ОМ вестник, брой 3

Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

2011 беше година на раждането на ОМ. През 2012 ОМ трябва да проговори и да направи прощъпулник, защо-то ще стане на годинка.В този смисъл: за седем месеца има около 500 творби,

150 действия, 50 други и едно посадено дърво.Брат ми е първият, който се сети да направи една равносметка по празниците за изминала за ОМ го-

дина. И така като гледам, тя е доста добра. Неслучайно сега иде точно 7-мият ни месец. Аз съм убеден, че трябва да използваме набраната от многото събития скорост за минаване на следващото стъпало. Било то обединение на усилията в името на конкурс или поредни взаимни действия, включването на нови хора и т.н.Именно сега е мигът да гледаме напред, да създаваме повече и ново, да въодушевяваме и да благода-

рим. И възможностите няма да закъснеят! Здрава, успешна, отворена и положителна Нова година на всички Вас, нашите читатели, съ-мишлени-

ци и съ-дейци!

Брой 3, Януари 2012

openom.eu ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

ОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самооргани-зация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непре-къснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създа-

ваме и жънем плодовете на щастието.Обединени сме от общите си стойности и стреме-жи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отго-ворно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъс-нато развитие не само в отделния човек, но и по-ложителни и отворени взаимодействия между хо-рата и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.

ОМ е обединение от хора, които създаваме и взаимодействаме отворено и положително.

Открито за ОМ

Автор: Крум Сяров

Тази творба ни е предоставена от немското списание „Ние, хора в движение и промяна„. Творбата е публикувана в брой едно от 2011 под заглавието „Kinderseelen brauchen Wildnis“. Тек-стът е написан от Андреас Вебер и е преведен от Крум Сяров.Къщичката за неговите деца, високо в клоните

на дървото, се проваля заради липсващото раз-решение от службите по озеленяване. Въпреки

Детските души се нуждаят от природа

продължава >>>

това, Андреас Вебер е убеден, че на подраства-щите най-много им трябва лудата игра сред природата. В качеството си на философ и биолог, той е убеден: само този, който научи рано какво е това живота, ще развие жива любов към хората.По време на Великденската ваканция преди две

години започнах един опит с децата от квартала. Времето беше прекрасно, но моята дъщеря Ема, на 6, и Макс, на 9, се отегчаваха до смърт. Караха се, биеха се и се разхождаха в лошо настроение в

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

openom.eu Преводни творби

моята работна стая. Когато ги натирвах навън, се караха с приятелите си кой колко дълго да играе с новия Плейстейшън. Беше ваканция и направо едва издържах.И при мен имаше такива мигове на кавги от

детството, но нима не ги решавахме тогава сами и след това заедно предприемахме какво ли не, за което си спомням до днешни дни. Ние – махлен-ските деца и аз – по цял ден седяхме по катеруш-ките. 30 години по-късно внезапно разбрах, че такова място за събирания за Ема и Макс няма-ше. Приятелите им въобще не са навън. За всеки случай погледнах на улицата и към поляната. Пустота. Нямаше никой.Доста изследвания показват, че това е така не

само в нашия квартал и град. Напротив – навън играещи си деца вече почти няма. Почти всичко се развива вкъщи. Радиусът им на действие навън през последните три десетилетия се е смалил от няколко километра до края на улицата. Едно изследване сред американските майки показва, че 70% от тях са обикаляли навън, където си поис-кат, но от тях само 25% разрешават същото на децата си.Липсата на самостоятелна и непринудена игра

не дава на децата възможността да се развият напълно физически, душевно и Духовно. Изсле-дователите на мозъка са единодушни: играта сред природата без родителска намеса са необходими за задоволяването на емоционалните и умствени потребности на децата. Без душевната близост с животни и растения намаляват ученолюбието, възприемчивостта, творческото мислене, мечтите и желанието за живот.Веригите на страха. Имаше следователно опас-

ности за доброто развитието на децата. Първата стъпка обаче беше насочена вътрешно към мен самия. Чак след това извиках сина си. „Искате ли една къщичка на дърво?“ „На кое дърво?“ „Няма значение, изберете си сами. Можете да вземете всички дъски, които имаме.“Ако питаме каква е причината родителите да

забраняват на децата си свободната игра на открито, отговорът е винаги един: Страх. Страх от нараняване. Страх от пътното движение. През 1971г на 2/3 от немските деца между 7 и 11 годишна възраст им е било позволено да карат колело сами. В днешно време са 25%. Само 30% позволяват на децата си да се катерят сами по

дърветата. А точно непредвиденото е това, което омагьосва децата при игра на открито.Карт бланш за приключенци. Синът ми изчезна

с разрешението за построяване на къщичка на някое дърво. Когато погледнах през прозореца, видях как заедно с Мустафа, Мануел и Николас товареха количката с дъски. Плейстейшъни и айподи бяха веднага забравени.Но … една сутрин имаше бележка на едно дърво

в гората, че полицията е уведомена и че сме заве-дени под отговорност за строенето на къщичката без разрешение. Около къщичката бяха разпъна-ли бяло-червени ленти, че достъпът е забранен. Престъплението беше ясно – децата бяха по-строили къщичката на едно от дърветата, които вече бяха маркирани за отсичане. Оказа се, че в общината се е развихрило истинско обсъждане с дни какво решение да вземат – принципно или в полза на децата.Принципът победи. (добавка на преводача – ако

принципът не беше победил, действието нямаше да се развива в Германия). Децата бяха разоча-ровани. Макс го нямаше цял ден, а вечерта беше превъзбуден и изморен. Оказа се, че е гледал екшъни с приятели по телевизията.Откраднат живец. По всичко изглежда, че ние,

възрастните, в името на добрата воля, крадем от живеца на децата си. Със скоростта, с която при-родата и дивотията изчезват от живота на децата ни, се увеличават душевните им болести. Според психологът от Фрайбург Волфганг Бауър 1/6 от децата страдат от депресии, страх и проблеми при храненето. И всяко 5-то дете страда от липса на концентрация в училище. Само от 2005 до 2008г предписването на препарата Риталин срещу лип-сата на концентрация, се е увеличило с 25%.А всъщност само един поглед стига, за да раз-

берем от какво се нуждаят децата. Те показват още от крепка възраст вроденото си желание за близост с природата и други живи същества. Децата започват да изговарят имената на живот-ните често непосредствено след „мама“ и „тати“. 85% от всички истории, които децата разказват, са изпълнени с животни. Бебетата се обръщат значително по-често към животни, отколкото към машини. Ако сложим пред малко дете истинско животинче или дървено, то детето винаги отива към истинското.Взаимосвързаност с всичко, което е живо.

Психоложката по детско развитие Гейл Мелсон твърди, че благодарение на животните децата

продължение


развиват чувството за себе си – самочувствието. И това е било винаги и във всички култури така. Потвърждава го дори и най-старата намерена детска играчка от преди 3000 години в Египет, която е с животни.Дълбоката чувствена връзка с другите живи съ-

щества ни е вродена, казва американският биолог Едуард Уилсон. Човек се е развил като част от околната среда и се е научил да мисли и чувства благодарение на нея. Нашите деца се раждат с умствените възможности да получат здравослов-но чувство за себе си в среда на живи същества. Необходимостта от живи същества за мозъка е подобна на тази от калций за костите.Нашият мозък е орган за връзка, казва невро-

биолога от Гьотинген Гералд Хютър. Колкото е по-сложна обкръжаващата среда, колкото по-все-странни са отношенията и връзките с околните, толкова по-бърз е растежът. И при образуването на всеки нов неврон, мозъкът изпраща химиче-ски вещества на радостта. Колкото по-различно е живото същество срещу детето, толкова по-пълна картина за себе си може да си направи детето.Крахът на цивилизацията. Отдалечаването на

децата от природата, може да се превърне в крах на цивилизацията ни. Как ще опазят природата

бъдещите възрастни, когато нямат допир с нея като деца и не могат да разберат, че са част от нея? Само хора, които от рано чувстват какво е това живот и живо, могат да развият жива Любов и човещина. Следователно не лошите оценки в класацията на ПИЗА (Програма за международно оценяване на учениците) са истинските неприят-ности на образователната ни система, а това, че не оставяме децата си да си играят свободно сред природата, ами ги „програмираме“ като машини.Стъпката да сме навън, в света. За да стане това

възможно за децата ни, ние самите трябва да почнем от себе си. И това означава предимно да допуснем повече несигурност за децата си. Рис-кът, който съпровожда децата при игра на откри-то, не е нищо повече от изконния стремеж да са част от света. Ако искаме свободно играещи си и здрави деца, то първо ние самите трябва да ста-нем такива. Трябва да станем не още по-строги, ами по-игриви. Защото природата е там, където децата могат да играят до насита.

Повече може да прочетете от книгата на Ан-дреас Вебер „Повече кал. Децата се нуждаят от природа“.

Как „убих“ КольоАвтор Иво Иванов, Канзас

Статията е писана пред 2010-та годинаНикога досега човешката раса не е била хвърляна в

отровните обятия на такова масово обездвижване.Никога няма да забравя деня, в който „убих“ Кольо

Пауса. Смъртта му бе внезапна, безусловна и сложи край на една от най-големите легенди в историята на нашата прашна софийска махала. Бях на 12 и на едно от челните места в местната хулиганска йерархия, но не можех да се сравнявам с Пауса. Той бе някаква опасна смесица между Хъкълбери Фин, Денис Беля-та и Трифон Иванов. Поглеждайки назад, трябва да призная, че Кольо бе поне две класи над останалите пакостници, а особено ме вбесяваше и прозрението, че той винаги ще бъде с една година по-голям от мен.В апогея на славата си авторитетът на Кольо достиг-

на епични пропорции и целият квартал се тресеше от притчи за подвизите му. Не знам кои от тях са били истина и кои хипербола, но мога да потвърдя, че митичният му похват „Вълкович“ бе напълно автенти-чен. Кольо, виждате ли, бе най-великият специалист по „фунийки“ в историята. За тези от вас, които не знаят: фунийките са сложна игра, включваща улич-

ни престрелки, подли засади, организирани военни действия и дори лицемерни предателства. Вместо куршуми и оръжия се използват книжни фунийки, изстрелвани през метални тръбички.Когато бъдеш ударен от фунийка където и да е по тяло-

то, си „убит“ и излизаш от играта. В Амазонската джунг-ла канибалистично настроените индианци са използвали по подобен начин стрелички, натопени в отровата кура-ре и са ги изстрелвали през тръби от бамбук. Ние обаче набавяхме тръбичките от антените по покривите. За да изработя своята двуцевна тръбичка, осакатих антена, закачена на невъзможно място на покрива на пететажна сграда на ул. „Гаврил Генов“. Сега, като се замисля, не съм сигурен, че дори Хари Потър би могъл да се добере до нея и се чудя как аз съм успял, без да се размажа като буркан с конфитюр на паважа.Кольо бе непобедим на фунийки: движеше се като

призрак, знаеше всеки таен вход, всяко мазе и всяка ограда и умееше да се слива с градския пейзаж като уличен хамелеон. Отгоре на всичко разполагаше с котешки рефлекси, невероятно точно око и най-гран-диозното оръжие. Става дума за чудовищна, 50-сан-тиметрова тръба от мека сплав, която той наричаше Улцана на името на някакъв индиански вожд, обез-смъртен от Гойко Митич.


openom.eu Авторски творби

единствения успешен атентатор на Негово величество Пауса. Малко по-късно той се премести в друг квар-тал и изгубих завинаги следите му.Поглеждайки назад, осъзнавам колко рискована игра

са фунийките. Цяло чудо е, че никой от нас не е останал без око или не е паднал от някой покрив. Да не говорим, че в същността си фунийките са симулативна война, а на този побеснял свят като че ли му трябват повече паци-фисти. Не бих поощрил никое дете да играе на фунийки и въпреки това те са за предпочитане пред ситуацията, в която е поставено днешното младо поколение.Никога досега човешката раса не е била хвърляна

в отровните обятия на такова масово обездвижване. Децата, чиито навици и организъм се формират до голяма степен от влиянието на средата, са най-уязви-ми. В компанията на вездесъщия Интернет, безброй видеоигри, чат стаи и 200 тв канала, детето на XXI век има все по-малко причини да се отдалечава от ек-рана. Не трябва да забравяме обаче, че когато майката природа е създала Хомо сапиенс, тя е вложила в него конкретен дизайн, в който движението заема същест-вена роля. Без него човек бързо се превръща в спра-вочник по патология.В САЩ затлъстяването сред децата е епидемично, а

заболявания като диабет тип II и хипертония вече не са приоритет на възрастните. Според много медицин-ски експерти, за пръв път в историята на човечеството новото поколение може да очаква по-кратка продъл-жителност на живота от предишното.Домашните технологии нахълтаха в бита ни толкова

рязко, че расата ни не успя да реагира адекватно и дал-новидно. Вярно е, че животът ни стана по-удобен, а дос-тъпът на информация – мълниеносен. Но никога досега обществото не е променяло навиците си толкова драс-тично. Само преди 15 г. трябваше да чакам на опашка, за да се включа в баскетболен мач по местните игрища.Сега обикалям по празните площадки като из асфал-

това пустиня, докато открия двама-трима да хвърлят лениво топката в коша, навярно, защото им е развален компютърът. Но обездвижването сред младите не е само американска болест: тенденцията е глобална. Едно от най-често споменаваните изследвания за пагубното влияние на видеоигрите върху децата е извършено в Швейцария.В Холандия пък е създаден първият психологически

център, който третира пристрастеността към видео играта като наркомания. Въпреки всичките си ограни-чения и комунистически антиутопии, нашето детство бе благословено: имаше само един канал, от който се носеше предимно държавна пропаганда, леко раз-нообразявана с ретро тероризма на майор Деянов и простащините на Митко Бомбата. Сериали като „Аз, Клавдий“ изпразваха улиците.Някои хващаха сръбската телевизия, но не и в нашия

квартал, тъй като никой нямаше здрава антена на покрива. Детството ни преминаваше така, както би

В махалата нямаше хлапак, който да не е ставал жертва на варварската ярост на Улцана. Повечето от нас правеха фунийките от вестникарска хартия. Най-скапаните ставаха от „Работническо дело”, който често се разпадаше във въздуха. Голям късметлия беше Венко, чиято майка бе абонирана за „Жената днес” – твърдите страници на списанието бяха идеал-ни за фунийки.Аз използвах предимно вестник „Старт”, в който,

по ирония на съдбата осем години по-късно написах първата си статия. Но нямаше по-съвършени фунийки от тези, направени от скъпата и рядко срещана пау-сова хартия. Кольо явно имаше неограничен достъп до някакъв тайнствен залеж от тази суровина, защото всичките му фунийки бяха направени от паус. Оттам, разбира се, идваше и гордият му прякор.Веднъж около десет души решихме да организираме

усилията си срещу Кольо и поне веднъж да го елими-нираме. Заложихме няколко степенна засада на „Д-р Вълкович“ и когато Пауса стигна до средата на тази къса и тясна уличка, го подложихме на едновременен, кръстосан огън.Последва нещо, което никога не ще забравя: Кольо

се понесе леко като кълбо дим по улицата сред ураган от свистящи фунийки, без нито една да го докосне. От време на време се обръщаше вляво или вдясно и с всяко рязко издишване през безмилостната Улцана покосяваше по един от нас. Години по-късно щях да видя нещо подобно в „Матрицата”. Накрая Кольо изчезна недокоснат в един вход, а ние се взирахме с недоумение в попарената си от паусова хартия кожа. Беше повече от явно, че този човек фунийка не го лови. Така Пауса циментира легендата си, а инциден-тът влезе в махленския фолклор под името „Похватът Вълкович“.Около година по-късно открих идеално място за

засада в мазе недалеч от площад „Славейков”. Имаше малък прозорец, през който можех да стрелям в крака-та на противниците си. Но още в началния стадий на засадата чух някой да влиза в мазето и се сгънах зад една щайга. Когато се престраших да надникна, ви-дях, че посетителят ми е не кой да е, а самият Филип Тотю на фунийките – недосегаемият Кольо! Беше се изправил до прозорчето, а дясната му ръка стискаше до болка познатото оръжие. Зловещото, черно око на Улцана се взираше в най-отдалечените кътчета на изплашената ми душа, но самият Кольо не можеше да ме види – погледът му бе отправен навън.Изправих се и треперещ насочих двуцевката към

Пауса. Той ме усети и се обърна рязко, но знаеше, че е обречен. Бях прекалено близо, а и той не бе заредил фунийка. Невярващ, изпратих два парагра-фа от „Старт” право в гърдите му. Това бе първата и последна „смърт” на Кольо в тази игра, а аз промък-нах името си в неписаната история на махалата като



трябвало да бъде във всяка една епоха: в постоянно движение, игри, бели и четене на малки правоъгъл-ни предмети, наречени книги. Детството имаше два сигурни белега: олющените колене и футболната топка от 4,50 лв. С тази гумена топка с непредвидима траектория се играеше всичко и при всякакви усло-вия: футбол на дъжд, баскетбол на лед, волейбол на простора в двора, садистичната „народна топка” и не на последно място „ръбчета”. „Ръбчета” бе гениална игра: отборите заставаха от двете страни на улицата и целеха ръбчетата на бордюра.Тогава все още имаше бордюри, разбира се: ако сега

опитам ръбчета, сигурно ще бъда покосен с картечен откос от някой собственик на Мерцедес. Момиче-тата играеха на дама и ластик и скачаха на въже до мръкване, което донякъде обяснява невероятните крака на няколко поколения българки. Вероятно 50% от детството ми е минало в катерене: дворовете бяха пълни с череши, джанки и черници. Да не забравяме и култовото колело „Школник“, което сякаш бе издя-лано от белмекенски гранит. Шедьовърът на соцмани-фактурата тежеше колкото трамвай и до ден днешен не мога да си обясня как съм го карал из цяла София. Ако хвърлим Ланс Армстронг върху „Школник“, не обиколката на Франция, ами обиколката на „Бъкстон“ няма да завърши.Това лято се върнах неволно в детството, разхож-

дайки се из старата си махала. Естествено, нищо не бе същото. В живота промяната е закономерност и необходимост. Но въпреки това, понякога се получава изваждане чрез прибавяне. Необходимо ли е наистина да има заведение във всеки двор? Нужно ли е да отсе-чем черниците, за да поникнат павилиони? Да покри-ем с коли тротоарите? Да изгоним децата от улиците?Разходката ми ме отведе до мазето, в което пора-

зих Кольо. Оказа се, че помещението е превърнато в Интернет клуб. За моя изненада не открих паметна плоча, посветена на лобното място на Пауса. Всяко свободно пространство бе покрито с компютърни терминали. По тях бяха накацали предимно хлапаци с хлътнали очи и бледи лица, играещи Doom 2 и пош-лата Grand Theft Auto. Впечатли ме пълното отсъствие на олющени колене.Някакъв тийнейджър, изглежда, използваше ICQ или

AIM, защото щракаше светкавично по клавиатурата. За-питах се каква ли е вероятността да флиртува в мрежата с момичето, щракащо също толкова усилено в другия край на стаята. Не съм от досадниците, затънали в миналото си като в блато, от което с бълбукане отправят „мъдри” съвети към хората, стъпили на твърда почва.Вярвам, че в умерени дози дори видеоигрите могат

да са полезни, да развиват рефлекси, въображение и стратегическо мислене. Огромна част от живота и ка-риерата ми са свързани с компютърни кодове, интер-нет протоколи и мултимедийни апликации. Подобно на милиони хора всеки ден приемам и изпращам ог-ромно количество информация в мрежата. Признавам, че ползвам ICQ, AIM и Skypе.Дори имаше период, в който и аз бях опасно прис-

трастен към Doom. Бях станал истински виртуоз, играех дори и насън и не можех да мисля за нищо друго. Един ден се добрах до самия край на играта, взривявайки на парчета досаден демон, който според създателите на Doom е владетелят на ада. Не вярвах, че най-после съм минал през повече от 30 степени, победил съм програмата и съм спасил човечеството от сатаната. Изпитах удоволствие от това усещане, но ако взема този момент, умножа го по хиляда и му прибавя десет нули, пак няма да се доближи до незабравимия ден, в който се изправих иззад щайгата и „убих” на място Пауса с една нищо и никаква фунийка.


Зима на топло

Семейството ми има стара вила, в която почти никой не ходи, откакто дядо ми почина, а аз за-минах за Германия. И тъй като стои празна пове-че от 10 месеца в годината, започна да се руши. Отделно окрадоха от нея, каквото имаше да се краде.Запознахме се това лято с наши нови съседи –

семейство, в което жената е художник, а мъжът има златни ръце. Вече две години те живеят в много стара дървена къща със стени от кал, с единични прозорци, без баня. Работилницата им се намира под един заслон.Преди началото на зимата им предложихме да

живеят в нашата къща през студените месеци.

Хем ще се грижат за къщата, тя ще е обитаема, хем и те ще са на топло през зимата. Мъжът ще оправи мокрото мазе и ще го ползва за работил-ница. Жена му ще рисува на спокойствие и на то-пло в хола. Влизайки в мазето да го види, съседът възкликна колко е топло. Аз винаги съм го имал за студено това мазе. А жената не можа да повяр-ва, че ще има истинска баня тази зима.За тях това наше предложение беше изненадва-

що – според тях такова нещо никога не може да се случи. И при това не искаме нищо в замяна, даже сменихме разваления бойлер с нов – нещо което искахме да направим от пет години. Колко по-лесно е да се направи, когато е за друг и кога-то знаеш, че ще го зарадваш!Благодаря на родителите ми и на баба ми за

страхотната идея и незабавното й изпълнение!

Автор Никола Чернев


Живата Библиотека е поредната прекрасна инициатива на Ученическото Благотворително и Доброволческо Дружество към НГДЕК.А ето и какво самите те разказват за себе си:Ние вярваме в магичната сила на словото и на-

чина, по който то отеква в читателите. Вярваме, че книгата се превръща в жива материя в мига, в който чуеш думите й. Защото ‘книгата трябва да говори сама за себе си’, както казва Волтер и точно това се опитваме да направим. Да й дадем думата.Даваме думата на хора, чели различни книги,

хора, съвсем различни по своята същност, под чиято привидната скучна корица – човешко тяло – се крие определено нещо любопитно, което заслужава да бъде ‘прочетено’.Именно защото всеки живот спокойно би могъл

да бъде поместен в книга, всеки житейски път е по своему един заплетен сюжет с множество конфликти, развръзки и действащи лица..Всеки от нашите гости – книги носи собствено

заглавие, и представлява определена обществено стереотипизирана група. ‘Четейки’ ги, бихте мог-ли да разберете по какъв начин принадлежността им към тази ‘група’ е повлияла на живота им и на начина им на мислене и най-вече какво ги разли-чава.Имаме за цел да съберем максимално много

интересни, търсещи, уверени във възможностите си и открити към света хора, хора, които не само умеят да четат между редовете, но и да чуват между думите.Каним те там, където книгите оживяват: едно

магическо място, което ще ти отвори очите за множество светове. Придружи ни в това мащабно пътуване из дебрите на човешкото многообразие и се забавлявай!

Автор Маги НазерЖивата Библиотека

Ейми Гудман в защита на независимите медииПревод от английски език: Рослава Стоянова

„…за създаването на иновативен модел на на-истина независима политическа журналистика, която дава достъп на милиони хора до алтерна-тивни гледни точки, които повечето медии често пренебрегват“Медиите често са наричани „четвъртата власт“ в

демократичните страни. Но днес на много места по света медиите не са склонни или нямат въз-можност да изпълняват тази своя роля. Вместо това те обслужват политически или корпоративни интереси, като по този начин уронват демокраци-ята. С „Демокрация сега!“ Ейми Гудман показва как може да изглежда алтернативата на тази опас-на тенденция. „Демокрация сега!“ е най-голямото сдружение на обществени медии в САЩ, което е на разположение на хората по света, търсещи раз-лични гледни точки.

КариераЕйми Гудман е родена през 1957г., завършва Хар-

вард през 1984г. и става директор на новините в нюйоркската радиостанция WBAI няколко години по-късно. През 1996г. тя стартира ежедневно едно-часово новинарско радиопредаване „Демокрация сега!“, което води заедно с Хуан Гонзалес и което се предава на живо oт 08:00 до 09:00ч в САЩ.

Независими репортажи „Демокрация сега!“ се фокусира върху новини,

които според продуцентите се пренебрегват или не се отразяват достатъчно подробно от остана-лите медии, като например анти-военният акти-визъм в САЩ. Те отразяват силни, независими, горещи новини за войната и мира, за вътрешна-та и външната политика на САЩ, за борбите за социална, етническа, икономическа и екологична справедливост в САЩ и по света.„Демокрация сега!“ се опитва да даде глас на

тези, чието мнение се пренебрегва. Предаванията включват:задълбочени интервюта с членове на различни

Сн. Wolfgang Schmidt, www.rightlivelihood.org


общности, активисти, учени, творци и журнали-сти, изключени от официалните медии;дебати между активисти и управляващи;журналистически разследвания и ексклузивни

интервюта с противоречиви личности;репортажи на живо от протести, конференции и

различни горещи точки по света.„Демокрация сега!“ – факти и цифри„Демокрация сега!“ е най-бързо растящата неза-

висима новинарска програма в САЩ. Предаването се излъчва по над 700 радио, сателитни и кабелни телевизионни мрежи в Северна Америка. Трудно е да се определи точната аудитория, тъй като подоб-ни измервания не се правят за некомерсиални стан-ции, но според Ейми Гудман „Демокрация сега!“ достига до милиони хора по света.„Демокрация сега!“ има седем продуцента, 20 слу-

жители на пълен работен ден и 15 – на почасова работа, както и множество доброволци. Предавано всеки ден, като едночасово телевизионно шоу, но ос-новаващо се на радиото, то се подготвя по такъв на-чин, че историите никога да не зависят от визуално представяне, за да бъде възможно излъчването им и по радиостанции из целите щати.„Демокрация сега!“ има екип, който насърчава

общностите да изискват от своите местни радио-станции да предават програмата.Иновативните технически решения на предава-

нето го правят подходящо за всякакъв вид ауди-тория. Има субтитри за глухи хора и множество доброволци съставят пълна транскрибция на пре-даването. На интернет страницата им има възмож-ност за гледане и сваляне в различни формати, като аудио-файлове или висококачествено видео, което например се изпраща веднъж в седмицата от японски телевизионен канал. „Демокрация сега!“ пази и пълен архив на предаванията си, който е достъпен за всички безплатно.„Демокрация сега!“ не получава никакво финан-

сиране от правителството или от компании. Зара-ди образователната си мисия по законите на САЩ (501c3) има статут на благотворителна организа-ция. Сред големите дарители са Фондацията Ла-нан (Lannan Foundation) и Световният фонд Уолъс (Wallace Global Fund). Значителна финансова по-мощ оказват и самите слушатели.

Задвижваща журналистикаГудман описва „Демокрация сега!“, като „зад-

вижваща журналистика“, защото историите, кои-то разказва, често се подемат и от другите медии

и хората, от които вземат интервю, след това се появяват и по други телевизионни канали. Затова значимостта на „Демокрация сега!“ се простира отвъд значението на самото предаване: то служи и за разширяване на кръгозора на другите медии, действайки, като източник на истории, които в противен случай не биха достигнали до тях.

Награди и книгиНаградите на Гудман включват Златна филмова

лента за най-добър документален филм (Golden Reel for the Best National Documentary) за „Сонди-ране и убийства: Шеврон и петролния диктаторски режим в Нигерия“ (‘Drilling and Killing: Chevron and Nigeria’s Oil Dictatorship’) през 1998г., и награ-дата в чест на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy Memorial Prize) за „Масови убийства: историята на източен Тимор“. Тази история почти струва живота на Ейми Гудман: В Източен Тимор тя оцелява по време на убийствата през 1991г., при които индоне-зийски войници разстрелват 270 жители на Тимор. През 2009г. Гудман получава първата годишна на-града „Izzy Award“.Тя е и съ-автор заедно с брат си, Дейвид Гудман,

на три книги: „Изключение от управляващите“ ( The Exception to the Rulers) издадена през 2004г.; „Статично: Лъжците в правителствата, мажоретки-те в медиите и хората, който отвръщат на удара“ ( Static: Government Liars, Media Cheer-leaders and the People who Fight Back), издадена през 2006г.; и „Да се изправиш срещу лудостта“ ( Standing up to the Madness), издадена през 2008г. Гудман е и автор на рубрики в национални вестници.„Демокрация сега!“ се излъчва всеки ден от 8

до 9 EST или от 1 до 2 GMT. За да гледате пре-даването и за списък с международните програ-ми, които го излъчват, можете да посетите www.democracynow.org .

Цитат„За мен е истинска чест, че работата ми и тази

на моите колеги получава такова високо призна-ние. Това показва колко е важно истински незави-симото мнение за медиите и журналистиката. Независимата журналистика е мощно средство в подкрепа на мира и разбирателството. Толко-ва е важно, особено в днешно време, медиите да не дават и миг покой на политиците… Ето защо всяка сутрин ставам от леглото и отивам на ра-бота, все така развълнувана, както и в деня на първото предаване „Демокрация сега!“ преди по-вече от 12 години.“

Ейми Гудман



Чудният свят на Вълшебницата Ели

Познавам Елица чрез общи познати отдавна. Преди време я срещнах на улицата във Варна, след като не я бях виж-дала няколко години, и я заговорих, разбира се, не можех да я пусна просто така. Заради големите й очила с червени рамки, небрежната усмивка и несравнима прическа,

човек не може да я обърка, повярвайте. Докато тя се мъчеше да си припомни откъде се познаваме, изигра цял етюд на малката ми дъщеря, която беше малко хлапе в количка, хленчеше и въобще беше крива. Малката веднага беше запленена, очичките й заблестяха не от сълзи, а от звезди, които Елица за минутки й свали, за да я успокои.Елица Матеева е един от най-шарените, нестан-

дартни и позитивни личности, които имам честта да познавам. Позната е още като Елочка Матеевна, Ели Чудото, Чудо-вижте и много други, в зависи-мост от житейските й роли в момента. Откакто я помня, тя е театрал, творец и отдаден на децата до-броволец. Била е безвъзмезден аниматор в детското онко-хематологично отделение във Варна, където се привързва към болните дечица пряко волята си. Била е доброволен разказвач на приказки и демон-стратор на книжки в инициативата „Ваканция в библиотеката”, провеждана през лятото в детския отдел на регионалната библиотека, където децата (включително и моите) я следват и обожават. Била

е водещ на вело-кросове, детски празници и още редица инициативи. Все за деца, все от душа. Не навсякъде възрастните я оценяват според това, ко-ето дава на децата. Но навсякъде за нея най-важни са малките й приятели, техните думи и усмивки, техните блеснали погледи и искрен смях.„В последно време много се учудват хората, ко-

гато им кажеш – без заплащане. С децата трябва да се работи наистина безплатно, защото те са една ва-жна инвестиция. В тяхното бъдеще вло-женото в тях ще се отблагодари. Само че трябва да има хора, които да мислят в този спектър.”В момента Елица се

занимава професио-нално с това, което винаги е била – да, сега тя е …вълшебница! „Служебно положение „ЕЛИ-ВЪЛШЕБНИЦАТА, да, това пише на офис картата ми, все пак звучи по-добре от продавач-консултант. В момента съм най-вещата…вещоря по магиите на МАРВИН…и ако техниката на пръ-стите не ми е самото съвършенство, то владея до перфекционизъм техниката на импровизацията. От около месец съм фокусник в магазин за детски играчки, никога не бих предполагала, че аз дипло-мираният висшист, ще бъда детски фокусник, ще забавлявам клиенти близо осем часа и ще пожела-вам на всеки на изпроводяк „ВЪЛШЕБНА НОЩ” (последното си е мой личен патент, благодарение на него клиентите пускат усмивка да ушите – така де, днес да се усмихваш си е направо магия).”Всъщност Елица е дипломиран режисьор, драма-

тург и театрален критик. Диша и живее с радости-те и проблемите на варненския театър, въпреки че не е на щат там, и пише вдъхновяващи отзиви за постановките в медиите и в своя блог. Режи-сьор е на постановката „Криза в рая“ по Милена Фучеджиева, поставена в русенския драматичен театър; режисьор и автор на драматургичната ос-нова на спектаклите „ Stereolove”, „Play/back”; на авторският джемсешън „ Сега – Ал(ь)бум” заед-но с DJ Soulmate ; пише и участва в радиопиесата

Автор Милена (Меми) Пехливанова

В библиотеката, в деня за четене за... мумии!

"Сега Ал(ь)бум" заедно с DJ Soulmate


„Фейсбук”, излъчена по националното радио; съ-автор е на мегаспектакъла по повод 90-годишнина-та на варненския театър „Ст.Бъчваров”, заедно със Стоян Радев Ге.К. – „Аз, театърът”; драматург на младежката танцова постановка „Залезът на без-крайността”, където работи с Георги Goosh Енчев и младите танцьори от популярната формация за съвременен уличен танц „Тhe Center”… Сигурно пропускам нещо от многобройните й занимания, любови и влечения, но според мен не е възможно да се обхване съвсем пълно творец като нея….„При мен идват деца дори не заради фокусите, а

заради отношението. Имам един Иван от четвър-ти клас, който почти всеки следобед идва, за да

Тук рисува личицето на моето дете

си говорим и играем в магазина, онзи ден си купи фокуси, на следващия донесе стара кутия с фоку-си, подарък от баба му, а днес ми върна друг един, взет назаем, с негова рационализация.”Днес Ели е толкова заета, че в уж почивните си

от магазина дни тя ръководи младите бъдещи ак-тьори от театралното студио към сдружение за творческа дейност и интеграция „АРТ ВИЗИЯ”, с които изнасят спектакълчета по време на благот-ворителни базари и празнични работилници.„Вълшебницата обича и театъра, и думите, и му-

зиката. Но най-обича морето. Когато е уморена, сяда за пет минути край пясъка и го гледа. И това й стига.”Хей, Вълшебнице! Морето, зрителите, родители-

те и най-вече децата на Варна те обичат…

Важни първи стъпки за изграждане на общност„Важни първи стъпки за изграждане на общ-

ност“ e петата последна част от главата „Тър-сач на общност“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор е Дийтър Халбах. Преводачи са нашите приятели Новогорци (http://novogorci.com/).

„Работата е разбрана и е оценена като добра, иде-ята се оформя и ще бъде осъществена и изведнъж хората застават един друг на пътя си.“Ерих МухсамЗа съжаление, тази тенденция е все още твърде

точна във връзка със съвременните опити за по-стигане на съвместен по-добър живот. Много до-бронамерени инициативи в общностите завършват скоро след като са започнали. За радост, значител-на база с информация е набрана около темата за изграждане на общност. По-долу описаните седем стъпки събират известен опит и предложения за изграждане на общности и проекти. Те се основа-

ват върху моя опит в екоселището Зибен Линден в Германия и върху работата ми като консултант на организации и „съзнателни“ общности. Ето и ня-колко предложения как да подходим към въпроса по интелигентен начин:*Изяснете своята вътрешна визия и лична мо-

тивация.В основата на комуникацията в групата винаги

трябва да е яснота върху вашите цели и компетен-ции. Особено нужен е честен анализ на вашите недостатъци, скрити мотиви, както и компенсира-щите очаквания, които поставяте върху другите. За съжаление, често красивите официални цели на групата не съвпадат с вашите лични очаквания и колебания. Необходимо е и двете да бъдат раз-познати от самото начало.*Потърсете малка група от хора със сходни

виждания, чиято мотивация и групова химия продължава >>>

openom.eu Преводни творби

са в хармония (не по-голяма от 5-12 човека).Ако групата е твърде голяма е много трудно да

се достигне до ясен консенсус. От друга страна, малко семейство или друга симбиотична струк-тура са твърде малки, за да служат като основно ядро. Важно тук е вътрешното разбирателство и взаимното признаване в това „ядро“. Решителнос-тта да се действа задружно, в пълно осъзнаване на тематични и личностни различия, е вътрешната задача на групата.*Определете основните принципи, тоест фор-

мулирайте визията ясно, но оставете индиви-дуалните пътечки отворени.Използвайте мощна визия като основа. Група-

та трябва да продължи със създаването на обща представа, която формулира всички основни общи цели, а в същото време дава достатъчно индиви-дуална свобода. Ако основните цели и фокусните точки са достатъчно ясно определени, става много лесно за заинтересованите хора да решат дали да се включат или не. Това също означава, че ще има по-малко правила и по-малко дебати как те да се спазват, докато общността се разраства. Правила на общуване, органите, вземащи решения и не-обходимите стъпки към реализацията на проекта трябва да бъдат поставени в началото.*Потърсете способни членове за ядро на гру-

пата, които искат да споделят и реализират стъпките по пътя.Това ядро или основната група има правото да из-

бира по-нататъшните участници и определя крите-риите за присъединяване. Важно е да се развие усе-щане за собствен център – „здравословно“ усещане за собствено „аз“ – за да се вършат определениизпълнителни функции, които не изключват дру-

ги или изглеждат арогантни (без повече дебати върху основните принципи).*Създайте атмосфера на доверие чрез вътреш-

на групова работа, подходящи методи за кому-никация и ритуали.Никаква концепция, структура или визия не

може да замени нашата способност за автентично възприемане и комуникация. Вътрешната работа и личния растеж са есенцията в създаването на общност. Ако се появи конфликт, добре е да по-търсим помощ от опитни хора, примерно консул-танти или инструктори.*Опознайте се чрез споделена работа в прак-

тически проекти.Съвместният живот, сам по себе си, е най-голе-

мият учител.*Определете първоначалната група и създай-

те пътя, докато вървите.Разширеното ядро на групата се превръща в

спонсор на проекта, когато се предполага риск при директни действия и установява правни и фи-нансови отговорности (особено във връзка с при-съединяване и напускане, както и между първите заселници и спонсорите).Компетенциите и лидерските качества трябва да

бъдат припознати и дейностите на отговорност – определени. Появява се социално „скулптурно произведение“, където всички компоненти изис-кват да бъдат видени и признати. Но зад целия наш ентусизъм и добросъвестност, никога не бива да забравяме чувството си за хумор и факта, че всички сме търсачи по непозната пътека. Всич-ки грешки, които правим, са подарък за групата, дотогава, докато сме готови да погледнем към тях без предразсъдък и с кураж.

/край на тази глава/

Летете, снежинки!Киселото мляко – дар е от дедите,хапвайте си често – няма да сгрешите.Храната ни лекува – давам пример жив,най-добрият лекар е чесънът лютив.

Ще те посъветвам – хубаво е знай,честичко вари си, ти от билки чай.Яж коприва, зърнени храни и ядки,зеленчука зрял и плодовете сладки.

Летете, снежинки, навред по светастелете се леко, блестете в нощта.Танцувайте с вятъра в лунно сребро,в такава нощ свята се ражда добро.

В такава нощ чудна в тихите къщисветлина, мир и обич всички обгръщат.И никъде няма сълзи и тъгасамо светли искри греят в наште сърца.

ХранаАвтор Радослав СяровАвтор Рослава Стоянова



Деца? Но кога точно?

Превод от немски: Екатерина Мандова

Оригиналният текст на статията е публику-ван на немски в блога Junge Deutsche, на българ-ски „Млади немци“

Младите в Германия все по-късно се решават да имат деца. Дали причината е в липсата на жела-ние, на образец за подражание или пък за това е виновна семейната политика?Малкият Джонатан повече не иска да спи и се втур-

ва към любимата си количка – оранжевото бръм-бръм за извозване на смет. Още не може да ходи много добре, но е достатъчно, за да бута камиончето из стаята със захласната усмивка и да го блъска с възторжен вик в стената, радиатора или вратата. Бе вторник сутрин в 5.45ч. и аз нощувах на дивана във всекидневната на едно младо семейство в Северна Рейн-Вестфалия. Будилникът ми естествено още не бе звъннал, но за спане и дума не можеше да става. Час по-късно закусвам с майката на Джонатан и две заситени детски муцунки ми се усмихват доволно: „Знаеш ли,”- каза тя – „ точно такива моменти си заслужават целия стрес и ме изпълват с щастие”.Все по-малко млади хора в Германия споделят това

щастие. През 1960г. всяка жена е имала средно по 2,5 деца, а днес едва 1,4. Преди са липсвали надежд-ни контрацептиви, а още по-рано е нямало пенси-онно осигуряване и висока детска смъртност. Днес продължителността на живота при младите хора на-ближава 100 години и от 1989г. в Германия има пен-сионно осигуряване. А от 1960г. и хапчето – часът на раждане на модерното семейно планиране. Реше-нието за дете при нас винаги се обмисля внимателно от двамата партньори и е така нагласено, че перс-пективите за работа да страдат възможно най-малко. И с право, защото младите семейства не могат да си позволят или не искат да са родители само с една заплата.Кога се раждат днес децата?При следващата ми кауч-сърфар-домакиня можех

да поспя повече. В средата на 30-те, тя се бе кон-центрирала първо върху кариерата си и накрая бе разбрала, че „идеалният” мъж се оказал грешен из-бор. Причините за нерешителността да имаш деца са много: наред със страха да рискуваш кариерата си, много хора искат да запазят необвързващия си начин на живот и всякакви други възможности. Но за все повече основните проблеми са несигурната работа, ниските доходи и краткосрочните трудови договори, които отнемат увереността на засегнатите

да се решат на тази отговорна стъпка.В изследването „Младите немци” през 2010г. взеха

участие над 800 души от цяла Германия на възраст между 18 години и 34 години. Те, между другото, от-говориха на въпроса дали вече имат деца и дали ис-кат да имат такива. В тази възрастова група броят на родителите се повишава от 8% на 20%, а желанието за още едно дете спада от 57% на 39%. Несигурност-та дали някога искат дете, се задържа непроменена на високото ниво от 35%. Подобно непроменено е и нежеланието за дете – 8%.Въпрос към Германия №1:Защо детските градини и занимални не са безплат-

ни из цялата страна, като училищата и университе-тите?Въпрос към Германия №2:Защо работното време на ясли и градини и услови-

ята им на работа не са по-добре съобразени с дейст-вителния живот на младите семейства?Вярваме ли още в идеята за семейство?Изобщо колко желано все още е това да се създаде

семейство? Друг резултат от изследването „Млади немци” от 2011г. е, че 32% от запитаните виждат „упадъка на семейството” като особено определящ за тяхното поколение и се нарежда на трето място по-важност след дигитализирането и глобализира-нето.Относно какво значи това, събеседниците ми имаха

различни мнения: един млад немски турчин в Бад Ибург говори въодушевено за голямото семейство от своето детство… и разказва как цялостта на се-мейството се разпада. Една болногледачка на въз-растни при извора на Дунав се замисли при въпроса и си спомни за многото деца на разведени родители в ученическите си години и как семейните драми са натоварвали приятелските им срещи. А един човек от Ерфурт, когото срещнах във Висбаден, обоснова отговора си с това, че братята и сестрите му живеят в САЩ и Швеция и цялото семейство се среща най-много веднъж годишно.Липсват примери на щастливи семейства за подра-

жание и семейните драми преобладават в медийното пространство. Поради тази причина на Министер-ството на семейното планиране му хрумна идея-та да предизвика „смелост и желание за създаване на семейство”. За седми пореден път тази година е избрана семейна ръководителка на годината. Една невероятна цел, която искам да подкрепя. При това са нужни любов и разбиране, а не само перфектен семеен бизнес-план. И с повече разбиране също ще постигнем в бъдеще по-силна сплотеност в обще-ството ни.


Приятелството, всъщност, няма нуждавода в морето още да доливаме,

когато по-щастливи се събуждамеи благодарни всяка нощ заспиваме.

Приятелството не вик, а шепот ена мъдър ангел в мрака от не-истини,

усмихнат миг, скрит в топлото на шепите,след който продължаваме-пречистени…

Приятелството-тайнствено пресичанена линии в незрима холограма.

Докосване. Разпадане.Привличане.Копнежен зов в човешката ни драма.Приятелството-нежно съкровение,уютна глътка в дните ни студени,

увереност, че можем без съмнениеда споделим и да сме споделени.

Отвъд несговорчивост, непростимост,несбъднатост, неласкавост, невяра,

приятелството е необходимости празник е, без дата в календара.

Защото, ако някой ни приемакаквито сме-такива…и обиква,

дори когато ярост ни обземаили сълза издайнически бликва…

И иде ни да вием до премала,да плюем и забравим всичко свято,

объркани след тягостна раздяла,когато тънем в непрогледно блато…

Това е тази част себеподобниоставили за друго гордостта си,

а не кроящи планове удобни,гуляещите с нас на тежки маси.

Не тези луди, с възгласите бурни,които и света, и нас оправят,

ни кротките-с усмивчици дежурни,които все с най-хрисим нрав се славят…

Такива-бол-с лопата да ги ринеш-как радват ти се-мили-обиграни,

докато неочаквано погинешот ножа, скрит под ласкави уж длани.

Душиците лисичи-ще ги има,дори да са ни и на шест очите.

Ще шепнем на женицата-любима,отрова скрила в устните присвити.На първият приятел от детинствоза здравето възторжено ще пием,повярвали в свещеното единство,

а после, че ни мрази, ще разкрием…Най-близките в най-чужди се превръщат,

но истинските си остават, зная.Приятелството с тях ще бъде същото,

дори в отвъдна среща из безкрая…

Те няма да ни хулят и обиждат,ако им е различен светогледа,

и няма да разпитват и завиждат,а ще те сгряват с погледа си предан.Прославям тях, от Господа избрани,

които с нас в добро и зло остават,че те поддържат вярата в духа ни,и смисъл на приятелството дават.

БлагословениеАвтор Милена Белчева

Имунната система на ЗемятаКак едно световно движение може да спаси

подобно на имунна система планетатаАвтор: Пол Хоукън за „Oya – мисли различно,

живей различно”Превод от немски език: Александрина Цонева

През 60те години на миналия век Сър Джеймс Лавлок започва да изследва, дали Земята не би могла да бъде едно единствено голямо живо същество. „Хипотезата Гея”, както той я нарича по-късно, е екология в чиста форма. Според тази

хипотеза, Земята разполага с белези на естествена самоорганизация и саморе-гулация. Белезите отговарят на тези на

един жив организъм, защото Земята по подобен начин създава условия, които правят живота възможен. Два века преди това Имануел Кант и Джак Тюрго са си представяли човечеството като система, която показва качества на жив органи-зъм. И те не са били сами при тази си представа. От Спиноза до Ганди, от Люис Томас до Тайлард Шарди, философи, религиозни учители и учени се занимават отново и отново с въпроса, дали цялото човечество не е оплетено помежду си по



един мистериозен и необясним начин. “Когато човек си представи огромната маса от човешки мозъци на Земята, изглежда, че те се държат като една взаимосвързана жива система”, пише Люис Томас.

Движението не вярва, а наблюдаваЕдна от разликите между движението, което

тече отдолу нагоре и което днес е навсякъде по света, и между идеологиите, се състои в това, че движението достига до идеите си чрез непосред-ствено наблюдение, а идеологиите се основават на убеждения или теории. Освен това цел на движението не е да оборва капитализма, глоба-лизацията и религиозния фундаментализъм. То по-скоро се опитва да се преосмисли чрез това, което открива в Земята и горите, в реки и морета, в градове и гета.Съдържа ли движението идеологии? Със сигур-

ност. Но основно то представлява тази част от човечеството, която се е натоварила със задачата да предпазва хората и да осигури оцеляването им. Тръгвайки от това, че човечеството е орга-низъм, може да си представим едно колективно движение, което пази този организъм и е готово да се справи с всякакви заплахи. Способността за обратна реакция би работила като имунна система, която е независима от волята на отдел-ния индивид. Съвместната дейност на стотици хиляди организации с благотворителна цел може да бъде гледана като една имунна система на човечеството. Тя ни предпазва от вредни влияния като корупция, грешно икономическо развитие и екологичен упадък.Така, както една имунна система различава

между „свое” и „чуждо”, движението разпознава какво е човешки достойно. Така, както имунната система има вътрешна линия на отбрана, която прави възможен един ограничен във времето живот на организма, така и устойчивостта е стра-тегия, която осигурява преживяването на чове-чеството. Думата „имунитет” произлиза от латин-ското „immunis” и означава свободен, недокоснат, чист. Обикновено за описание на имунната систе-ма се използват военни понятия: тя е въоръжено биологично единство за отбрана, която се бори с нахлуващи отвън организми.Измерено със състоянието на света, човек може

да си помисли, че движението (като форма на съ-протива в човешката история, бел.ред) не е било

особено успешно. Срещу многото организации и активисти, които в цял свят се обявяват против несправедливостта, стои почти петвековното предимство на разграбването на планетата чрез глобализацията. Заради това имунната система на човечеството е отслабена. Масовото нападане на ресурсите, огромното генериране на отпадъци, плячкосването спрямо работещите и изтриването на цели култури е болест, тежка като хепатита или рака. Тя е предизвикана от една политическа и икономическа система, към която ние всички принадлежим. Сочим ли с пръст другите, задъл-жително укоряваме и себе си. Няма такива, които сами да са отговорни или виновни. Но системата като цяло е болест – дори когато ние заедно сме я създали и боледуваме от нея. И защото много хора знаят, че сме болни и искаме не само да лекуваме симптомите, а да отстраним причина-та, движението за опазване на околната среда наподобява на „реакция на човечеството срещу инфекциозни политически стратегии”, които заплашват Земята.Движението за опазване на околната среда и

движението за социална справедливост, които се борят срещу предизвиканите от икономиката и законодателството причинители на болести, са двете страни на един медал. Когато вредим на околната среда, вредим и на социалната справед-ливост. Двете движения са загрижени за това, което лекарят Пол Фармър нарича „патология на властта” – „покачващ се прилив на неравенство-то”, който предизвиква насилие, било то срещу хора, места или други форми на живот.В крайна сметка задачата на една световно

действаща имунна система се състои в това, да разпознава всичко, което не служи на живота и го ограничава или прекъсва. Там където обще-ства, култури и екосистеми са вече увредени, се прави опит да се предотвратят бъдещи вреди, да се излекуват вече съществуващите наранявания и да се възстанови естествено здравото състоя-ние. Повечето организации, които застават зад социалната промяна, не разполагат с достатъчно хора и пари, но за това пък имат възможности да се учат. Не е лесно, да създадеш система, която няма предшественици. Занимава ли се човек с движението, разбира, че това е едно нововъзник-нало опитно поле за човечеството. Учим се да се намесваме, да поправяме, да обновяваме и да използваме въображението си. В много държа-



openom.eu

ви е опасно да си част от едно такова движение за промяна. Такива примери са убийството на южноафриканския активист Стивън Бико или на бразилския природозащитник Чико Мендес. Все още активисти на подобни движения биват заплашвани или убивани.

Да спасиш човечеството пред собствената си вратаПовечето започват като Чико Мендес. В нача-

лото вярват, че работят за определена цел – в неговия случай това е опазването на каучуковите дървета. По-късно разбират, че всъщност се бо-рят за нещо по-голямо. „Тогава си мислех, че ще помогна за спасяването на тропическите гори на Амазонка. Междувременно ми стана ясно, че се боря за оцеляването на човечеството.”За да се справи с всички болестни причините-

ли, движението трябва да приеме най-различни форми на организация като местни общности за развитие, инициативи по села, граждански групи, изследователски институти, сдружения, мрежи, верски общества и фондации. А сред тези кате-гории има отново десетки различни дейности с техните акценти – правата на детето, културното разнообразие, опазването на кораловите рифове, демократичните реформи, енергийната сигур-ност, грамотността … Тъй като в медиите чува-ме имената на едни и същи големи и известни организации, не ни се разкрива веднага невероят-ното разнообразие на движението. Или се сещаме само за повтарящи се образи на демонстранти, плакати и протести. Тези дейности са важни, но само малка част от работата на едно движение.Петстотин години на екологични катастрофи и

социално робство за човечеството са относител-но кратко време, за да се разбере самосъздалия се образец на системно разграбване и унищожение. Това, което се е променило, е степента на свър-заност и възможността тя да се използва съзна-телно. По този начин сме сигурни, че надеждата може да бъде разумна реакция. Дори когато по-стоянно сме бомбандирани с информации, които искат да ни накарат на вярваме в обратното. Хо-рата се сближават, обединяват и се припознават в това, което се ражда заедно. От взаимодействието и споделения опит се създават нови обединения, изнамират се нови части на по-голям организъм, основават се сдружения и съвети. Хората ги доба-вят към една мозайка от дейности, все едно искат

Преводни творби

да направят пъзел, без преди това да са виждали готовата картина. На лудостта на човешката раз-рушителност се противопоставя способността за вникване и интелигентността, които ни свързват заедно по един досега непознат и невъобразим начин.Хората, които са дейни в движения, подхождат с

голяма решителност към работата. По друг начин не могат да бъдат обяснени неудържимата сме-лост и сърцатост, с които толкова много излизат по улиците, говорят на събрания, извикват към живот новото, противопоставят се и прилагат алтернативи в действие. Решителността идва от знанието, че ние сме хора, които искат да оцеле-ят. Ужасно и обезсърчаващо е, когато трябва да наблюдаваш как цивилизацията се срива повсе-местно, как различни лагери и идеологии враж-дуват и как околната среда бива разрушавана все повече и повече.

Да си спомним кои смеИмунната система не винаги е успешна. Може

също да се случи и движението да не постигне своите цели. Ако променим възприятието си и осъзнаем кои сме, ще можем да продължим да водим движението. Човешката цивилизация ще изчезне, ако не заработим като глобално чове-чество. За да успеем, е необходимо да намерим мястото си – в биологичен и в културен смисъл – и да се заемем сериозно с общото си бъдеще. Мозъкът ни се е развил, защото с негова помощ можем да се защитаваме по-ефективно. Той си сътрудничи с по-старата имунна система, чрез която пък сме постигнали това развито ниво в еволюцията.Израснали сме с метафори за войната – мислим

веднага за „атака”, когато чуем „защита”. Но защитата на Земята може да успее само тогава, когато работим заедно и възпитаваме в себе си съпричастност. Доказано е научно, че всички деца се държат алтруистично, докато носят пам-перси. Грижата за благополучието на ближния е дълбоко вкоренена в нас и е незаличимо свързана със същността ни. Станали сме хора, защото сме действали заедно и сме си помагали взаимно. Както имунологът Джералд Калахан установява, доверие и любов са заложени в нашите гени и лимфоцити. Можем да спрем падението си сред хаоса, като всеки един от нас си спомни кой е.




Пол Хоукън (65) е природозащитник, предприемач, жур-налист и творец. Съветва фирми и правителства по въпросите на ус-тойчиво развитие. През 60-те години на миналия век той е бил деен участник в гражданското дви-жение около Мар-тин Лутър Кинг. По-късно пътува като хуманитарен активист и фото-

журналист в кризисни райони и военни зони. В книгата си „Ние сме промяната” Хоукън описва разкритото от него най-голямо движение в ис-


Сн. www.oya-online.de

торията на човечеството като един вид имунна система на Земята. „Движението” се състои от до два милиона отделни движения, които по целия свят се борят за екологична, социална и културна справедливост. Подобно на белите кръвни телца в човешкия организъм, те се появя-ват там в организма Земя, където има опасност от унищожаване на околната среда, насилие или социална несправедливост. Над 100 000 такива отделни движения са регистрирани в WiserEarth, на български „По-мъдрата Земя”. Това е социал-на мрежа за устойчивост, създадена от самия Хоукън. Списанието за екология Utne Reader поставя Хоукън сред стоте визионери, които могат да променят живота ни. Книгите му са преведени на 26 езика и се разпространяват в над 50 държави. Живее в Калифорния, САЩ.

Личната му интернет-страница е: www.paulhawken.com

Безплатни прегръдки – даване и непосредствено щастие

Колко му е да вземеш една табелка с надпис „Без-платни прегръдки“, да застанеш на центъра на гра-да и да прегръщаш всеки, който иска! Наглед едно малко и просто действие, което обаче дава много на много хора и ги прави щастливи поне за един ден, ако не и завинаги.Няколко пъти се опитвах да уредя безплатни пре-

гръдки в моя консервативен град в южна Германия и все не успявах. Защо ли? Най-вероятно, защото не носих достатъчно Любов в себе си. Обаче не се отказвах. Не само защото всички, които вече го бяха правили твърдяха, че това е най-якото нещо, ами и защото съм си упорит и по принцип трудно се отказвам. И накрая се откри възможност да го направя в съседния град. Събрахме се голяма и ве-села група, включително Ники, и прегърнахме и на-правихме щастливи много хора. На следващия ден имах мускулна треска на ръцете и гърба от много прегръщане и, което е дори още по-забележително, на всички лицеви мускули.Оттогава често правим с Ники безплатни прегръд-

ки и забелязваме как много неща в обществото се променят, но винаги си остава едно и също пре-красно чувство, че сме направили щастливи много хора и сме ги благословили с Любов, без да искаме нищо в замяна – давайки просто чисто най-добро-то от себе си. И винаги имам след това мускулна

треска на лицевите мускули. Дори и стоматологичен маратон не може да предизвика такава силна мус-

кулна треска! Но пък и каква радост в сърцето. Уж даваме, а се връщаме вкъщи с повече енергия. Нищо чудно, защото колкото повече даваме, толко-ва повече и Бог ни дава.Онзи ден правихме безплатни прегръдки в София.

Прекрасно беше, че този път се включиха и мно-го работещи хора на средна възраст и такива със семейства. Това са предимно хора между 25 и 55 години, които се прегръщат значително по-рядко от останалите. Има си достатъчно обществени при-чини за това, но този път нещата изглеждаха много по-оптимистични и прекрасни. Нямаше никакви не-гативни подвиквания и на мен само 5 човека не ми се усмихнаха. Голямата маса продължава с усмивка без да се прегърне, но пък е ясно, че денят им вече не е същия и придобива положителна насока. А със стотиците прегърнали се създаваме едно невероят-но високо поле на радост, щастие и Любов, незави-симо от пол, възраст, етнос и т.н. Просто Любов и даване в най-чистата им форма.Безплатните прегръдки са едно малко действие с

много заряд. Едно малко даване на голямо щастие. Единственото, с което трябва да разполагате, е широко разтворени обятия и още по-широка усмив-ка. И, разбира се, със сърце, изпълнено с Любов. Табелката с надпис „Безплатни прегръдки“ тогава дори не Ви трябва. Е, кога ще позволите и Вие на голямото щастие да Ви завладее?

Действието описа Крум Сяров

openom.eu

Нека започна отпред-назад. На 27.12.2011 се проведе втората ОМ Среща в Пловдив. Както ни разказа Ники, били за осем човека, които са си говорели предимно за Отворената Екология, Пермакултура и Селища, за ОМ като Отворена Платформа за Положително и Устойчиво Раз-витие. Става ясно, че все още няма напълно Отворена Платформа, за споделяне на Пермакул-турното знание в България, както и земеделските познания на нашите предци от типа „триковете на Баба“. А седмица по-рано, на 21.12. се състоя всъщност първата ОМ Среща в Пловдив, която бе в значително по-малък състав от последвалата втора.Също на 21.12.2011 бе първата ОМ Среща Со-

фия-Варна в лицето на Рослава и Милена Пех-ливанова. Както се казва, срещата бе скромна, но знакова и сърдечна, и се случи във Варна. След няколко месеца, когато лятото е тук, съм сигурна, че ОМ Срещите във Варна ще се увеличат значи-телно.На 19.12.2011 беше голямата Софийска ОМ

Среща в init Lab в Лозенец. Получи се толкова вдъхновяващо събиране, не на последно място защото сред нас бяха Крум, Ники и Никола, които пребивават в Германия и се бяха прибрали за предстоящите празници в родината. Особено ни зарадва присъствието и на Стоян, Ники Драгов и Митко, които за първи път се запознаха по-от-близо с идеите и стремежите на ОМ. По-късно се присъединиха Светлето и Галя от „Забавната математика“.Желанието ни за започналата 2012 е да се запоз-

наем с още повече отворени, позитивни и най-ве-че дейни хора, споделящи и живеещи стремежите и идеите на ОМ. Ще се радваме да ви срещнем на живо, приятели! Следете на страницата ни дати-те и местата за бъдещи ОМ срещи из страната и Европа.

Ако искате да прочетете идеи за Действия или искате да се присъедините към екипа на ОМ - моля посетете следната връзка: http://openom.eu/bg/action/

Действия

Четем и слушаме произ-ведения на родни творци

Казват, българската култура е в застой. Нека не се съгласяваме с това. В застой са нейните най-големи разпространителите – медиите, които по търговски причини се отказват да излъчват и разпространяват творби на български автори. Още си спомням, докато живях в чужбина, с какво голямо нетърпение чаках пратките с книги и музика на български език, създадени от бълга-ри за българи. След като се завърнах в родината, усещането ми за липса продължаваме да ме тор-мози, макар и с по-малка сила.Примерите за прекрасни родни творби в облас-

тта на изкуството в най-широкия му смисъл са многобройни. Българският гений и творчески дух не спи. От нас зависи, дали ще го поемем и пре-дадем нататък. Търсете, наслаждавайте се и спо-деляйте българска музика и литература! Защото така, както е важно да се храним с местна храна и да подкрепяме местни предприемачества, така е важно да насърчаваме и родния творчески дух.

Действието описа Александрина Цонева

Отзвук от декемврийските ОМ Срещи 2011

ОМ вестник, брой 3

Documents