sg 20100208 all

Чужденците калкулираха в офертите си строгите тръжни условия

Милена ВАСИЛЕВА

Четири фирми и обеди-нения достигнаха до втория етап на тръжната процедура за лот 2 Стара Загора - Нова Загора (31.8 км) на магис-трала „Тракия“ - отваряне на ценовите оферти. Най-ниската цена - 137 868 000лева, предложи Обедине-ние „Магистрали Трейс“, в което попадат пет фирми: „Трейс груп холд“ АД, „Пи Си Ай“ АД, „СК 13 Път-строй“ АД, „Пътно стро-телство“ АД, „Виа строй инженеринг“ АД.

Гръцката „Терна“ пред-ложи 373 641 762 лв. Дру-жеството „Алпине - Хол-динг Пътища“ е с цена 373 641 762 лева, а вто-рият участник от Гърция - „Актор“, даде 292 177 350 лева.

Според правилата на тръжната документация, ако участник в тръжната процедура предложи цена с 30% под осреднената на останалите кандидати, той трябва да защити оферта-та си с допълнителна обо-сновка пред комисията, казаха оценителите. Тъй като офертата на Обедине-ние „Магистрали Трейс“ е с приблизително 52% под осреднената на останали-те три участника, през тази седмица тя ще трябва да за-щити цената си.

Щом оценителната ко-

мисия завърши работата си, протоколът от заседа-нията й ще бъде предаден на възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура“. Тъй като за обекта е пред-видено безвъзмездно ев-ропейско финансиране, от пътната агенция докумен-тът ще отиде в управля-ващия орган на оператив-на програма „Транспорт“ в Министерството на транс-порта, информационните технологии и съобщенията. Според министъра на реги-оналното развитие и благо-устройството Росен Плев-нелиев, който присъства на отварянето на ценовите предложения, окончател-ният избор на изпълнителя ще бъде направен след три седмици.

Останалите четири участника, чиито оферти не бяха отворени, са декла-сирани заради пропуски в технически оферти.

Апликационната фор-ма за „Тракия“ се съгласу-ва от „Джаспърс“ и до края на март ще бъде изпратена на европейските експерти в Брюксел, каза още минис-тър Плевнелиев.

Ако допълнителната обосновка на Обединение „Магистрали Трейс“ не се окаже основателна и ста-билна за тръжната коми-сия, обектът ще трябва да бъде построен от гръцка-та „Терна“.

Българска фирма предложи кризисна цена за магистрала „Тракия“

9771310983000

>05

55

Брой 5 (641), 8 - 14 февруари 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова

Декласирани участници

• „Доуш“, Турция

• „Щрабаг“, Австрия

• Обединение „Български магистрали“ - състои се от „Автомагистрали „Чер-но море“, ГБС „Инфраструктурно строителство“, „ИСА 2000“, „Пътстрой 92“

• ДЗЗД „Конструктор Тракия“ - състои се от „Конструктор инженеринг“, Хърватия, и „Пътни строежи“, Пловдив

УЧАСТНИЦИ, ЧИИТО ОФЕРТИ БЯХА ОТВОРЕНИ

Фирма Крайна цена с ДДС в левове

„Терна“ АД 247 608 078

ДЗЗД „Алпине“ - Холдинг Пътища“ 373 641 762

Обединение „Магистрали Трейс“ 137 868 000

„Актор“ 292 177 350

12.36 ч., 5 февруари, зала „Тържествена“ в Министерството на отбраната, Димитър Маргаритов, председа-тел на оценителната комисия за лот 2 на магистрала „Тракия“, започна отварянето на тръжните документи

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]Регионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected] Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected] Петя Ралчева (02/958 88 55), 0899/900 489, [email protected]Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected], Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Дежурен екип: Бисера Станева, Маргарита Лозанова

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

БЪЛГАРИЯ

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Единадесет общини ще при-лагат инфраструктурни мер-ки за силово укрепване и ста-билизиране на свлачищата, ще изграждат съоръжения за понижаване на подпочвени-те води и за отвеждане на по-върхностните води извън те-риторията на свлачищата, а така също и съоръжения за заздравяване или предотвра-тяване на свлачищни процеси и системи за мониторинг на тяхното поведение.Всъщност това са мерките, предвидени по втората схе-ма за финансиране на дей-ности за предотвратяване на свлачища и за ограничава-не и предотвратяване на бъ-дещи и потенциални такива по оперативна програма „Ре-гионално развитие“, по коя-

то в края на миналата седми-ца бяха подписани договори с общините Габрово, Велико Търново, Варна, Балчик, Кук-лен, Сливен, Свищов, Пеще-ра, Дупница, Столична общи-на и Червен бряг, които са на обща стойност 8.5 млн. лева. Средната стойност на проек-тите е близка до максимал-ната възможна, или около 1 млн. лева. „Чрез новите дого-вори над 557 частни и публич-ни имоти ще бъдат спасени от компрометиране. А дължи-ната на пътните отсечки, ко-ито ще бъдат спасени, е поч-ти 40 хил. кв.м“, каза по време на подписването на договори-те заместник-министърът на регионалното развитие и бла-гоустройството Лиляна Пав-лова.

„Кремиковци“ е пред разпродажба на ак-тивите, след като Софийският градски съд не допусна оздравителния план за комбина-та, изготвен от синдика Цветан Банков, да бъде разглеждан от кредиторите. Мотивът е несъгласието на министъра на финансите Симеон Дянков да се разсрочат публични-те държавни вземания, което е задължител-но условие за обсъждане на оздравителния план.

Според запознати ръководството на ком-бината смята, че няма смисъл решението на съда да се обжалва заради този отказ.Съгласно Tърговския закон, ако планът не е приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност (от август 2008 г. „Кремиковци“ е в процедура по обявяване на такава). Юристи коментира-ха, че единственият оставащ въпрос е от-кога тя ще влезе в сила.

Оздравяването на „Кремиковци“ е отхвърлено, предстои разпродажба

Подписаха 11 договора за предотвратяване на свлачищата на стойност 8.5 млн. лева

Препълнена зала аплодира Кристалина Георгиева при изслушването й за еврокомисар

Кандидатурата на Кристалина Георгиева бе гласувана еди-нодушно от евродепутати-те. Кандидатът за български еврокомисар има добро чув-ство за хумор, подготвила се е добре и знае как да се харе-са на международна публика, е мнението на евродепутати-те. Аз съм човекът, който ще бъде гласът на тези, които не могат да бъдат чути, каза Ге-оргиева.

100 хил. лв. ще получи най-добрият млад предприемач в конкурса на EmpowerНаградата Empower е най-голя-мото национално състезание за млади предприемачи със специ-ален фокус върху иновациите. В конкурса могат да участват предприемачи, които имат идея за нов бизнес или са стартира-ли компании преди не повече от една година.

Глоби за 1.5 млрд. евро заплашват България заради замените на гориПремиерът Бойко Борисов е получил писмо от Европей-ската комисия, в което се по-сочва, че продажбата на пар-цели с гори, на които после е променено предназначени-ето, е помощ за частни фир-ми и лица. Ако информацията отговаря на истината и ако в 20-дневен срок не отговорим, комисията ще заведе дело, коментира премиерът.

Министерството на регионалното развитие започна да се разплаща със строителните фирми

Министерството на ре-гионалното развитие и благоустройството за-почна разплащане на 40 млн. лв. задължения към строителните фир-ми съгласно споразу-мението, подписано в края на миналата годи-на с Министерството на финансите и Камарата на строителите в Бълга-рия. Разплатени ще бъ-дат всички фирми, кои-то са договорили 10% отстъпка от дължимите им средства.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ОБЩИНИ

ИНВЕСТИЦИИ

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

За закриване на ПУДООС настоява СДСПУДООС трябва да бъде за-крито, защото е създадено с цел да се заобикалят правила-та, заяви лидерът на СДС Мар-тин Димитров. По думите му при отпускането на средства при управлението на тройната коалиция е действано полити-чески пристрастно. Призовава-ме премиера и всички минист-ри, които имат контролни меха-низми във ведомствата си, да ги задействат, каза Димитров.

Eвропейската инвестиционна банка одобри заема за завода за отпадъци на СофияЗаем в размер на 52 млн. евро одобри Европейската инвести-ционна банка за изграждане на инсталацията за механично-би-ологично третиране на бито-вите отпадъци в София. С тези средства се осигурява частта по съфинансиране на проекта. Предвижда се документът да бъде приложен към апликаци-онната форма, която ще се из-прати в Брюксел.

Има забавяне по проекти за 300 млн. лв. по програма ИСПАИма сериозно забавяне в изпълнението на 11 проекта по програма ИСПА, които са на стой-ност около 300 млн. евро, обяви заместник-ми-нистърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Това обаче не означава, че България ще изгуби тези пари. Министерството полага усилия за ускоряване на изпълнението им, като целта е до края на годината обектите да полу-чат акт 16, каза Василева.

Община Бургас спешно проектира канализацията на ЛозовоКанализацията ще бъде от смесен тип – битова и дъждовна. За новото проектиране ще бъдат използвани общински средства, а за изгражда-не на канализацията ще се търси външно фи-нансиране.

Интерактивна карта дава информация за ремонтите по улиците в СофияНовата услуга предоставя и информация за по-вече от 30 кръстовища и улици на територията на София за степента на натовареност и очак-ваното забавяне при преминаване през тях, как-то и за графика на градския транспорт за даде-на спирка. Столичната община представи и мо-билна платформа, чрез която може са се прове-ри дали автомобилът е бил вдигнат от паяк.

Българската асоциация по водите отново предложи отделен закон за ВиКБългарската асоциация по водите (БАВ) отново предлага създаване на За-кон за ВиК, като е готова нейни представители да участват в създаването му. Това стана ясно по време на годишното отчетно събрание на БАВ на 4 февруари в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Отче-тен доклад за изминалата 2009 г. прочете председателят на БАВ доц. д-р Валери Николов. Докладът на контролния съвет бе представен от предсе-дателя на съвета Ангел Престойски. Предстои основаването на център за обучение на ВиК оператори, което е съвместен проект на БАВ и герман-ската фирма „Дреберис“. На 13 април посолството на Франция в Бълга-рия и БАВ организират в Интер експо център семинар за публично-частно-то партньорство във ВиК сектора в България. Ще участват френски фирми, както и представители на МРРБ, МОСВ, НСОРБ, Световната банка и Евро-пейската банка за възстановяване и развитие.

Тежки процедури спъват изграждането на покривни фотоволтаични инсталации в БългарияВ България изграждането на соларни инсталации на покривни пространства продължава да бъде значително по-трудно, откол-кото в повечето държави от ЕС. Изключително сложната проце-дура по узаконяване на малките покривни централи е идентична с процедурата по изваждане на разрешително за строеж, обяви Българската фотоволтаична асоциация на форум в Германия.

Британците ще получават пари за производството на собствена енергияМинистерството на енергетиката и измененията на климата на Великобритания планира да плаща на собствениците, които мон-тират ветрогенератори и слънчеви панели на покривите на до-мовете си. „Типичен“ слънчев панел, който произвежда 2.5 кило-вата електроенергия, ще носи на собственика на имота 900 лири и ще намали сметката за ток със 140 лири годишно.

Болници ще получават пари за ремонти и оборудване по нова схема на оперативна програма „Регионално развитие“Конкретен бенефициент по схемата, обявена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е Министерство-то на здравеопазването. Общият размер на безвъзмездната фи-нансова помощ e близо 148 млн. лева. Проектите ще се изпълня-ват в рамките на 86 общини.

До юли бизнесът ще получи още 133 млн. евро по оперативна програма „Конкурентоспособност“Средствата са предвидени за технологична модернизация в мал-ки и средни предприятия, в големи предприятия, за комерсиализа-ция на продуктите на стартирали нови предприятия, за покриване на международно признати стандарти, за създаване на регионални бизнес инкубатори и за развитие на клъстърите в България. Общи-ят бюджет на оперативната програма до 2013 г. е 1.162 млрд. евро.

Сметната палата: Нулева е обработката на заявления по програмата за селските райониРазкрити са и злоупотреби при провеждането на про-цедурите по Закона за об-ществените поръчки, не-правомерно раздавани за-плати във фонд „Земеде-лие“ и пълна липса на кон-трол. Така например един служител е получил 20 хил. лв. възнаграждение в рамките на една година при обработени 0.5 заяв-ления.

Уникредит Булбанк се прицелва в младите купувачи на жилища с подобрен ипотечен заемПромоцията е насочена към младите семей-ства, които търсят първия си дом. Лихвите по новия кредит започват от 6% за първата годи-на. За 10-годишен заем в евро банката предлага два варианта - с по-ниска плаваща лихва в пър-вата година (6.15%) и фиксираното й от 8.15% в останалия период или също плаваща лихва, започваща от 7.75%, за целия период на заема.

Съдебни изпълнители продават фабрики и хотели на обща стойностнад 35 млн. леваПромишлени имоти за над 31 млн. лв. и мал-ки хотели за 4.8 млн. лв. продават частните съдебни изпълнители, сочи справка в регис-търа на гилдията. Най-скъпият имот е в ин-дустриалната зона на Бургас. Парцелът е над 76 хил. кв.м, към него има и цехове, складо-ве, леярна, парокотелна централа. Те са соб-ственост на „Метални изделия“ АД.


ИНТЕРВЮ

Общините могат да се заемат със санирането на жилищните блокове

Господин Пехливанов, как-во ще спечелят собстве-ниците на етажната соб-ственост от регистраци-ята по закона?

- Най-важното е да се проведат общите събрания и да е ясен регламентът на стопанисване на етажната собственост – соб-ствениците да се съберат, да си създадат правила и да започнат да ги прилагат.Ползите са, че ще се изчисти моделът на управление на ет-ажната собственост. Най-голе-мият проблем сега е, че тя не се стопанисва, че общите части на сградите се занемаряват заради липсата на такъв модел. Това е все едно в едно търговско дру-жество с много собственици да няма ясен регламент и все-ки да държи само на собстве-ния интерес. Законът за етаж-ната собственост иска да даде единна визия за това как да се управляват тези сгради.

Той дава ли я?- Да. Все пак имаме сериозна традиция в това отношение. За доста от сградите има проведе-ни общи събрания и те имат ня-какви управители, които обаче са в известна степен неформал-ни. Сега трябва да ги формали-зираме. Затова е този публичен регистър и книгата на собстве-ниците. Когато те се попълнят, ще дадат всички изходящи дан-

ни на етажната собственост към съответната община. Ко-гато вече имаме регистрацията на етажната собственост, ясна картина за това как се населя-ват сградите и кои са лицата за контакт в тях, можем да кан-дидатстваме за финансиране, включително тези 100 милиона лева от Европейския съюз. Основната задача е следната – до 30 юни гражданите да про-ведат общи събрания, да си из-берат управители и да получат легитимност като цяло, за да се администрира процесът. През този период от време може да направим обществено обсъж-дане с всички заинтересува-ни страни, в което да се наме-ри модел (а най-вероятно моде-лът трябва да се поправи, за да се използват средствата по раз-личните програми), и вече той да започне да се лансира пред гражданите.

Това означава ли, че ще се пипа и законът?

- Задължително. Моята идея е строителните работи, свърза-ни с поддържането на етажна-та собственост, и предприема-нето на мерки за повишаване-то на енергийната ефективност да се прехвърлят на общините. Самият управител на сградата ще има представителни функ-ции и няма да има ангажимен-ти да организира процеса по

една реконструкция например. В подкрепа на горното е и че регистърът на етажната соб-ственост е в общината, а кме-товете имат отговорността да се грижат за облика на града и урбанизацията. Затова е ло-гично съсобствениците да ис-кат от общината изпълнение-то на определени строително-ремонтни работи. Управите-лят ще отива в общината и ще попълва заявление за ремонт на фасадата или градинката, неща, които могат да се финан-сират по европейски проекти или други фондове. Община-та изготвя списък със сгради-те, които имат нужда от дадени дейности. Подават го за финан-сиране към Министерството на регионалното развитие или ве-домството, през което мина-ват ресурсите за определената дейност. Знае се, че има опре-делени средства, които се заде-лят всяка година. Потребите-лят на сградата ще сигнализи-ра за проблеми, а общината ще прави график за саниране. Об-щините ще разполагат с целе-ви средства за разлика от сега, когато имат разходи за админи-стриране на етажната собстве-ност и никакви приходи насре-ща. От друга страна, те имат ресурса да кандидатстват за усвояване на еврофондовете – и административен, и човешки, и финансов. Те в крайна сметка

С обствениците на жилища в многофамилни сгра-ди имат шанса да кандидатстват за безвъзмезд-но финансиране по Оперативна програма „Реги-онално развитие“ за повишаване на енергийната ефективност и качеството на блоковете си, но за да стане това, трябва да се сдружават. Според за-местник-председателя на Комисията по регионал-на политика и местно самоуправление в Народно-то събрание инж. Николай Пехливанов законода-телството в момента не ги стимулира да го правят и не успява да постигне целите, с които е създаде-но, една от които е повишаването на енергийната ефективност на сградния фонд. За това той пред-лага то да бъде променено, така че да доведе до реални действия и реализирането на конкретни проекти. В противен случай страната ни може да пропусне шанса да използва средствата от Евро-съюза, отпуснати за тази цел, а високите разходи за енергия да продължат да тежат на икономиката. Пехливанов е избран за първи мандат в парламен-та като депутат от „Атака“. Преди това беше соб-ственик и управител на „Грийнлайф“ (Green Life Property Development), строително-предприемаче-ско дружество, реализирало проекти за ваканци-онни жилищни комплекси по морето и в ски ку-рортите, наследник на „Билд инвест груп“.

Николай Пехливанов,

заместник-председател

на Комисията по регионална

политика и местно

самоуправление в Народното

събрание:


Основни проблеми пред санирането на жилищните сгради

Повече от 80 хил. многофамилни сгради с около 700 хил. жилища (около 53.6 млн. кв.м разгъ-ната застроена площ) са имали нужда от сериозно обновяване към 2007 г. Същата година стар-тира проектът „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ на Минис-терството на регионалното развитие и благоустройството и Програмата за развитие на ООН. По него са обновени 27 сгради до сега. Идентифицирани са няколко основни проблема: • Липса на традиции в съвместното управление на общата собственост чрез сдружения на собствениците, като същевременно обновяване с необходимия обхват изисква участието на всички обитатели като общо тяло• Професионалното управление на жилищни сгради е почти непозната практика, но обно-вяването изисква технически сложни мерки, прилагане на технически норми и постигане на висок стандарт• Обедняването на населението през годините на прехода и съответно невъзможността да се финансира обновяването на преобладаващо частно притежавания жилищен фонд в комби-нация с липсата на подкрепящи финансови механизми (преференциални заеми и субсидии).

ЗаконитеЗаконът за управление на етажната собственост въвежда два модела за вземане на реше-ния, касаещи поддръжката на сградите: общо събрание или сдружение на собствениците.

Общо събраниеВ общото събрание собствениците имат право на глас, равен на процента на идеалните час-ти, който те притежават в общите части на сградата.Общото събрание може да взема решения за обновяване и за извършване на основен ре-монт в сградата с мнозинство от 67% от представените идеални части. То може да приеме решения за получаване на кредити, безвъзмездни помощи или субсидии. Общото събрание утвърждава и разходите за изпълнение на указанията в техническия паспорт.

Сдружение на собственицитеЗаконът дава възможността на собствениците да се сдружават в сдружение на собствени-ците, което е самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел. То се създава само с гла-совете на всички собственици. При промяна на собствеността членството в сдружението се прехвърля на новия собственик. За обновяване и извършване на основен ремонт на сграда-та решенията се вземат с мнозинство от поне 67% от представените идеални части.Сдружението е заложено в законодателството като единствения инструмент за кандидат-стване за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Регионално развитие“ и за креди-ти от фонд „Енергийна ефективност“.

Публичен регистър на етажната собственостЕтажната собственост трябваше да се регистрира в публичен регистър, който се води от об-щините, в срок от шест месеца след влизането в сила на ЗУЕС. След изтичането му към но-ември общи събрания са проведени и в регистъра са вписани едва 2% от всичките жилищни сгради в режим на етажна собственост. Затова Николай Пехливанов предлага удължаване на срока в закона до 30 юни тази година. В момента те се обсъждат на първо четене.

Енергийна ефективност, енергийни сертификатиДо 2012 г. всички сгради в режим на етажна собственост трябва да бъдат обследвани от съ-ответните специалисти дали отговарят на изискванията на законодателството и да им бъдат издадени технически паспорти, които съдържат информация за сградата и евентуално да-ват предписания за действия по привеждането й в съответствие с действащите нормативни актове, включително за енергийната й ефективност.Законът за енергийната ефективност задължава собствениците да извършват ремонти, ако сградата не отговаря на нормите за енергийна ефективност. Те трябва да бъде извършени до три години, след като са получени резултатите от обследването на енергийната ефектив-ност на сградата и й бъде издаден енергиен паспорт.

кандидатстват по всякакви програми и няма проблем това също да стане част от дейност-та им.

Все пак по програма „Ре-гионално развитие“ има предвидени едва 40 мили-она евро в периода до 2013 г. за обновяване на жи-лищни сгради.

- Пари за сходни дейности ид-ват от много и различни места. Успеем ли да създадем модел, с него може да се кандидатства по различни програми и няма да е проблем, ако го прави об-щината. Така или иначе те сега обикалят всички министерства и кандидатстват за най-различ-ни проекти.Разбира се, това е много суро-ва идея, но може да започнем да правим работни срещи и да изчистваме нещата. Сега какво става – гражданите ходят на едно място, за да ре-гистрират, на друго – за да об-следват сградите, трети път – да кандидатстват. Те трябва да седнат, да си създадат управи-тел, да се регистрират, после да направят проект, да отидат в Министерството на регио-налното развитие, за да канди-датстват и да усвоят средства, след това да ги отчетат. Про-цесът трябва да се окрупни. Но един път хората трябва да се съберат и да изберат начин на управление, защото този процес трябва да се управлява. Трябва да е ясно какво и на ка-къв принцип ще се плаща.Внесох в парламента и проект за изменение на закона, който да даде възможността на соб-ствениците да си изберат как да се гласуват решенията в общо-то събрание и да имат вариант гласовете им да се определят според броя имоти, а не според процента общи части, тъй като там често има несъответствия – веднъж имотите са продава-ни с включени общи части, при препродажба - според застрое-на площ. Често сборът от про-центите на отделните собстве-ници е различен от 100 и за-почват кавги за това кой как-во право на глас има. Искаме да дадем възможност, ако про-мяната мине на второ четене, собствениците да изберат да гласуват според броя обособе-ни имоти. При условие че парите са там и няма кой да отиде да ги вземе, трябва да се намери по-ефек-тивен модел, който да зарабо-ти.

Можем ли да кажем, че ЗУЕС в този си вид е про-блемен?

- Да, и не е работещ. Той така или иначе не е заработил, но можем да го оправдаем и с това, че правителството се сме-ни малко след като той влезе в сила през май.

Мнението ви съвпада ли със становището на Ка-марата на строителите, където също се смята, че липсва съгласуваност и координация между зако-ните и институциите по

отношение на саниране-то на старите жилищни сгради и прилагането на мерки за подобряването на енергийната им ефек-тивност?

- Абсолютно съм съгласен. За-това трябва да се тръгне от-там да видим какви са целите и възможностите на обитателите на една сграда. Когато това се разпише, ще се тръгне по раз-личните закони и изискванията им ще се консолидират.

Кое е най-голямата преч-ка собствениците сами да финансират ремонтите на сградите в момента?

- Администрирането на целия процес: подготовка на доку-ментацията, работа с институ-циите, кандидатстване за фи-

нансиране. Това е сериозен обем работа и някой трябва да задели голяма част от личното си време, за да го върши. Реше-нието е този процес да се ок-рупни, преструктурира и пре-организира, за да се намери къс, бърз и ефективен път.

Може ли да се увеличат стимулите за тези дей-ности?

- Най-напред трябва да се даде добър пример. Има около 30-ина такива проекта, но са твър-де малко. Въпросът е да се ви-дят ползите. Преди се върве-ше в посока да се плащат по-ниски данъци, но пък общини-те няма да са съгласни. Други-ят вариант е тези, които не са подобрили енергийната ефек-тивност на имотите си, да пла-

щат по-високи данъци.

Сега е точно обратното – на сгради, които имат по-добра дограма и топло-изолация, се присъждат по-високи данъчни оцен-ки и собствениците им плащат повече и за данък сгради, и за такса смет, отколкото аналогични имоти с по-лоши харак-теристики.

- Точно така е. Трябва да се търсят такива механизми за стимулиране, тоест, който е добър стопанин, да плаща по-малко.

Интервюто взе Деян ТОДОРОВ

Ако се заемат със санирането, общи-

ните ще разполагат с целеви средства за разлика от сега, кога-то имат разходи за администриране на етажната собстве-ност и никакви прихо-ди насреща

Успеем ли да създа-дем модел за обно-

вяването на жилищ-ния фонд, с него може да се кандидатства по различни програми и няма да е проблем, ако го прави община-та

Най-напред трябва да се даде добър

пример. Има около 30-ина проекта за сани-ране на жилищни бло-кове, но това е твър-де малко

�Цялото интервю чететена www.stroitelstvo.info


ТРЕНД

Комуналните мрежи и ВЕИ ще водят през 2010 г.

Сред основните фак-тори на развитието на строителния сек-

тор през 2010 г. ще бъдат развитието и поддръжката на комуналните мрежи, въ-веждането на принципите на зеленото строителство и възобновяемите енергий-ни източници, управление-то на водите и енергийна-та сигурност като възник-ващи области за генерира-не на приходи в дългосро-чен аспект.

След старта на кредит-ната криза през 2008 г. пос-ледвалата 2009 г. беше бе-лязана от рецесията, което обаче стана причина стро-ителният сектор да стане по-диверсифициран и да обслужва по-голям кръг клиенти.

Очаквани проблеми за 2010

Сред очакваните основ-ни проблеми за индустри-ята за 2010 г. може да се окажат намаленията на це-ните, тъй като конкурент-ните компании държат да използват персонала си за сметка на чистата печалба. Затова и лоялността към клиентите и доброто упра-

вление се превръщат в из-ключително важни факто-ри за бизнеса, който тряб-ва да запази позицияте си на пазара.

Въпреки че инфраструк-турният сектор се подкре-пя от правителствата, раз-витието му се характери-зира от спад на пазарната ликвидност.

Това се казва в редов-но годишно изследване на международната консул-тантска компания Deloitte. За неговото изготвяне са използвани данни от го-дишните отчети на ком-паниите, информацион-ни системи като Factiva, Amadeus, Datamonitor, Euroconstruct, Mergerstat, Onesource, както и анализи от експертите на Deloitte в различните държави.

Засилените правител-ствени инвестиции предо-твратиха по-сериозни спа-дове в развитието на сек-тора до момента. Ситуаци-ята остава трудна, търгу-ването на фондовата бор-са на публичните компа-нии е по-трудно и ще оста-не в конкурентна ситуация и през 2010 г. През 2011 г. развитието на процеси-

те ще зависи от това дали ще продължат инвестици-ите на публичния сектор и доколко се възстановяват частните инвестиции.

Различните държави имат сходни проблеми

При оценяването на ре-зултата от рецесията мал-ките и средните предпри-ятия показват задълбоче-но разбиране за обхвата на икономическата криза. Въ-преки че са запитани реди-ца компании от цяла Евро-па, отговорите им към ико-номическото забавяне не са много различни. Сред взетите мерки срещу реце-сията основните, които до-минират, са управление на риска, управление на ра-ботния капитал, контрол върху разходите, запазване на персонала и обучение.

Топ 100Френската компания

Vinci продължава да води в класацията на стоте най-големи европейски строи-телни фирми с оборот над 30 млрд. евро за 2008 г. по окончателните счетоводни данни в класацията топ 100 на Deloitte за 2009 г., която

беше официално обявена в края на миналата година.

Франция има водещо място по отношение на обем на приходите с три компании, следва Германия с две. Всички други държа-ви имат по една фирма в челната десетка.

Великобритания до-минира с най-много фир-ми - почти една четвърт от всички участници в топ 100. По показателя обем на приходите испанските дру-жества излизат на предни позиции.

Като цяло 45 фирми са отчели ръст на строител-ството, при 75 компании година по-рано. Австрий-ската Strabag съобщава за най-голямо увеличение на оборота с 3 млрд. евро.

Българските компании отсъстват от класацията поради по-малките обеми на работите и обороти. За сравнение - класираната на стотна позиция италианска Cmc di Ravenna е с прихо-ди от строително-монтаж-ни работи от 633 млн. евро за 2008 г., а дадените в из-следването данни за бъл-гарски фирми са за 2007 г., както следва: публич-

ни дружества - „Холдинг Пътища“ - 76 млн. евро, „Трейс груп“ - 67 млн. евро, „Енемона“ - 50 млн.

евро, и непублични - „Гла-вболгарстрой“ - 44 млн. евро, „Щрабаг“ - 36 млн. евро. СГ

Българските фирми не попадат в европейската класация топ 100 по оборот от строително-монтажни дейности

УЧАСТНИЦИ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПАПози-ция Компания Държава Оборот от строителство,

2008 г., млн. евроНетни приходи,

2008 г., млн. евроОборот от строител-

ство, 2007 г., млн. евроНетни приходи, 2007

г., млн. евро37 ENKA Insaat ve Sanayi AS Турция 1902 451 1511 45040 ELLAKTOR SA (former hellenic Technodomiki TEB SA) Гърция 1751 139 810 13961 Primex - Mostostal SA Полша 1212 40 983 3063 Metrostav AS Чехия 1181 30 1002 2571 J&P - AVAX SA Гърция 991 25 683 2583 House-Building Combine 1 Русия n/a N/A 738 N/A84 Mosmetrostroy Русия 736 -2 619 085 Gama Holding Турция 735 47 726 N/A

Пози-ция Компания Държава

Оборот от строител-ство, 2008/2009 г.,

млн. евро

Оборот от строи-телство, 2007/2008

г., млн. евроРегиони на действие

1 Vinci SA Франция 29 149 26 301 Европа, Африка, Азиатско-Tихоокеански район, Северна Америка2 Bouygues SA Франция 24 771 21 802 Европа, Африка, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район3 Hochtief Германия 21 643 18 773 Европа, Африка, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район, Австралия4 Skanska AB Швеция 15 218 15 431 Европа, Америка 5 STRABAG SE Австрия 13 743 10 746 Европа, Африка, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район6 Balfour Beatty Plc. Великобритания 12 008 11 007 Европа, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район7 Eiffage SA Франция 11 359 10 762 Европа8 Bilfinger Berger AG Великобритания 10 742 9 222 Еввропа, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район9 Koninklijke BAM Groep NV Холандия 9 264 9 322 Европа, Азиатско-Tихоокеанския район

10 Fomento de Construcciones y Contratas SA (FCC) Испания 7 744 6 922 Европа, Америка

11 Activ. de Construc. y Servicios SA (ACS) Испания 6 625 7 389 Европа, Африка, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район12 Carillion Plc. Великобритания 6 590 5 809 Европа, Америка, Азиатско-Tихоокеанския район, Карибския басейн13 NCC AB Швеция 5 924 6 313 Европа14 Koninklijke VolkerWessels Stevin NV Холандия 5 393 4 828 Европа, Америка 15 Laing O'Rourke Великобритания n/a 5 297 Европа, Азиатско-Tихоокеанския район

Движение на приходите от СМР на първите четири в класацията в млн. евро

Френската компания Vinci продължа-ва да води фирмите в класацията

на стоте най-големи европейски строи-телни фирми с оборот над 30 млрд. евро за 2008 г. в сравнение с 26 млрд. евро през 2007 г. Първите четири компании са останали непроменени през годините, като само понякога са си разменяли по-зицията.

0

5000

10000

15000

20000

25000

30000

35000

2003 2004 2005 2006 2007 2008

Vinci

Bouygues SA

Hochtief AG

Skanska AB

По данни на Deloitte

ПЪРВИТЕ 15 УЧAСТНИКА В КЛАСАЦИЯТА


БИЗНЕСИнж. Николай Константинов, управител на „Термосист“:

Предстоят мащабни инвестиции в строителния секторИнж. Константинов, вие си партнирате с между-народни компании, има ли вече индикации за възвръ-щане на чуждестранния инвеститорски интерес към България?

- България е част от световна-та икономика и от общия ев-ропейски пазар. И всички по-ложителни и негативни проце-си, които се случват в междуна-роден мащаб, видимо идват със закъснение тук, и то много по-сериозно. Затова и излизане-то от кризата ще бъде по-теж-ко и по-трудно по редица при-чини, най-елементарната от ко-ито е корупцията. Успокоител-но е, че с новото правителство получихме индикации за пови-шаване на кредитния рейтинг на държавата, което е и на база на понижаване на нивото на ко-рупция. Според мен предстоят доста мащабни инвестиции в строи-телния сектор. Това категорич-но няма да е спекулативното жилищно и ваканционно стро-ителство за продажба на апар-таменти на зелено. Вече банки-те прекратиха с кредитната по-литика на финансиране на една и съща неперспективна сделка от двете страни (и инвеститора, и крайния клиент). Идва време-то на сериозните наши и чужди инвеститори.В момента България има нуж-да от своя имидж, а именно ви-соките сгради. Не случайно сме свидетели на първата копка на първия небостъргач в столица-та. Фирма „Термосист“ участва в проектирането (част ОВК) на още две подобни сгради в Со-фия. Имаме опит, тъй като сме участвали в разработването на 300-метрова сграда до „Бурж ал Араб“ в Дубай.

Какви според вас са най-важните мерки и стъпки за стабилизиране на бъл-гарския строителен сек-тор?

- Фирмите, които лека-полека започват да излизат от кризата, трябва да се отърсят от много неща, които им пречеха на раз-витието, а именно оптимизира-не на управлението и на човеш-кия ресурс. Трябва да се сти-мулират хората, които работят по-качествено и по-ефектив-но. По време на бума в строи-телството създадохме илюзи-ята, че има недостиг на работ-на ръка, което допринесе за не-качественото строителство. В тази връзка на дневен ред изли-за вторичният пазар на ремонт, реконструкция и оптимизиране на изградени в последните 20 години сгради, особено от глед-на точка на енергийната ефек-тивност.

Какви стимули са необхо-дими, за да се осъзнае необ-ходимостта от устойчи-во строителство?

- Устойчивото строителство е от изключително значение за околната среда, но е важно да разберем как да го постигнем. Много е лесно да термоизоли-раме една сграда и да постиг-нем 0% разход на енергия, но дали е оправдана такава скъпа инвестиция в масовото строи-телство. С актуализираната На-редба 7 от Закона за енергийна-та ефективност за пръв път се въведоха референтни коефи-циенти за топлопреминаване през различните видове ограж-дащи конструкции на сгради, като се отчита не само енерги-ята за отопление, но и за кли-матизацията за едногодишен период. По този начин се дава по-голяма свобода за творчест-во на архитектите при проекти-ране на сградите и тяхната ви-зия. Може да се окаже, че една сграда с лоша характеристика на ограждащите стени, но с ин-сталирани в нея енергоефектни електро- и ОВК системи, може да постигне много нисък раз-ход на енергия. С други думи - лошият коефициент на топ-лопреминаване на дадена сте-на може да се компенсира чрез една климатична инсталация от ново поколение. Още през 1992 г. „Термосист“ първа в Бълга-рия въведе т.нар. БИН метод за анализ на енергопотребление на инсталационно решение и показа, че в процеса на проек-тиране вземането на крайно ре-шение е многовариантна задача и че критериите за всеки отде-лен обект са различни.

Как отстоявате завоюва-ното отличие на „Дай-кин“ за професионално развитие с интензивни темпове?

- Във фирмената дейност зало-жихме на партньорството с во-дещата японска фирма DAIKIN, чиито високотехнологични про-дукти позволиха да се развием в т.нар. системен инженеринг - пълен диалог с инвеститора от избора на система, проектира-не, доставка и монтаж на съо-ръженията и гаранционен сер-виз. Вече навлизаме много се-риозно във внедряването на во-доохлаждащите агрегати (т.нар. чилъри). На „Мол Стара За-гора“ монтирахме за пръв път в България най-новите безе-мисионни честотни чилъри на DAIKIN (VRV технология във водоохлаждащите агрегати с термопомпено изпълнение). Най-ново поколение тритръб-ни системи VRV, позволява-щи в реално време една част от сградата да се отоплява, а друга да се охлажда, са приложени от „Термосист“ в офис сградата на „Винпром Пещера“ в Пловдив, който получи отличието „Сгра-да на годината 2009“ в катего-рия „Многофункционални ком-плекси“. В момента фирмата завършва две подобни високое-нергийни сгради в София – биз-нес център в „Люлин“ и аутлет център с РЗП 45 000 кв.м на „Цариградско шосе“ (зад „Ме-тро“).

Имате ли конкуренция в инсталационния бранш?

- Разбира се, че работим в кон-курентна среда, но радващо е, че нивото на инвеститорите в България става все по-висо-ко. На базата на предварител-ни проучвания на пазара те си правят подбор на фирмите, ко-ито да поканят за офериране. Освен референтните обекти изпълнителите трябва да се до-казват и чрез придобитите сер-тификати в своята професио-нална област. Особено в инста-лационния бранш това е важно

изискване, тъй като офертна-та цена изисква икономическа и инженерно-техническа обо-сновка на крайния ефект. През 2009 г. „Термосист“ стана първата българска фирма, ко-ято покри изискванията на Ре-гламент 842/2006 и получи сер-тификат за дейностите монтаж и сервизно обслужване на ста-ционарни хладилни и клима-тични системи и топлинни пом-пи, съдържащи флуорирани парникови газове. Сертифика-тът е със срок 5 години и е при-знат на територията на всички страни - членки на ЕС. Извър-шеният одит показа, че фирма „Термосист“ по организация на работа, оборудване и квалифи-циран персонал не отстъпва на сродните инженерингови ком-пании в Европа.

Над какви проекти рабо-тите в момента? Как ще се развива „Термосист“ през 2010 г.?

- В момента проектираме ОВК системите на 10-те кинозали на „Арена“ в комплекса „Карфур“ на „Цариградско шосе“, как-то и на голямата спортна зала в София, където сме предложи-ли високоенергийни решения на базата на термопомпи, без връзка към топло- и газопре-носната система. В преговори сме с инвестито-ри от Катар и Абу Даби - двете строителни площадки в араб-ския свят, където в момента се влагат огромни средства в го-леми инфраструктурни обекти.

Вие сте дългогодишен спонсор на конкурса „Сгра-да на годината“. Каква е вашата оценка на постро-ените сгради в последна-та година?

- Този конкурс се превърна в събитие на годината за целия строително-инвестиционен бранш. Чрез него станаха дос-тояние хората, които доприна-сят за развитието на нашите градове. Трябва да се научим да оценяваме и поощряваме красивите технократски идеи и съответно инвеститорите, про-ектантите и строителите, които ги създават и материализират. Препоръката ми е в следващи-те издания на конкурса като ос-новен критерий в оценката на сградите наред с архитектур-но-конструктивните и благоус-тройствените решения да за-легне и внедряване на енерго-ефективни инсталационни сис-теми съгласно изискванията на Наредба 7.

Интервюто взе Светла ДОБРЕВА

Инж. Николай Констан-тинов е дипломиран специалист „Промиш-

лена топлотехника“ – ВМЕИ, София. През 1981-1982 г. за-вършва следдипломна ква-лификация „Инженер-спе-циалист по приложна мате-матика“. От 1982 до 1989 г. работи като проектант и гла-вен проектант в „Нови енер-гийни източници“ – фили-ал Пловдив. През 1991 г. регистрира фирма „Термо-сист“, която вече е с утвър-дени позиции в областта на оптимизиране на топлинни-те процеси и професионално изграждане на отоплителни, вентилационни, климатични и промишлени хладилни ин-сталации. През 1993 г. ком-панията първа в България въведе авангардните техно-логии на фирма DAIKIN.

Устойчивото стро-ителство е от из-

ключително значение за околната среда, но е важно да разберем как да го постигнем

Разбира се, че рабо-тим в конкурент-

на среда, но радващо е, че нивото на инвес-титорите в България става все по-високо �Цялото интервю четете

на www.stroitelstvo.info


Орел, рак и щука... и какво ни пречи да вървим напред?

Между българската и све-товната практика в управление-то на инвестиционните проекти съществуват основни различия, които произтичат не само от не-правилното определяне на учас-тниците в процеса, техните пра-ва и задължения, но и от самата същност на процесите.

Всяка европейска страна е създала свои собствени закони, отчитайки традициите и регла-ментираните отношения. Пър-вите общи условия се появиха в средата на миналия век при из-пълнението на големи между-народни строителни проекти в Близкия изток и Югоизточна Азия.

Те са обосновани от нужда-та за изработване на единна кон-цепция и общи правила на пове-дение при международни търго-ве. Дотогава общоприета прак-тика беше да се работи по ти-пови договорни форми, публи-кувани от Института на инже-нерите от гражданското строи-телство (ICE – Institute Of Civil Engineers). Сегашните договор-ни условия на FIDIC са създаде-ни въз основа на тези договор-ни форми.

Преди България да стане член на ЕС, беше наложено използва-нето на „Наръчник за процеду-ри за възлагане на договори, фи-нансирани от общия бюджет на Европейската общност в конте-кста на мерки извън общност-та“ (Practical Guide to Contract Procedures Financed From The General Budget of The European Communities in The Context of External Actions - PRAG).

Сега вече като пълноправен член на Европейския съюз бан-ките продължават да налагат ра-ботата по ФИДИК, в противен случай не отпускат финансира-не.

Вече двадесет години не же-лаем да приближим национално-то си законодателство до добра-та световна практика, а ни пред-стои да се справим с финансира-не от милиарди евро в следващи-те години.

Пряко отношение към този процес имат два закона - Зако-нът за устройство на територи-ята и Законът за обществените поръчки.

ЗОП определя процедури-те за възлагане, а ЗУТ проце-дурите за реализация на инвес-тиционните проекти. Двата за-кона обаче имат текстове, които определят кога те могат да не се прилагат:

Законът за обществените по-

ръчки: Чл. 12. (1) Законът не се при-

лага за:10. Договори за доставки, ус-

луги или строителство, финанси-рани повече от 50 на сто от дру-ги държави или от международ-ни или чуждестранни организа-ции, когато предоставящият фи-нансирането е посочил изпълни-теля или е указал начина на не-говия избор;

Чл. 13. (1) Процедурите по закона не се прилагат за общест-вени поръчки:

4. Възлагани по специална процедура на международна ор-ганизация, когато тя предоставя повече от 50 на сто от финанси-рането;

Законът за устройство на тери-торията:

§ 24. (1) За проекти, финан-сирани изцяло или частично от международни финансови ин-ституции и от фондове на евро-пейския съюз, при сключване на договорите между участниците в инвестиционния процес могат да се прилагат договорните ус-ловия на международната феде-

рация на инженерите консултан-ти (ФИДИК).

(2) В случаите по ал. 1 функ-циите, правата, задълженията и отговорностите на Консултанта по този закон се осъществяват от инженера, определен по усло-вията на финансиращата инсти-туция, и се уреждат подробно в специалните условия на догово-ра, сключен между него и възло-жителя.

(3) За осъществяване на дей-ността по оценяване на съот-ветствието на инвестиционни-те проекти и за упражняване на строителен надзор инжене-рът по Договора трябва да бъде лицензиран при условията и по реда на чл. 167 или да възложи изпълнението на тези дейности на подизпълнител, лицензиран по този закон.

(4) Въвеждането в експлоата-ция на строежите по ал. 1 се из-вършва при условията и по реда на този закон.

Така омагьосаният кръг се за-тваря.

Трябва да се прилагат дого-ворните условия на FIDIC, съ-

щевременно да се спазват изис-кванията на законите, но може и законът да не се прилага, когато финансирането е от други дър-жави или от международни или чуждестранни организации.

Различията между ЗУТ, който е закон, и договорните условия на FIDIC, които не са такъв нор-мативен акт, се състоят във:

•По-високата степен на уни-версалност на стандартните ус-ловия на FIDIC

•Правата и задълженията на участниците в реализацията на проектите

•Степента на контрол при ре-ализацията на проектите

•Процедурите за документи-ране на реализацията.

•Отговорността за проекти-рането

•Точното дефиниране на всички понятия и универсалното им приложение във всички доку-менти и етапи на реализацията.

При FIDIC нещата са много прости и лесни за изпълнение:

Участници в реализацията на инвестиционните проекти са единствено възложителят, кон-султантът и изпълнителят.

Договорът влиза в сила, кога-то възложителят (клиентът) пре-даде на изпълнителя (контракто-ра) писмото за приемане на не-говата оферта.

Договорните условия са три вида – само за строителство, за проектиране и строителство и за проучване, проектиране и стро-ителство.

Общите договорни условия разпределят риска между стра-ните на принципа на равнопо-ставеността.

Специфичните договорни ус-ловия отразяват характеристи-ките на конкретния проект и из-искванията на националното за-конодателство.

Инженерът ръководи изпъл-нението на договора и серти-фицира междинните и крайните плащания, обикновено чрез из-мерване на действителното ко-личество на извършените рабо-ти.

Кореспонденцията между страните се води само писмено.

Ако възникне спор, той се ре-шава от комисия по споровете, преди да бъде отнесен към ар-битраж.

Всъщност това са основните различия, които все някога ще трябва да бъдат преодолени от нашето законодателство.

По-нататък в своя матери-ал арх. Леонидов разглежда точ-но тези особености и начина, по който те са залегнали във FIDIC.

Людмил Леонидов е за-вършил специалност „Архитектура“ във

Висшия институт за строи-телно инженерство. Редак-тор на българските преводи на книгите на FIDIC с голям брой статии. Преподава спе-циалност „Управление на международни проекти“ в УНСС. Зам.-председател на комисията по устройство на територията, строителство и архитектура в Столичния общински съвет.

�Цялия материал четете наwww.stroitelstvo.info

Арх. Людмил Леонидов разглежда управлението на инвестиционни проекти през призмата на текстове на ФИДИК, ЗУТ и ЗОП

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Възложител (Клиент) според FIDIC е собстве-никът, който носи отговорност пред Закона за всичко, което се случва по време на реализаци-ята на проекта.

Консултант е „Нает от Клиента експерт, който чрез професионалните си умения създава въз-можност за оптимална реализация на даден проект“. Клиентът ползва услугите на Консултанта във всички етапи на реализация на проекта – пред-инвестиционните проучвания, предпроектните проучвания, проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация. Чрез Консултанта Клиентът избира Проектант, Инженер (супервайзър, надзор на строител-ството) и Контрактор. Консултантът носи отго-ворност пред Клиента за всичко, което се случ-ва с инвестиционния проект, включително и за експлоатационните му качества. Правата и задълженията на Консултанта се оп-ределят с договор (Бяла книга). Те обхващат це-лия процес на реализация на проекта:• Концепция и стратегия (възможност за реали-зация на проекта, маркетинг, основни параме-

три на проекта и дефиниране на услугите)• Прединвестиционни проучвания (финансова обезпеченост, юридическа обезпеченост, зако-нодателство и нормативна база)• Предпроектни проучвания (вариантни схеми, анализ на вариантите, предварително остой-ностяване, избор на окончателен вариант, пла-ниране на реализацията и структура на разхо-дите) • Проектиране (избор на проектант, контрол на проектантската дейност, окончателен проект и окончателно остойностяване)• Реализация (избор на Инженер, избор на Кон-трактор и контрол на реализацията)• Въвеждане в експлоатация

Строителят е другата основна фигура в изпъл-нението на договорите. FIDIC не използва думата „строител“, защото тя стеснява твърде много обхвата на реализация-та и е приложима при договорите само за стро-ителство. При останалите договори – проекти-ране и строителство и проучване, проектиране и строителство, строителството е несъществена част от дейността на Контрактора.

Кой кой е в реализацията на проекти според FIDIC и според ЗУТ

Участниците в строителния процес по FIDIC

Добрата световна практика определя като участници в реализацията на инвестиционните проекти – Клиентът (Възложител), Консултантът и Контракторът (изпълнител, строител).

ЗУТ определя като участници в процеса: Чл. 160. (1) участници в процеса на строителство-то са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

9 Строителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

През миналата, 2009 г. Дирекцията за нацио-нален строителен контрол (ДНСК) е издала 1700 разрешения за ползване на обекти от първа, втора и трета категория. За сравне-ние - през 2008 г. техният брой е бил 1800.

През последното тримесечие на 2009 г. активността на инвеститорите по традиция е по-висока – броят на издадените Акт 16 е 630. Няма намаление на внесени-те заявления за Държавната приемателна комисия и през януари те са 170. Според заместник-началника на ДНСК инж. Милка Гечева има известна равномер-ност на постъпващите документи.

Милена ВАСИЛЕВА

През 2009 г. разрешенията за ползване на големи обекти са 1700Само през януари 2010 г. в Дирекцията за национален строителен контрол са внесени 170 заявки за приемателни комисии

Разрешение за ползване са получили четири пре-чиствателни станции за отпадъчни води. Това са обектите в Смолян, Бур-гас – Меден рудник, I етап, Монтана и Севлиево. На 2 февруари акт 16 получи и пречиствателното съоръ-жение в Ловеч.

Три от обектите – в Ло-веч, Монтана и Севлиево, са от един и същ финансов меморандум и имат един и същ консултант – обеди-нение от „Сафеж“ и „Ак-ваинс“. Изпълнители на съоръжението в Ловеч са „Систем Япъ Иншаат Ве Тиджарет“, на Монтана - „Пасаван Рьодигер - Ед Зюблин“, а на Севлиево -

„Алпине Бау“. Издаване-то на разрешение за полз-ване на ловешката пречис-твателна станция се заба-ви. Причината е в избора на оператор - за извест-но време ВиК не успя да сключи договор с опера-

тор, за да може при въвеж-дане в експлоатация обек-тът да заработи. Догово-рът вече е сключен.

Строителен надзор на станцията в Бургас – Ме-ден рудник, I етап, упраж-нява консорциум „Рам-

болд – Нирас - БТИнжене-ринг“. Изпълнител е „Ал-пине Майредер“.

Консултант на смолян-ското съоръжение е SWPC и „Аквапартньор“, изпъл-нител е „Копаса – Понс“.

След приемането на всички отсечки по автома-гистрала „Хемус“ през ля-тото на 2009 г. покритието на летния театър в Бургас, ремонта на вълнолома във Варна и нова част от со-фийското метро разреше-ние за ползване получи и реконструкцията на лети-ще Пловдив.

През последното три-месечие на 2009 г. са изда-дени разрешения за полз-ване на много газифици-

рани зони – често това са части от голям проект или свързвания на нови тери-тории.

От този период е раз-решението за ползване на завода за преработка на твърди битови отпадъци в Пловдив, община Раков-ски, вътрешната водопро-водна мрежа на община Симитли.

В периода преди Нова година бяха приети и че-тири брегоукрепвания от проекта на Министерство-то на регионалното разви-тие и благоустройството „България - укрепване на бреговете на река Дунав и Черно море срещу еро-зия и абразия“ с финанси-

ране от Европейската ин-вестиционна банка и Бан-ката за развитие на Съве-та на Европа. Едното е за укрепване на свлачище-то от спирка Кипарис до зона Кранево с упражня-ващ строителен надзор фирма „Рутекс“. Второто е брегоукрепителното съ-оръжение дамба Албена – Балчик, отново под упра-влението на „Рутекс“. Тре-тото - свлачището в мест-ността Траката със строи-телен надзор от „Джулиан контрол“. Завършено е и укрепването на бреговете на река Дунав – зона II – Горни Цибър и Долни Ци-бър с консултант „Пътин-вестинжнеринг“.

ПОСЛЕДНОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2009 Г.

Беше приета по-голя-мата част от проекта Со-фийски околовръстен път – южна дъга от участък „Симеоновско шосе“ – бул. „България“. За ля-тото на тази остават гра-витачният водопровод и пътният възел Драгале-вци. Строителен надзор на приетия обект се уп-ражнява от „Пътинвес-тинженеринг“.

От края на минала-та година са разрешени-ята за ползване и на мо-ста „Атлантик“ в Пазар-джик и жп гарата в града, път I-7 Елхово - Княжево - мост над р. Поповска и р. Черноземска със стро-ителен надзор от „Тран-сконсулт“ БГ, пречиства-телна станция за питейни води „Чеканица“, модул за първично филтриране,

част от водоснабдяването на Ботевград.

Завършен и приет беше окаченият таван на козирката на летище Со-фия със строителен кон-султант „Т-7 Консулт“, Пловдив.

Сред обектите високо строителство преоблада-ват търговските. От по-малките редовно се при-емат завършени проек-

ти по оперативна програ-ма „Регионално разви-тие“. Прави впечатление, че изпълнението на ня-кои водни обекти с бъл-гарско финансиране чес-то е започнало преди го-дини, спирано и завърш-вано при осигуряване на средства. Част от този вид преходни обекти са приети и през миналата година.

Разрешение за ползва-не е получил обект „Рекон-струкция на басейн „При-морски“ и съблекалните към него във Варна, око-

ловръстният път на Ве-линград и канализацион-ният колектор IХ от мост на р. Чепинска, малка ВЕЦ „Цонево“ в община Дъл-

гопол, участък 3 на лот 10 за рехабилитация на пъ-тен участък от път III-5601 от град Шипка през село Шейново до село Дунавци

от програмата „Транзитни пътища 5“.

С разрешение за полз-ване е и защитното съоръ-жение на транзитния газо-

провод за Гърция при ПК 968+55, село Вълково, об-щина Сандански.

Предстои Акт 16 да по-лучи поредният участък от

корекцията на река Слатин-ска в участъка от ул. „Кон-стантин Фотинов“ до бул. „Владимир Вазов“, район „Подуяне“ на София.

В ПЕРИОДА ПРЕДИ НОВА ГОДИНА

ПРЕЗ ЯНУАРИ 2010 Г.

През следващите го-дини се очаква най-активно в получа-ването на разреше-ния за строеж и раз-решения за ползване да бъде метрото на София

Фотограф Мария Съботинова


Лъвов мост в София става кръстовище на три ниваАрхитектурният паметник се запазва напълно

МОСТОВЕ

Гергана ДИМИТРОВА

Достолепието на ми-налото и изискванията на съвремието намират съче-тание в едно от сложните строително-инженерни съ-оръжения, които предстои да бъдат построени в Со-фия. Емблематичният за българската столица стро-ен преди 120 години Лъ-вов мост над река Владай-ска ще бъде реконструиран и разширен. Новото строи-телно-инженерно съоръже-ние ще запази достолепие-то на миналото и същевре-менно ще отговори на нуж-дите на днешното транс-портно обслужване на гра-да. Съвместяват се различ-ни видове транспорт – ме-тро, трамвай, автомобилен, и решението на пътния въ-зел осигурява много до-бри връзки на различните видове транспорт, с което ще се облекчи едно толко-ва натоварено кръстовище, каза главният архитект на

София Петър Диков. Ста-рият мост няма да се засяга и се запазва напълно.

Новото транспортно ре-шение на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ е пътен въ-зел на три нива, съчетаващ три вида транспорт – авто-

мобилен, трамвай и метро. За пешеходците ще има

подлез, който ще свързва с метростанцията. Сложнос-тта на обекта се определя от наличието на река и ре-ализирани канализационни колектори, които са успо-редно на реката по север-

ното и южното платно на бул. „Сливница“.

Около сегашнияЛъвов мостпроектът предвижда кръго-во кръстовище (на ниво те-рен). То се образува с по-мощта на два допълнител-ни дъгообразни моста от двете страни на стария Лъ-вов мост. По този начин пътното движение може да се изнесе по кръга, а трам-вайното да се запази по стария мост. Решението на кръговото кръстовище е съобразено със съществу-ващите габарити на буле-вардите „Княгиня Мария Луиза“ и „Сливница“.

На второ ниво се пред-вижда прокарване на два транспортни тунела - севе-рен и южен, които са раз-положени по бул. „Сливни-ца“ под бул. „Княгиня Ма-рия Луиза“. В тях ще пре-минават директните на-правления. Пътните плат-на по бул. „Сливница“ в ту-нелите са с габарит 7.50 м, предвидени са двулентови локални платна и служебни тротоари в тунелите.

На трето ниво преми-нава двупътният тунел на метрото заедно с пешехо-ден подлез. Трасето на ме-трото е по бул. „Княгиня Мария Луиза“. В северна-та част на кръговото кръс-товище е разположена ме-тростанцията, която е ре-шена на две нива, като го-рен ръб на конструкция-та е на 0.60 до 1 м от кота улична нивелета в района на кръговото кръстовище.

КонструкцииНовите мостове на кръ-

говото кръстовище са пло-чести конструкции на два отвора в хоризонтална кри-ва върху шлицови стени.

Транспортните подле-зи, успоредни на реката, се изпълняват с шлицови сте-ни и плоча върху тях. Това дава възможност за мини-мални изкопи в кръстови-щето.

Пешеходните подлези от двете страни на реката се свързват през метроту-нела, като обслужват едно-временно кръстовището и метростанцията.

Метростанцията се из-гражда с шлицови стени. Две трети от нея се изграж-да по метода Тоp down – отгоре надолу. Останалата част е в открит изкоп. Ме-тротунелът се изпълнява с тунелнопробивна маши-на (ТБМ), която премина-ва под съществуващия Лъ-вов мост.

Докато се изгражда кръ-говото кръстовище, релсо-вият път на трамвая вре-менно ще бъде демонтиран. Съществуващите спирки на масовия градски транс-порт се изместват, така че да бъдат по близо до под-лезите, водещи към новата метростанция.

С новото комуникаци-онно решение се засяга ин-женерна инфраструктура и се налага реконструкция и

изместване. Това се отна-ся за инженерните мрежи - канализация, водоснаб-дяване, ел. мрежа, улично осветление, телекомуника-ции, топлопровод.

КанализацияС изпълнението на път-

ния възел ще се напра-ви много сериозна рекон-струкция на съществува-щата канална мрежа. От двете страни на река Вла-дайска минават трасетата на основни главни колекто-ри – Ляв владайски колек-тор (с размери 80/120 см), дубльор на Ляв владай-ски колектор (150/225 см) и Десен владайски колек-тор (80/120 см) и дубльор на Десен владайски колек-тор (ø2600 мм). Предвиж-да се да бъде развален съ-ществуващият Ляв владай-ски колектор и да се по-строи нов в рамките на транспортния тунел с раз-мери 300/150 см, като към него се привключват всич-ки съществуващи канали от напречните улици. Дуб-льорът на Левия владай-ски колектор (150/225 см) не се засяга от реконструк-цията на транспортните ту-нели. По южното платно на бул. „Сливница“ се ре-конструират всички кана-ли. Изгражда се нов канал с габарити ø300 мм ø1600 мм. Прави се реконструк-ция на съществуващия ка-нал „Женски пазар“, който е с размери 210/210 см.

С изграждането на кръ-говото кръстовище и на метростанията ще се ре-конструират съществува-щите канали и по бул. „Ма-рия Луиза“.

История на моста

Л ъвовият мост е по-строен на мястото на т.нар. Шарен мост през 1889–1890 г. по проект на инж. Вацлав Про-шек от фирмата „Бра-тя Прошек“. Името му идва от поставените в четирите му края лъв-ски бронзови фигури, изработени през 1891 във виенската фирма „Вагнер Биро“. Парапетите на моста са от гра-нит. Мостът е дълъг 26 м и широк 18.1 м. Разказ-ва се, че строителството му е струвало 260 хил. златни лева. Мостът е архитектурен и художест-вен паметник на културата.

В началото на март се очаква да започне строителството на метростанция 7 под бул. „Сливница“ при Лъвов мост Фотограф Мария Съботинова

Новото транс-портно реше-

ние на кръстови-щето на бул. „Сли-вница“ и бул. „Ма-рия Луиза“ е пъ-тен възел на три нива, съчетаващ три вида транс-порт – автомо-билен, трамвай и метро

�Още по темата на: www.stroitelstvo.info/

urban


Технически данниКръгово кръстовище

• Централен радиус 38 м• Две ленти по 4.75 м и една 5 м в кръговото движение с габарит 14.5 м• Две входящи и две изходящи ленти, широки по 3,75 м, по бул. „Сливница“ от северната и южната страна на кръговото кръстовище • Две входящи и две изходящи ленти, широки по 3,00 м, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ от северната и южната страна на кръговото кръстовище

Пътни тунели• Два тунела по бул. „Сливница“ – северен и южен• Светъл отвор 8.5 м (2 ленти по 3.75 м и 2 служебни тротоара по 0.5 м)• Височина 4.8 м• Покрити части по 116 м

Във фаза идеен проект е разработен в общинското предприятие „София проект“ с директор инж. Стефан-

ка Брадварева и колектив в състав: път-ни работи - инж. Михаил Баларев, инж.Силва Тепеликян, част „Конструкции“ – „Биас-М“, част „Канализация и водо-снабдяване“ – инж. Евгения Георгиева, инж. Иван Пешев, „Улично осветление“ – инж. Галина Михайлова, инж. Ради Пи-

пев, „Контактна мрежа и преустройство на правотокови кабели“ – инж. Елвира Стойкова, „Електроснабдителни мре-жи“ – инж. Димка Димитрова, „Телеко-муникации“ – инж. Стефанка Чаушева, „Топлофикация“ – инж. Ивайло Милев и „Паркоустройство“ – инж. Донка Ди-ловска, и План за организация на сис-темата за обществен транспорт – инж. Малина Матеева.

Проектант

Вла

да

йска

ре

ка

бул.

„С

ливн

ица

“б

ул. „

Сли

вниц

а“

Вла

да

йска

ре

ка

бул. „Княгиня Мария Луиза

трамвайни линии


ЖЕЛЕЗНИЦИ

Избран е изпълнител за проучване и проектиране на жп възел София

Обединение „Евро-транспроект Груп“ спечели търга за

„Техническа помощ за развитие на железопъ-тен възел София“. Склю-чен е и договор с изпъл-нителя. Търгът беше обя-вен на 10 юли 2009 г., до края на август се приема-ха оферти. Те бяха отво-рени на 15 октомври. Кла-сирането беше обявено на 29 октомври. Срокът за изпълнение на задачата е 13 месеца. Основните за-дължения на изпълните-ля са групирани в два ета-па. Първият е предпроект-но проучване и варианти за модернизация, вторият - изготвяне на идеен про-ект за развитие на жп въ-зел София. Прогнозната

стойност на обекта е 1.600 млн. лева. Проектът е част от финансов меморандум по програма ИСПА от 2006 г. и се отнася за тех-ническа помощ за модер-низация на трансевропей-ската железопътна мрежа в България.

След оценката на ко-мисията са избрани и кла-сирани два кандидата от общо участвалите в търга шест (виж каретата).

Според заповедта на министъра на транспор-та, информационните тех-нологии и съобщенията за отваряне, разглеждане и оценка на постъпили-те оферти в процедурата „Аеком - клон България“ е отстранен от участие по няколко причини. Една от

тях е фактът, че клонът на фирмата няма така наре-чената правосубектност, т.е. не е юридическо лице, нито физическо, нито тя-хно обединение. Това го прави негоден за участие в процедурата. Дружество-то „Аеком“ е регистрира-

но в Англия и Уелс. Консорциумът „Судоп

ТЕЕ“ също отпада от тър-га, тъй като един от клю-човите експерти не доказ-ва професионален опит.

Консорциум „Пой-ри Инфра“ ООД и „Виа-понте - Прожетош и Кон-

султория де Енженерия“ АД също е отстранен за-ради няколко пропуска в документацията. Единият от тях е, че подписът под офертата не е скрепен с име и длъжност на подпи-сания, нито пък печат.

В офертата на консор-

циум „Проинтек - Сиви-дизайн“ не се съдържат удостоверения за акту-ално състояние на двете дружества, липсват и ня-кои от необходимите до-кументи, техническата оферта се оказва непълна, пише още в заповедта. СГ

В търга кандидатстваха шест фирми, четири бяха отстранени от участиеИзбрани кандидати

• обединението „Евротранспроект Груп“• консорциум „Мотт Вектор Гама“.

Останалите участници в търга

• „Аеком - клон България“• консорциум „Судоп ТЕЕ“• консорциум „Пойри Инфра“ ООД и „Виапонте - Прожетош и Консултория де Енженерия“ АД• консорциум „Проинтек - Сивидизайн“.

ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТАСрок за изпъл-нение 13 месеца

Етапи на работа

Етап I – предпроектно проучване и варианти за модернизация

Етап II – изготвяне на идеен проект за развитие на жп възел София

Финансиране

Програма ИСПА, финансов меморан-дум от 2006 г. за техническа помощ за модернизация на трансевропейската железопътна мрежа в България

Изпълнител „Евротранспроект Груп“

Шест фирми се състезават за

Стратегия за ЕRTMS

Шест консултант-ски фирми и обединения се

състезават за изготвяне на Стратегия за внедрява-не на Европейската систе-ма за управление на тра-фика (ЕRTMS). Офертите бяха отворени на 27 януа-ри, срокът за подаване на предложения изтече на 26 януари. Прогнозната стой-ност на поръчката е 1 млн. лева. Част от имената на участниците се свързват и с търга за стратегия на железопътния сектор, чи-ито документи бяха отво-

рени на 6 януари тази го-дина.

Задача на проекта е ак-туализиране и ревизия на разработения и утвърден от министъра на транс-порта на Република Бъл-гария „Национален план на България за внедряване на ERTMS“, разработване на стратегия за внедрява-не на ERTMS в България. Проектът ще бъде изпъл-нен на два етапа. Срокът за изпълнение на поръчка-та е 5 месеца, прогнозната стойност е 600 хил. лв. без ДДС. СГ

Участници в процедурата• Обединение от фирмите Rina Services АД, „Ин-

ститут по транспорт и комуникации“ ООД и „НЕА“ Б.В. Последните два участника подгот-виха и разпространиха преди две години транс-портен атлас „ЕС и България - перспективи за транспортния сектор“.

• Вторият участник е германското обединение „Транс Кеър - Инфра Кеър“.

• В търга участва „Проджект Менеджмънт“ ООД - клон България.

• Гръцката „АДО“ е сред консултантите за жп обекта Пловдив - Свиленград, работи и по про-ект за индустриална зона в страната.

• „Систра“ участва в няколко консорциума по български жп проекти.

• Шестият участник е Arwex AG.


ВОДНИ ПРОЕКТИ

Терминалът Никопол - Турну Мъгуреле може да бъде пуснат през март

Силвия ЗЛАТКОВА

Фериботният комплекс Никопол – Турно Мъгуреле може да бъде пуснат през март. Причината за дългото забавяне на пуска на дей-ността по линията са тех-нически проблеми, свърза-ни с недостатъчна дължи-на на ро-ро клапата на ру-мънския кораб. Експлоата-ционните изпитания, про-ведени през октомври 2009 г., са показали, че извърше-ната от румънската страна реконструкция на техния кораб е неудачна и се нала-га нова. При проведените с българския превозвач „Па-раходство Българско реч-но плаване – Русе“ АД раз-говори румънската стра-на е декларирала готовност да се започне работа през март. Така отговориха на „Строителство Градът“ от Министерството на транс-порта, информационните технологии и съобщения-та на въпроса кога се очак-ва да заработи изграденият и въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 3 септември 2008 г. фе-риботен комплекс. От дър-жавното ведомство отре-коха напълно твърдението за техническа несъвмести-

мост на пристанищната ин-фраструктура на двата бря-га, като изтъкнаха, че про-блемът е единствено в не-достатъчната дължина на ро-ро клапата на румън-ския кораб, което създава проблеми при натоварване-то и разтоварването му на двата терминала.

Откриването и функцио-нирането на корабните ли-нии между България и Ру-мъния в българо-румън-ския участък на река Дунав са регламентирани от Спо-разумението между Ми-нистерството на транспор-та на България и Минис-терството на транспорта на Румъния за превоз на мо-торни превозни средства и на пътници с кораби меж-ду граничните пунктове по българо-румънския учас-тък на река Дунав, подпи-сано на 10 ноември 1998 г. в Букурещ, Румъния. Съ-гласно документа във всяка корабна линия задължител-но участва български и ру-мънски превозвач, т.е. ли-нията не може да функци-онира само с един превоз-вач.

През миналата година румънската страна декла-рира готовност и съвмест-но с българския превозвач

„Параходство Българско речно плаване – Русе“ АД предложи линията да бъде открита до края на октом-ври. В отговор Смесена-та българо-румънска екс-пертна комисия за контрол по изпълнението на спора-зумението взе решение да открие дейността по лини-ята на 29 октомври мина-лата година. Само ден пре-ди това обаче в комисията е получено писмо от румън-ски превозвач, че няма го-товност за започване на ра-бота, в резултат на което решението е отменено. До настоящия момент в коми-сията не е постъпвало ново предложение за откриване на дейността по линията, уточниха още от ресорното министерство.

От държавното ведом-ство добавиха, че на 24 март 2009 г. Министерски-ят съвет е взел решение за безвъзмездно предоставя-не за управление на имоти – публична държавна соб-ственост, на МВР за нуж-дите на Главна дирекция „Гранична полиция“, Ре-гионалната инспекция за опазване и контрол на об-щественото здраве – Пле-вен, Агенция „Митници“, Националната служба за

растителна защита, Наци-онална агенция „Пътна ин-фраструктура“, Изпълни-телна агенция „Морска ад-министрация“, Държавно предприятие „Пристанищ-на инфраструктура“ и На-ционалната ветеринарно-медицинска служба, което с последващо решение на Министерския съвет от 6 април е изменено и допъл-нено. Предаването на обек-тите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на тех-ните ползватели е извър-шено на 31 март миналата година въпреки сериозни-те забележки по качество-то на изпълненото строи-телство, които обаче не са пречка за пуска на изграде-ното съоръжение.

От транспортното ми-нистерство съобщиха още за „Строителство Градът“, че все още няма откри-та процедура за избор на концесионер на фериботен терминал Никопол. При старта й тя ще бъде публи-кувана както в Държавен вестник, така и в официал-ния сайт на Министерство-то на транспорта, информа-ционните технологии и съ-общенията. Не е уточнено кога това ще стане.

Разрешението за ползване на фериботния комплекс е от 3 септември 2008 г.

Държавна приемателна комисия е проведена през август 2008 г. Разрешението за ползва-не е от 3 септември същата година. Проектът

за изграждане на фериботния комплекс в Нико-пол е финансиран по програма ФАР - Трансгра-нично сътрудничество България - Румъния, фи-нансов меморандум 2002. Общата му стойност е 6.2 млн. евро: за строителство - близо 5 млн. евро, а за консултантските услуги - 261 900 евро.

Главен изпълнител на обекта е „Холдингово дру-жество Пътища“ АД, подизпълнители са „Мар-сен“ ООД - Плевен, „Евростил - Р“ ЕООД - Пле-вен, „Палмо“ АД - Плевен, „Пауър инженеринг“ ЕООД - Плевен, и „Далия“ ЕООД - Плевен. Стро-ителният надзор се упражнява от „Пътинвест ин-женеринг“ АД - София. Разрешението за стро-еж е от 26 януари 2005 г., работният проект е на „Транспроект“ - София.

За проекта

Технически проблеми, свързани с недостатъчна дължина на ро-ро клапата на румънския кораб, което създава проблеми при натоварването и разтоварването му на двата терминала, са причина за забавяне пуска на нова-та фериботна връзка

Няма пари за проекти, отчуждаване и строителство, отчете ББК „Пътища“

В края на януари се състоя годишното отчетно събра-ние на Българска браншова камара „Пътища“. В доклада си председателят на управителния съвет на ББК „Пътища“ инж. Румен Йовчев направи преглед на инфраструктурни-те проекти, които браншът очаква, на взаимоотношени-ята с администрацията и на позицията на бранша в ситу-ация на криза. За пътните специалисти основните про-блеми са недостигът на средства - за проектиране, от-чуждаване и строителство.През изминалия отчетен период ББК „Пътища“ се поста-ра диалогът между нас, пътната администрация, Минис-терството на регионалното развитие и благоустрой-ството и другите структури в бранша да не се спира, каза Румен Йовчев.Камарата да бъде коректив на изпълнителната власт и да работим заедно за проблемите на България, предложи Божидар Йотов, председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гост на срещата.Изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков отчете доброто сътрудничест-во със своя най-голям асоцииран член - ББК „Пътища“, и от-прави апел към пътната администрация за подробна про-грама за капитално строителство. На форума като гости присъстваха още Димитър Събев, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, Васил Бо-ненски, съветник на министър-председателя Бойко Бори-сов, Петър Денев и Кирил Желязков от Българската сто-панска камара, проф. Иван Трифонов от УАСГ.

Започна строителството на два обекта от водния проект по ИСПА във Варна

Първа копка на реконструкцията на пречиствателната станция за отпадъчни води и изграждането на ВиК съо-ръженията във Варна, финансирани от ИСПА, беше напра-вена миналия четвъртък. За пречиствателното съоръже-ние са предвидени 11 914 999.55 евро. Изпълнител е „Хи-дро-Трансстрой Консорциум“. То е проектирано за 450 хи-ляди еквивалент жители. В рамките на този проект ще се реконструират биологичното стъпало, каловото стопан-ство с оползотворяване на получения биогаз, ще се прео-борудват биобасейните с технология за отстраняване на азот, на съоръженията за третиране на утайките, ще се изградят нови трансформатори, ще се въведе автома-тична система за управление и контрол на процесите.Договорът за ВиК системата е за 5 657 732.93 евро. Из-пълнител е „Хидрострой“ АД, Варна. Реконструкцията об-хваща 27640 м водопроводна мрежа в кварталите Аспару-хово и „Вл. Варненчик“ заедно с подмяна на азбестоцимен-тови тръби и 2509 м канализационна мрежа.Освен тези два проекта финансовият меморандум „Ин-тегриран проект за водния цикъл на град Варна“ включва и трансформация на пречиствателната станция „Аспару-хово“ в помпена станция и конструиране на транспорти-ращ водопровод под дъното на Варненското езеро. Стой-ността на целия финансов меморандум, включващ трите строителни проекта, е 25.432 млн. евро.

Естакади вместо насипни съоръжения за подходи към Дунав мост 2

Възможно е подходите към Дунав мост 2 да бъдат реше-ни не чрез насип, а като естакада. Проектът на прибли-зително 100-метровото съоръжение може да бъде завър-шен за 40 дни. Такъв е резервният вариант на изпълните-ля на Дунав мост 2 и прилежащата инфраструктура - ис-панската фирма FCC, да ликвидира проблема с осигурява-нето на земни маси. Вторият, най-скъпият, е вариантът компанията да купува строителни материали от други кариери. Най-далечният е разрешението за концесия - Ми-нистерството на регионалното развитие и благоустрой-ството съобщи, че са необходими 18 месеца, за да се осъ-ществи подобна схема.Изпълнението на прилежащата инфраструктура е сред-но 30%, извършени са 15% от земните работи, съоръже-ния на жп и пътни надлези - 60%, комуникации и ВиК ин-сталации - 45%, жп сгради - 10%, жп съоръжения и инста-лации - 4%. Към януари от Дунав мост 2 са изпълнени 42% от пред-видените работи. Монтажът на връхната конструкция може да започне, след като бъде одобрен окончателният проект на връхната конструкция, предаден на инженера на проекта в началото на тази година.


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

В Стратегията за децентрализация и про-грамата за нейното изпълнение е необходи-мо да залегнат следните важни за общините права и отговорности:1. Участие във ВиК и електроразпределител-ните дружества, газови компании и други, свързани с разрастването и изграждането на инфраструктурата на територията на общините. 2. Да се разпишат и конкретизират правата и задълженията на общините, свързани с де-легираните бюджети, по отношение на обра-зование, здравеопазване, социални дейности и култура. Да се даде възможност общини-те да упражняват контрол по разходване-то на средствата и вътрешното разпреде-ление на същите (общините да одобряват бюджета и инвестиционната част). Да се де-легират правомощия за подбор на управлен-ския състав. 3. Общините да получат права за пряко учас-тие в управлението на европейските сред-ства и възможност за сдружаване на някол-ко общини за кандидатстване с общи проек-ти. Консултативния съвет към областната управа да има възможност да извършва кла-сиране на проектите по приоритети по да-

дена мярка. 4. Да бъде изградена система за интегрирано обслужване на инфраструктурата на тери-торията на населените места в общината. 5. Част от средствата по данък общ доход и данък добавена стойност да влизат в об-щинския бюджет при точно разписани прави-ла на разходването им, и то по местонахож-дение на икономическите обекти, а не по тях-ната регистрация. Например: големите тър-говски вериги, които имат магазини в почти всички общини, са със седалище в София.6. Приходите от санкции да влизат в общин-ските бюджети и да бъдат приети като раз-мери от общинските съвети.

За да бъде процесът успешен, трябва да се да-дат по-големи правомощия на общините как-то при събирането, така и при ползването на част от данъците (например ДДС, данък печал-ба, данък за физически лица и др.). По този на-чин ще се стимулира икономическата актив-ност. На практика от нас искат много, а няма-ме ресурс да го изпълним, особено по-малките общини. Например в момента ще възникне го-лям проблем с усвояването на европейските фондове. През тази година е предвидено соб-ствено участие на общините във финансира-нето на проектите в размер на 5% от стой-ността плюс осигуряването на оборотните средства. В момента в община Белослав рабо-тим успешно по три проекта с финансиране от еврофондовете, в които нямаме собстве-но участие. И едва успяваме да покрием лих-вите по кредитите, които сме теглили, за да осигурим необходимите оборотни средства. В момента държавата прехвърля на общини-те тези услуги, които са най-непривлекателни за нея, например незаконното строителство. За да контролираме процеса, трябва да назна-чим допълнително специалисти и това ни на-

товарва с нови разходи. Такива специализира-ни услуги не трябва да се децентрализират на този етап, защото малките общини не мо-гат да предложат качествена услуга. Според мен решението на проблема е в окрупняване-то на общините, но няма политическа воля за това. Има много малки общини, в които не може да се предложи качествена услуга и липс-ват специалисти. Например в Дания общини-те са били 274, а след реформата в момента са 100. Изискването е минимум 20 000 жите-ли. И при нас трябва да е така. По този начин ще се решават и по-лесно проблемите.

Процесът на децентрализация оказва същест-вено влияние върху местното самоуправление и ако се ускори процесът, ще има само ползи за обществото. За укрепване на общинското уп-равление се нуждаем от динамични процеси по осъществяване на децентрализацията. Много важна за общините е фискалната децентрали-зация, като основният акцент пада върху целе-вата субсидия за капиталови разходи. Делеги-рането на правомощия от централната към местната власт е предпоставка за по-ефектив-но управление на страната. Това, което пряко касае нас, кметовете на кметства, е децентра-лизацията на съответните. В развитите об-щества разпределението на услугите, предос-тавени от държавния орган, са на принципа на субсидираност. Това ще рече, че при равни пока-затели за ефективност услугите се предоста-вят на структурата, която е най-близо до хора-та. Кметствата са най-близо до хората по от-ношение на пряк демократичен избор и на пре-доставяне на услугите. Специфичното в случая е, че се наблюдава делегиране на задължения и отговорности, но отсъстват лостове и меха-низми за пряко въздействие върху средата. Тук

отново отварям темата за финансовата де-централизация – важното е да се знае какъв е статутът на кметствата. Те са в качеството на второстепеннен разпоредител с бюджет-ни кредити, като са налице делегирани права и отговорности. Обхватът им зависи от кме-та на общината. Данни от проведено проучва-не за нуждите на фондация през 2009 г. показва, че статут на второстепенни разпоредители имат всички кметства, в други само част от кметствата, а в трети нито едно кметство, какъвто е случаят с кмествата в Столичната община, т.е. налице е абсолютна диспропорция.

Повече от 20 години се работи по въпроси-те, свързани с финансова децентрализация, но резултатите в крайна сметка са насо-чени в по-голяма степен с децентрализация на разходите и на отговорностите и прех-върлянето им от държавата на общините, като същевременно основните приходоиз-точници, които постъпваха в общински бю-джети – споделените приходи от корпора-тивния данък (до 2003 г.) и данъка върху дохо-дите на физическите лица бяха централизи-рани. Разбира се, една част от тях се връща под формата на преотстъпен трансфер, но само за дейностите, които са държавна от-говорност, и незначителна част - като обща изравнителна субсидия. Огромната част от данъчните приходи постъпват в републикан-ския бюджет, докато в бюджетите на общи-ните влизат едва около 3-5% от всички да-нъчни приходи в страната. Този процент е изключително нисък спрямо всички останали европейски страни. Ремонтите на пътища-та в рамките на общините и досега са от-говорност предимно на общинските адми-нистрации. Ние поддържаме четвъртоклас-ната пътна мрежа и улиците в населените места. За съжаление източниците на сред-

ства за тези ремонти са ограничени – това са средствата от целевата капиталова суб-сидия и местните приходи. Отговорност на държавата са единствено републиканските пътища, и то извън населените места. В об-щина Пазарджик смело мога да заявя, че пра-вим и невъзможното, за да поддържаме ин-фраструктурата. От 2009 започнахме усво-яването за 3-годишен период на 15-милионен облигационен заем, средствата от който на-сочваме за ремонт и цялостна реконструк-ция на основни пътни артерии в град Пазар-джик. Общините имат най-голям интерес да поддържат пътищата, защото очакванията на гражданите са насочени именно към нас.

Д-р Христо Грудев, кмет на община Асеновград: Общините да получат права

за пряко участие в управлението на европейските средства

Емил Дичев, кмет на община Белослав:Държавата прехвърля на общините тези

услуги, които са най-непривлекателни за нея

Николай Гюров, кмет на кметство Бистрица:За укрепване на общинското управление

се нуждаем от динамични процеси

Тодор Попов, кмет на община Пазарджик:Общините имат интерес да поддържат пътищата, но финансовият им ресурс е

недостатъчен

Финансовата независимост е важна за децентрализацията

Темата за децентрализацията присъства в дневния ред на управляващите от близо 20 години, но едва през тази година се за-говори за реални стъпки, които да поста-вят основите на този доста закъснял про-

цес в България. Увеличаването на управленската и финансовата самостоятелност на общините са важна предпос-тавка за децентрализацията и доставянето на ка-чествените услуги на гражданите, като отговор-

ността би трябвало да се носи от структурите на публичната власт, която е най-близо до хората и техните нужди и проблеми. Около това мнение се обединяват болшинството от кметовете, на кои-то екипът на вестник „Строителство Градът“ вече втора седмица задава въпросите кои са основни-те спънки пред децентрализацията в България и кои би трябвало да бъдат първите мерки за уско-ряване на този процес. В болшинството от мненията се застъпва и тезата,

че е необходимо първо да се пристъпи към финан-совата децентрализация, която ще гарантира са-мостоятелност и независимост на местните власти и ще обезпечи финансово услугите, които в бъде-ще ще бъдат прехвърлени към общините. Това би стимулирало икономическата активност, като пра-вомощията ще се прехвърлят както при събиране-то на данъците, така и при ползването им.

�Пълните текстове на интервютата четете на: www.stroitelstvo.info/bgprojects



София

Благоевград

ПловдивПазарджик Стара Загора

Велико Търново

Бургас

ВарнаПлевен

1213

62.8

57.1

227.251.1

55

82.7

207.9

147

Инфраструктурата e основен акцент в бюджетите на общините през 2010

Екип на „Строителство Градът“

Крайната дата, до която българските общини трябва да са одобрили бюджетите си за 2010 г., е 13 февруари. Към момента текат обществени об-съждания на проектобюджети-те, като общини като Велико Търново и Плевен приеха сво-ите в края на миналия месец.

Обща и очаквана тенденция

в общинските бюджети е на-прежението в приходната част. Оказа се, че реалната загуба на собствените приходи през миналата година е в размер на 360 млн. лева, което основно се дължи на значителния спад от 50%. Основен акцент в про-ектобюджетите на по-големи-те общини са инфраструктур-ните обекти и образование-то. Именно в условия на свита

икономика и увеличаваща се безработица някои от общини-те ще имат възможност, въз-ползвайки се от голямата кон-куренция между строителни-те фирми по време на конкур-сите за избор на изпълните-ли, да постигат по-ниска себе-стойност на проектите си, но и да запазят работните места и дори да разкрият нови. Увели-чават се значението и делът на

европейското финансиране в капиталовите програми на об-щините.

Според кмета на община Габрово може да се окаже, че европейските средства за ин-вестиционни цели, които ще се управляват в рамките на тази година, могат да бъдат съиз-мерими с общинския бюджет. Това е характерно и за по-го-леми общини от ранга на Бла-

гоевград, където през тази го-дина ще работят върху проек-ти с европейско финансира-не на обща стойност около 30 млн. лева, а заложените капи-талови разходи извън опера-тивните програми са на стой-ност 20 млн. лв.

Продължава на стр. 16-17

0200400600800

10001200

Община

�Пълния текст четете на www.stroitelstvo.info

Бюджети 2010 г. (в млн. лв.)



София ще разполага с бюджет от над 1.28 млрд. лева. Това приеха общинските съвет-ници на 4 февруари. Капиталовите разхо-ди във финансовата рамка на Столичната община през 2010 г. надхвърлят общия бю-джет на столицата отпреди четири годи-ни. Те са близо 570 млн. лева, а бюджетът през 2006 г. е около 479.4 млн. лева, капита-ловите разходи, от друга страна, са едва 64.2 млн. лева, или девет пъти по-малко в сравнение с тези през 2010 г. За инвести-ции тази година София планира близо два пъти повече средства в сравнение с 2009 г., когато бяха вложени 318.2 млн. лева. Почти половината от средствата в капи-

таловата програма се очакват по европей-ски програми – 240 млн. лева. Останалите средства са съответно от общинския бю-джет 284.8 млн. лева и 45.6 млн. лева от

приватизационния фонд на общината. Както и миналата година най-сериозните инвестиции са насочени в изграждането на метрото – 10.28 млн. лева. През тази го-дина се планира да започне строителство-то на завода за битови отпадъци, за ко-ето са отделени 19.4 млн. лева за инста-лация за механично-биологично третиране, 3.26 млн. лева за инсталация за компости-ране и 5.5 млн. лева за депото в местност Садината. За строителство на обекти от инженерната инфраструктура – водоснаб-дяване и канализация, се предвиждат 15.7 млн. лева. Значителни средства в размер на 31.73

млн. лева са отделени за проектиране и изграждане на нови детски градини и раз-ширения на съществуващи. В сравнение с миналата година средствата са с близо 5 млн. лева повече. Столичната община е из-готвила списък с приоритетните обекти от пътната инфраструктура за ремонт и строителство, финансирани от капитало-вата програма през 2010 г.Обектите, които са заложени в строи-телната инвестиционна програма, са съо-бразени с преходни обекти, които са запо-чнали през миналата година, а така също и тези, чиито проекти са били заложени в общия устройствен план на София.

Планираният бюджет на община Варна за 2010 г. е в размер на 207.9 млн. лв. В при-ходната си част общинският бюджет ще разчита на 47% собствени приходи, 12% заеми и 41% взаимоотношения с републи-канския бюджет. Проектобюджетът за тази година разчита на дългово финан-сиране от 26.5 млн. лв. Това включва обли-гационна емисия от 6 млн. евро за рекон-струкция и ново строителство на пъти-ща, финансов лизинг за модернизация на уличното осветление в размер на 11 млн. лв. без ДДС и мостово финансиране за обезпечаване на инвестиционни проекти по оперативните програми. Предвидени-те 9.9 млн. лв. са за реализацията на чети-ри проекта – три по оперативна програма „Регионално развитие“ и един по „Околна

среда“. Финансовият ресурс на общината ще се завиши и с очакваните привлечени средства от одобрени и в готовност за предаване и разглеждане проекти по опе-ративните програми в размер на около 84 млн. лв.

В инвестиционната програма за тази го-дина са планирани и серия от пътни про-екти, които да подобрят състоянието на градската пътна инфраструктура и да облекчат трафика. Средствата за тях ще дойдат от заеми. Сред по-големите път-ни проекти, които ще се реализират през 2010 г., са реконструкция на ул. „Девня“ в участъка от ул. „Г. Пеячевич“ до бул. „Ре-публика“, реконструкция на участъци бул. „Христо Смирненски“ и ул. „Ген Колев“, ре-конструкция и изграждане на нови свето-фарни уредби на стойност 535 хил. лв. и др. През 2010 г. за битови и комунални дей-ности ще бъдат похарчени 60 млн. лв, с 4% повече спрямо 2009 г. От тях 24.2 млн. лв. са за изграждане на уличната мрежа,

включваща 4 млн. лв. за рехабилитация на улици, 15 млн. лв. за ново строителство и 600 хил. лв. за проектиране, авторски и строителен надзор.В довършването на отвеждащ колектор за битови отпадъчни води ще бъдат вло-жени 4.2 млн. лв. За доизграждането на спортно-атракционния комплекс в жили-щен комплекс „Младост“, закрит басейн „Кауфланд“, са предвидени 609 хил. лв. Ка-нализационната мрежа на квартал „Вини-ца“ ще бъде завършена с 600 хил. лв., а за изграждане на панорамна площадка в квар-тал „Галата“ са предвидени 609 хил. лв. Планираната капиталова програма е на стойност 39.4 млн. лв. От тях 2.5 млн. лв. ще бъдат заделени за отчуждаване на имоти.

Макрорамката на бюджет 2010 на община Бургас е 147 млн. лева при 163 млн. лева за миналата, като основният акцент ще бъде инфраструктурата. Разходната част е разпределена върху завършване на започна-тите и работата върху нови инфраструк-турни проекти. Всъщност с приемането на новия бюджет общината ще се превър-не в най-големия местен работодател ос-новно в строителството.В капиталовата програма на общината са заложени ремонти на централната градска част, комплекс „Възраждане“, като работа-та по голяма част от проектите ще стар-тира с подмяна на ВиК комуникациите.

През 2010 г. ще се извърши реконструк-ция на ул. „Гурко“ за около 900 хил. лв., ко-ято трябва да се свърже с Морската гра-дина. Улицата трябва да бъде обновена до края на 2010. В списъка попадат още улици-те „Христо Ботев“, „Калоян“, „Мария Луи-за“ и „Александър Велики“. Друг важен про-ект е за осъществяването на пробив от ул. „Янко Комитов“ към ул. „Струга“, като чрез тази нова отсечка ще се облекчи дви-жението на автомобили в посока „Меден рудник“ – „Възраждане“ – „Славейков“. Се-риозно перо от бюджета е предназначено за модернизация на образователна инфра-структура – 9.5 млн. лева. Предстои още

реконструкция и на главната улици в Бур-гас – „Александровска“, за което община-та ще разчита на европейско финансира-не в размер на 4 млн. лв. През 2010 г. ще бъде довършен общинският път Минерал-

ни бани – Банево – Изворище. В проектобюджета за тази година общи-ната е заложила средства от нов банков кредит в размер на 10 млн. лева. В случай, че бъде изтеглен, заемът ще ибъде израз-ходван за важни инфраструктурни проек-ти, като продължението на ул. „Янко Коми-тов“ към ул. „Струга“, реконструкции на ул. „Места“, „Христо Ботев“, „Александър Велики“, „Калоян“, „Гладстон“ и др. Предви-дено е внедряване на информационна сис-тема за управление на паркирането, из-граждане на улично осветление, изгражда-не на паркинг и водостоци в квартал Гор-но Езерово.

През 2010 г. Пловдив ще се управлява с бю-джет от 227.24 млн. лв. Това е с 12.3 млн. по-вече от отчетеното бюджетно изпълне-ние в края на 2009 г. при планирани 260 млн. лв. Подготвената от общинската админи-страция проекторамка на годишните при-ходи и разходи ще се обсъжда и приема от местния парламент в края на февруари. За капитално строителство, основен ре-монт и поддръжка на инфраструктура-та, сградния фонд и зелената система са заложени 41.03 млн. лв. В капиталовите разходи са включени и 11 464 251 лв., кои-то се очакват да постъпят през тази го-дина от отпуснатите с постановление на Министерския съвет 26.5 млн. лв. за при-емането на 100 хил. тона софийски бок-лук. За изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа ще бъдат инвестирани 15 813 720 лв. През тази година ще бъде завършена ос-новната реконструкция на бул. „България“, финансирана изцяло с държавни средства. За приключването на втория й етап (от

бул. „В. Априлов“ до колелото на панаира) са предвидени 5 850 000 лв., а за третия етап (от колелото на панаира до глухата жп ли-ния) – 4 312 300 лв. Отделно за подмяна на канализацията, уличното осветление и те-лефонизация са заложени 1 055 410 лв.През тази година ще започне разширение на двата крайречни булеварда: 2.7 млн. лв. за бул. „Марица-юг“ (отсечката от ул. „Висла“ до бул. „Руски“) и 3 млн. лв. за бул. „Мари-ца-север“. За изграждане на нови улици в кв. „Гладно поле“ ще бъдат усвоени 786 898 лв., продължение на бул. „Свобода“ (от Хирурги-ите до „Пещерско шосе“) - 400 000 лв. Планира се да стартира и изграждането на новия жп надлез от пътен възел „Скобелева майка“ – първи етап от югогоизточния об-ход на Пловдив. Проектът ще се финанси-ра съвместно от републиканския бюджет и общинския бюджет. Изпълнител на пър-вия етап е „Пътища Пловдив“ АД. Финан-сирането е 5 млн. – по 2.5 млн. лв. от Аген-ция „Пътна инфраструктура“ и общината, която за своя дял разчита на 15-те мили-

она компенсация от правителството за со-фийския боклук. Преди старта на строи-телството трябва да се подпише и ново споразумение за съфинансирането.Най-големият нов инфраструктурен обект е изграждането на комуникационната връз-ка с подлезно преминаване „Царевец“ – „Мо-дър“, която ще свърже районите „Южен“ и „Западен“. Стойността на проекта е 14.5 млн. лв. и изцяло ще се финансира от пра-вителствената компенсация на софийския боклук. За стартиране на строителство-

то през тази година са предвидени 2 млн. лв. За проектиране на комуникационни обек-ти са планирани 326 800 лв.: разширение на „Пещерско шосе“ (от бул. „В. Априлов“ до ул. „Копривщица“) – 72 000 лв., реконструк-ция на „Ягодовско шосе“ – 34 800 лв., път-на връзка „Бул. „Източен“ – мост Адата – ул. „Полет“ – 120 000 лв., подлез на бул. „Ма-рица-юг“ при Водната палата – 60 000 лв., и за актуализация на проекта за продължение на бул. „Цветан Лазаров“ - 40 000 лв. Малко над половин милион лева в капитало-вата програма са отделени за устройстве-ни планове и 1 435 000 лв. за подготовка на проекти по еврофондовете. Извън капиталовата програма община Пловдив усилено работи по финализиране на процедурата за тегленето на 30-милио-нен заем от ЕБВР за ремонт на 280 вътреш-ноквартални улици с дължина 105 км. До дни се очакват докладът и оценката на бан-ката за точната стойност и способите за ремонтиране на малките улички в града.

СОФИЯ С БЮДЖЕТ НАД МИЛИАРД

ПРИОРИТЕТИ НА ВАРНА СА ИНФРАСТРУКТУРАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

БУРГАС ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАЙ-ГОЛЕМИЯ МЕСТЕН РАБОТОДАТЕЛ В СТРОИТЕЛСТВОТО

ПЛОВДИВ С ПРОЕКТОБЮДЖЕТ ОТ 227 МЛН. ЛЕВА

1213 млн. лв.

1000 млн. лв.

2010 2009

Увеличение

21%

227.

2 м

лн. л

в.

214.

9 м

лн. л

в.

2010 2009


6%

207.

9 м

лн. л

в.

209.

2 м

лн. л

в.

2010 2009

Намаление

1%

147

млн

. лв.

163

млн

. лв.

2010 2009

Намаление

11%



За реализация на инвестиционната си про-грама Благоевград ще разчита предимно на европейски средства, които за тази година са около 30 млн. лева по девет проекта. „В общинските бюджети към днешна дата има три момента. Първият е намалените минимални стандарти, които касаят дър-жавните дейности, свързани с образование, здравеопазване, социални дейности и култу-ра, които са намалени между 3 и 10%. Това означава, че средната сума на намаление е около 5%. Общините от ранга на Благоев-град са в състояние да се справят с огра-

ничения ресурс чрез ограничения и оптими-зиране на разходите. Това в никакъв случай няма да бъде безпроблемно за по-малките общини. Вторият момент е свързан с опи-та на общините да осигурят повече прихо-ди от собствените си компетенции, свърза-ни с местни данъци и такси и разпореждане с общинска собственост. Благоевград е на-правила своя план в тази посока, като, без да се увеличават местните данъци и такси, ще се разшири обхватът и да осигурим стабил-ност на приходите и чрез разпореждането с общинска собственост ще компенсираме

недостига за капиталови разходи. Третият елемент е опитът за максимално ефектив-но усвояване на структурни фондове през оперативните програми“, каза кметът на община Благоевград Костадин Паскалев.

Предвидените капиталови разходи извън оперативните програми са 20 млн. лева. За окончателното асфалтиране на улиците в квартал Грамада са заложени 1.165 млн. лв. Средства в размер на 895 хил. лв. ще се из-ползват за изграждане на три кръгови кръс-товища.През 2010 г. е предвиден основен ремонт на две пътни отсечки – Благоевград – с. Айда-рово и кв. Струмско – нови гробища, 308.6 млн. лв. са предвидените за това средства. 200 000 лв. са предвидени за ремонт на две улици в с. Покровник.

БЛАГОЕВГРАД ЩЕ РАЗЧИТА НА ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА ПРЕЗ 2010 Г.

Бюджетът на Велико Търново бе приет в края на януари. Той е в размер на 55 062 914 лв. Тазгодишният бюджет е с малко над 2.5 млн. лв. по-малък от миналогодиш-ния. Акцентите в инвестиционната про-грама са поставени върху завършване на предходни обекти. Поради финансовата криза много обекти по инвестиционна-та програма за 2009 останаха невъзложе-ни, а тези, които бяха възложени, в голяма част останаха неразплатени. Инвестици-онната програма за тази година е съобра-

зена с финансовите възможности на об-щината, отчитайки приоритетните нуж-ди за строителство и ремонт. На този етап средствата отразяват реално за-

ложени обекти, което ще окаже влияние за завършване на преходни обекти, както и на подготовката за започване на нови обекти, включени в нея и финансирани из-ключително от външни източници, кате-горични са от община Велико Търново. По план най-много средства са предвидени за инфраструктурни обекти. Инвестиционната програма на общината е в размер на 70.66 млн. лева. Малко над 66 млн. лева от тях трябва да дойдат от извънбюджетни средства, предимно от

проекти по различни оперативни програ-ми. Близо 1.8 млн. собствени средства ще отдели общината за подобряване на ин-фраструктурата. От приватизационни сделки се очакват приходи от 1.6 млн. лв.По оперативна програма „Околна среда“ с 43 560 617 лв. ще бъде бъде подобрена и развита инфраструктурата за питей-ни и отпадни води. От Министерството на финансите се очакват 5 млн. лв. за до-вършване на пътен възел „Качица“ и кръс-товище на ул. „Стоян Коледаров“.

Общата стойност на бюджета на общи-на Плавен, приет на 29 януари, е 62.85 млн. лв. при отчет на бюджета за 2009 г. 62.09 млн. лева. Процентното увеличение е 1.22 на сто спрямо отчета за миналата годи-на, или над 760 хил. лв. В гласувания бюджет 33 035 288 лв. са приходите от делегирани-те от държавата дейности, а 29 823 018 лв. – от местни и държавни дейности, дофинан-сирани с местни приходи.Традиционно най-голяма част от средствата – 44.60%, е насочена в сферата на образова-нието. Целевата субсидия за капиталови раз-ходи от републиканския бюджет през тази година е в размер на 697 400 лева, половина-

та от които са предвидени за изграждане и основен ремонт на местни общински пъти-ща, а с останалите заедно с преходния оста-тък от 2009 г. от 89 007 лева ще бъдат на-правени ремонти на ясли и детски градини, както и ще бъде изградено ново обществе-но осветление в жк „Дружба“. Като цяло ин-вестиционната програма на община Плевен обхваща средствата по бюджета за основен, текущ ремонт и строителство и заложени-те в инвестиционния фонд средства от при-ватизация. Общата инвестиционна програ-ма за тази година възлиза на 8 469 000 лв. По-вече от половината от тях ще бъдат насо-чени за ремонт, проектиране и изграждане

на уличната мрежа, като са набелязани общо около тридесет направления, в които ще се инвестират основно средствата. Предвиде-ни са средства за ремонти на детски заве-дения, паркова среда в междублоковите прос-транства, различни благоустройствени ме-роприятия, множество инвестиции в малки-

те населени места, подобряване дейността на синята зона и др. През тази година не се предвижда повишение на местните данъци и такси. И тази година общините са изправени пред предизвикателства – намалени стандарти за издръжка в различни заведения, както и нама-лението на субсидията за капиталови разхо-ди, което за Плевен е три пъти в сравнение с миналата година, отказ от страна на дър-жавата за споделени финансови отговорно-сти, каквото предложение бе отправено от община Плевен по повод дирекция „Военноис-торически музеи“, обяви на пресконференция кметът на Плевен Найден Зеленогорски.

Планираният обем на приходите и разходи-те в общинската хазна възлизат на 82.75 млн. лв. Постъпленията от държавни трансфери за финансиране на делегирани-те от държавата дейности са близо 51 млн. лв., а за финансиране на местни дейности - 31.7 млн. лв. Инвестиционната програма за 2010 г. предвижда 8.87 млн. лв. за ремонт и изграждане на значими обекти на образо-вателната, социалната и транспортната инфраструктура на територията на об-щината. Тя се финансира в по-голямата си част с общински средства: собствени при-ходи, собствен бюджет и фонд „Привати-зация“. Размерът на целевата субсидия за капиталови разходи от републиканския бю-

джет значително е намалена в сравнение с предходни години - 1.01 млн. лева, в т.ч. за изграждане и основен ремонт на общински пътища 527 хил. лв. За дофинансиране на ка-нализацията на кв. „К. Ганчев“ са планирани 500 хил. лв., а за довършване на реконструк-цията на ул. „А. Тошева“ и бул. „Славянски“

- 650 хил. лв. Половин милион са предвидени и за оконча-телното въвеждане в експлоатация на Дър-жавната опера, чието официално открива-не е насрочено за 3 март. По решение на общинските съветници от капиталовата програма отпадна изграждането на кръго-во кръстовище в кв. „Ремиза“. За осветле-ние на улици и площади ще бъдат инвести-рани 800 хил. лв. Общинският съвет даде съгласието си община Стара Загора да дари на Старозагорската митрополия об-щински имот с цел изграждане на правосла-вен храм на името на св. Игнатий Староза-горски в кв. „Самара“. През септември 2010 г. трябва да бъде завършена реконструкци-

ята на общински път с. Калояновец – с. Ло-вец (5.5 км пътна отсечка), финансирана по оперативна програма „Регионално разви-тие“ с 4.7 млн. лв. Все още не е приключе-на и тръжната процедура по определяне на изпълнители на санирането на девет обек-та от образователната инфраструктура по „Регионално развитие“ на стойност 5.8 млн. лв. На 8 февруари община Стара Загора внася в Министерството на регионалното раз-витие и благоустройството подготвения проект за цялостно подобряване на физи-ческата и жизнената среда в кв. „Железник“ с прогнозна стойност 10 млн. лв. по опера-тивна програма „Регионално развитие“.

Общата рамка на бюджет 2010 на община Пазарджик е 57 119 015 лв. Най-важният при-оритет на управлението според кмета То-дор Попов е да запази всички системи да ра-ботят без сътресение, да защити нивото на публичните услуги и да се инвестира в бла-гоустройство. Акцент в капиталовата про-грама на общината са обществените сгради и пътната инфраструктура на града и се-лищата на територията на общината. Раз-ходите за финансиране на инвестиции през

2010 г. възлизат на 9 595 039 лв. От тях за инфраструктурни обекти общината за-деля 6 894 731 лв. Планира се да бъдат завър-

шени девет преходни обекта, сред които са основните ремонти на ул. „Кн. Мария-Луиза“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Цар Симеон“, ул. „М. Войвода“, ул. „Д-р Ламбрев“. Най-мно-го средства са заложени за реконструкция на ул. „Кочо Честеменски“, в отсечката от „Ал. Стамболийски“ до ул. „Г. Бенковски“ – 1 345 000 лв., и за основния ремонт на ул. „Кн. Мария-Луиза“, в отсечката от „България“ до „Цар Иван Шишман“ – 985 000 лв. Планирани са средства в размер на 852 898 лв. за осно-

вен ремонт в училищата и детските гради-ни и 200 000 лв. за ремонти на градската ВиК мрежа. С общински средства – 766 491 лв., ще се съфинансира енергийно ефективното саниране на училища и спортни площадки.През тази година община Пазарджик стар-тира работата по два мащабни проекта по ОП „Регионално развитие“ - оформяне на но-вата визия на централната градска част за 10.5 млн. лв. и саниране на пет училища за 5.5 млн. лв.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЩЕ ЗАВЪРШВА ПРЕДХОДНИ ОБЕКТИ

ПЛЕВЕН АКЦЕНТИРА НА ПРОЕКТИРАНЕ И ИНФРАСТРУКТУРНИ ОБЕКТИ

ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВА С 82.7 МЛН. ЛЕВА

ПАЗАРДЖИК ЗАЛАГА НА РЕМОНТИ НА УЛИЧНАТА МРЕЖА И ПУБЛИЧНИ СГРАДИ

82.7

млн

. лв.

99.9

млн

. лв.

2010 2009

Намаление

16%57

.1 м

лн. л

в.

64 м

лн. л

в.

2010 2009

Намаление

10%

55 м

лн. л

в.

57.5

млн

. лв.

2010 2009

Намаление

25%

62.8

млн

. лв.

62.1

млн

. лв.

2010 2009


1%51

.1 м

лн. л

в.

51.1

млн

. лв.

2010 2009

Промяна

0%

18 Строителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ГРАДОУСТРОЙСТВО

Гергана ДИМИТРОВА

С новия план терито-рията от 37 ха в югоиз-точната част на столица-та получава нов градоус-тройствен статут и реше-ние. Възложител на раз-работката е Направление „Архитектура и градо-устройство“ на Столич-ната община, а автор на плана - колектив на „ИП Тектоника“ ЕООД с уп-равител арх. Иван Пър-ванов и главен проектант арх. Жоржета Рафаило-ва.

Планът, завършен в окончателна фаза и ми-нал през необходимите съгласувателни процеду-ри, е приет от специали-зиран общински експер-тен съвет по устройство на територията в края на 2009 г. и предстои него-вото първо обявяване на вниманието на заинтере-суваните лица в Държа-вен вестник.

Старият план за регу-лация и застрояване не е подходящ за прилагане към момента, тъй като е разработен в условията на друга законова рам-

ка. Предназначен е за ре-ализация основно от об-щината, в по-голямата си част без съобразява-не на имотните граници и инвестиционните наме-рения на собствениците. Същевременно по Зако-на за устройство на те-риторията (ЗУТ) се дава възможност за индиви-дуално процедиране на урегулирани поземлени имоти (УПИ) по имотни граници, което би довело до нелепо структурира-не на нова градска тери-тория съобразно грани-ци на ниви отпреди един век, което не е добре за никого, посочи арх. Жор-жета Рафаилова, главен проектант. Намерено е решение, с което да се постигне по-добра гра-доустройствена среда и едновременно да се даде възможност за задоволя-ване на инвестиционните намерения на собствени-ците.

Новият план за мест-ност Камбаните е разра-ботен съгласно изисква-нията на чл.16, ал.1 от ЗУТ за частта от територията с неприложена предходна

регулация и при спазване на устройствените зони в окончателния проект на изменението на общия устройтвен план (ОУП) на София, приет от Ми-нистерския съвет. С пла-на по чл.16 необходима-та земя за улици се взема пропорционално от всич-ки имоти. Освен това се решава още един серио-зен проблем на собстве-ниците - дава се шанс те да съберат на едно мяс-то (комасират) и урегу-лират по по-подходящ начин имоти, разпръсна-ти на разстояние или по-падащи в различни квар-тали, избягвайки необ-ходимостта от сключва-не на поредица от дого-вори. Това позволява по-добро архитектурно-гра-доустройствено решение както в получените ком-пактни урегулирани по-землени имоти (УПИ) с правилна форма и по-го-ляма площ, така и в ця-лата територия на плана. По този начин се създа-ва по-високо качество на урбанизираната среда, което допълнително по-вишава и пазарната стой-

ност на имотите. Възприетите показа-

тели за застрояване от-говарят на устройстве-ните зони в съответствие с изменението на общия устройствен план на Со-

фия. Предвидени са об-

ществено обслужващи функции. Те са предим-но по рамката на глав-ната улична мрежа. Об-щият план допуска да се

формират УПИ за за-строяване с обслужващи функции и в зоната не-посредствено до Около-връстния път при отчи-тане сервитута на дале-копровода.

Жилищен и бизнес комплекс планират до „Бизнес парк София“Разработен е нов устройствен план за територията, известна като Град на мечтите

Жилищни, обществено обслужващи и бизнес функции, търговия, банки, офиси, хотели, както и възможности за спорт и необхо-димите условия за пълноценна среда на обитаване - това пред-вижда нов план за регулация и застрояване за част от тери-торията на местност Камбаните в столичния жк „Младост 4“.

Предвижда се след 15 години целият комплекс, разположен на площ от око-ло 37 ха, да бъде напълно изграден и тогава в него да живеят над 5000 души, а да работят над 3000. Територията се намира между Околовръстения път и бул. „Александър Малинов“ в жк „Младост 4“, западно от „Бизнес парк Со-фия“. В публичното пространство е известна и като Град на мечтите, по име-то на нереализиран проект отпреди около 20 години.

В северната част съгласно пред-вижданията на общия устрой-ствен план с този проект се от-

режда трасе на нова улица, която е продължение на ул. „Самара“. Тя е от четвърти клас и пресича на све-тофарно кръстовище бул. „Алексан-дър Малинов“. Чрез нея се осигу-рява основният подход към терито-рията. Проектното продължение на улицата свързва територията чрез мост над река Банишка със съседна-та местност – Вилна зона Американ-ски колеж. В обхвата на „Младост 4“ - Камбани-те продължението на тази улица на юг минава успоредно на реката и се свързва на вливане и отливане със северния локал на Околовръстния път. Друг вход за територията, със значително по-ограничен капацитет,

е от предвидената нова улица, ус-поредна на бул. „Александър Мали-нов“. Тя осъществява чрез още един транспортен мост през река Баниш-ка връзка в северна посока (с мест-ност Американски колеж и жк „Мла-дост“, втора част).Изключително удобство за бъдещи-те ползватели е възможността за ди-ректно обслужване на територията от метро чрез спирката на ул. „Са-мара“. Схемата на вътрешния публи-чен транспорт предвижда довозва-ща тролейна и/или автобусна линия с четири спирки в обхвата на пла-на. Местата им са обвързани с ме-троспирката, пешеходните мостове и подходите към училищата и детски-те заведения, както и с големия цен-тър с комплексни функции в югоиз-точната част.

Нова улица осъществява връзка с бул. „Александър Малинов“

Характерно за територията е почти равнинният релеф, като в западната част минава поречието на река Банишка. В момента територията е застроена само в североизточната част с жилищни блокове със средна и висока етажност в раз-лична фаза на строителство. Само два от тях са напълно завършени и населени

Проблеми за решаване и цели на плана• Наличието на неактуален план за регулация и застрояване го прави неподходящ за прилагане• Необходимо е да се осигури правилна форма на отделните имоти• Необходимо е да се осигури инженерна и техническа ин-фраструктура

Какво се постига• С плана по чл.16 от ЗУТ се осигурява необходимата земя за улици, която се взема пропорционално от всички имоти• Получава се правилна градоустройствена структура на от-делните квартали• Постига се по-добро архитектурно-градоустройствено ре-шение на цялата територия• С проекта се дава възможност за задоволяване на инвести-ционните намерения на собствениците на имоти

Околовръстен път

бул

. „А

л. М

али

нов“ул. „Самара“


Пешеходни алеи, два пешеход-ни моста и велоалеи са заложе-ни в новия план. Целта е чрез

тях да се постигнат по-добри връз-ки с околните квартали. В югозапад-ния край на територията, в близост до река Банишка, е предвидена па-сарелка, която отвежда към части-те на града южно от околовръстния път. Два леки пешеходни моста над

реката се предвиждат като допълни-телна връзка с Вилна зона Амери-кански колеж на запад. Проектирана е и веломрежа, която е съобразена с основните направления на движе-ние – по улицата, успоредна на бул. „Александър Малинов“, и покрай ре-ката. След като поречието на реката бъде моделирано с пейзажна коре-кция, ще се оформи парк.

Пешеходни и велоалеи осигуряват комуникацията с околните райони

ПРОГНОЗНО НАСЕЛЕНИЕ И РАБОТЕЩИ КЪМ 2025 Г.

Устр. зона Площ нето, ха

Жилищни функции Обслужващи функции

РЗП Жители при 50 кв.м РЗП Работещи

Жк 1,2 РЗП = 22700 кв.м 460 РЗП= 3000

кв.м при 75 кв.м 40

Смф 14,2 50% РЗП 5000 50% РЗП при 75 кв. м 3325Оз1 1,8 10% РЗП 40 90% РЗП при 75 кв.м 260Училища и детска гра-дина

1,3 - - -на база брой деца по демогр. прогноза към ОУП 75

Общо 18.5 5500 3700

В кв. 35 и кв. 34 се предвижда изграждане на училище и детска градина в урегулира-ни поземлени имоти - общинска собстве-ност. Те са съответно с площ 8 дка и 4 дка.

В кв.40 - в югоизточния край на територи-ята е акцентът в композиционно отноше-ние. Тук се предвижда изграждане на мул-тифункционален комплекс с 26 етажа ви-сока сграда, разположена в централната зона, получена при дъгите на уличната ко-

муникация. Други два, малко по-ниски вер-тикални акцента, са предвидени в кв. 44 и в кв.37. В останалите части застрояване-то е предвидено да бъде до десет етажа.

За паркиране освен в границите на все-ки отделен урегулиран поземлен имот са предвидени и два публични паркинг-гаража в кв.39 и в кв.40. Вторият е с две подземни нива за паркиране, съчетан със съоръже-ния за спорт на открито на ниво терен.

План за регулация и застрояване на местност Камбаните - „Младост 4“, София

Смф - Смесена многофункционална зона. В нея се предвиждат обществено обслужване, търговия, без-вредни производства, жилища, спортни и атракции, без да се допускат обекти с вредни влияния и отделя-ния. Минимум 25% от озеленената площ е с висока дър-весна растителност.

Оо - Зона за обществено обслужващи дейности и озе-леняване. Тази зона се застроява със сгради за об-ществено обслужване. Допуска се до 30 на сто от раз-гънатата застроена площ да бъде за жилища, като партерните етажи са задължително с обществени функции.

Жк - Жилищна зона с комплексно застрояване. В тези имоти са съществуващите изградени жилищн и бло-кове по предходния план.

Тзв -Терени за озеленяване. Предвижда се пейзажна корекция на реката и паркова среда.

Смф

Смф

Смф

Смф

Тзв

Оо

ЖкЖк

Жк

Оо

кв. 35

кв. 34

кв. 39

кв. 37

кв. 44

кв. 40

Тзв

Тзв

Смф

Смф Смф

Смф

Смф

Смф

Околовръстен път

бул

. „А

л. М

али

нов“Тзв

Тзв

Тзв

ул. „Самара“

р. Банишка

р. Ба

ниш

ка


ИНТЕРВЮАрх. Стефан Стайнов:

Необходима е дългосрочна национална устройствена политикаАрх. Стайнов, честит юбилей! От колко години работите в областта на устройство на терито-рията?

- Включвайки и половин го-дина, посветена на дипломна-та си работа, общо 53 години. Занимавал съм се и с архитек-тура, но по-малко. По профе-сия съм урбанист. Основните причини за това са две. Пър-во, защото като човек съм ус-троен с много остро социално чувство. Проблемите на общ-ността, на взаимоотношения-та между хората ме интересу-ват повече, отколкото интим-ния живот на отделния човек. Втората причина, поради ко-ято се занимавам с устрой-ство на територията, е защо-то мисля, че нямам достатъч-но творческа инвенция, за да бъда архитект в истинския смисъл на думата.

Как виждате днес българ-ските градове и общини, какви са най-сериозните проблеми пред тях?

- Въпросът е сложен. Илюзия е да се мисли, че и в най-бога-тите и развити страни по све-та, градовете и общините ня-мат проблеми. Проблемите са нещо закономерно, което съ-пътства всяко развитие. Съвременните проблеми в българските градове и общи-ни са сума от проблеми, на-следени от миналото и създа-дени през последните две де-сетилетия. Миналите са свър-зани със състоянието на ин-женерната инфраструктура, с характера на средата, с панел-ните комплекси и други. Към тях за съжаление се приба-виха още много недостатъци. Усвояването на територии, които в определена перспек-тива във времето не могат да бъдат инфраструктурно оси-гурени, е сериозен проблем. Новият общ устройствен план на София отбелязва, че почти 60% от новоусвоената тери-тория в южните части на об-щината, са без необходимата инженерна инфраструктура. В закон (още от края на ХIХ век) за благоустройството в Княжество България има следния текст – забранява се строителството на къщи из-вън границите на града, защо-то общината не може да оси-гури път и вода. Преди 130 години българският законо-дател е имал съзнанието, че градско развитие значи раз-витие на инфраструктура, а ние си позволихме да забра-вим това. Проблемите с град-ските комуникации се реша-ват тогава, когато има обвър-зана транспортна и градоус-

тройствена политика на съот-ветния град и община. Такава политика няма за български-те градове. В Мюнхен, Гер-мания, например е разрабо-тена не само градска, а реги-онална транспортна полити-ка още в началото на 60-те го-дини на миналия век. В резул-тат на този документ и плано-мерното му реализиране днес комуникационните системи и връзки функционират успеш-но.

Не трябва ли това да бъде предмет на общите устройствени планове?

- За съжаление и в нашите общи устройствени планове, правени през последните го-дини, които би трябвало в го-ляма степен да съдържат еле-ментите на една такава поли-тика, въпросите не са реше-ни в задоволителна степен. Вместо комплексни целенасо-чени решения се вижда дори известна грандомания – пред-виждат се съоръжения с кило-метри дължина, които не мо-гат да се реализират в рам-ките на следващите 20-30 го-дини. По новия общ устрой-ствен план на София реали-зирането на главната улична мрежа без отчитане на разхо-дите за отчуждения, изисква поне 4.5-5 млрд. лева инвес-тиции, като се има предвид, че цялата инвестиционна про-грама за тази година е близо 500 млн. лева общо. Това оз-

начава, че в разстояние на 10 години планът в частта му ко-муникационна мрежа би мо-гъл да се реализира само ако не се строи нищо друго. Оче-видно това не може да стане и очакваните цели няма да бъ-дат постигнати.Друг проблем на български-те градове и общини е недос-татъчно изявената приоритет-ност в устройството им. Сериозен проблем е разра-стването на селищните те-ритории. В момента има бих употребил думата разюздано унищожение на земеделски земи в България. Един град като Варна, в който има зна-чителни територии с недос-татъчна благоустроеност, се разрасна на север до Златни пясъци и на юг до Пашадере. Продължава разминаване-то между градоустройстве-ни концепции и екологосъо-бразността на устройството на територията. Да оставим настрана, че на нормативно и методологическо ниво интег-рирането на тези дейности е изцяло открит въпрос в Бъл-гария, докато в Западна и Се-верна Европа той е получил институционално решение.

Предвижда се изменение на ЗУТ, откъде според вас трябва да се започне?

- Не участвам в работната група, сформирана със запо-вед на министъра на регио-налното развитие и благоу-

стройството, и не съм в тече-ние какво точно се предвиж-да. Това, което е типично за досегашните промени в ЗУТ, е липсата на цялостен анализ за приложението на закона през определен минал период от време. Подобен анализ не се прави от един или двама спе-циалисти, а е свързан със сис-тема за наблюдение на прила-гането на ЗУТ, което не е на-правено в Министерството на регионалното развитие и бла-гоустройството. Не се ли оси-гури системно наблюдение на прилагането на нормативната уредба, всякакви последващи действия по нейното измене-ние и усъвършенстване са су-бективни. Мисля, че ЗУТ е непоправим, необходим е нов закон.

Каква е вашата позиция относно ЗУТ и Закона за регионално развитие?

- България, изглежда, има способност да повтаря своите исторически грешки, а не да се учи от тях. Първата грешка на разделяне на икономиче-ското от физическото (прос-транственото) планиране се направи през 50-те години, когато се въведе генералната схема за териториално разви-тие и се създадоха два отдел-ни института – един към тога-вашния Комитет за планиране и друг към Министерството на строителството. В Западна Европа регионалното разви-тие и устройственото плани-ране са двете страни на една и съща монета. В България на-правихме един Закон за реги-онално развитие и друг за ус-тройство на територията, кои-то се опитваме да обвържем с два-три текста.

Защо се получава така, каква е причината за тези грешки?

- Имам житейски разбирания, които са следните - родители-те отговарят за децата си, а не обратното. Всякакви обясне-ния, че децата били попадна-ли под нечие влияние, гово-рят за това, че родителите не са си свършили работата. Ръ-ководителите са отговорни за своите сътрудници. Държава-та - за своите граждани. Кри-тиката ми е адресирана към управляващите. Бих я адреси-рал и към определена част от колегията – в случаите, в ко-ито в името на икономически интереси се забравя професи-оналният дълг.

Интервюто взеГергана ДИМИТРОВА

На 25 януари 2010 г. арх. Стефан Стайнов отбе-ляза 75-годишен юби-

лей. Той е завършил Висшия инженерно-строителен ин-ститут през 1958 г., след това е следвал в Сорбоната – Ин-ститут по градоустройство. Списъкът с териториално-ус-тройствени планове, на кои-то е бил ръководител, е дъ-лъг. Сред тях са за Софий-ската агломерация, общини-те Варна, Белослав, Аксако-во, Велинград, Поморие, Ве-лико Търново, Габрово, Си-листра, Русе, както и на гра-дове в Алжир и Виетнам. Бил е първи зам.-министър в МРРБ през 1981 г. дирек-тор на Националния център за териториално развитие (1990 г.), депутат в Народно-то събрание (1990-1991 г.). От 1993 до 1998 г. е мениджър на „Булплан“ ООД.

Съвременните про-блеми в български-

те градове и общини са наследени от мина-лото и са създадени през последните две десетилетия

Продължава разми-наването между

градоустройствени концепции и еколого-съобразността на ус-тройството на тери-торията

Мисля, че ЗУТ е не-поправим, необхо-

дим е нов закон

�Цялото интервю четете на: www.stroitelstvo.info/urban

ПРОЕКТИ21 Строителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

За около трийсетго-дишния експлоатацио-нен период на Русенска-та художествена галерия са правени само частични ремонти. Както покрив-ното остъкляване, така и останалите части на по-крива са сериозно амор-тизирани и има течове. На места армираното стък-ло на остъкляването е за-менено с поликарбонат-ни плоскости. Ето защо сградата се нуждае от пълна реконструкция на покрива. Това ще позво-ли навлизането на естест-вена светлина в интери-

орното пространство на Художествената галерия. Ще бъде извършен де-монтаж на целия покрив и покривно остъкляване с изключение на частта над главното фоайе, из-пълнена от стоманобе-тонни панели. Съществу-ващите стоманени ферми се запазват, като над тях се монтира нова стомане-на конструкция от ферми за новото покривно ос-тъкляване. Всички полета на покривното остъкля-ване имат отваряеми час-ти. В централната и малка зала и фоайето се изпъл-

нява нов растерен окачен таван.

Проектът предвиж-да преустройство и ре-конструкция на сградата, като се извършва пълно обновяване на интериор-ните пространства. Сани-ране на замърсените и из-рисувани с графити фа-садни стени възстановява и екстериорния облик на галерията.

Проектът предвиж-да подмяна на всички въ-трешни настилки с из-ключение на помещени-ята за кафе-клуб, офис и портиер.

Регионалната библио-тека от години се нуждае от сериозна реконструк-ция поради установени-те слягания на фасадния зид. Затова най-важната цел на проекта е ремонт и укрепване на основи-те на сградата, която се състои от три части: ста-ра част (съставена от две долепени сгради, постро-ени през 1894 г. и 1912 г.), нова част (построена в периода 1965 - 1973 г.) и книгохранилище (постро-ено през 1972 г.). Стара-та част на сградата е със статут на архитектурен паметник с местно зна-чение. Общата разгъната застроена площ на обекта е около 6000 кв.м.

Старата част на сгра-дата е претърпяла редица деформации, дължащи се

на навлажняване на зем-ната льосова основа, по-родено от дворната кана-лизация и тръбно откло-нение към ул. „Иван Ва-зов“. Това е довело до сля-гане на фасадния зид, на-пукване на зидове, поява на пукнатини по подовете и таваните и навлажява-не на някои зидове. Сля-ганията на сградата са ре-гистрирани чрез геодези-чески заснемания, праве-ни шест пъти от 1996 г. до 2007 г., което показва, че те не стихват. От архите-ктурна гледна точка но-вата част на сградата е в най-добро състояние. Най-сериозният проблем е компрометираната хи-дроизолация на плоския покрив. Книгохранили-щето е в сравнително до-бро състояние, посочиха

проектантите. Освен конструктивни-

те деформации и пробле-мите, породени от тях, някои от помещенията на старата част на сградата като елипсовидното вход-но фоайе на първия етаж и елипсовидната зала, му-зикалната зала и главното стълбище на втория етаж са в сравнително лошо състояние - амортизира-ни бои, мазилки и подови настилки.

Предвижда се укреп-ване на фундаментите на старата част на сградата чрез сондажни инжекци-онни микропилоти.

Ремонтът ще допринесе за съхраняване и възста-новяване на архитектур-ния паметник и обновява-не на интериорните реше-ния на библиотеката.

Обновяват две емблематични за Русе сградиПроект за реконструкция спасява архитектурен паметник, дело на Никола Лазаров

История на сградата

Днешната сграда на регионалната библиотека е строена през 1911 г. по проект на известния български архитект Никола Лазаров за нуждите на Търговско-индустриалната камара в град Русе. Разположена е в стария

градски център на ъгъла на улиците „Дондуков-Корсаков“ и „Иван Вазов“, сградата е решена с централен цилиндричен обем с характерни за проекти-те на арх. Никола Лазаров барокови форми. Характерна е богата украса как-то в екстериора, така и в интериора с лаврови листа, перли, розети. Главният вход е на самия ъгъл на двете улици. Централният обем, обединяващ двете крила по протежение на улиците, завършва с висок купол и вграден часов-ник. Двата основни етажа на сградата са допълнени от високи мансарди.

Изготвени са техническите инвестиционни проекти за ремонт и въз-становяване на две известни в Русе сгради - Регионална библиоте-ка „Любен Каравелов“ и Русенската художествена галерия. Автор на проекта е „Форум - Александров“ с ръководител арх. Владимир Александров. Финансирането на проекта се реализира по опера-

тивна програма „Регионално развитие“, по схема „Подкрепа за осигурява-не на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфра-структура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали“. Стой-ността на проектирането по договор е за 42 хил. лева без ДДС. За двете сгра-ди се предвижда да бъдат извършени ремонтни и възстановителни работи.

Сградата на русенската регионална библиотека е строена през 1911 г. Необходи-мостта от укрепване на основите е установена след геодезически заснемания, правени шест пъти от 1996 г. до 2007 г.

ОбектРегионална библиотека „Любен Каравелов“ и

Русенската художествена галерия

Възложител община Русе

Проектант„Форум - Александров“ с

ръководител арх. Владимир Александров

ЗП на Художествената галерия 1339.60 кв.м.

РЗП на Регионалната библиотека 6000 кв.м

Фаза технически проект

Укрепване на основите е най-важно за регионална библиотека„Любен Каравелов“

Преустройство и реконструкция на Художествената галерия

Проект за регионалната библиотекаПокривно остъкляване

на художествената галерия


РЕАЛИЗАЦИИ

Димитър Ламбовски, член на управителния съвет на „Бояна парк“:

Готови сме да партнираме с общината за проблема с гробищните места

Как възникна идеята за изграждането на православен гроби-щен парк „Свети Ар-хангел Михаил“?

- Идеята дойде от пробле-мите на града. В момента има само един действащ гробищен парк, в „Бакъ-рена фабрика“, и докол-кото знам, до 2-3 месеца неговият капацитет ще се изчерпи. Идеята на дру-

жество „Бояна парк“ е да изгради модерен гроби-щен парк както в крак с необходимостта от нови гробни места, така и за да осигури по- добри ус-ловия за опечалените. За да се изгради гроби-щен парк, е необходи-мо в общия устройствен план на града да е пред-виден терен за него. В момента по действащия

план на това е само тере-нът до общинските Боян-ски гробища и разшире-ние до Централните со-фийски гробища от около 100 дка. В същото време трябват поне 1000 дка.

Каква е норматив-ната уредба, която урежда изгражда-нето на такъв ком-плекс?

- Наредбата на Софий-ския общински съвет за погребалната дейност и наредба от Министер-ство на здравеопазва-нето са двата норматив-ни акта, които регламен-тират работата ни. Нор-мативната уредба оба-че тепърва предстои да се развие. Има поне три законопроекта за погре-балната дейност, които са внесени в Народното събрание, но едва ли в скоро време ще им дой-де редът, тъй като не са приоритет.

Има ли голяма раз-лика в процедурата при изготвяне, одо-бряване и комплек-товане на докумен-тация на проект за гробищен парк спря-мо една жилищна сграда например?

- Процедурата е по-тро-мава. Проектът се съ-гласува със санитарните власти, трябва да се из-готви проект за съответ-ния дренаж, прави се из-следване на подпочвени-те води, но като цяло не е кой знае колко по-трудно от издаването на разре-шение за строеж на една сграда, като се изклю-

чи промяната на пред-назначението. Тази земя беше земеделска и въ-преки че в общия устрой-ствен план е предвидена като разширение на дру-гия гробищен парк, тряб-ваше да се предприемат процедури по изважда-нето й от земеделския фонд. Като цяло има-хме подкрепа и от адми-нистрацията на община Витоша, от кмета Любен Петров, от главния ар-хитект. Получихме съ-действие от тогавашния кмет Бойко Борисов и заместник-кмета Йордан-ка Фандъкова, както и от арх. Петър Диков. Благо-дарен съм за разбиране-то от страна на местната власт.

Това е и проблем на администрацията, най-вече в лицето на местната власт.

- Да, защото не е пред-видено изграждането на общинско гробище, кое-то е срамота. Разговаря-ли сме и с директора на гробищния парк. Тя пра-ви всичко възможно да събира помощ, да моли фирми да почистят, за-щото просто няма сред-ства или най-малкото те са символични. В съ-щото време навсякъде в Европа и в Северна Аме-рика хората плащат так-са за придобитите гроб-ни места. Дори 5-6 лв. на месец да е, ако я има, и като сметнете, че има 10 хил. гробни места, това ще е достатъчно за адек-ватна охрана, осветле-ние, почистване, озеле-няване.

Т.е поддръжката на гробищния парк може да бъде регламентира-на?- Да, но трябва отнякъ-де да се започне, защото вие виждате, че и при ет-ажната собственост има същите проблеми. Това, което е общо, е ничие, а хората се опитват да не плащат и минимални сто-тинки. Ред може да има само със солени глоби и законодателство, което не може да бъде заобика-ляно.

В момента е завър-шен първият етап от православен гро-бищен парк „Свети Архангел Михаил“. Кога започва втория етап на проекта и какво включва като разширение?

- Тепърва предстои да преговаряме с община София. Ние сме готови на всякакви разговори, за да ускорим решаване-то на този проблем, а ако може - и да привлечем паричен ресурс под фор-

мата на общо менажира-не, отдаване или по друг начин, защото трябват десетки милиони, за да се направи подобна ин-фраструктура. Може да прецените колко струва да се докара газ, вода, да се направи паркинг, да се освети всичко, да се из-градят огради, дренаж-ни системи, канализа-ция. В този парк са вло-жени 8 млн. евро. Хора-та си представят нещата много просто – едно голо поле, което се копае и се дават по 2 кв.м на човек. Но това съвсем не е така. Затова и общината е за-труднена от гледна точ-ка на инфраструктурата на града и това да се ре-гламентира начинът, по който ще се осъществява публично-частното парт-ньорство на територията на София. Има ли точен регламент, изпълнител-ната власт може да внесе в парламента съответни-те предложения. Тук жи-веят 2 млн. души и има необходимост да се при-влекат огромни ресур-си. От тази гледна точка също сме готови да пар-тнираме с общината. Много се надявам, след като Бойко Борисов беше кмет и видя проблеми-те, сега като министър-председател да инициира и внесе в парламента съ-ответните предложения и да обърне внимание на финансовата децентра-лизация. Особено на об-щинско ниво няма никак-ва самостоятелност - сега няма нито един лев, кой-то да може кметът даде спокойно.

Димитър Ламбов-ски е член на управителния съ-

вет на „Бояна парк“, първият инвеститор в гробищен парк в Бъл-гария. По-рано беше депутат, експерт към парламента и е заема-ше длъжности в раз-лични компании от фи-нансовия сектор и тър-говията на дребно.

Идеята на дру-жество „Бо-

яна парк“ е да из-гради модерен гробищен парк както в крак с необходимост-та от нови гроб-ни места, така и за да осигури по-добри условия за опечалените

Първото частно гробище вече е факт

Православен гробищен парк „Свети Архангел Михаил“е първият в страната, изгра-ден с частни капитали. Ин-веститор е дружеството

„Бояна парк“. То е собственик е на терен от 34 де-кара в столичния квартал Бояна, върху който е изградило инфра-структурата, включително обредна зала и църква. Изпълнен е първи-ят етап на проекта - върху 27 дека-ра ще може да се оформят 3500 гро-бищни места. Според Димитър Лам-бовски, член на управителния съвет на „Бояна парк“, примерът може да накара обществото да се засрами от вида на съществуващите гробища и сегашното отношение към покойни-те. „Искаме да провокираме хората да се замислят в тази посока“, до-пълва той.

Проектът включва:• православен храм• ритуална зала• административна сграда за управление и поддръжка на

парка• търговски обекти за обслужващи дейности


ПРОЕКТИ

Община Пазарджик обяви обществена поръчка за избор

на изпълнител по проек-та „Нова визия за централ-ната градска част и интег-рирано градско развитие чрез подобряване на физи-ческата среда и ревитали-зация на град Пазарджик“. Той се финансира по опе-ративна програма „Регио-нално развитие“. Срокът на изпълнение е 20 месе-ца.

По този проект в края на миналата година общи-ната спечели финансира-не в размер на близо 9.6 млн. лева. Максимални-ят размер, до който могат да достигнат строително-монтажните работи, е 7.58 млн. лева без ДДС. Край-ният срок за получаване на оферти или заявления за участие е 25 март, като гаранцията за участие е в размер на 70 хил. лева. Га-ранцията за изпълнение е в размер на 5% от стойност-та на договора за общест-вената поръчка.

Целта на проекта е бла-гоустрояване на градския център с нови пешеходни алеи, паркови и зелени пло-щи и осветление. Предме-тът на поръчката са строи-телно-монтажни работи в зона между булевард „Бъл-гария“ и улиците „Екзарх Йосиф“, „Хан Крум“, „Ге-нерал Гурко“. Вътрешни основни улици в тази зона са улиците „Константин Величков“, „Градски па-зар“, „Търговска“, „Вто-ри януари“, „Д. Казаков“ и други малки улички, които осигуряват захранването на търговската мрежа.

Съгласно одобрения ин-

вестиционен проект и из-даденото разрешение за строеж строителството ще се реализира в седем етапа. При изпълнение на стро-ителството ще се извър-ши подмяна на декоратив-на настилка по пешеходни-те зони, подмяна на улич-ното осветление, за което е предвиден подземен ко-лектор по всички тротоари и пешеходни улици, поста-вяне на ново декоратив-но осветление в парковите зони, поставяне на пейки за отдих и кошчета за смет, поставяне на нови кашпи, включително и на подхо-дите към улиците, които да блокират навлизане на ав-томобили, и преместваеми при извънредни ситуации,

поставяне на антипаркинг елементи по тротоарите към улиците с движение, подходи за хора в нерав-ностойно положение, под-мяна на настилките и бор-дюрите по тротоарите из-вън пешеходните зони, об-лагородяване на зелените зони и др.

Проектът за нова ви-зия на градския център е заложен като приоритет в общинския план за разви-тие до 2013 г. и предвиж-да реновиране на общо 14 242 кв.м пешеходни зони и алеи и 76 853 кв.м пар-кови и зелени площи, под-мяна на уличното и декора-тивното осветление и из-граждане на достъпна сре-да. СГ

Пазарджик търси изпълнителпо проект за 9.5 млн. леваОбщината спечели финансиране по оперативна програма „Регионално развитие“ в края на миналата година

Работният проект е дело на „Фен Ко Дизайн“ ЕООД и предвижда благоустрояване на градския център на Пазар-джик

Проектът за нова визия на градския център е заложен като приоритет в общин-ския план

7.58 млн. левае максималният раз-мер, до който могат да достигнат стро-ително-монтажните работи

70 хил. левае гаранцията за учас-тие

5 %от стойността на до-говора е гаранцията за изпълнение

25 марте крайният срок за по-лучаване на оферти или заявления за учас-тие


ПРОЕКТИ

Офис сграда „Елипс център“ на бул. „ Ц а р и г р а д с к о

шосе“ е първата в Бълга-рия със специално проек-тиран наклон от 10 граду-са. Сградата с височина от около 60 м има отклоне-ние от вертикала от около 6 м. Наклонът й е по пред-ложение на архитектите - бюрото „ЛП Консулт“. „Инвеститорът прие идея-та за оскъпяването на кон-струкцията с около 50% вследствие на накланяне-то и приключението ни с проектирането на тази сграда започна“, разказва инж. Йордан Милев, съ-собственик на компани-ята, работила върху кон-структивната част от про-екта - „Йода“.

Основен конструкти-

вен елемент в сгарадата е външната наклонена сто-манобетонна решетка, коя-то всъщност е една стома-нобетонна пространстве-на рамкова конструкция. „В тази сграда беше при-ложено едно ново за бъл-гарската строителна прак-тика конструктивно ре-шение, което обаче се из-ползва доста често в стра-ните с развити строителни технологии – снаждане-то на всички армировъч-ни пръти в стоманобетон-ната решетка се извърш-ва със специални приспо-собления, муфи, за равно-якостно снаждане“, казва инж. Милев и допълва, че основен проблем в случая е било да се подберат та-кива устройства, които да осигурят стабилно пове-

дение при сеизмично въз-действие. „За целта изис-кахме специални изпитва-ния в чужда и наша лабо-ратория“, обяснява той.

Строителството на „Елипс център“ започна през лятото на 2008 г. Ин-вестицията е на българ-ския филиал на френско-белгийската предприема-ческа компания „ИЛПА - С.А“ - „Илпа дивелъпмант“ ООД. Очаква се през тази

година да приключи гру-бият строеж на сградата, а през 2011 г. тя да бъде ве-ведена в експлотация.

Разгънатата застрое-на площ на обекта е мал-ко над 19 хил. кв.м. Сгра-дата ще е на 15 етажа и в нея ще се предлагат офис площи, търговски части, шоурум.

Районът, в който е раз-положен „Елипс център“, през последните години

привлече множество ин-вестиции, последната от които започналият преди

дни строеж на 126-метро-вата офис кула на „Форт Нокс“. СГ

Българската „Пиза“ с десет градуса наклон

„ЕЛИПС ЦЕНТЪР“Инвеститор „Илпа дивелъпмънт“

Проектант „ЛП Консулт“ и „GS3“

Конструктор „Йода“

Изпълнител „Аргогруп“

Срок на завършване 2011

РЗП надземно 50 хил. кв.м

Концесионерът на морските летища проектира терминал за 30 милиона евро във ВарнаКонцесионерът на морските летища „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ обяви, че икономическа-та криза по света не е повлияла на плановете за ин-вестиции в портовете и е възложил проектиране-то на нов терминал във Варна с прогнозна стойност 30 милиона евро. Две английски компании („Халкоу груп“ и „Паскал и Уотсън“) работят по проекта заед-но с българския проект мениджър „Савант-Елбул“. За около 100 хил. евро се прави ремонт и на ВИП залата. Концесионерът твърди и че аерогарата има обновена техника за наземно обслужване, капаците-тът за посрещане на пътници е нараснал с 40%, пе-ронът за самолети е ремонтиран, а старото електро-оборудване е заменено.

„Билла“ строи в СвищовУниверситетското градче ще има супермаркет от ав-стрийската търговска верига на ъгъла на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Тодор Миланович“. Теренът е с площ 2870 кв.м. Сградата ще бъде едноетажна с междинни нива с помещения за персонала. Паркин-гът е с капацитет за 40 автомобила. Завършването се очаква през април. Проектант е „Консулт 2000“, а главен изпълнител - „АТ инженеринг 2000“. Разгъна-тата застроена площ на супермаркета ще бъде хиля-да квадратни метра. Преди „Билла недвижимости“, дружеството, което управлява имотите на верига-та в България, да купи имота от общината и частни собственици, там се издигаше недовършената сгра-да на младежкия дом.

В Бургас строят новата детска градина Кметът на Бургас Димитър Николов обяви пред жи-тели на „Меден рудник“ намерението на общината да построи там втора нова детска градина. Тя ще се нарича „Надежда“ и ще се намира в Зона В на ком-плекса. За начало на строителството са заложени 200 000 лв. в бюджета, като при възможност към проекта ще бъдат насочени и други средства.Това е петото поред детско заведение от началото на новия мандат на управление в Бургас.


ИНТЕРВЮДоц. д-р инж. Йордан Милев, съсобственик на проектантско бюро „Йода“:

Новите конструктивни решения навлизат и в БългарияДоц. Милев, вие сте про-ектант-конструктор на редица забележителни сгради, носители на на-градата „Сграда на го-дината“, като жилищ-на сграда „Жаклин“ и „Роял сити“. Как ще ко-ментирате конкурса и конкретно работата ви по тези обекти?

- Годишните награди „Сграда на годината“ са утвърден фо-рум за представяне на най-ка-чествените реализации през годината, който отличава ин-веститор, проектант и строи-тел. Бихме пожелали и кон-структорите да намерят мяс-то под някаква по-сериозна форма на признание предвид неговата роля за проекта. При офисна сграда от тър-говски и жилищен комплекс „Роял сити“, който стана сграда на годината в катего-рия „Многофункционални сгради“ и е една сравнител-но висока сграда за българ-ските условия, имахме едно сложно конструктивно реше-ние. Желанието на архите-ктите и инвеститорите беше да се осигурят достатъчно големи отворени простран-ства, свободни от конструк-ция. Това наложи да прове-дем допълнителни специал-ни изследвания за простран-ственото сеизмичното пове-дение на сградата. След това бяха приложени две специал-ни конструктивни решения, които не са много типични за българската конструктив-на практика, макар че се при-лагат много в страни с разви-ти строителни технологии, а именно:•Колоните са решени като комбинирана стомано-стома-нобетонна конструкция с цел намаляване на размерите им•Щурцовете в стоманобетон-ните ядра и стени са решени с армировка от диагонални скелети, което дава възмож-ност цялата стоманобетонна конструкция на сградата да има едно стабилно простран-ствено сеизмично поведение.При жилищна сграда „Жаклин“, която спечели в раздел „Жилищни сгради“ през 2008 г., трябваше да бъде дадена реализация на едно сложно пространстве-но архитектурно решение на „AEDES студио“, с мно-го нерегулярни раздвижени обеми, които са част от кон-струкцията, която трябва да бъде осигурена за случая на евентуално бъдещо сеизмич-но въздействие. И в този слу-чай беше приложено сложно пространствено изследване за сеизмични въздействия и

последващо оразмеряване и детайлиране на стоманобе-тонната конструкция на сгра-дата въз основа на тези из-следвания.

Кои са основните предиз-викателства в проекти-рането на съвременни и надеждни конструкции? Навлизат ли и прилагат ли се в България светов-ните новости?

- При проектирането на съ-временни сгради има мно-го изисквания, които нала-гат сложни и отговорни кон-структивни решения. От една страна, са изискванията на инвеститорите за максимал-но използване на парцелите и отлична функция на сградата при оптимална цена. От дру-га страна, са изискванията на архитектите, чието желание е създаването на уникално произведение на изкуството. Доброто конструктивно ре-шение не е самоцел. То тряб-ва да даде възможност за оп-тимална реализация на цели-те на архитектите и инвести-торите, като осигури надежд-ното поведение на сградата при едно вероятно бъдещо сеизмично въздействие. Фирма „Йода“ е основана преди точно 5 години. При нас в проектантското бюро основната ни дейност е фо-кусирана върху проектира-

не на уникални сгради и съ-оръжения с висока степен на трудност от конструктивна гледна точка и възстановя-ване и усилване на носещите конструкции на вече същест-вуващи сгради и съоръжения чрез прилагане на съвремен-ни иновативни методи и ма-териали.Наш девиз е, че проектира-ме конструкциите на сгради-те, така че да устоят на при-родните стихии и на изисква-нията на инвеститорите и ар-хитектите. За целта се стара-ем да прилагаме съвременни конструктивни изследвания и решения, използвайки водещ опит в областта на конструк-тивното проектиране в стра-ни като Япония, Германия, Швеция и други, придобит по време на специализации и професионални контакти.Като примери бих посочил специални методи за прос-транствено сеизмично из-следване на стоманобетон-ни и комбинирани (стомано-стоманобетонни) конструк-ции, както и оразмеряване-то и детайлирането им в съ-ответствие с тези простран-ствени изследвания. В об-ластта на реконструкциите и усилването на съществува-щи сгради прилагаме съвре-менни методи за сеизмична оценка и прилагане на нови материали и технологии като

външно залепена армировка от полимерни материали, ко-жуси от самоуплътняващ се бетон и др.

Вие сте специализирал в Япония в областта на сеизмичната устойчи-вост на сгради. Как ще коментирате адаптаци-ята на чуждите проек-ти в български условия?

- Отчитайки реалността, че България е част от ЕС, е ясно, че все повече проек-ти от европейски страни ще бъдат авторизирани в Бъл-гария. Адаптацията на таки-ва проекти е много сложен процес, защото изисквания-та към функция, архитектура и конструкция са много висо-ки. В определени случаи про-ектите, разработени в чужби-на, не отговарят напълно на действащите в България се-измични норми.Вкарването на един такъв проект в рамките на българ-ските правилници и стандар-ти обикновено изисква ком-промиси с функцията и ар-хитектурата на сградата. В това се състои основното предизвикателство и огро-мна отговорност за инжене-ра-конструктор – да осигу-ри сградата сеизмично в съ-ответствие с действащите в България норми и стандар-ти, без да засегнe значител-но изискванията на инвести-торите. За по-сложните слу-чаи на адаптация на чужди проекти по мое мнение е же-лателно такива проекти да минават през експертни съ-вети, които да подпомагат проектантите по част „Кон-струкции“. Моят опит със сериозен ин-веститор като ECE Project Management показва, че е възможна работа в отлич-на координация и организа-ция при зачитане на всички български норми и стандар-ти. Например по проект като „ЕЦЕ Тримонциум център“ в Пловдив цялата конструктив-на част беше разработена в нашия офис, докато по всич-ки останали части български и немски проектанти работи-ха заедно по време на целия процес. През цялото време нашата работа по част „Кон-струкции“ беше подпомага-на от немските и български-те колеги по части „Архитек-тура“ и „Инсталации“, кои-то направиха всички необхо-дими архитектурни и функ-ционални компромиси, за да бъде постигната изискваната от българските норми и стан-дарти сеизмична осигуреност на сградата.

Професионалният опит на Йордан Милев е на-трупан по време на ра-

ботата му като преподава-тел в катедра „Масивни кон-струкции“ при Строителния факултет на УАСГ и по време на специализации, изследо-вателска и преподавателска работа в Япония, Германия, Швеция, Италия, Велико-британия и др. Сред проек-тираните обекти в България са жилищна и офис сграда JACLYN - носител на награ-дата „Сграда на годината“ в категория „Жилищни сгра-ди“, офис сгради: „Елипс център“, „Q-център“, офис сграда „Роял сити“ - „Сгра-да на годината“ в раздел „Многофункционални сгра-ди“, търговските центро-ве „Мега мол Люлин“, „ЕЦЕ Тримонциум център – Плов-див“ и др.

Доброто кон-структивно ре-

шение не е самоцел. То трябва да даде възможност за оп-тимална реализация на целите на архите-ктите и инвестито-рите, като осигури надеждното поведе-ние на сградата при едно вероятно бъде-що сеизмично въз-действие

В това се състои основното пре-

дизвикателство и огромна отговор-ност за инженера-конструктор – да осигури сградата се-измично в съответ-ствие с действащи-те в България норми и стандарти, без да засегнe значително изискванията на ин-веститорите

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ26 Строителство Градът, 8 - 14 февруари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

В страната съществуват редица

кредитни линии за подпо-магане на жилищни и об-ществени сгради

Като цяло експерти ги определят като успешни, но по-голям интерес те от-читат от страна на общи-ните. Причините за това те виждат най-вече в лип-сата на единност и съгла-сие във всички собстве-ници. „Имали сме слу-чаи, при които идват за-интересувани и искат кре-дит за обновяване на блок или вход. Когато изиска-ме обаче поне нотариал-но заверен документ за общо съгласие, те не мо-гат да предоставят такъв“, казва Димитър Дуков, из-пълнителен директор на Фонд за енергийна ефек-тивност. Фондът е кредит-на линия, която финансира на проектна основа общи-ни, корпоративни клиенти и физически лица. С про-мените в закона за етажна-та собственост обаче, за да може дадена кооперация да предприеме действия при саниране, се изисква осно-ваване на сдружение, кое-то ще доведе допълнител-но до затруднения в про-цеса. Друг проблем, кой-то често възниква, е лип-сата на обща собственост, която да гарантира връща-

не на заема, предоставен от фонда. „Ако собстве-ниците са обединени, би трябвало да има оторизи-рани лица, които да са от-говорни за това сдруже-ние. Ние не сме в състоя-ние да търсим индивидуал-ните заеми от всеки. Еди-ният вариант е да се обез-печи с финансов риск, за-страховка, гаранция, коя-то обаче ще оскъпи проек-та. Другият вариант е, ако има някакви общи части – магазин, ателие, клетка на мобилен оператор, изобщо странични приходи по си-лата на договор, които мо-гат да се използват за обез-печение“, допълва той.

Липсата на общо съ-гласие е един от големи-те проблеми и според Бо-рислава Габровска от Ев-ропейска банка за възста-новяване и развитие. Бан-ката има разработена кре-дитна линия за енергийна ефективност на физиче-ски лица, като средствата по нея се предоставят чрез търговски банки партньо-ри в страната (виж схема-та). „Линията е подходя-ща за индивидуални соб-ственици, защото има та-ван на кредитирането. Ос-вен това е много по-лесно едно домакинство да на-прави саниране, отколкото да се съберат всички“, ко-ментира тя.

Възможностите на общинитеда се възползват от дейст-ващите кредитни линии са по-големи, смятат експер-тите. Като причини за това те изтъкват както нужда-та от спешни мерки, кои-то трябва да се предприе-мат за сградния фонд, така и по-лесната организация там. „Интерес за финанси-ране има. Да, за момента е по-малък спрямо реални-те потребности, но липса-та му е продиктувана и от други фактори – бюджет-ното и икономическо със-тояние на общината. Ва-жна е и степента на осъз-наване на тези възмож-ности“, коментира Дуков.

От друга страна, общи-ни са раздвоени, смята Га-бровска. Нейният опит по-казва, че голяма част от тях се надяват на безвъзмезд-ното финансиране, което знаят, че може да получат по линия на Европейския съюз, и така пренебрегват други възможности. При-мер за такова е мостовото финансиране, казва Дими-тър Дуков – дадена общи-на взима кредит и предпри-ема нужните енергоефек-тивни мерки, а след като получи помощите, погася-ва заема. „ Вече има някол-ко такива общини, доволни са и е удобство за всички“, допълва той.

По-добри и лесни са механизмите за финансиране на общинитеЛипса или нежелание за обединение на собствениците затрудняват процеса при общо саниране

След срещата на върха в Копенхаген в края на миналата година Европа потвърди своите амбициозни цели за намаление на вред-ните емисии с 20% до 2020 г., което автоматично поставя Бълга-рия в позицията да се съобрази с всичко това. Ето затова и по-вишаването на енергийната ефективност в цялата потребителска

верига – от индустрията през транспорта до домакинствата, е една от го-лемите задачи, която стоят пред страната ни. От своя страна обаче всич-ки подобрения, най-вече в сградния фонд, изискват големи инвестиции и логично възниква въпросът за подсигуряване на финансирането.

Кредитната линия на ЕБВР

Кредитиране на частни лица от Фонд за енергийна ефективност

Сред енергоспестяващите мерки, за които се отпуска кредит, са подмяна на прозорци и дограма, изолации, енергоспестяващи котли/горивни камери на биомаса, слънчеви на-греватели, енергоефективни газови котли, термопомпени инсталации и системи

ФЕЕ кредитира сдружение на собствениците, което е юридическо лице и се създава при единодушно съгласие на собствениците. За да бъде извършено саниране или ремонт на сградата, е нужно да има 67% съгласие в сдружението

Един от успешните проекти на фонда е енергийно ефективна реконструкция на ОУ „Алеко Константинов“, Димитровград. Това е и общината с най-много изпълнени проекти от ФЕЕ спо-ред изпълнителния директор г-н Дуков. Стойността на проек-та е 891 511 лв., а отпуснатият от Фонд за енергийна ефектив-ност кредит е в размер на 456 282 лв. лв. със срок на откупува-не под 5 години.

ДОБРИЯТ ПРИМЕРПроект за над 800 хиляди лева изпълни ФЕЕ в Димитровград

Какво включва проектът:1. Топлинно изолиране на външни стени

2. Подмяна на съществуващата дограма с нова четирикамерна PVC с двоен стък-лопакет

3. Подмяна на осветителни тела с нови енергоспестяващи луминесцентни лампи

4. Подмяна на котелна уредба и топлоизолация на разпределителна мрежа

5. Система за автоматично управление на горивния процес.

Прогнозно спестяване:Електрическа енергия: 1472 кВч/г.Топлинна енергия: 1 107 602 кВч/г.Емисии парникови газове: 384 тона СО2/г.


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Това, което се случва в България по отно-шение на финансирането за обновяване на сградния фонд, е полезно и навременно. Но основният проблем не е финансирането. Тясното място тук са проектите, да има мотивация, да се разработват проекти и да се поемат инициативи за повишаване на енергийната ефективност. Трябва осъзна-ване на проблема от част от клиентите. Това е и част от мисията на фонда - да раз-виваме пазара за енергийна ефективност. Фондът за енергийна ефективност фи-нансира както частни, така и обществени проекти, но интересът е най-вече от об-ществения сектор. Причините за това са две. Първо, като цяло той е в много тежко състояние. И второ – това са големи про-екти, институционализирани са. Нормално е процесът първо да започне там, където нещата са най-подредени. Що се отнася до общините, от тях има ин-терес. По-малък, отколкото би трябвало да бъде, но все пак има. На месец разглежда-ме по три-четири проекта, като за година одобряваме средно около 25. Все повече об-щини се стремят да подобрят състояние-то си, това е един вид и конкуренция меж-ду кметовете. Има общини, които са мно-го мотивирани и работят много усилено по проектите. Надявам се този процес да продължи и примерите да се множат.

За съжаление финансирането при частни-те жилищни проекти е доста затруднено. Основният проблем е липсата на всякаква вътрешна организация по отношение на етажната собственост. Имали сме клиен-ти, които идват при нас и искат да сани-рат. Ние изискваме само протокол, заверен от нотариус, като документ за съгласие. Но резултати няма. Сега законът изисква да има сдружение, но за това трябва 100% съгласие и още повече затруднява процеса.

Европейската банка за възстановяване и развитие е финансова институция, която предоставя финансиране под различни фор-ми, било от дългосрочни инвестиционнни кредити, дялово участие в компании или други смесени инструменти, според нуж-дите на конкретния проект. Безвъзмездно финансиране обаче не предоставяме, както и не работим пряко с фондове от Европей-ския съюз. Единствената безвъзмездна по-мощ, която се предоставя с наше участие, идва от страна на Международен фонд „Козлодуй“, където банката администрира средствата, но не участва във взимането на решенията. Що се отнася до кредити в сферата на енергийната ефективност, това е един от ключовите моменти и стратегии на банка-та - предимство при предоставяне на сред-ства, когато инвестиционният проект има силно изразен компонент на енергийно спестяване. Европейската банка за възста-новяване и развитие предоставя директно финансиране, но най-вече на по-големи про-екти. Като банка ги разглеждаме от някол-ко гледни точки, в зависимост от сектора, да бъде съобразен с определени тенденции, да отговаря на изискванията на Европей-ския съюз. Освен това нашите икономисти правят преценка доколко проектът подпо-мага икономиката, като един от важни-

те моменти е енергийната ефективност, стандарти, внедряване на ноухау. Идеята е, когато всички тези критерии се смесят, ефектът да бъде позитивен.Банката вече има предоставено финанси-ране на много проекти за възобновяеми енергийни източници - преди две седмици се подписа проекта „Ветроенергиен парк Суворово“ на стойност 108 млн. лв., ми-налата година за „Свети Никола“ и за ВЕЦ „Своге“.

Димитър Дуков, изпълнителен директор на Фонд за енергийна ефективност:

Борислава Габровска, банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие:

Очакваме все по-голям интерес от общините

Енергийната ефективност е ключова стратегия за банката

Източници на финансиране по програми за енергийна ефективност

• Международен фонд „Козлодуй“• Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източни-

ци (КЛЕЕВЕИ)• Кредитна линия за енергийна ефективност в жилищни сгради (REECL)• Кредитна линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за енергийна

ефективност в България• Фонд за енергийна ефективност• Оперативна програма „Регионално развитие“



Бъдещият собственик на Телефонната палата в София влага 100 млн. евро

Телефонната пала-та, разположена в идеалния център

на София, скоро ще има нов собственик, а мал-ко по-късно и нова функ-ция. Купувачът на сгра-дата в сделка на стойност 22.5 милиона евро е West Incorporated, дружество с ирландски и български съдружници, до момента известни в България със строителството и про-дажбите най-вече на жи-лищни сгради в столица-та и в курортите.

Продажбата е част от програмата на Българ-ската телекомуникацион-на компания, сега „Вива-ком“, за разпореждане с активи, които не са свър-зани с основната й дей-ност.

Имотът с разгъната за-строена площ 17 401 кв.м има шест етажа над земя-та. Намира се в идеалния център, в непосредстве-на близост до основни-те търговски улици в Со-фия, срещу петзвезден

хотел и Министерството на транспорта, информа-ционните технологии и съобщенията. В същото време не разполага със собствени паркоместа.

West Incorporated обя-ви, че ще инвестира над 100 милиона евро, за да превърне сградата в „уникален културен и со-циален център както в България, така и в цяла Източна Европа“.

В изявлението на соб-ственика и главен изпъл-нителен директор на дру-жеството купувач Бра-йън Конийли се намек-ва, че предназначение-то вероятно ще е тър-говско, макар това да не е ясно уточнено. „В мо-мента проучваме различ-ни варианти за дизайн и развитие на сградата, но нашата основна цел и намерение е да превър-нем прекрасната сгра-да на Телефонната пала-та в място, с което бълга-рите ще се гордеят. Мяс-то, което ще рефлектира

върху миналото на Бъл-гария, но в същото време ще е средище на най-до-брото от модерния свят - световна кухня, космопо-литни брандове и съвре-менни забавления“, казва Конийли.

Видът и фасадата на сградата обаче няма да претърпят изменение, категоричен е Конийли, а технологиите, които ще се приложат в евентуал-ната реконструкция, ще налагат практики за на-маляване на енергийното потребление и генерира-нето на отпадъци.

Справка в имотния ре-гистър показва, че БТК е приключила голяма част от продажбите на имо-тите си с най-привлека-телни местоположения – административни сгра-ди на Руски паметник в центъра на София и на бул. „Вапцаров“ в скъ-пия квартал „Лозенец“, в центъра на Пловдив, във Варна и в Бургас. Купу-вачите варират от фир-

ма на хотелиера, соб-ственик на казина, банка и предприятия в Бълга-рия Фуат Гювен, до вар-ненския фармацевт Ве-селин Марешки и строи-теля на търговски и жи-лищни сгради в Казанлък

Тодор Колев. Компанията се изна-

ся от старите си админи-стративни сгради, които стават ненужни след ци-фровизацията на мрежа-та. Скоро тя трябва да се нанесе и в новата си цен-

трала – част от бизнес и шопинг комплекса „Хер-мес парк“ на бул. „Ца-риградско шосе“, където на 23 хил. кв.м разгъната застроена площ ще се по-берат всичките й служи-тели в София. СГ

БТК ПРОДАДЕ НАЙ-СКЪПИТЕ СИ ИМОТИ Адрес Вид имот Купувач

София

Кв. „Лозенец“, бул. „Ни-кола Вапцаров“ №10

Поземлен имот с площ 2480 кв.м и сгра-ди с обща застроена площ над 1400 кв.м

„Фортера“ (Фуат Гювен)

Руски паметник, бул. „Тотлебен“ №8

Поземлен имот с площ 1348 кв.м и над 5300 кв.м застроена площ

„Фортера“ (Фуат Гювен)

Кв. „Лозенец“, ул. „Крум Попов“ №56-58

Поземлен имот с площ 1510 кв.м и сгра-да със застроена площ над 900 кв.м

„Перла турист“ (Йордан Христов)

Пловдив

Пл. „Централен“ №1 69% идеални части от поземлен имот с площ 6530 кв.м и обособени части от сгради с площ 13 430 кв.м

„Булинвест“ (Тодор Колев)

Варна

Бул. „Владислав Вар-ненчик“ № 3

½ идеална част от поземлен имот с площ 6630 кв.м и сгради със застроена площ 1220 кв.м

„Варнафарма“ (Ве-селин Марешки)

Бул. „Съборни“ № 42 Обособени части от сграда с обща за-строена площ над 7 хил. кв.м

„Варнафарма“ (Ве-селин Марешки)

www.cbre.bg



За сградата се спрягаха различни кандидат-купувачи и постоянно вървят спеку-лации за бъдещото й предназначение. Новият инвеститор обяви, че все още про-учва възможностите Фотограф Анелия Николова

17 401 кв.ме разгънатата застрое-на площ на шестетажна-та сграда

22.5 млн. еврое сумата, за която про-давачът и купувачът са си стиснали ръцете

100 млн. европредстои да бъдат ин-вестирани в проекта според новия собственик

Преди официалната ин-формация по сделката във вестниците се поя-виха и други предположе-ния за бъдещия купувач. Посочваше се името на бившия директор на то-ровия завод „Химко“ Ва-лентин Димитров. Кой всъщност купи Телефон-ната палата, господин Конийли?

- Валентин Димитров, той участва само в първоначал-ния етап на сделката. West Incorporated е крайният и единствен купувач на сгра-дата на Телефонната пала-та. Инвестираме за собст-вена сметка.

Съществуват ли утеж-нения по отношение на покупката като наемни договори с „Виваком“?

- Всички детайли около сдел-ката се уточняват в мо-мента. „Виваком“ са наши партньори и ние планираме да продължим да работим с тях и занапред и по други проекти.

Каква е стратегията за управлението на този актив? Ще го държите самостоятелно, ще при-влечете партньори за реализирането на проек-та или ще го довършите самостоятелно и ще го продадете изцяло?

- West Incorporated ще осъ-ществява проекта самосто-ятелно. Нямаме абсолютно никакво намерение да про-даваме сградата. Напротив, целта ни е да я реновираме, да я превърнем в нещо, с ко-ето гражданите и гостите на София ще се гордеят, и да я запазим така, че да ос-тане много години, след като нас вече ни няма.

В прессъобщението се говори за 100 милиона евро инвестиции. Какъв е към момента графи-кът за отделните стъп-ки по реализиране на про-екта - проектиране, из-важдане на разрешения, строителни работи, продажби или отдаване под наем?

- Първата ни цел е да финали-

зираме сделката и да уточ-ним всички детайли около нея. Желанието ни е това да стане възможно най-скоро, за да почнем с реализацията на проекта.

Все пак вероятно имате представа за възмож-ните предназначения на сградата?

- Вече 6 месеца проучваме най-различни варианти и раз-глеждаме различни предло-жения и проекти. Не желаем да избързваме с решението, докато не сме видели всички възможни опции.

Кои са консултантите по проекта?

- На този етап не бих искал да споменавам конкретни имена, докато нямаме го-тов проект.

Правите тази инвести-ция в момент, в който пазарът на имоти в Бъл-гария е в криза. Как ще я защитите?

- Това е инвестиция, която няма нужда да бъде защита-вана, сградата говори сама за себе си. Тя е прекрасна, с изключителна локация и ог-ромен потенциал за разви-тие.

Кога мислите, че може да видим отново рас-теж в секторите на биз-нес имотите и кои ще бъдат неговите двига-тели ?

- България все още е между първите десет най-атрак-тивни европейските държа-ви за инвестиция, а когато на пазара се върнат физи-ческите лица, кредитният рейтинг ще се повиши и го-лемите инвеститори отно-во ще се насочат към нея. В момента ние активно ра-ботим в посока привличане на чуждестранни инвести-ции в България, водим прего-вори с големи азиатски ин-веститори, голяма част от които вече са заявили серио-зен интерес за развитие на бизнес тук.

Какви възможности пре-доставя кризата на па-зара за инвеститорите

и кои инвеститори са способни да се възполз-ват от тях?

- Въпреки че общоприетото възприятие за кризите е, че те са отрицателни и разру-шителни, те всъщност са възможност за премахване на статуквото и за ради-кална промяна и преустрой-ство. Това е нещо, което в добрите времена бизнесът предпочита да не прави, за-щото е рисковано.

Купувачът Брайън Конийли:

Няма да препродаваме сградата, напротив - ще инвестираме

Брайън Конийли е соб-ственик и изпълните-лен директор на West

Incorporated, група от ком-пании, строила и продава-ла жилищни, ваканционни, търговски и бизнес имоти в София, по Черноморието и в други региона на страна-та. Той казва, че има повече от 20 години опит в инвести-циите и в Ирландия, Вели-кобритания, Испания, Дубай и Украйна.



Европейският инвеститор в имоти ще е предпазлив оптимист през 2010 г.

„Чака ни дълго, бавно пълзе-не обратно

нагоре... а доколко стой-ностите ще се възстано-вят, ще зависи от това къде ще финишира Ев-ропа спрямо глобалната конкуренция.”

Думите на Алексан-дър Ото, главен изпъл-нителен директор на гер-манския предприемач ECE Projectmanagement и председател на евро-пейския клон на Инсти-тута за градските терито-рии (Urban Land Institute), глобална неправителстве-на организация на про-фесионалисти от секто-ра на недвижимите имо-ти, обобщават очаквания-та в индустрията за 2010 г. Възстановяването вече е в ход, но към момен-та пътят напред изглеж-да дълъг, бавен и тру-ден, отчитат предприе-

мачи, инвеститори, фонд мениджъри и консултан-ти в проучването на ULI и бизнес консултантите PricewaterhouseCoopers. Остават два значителни риска, сочи изследването: дали изтеглянето на фи-скалните и монетарните стимули ще задуши ико-номическото оживление и какво ще стане с дъл-га, обезпечен с недвижи-ма собственост с бизнес предназначение, който се държи от банките.

За периферни пазари като България (страната не е изследвана директно, макар че има и представи-тели на български компа-нии, участвали в изслед-ването) капиталовият по-ток към сектора няма ско-ро да се върне към нива-та от периода 2006-2008 г. Макар че, образно казано, седят върху купища пари, предвидени за покупките

на тухли и цимент, според доклада инвеститорите ще бъдат много внимателни за какво и как ги харчат през тази година. В съ-щото време кредитът ос-тава труднодостъпен, за-щото банките се чудят как да свият балансите си, за да ги приспособят към по-малкия следкризисен раз-

мер на икономиката. Според консултантска-

та фирма за имоти DTZ в Европа има около 106 ми-лиарда евро под форма-та на собствен капитал. Обемът на пазара за ин-вестиране в недвижима собственост може да ско-чи с 80% спрямо 2009 г., прогнозира директорът на

проучванията на фирмата Магали Мартън, ако ин-веститорите са активни. Според ULI и PWC мина-лата година този тип вло-жения в Европа са се сви-ли до 68 милиона евро, едва една четвърт от обе-ма от 2006 г.

Безопасността е на пър-во мястоили както казва един ин-веститор: „Купувай добър доход с прилични активи, затвори прилично финан-сиране и получаваш мно-го добър паричен поток, който средносрочно може да спечели и от инфлацио-нен балон.”

Предпазливостта ще надделява при вземането на решения през тази го-дина, отчита изследване-то. Фокусът на купувачи-те ще остане върху сил-но консервативни инвес-тиции

Безопасността ще е на първо място за мениджърите на големите компании в сектора

68 млрд. еврое бил размерът на ин-вестиционният пазар за недвижими имоти в Европа миналата годи-на, едва една четвърт от обема от 2006 г.

106 млрд. евро е собственият капи-тал, с който инвести-торите ще могат да добавят нови акти-ви в портфейлите си тази година. Обемът на пазара може да ско-чи с 80% спрямо 2009 г., прогнозира DTZ, но само ако инвестито-рите са активни.

Кой ще купува• Пенсионни фондо-ве, застрахователни компании• Взаимни фондове• Дялови инвеститори• Индивидуални ин-веститори

Какво ще се купува

• Търговски площи• Жилища под наем• Офиси

Къде ще се купува• Лондон• Мюнхен• Хамбург• Париж• Истанбул

Къде стартират нови проекти

• Истанбул• Мюнхен• Хамбург• Варшава• Лондон

А какъв ли е генетичният материал на онези българи,които успяват в начинанията си въпреки, а не заради?Когато напук на среда, образование и бизнес опит тесъздават стойност. Предприемчивите в бизнеса,новаторите съществуват и всекидневно придърпватБългария малко по-напред.Участвайте в най-вдъхновяващото бизнес събитиена годината, вижте или номинирайте личноститев българския бизнес на www.businessperson.bg

Така е, ако искате да е така!


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ДЕКОРАТИВНИ

строителството в промишлеността, супермаркетихранително-питейната индустриямедицинското и фармацевтично строителствоскладови помещения, офиси, изложбени залипокрити паркинги и гаражи, автосервизи, спортно строителство


Строителната про-грама за зимна-та олимпиада във

Ванкувър от 12 до 28 фев-руари официално приклю-чи преди една година с от-криването на Олимпий-ския център. Всички обек-ти отдавна вече се ползват и са изпробвани на различ-ни състезания. Сред нови-те съоръжения са спортни зали, академични съоръ-жения, пистите на Whistler Creekside и др. Общото между тях е: те са зелени, често в буквалния смисъл на думата като покривите на Олимпийския център, засадени с трева и цве-тя. Всички те залагат на принципите на устойчиво-то строителство и често се целят в най-високата сте-пен на сертификация по стандарти като LEED.

Нова 19-километрова жп линия свързва олим-пийските съоръжения по-между им и летището на Ванкувър. Свързаните с олимпиадата инфраструк-турни работи включват още подобрения на магис-трала 99 в отсечката, ко-ято свързва Ванкувър с градчето Уисъл.

Олимпийското село е най-големият олимпий-ски обект. То ще наста-ни повече от 2800 спорти-сти, треньори и официални лица. Теренът е бивша ин-дустриална зона на брега на океана.

Другото олимпийско се-лище в градчето Уислър е по-малко и е предназна-чено за 2400 души с 450 легла с фокус върху пара-олимпийските особености.

В целия комплекс дъж-довната вода се събира, складира и използва за на-

появане. Всички сгради имат зелени покриви. Тер-мична система използва топлината от канализация-та. С пръстта от изкопните работи е изграден специа-лен изкуствен остров, кой-то се използва като район за хвърляне на хайвер от рибите и място за гнездене от птиците. Проектът е ра-йон без автомобили, което намалява нивото на шума. Предвидени са 24 декара паркови площи. Създате-лите на проекта се горде-ят с факта, че дори мостът

хвърля минимална сянка върху водата и по този на-чин намалява въздействие-то си върху водните обита-тели.

Ледената пързалка „Траут лейк ринк“е един от впечатляващите нови обекти. Предназначе-на е за фигурно пързаляне. През септември миналата година започна ползването на новото съоръжение.

Олимпийският център е разположен на най-ви-

соката позиция над града с изглед към стъклените кули на града и снежните планински върхове. Еколо-гичният обект използва из-цяло дъждовна вода за тоа-летните. Топлината от об-разуването на леда се из-ползва за отопление в съ-четание с електричество, природен газ и слънчева енергия.

След игрите комплексът ще стане обществен цен-тър със зали за хокей, кър-линг, гимнастика, библио-тека, водни спортове.

СВЯТ

Бялата олимпиада във Ванкувър е зеленаНовите спортни зали със затревени покриви отговарят на най-високите стандарти на LEED

Олимпийският център се цели в златния стандарт за енергийно ефективно и придосъобразно строителство LEED

Олимпийското село във Ванкувър от 56 хил. кв.м с над 600 жилища ще настани по-вече от 2800 спортисти, треньори и официални лица. Теренът е бивша индустриал-на зона на брега на океана Ледената пързалка е на стойност 280 млн. канадски долара

УСТОЙЧИВ ТЕРЕН• план за контрол на ерозията и подбор на терена• транспортен достъп• стоянки за велосипеди • устойчиви стратегии за паркиране• максимална редукция на топлоизлъчването през

покрива• намалено светлинно замърсяване• специалната политика „0 загубени зелени прос-

транства“ означава, че абсолютно всички дървета в района са преместени на друго място

ЕНЕРГИЯ И АТМОСФЕРА• оптимизиране на енергопотреблението с 40%• излишната топлина от производството на леда ще

се използва за затопляне на сградата и за клима-

тичната система• използване на най-добри строителни практики

КАЧЕСТВО НА ВЪТРЕШНАТА СРЕДА• постигнато качество на въздуха вътре• контрол на цигарения дим• наблюдение на нивото на въглеродния двуокис• за улесняване на достъпа на хората с увреждания

съблекалните например не са със врати, а предста-вляват оградени с паравани пространства

ПРОЕКТИРАНЕ• устойчива поддръжка на сградата• естествено осветление за 90% от работните места• проектантският екип включва акредитирани по

LEED професионалисти

Някои от приложените зелени принципи:

580 млн. ка-надски доларае бюджетът на целия проект

280 млн. ка-надски доларае стойността на но-вата ледена пързалка

44 декарае целият терен, от които 24 са паркови площи

56 хил. кв.мс над 600 жилища е олимпийското селища

10 март 2007 г.старт на проекта

1 ноември 2009 г.проектът е завършен

sg 20100208 all

Entertainment & Humor