тропичните пустини,на вечнозелените гори и храсти 10
TRANSCRIPT
ПРИРОДНИ
ЗОНИ
ТРОПИЧНИТЕ ПУСТИНИ И
ВЕЧНОЗЕЛЕНИТЕ ГОРИ И ХРАСТИ.
ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ.
Десислава, Десислава,
Илияна и Камелия
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Тропични климатични пояси (северен и южен).
Тези пояси обхващат земите около тропичните
окръжности. В тях климатът е сух, което се
дължи на духащите през цялата година
североизточни и югоизточни пасати. Най-сухо е
в Северна Африка, където се намира най-
горещата и най-сухата област не само в Африка,
но и на Земята – пустинята Сахара. В пустинята
слънчевите лъчи силно жарят.
РЕЛЕФ Равнинен и платовиден релеф –с типичните
пустинни форми –дюни, различни скални
образования.
КЛИМАТ Денем безбрежните пясъци са силно нажежени, а
въздухът над тях едва се диша. Нощем в пустинята е студено. Денонощните колебания на температурата са много големи и те са главната причина за рушенето на скалите. В Сахара духат силни пустинни ветрове, които пренасят огромни количества пясък от едно място на друго. Въздухът е наситен с фини прашинки и затова небето има бледосив оттенък. Валежи падат съвсем рядко, а на отделни места години наред не вали. Такъв климат се нарича тропичен пустинен климат.
В Южна Африка тропичният пустинен климат не е така силно изразен, защото сушата на континента заема по-малка площ и околните океани са източници на водни пари. Тук са се образували полупустините Калахари и Намиб.
…Климатът е горещ и сух.
Температурите през деня достигат
до 40-50°С, като скалите и пясъците
се нагряват много силно. Валежите
са около 100 мм.
Сух тропичен климат с високи
дневни и ниски нощни температури;
много малко валежи; постоянни сухи
ветрове пасати.
РЕКИРеките протичат в някои пустини
транзитно – т.е. без да приемат
притоци от тях (например р. Нил в
източните части на Сахара). Езерата
обикновено са солени.
Безводие – в тях не извират, а само
преминават реки. Поради голямото
изпарение водите им намаляват
силно. Подземните води излизат на
повърхността в оазисите.
ПОЧВИПочвите съдържат много соли,
поради силното изпарение и са
неплодородни. Често те и скалите
са покрити със солена кора.
Тънки сивопепеляви неплодородни
почви. В големи територии те
отсъстват напълно.
Почвена покривка липсва.
РАСТИТЕЛНОСТ –
ТРОПИЧНИ ПУСТИНИ
Оскъдна растителност – редки треви и
храсти. Недостигът на влага се
преодолява чрез дълбоки корени и
твърди листа за намаляване на
изпарението. Те са почти напълно
лишени от растителност. Там могат да
бъдат открити само някои
непретенциозни видове и то най-вече в
близост до оазисите (палми, кактуси и
други).
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Беден животински свят : змии ,
гущери , скорпиони; по
периферията навлизат лъвове ‚
хиени ‚ лешояди , щрауси.
Животните също са
приспособени към суровите
условия.Типичен пример е
едногърбата камила.
УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ
Условията за живот в тропичните
климатични пояси са неблагоприятни.
Население има единствено в оазисите,
където има вода и плодородни почви.
Долината на р.Нил от гр.Хартум до
Средиземно море представлява най-
големият долинен оазис в Африка.
Слаба населеност. Постояни селища има
само в оазисите.
ЗОНА НА ВЕЧНОЗЕЛЕНИТЕ
ГОРИ И ХРАСТИ
Разположена е в най-северните и в най-южните
части на континента. Релефът е низинен и
планински. Климатът е субтропичен.
Повърхностните води са малко. Режимът им е
непостоянен – пълноводни са през зимата
(влажният сезон) и маловодни през лятото
(сухия сезон). Широко разпространени са
речните долини уади със сезонни реки.
Растителността е приспособена към недостига
на влага. Типични растения са – кипариса ,
корковия дъб, хвойната, розмаринът и други.
Корков дъб
… Животинският свят е беден, засегнати от
дейността на хората: от хищниците – чакали и
хиени, влечугите – змии и гущери. Географското
положение на зоната и природата са причина да
се обитава от дълбока древност. На нейна
територия са едни от най – гъсто населените
части на континента. Населението се занимава
със земеделие – отглеждат се маслини, цитруси,
лоза, овце и кози. Добиват се и се преработват
полезни изкопаеми,развива се туризъм.
ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ
Областта обхваща най – високите планини на
Африка. За нея е характерно изменението на
природните компоненти във височина –
височинна зоналност. Най – ясно височинната
зоналност е проявена в Килиманджаро – от
подножието към върха се редуват
екваториалните гори, савани, смесени
гори,високопланински ливади и храсти, вечни
снегове. В тези области са развити добиват на
дървесина, туризмът,изследователската
дейност.
КАК ДА ОПАЗИМ ПРИРОДАТА НА
АФРИКА ?
Добивът на дървесина, строежът на селищата и
пътищата, изсичането на гори, избиването на
животни изменят природният лик на Африка.
Непълноценно използване на природните
богатства и води до увеличаване на площта на
пустините, до изчезване или намаляване на
редки растения и животни. За да съхранят
уникалната природа, хората създават
национални паркове и резервати. Те се
посещават от учени, туристи, от любители на
сафари.
КРАЙ