ДА ПРЕКАРАШ ВЕЧЕР С ВЕНЕРА

Май през 2010 предлага шест добре разположени планети за

твоето визуално удоволствие

Относително късите нощи на късната пролет не възпират планетарните наблюдатели тази

година. Май 2010 предлага шест добре разположени планети, за твоето визуално удоволствие.

Венера, Марс и Сатурн населяват вечерното небе, като последните две остават видими дълго след

полунощ. Останалите три планети - Юпитер, Уран и Нептун, се събират преди разсъмване.

Погледни на запад след залез и не можеш да пропуснеш Венера. Най-ярката точка светлина в

небето сияе с -3.9 звездна величина, оставайки на приблизително 20° над хоризонта, 45 минути

след залез. Тя остава в полезрението ни до около 22:00 часа местно време. Венера лежи на фона

на звездите в съзвездие Телец през първата част на месец май, после минава в Близнаци на 20-ти.

Звездата ниско в ляво от Венера този месец е Алдебаран, светило от първа звездна величина в

Телец. Планетата минава на 6° северно от звездата на 6-ти май.

За невъоръжено око или през бинокъл, Венера винаги изглежда съблазнително. Доколкото през

телескоп, предлага голямо шоу само когато идва близо до Земята. Сега не е такова време. На

първи май, Венара обхваща 11” и се показва като дебел изпъкнал диск (осветен 89%). По-късно

през месеца, диска нараства до 13”, но постепенно свивайки се до 81% осветеност. Тази тенденция

показва, че Венара се движи бавно, приближавайки се към нас. Може да очакваме много по-добра

телескопична видимост през късното лято.

Венера и близкият лунен сърп създават фотогенични моменти почти всеки месец, а май не е

изключение. Такива емоционални сцени са лесни за заснемане с дигитална камера, подсилени от

земните силуети на преден план. На 15-ти Май ще намериш тънкия рог на лунния диск, да сочи

двете звезди оформящи рогата на съзвездие Телец: Beta (β) and Zeta (ζ) Tauri. Леко над тях, по

средата на тази звездна двойка седи великолептната Венера. Имаш около 40 минути да

фотографираш тази сцена в сумрака на бързо променящото се нощно небе. Симетрията е

нарушена на следващата вечер (16-ти Май) въпреки че групата още да изглежда атрактивна.

Луната, която прилична на ухилено личице, стои на 8° в ляво над Венера. Обаче тя ще е отдавна

заминала до 27-ми Май, когато Венара ще лежи в Близнаци. Наблюдателите с остър поглед може

да забележат звездата от трета звездна величина Mebsuta (Epsilon [ε] Geminorum) на около един

лунен диаметър над прекрасната планета.

Марс и Сатурн идват в полезрение веднага след като небето започне да потъмнява, около

30 минути след залез. На 1-ви май, Сатурн лежи на 110° от Венера с Марс на приблизително

половината път помежду им. Комбинираното движение на Земята и тези три планети около

Слънцето кара този ъгъл (Венара, Луна,Сатурн) да се свива, докато май напредва. Триото ще

достигне ъглово разделение от 90° по средата на нощното небе на 17-ти май. До 31-ви този ъгъл

ще спадне до 74°.

Марс прекарва месеца, прекосявайки в по-голямата му част региона, между фигурите на

Рак и Лъв. На 19-ти май ще намериш Марс над дебелия лунен диск. До 31-ви движението на

червената планета в източна посока ще я докара на не повече от 3° от Regulus, най-ярката звезда в

Лъв. Отбележете цветовия контраст на тези два обекта. Оранжевият Марс, цвят, породен от

неговите скали и почва, докато Regulus е със синьо-белия си оттенък, идващ от горещите газове на

повърхността му. Яркостта между двете не е толкова забележима. Марс, сияещ със звездна

величина 1.1, е само идея по-ярък от Regulus.

Наблюдателите, които са се прицелили в Марс с телескоп, имат своя материал за работа.

Червената планета сега лежи сравнително далеч от Земята (на 209 милиона километра в средата

на Май), като заради това изглежда малък. Неговия диск е само 7” в диаметър, затова ще ви е

нужен поне 12 инчов телескоп, за да видите значими детайли. Единственият очевиден детайл ще е

северната му полярна шапка. И въпреки че Марс ще остане видим още няколко месеца, то

намаляващия размер на неговия диск през телескоп ще е разочараващ като цяло.

За късмет, Сатурн ни дава реванш, спрямо намаляващата привлекателност на Марс.

Планетата изглежда зашемяващо през телескоп, като остава видима почти през цялата нощ. Може

да я намерите високо на юг, след залез Слънце, малко над средата на пътя, между хоризонта и

зенита. Сатурн лежи в западната част на Дева, само на няколко градуса североизточно от звездата

от 4-та звездна величина Beta Virginis. Най-ярката звезда, долу в дясно от него, е Spica - светилото

на Дева. Тя сияе с първа звездна величина. Това я прави едва с 0,2 звездна величина по-бледа от

Сатурн през началото на Май, но планетата ще избледнее с времето и в края на месеца ще се

изравни със Spica.

Гледан през телескоп, почти идеалния диск на Сатурн изглежда като разполовен от тънките му в

момента пръстени. Наклона на пръстените е само 1.7° спрямо нашата равнина на наблюдение

през втората половина на май, като това е и техния минимум през 2010г. Наклона беше двоен през

Април, ще се удвои отново през Август и ще се удвои още веднъж през Октомври, а до края на

годината ще има вече внушителните 10° наклон. Всеки малък телескоп ще ви позволи да

проследите тяхното градусово „отваряне”. С добрата видимост на кълбовидния Сатурн, ще ви

отнеме само минутка да забележите, че той всъщност не е идеална окръжност. Дискът му се

измерва с 18.6” през екватора и 16.8” през полюсите, това е 10% разлика и е най-голямото

сплескване на планета от нашата слънчева система.

Сега е добро време да се вгледаме, за ясно различими черти в атмосферата на планетата. Въпреки

това, те остават далеч по-недоловими, спрямо тези на Юпитер, затова търпението зад окуляра е

ключът към наблюдението им. Най-очевидните черти са относително тъмният екваториален пояс

и тъмната полярна шапка. Както и белезникавите петна, които се появяват понякога. Бързото

въртене на Сатурн, пренася тези петна през диска, само в рамките на пет часа. Ярката точка, която

се наблюдава в близост до Сатурн, е и неговата най-голяма луна, Титан. Този свят има богата на

азот атмосфера, по-гъста от земната и езера от течен метан на повърхноста си. Разбира се, няма да

можете да видите нищо от това през телескопа си. Титан се вижда, като зрънце от 8-ма звездна

величина, променяйки своята позиция, от нощ на нощ. Той обикаля планетата си, почти в същата

равнина, в която са и пръстените на Сатурн, като сегашния им малък наклон означава, че луната

преминава пред и зад планетата, веднъж на всяко нейно завъртане. Това явление ще може да се

наблюдава, сутринта на 1-ви май, когато Титан ще наближи Сатурн. Луната ще започне транзита си

пред планетата в 4:25 A.M. EDT. Преминаването ще продължи около 4 часа, приключвайки след

като Сатурн премине през по-голямата част над континента. Ще ви е нужен 10 инча или по-голям

телескоп, за да видите Титан в цвят на праскова, сред облачната атмосфера на Сатурн. Вторият му

транзит за месеца ще започне около 2:20 А.М. EDT на 17-ти май и ще продължи до 6:50 А.М. Титан

също така ще премине зад Сатурн два пъти през май. Планетата ще скрие своята луна на 9-ти,

започвайки в 5:50 А.М. EDT, Титан ще изчезне отново на 25-ти май около 3:55 А.М. EDT.

Втората по яркост луна на Сатурн, Рея, преминава на 6” южно от Титан сутринта на 8-ми

май. Двете ще изглеждат близко една до друга през цялата сутрин. Рея е с 1.3 звездна величина

по-бледа от Титан, но може да бъде видяна през поне 3 инчов телескоп. Най-отдалечената голяма

луна на Сатурн, Япет, достига най-голямото си западно отстояние през ноща на 6-ти срещу 7-ми

май. На това си орбитално положение, ярката полусфера на Япет бива видима от Земята. Луната

тогава ще грее с 10-та звездна вличина и ще е видима през повечето телескопи. Отнема близо три

седмици на Япет, да се завърти отново около Сатурн. Луната ще отстои на 1.3” северно от

планетата на 27-ми май, когато Япет вече ще е избледнял до 11-та величина.

Докато Сатурн се потопява през западния хоризонт, може да започнете издирването си на

Нептун на изток. Външната планета изгрява малко след 2 А.М. локално време, като в средата на

май стои на 20° височина, когато здрачът падне. Той грее с 7.9 звездна величина, достатъчно ярко,

за да бъде видим дори през бинокъл.

Нептун в момента лежи в западната част на Риби, на по-малко от 1° от мястото, на което

Johann Galle го открива на 23-ти септември 1846г. Гледайте за планетата по средата на пътя между

Mu (μ) Capricorni и 38 Aquarii - двойка от 5-та звездна величина, която се простира на границата

между Козирог и Риби. Около час след като Нептун изгрее, Юпитер се появява на източния

хоризонт. Няма да имате никаква помощ да различите Юпитер, но негова е най-ярката точка

светлина в небето преди зазоряване. Гигантът сияе с -2.2 звездна величина и доминира на

небосклона, докато светлината най-сетне надделее над звездното небе. Погледнат през телескоп -

дискът на Юпитер заема 36” през екватора. Смятайте се за щасливец, ако можете да различите

детайлите в горните слоеве на облачната му атмосфера. Турболенцията в нашата собствена

атмосфера размазва финните черти на всеки небесен обект, който е ниско над хоризонта, но дори

тя няма да заличи четирите големи луни на Юпитер. Йо, Европа, Ганимед и Калисто изглеждат като

ярки точки, разпръснати от двете страни на планетата. Визуалните условия за Юпитер ще се

подобрят подчертано в късния юни.

Уран лежи в същото бинокулярно поле заедно с Юпитер. Двете започват през месец май

разделени от 5° (с Уран на североизток), но с течение на времето пролуката се стеснява само до 1°

в края на месеца. Бинокъл лесно разкрива Уран, който грее с 5.9 звездна величина, но за да видите

неговия синьо-зелен 3.4” в диаметър диск, ще се нуждаете от телескоп. Заедно с Юпитер, гледката

на двете ще се подобрява през това лято.

Трябва да търсите Меркурий, за бърз поглед, през препускащата светлина на изгрева. Най-

вътрешната планета достига своето най-голямо източно отстояние на 25/26 май, когато ще стои на

25° от Слънцето. Повечето от тази градусова разделеност е успоредна на източния хоризонт,

поради което, Меркурий няма да се изкачи на високо. В своята най-голяма отдалеченост

Меркурий лежи само на 5° над източния хоризонт, около 30 минути преди изгрев. Грее с 0.4

звездна величина, като ярка точка, когато гледате изсветляващото небе с бинокъл. Телескоп го

показва като диск с 8” в диаметър, само 39% осветен.

Халеевите останки осветяват небето

Ежегодният метеорен дъжд в Риби достига своя пик сутринта на 6-ти май. Луната в своята

последна четвърт тогава, ще лежи на 20° от радианта (точката източник, през която

метеоритния дъжд сякаш произлиза в небето) на метеоритния дъжд в съзвездие Риби. Лунната

светлина ще „задуши” някои от по-бледите метеорити и ще намали усещането за яркост на по-

впечатляващите.

За тези, които живеят близо до 40° северна географска ширина, радиантът ще изгрее на

изток около 2:30 А.М. локално време и ще се изкачи на 15° височина до 4:00 А.М. Дневната

светлина ще започне да се появява малко след това, затова най-доброто време за наблюдение ще

е около четри часа сутринта.

Астрономите казват, че до 85 метеорита на час ще са видими, ако радиантът е над главите

ви в нощното небе. Обаче лунната светлина и ниската височина на радианта над хоризонта ще

свалят това число до около 20 на час. Метеорите се появяват, когато частиците прах се изпепеляват

в земната атмосфера. За дъжда в Ета Риби, прахът идва от материал, изхвърлен от Халеевата

комета през вековете.

Северните кратери правят големи разпръсквания

Северният полярен район на Луната променя своя вид през лунния месец. Гледката

напомня на сезонните промени близо до земния полюс, лунния север се трансформира от силно

отразяващ на сенчест и обратно. В края на април високото Слънце по време на пълнолуние

покрива района със сиви кръпки и бели лъчи, които приближават към младия кратер Anaxagoras.

Използвайте филтър да намалите блясъка и ще видите светлия материал, изхвърлен по време на

формирането на Anaxagoras, покриващ по-стария му съсед Goldschmidt. Anaxagoras се формира по

времето на Tycho и вероятно щеше да е също толкова популярен, ако не беше толкова на север,

изглеждайки смален в перспектива.

През ранния май, обширната зона от кратери се появява докато лунния залез напредва.

Върнете се на нея около 21 май, когато изгряващото Слънце осветява острите ръбове на

Anaxagoras отново, поднасяйки ги на показ. Дълбоката чаша на кратера остава в сянка за още един

ден. Забележете как Anaxagoras е издълбан в края плиткия Goldschmidt. И макар и нисък, ръбът на

стария кратер, все още успява да хвърля чудесна сянка по своето изпъстрено дъно. С

наближаването на пълнолунието след 25 май гледайте как Anaxagoras се превръща в най-яркото

на север лъчисто петно. Може да изпитате чувството, че сте в ниска лунна орбита с увеличаването

на силата на светимост по северния край на пълната Луна. Всеки сблъсък хвърля своята сянка на

север, създавайки впечатлението за триизмерна гледка. Този месец перспективата достига своя

връх, около 26-28-ми май.

Май ни донася трио от изкушения

Май ще е добър месец за наблюдателите на комети. Три посетителя греят с 10-та звездна

величина и повече, като два от тях остават видими през по-голямата част на нощта. Добри

възможности за наблюдение на C/2009 K5 (McNaught) от 10-та звездна величина се отварят през

късния април. В събота ноща на 24-ти срещу 25-ти април тя минава между отворения куп от 8-ма

звездна величина NGC 6939 и галактиката от 9-та звездна величина NGC 6946. Най-добрата

видимост ще е след като Луната залезе около четри сутринта местно време. Астрофотографите

трябва да отбележат това събитие в своите календари. Кометата ще има повече хубави срещи с

други небесни тела през май. Тя преминава близо до Полярната звезда през втората половина на

месеца. През 14-15 май тя ще лежи само на 3° от отворения куп NGC 188. Тази древна група от

звезди, лежи на 5° южно от Полярната.

Другата комета от 10-та звездна величина, която ни посещава, е 81P/Wild. Тази периодична

комета лежи в Дева, където и ще прекара целия месец, на по-малко от 3° западно от Iota (ι) Virginis

от 4-та величина. Кометата Wild ще има и компаньон от дълбокия космос - кълбовидния куп NGC

5634. Той лежи на някакви си 5° източно от кометата, като двете ще изглеждат еднакви по

големина, яркост и вид.

Най-ярката комета на май ще се крие в източното небе преди разсъмване. Кометата C/2009

R1, друг обект, открит от Австралийския астроном Робърт МакНаут, ще грее с 8-ма звездна

величина. Вие ще може да я намерите, прекосявайки югоизточния ъгъл на големия квадрат в

Пегас. Ако кометата продължи да увеличава яркоста си, както се предвижда, тя ще е с връхна точка

от 5-та звездна величина през юни, когато наблюдателите с остър поглед, при подходящо тъмно

звездно небе, ще могат да я зърнат с невъоръжено око.

Веста иска да обезглави Лъв

Извисяващия се високо на югозапад по разсъмване астероид Веста пронизва врата на Лъв

през май. Веста грее с 7.5 звездна величина, оставайки добре видим през малък телескоп дори в

предградията на малките градове. Той е лесно видим на север от звездата от първа звездна

величина Regulus, но ще лежи дори по-близо до звездата от втора звездна величина, Algieba

(Gamma [γ] Leonis). Algieba стои по средата на пътя на сърпа от звезди, образуващи главата на

съзвездие Лъв.

Веста достига края на своята ретроградна орбита през април и неговото движение на изток

ускорява през май. Можете да проследите спокойно движението от нощ на нощ на тази 514км

широка скала. Използвайте скица на 4-5 звезди заобикалящи Веста. Върнете се в същия район

вечер или две по-късно и ще видите как точката му е променила своята позиция.

Астрономите и наблюдателите любители по еднакъв начин очакват пристигането на апарата Down

на НАСА на Веста през Август 2011г. Ще разберем защо Веста е един от най-блестящите астероиди,

отразяващ повече слънчева светлина от другите. Ще станат десет години откакто космическия

апарат NEAR-Shoemaker обиколи приближаващия Земята астероид 433 Eros и изпрати своите

зашеметяващи снимки направени от съвсем близо. Не трябва да очакваме по-малко от сондата

Down.

Източник: Astronomy.com