Издание на Университета за национално и световно стопанство

10 декември 2010 г. Год. LVI, брой 583 Наследник на в. “Студентска мисъл” (1920 г.) и на в. “Икономист” (1954 г.)

Лидер в българското образование и наука

Университетъттова сме ние

Слово за 90-годишнината на УНСС, произнесено от ректора проф. Борислав Борисов

пред Общото събрание на Университета

3 Достойни следовници на предшествениците

3 Елитен и елита-рен университет, съизмерим с най-добрите висши училища в ЕС и света

Преди 90 години основа-телите на нашето висше

училище - личности високо-интелигентни, с блестящо европейско образование, с академичен дух и истински патриоти, нарекоха универ-

ситета “Свободен”. И това не е случайно.

Създаването на Свобод-ния университет за полити-чески и стопански науки през 1920 г. е изключително важно събитие в историята

на нова България. Тежката обстановка в страната ни по това време очертава още по-ясно величието на това съзи-дание. Защо?

3 Изминали са само 12 години от провъзгласяването на независимостта на страната.

3 Младата ни държава се намира след две тежки войни и след две тежки поражения, след унизителни за нацио-налната ни гордост мирни договори,

Не пожалихме усилия за развитието на УНСС и успяхме!

Годишнатанаучна сесия

В поредна годишна научна сесия бяха представени резулта-тите от завършените университет-ски, национални и международни научни проекти на УНСС в периода 2009-2010 г.

Форумът бе открит от замест-ник-ректора проф. Пламен Мишев, който открои значимостта на науч-ната сесия, представяща резулта-тите от дейността на академичната общност на университета в облас-тта на научните изследвания.

Общото събрание на Университета

Откриването на Общото събрание

В аула “Максима” за Общото събра-ние на университета се събраха

неговите делегати – преподаватели, служители, студенти и докторанти. Гости на тържествената част, посвете-на на 90-годишнината на УНСС, бяха президентът Георги Първанов, бивши ректори, преподаватели, много гости.

Събранието бе открито и ръково-дено от неговия председател проф. Благой Колев. (На стр. 4)

В академичното си слово ректо-рът проф. Борислав Борисов опреде-ли създаването на нашия университет през 1920 г. като важно събитие в историята на България. (Словото пуб-ликуваме отделно.)

Радост за абсолвентите от Аграрен бизнес

Снимка за спомен на бакалаври и магистри по Финансов контрол пред паметника на проф. Стефан Бобчев

На стр. 2

Дипломи

теЗапазете своята младост

90 годин

иУ

НС

С

Държавният глава Георги Първанов връчи на нашия университет Почетния знак на българския президент по повод 90-годишнината на УНСС. (Словото на прези-дента Първанов публикуваме на стр. 5)

На стр. 3-4На стр. 4

На стр. 3

2 10 декември 2010, бр. 583

Айнщайн е казал: “Ех, мла-дост, младост, дали ще

съхраниш своята вяра или ще се предадеш на недоверието и страха.” С тези думи започна приветствието на доц. Емил Атанасов при връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от специалност

Финансов контрол. Той под-черта: “Завършва един випуск, от който ще останат прекрасни впечатления. Днес е много зна-чим момент във вашия живот. Надявам се да сте израснали не само професионално, но и емоционално, да запазите сво-ята младост и вяра в живота.”

Вначалото бе речта на аме-риканския писател Кърт

Вонегът: “Не се притеснявайте за бъдещето, или пък се притес-нявайте, но знайте, че истински-те ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум. Понякога ще бъдете на предна позиция, поня-кога ще изоставате. Надбягва-нето е дълго и в крайна сметка е за самите вас. Вашият избор е наполовина късмет, както избо-рът на всеки друг.” Тези думи, цитирани от доц. Петко Тодо-ров, ръководител на катедрата Медии и обществени комуника-ции, изразиха топлотата към бакалаврите от Журналистика и масмедии и Икономика на соци-ално-културната сфера, както и към магистрите от Медии и жур-налистика със специализация Връзки с обществеността.

Поемете отговорност, защи-тавайте обществения интерес, пожела още доц. Тодоров.

Ние, икономистите, сме по-сухи личности. Обичаме да тър-сим криви на търсене, предла-гане и когато намерим къде се пресича цената, това е всичко. Ако имате място след изтичане на мандата ми, аз съм един от кандидатите, пошегува се заместник-ректорът проф. Пла-

мен Мишев. Ние станахме уни-верситет заради вашата специ-алност, защото и най-хубавият букет, когато е само от едни и същи цветя, не е много хубав. Гордейте се, че сте възпитаници на университета, който е лидер във висшето образование, и на елитарната катедра Медии и обществени комуникации.

Очакваме ви като бъдещи докторанти, поздрави дипло-мантите доц. Таня Парушева, заместник-декан на факултета Икономика на инфраструкту-рата.

Проф. Любомир Стойков, научен ръководител на магис-тратурата Връзки с обществе-ността, връчи дипломите на магистрите. Според него това е момент на радост, усмивка и малко тъга. И запомнете: човек не може два пъти да направи първо впечатление. На добър час и горе главите!

Ще бъдете уникални с това, което сте научили – беше пос-ланието на доц. Биляна Томова, преподавател в катедрата. Тя връчи дипломите на абсолвен-тите от Икономика на социално-културната сфера.

За четири години, с малък шум в комуникацията, достиг-нахме до професията журна-лист, изрази благодарност отличничката Ена Лозанова. Надявам се, че всеки ще наме-ри за себе си това, което иска и харесва, което включва въоб-ражението му.

Запазете своята младост

Надбягването е дълго

Това е първият реален випуск от първата и единствена в

България институционална международна магистърска програма, акредитирана през 2008 г. и в България, и във Вели-кобритания. А това означава, че вие получавате дипломи от университет № 1 у нас и от един от най-добрите английски университети, посочи първият заместник-ректор проф. Стати Статев в приветствието си към випускниците на съвместната

магистърска програма по Евро-пейски бизнес и финанси. 26 наши колеги официално полу-чиха дипломите си.

Програмата се развива успешно и през октомври т. г. в Нотингам бе изпратен третият випуск наши студенти. В момен-та 29 колеги се обучават в Нотингам Бизнес Скул към уни-верситета Нотингам Трент. Други 16 от четвъртия випуск скоро ще завършват своя първи семестър в УНСС.

26 с английски дипломи

Не знам как ще се разделя с вас, от мое име и от името

на катедрата ви поздравявам с успешното завършване на бакалавърска степен, прочув-ствено започна речта си проф. Трайчо Спасов, ръководител на катедрата Икономикс. Дип-ломантите от специалността Макроикономика тържествено получиха дипломите си пред сърдечните погледи на близки,

роднини и приятели. Бих искал поне 70 на сто от вас да про-дължат обучението си и да се утвърдят като специалисти, защото само това гарантира отворени врати за реализация, допълни проф. Спасов.

Деканът на Общоикономи-ческия факултет доц. Атанас Казаков сподели, че в лицето на дипломантите вижда висо-кокачествен човешки капитал.

Не мислете, че ви е послед-ното учене – очакват ви

докторските програми, каза пред дипломантите от първия випуск Бизнес икономика проф. Иван Георгиев. Ръководителят на катедрата Индустриален бизнес проф. Йосиф Илиев

подчерта: като първи випуск на специалността вие сте лидери. Ако УНСС е марка, и вие имате заслуга. Вие сте най-доброто доказателство, че УНСС е най-добрият университет в страна-та, каза заместник-ректорът проф. Пламен Мишев.

Доказването предстои

Имате заслуга за марката

Страница на: Симона Гачева, Яница Маринова, Иван Русланов. Снимки: Минко Чернев и Ивайло Пеев

Проф. СтатИ Статев първи заместник-ректор

Това е знаменателна годиш-нина, в която продължава-

ме традициите на нашите предци. Сега УНСС е номер едно. Елитен университет, а с новата задача, дефинирана от ректора проф. Борислав Борисов – и с елитарно обу-чение. Ще отговорим на пре-дизвикателствата на нашия свободен университет със свободен дух, за да може 100-годишнината да отбеле-жим с още по-големи успехи.

Аз бях от първия випуск, който влезе в сградата на УНСС след преименуването на ВИИ “Карл Маркс”. Тук съм 31 години като препода-вател, а преди това – четири като студент. Университет-ският живот е много динами-чен – и преподаването, и правенето на наука. В моето съзнание останаха великите преподаватели, на които още като студент се зарекох да приличам. Запомнил съм нап-ример проф. Любен Беров с неговата прекрасна еруди-ция, чл. кор. проф. Кирил Гри-горов, както и един от бивши-те ректори - проф. Лалю Радулов. Те ме привличаха и със знанието, което ми дава-ха, и с духа, който излъчваха. От тях съм се научил, когато чета лекции, да гледам сту-дентите в очите.

Проф. ПламеН мИшев заместник-ректор

Много съм горд с истори-ята на УНСС. Научих се

на самодисциплина и себе-усъвършенстване. Научноиз-следователската дейност труд но може да се измери, но бих откроил няколко постижения: активността на колегите, желанието им да правят истинска наука и да участват в европейски про-екти. Студентите винаги тряб-ва да се гордеят, че учат тук.

Доц. веСелка Павлова заместник-ректор

Трябва да направим равно-сметка за извървения път,

дали сме били достойни спря-мо това, което са ни завеща-ли основателите. Конкурент-ното общество изисква да си търсим мястото сред другите висши училища у нас и в чуж-бина. Професионалната реа-лизация на нашите студенти е потвърждение за нашите успехи. Те са най-подготве-ните, затова и много изисква-ме. Но вярваме, че ще бъдат благодарни.

Доц. марчо марков заместник-ректор

90-годишнината означава зряла възраст за нашия

университет, за неговия ко лек тив. За мен е свързано с мили спомени, вече почти 40 години съм в университе-та. Чувствам този празник и като признание за това, което лично съм вложил. Най-ценното е, че дълги години поддържаме акаде-мичния дух, който съпровож-да университета от неговото начало.

Анкета90 год

ини

УН

СС

10 декември 2010, бр. 583 3

след поражението на духа и надеждата за териториално обединение на бъл-гарския народ, след небивала стопан-ска разруха и жестоки контрибуции.

каква е била тогава алтернативата пред нацията? 3 Униние? 3 Отчаяние? 3 Примирение?Не това избраха обаче нашите

предци! Те решиха друго. Те избраха алтернативата за възраждане на наци-оналния дух, на културата и на стопан-ството. Избраха възраждането на дър-жавността!

Създаването на Свободния универ-ситет е яркият и верен израз на това възраждане. Възраждане на нацията чрез наука и образование. С духа за Свободен университет – в свободна България. Свободен, но и обществено отговорен за университетската подго-товка на бъдещия национален полити-чески, държавен и стопански елит.

Със собствени средства и заеми от банки, без държавна субсидия велики-те ни предшественици рискуват в името на своето верую и успяват!

Членовете на първия академичен съвет са не само научни авторитети, но и държавници, за които развитието на България е национална и лична кауза, а създаването на висше училище за знания в областта на стопанските, административните, обществените и политическите науки е ключов елемент в тази кауза. И не е случаен фактът, че първите три факултета, които създават тогава, са: Дипломатическо-консулски, Административно-финансов и Търгов-ско-стопански.

Целта, която те си поставят, е във висшето училище “да се подготвят висококултурни и трезви граждани, бодри общественици, вещи специали-сти за българския стопански, общест-вен и политически живот, право, адми-нистрация, финанси, индустриално-тър-говско, застрахователно и кооператив-но дело, дипломати, публицисти и др.” Стратегията на нашия университет и днес е подчинена на тази цел.

Следовници на свята традицияСвятото дело на основателите е

продължено с академична чест и почте-ност от поколения техни следовници, от именити учени и преподаватели, чиито имена и днес са в съкровищницата на българската наука и висше образова-ние. Историята на университета ни е част от историята на държавата ни. Превратностите и изпитанията на вре-мето, смяната на името на нашето висше училище, не променят стремежа към усъвършенстване и благородната мисия на академичните първостроители.

Всеотдайна академична дейност, хиляди подготвени специалисти, чиито човешки и професионални съдби, се вградиха в тези, които построиха съвре-менна България. Неуморна работа за бъдещето на нацията, но и истинско уважение към предшествениците. Науч-на и образователна институция, която помни и уважава академичните си тра-диции, дух и достойнство. Това е УНСС вече 90 години.

Здравината на нашите академични традицииПрез последните 20 години на

изключително сложен и тежък преход всички ние – преподаватели, студенти, служители, извървяхме стръмния и пре-дизвикателен път на различни опити за преустройство на висшето образова-ние. Въпреки преживените колебания, разочарования и трудности продължи-хме напред. Доказахме, че академично-то ни семейство е способно да се спра-вя успешно с административни бариери и бездушие, да не се поддава на изку-

шенията на рутината, да защитава аргу-ментирано своето име, да помни, че науката и образованието са благородно единство, на което си струва да се служи. В здравината на нашите акаде-мични традиции, опит и единодействие е здравината и на нашия университет. Не пожалихме време и усилия за разви-тието на УНСС и успяхме!

Днес имаме основание с гордост да кажем:3 УНСС е най-старото, най-голямо-

то и най-авторитетното висше икономи-ческо училище в Югоизточна Европа.

3 УНСС е университетът, получил най-високата институционална акреди-тационна оценка сред всичките си ака-демични събратя в България.

3 УНСС е университетът, получил от

всички висши училища в България един-ствените две пълни петици при оценява-нето на професионалните направления “Икономика” и “Администрация и упра-вление”.

3 УНСС е най-престижният българ-ски университет според общественото мнение.

3 УНСС е най-предпочитаният от младите хора университет, с ежегодно най-много кандидат-студенти, като 87 на сто от тях са с успех между 5.50 и пълен отличен.

3 УНСС вече 90 години подготвя държавния, политическия и бизнес елит на нацията.

3 УНСС е лидер в българското висше образование и наука.

елитен и елитарен университетВсичко това означава, че като

качество на обучение и материална база УНСС е най-добрият университет в страната. А синоним на “най-добър” е “елитен” - дума, която странно защо все още смущава редица наши съна-родници.

в този смисъл с пълно основание може да кажем - УНСС е елитен бъл-гарски университет, съизмерим в своето учебно-научно направление с водещите университети в европей-ския съюз, както и с тези в най-раз-витите държави в света. може и да звучи нескромно, но реалностите са такива.

Днес мога да призная, че първата цел, която си бях поставил при избора ми за ректор през 2003 г. - УНСС да стане елитен университет - вече е факт. Не трябва обаче да забравяме, че зад това стоят 90 години академичен труд на поколения наши колеги.

а сега накъде?След всичко това, което постигнах-

ме дотук, е логично да си зададем въпроса: “А сега накъде?” Ще довол-стваме ли на достигнатия връх или ще

потърсим нови насоки за нашето раз-витие?

Мисля, че днес, когато отбелязваме тази знаменателна годишнина, е редно да ви отговоря и то по начин, който съм споделял в най-близък кръг от съмиш-леници, но никога досега не съм го формулирал като университетска цел. Моят отговор, в който аз съм убеден, е че сега освен елитен, УНСС трябва да се развива и да се утвърди и като ели-тарен университет.

Какво означава това?Елитни университети, колеги, може

да има в най-различни области на зна-нието. И е добре за държавата ни да има повече такива.

С думата “елит” се определя най-добрата част от дадено общество или от група индивиди в дадената област.

Тогава нека си отговорим на въпро-са: А коя част от обществото обучава и формира в професионално и интелек-туално отношение нашия елитен уни-верситет като кадрово бъдеще за стра-ната ни?

Това, че в УНСС се подготвят кадри за бъдещия обществен елит на страна-та, не би трябвало да буди и грам съм-нение. Това е политическият, дър-жавният и бизнес елит на България. Достатъчно е да спомена, че само през последните 20 години четирима преми-ер-министри на страната и повече от 30 министри са излезли от УНСС, че няма правителство, чийто икономически екип да не е сформиран основно от кадри на УНСС, че водещи банкери и бизнесмени са завършили УНСС, че голяма част от дипломатическия ни корпус е от УНСС, а тази година евро-комисар и комисар на годината стана нашата колежка доц. Кристалина Геор-гиева. в този смисъл УНСС освен елитен, е и елитарен университет, защото той подготвя основната част

от политическия, държавен и бизнес елит на нацията.

Тук задължително трябва да напра-вя едно пояснение - елитарният уни-верситет трябва да осигурява и елитар-но обучение. Елитарният университет обучава тези, които ще сформират и ще бъдат част от бъдещия елит на обществото. Това за УНСС означава и задължава:

Първо, да се приемат и да се обу-чават в университета най-умните и най-интелигентните деца на нацията, неза-висимо от икономическия или социа-лен статус на семействата им.

второ, учебният процес да се осъ-ществява от най-добрите университет-ски професори, при съчетание на класи-чески опит с модерност в обучението.

трето, обучението да се провежда във възможно най-добрата материална база и информационно осигурена среда.

Държавната и обществената подкрепаЯсно е, че всичко това не става за

един ден. Ясно е, че тези наглед три прости задачи изискват цяла система от мерки за реализирането им, както и необходимите ресурси в дългосрочен план. Не може да имаш най-добрите про-фесори, ако не си взел за асистенти най-добрите студенти, ако не си им осигурил специализации в престижни университе-ти и достойно заплащане, ако не само университетът, но и обществото не им осигурява престижен икономически и социален статус.

Не случайно подчертавам ролята на обществото за постигането на тези цели. Без държавната подкрепа и позитивно обществено отношение към висшето образование и науката, независимо от индивидуалните усилия и на най-добрите университети, икономиката на България никога няма да стане икономика на зна-нието.

Трябва да подчертая, колеги, че вече няколко години поред УНСС последова-телно прави убедителни стъпки към реа-лизирането на елитарното обучение.

единството свобода и наукаУНСС е задружно академично семей-

ство с неподправена обич към своя уни-верситет, с впечатляваща духовна енер-гия и ерудиция, със сериозен авторитет, институционална тежест и добро име в обществото.

УНСС сме всички ние!Благодаря ви от сърце за вашето

уважение към славните ни традиции, за вашата човешка, колегиална и институ-ционална отдаденост, за вашата любов към студентите и амбицията не само да ги обучавате, но и да ги възпитавате като достойни граждани, за вашето мъжество при всякакви обстоятелства и въпреки историческите урагани, непочтените удари и изпитанията на времето да отстоявате академичната чест и дос-тойнство.

Накрая ми се иска да ви припомня, че не случайно големият български жур-налист Димо Казасов още през 1927 г. записва в университетската ни Златна книга следния текст: “Науката трябва да съдържа един принцип на свободата, защото всички, които са били против свободата, били са противници и на нау-ката. Свободният университет, съчета-вайки в своето наименование свободата и науката, е подчертал блестящо нераз-ривната връзка, която съществува между едната и другата”.

Мога с увереност да кажа, че тази великолепна сентенция важи за универ-ситета ни изцяло и с адрес - наши дни.

Поклон пред създателите на нашия любим университет и техните следов-ници!

Нека помним и предаваме на поко-ленията техните послания!

(Подзаглавията са на “Вестник на УНСС”)

Лидер в българското образование и наука

Университетъттова сме ние

Слово за 90-годишнината на УНСС, произнесено от ректора проф. Борислав Борисов

пред Общото събрание на Университета

От стр. 1

90 годин

иУ

НС

С

4 10 декември 2010, бр. 583

Проф. Благой Колев председател на Общото

събрание на УНСС

Днес присъстват члено-вете на Общото събра-

ние на Университета за национално и световно сто-панство, с което отдаваме почит на 90-годишнината от създаването на нашия уни-верситет.

1920 година е една от тежките за България. 1920-а е година след унизителния Ньойски договор. 1920-а е тежка година, защото дото-гава сме преживели две национални катастрофи – войни, десетки хиляди ранени, убити, десетки хиляди в крайна сметка стават инвалиди. Имаме Войнишко въстание. 1920-а е тежка година и въпреки това - може би няма аналог в нашата история – една група интелектуалци се събират и решават точно тогава, когато всичко е на дъното, да създадат висше училище. Точно тогава да се насочат не към каквото и да е, а към науката и обра зованието. Точно в най-тежкото положение те издигат като приоритет науката и образованието. Смятат, че брегът на наука-та и образованието ще бъде онзи спасителен бряг, който ще изведе България на добри полоси.

Преди да дам думата на нашите гости ще си позво-ля да кажа следното: Те разбират много ясно, че както Съединението, така и науката и образованието правят силата. Именно затова днес пред нас ще вземат думата двама души, които притежават академи-чен дух, които имат мисло-вен дух – единият е нашият президент Георги Първа-нов, който не трябва да забравяме, че е наш коле-га, старши научен сътруд-ник, доктор по история. И вторият е нашият ректор. (Из встъпителните думи на проф. Благой Колев при откриването на тържест-вената част на Общото събрание, посветена на 90-годишнината на УНСС)

Науката иобразованиетоправят силата

Държавният глава Георги Първанов, който удостои нашия университет с почетния знак на президента на Република Бълга-рия по повод на неговата 90-годишнина, подчерта, че при всички перипетии на времето УНСС винаги е бил сред лидери-те на висшето икономическо образование. (Словото публику-ваме отделно.)

Деловата част на Общото събрание започна с разисквания по отчета на ректорското ръко-водство за периода ноември 2009 - октомври 2010 г. Докладът бе отпечатан в специална книж-ка, раздадена предварително на делегатите. Общото събрание високо оцени дейността на рек-торското ръководство и неговия

отчет и премина към следващите точки от дневния ред: обсъждане на проекта за Етичен кодекс на университета, попълване съста-ва на Академичния съвет, проме-

ни в Правилника за дейността на УНСС и др. В следващия брой ще ви информираме за разисквани-ята по тези въпроси. (“Вестник на УНСС”)

Общото събрание на Университета

Участници в Общото събрание и телевизионните камери в аула “Максима”

В голямата конферентна зала бяха обсъдени повече от 30 раз-работки от различни научни сфери.

Като добра практика бе отли-чена възможността на присъст-ващите да се запознаят с край-ните или междинните резултати от изследванията, събрани в спе-циално печатно издание.

Бяха представени основни резултати от проектите “Моде-лиране на селското стопанство на страните-членки на ЕС и източноевропейските страни” (ръководител доц. Недка Ивано-ва) и “Структурни промени в селското стопанство и осигуря-ване на прехраната в селските райони” (ръководител проф. Пламен Мишев) - разработки, свързани със същественото пре-структуриране на аграрния сек-тор; “Жан Моне катедра” (ръко-водител доц. Емилия Георгиева) - с основна цел да продължи положителните традиции в пре-подаването на дисциплината “Европейска икономическа

интеграция”/“Европейска инте-грация” от катедра Икономикс; “Политиката на ЕС спрямо Юго-източна Европа” (ръководител доц. Динко Динков); “Структур-ни и институционални аспекти на икономическата интеграция на България в ЕС” (ръководител доц. Вера Пиримова); “Антикри-зисно управление на индустри-алните фирми” (ръководител проф. Йосиф Илиев); “Методиче-ски насоки за повишаване на качеството на обучението по икономическа теория в УНСС” (ръководител проф. Трайчо Спа-сов); “Изследване на възмож-ностите и проектиране на уни-верситетска учебна и научноиз-следователска лаборатория по информационна сигурност” (ръководител проф. Валентин Кисимов) и др.

По време на дискусиите проф. Васил Манов изтъкна необходи-мостта от консолидация на прио-ритетните теми и значимата науч-на проблематика. Проф. Валентин Кисимов говори за необходимост-та от нови решения в научноиз-

следователската работа.В заключение проф. Пламен

Мишев се спря на връзката пре-подаватели–наука, като изтъкна прекомерната натовареност, ко ято “изяжда” времето за науч-на дейност. Той изтъкна, че в нашия университет пари влизат предимно за преподаване, а не за наука.

Проф. Мишев изтъкна и необ-ходимостта от популяризиране в чужбина на нашите научни раз-работки. Той изрази благодар-ност за великолепната организа-ция на конференцията на дирек-ция “Наука” и нейния директор Капка Палейкова.

През тази година наши изследователи са работили по 120 проекта. Най-много – 100 – са университетски, 11 – междуна-родни, а 9 – на МОМН. Научните прояви – конференции, кръгли маси, дискусии – са близо 20. Това означава високо ниво на конкурентоспособност на науч-ноизследователската дейност в Университета. (“Вестник на УНСС”)

Годишнатанаучна сесия

От стр. 1

От стр. 1

Проф. камеН мИрковИч ректор от 1999 до 2003 г.

Радвам се, че съм част от 90-годишнината на УНСС.

За мен тя означава много, защото съм не само възпита-ник на този университет, но и участник в ръководните органи на различни равнища. Бил съм и ректор. Успяхме да издигнем университета на по-високо равнище. Подобри се инфра-структурата и качеството на обучение, сегашното ръковод-ство продължава тази тради-ция. Радвам се, че се равнява-ме със световните стандарти. От студентите се научих на заинтересованост. Те ме нау-чиха и на своята младост.

Проф. огНяН СИмеоНов декан на финансово- счетоводния факултет

Завършил съм този универси-тет и най-хубавите ми споме-

ни са оттук. Винаги ще помня моята студентска група. Пре-красни хора, с които още под-държаме връзка. Радвам се, че работя в УНСС. Студентите са различни. Тези, от които ще зависи каква пенсия ще полу-чавам аз, тоест, способните са повече.

Проф. ХрИСтИНа БалаБаНова декан на Юридическия факултет

Дойдох с конкурс като асис-тент и вече имам близо 30

години преподавателски стаж. Целият ми съзнателен живот е преминал тук. За мен УНСС е дом, единство, поддръжка, под-крепа. Oт една малка катедра нашият факултет се разви като еднo от водещите за страната научни звена по право. През последните години всичко се промени – първо вътрешният облик на сградата. Разви се и академичният състав. В мен завинаги ще остане топлината на студентската аудитория.

Доц. маргарИта ХарИЗаНова декан на факултета Управление и администрация

Прекрасен юбилей! От 1972 г. работя като асистент,

след това докторант – целият ми живот е преминал в УНСС. Добре е да се връщаме към корените, защото има много положителни неща, които мла-дите хора да усвояват. Важно е да има приемственост, а не да се усеща борба между поколе-нията – всичко да става плавно и в полза на развитието на нау-ката. Иска ми се да има повече млади хора, които да работят в науката

Проф. ХрИСто ПърваНов декан на факултета Икономика на инфраструктурата

За мен тази годишнина носи чувство на удовлетворе-ност и гордост, че работя в стар и престижен университет със свободен дух. Най-важното е, че в момента нашите студенти се реализират много добре. Това означава, че това, което правим, е приемливо за прак-тиката. С всяка година студен-тите стават все по-информира-ни и все по-свободни в това, което търсят.

Анкета

90 годин

иУ

НС

С

510 декември 2010, бр. 583

Доц. валеНтИН гоев декан на факултета Прилож-на информатика и статистика

Целият ми живот е минал в този университет. За

кратко време съм работил и в държавната администрация, но УНСС е всичко. Няма нищо по-добро от това да общуваш със студенти. Чувстваш се млад и жизнен. Всеки знае каква работа има да върши. Много е важно всички да пра-вят това на най-високо равни-ще. Преподавал съм и в чуж-дестранен университет и се убедих, че нивото на нашите преподаватели не отстъпва на преподавателите там. Студен-тите ни са дори по-добри на теоретично равнище. Всичко най-хубаво са ми дали те.

Проф. ИваН коСтов първи випуск (1950 г.), спе-циалност Политикономия

Бил съм ръководител на кате-драта Политикономия, днес

Икономикс. Преподаваха ни знаменити учени като акад. Жак Натан, акад. Евгени Мате-ев. Трайни остават знанията, а след това запомняш и препода-ването на тези знания. Разлика от преди и сега има голяма – и в материалната база, и в кадро-вия състав, и в самите студенти. Съвременните са по-модерни, идват с достатъчно предвари-телна подготовка, проявяват любознателност. Свързвам университета с моето минало – вече съм на 84 години, доста-тъчно възрастен, за да си спом-ням. Съветът ми към младите е да живеят така, че на стари години да имат какво да си спомнят, да не съжаляват за младежките години.

каПка Палейкова директор на дирекция Наука

Празнично ми е! Атмосфе-рата е много емоционал-

на. На няколко пъти се про-сълзих, особено на втората част от словото на нашия рек-тор проф. Борислав Борисов, когато той използва думите “първооснователи”, “първос-троители” и “елитен универ-ситет”. В УНСС работя 32 години и всяка следваща стъпка, в която съм жив сви-детел и участник, прави уни-верситета по-добър. Разлика-та отпреди е огромна. Всички бивши ректори, които при-състваха в аула “Максима”, много ме развълнуваха. Тра-дицията те да участват в Общото събрание е израз на взаимното ни уважение.

валерИ ДИкльовСкИ директор на дирекция Информационни технологии

Много е съблазнително човек да се бори да бъде

лидер сред университетите в България. Успяхме да въве-дем електронния изпит и елек-тронните семестриални изпи-ти. Това, което направихме през последните няколко години, няма аналог в Бълга-рия. УНСС – това сме всички ние. Голямо семейство сме и борбата ни е обща. УНСС не е само университет – харесвам мащаба на работата и твор-чеството. Нашият университет е наша кауза.

АнкетаПреди всичко бих искал да обявя тук, пред вас, своето решение, цитирам,

“по повод 90 години от създаването и във връзка с големия принос за утвър-ждаването на икономическата наука и развитието на висшето образование, за подготовката на висококвалифицирани кадри и специалисти, постановявам да бъде връчен на Университета за нацио-нално и световно стопанство Почетния знак на Президента на република Бъл-гария”.

По-нататък в словото си президентът Първанов подчерта, че връчването на

Почетния знак на държавния глава е израз на признателност за важната роля на уни-верситета в развитието на българската държава, на обществото ни през целия този продължителен, нелек период от девет десетилетия.

Самото наименование – Свободен уни-верситет за политически и социални науки, наистина е много

ясен знак за позицията,

за характера, за ролята на българските интелектуалци, за ролята на преподавате-лите, на професорите не само в духовния, но и в обществения живот на страната от този период. Разбира се и формулираните принципи тогава за Свободния универси-тет, принципите на модерно висше образо-вание, което е валидно не само за Бълга-рия в този период, но и за целия регион – ерудиция, духовно лидерство, свободоми-слие, свободолюбие.

Точно основателите на университета, техните съратници са тези, които очерта-ват пътя на новия подем, на новото въз-раждане във времето след националната катастрофа - възраждане на икономиката и духовността, на българското общество.

Не са политиците, не са и представители на други сфери, подчерта президентът и изрази съгласието си с изводите, че при всички перипетии на времето нашият уни-верситет е бил сред лидерите на икономи-ческото образование, на науката не само в България, но и в региона. “Не можем да не отбележим с респект и дълбоките преобра-зувания,

промените, които се извър-шиха в последното десети-летие тук, в УНСС,

заяви Първанов. - Имам предвид не само

материално-техническата база, но и орга-низацията на управлението, мениджмънта на университета, качеството на подготов-ката, равнището на учебния процес, нови-те модели на обучение и научноизследова-телска дейност - все неща, за които ректо-рът проф. Борисов говори обстойно.”

Но няма да е достатъчно, ако днешното тържество е просто един израз на призна-телност към поколенията

забележителни преподаватели и учени, лидери на икономическата наука,

както стана дума, и често пъти на държа-вата и обществото. Признателността спо-ред президента е само част от съвремен-ния ни ангажимент. Тя е необходимото, но не и достатъчно условие. “Нищо няма да сме разбрали от уроците на историята, ако днес само цитираме Бобчев или някой друг от неговите съмишленици и съратни-ци.”

Говорейки за настоящето и особено за бъдещето на университетската идея, не само заради бума на информационните технологии, но и заради рязкото нараства-не на търсенето и предлагането на знания, президентът заяви, че отговор на въпроса какъв, респективно

кой е университетът на бъдещето,

каква наука развиваме и ще правим в бъдеще, зависи от отговора на въпроса каква България искаме да видим.

Сега, когато в страните от Европейския съюз, в разгара на кризата, мобилизират сили и ресурси, за да постигнат заложени-те в “Стратегия 2020” параметри за качест-вено нов растеж, за икономика на знание-то, ние не бива да икономисваме точно от образование и наука.

ключовото понятие е конкурентоспособност Не вярвам да се чуе в многобройните

скандали, които вървят и днес, както дни, седмици, месеци наред. Но поне тук ние трябва да си го казваме и ще трябва да работим, защото конкурентоспособност-та е ключово понятие за бизнеса, за нау-ката и висшето образование и, разбира

се, най-вече за държавниците.Аз, вярвам и всички вие, искаме да

видим България не в периферията, а в ядрото на новия растеж, сред високораз-витите страни на света, отбеляза прези-дентът. Днес това е непостижимо, но след 10 години защо да не бъде реалистично при наличието на съответната политика. А това изисква изграждане на иновативна икономика със система за генериране и трансфер на иновации между икономика-та, бизнеса и висшето образование и нау-ката. Това не може да стане без ясната и активна политика на държавата, която трябва да предложи нормативната рамка на това партньорство и естествено иконо-мическите му стимули и среда.

Дилемата пред страната - и трябва да се дебатира точно по тази дилема – дали ще се насочим към произ-водства и технологии с висока добавена стойност или ще се задоволим, както досе-га, с оцеляването в една периферия на услугите и обслужващите сектори и дей-ности.

Много бих искал, каза президентът в края на словото си, политическият дебат, общественият дебат, научният дебат да се води именно около тези възможни алтер-нативи за бъдещето на страната. И в този дебат

да се чува по-отчетливо гласът на знаещите и можещите,

на хората, които правят науката. За съжа-ление, това не става. Всички ние, полити-ците, сме длъжници. Аз самият, въпреки че имам своите търсения и опити, залагал съм на експертизата и на вашия универси-тет, на отделни ваши колеги, на БАН, на други университети, но и аз признавам, че съм длъжник в това отношение.

Българската политика продължава да се прави без експертизаБългарското управление в още по-голя-

ма степен, защото когато една партия влезе в управлението, тя оставя науката далеч назад в тила си. И това е един от големите дефекти на прехода.

Аз съм убеден, че България ще успее именно със силата на интелигентността. Идеята за лидерството, за доброто упра-вление е немислима без компетентност, без солидната експертиза, за която гово-рих, при вземането на управленски реше-ния, което предполага и издигането ролята на университета, на другите центрове за наука и образование като

лаборатория на идеи, виждания, политикиПрезидентът се обърна и към младите

членове на Общото събрание, а чрез тях – към студентите на университета: “Драги млади приятели, след 10 години вие, образ-но казано, ще държите кормилото на упра-влението в България, което означава, че отговорността ще падне върху вас, върху вашите плещи.

Надявам се да не ви оставим дългове,

които да плащате, дългове в най-широкия смисъл на думата – не само финансови и икономически, но и политически, морални. Да ви оставим повече шансове, така че да се сбъдне онова, което пожелах в издани-ето “90 години УНСС”.

Иска ми се, живот и здраве, след 10 години да посрещнем вековния юбилей на вашето висше училище в друга, променена България, в която

науката и образованието да бъдат основен фактор и движеща сила,

а УНСС от регионален лидер да стане един от факторите за икономическото образование и наука в Европа и в свето-вен мащаб. Вярвам, че можем да го постигнем.”

(Резюмето на словото и подзаглавията са

на “Вестник на УНСС”)

България ще успее със силата на

интелигентносттаСлово на президента Георги Първанов

пред Общото събрание на Университета по повод 90-годишнината и връчването на УНСС

на Почетния знак на държавния глава

Време на промени в УНСС

90 годин

иУ

НС

С

6 10 декември 2010, бр. 583

Националният и европейски-ят химн и равносметка за

последните 20 години събраха участниците в юбилейната науч-на конференция “Актуални про-блеми на икономиката на отбра-ната и сигурността”. С нея кате-драта Национална и регионална сигурност отпразнува две десе-тилетия от създаването си и от основаването на специалността Икономика на отбраната и сигурността. Конференцията в аула “Максима” бе под патрона-жа на ректора проф. Борислав Борисов и на нея присъстваха над 300 души – преподаватели, бивши и настоящи студенти, генерали, офицери и приятели на катедрата.

Днес имаме празник. През последните 20 години сме орга-низирали 29 конференции и сме обучили над 1300 бакалаври и магистри. Така обобщи дейност-та доц. Димитър Димитров,

ръководител на катедрата Наци-онална и регионална сигурност.

Заместник-ректорът проф. Валентин Кисимов изтъкна, че проблемите, които катедрата изследва, са все по-значими.

Приветствия имаше от името на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов, вице-премиера и министър на вътреш-ните работи Цветан Цветанов, министъра на отбраната Аню Ангелов и от министъра на ико-номиката, енергетиката и тури-зма Трайчо Трайков. Еврокоми-сарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи доц. Кристалина Георгиева изпрати поздравителен адрес. Общо катедрата получи над 30 приветствия от различни инсти-туции и сродни образователни звена.

Заместник-министърът на отбраната доц. Валентин

Радев, също част от катедрата рожденик, сподели, че на юби-лей се правят ретроспекции. Той се обърна към студентите винаги да палят пламъчето на знанието.

Цвета Маркова, председа-тел на Държавната комисия по сигурността на информацията, сподели, че за да се упражнява ефективна дейност на комисия-та, трябва да има тесни взаимо-връзки между всички структури в държавата. Специалността става все по-актуална, обобщи Маркова.

С официални плакети от името на катедрата бяха награ-дени проф. Борислав Борисов, проф. Димитър Димитров, проф. Тилчо Иванов, ген. Борис Тодо-ров, проф. Стефан Воденича-ров, проф. Иван Георгиев, доц. Велизар Шаламанов и др.

ЯНИца МаРИНОВаСнимкa: ИВайлО ПееВ

Силата идва от силните хора

Бившият министър-председа-тел, лидер на партията Демо-

крати за силна България Иван Костов гостува на студентите по покана на колеги от Юридиче-ския факултет и Студентския съвет. Започна с признанието: Изненадан съм от интереса, мислех, че аудиторията ще е по-малка и аз ще своеволнича и ще си избера тема, която на мен ми е удобна. Обаче като ви виждам толкова много, си пое-мам дъх и мисля да ви казвам по-сериозни неща.

Костов разказа за глобал-ната криза, която според него не е преминала толкова бързо, колкото всички се надяваха. Политиците са се опитвали да преодолеят кризата с най-подръчното, но тази политика се изчерпа. Ораторът похвали опитите на английския минис-тър-председател Джеймс Каме-рън да се справи с кризата.

Два са моторите на българ-ската икономика – строител-ството и туризмът. А отговори-те за кризата идват от бизнеса – какво струва мнението на един политик или на някой

човек в администрацията, защитен с доходи, с отпуски и с осигуровки, срещу собствени-ка със 150 работници, които ако нямат работа, името му загива, а това е въпрос на живот и смърт за него. Ясно е, че той ще даде отговора, обоб-щи Костов.

Въпросите на студентите бяха много. Когато студент пре-късна отговор, Костов шегови-то хвърли топката към полити-ческите си опоненти: Момент – аз някой път не мога съвсем простичко да ги изкажа нещата като Бойко Борисов.

Политикът коментира и

образованието – парите са дос-татъчно, но това е нереформи-ран сектор. Изграден е за много по-голям брой студенти, които сега липсват. Тези 50 висши училища ми звучат като 50 опери, за които нямаме нито артисти, нито публика.

Разказа и за студентските си години – слушал е блестящи лекции в УНСС. Преподаване-то не го отказало, а напротив – събудило любопитството му към буржоазните учения. Раз-брал какво означава пълно гос-подство на партията. Ще ми се от мен да знаете нещо: в света няма ляв икономически уни-верситет. Там, където се пре-подават Финанси, Икономика, няма комунизъм. Това е като дървено желязо, коментира Костов.

Един студент завърши коментара си родолюбиво: “България ще бъде и аз ще живея в тази страна!” Костов написа в Почетната книга на Студентския съвет: “Криза – инвестирай в себе си!” (“Вестник на УНСС”)

Снимкa: ИВайлО ПееВ

Отговорите за кризата идват от бизнеса

Научна конференция за 20-годишнината на катедрата Национална и регионална сигурност

Среща с политика и възпитаника на УНСС Иван Костов

Казахме “да” за

Кристалина Европейският комисар по

международното сътруд-ничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи доц. Кристалина Георгиева бе обявена за “Комисар на годината” и за “Европеец на годината”. Голямото за Бъл-гария събитие се случи на връчването на годишните награди на електронното издание “Юропиън войс”.

За високото признание на доц. Кристалина Георгие-ва възпитаниците на нашия университет, който евроко-мисарят с признание нарича “моята Алма матер”, дадоха своя вот. Гласуването бе осъществено по инициатива на Студентския съвет в интернет-страницата на Юропиън Войс. Членовете на нашето академично семей-ство казаха своето “да” за Кристалина. Тя е и член на университетското настоя-телство – българката, дос-тигнала най-високата пози-ция в световна организация като вицепрезидент на Све-товната банка. Гласувахме за нейната ерудиция и про-фесионализъм и за всеот-дайната й работа като евро-комисар.

От февруари насам доц. Георгиева впечатли много хора. ЕС е сила на доброто в света и глобален играч, кога-то става дума за хумани-тарна помощ. С тези думи беше коментирано отличие-то за Кристалина Георгиева от редактора на “Юръпиън войс” Тим Кинг.

СтаНка цеНова директор на Университетска-та библиотеката

Работя тук повече от 30 годи-ни и промените са видими.

Старая се да бъдем полезни за студентите и преподавателите. УНСС е моят живот. Надявам се, че по-голямата част от хора-та, които работят тук, са моти-вирани. Нашите студенти са красиви и амбициозни.

лИДИя ДоНчева директор на дирекция финанси и човешки ресурси

Историята на една институ-ция е нещо твърде трайно

и аз се радвам, че съм учила и работя в университет с тради-ции. Имам поглед върху финан-сирането, което в последните години става все по-трудно. Чест прави на ръководството, че успява в тези трудни години да осигури най-доброто мате-риално изграждане, обстанов-ка, доб ри условия на обучение. Обикнала съм УНСС от момен-та, в който започнах да уча в него.

Петко кьоСев главен директор на УНСС и директор на дирекция материално-техническа база и развитие

Базата неузнаваемо се про-мени. Като най-голямо

постижение в моята област отчитам промяната на мантали-тета в резултат от промяната на материално-техническата база. Преди време разрушителната сила беше по-широко застъпе-на. За мен 90-годишнината означава много натрупване – на опит и интелектуален потен-циал.

марИя ДИмИтрова четвърти курс Счетоводство

Радвам се, че съм тук във време, когато нашият уни-

верситет има кръгла годишни-на. Близо сме до 100 г., което означава голяма история. С интерес участвам в събитията по повод юбилея, научавам нови неща. Тук намерих нови приятели.. За мен добрите пре-подаватели са взискателните и иновативните.

яСеН ДеяНов магистър пo маркетинг

За мен УНСС е авторитет, а 90-годишнината означава

изградена и утвърдена систе-ма. По разкази на мои родни-ни, учили тук през деветдесет те години, преценявам, че много неща са се променили за хуба-во - материалната база, уютът в аудиториите, залите за научни прояви, електронизацията, организацията на учебната дей-ност. Университетът страшно много работи.

Златка УЗУНова трети курс маркетинг

Харесвам си УНСС. 90-годиш-нината не ме засяга пряко,

но означава, че има стабилни традиции. Надявам се те да се отразят благоприятно върху развитието ми. Нашият универ-ситет се наложи като лидер. Преподавателите, които дълбо-ко уважавам, ми вдъхват рес-пект не с това, че “пускат по петима от поток”, а с отношени-ето си към нас и света.

БИляНа БИНева, четвърти курс Икономика на търговията

УНСС ми осигурява въз-можност да постигна цели-

те си, дава ми конкурентни възможности за професио-нално развитие. Мисля, че имам стабилна основа, върху която мога да градя. За чети-ри години имах възможността да се запозная със стойност-ни преподаватели и колеги, на които разчитам.

Анкета

Тук се раждат новите идеи

Маникюрът, татуировките, авиационните бомби и

оръжията са последният писък в дизайна. Това коментира на семинара “Дизайн - индустрия. Икономически и правни аспе-кти” доц. Мария Маркова, изпълняваща длъжността ръко-водител на катедра Интелектуал-на собственост.

Форумът е част от академич-ните прояви, които ще отбеле-жат 20-годишнината на катедра-та и специалността, чийто създа-тел е ректорът проф. Борислав Борисов. В дискусиите участва-ха гости от университетите и институциите, където се създа-ва, реализира или защитава дизайнът - Българското патентно ведомство, НАТФИЗ, Лесотехни-ческият, Техническият, Пловдив-ският университет, Национална-та художествена академия, патентни адвокати и специали-сти от консултантски бюра.

Катедрата е възпитала пове-че от 500 специалисти от 17 випу-ска. Тя е единственото акаде-мично звено у нас и в Югоизточ-на Европа, където образование-то по интелектуална собственост се удостоверява с диплома, каза доц. Маркова.

Тук се раждат новите идеи, бизнесът и образованието общу-ват, радвам се и на студентите, които са тилът на катедрата, поздрави участниците замест-ник-ректорът доц. Марчо Мар-ков.

Докладите на семинара са качени на диск, който поражда същите авторски права като пуб-ликациите на хартия. (“Вестник на УНСС”)

7

Списва се от студенти по “Журналистика и масмедии”,

“МИО”, “Маркетинг”

vestnikunss@unwe.acad.bg

ГЛАВЕН РЕДАКТОР Велина Сашева

ДИРЕКТОР Цветан Ламбрев

ДЕЖУРЕН НА БРОЯ Симона Гачева

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Александър Димитров Веселина Любомирова

Виолена Ненчева Иван Русланов

Яница Маринова

ФОТОРЕПОРТЕРИ: Данаил Петков Ивайло Пеев

Минко Чернев

Предпечатна подготовка Политех еооД

Печат класик дизайн – София

10 декември 2010, бр. 583

Това e монографичен учеб-ник за най-новите светов-

ни тенденции в международ-ния маркетинг, резултат на дългогодишни изследвания и професионално любопитство. Застъпени са нестандартни възгледи, илюстрирани с казуси и практически приме-ри. Около тези оценки се обе-диниха присъстващите на представянето на книгата “Международен маркетинг” на академичния дамски тан-дем - проф. Бистра Боева и доц. Антоанета Василева. Двете авторки бяха уважени от ръководителя на катедра-та, където преподават - доц. Иван Стойчев, от своите коле-ги - професорите Данаил Данаилов и Милчо Стоиме-нов, от преподаватели, сту-денти, докторанти и предста-вители на бизнеса.

За мен е чест да работя с проф. Боева, която е обобщи-ла опита си в този учебник.

Без да сме наговаряли, и двете сме взели предвид вли-янието на глобалната криза и интернет. Нашият общ инте-рес датира отдавна. Това е втората ни книга, имаме и други съвместни публикации, каза доц. Василева. И под-черта, че различният поглед към проблематиката може да се дефинира с три думи – въображение, приключение, забавление – особено ако човек си гледа добре работа-та. Проф. Боева също не спес-ти добрите думи за своята съавторка: Възхищавам се от нейната самодисциплина. Това е учебник, който не се пише само на базата на про-читането на 10 книги. Има изследователска постановка, за да се проследят резултати-те от изследванията, които имат и дискусионен характер, подчерта проф. Боева. Автор-ките вече имат идея за нова книга. (“Вестник на УНСС”)

Академичен дамски тандем представи книгата си

“Международен маркетинг”

В университета не бях чувала Вивалди на откриването на научно събитие. Беше раз-

лично. Академичният форум за обществена наука (АФОН) - за пръв път у нас. Това е стремеж да се обърне повече внимание на дискусията за обществените науки, да се върне достойнството и вярата в научните постижения.

Общата тема беше формулирана като “Глоба-лизация и криза. Социално-икономически проек-ции и предизвикателства”. Замислили сме го като нестандартно събитие, за да си върнем самочувст-вието, да направим пробив във взаимната незаин-

тересованост, каза при откриването доц. Михаил Мирчев.

Идеята дойде преди две години от Отворения форум на европейската наука в Барселона, разка-за гл. ас. Катя Михайлова. Разработването у нас продължи около година и половина. Направихме го с подкрепата на нашия университет по проект за научна проява, финансиран от НИД на УНСС.

Откриването на форума стана в тържествената зала. Патосът витае във въздуха, нека разчупим формата, приветства идеята заместник-ректорът проф. Пламен Мишев. Не съм подготвил официал-но приветствие, защото считам, че може да си говорим какво сме постигнали и какви са пробле-мите на научната дейност в университета.

Събитието уважиха и представители на други

висши училища. Оценявам високо стремежа ви да дадете импулс, каза доц. Желю Владимиров, заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Поздравителни адреси пристигнаха от Общото събрание на БАН, Института за социални и синди-кални изследвания към КНСБ и от председателя на Икономическия и социален съвет проф. Лалко Дулевски.

АФОН предложи шест дискусии по важни социално-икономически теми, включително за син-теза в науката днес. Изкуството също имаше място – в началото с “Четирите годишни времена” на Вивалди, а през двата дни на АФОН - с фотоизлож-ба на млади автори, между които Минко Чернев и Ивайло Пеев (специалност Журналистика и масме-дии). Имаше и кът за научна литература, където бяха представени водещи учени с актуални моно-графии.

В дискусиите участваха повече от 200 учени, изследователи, докторанти, студенти от различни български университети. Имаше и международно участие – проф. Радослав Марковски от Института за електорални изследвания към Полската акаде-мия на науките и проф. Херман Шмит от Центъра за европейски социални изследвания в Манхайм.

20 студенти участваха като доброволци-орга-низатори и осигуриха техническо спокойствие и ведра атмосфера. Други се включиха в дискусиите. Младежки ентусиазъм дойде и от студентите по Педагогика на масовата и художествената комуни-кация в Софийския университет.

Организационният комитет бе ръководен от доц. Михаил Мирчев от катедра Икономическа социология. В подготовката участваха и доц. Мар-гарита Атанасова от катедра Човешки ресурси и социална защита, доц. Андрей Нончев от катедра Икономическа социология, доц. Андрей Георгиев от катедра Международни отношения, гл. ас. Катя Михайлова от катедра Медии и обществени кому-никации, ас. Михаела Мишева от катедра Икономи-ческа социология.

АФОН в УНСС

Различен поглед към науката

Проф. Бистра Боева

и доц. Антоанета

Василева (отдясно наляво)

Нов синтез в науката

Методологическите пробле-ми на съвременната обществена наука бяха дискутирани от раз-лични перспективи: философ-ско-методологическа - проф. Васил Проданов (ИФИ); социо-логическа, правно-нормативна и политологическа - доц. Иво Хри-стов (ПУ); организационно-упра-вленска - доц. Ангел Марчев (УНСС); икономическа – доц. Цветан Колев (УНСС). Участни-ците споделиха личните си пре-живявания в науката, което поз-воли да видим преподавателите в непозната светлина.

Стратегия за работните места

Висшето образование със-тавлява 7-8% от БВП, съобщи доц. Атанас Казаков, декан на Общоикономическия факултет, и изрази тревога, че се превръ-щаме в донори за кадри на други държави, които разграб-ват нашите специалисти като топъл хляб. Трансформацията на заетостта в съвременното общество беше дискутирана и от гражданска перспектива. Този раздел бе воден от Дими-тър Манолов (КТ “Подкрепа”).

Източното разширение

Европейският съюз е в институционална парализа, заяви доц. Динко Динков, препо-давател по международни отно-шения в УНСС в раздела “Източ-но разширение: трансформации и дилеми в Европейския съюз”. Според него всеки опит за ана-лиз води до извода, че няма страна-членка, готова сама да се справи с проблемите си. Проф. Радослав Марковски представи резултати от евро-пейско научно изследване.

Дилемите на източното европейско разширение бяха разгледани от доц. Димитър Хад-

жиниколов (УНСС). В дискусия-та участваха и доц. Ивка Цакова (УНСС) – за лобизма в ЕС, както и ас. Бойко Вълчев (УНСС).

Миграционните процеси

В дискусията по темата за миграционните процеси и инте-грацията на имигрантите бе акцентирано върху тези процеси в Европа след края на Студената война. Бяха поставени пет основни дилеми – на икономи-ката, на трудовия пазар, социо-културни, на демо-графското развитие и на миграционната политика.

Партийната география

В раздела “Нова партийна география: традиции и трансфор-мации в Европа, електорално поведение, изследвания и прог-нози” имаше най-засилено чуж-дестранно участие (проф. Хер-ман Шмит и проф. Радослав Марковски). Гостите бяха пока-нени от доц. Михаил Мирчев, чието познанство е по линия на проект, за който работят заедно. Участваха още проф. Красимир Калинов (НБУ), проф. Георги Янков (УНСС), доц. Антони Тодо-

ров, доц. Огнян Минчев.

Дигиталното поколение

Да съберем хората, отноше-нията и медиите в едно и да ги осмислим заедно, бе целта на раздела ”Дигиталното поколе-ние М2: хора и отношения, медии и институции в мрежовото интер-нет общество”. Проф. Владимир Игнатовски от НАТФИЗ споде-ли: “Не харесвам хората, които мрънкат, че младите хора се дрогират с интернет – иначе щяха да се дрогират с истински наркотици. Да, пред компютъра си сам и в тази самота има двойнственост, но с клечка кибрит можеш или да се сто-плиш, или да направиш пожар”. Според доц. Антоний Гълъбов (НБУ) интернет е широка, но плитка река, от нея изваждаме, това което вече сме вложили – собствените си ценности. Доц. Пепа Митева (БСУ) изведе институциите, които формират ценностите на всяко поколение: семейството, училището, днес – интернет и новите медии. Още идеи можем да прочетем на сайта на АФОН. (екип на “Вест-ник на УНСС”. Снимки: ИВайлО ПееВ И МИНКО ЧеРНеВ)

Тази година Дядо Коледа е българин, каза пред студенти

Светослав Атанасов, маркетинг мениджър на Кока-Кола Бълга-рия. Срещата бе организирана от Междууниверситетския цен-тър за развитие на кариерата. За пръв път коледен рекламен клип за компанията е сниман в България и ще се излъчи в пове-че от 90 страни по света.

Тази година се навършиха 45 години от стъпването на Кока-Кола на българския пазар. От декември компанията ще разнообрази българските мага-зини с още един продукт, който

идва директно от американския пазар – енергийната напитка Монстер. Тя трябва да замени своя предшественик Бърн.

Рекламите на Кока-Кола са предназначени предимно за тийнейджърите, защото когато един тийнейджър пие, той пие много. Но маркетинговите кам-пании не са ориентирани към деца. На въпрос защо тогава в много реклами присъства Дядо Коледа, Светослав Атанасов обясни, че най-често когато има деца, те са под родителски контрол.

МИНКО ЧеРНеВ

Газирана Коледа и свежа Нова година

СЛЕД 45 ГОДИНИ

Възможност за професионал-но развитие, международно

признание и лидерски качества – това са част от преимущества-та, които получават участниците в програмата Заедно в час. Да бъдеш учител в днешно време може да e много интересно. За да участваш в програмата е нужна диплома за висше обра-зование. Преминава се през обучение, след това организа-цията ти намира работа като учител - където има нужда и в зависимост от твоите предпочи-тания и умения. След двугодиш-на практика имаш възможност да избереш дали да останеш в училище. ВИОлеНа НеНЧеВа

ЗАЕДНО В чАС

Преподавай като лидер

Доц. Михаил Мирчев

Да направим пробив във взаимната незаинтересованост

Младата смяна слуша с внимание

10 декември 2010, бр. 5838

Страницата подготви цвеTаН ламБрев

Внимание, вратите се затварят. Следваща спирка, казва един женски глас в метрото. Следваща гара – Дембеле!

Това пееха феновете на Левски след головете му срещу Лил и Гент в Лига Европа. Но той вкарваше в София. В гостуванията - нищо.

Тази есен топката пак беше крива, а тревата жълта. Шампи-он е Литекс. Не защото е най-добър, а защото е най-постоянен. Втори е Левски, трети Черноморец, ЦСКА е чак пети. Можеше и много по-назад да е, по едно време беше при изпадащите.

Когато ЦСКА и Левски са зле, целият ни футбол е зле. А те от 20 години добре не са били. Наесен се класираха в групите на Лига Европа. Голям успех, казаха някои. Нищо особено, ще ви кажем ние. Лига Европа е за слабите и бедните. Голямата игра, пълните стадиони, милиардите са в Шампионската лига. А ние там следващите две-три години няма да влезем. Нямаме стадион, нямаме футболисти, нямаме и треньори. Димитър Пенев е единственото ни световноизвестно име при треньори-те. Сърбите имат Люпко Петрович, Славолюб Муслин, Бора Милутинович. Румънците – Мирча Луческу. Хърватите – Славен Билич. Цървена звезда строи стадион за 500 млн. евро. Поло-вината да откраднат, пак ще е хубав. А на Армията – кал.

През лятото Гриша Ганчев за два месеца вдигна стадион приказка. Събори трибуните, направи нови, покри ги, ВИП ложа. Защо вместо да му се подиграват, че купувал съдиите, някой не се опита да го достигне? Искаме да удушим нещо хуба-во, което било изкуствено, а не се опитваме да го изпреварим с работа и труд. Не плачете за Литекс, плачете, че Левски и ЦСКА са слаби. Това ни е футболът.

Внимание, вратите се затварят. Следваща гара – глухият коловоз.

Топката крива, тревата жълта

Не плачете за Литекс

Шампиони

Играни 51 мача, спечелени 47, равни 4, загубени –

нула. Футболният отбор на малки вратички гони нови рекорди. Нямат загуба 15 месе-ца – от септември 2009 г. досе-га. След като през миналия сезон не паднаха в нито един мач, целта е да завършат така и календарната година.

Те са шампиони за минала-та година и втори в средата на новия сезон. Но не защото са по-слаби от първия – Лозенец Юнайтед, а защото са играли по-малко мачове. Головата ни разлика е много по-добра от тяхната, а Филип Филипов е голмайстор на лигата с 25 гола. С 8 повече от втория. Любомир Клечков е шести при голмай-сторите, а Александър Алек-сандров – десети.

- Постигнахме голям успех. Шампионите в лигата за по-миналия сезон – Левски Запад, след това спечелиха и държав-ното първенство по футбол на

малки вратички. Най-високото ниво в България. Но те имаха загуби в столичната лига, а ние не. Имаме и национал – Филип Филипов, а най-дово-лен съм от хъса и постоянство-то ни. Точно заради тях няма-ме загуба. Само който е играл в първенство, което продължа-

ва осем месеца, знае колко е трудно да запазиш постоян-ството си. И да не загубиш нито веднъж, каза треньорът Иван Стоилов.

Играят и на голям терен. Мачовете за есента вече свър-шиха, в класирането сме шести.

15 месеца без загубана малки вратички

Футболистите нямат загуба в 51 поредни мача

Осем метра над земята

О т новата учебна година в УНСС се преподава спорт-

но катерене. В зала “Бонсист” имаме най-хубавата стена в София, а преподавател е един-ственият българин, изкачил се и слязъл от Еверест без упо-треба на кислород – Дойчин Боянов. Той обучава 300 сту-денти как да стигнат до върха, засега на осем, не на 8848 метра.

- Чудесна е стената. Най-голямата в България по площ и най-хубавото е, че хората, които я поддържат, често пра-вят нови маршрути – казва Дойчин. - Разместват хватките, махат ги, слагат други, може да ги преместят вляво, вдясно, нагоре, надолу. Освен че се ползва от студентите, има и свободен достъп, който струва между 4 и 10 лв.

Питаме какво е необходи-мо за катеренето.

- Започваме с желанието, разбира се трябва да преодо-леем и страха. С възрастта хората все повече се плашат от

височината - на пръв поглед си мислиш, че 8 метра не е много. Но като се качиш на 4 метра, става по-различно. Важно е да си гъвкав, силен, издръжлив, а най-важна е тактическата под-готовка. Сравняваме катерене-то с шаха - маршрутът ти показ-ва ходове и ти играеш по тях. Понякога попадаш някъде по стената с дясна ръка, но е тряб-вало да си с лява и се налага да се пуснеш. А ако се пуснеш, падаш. Затова още преди са почнеш, трябва мислено да стигнеш до върха. Да си пред-видиш всички ходове.

Дойчин се качва на Еве-рест през 2004 г. - Бил съм там веднъж и не мисля да го повта-рям. Отидох без апарат, защо-то в алпинизма кислородът се счита за допинг. На Еверест са се качили около 5000 души, но от тях само стотина без кисло-род. Алпинизмът търси трудни-те пътища и чистия стил на изкачване. Такава е философи-ята за джентълменско поведе-ние в планината.

С герой от Еверест постената в зала “Бонсист”

Дойчин под връх Нанга Парбат (8125 м)

Накратко

БаСкетБол. Шести в междуна-родния турнир, организиран от Софийския университет, се кла-сира мъжкият отбор. Мачовете се играха в зала Универсиада. Участ-ваха Скопският и Нишкият уни-верситет. Победиха баскетболи-стите на университета в Ниш. Нашите момичета с треньор Лари-са Касабова са четвърти.

vВолейБол. На 22 декември волей-болистите играят срещу шампиона ЦСКА. Мачът е от предпоследния кръг на Суперлигата. Студентите са единственият аматьорски отбор в най-силната група в България Мачът е от 18 ч. в зала “Васил Симов”. В последния кръг студенти-те загубиха с 1:3 гейма от Лукойл.

v

ПлУВаНе. Мъжкият отбор изпусна златото от републиканското сту-дентско първенство. Делфините на Светла Цонева завършиха само на половин точка от Националната спортна академия. Те водеха, но в последния ден един от състезате-лите пропусна старта си и остана-ха втори. Участваха Мартин Желев, Мартин Медникаров, Петър-Делян Тасев, Емил Любенов и Петър Петров. Миналата година сме първи. Момичетата с треньор Сев-далина Стоянова взеха бронзови медали.

Търсят сепрофесори

по пинг-понгТенис на маса за професори

организира катедрата Физиче-ско възпитание и спорт на 18 януари. Очаква се в турнира да се включат повече от 20 профе-сори, доценти и служители от нашия университет. Миналата година спечели треньорът на волейболния отбор Петър Ива-нов. Шампионка при жените стана Теодора Николова от Цен-търа по интелектуална собстве-ност.

Главен съдия на турнира е преподавателят по тенис на маса Елена Монева. Тя е първе-нец на три различни страни. – От един месец тренираме. Първо с всеки поотделно, показвам им техниката на ударите. След това играят срещу моите момчета от отбора на университета. Идват и петима нови, те не играха мина-лата година - казва Монева.

Мъжете и жените ще бъдат разделени на групи, победители-те отиват на полуфинали.

От катедрата на масата

Единствено от Вавилон не дойдоха

До края на март ще бъде издаден сборникът с доклади-те от първата научна конфе-ренция за физическото възпи-тание и спорта. Тя беше мина-лия месец в УНСС. Доклади изнесоха 37 участници от Бъл-гария, един от Румъния и пети-ма от Албания. Петима иракча-ни от Колежа за физическо възпитание на Вавилонския университет също изпратиха доклади. Те обаче не успяха да пристигнат в България, защото визите им се забавиха.

Организационният коми-тет реши в нашия универси-тет на всеки три години да има конференция за спорта. Беше прието да се внесе предложение за възстановя-ване на Дирекцията за сту-дентски спорт към Министер-ството на образованието.Чуждестранните гости раз-гледаха университета и спорт-ната зала Бонсист.

Конференция за спорта