ВЕЛИКАТА БОРБА

между Христос и Сатана

София, 1993

Всички библейски текстове са взети от изданиена Библията на български език от 1940 година;ЦП - означение на Цариградски превод

THE GREAT CONTROVERSYE. G. WHITEPacific Press Publishing AssociationMountain View, Califonia 94042

Text copyright, 1950, 1970, byThe Ellen G. White Publications

All Rights Reserved

Преводач: Кремен КръстевХудожник: Георги ПетровГрафика: Фидел Ангелов

Защо трябва да прочетететази книга?

За милиони хора животът изглежда безсмислен и абсурден. Науката, техни-ката, а даже и философията и богословието са описвали човека простокато създание, появило се в резултат на случайност. Но въпреки това,съзнателно или не, човешките същества приемат трудно едно безцелносъществуване. Опитване на опиати, протести и бунт, насилие - това са вмного случаи ирационалните прояви на хора, борещи се със своятаужасяваща самотност и нищожност сред този свят. Като сираци викат те всвоята самота и отчаяние: “Кой съм аз? Кои са били моите родители? Защоса се отказали от мене?”Обръщаме се за отговор към науката, насочваме нашите големирадиотелескопи към пулсиращите звезди, за да запитаме: “Има ли някойтам, който да ме познава? Интересува ли се някой от мен?” Но науката недава отговор. Тя е предназначена само да задава въпроси. Какво еустройството на атома? Как може да се дели той? Как работи умът ни? Каке създадена вселената?Науката не може да ни отговори защо съществува атомът, защо съществувачовекът, защо има вселена изобщо. Нито пък може да отговори на онезиуникални въпроси, които засягат човешкото мислене.Ако съществува смисъл и справедливост във вселената, защо лошите хорапросперират, а добрите страдат?Има ли живот след смъртта? Нашата личност продължава ли да живее?Днешните християнски църкви наистина ли говорят за Бога? Що е истина?Какво е бъдещето на света? Ще приключи ли той с писъка на детето,борещо се за последна глътка въздух в замърсената атмосфера на еднонедалечно бъдеще, или с взривяващата болка от атомен пъкъл, предизвиканот черната гъба на ядрената експлозия? Или пък човекът (който никогадосега, поне в своята писана история, не е показвал каквато и да билоспособност да контролира най-упорития си враг - собственото си “аз”) щепостигне някаква по-висша степен на развитие, от която ще успее дапобеди злото, войната, бедността и ... даже смъртта?Тази книга дава отговорите и те са окуражителни. Животът наистина ИМАсмисъл! Ние не сме сами във вселената. Има Някой, Който се грижи занас. Някой, Който е наистина заинтересуван от човешката история, Койтосам стана човек, за да можем да се свържем с Него и Той с нас. Някой,Чиято силна ръка е би-ла над тази стара планета и ще я заведе в мир, ито скоро.Но още отначалото имаше един, който бе решил да заграби управлението нанашия свят и да осуети Божия план за щастието на човека. С образен език(хиляди

са го нарекли боговдъхновен език) авторката на тази книга отдръпвазавесата на тъмното Непознато и безстрашно разкрива машинациите на еднамощна, но невидима личност, чиято ръка е протегната, за да грабнесуверенитета на нашия свят. Докато са на сцената на човечеството,езическите владетели и религиозните институции са представяни катовиновници за този заговор. От бунта срещу управлението на Бога в самото сърце на вселената добезмилостната война срещу жителите на този свят чрез княза на мрака; отедин тайнствен съвет в Небето, в който са участвали и интелигентнисъщества от други светове, до пеещите ангели край витлеемската ясла; отпървата злобна и хитра атака на един отчаян враг, през низ от столетияна борби, съмнения и мрак до неговото поражение от Княза на светлината,отекнало по цялата вселена, автор-ката проследява историята така живо итака проницателно, че книгата е станала най-дискутираният и нашумялбестселър на днешното време - досега са пуснати в продажба издания наняколко десетки езици. Наистина книгата би могла да са печата и разпространява само в епоха нарелигиозна свобода, защото тя “реже”, и то много остро по някои от най-твърдо установените идеи или институции на нашия ден, особено църковни.Защо бе нужна Реформацията и защо тя спря; тъжната история на падналицъркви, на преследване на довчерашни съюзници, на една оформяща секоалиция между църква и държава, която ще играе безславна роля точнопред приключването на великата борба между доброто и злото - всичкотова е описано в книгата. А в големия конфликт участват всички хора.Авторката описва неща, които още не са съществували по времето когато еживяла. Говори искрено, без да се бои от нищо, освен от Бога. Изходътот тази борба е тъй велик и залогът - толкова голям, че някой ТРЯБВАШЕда изрече тези думи на предупреждение и осветление.Никой читател, разлистил страниците на книгата ВЕЛИКАТА БОРБА, не можеда я остави, без да се замисли върху това, дали не е повече отобикновен случаят довел го до тази книга и накарал го да надникне в нея.

От чуждестранните издатели

Предговор

Тази книга не се публикува, за да ни каже, че в света съществуват грях,скръб и нещастия. Не се публикува, за да ни каже, че има непримиримаборба между тъмнината и светлината, падението и правдата, злото идоброто, смъртта и живота - ние добре знаем това. Знаем също така, чеучастваме в конфликта.Но у всеки един от нас понякога се появява желание да научи повече завеликата борба. Как е започнала? Или, може би, винаги е съществувала?Какво представлява тази ужасна битка и как всеки от нас е свързан снея? Каква е личната отговорност? Наш ли е изборът да сме на този свят.Какво значи това - добро или зло?За какви велики принципи става въпрос? Колко време ще продължи борбата?Как ще завърши? Дали, както някои учени ни казват, Земята ще потъне вдълбините на вечен мраз и мрак, или й предстои по-добро бъдеще, озареноот светлината на живота, стоплено от вечната Божия любов?Въпросът става още по-актуален. Как може борбата в собственото мисърце, конфликтът между себелюбието и любовта, да бъдат разрешени чрезпобедата на доброто и при това разрешени завинаги? Какво може да нинаучи Бог по този въпрос, важен за вечността на всяка душа?Непрекъснато се сблъскваме с подобни въпроси. Те не могат да бъдатстаени в глъбините на сърцата ни. За тях е необходим определен отговор.Сигурно е, че Бог, Който е създал у нас копнеж за доброто и стремеж къмистината, няма да ни остави без тях, “защото Господ Бог нищо не прави,без да открие тайната Си на Своите раби-пророците”.Целта на тази книга е да помогне на обезпокоената душа да намериправилен отговор на всички тези въпроси. Писана е от авторка, опитала иоткрила, че Бог е добър и научила от близостта си с Него и отизучаването на Неговото слово, че “тайната Господня е за ония, които Мусе боят; тям открива Той Своя завет”.Всеобхватната борба, от която зависи животът във вселената, ни епредставена като панорама на последните двадесет века.Книгата започва с тъжните заключителни сцени от историята на Ерусалим,града на Божиите избрани, отхвърлили Човека от Голгота, дошъл да гиспаси... Следвайки великия път на народите оттогава насам, книгатаразкрива преследва-нето на Божиите чада през първите векове;последвалото голямо отстъпление от Бога в Неговата църква; всемирнотопробуждане на Реформацията, дала израз на някои от великите принципи наборбата; ужасния урок от отхвърлянето на принципите на истината въвФранция; възстановяването и издигането на Свещеното писание и неговотоблагоприятно, спасително влияние; религиозното пробуждане в последнотовреме; разпечатването на искрящия извор на Божието слово с неговитечудни откровения от светлина и познание.Предстоящият конфликт и разгледаните жизненоважни въпроси, по коитоникой не може да остане неутрален, са изложени просто, ясно иубедително.Най-накрая книгата разказва за славната победа на доброто над злото, направдата над нечестието, на светлината над тъмнината, на радостта надскръбта, на надеждата над отчаянието, на славата над смъртта, навечната дълготърпелива любов над отмъстителната ненавист.От издателите

Въведение

Преди да навлезе злото, Адам се е радвал на пряка близост със свояТворец. Но след като поради греха си човекът се е отделил от Бога, начовечеството била отнета тази изключителна привилегия. Със спасителнияплан обаче е проправен път, по който земните жители все още могат даимат връзка с Небето. Бог е общувал с хората чрез Светия Дух иБожествена светлина е била разпръсквана по света посредствомоткровенията на Неговите избрани служители. “...светите човеци саговорили от Бога, движими от Светия Дух” (2Петрово 1:21).През първите 25 века от човешката история не е имало писменооткровение*. Тези, които са били научени от Бога, са предавалипознанието си на други и то минавало от баща на син през всичкиследващи поколения. Подготовката за писаното Слово започнала въввремето на Мойсей, когато боговдъхновени откровения били събрани в еднабоговдъхновена книга. Делото продължило през дългия период от 1600години - от Мойсей, историкът на сътворението и закона, до Йоан,записал най-величествените истини на евангелието.Библията посочва, че Бог е неин създател. И все пак тя е била писана отчовешка ръка. Чрез различните стилове на книгите, които съдържа, сапредставени характерните особености на няколкото автори. Всичкиразкрити истини са боговдъхновени (2Тимотей 3:16), но въпреки това саизразени с човешки думи. Безкрайният Бог е озарявал чрез Светия Духумовете и сърцата на Своите служители. Той им е давал сънища и видения,символи и образи и самите хора, на които истината е била открита потакъв начин, са облекли мислите си в човешки език.Сам Бог е изговорил Десетте заповеди и ги е написал със собствената Сиръка. Те произлизат от Бога, а не от човек. Библията обаче с дадените внея истини от Бога, изразени на човешки език, е съчетание междуБожественото и човешкото. Такова съчетание е имало и в естеството наХристос, Който е Божи Син и Човешки Син. Ето защо за Библията може дасе каже същото, което е казано за Христос: “И Словото стана плът ипребиваваше между нас” (Йоан 1:14).Писани в различни епохи от хора, които рязко се отличавали пообществено положение и професия, по интелектуална и духовна надареност,книгите на Библията сериозно се различават по стил, както и поразнообразието и естеството на представените теми. Всеки автор еизползвал характерни за него изразни средства; често една и съща истинае представена от един автор по-ясно, отколкото от друг. Тъй катоняколко автори разглеждат дадена тема от различни гледни точки, наповърхностния, небрежен или предубеден читател може да се стори, че

* В религиозен смисъл думата се употребява за свръхестественоразкриване.

има несъответствие или противоречие там, където разсъдливият ибогобоязлив, задълбочен изследовател открива цялостна хармония.Представената от различните писатели истина е разгледана в различниаспекти. Един автор се вълнува от една страна на темата; той обхващамоментите, които са в хармония с неговия жизнен опит или в хармония съсспособността му за възприемане и оценка; втори се залавя с друга тема -и така всеки, повлиян от Светия Дух, представя онова, което му енаправило най-силно впечатление. Но всички заедно са в пълно съгласие.Разкритите по този начин истини образуват съвършено цяло, задоволяващонуждите на хората при всички обстоятелства и даващо отговор на всичкижитейски проблеми.Бог с радост е предавал истините Си на света чрез човешки посредници,които сам е подготвял и ги е дарявал със способности. Направлявал еумовете в подбора на приказките и описанията. Съкровището е билоповерено на земни съсъди, но все пак е дошло от Небето. Свидетелствотое предавано на несъвършен човешки език, но то е Божие свидетелство.Смиреният вярващ, Божие чадо, вижда в него славата на Божественатасила, пълна с благодат и истина.Чрез Словото Си Бог е предал на човека познанието, необходимо заспасение. Свещените писания трябва да бъдат приемани като авторитетно,непогрешимо откровение на Неговата воля. Те са образец за характер,източник на учения и мерило за живот. “Всичкото писание ебоговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, занаставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван,съвършено приготвен за всяко добро дело” (2Тимотей 3:16,17).Но фактът, че Бог чрез Словото Си е разкрил Своята воля на хората неизключва присъствието и ръководството на Светия Дух и занапред.Напротив, Духът е бил обещан от Спасителя, за да изясни Словото наНеговите служители и да покаже как да се прилагат ученията му. И тъйкато Божият Дух е Този, Който е вдъхновил Библията, не е възможноученията на Духа да противоречат на ученията на Словото.Духът не е бил даден, нито може да бъде даден някога с цел да изместиБиблията. В Писанието е казано ясно, че Божието слово е мерилото запроверка на всяко учение и всяко преживяване. Апостол Йоан пише: “...Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога;защото много лъжепророци излязоха по света” (1Йоаново 4:1). Исаязаявява: “Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако неговорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20).Голям позор за делото на Светия Дух са били грешките на група хора,твърдящи, че са просветени от Него и нямат нужда от по-нататъшноторъководство на Божието слово. Те оценяват управляващите ги впечатлениякато глас Божи в душата си. Но духът, който ги контролира, съвсем не еот Бога. Пренебрегват ли се Писанията, следването на впечатления водисамо до объркване, измама и гибел, до подпомагане на лукавия. Тъй катослужбата на Светия Дух е жизнено важна за Христовата църква, една отпримките на Сатана е да се опозори делото на Духа чрез грешките на хорана крайностите и фанатици и Божият народ да бъде накаран да пренебрегнетози източник на сила, даден от самия Бог.В съответствие със Словото Божие Неговият Дух е трябвало да продължиделото Си през целия период на разпространение на евангелието. Презвековете, когато са били давани Писанията на Стария и Новия заветСветият Дух не е преставал да осветлява умовете на отделни личности,независимо от откровенията, които е трябвало да оформят Свещения канон.Библията разказва как хора чрез Светия Дух са получавалипредупреждения, укори, съвети и наставления по въпроси, които в никакъвслучай не са свързани с даването на Писанията. Споменати са пророци отразлични епохи, чиито слова не са били записвани. По същия начин след

завършването на библейския канон Светият Дух е трябвало да продължиделото Си на просвещение, предупреждение и утешение за Божиите чада.Исус е обещал на Своите ученици: “А Утешителят, Светият Дух, КоготоОтец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомнивсичко, което Съм ви казал.” “А когато дойде Онзи, Духът на истината,ще ви упътва на всяка истина... и ще ви извести за идните неща...”(Йоан 14:26, 16:13). Писанието учи ясно, че тези обещания не са билиограничени само до апостолската църква, а се отнасят за Христоватацърква през всички векове. Спасителят уверява Своите последователи:“...Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20).Павел заявява, че дарбите са дадени в църквата “за делото на служенето,за назиданието на Христовото тяло с цел да се усъвършенстват светиите,докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на БожияСин, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота”(Ефес. 4:12, 13).Апостолът се моли за вярващите в Ефес: “Дано Бог на нашия Господ ИсусХристос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за даГо познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква енадеждата, към която ви призовава... и колко превъзходно велика есилата Му към нас вярващите...” (Ефес.1:17-19). Благословението, коетоПавел молил за ефеската църква, е Светият Дух със службата Си дапросветли разума и да го отвори за дълбоките неща от Божието святослово.След чудната изява на Светия Дух в деня на Петдесетница Петър увещавахората да се покаят и да се кръстят в името на Христос за опрощение нагреховете си. Той заявява: “...и ще приемете тоя дар, Светия Дух.Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкотоГоспод, нашият Бог, ще призове при Себе Си” (Деян. 2:38, 39).Свързано непосредствено със събитията от великия Ден Господен еобещанието на Бога, изречено от пророк Йоил, за особена изява на БожияДух (Йоил 2:28). Това пророчество е получило частично изпълнение приизливането на Светия Дух в деня на Петдесетница, но ще се осъществинапълно в изявите на Божествената благодат, която ще съпровождазаключителното дело на евангелието.Великата борба между доброто и злото ще става все по-непримирима докрая на вековете. През всички столетия гневът на Сатана е бил насоченсрещу Христовата църква, но Бог е давал на своя народ благодатта и ДухаСи, за да го подкрепя в борбата срещу силата на лукавия. Когатоапостолите на Христос трябвало да занесат Неговото евангелие на света ида го запишат за всички бъдещи поколения, те били особено обдарени спросветлението на Духа. Но когато църквата наближи окончателното сиизкупление, Сатана ще действа с по-голяма сила. Той слиза “многоразярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Щедейства с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (2Сол. 2:9). Отшест хиляди години този висш разум, стоял някога над всички Божииангели, е зает изцяло с дела на измама и унищожение. Всички тънкости насатанинското умение и придобити способности, цялата жестокост,насъбрана през вековните битки, ще бъдат използвани срещу Божия народ впоследната битка. И в това опасно време Христовите последователи трябвада разнесат по света предупреждението за Второто пришествие. Освен товапри идването на Христос един народ трябва да бъде приготвен да застанепред Него “чист и непорочен” (2Петрово 3:14). Тогава специалният дар наБожията благодат и сила за църквата няма да бъде по-малък отколкото вдните на апостолите.Чрез просветлението на Светия Дух ни бяха открити сцени отмноговековния конфликт между доброто и злото. Понякога ми бе позволенода видя събития от различни векове, свързани с великата борба между

Христос, Княза на живота, Източника на нашето спасение, и Сатана, князана злото, причинителя на греха, първия нарушител на Божия свят закон.Омразата на Сатана към Христос се проявява като омраза към Христовитепоследователи. Същата ненавист към принципите на Божия закон, същитедействия на измама, чрез които заблудата се оприличава на истина и чрезкоито човешките закони изместват Божия закон и хората са водени къмпочитане на творението, а не на Твореца, могат да бъдат проследени вцялата човешка история. Усилията на Сатана да оклевети Божия характер,да накара човека да си състави невярна представа за Създателя и порадитова да се отнася към Него със страх и омраза, а не с любов; опитите муда отстрани Божия закон, водейки хората до убеждението, че саосвободени от неговите изисквания; гоненията срещу онези, които дръзватда се противопоставят на измамите му, са били осъществявани през всичкивекове. Те могат да бъдат проследени в живота на патриарсите, пророцитеи апостолите, на мъчениците и реформаторите.В последната голяма битка Сатана ще използва същите методи и същия духи ще иска да постигне същите цели, както в изминалите векове. Това,което вече се е случвало, ще се случи отново с тази разлика, че светътникога по-рано няма да е виждал по-ожесточена борба от предстоящата.Сатанинските измами ще бъдат по-фини, атаките му - по-решителни. Ако евъзможно, той би отклонил и избраните (Марко 13:22).След като Божият Дух ми разкри велики истини на Своето Слово и сцени отминалото и бъдещето, бе ми наредено да запозная и другите с тях, дапроследя историята на великата борба в миналото и да я представя така,че да освети стремително връхлитащите бъдещи събития. Предвид тази цел,аз се постарах да подбера и така да групирам събития от историята нацърквата, че да проследя постепенното разкриване на великите основниистини, които са били давани на света в различни периоди, предизвиквалиса гнева на Сатана и омразата на светската държава, но са билиподдържани от свидетелството на тези, които “не обичаха живота сидотолкоз, щото да бягат от смърт”.Книгата ни подсказва каква ще бъде предстоящата борба. Преценявайки я всветлината на Божието слово и чрез просветлението от Светия Дух, ниевиждаме разкрити уловките на лукавия и опасностите, които трябва,когато Той дойде, да бъдат избегнати от хората “без порок” пред Него.Великите събития, отбелязали напредъка на реформата в миналите векове,са въпроси на историята, добре познати и всеобщо признати отпротестантския свят. Това са факти, които никой не може да отрече.Представила съм тази история кратко, в съответствие с обема на книгата,който по необходимост трябва да се спазва, като фактите са представенисбито дотолкова, че да се разбират правилно. В някои случаи историкът еподредил събитията с цел да представи разглежданата тема немногословно, но ясно и изчерпателно, или е обобщил подробностите поподходящ начин. В тези случаи думите му са цитирани. Но другадеизточникът не е посочен, тъй като с цитатите не се цели да се представиавторът им като авторитет, а защото неговото изказване предлага готово,убедително изложение по дадения въпрос. Когато са описвани животът ивъзгледите на осъществителите на реформата в наши дни (края на 19 в. -б. пр.), техните публикувани творби са използвани по същия начин.Целта на книгата е не толкова да представи нови истини за отминалитеборби, а да изнесе факти и принципи, имащи значение за предстоящитесъбития. Разглеждани като част от борбата между силите на светлината исилите на тъмнината, всички тези събития от миналото придобиват новозначение; чрез тях се осветлява бъдещето, осветлява се пътят на тези,които подобно на реформаторите от миналите векове ще бъдат призовани дасвидетелстват за “Божието слово и свидетелството Исус Христово” дори сриск да загубят всичките си земни притежания.

Целта на книгата е да представи още сцените от великата борба междуистината и заблудата; да разкрие примките на Сатана и средствата, скоито можем да му се противопоставим; да даде задоволителен отговор наголемия въпрос за злото, като хвърля светлина върху произхода иокончателното премахване на греха по такъв начин, че да се изявисправедливостта и милостта на Бога в делата Му към Неговите творения;да покаже святото и непроменимо естество на Неговия закон. Искренатамолитва на авторката е с влиянието си книгата да избави от властта натъмнината хора, които да станат участници “в наследството на светиите всветлината” за слава на Този, Който ни обича и е дал Себе Си за нас.

Е.Вайт

1

Предсказание за участта на света

“Да беше знаел ти, да! Ти поне в този твой ден това, което служи замира ти! Но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни,когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят,ще те стеснят отвред и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, иняма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето,когато беше посетен” (Лука 19:42-44).От билото на Елеонския хълм Исус гледаше към Ерусалим. Красива и мирнабе откриващата се пред Него картина. Бе Пасха и чадата на Яков се бяхасъбрали отвсякъде, за да отпразнуват своя велик национален празник.Сред градини и лозя, сред зелени склонове, осеяни с шатрите напоклонниците, се издигаха терасовидните хълмове, величествените палатии масивните укрепления на израилската столица. Дъщерята на Сион сякашказваше в гордостта си: “Седя като царица... и печал никак няма давидя” (Откр. 18:7). И тогава тя бе тъй хубава и тъй сигурна вблаговолението на небето, както и векове по-рано, когато царският певецпееше: “Красив по възвишеността си, радост на цялата земя е хълмътСион... градът на великия цар” (Пс. 48:2). Величествените здания нахрама представляваха великолепна гледка. Лъчите на залязващото слънцеосветяваха снежната белота на мраморните стени и те блестяха отзлатната порта и кубето на покрива. Като “съвършенство на красотата”стоеше той - гордостта на еврейската нация. Кое чадо на Израил би моглода види тази сцена, без да потръпне от радост и възхищение! Но съвсемдруги мисли занимаваха ума на Исус. “И като се приближи и видя града,плака за него...” (Лука 19:41). В общата радост на триумфалнотовлизане, когато се размахваха палмови вейки, когато ехото на радостното“осанна” се подемаше от хълмовете и хиляди гласове Го обявяваха за цар,внезапна и тайнствена скръб завладя световния Изкупител. Той, БожиятСин, Обещаният на Израил, Чиято сила бе побеждавала смъртта и беизвикала от гроба Неговите пленници, плачеше не от обикновена мъка, аот дълбока, неизказана душевна агония.Сълзите Му се лееха не за Него самия, макар да знаеше добре накъде водипътят Му. Пред погледа на Исус се откриваше Гетсимания - сцената нанаближаващата предсмъртна скръб. Виждаше се също и Овчата порта, презкоято от векове се прекарваха животните за приношенията. Сега тятрябваше да се отвори и за Него, когато сам щеше да бъде “агне, воденона клане” (Исая 53:7). Недалеч оттам се намираше Голгота - мястото наразпятието. Ужасен, непрогледен мрак щеше да се спусне над пътя, покойто Христос скоро трябваше да поеме, отдавайки душата Си в жертва загрях. Но не размишлението за тези сцени тегнеше на

душата Му в този час на радост. Не предчувствието за свръхчовешкатаагония помрачаваше несебелюбивия Му дух. Той плачеше за съдбата нахиляди хора от Ерусалим, за слепотата и ожесточението на тези, коитодойде да благослови и спаси.Пред очите на Исус бе открита повече от хилядогодишната история наБожията специална милост и пазеща грижа за избрания народ. Там бепланината Мория, където Синът на обещанието, доброволна и покорнажертва, бе завързан за олтара - символ на жертвата на Божия Син (Бит.22:9). Там бе потвърден с бащата на вярващите заветът наблагословението - славното обещание за идването на Месия (Бит. 22:16-18). Там, на хармана на Орна, издигащите се към небето пламъци отжертвата бяха спрели меча на погубващия ангел (1Лет. 21) - същинскисимвол на жертвата и посредничеството на Спасителя за виновноточовечество. Ерусалим бе почетен от Бога повече, отколкото цялатаостанала земя. Господ бе избрал Сион, бе благоволил “да обитава в него”(Пс. 131:13). Там в продължение на векове святи пророци бяхапроизнасяли предупредителните си вести. Там свещеници бяха разлюляваликадилници и облакът на тамяна се бе възнасял към Бога заедно смолитвите на богомолците. Там ежедневно бе принасяна кръвта назакланите агнета, сочеща напред към Божия Агнец. Там Йехова бе открилприсъствието Си в облак от слава над престола на благодатта. Там секоренеше основата на онази тайнствена стълба, свързваща Небето съсземята (Бит. 28:12; Йоан 1:51) - стълбата, по която Божиите ангелислизаха и се качваха и която откри пред света пътя към Светая Светих.Ако Израил като нация бе запазил своята вярност към Небето, Ерусалимщеше да си остане избран от Бога (Еремия 17:21-25). Но историята натози предпочитан народ свидетелстваше за отстъпничество и бунт.Израилтяните бяха отблъснали небесната благодат, бяха злоупотребили спривилегията си и не обърнаха внимание на благоприятните си възможности.Макар че “се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата наГоспода и се подиграваха с пророците Му” (2Лет. 36:16), Той пак им сеоткриваше като “Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Койтоизобилва с милост и с вярност” (Изх. 34:6). Въпреки че Го отхвърляхамногократно, Неговата милост продължаваше да ги умолява. С любов, по-голяма от любовта на грижовен баща към син, Бог “ги предупреждавашечрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалешелюдете Си и обиталището Си” (2Лет. 36:15). Когато предупреждение,умоляване и укор не помогнаха, Той им изпрати най-скъпия подарък наНебето, не, в този едничък Дар Той им даде цялото Небе!Сам Божият Син бе изпратен, за да умолява непокаяния град. Христос бешеТози, Който пренесе Израил като добра лоза от Египет. Собствената Муръка бе изгонила езичниците пред него (Пс. 80:8). Той бе посадил лозетоСи “на много тлъсто бърдо”. В съвършената Си любов го бе обградил, беизпратил слугите Си да се грижат за него. “Що повече бе възможно да сенаправи за лозето Ми - възкликва Той, - което не му направих?” Макарче, докато очакваше “да роди сладко грозде, то роди диво” (Исая 5:1-4),все още хранейки надежда за плодородие, Христос лично дойде в лозето Сида го спаси по някакъв начин от опустошаване. Неуморно го бепрекопавал, обрязвал и наглеждал. Неизтощим бе в старанието Си да госпаси, защото Сам го бе насадил.В продължение на три години и половина Господ на светлината и славатабе сред народа Си. Той “обикаляше да прави благодеяния и да изцелявавсички угнетявани от дявола” (Деян. 10:38), превързваше и лекувашесъкрушените сърца, освобождаваше пленените, възстановяваше зрението наслепите, правеше куците да ходят и глухите да чуват, очиствашепрокажените, възкресяваше мъртвите и проповядваше евангелието набедните (Лука 4:18; Матей 11:5). Към всички класи, без разлика, бе

отправена милостивата покана: “Дойдете при Мене всички, които сетрудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).Макар възнаграждаван със зло за добро и с омраза за любовта Си (Пс.109:5), Божият Син непоколебимо продължаваше милостивата Си мисия.Търсещите Неговата милост не бяха отблъсквани никога. Сам бездоменСтранник, Чиято ежедневна съдба беше позор и лишение, Той живееше, зада служи на хората и да облекчава нуждите им, да премахва тяхнатаокаяност, да ги умолява да приемат дара на живота. Вълните на доброта,отблъсквани от тези упорити сърца, се връщаха като по-голяма вълна насъстрадателна, неизмерима любов. Но Израил бе обърнал гръб на своя най-добър Приятел и единствен Помощник. Умоляванията, израз на Неговаталюбов бяха презирани, съветите Му - отхвърляни, предупрежденията -усмивани.Часът на надежда и прощение скоро щеше да изтече; чашата на дълговъздържания Божи гняв бе почти препълнена. Облакът, простирал се презвекове на отстъпничество и бунт, сега черен от заплашващата беда, сеготвеше да изтрещи над един виновен народ. И Той, Единственият, Койтоможеше да ги спаси от неизбежната им участ, бе презиран, оскърбяван,отблъскван и скоро трябваше да бъде и разпнат. В мига, когато Христосщеше да увисне на Голготския кръст, щеше да приключи денят на нацията,покровителствана и благословена от Бога. Загубата на една само душа енещастие, безкрайно надминаващо печалбите и съкровищата на света; акогато Христос гледаше Ерусалим, пред Него бе участта на цял един град,на цял един народ - градът, народът, избрани някога от Бога да бъдатНегово специално съкровище.Пророци са плакали поради отстъпничеството на Израил и поради ужаснитеопустошения, които го връхлитаха заради греховете му. Еремия пожелаочите му да се превърнат в извор на сълзи, за да може ден и нощ даплаче за убитите на дъщерята на неговия народ, за откараното в пленстадо на Господа (Еремия 9:1, 13:17). Тогава каква ли е била скръбта наТози, Чийто пророчески поглед обхващаше не години, а векове! Той видяпогубващия ангел с насочен меч срещу града, бил толкова дълго жилище наЙехова. От върха на Елеонския хълм, същото място, окупирано по-късно отТит и неговата армия, Христос наблюдаваше през равнината святитедворове и зали с колони и с премрежени от сълзи очи с ужас видя вбъдещето стените на града, заобиколени от чужди войски. Чу тропота наармиите, строяващи се за война. Чу виковете на майките и пищящите захляб деца в обсадения град. Видя светия храм, неговите палати и кули,предадени на пламъците, видя как мястото, където някога се издигаха те,се бе превърнало само в купчинка димящи развалини.Прониквайки през вековете, Исус съзря народа на завета, разпръснат извси чки страни “като развалини от кораб на пуст бряг”. В това временнонаказа-ние, което скоро щеше да се излее над ерусалимските чада, Тойпредвкуси първата капка от онази чаша на гняв, която при последния съдтрябваше да бъде изпита до дъно. Божественото съжаление,състрадателната любов намериха израз в пълните с печал думи:“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убивашпратените до тебе. Колко пъти съм искал да събера твоите чада, кактококошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” О, ти,народе, предпочетен пред всеки друг, да бе познал времето на твоетопосещение и нещата, които са за твоя мир! Аз задържах ангела насправедливостта, призовавах те към покаяние, но напразно. Не самослуги, пратеници и пророци отблъсна и отхвърли ти, но отблъсна и светияИзраил, твоя Изкупител. Ако бъдеш разрушен, единствено ти си отговоренза това “...не искате да дойдете при Мене, за да имате живот” (Матей23:37; Йоан 5:40).В Ерусалим Христос съзря символ на закоравелия в неверие и бунт свят,

приближаващ се бързо към отплащащите Божии наказания. Окаяността наедин паднал род потискаше душата Му и изтръгваше от устните неизмеримогорчив плач. Той видя историята на греха, изразена в скръбта, в сълзитеи в кръвта на хората. Сърцето Му се покърти от състрадание къмнещастните и страдащите на тази земя; закопня да облекчи всички. Нодори Неговата ръка не би могла да отстрани потока на човешката мъка;много малко хора щяха да потърсят единствения Източник на помощ.Христос бе готов да отдаде душата Си на смърт, за да ги спаси, номалцина щяха да дойдат при Него, за да получат живот.Величието на Небето - облян в сълзи! Синът на безкрайния Бог - смутендухом, съкрушен от мъка! Тази сцена изпълни Небето с удивление. Тя ниразкрива изключителната греховност на греха. Показва колко трудназадача е дори за Безпределния и Всемогъщия да спаси виновния отпоследиците на престъпването на Божия закон. Гледайки към последнотопоколение, Исус видя света, въвлечен в измама, подобна на причинилатаразрушаването на Ерусалим. Големият грях на евреите бе отхвърлянето наХристос. Големият грях на християнския свят ще бъде отхвърлянето наБожия закон, основата на Неговото управление на Небето и на земята.Предписанията на Йехова ще бъдат презирани и смятани за нищо. В деня напосещението милиони, оковани във веригите на греха, роби на Сатана,обречени да претърпят втората смърт, ще отказват да слушат думите наистината. Ужасно заслепение! Странно безумие!Два дни преди Пасхата Христос се бе оттеглил от храма за последен път.Порица лицемерието на еврейските управници и отново се запъти сучениците Си към Елеонския хълм, и седна с тях на тревистия склон,издигащ се над града. Още един път прикова очи в стените, кулите ипалатите му. Още един път се вгледа в ослепителната красота на храма -прекрасна диадема, коронясваща святата планина.Хиляда години преди това псалмистът бе възхвалявал Божието благоволениекъм Израил, направил светия му храм Свое жилище: “В Салим е скинията Муи обиталището Му е в Сион.” Той “избра юдовото племе, хълма Сион, койтовъзлюби. Съгради светилището Си като небесните възвишения...” (Пс.76:2; 78:68-69). Първият храм бе издигнат през най-цветущото време отисторията на Израил. Цар Давид бе събирал обширни складове съссъкровища, а плановете за храмовата конструкция бяха направени поБожествено вдъхновение (1Лет. 28:12-19). Соломон, най-мъдрият отизраилевите монарси, бе довършил делото. Храмът стана най-великолепнотоздание, което светът някога е виждал. И все пак чрез пророк Агей Господбе заявил за втория храм следното: “Последната слава на тоя дом ще бъдепо-голяма от предишната...” “Ще разтърся и всичките народи; и отбранитенеща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава,казва Господ на Силите” (Агей 2:9, 7).Разрушен от Навуходоносор, храмът бе съграден наново около 500 годинипреди раждането на Исус Христос от народ, който, след като бе излязълот робство, продължило цял човешки живот, се бе завърнал в еднаопустошена и почти изоставена страна. Сред този народ имаше възрастнихора, видели славата на Соломоновия храм, и сега, когато се поставяхаосновите на новото здание, доста по-незначително от първото, плакаха.Пророкът бе описал много изразително този момент: “Кой остава междувас, който е видял тоя дом в предишната му слава? А какъв го виждатесега? Не е ли такъв дом в очите ви като нищо?” (Агей 2:3; Ездра 3:12).Тогава бе дадено обещанието, че славата на втория дом ще бъде по-голямаот славата на първия.Но не по великолепие вторият храм бе равен на първия; нито бе осветенчрез онези видими знаци на Божествено присъствие, характерни за първия.Нямаше изявление на свръхестествена сила, за да се отбележи освещениетому. Не се видя облак на слава, който да изпълни новоизграденото

светилище. Не падна огън от небето, за да погълне жертвата на олтара.Божията слава не пребъдваше вече между херувимите в Светая Светих;ковчегът - престолът на благодатта, и плочите на свидетелството не сенамираха вътре. Никакъв глас от Небето не известяваше на запитващиясвещеник волята на Йехова.Векове наред евреите напразно се бяха старали да покажат в какво се беизпълнило Божието обещание, дадено чрез Агей, но гордост и невериезаслепиха умовете за истинското значение на пророческите думи. Вториятхрам щеше да бъде почетен не с облака на Божията слава, а с животоприсъствие на Оня, в Когото телесно обитаваше пълнотата на Божеството -сам Бог, изявен в плът. “Желаният от всички народи” наистина бе дошъл вСвоя храм, по времето, когато Мъжът от Назарет учеше и лекуваше всвещените храмови дворове. С присъствието на Христос, единствено сНегово присъствие, вторият храм превъзхождаше по слава първия. НоИзраил бе отблъснал предложения му от Небето Дар. Когато смирениятУчител премина златната порта и напусна храма, славата се оттегли отнего завинаги. Вече се бяха изпълнили думите на Спасителя: “Ето, вашиятдом се оставя пуст” (Матей 23:38).Учениците бяха удивени от предсказанието на Христос за разрушаването нахрама и пожелаха да разберат по-пълно значението му. За увеличаване нахрамовото великолепие бяха употребени щедро, в продължение на повече отчетиридесет години богатство, труд и архитектурно изкуство. Ирод Великибе пропилял за него както римски богатства, така и еврейски съкровища,и дори императорът на света го бе обогатил със своите подаръци. Масивниблокове от бял мрамор с почти баснословни размери, изпратени от Рим,съставляваха част от неговата конструкция и точно на тях ученицитеспряха вниманието на своя Учител, казвайки: “Учителю, виж какви камънии какви здания!” (Марко 13:1).На тези думи Исус даде тържествения и поразителен отговор: “Истина виказвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине” (Матей24:2).Учениците свързваха разрушаването на Ерусалим със събитията окололичното идване на Христос в слава, за да заеме престола на световнатаимперия, да накаже коравосърдечните евреи и да освободи народа отримското иго. Господ им беше казал, че ще дойде втори път. Затова,когато спомена за наказанията над Ерусалим, те си помислиха за товаидване в слава. И събрани около Спасителя на Елеонския хълм, запитаха:“Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествиеи за свършека на века?” (Матей 24:3).Бъдещето милостиво бе прикрито от погледа на учениците. По това време,ако те напълно разберяха двата ужасни факта - страданията и смъртта наИзкупителя и разрушаването на техния град и храм - щяха да бъдатсъкрушени от скръб. Христос очерта най-важните събития, които щяха дасе случат преди края на времето. Тогава словата не бяха напълноразбрани, но значението им - от дадените в тях наставления щеше да серазкрие пред народа Му във време на нужда. Изговореното пророчествоимаше двоен смисъл - предсказваше разрушаване на Ерусалим и ужасите напоследния велик ден.Исус обяви на слушащите ученици наказанията, които щяха да се изсипятнад отстъпилия Израил, и специално отплатата, която той щеше да получизаради отхвърлянето и разпъването на Месия. Непогрешими знамения щяхада предшестват страшния край. Ужасяващият час щеше да настъпи внезапнои бързо и Спасителят предупреди последователите Си: “Затова, когатовидите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророкДаниил, стояща на святото място (който чете нека разбира), тогава ония,които са в Юдея, нека бягат по планините” (Матей 24:15-16; Лука 21:20-21). Когато идолопоклонническите знамена на римляните се издигнеха над

святата земя, простираща се на няколкостотин метра вън от градскитестени, последователите на Христос трябваше да се спасяват с бягство.Видеше ли се този предупредителен знак, желаещите да се избавят нетрябваше да отлагат. По цялата земя на евреите, както и в самияЕрусалим, на сигнала за бягство трябваше да се реагира незабавно. Аконякой се случеше на покрива, не биваше да слиза в къщата си, за даспасява дори най-ценните си съкровища. Работещите на нивата или налозето не трябваше да се бавят, втурвайки се да взимат оставенитевстрани горни дрехи. Не трябваше да се колебаят нито за момент, за дане станат жертва на общото изтребление.През царуването на Ирод Ерусалим не само бе много разхубавен, но къмсветовното му укрепление бяха издигнати допълнително кули, стени икрепости и се смяташе за явно непревземаем. Онзи, който сега публичноби предсказал разрушаването му, щеше да бъде сметнат за умопобърканпаникьор, както Ной в своето време, но Христос бе казал: “Небето иземята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Матей 24:35).Гневът се изля върху Ерусалим поради греховете му; упоритото му невериего докара до неизбежната участ.Чрез пророк Михей Господ бе обявил: “Слушайте, прочее, това, първенцина Якововия дом и началници на израилевия дом, които се гнусите отправосъдие и извръщате всяка правота, които градите Сион с кръв иЕрусалим с беззаконие, на които първенците съдят за подкупи,свещениците му учат за заплата и пророците му чародействат за пари ипак се облягат на Господа и казват: “Не е ли Господ всред нас? Никаквозло няма да ни сполети” (Михей 3:9-11).Тези думи вярно описват покварените и фарисейски самодоволни жители наЕрусалим. Те претендираха, че строго спазват предписанията на Божиязакон, а престъпваха всичките му принципи. Мразеха Христос, защотоНеговата чистота и святост разкриваха тяхното нечестие; и Гообвиняваха, че е причина за всичките сполетели ги нещастия в резултатна греховете им. Макар да знаеха, че е безгрешен, те заявяваха, чесмъртта Му е необходима за спасяването на нацията. “Ако Го оставим така- казваха еврейските водачи, - всички ще повярват в Него; и римлянитекато дойдат, ще отнемат и страната ни, и народа ни” (Йоан 11:48).Надяваха се, че ако Христос бъде пожертван, те отново ще станат силен иобединен народ. Ето как разсъждаваха и бяха единодушни за решението напървосвещеника, че е по-добре един човек да умре, отколкото цял народда загине.Така еврейските водачи изграждаха “Сион с кръв и Ерусалим с беззаконие”(Михей 3:10). Но макар и убийци на своя Спасител, защото укорявашегреховете им, те бяха уверени в собствената си правда, смятаха се запокровителстван от Бога народ и очакваха Господ да ги избави отнеприятелите им. “Затова - продължава пророкът - поради вас Сион ще сеизоре като нива, Ерусалим ще стане грамади развалини и хълмът на домаГосподен - като високи места на лес” (Михей 3:12).Почти четиридесет години, след като участта на Ерусалим бе обявена отсамия Христос, Господ отлагаше Своите присъди над града и народа. Чуднобе Божието дълготърпение към тези, които отхвърлиха евангелието Му иубиха Неговия Син. Притчата за неплодното дърво представяше Божиетоотношение към еврейската нация. Заповедта бе издадена: “Отсечи я, защода запразня земята” (Лука 13:7), но Божественото състрадание я бешепощадило още известно време. Сред евреите все още имаше твърде многохора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същитеблагоприятни случаи да приемат светлината, която родителите им бяхаотхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и на технитепоследователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде давидят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и живота

на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва дабъдат осъждани заради греховете на родителите си. Но ако, познавайкицялата светлина, дадена на родители им, те отхвърлеха допълнителната,подарена им специално, ставаха съучастници в родителския грях ипревишаваха мярката на своето нечестие.Дълготърпението на Бога към Ерусалим само затвърди евреите в упоритонепокаяние. В омразата и жестокостта си към учениците на Исус теотхвърлиха и последното предложение на милост. Ето защо Бог оттегли оттях закрилата Си и престана да ограничава мощта на Сатана и неговитеангели. Нацията бе оставена под контрола на избран ия от тях водач.Нейните чада бяха отблъснали Христовата благодат, която би им осигурилавъзможност, би им дала сила да победят злите си наклонности, а сега тебяха победени от тях. Сатана бе възбудил най-свирепите и най-долнитестрасти на душата. Хората престанаха да разсъждават; бяха обезумели,управлявани от собствените си прищевки и сляпа страст. Проявявахасатанинска жестокост. В семейството и сред народа, в средите на най-висшите, както и сред най-низшите класи владееше подозрение, завист,омраза, борба, бунт, несъгласие, убийства. Никъде нямаше сигурност.Приятели и роднини се предаваха един друг. Родители убиваха децата си идеца убиваха родителите си. Необуздаваните им страсти ги правехатирани. Евреите бяха послушали фалшиви свидетели, за да осъдят невиннияБожи Син. Сега фалшиви обвинения правеха несигурен собствения им живот.Чрез делата си те отдавна казваха: “Махнете отпред нас Светия Израилев”(Исая 30:11). Желанието им бе изпълнено. Страхът от Бога не гибезпокоеше повече. Сатана бе застанал начело на нацията и най-висшитеграждански и религиозни власти му се подчиняваха.Водачите на опозиционните фракции се обединяваха понякога, за даограбват и измъчват своите нещастни жертви, а после отново сенахвърляха един срещу друг и се избиваха безмилостно. Даже светостта нахрама не можеше да задържи ужасната им ярост и жестокост. Богомолцитебиваха убивани пред олтара и светилището се оскверняваше от телата им.И въпреки това в своята слепота и богохулна надменност подстрекателитена това пъклено дело заявяваха публично, че не се страхуват отунищожаването на Ерусалим, защото той бил собственост на Бога. За даутвърдят още повече мощта си, те подкупваха лъжливи пророци даобявяват, даже по времето, когато римските легиони обсаждаха храма, ченародът трябва да чака избавление от Бога. До последния моментмножествата твърдо вярваха, че Всевишният ще се намеси, за да осъдитехните противници. Но Израил беше отхвърлил Божествената закрила исега бе без нея. Нещастен Ерусалим! Разкъсван от вътрешни раздори,улиците му обагрени от кръвта на чадата му, избиващи се едни други,докато чужди войски събаряха укрепленията и избиваха войниците му!Всички предсказания на Христос за разрушаването на Ерусалим сеизпълниха до последната буква. Евреите преживяха истинността напредупредителните Му думи: “...с каквато мярка мерите, с такава ще висе мери” (Матей 7:2).Появяваха се знамения и чудеса, предричащи бедствия и гибел. Посред нощнад храма и олтара изгря неестествена светлина. При залез върхуоблаците се изобразяваха военни колесници и войници, приготовляващи сеза бой. Свещениците, служещи нощем в светилището, се ужасяваха оттайнствени звуци; земята трепереше и множество гласове се чуваше даказват: “Да се махнем оттук.” Голямата източна порта, която бе толковатежка, че двадесет мъже едва можеха да я затворят, и която бе осигуренас огромни железни прътове, закрепени дълбоко в солидния каменен праг, вполунощ се отвори сама (Милман. История на евреите. Кн.13).В продължение на седем години един човек вървеше нагоре-надолу поулиците на Ерусалим, известявайки събитията, които щяха да се стоварят

над града. Ден и нощ пееше той неспокойната погребална песен: “Глас отизток! Глас от запад! Глас от четирите ветрища! Глас срещу Ерусалим иглас срещу храма! Глас срещу младоженци и невести! Глас против целиянарод!” (пак там). Това странно същество бе хвърлено в затвор ибичувано, но стон не излезе от устата му. На оскърбленията и мъчениятатой отговаряше само: “Горко, горко на Ерусалим!” “Горко, горко нанеговите жители!” Предупредителният му вик не престана, докато не беубит при обсадата, която бе предрекъл.Нито един християнин не загина при разрушаването на Ерусалим. Христосбе предупредил учениците Си и всички, които вярваха на Неговите думи,бдяха за обещания знак: “А когато видите Ерусалим, че е заобиколен отвойски - бе казал Исус, - това да знаете, че е наближило запустяванетому. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които сасред града, да излязат вън...” (Лука 21:20-21). Римляните подводителството на Цестий бяха обсадили града, но когато всичкоизглеждаше готово за бърза атака, те неочаквано вдигнаха обсадата. Об-градените, изгубили надежда за успешна отбрана, бяха вече готови да сепредадат, когато

римският генерал оттегли войските си,