П : ТЕЛЕВИЗИЯТАВ Б : 1954 – 2014 НОВИ...

ППРРООЕЕККТТ:: ""ТТЕЕЛЛЕЕВВИИЗЗИИЯЯТТАА ВВ ББЪЪЛЛГГААРРИИЯЯ:: 11995544 –– 22001144 ГГ..ППРРООГГРРААММИИ –– ЖЖУУРРННААЛЛИИССТТИИККАА –– РРЕЕГГУУЛЛААЦЦИИЯЯ –– ННООВВИИ

ММЕЕДДИИИИ..""

Анализ на резултатите от национално проучване, представително за

пълнолетното население на България, на тема:

„ТЕЛЕВИЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ –ВЧЕРА И ДНЕС.

МЕДИЙНО ПОВЕДЕНИЕИ ЖАНРОВИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ НА

НАЦИОНАЛНАТА АУДИТОРИЯ.“Октомври, 2013

СОЦИАЛНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И МАРКЕТИНГОВИ ПРОУЧВАНИЯСофия 1404, кв. „Манастирски ливади”, ул. „Костенски водопад”,блок 21, вх. А, ет. 1, ап. 4, тел/факс: 02 963 43 90e-mail: [email protected]

ТЕЛЕВИЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ – ВЧЕРА И ДНЕС. МЕДИЙНО ПОВЕДЕНИЕ И ЖАНРОВИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА АУДИТОРИЯ. ОКТОМВРИ, 2013 2

МЕТОДИКА НА ИЗВАДКАТА

Период на провеждане: 21 – 28 октомври 2013 г.

Извадка:

Изследването е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души.

Генерална съвкупност: 6 162 747 души. 1% на извадката съответства на ~61 627 души.

Обем на извадковата съвкупност: 1000 души над 18-годишна възраст.

Стохастична грешка: Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

Метод на регистриране на информацията:

Стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента.


ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗСЛЕДВАНАТА СЪВКУПНОСТ:

МЕСТОРАБОТА ПРОЦЕНТНе работя 18.2Пенсионер 26.3Работя в държавно предприятие 12.8Работя в частна фирма 36.3Работя в собствена фирма 4.7Работя друго 1.7

МЕСТОЖИВЕЕНЕ ПРОЦЕНТСофия 15.0Област град 31.1Град 27.4Село 26.5

ПОЛ ПРОЦЕНТ

Мъж 49.4Жена 50.6

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ПРОЦЕНТ

18-30 19.931-40 17.741-50 17.551-60 18.561+ 26.5

ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ ПРОЦЕНТБългарин/българка 87.7Български турчин 6.0Български ром 3.3Българомохамеданин 2.8Друга 0.2

ОБРАЗОВАНИЕ ПРОЦЕНТ

Висше/полувисше 28.2Средно 57.7Основно 11.8По-ниско от основно 2.3


През октомври 2013 г. социологическата агенция СОВА ХАРИС проведе

национално представително изследване сред 1000 пълнолетни български

граждани. Според данните от проведеното изследване, основен източник на

информация за българското население над 18-годишна възраст е

телевизията.

1. РОЛЯТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА В ЖИВОТА НА БЪЛГАРИНА

1.1. ВРЕМЕТО, КОЕТО ПРЕКАРВА ЗРИТЕЛЯТ ПРЕД МАЛКИЯ ЕКРАН

Около 85% от хората гледат телевизия ежедневно, а други 9 на сто – поне

3-4 дни в седмицата. Близо 3% са пълнолетните жители на страната, които

гледат телевизия само 1-2 пъти седмично, около 2% споделят, че гледат още по-

рядко, а 1% заявяват, че изобщо не гледат телевизия.

Прави впечатление, че хората, които гледат ежедневно телевизия, седят

много по-дълго време пред малкия екран, отколкото хората, които не гледат

телевизия всеки ден.

От данните е видно, че най-висок е делът на хората, които отделят между

2 и 3 часа всеки ден, за да прекарват времето си пред малкия екран – около 30%.

Приблизително 22% от пълнолетното население на страната посвещават 1-2

часа от деня си на гледане на телевизия, а други 22% прекарват ежедневно над 4

часа пред телевизора.

Можем да обобщим, че всеки втори пълнолетен български гражданин

ежедневно посвещава между 1 и 3 часа от времето си, за да гледа телевизия, а

двама от всеки петима прекарват повече от 4 часа всеки ден пред малкия екран.

Едва един от всеки десет души гледа телевизия не повече от 60 минути в

рамките на деня.

Резултатите от изследването показват, че близо 92% от пълнолетните

българи предпочитат да гледат телевизия посредством традиционния


приемник – телевизор. Прави впечатление, че около 4% от хората предпочитат

да гледат телевизия на компютъра си чрез Интернет онлайн.

1.2. РОЛЯТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИНА

Съдейки по резултатите от проведеното изследване, главната роля на

телевизията е да информира и да забавлява:

Около 81% от пълнолетните жители на страната заявяват, че

благодарение на телевизията редовно научават новините и се

информират за случващото се в страната и по света;

Приблизително 61% от хората гледат по телевизията интересни филми и

сериали и по този начин разнообразяват живота си;

31% от пълнолетните българи гледат по телевизията мачове и спортни

първенства, на които са запалени почитатели;

Около 28% заявяват, че телевизията ги развлича посредством

излъчваните риалити предавания;

Близо 26% са хората, които споделят, че по телевизията гледат интересни

документални филми и по този начин разширяват познанията си за

света;

За 19 на сто от хората телевизията е фон на семейната вечеря, обичаен

„информационен шум” в дома.

1.3. РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИНА

Стотици са телевизионните програми, които могат да бъдат гледани от

българския зрител, който ползва услугите на кабелни, сателитни или мобилни

ТВ и Интернет оператори. Българските ТВ програми обаче са водещи в

зрителските предпочитания. Въз основа на получените данни отново бихме

могли да заключим, че главната роля на българската телевизия е да

информира и да забавлява:


Около 81% от зрителите споделят, че от българските телевизионни

програми научават новините и се информират за ставащото у нас и по

света;

Близо 60% са хората, които посочват, че по българските ТВ канали гледат

интересни филми и сериали, с които разнообразяват ежедневието си;

Около 30 на сто са зрителите, които са почитатели на мачове и на

спортни първенства и ги следят по българските ТВ канали;

28% заявяват, че ролята на българските ТВ канали е да ги развличат с

предаванията с формат „риалити”;

Близо 23% споделят, че по българските ТВ канали следят интересни

документални филми и по този начин разширяват познанията си за

света;

За почти 19 на сто от хората българската телевизия е фон на семейната

вечеря, обичаен „информационен шум” в дома.

Прави впечатление, че около 8 на сто от пълнолетните зрители

подчертават, че гледат българска телевизия, защото са българи и

патриоти и обичат родното.


2. НАГЛАСИ ОТНОСНО ИСТОРИЧЕСКИЯ ПЪТ И РАЗВИТИЕ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА В

БЪЛГАРИЯ

Приблизително 26% от пълнолетните граждани на България считат, че

знаят много неща за големите телевизии с национален обхват – БНТ, bTV, Нова

телевизия и ТВ7. 28% от тях са над 61 години, около 22% са 51-60-годишни,

около 18% са на възраст между 31 и 50 години, а най-нисък е делът на младите

(18 и 30 годишни) – около 14%.

Около 23% от пълнолетните зрители посочват, че знаят много неща

предимно за историческото развитие на първата българска телевизия – БНТ. От

данните е видно, че половината от тях са на възраст над 61 години.

Най-висок е делът на хората (близо 31%), които признават, че знанията

им за развитието на българската телевизия са разхвърляни и непълни, защото

историята й е мозайка от многобройни програми, предавания, водещи,

режисьори, репортери и т.н.

2.1. НАГЛАСИ ОТНОСНО 60-ГОДИШНИЯ ПЕРИОД НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

В БЪЛГАРИЯ

Преобладаващата част от пълнолетните граждани на страната приемат

българската телевизия като част от публичното пространство. Те свързват

историята на българската телевизия както с новините и публицистичните

предавания, които гледат от години, така и с политическата идеология и

пропаганда, неизменно съпътстваща телевизионната програма през

десетилетията. Болшинството от ТВ аудиторията се обединява около

твърдението, че телевизията в България постоянно е била подложена на

манипулации от политически и идеологически характер. Те приемат, че

телевизионната история не бива да се разглежда като хомогенна сплав, а трябва

да се анализира на по-малки отрязъци от време поради голямата динамика на

телевизионните технологии и жанрове.


В хода на изследването се отчитат нагласите на пълнолетните жители на

страната относно различни твърдения, отнасящи се до 60-годишния период от

съществуването на телевизията в България:

Близо 84% от хората считат, че българската телевизия, от създаването си

досега, е част от обществения живот и неговите политически идеи;

Около 76% от пълнолетните жители на страната посочват, че за тях

историята на българската телевизия е свързана с новините и

публицистичните предавания, които гледат от години;

63% от хората се обединяват около твърдението, че историята на

българската телевизия задължително е още политика, идеология и

пропаганда;

61% считат, че през тези шест десетилетия българската телевизия

постоянно е била подложена на манипулации от политически и

идеологически характер;

Около 53% от пълнолетните граждани на страната споделят възгледа, че

телевизионната история трябва да се анализира на по-малки отрязъци от

време поради голямата динамика на телевизионните технологии и

жанрове;

Близо 46% от хората свързват историята на българската телевизия

предимно с развлекателните й предавания: ТВ игри, музикални

класации, конкурси за красота и други, които са гледани от години;

40% от хората смятат, че 60 години история на телевизията в България не

е толкова малък период от време. Те отчитат, че има много факти,

събития и предавания от времето на ранната българска телевизия, които

са загубени, а това затруднява медийните изследователи;

Около една трета от хората свързват историята на телевизията в

България със спортните предавания, които гледат от години;


Същият дял – около една трета - отчитаме и сред тези, за които

историята на българската телевизия е свързана главно с риалити

форматите, които гледат, откакто са се появили на малкия екран;

Отчита се, че около 9% от хората не се интересуват от историята на

българската телевизия, защото предпочитанията им клонят към

сърфирането в Интернет;

Близо 7% заявяват, че не гледат българска телевизия.

2.2. НАГЛАСИ ОТНОСНО ТЕЛЕВИЗИОННОТО НИ МИНАЛО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 24

ГОДИНИ (СЛЕД 1989 Г.)

Развитието на българската телевизия през изминалите 24 години беше

белязано от сътресенията, съпътстващи социално-политическия климат в

страната. На 10 ноември 1989 г. „желязната завеса” на социалистическия

обществен строй рухна и в България се възцари свободната пазарна икономика.

Новата демократична държава обаче реагираше неадекватно на неумолимо

променящите се социално-икономически условия и се превърна в мащеха за

своите деца – гражданите. Преходът предизвика срив на централизираната

система за социално управление в страната, а българинът беше принуден да

мисли за оцеляването си.

В същото време забранената през социализма Западноевропейска

култура стана достъпна за българина благодарение на филмите и

телевизионните предавания и формати, свободно и без цензура внасяни от

Западна Европа и САЩ. От своя страна, пазарната икономика позволи появата

на частни телевизионни канали и по този начин се създадоха предпоставки за

развитие на конкурентна среда в ефирното пространство.

С технологичния напредък и модернизацията на информационните

технологии, Интернет се намеси трайно в медийното пространство и зае своя

ниша в медийната среда. Телевизията, от своя страна, откри в наличието на


Интернет нови хоризонти за разпространение и реклама на своята продукция.

Голяма част от телевизионните канали днес са достъпни в Интернет, а ТВ

програмите им могат да се гледат от потребителите онлайн. Уеб страниците на

телевизиите донякъде възприемат визията на новинарските Уеб сайтове, но

всъщност по-скоро я разширяват до формат на интерактивна реклама на

продукцията си, стараейки се да привлекат потребителя обратно пред

телевизионния екран.

През последните две десетилетия телевизията разшири своето

влияние върху публичното пространство благодарение на:

а/ благоприятните условия за развитие на конкурентна среда в

ефирното медийно пространство, породени от наличието на пазарна

икономика;

б/ напредъка на информационните технологии.

Това пояснение беше необходимо, за да се открои интензитета,

динамиката на развитие на телевизията в края на ХХ и в началото на ХХI век в

условията на сложни политически промени, силно конкурентна среда и

изключително бърз напредък на информационните технологии, благодарение

на които днес телевизията е основен източник на информация. Телевизията

е водеща медия с най-осезаемо присъствие в ежедневието на хората, неизменна

част от бита на съвременното информационно общество. Благодарение на това

съвременната телевизия е облечена в одеждите на властта, тъй като е способна

да моделира нагласите в публичното пространство, да влияе посредством

конкретни политически или идеологически внушения.

В хода на изследването се отчитат нагласите на пълнолетните жители на

страната относно възможностите за обективен прочит на телевизионното ни

минало през последните две десетилетия (след 1989 г.). Вижда се, че

преобладаващи са нагласите, според които обективен прочит на


телевизионното ни минало през ерата на прехода е възможен при условие, че

се направи без намеса на политически или идеологически пристрастия:

Около 67% от хората считат, че е възможен обективен прочит на

развитието на българската телевизия през годините на прехода. Според

тях обаче, този прочит би трябвало да се направи без намеса на

политически или идеологически пристрастия.

Приблизително 59% от пълнолетното население на страната подкрепят

становището, че обективен прочит на телевизионното ни минало е

възможен при условие, че бъдат изследвани отделни исторически

периоди в развитието на българската телевизия по отношение на

програмите, предаванията, журналистиката и ТВ водещите.

Около 58% от хората се обединяват около мнението, че обективен прочит

на телевизионното ни минало е възможен, ако изследователите се

придържат основно към фактите.

54% считат, че в българското общество няма съгласие по основни идеи,

ценности и резултати на прехода и по този начин осъществяването на

обективен прочит на телевизионното ни минало за последните две

десетилетия е почти невъзможно.

Според 43% обективен прочит на близкото ТВ минало е донякъде

невъзможен, тъй като историята на българската телевизия е неразривно

преплетена с определена политика и идеология.

Около 42% от хората обективният прочит на близкото ни ТВ минало е

донякъде невъзможен, защото в българското общество няма съгласие за

извършения медиен преход и появата на стотици частни ТВ програми.

2.3. НАГЛАСИ ОТНОСНО ОБЕКТИВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТВ ПРОГРАМИ

В нагласите на широката общественост е залегнало мнението, че медиите

би трябвало безпристрастно и обективно да отразяват процесите и валенциите


във всяка публичната сфера. В хода на изследването бяха отчетени

обществените настроения относно обективността и безпристрастното

представяне на събитията от страна на българските телевизионни програми.

Вижда се, че тези нагласи са преобладаващо положителни. Необходимо е да се

подчертае, че близо 23% от хората оценяват големите ТВ програми с

национален обхват като необективни, тъй като разполагат с твърде голямо

публично присъствие и икономическо влияние, а редакционната им политика е

зависима от техните собственици.

Близо две трети от пълнолетните българи споделят мнението, че

донякъде обективни са главно големите ТВ програми с национален

обхват – БНТ, bTV, Нова телевизия и ТВ7.

Около 58% от хората считат, че българските ТВ програми са много

обективни. Споделилите това мнение подчертават, че постоянно се

информират от новините на българските телевизионни канали.

34% от хората споделят, че не са склонни да се доверят напълно на

малките ТВ програми. Според тях, малките ТВ програми, излъчвани по

кабел, са донякъде необективни, тъй като редакционната им политика е

твърде зависима от техните собственици.

23% споделят мнението, че донякъде необективни са най-вече големите

ТВ програми с национален обхват, а именно – БНТ, bTV, Нова телевизия

и ТВ7. Според хората, липсата на обективност от страна на водещите ТВ

програми се дължи именно на голямото публично присъствие и

икономическо влияние, с което разполагат, а редакционната им

политика е твърде зависима от техните собственици.

Приблизително 12% от хората считат, че малките ТВ програми

излъчвани по кабел, са по-обективни, в сравнение с големите ТВ

програми с национален обхват, тъй като нямат толкова голямо публично

присъствие и икономическо влияние.


8% от хората заявяват, че предпочитат да се информират за новините от

чуждестранни ТВ канали, тъй като, според тях, българските ТВ програми

са необективни.

2.4. НАГЛАСИ ОТНОСНО ПРЕДАВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА

ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ

Не са еднозначни мненията на пълнолетното население на страната

относно оценката на българската телевизия преди 1989 г. Открояващите се

настроения се обуславят от:

Носталгия по стария формат на ТВ програмата на Българската

национална телевизия от ерата на социализма;

Критично отношение към концепцията на ТВ програмата на

Българската национална телевизия, подчинена на партийна

идеология.

Отчита се, че преди падането на „желязната завеса” българската

телевизия е разполагала с качествена журналистика и отлични ТВ водещи,

предлагала е на аудиторията си интересни предавания и хубави филми, но в

същото време се подчертава, че телевизионните предавания са били подчинени

изцяло на комунистическата идеология.

В хода на изследването са очертани следните нагласи:

Българската телевизия преди 1989 г. имаше качествена журналистика и

отлични водещи като Кеворк Кеворкян, Бригита Чолакова, Тома Томов,

Димитри Иванов и други (35%);

Българската телевизия беше изцяло подчинена на комунистическата

идеология (35%);

Всички предавания на българската телевизия строго се придържаха към

официалната идеологическа линия на БКП (31%);

Българската телевизия преди 1989 г. показваше хубави филми (25%)


Българската телевизия преди 1989 г. имаше много хубави и интересни

предавания (24%);

Българската телевизия пряко обслужваше комунистическата върхушка и

лично др. Тодор Живков (23%);

Българската телевизия показваше хубави песенни конкурси и фестивали

(17%).

2.5. НАГЛАСИ ОТНОСНО ПРЕДАВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ В ГОДИНИТЕ

НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРЕХОД (СЛЕД 1989 Г.) ОТ СОЦИАЛИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ

Подобно на предходния раздел, отново отчитаме поляризация и липса

на еднозначност сред споделените възгледи относно предаванията на

българската телевизия в годините на прехода след 1989 г. Резултатите от

изследването рамкират възгледите на ТВ аудиторията по този въпрос със

следните щрихи:

Преобладаващо е становището, че след 1989 г. българската телевизия се

опитва да бъде обективна, но често не успява. Това мнение се споделя

от близо 31% от пълнолетните жители на страната.

Приблизително 28% от хората считат, че през второто десетилетие на

прехода българската телевизия е станала по-обективна, появиха се

нови частни ТВ програми, които предлагат на зрителя различни гледни

точки към събитията у нас и по света.

Около 26% смятат, че през второто десетилетие на прехода

българската телевизия е станала по-интересна, благодарение на

новите формати – забавните програми и риалити предавания.

Около 24% от ТВ зрителите оценяват негативно българската телевизия

през периода след 1989 г. и считат, че тя е допуснала редица политически

грешки и се е превърнала в инструмент за политически манипулации.


От своя страна, около 23% от хората се обединяват около твърдението, че

в началото на прехода българската телевизия се е превърнала в

трибуна на гражданските движения и е отразила провеждането на

Кръглата маса, която демократизира българското общество.

Близо 20% са пълнолетните зрители, които оценяват българската

телевизия положително заради излъчването на българските филми и

сериали, харесвани от ТВ аудиторията.

19% споделят мнението, че българската телевизия в началото на

прехода е била твърде пристрастна. Българската телевизия е

оприличена на стен-вестник за обяви и съобщения на многобройните

партии.

Най-нисък е делът на хората (около 11%), които смятат, че по време на

второто десетилетие на прехода българската телевизия е станала твърде

пристрастна и открито обслужва интересите на своите собственици.


3. ЗРИТЕЛСКА ОЦЕНКА НА ЧЕТИРИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВ ПРОГРАМИ С НАЦИОНАЛЕН

ОБХВАТ

По шестобалната оценъчна скала от 2 до 6, прилагана в училище,

пълнолетните жители на страната поставят следните средни оценки на

четирите български ТВ програми с национален обхват:

bTV – 4,87 (24% от пълнолетните българи оценяват програмата на bTV

като „отлична”, 41% й дават „много добър”, 25% - „добър”, 4% - „среден”

и 1% - „слаб”);

Нова телевизия – 4,65 (15% оценяват програмата на НТ като отлична и й

пишат шестица, 28% я оценяват с „много добър”, 33% - „добър”, 6% -

„среден”, 1% - „слаб”);

БНТ – 4,27 (9% от дават отлична оценка на програмата на националната

телевизия, 25% - много добра, 37% - добра, около 14% поставят оценка

„среден”, а оценка „слаб” е дадена от 3% от хората);

ТВ7 – 4,13 (5% от хората оценяват програмата на ТВ7 с „отличен”, 19% -

„много добър”, 39% - „добър”, 15% - „среден”, 2% - „слаб”).

3.1. ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА НА BTV

Резултатите от проведеното изследване показват, че bTV е най-високо

оценена сред четирите големи ТВ програми с национален обхват. Рамките на

основните белези, благодарение на които bTV печели симпатиите на

телевизионната аудитория в страната, са следните:

47% от хората считат, че bTV предлага букет от интересни предавания;

За 42% от пълнолетното население на страната bTV предлага сериозна

журналистика;

42% смятат, че bTV предлага филмова палитра за всеки вкус;

31% харесват ТВ предаването „Шоуто на Слави”;


Около 30% харесват други емблематични за програмата на bTV

предавания, като „Комиците”, „Събота с Лора Крумова”, „Неделя с Лора

Крумова”;

28% харесват публицистичните предавания на bTV, например – „Нека

говорят” с Росен Петров, сутрешния блок на bTV и т.н.;

На 22% от хората им допада това, че bTV излъчва турски сериали;

За 18% от хората bTV има отлична селекция на спортни предавания;

Около 17% харесват сериалите на bTV, като „Стъклен дом” и „Седем часа

разлика”;

16% заявяват, че гледат bTV, защото харесват програмата й като цяло.

3.2. ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

Нова телевизия печели своята аудитория благодарение на това, че:

Програмата предлага разнообразни предавания (46%);

Зрителите й харесват ТВ играта „Стани богат”, излъчвана по НТ (38%);

Програмата предлага на зрителите си сериозна журналистика (36%);

Предлага филмова програма за всеки вкус (35%);

Има интересен сутрешен блок (33%);

Програмата предлага множество развлекателни програми, шоу и ТВ

игри (22%);

Зрителите харесват публицистичните й предавания Dikoff и „На светло с

Люба Кулезич” (22%);

Предлага риалити предавания като Big Brother (21%).

Сред преимуществана на Нова телевизия са изтъкнати още и спортните

предавания (16%), разследващите предавания (16%), подбора от документални

филми (14%), оформлението на новинарските емисии (11%), програмата й, като

цяло (11%).


3.3. ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА НА БНТ

През погледа на телевизионния зрител, програмата на БНТ има

множество достойнства, а основни нейни преимущества са традицията и

дълголетието й. Отчита се, че:

БНТ е най-старата българска телевизионна програма (72%);

Харесвани са предаванията на БНТ „Референдум”, „Панорама”, „По света

и у нас”, „Денят започва”, „Неделя по 3”, „Неделя сутрин” и други (35%);

БНТ предлага сериозна и качествена журналистика (35%);

БНТ предлага филми и сериали за всеки вкус (28%);

БНТ предлага разнообразни и интересни предавания (27%);

Харесвани са българските ТВ сериали, излъчвани по БНТ1: „Под

прикритие” и „Четвърта власт” (18%);

БНТ предлага много спортни предавания (16%);

БНТ не излъчва турски сериали, а това се харесва на 16% от пълнолетните

телевизионни зрители;

Програмата на БНТ предлага предавания за различни групи в

обществото (13%);

БНТ излъчва интересни документални поредици (13%);

Харесвано е кулинарното предаване „Бързо, лесно, вкусно” с водещ Ути

Бъчваров (12%);

БНТ не излъчва риалити предавания от типа на Big Brother (9%).

3.4. ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА НА ТВ7

Ключово преимущество на ТВ7 е младостта й, смятат пълнолетните

българи. Телевизионните зрители считат, че това е нова и модерна ТВ

програма, която предлага сериозна журналистика, качествени предавания и

има добър филмов подбор. Отчита се, че:

ТВ7 е сравнително нова и модерна ТВ програма (45%);


Харесвани са предаванията на ТВ7: „България без цензура”, „Карбовски.

Предаването”, „Удавете водещия” с Любен Дилов-син, „Факторът

Кошлуков”, „Искрено и лично” с Миглена Ангелова, съботно-неделните

линии за семейство и лайфстайл (32%);

ТВ7 предлага филми и сериали за всеки вкус (24%);

ТВ7 предлага букет от разнообразни и интересни предавания (23%);

ТВ7 предлага сериозна и качествена журналистика (22%);

ТВ7 предлага отлични спортни предавания (18%);

Харесван е сериалът на ТВ7 „Дървото на живота” (15%);

ТВ7 предлага интересни разследващи предавания (12%);

ТВ7 предлага интересни музикални шоу програми (10%);

ТВ7 излъчва турски сериали, което допада на 10% от хората;

Харесвани са документалните поредици на ТВ7 (10%);

Харесвани са кулинарните предавания на ТВ7 (7%);

Като плюс се изтъква липсата на риалити шоу програми от типа на Big

Brother (5%);

Харесвана е програмната концепция на ТВ7 като цяло (5%);

3.5. ЗРИТЕЛСКА ОЦЕНКА НА ЧЕТИРИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВ ПРОГРАМИ С НАЦИОНАЛЕН

ОБХВАТ – ОБОЩЕНИЕ

В хода на проучването са очертани рамките на основните белези,

благодарение на които bTV и Нова телевизия печелят симпатиите на

телевизионната аудитория в страната: емблематичните им предавания,

сериозната журналистика и филмовото разнообразие. Преимуществата на bTV

са предаванията като „Шоуто на Слави”, „Комиците”, „Нека говорят” и т.н. От

своя страна, бисерите в концептуалната рамка на Нова телевизия са „Стани

богат” и риалити шоу програмата Big Brother.


БНТ е най-старата българска ТВ програма и в очите на българския зрител

е еталон за сериозна и качествена журналистика. Националната телевизия

предлага богат избор от филми и сериали за всеки вкус. Преимуществото й е,

че не излъчва турски сериали, за разлика от bTV и ТВ7, а бисери в короната й са

българските сериали.

ТВ7 печели симпатиите на аудиторията, защото е сравнително нова и

модерна телевизионна програма, предлага сериозна журналистика, качествени

предавания и има добър филмов подбор, чийто венец е българският сериал

„Дървото на живота”.


4. ТВ ПРЕДАВАНИЯ

4.1. НАЙ-ДОБРИТЕ ТВ ПРЕДАВАНИЯ ОТ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА

ТЕЛЕВИЗИЯ

Съдейки по резултатите от проучването, „Всяка неделя” и „Панорама” са

най-ярко открояващите се предавания в историята на българската телевизия.

Предаването „Всяка неделя”, което съществува от 7 януари 1979 г., в

продължение на десетилетие е било излъчвано по Първа програма на БНТ.

Съществуването на „Всяка неделя” продължава и след 1989 г.: между 1993-1999

като копродукция, а през 2002-2005 г. – като външна продукция. От 2012 г.

предаването е възродено в телевизионния ефир на Нова телевизия. Близо 30%

от пълнолетните жители на страната посочват „Всяка неделя” сред петте

предавания от цялата история на българската телевизия, които са запомнени

като най-добри.

Политическо-информационното предаване „Панорама” се нарежда

второ сред най-добрите предавания в историята на българската телевизия. То е

посочено от близо 26% от пълнолетните жители на страната. Предаването

съществува от 70-те години на миналия век, а негов емблематичен водещ е Иван

Гарелов. Бойко Василев е водещ на „Панорама” от 2000 г.

Третото предаване, избрано от пълнолетната ТВ аудитория, е емисията

„По света и у нас” (БНТ1). Първото излъчване на „По света и у нас” датира от

1960 г. По това време телевизорите в България са около 10 000.

Информационната емисия „По света и у нас” е посочена от 15% от хората сред

петте най-добри предавания в историята на българската телевизия.

Най-популярното предаване на bTV „Шоуто на Слави”, излъчвано в ТВ

ефира от 27 ноември 2000 г., е посочено сред петте най-добри предавания в

историята на българската телевизия от близо 11% от пълнолетното население

на страната.


В класацията попада и токшоуто на bTV „Нека говорят... с Росен

Петров”, посочено от около 6% от ТВ зрителите. Предаването е създадено по

идея на руското токшоу „Пусть говорят”.

Сред най-добрите предавания в историята на българската телевизия са и

bTV новините (6%), „Стани богат” (5%), „Комиците” (4%), „Лице в лице” (4%),

ТВ предаванията на Мартин Карбовски (4%), „Часът на Милен Цветков” (4%),

„Минута е много” (3%) и други.

4.2. НАЙ-ДОБРИТЕ ПУБЛИЦИСТИЧНИ ТВ ПРЕДАВАНИЯ ОТ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА

БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ

Според пълнолетните жители на страната, най-добрите публицистични

предавания в историята на българската телевизия са следните:

„Всяка неделя” (47%);

bTV новините (37%);

„Панорама” (35%);

„По света и у нас” (32%);

„Нека говорят... с Росен Петров” (27%);

„Лице в лице” (22%);

bTV репортерите (18%);

Предаванията на Мартин Карбовски по ТВ7 (18%);

„Тази сутрин” (17%);

„Часът на Милен Цветков” (16%).

Сред най-добрите публицистични предавания в историята на

българската телевизия са посочени още и „Здравей, България!” (15%), „Dikoff”

(14%), „На светло с Люба Кулезич” (12%), „Референдум” (11%), „Новините на

Нова телевизия” (11%), „Денят започва” (8%) и т.н.


5. ТВ ВОДЕЩИ

5.1. НАЙ-ДОБРИТЕ ТВ ВОДЕЩИ ОТ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ

Отговорите на въпроса „Кои пет телевизионни водещи от цялата

история на българската телевизия сте запомнили през годините като най-

добри? Можете ли да ги изброите?” обрисуват следната картина:

Първа позиция за Кеворк Кеворкян (27%) – водещ на „Всяка неделя”

(БНТ, Нова телевизия);

Иван Гарелов (20%) – водещ на „Панорама” (БНТ); „Екип 4” (БНТ); „Вот

на доверие” (bTV); „Оригиналът” (ТВ7);

Слави Трифонов (9%) – „Ку-Ку” (БНТ); „Каналето” (БНТ); „Хъшове”

(БНТ; Телевизия „7 дни”); „Шоуто на Слави” (bTV);

Ани Салич (9%) – „В сърцето на София” (Нова телевизия); водещ на

новините по Канал 3; „Да разпръснем мъглата” (Канал 3); „bTV

новините“ (bTV);

Анна Цолова (9%) – водещ на сутрешния блок на bTV в продължение на

13 години. Понастоящем е водещ в сутрешния блок на Нова телевизия

(„Здравей, България”).

Сред най-добрите водещи от цялата история на българската телевизия са

посочени също така и Милен Цветков (7%), Росен Петров (6%), Мартин

Карбовски (6%), Димитър Цонев (6%), Бойко Василев (6%), Виктор

Николаев (5%), Цветанка Ризова (5%), Ники Кънчев (5%), Сашо Диков (5%),

Венелин Петков (4%) и др.

5.2. НАЙ-ДОБРИТЕ ТВ ВОДЕЩИ НА ПУБЛИЦИСТИЧНИ ПРЕДАВАНИЯ ОТ ЦЯЛАТА

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ

Според пълнолетните българи, най-добрите водещи на публицистични

предавания от цялата история на българската телевизия, са:

Кеворк Кеворкян (46%);


Иван Гарелов (38%);

Анна Цолова (36%);

Димитър Цонев (25%);

Мартин Карбовски (21%).

Видно е, че челните места се запазват, като сред първите пет най-добри

водещи на публицистични предавания от цялата история на българската

телевизия се нареждат Димитър Цонев („Лице в лице”, bTV) и Мартин

Карбовски (сценарист и репортер в „Каналето”, БНТ; водещ на рубрика в

„Чай”, БНТ; сътрудник и водещ на рубрики във „Всяка неделя”, БНТ; автор и

водещ на „Отечествен фронт” и „Директно Карбовски” по Нова телевизия;

„Предаването на Карбовски”, „Фронтова линия” ТВ7).

Сред най-добрите водещи от цялата история на българската телевизия са

посочени също така и Бойко Василев (19%), Венелин Петков (19%), Росен

Петров (19%), Виктор Николаев (19%), Милен Цветков (17%), Сашо Диков

(15%), Елена Йончева (15%), Цветанка Ризова (14%), Николай Бареков (12%),

Добрина Чешмеджиева (7%) и др.


6. БЪДЕЩЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

Съвременният свят се характеризира с динамичност, крещяща

потребност от информация и разнообразие от нови комуникационни

технологии. Това е епохата на глобалната мрежа, заемаща все по-значимо място

в бита на модерния човек. Интернет осъществи истинска революция в

комуникациите в съвременното общество.

Интернет разшири значително своята ниша, навлизайки в териториите

на традиционните медии – телевизия, радио и преса. От своя страна обаче, те

успешно се вписват в новата Интернет среда и също разширяват диапазона на

своя достъп до нова аудитория. Почти всички вестници излизат не само в

хартиен формат, но са достъпни и в Интернет пространството, радиостанциите

са достъпни онлайн, телевизионните програми – също.

Изследването на общественото мнение разкрива гледната точка на

националната аудитория относно развитието на българската телевизия у нас и

по света във времето на Интернет, на новите технологии и телевизионно

съдържание, което се предлага на зрителя на различни крайни устройства –

телевизор, компютър, смартфон, таблет, айпад и т.н.:

Най-висок е делът на хората, които считат, че телевизията ще остане

влиятелна медия за формиране на общественото мнение. С това

твърдение са съгласни около 56% от пълнолетното население на страната.

42% считат, че телевизията ще остане предпочитана медия за

развлечение и отдих на зрителите.

Според 22% от хората, бъдещето е на цифровата телевизия.

19% смятат, че телевизията ще остане най-силната електронна медия в

областта на маркетинга и рекламата.

Отчита се, че 22% от зрителите заявяват, че не могат без телевизия, тъй

като тя е техен ежедневен приятел и събеседник.


Интересни за отбелязване са и нагласите на хората, които считат, че

водещата роля на телевизията в традиционния вид, в който я познаваме, клони

към своя естествен залез:

6% споделят мнението, че бъдещето е на 3D телевизията;

Около 5% считат, че традиционната телевизия няма бъдеще, но онлайн

телевизията има голямо бъдеще;

Същият дял (5%) от хората считат, че традиционната телевизия (която се

гледа чрез телевизор), ще изчезне в следващите 10 години, както

изчезнаха грамофонната плоча, аудио и видео касетата, старите

радиоприемници и аналоговите телевизори.

Споделени са също така и мнения, според които в мрежата няма особена

разлика между «вестник», «радио» и «телевизия», тъй като те са се превърнали

в едно и също медийно съдържание (4%); традиционната телевизия няма

бъдеще, тя остава в миналото (3%); телевизията няма бъдеще в епохата на

Интернет (3%); бъдещето е на мобилната телевизия (2%); бъдещето е на

холографската телевизия (2%); бъдещето е на свързаната телевизия (2%).

В заключение ще обърнем внимание на разпределението на отговорите

на въпроса „Представете си, че по нелепа случайност попаднете сам/а на

необитаем остров и можете да вземете със себе си само едно крайно медийно

устройство. Какво ще бъде то?”

Близо 22% от хората биха искали в такава ситуация да разполагат с

компютър, за да се опитат да осъществят връзка с Интернет. Това е изборът на

40% от младите (18-30 години), на една трета от 31-40-годишните, на 21% от 41-

50-годишните, 16% от хората на възраст между 51 и 60 години, 5% от хората на

възраст над 61 години.

Приблизително 19% от хората посочват, че в такава ситуация едва ли

биха имали нужда от медийно устройство. Това мнение е с превес при мъжете,

при хората над 51-годишна възраст.


Около 14% от хората биха искали в такава ситуация да разполагат с GSM,

таблет, смартфон или айпад със записана музика на любими групи.

11% подчертават, че не могат да си представят своя живот без телевизор,

компютър и Интернет. Това мнение е преобладаващо сред жените, сред хората

с висше и средно образование, сред 15% от хората на възраст 31-40 години, сред

13% от младите (18-30 години), сред 10% от хората над 51-годишна възраст и

сред около 9% от 41-50-годишните.

8% споделят мнението, че робинзониадата ще ги направи по-щастливи,

защото ще ги откъсне от света на телевизията, компютрите и Интернет.

Данните сочат, че в такава хипотетична екстремна ситуация 56% от

хората изпитват нужда да имат в себе си медийно устройство (компютър, джи

ес ем, таблет, смартфон, айпад и т.н.). Други 28% от хората не виждат

необходимост от този тип устройства в такава ситуация.


7. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ И НАБЛЮДЕНИЯ

Около 85% от хората гледат телевизия ежедневно.

Хората, които гледат ежедневно телевизия, седят много по-дълго време пред

малкия екран, отколкото хората, които не гледат телевизия всеки ден.

Всеки втори пълнолетен български гражданин ежедневно посвещава между 1 и

3 часа от времето си, за да гледа телевизия, а двама от всеки петима

прекарват повече от 4 часа всеки ден пред малкия екран.

Основна роля на телевизията в ежедневния живот на българина е да

информира и да забавлява:

Около 81% от пълнолетните жители на страната

заявяват, че благодарение на телевизията редовно

научават новините и се информират за случващото се в

страната и по света;

Приблизително 61% от хората гледат по телевизията

интересни филми и сериали и по този начин

разнообразяват живота си.

Българските ТВ канали са водещи в зрителските предпочитания.

Преобладаващата част от пълнолетните граждани на страната приемат

българската телевизия като част от публичното пространство. Те свързват

историята на българската телевизия както с новините и публицистичните

предавания, които гледат от години, така и с политическата идеология и

пропаганда, неизменно съпътстваща през десетилетията телевизионната

програма.

Счита се, че телевизионната история не бива да се разглежда като хомогенна

сплав, а трябва да се анализира на по-малки отрязъци от време поради

голямата динамика на телевизионните технологии и жанрове.


Преобладаващи са нагласите, според които обективен прочит на

телевизионното ни минало през ерата на прехода е възможен при условие, че

се направи без намеса на политически или идеологически пристрастия.

В хода на изследването бяха отчетени обществените настроения относно

обективността на българските телевизионни програми:

Близо 2/3 от пълнолетните българи споделят мнението,

че донякъде обективни са главно големите ТВ програми с

национален обхват – БНТ, bTV, Нова телевизия и ТВ7;

Около 58% от хората считат, че българските ТВ

програми са много обективни;

34% от хората споделят, че не са склонни да се доверят

напълно на малките ТВ програми;

23% споделят мнението, че донякъде необективни са най-

вече големите ТВ програми с национален обхват, а именно

БНТ, bTV, Нова телевизия и ТВ7. Според хората, липсата

на обективност от страна на водещите ТВ програми се

дължи именно на голямото публично присъствие и

икономическо влияние, с което разполагат, а

редакционната им политика е твърде зависима от

техните собственици.

Не са еднозначни мненията на пълнолетното население на страната относно

оценката на българската телевизия преди 1989 г. Открояващите се

настроения се обуславят от:

Носталгия по стария формат на ТВ програмата на

Българската национална телевизия от ерата на

социализма;


Критично отношение към концепцията на ТВ

програмата на Българската национална телевизия,

подчинена на партийна идеология.

Отчитаме поляризация и липса на еднозначност сред споделените възгледи

относно предаванията на българската телевизия в годините на прехода след

1989 г.:

Според 31% от зрителите, след 1989 г. българската

телевизия се опитва да бъде обективна, но често не

успява. Това мнение се споделя от близо 31% от

пълнолетните жители на страната;

Приблизително 28% от хората считат, че през второто

десетилетие на прехода българската телевизия е станала

по-обективна.

bTV и Нова телевизия печелят симпатиите на телевизионната аудитория в

страната благодарение на емблематичните им предавания, сериозната

журналистика и филмовото разнообразие. Преимуществата на bTV са

предавания като „Шоуто на Слави”, „Комиците”, „Нека говорят” и т.н. От

своя страна, бисерите в концептуалната рамка на Нова телевизия са „Стани

богат” и риалити шоу програмата Big Brother.

БНТ е най-старата българска ТВ програма и в очите на българския зрител е

еталон за сериозна и качествена журналистика. Националната телевизия

предлага богат избор от филми и сериали за всеки вкус. Преимуществото й е,

че не излъчва турски сериали, за разлика от bTV и ТВ7, а бисери в короната й

са българските сериали.

ТВ7 печели симпатиите на аудиторията, защото е сравнително нова и

модерна телевизионна програма, предлага сериозна журналистика, качествени

предавания и има добър филмов подбор, чийто венец е българският сериал

„Дървото на живота”.


Бъдещето на телевизията:

Най-висок е делът на хората, които считат, че

телевизията ще остане влиятелна медия за формиране на

общественото мнение;

Телевизията ще остане предпочитана медия за

развлечение и отдих на зрителите;

Бъдещето е на цифровата телевизия;

Телевизията ще остане най-силната електронна медия в

областта на маркетинга и рекламата.

П : ТЕЛЕВИЗИЯТАВ Б : 1954 – 2014 НОВИ...

Documents