рЖивондовима - Пловдив - Начало · pdf filevocarstvo. 44, 83-86)....
TRANSCRIPT
За своята резултатна дейност д-р Живондов има 7 награди и отличия (златна значка и
диплом на ФНТС, 2003; почетни плакети на „Международен панаир – Пловдив и диплом
АГРА, 2009 г., 2010 г.; дипломи от Съюза на изобретателите в България, 2011 и Румънската
асоциация по градинарство, 2007 г.; вписване в книгите „Научна слава на България”, 2009 г.
и „Бележити българи на съвременна България”, 2012 г.).
През периода 1984-2012 г. активно участва в проведените курсове за обучение на
фермери по програма САПАРД, семинари, изложението АГРА и празника „Златна
праскова”, с. Гаврилово, общ. Сливен и открити дни в ИО Пловдив.
Д-р Живондов има и преподавателска дейност. Изнася лекции и провежда упражнения
по „Селекция на трайните култури” в Аграрния Университет и Земеделски колеж, гр.
Пловдив и филиалите в Кърджали, Сливен и Пазарджик по дисциплината „Растениевъдни
технологии”, I и II част.
Член е на редакционни колегии на 4 международни списания – две в Сърбия (Vocarstvo
и Acta Agriculturae, 2005-2012 г., Acta Horticulturae (ISHS) 825, Editorial Board, 2009. Научния
журнал на института по Овощарство, Питещи, Румъния, 2011-2012 г.), както и на нашето
„Растениевъдни науки”.
Член е на специализирания Научен съвет по лозарство, овощарство и
зеленчукопроизводство към ВАК (2007-2011 г.), на Академичния към „Земеделския колеж”
(2007 – 2011), а от 2009 и при институтите по овощарство, Пловдив, по земеделие,
Кюстендил и за изучаване и развитие на храните.
Успоредно с научната и внедрителската работа д-р Живондов се изявява и със своята
административна и организационна дейност. От 2004 г. е Директор на Института по
овощарство, гр. Пловдив и ръководител към същия на секция „Селекция, генетични ресурси
и биотехнологии”.
През изследователския период свързан с конкурса (след 2002 г.), д-р Живондов участва
в разработването на 23 проекта – 4 международни и 19, финансирани от ССА, МОМН, МЗХ
и др. ведомства, като е ръководител на 11, включително и на два от международните. През
този период е и активното му участие с доклади на 18 международни форума (5 симпозиума
в Сърбия, 3 в Италия, по 2 във Франция, Испания и България и по 1 в Турция, Армения,
Румъния и Португалия).
За настоящия конкурс д-р Живондов представя 106 труда – 79 научни, които приемам
за рецензиране и 27 научно-популярни. Научните са групирани по следния начин –
• научни публикации в международни издания – 32 броя;
• в наши научни списания – 28 броя;
• доклади, публикувани в сборници от национални научни форуми – 10 броя;
• монографии – 3 броя;
• стратегия, каталози, наръчници – 6 броя;
Под печат са 9 труда (11.3 %).
Публикациите на английски език са 45, като 9 от тях и на български.
Повечето от статиите са в престижни списания –
• Acta Horticulturae – 11 броя;
• Vocarstvo, Journal of Pomology, Serbia – 5;
• Acta Agriculturae, Serbia – 5;
• Frutticoltura, Italia – 2;
• Book of abstracts: II балкански симпозиум по овощарство, Питещи, Румъния –
3;
• Сб. от 3 конференция “Иновации в овощарството”, Белград, Сърбия – 2;
• Сб. на института по овощарсво Holovousy, Чехия – 1;
• Сб. XV симпозиум по кайсията, Ереван, Армения – 1;
• Сб. II симпозиум по сливата, Чачак, Сърбия – 1;
• Сб. VII симпозиум по прасковата, Лейда, Испания – 1;
• Journal of mountain agriculture on the Balkans, ИПЖЗ, Троян – 9;
• Растениевъдни науки – 8;
• Bulgarian Journal of Agriculture – 3;
• Научни трудове, АУ Пловдив – 2;
• Научни трудове на НЦАН – 2;
• Икономика и управление на селското стопанство – 2;
• Селскостопанска наука - 2;
• Сб. научни конференции с международно участие – 8;
• Сб. национални научни конференции – 2.
Участието на д-р Живондов е силно.
Самостоятелно е написал 15 труда, включително и монографията „Плъмкоти,
Отдалечена хибридизация при овощните видове в България” (№ 73). Водещ автор е на 28
труда. На второ място е в 18, трето – в 11, четвърто – в два и пето – в три. Участва със
самостоятелно написана част и е първи автор в монографията за бадема и маслината (№№
71, 72).
Представен е документиран материал, свидетелстващ, че 71 публикации на кандидата
са цитирани от чужди автори – 26 в международни списания, 23 в наши, 16 в книги,
технологии и монографии и 6 в хабилитационни трудове.
Въз основа на своите контакти с чужди научни учреждения допринася и за обогатяване
на генетичните ресурси при овощните култури. Внесъл е над 90 нови за страната сорта от
Русия, Украйна, Чехия, Словакия, Сърбия, Италия, Армения, Турция и др. страни.
Без да подценявам стойността на научната дейност си позволявам да направя някои
забележки и да поставя въпроси, чиито отговори ще допринесат за по-голяма точност и
убедителност в изследванията и техните резултати –
• В списъка с научни публикации не видях две статии, цитирани от други автори
(Zhivondov A., Gercheva P. 2009. Kossara – new very early sweet cherry. Acta Horticulturae.
814.357-360. Trešnja I Visnja) и Zhivondov A. 2010. Filina – nova rana sorte breskve.
Vocarstvo. 44, 83-86).
• Трудът под № 62 е на български език, а заглавието в списъка е на английски.
• Не всички сортове са с оригиналните си имена.
• Смятам, че в приносите трябва да посочите как е получен хибридния фонд и
произхода на селекционираните от Вас сортове.
• Изследвана ли е изявата на новоинтродуцираните сортове при конкретните
почвено-климатични условия? Излъчени ли са подходящи и изходни родителски форми за
селекционната дейност?
• Селекционният процес при овощните видове е труден и продължителен. Освен
Вашето трудолюбие, информираност и използвани методи за скъсяването му, явно и
шансът Ви е съпътствал, за да създадете толкова много сортове. Като бивш селекционер
бих искала да знам колко годишна е преценката на основните качества, за да се отберат
елити, а след това и кандидат-сортове? Проведено ли е сравнително сортоизпитване
съвместно с родителските форми и стандартите и с какво ги превъзхождат? Как виждате
мястото им в производството? Имате ли излъчени донори за желани един или комплекс от
ценни признаци?
• Едногодишни ли са данните за биометричните показатели на плодовете и
костилките на получените in vitro сортове праскови, отглеждани на собствен корен (№33)?
Няма посочени години на изследване в Материал и методи, а и в таблиците.
След като се запознах по-обстойно с печатната продукция на д-р Живондов в мен се
затвърди по-убедително мнението ми, че той е изграден научен сътрудник, с конкретни
задачи, чието успешно разрешаване води до получаване на стойностни резултати. Основните
научни и научно-приложни приноси мога да резюмирам по следния начин –
I. Научни приноси с оригинален характер
Създаване на нови генотипове
• Въз основа на световните постижения в областта на генетиката и селекцията,
непрекъснато изменящи се изисквания към новите сортове и промените в климата, д-р
Живондов поставя работата си на по-високо научно ниво – актуализирани са целите в
програмите при сливата и черешата (1987 г.), прасковата и нактарината (1989 г.)
определени са съвременните направления – устойчивост към икономически най-важните
болести, усъвършенстване хабитуса на растеж и плододаване, срок на зреене, родовитост,
качество на плодовете, съхраняемост; обновен и обогатен е изходния материал,
използвани са методи за скъсяване на селекционния процес (№№ 1, 13, 17, 31, 38, 56, 64,
73).
• Въз основа на комбинативната селекция за изпълнение на селекционните
програми са осъществени 157 хибридни комбинации, 6 - свободно опрашени и 6 -
самоопрашени (№ 73). В резултат на междусортовата хибридизация (в т.ч. и
самоопрашени) е създаден богат и разнообразен материал за отбор – при сливата 3 850
семеначета, череша – 2 604, праскова – 3 959 и нектарина – 387 (№№ 1, 2, 5, 11, 13, 15, 17,
22, 64, 73).
• Генетичните ресурси са обогатени с 322 нови генотипа (99 сливови елита, 114
черешови, 93 прасковени и 16 нектаринови), отбрани по комплекс стопански и
селекционно ценни качества, база за излъчване на нови сортове и донори (№№ 1, 2, 5, 13,
15, 17, 19, 22, 29, 39, 42, 49, 58, 70, 73).
• С голяма научна стойност е селекционната програма по междувидовата
хибридизация в род Prunus и подбрани диви форми от видовете P.Xdasycarpa, P. cerasifera,
P. salicina и P. persica, а на по-късен етап е включен и P. armeniaca. Извършени са 31
хибридни комбинации. Създаден е ценен хибриден фонд от F1 и F2 поколения от 510
междувидови хибриди (6, 7, 18, 23, 50, 54, 73).
• Особен голям интерес представляват резултатите от хибридизацията между
слива и кайсия. Селекционирани са 115 плъмкотни хибрида от пет комбинации с
участието на сливовите сортове Стенлей и Зелена ренклода от вида P. domestica и
кайсиевите сортове Модесто, Еревани, Ърли дивинити и Умберто от вида P. armeniaca и
Мелитонольский черный от вида P.Xdasycarpa. От преживялите и встъпилите в
плододаване 32 хибрида са отбрани елити с много добър вкус на плодовете, родовитост,
устойчивост на болестта шарка по сливата и други биотични и абиотични фактори.
Направен е опит да се проследи характера на наследяване на основните качества.
Излъчени са два кандидат-сорта (№№ 6, 7, 18, 23, 73).
• Изследванията и резултатите от дейността позволяват съгласно регламента на
приетия през 2005 г. Виенски Код да се предложи отделяне на два нови самостоятелни
вида към р. Prunus L.:
− PrunusXdomestiaca Zhiv. – към този нов вид се отнасят всички плъмкоти,
получени в резултат от хибридизацията между представителите на видове P. domestica
L. и P. armeniaca L. (P. domestica x P. armeniaca → P.Xdomestiaca);
− PrunusXdomesticarpa Zhiv. – към този нов вид се отнасят всички междувидови
хибриди, получени от кръстосването между представители на P. domestica L. с
P.Xdasycarpa Ehrh. (P. domestica x P.
Xdasycarpa → Prunus
Xdomesticarpa (№№ 6, 7, 18, 23,
73).
• Селекционирани и официално признати сортове с водещ автор д-р Живондов
Череша:
− Косара и Розита (чрез използване на in vitro метода ембриокултури) – първите
български много едри и едроплодни ранни сорта, сертификати № 10779/29.08.2008 и №
10978/31.05.2012 (№№ 27, 30, 50, 55,57, 59, 65, 73, 76, 79);
− Розалина и тракийска хрущялка – късни сортове от групата с плътно плодово
месо, сертификат № 10977/31.05.2012 и Заповед № РД 12-10/12.04.2012 (№№ 27, 30, 50,
65, 73, 79);
Слива:
− Пловдивска ренклода – първият български самоплоден сорт от тази група,
Синева, Улпия и Остромила, който е последна година в процедура за РХС,
Сертификати № 10932/28.02.2011, № 10931/21.02.2011, № 10930/28.02.2011 и писмо №
33-00-23/16.01.2012;
Праскова:
− Десертните Флавия и Филина (ранозреещи), Пълдин (сухоустойчив), Ласкава
(устойчив на брашнеста мана), Евмолпия (устойчив на къдравост по прасковата) и
консервния сорт Спасена – сертификати № 10979/31.05.2012, № 10790/29.08.2008, №
10980/31.05.2012, № 10933/28.02.2011, № 10934/28.02.2011 и Заповед № РД 12-
10/12.04.2012 (№№ 24, 31, 50, 65, 73, 76, 79);
− Първият нектаринов сорт Гергана, сертификат № 10935/28.02.2011 (№№ 50, 55,
65, 73, 79).
• Селекциониран и официално признат е и първият български плъмкотен сорт
Стендесто, получен от опрашването на сливовия сорт Стенлей с полен от кайсиевия
Модесто, Заповед № РД 12-10/12.04.2012.
• В съавторство са създадени 8 орехови сорта – Юбилеен 80 и Ванмар, Рупчир,
Меведен и Средногорски, официално признати през 2011 и 2012. Кандидат-сортовете
Недев, Тракийски и Успешен са последна година в процедура на официално изпитване за
РХС. Заповед № РД 12-10/12.04.2012 и писмо № 33-00-23/16.01.2012 (№ 79).
• Чрез междусортова хибридизация [Компакт Ван (P. avium) x Полевка (P.
cerasus)] са селекционирани и размножения in vitro две слаборастящи подложки за
черешови и вишневи сортове. Хибридите под №№ 20-181 и 20-192 са в процес на
изпитване при полски условия в питомници първа и втора година. При същите условия се
изучава хибрид № 9-205 като подложка за праскови и нектарини, отбран от популацията
на свободно опрашване на прасковената подложка Руджерс ред лийф, размножен in vitro
(№№ 19, 50, 73).
• С не по-малка тежест е и приноса, свързан с изграждането, поддържан,
непрекъснато обогатяване и изучаване на колекционните насаждения с генетичните
ресурси при овощните видове, ценна национална генетична плазма. Разработени са
подходи за издирване, изучаване и опазването им (№№ 1, 13, 17, 31, 44, 64, 68, 74).
Създаване на нови класификации и методи
• Във връзка с регламента на Виенския Код, приет на 17 ботанически конгрес,
2005 г. е създадена таксономична класификация на сливо-кайсиеви хибриди. Предложени
са латински наименования за нови видове и подвидове за различните категории плъмкоти,
пльоти и ейприуми, съобразени с имането на родителските видове и посоката на
кръстосване (№№ 6, 7, 18, 23, 73).
• Съставен е систематичен указател на основните видове от род Prunus с
актуалните наименования на таксоните (№ 73).
• Въз основа на основните помологични характеристики на плодовете и
дървесината, търговската им стойност и актуалната ботаническа класификация е
разработена нова класификация на прасковите (№ 73).
• Адаптиран е методът за in vitro култивиране на ембриони от ранни черешови
сортове за създаване на хибридни популации, довел до създаването на ранните сортове
Косара и Розита (№№ 3, 42, 51).
• Методът за микроразмножаване на рядка транссексуална фисташкова форма от
рода Pistacia terebinthus, открита в България и използвана в съвместна селекционна
програма с Института в Рим и Университета в Палермо, е използван за създаване на
еднодомни форми чрез междувидова хибридизация. Проведени са изследвания за
установяване на фенологичните, морфологичните и физиологичните # характеристики
(№№ 14, 20, 48).
• Установени са възможностите и начините за микроразмножаване на отбран
червенолистен прасковен хибрид, който е в процес на изпитване в питомник като
подложка за сортове праскова и нектарина (№ 19).
Получаване и доказване на нови факти
• Установена е изявата на основните биологични, помологични и стопански
качества при конкретните почвено-климатични условия на изследваните интродуцирани и
нови български сортове и елити от череши, сливи, праскови, нектарини и плъмкоти.
Отбраните сортове са предложени за внедряване в производството, а излъчените донори –
за включване в селекционната дейност (№№ 4, 5, 6, 7, 11, 13, 17, 18, 22, 24, 33, 36, 37, 40,
43, 49, 57, 58, 67, 70, 73, 79).
• Определена е степента на устойчивост към причинителя на вирусната болест
шарка по сливата (Plum Pox Virus) и други вирусни инфекции на сливови, черешови и
плъмкотни сортове и хибриди. Излъчени са сортове с висока степен на устойчивост и
селекционни донори (№№ 4, 15, 22, 24, 29, 32, 40, 52, 60, 73, 74).
• За новите ранни черешови сортове Косара и Розита са отбрани най-
подходящите сортове-опрашители, даващи възможност за изграждане на насаждения само
от ранни сортове (№ 57, 59).
• Проучено е въздействието на късните пролетни мразове върху цветните органи
на сливови и черешови сортове и елити (№№ 34, 49, 73).
• Въз основа на определения биохимичен състав на плодове от нови сортове и
елити череши, праскови и плъмкоти и на отбраните интродуцирани е направен анализ на
сензорния профил на плодовете (№№ 58, 67, 70, 73).
• При проученото влияние на почвени и листни хербициди върху развитието и
плододаването на сорто-подложкови комбинации от череши, праскови и нектарини
сортове и хибриди не е установен депресиращ ефект.
• Изследван е ефекта от различни системи на едностъблено и храстовидно
отглеждане на основни лешникови сортове у нас. Проучена е възможността за използване
на дървовидния лешник (Corylus colurna) в селекцията на подложки (№№ 8, 12).
• Определени са основни помологични характеристики на българските сортове
дрян Панчаревски цилиндричен, Казанлъшки крушовиден, Шуменски продълговат и
отбраната жълтоплодна форма. Установено е богато съдържание на витамин С и киселини
в плодовете (№9).
II. Научно-приложни приноси
• С цел привеждане на българското овощарство в съответствие с Европейските
стандарти за организиране на интегрирано и биологично плодово производство са
определени основните принципи, препоръчани сортове с повишена устойчивост на