заден план за "модерния" човек. За тях, нашият произход е далеч

по-стар.

"Всичко е било направено и ние пристигаме

твърде късно, тъй като вече 7000 години, човека

съществува и мисли", казва Ла Брюер. Два века по-

късно, възрастта на Хомо сапиенс сапиенс е скочила

от 7000 до сто и петдесет хиляди години.

По този начин ние сме остарели с милиарди

години за три века. Въпреки култа към Дарвин,

някои вкаменелости на Хомо сапиенс са намерени в

геоложки пластове, на възраст от няколко стотици

хиляди години. Но заради култа към Дарвин, когато

възрастта на тези фосили е предизвикала догмата, те

са били изгубени или продадени на колекционери.

Дейвид Чайлдрес говори за вкаменелости на

съвременния човек, на възраст 300 000 години, 500

000 години и дори един милион години. Други

автори като Андрю Томас, Майкъл Кремо, Уилям Корилис, Франк Едуардс

говорят за пет милиона и повече години.

Уебсайта Невъзможните открития (Impossible Discoveries), верен на

ролята си на пионер, ни предоставя нова информация: "През 1842, човешки

череп, лошо запазен е намерен в лигнит, на възраст от 15-50 милиона години.

Този обект днес е част от колекцията на минната академия Фрайберг в

Германия. През юли 2005 г., М. Мохамед Зараоит откри в мраморна кариера в

Тафилалет, Мароко, в геоложки слой девон, малък вкаменен крак, който

принадлежи на примат, който е бил двукрак и е на възраст 360 милиона

години."


17

Модерни обувки на 200 милиона години

Списания като Нексус или Топ Сикрет,

редовно излъчват информации по този начин.

Като тези човешки отпечатъци, на възраст 200

милиона години. Изкопаемото показва модерна

обувка. Можем да видим ясно по-дълбоките

отпечатъци на петата. През 1988 г. д-р Ханс

Цилмер описа някои объркващи открития от

същия тип, също и Майкъл Кремо в книгата си

"Забранената Археология". Познайте какво казаха

антрополозите за тези книги? Нищо.

Въпреки това, когато сме изправени пред

такива доказателства, ние се чувстваме замаяни.

И шокирани. Не само Дарвин е направил грешка

за нашия произход, който е доста по-стар,

отколкото той си мисли, но ние сме още по-

удивени да видим, че историята се повтаря:

ходилата на модерни обувки, отпреди 200 милиона

години! Така че, кога наистина започва историята? Ще върне ли науката

нашия произход, назад във времето все повече и повече, до достигане на

научния лимит, този на материята?

При всички случаи, можем да твърдим, че човек не идва нито от

маймуната, нито от всички известни човекоподобни, но това вече беше

казано. Дарвин не е могъл да направи грешки навсякъде, нито са могли

неговите фенове, палео-антрополози в продължение на 150 години. Датите на

други човекоподобни открития може да са точни. В такъв случай, нито Хомо

Еректус, нито Хомо Фабер могат да бъдат нашите предци, но други видове се

появяват доста след нас. По времето на толкова развита наука? Шокът,

който чувстваме, при откриването на тези модерни подметки за обувки, с

отделни отпечатъци на петата, сериозно ни подтиква към преглед на старите

клишета за праисторията.

На каква възраст сме, последно?

Преди доста време, много развита цивилизация поискала от брилянтни

генетици да създадат интелигентни същества. Те се нуждаели от работници на

полето и в мините, казва шумерския генезис. "Боговете" създали разнообразни

низши същества, за да им служат.


18

Според Шумерската традиция, ние сме тези същества. Ако има реална

опасност от приемането за даденост на теориите и

вярванията на науката, то опасността е дори по-

голяма, ако започнем да приемаме който и да е мит

буквално. Разбирането на всеки конкретен мит,

предполага огромен опит и истинско знание на

стотици изключително древни и странни митологии.

Тези невероятни истории задават нови въпроси,

повече и по-интересни, относно нашия произход,

наличието на гигантски човекоподобни и разбира се,

истинската възраст на човека. Разбира се, науката

запазва пълно мълчание за това, защото единствената

валидна теория, т.е. еволюцията на Дарвин, е пълна с

противоречия и вероизповедания, подобно на

нелепостите на креационистите. Ще извърши ли

палео-антропологията своята квантова революция

някой ден? Рано или късно ще присъединят ли

метафизиката чрез квантовата теория на полето? Ще

се осмелят ли да отидат по нататък, към все повече и повече изчезващи

възрасти, все повече и повече онтологични времена?

Не забравяйте, вие сте Бог отвътре

Имало едно време, когато времето още не съществувало, в зората на

света, единния дух за първи път се въплътил във физическо тяло, чувствайки

се замаян от новите сили, дадени му от материята. Този дух-творец се

въплатил в различни физически тела, понякога смесвайки човек с животно, и

често използвайки огромни размери. И вие сте, аз съм, всички ние сме част от

този създаващ дух.

"Няма разлика в природата, между човек и Бог, просто разлика в

степента". Не забравяйте, че вие сте Бог, вие имате същата природа като

боговете и всичко е от вас създадено.

Дори и ако често забравяме, ние сме създадени от светлината, и тази

светлина е непозната за науката. Едгар Кейси, пробужда тези времена на

Земята преди Адам, когато хората са били духовни проекции, когато тялото е

било по-малко материално, отколкото днешното и хората са били двуполови.

Той датира това първо прераждане отпреди десет милиона и петстотин хиляди

години. От къде тогава идват стъпките на 200 милиона години?

Как бихме могли да се доверим на тези дати? Нека да разгледаме тези

следи в следващите глави, бъдете търпеливи, отговорите ще дойдат скоро. От

самите вас.


19

Изправени пред такива пространства на вечността, без съмнение разума

не е най-добрият инструмент за разследване. Това не е нито научен процес,

нито някакъв догматизъм. Друг начин е съществувал в продължение на

хилядолетия. За да открием нещо за човека, не трябва да ходим при геолог,

който може само да ни покаже няколко челюсти, празни мозъчни кухини или

тленни останки на нещастниците, които са загинали в последните етапи на

катаклизъм или потоп. По-скоро трябва да отидем при митолог, тихо

колекциониращ "космическа фантастика", които не е бил вземан на сериозно

до сега, за да разберем истинското значение на информацията, която е била

остановена за нас от незапомнени времена.

Понастоящем състоянието на митолозите, уви, не се е подобрило. Дори е

още по-лошо, "всесилните" неодарвинисти критикуват яростно митолозите.

Фантастиката и пристрастието са нашите догми, казват те. В действителност

за да бъдат по-научни от тези новосвещеници, митолозите ще се придържат

към своята специалност.

Пропуските на идиота

в очите на безумния

са наслада за чревоугодника.

Жорж Кортелине


20

ТВЪРДЕ СТАРИ ЗА ДА Е ИСТИНА

Освен черепи и човешки кости, има многобройни признаци за

цивилизовани общества преди нашето, като и инструменти, инвентар и други

фосилизирани обекти. Някои от тези артефакти са толкова стари, че науката не може да повярва. Така че, учените смело търсят някъде другаде.

През 1844 г., сър Дейвид Брюстър съобщава, че пирон и чук са открити в пясъчен блок в кариерата на Кингуди, в Милнфилд, Шотландия. Д-р А. У. Медд от Британския център за геологически изследване казва, че тази скала

принадлежи към "стар червен пясъчник" на възраст от 360 до 408 милиона години". Обърнете внимание, че датирането на този пясъчник девон, както и

на чука, отговаря точно на времето, когато динозаврите са царували на Земята. Дали някой от тези динозаври не си е загубил чука, докато си е ремонтирал покрива на къщата? За да бъдем наистина честни, трябва да

кажем следното: вкаменяването може да се случи много по-бързо, отколкото си мислим.

В Троо, близо до Монтор-сюр-льо-Лур, посетителите могат да видят

пещера превръщаща се в почва. Те могат да оставят там пирон или някакви други дървени или метални предмети и само за няколко месеца те се

превръщат в камък, благодарение на точната температура и влажна атмосфера, наситена с алкални или варовикови пари. Но не такъв е случая в Кингуди. В един музей, събиращ прах, може да бъде видян каменен блок,

който е бил намерен през 1869 г. в мината Аби, близо до града на съкровищата в Невада, САЩ. Голям колкото юмрук, в този удивителен камък, има забит 2-инчов дълъг метален болт.


21

Направен от желязо и ръждясал, но тежкия камък, около него е запазил

неговата форма. Проблемът е, че възраста на този камък е била определена с 20 милиона години по-стар, отколкото е човека. Това обезпокоително доказателство е изпратено в академията на Сан Франциско и науката го е

забравила.

Забравени от науката

Спилбърг трябва да си е представил последната сцена на "Индиана Джоунс - Похитителите на изчезналия кивот" като е чел тези страници. В

прашен музей, можем да видим работник, който бута един вагон. Върху този вагон, има внимателно закован с дъски обект. Това е Кивотът, които отива да

мухлясва сред стотици други подобни каси, безнадеждно загубени и забравени.

През 1885 г. в немска мина, малък обект с формата на куб е намерен в

един въглищен блок, в слой на 60 милиона години. Ако разгледаме обекта, ще видим дълбока бразда, заобикаляща го през средата. Проучванията показват, че този куб е бил излят. Но научната

общност решава да го игнорира, като че ли никога не е съществувал.

Някои изследователи поставят под въпрос автентичността на произхода му: не би ли могло да е

направен чрез топене, в днешни дни? През 1890 г. в Калифорния,

хаванче с чукало, изработено от камък, връх на копие и брадва от кремък са открити от Дж. Х. Нийл,

работник в тунелната компания Монтесума. Той ги открил, в чакъл над засъхнала лава, докато са копали тунела.


22

Тези произведени обекти са намерени в геоложки пласт на възраст от 33

до 55 милиона години. Разбира се, учените не харесват това зашеметяващо откритие и обектите изчезват, вероятно по време на търг. Всичко е ясно, защото науката е късогледа. Страдаща от селективна слепота. Всичко е ясно,

защото учените са загубили своя разум, когато влизат в лабораторията, и са приели мотото: "Тук, ние не мислим. Ние изследваме." Щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично.

Артефакти от никел и стомана

През 1936 г., разкопки, извършени на границата между Китай и Тибет, в планинския масив на Баян-Кара-Ула (защо ли думата Баян ми напомня на

нещо българско, като Боян Мага или Бат Баян, сина на Кубрат?), разкриха 716 каменни дискове с диаметър от 1 до 1,7 метра. Тези дискове, пробити в

средата, изглеждат като модерни винилови дискове. Имат и спираловиден жлеб от краищата към центъра. Те се оценяват на 12 000 години.

Д-р Вячеслав Зайцев заключи, че това може да са знаци от писменост, и

че тези дискове вибрират при определени условия, точно както ако бяха

носители на електричен заряд. Целият доклад за тези дискове се пази в историческия архив в Тайпе, Тайван, както и в Академията на Пакин. Допотопни DVD-та, колко невероятно, но можем да видим останки и от по-

стари технологии: мистериозни топки в Южна Африка.

В Южна Африка, близо до Отосдал, миньори изкопаха през последните

30 години, почти 200 метални кръгли предмети. Д-р Mакливър и д-р Бисхоф, геоложки експерти, изследвали тези обекти, казват: това са плоски сфери със среден диаметър от 1 до 4 инча, сини като стомана, с червени отражения и

малки бели бразди. Те са изработени от стомана и никел, по начин, които не може да се намери в природата, така че това не са метеорити, а истински артефакти.


23

Някои от тях, случайно счупени, са изработени от гъбест материал,

превръщайки се в прах при контакт с въздуха. Те са открити в геоложки слой на възраст от 2,8 до 3 милиарда години, това се потвърждава от изотопното датиране. Преди 3 милиарда години, нашата планета е била все още много

млада. Ако животът се е появил тогава, той е бил в едноклетъчна форма. От къде тогава идват тези артефакти?

Науката ги счита за сингулярности: никой не очаква вписването им в научна теория. Това би довело до нарушаване на обичайните концепции,

което би било немислимо. Като цяло, "сериозните" изследователи, успяват да загубят такива неудобни сингулярности.


24

Този път за щастие не е станало така. Загадъчните топки са показани в

музей в Kлерксдорф, Южна Африка, където всеки може да им се възхити. Р. Маркс, уредник на музея прави зашеметяващо изявление за тях: "Мистериозно, като се има предвид, че са затворени в стъклена клетка, те бавно се въртят".


25

ПРАИСТОРИЧЕСКО НЛО

Археолозите правят страхотни планове за някои открития. Винаги за

онези, които са приемливи за догмата. Други сензационни открития бързо се

потулват. И това ни довежда до

Праисторически Нанотехнологии

От 1991 г., в Русия, един куп златотърсачи,

последвани от научни експедиции намериха метални

нано-предмети, повечето от които спираловидни,

чийто размер варира от три сантиметра до три

нанометра. Хиляди от тези артефакти са били

намерени в региона на Урал, в плейстоценни слоеве,

между 10 и 40 метра дълбочина. По-големите от тях

са изработени от мед, по-малките от волфрам или

молибден.

Тези метали са доказателство за индустриална

технология, тяхната точка на топене е съответно

3410° и 2640° Целзий. В зависимост от мястото и

дълбочината, където са намерени, тяхната възраст се

оценява между 20 000 и 318 000 години. Дори и ако

интервалът е голям, това не променя нищо.


26

За нашите праисторици, не е имало хора в Урал преди 300 000 години.

Преди 20 000 години, човекът още не е създал селското стопанство и е палил

огън, чрез драскане на камъчета. Кой тогава е произвел тези миниатюрни

обекти? От къде идват те? За какво са били използвани? На тези лесни

въпроси не може да се отговори по лесен начин.

Руски изследователи откриха хиляди от тези малки части. И ги намериха

далеч от всяка руина или човешкa следа. Защо има толкова много от тези

малки обекти? Тъй като те са концентрирани в област от няколко стотин

метра, това може да е било катастрофа, например взривена машина. Или

неуспял да кацне космически кораб. Машина, космически кораб, по онова

време? Произведени от редки метали, които се нуждаят от висока

температура за да се стопят? Да, бе!

На Здоровье

Определено, тези малки обекти не са ръчно изработени. Само

технологична цивилизация, като нашата, би могла да ги произведе в големи

количества. По този начин, руските учени приемат факта, че са съществували

технологични цивилизации преди нас. Най-накрая учените го приеха! Нека да

се повеселим и да пием по една водка! Но това, което следва не е толкова

весело. Докладът на експертите завършва така: "Данните, които събрахме,

предполагат извънземни технологии." Можете ли наистина да повярвате?

Трябва да признаем, че в областта на науката, руските учени са по-

свободомислещи от западните си колеги. По принцип, хората от изток

признават по-лесно, отколкото тези на запад, екстремната древност на нашия

вид или други не-конформистки сценарии от този тип. Посрещането на

извънземната хипотеза е наистина огромна стъпка. Можем да оценим това,

въпреки че те доста са модерирали заключението си. Гравирано с мрамор,

това научно схващане остава догма, дори и за руските учени.

Не е имало еволюирала цивилизация преди нашата.

... Което очевидно е грешно, но по-силно от всякога. Вместо да се

отрекат от тази научна догма, руските учени се провикват "Водка Нет!"...

Въпреки това, можете ли да си представите такова заключение в Европейски

научен доклад?


27

Те изглежда предпочитат да се самозаблуждават, отколкото да бъдат

обвинявани. Защо не можахме да си представим човешка технология? НЛО от

Земята? Преди 20 000 години или дори повече. Да,

защо не? Някои автори смятат, че развити

цивилизации са съществували на Земята преди

милион години.

Дори стоейки в тесни граници, зададени от

нашите праисторици, огромната дължина на

неолитния период дава достатъчно време за да се

развият много цивилизации като нашата.

Можем да признаем, че някои библейски

интегристи не приемат тази възможност, защото тя

не отговаря на Библията. Това е религиозна вяра,

няма проблем. Но науката не се занимава с вярвания.

Защо тогава всички тези учени продължават да пеят

тяхната нова библия: "Ние сме първите, въпреки

всички доказателства"? На тях не им пука. "Ние сме

по-силните", пеят те в хор. "Преди нас маймуни. След

нас потоп".

Догмата е толкова силна, че дори не-

конформистките руски учени я следват. Странно! Защо не си представим една

история, която не противоречи на тази догма?


28

Пътуване във времето

Според теорията на относителността, времето е като всяко друго

измерение и пътуване във времето е възможно. В

такъв случай, нашите потомци със сигурност биха

могли да са в състояние да проучат далечното

минало на нашата планета, оставяйки стъпки,

пирони, винтове и различни други съвременни

артефакти. Със сигурност е възможно да намерим,

далеч преди раждането на нашите потомци, тези

обекти, които те са оставили тук много отдавна.

Освен това, НЛО-тата могат да бъдат кораби на

пътешественици във времето, идващи от далечното

бъдеще на нашата планета. Нали?

Всички тези т.нар. Екстранеанци биха могли

да бъдат нашите внуци, нали?

Те биха изглеждали странно, но смятайки

всички отрови, които разливаме на Земята днес,

биха ли изглеждали нормално наистина? Те ще са

мутирали, разбира се. Не са имали избор. Но те си

спомнят. И те идват за да видят как техните предци

са изглеждали преди "тоталната катастрофа" и последствията от нея. Или пък,

идват за да вземат нашите клетки и органи, за да лекуват своите ракови

заболявания, причинени от нашите ядрени отпадъци?

Защо не?


29

ДРЕВНИ МИТОВЕ

Диво мислене за Клод Леви-Строс, следа от минали загадки за Мирча

Елиаде или магическо огледало за Имануел Великовски, митологиите

продължават да ни поставят въпроси. Под странния им външен вид, тези

малко вероятни хроники се доказват една друга.

Митовете са история преди историята

Бидейки вечни, митологиите ни напомнят за

един различен свят, който в същото време, е и доста

познат. Бидейки ефективни, те привличат тези,

които могат да вярват или да не вярват в тях.

Бидейки истински, те говорят за магически епохи,

преди нашата. Често се превеждат на различни

езици, разказвани най-вече от уста на уста, те са

взели цветовете на всички култури, но са запазили

чистотата на произхода си. Освен тези малки

различия, всички митове говорят за едно и също, те

ни разказват същата история, което несъмнено ги

доказва.

Някои митове, написани в различни времена в

миналото, стават основните стихове на древните

култури и свещенните книги на различните религии.


30

След хилядолетия на устно предаване, написването им ги е увековечило

завинаги да принадлежат към това специфично време. Затова те са били

трансформирани в постоянни догми. Други митове, по-многобройни, са

разпространявани устно, под формата на приказки и популярни песни. Това

лошо отношение към митовете, довежда до разказването им от пияници по

баровете, танцьорки по улиците и работници на полето. При такъв занемарен

вид, какво може да е останало от оригиналната тайна? Колкото и невероятно

да е, промените, които те са изстрадали от нараняванията на времето, не са ги

променили значително. Очевидно първоначалното им послание е достатъчно

мощно, за да ги защити и да ги спаси. Тези популярни приказки, тези легенди,

тихо са се запазили в нашето колективно подсъзнание. Тяхното ехо е в

литературата, операта, изкуството, киното и комиксите. И понеже са много

тънки, те не могат дори да бъдат разбрани на пръв поглед. Играейки си с

децата, ние невинно повтаряме тези древни стихове, които всички деца

харесват. Те формират основата на световната ни култура, те я обогатяват и

разкрасяват. Определено ненаивни, тези човешки митове, представляват най-

високата степен на науката и познанието, които човешката природа, може

някога да има.

Когато стар човек умре....

Митовете са твърде перфектни истории за да са се родили сами, без

намерение или автор. За да напишат всички митични истории, някои

мъдреци са записали повечето от техните знания в тези лесно запомнящи се

басни. Така мъдреците изпращат това знание напред във времето, надявайки

се, че то ще бъде намерено някой ден. Всички те разказват само една история,

нашата. Те са най-ценното наследство от древните богове. За да завършим

наследството, тези легенди трябва да бъдат съчетани в една. Знанието в тях

трябва да се обедини, за да можем да си спомним за времето, когато гиганти

са ходили по Земята, когато атомни бомби са избухвали, когато титаните са

размахвали брадви. Да си спомним тези изгубени времена, когато господарите

на мълниите са строили гигантски храмове, и които са бъли кръстени с огън от

небето и вода от мълниите, което ги е направило истински богове.

... Библиотеката изчезва

Ще ги последваме ли по гигантските им стъпки? Ще потреперим ли пред

тяхната сила? Ще се изправим ли пред величието на техните постижения?

Когато за първи път започва приключението, свидетел е живял. За да може

след това да нашепва в ушите ни. Има толкова много ябълки в градината на

знанието, толкова много златни плодове, които чакат човека да ги откъсне.

Нека да изкопаем кладенци в огромната дълбина на миналото. И рано или

късно истината ще излезе от тях.


31

Обратно към детството на човечеството

Детските спомени на всеки от нас и на цялата ни раса, легендите и

приказките са създадени, за да накарат света да се събуди. Приказна Вселена,

по-благородна и по-приятна, отколкото нашата, където сме атакували тролове

и гноми и сме живели с небесни елфи и феи. Нашият загубен рай, неоценим

източник. Определено това не са басни, а по-скоро крипти, където се крие

нашето минало. Ние трябва да дешифрираме изопаченото ни и забравено

минало. Наистина е трудно да останем верни на това днес, да избягаме от

матрицата, да отхвърлим програмираните мечти от Холивуд и други места.

Все по-трудно става да се противопоставим на голямата лавина на напредъка.

Но и по-лесно. В градовете става по-трудно. В провинцията става по-лесно от

ден на ден, от час на час. Всеки гражданин трябва ежедневно, през лятото и

зимата да походи поне няколко крачки бос по Свещената Земя. Монасите са го

правили, по уважителни причини.

Свещената наука

Преди всичко, ние имаме митовете. Бившите богове са ни дали свещена

наука. Едно фантастично приключение, където виртуалните реалности

манифестират, изпълвайки ни с чудеса. Те също ни учат, че митовете са уроци

по история. Те говорят за нас, за това какъв е бил човека, за това какъв вид

сме били, преди много време. И за това, което сме били в този живот, когато

сме били деца.

Както всеки знае, детето естествено се разбира добре с други малки

хора. Успокояващо е за едно дете да намери други малки същества; на тази

възраст, спомените за омагьосания свят не са напълно забравени. До три

години децата имат психически сили. За щастие те не ги използват много

често. С течение на времето, образованието, което ние мислим, че им даваме,

разрушава тяхната магическа връзка със света. Училището атрофира техните

сили, запазващи се само в някои талантливи деца, артисти или мечтатели.

Някои деца, които все още използват дясното полукълбо на мозъка си.

"Не е важно дали вярваме или не,

важното е да зададем повечето въпроси."

Бернар Вербер


32

ЗАКОНЪТ НА УПАДЪКА

"Междузвездни войни" са се случили преди много време. Сегашните

митове са в духа на античните легенди. Няколко древни цивилизации са били

по-развити от нашата. Като се вземе под внимание колко горди сме, доста е

трудно да ги възприемем за по-развити!

Колко пъти нашите учени са повтаряли, че човекът е на върха на

еволюцията? Не е изненада, че вярваме в това.

Някаква мания за величие е влязла в главите ни. Ние сме най-добрите,

ние сме първите. Но всички наши съвременни изобретения са били открити

преди. В дългата история на нашия вид, бедствия и часове на варварство са

следвали през хилядолетията. Ние не идваме директно от Кроманьонците,

които също не са били това, което палео-антрополозите ги представят днес.

По-добри от нас?

Ние не вярваме в реалността на изгубените светове. Забравили сме

приказната древност на човешкото приключение. И ако случайно можем да

признаем съществуването на минали цивилизации, ние просто не можем да

приемем, че всяка от тях е била по-развита от нашата. Това е шокираща

гордост и огромна грешка! Да се отрича е дълбоко убеждение на западните

народи днес, тоест тези "успешни" цивилизации не бележат напредък, а спад.


33

Според мита за Едем, човека първо е познавал рая на Земята, в

първоначалната му невинна форма, живял е повече от нас и е култивирал сили

и таланти, които ние не можем дори да си представим сега, защото сме ги

забравили отдавна. И тогава човека загубва своята невинност и има изгонени

от Едем. Адам става по-материален, тялото му става по-силно и той трябва да

работи за да живее. В същото време, Ева започва да ражда с болка и започва

да ражда за първи път, понеже не е имало бременност преди този ден. За

човешкия вид това е било Падението.


34

И все още падаме

Падението е илюстрирано с алгоритъм от Четири епохи: Златна,

Сребърна, Бронзова и Желязна, в която сме сега. В индуската митология има

същия алгоритъм, наречен Четири Юга. Нашата цивилизация принадлежи към

четвъртата епоха, Кали Юга, която е най-лошата. Цивилизацията на Трета

Юга/Сребърната епоха, тази на Атлантида е много по-добра от нашата. Какво

да кажем за тази на Крита Юга/Златната епоха, когато боговете са живели

сред хората? В края на Кали Юга/Желязната епоха, нов цикъл започва с

оцелелите. Ако има такива. Но обикновено има, в противен случай и ние

нямаше да бъдем тук сега.

Тъй като всички технологии са били унищожени от глобалното бедствие,

оцелелите се е наложило да експериментират и да преживеят ефекта на Лудия

Макс. Това се е случвало повече от веднъж. Преходите между вековете са

белязани от различни катаклизми, но преходът между циклите е белязан от

световен катаклизъм и унищожаване на почти цялото човечество. Оцелелите,

след връщане към варварството, се възползват от новото подобрение на света,

което ги води до нова златна епоха. И тогава започват отново дълги години на

упадък: сребро, бронз и желязо. Това напомня ясно на гръцки фриз.

Прогрес? Какъв Прогрес?

И отново, индивидуалния биоритъм прилича на колективния. Животът на

човешкия вид е като нашия индивидуален живот, от златната детска възраст

до възрастната желязна. Подобно на живота на цивилизациите, личният ни

живот не разказва историята за напредък, а за спад.

Колко мъже и жени са прекарали животите си, опитвайки се да намерят

отново щастието на детството? И колко са успели, с изключение на Марсел

Пруст? Не ме интересува какво казва Дарвин, този изгубен Едем няма нищо

общо със свадливия живот на маймуните. Нали? Всеки от нас изживява

същите цикли, като самото ни общество. Философите го обясняват с техните

сложни термини: онтогенезата възпроизвежда филогения. Казано на наш

език, това означава, че човек възпроизвежда историята на неговата раса.

Както гласи една поговорка: "Кучетата никога не раждат котки".


35

ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Някои легенди напомнят, че светлината от зората на човечеството е по-добра

в сравнение с други такива. Някои много талантливи илюстратори са знаели

как да впрегнат и да опишат тези красиви светлини.

Крита Юга

Шиваистката традиция на Четири Юга/Епохи

описва човечеството, чрез последователни цикли,

наричани също Маха-Юги.

Всеки цикъл е с дължина 60 000 години и се

състои от четири последователни юги/епохи: Крита

Юга, Трета Юга, Двапара юга и накрая, сегашната

епоха, Кали Юга. Четирите юги напомнят на

четирите възрастови групи от древна Гърция, а

понякога имат и същите имена (златна, сребърна,

бронзова и железна), също така ги намираме и в

антична Персия, което предполага един и същ

произход. Дори техния ред предизвиква спад,

потвърдено от тяхната дължина, всяка възрастова

група е половината от дължината на предишната.

Така Златната епоха е с дължина 32 000 години,

Сребърната 16 000 години, Бронзовата 8000 години и накрая Желязната

Епоха е само 4000 години. Те са по-къси и по-къси, защото е по-трудно и по-

трудно да са понесат. Така или иначе, истинската дължина на един цикъл

варира много в зависимост от авторите: някои индуски мъдреци говорят за

стотици хиляди години и дори милиони години за един цикъл.

Цикли по 60 000 години

Настоящата оценка, 60 000 години за цял цикъл бе предложена от

френския индианист Ален Данело, който намира тези числа в старата

традиция Шивайте. Но той акцентира върху факта, че тези цифри, като

всички други са само индикативна стойност. Като всяка антична цивилизация,

ведическата традиция споменава за много и невероятно огромни периоди от

време. Те сочат екстремната древност на нашия вид и невероятната дължина

от нашата история. Но датациите се развиват по-бързо, отколкото теориите ...

Роден през 1907 г. в Ньоли-сюр-Сен, близо до Париж, Ален Данело,

индианист и музиколог-изследовател, пътува из Индия изучавайки санскрит и

хинду езици, както и индуска философия и теология. Той превежда писанията

на известния сансиаси Свами Карпатри, който го посвещава в ритуалите на


36

Шивайте хундуизма. Данело почина в Италия през 1994 година. Но той ни

остави няколко важни есета, където показва вътрешната визия на Шиваизма,

вероятно една от по-древните религии на света.

Как е изглеждал животът по време на златната епоха? Можем да си

представим, гледайки последните така наречени "примитивни" народи, които

все още живеят в Австралия и африканските пустини, в девствените гори в

Амазония, Индонезия и Нова Гвинея. Наследниците

на златната епоха уважават Майката Земя. Те не

оставят незаличими следи. Не градят огромни стени.

Дали тези хора живеят като в Едем? Някои

антрополози смятат така, но това е съмнително. Ами

ако хората от Крита Юга са много по-различни от

нашите диваци?

Златните оръжия

Колкото по-назад се връщаме във времето,

толкова по-висок е коефициента на развитие, както

показват археологическите открития. Но изглежда

никой не забелязва това. И всички антрополози все

още вярват в мита за напредъка. Така в книгата

"Махабхарата", която описва времето на Сребърната

епоха, Арджуна се срещна с бог от Златната епоха,

Шива, който му дава "Пасупата", оръжие за масово

унищожение, чиито ефекти са подобни на тези на атомната бомба. Златната

епоха ли каза?

За древните гърци, Златната епоха идва след сътворението на човека,

докато Кронос, богът на времето е царувал над небето и земята: това е време


37

на невинност, справедливост, благоденствие и щастие. На Земята е имало

вечна пролет, полетата са давали реколта без обработка, хората са живели

почти вечно и са умирали без болка, заспивайки завинаги. В книгата си

"Теогония", Хезиод описва този изгубен Едем, с искрен акцент на несъмнена

носталгия.

За Юнг, Златната епоха е архетип и показва универсалната мечтателна

пророда на човека. Може би Юнг заключва прибързано по този въпрос: според

по-голямата част от митологиите, Златната епоха е реалност. Във всички

аспекти, царуването на Кронос, първата епоха на човечеството е време на

изобилие и добродетел: "В отсъствието на всякакви застъпници на закона,

спонтанно, без какъвто и да е закон, добросъвестността и честността са

навсякъде .(...) самата Земя, свободна от всяко ограничение и нестрадаща от

нанесени от селското стопанство щети, дарява всичките си плодове с

удоволствие."

И все пак, Кронос е кръвожадно чудовище, който поглъща собствените си

деца! Ако той е бил такъв кървав тиранин, защо ние чувстваме тези сладки

аромати на хармония и сладост от живота, едно наистина спокойно място?

Това е основният парадокс на Едем. Такова хубаво място за боговете и

такова лошо място за хората. Един ден, Кронос бил хвърлен в тартарската

тъмнина и Зевс става Бог на Боговете, новият владетел на този свят.

Сребърната епоха започва, както и упадъка.


38

СРЕБЪРНАТА ЕПОХА

Хезиод описва четирите епохи на човека, човешкото падение от златната

до желязната епоха. Традицията Шивайте в древна Индия описва същата

серия от четири епохи, но в много по-голям мащаб.

Трета Юга

Цивилизацията на Трета Юга или Сребърната

Епоха е продължила 16 000 години. Може да се каже,

че е изгубена в мъглите на времето! Това се е случило

преди големия потоп, огромната световна вълна.

Откъде идва тази вълна? Ето един възможен

сценарий. В резултат на метеоритен сблъсък или

някакъв подобен космически феномен, Земята се е

свила.

Поради изключителното напрежение, огромни

тектонични размествания разрушават континентите,

причинявайки огромни цунамита. Въпреки ефекта от

цунамитата, земетресенията и вековете, все още има

останали признаци от Сребърната Епоха, според

Андрю Колинс: най-известните са пирамидите в Гиза,

храма на Озирис, храма на Дандера в Египет;

Храмът на Баал и на Баалбек в Ливан, пирамидите в Юкатан и тези около

Вера Крус в Мексико, Кузко, Мачу Пикчу и други планински градове в


39

Боливия и Перу, мегалитите в Андалусия в Испания, Британи във Франция и

Уилтшир във Великобритания.

Опасното Датиране

Има също гигантски стени на петте

континента: руините в Микена и Крит; статуите на

Великденските острови; каменните топки в Коста

Рика; гигантските глави на Олмеките; погълнатите

останки от Му в Йонагуни, Япония; Лемурийските

руини на Малдивите, руините на империята на Рама

в долината Индус и сигурно още толкова, все още

неоткрити обекти. Тези стени са изградени от такива

огромни камъни, че едва ли бихме могли да ги

преместим дори с нашите модерни технологии. Сред

тези незнайни народи, някои от тях може да са

дошли от тази Златна епоха преди Потопа. Всичко

започнало преди шейсет хилядолетия, според Данело.

Или преди 150 хилядолетия, според Едгар Кейси.

Дати! Но някои хора като археолозите не са съгласни.

За повечето от тях,

никакви руини не могат да

бъдат по-ранни от петото хилядолетие преди нашата

ера и за някои от тях дори това е твърде рано! В тази

област нещата са се променили много за седемдесет

години. Ако прочетем есета по антропология от 50-те

години, можем да видим, че цялостната датираща

система е много по-развита по това време. Западното

датиране е почти равно на източното.

Силите на Духа

Археолозите трябва да прочетат тези стари есета. Те

не са толкова глупави. Можем ли да отречем всички

предишни цивилизации, въпреки артефактите,

руините и легендите? Можем ли да игнорираме тези

много древни предци, с несравнимата си наука и

почти божествена духовна сила?


40

За всички тях, абсолютен приоритет не е била материята, а духа. Вместо

да работят в областта на материалното, всички цивилизации преди потопа са

култивирали силите на духа.

Може би високо цивилизовани богове от

Златната епоха са дали на човечеството голяма част

от невероятните си знания и от техния ужасяващ

контрол над духа? За тях, материята не е била от

значение. Будизма и йога са бледи останки от

техните приказни сили. Техните наследници, полу-

богове или деви от Сребърната епоха са описани

като гиганти в множество традиции. И все пак,

книгите Рамаяна и Махабхарата се фокусират върху

факта, че те също може да са имали нормална

човешка форма.

Когато са имали божествена форма, те са

имали десетки и стотици ръце. Това изразява

въздесъщността им и способността им да действат

незабавно, да правят много неща едновременно.

Главите им са изчезвали в облаците, а мускулите на гигантските им тела

са им позволявали да постигат невероятни чудеса.


41

Падението на Суперчовека

Не можем да видим истината в това, въпреки че стотици традиции

разказват същата история. Не можем да мислим всички наши предци за

лунатици или митомани.

В гръцката митология самия Зевс обича да се

превръща в животински форми за да се чифтосва с

жените и нимфите.

Неговите многобройни извънбрачни деца са

били достатъчни за да населят Земята отново след

гигантските пожари, които унищожават цялото

човечество. Достъп до гигантските и животински

форми не е привилегия само на боговете. Херакъл и

Ахил, Кришна и Арджуна са правили същото.

Митологичните герои, деви и полу-богове са били в

състояние да променят формата и размера си когато

поискат. По-силни дори от Супермен, хората от

Сребърната епоха нетърпеливо са използвали много

от изчезналите сили на духа: трансфер на мисълта,

телепортация, въздесъщност, трансформизъм и така

нататък. Тези сили постепенно изчезват, тъй като

царуването на разума и логиката убива мистериите

по света. Ние все още можем да получим достъп до някои от тези сили. Ако

сме готови да минем през вратата от светкавици. Защото този ценен елемент

за хората от Сребърната Епоха, Светкавицата, огъня от боговете, е предимно

инструмент за пробуждане. Инструмент, който полу-боговете са били

нетърпеливи да използват ...


42

БРОНЗОВАТА ЕПОХА

Първо, нека не смесваме нещата. Има бронзова епоха в митологиите,

която Фразета описва в красиви картини, има и

научна бронзова епоха. За антрополозите, това се

отнася до класификацията на епохите: Каменната

епоха (палеолита и неолита), Бронзовата епоха и

Желязната епоха. За митолозите, както и за нас, се

отнася до гръцкия мит за Четирите епохи или

Шивайте еквивалента им, Четирите Юги. Двапара

Юга/Бронзовата епоха е продължила 8000 години,

според Данело. Тя започва около 10 000 години пр.

н.е. Това е времето на предполагаемия световен

катаклизъм: Ноевия потоп в Библията, а може би

наводненията по времето на Гилгамеш или на

Кетцалкоатъл.

Много запомнени наводнения

Наистина е трудно да се каже дали всички те

се отнасят за едно и също наводнение: между 12-

тото и 9-тото хилядолетие преди н.е., последната ледникова епоха, наречена

Уисконсин в Америка и Вюрм в Европа е към своя край.


43

Топенето на ледовете от гигантските ледници, предизвиква безброй

запомнени наводнения. И не само наводнения.

Всички легенди говорят за по-страшни неща:

пожари, реки от кръв, земетресения, вулкани,

гигантски цунамита и други, които не са причинени

от топенето на ледниците, въпреки че те са били

големи, колкото континенти. В зората на бронзовата

епоха, наистина се е случило нещо ужасно, световен

катаклизъм. Геолозите все още не са намерили

доказателство за него, но това не доказва нищо. Има

толкова много митове, толкова много истории, които

потвърждават този голям катаклизъм, което създава

повече от една хипотеза.

Ето един възможен сценарий на това, което се

е случило: катаклизма е причинен от звезда, която

привлякла нашата планета и в резултат всички

океани на Земята неустоимо се надигат, привлечени

от тази звезда.

В Библията се казва: "Водите се издигнаха и

образуваха колона от тъмни облаци през деня, които светеха през нощта."

Това със сигурност идва от наблюдение на явлението.

Водният стълб изглежда тъмен през деня, защото

скрива слънчевата светлина.

И изглежда, като че ли свети през нощта,

защото се издига толкова високо в небето, че

отразява светлината на Слънцето от другата страна

на Земята. Според други източници всички води по

света се надигат до огромната височина от 2 км.

Прекосяването на Червено море

Библията споменава в един известен епизод,

пресичането на Червено море. Тъй като водата се е

изправила за да формира тази огромна колона,

Мойсей е могъл да премине през Червено море с

всичките му люде, сухо и безопасно. Фараона и

египетските войски, които са ги гонели, не са имали

същия късмет: гигантското цунами ги залива. Лош

късмет! Било ли е късмет изобщо? И когато потопа се отдръпва, човешката

раса започва спиращи дъха продължителни битки. Световна война се

разпространява навсякъде в тази дива бронзова епоха, която така добре е

описана от Толкин.


44

Героична Фантастика

Ние познаваме добре бронзовата епоха,

защото сме виждали много снимки от нея. Това е

свят на героичнна фантастика, пълен с дяволи,

дракони и мощни магьосници. Изглежда, че през

Средновековието, вълшебникът Мерлин е смятал, че

това се е случило доста време преди това: между 10

000 и 2000 години преди н.е. Това е вселената на

"Властелинът на пръстените", на Dungeons &

Dragons и други фантастични епоси, а също така и

на Туата Де Данан, морските хора, както и на

катастрофалното топене на Вюрм и ледниците

Уисконсин.

Освободен от леда, човекът открил цял един

нов свят. Той просто е трябвало да се отърве от

някои хищни паразити като орките. Бронзовата

епоха е точно преди нашата не е много по-различна.

Боговете си отишли у дома. Те са оставили след себе

си гигантски потомци: един куп герои - шумерски,

египетски, еврейски, гръцки, хиндуистки, тракийски,

български... Те са получили повечето от божествените

сили на техните бащи.

Психически техники, заедно с техния логичен

ум им дават огромни способности. Невероятните им

постижения изглеждат като небивалици. Ето защо

митологиите изглеждат подозрително и митовете се

превръщат в синоним на лъжи. И все пак, тези

свръхчовеци вероятно са съществували. В гръцката

митология ги наричат полу-богове, в индуската

митология са ги наричали деви, а в българската

митология се наричат алпи-диви. Те имат силата на

гиганти и контролират бойните изкуства, стихиите и

т.н. Имат рационален и дедуктивен ум, както и

магически и интуитивен дух.

За тях, разбирането и контрола на науките

вървят ръка за ръка с използването на магията. Тези

свръхчовеци просто използват двете полукълба на мозъка си, докато повечето

от хората днес използват само лявото си полукълбо. Този факт им дава

огромни сили, така че за другите хора те са били герои. Бронзовата епоха е

епохата на силни бойци, бронирани воини и магически заклинания. Някои

мощни магьосници наследяват определени сили от полу-богове от Сребърната

епоха.


45

Шаманското наследство

Понеже не са имали съвест те често са използвали тези сили за да

експлоатират цели общества. След това те предават малка част от своите сили

на друидите, лечителите и шаманите. С течение на времето тези хора се

маргинализират от новата религия. През Средновековието последните им

наследници, наречени "последователи на Сатаната" ще изгорят на кладите на

Инквизицията. Свещениците са мислили, че нищо, освен огънят не може да

пречисти грешните хора. И това е огъня, който бележи края на Бронзовата

Епоха. Около 2000 г. пр. н.е., Желязната епоха заменя Бронзовата. Тя изчезва

в световен пожар, датиран през 2000 г. пр. н.е. от Великовски. Други автори

смятат, че се е случило преди това, но датирането на този вид събития е почти

невъзможно. Като цяло всички датирания са под въпрос. Гигантски пламъци

са пощадили само хората, които са се криели в пещерите. Точно обратното на

потопа, където са оцелели само хората, качили се в планините. Всичко се

обръща! Чувате ли смеха на боговете?

От другата страна на Атлантическия океан, Ацтеките и Маите разделят

нашето минало на пет слънца, като петте епохи на Хезиод. Според календара

на ацтеките, човечеството се появява през 20 239 година пр.н.е., с първото

слънце и ще изчезне в края на петото, на 21 Декември 2012 г. (при Маите е на

23 Декември 2012 г.).

Съмнително ли е това? Ние всички знаем, че човечеството не се е

появило през 20 239 г. пр.н.е., така че и другата дата може да бъде грешна.

Как да се уверим, че това не са диви фантазии? Ами, нито Ацтеките, нито

Маите споделят нашата загриженост за това. За тях, това е повече като тест.

"Аз не вярвам в живот след живота,

но все пак ще си взема сандвич"

Уди Алън


46

ОТНОВО ЕДЕМ?

Ако някога извънземни видят от много, много далеч подобна картина, те

може да ни помислят за голям красив диамант, блеснал от богатство и охолен

живот. Но ако се вгледат по-внимателно, те ще видят фалшив диамант от

милиони самотни хора.

Машина за убиване

Това колекциониране на нещастия, несправедливости, изнасилвания и

убийства е много добро за нашия обществен имидж във Вселената. Алелуя!?!

Твърде много машини и предавки...

Можем да чуем някои хора да казват: "Когато нямахме машини,

нямахме сили. Но защо трябва да полагаме някакви усилия сега, когато

имаме всички машини около нас?". Тази мисъл показва добра картина на това,

което ние наричаме Желязната Епоха, показва тъжната Кали Юга, в която ние

все още сме, уви! Чакайки Златната епоха, която ще дойде, когато му дойде

времето.

Обърнете внимание, че човешкия манталитет трябва да се промени,

много преди тя да може да се завърне. Когато постигнем Рая на Земята,

Златната Епоха ще бъде тук. Нека да бъдем търпеливи! Дори сегашната криза

не успя да ни събуди. Това събуждане може да отнеме още стотици години.

Междувременно, нека се радваме на Желязната Епоха. Ако можем?


47

Според Шивайте, Кали Юга е най-лошата епоха, когато грубостта заменя

изтънчеността, когато материята доминира над духа. По време на тази епоха,

всички ценности са обърнати.

Хората от елита са корумпирани,

а добрите хора остават далеч в тъмното.

Идва друга Епоха

В книгата Махабхарата, Кришна казва: "Мога да видя, че идва друга

епоха, доминирана от варварски крале, съкрушен и извратен свят, хора с по-

кратък живот, с побелели коси още от 16-тата им година, малки хора, без

сила или кураж, перфектни проститутки, стерилни крави и безплодни

дървета, без цветя, без чистота, това е свят на амбиция и фалш. Кали Юга,

тъмната епоха".

Пропаднали сме до най-ниското ниво на материализма, храним се с

консумация, комфорт и глупости, които няма да вземем с нас, след като си

тръгнем от тук: всички ние забравяме, че ковчега няма джобове?

Не така сте разбрирали живота, когато сте били деца. "Ние всички сме

сантиментални, жадуваме за идеалното, привлечени сме от звездите и

платната, нещата, които не са комерсиални". Ален Сошон, също като Артур

Рембо, няма да стане търговец на оръжие. Време е да помечтаем за звездите.

По време на прехода, нашите мечти могат да се сбъднат. Но също и нашите

кошмари.

Новият свят ще бъде това, което направим заедно.

Влизане в петия свят на Хопите

Според религията на Хопите, ние ще напуснем четвъртия свят и ще

влезем в петия. Но защо прехода трябва да е съпроводен с болка? Според

маите, ние сме се устремили към края на петото и последно слънце. След това

трябва да дойде Великият Преход. Вместо евро-азиатската система от четири

епохи, чието повторение е неизменно, Олмеките смятат, че това време е

разделено на пет слънца и след това ще дойде ... нещо друго.

Какво? Не знаем, защото никога не се е случвало преди.

Къде? Никъде.

Поради невъзможност да се скрие, целият свят е притеснен. Кога? Никой

не знае.


48

Датите никога не могат да се предскажат, но

тъй като ние непрекъснато програмираме тази дата,

то наистина може да се случи около 21-ви Декември

2012 г.

Нова Златна епоха ни е обещана след това. И

все пак Кали Юга трябваше да приключи около 2000

г. Значи Златната Епоха е тук? Определено не!

Според някои автори, Кали Юга е завършила около

1950 г. Други казват, че няма да свърши преди 2200.

Никой не знае всъщност. Нека отворим очите си.

Когато видим Рая на Земята, това ще бъде новата

Златна Епоха. Априори, все още имаме дълъг път да

извървим...

Освен това, според традицията на четири Юга,

влизането в новата Крита Юга, новата Златна Епоха,

ще започне с глобален катаклизъм. Световен пожар,

огън поглъщащ всичко, точно както Яхве обещава на

Ной.

Или обичайното завъртане на Земята, ужасно

разрушително, както мислят ацтеките. Накратко,

нещо цялостно и окончателно. Край. Кажете сбогом

на човешкия вид.

Ако има един шанс, само един едничък сред

милиардите нещастия за човешкия вид да оцелее, би

ли се случило? Разбира се, че да!

Статистиките са срещу нас, но ние все още

можем да заложим на оцеляването на нашия вид.

Защо? Защото животът винаги побеждава

статистиките. Имаше толкова малък шанс за света

да съществува, толкова малък шанс за нас да бъдем

тук, толкова малък шанс да оцелеем толкова много

катаклизми, толкова малък шанс да изобретим

интернет. И все пак ...

Специфичен период на преход

И все пак ние го направихме. Това, което ще се случи сега е доста голяма

промяна. Повратен момент ще се случи в историята на човечеството и е по-

добре да бъдем подготвени.

През този преходен период, силата на нашето мислене се усилва (като

всичко останало, информация, глобализация, пренаселеност, замърсяване,

насилие ...), така че да може нашето естествено творческо мислене да става

все по-креативно през тези дни.


49

И ние създаваме всяка секунда от нашето бъдеще, ние правим нещата

така, както ще бъдат. Това винаги е било вярно, но по време на преход

кармичния ефект на всяка мисъл се изпълнява незабавно. Така че, нека да

спрем разпространението на ужасни новини, тъй като те могат наистина да се

случат. Напротив, издигането на нашето съзнание до най-високо ниво, кара

нашите желания за светлина да се сбъдват. За чувствителните и духовни хора,

участващи в дълбоката промяна на човечеството, по космически начин този

преход е благословия. Той позволява да се засилят вътрешните промени във

всичи хора, които ще благоприятстват издигането на съзнанието до по-

просветено ниво.


50

АТЛАНТИДА НА ПЛАТОН

Огромен Атлантически остров

Платон, гръцкия философ, беше първият ни източник на информация за

Атлантида. Ето обобщение на това, което той казва в "Тимей":

"Бихме могли да плаваме през Атлантическия океан

в онези времена, защото протока, който вие гърци

наричате "Колоните на Херакъл" е разтегнал

остров, по-голям от Либия и Азия взети заедно, а от

там, пътуващите могат да достигнат до други

острови и след това до целия континент, който

обгражда океана от другата страна. Има такава

земя в океана и тази земя наистина може да бъде

наречена континент". Не изглежда ли като остров,

близо до Америка? Не можем ли да предположим, че

европейските моряци винаги са знаели за този

континент?

"Освен това, на остров Атлантида е имало

конфедерация от царе с огромна и прекрасна власт,

които са имали голямо влияние на острова и на

много други части на континента; освен това, от


51

земите във вътрешността на пролива те са царували над Либия и до Египет,

и в цяла Европа до Тоскана". В няколко книги Платон говори за Атлантида,

чието име идва от Титана Атлас, син на Небето и Земята и брат на Времето.

В Тимей, Платон разказва как атиняните са

предизвикали войските на Атлантида. И в друга

книга, "Критий", той описва огромната Атлантида,

нейното пристанище, дворец и нейните закони.

Завладяваща история. За съжаление, края на

книгата липсва.

Никой не знае дали Платон е оставил книгата

недовършена или края й е бил изгубен след това.

Елинистите са сигурни, че Платон е измислил

Атлантида, но философите се съмняват - това не е

навик на Платон.

...Наречен Атлантида или Амента

Освен това, Платон не е единствения, който

говори за Атлантида: този изгубен континент е

запазен и в паметта на древните египтяни, които го

наричат Амента и казват, че е разположен далеч на

запад. За някои автори Платон е по-точен.

Този остров, голям колкото континент, заема

цялата централна зона на Атлантическия океан.

Неговите граници трябва да са някъде между

Мадейра, Канарските острови, Азорските острови и

Бермудите. Други автори го правят по-малък и по-

близо до американския бряг. На мястото на бившата

Атлантида, Саргасово море вероятно се е формирало

след потъването на острова.

Бермудските острови са по-възможна локация.

Ако един континент е съществувал в средата на

Атлантическия океан, ще има запазени следи от него

на морското дъно. Но центъра на този океан се е

превърнал в подводни океански хребети, от които са

възникнали Азорските и други острови. Идващи от

вулканите, хребетите са ключова част от тектоничните плочи. Тези формирани

планини покриват дъното на всеки океан. Геологически не е невъзможно за

океанските хребети да са полуотворени. Така че, е било невъзможно за

хребетите на Атлантика да се отворят достатъчно за да погълнат целия

континент. Тогава къде е Атлантида?


52

Най-малко вероятните теории

Вместо да се съмняваме в думите на Платон, по-добре е да се опитаме да

схванем логиката или логиките - къде нашите интерпретации напускат

неговия текст. Или смятаме, че всичко, което той казва е истината и в този

случай ние трябва да следваме всичките му индикации или да смятаме, че

това описание е басня и да спрем до тук. Но много автори смятат, че Платон е

бил прав. Този велик философ има солидна репутация на взискателност и

честност. По темата за местоположението на изгубения континент, най-малко

вероятните теории са били предлагани в продължение на векове.

Последната теория намери погълнат континент, много близо до

Гибралтарския проток, който Платон нарича "Колоните на Херакъл". Това е

тезата на френския геолог Жак Колина Жирар, който откри високо морско

легло до Кале, точно на устието на Гибралтарския проток. За него това морско

легло се е образувало преди покачването на водите, в края на последния

ледников период. Това щеше да образува остров, дълъг 10 мили и 3 мили

широк. Твърде малък! И твърде близо до "Колоните на Херакъл". Добър опит!

Но имаме нужда от друг опит.


53

Няма проблем. От Северно до Китайско море и от Максиканския залив

до Великденския остров, всяко място е предложено за Атлантида. Пиер Беноа,

си представя, че е под пясъците на Сахара. Рене Беравел я намира под

ледовете на Южния полюс. Жул Верн и Едгар Джейкъбс я виждат на

окенското дъно, във вътрешността на огромна подземна пещера.

Всеки иска да предложи собствено местоположение, защото митът за

славната цивилизация е много силен.


54

Атлантида не е загубена, тя лежи някъде в нашето колективно

несъзнавано, където изглежда царува вечно. Може би защото се е случило

повече от веднъж? Какво ще обясни всички тези пръснати останки, които

открихме под морета, ледове и пясъци: Санторин, Северно море, Атлас,

Антарктика, държавата Йоруба, Такламакан, Индийския океан, Тихия океан ...

Не можем да кажем, че Атлантида не може да бъде намерена. Точно обратното:

тя се намира на дъното на всеки океан. Дали не е била световна цивилизация?


55

ПОСТИЖЕНИЕТО НА АТЛАС

Титанът Атлас е един невероятен герой, който

пренася през космоса огромната маса на Земята.

Борис Валехо го третира като справедлив, което му

позволява да се извиси над другите синове на

Времето, гигантските титани.

Носейки Земята

В гръцката митология, титаните са първите

богове, гиганти с голямо дълголетие и неограничена

сила. Те са синовете на Уран, Небето, бог, който

царува през Златната Епоха. Най-известните от тях

са Кронос и Япет, баща на умния Прометей, баща на

хората и на наивника Епиметей, който е съпруг на

красивата Пандора, първата създадена жена, както

и Всевишния Атлас, когото един гръцки скулптор

представя, носейки сфера. Дали това не е Земята?

Наблюдавайки сферата, пренасяна от Атлас,

можем да видим зодиакалните знаци, представляващи дванадесетте съзвездия:

гърците от 5 век преди н.е. видели небесното кълбо в тази сфера, с всичките

му светове и звезди. Но те може да са грешали за това. Представяйки

зодиакалните знаци като земното кълбо не доказва, че това е небесно кълбо.


56

Може да е просто фин начин да се покаже, че Земята, носена от Атлас,

променя наклона си според равнината на небето. Имало е време, времето на

Едем, когато Земята е била перпендикулярна на еклиптиката.

Фигурата на Атлас е начин за предаване на тази изключително

невероятна информация на поколенията: оста на Земята не винаги е била

наклонена и Атлас може би е отговорен за това. Така

че, този мит ни казва: Атлас донася Земята, точно

както братовчед му Прометей донася огъня. Такава

невероятна работа, по-голяма от тази на Херкулес!

Какво означава това точно?

Колкото и невероятно да звучи, Атлас може

наистина да е донесъл Земята. Вярата на Атлантите

е местила планини и дори повече, както Исус е казал.

Древните богове са намерили начин ефективно

да променят наклона на Земята в небето. Вместо

образуващият ъгъл от 23,5 градуса от еклиптиката,

както е Земята в наши дни, те я накланят обратно

към перфектния перпендикуляр. Това чудовищно

постижение изглежда е имало само ползи.

Така започва Златната епоха на Земята: Едем.

Как са направили това? Изглежда, че древните

богове са познавали множество науки, за които ние

не знаем почти нищо. Гравитологията е една от тях.


57

Тайната на Антигравитацията

Наистина изглежда, че атлантите са можели да премахват теглото на

най-тежките монолити за да могат да изградят тези циклопски крепости в

Андите, Египет и Гърция, където 200-тонни блокове

са били вдигани и премествани, благодарение на

антигравитацията. Разбира се, Земята тежи много

повече от най-огромните камъни и тези първи

прозрения не ни дават отговор точно как са го

направили.

И най-вече защо? Защо да променят оста на

Земята? Първата им и основна цел е била да се

стимулира производството на гео-енергия, енергията,

естествено произведена от въртенето на звезди и

планети. Планета като Земята, още от нейното

формиране, действа като ротор-статор, като статора

е кристално ядро, а ротора, останалата част от света.

Тези гео-енергийни потоци преминават през земната

кора под формата на успоредни ивици, 30 мили

широки, наречени "Свещените потоци". Те вървят от

изток на запад. Тяхната ширина може да варира в

някои области.


58

Търсене на Врил Енергия

Атлантите са знаели, че изправянето на оста на Земята ще увеличи

количеството и качеството на тази възобновяема, чиста и безплатна енергия,

която можем да наречем гео-енергия или Врил енергия. Така че, те са

изправили оста на Земята. Което е изправило и

орбитата й. Слънчевите лъчи започват да падат

перпендикулярно, навсякъде по Земята и става по-

горещо. Това е довело до ускорено топене на Вюрм и

ледниците Уисконсин или дори на ледници, отпреди

ледниковата епоха. Така те предизвикват голяма

промяна, само един сезон, който е бил различен в

различните региони на земното кълбо.

Абсолютна зима на полюсите, знойно лято в

тропиците и вечна пролет в умерените ширини, така

че е имало няколко реколти годишно. Това е времето

на Градината на Едем, епохата, когато боговете са

живели сред хората.

Това може да се е случило преди около 12 000

години, когато антрополозите отбелязват появата на

селското стопанство в различните части на света:

растениевъдството и животновъдството се появяват

изведнъж. Никой до сега не е обяснил задоволително този спонтанен растеж.


59

В ГРАДИНАТА НА ЕДЕМ

Благодарение на знанията си по Гравитология, гигантите успяват да

изправят оста на Земята! В допълнение към чистата и възобновяема енергия,

това изумителено постижение предлага и други предимства.

Цикълът на сезоните, в умерените ширини се

променя във вечна пролет. Това позволява две или

дори три реколти годишно, вместо една. Във всички

региони, които са контролирани от Атлантите, можем

да видим как ловците-събирачи се превръщат в

работници на полето. И за първи път в живота им

има храна в изобилие, без да се налага да страдат за

да я получат. Това изобилие на храна е източник на

мита за Едемската градина.

В книгата Махабхарата, можем да намерим

почти същото описание на боговете, които предлагат

златни плодове от дърветата на изобилието, както и

всички видове райска храна. Това е и източника на

известния мит за "Рога на Изобилието", неизчерпаем

източник на прекрасни плодове: колкото повече

взима човека, толкова повече се създават. Изобилието

се открива непроменено и в китайската митология,

преди първият император на Китай, Жао. Много

други митове рисуват същата розова картина. И

всеки път, древните писатели пропускат да съобщят,

че изобилието е създадено главно за боговете. Защото

за хората след потопа, сладката Едемската градина е

по-скоро един вид затвор, отколкото курорт. Нека си

представим какъв е бил живота на ловците-събирачи

преди това. Постоянно разкъсвани от глад, винаги в

движение и постоянно страдащи от Ледената епоха,

бившите ловци намират радостта от това да имат

покрив, да са на сухо, да имат храна в изобилие и

всемогъщи учители. Но никой от ловците-събирач не

съжалява за свободата на откритите пространства и

дори за по-малко славната несигурност на лова. За

пълен корем хората са слагали сами нашийника и

веригата.

За чиния леща хората са издържали мехури и

болки. Те дори работят повече за да забравят, че

жените им се задяват с техните шефове. Ето как митът за Едем е роден.


60

Плочките на Асирийската Енциклопедия ни дават оригиналната версия

за Генезиса, много по-различна от версията на Библията. В тях можем да

видим, че Едемската градина е кръстена на географско местоположение, до

Карадаг, връх в планината Телец в Турция. Други автори се опитват да

намерят Едемската градина в Египет, в Южна Африка, в Мезо Америка, в

Андите или на остров Атлантида, където и да е бил той.

Всички тези места несъмнено са градини на Едем, по свой си начин.

Едем не е само място, това е период от време. Ценно време, когато боговете са

живели сред хората, което те наричат Ззлатната Епоха. Тази сладка ера на

изобилието е последвана от друга епоха, в която работната сила на робите е

използвана за да работи неуморно за омразните и лъжливи богове. В Библията

се дава детайлно описание на това. Реалността е по-прозаична. Изгубеният

рай, Златната Епоха, е носталгия по древното минало, по-светлото и магическо

минало. Трайни образи на изчезнала градина, където дърветата на изобилието

са давали много плодове през цялата година, където са се стичали реки от

мляко и мед, където животът е бил много по-лесен, по-дълъг и по-добър,

отколкото е днес.

Можем да видим точно описание на нашата планета, след като тя е била

наместена в еклиптичния план. Сезоните изведнъж изчезват: навсякъде по

Земята климата е еднакъв през цялата година. В нашите умерени ширини,

това е вечната пролет. Оттук следва и изобилие от плодове и култури през

цялата година. Като друга последица от това ребалансиране, нашата планета

започва да произвежда огромни количества фина енергия, гео-енергия.


61

Всички звезди са гигантски жироскопи. Всички звезди, чрез въртенето

си създават роторно-статорна система, която е много по-продуктивна, когато

планетата е в перфектен баланс. Както става със Земята. Потоци от фина

енергия циркулират по целия свят и създават оптимални условия за живот:

повишена енергия, дълголетие, вечна младост, сила, ръст и др. В този момент

започва селското стопанство и посевите се стимулират от тези свещени потоци.

Оттук идва и ефектът на изобилието, почувстван от полу-дивите хора.

За тях, сменяйки недостига на ловците-събирачи с богатата реколта на

фермерството е като влизане в рая. И благодарение на естествените торове,

произведени от гео-енергията, културите са били доста богати. Древен Египет

пази паметта на "пшеницата на Озирис", чиито класове са били големи,

колкото класовете на царевицата. Разбира се, това не се дължи на чудесния

климат, нито на избора на семена. Бившите богове просто изпълняват серия

от генетични манипулации. Тези гигантски класове са ГМО царевица. Под

цивилизационното влияние на Атлантите, новите земеделски производители се

научили да опитомяват животни, започвайки с крави и пчели и оттук идват и

потоците от мляко и мед. Някои изследователи предполагат, че тези животни

са резултат на генетични манипулации на боговете с гените на диви зверове.

Биволите и кравите изглеждат едва ли не подобни. Как са се променили за

толкова кратко време без интелигентна намеса? Подборът на животновъдите

не е достатъчен за да обясни този квантов скок.

Естествената еволюция на видовете, описана от Дарвин е много дълъг

процес. Но в този случай времето е твърде кратко. И какво от това? Биолозите

мънкат неубедителни и неясни общи неща. Проблемът е, че те самите не

изглеждат много убедени. Имало е "научен" тласък, даден от хора, без значение

от Земята или не, но във всички случаи изключително напреднали. Същото се

е случило с промяната от диви растения до култивирани култури. Или с

промяната от маймуна до човек.


62

СВЕЩЕНИТЕ ПОТОЦИ

Първенците на Атлантида и наследници на напреднала цивилизация,

света преди Потопа и неговото великолепие, правят силно впечатление на

хората, които тогава са били първобитни ловци-събирачи.

За тогавашните хора те са били богове.

Дали са били наричани Атланти, Титани,

Деви, Туата, Елохим, Атлас, Прометей, Озирис,

Енки, Кетцалкоатъл, Луф или Илия, техният свят е

бил технологичен, но различни технологии от тези,

които използваме ние днес. Целта е била точно

обратната: те са култивирали магията и са търсели

божествени сили.

За да направят това те са използвали гео-

енергия или Врил, т.е. енергията, произведена от

въртенето на нашата планета.

Единствено заради въртенето си, планетите

произвеждат електромагнитна енергия в изобилие,

която е по-голяма, когато планетата се върти в

еклиптичния план.

Чрез неизвестни методи, бившите "богове" са

били в състояние да изправят оста на Земята, с цел

да върнат орбитата на планетата в еклиптичния план.


63

Намерила перфектната орбита, нашата планета започва да произвежда

голямо количество енергия, като маховик. Това е била

целта, преследвана от тези велики хора. Така започва

Златната Епоха.

Гео-енергията е била събирана, канализирана и

разпространена в целия свят за да могат всички да се

възползват от ползите й. Това е вероятно причината

за голямото дълголетие на хората през Златната

Епоха. Но тогава идва световен катаклизъм и Земята

губи своя фин баланс. Нейната орбитата се връща

обратно на 23,5 градуса, където остава и до днес.

Въпреки че днес е по-слаба, гео-енергията все

още циркулира на нашата планета, чрез широки

паралелни течения, Свещените Потоци.

Една алтернативна наука, гео-биологията, се

занимава с проучвания на ефектите от тези потоци.

Те са основните течения от енергия, протичащи от

запад на изток и покриващи широчина от около 30

мили.

Те имат способността да отблъскват космическите телурови остатъци и

други негативни енергии. Те са доста благоприятни за живота: давайки добро

здраве, ясно мислене и динамика на всяко живо същество по пътя си. Много

средновековни катедрали се намират на основните

европейски свещени потоци. Реалността обаче е, че

настоящите свещени потоци са само бледа имитация

на потоците преди Потопа, когато планетата се е

въртяла в правилна орбита. Защото веднага след като

Атлантите я изправят, нашата добра стара планета

започва да работи за тях, като едно гигантско динамо,

обливайки повърхността на земното кълбо с мощни

струи от сурова енергия.

Мрежата от мегалити е имала за задача да

канализира и транспортира тази енергия до местата

за потребление. Но ролята им на разпределители не ги

е ограничавала само до дистрибуторската мрежа.

Тези големи камъни са игли за акупунктура на

Земята. Със своите чакри и фина енергия, нашата

планета е реагирала. Не е необходимо да заставаме на

колене пред тези мегалити, те са просто инструменти

и машини. Предишните полу-богове са опитали много

други техники, винаги с една-единствена цел, просветлението. Искали са да

възстановят всички ресурси, което е било и манията на Атлантите. И заради

това са били готови дори да се опълчат на смъртта.


64

По-чести и по-малко полезни от свещените

потоци са мрежите от космо-телурови остатъци. Ние

познаваме два вида мрежи: тези на Хартман и Къри.

Хартман мрежите формират здрави мрежи от

енергия, ориентирани север-юг и изток-запад. Тази

мрежа обхваща цялата планета, заедно с океаните.

Клетките й са големи около 2 квадратни метра.

Техният размер варира в зависимост от частите на

мрежата.

Мрежата Къри прилича на Хартман мрежата,

но ориентацията й не е същата. Друг факт, който е

важен: на всеки десет шева ние се сблъскваме с

двойна мрежа. Пресечната точка между две двойни

мрежи е вредна за живота. Когато двойната мрежа

пресича спалнята ви, вие може да развиете безсъние,

главоболие и др. Имайте предвид, че има и тройни

мрежи, които са дори по-мощни, така че в някои

случаи е дори по-опасно.


65

С БОСИ КРАКА

"Големият проблем в западния свят е, че откъсва човека от природата.

Той вижда природата като неодушевена и не вижда нейната душа. Има една

самота, която идва от факта, че ние сме откъснати от природата, от

звездите, от животните, от растенията и от радостта, присъщи на

естествения свят".

Така казваше Джейми Самс, индианец хопи. Аборигени, папуаси и

бушмени не казват нищо по-различно. Те ни виждат като мутанти, които са

отделени от света. Земята е нашата живителна сила и откъсването на хората

от нея е много опасно. Това означава, поставяне на хората в състояние на

фина смърт, един вид енергийна анемия, която може да причини много

заболявания. Земята и дивата природа са живи и силни и вибрациите им са

хранителни. Американските индианци казват, че Земята е Уакан, което

означава свещена. Австралийските аборигени я виждат като Вратата към

Мечтите.

"Това, което прави пустинята толкова красива, е скрито в самата нея",

казва Малкият принц на Екзюпери. Това, което прави природата толкова

силна са вратите, скрити в нея, пътеките към другите земи.

Чакрите на Земята за геобиолозите и места на сила за Нагуалите.


66

Народите с шамански традиции съхраняват знанията за фините енергии,

протичащи през тялото на Земята. Те знаят къде да намерят потоците, където

свещената енергия се влива. Те знаят как да избягват местата, където

енергията е вредна. Ето защо тяхната култура е на по-високо ниво от нашата.

Боси, за да чувстват и най-леките колебания във фините потоци, аборигените

изпяват своите свещенни пътеки. Боси във всеки сезон.

Мокасините на индианците и сандалите на монасите имат свещена

причина. Енергийна причина. Това е перфектното познаване на тези фини

енергии, които позволяват на средновековните посветени да издигат

паметници, които не носят вреди. Те наистина са установили, че космо-

телуровата активност генерира вредни остатъци.

Днес, гео-биолозите ги преоткриват, като ги наричат Хартман мрежи,

или Х решетки. За да се отърват от тях и да създадат благоприятни условия за

духовното ни израстване, строителите на катедрали са направили Фарадей

клетки, където живи камъни улавят всяка вредна радиация.

Резултатът лесно може да се провери: много католици ще ви кажат, че

готическите катедрали или римски църкви са много по-добри от новите

религиозни сгради. Никаква изненада: първите са били построени за да

постигнат резултат. Тази свещена наука е изкуство и начин на живот за

посветените. От 15 век насам, вътрешното знание за свещеното строителство е

изгубено. Ние сме все още в очакване на завръщането му. Но с построяването

на новата подземена базилика в Лурд или катедралата Еври във Франция,

католическите свещеници доказват, че работят за Антихриста!


67

В римските църкви, Х мрежите са отклонени в дебели стени и така са

изведени навън. Но това често е създавало зона с висока концентрация на

отрицателна енергия, точно извън стените. За да използват тази енергия,

римските посветени са строили гробища около църквата и по този начин

негативността около църквата е държала тези енергии отвън.

В готическите катедрали, тези мрежите са засмукани в трезорите им и

разчленени, чрез разпръскване: чрез розови камъни, капитали или гаргойлни

скулптури.

Нищо не е декоративно в свещеното строителство, всеки архитектурен

елемент има своя гео-биологична функция. И това не му пречи да бъде

красиво изработен. Наосите на тавана, дават на вярващите бяла светлина.

Така спиралата на лабиринта, който често краси подовата настилка има своя

собствена енергийна функция, която се чувства от преминаващите върху нея.

Това изкуство на свещено строителство внезапно се появява в западните

земи през 11 век. Но откъде е дошло? Дошло е от преди много много време.

Преди най-малко четири или пет хилядолетия. Дошло е от строителите на

мегалитите. Онези, които са създавали долмени, пирамиди и гигантски стени.

Древните богове. Атлантите ...

Духът се придвижва където и когато си поиска.

През какъв мистериозен времеви лабиринт, това знание, изчезнало за

десет или дванадесет хилядолетия, отново изплува в Европа през 11-ти век?

Някога, космо-телуричните течения са протичали по целия свят, чрез големи

потоци. Те са коридорите на енергията, около 30 мили широки, движещи се по

оста изток-запад, наречени Свещените Потоци. Могъщи реки от енергия, тези

потоци са канализирани, чрез мрежи от изправени камъни. Истински игли за

акупунктура на Земята, те за съжаление са почти напълно изчезнали. След

потопа, тези потоци са загубили интензивността си, но все още са активни.

През Средновековието, посветените са взели предвид тези потоци, когато са

строили катедралите. Техните кули формират релета и превключватели за

енергия. Всеки път, когато е било възможно, те построяват криптата над

долмен, защото те са имали същата наука за енергията, както и строителите

на мегалитите. Днес, гео-биолозите са възкръснали тази стара практика на

чародеите. От наблюденията им, енергията, която тече в свещените потоци е

доста забележима и записваема реалност.

Много по-чести и по-малко благоприятни от свещените потоци, Хартман

мрежите са остатъци от космо-телуризма. Те образуват здрава енергийна

мрежа с разположение юг-север и запад-изток. Тази мрежа покрива цялата

планета, включително и океаните. Клетките й могат да варират в зависимост

от тяхното местоположение.


68

Но нека погледнем възгледите на мейнстрийм науката: Гео-биологията е

езотеричното проучване на всички влияния на околната среда върху живите

същества, включително вълните, свързани с магнитните и електрически полета,

подземни течения, метални мрежи, геоложки грешки и други. Тя ясно се

различава от своя съименник, научната гео-биология, клон на палеонтологията,

занимаваща се с естествената история. Някои хора я виждат като област за

ирационално проучване и следователно тя често се отъждествява с набор от

убеждения. Тя се опитва наистина да изследва връзката между мястото и

живота, чрез един различен поглед от този на точните науки.

Разбира се, преобладаващата догма не може да разбере тази материя,

запазена за чувствителните хора, но ироничното е, че мейнстрийм науката

критикува предполагаемите вярвания и в същото това време се съгласява с

делириумите на Дарвин, без да й мигне окото!

Възгледът на много гео-биолози е близък до този на Атлантите. Племето

Яномани приема съвсем спонтанно тази гледна точка, почти инстиктивно.

Атлантите също са я имали, но в по-рационален начин.

Свещената Земя, това е името на нашата планета. Тя бди над нас от

толкова дълго време, а може би дори по-дълго, не заслужава ли и тя да се

погрижим за нея, поне малко? Светлината е толкова прекрасна, че ми се ще да

вярвам, че всичко може да бъде по-добре.


69

КРИПТА И КАТЕДРАЛА

От 11-ти до 13-ти век, светлина и изобилие са процъфтявали на Запад.

По всички пътища посветените са обикаляли от един строителен обект към

друг, обикаляли са цяла Европа. "Полицейските служители" по това време са

били войници-монаси, облечени в кожуси и с бели наметала и са яздили бързи

коне. Те са действали като "пътна полиция" и "гражданска защита", отговорни

са били за настаняването на поклонници и за различни банкови услуги,

сблъсквайки се с огромната отговорност за поддържането на всички тези

дейности. Те са били наричани рицарите Тамплиери.

Тайната на техния успех, единствен по рода си в писаната история,

вероятно се обяснява с модерността и значимостта на техния подход.


70

Но аз вярвам, че ключът към този успех е магически: техния хилядолетен

контрол върху свещеното строителство. Какъв е бил този контрол? Въртенето

на Земята създава две енергийни мрежи на повърхността й, мрежите Хартман

и Къри, както и големи реки от енергия, които са наречени Свещените потоци.

Съвършеното познаване на тези енергии, позволява на посветените строители

да издигнат паметници, лишени от всякаква енергийна вреда. Те са знаели, че

космо-телуричната дейност генерира вредни остатъци, че това е мрежа, която

ни впримчва в материята, истинска мрежа-капан.

За да осигурят защита на вярващите, средновековните строители успяват да

създадат дупки в тези мрежи. Ако вярваме на Бонвин, те са третирали тези

енергии по два различни начина наречени римски и готически стил.

Нека думата "стил" не подвежда читателите: разликата между римския

и готическия стил не се ограничава само до архитектурни или естетически

различия, а в третирането на гео-енергията което е

различно.

В римските църкви, Х мрежите са пренасочени

в дебели стени и наоси и така са изведени навън. В

готическите катедрали, мрежите са засмукани в

трезорите, където са разчленени, чрез розетки,

скулптури, капитали или гаргойли. И в двата случая

вярващите са защитени. Повече от където и да е

другаде, тези места са били благоприятни за

духовното и ментално израстване на хората. Но не

по религиозни причини, а просто чист архитектурен

ефект. Готиците и римляните са участвали често

заедно в построяването на някои големи сгради.

Готиците изобретили сводовете, което им позволило

да вдигнат наосите на покривите по-високо. Но те

не са изучавали определени енергии в пещери и

крипти за да получат знание за сводовете, които

изпитват ужасно напрежение от хиляди тонове рязани камъни, които те

поддържат.


71

Те оставили тази специалност на Римляните. По този начин дори и в

готическите катедрали криптите са римски. За да се отърват от тези вредни

енергии, а също и да създадат благоприятни условия за духовно израстване,

строителите на катедрали си представяли клетки на Фарадей, където живи

камъни предават и унищожават вредните лъчения.

В свещеното строителство, всеки архитектурен

елемент има своя гео-биологична функция: нищо не е

само декоративно. В изкуството и науката това

знание произлиза от мегалитите.

Средновековните зидари са познавали толкова

добре тези енергии, че са построили църквите и

катедралите по високите места на Мегалитизма. Нотр

Дам дю Пюи или Нотр-Дам дьо Шартър са изградени

върху долмени. Както и повечето средновековни

катедрали. Това не е нещо необичайно.

В четирите краища на света, повечето

религиозните сгради са създавани върху руините на

предишните храмове, независимо от религията.

Това не е сляпа имитация. Свещените места са

били очевидни за чувствителните хора през всички

времена.

Ясновидците винаги се възприемали аурата на хората и местата и са

избирали подходящо място преди да построят къща. Днес имаме инструменти,

които могат да измерят тези фини енергии.


72

Те позволяват да се определи мястото за изграждане на къщи и по този

начин да се избегнат бъдещи неудобства. Разбира се, всички ние имаме

колекция от вътрешни инструменти, които ни позволяват да чувстваме тези

енергии. Но нашите тела не са свикнали с тази

степен на финес, защото са станали алопатични. Как

да възстановим тази загубени способности? От друга

страна как така става, че свещеното строителство се

появява внезапно през 11 век без видима причина?

Защо така изведнъж, след векове на видимо

варварство, защо тази архитектура се възражда в

южна и северна Европа: римското изкуство на юг и

германското изкуство на север. След дълга пауза,

всичко изглежда само си е дошло на мястото, точно

както в добрите стари дни на Римската империя, но

с една новост: готическите и римските строители

овладели нова техника, непозната преди тях:

Изкуството на свещеното строителство.

Всъщност, това не е откритие, а възраждане.

Свещеното изкуство на строителите произхожда от нашите далечни корени,

по-древни и по-назапад от самите келти, от първите майстори в Ирландия,

Туата Де Данан, които са елфи, а не хора. По стечение на обстоятелствата,

повечето от първите катедрали са били ирландски. Те са имали светлинната

сила на мегалитите. Чрез тях, знанието било спуснато, контакта е подновен.


73

СВЕЩЕНИЯТ ЛАБИРИНТ

Още от Палеолита, хората са строели лабиринти и спирали с определена

цел, която не е била открита до момента. Много малко страни, много малко

народи са избягвали тази практика.

Лабиринтите съществуват от Скандинавия до

Япония, от Латинска Америка до Южна Африка, от

Тибет до Нова Зеландия.

Джефри Ръсел, живял 25 години в Шри Ланка.

Една нощ той сънувал толкова реален лабиринт, че

се събудил, целия облян в пот. Още докато е полу-

заспал, той взема лист хартия и набързо надрасква

странна форма, която изплува в съзнанието му. Той

оставя тази скица в едно чекмедже и постепенно

забравя за нея без да каже на никого.

През 1962 г., съпругата му написва книга за

английския живот в провинцията. При разлистване

на книгата, която току-що пристигнала от издателя,

Джефри Ръсел вижда една картина, която много му

напомня за нещо, което не може да си спомни.

Картината е пътят на лабиринт, издълбан в една

скала в Тинтейгъл, Корнуол.


74

Изведнъж той си спомня за приключението си. Ровейки из архивите,

които донесъл със себе си от Шри Ланка, той открил чертежа, който нарисувал

след съня си ... Той бил абсолютно еднакъв с този в Тинтейгъл.

Така се ражда неговото призвание:

Ръсел посвещава живота си на лабиринтите,

гравирани върху мегалити и лабиринтите, лежащи на

пода на римските църкви. Неговите заключения са

ясни: "Пътуването през един от тези лабиринти е

регенериране за душата. Тези рисунки са етапи от

дълго инициране. Дори мисля, че е много опасно да

отидете директно в центъра на лабиринт, без

правилно пречистване за всеки етап от тази

инициализация", казва той.

Лабиринтите са кръстени на Лопе-Рохонит,

египетски храм, където е имало човек, през който

миряните трябвало да минат преди инициализация.

След кръстоносните походи, повечето църкви

получават по един лабиринт, материализиран на

пода от плочки с различни цветове. Вярващите ги

наричали "Пътищата до Йерусалим". Все още могат

да се намерят следи от тях в Шартър, Реймс, Амиен, Байо, Сенс, Оксер, Поатие

и Сен Куентин във Франция. Но какви биха могли да са тези опасности, за

които говори Ръсел?

В някои случаи отговорът е ясен: това са телурични токове, усилващи се

чрез движения, които карат тялото да следва тези на лабиринта. Френският

изследовател Луи Шарпантие прекарва живота си, опитвайки се да проникне

в "тайните, които Земята през цялата си история е завещавала на

любопитството на хората", казва той и продължава "Ако помислим върху

това, всяко тяло, което се движи в магнитно поле, придобива специални

свойства. По този начин ние произвеждаме електричество, чрез завъртане

на ротор в магнитно поле, естествено или изкуствено. Мекото желязо се

магнетизира в него. Превръщането на човек в магнитно поле, по определен

начин предизвиква в него определени последствия. Ние също така знаем, че

човешкото тяло, поставено в тези полета, например между намотките на

соленоид, задвижван от електрически ток и след това подложен на силен

магнитен ток, изпитва влиянията, които действат върху тялото му

(индукционна треска)."

За обикновените хора, които не са могли да отидат на поклонение в

Йерусалим, нито в Компостела, преминавайки през подобен лабиринт, този

"път към Йерусалим" е бил същия. Може би са били прави. Най-важното нещо

е било да преминат през целия лабиринт.


75

И е трябвало да го направят боси, не от покаяние, а за да има пряк

контакт между краката им и поляризираните камъни, превръщайки ги в

батерии за тези токове.

"Свалете обувките от краката си, казва Писанието, защото мястото,

където стоите е свещено." Обърнете внимание, че обувките се свалят и в

джамиите. И циганите танцуват боси върху свещената Земя.

Този ритуален марш е бил правен по време на религиозни празници през

пролетта, по време на "Великденските кръгове", но също и през май и 15-ти

август, празниците на Дева Мария, които съвпадат, като че ли случайно с

времето на големи пулсации на телуров ток. По този начин, новата религия

следва стъпките на старата, религията на Майката Земя, старата религия на

друидите. През Средновековието се съчетава християнската вяра с религията

на старите друиди.

"Човек, който е достигнал до центъра на лабиринта, след като минава

ритуално през него, след като го "изтанцува", е променен човек и доколкото

знам", казва Луи Шарпантие, "по начин на интуитивна откровеност към

природните закони и хармонии, които той може би няма да разбере, но ще ги

почувства вътре в себе си, ще се почувства едно с тях и това ще бъде най-

добрият тест за истината, както настройката на инструмента е тест за

музиканта."

Тези въпроси излизат отвъд съзнателния ум, което ги прави трудни за

обяснение.


76

От няколко години учените имат страст към други физични явления от

същия характер, като например безплатната енергия, работата на Тесла, Врил,

антигравитацията, плазмите, Зелената светкавица, "отрицателното" зелено и

т.н....

Скоро тези явления ще бъдат свързани заедно в

съвместно изследване, което ще се превърне в наука,

както по времето на Атлантида. Освен това, някои

биолози имат интерес към подобна радиация, идваща

от природно-геологични грешки, подземни реки или

изкуствени електрически генератори, антени за

мобилни телефони и дисбаланс на земния магнетизъм.

Спиралите и лабиринтите имат специфично

въздействие върху човешкия ум, по-силно, когато

лабиринтите са построени в области с високи космо-

телурични лъчения. Жалко е, че археолозите смятат

тези конкретни геометрични форми, просто за украса

или като общи символични форми. От двойната ДНК

спирала, източника на целия живот, до спиралата на

Галактиката, от безкрайното малко до безкрайно

голямото, "пътищата към Ерусалим" ни донасят

съобщение, което не можем да разберем.


77

НИЩО НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ

Законът на амнезията изтрива абсолютно всичко, но ние просто трябва

да възстановим отново достъпа си до базата данни. Всяко живо събитие е

записано вътре завинаги.

Амнезията ни е само привидна. Лош навик,

който създава подвеждаща картина. Всички наши

дела и действия са складирани завинаги в нашето

подсъзнание. За да изкопаем изгубените спомени, от

които се нуждаем, древни техники са ни дадени,

като рекапитулация на нагуала. Нагуал е непознатото,

според Кастанеда. В същото време, нагуал е начин да

проучим "безкрайността".

Начин да си спомним нашето раждане. Нашите

минали животи са достъпни и спомняйки си, ние ще

отворим пътя към светло бъдеще.

Това генетична памет ли е?

Или просто отскачаме до записите на Акаша? В

речника на Кастанеда и мексиканските шамани

нагуал е ключовата дума, която отваря много

заключени врати. Първо, нагуал е вожд на всички

магьосници или шаманските кланове.

Той притежава вродено качество, което го прави

нагуал и магьосниците от неговия клан могат да

видят това. Вътрешната му светлина му позволява да

избяга от натиска на тази реалност. Той много лесно

влиза в така наречената "лява страна", в психическо

състояние на алфа вълна (или астрална вълна, и двата

етикета са еквивалентни). Той също така може да

вземе и други магьосници със себе си там.

Тази необичайна реалност се нарича също

нагуал. Тази светлинна страна на нашето съзнание

или по-скоро, огромна група от съзнания, наречена

"лявата страна", използва дясното полукълбо на

мозъка. Лявото полукълбо, това на разума и логиката

се нарича Тонал. Всеки знае всичко за него. В

действителност, ние не знаем почти нищо за Нагуала

в нашия западен "цивилизован" свят, изпълнен с

причини и съмнения. Когато някой ви каже "Това е невъзможно", вие се

очаква да повярвате и така това става истина.


78

Светът зависи от Вас

Светът е такъв, какъвто искаме да бъде. Или по-точно такъв, какъвто

нашите условности искат да бъде. Другия свят, истинският, безкрайния, е

нагуал.

Абсолютно приключение и абсолютно правило.

Хоризонта на черните дупки ние наричаме другия

свят: другите паралелни вселени. Посещаването на

тези светове, поне на петте постижими свята и

подготовката приживе на маршрута за достигане до

тези безкрайни светове, това е Нагуала. Нагуал не е

шаман. В племенните общества шамана е лечител,

баяч. Той има специални сили, като тези да вижда

невидимото, мъртвото или бъдещето.

За мен, шаманът е магьосник, като Нагуала. Но

в някои от западните страни, магиите винаги са се

свързвали с тъмната страна. И все пак съществуват

бели магьосници, като Гандалф.

И бели вещици също, ние ги наричаме феи. В

старите времена, магьосниците са били чародеи,

като Мерлин. И дори преди това, Галите ги наричали

друиди. Ако отидем дори по-далеч, ние стигаме до

време, когато всеки мъж е бил магьосник, а всяка жена фея. Спомнете си

времето, когато всемогъщите мъже и жени са имали постоянен достъп до

записите на Акаша. "Беше време, време на невинност", пяха Саймън и

Гарфънкъл. Светлината е дошла от светлина, духа е летял над водите и е

живял по върховете. И двойките са се женили в небето.

Какво, по дяволите, се случи с нас?

Най-добре отидете и вижте. Паметта е вътрешно цвете. Погледете в себе

си. Опитайте. Несъзнаваното е изумрудено езеро, където всички изгубени

спомени от потъналите светове спят. В този тъмен здрач ние не само

достигаме до паметта на нашите предишни животи, ние можем да достигнем

до всяка част, всеки момент от миналото. За да видим великите същества,

които са живели в онези древни времена, в зората на човечеството, когато

времето, небето и земята са били съвсем различни.

Ако феникса иска да възкръсне от пепелта, той трябва първо да скочи в

огъня. Ако искате да избягате от пламъците на Ада, трябва да преминете през

най-силните пламъци.

Този, който иска възраждане, първо трябва да мине през скритата

страна на болката. За да погледне от друга гледна точка.


79

Човечеството не е торба със стъклени топчета, където всяко топче е

независимо от останалите. Нито свят на "Аз" индивидуалисти или затворен

като монада. Какво е мондата? Идеята идва от Лайбниц.

В капан на себе си

За Лайбниц, всеки човек е заключен в една сфера, лишен от всякакъв

контакт с външния свят. Тези слепи и глухи сфери, той нарича монади. Всяка

монада изглежда вижда нещата, говори с хората,

слуша звукозаписи, но нищо от това не идва отвън,

това е чист продукт на въображението. Такава идея

е дразнеща, защото нищо не може да спре това.

Малко като мита в Матрицата, един вечен капан! И

много болезнен, най-вече защото няма начин за нас

да докажем, че не е реален.

В неговата Монадология, Лайбниц обяснява:

"Няма начин да се обясни как една монада може да

бъде вътрешно променена, от което и да е друго

същество, защото ние изобщо не бихме могли да

транспонираме абсолютно нищо там. Монадите

нямат прозорци, през които нещо да влиза и излиза.

Така че определено е невъзможно да се обмени нещо

с външния свят. Истинска и неоспорима система.

Как можем да докажем наистина, че външният

свят не е илюзия"? "Нашите сетива ни мамят",

казва Рене Декарт.

Негов ученик докара съмнението до неговите екстремни граници. Но

животът е различен. Човешките същества не са монади. Нито 3D парчета на

холографска мозайка. Ние по-скоро сме компоненти на огромна жива мрежа,

в която всички ние сме свързани помежду си като клетките на един организъм.

Но ние сме забравили това. И не ни пука.

Защото монетарното общество ни е дало най-силното си оръжие: егоизма.

Всеки за себе си, ние постоянно консумираме, вместо да споделяме. И докато

ние се бием един с друг, хора с власт ни лишават от нашия основен продукт,

нашата душа. "Разделиш ли ги, ще ги управляваш", казва Макиавели и с това

мото той създава първия принцип на своята управляваща наука. Това е

мотото на религиите. Страхувайте се управници и крале, ние хората идваме.

Каквото и да правим, нещата се променят.

В по-древни времена ние бяхме обединени, покрити с плащ от любов и

знание. Няма значение, че сме забравили това, технологиите създават нов

плащ - Интернет. Духът на Гея също е вътре в него.


80

С времето те се променят


81

БИВШИТЕ ГИГАНТИ

Бащите на нашите бащи гиганти ли са били? Те вероятно са имали

гигантски дух, огромни знания и велики сили, което ги е направило гиганти в

сравнение с нас. Но те също така са били и големи по

размер.

За да напише приключенията на Гаргантюа и

Пантагрюел, Рабле е вдъхновен от популярна легенда

в северната част на Франция, легендата за Гаргантюа

и гигантите Фландри. Откъде идва тези традиция? В

миналото, много преди да е разказана тази история,

гиганти са ходили по земята.

Те са градинарите на земята, тези, които идват

тук за да наблюдават развитието на живота на тази

планета. Но тази раса от гиганти не е създадена за да

живее на Земята.

"Ето защо, чрез магически средства тези

същества намалиха размера си, като го приравниха

с този на хората и по този начин бяха способни да

общуват с тях, без да бъдат разпознати".

Библията често включва гиганти: Нефилимите

са полу-божествени същества. Желязното легло на

крал Ог е с ширина 12 метра и дължина 25 метра. И е високо най-малко 18

метра.


82

В Рим, около 235-та година казвали, че тракиеца Максимин Цезар е бил

12 метра висок. Сериозен кандидат за NBA! Гръцката митология въвежда три

божествени семейства: на първо място Циклопите са елементални гиганти,

господари на светкавиците и гръмотевиците, после са

Титаните, божествени гиганти, господари на живота,

създателите на човека и накрая Гигантите, полу-

божества, господари на смъртта и разрушенията.

Зевс е наследил неговото майсторство със

светкавиците от Циклопите. Самият той Титан, Зевс е

можел да приема формата на гигант или животно.

Индуиската митология също не е пестелива на

гиганти от всякакъв вид. Най-известните са Девите,

по-низш вид богове, проявени в прикритието на

нормални същества. Герои като Кришна и Арджуна,

полу-богове, могат по желание да се превръщат в

гиганти.

Келтската митология също споменава за

гиганти, легендарните Туата Де Данан, народа на

богинята Дана. За келтите от Ирландия, Туата са

строителите на мегалитите, победени от самите келти

в битката при Маг Туред.

Шумерите също казват, че първите хора са били гиганти. Такива са били

и бившите богове. Те са доста често срещани в картините им, като тази отдолу.

На пръв поглед, освен за специалист, човек не може да направи разлика

в размера, защото си мисли, че малките разлики са във фона, така че те почти

не се забелязват. Определено това е един модерен начин на мислене.

За древните, които не са познавали законите на перспективата, това,

което е отпред и фона не са се различавали по размер. Какво означава това?

Малките са били хора. А големите, гиганти. Просто са ги сравнявали с размера

на животните. Има безброй открития на скелети на гиганти. Откритите през

вековете гигантски фосили доказват, че учените вече не могат да говорят за

сингулярности. През 50-те, по време на строителството на път в долината

Ефрат, Югоизточна Турция е намерен човешки скелет, висок 25 метра. Много


83

гробници с гиганти са разкрити. Близо до Гаргаян (Филипините) бяха открити

костите на гигант, който е не по-малко от 30 метра.

Кости, принадлежащи на човек, висок около 12 метра са били открити в

Югоизточен Китай. Д-р Пей-Уен Чънг, световно известния палеонтолог, заяви,

че останките датират от 300 000 години.

Близо до Агадир, Мароко са открити праисторически инструменти, също

на 300 000 години. Наред с другите неща, те са двустранни, с тегло от 25 кг. и

изискват ръката на гигант. В Долината на гигантите,

Тексас, д-р К.Н. Дохърти казва, че са били открити

"стотици следи на динозаври от различни видове и

във всеки от случаите те са придружени от

гигантски човешки отпечатъци".

В планината Виктория, Арканзас, същото нещо:

Д-р Рекс Гилрой, австралийски археолог, директор

на Природонаучния музей в Йорк, наскоро откри

"отпечатъци от краката на гигант, чиято

автентичност не може да бъде оспорвана". Въпреки

това, тези факти изглеждат твърде огромни за

интереса на науката. Те включват открития скелет,

близо до Валанс (Франция) през 1456 г., който е

висок повече от 7 метра. Дори и ако снимките са

изчезнали, показанията на очевидци отхвърлят

идеята за измислица.

През 1577 г., в кантона Люцерн, Швейцария,

изкоренен дъб разкрива човешки скелет над 25 метра. През 1613 г., близо до

замъка на Шомон (Франция) е ексхумиран почти цял 30 метров скелет.

През 1879 г. е намерен 15 метров човешки скелет, под могила от камък в

Бревърсвил (САЩ). През 1931 г., два 17 метрови скелета са открити, единия в

италианска мина за въглища, а другия в езерото Хумболт (САЩ).

Най-невероятното откритие е направено близо до Картаген. Когато

градът все още е съществувал преди 23 века: багери откриха два 40 метрови

скелета!


84

Ако науката все има нужда от доказателства, много автори допускат

присъствието на древните гиганти като доказателство. Преди унищожението

на Атлантида, според Едгар Кейси, човешкия размер

варира значително. Защото в тези дни, е "имало

гиганти на Земята, хората са били най-малко три

или четири метра високи и с добри пропорции".

Къде са се намирали те? "Израел е мястото на

известните гиганти, тези, които в началото са

били високи и добре подготвени в изкуството на

войната. Не са ли те тези, които Твореца е избрал и

им е показал пътя на науката? Те умират, защото

им липсва проницателност и заради недомислието

си", казва Едгар Кейси.

Преди да изчезнат от лицето на Земята, тези

гиганти са се възпроизвели с човешки жени, така че

те са имали сериозна генетична прилика с нашия

вид. Библията ни казва това, както и Асирийската

енциклопедия. Отново, ние трябва да се доверим на

митологиите, че преди настоящата човешката раса е

имало раса от гигантски хора, които са били много големи, много силни, много

ерудирани, златна раса.

Хезиод споменава раса от герои в древността, Девите от хиндуисткия

пантеон.


85

Можем ли да приемем, че други условия, като

например по-малко тегло, повече храна и различна

слънчева активност, биха могли да доведат до

значително увеличение на човешкия размер?

В крайна сметка, животните също започват

като гиганти, вижте динозаврите. Гравитацията на

Земята в определени условия може да намалее ако

например Луната се приближи по-близо до нея,

което може да бъде причинено от много астрални

причини. Ако се доверим на Великовски, Венера е

отговорна за това.

Когато гравитацията се увелчава, изчезват

динозаврите. И гигантите също. Поне повечето от

тях ......


86

НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ

Според конвенционалната наука, кроманьонецът е бил точно като вас и

мен: перфектен и истински Хомо Сапиенс Сапиенс.

Той имал предци, Хомо Фабер, Хомо Еректус, както и

братовчеди, които произлезли от един и същ

прародител, много отдавна. Няколко вида хуманоиди

са живяли по това време. Те приятели ли са били или

врагове?

До последния ледников период, Кроманьонците

са имали труден съперник, по-силен от тях: Хомо

Сапиенс Неандертал или Неандерталеца. Под

маймунообразното си тяло, той е имал по-солиден

скелет и очевидно по-силни мускули. По-големия нос

му позволява да затопля студения въздух през

Ледената епоха. За палеонтолозите това показва

съвършено приспособяване към ледниковия климат.

По принцип отнема много време за даден вид да се

адаптира. Бързата адаптация може да предположи

външна намеса. Бившите богове може да са били

много добри в генетиката. Други характеристики на

неандерталския човек включват по-изразена дъга на веждите и на брадичката.


87

И преди всичко: череп с по-добра способност да съдържа по-голям мозък.

Люк Хибон възразява: "Неандерталците не са имали мозъчен обем, по-голям

от този на съвременния човек. Средната стойност се изчислява на половин

дузина индивиди и не е научно да се заключи нищо повече от това!

От друга страна, ако днешния човек има среден обем от 9.2 куб.м., то

действителните размери са между 6.1 и 12.2 куб.м.".

Наскоро учени доказаха, че неандерталеца е не

само наш братовчед, но и един от нашите предци.

Неандерталците и Кроманьонците със сигурност са се

възпроизвеждали помежду си. Генетиците са открили

неандерталски генетичен материал в европейската и

азиатска кръв, но не и в африканската. Ще се появи

една нова история, въвеждаща нови взаимодействия

между нашите два вида и това ще бъде интересно.

Така или иначе ролята на бившите човешки генетици

в създаването на неандерталеца остава възможна.

Освен трудните научни дебати, има няколко

артисти или разказвачи на истории, интересуващи се

от нашия забравен братовчед. Изключенията са

забележими. Франк Фразета и Дж. Р. Толкин са двама

от тях. Толкин пише приказки, които да чете на

синовете си.

Той е измислил всичко, поне казва така. Той,

както и всеки друг виден разказвач, невинно може да е взел историите си от

записите на Акаша, мистериозната база данни, където е написана историята

на света и на Галактиката като цяло.


88

Има ли дори едно нещо, което да сме измисли?

"Властелинът на пръстените" е хроника на нашето забравено минало.

Истината в този разказ се приема от широката публика на този шедьовър.

Толкин описва дивите войни между декадентите и многобройните им врагове,

през вековете след потопа. Това се случва в Бронзовата Епоха и те са се

борили срещу неандерталците, които Толкин нарича Орки. Други източници

описват тези същества като дори по-опасни, защото повече разчитат на

грубата сила, отколкото на интелигентността си.

Махабхарата ги нарича Ракшасас, гиганти, ядящи плът, чудовища. В

приказките ги наричат великани.

Според палеоантрополозите, неандерталците не заслужават тази глупава

животинска репутация. Учените не са открили следи от борба между нас и тях.

Но отново, липсата на доказателства не е доказателство за липсата им.

За нашите предци, ненадерталците най-вероятно са били по-полезни,

отколкото опасни. Едгар Кейси ги нарича роботи или неща, които са били

наши роби ... Ако прочетем трудовете му, ние разбираме, че преди много

време по-висши хора са ги създали за да бъдат използвани от човека, както

Голем, според староеврейската традиция Кабала. Генетиците ефективно

разделят двете теории. В тихоокеанския район, лесно се доказа Полинезийско-

азиатския произход, срещу американската теория за произхода на Хейердал и

неговата Кон-Тики.

В състояние ли е днешната генетика да даде ясен отговор за съдбата на

неандерталците? Брайън Сайкс, в бестселъра си "Седемте дъщери на Ева"

показа, че ние нямаме кръстосване с тях, но той е сгрешил, както доказаха

наскоро други учени.


89

Дори теорията за еволюцията трябва да еволюира.

"Нашият последен общ прародител умира преди 250 000 години", добавя

той сериозно. Но е бил в много голяма грешка.

Сайкс добавя отново: "Вкаменелостите ясно

показват, че неандерталци е имало най-малко 15 000

години след като първите кроманьонци достигат

Западна Европа, преди 40 000 или 50 000 години.

Когато и последния неандерталец умира, приключва

цяла глава от еволюцията, приключва цяла глава от

заселването на човека в Европа. 250 000 годишната

ера свършва в пещерите на Южна Испания преди 28

000 години". Може ли той да греши отново?

Ние можем лесно да докажем съществуването

на даден вид, но не е толкова лесно да докажем

несъответствията. Както казват хората, липсата на

доказателства не е доказателство за липсата им.

Ами ако някои неандерталци са оцелеели и до

днес? Или други праисторически хуманоиди? Майкъл

Кремо вярва в това. Според него, Йети или Съскуоч са

последните оцелели от тези архаични видове.

Останали са само няколко от тях, които ние сме изплашили и те са

избягали в пустинните райони или трудно

достъпните планински върхове. За разлика от нас,

те не са забравили жестокото поражение от нашите

предци, преди много години, много от тях са

лежали мъртви навсякъде и реките са били

изцапани с кръв. Това се случило преди 30 000

години в Южна Европа. Всъщност, навсякъде по

света очевидци са виждали тези антропоиди.

Някои от тези свидетели дори са имали доста дълга

връзка с тези диви същества.

И материалните следи от тяхното присъствие

са достатъчно многобройни за да разсеят напълно

съмненията на антрополози и генетици. Но, те не се

интересуват, с редки изключения.

За съжаление няма документален филм или

телевизионно интервю за тази праистория. В този

свят може да си гнусен снежен човек, но ако не те

виждат по телевизията, то ти не съществуваш.

Сбогом Йети. Науката предпочита хората да те виждат в Тинтин комиксите.

Толкова са силни нашите предразсъдъци. Толкова е устойчива и научната

догма. Толкова здрав е нашия свят в мислите ни.


90

Трудно е да го променим. Херг вярва в Йети и той не е сам. Забранената

археология представя много братовчеди на Голямата стъпка и Съскуош:

Сисимит в Мексико, Ширу в Еквадор, Мапингуару в Бразилия, Алмите в

Монголия, Маорен в Китай, Батутут в Индонезия, орангутаните пендек в

Малайзия или Агогве в Източна Африка. На въпроса "Може ли да има на

Земята неизвестен вид хоминиди?", почти всички автори казват "Да" без

колебание. Много хора трудно ще повярват, поради две основни причини: те

предполагат, че всеки квадратен сантиметър от Земята е напълно проучен. И

те предполагат, че науката е създала пълна инвентаризация на всички живи

животински видове. И двете допускания са неверни.

Истината е, че Земята не ни е толкова известна, колкото някои хора си

въобразяват. Морското дъно е до голяма степен неизследвано, някои гори са

все още неизвестни, а върховете на планините са дом на диви животни, за

които ние знаем много малко. Прав ли е Херг? Ще видим ли отново нашите

неандерталски братовчеди?


91

ТАНЦУВАЩИ ЛУНИ

В началото на миналия век, един човек на име Хьорбигер става свидетел

на зашеметяващо събитие, следваща Луна. Това изяснява много загадки от

миналото на нашата планета и все пак отново се пренебрегва. Инженер по

професия, Ханс Хьорбигер е любопитен за всичко: изобретател, есеист,

теоретик, този австриец спекулира твърде оригинално за времето си. Понеже

той не е част от сарая, учените никога не му обръщат никакво внимание.

Въпреки това той успешно намира сериозно доказателство, че астрономически

спътници са привлечени от планетите, точно както планетите се привличат от

Слънцето. По този начин Луната някога е била отклонена от пространствения

си път и хваната от гравитацията на Земята.

Оттогава Луната се върти около Земята. Но орбитата й не описва елипса,

не съвсем, защото винаги се упражняват гравитационни сили върху нея.

Радиусът на орбитата й по този начин ще бъде намален, което се нарича

спирала ... до момента, когато Луната ще се удари в Земята.

Без сънение, Луната, която е на разстояние 370 000 км., няма нужда да

бърза да се отклонява. Но това ще се случи. Може би това няма да е края на

човечеството, но ще бъде края на Кватернера, нашата геоложка епоха.

Хьорбигер показва, че всяка геоложка епоха се отразява на различен

сателит, чието падане означава край на въпросната ера. В крайната фаза,

Луната е много близо до земното привличане и се отразява на приливите и

отливите, които се превръщат в цунамита, както и на живите организми,

които увеличават размера си. Колкото повече намалява теглото на Луната,

толкова повече те растат. И ако не са унищожени от финалната експлозия,


92

гравитацията ги унищожава. Нека сравним това с геоложките факти: в

Прекамбрианската епоха е имало гигантски растения, гигантски папратови

дървета, които внезапно са изчезнали. В Мезозойската ера е имало динозаври

и аз бих добавил и Циклопи, които изчезват също така внезапно.

И накрая, в Терциера е имало гигантски бозайници, а аз бих добавил и

Титаните, които също са изчезнали бързо. Луната,

която все още свети над главите ни е дошла през

Кватернера. Да се надяваме за дълго. Луната ни не е

била създадена от гиганти ... все още не. Само за две

поколения ние ставаме много по-високи и това не

идва от диети. Нека се върнем към крайния процес

на сблъсък. Как така нашата планета би устояла на

сблъсък с огромни тела, като това на Луната? Мога

да ви уверя, че планетите не са блъскащи се колички.

Различните магнитни полета и гъсти атмосфери,

предотвратяват челен удар. Преди всеки сателит или

астероид да удари Земята, той ще се изправи срещу

поясите на Ван Алън. Отломките и праха в него ще

започнат да орбитират около него, образувайки

пръстен, като този на Сатурн.

Пръстенът неумолимо наближава, докато все

повече отломки падат върху хората. Галите, техните

предци вече са изпитали това, ето защо те не се

страхуват от нищо друго, освен от това, че небето ще падне върху главите им.

Не е забавно, това се с случило на динозаврите: едно голямо парче от Луната

се разбива в Юкатан: сбогом Динозаври. И сбогом Мезозойска ера.


93

Някои динозаври са оцелели по някакъв начин. Но винаги се повтаря

все същата стара история, оцелелите от предходната епоха са унищожени от

увеличаването на гравитацията.


94

Разбира се, когато Луната изчезва, веднага

изчезва и нейното привличане, тъй като нашата

планета възстановява гравитацията, която нищо не

може да подмине ... до момента, в който нова

скитаща звезда не бъде уловена от гравитацията на

Земята и не се превърне в спътник на новата епоха.

И това продължава отново и отново, до безкрай.

Докато Земята не се удари в Слънцето или Слънцето

не изчезне в черна дупка, което може да се случи

също.

Но има все още достатъчно време, за да не се

тревожим за това. Нито нашите пра-пра-пра внуци.

Надявам се. За тази универсална спирала древните

винаги са знаели. Древните Пазители никога не

престават да гледат небето за признаци на лунно

приближаване. Те са знаели за това лунно движение

и без съмнение са изчислили честотата на падане,

базирано на изключително дългите лунни цикли, както е показано в календара

на маите, неумолимата спирала на агонията е гравирана върху много

мегалити. Като в Тинтейгъл, лабиринтите са урок по астрофизика, който да ни

покаже какво предстои.

Докато света устремено потъва в дълбините на

планирана рецесия и непредвидими сътресения на

умиращите тирании, е полезно да си спомним какво

се крие зад лицето на Луната. Един ден това лице ще

бъде толкова близо, че останките от сондите,

изпратени от САЩ на Луната ще бъдат разпилени в

небето над нас и ще напомнят за жестоката богиня

на замърсяването, която ни убива.

Тогава пълнолунието няма да бъде така

романтично. Не бойте се: преди това да се случи над

главите ни, във всеки един момент всичко може да

се взриви под краката ни ...

Миналото, имам предвид истинското минало,

ще ни покаже какво ще се случи в близко бъдеще. За

да разберете по-добре, вземете под внимание този

странен процес, залавянето на луните и техните

низходящи спирали. Митовете и традициите ни учат,

че човекът е бил тук през мезозойската ера.

Откритията, игнорирани от археологията, също свидетелстват, че е така.

Човека вече е преминал през три геоложки епохи. Той е преживял най-малко

две различни фази на гигантизъм, които биха могли да са причината за

всички тези истории за гиганти и Златната епоха.


95

Древните митологии единодушно говорят за златната ера на добрите

гиганти, велики учени, артисти, илюзионисти и учители на хората. Толкова

образовани, толкова силни и толкова добри, че малките хора ги наричат богове.

Ние сме тези, които те са създали по свой образ и подобие, но не и по техния

размер. Те са ни направили много, много по-малки,

знаейки, че увеличаването на гравитацията ще

настъпи скоро! По време на Сребърната епоха, все

още е имало останали няколко гиганти, но те вече не

са добрите, мирните и обичащи богове, инструктори

на човечеството, каквито са били преди. Притиснати

от непоносимата гравитация, те просто се мъчат да

оцелеят. Те стават груби, отмъстителни и тромави.

Движенията им стават по-бавни. Сърцата им не

могат да изпращат кръвта до края на големите им

органи. Ние знаем, че жирафа, за да преодолее този

проблем е развил второ сърце в средата на врата, за

по-добро насищане с кислород на мозъка. Но

жирафа е имал достатъчно време да се развива,

докато гигантския удар от падането на Луната, дава

време на гигантите само да се скрият в пещерите.

Но те са предвидили това събитие, чрез своята

астрономическа наука. В техните генетични лаборатории те създават нови

видове, които да ги наследят. Видове, чиито малък размер е напълно

подходящ за бъдещата гравитация.


96

По този начин тези гиганти са се превърнали в първообрази на

далновидността на бившите богове: добри, полезни и смели, огромни по

размер и знание. Впоследствие, уви, без Луната, която да балансира

гравитацията, те започват да се стопяват в пещерите си. Без хората,

гигантите биха умрели от глад. Човека има голямо количество протеини. И те

създават едно правило - жестоко за хората, но жизненоважно за тях -

правилото на човешко жертвоприношение. Боговете са винаги гладни... Има

много истории, в които хората трябва да хранят тези великани, като им

предоставят живота на млади мъже и жени. Кинг Конг е модерно възраждане

на старите митове.

Тези богове се превръщат в престъпници. Вероятно те са архетип на

демоните в ада, падналите ангели в Библията или на падналите богове на

Шумер. И се появява Бог и Дявола, защото гигантите от добри са станали зли.

Концепцията за доброто и злото намира своя произход. Поуката е, че боговете

не са могли да устоят на гравитацията. Те са мъртви и ние можем само за

съжалим тези бедни дяволи, някога те са били богове

с огромна сила.

Гръцката митология ни показва известния

Минотавър, окопал се в края на лабиринта. Този мит

ни представя падналия гигант и причината за

падението му: спиралата е лабиринт на падналата

луна, който е запечатал тъжната й съдба. Царят се е

превърнал в човекояден гигант.

Умората от гравитацията е довела до това

поведение на боговете, като например това на

циклопа Полифем, когато се изправя пред Одисей.

Тези, които знаят историята, си спомнят колко лесно

хитрия Одисей успява да се освободи от хватката на

неловкия циклоп Полифем. Омир ни казва, че

Полифемите са най-новото поколение Циклопи, които

от време на време се хранят с човешка плът. Докато

техните предци, първите Циклопи, са майстори на

светкавиците и ковачеството, добри богове, приятели

на хората и съюзници на Зевс. Падението е очевидно. Тук отново, гръцката

митология съвпада с тезата на Хьорбигер. Митът за Супермен, супергероите от

комиксите и анимациите, свръхчовека на Ницше, Гаргантюа на Рибле,

Гъливер на Суифт, толкова много носталгични спомени за гигантите и

Златната епоха ...


97

НАУКАТА В ОПАСНОСТ

Науката е най-добра, когато работи за благосъстоянието на всички,

когато учените са искрени, и когато тя служи само за знания. Но когато

сектантските догми я променят в нещо друго, полезна ли е тя за някого все

още?

Когато Алберт Айнщайн започва теорията на

относителността, и когато той пише на дъската си

известното уравнение E = MC2, той не е предполагал,

че работата му ще доведе до ядрената бомба. Малко

по-рано, друг учен изобретил динамита. Чувствайки

съжаление, той инвестира част от огромните си

приходи във фондация. Неговото име е Алфред Нобел.

Дали двамата създават наука безсъвестно? Може би.

Има и други начини да се предаде научен идеал, по-

ефективни, но по-опасни.

Някои от тях са едва забележими в ежедневието

на един учен. "Научния метод най-общо е прилагане

на строги математически и логически принципи за

да се оформят солидни заключения от определен

набор от постулати. Първата стъпка на научния

метод се състои да се намерят някои факти, чрез

наблюдения и опит. Следващата стъпка се състои в

класифициране и свързване на многобройните факти, в една обща концепция

наречена закон". Това казва Линус Паулинг, нобелов лауреат по физика.


98

Рабле със сигурност щеше да се съгласи. Но този перфектен метод се

използва рядко. В редица дисциплини учените нямат друг избор, освен да

влязат в една секта, насочвайки се към теорията на основното течение. Ако те

се осмелят да откажат, те няма да получат нищо, нито работа, нито субсидия.

Те бързо правят избор между науката и оцеляването. Чрез опустошителното

прилагане на теорията "борба за живот", един ден тези последователи ще

станат новите свещеници на тази религия.

И те ще продължат да създават още по-твърда

и по-мощна секта.

Интегристите дарвинисти са добър пример.

Случаят в Алтамира и нейните пещерни рисунки

предлага още една илюстрация. Двата случая, както

и други, показват как властта може да развали

душата.

Каква е ползата от такива точни инструменти

и усложнен анализ, ако резултатите са фалшиви за

да се поберат в догмата? Нуждаем ли се от такива

точни методи за датиране, ако най-полезния метод е

да се датира, като се сравнява с конвенционалните

научни книги?

Какво е значението на научните изследвания,

ако самата им работа се състои в това, да копират

от тези книги? Научния метод изисква абсолютна

честност и уважение към данните.

Въпреки това, някои учени си развалят душите,

изопачавайки факти и открития - заплашителни за установения ред. За

щастие, някои от тях се съпротивляват. Те привеждат своите доказателства,

излагат съмненията си и се опитват да публикуват своите резултати. Стъпка

по стъпка, те събират факти, излъчват хипотези, проверяват техните теории.

На тяхната съвест науката може да разчита. Ето защо науката не се смесва с

морала. Да загубиш съвест не означава да се откажеш от етиката. Различно е,

друг начин да се изправиш пред света.

Ние се опитваме да разберем Вселената по толкова тесногръд начин.

Неговата некомпетентност е основната логика на съвременното мислене,

отказвайки ирационалната област. Г-н Учен, не оставяйте мозъка си извън

лабораторията, може да се нуждаете от него в работата си. В резултат на това

дясното ни полукълбо е атрофирало, според д-р Морз. И това е голям проблем.


99

Кой го интересува, след като така или иначе

никой не го използва? Всъщност, защо игнорираме

половината от психичния си потенциал? Трябва ли

да се страхуваме от това да не станем прекалено

умни? Онези от нас, които използват малка част от

дясното си полукълбо са художници, артисти,

дизайнери. Тези, които използват голяма част са

лечители, гадатели, шамани. Тези, които рядко го

използват са всички останали. И това ги убива.

Защо имаме това дясно полукълбо? Само заради

шоуто?

За да опише способностите си, един шаман

няма да говори, чрез дясното си полукълбо, а чрез

"лявата страна".

За него, мозъкът играе второстепенна роля в

дейността на ума. Той говори, чрез цялото си тяло.

Дясната част на мозъка става лявата страна на

тялото, защото мозъкът е обратното на тялото. В лявата страна или нагуала,

вратата е отворена за всички възможности. Чисто творчество.

Ключът към записите на Акаша е интуитивното познание. Защо да се

лишаваме от такъв актив? Съответно, съзнанието ни за света е непълно. И

нашата наука е погрешна.


100

Без ресурсите на ясновидство, учените са лишени от най-добрите

предположения и насочват търсенето си на грешни места. Преди петнадесет

години, съветска океанографска мисия тръгва да търси голяма пирамида,

погълната на дъното на канал. Те изследвали островите Сцили, но напразно.

Ако те бяха използвали ясновидство щяха да търсят на френския бряг, където

щяха да намерят и пирамидата.


101

ВЯРВАНЕ И НЕВЯРВАНЕ

"Примитивните" хора са знаели какво е съмнение и какво означава

вярване. Във вътрешната ви вселена, която започва само вътре във вас и

завършва никъде, най-малката грешка може да убие и най-добре обучения

пътешественик.

"Не вярвайте на нищо, само от слухове. Не

вярвайте заради традицията, единствено защото е

почитана поколения наред. Не вярвайте на нищо,

само защото общото мнение смята, че е вярно, или

защото често се говори за него. Не вярвайте на нищо

само заради това, че го е казал мъдър човек в

древността. Не вярвайте на нищо, само защото

вероятностите или навиците ви карат да мислите,

че е вярно. Не вярвайте на нищо, което идва от

собственото ви въображение, приемайки го за

разкритие на висша сила.

Не вярвайте на нищо, основано единствено на

думите на вашите господари и свещеници. Това,

което наистина чувствате сами, което сте усетили

и видяли, това е вярно, това, което е печелившо за

вас и за другите. В това вярвайте и адаптирайте

действията си към него".

Сакя Муни, Гаутама Буда


102

"Да вярваш без да вярваш" е основното мото на Хуан Матус, което той

определя като първото правило на воина. Това е балансът между двата

противоположни полюса, изкуството за съчетаване

на насъчетаемото.

Това са двете полукълба на мозъка ни. Това е

способността и силата, които са нужни на воина за

да отвори заключените врати и да си прокара път

през джунглата от лъжи. Да вярваш, без да вярваш.

Това не е едната половината от вас, която вярва, а

другата половина не.

Това е целия вас, включително и трите нива на

пълния Аз, които вярват или не вярват. Подобна

идея е доста трудно да се разбере с лявата половина

на нашия мозък, причинната половина. В този

случай е най-добре да използваме дясното полукълбо,

което е посветено на интуицията, въображението и

немислимия свят.

Почти на ръба на пропастта, ние стъпваме в

контролираната лудост. Контролираната лудост, така

Кастанеда нарича този начин на мислене без мисъл,

това салто в неизвестното. Изпразнете главата си, нито дума, нито мисъл, нито

образ. Неокортекса е антена, която получава сигнали от по-висша част на

светлината. Съвестта е локализирана в Corpus Callosum, сноп от проводници,

свързващи полукълбата на мозъка. Това е главозамайващия баланс, умението

да стоите над Босфора, с единия крак в Азия, а другия в Европа.

Съжалявам за Декарт, но сега неговото "Аз мисля", става "мисли", както,

когато казваме "вали". Чувайки това, бедният стар Рене Декарт пада на пода.

Не му обръщайте чак толкова внимание, той винаги трябва да привлича

внимание върху себе си. Номерът е да останете в немислещата част между

двата мозъка. Изисква умствена дисциплина, която азиатците култивират,

чрез медитация. Дивото или тихо място или едно дърво ще помогнат много.

Така направили друидите и нарекли това "лудо мислене".

"Лудото мислене" е било обичайното състояние на келтските друиди и

вражарите като Мерлин. Това е лудостта на мъдреците, разказана от Идрис

Шах. "Лудостта на мъдрите, мъдростта на лудите". Състояние, близо до транс,

близо до безсъзнание, състояние на ума, което зрящите и чувствителни хора

наричат алфа вълни или просто алфа.

Вярвайте, защото вярата премества планини. Без да вярвате. Защото

наивността е непростим грях в този хищнически свят. Мислете, защото

използването на нашите божествени сили е заложено на карта.


103

Без вяра, няма Бог. И вие сте този Бог, ако вярвате. Без да вярвате,

разбира се! Това е предизвикателството. Вие имате всичко за да бъдете Бог,

това е вашата съдба, но не го приемайте така.

Егото е пречка към просветлението.

Има повече неща на небето

и земята, Хорацио,

отколкото нашата филосифия е мечтала.

Уилям Шекспир

Съмнението е

неприятно психическо състояние,

но със сигурност е абсурдно.

Волтер

Да се съмнявате във всичко или да вярвате във всичко

са две еднакво удобни решения,

които ви пречат да мислите.

Анри Поанкаре


104

НАСЛЕДСТВОТО НА БОГОВЕТЕ

В гордата история, митовете са транссексуални! Под различни дрипи,

често провокативни, те крият своя истински пол. Вълнуващото задължение на

учените е да ги съблечат всичките.

"Митовете ни показват визуална история преди историята", казва

Елиаде. Историк на религиите и митолог, румънският философ и писател

Мирча Елиаде е прекарал живота си в проследяване на скритата истина в

митовете. Той пише "Митът за Вечното Завръщане", свещеното и скверното,

митове, мечти и мистерии. Основател на науката за митовете, Елиаде изтъква

дълбоките прилики между митологиите и религиите.

Наследство на човечеството, митовете започват там, където науката

свършва. Въпреки това, те са послания от забравено минало. Така че, на тях

може да се вярва като на научен източник за разследване. Платон обяснява

как. "Много преди тези дни", казва гръцкият философ, "виден атинянин на

име Солон отиде в Египет, където се срещна с един стар свещеник на Изида,

който му казал: "Вашата страна, точно както нашата, разказва историята

за Фаетон, син на Слънцето, който се опитал да се вози на колесницата на

баща си, не бил в състояние да я удържи и така изгорил всичко на Земята, а

самия той умрял в мълния. Тази история се крие зад легендарния външен вид,

но всъщност тя е в духа на реално събитие: Смущения в движението на

звездите и планетите около планетата ни, унищожава всички неща на

Земята, чрез див огън, което се е случвало през дълги интервали."


105

По този начин Платон ни дава много добър урок как

да дешифрираме митологиите. С такъв престижен

учител, ние можем да се опитаме да извлечем повече

подробности.

Антрополог, етнолог и философ, Клод Леви-

Строс е съосновател на структурализма. Очарован от

етническите митове, той си помислил, че те са

форма на примитивно мислене. Но митовете не са

диви, далеч са от това. Те не са порядък на мисълта.

Те са склонни да принадлежат към колективната

памет на онова забравено време.

Митовете ни разказват за магически епохи

преди нашата. Като такива, те съдържат

завладяващ чар. Древните легенди са били

предавани около лагерните огньове.

Затова митовете и легендите оцеляват в

продължение на хилядолетия. Ако съдържанието им

е невярно, те щяха да са изчезнали до сега. Те щяха да се деформират. Ако

съдържанието им е измислено, как става така, че толкова много легенди са

сходни? Ако те казват едни и същи факти, това значи, че фактите са налице.

Зад фантазиите на тези истории, нека се появи истинското лице на

нашите велики предци. Вътрешната ефективност на античните митове се

доближава до приказките на Суфите.


106

Митовете са истории, които са твърде перфектни за да са се родили

случайно. Те са мъдри и са развили всички митични рамки, като са

приложили по-голямата част от познанията си в тези проникващи басни.

Те са велики учители, които са създали двойно

четене, където подготвителния аспект на разказа

придружава всяка част от него. Когато са били

доволни от тяхната работа, те хвърлили бутилки в

морето от време с надеждата, че един ден някой ще

получи съобщението.

Всички митологии по света са наследство от

бившите богове. Историята, погълната зад мъглата

на митовете, се появява малко по малко всеки ден.

Виждаме я да излиза от мъглата като привидение.

Докато говори, променящата се интонация,

кристалността на нейния глас трябва да бъдат чути.

Една история, към която историята е изгубила

интерес се преражда, чрез науката на митовете.

История за безсрамни богове, луди учени и техните

стада от домашни животни, сред които и Адамите,

Зверовете ...


107

КЪРВАВАТА МАШИНА

"Машината ви убива, стъпка по стъпка, няма какво да направите",

пееше един спяп поет. И беше прав. И последния кръг започва. Преди

изобретяването на писмеността, правилото е било устно предаване: хората са

имали много по-развита памет тогава. Преди изобретяването на калкулатора,

умственото изчисление е доста чест подарък.

Преди пощите и телекомуникациите, хората са имали пощи с гълъби.

Преди това, те са имали развити телепатични способности. Но идва телефона

и ги убива. Живота е станал предефинирана автоматична сесия, не е нужно

никакво усилие, не трябва дори да се действа. Ден след ден, машината убива

и последните ви останали способности и вие харесвате това.


108

"Може би сте прав", ще отговорят честните хора. "Но на кого му пука за

тези остарели начини сега, когато имаме интернет и е толкова лесно да

сърфирате?"

Тази тъжна забележка ясно показва, какво означава Желязната Епоха.

Тази депресираща Кали Юга е всекидневния ни живот от 4000 години насам.

Според Шиваистите, нашата епоха е най-лошата от всички. Трудно време,

когато материята доминира над духа, когато грубото доминира над финото.

Проблемът е, че края на цикъла, както в момента, винаги е най-лошата част

на една епоха. Радостта е да се търси събуждане и

отделяне от тълпата златотърсачи. В отчаяно търсене

на потребление, нашето общество, в световен мащаб

достигна дъното на материализма.

Заради жаждата за повече комфорт и по-нови

устройства, десет процента от населението на света

са изправени пред тълпа от 90%. Тълпа, жадна за

вода. Тълпа, изпитваща всекидневен глад, крайна

бедност, липса на справедливост, на равно и

справедливо третиране, плячка за съвременните

търговци на роби, а децата остават невинни жертви

на своята невинност. Навсякъде царува егоцентризма,

братството не е приоритет никъде. И това е само

началото. Последната част от смъртта на Кали Юга

може да се окаже трудни времена.

Бъдете търпеливи се провикват "ню ейджърите",

епохата на Водолея скоро ще започне. Просто трябва

да вярваме в човечеството. Лесно е да вярваш в човечеството, когато нямаш

нужда от помощ! Но когато си без храна, без здравеопазване, когато децата ти

гладуват, когато световните телевизионни програми показват колко богати и

безгрижни сме, е много по-трудно. Да вярваш в човечеството или не, това не е

ли просто нов начин да оспорваме религиите? Пазете се от интегризма, където

и да го срещете. Християнски, еврейски, мюсюлмански, будистки или лакота,

всеки интегризъм затъмнява вътрешната ви светлина. Ние трябва пораснем и

да си припомним, че духовността е над религиите. От гледна точка на Воина

на Дъгата, основния и уникален принцип е жизнената енергия Врил. Тя е

навсякъде. Неговата молитва се нарича Намерение. Той е духовно същество и

той знае това. Светлина от светлината, царуването му никога няма да свърши.

Истината премества планини. Когато Исус го казва, дали си е спомнил, че

Кетцалкоатъл го е направил? Той ни показва невероятната сила на Светия Дух,

който е вътре във всеки от нас. В очакване на знак.


109

През седемдесетте години на миналия век, Калюш забавлява хората по

света в продължение на десетилетие. Когато го слуша, света се смее на глас.

Неговият комичен характер, между остра интелигентност и тежка глупост е

уникален, но той умира млад, докато толкова много тъжни мошеници са все

още живи. В ранните му години, прекарани като бедно дете в емигрантско

семейство, той е искрено и дълбоко докоснат от мизерията. На неговите

представления е винаги претъпкано и радостно, хладилникът му е винаги

широко отворен за посетители. Без значение колко здрави и нахранени

изглеждате, той винаги ще ви предложи нещо за ядене с чаша червено вино.

Няколко години преди да напусне този свят, Калюш забелязва, че

правитевлствата не са в състояние да се изправят пред реалните проблеми на

населението и населението се съгласява. Калюш решава да започне движение

"Неспокойните сърца", с цел осигуряване на прясна храна за гладните хора. Те

са били доста по това време, а днес са още повече. Куп шоумени им предлагат

помощта си. Те организират шоу за солидарност, което е най-голямото за

всички времена. "Имах мечта". На Калюш все още му е мъчно за нас. Той се

чуди, защо отнема толкова дълго време да бъдеш човек. Просто човек. Като

погледнем днес към Иран, Афганистан, Северна Корея, Тибет, Мианмар и

всички тези страдащи африкански, азиатски и южноамерикански страни, ние

виждаме колко време още ще отнеме.

Не всяка машина е убиец, определено има противоотрова за Матрицата!

Освен кастриращите машини като търговските мрежи има и свободни

машини, които правят хората свободни.


110

Те не трябва да ни прецакат!

Като безплатен уеб, приложения с отворен код, безплатни програми,

безплатни развлечения, свободна забава. Междувременно Иран е изправен

пред първата революция, подпомогната от Интернет.

Това е пряката демокрация. Всички тези телефони, снимките на

брутално действащи полицаи, измъчвани студенти и т.н. Това е напредък.

Това е победа на хората. Нашият брой е нашата сила. Продължавайте да

снимате със смартфоните. Вива ла кино! Куп мръсни тирани се опитват да

държат тази планета в по-низшето ниво на съзнание.

Не се поддавайте! Докажете, че съществувате! С всяка секунда

новородените, кристални, индигови и деца на дъгата, бързо ще повишат

вибрационното нивото на планетата....


111

КРАЯТ НА ЕПОХИТЕ

Всяко поколение си има безскрупулни хора, които обявяват края на

вековете. Това работи всеки път, защото ние обичаме евтини вълнения и те

знаят това. В тяхната топ 10 класация, края на света

държи водещо място. Кога тези мошеници ще спрат

да ни досаждат? Ами, когато спрем да им вярваме.

Преходът между вековете е маркиран от бедствия, но

промяна на цикъла е свързана с унищожаване на

почти цялото човечеството. Почти цялото.

Въпреки многото бедствия, през които нашия

вид е преминал досега, ние сме оцелели. Как може да

изчезнат толкова много видове, а ние, преминали

през същата несигурност да сме все още силни?

Позовавайки се на скрити източници, езотеричната

традиция потвърждава, че човечеството не може да

бъде намалено под прага от 8%. Въпреки, че

изглежда несвързано, епидемиолозите знаят, че дори

най-страшните пандемии нямат абсолютно никакъв

ефект върху определено количество хора: също 8%.

Изглежда, като че ли те са били защитени. Като че ли

доброжелателни същества постоянно бдят над нас. Веднъж Земята се отваря,

друг път морето поглъща всичко, или леда, или огъня. Но човечеството,

въпреки милионите мъртви все още следва пътя си. Сценарият за глобалните

катаклизми работи добре. Изглежда неизменим. Оцелелите, след завръщане

към варварството започват да се наслаждават на възходящото движение на

живота, който ги издига на подиума на нов златен век. И тогава отново

започват дълги години на упадък, сребро, бронз и желязо.

Тук можем да видим символиката на гръцкия фриз. И това, което се

случва на индивидуалните личности може да се види и в колективен план.

Новото човечеството има много малко спомени от тези прецеденти. От век на

век, всичко трябва да започва отново. Защо това трябва да спре един ден?

Има няколко "големи взрива", които са оформили различни Вселени.

Така че, историята не започва с обичайното "В началото", а с по-скромното "в

началото....", което е превод на думата "Берешит" - първата дума на Библията.

Иначе бихме могли да кажем "В нашето начало". Ние сме просто едно от

многото човечества, които са наследили едно друго още от зората на света.

Всяко едно има своя шанс, величие и край.


112

Какво всъщност означава края на епохите? За кои епохи говорим? Тук

се сблъскват различни традиции, всяка със своя собствена визия. Всички

визии са еквивалентни, но повечето от датите са грешни. И най-добрият

ясновидец не може да бъде сигурен в никоя дата,

това е големия проблем с виждането ... Глобалните

планирани събития не винаги се случват.

На тези, които провъзгласяват края на времето

ще им кажа, че това е просто края на полувремето.

Живота на човечествата много прилича на живота

на всеки един от нас, от златната ера на детството

до желязната ера на старостта ... Както живота на

цивилизациите, нашият личен живот не е история за

напредък, а за спад. Един човек, прекарал живота

си за да си възвърне изгубения рай на детството. И

той изобщо не е единственият. Ние обикновено

живеем същите цикли, както и нашето общество.

До ускоряването на времето, общо за древните

цивилизации и древните хора.. Как бихме могли да

повярваме в мита за напредъка? Един след друг ние

остараваме, гробовете ни са готови още от както сме

се родили. Това не са мрачни мисли, а най-тривиалната реалност: никой не

знае нито деня, нито часа на смъртта си. Но смъртта ни кара да се чувстваме

неудобно. Тя е скрита с всички възможни средства. Старците са заключени

далеч от градските центрове. Надгробните паметници също изчезват, а черния

цвят е просто стилен цвят. Смъртта е мъртва, отишла си е. Забравете я!

Формално погледнато, катафалките бяха черни преди. Сега станаха

лилав металик. Скоро ще се появят готически магнити върху тях, докато

накрая станат с ярки цветове. Предизвиква ли смъртта страх? От какво?

Страхът от евентуално страдание, това мога да приема. Но страхът от смъртта?

Ако няма нищо останало, прав ни път.

А ако историята продължава, това ще ни е от полза, нали? Онази с

косата може да дойде скоро, пригответе се. Живейте живота си сега, без

чакане, направете свой собствен закон. Побързайте и никога не поглеждайте

назад. Когато напуснем този свят, когато смъртта ни пренесе там, където и да

отиваме, и ние отиваме там. Подобно на френския президент Митеран можем

да вярваме в оцеляването на духа. Подобно на древните можем да бъдем

сигурни, че ще се върнем. "Това е само едно довиждане, братя, ние ще се

видим отново" е обещанието на Мерлин. Ние се познаваме от векове!

Животът ни лети като звездите, през прозорците на ултравиолетов кораб.

Вселената е толкова малка, от едната страна е безкрайността, а от другата

вечността манифестира във всеки един момент.


113

ПРИМИТИВНИ ХОРА

Все още има много следи от предишни цивилизации.

Разрушени паметници, потънали градове и древни предания и легенди

от цял свят. За да разберем човешкия начин на мислене по време на тези

забравени векове, имаме нещо по-добро от следите:

имаме живи групи от хора.

В редките, пощадени от булдозери джунгли,

примитивните хора се радват на последните си

мигове на свобода, чакайки мутантите и техните

машини. Яноманите в Амазония, бушмените в

Африка, тунгусите в Сибир, папуа в Нова Гвинея,

инуитите в Арктика, аборигените в Австралия и

някои други. Те са взели на заем малко земно време.

Никой не може да каже за колко дълго.

Не са ли те много по-ценни от които и да е

защитени животински видове? Техният начин на

живот, който не се е променил за хилядолетия ще

отнеме само още няколко десетилетия за да изчезнат.

В момента разваляме техните правила и страни,

толкова ли е трудно да ги оценим, заради това което

са, заради това какво са, последните свободни хора?

Думата "примитивен" има лош имидж тези дни

и ние откриваме, че не е политически коректна. Представете си обратното.


114

Преди три века, Жан-Жак Русо твърди, че човек е естествено добър по

рождение, но обществото го разваля стъпка по стъпка. Тази теза остава

известна под името "Мита за добрия див човек". Без това общество и фалшиво

развитие, хората биха си останали добри.

"Да, да, говори си, не ми пречиш..... ", ще кажат някои.

"Ab origines" на латински означава "от началото". Аборигените са хора от

началото. Тъй като първите бели хора ги намират там, когато пристигат.

Но също така, защото те наистина идват от нашето забравено начало.

Австралийските аборигени представят един от най-старите човешки родове,

които остават непроменени за 10 000 години или дори повече. Някъде преди

потопа. Те практикуват силен шаманизъм и култ към единството със Земята и

космоса. През целия си живот те уважават Майката Земя. За да видите

истински аборигени, в бележника на всеки истински пътешественик ще

прочетете за Марло Морган и нейния живот сред тези изключителни същества.

Дори по-добре ще е да прочетете книгата "Songlines" от Брус Чатуин, едно

магическо пътешествие през дивото и отвъд. Една от най-красивите книги,

които някога сте чели. Пияни шамани изпяват пътя си през пустошта, болни

от морска болест моряци създават дъга за да достигнат до Времето на

сънищата ...


115

Пустинята Калахари в Южна Африка е толкова безводна, че ще трябва

да копаете корени за да си намерите вода. Доскоро

антични примитивни хора са живели там, наречени

бушмени.

Бушмените не се занимават нито със селското

стопанство, нито с животновъдството, те живеят от

лов и събирачество, както преди Неолита. Поради

тази причина те са на изчезване като група, под

натиска на технически по-напредналите хора около

тях. Преди няколко години те бяха популяризирани,

чрез филма на на Джейми Юис - "Боговете сигурно са

полудели." Кои са наистина лудите? Боговете? Или

туристите?

"Туризъм означава да осигуряваш рай за

глупаците", пише Пиер Данинос преди един век. Но

сега е по-лошо. По това време повечето от туристите

са ходили на френския Лазурен бряг и испанските

плажове на Коста-Брава. Но Жилбер Тригано все още

не е отворил своя Клуб Мад. Преди него, далечните

пътувания са работа на мисионерите. Или изследователите. "Мразя пътувания

и изследователи", са първите думи на най-известната книга на Клод Леви-

Строс, който е бил изследовател и прекарва целия си живот в далечни

пътувания. Пътуващите винаги налагат вярванията и принципите си дори и

ако това означава унищожаване на другите.

Очевидно, примитивните хора не живеят вече в Златния век.


116

Дори и ако те са много по-близо до природата, отколкото сме ние, не

забравяйте, че те живеят в Кали Юга, в желязната епоха, точно както и ние.

Сега, след като Русо е мъртъв никой вече не вярва, че Златният век е епохата

на добрите диви хора.

Още през бронзовата епоха и дори по-рано,

можем да открием следи от техническо развитие. По

време на Сребърната епоха, преди 8 хилядолетия,

развитието е било дори по-високо от сегашното.

Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова

по-видими стават и технологиите на боговете. Ето

защо днешните ни примитивни хора, изглеждат като

оцелелите от всяка пълна катастрофа, принудени да

се върнат към дивия живот, вместо да са го избрали.

Тези фалшиви примитивни хора може всъщност да

са цивилизованите хора. А ние изглежда сме станали

примитивни, още веднъж.......или повече.

Те имат синдрома на "Лудия Макс" с природата,

племенна солидарност и колективна помощ се оказва

на слабите и младите. Но няма никакви данъци, нито

централна власт, няма закони, реда не е установен

със сила. Това е техен избор и всички се съгласяват с

паметта на гените си. Те никога не са забравяли. Докато всички ние сме в

амнезия за нашия произход, те си спомнят, че такова развитие води до

робство. Те знаят, че да имаш високи технологии е шокиращ лукс за малкото

"щастливи", нека ги наречем "богове", а милиони бедни работници трябва да

се потят и да гладуват.

Не, папуасите няма да играят глупаците, те заслужават по-добър живот

и те го знаят. Те предпочитат свободата си. Отказват да играят каквато и да е

роля в нашето механично общество, те не искат да станат жаби-барометри,

кучета пазачи, хамстери, бягащи в колело или дресирани маймунки. Малкото

богати "Богове" и "Гиганти" се радват на мечтания от тях живот, докато

плащат на анализатори и треньори да прогонят фобиите им. Напразно,

разбира се. До деня, в който тези "Богове" не създадат нов голям взрив.


117

Само ако знаехте колко Апокалипсиси сме преживели. Тези момичета

отгоре знаят. Някои от нас смятат, че примитивните хора са свидетели. Но

свидетели на какво? Бившите богове са създали нас. Няма съмнение в това.

Тези отлични учени и любители на високите технологии имат далечна прилика

с папуасите, идиосите и масаите.

Следователно връзката, която обединенява всички тях е разбита с нас.

Тази връзка се нарича шаманизъм. Той разкрива Времето на Сънищата. Той

показва силата на духа, която бихме могли да видим, идентична с всички

примитивни хора дотогава, докато те пазят своите корени и свещени места.

Има диви и домашни животни. Между една дива гъска и една домашна гъска

няма място за сравнение. Дивите гъски са по-високи птици, летящи високо до

слънцето. В миграционните си полети някои от тях летят над покрива на света,

Хималаите. Докато земеделските гъски не могат да летят и са много тромави.

За хората това е същото. Бушмените, масаите или аборигените са прекрасните

диви хора. Автентични и истински. Близо до Майката Земя.


118

Те все още имат всичко, което ние сме изгубили, ние, домашните хора.


119

ВЪЛШЕБНИКЪТ МЕРЛИН

Приключенията на Мерлин са част от книга с разкази на Кръглата маса,

която го праща в 6-ти век след н.е. Дори и да знаем, ние не можем да видим в

ранното Средновековие на рицарството възраждането на далеч по-далечното

минало, на Бронзовата епоха, на "Властелинът на

пръстените". Един и същ идеал за рицарството

формира интервал от време между двете. Ето защо

Героичните Фантазии, макар и да описват начина на

живот през бронзовата епоха, т.е. периода между

9000 г. пр.н.е. и 2000 г. пр.н.е. изглеждат много

подобни на ранното средновековие, т.е. 5, 6, и 7-ми

век сл.н.е. Същите брони, същите ценности, същите

технологии, същите сънища и същите кошмари.

Толкин, може би без желание ни разказва за

исторически събития. Неговият Гандалф може и да е

магьосника, който е ръководил Туата през бронзовата

епоха, известните хора на Дана, Великата богиня. По

същия начин орките могат да бъдат хуманоиди, които

са изчезнали по същото време.

Историята е циклична и често заеква, тонът на

бронзовата епоха се възражда, седем хилядолетия по-

късно, в нашето Средновековие. Толкин се е потопил в записите на Акаша за

да ни върне оригиналната версия. Гандалф и Мерлин имат твърде много общо

помежду си.


120

Всичко за тях съвпада, така че с течение на времето става все по-трудно

да се направи разлика между тях. Нашето

вълнуващо Средновековие е пълно с времеви врати,

чрез които идват някои посетители. Тъмната гора е

идеалния пример, която съчетава средновековни

руини и мегалитни гробници в долините си. От 10-ти

век, нова времева смяна отново променя всичко.

Галантността и подвизите с оръжие напускат

светското поле за да се въплатят в редиците на

войниците-монаси, като тамплиерите. И пролетта на

катедралите съживява наука, дори по-древна,

изкуството на свещенното строителство на древните

и Туата, датиращо от Сребърната епоха или времето

преди потопа. Никой, никога няма да бъде

достатъчно подозрителен за времевите смени: те

понякога са достатъчни за да се разпространяват

тревожни лъжи. Обеликс, например. Той трябва да е

бил ударен от менхир по главата, този приветлив гал.

Защото той илюстрира един анахронизъм, голям

колкото него самия: професията му на майстор на обработката на менхири е

огромна историческа грешка.

Галите очевидно не са тези, които са инсталирали тези камъни,

мегалитната цивилизация е далеч по-древна от

пристигането на келтите или галите в Западна

Европа: 3000 години ги разделят! Обеликс е по-близо

до нас, отколкото да мегалитните хора! Древните

келти освен това никога не си приписват менхирите,

долмените и каменните кръгове, въпреки че ги

считат за свещени камъни. За съжаление огромната

лъжа, която се разпространява в частите на Астерикс

кара младите хора да мислят, че галите са построили

мегалитите. Не! Те са били издигнати от Туата.

Галите уважават техните свещеници-лечители,

друидите, които олицетворяват както мъдростта,

символизирана от златните им секири, така и

светлината, символизирана, чрез белите им дрехи.

Кой наистина е загадъчния Мерлин? Друид и

вълшебник от 5-6-ти век, по времето на древните

келтски друиди. Знае се, че имената Мердин и

Мирдин успешно са използвани за описване на даден човек. Името Мерлин е

прието по-късно и е свързано с различни квалификации като Магьосникът,

Вълшебникът, човека на гората и др.


121

Много хора са имали такова име и въпреки всичко не е известно дали

Мерлин наистина е съществувал, ръкописните източници от онова време са

изчезнали. От 13-ти век до 15-ти век, повечето книги, които говорят за

Мерлин го поставят до Артур и рицарите на кръглата маса. Но истории с

участието на Мерлин има от много преди това. Има информация за Мерлин

Амброзий, от кралско потекло. Неговия произход вероятно е Рим. Казва се, че

майка му е от Атлантида. Син на вещица или фея, неговия произход остава

неясен. Древните легенди свързват живота му с цикъла на Атлантида, където

той е роден от Чарис, дъщеря на атлантския крал Аваллах. Баща му, Бретон

Талиесин е син на Елфин, цар на Каер Диви.

Тези различия в произхода му идват от факта, че все още не е открита

никаква реална история и следователно всички версии остават възможни.

Вратата е широко отворена. Според легендата, Мерлин е живял или в Англия,

в малка кула на върха на голям хълм в Уелс, в Арморикан Британи или в

подземна къща в тъмната гора, в основата на бука на Понтфус.

Ролята му в легендата за крал Артур е да помогне да се поддържа вярата

в кралството на Великобритания, която обхващала днешна Англия, Уелс и

Британи. Благодарение на легендарната му мъдрост той става приятел и

съветник на крал Утер Пендрагон.

След смъртта на Утер Пендрагон, Мерлин организира надпревара за

меча Екскалибур, която позволява на Артур, незаконен син на Утер да наследи

баща си на престола. След това той насърчава Артур да създаде Кръглата маса

и да започне да събира рицари, които да тръгнат по следите на мита за

известния Свети Граал. В края на живота си, въпреки всичките си познания


122

Мерлин не може да направи нищо за вярата в кралство на Великобритания и

трагичния край на крал Артур.

Първоначално, легендата за Мерлин не е част

от тази за крал Артур. Той е съществувал много

преди Артур. Многообразен и неизчерпаем източник

на вдъхновение, Мерлин непрекъснато еволюира във

времето за да се превърне в многообразен характер

в литературата, приказен пророк, човекът от гората,

господар на животните, мъдър магьосник - чист и

близо до природата, близо до бог Пан в гръцката

митология.

Символично, Мерлин представлява добротата

и мечтите, природата в нейната истинска сила. В

него всичко ни очарова, защото той е представител

на един вечен архетип. Отвъд историята и легендите,

Мерлин преставя друидите, емблематичните фигури

на старата религия.

По някакъв начин той бива християнизиран и

след това включен в Християнството, но можем да

разпознаем в него архетипът на друида: близостта

до природата, магическите сили, свръхестествено знание, мъдрост, дълъг

живот, ролята на водач и съветник на силните в растящия християнски свят

той представлява това, което е останало от старата традиция: умиращия свят

на Друидите. В края на дългия си живот, Мерлин се влюбва лудо във феята

Вивиан, на която той разкрива тайната как да бъдеш човек завинаги. Вивиан

започва да използва тази магия, създавайки "девет кръга" около Мерлин,

докато той спи. Магията е толкова мощна, че Мерлин остава затворен в капан

на вечността, за голямо съжаление на Вивиан, която не вярвала, че такова

нещо е възможно. Легендата казва, че той все още се намира в дъното на

езерото, близо до замъка на Компър, дома на Вивиан. Но ние можем да

намерим гроба му на няколко места, понеже стария вълшебник все още е

популярен. В гората на Пеймпонт, често наричана и Тъмната гора има скала,

на която е написано: "Тук е хвърлен в затвора Мерлин от феята Вивиан".

Наблизо, пак в тъмната гора, също е почитан мегалит, наречен Гробницата на

Мерлин, понеже нищо не е фиксирано в тази процъфтяваща легенда за най-

известния друид-вълшебник.


123

ЧЕРНИ МИСЛИ

"В деня, когато Пандора отворила кутията, всички злини излези от нея

за да победят нас", казва Хезиод. Всички злини, с изключение на една:

Надеждата. Бедствие ли е тази надежда, която християните са направили

богословски добродетел? Очевидно отговорът е "Да". Както и да е, ако нямаме

никаква надежда, то е благодарение на Пандора.

Френския антрополог, етнолог и философ Клод Леви-Строс е роден в

Брюксел на 28 ноември 1908 г. и почина наскоро, на 1 ноември 2009 г., на

възраст от сто години. Той е един от основателите на структурализма.

Неговият бестселър, Tristes Tropiques няма да спре да ни кара да мислим.

Подобно на Айнщайн, той е известен на тези, които никога не са го чели. Но

той го приема нормално: "Докато не ме бъркат с панталоните!" В края на

живота си, Леви-Строс става жертва на синдрома на Пандора: той загубва

надежда.


124

"Това, което виждам е днешното опустошение. Плашещо е изчезването

на живи видове, растения и животни. Заради своята плътност, човешката

раса живее под режима на вътрешно отравяне. И

аз не мисля за настоящето и за света, в който аз

завършвам живота си. Това не е свят, който

обичам". Какъв ужасен завет... И астрофизика

Хюбърт Рийвс пише: "Светът е заразен с хората".

Все едно сме вредители, плъхове или въшки. Има

велики умове, които в края на живота си изразяват

своето отхвърляне на света и хората, докато други

остават уверени до края ... Малко преди смъртта му,

бихме могли да се срещнем с Андре Франгин, велик

художник на комикси, който е пълен с огорчение и

смирение. Прекрасни растения с невероятни форми

са изложени в салон в Брюксел. "Те ме вдъхновиха за

комикса "Черни мисли"". Казва той с полу-усмивка.

Той наистина излъчва съчувствие, доброта и

смирение. В неговите мрачни години, след няколко

пристъпи на депресия, които попречили на работата

му за Спиру, Андре Франгин се разделя с ученическия хумор на Гастон Лагаф

за да изрази своята тъмна страна. Публикуван от Fluide Glacial, неговият

разказ "Черни Мисли" (Idées noires) е един от най-добрите комикси, писани

някога в Белгия. Подобно на Леви-Строс, в самия край на жвота си той не се

чувства повече у дома на тази планета. През тези дни той е далеч от задоволен

наистина. Но, тази констатация не е извинение да се откаже.

Земята се нуждае от хората. Може би е време да си спомним колко много

и ние имаме нужда от нея. Не е надеждата, която ни липсва, а успеха. Всички

злини са върху нас, голяма работа! Забелязахме това. Ако има нещо, което

можем да направим, някакъв проект, предизвикателство, моето да приемем

заедно, може да опитаме.


125

ТЕКТОНИЧНИ ПЛОЧИ

Дъното на океаните се пресича от една огромна планинска верига,

океанското било. По-голямата част от времето невидима, скрита от километри

дълбоки тъмни води, тя е също част от нашата планета.

Основни Геологически Характеристики

Със средна височина от 4500 метра над дъното

на океана, това означава висока колкото Мон Блан, тя

се разпространява по целия свят, зигзаобразно между

континентите. Тя е с дължина около 70 800 км. и

средна ширина от 800 км., което я прави най-дългата

планинска верига на Земята. Но тъй като е под водата,

ние обикновено не й обръщаме особено внимание.

Въпреки това тя заслужава особено внимание, заради

многото невероятни постижения, случващи се година

след година, скрити под водата. Част от билото може

да се появи тук и там, създавайки нови планински

върхове - те създават пелагични острови, с други думи

отворени острови в геологията и езика на флота.

Ако вземем билото на Атлантическия океан,

такива са Азорските острови или Исландия.


126

Земя от лед и огън, с ледници и вулкани, Исландия е най-яркия пример

за развиващото се океанско било. Множеството вулкани там, като този със

сложното име, което все забравям, и който все още трови европейското,

американското и африканското небе, показват, че дейността на билото върви

добре. Така че, учените могат да наблюдават билото, без да напускат сушата.

Основен ключ за тектоничните плочи, билото

е матрицата, където магма от дълбините се добавя

към съществуващата кора. Колкото по-далеч от

билото, толкова по-стари са скалите.

Дъното на океана постоянно се рециклира.

Този любопитен феномен се свързва с биологичен

процес, като падането на люспите на змиите. Защо

се чудите на промените на Земята? Не е ли тя живо

същество? Френския геолог Клод Алегре и други

учени развиха една теория, наречена Тектонични

плочи. И това се прие много бързо от световната

научна общност.


127

Континентален дрейф

Друга последица: дейноста на океанското било води до явление,

наречено континентален дрейф. То започва преди 250 милиона години или

дори по-рано. Преди този процес всички възникнали земи формират един

единствен континент, наречен Пангеа, означаващо цялата земя. Тази теория е

въведена от Алфред Вегенер, който датира Пангеа на 300 милиона години. Що

се отнася до тектоничните плочи на Алегре, днес хипотезата на Вегенер се

превърна в научна истина. И това ясно показва, че геологията е по-динамична

и отворена от археологията, която се превърна в един вид секта. В края на

тази глава, ние сме още по-въодошевени да намерим остров Атлантида, както

Платон като че ли го е направил, точно в средата на Атлантическия океан.

Билото, издигащо се от милион години, забранява присъствието на голям

остров. Вероятно ние трябва да обърнем повече внимание на Тимей, не само

повърхностно, а буква по буква. За да намерим следа от тази енигма.


128

ЕКЛИПТИЧНАТА РАВНИНА

Еклиптиката е по същество въображаем кръг, изобразен върху небесната

сфера, който представлява годишния път на Слънцето така, както се вижда от

Земята. Повечето планети в Слънчевата система имат орбити, които са много

близки до еклиптичната равнина.

Нека си припомним как са разположени планетите:


129

Зодиака също е по еклиптичната равнина. Еклиптичната равнина е

наклонена по отношение на небесния екватор под ъгъл, наречен наклон на

еклиптиката, приблизително равен на 23°27'. Този ъгъл представлява наклона

на земната ос на въртене, спрямо нормалната равнина на нейната орбита.

Когато казах, че Атлантите са изправили Земята, това означава, че те са

изправили оста й на въртене с малко повече от 20 градуса докато тя стане

перпендикулярна на еклиптичната равнина.

Как биха могли да извършат такъв подвиг, доста извън обсега на нашите

"хипер-модерни" технологии? Те са го направили, Духът го е направил и този

подвиг превръща Земята в Едемската градина. Те вероятно не са били учени в

съвременния смисъл на думата и все пак ако те са използвали безкрайната

сила на ума си, те също са имали и организирани знания за физическия свят,

които ние трябва да наречем наука. Освен това, те са разработили технологии,

които са почти непознати днес. Тяхното овладяване на природни енергии като

гравитацията, гео-енергията или мълнията е абсолютно.

Все пак те са изправили Земята, както се твърди в много митове. Но

внимавайте! Не бъркайте това изправяне на оста на Земята с един друг

феномен, прецесията на равноденствията, който не е съществувал, когато

Земята е била орто-ориентирана, по времето на Едем. Прецесията е бавна

промяна в посоката на оста на въртене на Земята. Последната описва конус,

който от своя страна завършва за около 25 900 години.

Земетресението в Чили преди няколко години, а след това и в Хаити е

изместило земната ос с няколко сантиметра. Полюсите може много леко да са

променили позицията си.


130

Това ни казват географите. Ако тяхната констатация е вярна, страхувам

се, че заключението им не е много научно. Всъщност, ами ако причината и

следствието са обърнати? Ами ако мистериозния феномен на полярния дрейф,

който често се е случвал в миналото е настъпил отново? Като незабавно и

неизбежно следствие има все повече и повече земетресения и вулканични

изригвания, както с исландския вулкан.

Прецесията на равноденствията не съществува, когато Земята е орто-

ориентирана. Ето защо, всички легенди за Големия катаклизъм са свързани с

числата на прецесията, например тези, които ще напиша на края на главата.

Обърнете се към един от тези митове и рано или късно ще намерите числата

на прецесията. Това е един от начините да разберем, че Големия катаклизъм е

предивзикан от ново астрономическо явление, прецесията. Нека го имаме

предвид. Още веднъж митовете показват, че са верни пазители на ценна

информация.


131

В такъв случай можем ли да стигнем до заключението, че титана Атлас

не е преместил Земята, и че нашата планета, жив организъм, може да го е

направила сама? Това е възможно. Всичко е възможно. Но, както ни учат

митовете, Атлас и титаните от Атлантида са играли роля в този процес, най-

вероятно единствено със силата на ума си. Това е накратко моята теза за това

важно събитие, което може би ще се повтори. Ако изправяне на оста е това,

което се случва, ако утре нашата планета отново ни предложи вечен извор,

както в доброто старо време на Едем 1, това означава, че ние сме достигнали

Едем 2. Но ако е тригер, който подготвя планетата, както египтяните вече са

свидетелствали в миналото, никой не казва, че без помощта на титаните този

път, Земята няма да намери обратно своя правилен баланс по еклиптичната

равнина.

За много автори монумента на Стоунхендж е един вид астрономическа

обсерватория и календар на прецесиите. Но тази колекция от изправени

камъни се занимава и с енергия. Едното не изключва другото. Освен това,

двете неща са свързани.

Прецесията в цифри

12 - Дванадесетте съзвездия на зодиака

30 - 30°, заемани от всяко едно съзвездие

72 - 72 години нужни на небесното екваториално слънце да се

придвижи с един градус

360 - 360° на еклиптиката

72 X 30 = 2160

Отнема 2160 години на Слънцето за да промени съзвездието.

2160 х 12 = 360 х 72 = 25 920

25 920 години е Великата година, пълния прецесионен цикъл.


132

ЖИТНИТЕ КРЪГОВЕ

Прояви на свещената енергия на Земята или извънземни съобщения,

възраждане на магическо минало или мистериозни предупреждения, житните

кръгове не оставят никого безразличен.

Житните кръгове са геометрични модели, често кръгли, които се

образуват от април до август в житните полета в Уилтшир, в продължение на

около двадесет години. Това е изкуство, широко популяризирано изкуство,

което печели слава на художниците на тези творби. Не, това би било твърде

лесно. Първото мистериозно обстоятелство от един дълъг списък: житните

кръгове възникват и нощ и ден, без някога да е било възможно да се

идентифицират техните създатели. Факт, който може да доведе до хипотези ...

естествено или свръхестествено!


133

Първоначално незначителен и ограничен само в южната част на Англия,

този феномен се е увеличил през 90-те години и се е разпространил по целия

свят без да е намаляла появата на кръговете в Обединеното кралство. През

годините се появяват десетки, а след това стотици от тях, дори и в Корея и в

Нова Зеландия. Тяхната сложност нараства със същата пропорция.

Най-красивите от тях са геометрични, артистични и технически.

Те процъфтяват от лятното слънцестоене до

времето за събиране на реколтата, в близост до

Ейвбъри, Уилтшир (Великобритания). И неизменно,

до Марлборо, Източен Кенет и Алтън Барнс, вятърът

на свръхестественото започва да подухва.

Можете да се запознаете с наистина мистични

хора, които се разхождат из посевите в края на деня.

Не е далеч от тези места е внушителния Стоунхендж.

Във всеки случай, въпреки многото теории,

произхода на житните кръгове остава необясним.

Бандите от нео-хипита посочват, че това е работа на

извънземни спасители. Седейки в кръг, те вдигат

ръцете си към извънземните, пеейки хипнотични

химни. Не е изненада: житните кръгове вибрират

много силно, като в римска църква.

Нимбус учителите имат свои собствени теории,

те се смеят, спорят и пеят в колоритната обстановка

на тяхното седалище, известният Ин Барг, който се намира надолу по реката

Кенет и е заобиколен от нещо като къмпинг.


134

Един от тези експерти смята, че мегалитите създават електромагнитни

полета, които се материализират в житните насаждения, създавайки тези

любопитни форми. Друг говори за мистериозни каменни легла, погребани под

житните полета. Тези легла са оставили своя отпечатък върху повърхността,

чрез смес от вълнови форми и теория на полето. Във физичен смисъл, не в

селскостопански! А третия от тях говори за компютърни рисунки: за него

житните кръгове са направени с помощта на компютър. Възможно е, но как

компютъра е изобразил моделите върху зърнените култури? Тезата, която най-

често се лансира и е винаги освирквана е, че са направени от начинаещи

художници. Дискретни, но напълно човешки. Що за лудост! Няма начин да се

открие човешка намеса в това, която се случва в този регион в продължение

на повече от двадесет години. Но според един местен фермер, житните

кръгове винаги са съществували:

"Тези кръгове се появяват в полетата, откакто бях малко момче. Ние

бяхме свикнали да играем там, беше забавно. Те се появяваха отново, почти

всяка година. И чак сега ние вдигаме шум за това!" Както винаги, в случай на

такива разгласени събития, фалшификаторите са се появявали многократно.

Но техните постижения са бледи копия на истинските кръгове.

И все пак, ако сложим пилон в центъра и завържем въже към него,

бихме могли да изобразим геометрични форми на кръг. И въжето ще остави в

пшеницата около полюса звездни следи. Но тази деликатна техника ще отнеме

твърде дълго и авторите ще се виждат всеки път. Но, както казах по-горе,

никой не е виждал или забелязал някой, човек или марсианец зает с направата

дори и на един от тези кръгове. Така че, мечтата може да продължи.


135

Според направените изследвания, някои житни кръгове вибрират много

високо по скалата на Бовис: между 9000 и 11 000 бовис, което е добър

резултат. Може да се каже, че Ейвбъри и околностите му имат доста висока

степен на вибрации. Това е вярно, но измерванията показаха, че различни

части на зърнените полета не са с един и същи заряд, без говорим за

имитациите, които вибрират доста по-слабо от останалата част на полетата.

Чувствителните хора са наясно с определен набор от факти, които е толкова

трудно да разчетем, че те могат да бъдат лесно фалшифицирани. Дали тези

любопитни рисунки в пшеницата са изкуствени извънземни чакри или са

просто една голяма шега? Във всеки случай явлението доста интересува и

армията.

По отношение на процеса на възникване на самия житен кръг, стотици

свидетелства и видеозаписи показват известните "малки блестящи топки", от 1

до 1,2 метра в диаметър, видими с невъоръжено око посред бял ден, които се

появяват и се преместват отвъд полетата, малко преди да се появи кръга. През

1990 г., С. Александър, специализиран фотограф, автор на снимката отдолу,

засне една такава топка близо до Алтън Барнс.


136

Ако връзката между светлинните топки и образуването на житните

кръгове е ясно установена, то взаимодействието им все още е обект само на

въображение.

Изключително е, че има свидетел, който е

видял тези форми с очите си. Сценарият е винаги

един и същ: топки се завъртат над полето, а след

това изчезват и няколко минути по-късно житните

кръгове се появяват. Много малко хора са виждали

тези въртящи се в спирала светлини, все едно са

били засмукани от порив на вятъра. Съдейки по

техния размер и поведение, тези топки от светлина

напомнят на топките на мълния.

Но мълнии се срещат само по време на буря.

Ще видим! Има доказателства за светкавици,

поразително далеч от облака, в зони с чисто и ясно

небе, разположени понякога на повече от 10 км. от

кълбесто-дъждовен облак.

От друга страна, кой изобщо знае как се

формират гръмотевичните топки? Електростатичен

феномен, който може да се случи в отсъствието на

буря? За светкавичните топки е известна появата на бял огън, много са ярки,

но не ослепително както светкавиците.

Знаем също така и начина им на движение, непостоянни, все едно се

ръководят от външна интелигентност.


137

Швейцарския гео-биолог Стефан Кардиньо има друго мнение:

"Мисля, че топките светлина, които хората

виждат по житните кръгове са елементали. Които

и да са авторите, хора, деви или други, тези

рисунки позволяват на Земята да възстанови своя

баланс и в същото време, Земята ни позволява да

изпитаме нейната енергия."

От доказателствата, толкова несигурни и

твърде редки не може да се заключи нищо. Но тук

има истински хоризонт за научни изследвания и

очарователни обекти за проучване. За съжаление

страната на Декарт може да е твърде рационална,

но е лишена от житни кръгове. Кардиньо има друг

отговор на това:

"Вие трябва просто да поръчате на някой!"

Той ефективно твърди, че е поръчал направата на

житните кръгове, които са се появили през 2007 г. в

Швейцария, според специфични чертежи, които са

били следвани точно.

Швейцарците са по-малко рационални, отколкото французите. Ако не

успеете да си поръчате житни кръгове във Франция не се притеснявайте:

Уилтшир не е далеч.

И лятното слънцестоене в Ейвбъри е разкошна дестинация.


138

СЕДЕМТЕ ЧАКРИ

Проучването на чакрите е наука, датираща от над пет хиляди години,

която идва от Седемте Риши, мъдри и силни мъже на древна Индия. Тази тема

е доста обширна и доста неща могат да се изпишат по нея, но тук ще

разгледам само основните въпроси.

"Чакра" е санскритска дума, означаваща "колело" и се отнася до нашия

различен сплит на фината енергия.

В цялостната система на трите ни тела, финото тяло поддържа седем

основни чакри, които действат като трансформатори на фината енергия.

Чакрите са регулатори и усилватели на тялото. Те регулират потока на

енергийните потоци през три фини канала, които индусите наричат Сушумна,

Ида и Пингала. Ето и имената на седемте чакри и мястото им във финото тяло

или тялото на сърцето:

7 - Сахасрара - Коронна чакра


139

6 - Аджна - чакра на третото око

5 - Вишудха - гърлена чакра

4 - Анахата - сърдечна чакра

3 - Манипура - коремна чакра.

2 - Свадхистхана - сексуална чакра

1 - Муладхара - коренна чакра

Коренната чакра се намира в перинеума и е

енергийна помпа, която се захранва директно от

природата. Тя има форма на фуния, която е

ориентирана към Земята. Ако тази чакра е

запушена, финото тяло все още трябва да се храни

с енергия. И то ще насочи пипалата си към чакрите

на други хора. Стигайки до безкрайност, тези фини

влакна тръгват от пъпа. Съществото се превръща в

психопомпа или енегиен вампир. Неговите жертви

се чувстват уморени и депресирани в негово

присъствие. Оздавителната мярка е сесия от фини

ребалансирания за прочистване на тонала, който

позволява на чакрите да функционират отново.

Постепенно, излекувания човек ще загуби навика

да изпомпва енергията на хората около себе си. За

щастие на другите, неговото/нейното търсене на

внимание ще намалее.

Природната енергия изпомпвана от коренната чакра се прехвърля на

сексуалната чакра и се превръща в сексуална енергия. Сексуалната чакра ще

открие усещането за благополучие, невинност и мъдрост. Сексуалността е

удоволствие на боговете, както се казва. Все пак, ако имате чест секс, но лошо

управляван върху фината равнина, цялата ви налична енергия се използва на

това ниво и не може да премине по-високо.

Пилеенето на сексуална енергия, често срещано нещо в нашето общество,

осигурява само мимолетно удоволствие. И колкото повече се чешете, толкова

повече ви сърби, като казва една поговорка. В контраст, сублимацията на

сексуалната енергия е постигането на вътрешно състояние на космическо

удоволствие.


140

Сексуалната енергия се изкачва на по-горно ниво, коремната чакра, където се

превръща в самочувствие и уважение към себе си и другите. Отворена, тази

чакра позволява съпричастност и привлича съчувствие. Хората казват за

някого, че той има "аура".

Той може да се превърне в лидер,

някой, който да съживи хората и да ги

привлече след себе си. За да може дадена

чакра да развие своите качества, тя

трябва да бъде широко отворена, което

означава, че всички чакри под нея също

са отворени. Енергията на коремната

чакра достига по-високо ниво, тази на

сърцето. Сърдечната чакра се отваря

само при първата любов или по-точно

казано при първата душевна болка. Това

може да се случи в детството или по-късно в живота, ключът е чувството за

разбито сърце. Ние всички познаваме хора, които никога не са преживявали

такова отваряне на сърцето. Те не чувстват нито състрадание, нито нежност.

В тях страха заменя любовта. Колко жалко! Те изпускат най-хубавото.

Енергията на сърцето се издига на следващо ниво, чакрата на гърлото.

Отварянето й позволява комуникация, дава сила и топлина на собствения ви

глас, увеличава съблазняването и привлекателността и води до правилно

поведение. Според Сахаджа Йога, Аллах е божество, което царува в тази чакра.

Ето защо, за да се отвори тази чакра оптимално, Сахаджа Йога препоръчва да

се рецитира ислямската мантра "Аллаху Акбар" няколко пъти на висок глас,

като сте седнал/а изправен/а и си обръщате главата назад към едното рамо, а

после към другото. Не го правете интензивно, тази техника е доста силна.

След това се отваря чакрата на третото око,

което позволява възприемчивост, съзнание без

мислене и правилна визия. Когато тя е широко

отворена, третото око ни кара да живеем в тук и

сега и да умножаваме синхроничностите.

То е ключът към ясновидството, но също и

към обикновената магия. Много сили са свързани с

пълното отваряне на третото око. Но тези сили са

неатрактивни за търсачите на светлината. Те идват

така, както и си отиват. Будистите ламаисти казват,

че ние не трябва нито да сме много радостни от появата им, нито много тъжни,

когато си отидат.

Воините на Нагуала казват, че силите никога не изчезват напълно. Ако

възникне необходимост, те могат отново да се появят, напълно непокътнати и

ефективни, дори години след като са си отишли.


141

Накрая се отваря и последната, коронната чакра: короната на егото

пада на земята, малкия цар е мъртъв, съществото се свързва с космоса и с

живота. Откриването на тази чакра е следващата стъпка преди пробуждането.

Но ако тези, които я достигнат са повече и по-многобройни, трябва да бъдем

внимателни! Това може да бъде много опасен мираж. "Пазете се от Мая",

пееше Джордж Харисън.

Колкото по-високо се отива по скалата на пробуждането, толкова повече

енергия получава и преобладаващото его и ако не се контролира то ще хване

съществото в капан на самонадеяност, гордост, суета и страх от раздяла.

Егото е безнадеждно, дори може да вземе кредит от вашия божествен прогрес.

Ето защо е толкова трудно да се достигне до етап на отваряне на коронната

чакра и да се остане там. При картите Таро, това съответства на Кулата,

когато тялото се превръща в канал на живота. "Божият дом" е първата стъпка,

където короната на егото, обхванала съществото още от раждането му, изчезва.

В Таро, при Аркана XVI - Кулата се отбелязва, че главата не е коронована вече.

Не слушайте съветите на никого,

с изключение на този на преминаващия вятър,

разказващ историята на света.

Клод Дебюси


142

СПИРАЛАТА НА ЖИВОТА

Спирала на галактиките, ДНК, на черупките на охлювите и на картините

на Ван Гог. Като движение на прераждането, спиралата е свещена, жизнена и

спонтанна. Тя е в произхода на живота и в произхода на космоса. Тя лежи в

основата на Вселената.


143

Исторически, спиралата е била използвана от човека за да символизира

много неща: самостоятелно постижение, жизнена сила, космическият ред,

цикъла на сезоните и много други цикли, огледала

на човешите свещени корени.

Спиралата на змиите или средновековните

лабиринти ни напомня значението на това да

преживеем в собственото си тяло и в себе си,

полезните ефекти на жизнената спирала. Усетете

ритъма й, спиралата е жива, ярка и жизненоважна.

Танца на спиралата е магически трик, неизразимо

преживяване, което има за цел да събуди ума. За да

може да излекува тялото, това така необичано тяло,

това тяло, което знае и което ние не винаги слушаме.

За да живее в това тяло, спиралата преминава

през окото на лабиринта, вибрационната точка на

пробуждане.

Това е страхотен начин да се слеем с бялата

светлина за кратко, малка част от вечността ... Дали

това не е причината, спиралата да е навсякъде в

житните кръгове?

Г-н Кречетало, но тези, които не вярват в магията на житните кръгове

ще кажат, че спиралата много лесно може да се направи с помощта на въже,

вързано за пилон.


144

Но ние ще трябва да обърнем глухото ухо, когато тези хора говорят. А

добрата ни стара Земя, тя какво движение описва в Космоса? Ние знаем, че се

върти елиптично около Слънцето. Но Слънцето

също се движи.

По този начин движението, което нашата

планета описва в космоса е спирала. Освен това,

при движението си около центъра на Млечния път,

Слънцето също описва спирала. Подобно на всички

небесни тела, в интерес на истината ... На пръв

поглед двойната спирала изглежда далеч по-сложна,

по-съвършена фигура. Група физици обаче, скоро

откриха обратното. За тях двойната спирала е

спонтанна форма. Чрез симулиране на малки зърна

в плазма, изследователите били изненадани да

видят, че те се организират в двойна спирала ...

като молекулата на ДНК! Един от изследователите,

Грегор Морфил, счита този резултат за важен:

"Нашата симулация показва, че спиралата, така

съществена за ДНК, изглежда е стабилна обща

структура, която се формира спонтанно в една

система, контролирана от електростатични сили". Освен това, двойната

спирала се наблюдава и в пространството, в астрономически мащаб този път:

През март 2006 г. някои астрономи от Калифорнийския университет,

които използваха космическия телескоп Spitzer показаха двойно-спирална

мъглявина дълга повече от 80 светлинни години.


145

Наблюдаването на това изображение отваря широко сърцето. Светлина,

ние се превръщаме в светлина. Прах, ние се

превръщаме в прах. Звезден прах! Езотериката

говори за спирала на въплъщението. Какво е тя

точно? Това е движение, което създава душата,

когато тя бъде въплатена във физическото тяло.

Когато Библията казва, че "Словото стана плът",

тя не определя точно, че Словото е слязло в

материята по спирална крива.

По тази причина ние откриваме спиралата

във философското писмо на Леонардо да Винчи

до Теяр дьо Шарден. Опитвайки се да съчетае

древната циклична представа за време и

визията за линейното време, Теяр дьо Шарден

вярвал, че човечеството се развива по спирална

форма: през вековете ние винаги сме миналвали

през същите области на живота, но в затворен

контур. Така, че историята се повтаря, но не

съвсем. Хубава метафора за еволюцията от

перото на един мислител, който е видял Живота навсякъде, усещайки

"растежа на живота" в сърцето на минерала.

Тезата на Теяр е представена като компромис между цикличното време

на древните, където всичко се повтаря идентично и модерното схващане за

времето, строго линейно. Спиралата също е основна тема в науката и в

изкуствата. Астрофизиците знаят за спираловидните галактики като нашата,

Млечния път. Архитектите знаят, че известната златна пропорция (златния

коефициент) се получава от спирала.

Също така благодарение на геометрията, получаваме златната спирала

от златно число.


146

Ефективно, златна спирала е изработена от голям правоъгълник JHKF.

Премахнете големия квадрат JIKE от него и ще получите малък правоъгълник

IHFE. След това премахнете малкия квадрат IHGA от получения по-малък

правоъгълник и ще получите по-малък правоъгълник AGFE.

Можете да повтаряте операцията неопределено време, докато дължината

и ширината на този правоъгълник станат неизмерими. В резултат получаваме

спирала с равни ъгли като на снимката по-горе, която може да се види и в

природата: слънчогледи, борови шишарки, черупки, листа и др. Този прост и

висш цикъл е алфата и омегата на този свят.

Спонтанна форма, тя е източник на живота в ДНК, източник на космоса

в галактиките. Свещен овал, тя изпълнява централна роля в духовността. И

може би трябва да видим тук ключът към по-висшите измерения, които все

още са далеч от човешките достижения.

"Двама мъже погледнали през решетките

на техния затвор. Единият видял кал,

другия звезди."

Идрис Шах

Истинската сила на спиралата трябва да преживеем в тялото, сърцето и

духа. Какво е усещането, когато вървим по спирала? Леко замайване, поради

световъртеж. Ако правим това откъм силната си страна, ефектът се усилва. Да

се разходиш из лабиринта на Шартър някога е било чудесен начин да се спре

света. Затова каещите се бродели из свещените лабиринти по пътя до Сантяго.

При липса на поклонение, лабиринта е премахвал греховете и е пречиствал

съзнанието им.


147

ЗЛАТОТО НА ТАМПЛИЕРИТЕ

"Non nobis, domine, non nobis sed nomini tuo da gloriam" - "Не на нас,

Господи, не на нас, но слава дай на името ни", е мотото на тамплиерите.

Преди хиляда и няколко години, поклонници

се стичат на пълчища по пътищата на Европа.

Големият страх от 1000-ната година повишава

тяхната преданост. Те отиват до Компостела, Рим

и най-вече до Светите земи. Източните пътища са

били опасни и поклонниците постоянно са

обирани или убивани от маврите. Ето защо, през

1095 г. папата заповядва Първия кръстоносен

поход. Урбан II призова християните от Запада да

се вдигнат на оръжие за да спасят християните от

Запада.

Волята на Бог

Под мотото "Волята на Бог", всички онези,

които взимат участие в похода и са белязани от

знака на кръста стават кръстоносци. На 15 юли

1099 г., под ръководството на Годфри от Бульон,

християнските войски превземат Йерусалим. Провъзгласен от своите войници

за цар на Йерусалим, Годфри превзема Божи гроб.


148

Някои от войниците след това започват да служат на патриарха за да

гарантират неговата сигурност. Скоро след това е създадена и въоръжена

милиция, която да защитава поклонниците. Така се ражда армията на

Христос, първата версия на Рицарите Тамплиери. Техния щаб се намира в

храма на Соломон в Йерусалим. Около Хю Пайен, милицията събира седем

храбри рицари, които кръщават като Жофроа дьо Сент-Омер, Андре дьо

Монбар, Пайен Мондидие, Жофроа Бристол Фрамерие, Ролан дьо Прованс,

Сен-Аманд Арчамбал и мистериозната Жондемар. Благодарение на помощта

на мавритански контакти, Жондемар прави изумително откритие.

Тайната на Соломон

Един учен и приятелите му й дават няколко

написани на папирус текстове, които са на коптски

и гръцки език. По това време благородниците са

говорили латински и гръцки свободно. Рицарите не

избягват от това правило. Разбира се, древната

калиграфия ги е възпирала малко, но текстът е бил

твърде вълнуващ. Те дешифрират няколко книги,

говорещи за забравени морски пътища до далечен

континент, където злато, сребро и скъпоценни

камъни са били добивани в

изобилие. Съчетавайки ги

със свитъците, те рисуват

на разгъната овча кожа,

морска карта. На нея ясно

се виждат двата бряга на

Атлантика, морските пътища са добре показани,

посочени са разбира се и промените на вятъра.

Рицарите са чели очарователните диалози на Платон

- Тимей и Критий.

Тази земя на изобилието би ли могла да бъде

Атлантида?

Рицарите обаче, изобщо не се интересуват от

богатството. Те са били тайно и дълбоко очаровани от

приключението и вълнението от такова откритие, за

славата на Христос.

За сега обаче, те са имали други извънредни

ситуации. Техните редици са били недостатъчни на

брой, те е трябвало да трансформират своята милиция в религиозен орден.

Бернар от Клерво, познат след това като Сен Бернар признава за тяхната

кауза към Папата, който взима рицарите под прякото му ръководство.


149

През 1129 г., Съвета на Трой одобрява създаването на неблаготворителна и

сюрреалистична организация: рицарите-монаси. Бедните рицари на Христа и

на Храма на Соломон започват да убиват хора по поръчка през деня,

прикриват следите вечерта и се молят за спасението на душите на жертвите

си през нощта. Колко жалко ...

Рицарите на Храма също така служат като ескорт и туроператори на

поклонниците. Те са можели да бъдат познати от разстояние благодарение на

своите бели роби, украсени с червени изгорени кръстове. Когато поклонниците

са виждали познати лица, те са знаели, че са били спасени. Скоро тамплиерите

притежават огромна флота от търговски кораби, които служат за транспорт на

поклонници и стоки. По суша или по море, тамплиерите са били навсякъде.

Те изобретяват модерното банкиране

На всяка спирка е имало тамплиерски пункт, който е имал за цел да

гарантира безопасността на поклонниците и да осигури храна, подслон и дори,

когато е необходимо им дава монети от царската хазна. Тъй като тамплиерите

са установени в цяла Европа, всеки поклонник, преди да замине трябва да

стигне до най-близкия пункт, да остави там известна сума пари, срещу която


150

той получава записна заповед, която важи във всяко западно или източно

тамплиерско селище. Тези "пътнически чекове" бързо

постигат голям успех.

Премахващи риска от директно носене на злато, тези

записни заповеди бързо стават много популярни.

Върху тази проста идея е построена колосалната

империя на Храма и така е формирано известното

изгубеното съкровище. И така, без много много да му

мислят, тамплиерите изобретяват банката! Те са също

и строители и то в какъв мащаб!

Те покриват почти цяла Европа с бяла мантия

от параклиси, църкви, командни постове, базилики и

катедрали, които завинаги ще маркират европейския

пейзаж. Финансирани с пари на Храма, те построяват

безброй обекти.

Изкуството на свещеното строителство

12-ти и 13-ти век са били истински Ренесанс в

изкуството, занаятите и инженерството. Това светло време се нарича Пролетта

на Катедралите. С бюджета на Храма, тамлиерите тръгват от град на град, от

село на село за да наемат помагачи - зидари, дърводелци и имиджмейкъри.

Всяка кампания събира от няколко десетки до няколко хиляди помагачи.

Създадена се една от най-големите корабостроителници в Европа, но тя служи

най-вече като традиционна школа на свещеното строителство.

Помагачите, под влиянието на духовността на

тамплиерите преоткриват хилядолетната мегалитна

наука на свещеното строителство. Те откриват отново

изкуството на строенето с енергия, изкуството на

канализирането на телуричните космически сили в

камъни. Но за да изградят всички тези обекти, те са

имали нужда от все повече и повече пари.

Макар и удобни, банковите им печалби и

даренията на вярващите не са били достатъчни за

дейноста им, която е станала твърде огромна.

Не е преувеличено да се каже, че цяла Европа е

в процес на изграждане. Не само религиозни сгради,

но също така са се изграждали мостове, павирани

пътища и командни тамплиерски центрове, около

които се разраствали проспериращи градове. По тези

пътища рицарите са били пътната полиция. Те също

така построяват и пристанища, където се разширява

тяхната флота.


151

Три пристанища на Средиземно море за да служат на изток, едно в

Нормандия, което да обслужва Англия. Но как използват най-красивото си

пристанище, където се строят най-много тамплиерски кораби?

Мистерията на Ла Рошел

Как са използвали Ла Рошел? Първите основатели на това пристанище

са имали най-голямата флота. Използвайки картата върху овчата кожа, те

отново отварят трансатлантическите маршрути, те са акостирали в Америка,

където туземците ги вземат за богове. Ситуацията е повтаряща се в историята.

Без срам, за най-голямата слава на Бога, Рицарите Тамплиери създават

минни стопанства в Мексико и в Андите. Скоро след това първите галеони,

натоварени със злато и скъпоценни камъни тръгват към Ла Рошел.

Поради неизчислимото си богатство,

Храма става първата европейска сила.....


152

ЛАБИРИНТЪТ НА ШАРТЪР

Фън Шуй е китайско изкуство, което се фокусира върху начините за

балансиране на енергиите, които ни заобикалят в нашите домове и на нашите

работни места.

Чрез връзката на човека с еволюционната

верига, Фън Шуй свързва земната енергия с тези на

космоса. Хората, които живеят на места, където

енергията е хармонична имат щастлив живот, повече

доходи и са по-здрави. В китайския манталитет

почти всичко е кодифицирано, всичко има двойно

значение, нищо не е тривиално. За разлика от

западните общества. До голяма степен повлияна от

Фън Шуй, гео-биологията е количествено изследване

на влиянието на космическите телурични енергии

върху живота на хората. Тя измерва космическата

телурична енергия по десетобалната система на

Бовис.

Към днешна дата, най-силната точка е центъра

на лабиринта в катедралата на Шартър, която

вибрира с 18 000 бовис. Място с вибрации, по-ниски

от 4000 бовис е опасно: никой не може да живее там. Между 6000 и 9500

бовис са най-добрите места за живеене. Над 12 000 са най-свещените места

във всички религии.


153

Окото в централната част на лабиринта обикновено е кръгло. По същия

начин ние говорим за окото на урагана. Така че, в

горния край на скалата Бовис е окото на лабиринта

от катедралата Шартър.

Тази катедрала е построена върху мощен

долмен, в горната част на този магически хълм, на

който по време на галите се е намирала свещената

гора на Карнут, сега равнината на Бюс. Този стар

долмен вибрира точно под окото на лабиринта. Той е

затворен в кръгла крипта, подземен Нотр Дам, до

който е забранен достъпа.

Поради всички тези причини, катедралата

Шартър, нейния лабиринт и особено това око си

заслужават да се видят. Това е централната точка на

голям и красив лабиринт, инкрустиран на паважа.

Посетителите, нетърпеливи да изпитат силата

на тази чакра на земята, просто трябва останат

върху него за момент.

Те ще почувстват фин поток от енергия, който

преминава през тях. Преживяването е безопасно, но все пак зависи колко

време стоите: при появата на първия неприятен знак трябва да излезете от

него. Дете или възрастен, мъж или жена, всички ще постоят известно време

върху този маркиран полукръг. Работи всеки път. Лабиринтът работи по този

начин. Той ви насърчава да минете по спиралата му за да се насладите на

триумфа на централната му точка, божествено вибрираща.


154

Ако не успеете да прекосите изцяло спиралата, той ви кани да постоите

за миг върху окото му. Забравете за другите хора и

се фокусирайте върху голямата магическа роза.

Тогава позволете на магията на окото да заработи.

Във всички религии, посветените са имали

мъдростта да изградят своите манастири на места с

вибрационен потенциал над 10 000 бовис. Това

доказва две неща: че монасите са знаели как да

оценят силата на мястото, те винаги се заселват

там, където полезните енергии на земята да ги

държат в добро здраве, първото условие за духовно

израстване.

И също доказва, че монасите харесват това,

което е добро, следователно се побира в архетипа

на алчността им. Истинската алчност на монасите

не е нито храна, нито плът: това е чувство, което те

наричат екстаз. Те стигат дори до момент, когато

построяват места, посветени на екстаза.

Дори ако те са пирували с фината енергия, те

не са достатъчно алчни за да строят на места с прекалено силни енергии. Има

места с над 15 000 бовис, също наречени чакри на

Земята, където космическата телурова енергия е

твърде висока.

Никой не живее там, освен с малки изключения:

кръга от изправени камъни в Ейвбъри например или

в тъмната гора. Светите места на боговете! В

Ейвбъри има селце с известна библиотека и дори

кръчма-хотел. Прекарването на една нощ на такова

ниво на вибрации, наистина наистина изглежда като

предизвикателство. И все пак! Когато Земята е била

орто-ориентирана тя е виждала вибрационни нива,

по-мощни, отколкото днес. Хората са се адаптирали

по-добре, тъй като това е бил рая на Земята. Хората

са живели много по-дълго и са били много по-висши

по отношение на способностите си.

Под дъжда от космическа телурова енергия,

човека е бил силен като трол, живял е във вечна

пролет, рай за ловците-събирачи, преди падението,

преди времето на земеделските роби.

Как имиджмейкърите и средновековните строители са имали достъп до

някои познания, които са били пренебрегвани в продължение на хилядолетия?


155

Чрез дълбоко познаване на тази забравена енергия, калфите строители

са наследници на една много древна традиция, на свещените строители преди

потопа, първите, които са работили с тази ценна Врил енергия. След края на

рицарите Тамплиери, които са защитавали калфите строители, част от техните

свещени знания са събрани от светската организация на фримасоните.

Що се отнася до калфите имиджмейкъри на катедралите, имат за какво

да им завиждат строителите, те са ни дали безценна тайна, известните Таро от

Марсилия, тоест инициация на Таро.


156

ЗАПИСИТЕ НА АКАША

Записите на Акаша е другото име на Великата Библиотека на Вселената

или GLU (Great Library of the Universe). Вселената има памет, като всяко живо

същество.

Дълбоко в нашето подсъзнание има врата,

която води точно там. Думи, думи, думи. Нищо,

което да вземем на сериозно. Паметта на света е

много по-голяма от най-мощния компютър.

Но въпреки това, достатъчно малка за да се

съдържа в един единствен електрон. Това е Акаша.

Обичайте я или я оставете. Дайте възможност на

духа ви да се отправи към неизвестното, както

казва Хуан Матус.

Разбира се, зависи от вас дали да приемете

всичко това буквално. Пазете собствените си мечти,

всяка от тях е един свят. Записите на Акаша е

райско място, чисто и спокойно, където можете да

се чувствате наистина добре. Подробностите за

всеки минал или настоящ живот, са записани там.

Мястото изглежда като голяма библиотека,

управлявана от духове.


157

Те се грижат за големите регистри, точно както библиотекарите правят,

но тяхната истинска работа е да дават съвети на мъртвите хора, когато отидат

да си избират ново прераждане, когато си избират

новия живот. Това е най-важното задължение на

Записите на Акаша, но както всяка библиотека те

могат да бъдат посетени и от живи хора. Записите на

Акаша са по-основни: част от нашето съзнание,

чиста енергия, чиста светлина, чист дух. След това,

ние обзавеждаме стаята със собствените си неща.

Прилагаме всичко това в материалния свят, който не

е за пренебрегване. Трябва много да се внимава с

описанията, понеже те отразяват състоянието на

съзнанието и/или енергийния статус на говорещия.

От началото на 20-ти век популярни окултистки

книги казват, че астрална светлина, наричана още

Акаша, отразява всяко събитие, което се случва във

Вселената.

Сумата на тези отразявания прави "Записите

на Акаша", които могат да се възприемат от някои

хора, имащи тази паранормална способност. Това се опровергава от много по-

древни окултни традиции. В магическата философия например, астралната

светлина принадлежи към света на духовното, а не към света на материята. И

това, което отразява е всяко ментално събитие във Вселената.

С други думи, не записва обективни изображения от Пърл Харбър или от

последните дни на Атлантида.


158

Това, което записва обаче, са отражения на сцени от живота, на събития,

почувствани от реални хора, навсякъде и по всяко време. Записите на Акаша,

за психоаналитика Карл Юнг се наричат колективно несъзнавано, а за рок

певеца Джим Морисън, Универсален Ум. Това е източник на незабавно знание,

светлина от самите вас.

Цялата човешка памет е вътре във вас. Тя е

съхранена във всеки един електрон. Трудно е обаче,

да се намери начин да влезете там. Записите на

Акаша по-скоро са част от съзнанието, отколкото

реално място, което се намира в рая, в ада или в

Чатануга. Всички възможни светове се създават

вътре в нас и Кастанеда ги нарича сайтовете на

съзнанието. Там, в тези сайтове на съзнанието или

с каквото и име да ги наречете, всеки може да види

библиотекарите и енергийните регистри. Всичко,

което можете да видите в този въображаем свят,

зависи от духовната ви подготовка.

Според собствения си духовен опит, един

човек би видял Дева Мария, друг извънземни, а

друг феи.

По същество това е една вътрешна промяна.

Вие просто преживявате друга част от съзнанието.

Влизате в нова стая от огромна, многоетажна сграда,

която можем да наречем вашето съзнание. В тази

конкретна стая никога не сте били преди. Това е

алфа вълна, света на нагуала започва от тук: с

невероятен блясък на светлината, вие се изправяте

пред чиста енергия. Тази светлина бързо се променя

от психическото състояние на ума, в приемлива

форма: приказка, Света Богородица или ангел-

библиотекар.

Всеки създава своя собствена база данни в

опит да опише наописуемото. Ето защо ясновидката

Бриджит се обърква, като смесва Акаша с отдавна

изгубен храм на Шамбала или Шангри-Ла, който е

митичен храм в индуистките легенди. Никой никога

не е познавал пътя до това вълшебно място, далеч, в

една от хилядите неизвестни долини на Хималаите.

Шамбала, както казват тибетските легенди е място,

където на всеки поканен посетител се присъжда

пергаментен свитък със собственото му име, описвайки миналото, настоящето

и бъдещия му живот. Шангри-Ла е материално място, въпреки че е митично.

Предполага се, че наистина съществува на Земята или по-скоро под земята.


159

Това е столицата на подземния свят Агарта. Може би съществува, ако

повярвате в това достатъчно. Шамбала е реална, докато записите на Акаша не

са реални в смисъла, който ние познаваме като реалност. Те принадлежат към

астралния свят. Толкова много Вселена вътре в нас. И това е голяма разлика.

Смесването на тези два свята, физически и астрален, може да ви доведе до

драматична ситуация. Може дори да загубите живота си.

Тази Вселена е хищническа, както Хуан Матус обича да казва. Всичко,

което виждаме и което правим, цялата чувствителна реалност, всички наши

действия и умения принадлежат към физическия свят. Дори нашите мисли,

интерпретирани, чрез нашия физически мозък принадлежат към физическия

свят. Астралния свят е за нагуала, нищо не може да се каже за него. Нагуала

започва там, където мисълта спира. Това е вътрешната безкрайност.

Думите и изреченията не значат нищо. Отнема време за да обходим и

научим нашата вътрешна карта на съкровищата. Време е отново да погледнем

с нашите приказни очи. Нагуала говори със свои собствени термини.

Не ме питайте какво е казал за да не ви казвам лъжи. Ние имаме частна

линия до горе. Наберете безплатно Живия Дух, тъй като нашия вътрешен Бог

винаги слуша, винаги е готов да отговаря, но на хората не им пука. Те искат

пробуждане, а не пот. Някой, не им пука кой, трябва да полага усилия вместо

тях. Не заслужаваме ли вече първите качествени подаръци? Между другото,

тази мигновенна дхарма може да се окаже нащо като интернет. Представете

си! Всичко в един магически прозорец, готови за медитация, търсене на

нирвана, всичко в пакет, заедно с таксите.

Докато ясновидката Бриджит продължава да описва библиотеката си на

Небето. "Може да се консултирате със записите на Акаша", казва тя, но

"всяка консултация трябва да се прави с помагаща и чиста цел ... Ето защо

хора като Едгар Кейси са могли да стигнат до там, докато се били живи.

Защото стремежа им е бил чист, а не егоистичен". О, я стига!.

Нейния астрален ред звучи като още един морален ред, който веднъж

вече отрови Европа. Нека веднъж завинаги да разберем, няма морал в нагуала,

нито полицаи в астралния свят. Живият дух не е морален, нито неморален, той

е жив. Във всяка форма, във всеки свят, той е обединен с Намерението. Жив

извор, откъдето да се напиете, жив поток, протичащ в сърцето на жив цар.

Единствената трудност е да отидете там. Потърсете вашата вътрешна карта

на съкровищата. Погледнете вътре. Истината е там.

"Има само два начина да изживееш живота си:

да действаш така, сякаш нищо не е чудо

и така, сякаш всичко е."

Алберт Айнщайн


160

ТУАТА ДЕ ДАНАН

Келтите ги считат за боговете от Зелената Земя, острова на четирите

майстора, легендарният Туле. Древните майстори на

Ирландия, Туата Де Данан са народа на Великата

богиня Дана.

Някога, в земите на Ирландия и Уелс най-

важната церемония е мартенския ритуал, наречен

"предизвикателството на Елфите". Келтските лордове

си присвояват това име, тъй като те казват, че идват

от елфите. Кои са елфите? Човекоподобни ли са те?

Дали са някакви митични същества, създадени

от романтичното въображение на някои автори?

Дали са различни, но реални? Кой знае? Келтските

митове са свещена част от историята. Според тях,

елфите, наречени Туата Де Данан са гиганти, които

някога са управлявали Ирландия. Наполовина

исторически, наполовина легендарни, Туата са

изградили големите каменни долмени. Те са имали

гениални сили, божествена мъдрост и сила на

гиганти, тези достойни наследници на Елохимите, т.е.

боговете. Те представляват нашето божествено осиновяване.


161

От друга страна, никой не може да каже

дали те не принадлежат също към друг вид,

различен от нашия. Те може да са били хора с

големи сили, хора на висшето познание, но

въпреки това хора. Или може да принадлежат

към друг вид, дошъл от друга звездна система?

За келтската митология на Ирландия, Туата Де

Данан (хората на богинята Дана) са богове от

четирите северни острова - Фалиас, Гориас,

Финдиас и Муриас.

От там те донасят пет талисмана: копието

на Лаф, меча на Нуада, котела и стика на

Дагда и камъка на Фал. Камъкът на Фал,

наречен още "камъка на съдбата" е дълъг и

тесен.

Висок, колкото човек, камъкът е трябвало

да бъде докоснат от претендентите за трона и

тогава Фал определя бъдещия цар. Те го

държат в Темуир. Друг подобен камък е играл

същата роля в Шотландия. Той е откраднат от

Едуард I, крал на Англия, който го пренася в

Лондон.

Когато първите келти идват в Ирландия,

острова вече е бил населен от Фир Болг (това за

всички българи би трябвало да значи нещо),

които ще бъдат победени в битката на Маг

Туреад или Туиред.

Туата Де Данан са митичните прадеди на

келтите в Ирландия, но не само. Те оставят

отпечатък в целия келтски свят.

Представени като богове и богини, герои

и вещици, те усвоили Знанието, Науката и

Изследванията, под защитата на Трите изконни друида: Еолоас, Фис и

Фихмарк. Използвайки магически средства, Туата се радват на безсмъртието.

Но изправени пред келтските нашественици, те е трябвало да се оттеглят в

Сидх. Боговете се стопяват през човеците и Туата отстъпват мястото си на

Галите. Легендата казва, че Туата се оттеглят в Сидх. Но тя забравя да спомене

къде се намира Сидх, тази недостъпна земя на Туата. Сидх е място, казват

келтските легенди. Дали е реално или виртуално, както изтъква Кастанеда,

който го нарича "вътрешно място" или "място в съзнанието"?

Първо, Сидх означава могили, порти към подземния свят, завинаги

обитавани от Туата на богинята Дана. Казано е, че в нощта на Самхаин, Сидх

се отваря за да позволи на всеки да общува с духовете на великите предци.


162

Но Сидх е повече от това. Понякога Сидх се отнася до рая на запад,

отвъд големите води, щедрата и красива Едемска земя, с хубаво време през

цялата година, където слънцето грее всеки ден, където цветята и плодовете са

по-големи. Изглежда като изгубения рай на Атлантида, нали?

Понякога Сидх се отнася до различно ниво, където всичко е перфектно,

спокойно и сладострастно. Понякога Сидх е мир. А понякога Сидх са имената

на пещерите, обитавани от Туата, където кристална изкуствена светлина им

дава вечен живот. Сидх е под хълмове или могили, където живеят Туата. В

него можем да разпознаем хабитата на хобитите, изобразени от Толкин. Това

най-накрая казва, че Сидх е в пеещите пещери, на дъното на дълбокото синьо

море, в свят на вечен мир, който Жак Кусто нарича Тихия свят. Подвеждащ

термин: дълбокото море е доста шумно. Що се отнася до вечния мир, забравете

го. Това е по-скоро борба за оцеляване.

Тези тайнствени хора са изчезнали, така както боговете.

Но те ни оставят своето вдъхновение: "Божествена и досега, тя остава в

гората, облечена в лилаво и със златна броня. И суверенна и богиня, майка и

воин, лечител и папа, така както Дана, Богинята-майка на Туата Де Данан,

полубогове на преди-келтска Ирландия".

Дана е идеалният символ на древното поклонение към Майката Земя,

както е Гея в гръцката митология. Ние намираме тази религия и в древен

Египет, тази към Изида, друго олицетворение на Майката Земя. И в същото

време, турската Изида е богиня-майка в прекрасна форма, воин в космически

костюм, в сърцето на чувствен и войнствен култ към женствеността, който

съчетава плодородните женски елементи с рога на елен и трофеи.


163

В келтските земи, поклонението към Майката

Земя не изчезва с божествените Туата. Галите са

продължили да обожествяват нейния образ под

името Белисама, Великата богиня. И британците

все още се покланят Св. Анна.

Богинята-майка е все още тук, само името й

се е променило. Дана също е оцеляла под формата

на Дева Мария. Култа към Мариан, присъстващ в

католицизма, напомня на Богинята-майка. За Жак

Бонвин, повечето от древните черни девици, макар

и датиращи от Средновековието, са доста по-ранни

от християнството. Те представят Майката Земя,

носеща човека на коленете си. Майката Земя, Гея,

Дана, Кванг Лин, Изида, Светата Дама или каквото

и да е нейното име, тя е Великата богиня-майка. Тя

изпраща своята безусловна любов на всеки, по

всяко време.

Тя извира от пресните и укрепващи енергийни реки, Свещените потоци.


164

РЕНЕ ДЕКАРТ

Дали изследователите проучват правилните следи? Дали изобщо задават

правилните въпроси? Те често са склонни да намерят правилната хипотеза. По

симетрична причина, те също често са склонни и да

датират правилно. Да видим бъдещето е невъзможно,

защото никой не може да бъде едновременно и съдия

и съден. Никой не може да види цялата река от

лодката, на която се е качил. Понеже реката винаги

се променя и тъй като ние сме върху движеща се

лодка, никой не може да предвиди какво ще се случи.

Никой, няма начин. Как работи ясновидството тогава?

Ясновидеца просто използва дясното полукълбо

на мозъка си. Ставайки двоен, чрез вездесъщностите,

той има две гледни точки. Едната е външна.

Да кажем така: той гледа себе си от брега на

реката. Или отгоре. Но това не може да помогне да се

предвидят дати. В този смисъл, той е в същата каша,

в която и учен, на който му липсва хипотеза.

Защото изкуството на виждането, както и това

на интуицията за една хипотеза, изискват пълната

ангажираност на дясното полукълбо.


165

На обратната страна, логиката и фиксираните дати са свързани с лявото

полукълбо. И виждащите или учените трябва да бъдат точно между двете

полукълба. А това не е лесно. Лявото полукълбо е

рационалното, това на логиката, а дясното полукълбо

се занимава с мета-рационалното.

Сред учените, логичния ум е силно развит като

необходимост, но не е достатъчен за научна дейност.

Те чувстват студените върхове на неизследваното

дясно полукълбо, толкова далече от лявото, където те

са свикнали да се чувстват толкова комфортно.

Така научния метод се ограничава до строго

рационалното, до чистата логика. В тази игра, ние

рискуваме да получим половинчати предположения.

Без валидност на предположенията, няма научен

прогрес. По един куп причини, нашата цивилизация

се ограничава само в лявото полукълбо.

И не само учените, всички ние сме засегнати.

Като цяло, биолозиите откриха, че дясното полукълбо

на мозъка е много по-малко развито, отколкото е

лявото. Те имат доказателства, че дясната част на

мозъка ни е атрофирала. Това е информация, която

оставя повечето хора безразлични, защото дясното

полукълбо, за повечето от хората е като да имате

резервна гума, когато така или иначе нямате кола.

Грешат ли по-голямата част от хората? Не се ли

държим наистина като зомбита? Дясното полукълбо

или "лявата страна" е ключът към невидимото, ключа

към алфа вълната с огромно значение за астралната

равнина. Използвайки нашето ляво полукълбо ние

мислим и изчисляваме, това е идеалният инструмент

за производство. С всички възможни средства,

производството иска да премахне анти-глобалистите

и други бунтуващи се хора: художници, артисти,

будни хора, търсачи на истината и др.

Колкото повече новата ера се постига, толкова

повече ще се укрепи общественото его. Управниците

на този свят няма да се предадат без бой. Дръжте се,

пуснете светлината и постепенно и последното парче

сирене ще изчезне с последния плъх. Според Фридрих Ницше, това

рационално предозиране произхожда от древна Гърция, когато Дионисийците

или по-скоро тяхното прекомерно високомерие, отстъпва място на Аполонците,

правилния ред, светлината на разума. За Запада, това наистина е крайъгълен


166

камък. Но за французите, истинския преврат на благодата се казва Рене

Декарт.

"Cogito Ergo Sum", казва Рене Декарт. "Мисля,

следователно съм". Дали той е трябвало да мисли

много за да сглоби такова фино яйце? Ето историята:

търсейки солидна основа за изграждане на мисленето

си, Декарт стартира упадаща компания, наречена

методическо съмнение. С този инструмент под ръка,

Декарт събаря цялата информация, която ни достига:

сетивата ни заблуждават, нашите мечти ни мамят,

нищо не може да устои на декартовото съмнение.

Повече и повече повлиян от дима на канабиса, той

започва да се съмнява в собственото си съществуване.

Чувствайки се изпаднал, пушейки най-силната трева

в Холандия, философът излиза от тази дълбочина. В

самия край, мислейки, че се дави, Рене намира тази

земя на Земята: "Аз мисля!" Той вижда себе си вече

спасен. "Ако аз мисля, следователно съществувам! И

ако аз съществувам, всичко става възможно отново!"

Той се възражда. Докато е все още развълнуван от малкото си откритие, той

пише без препрочитене една квадратна малка книга, "Дискурсът на Метода".

Книга, която среща незабавен и необясним успех и става, за лош късмет,

френското правило за мислене през следващите четири века ... а може би и

повече. А Рене просто е грешал през цялото време. Да бъдеш е немислимо. Да

бъдеш не е да мислиш, че съществуваш. Този, който иска да бъде, вместо това

трябва да спре да мисли. Умствения поток пречи на възбудата, което ни

отделя от това да бъдем. Рене би трябвало да каже "Мисля, следователно аз не

съм".

Да, много лошо. Без оковите на Декартизма, Европа щеше да спечели

четири века по пътя към просветлението. Доста любопитно е, че всеки е

погълнат от възмущение без дори да каже и дума. В интерес на истината не

всеки. Малък келтски остров все още се съпротивлява на нашественика. Един

остров, който отказва да действа като французите: Албион, Англия през 18-ти

век не пада в този капан. Вместо това, английската философия избира

сензациите. С подчертан опит, избягвайки предишните системи, английската

мъдрост развива състояние на ума, което ражда писатели като Толкин, Грахам,

Карол или Чатуин. Това светло постижение достига до Съединените щати,

където ражда протестантския прагматизъм. Независимо от това, човешката

раса страда от разумностна инфлация.

А хипер-разумността става златно правило в Европа.

"Примитивните" хора смятат, че това превишаване на разумността е

най-лошата наша страна, която прави мутанти от нас. За разлика от нас, те

винаги използват и двете си полукълба.


167

Те добре знаят как да останат между тях, в средната лента.

Основното изобретение на Декарт, рационализма, не може да се смесва с

метафизиката. Рационализма се определя главно до вярата в господството на

разума, обявена за истинска "догма" и включваща в себе си пълно отрицание

на чисто интелектуалната интуиция, което логично води до изключване на

всички истински метафизични познания.

Западната философия е машина на времето: всяка нова част зависи от

предишните. Човек се чуди дали декартовия рационализъм не е в основата на

индивидуализма. Същия този индивидуализъм, чиито ужасни ексцесии тровят

всички аспекти на социалния живот днес.

Има ли все още време да обърнем посоката на течението? Имаме ли

средствата за евентоално постигане на тази цел? И смелостта? Ние си мислим,

че освобождаването от индивидуализма и рационализма ни тласка към лудост

и колективизъм. Ако дяволът е в детайлите, той често е също така и в тяхната

липса.

Разумността

е интелигентност с офис;

Въображението

е интелигентност с ерекция.

Виктор Юго

Да признаете, че човешкия живот

се ръководи от разумност,

значи да унищожите всички възможности за живот.

Шон Пен


168

КАРЛОС КАСТАНЕДА

През 70-те години, падаща звезда прекосява небето, която е видяна от

всяко място на Земята. Тя се нарича Карлос Кастанеда. Този американски

антрополог отвори главата на планетата за цяло едно поколение. И Новата

епоха започна по този начин. Антрополог, писател и

търсач на истината, Карлос Кастанеда е приет в

Калифорнийския университет през 1960 г. Тогава той

е на 29-годишна възраст.

Озадачаващ факт е, че няма и следа от неговото

име в архивите на университета. Дали е учил в друг

университет? Дали е използвал някакво друго име,

както всички герои в неговите книги? Или е бил един

митоманиак? Нюанс на мистерия заобиколя ранните

му години, мястото му на раждане и произхода му.

Парадоксът е, че когато той започва своя "обществен

живот", губи много от международното си влияние.

Злите езици се възползват от това и спекулират, че

той е измислил всичко.

Митоманиак или не, той въвежда нагуализма,

чрез издържана и винаги достъпна визия. Заедно с

неговите разкази за силите, той развива взискателна

действаща философия, която се вписва перфектно в

силната и чисто нова теория на знанието.


169

Тя изглежда е най-съвършеното описание и обяснява много особености

на нашето възприятие и грешки, до такава степен, че той заслужва правото да

преподава в Калифорнийския университет.

Какво е нагуализма, между другото?

Ами, това е теория на познанието, надградена с правила за действие и

поведение. Действие + Знание означава цялостна философска система, която

е съгласувана и оперативна. Какво е оперативността?

Това е друга концепция на Кастанеда, която е заслужила светлините на

прожекторите. Оперативността в нещо или в дадена концепция, означава това

нещо или концепция да работи правилно. Оперативността на запалката е да

дава светлина. Когато запалката не е оперативна вече, ние я изхвърляме. Или

рециклираме. Защо не правим същото и със системите?

Според Кастанеда, опаративността идва от нагуала. Това е друга дума,

въведена от него, която описва както магьосника, който управлява клан, така

и лявата страна на тялото ни, свързана с дясното полукълбо на мозъка.

С други думи, нагуала е способността ни да бъдем магьосници. Но не се

заблуждавайте с тази дума. В нагуализма, магиите не се създават от дяволски

магьосници или вещици, с черни кози и летящи метли. Те се отнасят само до

нашите изгубени сили, тези древни сили, които отдавна сме забравили и които

веднъж вече са ни дали възможност да бъдем богове.


170

Липсата на тези сили все още създава голяма дупка в нашата самоцялост,

бяло петно. Тази неясна памет подбужда най-слабите от нас да вземат

наркотици и/или да извършат самоубийство, опитвайки се да летят през

прозореца на някоя сграда.

Имало едно време, когато ние сме летяли като

птици, но силата ни си е отишла, тъй като не сме

могли да я понесем. Летенето със самолет не е

съвсем същото. Нагуала търси тоталната свобода,

чрез живото-напомняне и безупречно поведение.

Безупречността не е святостта, далеч е от това.

Най-лошите врагове на воина идват отвътре, тъй

като той е основната пречка по собствения си път.

По този път, за да разбере, войнът ще се срещне с

четири врага, както правилото определя. Първият

враг се нарича страх. Вторият е яркост. Третият е

сила. И последният рано или късно побеждава и

най-безупречния войн: това е възрастта.

Първо спечелете страха за да придобиете

смелост да продължите. После, спечелете яркосттта

и се научете на смирение. Когато силата дойде,

спечелете и нея. И когато накрая дойде възрастта,

просто я приемете.

Как студент от САЩ успява да се превърне в

световен герой? Това е доста дълга история. В

Мексико, където той е бил за да търси информация

за пейотъла, младия Карлос се среща с магьосник от

племето яки, дон Хуан Матус. Много впечатлен от

неговите способности, Карлос става негов ученик.

Първата му книга "Учението на дон Хуан", говори за

пътят на яки към знанието и се занимава основно с

пейотъл и татул.

Тази информация донася на Кастанеда диплома

по антропология в Калифорнийския университет през

1970 година. Той бързо напуска университета и става

нагуал чирак. Дон Хуан Матус, жрец и главен нагуал,

управлява клан от магьосници-ясновидци, където

Кастанеда ще изживее невероятни приключения,

които са извън обичайните граници на нашето възприятие. Иницииран в

някои необикновени техники, той ще ги разкаже в много световни бестселъри:

Приказки за Силата, Второто позвъняване на силата, Пътуване до Икстлан,

Подаръкът на орела, Силата на мълчанието, Активното състояние на

безкрайността, Отделна Реалност и други ...


171

Свидетел на светото търсене за отваряне на ума, Кастанеда основава

движението Ню Ейдж. Едва ли можем да го сравним с мода или определен

период от време, тъй като днес много от търсачите на истината все още

използват неговите практики и вдъхновения за да проучат безкрайността.

Както вече казах, "Учението на дон Хуан" е

първата книга на Карлос Кастанеда.

Той е също и единствения, който споменава, че

употребата на наркотични растения е неразделна

част от мексиканските магьоснически практики. И

това не е изненада! Този факт е добре известен и

станалия наскоро известен аяуаска туризъм ясно го

показва.

Хуан Матус обаче, ще обясни по-късно, че

многократната употреба на психотропни вещества е

била само за Кастанеда: "Аз трябваше да употребя

тези вещества, защото ти беше твърде глупав за

да разбереш по друг начин, аз имах нужда от

всички тези растения за да отворя главата ти, но

ти си единствения ми ученик, върху който съм

употребявал тези вещества".

Можем ли да заключим, че всички, които са

употребявали аяхуяска са малоумници? Разбира се,

че не!

Антропологични есета или приключенски романи, книгите на Карлос

Кастанеда не са еднакво интересни.

Един ден, Кастанеда излиза от пътя. Големият

автор и писател, изведнъж става един митоманиак и

егоцентричен глупак.

Вместо да помогне на напредъка на читателите

си, той се опитва просто да вземе парите. За тази

цел, той изобретява един вид мексиканска йога,

която той нарича "магическо пасиране", един бърз

начин да се спечелят лесни пари. И става мошеник.

Ето защо последните му книги могат да бъдат

наречени "изгубената безупречност". За воина или

магьосника, да бъде безупречен се състои в това да

вършиш някаква работа по най-добрия начин, без

да отчиташ всяко препятствие.

Чрез практикуването на тази безупречност във

всички аспекти на обикновения живот, търсача на

истината получава безлична помощ от Живия Дух.


172

Това изглежда малко като благодат за християните, с изключение на факта, че

не става въпрос за бог. Между другото, това е съвсем различно! Сравнението

не е причина: нека да излезем от религиозния контекст, който е неправилен.

Нека кажем, че помощта на воина прилича на това, което Карл Юнг

нарича синхроничност: нещо, което се случва като чудо, правилното нещо на

правилното място, това, което ви е необходимо и когато ви е необходимо. За

Юнг, синхроничността е в безсъзнанието. За Хуан Матус, тя идва от личната

сила на воина. За ясновидеца или за всеки изследовател, безупречността е

състоянието на всички интерпретации, както и видения или руини, артефакти

или антични текстове.

Добро разбиране означава разумен и отворен ум. За търсача на истината,

безупречността означава той да не се намесва в минали събития и да не

проектира себе си в бъдещето.

Той трябва да бъде безпристрастен, доколкото е възможно и да изгради

хипотезата си като използва всички ресурси на творческото си въображение,

както казва Анри Бергсон или всички ресурси на виждането си, като казва

Кастанеда. Освен това воина трябва да валидира и потвърди тази ресурси, с

най-безпристрастен ум. Това означава, че той трябва да има много качества,

някои от които противоречиви.

Преди всичко, нека ви напомня, че безупречността няма нищо общо с

морала. Учителя на Кастанеда отделя много време за

да му покаже това. Един хубав ден, Кастанеда се

разхожда с Хуан Матус в гъсталака. Тогава нагуала

чирак взема охлюв от пътя и го поставя на сигурно

място. Матус протестира: воина никога не налага

помощта си на никого, дори и на охлюв. Кои сме ние,

че да определяме съдбата на други същества? Чрез

преместването на този охлюв, Кастанеда може да го

е лишил от чакана победа.

Ученикът съжалява: "Нищо, аз ще го върна

обратно", казва Кастанеда. "Не прави това", казва

Хуан Матус, "Вече си направил грешка, не прави още

една."

Не търсете който и да е Бог, нито някакви

морални принципи в шаманизма. Магьосниците

сляпо преживяват универсална и вечна сила, която

те наричат Енергия, а също и безличен, но реактивен

принцип, наречен Намерение. С намерението си, магьосника/воина привлича

безлично намерение, което се влива в него, чрез потоците на Енергията.

Намерението привлича енергия така, както проводника привлича мълнията.

Когато получава космическа енергия, воина е свързан с целия Космос. Тогава

той започва да изпитва щастливи моменти и озадачаващи синхроничности.


173

Всеки от нас трябва да се научи как да привлича късмет.

Светейшеството няма да помогне. Безупречността е отговорът.


174

ИДРИС ШАХ

Махмуд не знае как да живее живота си. Той търси съвет от Суфи

мъдрец. "Иди в гората, Махмуд. Поучи се от дивата природа, тя ще ти даде

житейски урок". Махмуд се подчинява.

В един храст той вижда лисица, лежаща с

пълен корем и в добро здраве. И все пак тя била без

крака. Махмуд е озадачен.

"Как лисицата успява да се наяде? Как може

да бъде толкова здрава?" Желаещ да разбере, той

продължава да наблюдава тихо.

След известно време Махмуд вижда мечка,

която убива сърна, изяжда я шумно преди да се

откаже от трупа й. Тогава лисицата изпълзява от

храста, стига до плячката и се залъгва с остатъците.

"Победа!" Триумфирай Махмуд. Това е урок, много

лесен за разбиране! Сигурен в себе си, той напуска

гората, решен да се възползва от този отличен урок

на живота.

Две години по-късно, един гладен скитник

отива при мъдрите суфи. Под мръсните дрипи и

изтощение, суфите разпознават Махмуд, който започва да плаче: "Вашите

съвети не ми помогнаха, природата ми даде лош урок", казва Махмуд.


175

"Отидох в гората, видях една лисица, която

беше без крака, но не й липсваше нищо. Аз също бях

седнал без да правя нищо. Подобно на лисицата, чаках

и чаках, но нищо добро не се случи. И сега съм

мизерстващ". Мъдрецът кимва и отговаря: "Урокът

беше перфектен, но не и ученика. Ти, като имаш

крака защо имитираш лисицата? Твоят модел е на

мечката. Трябва да си помогнеш сам и да помогнеш на

по-слабите. Това е урока, който си изпуснал".

Учението на Суфите широко използва приказките.

Идрис Шах ги нарича приказки-уроци. Той описва

специалното им действие в учението на ученика:

"Приказката на суфите е конструирана така,

че да представи модел, рисунка или серия от връзки в

ума на читателя. След като той се запознае с тази

структура, след това той може да разбере понятия и

преживявания с подобна структура, но работещи при

по-високо ниво на възприятие. Можем да сравним това с взаимовръзката

между плана и крайния продукт.

Този метод осигурява просветлението на индивида в съответствие с

неговата способност за разбиране. Той може да бъде много важна част от

подготвителните упражнения на един ученик. Той трябва да отиде отвъд

видимото, без това да противоречи на способността му да разбира и оценява

хумора и други външни белези на историята (...) В суфитските групи е

прието да се потапят в истории-приказки, които се разказват с цел така че,

няколко значения биват разкрити на учениците, когато това е полезно за

тяхното развитие.


176

Втората фаза понякога изисква намесата на майстор учител, който

сам знае "момента" и "мястото" на това развитие. По тази причина, за

суфитските приказки е казано, че "затварят тайната, без цена", която е

"освободена от силата на главния учител." Всеки анализ на тези истории,

заплашва да разруши тяхната инструментална функция: Разглобяването на

чука на части, прекратява функцията на този чук. От незапомнени времена,

историите и приказките са били носители на знания и инструменти за

разбиране".

Идриес Шах или Идрис Шах, роден като Саид Идрис Ал-Хашими, автор и

поет, суфи учител и новатор за времето си, бе признат за най-важният

изследовател в адаптирането на класическата духовна мисъл към модерния

свят. Неговите книги са продадени в световен мащаб с над 15 милиона копия

на 12 езика. Сред тях са: "Умения за учене", "Кервана на мечтите", "Mulla

Nasrudin", "Приказки за инициране". Неговите съчинения и отворен дизайн на

суфизма значително увеличават знанията за суфизма в Европа. Той смята, че

суфизма е предшественик на исляма и не зависи единствено от Корана, а от

неговия източник, и че неговото значение и значимост са универсални. Той

подкрепя идеята, че духовните учения винаги трябва да бъдат представени

във форми и условия, които са познати на общността, където трябва да бъдат

вкоренени. Той смята, че трябва да дава на учениците си работа, въз основа

на индивидуалните им способности и отхвърля системи, в които се прилагат

едни и същи упражнения за всички.

В собствената си работа, той използва хумор с много добри резултати.

Той има огромно влияние върху няколко интелектуалци, включително Дорис

Лесинг и Жан-Клод Девиктор.

И как мога да завърша тази тема без да ви разкажа още една суфи

история, тази за слонското месо, "безценна тайна". Лодка била застигната в

силна буря, докато пресича Индийския океан. Мачтата й се счупила от яростта

на природата, руля също, лодката е в беда.

Екипажа помолил Аллах: "за нашия живот, приятели мои, нека всеки от

нас да обещае нещо, казва капитанът. Ако Аллах ни остави живи, ние ще

запазим това обещание, каквото и да ни струва."


177

Всички разбрали, че желанието трябва да се

подкрепи с дар към Аллах. И всички се ангажирали,

че за него ще направят голяма жертва. "Що се отнася

до мен", казва последния, аз ... обещавам никога да

не ям слонско месо". Удивление в другите моряци:

"Ние всички дадохме болезнен обет, а ти само това".

Последният отговорил: "Аз бях подготвил също

тежко обещание, както всички вас, но когато исках

да го кажа, това желание дойде. Аз трябва да го

уважа".

Въпреки безнадеждната ситуация, една вълна

ги изтласкала към остров. Те били спасени. Но зад

празния плаж, джунглата им пречила са проучат

мястото. "Бог ни спаси от заплахата, само за да ни

вкара в друга. Ще умрем от глад на този пустинен

остров!" В този момент от джунглата излязъл голям

слон. Те бързо го заловили, убили го, сготвили го и го

изяли.

Всички били щастливи, че не останали гладни. Всички, с изключение на

един, този който обещал да не яде слонско месо. Докато другите били сити и

щастливи, той започнал да рови в студения пясък. В този момент той чул

страшен шум от счупени клони и видял майката слон да изниква от дълбините

на джунглата. Тя бързо подушила трупа на сина си, който все още бил върху

жаравата, след което помириала всеки моряк, преди да им раздроби главите.

След това дошъл ред и на гладния, но тя не почувствала нищо, защото той бил

отказал да яде от месото. Звярът го хванал с хобота си, сложил го на гърба си и

тръгнал да върви през джунглата. Тогава те достигнали култивирани полета и

слона докарал човека при народа му.


178

ПРИКАЗКИ

Те са познати, но кой знае какво са? Те са предназначени за децата, но

са наслада за всички. Те изглеждат наивни, но

имат дълбок смисъл. Ако приказките са малки неща,

както изглеждат, дали те са преминали бариерата

на времето?

Някои митове са били написани в далечното

минало. Те са основополагащите текстове на

повечето древни култури и на свещените книги на

религиите, както казах вече в някои части на тази

книга. Други митове, понякога по-важни са били

предадени под формата на приказки или истории.

Далеч от тривиални, те са част от нашето ценно

културно наследство.

Ще се изненадате да разберете колко стари са

някои от тях. Някои детски приказки са толкова

стари, че заслужават внимателно възстановяване.

Вкоренени в древните традиции, приказките

описват вътрешните реалности, които не могат да

бъдат предадени по никакъв друг начин.

Тези стари приказки са чудеса с двойно значение, с мощно иницииращо

съдържание като Таро например. Никаква изненада не е, че имиджмейкърите

през Средновековието, при проектирането на картите Таро имат в главите си

същите приказки, които имаме и днес.


179

Приказките са преживели хилядолетия. Тези, не толкова наивни истории,

говорят за феи, гиганти и дракони ...

Приказките винаги говорят за нас

Приказките, легендите и чипса са любима

храна на децата. Децата имат специални антени,

за да улавят истината, скрита в митовете и другите

истории. Когато децата пораснат е необходим друг

метод. Тук сравнителния метод работи добре.

Учените, които са посветени на изучаването

на фолклора никога не забравят, че тези истории

трябва да се интерпретират. В техните очи тези

приказки не са чисти и ясни продукти на

въображението на хората, а обхващат по-дълбоко

значение, някакъв скрит смисъл.

"Митологиите на класическите народи, като

гърците, са също част от фолклора", пише

Великовски. Както Елиаде, както някога казва и

Платон, Великовски е разбрал, че митовете и

историите са много богати източници, които могат

да бъдат използвани от историците, и които въпреки това все още ги

игнорират. Приказките за Майката гъска например са един подготвителен

курс на обучение за деца. Тя е майката закон, която предлага изстрадани

практически съвети, които децата да следват. Далеч от въобразени, тези

истории работят на няколко нива, включително и някои извън логическото

мислене, като суфитските истории.


180

Отвъд историите, персонажа на гъската веднъж вече е имал специална

символика. Отпечатъкът на гъската е ципест крак. Като такъв, той прилича на

палма, универсалния символ на съвършенството. Дори преди лаврите в чест

на победителя, той получава този символ като награда. На филмовия фестивал

в Кан голямата награда е "Златната Палма". Гъшия крак е отличителен белег

на каготите, който е бил най-често с жълт цвят, пришит на дрехата до

рамото ... Нацистите не са измислили нищо ново. Те маршируват, като удрят

върховете на обувките си в земята, това е специална стъпка, наречена "гъшата

стъпка". Гъшата палма също е използвана в някои

кодирани езици и се разбира само от иницираните в

езика на птиците. През Средновековието, "гъска"

означава също "чувам", "разбирам". За строителите

на катедрали, гъшия крак е измервателен уред, а

също и знак за признание. Гъшата стъпка по-късно

ще бъде подобна на кръгла раковина.

По пътя към Сантяго де Компостела, където

френските якобинци ходят на поклонение, гъската

се среща в много топоними. Освен това, пътя на

пилигримите прилича на пътя на гъската.

Гъската е важен символ за древните народи.

Тя означава бдителност, материален просперитет, а

също така и чистота. Гъската е приятел на

Афродита, бяла като Млечния път, но също така

води до смърт и следователно до възкресението на

Духа.

Следователно ние разбираме, че детските истории под заглавието на

Майката гъска не са просто въображение на някого. Тези текстове съдържат

символично значение, което детето регистрира за да използва във времето. Те

имат голяма подготвителна сила, както и ефект на катарзис.

Цялата тази информация се съдържа в структурата на приказката, но

също така и в различни инцидентни разкази. Дяволът, казват е в детайлите. В

приказките пробуждането е в детайлите.

Помислете само за структурата: рицарят тръгва да търси красивата

принцеса, която никога не е виждал, и чиято красота го е пленила. Когато той

най-накрая я намира, тя е на върха на кула, хваната в плен от страховит

дракон. За да освободи красивата принцеса, рицарят трябва да убие дракона.

Да го убие ... или да полети с него.

При инициирането на Таро, Кулата е нашия Аз, или по-скоро нашето его.

Волята/Рицаря трябва да освободи Душата/Принцесата от Затвора на себе си,

както е посочено и при тайнствената Аркана XVI-Кулата. Продължавам с

метафората за пробуждането. За да постигне това, Волята/Рицаря трябва да

се изправи пред пазителя на прага, страшен дракон, завзел егото.


181

Освободената принцеса символизира възхода

на кундалини енергията, което води до просветление

или пробуждане. Целият смисъл на въпроса е в това.

Детето не получава тези данни.

Обикновено детето се идентифицира с рицаря

или принцесата или дори с дракона ако е умно дете.

Но не и с кулата. Тайното послание се декодира само

с времето, следвайки точно процеса на преподаване

и историите на суфите. То е една от необходимостите

на живота.

Представете си, че тази история за пробуждане

на вътрешната красота е директно казана. Кое дете

ще се интересува от нея?

Разгадаването на историята очевидно не е за

ранна възраст. Но ако ние не кажем тези истории на

децата още от детството, когато дойде времето, как ще знаят те?


182

РИМСКАТА ГОДИНА

Кой прецака календара? Защо Нова Година е през зимата? Отдайте това

на Цезар и неговите действия, както и на папа Григорий и това, което е

направил..

Някои хора смятат, че думи като примитивно

или първично изразяват презрение. И все пак най-

доброто е винаги началото. Първичното е на върха.

Пролетта не е ли най-добрият сезон? А пролет

означава "първи път" във всички латински езици.

Италианската Прима Вера, френския Printemps,

сезона на първичното. От Прима Вера на английски

идва иглика, първото цвете на пролетта. Въртенето

на сезоните е метафора за живота: детство, младост,

зрялост, старост. И все пак изглежда, че в нашето

съвременно общество, пролетта се възхвалява.

Можем да продължим по този път и това няма

да ни изненадва повече. Ние толкова сме свикнали с

абсурда днес, че в крайна сметка го приемаме за

нормално нещо.

Не виждате ли? Внимание, четете добре, има

уловка ... един ден от годината не прави лятото!

Когато някой ви каже, че пролетта е първия сезон, вие забравяйте деня на Св.

Силвестър. Месец януари ли е пролетта за вас? Ооо не, та това е през зимата.

И все пак началото на годината, това е пролетта, както подсказва и името й.


183

Ето ключът към загадката. Веднъж в Рим годината започвала от март.

За това имаме месец септември, което означава седми, който сега е деветия

месец. И октомври, което означава осем, който сега е десетия месец. Ноември

отговаря на девет, сега единадесети месец. И декември отговаря на десет, в

момента дванадесети месец.

Следователно, за Римската година януари е бил единадесетия месец, а

февруари дванадесетия. Февруари, последния месец от годината е по-къс от

другите, за да могат се изчислят 365 дни. И се добавя един ден на всеки

четири години за да се компенсира известната половин ден загуба на всяка

календарна година. И така, изминалата година

започва на 1-ви март със събуждането на природата,

началото на живота. Това е със сигурност най-

естественото време за да започне годината. Всичко

ще си продължи нормално и без Юлий Цезар и

момента му на лудост. Юлий Цезар дава на годината

365 дни и 12 месеца. Тя трябва да започне на 1-ви

януари и предвижда високосни години. След това,

през епохата на Ренесанса, папа Григорий XIII внася

някои промени, но все пак запазва Нова година на

1-ви Януари.

Следователно, от Юлий Цезар и Григорий идва

абсурдността, че ние трябва да започнем годината

през зимата. С четири имена на месеци, които са

фалшиви ...

За този папа Григорий, имаше една история,

където дяволът сключил сделка с християнин, който

се съгласил в замяна на пари, да даде душата си на

дявола в определен ден и този ден е 5-ти октомври, 1582 г. За нещастие,

бедния християнин не бил в състояние да плати дълга си обратно на Дявола.

Така че, когато дошъл насрочения ден, Дяволът се явил на християнина да си

поиска дължимото. Но прокълнатия отговорил: "Грешка, г-н Дявол. Днес не е 5-

ти октомври, вие пропуснахте деня. Попитайте тези братя тук, те ще

кажат истината!"

И лежащите наоколо братя отговорили на Дявола: "Този ден днес е 15-ти

октомври в годината на благодата 1582, с решение на Негово Светейшество

папа Григорий XIII, който наскоро реформира Юлиянския календар."

Това е вярно. Календарът има изместване от десет дни за да замени

пролетното равноденствие, променено по вина на Юлий Цезар. За пореден път

дявола е излъган, което е често срещано събитие в средновековните разкази.

Дявола непрекъснато е заблуждаван от хората.

Вероятно, защото той не е толкова лош дявол, колкото казват, че е.


184

КЕЛТСКИТЕ ДРУИДИ

Магьосници, мъдреци, учители и лечители, Галските друиди все още

преследват нашето въображение. От Галисия до Шотландия и от Ирландия до

Британия, навсякъде са разпознати тези облечени в бяло друиди.

Всички познаваме смешния друид Панорамикс.

Но Госини, бащата на героя Астерикс не показва

свещеното място, където стои друида в галския живот.

Той е учител, свещеник, лечител, главен стратег

и магьосник. Неговия магьоснически стил го прави

опасен, а това, че е различен го прави очарователен.

В приказката Táin Bó Cúailnge, друида Катбад

причинява смъртта на пратеник, който говори без

разрешение, защото "никой не говори преди царя, а

царят не говори преди друида". Славата му на учител

му спечелва безброй студенти от цяла Европа.

В Галия, друидите са също известни учители ако

не и повече, отколкото тези в Египет. Много млади

гърци идват да учат астрономия, природни науки и

математика, предадени им, чрез устна традиция.

Затова няма и никакъв текст изготвен от самите гали,

защото друидите са презирали писането, убедени са

били, че писаното слово е мъртво.


185

Както и в училищата на Корана, предаването

на знания е устнo и учениците знаят наизуст хиляди

стихове и природни закони.

Единствените източници за Галите са на

латински, основно за Галските войни на Юлий Цезар.

Но Цезар не е надежден източник по този въпрос.

По военни и дипломатически причини той е

трябвало да оправдае своите кланета пред Сената,

така че той понижава степента на цивилизацията на

галите. Има също и късни източници, като уелски и

ирландски текстове, датиращи от Средновековието,

но доста надеждни за някои автори. От времето на

римляните, включително Плиний и Луцан, по-

голямата част от историците са мислили, че думата

друид е свързана с дъба, заради друидските обреди

на това дърво.

Филолозите са установили, че терминът, по-

специално келтския, присъства както в текстовете

на Юлий Цезар, така и в тези от Средновековието и идва от "Дру-Ид-Ес",

което означава "много учен". Можем да добавим към

този списък, че дъб се изговаря Дерв в Бретон;

Дерво в галския език; Даур, Дар в Ирландия. На

уелски, дъб се казва Дервис, а Друид, Дервид (някои

от тези термини са ясни на всеки българин). Има

едно старо латинско описание, което изненадващо

не е на Цезар:

"Сред всички галски народи, без изключение се

срещат три типа хора, които се радват на

специално уважение: това са Бардовете, Ватите и

Друидите: Бардовете са свещени певци, Ватите са

чародеи, които осъществяват жертвоприношения и

подлагат природата на съмнение. И накрая са

друидите, които, независимо от физиологията или

природната философия, изповядват етика или

морална философия." С течение на времето трите

функции са обединени.

Тези три функции представляват трите полюса

на шаманските общества: изкуството на свещената песен за барда, дара да

вижда за вата и силата да инициира за друида. В идеалния случай цялата

власт е свързана с друидите, като орган на божественото знание.

Царят има мандат на управление по времето на благородството, а

работническата класа споделя социалните задължения, защитата и съответно

изпълнението на нуждите на всички.


186

Като лечители и учители келтските друиди също са инициатори. Те

кръщават младите хора на свещени чешми, както Фонтен де Барентон в

тъмната гора. Туата Де Данан имат бог-лечител Дианцект, който е експерт в

магията и медицината. Той лекува болните и ранените, прави протеза за крал

Нуада, който си откъсва ръката. Също така той възкресява мъртвите, чрез

потапяне във фонтана на Здравето. Епосите са пълни с такива лекувания,

където се използват растения, заклинания и отвари. Келтите почитали много

богове, но най-вече Великата богиня, Белисама доминира в друидското учение.

Но една нова религия се разраства .. От 3-ти век след н.е., възхода на

християнството връща старата религия на Богинята-майка. Белисама все по-

твърдо се установява сред келтите. Легендата разказва, че Мерлин, който е

живял през 6-ти век, едновременно езичник и християнин, е бил последният

друид и първият епископ. Въпреки това до 11-ти век и дори до епохата на

Ренесанса през 15-ти век и дори по-късно, има доказателства, че друидите все

още практикуват своето благородно изкуство. Свещениците и епископите

помирисват в тези практики силна миризма на сяра. Тогава друидите се

покриват.

Те всъщност не искат да свършат на кладите на светата инквизиция!

В близост до катедралата на Шартър, един любопитен знак стои в

предната част на ресторант. Той показва прасе, което се върти. Този знак не е

необичаен, а се среща навсякъде във Франция. Известна бретонска легендата

разказва, как едно момиче се превръща в прасе за да избяга от изнасилване.

По-сериозна е версията на Фулканели. Той казва, че прасето означава друид

по единозвучие. И ако се върти, това означава друид-лечител. В ирландската

традиция, това са чародеи, които лекуват с ръцете си (можете да направите

връзката с Рейки).


187

Чрез този трик друидите са можели да практикуват лекуване под самия

нос на свещениците, без да рискуват да бъдат на кладата.

Сега кой е Фулканели? Под това име се появяват две книги, занимаващи

се с езотеричната символика на алхимията. Легендата разказва, че Фулканели

осъзнава в края на живота си, че трябва да открие тайните на вечния живот и

да намери Философския камък, който дава контрол над живота и материята,

преди да изчезне мистериозно. Легендата също казва, че преди да си тръгнат,

алхимицита са оставили някъде наследство от изключителна важност.

Чрез силата на друидската магия, наречена алхимия, Фулканели би дал

живот на вечно създание, безсмъртно както известната дървена кукла на

стария Джапето ...


188

ЕДГАР КЕЙСИ

Едгар Кейси, скромен син на фермер е все още млад, когато открива

супер-нормалните си таланти: дара на ясновидството и дара на изцелението.

Той ни оставя предсказана информация с изключително голяма точност.

В състояние на транс, той диагностицира

болестта и предписва лечение. Този транс е

каталептичен сън и следователно псевдонима му е

"спящия пророк". Когато излиза от транса, той не

помни нито пациента, нито предписаното лечение.

Осигурявайки безплатно лечение за всички

пациенти, включително и за неизлечимо болни,

пророкът ще проспи повече от 20 000 пациента, с

почти 80% излекуване. Достойно за уважение. Да,

разбира се. Той също така прави и исторически

изследвания, чрез чисто ясновидство, винаги по

време на транс.

В началото, ясновидеца започва да описва с

големи подробности произхода на човека и

атлантската цивилизация, известната Атлантида.

Тези видения от далечното ни минало са пълни с

детайли и много полезна информация за учените.

И голямо количество от тези данни са били обект на подигравки или недоверие

по това време, въпреки че са били потвърдени от много изследователи като

Имануел Великовски, Рене Аор Швалер де Лубиц, Чарлз Хапгуд, Ерих фон


189

Даникен, Тур Хейердал, Андрю Томас, Луис Пауелс, Робърт Шарокс, Греъм

Хенкок, Зехария Сътчин, Дейвид Чайлдрес, Антон Паркс, Гай Моуни и други ...

Много автори са свикнали да разглеждат твърденията на великия

ясновидец като качествени материали, равни на най-силните митологични

източници като тези на Хезиод, Библията, Тората, Корана, ръкописите от

Кумран и Наг Хамади, асирийските клинообразни плочки, келтските и

скандинавски епоси, текстовете върху пирамидите, Ведите, Махабхарата,

Рамаяна, Гилгамеш, Енума Елиш, тибетската и египетската книги на мъртвите,

Попол Вух, устните традиции на догоните и аборигените и др. С този

капацитет на ясновидец и лечител, Едгар Кейси заслужава специално място в

историята на парапсихологията. Той не е склонен да се превърне в духовен

водач и отказва да бъде гуру на секта или пророк на нова религия. За щастие

Кейси е съвсем естествен човек с проста вяра и смирение. Той защитава жена

си и себе си от изкушението на сектантството, игнорирайки поклонници и

фанатици от всички видове, които успяват да се появят по време на дългата

му практика.

Да се върнем към неговите описания на Атлантида на ниво 5 (ниво 5 ще

обясня в една от следващите книги). За сега, като образец на неговата точност,

ето някои откъси от неговите пророчества. Не забравяйте, че те са направени

в началото на миналия век:

"Смяната на полюсите вече се е случвала и е естествено явление,

което е съществувало и отново ще се случи. Голямото бедствие, което ще

сполети света ще бъде под формата на колапс на силите, които днес

ръководят световната политика.


190

Заедно с този срив ще дойдат промени, които

ще променят картата на света ... Промяната ще

бъде постепенна, в продължение на няколко години,

преди да стане видима, когато ще започне движение

на маси в земната кора, което ще предизвика

земетресения, наводнения и пробуждане на вулкани.

Тези промени ще доведат до наводнения в някои

райони, които ще бъдат причинени от приливните

вълни, които ще последват."

Познайте по какъв начин измамниците, които

ни ръководят ще отговорят на това ... с нови данъци

естествено. Всички тези истории, които пробутват

нашите лидери за глобалното затопляне са напълно

неверни. Въпреки че научните среди дискутират,

техните заключения не са

достоверни. За разлика от

преди един век, когато

Кейси, ясновидец, обикновен човек и необразован е

оставил прогнози, които се сбъдват дума по дума.

Не е възможно сравнение с Нострадамус, който е

забавлявал публиката в продължение на векове с

неясни и бездарни стихове. Пророчествата на Кейси

са наистина нещо за четене.

"Не мисля, че не може да се случат събития,

подобни на тези, които вече са се случили по време

на потопа ... Ние сме еднакво изложени на риск и

дните преди края на времето, които биха могли да

дойдат, могат да бъдат точно същите ..."

Дори ако не е искал да ни плаши обърнете

внимание, че той успява така или иначе. Защо да се

страхуваме? Наистина ли вярвате, че новият свят

може да бъде по-лош от стария?


191

Изглежда, че нашата добра стара Земя се подготвя за преобразяване,

още един път. С това ново начало, Земята ще накара океанското плато да

промени пейзажа, нова земя ще излезе от водата, а други ще изчезнат.

Чрез цунамита, земетресения, наводнения, вулкани и пожари, Земята

ще предизвика специални ефекти, милиарди смъртни случаи и готово!

Никакво електричество повече, никакъв интернет,

храна или гориво ...

Лудия Макс се завръща отново.

"Земята ще се пропука на много места. В

началото ще настъпят промени във външния вид

на Западното крайбрежие на Америка. Що се

отнася до географията на света, ще настъпят

постепенни промени. Някои от тези процеси вече са

започнали, други тъкмо започват. В Америка ще

има геоложки катаклизми. Най-големият ще се

отрази на северната страна на Атлантика. Лос

Анжелис и Сан Франциско ще бъдат унищожени

преди Ню Йорк. Ще има активност при Везувий,

Етна и планината Палее, след това бреговете на

Южна Калифорния и региона между Солт Лейк

Сити и Южна Невада могат да очакват

земетресения и наводнения, три месеца по-късно."

За скептиците ще кажа само, че Кейси също

така предсказа финансовата криза, икономическите и социалните удари,

които понасяме в момента:


192

"Икономическата история се повтаря и ние

трябва да очакваме един чудовищен вакуум в

бъдеще. Срива на фондовия пазар през 1929 г.,

ззпочнал вълната от мизерия и самоубийства,

невиждани до този момент в Съединените щати,

ще се случи отново. През 1929 г. световните

финанси са съсредоточени в ръцете на две, три или

повече лица. За съжаление те не представляват

страната на доброто, а сенчестите сили, които

можем да наречем тъмните сили. Те са натрупали

богатство на Земята и имат данни и власт за да го

запазят. Какъв е резултата в ежедневието ви?

Оставате с празни ръце! Тази ситуация ще се случи

отново ... "

Този човек е истински пророк. Той обявява

завръщането на Атлантида в Бимини през 1968 г.,

което се случва точно така, както той казва.

Ще бъде грешка да подминем и други негови

пророчества с лека ръка. Специално за нас днес това вече не е научна

фантастика.

"Великите събития ще бъдат придружен от

икономическа депресия, всички мечти ще бъдат

разрушени", добавя Кейси за американците:

"Вие американския народ, които официално

сте приели християнството и стигнахте до

момента да гравирате на валутата си "Вярваме в

Бог", не трябва да се доверявате на човешката

власт, нито на политиката и икономиката, тъй

като в тези две области ще бъдат основните

промени".

Не се разстройвайте от катастрофизма, освен

ако не сте един от тези големи богаташи, за които

говорим. Ако сте един от тях, намерете начин да се

отървете от всичко излишно. Направете го сега,

докато все още си заслужава. Многото пари, които

имате могат да бъдат използвами за добри дела при

бедствия, като тези в Хаити, Чили, Луизиана и други,

които предстоят скоро. Крайно време е да се отървете

от вашите златни кюлчета, вие хищници! Те могат да изхранят цялата планета,

алелуя!

Наскоро научихме, че земната ос се е изместила с няколко сантиметра,

вероятно в резултат на земетресението в Чили. Впоследствие ни казаха, че

това несъответствие води до леко намаляне на продължителността на деня с


193

няколко микросекунди. Световен феномен, добавиха те. Абсолютен научен гаф.

Преместването на полюсите е едно, намаляването на продължителността на

деня в световен мащаб е съвсем друго нещо. Това

предполага ускоряване на въртенето на Земята.

Новината беше повторена навсякъде по света с

изумителни вариации, някои от които бяха, че

полюсите се бяха изместили с няколко стотин метра,

а намаляването на деня варираше от няколко

наносекунди до няколко секунди. Инженерите на

НАСА объркаха нещата още повече, когато казаха

много невинно, че това не става за първи път, този

феномен бил добре известен, тъй като всеки по-голям

трус предизвиквал леко изместване на полюсите. Не

думай!

Светът е шокиран, докато на експертите не им

пука. Днес нашите инженери имат за задача да

наблюдават такива глобални промени много

внимателно, но това не е било така в миналото. Тези

"малки" промени дали не са се случвали и преди?

Феномена, който инженерите от НАСА смятат за нормален, би ли могъл да бъде

началото на нещо друго? Земетресението е израз на

вътрешна промяна в скалните маси. Това ново

разпределение на теглото е достатъчно за да наруши

леко баланса на голямото синьо въртящо се кълбо,

което измества леко оста му на въртене. Осносно

забавянето на въртенето, геофизиците разчитат на

така наречения "ефект на кънкьора". За да забави

скоростта си, кънкьора разперва ръцете си. По

същия начин, ако земята е "отворила ръце" ние

бихме наблюдавали нарастващи вулканични маси,

високи няколко десетки километра, т.е. по-високи от

най-големия вулкан в Слънчевата система, Олимп

Монс на Марс. Тогава защо поддържаме идеята, че

земетресението е причината, въпреки че може да се

окаже едно от последствията? Защо отказват да

признаят, че ние сме далеч от разбирането на цялата

картина?

Вътрешното напрежение предизвиква земетресения и пропукване на

повърхността. Това е истината, много по-лесно обяснима, отколкото казват

експертите. Също както инженерите от НАСА, геофизиците не разполагат с

достатъчно перспектива за да кажат окончателно. Това е просто ефекта на

кънкьора! Добре известен е, винаги е съществувал. А може би те знаят.

Разбира се, че са го изучавали.


194

От една страна имаме изместване на оста на Земята, а от друга по-

бързото й въртене. Комбинацията от тези две явления показва, че все още има

нарушение в небесната механика, която отдавна се смята за един вид

безпогрешен часовников механизъм, но очевидно сме далеч от познаването на

всички закони. Ако законите ... всъщност изглежда, че има действащ процес,

който отговаря точно на прогнозите на Кейси. И ние сме в разгара на този

процес. Това дава достоверност на останалата част от предсказанието му,

особено когато той добавя: "Ще ви трябват няколко години за да осъзнаете".

Понеже звездните наблюдатели от онова време ги няма тук вече, ние тябва да

обърнем внимание на информацията казана от Кейси, като започнем със

събуждането на Везувий. След известно време, Калифорния ще изчезне от

картата, както вече всички знаят. Ню Йорк и Кънектикът ще бъдат

следващите. Сега сме наясно. Знаем, че обратното броене вече наистина

започна.


195

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА АТЛАНТИДА

"В продължение на един ден и една нощ, за нещастие,

всички воини, които сте имали

бяха погълнати наведнъж в земята"

Когато Солон, прочутия гръцки законодател от 7-ми век пр. н. е.,

посещава храма на Саис, който тогава бил столицата

на Египет, той има интересен разговор с един стар

свещеник в храма на Изида.

Първо, свещеникът малко се подиграва на

Солон, твърдейки, че има само деца в Гърция,

защото тези хора нямали никакъв спомен от минали

събития, засегнали Гърция, Египет и много други

страни. Подобно на Солон преди 27 века, нека да

чуем историята на свещеника: "Ние все още пишем

тук истории за многото велики дела на вашия град

Атина, които предизвикват възхищение, но една от

тях надминава всички по величие и героизъм.

Наистина, записите на паметниците показват, че

вашият град веднъж е бил унищожен от огромна

сила, която идва в Европа и Азия от друг свят,

разположен в Атлантическия океан. Този свят е бил

там, в океана, на един остров в предната част на

пролива, които наричате Колоните на Херакъл."


196

Този остров е по-голям от Либия (северна Африка) и Азия (Близкия

Изток), взети заедно. От този остров бихме могли да стигнем до други

острови и след това да достигнем до целия континент, който се простира

пред тях и граничи с истинския океан. Освен всичко,

което е зад "Колоните на Херакъл", има едно

пристанище, чийто вход е тесен, докато тези,

които се простират извън тях до истинския океан и

земята, която го заобикаля наистина имат всички

качества да се нарекат континент. На този остров,

обаче, е имало силна конфедерация от царе, които

разширяват господството си над целия остров и над

много други острови, както и над някои части от

континента. И още, в рамките на Проливите, от

страната на Европа, те са били господари на

земите от Либия до Египет и в Европа до Тирения

(северна Италия). Един ден, тази конфедерация,

събира всичките си войски и внезапно започва да

поробва всички народи в рамките на Проливите.

Именно тогава, Солон, вашия град показва на

света своята стойност и сила. Тъй като надминава

всички останали по смелост и изкуство на войната,

Атина поема командването над елините. Въпреки, че била ограничена

единствено със собствените си войски заради измяна на другите, в най-

критичната ситуация вашия град побеждава нашествениците, предпазвайки

от робството хората, които все още не са били поробени. Тогава Атина


197

щедро освобождава всички онези народи, които като нас живеят в "Колоните

на Херакъл.

Времето, което последва, беше изпълнено с ужасни земетресения и

наводнения и в рамките на един ден и една нощ всичките воини бяха

погълнати наведнъж в земята и остров Атлантида, след като е потъна в

морето, също изчезва. Ето защо морето там, дори и днес е практически

непроходимо и непроницаемо, навигацията е

възпрепятствана от ниноси от кал, които острова

формира при потъването си."

Този текст води до няколко важни наблюдения.

Големият атлантически остров, описан от Платон

всъщност е бил в предната част на Гибралтар, което

изключва много други места, споменати тук и там.

Остров в океана, при това толкова голям няма начин

да изчезне без следа. Но дъното на Атлантическия не

крие нищо друго, освен билото на вулканичните

планини, Атлантическото плато. За това геолозите

изключват възможността за скорошно потъване на

голям остров в средата на Атлантическия океан.

Може да се заключи, че този остров е бил по-

далеч от нашите брегове, отколкото Платон мисли,

свързан с други острови в континенталната част,

която се намира срещу континент, който изглежда

съответства на Америка. В този случай, остров Атлантида може да е бил по-

малък от посоченото.


198

В друг диалог "Критий", Платон дава на главния остров на Атлантида по-

разумни размери: една централна равнина около 250 000 кв.км., планинска

верига и море зад нея. Което, като изчислим прави остров Атлантида с площ

не повече от 500 000 кв.км. Това наблюдение е важно, защото в този момент

самият Платон си противоречи. В Тимей, той казва: "Този остров е по-голям от

Либия и Азия". Което представлява много по-голяма площ.

С наслада, невярващите бързат заради това

противоречие да заключат: "Виждате ли, Платон е

измислил всичко!" Отново обаче, ами ако наистина

"Либия и Азия, взети заедно" описват цялата

атлантска империя? Платон казва, че царете на

Атлантида владеят "и много други острови, както и

някои части на континента". Ще се получи нещо

такова: главния остров от 500 000 кв.км. е потънал

край Мексиканския залив и този остров е свързан с

Америка, посредством Карибските острови.

Тезата, че Атлантида е била там, където сега е

Бермудския триъгълник до голяма степен се

потвърждава. По-късно Платон заявява, че царете на

Атлантида са властвали над части на континента от

другата страна. Нека видим кои части на Америка

биха могли да бъдат атлантски колонии?

Първо, тези страни, които са най-близо до

Бермудските острови и Карибите, т.е. Мезо-Америка, чиито истории разказват

как местните хора били цивилизовани от бели богове

от Атлантика. Това сходство ми изглежда достатъчно

важно за да подчертае това, за което говорим.

Но окупацията на Америка от атлантите не е

ограничена само до Мезо-Америка. Легендата за

белите цивилизововащи богове също присъства в

Андите, още преди инките.

За тези планински хора, Кон-Тики Виракоча

играе същата роля като Пернатата Змия за олмеките.

Останките, които те оставят навсякъде след

себе си, са едни от най-впечатляващите в света и

свидетелстват за величието и силата на тяхната

цивилизация.

Разбира се, това са Мачу Пикчу, Олантайтамбо,

Куско, Саксауаман и другите невероятни, създадени

преди инките градове по върховете, изградени с

огромни камъни, които са изрязани по изключтелно

сложен начин и с невероятна точност. Обзалагам се, че те се връщат назад във

времето до 13 000 пр.н.е., а вероятно дори и по-назад. Други селища са били


199

атлантски колонии също, по цялата източна страна на Атлантическия океан от

Бразилия до Огнена земя и дори част от Антарктида, която е била без лед

тогава, според картата на турския адмирал Пири Рейс.

Картата на Пири Рейс е само фрагмент от по-голяма карта, която

показва познатия свят по това време, и чиито останали части са загубени.

Турския адмирал казва, че вдъхновени от нея са и други карти от древна

Гърция или картите, направени съвсем наскоро от

кулумбийски пилот, тези, направени в Средиземно

море от чичото на Пири Рейс или тези, направени от

португалските мореплаватели.

Това е много изчерпателна карта за времето си.

Отличителната черта на тази карта е детайлното

представяне на бряг, свързан с южната зона на

Южна Америка, който наподобява бреговете на

Антарктида, но този остров не е бил открит до 1818 г.

Това е тълкуването, което Чарлз Хапгуд дава в

книгата си. Някои автори са изненадани, че такава

карта изобщо е била направена 300 години преди

откриването на бреговете на Антарктика и я показва

без леда, което директно връща тази информация

преди 10 000 години.

Друга карта, тази на Финаес е открита от Чарлз

Хапгуд в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон

през 1960 година. Направена от Оронтес Финаес през 1531 г., тя показва

Антарктида без ледове, с реки и потоци, дренажни системи и чисто

крайбрежие.

Френския географ Филип Буше публикува

друга карта на Антарктида през 1737 г., много преди

този континент да бъде открит. Отново, Антарктида

е показана без лед: човек може дори да види море,

което разделя двата острова на Антарктика. Част от

отговора на тази главоблъсканица, би могъл да се

намери сред старите карти, от които са вдъхновени

тези автори.

Вероятно е имало водни маршрути, обратно

към Атлантида, създадени от самите атлантски

моряци. Тези карти са били внимателно копирани от

поколение на поколение в продължение на десет

хиляди години, което не е изненадващо, тъй като

през всички времена морските карти са свещени за

навигацията и търговията.

Така в продължение на повече от 100 века,

ревностни книжници са възпроизвеждали точно ценна информация, без да я


200

разбират. Тези карти ни показват Антарктическия бряг без лед, както е било

преди дванадесет хиляди години.

Историята на Платон извиква един друг важен момент. В тяхната война

за завоевание, атлантите са нахлули в Европа и Средиземноморието, преди

катаклизма, потопил техния остров.

Дали това не е планирано? Тяхната наука им

позволява точно да предвидят опустошителното

наводнение, така че дали те не евкауират хората си

от двете страни на Атлантическия океан? Във всеки

случай, други истории за потопа показват, че

бившите богове са очаквали наводнението, защото

всички "Нойовци" по света са били предупредени от

"боговете" да построят ковчег или убежище.

И все пак между "боговете" от Библията и

атлантите има само една стъпка. Много малка стъпка.

В края на краищата, Елохим също са човешки

същества. По време на някои основни конфликти,

Боговете на Олимп са използвали Елохим, които те

наричат техни съюзници. Убедително доказателство,

че някои от тях са от същия вид като нас. Елохим,

Атлантите, Боговете на Олимп, Аесир от Валхала или

Туата понякога са били конкуренти, понякога

съюзници.

Да не говорим за Рама, Mу, Кетцалкоатъл или Виракоча. С изключение

на последните двама, всички останали обичат войната, използват ужасни

оръжия, имали са роби и са жестоки. Те не са били богове изобщо. Истинският

Бог е вътре във вас, както вече знаете.


201

ДА ВИЖДАШ

В системата от знания на дон Хуан Матус и Кастанеда "виждането" и

гледането представят два различни начина на възприемане. Гледането е

обикновения начин за възприемане на света, докато "виждането" предполага

сложен процес, чрез който "човек на знанието" може да види същността на

живите същества и нещата.

"Тъмнината на деня" е най-доброто време да

видите. Възможно най-често стойте сред природата,

докато се стъмне. Там няма нищо друго, освен сила.

Чиста наслада. Да виждаш значи, че третото око се

изявява. Това е визията на аурата, а не "ясновидския

подарък", който позволява на Мадам Ирма да

предскаже бъдещето ви. В най-добрия случай тя ще

види видения със светкавица, които идват без

предупреждение. И когато светкавицата е изключена,

тя просто импровизира, чрез неписаните правила на

основната психология. И работи!

Все още човека чува

това, което иска да чуе

и пренебрегва останалото.

Пол Саймън


202

Виждането не е подарък, а резултат от работа

със себе си, което винаги е дълъг и труден процес.

Този начин изисква дълго време, преди да получите

възнаграждение.

В миналото е имало методи, които да ускорят

този процес енергийно, но те вече не се използват от

"Los Nuevos Videntes", различните кланове от вещици

и нагуали в Америка, според Карлос Кастанеда.

Те са обучени в училището от страх за да

преодоляват висцералния страх от неизвестното и за

да придобият достатъчно вътрешна осъзнатост и

скорост за да стигнат до други светове.

Преодоляване на Самодоволството

Воинът трябва първо да покори страха си. Да

го приложиш и да го прикрепиш към себе си, като

двата шамана на дявола в Аркана XV. За съжаление, когато идва този момент

на истината, Кастанеда се пречупва. Неговият страх надделява. "Ти беше

уплашен и избяга, защото вярваше, че твоята персоналност е по-важна. Това

вярване направи всичко напразно. За да станеш човек на знанието трябва да

бъдеш абсолютно лек и течен". А за да станете леки и течни, трябва да

следите своята достатъчност.


203

Убийте чувството за вашата собствена

важност

Значи виждането е да имаш завидни знания?

Не съвсем. Подобно на всяка монета има две

страни. След като човек се научи да вижда, той се

оказва сам на света, с нищо друго, освен лудост.

Лудостта на мъдрите, мъдростта на глупците. За

да не бъде сам, човекът избира да бъде победен.

Тихо се присъединява към партията на другите

глупци, защото е по-удобно така.

Да бъдеш победен е неизбежно. Всеки от нас

е или победител или победен, вие сте понякога

палач, а понякога жертва.

Докато не "виждате".

"Виждането" преследва илюзията за победа,

поражение, страдание.

"Виждането" преследва Мая, тибетското име

за илюзия. Един ден Кастанеда попитал своя учител:

"Смятате ли, че тибетците могат да "виждат"? - Съмнявам се. Когато

човек се научи да вижда, нито едно от нещата, които той знае не доминира.

Нито едно. Ако тибетците можеха да виждат, щяха да забележат веднага."

Дон Хуан често обръща внимание на опасността от виждането, без да

бъдеш воин. "Виждането" изисква желязна дисциплина.


204

Воина и магьосника

"Да бъдеш гладен или да страдаш означава, че

човек се е отказал и вече не е воин. Силите на глада

и страданията му ще го унищожат".

"Воина не се отказва от нищо, дори от

смъртта си. Един войн никога не е доброволец. Един

войн не е на разположение. Магьосника не трябва да

вижда за да бъде магьосник. Той само трябва да знае

как да използва своя контрол." За останалите хора

магьосника е един нещастен човечец.

Магьосникът не е нещо повече от обикновения

човек. Магьосничеството го затруднява, прави го

уязвим. "Необяснимите и непреклонни сили, които

заобикалят всички нас, за магьосника са дори по-

голям риск".

Магьосника, чрез отварянето на себе си към

знанието, става жертва на тези сили и има само един

инструмент за да им се противопостави: волята си.

Така че, той трябва да действа като воин. По пътя на знанието, ние можем да

оцелеем, само като воини.

"В живота на човек на знанието няма вакуум. Всичко е препълнено. За

да стане човек на знанието, да бъде войн, а не плачещо бебе. Стремейки се,

без да дава без колебание, да може да "вижда" и да осъзнае, че нищо няма

значение."

Всички наши действия са безполезни и все пак ние трябва да действаме

ако не знаем. Това е контролираното безумие на магьосниците.

Какво може да има човек,

с изключение на живота си

и смъртта си?

Карлос Кастанеда


205

СПРЕТЕ СВЕТА

Спирането на света е най-очевидното и най-невероятното нещо. Зависи

разбира се от начина, по който поглеждате на него. Зависи дали се опитвате

или наистина успявате. Зависи от това какво ви се

случва, когато светът е спрял.

Според Карлос Кастанеда за да станете духовен

воин или нагуал, трябва да се научите да виждате

жизнено важни точки, които Кастанеда поради

лични причини се е борил да усъвършенства. Обаче,

по пътя към виждането воинът трябва първо да се

научи да спира света. Това е първата врата, първата

среща с пазителя на прага. Един ден в живота на

Духовния Воин светът спира. Тогава той може да

открие безкрайното, "това необятно там".

Спирането на света е първият акт на воина по

пътя на ученето. Обикновения човек е доволен от

обикновения свят, който е основан на консенсус.

Още от раждането си, всяко човешко същество

дава имплицитното си съгласие така да изглежда

обикновения свят, сив и скучен, където то да е

отегчено. И все пак там е и безкрайността на всички

възможни светове, всеки от нас има в себе си възможността да отиде там.


206

Нашата реалност е само описание на много други реалности.

Има и други светове вътре в нея.

Границата е вътрешна и тук времето спира.

Стефан Кервор

За да спре света, Карлос Кастанеда трябва да

поема килограми от халюциногени, просто защото е

бил глупав. Той взима Мескалито, уважително име,

което Хуан Матус дава на пейотъла и други, най-вече

Datura и Lophophora williamsii (кактус пейотл). Някои

се нуждаят от литри аяуаска или от десетки други

психотропни вещества за да почувстват този момент

- да спрат света и да видят. Други са свикнали с това

още от малки. Те не се нуждаят от отвара, за да видят.

Те знаят как да спрат света. Техните аури са

толкова ... леле, никога не съм виждал преди такова

нещо на тази планета!

Воин без минало

Техните напълно нови

аури са индигови, кристални

или с цвят на дъгата. Освен това, техните фини тела

са снабдени с невероятни устройства, разнообразни

електрически добавки на тялото, свързани с огромни

и много активни чакри. Тези хора растат бързо, във

всеки един смисъл.

Какви ли чудеса ще направят, когато започнат

да използват силите си? Те ще променят бъдещето на

тази планета. Повечето от тях ще бъдат готови преди

края на 2012-та година. Междувременно и вие може

да се научите да спирате света. Първата стъпка е да

изтриете вашата лична история.

Няма да бъдете толкова лесно в състояние да го

спрете. Знам, че сте упорити, но това няма значение. Колкото по-упорити сте,

толкова по-добри ставате, докато най-накрая успеете да се промените.


207

Станете невидими. Станете Неуловими. Вие се длъжни да подновите

вашата лична история като казвате на вашето семейство и приятели всичко,

което правите. Обратното, ако нямате лична история не съществува единно

обяснение, което да предоставяте на когото и да е, никой не е разочарован

или ядосан от вашите действия.

И най-важното, никой не се опитва да ви

принуждава със собствените си мисли. Разбира се,

Кастанеда се уплашил, както биха направили и

повечето хора.

Саможертвата изглежда твърде тежка, а

печалбата твърде нереалистична. Неговият учител

много се смее и казва: "Ти, например, не знаеш какво

да мислиш за мен, защото аз заличих собствената

си история. Постепенно около мен и живота ми съм

създал мъгла. Сега никой не може да знае със

сигурност какво съм аз и какво правя." Но Кастанеда

не позволява на никого, дори на своя учител, да

промени неговия курс на действия.

Воин без важност

Кастанеда в крайна сметка е разстроен. "Ти се

вземаш прекалено на сериозно", казва дон Хуан. "Ти си дяволски важен, поне

според идеята, която създаваш в себе си. Това е, което трябва да се промени.

Ти си толкова важен, че можеш да си позволиш да избягаш, когато

нещата не са ти угодни. Ти си толкова важен, че смяташ, че е нормално да


208

се разстройваш от това. Може би си мислиш, че това е проява на силна

личност. Абсурд! Ти си слаб и надут."

На няколко пъти, дон Хуан Матус се връща към задължението да загуби

собствената си важност. Това е пряка последица от предишната точка. Когато

воина няма минало, не е толкова трудно да изгуби собствената си важност, да

промени възгледите за себе си. Когато открием безкрайността на възможните

светове, нашата важност вече не е от значение. Когато открием сложността на

чудесата на задгробния живот, как бихме могли да се гордеем? Следващата

стъпка, освен това ще ни доведе до смирение. Нямаме избор.

Вашата смърт като Наръчник

Смъртта е нашият вечен спътник. Тя е винаги

е от лявата ви страна, на една ръка разстояние.

Кастанеда премахва тази тръпка:

Той изобщо не е запознат с тези концепции. И

изведнъж той подскача: току-що е видял смъртта си

пред него. Той е толкова драматичен човек. Когато

си нетърпелив, само се завърти наляво и потърси

съвет от смъртта си. Всички дребнавости се забравят

в мига, в който смъртта тръгне към теб, когато я

доловиш с един поглед, само когато почувстваш, че

този спътник винаги те е наблюдавал. От там вие

просто преминавате.

Вие търсите местата на силата, вратата към

други светове. Постепенно сте станали недостъпни,

изчезващи, за да бъдете на разположение на силата.

Вие ще я търсите в дивото, по здрач и на познат

хълм, където вятърът духа. Привечер, няма вятър.

По това време на деня, има само сила. Вие се учите да ходите, нощното

виждане ви дава възможност да работите на тъмно без да се препъвате във

всяко препятствие.

Изцяло отговорни

Вие поемате пълна отговорност за своите действия, което е минимумът.

И вие също така поемате пълната отговорност за всичко, което ви се случва.

Това е, което характеризира магьосниците на Нагуала. Те никога не казват:

"Лош късмет", а винаги "Благодаря". Те не очакват нищо. Това, което им се

случва е винаги най-доброто за тях. Те контролират живота си и в същото

време приемат каквото и да става. Те приемат едни неразбираеми правила.

Това е единственото ръководството на воина в "тази необятност там".


209

Има само едно лошо нещо във вас:

Смятате, че вечността е пред вас.

Не Прави...

"Не прави" е много просто, но изключително

трудно. Въпросът не е да се оптвате да го разберете, а

да го контролирате.

Виждането е разбира се коронния финал за

човека на знанието. Виждането се получва само,

когато сте спрели света и сте овладяли техниката на

"Не прави".

Разбира се, Кастанеда не схваща нищо, нито

пък повечето хора. Разбирането е безполезно. Просто

го направете. Тялото ви знае по-добре, пуснете го.

Игнорирайте ума си, винаги искащ да обясни,

винаги желаещ да разбере всичко! Каква гордост в

този малък цар! От нашето детство ни учат да го

правим. Това са действията на всички хора, които

свързани заедно, съставят един малък план, който

ние наричаме света.


210

Да не правиш означава, че сте спрели да приемате нещо за даденост,

както сте били научени да правите. Трябва да се отървете от вашите усещания,

изхвърлете познатите предмети, премахнете тези илюзии, които съставляват

света на правенето. И тогава, внезапно, този готов свят се разпада. Воинът

спира света. Той вижда. Сега той се нуждае да затегне живота си, да го

направи компактен. И тогава той може да мечтае.

Един войн третира света като безкрайна мистерия,

а това, което правят хората като неограничена глупост.

Карлос Кастанеда


211

ПРОКЪЛНАТИТЕ ЦАРЕ

През 13-ти век, Орденът на Храма е мощна финансова и търговска

мултинационална компания, която дава заеми на царете, чиято хазна е празна.

За два века, той се превръща в централна

банка, която винаги помага на монарсите да

финансират кръстоносните походи или да си плащат

откупа, когато ги заловят.

Техният щаб е огромна крепост, която се

простира из целия район на Париж, в квартал Храма.

Оригиналността на Ордена изглежда отвъд военната

си и финансова мощ. Тези, които влизат в Ордена,

обикновено очакват и извънматериални ползи.

В самия Орден има много различни степени на

посвещение. Някои монаси никога не получават

никакво рицарско звание. Някои рицари никога не

се инициират в по-високите степени.

Дори в рамките на Ордена много малко лидери

знаят всичките му тайни. Знае се, че Великият

Майстор, който се показва пред хората, тайно е

заменил истинския Велик Майстор, който е непознат

за почти никой, и който следователно не е изложен

на риск. Този култ към тайната и тази военна йерархия се виждат, макар и

много избледняли, сред масоните и розенкройцерите, които са всъщност техни

наследници.


212

Най-високото инициране, предоставено от

Храма образува духовния и светския елит, държащи

тайните на този и на другия свят.

Този конкретен елит формира свещеното сърце

на християнството, така както Суфизма е свещеното

сърце на исляма.

За нещастие християнския свят изгубва своето.

Посветените рицари са били много важни за съдбата

на Европа. Те са контролирали морските пътища,

познатите и дори непознатите такива. В древните

морски карти те намират пътя към Америка и

нейните безценни съкровища.

Така някои от тях се заселват там и отварят

мини. Огромни богатства от благородни метали и

скъпоценни камъни, умножават всеки ден печалбата

на банковата система, която обхваща цяла Европа и

Близкия Изток. По време на царуването на Филип

Справедливи, Храма е държава в държавата, който сече монетите, издава

записни заповеди, притежава златни мини, търгува с благородни метали и

скъпоценни камъни, продава средства за защита, земи, бижута, индулгенции

и дори подправки.

Бедните рицари са действали като банкери, войници, пътна полиция,

митници, хирурзи, лекари, фармацевти, хотелиери и превозвачи.


213

Те дори пазили колониите от прокажени, където най-инфектираните

пациенти получават грижи и храна и дори получават причастие през

прозореца. Корабите плават из западните морета, обикаляйки навсякъде. Този

безсрамен успех е дело на краля на Франция, Филип, най-могъщият човек в

Европа по това време ... След Ордена на Тамплиерите, разбира се!

Ако Филип Справедливи иска край на Храма,

то папа Климент V защитава бедните рицари. Жак

дьо Моле, последния Велик майстор на Храма

научава, че се подготвя заговор срещу Ордена. В

последната си заповед преди ареста му, той наредил

на една бригада да ескортира шест тежки товара,

които напускат Париж привечер и се отправят на

запад. Тези товари отвеждат колосалното съкровище

на тамплиерите до непозната дестинация.

На сутринта са арестувани Жак дьо Моле и

водещите сановници на Ордена на Тамплиерите и

пратени в затвора.

След подигравките на съдебния процес, който

продължава седем години, където те са обвинени в

най-лошите клевети, когато признанията им са били

изтръгнати с мъчения, най-мощният орден в света

най-накрая се разпада.


214

Неговото имущество е конфискувано, неговите лидери са признати за

виновни в ерес и изгорени живи на кладата. Знае се, че Великия майстор, на

когото е останал само езика, преди да изгори, почти задушен от дим, извиква:

"Климент, порочен съдия и жесток палач, призовавам те да се явиш, в

рамките на четиридесет дни, пред съда на Върховния съдия".

И Климент V умира в рамките на тези 40 дни!

През вековете тази популярна легенда става

истинска традиция, преразгледана от Морис Дрюон

в "Прокълнатите царе", където проклятието става:

"Папа Климент ... Сър Уилям ... крал Филип ... В

рамките на една година аз ви призовавам да се

явите пред съда на Бог, за да получите справедлив

процес! Проклети да сте! Проклети да сте!

Проклети да сте! Аз ви прокълнавам до

тринадесетото поколение на вашия народ".

Точно тринадесет поколения по-късно, крал е

Луи XVI от Бурбоните. По време на изпълнението на

екзекуцията на Луи XVI, един човек от тълпата ще

извика: "Жак дьо Моле, ти си отмъсти". Дори и

Дрюон да е преувеличил проклятието, това не е

установено.

Освен неговите проклятия, дьо Моле може да е

оставил подробни инструкции за бъдещите времена, така че Храмът да оцелее

и след неговото разпадане.


215

Те е трябвало да си върнат съкровището. Къде са товарите пълни със

злато? Стреляйки постоянно и убивайки конете във

всички командни постове, те достигнали Ла Рошел.

Пристигнали безопасно и съдържанието на товарите

е преместено на La Destinée (Съдбата), 300 тонен

кораб, свързан с далечни земи отвъд океана. Един

месец по-късно, La Destinée акостира в Мексико.

Златото е разтоварено и предадено на местен

владетел. Индианците, недавайки особена стойност

на златото, гледат това съкровище без алчност.

Прекарано през Тихия океан до Андите, с помощта

на някои от тамплиерите, съкровището се претопява

и от него се прави огромна верига от злато, като

всяко звено тежи четиристотин килограма. За да я

преместят, са били нужни около 500 мъже, пили

аяуаска.

Веригата е поставена около храма на Виракоча

в Тихуанако. След разпадането на Ордена, рицарите

Тамплиери намират убежище в Португалия. Докато занаятчиите, калфите и

имиджмейкърите отиват в Италия, където започват Ренесанса, век преди

останалата част на Европа.

В края на 15-ти век, когато Христофор Колумб мисли, че е открил

трансатлантическия път в търсене на Индия, той е бил спонсориран от

тамплиерите в Португалия. На платната на неговите три кораба се вижда

логото на неговите спонсори: пунктирания кръст на Ордена, забранен за сто и

петдесет години.


216

Преди да се впусне в това голямо пътуване,

Христофор Колумб спира на Ла Рошел. Неговият път

не е толкова странен предвид факта, че Ла Рошел е

първото пристанище на тамплиерите в Америка.

Колумб отива там за да вземе картите на тамплиерите

и да намери потомък на последния човек, който знае

Атлантическия маршрут.

Мисията на Колумб е ясна: да отиде в Мексико

и да проследи златото на храма, ако е възможно да го

възстанови, ако не, да го скрие. Както знаем, той не

успява в тази мисия. Няколко десетилетия по-късно

друга тамплиерска експедиция е била изпратена в

Мексико. Конкистадора Ернан Кортес достига земята

на ацтеките. Той побеждава Монтесума и ограбва

неговата столица Теотиуакан, но не намира Златния

храм.

Няколко години след това друга експедиция е

изпратена от тамплиерите и тя е последната, която те имат средства да

финансират. Водена от Писаро, целта е пътя към Андите, Перуанското

Алтиплано, езерото Титикака и гигантската златна огърлица.

С повече късмет от Кортес, Писаро е на ръба на успеха. Уви, няколко

часа преди пристигането му, последните войски на инките замъкват тежката

верига до езерото, където тя за миг изчезва във водите му. Езерото Титикака е

много дълбоко и тъмно. Капитан Жан-Ив Кусто се потапя в него и се опитва да

намери съкровището на инките. Други са опитвали същото приключение.

Напразно.


217

Още от три метра дълбочина, въпреки водоустойчивите прожектори,

водолазите не могат да видят ръцете си, тъй като калта е прекалено гъста.

Днес златото на тамплиерите лежи дълбоко в гъстата кал, която оформя

дъното на най-голямото езеро в Андите, на 3000 метра над морското равнище.

Недалеч лежят доковете Тихуанако, където оцелелите от Атлантида създават

един нов свят.

Свещеното строителство на хората преди потопа, благодарение на Храма,

процъфтява отново в земите на Европа. Тайните, забравени в продължение на

хилядолетия изплуват на повърхността.

Тамплиерите не само са изобретили съвременната епоха, банковото дело,

здравеопазването, туристическите обиколки, те не само са построили тези

прекрасни небесни зали със своите кули, те не само са възобновили маршрута

до Америка, а те са могли да преминат и вратата на времето. Ето защо, на

езика на птиците те се наричат Рицарите на сгънатото време.


218

МАРСИЛСКИЯТ ТАРО

Оперативни изображения на Аркани от древния Марсилски Таро се

появяват от една древна мъдрост и се предават през

хилядолетията, вероятно чрез Тамплиерите.

Тези двадесет и две основни Аркани на Таро,

описват по кодиран начин пътя на живота на всяко

човешко същество, от неговата инкарнация до

освобождението.

Всяка карта за игра също е географска карта,

която описва вътрешния път на едно същество през

различните фази на живота. С такава карта в ръка,

ние откриваме всички възможности в играта на

живота.

Вътрешното разбиране е основен проблем за

търсача на истината. Днес, много изследователи,

като Фломой и Йодоровски са декодирали тази

инструкция. Освен безбройните глупости, казани по

адрес на Таро, това е истината за изображенията. С

разглеждането на картите, една след друга, във

възходящ ред, всеки може да почувства специалната енергия, произведена от

тези образи.

Това е древното учение на строителите и резбарите от Средновековието.

Това съобщение се появява от дълбините на времето за да съживи една нова


219

традиция, тази на строителите на катедрали, под

егидата на Ордена на Тамплиерите, господарите на

тайната.

Това е посланието, което те желаят да вложат

в тази игра с карти, преди да изчезне завинаги.

Тази игра много бързо се разпространява във

всички кръчми из цяла Европа. Но тамплиерите и

имиджмейкърите са били достатъчно умни за да

ограничат нейната мъдрост само за елитите.

Това е съобщение в бутилка, изпратено за

бъдещите поколения, заедно с всички практически

съвети в него ...

Играта е повече от скромна, защото говори с

изображения, вместо с думи и вероятно и по други

причини съобщението ни е изпратено. Основната

причина е, че съобщението е вярно, в противен

случай времето щеше да го изтрие много отдавна.

Използването на изображения за да предадат

посланието е гениално хрумване. Накратко, всичко изглежда, че е станало

според плана на тамплиерите.

Имаме карта на съкровище, което не може да

ни разочарова. Тя описва, подробно, стъпка по

стъпка различните енергии, които представляваме

по време на живота си. Тези енергии са стълбата на

шаманите, те са стълбата на Яков и духовната

стълба на ДНК.

За да прочетете съобщението се нуждаете само

от очи, глава и сърце. Ето някои проблясъци на това

учение, които можем да прочетем. Всеки от нас,

може да се извлече тази информация. Всеки от нас

може да види мистерията, която преминава през 22-

те порти на основните Аркани.

Тук всичко е смислено: жестове, костюми,

декори, "грешки", цветове, нищо не е поставено

случайно.

Пазете се от илюзиите! Не смесвайте образи и

символи. Класическата версия и най-продавана е

"Марсилският Таро" от Пол Мартю. Аз лично повече предпочитам версията на

Никола Конвер, Марсилия, 1760 г., която е прекрасно реставрирана от Жан

Клод Флоной, който предлага вътрешна визия на завръщането на Таро, като

след много изследвания той възстановява оригиналните цветове и точния ред

на най-първата версия.


220

Редът започва естествено от Аркана I -

Магьосника и продължава през Аркана XXI -

Светът.

По всяко време на вътрешното пътуване,

Аркана без номер - Глупакът може да възникне без

предупреждение.

Глупакът се превръща в извинение на играта

Таро; това е и крайната цел на това вътрешно

приключение, Граалът, който всеки носи в себе си

и трябва да осъзнае в този свят.

Сега, нека да разгледаме изображенията. Не

забравяйте, че вие сте героя в приключението. Във

всяка Аркана главния герой сте вие.

Аркана I - Магьосникът е човека, който се

въплъщава в невинността на обществен артист.

Той символизира много малко дете, изправящо се

пред идващия живот. Всичко е възможно за него в

този момент, защото той е забравил миналите си животи. Неговият комплект

за живот е пред него, точно както обектите на масата. Подобно на магьосник,

като бебе, навлизащо в живота, вие ще видите развиващите се етапи от

живота си. Помнете, че Таро е само скелет. Ваша отговорност е да прикачите

към този скелет различни мускули, плът и кожа, използвайки собствените си

спомени.


221

Ако някога четенето стане скучно, това означава,

че вероятно все още не сте достигнали тази Аркана.

Върнете се на последната Аркана, която сте харесали.

Ето ви и вас!

Аркана II - Висшата жрица, Аркана III -

Императрицата; Аркана IV - Императора и Аркана V -

Жреца, представляват четирите основни учители,

появили се в детството: баба, майка, баща и дядо.

Разглеждайки тези образи ние откриваме стъпките на

първото ни въведение, това на физическото тяло.

Първо, бабата дава на малкото дете нежност и го

освобождава от стреса. Това е градината, в която то

да процъфтява. Тогава майката дава своите грижи и

любов. През Средновековието, по времето на Таро,

майката не се е грижила много за малките деца, които

са поверени на грижите на бабата, като бавачка.

Около 7 годишна възраст грижите поема бащата. Когато момчето е на 14

идва ред на дядото, който му предава тайните на душата. Детето може да се

изправи пред първата си мечта, първото предизвикателство и първата скръб:

отварянето на сърцето, което идва с Аркана VI - Любовниците. В Аркана VII -

Колесницата ние виждаме младия цар с корона, който се опитва да се движи

напред в странна колесница: Конете имат само два крака, които дърпат в

различна посока, колелата са непълни и блокирани!


222

Обърнете внимание на червения парапет на колесницата, който разделя

любовника: долните енергии не достигат горните

чакри. Първата мъка ви прави по-силни и ви учи на

живот, но сълзата на любовта е само първия тест,

където любовника печели много лесна победа,

преструвайки се, че е цар на света. Спомнете си

филма "Титаник", когато младият Ди Каприо е

запленен от първата си любов.

Като любовника в колесницата, Леонардо се

радва на носа на гигантският кораб. Останалата

част от историята ни показва, че този триумф е

преждевременен, тъй като любовника, както и

трябва, остава с разбито сърце.

В следващата стъпка вие ставате Аркана VIII -

Правосъдието. С меч си проправяте път, т.е. вие

решавате.

С везната можете да претеглите предимствата

и неудобствата. Същото тегло: невъзможност за

взимане на решение. Ако не знаете какво искате,

може би знаете това, което не искате. Отказ от настойничеството на родители,

учители, по-възрастни. Вие заличавате следите, чрез добродетелното чувство

за това, че винаги сте прави. Болка, получена и дадена. Короната отново е на

главата ви, символизираща вашето его и короната е по-тежка от всякога. Тази

корона ще е на главата ви до Аркана XVI - Кулата. Все още има дълъг път да

извървите преди това.


223

Пътят минава през Аркана IX - Отшелникът.

Първи отказ от това, което сте, първо поставяне на

фундаменталните въпроси за съществуването, вие

започвате да се чудите дали цялата тази история не

крие няколко тайни. Потапяте себе си в Ай Чинг,

Таро, астрологията или Кабала. Не разбирате много,

но продължавате да се изолирате, да медитирате. Но

егото ви все още е наоколо. Докато носите короната

на главата си просветлението няма да дойде. Фенера,

който държите не осветява много.

Подновяване се изисква: Аркана X ще позволи

вашето първо сменяне на перата. Колелото на

съдбата: това име не трябва да ви заблуждава, това

не е томбола, а своеобразно устройство за изтезания.

Няма отношение към колелото на късмета, което ви

прави богати. Тук думата се използва в същия смисъл,

като гърнето с късмети. Това е добър или лош късмет.

И това е случайно. Обратното на доброто старо "всеки път печеля". Тук, всеки

път вдигате наздравица. Малкият цар, гол като синя маймуна и егото му

трепери, то скоро ще го напусне за да намери нова енергия.

И тук идва Аркана XI - Силата. Имате печелившо

чувството, което напомня на колесницата, но по по-

изявен начин.

Придвижвате се напред в материалния живот,

можете сами да си изкарвате прехраната, може да

спечелите джакпота и да забогатеете. Това е времето

на лесните пари и доброто настроение.

Успоредно с този материален успех, вие се

жените/омъжвате, получавате място под слънцето за

да се грижите за семейството си. Щастливите хора

нямат история, както е казано: тази Аркана, може да

продължи с години и много хора не отиват по-нагоре.

Внезапно и без предупреждение, вие сте на

върха на планината. Всичко изглежда по-различно.

Нещата, които са ви радвали вчера, сега изглеждат

тъжни и празни. Над това е вашата любов, избягалия

ви спътник, разбиващ вашите постижения.

Най-трудното изпитание, което сте изживявали

е сега. Името е Аркана XII - Обесения мъж. Във вътрешното ви поле, това е

първото иницииране. Съществото стига толкова далеч във физическото,

материалното и емоционалното.


224

Тук оставяте това, което е човешко, твърде човешко за да го вземете със

себе си. Уморен от земното рицарско звание, с

удивление откривате свят, който преди това сте

игнорирали.

Небесното рицарско звание. Обесения мъж е с

главата надолу, което означава, че всичко се е

променило.

Това, което е било отгоре, сега е отдолу, нещата

са обърнати, започва едно ново приключение:

търсенето на пълна свобода.

После идва неназованата мистерия. Тя носи

номер XIII. Това означава щастие или тъга? Вие сте

скелета, който коси всичко, което пречи на неговия

напредък. В бързината отрязвате и собствения си

крак. Навлизате в дълбините на неосъзнатото за да

направите обобщение на своя жизнен път. Преглед

на хората, които сте обичали, които сте предали и

тези, които сте загубили.

Време е за Аркана XIV - Въздържание. Воинът се превръща в приказен

ангел. Въздържаността регенерира и се превръща

във вашата първа магическа сила, флагманът на

воина по пътя му към просветлението. Получавате

криле за да възкръснете.

В ръцете ви има две стомни, свързани със

струя вода. Това е пресъздаване на магически сили,

които първо се промиват, това е и знак на красивата

вътрешна флуидност, която е характерна за тази

мистерия. И накрая, на главата ви, червено цвете

обявява първото покачване на енергия, което ще

бъде потвърдено от следващата Аркана.

Просветлението се приближава. Аркана XV -

Дявола, ръководи отварянето на първите шест чакри,

посочени в тялото на човека, чрез антропоморфни

графики: лица, очи и т.н.

Дявола е нападнат от нарастващата енергия,

представена в червено. Неозсъзнатото фигурира в

тъмно синьо, контрастиращо с петна от червена енергия и на някои места в

розов цвят, представляващ плътта, човешкото тяло, материалния живот.

Дявола създава топла и чувствена атмосфера. Имайте предвид, че и

двата пола са оковани и контролирани. Заобиколени сте от мощно щастие.

Пълните сили идват след това. Тази Аркана също може да отнеме известно

време за да я преминете.


225

Един ден, най-накрая идва просветлението. Вие сте допуснати в Аркана

XVI - Кулата (тя ще бъде описана в глава "Кулата на Таро", в една от

следващите книги......имайте търпение).

КРАЙ!!!

Георги Петров - Сага за Едем - Книга Първа - Законът на...

Education

la destine

xvi

xiii