Блестяща и сияйна,летяща и омайнасветулчица сред летен дъжд.

Ще я преследвам,светлината ще разследвами магията ще разплета.

Защо таз твоя светлинапо-мека е от пелена,по-силна е и от дъжда?

Тя няма нищо,ни чадърче скришно,ни сухи дрешки и подслон.

Тя радва се, сияе,и като цветенце ухаепод капките дъждовни, тежки.

Преследвам я,настигнах я,обикнах я.

Въпроси вече не задавами никога не се предавам,щом светулката ще защитавам.

Лъчите й, макар и малки,от слънцето са те по-жарки.Те изпълват ме с живот.

Научих се със нея да танцувамв дъжда, за да му се любувам,Не ми е нужно друго, само тя -кралицата на любовта!