АКЦЕНТИ - Списание ЗОПzopplus.com/wp-content/uploads/2017/01/zopplus_01_2017.pdf23...

1бр. 1, 2017 г.

АКЦЕНТИ

Статиите и изразените от авторите в списанието становища не ангажират никоя институ-ция и представляват единствено тяхното експертно мнение.

ТЕМА НА БРОЯ

СЪВМЕСТНА ЕФЕКТИВНОСТ: Защитата на конкуренцията и об-ществените поръчки на прага на 2017 г. през погледа на предсе-дателя на КЗК – ексклузивно интервю за ЗОП ПЛЮС

на г-жа Юлия Ненкова .................................................................... 6

ДРУГИ АКЦЕНТИ

Заедно и поотделно: Основни моменти в актуалните правила за възлагане на поръчки с обособени позиции (материал с продъл-жение), Ивайло Стоянов .............................................................. 15

Тръжни контрапункти: Практически изводи от решението на КЗК по поръчката за създаване на централизирана система за електронно възлагане, Елена Димова ......................................... 28

Експертно за поръчките: Преглед на въпроси и отговори от практиката по възлагане на обществени поръчки по ЗОП, в сила след 15.04.2016 г. ............................................................................ 42

ЕЛЕКТРОННИЯТ ПОРТАЛ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

WWW.ZOPPLUS.COMвъзможности коментари анализи обучения консултации новини

ВСИЧКО ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

списание ЗОП+2

ОТ РЕДАКЦИЯТА

Скъпи читатели,

Новата година е ново начало. Начало на път, идващ от минало-то на натрупан опит и осъзнати истини. Но и път, извиващ се към хоризонта на желани бъдещи цели и постижения. Преди да тръгнем напред съвсем естествено идват онези мигове на безвремие, кога-то отпращаме всичко останало зад нас с въздишка и с намерения за по-добри бъднини поемаме на-пред. Така е за всеки от нас, така е и за всички ни като цяло.

В областта на обществените поръчки зад себе си оставяме го-дина на нови правила и процес на адаптация към тях. Както и по-ниска активност при възлагане-то, дошла след финалния спринт в края на предишния и постепен-ното набиране на скорост в нача-лото на новия програмен период при еврофондовете. А погледът ни е отправен към по-пълноцен-но разбиране и по-оптимално прилагане на промененото зако-нодателство. Както и към по-ак-тивно и полезно взаимодействие между институциите, от които зависи общата ефективност на системата. Които със сигурност ще са ни необходими предвид оч-акванията за завръщане към по-знатата висока динамика на въз-лагане, особено с европейски сред-ства.

При такова ново начало вина-

ги е добре да тръгнем подготве-ни. Затова в специалния премие-рен брой на списание ЗОП+ за 2017 г. сме се постарали да дадем най-доброто, за да допринесем за един силен старт на новата година за всички от експертната ни ауди-тория.

Начело на изданието е ексклу-зивното интервю, което даде за нашите читатели председателя на Комисията за защита на кон-куренцията – г-жа Юлия Ненкова. Показвайки професионализъм и прямота, ръководителят на ан-тимонополния орган коментира пред нас редица ключови за въз-лагането на обществени поръчки въпроси – от принципни положе-ния при защитата на конкуренци-ята, през правомощията на КЗК, до допусканите несъответствия при прилагане на ЗОП и възможни-те решения за тяхното преодо-ляване, включително чрез повече диалог и сътрудничество между отговорните ведомства.

Линията на топ материалите, избрани за януарския ни дебют, продължаваме със статия на един от основните ни консултан-ти и водещ лектор по материя-та – г-н Ивайло Стоянов. В своя типичен стил, комбиниращ за-дълбочен анализ и компетентни съвети с директна практическа приложимост, главният секретар на НСЕОП ни разкрива познати и непознати особености при възла-

3бр. 1, 2017 г.

ОТ РЕДАКЦИЯТА

гането на обществени поръчки с обособени позиции. Тема, колкото позната, толкова и способна да ни изненада. Както заради новите моменти, дошли при транспони-рането на последното поколение европейски директиви, така и за-ради неподозираните възможнос-ти, които предоставят на възло-жители и изпълнители правилата за обособяване на лотове.

За високото ниво на издание-то допринася и статията, пос-ветена на отменената поръчка за създаване на централизирана система за електронно възлагане. Като водещ експерт в областта, част от професионалния път на който е бил свързан с КЗК, авто-рът г-жа Елена Димова прави це-нен експертен преглед на поста-новеното решение на органа по обжалване. Акцентирайки върху поуките от казуса, тя превръща допуснатите пропуски при тази важна поръчка в истински наръч-ник по прилагане на действаща-та уредба на възлагането.

И за да потвърдим максимата, че всяко ново начало стъпва на преосмисляне и осъзнаване на вече извървяния път, като важна част от януарския брой сме включили разширено издание на рубриката с отговори на горещи въпроси по ЗОП. В него сме събрали както прецизирани и подредени отгово-ри на въпроси от практиката, които вече са намирали място

на страниците на ЗОП+, така и становища по постоянно възник-ващите нови казуси, поставящи на изпитание възложители, изпъл-нители, контролни институции и експерти.

Създадохме този специален брой водени от амбицията да сме все по-добри в оказването на експертна подкрепа на всички с интерес в областта на поръчки-те. И не само защото така мо-жем да подпомогнем по-доброто разбиране и прилагане на прави-лата, уреждащи тази част от обществените отношения. А и за да продължим да утвърждава-ме дух на сътрудничество, вза-имопомощ и уважение в експерт-ната общност. Надяваме се, че резултатите от тези ни усилия ще достигат до все повече наши читатели, приятели, клиенти и партньори. Съответно ще допри-несат за тяхното възходящо раз-витие и благоденствие през една успешна нова 2017 година.

На добър час

от екипа на ЗОП ПЛЮС


ЛЕКТОРИ С ДЪЛГОГОДИШЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ

ИВАйЛО СТОЯНОВ, гл. секретар на НСЕОП и консултант на списание ЗОП+ДОРА БУРОВА, държавен одитор в ИА „Одит на средствата от ЕС“АНТОАНЕТА ПЪРВАНОВА, експерт по обществени поръчки

РАБОТЕЩИ РЕШЕНИЯ ПРИ ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

ПОКАНА

СПИСАНИЕ „ЗОП+” ИМА УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНИ НАПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ

ГР. СОФИЯ, БУЛ. ХРИСТО БОТЕВ 52 23 – 24 март 2017 г.

Уважаеми колеги, В началото на 2017 г. законодателство по обществени поръчки отдавна вече не е „ново“, а

„действащо”, съответно казусите по неговото прилагане са работно ежедневие. И след като 2016 г. бе време на преход и подготовка, новата година обещава завръщане към познатата висока динамика на възлагането, особено при разходването на европейски средства. За справя-не в тази обстановка за всички с интерес в материята на обществените поръчки е важно не само да имат знания, а практически умения за намиране на най-оптималните решения.

За да предложим подкрепа за справяне с тези предизвикателства, а и за да продължим да бъдем полезни на възложители, изпълнители, отговорни институции и експерти, ние от ЗОП ПЛЮС организираме пореден професионален семинар. Високите си амбиции отново ще подкрепим с аргументи при избора на локация, организацията и ангажирането на едни от най-подготвените, уважавани и търсени лектори.

Така центърът на мъдра София отново става място за среща на специалисти и пра-ктици, които се събират, за да обсъдят в детайл и да обменят опит и успешни практики по актуалните правила при обществените поръчки. А и да си тръгнат с поне няколко нови работещи решения, готови за използване в практиката.

Присъедините се и Вие!

5бр. 1, 2017 г.

АКЦЕНТИ НА СЪБИТИЕТО

Обучението ще се проведе в рамките на превърналите се в запазена марка на ЗОП ПЛЮС

динамични презентационни модули с обратна връзка, дискусии и реални примери от практиката. Ще бъдат разглеждани множество казуси в търсене на успешните решения както за възложители, така и за потенциални изпълнители.

В рамките на курса обучаваните ще научат:

ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛИ

Как да управляваме и организираме процесите по възлагане на обществени поръчки;

Как да съставим вътрешните си правила и графика на обществените поръчки;

Какви са спецификите на основните режими на възлагане и приложимите процедури;

Как да подготвим документация, указания за подаване на оферти и образци;

Как се определят изискванията към участниците и се избира изпълнителя на поръчката;

Как да овладеем изкуството да изготвим методиките за оценка;

Как да проведем процедурата си – специфика при работата на оценителните комисии,

изисквания и отговорност на членовете;

Къде грешим – казуси по най-често допусканите грешки в практиката по възлагане на

поръчки;

Какво е важно да знаем за контрола – практика от мониторинга на Агенцията

обществени поръчки;

Как да защитим правата си по най-добрия начин – практика на КЗК и нови моменти в

правилата при обжалване на обществените поръчки;

Къде да сме най-внимателни – нови административно-наказателни състави;

ЗА УЧАСТНИЦИ

Възможности и информация или за какво да следим при търсене на подходящи общест-

вени поръчки;

Как да подготвим офертата си, ЕЕДОП и да организираме участието си в процедурите;

Кои са най-често допусканите грешки в практиката при подготовка на офертите;

Какви са спецификите при поръчки за строителство и услуги свързани със строител-

ството;

Кои са ключовите процеси в рамките на участието в процедури за възлагане на общест-

вени поръчки.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Тел. 0878 610 705,

e-mail: [email protected]

web: www.zopplus.com

ОЧАКВАМЕ ВИ!



СЪВМЕСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Защитата на конкуренцията и обществените поръчки на прага на 2017 г.

през погледа на председателя на КЗК – ексклузивно интервю за ЗОП ПЛЮС

Юлия Ненкова,Председател на Комисията за защита на конкуренцията

Г-жо Ненкова, когато бяхте избрана за председател на Коми-сията за защита на конкуренци-ята, заявихте, че това е профе-сионално предизвикателство за Вас. Близо половин година след навлизане в новото поприще, удовлетворена ли сте, че приех-те това предизвикателство?

Категорично ДА. Правото на конкуренцията е една специфич-на, но и изключително интересна от професионална гледна точка област на правото, която съче-тава едновременно икономически и юридически анализ на действи-ята на предприятията. Едновре-менно с това правоприлагането

Всяка Нова Година е особено значима за всеки човек. Това важи и за системата на обществените поръчки. Затова решихме да поставим подобаващо начало като в първия си брой за 2017 г. отредим водещото място на председателя на една от ключовите институции, от които зависи ефективното разходване на публичния ресурс – Комисията за за-щита на конкуренцията. За предизвикателствата и възможностите, за взаимното уважение, за обединението около националните интереси и просперитета на страната разговаряме с г-жа Юлия Ненкова.

7бр. 1, 2017 г.


в областта на конкуренцията е и изключително динамично, като се основава не само на разпоред-бите на закона, но и на практи-ката по правоприлагането им в рамките на Европейския съюз от Европейската комисия и от дру-гите органи по конкуренцията в съюза. Не на последно място, пра-вилата на конкуренцията защи-тават пряко обществения инте-рес и ефективното им правопри-лагане е в състояние да генерира видими и обозрими ползи както за развитие на икономиката като цяло, така и за всеки отделен по-требител, за всеки гражданин на нашата страна. Ето защо аз съм изключително щастлива, че при-ех предизвикателството да огла-вя Комисията за защита на конку-ренцията. Искрено се надявам, че опитът и усилията ми ще дадат нужния резултат.

От позицията на ръководи-

тел на антимонополния орган в страната, намирате ли, че КЗК разполага с необходимите пра-вомощия, за да може реално да се противопоставя на незако-носъобразните търговски съг-лашения, включително и тези, в обществените поръчки? Какво още може да се направи в тази посока?

Считам, че предвидените в За-кона за защита на конкуренцията правомощия на КЗК по разследва-

не и санкциониране на нарушения-та на правото на конкуренцията са достатъчно добре дефинирани и развити. Следва да подчертая, че действащият закон е приет през ноември 2008 г. и отразява всички постижения на правото на конкуренцията към този момент, както по отношение на матери-алноправните разпоредби, така и по отношение на процесуалните норми, гарантиращи едновремен-но ефективността на антитръс-товия орган и правото на защита на страните по производството пред Комисията. Този извод се ос-новава на резултатите от пре-гледа и сравнителния анализ на законодателството в областта на конкуренцията в рамките на различните формати за осъщест-вяване на сътрудничество между органите по конкуренцията на международно ниво, в които КЗК участва – Европейската мрежа по конкуренцията (ЕМК), Междуна-родната мрежа по конкуренцията (ММК), Организацията за иконо-мическо сътрудничество и разви-тие (ОИСР), Софийския форум по конкуренцията (СФК) и др. Факт е, че ЗЗК е един от най-модерни-те закони за защита на конкурен-цията.

По отношение на картелни-те споразумения, включително тръжните манипулации в проце-дури по възлагане на обществени поръчки, за които споменавате,



Комисията разполага с необходи-мите правомощия за разследване-то и санкционирането им – пра-вомощия да извършва внезапни проверки на място и да събира доказателства, включително на дигитални носители, да прилага програма за освобождаване от санкция и намаляване на санкция (leniency) и др. В същото време следва да отчетем и ниската ефективност на програмата за освобождаване от санкции. По мое мнение следва да направим анализ какви мерки могат да бъ-дат предприети за преодоляване на този проблем. В случай че се на-лага изменение на нормативната уредба, КЗК няма да се поколебае да инициира дискусия и да предло-жи необходимите изменения.

Както вече споменах, ефек-тивното правоприлагане в облас-тта на тръжните манипулации по-конкретно зависи и от усили-ята на другите компетентни органи по отношение на общест-вените поръчки – възложители, Сметна палата, АДФИ и др. и вза-имодействието между тях и КЗК. Комисията ще предприеме необ-ходимите стъпки за засилване на това взаимодействие.

Като юрист и професиона-

лист не веднъж сте заявявала, че държите на дисциплината и законността. Споделяте ли оба-че мнението, че нормативната

и административната стрикт-ност също биха могли да огра-ничат свободата на конкурен-цията? В този смисъл, докъде е оптимално да стига защитата на конкуренцията, осигурявана от държава?

Анализът на действащото законодателство в рамките на правомощията на КЗК по застъп-ничество за конкуренцията по чл. 28 от ЗЗК е особено важна дей-ност за Комисията. Тя дава въз-можност да предложим на компе-тентните органи да изменят или отменят определени разпоредби на проектите на или действа-щите нормативни или общи ад-министративни актове, в слу-чаите, когато тези разпоредби ограничават конкуренцията в страната. В тази си дейност КЗК се води от прогласената в чл. 19 от Конституцията на Република България защита на свободната стопанска инициатива, осигуря-ване на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дей-ност, предотвратяване на злоу-потребата с монополизма, нело-ялната конкуренция и защита на потребителите. В последните месеци Комисията се произнесе със становища с предложение за отмяна на разпоредби от законо-дателството в областта на пен-сионното осигуряване и енерге-тиката, спорта и др. Считам, че КЗК може и трябва да засили свои-

9бр. 1, 2017 г.


те усилия да убеди обществото и компетентните органи, че по-вече конкуренция и по-малко огра-ничения в нормативната уредба са от полза за всички. В този сми-съл, медиите могат да помогнат много чрез отразяването на ста-новищата на Комисията сред об-ществото.

Като председател на КЗК, в кои основни направления счита-те, че може да се повиши ефек-тивността при осъществяване на предвидените в нормативна-та уредба правомощия на Коми-сията?

На първо място, както некол-кократно вече съм подчертава-ла, един от основните приори-тети за Комисията е да засили действията си по разкриване на наличието на евентуални тръж-ни манипулации при възлагането на обществени поръчки, както и по разследването и санкциони-рането на различните форми на забранени споразумения. В послед-ните месеци беше извършен ин-тензивен анализ на събраните до-казателства за наличието на заб-ранено споразумение в сектора на горивата и през октомври КЗК връчи твърдения за извършено на-рушение на основните дистрибу-тори на горива в страната. КЗК извърши и проверки на място за събиране на доказателства за евентуално извършено нарушение

в областта на забранените спо-разумения, решения и съгласувани практики от вериги за бързообо-ротни стоки. Действията на Ко-мисията по разследване на съмне-ния за картелни и други забранени споразумения чрез всички законо-во предвидени способи следва да се засилят.

На второ място, моето твър-до намерение е Комисията да за-сили дейността си по наблюдение на ключови, структуроопределя-щи сектори на икономиката на страната, като горива, енерге-тика, топлоснабдяване, водоснаб-дяване, телекомуникации и др. с цел идентифициране на евенту-ални нарушения на разпоредбите на ЗЗК в тях и тяхното санкцио-ниране. Нарушаването на ефек-тивната конкуренция на тези па-зари води до системни негативни последствия както за предпри-ятията, действащи в другите сектори на икономиката, така и до пряко засягане на интересите на потребителите, на всеки един гражданин в нашата страна.

На трето място, считам, че КЗК следва да анализира ефектив-ността на досегашното си вза-имодействие с други органи на държавната власт с правомощия в областта на обществените по-ръчки, като Сметна палата, АОП, АДФИ и др. и да инициира засиле-ни действия по откриване и раз-следване на евентуални тръжни



манипулации. В това отношение, моето мнение е, че може да се засили значително сътрудничест-вото с тези ведомства и КЗК ще инициира срещи и дискусии с тях в това направление.

През годините КЗК се ут-върди като ефективна първа инстанция при обжалване на обществените поръчки, в коми-сията бе изградена висока екс-пертиза и бе натрупана солидна практика. От настояща гледна точка, как определяте мястото на КЗК в Системата на общест-вените поръчки в България? По-самостоятелна и независима ли е необходимо да е Комисията в дейността си по ЗОП, или би било по-ефективно да взаимодейства повече с други основни институ-ции в сектора като АОП, АДФИ, Сметната палата, ИА „Одит на средствата от ЕС“ и други?

През годините обжалването на обществените поръчки пре-мина през различни модели по отношение подведомственост-та на съдилищата. На база на-трупаната практика се възприе настоящия ред. При неговото действие може да се отчете до-бре функционираща система от органи по обжалване. Заслужава да се отбележат предвидените изключително кратки срокове за произнасяне. В общия случай те се спазват от КЗК. Известно забавя-

не се регистрира при ВАС поради прекомерната му натовареност.

Статистиката показва, че процентът на обжалваните про-цедури спрямо общия брой на го-дишно обявените поръчки е от-носително нисък. Независимо от това почти всички процедури на голяма стойност, финансирани с евросредства по линия на опера-тивните програми се обжалват. Може да се прогнозира, че тази тенденция ще се засили през след-ващия програмен период предвид очакваното увеличаване на броя на поръчките. Това обстоятел-ство, наред с натрупания опит от двата органа, следва да се из-ползват за оптимизиране на про-цеса.

Що се касае до взаимодействи-ето с други основни институции в сектора, следва да се отбележи, че в коментарите си по препоръ-ките на Европейската Комисия в областта на поръчките, същата изрази позиция за наличие на необ-ходимост от засилване на взаимо-действието между различните държавни институции, подобря-ване прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания и използване-то на стандартни документи.

Липсата на подобно институ-ционално сътрудничество и ак-тивност на отговорните инсти-туции по отношение множество-

11бр. 1, 2017 г.


то наболели въпроси по практи-ческото приложение на правните норми, определено затруднява ефективното и законосъобразно възлагане.

Както споменахте, според някои мнения, разнопосочната практика на различните инсти-туции, отговорни за създаване, тълкуване и прилагане на прави-лата за възлагане на обществе-ните поръчки, е едно от предиз-викателствата в системата. Споделяте ли това мнение и въз-намерявате ли да предприемете стъпки за по-активна комуни-кация и сътрудничество с орга-ните, включени в Методическия съвет по ЗОП (АОП, АДФИ, Смет-ната палата) с оглед съгласуване в тълкуването и прилагането на разпоредбите в ЗОП и ППЗОП?

Да, по-активната комуника-ция между администрациите е повече от необходима, за да се изгради единно тълкуване на пра-вилата и тяхното обясняване на всички онези, които трябва да ги приложат.

През изминалите години кон-тролните органи са натрупали познания и разнообразен и ценен опит в тази област. Поддържано-то дългогодишно сътрудничест-во за обмен на добри практики между АОП, СП и АДФИ е добър пример, който следва да се раз-вие и обхване всички органи за

контрол, в това число и КЗК. Съ-щевременно е необходимо всеки от органите да анализира своята дейност с цел повишаване на ней-ната ефективност. Следва ясно да се очертае обхвата на отдел-ните видове контрол, за да се из-бегне припокриването на право-мощия, както и да се предвидят начини за обратна връзка, за да се постигне синхрон между действи-ята на контролните органи.

Предвид впечатления Ви от практиката по обжалване на обществените поръчки, по Ваше виждане, на какво в по-голяма степен се дължат констатира-ните от Комисията пропуски и нарушения – на непълноценно разбиране и прилагане на прави-лата или на опити за тяхното целенасочено заобикаляне?

Една от причините за затруд-ненията, срещани от възложите-лите в процеса на възлагане, са честите нормативни промени. Те се явяват сериозна бариера пред установяването на единна практика и изграждането и под-държането на устойчив админи-стративен капацитет.

Друг важен фактор за пропуски и нарушения е липсата на доста-тъчно обучени кадри, на програ-ми за обучение и на стандарти-зирани документации (особено в отделни сектори). Това се отнася най-вече за по-малките „класиче-



ски” възложители. В някои случаи, те не разполагат с обособени зве-на или длъжностни лица, които да се занимават изцяло с възлагане-то на поръчки. Налага се ангажи-рането на служители, които не притежават нужните знания и опит и които изпълняват и мно-жество други разнородни задачи. Това ги лишава от възможност-та за подготовка и добро позна-ване на законодателството по обществени поръчки и практика-та по неговото прилагане. Резул-татът от това е неефективно планиране, грешки в процедурите и невъзможност за проследяване изпълнението на възложените до-говори.

Практиката показва, че голе-мите „класически” и „секторни-те” възложители разполагат със специализирани звена, натоваре-ни с тази дейност. Поради възла-гането на многобройни и разноо-бразни договори обаче, в опреде-лени случаи те също се нуждаят от специални знания в различни области, особено във връзка с из-готвяне на техническите зада-ния.

На база опита си през послед-ната половин година начело на КЗК, считате ли, че настояща-та система на обжалване по ЗОП гарантира в пълнота защита-та на правата и интересите на участниците в процедури и

възлагателни действия по този закон? Намирате ли резон в ду-мите на някои представители на бизнеса, според които обжал-ване трябва да има и при съби-рането на оферти с обява? Или пък са прави онези, които са на мнение, че по ЗОП и сега се жали твърде много и това реално за-труднява постигането на основ-на цел на закона – ефективност в разхода на публични средства? В контекста на горното, как оп-ределяте размера на таксите за обжалване на обществените по-ръчки пред КЗК?

Най-често обжалвания акт на възложител в процедурите по възлагане на обществени поръч-ки е решението за класиране на участниците и избор на изпъл-нител. Значителен превес има в броя на жалбите срещу решения за откриване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в сравнение с жалбите, които са срещу решения за прекратяване на процедури за възлагане на об-ществени поръчки.

По критерий вид на процедура-та, най-голям е броят на обжалва-ните открити процедури за въз-лагане на обществени поръчки.

Най-често твърденията за на-рушения, съдържащи се в жалби-те, и установени в последствие от КЗК, са свързани с поставяне-то от възложителите на дискри-минационни условия за участие,

13бр. 1, 2017 г.


незаконосъобразно отстраняване на кандидати и класиране на учас-тници, неправилно прилагане на методиката за оценка или немо-тивиране на решението за класи-ране на участниците и избор на изпълнител.

Считам, че полезно би било да се обсъдят и предложат механи-зми срещу злоупотреба с правото на обжалване, да се предвиди об-лекчен ред за обжалване на поръч-ки на ниска стойност и др.

Що се касае до определяне раз-мера на таксите за обжалване на обществените поръчки пред КЗК, то същият се определя по „ТА-РИФА за таксите, които се съби-рат за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Ко-мисията за защита на конкурен-цията и пред Върховния админи-стративен съд“, която предвиж-да, че „таксата се определя върху посочената от възложителя про-гнозна стойност на обществена-та поръчка, съответно върху по-

сочената прогнозна стойност на обособената позиция“.

И за финал, какво ще пожелае-

те на експертите по обществе-ни поръчки и в частност на чи-тателите на списание „ЗОП+“ за новата 2017 година?

Всяка Нова Година е особено значима за всеки човек. Тя е спо-деленото чувство за надеждата и доброто в новото начало. За всички нас, според мен, най-ва-жното е да търсим обединение, съгласие и позитивно отношение към всички обществено значими теми.

От особена важност също така е да работим за развитие-то на гражданското ни обще-ство, обединени около значими и добри национални идеи. Това ще направи страната ни проспери-раща в общността от държави-те в Европейския съюз.

Да си пожелаем през 2017 мно-го здраве, вяра в доброто, вза-имоуважение и мир.


АКТУАЛНОТО В СЕКТОРА

Ръст от 10-15% в строи-телния бранш през 2017 г. прогнозират от Камарата на строителите в България, основен източник на опти-мизъм са очакванията за об-ществени поръчки на стой-ност от 2,5 млрд. лв. най-ве-че с европейско финансиране

С промени в Закона за енер-гийната ефективност въ-ведоха нови изисквания за енергийна ефективност при възлагане на поръчки, при закупуване на продукти, свързани с потребление на енергия, публичните възло-жители от централната администрация ще са длъж-ни да прилагат определени мерки в тази насока

С ПМС бе направено допъл-нение на списъка на стоките по Закона за обществените поръчки, за които може да се реализира договаряне без обявление през борсата, до-бавят се редица нови пози-ции, в т.ч. метали, горива и смазочни материали

ЕИПА и френската Школа по администрация ще обуча-ват български държавни слу-жители, консорциум от две-те престижни институции спечели поръчка на Инсти-тута по публична админи-страция за подобряване на капацитета на българската администрация за участие в процеса на вземане на реше-ние в ЕС

Електронни билети заме-нят перфораторите в град-ския транспорт в София до 2019 г., до 88 млн. лв. за 10 години вероятно ще струва новата система за е-таксу-ване в столицата

Европейската комисия със забележки към транспони-рането на новите директи-ви по обществени поръчки и концесии, институцията поиска от България и още 14 държави от ЕС да покажат, че изцяло са съобразили ак-туалното законодателство в сектора

15бр. 1, 2017 г.

ЗАКОНЪТ ОТБЛИЗО

Въведение

Когато стане дума за разделя-не на обществени поръчки, чес-то под това понятие се разби-ра неправомерното възлагане на отделни сходни или идентични договори, което цели и/или води до използване на по-облекчен ред спрямо този, който би следвало да се приложи за общата им стой-ност. Макар и безспорно важна, тази частна хипотеза съвсем не изчерпва темата за степента на окрупняване на поръчките, която е много по-широкообхватна. Сред многото аспекти е и въпросът за използване на т.н. обособени позиции. Заради връзката му с голяма част от фазите на възла-гателния процес, а и предвид ня-

кои нови моменти в тази част от правната материя, дошли с транспонирането на последните евродирективи, решихме да му отделим специално място в на-стоящия материал.

Същност на обособените позиции

За разлика от споменатото по-горе неправомерно разделяне, използването на позиции, нари-чани още „лотове”, се изразява в обособяване на отделни поръчки в рамките на даден проект, съот-ветно процедура, което се прави от икономически, организационни и/или технически съображения и обичайно не влияе върху приложи-мия правен ред на възлагане. Това

ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО

Основни моменти в актуалните правилаза възлагане на поръчки с обособени позиции

(материал с продължение)

Ивайло Стоянов, гл. секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки



принципно положение е отразе-но и в легалното определение на понятието „обособена позиция”. Съгласно въпросната дефиниция-та, дадена в пар. 2, т. 29 от ДР на ЗОП, „обособена позиция” е така-ва част от предмета на общест-вената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръч-ка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. Имен-но систематичната свързаност на отделните части се използва като основен критерий при избо-ра на приложим ред на възлагане за цялата съвкупност, съответно е в основата на това, че наличие-то или липсата на обособени по-

зиции в общия случай не води до промяна на приложимите правила на възлагане (кои са изключенията от това правило ще коментира-ме по-надолу в текста).

Споменатото определение няма пряк аналог в европейските директиви по обществени поръч-ки и на практика е национално ре-шение. В директивите е разписа-на възможността на възложите-лите да решат да възложат по-ръчката под формата на отделни обособени позиции и да могат да определят размера и предмета на тези обособени позиции. Това положение е отразено и в разпо-редбата на чл. 46, ал. 1, изр. пър-во от ЗОП (“при подготовката за възлагане на обществена поръчка

17бр. 1, 2017 г.


възложителят преценява възмож-ността за разделянето на обо-собени позиции”). Казаното по-твърждава заключението, че по правило решението дали, колко и какви обособени позиции ще се използват възложителят решава в рамките на своята оперативна самостоятелност и водейки се от съответни съображения, свър-зани с конкретна обществена по-ръчка. При това решение разбира се следва да се съобразят и опре-делени нормативни изисквания, които също ще разгледаме по-до-лу, но това не отменя принципа за свобода на преценката, залегнал в европейското законодателство в областта1.

Определяне на стойност и приложим ред

А) Общи положения

Решението дали ще се използ-ват обособени позиции при въз-лагането на дадена поръчка влияе още на подготвителните етапи при управлението на процесите в тази връзка – при прогнозира-

1 Както се отбелязва в съображение 78 от Пре-амбюла на Директива 2014/24/ЕС, „размерът и предметът на обособените позиции следва да се определят свободно от възлагащия орган, който, в съответствие с приложимите прави-ла за изчисляване на прогнозната стойност на обществената поръчка, следва също така да може да възлага някои позиции, без да прилага предвидените в настоящата директива про-цедури”.

нето и особено при планирането. Това е видно и от правилата от-носно изчисляване на прогнозната стойност на обществените по-ръчки. По-конкретно, съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗОП, когато общест-вената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от кои-то е предмет на договор, стой-ността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всич-ки позиции. Тук отново виждаме споменатия принцип, че система-тичната свързаност между пози-циите налага при определяне на приложимия ред на възлагане те да се разглеждат в съвкупност. Въпреки факта на тяхната обосо-беност и това, че са предмет на отделни договори.

Горното правило за сумиране на стойностите на позициите е допълнено с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от закона. Според нея, когато обособена позиция се въз-лага самостоятелно, следва да се спази редът, приложим за общата стойност на цялата поръчка. Тази и споменатата преди това нор-ма в определена степен могат да се сторят неясни за българските експерти и да породят някои въ-проси. Така например, дали може да има обособени позиции, кои-то не са предмет на договор (по повод на чл. 21, ал. 4 от ЗОП) или дали може да се говори за обосо-бена позиция, при положение че правим самостоятелно възлагане


Систематичната свързаност между

позициите налага при определяне на приложимия ред на възлагане те да се разглеждат в съвкупност,

въпреки факта на тяхната обособеност и това, че са предмет на отделни

договори


(по повод на чл. 21, ал. 5 от ЗОП). Предвид важността им, ще обър-нем на тези въпроси специално внимание.

Някои биха побързали да отго-ворят, че евентуални неясноти в тази посока имат за причина факта, че текстовете са възпри-ети от директивите. Това обаче по-скоро не би било пълно обяс-нение, особено предвид начина, по който са фор-мулирани норми-те на чл. 5, пар. 8 и 9 от Дирек-тива 2014/24/ЕС. Един от нюанси-те, който можем да видим само в текстовете на директивите е това, че в зависимост от пред-ложените доставки, услуги или строителство може да се стигне до възлагане на обществени по-ръчки под формата на отделни обособени позиции. С други думи, предвиждането на обособени по-зиции не означава задължително, че поръчката в крайна сметка ще бъде възложена на няколко изпъл-нители, нито че ще бъдат склю-чени няколко различни договора.

В този смисъл, донякъде основа-телни вероятно биха били комен-тарите, че по-тесният текст на първата спомената разпоред-ба, тази на чл. 21, ал. 4, в частта

„всяка от които е предмет на до-говор”, би могъл да се прецизира. Най-малкото защото правилото за сумиране на стойностите про-изтича от наличието на система-тична свързаност между позиции-те, а не толкова от това дали ще се сключат отделни договори по тях. Въпреки този факт, въпрос-ният текст има потенциал да

разкрие в по-го-ляма степен същ-ността и значе-нието на поняти-ето „обособена позиция”. Както и да покаже ползи-те, които могат да имат възложи-телите, ако пра-вят преценката за необходимост-

та от такива позиции още при прогнозирането и планирането.

Друг нюанс, който може да бъде открит най-вече в спомена-тите параграфи на директивата за обществени поръчки е това, че когато общата стойност на обособените позиции е равна на европейския праг или го преви-шава, директивата се прилага по отношение на възлагането на всяка обособена позиция. С други думи, правилата за цялото се при-лагат и за частта, когато тя е над определена стойност. В този случай очевидното разминаване с текста на чл. 21, ал. 5 от ЗОП

19бр. 1, 2017 г.


вероятно е резултат от това, че директивата дава правила за възлагане на поръчките над опре-делени стойности, докато нацио-налният закон съдържа норми и за поръчки на по-ниска стойност, съ-ответно е логично да задава пра-вило, което да е относимо към всички категории договори.

Във формулировката на вто-рата спомената по-горе разпо-редба, тази на чл. 21, ал. 5 от ЗОП, някои експерти също биха могли да открият възможности за прецизиране, най-вече в част-та „когато обособена позиция се възлага самостоятелно”. Но други пък могат да приведат контра-аргументи, че позицията по де-финиция е част от предмета на дадена обществена поръчка, раз-бирана по-широко като средство за удовлетворяване на конкрет-на потребност, а не тясно като процедура или договор. В случая обаче считаме за по-важно това, че споменатият текст също може да покаже, че определянето на обособени позиции е решение, което се взема не толкова на ета-па на откриване на една или дру-га процедура за възлагане, а още много по-рано при прогнозиране-то и планирането. И всъщност се свежда до преценка за наличие на единен предмет на обществена-та поръчка, т.е. съвкупност от дейности, която води до получа-ване на търсен от възложителя

краен резултат и постигане на определена цел. Защото точно при прогнозирането и планира-нето, на база на такава съвкуп-ност на предмета сходните или идентични поръчки следва да се разглеждат сумарно при предвиж-дане на приложимия ред. Без зна-чение дали след това ще бъдат възлагани с една или повече проце-дури, съответно дали и как ще бъ-дат дефинирани възможностите за кандидатстване за една, пове-че или всички обособени позиции.

Б) Отделно възлагане на пози-ция съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗОП

Когато говорим за самосто-ятелно възлагане на обособени позиции е полезно да споменем и друг съществен момент, който се явява нововъведение в правила-та за възлагане и бе добавен при транспонирането на последното поколение европейски директиви. Това е правилото на чл. 21, ал. 6 от ЗОП, според което възложите-лите могат да възлагат обособе-ни позиции по реда, валиден за ин-дивидуалната стойност на всяка от тях, при условие че стойност-та на съответната обособена позиция не надхвърля 156 464 лв. за доставки и услуги и 1 000 000 лв. за строителство, и общата стойност на обособените пози-ции, възложени по този начин, не надхвърля 20 на сто от общата



стойност на поръчката (двете условия са кумулативни). В тези случаи независимо от остатъч-ната стойност на поръчката, тя се възлага по реда, приложим към общата стойност на цялата по-ръчка (т.е. въпреки отделното възлагане на определени позиции, стойността им се отчита при определяне на приложимия ред на възлагане на съвкупността, в частност на другите позиции). С тази разпоред-ба въвеждаме в българското за-конодателство нормата на чл. 5, пар. 10 от Дирек-тива 2014/24/ЕС. По отношение на споменатите прагове, може да отбележим, че при доставките и услугите това е левовата равностойност на заложените по директива 80 000 евро. Докато при строителство-то националният законодател е заложил малко по-консервативни нива, като вместо еквивалента на 1 милион евро, както е по ди-ректива, е възприето ниво от 1 милион лева или два пъти по-мал-ко (подобен подход е възприет и при прага за строителство по чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗОП).

Разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ЗОП е потвърждение на каза-ното по-горе, че определянето

на обособени позиции до голяма степен има отношение към пла-нирането. Обръщаме внимание на възложители и експерти, че но-вата възможност за отделно въз-лагане на позиции е допълнителен инструмент за постигане на гъв-кавост при възлагането, който може да предостави още по-ши-роки възможности за правомерно обезпечаване на потребностите в различни необичайни ситуации.

Така например, чрез позоваване на цитираната норма би могло да се излезе от непредвиден казус при забавяне на планирана пери-одична доставка на храни или го-рива, да се обез-

печи необходима потребност от периодични доставки или услуги в случай на забавяне сключването на нов договор поради по-про-дължително обжалване или други трудно предвидими причини.

Нормата на чл. 21, ал. 6 от ЗОП също така позволява допълнител-но да се насърчават малките и средни предприятия, да се пови-ши ангажираността на общност-та към даден проект (включител-но чрез реализиране на мерки на социалната политика), както и да се стимулират на микро ниво оп-ределени устойчиви практики (на-

Определянето на обособени позиции е

решение, което се взема не толкова на етапа на откриване на една или друга процедура за

възлагане, а още много по-рано при прогнозирането и

планирането

21бр. 1, 2017 г.


пример директно да се закупуват органични храни за училища и дет-ски градини, които да са допъл-нение към общите доставки на масово продаваните хранителни продукти, при които се постига по-ниска цена). При това отново ще обърнем внимание, че макар посочената норма да може да се използва и без това да е предви-дено предварително при плани-рането (т.е. за изход от трудно предвидими и/или необичайни ситуации), целенасоченото зала-гането на резервни обеми още на етапите на прогнозиране и плани-ране може да доведе до по-висока ефективност и планомерност на обществените поръчки, а и да до-принесе за постигане на целите на публичните политики като цяло.

В) Технически аспекти при прилагане на чл. 21, ал. 6 от ЗОП

Когато коментираме чл. 21, ал. 6 от ЗОП, следва да отбележим, че някои аспекти на прилагането на тази разпоредба бяха допълни-телно регламентирани и в чл. 7 на ППЗОП. Съгласно посочената норма от правилника, когато се възлагат обособени позиции съо-бразно индивидуалната им стой-ност при условията на чл. 21, ал. 6 от ЗОП, възложителите трябва да посочват както прогнозната стойност на обособената пози-ция, така и остатъчната стой-

ност на поръчката. Прогнозната стойност на позицията, която се възлага съобразно индивидуал-ната си стойност при условията на чл. 21, ал. 6 ЗОП, следва да бъде указана в някои от следните доку-менти:

а) В обявлението, с което се опо-вестява откриването на про-цедурата Тази хипотеза е приложима,

когато възложителите отделят от предмета на обществената поръчка обособена позиция, чи-ято индивидуална стойност е между 70 000 и 156 464 лв. без ДДС за доставки и услуги и между 270 000 лв. и 1 000 000 лв. без ДДС за строителство и не надхвърля 20 на сто от общата стойност на цялата поръчка (двете условия са кумулативни). Това са случаите, в които самата обособена позиция се възлага чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 7 и 12 от ЗОП (в т.ч. публично състезание или от-крита процедура).

б) В обявата по чл. 187, ал. 1 от ЗОПТази хипотеза е приложима,

когато възложителите отделят от предмета на обществената поръчка обособена позиция, чиято индивидуална стойност е между 30 000 и 70 000 лв. без ДДС за достав-ки и услуги и между 50 000 лв. и 270 000 лв. без ДДС за строителство



и не надхвърля 20 на сто от обща-та стойност на цялата поръчка (двете условия са кумулативни). Това са случаите, в които самата обособена позиция се възлага чрез събиране на оферти с обява (или покана до определени лица).

в) В решението за откриване на процедурата

Тази хипотеза е приложима, когато възложителите отделят от предмета на обществената поръчка обособена позиция, чи-ято индивидуална стойност е между 70 000 и 156 464 лв. без ДДС за доставки и услуги и между 270 000 лв. и 1 000 000 лв. без ДДС за строителство и не надхвърля 20 на сто от общата стойност на цялата поръчка (двете условия са кумулативни). Това са случаите, в които самата обособена позиция се възлага чрез процедура, в коя-то няма обявление (чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13 от ЗОП), например чрез договаряне без предварителна покана за участие, възлагана от секторен възложител.

NB! В горните случаи следва да се знае, че когато след като сме възложили обособена/обособени части и вече възлагаме основна-та част от обществената по-ръчката, сме задължени да укажем предмета, обема и стойността на вече възложените позиции, като допълнителна информация

в обявлението, обявата или реше-нието. Също така, при публикува-не на основната поръчка трябва да се предостави и информация за възлагането на другите части от поръчката, като посочим (в обявлението, в обявата или в ре-шението) съответно уникалния номер в Регистъра на обществе-ните поръчки (РОП) или връзка към електронната преписка на поръчката в профила на купувача.

Г) Неясноти при прилагане на чл. 21, ал. 6 от ЗОП

Един от специфичните момен-ти при прилагане на чл. 21, ал. 6 от ЗОП произтича от това, че разпоредбата на чл. 7 от ППЗОП не определя къде трябва да бъде посочена информацията по чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ППЗОП, в случаите когато първоначалното възлагане е на обособена позиция с индиви-дуална стойност до 30 000 лв. за доставка или услуга (до 70 000 за услуги по приложение 2) или до 50 000 лв. за строителство, за кои-то не се изискват каквито и да е възлагателни действия (арг. чл. 20, ал. 4 от ЗОП). Това означава, че когато се възползва от правна-та възможност на чл. 21, ал. 6 от ЗОП за обособена позиции, чиято стойност е в рамките на праго-вете посочени в чл. 20, ал. 4 от ЗОП, за възложителя не би следва-ло да възниква задължение да опо-

23бр. 1, 2017 г.

При възлагане на обособени

позиции съобразно индивидуалната им

стойност при условията на чл. 21, ал. 6 от ЗОП,

възложителите трябва да посочват както

прогнозната стойност на обособената позиция,

така и остатъчната стойност на поръчката


вести информацията за остатъч-ната стойност на поръчката.

На практика в случая не е нали-це какъвто и да е документ, кой-то да се публикува в профила на купувача или в РОП и чрез който съответно да бъде оповестена информацията за остатъчна-та стойност. Т.е. освен че не би следвало да е длъжен да направи такова оповестяване, възложи-телят не разполага и с изрично предвидена в закона възможност да направи това. Последното също така би затруднило възложителя и по отношение спазва-нето на изискване-то на чл. 7, ал. 3 от ЗОП, поради обстоя-телството, че няма как да предостави информация за въз-лагането на другите части от поръчката чрез препратка към обявлението, обявата или реше-нието, нито чрез препратка към уникален номер в РОП или връзка към електронната преписка на поръчката в профила на купува-ча. В този смисъл, до решаване на правната празнота в ППЗОП и предприемане на изменение на подзаконовия нормативен акт би могло, в случаите, в които за по-зиции на стойност по чл. 20, ал. 4 от ЗОП се прилага чл. 21, ал. 6

(т.е. прави се самостоятелно въз-лагане), възложителите да публи-куват на профила си на купувача информация (в свободен текст и формат) относно данните, кои-то трябва да се оповестят съ-гласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ППЗОП.

Д) Пример за прилагане на чл. 21, ал. 6 от ЗОП

За илюстрация нека дадем кон-кретен пример за прилагане на чл.

21, ал. 6 от ЗОП. Да предположим, че възложител, да речем кмет на община, взема решение за възла-гане на поръчка за строителство на многофункцио-нален спортен комплекс на обща стойност 6,1 млн. лева. При това се възприема подход

да се обяви поръчка за изгражда-не на спортна зала на стойност 4 млн. лева и пет други поръчки, за терен за футбол с трибуна, плу-вен басейн и тенис кортове, всяка от трите на стойност 600 хил. лева, за озеленяване на стойност 255 хил. лв. и за прилежащи пави-рани алеи на стойност 45 хил. лв. По общото правило, от изис-кванията за обединяване на обо-собените позиции в рамките на



един проект следва, че ако обща-та им стойност надвишава общ-ностните прагове, всяка една от тях трябва да се възложи посред-ством предвидените в директи-вата процедури.

Точно такъв е и разглежданият случай, тъй като общата стой-ност от 6,1 млн. лева надхвърля най-високия национален праг за публични възложители, указан и в чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗОП, а именно 5 млн. лева при поръчки за строителство2. Въпреки правило-то за сумиране на стойностите обаче, съгласно разглежданото из-ключение възложителят може да реши да възложи две от обособе-ните позиции от по 0,6 млн. лева чрез прилагане на реда, приложим за индивидуалната им стойност (в случая да речем чрез национал-ната процедура „публично състе-зание”). Това е така, защото всяка от тези позиции е на стойност, която е по-ниска от прага за при-лагане на чл. 21, ал. 6 от ЗОП, кой-то възлиза на 1 млн. лева. А двете заедно са на стойност, по-малка от 20% от общата стойност на проекта за строителство на многофункционален спортен ком-плекс (20% от 6,1 млн. лева възли-зат на 1,22 млн. лева). 2 Прагът за строителство по Директива 2014/24/ЕС е 5 186 000 евро, но националният законодател е възприел по-консервативен под-ход, съответно по-ниска стойност за прила-гане на правилата по директива – 5 млн. лева (бел. авт.).

Както става ясно, в горния пример по отношение на голе-мите лотове от по 600 хил. лв. изключението може да бъде при-ложено само за две обособени позиции. Прибавянето на коя да е трета позиция би означавало преминаване на посочения праг от 20%, явяващ се едно от двете кумулативни условия за използва-не на дерогацията. Стойността на обособените позиции, които ще се възложат напр. чрез пуб-лично състезание, не може да се пренебрегне при определяне на приложимия ред за останалите позиции от проекта. Това озна-чава, че дори ако възложителят не възложи две от обособените позиции от по 0,6 млн. лева всяка чрез процедура, съответстваща на общата стойност на проек-та, тяхната стойност следва да се вземе предвид при определяне на реда за възлагане, приложим за всички останали обособени пози-ции от проекта. Дори те сами по себе си да са на стойност, която би позволила прилагането на по-облекчен ред. В конкретния случай горното е от значение и заради това, че ако стойността на самостоятелно възложените позиции не се вземаше предвид, остатъчната стойност, която възлиза на 6,1-1,2=4,9 млн. лева, би попадала под най-високия праг за строителство в ЗОП (5 млн. лв.). Т.е. както за цялата поръчка,

25бр. 1, 2017 г.


така и за другите обособени по-зиции в нея, щяха да важат само националните правила.

В разглеждания пример въз-ложителят има и друга възмож-ност, а именно да избере да въз-ложи „самостоятелно” по чл. 21, ал. 6 от ЗОП една позиция от 600 хил. лв, да речем за плувния басейн, и двете най-малки – за озеленяване на стойност от 255 хил. лв. и за прилежащи павира-ни алеи на стойност 45 хил. лв. В тази хипотеза, при спазване на изискванията на чл. 7 от ППЗОП, кметът ще може да възложи по-зицията за басейна чрез публично състезание, позицията за озеле-няване – чрез публична покана (прагът по чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП е до 270 000 лв.) и позицията за прилежащи павирани алеи – ди-ректно, т.е. без формални възла-гателни действия (прагът по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗОП е до 50 000 лв.). По този начин обособените позиции на най-ниска стойност биха могли да се използват и за постигане на други цели на пуб-личните политики. Така напри-мер, с тази за озеленяване да се стимулират малките местни фирми, а тази за павирани алеи да се включи в социални про-грами за обучение и заетост на продължително безработни и/или в програми за полагане на об-ществено полезен труд съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1-4 от

Правилника за прилагане на Зако-на за социалното подпомагане.

Обосновка при възлагане без обособени позиции

Друг нов момент в правната рамка, приложима при използване на обособени позиции, е задълже-нието за обосновка при всяка по-ръчка, за която не са предвидени позиции (правилото се съдържа в чл. 46, ал. 1, изр. второ от ЗОП). С други думи, въпреки че възложите-лят има право на преценка дали, колко и какви обособени позиции да предвиди, когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обо-собени позиции, в решението за откриване на процедурата той изрично следва да посочи причини-те за това. Обяснение на логика-та на новата норма, която също може да породи въпроси у някои експерти, отново може да бъде открита в директивите. Най-об-що, тя е свързана с това, че една от основните цели на последния пакет от европейски актове в об-ластта е чрез поръчките да се на-сърчат в по-голяма степен малки-те и средни предприятия (МСП). Един от инструментите за това е именно разделянето на поръч-ките на лотове, които предвид по-малкия си обем в по-голяма степен биха позволили участието на МСП. Съответно е логично да


Когато реши, че не е целесъобразно

разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в

решението за откриване на процедурата

възложителят изрично следва да посочи

причините за това


повишат интереса им към този пазар, с всички произтичащи от това благоприятни ефекти върху икономиката като цяло.

Горното е обяснено в прав текст в преамбюла към новата директива по обществени по-ръчки. По-конкретно, в съобра-жение 78 се казва, че възлагането на обществени поръчки следва да е адаптирано към нуждите на МСП. За тази цел и за засилването на конкуренцията възлагащите орга-ни следва по-спе-циално да се насър-чават да разделят големите поръчки на обособени пози-ции. Подобно раз-деление би могло да се направи въз основа на количествени параме-три, като размерът на отделни-те поръчки се приведе в по-голя-мо съответствие с капацитета на МСП, или въз основа на качест-вени параметри — съобразно съ-ответния сектор и област на специализация, като съдържание-то на отделните поръчки се об-върже по-тясно със специализира-ните сектори на дейност на МСП или с различните последващи ета-пи на проекта.

В цитираното съображение се посочва, че възлагащият ор-ган следва да бъде задължен да

прецени доколко е целесъобразно разделянето на поръчки на обосо-бени позиции, като същевремен-но запази свободата си да взема самостоятелно решения, основа-ни на съображения, които счита за уместни, без да е подложен на административен или съдебен контрол. Когато възлагащият ор-ган реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обо-

собени позиции, в индивидуалния доклад или в до-кументацията за общ ествената поръчка следва да се посочат основ-ните съображения за избора на възла-гащия орган.

Освен общите обяснения в Пре-

амбюла на директивата, там мо-гат да бъдат открити и полезни примери и практически указания. Това се отнася например за те-кста, според който съображения за неизползване на обособени по-зиции могат да бъдат опасенията на възлагащия орган, че съществу-ва риск подобно разделяне да огра-ничи конкуренцията, риск изпълне-нието на поръчката прекомерно да се затрудни технически или да се оскъпи. Или че необходимост-та от координирането на различ-ни изпълнители за обособените позиции би могла сериозно да за-

27бр. 1, 2017 г.


страши правилното изпълнение на поръчката. Последните приме-ри се явяват известен ориентир по отношение на това какви мо-гат да са мотивите, с които се обосновава заключение за спазва-не правилото на чл. 46, ал. 1, изр. второ от ЗОП. Защото както показва практиката, последното също се явява предизвикателство за българските възложителите, които вероятно поради недос-татъчна адаптация към новото нормативно положение често по-сочват твърде кратки и общи, по-скоро бланкетни мотиви.

По отношение на обосновката при неразделяне на обособени по-зиции следва да се направи уточ-нението, че националният зако-нодател е предвидил правилото да се облекчава пропорционално при намаляване на стойността. Така например, за поръчките, за които намира приложение про-

цедурата публично състезание3, такава обосновка е задължителна само при строителството (по арг. от чл. 178, ал. 5 от ЗОП). А за тези, които могат да се възлагат по реда на глава 26 (чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица), задължение за обосновка от посочения тип не се предвижда (по арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗОП).

Статията продължава и в следващия брой, където ще раз-гледаме други същностни елемен-ти на правилата за използване на обособени позиции, в т.ч. относно попълване на обявлението, ком-плектуване на офертите, сключ-ване на договор и др.3 Видно от чл. 20, ал. 2 от ЗОП, това са поръ-чките на стойност от 270 000 лв. до 5 000 000 лв. при строителство, а при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до съответния праг по чл. 20, ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и пред-мета на поръчката.


ПРАВИЛАТА В ДЕйСТВИЕ

ТРЪЖНИ КОНТРАПУНКТИ

Практически изводи от решението на КЗКпо поръчката за създаване на централизирана

система за електронно възлагане

Елена Димова, адвокат, експерт по обществени поръчки

Несъответствията според КЗК

Видно от разглежданото реше-ние, КЗК е преценила, че в случая са допуснати следните нарушения:

– относно изискването учас-тниците да са изпълнили дейнос-

ти с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката;

– относно изискването за про-фесионална компетентност на включените в екипа на участника лица;

– относно документите за до-

В настоящия материал ще бъде разгледано Решение № 985/2016 г. на КЗК, с което е отменено решение на възложителя за откриване на проце-дура за възлагане на обществена поръчка1. Представянето на това ре-шение на КЗК е продиктувано от практическата полза за читателите на списанието, тъй като то съдържа в себе си произнасяне по принципни въпроси. Въпроси, които предизвикват колебания в практиката и създа-ват трудности за възложителите на обществени поръчки, свързани с поставянето на изисквания за технически и професионални способности и тяхното доказване, респективно със съобразяването на методиката за оценка на офертите с изискванията на закона.

1 Процедурата е на Агенцията по обществени поръчки и е за разработване, внедряване и поддръ-жка на единна национална електронна уеб-базирана платформа – Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/ (бел. ред.).

29бр. 1, 2017 г.

Когато се преценява опит на участника или

кандидата, трябва да се изследва какви дейности

е извършвал с оглед техните технически

характеристики, количество и качество,

а не цената, която той в зависимост от конкретните

обстоятелства, е успял да договори


казване на съответствието на участника с изискванията на въз-ложителя;

– относно методиката за оценка на офертите;

– относно определянето на опциите.

Опит в сходни дейности

Възможността възложите-лят да постави изисквания към кандидатите и у ч а с т н и ц и т е , свързани с тех-ните технически и професионални способности, ма-кар и на пръв по-глед посочена ясно в закона, винаги е пораждала редица въпроси относно начина на форму-лиране на тези изисквания. А в немалко случаи са констатирани и нарушения от страна на възложителите.

Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за обществените по-ръчки (ЗОП), възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че канди-датите или участниците разпо-лагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стан-

дарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, най-много за последните три години от датата на подаване на заявле-нието или на офертата – за дос-тавки и услуги.

Когато се изисква опит в изпъл-нението на сходни или идентични дейности, необходимо е възложи-

телят да посочи, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, какви доставки, услуги или строи-телство ще при-еме за „сходни“. В противен случай съществува неяс-нота за участни-ците/кандидати-те дали техният опит ще бъде признат за схо-

ден в конкретната процедура. А за възложителя съществуват много широки възможности за интерпретация на понятието „сходство“. В друго свое реше-ние, Решение № 735/2016 г., КЗК е приела за основателен довода на жалбодателя, че възложителят не е определил какво следва да се разбира под понятието „сход-ни с предмета на обособената позиция, за която се участва”.



Становището на Комисията е, че доколкото в посочената правна норма законодателят е използвал израза „списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществе-ната поръчка”, за законосъобраз-ното прилагане е необходимо възложителят да определи ясно и конкретно за целите на конкрет-ната процедура понятието „сход-ни” с предмета на поръчката.

При определянето на дейнос-ти с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, въпросът, свързан с предмета на дейностите, е по-ясен, докол-кото възложителят трябва да съобрази предмета на обществе-ната поръчка. Проблем възниква за начина, по който да бъде изме-рен обемът на идентичните или сходни дейности. Част от възло-жителите възприеха понятието „обем“ като аналог на паричната равностойност на изпълнените строителство, доставки или ус-луги. Подобен подход обаче е не-правилен и влиза в противоречие с цитираната по-горе разпоредба на ЗОП. Законът изисква опит на участника или кандидата в из-пълнението на дейности с обем, идентичен или сходен с тези на об-ществената поръчка, т.е. говори за самите дейности (технически характеристики, количество, ка-чество), а не за стойност. Цена-та на извършено строителство,

доставка или услуга се договаря за всеки конкретен случай, а ценооб-разуването е свободно и зависи от редица обстоятелства, харак-терни към момента на сключване на конкретния договор. За кратък период от време или при различ-ни страни по договора тези об-стоятелства биха могли да пре-търпят съществена промяна и в резултат на тази промяна два договора с идентичен предмет могат да бъдат с различна стой-ност. С оглед на това, когато се преценява опит на участника или кандидата, трябва да се изслед-ва какви дейности е извършвал с оглед техните технически харак-теристики, количество и качест-во, а не цената, която той в зави-симост от конкретните обстоя-телства, е успял да договори.

Това разбиране се споделя и от Комисията за защита на конку-ренцията, която в разглежданото Решение № 985/2016 г. е изложила подробни мотиви в подкрепа на тезата, че „цена/стойност“ и „обем“ не са идентични понятия:

Твърдението на жалбопода-теля е било, че възложителят е поставил незаконосъобразно изис-кване участниците да докажат, че са изпълнили услуга, идентична или сходна с предмета на общест-вената поръчка, която е на стой-ност не по-ниска от 500 000 лв.

КЗК е установила, че докумен-тацията съдържа изискване, спо-

31бр. 1, 2017 г.


ред което през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, участни-кът трябва да е изпълнил успеш-но дейности с предмет и обем, както следва: 1.) най-малко една услуга, включваща разработка и внедряване на уеб базирана ин-формационна система, с използ-ване на система за управление на бази данни и поддържаща работа с електронни подписи на стой-ност не по-ниска от 500 000 лв. и 2.) най-малко една услуга за изграж-дане на виртуализирана сървърна инфраструктура.

„Установеният проблем при формулиране на изискванията е свързан с определянето на обе-ма на идентичните или сходни услуги. Според КЗК обемът на об-ществената поръчка не е легално дефинирано понятие, доколкото не е включено в § 2 от ДР на ЗОП. Следователно, за неговото изя-сняване следва да се вземе пред-вид общовалидното и основно лексикално значение на думата „обем“. За тази дума в Български тълковен речник (Изд. „Наука и из-куство”, София, 1973) е посочено следното: „обем (прен.) – размер, количество на обхванат мате-риал. Обем на понятие, обем на знания“. От посочената дефини-ция, пренесена на плоскостта на разглежданата жалба, може да се заключи, че обемът се отнася до обхвата на дейностите, включе-

ни в предмета на обществената поръчка.

Обемът на обществената по-ръчка е посочен също в обявле-нието за обществената поръчка и представлява всички основни видове дейности, включени в предмета , а именно: разрабо-тване на Системата на модулен принцип (съгласно Техническата спецификация), чрез която тряб-ва да бъдат реализирани всички работни процеси на всички видо-ве процедури, специфични техни-ки, инструменти и начини за въз-лагане на обществени поръчки, предвидени в ЗОП; доставка на хардуерно и комуникационно обо-рудване и доставка на базов сис-темен софтуер; инсталиране на хардуерно, комуникационно обо-рудване и базов системен софту-ер; инсталиране и настройване на Системата върху доставеното хардуерно и софтуерно оборуд-ване; тестване на Системата; изграждане и въвеждане в експло-атация на Call Center; обучение на потребители и администратори на Системата; пускане в експлоа-тация на системата; гаранцион-на поддръжка на системата.

Като се вземе предвид всичко изложено, следва да се приеме, че при изследване на опита на учас-тниците за изпълнение на дейнос-ти, идентични и сходни с пред-мета на обществената поръчка, възложителят трябва да изиска



от тях да докажат, по предви-дения в закона начин, изпълнение на дейности, които са свързани с разработването, внедряването и поддръжката на единна елек-тронна уеб-базирана платформа и включват всички изброени в предходния абзац дейности. Само по този начин, доказвайки об-стоятелства, свързани с естест-вото на изпълнявани технически дейности по предходни договори, участниците могат да удосто-верят, че разполагат с опит да изпълнят предмета на обществе-ната поръчка.

С оглед изложеното, не може да се сподели становището на въз-ложителя, че при обществени по-ръчки за услуги, единственият из-мерител на обема на поръчката

е нейната стойност. От друга страна, стойността, заплатена по даден договор, сама по себе си, не може да доведе до категоричен извод за наличие на качествено из-пълнение и опит на изпълнителя. Това е така, защото ценообра-зуването се влияе главно от па-зарни фактори като търсенето и предлагането на дадена услуга към определен момент, а не не-пременно и само от качеството . Във връзка с изложеното, след-ва да се приеме, че в настоящо-то производство възложителят не е обосновал ограничителното условие участниците да са изпъл-нили услуга, идентична или сход-на с предмета на обществената поръчка, която е на стойност не по-ниска от 500 000 лв. Доколкото

33бр. 1, 2017 г.


документацията съдържа изис-кване, което необосновано огра-ничава участието на стопански субекти в процедурата, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 от закона.

КЗК счита, че при новото от-криване на процедурата възложи-телят следва да спази разпоред-бата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като изиска доказване на опит за изпълнение на обществената по-ръчка чрез изпълнение на дейнос-ти с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката. Това ще даде възможност про-верката на опита, при подходящ стандарт за качество, да се съ-средоточи върху техническите характеристика на предходни услуги, изпълнявани от участници-те. Така формулиран, конкретни-ят критерий за подбор ще гаран-тира както спазване на целта на закона за ефективно разходване на средствата по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗОП, така и че няма да се стиг-не до необосновано ограничаване на конкуренцията, визирано в чл. 2, ал. 2 от ЗОП”.

Компетентност на екипа

Грешката, допусната при фор-мулирането на изискванията за опит на участника, е допусната и по отношение на изискване-то към професионалната компе-

тентност на лицата от екипа на участника. Възложителят е изискал специалистът по харду-ер и системен софтуер, включен в екипа на участника за изпълне-ние на поръчката, да е участвал в един успешно приключил проект на стойност 500 000 лв., който е с предмет, включващ внедря-ване на информационна система, изпълнен за последните 3 (три) години. Отново опитът, но този път на експертите, е изразен чрез стойност на изпълняваните от тях дейности. В мотивите си по отношение това твърдение на жалбоподателя КЗК е препра-тила към аргументите си, изло-жени към изискването за опит на участника, свързани с неприложи-мостта на цената, платена по сделка, като критерий за качест-вено изпълнение и опит за изпъл-нение. В допълнение е посочила, че в конкретния случай на изследване подлежи професионалната компе-тентност на експерта. В § 2, т. 41 от ДР на ЗОП е дадена легална дефиниция на понятието, като е посочено, че професионалната компетентност е наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в проце-са на упражняване на определена длъжност или позиция в изпъл-нение на трудови, служебни или граждански правоотношения. От съдържанието на дефиницията е



видно, че законодателят насочва към обхвата на знанията и/или уменията, без да включва изисква-ния, свързани с размера на получа-вани възнаграждения или парична-та стойност на дадени проекти, по които е работил експертът. Освен това, според КЗК, в чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП не е предвиде-но професионалната компетент-ност да се съобразява с парична-та стойност на проектите, по които е работил експерта.

Друг проблем, констатиран от органа по обжалване, също свързан с опита на експертния състав, е изискването да е на-трупан в последните три години. Това изискване на възложителя е незаконосъобразно, тъй като е необосновано. В дългогодишната си практика по прилагането на ЗОП КЗК неведнъж е посочвала, че ЗОП забранява само необоснова-ното ограничаване на участието в процедурите за възлагане на об-ществени поръчки. Ако възложи-телят постави изискване, което е необходимо за качественото и своевременно изпълнение на кон-кретния предмет на обществе-ната поръчка, то би било законо-съобразно, макар и да стеснява кръга от потенциални участници. В случая възложителят не е обо-сновал необходимостта от по-ставяне на изискване опитът на експертния състав да е натрупан в последните три години. Спо-

ред КЗК в становището на въз-ложителя най-общо се посочва, че предметът на обществената поръчка е в сектора на IT техно-логиите, които се развиват ди-намично, както и че изискуемите продукти се обновяват в цикъл, който налага уменията на техни-ческите лица да са придобити в по-кратък от тригодишния пери-од. Но възложителят не е обосно-вал как конкретно избраният вре-меви период от три години, ну-жен според него за натрупване на достатъчен професионален опит в сферата на IT технологиите, ще способства за удовлетворяване на стандарта за качество в раз-глеждания технологичен сектор.

Документи за спазване на изискванията

По отношение на доказване-то на техническите и професио-нални способности, ЗОП в чл. 64, ал. 1 установява възможност да бъдат искани списъци, описания, декларации, като само изпълне-ните строителство, доставки и услуги се придружават с докумен-ти, издадени от други лица (удос-товерение за добро изпълнение, доказателства за извършената доставка или услуга). Друг доку-мент, който може да бъде изис-кан е сертификат (чл. 61, ал. 1, т. 10). Изпълнението на изисквания-та за технически и професионал-

35бр. 1, 2017 г.

Незаконосъобразно е всяко изискване на възложителя

за представяне на документи,

удостоверяващи получено висше

образование, декларации за съгласие на експерта да се включи в екипа,

доказателства, от които да е видно участието

на даден експерт в определен проект,

както и документи, удостоверяващи стаж


ни способности, посочени в т. 2-8 от чл. 63, ал. 1 от ЗОП, се доказ-ват съгласно правилата, посоче-ни в чл. 64, ал. 1, т. 3-9 от ЗОП. За доказване на съответствие-то възложителят може да изиска списъци (за техническите лица и/или организации; за техническите средства и съоръжения; на пер-сонала), описание (на системата за управление и проследяване на доставките; на мерките за опаз-ване на околната среда), деклара-ции (за персонала; за инструменти-те, съоръженията и техническото оборудване). Не могат да бъдат изисквани други доказателства извън тези, посо-чени в разпоредбите на закона. Нарушение би било поставянето на изискване за представяне на дипломи, автобиографии, трудо-ви книжки, талони, документи за регистрация и т.н., отнясящи се за обстоятелствата по чл. 64, ал. 1, т. 3-9 от ЗОП.

В нарушение на това изисква-не, възложителят е изискал списъ-кът на техническите лица да бъде придружен с копие на документи за придобито висше образование;

декларация за всяко лице да бъде включено в екипа, в случай че не е служител на участника; документ или документи за специалиста по хардуер и системен софтуер, от които да е видно в какво се изра-зява участието на експерта при изпълнение на описания в ЕЕДОП проект. Както и че експертът е

изпълнявал съот-ветната функция, съответно копия на документи, от които се уста-новява стажът на юристите. Възложителят е посочил, че доку-ментите се пред-ставят от участ-ника, определен за изпълнител или при поискване в хода на процеду-рата, в случаите на чл. 67, ал. 5 и ал.

6 от ЗОП. КЗК е приела, че доказването

на критериите за подбор, свър-зани с техническите и професио-налните способности на канди-датите или участниците, може да стане само с представяне на документите и доказателства-та, предвидени от чл. 64 от ЗОП, а именно: списъци, описа-ния, декларация и сертификати, издадени от акредитирани лица за контрол на качеството, удос-



товеряващи съответствието на стоките със съответните спецификации или стандарти. В този смисъл, незаконосъобразно е всяко изискване на възложителя за представяне на документи, удос-товеряващи получено висше об-разование, декларации за съгласие на експерта да се включи в екипа, доказателства, от които да е ви-дно участието на даден експерт в определен проект и в какво се изразяват функциите му, както и документи, удостоверяващи стаж.

Подобно разбиране на органа по обжалване кореспондира изця-ло със законовата уредба и е изра-зено и в други решения. Такова е например Решение № 781/2016 г., в което също е посочено, че „дос-татъчно условие е прилагането на списък на лицата от екипа за изпълнение, в който е посочена тяхната професионална компе-тентност. В този смисъл, КЗК намира за прекалено, поставено-то към участниците изискване за прилагане на копия на трудови книжки, дипломи, сертификати, удостоверения за проведени обу-чения и професионални автобио-графии на експертите, които ще бъдат ангажирани при изпълнение на обществената поръчка“.

Изрично в разглежданото Ре-шение № 985/2016 г. КЗК е посо-чила, че не споделя изразеното от възложителя становище, че

изискването на списъци, имащи само декларативен характер, по-ставя възложителя в позиция да се довери на дадена информация, предоставена от участниците, без да има възможност да я про-вери. От КЗК се аргументират, че ЗОП предвижда механизъм за защита интересите на възложи-телите, като им дава възмож-ност да проверяват заявените данни, свързани с декларираното лично състояние и критериите за подбор. Също така, на осно-вание чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗОП възложителят отстранява от процедурата за възлагане на обществената поръчка кандидат или участник, когато е установе-но, че е предоставил документ с невярно съдържание, свързан с удостоверяване изпълнението на критериите за подбор. Освен това, при деклариране на неверни данни, ако деянието съставлява престъпление, по отношение на виновните лица може се възбуди наказателно производство.

Както беше посочено по-горе, само списъците на изпълнените строителство, доставки и услу-ги се придружават с документи, издадени от други лица (удос-товерение за добро изпълнение, доказателства за извършената доставка или услуга). За разлика от отменения закон обаче, нови-ят ЗОП не посочва вида на дока-зателствата, които следва да се

37бр. 1, 2017 г.


представят по отношение на из-вършените доставки или услуги. По тази причина, възложителят не може да ограничава участни-ците чрез посочване на вида на документа, който следва да бъде представен.

С оглед на това за основател-но е прието и твърдението на жалбоподателя за незаконосъо-бразност на изискването избра-ният за изпълнител да представи преди сключването на договора за обществена поръчка доказа-телства за изпълнени дейности с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката, за последните три години, считано от датата на подаване на офер-тата – под формата на удосто-верения, издадени от получателя на услугата и/или списък с посоч-ване на публичните регистри, в които е публикувана информация за изпълнените дейности. Съглас-но разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, за доказване на тех-ническите и професионалните способности на кандидатите или участниците, във връзка с поста-вените изисквания, се представя списък на доставките или услу-гите, които са идентични или сходни с предмета на общест-вената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получа-телите, заедно с доказателство за извършената доставка или ус-луга. Законодателят посочва, че

се представя доказателство за извършената доставка или услу-га, без да уточнява неговия вид. Това означава, че на участниците е дадена свобода да преценят, как да докажат изискуемото обстоя-телство, съобразно документа, с който разполагат. Възложители-те нямат възможност да опре-делят вида на доказателствата, а следва да приемат всеки доку-мент, удостоверяващ извърше-ните дейности. Като е посочил конкретни удостоверения за до-казване на разглежданите обстоя-телства, възложителят е допус-нал съществено нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

Методика за оценка

Оценяването на организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложе-но изпълнението на поръчката в досега действащия ЗОП не беше допустимо. Включването му като възможност за оценяване в разпо-редбата на чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП определям като положител-на стъпка. Следва да се подчер-тае, че тази възможност е допус-тима само когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Спо-ред т. 94 от преамбюла на Ди-ректива 2014/24/ЕС това може



Възможността за оценяване на

професионалната компетентност на

персонала, на който е възложено изпълнението

на поръчката, е допустима само

когато качеството на ангажирания

персонал може да окаже съществено влияние

върху изпълнението на поръчката

да се отрази на качеството на изпълнението . И в резултат на това, на икономическата стой-ност на офертата. Такъв може да е случаят например при поръч-ки за интелектуални услуги като консултантски или архитектурни услуги. Възлагащите органи, кои-то използват тази възможност, следва да гаранти-рат посредством подходящи дого-ворни средства, че персоналът, на когото е възложе-но изпъл нението на поръчката, в действителност отговаря на посо-чените стандар-ти за качество и че този персонал може да бъде за-менен единствено със съгласието на възлагащия орган, който проверя-ва дали заместващият персонал осигурява равностойно равнище на качество.

Включвайки такъв показател за оценка, възложителят не тряб-ва да забравя разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Съгласно същата, за доказване на техни-ческите и професионалните спо-собности може да изиска участни-кът да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност

за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се из-ползва като показател за оценка на офертите.

В случая възложителят е до-пуснат и това нарушение – смес-ване на показателите за оценка на офертите и критериите за подбор. Проблем при оценяване-

то на компетент-ността на персо-нала, ангажиран с изпълнението на поръчката, е про-изтекъл и от по-сочените от КЗК като незаконосъо-бразни изисквания, касаещи опита на експертите и връзката на този опит със стой-ността на проек-тите, в които са участвали, както

и това опитът да е придобит през последните три години. КЗК е посочила още веднъж, че стойността на даден проект не е пряк показател за нивото на неговото изпълнение. Такъв показател могат да бъдат само тези фактори, които са свързани със знанията и уменията на екс-пертите, усвоени и натрупани в рамките на професионалната им работа по различни проекти, които имат технически харак-теристики, свързани с предме-

39бр. 1, 2017 г.


Показател за изпълнението на даден проект могат да бъдат само тези фактори,

които са свързани със знанията и уменията

на експертите, усвоени и натрупани в рамките

на професионалната им работа по различни

проекти, които имат технически

характеристики, свързани с предмета на поръчката

та на поръчката. Освен това е необосновано да се оценява само опит, натрупан през последни-те три години. За да бъде обек-тивно формулиран показателят за оценка, е нужно факторите, които се изследват, да се съо-бразят с изискванията на закона, като оценката се ориентира към техническите характеристика на проектите, изпълнени от еки-па на участника в сферата на IT тех-нологиите, както и към сертифика-тите, придобити по време на про-фесионалната им кариера, с които се удостоверяват знания и опит.

Предвид това, за основателно е прието твърдението на жалбо-подателя, че начинът, по който е формулиран показателят за оценка П2 „Оценка на ръководния състав и персонал, предложени за изпълнение на поръчката“ не представлява показател за оцен-ка, а по своята същност въвеж-да критерии за подбор. Според жалбоподателя това е така, защото ако участниците не до-кажат определено образование и професионален опит, както и ако не представят определени сертификати, те ще бъдат от-

странени от участие, а няма да получат оценка.

От фактическа страна КЗК е установила, че изложеното в жал-бата се подкрепя от съдържание-то на методиката за оценка и направените разяснения в хода на процедурата. Знанията и умения-та, удостоверени с дипломи и сер-тификати, не подлежат на оцен-

ка. Липсата на посочените удос-т о в е р и т е л н и документи води до отстраняване от участие, пора-ди представяне на оферта, която не отговаря на предварително обявените усло-вия на поръчката, на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от

ЗОП. Предвид това Комисията е достигнала до заключението, че възложителят е допуснал смес-ване на условия за изпълнение на поръчката, които се съдържат в документацията, включително в техническата спецификация, и показатели за оценка, които се съ-държат в методиката за оценка. При новото откриване на проце-дурата следва ясно да се разгра-ничат условията за изпълнение, които са минимални, от показа-телите за оценка. В документа-цията следва са се укаже ясно, че


Според чл. 5, ал. 2, изр. второ от ППЗОП,

когато се предвиждат опции, те се включват в прогнозната стойност

на поръчката, а обемът и стойността на

опциите се посочват и като допълнителна

информация


непредставянето на определени документи води до отстранява-не на оферти, а на оценяване по определена скала подлежи нивото на знанията и уменията, удосто-верени с представените докумен-ти.

Друго нарушение при одобря-ването на методиката за оцен-ка на офертите е констатирано от КЗК по отношение на показа-теля П6 „Предва-рителна концеп-ция“. Според КЗК „от съдържанието на методиката за оценка и техни-ческата специфи-кация не може да се установи какво следва да включва съдържанието на механизма за минимизиране на рискове по отношение на инфор-мационната сигурност. Не може да се сподели становището на възложителя, че възможните ри-скове са ясни на професионали-стите в сферата на обществе-ните поръчки. В случая не е даде-на достатъчно информация от-носно изискванията за изготвяне на предварителната концепция, в частта за мерките за сигурнос-тта и минимизирането на риско-вете. Не е ясно как ще се извърш-ва оценката, щом по отношение на това съдържание се предоста-вя неограничена свобода на учас-

тниците да избират по свое ус-мотрение мерките за минимизи-ране на рисковете. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, защото не е гарантирана възможност за обективно сравняване и оценя-ване на техническите оферти. Нарушена е и разпоредбата на чл. 70, ал. 5, изречение последно, защото чрез формулирането на

фактор за оценка – представяне на мерки за сигурност и минимизиране на рискове, при липса на яснота относ-но съдържанието му, на практика се стига до неогра-ничена свобода на избор и липса на

гаранция за реална конкуренция. Посочено е още, че при използва-ния в методиката израз „Формал-но е заявено, че ще бъдат взети мерки по отношение на сигурнос-тта, но същите не са описани или са описани по начин, който не дава възможност да се оцени тяхната ефективност“ липсва достатъчно ясно описание на из-искванията на възложителя и на-чина, по който ще се оцени ефек-тивността на предложените мерки, касаещи сигурността на системата. Това от своя страна обосновава нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2, 3 от ЗОП“.

41бр. 1, 2017 г.


Опция за допълнително възлагане

Последното установено от КЗК нарушение при откриването на разглежданата обществена по-ръчка е свързано с разпоредбата на чл. 5, ал. 5, изр. 2 от ППЗОП, при определяне на опцията за въз-лагане на гаранционна поддръжка на системата за допълнителен период и при цени и условия, по-сочени в офертата на участника, избран за изпълнител.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОП прогнозната стойност включва всички плащания към бъдещия из-пълнител, включително опциите, посочени изрично в условията на обществената поръчка. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ППЗОП опциите се основават на очакванията на въз-ложителя за възлагане на допълни-телни дейности при възникване на определени предпоставки, без да го задължават изрично да ги възложи. Според чл. 5, ал. 2, изр. второ от ППЗОП, когато се пред-виждат опции, те се включват в прогнозната стойност на поръч-ката. Обемът и стойността на опциите се посочват и като до-пълнителна информация.

Документацията за участие, одобрена с оспореното решение не е съобразена с цитираната нормативна уредба, отнасяща се до информацията, която следва да се даде за опциите, доколко-

то не съдържа обем и стойност на опцията. Тази информация се посочва в обявлението и докумен-тацията от възложителя, като е недопустимо да се определя по усмотрение на участниците в офертите им.

Според КЗК не може да се спо-дели становището на възложите-ля, че необходимата информация се съдържа в образеца на ценово предложение. От прегледа му е видно, че следва да се посочи цена за услугите по инсталиране, кон-фигуриране, въвеждане в експло-атация и гаранционна поддръжка на софтуерно и хардуерно обо-рудване … (словом) лв. без ДДС, в това число цена само за гаран-ционна поддръжка на ЦАИС ЕОП, изчислена на база една година. Представя се с оглед реализиране на предвидените опции.

От изложеното става ясно, че няма посочена стойност на оп-цията, а това е предоставено на предложението на участни-ците. Липсва и обем на опцията. Обемът, както беше изяснено подробно по-горе, се свързва с об-хвата на дейностите, включени в гаранционната поддръжка. От образеца на ценово предложение е ясно само, че опцията ще се осъ-ществява за една година, което не е достатъчна информация с оглед изискванията на цитирани-те по-горе разпоредби на ЗОП и ППЗОП.


ЕКСПЕРТНИ СТАНОВИЩА

Първите дни на всяка година, освен ново начало са и момент на прераз-глеждане на минал опит. Водени от този принцип, решихме да съберем, прецизираме и подредим наши становища, които сме изразявали по клю-чови казуси при прилагането на действащите ЗОП и ППЗОП. Тези ста-новища, както и отговорите на други въпроси, задавани ни от нашите читатели и партньори, предоставяме на Вашето внимание в специалния премиерен брой на списание ЗОП+ за 2017 година. Изразяваме надежда, че по този начин ще допринесем за по-доброто разбиране и прилагане на правилата за възлагане. Съответно, че ще осъществим мисията си да сме полезни на всички с интерес в областта на обществените поръчки.

Отговори на въпроси от практиката по възлагане на обществени поръчки по новия ЗОП

(в сила от 15.04.2016 г.)

ЗОП+

ПОПЪЛВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЕЕДОП

Въпрос: Подготвяме оферта за открита процедура по новия

ЗОП за първи път. Бихме желали да участваме по три от обособе-ните позиции. От чл. 47, ал. 9 на ППЗОП разбираме, че следва за вся-ка от обособените позиции да се

43бр. 1, 2017 г.


комплектуват отделно техниче-ско предложение и съпътстващи-те към него документи. Отнася ли се същото за ЕЕДОП и другите до-кументи по допустимост, т.е при участие по три обособени позиции представят ли се и три описа, три ЕЕДОП и т.н.? Правя уточнение-то, че в обявлението няма никакво допускане съгласно чл. 47, ал. 10 от ППЗОП. Ако отговора на въпросът е положителен, достатъчно ли е документите да се поставят в три отделни прозрачни джоба или папки без никакви надписи по тях?

Отговор: В съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ППЗОП, при открита процедура запечатаната непрозрачна опа-ковка, в която потенциалните изпълнители представят всички документи във връзка с участие-то си, съдържа документите от заявлението (ЕЕДОП, евентуално доказателства за предприети мерки за надеждност и документ за създаване на участника-обе-динение, когато е приложимо), документите от техническото предложение, опис на всичко в опаковката, както и отделен за-печатан непрозрачен плик с над-пис „Предлагани ценови параме-три“, който съдържа ценовото предложение.

Видно от чл. 47, ал. 9 от ППЗОП, когато участник подава оферта за повече от една обосо-бена позиция (както е и във вашия

случай), в непрозрачната опаков-ка за всяка от позициите се пред-ставят поотделно комплектува-ни документи с техническите предложения по отделните пози-ции и отделни непрозрачни пли-кове с надпис „Предлагани ценови параметри“, с посочване на пози-цията, за която се отнасят. По принцип, при еднакви критерии за подбор по отделните позиции в процедура по ЗОП, ако възложи-телят не е заложил възможност-та по чл. 47, ал. 10 от ППЗОП за подаване на едно заявление (в ка-квато хипотеза се намирате), за всяка отделна позиция следва да се подадат и отделни заявления. Което в разглеждания казус ще оз-начава и отделни ЕЕДОП.

Ако трябва да обобщим, от изложеното по-горе може да се изведе заключение, че във вашия случай следа да представите една запечатана непрозрачна опаков-ка, в която да се съдържа един опис, три ЕЕДОП (за всяка пози-ция), три комплекта с техниче-ските предложения по трите позиции (съответно обозначени), както и три отделни непрозрач-ни пликове с надпис „Предлагани ценови параметри“, с посочване на позицията, за която се отна-сят (вътре в опаковката само це-новите предложения са в отделни пликове).

По отношение на въпроса Ви за техническата реализация на комплектуването, намираме за



достатъчно трите комплекта с технически предложения да са в три отделни PVC папки, например съдържащи съответните доку-менти, разделени с индекси или по-ставени в отделни джобове. Как-то споменахме по-горе, от гледна точка на прегледност считаме за подходящо на трите папки с доку-ментите от техническите пред-ложения да бъде обозначено за коя позиция се отнасят. Обръщаме специално внимание, че комплек-туваните документи от техни-ческите предложения по трите позиции не трябва да се поставят в отделни запечатани пликове.

***Въпрос: При провеждане на

процедурата, за доказване на съ-ответствие с критериите за технически и професионални спо-собности, видно от чл. 64, ал. 1 от ЗОП следва да изискаме пред-ставяне на списъци или деклара-ции за извършено строителство, техническо оборудване, техниче-ски лица и т.н. Въпросът ни е дали съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 6 от ЗОП следва към сключва-не на договора да изискаме доку-менти (дипломи, договори и т.н.) за доказване на съответствие на този критерий за подбор? Освен това, за да конкретизираме неща-та, съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗОП участникът, определен за изпълни-тел, следва да предостави акту-ални документи, удостоверяващи

съответствието с поставените критерии за подбор. При така ци-тираната норма, нашият допъл-нителен въпрос е какви актуални документи трябва да предостави изпълнителят за удостоверяване критериите за подбор. Може ли за доказване на критериите за под-бор да предостави само списъци на технически лица, техническо оборудване съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОП или трябва да се предос-тавят конкретни документи в за-висимост от избрания критерий за подбор? Например, изискването за определено висше образование да бъде доказано с дипломи, удос-товерения и т.н., изискването за наличие на техническо оборуд-ване да бъде доказано с договори за ползване, акт за собственост, шофьорски талони, документи за регистрация и т.н.

Отговор: В чл. 67, ал. 6 от ЗОП се указва, че преди сключване на договора възложителят изисква от участника, определен за изпъл-нител, да предостави актуални документи, удостоверяващи лип-сата на основанията за отстра-няване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор (в частност изисканите в обявлението и до-кументацията документи по чл. 64, ал. 1 от ЗОП, с които се до-казват технически и професио-нални способности). Цитираната разпоредба отразява логиката на

45бр. 1, 2017 г.


действащите правила за възлага-не на поръчки, според която съ-ответствието с критериите за допустимост и подбор само се де-кларира от участниците чрез по-пълване на т.н. Единен европейски документ за обществени поръчки (по арг. от чл. 67, ал. 1 от ЗОП), а документи се изискват само от определения за изпълнител.

Що се отнася до допълнител-ното Ви питане, следва да от-бележим, че в чл. 64, ал. 1 от ЗОП изчерпателно са посочени всич-ки документи, които могат да бъдат изисквани за доказване на съответствие с определените критерии за подбор. Избраният за изпълнител следва да докаже съответствието си с критери-ите за подбор като представи конкретно изисканите му от въз-ложителя документи, които оба-че задължително следва да са из-между посочените в закона.

Ако правилно разбираме въпро-са Ви, Вие питате дали от избра-ния за изпълнител могат да се ис-кат не само упоменатите в чл. 64 списъци с експерти и оборудване, но и други неспоменати в тази разпоредба документи – напри-мер дипломи за завършено обра-зование, договори за покупка или наемане на съответни превозни средства пр. Становището ни по това питане е, че от изчерпател-ния характер на изброяването в чл. 64, ал. 1 от ЗОП следва, че от избрания за изпълнител могат да

се искат само упоменатите в чл. 64 списъци с експерти и оборудва-не, но не и конкретни документи като дипломи за завършено обра-зование, договори за покупка или наемане на съответни превозни средства пр.

Изложеното становище се ос-новава и на разпоредбата на чл. 59, ал. 3, според която възложи-телите нямат право да изискват от кандидатите или участници-те други документи за доказва-не на съответствие с поставе-ните критерии за подбор, освен посочените в закона. Обръщаме внимание, че при техническите и професионални способности използване на алтернативни до-кументи се допуска само в част-ните случаи на еквивалентните сертификати по чл. 64, ал. 6 и до-казателствата за еквивалентни мерки за осигуряване на качест-вото или за опазване на околната среда по чл. 64, ал. 7 от ЗОП.

В заключение ще подчертаем и това, че изчерпателният ха-рактер на документите за до-казване на технически и профе-сионални способности, посочени в приложимите текстове от директивите (които са въведе-ни и в ЗОП), отдавна е утвърде-но в юриспруденцията на Съда на ЕС по аналогичните текстове в предишните директиви (напри-мер виж решение Комисия/Ни-дерландия, C-368/10, EU:C:2012:284 и решение Édukövízig и Hochtief


Solutions, C-218/11, EU:C:2012:643). Това положение е запазено и в по-следното поколение европейски актове по обществени поръчки, приети през 2014 г.

***Въпрос: Следва ли при предста-

вяне на нов ЕЕДОП по реда на чл. 54, ал. 9 от ППЗОП комисията да разглежда само него или трябва да вземе предвид и информацията, попълнена в първоначално пред-ставения ЕЕДОП, при условие, че в новопредставения ЕЕДОП е проме-нена част, която при първоначал-ното представяне информацията е била пълна, а след промяната участникът вече не отговаря на критериите за подбор и, с оглед възможността да се касае за ново-настъпило обстоятелство? Следва ли комисията да поиска разяснения от участника и ако да, може ли да приеме декларация от него, че след-ва да се приеме информацията от първия ЕЕДОП, при условие че във втория представен по време фор-муляр тя не е налична (без риск от санкция или извод за превишаване на правата на комисията)?

Отговор: Поставеният въпрос касае хипотези, които нямат ди-ректна регламентация в тексто-вете на действащия Закон за об-ществените поръчки и правилника за прилагането му. Предвид това и с оглед на различните възможни си-туации, които могат да се реали-

зират в практиката, считаме, че комисията следва да реши какви да са нейните действия след прецен-ка на фактическата обстановка за конкретния случай.

Въпреки това, общото ни заклю-чение е, че в случая са налице всички основания да се приеме, че помощ-ният орган на възложителя следва да упражни правомощията си по чл. 104, ал. 5 от ЗОП, респективно чл. 54, ал. 13 от ППЗОП и да поиска разяснения относно възникналите несъответствия в заявените дан-ни от участника, в частност меж-ду първоначалния и допълнително представения ЕЕДОП. Намираме, че само по този начин могат да се гарантират в максимална степен принципите на възлагане, прогласе-ни в чл. 2 от ЗОП.

При изискване на посочените разяснения, считаме, че комисия-та има право да приеме деклара-ция от участника, че следва да се приеме за валидна информацията от първия ЕЕДОП, която не фигу-рира във втория представен по време формуляр. Намираме, че такова заявление няма основания да се счита за неправомерна про-мяна на техническото или цено-вото предложение на участника. В този смисъл считаме, че в раз-глеждания случай заявлението и действията на комисията по не-говото приемане ще са съобразе-ни с изискванията на действащо-то законодателство по общест-вени поръчки.


47бр. 1, 2017 г.


***Въпрос: Трябва ли ЕЕДОП да

бъде попълнен от двамата управи-тели или е възможно само от един?

Отговор: Съгласно чл. 41, ал. 1 от ППЗОП, когато изискванията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП се отнасят за повече от едно лице, всички лица подписват един и същ ЕЕДОП. В същата разпоредба се уточнява, че когато е налице необходимост от защита на личните данни или при различие в обстоятелства-та, свързани с личното състоя-ние, информацията относно по-сочените изисквания се попълва в отделен ЕЕДОП за всяко лице или за някои от лицата. В чл. 41, ал. 2 от правилника се прави важното уточнение, че когато се подава повече от един ЕЕДОП, обстоя-телствата, свързани с критери-ите за подбор, се съдържат само в ЕЕДОП, подписан от лице, кое-то може самостоятелно да пред-ставлява съответния стопански субект.

Във връзка с реферирането към чл. 54 следва да отбележим, че в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗОП, основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят за лицата, които представляват участника или кандидата, членовете на управителни и надзорни органи и за други лица, които имат пра-вомощия да упражняват контрол при вземането на решения от

тези органи. Пояснение относно кръга на въпросните лица се дава в чл. 40 от ППЗОП.

Предвид горното, ако двамата управители са в кръга на лицата по чл. 40, ал. 2 от ППЗОП, то за всеки един от тях ще трябва да се декларира отсъствието на ос-нованията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ЗОП. Такава хипотеза ще е реализирана например при участ-ник ООД, при който има няколко управители. В разглежданата хи-потеза, ако няма различие в декла-рираните обстоятелства или не-обходимост от защита на лични данни, двамата управители ще подпишат един ЕЕДОП.

Ако двамата декларират раз-лични обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП или има нужда от за-щита на личните данни на някой от тях, ЕЕДОП ще се попълва за всеки от управителите. В този случай, обстоятелствата, свър-зани с критериите за подбор, ще са само в един от единните до-кументи, който е достатъчно да е подписан от едно лице, упълно-мощено да представлява участ-ника (съответния управител с представителна власт, или ако и двамата имат такава – кой да е от тях).

***Въпрос: Фирмата ни е акцио-

нерно дружество с едностепенна система на управление. В тази



връзка, съгласно чл. 41 от ППЗОП, удовлетворявайки изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП, за всяка отдел-на процедура, в която участваме, ЕЕДОП следва да бъде подписан от всички членове на Съвета на дирек-торите на дружеството (съгласно препратката към чл. 244 от ТЗ).

Въпросът ни е дали съществува коректна и правомерна практика, позволяваща:

– еднократно подписване на ЕЕ-ДОП от всички членове на Съвета на директорите и използване на този документ за определен пери-од от време за различни процедури;

– или законово овластяване на 1 лице от Съвета на директори-те (Изпълнителния директор на дружеството), което еднолично представлява всички членове на Съвета на директорите и полага само собствения си подпис при по-даване на ЕЕДОП.

Отговор: Както отбелязвате в питането си, в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗОП, когато изискванията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП се отнасят за повече от едно лице, всички лица подписват един и същ ЕЕДОП. Това действи-телно може да създаде затрудне-ния в хипотези като описаната, когато за всяка процедура е необ-ходимо ЕЕДОП да бъде подписван от всички членове на Съвета на директорите на дружеството.

В случая обаче не би могло да се реализира законово овластя-ване на едно лице от Съвета на директорите, което да подпис-ва ЕЕДОП. Това е така, защото са налице обстоятелства, които следва да се декларират в лично качество от лицата, които пред-ставляват участника или канди-дата, членовете на управителни и надзорни органи и за други лица,

49бр. 1, 2017 г.


които имат правомощия да уп-ражняват контрол при вземане-то на решения от тези органи.

При това положение, вариант за изход от ситуацията е възмож-ността по чл. 67, ал. 3 от ЗОП. Видно от тази норма, кандида-тите и участниците могат да използват ЕЕДОП, който вече е бил използван при предходна про-цедура за обществена поръчка, при условие че потвърдят, че съ-ответната съдържаща се в него информация относно членовете на Съвета на директорите все още е валидна.

Във връзка с прилагане на въз-можността по чл. 67, ал. 3 от ЗОП, обръщаме внимание, че след-ва да се отчитат и правилата на чл. 44, ал. 2 от ППЗОП. В съответ-ствие с тази разпоредба, канди-датите и участниците могат да използват от тази възможност, когато е осигурен пряк и неогра-ничен достъп по електронен път до вече изготвен и подписан елек-тронно ЕЕДОП. В тези случаи към документите за подбор вместо ЕЕДОП се представя декларация, с която се потвърждава валид-ността на съответните данни за членовете на Съвета на дирек-торите и автентичността на подписите в публикувания ЕЕДОП, и се посочва адресът, на който е осигурен достъп до документа.

Според нас, горното означава, че при всяка процедура имате въз-можност да подавате ЕЕДОП чрез

полагане на подпис само от стра-на на едно лице с представителна власт. Това може да става чрез предоставяне по гореуказания на-чин на достъп до качен в Интер-нет вече използван друг ЕЕДОП, подписан от всички членове на Съвета на директорите на дру-жеството, за който ще потвър-дите, че информацията в частта относно изискванията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП все още е актуална. Именно декларацията за това потвържде-ние ще се подписва само от лице-то с представителна власт.

При изложеното положение на нещата, съвсем логично могат да възникнат и други въпроси, като например:

– В хипотезата по чл. 67, ал. 3 от ЗОП, позоваването на из-ползван вече ЕЕДОП (подписан от всички членове на Съвета на директорите на дружеството, за който предоставяте начин на достъп в Интернет посредством линк в офертата) ограничава ли се само до един възложител, т.е. този, на когото вече физически е представен оригиналният ЕЕДОП в предходна процедура?

– Има ли някакви специфични изисквания относно Интернет пространството, където да бъде качен такъв използван ЕЕ-ДОП за предходна процедура? В тази връзка, фирменият сайт на икономическия оператор прием-лив вариант ли е или е необходи-



мо това да бъде направено в спе-циализирана свободно достъпна платформа, свързана с процедури по ЗОП?

Отговорът ни на тези въпро-си би бил, че ЕЕДОП е документ с декларативен характер, кой-то касае най-вече участника и в този смисъл няма пречка при при-лагане на чл. 67, ал. 3 от ЗОП да се използва позоваване към доку-мент, използван в процедура на друг възложител. Наред с това, във връзка с възможността по на чл. 67, ал. 3 от ЗОП, в закона и правилника се изисква само да бъде осигурен „пряк и неограни-чен достъп по електронен път” до ЕЕДОП, вече използван за друга процедура. Въпросното понятие няма легална дефиниция нито в директивите, нито в ЗОП. Въ-преки правилата за защита на личните данни и търговската тайна, считаме за допустими онези варианти на достъп, кои-то биха позволили на оценител-ната комисията да достъпи този документ директно и нео-граничено, без значение как е ре-ализирано това технически (т.е. дали документът се предоставя посредством сайта на възложи-теля, друга платформа или сайт със свободен достъп и т.н.).

***Въпрос: В ЕЕДОП необходимо

ли е да се попълва Част II, Раздел „В“ – „Информация относно капа-

цитета на други субекти”, в случа-ите на ползване на капацитета на лица, които ще бъдат назначени на граждански договори за целите на поръчката? В случай че отго-ворът е положителен, моля за раз-яснение дали в този раздел се по-сочва информация за конкретните лица и дали е необходимо да бъде представен ЕЕДОП за всяко отдел-но физическо лице. Освен това, ако ЕЕДОП не е попълнен коректно и е необходимо да се изпрати повтор-но, целият документ ли следва да се представи или само частта е която са нанесени съответните корекции?

Отговор: Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗОП, когато кандидатът или участникът е посочил, че ще използва капацитета на трети лица за доказване на съответ-ствието с критериите за подбор или че ще използва подизпълните-ли, за всяко от тези лица се пред-ставя отделен ЕЕДОП, който съ-държа информацията по ал. 1 на същия член.

Въпреки това общо положение, ние от екипа на ЗОП ПЛЮС сме на мнение, че конкретно за експер-тите, привлечени от участника по т.н. граждански договор (дого-вор за определен резултат по ЗЗД, напр. договора за изработка) не следва да се представя отделен ЕЕДОП. Противната теза, евенту-ално стъпваща на нормите на чл. 65, ал. 2-4 във връзка с чл. 67, ал. 2

51бр. 1, 2017 г.


от ЗОП, намираме за недостатъч-но обоснована и като цяло непра-вилна. Нещо повече, считаме, че са налице достатъчно основания да заключим, че всяко твърдение, приравняващо външните експер-ти на трети лица по чл. 65 освен неправилно тълкуване на дирек-тивите и закона, представлява и грубо нарушение на принципите, регламентирани в чл. 2 от ЗОП.

В много случаи оценителните комисии защитават погрешната според нас теза като се основа-ват на чл. 65, ал. 2 от ЗОП. Съ-гласно тази разпоредба, по отно-шение на критериите, свързани с професионалната компетент-ност, кандидатите или участни-ците могат да се позоват на ка-пацитета на трети лица само ако лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказ-ва изпълнение на изискванията на възложителя, ще участват в из-пълнението на частта от поръч-ката, за която е необходим този капацитет.

На база на цитираната разпо-редба могат да се изведат две ва-жни положения:

1. Законът прави ясно разгра-ничение между третите лица и лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказ-ва изпълнение на изискванията на възложителя. С други думи, ли-цата с определено образование, квалификация и опит, които ще участват в поръчката, не могат

да се отъждествяват с третите лица, с чиито капацитет се до-казва дадено изискване.

2. Лицата с определено обра-зование, квалификация и опит, които ще участват в поръчката, по-скоро се приравняват на капа-цитет, т.е. на човешки ресурс, който е осигурен от участника посредством определена дого-ворка с трети лица. От това ще следва, че ако тези лица с необхо-дима професионална компетент-ност не са в определена правна обвързаност с трети лица (тру-дов или граждански договор с оп-ределени клаузи), то тяхното участие може да бъде осигуре-но директно, без участието на каквито и да са трети лица по смисъла на чл. 65 от ЗОП. В тези случаи, лицата ще се разглеждат като част от човешкия ресурс на участника (а не ресурс на трети лица), за който именно той, а не те и/или други трети лица, след-ва да докаже, че са съобразени всички изисквания, поставени от възложителя.

И двете посочени по-горе по-ложения според нас се явяват по-твърждение на тезата, че при ангажиране на лица с необходима квалификация от страна на учас-тниците, тези лица не са трети лица по смисъла на чл. 65 от ЗОП и следователно за тях не следва да се подават отделни ЕЕДОП.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си ще по-



сочим, че в практиката на КЗК и ВАС по вече отменения закон, също съдържащ норми относно използването на възможности на трети лица, се утвърждава пра-вилото, че експерти от екипа на участник могат да са ресурс на трето лице, само ако те са нае-ти от основния им работодател. В този смисъл е например Реше-ние на ВАС №11420/2015 г., с което се потвърждава Решение на КЗК №589 от 15.07.2015 г., Решение на ВАС №11420/2015 г., с което се по-твърждава Решение на КЗК №878 от 17.11.2015 г. и др.

Органите по обжалване са на позиция, че сключването на граждански договор с определен специалист не попада в хипоте-зата на използване на ресурси-те на трето лице. С други думи, експерт може да бъде считан за външен ресурс, ако договорът е сключен с неговия работодател, а не лично с него. Предвид това и с оглед на факта, че относимите към случая принципи на използва-не капацитета на трети лица от новия ЗОП са идентични с тези от отменения акт, практиката на КЗК и ВАС се явява довод, на база на който също може да се обоснове заключение, че експер-ти, наети по гражданско право-отношение, не попълват ЕЕДОП в качеството на трети лица.

Що се отнася до въпроса Ви за допуснати пропуски в попълва-нето на ЕЕДОП, считаме, че при

повторно изпращане докумен-тът следва да е представен в своята цялост, а не само в част-та, в която са нанесени корекции-те. Тази ни позиция се основава на разпоредбата на чл. 54, ал. 9 от ППЗОП, според която в срок до 5 работни дни от получаването на протокола по чл. 54, ал. 7 от пра-вилника, кандидатите и участни-ците, по отношение на които е констатирано несъответствие или липса на информация, могат да представят на комисията нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация.

***Въпрос: В процедура за възлага-

не на обществена поръчка възло-жителят има изисквания за техни-чески и професионални възможнос-ти на участниците. В тази връзка, къде в ЕЕДОП се попълва информа-цията за експертите, посочват ли се конкретните имена, прилагат ли се CV-тата им към офертата? Ако в конкретната поръчка не са поставени изисквания относно стандарти за качество и екологич-но управление, раздел Г от ЕЕДОП трябва ли да се попълва?

Отговор: Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗОП, при подаване на заяв-ление за участие или оферта кан-дидатът или участникът декла-рира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с

53бр. 1, 2017 г.


критериите за подбор чрез пред-ставяне на единен европейски до-кумент за обществени поръчки (ЕЕДОП). В него се предоставя съ-ответната информация, изисква-на от възложителя, и се посочват националните бази данни, в кои-то се съдържат декларираните обстоятелства, или компетент-ните органи, които съгласно за-конодателството на държавата, в която кандидатът или участ-никът е установен, са длъжни да предоставят информация. В чл. 67, ал. 3 се уточнява, че кандида-тите и участниците могат да използват ЕЕДОП, който вече е бил използван при предходна про-цедура за обществена поръчка, при условие че потвърдят, че съ-държащата се в него информация все още е актуална.

Както става ясно от горно-то, ЕЕДОП се попълва изцяло от участника. Това става като се следва съответния образец. Към него не се прилагат никакви дока-зателства, в единния документ нещата само се декларират. Идеята е да се спести излишно-то административно бреме на етапа на подбора. Доказател-ства следва да се представят само в две хипотези. Първата е ако комисията го изиска в хода на процедурата. Тази възможност се основава на разпоредбата на чл. 67, ал. 5 от ЗОП. Според нея, възложителят може да изисква от участниците и кандидатите

по всяко време да представят всички или част от документи-те, чрез които се доказва ин-формацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за за-коносъобразното провеждане на процедурата.

Втората хипотеза е задължи-телното представяне на съот-ветните документи от избрания за изпълнител преди сключване на договора. Тук приложима е норма-та на чл. 67, ал. 6 от ЗОП. Съглас-но същата, преди сключването на договора възложителят изисква от участника, определен за изпъл-нител, да предостави актуални документи, удостоверяващи лип-сата на основанията за отстра-няване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор. И при двете очертани хипотези е важно да се направи уточнението, че могат да се искат само документите, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗОП (в контекста на изискванията за технически и професионални спо-собности, за които става дума във въпроса). Аргумент в подкре-па на последното е и нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗОП.

Информацията за експертите следва да се попълни в точка 6) от образеца. Видно от пояснителния текст, именно там е мястото за посочване на образователната и професионална квалификация, притежавана от доставчика на услуга или самия изпълнител, и/



или (в зависимост от изисквания-та, посочени в обявлението, или в документацията за обществе-ната поръчка) неговия ръководен състав.

В отговор на второто Ви пи-тане, предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, считаме, че ако възложителят е поставил изисквания към екипа за изпълне-ние на поръчката, участникът е задължен да посочи в ЕЕДОП име-ната и професионалната квали-фикация на експертите, посред-ством които възнамерява да ре-ализира предмета на поръчката. Освен това, в указаното поле следва да се опише образование-то, квалификацията и опита на тези експерти. В същото може да се напише и основанието, на кое-то са ангажирани те (трудов до-

говор, граждански договор и пр.). По този начин се идентифицира декларираната компетентност, така че в ЕЕДОП да е предста-вена информация, която е реле-вантна към критерия за подбор и дава възможност да се прецени съответствието с минималното изискване.

Що се отнася до попълването на раздел Г от документа, в нача-лото на същия е указано, че ико-номическият оператор следва да предостави информация само ко-гато стандартите за осигурява-не на качеството и/или стандар-тите за екологично управление са били изискани от възлагащия орган или възложителя в обявле-нието или в документацията за обществената поръчка, посочена в обявлението.

55бр. 1, 2017 г.


КАЗУСИ ПРИ ОТКРИВАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

Въпрос: При изпълнение на дого-вор за обществена поръчка, склю-чен след процедура по вече отмене-ния закон, се стигна до обективна необходимост част от дейност-ите от предмета да отпаднат. Това ще доведе и до съответно на-маляване на общия размер на въз-награждението на изпълнителя. За да се реализира тази промяна оба-че, в нашия случай задължително се налага сключването на анекс, кой-то да е съобразен с основанията за промяна на договорите, разписани в действащия закон. По предишния закон имаше хипотеза, която точ-но отговаряше на развилия се при нас случай. Това беше разпоредба-та на чл. 43, ал. 2, т. 2, б. „г” от ЗОП (отм.). По изключение тя до-пускаше изменение с допълнително споразумение, когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага намаляване общата стой-ност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дей-ности. Тази норма обаче няма свой аналог в закона, който действа след 15.04.2016 г. При това положе-ние на нещата, кой би бил законо-съобразният подход?

Отговор: Предвид факта, че в разглеждания случай сключването на допълнително споразумение се

приема за безалтернативно, то възможността за частично из-пълнение автоматично отпада и остава да бъде обосновано изме-нение на някое от основанията, посочени в чл. 116 от ЗОП.

На база на изложената от Вас фактическа обстановка може да се обоснове заключение, че пла-нираната промяна е съществена по смисъла на чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Това е така, защото ако хипоте-тично първоначалната поръчка е била с по-малък обем от дейнос-ти, тя вероятно би привлякла различен кръг от потенциални участници, в т.ч. такива с по-мал-ки капацитетни възможности. Освен това, във Вашия случай е факт и изменение, което засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка.

При това положение, считаме, че основание за сключването на анекс с очертаните параметри би могла да предостави само раз-поредбата на чл. 116, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Тя допуска промени и в случа-ите на съществени изменения, но при условия, че същите са мини-мални в количествено отношение по смисъла на критериите, въве-дени в същата разпоредба. Тези кумулативни критерии са първо, стойността на изменението да е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки (съответно до 15 на сто от стойността на първо-началния договор за строител-



ство), и второ, стойността на изменението независимо от пър-вото условие да не надхвърля съ-ответната прагова стойност по чл. 20, ал. 1 от ЗОП.

Ако посочените критерии са изпълнени във Вашия случай, то допълнителното споразумение би било съобразено с принципите и разпоредбите на действащото законодателство по обществени поръчки. Необходимо условие за това обаче е и да се обоснове, че:

1. допълнителното споразуме-ние не променя цялостния харак-тер на поръчката, както и че

2. необходимостта от измене-нието е породено от непредвиде-ни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 27 от ДР на закона.

Всички останали хипотези на чл. 116, ал. 1 намираме за неприло-жими във Вашия случай.

***Въпрос: В открита процедура

по избор на изпълнител за сключва-не на застраховки, възложителят е посочил застрахователната сума, за която ще застрахова имуще-ството си. В техническото пред-ложение на някои участници обаче във връзка с тази сума е налице разминаване – от една страна те приемат условията на процедура-та (част от които е и заложената от възложителя застраховател-на сума), но от друга посочват различна застрахователна сума. Въпросът ни е има ли право коми-

сията да изиска потвърждение, че участникът е съгласен с обявената от възложителя застрахователна сума (защото най-вероятно става въпрос за техническа грешка) или такова право не е налице и въпрос-ното действие би се счело за про-мяна в техническото предложение на участника?

Отговор: Съгласно чл. 104, ал. 5 от ЗОП, при разглеждане на офер-тите от участниците може да се изиска да предоставят разяс-нения или допълнителни доказа-телства за данни, посочени в тях (сходна възможност е разпи-сана и в чл. 54, ал. 13 от ППЗОП). В последното изречение на посоче-ната разпоредба от закона обаче изрично се подчертава, че про-верката и разясненията не могат да водят до промени в техниче-ското и ценовото предложение на участниците. Тъй като всяко искане на разяснение/потвържде-ние би довело до подмяна на тех-ническото предложение, което е в противоречие с изискванията на закона, в случаи като разглеж-дания се приема, че е налице обек-тивна невъзможност за изправя-не на допуснатата неточност в техническите предложения на участниците.

Предвид гореизложеното, за меродавно се счита становище-то, че в подобна ситуация оцени-телната комисия следва да пред-ложи участника (участниците) за

57бр. 1, 2017 г.


отстраняване поради представя-не на оферта, която не отгова-ря на предварително обявените условия от възложителя. На аргу-ментите, че такъв изход от про-цедурата може да бъде възприет като непропорционален на кон-статирания пропуск, съответно намаляващ икономическата ефек-тивност на възлагането, обичай-но се противопоставя тезата, че при изготвяне на техническото предложение единствено участ-никът носи отговорност за начи-на на попълване на данните в него, съответно негово задължение е да изготви оферта, съответ-стваща изцяло на изискванията на възложителя. Горното заклю-чение е застъпено и в трайната практика на Комисията за защи-та на конкуренцията и Върховния административен съд по стария закон, който съдържа аналогична регламентация на разглежданите тук хипотези.

***Въпрос: Икономически опера-

тор сме и възнамеряваме да из-ползваме ресурс на трето лице (техника и механизация) при учас-тието ни в процедура по избор на изпълнител на обществена поръч-ка с обект строителство. При-тежаваме изисквания от възложи-теля сертификат за управление на опазването на околната среда. Необходимо ли е и третото лице да притежава такъв сертификат,

при положение че с неговите ресур-си доказваме съответствие само с изискванията за технически въз-можности?

Отговор: В съответствие с чл. 65, ал. 4 от ЗОП, третите лица трябва да отговарят само на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основани-ята за отстраняване от проце-дурата. От друга страна, изис-кването да се притежава серти-фикат за управление опазването на околната среда попада в хи-потезата на критериите по чл. 63. ал. 1, т. 11 от ЗОП и касае сис-теми или стандарти, които се прилагат в цялостната дейност на участника и управлението на процесите в неговата организа-ция. Тъй като то има отношение към начина, по който ще бъде изпълнена поръчката, а не към техниката и механизацията, коя-то ще бъде използвана при това, били те собствени или осигурени от трето лице, считаме, че не е необходимо въпросното трето лице също да притежава такъв сертификат. Допълнителен аргу-мент в подкрепа на тази теза се явява и фактът, че това трето лице реално няма да участва в из-пълнението на поръчката, а само ще осигури ресурс, необходим в тази връзка.



***Въпрос: Предстои ни избор на

изпълнител на СМР за основен и текущ ремонт на музей, който смятаме да обявим като общест-вена поръчка чрез събиране на офер-ти с обява по реда на чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП. През текущата година в община-та вече имаме обявени и възложе-ни две поръчки за строителство – една за СМР за възстановяване на мост на стойност 200 000 без ДДС, възложена чрез събиране на оферти с обява по чл. 186 и една за инженеринг за саниране на жилищ-ни блокове, обявена като публично състезание, защото е на стойност 1 200 000 лв без ДДС. При тази фак-тическа обстановка, по какъв ред е законосъобразно да се възложи ре-монтът на училището и задължени ли сме при вземане на това реше-ние да събираме стойността му с тези на другите поръчки за стро-ителство, съответно да гледаме общата стойност на трите!

Отговор: Съгласно чл. 21, ал. 15 от ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности. Указания относно съблюдаването на тази обща забрана са дадени в следва-щата алинея на чл. 21 от закона, където е разписано, че не се смя-та за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки:

1. с обект изпълнение на стро-еж или проектиране и изпълнение на строеж;

2. с идентичен или сходен пред-мет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна общест-вена поръчка с такъв предмет.

От цитираната разпоредба на чл. 20, ал. 16, т. 1 от ЗОП следва, че наличието на различни плани-рани поръчки с обект строител-ство само по себе си не е основа-ние същите да се събират, т.е. стойността им да се сумира при определяне на приложимия ред на възлагане на всяка една от тях. Това нормативно положение се явява частен случай на общото правило в чл. 20, ал. 16, т. 2 от ЗОП, според което поръчки плани-рани и известни към момента на първата от тях, следва да се раз-глеждат в комплекс, съответно стойностите им да се сумират при определяне реда на възлагане, само ако са с идентичен или схо-ден предмет.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 16, т. 1 от ЗОП относно строител-ството съобразява изискванията както на ЗОП, така и на специал-ните актове, регламентиращи строителната дейност. В по-твърждение на това можем да по-сочим, че при анализ за наличие на систематична свързаност по сми-съла на т. 29 от §2 от ДР на ЗОП би могло да се изведе заключение,

59бр. 1, 2017 г.


че възложителят следва да отде-ли като самостоятелни общест-вени поръчки тези строителства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” и „б” от ЗОП, които представля-ват самостоятелен строеж или реална част от строеж с опреде-лено наименование, местоположе-ние, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Същите следва да са достатъчни сами по себе си, за да изпълняват икономическа или тех-ническа функция и за тях следва да се издава отделно разрешение за строеж и отделен акт за въвеж-дане в експлоатация (арг. § 1, т. 28 от ДР на ЗОП и § 5, т. 39 от ДР на Закона за устройство на тери-торията /ЗУТ/). Това изискване е приложимо и когато ще се реали-зира строителство на етап/част от строеж, който е със самостоя-телно функционално предназначе-ние и за който ще бъде издадено отделно разрешение за строеж и разрешение за ползване (арг. § 5., т. 45 от ЗУТ).

Освен на ЗУТ, горното стано-вище почива също така на евро-пейските директиви, регламенти-ращи тази материя, както и на заключенията, изведени в практи-ката на Съда на Европейския съюз. Съгласно определението на чл. 2, пар. 1, т. 7 и във връзка с чл. 5, пар. 7 и 8 от Директива 2014/24/ЕС, въз-ложителят е задължен да възлага всеки отделен строеж въз основа

на цялата му прогнозна стойност, като терминът „строеж” означа-ва резултатът от строителни работи или дейности, свързани с гражданското строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция. Посочената дефиниция се основава на юриспру-денцията на СЕС.

Началото на постановката за т.н. функционален подход води на-чалото си от Решението на Съда по Дело C-16/98, Европейската Ко-мисия срещу Франция. От моти-вите в същото може да се изведе заключение, че при преценка дали има неправомерно разделяне на обществени поръчки, следва да се анализира икономическата и техническата функция на резул-тата от строителството. Това становище на съда се основава на легалната дефиниция на понятие-то „строеж” в европейските ди-рективи.

Съдът доразвива аргументи-те си в решението си по Дело C-574/10 от 15 март 2012 г. В него европейските магистрати из-веждат извода, че за да е налице необходимост за „обединение” в една обществена поръчка на две или повече сходни строителства, е кумулативно необходимо сход-ните дейности да служат на една обща цел, да са в тясна простран-ствена, икономическа и функцио-нална връзка, да касаят един и същи самостоятелен обект. Съд-



ът приема, че единствено един-ната икономическа и техническа функция на отделните съставни части на обществената поръчка е белег за това, че става въпрос за една единствена обществена поръчка. СЕС постановява, че кри-терият за техническото и иконо-мическо единство на съответна строителна (архитектурна) ус-луга би бил изпълнен, ако отдел-ните и идентични строително-монтажни работи се извършват на една самостоятелна сграда. И макар Европейският съд да раз-вива тезата за прилагане на по-сочения функционален подход при изследване необходимостта за обединение на обществените по-ръчки относно строителни (ар-хитектурни) услуги, този подход безспорно е приложим, и то в още по-голяма степен, и спрямо стро-ителството.

Подобно становище е застъпе-но и в националната съдебна прак-тика. Българските съдебните органи многократно извеждат заключението, че когато стро-ително-монтажните работи се отнасят за различни обекти на територията на една или някол-ко административни единици, изпълняват се по различно време и на различно място, т.е. налице са различни обекти в отделни ра-йони и с отделни разрешения за строеж с отделно застрояване, въвеждане в експлоатация и про-ектиране и това касае самосто-

ятелен обект и такъв, който би могъл да получи самостоятелно разрешение за ползване, то това, че средствата произхождат от един бюджет и от един възложи-тел по никакъв начин не правят строителството на отделните обекти, собственост на един въз-ложител – една обща поръчка.

Предвид всички наведени по-го-ре доводи, може да се обоснове за-ключение, че доколкото поръчка-та за избор на изпълнител на СМР за основен и текущ ремонт на музей представлява самостояте-лен обект/строеж и за същия са предвидени самостоятелно раз-решение за строеж, респективно изпълнява различна икономическа или техническа функция в сравне-ние с другите планирани поръчки за строителство (с предмет СМР за възстановяване на мост и ин-женеринг за саниране на жилищни блокове), то тази поръчка може да се възложи единствено въз ос-нова на съответстващия на про-гнозната стойност процедурен ред. В конкретния случай това се явява посоченият от Вас ред на възлагане чрез събиране на офер-ти с обява по реда на чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП.

ПРОЦЕДУРИ НА НИСКА СТОйНОСТ ПО НОВИЯ ЗОП

Въпрос: Възможно ли е чрез удължаване на срока за събиране на оферти с обява по глава 26 от

61бр. 1, 2017 г.


ЗОП да бъдат направени промени в Техническата спецификация на вече публикуваната обява за съ-биране на оферти при прогнозна стойност на поръчката по чл. 20, ал. 3 от закона?

Отговор: Възлагането посред-ством събиране на оферти с обя-ва е национален процедурен ред, предвиден за поръчки на стой-ност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, т.е. под праговете по директиви. Уредбата му се съдържа в глава двадесет и шеста от Закона за обществените поръчки, влязъл в сила от 15 април 2016 г. и съот-ветни текстове от ППЗОП.

Що се касае до конкретното Ви питане, следва да отбележим, че в действащия закон не е пред-видена възможност за промени на елементи от поръчка по глава 26, респективно за удължаване на срока за оферти в хипотези, раз-лични от визираната в чл. 188, ал. 2 от ЗОП (т.е. когато не са събра-ни поне три оферти).

При действието на предишния закон, възникването на необходи-мост от съществени промени в поръчката (за каквато би се приела промяна в техническата специфи-кация) означаваше, че възложите-лят следва да прекрати възлагане-то и да стартира ново такова с променените условия. Въпреки че в действащия закон е предвидено субсидиарно прилагане на общите правила, съответно има изричен

текст, че за неуредените в специ-алните правила въпроси се прила-гат разпоредбите на части първа и втора на ЗОП, това не променя факта, че съществени промени в процедурата не са допустими. Една от причините за това е на-чинът на разписване на правилата за промяна в чл. 100 от закона и реферирането към обявлението и документи, които са предви-дени само при процедурите. Ще подчертаем, че заключението за недопустимост на съществени из-менения при събиране на оферти с обява е валидно дори в случаите, когато следва да се приложи чл. 188, ал. 2 от ЗОП – единствената хипотеза, в която законът допус-ка удължаване на срока за получава-не на оферти.

При очертаното по-горе поло-жение, намираме, че посочената във въпроса Ви промяна в специ-фикацията би могла да се извърши само след прекратяване на възла-гането по чл. 193 и откриване на ново такова по чл. 187 от закона.

***Въпрос: Приложим ли е чл. 72

от ЗОП към събирането на офер-ти с обява?

Отговор: Считаме, че прави-лото на чл. 72 от ЗОП, касаещо изискването за представяне на писмена обосновка при необичай-но благоприятна оферта, намира приложение и при разглеждане на



ценовите предложения, които са получени при събиране на оферти с обява. Черпим аргументи в под-крепа на тази теза от субсидира-ното прилагане на общите прави-ла и препратката към разпоредби-те на части първа и втора на ЗОП, направена в чл. 195 от ЗОП. Допъл-нителен довод се явява начинът на разписване на самата разпо-редба на чл. 72, в която се използ-ва валидното и по отношение на възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица понятие „участник”, но не и терминът „процедура”, който би направил нормата неприложима за поръчки по глава 26.

***Въпрос: Има ли правила и изи-

сквания към работата на комиси-ята при събирането на оферти с обява?

Отговор: Предвид факта, че глава 26 от ЗОП влиза в рамките на част пета от закона, където са разписани правилата за възлага-не на поръчки на ниска стойност (т.е. такива под праговете по ди-рективи), както и с оглед на пре-пратката към правилника по от-ношение условията и реда за раз-глеждане и оценка на офертите и определяне на изпълнител, което се прави в чл. 192 от ЗОП, счита-ме, че правилата за работа на ко-мисията, регламентирани в чл. 97 от ППЗОП, се прилагат и при съ-

бирането на оферти с обява. Освен тях, предвид препрат-

ката към разпоредбите на части първа и втора на ЗОП, направена в чл. 195 от ЗОП, считаме, че към работата на комисията могат да намерят приложение и някои общи текстове в чл. 51-53, чл. 54, ал. 1-3, 7-10, 12 и 13, чл. 56, чл. 58 и чл. 59 от ППЗОП. Въпреки това, не считаме, че всички те са апри-ори директно приложими и за съ-бирането на оферти с обява, без същото да е изрично споменато в условията на възлагане съгласно поканата. Една от причините да защитаваме такава позиция е фа-ктът, че поръчките по глава 26 са на по-ниска стойност и се предпо-лага, че с оглед спазване принципа на пропорционалност и постига-не на целта на закона за ефектив-ност на разхода, за тях следва да се прилагат по-облекчени прави-ла. Предвид горното намираме за добра практика възложителят да прецени кои от общите правила са необходими за възлагането по глава 26 и да ги включи във въ-трешните си правила.

***Въпрос: Има ли срок за назнача-

ване на комисията, която да раз-гледа офертите събрани в отговор на обява по чл. 187, ал. 1 от ЗОП?

Отговор: Съгласно чл. 97, ал. 1 от ППЗОП, възложителят със заповед определя нечетен брой

63бр. 1, 2017 г.


лица, които да разгледат и оце-нят получените оферти. Следова-телно, за разлика от възлагането на поръчки чрез публична покана, при които комисията следваше да получи, събере и разгледа по-лучените оферти, при възлагане-то на поръчки чрез събиране на оферти с обява комисията няма задължение да събира получени-те оферти. Независимо че в чл. 97, ал. 1 и 2 от ППЗОП е използван термина „лица”, следва да се от-бележи, че в ал. 3 и 4 от същата разпоредба е въведен термина „комисия”. Поради това и предвид текста на чл. 195 от ЗОП, може да се приеме, че правилата на чл. 103 от ЗОП и чл. 51, ал. 1-7 от ППЗОП относно времето на назначаване намират приложение при работа-та на комисията, която следва да разгледа и оцени офертите, които са получени чрез събиране с обява. Следователно, възложите-лят следва да издаде заповед за назначаване на комисията след из-тичане на срока за получаване на оферти. Конкретният ден следва да се определи от възложителя в споменатата заповед.

***Въпрос: Възложихме обществе-

на поръчка чрез събиране на офер-ти с обява. Поръчката съдържаше 2 обособени позиции. След разглеж-дането и класирането на учас-тниците се установи, че договор за изпълнение ще се сключи с един

участник и за двете позиции. Не сключихме договори за всяка пози-ция поотделно, а един договор с обща стойност за двете позиции и за двете позиции. Правилно ли сме процедирали, предвид логика-та, че изпълнителят е един и за двете позиции?

Отговор: В практиката по възлагане на обществени поръчки в повечето случаи се съблюдава принципът „отделна позиция – отделна оферта – отделно със-тезание – отделен договор“. Ма-кар този принцип да не е изрич-но прогласен в ЗОП, той намира отражение в някои разпоредби на закона. Така например, съглас-но чл. 47, ал. 10 от ЗОП, дори при еднакви критерии за подбор по отделните позиции, представя-не на едно заявление за участие се допуска, само ако тази възмож-ност е посочена в обявлението, с което се оповестява откриване-то на процедурата, а при проце-дурите по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13 от ЗОП – в поканата за участие в преговори.

Предвид горното може да се обоснове заключение, че сключва-нето на общ договор по няколко позиции не е забранено и не подле-жи на санкция, но следва да се раз-глежда като изключение от общия ред на възлагане на обществени поръчки. Аргументи в подкрепа на тезата за принципната допусти-мост на общ договор по няколко



обособени позиции могат да бъ-дат почерпени и от чл. 46, пар. 3 от Директива 2014/24/ЕС. Въпре-ки че страната ни реши да не се възползва от опцията да транспо-нира тази незадължителна норма от директивата, от същата е ви-дно, че комбинираното възлагане на обособени позиции не противо-речи на европейските правила за възлагане на обществени поръчки. И в нея обаче подобно действие се разлежда като изключение и се допуска само ако възможността за това е предварително заложе-на в обявлението за оповестяване на процедурата или в поканата за участие в преговори.

Предвид изложеното, при усло-вие че са спазени всички други изи-сквания по отношение на догово-ра, в т.ч. това той да отразява

съдържанието на предложенията по отделните позиции, считаме, че действията Ви не съставляват нарушение на принципите и раз-поредбите на действащото зако-нодателство по материята. При все това отново ще подчертаем, че в общия случай по отделните позиции се сключват отделни до-говори. Освен общия аргумент, че така в по-пълна степен се съ-образяват принципите и разпо-редбите на законодателството при поръчките, в случая можем да приведем и други конкретни до-води, например че по този начин се минимизира възможността в последствие да възникнат някои по-комплицирани ситуации при допълнително възлагане или при усвояването на гаранцията за из-пълнение.

АКЦЕНТИ - Списание ЗОПzopplus.com/wp-content/uploads/2017/01/zopplus_01_2017.pdf23...

Documents