Приказка за

Великденския

заек

Свободен превод от немски:

Яна Милева, град Шумен

Живял някога един много богат,но жесток и безсърдечен човек. Той притежавал огромен замък с много красива градина.

За градината на богаташа се грижел един беден градинар.Той имал малка къщичка в края на гората. В нея човекът живеел с двете си деца.

Домът на градинаря бил беден, но в него винаги царяло веселие.

Децата били добри и послушни, но богатият човек не ги обичал и не им позволявал да играят в градината му, а тя била голяма и много красива.

Там живеели много животни. Децата били приятели с всички, но най-много обичали семейство зайци.

От къщата на градинаря до замъка се стигало по една пътека в гората.

Често, когато минавали през гората, децата носели на зайците вкусни моркови и зеле от градинката до дома им.

После се промъквали по тайната пътечка и отивали в горската къщичка на края на имението.

Там по цял ден играели на воля с горските си приятели.

Като разбрал, че децата не спазват забраната му, богаташът много се ядосал.

“Ще ви науча аз!”, заканил се той.

Един ден довел голямото си куче близо до пътеката и зачакал. Когато двете нищо не подозиращи деца минали по пътеката, той насъскал огромния звяр срещу тях.

Децата хукнали към дома си. Кучето не успяло да ги настигне, но от уплаха те легнали болни.

Всички животни от гората се натъжили. Заешкото семейство решило да помогне на децата да оздравеят. Събрали се всички заешки братовчеди, мислили, мислили и … измислили.”

Отишли зайците при кокошката и тя им дала цяла кошница с бели яйца.

От горските цветя взели боички: жълтурчето им дало жълтичко, божурът – червено, кукурякът – зелено, а метличината и теменужката – синьо.

… И закипяла невиждана работа. Целият заешки род се захванал да боядисва и украсява яйцата.

След това се промъкнали до дома на градинаря…

…И оставили кошницата.

Като видели красивите яйца, децата се надигнали усмихнати от креватчетата си и скоро оздравели.

Но повече не стъпвали в градината на господаря, защото истинските им приятели били в гората.

Нещо любопитно за по-Нещо любопитно за по-големитеголемите

За първи път Великденският заек се споменава от професора по медицина Георг Фон Франкенау през 1682 г.

Той изучавал фолклора на Елзас и Той изучавал фолклора на Елзас и съседните области. Произведението му се съседните области. Произведението му се

нарича нарича “За Великденските яйца”.“За Великденските яйца”.

Картичка от 1915 г. Картичка от 1910 г.

По немска традиция Великденският По немска традиция Великденският заек оставя на добрите деца за заек оставя на добрите деца за празника гнездо с разноцветни яйца в празника гнездо с разноцветни яйца в градината на дома им.градината на дома им.

Децата сами правели гнездата на тайно място, често от шапките си. Кошничките като символ се появили по-късно.

В САЩ традицията била пренесена в В САЩ традицията била пренесена в началото на началото на

18 век от немски преселници и се 18 век от немски преселници и се разпространила масово след Гражданката разпространила масово след Гражданката

война.война.

Първите фигурки на великденски зайци Първите фигурки на великденски зайци били направени в Германия през 1800 г. от били направени в Германия през 1800 г. от

сладко тесто и захар.сладко тесто и захар.

Днес те се изработват от марципан или шоколад.

В германския град Мюнхен има музей на Великденския заек.

Честит Великден

на всички вас, деца!

Росица Милева, град Шумен